Днес Божиите слова достигат своята кулминация; с други думи, втората част на ерата на съда е достигнала своя връх. Но това все още не е най-високата точка. Божият тон сега се променя — той не е подигравателен, в него няма хумор; не е нито укоряващ, нито мъмрещ. Бог смекчи тона на думите Си. Сега Бог започва да „разменя чувства“ с човека. Бог едновременно продължава делото от ерата на съда и същевременно отваря пътя на следващия раздел на делото, така че всички раздели на Неговото дело са преплетени един с друг. От една страна, Той говори за човешката „закоравялост и склонността на хората да повтарят едни и същи грешки“, а от друга, говори за „радостите и скърбите, които изпитвам, когато се отделям от човека и после отново се събирам с него“. Всичко това предизвиква реакция в сърцата на хората и докосва и най-вкочанените сърца. Божията цел при изричането на тези думи е преди всичко да накара всички хора да паднат безмълвно пред Бог в самия край и едва след това „Аз изявявам действията Си, като правя така, че всеки да Ме познае чрез собствения си провал“. В този период познанието на хората за Бог остава изцяло повърхностно; то не е истинско познание. Въпреки че се стараят колкото могат, те не са способни да постигнат Божията воля. Днес Божиите слова достигат своя зенит, но хората остават в началния етап и поради това са неспособни да вникнат в словата тук и сега — това показва, че Бог и човекът са толкова различни, колкото е възможно да бъдат. Въз основа на това сравнение, когато Божиите слова стигнат до своя край, хората ще бъдат способни да достигнат само най-ниските стандарти на Бог. Това е начинът, по който Бог действа в тези хора, които са напълно покварени от големия червен змей, и Бог трябва да действа по този начин, за да постигне оптимален ефект. Хората от църквите обръщат малко повече внимание на Божиите слова, но Божието намерение е те да могат да опознаят Бог в Неговите слова — няма ли разлика? При сегашното положение на нещата обаче Бог вече не се съобразява с човешката слабост и продължава да говори, независимо от това дали хората са в състояние да приемат думите Му, или не. В съответствие с Неговата воля, когато думите Му свършат, това ще бъде моментът, в който делото Му на земята ще бъде завършено. Но делото в този момент е различно от миналото. Когато Божиите слова приключат, никой няма да знае; когато Божието дело приключи, никой няма да знае; и когато Божията форма се промени, никой няма да знае. Такава е Божията мъдрост. За да избегне всякакви обвинения от страна на Сатана и всякаква намеса от страна на враждебни сили, Бог работи, без никой да знае, и в този момент няма никаква реакция сред хората на земята. Въпреки че някога се говореше за знаците на Божието преображение, никой не е в състояние да го възприеме, защото човекът е забравил и не му обръща внимание. Заради атаките отвътре и отвън — бедствията на външния свят и изгарянето и пречистването на Божиите слова — хората вече не желаят да се трудят за Бог, защото са твърде заети със собствените си дела. Когато всички хора достигнат до точката на отричане на отминалото познание и стремеж, когато всички хора видят ясно себе си, тогава те ще се провалят и собственото им „аз“ вече няма да има място в сърцата им. Само тогава хората искрено ще копнеят за Божиите слова, само тогава Божиите слова наистина ще имат място в сърцата им и само тогава Божиите слова ще са станали източник на тяхното съществуване — в този момент Божията воля ще бъде удовлетворена. Но днешните хора са много далеч от достигането на този момент. Някои от тях са помръднали едва на сантиметър и затова Бог казва, че това е „склонността на хората да повтарят едни и същи грешки“.

Всички Божии думи съдържат много въпроси. Защо Бог продължава да задава такива въпроси? „Защо хората не могат да се покаят и да се родят отново? Защо те завинаги са готови да живеят в блато, вместо на място без кал? […]“. В миналото Бог работеше чрез директно посочване на нещата или директно излагане. Но след като хората претърпяха огромна болка, Бог вече не говореше по този начин директно. В рамките на тези въпроси хората едновременно виждат собствените си недостатъци и схващат пътя към практиката. Тъй като всички хора обичат да се хранят с това, което е лесно достъпно, Бог говори според техните изисквания, като им предоставя теми за размисъл, за да могат те да размишляват. Това е един от аспектите на значението на Божиите въпроси. Естествено, това не е значението на някои други Негови въпроси, например: „Възможно ли е Аз да съм се отнасял зле с тях? Възможно ли е да съм ги насочил в погрешна посока? Възможно ли е да ги водя към ада?“. Въпроси като тези показват представите, които се крият в дълбините на човешките сърца. Въпреки че устата им не изразява тези представи, в сърцата на повечето от тях има съмнение и те вярват, че Божиите думи ги представят като напълно лишени от заслуги. Естествено, такива хора не познават себе си, но в крайна сметка ще признаят поражението си от Божиите думи — това е неизбежно. След тези въпроси Бог казва още: „Възнамерявам да разбия на пух и прах всички народи, да не говорим за човешкото семейство“. Когато хората приемат Божието име, в резултат на това всички народи ще се разклатят, хората постепенно ще променят манталитета си, а в семействата отношенията между баща и син, майка и дъщеря и съпруг и съпруга ще престанат да съществуват. Нещо повече, отношенията между хората в семействата ще стават все по-отчуждени. Те ще се присъединят към голямото семейство и редовните условности в живота на почти всички семейства ще бъдат разкъсани. Поради това понятието „семейство“ в сърцата на хората ще става все по-неясно.

Защо в днешните думи на Бог на „размяната на чувства“ с хората е посветено толкова много? Естествено, това е и с цел да се постигне определен ефект, от който може да се види, че Божието сърце е изпълнено с тревога. Бог казва: „Когато Аз съм тъжен, кой може да Ме утеши със сърцето си?“. Бог изрича тези думи, защото сърцето Му е обзето от скръб. Хората са неспособни да отдадат грижите си изяло на Божията воля и неизменно са разпуснати, не могат да се сдържат и правят каквото си искат. Те са твърде смирени, винаги прощават на себе си и не се съобразяват с Божията воля. Но тъй като хората са покварени от Сатана чак до днес и не са способни да се освободят, Бог казва: „Как могат да се спасят от челюстите на хищния вълк? Как могат да се освободят от неговите заплахи и изкушения?“. Хората живеят в плътта, което означава, че живеят в устата на хищния вълк. Поради това, и тъй като хората нямат самосъзнание и винаги си угаждат и се поддават на разврат, Бог не може да не изпитва тревога. Колкото повече Бог напомня на хората по този начин, толкова по-добре се чувстват те в сърцата си и толкова повече стават склонни да имат досег с Бог. Само тогава човекът и Бог ще се отнасят хармонично един към друг, без да се разделят или отдалечават. Днес цялото човечество очаква настъпването на Божия ден и затова човечеството никога не върви напред. И все пак Бог казва: „Когато се появи Слънцето на правдата, Изтокът ще бъде осветен, а след това той на свой ред ще освети цялата вселена, достигайки до всички“. С други думи, когато Бог промени формата Си, Изтокът ще бъде осветен пръв и народът на Изтока ще бъде първият, който ще бъде изместен, след което останалите страни ще бъдат обновени от юг на север. Такъв е редът и всичко ще бъде в съответствие с Божиите думи. След като тази фаза приключи, всички хора ще прогледнат. Бог работи в съответствие с този ред. Когато видят този ден, хората ще се изпълнят с радост. От неотложното намерение на Бог се вижда, че този ден не е далеч.

Втората и третата част на думите, изречени днес, предизвикват сълзи на мъка у всички, които обичат Бог. Сърцата им веднага са обвити в сянка и оттам нататък всички хора са изпълнени с огромна скръб заради Божието сърце. Те няма да почувстват утеха, докато Бог не завърши делото Си на земята. Това е общата тенденция. „В сърцето Ми се надига гняв, придружен от нарастващо чувство на скръб. Когато очите Ми виждат делата на хората и всяка тяхна дума и действие като мръсни, гневът Ми се надига, а в сърцето Ми се засилва усещането за несправедливостта на човешкия свят, което Ме прави още по-тъжен. Копнея веднага да сложа край на човешката плът. Не знам защо човекът не е способен да се пречисти в плътта си, защо човекът не може да обича себе си в плътта. Възможно ли е „функцията“ на плътта да е толкова голяма?“. В днешните си думи Бог публично разкрива на човека цялата тревога в сърцето Си, без да задържа нищо. Когато ангелите от третото небе Го възхваляват с музика, Бог все още копнее за хората на земята и именно заради това казва: „Когато ангелите Ме възхваляват с музика, това не може да не събуди съчувствието Ми към човека. Сърцето Ми моментално се изпълва с тъга и е невъзможно да се отърва от тази болезнена емоция“. Именно поради тази причина Бог изрича думите: „Аз ще поправя несправедливостите в човешкия свят. Ще извърша делото Си със собствените Си ръце по целия свят, ще забраня на Сатана да вреди отново на Моя народ, ще забраня на враговете да правят отново каквото си поискат. Ще стана Цар на земята и ще преместя трона Си там, като накарам всички Мои врагове да паднат на земята и да признаят престъпленията си пред Мен“. Тъгата на Бог засилва омразата Му към дяволите и така Той предварително разкрива на масите как ще свършат дяволите. Това е делото на Бог. Бог винаги е искал да се събере с всички хора и да сложи край на старата епоха. Всички хора във Вселената започват да се движат, т.е. всички хора в космоса навлизат в ръководството на Бог. В резултат на това мислите им се насочват към бунт срещу техните императори. Не след дълго хората по света ще избухнат в хаос и водачите на всички държави ще се разбягат във всички посоки, като накрая ще бъдат откарани на гилотината от своя народ. Това е окончателният край на царете на дяволите. В крайна сметка никой от тях няма да може да избяга и всички трябва да преминат през него. Днес онези, които са „умни“, започват да се отдръпват. Виждайки, че ситуацията не е обещаваща, те използват тази възможност, за да отстъпят и да избегнат трудностите на катастрофата. Но аз казвам ясно, че делото, което Бог върши през последните дни, е предимно порицание на човека, така че как биха могли тези хора да избягат? Днес е първата стъпка. Един ден всичко във вселената ще попадне в бурята на войната. Хората на Земята никога повече няма да имат водачи, целият свят ще бъде като купчина рохкав пясък, неуправляван от никого, и хората ще се грижат само за собствения си живот, без да обръщат внимание на никого другиго, защото всичко се контролира от Божията ръка. Ето защо Бог казва: „Цялото човечество се разпада на различни народи според волята Ми“. Звученето на ангелските тръби, за което Бог говори сега, е знак — те бият тревожния звън за човека и когато тръбите зазвучат отново, ще настъпи последният ден на света. Тогава цялото Божие порицание ще сполети земята в нейната цялост. Това ще бъде безсърдечен съд и официално начало на ерата на порицанието. Сред израилтяните често ще се чува Божият глас, който ще ги води през различни обстоятелства, а така също и ангелите ще им се явяват. Израилтяните ще станат пълноценни само за няколко месеца и тъй като няма да им се налага да преминават през стъпката на отстраняването им от отровата на големия червен змей, за тях ще бъде лесно да влязат в правия път под различни видове напътствия. От развитието на събитията в Израил може да се види състоянието на цялата вселена и това показва колко бързи са стъпките на Божието дело. „Времето настъпи! Ще приведа делото Си в действие, ще царувам като Цар сред хората!“. В миналото Бог царува само на небето. Днес Той царува на земята. Бог си възвърна цялата власт и затова е предсказано, че цялото човечество никога повече няма да живее нормален човешки живот, защото Бог ще преустрои небето и земята и на никой човек не е позволено да се намесва. Затова Бог често напомня на човека, че „времето настъпи“. Когато всички израилтяни се завърнат в страната си — в деня, когато страната Израил бъде изцяло възстановена — великото Божие дело ще бъде завършено. Без никой да разбере, хората във вселената ще се разбунтуват и народите в цялата вселена ще паднат като звездите на небето; в един миг ще бъдат превърнати в развалини. След като се справи с тях, Бог ще изгради любимото на сърцето Си царство.