От всички думи, изречени от Бог, се вижда, че Божият ден наближава с всеки изминал ден. Сякаш този ден е точно пред очите на хората, сякаш ще настъпи утре. Така, след като прочетат Божиите слова, всички хора изпадат в ужас и усещат част от опустошението на света, като листа, които падат от ветрец, придружен от слаб дъжд. Хората изчезват безследно. Сякаш всички са изчезнали напълно. Всеки изпитва зловещо чувство и въпреки че всички хора се стараят и желаят да удовлетворят Божиите намерения и всеки човек използва всичките си сили, за да удовлетвори Божиите намерения, така че Божията воля да протече гладко и безпрепятствено, това усещане винаги е примесено с лошо предчувствие. Вземете днешните слова. Ако те бяха разпространени сред масите и обявени пред цялата вселена, всички хора щяха да се поклонят и да плачат, защото с думите: „Ще бдя над цялата земя и, явявайки се от Източната част на света с праведност, величие, гняв и наказание, ще Се явя пред безчетното множество на човечеството!“ всички, които имат духовно разбиране, виждат, че никой не може да избегне Божието наказание и че след като изпитат страданията от наказанието, всички ще бъдат разделени според вида си. Наистина това е етап от Божието дело и никой не може да го промени. Когато Бог създаде света, когато поведе човечеството, Той показа Своята мъдрост и чудесната Си природа и едва когато сложи край на тази ера, хората ще видят Неговата истинска праведност, величие, гняв и наказание. Нещо повече, само чрез наказанието те могат да видят Неговите праведност, величие и гняв и това е път, по който трябва да се поеме, точно както Божието въплъщение е необходимо и задължително в последните дни. След като провъзгласява края на цялото човечество, Бог показва на човека делото, което върши днес. Например, Бог казва: „Древният Израел вече не съществува, а днешният Израел се изправя, издига се и се извисява над света и в сърцата на цялото човечество. Днешният Израел със сигурност ще придобие основа за своето съществуване благодарение на Моя народ!“. „О, омразен Египет! […] Как може да съществувате без Моето наказание?“. Бог умишлено показва на хората последствията от срещата на две противоположни страни в ръцете Му, като в един смисъл засяга Израел, който е материален, а в друг — всички Божии избраници, тоест как Божиите избраници се променят с промяната на Израел. Когато Израел се върне изцяло към първоначалния си вид, всички избраници впоследствие ще достигнат пълнота, което ще рече, че Израел е значим символ на онези, които Бог обича. Египет, в същото време, представлява обобщено онези, които Бог мрази. Колкото повече се разпада той, толкова по-покварени стават онези, които са мразени от Бог, и впоследствие Вавилон пада. Това създава ясен контраст. Като провъзгласява края на Израел и Египет, Бог разкрива крайната цел на всички хора; следователно, когато споменава Израел, Бог говори и за Египет. От това се вижда, че денят на разрушаването на Египет е денят на унищожението на света, денят, в който Бог наказва всички хора. Това ще се случи скоро; Бог е напът да го завърши — нещо, което за човека е съвсем невидимо с просто око, но е задължително и неизменно. Бог казва: „Всички, които Ми се противопоставят, със сигурност ще бъдат наказани от Мен завинаги. Защото Аз съм ревнив Бог и няма с лека ръка да пожаля хората за всичко, което са сторили“. Защо Бог говори с толкова безусловни изрази? И защо Той лично се е въплътил в народа на големия червен змей? От Божиите слова се вижда Неговата цел: Той не е дошъл да спасява хората, нито да им показва състрадание, нито да се грижи за тях или да ги защитава — Той е дошъл да накаже всички, които Му се противопоставят. Защото Бог казва: „Никой не може да избегне Моето наказание“. Бог живее в плътта и освен това Той е нормален човек, но Той не прощава на хората за тяхната слабост, че не са в състояние да Го познават субективно; вместо това Той осъжда хората за греховете им с помощта на „нормален човек“, Той прави всички, които гледат плътта Му, онези, които са наказани, и по този начин те стават жертви за всички, които не са хора от народа на големия червен змей. Но това не е сред основните цели на Божието въплъщение. Бог стана от плът най-вече, за да воюва в плът с големия червен змей и да го посрами чрез битка. Тъй като Божията велика сила е по-очевидна в битката с големия червен змей в плътта, отколкото в Духа, Бог се сражава в плът, за да покаже Своите дела и всемогъщество. Безброй хора са „невинно“ осъдени от Божието въплъщение и по този повод безброй хора са хвърлени в ада и са подложени на наказание и страдат в плът. Това е доказателството за праведния Божи нрав и независимо от това как се променят днес онези, които се противопоставят на Бог, праведният Божи нрав никога няма да се промени. Веднъж осъдени, хората са осъдени завинаги, никога не могат да се издигнат отново. Човешкият нрав не може да бъде като този на Бог. Към тези, които се противопоставят на Бог, хората са ту топли, ту студени; колебаят се ту наляво, ту надясно; ту нагоре, ту надолу; не са способни да останат постоянни — понякога силно мразят онези, които се противопоставят на Бог, а друг път ги държат близо до себе си. Днешните обстоятелства са настъпили, защото хората не познават Божието дело. Защо Бог казва такива думи като: „Ангелите са все пак ангели; Бог е все пак Бог; демоните са, в края на краищата, демони; неправедните са си все така неправедни; и светите са все още свети“? Не можете ли да го проумеете? Нима Бог е запомнил погрешно? Затова Бог казва: „Всеки човек е отделен според вида си и несъзнателно намира пътя обратно към лоното на своето семейство“. Оттук се вижда, че днес Бог вече е разпределил всички неща по семейства, така че светът вече не е „безкраен“ и хората вече не ядат от едно голямо общо гърне, а изпълняват задълженията си в собствения си дом, като играят собствената си роля. Такъв е бил първоначалният Божи план при създаването на света; след като хората бъдат разделени според вида си, „всеки да яде своята храна“, което означава, че Бог ще започне да съди. В резултат на това от Божиите уста излязоха следните думи: „Ще възстановя предишното състояние на сътвореното, ще възстановя всичко до първоначалния му вид и по този начин ще променя напълно всичко, така че всичко да се завърне в лоното на Моя план“. Именно това е целта на цялото Божие дело и не е трудно да се разбере. Бог ще завърши Своето дело — нима човек може да застане на пътя на Неговото дело? И нима Бог ще скъса завета, установен между Него и човека? Кой би могъл да промени това, което се върши от Божия Дух? Може ли някой човек изобщо да го направи?

В миналото хората са разбрали един закон в Божиите слова: когато се изрекат Божиите слова, те скоро стават реалност. В това няма никаква лъжа. Тъй като Бог е казал, че Той ще накаже всички народи, и освен това, тъй като е издал Своите управленски закони, може да се види, че Божието дело е било осъществено до определен етап. Декретът, който беше спуснат на всички хора, се отнасяше до техния живот и отношението им към Бог. Не стигна до корена; не беше казано, че се основава на Божието предопределение, а на поведението на човека по онова време. Днешните управленски закони са извънредни и говорят за това как „всички хора ще бъдат разделени според собствения им вид и ще получат наказания, съизмерими с действията им“. Без внимателен прочит не може да се открие проблем в това. Тъй като едва в последната епоха Бог разделя всички неща според вида им, след като прочетат това, повечето хора остават озадачени и объркани; те все още заемат равнодушна позиция, без да виждат неотложността на времето, и затова не приемат това като предупреждение. Защо Божиите управленски закони, които са обявени на цялата вселена, се показват на човека в този момент? Дали тези хора представляват всички в цялата Вселена? Нима след това Бог ще прояви повече милост към тези хора? На тези хора две глави ли са им пораснали? Когато Бог наказва хората в цялата вселена, когато връхлетят всевъзможни катастрофи, в резултат на тези катастрофи ще настъпят промени в слънцето и луната, а когато тези катастрофи отминат, слънцето и луната ще са претърпели промяна — това се нарича „преходът“. Достатъчно е да се каже, че бедствията в бъдеще ще бъдат тежки. Нощта може да замени деня, слънцето може да не се появи цяла година, може да има няколко месеца на изгаряща жега, намаляващата луна може да е обърната към човечеството през цялото време, може да се появи странното състояние, в което слънцето и луната да изгряват заедно, и така нататък. След няколко циклични промени, накрая, с течение на времето, те ще бъдат обновени. Бог обръща специално внимание на Своите мерки срещу онези, които принадлежат на дявола. Затова Той нарочно казва: „От човешките същества във вселената всички, които принадлежат на дявола, ще бъдат унищожени“. Преди тези „хора“ да са показали истинската си същност, Бог винаги използва полагания от тях труд; така че Той не обръща внимание на това, което правят; не им дава „награда“, когато се справят добре, нито им удържа от „заплатата“, когато се справят зле. Затова Той ги пренебрегва и не е дружелюбен с тях. Той не се променя изведнъж заради тяхната „доброта“, защото, независимо от времето или мястото, същността на човека не се променя, точно както и заветът, установен между Бог и човек, не се променя, и точно както е казано: „Няма да се промени, дори моретата да пресъхнат и скалите да се разпаднат“. Така Бог просто подрежда онези хора според вида им, без да се съобразява с тях. От времето на сътворението до днес дяволът никога не се е държал добре. Винаги е предизвиквал прекъсвания, смущения и разногласие. Когато Бог действа или говори, дяволът винаги се опитва да участва, но Бог не му обръща внимание. При споменаването на дявола Божият гняв се излива неудържимо; тъй като те не са от един дух и следователно няма връзка, а само отдалеченост и разделение. След отварянето на седемте печата състоянието на земята става все по-лошо и всички неща „напредват рамо до рамо със седемте печата“, без да изостават ни най-малко. Навсякъде в Божиите слова хората са възприемани от Бог като замаяни, но те изобщо не се събуждат. За да достигне по-високо ниво, за да изведе на преден план силата на всички хора и освен това за да завърши Божието дело в неговия връх, Бог задава редица въпроси на хората, сякаш за да издуе коремите им, и така Той изпълва всички хора. Тъй като тези хора нямат реален ръст, въз основа на действителните обстоятелства, тези, които са надути, са стока, която отговаря на стандартите, докато онези, които не са, са безполезен отпадък. Това е Божието изискване към човека и целта на начина, по който Той говори. По-специално, когато Бог казва: „Нима когато съм на земята, не съм същият, какъвто съм и на небето? Нима когато съм на небето, не мога да сляза на земята? Нима когато съм на земята, не съм достоен да се издигна на небето?“, тези въпроси служат като по-ясен път, по който човек би могъл да познае Бог. От Божиите думи се вижда неотложното Божие намерение; хората са неспособни да я постигнат и Бог многократно добавя условия, като по този начин напомня на всички хора да познават небесния Бог на земята и да познават Бог, който е на небето, но живее на земята.

От Божиите слова се виждат състоянията на човека: „Цялото човечество полага усилия над думите Ми и предприема собствени изследвания на външното Ми подобие, но всички се провалят, усилията им не дават плод и вместо това са поразени от думите Ми и не смеят да се изправят отново“. Кой може да разбере Божията скръб? Кой може да утеши Божието сърце? Кой е в съгласие с Божиите намерения по отношение на това, което Той иска? Когато хората не дават плод, те се отричат от себе си и наистина се оставят на това, което Бог е устроил за тях. Постепенно, когато покаже истинското си сърце, всеки от тях бива отделен според вида си и така се вижда, че същността на ангелите е чистото покорство към Бог. И така, Бог казва: „Човешкият род се показва в първоначалния си образ“. Когато Божието дело достигне този етап, всичко ще достигне пълнота. Изглежда, че Бог не казва нищо за това, че Той е пример за Своите синове и народ, а се съсредоточава върху това да направи така, че всички хора да покажат първоначалната си форма. Разбирате ли истинското значение на тези думи?