Без внимателен прочит е невъзможно да се открие нещо в словата от тези два дни; всъщност те трябваше да бъдат изречени в един ден, но Бог ги раздели на два дни. Тоест словата от тези два дни представляват едно цяло, но за да бъде по-лесно за хората да ги приемат, Бог ги раздели на два дни, за да даде възможност на хората да дишат. Такова е Божието внимание към човека. В цялото Божие дело всички хора изпълняват своите функции и дълга си на своето място. Съдействат не само хората с дух на ангел, но и тези с дух на демон също „съдействат“, както и всички духове на Сатана. В Божиите слова се вижда Божията воля и Неговите изисквания към човека. Думите „Моето порицание сполетява всички хора, но също така остава далеч от всички тях. Целият живот на всеки човек е изпълнен с любов и омраза към Мен“ показват, че Бог използва порицанието, за да заплаши всички хора и да ги накара да Го опознаят. Заради покварата на Сатана и слабостта на ангелите Бог използва само слова, а не управленски закони, за да порицае хората. От времето на сътворението до днес това е принципът на Божието дело по отношение на ангелите и на всички хора. Тъй като ангелите са на Бог, един ден те със сигурност ще станат хора от Божието царство и Бог ще се грижи за тях, и ще ги закриля. В същото време всички останали също ще бъдат класифицирани според вида си. Всички различни зли духове на Сатана ще бъдат порицани, а всички, които са без дух, ще бъдат управлявани от Божиите синове и Божия народ. Такъв е Божият план. Затова Бог веднъж каза: „Наистина ли настъпването на Моя ден е моментът на смъртта на човечеството? Бих ли могъл наистина да унищожа човека в момента, в който се сформира Моето царство?“. Макар това да са два прости въпроса, те са Божиите разпоредби за крайната цел на цялото човечество. Когато Бог пристига, това е моментът, в който „хората по цялата вселена са приковани на кръста с главата надолу“. Това е целта на Божието явяване пред всички хора, като Бог използва порицанието, за да ги накара да разберат за съществуването Му. Тъй като моментът, в който Бог слиза на земята, е последната епоха, времето, когато държавите по земята са най-размирни, Бог казва: „Когато слизам на земята, тя е обвита в мрак, а човекът „спи дълбоко“. Затова днес има само шепа хора, които са способни да познаят въплътения Бог, такива почти няма. Тъй като сега е последната епоха, никой никога не е познавал истински практическия Бог и хората имат само повърхностно познание за Бог. Именно заради това хората изживяват мъчително облагородяване. Когато хората излязат от облагородяването, тогава започват да бъдат порицавани и това е моментът, в който Бог се явява на всички хора, за да могат лично да Го видят. Заради въплътения Бог хората изпадат в бедствие и не са способни да се измъкнат — това е Божието наказание за големия червен змей и това е Неговият управленски закон. Когато настъпи пролетната топлина и разцъфнат цветята, когато всичко под небето се покрие със зеленина и всички неща на земята си дойдат на мястото, тогава всички хора и неща постепенно ще навлязат в Божието порицание и по това време цялото Божие дело на земята ще приключи. Бог вече няма да работи и да живее на земята, защото великото Му дело ще е завършено. Нима хората не са способни да оставят плътта си настрана за този кратък период от време? Какви неща могат да застанат на пътя на любовта между човека и Бог? Кой е способен да разкъса любовта между човека и Бог? Дали това са родителите, съпрузите, сестрите, съпругите, или болезненото облагородяване? Могат ли чувствата на съвестта да заличат Божия образ в човека? Дали задлъжнялостта и действията на хората един към друг са тяхно собствено дело? Могат ли да бъдат поправени от човека? Кой е в състояние сам да се защити? Способни ли са хората да се грижат за себе си? Кои са силните в живота? Кой е способен да Ме напусне и да живее сам? Защо Бог отново и отново изисква от всички хора да помислят сериозно върху нрава и действията си? Защо Бог казва: „Кой си причинява сам трудности?“.

Понастоящем в цялата вселена цари тъмна нощ, хората са безчувствени и обезумели, но стрелките на часовника винаги се движат напред, минутите и секундите не спират, а оборотите на земята, слънцето и луната се ускоряват. Хората уверено чувстват, че този ден не е далеч; сякаш последният им ден е пред очите им. Хората непрестанно подготвят всичко за смъртния си час, за да им послужи в момента на смъртта. В противен случай те ще са живели напразно. Нима това няма да е жалко? Когато Бог унищожава света, Той започва с промени във вътрешните работи на държавите, от което произтичат преврати. Така Бог мобилизира труда на хората по цялата вселена. Земята, в която се е свил големият червен змей, е демонстрационна зона. Тъй като вътрешно е разкъсана, вътрешните ѝ дела са хвърлени в хаос, всички се заемат със самозащита и се готвят да се спасят на Луната, но как биха могли да избягат от властта на Божията ръка? Точно както Бог каза, хората ще „изпият собствената си горчива чаша“. Времето на вътрешни размирици е точно времето, когато Бог напуска земята. Той няма да остане в страната на големия червен змей и веднага ще прекрати делото Си на земята. Може да се каже, че времето лети и от него не е останало много. От тона на Божиите слова се вижда, че Бог вече е говорил за крайната цел на всички в цялата вселена и че няма какво повече да каже за останалото. Това разкрива Бог на човека. Именно заради целта, която Бог си е поставил при създаването на човека, Той казва: „В Моите очи човекът е владетел на всички неща. Дадох му немалко власт, като му позволих да управлява всички неща на земята — тревата по планините, животните в горите и рибите във водата“. Когато Бог създаде човека, Той предопредели човекът да бъде господар на всички неща, но човекът беше покварен от Сатана и затова не може да живее, както би искал. Това доведе до днешния свят, в който хората не се различават от зверовете, а планините са се смесили с реките, в резултат на което целият човешки „живот е изпълнен с мъка и бързане, забавление, съчетано с празнота“. Тъй като животът на човека няма смисъл и понеже не това беше целта на Бог при създаването на човека, целият свят е станал мътен. Когато Бог подреди цялата вселена, всички хора официално ще започнат да изживяват човешкия живот и едва тогава животът им ще придобие смисъл. Хората ще започнат да се възползват от властта, дадена им от Бог, и официално ще се явят пред всички неща като техни господари. Те ще приемат Божието напътствие на земята и вече няма да се бунтуват срещу Бог, а ще Му се покоряват. Днешните хора обаче са много далеч от това. Всичко, което те правят, е да си „пълнят джобовете“ чрез Бог и затова Бог им задава редица въпроси, като например: „Нима делото, което върша върху човека, не му носи полза?“. Ако Бог не задаваше тези въпроси, нищо нямаше да се случи; но когато Той пита такива неща, някои хора не са способни да останат непоколебими, защото има задлъжнялост в съвестта им, която не е само за Бог, а и за тях самите. Всичко е празно; затова тези хора и „хората от всички религии, от всички слоеве на обществото, от всички нации и всички вероизповедания знаят за празнотата на земята, търсят Ме и очакват завръщането Ми“. Всички хора копнеят за завръщането на Бог, за да сложи Той край на пустата стара епоха, но и се страхуват да не изпаднат в бедствие. Целият религиозен свят веднага ще остане безлюден и пренебрегнат от всички; на тях им липсва реалност и ще осъзнаят, че вярата им в Бог е неясна и абстрактна. Хората от всички слоеве на обществото също ще се разпръснат, а всяка нация и вероизповедание ще започне да изпада в смут. В обобщение, закономерността на всички неща ще бъде разкъсана, всичко ще изгуби своята нормалност, а така и хората ще разкрият истинските си лица. Затова Бог казва: „Много пъти съм призовавал човека, но дали някой някога е изпитвал състрадание? Живял ли е някой някога в човешката природа? Човекът може да живее в плът, но е без човешка природа. Да не би да е роден в царството на животните?“. Хората също се променят и заради тази промяна всеки е класифициран според вида си. Това е Божието дело през последните дни и това е ефектът, който трябва да се постигне от делото от последните дни. Бог говори по-ясно за същността на човека и така се доказва, че краят на делото Му наближава, а освен това Бог е по-скрит от хората, което ги кара да се чувстват по-объркани. Колкото по-малко хората спазват Божията воля, толкова по-малко внимание обръщат на Божието дело от последните дни; това не им позволява да го прекъсват и така Бог върши делото, което възнамерява да извърши, когато никой не внимава. Това е един от принципите на Божието дело през всичките епохи. Колкото по-малко Бог се съобразява с човешките слабости, толкова по-ясно се вижда Неговата божествена природа и така Божият ден наближава.