В днешно време всички желаят да вникнат в Божията воля и да опознаят нрава на Бог, но никой не се сеща за причината, поради която хората са неспособни да доведат докрай желаното, сърцата им все им изменят и не успяват да постигнат този свой стремеж. В резултат, за кой ли път ги обзема силно отчаяние, но също и страх. Тъй като не са в състояние да изразят тези противоречиви емоции, те тъжно свеждат глави и постоянно се питат: „Възможно ли е Бог да не ме е просветил? Възможно ли е да ме е изоставил тихомълком? Може би останалите хора се чувстват чудесно и Бог е просветил всички тях, но не и мен? Защо винаги, когато чета Божието слово, ме обзема тревожност — защо не мога никога да го разбера?“. Макар че тези мисли витаят в умовете на хората, никой не смее да ги изрази, а вместо това продължават да се терзаят вътрешно. Всъщност никой, освен Самият Бог, не е в състояние да разбере Неговите думи и да вникне в действителната Му воля. И все пак Бог винаги иска хората да проумеят волята Му, но нима това не е като да се мъчим да настаним патица върху стойка за канарче? Дали Бог не вижда човешките недостатъци? Това е важен момент в Божието дело, което остава неразбрано от хората, и затова Той казва: „Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а най-важното — не знае на кого принадлежи тя“. Съгласно казаното от Бог на хората и според изискването на думите Му към тях, никой няма да оцелее, защото човешката плът не съдържа и частица, приемаща Божието слово. Затова най-високото мерило се изразява в способността да се подчиним на Божието слово, да го ценим и да жадуваме за него, да прилагаме към собственото си положение онези от думите Му, които разкриват състоянието на хората, и така да опознаем себе си. Когато царството бъде напълно осъществено, живеещият в плът човек ще е все така неспособен да проумее Божията воля и все така ще се нуждае от напътствията Му, но хората просто ще са освободени от сатанинските смущения и ще живеят нормален човешки живот; това е целта на Бог за победа над Сатана и Той прави това най-вече, за да възстанови изначалната същност на човека, който бе създаден от Бог. Според Бог понятието „плът“ се отнася до следното: неспособността да бъде опозната Божията същност; неспособността да бъдат виждани делата в духовната сфера и най-вече уязвимостта за сатанинската поквара, при все че плътта може да бъде направлявана от Божия Дух. Това е същината на плътта, създадена от Бог. Естествено, нейното предназначение е да избегне хаоса в човешкия живот, до който би довела липсата на ред. Колкото повече и по-рязко говори Бог, толкова по-ясно Го разбират хората. Те се променят несъзнателно и неусетно заживяват в светлината и „поради светлината израстват и напускат тъмнината“. Това е красотата на изгледа от царството и на често споменавания „живот в светлината, отдалечаване от смъртта“. Когато Синим — или царството — бъде осъществен на земята, няма да има повече войни, никога вече няма да има глад, чума и земетресения, хората ще престанат да произвеждат оръжия и всички ще заживеят в мир и безопасност; ще има естествени взаимоотношения между хората и естествени взаимоотношения между държавите. Но днес картината е несравнимо по-различна. Всичко под небесата е затънало в безредие и във всички държави назряват преврати. Когато Бог отправя Своите слова, хората постепенно се променят, а всяка от държавите бавно е разкъсвана от вътрешни противоречия. Солидните основи на Вавилон се разклащат като замък, издигнат върху пясък, и успоредно с промяната в Божията воля по света незабелязано настъпват всеобхватни промени, като на моменти се появяват различни знаци, подсказващи на хората, че последният ден на света вече е дошъл! Това е Божият план, с такива стъпки се развива делото Му и всяка страна със сигурност ще бъде разкъсана на парчета. Старият Содом ще бъде унищожен за втори път и затова Бог заявява: „Светът рухва! Вавилон е вцепенен!“. Никой, освен Самият Бог, не е в състояние напълно да разбере това: все пак съзнанието на хората е ограничено. Да вземем за пример министрите на вътрешните работи — дори и да знаят, че ситуацията е нестабилна и цари безредие, те не са в състояние да я овладеят. Могат само да се оставят на течението и да се надяват, че все ще дойде ден, който да посрещнат с изправени глави и в който слънцето пак ще изгрее от изток, лъчите му ще осветят земята и ще преобърнат сегашните катастрофални обстоятелства. Те обаче не подозират, че повторният изгрев на слънцето няма да възстанови стария порядък, а е знак за възраждане, за коренна промяна. Такъв е Божият замисъл за цялата вселена. Той ще създаде нов свят, но най-вече първо ще обнови човешкия род. Днес е жизненоважно хората да навлязат в Божието слово, вместо да бъдат оставени да се наслаждават на преимуществата, произтичащи от положението им. При това, както казва Бог, „В царството Аз съм Царят, но вместо да Ме почита като цар, човечеството гледа на Мен като на „Спасителя низпослан от небесата“. В резултат, хората очакват от Мен подаяния, а не искат да Ме познават“. Такова е истинското състояние на всички хора. Днес е най-важно да се разсее без остатък неутолимата човешка алчност, което би позволило на хората да опознаят Бог, без нищо да измолват от Него. Затова не трябва да се учудваме, че Бог казва: „Мнозина са Ми подлагали ръка за милостиня като просяци; толкова много хора са разтваряли пред Мен просешките си торби, умолявайки Ме да им дам храна, за да оцелеят“. Подобно поведение разкрива човешката ненаситност и показва, че хората не обичат Бог, а изискват от Него или се домогват до желаните от тях неща. По природа хората са като стръвни вълци, до един са алчни и лукави и затова Бог им поставя изискванията Си пак и пак, принуждавайки ги да се освободят от користолюбието в сърцата си и да ги изпълнят с искрена обич към Него. В действителност, към днешна дата сърцата на хората все още не са посветени изцяло на Бог; човеците стоят разкрачени в две лодки, като по някой път разчитат на себе си, а друг път на Бог, но никога не Му се осланят напълно. Когато Божието дело достигне определен етап, всички хора ще заживеят в неподправена любов и вяра и така ще удовлетворят Бог. Ето защо Неговите изисквания не са високи.

Ангелите постоянно се движат сред Божиите избраници и синове и неуморно шетат между небето и земята — всеки ден се спускат в света на хората и след това се връщат в духовната сфера. Това е тяхното задължение — ангелите упътват Божиите синове и избраници и така животът на тези хора постепенно се променя. В деня, в който Бог измени формата Си, земната работа на ангелите официално ще приключи и те ще се завърнат в небесните селения. Днес всички Божии хора и синове са в едно и също положение. С всяка изтекла секунда човеците се изменят и Божиите синове и избраници постепенно съзряват. На този фон всички с бунтовнически дух също се променят пред големия червен змей: вече не му засвидетелстват преданост и демоните вече не следват заръките му. Вместо това те „действат както преценят и всеки поема по избрания си път“. Затова, щом Бог възкликне, „Как да не погинат страните по света? Как да не рухнат?“, небесата се спускат мигом над земята и я притискат… Сякаш злокобно чувство предвещава края на човечеството. Предречените тук зловещи знаци точно отразяват случващото се в страната на големия червен змей; никой на земята не ще избегне това. Такова е предсказанието в Божието слово. Днес всички хора живеят с предчувствието, че не остава много време и сякаш предусещат надвиснало над тях бедствие, но са изпаднали в безнадеждност, защото няма как да го избегнат. Бог казва: „Ден след ден обзавеждам „вътрешната зала“ на царството Си и никой не нахълтва неканен в Моята „работна стая“, за да разстрои делото Ми“. Всъщност значението на Божието слово не се изчерпва с това, че човеците могат да познаят Бог чрез думите Му, то указва най-вече, че Бог ежедневно подготвя всякакви събития из вселената, които да послужат за следващата част от делото Му. Причината да каже, „никой не нахълтва неканен в Моята „работна стая“, за да разстрои делото Ми“ е, че Той работи в божественост и дори и да им се иска, хората са неспособни да участват в Неговите дела. Нека те попитам: способен ли си сам ти да подредиш всичко, случващо се из цялата вселена? Можеш ли да накараш хората по земята да се опълчат срещу предците си? Можеш ли да подтикнеш хората из цялата вселена да служат на Божията воля? Можеш ли да накараш Сатана да изгуби всякакъв контрол над себе си? Или да всееш у хората усещането, че светът е унил и пуст? Човекът е неспособен на тези неща. В миналото, когато Сатана все още не беше овладял до тънкост „занаята“ си, той непрестанно смущаваше всеки етап от Божието дело; днес е изчерпал арсенала си от трикове и Бог го оставя да разкрие истинската си същност, за да я види цялото човечество. В това се състои истинността на думите, „Никой не може да разстрои делото Ми“.

Всеки ден енориашите в църквите четат Божието слово и всеки ден са подлагани на дисекция на „хирургическата маса“. Фрази като „губейки позицията си“, „да не ги уволня“, „с разсеяни страхове и възвърнато самообладание“, „изоставяне“ и „лишен от „чувство“ звучат насмешливо, „терзаят“ хората и ги засрамват. Излиза, че нито една частица от тях, нито една клетка от телата им не е достойна за Божието одобрение. Защо Бог оголва до кости живота на човеците с думите Си? Дали умишлено създава трудности на хората? Сякаш човешките лица са покрити с кал, която не може да бъде отмита. Всеки ден те се впускат в обяснения къде са съгрешили с увесени глави, като измамници. Човеците са толкова покварени от Сатана, че не съзнават добре реалното си състояние. Но за Бог отровата на Сатана е проникнала във всяка фибра на телата им, та чак до мозъка на костите им. В резултат, колкото по-дълбоки са Божиите откровения, толкова повече се засилва страхът у хората и така всички те опознават Сатана и виждат сатанинското в човешкия род, защото са неспособни да го съзрат с невъоръжено око. И тъй като всичко е навлязло в реалността, Бог изобличава човешката природа; иначе казано, излага на показ образа на Сатана, за да позволи на хората да видят истинския, осезаем Сатана и в съпоставка да опознаят по-добре практическия Бог. Бог позволява на човеците да Го опознаят във въплътения Му вид и придава форма на Сатана, за да опознаят и неговия реален, осезаем облик в плътта на всички хора. Различните състояния, за които става дума, са все израз на сатанинските дела. Затова може да се каже, че всички същества от плът са въплъщение на образа на Сатана. Бог не съответства на противниците Си — те изпитват взаимна враждебност и са две различни сили. Следователно, демоните си остават демони завинаги, а Бог е Бог във вечността, те си противоречат като огъня и водата и са отдалечени както небето от земята. Когато Бог създаде хората, едни от тях притежаваха духа на ангелите, докато други не бяха надарени с дух и затова бяха обладани от духа на демоните, поради което се наричат демони. В крайна сметка ангелите са ангели, демоните са демони, а Бог е Бог. Това е смисълът на „всекиму своето, според вида му“ и затова, когато ангелите се разпореждат на земята и се наслаждават на благословенията, Бог се връща в Своята обител, а останалите — Божиите врагове — се превръщат в пепел. На вид всички хора обичат Бог, но разковничето е в същината им — нима е възможно Божията десница да изпусне хората с ангелска природа и те да паднат в бездънната пропаст? Също толкова невъзможно е притежателите на демонична природа да питаят искрена любов към Бог. Как биха могли такива хора да влязат в царството, щом същината им не съответства на чистосърдечната обич към Бог? Бог всичко е определил още при сътворението на света, или както Той казва, „Напредвам през вятър и дъжд, прекарах години наред сред хората и пристигнах навреме в днешния ден. Не са ли точно това стъпките от плана Ми за управление? Нима някой е внесъл добавки към него? Кой може да се отклони от стъпките в Моя план?“. Щом се въплъти, Бог трябва да изживее човешкия живот — нали това е практическата страна на практическия Бог? Той не крие нищо от човека поради слабостта му, а напротив, Бог поднася истината като на длан или, както казва, „прекарах години наред сред хората“. Тъкмо защото Бог се въплъти, Той прекара години наред на земята. Съответно, Той може да бъде смятан за въплътен Бог едва след като премине през най-различни процеси и чак тогава въплътеното Негово Аз ще може да приложи Своята божественост в делата Си. Сетне, след като е разкрил всички Свои тайни, Бог ще бъде свободен да промени формата Си. Това е друг аспект на обяснението за липсата на свръхестественост, която Бог недвусмислено посочи.

Необходимо е всяка от Божиите думи да бъде предадена в дълбочина и цялост, а не нехайно — това е Божията заръка!