Глава 21

В очите на Бог хората са като животните в животинския свят. Те се бият един с друг, избиват се помежду си и имат невероятни взаимоотношения. В очите на Бог те също са и като маймуните — коварни и лукави са помежду си, независимо от възраст и пол. Така всичко, което цялото човечество прави и изразява, никога не е било според Божието сърце. Времето, когато Бог скрива лика Си, е тъкмо време на изпитания за хората по целия свят. Всички хора стенат от болка, всички живеят под заплахата от катастрофа и нито един от тях не е избегнал Божието правосъдие. Всъщност основната цел на Бог, когато се въплъщава, е да осъди човека и да го укори в плътта Си. В Божия ум отдавна е решено кой, в съответствие с неговата същност, да бъде спасен или унищожен, а това постепенно ще се изясни по време на заключителния етап. Минават дни и месеци, хората се променят и първоначалният им облик се разкрива. Какво има в яйцето — кокошка или патица, става ясно едва когато то се разчупи. Времето, когато яйцето се счупи, е времето, когато бедствията на земята ще свършат. Следователно, за да се разбере дали от „яйцето“ ще излезе „пиле“ или „патица“, то трябва да се счупи. Това е планът в Божието сърце и той трябва да бъде изпълнен.

„Горкото клето човечество! Защо хората Ме обичат, но не са в състояние да следват стремежите на Духа Ми?“. Поради тази своя нагласа човек трябва да бъде подложен на изпитания, за да изпълни Божията воля. И поради ненавистта Си към човечеството Бог неведнъж е възкликвал: „О, метежниците сред човечеството! Те трябва да бъдат смачкани под краката Ми, те трябва да изчезнат сред наказанието Ми и в деня, в който великото Ми начинание бъде завършено, те трябва да бъдат изпъдени измежду човечеството, така че цялото човечество да види грозното им лице“. Бог говори на цялото човечество в плът, Той също говори на Сатана в духовния свят, който е над цялата вселена. Това е волята на Бог и това е, което трябва да се постигне чрез Божия шестхилядолетен план.

В действителност Бог е съвсем нормален, а има неща, които могат да бъдат постигнати само ако Той ги извърши лично и ги види със собствените Си очи. Не е както си го представят хората — Бог не се излежава, докато всичко върви, както Той пожелае; подобни мисли са плод на намесата на Сатана сред хората, поради което хората тънат в неведение за истинския лик на Бог. Затова, по време на последната епоха, Бог се явява в плът, за да разкрие на хората реалността Си, без да крие нищо. Някои описания на Божия нрав са силно преувеличени: например когато се казва, че Бог може да унищожи света с една дума или с едва доловима мисъл. В резултат на това мнозина питат: „Защо Бог е всемогъщ, а не може да погълне Сатана на един залък?“. Това са абсурдни думи, те показват, че хората все още не познават Бог. За да може Бог да унищожи враговете Си, е необходим един цял процес, но твърдението, че Бог е всепобеждаващ, е вярно: Бог в крайна сметка ще победи враговете Си. Точно както за да победи слаба държава, силната трябва сама да постигне победата, стъпка по стъпка, понякога използвайки сила, понякога използвайки стратегия. Протича процес, но не може да се твърди, че след като силната страна притежава ядрено оръжие от ново поколение, а слабата не е толкова развита, то слабата страна ще се предаде без бой. Това е абсурден довод. Правилно е да се твърди, че силната страна със сигурност ще спечели, а слабата страна със сигурност ще загуби, но ще може да се каже, че силната страна има повече мощ, само ако лично завладее слабата страна. Затова Бог винаги казва, че хората не Го познават. И така, думите дотук посочват ли едната страна на въпроса защо човек не познава Бог? Това ли са човешките представи? Защо Бог иска от хората само да познават реалността Му и затова им се явява лично в плът? Мнозина горещо се прекланят пред Небесата, но все пак „Небесата ни най-малко не се влияят от човешките действия, а ако Моето отношение към човека зависеше от всяка негова постъпка, цялото човечество щеше да живее сред наказанието Ми“.

Бог провижда човешката същност. В Божиите слова Бог изглежда толкова „изтерзан“ от хората, че Той нито има желание да им обръща повече внимание, нито храни и най-малка надежда за тях; за хората, изглежда, няма спасение. „Виждал съм много хора, облени в сълзи, и съм виждал много хора да предлагат сърцата си в замяна на Моите богатства. Въпреки подобна „благочестивост“ Аз никога не съм се отдавал свободно на хората при внезапните им пориви, защото те никога не са Ми се отдавали с охота“. Когато Бог разкрива човешката природа, хората се засрамват от себе си, но това е само повърхностно познание и те не са способни да опознаят истински своята природа в Божиите думи; така мнозина не разбират Божията воля, не могат да намерят пътя на живота си в Божиите думи и затова, колкото по-глуповати са, толкова по-жестоко им се подиграва Бог. Така те несъзнателно стават безочливи и в крайна сметка опознават себе си, едва когато ги пронизва „гъвкавата сабя“. Очевидно Божиите думи приветстват човешките дела и ги насърчават — и въпреки това хората винаги чувстват, че Бог им се присмива. И така, когато четат Божиите думи, мускулите на лицата им от време на време потрепват конвулсивно. Нечистата им съвест ги кара неволно да потрепват. Болката им е от онзи вид, който ги кара да се смеят, но не могат, нито могат да заплачат, тъй като нелепото поведение на хората се контролира от дистанционното на видеото, обаче те не могат да го изключат и им остава само да търпят. Въпреки че „съсредоточаване върху Божиите думи“ се проповядва по време на всички срещи с колеги, кой не познава природата на потомците на големия червен змей? Когато общуват лице в лице, те са послушни като овчици, но когато се обърнат с гръб, стават свирепи като вълци, което се вижда в Божиите думи: „мнозина искрено Ме обичат, когато изричам словата Си, но не ценят думите Ми в душите си; вместо това небрежно ги използват като обществена собственост и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли“. Защо Бог винаги разобличава човека? Това показва, че изконната човешка природа си остава все същата. Подобно на планината Тайшан, тя стои непоклатимо в сърцата на стотици милиони хора, но ще дойде ден, когато Ю Гун[а] ще премести планината. Това е планът на Бог. В Своите слова Бог винаги поставя изисквания към човека, предупреждава го или му посочва човешката природа, която се разкрива в неговия живот: „Когато човек е далеч от Мен и когато Ме изпитва, Аз се крия от него в облаците. Затова той не може да открие и следа от Мен и става зависим от нечестивите, като прави всичко, което поискат“. Всъщност хората рядко имат възможност да живеят в Божието присъствие, защото желанието им да го търсят е недостатъчно; в резултат на това, въпреки че повечето хора обичат Бог, те живеят подмолно с лукавия и всичко, което правят, е ръководено от лукавия. Ако хората наистина живееха в Божията светлина, търсейки Бог във всеки момент всеки ден, нямаше да се налага Бог да говори така, нали? Когато хората оставят писанията настрана, те веднага, заедно с книгата, оставят и Бог настрана и така потъват в собствените си работи, след което Бог изчезва от сърцата им. И все пак, когато отново вземат книгата, внезапно се сещат, че са оставили Бог в дъното на съзнанието си. Такъв е животът на човека „без памет“. Колкото повече говори Бог, толкова по-извисени са думите Му. Когато те достигнат своя връх, работата е свършена и в резултат на това Бог спира словата Си. Принципът, по който Бог работи, е да сложи край на работата Си, когато тя достигне своя апогей. Той не продължава да работи, след като достигне целта Си, а внезапно спира. Той никога не върши работа, която е излишна.

Забележка:

а. Ю Гун, известен също като „Стария Ю“, е легендарен герой от китайския фолклор. Историята за това как Ю премества планините символизира непреклонността пред наглед неизпълнима задача.

Предишна: Глава 20

Следваща: Глави 22 и 23

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger