Бог създаде цялото човечество и го преведе до днешния ден. Следователно Той знае всичко, случващо се с хората: познава горчивината в техния свят, разбира сладостите в него и така всеки ден Бог описва житейските обстоятелства на всички хора, като при това кастри слабостите и покварата на цялото човечество. Божието намерение не е то да бъде запокитено в бездънната пропаст, нито пък всички хора да бъдат спасени. Всички Божии действия са подчинени на определени принципи, но никой не е в състояние да проумее законите, според които Той действа. Когато човеците осъзнаят могъществото и гнева на Бог, Той незабавно променя интонацията Си и става милостив и любещ, но веднага щом те познаят милостта и обичта на Бог, Той пак сменя интонацията Си и словото Му става трудносмилаемо, като сурово пиле. Началото никога не се повтаря в никое от Божиите слова и никоя от думите Му не е изречена според принципите на вчерашните Му слова; дори и тонът Му се различава и съдържанието не е свързано с предишното. Всичко това допълнително озадачава хората. Това са Божията мъдрост и разкриването на нрава Му. Той използва тона и маниера Си на говорене, за да разсее човешките представи и да обърка Сатана, отнемайки му възможността да влее отровата си в Божиите постъпки. Човешките умове остават поразени от Божието слово поради удивителните Му действия. Хората едва успяват да намерят вратите на къщите си и дори не знаят кога е редно да ядат или да спят, сбъдвайки фразата „да се откажеш от почивка и храна, за да се отдадеш на Бог“. Но дори и тогава Бог е недоволен от обстоятелствата и постоянно се гневи на хората, принуждавайки ги да покажат същинския си нрав. Ако не правеше това, при най-лека отстъпчивост от Негова страна, хората мигом биха се „подчинили“ и биха станали нехайни. В това се изразява низостта на хората; човекът не може да бъде придуман с добро, а за да се раздвижи са необходими удари или принуда. „Никой от тези, които наглеждам, не Ме е потърсил целенасочено и пряко. Всички се обръщат към Мен едва когато ги подтикнат, следват множеството и не са склонни да платят цената или да отделят нужното време, за да обогатят живота си“. Такива са обстоятелствата за всички на земята. Поради това, без делото на апостолите или водачите, всички хора отдавна щяха да са се разпръснали и затова, през вековете, не са липсвали апостоли и пророци.

В тези Свои слова Бог особено грижливо обобщава житейските обстоятелства на цялото човечество. От този тип са и следните Му слова: „Човешкият живот е лишен от всякаква топлинка и в него няма дори следа от човечност или светлина — и въпреки това човеците вечно се стремят да си угаждат, и водят лишен от стойност живот, тичат насам-натам, без да постигат нищо. Часът на кончината им наближава бързо и ги спохожда горчива смърт“. Защо Бог е направлявал съществуването на човечеството до ден днешен, но въпреки това разкрива пустотата на живота в света на хората? И защо описва целия живот на всички хора с фразата „забързано идват и напускат пак забързани“? Може да се каже, че това е част от Божия замисъл, така е предопределено от Него и в този смисъл това изразява презрението на Бог към всичко, освен към живота в святост. При все че Бог създаде цялото човечество, животът на всички хора никога не Му се е нравил — тоест, Той просто позволява на човечеството да съществува сред покварата на Сатана. Щом хората бъдат подложени на този процес, Бог ще ги унищожи или ще ги спаси и така човечеството ще постигне земен живот, който не е лишен от смисъл. Всичко това е част от Божия план. И тъй, в човешкото съзнание винаги е присъствало едно желание, което пречи на човека да приеме с радост невинна смърт, но само хората от сетните дни ще сбъднат това свое желание. До ден днешен хората живеят в необратима пустота и продължават да чакат сбъдването на това невидимо желание: „Щом покрия лицето Си с ръце и затисна хората под земята, те тутакси губят дъх и едвам оцеляват. В хор Ме призовават ужасени, че ще ги унищожа, защото всички те желаят да съзрат деня, в който ще спечеля слава“. Така живеят всички хора днес. Потопени са във „вакуум“, без „кислород“ и им е трудно да си поемат дъх. Бог използва това желание, загнездено в човешкото съзнание, за да подкрепя оцеляването на цялото човечество; в противен случай всички биха „напуснали домовете си, за да се замонашат“ и човечеството би се стопило и би изчезнало. Тоест, хората са оцелели до днес, благодарение на обещанието, дадено им от Бог. Това е истината, но човекът никога не е разкрил този закон и затова не осъзнава защо е „обзет от страх, че смъртта ще го навести за втори път“. Поради човешката си природа никой няма кураж да продължи да живее, но и никой никога не е имал смелостта да умре. Затова Бог казва, че човеците „ги спохожда горчива смърт“. Такова е реалното положение сред хората. Може би някои хора са помисляли за смъртта поради трудни периоди, но никога не са осъществявали тези свои мисли; може би някои са мислели за смъртта заради семейни конфликти, но остават неспособни да сбъднат желанието си, защото са загрижени за обичните си; други може би са обмисляли смъртта си заради проблеми в брака, но не пожелават да стигнат докрай. Затова, когато умират, хората таят в сърцата си недоволство или нестихващи съжаления. Такива са различните състояния на всички хора. Погледнато от птичи поглед, хората идват и си отиват в неспирен поток и макар и да чувстват, че смъртта би им донесла повече радост, отколкото животът, те само си приказват и никой никога не е повел с личен пример, като умре и се върне обратно, за да разкаже на живите как да се наслаждават на радостта от смъртта. Хората са достойни за презрение нищожества: не притежават свян или себеуважение и никога не удържат на думата си. В Своя план Бог предопредели група хора, които ще се насладят на обещанието Му и затова Той казва: „много души живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и не получи шанса да се наслади на благословението на царството днес“. Всички, които се наслаждават на благословението на днешното царство, са предопределени от Бог още когато Той създаде света. Бог уреди тези души да пребивават в плът през сетните дни и накрая Бог ще спечели тази група хора и ще уреди да бъдат в Синим. Тъй като в същината си душите на тези хора са ангелски, Бог казва: „Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен?“. Всъщност, докато пребивават в плътската си обвивка, хората остават невежи за делата в духовната сфера. Тези прости думи — „Хората Ме стрелват с предпазлив поглед“ — изразяват настроението на Бог. Макар и простички, те изразяват сложния психологически строеж на Бог. От сътворението до днес Божието сърце непрестанно таи скръб, примесена с гняв и осъдителност, защото човеците на земята са неспособни да проявяват внимание към Божиите намерения, или както казва Той: „Човекът е като див планинец“. Но Бог казва също и: „Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Мен от центъра на могъщия океан, за да се наслади на всички земни богатства и да избяга от опасността да бъде погълнат от морето“. Това представлява сбъдването на Божията воля. То може да бъде описано и като неизбежна тенденция, символизираща осъществяването на Божието дело.

Когато царството напълно се възцари на земята, всички хора ще възстановят първоначалния си облик. Затова Бог казва: „Наслаждавам се на света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди“. Това показва, че денят, в който Бог добие пълното Си великолепие, е и денят, в който човеците ще се радват на покой; вече няма да се лутат забързано, подбутвани от намесата на Сатана, светът ще спре да върви напред и хората ще заживеят в спокойствие — защото несметните звезди по небосвода са обновени и слънцето, луната, звездите и другите небесни тела, както и планините и реките в небесата и на земята, всички те са променени. Тъй като човекът се е променил и Бог също се е променил, с тях се ще се изменят всички неща. Това е крайната цел на Божия план за управление и това ще бъде постигнато накрая. Бог изрича всички тези думи най-вече, за да може човекът да Го опознае. Хората не разбират Божиите управленски закони. Всичко, което Той прави, е организирано и разпоредено от Самия Него и Той не допуска никой да се меси в делото Му; вместо това, Бог позволява на човеците да видят, че всичко е организирано от Него и че е непостижимо за тях. Макар и да виждат това, или пък да им е трудно да си го представят, Бог контролира всичко Сам и не желае делото Му да бъде осквернено дори и от най-бегла човешка мисъл. Той със сигурност не би простил на онези, които се намесват, макар и мъничко; Бог е Богът, който ревнува хората, и изглежда, че Божият Дух е особено чувствителен в това отношение. Следователно, ако някой има и най-слабо намерение да се меси, мигновено ще бъде погълнат от унищожителните Божии пламъци и ще бъде изпепелен в огъня. Бог не позволява хората да демонстрират дарбите си както си искат, защото талантливите нямат свой живот — техните предполагаеми дарби служат само на Бог, а техен източник е Сатана, поради което предизвикват силното и неотстъпно Божие презрение. Но често тъкмо хората без свой живот се месят в Божието дело, като при това участието им остава незабелязано, защото е прикрито зад таланта им. През вековете никой от даровитите хора не е проявил устойчивост, защото те не притежават живот и поради това са лишени от всякакви съпротивителни сили. Затова Бог казва: „Ако не се изразявам ясно, човекът никога не ще се вразуми и неволно ще се изложи на наказанието Ми, защото хората не познават въплътеното Ми Аз“. Всички от плът и кръв са напътствани от Бог, но живеят и в оковите на Сатана и затова, било то поради похот, поради обожание или под влиянието на средата си, хората никога не са имали нормални взаимоотношения помежду си. Бог ненавижда по-силно от всичко тези ненормални взаимоотношения и заради тях изрича следните слова: „Това, което искам, са изпълнени с жизненост живи същества, а не трупове, пропити със смърт. И тъй като Аз сядам на трапезата в царството, ще заповядам на всички земни хора да се подложат на проверката Ми“. Когато Бог застане над цялата вселена, Той ежедневно наблюдава всяко действие на тленните хора и нито един от тях не е убягнал от погледа Му. Такива са Божиите постъпки. Затова призовавам всички хора да анализират своите мисли, идеи и действия. Не те приканвам да бъдеш срам за Бог, а да станеш проявление на Божието великолепие, като чрез никое от своите действия, думи и в целия си начин на живот не се превръщаш в мишена за шегите на Сатана. Това е Божието изискване към всички хора.