Изглежда, че във въображението на хората Бог е много възвишен и непостижим. Сякаш Бог не живее сред хората и сякаш ги презира, защото е толкова възвишен. Бог обаче разбива представите на хората и ги премахва всички, като ги погребва в „гробници“, където се превръщат в пепел. Отношението на Бог към човешките представи е подобно на отношението Му към мъртвите, като ги определя по свое усмотрение. Изглежда, че „представите“ нямат ответни реакции; затова Бог върши това дело от сътворението на света до днес и никога не е спирал. Заради плътта хората са покварени от Сатана и заради действията на Сатана на земята хората си създават всевъзможни представи в хода на своите преживявания. Това се нарича „естествено формиране“. Това е последният етап от Божието дело на земята, така че методът на Неговото дело е достигнал своята кулминация и Той забързва обучението на хората, за да могат те да бъдат пълноценни в Неговото последно дело, в крайна сметка удовлетворявайки Божията воля. Преди сред човечеството имаше само просветление и озарение от Светия Дух, но не и слова, изречени от Самия Бог. Когато Бог проговори със собствения Си глас, всички бяха изумени, а днешното слово е още по-загадъчно. Смисълът му е още по-труден за разбиране, а хората сякаш са заслепени, защото петдесет процента от Неговите слова се намират между кавички. „Когато говоря, хората слушат гласа Ми с възторжено внимание; когато обаче замълча, те отново започват собствените си „начинания“. Този пасаж съдържа дума в кавички. С колкото повече хумор говори Бог, както прави тук, толкова повече те могат да привлекат хората да ги четат. Хората са способни да приемат, че са подложени на кастрене, когато са спокойни. На първо място обаче това се прави, за да се предотврати обезсърчаването или разочарованието на повече хора, когато не разбират Божието слово. Това е тактика в Божията война срещу Сатана. Само по този начин хората ще запазят интереса си към Божието слово и ще продължат да му обръщат внимание, дори когато не могат да следват нишката му. Въпреки това във всички Негови слова, които не са сложени в кавички, също има голямо очарование и така те са по-забележими и карат хората да обичат Божието слово още повече и да усещат сладостта на словото Му в собствените си сърца. Тъй като Божието слово е в най-различни форми и е богато и разнообразно, и тъй като сред многото Божии слова няма повторение на съществителни, в третия им смисъл хората вярват, че Бог е винаги нов и никога стар. Например: „Не искам от хората да бъдат просто „потребители“; искам от тях да бъдат и „производители“, които побеждават Сатана“. Думите „потребители“ и „производители“ в това изречение имат сходно значение с някои думи, изречени в предишни времена, но Бог не е без гъвкавост; Той по-скоро кара хората да осъзнаят Неговата свежест и по този начин да ценят Божията любов. Хуморът в Божията реч съдържа Неговото правосъдие и Неговите изисквания към човечеството. Тъй като всички Божии слова имат цели, тъй като всички те имат смисъл, Неговият хумор не е предназначен просто да разведри атмосферата или да накара хората да се смеят гръмко, нито пък е предназначен просто да отпусне мускулите им. Напротив, Божият хумор има за цел да освободи хората от пет хиляди години робство, за да не бъдат никога повече вързани, така че да са по-способни да приемат Божието слово. Божият метод е да използва лъжица захар, за да помогне да се преглътне лекарството; Той не слага насила горчивото лекарство в гърлото на хората. В сладкото има горчивина, а в горчивото — сладост.

„Когато на изток започне да се появява слаб проблясък на светлина, всички хора във Вселената му обръщат малко повече внимание. Хората, които вече не са потънали в дрямка, се отправят да наблюдават произхождението на тази източна светлина. Поради ограничените си възможности никой все още не е успял да види мястото, откъдето идва светлината“. Това се случва навсякъде във вселената, не само сред Божиите синове и Неговия народ. Хората в религиозните среди и невярващите — всички реагират по този начин. В момента, в който Божията светлина засияе, сърцата на всички тях постепенно се променят и те започват несъзнателно да откриват, че животът им е безсмислен, че човешкият живот е без стойност. Хората не се стремят към бъдещето, не мислят за утрешния ден и не се притесняват за него; те по-скоро се придържат към идеята, че трябва да ядат и пият повече, докато са още „млади“, и че всичко това ще си е струвало, когато настъпи последният ден. Хората нямат никакво желание да управляват света. Жизнеността на човешката любов към света е напълно открадната от „дявола“, но никой не знае какъв е коренът. Единственото, което могат да правят, е да тичат напред-назад, информирайки се един друг, защото Божият ден още не е дошъл. Един ден всички ще видят отговорите на всички необясними загадки. Точно това имаше предвид Бог, когато каза: „Хората се събуждат от съня и мечтите си и едва тогава осъзнават, че Моят ден постепенно е настъпил за тях“. Когато дойде това време, всички хора, които принадлежат на Бог, ще бъдат като зелени листа, „очаквайки да изиграят своята роля за Мен, докато съм на земята“. Толкова много хора сред Божия народ в Китай все още се връщат назад, след като Бог издига гласа Си, и затова Бог казва: „но безсилни да променят фактите, те не могат да направят нищо друго, освен да чакат Аз да произнеса присъдата“. Все още ще има някои от тях, които ще бъдат изпъдени — не всички ще останат непроменени. По-скоро хората могат да отговарят на стандартите само след като бъдат подложени на изпитание, чрез което им се издават „удостоверение за качество“; в противен случай те ще се превърнат в отпадъци на сметището. Бог постоянно посочва истинското състояние на човечеството, така че хората все повече усещат тайнствеността на Бог. „Ако Той не беше Бог, как щеше да може да познава толкова добре истинското ни състояние?“. Въпреки това, поради слабостта на хората „в сърцата на хората Аз не съм нито възвишен, нито нисш. Що се отнася до тях, няма никакво значение дали съществувам, или не“. Не е ли именно това състоянието на всички хора, което най-добре отговаря на действителността? Що се отнася до хората, Бог съществува, когато те Го търсят, и не съществува, когато не Го търсят. С други думи, Бог съществува в сърцата на хората в момента, в който те се нуждаят от Неговата помощ, но когато не се нуждаят от Него, Той вече не съществува. Това е, което се намира в сърцата на хората. В действителност всички на земята мислят по този начин, включително всички „атеисти“, и тяхното „впечатление“ за Бог също е неясно и непрозрачно.

„Затова планините се превръщат в граници между народите на земята, водите — в прегради, които разделят хората от различни земи, а въздухът — в това, което тече от човек на човек в пространствата над земята“. Това е делото, което Бог извърши, докато създаваше света. Споменаването на това тук буди недоумение у хората: възможно ли е Бог да иска да създаде друг свят? Справедливо е да се каже това: всеки път, когато Бог говори, думите Му съдържат сътворяването, управлението и унищожението на света; само че понякога те са ясни, а понякога — неясни. Цялото Божие управление е въплътено в Неговото слово; просто хората не могат да го различават. Благословенията, които Бог дарява на хората, карат вярата им да расте стократно. Отстрани изглежда така, сякаш Бог им дава обещание, но по същество това е мярката на Божиите изисквания към хората от Неговото царство. Тези, които са годни за употреба, ще останат, а тези, които не са, ще бъдат погълнати от бедствие, което ще падне от небето. „Гръмотевиците, които се носят по небето, ще повалят хората; високите планини, които се срутват, ще ги погребат; дивите зверове в глада си ще ги изядат; а океаните, които се вълнуват, ще се затворят над главите им. Тъй като човечеството се впуска в братоубийствени конфликти, всички хора ще търсят собственото си унищожение в бедствията, възникващи сред тях“. Това е „специалното отношение“, което ще се прилага към онези, които не отговарят на стандартите и които след това няма да получат спасение в Божието царство. Колкото повече Бог казва неща като „Под ръководството на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете хватката на силите на мрака. Със сигурност сред тъмнината няма да изгубите светлината, която ви води“, толкова повече хора осъзнават собственото си достойнство, толкова повече вяра им дава възможност да търсят нов живот. Бог осигурява на хората това, което те поискат от Него. След като Бог ги разкрие до известна степен, Той променя начина Си на говорене, като използва тон на благословение, за да постигне най-добрия резултат. Поставянето на изисквания към човечеството по този начин дава по-практични резултати. Тъй като всички хора са готови да говорят по същество със своите събеседници — всички те са експерти в тази област — точно към това се насочва Бог с тези думи. И така, какво е „Синим“? Тук Бог няма предвид земното царство, което е покварено от Сатана, а по-скоро събиране на всички ангели, които са дошли от Бог. Думите „ще останете непоколебимо и уверено“ означават, че ангелите ще пречупят всички сили на Сатана, като по този начин ще установят Синим в цялата вселена. Така истинското значение на Синим е събиране на всички ангели на земята, а тук то се отнася за тези на земята. Следователно царството, което ще съществува след това на земята, ще се нарича „Синим“, а не „царство“. „Царството“ на земята няма истинско значение; по същество то е Синим. Следователно само след като ги свържем с определението за Синим, можем да разберем истинското значение на думите „със сигурност ще излъчвате Моята слава в цялата вселена“. Това показва мястото на всички хора на земята в бъдеще. Всички хора от Синим ще бъдат царе, които ще управляват всички народи на земята, след като претърпят порицание. Всичко на земята ще функционира нормално благодарение на управлението на хората от Синим. Това не е нищо повече от груба скица на ситуацията. Всички хора ще останат в рамките на Божието царство, което означава, че те ще бъдат оставени в Синим. Хората на земята ще могат да общуват с ангелите. По този начин небето и земята ще бъдат свързани; или с други думи, всички хора на земята ще се подчиняват на Бог и ще Го обичат, както го правят ангелите в небето. По това време Бог ще се яви открито на всички хора на земята и ще им позволи да видят истинското Му лице със собствените си очи, и ще им се открива по всяко време.