Всяка от Божиите думи съдържа частица от нрава Му. Той не може да бъде изразен в пълнотата си чрез думи, което убедително показва какво богатство съдържа Бог в Себе Си. Все пак осезанията на хората са ограничени, както и способностите им. При все че Божиите слова са ясни, хората не успяват напълно да вникнат в тях. Вземете за пример следното: „Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал!“. Всяко от Божиите слова съдържа съществото Му и макар и всички хора да познават Неговите думи, никой не е успял да вникне в значението им. В очите на Бог всички опълчващи се срещу Него са Му врагове — тоест, отдалите се на зли духове са животни. Оттук можем да заключим за същинското състояние на църквата. Всички хора са озарени от Божието слово и в тази светлина сами изследват себе си, без да се излагат на назиданията, порицанията или на категоричното отхвърляне от останалите и без да се налага да възприемат чужди похвати и чужди тълкувания. От тази „микроскопска гледна точка“ те виждат с пределна яснота всичко нездраво в себе си. В словото си Той сортира духовете според типа им и ги разкрива в изконната им форма; притежаващите дух на ангели добиват по-силно озарение и просветление, оттам и Божиите слова „са си възвърнали светостта, която притежаваха преди“. Тези думи почиват на постигнатия от Бог краен резултат. Разбира се, засега този резултат не може да бъде напълно постигнат — това е само предвкусване, загатващо за Божията воля. Тези думи убедително показват, че множество хора ще изгубят всякаква устойчивост сред Божието слово и ще бъдат сразени в постепенния процес на очищение от греховете на цялото човечество. Тук „разпадането в кал“ не противоречи на опожаряването на света от Бог, а „светкавицата“ е алегория за Божия гняв. Когато Бог освободи могъщия Си гняв, целият свят ще бъде разтърсен от всевъзможни катаклизми, като изригващ вулкан. От висотата на небето се вижда, че всякакви беди надвисват над човечеството и се приближават с всеки изминал ден. Гледана отгоре, земята представя различни гледки, наподобяващи предвестниците на земетресение. Широко се разлива течен огън, лавата се лее свободно, планините се изместват и над всичко това блещука студен светлик. Целият свят е погълнат от пламъци. Това е сцената на освободения Божи гняв и това е времето на Неговия съд. Никое от създанията от плът и кръв не ще го избегне. Следователно не войни между държавите и конфликти между хората са необходими за унищожението на целия свят; вместо това светът „съзнателно ще се наслаждава“, залюлян в люлката на Божието порицание. Никой няма да успее да го избегне; всеки един поотделно ще мине през това изпитание. Отшуми ли то, цялата вселена отново ще заблести със святото сияние и цялото човечество ще се възстанови за нов живот. А Бог ще застане в покой над вселената и всеки ден ще благославя цялото човечество. Небесата вече няма да са непоносимо пусти, а ще възвърнат жизнеността си от времето на сътворението и с настъпването на „шестия ден“ Бог ще начене нов живот. Бог и човеците ще встъпят заедно в покой и вселената ще се обнови, освободена от мътилката и нечистотията. Затова Бог каза: „Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е изоставено и тъжно“. Небесното царство никога не е било омърсено от неправда и човешки емоции, нито от човешкия покварен нрав, защото то е извън обсега на сатанинското смущение. Всички „хора“ разбират Божието слово и небесният живот е изпълнен с радост. Всички обитатели на небесните селения са надарени с Божията мъдрост и достойнство. Поради разликите между земята и небето Бог нарича пребиваващите в небесната обител не „хора“, а „духове“. Значима е разликата между тези две названия — наричаните днес „хора“ са покварени от Сатана, докато „духовете“ не са. Накрая Бог ще промени земните хора в същества, притежаващи свойствата на небесните духове, и така ще ги освободи завинаги от смущението на Сатана. Това е същинското значение на думите: „Моята святост се разпростира из цялата вселена“. „В първичната си форма земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради възраждането на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето“. Това е казано по отношение на хората, притежаващи ангелски души, и в този момент „ангелите“ отново ще заживеят в мир един с друг и ще възстановят първоначалното си състояние, защото плътта вече няма да застава между земната и небесната сфера. „Ангелите“ на земята ще общуват с ангелите в небесата, земните хора ще опознаят небесните мистерии, а ангелите на небето ще узнаят тайните на човешкия свят. Небето и земята ще се единят без никаква междина между тях. В това се изразява красотата на осъщественото царство. Бог ще завърши това Свое дело, за което копнеят всички хора и духове. Но обитателите на религиозния свят не знаят нищо от това. Те просто чакат Исус Спасителят да слезе на бял облак и да възнесе душите им, оставяйки разпръснати по цялата земя „отпадъци“ (тук „отпадъци“ обозначава човешките тела). Та не е ли тази представа споделяна от всички хора? Затова Бог възкликва: „О, религиозен свят! Как да не го унищожа с властта Си на земята?“. Когато Божиите избраници на земята бъдат направени цялостни, ще бъде отнето господството на религиозния свят. Това е истинското значение на „властта“, за която говори Бог. Той казва: „Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват“. Това рече Той за последствията от разрушаването на религиозния свят. Той цял ще се покори пред Божия престол заради думите Му и ще престане да чака снишаващия се бял облак или да се взира в небето, а вместо това ще застане завоюван пред Неговия престол. Оттам и фразата „в сърцата си тайно Ме зоват“ — това ще бъде изходът за религиозния свят, който Бог напълно ще завоюва. Това е израз на Божието всемогъщество — да повали всички религиозни хора, най-непокорните човеци, така че те да се отърсят веднъж завинаги от представите си, че са в състояние да опознаят Бог.

При все че Божието слово неведнъж предрича красотата на царството и описва разнообразните му аспекти от различни гледни точки, поради твърде ограничените човешки възприятия Неговите думи не успяват да изразят напълно всяка особеност на Епохата на царството. Той вече е изрекъл всички думи от словото Си, но хората не са се вгледали в тях като през флуороскоп с рентгенови лъчи и затова са лишени от разбиране и яснота и дори остават озадачени. Това е най-големият недостатък на плътта. Макар че в сърцата си искат да обичат Бог, те Му се противят под смущението на Сатана. Затова Бог пак и пак докосва безучастните и притъпени техни сърца, за да ги съживи. Бог разобличава сатанинската грозота и затова колкото по-сурови са думите Му, толкова по-опозорен е Сатана, толкова повече се разхлабват оковите около сърцата на човеците и толкова повече се разбужда обичта у хората. Така работи Бог. Тъй като Сатана е прозрян и изобличен, той вече не смее да се прокрадва в човешките сърца и ангелите вече не са угнетявани. Така те възлюбват Бог с целия си ум и сърце. Само по това време ясно се вижда, че в истинската си същност ангелите принадлежат на Бог и Го обичат. Само по този път може да се постигне Божията воля. „В сърцата на всички човеци сега има място за Мен. Хората вече няма да гледат на Мен с неприязън или да Ме отхвърлят, защото Моето велико дело вече е осъществено и никой не му пречи“. Това е значението на гореописаното. Заради смущението на Сатана хората не намират времето да обичат Бог, все са залисани в светски грижи, поддават се на сатанинските заблуди и постъпките им са продиктувани от хаоса в сърцата им. Затова Бог казва, че човешкият род е бил „подложен на толкова много от житейските несгоди, толкова много от несправедливостите на този свят, толкова много от присъщите за света на хората превратности, но сега те обитават светлината Ми. Кой не ридае заради беззаконието от вчерашния ден?“. Чувайки тези думи, хората се чувстват сякаш Бог споделя нещастието им, сякаш им съчувства и се оплаква заедно с тях. Внезапно усещат болката на човешкия свят и си мислят: „Това е толкова вярно — не изпитах радост от нищо на света. Откакто излязох от утробата на майка си, та до днес аз изживявах човешкия живот, но нищичко не спечелих в отплата за големите си страдания. Всичко е суета! А сега съм толкова покварен от Сатана! Ох! Ако не добия и Божието спасение, когато дойде моментът да умра, няма ли да съм изживял живота си напразно? Дали човешкият живот има смисъл? Неслучайно Бог каза, че всичко под слънцето е суета. Ако Той не беше ме просветлил днес, щях да си остана в мрака. Какво нещастие!“. В този момент в сърцата им се поражда опасение: „Ако не добия Божието обещание, как ще продължа да живея живота си?“. Всеки прочел тези думи ще се просълзи, докато отправя молитвата си. Такава е човешката душа. Невъзможно е тези думи да не предизвикат никакъв отклик в сърцата ви, освен ако нямате психическо разстройство. Всеки ден Бог разкрива състоянията на всякакъв вид хора. Понякога изразява негодувание от тяхно име. Друг път им помага успешно да превъзмогнат определени обстоятелства. По някой път посочва на хората тяхното „преобразяване“. Иначе хората не биха си дали сметка колко са надраснали себе си. Понякога Бог подчертава преживяванията на хората в реалността, а друг път им сочи слабостите и недостатъците им. На моменти им поставя нови изисквания или разкрива до каква степен Го разбират. Но Бог също казва: „Изслушал съм искрените думи на толкова много хора, разказите на огромно множество за болката, изпитана от тях в мигове на страдание; видял съм толкова много, изпаднали в пълна безизходица, неизменно да Ми предлагат верността си и наблюдавах толкова много, докато ситнеха по скалистата пътека в търсене на изход“. Това е описание на положителни действащи лица. Във всеки епизод от „драмата на човешката история“ участват не само положителни, но и отрицателни герои. Затова Бог разкрива и грозотата на тези отрицателни герои. Непоклатимата преданост и безстрашието на „почтените хора“ се разкрива само при съпоставка с „изменниците“. Животът на всички хора е изпълнен с отрицателни въздействия, но наред с това животът на всички без изключение съдържа и положителни фактори. Бог ползва и двата вида обстоятелства, за да разкрие истината за всички хора, така че изменниците да обронят глави и да признаят греховете си, а почтените да бъдат насърчени да поддържат верността си. Божите думи са с много дълбоко значение. Докато ги четат, хората понякога се превиват от смях, а друг път се замислят с наведени глави. Понякога потъват в спомени, друг път избухват в горчиви ридания и признават греховете си. На моменти прелистват безцелно, на моменти се впускат в търсене. Общо взето, реакциите на хората се променят според различните обстоятелства, при които Бог говори. Когато някой чете Божието слово, страничните наблюдатели погрешно може да го вземат за душевно болен. Помислете върху следните думи: „И така, на земята вече няма раздори и след като изричам думите Си, различните „оръжия“ на съвремието се прибират в ножниците“. Думата „оръжия“ може да накара човек да се залива от смях цял ден, а и всеки път щом си я припомни, човек се смее наум от сърце. Не е ли така? Как да не ѝ се посмее човек?

Докато се смеете, не забравяйте да вникнете в Божиите изисквания към хората и не забравяйте да видите същинското състояние на църквата: „Цялото човечество се е върнало към нормалното си състояние и е започнало нов живот. Заживявайки в нова среда, доста хора се оглеждат наоколо и се чувстват сякаш са навлезли в съвсем нов свят, поради което не успяват незабавно да се нагодят към сегашната обстановка и веднага да поемат по правилния път“. Това е настоящото състояние на църквата. Не бъдете твърде усърдни в стремежа си незабавно да поведете всички по правилния път. Щом делото на Светия Дух достигне определен етап, всички хора ще поемат по него съвсем спонтанно. Когато вникнеш в същността на Божието слово, ще разбереш докъде е стигнал Неговият Дух. Божията воля е: „Аз само въздавам съответстваща на неправедността на отделния човек „възпитателна“ мярка, за да позволя всекиму да тръгне по правия път“. Това е Божият начин на говорене и действие, който представлява и свойственият за хората път за практикуване. След това Той посочва на хората друго от състоянията на човешкия род: „Ако хората не желаят да се наслаждават на струящото от Мен блаженство, не Ми остава нищо друго освен да се примиря с влеченията им и да ги изпратя в бездънната пропаст“. Божиите изказвания са изчерпателни и не оставят на човеците никаква възможност за оплаквания. Тъкмо в това се състои разликата между Бог и хората. Бог винаги говори на хората откровено и свободно. Всяка дума, която Той произнася, е пропита с искреност, а това кара хората да съпоставят своите сърца с Неговото и им позволява да разкрият сърцата си пред Бог, за да види Той на кое място от спектъра на дъгата попадат. Бог никога не откликва с шумно одобрение на вярата и обичта на хората, но неизменно поставя изискванията Си към тях и изобличава грозните им страни. Това показва колко малък е „ръстът“ на хората и колко много липсва на „организма“ им. Нужни са им по-усилени „тренировки“, за да компенсират недостатъците си и затова Бог постоянно „обсипва хората със Своя гняв“. Един ден, когато Бог разкрие цялата истина за човечеството, хората ще бъдат направени цялостни и Бог ще си отдъхне. Те вече няма да Го придумват с ласкателства, а Той няма да ги „възпитава“. От този момент насетне хората ще са в състояние да „заживеят самостоятелно“, но сега още не е времето за това. В човеците все още се съдържа „подправеност“ и са необходими още няколко кръга проверки, още няколко „пропускателни пункта“, на които да изплатят както трябва „дължимото мито“. Ако у тях бъде заловена фалшива стока, тя ще бъде конфискувана, а после и унищожена, за да не стигне до продажба. Не е ли това добър начин за действие?