Глава 17

Всъщност всички думи, които излизат от Божиите уста, са непонятни за хората. Всички те са на език, който хората не са чували. Поради това може да се каже, че самите Божии слова са тайна. Повечето хора погрешно вярват, че тайните се свеждат само до нещата, до които хората не могат да достигнат концептуално, до небесните въпроси, за които Бог сега дава възможност на хората да узнаят, или до истината за това какво прави Бог в духовния свят. Оттук е очевидно, че хората не се отнасят еднакво към всички Божии слова, нито ги ценят, а по-скоро се съсредоточават върху собствените си разбирания за „тайни“. Това доказва, че хората не знаят какво представляват Божиите слова, нито какво представляват тайните. Те просто четат словата Му в рамките на собствените си представи. Истината е, че няма нито един човек, който истински да обича Божиите слова и точно поради тази причина Той казва, че „хората са експерти в това да Ме мамят“. Не че Бог казва, че хората не притежават никакви достойнства или че са негодни за нищо; това описва действителното състояние на човечеството. Самите хора не са съвсем наясно точно колко място всъщност заема Бог в сърцата им; единствено Самият Бог знае това със сигурност. Поради това в момента хората са като кърмачета. Те ни най-малко не си дават сметка защо пият мляко и защо трябва да оцелеят. Само майката разбира нуждите на детето. Тя няма да го остави да умре от глад, нито ще му позволи да преяде до смърт. Бог най-добре познава човешките нужди, затова понякога словата Му са олицетворение на любовта Му, понякога в тях се разкрива правосъдието Му, понякога те нараняват дълбоко сърцата на хората, а понякога те са искрени и сериозни. Това дава възможност на хората да усетят Божията доброта и достъпност и да почувстват, че Той не е някаква въображаема, величествена и недосегаема фигура. В умовете на хората Той не е и Синът в небесата, Когото те не могат да погледнат директно в лицето, а още по-малко е екзекутор, Който убива невинни, както хората си представят. Целият Божи нрав се разкрива в Неговото дело. Нравът на Бог в плът и днес се проявява чрез делото Му. Следователно Неговото служение е служение на словата, а не на нещата, които прави, или на външния Му вид. В крайна сметка всички ще получат назидание от Божиите слова и ще бъдат направени пълноценни благодарение на тях. В хода на преживяванията си и под ръководството на Божиите слова хората ще придобият път за практикуване, а чрез словата, излизащи от устата Му, ще опознаят нрава Му напълно. Благодарение на словата Му цялото Божие дело ще бъде изпълнено, хората ще оживеят и всички врагове ще бъдат победени. Това е основното дело, което никой не може да омаловажи. Да разгледаме тези Негови слова: „Моите слова ехтят като гръм, хвърляйки светлина във всички посоки и по цялата земя, и сред гръмотевиците и мълниите човечеството е поразено. Никой човек не е останал несъкрушим сред гръм и мълния; повечето хора губят ума си от страх при прииждането на Моята светлина и не знаят какво да правят“. Щом Бог отвори уста, из нея започват да се леят слова. Той постига всичко чрез думи, всички неща се преобразуват от думите Му и всички се обновяват чрез тях. Какво се разбира под „гръмотевици и мълнии“? А какво се разбира под „светлина“? Нищо не може да убегне на Божиите слова. Той ги използва, за да изобличи умовете на хората и да опише тяхната грозота. Той използва слова, за да се справи със старата им природа и да направи всички Свои хора пълноценни. Не е ли точно това значимостта на Божиите слова? Без подкрепата и поддръжката на Божиите слова цялото човечество в цялата вселена щеше отдавна да е унищожено окончателно. Това е принципът на това, което Бог прави, и това е методът, по който Той работи по време на шестхилядолетния Си план за управление. Това показва значимостта на Божиите слова. Те проникват право в дълбините на човешките души. Щом хората зърнат словата Му, те са зашеметени и поразени и бързат да избягат. Искат да избягат от реалността на словата Му — именно поради това навсякъде се срещат „бегълци“. Щом Бог произнесе словата Си, хората си плюят на петите. Това е един от аспектите на човешката грозота, която Бог описва. Точно в този момент хората постепенно започват да се пробуждат от ступора си, сякаш всички те досега са били в състояние на деменция и сега, след като са видели Божиите слова, те като че ли страдат от остатъчните ефекти на болестта и не могат да се върнат към предишното си състояние. Всъщност всички хора са в това положение и то е истинско отражение на тези слова: „Много хора, развълнувани от това слабо сияние, мигновено се будят от илюзиите си. И все пак никой никога не е осъзнал, че е дошъл денят, в който Моята светлина слиза на земята“. Затова Бог каза: „Мнозинството от хората са онемели от внезапното появяване на светлината“. Тази формулировка е съвсем уместна. Божието описание на човечеството няма пропуск дори колкото връхче на игла и Той наистина го е изразил точно и безгрешно, поради което всички хора са напълно убедени. Още повече, че неусетно любовта им към Бог е започнала да извира от дълбините на сърцата им. Само така Божието място в тях става още по-истинско и това е един от начините, по които Бог работи.

„Мнозинството от хората са просто объркани; ранени са в очите и захвърлени в калта от светлината“. Тъй като такива хора вървят против Божията воля (тоест противят се на Бог), те претърпяват порицание от словата Му поради своята бунтовност. Затова е казано, че са ранени в очите от светлината. Такива хора вече са предадени на Сатана. Затова, когато навлизат в новото дело, те нямат нито просветление, нито озарение. Всички, които не притежават делото на Светия Дух, са обсебени от Сатана и в дълбините на сърцата им няма място за Бог. Затова е казано, че такива хора са „захвърлени в калта“. Всички, които са в това състояние, са объркани. Те не могат да поемат по правия път, нито да възстановят нормалното си състояние; те мислят винаги наопаки. Всеки на тази земя е покварен от Сатана до крайна степен. Хората нямат жизненост и са изпълнени с воня на трупове. Всички хора на земята оцеляват сред напаст от гадини, която никой не може да избегне. Те не искат да оцелеят на земята, но все си мислят, че ще се случи нещо по-велико, което хората ще видят с очите си. Затова всички хора се насилват да продължават да живеят. Те отдавна нямат никакви сили в сърцата си. Просто използват невидимите си надежди като духовен стълб и така подпират главите си, преструвайки се на хора, и живеят ден за ден на земята. Сякаш всички хора са синове на въплътения дявол. Затова Бог каза: „безредицата покрива земята — непоносимо жалка гледка, която, разгледана отблизо, напада човека със съкрушителна меланхолия“. Поради възникването на тази ситуация Бог започна да „разпръсква семената на Моя Дух“ из цялата вселена и да извършва Своето дело на спасението по цялата земя. Именно за да продължи делото Си, Бог започна да сипе всякакви бедствия, като по този начин спасява коравосърдечните хора. В различните фази на Божието дело спасението все още приема формата на различни бедствия и никой обречен не може да избяга от тях. Едва накрая на земята ще може да се стигне до положение, в което „е спокойно като третото небе: тук живите същества, големи и малки, съжителстват в хармония, като нито веднъж не навлизат в „конфликти на устата и езика“. Един от аспектите на Божието дело е да завоюва цялото човечество и да спечели избраниците чрез словата Си. Друг аспект на делото Му е да завоюва всички бунтуващи се синове чрез различни бедствия. Това е част от широкомащабното Божие дело. Само така може изцяло да се постигне царството на земята, което Бог иска, и това е тази част от делото Му, която е чисто злато.

Бог постоянно иска от хората да разберат динамиката на небето. Могат ли те наистина да постигнат това? Истината е, че предвид текущото им действително състояние на поквареност от Сатана от повече от 5 900 години, те не могат да се сравняват с Петър, затова просто не могат да го постигнат. Това е един от методите на Божието дело. Той не иска хората да чакат пасивно, а да търсят активно. Само така Бог ще има възможност да работи в хората. Би било добре да ти обясня това малко по-подробно, иначе хората ще го разберат само повърхностно. След като Бог създаде хората и им даде дух, Той разпореди, че ако не се осланят на Него, няма да могат да се свържат с духа Му и така сигналите на „сателитната телевизия“ от небето няма да се улавят на земята. Когато Бог вече не е в духовете на хората, там се освобождава място за други неща и Сатана се възползва от тази възможност, за да се промъкне. Когато хората се свързват с Бог със сърцата си, Сатана веднага се паникьосва и хуква да бяга. Понеже хората плачат, Бог им дава това, от което имат нужда, но първоначално не „пребивава“ в тях, а просто постоянно им помага, защото плачат. От тази вътрешна сила хората заякват дотолкова, че Сатана не смее да влиза и да „си развява коня“. И така, ако хората са постоянно свързани с Божия дух, Сатана не смее да ги спохожда и да ги смущава. Ако Сатана не ги смущава, хората живеят нормално и тогава Бог има възможността да работи безпрепятствено в тях. Затова нещата, които Бог иска да направи, могат да бъдат постигнати чрез хора. От това може да се разбере защо Бог винаги е изисквал от хората да имат повече вяра и защо е казал: „Аз отправям подходящи изисквания според ръста на човека на земята. Никога не съм поставял никого в затруднено положение, нито съм искал от някого да „изстисква кръвта си“ за Моето удоволствие“. Повечето хора са объркани от Божиите изисквания. Чудят се защо, след като хората не притежават тази способност и са били безвъзвратно покварени от Сатана, Бог продължава да има изисквания към тях. Та нима Бог не ги затруднява така? Няма как да не се засмееш при вида на сериозните им лица и смутения им поглед. Различните грозни изражения на хората са най-смешни. Понякога те са като деца, които обичат да си играят, а друг път са като малко момиченце, което си играе на „майка“. Понякога са като куче, което яде мишка. Човек не знае да се смее ли, или да плаче при вида на тези им грозни състояния и често пъти, колкото по-малко хората разбират Божията воля, толкова по-склонни са да се забъркват в неприятности. Затова следните Божии слова: „Нима Аз съм Бог, Който просто налага мълчание на сътворението?“ ясно показват колко глупави са хората. Те също така показват, че никой човек не може да разбере Божията воля. Дори и Той да изказва волята Си, те не умеят да я зачитат. Вършат Божието дело според човешката воля. Как биха могли да разберат волята Му по този начин? „Вървя по земята, разпръсквайки навсякъде аромата Си, и на всяко място оставям след Себе Си Своята форма. Всяко място се оглася от звука на гласа Ми. Хората навсякъде се спират на прекрасните сцени от вчера, защото цялото човечество си спомня за миналото […]“. Такова ще бъде положението при създаването на царството. Всъщност Бог на няколко места вече е предрекъл красотата на осъществяването на царството и всички тези места заедно чертаят цялостна картина на царството. Хората обаче не ѝ обръщат никакво внимание — гледат я, сякаш е анимационен филм.

Поради хилядолетната поквара от Сатана хората винаги са живели в мрак, затова не се смущават от него, нито копнеят за светлината. По тази причина се е стигнало до следното, когато светлината пристигне днес: „всички са против Моето пристигане и прогонват пристигането на светлината, сякаш съм врагът на човека на небето. Човекът Ме посреща със защитна светлина в очите“. Въпреки че повечето хора се опитват да обичат Бог искрено, Той все още не е доволен и заклеймява човечеството. Това е озадачаващо за хората. Тъй като живеят в мрак, те още служат на Бог в отсъствието на светлина. Това означава, че всички хора служат на Бог, като използват собствените си представи, а когато Той дойде, състоянието им е такова, че те не могат да Му служат, като приемат нова светлина, а по-скоро го правят въз основа на целия опит, който сами са придобили. Бог не се радва на човешката „отдаденост“, затова хората не могат да възхваляват светлината в мрака. Затова Бог изрече цитираните по-горе слова. Това ни най-малко не противоречи на действителността и не е проява на лошо или несправедливо отношение от страна на Бог към човечеството. От сътворението на света досега нито един човек не е изпитал истински Божията топлота. Всички хора са в защитна позиция спрямо Бог, защото дълбоко в себе си се страхуват, че Той ще ги порази и унищожи. И така, през тези 6 000 години, Бог винаги е разменял топлота срещу искреност от страна на хората и е продължил търпеливо да ги води с всяка стъпка. Това е така, защото хората са твърде слаби и не са способни да узнаят Божията воля изцяло или да Го обикнат от цялото си сърце, защото не могат да не се поддадат на манипулациите на Сатана. Въпреки това Бог продължава да търпи и един ден, след като е изтърпял толкова много, тоест, когато поднови света, Той вече няма да се грижи за хората като майка, а ще даде всекиму заслуженото. Поради това ще се случи следното: „Трупове се носят по повърхността на океана“, докато „в местата, където няма вода, други хора все още се наслаждават, сред смях и песни, на обещанията, които съм им дал“. Това е сравнение между назначенията на тези, които са наказани, и онези, които са възнаградени. „Повърхността на океана“ означава бездънната пропаст на наказанието на хората, за която говори Бог. Това е назначението на Сатана и „лобното място“, което Бог е приготвил за всички онези, които Му се противят. Бог винаги е искал искрената любов на човечеството, но хората не знаят това и не го усещат, и продължават да вършат собствените си дела. Поради това във всичките Си слова Бог винаги иска разни неща от хората и посочва недостатъците им, и им дава път за практикуване, за да могат те да практикуват според словата Му. Той е показал собственото Си отношение към хората: „И все пак никога не съм взел случайно нито един човешки живот, за да си играя с него като с играчка. Наблюдавам болките, които човекът е понесъл, и разбирам цената, която е платил. Когато той стои пред Мен, Аз не искам да хвана човека неподготвен, за да го накажа, нито пък искам да стоваря върху него нежелани неща. Вместо това през цялото това време само съм се грижил за човека и съм му давал“. Щом прочетат тези Божии слова, хората веднага усещат топлотата Му и си мислят: „Да, наистина преди съм плащал цена за Бог, но и съм се отнасял към Него нехайно и понякога съм Му се оплаквал. Бог винаги ме е водил със словата Си и следи внимателно живота ми, но аз понякога си играя с това като с играчка. Наистина не бива да го правя. Бог ме обича толкова много — защо тогава не мога да се постарая достатъчно?“. Когато им хрумнат такива мисли, хората действително искат да си зашлевят шамар, а на някои дори носовете им потрепват и заплакват на глас. Бог разбира какво мислят и говори според това, и тези няколко думи, които не са нито твърди, нито меки, вдъхновяват човешката любов към Него. Накрая Бог предрича промяната в делото Си, когато царството бъде създадено на земята: когато Бог е на земята, хората ще могат да се освободят от бедствията и опустошенията и да се радват на благодат. Когато обаче Той започне съда на великия ден, ще се яви сред всички хора и цялото Му дело на земята ще приключи. Тогава, понеже денят ще е настъпил, ще се случи точно това, което е описано в Библията: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и святият нека бъде и занапред свят“. Тези, които вършат неправда, ще бъдат наказани, а святите ще застанат пред престола. Нито един човек няма да може да спечели Божието снизхождение, дори синовете и народите на царството. Всичко това е Божията праведност и всичко това е проява на Неговия нрав. Той няма да покаже загриженост за слабостите на човечеството за втори път.

Предишна: Глава 16

Следваща: Глава 18

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger