За човека Бог е толкова велик, толкова изобилен, толкова чуден, толкова необозрим; в очите на хората Божиите думи се издигат високо и изглеждат като велик шедьовър. Но тъй като хората имат твърде много недостатъци и умовете им са твърде прости, а способността им да приемат — твърде оскъдна, независимо от това колко ясно Бог изрича думите Си, те остават седнали и неподвижни, сякаш страдащи от психично заболяване. Когато са гладни не разбират, че трябва да ядат; когато са жадни не разбират, че трябва да пият; просто продължават да крещят и да викат, сякаш изпитват неописуема трудност в дълбините на духа си, но не могат да говорят за това. Когато Бог създаде хората, Неговото намерение беше човекът да живее нормален живот и да приеме Божиите думи, както подобава на инстинктите му. Но тъй като в самото начало човекът се поддаде на изкушението на Сатана, днес той остава неспособен да се измъкне и все още не е в състояние да разпознае измамните схеми, изпълнявани от дявола в продължение на хиляди години. Освен това на човека му липсват способностите да познава напълно Божиите думи — всичко това е довело до настоящата ситуация. Както стоят нещата днес, хората все още живеят в опасност от изкушението на Сатана и така остават неспособни да оценят Божиите думи по правилния начин. В нрава на обикновените хора няма коварство и измама, те имат нормални отношения помежду си, не са сами и животът им не е нито посредствен, нито упадъчен. Така и Бог е възвишен сред всички; Неговите думи проникват сред хората, те живеят в мир помежду си и под грижата и закрилата на Бог, земята е изпълнена с хармония, несмущавана от Сатана, а славата на Бог има най-голямо значение сред хората. Такива хора са като ангели: чисти, жизнени, никога не се оплакват от Бог и посвещават всичките си усилия единствено на Божията слава на земята. Сега е времето на черната нощ — всички опипват и търсят, черната нощ кара косите им да настръхват и не им остава нищо, освен да треперят, внимателно слушайки поривите на виещия северозападен вятър, сякаш придружен от тъжните ридания на човека. Хората скърбят и оплакват съдбата си. Защо четат Божиите думи, но не са в състояние да ги разберат? Сякаш животът им е на ръба на безнадеждността, сякаш смъртта е на път да ги сполети, сякаш сетният им ден е пред очите им. Такива нещастни обстоятелства са моментът, когато крехките ангели призовават Бог, във вопли разказвайки за собствените си трудности. Поради тази причина ангелите, които работят сред синовете и Божиите хора, никога повече няма да слязат при човека; това е за да им се попречи да бъдат уловени чрез манипулацията на Сатана, докато са в плът, неспособни да се измъкнат, и така те работят само в духовния свят, който е невидим за човека. Когато Бог казва: „Щом се възкача на трона в сърцето на човека, това ще бъде моментът, когато Моите синове и Моят народ управляват земята“, Той има предвид времето, когато ангелите на земята ще се радват на благословията да служат на Бог на небето. Тъй като човекът е израз на духа на ангелите, Бог казва, че за него да бъдеш на земята е като да си на небето; за човека да служи на Бог на земята е както ангелите да служат директно на Бог в небето — и по този начин, по време на дните си на земята, човек се радва на благословиите на третото небе. Ето това всъщност се казва в тези думи.

Има толкова много смисъл, скрит в Божиите думи. „Когато дойде денят, хората ще Ме познаят в дълбините на сърцата си и ще Ме помнят в мислите си“. Тези думи са насочени към духа на човека. Поради крехкостта на ангелите, те винаги зависят от Бог във всичко и винаги са били привързани към Бог и са Го обожавали. Но поради бунта на Сатана те не могат да си помогнат и не могат да се контролират; желаят да обичат Бог, но не са в състояние да Го обичат с цялото си сърце и затова страдат от болка. Само когато Божието дело достигне определен етап, желанието на тези бедни ангели да обичат Бог наистина може да се сбъдне и затова Бог изрече тези слова. Естеството на ангелите е да обичат, да ценят и да се подчиняват на Бог, но те не са били в състояние да постигнат това на земята и не са имали друг избор, освен да бъдат търпеливи до днес. Ако желаете, можете да видите света днес: Бог се намира в сърцата на всички хора, но те не са в състояние да различат дали Бог в сърцата им е истинският Бог или фалшив такъв, и въпреки че обичат този свой бог, те са неспособни да обичат истински Бог, което означава, че нямат контрол над себе си. Грозното лице на човека, разкрито от Бог, е истинското лице на Сатана в духовната сфера. Човекът първоначално е бил невинен и без грях и по този начин всички покварени, грозни маниери на човека са действията на Сатана в духовната сфера и отразяват точно развитието на духовната сфера. „Днес хората имат квалификации и смятат, че могат да се перчат пред Мен, да се смеят и шегуват с Мен без никакви задръжки и да се обръщат към Мен като към равен. Все още човекът не Ме познава, все още вярва, че си приличаме по природа, че и двамата сме от плът и кръв и обитаваме света на хората“. Това причини Сатана в сърцето на човека. Сатана използва представите и невъоръжените очи на човека, за да се противопостави на Бог, но Бог говори за тези събития без двусмислие, за да може човекът да избегне катастрофата. Смъртната слабост на всички хора е, че виждат само „тяло от плът и кръв и не възприемат Божия Дух“. Това е основата на един аспект от примамването на човека от Сатана. Всички вярват, че само Духът в тази плът може да се нарече Бог. Никой не вярва, че днес Духът е станал плът и наистина се е явил пред очите им; хората виждат Бог като две части — „дрехата и плътта“ — и никой не гледа на Бог като на въплъщение на Духа; никой не вижда, че същността на плътта е нравът на Бог. Във въображението на хората Бог е обикновен, но не знаят ли, че в тази обикновеност е скрит един аспект от дълбоката значимост на Бог?

Когато Бог започна да покрива целия свят, той стана мрачен като катран и докато хората спяха, Той се възползва от тази възможност да слезе сред хората и започна да изпраща Духа във всички краища на земята, като начена делото за спасяване на човечеството. Може да се каже, че когато Бог започна да приема образа на плътта, Той лично работеше на земята. Тогава започна работата на Духа и там официално започна цялата работа на земята. В продължение на две хиляди години Божият Дух е работил в цялата вселена. Хората нито знаят, нито усещат това, но през последните дни, по времето, когато тази епоха скоро ще приключи, Бог е слязъл на земята, за да работи лично. Това е благословението на тези, които са родени през последните дни — те могат лично да зърнат образа на Бог, който живее в плътта. „Когато цялото лице на бездната беше мрачно, сред човека започнах да усещам горчивината на света. Моят Дух пътува по света и разглежда сърцата на всички хора, но също така и Аз завоювам човечеството чрез Моето въплъщение“. Такова е хармоничното сътрудничество между Бог на небето и Бог на земята. В крайна сметка в мислите си хората ще вярват, че Богът на земята е Бог на небето, че небесата и земята и всичко в тях са създадени от Бог на земята, че човекът се контролира от Бог на земята, че Богът на земята върши работата на небето тук на земята и че Бог на небето се е явил в плът. Това е крайната цел на Божието дело на земята и така този етап е най-високият стандарт на работа в периода на плътта; работата се осъществява в божественост и кара всички хора да бъдат искрено убедени. Колкото повече хората търсят Бог в представите си, толкова повече чувстват, че Бог на земята не е реален. Така Бог казва, че хората търсят Бог сред празни думи и доктрини. Колкото повече хората познават Бог в представите си, толкова по-умели стават в изговарянето на тези думи и доктрини и толкова по-възхитителни стават. Колкото повече хората говорят с думи и доктрини, толкова повече се отдалечават от Бог, толкова по-неспособни стават да познаят същността на човека, толкова повече не се подчиняват на Бог и се отдалечават от Божиите изисквания. Божиите изисквания към човека не са толкова свръхестествени, колкото хората си представят, но никога никой не е разбирал истински Божията воля и затова Бог казва: „хората се взират единствено в безбрежното небе, в развълнуваното море, в спокойното езеро или сред празните думи и доктрини“. Колкото повече изисквания поставя Бог към човека, толкова повече хората чувстват, че Бог е недостижим, и толкова повече вярват, че Бог е велик. Така в тяхното съзнание всички думи, изречени от Божиите уста, са непостижими за човека, не оставяйки на Бог друг избор, освен лично да действа; междувременно човекът няма ни най-малка склонност да сътрудничи на Бог и просто упорства в навеждането на главата си и изповядването на греховете си, опитвайки се да бъде смирен и послушен. Като такива, без да осъзнават, хората възприемат нова религия и се включват в религиозна церемония, която е по-екстремна дори от тази в религиозните църкви. Това изисква хората да се върнат към нормалните условия чрез трансформиране на отрицателното си състояние в положително; ако не, човекът ще бъде все по-дълбоко впримчен.

Защо Бог се фокусира върху описването на планини и води в толкова много от Своите изказвания? Има ли символика в тези думи? Бог не само позволява на човека да види Неговите дела в Неговата плът, но също така позволява на човека да разбере Неговите сили в небесната твърд. По този начин, като същевременно вярват без съмнение, че това е Бог в плътта, хората също опознават делата на практичния Бог и по този начин Богът на земята е изпратен на небето, а Богът на небето е донесен долу на земята, едва след което хората стават способни да съзрат по-пълно всичко, което е Бог, и да придобият по-голямо познание за всемогъществото на Бог. Колкото повече Бог е способен да завладее човечеството в плътта и да надхвърли плътта, за да пътува както над, така и из цялата вселена, толкова повече хора са способни да съзрат Божиите дела на практичния Бог и по този начин да познават истината на Божието дело в цялата вселена — че то не е фалшиво, а истинско — и така те разбират, че практичният Бог днес е въплъщение на Духа и не е от същия вид плътско тяло, като това на човека. Така Бог казва: „Но когато отприщя гнева Си, планините веднага се разкъсват, земята започва да се гърчи, водата веднага пресъхва и човек веднага изпада в беда“. Когато хората четат Божиите думи, те ги свързват с Божията плът и по този начин работата и думите в духовната сфера директно сочат към Бог в плътта, което води до по-ефективен резултат. Когато Бог говори, това често е от небето на земята и след това отново от земята на небето, оставяйки всички хора неспособни да разберат мотивите и произхода на Божиите думи. „Когато съм сред небесата, Моето присъствие никога не хвърля в паника звездите. Напротив, те влагат сърцата си в работата си за Мен“. Такова е състоянието на рая. Бог методично подрежда всичко в третото небе, като всички слуги в служба на Бог вършат собствената си работа в услуга на Бог. Те никога не са направили нещо в непокорство към Бог, така че не са хвърлени в паниката, за която говори Бог, а вместо това влагат сърцата си в работата си; никога няма безпорядък и по този начин всички ангели живеят в Божията светлина. Междувременно, поради тяхното непокорство и защото не познават Бог, всички хора на земята живеят в тъмнина и колкото повече се противопоставят на Бог, толкова повече живеят в тъмнина. Когато Бог казва, „Колкото по-ярки са небесата, толкова по-тъмен е светът отдолу“, Той има предвид как Божият ден се приближава все повече към цялото човечество. Така 6 000-годишната работа на Бог в третото небе скоро ще приключи. Всички неща на земята са навлезли в последния етап и скоро всяко нещо ще бъде отсечено от Божията ръка. Колкото по-нататък хората навлизат във времето на последните дни, толкова повече те са в състояние да вкусят покварата в света на хората; колкото повече отиват във времето на последните дни, толкова по-снизходителни са към собствената си плът. Дори има мнозина, които искат да обърнат окаяното състояние на света, но надеждата им се губи сред въздишките заради Божиите дела. Така, когато хората усетят топлината на пролетта, Бог покрива очите им и те се носят по вълните, като нито един от тях не може да достигне далечната спасителна лодка. Тъй като хората по своята същност са слаби, Бог казва, че няма кой да обърне нещата. Когато хората изгубят надежда, Бог започва да говори на цялата вселена. Той започва да спасява цялото човечество и едва след това хората могат да се насладят на новия живот, който идва след като нещата се обърнат. Днешните хора са на етапа на самоизмама. Тъй като пътят пред тях е толкова пуст и неясен, а бъдещето им — „безгранично“ и „без граници“, хората от тази епоха нямат склонност да се борят и могат само да прекарват дните си като птицата Ханхао^[а]. Никога не е имало някой, който сериозно да е търсил живота и знанието за съществуването на човека; вместо това те очакват деня, в който Спасителят внезапно ще слезе от небето, за да обърне окаяното състояние на света, едва след което ще се опитат да живеят сериозно. Такова е истинското състояние на човечеството и манталитета на всички хора.

Днес Бог предсказва, в светлината на сегашния манталитет на човека, бъдещия нов живот на човека. Това е блясъкът на появяващата се светлина, за който Бог говори. Това, което Бог предсказва, е което в крайна сметка ще бъде постигнато от Бог и което са плодовете на Божията победа над Сатана. „Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена […]“. Това е резултатът от Божията работа. Всички богоизбрани хора се връщат в първоначалния си вид, поради което ангелите, които са страдали толкова много години, са освободени, както Бог казва, „лицата им са като на светия в сърцето на човека“. Тъй като ангелите работят на земята и служат на Бог на земята, и тъй като Божията слава се разпространява по целия свят, небето е доведено на земята и земята е издигната до небето. Следователно човекът е връзката, която свързва небето и земята; небето и земята вече не са разделени, вече не са отделени един от друг, а са свързани като едно. В целия свят съществуват само Бог и човек. Няма прах или мръсотия и всичко е обновено, като малко агънце, което лежи в зелено пасище под небето, наслаждавайки се на цялата Божия благодат. И именно поради пристигането на зеленината блести дъхът на живота, защото Бог идва на света, за да живее заедно с човека за цялата вечност, точно както беше казано от устата на Бог, че „Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион“. Това е символът на поражението на Сатана, това е денят на Божията почивка и този ден ще бъде възхваляван и провъзгласяван от всички хора и почитан от всички хора. Когато Бог си почива на трона, това е и времето, когато Бог завършва Своето дело на земята и това е моментът, в който всички Божии тайни са показани на човека; Бог и човек ще бъдат завинаги в хармония, неразделни — такива са красивите сцени на царството!

В мистериите са скрити мистерии; Божиите думи са наистина дълбоки и необозрими!

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседа ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.