Най-голямата разлика между Бог и човека се състои в това, че Божиите слова винаги стигат направо до същността на въпроса и не прикриват нищо. Така този аспект на Божия нрав може да се види в първото изречение за днес. То едновременно разкрива истинската същност на хората и открито показва Божия нрав. Това е източникът на няколко аспекта на способността на Божиите слова да постигат резултати. Хората обаче не успяват да разберат това. Те винаги само се опознават чрез Божиите слова, без да са „анализирали“ Бог. Сякаш се страхуват да не Го обидят или да не би Той да ги убие заради тяхната „старателност“. Всъщност, когато повечето хора ядат и пият от Божието слово, те го правят от негативна, а не от позитивна гледна точка. Може да се каже, че под напътствието на Неговите слова хората вече са започнали да се „съсредоточават върху смирението и покорството“. От това става ясно, че хората са започнали да отиват в друга крайност — от това да не обръщат никакво внимание на думите Му към прекомерно внимание към тях. Нито един човек обаче не е навлязъл от положителна гледна точка, нито някой някога наистина е разбрал Божията цел да накара хората да обърнат внимание на Неговите слова. От това, което Бог казва, е известно, че Той няма нужда да изживява лично живота на църквата, за да е способен да разбере точно и безпогрешно действителното състояние на всички хора в нея. Тъй като хората току-що са постигнали навлизане в нов метод, те все още не са се отърсили напълно от негативните си елементи. Из цялата църква все още се носи миризма на трупове. Сякаш хората току-що са взели лекарство и продължават да са замаяни, а съзнанието им все още не се е възстановило напълно. Сякаш все още са заплашени от смъртта, така че, все още намирайки се насред ужаса, те не могат да надскочат себе си. „Всички хора са същества, на които им липсва себепознание“ — начинът, по който е изказано това твърдение, все още се основава на изграждането на църквата. Въпреки че всички хора в църквата обръщат внимание на Божиите слова, тяхната природа остава дълбоко, неразривно вкоренена. Ето защо Бог говори по този начин в предишния етап, за да съди хората, така че да могат в гордостта си да приемат, че са поразени от Неговите слова. Макар че хората са преминали петмесечно облагородяване в бездънната яма, в действителност те все още не познават Бог. Те все още са разпуснати; просто са станали малко по-предпазливи по отношение на Бог. Тази стъпка е първата правилна крачка, която хората правят по пътя на познаването на Божиите слова; така, във връзка със същината на Божиите слова, не е трудно да се види, че предишната част от делото проправи пътя за днешния ден и че едва сега всичко се нормализира. Фаталната слабост на хората е склонността им да отделят Божия Дух от Неговата плътска същност, за да спечелят лична свобода и да избегнат постоянните ограничения. Това е причината Бог да описва хората като малки птички „които весело прехвърчат“ наоколо. Това е действителното състояние на цялото човечество. Това прави всички хора най-лесни за поваляне и това е мястото, където е най-вероятно да загубят пътя си. От тук става ясно, че това, което Сатана върши сред човечеството, не е нищо повече. Колкото повече от това Сатана върши в хората, толкова по-строги са Божиите изисквания към тях. Бог изисква от хората да посветят вниманието си на Неговите слова, докато Сатана работи усилено, за да отклонява вниманието им. Бог обаче винаги е напомнял на хората да обръщат повече внимание на Неговите слова; това е кулминацията на войната, която бушува в духовния свят. Може да се каже, че това, което Бог иска да направи в човека, е точно това, което Сатана иска да унищожи, а това, което Сатана иска да унищожи, се изразява чрез човека, съвсем неприкрито. Има ясни примери за това, което Бог върши в хората: състоянието им се подобрява все повече. Съществуват и ясни примери за разрухата, която Сатана причинява в хората: те стават все по-покварени и състоянието им се влошава все повече. Щом положението им стане достатъчно тежко, те са предразположени към завладяване от Сатана. Това е действителното състояние на църквата, както е представено в Божиите слова, както и действителната ситуация в духовния свят. Това е отражение на динамиката в духовния свят. Ако хората нямат увереността да съдействат на Бог, тогава има опасност да бъдат завладени от Сатана. Това е факт. Ако хората наистина са способни напълно да отдадат сърцата си на Бог, за да ги заеме Той, тогава това е точно както Бог е казал: „когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина“. Това показва, че Божиите изисквания към хората не са високи; Той просто иска те да се изправят и да Му съдействат. Нима това не е нещо лесно и щастливо? Това ли обърква всеки герой и велик човек? Сякаш генералите са изтръгнати от бойното поле и вместо това са принудени да плетат — тези „герои“ са парализирани от трудностите и не знаят какво да правят.

В който аспект Божиите изисквания към човечеството са най-високи, в този аспект атаките на Сатана срещу човечеството ще бъдат най-ожесточени и съответно така се разкрива състоянието на всички хора. „Кой от вас, които стоите пред Мен, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит?“. Всички хора продължават да хитруват пред Бог и да крият от Него; те продължават да изпълняват своите собствени замисли. Те не са отдали напълно сърцата си на Бог, за да Го удовлетворят, но въпреки това искат да бъдат възнаградени от Него, като се държат ентусиазирано. Когато хората ядат вкусна храна, те оставят Бог настрана, оставят Го да стои там и да чака да се „заемат с Него“; когато хората имат красиви дрехи, те стоят пред огледалото, наслаждават се на собствената си красота и дълбоко в сърцата си те не удовлетворяват Бог. Когато имат положение, когато имат луксозни удоволствия, те седят там, на върха на своя статут, и започват да му се наслаждават, но не се смиряват от Божието възвисяване. Вместо това те стоят по високите си места, изричат високопарни думи и не обръщат внимание на Божието присъствие, нито се стремят да познават Неговата безценност. Когато хората имат идол в сърцата си или когато сърцата им са завладени от някой друг, това означава, че те вече са отрекли присъствието на Бог, сякаш Той е само натрапник в сърцата им. Те са ужасени, че Бог ще открадне любовта на другите към тях и че тогава ще се чувстват самотни. Първоначалното намерение на Бог е нищо на земята да не кара хората да Го пренебрегват и въпреки че между хората може да има любов, Бог не може да бъде пропъден от тази „любов“. Всички земни неща са празни — дори чувствата между хората, които не могат да бъдат видени или докоснати. Без съществуването на Бог всички създания биха се върнали в нищото. Всички хора на земята имат неща, които обичат, но никой никога не е приемал Божиите слова като нещо, което обича. Това определя степента, в която хората разбират Неговите слова. Макар думите Му да са сурови, те не нараняват никого, защото хората не им обръщат истинско внимание; по-скоро ги наблюдават като цвете. Те не се отнасят към Неговите слова като към плод, който могат да опитат, и затова не познават същината на Божиите слова. „Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си“. Този, който е в състояние на нормален човек, след като прочете Божиите слова, би бил изумен, изпълнен със срам и неспособен да се изправи пред другите. В днешно време обаче хората са точно обратното — те използват Божиите слова като оръжие, за да нанасят удари срещу другите. Те наистина не знаят що е срам!

С Божиите слова ние сме доведени до тази ситуация: „В царството от устата Ми излизат не само слова, но и нозете Ми стъпват тържествено навсякъде по всички земи“. Във войната между Бог и Сатана Бог печели на всяка крачка. Той разширява делото Си в голям мащаб в цялата вселена и може да се каже, че навсякъде има Негови следи и знаци за Неговата победа. В своите замисли Сатана се надява да унищожи Божието управление, като разпокъса държавите, а Бог се възползва от това разделение, за да реорганизира цялата вселена — но не за да я унищожи. Бог прави нещо ново всеки ден, но хората не го забелязват. Те не обръщат внимание на динамиката на духовния свят, така че не са в състояние да видят новото Божие дело. „В космоса всичко блести като ново в сиянието на Моята слава, като се представя в затрогващ вид, който пленява сетивата и повдига духа на хората, сякаш сега съществува в небе отвъд небесата, родени в човешкото въображение, несмущавано от Сатана и свободно от нападенията на външни врагове“. Това предсказва радостната сцена на царството на Христос на земята и също така представя на човечеството ситуацията на третото небе: там съществуват само онези свети неща, които принадлежат на Бог, няма никакви атаки от страна на силите на Сатана. Но най-важното е да се даде възможност на хората да видят обстоятелствата, свързани с делото на Самия Бог на земята: небето е ново небе и след него земята също се обновява. Тъй като това е живот под Божието ръководство, всички хора са безкрайно щастливи. В тяхното съзнание Сатана е „затворник“ на хората и те изобщо не са плахи и не се страхуват от неговото съществуване. Поради преките наставления и напътствия от божествеността всички замисли на Сатана са се провалили и това дори е достатъчно, за да докаже, че Сатана вече не съществува, след като е бил заличен от Божието дело. Затова се казва: „съществува в небе отвъд небесата“. Когато Бог каза: „Никога не е възниквало каквото и да е смущение, нито космосът някога е бил разделян“, Той имаше предвид състоянието на духовния свят. Това е доказателство, че Бог провъзгласява победа над Сатана и това е знакът на окончателната Божия победа. Никой човек не може да промени Божието мнение, нито някой може да разбере какво е то. Въпреки че хората са чели Божиите слова и сериозно са ги изследвали, те остават неспособни да изразят тяхната същина. Например Бог каза: „С подскоци летя над звездите и когато слънцето изстрелва лъчите си, Аз заличавам топлината им и изпращам гигантски вихрушки от снежинки с размера на гъши пера, които се спускат от ръцете Ми. Когато обаче променя решението Си, целият този сняг се разтапя в река и в един миг навсякъде под небето е настъпила пролет и изумруденото зелено е преобразило целия пейзаж на земята“. Въпреки че хората могат да си представят тези думи в съзнанието си, Божието намерение не е толкова просто. Когато всички под небето са замаяни, Бог говори с гласа на спасението и така пробужда сърцата на хората. Но понеже ги сполетяват всевъзможни бедствия, хората чувстват колко мрачен е светът, затова всички търсят смъртта и живеят в студени, ледени пещери. Те до такава степен са замръзнали от студа на огромните снежни бури, че не могат да оцелеят поради липсата на топлина на земята. Именно заради покварата си хората се избиват все по-жестоко. А в църквата по-голямата част от хората ще бъдат погълнати на една хапка от големия червен змей. След като отминат всички изпитания, смущенията на Сатана ще бъдат отстранени. Така пролетта ще проникне в целия свят, който е в процес на трансформация, топлината ще покрие земята и светът ще се изпълни с енергия. Това са всички стъпки от целия план за управление. „Нощта“, за която Бог говори, се отнася до времето, когато лудостта на Сатана достига своя връх, което ще се случи през нощта. Нима това не се случва в момента? Въпреки че под напътствието на Божията светлина оцеляват всички хора, те са подложени на страданията на нощния мрак. Ако не успеят да се измъкнат от оковите на Сатана, те вечно ще живеят в тъмнината на нощта. Погледнете държавите по земята: заради етапите на Божието дело те „се лутат насам-натам“ и всяка от тях „търси своята подходяща крайна цел“. Тъй като Божият ден още не е настъпил, всичко на земята остава в състояние на мътно вълнение. Когато Той се яви открито пред цялата вселена, славата Му ще изпълни планината Сион и всички неща ще бъдат подредени и чисти, тъй като са подредени от Божията ръка. Божиите слова не само говорят за днешния ден, но и предсказват утрешния. Днешният ден е в основата на утрешния, така че в настоящата ситуация никой не може да разбере напълно Божиите слова. Едва след като словата Му се осъществят напълно, хората ще могат да ги разберат в тяхната цялост.

Божият Дух изпълва цялото пространство във вселената, но Той работи и във всички хора. Така в сърцата на хората Божията фигура сякаш е навсякъде и делото на Неговия Дух присъства на всяко място. Всъщност целта на Божието явяване в плът е да завоюва тези образци на Сатана и накрая да ги придобие. Докато работи в плът обаче Духът съдейства и на плътта, за да промени тези хора. Може да се каже, че Божиите дела се простират по целия свят и че Неговият Дух изпълва цялата вселена, но заради етапите на Неговото дело онези, които вършат зло, не са наказани, а тези, които вършат добро, не са възнаградени. Затова делата Му не се ценят от всички хора на земята. Той е както над, така и вътре във всички неща. Освен това, Той е сред всички хора. Това е достатъчно, за да покаже, че Бог наистина съществува. Тъй като Той не се е явил открито на всички хора, те са развили илюзии като тази: „На хората им се струва, сякаш наистина съществувам, но също така сякаш не съществувам“. От всички онези, които сега вярват в Бог, никой не е напълно, сто процента сигурен, че Бог наистина съществува; всички те имат три части съмнение и две части вяра. Това е сегашното състояние на човечеството. В наши дни всички хора са в следното положение: вярват, че има Бог, но не са Го виждали; или не вярват, че има Бог, но изпитват много трудности, които хората не могат да разрешат. Сякаш винаги има нещо, което ги оплита, от което не могат да се измъкнат. Въпреки че вярват в Бог, те сякаш винаги чувстват известна неяснота. Ако обаче не вярват, те се страхуват да не загубят, в случай че Той наистина съществува. Това е тяхната двойственост.

„Кой може да посвети всички свои сили на името Ми, на Духа Ми и на целия Ми план за управление?“. Бог каза още: „Днес, когато царството е в човешкия свят, е времето, в което Аз лично дойдох сред човечеството. Можеше ли някой да излезе на бойното поле от Мое име, без да трепне?“. Целта на Божиите слова е следната: ако въплътеният Бог не вършеше лично Своето божествено дело или ако Той не беше въплътен, а вместо това работеше чрез свещеници, тогава Бог никога нямаше да може да завоюва големия червен змей, нито щеше да може да властва като Цар сред хората. В действителност хората нямаше да са способни да познаят Самия Бог, така че Сатана все още щеше да властва. Така този етап на делото трябва да бъде извършен лично от въплътения Бог. Ако плътта беше променена, тогава този етап от плана никога не би могъл да бъде завършен, защото значението и същността на различната плът нямаше да са същите. Хората могат само да разберат тези изречения като думи и доктрини, защото Бог контролира източника им. Бог каза: „Въпреки това, когато всичко приключи, никой не разбира дали това е дело на Духа или функция на плътта. На хората би им отнело цял живот, само да изживеят това единствено нещо подробно“. Хората са били покварени от Сатана в продължение на толкова много години, че отдавна са загубили съзнанието си за духовните въпроси. Поради тази причина само едно изречение от Божиите слова е като празник в очите на хората. Заради отдалечеността между Духа и духовете всички, които вярват в Бог, изпитват копнеж по Него и всички те искат да се доближат до Него и да излеят сърцата си. Въпреки това, те не смеят да имат досег до Него, а вместо това просто остават в страхопочитание. Това е силата на привличането, която Духът притежава. Тъй като Бог е Бог, Когото хората да обичат, и в Него има безкрайно много неща, които те обичат, всички Го обичат и всички искат да Му се доверят. В интерес на истината, всеки притежава боголюбиво сърце — просто смущенията на Сатана са попречили на безчувствените, глупави и жалки хора да познават Бог. Затова Бог говори за истинските чувства, които хората изпитват към Него: „Хората никога не са Ме презирали в най-съкровените кътчета на сърцата си; по-скоро те са привързани към Мен в дълбините на духа си. […] Моята реалност кара хората да се чувстват объркани, да онемяват и да недоумяват, но въпреки това те са готови да я приемат“. Това е действителното състояние дълбоко в сърцата на онези, които вярват в Бог. Когато хората наистина познават Бог, отношението им към Него естествено се променя и те могат до Го възхваляват от дълбините на сърцата си благодарение на действието на човешкия дух. Бог е там в дълбините на духа на всеки човек, но поради покварата на Сатана, хората бъркат Бог със Сатана. Днешното Божие дело започва именно с този проблем и в духовния свят то е в центъра на битката от началото до края.