Неразкритата истина за делото на завоюването (4)

Какво означава да бъдеш усъвършенстван? Какво означава да бъдеш завоюван? Какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може хората да бъдат завоювани? И какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат те усъвършенствани? И завоюването, и усъвършенстването имат за цел да направят човека пълноценен, така че той да може да се върне към първоначалното си подобие и да бъде освободен от своя покварен сатанински нрав и влиянието на Сатана. Това завоюване настъпва в началото на процеса на обработване на човека; всъщност то е първата стъпка от това дело. Усъвършенстването е втората стъпка и това е завършекът на делото. Всяко човешко същество трябва да премине през този процес на завоюване. В противен случай хората не биха могли да познаят Бог и не биха знаели, че Той съществува, т.е. за тях би било невъзможно да признаят Бог. И ако хората не признават Бог, за тях също е невъзможно да бъдат направени пълноценни от Него, защото ти не отговаряш на критериите за това. Ако дори не признаваш Бог, как можеш да Го познаеш? Как можеш да се стремиш към Него? Ти няма да можеш и да свидетелстваш за Бог, а още по-малко ще имаш вяра, която да Го удовлетвори. Така че всеки, който иска да стане пълноценен, трябва да направи първата стъпка и да изпита върху себе си делото на завоюването. Това е първото условие. Но както завоюването, така и усъвършенстването имат за цел да обработват хората и да ги променят; всяка от тези две стъпки е част от работата по управлението на човека. И двете стъпки са необходими, за да стане човек цялостен, като нито една от тях не може да бъде пренебрегната. Вярно е, че „да бъдеш завоюван“ не звучи много приятно, но в действителност процесът на завоюване на някой човек е процес, който го променя. След като бъдеш завоюван, твоят покварен нрав може да не е напълно изкоренен, но ти ще имаш съзнанието за него. Чрез делото на завоюването ще опознаеш своята низка човешка природа, а също и голяма част от собственото си непокорство. Въпреки че няма да можеш да се откажеш от тези неща или да ги промениш в рамките на краткия период от делото на завоюването, ти ще ги опознаеш и това ще постави основата на твоето съвършенство. По този начин завоюването и усъвършенстването се извършват с цел да се променят хората, да се избавят от своя покварен сатанински нрав, така че да могат да се отдадат изцяло на Бог. Завоюването е само първата стъпка в промяната на човешкия нрав, както и първата стъпка в пълното отдаване на хората на Бог, и тя стои по-долу от стъпката на усъвършенстването. Житейският нрав на завоювания човек се променя много по-малко от този на усъвършенствания. Да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван са две концептуално различни неща, защото са различни фази на работа и защото поставят пред хората различни стандарти; завоюването поставя пред хората по-ниски стандарти, а усъвършенстването — по-високи. Усъвършенстваните са праведници — хора, които са станали святи; те са кристализация на делото на управлението на човечеството, т.е. крайни продукти. Въпреки че не са съвършени хора, те са хора, които се стремят да водят смислен живот. В същото време завоюваните признават съществуването на Бог само на думи; те признават, че Бог се е въплътил, че Словото се е явило в плът и че Бог е дошъл на земята, за да извърши делото на съда и наказанието. Те също така признават, че Божият съд и наказание, както и Божието поразяване и облагородяване, са полезни за човека. Те едва наскоро започнаха да придобиват човешки вид. Имат някои прозрения за живота, но въпреки това той остава неясен за тях. Иначе казано, те едва сега започват да притежават човешка природа. Такива са последиците от това да бъдеш завоюван. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да изпитват отвращение от света и от всички онези, които не се стремят към истината. Особено се отвращават от себе си, но въпреки това много добре се познават. Готови са да живеят според истината и си поставят за цел да я преследват. Те не желаят да живеят в рамките на мислите, породени от собствения им мозък, и изпитват омраза към човешкото самодоволство, надменност и самонадеяност. Те говорят със силно чувство за благоприличие, подхождат към нещата с проницателност и мъдрост и са верни и покорни пред Бог. Ако бъдат подложени на наказание и съд, те не само не стават негативни или слаби, но са благодарни за това наказание и съд от Бог. Вярват, че не могат да минат без Божието наказание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на хляб за засищане на глада. Не се стремят и към мимолетни плътски удоволствия. Ето какво се случва с тези, които са усъвършенствани. След като хората бъдат завоювани, те признават, че има Бог, но това признание се проявява в тях по ограничен брой начини. Какво всъщност означава Словото да се яви в плът? Какво означава въплъщение? Какво е направил въплътеният Бог? Каква е целта и значимостта на Неговото дело? След като си преживял толкова много от Неговото дело, след като си преживял Неговите дела в плът, какво си спечелил? Едва след като разбереш всички тези неща, ти ще бъдеш човек, който е завоюван. Ако само казваш, че признаваш, че има Бог, но не изоставяш това, което трябва да изоставиш, и не успяваш да се отречеш от плътските удоволствия, от които трябва да се отречеш, а вместо това продължаваш да жадуваш за плътски удобства, както винаги, и ако не можеш да се освободиш от предразсъдъците към братята и сестрите и не влагаш нищо от себе си в извършването на много прости практики, това доказва, че все още не си завоюван. В такъв случай, дори да има много неща, които си разбрал, всичко ще бъде напразно. Завоюваните са хора, които са постигнали някои първоначални промени и първоначално навлизане. Преживяването на Божия съд и наказание дава на хората първоначални знания за Бог и първоначално проумяване на истината. Може да не си способен да навлезеш напълно в реалността на по-дълбоките, по-подробните истини, но в реалния си живот умееш да прилагаш на практика много елементарни истини, като например тези, свързани с твоите плътски удоволствия или личното ти положение. Всичко това е ефектът, който се постига в хората по време на процеса на завоюване. При завоюваните могат да се наблюдават и промени в нрава; например начинът, по който се обличат и представят, и начинът им на живот — всичко това може да се промени. Променя се гледната им точка за вярата в Бог, те са наясно какви цели преследват и имат по-високи стремежи. По време на делото на завоюването настъпват и съответните промени в техния житейски нрав. Има промени, но те са повърхностни, предварителни и далеч по-незначителни от промените в нрава и преследваните цели на онези, които са били усъвършенствани. Ако в хода на завоюването нравът на човека изобщо не се промени и той не придобие никаква истина, тогава този човек е боклук и е напълно безполезен! Хората, които не са били завоювани, не могат да бъдат усъвършенствани! Ако човек се стреми само да бъде завоюван, той не може да стане изцяло пълноценен, дори ако неговият нрав претърпи определени промени по време на делото на завоюването. Такъв човек ще загуби и първоначалните истини, които е придобил. Съществува огромна разлика между промяната в нрава на тези, които са завоювани, и тези, които са усъвършенствани. Но да бъдеш завоюван е първата стъпка към промяната, това е основата. Липсата на тази първоначална промяна е доказателство, че човек всъщност изобщо не познава Бог, тъй като това познание идва от съда, а този съд е основна част от делото на завоюването. Затова всички, които са усъвършенствани, трябва първо да бъдат завоювани; в противен случай няма как да бъдат усъвършенствани.

Казваш, че признаваш въплътения Бог и че признаваш явяването на Словото в плът, но въпреки това правиш някои неща зад гърба Му, неща, които противоречат на това, което Той иска, и в сърцето си не се ужасяваш от Него. Това признаване на Бог ли е? Ти признаваш това, което Той казва, но не практикуваш това, което можеш, нито се придържаш към Неговия път. Това признаване на Бог ли е? И въпреки че Го признаваш, в сърцето ти има предпазливост към Него, а не страх. Ако си видял и признал Неговото дело и знаеш, че Той е Бог, но въпреки това оставаш безразличен и напълно непроменен, значи си от хората, които все още не са завоювани. Тези, които са завоювани, трябва да направят всичко, което е по силите им, и въпреки че нямат способността да навлязат в по-висшите истини — а тези истини може да са отвъд техните възможности — такива хора в сърцата си желаят да постигнат това. Именно защото има ограничения за това, което могат да проумеят, има предели и ограничения за това, което могат да практикуват. Но те поне трябва да направят всичко, което е по силите им, и ако ти можеш да го постигнеш, това е на практика, което се получава благодарение на делото на завоюването. Ако кажеш, да речем, следното: „Като се има предвид, че Той може да изрече толкова много думи, колкото човекът не може, ако Той не е Бог, тогава кой е?“, такова мислене не означава, че признаваш Бог. Ако признаваш Бог, трябва да го докажеш със своите действия. Ако ръководиш църква, но не практикуваш праведност, ако жадуваш за пари и богатство и редовно си присвояваш средствата на църквата, това признаване ли е, че има Бог? Бог е всемогъщ и е достоен за страх. Как може да не се страхуваш, ако наистина признаваш, че има Бог? Ако си способен да извършиш такива подли деяния, тогава наистина ли Го признаваш? В Бог ли вярваш наистина? Това, в което вярваш, е един нереалистичен Бог, затова не се страхуваш! Всички, които наистина признават и познават Бог, се боят от Него и не смеят да направят нищо, с което да Му се противопоставят или което накърнява съвестта им; те особено се страхуват да направят нещо, за което знаят, че е против Божиите намерения. Само това може да се счита за признаване на съществуването на Бог. Какво трябва да направиш, когато твоите родители се опитват да ти попречат да вярваш в Бог? Как трябва да обичаш Бог, когато невярващият ти съпруг е добър с теб? И как да обичаш Бог, когато братята и сестрите те ненавиждат? Ако Го признаваш, то по тези въпроси ще действаш правилно и ще живееш в реалността. Ако не успееш да предприемеш конкретни действия, а само казваш, че признаваш съществуването на Бог, значи си просто един бъбривец! Казваш, че вярваш в Него и Го признаваш, но по какъв начин Го признаваш? По какъв начин вярваш в Него? Боиш ли се от Него в сърцето си? Страхуваш ли се от Него? Имаш ли дълбоко в сърцето си любов към Него? Когато си изпаднал в беда и нямаш на кого да се опреш, ти усещаш Божията прелест, но после забравяш за нея. Това не е любов към Бог и не е вяра в Бог! Какво в крайна сметка желае Бог да постигне човекът? Всички състояния, които споменах, като например чувството, че си много впечатлен от собствената си значимост, усещането, че бързо разбираш неща, това че възпираш другите, гледаш на хората отвисоко, съдиш ги по външния им вид, тормозиш простодушните, копнееш за църковни пари и т.н. — само когато целият този покварен сатанински нрав бъде частично отстранен от теб, твоето завоюване ще се прояви.

Делото на завоюването, което е извършено с вас, хората, е от огромно значение: от една страна, целта на това дело е да усъвършенства група хора, т.е. да ги усъвършенства, за да станат група от победители — като първата група хора, които са станали пълноценни, т.е. първите плодове. От друга страна, неговата цел е да се позволи на сътворените същества да се радват на Божията любов, да получат Божието пълно и най-велико спасение, да се позволи на човека да се радва не само на милост и любяща доброта, но, което е по-важно, на наказание и съд. От сътворението на света досега всичко, което Бог е направил в Своето дело, е любов, без никаква омраза към човека. Дори наказанието и съдът, които си видял, също са любов, по-истинска и по-реална любов, любов, която води хората по правилния път на човешкия живот. Една друга цел на делото е да бъде дадено свидетелство пред Сатана. И освен всичко друго, то трябва да положи основите за разпространение на бъдещата евангелска работа. Цялата работа, която Бог е извършил, е с цел да насочи хората по правилния път на човешкия живот, така че те да могат да живеят като нормални хора, защото хората не знаят как да живеят и без това ръководство ти ще живееш само празен живот; животът ти ще бъде лишен от стойност и смисъл и ти ще бъдеш напълно неспособен да бъдеш нормален човек. Това е огромното значение на завоюването на човека. Всички вие сте потомци на Моав; когато делото на завоюването се извърши във вас, това ще бъде велико спасение. Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да гледате към Бог, но, което е по-важно, вие сте получили наказание и съд, получили сте едно наистина дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Във всичко, което прави, Бог наистина ви обича. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да проверите себе си и да получите това огромно спасение. Всичко това се прави с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и не желае да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: не е ли това още по-голямо спасение? Ако Той ви мразеше, щеше ли да продължи да върши работа от такъв мащаб, за да ви води лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-истинската любов. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; без този съд спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете как да живеете ежедневния си живот и дори нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и нечестиви дяволи, Той не може да понесе да ви остави да станете още по-извратени, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да спечели тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел на извършването на делото на вашето завоюване — то е само за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако искаш да бъдеш в този поток и да се радваш на този съд и на това огромно спасение, да се радваш на всички тези благословии — благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят — и да се радваш на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да станеш съвършен. Днес ти може да изпиташ малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че хората са облагородени и безмилостно изложени на Божието наказание и съд — целта е да ги накаже за греховете им, да накаже плътта им — никое от тези дела няма за цел да осъди тяхната плът на унищожение. Тежките разкрития чрез думите са с цел да те насочат към правилния път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и върху теб не се поставя непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и наистина винаги вярваш, че причината, поради която те наказвам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което понасяш, е наказание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Това спасение трябва да ти донесе утеха. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

Предишна: Неразкритата истина за делото на завоюването (3)

Следваща: Практика (6)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger