Резултатът, който трябва да бъде постигнат с делото на завоюването, е преди всичко човешката плът да не се бунтува повече, т.е. човешкият ум да придобие ново познание за Бог, човешкото сърце да се покорява напълно на Бог и човекът да се стреми да работи за Бог. Хората не се считат за завоювани, когато техният темперамент или плът се променят; когато се променят мисленето, съзнанието и разумът на човека, т.е. когато се промени цялата ти умствена нагласа, тогава ще бъдеш завоюван от Бог. Когато си решен да се покоряваш и си възприел нов начин на мислене, когато вече не внасяш никакви свои собствени представи или намерения в Божиите слова и дела и когато мозъкът ти може да мисли нормално — тоест, когато можеш да положиш усилия за Бог с цялото си сърце — тогава ще бъдеш човек, който е напълно завоюван. В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава твоят начин да следваш Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! През целия си живот тези хора страдат и прекарват време в затвора; те са винаги търпеливи, любящи и носят кръста си, те са осмивани и отхвърляни от света, преживяват всякакви трудности и въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от тяхното старо мислене, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешки идеи не е било кастрено. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божиите намерения. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и идеи независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не познаваш истинския образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е породено от човешкото въображение и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да окастрят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите слова със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните наказания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да спазва Божиите намерения. Ако успееш да промениш живота си, познанието си за човешкия живот и многобройните си представи за Бог, тогава твоята непринуденост постепенно ще намалее. В това именно се крие ефектът на завоюването на хората от Бог, това е промяната, която настъпва в тях. Ако във вярата си в Бог единственото, което знаеш, е да подчиняваш тялото си, да търпиш и да страдаш, и не разбираш дали това е правилно или не, а още по-малко заради кого се прави, тогава как подобна практика може да доведе до промяна?

Разберете, че това, което искам от вас, не е да държите своята плът в робство или да спирате мозъка си да ражда произволни мисли. Това не е нито целта на делото, нито делото, което трябва да се извърши точно сега. Точно сега вие трябва да имате утвърдителни знания, за да можете да промените себе си. Най-необходимото действие е да се въоръжите с Божиите слова, което означава да се въоръжите с истината и визията на настоящето, а след това да пристъпите към прилагането им на практика. Това е вашата отговорност. Не ви моля да търсите и да получите още по-голямо озарение. В момента вие просто нямате ръста за това. Това, което се изисква от вас, е да правите всичко възможно, за да ядете и пиете Божиите слова. Трябва да разберете Божието дело и да опознаете своята природа, същност и стария си живот. По-конкретно, трябва да познавате погрешните практики от миналото и онези човешки действия, в които сте участвали. За да се промените, трябва да започнете с промяна на мисленето си. Първо, заменете своето старо мислене с ново и позволете на новото мислене да управлява думите, действията и живота ви. Ето какво се иска от всеки от вас днес. Не практикувайте сляпо и не следвайте сляпо. Трябва да имате основа и цел. Не се самозалъгвайте. Трябва да знаете за какво точно служи вашата вяра в Бог, какво трябва да получите от нея и в какво трябва да навлезете точно сега. Задължително е да знаеш всичко това.

Това, в което трябва да навлезете в момента, е да издигнете своя живот и да повишите своите заложби. Освен това трябва да промените старите си възгледи от миналото, да промените мисленето и представите си. Целият ви живот има нужда от обновление. Когато познанието ти за Божиите дела се промени, когато придобиеш ново познание за истинността на всичко, което Бог казва, и когато познанието в теб се издигне, тогава животът ти ще се промени към по-добро. Всички неща, които хората правят и казват сега, са практични. Това не са доктрини, а по-скоро нещата, от които хората се нуждаят в живота си и които трябва да притежават. Това е промяната, която настъпва в хората по време на делото на завоюването, промяната, която хората трябва да преживеят, и това е резултатът от тяхното завоюване. Когато промениш мисленето си, възприемеш нова умствена нагласа, преобърнеш представите и намеренията си, както и предишните си логически разсъждения, захвърлиш дълбоко вкоренените неща в себе си и придобиеш ново познание за вярата в Бог, тогава свидетелствата, които даваш, ще се издигнат и цялото ти същество наистина ще се е променило. Всичко това са най-практичните, най-реалистичните и най-фундаменталните неща — неща, които хората не са могли да разберат в миналото, и неща, с които не са били в състояние да влязат в досег. Те са истинското дело на Духа. Как точно си разбирал Библията в миналото? Направи сравнение днес и ще разбереш. В миналото мислено си издигал Мойсей, Петър, Павел или всички онези библейски твърдения и гледни точки и си ги поставял на пиедестал. Ако сега те помолят да поставиш Библията на пиедестал, би ли го направил? Ти ще видиш, че Библията съдържа твърде много документи, написани от хора, и че тя е само човешки разказ за два етапа от Божието дело. Това е историческа книга. Не означава ли това, че твоите познания за нея са се променили? Ако днес погледнеш родословието на Исус, дадено в Евангелието на Матей, ще кажеш: „Родословието на Исус? Това е безсмислица! Това е родословието на Йосиф, а не на Исус. Няма никаква роднинска връзка между Исус и Йосиф“. Когато гледаш Библията сега, познанията ти за нея са различни, което означава, че твоята гледна точка се е променила и че имаш по-високо ниво на познание за нея от старши учени в областта на религията. Ако някой каже, че в това родословие има нещо, ти би отговорил: „Какво има в него? Хайде, обясни. Исус и Йосиф нямат роднинска връзка. Не знаеш ли това? Възможно ли е Исус да има родословие? Как може Исус да има предци? Как може Той да е потомък на човек? Неговата плът е родена от Мария; Неговият дух е Божият дух, а не духът на човек. Исус е възлюбеният Син на Бог, така че може ли Той да има родословие? Докато е бил на земята, Той не е бил част от човечеството, така че как може да има родословие?“. Когато анализираш родословието и обясниш ясно скритата истина, споделяйки това, което си разбрал, този човек ще онемее. Някои хора ще се позоват на Библията и ще те попитат: „Исус е имал родословие. Твоят днешен Бог има ли родословие?“. Тогава ще им разкажеш за нещата, които знаеш, които са самата истина, и по този начин твоето познание ще даде резултати. Всъщност Исус не беше роднина на Йосиф, още по-малко на Авраам; Той просто беше роден в Израел. Бог обаче не е израилтянин или потомък на израилтяните. Това, че беше роден в Израел, не означава непременно, че е Бог само на израилтяните. Той извърши делото на въплъщението само заради Своето дело. Бог е Бог на цялото творение във вселената. Той просто извърши един етап от делото Си първо в Израел, след което започна да работи сред езическите народи. Хората обаче смятат Исус за Бог на израилтяните и освен това Го поставят сред тях и сред потомците на Давид. В Библията се казва, че в края на дните името на Йехова ще се прослави сред езическите народи, което означава, че Бог ще работи сред езическите народи през последните дни. Това, че Бог се е въплътил в Юдея, не означава, че Той обича само евреите. Това стана само защото Неговото дело го изискваше; то не означава, че Бог е можел да се въплъти само в Израел (защото израилтяните са били Негов избран народ). Не се ли намират Божии избраници и сред езическите народи? След като Исус завърши Своето дело в Юдея, това дело се разпространи и сред езическите народи. (Израилтяните наричаха всички народи с изключение на Израел „езически народи“.) В действителност сред тези езически народи също имаше Божии избраници; просто по онова време там все още не се работеше. Хората наблягат толкова много на Израел, защото първите два етапа на делото се състояха в Израел, докато сред езическите народи не се извършваше никакво дело. Делото сред езическите народи започва едва днес и затова на хората им е толкова трудно да го приемат. Ако можеш ясно да разбереш всичко това, ако си способен да го разбереш и да го разглеждаш правилно, тогава ще имаш правилно познание за Бог днес и в миналото и това ново познание ще бъде по-висше от познанието за Бог, притежавано от всички светии в историята. Ако ти преживяваш днешното дело и чуваш Божиите слова, които Той изрича днес, но нямаш познание за Божията цялост, а твоят стремеж си остава такъв, какъвто е бил винаги, и не се заменя с нищо ново — особено ако преживяваш цялото това дело на завоюването и в крайна сметка в теб не може да се види никаква промяна, тогава твоята вяра не е ли като вярата на хората, които търсят само хляб, за да се заситят? В такъв случай делото на завоюването няма да има никакъв ефект върху теб. Тогава няма ли да станеш един от тези, които трябва да бъдат отстранени?

Когато цялото дело на завоюването стигне до своя завършек, е наложително всички вие да разберете, че Бог не е само Бог на израилтяните, но и на всички сътворени същества. Той създаде цялото човечество, не само израилтяните. Ако казваш, че Бог е Бог само на израилтяните или че е невъзможно Бог да се въплъти в който и да е народ извън Израел, то ти все още не си придобил никакво познание по време на делото на завоюването и не признаваш дори в най-малка степен, че Бог е твой Бог; само признаваш, че Бог се е преместил от Израел в Китай и е принуден да бъде твоят Бог. Ако още виждаш нещата по този начин, значи Моето дело е било безплодно в теб и ти не си разбрал нищо от това, което съм казал. Ако накрая напишеш още едно родословие за Мен, както направи Матей, и Ми намериш подходящ праотец, като при това откриеш и Моя истински предшественик — така че Бог да има две родословия за двете Си въплъщения — няма ли това да е най-голямата шега на света? Няма ли ти — един „добронамерен човек“, който Ми намери родословие — да се превърнеш в човек, който разделя Бог? Способен ли си да поемеш бремето на този грях? След цялото това дело на завоюването, ако все още не вярваш, че Бог е Бог на всички сътворени същества, ако все още смяташ, че Бог е Бог само на израилтяните, не си ли човек, който открито се противопоставя на Бог? Целта на твоето завоюване днес е да те накарам да признаеш, че Бог е твоят Бог, а също и Богът на другите, и най-важното — Той е Богът на всички, които Го обичат, и Богът на всички сътворени същества. Той е Богът на израилтяните и Богът на народа на Египет. Той е Богът на британците и на американците. Той е Богът не само на Адам и Ева, но и Богът на всичките им потомци. Той е Богът на всичко на небето и на всичко на земята. Всички семейства, независимо дали са израилтяни или езичници, са в ръцете на един Бог. Той не само работи в Израел в продължение на няколко хиляди години и някога се роди в Юдея, но днес слиза в Китай — мястото, където се е свил големият червен змей. Ако това, че се е родил в Юдея, Го прави Цар на юдеите, тогава нима това, че днес е слязъл сред всички вас, не Го прави Бог на всички вас? Той поведе израилтяните и беше роден в Юдея, но също така е бил роден и в езическа земя. Не е ли цялото Му дело извършено за цялото човечество, което Той създаде? Нима Той обича израилтяните стократно повече и ненавижда езичниците хилядократно повече? Това не е ли само ваша представа? Не става дума за това, че Бог никога не е бил ваш Бог, а по-скоро за това, че вие не Го признавате; не става дума за това, че Бог не желае да бъде ваш Бог, а за това, че вие Го отхвърляте. Кое от сътворените същества не е в ръцете на Всемогъщия? Целта на вашето днешно завоюване не е ли да бъдете накарани да признаете, че Бог не е някой друг, а вашият Бог? Ако все още продължавате да твърдите, че Бог е Бог само на израилтяните, както и да твърдите, че домът Давидов в Израел е началото на родословието на Бог и че никой друг народ освен Израел не е способен да „произведе“ Бог, а още по-малко някое езическо семейство е способно лично да приеме делото на Йехова — ако все още мислите по този начин, това не ви ли прави упорити противници? Не се съсредоточавайте винаги върху Израел. Днес Бог е тук, сред вас. И не гледай постоянно към небето. Престани да копнееш за твоя Бог на небето! Бог е дошъл сред вас, така че как може да бъде на небето? Ти не си вярвал в Бог от много дълго време, но имаш много представи за Него, толкова много, че не смееш и за миг да си помислиш, че Богът на израилтяните може да благоволи да ви удостои със Своето присъствие. Още по-малко се осмелявате да помислите как бихте могли да видите Бог да се появява лично, като се има предвид колко непоносимо мръсни сте. Не сте се и замисляли как Бог би могъл лично да слезе в една езическа земя. Той трябва да слезе на планината Синай или на Елеонския хълм и да се яви на израилтяните. Не са ли всички езичници (т.е. хората извън Израел) обект на Неговата омраза? Как би могъл Той лично да работи сред тях? Всичко това са дълбоко вкоренени представи, които сте развивали в продължение на много години. Целта на това да бъдете завоювани днес е да бъдат разбити тези ваши представи. Така ще видите личното появяване на Бог сред вас — не на планината Синай или на Елеонския хълм, а сред хора, които Той никога преди не е водил. След като Бог извърши двата етапа на Своето дело в Израел, както израилтяните, така и всички езичници заживяха трайно с мисълта, че макар да е вярно, че Бог е създал всички неща, Той желае да бъде Бог само на израилтяните, но не и на езичниците. Израилтяните вярват в следното: Бог може да бъде само наш Бог, а не Бог на вас, езичниците, и тъй като вие не се страхувате от Йехова, Той — нашият Бог — ви мрази. Евреите вярват и в следното: Господ Исус прие нашия образ — образа на евреите — и е Бог, който носи белега на еврейския народ. Бог работи сред нас. Божият образ и нашият образ са подобни; нашият образ е близък до Божия. Господ Исус е Цар на нас, евреите; езичниците нямат право да получат такова велико спасение. Господ Исус е жертвоприношение за нас, евреите. Израилтяните и еврейският народ са формирали всички тези представи само върху основата на два етапа от делото. Те високомерно твърдят, че Бог е само техен, като не допускат, че Бог е и Бог на езичниците. По този начин Бог е просто една празнина в сърцата на езичниците. Това е така, защото всички повярваха, че Бог не иска да бъде Бог на езичниците и че обича само израилтяните — Неговия избран народ — и еврейския народ, особено учениците, които Го последваха. Не знаете ли, че делото, което извършиха Йехова и Исус, е за оцеляването на цялото човечество? Признаваш ли сега, че Бог е Бог на всички вас, родени извън Израел? Бог не е ли точно тук сред вас днес? Това не може да е сън, нали? Не приемате ли тази реалност? Нито смеете да повярвате, нито да помислите за това. Независимо от начина, по който го разбирате, не е ли Бог точно тук сред вас? Още ли се страхувате да повярвате на тези думи? От този ден нататък всички завоювани хора и всички, които искат да бъдат последователи на Бог, не са ли Божии избраници? Не сте ли всички вие, които сте последователи днес, избраният народ извън Израел? Не е ли вашето положение същото като на израилтяните? Не трябва ли да приемете всичко това? Не е ли това целта на делото на вашето завоюване? Тъй като можете да виждате Бог, Той ще бъде вашият Бог завинаги, от самото начало и в бъдещето. Той няма да ви изостави, стига всички да сте готови да Го следвате и да бъдете Негови верни и покорни създания.

Независимо от това колко много хората се стремят да обичат Бог, те обикновено са били покорни, като са Го следвали до днес. Едва накрая, когато този етап от делото приключи, те ще се покаят напълно. Тогава хората наистина ще бъдат завоювани. Сега те са само в процес на завоюване. В мига, в който делото завърши, те ще бъдат напълно завоювани, но сега това не е така! Дори всички да са убедени, това не означава, че са напълно завоювани. Това е така, защото в момента хората виждат само думи, а не действителни събития, и остават несигурни, колкото и дълбоко да вярват. Ето защо едва с последното действително събитие — превръщането на думите в реалност — хората ще бъдат напълно завоювани. Точно сега тези хора са завоювани, защото чуват много тайни, които никога преди не са чували. Но вътре в себе си те всички още наблюдават внимателно и чакат действителни събития, които да им позволят да видят как всяко Божие слово се осъществява. Само тогава те ще бъдат напълно убедени. Едва когато накрая всички видят тези осъществени реални събития и тези реалности ги накарат да се почувстват сигурни, те ще покажат убеденост в сърцата, речта и очите си и ще бъдат напълно сигурни дълбоко в душите си. Такава е природата на човека: трябва да видите как всички думи се сбъдват, да видите как се случват някои действителни събития и как някои хора се сблъскват с бедствия, и тогава дълбоко в себе си ще бъдете напълно убедени. Подобно на юдеите, вие прекалено много искате да виждате знамения и чудеса. И все пак непрекъснато пропускате да видите, че има знамения и чудеса и че се случват реалности, които имат за цел да отворят широко очите ви. Независимо дали става дума за някой, който слиза от небето, или за облачен стълб, който ви говори, за екзорсизъм, извършван от Мен върху някой от вас, или за Моя глас, който отеква като гръмотевица сред вас, вие винаги сте искали и винаги ще искате да видите подобно събитие. Може да се каже, че когато вярвате в Бог, най-голямото ви желание е да видите как Бог идва и лично ви показва знамение. Тогава ще бъдете доволни. За да ви завоювам, трябва да извърша работа, подобна на създаването на небето и земята, и освен това да ви покажа някакво знамение. Тогава вашите сърца ще бъдат напълно завоювани.