Беше време, когато искахте да властвате като царе, и днес не сте се отказали напълно от това; пак искате да властвате като царе, да поддържате небесата и да сте опора на земята. Помислете върху този въпрос: имаш ли подготовката за това? Не си ли загубил напълно разсъдъка си? Реалистично ли е това, към което се стремите и на което посвещавате своето внимание? Вие дори не притежавате нормална човешка природа — не е ли това жалко? И така, единственото, за което говоря днес, е, че трябва да бъдете завоювани, да свидетелствате, да подобрите заложбите си и да навлезете в пътя на усъвършенстването — не говоря за нищо друго. Някои хора изпитват неприязън към неподправената истина и когато видят всички тези думи за нормална човешка природа и подобряване на заложбите на хората, не показват особено силно желание. Не е лесно да се усъвършенстват тези, които не обичат истината. Ако навлезете днес и правите това, което е по Божиите намерения, стъпка по стъпка, може ли да бъдеш отстранен? След като Бог е свършил толкова много работа в континенталната част на Китай — работа в такива големи мащаби — и след като е изрекъл толкова много думи, може ли да се откаже по средата на пътя? Възможно ли е Той да отведе хората в бездънната пропаст? Днес решаващото е, че трябва да опознаете същността на човека и да разберете в какво трябва да навлезете; трябва да говорите за навлизане в живота, за промени в нрава, за това как всъщност да бъдете завоювани и как да се покорите напълно на Бог, как да дадете окончателно свидетелство пред Него и как да постигнете покорство до смърт. Това са нещата, върху които трябва да се съсредоточиш, а онова, което не е реалистично или важно, първо трябва да бъде оставено настрана и пренебрегнато. Днес ти трябва да знаеш как да бъдеш завоюван и как се държат хората, след като са били завоювани. Сигурно би казал, че си завоюван, но можеш ли да се покоряваш до смърт? Ти трябва да можеш да следваш докрай, независимо дали има някакви перспективи, и не трябва да губиш вяра в Бог независимо от средата. Накрая трябва да осъществиш два аспекта на свидетелството: свидетелството на Йов — покорство до смърт, и свидетелството на Петър — върховна любов към Бог. От една страна, ти трябва да бъдеш като Йов: той изгуби всички материални богатства, които притежаваше, и беше сполетян от болката на плътта, но въпреки това не изостави името на Йехова. Това беше свидетелството на Йов. Петър остана верен в любовта си към Бог до смърт. Когато беше поставен на кръста и се изправи пред смъртта, той пак обичаше Бог; не мислеше за собствените си перспективи, не се отдаваше на красиви надежди или странни мисли, а се стремеше само да обича Бог и да се покорява на всички Божии наредби. Такова е нивото, което трябва да постигнеш, преди да може да се смята, че си дал свидетелство, преди да се превърнеш в някой, който е бил усъвършенстван, след като е бил завоюван. Ако днес хората наистина познаваха собствената си същност и положение, щяха ли все още да търсят перспективи и да хранят надежди? Това, което трябва да знаеш, е следното: независимо дали Бог ме усъвършенства, аз трябва да Го следвам; всичко, което Той прави сега, е добро и е заради мен, за да може да се промени нашият нрав и да се отървем от влиянието на Сатана, за да ни позволи да се освободим от нашата порочност, въпреки че сме се родили в земя пълна с нечистотии, да се отърсим от мръсотията и влиянието на Сатана, да оставим всичко това зад гърба си. Естествено, това се изисква от теб, но за Бог то е само завоюване, направено така, че хората да имат решимостта да бъдат покорни и да могат да се оставят всичко, на това, което Бог е устроил. Това е начинът всичко да бъде осъществено. Днес повечето хора вече са завоювани, но вътре в тях още има много неподчинение и непокорство. Истинският духовен ръст на хората все още е твърде малък и те могат да се изпълнят с енергия само ако имат надежди и перспективи; без надежди и перспективи те стават негативни и дори мислят да напуснат Бог. Освен това хората нямат голямо желание да се стремят да изживеят своята нормална човешка природа. Това е недопустимо. Ето защо трябва още да говоря за завоюването. Всъщност съвършенството става едновременно със завоюването: първите ефекти на усъвършенстването идват едновременно със завоюването. Ако има някаква разлика между това да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван, то тя е според степента на промяна в хората. Завоюването им е първата стъпка от усъвършенстването и не означава, че те са напълно усъвършенствани, нито пък доказва, че са напълно спечелени от Бог. След като хората бъдат завоювани, в техния нрав настъпват някои промени, но те далеч не са такива, каквито са при хората, които са били напълно спечелени от Бог. Днес това, което се извършва, е първоначалната работа по усъвършенстването на хората — завоюването им — и ако не можеш да постигнеш това, да бъдеш завоюван, тогава няма да имаш възможност да бъдеш усъвършенстван и да бъдеш напълно спечелен от Бог. Ще получиш само няколко думи на наказание и съд, но те няма да могат да променят напълно сърцето ти. Така ти ще бъдеш един от тези, които са отстранени; няма да се различаваш от човек, който гледа пищно отрупана трапеза, но не може да седне на нея. Не е ли това един трагичен сценарий за теб? Затова трябва да търсиш промени: независимо дали става дума за завоюване или за усъвършенстване, и двете неща се отнасят до това дали има промени в теб и дали се покоряваш, а това определя дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Трябва да знаеш, че „завоюването“ и „усъвършенстването“ зависят от степента на промяна и покорство, както и на това колко чиста е любовта ти към Бог. Това, което се изисква днес, е да можеш да бъдеш напълно усъвършенстван, но в началото ти трябва да бъдеш завоюван — трябва да имаш достатъчно познание за Божието наказание и съд, трябва да имаш вярата да следваш и да си човек, който се стреми към промяна и търси познание за Бог. Само тогава ще бъдеш човек, който се стреми да бъде усъвършенстван. Трябва да разберете, че в хода на усъвършенстването ще бъдете завоювани, а в хода на завоюването ще бъдете усъвършенствани. Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да търсиш промени във външната си човешка природа и подобрения на заложбите си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя, пълна с нечистотии, да избягаш от мръсотията и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш тъмното влияние на Сатана и да го оставиш зад гърба си. Ако се съсредоточиш върху тези неща, ще бъдеш защитен в тази земя, пълна с нечистотии. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? Роден си в земя, пълна с нечистотии, но можеш да станеш свят, никога повече да не бъдеш опетнен от мръсотия, да не живееш под властта на Сатана, а да се освободиш от неговото влияние, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да се опълчиш на Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството на едно сътворено същество. Ти казваш: „Родени сме в земя, пълна с нечистотии, но благодарение на Божията закрила, на Неговото ръководство и на това, че Той ни завоюва, ние се отървахме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се покоряваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели нашата съдба, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; точно защото Той ни избра и защити, бяхме спасени и освободени от властта на Сатана, можем да оставим мръсотията и да се пречистим в страната на големия червен змей“. Това, което преживяваш външно, също ще покаже, че притежаваш нормална човешка природа, че това, което казваш, има смисъл и че живееш по подобие на нормален човек. Когато другите те видят, не бива да ги караш да казват: „Не е ли това образът на големия червен змей?“. Поведението на сестрите е неприлично за сестра, поведението на братята е неприлично за брат и у вас няма нищо от приличието на светиите. Тогава хората ще кажат: „Нищо чудно, че Бог е казал, че те са потомци на Моав, Той е бил напълно прав!“. Ако хората те погледнат и кажат: „Въпреки че Бог е казал, че сте потомци на Моав, това, което изживявате, доказва, че сте отхвърлили влиянието на Сатана; въпреки че тези неща все още са вътре във вас, вие можете да им се опълчите — това показва, че сте напълно завоювани“, вие, които сте завоювани и спасени, ще кажете: „Вярно е, че сме потомци на Моав, но Бог ни спаси и въпреки че в миналото потомците на Моав бяха изоставени и прокълнати и прогонени сред езичниците от народа на Израел, днес Той ни спаси. Вярно е, че ние сме най-покварените от всички хора — Бог така отсъди, това е факт и никой не го оспорва. Но днес вече сме се освободили от това влияние. Отвращаваме се от нашия праотец, готови сме да му се опълчим, да му се противопоставим напълно и да се покорим на всички Божии наредби, да действаме според Божиите намерения, да изпълним Неговите изисквания към нас и да получим удовлетворението от Божиите намерения. Моав предаде Бог, не действаше според Божиите намерения и беше мразен от Бог. Но ние трябва да се грижим за Божието сърце и днес, след като разбираме Божиите намерения, ние не можем да предадем Бог и трябва да се опълчим на нашия прародител!“. Преди говорех за опълчването на големия червен змей, а днес става дума най-вече за опълчването на прародителя на хората. Това е едно свидетелство за тяхното завоюване и независимо от начина, по който ти навлизаш днес, твоето свидетелство по този въпрос не трябва да липсва.

Заложбите на хората са твърде слаби, много им липсва нормална човешка природа, реакциите им са твърде бавни, мудни, покварата на Сатана ги е направила безчувствени и слабоумни и въпреки че не могат да се променят напълно за една или две години, те трябва да имат решимостта да сътрудничат. Може да се каже, че това е и свидетелство пред Сатана. Свидетелството на днешния ден е ефектът, постигнат от делото на завоюването в днешно време, както и образец и модел за бъдещите последователи. В бъдеще то ще се разпространи във всички страни; делото, което се извършва в Китай, ще се разпространи във всички страни. Потомците на Моав са най-низшите от всички хора по света. Някои хора питат: „Не са ли потомците на Хам най-низшите от всички?“. Потомството на големия червен змей и потомците на Хам имат различно представително значение, а потомците на Хам са друг въпрос: независимо че са прокълнати, те все пак са потомци на Ной; в същото време произходът на Моав не е чист: Моав произлиза от блудство — това е разликата. Въпреки че и двамата бяха прокълнати, тяхното положение не е еднакво и затова потомците на Моав са най-низшите от всички хора — а не може да има по-убедителен факт от завоюването на най-низшите от всички хора. Делото на последните дни нарушава всички правила и независимо дали си прокълнат или наказан, стига да днес да помагаш на Моето дело на завоюването и да си от полза за него, и независимо дали си потомък на Моав или на големия червен змей, стига да можеш да изпълняваш дълга на сътворено същество в този етап от делото и да правиш най-доброто, на което си способен, тогава нужният ефект ще бъде постигнат. Ти си потомък на големия червен змей, а ти си потомък на Моав; накратко, всички от плът и кръв са сътворени същества, дело на Създателя. Ти си сътворено същество, не би трябвало да имаш никакъв избор и това е твой дълг. Разбира се, днес делото на Създателя е насочено към цялата вселена. Независимо от кого произхождаш, преди всичко ти си едно от сътворените същества, а вие, потомците на Моав, сте част от сътворените същества с единствената разлика, че сте с по-ниска стойност. Тъй като днес Божието дело се извършва сред всички сътворени същества и е насочено към цялата вселена, Създателят има възможността да избира всякакви хора, всякакви въпроси и неща, за да извърши Своето дело. Той не се интересува от кого си произлязъл; стига само да бъдеш едно от сътворените същества и да си полезен за делото Му — делото на завоюването и свидетелството, и Той ще извърши Своето дело в теб без никакво колебание. Това разбива традиционните представи на хората, според които Бог никога няма да работи сред езичниците, особено сред тези, които са били прокълнати и низши; що се отнася до тези, които са били прокълнати, всички бъдещи поколения, които произлизат от тях, също ще бъдат прокълнати завинаги и никога няма да имат възможност за спасение; Бог никога няма да слезе и да работи в земя на езичници и никога няма да стъпи в земя, пълна с нечистотии, защото Той е свят. Всички тези представи бяха разбити от Божието дело в последните дни. Трябва да знаете, че Бог е Бог на всички сътворени същества, че Той владее небесата, земята и всички неща и че не е Бог само на народа на Израел. Така че това дело в Китай е от изключителна важност — нима няма да се разпространи сред всички народи? Великото свидетелство на бъдещето няма да се ограничи само до Китай; ако Бог завоюва само вас, може ли демоните да бъдат убедени? Те не разбират, че са завоювани, нито разбират великата Божия мощ и всички сътворени същества ще бъдат завоювани едва когато Божиите избраници в цялата вселена видят крайния резултат от това дело. Никой не е по-изостанал или по-покварен от потомците на Моав. Само ако тези хора могат да бъдат завоювани — тези, които са най-покварените, които не признаваха Бог или не вярваха, че има Бог, бъдат завоювани и признаят Бог с думи, прославят Го и успеят да Го заобичат — това ще бъде свидетелство за завоеванието. Въпреки че не сте като Петър, вие живеете по образа на Петър, можете да притежавате свидетелството на Петър и на Йов, а това е най-великото свидетелство. Накрая ти ще кажеш: „Ние не сме израилтяни, а изоставени потомци на Моав, не сме Петър, чиито заложби не може да имаме, нито Йов и дори не можем да се сравним с решимостта на Павел да страда за Бог и да Му се посвети, а сме толкова изостанали и затова нямаме право да се радваме на Божиите благословии. Все пак Бог ни е издигнал днес, така че трябва да Го удовлетворим и въпреки че нямаме достатъчно заложби или подготовка, сме готови да направим това — имаме тази решимост. Ние сме потомци на Моав и сме прокълнати. Така е отсъдил Бог и за нас е невъзможно да променим това, но нашият живот и нашите знания могат да се променят и ние сме решени да удовлетворим Бог“. Когато имаш тази решимост, това ще докаже, че си засвидетелствал, че си завоюван.