Делото на обслужващите беше първата стъпка от делото на завоюването. Днес е втората стъпка от делото на завоюването. Защо се споменава и за усъвършенстване в делото на завоюването? Целта е да се създаде основа за бъдещето. Днешният ден е последната стъпка от делото на завоюването; следва времето на преживяване на голяма скръб, което ще отбележи официалното начало на усъвършенстването на човечеството. Основният въпрос сега е завоюването, но сега е и времето на първата стъпка в процеса на усъвършенстване. Това, което включва тази първа стъпка, е усъвършенстването на знанието и покорството на хората, които, разбира се, създават основата за делото на завоюването. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, тогава трябва да можеш да устоиш твърдо сред изпитанията на бъдещето и да дадеш всичко от себе си, за да разпространиш следващата стъпка от делото; това означава да бъдеш усъвършенстван, а такова време е и времето, когато хората са изцяло спечелени от Бог. Днес говорим за това да бъдеш завоюван, което е същото като да говорим за това да бъдеш усъвършенстван. Но делото, което се извършва днес, е основата за усъвършенстване в бъдеще; за да бъдат усъвършенствани, хората трябва да преживеят нещастия и преживяването на нещастия трябва да се основава на това да бъдат завоювани. Ако хората нямат днешната основа — ако не са напълно завоювани — тогава ще им бъде трудно да устоят твърдо по време на следващия етап от делото. Крайната цел не е просто да бъдеш завоюван. Това е само една стъпка от свидетелството за Бог пред лицето на Сатана. Да бъдеш усъвършенстван е крайната цел и ако не бъдеш усъвършенстван, тогава може и да бъдеш отхвърлен. Едва когато се сблъскаш с нещастия в бъдеще, ще се види истинският ти духовен ръст, т.е. едва тогава ще се види степента на чистота на любовта ти към Бог. Това, което хората казват днес, е следното: „Трябва да се покоряваме на Бог, независимо какво прави Той. Така че сме готови да бъдем контрастиращ предмет, който може да демонстрира великата Божия сила и Божия нрав. Независимо дали Бог е мил към нас, или ни проклина, или ни съди, ние пак сме благодарни на Бог“. Фактът, че казваш това, показва единствено, че имаш някакво минимално знание, но дали това знание може да бъде приложено в реалността, зависи от това дали то е истинско или не. Това, че днес хората имат такива прозрения и знания, е резултат от делото на завоюването. Дали можеш да бъдеш усъвършенстван, или не, може да се види само в лицето на нещастията и тогава ще се види дали наистина обичаш Бог от сърце. Ако любовта ти наистина е чиста, тогава ще кажеш: „Ние сме контрастиращи предмети, ние сме сътворени същества в ръцете на Бог“. Когато разпространяваш Евангелието сред езическите народи, ще кажеш: „Аз просто полагам труд. Използвайки покварения ни нрав, Бог каза всички тези неща, за да ни покаже Своя праведен нрав; ако не беше казал такива неща, нямаше да можем да видим Бог, нито да разберем Неговата мъдрост, нито да получим толкова голямо спасение и толкова големи благословения“. Ако наистина имаш това емпирично познание, тогава то е достатъчно. Голяма част от това, което казваш днес, обаче не съдържа никакво знание и е само куп празни лозунги: „Ние сме контрастиращи предмети и обслужващи; искаме да бъдем завоювани и да дадем гръмко свидетелство за Бог…“. Само да крещиш не означава, че имаш реалност, нито пък доказва, че притежаваш духовен ръст; трябва да имаш истинско знание и твоето знание трябва да бъде подложено на изпитание.

Трябва да прочетеш повече от тези слова, които Бог е изрекъл през този период от време, и да разгледаш действията си в сравнение с тях: абсолютен факт е, че ти си един истински контрастиращ предмет! Каква е степента на твоето познание днес? Твоите идеи, мисли, твоето поведение, думи и дела — нима всички тези прояви не се равняват на контрастиращи предмети за Божията праведност и святост? Не са ли твоите изрази проява на покварен нрав, разкрит от Божиите слова? Твоите мисли и идеи, твоята мотивация и покварата, която се разкрива в теб, показват праведния нрав на Бог, както и Неговата святост. Бог също е роден в земята на мръсотията, но остава неопетнен от нея. Той живее в същия мръсен свят като теб, но притежава разум и възприятие и презира мръсотията. Ти може и да не си в състояние да откриеш нещо мръсно в думите и делата си, но Той може и ти го посочва. Тези твои стари недостатъци — липсата на самоусъвършенстване, проницателност и разум, както и изостаналият ти начин на живот — сега са извадени на светло от днешните откровения; само благодарение на това, че Бог дойде на земята, за да работи по този начин, хората виждат Неговата святост и праведен нрав. Той те съди и порицава, като те кара да придобиеш разбиране; понякога демоничната ти природа се проявява и Той ти я посочва. Той познава същността на човека като петте пръста на ръката Си. Той живее сред вас, храни се със същата храна като теб и живее в същата среда, но дори и така, Той знае повече. Той може да те разобличи и да прозре покварената същност на човечеството. Няма нищо, което Той да презира повече, от човешките философии за светските отношения, от непочтеността и измамата. Особено се отвращава от плътските взаимоотношения на хората. Той може да не е запознат с човешките философии за светските отношения, но може ясно да види и разобличи покварения нрав, който хората разкриват. Той работи, за да говори и поучава човека чрез тези неща; Той използва тези неща, за да съди хората и да изяви Своя собствен праведен и свят нрав. По този начин хората се превръщат в контрастиращи предмети за Неговото дело. Само въплътеният Бог може да изяви покварения нрав на хората и всички грозни лица на Сатана. Макар че Той не те наказва, а само те използва като контрастиращ предмет за Своята праведност и святост, ти се чувстваш засрамен и не намираш място, където да се скриеш, защото си твърде мръсен. Той говори, като използва онези неща, които са изобличени в човека, и само когато тези неща бъдат извадени наяве, хората осъзнават колко свят е Бог. Той не пренебрегва и най-малката нечистота в хората, дори мръсните помисли в сърцата им; ако думите и делата на хората са в разрез с Неговата воля, тогава Той не ги извинява. В Неговите слова няма място за мръсотията на хората или на каквото и да било друго — всичко трябва да бъде извадено наяве. Едва тогава виждаш, че Той наистина не прилича на човек. Ако в хората има и най-малка мръсотия, тогава Той напълно ги презира. Има дори моменти, когато хората не могат да разберат и казват: „Боже, защо си толкова гневен? Защо не се съобразяваш с човешките слабости? Защо не можеш да бъдеш поне малко снизходителен към хората? Защо си толкова несъобразителен спрямо човека? Ясно е, че Ти знаеш до каква степен хората са покварени, така че защо все още се отнасяш към тях по този начин?“. Той презира греха, ненавижда го и особено презира, ако в теб има някаква следа от непокорство. Когато в теб се прояви непокорен нрав, Той го вижда и го презира с изключителна ненавист. Именно чрез тези неща се проявява Неговият нрав и това, което е Бог. Когато сравняваш себе си, виждаш, че макар Той да яде същата храна като човека, да носи същите дрехи, да се наслаждава на същите неща, които той прави, и да живее и обитава с него, Той все пак не прилича на човека. Не е ли това значението на контрастиращия предмет? Именно чрез тези човешки неща се показва Божията сила; именно тъмнината подчертава скъпоценното съществуване на светлината.

Разбира се, Бог не ви прави контрастиращи предмети просто така. Напротив, едва когато това дело даде плод, става ясно, че човешкото бунтарство е контрастиращ предмет за Божия праведен нрав и само защото сте контрастиращи предмети, имате възможност да опознаете естествения израз на Божия праведен нрав. Вие сте съдени и порицавани заради вашето непокорство, но именно вашето непокорство ви прави контрастиращ предмет и именно заради вашето непокорство получавате великата благодат, която Бог ви дарява. Вашето непокорство е контрастиращ предмет за всемогъществото и мъдростта на Бог, а също и заради вашето непокорство сте получили толкова велико спасение и благословения. Макар че многократно сте съдени от Мен, вие получихте велико спасение, което никога преди това човек не е получавал. Това дело е от изключителна важност за вас. Да бъдете „контрастиращ предмет“ също е изключително ценно за вас: спасени сте и сте получили благодатта на спасението, защото сте контрастиращ предмет, така че не е ли такъв контрастиращ предмет изключително ценен? Не е ли от изключителна важност? Именно защото живеете в същия свят, в същата мръсна земя като Бог, вие сте контрастиращи предмети и получавате най-великото спасение. Ако Бог не беше станал плът, кой щеше да бъде милостив към вас и кой щеше да се грижи за вас при цялата ви низост? Кой щеше да се грижи за вас? Ако Бог не беше станал плът, за да работи сред вас, кога щяхте да получите това спасение, което онези преди вас никога не са имали? Ако не бях станал плът, за да се грижа за вас, да съдя вашите грехове, нямаше ли отдавна да сте паднали в Хадес? Ако не бях станал плът и не бях се смирил сред вас, как щяхте да бъдете определени като контрастиращ предмет за Божия праведен нрав? Не сте ли контрастиращ предмет, защото приех човешки облик и дойдох сред вас, за да ви дам възможност да получите най-великото спасение? Нима не получавате това спасение, защото Аз станах плът? Ако Бог не беше станал плът, за да живее с вас, щяхте ли пак да откриете, че живеете живот, по-окаян от този на кучетата и свинете в човешкия ад? Не бяхте ли порицавани и съдени, защото сте контрастиращ предмет за Моето дело в плът? Никое дело не е по-подходящо за вас от делото на контрастиращ предмет и именно защото сте контрастиращи предмети, сте спасени сред осъждането. Не чувствате ли, че това да сте подходящи да действате като контрастиращ предмет е благословия за вашия живот? Вие просто вършите делото на контрастиращия предмет, но получавате такова спасение, каквото никога преди не сте имали и дори не сте си представяли. Днес вашето задължение е да бъдете контрастиращ предмет, а вашата награда е да се радвате на вечни благословения в бъдеще. Спасението, което получавате, не е някакво ефимерно прозрение или мимолетно знание за днешния ден, а по-велико благословение: вечно продължение на живота. Макар че използвах „контрастиращ предмет“, за да ви завоювам, вие трябва да знаете, че това спасение и благословение се дава, за да ви спечеля; то е заради завоюването, но и за да мога по-добре да ви спася. „Контрастиращият предмет“ е факт, но причината, поради която сте контрастиращ предмет, е вашето непокорство и именно заради него вие получихте благословения, които никой никога не е получавал. Днес вие сте създадени, за да виждате и да чувате; утре ще получите, и нещо повече, вие ще бъдете изобилно благословени. И така, не са ли контрастиращите предмети с изключителна стойност? Ефектите от днешното дело на завоюването се постигат чрез вашия бунтовнически нрав, действащ като контрастиращ предмет. Тоест кулминацията на второто порицание и съд е да се използват вашите мръсотия и непокорство като контрастиращ предмет, позволявайки ви да съзрете праведния нрав на Бог. Когато по време на второто порицание и съд вие отново станете покорни, тогава целият Божий праведен нрав ще ви се разкрие. Това означава, че когато вашето приемане на делото на завоеванието приключи, това е и моментът, в който вие приключвате да изпълнявате задължението на контрастиращ предмет. Моето намерение не е да ви слагам етикети. По-скоро използвам вашата роля на обслужващи, за да извършите първото дело на завоюването, показвайки Божия праведен и ненакърним нрав. Чрез вашия контрапункт, чрез вашето непокорство, действащо като контрастиращ предмет, се постигат ефектите на второто дело на завоюването, като ви се разкрива напълно Божият праведен нрав, който не е бил напълно разкрит в първото дело, и ви се показва Божият праведен нрав в неговата цялост, всичко, което Той е, състоящо се от мъдростта, чудото и неподправената святост на Неговото дело. Ефектът от това дело се постига чрез завоюване през различни периоди и чрез различни степени на осъждане. Колкото по-близо до своя връх достига съдът, толкова повече той разкрива бунтовническия нрав на хората и толкова по-ефективно е завоюването. По време на това дело на завоюване се разкрива целият Божий праведен нрав. Делото на завоюването е разделено на две стъпки и има различни етапи и степени, така че, разбира се, и ефектите, които се постигат, са различни. Това означава, че степента на покорство на хората става все по-дълбока. Едва след това хората могат да бъдат напълно въведени в правилния път към усъвършенстването; едва след като цялото дело на завоюването е завършено (когато вторият съд е постигнал окончателния си ефект), хората вече не биват осъждани, а им е позволено да влязат в правилния път на изживяването на живота. Защото съдът е образ на завоюването, а завоюването се изразява в съд и порицание.

Бог стана плът на най-затънтеното и мръсно място от всички и само по този начин Бог може ясно да покаже цялата святост и праведност на Своя нрав. А чрез какво се проявява Неговият праведен нрав? Проявява се, когато Той съди човешките грехове, когато съди Сатана, когато се отвращава от греха и когато презира враговете, които Му се противопоставят и се бунтуват срещу Него. Думите, които изричам днес, са за осъждане на човешките грехове, за осъждане на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измамност, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божията воля, трябва да бъде подложено на съд и цялото човешко непокорство да бъде осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разкриването на грозните лица на човека, за да изяви Своя собствен праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Божията святост всъщност е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз ги използвам, за да говоря и да съдя, и да извършвам делото на завоюването. Само това е практическото дело и само то кара Божията святост да блести. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те порицава заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те порицавам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и непорочен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е компетентен да съди човешката неправда, нито пък е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да осъди тези грехове? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог. Тъй като Той съди и порицава човека за греховете му, като през цялото време разкрива греховете на човека, никой човек или нещо не може да избегне този съд; всичко, което е мръсно, е съдено от Него и само така се разкрива, че Неговият нрав е праведен. Ако беше другояче, как би могло да се каже, че вие сте контрастиращи предмети както по име, така и в действителност?

Има голяма разлика между делото, извършено в Израил, и делото днес. Йехова направляваше живота на израилтяните и нямаше толкова много порицание и съд, защото по онова време хората разбираха твърде малко от света и имаха слабо покварен нрав. По онова време израилтяните се подчиняваха безпрекословно на Йехова. Когато им казваше да построят олтари, те бързо построяваха олтари; когато им казваше да носят свещенически одежди, те се подчиняваха. В онези дни Йехова бе като пастир, който се грижи за стадо овце, като овцете следваха напътствията на пастира и пасяха трева на пасището; Йехова направляваше живота им, като ги ръководеше в начина, по който се хранеха, обличаха, живееха и пътуваха. Това не бе времето за изясняване на Божия нрав, тъй като тогавашното човечество бе новородено; малко бяха непокорните и враждебни хора, сред човечеството нямаше много мръсотия и затова хората не можеха да действат като контрастиращ предмет за Божия нрав. Именно чрез хората, които идват от земята на мръсотията, се проявява Божията святост; днес Той използва мръсотията, проявена в тези хора от земята на мръсотията, и съди, и така Той се разкрива сред съда. Защо Той съди? Той е способен да изрича думите на съда, защото презира греха; как би могъл да бъде толкова гневен, ако не се отвращаваше от непокорството на човечеството? Ако в Него нямаше погнуса, отвращение, ако не обръщаше внимание на човешкото бунтарство, това би означавало, че е мръсен като човека. Това, че Той може да съди и порицава човека, е защото се отвращава от мръсотията, а това, от което се отвращава, отсъства в Него. Ако и в Него имаше противопоставяне и бунтарство, Той не би презирал тези, които са враждебни и бунтовни. Ако делото на последните дни се извършваше в Израил, нямаше да има никакъв смисъл в него. Защо делото на последните дни се извършва в Китай, най-мрачното и изостанало място от всички? Това е, за да се покаже Неговата святост и праведност. Накратко, колкото по-тъмно е мястото, толкова по-ясно може да се покаже Божията святост. Всъщност всичко това е в името на Божието дело. Едва днес вие осъзнавате, че Бог е слязъл от небето, за да застане сред вас, проядени от вашата мръсотия и непокорство, и едва сега вие познавате Бог. Не е ли това най-голямото възвисяване? Всъщност вие сте група от хора в Китай, които са избрани. И понеже сте избрани и се радвате на Божията благодат, и понеже не сте годни да се радвате на такава велика благодат, това доказва, че всичко това е вашето върховно извисяване. Бог ви се яви и ви показа Своя свят нрав в цялата му пълнота, даде ви всичко това и ви позволи да се радвате на всички възможни благословения. Вие не само сте вкусили праведния нрав на Бог, но освен това сте вкусили спасението на Бог, изкуплението на Бог и безграничната, безкрайна любов на Бог. Вие, най-мръсните от всички, се радвате на такава велика благодат — не сте ли благословени? Не е ли това Бог, който ви възвисява? Вие, хората, имате най-ниския статус от всички; по своята същност сте недостойни да се радвате на такова велико благословение, но Бог направи изключение, като те издигна. Не се ли чувстваш засрамен? Ако си неспособен да изпълниш дълга си, тогава в крайна сметка ще се срамуваш от себе си и ще се накажеш. Днес ти не си дисциплиниран, нито пък си наказан; плътта ти е жива и здрава — но в крайна сметка тези думи ще те накарат да се засрамиш. Досега все още не съм порицал открито никого; думите Ми може да са строги, но как действам спрямо хората? Утешавам ги, увещавам ги и им напомням. Не правя това по друга причина, освен за да ви спася. Наистина ли не разбирате Моята воля? Вие трябва да разбирате това, което казвам, и да се вдъхновявате от него. Едва сега има много хора, които разбират. Не е ли това благословението на това да бъдеш контрастиращ предмет? Да бъдеш контрастиращ предмет не е ли най-благословеното нещо? В крайна сметка, когато отидете да разпространявате Евангелието, вие ще кажете това: „Ние сме типични контрастиращи предмети“. Те ще ви попитат: „Какво означава, че сте типични контрастиращи предмети?“. И ти ще кажеш: „Ние сме контрастиращ предмет за Божието дело и за Неговата велика сила. Целият Божий праведен нрав се разкрива чрез нашето непокорство; ние сме обслужващите обекти на Божието дело от последните дни, ние сме придатъци на Неговото дело, а също и негови инструменти“. Когато чуят това, те ще бъдат заинтригувани. След това ще кажеш: „Ние сме образците и моделите за завършване на Божието дело в цялата вселена и за Неговото завоюване на цялото човечество. Независимо дали сме святи или мръсни, в обобщение, ние все пак сме по-благословени от вас, защото сме видели Бог и чрез възможността да бъдем завоювани от Него се показва великата Божия сила; само заради нашата мръсотия и поквара се е задействал Неговият праведен нрав. Способни ли сте да свидетелствате по този начин за Божието дело в последните дни? Вие не сте компетентни! Това не е нищо друго освен Божието възвеличаване на нас! Въпреки че може да не сме надменни, можем гордо да възхваляваме Бог, защото никой не може да наследи такова велико обещание и никой не може да се радва на такова велико благословение. Чувстваме се толкова благодарни, че ние, които сме толкова мръсни, можем да работим като контрастиращ предмет по време на Божието управление“. И когато попитат: „Какви са образците и моделите?“, ти казваш: „Ние сме най-непокорните и най-мръсните от човечеството; ние сме най-дълбоко покварени от Сатана и сме най-изостаналите и най-низшите от плътта. Ние сме класически примери за онези, които са използвани от Сатана. Днес ние сме избрани от Бог като първите сред човечеството, които да бъдат завоювани, и сме видели праведния нрав на Бог и сме наследили Неговото обещание; ние сме използвани, за да завоюваме повече хора, като по този начин сме образци и модели на онези, които са завоювани сред човечеството“. Няма по-добро свидетелство от тези думи и това е най-добрият опит за теб.