Защо не искаш да служиш за контраст?

Онези, които са завоювани, служат за контраст и едва след като бъдат доведени до съвършенство, хората стават модели и образци на делото от последните дни. Преди да бъдат направени пълноценни, те служат за контраст, като инструменти, както и като обслужващи обекти. Онези, които са били напълно завоювани от Бог, са кристализацията на Неговото дело на управлението, както и модели и образци. Тези думи, които използвах, за да опиша такива хора, може да са незабележителни, но те разкриват много интересни истории. Вие, които имате малко вяра, винаги ще спорите за някое незабележително название, докато лицата ви не почервенеят, а понякога в резултат на това се влошават дори отношения. Въпреки че това е само едно малко название, във вашето мислене и във вашето убеждение това е не само много повече от маловажно название, но и е важен въпрос, който се отнася до вашите съдби. Затова онези, които не са разумни, често ще претърпяват големи загуби заради такова тривиално нещо като това — това е да си скъп на триците, евтин на брашното. Само заради някакво незначително название вие ще избягате и никога няма да се върнете. Това е така, защото вие възприемате живота като маловажен и отдавате твърде голямо значение на имената, с които ви наричат. Затова в духовния си живот, а дори и в практическия, често ще развивате много заплетени и странни истории заради вашите представи относно статута. Може би вие няма да го признаете, но Аз ще ви кажа, че такива хора наистина съществуват в реалния живот, въпреки че вие лично все още не сте разобличени. Такива неща са се случвали в живота на всеки един от вас. Ако не вярвате, просто погледнете епизода от живота на една сестра (или брат) по-долу. Възможно е онзи човек всъщност да си ти, или може би това е някой, когото познаваш в живота си. Ако не греша, този епизод описва изживяване, което си имал. Нищо не липсва в описанието, нито една мисъл или идея не е пропусната, а всички са записани в тяхната пълнота в тази история. Ако не вярвате, първо просто я прочетете.

Това е едно малко изживяване от „духовен човек“.

Когато видя, че много от нещата, които братята и сестрите в църквата правеха, не бяха в съответствие с Божията воля, тя се разтревожи и затова започна да ги гълчи: „Вие, нещастници! Изобщо ли нямате съвест? Защо всъщност вършите безотговорни неща? Защо не търсите истината, вместо да правите каквото си поискате?… И казвам тези неща на вас, но в същото време себе си мразя. Виждам, че Бог гори от нетърпение и чувствам огън в себе си. Наистина съм готова да извърша цялата работа, която Бог ми е поверил, и наистина искам да полагам труд за вас. Просто в момента съм толкова слаба. Бог е прекарал толкова много време върху нас и е казал толкова много слова, но ние сме си все същите. В сърцето си винаги чувствам, че дължа изключително много на Бог…“ (Неспособна да продължи да говори, тя започна да плаче.) Тогава тя започна да се моли: „О, Боже! Моля Те да ми дадеш сила и да ме вдъхновиш повече от всякога и нека Твоят Дух работи в мен. Аз съм готова да Ти съдействам. Стига Ти да спечелиш слава накрая, аз съм готова още сега да Ти дам всичко от себе си дори ако това означава, че трябва да заложа живота си. Ние искаме да отправим големи възхвали, така че нашите братя и сестри да могат да пеят и танцуват с радост, за да възхваляват Твоето свято име, да Те прославят, да Те проявяват, да установят, че Твоето дело е истинско и да Ти отдадат всяка грижа за бремето, което носиш…“ Тя се молеше сериозно по този начин и Светият Дух наистина ѝ даде бреме. По това време тя беше изключително обременена и прекара цял ден в четене, писане и слушане. Беше възможно най-заета. Духовното ѝ състояние беше отлично и в сърцето си тя винаги беше енергична и обременена. От време на време тя проявяваше слабост и попадаше в задънена улица, но не след дълго си възвръщаше нормалното състояние. След като изкара известно време така и напредваше бързо, тя беше способна да придобие известно разбиране за много от Божиите слова, а освен това тя бързо научи химни — като цяло духовното ѝ състояние беше отлично. Когато видя, че много неща в църквата не са в съответствие с Божията воля, тя се разтревожи и укори братята и сестрите си с думите: „Това ли е преданост към вашия дълг? Защо сте неспособни да платите дори такава малка цена? Ако вие не искате да го направите, аз ще го направя…“

Докато имаше бреме, тя се чувстваше по-силна във вярата си, тъй като Светият Дух действаше все повече и повече. От време на време се сблъскваше с някои трудности и ставаше негативно настроена, но успяваше да ги преодолее. Тоест, когато изживяваше делото на Светия Дух, дори когато състоянието ѝ беше прекрасно, тя все още не можеше да избегне сблъскването с определени трудности или известно обезсилване. Такива неща неизбежно се случват, но не след дълго тя успяваше да излезе от тези състояния. Когато изпитваше слабост, тя се молеше и чувстваше, че собственият ѝ духовен ръст наистина е недостатъчен, но беше готова да съдейства на Бог. Каквото и да правеше Бог, тя беше готова да удовлетвори Неговата воля и да се подчини на всички Негови разпоредби. Имаше хора, които имаха определени мнения и предразсъдъци за нея, но тя беше способна да остави себе си настрана и да влезе активно в общение с тях. Ето какво е състоянието на хората, когато Светият Дух извършва нормалното Си дело. След известно време Божието дело започна да се променя и всички хора навлязоха в друг етап на делото, в който Бог имаше различни изисквания към тях. Затова бяха изречени нови слова, които поставиха нови изисквания към хората: „…Към вас изпитвам единствено ненавист, никога благословение. Никога не съм мислил да ви благословя, нито съм мислил да ви направя пълноценни, защото сте твърде непокорни. Понеже сте нечестни и лъжливи и понеже не ви достига качество и сте с нисък статут, никога не сте били пред погледа Ми или в сърцето Ми. Моето дело се върши с единственото намерение да ви осъдя; ръката Ми никога не е била далеч от вас, нито Моето порицание. Аз продължих да ви съдя и проклинам. Понеже нямате никакво разбиране за Мен, гневът Ми винаги е бил насочен към вас. Въпреки че винаги съм работил сред вас, вие трябва да знаете Моето отношение към вас. То не е нищо друго освен отвращение — няма друго отношение или мнение. Искам вие да служите единствено като контраст на Моята мъдрост и Моята велика сила. Вие не сте нищо повече от Мой контраст, защото Моята праведност се разкрива чрез вашето непокорство. Карам ви да служите като контраст на Моето дело, да бъдете придатъци на Моето дело…“ Щом видя думите „придатъци“ и „контраст“, тя започна да си мисли: „Как да следвам, имайки предвид тези думи? След като платих такава цена, все още служа за контраст. Нима човек, който служи за контраст, не е просто обслужващ? В миналото беше казано, че няма да бъдем обслужващи, че ще бъдем Божият народ, но нима днес не сме тук все още в ролята на обслужващи? Нима на обслужващите не им липсва живот? Колкото и страдания да понасям, Бог няма да ме похвали за това! Когато повече не служа за контраст, няма ли да се свърши?“ Колкото повече мислеше за това, толкова по-унила ставаше. Тя се почувства още по-зле, когато дойде в църквата и видя състоянието на братята и сестрите си: „Вие не сте добре! Аз не съм добре! Станах негативно настроена. Уф! Какво може да се направи? Бог все още не ни иска. В извършването на такъв вид дело няма начин Той да не ни направи негативно настроени. Не знам какво не е наред с мен. Дори не искам да се моля. Както и да е, в момента не съм добре и наистина не мога да събера вътрешната си енергия. Много пъти се молих, но все още не мога и не искам да продължа. Така го виждам аз. Бог казва, че ние служим за контраст, а служещите за контраст не са ли просто обслужващи? Бог казва, че ние служим за контраст, а не сме Негови синове и не сме и Неговият народ. Ние не сме Негови синове, а още по-малко Негови първородни синове. Ние сме нищо, само служим за контраст. Ако сме такива, можем ли изобщо да имаме благоприятен край? Служещите за контраст нямат надежда, защото нямат живот. Ако бяхме Негови синове, Негов народ, тогава в това щеше да има надежда — можеше да ни направи пълноценни. Може ли служещият за контраст да има Божи живот? Може ли Бог да вдъхне живот на онези, които полагат труд за Него? Онези, които Той обича, са онези, които имат Неговия живот, а само онези, които имат Неговия живот, са Негови синове, Неговият народ. Въпреки че аз съм негативно настроена и слаба, се надявам, че никой от вас не е негативно настроен. Знам, че подобно връщане назад и такава негативност не могат да удовлетворят Божията воля, но не искам да служа за контраст. Страхувам се да служа за контраст. Както и да е, енергията ми е на изчерпване и сега не мога да продължа. Надявам се, че никой от вас няма да постъпи като мен, а ще успеете да почерпите някакво вдъхновение от мен. Имам чувството, че мога и да умра! Ще ви оставя с няколко последни думи, преди да посрещна смъртта си — надявам се, че вие можете да служите като контраст до края; може би накрая Бог ще похвали служещите за контраст…“ Когато братята и сестрите видяха това, те се зачудиха: „Как може тя да е толкова негативно настроена? Тя не беше ли съвсем добре през последните няколко дни? Защо изведнъж загуби цялата си енергия? Защо не се държи нормално?“ Тя каза: „Не казвайте, че не се държа нормално. Всъщност, аз съм наясно с всичко в сърцето си. Знам, че не съм удовлетворила Божията воля, но това не е ли само защото не съм готова да служа като Негов контраст? Не съм направила нищо лошо. Може би един ден Бог ще промени названието „служещи за контраст“ на „създания“ и не само това, а и на „Негови създания“, които Му служат по важен начин. Няма ли някаква надежда в това? Надявам се, че няма да бъдете негативно настроени или обезкуражени, а ще можете да продължите да следвате Бог и да правите всичко възможно, за да служите като контраст. Във всеки случай аз не мога да продължа. Не позволявайте на действията ми да ви ограничават.“ Другите хора чуха това и казаха: „Дори и да спреш да Го следваш, ние ще продължим, защото Бог никога не Се е отнасял несправедливо с нас. Ние няма да бъдем ограничени от твоята негативност.“

След като премина през това изживяване, известно време тя все още беше в негативно състояние от това, че служи за контраст, затова Аз ѝ казах: „Ти нямаш никакво разбиране за Моето дело. Ти нямаш никакво разбиране за вътрешната истина, същината или замислените резултати от Моите слова. Ти не знаеш целите на Моето дело, нито познаваш неговата мъдрост. Ти не разбираш Моята воля. Ти знаеш само как да се отдръпнеш, защото служиш за контраст — прекалено много се занимаваш със статута! Каква си глупачка! В миналото съм ти казвал толкова много. Казах, че ще те доведа до съвършенство; забрави ли? Нима не говорих за довеждането до съвършенство, преди изобщо да спомена за „служещи за контраст?“ „Чакай, нека си помисля. Да точно така! Ти наистина каза тези неща, преди изобщо да говориш за служещи за контраст!“ „Когато говорех за довеждане до съвършенство, не казах ли, че едва след като хората бъдат завоювани, те ще бъдат доведени до съвършенство?“ „Да!“ „Нима думите Ми не бяха искрени? Не бяха ли казани добронамерено?“ „Да! Ти Си Бог, Който никога не е казвал нещо нечестно — никой не може да се осмели да отрече това. Но Ти говориш по толкова много различни начини.“ „Нима Моят начин на говорене не се променя според различните етапи на делото? Нещата, които казвам, не се ли правят и не се ли казват въз основа на твоите нужди?“ „Ти работиш според нуждите на хората и осигуряваш това, от което се нуждаят. Това не е невярно!“ „Нима тогава нещата, които ти казах, не бяха полезни? Нима Моите порицания не бяха заради теб?“ „Как можеш все още да казваш, че това е заради мен! Ти ме порица почти до смърт — не искам да живея повече. Днес Ти казваш това, утре казваш онова. Знам, че да ме доведеш до съвършенство е заради мен самата, но Ти не ме доведе до съвършенство — Ти ме направи да служа за контраст и все още ме порицаваш. Мразиш ме, нали? Никой не смее да повярва на Твоите слова и едва сега видях ясно, че Твоето порицание е само за да разсее омразата в сърцето Ти, а не за да ме спаси. Ти скри истината от мен преди; Ти каза, че ще ме доведеш до съвършенство и че порицанието е, за да ме доведе до съвършенство. Затова винаги съм се подчинявала на Твоето порицание. Никога не съм си представяла, че днес ще нося званието „служеща за контраст“. Боже, нямаше ли да е по-добре, ако Ти ми беше отредил каквато и да е друга роля? Трябва ли да ме караш да влизам в ролята на служеща за контраст? Дори бих приела да бъда пазач на портите в царството. Тичах наоколо и давах всичко от себе си, но накрая оставам с празни ръце — съвсем обеднях. Но дори и сега Ти ми казваш, че искаш да служа за Твой контраст. Как изобщо мога да си покажа лицето?“ „За какво говориш? В миналото Аз извърших толкова много от делото на правосъдието, а ти не го разбираш? Имаш ли истинско разбиране за себе си? Нима названието „служещ за контраст“ не е и правосъдие на думите? Смяташ ли, че всичките Ми приказки за служещи за контраст също са метод, начин да те съдя? Как тогава ще Ме следваш?“ „Все още не съм измислила как да те следвам. Първо трябва да знам дали съм служеща за контраст, или не съм? Могат ли тези, които служат за контраст, също да бъдат доведени до съвършенство? Може ли да се промени званието „служещ за контраст“? Мога ли да дам убедително свидетелство, като служа за контраст, а след това да бъда доведена до съвършенство, да стана пример за любов към Бог и за някого, който е близо до Бог? Мога ли да бъда направена пълноценна? Кажи ми истината!“ „Не си ли наясно, че нещата винаги се развиват, винаги се променят? Стига в момента да искаш да си покорна в ролята си на служеща за контраст, ти ще си способна да се промениш. Дали служиш за контраст, или не, няма нищо общо с твоята съдба. Ключовият въпрос е дали можеш да бъдеш някого, който има промяна в житейския си нрав.“ „Можеш ли да ми кажеш дали можеш да ме доведеш до съвършенство, или не?“ „Стига да следваш и да се подчиняваш до края, Аз гарантирам, че мога да те доведа до съвършенство.“ „А какъв вид страдание ще трябва да претърпя?“ „Ще изпиташ несгоди, както и правосъдието и порицанието на словата, особено порицанието на словата, което е същото като порицанието да служиш за контраст!“ „Същото порицание и като да служа за контраст? Е, ако мога да бъда доведена до съвършенство от Теб, като претърпя несгоди, ако има надежда, е добре. Дори и да е само частица надежда, е по-добре, отколкото да служа за контраст. Това звание „служещ за контраст“ звучи толкова ужасно. Не искам да служа за контраст!“ „Какво толкова страшно има в това да служиш за контраст? Нима тези, които служат за контраст, не са напълно добри сами по себе си? Нима тези, които служат за контраст, са недостойни да се наслаждават на благословии? Ако Аз кажа, че тези, които служат за контраст, могат да се радват на благословии, значи ти ще можеш да се радваш на благословии. Нима не е вярно, че званията на хората се променят заради Моето дело? И все пак едно просто звание те притеснява толкова много? Фактът, че служиш за такъв контраст, е напълно заслужен. Искаш ли да следваш, или не?“ „Е, можеш ли да ме направиш пълноценна, или не? Можеш ли да ми позволиш да се насладя на Твоите благословии?“ „Искаш ли да следваш до края, или не? Готова ли си да отдадеш себе си?“ „Нека го обмисля. Служещият за контраст също може да се радва на Твоите благословии и може да бъде направен пълноценен. След като бъда направена пълноценна, ще бъда близо до Теб, ще разбера Твоята воля в нейната цялост и ще притежавам това, което Ти притежаваш. Ще мога да се наслаждавам на това, на което Ти Се наслаждаваш, и ще знам това, което Ти знаеш… След като претърпя несгоди и след като бъда доведена до съвършенство, ще мога да се наслаждавам на благословии. И така, на какви благословии всъщност ще се радвам?“ „Не се безпокой за това на какви благословии ще се радваш. Дори и да ти кажа, тези неща надхвърлят твоето въображение. След като си служила добре като контраст, ще бъдеш завоювана и ще станеш успешен служещ за контраст. Това е модел и образец на този, който е завоюван, но разбира се, можеш да станеш модел и образец едва след като бъдеш завоювана.“ „Какво е модел и образец?“ „Това е модел и образец за всички езичници, т.е. за онези, които не са били завоювани.“ „Колко хора включва това?“ „Много, много хора. Не сте само четири или пет хиляди — всички, които приемат това име по целия свят, трябва да бъдат завоювани.“ „Значи не става дума само за пет или десет града!“ „Не се тревожи за това сега и не се безпокой прекомерно. Просто се съсредоточи върху това как трябва да придобиеш навлизане в този момент! Аз гарантирам, че можеш да бъдеш направена пълноценна.“ „До каква степен? И на какви благословии мога да се радвам?“ „Защо си толкова загрижена? Аз гарантирах, че можеш да бъдеш направена пълноценна. Нима забрави, че на Мен може да се вярва?“ „Вярно е, че Ти заслужаваш доверие, но някои от Твоите методи на говорене все се променят. Днес казваш, че гарантираш, че мога да бъда направена пълноценна, но утре може да кажеш, че не е сигурно. А на някои хора Ти казваш: „Гарантирам, че някой като вас не може да бъде направен пълноценен.“ Не знам какво става със словата Ти. Просто не смея да повярвам.“ „Можеш ли да отдадеш себе си, или не?“ „Какво да отдам?“ „Да отдадеш бъдещето си и надеждите си.“ „Лесно е да се откажа от тези неща! Основното е званието „служеща за контраст“ — наистина не го искам. Ако Ти ме освободиш от това звание, ще бъда готова на всичко, ще бъда способна да направя всичко. Нима това не са просто незначителни неща? Можеш ли да премахнеш това наименование?“ „Това би било лесно, нали? Ако Аз мога да ти дам това звание, със сигурност мога и да го отнема. Но не сега е времето. Първо трябва да завършиш изживяването си на този етап от делото и едва тогава можеш да получиш ново звание. Колкото повече някой прилича на теб, толкова повече трябва да служи за контраст. Колкото по-уплашена си от това, че служиш за контраст, толкова повече ще те определям като такава. Човек като теб трябва да бъде строго дисциплиниран и за него трябва да се вземат строги мерки. Колкото по-непокорен е някой, толкова повече ще бъде обслужващ и накрая няма да получи нищо.“ „Като се има предвид, че търся толкова усърдно, защо да не мога да отхвърля името „служеща за контраст“? Ние Те следвахме през всичките тези години и страдахме не малко. Направихме много неща за Теб. През какво ли не минахме; наближава краят на младостта ни. Ние нито се оженихме, нито създадохме семейства, а онези от нас, които го направиха, накрая ги оставиха. Останах в училище през цялата гимназия, но веднага щом чух, че Си дошъл, се отказах от възможността да отида в университет. А Ти казваш, че служим за контраст! Загубихме толкова много! Ние вършим всички тези неща, но сега се оказва, че за Теб сме просто служещи за контраст. Какво ще си помислят за мен моите бивши съученици и връстниците ми? Когато ме видят и ме попитат за позицията и статута ми, как да не се срамувам да им кажа? Отначало плащах всяка цена заради вярата си в Теб, а всички останали ми се подиграваха като на идиот. Но аз продължавах да следвам и копнеех за времето, когато ще дойде моят ден, когато щях да мога да покажа на всички онези, които не вярваха. А вместо това днес Ти ми казваш, че служа за контраст. Ако ми беше дал най-ниското звание, ако ми беше позволил да бъда една от хората на царството, щеше е добре! Дори и да не мога да бъда Твой ученик или Твой довереник, щях да съм доволна просто да бъда Твой последовател! Ние Те следвахме през всичките тези години, отказахме се от семействата си и беше толкова трудно да продължим да търсим през целия път до сега, а всичко, което имаме да покажем за това, е званието „служещ за контраст“! Изоставих всичко заради Теб; отказах се от всички земни богатства. Преди време някой ме запозна с потенциален партньор. Беше наистина красив и добре облечен; беше син на високопоставен държавен служител. По онова време се интересувах от него. Но веднага щом чух, че Бог Се е появил и извършва Своето дело, че Ти ще ни въведеш в царството и ще ни доведеш до съвършенство, и че Ти поиска от нас решителност да не губим време, а да оставим всичко зад гърба си — щом чух това, видях, че съвсем ми липсва решителност. Тогава се стегнах и отхвърлих тази възможност. След това той няколко пъти изпращаше подаръци на семейството ми, но аз дори не ги погледнах. Смяташ ли, че бях разстроена по онова време? Беше нещо толкова хубаво, а не се стигна до нищо. Как да не се разстроя? Бях разстроена за това в продължение на няколко дни до такава степен, че не можех да спя през нощта, но в крайна сметка все пак го оставих. Всеки път, когато се молех, бях водена от Светия Дух, Който казваше: „Готова ли си да пожертваш всичко за Мен? Готова ли си да дадеш всичко от себе си за Мен?“ Всеки път, когато си мислех за тези Твои слова, плачех. Бях развълнувана и плачех от тъга повече пъти, отколкото си спомням. Година по-късно чух, че мъжът се е оженил. Излишно е да казвам, че бях нещастна, но все пак оставих това заради Теб. И всичко това без дори да споменавам, че храната и облеклото ми са лоши — аз се отказах от онзи брак, отказах се от всичко това, затова Ти не трябва да ме караш да служа за контраст! Отказах се от брака си, най-важното събитие в живота ми, само за да се отдам на Теб. Целият живот на човек не е нищо повече от това да намери добър партньор и да създаде щастливо семейство. Оставих това, най-доброто от всички неща, а сега нямам нищо и съм съвсем сама. Къде искаш да отида? Страдам, откакто започнах да Те следвам. Не съм имала добър живот. Отказах се от семейството и кариерата си, както и от всички удоволствия на плътта, а тази жертва, която всички ние сме направили, пак не е достатъчна, за да се насладим на Твоите благословии? А сега и това нещо със „служещия за контраст“. Боже, Ти отиде твърде далеч! Виж ни — няма на какво да разчитаме на този свят. Някои от нас са се отказали от децата си, някои са се отказали от работата си, от съпрузите[а] си и така нататък; отказали сме се от всички плътски удоволствия. Каква надежда има за нас вече? Как можем да продължим да оцеляваме в света? Нима тези жертви, които сме направили, не струват пукната пара? Изобщо ли не можеш да видиш това? Статутът ни е нисък, а качеството ни е недостатъчно — приемаме това, но кога не сме се вслушвали в това, което Ти Си искал да направим? Сега Ти безмилостно ни изоставяш и ни Се „отплащаш“ със званието „служещ за контраст“? Това ли е всичко, което ни донесе нашата жертва? В крайна сметка, ако хората ме попитат какво съм спечелила от вярата си в Бог, наистина ли мога да допусна да видят тази фраза — „служещ за контраст“? Как мога да си отворя устата, за да кажа, че служа за контраст? Не мога да обясня това на родителите си, нито мога да го обясня на бившия си потенциален партньор. Платих толкова висока цена, а това, което получавам в замяна, е да служа за контраст! Ах! Чувствам се толкова тъжна!“ (Тя започна да удря бедрата си с юмруци и да плаче.) „Ако сега кажа, че няма да ти давам званието „служеща за контраст“, а вместо това те направя една от Моя народ и ти наредя да излезеш и да разпространяваш евангелието, ако ти дам статута, за да вършиш работа, способна ли ще си да я вършиш? Какво всъщност получи във всеки един етап от това дело? И все пак, ето те тук — разказваш Ми своята история — нямаш никакъв срам! Казваш, че си платила цена, но не си получила нищо. Възможно ли е да съм пропуснал да ти кажа какви са Моите условия за придобиване на даден човек? За кого е Моето дело? Знаеш ли? Тук ти съживяваш стари оплаквания! Ти изобщо смяташ ли се още за човешко същество? Нима не си предприела страданието, което си изпитала, по собствена воля? И нима не предприе страданието си, за да получиш благословии? Отговори ли на Моите изисквания? Всичко, което искаш, е да получиш благословии. Нямаш срам! Кога са били задължителни Моите изисквания към теб? Ако искаш да Ме следваш, трябва да Ми Се подчиняваш във всичко. Не се опитвай да договаряш условия. В края на краищата Аз ти казах предварително, че този път е път на страдание. Той е изпълнен с мрачни възможности, без особени изгледи за успех. Забрави ли? Казвал съм това много пъти. Ако си готова да страдаш, тогава Ме следвай! Ако не си готова да страдаш, спри. Аз не те принуждавам — свободна си да дойдеш или да си тръгнеш! Така обаче се извършва Моето дело и Аз не мога да забавя цялото Си дело заради личното ти непокорство. Ти може да не искаш да се подчиняваш, но има други, които искат. Всички вие сте отчаяни хора! Вие не се страхувате от нищо! Вие преговаряте с Мен за условия — ти искаш ли да продължиш да живееш, или не? Кроиш планове за себе си и се бориш за собствената си слава и полза. Нима цялото Мое дело не е заради вас? Сляпа ли си? Преди да се въплътя ти не можеше да Ме видиш и тези думи, които изрече, щяха да са простими тогава, но сега Аз съм въплътен и работя сред вас, а ти все още не можеш да прозреш? Кое не разбираш? Казваш, че си претърпяла загуба; затова Аз се въплътих, за да ви спася, отчаяни хора, и свърших толкова много работа, а дори и сега продължаваш да се оплакваш — нима не смяташ, че Аз съм претърпял загуба? Нима всичко, което извърших, не беше заради вас? Прилагам това звание към хората въз основа на настоящия им духовен ръст. Ако те нарека „служеща за контраст“, веднага започваш да служиш за контраст. По същия начин, ако те нарека „една от Божия народ“, веднага ставаш такава. Каквото те нарека, това е, което си. Нима всичко това не се постига с няколко слова, изречени от Моите устни? Нима тези няколко Мои слова те вбесяват толкова? Добре тогава, извини Ме! Ако не се подчиниш сега, накрая ще бъдеш прокълната — ще бъдеш ли щастлива тогава? Ти не обръщаш внимание на начина на живот, а се съсредоточаваш само върху статута и званието си. Какъв е твоят живот? Не отричам, че си платила голяма цена, но погледни собствения си духовен ръст и практиката си, а дори и сега все още се опитваш да договаряш условия. Това ли е духовният ръст, който си придобила чрез своята решителност? В теб още ли има някаква почтеност? Имаш ли съвест? Аз ли бях Този, Който извърши нещо нередно? Грешни ли бяха Моите изисквания към теб? Е, какво има? Поисках от теб да служиш за контраст за няколко дни, но ти не искаш да го направиш. Що за решителност е това? Всички вие сте слабохарактерни, вие сте страхливци! Наказването на хора като теб сега е нещо естествено!“ След като Аз изрекох това, тя не продума нито дума.

Сега, когато изживявате този вид дело, вие трябва да имате някакво разбиране за етапите на Божието дело и за Неговите методи за промяна на хората. Да имате разбиране е единственият начин да постигнете резултати в промяната. В търсенето си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да се справи с вашето желание за статут и с екстравагантните ви желания. Надеждите, статутът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статут и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог.“ В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и окаяни. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. На тях им липсва каквато и да е решителност да надхвърлят собственото си „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, окаяни и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статутът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите.“ Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият интересчийски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статута и постоянно се напрягате да се интересувате от него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статута си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота. И така, като ви съдя по този начин днес, каква степен на разбиране ще имате накрая? Вие ще кажете, че въпреки че вашият статут не е висок, вие все пак сте се радвали на издигане от Бог. Тъй като сте от низше потекло, вие нямате статут, но придобивате статут, защото Бог ви издига — това е нещо, което Той ви е дал. Днес вие сте в състояние лично да получите Божието обучение, Неговото порицание и Неговото правосъдие. Това, още повече, е Неговото издигане. Вие сте в състояние лично да получите Неговото пречистване и изгаряне. Това е великата Божия любов. През вековете не е имало нито един човек, който да е получил Неговото пречистване и изгаряне, и нито един човек не е бил способен да бъде доведен до съвършенство чрез Неговите слова. Сега Бог говори с вас лице в лице, пречиства ви, разкрива вашето вътрешно непокорство — това наистина е издигане от Него. Какви способности имат хората? Независимо дали са синове на Давид или потомци на Моав, накратко, хората са сътворени същества, които нямат нищо, с което да се похвалят. Тъй като сте Божии създания, вие трябва да изпълнявате дълга на създание. Няма други изисквания към вас. Ето как трябва да се молите: „О, Боже! Независимо дали имам статут, или не, сега разбирам себе си. Ако статутът ми е висок, това е защото е издигнат от Теб, а ако е нисък, е заради това, което Ти Си отредил. Всичко е в Твоите ръце. Нямам нито избор, нито оплаквания. Ти Си повелил да се родя в тази страна и сред този народ и всичко, което трябва да направя, е да бъда напълно покорен под Твоята власт, защото всичко е както Ти Си повелил. Не се замислям за статута; в края на краищата, аз съм само едно създание. Ако Ти ме поставиш в бездната, в езерото от огън и жупел, аз съм само едно създание. Ако Ти служа, аз съм създание. Ако Ти ме доведеш до съвършенство, аз все още съм създание. Ако Ти не ме доведеш до съвършенство, аз все още ще Те обичам, защото не съм нищо повече от създание. Аз не съм нищо повече от едно миниатюрно създание, създадено от Господа на творението, само един от всички сътворени хора. Ти Си Този, Който ме е създал, а сега Ти ме постави в Своите ръце, за да постъпиш с мен, както пожелаеш. Аз съм готов да бъда Твой инструмент и да служа като контраст на Теб, защото всичко е такова, каквото Ти Си повелил. Никой не може да го промени. Всички неща и всички събития са в Твоите ръце.“ Когато настъпи моментът, в който вече няма да мислиш за статута, тогава ще се освободиш от него. Едва тогава ще можеш уверено и смело да търсиш и само тогава твоето сърце ще може да се освободи от всякакви ограничения. Щом хората се отърват от тези неща, те няма да имат повече притеснения. Какви са притесненията за мнозинството от вас в момента? Винаги сте ограничени от статута и постоянно сте загрижени за собствените си перспективи. Вие винаги прехвърляте страниците с Божиите слова, а искате да четете какво се казва за крайната цел на човечеството и искате да знаете какви са вашите перспективи и каква ще бъде вашата крайна цел. Чудите се: „Наистина ли имам някакви перспективи? Дали Бог ги е отнел? Бог само казва, че служа за контраст; какви са тогава моите перспективи?“ Трудно ви е да оставите настрана перспективите и съдбата си. Вие сега сте последователи и сте придобили известно разбиране за този етап на делото. Въпреки това, все още не сте оставили настрана желанието си за статут. Когато статутът ви е висок, търсите добре, но когато статутът ви е нисък, вече не търсите. Благословиите на статута винаги са в ума ви. Защо мнозинството от хората не могат да се освободят от негативизма? Дали отговорът не се дължи неизменно на мрачните перспективи? Веднага щом излязат Божиите слова, вие бързате да видите какви са в действителност вашите статут и идентичност. Давате приоритет на статута и идентичността и поставяте проникновението на второ място. На трето място е нещо, в което трябва да навлезете, а на четвърто място е настоящата Божия воля. Първо гледате дали Божието звание за вас — „служещи за контраст“, се е променило, или не. Продължавате да четете и когато видите, че званието „служещи за контраст“ е премахнато, ставате щастливи, щедро благодарите на Бог и възхвалявате Неговата велика сила. Но ако видите, че все още служите за контраст, вие се разстройвате и устремът в сърцето ви веднага изчезва. Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статут, на толкова по-сериозно справяне ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо справяне и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статут, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място, на което можеш да бъдеш щастлив? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения за истината. Ти не можеш да получиш удобство от Мен и не можеш да получиш приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти дам богатствата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти дам целия начин на живот, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще Си взема всичко обратно. Не съм готов да дам словата от устата Си на онези, които са алчни за удобство, които са точно като прасетата и кучетата!

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи „съпруги“.

Предишна: Неразкритата истина за делото на завоюването (1)

Следваща: Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger