Днес постигането на разума, който притежаваше Петър, няма значение — много хора не могат да постигнат дори разума, който притежаваше Павел. Те дори нямат самосъзнанието на Павел. Въпреки че Павел бе поразен от Господ, защото преследваше Господ Исус, по-късно той имаше решимостта да работи и да страда за Господ. Исус му даде болест, а по-късно Павел продължи да страда от тази болест, след като започна да работи. Защо той каза, че има трън в плътта си? Всъщност трънът беше болест — и за Павел тя бе фатална слабост. Без значение колко голямо дело извърши или колко голяма бе решимостта му да страда, той не можеше да се отърве от този трън. И все пак Павел имаше много повече заложби от днешните хора, а освен това имаше самосъзнание и притежаваше повече разум от вас. След като Павел бе поразен от Исус, той престана да преследва учениците на Исус и започна да проповядва и да страда за Исус. А какво го вдъхнови да понася страданията? Павел вярваше, че след като бе видял великата светлина, трябва да свидетелства за Господ Исус, не трябва повече да преследва учениците на Исус и не трябва повече да се противопоставя на Божието дело. Павел бе една от високопоставените фигури в религията. Той знаеше много и бе надарен, гледаше отвисоко на обикновените хора и имаше по-силна личност от повечето. Но след като „великата светлина“ го озари, той бе способен да работи за Господ Исус, да вземе решение да страда за Бог и да принесе себе си в жертва на Бог, което доказа, че притежава разум. По времето, когато преследваше и арестуваше учениците на Исус, Исус му се яви и каза: „Павле, защо Ме гониш?“. Павел веднага падна на земята и каза: „Кой си Ти, Господи?“. Глас от небето каза: „Аз съм Исус, когото ти преследваш“. Изведнъж Павел се събуди и едва тогава разбра, че Исус е Христос, че Той е Бог. „Трябва да се покоря. Бог ми даде тази благодат — аз Го преследвах по този начин, но Той не ме порази, нито ме прокле. Трябва да страдам за Него“. Павел осъзна, че бе преследвал Господ Исус Христос и сега убива учениците Му, че Бог не го бе проклел, а го бе озарил със светлината. Това го вдъхнови и той каза: „Макар и да не видях лицето Му, чух гласа Му и видях голямата Му светлина. Едва сега наистина виждам, че Бог наистина ме обича и че Господ Исус Христос наистина е Бог, Който се смилява над човека и прощава греховете му за вечността. Наистина виждам, че съм грешник“. Макар че впоследствие Бог използва дарбите на Павел, за да работи, забравете това за момент. Решителността му по онова време, нормалния му човешки разум и самосъзнанието му — вие не можете да постигнете тези неща. Днес вие не сте ли получили много светлина? Нима много хора не прозряха, че Божият нрав е нрав на величие, гняв, правосъдие и наказание? Проклятията, изпитанията и облагородяването са сполетявали хората много пъти — и какво научиха? Какво спечели от това, че си бил подложен на дисциплиниране и кастрене? Тежки думи, поразяване и правосъдие са те сполетявали много пъти, но ти не им обръщаше внимание. Не притежаваш дори малкото разум, който притежаваше Павел — не си ли изключително изостанал? Имаше и много неща, които Павел не виждаше ясно. Знаеше само, че светлината го бе озарила, но не знаеше, че бе поразен; той лично вярваше, че след като светлината го бе озарила, трябва да отдаде всичко от себе си за Бог, да страда за Бог, да направи всичко, за да проправи път на Господ Исус Христос и да спечели повече грешници, които да бъдат изкупени от Господ. Това беше неговата решимост и единствената цел на делото му — но когато работеше, болестта все още не го напускаше, чак до смъртта му. Павел работи повече от двадесет години. Той страда много, преживя много гонения и много страдания, макар че, разбира се, те бяха много по-малки от изпитанията на Петър. Колко жалко е, ако не притежавате дори разума на Павел? При това положение как Бог би могъл да се впусне в извършването на още по-голямо дело във вас?

Когато разпространяваше евангелието, Павел бе подложен на големи мъчения. Делото, което вършеше, неговата решителност, вярата, верността, любовта, търпението и смирението му по онова време, както и много други външни неща, които изживяваше, бяха по-висши от тези на хората днес. Във вас, ако трябва да се изразя по-строго, няма нормален разум; вие дори не притежавате никаква съвест или човешка природа. Толкова много ви липсва! Затова през повечето време в това, което живеете, не се открива нормален разум и никакъв признак на самосъзнание. Въпреки че по онова време Павел страдаше от телесна болест, той продължаваше да се моли и да търси: „Каква е тази болест наистина? Извърших цялото това дело за Господ, защо тази болест не ме напуска? Възможно ли е Господ Исус да ме изпитва? Дали Той ме порази? Ако ме беше поразил, тогава щях да умра и нямаше да съм способен да върша цялото това дело за Него, нито пък щях да получа толкова много светлина. Той също така осъзна моята решителност“. Павел винаги чувстваше, че тази болест бе Божието изпитание, че тя каляваше вярата и силата на волята му — така я виждаше Павел. В действителност болестта му беше последствие, останало от времето, когато Господ Исус го порази. Тя го постави под емоционален натиск и обузда бунтарството му. Ако се окажете в положението на Павел, какво бихте направили? Може ли вашата решителност и способност да страдате да се сравняват с тези на Павел? Ако днес върху вас се стовари някаква болест или преминете през голямо изпитание и ви се наложи да страдате, кой знае какви щяхте да бъдете. Ако сте затворени в клетка за птици и постоянно ви осигуряват, всичко ще бъде наред. В противен случай бихте били като вълци, лишени от всякаква човешка природа. Така че когато страдате от малко ограничения или трудности, това е добре за вас; ако бяхте освободени от тях, щяхте да бъдете съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес вие получавате защита, защото сте наказани, съдени и прокълнати. Защитата ви се дължи на това, че сте изстрадали много. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте изпаднали в греховност. Това не прави по-трудни нещата за вас умишлено — човешката природа е трудна за промяна и трябва да е така, за да бъде променен човешкия нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито пък имате дори неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете притискани, винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да се събуди духът ви. Наказанието и правосъдието са това, което е най-добро за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да има и наказание от фактите, които идват върху вас; само тогава ще се подчините напълно. Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да се покорите. Без фактите пред очите ви няма да има ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и непокорство би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на трона, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, така че как бихте могли да познаете Господа на творението? Без навременните наказания и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нима тя нямаше да бъде още по-непосредствено застрашена? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко високомерни щяхте да станете или колко изродени щяхте да бъдете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да разсъждавате върху себе си. За хора като вас, ако просто следвате и се покорявате, без да предизвиквате каквито и да е прекъсвания или смущения, Моите цели ще бъдат постигнати. Няма ли да се справяте по-добре с приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате? Когато Павел видя Господ Исус да говори и да действа, той пак не повярва. По-късно, след като Господ Исус бе прикован на кръста и после възкръсна, той знаеше този факт, но въпреки това продължи да Го преследва и да се противопоставя. Това означава съзнателно съгрешаване и затова той бе поразен. В началото знаеше, че сред юдеите има Цар, който се нарича Исус, беше чувал за това. По-късно, когато изнасяше проповеди в храма и проповядваше по цялата земя, той тръгна срещу Исус, възгордян, отказвайки да се подчинява на когото и да било. Тези неща се превърнаха в огромна пречка за делото по онова време. Когато Исус работеше, Павел не гонеше и не арестуваше директно хората, но използваше проповеди и думи, за да съсипе делото на Исус. По-късно, след като Господ Исус Христос бе прикован на кръста, той започна да арестува учениците, като се втурваше от място на място и правеше всичко възможно, за да ги преследва. Едва след като „светлината“ го озари, той се събуди и изпита голямо съжаление. След като бе поразен, болестта никога не го напусна. Понякога усещаше, че страданието му се влошаваше и не можеше да стане от леглото. Мислеше си: „Какво се случва? Наистина ли бях поразен?“. Болестта никога не го напусна и именно заради нея той вършеше много работа. Може да се каже, че Исус даде тази болест на Павел заради неговата арогантност и своеволие; това бе наказание за Павел, но също така бе направено, за да се използват дарбите на Павел в Божието дело, така че Неговото дело да се разшири. Всъщност Божието намерение не беше да спаси Павел, а да го използва. Но нравът на Павел беше твърде надменен и своенравен и затова в него беше поставен „трън“. В крайна сметка, когато Павел завърши делото си, болестта вече не бе толкова голямо мъчение за него и когато делото му приключи, той можеше да каже думите: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ — което той каза, защото не познаваше Божието дело. Сред вас има много хора като Павел, но ако наистина притежавате решимостта да следвате до края на пътя, няма да се отнеса лошо с вас. Тук няма да обсъждаме начините, по които Павел бе непокорен и се съпротивляваше; нека се придържаме към онази част от него, която бе положителна и похвална: той имаше съвест и след като веднъж получи „светлината“, бе способен да се посвети на Бог и да страда за Бог. Това беше силната му страна. Ако обаче има хора, които смятат, че тъй като имаше силна страна, той бе човек, който бе благословен, ако смятат, че не беше задължително да бъде наказан, то това са думи на хора, лишени от разум.

Когато се молят и четат Божиите слова, много хора казват, че са готови да се покорят на Бог, но после се разпиляват в личния си живот и не мислят за това. Божиите слова се изричат отново и отново, разкривайки пласт след пласт, и едва след като се разкрие най-долният пласт на хората, те „намират покой“ и стават по-малко надменни и своенравни, по-малко непоносимо високомерни. С вашите състояния, каквито са днес, вие все пак трябва да бъдете безмилостно поразени и разобличени, и съдени най-изчерпателно, така че да нямате възможност да си поемете дъх. За вас е по-добре суровото наказание и правосъдие да не ви напускат, а осъждането и проклятията да не са далеч от вас, което ще ви позволи да видите, че ръката на Божиите управленски закони никога не се отдалечава от вас. Точно както в Епохата на закона, когато Аарон видя, че Йехова никога не го напуска (това, което той видя, бе постоянното ръководство и защита на Йехова; Божието ръководство, което вие виждате днес, е наказанието, проклятията и правосъдието), така и днес ръката на управленските закони на Йехова не ви напуска. Има обаче едно нещо, за което можете да се успокоите: независимо от това как се противопоставяте, бунтувате и осъждате, няма да има никаква вреда за вашата плът. Но ако има хора, които отидат твърде далеч в противопоставянето си и пречат на делото, това не е приемливо; има граница. Не прекъсвайте и не смущавайте живота на църквата и не прекъсвайте делото на Светия Дух. За останалото можеш да правиш, каквото си искаш. Ако казваш, че не искаш да се занимаваш с живота и искаш да се върнеш в света, тогава побързай да си тръгнеш! Можете да правите, каквото пожелаете, стига това да не пречи на Божието дело. Но има още нещо, което трябва да знаеш: накрая всички такива съзнателни грешници ще бъдат отстранени. Днес може и да не бъдеш укорен, но в края на краищата само част от хората ще могат да свидетелстват — а всички останали ще бъдат в опасност. Ако не желаеш да бъдеш в този поток, това е нормално. Към днешните хора се отнасям толерантно; не те ограничавам, стига да не се страхуваш от утрешното наказание. Но ако си в този поток, трябва да свидетелстваш и да бъдеш наказан. Ако искаш да се откажеш от него и да се върнеш в света, това е добре — никой не те спира! Но ако вършиш дело, което е разрушително и смущава Божието дело, това изобщо не може да ти бъде простено! Що се отнася до това, което очите ти виждат и ушите ти чуват за това кои хора са наказани и чии семейства са прокълнати — за всичко това има граници и предели. Светият Дух не прави нещата с лека ръка. Въз основа на греховете, които сте извършили, ако към вас се отнасят и ви вземат на сериозно според собствената ви неправедност, кой от вас би могъл да оцелее? Всички вие бихте претърпели бедствие и никой от вас не би свършил добре. И все пак днес към много хора се подхожда с толерантност. Въпреки че вие съдите, бунтувате се и се противопоставяте, стига да не разрушавате, тогава ще ви посрещна с усмивка. Ако наистина се стремите към живота, тогава трябва да понесете малко наказание и трябва да изтърпите болката да се разделите с това, което обичате, за да отидете на операционната маса за операция; трябва да изтърпиш болката, както Петър прие изпитанията и страданията. Днес сте пред съдилището. В бъдеще трябва да отидете на „гилотината“, което ще се случи, когато се „пожертвате“.

По време на този последен етап от делото в последните дни може би вярваш, че Бог няма да унищожи плътта ти, и може да се каже, че може да не страдаш от никаква болест, въпреки че Му се противопоставяш и Го съдиш, но когато върху теб се стоварят строгите думи на Бог, когато се разкрие непокорството и съпротивата ти и твоите грозни лица, няма да можеш да се скриеш. Ще изпаднеш в паника и ще се объркаш. Днес трябва да имате малко съвест. Не играйте ролята на злите, които се противопоставят и бунтуват срещу Бог. Трябва да се опълчиш на своя стар прародител; това е духовният ръст, който трябва да имаш, и това е човешката природа, която трябва да притежаваш. Винаги си неспособен да оставиш настрана собствените си бъдещи перспективи или удоволствията на днешния ден. Бог казва: „Докато правите всичко възможно, за да Ме следвате и да се стремите към истината, Аз непременно ще ви доведа до съвършенство. След като бъдете доведени до съвършенство, ще имате прекрасна крайна цел — ще бъдете въведени в Моето царство, за да се радвате на благословения заедно с Мен“. На вас е обещана красива крайна цел, но изискванията към вас никога не могат да бъдат намалени. Съществува и условие: независимо от това дали ще бъдете завоювани, или доведени до съвършенство, днес трябва да бъдете подложени на известно наказание и страдание; трябва да бъдете поразени и дисциплинирани; трябва да слушате думите Ми, да следвате пътя Ми и да следвате Божията воля — това трябва да правите вие, хората. Независимо от начина, по който се стремиш, ти трябва ясно да чуеш този път. Ако наистина имаш истински прозрения, тогава можеш да продължиш да следваш. Ако вярваш, че тук няма никакви перспективи или надежди, тогава можеш да си тръгнеш. Тези думи са ти ясно казани, но ако наистина искаш да си тръгнеш, това показва единствено, че нямаш ни най-малка съвест; това твое действие е достатъчно, за да докаже, че си демон. Макар да казваш, че оставяш всичко на Божието ръководство, въз основа на твоята плът и това, което преживяваш, ти все още живееш под властта на Сатана. Въпреки че Сатана също е в Божиите ръце, ти самият все още принадлежиш на Сатана и все още не си истински спасен от Бог, защото все още живееш под влиянието на Сатана. Как трябва да се стремиш, за да бъдеш спасен? Изборът е твой — ти трябва да избереш пътя, по който да поемеш. В крайна сметка, ако можеш да кажеш: „Нямам нищо по-добро, отплащам се на Божията любов със съвестта си и трябва да имам малко човешка природа. Не мога да постигна нищо по-голямо, нито пък заложбите ми са толкова високи; разбирам не виденията и смисъла на Божието дело. Просто се отплащам за Божията любов, правя всичко, което Бог иска, и правя всичко, което мога. Изпълнявам правилно дълга си като сътворено същество“, тогава ще се почувствам удовлетворен. Това е най-висшето свидетелство, на което си способен. Това е най-висшият стандарт, който се изисква от част от хората: да изпълняват дълга на сътворени същества. Просто прави толкова, на колкото си способен; изискванията към теб не са твърде високи. Стига да правиш всичко, на което си способен, това е твоето свидетелство.