Вашата човешка природа е твърде ограничена, начинът ви на живот е твърде низък и изроден, нямате човешка природа и ви липсва проницателност. Ето защо трябва да се снабдите с нещата на нормалната човешка природа. Да имате съвест, разум и проницателност; да знаете как да говорите и да гледате на нещата; да обръщате внимание на чистотата; да се държите като нормално човешко същество — всичко това са характеристики на познаването на нормалната човешка природа. Когато се държите подобаващо по отношение на тези неща, тогава се счита, че притежавате приемливо ниво на човешка природа. Трябва също така да се подготвите за духовния живот. Трябва да познавате цялото Божие дело на земята и да имате опит с Неговото слово. Трябва да знаеш как да се покоряваш на Неговите разпореждания и как да изпълняваш задълженията на сътворено същество. Това са двата аспекта на това, в което трябва да навлезеш днес — да се въоръжиш за живота в човешка природа и да практикуваш за духовния живот. И двата са незаменими.

Някои хора са нелепи: те умеят само да се обличат с чертите на човешка природа. Във външния им вид не може да се открие грешка; нещата, които казват, и начинът им на изразяване са целесъобразни, а облеклото им е много достойно и подходящо. Вътрешно обаче са празни; само на пръв поглед изглежда, че притежават нормална човешка природа. Има и такива, които се съсредоточават само върху това какво да ядат, какво да обличат и какво да говорят. Има дори такива, които се фокусират изключително върху неща като метене на пода, оправяне на леглото и обща чистота. Те може да са добре обучени във всички тези неща, но ако ги помолиш да кажат нещо за познанията си за Божието дело в последните дни, за порицанието и правосъдието, за изпитанията и облагородяването, вероятно ще си проличи, че не знаят нищо. Може да ги попиташ: „Разбираш ли основното Божие дело на земята? По какво делото на въплътения Бог днес се различава от делото на Исус? От делото на Йехова? Те един Бог ли са? Дали Той е дошъл да сложи край на тази епоха, или да спаси човечеството?“. Такива хора обаче нямат какво да кажат по тези въпроси. Някои се разкрасяват прекрасно, но повърхностно: сестрите се кичат красиво като цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за външните неща, като например какво ядат и носят; вътрешно те са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате това, което искам от вас? Беседвайте помежду си: какво всъщност спечелихте? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не се ли смущавате? Не се ли срамувате? През всичките тези години сте вървели по истинския път, но днес духовният ви ръст е по-нисък от този на врабче! Погледнете младите дами сред вас, красиви като картини в дрехите и с грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Вашите изисквания? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Вие нямате срам! Къде е вашият живот? Това, което преследвате, не е ли само вашето екстравагантно желание? Мислиш си, че си толкова красив, но макар да си натруфен с най-различни одежди, не си ли в действителност един гърчещ се червей, роден на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословения не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те възпитава. Все още ли не ти е ясно откъде си дошъл? При споменаването на живота си затваряш устата и не казваш нищо, ням като статуя, но все още имаш наглостта да се кичиш! Все още си склонен да се пудриш и гласиш! Погледнете контетата сред вас, своеволните мъже, които по цял ден се шляят, нехайни, с безгрижно изражение на лицето. Така ли трябва да се държи човек? На какво обръща внимание всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависи да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потъркай корема си — какво си спечелил от цената на кръвта и потта, която си платил през всичките тези години на вяра? Ти все още мислиш да ходиш на екскурзии, все още мислиш да разкрасяваш вонящата си плът — безполезни занимания! От теб се иска да бъдеш човек с нормална същност, но сега ти си не просто ненормален, ти си с отклонения. Как може такъв човек да има смелостта да се изправи пред Мен? С човешка природа като тази, с която демонстрираш прелестите си и изтъкваш плътта си, живеейки винаги в страстите на плътта — не си ли ти потомък на мръсни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв мръсен демон да съществува дълго! И не си мисли, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да държиш похотта и плътта си под строг контрол, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие, млади дами, не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква е ползата от мъжете за вас? Могат ли те наистина да ви спасят от морето на страданието? Що се отнася до контетата сред вас, всички вие се обличате, за да изглеждате джентълмени и изтъкнати, но не е ли това хитрост, целяща да привлече вниманието към вашия блестящ външен вид? За кого правите това? Каква е ползата от жените за вас? Не са ли те източникът на вашия грях? Вие, мъже и жени, казах ви много слова, но вие изпълнихте само няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са помрачени, а сърцата ви са закоравели до такава степен, че в телата ви има само похот, вие сте в неин плен и не можете да избягате. Кой иска да се доближи до вас, червеи, вие, които се гърчите в мръсотия и кал? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на своята изгнила плът, която бе тренирана от дяволите толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли страхувате, че ще се впримчите още по-дълбоко? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с толкова много похот, че тя се просмуква дори от дрехите ви, разкривайки състоянията ви като непоносимо грозни и мръсни демони? Не е ли вярно, че знаете това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те осквернени от мръсни демони? Не са ли тези части от вас мръсни? Мислиш ли, че щом не действаш, значи си най-свят? Мислиш ли, че обличането на красиви дрехи може да скрие мръсните ви души? Това няма да помогне! Съветвам ви да бъдете по-реалистични: не бъдете измамни и фалшиви и не парадирайте. Вие демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! Каква е нуждата да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли е мярката за вашата почтеност, степента на вашия морал? Отвращавам се от онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магьосничество; отвращавам се от младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре е да се въздържате, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа и не ви е позволено да излагате на показ похотта си — и все пак вие се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде пищна, а похотта ви — твърде голяма!

На пръв поглед животът ти в човешка природа е подреден много добре, но нямаш какво да кажеш, когато те помолят да разкажеш за познанията ти за живота; и в това отношение си обеднял. Трябва да се въоръжиш с истината! Животът ти в човешка природа се промени към по-добро, а така също трябва да се промени и животът вътре в теб; промени мислите си, преобрази възгледите си за вярата в Бог, промени знанията и мисленето в себе си и промени познанието за Бог, каквото съществува в твоите представи. Чрез кастрене, откровения и подхранване постепенно променяй знанията си за себе си, за човешкия живот и за вярата в Бог; направи разбирането си способно на чистота. По този начин мислите в човека се променят, променя се начинът, по който той вижда нещата, и се променя умствената му нагласа. Само това може да се нарече промяна в житейския нрав. От теб не се иска да прекарваш целия си ден в четене на Божието слово или в пране на дрехи и чистене. Животът в нормална човешка природа трябва естествено да бъде поносим, като минимум. Освен това, когато се занимаваш с външни въпроси, все пак трябва да използваш някаква проницателност и разум; но най-важното е да си въоръжен с истината за живота. Когато се въоръжиш за живота, трябва да се съсредоточиш върху яденето и пиенето на Божието слово, трябва да можеш да говориш за познанието за Бог, за възгледите ти за човешкия живот и по-специално за познанието ти за делото, извършено от Бог през последните дни. Тъй като се стремиш към живот, трябва да се въоръжиш с тези неща. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да измерваш реалността на собственото си състояние спрямо тях. Тоест, когато в хода на реалния си опит откриеш недостатъците си, трябва да си способен да намериш пътя към практиката, да се опълчиш на неправилните си мотиви и представи. Ако винаги се стремиш към тези неща и изливаш сърцето си, за да ги постигнеш, тогава ще имаш път, който да следваш, няма да се чувстваш празен и така ще можеш да поддържаш нормално състояние. Само тогава ще бъдеш човек, който носи бреме в собствения си живот, който има вяра. Защо някои хора, след като прочетат Божието слово, не са в състояние да го приложат на практика? Дали не е защото не могат да схванат най-съществените неща? Дали не е, защото не приемат живота сериозно? Причината, поради която не могат да схванат най-важните неща и нямат път към практиката, е, че когато четат Божието слово, не са в състояние да свържат собствените си състояния с него, нито да овладеят собствените си състояния. Някои хора казват: „Чета Божието слово и съотнасям моето състояние към него и знам, че съм покварен и с лошо качество, но не съм способен да удовлетворя Божията воля“. Видял си само повърхността; има много истински неща, които не знаеш: как да оставиш настрана плътските наслади, как да оставиш настрана самодоволството, как да промениш себе си, как да навлезеш в тези неща, как да подобриш качеството си и от кой аспект да започнеш. Ти схващаш само няколко неща на повърхността и всичко, което знаеш, е, че наистина си много покварен. Когато се срещаш с братята и сестрите си, говориш за това колко си покварен и изглежда, че познаваш себе си и носиш голямо бреме за живота си. Всъщност поквареният ти нрав не се е променил, което доказва, че не си намерил пътя към практиката. Ако ръководиш църква, трябва да можеш да схващаш състоянията на братята и сестрите и да ги посочваш. Ще бъде ли достатъчно само да кажеш: „Вие, хората, сте непокорни и изостанали!“? Не, трябва да говориш конкретно за това как се проявяват тяхното непокорство и изостаналост. Трябва да говориш за техните непокорни състояния, тяхното непокорно поведение и техния сатанински нрав и трябва да говориш за тези неща по такъв начин, че те да бъдат напълно убедени в истинността на думите ти. Използвай факти и примери, за да излагаш тезите си, и казвай как точно могат да се откъснат от непокорното поведение и посочвай пътя за практикуване — така се убеждават хората. Само тези, които правят това, са способни да водят другите; само те притежават истината реалност.

Сега сте получили много истини чрез общение и трябва да ги осмислиш. Трябва да си в състояние да направиш заключение колко много истини има във всички тях. След като знаеш и можеш сам да разграничиш няколкото аспекта на нормалната човешка природа, които човек трябва да притежава, основните аспекти на промените в живот нрава на човек, задълбочаването на виденията и погрешните средства за познание и изживяване, които хората са използвали през епохите — само тогава ще си на прав път. Религиозните хора се покланят на Библията, сякаш тя е Бог; в частност те разглеждат четирите евангелия от Новия завет, сякаш те са четири различни лица на Исус, и говорят за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух. Всичко това е крайно изопачено и всички вие трябва да го прозрете; нещо повече, трябва да имате познания за същността на въплътения Бог и за делото на последните дни. Съществуват и онези стари методи на практикуване, онези заблуди и отклонения, свързани с практикуването — да живееш в духа, да си изпълнен със Светия Дух, да се примиряваш с всичко, което те сполетява, да се подчиняваш на хората с власт — това трябва да знаеш; трябва да знаеш как практикуваха хората преди и как трябва да практикуват хората днес. Що се отнася до това как ръководителите и работниците трябва да си сътрудничат в църквите; как да оставят настрана самодоволството и снизхождението; как братята и сестрите трябва да живеят един до друг; как да установяват нормални отношения с другите хора и с Бог; как да постигнат нормалност в човешкия живот; какво трябва да притежават хората в своя духовен живот; как трябва да ядат и пият Божието слово; кои от Божиите слова се отнасят до знанието, кои до виденията и кои от тях се отнасят до пътя към практиката — нима не е говорено за всичко това? Тези слова са отворени за всички, които се стремят към истината, и никой не е третиран с предимство. Днес вие трябва да развивате способността да живеете независимо, а не да разчитате на манталитет на зависимост. В бъдеще, когато няма кой да ви напътства, ти ще се сещаш за тези Мои слова. Във времена на скръб, когато не е възможно да се води църковен живот, когато братята и сестрите не могат да се срещат помежду си, повечето от тях живеят сами, в най-добрия случай могат да беседват само с хората в своите местни райони, именно в тези времена, като се има предвид сегашният ви духовен ръст, вие просто не можете да останете непоколебими. В условията на изпитания за мнозина е трудно да останат непоколебими. Само тези, които познават начина на живот и са въоръжени с достатъчно истина, са в състояние да продължат да напредват и постепенно да постигнат пречистване и трансформация. Преминаването през изпитания не е никак лесно; ако си мислиш, че ще преминеш през тях за няколко кратки дни, това доказва колко опростено е мисленето ти! Мислиш си, че като разбереш много учения, ще можеш да останеш непоколебим, но това не е така! Ако не разпознаваш съществените неща в Божието слово, не си в състояние да схванеш решаващите характеристики на истината и нямаш път за практикуване, тогава, когато дойде време и нещо се случи с теб, ще се объркаш. Няма да можеш да устоиш на изкушението на Сатана, нито на настъпването на облагородяването. Ако в теб няма истина и ти липсват видения, тогава, когато дойде време, няма да можеш да спреш сриването си. Ще се откажеш от всякаква надежда и ще си кажеш: „Е, ако все пак ще умра, може и да бъда и порицан докрай! Дали ще е порицание, или ще ме пратят в огненото езеро, така да бъде — ще приема нещата такива, каквито са!“. Така беше и по времето на обслужващите: някои хора вярваха, че са обслужващи независимо от всичко, затова вече не се стремяха към живота. Пушеха и пиеха, угаждаха на плътта си и правеха, каквото им харесваше. Някои просто се върнаха в света, за да работят. Така е и с негостоприемната среда; ако не можеш да я преодолееш, като разхлабиш и най-малката хватка върху себе си, ще изоставиш всякаква надежда. Ако не можеш да победиш влиянието на Сатана, ще бъдеш пленен от него, преди да се усетиш, и отново ще бъдеш обречен на унищожение. Така че днес трябва да се въоръжиш с истината; трябва да можеш да живееш самостоятелно; и когато четеш Божието слово, трябва да можеш да търсиш пътя за практикуване. Ако нямаш водачи или работници, които да те поят и пасат, пак трябва да можеш да намериш пътя, който да следваш, да откриеш собствените си недостатъци, да намериш истините, с които трябва да се въоръжиш и да практикуваш. Би ли могъл Бог постоянно да придружава човека, след като е дошъл на земята? В рамките на своите представи някои хора вярват: „Боже, ако Ти не ни обработиш до определен момент, тогава Твоето дело не може да се счита за завършено, защото Сатана Те обвинява“. Казвам ти, че щом приключа с изричането на Моите слова, тогава Моето дело ще бъде успешно завършено. Щом няма да имам какво повече да кажа, тогава Моето дело ще бъде завършено. Краят на Моето дело ще бъде доказателство за поражението на Сатана и като такова може да се каже, че то е успешно завършено, без да има обвинения от страна на Сатана. Но ако до края на Моето дело все още няма промяна във вас, тогава хора като вас не могат да бъдат спасени и ще бъдат изпъдени. Аз няма да свърша повече работа, отколкото е необходимо. Няма да продължа делото Си на земята, докато не бъдете завоювани до известна степен и всички вие нямате ясно познание за всеки аспект на истината, а качеството ви не се е подобрило и не свидетелствате вътрешно и външно. Това би било невъзможно! Днес делото, което върша във вас, има за цел да ви доведе до нормална човешка природа; това е дело по въвеждането на нова епоха и воденето на човечеството в живота на новата епоха. Стъпка по стъпка това дело се извършва и развива сред вас, пряко: Аз ви обучавам лице в лице, хващам ви за ръка, казвам ви всичко, което не разбирате, дарявам ви всичко, което ви липсва. Може да се каже, че за вас цялото това дело е вашият ресурс за живот, насочвайки ви и към нормална човешка природа; то е специално предназначено да осигури поддържане на живота на тази група хора през последните дни. За Мен цялото това дело има за цел да сложи край на старата епоха и да постави началото на нова; що се отнася до Сатана, Аз Се въплътих именно за да го победя. Работата, която върша сред вас сега, е вашата прехрана за днешния ден и навременното ви спасение, но през тези няколко кратки години ще ви кажа всички истини, целия начин на живот и дори делото на бъдещето; това ще бъде достатъчно, за да ви даде възможност да преживеете нещата нормално в бъдеще. Всички Мои слова са това, което съм ви поверил. Не увещавам нищо друго; днес всички слова, които ви говоря, са Моят съвет към вас, защото днес вие нямате опит с много от словата, които изговарям, и не разбирате вътрешния им смисъл. Един ден вашите изживявания ще се сбъднат точно така, както говорих за тях днес. Тези слова са вашите видения за днешния ден и от тях ще зависите в бъдеще; те са храна за живота днес и съвет за бъдещето, а по-добър съвет не може да има. Това е така, защото времето, което имам да работя на земята, не е толкова дълго, колкото времето, което вие имате, за да изживеете Моите слова; Аз просто завършвам делото си, докато вие се стремите към живота — процес, който включва дълго пътуване през живота. Едва след като изживеете много неща, ще можете напълно да усвоите начина на живот; едва тогава ще можете да прозрете докрай вътрешния смисъл на словата, които говоря днес. Когато имате словата Ми в ръцете си, когато всеки от вас получи всички Мои поръчения, след като ви възложа всичко, което трябва, и когато делото със словата приключи, независимо колко голям ефект е постигнат, тогава ще бъде постигнато и изпълнението на Божията воля. Не е така, както си представяш — че трябва да бъдеш променен до известна степен; Бог не действа според твоите представи.

Хората не постигат растеж в живота си само за няколко дни. Дори и да ядат и пият Божието слово всеки ден, това не е достатъчно. Те трябва да преживеят период на растеж в живота си. Това е необходим процес. Като се има предвид качеството на хората днес, какво могат да постигнат те? Бог работи според нуждите на хората, като поставя подходящи изисквания въз основа на изначалното им качество. Да предположим, че това дело се извършва сред група хора с високо качество: изречените слова ще бъдат по-възвишени от тези, които са изречени за вас, виденията ще бъдат по-възвишени и истините ще бъдат много по-възвишени. Някои слова ще трябва да бъдат по-сурови, по-способни да осигурят ресурс за живота на хората, по-способни да разкрият тайни. Когато говори сред такива хора, Бог ще осигури приток според нуждите им. Изискванията, които се поставят към вас днес, могат да се нарекат най-взискателните; ако това дело се извършваше върху хора с по-високо качество, тогава изискванията щяха да бъдат още по-големи. Цялото Божие дело се извършва според изначалното качество на хората. Степента, в която хората са променени и завоювани днес, е възможно най-голямата; не използвайте собствените си представи, за да измервате колко ефективен е бил този етап от делото. Вие трябва да сте наясно с това, което изначално притежавате, и не трябва да мислите твърде високо за себе си. Първоначално никой от вас не се стремеше към живот, а бяхте просяци, скитащи по улиците. Бог да подейства върху вас до степента, която си представяте, като ви накара всички да се прострете на земята, напълно убедени, сякаш сте видели велико видение — това би било невъзможно! Невъзможно е, защото този, който не е видял Божиите чудеса, не може да повярва напълно на всичко, което казвам. Дори и да разгледате внимателно словата Ми, пак няма да им повярвате напълно; такава е природата на човека. Тези, които се стремят към истината, ще претърпят някои промени, докато вярата, която някога имаха тези, които не се стремяха към истината, ще намалее и дори може да изчезне. Най-голямата трудност при вас е, че не можете да повярвате напълно, без да сте видели изпълнението на Божието слово, и не се примирявате, без да сте видели Неговите чудеса. Кой би могъл да бъде напълно верен на Бог, без да е видял такива неща? И затова казвам, че това, в което вярвате, не е Бог, а чудеса. Сега говорих ясно за различни аспекти на истината; всеки от тях е завършен и между всички тях има много тясна връзка. Вие ги видяхте, а сега трябва да ги приложите на практика. Днес ви показвам пътя, а в бъдеще вие сами трябва да го приложите на практика. Словата, които изричам сега, предявяват изисквания към хората въз основа на реалните им обстоятелства, а аз работя в съответствие с техните нужди и нещата в тях. Практичният Бог е дошъл на земята, за да върши практическо дело, да работи според реалните обстоятелства и нужди на хората. Той не е неразумен. Когато Бог действа, Той не принуждава хората. Например дали ще се ожениш, или не, трябва да се основава на реалните обстоятелства; истината ти е била ясно казана и Аз не те ограничавам. Семействата на някои хора ги потискат, така че те не могат да повярват в Бог, ако не се оженят. По този начин бракът, напротив, е полезен за тях. За други бракът не носи никакви ползи, а им струва онова, което някога са имали. Твоят собствен случай трябва да се определи от действителните обстоятелства и от собствената ти решителност. Аз не съм тук, за да измислям правила и норми, с които да поставям изисквания към вас. Много хора постоянно казват: „Бог е практичен; Неговото дело се основава на реалността и на реалните ни обстоятелства“ — но знаете ли какво го прави всъщност практично? Стига с тези ваши празни думи! Божието дело е практично и се основава на действителността; то няма доктрина, а е напълно свободно, цялото е открито и незамаскирано. Какви са конкретните детайли на тези няколко принципа? Можеш ли да кажеш кои части от Божието дело са такива? Трябва да говориш подробно, трябва да имаш няколко вида свидетелства от собствен опит и трябва да си много наясно с тази особеност на Божието дело — трябва да я познаваш и само тогава ще бъдеш квалифициран да говориш тези думи. Би ли могъл да отговориш, ако някой те попита: „Какво дело е извършил въплътеният Бог на земята през последните дни? Защо Го наричате практичен Бог? Какво означава тук „практичен“? Можеш ли да говориш за Неговото практическо дело, за това какво конкретно включва то? Исус е въплътеният Бог и днешният Бог също е въплътеният Бог, така че какви са разликите между Тях? И какви са приликите? Какво дело е извършил всеки от Тях?“. Всичко това се отнася до свидетелстването! Не се обърквай по отношение на тези неща. Има и други, които казват: „Божието дело днес е практическо. То никога не е проява на чудеса и знамения“. Наистина ли Той не върши чудеса и знамения? Сигурен ли си в това? Знаеш ли какво наистина е Моето дело? Някой може да каже, че Той не върши чудеса и знамения, но нима делото, което върши, и словата, които изрича, не са все чудеса? Някой може да каже, че Той не върши чудеса и знамения, но това зависи от начина, по който се обяснява, и от това към кого е насочено. Без да отива в църквата, Той е оголил състоянията на хората, и без да извършва друго дело освен говоренето, Той подтиква хората да вървят напред — не са ли това чудеса? Само със слова Той завладява хората и те с удоволствие Го следват, без да имат перспективи или надежди — не е ли това също чудо? Когато Той говори, словата Му предизвикват определено настроение у хората. Ако те не се чувстват радостни, тогава се чувстват меланхолични; ако не са подвластни на облагородяване, тогава са подложени на порицание. Само с няколко режещи слова Той налага порицание на хората — не е ли това свръхестествено? Могат ли хората да направят такова нещо? Чел си Библията през всичките тези години, но не си разбрал нищо, не си придобил никакво прозрение; не си бил способен да се отделиш от тези остарели, традиционни начини на вярване. Не си имал начин да осмислиш Библията. И все пак Той може да разбере напълно Библията — не е ли това нещо свръхестествено? Ако в Бог нямаше нищо свръхестествено, когато Той дойде на земята, щеше ли да може да ви завоюва? Без Неговото необикновено, божествено дело кой от вас би бил убеден? Във вашите очи изглежда така, сякаш един нормален човек работи и живее с вас — на повърхността Той изглежда като нормален, обикновен човек; това, което виждате, е фасада на нормална човешка природа, но в действителност това е божественост в действие. Това не е нормална човешка природа, а божественост; това е Самият Бог в действие — действие, което Той извършва, използвайки нормалната човешка природа. Така Неговото дело е едновременно нормално и свръхестествено. Делото, което Той върши, не може да бъде извършено от човек; и тъй като не може да бъде извършено от нормални хора, то се извършва от едно необикновено същество. И все пак именно божествената същност е необикновена, а не човешката природа; божествената същност е различна от човешката природа. Човекът, който е използван от Светия Дух, също е с обикновена, нормална човешка природа, но той не е способен да върши това дело. В това се състои разликата. Вие бихте могли да кажете: „Бог не е свръхестествен Бог; Той не прави нищо свръхестествено. Нашият Бог говори слова, които са практически. Той идва в църквата, за да върши практично дело. Всеки ден Той ни говори лице в лице и лице в лице посочва нашите състояния — нашият Бог е практически! Той живее с нас и всичко в Него е напълно нормално. Нищо във външния Му вид не Го отличава като Бог. Има дори моменти, когато Той се гневи, и ние наблюдаваме величието на Неговия гняв, а понякога се усмихва и ние наблюдаваме усмихнатото Му изражение. Той е Самият Бог с форма и облик, създаден от плът и кръв, който е реален и практически“. Когато свидетелстваш по този начин, това е непълно свидетелство. Каква помощ ще бъде то за другите? Ако не можеш да свидетелстваш за вътрешната история и същността на делото на Самия Бог, тогава твоето „свидетелство“ не заслужава името си!

Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанията си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си изживял. Само Неговото дело може да Го представя и само Неговото дело може да Го разкрие публично, в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, са изречени от Духа. Тези неща са само изразени чрез въплътеното Божие тяло, но в действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той върши, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същина. Ако след като се облече в плът и дойде сред хората Бог не говореше и не работеше, а след това поискаше от вас да познаете Неговата практичност, Неговата нормална същност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Бихте ли били в състояние да узнаете каква е същината на Духа? Бихте ли могли да знаете какви са качествата на Неговата плът? Само защото сте преживели всяка стъпка от делото Му Той иска от вас да свидетелствате за Него. Ако вие нямахте такъв опит, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че, когато свидетелстваш за Бог, свидетелстваш не само за Неговата външност на нормална човешка природа, но и за делото, което Той върши, и за пътя, по който Той върви; ти трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да дадеш. Ако където и да отидеш, казваш: „Нашият Бог е дошъл да работи и Неговото дело е наистина практично! Той ни спечели без свръхестествени действия, без никакви чудеса и знамения!“, другите ще попитат: „Какво имаш предвид, като казваш, че Той не върши чудеса и знамения? Как е възможно Той да те е завоювал, без да върши чудеса и знамения?“, а ти отговаряш: „Той говори и без да показва чудеса и знамения, Той ни завоюва. Неговото дело ни завоюва“. В крайна сметка, ако не си в състояние да кажеш нищо по същество, ако не можеш да говориш за конкретика, това истинско свидетелство ли е? Когато въплътеният Бог завоюва хората, това става чрез Неговите божествени слова. Човешката природа не може да постигне това; това не е нещо, което всеки смъртен може да постигне, и дори тези с най-високо качество сред нормалните хора са неспособни на това, защото Неговата божествена същност е по-висока от всяко сътворено същество. Това е необичайно за хората; в края на краищата Творецът е по-висш от всяко сътворено същество. Създадените същества не могат да бъдат по-висши от Създателя; ако ти беше по-висш от Него, Той не би могъл да те завоюва, а Той може да те завоюва само защото е по-висш от теб. Този, който може да завоюва цялото човечество, е Създателят и никой друг освен Него не може да извърши това дело. Тези думи са „свидетелство“ — такова, каквото трябва да засвидетелстваш. Стъпка по стъпка си преживял порицание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и трудности и си бил завоюван; оставил си настрана перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божието слово е завоювало напълно твоето сърце. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден в това, което Той прави. Така че това може да се нарече свидетелство — свидетелство, което е истинско и реално. Делото, което Бог дойде да извърши, делото на правосъдието и порицанието, има за цел да завоюва човека, но Той също така завършва Своето дело, слага край на епохата и извършва делото на приключването. Той завършва цялата епоха, спасява цялото човечество, избавя го от греха веднъж завинаги; Той напълно спечелва човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговата воля и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг. Може да кажеш само: „Ние познаваме Бог. Неговото правосъдие и порицание са много сурови. Неговите слова са много строги; те са праведни и величествени и не подлежат на оскърбление от никого“. Но в крайна сметка тези слова осигуряват ли ресурс за човека? Какво е тяхното въздействие върху хората? Наистина ли знаеш, че това дело на правосъдие и порицание е най-полезно за теб? Божието правосъдие и порицание изобличават твоето непокорство и поквара, нали? Те могат да пречистят и изгонят тези мръсни и покварени неща вътре в теб, нали? Ако нямаше правосъдие и порицание, какво щеше да стане с теб? Осъзнаваш ли всъщност факта, че Сатана те е покварил до най-дълбока степен? Днес вие трябва да се въоръжите с тези неща и да ги знаете добре.

Вярата в Бог в днешно време не е вярата, която може би си представяте — че е достатъчно да четете Божието слово, да се молите, да пеете, да танцувате, да изпълнявате задълженията си и да водите живот в нормална човешка природа. Може ли вярата наистина да е толкова проста? Резултатите са ключът. Не е важно колко начина имаш, за да правиш нещата; по-скоро е важно как точно можеш да постигнеш най-добрите резултати. Можеш да си в състояние да поддържаш Божието слово и да излагаш някои от знанията си, но когато ги оставиш настрана, няма какво да кажеш. Това показва, че си способен да говориш само с думи и доктрини, но ти липсва знанието на опита. Днес няма да е добре, ако не успееш да схванеш онова, което е от решаващо значение — това е жизненоважно за навлизането в реалността! Започни да се обучаваш по този начин: първо, прочети Божието слово; опознай добре духовните термини в тях; намери ключовите видения в тях; определи частите, които се отнасят до практиката; събери всички тези елементи един по един; навлез в тях в рамките на своя опит. Това са решаващите неща, които трябва да схванеш. Най-важната практика при яденето и пиенето на Божието слово е следната: след като си прочел една глава от Божието слово, трябва да можеш да откриеш ключовите части, отнасящи се до виденията, и също така трябва да можеш да откриеш ключовите части, които се отнасят до практиката; използвай виденията като основа и използвай практиката като водач в живота си. Това са нещата, които най-много ви липсват, и най-голямата ви трудност; в сърцата си рядко им обръщате внимание. Общо взето, всички вие съществувате в състояние на мързел, немотивираност, без желание да направите някаква лична жертва; или чакате пасивно, а някои дори се оплакват; те не разбират целите и значението на Божието дело и им е трудно да се стремят към истината. Такива хора изпитват неприязън към истината и накрая ще бъдат отхвърлени. Никой от тях не може да бъде доведен до съвършенство и никой не може да оцелее. Ако хората нямат поне малко решителност, с която да се противопоставят на силите на Сатана, тогава за тях няма никаква надежда!

Дали стремежът ви е бил ефективен се измерва с това, което притежавате в момента. Именно това се използва за определяне на вашия резултат; това означава, че вашият резултат се разкрива в жертвите, които сте направили, и в нещата, които сте извършили. Вашият резултат ще стане известен чрез стремежа ви, вашата вяра и това, което сте направили. Сред всички вас има много хора, които вече са извън спасението, защото днес е денят на разкриване на резултатите на хората и Аз няма да Се объркам в делото Си; няма да водя в следващата епоха тези, които изцяло не подлежат на спасение. Ще дойде време, когато Моето дело ще бъде завършено. Няма да работя върху онези смърдящи, бездуховни трупове, които изобщо не могат да бъдат спасени; сега са последните дни на човешкото спасение и Аз няма да върша безполезно дело. Не се опълчвайте срещу небето и земята — идва краят на света. Той е неизбежен. Нещата са стигнали дотук и ти като човешко същество не можеш да направиш нищо, за да ги спреш; не можеш да промениш нещата, както ти се иска. Вчера не плати цената, за да преследваш истината, и не беше лоялен; днес времето е дошло, ти не можеш да бъдеш спасен; а утре ще бъдеш изпъден и няма да има никаква възможност за твоето спасение. Въпреки че сърцето Ми е меко и правя всичко възможно, за да те спася, ако ти не се стремиш към себе си и не мислиш за себе си, какво общо има това с Мен? Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати, раздърпани и парцаливи; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и богатство; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и богатство и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? В сърцето ти има много по-малко страх от Него, отколкото любов към самия тебе и похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти си твърде непокорен, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат изпъдени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? На колко от тях някога сте се покорили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята несподелена любов — къде е вашето богобоязливо сърце? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате покорство и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес тази истина, този път и този живот не ви привличат; по-скоро ви привлича греховността, парите, авторитетът, славата и печалбата, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашето положение е дори по-високо от Божието, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрият резултатите на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат изпъдени. По време на делото на спасението Аз съм мил и добър към всички хора. Когато делото завърши, резултатите на различните видове хора ще бъдат разкрити и по това време вече няма да бъда мил и добър, защото резултатите на хората ще бъдат разкрити и всеки ще бъде групиран според вида си, и няма да има смисъл да се върши повече дело на спасение, защото епохата на спасението ще е отминала и след като отмине, няма да се върне.