На вашата човешка природа ѝ липсва твърде много, начинът ви на живот е твърде низък и изроден, нямате човешка природа и ви липсва проницателност. Ето защо трябва да се въоръжите с нещата на нормалната човешка природа. Да имате съвест, разум и проницателност; да знаете как да говорите и да гледате на нещата; да обръщате внимание на чистотата; да имате подобието на нормално човешко същество — всичко това са признаци на познаването на нормалната човешка природа. Когато се държите подобаващо по отношение на тези неща, тогава се счита, че човешката ви природа отговаря на критериите. Трябва също така да се подготвите за духовния живот. Трябва да познавате пълнотата на Божието дело на земята и да имате преживяване на Неговите слова. Трябва да знаеш как да се покоряваш на Неговите подредби и как да изпълняваш добре дълга на сътворено същество. Това са двата аспекта на това, в което трябва да навлезеш днес — да се въоръжиш за живот в човешка природа и да практикуваш за духовен живот. И двата са незаменими.

Някои хора са нелепи: те умеят само да се оборудват с чертите на човешката природа. Във външния им вид не може да се открие недостатък; нещата, които казват, и начинът им на изразяване са уместни, а облеклото им е много достойно и подходящо. Вътрешно обаче са празни; само на пръв поглед изглежда, че притежават нормална човешка природа. Има и такива, които се съсредоточават само върху това какво да ядат, какво да обличат и какво да говорят. Има дори такива, които се съсредоточават изключително върху неща като метене на пода, оправяне на леглото и обща чистота. Те може да практикуват добре всички тези неща, но ако ги помолиш да кажат нещо за познанията си за Божието дело от последните дни, за наказанието и правосъдието или за изпитанията и облагородяването, не биха могли да ти покажат и най-малкото преживяване. Може да ги попиташ: „Разбираш ли основното Божие дело на земята? По какво делото на въплътения Бог днес се различава от делото на Исус? От делото на Йехова? Те един Бог ли са? Дали Той е дошъл да сложи край на тази епоха или да спаси човечеството?“. Такива хора обаче нямат какво да кажат по тези въпроси. Що се отнася до външния вид, някои се издокарват красиво: сестрите се гиздят като хубави цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за показното ядене и обличане; вътрешно са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате какво искам от вас? Общувайте помежду си: какво всъщност сте придобили? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не ви ли е неудобно? Не се ли срамувате? През всичките тези години стремежът ви е следвал истинския път и въпреки това днес духовният ви ръст все още е по-малък от този на врабче! Погледнете тези от вас с кукленски вид, хубави като картинка с дрехите и грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Изискванията си? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Нямате срам! Къде е животът ви? Това, което преследвате, не е ли просто собственото ви екстравагантно желание? Мислиш се за толкова красива, но макар че може да си се облякла с всякакви парцалки, нима не си просто една гърчеща се ларва, родена на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословии не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те издига. Все още ли не ти е ясно откъде си дошла? При споменаването на живота затваряш уста и не казваш нищо, няма като статуя, но все още имаш наглостта да се издокарваш! Все още си склонна да се пудриш и червиш! А погледнете контетата сред вас — те са просто непристойни. По цял ден се шляят с безгрижно изражение на лицето — където и да идат, им липсва и най-малкия усет за приличие. Имат ли човешко подобие? На какво отдава вниманието си всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависите, за да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потупай си корема — какви резултати си получил от кръвта на сърцето, за която си отдавал всичко през всичките тези години на вяра? Все още си мислиш как да ходиш по екскурзии, все още си мислиш как да разкрасяваш вонящата си плът — всичко това е безполезно! От теб се иска да си нормален човек, но сега си не просто анормален, а човек с отклонения. Как може такъв човек да има дързостта да дойде пред Мен? С човешка природа като тази, при която парадираш с прелестите си и изтъкваш плътта си, като винаги живееш в сластта на плътта — не си ли потомък на скверни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв скверен демон да съществува дълго! И не си въобразявай, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да не даваш воля на похотта и плътта си, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие с вашия кукленски вид не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква полза ви носят мъжете? Могат ли наистина да ви спасят от морето на страданието? А що се отнася до контетата сред вас, всички се обличате, за да изглеждате джентълмени и благоприлични, но това няма ли също така за цел да привлече внимание към пленителната ви външност? За кого правите това? Каква полза ви носят жените? Не са ли те източникът на вашия грях? На всички вас, мъже и жени, казах много слова, но вие изпълнихте едва няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са замъглени, а сърцата ви са непримирими до такава степен, че в телата ви има само похот и вие сте в неин плен, неспособни да избягате. Кой иска изобщо да се доближи до вас — ларви, които се гърчат в мръсотията и калта? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на прогнилата си плът, както сте обучавани от дяволите толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли боите, че примката ще се затегне още повече? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с похот? Тя е стигнала дотам, че се е просмукала дори в дрехите ви, като разкрива непоносимо грозния ви вид на скверни демони. Нима не е вярно, че знаете всичко това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те опетнени от скверни демони? Не са ли тези части от вас скверни? Мислите ли, че стига да не действате, значи сте най-святи? Мислите ли, че като се издокарвате в пищни дрехи, можете да скриете мръсните си души? Това няма да помогне! Съветвам ви да сте по-реалистични, да не сте измамливи и фалшиви и да не парадирате с чара си. Демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! За какво ви трябва да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли ви е порядъчността? Това ли ви е непоклатимата нравственост? Ненавиждам онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магии; ненавиждам младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре се въздържайте, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа, а не ви е дадено позволение да парадирате с похотта си — и въпреки това се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде изобилна, а похотта ви — твърде голяма!

Външният ти живот в човешка природа е подреден много добре, но нямаш какво да кажеш, когато те помолят да разкажеш за познанието си за живота; и в това отношение си духовно беден. Трябва да се въоръжиш с истината! Животът ти в човешка природа се е променил към по-добро, а така също трябва да се промени и животът вътре в теб; промени мислите си, преобрази възгледите си за вярата в Бог, промени знанията и мисленето в себе си и промени познанието за Бог, каквото съществува в твоите представи. Чрез кастрене, разобличаване и ресурс постепенно променяй познанието за себе си, за човешкия живот и за вярата в Бог, така че да може да стане чисто. По този начин мислите в човека се променят, променя се начинът, по който той вижда нещата, и се променя душевното му състояние. Само това може да се нарече промяна в живот нрава. От теб не се иска да прекарваш целия си ден, като държиш книга с Божиите слова и я четеш или като переш и чистиш. Разбира се, животът ти в нормална човешка природа трябва да е задоволителен — това е абсолютният минимум. Освен това, когато се занимаваш с външни въпроси, трябва да използваш известно прозрение и разум; но най-важното е да си въоръжен с истините, които се отнасят до живота. Когато се въоръжаваш за живота, трябва да се съсредоточиш върху това да ядеш и пиеш Божиите слова, трябва да можеш да говориш за познанието за Бог, за възгледите си за човешкия живот и по-специално за познанието си за делото, извършено от Бог през последните дни. Тъй като се стремиш към живот, трябва да се въоръжиш с тези неща. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, трябва да ги свързваш със собственото си действително състояние. Тоест трябва да откриваш недостатъците си чрез реалните си преживявания и тогава трябва да си способен да намериш път да практикуваш, да се опълчиш на неправилните си мотиви и представи. Ако винаги полагаш усилия в това отношение и влагаш сърцето си в тези неща, тогава ще имаш път, който да следваш, няма да се чувстваш празен и така ще можеш да поддържаш нормално състояние. Само тогава ще си човек, който носи бреме за собствения си живот, който има вяра. Защо някои хора, след като прочетат Божиите слова, не са способни да ги прилагат на практика? Не е ли защото не могат да схванат съществените неща? Не е ли защото са нехайни, когато стане въпрос за живота? Причината, поради която не могат да схванат съществените неща и нямат път на практикуване е, че когато четат Божиите слова, не могат да ги свържат със собствените си състояния, нито да разберат собствените си състояния. Някои хора казват: „Когато чета Божиите слова, наистина ги свързвам със собственото си състояние и знам, че съм покварен и с лоши заложби, но не съм способен да удовлетворя Божиите намерения“. Видял си само повърхността; има много въпроси на реалността, които не знаеш: как да се избавиш от плътските наслади, как да се избавиш от самоправедността, как да промениш себе си, как да навлезеш в тези неща, как да подобриш заложбите си и от кой аспект да започнеш. Схващаш само няколко неща на повърхността и всичко, което знаеш е, че наистина си много покварен. Когато се срещаш с братята и сестрите, говориш за своята поквара и изглежда, че познаваш себе си и носиш голямо бреме за живота си. Всъщност видовете ти покварен нрав не са се променили, което доказва, че не си намерил пътя на практикуване. Ако ръководиш църква, трябва да можеш да разбираш състоянията на братята и сестрите и да ги посочваш. Ще бъде ли достатъчно само да кажеш: „Хора, вие сте непокорни и изостанали!“? Трябва да посочиш конкретни проявления на това как точно са непокорни и изостанали — с други думи, трябва да говориш за техните непокорни състояния, тяхното непокорно поведение и техния сатанински нрав — така че те да бъдат напълно убедени. Трябва да можеш да представяш факти и примери, за да разясниш въпроса, и да кажеш как точно могат да се откъснат от това непокорно поведение, като посочваш пътя на практикуване — само тогава ще бъде убедително. Само тези, които правят това, са способни да водят другите; само те притежават истината реалност.

Сега получихте много истини чрез общение и трябва да ги осмислите. Трябва да си способен да направиш заключение колко много истини има като цяло. Аспектите, които би трябвало да притежава нормалната човешка природа, основните аспекти на промяната на живот нрава, задълбочаването на виденията и колко от погрешните разбирания и погрешните начини за преживяване на нещата от хората през вековете и поколенията можеш да разбереш — трябва да можеш да разпознаваш тези неща и да имаш познание за тези неща, само тогава ще си на прав път. Религиозните хора се прекланят пред Библията все едно е Бог; по-конкретно разглеждат четирите евангелия от Новия завет така, сякаш те са четири различни лица на Исус, а също така имат идеята за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух. Всичко това е крайно изопачено и всички вие трябва да го прозрете; нещо повече, трябва да имате познания за същността на въплътения Бог и за делото от последните дни. Съществуват и онези стари методи на практикуване, онези абсурди и отклонения, свързани с практикуването — да живееш в духа, да си изпълнен със Светия Дух, да изтърпиш каквото и да те сполети, да се покоряваш на властта — това трябва да знаеш; трябва да знаеш как практикуваха хората преди и как трябва да практикуват днес. Що се отнася до това как водачите и работниците трябва да си сътрудничат в църквите; как да се избавиш от самоправедността и снизхождението; как братята и сестрите трябва да живеят рамо да рамо; как да установиш нормални отношения с другите хора и с Бог; как да постигнеш нормален живот на човешка природа; какво трябва да притежават хората в своя духовен живот; как трябва да ядат и пият Божиите слова; кои от Божиите слова се отнасят до познанието, кои засягат виденията и кои се отнасят до пътя на практикуване — нима не е говорено за всичко това? Тези слова са отворени за всички, които се стремят към истината, и към никого не се проявява пристрастие. Днес трябва да развивате способността да живеете независимо, не да разчитате на манталитет на зависимост. В бъдеще, когато няма кой да ви напътства, ще се сещаш за тези Мои слова. Във времена на мъки няма да е възможно да се води църковен живот, братята и сестрите няма да могат да се срещат помежду си, повечето от тях ще живеят сами, като в най-добрия случай ще могат да общуват само с хора в своите местни райони. Предвид сегашния ви духовен ръст, просто няма да можете да останете непоколебими. За мнозина ще е трудно да останат непоколебими сред мъките. Само тези, които познават пътя на живота и са въоръжени с достатъчно истина, ще могат да продължат да напредват и постепенно да постигнат пречистване и трансформация. Преминаването през мъки не е никак лесно; ако си мислиш, че ще преминеш през тях за няколко кратки дни, тогава мисленето ти е толкова опростено! Мислиш си, че като разбираш много доктрина, ще можеш да останеш непоколебим, но това не е така! Ако не признаваш съществените неща в Божиите слова, не си способен да схванеш решаващите характеристики на истината и нямаш път на практикуване, тогава настъпи ли моментът и случи ли се нещо с теб, ще бъдеш хвърлен в объркване. Няма да можеш да устоиш на съблазните на Сатана, нито на началото на облагородяването. Ако в теб няма истина и ти липсват видения, тогава, когато настъпи моментът, няма да можеш да се спреш от разруха. Ще се откажеш от всякаква надежда и ще си кажеш: „Е, ако така или иначе ще умра, защо да не бъда наказан до самия край! Дали ще е наказание или ще ме пратят в езерото от огън, така да бъде — ще го мисля като дойде!“. Така беше и по времето на обслужващите: някои хора вярваха, че са обслужващи независимо от всичко, затова вече не се стремяха към живота. Пушеха и пиеха, угаждаха на плътта си и правеха какво ли не. Някои просто се върнаха в света, за да работят. Така е и с негостоприемната среда; ако не можеш да я победиш, загубиш ли самообладание и в най-малка степен, ще изоставиш всякаква надежда. Ако не можеш да победиш влиянието на Сатана, ще бъдеш пленен от него преди да се усетиш и отново ще бъдеш обречен на унищожение. Така че днес трябва да се въоръжиш с истината; трябва да можеш да живееш самостоятелно; и когато четеш Божиите слова, трябва да можеш да търсиш път на практикуване. Ако няма водачи или работници, които да те поят и пасат, все пак трябва да можеш да намериш път, който да следваш, да откриеш собствените си недостатъци, да намериш истините, с които трябва да се въоръжиш и да практикуваш. Би ли могъл Бог постоянно да придружава човека, след като е дошъл на земята? В своите представи някои хора вярват: „Боже, ако Ти не ни обработиш до определен момент, тогава Твоето дело не може да се счита за завършено, защото Сатана би Те обвинил“. Казвам ти, щом приключа с изричането на Моите слова, тогава делото Ми ще бъде успешно завършено. Щом нямам какво повече да кажа, тогава делото Ми ще бъде завършено. Краят на Моето дело ще бъде доказателство за поражението на Сатана и като такова може да се каже, че то е успешно завършено и обвинения от страна на Сатана просто няма. Но ако до края на Моето дело все още няма промяна във вас, тогава за хора като вас няма спасение и ще бъдете отстранени. Няма да извърша повече дело от това, което е необходимо. Това не означава, че ще приключа делото Си на земята едва когато сте завоювани до определена степен и имате ясно познание за всеки аспект на истината, а заложбите ви са се подобрили и свидетелствате вътрешно и външно. Това би било невъзможно! Днес делото, което извършвам върху вас има за цел да ви поведе към живот на нормална човешка природа; това е дело по въвеждането на нова епоха и воденето на човечеството в живота на новата епоха. Всеки етап от това дело се извършва и развива пряко сред вас: обучавам ви лице в лице и ви водя за ръка; казвам ви всичко, което не разбирате, дарявам ви всичко, което ви липсва. Може да се каже, че за вас цялото това дело е ресурс за вашия живот, насочвайки ви също така към живот на нормална човешка природа; то е специално предназначено да предостави приток на живот на тази група хора през последните дни. За Мен цялото това дело има за цел да сложи край на старата епоха и да постави началото на нова; що се отнася до Сатана, Аз се въплътих именно за да го победя. Делото, което извършвам сред вас сега, е настоящият ви приток и навременното ви спасение, но през тези няколко кратки години ще ви кажа всички истини, целия път на живота и дори делото на бъдещето; това ще бъде достатъчно, за да ви даде възможност да преживеете нещата нормално в бъдеще. Всички Мои слова са единственото Ми увещание към вас. Не правя други увещания; днес всички слова, които изричам, са Моето увещание към вас, защото днес нямате преживяване за много от словата, които изричам, и не разбирате вътрешния им смисъл. Един ден вашите преживявания ще се сбъднат точно така, както говорих за тях днес. Тези слова са вашите днешни видения и от тях ще зависите в бъдеще; те са ресурс за вашия живот днес и увещание за бъдещето, а по-добро увещание не може да има. Това е така, защото времето, което имам за делото Си на земята не е толкова дълго, колкото времето, което вие имате, за да преживеете Моите слова; Аз просто завършвам делото си, докато вие се стремите към живот — процес, който включва дълго пътуване на живот. Едва след като преживеете много неща, ще можете напълно да придобиете пътя на живот; едва тогава ще можете да прозрете вътрешния смисъл на словата, които изричам днес. Всички държите словата Ми в ръцете си, всеки от вас е получил всички Мои поръчения и Аз съм ви възложил всичко, което трябва. Независимо колко голям ефект е постигнат, в крайна сметка, когато делото на словата приключи, Божията воля ще е изпълнена. Не е така, както си представяш — че трябва да бъдеш променен до известна степен; Бог не действа според твоите представи.

Хората не постигат растеж в живота си само за няколко дни. Дори и да ядат и пият Божиите слова всеки ден, това не е достатъчно. Трябва да преживеят период на растеж в живота си. Това е необходим процес. Като се имат предвид заложбите на хората днес, какво могат да постигнат те? Бог извършва делото Си според нуждите на хората, като поставя подходящи изисквания въз основа на присъщите им заложби. Да предположим, че това дело се извършва сред група хора с високи заложби: изречените слова ще бъдат по-възвишени от тези, които са изречени за вас, виденията ще бъдат по-възвишени и истините ще бъдат много по-възвишени. Някои слова ще трябва да бъдат по-строги, по-способни да предоставят ресурс за живота на хората, по-способни да разбулват тайни. Когато говори сред такива хора, Бог ще осигури приток според нуждите им. Изискванията, които се поставят към вас днес, може да се нарекат най-големите изисквания за вас; ако това дело се извършваше върху хора с по-високи заложби, тогава и изискванията щяха да са по-големи. Цялото Божие дело се извършва според присъщите заложби на хората. Степента, в която хората са променени и завоювани днес, е възможно най-голямата; не използвайте собствените си представи, за да измервате резултатите от този етап от делото. Трябва да сте наясно с това, което изначално притежавате, и не бива да имате твърде високо мнение за себе си. Първоначално никой от вас не беше човек, който се стреми към живот. Бяхте просяци, които се скитат по улиците. За да ви обработи Бог до степента, която си представяте, като ви накара всички да се проснете на земята, напълно убедени, сякаш сте видели велико видение — това би било невъзможно! Това е защото човек, който не е видял Божиите чудеса, не може да повярва напълно на всичко, което казвам — дори и да изследвате щателно словата Ми, пак няма да им повярвате напълно. Това е природата на човека. Тези, които се стремят към истината, ще претърпят някои промени, докато вярата, която някога имаха тези, които не се стремят към истината, ще намалее и дори може да изчезне. Най-голямата трудност при вас е, че не можете да повярвате напълно, без да сте видели изпълнението на Божиите слова, и не се примирявате, без да сте видели Неговите чудеса. Кой би могъл да има безусловна преданост към Бог, без да е видял такива неща? И затова казвам, че това, в което вярвате, не е Бог, а чудеса. Сега говорих задълбочено за различни аспекти на истината; всеки от тях е завършен и между всички тях има много тясна връзка. Вие ги видяхте, а сега трябва да ги приложите на практика. Днес ви показвам пътя, а в бъдеще вие сами трябва да го приложите на практика. Словата, които изричам сега, предявяват изисквания към хората въз основа на реалните им обстоятелства, а Аз върша делото Си в съответствие с техните нужди и с онова, което имат в себе си. Практическият Бог е дошъл на земята, за да извършва практическо дело, да работи според реалните обстоятелства и нужди на хората. Той не е неразумен. Когато Бог действа, Той не принуждава хората. Например това дали ще се ожениш трябва да се основава на реалността на твоите обстоятелства; истината ти бе казана ясно и Аз не те възпирам. Семействата на някои хора ги потискат, така че те не могат да вярват в Бог, ако не се оженят. По този начин бракът всъщност е полезен за тях. За други бракът не носи никакви ползи, а им струва онова, което някога са имали. Твоят собствен случай трябва да се определи от действителните ти обстоятелства и от собствената ти решимост. Аз не съм тук, за да измислям правила и условия, с които да поставям изисквания към вас. Много хора постоянно подчертават: „Бог е практически; Неговото дело се основава на реалността и на реалността на нашите обстоятелства“ — но знаете ли точно по какъв начин е практическо това дело? Стига с тези ваши празни думи! Божието дело е практическо и се основава на реалността; в него няма правила, напротив, то е напълно свободно, цялото е оповестено и разкрито. Какви са конкретните детайли на тези няколко принципа? Можеш ли да кажеш кои части от Божието дело са такива? Трябва да говориш подробно, трябва да имаш няколко вида свидетелства за преживяване и трябва да си много наясно с тази особеност на Божието дело — трябва да я познаваш и само тогава ще бъдеш пригоден да говориш тези думи. Би ли могъл да отговориш, ако някой те попита: „Какво дело е извършил въплътеният Бог на земята през последните дни? Защо Го наричате практически Бог? Какво включва тук „практически“? Можеш ли да говориш за Неговото практическо дело, за това какво конкретно включва то? Исус е въплътеният Бог и днешният Бог също е въплътеният Бог, така че какви са разликите между Тях? И какви са приликите? Какво дело е извършил всеки от Тях?“. Всичко това се отнася до свидетелстването! Не бъди объркан по отношение на тези неща. Има и други, които казват: „Божието дело днес е практическо. То никога не е проява на чудеса и знамения“. Наистина ли Той не върши чудеса и знамения? Сигурен ли си в това? Знаеш ли какво наистина е Моето дело? Някой може да каже, че Той не върши чудеса и знамения, но нима делото, което извършва, и словата, които изрича, не са все чудеса? Някой може да каже, че Той не върши чудеса и знамения, но това зависи от начина, по който се обяснява и от това към кого е насочено. Без да ходи в църквата, Той стига директно до сърцевината на състоянията на хората и без да извършва друго дело освен говоренето, Той подтиква хората да вървят напред — не са ли това чудеса? Само със слова Той завладява хората и те с радост Го следват, без да имат перспективи или надежди — не е ли това също чудо? Когато Той говори, словата Му потапят хората в определена атмосфера: ако не се чувстват радостни, тогава изпитват меланхолия, и ако не са предмет на облагородяване, тогава са предмет на наказание. Само с няколко режещи слова Той налага наказание на хората — не е ли това свръхестествено? Могат ли хората да направят такова нещо? През всичките онези години си чел Библията, но не си разбрал нищо и не си могъл да прозреш нищо; не успя да се отделиш от тези остарели, традиционни начини на вяра и нямаше как да разбереш какво всъщност се случва с Библията. И все пак Той може да го прозре — не е ли това нещо свръхестествено? Ако в Бог нямаше нищо свръхестествено, когато Той дойде на земята, щеше ли да може да ви завоюва? Без Неговото необикновено дело в божествеността кой от вас би бил убеден? Във вашите очи изглежда така, сякаш с вас работи и живее един нормален човек, някой с външната обвивка на нормален, обикновен човек, с външната обвивка на нормална човешка природа — но в действителност това е божественост в действие. Това не е нормална човешка природа в действие, това е божественост, това е Самият Бог; просто Той изпълнява делото Си чрез нормална човешка природа. Така Неговото дело е едновременно нормално и свръхестествено. Делото, което Той извършва, не може да бъде извършено от човек; и тъй като не може да бъде извършено от нормални хора, то се извършва от една необикновена личност. Но тази необикновеност е божественост. Не става дума, че човешката природа е необикновена, а че божествеността е различна от човешката природа. Човек, който е използван от Светия Дух, също е с обикновена, нормална човешка природа, но той не е способен да извърши това дело. В това се състои разликата. Би могъл да кажеш: „Бог не е свръхестествен Бог; Той не прави нищо свръхестествено. Нашият Бог изрича слова по практически начин. Той идва в църквата, за да извършва дело по практически начин. Всеки ден Той ни говори лице в лице и посочва нашите състояния лице в лице — нашият Бог е практически! Той живее с нас и всичко около Него е напълно нормално. Нищо във външния Му вид не Го отличава като Бог. Има дори моменти, когато Той се гневи и ние наблюдаваме величието на Неговия гняв, а понякога се усмихва и ние наблюдаваме усмихнатото Му изражение. Той е Самият Бог с форма и облик, създаден от плът и кръв, който е практически“. Когато свидетелстваш по този начин, това е непълно свидетелство. Каква помощ ще бъде то за другите? Ако не можеш да свидетелстваш за истинската история и същността на делото на Самия Бог, тогава твоето „свидетелство“ не заслужава името си!

Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанието си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си преживял. Само Неговото дело може да Го представлява и само Неговото дело може да Го разкрие публично в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и Неговите слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, се изричат от Духа. Просто тези неща са изразени чрез въплътената Божия плът. В действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той извършва, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същност. Ако след обличането Си в плът и идването Си сред хората Бог не говореше или не работеше, а след това поискаше от вас да опознаете Неговата практичност, Неговата нормалност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Щеше ли да можеш да узнаеш каква е същността на Духа? Щеше ли да можеш да узнаеш каква е природата на Неговата плът? Той иска от вас да свидетелствате за Него само защото сте преживели всеки етап от делото Му. Ако нямахте такова преживяване, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че когато свидетелстваш за Бог, не трябва просто да свидетелстваш за Неговата външна обвивка на нормална човешка природа, а да свидетелстваш за делото, което Той извършва, и за пътя, по който води; трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да имаш. Да речем, че където и да отидеш, казваш: „Нашият Бог е дошъл да работи и Неговото дело е наистина практическо! Той ни придоби без свръхестествени действия, без никакви чудеса и знамения!“. Другите ще попитат: „Какво имаш предвид, като казваш, че Той не върши чудеса и знамения? Как е възможно Той да те е завоювал, без да върши чудеса и знамения?“. А ти отговаряш: „Той говори и без да показва чудеса или знамения, ни завоюва. Неговото дело ни завоюва“. В крайна сметка не си способен да кажеш нищо по същество и не можеш да говориш за конкретика. Свидетелство ли е това? Когато въплътеният Бог завоюва хората, именно Неговото говорене в божественост ги завоюва. Неговата човешка природа не може да постигне това; това не е нещо, което може да се постигне от който и да е смъртен и дори тези с най-високи заложби сред нормалните хора са неспособни на това, защото Неговата божественост е по-висша от всяко сътворено същество. Това е необичайно за хората; в края на краищата Създателят е по-висш от което и да е сътворено същество. Сътворените същества не могат да бъдат по-висши от Създателя; ако ти беше по-висш от Него, Той не би могъл да те завоюва, а Той може да те завоюва само защото е по-висш от теб. Този, който може да завоюва цялото човечество, е Създателят и никой друг освен Него не може да извърши това дело. Това е свидетелство — това е видът свидетелство, което трябва да имаш. Преживял си стъпка по стъпка наказание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и мъки и си бил завоюван; избавил си се от перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божиите слова са завоювали напълно сърцето ти. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден от това, което Той прави. Това е свидетелство — практическо свидетелство! Той е дошъл да извърши делото на правосъдието и наказанието, за да завоюва човека; но освен това е дошъл, за да приключи Своето дело, да сложи край на епохата и да извърши делото на приключването — да сложи край на цялата епоха, да спаси цялото човечество, изцяло да го спаси от греха и напълно да придобие човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; недей в крайна сметка да бъдеш неспособен да изпълняваш функцията, която ти е възложена. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си и да не пестиш усилия. Точно това трябва да постигне едно сътворено същество. Какво точно е значението на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е била осъществена в хората? Какво трябва да правят хората? Когато можете да обясните задълбочено цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава вашето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да обясниш задълбочено тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представлява и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички онези, които се стремят с истинско сърце. Ако имаш решимостта да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво ненавижда Бог и какво обича Бог. Преживял си много от Неговото дело; чрез това дело трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговите намерения и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това познание, за да свидетелстваш за Него и да изпълниш добре дълга си. Може да кажеш само: „Ние познаваме Бог. Неговото правосъдие и наказание са много сурови. Неговите слова са много строги; Той е праведен и величествен и никой не може да Му нанесе оскърбление“, но в крайна сметка предоставят ли тези слова ресурс на човека? Какво е тяхното въздействие върху хората? Наистина ли знаеш, че това дело на правосъдие и наказание е най-полезно за теб? Божието правосъдие и наказание изобличават твоето непокорство и поквара, нали? Те могат да пречистят и отлъчат тези скверни и покварени неща вътре в теб, нали? Ако нямаше правосъдие и наказание, какво щеше да стане с теб? Осъзнаваш ли всъщност факта, че Сатана те е покварил до най-дълбока степен? Днес вие трябва да се въоръжите с тези неща и да ги знаете добре.

Вярата в Бог в днешно време не е вярата, която може би си представяте — че е достатъчно да четете Божиите слова, да се молите, да пеете, да танцувате, да изпълнявате дълга си и да водите живот в нормална човешка природа. Може ли вярата наистина да е толкова проста? Резултатите са ключът. Не става дума за това с колко дейности се занимаваш; по-скоро става дума за това как точно можеш да постигнеш най-добрите резултати. Може да си способен да поддържаш Божиите слова и да излагаш някои от познанията си, но когато ги оставиш настрана, няма какво да кажеш. Това показва, че си способен да изричаш единствено думи и доктрини, но нямаш познанието, което идва от преживяването. Днес няма да се получи, ако не разбереш онова, което е от решаващо значение — това е жизненоважно за навлизане в реалността! Започни да се обучаваш по следния начин: първо, чети Божиите слова; опознай добре духовните термини в тях; намери ключовите видения в тях, определи частите, които се отнасят до практиката и събери всички тези елементи заедно, един по един, и ги включи в преживяванията си, за да навлезеш в тях. Това са решаващите неща, които трябва да схванеш. Най-важната практика при яденето и пиенето на Божиите слова е следната: след като си прочел една глава от Божиите слова, трябва да можеш да откриеш ключовите части, отнасящи се до виденията, а освен това трябва да можеш да откриеш ключовите части, отнасящи се до практиката; използвай виденията като основа и използвай практиката като свой водач в живота. Това са нещата, които най-много ви липсват, това е и най-голямата ви трудност; в сърцата си рядко им обръщате внимание. Общо взето, всички съществувате в следното състояние: мързеливи сте, нямате стремеж към напредък, не желаете да правите каквато и да е лична жертва или чакате пасивно — някои дори се оплакват — не разбирате целите и значението на Божието дело и ви е трудно да се стремите към истината. Такива хора изпитват неприязън към истината и в крайна сметка ще бъдат отстранени. Никой от тях не може да бъде доведен до съвършенство и никой не може да оцелее. Ако хората нямат поне малко решимост, с която да се съпротивляват на силите на Сатана, тогава за тях няма никаква надежда!

И така, ефективността на стремежа ви се измерва според това, което притежавате в момента. Именно това се използва за определяне на вашия изход; това означава, че вашият изход се разкрива въз основа на жертвите, които сте направили, и на нещата, които сте извършили. Вашият изход може да бъде разкрит чрез стремежа ви, вярата ви и това, което сте направили. Сред всички вас има мнозина, които вече са неспасяеми, защото днес е денят на разкриване на изходите на хората и Аз няма да Се объркам в делото Си; няма да въведа в следващата епоха тези, които изобщо не могат да бъдат спасени. Ще дойде моментът на края на делото Ми. Няма да го извършвам върху онези смърдящи, бездуховни трупове, които изобщо не могат да бъдат спасени; сега са последните дни на човешкото спасение и Аз няма да върша безполезно дело. Не роптайте срещу небето и земята — идва краят на света, той е неизбежен. Нещата са стигнали дотук и ти като човешко същество не можеш да направиш нищо, за да ги спреш; не можеш да промениш нещата както ти се иска. Вчера не плати цена, за да се стремиш към истината, и не беше отдаден; днес настъпи моментът, за теб няма спасение; а утре ще бъдеш отстранен и за твоето спасение няма да има отсрочка. Макар да съм добър и с меко сърце и да правя всичко възможно, за да те спася, ако не полагаш усилия за себе си и не мислиш за себе си, какво общо има това с Мен? Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но всъщност не вярват; тези, които се занимават със зла медицина и магьосничество; тези, които са развратни и разсипани; тези, които крадат пожертвуванията на Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които безцелно мечтаят да се възнесат на небето; тези, които са горделиви и самонадеяни, които се борят само за лична слава и придобивки; тези, които разпространяват дръзки думи; тези, които хулят Самия Бог; тези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; тези, които създават клики и се стремят към независимост; тези, които въздигат себе си повече, отколкото въздигат Бог; тези лекомислени млади мъже и жени, както и мъже и жени на средна и напреднала възраст, които са в плен на похотливостта; тези мъже и жени, които се радват на лична слава и придобивки и преследват личен статус сред другите; тези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те до един неспасяеми? Похотливостта, греховността, злата медицина, магьосничеството, богохулните думи и дръзките думи — всичко това се вихри сред вас; истината и словата на живота са потъпкани сред вас, а светите думи са осквернени сред вас. Вие, езичници, подпухнали от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият изход? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, занимават се с плътски магии и са впримчени в греха на похотливостта! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, за които няма спасение? Какво ти дава право да изискваш това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не въздигат Бог и не свидетелстват за Него, които кроят интриги заради собствения си статус, които издигат себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко по-старши си или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са именно „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с гъста корона и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? Сърцето ти далеч не е толкова богобоязливо, колкото е сърце, което обича теб и е увлечено по похотливите ти желания — нима подобен човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, обзет си от твърде много непокорство, не подлежиш на изкупление! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат отстранени? Времето на завършването на Моето дело не е ли времето на настъпването на твоя последен ден? Извърших толкова много дела и изрекох толкова много слова сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? На колко от тях някога сте се покорили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато извършвам делото Си, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие сте глутница лисици и кучета, които само действат против Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята всеотдайна любов — къде са вашите боязливи сърца? Всичко, което правите, е измамливо! Нямате покорство или боязън и всичко, което правите, е измамливо и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално безнравствени демони. Извънредно ви мразя, скверни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете в своя защита? Вие, скверни демони и зли духове, сте ненавистни! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес сърцата ви не са привлечени от тази истина, този път и този живот. Напротив, привлечени са от греховността и парите, статуса, славата, придобивките, плътските наслади и красотата на мъжете и кокетността на жените. По какъв начин това ви прави пригодни да навлезете в Моето царство? Образите ви са дори по-велики от Божия, вашият статус е дори по-висок от Божия, да не говорим за престижа ви сред хората — вие всъщност сте се превърнали в идоли, които хората боготворят. Не е ли станал всеки един от вас архангел? Когато изходите на хората бъдат разкрити, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат неспасяеми трупове и трябва да бъдат отстранени. По време на делото на спасението Аз съм мил и добър към всички хора. Когато делото завърши, изходите на различните типове хора ще бъдат разкрити и в този момент вече няма да бъда мил и добър, защото изходите на хората ще бъдат разкрити и всеки ще бъде сортиран според вида си, и няма да има смисъл повече да се извършва делото на спасението, просто защото епохата на спасението ще е отминала и щом е отминала, няма да се върне.