Всички хора искат да видят истинското лице на Исус и всички жадуват да бъдат с Него. Не мисля, че има брат или сестра, които биха казали, че не желаят да видят или да бъдат с Исус. Преди да сте видели Исус — преди да сте видели въплътения Бог — вероятно ще имате най-различни идеи, например за външния вид на Исус, за Неговия начин на говорене, начин на живот и така нататък. Но след като наистина Го видите, идеите ви бързо ще се променят. Защо става така? Искате ли да разберете? Вярно е, че човешкото мислене не може да бъде пренебрегнато, но по-важното е, че същината на Христос не подлежи на промяна от човека. Вие мислите, че Христос е безсмъртен или мъдрец, но никой не Го смята за обикновен човек, който притежава божествена същина. Поради това много от онези, които ден и нощ копнеят да видят Бог, всъщност са врагове на Бог и не Му съответстват. Не е ли това грешка, която хората правят? Дори сега все още мислите, че вашата вяра и преданост са достатъчни, за да ви направят достойни да видите лицето на Христос, но Аз ви призовавам да се подготвите с повече неща, които имат практическо значение! Защото в миналото, настоящето и бъдещето много от тези, които са имали досег с Христос, са се провалили или ще се провалят; всички те играят ролята на фарисеите. Каква е причината за вашия провал? Това става именно защото вие си представяте един Бог, който е възвишен и заслужава възхищение. Но истината не е такава, каквато хората искат да бъде. Христос не само че не е възвишен, но е и особено малък; не само че е човек, но е обикновен човек; Той не само че не може да се възнесе на небето, но дори не може да се движи свободно по земята. И понеже това е така, хората се отнасят към Него като към обикновен човек; държат се с Него непочтително в Негово присъствие и говорят с Него небрежно, докато все още очакват идването на „истинския Христос“. Вие приемате Христос, който вече е дошъл, за обикновен човек, а Неговите думи за думи на обикновен човек. Поради тази причина не сте получили нищо от Христос, а вместо това напълно сте изложили на показ собствената си грозота.

Преди да получиш досег с Христос, може да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос, че няма по-достоен от теб, който да получи Неговите благословии и че след като си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, ти със сигурност ще бъдеш един от тези, които накрая ще получат венеца. И все пак има една истина, която може би не знаеш: поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и противопоставяне се проявяват, когато той види Христос, а непокорството и противопоставянето, които се излагат на показ в този момент, се разкриват по най-безспорен и пълен начин от всякога. Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има нормална човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората се вижда толкова явно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да извадиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно покорство към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не се бунтуваш? Някои ще кажат: „Винаги, когато Бог ме постави в нова среда, аз се подчинявам безропотно и освен това нямам никакви неправилни представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да изисква от мен Бог, аз го правя по най-добрия начин и никога не съм нехаен“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самодоволството и самомнението ти ще се проявят чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, недоволството ти също ще излезе наяве по естествен начин и унизената ти човешка природа ще бъде напълно изложена на показ. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-мил Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се подчинявате. По-скоро упорито настояваш Христос да върши делото Си в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин търсите?

Вие винаги искате да видите Христос, но Аз ви призовавам да не се отнасяте към себе си с такова високо уважение; всеки може да види Христос, но Аз казвам, че никой не е достоен да Го види. Тъй като човешката природа е изпълнена със зло, високомерие и непокорство, в момента, в който видиш Христос, твоята природа ще те унищожи и ще те осъди на смърт. Общуването ти с някой брат (или сестра) може да не говори много за теб, но когато общуваш с Христос, това не е толкова просто. По всяко време твоите представи могат да пуснат корени, високомерието ти да започне да покълва, а непокорството ти да „роди смокини“. Как можеш с такава човешка природа да си достоен да общуваш с Христос? Наистина ли си способен да се отнасяш към Него като към Бог всеки миг от всеки ден? Покорството ти пред Бог ще стане ли наистина реалност? В сърцата си се покланяте на възвишения Бог като Йехова, а считате видимия Христос за човек. Вашият разум е твърде непълноценен и човешката ви природа е твърде принизена! Вие не сте способни винаги да гледате на Христос като на Бог, а правите това само от време на време, когато ви хрумне, вкопчвате се в Него и Му се покланяте като на Бог. Ето защо казвам, че не сте вярващи в Бог, а група съучастници, които се борят срещу Христос. Дори хората, които проявяват доброта към другите, получават своята награда, но въпреки това Христос, който извърши такова дело сред вас, не получи нито човешка любов, нито отплата и покорство. Нима това не е нещо сърцераздирателно?

Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се подчиняваш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-лошият и злонамерен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си зъл човек и при това изпълнен с коварство. Не мисли за себе си, че съответстваш на Христос само защото се разбираш с другите или си извършил няколко добри дела. Нима мислиш, че твоите доброжелателни намерения могат да ти донесат благословиите на Небето? Мислиш ли, че с извършването на няколко добри дела можеш да заместиш покорството? Нито един от вас не е в състояние да приеме, че го кастрят, и на всички ви е трудно да приемете нормалната човешка природа на Христос, въпреки че постоянно разгласявате покорството си пред Бог. Вяра като вашата ще доведе до възмездието, което се полага. Престанете да се отдавате на фантастични илюзии и да желаете да видите Христос, защото духовният ви ръст е твърде нисък — толкова нисък, че дори не сте достойни да Го видите. Когато сте напълно изчистени от своето непокорство и сте способни да бъдете в съгласие с Христос, тогава естествено Бог ще ви се яви. Ако отидете да видите Бог без да сте преминали през кастрене или съд, тогава със сигурност ще се превърнете в противник на Бог и ще бъдете обречени на унищожение. Природата на човека е изначално враждебна към Бог, защото всички хора са били подложени на абсолютната поквара на Сатана. Ако човек се опитва да общува с Бог от средата на собствената си поквара, сигурно е, че от това не може да излезе нищо добро; действията и думите на човека със сигурност ще излагат на показ покварата му на всяка крачка, а при общуването с Бог неговото непокорство ще се разкрие във всичките си аспекти. Несъзнателно човекът започва да се противопоставя на Христос, да мами Христос и да изоставя Христос; когато това се случи, човекът ще се окаже в още по-несигурно състояние и ако това продължи, ще стане обект на наказание.

Някои може да смятат, че ако общуването с Бог е толкова опасно, тогава би било по-разумно да се държим настрана от Него. Какво могат да спечелят такива хора? Могат ли те да бъдат верни на Бог? Със сигурност общуването с Бог е много трудно, но това е така, защото човекът е покварен, а не защото Бог не може да общува с хората. За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо не сте намерили благоволение пред Бог? Защо вашият нрав Му е противен? Защо речта ви предизвиква Неговата ненавист? Веднага след като сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате и да изисквате награда за своя малък принос; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко послушание, и започвате да презирате Бог, когато сте изпълнили някоя дребна задача. За да приемете Бог, вие искате пари, подаръци и комплименти. Боли ви сърцето, когато дадете една или две монети; когато дадете десет, искате да получите благословии и да се отнасят към вас с уважение. За човешка природа като вашата е направо обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които приемат Бог и тези, които не го приемат; тези, които даряват и тези, които не го правят; тези, които проповядват и тези, които приемат словото, и така нататък: всички те хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да бъдете Негово съответствие. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е увредил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си? Как можете да общувате с Бог с такъв разум? Не се ли страхувате за себе си при тези обстоятелства? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш кой път да поемеш?