Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или друго безтелесно нещо, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът и кръв обект на Своето дело; нещо повече, тъй като човекът е обект на поквара, Бог е направил човека единственият обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е единственият, който може да го спаси. Така Бог трябва да се превърне в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да стане плът, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и кръв и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта. Въпреки че същността и идентичността на въплътения Бог се различават значително от същността и идентичността на човека, Неговият външен вид е еднакъв с този на човека; Той има външност на нормален човек и живее като нормален човек, а тези, които Го виждат, не могат да открият никаква разлика с нормалния човек. Този Негов нормален външен вид и нормална човешка природа са достатъчни, за да може Той да върши Своето божествено дело в нормалната човешка природа. Неговата плът Му позволява да върши Своето дело в нормалната човешка природа и Му помага да върши Своето дело сред хората, а Неговата нормална човешка природа освен това Му помага в извършването на делото на спасението сред хората. Въпреки че Неговата нормална човешка природа е предизвикала много вълнения сред хората, тези вълнения не са повлияли на нормалните резултати от Неговото дело. Накратко казано, делото на Неговата нормална плът е от изключителна полза за човека. Въпреки че повечето хора не приемат Неговата нормална човешка природа, делото Му все пак може да постига резултати и тези резултати се постигат благодарение на Неговата нормална човешка природа. В това няма никакво съмнение. От Божието дело в плът човек печели десет пъти или десетки пъти повече неща от съществуващите сред хората представи за Неговата нормална човешка природа и всички тези представи накрая ще бъдат погълнати от делото Му. И резултатът, който Неговото дело е постигнало, тоест познанието, което човек има за Него, далеч надхвърля човешките представи за Него. Няма как да си представим или да измерим работата, която Той върши в плът, тъй като Неговата плът е различна от тази на всяко облечено в плът човешко същество; въпреки че външната обвивка е идентична, същината не е еднаква. Божията плът поражда у човека много представи за Бог, но в същото време тази Негова плът може да позволи на човека да придобие много знания и дори да завоюва всеки човек с подобна външна обвивка. Защото Той не е просто човек, а Бог с външната обвивка на човек, и никой не може да Го обясни или разбере напълно. Един невидим и неосезаем Бог е обичан и приветстван от всички. Ако Бог е просто Дух, който е невидим за хората, за тях е много лесно да повярват в Бог. Те могат да дадат воля на фантазиите си, да изберат какъвто си поискат Божий образ, за да останат доволни и да се почувстват щастливи. По този начин хората могат да правят всичко, което техният собствен Бог най-много харесва и иска да правят, без да имат никакви скрупули. Нещо повече, хората вярват, че никой не е по-верен и по-благочестив пред Бог от тях и че всички останали са езически кучета и не са верни на Бог. Може да се каже, че това търсят тези, чиято вяра в Бог е неясна и основана на доктрини; това, което те търсят — с малки различия — е почти едно и също. Само образите на Бог в техните фантазии са различни, но същината им фактически е еднаква.

Човекът е необезпокояван от своята безгрижна вяра в Бог и вярва в Него така, както пожелае. Това е едно от „правата и свободите на човека“, в които никой не може да се меси, тъй като хората вярват в своя собствен Бог, а не в нечий друг Бог; това е тяхна частна собственост и почти всеки притежава този вид частна собственост. Хората приемат тази частна собственост за скъпоценно съкровище, но за Бог няма нищо по-низко или по-безполезно, защото няма по-ясен признак за противопоставяне на Бог от тази „частна собственост“ на човека. Благодарение на делото на въплътения Бог Той става плът с осезаема форма и може да бъде видян и докоснат от човека. Той не е безформен Дух, а плът, която човек може да види и с която може да влезе в контакт. Въпреки това повечето от Боговете, в които хората вярват, са безплътни божества, които са безформени и имат неопределен вид. По този начин въплътеният Бог се е превърнал във враг на повечето от онези, които вярват в Бог, а онези, които не могат да приемат факта на Божието въплъщение, по същия начин се превръщат в Негови противници. Човекът има представи не заради начина си на мислене или заради своето непокорство, а поради тази частна собственост на човека. Именно тази частна собственост е причината повечето хора да умират и именно този нереалистичен Бог, който не може да бъде докоснат, не може да бъде видян и не съществува в действителност, съсипва живота на човека. Човешкият живот бива отнет не от въплътения Бог, още по-малко от Бог на небето, а от Бог, който човек сам е създал в своите фантазии. Единствената причина, поради която въплътеният Бог е дошъл в плът, са нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и всички Негови жертви и страдания са в името на човечеството, а не в полза на Самия Бог. За Бог няма плюсове и минуси или награди; Той няма да пожъне някаква бъдеща реколта освен тази, която първоначално Му е била дължима. Всичко, което Той прави и жертва за човечеството, не е за да получи големи награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от работата, която се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с много трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Божията плът не може да извършва същите свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е с много по-висока стойност от тази на работата, извършвана пряко от Духа, и плътта на Самия Бог е отговорът на нуждите на цялото човечество. За тези, които трябва да бъдат спасени, това, което Духът дава като стойност, е много по-малко в сравнение с извършеното от плътта: работата на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за практическите дела на Бог. Работата на Духа е забулена в мистерия; за смъртните същества е трудно да я предвидят, а още по-трудно е да я видят, затова те могат да разчитат само на своите празни представи. Делото на плътта обаче е нормално и практическо, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде видян от физическото око на човека; човекът може лично да изпита мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и практическата стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просвещението на Духа, движението на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те нямат ясен смисъл. Те дават само променлив или широк смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точно напътствие с думи, има ясни намерения и ясно определени цели към него. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото на плътта и голямата разлика между него и работата на Духа. Работата на Духа е подходяща само когато обхватът е ограничен и тя не може да замени делото на плътта. Делото на плътта дава на човека много по-точни и необходими цели и много по-практическо и ценно знание, отколкото работата на Духа. Работата, която има най-голяма стойност за покварения човек, е тази, която осигурява точни думи, ясни цели, които да се преследват, и която може да бъде видяна и докосната. Само реалната работа и навременното напътствие са подходящи за човека и само практическата работа може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия някога покварен и греховен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът работеше сам, нямаше да е възможно Неговата работа да бъде ефективна — това е очевидна истина. Въпреки че повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът, когато Той завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които са съвместими с Него и неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях Неговото дело в плът и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, ще разберат практическата стойност на Бог за развитието на човешкия живот и освен това ще разберат, че тази плът ще се превърне в жив извор на живот, от който хората няма да могат да се отделят. Въпреки че въплътеното тяло на Бог далеч не е равностойно на Божията идентичност и положение и изглежда на човека несъвместимо с действителното Му състояние, тази плът, която не притежава истинския образ на Бог или истинската идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е истинското значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да оценят и признаят. Въпреки че всички хора се отнасят с почит към Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от това как я възприемат или какво мислят за нея, практическото значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само въздействие или вдъхновение, както и усещане за чудо, сякаш това дело е необяснимо и невероятно, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и далечно и непостижимо за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се чувстват отдалечени един от друг, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши работата, която е най-необходима на човека. Делото на плътта предлага на човека практически цели, които да преследва, ясни думи и усещане, че Той е практически и естествен, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях Той е лесен за разбиране: човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда достъпна за човека, не далечна или необяснима, а видима и осезаема, защото тя е в същия свят като човека.

За всички, които живеят в плътта, промяната на техния нрав изисква цели, към които да се стремят, а познаването на Бог изисква свидетелство за практическите дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътеното тяло на Бог, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и осезаема плът. Ето защо е необходимо въплъщението и защо то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на неясните и свръхестествените Богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да отхвърлят покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът се заеме само с прогонването на образите на нереалистичните Богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне търсения резултат. Образите на нереалистичните Богове в сърцата на хората не могат да бъдат изобличени, отхвърлени или напълно отстранени само с думи. По този начин пак няма да е възможно тези дълбоко вкоренени неща да бъдат прогонени от хората. Само ако се заменят тези неясни и свръхестествени неща с практическия Бог и истинския образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне необходимия резултат. Човекът осъзнава, че Богът, когото е търсил в миналото, е неясен и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Човешките представи се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело, защото нормалността и практичността на въплътения Бог са антитезата на неясния и свръхестествен Бог в човешкото въображение. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без практичността като противовес, неясните неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да изрази това дело с думи. Единствено Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това от Негово име. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да изрази практичността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично работи сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът и кръв. Разбира се, Божият Дух също не може да постигне този резултат. Бог може да спаси покварения човек от влиянието на Сатана, но това дело не може да бъде извършено пряко от Божия Дух; то може да бъде извършено само чрез плътта, в която Божият Дух е облечен, чрез въплътеното тяло на Бог. Тази плът е човек и същевременно Бог, тя е човек с нормална човешка природа и Бог, който притежава пълната божествена природа. И така, макар тази плът да не е Божият Дух и да се различава значително от Духа, все пак Самият въплътен Бог спасява човека, и Той е Дух и плът. Без значение как Го наричат, в крайна сметка Самият Бог е този, който спасява човечеството. Защото Божият Дух е неделим от плътта и делото на плътта също е дело на Божия Дух; просто това дело не се извършва с идентичността на Духа, а се извършва с идентичността на плътта. Работата, която трябва да бъде извършена пряко от Духа, не изисква въплъщение, а работата, за която се изисква плът, не може да бъде извършена пряко от Духа, а може да бъде извършена само от въплътения Бог. Това е, което се изисква за тази работа, и това е, което е необходимо на поквареното човечество. От трите етапа на Божието дело само един беше осъществен пряко от Духа, а останалите два етапа се осъществяват от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Работата, извършена от Духа в Епохата на закона, не включваше промяна на покварения човешки нрав, нито пък имаше някаква връзка с познанието на човека за Бог. Делото на Божията плът в Епохата на благодатта и Епохата на царството обаче включва покварения нрав на човека и неговото познание за Бог и е важна и решаваща част от делото на спасението. Ето защо поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог и се нуждае повече от пряката работа на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да го направлява, поддържа, пои, храни, съди и наказва, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, настоящ помощник на човека и всичко това налага необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена.

Човекът е бил покварен от Сатана и е най-висшето от всички Божии създания, затова се нуждае от Божието спасение. Обектът на Божието спасение е човекът, а не Сатана, и това, което ще бъде спасено, е човешката плът и човешката душа, а не дяволите. Сатана е обектът на Божието унищожение, човекът е обектът на Божието спасение, а човешката плът е била покварена от Сатана, така че първото, което трябва да бъде спасено, е човешката плът. Човешката плът е изключително дълбоко покварена и се е превърнала в нещо, което се противопоставя на Бог, като в това противопоставяне достига дори до отричане на съществуването на Бог. Тази покварена плът просто е твърде неподатлива и нищо не е по-трудно от кастренето ѝ или промяната на покварения ѝ нрав. Сатана влиза в човешката плът, за да предизвиква смут, и използва плътта, за да пречи на Божието дело и да разстройва Божия план, като по този начин човекът се превръща в Сатана и става враг на Бог. За да бъде спасен човекът, той първо трябва да бъде завоюван. Именно поради това Бог се изправя пред предизвикателството и идва в плътта, за да извърши делото, което възнамерява да извърши, и да води битка със Сатана. Неговата цел е спасението на човека, който е бил покварен, и поражението и унищожението на Сатана, който се бунтува срещу Него. Той побеждава Сатана чрез Своето дело на завоюване на човека, като същевременно спасява поквареното човечество. Така с делото се постигат две цели едновременно. Той работи в плът, говори в плът и се заема с всякаква работа в плът, за да влезе по-добре в досег с човека и да го завоюва. Последният път, когато Бог стане плът, Неговото дело от последните дни ще бъде завършено в плът. Той ще категоризира всички хора според вида им, ще завърши цялото Свое управление и ще завърши цялото Си дело в плътта. След като цялото Му дело на земята приключи, Той ще бъде пълен победител. Работейки в плът, Бог напълно ще е завоювал човечеството и напълно ще го е спечелил. Не означава ли това, че цялото Негово управление ще е приключило? Когато Бог завърши Своето дело в плътта, тъй като е нанесъл пълно поражение на Сатана и е победил, Сатана няма да има повече възможност да покварява човека. Делото на първото въплъщение на Бог беше изкуплението и опрощението на човешките грехове. Сега това е делото по завоюването и пълното спечелване на човечеството, така че Сатана вече да няма никакъв начин да върши своята работа и да е напълно загубил, а Бог да има пълна победа. Това е делото на плътта и е делото, което се извършва от Самия Бог. Първоначалната работа в трите етапа на Божието дело беше извършена пряко от Духа, а не от плътта. Окончателната работа в трите етапа на Божието дело обаче се извършва от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Делото на изкуплението в междинния етап също беше извършено от въплътения Бог. По време на цялото дело на управлението най-важната работа е спасяването на човека от влиянието на Сатана. Ключовата работа е пълното завоюване на покварения човек, като по този начин се възстанови богобоязливото сърце, което човекът някога е притежавал, у завоювания човек и му се позволи да постигне нормален живот, т.е. нормален живот на сътворено същество. Тази работа е от решаващо значение и е в основата на делото на управлението. В трите етапа на делото на спасението първият етап на делото на Епохата на закона беше далеч от същината на делото на управлението; той имаше само лека прилика с делото на спасението и не беше началото на Божието дело за спасяване на човека от властта на Сатана. Първият етап от делото беше извършен пряко от Духа, защото човекът живееше според закона, трябваше да спазва закона и нямаше повече истина, и тъй като делото в Епохата на закона почти не включваше промени в човешкия нрав, а още по-малко се занимаваше с това как да спаси човека от властта на Сатана. Така Божият Дух завърши този изключително прост етап от делото, който не се отнасяше до покварения нрав на човека. Този етап от делото почти нямаше отношение към същината на управлението и нямаше голяма връзка с официалната работа по спасението на човека, така че не се налагаше Бог да стане плът, за да извърши лично Своето дело. Работата, извършвана от Духа, е скрита и необяснима, тя е много плашеща и недостъпна за човека; Духът не е пригоден да извършва пряко делото на спасението и не е пригоден да осигурява пряко живот на човека. Най-подходящо за хората е работата на Духа да се превърне в подход, който е близък до тях, т.е. за хората е най-добре Бог да стане обикновен, нормален човек, за да върши Своите дела. Това изисква Бог да се въплъти, за да заеме мястото на Духа в Своето дело, а за човека няма по-подходящ начин Бог да работи. Сред тези три етапа от делото два се извършват от плътта и тези два етапа са ключовите фази на делото на управлението. Двете въплъщения са взаимно допълващи се и се допълват съвършено. Първият етап от Божието въплъщение положи основите на втория етап и може да се каже, че двете въплъщения на Бог образуват едно цяло и не са несъвместими. Тези два етапа от Божието дело се осъществяват от Бог в Неговата въплътена идентичност, тъй като те са много важни за цялото дело на управлението. Почти може да се каже, че без делото на двете въплъщения на Бог цялото дело на управлението щеше да спре и делото на спасяването на човечеството щеше да бъде само празно говорене. Дали това дело е важно, или не, зависи от нуждите на човечеството, от реалността на човешката греховност и от сериозността на непокорството на Сатана, както и от смущението на делото, което това неподчинение причинява. Върху кого пада изборът да се справи с тази задача зависи от естеството на работата, извършвана от работника, и от важността на тази работа. Когато става въпрос за важността на тази работа, от гледна точка на това какъв метод на работа да се възприеме — работа, която се извършва пряко от Божия Дух, работа, която се извършва от въплътения Бог, или работа, която се извършва чрез човека — първото, което трябва да се изключи, е работата, която се извършва чрез човека, и въз основа на естеството на работата и естеството на работата на Духа спрямо тази на плътта, накрая се решава, че работата, извършвана от плътта, е по-полезна за човека, отколкото работата, извършвана пряко от Духа, и че тя предлага повече предимства. Това беше мисълта на Бог в момента, в който Той реши дали делото да бъде извършено от Духа, или от плътта. Всички етапи от делото имат своето значение и основание. Те не са безпочвени фантазии, нито пък се осъществяват произволно; в тях е вложена мъдрост. Такава е истината за всички Божии дела. По-конкретно, в такова велико дело, каквото е въплътеният Бог, работещ лично сред хората, в Божия план има и нещо допълнително. Следователно Божията мъдрост и цялото Му същество се отразяват във всяко действие, мисъл и идея, свързани с Неговото дело; това е по-конкретното и систематично същество на Бог. За човека е много трудно да си представи тези сложни мисли и идеи, трудно му е да повярва в тях и освен това му е трудно да ги разбере. Човекът върши своята работа според общия принцип, който за него е много задоволителен. И все пак в сравнение с Божието дело има твърде голямо несъответствие; макар че Божиите дела са велики и Бог работи в грандиозни мащаби, зад тези дела се крият много подробни и точни планове и приготовления, които човекът не може да си представи. Всеки етап от Неговото дело не само се изпълнява според принципа, но всеки етап съдържа и много неща, които не могат да бъдат изразени с човешки език, и това са нещата, които са невидими за човека. Независимо дали става дума за работа на Духа, или за работа на въплътения Бог, и в двете се съдържат плановете на Неговото дело. Той не работи необосновано и не върши маловажна работа. Когато Духът работи пряко, това е в съответствие с Неговите цели, а когато стане човек (т.е. когато трансформира външната Си обвивка), за да действа, това още повече съответства на Неговите цели. Защо иначе с готовност да променя Своята идентичност? Защо иначе с готовност да се превръща в човек, който е смятан за низък и е преследван?

Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, липсата на страх от Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е заблуда, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората. Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като съди човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към покорство, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото наказание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и заложбите на всеки вид човек са доста ниски. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

Всеки етап от Божието дело се осъществява заради цялото човечество и е насочен към всички хора. Въпреки че това е Неговото дело в плът, то все пак е насочено към цялото човечество; Той е Бог на цялото човечество и е Бог на всички сътворени и несътворени същества. Въпреки че Неговото дело в плът е в ограничен обхват и обектът на това дело също е ограничен, всеки път, когато става плът, за да върши Своето дело, Той избира обект на делото, който е изключително представителен; Той не избира група прости и незабележителни хора, върху които да работи, а избира за обект на Своето дело група хора, способни да бъдат представители на Неговото дело в плът. Тази група хора е избрана, защото обхватът на Неговото дело в плът е ограничен, подготвена е специално за Неговото въплътено тяло, и е избрана специално за Неговото дело в плът. Изборът на обектите на Неговото дело не е необоснован, а се извършва според следния принцип: обектът на делото трябва да е от полза за Божието дело в плътта и трябва да може да представлява цялото човечество. Например евреите можаха да представляват цялото човечество в приемането на личното изкупление на Исус, а китайците могат да представляват цялото човечество в приемането на личното завоюване на въплътения Бог. Това, че евреите представляваха цялото човечество, има своето основание, както има основание и фактът, че китайският народ представлява цялото човечество в приемането на личното завоюване на Бог. Нищо не разкрива значението на изкуплението по-добре от делото на изкуплението, извършено сред евреите, и нищо не разкрива задълбочеността и успеха на делото на завоюването по-добре от делото на завоюването, което се извършва сред китайския народ. Делото и словото на въплътения Бог изглеждат насочени само към малка група хора, но всъщност Неговото дело сред тази малка група е дело на цялата вселена, а словото Му е насочено към цялото човечество. След като делото Му в плът завърши, онези, които Го следват, ще започнат да разпространяват делото, което Той е извършил сред тях. Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и увещания, както и конкретните Си намерения за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-конкретно да предадат цялото Му дело в плът и намеренията Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина реализира факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в нереалистичния Бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Той не само завършва Епохата на закона и правилата, но, което е по-важно, разкрива на човечеството един Бог, който е практически и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Той изцяло завършва епохата на нереалистичността, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Когато Бог работи в Своята плът, онези, които Го следват, вече не търсят слепешком нещата, които сякаш едновременно съществуват и не съществуват, и престават да гадаят за намеренията на нереалистичния Бог. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи, за да ги чуе цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него, а работата на Духа не може да остави на хората никакви допълнителни доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един нереалистичен Бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; присъщият нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само от въплътения Бог, който лично извършва Своето дело сред хората. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на въплътения Бог вече е изпълнило деветдесет процента от делото на цялото Му управление. Тази плът е дала по-добро начало и обобщение на цялото Му дело, оповестила е цялото Му дело и е направила последното всестранно допълване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвърти етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

Всеки етап от делото на въплътения Бог представлява Неговото дело за цялата епоха, а не за определен период, както е при човешките дела. И така, краят на делото на Неговото последно въплъщение не означава, че делото Му е приключило напълно, тъй като Неговото дело в плът представлява цялата епоха, а не само периода, в който Той върши делото Си в плът. Той просто завършва делото Си за цялата епоха през времето, когато е в плът, след което то се разпространява навсякъде. След като въплътеният Бог изпълни Своето служение, Той ще повери бъдещото Си дело на тези, които Го следват. По този начин Неговото дело за цялата епоха ще бъде продължено без прекъсване. Делото на цялата епоха на въплъщението ще се счита за завършено едва след като се разпространи в цялата вселена. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова ера, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са използвани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на въплътения Бог и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова ера. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговите задължения, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело от Негово име. Разбира се това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението. Този въплътен Бог най-напред извършва етап от делото, който не отговаря на човешките представи, след което извършва още работа, която не отговаря на човешките представи. Целта на работата е завоюването на човека. От една страна въплъщението на Бог не отговаря на представите на човека, като освен това Той върши още работа, която не отговаря на представите на човека, и така човекът развива още по-критични възгледи за Него. Той просто извършва делото на завоюването сред хора, които имат безброй представи за Него. Независимо от начина, по който се отнасят към Него, след като изпълни Своето служение, всички хора ще бъдат подчинени на Неговата власт. Фактът на това дело е отразен не само сред китайския народ, но представлява и начина, по който ще бъде завоювано цялото човечество. Резултатът, който се постига с тези хора, е предвестник на резултата, който ще бъде постигнат с цялото човечество, и резултатът от делото, което Той върши в бъдеще, все повече ще надхвърля дори резултата, който е постигат с тези хора. Делото на въплътения Бог няма нужда от големи фанфари, нито пък е забулено в неяснота. То е реално и действително и е работа, в която едно и едно е равно на две. То не е скрито от никого и не заблуждава никого. Това, което хората виждат, са истински и автентични неща, а това, което човек печели, е практическа истина и знание. Когато делото бъде завършено, хората ще получат ново познание за Бог и тези, които наистина се стремят, вече няма да имат никакви представи за Него. Това не е само резултатът от Неговото дело върху китайския народ, но представлява и резултатът от делото на завоюването на цялото човечество, защото нищо не е по-полезно за делото на завоюването на цялото човечество от тази плът, от делото на тази плът и всичко от тази плът. Те са полезни за Неговото дело днес и са полезни за Неговото дело в бъдеще. Тази плът ще завоюва цялото човечество и ще спечели цялото човечество. Няма по-добро дело, чрез което цялото човечество да съзре Бог, да му се покорява и да Го познава. Работата, извършена от човека, има само ограничен обхват, а когато Бог върши Своето дело, Той не говори на определен човек, а на цялото човечество и на всички, които приемат думите Му. Краят, който Той обявява, е краят на цялото човечество, а не само краят на определен човек. Той не се отнася към никого със специално внимание, не прави никого жертва, работи за цялото човечество и говори на всички хора. Следователно този въплътен Бог вече е класифицирал цялото човечество по вид, вече е осъдил всички и е определил подходяща крайна цел за цялото човечество. Въпреки че Бог върши Своето дело само в Китай, в действителност Той вече е разрешил делото за цялата вселена. Той не може да чака, докато делото Му се разпространи сред цялото човечество, преди да изкаже Своите слова и да направи приготовленията Си стъпка по стъпка. Няма ли да е твърде късно? Сега Той е напълно способен да завърши бъдещото Си дело предварително. Тъй като Този, който работи, е Бог в плът, Той върши неограничено количество работа в рамките на ограничен обхват и след това ще накара човека да изпълни задължението, което трябва да изпълни; това е принципът на Неговата работа. Той може да живее с човека само за известно време и не може да го придружава, докато завърши делото на цялата ера. Именно защото е Бог, Той предварително предсказва бъдещите Си дела. След това Той ще класифицира цялото човечество по вид чрез Своите думи и човечеството ще навлезе в делото Му, което се извършва стъпка по стъпка, в съответствие с Неговите думи. Никой няма да избегне това и всички трябва да практикуват в съответствие с делото. Така че в бъдеще ерата ще се ръководи от Неговите думи, а не от Духа.

Божието дело в плът трябва да бъде извършено в плът. Ако то се извършваше пряко от Божия Дух, нямаше да има никакъв резултат. Дори и да беше извършено от Духа, то нямаше да има голямо значение и в крайна сметка нямаше да бъде убедително. Всички сътворени същества искат да знаят дали делото на Създателя е значимо, какво представлява и за какво е извършено, дали Божието дело е изпълнено с власт и мъдрост и дали е с най-голяма стойност и значимост. Делото, което Той извършва, е за спасението на цялото човечество, за победата над Сатана и за да свидетелства за Себе Си сред всички неща. Ето защо делото, което Той извършва, със сигурност има огромно значение. Човешката плът е била покварена от Сатана и е била дълбоко заслепена и напълно увредена. Най-основната причина, поради която Бог работи лично в плът, е че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и защото Сатана също използва човешката плът, за да пречи на Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. По този начин делото на въплътения Бог е от съществено значение. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Така битката със Сатана и спасяването на човечеството се случват на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практично. Когато Бог работи в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плътта. Когато работи в плът, Той върши Своите дела в духовния свят и превръща цялата Си работа в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който се бунтува срещу Него — а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води истинска битка със Сатана, да завоюва човека, който не Му се покорява и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил увреден от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин работата Му става много по-лесна. Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството, а освен това може да го спаси. Въпреки че тази плът е естествена и практическа, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която е само човешка, а плът, която е едновременно човешка и божествена. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да свърши работата, която Той възнамерява да извърши, да изпълни служението на Бог в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде безсмислено и с недостатъци. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, старата природа на покварения човек никога не може да бъде преодоляна, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговата власт, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да спечели цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да постигне покой с всички Свои сътворени същества, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делата на Самия Бог, тогава Той е Самият Бог. Независимо колко естествена и обикновена е тази плът, Той може да върши работата, която трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината, поради която тази плът може да върши работата, която човекът не може, е че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всеки човек и причината, поради която Той може да спаси човека, е че Неговата идентичност е различна от тази на всеки човек. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Въпреки че е идентичен с човека, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши работата, която не може да бъде извършена от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за Самия Бог и е по-способен от Божия Дух да спечели напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е естествена и обикновена, Неговият принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството Го правят изключително ценен, а практическата стойност и значение на тази плът са неизмерими за всеки човек. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да се подчини напълно на Божията власт. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това става плът, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества и има по-добра възможност да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Въплътеният Бог може по-добре да помогне на човека да познае Създателя и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества.