В Своето първо въплъщение Бог живя на земята тридесет и три години и половина и извършваше служението Си в продължение на само три години и половина от тях. И през времето, когато работеше, и преди да започне Своето дело, Бог имаше нормална човешка природа. В нормалната Си човешка природа Той живя тридесет и три години и половина. През последните три години и половина Той Се разкри като въплътения Бог. Преди да започне да извършва служението Си, Той се яви с обикновена, нормална човешка природа, без да показва никакви признаци на Своята божественост, и едва след като се зае открито да извършва Своето служение, Неговата божествена същност се прояви. Животът и делото Му през тези първи двадесет и девет години показаха, че Той беше истинско човешко същество, син на човек, с тяло от плът и кръв, тъй като в действителност Неговото служение започна едва след двадесет и девет годишна възраст. „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът. Така че, щом Бог се въплъщава, Той трябва първо да бъде плът — плът на нормалната човешка природа: това е най-основното предварително условие. Всъщност значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божествена същност, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог, като плът, трябва да расте и да съзрява, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, тъй като Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му, животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог беше започнал действително служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на плътта на Бог е вътрешно присъщо свойство на въплътената Божия плът. Да се твърди, че „когато Бог става плът, Той е изцяло божествен и изобщо не е човек“, е богохулство, защото това твърдение няма валидност и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божествена същност с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Именно божествеността, обитаваща Неговата човешка природа, върши делото. Работи Неговата божествена същност, а не човешката Му природа, но тази божествена същност е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата абсолютна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът, с човешка обвивка и човешка същност, но и със същността на Бог. Тъй като е човек със същността на Бог, Той е над всички създадени човешки същества, над всеки човек, който може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е въплътеният Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и, което е по-важно, божественост. Човешката природа може да се види във външността на тялото Му и в ежедневието Му, но Неговата божествена същност е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог на земята.

Животът, който Исус живя на земята, беше нормален живот на плътта. Той живя в нормалната човешка природа на Своята плът. Неговата власт — да върши Божиите дела и да говори с Божиите слова, да изцелява болни и да изгонва демони, да върши такива необикновени неща — до голяма степен не се прояви, докато Той не започна Своето служение. Неговият живот преди да навърши двадесет и девет години, преди да изпълни Своето служение, е достатъчно доказателство, че Той беше един нормален човек от плът и кръв. Поради тази причина, както и поради факта, че все още не беше започнал да извършва Своето служение, хората не виждаха в Него нищо божествено, не виждаха нищо повече от нормално човешко същество, обикновен човек — точно както по това време някои хора Го смятаха за син на Йосиф. Хората си мислеха, че Той е син на обикновен човек и нямаше как да разберат, че е въплътеното тяло на Бог. Дори когато по време на служението Си извърши много чудеса, повечето хора все още казваха, че е син на Йосиф, защото Той беше Христос с външната обвивка на обикновено човешко същество. Неговата нормална човешка природа и Неговото дело съществуваха, за да се изпълни значението на първото въплъщение, за да се докаже, че Бог е дошъл изцяло в плът, че е станал съвсем обикновен човек. Нормалната човешка природа на Бог, преди да започне делото Си, беше доказателство, че Той имаше обикновено човешко тяло; а това, че Той работи и след това, също доказа, че беше с обикновено човешко тяло, тъй като извършваше знамения и чудеса, изцеляваше болни и изгонваше демони в плът с нормална човешка природа. Той можеше да върши чудеса, защото Неговата плът носеше Божията власт и защото Божият Дух беше облечен в тази плът. Той притежаваше тази власт благодарение на Божия Дух и това не означаваше, че не беше човешка плът. Изцеляването на болни и изгонването на демони беше работата, която Той трябваше да извърши в Своето служение, това беше израз на Неговата божествена същност, скрита в Неговата човешка природа, и без значение какви знамения показваше или как демонстрираше Своята власт, Той все пак живееше в нормална човешка природа и все още беше естествена плът. До момента, в който възкръсна след смъртта Си на кръста, Той живя в нормална плът. Даряването на благодат, изцеляването на болни и изгонването на демони — всичко това беше част от Неговото служение, всичко това бяха дела, които Той извърши в Своята естествена плът. Преди да отиде на кръста, Той никога не изостави нормалната Си човешка плът, каквото и да правеше. Той беше Самият Бог, вършеше Божието дело, но тъй като беше въплътеното тяло на Бог, Той ядеше храна и носеше дрехи, имаше нормални човешки нужди, имаше нормален човешки разум и нормално човешко съзнание. Всичко това е доказателство, че Той беше нормален човек, което доказва, че въплътеното тяло на Бог е било плът с нормална човешка природа, а не свръхестествено. Неговата задача беше да завърши делото на първото Божие въплъщение, да завърши служението, което първото въплъщение трябваше да изпълни. Значимостта на въплъщението се състои в това, че един обикновен, нормален човек извършва делото на Самия Бог, т.е. че Бог извършва Своето божествено дело в човешка природа и по този начин побеждава Сатана. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира житейските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през естествен процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът. Бог става плът, защото Неговото дело го изисква; с други думи, този етап от делото трябва да бъде извършен в плът, да бъде изпълнен в нормална човешка природа. Това е предварителното условие за „Словото стана плът“, за „явяването на Словото в плът“ и това е истинската история на двете въплъщения на Бог. Хората може да вярват, че Исус е извършвал чудеса през целия Си живот, че не е показвал никакви признаци на човешка природа до края на Неговото дело на земята, че не е имал нормални човешки нужди, слабости или емоции, че не е имал нито основни жизнени потребности, нито нормални човешки мисли. Те си представят, че Той има само свръхчовешко съзнание, трансцендентна човешка природа. Те вярват, че тъй като Той е Бог, не би трябвало да мисли и да живее като обикновените хора, че само обикновен човек, реално човешко същество, може да има нормални човешки мисли и да живее нормален човешки живот. Това са все човешки идеи и човешки представи и тези представи противоречат на първоначалните намерения на Божието дело. Нормалното човешко мислене поддържа нормалния човешки разум и нормалната човешка природа; нормалната човешка природа поддържа нормалните функции на плътта, а нейните нормални функции позволяват нормалния живот на плътта като цяло. Бог може да изпълни целта на Своето въплъщение само като работи в такава плът. Ако въплътеният Бог имаше само външната обвивка на плътта, но нямаше нормални човешки мисли, тогава тази плът не би притежавала човешки разум, а още по-малко реална човешка природа. Как една такава плът, без човешка природа, би могла да завърши служението, което въплътеният Бог трябва да извърши? Нормалният ум поддържа всички аспекти на човешкия живот; без нормален ум нямаше да бъдем човешки същества. С други думи, човек, който не мисли нормално, е душевноболен, а за такъв Христос, който няма човешка природа, а само божествена, не може да се каже, че е въплътеното тяло на Бог. И така, как е възможно въплътеното тяло на Бог да няма нормална човешка природа? Не е ли богохулство да се отрича човешката природа на Христос? Всички дейности, в които участват обикновените хора, зависят от работата на естествения човешки ум. Без него в поведението на хората щеше да има отклонения; те дори не биха могли да направят разлика между черно и бяло, добро и зло и нямаше да имат човешка етика и морални принципи. По същия начин, ако въплътеният Бог не мислеше като нормален човек, тогава Той не би бил реална плът, нормална плът. Такава неспособна за мислене плът не би била в състояние да поеме божественото дело. Бог не би могъл нормално да участва в дейностите на нормалната плът, още по-малко да живее заедно с хората на земята. И така, значението на Божието въплъщение, самата същност на това Бог да стане плът, щеше да бъде загубено. Човешката природа на въплътения Бог съществува, за да поддържа нормалното божествено дело в плът. Неговото нормално човешко мислене поддържа нормалната Му човешка природа и всички Негови нормални телесни дейности. Би могло да се каже, че нормалното Му човешко мислене съществува, за да поддържа цялото Божие дело в плътта. Ако тази плът не притежаваше нормален човешки ум, тогава Бог не би могъл да работи в плът и това, което трябва да направи в плът, никога не би могло да се осъществи. Макар че въплътеният Бог притежава нормален човешки ум, Неговото дело не е изопачено от човешката мисъл: Той се заема с делото в човешката природа с нормален ум и с предварителното условие, че има човешка природа с ум, а не чрез използване на нормална човешка мисъл. Колкото и възвишени да са мислите на Неговото човешко тяло, делото Му не е опетнено от логика или мислене. С други думи, Неговото дело не е замислено в ума на тялото Му, а е пряк израз на божественото дело в Неговата човешка природа. Цялото Негово дело е служението, което Той трябва да завърши, и нищо от това не е замислено от Неговия мозък. Например изцеляването на болни, изгонването на демони и разпъването на кръста не са продукти на Неговия човешки ум и не биха могли да бъдат постигнати от човек, който има човешки ум. По същия начин днешното дело на завоюването е служение, което трябва да бъде извършено от въплътения Бог, но то не е дело на човешката воля, а е такова, което трябва да бъде осъществено от Неговата божествена същност, и е дело, на което никой човек от плът и кръв не е способен. Така че въплътеният Бог трябва да притежава нормален човешки ум и нормална човешка природа, защото Той трябва да изпълни Своето дело в човешка природа и с нормален ум. Това е същността на делото на въплътения Бог, самата същност на въплътения Бог.

Преди Исус да изпълни това дело, Той просто живя в Своята нормална човешка природа. Никой не можа да познае, че Той е Бог, никой не разбра, че е въплътеният Бог; хората Го познаваха само като напълно обикновен човек. Неговата съвсем обикновена, нормална човешка природа беше доказателство, че Бог се е явил в плът и че Епохата на благодатта беше епохата на делото на въплътения Бог, а не на делото на Духа. Тя беше доказателство, че Божият Дух се реализира изцяло в плътта, че в епохата на въплъщението на Бог Неговата плът ще извърши цялото дело на Духа. Христос с нормалната Си човешка природа е плът, в която се реализира Духът и която е с нормална човешка природа, естествени възприятия и човешка мисъл. „Да бъде реализиран“ означава Бог да стане човек, Духът да стане плът. Казано по-ясно, това се случва, когато Самият Бог заживее в плът с нормална човешка природа и чрез нея изразява Своето божествено дело — ето какво означава да бъдеш реализиран или въплътен. По време на първото Му въплъщение беше необходимо Бог да изцелява болни и да изгонва демони, защото Неговото дело беше делото на изкуплението. За да изкупи цялото човечество, Той трябваше да бъде състрадателен и да прощава. Работата, която Той извърши преди да бъде разпнат, беше да изцелява болни и да изгонва демони, което предвещаваше спасението на човека от греха и нечистотията. Тъй като това беше Епохата на благодатта, Той трябваше да изцелява болните, като по този начин показваше знамения и чудеса, които бяха представителни за благодатта в онази епоха, защото Епохата на благодатта беше съсредоточена около даряването на благодат и носеше символите на мира, радостта и благословенията в материалния живот — все знаци на вярата на хората в Исус. С други думи, изцеляването на болни, изгонването на демони и даряването на благодат бяха инстинктивни способности на плътта на Исус в Епохата на благодатта, те бяха делото, което Духът реализираше в плътта. Но докато извършваше тази работа, Той живееше в плът и не излизаше извън нейните предели. Каквито и изцеления да извършваше, Той все пак притежаваше нормална човешка природа и все още живееше нормален човешки живот. Причината, поради която казвам, че по време на епохата на Божието въплъщение плътта изпълняваше всички дела на Духа, е, че независимо какви дела вършеше Бог, Той ги вършеше в плът. Но поради Неговото дело хората не смятаха плътта Му за напълно телесна същност, защото тази плът можеше да прави чудеса и в някои специални моменти можеше да прави неща, които излизаха извън пределите на плътта. Разбира се, всички тези събития се случиха, след като Той започва Своето служение, като например изкушението, което продължи четиридесет дни или преобразяването Му на планината. Така че с Исус смисълът на Божието въплъщение не беше завършен напълно, а само частично. Животът, който Той живя в плът, преди да започне Своето дело, беше напълно нормален във всяко отношение. След като започна Своето дело, Той запази само външната обвивка на плътта Си. Тъй като Неговото дело беше израз на божествената природа, то надхвърли нормалното предназначение на плътта. Все пак въплътеното тяло на Бог беше различно от това на хората от плът и кръв. Разбира се, в ежедневието Си Той се нуждаеше от храна, дрехи, сън и подслон, имаше всички естествени потребности, възприятията на нормално човешко същество и разсъждаваше като нормален човек. Хората продължаваха да гледат на Него като на обикновен човек, а работата Му смятаха за свръхестествена. Всъщност независимо от това, което направи, Той живя в обикновена и нормална човешка природа, а що се отнася до изпълнението на Неговото дело, възприятията Му бяха съвсем нормални, мислите — особено ясни, по-ясни от тези на всеки друг нормален човек. Необходимо беше въплътеният Бог да има такова мислене и възприятия, защото божественото дело трябваше да бъде изразено от плът, която имаше съвсем нормални възприятия и много ясни мисли — само по този начин Неговата плът можеше да изрази божественото дело. През всичките тридесет и три години и половина, в които Исус живя на земята, Той запази нормалната Си човешка природа, но заради делата, които върши по време на Неговото служение, което продължи три години и половина, хората смятаха, че Той е много трансцендентен, че е много по-свръхестествен от преди. В действителност нормалната човешка природа на Исус остана непроменена преди и след началото на служението Му; Неговата човешка природа беше една и съща през цялото време, но поради разликата преди и след като започна служението Му, се появиха два различни възгледа за Неговата плът. Независимо от това, което си мислеха хората, въплътеният Бог запази Своята първоначална, нормална човешка природа през цялото време, тъй като след като се въплъти, Бог живя в плът — плът, която имаше нормална човешка природа. Независимо дали извършваше Своето служение или не, обикновената човешка природа на Неговата плът не можеше да бъде заличена, тъй като човешката природа е основната същност на плътта. Преди Исус да започне да извършва Своето служение, тялото Му беше напълно нормално и участваше във всички обикновени човешки дейности; Той никак не изглеждаше свръхестествен и не показваше никакви чудотворни знамения. По това време Той беше един много обикновен човек, който почиташе Бог, макар че стремежът Му беше по-честен и по-искрен от този на всички останали. Така се прояви Неговата напълно нормална човешка природа. Тъй като не вършеше никаква работа, преди да поеме служението Си, никой нямаше представа за Неговата самоличност, никой не можеше да каже, че плътта Му се различава от тази на всички останали хора, защото Той не беше направил нито едно чудо, не беше изпълнил и една малка част от Божието дело. Въпреки това, след като започна да извършва Своето служение, Той запази външната обвивка на нормалната човешка природа и все още живееше с нормален човешки разум, но тъй като беше започнал да върши делото на Самия Бог, беше поел служението на Христос и извършваше дела, които смъртните същества, хората от плът и кръв, не можеха, хората предположиха, че Той няма нормална човешка природа и не е напълно естествена плът, а непълноценна плът. Заради делата, които вършеше, хората казваха, че Той е Бог в плът, Който няма нормална човешка природа. Подобно разбиране е погрешно, тъй като хората не могат да осъзнаят значимостта на Божието въплъщение. Погрешното разбиране идва от това, че делото, изразено от Бог в плът, беше божественото дело, изразено в плът, която имаше онормална човешка природа. Бог беше облечен в плът, живя в плът и Неговото дело в човешката Му природа скри нейната нормалност. Поради тази причина хората вярваха, че Бог няма човешка природа, а само божествена.

В Своето първо въплъщение Бог не завърши делото на въплъщението: Той завърши само първия етап от делото, което Бог трябваше да извърши в плът. И така, за да завърши делото на въплъщението, Бог се върна в плът още веднъж, изживявайки цялата ѝ нормалност и практичност, т.е. проявявайки Божието Слово в една напълно нормална и обикновена плът, и по този начин завърши делото, което Бог остави недовършено в плът. По същество второто човешко тяло, в което Той се въплъти, е като първото, но е още по-практическо, още по-естествено от първото. Поради това страданието, което понася второто въплътено тяло, е по-голямо от това на първото, но това страдание е резултат от Неговото служение в плът, а това е различно от страданието на покварения човек. То също произтича от нормалността на Неговата плът и от това, че тя е практическа. Тъй като плътта, в която Той извършва Своето служение, е напълно нормална и практическа, тази плът трябва да претърпи много трудности. Колкото по-нормална и практическа е тази плът, толкова повече Той ще страда при изпълнението на Своето служение. Божието дело се изразява в едно много обикновено човешко тяло, което изобщо не е свръхестествено. Тъй като Неговата плът е нормална, а трябва да поеме и работата по спасяването на човека, Той страда дори в по-голяма степен, отколкото би страдала една свръхестествена плът — и цялото това страдание произтича от това, че Неговата плът е практическа и нормална. От страданието, което двете въплътени тела търпят, докато изпълняват Своите служения, може да се разбере същността на въплътеното тяло. Колкото по-нормална е плътта, толкова по-големи трудности трябва да понесе Той, докато е зает с делото; колкото по-практическа е плътта, която се заема с делото, толкова по-сурови са представите на хората и толкова повече опасности могат да Го сполетят. И все пак колкото по-практическа е плътта и колкото повече тя притежава потребностите и всички възприятия на нормално човешко същество, толкова по-способен е Той да поеме Божието дело в плътта. Именно плътта на Исус беше прикована на кръста, Неговата плът беше тази, която Той предаде в жертва за грях, и с помощта на плът с нормална човешка природа Той победи Сатана и напълно спаси човека от кръста. И също като съвършена плът Бог в Своето второ въплъщение извършва делото на завоюването и побеждава Сатана. Само плът, която е напълно нормална и практическа, може да изпълни цялостно делото на завоюването и да даде убедително доказателство. С други думи, завоюването на човека се постига чрез практичността и нормалността на Бог в плът, а не чрез свръхестествени чудеса и откровения. Служението на този въплътен Бог е да говори и по този начин да завоюва и усъвършенства човека. С други думи, работата на Духа, реализирана в плътта, дългът на плътта, е да говори и по този начин да завоюва, разкрие, усъвършенства и напълно да отстрани човека. И така, именно в делото на завоюването Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. Първоначалното дело на изкуплението беше само началото на делото на въплъщението; плътта, която извършва делото на завоюването, ще завърши цялото дело на въплъщението. По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете. На този етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса, така че делото ще постигне своите резултати чрез думи. Освен това причината за това е, че този път делото на въплътения Бог не е да изцелява болни и да пропъжда демони, а да завоюва човека като говори, което ще рече, че вродената способност, която това въплътено тяло на Бог притежава, е да изговаря думи и да завоюва човека, а не да изцелява болни и да пропъжда демони. Неговата работа в нормалната човешка природа не е да прави чудеса, да изцелява болни и да пропъжда демони, а да говори и затова второто въплътено тяло изглежда на хората много по-естествено от първото. Хората виждат, че Божието въплъщение не е лъжа, но този въплътен Бог е различен от въплътения Исус и въпреки че и двамата са Бог в човешка плът, Те не са напълно еднакви. Исус имаше нормална човешка природа, обикновена човешка природа, но Той дойде с много знамения и чудеса. В този въплътен Бог очите на хората няма да видят знамения или чудеса, нито изцеление на болните, нито изгонване на демони, нито ходене по вода, нито пост в продължение на четиридесет дни… Той не върши същите дела, които вършеше Исус, не защото по същество плътта Му е по-различна от тази на Исус, а защото Неговото служение не е да изцелява болни и да пропъжда демони. Той не разрушава и не пречи на Своето дело. Тъй като Той завоюва човека чрез Своите практически слова, няма нужда да го покорява с чудеса и затова този етап е завършекът на делото на въплъщението. Въплътеният Бог, Когото виждаш днес, е изцяло плът и в Него няма нищо свръхестествено. Той се разболява като другите, има нужда от храна и дрехи също като другите; Той целият е плът. Ако този път въплътеният Бог извършваше свръхестествени знамения и чудеса, ако изцеляваше болните, пропъждаше демони или можеше да убива с една дума, как би могло да бъде осъществено делото на завоюването? Как би могло да се разпространи делото сред езическите народи? Изцеляването на болни и изгонването на демони беше делото на Епохата на благодатта, това беше първата стъпка в делото на изкуплението, а сега, когато Бог е спасил човека от кръста, Той вече не изпълнява това дело. Ако през последните дни се появи „Бог“, който е същият като Исус, който ще изцелява болните, ще пропъжда демони и ще бъде разпнат на кръст заради човека, този „Бог“, макар и идентичен с описанието на Бог в Библията и лесен за възприемане от хората, по своята същност няма да е плът, носена от Божия Дух, а от зъл дух. Защото принципът на Божието дело е никога да не се повтаря това, което Той вече е завършил. И така, делото на второто Божие въплъщение е различно от това на първото. В последните дни Бог осъществява делото на завоюването в едно обикновено, нормално човешко тяло; Той не изцелява болните, няма да бъде разпнат заради човека, а просто изрича думи в плът и завоюва човека в плът. Само такава плът е въплътеното тяло на Бог; само такава плът може да завърши Божието дело в плът.

Независимо дали в този сегашен етап въплътеният Бог понася трудности или извършва Своето служение, Той прави това, за да допълни смисъла на въплъщението, тъй като това е последното въплъщение на Бог. Бог може да се въплъти само два пъти. Не може да има трети път. Първото въплъщение беше с мъжка природа, а второто — с женска, така че образът на Божията плът е завършен в съзнанието на човека; нещо повече, двете въплъщения вече са завършили Божието дело в плът. Първият път въплътеният Бог имаше нормална човешка природа, за да допълни смисъла на въплъщението. Този път Той също има нормална човешка природа, но смисълът на това въплъщение е различен: Той е по-дълбок и Неговото дело е от изключителна важност. Причината Бог отново да стане плът е да допълни смисъла на въплъщението. Когато Бог приключи напълно този етап от Своето дело, целият смисъл на въплъщението, т.е. Божието дело в плът, ще бъде допълнен и няма да има повече работа, която да се върши в плът. Което ще рече, че отсега нататък Бог никога повече няма да идва в плът, за да върши Своето дело. Бог извършва делото на въплъщението само за да спаси и усъвършенства човечеството. С други думи, никак не е обичайно Бог да идва в плът, освен заради Своето дело. Като идва в плът, за да върши делото Си, Той показва на Сатана, че Бог е плът, нормален човек, обикновен човек — и все пак Той може да царува триумфално над света, да победи Сатана, да изкупи човечеството, да завоюва човечеството! Целта на работата на Сатана е да поквари човечеството, докато целта на Божието дело е да спаси човечеството. Сатана вкарва човека в бездънна пропаст, а Бог го спасява от нея. Сатана кара всички хора да му се покланят, докато Бог ги подчинява на Своята власт, защото Той е Бог Творец. Цялото това дело се осъществява чрез двете Божии въплъщения. Същността на Неговата плът е такава, че тя съединява човешката и божествената природа и притежава нормална човешка природа. Така че без въплътеното тяло на Бог Той не би могъл да постигне резултатите от спасяването на човечеството, а без нормалната човешка природа на Неговата плът делото Му в плът пак не би могло да постигне тези резултати. Същността на Божието въплъщение се състои в това, че Той трябва да има нормална човешка природа; обратното би противоречало на първоначалното намерение на Бог да се въплъти.

Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното спечелване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да разберат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничената способност на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята нормална човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божествена същност, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход — това е истина, която никой не може да отрече.