Божието дело сред хората е неразривно свързано с човека, защото човекът е обектът на това дело и единственото създание, сътворено от Бог, което може да свидетелства за Него. Животът на човека и всички негови дейности не могат да бъдат отделени от Бог и се управляват от Божиите ръце, като дори може да се каже, че за човека е невъзможно да съществува независимо от Бог. Това не може да бъде отречено, защото е факт. Всичко, което Бог върши, е от полза на човечеството и е насочено срещу замислите на Сатана. Всичко, от което се нуждае човек, идва от Бог, а Бог е източникът на човешкия живот. Така човек просто не може да се раздели с Бог. Освен това Бог никога не е имал намерение да се разделя с човека. Делата, които Бог върши, са за доброто на цялото човечество и Неговите мисли са винаги добри. Следователно за човека както Божиите дела, така и Божиите мисли (т.е. Божиите намерения) са „видения“, които трябва да бъдат опознати от човека. Освен това тези видения представляват управлението на Бог и са дело, което не е възможно да бъде извършено от човека. В същото време изискванията, които Бог поставя на човека по време на Своите дела, се наричат „практика“ на човека. Виденията са дело на Самия Бог или са Неговите намерения за човечеството, или целите и значението на Неговото дело. Може да се каже, че виденията също са част от управлението, тъй като това управление е Божие дело и е насочено към човека, което означава, че то е дело, което Бог върши сред хората. Това дело е доказателството и пътят, по който човекът опознава Бог, и то е от изключителна важност за него. Ако вместо да обръщат внимание на познанието за Божието дело, хората обръщат внимание само на доктрините за вярата в Бог или на незначителни подробности, тогава те просто няма да познават Бог, а още по-малко ще са в съгласие с Божиите намерения. Божиите дела, които помагат изключително много на човека да опознае Бог, се наричат видения. Тези видения са Божието дело, Божиите намерения, целите и значението на Божието дело, които са все полезни за човека. Практиката се отнася до това, какво трябва да се върши от човека, от сътворените същества, които следват Бог — с други думи, дълга на човека. Това, което хората трябва да правят, не е нещо, което те са разбрали от самото начало, а са изискванията, които Бог има към тях по време на Божието дело. Докато Бог работи, тези изисквания постепенно стават по-сериозни и по-възвишени. Например по време на Епохата на закона човек е трябвало да следва закона, а по време на Епохата на благодатта — да носи кръста. Епохата на царството е различна: изискванията към човека са по-високи в сравнение с тези в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тъй като виденията стават все по-възвишени, изискванията към човека стават все по-високи, все по-ясни и по-практически. По същия начин и виденията стават все по-практични. Тези многобройни практически видения не само помагат на човека по-добре да се покори на Бог, но най-вече благоприятстват неговото познание за Бог.

В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-реалистично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства за Самия Бог пред всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към правилата от отминалите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, към което той трябва да се стреми във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божиите намерения, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човекът, той все пак не може без Божието дело и напътствието на Бог. Колкото и добри или многобройни да са действията на човека, те пак не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които изобщо не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към правила и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това нямат никаква практика от новата епоха. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в мрак. Именно хората без видения следват Бог по един объркан начин, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да се стремят към познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му сътрудничат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

Във виденията се съдържат много пътища на практикуване. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен познанието за любящата доброта и милостта на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста — освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много от делото Си и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да правел човекът, той не могъл да престъпи тези граници; само практикувал повърхностно и просто. Днес говоря за други видения, защото днес се извършва повече дело — дело, което няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека. В цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и най-вече, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава би било още по-несъстоятелно такова дело да се нарече Божие управление. Ако човекът не познаваше Бог, не познаваше Божиите намерения и просто сляпо практикуваше по неясен начин, той никога нямаше да се превърне в сътворено същество, което напълно отговаря на критериите. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, то това не би могло да се нарече Божие управление. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, дори и да беше най-висшият път на навлизане, и така нямаше да стане. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя произволно. Принципите на човешката практика не са невъздържани, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако в цялото Божие дело не е имало практика, която да е полезна за човека — т.е. ако Бог не е поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делото, извършено от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека) — то това дело не би могло да се нарече Божие управление. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е разкрил и частица от всемогъществото или мъдростта Си, и колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те не знаят нищо за Божия нрав, то такова дело още повече не би могло да се нарече Божие управление. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде сортиран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само посредством практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на цялото Божие дело на управлението, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Само като избере подходящи обекти в допълнение към Своето дело, за да изрази това дело и да докаже всемогъществото и мъдростта Си, Бог може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, поквареното човечество трябва напълно да се отърве от непокорството си. Това изисква на човека да се дава подходяща практика в различни периоди, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред сътворените същества и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички сътворени същества. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да завоюва човека, като върши делото Си върху него, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички сътворени същества. Ако само Бог извършваше делото Си, а човекът не сътрудничеше, нито Бог изискваше това от него, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божиите намерения; то това не би могло да се нарече дело на Божието управление. Ако само човекът полагаше усилия, стремеше се и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човекът прави, принадлежи на Сатана, то е непокорно и е злодеяние; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Няма нещо, казано от Бог, което да не се отнася до виденията и практиката. Върху основата на виденията човекът намира практиката и пътя на покорството, и загърбва представите си, и придобива онези неща, които не е имал преди. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да оцени Божието всемогъщество и да опознае Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

Това, което включва видения, се отнася преди всичко до делото на Самия Бог, а това, което включва практика, трябва да се извършва от човека и няма никаква връзка с Бог. Божието дело се завършва от Самия Бог, а човешката практика се постига от самия човек. Това, което трябва да бъде направено от Самия Бог, не е необходимо да бъде направено от човека, а това, което трябва да бъде практикувано от човека, не е свързано с Бог. Делото на Бог е Негово собствено служение и няма връзка с човека. Не е необходимо това дело да се върши от човека, а освен това човекът не би бил способен да извърши работата, която трябва да бъде извършена от Бог. Всичко, което се изисква от човека да практикува, трябва да бъде извършено от него, дори и да става дума за това да се жертва животът му или да бъде предаден на Сатана, за да остане непоколебим в свидетелството си — всичко това трябва да се извърши от човека. Самият Бог завършва цялото дело, което трябва да извърши, а това, което трябва да направи човекът, му е показано; останалата работа се оставя да бъде свършена от човека. Бог не върши допълнително дело; Той върши само работата, която е в рамките на Неговото служение, и само показва на човека пътя; Той само отваря пътя, а не върши делото по проправяне на пътя. Това трябва да се разбере от всички. Прилагането на истината на практика означава прилагане на Божиите слова на практика и всичко това е дълг на човека; това е нещо, което трябва да се прави от човека и то няма нищо общо с Бог. Ако хората настояват Бог също да страда и да претърпи облагородяване в истината по същия начин като тях, значи са непокорни. Работата на Бог е да изпълнява Своето служение, а дългът на човека е да се покорява на всички Божии напътствия без никаква съпротива. Ако е нужно човекът да постигне нещо, той е длъжен да направи това, независимо от начина, по който Бог работи или живее. Единствено Самият Бог може да поставя изисквания към човека, което означава, че само на Него подобава да поставя изисквания към човека. Човекът не трябва да има никакъв избор и не трябва да прави нищо друго, освен напълно да се покорява и да практикува; това е разумът, който човекът трябва да притежава. След като делото, което трябва да бъде извършено от Самия Бог, приключи, от човека се изисква да го изживее стъпка по стъпка. Ако накрая, когато цялото Божие управление е завършено, човекът все още не е направил това, което Бог изисква от него, тогава той трябва да бъде наказан. Ако хората не изпълняват Божиите изисквания, то това е човешкото непокорство, а не означава, че Бог не е бил достатъчно задълбочен в работата Си. Всички онези, които не могат да приложат Божиите слова на практика, онези, които не могат да изпълнят Божиите изисквания, както и онези, които не могат да дадат своята отдаденост и да изпълнят добре своя дълг, ще бъдат наказани. Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да го изпълнявате добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да принесе своята отдаденост и не бива да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, защо тогава човекът да не може да предложи своята отдаденост на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, защо тогава днес човекът не е способен да изпълнява добросъвестно някакъв дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете. Думите, които ви бяха казани, стигнаха право до вашата същност и Божието дело навлезе в невиждана досега територия. Много хора все още не разбират дали това е истинният или погрешният път; те все още чакат и виждат, а не изпълняват дълга си. Вместо това те изследват всяка дума и действие на Бог, съсредоточават се върху това, какво Той яде и какво е облеклото Му, и представите им стават все по-мъчителни. Такива хора не вдигат ли шум за нищо? Как е възможно това да са хора, които търсят Бог? И как могат да бъдат хора, които имат намерение да се подчиняват на Бог? В ума си оставят на заден план отдадеността и дълга си и вместо това се съсредоточават върху местонахождението на Бог. Наистина са омразни! Ако човекът е разбрал всичко, което трябва да разбере, и е приложил на практика всичко, което трябва да приложи, тогава Бог без съмнение ще го дари със Своите благословии, защото това, което Той изисква от човека, е негов дълг и нещо, което трябва да бъде изпълнено от него. Ако човекът не може да разбере това, което трябва да разбере, и не може да приложи на практика това, което трябва да приложи, тогава той ще бъде наказан. Тези, които не съдействат на Бог, са във вражда с Него, а тези, които не приемат новото дело, таят към него нагласа на противопоставяне, дори и да не правят нищо, което е в явно противоречие с него. Всички онези, които не прилагат на практика истината, изисквана от Бог, са хора, които умишлено се противопоставят и не се покоряват на Божиите слова, дори и такива хора да са особено „загрижени“ за делото на Светия Дух. Хората, които не се подчиняват и не са покорни, са бунтовни и застават срещу Бог. Хората, които не изпълняват своя дълг, са тези, които не сътрудничат на Бог, а хората, които не сътрудничат на Бог, са тези, които не приемат делото на Светия Дух.

Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които са в съгласие с на намеренията Му, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му предоставя пътя на съществуване. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на правилата, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а е практика на неистината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление ще приключи сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не е вървял в крак с делото на Светия Дух и това е провалът на човека. Съществуването на новото Божие дело не може да се отрече, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха спрели при първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, то тази практика със сигурност е откъсната от настоящото дело и със сигурност е в разрез с настоящото дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясното проявление на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на настоящото дело на Бог. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело върху тях отдавна е спряло и те изобщо не притежават делото на Светия Дух. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора и Той възнамерява да завърши Своето ново дело върху тези хора. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които сътрудничат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е изразът на осъществяването на великото Божие дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

На всеки етап от Божието дело има и съответни изисквания към човека. Всички, които се намират в потока на Светия Дух, притежават присъствието и дисциплината на Светия Дух, а тези, които не се намират в потока на Светия Дух, са под господството на Сатана и са лишени от делото на Светия Дух. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело на Бог и Му съдействат в това ново дело. Ако онези, които се намират в този поток, не могат да сътрудничат и да прилагат на практика истината, изисквана от Бог в днешно време, те ще бъдат дисциплинирани, а в най-лошия случай ще бъдат изоставени от Светия Дух. Тези, които приемат новото дело на Светия Дух, ще живеят в потока на Светия Дух и ще получат Неговата грижа и закрила. Светият Дух просвещава тези, които желаят да прилагат истината на практика, и дисциплинира тези, които не желаят да прилагат истината на практика — те дори могат да бъдат и наказани. Независимо какъв е човекът, при условие че се намира в потока на Светия Дух, Бог ще поеме отговорност за всички, които приемат Неговото ново дело заради Своето име. Тези, които прославят Неговото име и са готови да прилагат словото Му на практика, ще получат Неговите благословии; тези, които се бунтуват срещу Него и не прилагат Божието слово на практика, ще получат Неговото наказание. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело, и тъй като са приели новото дело, те трябва да сътрудничат на Бог по съответния начин и да не се държат като бунтовници, които не изпълняват дълга си. Това е единственото изискване на Бог към човека. Не е така обаче за хората, които не приемат новото дело: те са извън потока на Светия Дух и дисциплинирането и укорът на Светия Дух изобщо не се отнасят за тях. По цял ден тези хора живеят в плътта, те живеят в умовете си. Всичко, което правят, е в съответствие с доктрините, създадени от собствения им умствен анализ и изследвания; не това се изисква от новото дело на Светия Дух и това не е никакво сътрудничество с Бог. Тези, които не приемат новото Божие дело, са лишени от Божието присъствие и още по-малко, лишени са от благословиите и закрилата на Бог. Повечето от техните думи и действия се придържат към изискванията в миналото дело на Светия Дух; те са доктрини, а не истини. Подобни доктрини и правила са достатъчни, за да докажат, че събирането заедно на тези хора не е нищо друго освен религия; те не са избраници или обект на Божието дело. Събирането им заедно може да се нарече само религиозен миш-маш; то не може да се нарече църква. Това е неизменим факт. Те не притежават новото дело на Светия Дух; това, което правят, е пропито с религия, това, което изживяват, е изпълнено с религия; те не притежават присъствието и делото на Светия Дух, а още по-малко имат необходимите качества да получат дисциплината или просветлението на Светия Дух. Всички тези хора са безжизнени трупове и личинки, които са лишени от духовност. Те нямат познание за човешкото непокорство и противопоставяне, нямат познание за цялото човешко злодействане, а още по-малко познават цялото Божие дело и Божиите намерения в настоящия момент. Всички те са невежи, долни хора и са измет — те не заслужават да се нарекат вярващи! Нищо от това, което правят, няма каквато и да е връзка с управлението на Бог, а още по-малко може да попречи на Божиите планове. Техните думи и действия са крайно отвратителни, както и жалки, и просто не заслужават да бъдат споменавани. Това, което правят онези, които не са в потока на Светия Дух, няма нищо общо с новото дело на Светия Дух. Затова каквото и да правят, те нямат дисциплината — а още по-малко просветлението — на Светия Дух. Защото всички те са хора, които не обичат истината и които са били отритнати от Светия Дух. Наричат ги злодеи, защото правят каквото си поискат, действат в съответствие с плътта, като същевременно развяват знамето на Бог, и понеже са умишлено враждебни към Него и действат против Него, докато Той върши делото Си. Неуспехът на човека да сътрудничи с Бог сам по себе си е проява на изключително непокорство, така че няма ли онези хора, които умишлено се противопоставят на Бог, да получат своето справедливо възмездие? При споменаването на злодеянията на тези хора някои бързат да ги прокълнат, докато Бог ги пренебрегва. На хората им изглежда, че техните действия са свързани с Божието име, но всъщност за Бог те нямат никаква връзка с Неговото име или със свидетелството за Него. Каквото и да правят тези хора, то не е свързано с Бог: не е свързано нито с Неговото име, нито с настоящото Му дело. Тези хора унижават себе си и са проявление на Сатана; те са личности, които трупат злодеяния за деня на гнева. Днес, независимо от техните действия, стига да не възпрепятстват Божието управление и да нямат нищо общо с новото Божие дело, тези хора няма да бъдат подложени на съответното възмездие, тъй като денят на гнева все още не е настъпил. Хората вярват, че Бог вече трябва да се е справил с много неща, и смятат, че тези злодеи трябва да бъдат подложени на възмездие възможно най-скоро. Но тъй като делото на Божието управление все още не е приключило и денят на гнева все още не е настъпил, неправедните продължават да вършат своите неправедни дела. Някои казват: „Религиозните хора са лишени от присъствието и делото на Светия Дух и позорят Божието име; защо Бог не ги унищожи, вместо да продължава да търпи необузданото им поведение?“. Тези хора, които проявяват Сатана и изразяват плътта — те са невежи, долни хора; те са абсурдни хора. Те няма да дочакат идването на Божия гняв, преди да разберат как Бог върши Своето дело сред хората, а след като бъдат напълно завоювани, всички тези злодеи ще получат своето възмездие и нито един от тях няма да може да избегне деня на гнева. Сега не е време за наказание на човека, а за извършване на делото на завоюването, освен ако има хора, които пречат на управлението на Бог, в който случай те ще бъдат подложени на наказание в зависимост от тежестта на техните действия. По време на Божието управление на човечеството всички, които се намират в потока на Светия Дух, са свързани с Бог. Онези, които са отритнати от Светия Дух, живеят под влиянието на Сатана и това, което практикуват, няма нищо общо с Бог. Само тези, които приемат новото Божие дело и сътрудничат с Бог, са свързани с Бог, защото Божието дело е насочено само към хората, които го приемат, а не е насочено към всички, независимо дали го приемат или не. Делата, извършени от Бог, винаги имат цел и не се извършват спонтанно. Онези, които са свързани със Сатана, не са годни да свидетелстват за Бог, нито пък да сътрудничат с Бог.

Всеки етап от делото на Светия Дух изисква и свидетелството на човека. Всеки етап от делото е битка между Бог и Сатана, като целта в тази битка е Сатана, а този, който ще бъде доведен до съвършенство чрез това дело, е човекът. Дали Божието дело може или не може да даде плод, зависи от това какво е свидетелството на човека за Бог. Това свидетелство е единственото Божие изискване към онези, които Го следват; то е свидетелство, дадено пред Сатана, а също и доказателство за резултатите от Неговото дело. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с минаването и напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, така че човекът вижда факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека, както и към свидетелството, което се изисква от човека, стават още по-високи. Колкото по-истински способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог може да придобие слава. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се покорява на всичко, подредено от Бог, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и насред несгоди. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-високи от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество постепенно се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършване на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще са потънали в мрака, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се покоряват на всичките Му дела. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само хората, които правят това, са тези, които наистина търсят истинския път, тези, които познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог върши делото Си, ако човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо, тогава как може човек да бъде отстранен от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи на делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е преставало, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението, Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от делото на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко познания, той не тръгва напред, за да проследи по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага ограничава Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще запази този образ, който той вижда, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само малко повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва необуздано да провъзгласява Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от делото на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Такива хора не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? По цял свят всички хора в християнството, които не вървят в крак с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като предполагат, че Бог ще изпълни съответните им желания. И все пак те не могат да кажат с категорична сигурност защо Бог ще ги отведе на третото небе, нито как Исус ще дойде да ги посрещне, възседнал бял облак, а още по-малко категорично са сигурни дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божиите намерения — те не разбират нито едно от тези неща и не правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнеца до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са всеотдайно предани на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите слова“. Въпреки че са „всеотдайно предани“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не могат да следват докрай, които не могат да бъдат в крак с делото на Светия Дух и се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, в хора, които са отхвърлени от новата епоха, и в хора, които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които се съсредоточават само върху „съвестта“, но не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Дори Бог не се подчинява на правила в делото Си и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде отстранено, е отстранено. И все пак човекът се придържа само към една малка част от делото на Божието управление, за да Му противодейства. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат благословии, толкова са по-неспособни да придобият повече благословии и да получат последната благословия. Всички онези хора, които упорито се придържат към закона, проявяват всеотдайна преданост към закона, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста. Затова предаността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

Човекът ще бъде направен пълноценен напълно в Епохата на царството. След делото на завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и мъки. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тези мъки, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тези мъки от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният етап от Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; именно те притежават човешка природа и искрено обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Дори ако онези, които само се носят по течението заради облага, все пак могат да паразитират днес, никой не може да избегне последните мъки и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобни мъки са огромно облагородяване, но за онези, които просто се носят по течението заради облага, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцата си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцата си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат никакво желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Такива низки хора ще бъдат „изгонени“, когато Божието дело приключи, и към тях няма да бъде проявена никаква милост. Тези, които нямат човешка природа, безусловно не притежават истинска любов към Бог. Когато средата е удобна или имат нещо, което да придобият, те са напълно покорни пред Бог, но щом желанията им бъдат осуетени или в крайна сметка разбити, те веднага се вдигат на бунт. Дори само за една нощ те се превръщат от усмихнати, „добросърдечни“ хора в свирепи на вид палачи, които неочаквано се отнасят към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да имат причина за това. Ако не се пропъдят тези зли демони, които убиват без да им мигне окото, няма ли да се превърнат в сериозна скрита заплаха? Не може да се каже, че щом завърши делото на завоюването, делото на спасението на човека е напълно завършено. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които искрено се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези, преструващите се, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати, ще бъде завършено това дело. Онези, които не могат да удовлетворят Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от рода на дяволите. Онези, които не могат да удовлетворят Бог, се бунтуват срещу Него. Макар да следват Бог днес, това не доказва, че именно тези хора ще останат накрая. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да останат непоколебими сред мъките. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е доста лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не могат да издържат на изпитанията, които не могат да побеждават сред мъките, накрая няма да могат да останат непоколебими и няма да могат да следват Бог до самия край. Искрено следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог искрено, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат пропъдени, а победителите ще останат в царството. Дали човек искрено търси Бог може да се определи единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо с определеното от самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска, или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които искрено обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който Го обича искрено. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Общността на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всички те ще бъдат разделени въз основа на свидетелствата им за Бог по време на мъки; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като статусът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки човек ще бъде сортиран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за завършването на великото Божие дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще влезе в Божието царство и там ще намери покой, и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.