Последния път, когато се събрахме, разговаряхме за втората част от това, което е нужно да изоставим в контекста на „как човек да се стреми към истината“, а именно — да изоставим човешките стремежи, идеали и желания. По тази тема изброихме общо четири неща: първо — интереси и хобита, второ — брак, трето — семейство и четвърто — кариера. Миналия път разговаряхме за интересите и хобитата. Един от елементите на изоставянето на човешките стремежи, идеали и желания са онези, възникнали в резултат на интересите и хобитата. След като изслушахте Моето общение, всеки ли има правилно отношение и гледна точка относно интересите и хобитата? (Да.) Смисълът на нашето общение е да се откажете от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, но за да се откажете от тези неща, първо трябва да разберете какво представляват интересите и хобитата, а след това да разберете как трябва да се отнасяте към тях и как да се откажете от тези неща, които възникват в резултат на тях. Няма значение дали ще разговаряме за положителните или негативните страни. Накратко, целта е да се даде възможност на хората да разберат какво представляват интересите и хобитата, след това да се отнасят правилно към тях и да ги прилагат, да им отделят подходящото място или да им придадат съответната значимост за съществуването им, като същевременно им се даде възможност да се откажат от стремежите, желанията и идеалите, които са неправилни и неподходящи, които не бива да имат, които влияят на вярата им в Бог и на изпълнението на дълга им. Може да се каже, че стремежите, идеалите и желанията, които се пораждат от твоите интереси и хобита, ще повлияят на живота ти, на оцеляването и на представата ти за него. Те, естествено, ще имат още по-голямо влияние върху пътя, по който вървиш, и върху твоя дълг и мисия в този живот. Следователно от пасивна гледна точка стремежите, идеалите и желанията, които интересите и хобитата носят на хората, не са целите, които те си поставят, нито посоката, която следват, а още по-малко са възгледът за живота и ценностите, които трябва да установят в този живот. Като разговарям с хората за това какво представляват интересите и хобитата, им казвам как правилно да ги познават и да се отнасят към тях, а след това ги карам да разберат дали техните стремежи, идеали и желания са правилни, или не от гледна точка на влиянието, което имат интересите и хобитата. Тоест използвам както положителните, така и негативните страни, за да могат хората да разберат ясно как правилно да се отнасят към интересите и хобитата. На първо място, ако някой има правилно познание и точно възприемане на интересите и хобитата и е в състояние да се отнася към тях по правилен начин, тогава той наистина се отказва от идеалите и желанията, които възникват от интересите и хобитата. Щом имаш правилно разбиране за интересите и хобитата, методите и начините, по които се отнасяш към тях, ще бъдат правилни и относително в съответствие с принципите и с Божиите изисквания към човека. По този начин ще си способен да се освободиш от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, по положителен начин. Това общение също така ти позволява да видиш ясно различните вредни влияния, които носят със себе си стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от интересите и хобитата, или пък опозиционното, отрицателно влияние, което те пораждат, което после ти позволява активно да се откажеш от тези неподходящи стремежи, идеали и желания. След нашия разговор за всичко това някои няма ли да си кажат: „Различните хора на този свят имат различни интереси и хобита, а техните индивидуални интереси и хобита пораждат различни стремежи, идеали и желания. Да предположим, че сме постъпили според сегашния си начин на говорене и хората не са започнали да преследват идеалите и желанията си — щеше ли да се развие този свят? Как биха могли да се развият области като технологиите, културата и образованието, които касаят оцеляването и живота на човечеството? Дали човечеството все още щеше да може да се наслаждава на сегашния си начин на живот? Дали светът щеше да се развие до днешното си равнище? Дали нямаше да прилича на примитивно общество? Дали хората щяха да имат днешния модерен начин на живот?“. Това проблем ли е? Възможно е, независимо по каква тема разговаряме, всички вие да я приемате от гледната точка на това, че: „Божиите слова са истината, те трябва да се приемат и да им се подчиняваме“, поради което обикновено нямате различни мнения, с които да опровергаете словата, които ви споделям. Но това не е същото като да няма човек или някоя трета страна, които биха изразили такива съмнения, нали? Ако наистина имаше някой, който да постави такъв въпрос, как бихте отговорили вие? (Смятам, че гледната точка, изразена в този въпрос, е погрешна, защото интересите и хобитата на хората не контролират развитието на технологиите, нито пък контролират напредъка през вековете. Развитието на технологиите и напредъкът през вековете са съгласно Божието върховенство. Не може да се твърди, че някой с интерес или хоби може да тласне напред световното развитие, че може да промени света.) Говорите на макроскопично ниво. Дали има различни начини да се погледне на този въпрос? Зависи от това дали наистина разбираш истината, или не. Мислите ли, че след като чуят тези слова на общение, неверниците ще повдигнат такъв въпрос? (Вероятно.) Тогава, ако попитат, как би могъл да отговориш в съответствие с обективните факти и истината? Ако не можеш да отговориш, тогава те ще кажат, че си заслепен. Неспособността ти да отговориш доказва поне един факт, а именно, че не разбираш този аспект на истината. Нима не сте способни да отговорите? (Не сме.) Тогава нека поговорим по този въпрос.

Някои хора казват: „Ако човечеството не преследваше своите идеали, тогава светът щеше ли да се развие до сегашното си равнище?“. Отговорът е „да“. Нима не е просто? (Така е.) Кое е най-простото и ясно обяснение на това „да“? То е, че независимо дали човечеството преследва своите идеали, или не, това не оказва никакво влияние върху света, защото развитието на света до днес не е било тласкано напред и ръководено от идеалите на човечеството. В действителност Създателят е довел човечеството до съвременността, до днешния ден. Без своите стремежи, идеали и желания човечеството щеше пак да стигне до днешния ден, но това нямаше да се случи без водачеството и върховенството на Създателя. Подходящо ли е подобно обяснение? (Да.) Кое е подходящото в него? Дава ли отговор на въпроса? Обяснява ли то същността на въпроса? Не го обяснява, а само отговаря на въпроса теоретично, от гледна точка на едно така наречено видение. Но има едно по-подробно, по-съществено обяснение, на което не е дадена гласност. Какво представлява то? Нека първо да поговорим по-просто. В цялото човечество хората следват своя тип, като всеки тип хора има своя мисия. Мисията на онези, които вярват в Бог, е да свидетелстват за върховенството на Създателя, за Неговото поведение, да завършат онова, което Той им е възложил, да изпълняват добре своя дълг и накрая да бъдат спасени. Това е тяхната мисия. По-подробно казано, тя е да разпространяват Божието слово и Неговото дело, а след това, като приемат Неговото водачество и преживеят Неговото дело, да се отърсят от покварения си нрав и да бъдат спасени. Този тип хора са избрани от Бог. Те са от хората, които Му сътрудничат в Неговото дело на управлението. Мисията на този тип хора е да изпълняват добре своя дълг и да довършат онова, което Бог им е поверил. Може да се каже, че такива хора са една изключителна група сред цялото човечество. Тя има уникална мисия в Божието дело на управлението, в Неговия шестхилядолетен план за управление. Тази група има уникален дълг и отговорност. Затова, когато казвам да се откажем от стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от интересите и хобитата, аз изисквам от тези хора, като имам предвид всички вас, да се откажат от личните си стремежи, идеали и желания, защото вашата мисия, вашият дълг и вашата отговорност са в Божия дом и в църквата, а не в този свят. Това означава, че всички вие нямате нищо общо с развитието и напредъка на този свят или с някоя от неговите тенденции. Някой може да каже също така, че Бог не ви е възложил никаква мисия по отношение на развитието и напредъка на този свят. Това е Неговото поръчение. Каква е мисията, която Бог е възложил на онези, които е избрал, които ще спаси? Тя е да изпълняват добре дълга си в Божия дом и да бъдат спасени. Едно от нещата, които Той изисква от хората, за да бъдат спасени, е да се стремят към истината, а един от начините, по които Той изисква от хората да се стремят към истината, е да се откажат от своите стремежи, идеали и желания. И така, тези слова и изисквания не са насочени към цялото човечество, а по-скоро към вас, към всеки един от Божиите избраници, които Той е посочил, и към всеки, който иска да бъде спасен, както и, разбира се, към всеки, който е способен да изпълни своя дълг в Божието дело на управление за спасението на човечеството. Каква е ролята, която сте способни да изиграете в делото на Божия план за управление? Вие сте онези, които Бог ще спаси. И така, когато говорим за онези, които Бог ще спаси, какво се включва в това „спасение“? Включва се приемане на Божиите слова, на Неговото наказание и съд, на Неговото поръчение, върховенство и разпореждания, подчинение на всички Негови слова, следване на Неговите пътища и накрая — преклонение пред Него и отбягване на злото. По този начин ти ще бъдеш спасен и ще влезеш в следващата епоха. Това е вашата ролята сред цялото човечество и уникалната мисия, която Бог ви е възложил сред всички хора. Разбира се, ако говорим от ваша гледна точка, това е особен вид отговорност и дълг, които имате сред цялото човечество. Тук говорим от гледната точка на онези Божии избраници, които Той е посочил. На второ място, сред цялото човечество Бог е възложил на тази изключителна група хора уникална мисия. Той няма нужда те да имат каквото и да било задължение или отговорност за развитието, напредъка или нещо друго, свързано със света. Освен на тази изключителна група хора, Бог е възложил различни мисии на останалите хора от всякакъв тип, които не са били избрани, независимо от тяхната природа същност. В различни периоди от време, в различни социални среди и сред различни раси, различните мисии на човечеството го карат да изпълнява всякакви роли, които изпълват всички сфери на живота. Заради различните роли, които Бог е отредил на хората, всеки от тях има свои собствени интереси и хобита. Под въздействието на тези интереси и хобита у тях възникват всякакви стремежи, идеали и желания. И понеже те имат всевъзможни стремежи, идеали и желания, в различните епохи и в различните социални среди светът създава всевъзможни нови неща и нови отрасли — например технологии, медицина, бизнес, икономика и образование или лека промишленост като текстил и занаяти, както и авиационна и морска промишленост и т.н. По този начин водещите фигури, изключителните личности и уникалните ентусиасти, които се появяват във всяка област в резултат на различните си стремежи, идеали и желания, имат свои собствени мисии в различни времена и социални среди. В същото време в конкретната си социална среда те непрекъснато изпълняват и своята мисия. По този начин в различните периоди и социални среди на човечеството обществото непрекъснато се развива и напредва в резултат на осъществяването на стремежите, идеалите и желанията на тези уникални личности. Естествено, това непрекъснато носи на човечеството различни качества на материалния живот. Например преди няколкостотин години не е имало електричество, затова хората са използвали маслени лампи. При тези уникални обстоятелства се появил един изключителен човек, който изобретил електричеството, и човечеството започнало да го използва за осветление. Като друг пример, в една определена социална среда се появил друг изключителен човек. Той видял, че писането върху бамбук е твърде трудна задача, и се надявал да дойде ден, в който човек ще може да пише върху тънка, равна повърхност, удобна както за писане, така и за четене. Тогава той започнал да изследва техниките за производство на хартия и чрез непрекъснати изследвания, проучвания и експерименти в крайна сметка изобретил хартията. След това била изобретена и парната машина. В един уникален период от време се появил изключителен човек, който смятал, че ръчната работа е твърде изтощителна, разточителна и неефективна за човешката енергия. Ако имало машина или някакъв друг метод, който да замени човешкия труд, хората щели да спестят много време и да могат да се занимават с други неща. Така с помощта на научни изследвания и проучвания, била изобретена парната машина, а след това едно след друго били изобретени всякакви механични устройства, използващи двигателните принципи на парната машина. Нима не е така? (Така е.) По този начин, в различни периоди от време, непрекъснатото осъществяване и потвърждаване на стремежите, идеалите и желанията на един човек или група хора постепенно и непрекъснато напредват и развиват както леката, така и тежката промишленост, което води до непрекъснато подобряване на качеството и условията на живот на цялото човечество. Леката промишленост, като текстилната и занаятчийската, сега се развива до все по-високи нива на качество, изящество и прецизност, а удоволствието на човечеството от нея нараства. Тежката промишленост, като всички видове транспорт, сред които автомобилите, влаковете, параходите и самолетите, значително улеснява живота на хората, като прави пътуването им лесно и удобно. Това е истинският процес и подробното проявление на развитието на човечеството. Накратко, независимо дали става дума за лека или тежка промишленост, независимо от аспекта, всичко се инициира и създава от интересите и хобитата на един изключителен човек или на група изключителни хора. Поради своите уникални интереси и хобита те имат свои собствени стремежи, идеали и желания. В същото време, поради своите уникални стремежи, идеали и желания, в различните времеви периоди на човечеството и в социалната среда, в която живеят, различните им области пораждат по-съвършени и удобни неща от всякакъв вид, които са по-полезни за повишаване на качеството на живот на цялото човечество. Това носи улеснение на човечеството и повишава качеството му на живот. Няма да говорим за всичко това. Вместо това ще разгледаме произхода на тези изключителни личности. Откъде идват тези изключителни личности в различните времеви периоди? Не са ли те предопределени от Бог? (Да.) Това е несъмнено сигурно и никой не може да го отрече. Щом са предопределени от Бог, значи техните мисии също са свързани с Божието поръчение. Какво означава „свързани с Божието поръчение“? Означава, че Бог е възложил на тези уникални личности уникални мисии, като ги е накарал да се появят в определено време, да правят това, което искат в определено време, и след това да стимулират човечеството в различни периоди чрез уникалните неща, които правят. Заради тези уникални личности светът непрекъснато претърпява леки промени и обновления. Така се развива човечеството.

Каква е разликата между хората, които имат тези уникални интереси и хобита, и посочените Божии избраници? Разликата е в това, че макар Бог да е възложил уникална мисия на тези хора, те не са онези, които е предопределил за спасение, затова Неговите изисквания към тях са просто да правят нещо изключително в тяхната определена епоха и уникално време. Те изпълняват мисията си и след това в своето уникално време си отиват. Докато живеят на земята, Бог не извършва делото по спасението им. Те просто имат мисия за развитието и напредъка на това общество и човечеството или да променят условията на живот на човечеството в различни периоди. Те нямат абсолютно нищо общо с делото по спасението на човечеството в Божия план за управление, така че независимо каква мисия изпълняват, колко голям е приносът им за човечеството или колко сериозно влияние имат върху него, те нямат нищо общо с Божието дело за спасение на човечеството. Те принадлежат на света, на неговите течения, развитие и на всяка негова област и отрасъл. Нямат нищо общо с Божието дело за спасение на човечеството, така че нямат нищо общо със словата, които Той изрича, със словата, които предоставя на човечеството, с истината и живота, които изразява, или с различните изисквания, които има към човечеството. Какво означава това? Това означава, че словата на Бог към цялото човечество, към цялата вселена, чак до конкретните изисквания и принципи, за които Той говори, не са насочени към всички хора. Разбира се, те са много по-малко насочени към онези уникални хора, които имат важна роля в развитието на човешкото общество. Божиите слова — истината, пътят и животът — са насочени само към избраниците, които Той е посочил. Това е лесно обяснимо: Божиите слова са насочени към всеки, когото Той избере, когото иска да спаси и когото иска да бъде спасен. Ако някой не е избран от Бог и ако Той не планира да го спасява, тогава тези слова на живота не се изричат към него — той няма участие в тях. Разбирате ли? (Да.) Тези изключителни личности имат уникални интереси и хобита, така че имат различни, по-висши стремежи, идеали и желания от обикновените хора. Поради това и понеже имат различни или уникални интереси и хобита, те играят важна роля в хода на развитието на човешкото общество и, разбира се, по различно време изпълняват своите важни мисии. Независимо дали в крайна сметка изпълняват мисиите си на приемливо ниво, те са единствените, които имат нещо общо със стремежите, идеалите и желанията, които възникват поради тези интереси и хобита. Понеже тези хора имат уникални мисии, те трябва да реализират своите стремежи, идеали и желания в определени моменти и при определени социални обстоятелства. Това е мисията, която Бог им възлага, мисията, която им приписва. Това е тяхна отговорност и така трябва да действат. Независимо колко голям стрес понасят плътта, сърцето или душевният им свят, или колко висока цена заплащат, за да преследват реализацията на идеалите и желанията си, всички те ще изпълнят, или трябва да изпълнят, мисията, която трябва, защото това е Божието поръчение. Никой не може да избяга от Божието поръчение, нито пък може да избяга от Неговото върховенство и разпореждания. Така че те нямат абсолютно нищо общо с това, за което говорим по отношение на изоставянето на човешките стремежи, идеали и желания. Какво означава, че нямат нищо общо? Значи, че тези слова за изоставянето на стремежите, идеалите и желанията на хората не са насочени към тях. Независимо от периода, от социалните обстоятелства и от степента, до която се развива човечеството, тези слова от Бог нямат нищо общо с тях. Тези слова не са насочени към тях, така че те не са изискване към тях. Те трябва да осъществят мисията, която следва да изпълнят съгласно Божието поръчение, върховенство и разпоредби. Трябва да правят това, което се налага в различните периоди и при различните социални условия на порочното и покварено човечество, да изпълняват задълженията си и да завършат мисията, която следва да изпълнят. И така, дали играят ролята на полагащи труд или на противовес? Каквото и да се каже, е вярно. Накратко, те не са Божиите избраници, нито пък са тези, които Той иска да спаси — това е всичко. Така че независимо как вярващите изоставят стремежите, идеалите и желанията си, това няма да забави развитието на света или на човечеството. Естествено няма да забави и развитието на различните области и отрасли в различните периоди и при различните социални обстоятелства в света. Нима не е така? (Да.) Каква е причината? Тя е в това, че развитието на човечеството и на обществените отрасли няма нищо общо с вярващите или с Божиите избраници, така че не е нужно да се притесняваш: „Ако направим това, което Ти казваш, и се откажем от стремежите, идеалите и желанията си, тогава дали обществото и човечеството ще продължат да се развиват?“. Защо се безпокоиш? Не е нужно. Бог има планове и разпореждания. Разбираш това, нали? (Да.) Твоето безпокойство е излишно, породено е от това, че не виждаш нещата ясно и че не разбираш истината.

Какви са стремежите, идеалите и желанията, които вярващият в Бог трябва да има? Трябва да изпълняваш добре дълга си, на приемливо ниво, да довършиш това, което Бог ти е поверил, да се стремиш към истината и да я практикуваш в процеса на изпълнение на дълга си, да постигнеш навлизане в истината реалност, като гледаш на хората и нещата, държиш се и действаш изцяло според Божиите слова, като истината е твоят критерий. Това са стремежите, идеалите и желанията, които трябва да имаш. Светските стремежи, идеали и желания, които произтичат от интересите и хобитата, са нещата, които трябва да изоставиш. Защо трябва да ги изоставиш? Ти се различаваш от хората извън църквата. Бог те е избрал, ти си избрал да се стремиш към истината и си решил да следваш пътя на стремеж към нея, така че целите и посоката на живота ти трябва да се променят и трябва напълно и изцяло да се откажеш от стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от интересите и хобитата. Защо трябва да ги изоставиш? Защото това не е пътят, по който трябва да вървиш. Това е пътят на неверниците, на онези, които не вярват в Бог. Ако се стремиш да вървиш по този път, значи не си от онези, които Бог е избрал. Ако се стремиш към идеалите и желанията на неверниците, значи не можеш да се стремиш към истината и не можеш да постигнеш спасение. По-конкретно, ако не можеш да се откажеш от своите стремежи, идеали и желания, а освен това искаш и да ги осъществиш, тогава не си в състояние да се подчиниш на Божието дело, да се боиш от Бог, да отбягваш злото и никога не можеш да бъдеш спасен. Какво означава това? Неспособността да се откажеш от стремежите, идеалите и желанията си, а още повече да искаш да ги осъществиш, е равносилна на това да се откажеш от стремежа си към истината, да се откажеш от спасението и да не искаш да се подчиниш на Божието върховенство и разпореждания. Нима не е така? (Да.) Затова в крайна сметка е така, както казах: ако искаш да се стремиш към истината, първо трябва да изоставиш стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от интересите и хобитата. Трябва да ги изоставиш, защото преследването на светски идеали и желания няма нищо общо с онези, които се стремят към истината и спасението. Това не е пътят, по който трябва да вървиш, нито е целта и посоката, които трябва да установиш и да имаш в живота си. Ако често планираш и изчисляваш това в сърцето си, като си блъскаш главата да го обмисляш и разглеждаш, тогава трябва да се откажеш от това възможно най-скоро. Не можеш да вървиш след дявола и да се молиш Богу, да искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, а в същото време да искаш да се стремиш към света и да реализираш идеалите и желанията си. По този начин не само няма да можеш да постигнеш или реализираш нито едното от двете, но освен това — и то е най-важното — това ще се отрази на твоето спасение. В крайна сметка ще пропуснеш Божието дело за човешкото спасение, ще изпуснеш най-добрата възможност за Божието спасение на човечеството и ще изгубиш възможността да бъдеш спасен. Накрая ще изпаднеш в беда, ще си скубеш косите, но ще бъде твърде късно за съжаление — това ще е жалката ти съдба. Ако си умен и вече си решил да се стремиш към истината, тогава трябва да изоставиш идеалите и желанията, които някога си имал или все още преследваш. Глупавите хора, идиотите, неразумните и обърканите искат да се стремят към истината и да бъдат спасени, но не искат да изоставят светските си стремежи, идеали и желания. Искат да имат и двете възможности. Мислят, че като действат по този начин, имат предимство, че това е умно, а всъщност това е най-глупавата постъпка от всички. Умните хора ще се откажат напълно от светските си стремежи, идеали и желания и ще изберат да се стремят към истината и да бъдат спасени. Каквато и да е степента на развитие на света, състоянието или развитието на различните области и отрасли, нищо от това няма отношение към теб. Нека тези, които принадлежат на света, тези дяволи, които живеят на земята, да правят каквото трябва. Онова, което ние ще направим, е, от една страна, да изпълним дълга, който следва да изпълним, а от друга, да се насладим на плодовете на техния труд. Колко прекрасно! Например компютрите и софтуерът, който те изобретяват, са много полезни за това да изпълняваш дълга си и да работиш. Вземаш ги и ги използваш, като ги заставяш да ти служат. Заставяш ги да ти помагат, докато изпълняваш дълга си, да ти помагат да свършиш по-добре работата си, да увеличиш ефективността, с която изпълняваш дълга си, и да подобриш резултатите си, като същевременно спестяваш повече време. Колко прекрасно! Не е необходимо да си блъскаш главата да проучваш: „Как е изобретен този софтуер? От кого идва? Как трябва да положа усилия по този софтуер, в тази техническа област?“. Да си блъскаш главата по този начин е безполезно. Твоите мисли и енергия не са предназначени за това. Не е необходимо да влагаш своята енергия или мозъчни клетки в този въпрос. Нека онези светски хора, които трябва да го правят, да дадат своя принос. След това ние го вземаме и използваме. Колко прекрасно! Всичко е готово. Бог е уредил всичко предварително, така че не е нужно да се стремиш към него и не е нужно да се тревожиш или да полагаш усилия по тези въпроси. Не е нужно да поемаш нищо върху себе си в това отношение, нито да се тревожиш или безпокоиш за нещо. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш добре дълга си, да се стремиш към истината, да постигнеш разбиране на истината и да навлезеш в истината реалност. Нима това не е най-правилният път в живота? (Така е.)

Разбирате ли сега въпроса за преследването на идеали и желания? Някои казват: „Ако хората не преследваха идеалите си, щеше ли тогава светът да върви напред?“. Аз казвам, че щеше. Разбирате ли този отговор? Разбирате ли? (Да.) Тогава виждате ли ясно и същността на разглеждания от нас въпрос? Дали в действителност не е така? (Така е.) Когато става дума за последно казаното — развитието, напредъка и делата на света — нека дяволите, които принадлежат на света, или така наречените „хора“, които принадлежат на света, да се занимават с това. То няма нищо общо с онези, които вярват в Бог. Каква е мисията и отговорността на онези, които вярват в Бог? (Да изпълняват добре дълга си, да се стремят към истината и да постигнат спасение.) Точно така. Това е много конкретно и практично. Нима не е просто? (Така е.) Онези, които вярват в Бог, трябва само да се стремят към истината и да следват Неговия път и в крайна сметка ще бъдат спасени. Това е твоята мисия и е най-голямото очакване и надежда на Бог за теб. Бог урежда останалите въпроси, така че не е нужно да се тревожиш или притесняваш. Когато дойде времето, ще се радваш на всичко, което трябва, ще ядеш всичко, което трябва, и ще използваш всичко, което трябва. Всяко нещо ще надмине въображението и очакванията ти и ще бъде в изобилие. Бог няма да те остави да живееш в нужда, нито да бъдеш беден. В Библията има един стих, който казва, че Господното бреме е леко. Какво се казва в оригинала? („Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).) Не е ли това смисълът? (Да.) Изискването да се избавиш от собствените си стремежи, идеали и желания няма за цел да те направи нито посредствен, нито мързелив, нито без стремежи или ходещ труп, бездушен човек. То по-скоро има за цел да промени неправилната посока и цели на твоите стремежи. Трябва да се откажеш от стремежите, идеалите и желанията, които не би трябвало да имаш, и да си създадеш правилни стремежи, идеали и желания. Само по този начин можеш да вървиш по правилния път на живота. И така, приключихме ли с решаването на този проблем? Ако хората не преследваха идеалите си, щеше ли светът да продължи да се развива? Отговорът е „да“. Защо е така? (Защото Бог е определил мисия за онези, които принадлежат на света. Те ще свършат тази работа.) Точно така, понеже Бог има Своите назначения и разпоредби, не е нужно ти да се тревожиш. Светът ще се развива и не е нужно вярващите в Бог да поемат тази мисия, да изпълняват тази отговорност и това задължение. Бог е уредил нещата. Не е нужно да се тревожиш за това кого е отредил Бог. Достатъчно е да се стремиш към истината, да следваш Божия път и да постигнеш спасение. Нужно ли е да се тревожиш за нещо друго? (Не.) Не. Затова да се откажеш от човешките стремежи, идеали и желания е път, който трябва да практикуваш. Не е нужно да се тревожиш какво ще стане със света или с човечеството, след като се избавиш от идеалите и желанията си. Това не е нещо, за което трябва да се притесняваш. То няма нищо общо с теб. Бог е подредил всичко. Толкова е просто. Разбираш ли? (Да.) Като общуваме по този начин, не разреших ли проблема в неговите корени? (Да.) Ако някой ви попита отново, как бихте разгледали и обяснили този проблем? Ако някой, който не вярва в Бог, попита: „Винаги говорите за това да не се преследват идеали, за избавяне от идеалите и желанията. Ако всички практикуваха според вашите думи, щеше ли тогава да съществува светът? Щеше ли човечеството да продължи да се развива?“, тогава можеш да кажеш в отговор: „Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден“. Това е популярна фраза в целия свят. Трябва да кажеш: „Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания. Това е истината. Ако си готов да приемеш това, тогава можеш да се избавиш от тези неща. Ако не си готов да го приемеш, тогава можеш да избереш и да не се избавиш от тях. Бог няма да принуди никого. Избавянето от собствените стремежи, идеали, и желания е доброволно от твоя страна и е твое право. Да не се избавиш също е доброволно и е твое право. Всеки човек има своя конкретна мисия. Измежду цялото човечество всеки има своя собствена мисия, своя собствена роля, която трябва да играе. Хората правят различни избори, затова и пътищата, по които вървят, са различни. Ти избираш да се стремиш към света, да реализираш светските си идеали и желания и да въплъщаваш ценностите си, докато аз избирам да се избавя от своите стремежи, идеали и желания, за да следвам Бог, да слушам словата Му, да вървя по Неговите пътища и да Го удовлетворявам. Така накрая ще мога да постигна спасение. Ти не се стремиш към този път, което си свободен да направиш. Никой не може да те принуди“. Какъв е този отговор? (Добър е.) Ако можеш да приемеш идеята за „избавяне от човешките стремежи, идеали и желания“, тогава тези думи са насочени към теб. Ако не можеш да я приемеш, тогава няма указание, че трябва да слушаш и да приемеш тези думи. Можеш да избереш да не слушаш или да се откажеш от Божието дело на управление за спасението на човечеството и да се откажеш от шанса си за спасение. Това е твое право. Можеш също така да не се избавиш от своите стремежи, идеали и желания, да излезеш в света и самоуверено и смело да ги реализираш. Никой няма да те принуди и никой няма да те осъди. Това е твое право. Твоят избор е и твоята мисия, а твоята мисия е ролята, която Бог ти е отредил да играеш сред хората. Това е всичко. Това е истинското положение на нещата. Каквото и да избереш, такъв ще бъде твоят път. По какъвто път тръгнеш, такава роля ще играеш сред хората. Толкова е просто. Това е истинското състояние на нещата. Значи това са същите думите като преди: „Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден“. Но откъде идва този стремеж? В източника си той е предопределен от Бог. Ако не избереш да приемеш истината и да изпълниш дълга си, това означава, че Бог не те е избрал и нямаш възможност за спасение. Казано направо, нямаш това благословение. То не е било отредено от Бог. Ако не се интересуваш от това да вярваш в Бог или да се стремиш към истината — ако не преследваш този аспект — тогава нямаш това благословение. Онези, на които е отредено да влязат в Божия дом, желаят да изпълняват дълга си там. Каквото и да каже Бог, те Го слушат. Ако Той иска да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, те го правят. Ако не могат да се избавят от тях, те си блъскат главата и разсъждават как да го направят. Такъв човек е готов да се стреми към спасение. Това е най-дълбоката нужда и изискване на неговата душа, което е предопределено от Бог, така че те имат това благословение, което е тяхна сполука. Ролята, която Бог ти е определил, е тази, която трябва да изпълниш. Това е източникът. Онези, които не са благословени, се стремят към света, докато онези, които са благословени, се стремят към истината — нима това не е факт? (Така е.) Та ако някой ви попита отново, ще можете ли да отговорите? (Да.) Кой е най-простият отговор? (Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден.) Всеки човек има свои собствени стремежи, не може да бъде принуден. Изискването да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си има за цел единствено да ти даде път на практикуване. Можеш да избереш да се избавиш от тях или да не се избавиш от тях. Всеки човек има свои собствени стремежи; той не може да бъде принуждаван. Ако приемеш, тогава тези думи са насочени към теб. Ако не приемеш, тогава те не са насочени към теб и избавянето от стремежите, идеалите и желанията няма нищо общо с теб. Ти си свободен. Разрешихме ли този въпрос? (Да.) Решен е, така че никой няма да го предъвква повече, нали? (Точно така.)

Съществува и друг проблем, когато става въпрос за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората. Някои казват: „Сега говориш, че хората трябва да се избавят от своите стремежи, идеали и желания. Дали причината за това е, че времето е близо, сетните дни са тук, бедствията са настъпили и Божият ден е дошъл?“. Така ли е? (Не.) Отговорът е отрицателен: не! Затова нека поговорим за конкретната причина. Понеже отговорът е отрицателен, тук със сигурност има някои детайлни въпроси, които трябва да бъдат споделени и разбрани. Нека поговорим за това: преди две хиляди или дори преди няколкостотин години цялата социална среда е била различна от днешната. Състоянието на нещата за цялото човечество е било различно от днешното. Жизнената им среда е била много подредена. Светът не е бил толкова нечестив, колкото е сега, човешкото общество не е било толкова хаотично, колкото е сега, и не е имало бедствия. Дали е трябвало хората пак да се избавят от своите стремежи, идеали и желания? (Да.) Защо? Посочете причината и говорете според вашите конкретни знания. (Сега, когато човечеството е покварено от Сатана, то има покварения нрав на Сатана, така че когато преследва идеалите и желанията си, всичко това е в преследване на слава, изгода и статус. Понеже се стремят към слава и изгода, те се сражават и бият помежду си, като се борят на живот и смърт, а в резултат на това са все по-дълбоко покварени от Сатана, все повече губят подобие на човешка природа и все повече се отдалечават от Бог. Така се вижда, че пътят на преследване на идеали и желания е погрешен. Следователно не защото Божият ден е близо, Той изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, а по-скоро хората изобщо не трябва да се стремят към тези неща. Те трябва да се стремят към тях по правилен начин, според Божиите слова.) Смятате ли, че избавянето от човешките стремежи, идеали и желания е принцип на практиката? (Да.) Да се избавиш от човешките стремежи, идеали и желания — това ли е истината? Това изискване на Бог към човека ли е? (Да.) Това е истина, изискване на Бог към човека. Това ли е тогава пътят, който хората трябва да следват? (Да.) След като това е истината, конкретно изискване на Бог към човека, и пътят, който хората трябва да следват, различава ли се това според времето и средата? (Не.) Защо не? Защото истината, Божиите изисквания и Божият път не се променят с промените във времето, мястото или средата. Независимо от времето, мястото и средата, истината винаги е истина и стандартът, който Бог изисква от човека, не се променя, както и стандартът, който Той изисква от Своите последователи. Така че независимо от времето, мястото или обстановката, Божиите пътища, по които трябва да вървят Неговите последователи, не се променят. Следователно изискването хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания в днешната епоха не е изискване, поставено пред човека само защото времето е близо или защото сетните дни са тук; не защото дните са малко, а бедствията са големи, нито пък поради страха човек да не изпадне в бедствие, има такова спешно изискване към човека, което изисква от него да предприеме крайни или радикални действия, за да постигне най-бързо навлизане в истината реалност. Не това е причината. Каква е тогава причината? Независимо от времето, било то преди няколкостотин или няколко хиляди години — и дори в наши дни — Божиите изисквания към човека в това отношение не са се променили. Просто преди няколко хиляди години, дори до всеки момент преди днешния, Бог не е оповестявал публично тези слова към човечеството в подробности, но Неговите изисквания към човека никога не са се променяли в нито един момент. Още от времето, когато хората са започнали да водят документация, Божиите изисквания към тях никога не са били да се стремят усърдно към света или да реализират собствените си идеали и желания в света. Единствените Му изисквания към тях са да слушат Неговите слова, да следват Неговия път, да не затъват в блатото на света и да не се стремят към света. Да оставим светските хора да се занимават със светските дела. Нека те да свършат тези неща. Те нямат нищо общо с онези, които вярват в Бог и Го следват. Единственото нещо, което вярващите в Бог трябва да правят, е да вървят по Божиите пътища и да Го следват. Вървенето по Божиите пътища е нещо, което вярващите и Божиите последователи са длъжни да правят. Това не се променя според времето, мястото или произхода. Дори и в бъдеще, когато човечеството бъде спасено и навлезе в следващата епоха, това изискване няма да се промени. Вслушването в Божиите слова и следването на Неговия път е отношението и конкретната практика, която един Божий последовател трябва да има към Него. Само чрез вслушване в Божиите слова и следване на Неговия път хората могат успешно да се боят от Бог и да отбягват злото. Следователно Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания не поради времето, нито поради уникалната среда или произход. Напротив, откакто съществуват хората, дори Бог да не им е дал ясно словата, Той винаги е изисквал от тях този критерий и принцип. Независимо колко хора могат да го постигнат, колко хора са в състояние да практикуват думите Му или колко от думите Му са в състояние да разберат, това изискване от Бог е неизменно. Вижте в Библията, където пише за онези уникални хора, които Бог е избрал в уникално време — Ной, Авраам, Исаак, Йов и т. н. Божиите изисквания към тях, пътя, който са следвали, целите и посоката на живота им, както и целите, към които са се стремели, и конкретните начини на действие, които са възприемали за живота и оцеляването си, въплъщават Божиите изисквания към човека. Какви са Божиите изисквания към човека? В тях е включено, че хората трябва да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, нали? (Правилно.) Независимо дали в духовно, или във физическо отношение, те трябва да отбягват шумните, безредни, нечестиви хора и да отбягват техните шумни, безредни, нечестиви течения. Преди имаше една не твърде подходяща дума — „очистен“. Всъщност значението на тази дума е да изиска от теб да се избавиш от твоите стремежи, идеали и желания — да ти попречи да станеш невярващ или да правиш нещата, които правят невярващите, или да преследваш стремежите им, и да те накара по-скоро да се стремиш към нещата, към които вярващият трябва да се стреми. Това е смисълът. Затова, когато някои хора казват „Дали защото времето е близо, сетните дни са тук и бедствията са настъпили, Бог изисква от хората да се избавят от своите стремежи, идеали и желания?“, какъв трябва да е отговорът на този въпрос? Би трябвало да бъде, че всички Божии изисквания към човека са истината и пътят, който хората трябва да следват. Те не се променят вследствие на промените във времето, мястото, околната среда, географското положение или социалната среда. Божиите слова са истината, истината, която не се е променяла от незапомнени времена, която не се променя през цялата вечност — така че всяко едно от Божиите изисквания към човека и всеки конкретен принцип на практика, който Той им поставя, датират от времето след като е създал човечеството, когато то все още не е имало летописи. Те съществуват заедно с Бог. С други думи, от момента, в който са се появили хората, човечеството е било в състояние да разбере Божиите изисквания към него. Независимо от областта, до която се отнасят изискванията, всички те са вечни и няма да се променят. Като цяло Божиите изисквания към човека са да се вслушва в словата Му и да следва пътя Му. Разбирате ли? (Да.) Божиите изисквания по никакъв начин не са свързани с развитието на света, с човешката социална среда, с времето или мястото, или с географската среда и пространството, в което хората живеят. След като се вслушат в Божиите слова, хората е редно да ги спазват и практикуват. Бог няма други изисквания към хората. Когато чуят и разберат Неговите слова, за тях е достатъчно да ги практикуват и спазват. Те ще са постигнали нужното равнище, за да бъдат приемливо сътворено същество в Неговите очи. Разбирате ли? (Да.) Следователно независимо от времето, социалната среда, произхода или географското положение, това, което трябва да направиш, е да се вслушваш в Божиите слова, да разбереш какво казва Той и какви са Неговите изисквания към теб, а следващото нещо, което трябва да направиш, е да слушаш, да се покоряваш и да практикуваш. Не се занимавай с неща като например: „Големи ли са сега бедствията във външния свят? В хаос ли е светът? Опасно ли е да се излиза навън в света? Мога ли да се разболея от чума? Мога ли да умра? Ще попадна ли в бедствията? Има ли изкушения там?“. Да се мисли за такива неща е безполезно и те нямат нищо общо с теб. Просто трябва да се занимаваш с това да се стремиш към истината и да следваш Божия път, а не с обстановката във външния свят. Независимо каква е обстановката във външния свят, ти си сътворено същество, а Бог е Създателят. Връзката между Създателя и сътворените същества няма да се промени, твоята личност няма да се промени, както няма да се промени и Божията същност. Винаги ще бъдеш човек, който трябва да следва Божия път, да слуша Неговите слова и да Му се покорява. Бог винаги ще бъде Този, който властва над теб, подрежда съдбата ти и те води през живота. Връзката ти с Него няма да се промени, Неговата идентичност няма да се промени, както няма да се промени и твоята личност. Поради всичко това, независимо от момента, твоята отговорност, задължение и най-висш дълг са да слушаш Божиите слова, да им се покоряваш и да ги практикуваш. Това никога няма да е погрешно и е най-висшият критерий. Разрешен ли е този проблем? (Да.) Решен е. Ясно ли говорих? Говорих ли по-правилно от вас? (Да.) В какво отношение съм прав? (Говорихме само в общи линии, но Бог е разгледал този въпрос доста обстойно, а също така е съобщил, че Божиите слова са истината, методите, които хората трябва да спазват, и че хората трябва да слушат Божиите слова и да следват Неговия път. Бог е казал всичко това ясно.) Това, което казвам, е един аспект на истината. Изразът „аспект на истината“ е теория, така че какво подкрепя тази теория? Това са тези предварително изречени, конкретни факти и съдържание. За всички тези факти има доказателства. Нито един от тях не е измислен, нито е въображаем. Те всички са факти или са същността и реалността на външните явления на фактите. Ако можеш да ги схванеш и разбереш, това доказва, че разбираш истината. Причината, поради която не можете да го изречете на глас, е, че все още не разбирате този аспект на истината, нито пък разбирате основната същност и реалност на тези явления, затова просто говорите малко за вашите чувства и знания, което е далеч от истината. Не е ли така? (Така е.) Този въпрос е решен, така че нека го оставим така. Що се отнася до темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията, които възникват в резултат на интересите и хобитата, необходимо ли беше да включим този въпрос като допълнителна точка? (Да.) Беше необходимо. Всеки въпрос засяга част от истината, тоест засяга реалността и същността на някои факти, а зад реалността и същността винаги стоят Божиите разпореждания, планове, идеи и желания. И какво още? Някои от конкретните Божии методи, както и основата, целите и предпоставките на Неговите действия. Те са реалността.

След приключване на разговора по темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията, които се пораждат от интересите и хобитата, трябва да разговаряме по следващата тема. Коя е тя? Това е, че хората трябва да се избавят от стремежите, идеалите и желанията си, които възникват от брака. Очевидно тази тема засяга всички разнообразни проблеми, свързани с брака. Дали тази тема не е малко по-голяма от интересите и хобитата? Но не се страхувайте от нейния обем. Ще я разнищим малко по малко, докато постепенно я разберем и проникнем в нея чрез общението. Линията, която ще следваме в общението по тази тема, е дисекция на въпроса за брака от гледна точка и в аспектите на същността на проблемите тук, както положителни, така и негативни. Ще разгледаме различните разбирания на хората за брака, били те правилни или неправилни, допусканите от тях грешки в брака, както и различните неправилни идеи и гледни точки, които въпросът поражда, като в крайна сметка ще дадем възможност на хората да се избавят от стремежите, идеалите и желанията, произтичащи от брака. Най-добрата и най-лесна практика за постигане на „избавяне“ е следната: първо, трябва ясно да видиш същността на проблемите и да ги прозреш, независимо дали са положителни или негативни. После трябва да си в състояние правилно и рационално да се справиш с проблемите. Това е активната страна на нещата. От пасивната страна на нещата трябва да си в състояние да разбереш и прозреш погрешните идеи, гледни точки и нагласи, които проблемите ти носят, или различните вредни и негативни влияния, които те пораждат в твоята човешка природа, и след това, от тези аспекти, да можеш да се избавиш. С други думи, трябва да си в състояние да разбереш и прозреш тези проблеми, без да си ангажиран или обвързан с погрешните идеи, които тези проблеми пораждат, и без да им позволяваш да контролират живота ти и да те водят по лъжливи пътеки или да те карат да правиш погрешни избори. Накратко, независимо дали общуваме върху позитивното или негативното, крайната цел е да дадем възможност на хората да се справят рационално с проблема за брака, да не използват погрешни идеи и възгледи, за да го разберат и подходят към него, нито да имат неправилно отношение към него. Това е правилното разбиране на практиката на „избавянето“. Добре, нека да продължим разговора за стремежите, идеалите и желанията, които възникват от брака. Първо, нека разгледаме определението за брак, какво представлява това понятие. Повечето от вас не са сключвали брак, нали? Виждам, че повечето от вас са възрастни хора. Какво означава да си възрастен? Означава, че вече сте достигнали или преминали възрастта за сключване на брак. Независимо дали сте на тази възраст или сте я преминали, всеки човек има някакви сравнително буржоазни възгледи, определения и концепции за брака, независимо дали са правилни или не. Затова нека първо да проучим какво всъщност е бракът. Първо, с ваши собствени думи: какво всъщност е бракът? Ако искаме да говорим за това кой е компетентен да говори за брака, вероятно това са тези, които са имали брак преди. Затова нека първо да започнем с тези, които са сключвали брак, а когато те приключат да говорят, можем да преминем към възрастните, които не са сключвали брак. Можете да говорите за вашите възгледи за брака, а ние ще изслушаме вашето разбиране и определение за брака. Кажете това, което имате да кажете, независимо дали е приятно за слушане или не — оплаквания или очаквания от брака, няма проблем. (Преди да сключи брак, всеки има очаквания. Някои хора го правят, за да могат да живеят богато, а други се стремят към щастлив брак, търсят принц на бял кон, като си фантазират, че ще живеят щастливо. Има и такива, които искат да използват брака, за да постигнат някакви свои цели.) И така, според теб какво всъщност е бракът? Дали е сделка? Или игра? Какво е? Някои от ситуациите, които спомена, са свързани с благополучен живот, който е вид сключване на сделка. Какво друго? (Чувствам, че за мен бракът е просто нещо, за което копнея, нещо, за което жадувам.) Кой друг иска да говори? Какви знания имат семейните хора за брака? Особено онези, които имат брак от десет или двадесет години — какви чувства имате относно брака? Обикновено не сте ли изпълнени с размисли за брака? От една страна, имате опит със собствения си брак, а от друга сте виждали браковете на хората около вас, като същевременно сте мислили и за браковете на другите, които сте виждали в книгите, литературата и филмите. И така, от тези гледни точки какво според теб е бракът? Как би го определил? Какво разбираш за него? Как определяш брака? Семейните хора, тези, които са семейни от няколко години — особено тези от вас, които са отгледали деца — какви са вашите чувства относно брака? Говорете. (Мога да допълня малко. От малка гледам много телевизионни програми. Винаги съм копнеела за щастлив семеен живот, но след като се омъжих, разбрах, че той не е такъв, какъвто съм си го представяла. След като се омъжих, първото нещо, което трябваше да направя, беше да работя усилено за семейството си, което беше много уморително. Освен това, поради несъвместимост между темперамента на съпруга ми и моя темперамент, както и между нещата, за които копнеехме и които преследвахме — особено разликата между пътищата, по които вървяхме — имахме много различия в живота, до такава степен, че спорехме. Животът беше труден. В този момент почувствах, че брачният живот, за който копнеех като дете, всъщност не е реалистичен. Това беше просто едно приятно желание, но истинският живот не е такъв. Това са моите мисли за брака.) Значи твоето разбиране за брака е, че той е горчив, така ли е? (Да.) Значи всички твои спомени и припомняния са горчиви, уморителни, болезнени и непоносими, ако трябва да погледнеш назад. Чувствала си се разстроена, така че след това не си имала по-добри очаквания за брака. Смяташ, че бракът не отговаря на твоите желания, че не е добър или романтичен. Приемаш брака като трагедия — приблизително това ли имаш предвид? (Да.) В брака си, независимо дали говорим за неща, които си могла да направиш, или които не си искала да направиш, си била особено уморена и огорчена от всичко, така ли е? (Да.) Бракът е горчив — това е един вид чувство, което хората могат да отнесат към себе си или да усетят сами. Независимо под каква форма, в момента в света вероятно има повече от няколко различни твърдения за брака и семейството. Има повече от няколко във филмите и книгите, а в обществото има експерти по брака и взаимоотношенията, които анализират и правят дисекция на всякакви бракове, занимават се с противоречията, които се появяват в тях, и ги разрешават, за да съдействат за разбирателство. В крайна сметка обществото е популяризирало някои изказвания за брака. С кои от тези популярни твърдения за брака сте съгласни или ви харесват? (Боже, хората в обществото често казват, че да се ожениш е все едно да влезеш в гроба. Смятам, че след като сключат брак, създадат семейство и имат деца, хората имат отговорности, трябва да работят безкрайно, за да издържат семейството си, а като прибавим към това и дисхармонията, която идва от съвместното съжителство на двама души, това води до възникването на всякакви проблеми и трудности.) Каква е конкретната фраза? „Бракът е гроб“. Дали има някакви известни, популярни поговорки в Китай? Дали фразата „Бракът е гроб“ не е много популярна? (Така е.) Какво друго? „Бракът е град под обсада — онези отвън искат да влязат, а онези вътре искат да излязат“. Какво друго? „Бракът без любов е неморален“. Те смятат, че бракът е признак на любов, а брак без любов е неморален Използват романтичната любов, за да измерят критерия за морал. Това ли са определенията и понятията за брака, които имат семейните хора? (Да.) Накратко казано, тези, които са семейни, са изпълнени с горчивина. Да използваме една фраза, която да го опише: „Бракът е гроб“. Толкова ли е просто? Семейните хора приключиха с изказванията си, така че сега можем да чуем какво имат да кажат несемейните, необвързани хора. Кой иска да говори за своето разбиране за брака? Дори да е детинско, да е фантазия или очаквания, които нямат връзка с реалността, всичко е наред. (Боже, аз смятам, че бракът е живот на двама души като партньори, живот на ежедневните нужди.) Сключвала ли си брак преди? Имаш ли някакъв личен опит? (Не.) Ежедневни нужди, живот като партньори — наистина ли мислиш така? Толкова практично? (В моите идеали бракът не е такъв, но това съм виждала в брака на собствените си родители.) Бракът на родителите ти е такъв, но твоят идеал за брак е друг. Какво е твоето разбиране и стремеж, когато става въпрос за брака? (Когато бях малка, моето разбиране беше просто да намеря някого, на когото да се възхищавам, а след това да живея щастливо и романтично с него.) Искала си да живееш с него, да държиш ръката му и да остареете заедно, така ли? (Да.) Това е твоето конкретно разбиране за брака, което включва самата теб, а не го извличаш, докато гледаш другите. Това, което виждаш в браковете на другите, е само повърхностният им облик, и понеже все още не си го изпитала сама, не знаеш дали това, което виждаш, е реалността на фактите или само повърхностният им облик. Това, което смяташ, че е реално, ще остане завинаги в твоите представи и гледни точки. Една част от разбирането на младите хора за брака е да живеят романтично с любимия човек, да се държат за ръце, да остаряват заедно и да изживеят този живот заедно. Имате ли всички вие някакво друго разбиране за брака? (Не.)

Някои хора казват: „Бракът е да намериш някой, който те обича. Няма значение дали е романтичен, или не, нито пък е необходимо да го обичаш толкова много. Най-малкото, той трябва да те обича, да си в сърцето му и да имате общи стремежи, идеали, характер, интереси и хобита, за да можете да си допадате и да живеете заедно“. Други казват: „Намери някой, с когото да живееш, когото да обичаш и той да те обича. Само това е щастие“. А има и други, чието разбиране за брака е: „Трябва да намериш човек, който е икономически стабилен, за да не се притесняваш за дрехи и храна през последната част от живота си и да живееш охолно в материално отношение, а не да се измъчваш от бедност. Независимо колко е възрастен или как изглежда, какъв характер и вкусове има, той е подходящ, стига да има пари. Приемлив е, стига да може да ти дава пари за харчене и да може да задоволява материалните ти нужди. Животът с такъв човек носи щастие и физически ще се чувстваш комфортно. Това е бракът“. Това са някои от изискванията и определенията за брака, които хората дават. Според разбиранията на повечето хора бракът означава да намерят любимия, човека на мечтите си, приказния принц, и да заживеят с него в разбирателство. Например някои хора си представят, че техният приказен принц е някоя звезда или знаменитост, някой с пари, слава и богатство. Смятат, че само животът с такъв човек е достоен, приятен и съвършен брак, както и че само такъв живот е щастлив. Някои хора си представят, че половинката им трябва да е човек с положение. Представят си, че трябва да е красив и привлекателен. Представят си, че трябва да е човек с връзки, влиятелен, заможен, от богато семейство. Представят си, че трябва да е амбициозен и добър в работата си човек. Представят си, че трябва да е уникално талантлив. Представят си, че трябва да има някакви определени черти на характера. Всички тези неща, както и други, са изисквания, които хората имат към брака, и, разбира се, това са представите, понятията и гледните точки, които имат за брака. Накратко, онези, които са сключвали брак преди, казват, че бракът е твоят гроб, че встъпването в брак е като да влезеш в гроба или да изпаднеш в беда. Онези, които не са сключвали брак, си го представят като нещо особено приятно и романтично и са изпълнени с копнежи и очаквания. Но независимо дали става дума за сключвалите брак, или за несключвалите, никой не може да изкаже твърде ясно разбирането или схващането си за брака, нито за това какво е действителното определение и понятие за него, нали? (Не.) Онези, които са преживели брака, казват: „Бракът е твоят гроб, той е горчив“. Някои от тези, които не са сключвали брак, казват: „Твоето разбиране за брака е неправилно. Казваш, че бракът е лош, защото си твърде егоистичен. Не си полагал много усилия в брака си. Поради различни твои недостатъци и проблеми си довел брака си до безпорядък. Разрушил си и си развалил брака си със собствените си ръце“. Някои хора, вече сключили брак, казват на онези необвързани хора, които все още не са сключили брак: „Ти си невежо дете, какво ли разбираш? Знаеш ли какво е бракът? Бракът не се състои от един човек, нито от двама души — той обхваща две семейства или дори два рода. Той крие в себе си много въпроси, които не са нито прости, нито ясни. Дори в свят от двама, където се касае само за двама души, това не е толкова просто. Колкото и приятни да са представите и фантазиите ви за брака, с напредването на времето ще бъдат притъпени от дребнавостите на ежедневните нужди, докато цветът и ароматът им избледнеят. Ти нямаш брак, така че какво знаеш? Никога не си имал брак, никога не си управлявал брак, така че не си квалифициран да го оценяваш или да правиш критични забележки. Твоето разбиране за брака е въображение, пожелателно мислене — не е основано на реалността!“. Независимо кой говори за него, има обективна обосновка, но в крайна сметка какво в действителност е бракът? Коя гледна точка за него е най-правилната и най-обективната? Коя от тях е в най-голяма степен съгласно истината? Как трябва да се гледа на него? Независимо дали става дума за тези, които вече са преживели брака, или за тези, които не са, от една страна, тяхното разбиране за брака е изпълнено със собствените им представи, а от друга, поквареното човечество е изпълнено с емоции по отношение на ролята, която играе в брака. Тъй като поквареното човечество не разбира принципите, които трябва да следва в различните среди, и не разбира ролята, която играе в брака, нито задълженията и отговорностите, които трябва да изпълнява, някои от изказванията му за брака са неизбежно емоционални и включват личен егоизъм, прибързаност и т. н. Разбира се, независимо дали човек е семеен или не, ако той не гледа на брака от гледна точка на истината и ако няма чисто разбиране и познание за него от Бог, то тогава, като изключим целия му практически личен опит в брака, разбирането му за него е в голяма степен повлияно от обществото и от нечестивото човечество. Влияние върху него оказват също атмосферата, тенденциите и общественото мнение, както и погрешните, пристрастни и, казано по-точно, нехуманни мнения за брака, изказвани от хората от всички нива и слоеве на обществото. Заради тези неща, които другите казват, хората, от една страна, ще бъдат несъзнателно повлияни и контролирани от тези мисли и гледни точки, а от друга страна ще приемат несъзнателно тези нагласи и отношение към брака, както и тези начини на справяне с него и нагласите към живота, които имат живеещите в брак. Поначало хората нямат положително разбиране за брака, нито пък позитивни, точни знания и мисловно възприятие за него. Освен това както обществото, така и нечестивото човечество им внушават негативни и погрешни мисли за брака. Затова мислите и гледните точки на хората за брака стават изопачени и дори нечестиви. Докато живееш и оцеляваш в това общество и имаш очи да виждаш, уши да чуваш и мисли да размишляваш над въпроси, в различна степен ще приемеш тези погрешни мисли и гледни точки, което води до неправилно, предубедено разбиране и познание за брака. Например преди сто години хората не са разбирали какво е романтична любов и разбирането им за брака е било много просто. Когато някой достигнел брачна възраст, сватовник го представял, родителите му се грижели за всичко, а след това той вдигал сватба с представител на противоположния пол, сключвали брак и двамата живеели заедно и прекарвали дните си. Така те се придружавали един друг през този живот до неговия край. Толкова прост е бил бракът. Ставало е дума за двама души — двама души от различни семейства, които живеят заедно, придружават се, грижат се един за друг и живеят заедно цял живот. Толкова просто е било. Но в един момент хората започнали да лелеят това, което наричат романтична любов, и тя била добавена към съдържанието на брака, и така е до наши дни. Този термин „романтична любов“ или значението и идеята за него вече не е нещо, от което хората дълбоко в сърцето си се смущават или за което им е трудно да говорят. Напротив, той съществува съвсем естествено в мислите на хората и за тях е естествено да го обсъждат, до такава степен, че дори хора, които все още не са възрастни, обсъждат това, което наричат романтична любов. Така че този вид мисли, гледни точки и твърдения неусетно оказват влияние върху всички, мъже и жени, стари и млади. Това влияние е причината разбиранията на всички за брака да са толкова претенциозни — по-точно казано, те са предубедени. Всеки е започнал да си играе с любовта и страстта. Така наречената „романтична любов“ на човека е просто съчетание на любов и страст^[а]. Какво означава „любов“? Любовта е вид привързаност. Какво означава „страст“? Означава похот. Бракът вече не е нещо толкова просто като двама души, които прекарват дните си заедно като партньори. Той по-скоро се е превърнал в играчка за привързаност и похот. Не е ли така? (Така е.) Хората са започнали да възприемат брака като съчетание от похот и привързаност, така че може ли техните бракове да са добри? Мъжете и жените не живеят правилно, нито изпълняват добре задълженията си и прекарват дните си по начин, който не е практичен. Те често говорят за любов, страст, привързаност и похот. Мислиш ли, че така могат да живеят спокойно и стабилно? (Не.) Кой човек може да премине през тези изкушения и съблазни? Никой не може. Хората в обществото са изпълнени с похот и привързаност един към друг. Това наричат романтична любов и така съвременните хора разбират брака. Това е тяхната най-висока оценка на брака, най-висшият вкус. Така че ситуацията с брака на съвременните хора се е променила до неузнаваемост и е в страхотна, ужасна бъркотия. Бракът вече не е нещо толкова просто като въпрос между мъж и жена, а по-скоро се е превърнал във въпрос на всички хора, мъже и жени, в заиграване с привързаността и похотта — напълно се е извратил. Под съблазняващото влияние на нечестиви течения или чрез насаждане на нечестиви мисли разбирането и гледната точка на хората за брака се деформират, стават ненормални и нечестиви. В допълнение към това филмите и телевизионните програми, както и литературните и художествените произведения на обществото, непрекъснато предлагат все по-нечестиви и неморални тълкувания и твърдения за брака. Режисьори, писатели и актьори подробно представят брака като ужасно състояние, изпълнено с нечестивост и похот, което хвърля нормалните бракове в хаос. Затова откакто съществува романтичната любов, разводите стават все по-често срещани в човешкото общество, както и извънбрачните връзки. Все повече деца са принудени да понасят щетите от развода на родителите си, принудени са да живеят със самотни майки или бащи, като по този начин преминават детството и младостта им, или израстват в неподходящите брачни ситуации на родителите си. Причината за всички тези различни брачни трагедии, тези неправилни или деформирани бракове, е, че възгледите за брака, които обществото пропагандира, са предубедени, нечестиви и неморални, до такава степен, че в тях липсват етика и морал. Понеже човечеството няма точна представа за положителните или правилните неща, хората несъзнателно приемат пропагандираните от обществото мисли и възгледи, независимо колко уродливи са те. Тези неща са като чума, която се разпространява по цялото ти тяло, разяжда всяка твоя мисъл и идея и правилните части на твоята човешка природа. Съвестта и разумът на нормалната ти човешка природа бързо се замъгляват, стават неясни или слаби. Тогава тези мисли и гледни точки, идващи от Сатана, които са изкривени, нечестиви и лишени от етика и морал, заемат първостепенна позиция и доминираща роля дълбоко в мислите и сърцето ти, както и в умствения ти свят. Щом тези неща заемат първостепенна позиция и доминираща роля, гледната ти точка по въпроси като брака бързо се изкривява, изопачава и се лишава от етика и морал, до такава степен, че става нечестива, но ти самия не го знаеш и го смяташ за напълно правилно: „Всички мислят така, защо не и аз? Щом всеки мисли така, значи е правилно, та не е ли редно и аз да мисля така? Значи, щом никой друг не се изчервява, когато говори за романтична любов, то и аз не трябва да го правя. Първия път бях малко срамежлив, малко смутен и ми беше трудно да отворя уста. След като говорих за това още няколко пъти, вече бях добре. Като слушах повече и говорих повече за това, то стана мой собствен начин на мислене“. Вярно е, че говориш и слушаш и това се превръща в твое собствено разбиране, но истинското, първоначалното разбиране за брака не може да устои дълбоко в мислите ти, така че ти си загубил съвестта и разума, които би трябвало да имаш като нормален човек. Каква е причината за тази загуба? Защото си приел така наречения „романтично любовен“ възглед за брака. Този възглед е погълнал първоначалното разбиране и чувството за отговорност, което твоята нормална човешка природа има към брака. Много бързо започваш лично да прилагаш на практика собственото си разбиране за романтичната любов. Непрекъснато търсиш хора, които да ти допадат, които те обичат или които ти обичаш, и преследваш романтичната любов с честни или нечестни средства, като полагаш големи усилия и проявяваш голямо безсрамие, дотолкова, че през целия си живот изразходваш енергия в името на романтичната любов — тогава с теб е свършено. Да речем, че в процеса на преследване на романтичната любов една жена открива някого, на когото се възхищава, и си мисли: „Влюбени сме, хайде да се оженим“. След като се омъжи, тя живее известно време с този човек, после осъзнава, че той има някои недостатъци, и си мисли: „Той не ме харесва, а и аз не го харесвам. Не сме подходящи един за друг, така че романтичната ни любов беше грешка. Добре, ще се разведем“. След развода тя взема със себе си дете на две-три години и се подготвя да си намери друг, като си мисли: „Тъй като последният ми брак беше без любов, трябва да съм сигурна, че в следващия ще има истинска романтична любов. Този път трябва да съм сигурна, затова трябва да прекарам известно време в проучване“. След известно време тя попада на някой друг: „Ах, това е любовта от моите мечти, човекът, когото си представях, че ще харесам. Той ме харесва и аз го харесвам. Той не може да се отдели от мен, а и аз не мога да се отделя от него. Ние сме като два магнита, които се привличат един друг и винаги искат да бъдат заедно. Влюбени сме, хайде да се оженим“. Така тя се омъжва отново. След като се омъжва, ражда още едно дете и след две-три години си мисли: „Този човек има повече от няколко недостатъка — хем е мързелив, хем е алчен. Обича да се хвали и да се изтъква, както и да бърбори. Не изпълнява отговорностите си, не дава спечелените пари на семейството, а по цял ден пие и играе хазарт. Това не е човекът, когото искам да обичам. Не такъв е човекът, когото обичам. Развод!“. С две деца на ръце, тя се развежда отново. След като се развежда, започва да обмисля: какво е романтичната любов? Тя не може да каже. Някои хора имат два или три неуспешни брака и какво казват накрая? „Не вярвам в романтичната любов, вярвам в човешката природа“. Виждаш ли, лутат се напред-назад и не знаят в какво трябва да вярват. Не знаят какво е бракът; приемат погрешни мисли и гледни точки и ги използват като свои критерии. Сами прилагат тези мисли и гледни точки на практика, като в същото време съсипват брака си и самите себе си, както и други хора. Вредят в различна степен на следващото поколение и на себе си, както физически, така и духовно. Всички тези неща са част от причината, поради която хората изпитват болка и безпомощност по отношение на брака, поради която нямат добри чувства към него. Дотук споделих за различните гледни точки и определения на хората за брака, както и за положението, в което се намира човешкият брак в резултат на неправилните гледни точки, които съвременните хора имат по отношение на него. Накратко, добро или лошо е положението на съвременния човешки брак? (Лошо.) Няма перспективи пред него, не е оптимистичен и все повече се обръща с главата надолу. От Изтока до Запада, от Юга до Севера, човешкият брак е в страховито, ужасно състояние. Всички хора от сегашното поколение — под четиридесет или петдесетгодишна възраст — са свидетели на нещастието на браковете на предишното и следващите поколения, както и на възгледите им за брака и техния неуспешен брачен опит. Разбира се, много хора на възраст под четиридесет години са жертва на всякакви нещастни бракове. Някои от тях са самотни майки, други — самотни бащи, макар че, разбира се, погледнато относително, няма толкова много самотни бащи. Някои хора израстват с родната си майка и доведен баща, други — с родния си баща и мащеха, а трети — с братя и сестри от различни майки и бащи. Други имат разведени родители, които се женят повторно, и никой от родителите им не ги иска, така че те стават сираци, които след няколко години лутане в обществото израстват като възрастни. Тогава и те стават доведени бащи или мащехи или самотни майки или бащи. Това е положението на съвременния брак. Дали това, че човечеството е довело брака до такова ниво, не е резултат от покваряването им от Сатана? (Така е.) Тази необходима форма на най-основното оцеляване и размножаване на човечеството е била напълно осакатена и превърната в каша. Как според теб живее човечеството? Да се гледа животът на всяко семейство е досадно, твърде ужасно е дори да се погледне. Нека не говорим повече за това. Колкото повече говори човек, толкова по-неприятно се чувства, нали?

След като говорим за темата за брака, би трябвало да видим какво всъщност е точното и правилно определение и понятие за него. Понеже става дума за точното, правилно определение и концепция за брака, трябва да потърсим отговора в Божиите слова, да дадем на брака правилно определение и концепция въз основа на всичко, което Бог е казал и направил по въпроса, да изясним истинското състояние на брака и да изясним първоначалния замисъл зад създаването и съществуването му. Ако някой иска ясно да види определението и концепцията за брака, то трябва първо да започне с поглед към предците на човечеството. Каква е причината да започнем с поглед към предците на човечеството? Човечеството е успяло да оцелее до наши дни благодарение на брака на своите предци; следователно първопричината днес да има толкова много хора е бракът между онези, които Бог е създал в началото. Затова, ако човек иска да разбере точното определение и концепция за брака, трябва да започне, като погледне брака на предците на човечеството. Кога е започнал да съществува бракът при предците на човечеството? Започнал е със създаването на човека от Бог. Записано е още в книгата Битие, така че трябва да отворим Библията и да видим какво се казва в тези пасажи. Интересува ли се мнозинството от хората от тази тема? Онези, които вече имат брак, може би си мислят, че дори няма за какво да се говори, че тази тема е много банална, но младите необвързани хора са особено заинтересовани от нея, защото смятат, че бракът е загадъчен и че има много неща, които не знаят за него. Така че нека започнем да говорим от самото начало. Някой чете Битие 2:18. („И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“.) След това Битие 2:21-24. („Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“.) След това Битие 3:16-19. („На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“.) Ще спрем дотук. Има пет стиха във втора глава и четири стиха в трета глава, общо девет стиха от Писанието. Деветте стиха в Битие описват едно нещо, а именно как е възникнал бракът на праотеца на човечеството. Не е ли така? (Така е.) Разбирате ли сега? Разбирате ли малко по-добре общия смисъл и в състояние ли сте да го запомните? Кое е основното нещо, за което се говори тук? (Как е възникнал бракът на праотеца на човечеството.) И така, как е възникнал всъщност? (Бог го е подготвил.) Точно така, това е истинското положение на нещата. Бог го е подготвил за човека. Той е създал Адам, след това е създал партньор за него, съпруга, която да му помага и да го придружава, да живее с него. Това е произходът на брака на праотеца на човечеството и е източникът на човешкия брак. Не е ли така? (Така е.) Ние познаваме източника на човешкия брак: предопределен е от Бог. Той е подготвил за прародителя на човечеството партньор, който може да се нарече и съпруга, която да му помага и да го придружава в живота. Това е произходът и източникът на човешкия брак. И така, след като разгледахме произхода и източника на човешкия брак, как трябва да го разбираме правилно? Бихте ли казали, че бракът е свещен? (Да.) Свещен ли е той? Има ли нещо общо със светостта? Няма. Не можете да кажете, че е свещен. Бракът е устроен и предопределен от Бог. Произходът и източникът му са в Божието творение. Бог е създал първия човек, който се е нуждаел от партньор, който да му помага и да го придружава, да живее с него, и така Бог е създал партньор за него и тогава се е появил човешкият брак. Това е всичко. Толкова е просто. Това е най-простото разбиране за брака, което трябва да имате. Бракът идва от Бог. От Него е устроен и предопределен. Най-малкото, можете да кажете, че той не е нещо негативно, а по-скоро положително. Също така би могло да се каже с точност, че бракът е правилен, че той е правилен сегмент в хода на човешкия живот и в процеса на съществуване на хората. Не е нечестив, нито пък е инструмент или средство за поквара на човечеството. Той е правилен и положителен, защото е създаден и определен от Бог и, разбира се, Бог го е устроил. Човешкият брак произхожда от Божието творение и е нещо, което Бог лично е уредил и предопределил, така че, ако погледнем от този ъгъл, единствената гледна точка, която човек трябва да има по отношение на брака, е, че той идва от Бог, че е правилно и положително нещо, че не е негативен, нечестив, егоистичен или мрачен. Той не идва от човека, нито от Сатана, още по-малко пък се е развил органично в природата. По-скоро Бог го е създал, устроил и предначертал със собствените Си ръце. Това е абсолютно сигурно. Това е най-изначалното, най-точното определение и концепция за брака.

Сега, след като разбрахте каква е точната концепция и определение за брака, които хората трябва да имат, нека да разгледаме следното: какъв е смисълът на Божието предопределяне и уреждане на брака? Това се споменава в стиховете от Библията, които току-що прочетохме, а именно: защо човечеството има брак, какви са били Божиите мисли, какви са били ситуацията и обстоятелствата по онова време и при какви обстоятелства Бог е дал този брак на човека. Бог Йехова казва това по следния начин: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. С тези думи се казват две неща. Първо, Бог видял, че този човек е твърде самотен, защото е сам, без партньор, без някой, с когото да разговаря, или без спътник, с когото да споделя щастието и мислите си. Той видял, че животът му ще бъде скучен, блудкав и безинтересен, затова Му хрумнаа една мисъл: един човек е малко самотно, затова трябва да му създам партньор. Този партньор ще бъде неговата съпруга, която ще го придружава навсякъде и ще му помага във всичко. Тя ще бъде неговият партньор и съпруга. Целта на партньора е да го съпътства през живота, да върви заедно с него по пътя на живота му. Дали за десет, двадесет, сто или двеста години, този партньор ще бъде този, който е до него, този, който е с него навсякъде, който ще говори с него, ще споделя с него щастието, болката и всяка емоция, и в същото време ще го придружава и ще го предпазва от самота. Тези мисли и идеи, възникнали в ума на Бог, са обстоятелствата на източника на човешкия брак. При тези обстоятелства Бог е направил нещо друго. Нека да разгледаме библейския текст: „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него“. Бог взел едно ребро от мъжа, взел глина и използвал реброто, за да сътвори друг човек. Този човек бил направен от реброто на мъжа, създаден от неговото ребро. Казано на разговорен език, този човек — партньорката на Адам — бил създаден от плътта и костите, взети от неговото тяло, така че не може ли да се каже, че като е била негова партньорка, тя също е била част от тялото му? (Да.) С други думи, тя е произлязла от него. След като била създадена, как я нарекъл Адам? „Жена“. Адам е бил мъж, тя е била жена. Ясно е, че това са били двама души от различен пол. Бог първо е създал човек с мъжки физиологични характеристики, след което е взел ребро от мъжа и е създал човек с женски физиологични характеристики. Тези двама души са живели заедно като едно цяло, което представлява брак, и така е възникнал бракът. Следователно, независимо от какви родители е отгледан някой, накрая всички трябва да сключат брак и да се съединят с другата си половина под Божието предопределение и разпореждане, и да извървят докрай пътя. Това е Божието предопределение. От една страна, погледнато обективно, хората се нуждаят от партньори, а от друга страна, погледнато субективно, тъй като бракът е предначертан от Бог, съпругът и съпругата трябва да бъдат едно цяло, една личност, която не може да бъде разделена. Това е както субективен, така и обективен факт. Затова всеки човек трябва да напусне семейството, в което се е родил, да сключи брак и да създаде семейство с другата си половинка. Това е неизбежно. Защо? Защото е предначертано от Бог и е нещо, което Той е уредил от самото начало на човека. Какво казва това на хората? Независимо кой си представяш, че е твоята втора половинка, дали той е този, от когото субективно се нуждаеш и на когото се надяваш, и независимо от неговия произход, човекът, с когото ще сключиш брак, с когото ще създадеш семейство и ще прекараш този живот, със сигурност е този, който вече е предопределен и отреден за теб от Бог. Не е ли така? (Така е.) Каква е причината за това? (Божието предопределение.) Причината е Божието предопределение. Ако погледнем на това в контекста на предишните животи или от гледна точка на Бог, мъжът и жената, които сключват брак, всъщност са едно цяло, така че Бог устройва за теб да сключиш брак и да прекараш живота си с човека, с когото си едно цяло. Казано просто, така е. Независимо дали човекът, за когото се омъжваш, е любимият от твоите мечти, твоят приказен принц, човекът, когото си очаквала; независимо дали го обичаш или той теб, дали сте се оженили съвсем естествено, по късмет и стечение на обстоятелствата, или при някакви други обстоятелства, вашият брак е предопределен от Бог. Вие сте партньорите, които Бог е отредил един за друг, хората, които Бог е отредил да се придружават един друг и които е отредил да прекарат този живот заедно и да вървят до края ръка за ръка. Не е ли така? (Така е.) Смятате ли, че това разбиране е претенциозно или погрешно? (Не.) То не е нито претенциозно, нито погрешно. Някои хора казват: „Може би грешиш, като казваш това. Ако тези бракове наистина са предначертани от Бог, защо тогава някои от тях все пак завършват с развод?“. Това е така, защото с човешката природа на тези хора има проблеми, което е отделен въпрос. Това засяга темата за стремежа към истината, по която ще разговаряме по-късно. В момента, когато говорим за определението, разбирането и точната концепция за брака, факт е, че това е така. Някои хора казват: „Щом Ти казваш, че съпругът и съпругата са едно цяло, тогава не е ли така, както казват невярващите: „Ако е писано да стане, значи така трябва да стане, а ако не е писано, значи не трябва да става“, и както казват хората от някои народи^[б]: „Нужни са сто години добра карма, за да заслужиш възможността да плаваш в една лодка с някого, и хиляда години добра карма, за да делиш с него брачното ложе“?“. Смятате ли, че бракът, както говорим за него сега, има нещо общо с тези поговорки? (Не.) Те не са свързани. Съществуването на брака не е резултат от облагородяване — той е предначертан от Бог. Когато Той предопредели двама души да станат съпруг и съпруга, да станат партньори един на друг, те не трябва да се самооблагородяват. Какво ще облагородяват? Морални устои? Човешка природа? Не е нужно да се самооблагородяват. Това е будистки начин на говорене, който не е истината и няма нищо общо с истината. Човешкият брак е уреден и предначертан от Бог. Независимо дали формално или буквално, по определение или концепция, бракът трябва да се разбира по този начин. Чрез думите, записани в Библията, чрез това общение, имате ли точно, съответстващо на истината определение и концепция за брака? (Да.) Тази концепция и определение не са погрешни. Това не е перспектива, видяна през цветни очила, още по-малко пък се разбира и определя от човешките емоции. Напротив, има си основание. Основава се на словата и действията на Бог и на Неговите разпоредби и предопределения. След като стигнахме дотук, всички ли схващат разбирането и основното определение на брака? (Да.) Сега, когато го разбирате, вече няма да имате никакви необективни фантазии за брака или оплакванията ви от него ще намалеят, нали? Може да има някои, които да кажат: „Бракът е предначертан от Бог — няма какво да говорим за него, но браковете се разпадат. Какво означава това?“. Има много причини за това. Поквареното човечество има покварен нрав, то не може да прозре същността на въпросите, преследва задоволяването на собствените си страсти и предпочитания до такава степен, че пропагандира нечестивост, затова браковете му се разпадат. Това е отделна тема, за която няма да говорим повече.

Нека поговорим за това как да си помагаме един на друг и да се придружаваме взаимно в брака. И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. Онези, които имат брак, знаят, че той носи много ползи за семейството и за живота на човека, които не са си представяли. Хората поначало са много самотни и уединени, когато живеят сами, без да имат на кого да се доверят, с кого да поговорят, без да имат компания. Живеят в изключителна скука и безпомощност. Щом се оженят, вече не е необходимо да страдат от тази самота и уединение. Имат на кого да се доверят. Понякога изливат неволите си пред партньора си, а друг път споделят емоциите и радостите си или дори дават воля на гнева си. Понякога изливат сърцата си един пред друг и животът им изглежда радостен и щастлив. Доверяват се един на друг и си вярват, затова освен че вече не са самотни, изпитват много повече удоволствия и се радват на щастието да имат партньор. Освен различните настроения, емоции и чувства, както и различните мисли, които трябва да бъдат изразени, хората трябва да се изправят пред много практически въпроси в ежедневието си, в хода на живота си, въпроси като ежедневни потребности, облекло, храна и жилище. Да кажем например, че двама души искат да живеят заедно и трябва да построят малък склад. Мъжът трябва да е зидар, да полага тухли, за да построи стена, а жената може да му помага, като му подава тухли и бърка хоросан или бърше потта му и му дава вода. Двамата разговарят и се смеят заедно, а той си има помощник, което е добре. Още преди да се е стъмнило, работата е свършена. Това е както се описва в старата китайска опера „Приказната двойка“: „Аз точа водата, а ти поливаш градината“. Какво друго? („Ти обработваш нивата, а аз тъка платното“.) Точно така. Единият тъче платното, а другият обработва нивата. Единият е господарка вътре, а другият е господар навън. Да се живее по този начин е доста добре. Може да се нарече хармонично допълване или съжителство в хармония. По този начин уменията на мъжа се проявяват в живота, а областите, в които не му достига нещо или му липсват умения, се компенсират от жената. В областите, където тя е слаба, мъжът ѝ прощава, помага ѝ и я подкрепя, а нейните силни страни също се проявяват, което е от полза за мъжа в семейството. Съпругът и съпругата изпълняват всеки своя дълг, като се учат от силните страни на другия, за да компенсират собствените си слабости, и работят заедно, за да запазят хармонията в домакинството и живота и оцеляването на цялото семейство. Разбира се, по-важно от другарството е да се подкрепят и да си помагат взаимно в живота, да прекарват добре дните си, независимо дали в бедност, или в богатство. Накратко, както е казал Бог, за човека не е добре да бъде сам, затова Той е устроил брака заради човека — мъжът да сече дърва и да поддържа двора, а жената да готви, чисти, поправя и да се грижи за цялото семейство. Всеки от тях си върши добре работата, прави това, което е необходимо в живота, и дните им минават щастливо. Животът на хората постепенно се е разраствал в целия свят от тази единствена точка, като човешките същества са се плодили и размножавали до наши дни. Така че бракът като цяло е незаменим за хората — незаменим за тяхното развитие и за тях като индивиди. Истинското значение на брака се изразява не само в умножаването на човешкия род, но което е по-важно, в това Бог да уреди партньор за всеки мъж и жена, който ще ги придружава през всеки момент от живота им, независимо дали е труден и болезнен, или лесен, радостен и щастлив — във всичко това те имат някого, на когото да се доверят, който да бъде едно цяло с тях в сърцето и ума си и да споделя тяхната скръб, болка, щастие и радост. Това е смисълът, заложен в решението на Бог да устрои брака за хората, и това е субективната нужда на всеки отделен човек. Когато Бог е създал хората, Той не е искал те да бъдат самотни, затова е устроил брака за тях. В съпружеството мъжете и жените поемат различни роли и най-важното е да се придружават и подкрепят взаимно, да изживяват добре всеки ден, да се движат добре по пътя на живота. От една страна, те могат да се придружават взаимно, а от друга — да се подкрепят — това е смисълът на брака и необходимостта от неговото съществуване. Разбира се, това е и разбирането и отношението, което хората трябва да имат към брака, и това е отговорността и задължението, което трябва да изпълняват спрямо брака.

Нека се върнем и погледнем Битие 3:16. Бог казал на жената: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Това е заръката, която Бог е дал на женския пол. Тя, разбира се, е и заповед, с която Той определя ролята, която жената да играе в брака, както и отговорностите, които да поеме. Жената трябвало да ражда, което в едно отношение било наказание за предишното ѝ прегрешение, а в друго — отговорност и задължение, които се изисквало да приеме в брака като жена. Тя щяла да зачева и ражда, а освен това с болки да ражда деца. Следователно след сключването на брака жените не бива да се отказват от раждането на деца поради страх от страданието. Това е грешка. Износването на деца е отговорност, която трябва да поемеш. Затова, ако искаш да имаш някой, който да те придружава и да ти помага в живота, тогава трябва да помислиш за първата отговорност и задължение, които поемаш, когато сключваш брак. Ако има жена, която казва: „Не искам да раждам деца“, тогава мъжете ще рекат: „Не искаш да раждаш деца, значи не те искам“. Ако не искаш да изтърпиш болката от раждането, тогава не трябва да се омъжваш. Не трябва да сключваш брак, не си достойна за него. След като сключиш брак, първото нещо, което трябва да направиш като жена, е да имаш деца и освен това да страдаш. Ако не можеш да направиш това, не бива да сключваш брак. Въпреки че не може да се каже, че си недостойна да бъдеш жена, най-малкото не си изпълнила отговорността си като жена. Да заченат и да родят деца е първото изискване към жените. Второто изискване е: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Като жена да си другата половина на мъжа, да сключиш брак с него — това доказва, че си неговата втора половина; а ако говорим донякъде догматично — че по този начин ти си част от него, затова сърдечното ти желание трябва да бъде насочено към него, тоест той трябва да бъде в сърцето ти. Само когато го носиш в сърцето си, можеш да се грижиш за него и с удоволствие да го придружаваш. Само тогава, дори когато съпругът ти е болен, когато среща трудности и пречки или когато се сблъсква с неуспех, спънки или несгоди сред другите хора или в собствения си живот, ти можеш да изпълняваш своите отговорности и задължения като жена, като се грижиш за него и го цениш, обгрижваш, вразумяваш, утешаваш, съветваш и насърчаваш по женски. Това е едно истинско и по-добро другарство. Само така бракът ти ще бъде щастлив и само тогава ще можеш да изпълняваш своята женска отговорност. Разбира се, тази отговорност не ти е поверена от твоите родители, а от Бог. Именно тази отговорност и задължение жената трябва да изпълнява. Това е начинът, по който трябва да се държиш като жена. Така трябва да се отнасяш към съпруга си и да се грижиш за него. Това е твоята отговорност и задължение. Ако една жена не може да направи това, тя не е добра и, разбира се, не е приемлива жена, защото не е успяла да изпълни дори минимума от Божиите изисквания към жените: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Разбираш ли? (Да.) Като другата половина на мъжа, ти си способна да обожаваш и да се грижиш за твоя съпруг, когато нещата вървят гладко, той има пари и власт, послушен е и се грижи добре за теб и те прави щастлива и удовлетворена във всички отношения. Но когато се сблъсква с трудности, болест, неудовлетворение, провали, обезсърчения или разочарования, когато нещата не стават според желанието му, тогава ти не си в състояние да изпълняваш отговорностите и задълженията, които една жена трябва да изпълнява, не си в състояние да го утешиш от сърце, да го вразумиш, да го насърчиш или подкрепиш. В този случай ти не си добра жена, защото не си изпълнила женската отговорност, и не си добър партньор за мъжа. Тогава може ли да се каже, че такава жена е лоша жена? За „лоша“ не може да става дума, но най-малкото нямаш съвестта и разума, които Бог изисква и които някой с нормална човешка природа би трябвало да има — ти си жена без човешка природа. Не е ли така? (Така е.) Приключихме разговора за изискванията, които се поставят пред жените. Бог е посочил отговорността на жената пред мъжа, която е: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Думата „желание“ не означава любов или привързаност. Тя по-скоро означава, че той трябва да бъде в сърцето ти. Трябва да ти е скъп, трябва да се отнасяш към него като към свой любим, като към своята втора половина. Той е този, когото трябва да обгрижваш, да придружаваш и за когото да се грижиш. Този, с когото трябва взаимно да се грижите един за друг до края на живота си. Трябва да се грижиш за него и да го цениш с цялото си сърце. Това е твоята отговорност — това означава думата „желание“. Разбира се, когато тук Бог казва „на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“, фразата „ще бъде подчинено всяко твое желание“ е поучение, дадено на хората. Като жена с човешка природа, приемлива жена, твоето желание трябва да бъде към твоя съпруг. Освен това Бог не е ти е казал да желаеш както твоя съпруг, така и други мъже. Нима Бог е казал това? (Не е.) Бог изисква от жената да бъде вярна на съпруга си и единственият човек в сърцето ѝ, единственият, за когото е предназначено желанието ѝ, да бъде нейният съпруг. Той не иска тя да бъде непостоянна в това към кого са насочени чувствата ѝ, да бъде разпусната, да изневерява на съпруга си или да желае някой друг извън брака си. По-скоро Той иска тя да желае човека, за когото е омъжена и с когото прекарва остатъка от живота си. Този мъж е човекът, към когото трябва да бъде насочено истинското ти желание, той е човекът, на когото трябва да посветиш цял живот на мъчителни усилия, изразяващи се в грижи, уважение, внимание, придружаване, помощ и подкрепа. Разбираш ли? (Да.) Не е ли това нещо прекрасно? (Така е.) Подобно хубаво нещо има сред птиците и кокошките, както и сред останалата част от животинското царство, но то почти не съществува сред хората — виждаш колко дълбоко Сатана е покварил човечеството! Ясно общувахме за най-основните задължения, които жената трябва да изпълнява в брака, както и за принципите, според които тя трябва да се отнася към съпруга си. Освен това тук има и нещо друго, а именно, че бракът, както е предопределен и установен от Бог, е моногамен. Откъде в Библията можем да намерим основание за това? Бог е извадил едно ребро от тялото на мъжа, за да създаде една жена — Той не е извадил две или повече ребра от мъжа, за да създаде множество жени. Създал е само една жена. Това означава, че Бог е създал единствената жена за единствения мъж, когото е създал. Следователно за мъжа е имало само една партньорка. Мъжът е имал само една втора половина, както и жената — само една втора половина. Освен това в същото време Бог е предупредил жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Кой е твоят съпруг? Това е човекът, с когото сключваш брак, и никой друг. Това не е тайният ти любовник, нито е известният идол, когото обожаваш, нито е прекрасният принц от твоите мечти. Това е твоят съпруг и ти имаш само един. Това е бракът, който Бог е установил — моногамията. Въплътен ли е той в думите на Бог? (Да.) Бог е казал: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. Той не е казал, че му е направил няколко или много подходящи половинки, това не е необходимо. Една е била достатъчна. Бог също така не е казал, че жената трябва да се омъжи за няколко съпрузи или че мъжът трябва да вземе няколко съпруги. Той не е създал няколко съпруги за един мъж, нито пък е взел ребро от няколко различни мъже, за да направи няколко жени, значи съпругата на мъжа може да бъде само жената, направена от собственото му ребро. Това не е ли факт? (Така е.) Следователно многоженството и многомъжието са възникнали на по-късен етап от развитието на човечеството. Такива бракове са ненормални и изобщо не са брак. Всичко това е разврат. Изключение правят няколко уникални обстоятелства, например когато мъжът умре и неговата жена се омъжи повторно. Това е предначертано и устроено от Бог, което е позволено. Накратко, бракът винаги е поддържал моногамията. Не е ли така? (Така е.) Погледнете природата. Дивата гъска е моногамна. Ако човек убие една от гъските, другата никога няма да се „омъжи отново“ — тя ще се превърне в самотна гъска. Казват, че когато летят ята от гъски, водещата обикновено е самотна гъска. За самотната гъска нещата са трудни. Тя трябва да прави нещата, които другите гъски в ятото не желаят да правят. Когато другите гъски се хранят или почиват, тя трябва да отговаря за безопасността на останалите. Тя не може нито да спи, нито да се храни. Трябва да обръща внимание на безопасността на заобикалящата я среда, за да предпазва ятото. Има много неща, които не може да прави. Може да бъде единствено сама, не може да приеме друга любов. Не може да има друг партньор, докато е жива. Дивите гъски винаги спазват правилата, които Бог е определил за тях, никога не се променят, дори до днес, но при хората нещата са наопаки. Защо при хората нещата са толкова наопаки? Защото те са тези, които Сатана е покварил, и тъй като живеят в нечестивост и разпуснатост, не могат да останат моногамни и да изпълняват съпружеските си роли или отговорностите и задълженията, които би трябвало. Не е ли вярно? (Вярно е.)

Нека прочетем нататък. Бог каза: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Какво означава „ще те владее“? Да управляваш с тояга, да превръщаш жените в робини — това ли означава? (Не.) Тогава какво означава? (Да се грижиш за нея и да носиш отговорност за нея.) Тази идея за „отговорност“ е малко по-близо. Това владеене е свързано с въпроса за жената, която съблазнила мъжа да съгреши. Понеже жената първа нарушила Божиите слова и била изкушена от змията, а след това подтикнала мъжа да се съблазни по същия начин като нея, да предаде Бог, Бог малко ѝ се ядосал и затова поискал от нея да се въздържа от поемане на инициативата, да се съветва с мъжа във всичко, което прави. Щяло да е най-добре за нея да позволи на мъжа да бъде господарят. Тогава дали на жените се дава възможност да бъдат господари? Може да им бъде дадена. Жената може да се съветва с мъжа си и също може да бъде господар, но за нея е най-добре да не взема решения самостоятелно. Тя трябва да се съветва с мъжа си, със своя съпруг. Най-добре е да се съветва с него по важни въпроси. Като жена трябва не само да придружаваш мъжа си, но и да му помагаш да се справя с домашните задължения. По-важното е, че ролята, която съпругът ти трябва да изпълнява в семейството и в брака, е на господар, така че трябва да се съветваш с него за всичко, което правиш. Поради различията между половете жените нямат предимство пред мъжете в мисленето, търпението, гледните точки или по отношение на каквито и да било външни дела. Тъкмо обратното, мъжете имат предимство пред жените. И така, въз основа на това различие между половете Бог е дал на мъжете уникална власт — в семейството мъжът е господар, а жената е помощник. Жената трябва да помага на мъжа си или да го придружава в управлението на големи и малки неща. Но когато Бог е казал „той ще те владее“, не е имал предвид, че мъжете са с по-висок статус от жените или че мъжете трябва да доминират в цялото общество. Това не е така. Като е казал това, Бог е говорил само по отношение на брака. Той е говорил само за семействата и за тривиалните битови въпроси, с които се занимават мъжете и жените. Когато става въпрос за тривиални битови въпроси, Бог не изисква мъжът да контролира или принуждава жената във всичко. Напротив, мъжът трябва активно да поеме тежестите и отговорностите на семейството и същевременно да се грижи за жената, която е сравнително слаба, и да ѝ дава правилни напътствия. Както се вижда от този момент, на мъжете са дадени някои уникални отговорности Например мъжът трябва да поеме инициативата да отговаря за важни въпроси, свързани с това кое е правилно и кое е неправилно. Не трябва да хвърля жената в огъня, нито да я оставя да търпи социално унижение, тормоз и потъпкване. Той трябва да поеме инициативата за носене на тази отговорност. Това не означава, че поради Божиите слова „той ще те владее“ мъжът може да подкара жената с тояга, да я контролира или да я превърне в робиня, с която да се държи, както пожелае. Според предпоставките и рамките на брака мъжът и жената са равни пред Бог. Просто мъжът е съпругът и Бог му е дал това право и отговорност. Това е само вид отговорност, а не уникална власт и не е причина да се отнася към жената като към нещо различно от човек. Вие двамата сте равни. И мъжът, и жената са създадени от Бог, просто към мъжа има уникално изискване, което се състои в това, че от една страна той трябва да носи бремето и отговорностите на семейството, а от друга — когато възникнат важни въпроси, мъжът трябва да излезе смело напред и да поеме отговорностите и задълженията, които трябва да носи в ролята на мъж, на съпруг — да защитава жената, да работи с всички сили, за да не позволи жената да прави неща, които не бива да прави, или казано на разговорен език — да я предпази от трудности, от страдания, каквито жената не бива да понася. Например, за да постигнат високо положение, да живеят добре и да забогатеят, за да преследват слава, печалба и статус и да се издигнат в очите на другите, някои мъже дават съпругите си на своите шефове като наложници или любовници, като така търгуват с плътта на жените си. След като продадат съпругите си, когато целите им са постигнати, те престават да ценят жената и не я искат. Какъв е този мъж? Нима не съществуват такива мъже? (Съществуват.) Нима този мъж не е дяволски? (Да.) Смисълът на владеенето на жената е да изпълняваш отговорностите си и да я защитаваш. Това е така, защото от гледна точка на физиологичния пол мъжете имат предимство пред жените по отношение на различните идеи, гледни точки, нива и прозрения, които имат за нещата. Това е факт, който никой не може да отрече. Така че, след като Бог е дал жените на мъжете, като е казал „той ще те владее“, отговорността, която мъжът трябва да изпълнява, е да носи бремето на семейството или когато се случват сериозни неща, да защитава и обгрижва своята жена, да ѝ съчувства и да я разбира; да не я тласка към изкушения, а да носи отговорностите, които един съпруг и мъж трябва да носи. По този начин в семейството и в рамките на брака ще изпълняваш отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш, и ще накараш жена си да почувства, че заслужаваш нейното доверие, че ти си човекът, с когото ще прекара живота си, че заслужаваш доверие и че плещите ти са надеждни. Когато жена ти разчита на теб, когато има нужда ти, нейният съпруг, да вземеш решение за справяне с някакви сериозни въпроси, ти не бива да спиш, да пиеш, да играеш хазарт или да се скиташ по улиците. Всичко това е неприемливо; малодушно е. Не си добър човек и не си изпълнил отговорностите, които трябва да изпълниш. Ако като мъж винаги имаш нужда жена ти да се изявява по всеки важен въпрос и ако тласкаш нея, която има по-деликатна роля от мъжа, в огъня, тласкаш я там, където вятърът и вълните са най-силни, тласкаш я към водовъртежа на различни видове сложни въпроси, то това не е нещо, което един добър мъж трябва да прави, нито пък е начинът, по който един добър съпруг трябва да се държи. Твоята отговорност не е просто да накараш жена си да те желае, да те придружава и да ти помага да живееш добре. Това не е всичко, ти също носиш отговорност, която трябва да поемеш. Тя е изпълнила отговорностите си към теб — ти изпълнил ли си твоите към нея? Не е достатъчно да ѝ осигуряваш добра храна, топли дрехи, които да носи, и да успокояваш сърцето ѝ. По-важното е, че при различни важни въпроси и спорове за правилно и неправилно трябва да можеш точно, правилно и уместно да ѝ помогнеш да се справи с всичко, да я предпазиш от притеснения, да ѝ дадеш възможност да получи реални ползи от теб и да се погрижиш да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш като съпруг. Това е източникът на щастието на жената в брака. Не е ли така? (Така е.) Независимо колко си сладкодумен, как я очароваш или колко много я съпровождаш, ако жена ти не може да разчита на теб или да ти се доверява във важните дела, ако не носиш отговорностите, които би трябвало, и вместо това допускаш една деликатна жена да излезе напред и да понесе унижение или да изтърпи някаква болка, тогава тази жена няма да може да почувства щастие или радост и няма да вижда надежда в теб. Следователно всяка жена, която се омъжи за такъв мъж, ще се чувства нещастна в брака си и ще смята, че бъдещите ѝ дни и живот са без надежда и без светлина, защото се е омъжила за ненадежден мъж, който не изпълнява задълженията си, мъж със заешко сърце, нищожество и страхливец. Тя няма да се чувства щастлива. Затова мъжете трябва да носят своите отговорности. От една страна, това е изискване на хуманността, а от друга — което е и по-важно — те трябва да приемат това от Бог. Това е отговорността и задължението, което Бог е дал на всеки мъж в брака. И така, нека се обърна към жените: ако искате да се омъжите и да намерите своята втора половинка, то най-малкото трябва да погледнете дали мъжът е надежден или не. Външният му вид, ръстът му, дипломата му, дали е богат и дали печели много пари — всичко това е второстепенно. Основното е да видиш дали този човек има човешка природа и чувство за отговорност, дали плещите му са широки и здрави, и когато разчиташ на него, дали ще падне, или ще може да те задържи, и дали е надежден. Казано по-точно, дали може да изпълнява отговорностите на съпруга, както е казал Бог, дали е такъв човек или не. Без да говорим за следването на Божия път, най-малкото трябва да е човек, който има човешка природа в Божиите очи. Когато двама души живеят заедно, няма значение дали са богати или бедни, какво е качеството им на живот, какво има в къщата им или дали са със съвместим характер, или не. Мъжът, за когото се омъжваш, трябва най-малкото да изпълнява задълженията и отговорностите си към теб, да има чувство за отговорност за теб, да те носи в сърцето си. Независимо дали те харесва или обича, най-малкото трябва да те носи в сърцето си, да изпълнява отговорностите и задълженията, които трябва да изпълнява в рамките на брака. Тогава животът ти ще е радостен, дните ти ще са щастливи и бъдещият ти път няма да е мъгляв. Ако мъжът, за когото се омъжи една жена, е винаги ненадежден, бяга и се крие в момента, в който нещо се случи, и се хвали и величае, когато всичко е наред, сякаш има големи умения и е мъжествен и силен, но после се превръща в желе, когато нещо се случи, мислиш ли, че тази жена ще се разстрои? (Да.) Би ли била щастлива? (Не.) Една порядъчна, добра жена би си помислила: „Винаги се грижа за него и го глезя, готова съм да изтърпя всичко, за да изпълня задълженията си като съпруга, но не виждам бъдеще с този мъж“. Нима такъв брак не е болезнен? Нима тази болка, която жената изпитва, не е свързана с мъжа, нейната втора половина? (Така е.) Това отговорност на мъжа ли е? (Така е.) Мъжът трябва да се самоанализира. Той не може винаги да се оплаква, че жената е придирчива, че обича да опява и да се заяжда за дребни неща. И двете страни трябва взаимно да се замислят дали изпълняват задълженията и отговорностите си и дали го правят според Божиите слова, след като са ги чули. Ако не ги изпълняват, трябва бързо да променят държането си, да се поправят и да изгладят ситуацията. Не е твърде късно. Добър ли е този начин на поведение? (Да.)

Нека прочетем нататък. След това има друга Божия заповед към Адам, първия от прародителите на човечеството. Бог е казал: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3:17-19). Този пасаж е преди всичко Божията заповед към мъжете. Независимо от обстоятелствата, след като Бог е дал заповед на мъжете, Неговата заповед е задълженията и задачите, които те трябва да изпълняват в рамките на брака и в семейството. Бог изисква от мъжете да подсигуряват прехраната на семейството след брака, което означава, че те трябва да работят усилено през целия си живот, за да осигуряват прехраната си. Мъжете трябва да осигуряват прехраната си, затова трябва да се трудят. Ако използваме съвременния език, това значи, че трябва да си намерят работа и да работят, за да печелят пари, или трябва да отглеждат зърно от земята и да го прибират, за да осигуряват поминъка на семейството. Те трябва да се трудят и да работят, за да поддържат цялото семейство, да го изхранват. Това е Божията заповед за съпрузите, за мъжете, и това е тяхна отговорност. Затова в рамките на брака мъжете не могат да изтъкват: „Ах, здравето ми е лошо!“, „Ах, в днешното общество трудно се намира работа, толкова съм стресиран!“, „Родителите ми ме глезиха, докато растях, не мога да върша никаква работа!“. Ако не можеш да вършиш никаква работа, защо си се оженил? Ако не можеш да издържаш семейство и нямаш способността да се трудиш, за да поемеш върху себе си издръжката на цяло семейство, тогава защо си се оженил? Това е безотговорно да се каже. От една страна, Бог изисква от мъжете да се трудят усърдно, а от друга, Той изисква от тях да се трудят, за да си набавят храна от земята. Разбира се, в наши дни Той не настоява да си набавяте храна от земята, но трудът е необходимост. Ето защо физиката на мъжа е толкова здрава и силна, докато тази на жената е сравнително слаба. Те са различни. Бог е създал различни телосложения за мъжете и жените. По природа мъжът трябва да се труди и да работи, за да осигурява прехраната на семейството си, да го издържа. Това е неговата роля, той е основната сила на семейството. На жената, от друга страна, Бог не е заповядал това. Тогава може ли жената да жъне там, където не е посяла, да чака да яде готова храна, без да прави нищо? Това също не е правилно. Въпреки че Бог не е заповядал на жената да осигурява прехраната на семейството, тя не може просто да седи безучастно. Не мислете, че понеже Бог не е заповядал на жените, те могат просто да стоят настрана по този въпрос. Това не е така. Жените също трябва да изпълняват своите отговорности. Те трябва да помагат на съпрузите си в поддържането на семейния поминък. Жената не трябва да бъде само партньор — едновременно с това тя трябва да помага на мъжа си да изпълнява своите отговорности и мисия в семейството. Не може просто да стои отстрани, да гледа и да му се подиграва, нито да чака готова храна. Двамата трябва да са в хармония. По този начин задълженията и отговорностите, които мъжете и жените трябва да изпълняват, ще бъдат изпълнени, и то добре.

Нека прочетем нататък. Бог казва: „Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева“. Виждаш, че освен труда, който Бог е дал на хората, има и допълнително бреме. Не стига че се трудиш, но на нивата растат и плевели, които трябва да почистиш. Това означава, че ако си земеделец, имаш допълнителна работа освен засаждането. Трябва също да плевиш и не можеш да стоиш със скръстени ръце. Трябва да се трудиш достатъчно, за да осигуряваш прехраната на семейството си, точно както е казал Бог: „С пот на лицето си ще ядеш хляб“. Какво означава тази фраза? Означава, че на мъжете се пада допълнително тегло върху труда им. Докога? „Докато се върнеш в земята“. До последния ти дъх, когато завършиш жизнения си път. Тогава вече няма да е нужно да постъпваш по този начин и отговорностите ти ще бъдат изпълнени. Това е напътствието, дадено на хората от Бог, Божията заповед към хората, както и отговорност и бреме, които им е възложил. Независимо дали желаеш, или не, това е предначертано от Бог и не можеш да избягаш от него. Затова в цялото общество или в целокупното човечество, независимо дали го разглеждаме от субективна или обективна гледна точка, мъжете са подложени на по-голямо натоварване при оцеляването си на земята в сравнение с жените, което неминуемо трябва да се каже, че е резултат от Божието предопределение и подредба. В този смисъл, мъжете трябва да приемат това от Бог и да носят отговорностите и задълженията, които трябва да понесат. По-конкретно хората в рамките на брака, които имат семейства и съпрузи, не трябва да се опитват да избягнат или да отхвърлят изпълнението на своите отговорности, защото животът е твърде труден, горчив или уморителен. Ако си кажеш: „Не искам да изпълнявам тази отговорност и не искам да се трудя“, тогава можеш да избереш да се оттеглиш от брака или да отхвърлиш брака. Затова, преди да се ожениш, трябва първо добре да го обмислиш, да помислиш и да разбереш ясно какви са отговорностите, които Бог изисква от женения мъж да поеме върху себе си, дали можеш да ги осъществиш, да ги изпълниш добре, да изиграеш правилно своята роля, да следваш Божиите заповеди и дали можеш да понесеш бремето на семейството, с което Бог ще те натовари. Ако усещаш, че ти липсва вяра, за да изпълниш всичко това добре, или ако ти липсва желание да го направиш — ако не искаш да го направиш — ако отказваш тази отговорност и задължение, отказваш да носиш бремето в домакинството и в рамките на брака, тогава не трябва да се жениш. И за мъжа, и за жената бракът предполага отговорности и бреме. Той не е маловажен въпрос. Макар и да не е свещен, според Моето разбиране бракът е най-малкото сериозен и хората трябва да коригират отношението си към него. Бракът не е за игра на плътски страсти, нито за задоволяване на моментни емоционални потребности, а още по-малко за задоволяване на любопитството. Той е отговорност и задължение; а още повече, разбира се, той е потвърждение и проверка на това дали мъжът или жената имат способността и вярата да носят отговорностите на брака. Ако не си наясно дали имаш способността да носиш отговорностите и задълженията на брака, ако те са напълно непознати величини за теб или ако не искаш да се ожениш — или ако дори самата идея ти е непоносима — ако не искаш да носиш отговорностите и задълженията на семейния живот, независимо дали става дума за дребни или по-важни въпроси, и искаш да си сам — „Бог каза, че не е хубаво да си сам, но аз мисля, че да си сам е доста хубаво“ — тогава можеш да отхвърлиш брака или дори да го напуснеш. Ситуацията е различна при отделните хора и всеки може да избира свободно. Независимо какво казваш обаче, ако погледнеш какво пише в Библията за посланията и разпорежданията, дадени от Бог по отношение на най-ранния брак на човечеството, ще видиш, че бракът не е игра, нито нещо маловажно. И още по-малко, разбира се, е такъв гроб, както го описват хората. Бракът е устроен и предопределен от Бог. От самото начало на човека Бог го е предопределил и устроил. Така че тези светски твърдения — „Бракът е твоят гроб“, „Бракът е обсаден град“, „Бракът е трагедия“, „Бракът е катастрофа“ и т.н. — имат ли някаква сила? (Не.) Нямат. Това е само разбирането, което поквареното човечество има за брака, след като го е извратило, опорочило и заклеймило. След като са извратили, опорочили и заклеймили правилния брак, те го критикуват и изричат редица неуместни лъжи, пускат дяволски думи и в резултат на това онези, които вярват в Бог, също биват подведени, така че също имат неправилни и ненормални възгледи за брака. Дали и вие сте били подведени и покварени? (Да.) Тогава чрез нашето общение, след като придобиете точно и правилно разбиране за брака, когато някой отново попита: „Знаеш ли какво е бракът?“, ще продължиш ли да казваш: „Бракът е твоят гроб?“. (Не.) Правилно ли е това твърдение? (Не.) Трябва ли да казваш това? (Не.) Защо не? Щом като бракът е предопределен и установен от Бог, хората трябва да се отнасят правилно към него. Ако хората действат своеволно и се отдават на страстите си, забъркват се в безразборни връзки и предизвикват лоши последици, като казват, че бракът е гроб, тогава мога само да кажа, че те сами си копаят гроба и си създават проблеми. Не могат да се оплакват. Това няма нищо общо с Бог. Не е ли така? Да кажеш, че бракът е твоят гроб, е сатанинско извращаване и осъждане на брака и на нещо положително. Колкото по-положително е едно нещо, толкова повече Сатана и поквареното човечество го извращават в нещо нечестиво. Нима това не е зло? Ако човек живее в грях, влиза в безразборни връзки и любовни триъгълници, защо хората не казват това? Ако човек развратничи, защо хората не го казват? Правилният брак не е разврат, нито разюзданост, не е задоволяване на плътски страсти, нито е дреболия. Разбира се, още по-малко е гроб. Той е нещо положително. Бог е предопределил и установил човешкия брак и е дал възложения и заповеди по отношение на него. Разбира се, дори нещо повече, Той е дал отговорности и задължения на двете страни в брака чрез заповед, както и чрез Своите послания за това какво представлява бракът. Бракът може да се състои само от един мъж и една жена. В Библията да не би Бог да е създал мъж, след това друг мъж и да ги е омъжил? Не, не съществува хомосексуален брак между двама мъже или между две жени. Съществува само брак между един мъж и една жена. Бракът се състои от един мъж и една жена, които са не само партньори, но и помощници, които се придружават един друг, грижат се един за друг и взаимно изпълняват задълженията си, като живеят добре и се придружават правилно по пътя на живота си, през всеки труден период от живота, през всеки различен и уникален период и, разбира се, преминават и през обикновените дни. Това е отговорността, която и двете страни в брака трябва да поемат върху себе си, а също така е и поверената им от Бог. Какво е повереното от Бог? Това са принципите, които хората трябва да спазват и да практикуват. Така че за всеки, който сключва брак, бракът е значим. Той има допълнителен ефект върху твоето лично преживяване и познание, както и върху растежа, зрелостта и съвършенството на твоята човешка природа. И напротив, ако нямаш брак и просто живееш с родителите си или живееш сам през целия си живот, или ако имаш ненормален брак, брак, който е неморален и не е предопределен от Бог, тогава това, което преживяваш, няма да е житейския опит, знанието или срещите с неща и хора, нито израстването, зрелостта и усъвършенстването на човешката природа, които би получил от един правилен брак. В брака, освен че двама души преживяват взаимна компания и подкрепа, те, разбира се, преживяват и несъгласията, споровете и противоречията, които се появяват в живота. Същевременно те преживяват заедно болката от раждането на деца и опита от възпитанието и отглеждането на децата, както и от предоставянето на грижи за възрастните, и гледат как следващото поколение расте, как се жени и има деца като тях, като повтаря същата линия на развитие. По този начин опитът, знанието или срещите с хора и неща в живота на хората са доста богати и разнообразни, нали? (Така е.) Ако си имал такова житейско преживяване, преди да повярваш в Бог, преди да приемеш Божието дело, слова, съд и наказание, и освен това, ако си могъл да се покланяш на Бог и да Го следваш, след като си повярвал в Него, тогава твоят живот би бил малко по-богат от този на повечето хора. Твоят опит и лично разбиране биха били малко по-големи. Разбира се, всичко това, за което говоря, се основава на предпоставката, че в рамките на брака, както е установен от Бог, трябва усърдно да изпълняваш собствените си отговорности и задължения, отговорностите и задълженията на мъжете и жените, както и отговорностите и задълженията на съпрузите. Това са нещата, които трябва да се направят. Ако не изпълняваш своите отговорности и задължения, тогава бракът ти ще бъде объркан и ще се провали, а накрая ще се разпадне. Ще преживееш един разбит, провален брак, както и неприятностите, усложненията, болките и сътресенията, които ще ти донесе. Ако двете страни, които сключват брак заедно, не могат да поемат инициативата и лично да изпълняват своите отговорности и задължения, тогава те ще спорят и ще си противоречат. С течение на времето ще спорят все повече и повече, противоречията им ще стават все по-дълбоки и в брака им ще започнат да се появяват пукнатини. Понеже пукнатините остават, те няма да могат да поправят счупеното огледало на брака си и той със сигурност ще върви към разпадане, към разрушаване — такъв брак със сигурност е провален. И така, от твоя гледна точка бракът, който Бог е предопределил, не е според твоите желания и ти го смяташ за неподходящ. Защо мислиш така? Защото в рамките на брака ти не правиш нищо според Божиите изисквания и заповеди. Егоистично се стремиш към задоволяване на собствените си изисквания, на собствените си предпочитания и желания и на въображението си. Не се въздържаш и не се променяш заради партньора си, нито понасяш някаква болка. Напротив, наблягаш само на собствените си оправдания, на собствената си изгода и предпочитания и никога не мислиш за партньора си. Какво ще се случи накрая? Бракът ти ще се разпадне. Източникът на това разпадане е поквареният нрав на хората. Те са твърде егоистични, така че дори съпругът и съпругата, които би трябвало да са като едно цяло, не са в състояние да живеят заедно в хармония, не са в състояние да си съчувстват, да се разбират, да се утешават и да се приемат един друг, нито да се променят и да се отказват от неща един заради друг. Виждате колко покварено е станало човечеството. Бракът не може да въздържа поведението на хората, нито пък да ги накара да се откажат от егоистичните си желания, така че няма морални принципи или добри практики, които да произлизат от обществото и да могат да направят хората по-добри или да поддържат съвестта и разума им. Така че, когато става въпрос за брака, хората трябва да го опознаят от начина, по който Бог първоначално го е предопределил за човека. Разбира се, те трябва да разберат този въпрос и от Бог. Разбирането на всичко това от Бог е чисто и когато хората са в състояние да разберат всичко това, ъгълът и гледната точка, от които виждат брака, ще бъдат правилни. Причината, поради която техният ъгъл на виждане и гледна точка към брака трябва да бъдат правилни, не е само в това да ги накараме да познават концепцията и правилното определение на брака. Също така е важно да се даде възможност на хората да имат правилен, коректен, точен, подходящ и разумен метод на практикуване, когато се сблъскват с брака, така че да не бъдат подвеждани от Сатана или от различните идеи на нечестивите течения в света в начина, по който се отнасят към брака. Когато избирате брака въз основа на Божиите слова, тези от вас, които са жени, трябва ясно да видят дали партньорът им е такъв тип човек, който е в състояние да изпълнява отговорностите и задълженията на мъжа, както е казал Бог, дали си струва да му поверите целия си живот. Тези от вас, които са мъже, трябва ясно да видят дали дадена жена е от този тип хора, които могат да оставят настрана собствената си изгода в името на семейния живот и съпруга си, да променят своите недостатъци и слабости. Трябва да обмислиш всички тези неща и не само това. Не разчитай на въображението си или на моментни интереси или хобита. Още по-малко трябва да разчиташ на погрешните идеи за любов и романтика, които Сатана ти внушава, за да избереш сляпо брака. С това общение всички ли са наясно с идеите, гледните точки, ъглите на възприятие и позициите, които хората трябва да имат по отношение на брака, както и с практиката, която трябва да изберат, и принципите, към които трябва да се придържат по отношение на брака? (Да.)

Днес все още не сме говорили за това, че трябва да се избавим от стремежите, идеалите и желанията на брака. Само изяснихме определението и понятието за брак. Нима не говорих ясно по темата? (Така е.) Говорих ясно. Имате ли все още някакви оплаквания относно брака? (Не.) А по отношение на този, с когото някога сте имали брак, този, когото сте напуснали, изпитвате ли някаква враждебност към него? (Не.) Все още ли съществуват ненормалните ви, предубедени разбирания и възгледи за брака или дори детските Ви фантазии, които не са отговаряли на фактите? (Не.) Сега би трябвало да сте по-реалистични. Бракът обаче не е просто въпрос на ежедневни потребности. Той засяга живота на хора с нормална човешка природа, отговорностите и задълженията на хората, и нещо повече — налице са и по-практични критерии и принципи, за които Бог е предупреждавал хората, изисквал е от тях и им е заповядвал. Това са отговорностите и задълженията, които хората трябва да изпълняват и които те трябва да поемат върху себе си. Това е конкретното определение на брака и значението на конкретното му съществуване, което хората с нормална човешка природа би трябвало да притежават. Добре, с това ще приключим за днес. Довиждане!

7 януари 2023 г.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „Така наречената „романтична любов“ на човека е просто съчетание на любов и страст“.

б. Оригиналният текст не съдържа израза „както казват хората от някои народи“.