Преди разговаряхме за първия основен аспект на това как да се стремим към истината, а именно относно избавянето. По отношение на избавянето разговаряхме за първия аспект на практикуването, който е избавянето от различни негативни емоции. Нашата цел в общението и разнищването на различните негативни емоции на хората е най-вече да разгледаме неправилните и изопачени идеи и гледни точки, скрити зад тези негативни емоции. Не е ли така? (Да, така е.) Тоест чрез преодоляване на негативните емоции в сърцата на хората ние целим да се справим с негативните идеи и гледни точки, които те таят дълбоко в сърцата си към различни хора, събития и неща. Разбира се, различните негативни емоции на хората могат да се преодолеят и като се разобличават и разнищват различните негативни емоции и се предоставят на хората правилни мисли, гледни точки и разбиране. Това е необходимо, за да не бъдат тревожени или обвързвани от погрешни и изопачени идеи и гледни точки, когато нещо ги сполети, било то в ежедневието им или в житейския им път, а вместо това да посрещат всеки ден и хората, събитията и нещата, които ги спохождат в този ден, с положителни, правилни идеи и гледни точки, които са в съгласие с истината. По този начин, когато се сблъскат с хора, събития и неща в реалния живот, те няма да реагират прибързано, а ще живеят в света на нормалната човешка съвест и разум и ще са способни да подхождат и да се справят рационално с всяка ситуация, с която се сблъскват или която преживяват в живота си и в житейския си път, като използват точните и правилните начини, на които Бог ги е учил. Единият аспект на това е хората да живеят под наставлението и влиянието на правилните идеи и гледни точки. Другият аспект е да се справят правилно с всяка ситуация под наставлението и влиянието на тези положителни идеи и гледни точки. Разбира се, способността да се справят правилно с всяка ситуация не е крайна цел. Крайната цел е да постигнат това, което вярващите в Бог трябва да постигнат, а именно да се боят от Бог и да отбягват злото, да се покоряват на Бог и на подреденото и устроеното от Него, да се покоряват на всяка среда, която Той е създал, и, разбира се, да се покоряват на съдбата си, над която Той господства, и да живеят разумно с всеки човек, събитие и нещо, във всяка среда. В обобщение, независимо дали общението и анализът ни са за негативните емоции на хората, или за техните негативни идеи и гледни точки, всичко това е свързано с пътя, по който едно сътворено същество трябва да върви, с житейския път, който Бог изисква от нормалния човек. И, разбира се, то е свързано и с принципите, които едно сътворено същество трябва да има по отношение на това как да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Избавянето от различните негативни емоции привидно е свързано с преодоляването на негативните емоции на хората и справянето с негативните и погрешни идеи и гледни точки, скрити зад тези негативни емоции. Всъщност обаче може да се каже също така, че по същество става дума за това да се напътстват хората и да им се предоставя ресурс и помощ или да се обучават как да се държат и как да бъдат истински и нормални хора, разумни хора, каквито Бог изисква от тях да бъдат, които Той обича и които са угодни на Бог, когато се сблъскат с различни среди, хора, събития и неща. Тук е същото, както с другите аспекти на истините принципи, тъй като всички те са свързани с поведението на човека. На пръв поглед темата за избавянето от различните негативни емоции включва напълно обикновена емоция или състояние, в което хората живеят в момента. Но в действителност тези емоции и тези обикновени състояния са свързани с пътя, по който хората вървят, и с принципите, на които се основава тяхното поведение. От гледна точка на човека може да изглежда, че те са незначителни и не си струва да бъдат споменавани. Но тъй като са свързани с гледните точки, които хората имат, и с възгледите и позициите, които възприемат, когато се сблъскат с различни хора, събития и неща, те касаят поведението на човека. По-конкретно те включват начина, по който човек възприема хората и нещата, начина, по който се държи и по който действа. Тъй като са свързани с начина, по който човек възприема хората и нещата, с начина, по който се държи и по който действа, тези негативни емоции и негативни идеи и гледни точки постоянно трябва да бъдат изследвани и премисляни в ежедневието на хората. Разбира се, необходимо е също така хората да са способни да се коригират незабавно, когато в процеса на размисъл установят, че имат негативни емоции или негативни и погрешни идеи и гледни точки, както и да са способни незабавно да заменят тези негативни емоции и погрешни идеи и гледни точки с положителни и правилни мисли и гледни точки, които са в съгласие с истините принципи. Това им позволява да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Това е също така начин да се преобрази нравът на хората, така че те да се съобразяват с Бог, да постигнат боязън от Бог и да отбягват злото. Горните неща, за които разговаряхме, са в основни линии съществените детайли на първия аспект, „избавянето“, в „Как човек да се стреми към истината“. Разбира се, сред различните човешки емоции има и някои специфични, незначителни негативни неща или някои специални негативни емоции, които изобщо не са представителни и които също са свързани с някои негативни или погрешни мисли и гледни точки. За тези негативни емоции или погрешни мисли и гледни точки може да се каже, че имат минимално въздействие върху хората, така че няма да разговаряме за тях отделно и по-подробно.

Всички негативни емоции, за които разговаряхме по-рано, може в основата си да представляват проблеми, които съществуват в реалния живот на хората или в техния житейски път. Тези емоции са свързани с различни гледни точки за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Тези различни негативни мисли и гледни точки за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа са свързани с по-общи насоки, с основни принципи и със стремежа на хората към истината. Така че това са неща, от които хората трябва да се избавят и с които трябва да се справят в рамките на своите мисли и гледни точки. Някои конкретни, непредставителни или по-лични въпроси, които остават незасегнати — като например храната, облеклото, личния живот и т.н. — не са свързани с основните принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа и може да се каже, че те не са свързани с разграничаването на положителните от негативните неща. Следователно те не са в обхвата на темата, по която общуваме. Например, когато някой каже: „Харесвам черни неща“, това е негов избор, негов личен вкус и предпочитание. То включва ли някакви принципи? (Не, не включва.) То не включва начина, по който човек възприема хората и нещата, а още по-малко — как се държи и как действа. Например някой, който носи очила за късогледство, казва: „Харесвам очила със златна рамка“. А някой друг казва: „Златните рамки са толкова демоде. Предпочитам очила без рамки“. Това включва ли принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа? (Не, не включва.) Това не включва принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Други казват: „Имам негативни емоции по отношение на ежедневните домакински задължения и чистенето. Винаги ги считам за досадни, защото те правят живота ми изтощителен. Дори храненето е досадно. Приготвянето на едно ястие отнема повече от час и след като се нахраня пак трябва да мия чиниите, да почиствам тенджерите и да подреждам кухнята, а тези неща също са особено досадни“. Други пък казват: „Животът е толкова досаден. Трябва да сменяш дрехите си всеки сезон, но през лятото все пак е твърде горещо, независимо колко тънки са дрехите ти, а през зимата е твърде студено, независимо колко дебели са те. Физическото тяло е такава мъка!“. Когато косата им се замърси, те не искат да я измият, а когато не я измият, ги сърби. Излъчват летаргия и запуснатост. Няма как да им се размине миенето на косата, но се дразнят, когато я мият, и си мислят: „Не би ли било чудесно да нямам коса? Толкова е досадно да я подстригвам и мия постоянно!“. Това негативни емоции ли са? (Да.) Трябва ли тези негативни емоции да бъдат преодолени? Принадлежат ли те към различните негативни емоции, от които човек трябва да се избави? (Не, не принадлежат към тях.) Защо не принадлежат към тях? (Това са само някои навици и въпроси, свързани с физическия живот на тялото.) Жените, особено възрастните жени, могат да се справят с тези обикновени ежедневни въпроси, като например да се измият, да подредят и да почистят след себе си. Мъжете обаче са в малко по-незавидно положение. Те са склонни да считат готвенето, прането и домакинските задължения за досадни. Те изпитват особени затруднения, когато става въпрос за пране. Трябва ли да изперат нещо? Не им се иска да го перат. Дали да не го изперат? Прекалено е мръсно и се притесняват, че ще им се подиграват, затова просто го изплакват за секунда във вода. Мъжете и жените имат малко по-различен подход и отношение към справянето с тези обикновени ежедневни въпроси. Жените са склонни да бъдат по-педантични и взискателни, като обръщат внимание на чистотата и външния си вид, докато мъжете може да бъдат относително немарливи в справянето с тези дейности. Но в това няма нищо лошо. Не е добре да си прекалено разхвърлян. Особено когато живееш с други хора, твърде много от твоите недостатъци ще бъдат разобличени и това ще накара другите хора да не те харесват. Тези недостатъци са дефекти на вашата човешка природа и вие трябва да преодолеете тези от тях, които трябва да бъдат преодолени, и да промените тези, които трябва да бъдат променени. Бъдете малко по-прилежни, подреждайте нещата в жилищното си пространство, сгъвайте правилно дрехите и одеялата си, почиствайте и подреждайте работното си място през ден или на всеки няколко дни, за да не притеснявате другите — наистина е толкова просто. Няма нужда да се изправяте пред предизвикателства, нали? (Да, така е.) Що се отнася до това ти лично колко често се къпеш или сменяш дрехите си, стига то да не влияе на настроението на другите, се счита за нормално. Това е критерият. Ако не се къпеш, ако не си миеш косата или ако не се преобличаш за дълъг период от време, започваш да миришеш и никой не иска да стои близо до теб, а това не е нормално. Трябва да се измиеш и да се приведеш в приличен вид, най-малкото за да не влияеш на настроението на другите. Те не трябва да закриват носа или устата си, докато говорят с теб, и да се чувстват неудобно заради теб. Ако другите се отнасят така с теб и ти нямаш нищо против или ти е безразлично, тогава можеш да продължиш да живееш по този начин. Никой не е поставял прекомерни изисквания към теб. Стига да си способен да ги приемеш. Но ако се чувстваш неудобно, опитай се да направиш всичко възможно да управляваш личната си жизнена среда и хигиена, така че другите да не се притесняват от тях. Целта е да не натоварваш живота си с ненужно бреме и да се съобразяваш с чувствата на другите. Не оказвай натиск и не налагай своето влияние върху другите. Това е минималното изискване за нормална човешка съвест и разум. Ако не притежаваш дори това, как можеш да се държиш прилично? Следователно тези неща, които някой с нормална човешка природа би трябвало да е способен да постигне, не изискват много разяснения. Не е необходимо Божият дом да ти дава конкретни задачи или заповеди. Ти би трябвало да си способен сам да се справиш с тях. Личните въпроси, които споменах по-горе, не включват принципи или критерии за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Следователно вие можете да разчитате на най-елементарна човешка съвест и разум, за да се справите с тях. Човек с нормална човешка съвест и разум би трябвало да притежава това ниво на интелигентност. Не е необходимо да се прави голям проблем от това и, нещо повече, тези обикновени въпроси не трябва да се третират като въпроси, които изискват разбиране или решаване чрез стремежа към истината, защото това са неща, които всеки човек с нормална човешка природа може да постигне. Дори едно малко куче разбира какво означава да бъдеш приличен. Ако хората не разбират това, тогава те не отговарят на критериите за това да бъдат хора, нали? (Да.) Имам домашно куче. То е особено красиво, с големи очи, широка уста и хубаво оформен нос. Веднъж то се сби със собственото си кученце за храна и кученцето го ухапа по носа. След това в средата на носа му остана малка рана, която го загрози. Бързо сложих лекарство на раната и казах: „Какво можем да направим сега? Ако такова хубаво куче остане с белег, каква тъжна гледка ще бъде!“. Казах му: „Отсега нататък не ходи след нас, когато излизаме. Ако хората видят белега на лицето ти, ще си помислят, че изглеждаш грозно“. След като чу това, то издаде звук на съгласие, погледна безизразно за момент и разшири очи. Продължих: „Ти си ранено. Имаш толкова голяма рана на носа, че хората може да ти се присмеят, като я видят. Трябва да си почиваш и да се излекуваш. Не можеш да ни следваш, докато не се възстановиш напълно“. След като чу думите Ми, то не издаде повече звук и не настоя да излезе. Помислих си, че дори кучето знае кое какво е. След известно време раната позарасна и се подобри значително, затова го изведох навън. Една сестра видя малкото куче и попита: „Ей, какво е станало с носа ти?“. След като чу това, то обърна глава и избяга, без да се обърне назад, направо към колата, като отказа да се върне. Когато сестрата започна да му говори, то се държеше прилично, пиеше водата, която тя му предложи. Не избяга. Но щом го попита: „Какво е станало с носа ти?“, то обърна глава и избяга, без да погледне назад. Когато се върнахме вкъщи, го попитах: „Носът ти е наранен, защо избяга, когато сестрата те попита за това? Срамуваш ли се?“. То Ме погледна със срамежливо изражение, като постоянно свеждаше глава и се чувстваше твърде смутено да ме погледне. Сгуши се в ръцете Ми, позволи Ми да го галя и да го държа. Казах му: „Не можеш повече да се биеш с кученцето си. Ако се нараниш и отново останат белези, може да изглеждаш грозно. Хората ще ти се смеят. Къде ще скриеш лицето си тогава?“. Вижте, дори едно малко петгодишно куче знае какво означава да изпитваш срам. То знае, че трябва да се скрие от хората, защото лицето му е наранено и се страхува да не му се смеят. Ако едно малко куче има такова ниво на интелигентност, не трябва ли и хората да я имат? (Да.) Хората трябва да я притежават, тоест тя трябва да е нещо, което притежават в рамките на своя разум. Какво означава да си благоприличен? Какво означава да станеш духовно извисен и да не бъдеш недолюбван или отблъскван от другите? Трябва да притежаваш този критерий в себе си. Това е най-простият въпрос в ежедневието и, ако имаш нормална човешка съвест и разум, можеш да се справиш с нещата точно, без да е необходимо да общуваш за истини, като например за преодоляване на покварения нрав на хората или за негативните им емоции. Разбира се, ако живееш в собствения си дом, може да си малко разхвърлян, критериите не са толкова строги. Ако обаче живееш заедно с братя и сестри, трябва да се погрижиш да поддържаш добре нормалната си човешка природа. Макар че нямаме конкретни изисквания или строги критерии за това, като нормално човешко същество ти трябва да имаш усет за тези въпроси. Това са нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да правят и да притежават. Те не включват мисли, гледни точки, позиции или становища за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа и със сигурност не включват по-голям житейски път, по-голяма посока или цел. Следователно за теб би било най-добре да решиш тези въпроси в съответствие с изискванията на нормалната човешка съвест и разум, така че другите да не сплетничат по твой адрес или да се чувстват отвратени от теб заради тези неща. Що се отнася до личните навици, хобитата, разликите в индивидуалността или избора по отношение на въпроси, които не са свързани с принципите, до неща, които не включват мисли и гледни точки, ти си свободен да избираш и да запазиш собствените си маниери. Божият дом няма да се намесва. Бог е дал на хората свободна воля и елементарна съвест и разум, като им е позволил да избират собствените си интереси, хобита и навици или начин на живот, които отговарят на тяхната индивидуалност. Никой няма право да те възпира, да те задължава или да те обвинява. По отношение на въпроси, които не включват истините принципи или Божиите изисквания в Неговите слова, или по-точно казано, по отношение на въпроси, които не включват това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа, хората имат право свободно да избират своя начин на живот без намесата на други хора. Ако водач, ръководител на група или надзорник те критикува или се намесва по лични въпроси, имаш право да му отвърнеш. В обобщение, тези въпроси за нормалната човешка природа нямат нищо общо с изискванията на Божиите слова или истините принципи. Щом се чувстваш удобно и адекватно и щом поведението ти не оказва влияние върху другите или не ги смущава, всичко е наред. Например, ако обичаш да се обличаш хубаво и да си спретнат, стига да не влияеш на другите, това не е проблем. Но ако е късно вечер и другите трябва да си легнат в единадесет, а ти все още переш или чистиш, това не е приемливо. Ако си в собствения си дом и не засягаш живота на другите, можеш да останеш буден цяла нощ до четири или пет часа сутринта, ако искаш. Изборът е твой. Сега обаче, когато живееш заедно с братя и сестри, твоите действия ще повлияят на тяхното ежедневие и график. Това не е добре. По този начин ти не упражняваш правилно своите права и свободи. Вместо това проявяваш своеволие, което се нарича липса на човешка природа. В името на собствената си свобода и за да удовлетвориш предпочитанията и желанията на собствената си плът, ти прекъсваш живота на другите и дори жертваш времето им за почивка. Това поведение не е съобразено с нормалната човешка съвест и разум. То трябва да се промени. Това се отнася до принципите на собственото ти държание. Не става въпрос за това дали има нещо нередно в личния ти начин на живот, или в хигиенните ти навици. Става въпрос за проблем с принципите за това как да се държиш. Ти не се съобразяваш с чувствата, настроенията или с интересите на другите. Ти защитаваш и пазиш собствените си интереси за сметка на интересите на другите. Този начин на поведение не е съгласно Божиите изисквания за това как да се държи човек или с принципите за поведение, които Бог изисква. Следователно всички предпочитания, интереси, избор на начин на живот, навици, свободи, права и т.н. на нормалната човешка природа трябва да останат в рамките на съвестта и разума на човека, за да се считат за нормална човешка природа. Ако надхвърлят границите на нормалната човешка съвест и разум, това не е нормална човешка природа, нали? (Да, така е.) В границите на нормалната човешка съвест и разум ти се държиш като нормален човек. Ако излезеш извън границите на нормалната човешка съвест и разум и все още наблягаш на своята свобода, тогава ти не се държиш като нормален човек. Ти си получовек. Това е нещо, което трябва да се промени, трябва да е ясно. Какво трябва да е ясно? Трябва да е ясно, че тези лични въпроси трябва да се решават в границите на нормалната човешка съвест и разум и че това е принцип за собственото държание. Твоите лични навици, потребности, избор на начин на живот и т.н. зависят само от теб, стига да не надхвърлят границите на нормалната човешка съвест и разум. Няма конкретни изисквания по отношение на тези въпроси.

В първия раздел за това как да се стремим към истината, касаещ „избавянето“, що се отнася до избавянето от различни негативни емоции, като чувство за малоценност, омраза, гняв, потиснатост, скръб, тревога, безпокойство и угнетеност — това са в общи линии основните въпроси, свързани с посоката и принципите, за които трябва да разговаряме. Що се отнася до второстепенните, странични въпроси, които не са свързани с принципи или насоки, по-рано ние разговаряхме за тях по разбираем начин. Що се отнася до нежеланието, неудовлетвореността, недоволството и т.н., които изпитваш по отношение на своите лични въпроси, щом те не са свързани с истински мисли и гледни точки и не засягат принципите за това как човек възприема хората и нещата, или как се държи и действа, те са си твои лични проблеми. Трябва да ги коригираш и да се справиш с тях в рамките на съвестта и разума си. Например ти си гладен и не ти се готви, но си твърде слаб, за да работиш на празен стомах, а когато готвиш, се дразниш. Може да си помислиш: „Това негативна емоция ли е?“. Това не е негативна емоция. Това е твоят физически мързел и неприязън към готвенето. Това е проблем на твоята покварена плът. Ако финансовите ти условия позволяват, можеш да наемеш някого, който да ти помага в готвенето. Ако нямаш такива финансови средства, тогава няма кой друг да ти разреши проблема освен теб. Другите не са длъжни да разрешават тези житейски проблеми вместо теб. Това е твоя собствена отговорност. Прозаичните задачи, свързани с храненето, обличането, миенето и чистенето, са част от човешкия живот. Те са присъщи за съществуването на човека. Хората се различават от котките и кучетата. Щом осиновите коте или кученце, вие сте отговорни за това да го храните и поите. Когато е гладно, трябва да го нахраниш. Но това не е работещ вариант за хората. Хората трябва сами да се грижат за тези аспекти в живота и да поемат тежестта им. Това не е бреме. Да се научиш да се справяш правилно с тези неща е нещо, което хората с нормална човешка природа могат да постигнат. Само че някои хора може да имат чувството, че никога преди не са правили тези неща, особено някои мъже, чиито родители или членове на семейството са им помагали да се организират и са ги глезили толкова много, че те никога не са се научили да готвят, да перат дрехите си или да се грижат за нещата в собствения си живот. Това е резултат от семейната среда. След като напуснат родителите си и започнат да живеят самостоятелно обаче, те са способни да вършат всичко сами, включително да перат дрехите си и да си оправят леглото. Всъщност това са неща, които нормалната човешка природа може да постигне. Това не са трудни задачи за никой възрастен човек и със сигурност не са непосилни. Тези проблеми се разрешават лесно. Ако имаш по-високи критерии за качеството на живота си, тогава можеш да се справиш по-добре. Ако имаш не толкова строги или по-ниски очаквания за качеството на живота си, тогава можеш да бъдеш по-небрежен към него. Това са все въпроси, които не включват принципи.

Що се отнася до първата основна тема, свързана с това как да се стремим към истината — как да се избавим от различните негативни емоции — нека приключим нашето общение тук, тъй като то по същество е приключило. На следващо място в процеса на стремежа към истината, освен да се избави от негативните емоции, човек трябва да се избави и от личните си стремежи, идеали и желания. Това е вторият основен аспект на „избавянето“ в практикуването на това как да се стремим към истината, за който ще общуваме днес. Да се избавиш от човешките стремежи, идеали и желания — разбирате ли? (Да.) Току-що споменах обектите на тази специфична практика на „избавяне“, а вие също ги забелязахте. Сега нека да изследваме темата: какво ни идва наум, когато говорим за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората? За какви примери можете да се сетите? (Сещам се за идеалите, които хората имат и за които Бог разговаря по-рано, като например хората с определен талант, например актьорски, които се стремят да станат знаменитости или суперзвезди. Други, които притежават писателски способности и малко литературен талант, в Божия дом може да се стремят да изпълняват дълг, свързан с текстове, и да станат писатели. Това са някои идеали, които се появяват у хората.) Нещо друго? (Хората се стремят към успеха, както и към собствените си перспективи и надежди, и желаят да получат благословии.) Помислете добре, какво още? На какво трябва да се наблегне тук? Става въпрос за стремежите, идеалите и желанията, от които хората трябва да се избавят. Освен екстравагантните желания на хората и надеждите, които те възлагат за своите перспективи и съдба, в контекста на реалния живот на хората, в необходимите обстоятелства на човешкото съществуване, какво друго е свързано със стремежите, идеалите и желанията, от което хората трябва да се избавят? Кои са тези няколко значими въпроса в живота, които могат да повлияят на вярата ти в Бог и на стремежа ти към истината? (Когато хората достигнат възрастта за сключване на брак, те може да бъдат подложени на възпирането на брака. Също така, когато кариерата на човек е в противоречие с вярата му в Бог, той може да избере да преследва собствената си кариера. Това са два аспекта, от които също трябва да се избавим.) Добре казано. Вярата ви в Бог през последните няколко години ви е дала резултати и признание. Правилно споменахте два значими аспекта — брак и кариера. Тези два основни елемента са сред въпросите, които имат отношение към житейските въпроси по целия път на човешкия живот. Бракът е значим въпрос за всеки, а кариерата на човека също е основен въпрос, който е неизбежен и неминуем. Има ли други важни въпроси освен тези двата? (Съществува и аспектът за справянето със семейството, родителите и децата. Когато тези въпроси са в противоречие с вярата в Бог и стремежа към истината, за хората става трудно да се избавят от тях.) Когато съставяте план, не бива да използвате толкова дълги изречения. По-рано споменахме брака и кариерата. Така че как трябва да се нарича тази тема? (Семейството.) Точно така, семейството също е основен аспект. Това включва ли всеки човек? (Да.) Това включва всеки човек и е достатъчно конкретно и представително. Бракът, семейството и кариерата са основни теми, които са застъпени в главната тема за стремежите, идеалите и желанията на хората. Има общо четири основни теми, свързани с избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората. Вие правилно идентифицирахте три от тях, което е чудесно. Изглежда, че тази тема изисква задълбочено общение, тя е тема, която вече присъства в ума ви, и е доста тясно свързана с живота ви или с вашия духовен ръст и преживявания. Има и още една тема, която всъщност е доста елементарна. Коя е тя? Това са интересите и хобитата на човека. Не е ли това елементарно? (Да.) Защо казвам интересите и хобитата на човека? Разгледайте по-отблизо темата и вижте дали интересите и хобитата са свързани със стремежите, идеалите и желанията на хората, които трябва да обсъдим. (Да, така е.) Свързан ли е бракът с тях? (Да.) Семейството свързано ли е с тях? (Да.) Кариерата свързана ли е с тях? Да, тя също е свързана. Всеки от тези четири аспекта е свързан със стремежите, идеалите и желанията на човека. Всеки аспект включва фантазии и конкретни изисквания към самия него дълбоко в сърцето на човека, както и нещата, които човек иска да получи в плътта и в чувствата си. Всеки аспект има специфични елементи и конкретни стремежи, а също така включва усилията, които човек полага, и цената, която плаща за тях. Всеки аспект включва мислите и възгледите на човека и им влияе през целия му живот и може да засегне стремежа му към правилни цели. Разбира се, той въздейства и върху начина, по който човек възприема хората и нещата, както и върху начина, по който се държи и действа. Ако говоря по-общо, то може да ви се стори неясно и трудно разбираемо. Затова нека да разговаряме за всеки аспект поотделно, да го изследваме внимателно и вие постепенно може да придобиете ясно разбиране за тези въпроси. Щом станат ясни, хората могат да потърсят тук принципите, които трябва да прилагат и да спазват.

Първо, нека поговорим за интересите и хобитата. Интересите и хобитата, разбира се, не включват това, което хората понякога правят за забавление, нито временните им занимания или образователни интереси — те нямат нищо общо с временните неща. Тук интересите и хобитата се отнасят до истинските копнежи и стремежи, скрити в духовното същество на човека и дълбоко в душата му. Той дори предприема действия и прави планове за тези неща, и нещо повече — полага конкретни усилия и се старае да удовлетвори или доразвие тези интереси и хобита, или да върши работа, която е съобразена със собствените му интереси и хобита. В този контекст интересите и хобитата предполагат, че хората имат поставени цели и идеали, и дори са платили цена, вложили са енергия или са предприели конкретни действия. Например отишли са и са изучавали съответното знание в името на своите интереси и хобита, като са прекарвали по-голямата част от ежедневието си в изучаване на това знание и са придобили практическо преживяване и практическа оценка за него. Някои хора например имат конкретен интерес и хоби да рисуват, като тези картини не са толкова семпли, колкото простото рисуване на портрети или пейзажи. Това превъзхожда тези прости интереси и хобита. Те изучават различни техники на рисуване, като скициране, пейзажи и портрети, а някои дори изучават живопис с маслени бои и туш. Причината да учат това не се дължи единствено на техните интереси и хобита, а по-скоро на идеалите, които са развили и утвърдили, и на желанията, които имат поради интереса си към живописта. Те дори желаят да посветят цялата си жизнена енергия на рисуването, да станат завършени художници и да се занимават с рисуване професионално. Преди да се захванат с тази професия, са необходими задълбочена подготовка и планиране, например посещаване на специализирани училища за допълнително образование и обучение, изучаване на различни аспекти на рисуването, правене на скици на място, търсене на напътствия от експерти и майстори художници, участие в конкурси, наред с други неща. Всички тези дейности се въртят около техните стремежи, идеали и желания. Разбира се, всички тези стремежи, идеали и желания се основават на техните интереси и хобита. Именно благодарение на тези интереси и хобита те са развили своите житейски стремежи, идеали и желания. Някои хора имат силна страст към изучаването на историята, включително древна и съвременна, национална и чуждестранна история. С нарастването на интереса им те започват да се възприемат като личности с талант в тази област и се чувстват задължени да преследват кариера, свързана с това. Те продължават да учат и да повишават образованието си. По време на този процес, разбира се, техните стремежи, идеали и желания продължават да се оформят и затвърждават и в крайна сметка те се стремят да станат историци. Преди да станат историци, по-голямата част от времето и енергията им са ангажирани с този интерес и хоби. Има и хора, които проявяват особен интерес към икономиката, обичат да работят с числа и да изучават неща, свързани с областта на икономиката. Те се надяват един ден да станат изключителни или успешни личности във финансовата сфера. Накратко, те също развиват стремеж, основан на техния интерес и хоби, и развиват идеали и желания, свързани с този интерес и хоби. Същевременно те инвестират времето си, предприемат действия, плащат цената и влагат енергия, за да учат, да изследват, да повишават образованието си и да придобиват всеобхватни знания, свързани с техните интереси и хобита. Други имат страст към изкуствата, като например сценични изкуства, танци, пеене, или режисура. След като развият такива интереси и хобита, идеалите и желанията им постепенно се оформят и затвърждават под въздействието на тези интереси и хобита. Тъй като идеалите и желанията им постепенно се превръщат в техни житейски цели, те посвещават усилията, труда и действията си на постигането на тези цели. Някои хора обичат да работят в областта на образованието. Те изучават различни аспекти на образованието, като психология и други подходящи знания, за да се стремят към кариера, свързана с интересите и хобитата им. Някои хора обичат да се занимават с дизайн, инженерство, технологии, електроника или да изследват насекоми, микроорганизми и различни видове поведение, модели на оцеляване, произход на животните и др. Някои хора харесват работата в медиите и се домогват до работа в медийната индустрия като водещи, новинари, репортери и т.н. Водени от разнообразните си интереси и хобита, хората продължават да учат и да изследват в дълбочина и постепенно придобиват разбиране. Техните стремежи, идеали и желания се задълбочават в сърцата им и продължават да се оформят. Разбира се, по време на процеса на постепенното оформяне на техните стремежи, идеали и желания хората също така се устремяват и придвижват към осъществяването на своите идеали и желания. С всяко конкретно действие, което предприемат, те влагат от своята енергия, време, младост и дори емоции и усилия в тези неща.

Независимо в коя област или сфера са интересите и хобитата на даден човек, независимо от категорията, към която принадлежат, след като се запали стремежът и се определят съответните идеали и желания, се установяват и целите и посоката на живота му. Когато идеалите и желанията на човека се превърнат в негови житейски цели, бъдещият му път в този свят на практика е определен. Защо казвам, че е определен? Какъв е въпросът, който се разглежда тук? Става дума за това, че след като веднъж си определил идеалите и желанията, които произтичат от твоите интереси и хобита, ти също така трябва да се стремиш и да се бориш в тази посока, дори до степен да имаш непоколебим и решителен дух и начин на мислене, да си готов да плащаш енергия, време и цена през целия си живот. Твоят живот, съдба, перспективи и дори крайната ти цел неминуемо ще бъдат повлияни от вече определените от теб житейски цели, ако не и обвързани с тях. Какво е основното, което искам да подчертая тук? След като човек определи своите стремежи, идеали и желания въз основа на конкретен интерес или хоби, той вече няма да остане безучастен и да не прави нищо. Въз основа на конкретните интереси и хобита започват да се оформят конкретни действия. Едновременно с това, под въздействието на тези конкретни действия, ти ще определиш своите идеали и желания. От този момент нататък сърцето ти няма да спре и краката ти няма да стоят на едно място. Съдено ти е да живееш живота си в името на своите идеали и желания. Никога няма да се задоволиш просто с придобиването на малко знания и да приключиш. Тъй като имаш такива таланти и притежаваш такъв потенциал и дарби, несъмнено ще потърсиш подходяща за теб позиция или ще полагаш непрестанни усилия да се издигнеш високо и да станеш изключителен в този свят и сред тълпата, без да съжаляваш. Ще преследваш своите идеали и желания с непоколебима вяра в победата и дори ще си готов да платиш всякаква цена и да се изправиш пред всякакви трудности, опасности и страдания, за да ги постигнеш. Защо хората са способни на това? Защо, след като са развили идеали и желания въз основа на своите интереси и хобита, могат да се държат по такъв начин? (Правят го, за да реализират идеалите си, да се стремят към по-висши неща и да превъзхождат останалите. Следователно те не отстъпват пред никакви трудности, а продължават да преследват идеалите и желанията си.) В хората има вроден инстинкт. Ако никога не знаят кои са силните им страни, какви са интересите и хобитата им, те считат, че нямат място, неспособни са да осъзнаят собствената си стойност и имат чувство за безполезност. Не са способни да покажат стойността си. След като човек открие своите интереси и хобита обаче, той ги превръща в мост или трамплин за осъзнаване на собствената си стойност. Готов е да плати цената, за да преследва идеалите си, да живее по-стойностно, да стане полезна личност, да се открои от тълпата и да бъде забелязан, да му се възхищават и да го утвърждават, и да се превърне в необикновена личност. По този начин той може да живее пълноценно, да направи успешна кариера в този свят, да осъществи идеалите и желанията си и така да живее пълноценно. Когато се огледат в оживените тълпи от хора, виждат, че само малцина са тези, които са природно надарени като тях самите, които са си поставили възвишени идеали и желания и които в крайна сметка са постигнали тези неща чрез непрестанни усилия. Те са изградили кариера, като са правели това, което обичат, постигнали са желаната слава, печалба и престиж, доказали са своята стойност и са осъзнали своята собствена значимост. Това е стремежът на хората. Всеки човек, воден от своите уникални интереси и хобита, има свои собствени стремежи, идеали и желания. Разбира се, след като определи стремежите, идеалите и желанията си, той може да не е способен да постигне тези идеали и желания. Когато обаче утвърдят тези идеали и желания, когато имат тези стремежи, хората със сигурност няма да си позволят да останат обикновени. Както се казва в поговорката, всеки обича да се изтъква, всеки иска другите да го смятат за уникален. Никой не желае да бъде обикновен човек, който казва: „Ето как ще протече животът ми. Мога да бъда пастир на добитък, земеделец, обикновен зидар или чистач. Мога да бъда дори разносвач или шофьор на храна за вкъщи“. Никой няма такъв идеал. Да предположим, че каже: „Идеал ли е да бъдеш щастлив доставчик?“. Всеки ще отговори: „Не, това изобщо не е идеал! Да станеш собственик на фирма за доставки, световноизвестен шеф, това е идеал и това е желание!“. Никой не приема доброволно ролята си на обикновен човек. Щом човек получи дори най-малкия намек за интерес или хоби, ако има шанс едно на милион да стане видна фигура в обществото или да постигне скромен успех, той няма да се откаже. Ще вложи 120 процента и ще плати всякаква цена за това, нали? (Да, така е.) Хората никога не се отказват.

Каква е природата на идеалите и желанията, които се пораждат от интересите и хобитата на хората? Тук не разобличаваме интересите и хобитата на хората, така че какво всъщност разобличаваме и разнищваме? Не са ли това стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от определени интереси и хобита на хората? (Да.) Не разобличаваме ли различното поведение, което показват хората, и пътищата, по които те поемат в резултат на своите стремежи, идеали и желания? Не е ли това същността, която разобличаваме? (Да.) И така, кои са пътищата, по които хората поемат в името на своите стремежи, идеали и желания? По какъв път водят стремежите, идеалите и желанията на всеки човек? Какви цели постигат те? Най-важното, какъв е пътят, по който поемат хората, докато осъществяват своите стремежи, идеали и желания, освен че влагат енергия и време и че понасят повече болка и всякакъв вид физически труд, умора, стрес и други подобни трудности? Тоест, докато хората се стремят към осъществяване на собствените си идеали и желания, какъв е пътят, по който трябва да вървят, за да постигнат осъществяването на своите стремежи, идеали и желания? Преди всичко, за да могат да осъществят собствените си стремежи, идеали и желания в този свят, какво трябва да изучават като първа стъпка? (Всички видове знания.) Точно така, те трябва да изучават и да се въоръжат с всички видове знания. Колкото по-богати, всеобхватни и задълбочени са знанията им, толкова по-близо ще бъдат до своите стремежи, идеали и желания. Колкото по-всеобхватни, богати и задълбочени са знанията им, толкова по-вероятно е да бъдат признати за опитни личности и на толкова по-висок статус в обществото ще се радват. Същевременно колкото по-богати, задълбочени и всеобхватни са знанията им, това означава, че ще трябва да инвестират повече време и енергия. Това се отнася за физическата енергия. Освен това, след като придобият основни знания, хората са с една крачка по-близо до осъществяването на своите стремежи, идеали и желания. Притежаването на достатъчно знания е само първата стъпка, първоначалната основа. След това хората трябва да се потопят в обществото, в масите, в огромната багрилна вана или, може да се каже, в месомелачката на индустрията, свързана с техните идеали и желания, да се съревновават, да се борят и да се състезават със сили от всички страни, както и да участват в различни конкурси, състезания и семинари. Докато изразходват много енергия, хората също така трябва да се адаптират към различни ситуации и среди, за да постигнат реализация на своите стремежи, идеали и желания. Едновременно с това в тази огромна багрилна вана хората трябва да разчитат на знанията си и още повече на това, което са научили от масите, както и на методите, философията и правилата за оцеляване, които вече притежават, за да се адаптират към масите и към обществените механизми и тактики. Чрез този процес хората постепенно се доближават до целите на своите стремежи, идеали и желания. След като преживеят толкова много изпитания, толкова много обрати, какъв е крайният резултат? Като победители те се окичват с короната, а губещите не получават нищо. В крайна сметка с този резултат те постигат своите житейски стремежи, идеали и желания, осъществяват своите житейски цели и се утвърждават в своята сфера. По това време хората обикновено вече са достигнали средна или напреднала възраст, а някои може да са дори в преклонна възраст, с отслабено зрение, оплешивяваща глава, увреден слух и разклатени зъби. На тази възраст, макар че са постигнали своите идеали и желания, те са извършили също така много вредни неща. Хвърлили са целия си живот да го постигнат. През целия си живот, за да осъществят идеалите и желанията си, са изрекли много неща, които са били против волята им, извършили са много действия, които са нарушили етиката и съвестта им, преминали са определени граници и дори са участвали в много безсъвестни и неморални действия. Нерядко са мамили другите и са били мамени, побеждавали са другите, а и са били побеждавани. Имат късмет, че са оцелели и са се утвърдили, а животът им изглежда съвършен, сякаш са осъзнали собствената си стойност и не са живели напразно. Цял живот са се борили за своите идеали и желания и изглежда така, сякаш са живели стойностен и смислен живот. Но все пак те не успяват да прозрат пътя на собственото си поведение, по който е трябвало да поемат, липсва им какъвто и да е девиз в живота и цял живот са се борили единствено в името на осъществяването на своите идеали и желания, като са водели битка срещу човечеството, обществото и дори срещу себе си. Те са изгубили съвестта, границите и принципите, които са им необходими за собственото им поведение. Въпреки че идеалите и желанията им са се осъществили и след многобройни обрати са постигнали житейските цели, които са си поставяли на всеки етап, вътрешно не се чувстват спокойни или удовлетворени. Стремежите, идеалите и желанията, които са създали в името на собствените си интереси и хобита, казано направо, в крайна сметка ги водят към пътя на преследване на слава и печалба. Макар че може да си мислят, че след постигането на крайните си цели са осъзнали собствената си стойност, че са спечелили чувство за присъствие и са придобили и притежават както слава, така и печалба, те остават в неведение за бъдещето, за крайната си цел и за стойността на човешкото съществуване, което хората трябва наистина да разберат. Когато достигнат преклонна възраст, все повече чувстват, че всичко, към което някога са се стремили, е ужасно недоловимо и празно. Тази празнота и недоловимост носят със себе си вълни от пустота и опасения. Едва в преклонна възраст хората осъзнават, че идеалите и желанията, които са преследвали, са служили само за задоволяване на суетата им и за осигуряване на временна слава и печалба, които не са нищо повече от мимолетна утеха. Такава утеха бързо се превръща в своеобразно безпокойство и опасение, защото с настъпването на старостта хората са по-склонни да размишляват за бъдещето си, за това какво ще стане с тях и какво ще им се случи след смъртта, а когато всички тези въпроси останат без отговор, когато липсват правилни мисли и гледни точки по тези въпроси, хората започват да се чувстват притеснени и неспокойни. Това безпокойство и опасение остават у тях, докато затворят очи и се споминат. Радостта, която идва от славата и печалбата, бързо изчезва от човешкото сърце и колкото повече човек се опитва да я улови и задържи, толкова по-лесно тя чезне и чувството на радост по-лесно се превръща в безпокойство и страх. Следователно, независимо от идеалите и желанията, които се пораждат от различните интереси и хобита на хората, те в крайна сметка водят към пътя на преследване на слава и печалба, а крайната постигната цел, която хората придобиват, не е нищо повече от слава и печалба. Тази слава и печалба осигуряват само временна утеха и моментно задоволяване на плътската суета. Когато хората не разбират истината, те считат, че техните стремежи, идеали и желания са реални, че ги карат да се чувстват здраво стъпили на земята, че са по-способни да намерят мястото си в света, че са по-способни да контролират посоката на живота си и да го държат здраво в ръце, че са отговорни за собствената си съдба. Когато идеалите и желанията им се осъществят обаче, те най-накрая преживяват пробуждане. Каква е причината за това пробуждане? Тя е в осъзнаването, че това, на което са посветили енергията на живота си, е нещо празно, което не може да бъде хванато с ръка или почувствано със сърцето. Колкото повече се опитват да го хванат и задържат, толкова повече то им се изплъзва и ги оставя с нараснало чувство на загуба и празнота и, разбира се, със засилено чувство на страх и съжаление. Тъй като хората имат интереси и хобита, те развиват идеали и желания, а тези идеали и желания създават илюзия, която ги кара да вярват, че имат способността да контролират живота си, да направляват житейския си път и да определят начина и целите на съществуването си. В основата на тази илюзия е фактът, че хората не се стремят към истината, не я обичат и, разбира се, може да се каже, че тази илюзия е породена от това, че те не разбират истината. Когато хората не разбират истината, те често инстинктивно се стремят към неща, които могат да накарат плътта или духа им да се почувстват удовлетворени. Независимо колко далечни са тези неща за тях, стига да чувстват, че могат да ги постигнат и задържат, те са готови да платят цената, дори да влагат енергия и време през целия си живот. Тъй като хората не разбират истината, те лесно погрешно приемат интересите и хобитата си за крайъгълен камък или за вид квалификация или капитал при преследването на житейските си цели и са готови да платят всякаква цена за това. Ти не осъзнаваш, че щом платиш тази цена, щом тръгнеш по този път, си обречен да вървиш по път, контролиран от Сатана и от световните тенденции и тактики. Едновременно с това ти си обречен да се потопиш неволно в обществената багрилна вана, в обществената месомелачка. Без значение в какъв цвят ще те боядиса, без значение в какво те смила, без значение колко изопачена става твоята човешка природа, ти се утешаваш и си казваш: „За да осъществя идеалите и желанията си, и в името на моето бъдеще, трябва да издържа!“. Освен това постоянно си повтаряш: „Трябва да се адаптирам към това общество, независимо в какъв цвят съм боядисан, трябва да го приема и да се приспособя към него“. Докато се приспособяваш към всички тези различни среди, ти се приспособяваш и към различните цветове, в които си боядисан, и постоянно приемаш различни версии на себе си с различни стилове и различни характери. По този начин хората несъзнателно стават все по-безчувствени, все повече им липсва дори капка срам, а съвестта и разумът им са все по-неспособни да направляват или контролират мислите, желанията и избора им. Накрая, в различна степен, повечето хора постигат идеалите и желанията си, докато ги преследват. Разбира се, някои хора, независимо от това как ги преследват или през колко усилия и трудности преминават, все пак не са в състояние да осъществят идеалите и желанията си. Независимо от крайния резултат, какво придобиват хората? Тези, които успяват, придобиват слава и печалба, а тези, които се провалят, може да не са способни да придобият тази слава и печалба, но това, което получават, е същото като при успешните хора — те получават различните вреди и негативни мисли, насадени им от Сатана, от злото човечество и от целия социален механизъм, както и от зловредното влияние на обществото. Иначе защо хората често биха използвали фрази като: „не е вчерашен“, „коварна стара лисица“, „опитна и хитра змия“ или „врял и кипял“ и т.н.? Защото, докато преследваш идеалите и желанията си, ти „научаваш“ много в този огромна багрилна вана и в тази месомелачка на обществото. „Научаваш“ неща, които не съществуват в твоите физически инстинкти — терминът „научаваш“ тук трябва да бъде в кавички. Какво означава това „научаваш“? Означава, че обществото, Сатана и злото човечество ти втълпяват различни мисли, които противоречат на нормалната човешка съвест и разум, карат те да живееш с все по-малко съвест и разум, с все по-малко срам и все повече презрение към нормалните хора и към тези, които вървят по правилния път. Същевременно какъв е най-лошият резултат? Не само че все повече ще гледаш отвисоко хората с нормална човешка природа, съвест и разум, но едновременно с това ще завиждаш и ще се възхищаваш на подлите постъпки на онези, които предават съвестта и морала си, ще завиждаш за богатите материални или икономически облаги, които те придобиват чрез своите подли постъпки и лошо поведение. Не е ли това последствието? (Да, така е.) Това е по-ужасяващо последствие, което ще рече, че докато хората преследват осъществяването на своите идеали и желания, изражението им става все по-мрачно и ужасяващо, съвестта и разумът им постепенно се губят, а техните морални възгледи, житейски мироглед и поведение стават все по-нечестиви, грозни, достойни за презрение и безсрамни.

От момента, в който човек развие своите интереси и хобита, до осъществяването на идеалите и желанията си, по време на този процес пътят, по който върви, и дейностите, с които се занимава — тоест цялата му настояща житейска ситуация — е житейска ситуация, за която може да се каже, че е в плен на обществото и злите тенденции. Всъщност това е и процес, по време на който хората доброволно приемат манипулацията, потъпкването и експлоатацията на Сатана, докато преследват осъществяването на идеалите и желанията си. Това, разбира се, е и процес, по време на който Сатана покварява хората още повече и по-конкретно във всичко. Във всяка ситуация, с която се сблъскваш, Сатана непрекъснато ти внушава идеята, че за да постигнеш целите си, трябва да използваш всички необходими средства, като изоставиш нещата, които са положителни и които нормалната човешка природа би трябвало да отстоява, като човешкото достойнство, лична почтеност, морални граници, съвест и критерии за собственото ти поведение. Тъй като те подвежда да се откажеш постепенно от тях, той също така поставя под въпрос съвестта, разума и моралните ти граници, както и малкото срам, който ти е останал. След като приключи с оспорването им, той те кара непрекъснато да правиш компромиси сред подвеждането, изкушаването, контрола и потъпкването на тенденциите на злото. В процеса на правене на постоянни компромиси ти избираш да приемеш мислите и гледните точки, внушени ти от Сатана, за това как да възприемаш хората и нещата и как да се държиш и да действаш, и активно практикуваш мислите и гледните точки, които Сатана ти е предал, както и начините и методите за това как да се държиш и да действаш. Ти неохотно и неволно участваш във всичко това, но в същото време, за да постигнеш идеалите и желанията си, доброволно и активно правиш всичко това с много сговорчиво отношение. Накратко, по време на този процес хората остават пасивни, но от друга гледна точка, те активно се приспособяват към контрола и покварата на Сатана. Докато преследват осъществяването на своите идеали и желания, те през цялото време живеят в огромната бояджийска вана на злите тенденции на обществото, в тяхната хватка. По същия начин те живеят в сложен и противоречив начин на мислене едновременно да ги желаят и да не ги желаят и в реална среда, която е едновременно сложна и противоречива. В хода на този процес, докато хората се приближават към идеалите, желанията и житейските цели, които преследват, те все по-малко приличат на човешко същество, съвестта им все повече закърнява, а разумът им се смалява. Въпреки това дълбоко в себе си хората вярват, че имат идеали и желания, някои дори казват, че идеалите и желанията им са техните убеждения, че да имаш убеждения в сърцето си означава, че имаш мироглед и че човек трябва да има мироглед в живота си. Те вярват, че са нормални човешки същества, защото имат мироглед, и че следователно трябва да продължат стремежите си според предишните си методи и закони за оцеляване, и че щом резултатите от това са добри и ги приближават до техните житейски идеали и цели, то всяка цена, която плащат за това, си заслужава, дори ако това означава да загубят всичко. Следователно, в рамките на противоречивия начин на мислене едновременно да желаят и да не желаят, хората ще продължат да приемат контрола на Сатана, неговите мисли и неговите манипулации и измами. Дори когато хората осъзнават добре, че са били покварени от обществото и от злите тенденции, при този вид обстоятелства те все пак ще продължат неотклонния си стремеж да осъществят своите идеали и да постигнат житейските си цели. Те дори може да се поздравят с факта, че са способни да прибягнат до всички необходими средства и никога не са се отказали, като се радват на способността си да упорстват досега. Ако погледнем поведението на хората по време на преследването на техните идеали и желания, както и пътищата, по които поемат, и различните им трансформации, какъв е пътят на стремежа към осъществяването на човешките идеали и желания? (Това е път, водещ към унищожение.) Това е път, от който няма връщане, и колкото повече вървят по него хората, толкова повече се отдалечават от Бог. Може да се каже също, че това е път на унищожение. Житейските цели, към които водят установените от хората идеали и желания, ги довеждат там, където ги очаква Сатана. А по пътя към тези житейски цели онова, което ги придружава и следва, не е истината, не са Божиите слова. Тогава какво е то? (Това е Сатана, заедно с неговите зли тенденции и различни философии за светските отношения.) Те са придружени от Сатана, от неговия контрол, поквара, измама и многократни изкушения. Това е път, от който няма връщане назад, път на унищожение, нали? (Така е.) Защото, докато хората преследват своите идеали и желания, това, което всъщност преследват, не е осъществяването на техните идеали и желания като цел, а по-скоро използват преследването на тези неща като своя движеща сила и основа за придобиване на слава и печалба. Това е същността и истината на въпроса. Този път кара хората само да копнеят все повече и повече за слава и печалба, за злите тенденции в света. Този път води хората само до това да затъват все по-дълбоко и по-дълбоко, прави ги все по-извратени, все по-лишени от рационалност и съвест, отдалечава ги от положителните неща. Същевременно ги отдалечава от по-практичните начини на живот и житейски цели, които човек с нормална човешка природа би трябвало да има. Това може само да накара поквареният нрав на хората да се вкорени още по-дълбоко и може само да ги отдалечи още повече от върховенството на Бог и от устроеното от Него. Разбира се, това също така затруднява все повече хората да различават положителните от негативните неща. Това е факт. И така, как можем да разрешим тези проблеми? Щом разберем същността на човешките стремежи, идеали и желания, за какво трябва да разговаряме? Трябва да е за това как да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания, нали така? (Да.)

Току-що разговаряхме за това, че преследването на осъществяването на собствените идеали и желания е път, от който няма връщане назад, път, който води към унищожение — тогава трябва ли хората да се откажат от този начин на живот? (Да.) Те трябва да се избавят от начина си на живот и да го променят: той не е нито правилен подход, нито правилен път в живота. Тъй като е неправилен, хората трябва да се избавят от него, да променят начина си на живот и да възприемат правилен подход към живота и съществуването. Разбира се, те трябва да възприемат правилен подход по отношение на това как да се отнасят към интересите и хобитата на хората и към техните стремежи, идеали и желания. Талантите и дарбите на хората, заедно с техните интереси и хобита, им позволяват да създадат своите стремежи, идеали и желания, а едновременно с това да развият и целите, които ще преследват. Тези цели са неправилни и ще поведат хората по път, от който няма връщане назад, ще ги отдалечат още повече от Бог и накрая ще ги доведат до унищожение. Понеже те са неправилни, какъв е правилният начин на действие? Нека първо разгледаме дали е правилно хората да имат интереси и хобита, т.е. дали техните интереси и хобита може да бъдат включени в категорията на негативните неща? (Не, не може.) Интересите и хобитата на хората не са погрешни по своята същност и, разбира се, със сигурност не може да се каже, че те са нещо негативно. Те не бива да бъдат заклеймявани или критикувани. Част от нормалната човешка природа е хората да имат интереси, хобита и таланти в определени области — всеки човек има такива. Някои хора обичат да танцуват, други — да пеят, да рисуват, да изнасят представления, да се занимават с механика, икономика, инженерство, медицина, селско стопанство, ветроходство или определени спортове, трети обичат да изучават география, геология или авиация, а четвърти, разбира се, може да се наслаждават на изучаването на по-слабо познати предмети. Независимо от интересите и хобитата на човека, всички те са част от човешката природа и от нормалния човешки живот. Те не бива да бъдат очерняни като нещо негативно, нито да бъдат критикувани, а още по-малко забранявани. Това означава, че всеки интерес и хоби, които имаш, е допустим. Тъй като всеки интерес или хоби е допустим и трябва да му се позволи да съществува, как трябва да се отнасяте към идеалите и желанията, свързани с него? Например някои хора обичат музиката. Те казват: „Искам да стана музикант или диригент“, след което пренебрегват всичко останало, за да отидат да учат и да се усъвършенстват в музиката, като определят житейските си цели и посока с това да заемат позицията на музикант. Правилно ли е да се постъпва така? (Не е правилно.) Ако не вярваш в Бог, ако си част от света и прекарваш живота си в осъществяване на идеалите и желанията, създадени от собствените ти интереси и хобита, нямаме какво да кажем по този въпрос. Сега, като вярващ в Бог, ако имаш такива интереси и хобита и искаш да посветиш целия си живот, като платиш цената на цял живот, за да осъществиш идеалите и желанията си, създадени от твоите собствени интереси и хобита, добър или лош е този път? Заслужава ли си да се насърчава? (Не си заслужава да се насърчава.) Да не говорим все още за това дали си заслужава да се насърчава, или не. Всичко трябва да се обмисли трезво, така че какво трябва да направите, за да определите дали този въпрос е правилен или погрешен? Трябва да обмислите дали стремежите, идеалите и желанията, които сте създали, имат някаква връзка с Божиите учения и с Неговото спасение и очакванията Му за теб, с Божието намерение да спаси човечеството, с твоята мисия и с твоя дълг, дали ще ти помогнат да завършиш мисията си и да изпълниш дълга си по-ефективно, или дали ще увеличат шансовете ти да бъдеш спасен и дали ще ти помогнат да постигнеш удовлетворяване на Божиите намерения. Като обикновен човек преследването на идеалите и желанията ти е твое право, но когато осъзнаеш собствените си идеали и желания и се стремиш към този път, дали те ще те отведат по пътя на спасението? Дали ще те отведат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото? Ще те доведат ли в крайна сметка до резултата на абсолютното покорство и поклонение пред Бог? (Няма да те доведат.) Това е сигурно. Щом няма да те доведат, тогава като вярващ в Бог, положителни или негативни са идеалите и желанията, създадени от твоите интереси, хобита и дори от твоите таланти и дарби? Трябва ли да ги имате, или не? (Те са негативни. Не бива да ги имаме.) Не бива да ги имате. И така, в какво се превръща природата на идеалите и желанията на човека? Дали те се превръщат в положителни, или в негативни неща? Дали те се превръщат в право, което трябва да имаш, или в нещо, което не бива да имаш? (Те се превръщат в нещо негативно, в нещо, което не бива да имам.) Те се превръщат в нещо, което не бива да имаш. Някои хора казват: „Тогава, ако не бива да ги имам, това трябва да означава, че Ти ми отнемаш правата!“. Аз не ти отнемам правата. Говоря за това по какъв път трябва да поемат хората и как да се стремят към истината. Не ти отнемам правата. Свободата на избор е твоя, позволено ти е да избираш. Но що се отнася до това какво е естеството на този въпрос и как трябва да се преценява, ние имаме основание за нашите аргументи и не говорим произволно. Ако вземеш Божиите слова за своя основа и говориш от гледна точка на истината, тогава идеалите и желанията на човека не са положителни неща. Разбира се, за да бъдем по-точни, ако като вярващ в Бог ти искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш богобоязливост, отбягване на злото и покорство към Бог, тогава ти не би трябвало да имаш същите идеали и желания като светските хора. С други думи, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, трябва да се избавиш от собствените си стремежи, идеали и желания. Казано по друг начин, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава не бива да преследваш собствените си идеали и желания и особено не бива да използваш преследването на тези идеали и желания с цел да натрупаш слава и печалба. Може ли да се каже по този начин? (Да.) Сега всичко е ясно. Като вярващ в Бог, след като желаеш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да се избавиш от своите стремежи, идеали и желания, трябва да изоставиш този път, т.е. пътя на търсенето на слава и печалба, както и да се избавиш от тези идеали и желания. Не бива да избираш осъществяването на своите идеали и желания за своя житейска цел. Вместо това целта ти трябва да бъде стремеж към истината и постигане на спасение.

Някои хора се питат: „След като не мога да осъществя стремежите, идеалите и желанията си и съм се избавил от тях, как да постъпя с интересите и хобитата си?“. Това е твоя лична работа. Макар че може да имаш интереси и хобита, стига те да не смущават нормалния ти стремеж, да не пречат на изпълнението на дълга ти и на завършването на мисията ти и да не влияят на житейските ти цели или на пътя, по който поемаш, тогава можеш да запазиш тези интереси и хобита. Безспорно, това може да се разбере и по този начин: понеже тези интереси и хобита са част от твоята човешка природа, може да се каже, че те са ти дадени от Бог. Всички аспекти, като например външният вид, семейството, произходът и местообитанието за оцеляването на човека, са предопределени от Бог. Следователно не можем да отречем, че интересите и хобитата, които имаш, също са дадени от Бог. Този факт не може да бъде отречен, той е безспорен. Например някои хора умеят да говорят езици, да рисуват, да свирят, да различават звуци, цветове и т.н. Независимо дали тези неща са твои специални умения, или интереси и хобита, може да се каже, че всички те са част от човешката природа. Защо Бог дава на хората определени интереси и хобита? За да направи човешкия живот малко по-богат и цветен, така че животът ти да бъде съпътстван от определени елементи на забавление и развлечение, без това да повлияе на правилното ти придвижване по житейския път, за да направи живота ти по-малко безинтересен, по-малко скучен и по-малко монотонен. Например, когато е време да се пеят химни на събиранията, някой, който умее да свири на музикален инструмент, може да акомпанира на пеенето, като свири на пиано или китара. Ако никой не може да свири на инструмент, тогава всички ще бъдат лишени от това удоволствие. Ако има кой да осигури акомпанимент, тогава резултатът ще бъде много по-добър от пеенето без акомпанимент и всички ще му се насладят. Същевременно това разширява хоризонтите, обогатява преживяванията, животът придобива повече съдържание, хората чувстват, че животът е по-красив, и настроението им става по-весело. Това е от полза както за нормалната им човешка природа, така и за пътя, по който поемат във вярата в Бог. Например, ако обичаш да рисуваш, когато животът на братята и сестрите стане монотонен, можеш да направиш хумористични рисунки и да изобразиш негативните изражения и лица на някои хора, както и негативните им забележки в остроумни и хумористични карикатури, след което да ги събереш в малка книжка и да я споделиш с всички, включително и с тези черногледци. Когато я видят и кажат: „Олеле, мен ли си нарисувал?“, те ще се засмеят, ще се почувстват щастливи и вече няма да са негативни. Не е ли хубаво това? Не са били необходими твърде много усилия, но това им е помогнало да излязат от негативността си доста лесно. В свободното си време рисуването, свиренето на музикални инструменти, обсъждането на изкуството или изследването на актьорски изпълнения и представянето на различни персонажи, включително различни видове негативни хора, различни видове надменни личности и различни проявления на антихристи, които действат произволно, може да помогне на хората да подобрят своята проницателност и да разширят хоризонтите си. Това не е ли нещо добро? С какво точно тези интереси и хобита не са полезни? Те са полезни за хората. Ако обаче заради твоите интереси и хобита у теб се породят идеали и желания и вследствие на тях бъдеш насочен към път, от който няма връщане назад, тогава те не са полезни за теб. Но ако прилагаш интересите и хобитата си в живота по начин, който е проницателен за твоята човешка природа, който прави живота ти по-богат и по-цветен, който те прави по-остроумен и по-весел, който ти дава възможност да живееш по-охолно, свободно и волно, тогава твоите интереси и хобита ще имат положителен ефект, ще са от полза за всички и ще подсигурят духовното ти извисяване, като същевременно няма да влияят на изпълнението на дълга ти и на приключването на мисията ти. Разбира се, до известна степен те ще ти помагат да изпълняваш дълга си. Когато се чувстваш потиснат или обезсърчен, изпяването на песен, свиренето на инструмент или пускането на жива и ритмична музика може да повдигне настроението ти и да ти даде възможност да дойдеш пред Бог в молитва. Вече няма да таите негативизъм, да се оплаквате или да искате да се откажете. В същото време ще откриете своите слабости и недостатъци, ще разберете, че сте твърде крехки и неспособни да издържите на закаляване или неуспехи. Свиренето на инструмент ще ви помогне да подобрите настроението си. Това се нарича умение да се живее. Тези интереси и хобита не са ли оказали положителен ефект? (Да, така е.) Интересите и хобитата могат да се разглеждат като инструменти, които, когато се използват правилно, могат да променят настроението ти, като ти дават възможност да живееш по-нормален и разумен живот. До известна степен те могат да ускорят или да улеснят навлизането ти в истината реалност и да ти предоставят допълнителен инструмент, който да ти помогне да изпълняваш дълга си. Разбира се, човешката природа на някои хора е лоша и зла. Те винаги са амбициозни, с нрав на антихрист, или са антихристи. Наличието на интереси и хобита може да им създаде проблеми, тъй като те може да ги използват като капитал и да мислят само за себе си, което несъмнено подхранва агресията и дързостта им в извършването на злодеяния. Следователно интересите и хобитата сами по себе си не са нещо лошо или негативно. Добрите и нормални хора ги използват за положителни неща, а лошите, злите и негативните личности ги използват, за да вършат зли и лоши дела. Така че интересите и хобитата могат да те направят или по-добър, или по-лош, нали така? (Да.) Нека се върнем на темата за това как хората да се избавят от стремежите, идеалите и желанията си. След като разберат същността на интересите и хобитата, хората не бива да възприемат чуждите интереси и хобита през розови очила и със сигурност не бива да отхвърлят хората с интереси или хобита. Интересите и хобитата са част от нормалната човешка природа и хората трябва да се отнасят правилно към тях, освен ако твоите интереси и хобита не започнат да влияят на живота на другите или да им причиняват неудобство, или ако запазиш интересите и хобитата си за сметка на това, че засягаш или смущаваш другите. Тогава това е неприемливо. Освен това твоите интереси и хобита са допустими и надеждата е, че хората могат да се отнасят правилно към тях и да ги използват и прилагат разумно. Разбира се, най-добрият и правилен начин да ги използваш и прилагаш е да позволиш на интересите и хобитата си да оказват най-голямо въздействие върху работата, която вършиш, и върху дълга, който изпълняваш, както и да ги използваш в максимална степен, без да ги оставяш да се пропилеят. Някои хора казват: „Моите интереси и хобита могат да играят важна роля в изпълнението на дълга ми, но чувствам, че знанията ми в тази област не са достатъчни и не са достатъчно изчерпателни в момента. Искам да се развивам и да изучавам по-добре и по-систематично темите, свързани с тази област, след което да ги прилагам в изпълнението на дълга си. Мога ли да направя това?“. Да, можеш. Божият дом многократно ви насърчава да продължавате да учите. Знанието е инструмент и стига то да не съдържа нищо, което разяжда или прояжда нечии мисли, можеш да го изучаваш и да задълбочаваш разбирането си за него. Можете да го използвате като положителен и полезен инструмент за изпълнението на дълга си, като му дадете възможност да бъде ефективно и да оказва въздействие. Нима това не е нещо хубаво? Не е ли това подходящ подход? (Да, така е.) Разбира се, този метод на практикуване е и подходящ начин да се справяте с интересите и хобитата си, а в същото време е и правилен начин да се избавите от човешките стремежи, идеали и желания. Ти използваш и прилагаш правилно своите интереси и хобита, без да ги използваш за постигане на лични цели или за осъществяване на целта за преследване на задоволяването на лични амбиции и копнежи. Следователно това е допустим и точен начин на практикуване и, разбира се, е правилен и положителен начин на практикуване. Освен това той служи като конкретен път за начина, по който да се избавите от стремежите, идеалите и желанията.

Разяснихме въпроса за правилното отношение към интересите и хобитата. А сега какво означава наистина да се избавите от тях? Ние не критикуваме и не заклеймяваме интересите и хобитата, а по-скоро разнищваме стремежите, идеалите и желанията, които хората си създават, като използват интересите и хобитата за своя основа и капитал. Ето защо наистина трябва да се избавите именно от тези стремежи, идеали и желания. По-рано разговаряхме за това, че трябва да позволиш на интересите и хобитата си да играят положителна роля и да дадат положителен резултат — това е активен метод на практикуване за избавяне от човешките стремежи, идеали и желания. От друга страна, хората не бива да преследват собствените си идеали и желания, защото имат интереси и хобита — това е по-практическа форма на избавяне. С други думи, единият аспект е да използвате добре интересите и хобитата си, а другият е, че не бива да преследвате идеали и желания, създадени заради собствените ви интереси и хобита, т.е. не преследвайте житейските цели, които имате, заради интересите и хобитата си. И така, как би могъл да определиш, че използваш интересите и хобитата си нормално, а не преследваш идеали и желания? Ако имаш интерес или хоби и го прилагаш правилно в работата си, при изпълнение на дълга си и в ежедневието си, ако целта на стремежа ти не е да се изтъкнеш или сам да се биеш в гърдите, със сигурност не и да увеличиш собствената си популярност или да спечелиш уважението, похвалата и възхищението на другите, и, разбира се, най-вече не за да накараш хората да имат място в сърцата си за теб заради твоите интереси и хобита и по този начин да те утвърдят и следват, тогава ти си приложил положително, правилно, уместно и рационално своите интереси и хобита, което е съобразено с нормалната човешка природа и е в съгласие с Божиите намерения, и ти ги използваш в съответствие с истините принципи. Но ако, когато използваш или прилагаш интересите и хобитата си, принуждаваш другите да ти се възхищават и да те приемат, с особено силната цел да се изтъкнеш, ако безскрупулно, безсрамно и насила караш другите да те слушат и приемат, задоволявайки суетата, която изпитваш от изтъкването на интересите и хобитата си, независимо от това как се чувстват другите, в крайна сметка използваш интересите и хобитата си като капитал, за да контролираш другите, да си извоюваш място в сърцата им и да си създадеш престиж сред хората, и ако в крайна сметка постигнеш слава и печалба в резултат на собствените си интереси и хобита, това не е нито допустимо използване на интересите и хобитата, нито нормално прилагане на интересите и хобитата ти. Такива действия трябва да бъдат заклеймявани, трябва да бъдат разпознавани и отхвърляни от другите и, разбира се, хората трябва да се избавят от тях. Когато използваш възможности за изпълнение на дълга си или си даваш повод да бъдеш водач, отговорно лице или човек с изключителен талант, за да покажеш на другите, че имаш определени таланти и умения, и да им покажеш, че твоите интереси и хобита превъзхождат техните, този начин на действие е неуместен. Той включва използването на употребата на твоите интереси и хобита като претекст за създаване на престиж сред хората и удовлетворяване на собствените ти амбиции и желания. По-точно казано, този процес или начин на действие се свежда до използване на вашите интереси и хобита и възхищението на хората от тях, за да реализирате своите стремежи, идеали и желания. Именно от това трябва да се избавите. Някои хора казват: „След като чух това, все още не знам как да се избавя“. Всъщност лесно ли е да се избавите? Когато притежаваш определени уникални интереси и хобита, ако не правиш нищо, тези интереси и хобита си остават в твоята човешка природа и нямат нищо общо с това по какъв път поемаш. След като обаче постоянно изтъкваш своите интереси и хобита, опитваш се да спечелиш слава сред хората или да увеличиш популярността си, да станеш известен на повече хора и да привлечеш повече внимание, този процес и този начин на действие не са непринудени начини да се правят нещата. Когато всички тези действия и модели на поведение се комбинират, те формират пътя, по който човек поема. И така, какъв е този път? Това е усилие да преследваш осъществяване на своите идеали и желания в Божия дом, да преследваш възхищението на другите и да постигнеш удовлетворяване на собствените амбиции и желания. Щом започнеш да преследваш това, пътят, по който вървиш, се превръща в път, от който няма връщане назад, път, водещ към унищожение. Не трябва ли бързо да се обърнете, да пресечете тези действия и да се избавите от тези действия, амбиции и желания? Някои хора може да кажат: „Все още не знам как да се избавя“. Тогава не го правете. Какво означава „не го правете“? Това означава, че трябва да държиш интересите и хобитата си скрити и да се стараеш да не ги изтъкваш. Някои хора може да попитат: „Но ако изпълнението на дълга ми го изисква, трябва ли да ги показвам?“. Когато следва, когато трябва да ги покажеш, трябва да го направиш — това е подходящият момент за това. Ако обаче в момента си на пътя на преследването на идеалите и желанията си, тогава не ги разкривай. Когато почувстваш желание да ги изтъкнеш, трябва да се помолиш на Бог, да вземеш твърдо решение, да въздържиш тези желания и в същото време да приемеш Божията внимателна проверка и дисциплина, да контролираш сърцето си и да затвориш амбициите и желанията си в кошарата им, като ги накараш да изчезнат и никога не им позволиш да се превърнат в реалност — това хубаво ли е? (Да.) Лесно ли е да се направи? Не е лесно, нали? Кой има малко талант, но не иска да го покаже? Дори не споменавам тези, които имат някакви специални умения. Някои хора могат да готвят и да приготвят ястия и искат да се изтъкнат, където и да отидат, дори се наричат „Красавицата тофу“ или „Кралицата на нудълите“. Струва ли си тези незначителни умения да бъдат изтъквани? Ако те притежават изключителни дарби, колко прекомерна би станала надмеността им? Несъмнено биха се озовали на път, от който няма връщане назад. Разбира се, освен че хората поемат по погрешен път или по път, от който няма връщане назад, заради интересите и хобитата си, мнозинството от тях често имат активни мисли заради интересите и хобитата си в процеса на вярата си в Бог. Докато вярват в Бог и изпълняват дълга си, в съзнанието си те постоянно преосмислят идеалите и желанията, които са създали, или пък непрекъснато си напомнят за неосъществените си идеали и желания, като постоянно си повтарят в сърцето, че все още имат тези идеали и желания, които никога не са били осъществени. Въпреки че никога не са платили някаква конкретна цена или не са възприели някаква конкретна практика по отношение на тези неща, тези идеали и желания са се вкоренили дълбоко в сърцата им и те никога не са се избавяли от тях.

По-рано направихме общение и анализ на темата, че преследването на идеали и желания, както и следването на пътя на този свят, е път, от който няма връщане назад, път, който води към унищожение. Това и стремежът към истината са като две успоредни линии. Никога няма да има точка, в която да се пресекат, и разбира се, те също така никога няма да се пресекат една с друга. Ако вярваш в Бог и искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да се избавиш напълно от всички идеали и желания, които преди си носил в сърцето си. Не ги съхранявай и не ги цени. Те трябва да бъдат изхвърлени. Стремежът към осъществяване на твоите идеали и желания и стремежът към истината са като пътищата на маслото и водата. Ако имаш идеали и желания и искаш да ги осъществиш, ти няма да си способен да се стремиш към истината. Ако чрез разбирането на истината и толкова много години преживявания искаш да насочиш ума си към това да се стреми към истината по приземен начин, тогава трябва да изоставиш миналите си идеали и желания, като ги премахнеш напълно от съзнанието си или от дълбините на душата си. Ако желаеш да се стремиш към истината, тогава твоите идеали и желания никога няма да дадат се сбъднат. Вместо това те ще прекъснат стремежа ти към истината и навлизането ти в истината реалност, и същевременно ще те дърпат надолу и ще правят пътя ти на стремеж към истината изтощителен и предизвикателен. Тъй като знаеш, че няма да си способен да осъществиш идеалите и желанията си, по-добре е решително да прекъснеш връзките си с тях и да се избавиш от тях напълно, да не мислиш повече за тях и да не подхранваш никакви илюзии за тях. Ако си кажеш: „Все още не се интересувам много от пътя на стремежа към истината и постигане на спасение. Все още не знам дали мога да се стремя към истината, дали съм човек, който се стреми към истината. Все още не съм наясно с този път на постигането на спасение. Напротив, имам много конкретен път към преследване на светските идеали и желания, както и много конкретен план и стратегия“. Ако случаят е такъв, тогава ти можеш да се избавиш от пътя на стремежа към истината и изпълнението на дълга ти, за да отидеш да осъществиш своите идеали и желания. Разбира се, ако не си сигурен дали да преследваш своите идеали и желания, или да се стремиш към истината, съветвам те да останеш спокоен за определен период от време. Може би да останеш още една или две години в Божия дом: колкото повече ядеш и пиеш Божиите слова, колкото повече видове среда преживяваш, колкото повече съзрява твоята позиция и подход за начина, по който възприемаш нещата, толкова повече твоето настроение и състояние ще се подобрят, което несъмнено ще бъде огромна благословия за теб. Вероятно след няколко години може да започнеш да разбираш някои истини, да придобиеш задълбочена проницателност за света и за човешката природа и тогава ще си способен напълно да се избавиш от идеалите и желанията си и доброволно да следваш Бог до края на живота си, като приемеш устроеното от Него. Независимо колко големи са трудностите, с които може да се сблъскаш в Божия дом, ти ще можеш да упорстваш в изпълнението на дълга си и да завършиш мисията си. И най-важното, ти ще си твърдо решен и ще си решил да се откажеш от предишните си идеали и желания, което ще ти позволи да се стремиш към истината по приземен начин, без да се колебаеш. Ако сега обаче не можеш да бъдеш сигурен и искаш след една или две години да прецениш отново дали можеш да се стремиш към истината, Божият дом няма да те принуди или да ти каже: „Ти си разпилян и нестабилен“. След година-две, когато прочетеш повече Божии слова, слушаш повече проповеди, разбереш малко от истината и твоята човешка природа съзрее, твоята позиция за това как възприемаш нещата, твоят поглед върху живота и твоят светоглед ще се променят. Дотогава изборите ти ще бъдат малко по-точни, отколкото са сега, или, ако използваме една фраза на невярващите, дотогава сам ще знаеш от какво се нуждаеш, по кой път трябва да поемеш и какъв човек трябва да бъдеш. Това е единият аспект. Да предположим, че ти наистина нямаш интерес към вярването в Бог и си го направил само защото родителите ти или колегите ти са ти предоставили евангелието, а ти си го приел, за да запазиш репутацията си или от учтивост. Неохотно посещаваш събиранията и изпълняваш дълга си в Божия дом, като същевременно си мислиш, че църковните братя и сестри не са лоши и най-малкото не тормозят хората, а Божият дом е място на разума, където истината има власт и където хората не са подложени на потисничество или на тормоз от страна на другите, както и считаш, че Божият дом е по-добър от света на невярващите. Никога обаче не си се избавил от своите идеали и желания, нито си ги променил. Напротив, тези предишни идеали и желания са ставали все по-силни и ясни в дълбините на твоето сърце, ум и дух. И тъй като те стават все по-ясно изразени, ти откриваш, че когато става въпрос за вярата в Бог, за истината, за която разговаряме, както и за ежедневните думи, действия, начин на живот и т.н., те стават все по-скучни и сухи. Чувстваш се неудобно и за стремеж към истината не може да става и дума, нямаш никакъв интерес да се стремиш към истината и нямаш никакви добри мнения в ума си за това как да вървиш по правилния път в живота, как да се държиш правилно или какво представляват положителните неща. Ако си такъв човек, тогава ти казвам: побързай и иди да преследваш собствените си идеали и желания! За теб има място в този свят, място сред сложните и хаотични течения на злото. Ти несъмнено ще осъществиш идеалите и желанията си точно както си се надявал и ще получиш нещата, които желаеш. Божият дом не е подходящ да пребиваваш в него, той не е твоето идеално място и със сигурност пътят на стремежа към истината не е този, по който искаш да поемеш, и по-специално той не е това, от което се нуждаеш. Възползвай се точно сега, докато твоите идеали и желания се оформят и докато си още млад и все още имаш енергията или ресурсите да отидеш да се бориш в света, побързай да напуснеш Божия дом, иди да осъществиш идеалите и желанията си. Божият дом няма да те задържа. Не чакай до деня, в който ще изгубиш надежда да получиш благословии и няма да имаш какво да кажеш за свидетелството си за преживяване, когато няма да си приключил с правилното изпълнение на дълга си и когато накрая се събудиш на петдесет, шейсет, седемдесет или осемдесет години с желанието да се стремиш към истината — тогава ще бъде твърде късно. Ако не желаеш да останеш в Божия дом, тогава ще се оставиш на разрухата. За хора като теб не се налага да вървиш против волята си и да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си. Защото предпоставката, която обсъдих, за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората е ти да си човек, който се стреми към истината, или макар че точно сега все още не си започнал да се стремиш към истината, да си решил в сърцето си да станеш такъв и че няма да напуснеш Божия дом, независимо дали ще постигнеш спасение, или не, независимо дали ще живееш, или ще умреш. Обръщам се към такива хора. Разбира се, трябва да добавя едно изрично уточнение: тъй като днес разговарях по темата за „избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората“, то е с изричното условие, че хората желаят да се стремят към истината и да постигнат спасение. Освен тях, онези, които не се интересуват от пътя, посоката, желанието или решимостта да се стремят към истината и да постигнат спасение, не е нужно да слушат днешната тема. Това е изричното уточнение, което добавих. То е необходимо, нали? (Да.) Ние предоставяме на хората свобода, не принуждаваме никого. Всяка истина принцип, всяко учение, всяко предоставяне на ресурс, подкрепа или помощ се дава на хората въз основа на рационалността и при условие, че те го желаят. Ако не желаеш да слушаш, можеш да си запушиш ушите и нито да слушаш, нито да го приемеш, или можеш да си тръгнеш — и двете са приемливи. Приемането на общението за истината в Божия дом не се натрапва на никого. Бог предоставя на хората свобода и не принуждава никого. Кажете Ми, това добро нещо ли е? (Да.) Има ли нужда да ги принуждаваме? (Не.) Няма нужда от принуда. Истината носи живот, вечен живот. Ако си готов да я получиш, и я приемеш и ѝ се покориш, тогава ще я получиш. Ако не я приемеш, а я отхвърлиш и ѝ се противопоставиш, тогава няма да я постигнеш. Независимо дали можеш да я постигнеш, или не, трябва да приемеш последствията. Не е ли така? (Да, така е.)

Причината, поради която разговаряме за необходимостта да се избавим от някои неща, докато се стремим към истината, е, че стремежът към истината и постигането на спасение е нещо подобно на маратон. Участниците в маратона не се нуждаят от изключителна физическа сила или от изключителни умения, но от тях се изисква да притежават определена издръжливост и постоянство, както и да имат вяра и решимост да упорстват. Разбира се, в процеса на участие в маратона, освен тези духовни елементи, от хората се изисква също така постепенно да се избавят от определени видове бреме, за да достигнат целта си по-лесно, по-свободно или по начин, който в по-голяма степен е съгласно техните желания. В маратона, като спорт, класирането на участниците, достигнали целта, няма значение. По-важното е представянето на отделните хора в хода на събитието, тяхната упоритост, издръжливост и всичко, което преживяват по време на този процес. Не е ли така? (Да, така е.) Когато става въпрос за вярата в Бог, стремежът към истината и накрая постигането на спасение прилича на маратон. То изисква много дълъг процес, а този процес изисква също така да се избавите от много неща, които не са свързани със стремежа към истината. Тези неща не просто не са свързани с истината, но което е по-важно, те могат да попречат на твоя стремеж към истината. Следователно в процеса на избавянето от тези неща и тяхното преодоляване човек неизбежно изпитва известна болка и се налага да се откаже от някои неща и да направи правилен избор. Стремежът към истината изисква от хората да се избавят от много неща, защото тези неща се отклоняват от пътя на стремежа към истината и са в разрез с правилните житейски цели и посока, към които Бог насочва хората. Всичко, което е в разрез с истината и пречи на човека да се стреми към нея и да поеме по правилния път в живота, е нещо негативно, всичко това е в името на преследването на слава и печалба или за постигане на резултати като изобилие от имущество и пари. Този път на преследване на осъществяването на собствените идеали и желания разчита на способностите на хората, на техните знания, на техните погрешни мисли и възгледи и на различните им философии за светските отношения, както и на техните различни методи, хитрости и кроежи. Колкото повече човек преследва осъществяването на собствените си идеали и желания, толкова повече се отдалечава от истината, от Божиите слова и от правилния път, който Бог му е посочил. Така наречените идеали и желания в сърцето на човека са всъщност празни неща, те не могат да те научат как да се държиш, как да почиташ и да разбираш Бог или как да се покоряваш на Бог, на Божията воля и на Върховния владетел, наред с други положителни неща като това. Когато преследваш идеалите и желанията си, няма да придобиеш нито едно от тези положителни и ценни неща, които са съобразени с истината. Всеки житейски път, ориентиран към човешките стремежи, идеали и желания, има една и съща крайна цел, същност и природа — всички те са в разрез с истината. Пътят на стремежа към истината обаче е различен. Тя ще направлява правилно твоя житейски път — това е малко по-общо казано. По-конкретно казано, тя ще разобличава твоите неправилни и изопачени мисли и гледни точки за това как да се отнасяш към различните хора, събития и неща. В същото време тя ще те информира, ще те насочва, ще ти предоставя правилни и точни мисли и гледни точки и ще те учи на тях. Разбира се, тя също така ще ти казва какви мисли и гледни точки да имаш, когато възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш. Този път на стремеж към истината ти казва как да се държиш, как да живееш в границите на нормалната човешка природа и как да се държиш според истините принципи. Най-малкото не бива да падаш под нивото на съвестта и разума — трябва да живееш по подобие на човек и като човешко същество. Освен това този път те информира по-конкретно за мислите, гледните точки, перспективите и позициите, които трябва да имаш, когато възприемаш всеки въпрос и правиш всяко нещо. Тези правилни мисли, гледни точки, перспективи и позиции същевременно са правилните критерии и принципи на собственото ти поведение и действие, които човек трябва да отстоява. Когато човек постигне реалността да възприема хората и нещата, да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий, или когато навлезе в нея, той е спасен. След като човек е спасен и придобие истината, неговата гледна точка към нещата напълно ще се промени, ще е съобразена напълно с Божиите слова и ще е в съответствие с Бог. Когато се достигне този етап, човек вече няма да се бунтува срещу Бог и Бог вече няма да го наказва или съди, нито ще го мрази. Това е така, защото такъв човек вече не е враг на Бог, той вече не се противопоставя на Бог и Бог истински и заслужено е станал Създателя на Своите сътворени същества. Хората са се върнали под Божието господство и Бог се радва на поклонението, покорството и боязънта, които хората трябва да Му предлагат. Всичко се подрежда по естествен начин. Всички неща, създадени от Бог, са за човечеството, а човечеството на свой ред управлява всички неща, които са под Божието върховенство. Всички неща са под управлението на човечеството, всичко следва правилата и законите, определени от Бог, като напредва и продължава напред по подреден начин. Човечеството се радва на всички неща, които Бог е създал, и всички неща съществуват по подреден начин под управлението на човечеството. Всички неща са за човечеството и човечеството е за всички неща. Всичко това е толкова хармонично и подредено, всичко то идва от Божието върховенство и от Неговото спасяване на човечеството. Това наистина е толкова прекрасно нещо. Това е едно от най-съществените значения на това да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си. Както виждаш, въпреки че сега се избавяш от временните си идеали и желания, в крайна сметка това, което придобиваш, е истината, то е животът, то е най-ценното нещо. В сравнение с безполезните идеали и желания, от които си се избавил, те са, кой знае колко хиляди или дори десетки хиляди пъти по-ценни. Практически са несравними. Не е ли така? (Да, така е.) Разбира се, необходимо е да се поясни едно нещо: хората трябва да разберат, че преследването на идеали и желания никога няма да ги научи как да се държат. От деня, в който си се родил, родителите ти са ти казвали: „Трябва да се научиш да лъжеш, да се научиш да се защитаваш и да не позволяваш на другите да те тормозят. Когато някой те тормози, трябва да си твърд, да не си слаб, да не позволяваш на другите да мислят, че лесно може да те тормозят. Освен това трябва да придобиваш знания и да укрепваш, за да можеш да се утвърдиш в обществото. Трябва да се стремиш към слава и печалба, жените трябва да бъдат независими, а мъжете трябва да носят тежестта на света“. От ранна възраст родителите ти са те възпитавали по този начин, сякаш са те учили как да се държиш. В действителност обаче те са се стремели, правили са каквото е необходимо и дори са поставяли живота си на карта, за да те вкарат в този свят, в този зъл поток, да те оставят в неведение за това кое е положително и кое е негативно, да не знаеш как да различаваш справедливостта от злото, как да разпознаваш положителните от негативните неща. В същото време родителите ти са те учили: „Прави каквото е необходимо, не бъди прекалено любезен с другите. Толерантността към другите е жестокост към самия теб“. Те са те възпитавали по този начин откакто за пръв път си започнал да разбираш нещата, а след това в училище и в обществото всички те учат на едно и също. Те не те учат на това, за да се държиш като човек, а за да се превърнеш в демон, да лъжеш, да вършиш зло и да загинеш. Едва след като повярваш в Бог, ти разбираш, че трябва да се държиш като честен човек и да казваш истината и фактите. Събираш смелост и най-накрая успяваш да кажеш истината, отстояваш съвестта и моралните си граници, за да я кажеш веднъж, но обществото те отритва, семейството те обвинява, приятелите ти дори ти се подиграват и накрая какво се случва? Нанесен ти е тежък удар, не си в състояние да го понесеш и вече не знаеш как да се държиш. Чувстваш, че да се държиш като човек е твърде трудно, да бъдеш демон е по-лесно. Просто бъди демон и следвай злия поток на това общество — никой няма да ти каже каквото и да било. Никой в цялото човечество не те учи как да се държиш. Щом повярваш в Бог, чуваш, че всяка дума, която Бог казва, и всичко, което Бог прави, е, за да те научи как да се държиш, как да практикуваш истината, за да можеш да станеш истинско човешко същество. Само в Божиите слова можеш да намериш правилния отговор на въпроса какво е истински човешки живот. Следователно това как да възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш трябва да се основава изцяло на Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това се нарича да действаш като човек. Когато разбереш основата на това да се държиш според Божиите слова, когато разбереш и навлезеш в истините принципи, тогава ще знаеш как да се държиш и ще станеш истинско човешко същество. Това е основата за собственото поведение и само животът на такъв човек е стойностен, само той заслужава да живее и не бива да умира. Обратното, тези, които действат като демони, тези ходещи трупове, облечени в човешка кожа, тези хора не заслужават да живеят. Защо? Защото всичко, което Бог е създал, е приготвено за човечеството, за сътворените от Бог същества, а не за демоничния вид. Тогава защо тези хора са способни да останат живи и днес? Нима те не споделят ползата с онези хора, които Бог е възнамерявал да спаси? Ако не беше Божието дело на спасението на този етап, с използването на дяволи и сатани за служене, с позволяването на Божиите избраници да разпознаят негативните неща и да прозрат същността на дяволите, Бог отдавна щеше да ги е унищожил, защото тези хора са недостойни да се наслаждават на всички неща, които Бог е създал, и те разпиляват и разрушават нещата, които Бог е сътворил. Как мислите, че ще се почувства Бог, когато види това? Ще бъде ли в добро настроение? (Не.) Затова Бог спешно иска да спаси група хора с нормална човешка природа, които са истински човешки същества, и да ги научи как да се държат. Когато тези хора постигнат спасение, когато станат пригодни да останат и да не бъдат унищожени — тогава великото Божие дело ще бъде завършено. С други думи, независимо дали тези неща ще достигат нивото на точност и правилност, когато техните закони за оцеляване, възгледите им за живота, пътищата, по които поемат, както и стремежите им и отношението, с което подхождат към Бог, истината и положителните неща, най-малкото не противоречат на истината и със сигурност не стигат дотам, че да накърняват Божия нрав, когато тези хора няма да бъдат унищожени, защото са способни в общи линии да се покорят на Бог — тогава великото Божие дело ще бъде завършено. Какво означава това великото дело да бъде завършено? Означава, че тези, които Бог е спасил, могат да съществуват вечно, могат да живеят вечно. Казано на човешки език, това означава, че този човешки род ще има наследници, предците на хората, създадени от Бог, ще имат наследници и ще има хора, способни да управляват всички неща. Тогава Бог ще се почувства спокоен, тогава Той ще си почине, и няма да е необходимо повече да се тревожи за нещата. Всички неща си имат свои правила и закони, вече установени от Бог, и няма да е необходимо Бог да им дава нито една мисъл, идея или проект. Всички неща ще съществуват в рамките на съответните си правила и закони, хората ще трябва само да ги поддържат и управляват. С такъв човешки род мислиш ли, че Бог все още ще трябва да се тревожи? Ще трябва ли Той все още да бъде зает? Бог ще си почива и когато си почива, ще е дошло времето да бъде завършено великото Му дело. Разбира се, това ще бъде и време, когато хората ще празнуват — тоест накрая те ще постигнат спасение въз основа на пътя на стремежа към истината и вече няма да се бунтуват срещу Бог, а ще се съобразяват с неговите намерения. Хората ще бъдат придобити от Бог и вече няма да им се налага да вкусват смъртта — тогава те вече ще са получили спасение. Не е ли това нещо, което си струва да се празнува? (Да, така е.) Сега, след като ще има такива огромни ползи и след като знаете, че Божиите намерения са такива, не си ли струва хората да се избавят от малките идеали и желания, които са имали преди? (Да, струва си.) Това е подходящо, както и да го оценявате. Тогава, след като е подходящо, не трябва ли да се избавите? (Да, трябва.) На теория всеки знае, че трябва да се избави, но как конкретно се прави това? Всъщност това е съвсем просто нещо. Това означава вече да не предприемаш никакви действия, да не полагаш никакви усилия и да не плащаш никаква цена в името на своите идеали и желания. Повече не им позволяваш да занимават ума ти и не правиш никакви жертви заради тях. Вместо това отново се обръщаш към Бог, избавяш се от личните си желания и идеали, спираш да бъдеш обсебен от тях и дори преставаш да бленуваш за тях, когато мечтаеш. Вместо това малко по малко в сърцето си променяш посоката си и влечението си към пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ден след ден всичко, което правите, мислите, енергията и цената, която плащате, се правят в името на стремежа към истината и постигането на спасение — и така постепенно ще се избавите.

Що се отнася до днешното общение по темата „да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания“, разбираемо ли разговарях по този въпрос? Знаете ли как да се избавите? Някои хора може да кажат: „О, аз вече съм се избавил, преди Ти дори да повдигнеш въпроса“. Но това не е непременно вярно. Всъщност само чрез процеса на стремежа към истината хората постепенно вникват в злия поток на света и също така постепенно вникват в пътя на преследване на слава и печалба, поет от невярващите, и се избавят от него. Ако ти все още не си се стремил към истината и само мислиш за избавяне в сърцето си, това съвсем не е същото като истинското избавяне. Подготовката за избавянето и истинското избавяне са две отделни неща — все още има разлика. Затова, най-важното е да започнете да се стремите към истината и това не бива да се променя когато и да е — то е най-важното. След като започнеш да се стремиш към истината, избавянето от идеалите и желанията става по-лесно. Ако не приемеш истината, а си кажеш, „Наистина искам да се избавя от тези идеали и желания. Не искам да бъда боядисан в огромната багрилна вана или смлян в месомелачката“, и ако ти все още искаш да оцелееш, Аз ти казвам, че това не е възможно. Няма как, няма да получиш толкова добра сделка! Ако не искате да се стремите към истината, но все пак искате да се избавите от идеалите и желанията, това е невъзможно. Всички нормални хора имат идеали и желания, особено тези, които имат малко дарби или таланти. Има ли човек, който е щастлив да бъде самотен и доброволно се примирява с прозаичния си живот? Никъде няма такъв човек. Всеки иска да се открои, да успее, да има определена аура около себе си и да направи живота си по-удобен. Ако искате да се избавите от личните си идеали и желания, да постигнете спасение и да изживеете смислен живот, тогава трябва да приемете истината, да се стремите към истината и да се покорите на Божието дело — така ще имате надежда. Вслушването в Божиите слова и следването на Бог е единственият начин. Затова, въпреки всички видими промени, едно нещо остава изначално същото — стремежът към истината. Това е най-важната тема, нали? (Да, така е.) Добре, нека да приключим днешното общение по нашата тема тук. Довиждане!

17 декември 2022 г.