През този сезон основната тема на нашето общение беше „Как човек да се стреми към истината“. Преди това обобщихме два принципа на практикуване на стремежа към истината. Какъв е първият принцип? (Първият принцип е избавянето, а вторият — посвещаването.) Първият принцип е избавянето, а вторият — посвещаването. Не сме приключили с общуването по темата за „избавянето“. Каква е първата тема от „избавянето“? (Избавянето от различни негативни емоции.) За какво основно общувахме по отношение на избавянето от различни негативни емоции? Основно разговаряхме и разкрихме негативните емоции, които хората изпитват, т.е. какви видове негативни емоции често съпътстват хората в ежедневието им и в житейския им път, и как да се избавят от тях. Тези негативни емоции се проявяват като вид чувство у хората, но в действителност те са предизвикани от различните погрешни мисли и гледни точки, които хората имат. Различните негативни емоции се предизвикват от различните мисли и гледни точки на хората и се разкриват и проявяват у тях. Като се основавате на въпросите за негативните емоции, за които разговаряхме по-рано, на различното поведение на хората и на техните различни мисли и гледни точки, какви проблеми забелязвате? С други думи, като анализирате външните проявления на различните негативни емоции, можете ли да забележите някаква изначална същност на мислите на хората? Когато в даден човек се проявяват негативни емоции, ако вникнем в тях и ги анализираме внимателно, можем да забележим различните му неправилни възгледи, гледни точки и нагласи към хората, събитията и нещата, скрити в тези негативни емоции, и дори оттам да видим подходите му за третиране и справяне с различни хора, въпроси и неща, нали? (Да.) И така, въз основа на различните случаи, за които сме разговаряли, за да анализираме тези негативни емоции, можем ли да кажем, че различните неправилни, погрешни, предубедени, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората са скрити в техните негативни емоции? Можем ли да кажем това? (Да.) Какво казах току-що? (Бог каза току-що, че различните неправилни, погрешни, предубедени, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората са скрити в техните негативни емоции.) Разбрахте ли Ме ясно? (Да, разбрах Те.) Ако не разговаряме за тези негативни емоции, хората може да не обърнат голямо внимание на временните или дълготрайните негативни емоции, които излизат на повърхността. Дали обаче хората признават този факт, след като анализират различните мисли и гледни точки, скрити в негативните емоции? В различните негативни емоции на хората се крият различни негативни мисли и гледни точки. С други думи, когато човек изпитва негативни емоции, на повърхността те може да изглеждат като определени чувства. Той може да даде воля на емоциите си, да каже потискащи неща, да сее апатия и да предизвика определени негативни резултати или да направи неща, които са относително крайни. Това е, което се разкрива външно. В действителност зад тези проявления на негативни емоции и крайно поведение обаче у хората съществуват различни негативни мисли и гледни точки. Ето защо, макар че през този период обсъждахме негативните емоции, всъщност ние правим анализ на различните негативни мисли и гледни точки на хората, като разобличаваме и анализираме различните им негативни емоции. Защо разобличаваме тези мисли и гледни точки? Дали тези негативни мисли и гледни точки засягат само емоциите на хората? Дали това е само защото те пораждат негативни емоции у тях? Не. Тези погрешни мисли и гледни точки не влияят само на емоциите и стремежите на хората. Но това, което хората могат да видят и да възприемат обаче, са техните емоции и външно поведение. Ето защо използваме простия и удобен метод за анализ на негативните емоции, за да разобличим различните негативни, неблагоприятни и неуместни мисли и гледни точки на хората. Ние разобличаваме тези мисли, гледни точки и негативни емоции, защото те са свързани с възгледа и позицията на хората по отношение на хората и нещата, поведението им и действията им в реалния живот. Те също така имат общо със свързаните с оцеляването цели и посока на хората, както и, естествено, с възгледите им за живота. Ето защо ние сме извършили това разобличаване на определени негативни емоции. Независимо от това основната цел на общуването за различните негативни емоции е да се разобличат, анализират и преодолеят различните погрешни, негативни и неблагоприятни мисли и гледни точки на хората. Чрез нашето разкриване на тези негативни мисли и гледни точки хората ще могат ясно да разпознаят неправилните възгледи, нагласи и перспективи, които съществуват в мислите им за различни хора, събития и неща. Това помага за преодоляването на различните негативни емоции, породени от тези негативни мисли и гледни точки, и по този начин дава възможност на хората да разпознаят и разгадаят тези погрешни мисли и гледни точки, след което те могат да потърсят правилния път, да се избавят от тях и напълно да ги изоставят. Крайната цел е човек да развие способността да посреща, да подхожда, да се справя и да преодолява различни хора, събития и неща, с които се сблъсква в ежедневието си или през живота си, с правилните мисли и гледни точки. В обобщение, какъв е желаният резултат? Да се даде възможност на хората да разпознаят и да разгадаят различните негативни мисли, които се намират в тях самите, и след като ги разпознаят, непрекъснато да променят и коригират тези погрешни мисли и гледни точки в своя живот и в житейския си път, да търсят, да приемат или да се покоряват на правилните мисли и гледни точки, които са съобразени с истината, и в крайна сметка да живеят и да се съобразяват в поведението си с правилните мисли и гледни точки. Това е целта. Съгласни ли сте? (Да.) На пръв поглед ние разобличаваме негативните емоции на хората, но всъщност разобличаваме техните погрешни мисли и гледни точки по отношение на различни хора, събития и неща. Целта е да се даде възможност на хората да използват правилните мисли и гледни точки, когато се сблъскват с различни хора, събития и неща, за да ги посрещнат и да се справят с тях, и в крайна сметка да действат в съответствие с истините принципи при възприемането на хората и нещата, в поведението си и в действията си. Това не ни ли връща към темата „Как човек да се стреми към истината“? (Да.)

Общуването за избавянето от различни негативни емоции в крайна сметка все пак ни връща към по-широката тема „Как човек да се стреми към истината“, без да се отклоняваме от основната тема, нали? (Да.) Първоначално някои хора може да си помислят: „Избавянето от различни негативни емоции изглежда няма много общо със стремежа към истината. Негативните емоции са просто временни настроения или моментни мисли и идеи“. Ако става въпрос за моментна мисъл или временно настроение, то те не попадат в обхвата на негативните емоции, за които разговаряме. Тези негативни емоции засягат въпроси от принципно и същностно естество, свързани с начина, по който човек възприема хората и нещата, и с начина, по който се държи и действа. Те засягат правилните гледни точки, позиции и принципи, които хората трябва да поддържат в живота, както и техните възгледи за живота и начините на живот. Крайната цел на общуването за тях е когато хората се изправят пред различни проблеми в живота, да им се даде възможност повече да не се отнасят към тях импулсивно или прибързано, и да не се справят с тях, като използват покварения си нрав. Това също така означава, разбира се, че те няма да се отнасят към тези проблеми въз основа на различните сатанински философии, внушени им от обществото. Вместо това те ще подхождат към тях по правилния начин, със съвестта и разума, които човек трябва да притежава поне при справянето с проблемите, с които се сблъсква в живота. Освен това при основните условия на нормална човешка съвест и разум те ще се отнасят към различните хора, събития и неща, с които се сблъскват в живота и съществуването, в съответствие с Божиите слова, с истината и с различните принципи, преподадени от Бог. Общението за различните негативни емоции и анализирането им е предназначено за постигането тази цел. Разбирате ли? (Да, разбирам.) Кажете Ми. (Целта на Божието общение за тези негативни емоции и анализирането им е да се даде възможност на хората да разпознаят и да постигнат обрат в погрешните мисли и гледни точки измежду своите негативни емоции, като по този начин се избавят от тези негативни емоции и се уповават на съвестта и разума, за да се отнасят правилно и да се справят с различните хора, събития и неща, с които се сблъскват в живота, в съответствие с Божиите слова и с истините принципи. Това им дава възможност постепенно да променят възгледа си за живота, да възприемат хората и нещата въз основа на истината, да се държат и да действат в съответствие с истината и да изживеят своята нормална човешка природа.) Ако не разговарях за тези негативни емоции и не ги анализирах, ако нито общувах за различните негативни мисли и гледни точки на хората, нито ги разобличавах, то когато хората се сблъскват с проблеми в ежедневието си, те често биха заемали погрешна позиция и възглед, като се отнасят, справят се и разрешават тези въпроси с погрешни мисли и гледни точки. Така до голяма степен хората често биват възпирани, обвързвани и контролирани от тези негативни мисли, неспособни да се справят с различните проблеми в живота в съответствие с Божиите изисквания или с принципите и методите, разкрити в Божиите слова. Разбира се, ако човек има правилните мисли и гледни точки към различни хора, събития и неща, както и правилния възглед и позиция, това ще му помогне в голяма степен, когато се сблъска с тези хора, събития и неща, да се справи с тях чрез правилния възглед или поне в рамките на нормалната човешка съвест и разум и да избегне разрешаването на различни проблеми прибързано или според покварения си нрав, което може да доведе до ненужни проблеми и да предизвика нежелани последствия. Например начинът, по който човек подхожда към бъдещето, болестите, семейството, брака, чувствата, парите, отношенията между хората и собствените си таланти, както и към социалния си статус и стойност, и към други подобни въпроси, се основава на това, което е чул, научил или от което е бил повлиян и засегнат в семейството си или в обществото, преди да достигне до разбиране на истината, а също и на някои преживявания или методи, които сам е измислил. Всеки човек има свой собствен уникален начин да подхожда към нещата и всеки човек набляга на определено отношение, когато се справя с проблеми. Разбира се, има общ фактор в различните начини, по които хората подхождат към нещата, а именно, че всички те са доминирани и управлявани от негативни, неблагоприятни, погрешни или предубедени мисли и гледни точки. Тяхната крайна цел е да постигнат собствена слава, богатство и личен интерес. По-конкретно, тези мисли и гледни точки идват от внушенията и ученията на Сатана. Може да се каже също, че те произлизат от различните погрешни мисли и гледни точки, които Сатана разпространява, застъпва и подхранва сред цялото човечество. Като се ръководят от тези погрешни мисли и гледни точки, хората несъзнателно ги използват, за да се предпазят и да осигурят възможно най-голяма полза за себе си. Те правят всичко възможно да използват тези различни мисли и гледни точки, които произлизат от обществото и света, за да се предпазят и да се стремят към максимална полза за себе си, за да постигнат своите лични интереси. Разбира се, този стремеж към постижения не се спира пред нищо и преминава отвъд моралните граници, както и отвъд съвестта и разума. Следователно под ръководството на тези негативни емоции и негативни мисли и гледни точки крайният резултат от това как човек възприема хората и нещата и как се държи и действа, може да доведе само до взаимна експлоатация, измама, вреда и конфликти между хората. В крайна сметка под ръководството, принудата или съблазънта на различни негативни мисли и гледни точки хората ще се отдалечат още повече от Божиите изисквания или дори от принципите на поведение и действие, на които ги учи Бог. Може да се каже също така, че под ръководството и съблазънта на различни негативни мисли хората никога няма да придобият истински истината или да навлязат в реалността на практикуване на истината, както изисква Бог. За тях също така става трудно да спазват принципа да основават възгледите си за хората и нещата, както и поведението и действията си, на Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Следователно, когато хората преодоляват собствените си негативни емоции, всъщност от тях се изисква да се избавят и от различните негативни мисли и гледни точки. Само когато хората разпознаят различните погрешни мисли и гледни точки в себе си, те могат да се избавят от всякакъв вид негативни емоции. Разбира се, когато хората се избавят от различните негативни мисли и гледни точки, техните негативни емоции също изчезват до голяма степен. Например, нека разгледаме емоциите на потиснатост, за които разговаряхме по-рано. Казано с прости думи, ако човек предизвиква тези негативни емоции, защото постоянно чувства, че съдбата му е лоша, тогава като се придържа към мислите и гледните точки, че съдбата му е лоша, той несъзнателно потъва в емоцията на потиснатост. Освен това субективното му съзнание все повече затвърждава убеждението, че съдбата му е лоша. Всеки път, когато се сблъска с нещо малко по-трудно или предизвикателно, той си мисли: „О, съдбата ми е лоша“. Приписва го на лошата си съдба. В резултат на това живее в негативните емоции на отчаяние, самоотричане и потиснатост. Ако хората могат правилно да се изправят пред различните трудности, които срещат в живота си, или да търсят истината, когато се появят негативни мисли и гледни точки, като се уповават на Божиите слова, за да се изправят пред тях, като приемат какво представлява човешката съдба и вярват, че съдбата им е в Божиите ръце и че Бог ги контролира, тогава те могат да подходят правилно към тези несгоди, предизвикателства, пречки и трудности в живота или да разберат правилно тези борби. По този начин мисълта и гледната им точка, че имат лоша съдба, променят ли се по някакъв начин? В същото време придобиват ли правилна позиция, за да се изправят пред тези проблеми? (Да.) Когато хората имат правилна позиция за справяне с тези проблеми, чувствата им на потиснатост постепенно се подобряват, като се променят от тежки към умерени, преминават от умерени в леки, докато в лекото състояние се разсеят напълно и изчезнат от живота им. В резултат на това чувствата им на потиснатост престават да съществуват. Каква е причината за това? Това става, защото предишната им мисъл и гледна точка, „Съдбата ми е лоша“, претърпява трансформация. След като тя бъде поправена, те вече не гледат на съдбата си с чувство на потиснатост, а подхождат към проблемите с активна и оптимистична нагласа, с методите на Божиите учения и с възгледа за същността на съдбата, която Той е разкрил на човечеството. Следователно, когато се изправят пред същия проблем, с който са се сблъсквали преди, те вече не възприемат съдбата си през мислите и гледните точки, че имат лоша съдба, и вече не се противопоставят или бунтуват срещу тези проблеми с чувство на потиснатост. Макар че първоначално може да ги пренебрегват или да се отнасят към тях с безразличие, с течение на времето, когато се задълбочат в стремежа към истината и израснат духовно, когато възгледът и позицията от която възприемат хората и нещата стават все по-правилни, чувството им на потиснатост не само изчезва, но те самите стават по-активни и по-оптимистични. В крайна сметка, те придобиват пълно разбиране и ясна представа за естеството на човешката съдба. Могат да се справят с тези въпроси и да подхождат към тях правилно, с отношение или реалност на покорство към Божието устройване. В този момент те напълно са се избавили от чувството си на потиснатост. Избавянето от негативните емоции е такъв процес и е значима тема в живота. В обобщение, когато негативната емоция се вкорени дълбоко в сърцето на човека или повлияе на начина, по който той възприема хората и нещата, както и на начина, по който се държи и действа, тя несъмнено е нещо повече от обикновена негативна емоция. Зад нея се крие неправилна мисъл или гледна точка по отношение на този, онзи или трети въпрос. В такива случаи това, което трябва да направиш, е не само да анализираш източника на негативните емоции, но и, което е по-важно, да проучиш скрития убиец измежду негативните ти емоции. Този скрит елемент е негативна мисъл или гледна точка, която се е вкоренила дълбоко в сърцето ти за дълъг период от време, неправилна или погрешна мисъл или гледна точка за справянето с нещата. По отношение на погрешните и негативните аспекти, тази мисъл или гледна точка определено противоречи на истината и е в разрез с нея. В този момент задачата ти не е просто да мислиш за нея, да я анализираш и да я опознаеш, а по-скоро да разбереш добре вредата, която тя ти причинява, контрола и принудата, които упражнява над теб, и негативното въздействие, което оказва върху стремежа ти към истината. Следователно това, което трябва да направиш, е да разобличаваш, анализираш и разпознаваш различните негативни мисли и гледни точки. В същото време трябва да потърсиш Божиите слова, за да ги разпознаеш и да ги прозреш според истините принципи, за които Бог разговаря, да замениш своите погрешни или негативни мисли и гледни точки с истината и напълно да преодолееш впримчилите се в теб негативни емоции. Това е пътят към преодоляването на негативните емоции.

Някои хора казват: „Досега не съм забелязал никакви негативни емоции в себе си“. Не се безпокой, рано или късно, в подходящия момент, в подходящата среда или когато достигнеш подходящата възраст или в специален важен момент от живота ти, тези негативни емоции ще се появят по естествен път. Не е необходимо съзнателно да ги търсиш или да се ровиш за тях. В общи линии те съществуват в сърцето на всеки в някаква степен. Това е така, защото хората живеят в човешкия свят, никой не подхожда към нещата като компютър, без да вземе предвид собствените си мисли и гледни точки, а мислите на хората са активни, те са като контейнер, способен да поема положителни и негативни неща. За съжаление, много преди хората да започнат да приемат положителни мисли и гледни точки, те вече са приели различни погрешни и неправилни мисли и гледни точки от Сатана, от обществото и от поквареното човечество. Тези неправилни мисли и гледни точки са изпълнили дълбините на човешките души и оказват сериозно въздействие и намеса в тяхното ежедневие и житейски път. Ето защо едновременно с различните негативни мисли и гледни точки, които съпътстват живота и съществуването на хората, различни негативни емоции също съпътстват техния живот и пътя на съществуването им. Така че независимо кой си, един ден ти ще откриеш, че не само имаш няколко временни негативни емоции, но че те са много. Че не само притежаваш една негативна мисъл или гледна точка, но че в теб съществуват едновременно множество негативни мисли и гледни точки. Макар че те все още не са се разкрили, това е само защото няма подходяща среда, подходящо време или активиращ фактор, който би могъл да те накара да разобличиш погрешните си мисли и гледни точки или да излееш и да разкриеш негативните си емоции, или защото тази среда или време все още не са настъпили. Ако някой от тези фактори се появи, той ще подейства като фитил, който ще разпали негативните ти емоции и негативните ти мисли и гледни точки, така че те да избухнат. Неволно ще бъдеш повлиян, контролиран и обвързан от тях. Те дори могат да се превърнат в пречка за теб и да повлияят на твоя избор. Само въпрос на време е. Това е така, защото различните негативни емоции, за които общувахме, са въпроси, с които хората могат да се сблъскат в живота си или по пътя на своето съществуване, и те са реалистични проблеми, пред които се изправя всеки човек в своя живот или съществуване. Те не са празни, а са конкретни. Тъй като тези негативни емоции засягат пряко принципите, които човек трябва да спазва, и възгледа за оцеляването, който трябва да има, трябва внимателно да вникнем в тези въпроси и да ги анализираме.

Преди разговаряхме за негативната емоция на „потиснатост“. Колко пъти сме разговаряли по въпроса за „потиснатостта“? (Разговаряхме два пъти по този въпрос.) За какво разговаряхме първия път? (Първия път разговаряхме за това, че хората често не могат да правят каквото им е угодно, което поражда негативни емоции на потиснатост. Втория път разговаряхме за това как хората не могат да използват своите експертни познания и често живеят в състояние на негативни емоции на потиснатост.) Общувахме за тези два аспекта. Въз основа на тях можем ли да кажем, че зад тези два вида потиснатост се крият подобни скрити мисли и гледни точки по отношение на начина, по който хората подхождат към живота? Какъв вид мисъл или гледна точка представлява първият вид, който произтича от неспособността човек да прави каквото му е угодно? Това е начинът на мислене, при който човек винаги иска да бъде своенравен и безотговорен, да върши нещата импулсивно, въз основа на настроението, чувството и интереса си, без да разбира необходимостта от поемане на отговорност. Не е ли това определено отношение, което хората възприемат към живота? (Да.) Това е и метод на оцеляване. Това положителна нагласа и метод на оцеляване ли е? (Не.) Не е положителна. Хората винаги искат да живеят както им е угодно, като вършат нещата преднамерено, въз основа на настроението, интереса и хобитата си. Това не е правилният начин на живот. Той е негативен и трябва да бъде преодолян. Разбира се, негативните емоции, които произтичат от тази негативна нагласа и метод на оцеляване, трябва да бъдат преодолени дори в още по-голяма степен. Другият вид са негативните емоции на потиснатост, които се пораждат от неспособността да се използват собствените експертни познания. Когато хората не могат да покажат своите експертни познания, да изявят себе си, да отразят индивидуалната си стойност, да получат утвърждаване от другите или да задоволят собствените си предпочитания, те се чувстват нещастни, меланхолични и потиснати. Това правилен метод и възглед на съществуване ли е? (Не.) Неправилните неща трябва да се променят и трябва да се търси истината, за да бъдат те преодолени и да се заменят с правилния начин, който е съобразен с истината и с нормалната човешка природа. По-рано общувахме за тези две причини за появата на емоции на потиснатост като неспособността да правим каквото ни е угодно и неспособността да използваме експертните си познания. Има и друга причина за появата на емоции на потиснатост, можете ли да се досетите коя е тя? Кои са тези други неща, свързани със собствената екзистенциална гледна точка, които могат да накарат хората да се чувстват потиснати? Не сте ли сигурни? Другата причина е чувството за потиснатост и пораждането на негативни емоции на потиснатост, поради това че човек не може да осъществи идеалите и желанията си. Помислете върху това за момент, съществува ли този проблем с потиснатостта? Реален проблем ли е той за хората? (Да.) Хората, за които говорихме по-рано и които искат да правят каквото им е угодно, са по-скоро егоцентрични и своенравни. Тяхното отношение към живота се характеризира с това, че действат импулсивно и правят каквото си искат. Те предпочитат да властват над другите и не са пригодени за живот в общност. Техният метод на оцеляване е да накарат всички останали да се въртят около тях, те са егоисти и не са способни да живеят в хармония или да си сътрудничат хармонично с другите. Вторият тип хора, у които се поражда потиснатост, са тези, които винаги искат да се изявят, да се изложат на показ, хората, които смятат, че те са единствено необходимите, и никога не дават на другите пространство за съществуване. Щом притежават малко експертни познания или талант, те ще искат да го покажат, независимо дали средата е подходяща, дали екпертните им познания са ценни или дали могат да се използват в Божия дом. Този тип хора също са склонни да наблягат на индивидуализма, нали? Дали всичко това има отношение към методите на оцеляване на хората? (Да.) И двата метода на живот и оцеляване са неправилни. Сега нека се върнем към негативните емоции на потиснатост, за които разговаряхме по-рано и които се пораждат от това, че човек е неспособен да осъществи идеалите и желанията си. Независимо от случая, средата или периода и независимо с каква работа се занимава, той винаги се съсредоточава върху целта да осъществи собствените си идеали и желания, като я превръща в свой критерий. Ако не може да осъществи или да постигне тази цел, той се чувства потиснат и тъжен. Не е ли това също така метод на оцеляване за определен тип хора? (Да.) Това също е метод на оцеляване за определени хора. И така, каква е основната мисъл или гледна точка на тези, които живеят съгласно този метод на оцеляване? Тя е, че щом имат идеали и желания, независимо къде се намират и какво правят, тяхната цел е да осъществят собствените си идеали и желания. Това е техният метод на оцеляване и тяхната цел. Независимо от цената, която другите трябва да платят, или от жертвите, които трябва да направят, независимо от това колко хора трябва да понесат бремето или да пожертват личните си интереси заради техните идеали и желания, те ще преследват целта да осъществят собствените си идеали и желания, без да се отказват. Готови са дори да стъпят на раменете на другите или да пожертват интересите им, без да се колебаят. Ако не могат да постигнат тази цел, те се чувстват потиснати. Правилна ли е тази мисъл или гледна точка? (Не.) Какво не е наред с нея? (Твърде егоистична е!) Положителен или негативен е терминът „егоист“? (Негативен е.) Това е нещо негативно и неблагоприятно, така че трябва да бъде преодоляно въз основа на истината.

Как човек да преодолее тези емоции на потиснатост, които се пораждат от неспособността му да осъществи своите идеали и желания? Нека първо изследваме различните идеали и желания, които хората имат. Какво ще кажете да започнем нашето общение оттам? (Добре.) Ако започнем общението си от това какви идеали и желания имат хората, на тях ще им бъде по-лесно да разберат и да следват ясен ход на мисли. И така, нека първо разгледаме идеалите и желанията, които имат хората. Някои идеали и желания са реалистични, а други — нереалистични. Някои хора имат идеалистични идеали, а други — реалистични. Дали първо да общуваме за идеалите на идеалистите или за идеалите на реалистите? (За реалистичните идеали.) За реалистичните идеали. А какво да кажем за нереалистичните идеали? Трябва ли да общуваме за тях, или не? Ако не общуваме за тях, ще знаят ли хората за тях? (Няма да знаят.) Ако няма да знаят за тях без общуване, тогава наистина трябва да общуваме за тях. Често дори без общуване хората могат да възприемат идеалите на реалистите. Тези неща съществуват в мислите и съзнанието на всеки човек. Някои идеали и желания остават непроменени от детството до зрелостта, независимо дали се осъществяват, или не, докато други се променят с възрастта. С напредването на възрастта и разширяването на знанията, кръгозора и опита на хората техните идеали и желания постоянно се променят. Те стават по-реалистични, по-близки до реалния живот и по-конкретни. Например някои хора като малки са искали да станат певци, но когато порастват, осъзнават, че не могат да пеят вярно, така че да станат певци не е реалистично. Тогава те си пожелават да станат актьори. Няколко години по-късно се поглеждат в огледалото и осъзнават, че не са много привлекателни. Макар че са малко по-високи, те не са добри в актьорската игра и израженията им не изглеждат много естествено. Да бъдат актьори също е нереалистично. Затова си мислят да станат режисьори, за да могат да режисират филми за актьори. Когато навършват двадесет години и трябва да изберат специалност в колежа, идеалът им се променя и те искат да станат режисьори. След дипломирането си, след като получат дипломата си за режисьор и навлязат в реалния свят, те осъзнават, че да си режисьор изисква слава и престиж, изисква квалификация, както и финансови средства, които им липсват във всяко едно отношение. Никой не би ги наел за режисьор. Затова трябва да се задоволят с нещо по-малко и да намерят своя път във филмовата индустрия, може би като отговорник за сценария или координатор на продукция. С течение на времето си мислят: „Може би ще ми подхожда да съм продуцент. Обичам да съм зает и да събирам пари, мога да говоря добре и изглеждам сравнително добре. Хората не ме намират за дразнещ, мога да общувам добре с другите и да печеля тяхното благоволение. Продуцентството може би е подходящо за мен“. Виждаш ли, идеалът им постепенно се променя. Защо се променя? Първоначално се променя, защото мислите им постепенно съзряват, започват да възприемат нещата по-точно, по-обективно и по-практично. След това, живеейки в реалния свят, въз основа на реалната среда и практическите нужди, както и под натиска на живота, предишните им идеали постепенно се променят от тази среда. Те са в задънена улица, неспособни са да станат режисьори и вместо това избират да станат продуценти. Но дали с това, че са станали продуценти, са осъществили своите идеали или не? Те самите не могат да го разберат. Така или иначе, веднъж започнали, те се занимават с това в продължение на около десет години или дори до пенсионирането си. Това е общ преглед на идеалите на реалистите.

Току-що обсъдихме как идеалите на хората могат да бъдат разделени на идеали на идеалистите и на идеали на реалистите — тези две категории. Да започнем да говорим за идеалите на идеалистите. Идеалите на реалистите би следвало да са лесни за разпознаване. Идеалите на идеалистите, от друга страна, не са много конкретни и са донякъде отдалечени от реалния живот. Освен това те са далеч от практическите въпроси, свързани с оцеляването на хората, като например ежедневните нужди. Тези идеали имат конкретни понятия, но им липсва конкретна точка на приземяване. Може да се каже, че тези идеали и желания са фантазии, които са относително празни и откъснати от човешката природа. Някои от тях може да се считат за абстрактни, а някои дори са идеали и желания, които са продукт на фрагментирана личност. Какви са идеалите на идеалистите? Идеализмът би трябвало да е лесен за разбиране. Това е мечта, фантазия, която не е свързана с практическите въпроси на ежедневните нужди в реалния живот. Например да бъдеш поет, безсмъртен поет, който се скита по земята. Или да бъдеш воин, странстващ рицар, който също се скита по земята, да останеш неженен и бездетен, свободен от обвързаностите на незначителните неща в живота, свободен от грижите за ежедневните нужди, да живееш лесно и спокойно, да се носиш напред-назад, като винаги се стремиш да станеш безсмъртен и да избягаш от реалния живот. Това ли е идеалът на идеалиста? (Да.) Има ли някой от вас такива мисли? (Не.) Какво ще кажете за онези известни поети в миналото на Китай, които се напивали и пишели стихове? Те идеалисти ли са или реалисти? (Идеалисти.) Идеите, които защитаваха, са фантазиите и мечтите на идеалистите. Те винаги се носеха напред-назад и говореха с неясни и неопределени термини, като си представяха колко красив е светът, колко мирно може да бъде човечеството, как хората могат да съжителстват в хармония. Те се откъсваха от съвестта, разума и житейските нужди на нормалната човешка природа. Разграничаваха се от тези проблеми на реалния живот и си представяха една утопична или въображаема сфера, напълно откъсната от действителността. Представяха си себе си като същества в тази сфера, които живеят в това пространство. Не е ли това идеалът на идеалиста? Има едно стихотворение от миналото, в което един от стиховете гласи: „Бих искал да яхна вятъра и да полетя към дома“. Какво е заглавието на това стихотворение? („Водна мелодия“.) Прочетете стиховете от това стихотворение. („Бих искал да яхна вятъра и да полетя към дома. Страхувам се, че небето е твърде студено, а нефритеният дворец е твърде високо. Танцувайки със сянката си, вече не усещам връзката със смъртта“.) Какво има предвид поетът, като казва: „Танцувайки със сянката си, вече не усещам връзката със смъртта“? Предават ли тези два стиха емоциите на потиснатост и възмущение на един идеалист, чиито идеали не са могли да бъдат постигнати или осъществени? Дали те са израз на нещо, създадено под напора на тази емоция на потиснатост? Какъв е акцентът тук? Кое изречение посочва средата и фона, в които се намира поетът по това време? Дали това е „Страхувам се, че небето е твърде студено“? (Да.) Той разобличава мрака и злото на чиновничеството — едно покварено място. Иска да бъде безсмъртен, да избяга от тази среда и ситуация. Нямаше ли да е достатъчно просто да се откаже да бъде чиновник? Възможно ли е да е искал да промени тази среда? Бил е недоволен от нея, чувствал е, че тя не съответства на средата на идеалния живот, който си е представял, и дълбоко в себе си се е чувствал потиснат. Това е вид идеал, който има идеалистът. Идеалите на идеалистите клонят предимно към фантазии, те са нереалистични и абстрактни, откъснати от реалния живот. Сякаш живеят в друг свят извън материалната сфера, в независимо и индивидуално пространство, отдават се на фантазии и са откъснати от реалността. Подобно на някои хора, които живеят в съвременното общество, те винаги искат да се обличат в старинни дрехи, да оформят косата си по остарял начин и да говорят на архаичен език. Те си мислят: „Ах, този живот е твърде прекрасен! Подобно на безсмъртен, който се носи и скита, свободен от проблемите на физическото тяло, свободен от различните трудности на реалния живот. В този вид жизнена среда няма потисничество, няма експлоатация, няма тревоги. Хората са равни, помагат си и живеят в хармония един с друг. Колко красиви и желани са тези идеални условия на живот!“. Сред невярващите хора има такива, които се стремят към тези неща. Някои хора пеят подобни песни, пишат подобни стихотворения или изнасят подобни представления. В резултат на това хората копнеят още повече за този друг свят, за който мечтаят идеалистите. И когато някои хора пеят тези песни или изнасят тези представления, колкото повече пеят, толкова по-меланхолично става настроението им, толкова повече копнеят за този идеален свят и се вкопчват в него. Какво се случва накрая? Някои хора, след като пеят дълго време, усещат, че не могат да избягат от тревогите си. Колкото и да пеят, все още не могат да усетят топлината на човешкия свят. Колкото и да пеят, все още чувстват, че въображаемата сфера на техния идеализъм е по-добра. Те се разочароват от света, не искат повече да живеят в този човешки свят и накрая вземат твърдо решение да отидат в идеалния свят по свой собствен начин. Някои поглъщат отрова, други скачат от сгради, трети се удушават с панталоните си, а четвърти стават монаси и се занимават с духовно практикуване. По думите им те са прогледнали за илюзията на земните обвързаности. Всъщност не е необходимо да се прибягва до такива крайни мерки и методи, за да се реши проблемът с разочарованието им от света. Има много начини за справяне с подобни проблеми и трудности, но тъй като те не успяват да възприемат изконната същност на тези проблеми, в крайна сметка избират крайни методи за справяне с тези трудности и бягство от тях, за да постигнат целта за осъществяване на идеалите си. Това са част от идеалистите, които живеят сред невярващите, и техните проблеми.

В Божия дом, в църквата, има ли хора, които имат подобни идеали? Със сигурност има, просто още не сте ги открили, затова ще ти разкажа за тях. Има хора, които докато са в светския свят, копнеят, също като идеалистите сред невярващите, за идеално общество на мир, хармония, спокойствие и равенство за всички. Това идеално общество е като утопиите, описани от някои поети или автори, макар че, разбира се, по-често то е като някои пространства, начин на живот или жизнена среда, които съществуват в идеалните светове на хората. Водени от такива нужди и идеали, тези хора несъзнателно търсят собствената си вяра, за да осъществят идеалите си. Докато търсят, те откриват, че вярата в Бог е добър път и прекрасен избор на вяра. Като донасят идеалите си със себе си, те влизат в Божия дом с надеждата да изпитат топлина, грижа, да бъдат ценени и обгрижвани сред хората и, разбира се, в още по-голяма степен се надяват да усетят голямата Божия любов и закрила. Те влизат в Божия дом с идеалите си и независимо дали изпълняват дълга си, или не, във всеки случай идеалите им остават непроменени — те винаги ги носят и пазят вътре в себе си. Като цяло идеалите им могат да бъдат описани по следния начин: с влизането си в Божия дом те се надяват, че това е място, в което могат да усетят топлина, където могат да се радват на топлина, щастие и благополучие. Те се надяват, че това е място, в което няма раздори, подозрения или дискриминация между хората, място, в което няма тормоз, измама, нанасяне на вреда или изключване между хората. В общи линии това са идеалите, които могат да бъдат забелязани в съзнанието на такива идеалисти. Тоест те си представят място, където хората се отнасят един към друг като машини, лишени от живот и всякакви мисли, усмихват се, кимат и се покланят механично, когато се срещнат, за да покажат дружелюбност, да покажат, че няма враждебност. В това идеално място има голяма любов между хората и те могат да проявяват загриженост, да се ценят, да се обгрижват, да си помагат, да се разбират и да се приспособяват един към друг и дори да се закрилят и прикриват един друг. Това са все някои от нещата, които идеалистите идеализират и за които мечтаят. Например, когато идеалистите влизат в Божия дом, техният идеал и надежда е, че възрастните хора ще бъдат уважавани, ценени, обгрижвани и ще получават педантично внимание и грижи от страна на по-младите. Освен уважение те се надяват хората да използват почетни титли, като се обръщат към братята си с „голям чичо еди-кой си“, „чичо този и този“ или „чичо еди-кой си“, а към сестрите си — с „баба тази и тази“, „леля еди-коя си“ или „сестра еди-коя си“ — общо взето, всеки да има своя индивидуална форма на обръщение. Те се надяват, че външно хората ще бъдат особено сърдечни, сговорни и учтиви един към друг и че никой няма да таи никаква неприязън или някакви лоши или зли неща нито на повърхността, нито дълбоко в сърцето си. Те се надяват, че ако някой допусне грешка или срещне трудности, всеки може да му протегне ръка, за да му помогне, и освен това да му осигури сериозна грижа и толерантност. Особено когато става въпрос за слабите и за онези сравнително простодушни хора, които лесно биват тормозени или потискани от другите в света — те дори още повече се надяват, че когато такива хора дойдат в църквата, в Божия дом, те могат да получат педантична грижа, внимание и специално отношение. Както казват тези идеалисти, когато са дошли в Божия дом, те са си пожелали всички да бъдат щастливи и добре и, понеже всички вярват в Бог, са се надявали че ще бъдат едно голямо семейство, братя и сестри заедно. Те смятат, че не трябва да има тормоз, наказания, нанасяне на вреда. Те вярват, че ако възникне проблем, не трябва да има спорове или гняв между хората, а вместо това всички трябва да се отнасят един към друг спокойно, с голямо търпение и отзивчивост, че винаги трябва да карат другите да се чувстват комфортно и че всеки човек трябва да показва на другите само най-добрата и най-милата си страна, като запазва злата или лошата си страна за себе си. Те вярват, че хората трябва да се отнасят един към друг като машини, че не бива да имат негативни възгледи или мнения за другите хора, а още по-малко да правят нещо негативно един на друг. Те смятат, че хората трябва да имат добри намерения към другите и че в следната поговорка това е казано добре: „Добрите хора живеят спокойно“. Те смятат, че само това е истинският Божи дом и истинската църква. Идеалите на тези идеалисти обаче все още не са осъществени. Вместо върху тях Божият дом се съсредоточава върху принципите, като набляга на взаимопомощта и подкрепата между хората, и изисква от всеки да се отнася към всички типове хора въз основа на истините принципи и Божиите слова. Божият дом дори е поставил някои изисквания, които са „несъобразителни“ спрямо хората, като например това, че прави разлика между различните типове хора и се отнася към тях по различен начин. Божият дом също така изисква хората да се изправят, за да разобличат и кастрят всеки, за когото забележат, че вреди на интересите на Божия дом, нарушава работните правила или върви срещу принципите, така че интересите на Божия дом да бъдат защитени, и не позволява на хората да закрилят или прикриват някого въз основа на чувствата си. Разбира се, Божият дом е установил и различни нива на ръководство. От една страна, Божият дом изисква водачите на всички нива да се грижат за ежедневната работа на църквата. От друга страна, от тях се изисква да контролират стриктно, да управляват и да следят за изпълнението на различни задачи, като същевременно са информирани, разбират и обръщат внимание на състоянията и църковния живот на различните типове хора по всяко време, наблюдават нагласите и тенденциите, които те имат, докато изпълняват дълга си, и правят разумни и подходящи корекции, когато е необходимо. Разбира се, Божият дом също така изисква от водачите и работниците да кастрят строго всички лица, за които установят, че вървят срещу работните порядки на Божия дом или нарушават принципите и прекъсват и смущават работата на църквата, като отправят предупреждения при дребни нарушения и се справят с по-сериозните случаи по подходящ начин. В този контекст някои хора са били изчиствани, отлъчвани или имената им са били заличавани. Разбира се, когато хората идват в Божия дом, за да изпълняват различни видове дълг и да се занимават с различни задачи, много от тях чуват, виждат или изживяват наказанието и съда, които идват от Божиите слова. Освен това те преживяват кастрене от водачи от различен ранг. Тези различни среди и въпроси, с които хората се сблъскват в Божия дом, са напълно различни от идеалния Божи дом и църква, както си ги представят идеалистите, до такава степен, че те са напълно извън техните очаквания, и това ги кара да чувстват сериозен натиск дълбоко в сърцата си. От една страна, те намират за немислими различните случаи, които се срещат в църквата, или методите и принципите на църквата за справяне с проблемите. От друга страна, в дълбините на сърцата им се появяват емоции на потиснатост поради техните идеали и погрешното им разбиране за положителните неща, за църквата и за Божия дом. След като тези емоции на потиснатост се появят, тъй като хората не успяват своевременно да коригират погрешните си мисли и гледни точки или да прозрат и ясно да разпознаят проблемите с идеалите си, впоследствие у тях започват да се появяват много представи. Освен това, тъй като са неспособни да разберат истината или да я използват, за да преодолеят тези представи, те започват да се вкореняват дълбоко в мислите им или в дълбините на душите им, което води до постоянно усилване и утежняване на емоциите им на потиснатост. В действителност Бог, Божият дом, църквата, вярващите и християните не съответстват на идиличния рай, на небето или утопията, които тези идеалисти си представят в идеалите си. В резултат на това потиснатостта, която се крие дълбоко в сърцата им, продължава да се натрупва постоянно и те няма как да се освободят от нея. Има ли такива хора в църквата? (Да.)

Някои хора казват: „О, защо Божият дом винаги говори за приемане на съда и наказанието? Как може вярващите в Бог все още да се сблъскват с това да бъдат кастрени? О, защо Божият дом отлъчва хората? В него изобщо няма любов! Как може да се случват такива неща в „рая на земята“? Как може антихристи да се появяват в църквата? Как може да има случаи на антихристи, които потискат и наказват другите? Как може в църквата, в Божия дом, хората да се разобличават и разнищват един друг? Как може да има спорове? Как може да има ревност и конфликти? Какво става тук? Щом сме дошли в Божия дом, между нас трябва да има любов и всички трябва да сме способни да си помагаме един на друг. Как е възможно все още да се случват тези неща?“. Има ли много хора с такива идеи? Много хора възприемат Божия дом през призмата на своите фантазии. Кажете ми сега, обективни ли са тези фантазии и тълкувания? (Не, не са обективни.) Защо им липсва обективност? (Човечеството е дълбоко покварено и всички онези, които Бог спасява, са с покварен нрав, така че те неизбежно ще разкрият покварата си при взаимодействието си с другите. Ще има ревност и конфликти, ще има случаи на тормоз и потискане. Тези неща със сигурност ще се случват. Нещата, за които си фантазират подобни идеалисти, не съществуват. Освен това, за да опази църковния живот и църковната работа, църквата ще кастри хората въз основа на истините принципи, ще ги коригира и заменя или ще премахва и отлъчва злите хора и неверниците — това е в съответствие с принципите. Това е така, защото когато хората действат според своя покварен нрав, те прекъсват и смущават работата на църквата. Би било нереалистично, ако църквата не предприемаше мерки като кастрене, замяна или отстраняване на такива хора.) Това е нереалистично, ето защо идеите на тези хора са идеалите на идеалистите. Нито една от тях не е реалистична, всички те са празни и въображаеми, нали? Дори и сега такива хора все още не разбират защо трябва да вярват в Бог. Някои хора казват: „Да вярваш в Бог е нещо добро. Да вярваш в Бог означава да правиш добри неща и да бъдеш добър човек“. Вярно ли е това твърдение? (Не, не е вярно.) „Вярващите в Бог трябва да имат добри намерения в сърцата си“. Вярно ли е това твърдение? (Не, не е вярно.) Да имаш добри намерения в сърцето си — що за твърдение е това? Можеш ли да имаш добри намерения само защото го искаш? Ти имаш ли добри намерения? Да имаш добри намерения в сърцето си принцип на човешко поведение ли е? Това е просто лозунг, доктрина. Това е нещо празно. Когато не са засегнати собствените ви интереси, можете да го кажете съвсем спокойно, като си мислите: „В сърцето си имам добри намерения, не тормозя, не вредя, не мамя и не се възползвам от другите“. Но когато са намесени собствените ви интереси, статус и гордост, дали твърдението „имам добри намерения в сърцето си“ ще бъде способно да те възпре? Може ли то да разреши проблема с покварения ти нрав? (Не, не може.) Следователно това твърдение е празно. То не е истината. Истината е способна да разобличи същността на покварения ти нрав, тя може да разобличи и разнищи същността и истинската природа на вида на нещата, които правиш, и да определи и заклейми същността на тези неща, които вършиш, и на нрава, който разкриваш. След това тя ти предоставя подходящия път и принципи, за да промениш начина си на живот и начина, по който се държиш и действаш. По този начин, ако хората могат да приемат истината и да променят начина си на живот, тогава техният покварен нрав може да бъде преодолян. Призоваването на хората да имат добри намерения в сърцата си не може да стори това, а само истината може да го направи. Истината превъзмогва порочния нрав на хората не като им предоставя лозунги, доктрини или разпоредби и правила, а като им дава принципи, критерии и насоки за това как да се държат. Тя използва тези принципи, критерии и насоки, за да замести и замени порочния нрав на хората. Когато принципите, критериите и насоките за поведение на хората се променят и коригират, естествено се променят и всички различни изопачени идеи и погрешни мисли в съзнанието им. Когато човек разбере и придобие истината, мислите му съответно се променят. Не става въпрос за това да има добри намерения в сърцето си, а за промяна в източника на мислите, в нрава и в същността му. Това, което такъв човек разкрива и изживява, става положително. Посоката, начинът и източникът на поведението му — всичко това се променя. Речта и действията му имат за основа и критерий Божиите слова и той може да изживява нормална човешка природа. Така че, необходимо ли е все още просто да му се казва да „има добри намерения в сърцето си“? Полезно ли е това? Това твърдение е празно. То не може да разреши никакви проблеми. След като идеалистите влязат в Божия дом, в църквата, техните идеали все още не могат да се осъществят и те се чувстват потиснати в сърцата си заради това. Същото е, когато някои идеалисти проникват дълбоко в правителството или в обществото и впоследствие откриват, че техните идеали не могат да бъдат осъществени или изпълнени. В резултат на това те често се чувстват обезсърчени. След като някои хора станат чиновници или императори, те се чувстват много доволни от себе си и стават изключително надменни, точно както в стиха от стихотворението, в който се казва: „Вдига се силен вятър, облаците се разпръскват“. Как звучи следващият стих? („Сега, когато моята мощ владее всичко в моретата, аз се връщам в родината си“.) Виждаш ли, думите им звучат странно. Те притежават някаква емоция, която хората с нормална човешка природа и разум трудно разбират. Тези идеалисти винаги говорят с приповдигнат тон. Какво означава да говориш с приповдигнат тон? Това означава, че те никога не се сблъскват с реалността и не решават реални проблеми в това, което правят. Не разбират каква е реалността, винаги се ръководят от емоции. Когато тези хора дойдат в Божия дом, независимо каква част от истината чуват, те не разбират какво означава да вярваш в Бог или значимостта на това да вярваш в Бог. Не разбират стойността на истината, камо ли стойността на това да се стремят към нея. Това, към което винаги се стремят, са идеалите на идеалистите. Тяхната мечта е Божият дом един ден да бъде такъв, какъвто те си го представят, място, където хората се отнасят с уважение един към друг, живеят в хармония, разбират се много добре помежду си и милеят един за друг, грижат се, ценят се, помагат си и си благодарят. Тяхната мечта е той да бъде мястото, където хората си казват хубави неща и думи на благословия, без неприятни или обидни думи, без думи, които разобличават покварената същност на хората, без спорове, без хора, които се разобличават и кастрят един друг. Каквато и част от истината да чуват, тези хора все още не разбират смисъла на това да вярваш в Бог, какви са Божиите изисквания и какви Бог иска да бъдат хората. Те не само не разбират тези неща, но се надяват още повече, че един ден ще могат да се радват на желаното от тях идеалистично отношение в Божия дом. Ако не получат такова отношение, те чувстват, че в Божия дом няма място, където идеалите им да бъдат осъществени, нито че има възможност да ги осъществят. Ето защо някои хора често мислят да се откажат, докато се чувстват потиснати, като заявяват: „Да вярваш в Бог е нещо скучно и празно. Вярващите в Бог не си помагат, не се грижат и не се уважават един друг по същия начин, както го правят вярващите в будизма. А вярващите в Бог винаги обсъждат истината и принципите, често говорят за разграничаване в междуличностните отношения, понякога има разобличаване и критикуване и дори често се сблъскват с това да бъдат кастрени. Това не е животът, който искам“. Ако нямаха своите идеали и лъча надежда, че ще попаднат в рая, подобни идеалисти можеха да напуснат църквата по всяко време и да намерят друг път. И така, кажете Ми, тези хора от Божия дом ли са? Подходящи ли са да останат в Божия дом? (Не, не са.) Къде според вас трябва да отидат? (Подходящи са да се присъединят към монашеския живот.) Могат да отидат в будистки или даоистки храмове, всеки от тях би бил подходящ за тях. Те не се чувстват потиснати в светския свят, но се чувстват особено потиснати в Божия дом, чувстват, че нямат възможност да осъществят идеалите си или пространство, в което да ги използват. Затова на тези хора много им подхождат места, изпълнени с венци от дим и непрекъснато горене на тамян. Тези места са тихи и не те учат как трябва да се държиш. Не разобличават различните ти погрешни мисли и гледни точки, не разобличават и не кастрят покварения ти нрав. Там между хората има дистанция и уважение. Хората не си разменят повече от няколко думи на ден и няма никакви спорове. Не си под ничий надзор или предписания. Там ще живееш самодостатъчен живот и рядко ще срещнеш непознати през годината. Няма да ти се налага да се тревожиш за ежедневните дела. Ако имаш нужда от нещо за физическото си препитание, можеш да вземеш малка купа или купа за просия и да измолиш милостиня от населението, да получиш нещо за ядене, без да се налага да печелиш пари. На тези места всички земни проблеми изчезват. Хората се отнасят много любезно един към друг и никой не спори с никого. Ако има някакви разногласия, те остават в сърцата на хората. Дните минават в лекота и удобство. Това е така наречената земя на върховното блаженство, това е мястото на идеалите на идеалистите и мястото, където идеалистите могат да осъществят своите идеали. Тези хора трябва да живеят на мястото, което си представят, а не в църквата. За хора като тях в църквата има твърде много неща за вършене. Всеки ден трябва да четат Божиите слова, да посещават събрания, да учат всеки един от принципите и през цялото време да общуват за истината и за разбирането на собствения си покварен нрав. Някои хора, които действат въз основа на покварения си нрав и нарушават принципите, са изправени пред кастрене, а някои дори се сблъскват с това често. Тези хора се чувстват особено потиснати и нещастни тук. Църквата не е идеалната им среда. Те считат, че вместо да губят времето си или да пропиляват младостта си на това място, би било по-добре малко по-рано да отидат да живеят на място, което им харесва. Те мислят, че няма нужда да губят времето си тук, като постоянно се чувстват потиснати и водят неудобен, безрадостен и нещастен живот. Това е единственото типично проявление на идеалите на идеалистите, което разгледахме. Няма какво повече да се каже за тези хора. Колкото и да общувате с тях за истината, те няма да се вслушат в нея. По цял ден се отдават на фантазии, а нещата, за които мислят, са все много нереалистични и неясни и са просто твърде далече от нормалната човешка природа. Те мислят за тези неща по цял ден и не могат да общуват с нормалните хора. Нормалните хора също не могат да разберат нещата, от които е изграден техният свят. Следователно, независимо от това какви мисли и възгледи имат тези хора, техните идеали са кухи. Тъй като идеалите им са кухи, мислите и възгледите им естествено също са кухи. Не си струва да ги разнищваме или да се задълбочаваме в тях. Тъй като са кухи, нека продължат да бъдат такива. Тези хора могат да отидат, където си поискат, и Божият дом няма да се меси. Ако са готови да останат в Божия дом и да изпълняват малко от дълга си или да полагат труд, стига да не причиняват смущения или да вършат злини, ние ще откликнем на техните нужди и ще им дадем възможност да се покаят. Накратко, щом продължават да бъдат приятелски настроени към братята и сестрите, към Божия дом и към църквата, не е необходимо да се занимаваме с този тип хора, освен ако те сами не изразят желание да напуснат. Ако това се случи, да го посрещнем с отворени обятия, нали? (Да.) Значи въпросът е решен.

Идеалите на идеалистите обикновено са празни, докато тези на реалистите са много по-практични и са тясно съобразени с живота на хората и с реалната среда. Разбира се, те имат и по-пряко отношение към въпросите на човешкия живот и човешкото съществуване, включително въпросите за установяване и устройване на живота. Установяването и устройването на живота включва уменията, способностите и талантите, които хората придобиват, различните видове образование, което получават, и техните дарби, способности и експертни познания. Идеалите на реалистите обхващат тези аспекти. В сферата на идеалите на реалистите, независимо дали са насочени към подобряване на условията на живот или към удовлетворяване на собствения им духовен свят, тези идеали се проявяват конкретно в реалния живот на хората. Например някои хора притежават лидерски способности и обичат да бъдат в центъра на вниманието. Те може да притежават великолепни умения за публично говорене или вербално общуване, или да разбират добре хората и умело да ги използват, което може да се опише по-точно като разпореждане с хората. Затова такива хора особено държат да заемат високи длъжности, да поемат ръководни функции или да работят в областта на човешките ресурси. След като осъзнаят способностите си в тези области, те се стремят да бъдат водачи или организатори сред хората, да контролират задачите и персонала или дори да ръководят определена задача. Техният основен идеал е да станат водачи. Разбира се, така действат в обществото. Когато влязат в Божия дом, те го възприемат като религиозна организация, при това уникална. След като се присъединят към църквата, идеалите им остават непроменени. Идеалите им не се повлияват от промените в средата или в условията, в които живеят. Такива хора донасят със себе си същия идеал за лидерство в Божия дом. Желанието им е да заемат лидерски позиции в Божия дом, като например да ръководят църква, да отговарят за определено ниво или да ръководят група. Това е техният идеал. Тъй като обаче организацията на работата в Божия дом има принципи и правила за подбор на водачи или работници, а тези хора не успяват да покрият изискваните квалификации, макар и понякога да участват в процеса на подбор на водачи за определено ниво, те в крайна сметка не могат да постигнат идеала си и да станат водачите, които се стремят да бъдат. Колкото повече не успяват да достигнат до лидерството или да вършат идеалната си работа, толкова повече идеалите им не им дават покой, като засилват копнежа им по лидерство. Затова те полагат големи усилия в различни начинания, било то сред братята и сестрите си или пред водачи от по-високо ниво, за да се изтъкнат, да изглеждат забележителни и изключителни и да се уверят, че талантите им са признати. Те могат дори да направят компромис със собствената си съвест, за да се съобразят с предпочитанията на братята и сестрите си, като правят или казват определени неща и умишлено проявяват определено поведение с цел да отговорят на изискванията за лидерство, определени от организацията на работата в Божия дом. Независимо от упоритите им усилия обаче те все още са неспособни да постигнат идеалите си да станат водачи. Има и такива хора, които се чувстват обезсърчени, изгубени и отчуждени от себе си. Негативните емоции на потиснатост, които са изпитвали преди, се засилват, когато те вярват в Бог, но не могат да приемат истината или да намерят решение на проблемите си. Винаги са искали да заемат длъжности и да бъдат водачи и тези идеали са покълнали в сърцата им още преди да повярват в Бог. Тъй като са неспособни да осъществят идеалите си, дълбоко в тях винаги са изпитвали незабележимо чувство на потиснатост. Дори след влизането им в Божия дом, където идеалите им все още не могат да се осъществят, чувството на потиснатост в тях става все по-силно и по-тежко. Тези хора негодуват, защото техните лидерски способности не се използват, и се чувстват нещастни, разочаровани и потиснати, защото идеалите им не могат да бъдат постигнати. Тъй като идеалите им остават неосъществени, те вътрешно изпитват чувство за несправедливост. Тъй като нямат възможност за изява на способностите си, те се обезсърчават за живота и за пътя, който им предстои. Затова докато изпълняват различни задачи в ежедневието си, те често хранят чувство на потиснатост. Някои хора дори след много усилия и опити все още не могат да станат водачи или да постигнат своя идеал. В такива ситуации те започват да прибягват до различни средства, за да дадат воля на емоциите си и да освободят или да изразят потиснатостта си. Разбира се, някои хора, които вярват в Бог, но все още държат на идеалите си за заемане на длъжности, постигат желанието на сърцето си и стават водачи в църквата. Те обаче са неспособни да изпълняват дълга си на водачи според Божиите изисквания и подредбите на Божия дом. В същото време се оказва, че те с неохота изпълняват тези роли на водачи съгласно изискванията и под надзора на Божия дом, и на своите братя и сестри. Макар че са постигнали идеалите си и правят нещата, които в идеалния случай са искали да правят, те все още се чувстват потиснати. Това е така, защото те ръководят с цел да осъществят личните си идеали, и макар външно или на повърхността да изглежда, че изпълняват задачите, изисквани от Божия дом, техните идеали далеч надхвърлят тези отговорности. Амбициите, идеалите, желанията и вижданията им се простират далеч отвъд обхвата на сегашните им роли. Поради организацията на работата в Божия дом и Божиите изисквания техните действия и мисли, както и плановете и намеренията им са обвързани и ограничени. Ето защо, дори след като заемат ръководни позиции, те все още се чувстват потиснати. Каква е причината за тези проблеми? Причината е, че въпреки че са станали водачи, те продължават да се стремят към осъществяване на собствените си идеали и на обещанията, които са дали пред собствените си идеали. Службата им като водачи в Божия дом или в църквата обаче не осъществява техните идеали и желания, а чувствата им стават смесени и противоречиви. Поради тези конфликти и неспособността им да се избавят от собствените си идеали и стремежи, те често се чувстват потиснати дълбоко в себе си и неспособни да намерят освобождение. Това е единият тип хора. Сред тези идеалисти в Божия дом има такива, които се борят за идеалите си, но все още не могат да ги постигнат, а има и такива, които се борят за идеалите си и в крайна сметка ги осъществяват, но въпреки това се чувстват потиснати. В която и ситуация да се намират, това са хора, които не са се отказали от идеалите си и все още продължават да ги преследват, докато изпълняват дълга си и живеят живота си в Божия дом.

Има и хора, които притежават талант за писане, вербално общуване и литература. Те се надяват да изразяват мислите си чрез литературните си умения и същевременно да показват тези умения, да карат хората да забележат техните способности, стойност и принос към Божия дом. Техният идеал е да се стремят да станат изключителни и квалифицирани писатели и интелектуалци. Когато влязат в Божия дом и започнат да изпълняват дълг, свързан с текстове, те чувстват, че са намерили мястото, където да използват способностите си. С готовност показват своите силни страни и таланти, за да осъществят идеала си да станат писатели и интелектуалци. Макар че продължават да изпълняват дълга си, те не се отказват от идеалите си. Може да се каже, че при изпълнението на дълга им 80-90% от него се основават на техните идеали — с други думи, мотивацията за изпълнението на дълга им идва от стремежа и надеждата им за тези идеали. Затова изпълнението на дълга при такива хора е доста опорочено, поради което на тях им е трудно да отговорят на критериите за изпълнение на дълга в съответствие с истините принципи и изискваните от Бог критерии. Те не идват в Божия дом само за да изпълняват дълга си, а по-скоро се надяват да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да покажат собствените си таланти, и копнеят да постигнат идеалите си и да покажат стойността си чрез изява на талантите си. Следователно най-голямата пречка пред изпълнението на дълга им на изискваното ниво са техните идеали, т.е. процесът на изпълнение на дълга им е примесен с лични предпочитания, с техните мисли и гледни точки относно различни хора, събития и неща. Някои хора притежават определени професионални умения или имат определен талант — например някои разбират от компютърни технологии и им харесва да работят като компютърни инженери. Те носят очила, обличат се професионално и което е най-характерно за тях, носят лаптопи, които са уникални или които другите рядко виждат. Където и да отидат, сядат там с лаптопите си и ги отварят, за да проверяват информация в различни уебстраници и да се справят с различни проблеми с помощта на компютъра, и правят всичко това с професионален усет. Накратко, професионален вид, държание, изказ и маниери са това, което те изискват от себе си и с което се изтъкват пред другите, докато се стремят да станат професионалисти в областта на компютърните технологии. След като влязат в Божия дом, тези хора най-накрая осъществяват своя идеал и изпълняват задачи, свързани с компютърните технологии. Те непрекъснато изучават технологиите и надграждат уменията си, усърдно идентифицират и разрешават различни проблеми с цел да бъдат в крак с тенденциите в бранша, както и с популяризирането и публикуването на нова информация в тяхната област. Такива хора имат особен интерес и разбиране за конкретно професионално умение, което ги прави професионалисти и експерти. Вследствие на това идеалът им е да станат професионалисти и те се надяват, че Божият дом ще ги постави на важна позиция, ще ги цени и ще разчита на тях. Разбира се, в Божия дом и в настоящия период повечето такива хора наистина използват силните си страни и осъществяват идеалите си. Докато осъществяват идеалите си обаче, доколко тези хора са се замисляли дали чрез извършваната от тях работа те изпълняват дълга си или преследват собствените си идеали? Това не е съвсем ясно, нали? Работата, с която се занимават, е специализирана, сложна и трудоемка. Уменията, които притежават, обаче далеч не отговарят на изискванията на Божия дом за тази работа. Ето защо докато преследват собствените си идеали и изпълняват дълга си, те се чувстват донякъде ограничени и контролирани. Поради идеалите, които имат в сърцата си, тези хора може да изпитват известна потиснатост, когато се сблъскат с различните истини за вярата в Бог и с принципите за изпълнение на дълга. Една част от хората са такива.

Има и друга група хора, които се занимават с разпространението на евангелието. Те се стремят да станат водачи в евангелизацията, да бъдат първи, да водят и да се отличават във всяка църква, от която са част, като никога не се задоволяват с това да останат назад. Въпреки че изпълняват дълга си и вършат работата си, те преследват собствените си идеали и цели, които планират и си представят, и които нямат нищо общо с вярата в Бог или с истината. Когато тези цели и идеали бъдат разобличени и назовани, или когато такива хора се сблъскат с определени препятствия и осъзнаят, че идеалите им не могат да бъдат осъществени, нито стойността им да бъде показана, те се чувстват особено потиснати и неудовлетворени. Много от тях желаят да получат уверение и утвърждаване, докато преследват идеалите си. Когато не получат тези неща или когато цената на усилията им не носи незабавна възвръщаемост, те смятат, че не си струва, че е несправедливо, и затова се чувстват потиснати. Не показват ли такова поведение? (Да, така е.) Сред хората, които участват в разпространяването на евангелието, има такива, които винаги са искали да бъдат квалифицирани и образцови проповедници или евангелисти. Когато чуят, че този или онзи е известен евангелист и проповедник, те се изпълват със завист и надежда, че един ден и те ще могат да бъдат като него — възпоменавани и възхвалявани от бъдещите поколения и помнени от Бог. Те винаги искат да проповядват по свой идеализиран начин, като използват своя идеал като цел и мотивация да станат проповедници и да придобият слава или да бъдат помнени от бъдещите поколения в Божия дом. Това е техният идеал. В Божия дом обаче има строги изисквания за всяка задача и принципи, с които Бог е казал на хората да изпълняват тази задача. Вследствие на това тези хора се чувстват потиснати, защото не могат да станат такива евангелисти, каквито са си представяли, често са под наблюдение и регулиране, а водачите и работниците следят и разпитват за работата им. Има и такива хора, които, поради това, че притежават специални умения или таланти, продължават да преследват идеалите си, след като дойдат в Божия дом. Например сред тези, които са актьори, някои са умели в изпълнението и имат основни познания за актьорските техники. Те се стремят да станат идеални актьори, като се надяват, че един ден ще могат да бъдат като известните актьори, популярни сред невярващите: известни личности, звезди, подобно на крале и кралици. В Божия дом обаче нравът и проявлението на поквареност в това отношение винаги са разобличавани и има специфични изисквания и принципи за актьорите. Дори след като са придобили някаква известност като актьори, те все още не могат да станат знаменитости, които хората да боготворят и следват, и това ги кара да се чувстват потиснати. Те казват: „Божият дом създава проблеми. Там винаги ограничават хората във всичко. Какво лошо има в това да следваме примера на известните личности? Какво лошо има в това да се обличаме уникално, с малко индивидуалност и изисквания?“. Поради изискванията към костюмите на актьорите и специфичните изпълнения в Божия дом, в техните очи винаги има конфликт и несъвместимост между тези изисквания и идеала им да станат знаменитости и големи личности. Вследствие на това те се чувстват дълбоко разстроени в сърцата си и си мислят: „Защо е толкова трудно да осъществя идеалите си? Защо в Божия дом на всяка крачка се сблъсквам с препятствия?“. Когато имат такива мисли или тези очаквания не се осъществят, те се чувстват потиснати. Зад това чувство на потиснатост се крие убеждението им, че идеалите им са допустими и имат стойност. Освен това те вярват, че няма нищо лошо в това да преследват идеалите си, че това е тяхно право, и вследствие на това у тях започват да се появяват емоции на потиснатост. Например някои режисьори смятат, че след като са режисирали няколко филма, са натрупали доста опит. Вярват, че филмите им са достойни за показване и в сравнение с преди са се подобрили по отношение на кинематографията, монтажа, актьорските изпълнения и други подобни. След като получат напътствия от Горното, филмите им най-накрая отговарят на съответните критерии и се разпространяват навреме. Това, изглежда, потвърждава, че стремежът им да станат квалифицирани режисьори е подходящ, допустим и необходим. Докато преследват целта си да станат квалифицирани режисьори обаче, някои от техните безпринципни идеи, възгледи и действия често биват отхвърляни, опровергавани или остават непризнати. Често те дори могат да се сблъскат с кастрене. Това създава чувство на потиснатост дълбоко в сърцата им и те казват: „Защо е толкова трудно да бъда режисьор в Божия дом? Погледнете тези режисьори в света на невярващите, колко са бляскави. Те имат хора, които им сервират чай, сипват им питиета и дори им мият краката. В Божия дом да си режисьор значи да нямаш статус и стил и никой не ни уважава и не ни се възхищава. Защо винаги ни кастрят? Каквото и да правим, то никога не е правилно. Колко потискащо! Имаме собствени идеи, гледни точки и професионални способности, така че защо винаги ни кастрят? Грешно ли е да преследваме собствените си идеали, или пък възможно ли е преследването на нашите идеали да е недопустимо? Защо осъществяването на нашите идеали е толкова трудно? Това е толкова потискащо“. По какъвто и начин да мислят за това, те пак се чувстват потиснати. Има и някои певци, които казват: „В Божия дом не преследвам нищо друго, освен да бъда квалифициран певец, да пея добре, да показвам собствения си стил и да бъда обичан от всички, които ме слушат“. В Божия дом обаче често се поставят различни изисквания и принципи за пеене на химни и тези певци често биват кастрени за честото неспазване на тези изисквания. Когато не биват кастрени, те смятат, че могат да осъществят идеалите си безпроблемно. Но когато бъдат кастрени и изживеят няколко неуспеха, те чувстват, че усилията и постиженията им през този период са били обезценени, и са се върнали в изходна позиция. Това поражда чувство на потиснатост дълбоко в сърцата им и те казват: „Ах, наистина е трудно да осъществя идеалите си! Светът е голям, но сякаш няма място за мен. Същото е и в Божия дом. Защо преследването на собствената ми кариера е толкова трудно? Защо е толкова трудно да правя нещата, които искам да правя? Никой не ми дава зелена светлина, срещам пречки на всяка крачка и постоянно ме кастрят. Всичко това е наистина предизвикателно и потискащо! В света на невярващите всички постоянно плетат интриги и се борят помежду си, а пречките в кариерата са навсякъде, така че е нормално да се чувствам потиснат. Но защо когато влизам в Божия дом с моите идеали, пак се чувствам потиснат?“. Онези, които се занимават с различни задачи в Божия дом, често срещат неуспехи в процеса на преследване на идеалите си, често биват обезсърчавани, често биват кастрени и често не получават признание. След като изживеят пасивно тези неща, те несъзнателно изпадат в униние и чувстват, че животът им спокойно може да приключи и че е невъзможно да осъществят идеалите си. Преди да дойдат в Божия дом, те са си мислели: „Нося със себе си собствените си идеали и стремежи. Имам собствени желания, а в Божия дом има безкрайни възможности. Мога да стана квалифициран режисьор, актьор, писател или дори квалифициран танцьор, певец или музикант“. Макар и да не са могли да изявят талантите си и да постигнат идеалите си, те са вярвали, че Божият дом ще им осигури собствена сцена с огромно пространство, където техните идеали, мечти и стремежи могат да се осъществят. Чувствали са, че сцената в Божия дом е особено голяма. След толкова много години обаче се чудят: „Защо имам чувството, че сцената се свива под краката ми? Защо моят свят се свива? Възможността да осъществя идеалите си изглежда все по-далечна и дори невъзможна. Какво се случва?“. В този момент тези хора все още не се отказват от идеалите си и не поставят под съмнение правилността на тези идеали и желания. Те все още пренасят тези идеали и желания в изпълнението на дълга си. Впоследствие емоциите им на потиснатост ги съпътстват навсякъде, било то докато преследват идеалите и желанията си, или докато изпълняват реалния си дълг. За тези, които носят емоции на потиснатост или които не могат да се избавят от тях, противоречието между двете неща не може да бъде преодоляно. Те носят в себе си чувството на потиснатост както в преследването на идеалите и желанията си, така и при изпълнението на дълга си. Така че независимо от всичко, хората постоянно се приспособяват, постоянно преследват идеалите и мечтите си, докато изпълняват дълга си. Може да се каже също така, че хората изпълняват дълга си с противоречива нагласа, като през цялото време се чувстват потиснати и го правят с неохота. Но за да осъществят идеалите и желанията си, за да покажат стойността си и да преследват тези идеали и желания, те нямат друг избор, освен да изпълняват дълга си. Не са сигурни защо го правят, какво се стремят да придобият, каква цел се опитват да постигнат, да преследват или да осъществят. Става им все по-неясно и пътят пред тях изглежда все по-неясен. В такова състояние няма ли да им е трудно да се избавят от своите емоции на потиснатост или да ги преодолеят? (Да, така е.)

След като в общуването си стигнахме дотук, нека да продължим да разговаряме за това как хората трябва да разбират и възприемат връзката между своите идеали, желания и дълга си. Първо, нека поговорим за идеалите, и по-конкретно за идеалите на онези хора, за които споменахме по-рано. Редно ли е хората да преследват осъществяването на собствените си идеали в Божия дом? (Не, не е редно.) Каква е същността на въпроса? Защо това е нередно? (Като преследват осъществяването на идеалите си, докато изпълняват дълга си, те изтъкват себе си и градят собствена кариера, вместо да се стремят към изпълнение на дълга си на сътворени същества.) Кажете Ми, нередно ли е да се преследва осъществяването на собствените идеали и желания? (Да, нередно е.) Ако вие кажете, че това е нередно, то това лишава ли човека от неговите човешки права? (Не.) Тогава какъв е проблемът? (Когато хората вярват в Бог, те трябва да се стремят към истината и да следват пътя, който Божиите слова им посочват да следват. Ако преследват само собствените си желания и идеали, те преследват това, което желае плътта им, а това е идеология, внушена им от Сатана.) В света се смята за редно да се преследва осъществяването на собствените идеали. Независимо какви идеали преследваш, всичко е наред, стига те да са допустими и да не преминават някакви морални граници. Никой не поставя нищо под съмнение и не се въвличате във въпросите за доброто или злото. Стремиш се към това, което лично предпочиташ, и ако го постигнеш, ако постигнеш целта си, значи си успял. Но ако пропуснеш, ако се провалиш, това си е твой проблем. Когато обаче влезеш в Божия дом, едно специално място, независимо от това какви идеали и желания носиш със себе си, трябва да се избавиш от всички тях. Защо това е така? Преследването на идеалите и желанията, независимо какво конкретно преследваш — нека просто поговорим за самото преследване — начинът на действие и пътят, който се следва, се въртят около егоизма, личния интерес, статуса и репутацията. Всичко се върти около тези неща. С други думи, когато хората преследват осъществяването на своите идеали, единственият бенефициент са самите те. Дали е правилно човек да преследва осъществяването на своите идеали заради статуса, репутацията, суетата и физическите интереси? (Не, не е.) В името на лични и частни идеали, мисли и желания методите и подходите, които те възприемат, са все егоцентрични и насочени към личната изгода. Ако ги съпоставим с истината, те не са нито справедливи, нито допустими. Не е ли сигурно, че хората трябва да се избавят от тях? (Да, така е.) Те трябва да се избавят — да се избавят от егоизма, да се избавят от личните идеали и желания. Това се разглежда от гледната точка на същността на пътищата, по които хората поемат — преследването на осъществяването на собствените идеали и желания не е нещо положително, то е отречено. Това е един аспект. Сега нека да обсъдим друг аспект — що за място е Божият дом, църквата, независимо от нейното име? Що за място е тя? Каква е същността на църквата, на Божия дом? Първо, от теоретична гледна точка тя не е светът, обществото или която и да е човешка корпорация или организация в обществото. Тя не принадлежи на света или на човечеството. Защо е била създадена? Каква е причината за нейното появяване и съществуване? Причината е свързана с Бог и с Неговото дело, нали? (Да.) Църквата, Божият дом, съществува заради Божието присъствие и Неговото дело. Следователно църквата, Божият дом, място за изява на лични таланти и за осъществяване на лични идеали, стремежи и желания ли е? (Не, не е.) Ясно е, че не е. Църквата, Божият дом, съществува заради Божието присъствие и присъствието на Неговото дело. Като такава тя не е място за показване на лични таланти или за осъществяване на лични идеали, стремежи и желания. Тя не се върти около живота в плът, плътските гледни точки, славата и богатството, статуса, репутацията и т.н. — тя не работи за тях. Нито е възникнала или съществувала заради материалната слава, статуса, удоволствието или гледните точки на хората. И така, тогава какво е това място? Тъй като църквата, Божият дом, е създадена заради Божието присъствие и присъствието на Неговото дело, не се ли очаква тя да изпълнява Божията воля, да възвестява Неговите слова и да свидетелства за Него? (Да, така е.) Не е ли това истината? (Да.) Църквата, Божият дом, съществува заради присъствието на Бог и Неговото дело, така че тя може само да изпълнява Божията воля, да възвестява Неговите слова и да свидетелства за Него. Тя няма нищо общо с личния статус, славата, гледните точки или каквито и да било други интереси. Принципите, от които се ръководи всяка работа, извършвана от църквата, Божия дом, трябва да се основават на Божиите слова, на Неговите изисквания и на Неговите учения. Най-общо, може да се каже, че тя се върти около Божията воля и Неговото дело. По-конкретно — около разширяването на евангелието на царството и свидетелстването и възвестяването на Неговото слово. Вярно ли е това? (Да.) Освен изпълнението на Божията воля, възвестяването на Неговите слова и свидетелстването за Него, има ли нещо още по-важно за църквата, за Божия дом? (Тя е мястото, където Божиите избраници изживяват Неговото дело, получават пречистване и спасение.) Улучили сте право в десетката. Църквата, Божият дом, е мястото, където се изпълнява Божията воля, възвестяват се Неговите слова, свидетелства се за Него и най-важното, тя е мястото, където хората могат да получат спасение. Спомнихте ли си това? (Да.) Прочетете го. (Църквата, Божият дом, е място, в което се изпълнява Божията воля, възвестява се Неговото слово, свидетелства се за Него и Божиите избраници получават пречистване и спасение.) Църквата, Божият дом, е място, където се изпълнява Божията воля, възвестява се Неговото слово, свидетелства се за Него и Божиите избраници получават пречистване и спасение. Тя е такова място. На място като това има ли задача или проект, независимо какви са те, които да са съобразени с изпълнението на личните идеали и желания? Няма работа или проект, които да служат за осъществяване на личните идеали и желания, нито някой от аспектите им съществува за осъществяването на лични идеали и желания. Следователно трябва ли да съществуват лични идеали и желания в Божия дом? (Не, не трябва.) Не трябва, защото личните идеали и желания са в разрез с всяко дело, което Бог иска да извърши в църквата. Личните идеали и желания противоречат на всяка работа, която се извършва в църквата. Те противоречат на истината, отклоняват се от Божията воля, от възвестяването на Неговите слова, от свидетелстването за Него и от делото на пречистване и спасение за Божиите избраници. Каквито и да са идеалите, щом това са лични идеали и желания, те ще пречат на хората да следват Божията воля и ще засягат или ще пречат на възвестяването на Неговите слова и на свидетелстването за Него. Разбира се, щом са лични идеали и желания, те не могат да позволят на хората да получат пречистване и спасение. Не става въпрос само за противоречие между двете страни, а че те са коренно противоположни една на друга. Докато преследваш собствените си идеали и желания, ти възпрепятстваш изпълнението на Божията воля, работата по възвестяването на Неговите слова и свидетелстването за Него, както и спасението на хората и, разбира се, твоето собствено спасение. Накратко, независимо какви са идеалите на хората, те няма как да следват Божията воля и не могат да постигнат действителния резултат на пълното покорство на Бог. Когато хората преследват своите идеали и желания, крайната им цел не е да разберат истината или как да се държат, как да удовлетворят Божиите намерения и как да изпълняват добре дълга си и ролята си на сътворени същества. Целта им не е да изпитват истинска боязън от Бог и да му се покоряват. Напротив, колкото повече се осъществяват идеалите и желанията на човека, толкова повече той се отдалечава от Бог и се приближава до Сатана. По същия начин колкото повече човек преследва идеалите си и ги постига, толкова по-силно се бунтува сърцето му срещу Бог, толкова повече се отдалечава от Него и накрая, когато човек е способен да изпълни идеалите си според желанията си и да осъществи и удовлетвори желанията си, той започва да се отнася с все по-голямо пренебрежение към Бог, към Неговото върховенство и към всичко, свързано с Него. Може дори да тръгне по пътя на отричането, противопоставянето и съпротивата срещу Бог. Това е крайният резултат.

След като разберат какво представлява Божият дом, църквата, хората трябва да разберат и какво отношение и позиция да заемат, докато живеят и оцеляват в Божия дом като негови членове. Някои хора казват: „Ти няма да ни позволиш да преследваме осъществяването на собствените си идеали или да изпълним собствените си желания“. Аз не ви ограничавам да преследвате собствените си идеали. Аз ти казвам как да живееш правилно в Божия дом, как да заемаш подходяща позиция и да изпълняваш дълга си на сътворено същество в Божия дом. Ако настояваш да преследваш осъществяването на собствените си идеали, тогава мога да бъда прям и да ти кажа: „Моля, напусни! Църквата не е място, където да преследваш осъществяването на идеалите си. Извън Божия дом можеш да правиш всичко, което поискаш, по отношение на идеалите си, и да преследваш собствените си идеали и стремежи. Всичко, което трябва да направиш, е да напуснеш Божия дом и никой няма да се намесва в това, което правиш. Църквата, Божият дом, обаче не е подходящо място, където да преследваш осъществяването на идеалите си. По-точно казано, за теб е невъзможно да преследваш собствените си идеали и желания на това място. Ако останеш в Божия дом, в църквата, дори за един ден, дори не си помисляй за осъществяване или преследване на собствените си идеали. Ако кажеш: „Отказвам се от собствените си идеали, готов съм да изпълнявам дълга си според Божиите изисквания и да стана достойно сътворено същество“, тогава това би било приемливо. Би могъл да изпълняваш дълга си според мястото си и според правилата в Божия дом. Но ако настояваш да преследваш и да осъществяваш собствените си идеали, като се стремиш да не живееш живота си напразно, тогава можеш да се откажеш от дълга си и да напуснеш Божия дом. Или да напишеш заявление, в което да кажеш: „Доброволно се оттеглям от Църквата на Всемогъщия Бог, за да преследвам осъществяването на собствените си идеали и желания. Светът е широк и в него трябва да има място за мен. Сбогом“. Така можеш да напуснеш по начин, който е подходящ и уместен, и да преследваш собствените си идеали. Ако обаче кажеш: „Предпочитам да се откажа от собствените си идеали, да изпълнявам дълга си в Божия дом, да бъда достойно сътворено същество и да се стремя към спасение“, тогава можем да намерим общ език помежду си. Тъй като желаеш да останеш мирно в Божия дом като член, първо трябва да се научиш как да бъдеш добро сътворено същество и да изпълняваш дълга си според мястото си. След това ще станеш сътворено същество в Божия дом, което оправдава името си. Сътвореното същество е твоята външна идентичност и титла и те трябва да вървят с конкретни проявления и съдържание. Не става въпрос само да носиш титла. Тъй като си сътворено същество, трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество. Тъй като си сътворено същество, трябва да изпълняваш отговорностите си на сътворено същество. И така, какъв е дългът и какви са отговорностите на едно сътворено същество? Божието слово ясно определя дълга, задълженията и отговорностите на сътворените същества, нали? От днес нататък ти си истински член на Божия дом, т.е. признаваш себе си за едно от сътворените от Бог същества. Следователно от днес нататък ти трябва да преразгледаш плановете си за живота. Вече не трябва да преследваш, а да се избавиш от идеалите, желанията и целите, които преди си си поставял за живота си. Вместо това трябва да промениш идентичността и гледната си точка, за да планираш целите и посоката на живота, които едно сътворено същество трябва да има. Преди всичко целите и посоката на живота ти не трябва да бъдат да станеш водач или да ръководиш, или да постигнеш изключителни успехи в някоя сфера или да станеш известна личност, която изпълнява определена задача или владее определено умение. Твоята цел трябва да бъде да приемеш дълга си от Бог, т.е. да знаеш каква работа трябва да вършиш сега, в този момент, и да разбереш какъв дълг трябва да изпълняваш. Трябва да запиташ какво Бог изисква от теб и какъв дълг е уреден за теб в Неговия дом. Трябва да разбереш и да придобиеш яснота относно принципите, които се изисква да бъдат разбрани, възприети и следвани по отношение на този дълг. Ако не можете да си ги спомните, можете да ги запишете на хартия или да ги запишете на компютъра си. Отделете време да ги прегледате и да размишлявате върху тях. Като едно от сътворените същества основната ти житейска цел трябва да бъде да изпълняваш дълга си на сътворено същество и да бъдеш достойно сътворено същество. Това е най-основната житейска цел, която трябва да имаш. Втората и по-конкретна цел е как да изпълняваш дълга си на сътворено същество и как да бъдеш достойно сътворено същество. Разбира се, всички цели или насоки, свързани с вашата репутация, статус, суета, бъдеще и т.н., трябва да бъдат изоставени. Някои може да попитат: „Защо трябва да се откажем от тях?“. Просто е. Преследването на слава, богатство и статус ще попречи на изпълнението на Божията воля, ще прекъсне определена работа в Божия дом или в църквата и дори ще подкопае определена работа на църквата. Това ще повлияе на разпространението на Божието слово, на свидетелстването за Бог и, на най-сериозното — на хората да получат спасение. За да изпълниш дълга си според критериите и да станеш достойно сътворено същество, можеш да си поставиш цели и да обобщиш преживяванията си по какъвто искаш начин, но никога не бива да преследваш осъществяването на собствените си идеали. Идеалите ти не бива да се смесват с никой от принципите или подходите, които използваш при изпълнението на дълга си. За да изпълняваш дълга си добре и според критериите и да станеш добро сътворено същество, трябва да търсиш принципи в Божиите слова и по-точен път на практикуване, а не да обобщаваш личните си идеи и възможности извън Божиите слова. Тези принципи на практикуване в крайна сметка се въртят около това как да бъдеш достойно сътворено същество и да изпълняваш дълга си. Всичко е съсредоточено върху разбирането на истината, изпълнението на дълга ти на сътворено същество и в крайна сметка — върху разбирането на принципите, които трябва да спазваш, когато се сблъскваш с различни хора, събития и неща в процеса на изпълнение на дълга си или в ежедневието си. Ясно ли е това? (Да.) Разбира се, ако изпълняваш дълга си в съответствие с изискванията и принципите на Божия дом и се стремиш да бъдеш достойно сътворено същество, ти можеш да постигнеш тези резултати. Ако обаче преследваш осъществяването на собствените си идеали, никога няма да получиш Божието одобрение.

Ако хората упорито преследват осъществяването на собствените си идеали, без да следват пътя на стремежа към истината, в крайна сметка те ще станат още по-надменни, егоистични, агресивни, жестоки и алчни. Какво още? Ще станат и все по-надути и самовлюбени. Когато обаче хората се откажат да преследват осъществяването на собствените си идеали и желания, а вместо това се стремят към разбиране на различни истини, както и на различни аспекти на Божиите слова и на критериите за истината относно това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат, те ще живеят с повече човешко подобие. Когато изпълняват различни задачи или попадат в различна среда, те вече няма да се чувстват изгубени и объркани, както преди. Нещо повече, те вече няма да са в капана на негативните емоции, както често се случваше преди, неспособни да се измъкнат, възпирани и обвързани от негативни мисли и емоции, което в крайна сметка води дотам да бъдат контролирани и завладени от различни негативни емоции. Преследването на осъществяването на собствените им идеали и желания само отдалечава хората от принципите както на Божиите слова, така и на правилното им превръщане в достойни сътворени същества. Те не са наясно как да се покоряват на Божиите подредби и устройване и не разбират какво представляват човешкият живот, стареенето, болестите и смъртта. Те не знаят как да се справят с омразата или с различните негативни емоции. Разбира се, те също така нямат представа как да се ориентират по отношение на хората, събитията и нещата, които се появяват в живота им. Когато се сблъскат с различни хора, събития и неща, те са безпомощни, изпълнени със смут и объркани. Накрая те могат само да позволят на негативните емоции, мисли и гледни точки да се разпрострат и да завладеят сърцата им, като се оставят да бъдат контролирани и обвързани от тях. Освен това, водени от тези негативни емоции или мисли и гледни точки, те може също така да се впуснат в екстремно поведение или да направят неща, които вредят на тях самите и на другите, причинявайки немислими последици. Такива действия пречат на легитимните стремежи на хората и вредят на съвестта и разума, които те би трябвало да имат. Следователно най-важното сега е хората да изследват дълбоко в сърцата си кои са нещата, за които все още копнеят, и кои са нещата, които принадлежат на плътта, на света и на интересите на плътта, като например славата, престижа, репутацията, статуса, богатството и т.н., за които те все още копнеят, от които все още се нуждаят, които не са способни да прозрат и които често ги обвързват и изкушават. Те дори може да попаднат дълбоко в капана на тези неща или да изпитват дълбоко възхищение от тях и при една малка грешка могат лесно да бъдат завладени от тях винаги и навсякъде. В такъв случай тези неща са техните идеали. Щом постигнат тези идеали, тъкмо тогава те се превръщат в тяхно падение и източник на гибелта им. Как гледате на този въпрос? (Хората трябва да изследват дълбоко в сърцата си за какви неща все още копнеят. Те трябва да прозрат неща като плътска и светска слава, престиж, репутация, статус, богатство и т.н. В противен случай лесно може да бъдат завладени от тях.) Те могат да бъдат завладени от тях, нали? И така, тези неща на плътта са много опасни. Ако не можеш да ги прозреш, винаги ще си в опасност да бъдеш повлиян или дори завладян от тях. Така че най-важното нещо, което трябва да направите сега, е да анализирате и да разберете тези плътски неща, които споменах по-рано, въз основа на Божиите слова и истината. Щом сте успели да ги изровите и да ги разпознаете, трябва да се избавите от тях и да вложите тялото, ума и енергията си, за да се превърнете в обикновено сътворено същество, както и в сегашния си дълг и работа. Престанете да се възприемате като специален или непобедим, или като човек с необикновени таланти или способности. Ти си просто една незначителна личност. Колко незначителна? Сред всички сътворени същества и всички неща, създадени от Бог, ти си само едно от тях, най-обикновеното. До каква степен си обикновен? Ти си обикновен като всяко стръкче трева, всяко дърво, планина, капка вода или дори песъчинка на брега. Няма нищо, за което да се хвалиш, нищо, което да заслужава възхищение. Ето колко си обикновен. Освен това, ако в дълбините на сърцето ти все още непоклатимо съществуват образи на идоли, велики личности, знаменитости и велики хора, или има някои неща, за които завиждаш, трябва да ги премахнеш и да се избавиш от тях. Трябва да прозрете тяхната природа същност и да се върнете към пътя на обикновеното сътворено същество. Да бъдете обикновено сътворено същество и да изпълнявате задълженията си е най-основното нещо, което трябва да направите. След това трябва да се върнете към тази тема за стремежа към истината и да положите повече усилия за истината. Опитайте се да намалите до минимум излагането си на външни новини, информация, събития и профили на известни личности. Най-добре е да избягваш всичко, което може да разпали отново желанието ти да осъществяваш собствените си идеали. Сега, трябва да се дистанцираш от хора, събития и неща, които не ти носят никаква полза и са негативни. Изолирайте се от тях и се опитайте да се отдръпнете от всичко в този сложен и хаотичен свят. Дори да не представляват заплаха или изкушение за теб, пак трябва да се дистанцираш от тях. Точно както Мойсей живя в пустинята четиридесет години. Не беше ли способен все пак да живее добре? Накрая, въпреки че не умееше да говори добре, той бе избран от Бог, което бе най-голямата чест в живота му. Не бе нищо лошо. Затова преди всичко възстанови сърцето си дълбоко в мислите си, а дълбоко в мислите си трябва да притежаваш нагласа на глад и жажда за праведност, която се стреми към истината във вярата ти. Трябва да имаш такъв план, такава воля и желание, а не постоянно да се занимаваш с идеалите си или да полагаш постоянни усилия и да размишляваш дали можеш да ги постигнеш. Трябва напълно да скъсаш с пристрастяването си към предишните идеали и желания и да се стремиш да бъдеш достойно и обикновено сътворено същество. Да бъдете едно от обикновените сътворени същества не е нещо лошо. Защо казвам това? Всъщност това е нещо хубаво. От момента, в който започнеш да се избавяш от плътските си идеали и желания, от момента, в който вземеш твърдо решение да бъдеш обикновено сътворено същество без никакъв специален статус, положение или стойност, това означава, че имаш желанието и решимостта да се предадеш напълно на господството на Бог, на господството на Създателя, като позволиш на Бог да устройва и да управлява живота ти. Имаш желанието да се покориш, да се откажеш и да загърбиш личните си идеали и желания, да позволиш на Бог да бъде твой Господ и да управлява съдбата ти, да станеш достойно сътворено същество с такъв начин на мислене и да изпълняваш добре дълга си с такъв начин на мислене и отношение. Това е възгледът за живота, който трябва да имаш. Вярно ли е това? Това истината ли е? (Да.) Върху какво се съсредоточават вашите житейски цели и посоката на живота ви? (Изпълнението на дълга на сътворено същество.) Това е най-основното нещо. Какво друго? (Стремежът да се превърнеш в обикновено сътворено същество.) Нещо друго? (Стремежът към истината за постигане на спасение.) Това също. Нещо друго? (Съсредоточаване върху Божиите слова и полагане на повече усилия за постигане на истината.) Това е малко по-конкретно, нали? Всичките ви житейски цели и посоката на живота ви трябва да се въртят около Божиите слова и полагането на повече усилия в посока на истината. Вземи ентусиазма, който имаше преди в преследването на неясни идеали, и го пренасочи към четенето на Божиите слова и размишляването върху истината, и виж дали ще постигнеш напредък по отношение на истината. Ако наистина си постигнал напредък по отношение на истината, ще има конкретни проявления в самия теб. Това означава, че когато се сблъскваш с различни хора, събития и неща, които включват човешки мисли и гледни точки, както и принципи, вече няма да се чувстваш изгубен, объркан, озадачен или смутен. Вместо това ще се молите на Бог, ще бъдете напътствани от Неговите слова, ще имате спокойно и непоколебимо сърце и ще знаете как да действате по начин, по който да се покорявате на Бог и който е в съответствие с Неговите намерения. Тогава наистина ще сте на правилния път в живота. Много хора напредват бавно в живота си, защото в процеса на изпълнение на дълга си винаги преследват собствените си идеали, слава, статус и житейските цели, които си представят, и искат да получат благословии, докато задоволяват плътските си желания. В резултат на това те не могат да изпълнят дълга си по реалистичен начин и не изживяват истинско навлизане в живота. От началото до края те не са в състояние да споделят истинско свидетелство за преживяване. Затова, независимо колко дълго изпълняват дълга си, напредъкът им в навлизането в живота и истината остава минимален и дава малко плодове. Ако наистина се беше посветил на изпълнението на дълга си, като влагаше цялата си енергия в стремежа към истината и работеше усилено за истината, нямаше да се намирате в сегашното състояние, ръст и положение, в което се намирате. Това е така, защото хората обикновено се съсредоточават само върху светските задачи, професионалната работа и поставената задача, а основната същност на тези дейности е те да изпълнят личните си желания и стремежи, като осъществят собствените си идеали. Какви са тези идеали? Става въпрос за това, че хората винаги искат да намерят себе си в работата си и след като са имали определени постижения, постигнали са определени резултати и са получили признание от другите, в същото време те винаги искат да осъществят мечтите си и целите на своето занимание, за да покажат собствената си стойност. Тогава се чувстват удовлетворени. Това обаче не е стремежът към истината. Това е просто запълване на празнотата в тях и използване на работата за обогатяване на живота им. Не е ли така? (Така е.) Следователно, независимо колко дълго работи човек или колко работа е свършил, всичко това не е свързано с истината. Той все още не разбира истината и е далеч от стремежа към нея. По отношение на принципите, свързани с техните работни отговорности, хората все още нямат навлизане или разбиране. В резултат на това вие се чувствате изтощени и се чудите: „Защо винаги ни кастрят? Положихме много усилия, изтърпяхме много трудности и платихме висока цена. Защо все още ни кастрят?“. Това е така, защото не разбираш принципите. Никога не си разбирал или схващал принципите, нито си положил някакви усилия за тях. С други думи, не си положил усилия за истината, за Божиите слова. Просто следваш няколко правила и действаш според собственото си въображение. Винаги живееш в света на собствените си идеали и представи, и всичко, което правиш, няма отношение към истината. Преследваш собствената си кариера, а не следваш Божията воля. Така че ти все още не разбираш принципите в Божиите слова и накрая някои хора биват наречени полагащи труд хора, а някои се чувстват онеправдани. Каква е причината да се чувстват онеправдани? Причината е в това, че си мислят, че страданията им и плащането на цена са равносилни на практикуването на истината. Всъщност страданията им и плащането на цена са просто понасяне на някакви трудности. Това не е практикуване на истината или следване на Божия път. По-точно, това няма нищо общо с практикуването на истината. Това е просто полагане на усилия и вършене на работа. Дали само полагането на усилия и вършенето на работа е достатъчно да изпълните дълга си според критериите? Дали това означава да бъдеш достойно сътворено същество? (Не.) Между тези две неща има отстояние и празнина.

Що се отнася до темата за избавянето от негативните емоции на потиснатост, да спрем дотук общението си за днес. Можете ли да видите ясно проблемите, които възникват за онези хора, които се чувстват потиснати, защото не могат да постигнат собствените си идеали и желания? (Да, ясно е.) Какво е ясно? Нека да обобщим малко. Първо, нека поговорим за това какво представляват идеалите. Идеалите, които анализираме тук, са негативни, те не са допустими или положителни неща. Какво са идеалите? Използвайте точен език, за да дадете определение за „идеали“. (Това са празни мисли, които се отклоняват от нормалното човешко съзнание и разум, които хората сами си представят и които не са съобразени с действителността. Те не са реални.) Това, което спомена, са идеалите на идеалистите. Как бихте определили идеалите като цяло? Можете ли да дадете определение за идеали? Трудно ли е да се определят? Какви са преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация и перспективи? (Преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация и перспективи, са идеали.) Правилно ли е това определение? (Да.) Преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация, перспективи и интереси, са идеали и желания. Това ли е широкото определение на идеалите, за което говорят невярващите? Ние го определяме въз основа на неговата изначална същност, нали? (Да.) Независимо от конкретния вид на идеалите, независимо дали са възвишени, низки или посредствени, всички те са преследвани цели, поставени от хората по отношение на собствените им интереси. Тези цели са техните идеали или желания. Не е ли това идеалът на онези, за които общувахме и които анализирахме в предишните примери? Преследваните цели, поставени от хората заради собствения им статус, репутация, перспективи, интереси и т.н., са идеали и желания. Онези, които преследват идеали и желания, но не могат да ги осъществят, често се чувстват потиснати в църквата. Тези хора се чувстват потиснати. Помисли за минута дали и ти не си в такова състояние и ситуация? Често ли и ти живееш в такова състояние, с такива емоции? Ако имаш такива емоции, какво преследваш? Собствения си статус, репутация, перспективи и интереси. Идеалите и преследваните цели, които си си поставил, често са ограничени и възпрепятствани от истината и от положителните неща — те не могат да бъдат осъществени. В резултат на това се чувстваш нещастен и живееш с емоциите на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Това е въпросът за човешките идеали. Първо направихме анализ на човешките идеали, а след това за какво общувахме? Общувахме за това, че църквата, Божият дом, не е мястото, където хората могат да изпълняват идеалите си. След това общувахме за правилните цели, които хората трябва да преследват във вярата си в Бог, как да бъдат достойни сътворени същества и как да изпълняват дълга си на сътворено същество. Не е ли така? (Да, така е.) Основната цел на общуването за тези неща е да кажем на хората как да избират и как да се отнасят към своите идеали и дълг. Хората трябва да се откажат от неподходящите си идеали, докато дългът им е това, за което трябва да плащат в този живот и на което трябва да посветят целия си живот. Дългът на едно сътворено същество е нещо положително, докато човешките идеали не са и хората не трябва да държат на тях, а да се откажат от тях. Това, на което хората трябва да държат и към което трябва да се стремят, е да станат достойни сътворени същества и да изпълняват дълга си на сътворени същества. И така, какво трябва да правят хората, когато идеалите им противоречат на дълга им? (Трябва да се избавят от идеалите си и да ги изоставят.) Те трябва да се откажат от идеалите си и да се придържат към дълга си. Независимо кога и до каква възраст ще живеят, това, което хората трябва да правят и към което трябва да се стремят, трябва да се върти около това как да изпълняват дълга си на сътворено същество и да постигнат покорство пред Бог, пред Неговите слова и пред истината. Само чрез такова практикуване човек може да живее смислен и ценен живот, нали? (Да.) Добре, нека да приключим тук нашето общение за днес. Довиждане!

10 декември 2022 г.