Миналия път разговаряхме за „избавянето“, което представлява един от принципите на практикуването на това как да се стремите към истината. Първата част на „избавянето“ означава избавяне от всички негативни емоции. Вече няколко пъти сме общували по тази тема. Миналия път общувахме ли за негативната емоция на потиснатост? (Да.) Какво обсъждахме в общението по този въпрос? Какво кара хората да се чувстват потиснати? (Бог общуваше за това, че хората правят каквото им е угодно при изпълнението на дълга си и не желаят да се съобразяват с църковните правила и разпоредби или да бъдат подлагани на въздържание. Поради своеволието си и неспособността си да действат според принципите, те не могат да изпълняват добре дълга си и затова често биват кастрени. Ако не размишляват над действията си и не успеят да разрешат проблемите си чрез търсене на истината, те ще се чувстват потиснати.) Миналия път разговаряхме за един вид ситуация, в която хората изпитват негативната емоция на потиснатост, която се дължи най-вече на това, че не са способни да правят каквото им е угодно. Това общение се отнасяше най-вече до ситуациите, в които хората са неспособни да правят каквото им е угодно, какви неща искат да правят, както им е угодно, и какво обичайно поведение имат хората, които тънат в емоцията на потиснатост. След това разговаряхме за пътя, който човек трябва да поеме, за да преодолее тази емоция. Стигнахте ли до някакви заключения, след като чухте тези общения за избавянето от негативните емоции, било то защото те разкриваха проявленията на негативните емоции на човека, или сочеха на хората пътя за избавяне от тях? Към какво е насочена тази практика за избавяне от негативните емоции? След като изслушахте тези общения, размишлявахте ли върху това? (Боже, моето разбиране е, че тази практика е насочена към възгледите на хората за нещата.) Точно така, това е един от аспектите ѝ. Тя се отнася до възгледите на хората за нещата. Тези възгледи се отнасят предимно до различните идеи и възгледи, към които човек се придържа, когато се изправя пред различни хора, въпроси и неща, и те са насочени предимно към различните проблеми, с които човек се сблъсква в нормалния си човешки живот и съществуване. Примерите за това включват как да се общува с другите, как да се обезврежда враждебността, отношението, което човек трябва да има към брака, семейството, работата, перспективите си, болестите, остаряването, смъртта и маловажните въпроси в живота. Тя засяга също така начина, по който човек трябва да се изправи пред заобикалящата го среда и пред дълга, който трябва да изпълнява, наред с други въпроси. Не засяга ли тези неща? (Така е.) Що се отнася до всички основни проблеми и принципни въпроси, свързани с нормалния човешки живот и съществуване — ако човек има правилните идеи, възгледи и нагласа, тогава неговата човешка природа ще бъде сравнително нормална. Под „нормална“, разбирам да имаш нормален разум и нормална гледна точка и позиция за нещата. Само онези, които имат правилни идеи и възгледи, ще могат лесно да разберат и да навлязат в истината, когато се стремят към нея. Това означава, че само онези, които имат нормални идеи и нормални възгледи, гледни точки и позиции за хората и нещата, ще са способни да постигнат определени резултати в стремежа си към истината. Ако гледната точка и позицията на човека за хората и нещата, както и неговите идеи, възгледи и нагласа са негативни, не съответстват на съвестта и разума на нормалната човешка природа и са радикални, упорити и нечисти — накратко, ако всички те са негативни, враждебни и потискащи — ако човек, който притежава такива негативни идеи и възгледи, се стреми към истината, ще му бъде ли лесно да я разбере и да я практикува? (Не.) Съвсем просто е за вас да кажете това от теоретична гледна точка, но в действителност не го разбирате наистина. Казано по-просто, що се отнася до различните негативни емоции, за които общуваме, ако човек има негативна и погрешна гледна точка и позиция по отношение на различни хора, въпроси и неща, с които се сблъсква в живота си и по своя житейски път, ще е способен ли да постигне разбиране на истината? (Не.) Ако винаги тъне в негативни емоции, може ли да постигне чисто разбиране на Божиите слова? (Не.) Ако винаги е доминиран, контролиран и повлиян от мислите и възгледите на негативните емоции, дали неговата гледна точка и позиция за всички неща, както и възгледите му за това, което му се случва, няма да бъдат негативни? (Ще бъдат.) Какво се има предвид тук под „негативен“? Първо, можем ли да кажем, че то противоречи на фактите и обективните закони? Нарушава ли природните закони, с които човек трябва да се съобразява, както и факта на Божието върховенство? (Да.) Ако хората носят тези негативни идеи и възгледи у себе си, докато слушат и четат Божиите слова, могат ли те наистина да ги приемат и да им се покорят? Могат ли да постигнат покорство пред Бог и съвместимост с Него? (Не.) Дайте пример, който да илюстрира това, за да мога да видя дали сте разбрали. Намерете пример, в който човек се справя с важни въпроси на своя живот и оцеляване, като например въпросите за брака, семейството, децата или болестите, за своето бъдеще, съдба, дали животът му върви гладко, за неговата стойност, социален статус, лични интереси и т.н. (Спомням си, че миналия път Бог общуваше, че когато хората се сблъскат с болест, те изпадат в негативни емоции като страдание, тревога и безпокойство и се страхуват изключително много от смъртта. Това се отразява на способността им да изпълняват дълга си и да водят нормален живот, и ги прави неспособни да се съобразяват с обективните закони. В действителност животът и смъртта на хората, кога се разболяват и колко страдат, са предопределени от Бог. Хората трябва да посрещат и изживяват тези ситуации с правилна, положителна нагласа. Те трябва да потърсят лечението, от което се нуждаят, и да изпълняват дълга, който се очаква да изпълняват — трябва да поддържат положително състояние на духа и да не падат в капана на болестта си. Но когато хората са потънали в негативни емоции, те не вярват в Божието върховенство и не вярват, че Бог е предопределил живота и смъртта им. Те просто се чувстват притеснени, уплашени и разтревожени от болестта си. Те стават все по-притеснени и уплашени — не се ръководят от истината за Божието върховенство над човешката съдба и Бог отсъства от сърцата им.) Това е чудесен пример. Има ли отношение той към проблема какъв възглед трябва да имат хората по значимия въпрос за живота и смъртта? (Да.) Всички вие знаете ли нещо по този въпрос? Това е въпрос на изправяне пред собствения си живо и собствената си смърт. Свързан ли е той с проблеми в рамките на нормалната човешка природа? (Да.) Това е важен въпрос, с който всеки трябва да се сблъска. Дори да си млад или в добро здраве и да не си се справял или да не си преживявал проблеми, свързани с живота и смъртта, неминуемо ще дойде ден, когато ще трябва да го направиш — това е нещо, с което всеки трябва да се сблъска. Като нормален човек, без значение дали си лично засегнат от него, или си далеч от него, при всички случаи това е най-значимият въпрос, с който ще се сблъскаш в живота си. Така че, когато се сблъскат със значимия въпрос за смъртта, не трябва ли хората да се замислят как да се справят с него? Дали няма да възприемат някои човешки методи за справяне с него? Към какви възгледи трябва да се придържат хората? Не е ли това практически въпрос? (Така е.) Ако хората са потънали в негативни емоции, какво ще си мислят? Вече общувахме по този въпрос — ако хората живеят с мисли и възгледи, породени от негативни емоции, дали техните действия и прояви съответстват на истината или не? В съгласие ли са те с мисленето на нормалната човешка природа или не? (Не, не са.) Те не са в съгласие с мисленето на нормалната човешка природа, а още по-малко съответстват на истината. Те не са в съгласие с обективните факти или обективните закони и със сигурност не съответстват на Божието върховенство.

Какъв е крайният резултат от общуването ни за избавянето от различните негативни емоции? Как можете конкретно да действате и да практикувате „избавянето“, за да притежавате мисленето и разума на нормалната човешка природа — с други думи, да притежавате мислите, гледните точки и възгледите, които би трябвало да притежава някой с нормална човешка природа и разум? Какви са конкретните стъпки или начини на практикуване, свързани с това „избавяне“? Първата стъпка не е ли да разпознаеш дали твоите възгледи по въпросите, с които се сблъскваш, са правилни и дали не носят някакви негативни емоции? Това е първата стъпка. Например по отношение на примера, който посочихме по-рано, за справянето с болестите и смъртта, първо трябва да анализираш възгледите си по тези въпроси — дали в тях има някакви негативни емоции, като например дали изпитваш някакво страдание, тревога или безпокойство по отношение на тези въпроси и как възникват твоето страдание, тревога и безпокойство — а после трябва да вникнеш в първопричината за тези проблеми. След това продължи да анализираш и ще откриеш, че не си разбрал напълно тези въпроси. Не си осъзнал ясно, че цялото човечество е в Божиите ръце и е под Неговото върховенство. Дори когато се разболеят или се сблъскат със смъртта, хората не трябва да попадат под властта на тези неща. Вместо това те трябва да се покоряват на Божиите подредби и устройвания, без да се плашат или да се ужасяват от болестта или смъртта. Те не бива да се страхуват от тези неща, нито да им позволяват да влияят на нормалния им живот и на изпълнението на дълга им. От една страна, те трябва активно да изживяват и да оценяват Божието върховенство, да се покоряват на Божиите устройвания и подредби, докато преминават през болестта, както и да търсят лечение, когато е необходимо. Това означава, че те трябва активно да се изправят пред процеса, да го изживеят и оценят. От друга страна, те трябва да развият правилно разбиране в сърцата си по тези въпроси и да вярват, че всичко е в ръцете на Бог. Човешките същества могат само да дадат своя принос, а за останалото трябва да се покорят на волята на Небето. Защото всичко е в ръцете на Бог, а животът и смъртта на хората са предопределени от Него. Дори ако хората правят това, което се очаква от тях, крайният резултат от всичко това не се променя според тяхната воля и не се определя от хората, така ли е? (Да.) Когато се сблъскате с болест, първо трябва да изследвате собственото си сърце и да разпознаете всички негативни емоции. Трябва да прецените разбирането си по въпроса и гледните точки, които поддържате в сърцето си, дали сте ограничени от негативни емоции, дали те ви владеят и как са се появили те. Трябва да анализираш следните неща, като например за какво се притесняваш, от какво се страхуваш, къде се чувстваш несигурен и от какво не си способен да се избавиш заради болестта си, след това да изследваш причината за тези неща, които те карат да се притесняваш, да се плашиш или да се страхуваш, и постепенно да преодолееш всяко едно от тях. Най-напред трябва да анализираш и да проучиш дали тези негативни елементи идват от самия теб и, ако е така, да анализираш и да установиш дали са правилни, или между тях има елементи, които не са съобразени с истината. Ако откриеш елементи, които не са съобразени с истината, трябва да потърсиш отговори в Божиите слова и постепенно да потърсиш истината, за да ги разрешиш. Трябва да се стремиш да достигнеш състояние, в което не си обезпокояван, засегнат или обвързан от тези негативни елементи, да направиш така, че те да не влияят на нормалния ти живот или работа, на изпълнението на дълга ти или да не нарушават реда в живота ти. И, разбира се, със сигурност не трябва да влияят на вярата ти в Бог и на следването Му. В обобщение, целта е в крайна сметка да можеш да се изправиш пред тези видове проблеми, с които се сблъскваш или ще се сблъскаш, с разум, коректност, обективност и точност. Не е ли това процесът на избавяне? (Това е.) Това е конкретният път на практикуването. Можете ли да обобщите какъв е конкретният път на практикуването? (Първо, човек трябва да разбере въпроса, с който се сблъсква, да анализира дали има някакви негативни емоции в хода на този процес, след това да потърси отговори в Божиите слова, да потърси истината, за да ги преодолее, и да не позволява да бъде притесняван от тези негативни емоции, нито да позволява животът и изпълнението на дълга му да бъдат засегнати от тях. Също така той трябва да вярва, че въпросите, с които се сблъсква, възникват от Божието върховенство и Божиите подредби. С този вид разбиране хората в крайна сметка могат да постигнат покорство и да провеждат положително и активно практикуване.) Кажете Ми, ако хората живеят с негативни емоции, какво е типичното им поведение, когато се сблъскат с болест? Как разбираш, че имаш негативни емоции? (Първо, изпитваме силен страх и започват да ни минават случайни мисли като: „Каква е тази болест? Ще ми донесе ли много страдания, ако не мога да я излекувам? Ще доведе ли в крайна сметка до смърт? Ще мога ли все пак да изпълнявам дълга си по-късно?“. Ще мислим за тези неща, ще се притесняваме за тях и ще изпитваме страх. Някои хора започват да обръщат повече внимание на здравето си, не желаят да плащат цена, за да изпълняват дълга си, като си мислят, че ако платят по-малка цена, болестта им може да бъде облекчена. Това са все негативни емоции.) Негативните емоции могат да бъдат изследвани в два аспекта. От една страна, трябва да знаеш какво мисли се въртят в ума ти. Когато се разболееш, може да си помислиш: „О, не, как така се разболях от тази болест? Дали някой ми я предаде? Дали е защото съм уморен? Ако продължавам да се изморявам, тази болест ще се влоши ли? Ще стане ли по-болезнена?“. Това е единият аспект. Можеш да възприемаш нещата в рамките на твоите мисли. От друга страна, когато имаш тези мисли, как те се проявяват в твоето поведение? Когато хората имат мисли, действията им се влияят съответно от тях. И действията, и поведението, и методите на хората се управляват от различни мисли. Когато хората имат тези негативни емоции, те пораждат различни мисли и, управлявани от тези мисли, техните нагласи или методи по отношение на изпълнението на дълга им претърпяват трансформация. Например преди те понякога са започвали да изпълняват дълга си веднага след като се събудят. Но сега, когато е време да станат от леглото, започват да размишляват: „Възможно ли е тази болест да се дължи на изтощение? Може би трябва да спя малко повече. Преди страдах твърде много и се чувствах изтощен. Сега трябва да се съсредоточа върху грижата за тялото си, за да не се влоши болестта“. Ръководени от тези активни мисли, те стават по-късно от обичайното. Когато става въпрос за хранене, те си мислят: „Моето заболяване може да е свързано с нездравословно хранене. Преди можех да ям всичко, но сега трябва да избирам. Трябва да ям повече яйца и месо, за да може храненето ми да върви в крак и тялото ми да укрепне — така няма повече да страдам от болестта си“. Когато става въпрос за изпълнение на дълга им, те пак постоянно мислят как да се грижат за тялото си. Преди болестта, след като са работили без прекъсване час-два, най-много да се протегнат или да станат и да се раздвижат. Но сега си поставят за правило да се раздвижват на всеки половин час, за да не се преуморяват. Когато общуват на събирания, те се опитват да говорят колкото се може по-малко, мислейки си: „Трябва да се науча да се грижа за тялото си“. Преди това, без значение какъв въпрос задава някой и кога го задава, са отговаряли без колебание. Но сега искат да говорят по-малко, за да пестят силите си, и ако някой задава твърде много въпроси, казват: „Трябва да си почина“. Виждаш ли, те са станали особено загрижени за физическото си тяло, което е по-различно от преди. Често обръщат постоянно внимание и на това да приемат хранителни добавки, да ядат плодове и да спортуват редовно. Мислят си: „В миналото бях твърде глупав и невеж и не знаех как да се грижа за тялото си. Следвах апетита си и се отдавах на чревоугодничество. Сега, когато тялото ми има проблеми, ако не се съсредоточа върху здравето си и ако болестта ми стане тежка и не мога да изпълнявам дълга си, ще получа ли въпреки това благословия? Трябва да обръщам внимание на грижите за тялото си в бъдеще и да не позволявам да се появят каквито и да било заболявания“. Така те започват да обръщат внимание на здравето си и вече не изпълняват дълга си с пълна отдаденост. Дори съжаляват и изпитват недоволство от страданията, които са понесли, и от цената, която са платили в миналото, докато са изпълнявали дълга си. Не са ли тези мисли и поведение повлияни от негативни емоции и не възникват ли те от тях? Тези мисли и поведение наистина са причинени от тези негативни емоции. Тогава могат ли тези мисли и поведение, заедно с негативните им емоции, да помогнат на такива хора да имат повече вяра в Бог и да бъдат по-всеотдайни в изпълнението на дълга си? Определено не. Какъв ще бъде крайният резултат? Те ще изпълняват дълга си нехайно, без преданост. Когато вършат нещо, могат ли да търсят истината и да действат според истините принципи? (Не, не могат.) Докато са ръководени от тези негативни емоции, те ще правят каквото си искат, като загърбват истината, не я ценят и практикуват. Всичко, което правят, всичко, което практикуват, ще се върти около мислите, породени от собствените им негативни емоции. Може ли такъв човек да се стреми към истината? (Не, не може.) Тогава този вид мисли ли трябва да имат хората с нормална човешка природа? (Не.) Тъй като този вид мисли не са мислите, които хората с нормална човешка природа трябва да имат, къде според вас грешат те? (Хората нямат никакво разбиране за Божието върховенство и подредби. В действителност всички тези болести са в ръцете на Бог. Силата на страданието, което човек трябва да понесе, също е определена и устроена от Бог. Когато обаче човек живее с негативни емоции, той е склонен да прибягва до заговорничене и да се ръководи от погрешни мисли и гледни точки. Разчита на човешки методи и цени собственото си физическо тяло.) Правилно ли е човек да цени физическото си тяло така? Когато човек е прекалено загрижен за физическото си тяло и го поддържа добре нахранено, здраво и издръжливо, каква стойност има това за него? Какъв смисъл има да се живее по този начин? Каква е стойността на човешкия живот? Дали животът е само за да се отдадете на плътски удоволствия като ядене, пиене и забавление? (Не, не е.) За какво е тогава? Моля, кажете ми какво мислите. (Да изпълня дълга си на сътворено същество — човек трябва да постигне поне това в живота си.) Точно така. Кажете Ми, дали всекидневните действия и мисли на човека през целия му живот са насочени единствено към това да избегне болести и смърт, да поддържа тялото си здраво и незасегнато от болести и да се стреми към дълголетие — това ли е стойността, която трябва да има животът на човека? (Не, не е.) Това не е стойността, която трябва да има животът на човека. И така, каква е стойността, която трябва да има животът на човека? Току-що някой спомена изпълнението на дълга на сътворено същество, което е един специфичен аспект. Има ли нещо друго? Кажете Ми стремежите, които обикновено имате, докато се молите или установявате решимост. (Да се покоряваме на Божиите подредби и устройвания.) (Да играем добре ролята, която Бог ни е отредил, и да изпълняваме мисията и отговорността си.) Нещо друго? От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество. От друга страна, става дума за това да направиш всичко в рамките на своите възможности и способности по най-добрия възможен начин, като достигнеш поне до момента, в който съвестта ти не те обвинява, в който можеш да бъдеш в мир със собствената си съвест и да се докажеш като приемлив в очите на другите. Ако доразвием това — през целия си живот, независимо от семейството, в което си се родил, от образователния ти ценз или от заложбите ти, ти трябва да имаш някакво разбиране за принципите, които хората трябва да осъзнават в живота. Например какъв път трябва да извървят, как трябва да живеят и как да водят смислен живот — трябва поне малко да изследвате истинската стойност на живота. Този живот не може да се живее напразно и човек не може да дойде на тази земя напразно. От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е главното. Не става дума за изпълнение на някаква велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. Някои хора в църквата например влагат всичките си усилия в делото за разпространяване на евангелието, като посвещават енергията на целия си живот, плащат висока цена и печелят много хора. Благодарение на това те чувстват, че животът им не е бил напразен и че имат стойност и утеха. Когато са изправени пред болест или пред смъртта, когато обобщават целия си живот и си спомнят за всичко, което са свършили, за пътя, който са извървели, в сърцата си намират утеха. Нито изпитват вина, нито съжаление. Някои хора не пестят усилия, докато ръководят в църквата или отговарят за определен аспект от делото. Те разгръщат пълния си потенциал, отдават цялата си сила, изразходват цялата си енергия и плащат цената за делото, което вършат. С поенето, водачеството, помощта и подкрепата си те помагат на много хора, въпреки техните слабости и негативизъм, да станат силни и непоколебими, да не отстъпят, а да се върнат пред Бог и дори накрая да свидетелстват за Него. Освен това, по време на тяхното водачество, те изпълняват много важни задачи, като прочистват немалко зли хора, защитават много от Божиите избраници и възстановяват редица значителни загуби. Постигат всичко това по време на водачеството си. Когато погледнат назад към пътя, който са извървели, когато си спомнят делото, което са извършили, и цената, която са платили през годините, те не съжаляват и не се обвиняват. Те вярват, че не са направили нищо, за което да се разкайват, и живеят с чувство на стойност, спокойствие и утеха в сърцата си. Колко прекрасно е това! Не е ли това резултатът? (Да.) Това чувство на стабилност и утеха, тази липса на съжаления е резултатът от стремежа към положителните неща и търсенето на истината и наградата им за това. Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или иска да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, полага огромни усилия, плаща цената и посвещава цялата си енергия на това да постигне и завърши каквото е необходимо. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не изпитва вина или съжаление. Чувства се утешен и възнаграден, че е изживял стойностен живот. Не е ли това значима цел? Кажете ми, практична ли е, какъвто и да е мащабът ѝ? (Практична е.) Конкретна ли е? Достатъчно е конкретна, практична и реалистична. И така, за да живееш пълноценно и за да постигнеш тази награда накрая, смяташ ли, че си струва физическото тяло на човека да понесе известно страдание и да плати известна цена, дори и да е изтощено и болно? (Струва си.) Когато човек идва на този свят, той не идва само заради насладата на плътта, нито само за да яде, да пие и да се забавлява. Човек не бива да живее само заради тези неща — това нито е стойността на човешки живот, нито е правилният път. Стойността на човешкия живот и правилният път, който трябва да се следва, включват постигането на нещо ценно и извършването на едно или няколко стойностни дела. Това не се нарича кариера, а правилен път и правилната задача. Кажете Ми, заслужава ли си човек да плати цената, за да извърши някакво ценно дело, да води смислен и стойностен живот, да се стреми към истината и да я спечели? Ако наистина желаеш да се стремиш към истината и да я разбереш, да поемеш по правилния път в живота, да изпълниш добре дълга си и да водиш стойностен и смислен живот, не бива да се колебаеш да изразходваш цялата си енергия, да платиш цената, да отделиш цялото си време и всичките си дни. Ако през това време те сполети някаква болест, това няма да има значение и няма да те сломи. Нима това не е далеч по-добре от живот, прекаран в спокойствие и безделие, в подхранване на физическото си тяло така, че то да е добре нахранено и здраво, и в крайна сметка да постигнеш дълголетие? (Така е.) Коя от тези две възможности води до стойностен живот? Коя от тях може да донесе утеха и да не предизвика съжаление у хората, когато накрая се изправят пред смъртта? (Да водиш смислен живот.) Да водиш смислен живот означава в сърцето си да чувстваш резултати и утеха. А какво ще кажете за онези, които се хранят добре и запазват розовия си тен до смъртта си? Те не се стремят към смислен живот, така че как ще се чувстват, когато умрат? (Сякаш са живели напразно.) Тези три думи са красноречиви — да живееш напразно. Какво означава „да живееш напразно“? (Да пропилееш живота си.) Да живееш напразно, да пропилееш живота си — на какво се основават тези два израза? (В края на живота си те откриват, че не са получили нищо.) Какво тогава трябва да получи човек? (Трябва да получи истината или да постигне ценни и значими неща в този живот. Трябва да върши добре нещата, които едно сътворено същество би трябвало да върши. Ако не успее да постигне всичко това, а живее единствено за физическото си тяло, ще чувства, че е живял напразно и че животът му е пропилян.) Когато се изправи пред смъртта, ще се замисли какво е правил през целия си живот. Ще си каже: „О, всеки ден мислех само за ядене, пиене и забавление. Здравето ми беше добро и нямах никакви болести. Целият ми живот беше спокоен. Но сега, когато остарявам и ми предстои да умра, къде ще отида след смъртта? В ада ли ще отида, или в рая? Как Бог ще уреди края ми? Къде ще се озова?“. Той ще се чувства неспокоен. Наслаждавайки се на физическо удобство през целия си живот, преди не е имал никакво осъзнаване, но сега се чувства неспокоен с наближаването на смъртта. Тъй като се чувства неспокоен, няма ли да започне да мисли за поправяне? Има ли все още време за поправяне в този момент? (Няма време.) Той вече нито има сили да тича, нито има сили да говори. Дори да иска да плати някаква цена или да изтърпи някакво изпитание, физическите му сили не достигат. Дори да иска да излезе и да проповядва евангелието, той не е във физическото състояние да го направи. Освен това той не разбира нищо от истината и не може да общува дори за частица от нея. Вече няма време да се поправи. Да кажем, че иска да слуша някои химни. Докато слуша, той заспива. Да кажем, че иска да слуша проповед. Докато слуша, той става сънлив. Вече няма енергия и не може да се съсредоточи. Мисли си какво е правил през всичките тези години и за какво е изразходвал енергията си. Сега е в напреднала възраст и иска да се занимава със същинската работа, но отслабващото му тяло вече не му позволява. Просто няма вече тази енергия, не може да научи нищо, дори да иска, а реакциите му са бавни. Не може да разбере много истини, а когато се опитва да общува с другите, всички са заети и нямат време да общуват с него. Няма принципи или път, каквото и да прави. Какво се случва с него накрая? Колкото повече размишлява, толкова по-неспокоен става. Колкото повече размишлява, толкова повече угризения изпитва. Колкото повече размишлява, толкова повече съжаления трупа. Накрая няма друг избор, освен да очаква смъртта. Животът му е приключил и няма как да се поправи. Чувства ли угризения? (Да.) Вече е твърде късно! Не му остава време. Когато се изправи пред смъртта, той осъзнава, че да се наслаждаваш на живота във физическо удобство е съвсем безсмислено. Той прозира всичко това и иска да се върне назад, за да се стреми към истината, да изпълнява дълга си и да направи нещо добре, но не може да постигне нищо или да се стреми към нещо в каквото и да е отношение. Този живот е почти приключил, той завършва със съжаления, отнасяйки със себе си разкаяние и безпокойство. Какъв е крайният резултат за такива хора, когато се изправят пред смъртта? Те могат да умрат само със съжаление, угризение и безпокойство. Това е напразно изживян живот! Физическите им тела не са изпитали никакви трудности. Те са се радвали само на удобство, без да се излагат на вятър или слънце, без да поемат никакви рискове. Не са платили никаква цена. Живели са в добро здраве, рядко са боледували, едва ли са се простудявали дори. Грижили са се добре за физическите си тела, но за съжаление не са изпълнили никакъв дълг и не са придобили никакви истини. Едва в момента на смъртта изпитват съжаление. И какво от това, че наистина съжаляват? Това се нарича страдание в резултат на собствените им действия!

Ако човек иска да води стойностен и смислен живот, той трябва да се стреми към истината. Преди всичко трябва да има правилен възглед за живота, както и правилни мисли и гледни точки по различните големи и малки въпроси, с които се сблъсква в живота и в своя житейски път. Също така трябва да разглежда всички тези въпроси с правилния възглед и от правилната позиция, а не да подхожда към различните проблеми, с които се сблъсква през живота си или в ежедневието си, като използва крайни или радикални мисли и гледни точки. Разбира се, той също така не трябва да разглежда тези неща от светска гледна точка, а вместо това трябва да се избави от такива негативни и неправилни мисли и гледни точки. Ако желаеш да постигнеш това, първо трябва да анализираш, да разобличиш и да разпознаеш различните негативни мисли, които хората таят, и след това да станеш способен да промениш и да коригираш различните си негативни емоции, да се избавиш от тях и да постигнеш правилни и положителни мисли и гледни точки, както и правилни възгледи и позиции, от които да възприемаш хората и нещата. По този начин ще притежаваш съвестта и разума, необходими за стремежа към истината. Разбира се, може да се каже конкретно, че когато човек притежава правилните гледни точки, възгледи и позиции, от които да възприема хората и нещата, това означава, че той притежава нормална човешка природа. Ако хората притежават този вид нормална човешка природа и тези правилни мисли и гледни точки, за тях става много по-малко предизвикателно и много по-лесно да се стремят към истината. Това е все едно човек да иска да стигне до определена крайна цел — ако е на правилния път и се движи в правилната посока, тогава, независимо от скоростта си, той в крайна сметка ще стигне до нея. Ако обаче се движи в посока, противоположна на планираната крайна цел, тогава, независимо колко бързо или бавно върви, той само ще се отдалечава от нея. Как беше онзи идиом? „Опитвам се да отида на юг, като карам на север“. Същото е, когато някои хора вярват в Бог и желаят спасение, но преследват слава, печалба и статус, което означава, че няма как да постигнат спасение. Какъв ще бъде крайният изход за тях? Със сигурност ще бъде наказание. Да дадем пример — да речем, че някой е заболял от рак и се страхува да не умре. Отказва да приеме смъртта и постоянно се моли на Бог да го предпази от смъртта и да удължи живота му с още няколко години. Носи у себе си негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство, докато преживява ден след ден, макар че успява да оцелее още няколко години и така постига целта си и изпитва щастието, което идва от избягването на смъртта. Чувства се щастлив и вярва, че Бог е много добър, че е наистина величествен. Благодарение на собствените си усилия, многократни молби, любов и грижа за себе си избягва смъртта и в крайна сметка продължава да живее, също както бе поискал. Изразява благодарност за Божието опазване, за Божията благодат, любов и милост. Всеки ден благодари на Бог и застава пред Него, за да Му поднесе възхвала за това. Често плаче, докато пее химни и докато размишлява върху Божиите слова, и си мисли колко прекрасен е Бог: „Бог наистина има контрол над живота и смъртта. Той ми позволи да живея“. Докато изпълнява дълга си всеки ден, той често обмисля как да постави страданието на първо място, а удоволствието на последно, как да се справи по-добре от другите във всичко, за да запази живота си и да избегне смъртта — в крайна сметка живее още няколко години и се чувства доста доволен и щастлив. Но един ден болестта му се влошава и лекарят му дава последно предизвестие, като му казва да се подготви за края. Сега той е изправен пред смъртта, наистина е на прага на смъртта. Как ще реагира? Най-големият му страх се е стоварил върху него, най-голямата му тревога се е материализирала накрая. Денят, за който най-много се е борил да не види и да не изживее, е настъпил. Сърцето му мигновено се свива и настроението му се срива. Той вече няма желание да изпълнява дълга си и не са му останали думи, с които да се моли на Бог. Той вече не иска да хвали Бог, да Го чува да казва слова или да дава истини. Той вече не вярва, че Бог е любов, праведност, милост и доброта. В същото време изпитва съжаление: „През всичките тези години забравях да се храня по-добре и да се забавлявам през свободното си време. Сега вече нямам възможност да правя тези неща“. Умът му е пълен с жалби и оплаквания, а сърцето му е изпълнено с болка, както и с недоволство, негодувание и отричане на Бог. След това със съжаление напуска този свят. Преди да си тръгне, Бог все още ли е в сърцето му? Все още ли вярва той в съществуването на Бог? (Вече не вярва.) Как се стигна до този изход? Не започна ли всичко с погрешните гледни точки, които той имаше към живота и смъртта от самото начало? (Да.) Не само че имаше погрешни мисли и гледни точки от самото начало, но още по-сериозното е, че след това съблюдаваше и се съобразяваше със собствените си мисли и гледни точки в стремежа си напред. Никога не се отказа, а се втурна напред и спринтира по погрешния път, без да се оглежда назад. В резултат на това накрая загуби вяра в Бог — така завърши неговото пътуване във вярата и така приключи неговият живот. Постигна ли истината? Бог придоби ли го? (Не.) Когато накрая умираше, промениха ли се възгледите и нагласите му към смъртта, в които се беше вкопчил? (Не.) Дали умря с утеха, радост и мир, или със съжаление, съпротива и горчивина? (Умря със съпротива и горчивина.) Той не придоби абсолютно нищо. Не постигна истината и Бог не го придоби. И така, бихте ли казали, че такъв човек е постигнал спасение? (Не.) Той не е бил спасен. Преди смъртта си нима не беше много зает и не отдаваше много от себе си? (Да, така е.) Подобно на другите хора той вярваше в Бог и изпълняваше дълга си, и на пръв поглед не изглеждаше, че има някаква разлика между него и всички останали. Когато изживяваше болест и смърт, той се молеше на Бог и все пак не изоставяше дълга си. Продължаваше да работи, дори на същото ниво като преди. Има обаче нещо, което хората трябва да разберат и да прозрат за него: мислите и гледните точки, които този човек таеше, бяха постоянно негативни и погрешни. Независимо от степента на страданието му или цената, която е платил, докато е изпълнявал дълга си, той таеше тези погрешни мисли и гледни точки в стремежа си. Постоянно се ръководеше от тях и внасяше негативните емоции в дълга си, като се стремеше да предложи изпълнението на дълга си на Бог в замяна на собственото си оцеляване, за да постигне целта си. Целта на неговия стремеж не беше да разбере или да придобие истината, или да се покори на всички Божии устройвания и на Божието ръководство. Целта на неговия стремеж беше точно обратната. Той искаше да живее според собствената си воля и изисквания, получавайки това, към което искаше да се стреми. Той искаше да устройва и ръководи собствената си съдба и дори собствения си живот и смърт. И така, в края на пътя резултатът му беше такъв, че не спечели нищо. Той не получи истината и в крайна сметка се отрече от Бог и загуби вяра в Него. Дори когато смъртта наближи, той пак не успя да разбере как трябва да живеят хората и как едно сътворено същество трябва да се отнася към подредбите и ръководството на Създателя. Това е най-жалкото и най-трагичното нещо в неговия случай. Дори на прага на смъртта той не успя да разбере, че през целия живот на човека всичко е под върховенството и подредбата на Създателя. Ако Създателят иска да живееш, тогава дори да те мъчи смъртоносна болест, ти няма да умреш. Ако Създателят иска да умреш, тогава дори да си млад, здрав и силен, когато дойде твоето време, ти трябва да умреш. Всичко е под върховенството и подредбата на Бог, това е Божията власт и никой не може да се издигне над нея. Той не успя да разбере този прост факт — не е ли жалко? (Да.) Макар че вярваше в Бог, посещаваше събирания, слушаше проповеди и изпълняваше дълга си, въпреки вярата си в съществуването на Бог, той многократно отказваше да признае, че човешката съдба, включително животът и смъртта, е в ръцете на Бог, а не се подчинява на човешката воля. Никой не умира само защото го иска, и никой не оцелява само защото иска да живее и се страхува от смъртта. Той не успя да разбере този прост факт, не успя да го прозре дори когато бе изправен пред неизбежна смърт и въпреки това не знаеше, че животът и смъртта на човека не се определят от самия него, а зависят от предопределението на Създателя. Това не е ли трагично? (Да, така е.) Ето защо, макар че различните негативни емоции може да изглеждат незначителни за хората, всички те са свързани с отношението, с което човек възприема хората и нещата в рамките на нормалната човешка природа. Ако човек може да подхожда положително към всички неща, които се случват в нормалния човешки живот и съществуване, тогава той ще има сравнително малко негативни емоции. Може да се каже също така, че съвестта и разумът му ще бъдат сравнително нормални, което ще го улесни да се стреми към истината и да навлезе в реалността, като намалява трудностите и препятствията, с които се сблъсква. Ако сърцето на човек е наситено с всякакви негативни емоции, което означава, че той е изпълнен с различни негативни мисли в подхода си към предизвикателствата на живота и съществуването, тогава той ще срещне повече препятствия и трудности в стремежа си към истината. Ако волята му да се стреми към истината не е силна, ако не проявява голямо усърдие или такова огромно желание за Бог, тогава трудностите и препятствията, с които се сблъсква в стремежа си към истината, ще бъдат значителни. Какво означава това? Това означава, че ще му е много трудно да навлезе в истината реалност. Като оставим настрана сериозността на покварения му нрав, тези негативни емоции сами по себе си ще го обвързват, като затрудняват всяка негова стъпка. Когато някои хора се сблъскат с омраза, гняв, различни видове болка или други проблеми, различните мисли, които се появяват като следствие, са негативни. Тоест почти по всеки въпрос състоянието им като цяло винаги е доминирано от негативни емоции. Ако нямаш необходимата решителност и постоянство да преодолееш тези негативни емоции и да излезеш от това състояние на негативни емоции, за теб ще бъде изключително предизвикателно да навлезеш в истината реалност. Няма да е лесно. Това означава, че преди да навлязат в реалността на стремежа към истината, хората трябва първо да притежават най-основните правилни мисли, гледни точки и позиции по отношение на всеки проблем, свързан с нормалната човешка природа. Само тогава ще могат да разберат и да приемат истината, и постепенно да навлязат в истината реалност. Преди да се стремиш към истината по същество, ти трябва първо да преодолееш различните си негативни емоции и да преминеш този етап. След като хората преминат този етап и техните мисли и гледни точки по отношение на различни въпроси, както и възгледът и позицията, от които възприемат хората и нещата, са правилни, тогава за тях ще бъде по-лесно да се стремят към истината и да навлязат в реалността.

Миналия път общувахме за една от причините, поради която у хората се появява негативната емоция на потиснатост. Тя се поражда, защото те не могат да правят каквото им е угодно. Днес ще продължим да общуваме за друга причина за появата на тази негативна емоция на потиснатост, а именно, че хората често живеят в тази потискаща емоция, защото не могат да използват своя експертен опит. Не е ли това друга причина? (Да.) Миналия път говорихме за това, че някои хора често желаят да правят каквото им е угодно в църквата или в ежедневието си, бездействат и не се занимават със същинската си работа, така че когато желанията им останат неизпълнени, те се чувстват потиснати. Този път ще общуваме за проявленията на друга група хора. Тези хора притежават определени дарби, силни страни или професионални умения и способности, или са овладели определен вид техническа професия и т.н., но не могат да използват нормално своите дарби, силни страни и професионални умения в църквата и в резултат на това често са в лошо настроение, чувстват, че животът в тази среда не е комфортен и щастлив и че те са лишени от радост. Накратко, думата, която описва това чувство, е потиснатост. В светското общество как се наричат такива хора? Те се наричат професионалисти, технически експерти и специалисти — накратко, те се наричат експерти. Какви характеристики притежават експертите? Имат високо чело и бляскави очи, носят очила, държат главата си високо изправена, вървят със забързано темпо и решават въпросите решително и ефективно. Най-отличителната им черта е, че носят лаптопи в чантите си, където и да отидат. Те веднага биват разпознати като професионалисти и технически специалисти. Накратко, такива хора притежават определени професионални способности или са относително опитни в определен вид технологии. Те са получили професионално образование и наставничество и са преминали професионално обучение и подготовка, а някои от тях може да не са получили професионално обучение и подготовка, но са родени с определени таланти и заложби. Такива хора са известни като професионалисти и технически експерти. Когато те се присъединят към църквата, също както в обществото, те често носят със себе си лаптопи и искат да бъдат признати за професионалисти и технически експерти, където и да работят. Приятно им е, че ги наричат експерти, и дори предпочитат пред фамилните им имена да се добавя „професор“ и т.н. Обичат към тях да има такова отношение и към тях да се обръщат по този начин. Църквата обаче е специално място и място за специална работа. Тя се различава от всяка група или всяка организация или институция в светското общество. Какво обикновено се обсъжда тук? Истината, принципите, правилата и организацията на работа, както и защитата на интересите на Божия дом и свидетелството за Бог. Разбира се, в по-конкретен план от хората също се изисква да практикуват истината, да се покоряват на Божиите слова и на истините принципи, да се покоряват на подредбите на Божия дом и на принципите, които той предава, и т.н. Веднага щом тези изрични правила бъдат популяризирани и от хората се изисква да ги практикуват и да се съобразяват с тях, тези експерти, които са се присъединили към църквата, се чувстват донякъде ощетени. Уменията, които са придобили, или знанията, които притежават в определени области, често остават неизползвани в църквата. Обикновено те не са поставяни на важни позиции или високо ценени и често са измествани на заден план. Естествено, тези хора често се чувстват бездейни и смятат, че способностите им не се използват. Какво си мислят те? „О, това е точно като в поговорката: „Ако тигърът слезе в равнината, ще бъде обиждан от кучетата“! Навремето, когато работех в тази и тази държавна или чуждестранна компания, какви славни времена бяха! Дори не трябваше да си нося чантата — други уреждаха всеки аспект от ежедневието и работата ми. Не трябваше да се притеснявам за нищо. Бях експерт от високо ниво, майстор в техниката, така че бях голяма клечка в компанията. Какво означава да си голяма клечка? Означава, че без мен компанията не би могла да функционира, не би могла да осигури никакви поръчки и всички нейни служители ще трябва да си вземат почивка — компанията би била застрашена от фалит, не би могла да се справи без мен. Това бяха славни дни, време, когато наистина чувствах, че ме забелязват!“. Сега, когато вярват в Бог, те все още искат да се наслаждават на същата слава. Мислят си: „С моите способности би трябвало да има още повече място да блесна в Божия дом. Защо тогава не ме използват? Защо водачите, братята и сестрите в църквата винаги ме пренебрегват? Какво ми липсва в сравнение с другите? На външен вид изглеждам добре, по темперамент не съм по-лош от другите, с репутацията и престижа нямам никакви проблеми, а що се отнася до технически познания, моите са на най-високо ниво. Тогава защо никой не ми обръща внимание? Защо никой не се вслушва в моите думи и предложения? Защо не съм добре приет в Божия дом? Възможно ли е Божият дом да не се нуждае от експерт като мен? Как така няма къде да използвам уменията си, откакто съм дошъл тук? Все един от аспектите на работата в Божия дом трябва да се нуждае от техническите умения, които съм усвоил. Моят опит следва да бъде оценен тук! Аз съм професионалист, трябва да бъда ръководител на екип, надзорник, водач — трябва да водя други хора. Защо винаги съм само подчинен? Никой не ми обръща внимание, никой не ме уважава. Какво става? Това ли е наистина отношението, което трябва да получавам, ако не разбирам истината?“. Те си задават тези въпроси многократно, но никога не могат да намерят отговорите и затова изпадат в състояние на потиснатост.

Веднъж когато хорът излезе да пее на подиума, хористите Ме попитаха за прическите си. Казах им: „Сестрите могат да връзват косата си на опашка или да я подстригват до ушите или до раменете. Разбира се, могат да я носят и на кок или прибрана. Братята могат да имат съвсем къса подстрижка или да разделят косата си на път. Няма нужда от никаква украса или оформяне. Просто се уверете, че косата ви изглежда спретната, чиста, подредена и естествена. Накратко, стига да изглеждате почтени и достойни и да имате вид на християни, това е достатъчно. Основното е да пеете и да изпълнявате програмата добре“. Ясно ли бяха изречени словата Ми? Лесни ли бяха за разбиране? (Да.) Прическите както за мъжете, така и за жените бяха изяснени. Какви са принципите за избор на прическа? Братята могат да имат разделена на път коса или съвсем къса подстрижка, а сестрите могат да имат къса или дълга коса. Ако е дълга, могат да я вържат на опашка, а ако е къса, просто се уверете, че не е прекалено къса. Това е единият принцип. Другият принцип е на чистота и подреденост, външен вид, който е положителен и достоен, и положителен характер. Ние не се стремим да станем знаменитости или известни хора в обществото. Не търсим бляскав имидж, а само почтен и достоен външен вид. Накратко, човек трябва да изглежда чист, спретнат, почтен и достоен. Ясно ли се изразих? Лесно ли е да се разберат и изпълнят тези два принципа? (Да, лесно е.) След като хората ги чуят, те ги разбират ясно в сърцата си и няма нужда да ги повтаряме. Те са съвсем лесни за постигане. След малко повече от десет дни те Ми изпратиха видеоклип. Като го гледах, видях три или четири реда сестри. На първия ред всички бяха с фризирани коси, всяка от тях с различна прическа и оформяне. Всяка изглеждаше различно, всяка прическа изглеждаше странно, някои двайсетина годишни сестри изглеждаха като трийсет или четирийсетгодишни, а други приличаха на възрастни дами. Накратко, всяка от тях имаше различна прическа. Човекът, който изпрати видеото, каза: „Показали сме много различни прически, за да можеш Ти да избереш. Можеш да избереш която и да е от тях и ние ще можем да я направим. Няма да ни е трудно! След като Ти избереш, просто разпореди и ние ще можем да я направим, няма проблем!“. Как мислите, че се почувствах, след като гледах това видео? Почувствах се малко отвратен, а после при по-внимателно вглеждане започнах да се дразня. Като си спомних принципите, които им бях обяснил, накрая останах без думи. Не знаех какво да кажа. Помислих си: „Ах, тези хора не разбират от човешки език“. Замислих се върху словата, които им бях казал, и за принципите, които им бях съобщил, че това са все неща, които всеки може да разбере и да осмисли. Такива прости неща не са трудни за хората и те могат да ги изпълнят — но защо Ми изпратиха такова видео? След като проучих, разбрах, че не е било защото не съм им обяснил ясно Моята гледна точка, и още по-малко заради това, че им бях казал да си правят различни прически. Има две причини за това поведение: едната е, че те бяха неспособни да разберат словата Ми. Другата е, че веднага щом хората са способни да направят нещо, веднага щом разберат нещо и овладеят определени умения и техники, те не знаят своето място във вселената. Не уважават никого и винаги искат да се изтъкват. Стават надменни до крайност. Дори да разбират словата Ми, не ги приемат и не ги прилагат на практика. Не вземат словата Ми присърце, не ги смятат за важни и просто пренебрегват това, което им казвам. Съвсем не се интересуват от това, което ги моля да направят, или от това, от което се нуждая. Когато Ме попитаха за принципите, в действителност те вече бяха решили какво да правят и как да го направят. Фактът, че Ме попитаха, беше просто стъпка от тяхната процедура. Не е ли един вид подигравка от тяхна страна да питат за това? (Да.) След като приключиха с подигравките си, независимо от това, което им казах, те в крайна сметка направиха каквото искаха, без изобщо да следват словата Ми. Бяха толкова своенравни! Какво си мислеха? „Ти ни подценяваш. Ние сме професионалисти с техническо знание. Общуваме с влиятелни хора в обществото. Имаме тези умения и експертни познания и където и да отидем, можем да живеем добре и да спечелим уважението на хората. Само когато дойдем в Божия дом, ставаме служещи и постоянно ни гледат отвисоко. Ние имаме умения, експерти сме, не сме обикновени хора. Трябва да бъдем уважавани в Божия дом. Не можеш да потискаш нашите таланти по този начин. Ние използваме експертните си познания в Божия дом, а Ти трябва да ни помагаш и подкрепяш“. Не е ли това оскърбително и неразумно? (Да.) Има ли някаква нормална човешка природа тук? (Не, няма.) Когато го видях, си помислих: „Ах, тези хора не разбират от аргументи!“. Когато им казах за принципите, дори ги питах многократно: „Разбрахте ли? Ще запомните ли?“. Те обещаха пространно пред Мен, но след това, щом се обърнаха, веднага се отметнаха от думата си. Казаха неща, които звучат толкова добре: „Аз съм тук, за да изпълнявам дълга си, тук съм, за да удовлетворя Бог“. Това ли наричаш ти изпълнение на дълга си? Наистина ли удовлетворяваш Бог? Ти задоволяваш собствената си плът, собствената си репутация. Тук си, за да преследваш собствената си кариера, а не за да изпълняваш дълга си. С други думи, дошъл си в Божия дом, за да всяваш хаос. Кажи Ми, кой има последната дума за принципите, които хората трябва да спазват във всички аспекти на работата в Божия дом? Ти или Бог? (Бог има последната дума.) Твоите думи ли са истината, или Божиите слова? (Божиите слова са истината.) Всичко, което казвате, е вид доктрина. Ако тази доктрина не е съобразена с истината, тогава тя се превръща в заблуда. Тъй като вие признавате, че това, което казвам, е истината, защо не сте способни да го приемете? Защо се получава така, че когато ви говоря, това няма никакъв ефект? Казвате хубави неща в лицето Ми, но зад гърба Ми не практикувате истината. Какво става? Когато поквареното човечество притежава дори малко талант, експертни познания или идеи, то става надменно и самонадеяно и отказва да се подчинява на когото и да било. Не слуша какво му се казва. Не е ли това поведение твърде неразумно? Ако смятате, че правите това, което е правилно, тогава защо Ми давате да го изследвам? Когато посочвам недостатъците ви и изобличавам грешките ви, защо не сте способни да го приемете? Вие не разбирате истината, но Аз мога да общувам с вас за истината. Аз знам как да действам в съответствие с истината, в съответствие с принципите, със свято благоприличие. Знам как да действам по начин, който извисява духовно другите. А вие знаете ли? Дори да не знаете тези неща, защо въпреки това сте неспособни да приемете истината? Защо не правите каквото ви казвам?

Някои хора превъзхождат всички в писането. Те са природно надарени да организират езика и да предават идеи. Може също и да притежават определено ниво на литературна компетентност, като използват определени техники и стилове, когато описват нещата. Но дали притежанието на тези качества означава, че те разбират истината? (Не, не означава.) Това е само един от аспектите на знанието, една от страните на дарбите и талантите на човека. Означава, че притежаваш определен талант, че си добър в писането и предаването на идеи чрез езика и че си добре обигран в използването на думите. Това, че са добри в тези неща, кара някои хора да си мислят: „Аз владея перото в Божия дом. Трябва да работя с текстове“. Добре е да има повече хора, които да работят с текстове. Божият дом се нуждае от това. Това, което изисква Божият дом обаче, не са само уменията, с които се отличаваш, нито само професионалните ти способности. Твоите професионални умения и експертни познания са само инструменти в работата, с която се занимаваш. Независимо от твоите професионални способности и ниво на умения, ти трябва да се съобразяваш с принципите, изисквани от Божия дом, и да постигнеш желаните резултати и цели, определени от Божия дом. Божият дом има изисквания и свързани с тях принципи за постигането на тези резултати и цели. Той не ти позволява да действаш въз основа на личния си вкус или предпочитания. Например някои хора имат добри писателски умения и пишат сценарии със сложен език и ярко структуриран сюжет. Но дали това води до желания резултат? Далеч от постигането на ефекта на свидетелстването за Бог, подобни сценарии просто не издържат. Тези сценаристи обаче се чувстват удовлетворени и уверени в способността си да пишат на измислен език и имат високо мнение за себе си. Те не разбират, че един сценарий трябва да постигне ефекта на свидетелстване за Бог, на разпространение на Божието слово. Това е целта. Божият дом изисква сценарият да изобразява Божиите слова, които главният герой чете, и истинското разбиране, което героят придобива чрез преживяването и практикуването на Божиите слова под напътствието на Божието дело. В едно отношение той трябва да служи като свидетелство за Бог, а в друго — да разпространява Неговото слово. Само тогава сценарият постига желания резултат. Божият дом има такива изисквания. Смятате ли, че това затруднява хората? (Не, не ги затруднява.) Не, това е работата на Божия дом. Тези сценаристи обаче не желаят да я вършат по този начин. Тяхното отношение е: „Това, което съм написал, вече е съвършено и достатъчно конкретно. Ако искаш да добавя този материал, това ще е в разрез с моя замисъл. Не съм доволен от него и не искам да го напиша по този начин“. Макар че този материал впоследствие бива добавен с неохота, дотогава емоциите им са се променили значително. Някои казват: „Чувствам се толкова потиснат да изпълнявам дълга си в Божия дом. Винаги има хора, които ни кастрят и ни намират кусури. Чувствам се наистина притиснат в ъгъла, и както се казва, просяците не могат да избират. Ако можех да имам последната дума и да пиша каквото си искам, колко чудесно щеше да е това! Докато изпълняваме дълга си в Божия дом, винаги трябва да се вслушваме в другите и да приемаме да бъдем кастрени. Това е твърде потискащо!“. Това ли е правилното отношение? Какъв е този нрав? Твърде надменен и самоправеден! Вземете и онези от хора, които изпълняват дълга да гримират. Те харесват прическите на невярващите, но крайният резултат от тези прически е отхвърлен. Защо? Защото Божият дом не иска демонични прически. Той иска прически, които са нормални, изглеждат достойно и почтено. Каквато и прическа да си способен да направиш, можеш да отидеш и да я покажеш в света на невярващите. Те се нуждаят от такива експерти, но Божият дом няма нужда от тях. Някои хора казват, че са готови да правят тези прически безплатно в Божия дом, но дори тогава това е нежелано и не се цени. То е противно за гледане. Това, което Божият дом изисква, е да изглеждаш достойно и почтено, като порядъчен човек. Не е нужно да си елегантен, да приличаш на дворцов благородник и със сигурност не трябва да приличаш на принцеса, дама, богат млад господин или лорд. Ние сме обикновени хора, без никакъв статус, положение или стойност, просто най-обикновени и незабележими хора. Най-добре е да бъдеш обикновен човек, а не благороден или изискан, да носиш обикновени дрехи и да имаш външност на обикновен човек, да не се преструваш, а да се наслаждаваш на това, което можеш, и да си доволен от живота си на обикновен човек без амбиции или желания. Това е най-доброто, това е животът на човек с нормална човешка природа. Ти си просто един обикновен човек, но винаги се опитваш да се държиш като благородник. Това не е ли отвратително? (Отвратително е.) Винаги се опитваш да покажеш експертните си познания в Божия дом и да се изтъкнеш. Позволи Ми да те попитам, ценно ли е да изтъкваш експертните си познания? Ако това наистина има стойност, тогава е приемливо. Но ако няма никаква стойност и вместо това става разрушително и унищожително, тогава ти просто показваш отблъскващата си природа и нежелателните си качества. Знаеш ли какви са последствията от разкриването на такива неща? Ако не знаеш, моля, не ги разкривай. Какво можеш да правиш, какви технически умения притежаваш, с какви специални таланти се отличаваш по природа или притежаваш — нищо от това не се счита за благородно. Ти си просто един обикновен човек. Някои хора казват: „Владея няколко езика“. Тогава иди да работиш като преводач и върши добре преводаческата си работа. Тогава може да бъдеш считан за добър човек. Някои хора казват: „Мога да рецитирам целия речник на Синхуа“. И какво от това, че си запаметил целия речник на Синхуа? Това дава ли ти възможност да разпространяваш евангелието? Дали ти дава възможност да свидетелстваш за Бог? Някои казват: „Мога да прочета десет реда с един поглед. Мога да прочета 100 страници от Божието слово за един ден. Вижте какво умение, не е ли впечатляващо?“. Може и да си способен да прочетеш 100 страници от „Словото се явява в плът“ за един ден, но какво разбираш от него? Какъв аспект от истината разбираш? Можеш ли да го приложиш на практика? Някои хора казват: „Аз бях дете-чудо, което можеше да пее и да пише стихотворения на петгодишна възраст“. Има ли полза от това? Невярващите може и да ти се възхищават, но няма полза от теб в Божия дом. Да кажем, че сега те помоля да съчиниш песен, в която да възхваляваш Бог. Можеш ли да го направиш? Ако не можеш, това означава, че не разбираш нито един аспект на истината. Да имаш само дарби не е кой знае какво. Ако не разбираш истината, няма да си способен да постигнеш нищо. Независимо от дарбите, уменията или талантите, които човек притежава, в действителност те са просто инструменти. Ако могат да се използват за положителни неща и имат положително въздействие, може да се каже, че имат някаква стойност. Ако не могат да се използват за положителни неща или нямат положително въздействие, тогава нямат никаква стойност и изучаването им е безполезно и обременително за теб. Ако можеш да приложиш професионалните си умения или таланти при изпълнение на дълга си и да изпълниш задача в Божия дом в съответствие с истините принципи, тогава може да се каже, че професионалните ти умения и таланти се използват на правилното място и служат на някаква цел — това е стойността, която притежават. От друга страна, ако изобщо не можеш да ги приложиш при изпълнението на дълга си, тогава твоите професионални умения и таланти нямат никаква стойност и не струват нищо за Мен. Например някои хора по природа притежават красноречие и добър изказ, и са умели лингвисти и гъвкави мислители. Това може да се счита за талант. В света, ако такива хора се занимават с публични изказвания, популяризиране или преговори, или ако работят като съдии, адвокати или в подобни професии, тогава те намират приложение на своите таланти. В Божия дом обаче, ако притежаваш такъв талант, но не разбираш нито един аспект на истината, нямаш дори елементарно разбиране на истината за виденията и не можеш да разпространяваш евангелието или да свидетелстваш за Бог, тогава твоят дар или талант няма голяма стойност. Ако постоянно живееш от своя дар, парадираш със своя талант навсякъде, където отидеш, хвалиш се и проповядваш думи и доктрини, ще станеш отблъскващ за хората, защото всяка твоя дума ще им стане противна, а всяка твоя мисъл или мнение ще им станат досадни. В такъв случай за теб ще е по-добре да запазиш мълчание. Колкото повече се опитваш да се изтъкваш и да се представяш, толкова по-отблъскващ ще ставаш. Хората ще кажат: „Затваряй си мръсната уста! Всичко, което казваш, е доктрина, кой не го разбира вече? От колко години проповядваш? Думите ти по нищо не се различават от тези на фарисеите, пълни са с кухи теории, които сквернят църковната среда. Никой не иска да ги слуша!“. Виждаш, това поражда гняв и отблъсква хората. Затова за теб е по-добре да се съсредоточиш повече върху истината и да се стремиш към повече разбиране на истината, а това е истинска способност. Колкото повече казвам това, толкова повече тези „способни“ и „експертни“ хора се чувстват потиснати, като си мислят: „Свърши се вече, няма изход. Винаги съм смятал, че съм талантлив, че превъзхождам останалите и че съм поставян на ключови позиции, където и да отида. Няма ли такава поговорка: „Ако е злато, рано или късно ще заблести“? Но в Божия дом неочаквано ударих на камък. Това е потискащо, толкова потискащо! Как стигнах до тук?“. Да вярваш в Бог е хубаво нещо, така че защо такива изключително талантливи и напреднали специалисти се чувстват потиснати, когато дойдат в Божия дом? Те са се чувствали потиснати от толкова години, че страдат от депресия. Вече дори не знаят как да говорят или да се държат. Накрая някои казват: „Постоянното кастрене е толкова потискащо. Сега се държа много по-добре и се съгласявам с всичко, което казват църковните водачи или ръководителите на групи, като винаги отговарям с „да“ или с „добре“. Може да изглежда, че са се научили да се покоряват и да се подчиняват, но все още не разбират принципите, нито как да изпълняват дълга си правилно. Носят у себе си това чувство на потиснатост и се чувстват възмутени и недооценени. Когато ги попитат за нивото на образованието им, някои казват: „Получих бакалавърска степен“, други: „Имам магистърска степен“, трети: „Имам докторска степен“, или „Завърших медицински университет“, „Учих финанси“ или „Учих мениджмънт“, докато други са програмисти или инженери. Ако все още нямат „д-р“ пред името си, то те имат някаква друга официална титла. Към тези хора не се обръщат по такъв начин в Божия дом, нито пък се отнасят към тях с някакво голямо уважение. Те често се чувстват потиснати и губят чувството си за идентичност. В църквата има всякакви специалисти, включително музиканти, танцьори, режисьори, техници, бизнесмени, икономисти и дори политици. Когато са сред братята и сестрите тези хора често казват: „Аз съм уважаван ръководител в държавно предприятие. Аз съм старши мениджър на мултинационална корпорация. Аз съм главен изпълнителен директор, някога да съм се страхувал от някого? Някога да съм се покорявал на някого? Аз съм роден с управленски умения и където и да отида, трябва да съм на ръководна длъжност, трябва да съм този, който ръководи, винаги трябва да съм този, който управлява другите, и никой не може да управлява мен. Така че в Божия дом трябва да бъда най-малкото ръководител на група или отговорник!“. Не след дълго на всички става ясно, че тези хора нямат истина реалност, не са способни да изпълнят каквато и да било задача и са особено надменни и самонадеяни. Те не успяват да изпълнят правилно никакъв дълг и в крайна сметка на някои от тях могат да бъдат възложени само задачи, свързани с физически труд, докато други никога не са склонни да се покорят, все се опитват да покажат способностите си и беснеят. В резултат на това те създават твърде много проблеми, разгневяват общността и накрая биват премахнати. Дали тези хора няма да се чувстват потиснати? Накрая те обобщават своя опит с изявление като: „Божият дом не е място за талантливи хора като нас. Ние сме като чистокръвни коне, но в Божия дом няма проницателен съдия. Онези, които вярват в Бог, са невежи и зле информирани, особено онези, които са водачи на различни нива. Въпреки че разбират истината, те не успяват да разпознаят, че ние сме чистокръвна порода. Трябва да отидем и да намерим някой, който да разпознае нашите таланти“. В крайна сметка те стигат до това заключение. Има и други, които казват: „В Божия дом има твърде малко място, където да се сместим. Всички ние сме важни фигури, докато онези, които вярват в Бог, са скромни хора от по-ниските слоеве на обществото: фермери, улични търговци и собственици на малки фирми. Сред тях няма експерти от най-висок ранг. Въпреки че църквата е малка, светът е широк и в такъв голям свят трябва да има място за нас. Ние, талантливите, в крайна сметка ще си намерим собствен оценител!“. Нека пожелаем на тези хора късмет в намирането на техния оценител, нали? (Да.) В деня, в който те се сбогуват с нас, след като са намерили своя оценител, нека да им дадем прощална вечеря и да се надяваме, че ще намерят полагаемото им се място, освободени от всякакви емоции на потиснатост. Нека живеят по-добре от нас и нека имат спокоен живот. Като кажем това, дали тези хора с потиснати емоции не се чувстват малко облекчени? Чувството за стягане в гърдите, за подуване на главата, тежестта в сърцето, физическият дискомфорт и безпокойството — изчезнаха ли тези чувства? Надявам се желанията им да се сбъднат, да не се чувстват потиснати повече и да могат да живеят щастливо и свободно.

Кажете Ми, смятате ли, че Божият дом умишлено затруднява тези талантливи хора? (Не.) Категорично не. Тогава защо различните принципи, организация на работа и изискванията за всеки елемент от работата в Божия дом пораждат у тях потискащи емоции? Защо тези талантливи личности попадат в капана на потискащите емоции в Божия дом? Дали Божият дом е допуснал грешка? Или той умишлено затруднява тези хора? (Нито едното, нито другото.) От гледна точка на доктрината всички разбирате, че и двете обяснения са абсолютно погрешни. Тогава защо се случва това? (Защото при изпълнението на дълга си хората налагат професионалните си експертни познания, придобити в мирския свят, или личните си предпочитания по отношение на принципите и изискванията на Божия дом.) Но дали Божият дом им позволява да налагат тези неща по отношение на неговите изисквания и принципи? Категорично не. Някои хора се чувстват потиснати, защото Божият дом не позволява това. Какво според вас трябва да направят те по този въпрос? (Преди да започнат да изпълняват всеки дълг, първо трябва да разберат изискванията и принципите, които Божият дом има към този дълг. След като разберат правилно тези принципи, те могат да приложат по разумен начин усвоените от тях професионални експертни познания.) Този принцип е правилен. А сега Ми кажете, дали постоянното желание да показваме своите експертни познания и способности в Божия дом е правилната отправна точка? (Не, не е.) Защо е неправилна? Моля, обяснете причината. (Намерението им е да се изтъкнат и да се отличат — те преследват собствената си кариера. Не мислят за това как могат да изпълняват дълга си добре или как да действат по начин, който е от полза за работата на Божия дом. Вместо това искат да действат в съответствие със собствените си предпочитания, без да защитават интересите на Божия дом или да търсят истините принципи.) Как другите се отнасят към този въпрос? (Да се изтъкваш винаги, когато нещо се случи, е сатанински нрав. Те не мислят за това как да изпълняват дълга си и да свидетелстват за Бог. Винаги искат да свидетелстват за себе си, а този път е изначално погрешен.) Тази отправна точка е изначално неправилна, това е сигурно. И така, защо е неправилна? Това е въпрос, който всички вие сте неспособни да опровергаете. Изглежда, че всички вие се чувствате потиснати и искате да покажете своите експертни познания, за да демонстрирате способностите си — не е ли така? Сред невярващите има една поговорка, каква е тя? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Не означава ли това „да демонстрираш способностите си“? (Да.) „Да демонстрираш способностите си“ означава да искаш да покажеш способностите си и да се изтъкваш, да придобиеш престиж и статус сред другите и да бъдеш високо ценен. Най-малкото става дума за желанието на човека да използва възможността да демонстрира способностите си, за да информира и уведоми другите, че: „Аз имам истински умения, не съм обикновен човек, не ме гледайте отвисоко, аз съм талантлив човек“. Най-малкото такъв е скритият смисъл тук. И така, когато някой има такива намерения и винаги иска да демонстрира способностите си, каква е природата на това? Той иска да преследва собствената си кариера, да управлява собствения си статус, да се утвърди и да придобие престиж сред другите хора. Толкова е просто. Той не го прави, за да изпълнява дълга си или в името на Божия дом, не търси истината и не действа според принципите и изискванията на Божия дом. Прави го за себе си, за да получи повече признание, да увеличи стойността и репутацията си. Прави го, за да го изберат хората за ръководител или водач. Щом бъде избран за водач или работник, няма ли тогава да има статус? Няма ли да бъде в центъра на вниманието? Това е неговият стремеж, неговата отправна точка е толкова проста — това не е нищо повече от стремеж към статус. Той целенасочено преследва статус, а не защитава работата на Божия дом или неговите интереси.

Как хората с дарби и таланти трябва да практикуват, за да избегнат да се чувстват потиснати? Лесно ли е да се постигне това? (Лесно е.) И така, как можете да преодолеете негативните емоции на потиснатост, които се пораждат от това, че не можете да използвате своите експертни познания? Преди всичко трябва да разбереш какво представляват техническите умения или всички видове таланти и експертни познания, които хората изучават и овладяват — дали те са самият живот? (Не, не са.) Може ли те да бъдат класифицирани като положителни неща? (Не, не може.) Те не може да бъдат класифицирани като положителни неща. В най-добрия случай те са вид инструмент. В обществото и в мирския свят те не са нищо повече от способности, които дават възможност на хората да си осигурят задоволително прехрана и да се грижат за оцеляването си. Но в очите на Божия дом ти просто си придобил вид техническо умение. То е просто вид знание, то е вид елементарно и чисто знание. То със сигурност не показва нечие благородство или низост — не може да се каже, че човек е по-благороден от другите само защото притежава определено експертно знание или умение. И така, как може да се види благородството или низостта на човека? Като се вгледате в неговата човешка природа, в неговите стремежи и в пътя, който следва. Техническите умения или експертните познания могат да покажат само какво конкретно умение или знание си придобил, колко дълбоко или повърхностно е разбирането ти за него и какво ниво на владеене си постигнал. Тези технически умения и експертни познания могат да бъдат обсъждани само от гледна точка на вещината, количеството, дълбочината и дали човек има голям опит в тази област, или има само повърхностни познания в нея. Те не могат да се използват за оценка на качеството на човешката природа на даден човек, на неговите стремежи или на пътя, по който той върви. Те са единствено вид знание или инструмент. Това знание или инструмент може да ти даде възможност да изпълняваш някои сродни задачи или да те направи по-компетентен в определен вид работа, но то ти осигурява само сигурност на работното място и гарантирано препитание. Това е всичко. Независимо как обществото възприема твоите технически умения и експертни познания, във всеки случай Божият дом ги възприема по този начин. Божият дом никога няма да гледа на някого по различен начин, да прави изключения, за да го повиши, или дори да го освободи от каквато и да е форма на кастрене, или от каквато и да е форма на наказание или съд само защото притежава някакъв вид специално умение. Независимо какви технически умения или експертни познания може да притежава човек, неговият покварен нрав все още е налице и той все още е покварено човешко същество. Дарбите, талантите и техническите умения на човека са отделни и не са свързани с неговия покварен нрав, и също така нямат нищо общо с неговата човешка природа или характер. Някои хора имат малко по-добри заложби, малко по-висока интелигентност или малко повече съобразителност и разбиране, което им позволява да придобият малко по-задълбочени знания, когато усвояват определени технически умения. Те имат малко по-добри постижения и резултати и постигат повече, когато вършат работа, свързана с тази професия. В обществото това може да им донесе малко по-големи и по-сериозни финансови постъпления, както и малко по-висок статус, старшинство или престиж в тяхната област. Това е всичко. Нищо от това обаче не показва пътя, по който те вървят, техните стремежи или отношението им към живота и съществуването. Техническите умения и експертните познания са неща от сферата на чистото знание и нямат нищо общо с мислите, възгледите или с гледната точка и позицията, която човек заема по отношение на каквото и да било. Те не са свързани с тези неща по никакъв начин. Разбира се, идеите, които се пропагандират в някои области на знанието, са ереси и заблуди, които подвеждат хората относно разбирането на истината и разпознаването на положителните неща. Това е съвсем друг въпрос. Тук имаме предвид чистото знание и техническите умения, които не осигуряват никаква положителна или активна подкрепа и корекция на покварения нрав на хората или на нормалната човешка природа. Освен това те нямат способността да възпират или да ограничават покварения нрав на човека. Такава е тяхната същност. Независимо дали човек се занимава с литература, музика или с някакъв аспект на изкуството, с природни науки, биология или химия, или с дизайн, архитектура, търговия или дори със занаятчийство, независимо от областта, природата на техните технически познания е такава — това е тяхната същност. Смятате ли, че словата Ми са точни? (Да.) Независимо в коя област се занимаваш или какви технически умения усвояваш, или дали притежаваш някакви вродени експертни познания, това не показва твоето благородство или низост. Например някои хора смятат, че онези, които се занимават с бизнес и икономика в обществото, особено тези от елита, имат благороден характер и тъй като професиите и знанията, които са усвоили, са високо ценени от хората и те получават особено високи доходи, това им дава висок социален статус. Такова мнение обаче не съществува в Божия дом, той няма да ги оценява по този начин. Тъй като принципите и изискванията, използвани от тези хора за преценка по този въпрос, не са истината, а човешки разбирания, които принадлежат към човешкото знание, такива гледни точки не са защитими в Божия дом. Да дадем друг пример: някои хора са рибари, улични търговци или занаятчии в обществото. Те са смятани за хора с нисък статус и никой не ги уважава там. В Божия дом обаче всички Божии избраници са равни. Пред истината всички са равни и няма разлика между благородни и по-нискостоящи хора. Няма да бъдеш считан за почтен, защото имаш висок статус или упражняваш благородна професия в обществото, нито ще бъдеш считан за по-низш, защото упражняваш професия с нисък статус в обществото. Следователно в Божия дом и в Божиите очи това дали твоята идентичност, стойност и статус се смятат за висши или нисши, няма абсолютно нищо общо с професионалните способности, техническите умения или експертните познания, които притежаваш. Някои казват: „Някога бях командир, генерал и маршал в армията“. Аз им казвам: „Стой настрана“. Защо трябва да застанеш настрана? Защото сатанинският ти нрав е твърде лош и Ми е противно да те гледам. Първо прекарай известно време в четене на Божиите слова, придобий разбиране за някои истини и изживей малко човешко подобие, а после, когато се върнеш, всички ще са способни да те приемат. В Божия дом няма да те ценят, защото в обществото си се занимавал с работа, която се смята за благородна от хората, нито ще те гледат отвисоко, защото някога си имал нисък статус в обществото. Стандартите и принципите на Божия дом за оценка на хората се основават единствено на критериите за истината. И така, какви са критериите за истината? Тези критерии имат специфични аспекти. На първо място хората се оценяват въз основа на качеството на тяхната човешка природа, дали имат съвест и разум, добро сърце и чувство за справедливост. На второ място хората се оценяват въз основа на това дали обичат истината и по какъв път вървят — дали се стремят към истината, дали обичат положителните неща и Божията справедливост и праведност, или не се стремят към истината, изпитват неприязън към нея и положителните неща, винаги се занимават с лични начинания и т.н. Следователно независимо дали притежаваш някакви технически умения или експертни познания, или нямаш никакви професионални умения или експертни познания, в Божия дом към теб ще се отнасят справедливо. Божият дом винаги е функционирал по този начин, продължава да го прави и сега, и ще го прави и в бъдеще. Тези принципи и изисквания никога няма да се променят. Ето защо това, което трябва да се промени, са онези, които се чувстват потиснати, защото не могат да използват експертните си познания. Ако наистина вярваш, че Бог е праведен, че истината е тази, която управлява Божия дом, и че в Божия дом има справедливост и праведност, тогава те моля да побързаш да се избавиш от неправилните си възгледи и мнения относно техническите умения и експертните познания. Не мислете, че притежаването на няколко дарби или малко експертни познания ви прави по-извисени. Може и да притежаваш технически умения или експертни познания, които липсват на другите, но твоята човешка природа и покварен нрав не се различават от тези на другите. В очите на Бог ти си просто обикновен човек и в теб няма нищо специално. Може да кажеш: „Бях високопоставен служител“, но ти все още си обикновен човек. Може да кажеш: „Постигнах велики неща“, но ти все още си обикновен човек. Може да кажеш: „Бях герой“, но няма значение какъв герой или знаменитост си бил, няма полза от това. От гледна точка на Бог, ти все още си просто обикновен човек. Това е един аспект на истината и принципите, който хората трябва да разберат по отношение на техническите умения и някои видове експертни познания. Друг аспект — как да се подхожда към тези професионални умения и експертни познания — е специфичен път на практикуване, който хората трябва да разберат. Преди всичко в мислите и в съзнанието си трябва да си наясно, че независимо от професионалните умения или експертни познания, които притежаваш, ти не идваш в Божия дом, за да изпълняваш някаква работа, да демонстрираш своята стойност, да получаваш заплата или да изкарваш прехраната си. Ти си тук, за да изпълняваш дълга си. Единствената ти идентичност в Божия дом е на брат или сестра, с други думи — на сътворено същество в очите на Бог. Нямаш втора идентичност. Сътвореното същество в очите на Бог не е животно, зеленчук или дявол. То е човешко същество и като човешко същество ти трябва да изпълняваш дълга си. Изпълнението на дълга ти като човешко същество е най-основната цел, която трябва да имаш, когато дойдеш в Божия дом, и най-важната гледна точка, която трябва да притежаваш. Трябва да кажеш: „Аз съм човек. Аз съм човек с нормална човешка природа, съвест и разум. Аз трябва да изпълнявам своя дълг“. Това е мисълта и гледната точка, която хората трябва да притежават най-напред, от гледна точка на теорията. Следващото е как трябва да изпълняваш дълга си: трябва ли да слушаш себе си, или Бог? (Да слушам Бог.) Така е, а защо трябва да слушате Бог? По принцип и на теория хората знаят, че трябва да слушат Бог, че Бог е истината и че Той има последната дума. Това е гледната точка, която човек трябва да притежава по отношение на теорията. В действителност ти изпълняваш този дълг не заради самия теб, не заради твоето семейство, не заради твоето всекидневно съществуване, нито заради твоята лична кариера или начинания, а за Божието дело, за Божието управление за спасяването на човечеството. Това няма нищо общо с твоите лични дела. Трябва да разбереш и да имаш тази гледна точка. Щом имаш тази гледна точка, след това трябва да разбереш, че тъй като изпълнението на дълга ти не е заради теб, а заради Божието дело, трябва да се молиш на Бог и да търсиш от Него как да изпълняваш този дълг и какви са принципите и изискванията на Божия дом. Изпълнявайте дълга си така, както Бог ви каже, като правите всичко, което Той иска от вас, без да казвате нищо по въпроса, без колебание или отказ. Това е абсолютно задължително. Тъй като това е Божият дом, редно е хората да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват тук. Но хората не правят това за себе си, за своето всекидневно съществуване, живот, семейство или кариера. Тогава за какво го правят? За Божията работа и за Божието управление. Независимо за коя конкретна професия или вид работа става въпрос, дали е дребна като препинателен знак или стил на форматиране, или значима като конкретен елемент от работата, всичко това попада в обхвата на Божията работа. Затова, ако имаш разум, първо трябва да се запиташ: „Как да изпълнявам тази работа? Какви са Божиите изисквания? Какви принципи е установил Божият дом?“. След това изброй съответните принципи един по един и действай в строго съответствие с всяко правило и принцип. Стига това да е съобразено с принципите и да не излиза извън техния обхват, всичко, което правиш, ще бъде уместно и Бог ще го третира и класифицира като изпълнение на твоя дълг. Не е ли това нещо, което хората трябва да разберат? (Така е.) Ако разбереш това, няма да се налага винаги да размишляваш как искаш да постъпиш или какво искаш да направиш. Да мислиш и да действаш по този начин е лишено от разум. Трябва ли да се правят неща, лишени от разум? Не, не трябва. Ако желаете да ги правите, какво трябва да направите по въпроса? (Да се опълча на себе си.) Трябва да се опълчите на себе си и да се избавите от себе си и да поставите на първо място дълга си и изискванията и принципите на Божия дом. Ако се чувстваш неспокоен и в свободното си време задоволяваш интересите и хобитата си, Божият дом няма да попречи на това. Това е един от аспектите на това, което трябва да разбереш — какъв е твоят дълг и как трябва да го изпълняваш. Другият аспект се отнася до въпроса за професионалните експертни познания и умения на хората. Как трябва да подходите към въпроса за професионалните умения и експертни познания? Ако Божият дом се нуждае от това да предоставиш професионалните си експертни познания и умения, с които се отличаваш или които вече си усвоил, какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да ги предоставиш безрезервно, като им позволиш да изпълняват функциите си и да покажат стойността си в твоя дълг във възможно най-голяма степен. Не трябва да ги оставяш да бъдат пропилени. Тъй като можеш да ги използваш, разбираш ги и си ги усвоил, трябва да позволиш те да бъдат използвани. Какъв е принципът на тяхното използване? Той се състои в това, че от каквото и да се нуждае Божият дом, колкото и да се нуждае и до каквато степен да се нуждае, ти използваш тези умения по начин, който е въздържан и премерен. Прилагай твоите технически умения и експертни познания в изпълнението на дълга си, като им позволяваш да изпълняват функциите си и да ти дават възможност да постигаш по-добри резултати в изпълнението на дълга си. По този начин професионалните ти умения и експертни познания няма ли да са били изучавани с определена цел? Няма ли да имат стойност? Няма ли да си дал принос? (Да.) Желаете ли да дадете своя принос по този начин? (Да.) Това е нещо добро. Що се отнася до уменията и експертните познания, които нямат никаква употреба в Божия дом, Божият дом просто не ги изисква и не ги насърчава, а онези, които притежават такива умения или експертни познания, не бива да ги използват произволно. Как трябва да разбираш този въпрос? (Трябва да се откажа от тези умения.) Точно така, най-простият подход е да се откажеш от тях, да се държиш така, сякаш никога не си ги учил. Кажи Ми, ако доброволно ги изоставиш, дали те все още ще се показват и ще те безпокоят, когато си в процес на изпълнение на дълга си? Не, това няма да се случи. Не зависи ли от теб да решиш? Това са само някакви знания. Колко неприятности, колко сериозни последствия могат да причинят? Просто се отнасяй към тях така, сякаш никога не си ги учил, сякаш не ги притежаваш, и тогава въпросът няма ли да бъде приключен? Трябва да разгледаш този въпрос правилно. Ако става въпрос за нещо, което Божият дом не изисква от теб да направиш, не продължавай да демонстрираш насила уменията си, за да се изтъкнеш, да задоволиш собствените си интереси или да покажеш на всички, че знаеш няколко трика. Това е погрешно. Това не е изпълнението на твоя дълг и няма да бъде запомнено. Нека ти кажа, че то не само няма да бъде запомнено, но и ще бъде заклеймено, защото ти не изпълняваш дълга си, а се занимаваш с лични начинания, а това е много сериозно! Защо е сериозно? Защото по своята същност то представлява прекъсване и смущение! Божият дом многократно ти е казвал, че не трябва да постъпваш по този начин или да правиш тези неща, или да използваш този вид метод, но ти не се вслушваш. Продължаваш да правиш тези неща, отказваш да се избавиш от тях и упорстваш. Това не е ли смущение? Не е ли умишлено? Добре знаеш, че Божият дом не се нуждае от тези неща, но въпреки това съзнателно продължаваш да ги правиш. Не ти ли харесва просто да се показваш? Ако видеоклиповете или програмите, които правиш, унижават Бог, тогава последствията ще бъдат невъобразими и твоето прегрешение ще бъде голямо. Разбирате това, нали? (Да.) Затова за нещата, които ти харесват лично, и за професионалните умения, които притежаваш — ако те ти харесват, ако се интересуваш от тях, ако ги цениш, прави ги насаме у дома. Така е добре. Но не ги показвай публично. Ако искате да покажете нещо публично, трябва да сте в състояние да го направите на високо ниво, а не да унижавате Бог или да злепоставяте Неговия дом. Не става въпрос просто за това дали имаш проницателност или колко си опитен в определени професионални умения. Не е толкова просто. Съществува основа за принципите и стандартите, които Божият дом изисква за всяка работа, която вършите, както и за насоките и целите, които ръководят работата ви на всеки етап. Всички те имат за цел да опазят работата и интересите на Божия дом, а не да ги прекъсват, смущават, злепоставят или унищожават. Ако личните ви заложби, проницателност, опит и вкус не могат да бъдат в крак с тях или не ви достигат, тогава общувайте насаме, и поискайте напътствия и помощ от онези, които ги разбират и които могат да бъдат в крак с тях. Не се противопоставяйте, не таете постоянно негативни емоции само защото не ви е позволено да правите определени неща. Вашите няколко трика просто не са достатъчно добри. Защо казвам, че не сте достатъчно добри? Защото вашите мисли и гледни точки са твърде изопачени. Не само че вашият вкус, проницателност, преценка и опит са неадекватни и незадоволителни, но вие също така таите и много стари религиозни представи. Вашите религиозни представи са твърде многобройни и дълбоко вкоренени и дори някои млади хора на двайсет години имат значително остарели мисли и представи. Въпреки че вие сте хора от съвременната епоха, които изучават съвременни технически умения и имат определени професионални познания, тъй като не разбирате истината, вашите възгледи, гледни точки и позиции по различни въпроси и мислите, които имате, са остарели. Така че независимо колко професионални умения усвоявате, вашите мисли остават остарели. Трябва да разберете този проблем и тази истинска ситуация. Затова трябва да се избавите от онези неща, които Божият дом изисква от вас да отстраните, да забраните, или не ви позволява да използвате. Трябва да се научите да се подчинявате. Ако не разбираш основните причини за това, най-малкото трябва да притежаваш достатъчно разум да се научиш да се подчиняваш и първо да действаш въз основа на изискванията на Божия дом. Не се противопоставяйте, а първо се научете да се покорявате.

След като общувахме за правилното отношение на хората към притежаваните от тях професионални умения, какво още трябва да разберете? Ако в процеса на изпълнение на дълга си се провалиш поради недобро прилагане на определени технически умения или експертни познания, довело до прекъсвания и загуби в работата на църквата, и си изправен пред кастрене, какво трябва да направиш? Това лесно може да се поправи. Бързо се обърни и се покай, а Божият дом ще ти даде възможност да поправиш грешките си. Защото никой не е съвършен, всеки допуска грешки и има моменти, в които се чувства объркан. Грешките не са обезпокояващи, тревожно е, ако продължаваш да правиш едни и същи грешки многократно, ако упорито допускаш едни и същи грешки и не направиш обрат, преди да си стигнал края на пътя. Ако осъзнаваш грешките си, тогава ги поправи. Това не е толкова трудно, нали? Всеки е допускал грешки, така че никой не бива да се присмива на другия. Ако можете да признаете грешките си, след като сте ги допуснали, да си вземете поука и да направите обрат, тогава ще постигнете напредък. Освен това ако проблемът се дължи на недостатъчна вещина в работата ти, можеш да продължиш да учиш и да овладяваш необходимите умения и проблемът може да бъде разрешен. Ако можете да гарантирате, че няма да направите тази грешка в бъдеще, няма ли това да е краят ѝ? Толкова е просто! Не е необходимо да се чувстваш потиснат само защото поради неправилното прилагане на професионалните си умения постоянно допускаш грешки и си изправен пред кастрене. Защо се чувстваш потиснат? Защо си толкова чувствителен? Независимо от ситуацията или работната среда, хората понякога правят грешки и има области, в които техните заложби, прозрения и гледни точки са недостатъчни. Това е нещо нормално и ти трябва да се научиш как да се справяш правилно с него. Във всеки случай, независимо какво е практикуването ти, трябва да се изправиш пред него и да се справиш с него правилно и активно. Не изпадайте в депресия, не се чувствайте негативни или потиснати, когато се сблъскате с малко трудности, и не изпадайте в негативни емоции. Няма нужда от всичко това, не го превръщайте в голям проблем. Това, което трябва да направиш, е незабавно да се самоанализираш и да определиш дали има проблем с професионалните ти умения или с намеренията ти. Изследвайте дали има някакви примеси в действията ви или дали това се дължи на определени представи. Премислете всички аспекти. Ако проблемът е недостатъчна вещина, можете да продължите да учите, да намерите някой, който да ви помогне да проучите решенията, или да се консултирате с хора в същата област. Ако са примесени и някакви погрешни намерения, свързани с проблем, който може да бъде разрешен с помощта на истината, можете да потърсите за консултация и общуване църковни водачи или някой, който разбира истината. Поговори с тях за състоянието, в което се намираш, и им позволи да ти помогнат да го преодолееш. Ако става въпрос за проблем, свързан с представи, след като ги изследвате и осъзнаете, може да ги анализирате и разберете, след което да се отвърнете от тях и да им се опълчите. Не е ли това всичко, което е необходимо да се направи? Бъдните дни все още те очакват, утре слънцето отново ще изгрее, а ти трябва да продължиш да живееш. Тъй като си жив, тъй като си човек, трябва да продължиш да изпълняваш дълга си. Докато си жив и имаш мисли, трябва да се стремиш да изпълняваш дълга си и да доведеш това дело докрай. Това е цел, която никога не трябва да се променя през целия живот на човека. Независимо кога и независимо какви трудности срещате, независимо с какво се сблъсквате, не трябва да се чувствате потиснати. Ако се чувстваш потиснат, ще затънеш и ще бъдеш победен. Кои хора винаги се чувстват потиснати? Слабаците и глупаците често са потиснати. Но ти не си без сърце или мисли, така че защо се чувстваш потиснат? Просто в момента твоите технически умения или експертни познания не се използват нормално. Какво означава да се използват нормално? Това означава да правиш това, което Божият дом изисква от теб, и да прилагаш придобитите технически умения, за да отговаряш на необходимите критерии на Божия дом. Това не е ли достатъчно? Не се ли нарича това нормално използване? Божият дом не ти забранява да използваш способностите си. Той просто иска от теб да ги използваш целенасочено, умерено, съгласно критерии и принципи, а не да да ги използваш необмислено. Освен това Божият дом не се намесва по въпроси, които не са свързани с изпълнението на дълга ти, нито в личния ти живот. Само по въпросите, свързани с изпълнението на дълга ти, Божият дом има строги правила и необходими критерии. Така че, когато става въпрос за боравене с професионалните ти умения и експертни познания, ръцете и краката ти не са вързани, а мислите ти не са под контрол. Мислите ти са свободни, ръцете и краката ти са свободни, сърцето ти също е свободно. Само че, когато у теб се появят негативни емоции, ти избираш да се отдръпнеш, да изпаднеш в депресия, да се откажеш и да се противопоставяш. Но ако избереш да посрещнеш нещата положително, да слушаш внимателно и да следваш принципите, правилата и изискванията на Божия дом, няма да се окажеш без път, който да следваш, или без неща, които да правиш. Ти не си безполезен човек, слабак или глупак. Бог ти е дал свободна воля, нормално мислене и нормална човешка природа. Така че ти имаш дълг за изпълнение и ти трябва да изпълняваш своя собствен дълг. Освен това ти притежаваш професионални умения и експертни познания и затова в Божия дом си полезен човек. Ако можеш да използваш своите експертни познания както трябва, в някои аспекти на работата на Божия дом, които изискват професионални умения и експертни познания, ти ще намериш своето място и ще изпълняваш дълга си на сътворено същество. Докато стоиш твърдо на мястото си, изпълняваш дълга си и вършиш добре работата си, ти си полезен, а не безполезен. Ако можеш да изпълняваш дълга си, имаш мисли и работиш компетентно, независимо от трудностите, с които се сблъскваш, ти не трябва да се чувстваш потиснат, не трябва да отстъпваш, нито да отказваш или да се измъкваш. Сега, в този момент, това, което трябва да направиш, е да не затъваш в негативни емоции, така че да си неспособен да се измъкнеш от тях. Не бива да се оплакваш като обидена жена, че Божият дом е несправедлив, че братята и сестрите те гледат отвисоко или че Божият дом не те цени и не ти дава възможности. В действителност Божият дом ти е дал възможности и ти е възложил дълга, който трябва да изпълниш, но ти не се справи добре. Ти все още се придържаше към собствения си избор и изисквания, не слушаше внимателно Божиите слова и не обръщаше внимание на принципите, които Божият дом ти каза по отношение на работата ти. Ти си твърде своенравен. Следователно, ако си попаднал в капана на негативната емоция на потиснатост, за това не е отговорен някой друг. То не е защото Божият дом те е разочаровал, а още по-малко, че не можеш да бъдеш приеман тук. То е защото не си използвал напълно способностите си при изпълнението на дълга си. Не си третирал или не си използвал правилно техническата си професия и експертните си познания. Не си подходил здравомислещо към този въпрос, а си се противопоставял импулсивно и с негативни емоции. Това е твоя грешка. Ако се избавиш от негативните си емоции и излезеш от това състояние на потиснатост, ще осъзнаеш, че има много задачи, които можеш да свършиш, и много задачи, които трябва да свършиш. Ако успееш да излезеш от тези негативни емоции и да се изправиш пред дълга си с положителна нагласа, ще видиш, че пътят пред теб е светъл, а не тъмен. Никой не препречва зрението ти и никой не те бави. Просто ти не искаш да продължиш напред. Твоите предпочитания, желания и лични планове са възпрепятствали стъпките ти. Остави тези неща настрана, избави се от тях, научи се да се адаптираш към работната среда в Божия дом, да се адаптираш към помощта и подкрепата, която ти оказват братята и сестрите, и към начина на изпълнение на дълга ти и на работата в Божия дом. Малко по малко се избави от предпочитанията, желанията и нереалистичните, фантастични идеи. Ти постепенно ще излезеш от тези негативни емоции на потиснатост по естествен път. Още едно нещо, което трябва да разбереш, е, че независимо колко напреднали са твоите професионални умения и експертни познания, те не представляват твоя живот. Те не представляват твоята зрялост в живота или това, че вече си получил спасение. Ако изпълняваш дълга си в Божия дом по нормален и покорен начин според истините принципи, като използваш професионалните си умения и експертни познания, тогава ти се справяш добре тук и наистина си член на Божия дом. Ти обаче винаги развяваш знамето на изпълнението на твоя дълг, възползваш се от възможността да изпълняваш дълга си, възползваш се от възможностите, дадени ти от Божия дом, и държиш на предпочитанията, амбициите и желанията си да оползотвориш напълно собствените си експертни познания, като ги използваш за преследване на собствената си кариера и лични начинания — в резултат на това попадаш в задънена улица и се чувстваш потиснат. Кой е причината за тази потиснатост? Ти самият. Ако продължаваш да преследваш лични начинания, докато изпълняваш дълга си в Божия дом, тук няма да се получи, защото си попаднал на грешното място. От началото до края това, което се обсъжда в Божия дом, е истината, това са Божиите изисквания и Божиите слова. Освен за тях няма за какво повече да се говори. Затова независимо от изискванията, които Божият дом поставя към хората в който и да е аспект от тяхната работа или професия, или от специалната организация на работата, те не са насочени към конкретен човек, нито имат за цел да потискат някого или да потушат нечий ентусиазъм или гордост. Те са единствено в името на Божието дело, за да се свидетелства за Бог, да се разпространява Неговото слово и да се доведат повече хора пред Неговото присъствие. Разбира се, те са предназначени и за всеки един от вас, които присъствате тук, за да поемете възможно най-скоро по пътя на стремежа към истината и да навлезете в истината реалност. Разбирате ли? Ако споменатите днес примери се отнасят за определени лица, не се чувствайте обезсърчени. Ако си съгласен с това, което казвам, приеми го. Ако не си съгласен и все още се чувстваш потиснат, тогава продължавай с твоята потиснатост. Да видим до каква степен такива хора могат да се чувстват потиснати и колко дълго могат да се задържат в Божия дом, докато таят такива негативни емоции, без да се стремят към истината или да направят обрат.

Ако не се избавят от потиснатостта, онези, които живеят с тази негативна емоция, се сблъскват с друг недостатък: веднага щом им се отдаде възможност, те скачат и се захващат за работа, като действат на своя глава и пренебрегват всички изисквания, правила и принципи на Божия дом, действат необмислено и се отдават изцяло на собствените си желания. Щом направят нещо, последствията са невъобразими. В по-малка степен те могат да причинят финансови загуби на Божия дом, а в по-голяма — могат да прекъснат работата на църквата. Ако тези водачи и ръководители бягат от своята отговорност и не успяват да разрешат проблемите, това ще се отрази и на работата по разпространението на евангелието на Божия дом, което означава противопоставяне на Бог. Ако на тези хора се случат такива инциденти и последствия, това ще е техният край. Вместо да предвиждат бъдещето си, за тях ще е по-добре да се избавят от потиснатостта още в началото и да променят нагласите и мненията, които постоянно са имали по отношение на надценяването и придаването на значение на техническите умения и експертните познания. Важно е те да променят гледната си точка и да не ги ценят толкова много. Причината да не ги ценят толкова много не е, че те са изначално незначителни в Божия дом или поради Моето осъждане или негативно мнение за тези неща. Причината е, че техническите умения и експертните познания са по същество вид инструмент. Те не представляват истината или живота. Когато дойде краят на небето и земята, всички технически умения и експертни познания също ще погинат, докато положителните неща и истините, придобити от хората, не само че няма да погинат, но и никога няма да изчезнат. Независимо колко дълбоки, значителни или незаменими са техническите умения или специалните експертни познания, които притежаваш, те не могат да променят човешката природа или света, нито могат да променят дори една дребна мисъл или гледна точка, която хората имат. Тези неща не могат да променят дори една дребна мисъл или гледна точка, да не говорим за покварения нрав на човешките същества, който те са още по-малко способни да променят. Те не могат да променят човешката природа, нито могат да променят света. Те не могат да определят настоящето на човечеството, предстоящите му дни или бъдещето му и със сигурност не могат да определят съдбата на човечеството. Това е просто факт. Ако не Ми вярваш, просто почакай и ще видиш. Ако не вярваш на словата Ми и продължаваш да цениш високо такива неща като знания, технически умения и експертни познания, виж кой ще закъснее, като ги цениш високо докрай, и какво ще придобиеш от тях. Някои хора са високо квалифицирани и компетентни в областта на компютърните технологии, надминават средностатистическия човек и го превъзхождат в тази област. Те са висши техници, държат се с чувство за превъзходство, където и да отидат, и обявяват: „Аз съм много опитен с компютрите, аз съм компютърен инженер!“. Ако продължаваш да се държиш така, да видим колко далеч наистина ще стигнеш и къде ще се озовеш накрая. Трябва да се отървеш от тази титла и да преосмислиш себе си. Ти си обикновен човек. Разберете, че техническите умения и експертните познания идват от човешките същества. Те са ограничени до умствените способности и мислите на хората, и най-много да наситят невроните в мозъците им, да оставят впечатления и следи в спомените им. Те обаче нямат положително въздействие върху живота нрав на човека или върху бъдещия му път. Те не предоставят никакви реални ползи. Ако продължаваш да се вкопчваш в придобитите от теб технически умения или експертни познания и не желаеш да се избавиш от тях, като винаги смяташ, че те са ценни и привлекателни, вярваш, че притежанието им те прави по-добър, превъзхождащ останалите, достоен за почит, тогава ти казвам, че си глупав. Тези неща са напълно безполезни! Надявам се, че можеш да се опиташ да се избавиш от тях, да се освободиш от титлата техник или професионалист, да излезеш от техническите и професионалните сфери и да се научиш да казваш и да правиш всичко, да се отнасяш към всички и всичко по земен начин. Не се отдавайте на фантастични идеи и не летете в облаците. Вместо това трябва да сте здраво стъпили на земята, да правите нещата по земен начин и да поддържате практично поведение. Трябва да се научите да говорите честно, искрено и реалистично, като насърчавате правилните мисли и гледни точки, възгледи и позиции за хората и нещата. Това е важно. Това означава, че се избавяш и премахваш техническите умения и експертните познания, които си държал в сърцето си в продължение на много години и които са занимавали сърцето и мислите ти, и че можеш да научиш такива важни неща като как да се държиш, как да говориш, как да възприемаш хората и нещата и как да изпълняваш дълга си според Божиите слова и изисквания. Всичко това е от значение за пътя, по който вървят хората, за тяхното съществуване и за тяхното бъдеще. Тези неща, които са от значение за пътя, по който вървят хората, и за тяхното бъдеще, могат да променят съдбата ти, да я определят и да те спасят. От друга страна, техническите умения и експертните познания не могат да променят съдбата ти или бъдещето ти. Те не могат да определят нищо. Ако използваш тези умения и експертни познания, за да вършиш работа в обществото, те могат само да ти помогнат да изкарваш прехраната си или да подобриш живота си до известна степен. Но да ти кажа, когато влезеш в Божия дом, те не определят нищо. Вместо това те могат да се превърнат в пречка за изпълнението на твоя дълг и да ти попречат да бъдеш обикновен и нормален човек. Затова, независимо от всичко, ти първо трябва да имаш правилно разбиране и възглед за тях. Недей да мислиш за себе си като за специален талант или да вярваш, че в Божия дом си необикновен, по-добър от другите или по-специален от тях. Ти изобщо не си специален, поне не и в Моите очи. Освен че притежаваш някои специални способности или знания и умения, които другите нямат, ти не се различаваш от тях. Твоите думи, твоите действия и поведение, твоите мисли и възгледи са пълни с отровите на Сатана, пълни са с изопачени и негативни мисли и възгледи. Има много неща, които трябва да промениш, много неща, в които трябва да постигнеш обрат. Ако останеш в капана на самоуспокоението, самодоволството и самовъзхищението, значи си твърде глупав и се надценяваш. Дори ако някога си имал някакъв принос към Божия дом благодарение на професионалните си умения и експертните си познания, не си струва да продължаваш да цениш високо тези неща. Никакви професионални умения или експертни познания не заслужават да им посветиш целия си живот, дори да излагаш на риск бъдещето си и чудесната си крайна цел, за да ги цениш, отстояваш, закриляш и да държиш на тях, стигайки дотам да живееш и да умреш за тях. Разбира се, не бива също така да позволяваш тяхното съществуване да влияе на мислите и емоциите ти в каквото и да било отношение, а още по-малко да се чувстваш потиснат заради тях, защото ги губиш или никой не ги признава. Това би било глупав и неразумен подход. Казано направо, те са като дрехи, които могат да бъдат захвърлени или взети и носени по всяко време. В тях няма нищо забележително. Носиш ги, когато имаш нужда от тях, можеш да ги свалиш и да ги захвърлиш, когато не ти трябват. Трябва да чувстваш безразличие към тях. Това е отношението и гледната точка, които трябва да имаш към всяко знание, умение или експертно познание. Не бива да ги цениш високо или да ги възприемаш като че ли са целия ти живот, да получаваш радост или щастие благодарение на тях или да им посвещаваш всичко. Няма нужда от това. Трябва да подхождаш към тях здравомислещо. Разбира се, ако заради тях попаднеш в капана на негативните емоции на потиснатост и това се отразява на изпълнението на дълга ти и на най-важния въпрос в живота ти, който е да се стремиш към истината, това е още по-неприемливо. Тъй като те са просто инструмент, който можеш да използваш или да захвърлиш по всяко време, те не трябва да предизвикват у теб никаква привързаност или чувства. Така че както и да се отнася Божият дом към придобитите от теб професионални умения или експертни познания, дали ги одобрява или иска от теб да се откажеш от тях, или дори ги заклеймява и критикува, ти не бива да имаш собствени идеи. Трябва да приемеш въпроса от Бог, като се изправиш пред тях и се отнасяш към тях здравомислещо, с правилните позиции и възгледи. Ако Божият дом използва твоите умения, но тези твои умения са недостатъчни по някакъв начин, тогава можеш да ги надградиш и да ги усъвършенстваш. Ако Божият дом не ги използва, трябва да се избавиш от тях без колебание, без никакви притеснения и без никакви трудности — толкова е просто. Фактът, че Божият дом не се нуждае от твоите професионални умения и експертни познания, не е насочен лично към теб, нито те лишава от правото да изпълняваш дълга си. Ако не успяваш да изпълниш дълга си, това се дължи на собственото ти непокорство. Ако кажеш: „Божият дом гледа отвисоко на мен, на моите таланти и на знанията, които съм придобил, и не се отнася към мен като към талантлива личност. Затова няма да изпълнявам повече дълга си!“. Да не изпълняваш дълга си е твой личен избор. Не става въпрос за това, че Божият дом ти е отказал възможността или ти е отнел правото да го изпълняваш. Ако не успееш да изпълниш дълга си, това е все едно да се откажеш от възможността си за спасение. Тъй като даваш предимство на поддържането на професионалните си умения, на експертните си познания и на личното си достойнство, ти се отказваш от изпълнението на дълга си и от надеждата да получиш спасение. Кажи Ми, това здравомислещо ли е или не? (Нездравомислещо е.) Глупаво или мъдро е това? (Глупаво е.) И така, има ли път за това, което трябва да избереш? (Да.) Има път. Тогава все още ли се чувстваш потиснат? (Не, не се чувствам потиснат.) Вече не се чувстваш потиснат, нали? Хората с потискащи емоции и тези без потискащи емоции имат съвсем различно отношение към изпълнението на дълга си и съвсем различни начини на правене на нещата. Потиснатите хора никога няма да могат да бъдат щастливи, никога няма да почувстват спокойствие или радост, няма да изживеят насладата и утешението, които идват от изпълнението на дълга. Разбира се, след като се освободят от тази негативна емоция на потиснатост, хората ще почувстват щастие, утеха и наслада при изпълнението на дълга си в Божия дом. След това някои хора ще трябва да положат усилия в стремежа си към истината — бъдещето ще бъде светло за такива хора. Ако обаче постоянно се чувстваш потиснат и не търсиш истината, за да се освободиш, тогава продължавай така, продължавай с твоята потиснатост и виж колко дълго можеш да издържиш. Ако останеш в това състояние на потиснатост, бъдещето ти ще бъде безрадостно, непрогледна тъмнина, в която няма да можеш да виждаш нищо и няма да има път напред. Ще живееш всеки ден като замаян — колко невеж ще бъдеш ти! В действителност това е тривиален въпрос, просто дреболия, но хората не могат да се освободят от нея, да се избавят от нея или да постигнат обрат. Ако можеха да постигнат обрат, начинът им на мислене и копнежите на сърцето им, както и техните стремежи, щяха да бъдат различни. Добре, с това ще приключим днешното си общуване. Надявам се, че вие скоро ще се освободите от негативната емоция на потиснатостта!

19 ноември 2022 г.