По време на този период общувахме за първия аспект от това как да се стремите към истината, а именно — да се избавите. Говорихме основно за първата част от тази тема — за избавянето от различни негативни емоции. Колко пъти сме обсъждали темата за избавянето от различни негативни емоции? (Четири пъти.) Имате ли някакви начини за избавяне от негативните емоции? На повърхността различните негативни емоции, за които общувахме и които анализирахме, изглеждат като определени емоции или мисли, но всъщност в основата си те произтичат от погрешните възгледи на хората за живота и от ценностните им системи, както и от техните порочни мисли и гледни точки. Разбира се, различните видове покварен нрав на хората водят до появата на различни погрешни мисли и гледни точки, които на свой ред пораждат различни негативни емоции. Следователно появата на различни негативни емоции има своя произход и причини. Негативните емоции, за които говорихме, не са моментни или импулсивни мисли, нито са мисли и гледни точки в елементарния смисъл на тези думи, нито са мимолетни настроения. Тези емоции имат способността да влияят върху начина на живот на хората, върху това, което практикуват, върху техните мисли и гледни точки, както и върху перспективите и нагласите, с които възприемат хората и нещата. Тези негативни емоции са скрити дълбоко в сърцата и умовете им, постоянно ги съпътстват в ежедневието им и влияят на гледните точки и позициите, които заемат, когато възприемат различни хора, събития и неща. Тези негативни емоции имат значително негативно въздействие върху ежедневието на хората, върху тяхното поведение и върху пътищата, които избират в живота. Те невидимо водят до различни неблагоприятни последици за тях. Следователно хората трябва бавно да разберат и да преодолеят тези негативни емоции чрез стремежа към истината и постепенно да се избавят от тях. Да се избавите от тези негативни емоции не е като да изхвърлите физически предмет, за който вече не мислите и който след това вече не ви владее. Не става въпрос за това да вземете нещо и да се избавите от него в простия смисъл на тези думи. И така, какво означава „да се избавиш“ в този контекст? На първо място това означава, че трябва да разобличите и анализирате неправилните си мисли и гледни точки, както и неправилните перспективи и нагласи, с които възприемате хората и нещата, докато разберете истината. Тогава ще сте способни наистина да изоставите негативните си емоции. Независимо от това какви негативни емоции възникват у вас, трябва да ги преодолеете, като потърсите съответните истини, докато усвоите принципите и пътищата за практикуване на истината. Само тогава ще можете напълно да се освободите от мъченията, робството и влиянието на негативните емоции и в крайна сметка да придобиете способността да се покорявате на истината и на средата, която Бог е създал, като по този начин останете непоколебими в своето свидетелство. Трябва да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате в съответствие с Божиите слова, като използвате истината за свой критерий. Само по този начин можете напълно да се избавите от негативните си емоции и от неправилните си мисли и гледни точки. Защо е необходим толкова сложен процес, за да се избавите напълно от тях? Причината е, че тези негативни емоции не са осезаеми неща. Те не са емоции, които временно владеят или засягат ума на човека. Те са установени, вече съществуващи или дори дълбоко вкоренени мисли и гледни точки, които се формират у хората и имат особено силно влияние върху тях. Затова са необходими различни методи и стъпки, за да се избавите от тези негативни емоции. Този процес на избавяне е и процес на стремеж към истината. Не е ли така? (Така е.) Процесът на избавяне от тези негативни емоции наистина е процес на стремеж към истината. Така че единственият начин да се справите с негативните емоции е като търсите истината и ги преодолявате въз основа на Божиите слова. Разбирате ли смисъла на това твърдение? (Да.)

Когато за пръв път започнахме да общуваме за негативните емоции, различните истини, за които бяхме общували преди, обикновено не засягаха тази тема, така че тя беше много непозната за всички вас. Хората мислят, че е нормално да имат негативни емоции, и ги смятат за нещо отделно от покварения нрав. Те вярват, че негативните емоции не са покварен нрав и че двете неща нямат нищо общо помежду си. Това е неправилно. Някои хора вярват, че негативните емоции са просто временни мисли или идеи, които не оказват влияние върху хората, и затова смятат, че няма значение дали ще се избавят от тях, или не. Сега, чрез многобройни сесии в общение и анализ, беше доказано, че негативните емоции наистина оказват реално въздействие върху хората. В миналото винаги сме общували за това как да разбирате и анализирате покварения нрав, а негативните емоции сме засягали само малко, докато разобличавахме покварения нрав, но не сме разговаряли за тях много подробно. Сега, след няколко конкретни дискусии, се надявам, че можете да се съсредоточите върху тази тема и да започнете да се учите да анализирате и да разбирате тези негативни емоции в ежедневието си. Когато разберете същността им, можете да ги отхвърлите, да им се опълчите и постепенно да се избавите от тях. Едва след като се избавите от тези негативни емоции, можете да излезете на правилния път на стремежа към истината и да поемете по него. Това са стъпките, които трябва да предприемете. Ясно ли е? (Да.) Макар че негативните емоции може да не владеят и да не контролират хората в същата степен като покварения нрав, когато става въпрос за живота, съществуването и пътищата, които хората поемат, тези негативни емоции също са неизбежни. В определени ситуации и в определена степен негативното въздействие, което те имат, когато става въпрос за обвързване на мислите на хората и оказване на влияние върху приемането на истината, както и за това дали вървят по правилния път или не, е не по-малко значимо от въздействието на покварения им нрав. Постепенно ще започнете да оценявате това в бъдещите си стремежи, преживявания и практика. Точно сега, тъй като току-що сте се докоснали до тази тема, някои от вас няма да имат никакво съзнание или знание за нея и дори още по-малко ще я оценяват. Когато в бъдеще се сблъскаш с тази тема, ще почувстваш, че негативните емоции не са толкова прости, колкото изглеждат. Те заемат значително място и пространство в мислите на хората, в дълбините на техните сърца и дори в тяхното подсъзнание. Може да се каже, че тези негативни емоции подхранват и подтикват хората да действат до голяма степен въз основа на своя покварен нрав и подхранват и подтикват възпирането и оковаването на хората от страна на покварения им нрав. Те карат хората упорито да живеят в съответствие с покварения си нрав, що се отнася до начина, по който възприемат хората и нещата, както и до начина, по който се държат и действат, така че не бива да подценявате тези негативни емоции. Всъщност, от една страна, в негативните емоции са скрити много негативни мисли и гледни точки, а от друга страна, различни негативни емоции са скрити в различна степен в покварения нрав на хората. Накратко, тези негативни емоции обсебват сърцата на хората и имат еднаква същност с покварения нрав на хората. И двете са аспекти на негативността и са негативни неща. Какво означава тук „негативни неща“? За какво се отнася? От една страна, тези негативни емоции не играят положителна роля при навлизането в живота на хората. Те не могат да те насочват или да ти помогнат да застанеш пред Бог, да търсиш активно Неговите намерения и след това да постигнеш покорство към Него. Когато тези негативни емоции са скрити в хората, сърцата им са отдалечени от Бог, те се пазят от Него и Го избягват, и дори могат тайно, подмолно и неволно да подозират, да отричат и да съдят Бог. От тази гледна точка негативните емоции положителни неща ли са? (Не, не са.) Това е едната страна. От друга страна, тези негативни емоции не водят хората пред Бог, за да се покорят на истината. Те водят хората по пътища и към цели и посоки, които противоречат и се противопоставят на истината. В това няма никакво съмнение. Функцията, която тези негативни емоции изпълняват у човека, е да го накарат да се защитава, да пази интересите на плътта си и да поддържа суетата, гордостта и статуса си. Те постоянно те възпират и обвързват, като ти пречат да се вслушваш в Божиите слова, да бъдеш честен човек и да практикуваш истината. Те те карат да вярваш, че ще загубиш, ако практикуваш истината, че ще загубиш репутацията и статуса си, че ще бъдеш осмиван от другите и че истинската ти същност ще бъде разобличена пред света. Тези негативни емоции контролират хората, като властват над мислите им и ги карат да мислят само за тези негативни неща. Е, тогава дали същността на тези негативни неща противоречи на истината? (Да.) И така, макар че негативните емоции постоянно ти напомнят за тези неща, едновременно с това те постоянно ти пречат да практикуваш истината и да се стремиш към нея. Те действат като стени за твоя стремеж към истината и като препъни камъни по пътя ти към навлизането в истината реалност. Всеки път, когато искаш да практикуваш истината, да говориш честно, да се покориш на Божието върховенство и на Неговите подредби, да действаш според принципите или искрено да отдадеш всичко на Бог, да платиш цена и да покажеш предаността си към Него, тези негативни емоции веднага се проявяват и ти пречат да практикуваш истината. Те постоянно се появяват в мислите ти и проблясват в съзнанието ти, като ти казват какво ще загубиш, ако действаш по този начин, какъв ще бъде краят ти, какви ще бъдат последиците и какво ще си способен да придобиеш. Те многократно ти напомнят и те предупреждават, като ти пречат да приемеш и да практикуваш истината, и да се покориш на Бог. Вместо това те те карат да мислиш за себе си, да се съобразяваш със собствените си интереси и в резултат на това ти не си способен да практикуваш истината или просто да се покориш на Бог. Мислите ти мигновено стават обвързани и контролирани от тези негативни емоции. Въпреки че първоначално искаш да практикуваш истината и си готов да се покориш на Бог, и искаш да Го удовлетвориш, когато у теб се появят негативни емоции, ти неволно ги следваш и те започват да те контролират. Те запечатват устата ти, връзват ръцете и краката ти и ти пречат да правиш това, което трябва да правиш, и да говориш думите, които си длъжен да кажеш. Вместо това в крайна сметка изричаш фалшиви, измамни и осъдителни думи и извършваш действия, които противоречат на истината. Сърцето ти веднага става мрачно и попада в капана на мъките. Първоначалните ви идеи и планове са добри — искате да практикувате истината и да предложите своята преданост, за да изпълнявате добре дълга си, и имате стремежа, желанието и волята да практикувате истината. Но в критични моменти тези негативни емоции поемат контрола над вас. Нямате способността да им се опълчите или да ги отхвърлите и в крайна сметка можете само да се предадете на тези негативни емоции. Когато негативните емоции преследват и смущават хората, когато контролират мислите им и им пречат да практикуват истината, хората изглеждат толкова безсилни, безпомощни и жалки. Когато не възникват големи проблеми и когато не са замесени никакви принципи, хората си мислят, че имат безгранична сила, че са силни в решимостта и вярата си, и смятат, че са пълни с мотивация. Те вярват, че не могат да обичат достатъчно Бог, мислят, че имат богобоязливо сърце и че не могат да направят нищо лошо, че не са способни да причиняват прекъсвания и смущения и че със сигурност не са способни умишлено да вършат зло. Но когато нещо се случи, защо не могат да реагират? Тези техни неволни действия не са планирани или желани, но те все пак се случват и стават реалност и са далеч от начина, по който тези хора са искали да действат. Трябва да се каже, че появата на тези неща и повторението на подобни явления се дължи на негативните емоции. Ясно е, че въздействието на негативните емоции върху хората и техният контрол над тях не е толкова просто нещо, колкото хората си го представят, нито е толкова лесно преодолимо и със сигурност не е толкова лесно да се избавите от тях или да им се опълчите. Колкото и силно хората да скандират своите лозунги, колкото и силна да е тяхната решимост, колкото и високи да са техните стремежи, колкото и големи да са техните боголюбиви сърца и вярата им в Бог, когато се сблъскат с реалността, защо тази решимост и вяра, тези стремежи и идеали нямат никакъв ефект? Как се влияят и задушават от преходните негативни емоции? От това става ясно, че негативните емоции са пуснали корени в живота на хората. Те съжителстват с покварения им нрав и имат способността да влияят на мислите и гледните точки на хората и да ги контролират, подобно на покварения нрав. В същото време, дори по-сериозно, те контролират думите и действията на хората, нещо повече — контролират всяка тяхна мисъл и идея, всяко тяхно действие и поведение в условията на всякакви ситуации. В такъв случай не е ли много важно да преодолеем тези негативни емоции? (Така е.) Негативните емоции не са положителни неща, това може да се илюстрира по два начина. Първо, негативните емоции не могат да доведат човека до активно пристъпване към Бог. Второ, те не могат да позволят на човека да практикува успешно истината, изправен пред реалността, и да навлезе в нея, както би искал. Те са препъни камъни за стремежа на хората към истината, те им пречат да търсят и да практикуват истината. Затова негативните емоции трябва да се преодолеят. Като разгледаме въздействието и същността на негативните емоции, можем да видим, че те не са положителни неща. Нещо повече, може да се каже, че в известна степен по своята същност те имат по-голяма способност да възпират и контролират хората, отколкото покварения нрав. И така, според вас съществуването на тези негативни емоции сериозен проблем ли е? (Да.) Ако тези негативни емоции не бъдат преодолени, какви последици може да се очакват? Можете да сте сигурни, че тези емоции ще накарат човек да живее в негативизъм дълго време и те имат още по-силна способност да възпират и обвързват хората, като им пречат да се стремят към истината. Трябва ли да бъде разрешен такъв сериозен проблем? Да, трябва да бъде разрешен. Едновременно с разрешаването на проблема с покварения нрав хората трябва да преодолеят и негативните си емоции. Ако преодолеят негативните си емоции и покварения си нрав, техният стремеж към истината ще върви много по-гладко и няма да има никакви съществени пречки пред него.

Поквареният нрав е скрит в някои от повърхностните прояви и подходи на хората, както и в някои състояния. Как тогава да разпознаете негативните емоции? Как да разграничите негативните емоции от покварения нрав? Замисляли ли сте се над това преди? (Не.) Нравът и емоциите са две различни неща. Ако говорим само за нрав и емоции, лесно ли е да разграничим буквалните им значения? Нравът се отнася до нещата, които се проявяват в природата същност на човека, докато емоциите са главно вид психологическо състояние, в което се намират хората, докато правят нещо. Независимо от буквалното тълкуване на тези термини, във всеки случай емоциите на хората — особено негативните им емоции — съдържат много негативни мисли. Когато човек таи тези негативни емоции, това може да го накара да живее в негативно състояние и под властта на различни неправилни мисли и гледни точки. Не е ли така? (Така е.) Тези негативни емоции могат да останат скрити в сърцата на хората дълго време и ако хората не разбират истината, никога няма да осъзнаят тези емоции или да почувстват тяхното присъствие. Те винаги съпътстват хората, точно както техният покварен нрав. В много случаи тези негативни емоции са скрити в различни неправилни мисли и гледни точки на хората и тези неправилни мисли и гледни точки ги карат да се съмняват в Бог, да губят истинската си вяра и дори да отправят всякакви неразумни искания към Него, като губят нормалния си разум. Под опаковката на различни причини, мисли и гледни точки тези негативни емоции се крият в покварения нрав на човека и в различните му неправилни мисли и гледни точки, като напълно представят природата същност на този човек. Поквареният нрав се проявява в различните състояния, които се разкриват чрез поведението и действията на хората — тези различни състояния носят в себе си покварения нрав на хората. Въпреки че негативните емоции и поквареният нрав се различават помежду си, в някои отношения между тях съществува необходима връзка и те дори могат да се преплитат и да станат неразделни. В определени отношения те могат да се подкрепят взаимно, да се подхранват взаимно, да зависят едни от други и да съществуват съвместно. Например страданието, тревогата и безпокойството, за които общувахме миналия път, са вид негативна емоция. Именно този вид негативна емоция кара хората да живеят в страдание, тревога и безпокойство. Когато хората са хванати в капана на тези емоции, те естествено формират определени мисли и гледни точки, които ги карат да се съмняват, да правят предположения, да се предпазват, да не разбират правилно и дори да съдят и да нападат Бог, както и да отправят неразумни искания за сделки с Него. В този момент тези негативни емоции вече са прераснали в покварен нрав. И така, какво разбрахте от този пример? Можете ли да разграничите негативните емоции от покварения нрав? Кажете Ми. (Негативните емоции пораждат определени неправилни мисли и гледни точки, докато поквареният нрав е по-дълбоко вкоренен и кара хората да разбират погрешно Бог и да се предпазват от Него). Ще дам пример. Да вземем негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство. Да кажем, че човек се разболее и мисли за заболяването си, в резултат на което изпитва страдание, тревога и безпокойство. Тези неща контролират сърцето му, карат го да се страхува, че болестта му ще се влоши, както и от различните последствия, които идват със смъртта. Тогава той започва да се страхува от смъртта, да я отхвърля и да иска да избяга от нея. Тази поредица от мисли и идеи възниква поради заболяването му. В контекста на това заболяване у този човек се пораждат много активни мисли. Източникът на тези активни мисли се основава на интересите на плътта му и очевидно не се основава на факта, че Бог управлява всички неща, или на истината. Ето защо ги категоризираме като негативни емоции. Този човек се чувства зле заради болестта си, но болестта вече е в него и той трябва да се изправи срещу нея — не може да избяга от нея, затова си мисли: „О, не, как да се изправя срещу тази болест? Трябва ли да я лекувам, или не? Какво ще се случи, ако не го направя? Какво ще стане, ако го направя?“. Докато продължава да мисли, той се разстройва. Различните мисли и гледни точки, които има за заболяването си, го хващат в капана на страданието, тревогата и безпокойството. Дали тогава тази негативна емоция не е започнала вече да се проявява? (Да.) Когато за пръв път започва да изживява заболяването си, той възнамерява да се опита да го излекува, но после чувства, че това не е уместно, и вместо това планира да живее според вярата си, като изпълнява нормално дълга си, докато все още се тревожи, че заболяването ще стане сериозно. Какъв е подходящият начин да се справи с това? Липсва му път. Под властта на негативните си емоции той винаги изпитва страдание, тревога и безпокойство по този въпрос, а щом в него се появи страдание, тревога и безпокойство, той не може да се избави от тях. Чувства се измъчван от заболяването си — какво трябва да направи по въпроса? Започва да си мисли: „Всичко е наред, вярвам в Бог, Той ще ме излекува, имам вяра“. След известен период от време обаче заболяването не се подобрява и Бог не го изцелява. Човекът продължава да изпитва страдание, тревога и безпокойство по този въпрос и си казва: „Ще ме изцели ли Бог, или не? Просто трябва да чакам, Той ще ме изцели. Имам вяра“. Той казва, че има вяра, но дълбоко в себе си всъщност живее сред негативните си емоции, като си мисли: „Ами ако Бог не ме излекува, ако се разболея сериозно и умра? Дали ще съм изпълнил дълга си напразно? Нима няма да мога да получа никакви благословии? Трябва да помоля Бог да ме изцели“. Затова се моли на Бог с думите: „Боже, въз основа на толкова много години, през които съм изпълнявал дълга си, можеш ли да ме избавиш от болестта?“. Размишлявайки след това, той осъзнава: „Не е правилно да моля Бог за това. Не бива да поставям такива прекомерни изисквания към Него, трябва да имам вяра“. Когато има вяра, той чувства, че заболяването му се е подобрило малко, но след известно време си мисли: „Не чувствам болестта ми да се е подобрила наистина. Всъщност изглежда, че се е влошила. Какво да правя? Ще се старая повече и ще полагам повече усилия при изпълнението на дълга си, ще понасям повече страдания, ще плащам по-голяма цена и ще се стремя да накарам Бог да ме излекува. Ще Му покажа своята преданост и своята вяра и ще Му покажа, че мога да приема това изпитание“. След известно време болестта му не само не се подобрява, но се влошава, а той се чувства все по-тъжен и си мисли: „Бог не ме е излекувал. Какво да правя? Ще ме изцели ли Бог, или не?“ Страданието, тревогата и безпокойството му се засилват. В този контекст той живее непрекъснато сред негативни емоции на страдание, тревога и безпокойство поради заболяването си. От време на време проявява известна „вяра“ в Бог и понякога предлага малко от своята преданост и решителност. Каквото и да прави или какъвто и подход да прилага, във всеки случай той постоянно е в капана на емоциите на страдание, тревога и безпокойство. Той е дълбоко обвързан със заболяването си и всичко, което прави, е да се подобри, да се излекува от болестта си и да се освободи от нея. Когато човек живее сред тези негативни емоции, той не просто мисли за болестта си за кратко време, а напротив — под властта на тези негативни емоции мисленето му често силно се активизира. Когато тези активни мисли не могат да се осъществят или когато реалността не е съобразно това, което иска, от време на време в ума му се появяват множество идеи или дори подходи против волята му. Той заявява: „Ако Бог не ме излекува, пак ще изпълня дълга си, но ако Той наистина не ме излекува, тогава вярата ми в Него е безполезна и ще трябва сам да се излекувам от болестта си“. Виждаш ли, той си мисли: „Ако Бог не ме излекува, все пак ще изпълня дълга си добре. Ето, Бог ме изпитва“, но в същото време си мисли и следното: „Ако Бог наистина не ме излекува, тогава сам ще трябва да лекувам болестта . Ако трябва да я лекувам сам, тогава няма да изпълня дълга си. Ако вярата ми в Бог не може да излекува дори болестта ми, защо да вярвам в Него? Защо Бог изцелява другите, но не и мен?“. Той непрекъснато е оплетен в негативните си емоции и не само че не може да обърне или да промени неправилните си мисли и гледни точки, но тези негативни емоции го карат постепенно да разбира погрешно Бог, да се оплаква от Него и да се съмнява в Него в процеса на преживяване на заболяването си. Този процес е процес на постепенна трансформация на негативните му емоции и на задействането им чрез покварения му нрав. След като поквареният нрав завладее действията на даден човек, този човек вече не притежава само негативни емоции — в него ще възникнат определени мисли и гледни точки или съждения и решения, и те ще породят определени действия. Когато даден вид емоция се превърне в някакво състояние, вече не става въпрос просто за негативни емоции, за мисъл за нещо или за живот в определено състояние на нещата, а за състояние на нещата, което поражда мисли, гледни точки и решения, поражда движения и действия. И така, какво преобладава в тези мисли, гледни точки, движения и действия? Именно поквареният нрав преобладава в тях. Дали този процес на трансформация сега вече не е изгладен? (Така е.) Отначало у хората се пораждат негативни емоции в определен контекст и тези негативни емоции са само няколко прости мисли, гледни точки и идеи, но всички тези идеи са негативни. Те се застояват в емоциите на хората и водят до пораждането на различни неправилни състояния. Когато хората живеят в неправилни състояния и решават какво да правят, как да го правят и какви подходи да възприемат, в тях се формират погрешни възгледи и теории, а това води до техния покварен нрав. Толкова е просто. Това ясно ли е сега? (Да, ясно е.) И така, разкажете Ми за това. (В определен контекст у хората се пораждат някои негативни емоции. Отначало те не са нищо повече от няколко негативни идеи. Когато тези негативни идеи продължат да пораждат различни погрешни състояния и хората започнат да решават какво да правят и да възприемат определени подходи, в тях започват да преобладават определени мисли и теории. Тогава се включва техният покварен нрав.) Помислете върху това и вижте дали го разбирате. Не е ли просто? (Така е.) Звучи просто, но можете ли да направите разлика между негативните емоции и покварения нрав? Независимо дали на теория са лесни за разграничаване, или не, все пак разбрахте ли каква е разликата между негативните емоции и покварения нрав? (Да.)

Ако различните негативни емоции, за които общувахме, съществуват в собствените ви сърца, можете ли да ги разпознаете и анализирате? (Донякъде можем да ги разпознаем.) Ако ги притежавате, би трябвало да можете да ги разпознаете. Целта на разпознаването на негативните емоции не е просто да имаме общо теоретично разбиране за тях или да схванем значението им и това да е всичко. Целта е да се освободим от мъчението на негативните емоции, след като започнем да ги разпознаваме на практика, и да се избавим от различните негативни емоции, които не би трябвало да съществуват у хората, като негативните емоции, за които общувахме по-рано. Сега, въз основа на разграничението между негативните емоции и покварения нрав, за което току-що общувахме, можем ли да кажем, че негативните емоции са първопричина или контекст, който кара хората да разкрият покварения си нрав? Например в случай на болест, ако не проявиш негативни емоции като страдание, тревога и безпокойство поради болестта, това доказва, че имаш знания и преживяване по въпроса, че притежаваш правилни мисли и гледни точки и истинско покорство. В резултат на това мислите и действията ти в това отношение би трябвало да са съобразени с истината. Обратно, ако постоянно изпитваш негативни емоции по даден въпрос и постоянно оставаш в техния капан заради него, естествено е заради тези негативни емоции у теб да се появят различни негативни състояния. Тези негативни състояния ще те накарат естествено да разкриеш покварения си нрав, докато се намираш в тези неправилни състояния. Тогава ще действате въз основа на сатанински философии, ще нарушавате истината във всяко отношение и ще живеете според покварения си нрав. Следователно, независимо от начина, по който разграничавате негативните емоции и покварения нрав, като цяло тези две неща са свързани и са неразделни. По-специално те имат обща същност, тъй като и негативните емоции, и поквареният нрав са негативни неща — те имат еднаква същност и основни мисли и гледни точки. Мислите и гледните точки, които водят до появата на негативни емоции, са все негативни, те са все сатанински философии и тези негативни неща карат хората да разкриват своя покварен нрав и да се държат и да действат въз основа на своя покварен нрав. Не е ли така? (Така е.)

Миналия път общувахме за негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство. Сега ще общуваме за друг аспект на негативните емоции, който по същество е почти същият като страданието, тревогата и безпокойството, но е още по-негативен по природа. Каква е тази емоция? Това е състоянието на ума, с което хората се сблъскват най-често в ежедневието си — потиснатост. Всички ли сте чували за термина „потиснатост“? (Да, чували сме.) Тогава, моля, направете изречение или дайте пример, като използвате думата „потиснатост“. Ще започна със следното. Някои хора казват: „О, често се чувствам потиснат, докато изпълнявам дълга си и не мога да се освободя от това“. Правилно ли е построено това изречение? (Да.) Сега е ваш ред. (Винаги разкривам поквара, когато ми се случат неща, и постоянно трябва да се самоанализирам и да се опитвам да опозная себе си, затова се чувствам потиснат.) Чувствате се потиснати, защото твърде много се опитвате да опознаете себе си. Какъв е контекстът на тази потиснатост? Какво я предизвиква? Това е така, защото знаете, че сте едно нищо, и защото ви се струва, че нямате никакви перспективи или крайна цел и че нямате никаква надежда някога да се спасите, затова се чувствате потиснати. Кой друг иска да сподели? (В страната на големия червен змей вярата в Бог кара хората да се чувстват потиснати.) Това означава да се чувстваш потиснат поради средата. (Това, че съм под постоянния надзор на моя водач, докато изпълнявам дълга си, ме кара да се чувствам потиснат.) Добре казано, това изразява емоцията на потиснатост много конкретно. (Винаги се сблъсквам с провали и неуспехи, докато изпълнявам дълга си, това ме кара да се чувствам потиснат.) Провалите и неуспехите ви карат да се чувствате потиснати, сякаш няма път напред. Когато работата ви напредва бавно, чувствате ли се потиснати? (Да.) Това има донякъде положителна конотация. Разкажете Ми повече. (Чувствам се потиснат, когато винаги ме кастрят, докато изпълнявам дълга си.) Това е реалността, нали? (Чувствам се потиснат, когато не получавам добри резултати при изпълнението на дълга си.) Каква е причината за тази потиснатост? Дали наистина е заради това, че не сте получили добри резултати? Не се ли страхувате, че дългът ви ще бъде коригиран или че ще бъдете отстранени? (Така е.) Това са конкретните причини за вашата потиснатост. Има ли други чувства на потиснатост? Разкажете ми за тях. (Всичките ми партньори са по-добри от мен, затова се чувствам потиснат.) Това е неприятност, причинена от ревност — потиснатост. Има ли други въпроси относно потиснатостта? (Чувствам се потиснат поради дългогодишна липса на напредък в моята сфера на работа.) Това натиск ли е, или потиснатост? Това е слаб натиск. Тогава този натиск е нещо добро. Не трябва ли просто да го превърнете в мотивация? Когато дългът на членовете на всеки екип винаги се коригира, не се ли чувствате потиснати? (Да.) Тогава и вие се чувствате потиснати. От изреченията, които посочихте, изглежда, че всички вие изпитвате емоцията на потиснатост. Оказва се, че вътрешната същност на хората е много неуравновесена, постоянно неспокойна и под някакъв невидим натиск, поради което в тях възниква емоцията на потиснатост, а след това те живеят сред тази негативна емоция на потиснатост. Добре ли е това? (Не, не е.) Не е нещо хубаво. Не трябва ли тогава да се преодолее? Тъй като не е нещо хубаво, то трябва да бъде преодоляно. Когато хората живеят постоянно сред негативна емоция, независимо коя е тя, на по-ниско ниво тя може да окаже неблагоприятно въздействие върху телата и умовете им, да им попречи да живеят здравословно и да станат силни. На по-високо ниво въздействието на различните негативни емоции върху хората не се ограничава само до основните нужди, които имат в ежедневието си, като храна, дрехи, подслон и транспорт. По-важно е, че то влияе върху начина, по който те възприемат хората и нещата, както и върху поведението и действията им. По-конкретно то влияе върху ефективността, напредъка и ефикасността на техния дълг. Разбира се, по-важно е, че то влияе върху това, което получават от изпълнението на дълга си, както и върху придобивките, които хората трябва да извлекат от вярата си в Бог. Умовете на хората постоянно са измъчвани и обвързвани от тези негативни емоции, сърцата им често са разтревожени и те често изпитват чувства на безпокойство, тревожност и импулсивност. Когато хората са в капана на тези чувства, нормалната им съвест и разум, както и нормалният им живот и нормалното изпълнение на дълга им са прекъснати, засегнати и унищожени. Ето защо трябва незабавно да преодолеете тези негативни емоции и да предотвратите по-нататъшното им въздействие върху нормалния ви живот и работа. Концепцията за потиснатост, която обсъждахме днес, по същество е същата като различните негативни емоции, за които говорихме по-рано. Хората често се тревожат и имат опасения за много неща или таят голяма тревога в дълбините на сърцето си, затова се чувстват потиснати. Ако тази емоция на потиснатост остане непреодоляна за дълго време, хората ще станат още по-неспокойни и развълнувани дълбоко в сърцата си. В определени специфични среди и контекст хората могат дори да се освободят от контрола на съвестта и разума на човечеството, като създадат някои крайни подходи, за да преодолеят ситуациите си. Това е така, защото има граница на инстинктивната способност на човешкото тяло да издържа на определени негативни емоции. Когато тази граница и връх бъдат достигнати, хората ще се освободят от въздържането на разума на човешката природа и ще възприемат някои крайни подходи, за да дадат воля на емоциите си и да изкарат навън всички видове ирационални идеи, които се крият дълбоко в сърцата им.

С току-що произнесените от вас изречения изразихте някои от различните причини, поради които хората се чувстват потиснати. Днес ще общуваме предимно за три от причините и основанията, поради които тази негативна потискаща емоция се появява у хората. Първата е свързана с това, че много хора, било то в ежедневието си или в процеса на изпълнение на своя дълг, чувстват, че не могат да правят каквото си искат. Това е първата причина: неспособността да правиш каквото си искаш. Какво означава да не можеш да правиш каквото си искаш? Това означава да не можеш да действаш според всяко желание, което ти минава през ума. Да си способен да правиш каквото, когато и както си искаш е изискване, което тези хора имат както в работата, така и в живота си. Поради различни причини обаче, включително закони, жизнена среда или правила, системи, разпоредби и дисциплинарни мерки на дадена група и т.н., хората са неспособни да действат според собствените си желания и фантазии. В резултат на това те се чувстват потиснати в дълбините на сърцата си. Казано направо, тази потиснатост се появява, защото хората се чувстват огорчени — някои дори се чувстват онеправдани. Да не можеш да правиш каквото си искаш, откровено казано, означава да не можеш да действаш по собствена воля — това означава, че не можеш да бъдеш своенравен или да си угаждаш свободно поради различни причини и поради ограниченията на различни обективни среди и условия. Например някои хора винаги са нехайни и намират начини да се отпускат, докато изпълняват дълга си. Понякога работата на църквата изисква бързина, но те просто искат да правят каквото им е угодно. Ако не се чувстват много добре физически или са в лошо настроение и паднали духом в продължение на няколко дни, няма да са склонни да понасят трудности и да плащат цена, за да вършат църковната работа. Те са особено мързеливи и жадни за удобства. Когато им липсва мотивация, телата им ще се отпуснат и те няма да имат желание да се движат, но се страхуват, че водачите ще ги кастрят и братята и сестрите им ще ги нарекат мързеливи, така че няма какво да направят, освен неохотно да изпълняват работата заедно с всички останали. Те обаче ще изпитват силно нежелание и неохота и ще се чувстват много нещастни от това. Ще се чувстват онеправдани, огорчени, раздразнени и изтощени. Искат да действат според собствената си воля, но не смеят да се откъснат от изискванията и правилата на Божия дом или да ги нарушат. В резултат на това с течение на времето в тях започва да се появява емоция на потиснатост. След като тази потискаща емоция се вкорени в тях, постепенно те започват да изглеждат апатични и слаби. Подобно на машина, те вече няма да имат ясно разбиране за това, което правят, но все пак ще правят всичко, което им е казано да правят всеки ден, по начина, по който им е казано да го правят. Макар че външно ще продължават да изпълняват задачите си, без да спират, без да правят паузи, без да се оттеглят от средата, в която изпълняват дълга си, в сърцата си ще се чувстват потиснати и ще мислят, че животът им е изтощителен и пълен с огорчения. Настоящото им най-голямо желание е един ден вече да не бъдат контролирани от другите, да не бъдат ограничавани от правилата на Божия дом и да бъдат освободени от подредбите на Божия дом. Те искат да правят каквото си искат, когато си искат, като вършат малко работа, ако се чувстват добре, и да не я вършат, ако не се чувстват добре. Жадуват да бъдат свободни от всякаква вина, от това да бъдат кастрени някога и от това някой да ги контролира, да ги наблюдава или да отговаря за тях. Мислят си, че когато този ден настъпи, това ще бъде велик ден и че ще се чувстват толкова свободни и волни. Те обаче все още не желаят да напуснат или да се откажат. Страхуват се, че ако не изпълняват дълга си, ако наистина правят каквото си искат и един ден са свободни и волни, тогава естествено ще се отклонят от Бог и се страхуват, че ако Бог вече не ги иска, няма да могат да придобият никакви благословии. Някои хора са изправени пред дилема: ако се опитат да мърморят пред братята и сестрите си, ще им е трудно да говорят. Ако се обърнат към Бог в молитва, ще се чувстват неспособни да отворят устата си. Ако се оплакват, ще чувстват, че самите те са виновни. Ако не се оплакват, ще се чувстват зле. Чудят се защо животът им е толкова пълен с оплаквания, толкова в противоречие със собствената им воля и толкова изтощителен. Не искат да живеят по този начин, не искат да са в унисон с всички останали, искат да правят каквото си искат, както си искат, и се чудят защо не могат да го постигнат. Преди са усещали само физическо изтощение, но сега и сърцата им се чувстват уморени. Не разбират какво се случва с тях. Кажете Ми, дали това не се дължи на потискащите емоции? (Така е.)

Някои хора заявяват: „Всички казват, че вярващите са свободни и волни, че живеят особено щастливо, спокойно и радостно. Защо не мога да живея толкова щастливо и спокойно като другите? Защо не изпитвам никаква радост? Защо се чувствам толкова потиснат и изтощен? Как така другите хора живеят толкова щастливо? Защо моят живот е толкова нещастен?“. Кажете Ми, каква е причината за това? Какво е довело до тяхната потиснатост? (Физическите им тела не са били задоволени и плътта им е страдала.) Когато физическото тяло на човек страда и той чувства, че му е сторено нещо лошо, ако успее да го приеме в сърцето и в ума си, няма ли да почувства, че физическото му страдание вече не е толкова голямо? Ако намери утеха, спокойствие и радост в сърцето и в ума си, ще продължи ли да се чувства потиснат? (Не.) Следователно твърдението, че потиснатостта е причинена от физическото страдание, е невалидно. Ако потиснатостта възниква поради прекомерно физическо страдание, тогава вие не страдате ли? Чувствате ли се потиснати, защото не можете да правите каквото си искате? Попадате ли в капана на потискащите емоции, защото не можете да правите каквото си искате? (Не.) Заети ли сте в ежедневната си работа? (Донякъде.) Всички вие сте доста заети, работейки от сутрин до мрак. Освен че спите и се храните, прекарвате почти целия си ден пред компютъра, като уморявате очите и мозъка си и изтощавате тялото си, но чувстваш ли се потиснат? Тази умора ще доведе ли до това да си потиснат? (Не.) Какво предизвиква потиснатостта у хората? Тя със сигурност не се дължи на физическата умора. Какво я предизвиква тогава? Ако хората постоянно търсят физическо удобство и щастие, ако постоянно се стремят към физическо щастие и удобство и не желаят да страдат, тогава дори малко физическо страдание, страдание малко повече от другите или усещане за малко повече преумора от обикновено, би ги накарало да се чувстват потиснати. Това е една от причините за потиснатостта. Ако хората не смятат, че малкото физическо страдание е нещо кой знае какво, ако не се стремят към физическо удобство, а вместо това се стремят към истината и се опитват да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, тогава често няма да чувстват физическо страдание. Дори ако понякога се чувстват малко натоварени, уморени или изтощени, след като си легнат, ще се събудят и ще се чувстват по-добре и след това ще продължат работата си. Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко измъчено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции. И така, защо този тип хора, които винаги искат да правят каквото им е угодно, да задоволяват плътта си и да се наслаждават на живота, често се оказват в капана на тази негативна емоция на потиснатост, когато са неудовлетворени? (Защото се стремят към удобство и физическо удоволствие.) Това е вярно за някои хора. Има и друга група хора, които не се стремят към физическо удобство. Те се опитват да правят нещата според собствените си капризи и да следват собствените си настроения. Когато са щастливи, са способни да понесат повече страдания, могат да работят непрекъснато през целия ден и, ако ги попитате дали се чувстват уморени, ще кажат: „Не съм уморен, как може изпълнението на дълга ми да ме умори!“. Но ако един ден са нещастни, ще бъдат недоволни, дори ако просто ги помолиш да отделят една допълнителна минута за нещо, а ако ги смъмриш малко, те ще кажат: „Спри да говориш! Чувствам се потиснат. Ако продължиш да говориш, няма да изпълня дълга си и това ще бъде по твоя вина. Ако не получа благословии в бъдеще, ти ще си виновен и ти ще понесеш цялата отговорност за това!“. Хората са непостоянни, когато са в ненормално състояние. Понякога ще са способни да страдат и да плащат цената, но друг път ще се оплакват от съвсем малко страдание и дори незначителен проблем ще ги разстрои. Когато са в лошо настроение, вече няма да искат да изпълняват дълга си, да четат Божиите слова, да пеят химни или да посещават събрания и да слушат проповеди. Ще искат просто да останат сами за известно време и ще е невъзможно някой да им помогне или да ги подкрепи. След няколко дни може би ще го преодолеят и ще се почувстват по-добре. Всичко, което не ги удовлетворява, ги кара да се чувстват потиснати. Този тип хора не са ли особено своенравни? (Да, така е.) Те са особено своенравни. Например, ако искат да заспят веднага, ще настояват да го направят. Ще кажат: „Уморен съм и искам да заспя веднага. Когато нямам никаква енергия, трябва да спя!“. Ако някой каже: „Не можеш ли да издържиш още десет минути? Тази задача ще приключи много скоро и тогава всички ще можем да си починем, какво ще кажеш?“. Те ще отговорят: „Не, трябва да си легна на мига!“. Ако някой ги убеди, те неохотно ще издържат още малко, но ще се чувстват потиснати и раздразнени. Често се чувстват потиснати по тези въпроси и не желаят да приемат помощ от братята и сестрите си или да бъдат наблюдавани от водачите. Ако допуснат грешка, не позволяват на другите да ги кастрят. Не желаят да бъдат въздържани по никакъв начин. Мислят си: „Вярвам в Бог, за да мога да намеря щастие. Защо тогава да си създавам трудности? Защо животът ми трябва да е толкова изтощителен? Хората трябва да живеят щастливо. Не бива да обръщат толкова внимание на тези правила и системи. Каква е ползата от това винаги да ги спазваме? Точно сега, в този момент, ще правя каквото си искам. Никой от вас не бива да казва нищо по този въпрос“. Този тип хора са особено своенравни и разпасани: те не си позволяват да търпят никакво въздържане, нито желаят да се чувстват въздържани в каквато и да е работна среда. Те не желаят да се придържат към правилата и принципите на Божия дом, не желаят да приемат принципите, които хората трябва да спазват в поведението си, и дори не желаят да се съобразяват с това, което съвестта и разумът им подсказват, че трябва да правят. Те искат да правят каквото им е угодно, да правят това, което ги прави щастливи, което ще им носи полза и ще им създава удобство. Те смятат, че да живеят с това въздържане би нарушило волята им, че това би било вид самоизтезание, че би било твърде тежко за тях самите и че хората не бива да живеят така. Те смятат, че хората трябва да живеят свободно и волно, безгрижно да се отдават на плътта и желанията си, както и на идеалите и копнежите си. Те смятат, че трябва да се отдават на всичките си идеи, да казват каквото си искат, да правят каквото си искат и да ходят където си искат, без да се съобразяват с последствията или с чувствата на другите хора, и най-вече без да се съобразяват със собствените си отговорности и задължения, или с дълга, който вярващите трябва да изпълняват, с истините реалности, които трябва да отстояват и изживяват, или с жизнения път, който трябва да следват. Хората от тази група хора винаги искат да правят каквото им е угодно в обществото и сред другите хора, но където и да отидат, никога не могат да го постигнат. Те вярват, че Божият дом набляга на човешките права, предоставя на хората пълна свобода и че се грижи за човешката природа, за толерантността и търпимостта към хората. Те смятат, че след като дойдат в Божия дом, би трябвало да могат свободно да се отдават на плътта и желанията си, но тъй като в Божия дом има управленски закони и правила, те пак не могат да правят каквото си искат. Следователно тази тяхна негативна потискаща емоция не може да изчезне дори след като се присъединят към Божия дом. Те не живеят, за да изпълняват някакви отговорности или мисии, или за да станат истински хора. Вярата им в Бог не е свързана с това да изпълнят дълга си на сътворено същество, да завършат мисията си и да постигнат спасение. Независимо сред какви хора се намират, в каква среда се движат или с каква професия се занимават, крайната им цел е да намерят и да задоволят себе си. Целта на всичко, което правят, се върти около това, а самоудовлетворяването е тяхното желание през целия им живот и целта на техния стремеж.

Някои от вас отговарят за приемането на братя и сестри и за приготвянето на храна за тях, и в този случай ти трябва да ги попиташ какво обичат да ядат, да се запиташ какви са принципите и изискванията на Божия дом и след това да ги приемеш съгласно тези два вида принципи. Ако си домакин на хора от Северен Китай, приготвяй повече ястия на пшенична основа, като например кифлички на пара, мандаринови рулца и пълнени кифлички. От време на време може да приготвяш и ориз или оризови нудли, с които се хранят хората от Южен Китай. Всичко това е приемливо. Да предположим, че по-голямата част от хората, които приемаш, са от Южен Китай. Те не обичат ястия на пшенична основа, предпочитат ориз и имат чувството, че не са се хранили, ако няма ориз. Така че, ако си им домакин, трябва да приготвяш ориз по-често и да се увериш, че ястията ти отговарят на вкуса на хората от Южен Китай. Ако си домакин на хора както от Южен, така и от Северен Китай, тогава можеш да приготвяш два вида ястия и да оставиш хората да избират това, което предпочитат, като им дадеш свобода на избор. Приемането на братя и сестри по този начин е в съответствие с принципите — това е много ясен въпрос. Стига мнозинството от хората да са доволни, това е достатъчно. Не трябва да се притеснявате за няколко странни индивида, които са недоволни. Но ако домакинът, не разбира истината и не знае как да се справя с нещата според принципите, а винаги действа според собствените си предпочитания, като приготвя каквато храна иска, без да се замисля дали хората ще я харесат — какъв проблем е това? Това е проблем на прекомерната своенравност и егоизъм. Някои хора са от Южен Китай, а по-голямата част от домакините са от Северен Китай. Те правят ориз всеки ден, без да се съобразяват дали братята и сестрите са свикнали с него, и когато се опиташ да ги кастриш и да им дадеш някакъв съвет, в тях се появява определен вид емоция и сърцето им се съпротивлява, става непокорно и изпълнено с негодувание, и те казват: „Да се готви в Божия дом не е лесно. Да се обслужват тези хора е толкова трудно. Работя усилено от сутрин до вечер, за да ви готвя, но вие сте толкова придирчиви. Какво лошо има в яденето на ориз? Нима ние, южняците, не ядем ориз три пъти на ден? Не е ли това доста хубав начин на живот? По-силни сме от вас и имаме повече енергия. Какво толкова хубаво има в това винаги да ядем нудли и кифлички на пара? Можете ли да се заситите от това? Защо нудлите не са ми вкусни? Защо не се чувствам сит, като ги ям? Е, нищо не мога да направя. Предполагам, че за да изпълня дълга си в Божия дом, ще трябва да го понеса и да се въздържа. Ако не се въздържа, може да бъда заменен или отстранен. Затова просто ще трябва да приготвя нудли и кифлички на пара!“. Те с възмущение следват това всеки ден, като си мислят: „Дори не мога да се храня с ориз. Просто искам да имам ориз на всяко хранене. Без ориз не мога да оцелея, искам да ям ориз!“. Макар че с неохота приготвят нудли и кифлички на пара всеки ден, настроението им е изключително лошо. Защо се чувстват изключително зле? Защото се чувстват потиснати. Мислят си: „Трябва да ви обслужвам и да приготвям храната, която вие обичате да ядете, а не това, което аз искам да ям. Защо винаги трябва да задоволявам вас, а не себе си?“. Чувстват се ощетени, потиснати и смятат че животът им е изтощителен. Отказват да вършат каквато и да е допълнителна работа, а когато вършат малко работа, го правят нехайно. Страхуват се, че ще бъдат заменени или премахнати, ако не свършат никаква работа. Следователно единственото, което могат да правят, е неохотно и без желание да действат и да изпълняват дълга си по този начин, без да изпитват никакви моменти на щастие, свобода или волност. Хората ги питат: „Как се чувстваш, когато приемаш братята и сестрите и им готвиш храна?“. Те отговарят: „Всъщност не е толкова уморително, но се чувствам потиснат“. Хората казват: „Защо се чувстваш потиснат? Имаш ориз, брашно и зеленчуци — имаш всичко. Дори не е нужно да харчиш собствените си пари, за да купиш тези неща. Просто от време на време трябва да се изморяваш и да вършиш малко повече работа от другите хора. Не трябва ли да правиш именно това? Да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си са приятни неща. Те са доброволни. Тогава защо се чувстваш потиснат?“. Те отговарят: „Въпреки че правя тези неща доброволно, не мога да ям ориз много често и не мога да правя каквото си искам, да ям това, което ми харесва и което намирам за вкусно. Страхувам се да не ме критикуват, ако ме видят, че се опитвам да приготвя нещо вкусно за себе си, затова се чувствам потиснат и никога не съм щастлив“. Подобни хора живеят сред потискащи емоции, защото не могат да задоволят желанието си за храна.

Някои хора отглеждат зеленчуци в църковните ферми. Как трябва да го правят? Трябва да засаждат подходящи зеленчукови култури в зависимост от сезоните, климата, температурата и броя на хората, които трябва да изхранват. В Божия дом има правила относно отглеждането на различни зеленчуци, което може да представлява предизвикателство за много хора. Има зеленчуци, които хората обичат да ядат ежедневно, и има такива, които не им харесват. За някои от тях количествата са регламентирани, а други се консумират според сезона. По този начин количеството, което хората могат да изядат, е ограничено. Някои хора си мислеха: „О, никога няма да можем да се насладим напълно на тези зеленчуци. Похапнем малко и те изчезват. Няма достатъчно за всички! Да вземем например чери доматите — всеки път получаваме само една малка шепа и те свършват, преди да успеем да се насладим на вкуса им. Би било чудесно, ако можехме да ги ядем с пълни шепи!“ И така, на едно място, където живеели около десетима души, те засадили двеста стръка чери домати. Започвали да ги ядат с пълни шепи, веднага щом се събудели на сутринта, и продължавали да ги ядат, докато не заспели през нощта. Яденето на чери домати и обикновени домати с пълни шепи и яденето на краставици с цели кошници било толкова вълнуващо за тях. Те чувствали, че това са божествени дни, че са блажени. Такива хора не могат да следват разпоредбите на Божия дом в действията си и не могат да се придържат към научните принципи. Те отказват да слушат когото и да било, дават приоритет на собствените си интереси, във всичко се съобразяват само със себе си и правят каквото им е угодно. В резултат на това, под контрола, надзора и управлението на Божия дом, тези хора, които искаха да ядат плодове с пълни шепи, бяха поставени под ограничение, а някои бяха кастрени. Кажете Ми, как мислите че се чувстват те сега? Не се ли чувстват невероятно разочаровани? Не чувстват ли, че светът е мрачен и че в Божия дом няма любов или топлина? Не се ли чувстват невероятно потиснати? (Така е.) Те постоянно си мислят: „Какво лошо има в това да правя каквото ми е угодно? Не мога ли просто да се наслаждавам на това, че ям някакви зеленчуци? Дори не ми позволяват да ям чери домати с пълни шепи. Колко са стиснати! Божият дом не дава на хората свобода. Ако искаме да ядем чери домати, те ни карат да ги засаждаме според броя на хората, които трябва да бъдат изхранени. Какъв е проблемът да засадя двеста или триста растения? Ако не можем да ги изядем всичките, просто ще ги дадем на животните“. Уместно ли е да ядеш с пълни шепи? Не трябва ли да има умереност и ограничение в това, което консумирате? Порцията от различните храни, създадени от Бог, която хората приемат, трябва да се основава на техния добив и на сезонната наличност. Основните храни трябва да са тези с висок добив, а тези с нисък добив, кратък сезон, кратък период на растеж или ограничени добиви трябва да се консумират в по-малки количества — на някои специфични места хората изобщо не се хранят с тях и не са изгубили нищо. Това е разумно. Хората винаги таят желания и постоянно искат да задоволяват апетита си. Уместно ли е това? Не е уместно винаги да таите желания и апетити. Божият дом има свои правила. Има правила, управление и подходящи системи във всички аспекти на работата в Божия дом. Ако искаш да станеш член на Божия дом, трябва да се придържаш стриктно към неговите правила. Не трябва да сте нагли, а да се научите да се покорявате и да действате по начин, който всички намират за удовлетворителен. Това е съобразено с нивото на съвестта и разума. Никое от правилата на Божия дом не е установено в полза на един-единствен човек. Те са създадени в полза на всички в Божия дом. Те са предназначени да опазят работата и интересите на Божия дом. Тези правила и системи са разумни и ако хората притежават съвест и разум, те трябва да ги следват. Следователно, независимо какво правиш, от една страна, ти трябва да го правиш в съответствие с правилата и системите на Божия дом, а от друга страна, ти имаш също така отговорността и задължението да спазваш всичко това, а не постоянно да действаш въз основа на личните си интереси и гледна точка. Не е ли така? (Така е.) Ако се чувстваш особено потиснат, живеейки и работейки в Божия дом, това не се дължи на някакъв проблем с правилата, системите или методите на управление на Божия дом, а по-скоро е твой личен проблем. Да предположим, че винаги искаш да търсиш самоудовлетвореност и да задоволяваш собствените си желания в Божия дом, и винаги се чувстваш невероятно потиснат, несвободен и ограничен, без никакво спокойствие и радост. Да кажем, че постоянно се чувстваш неудобно и обиден, че не можеш да правиш каквото ти е угодно по какъвто и да е въпрос, че не можеш да се храниш или да се обличаш както си искаш, че не ти е позволено да се обличаш модерно или съблазнително и всеки ден се чувстваш нещастен и неспокоен поради тези неща. Да предположим, че винаги намираш общуването с твоите братя и сестри за неудобно и си мислиш: „Тези хора винаги общуват с мен за истината, това е твърде неприятно! Не искам да се държа по този начин. Искам просто да живея щастливо, доволно и свободно. Чувствам, че не съм толкова щастлив и свободен, колкото съм си представял, че ще бъда, когато вярвам в Бог. Не искам да бъда възпиран от никого. Винаги има хора, които ме управляват и възпират, и се чувствам потиснат“. Хората от този тип не харесват подобна жизнена среда и изпитват неприязън към нея. С цел да получат благословии обаче те нямат друг избор, освен да ѝ се посветят. Те няма къде да изразят разочарованията си, не смеят да извикат и често се чувстват потиснати. Единственото решение, най-добрият метод за справяне с такива хора, е да им кажете: „Можеш да напуснеш. Иди и яж каквото искаш, носи дрехите, които желаеш, живей живота, който харесваш, прави нещата, които желаеш, прави кариерата, която искаш, и преследвай целите и посоката, които желаеш да преследваш. Божият дом не те задържа. Твоите ръце и крака са свободни и волни, както и сърцето ти. Ти не си обвързан с никого. Освен че си се посветил на Божия дом, за да постигнеш определена цел, никой не ти е наложил тези правила, нито ти е казал, че ти следва, необходимо е и трябва да останеш в Божия дом, иначе той ще ти стори нещо“. Казвам ти истината, Божият дом няма да ти стори нищо. Ако искаш да си тръгнеш, можеш да го направиш по всяко време. Просто върни книгите с Божиите слова на църквата и предай каквато работа си свършил до момента. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш. Божият дом не те ограничава, не е твой затвор или арест. Божият дом е свободно място и вратите му са широко отворени. Ако се чувстваш потиснат, това е така, защото не можеш да правиш каквото ти е угодно, а това означава, че това място не е подходящо за теб. Това не е щастливият дом, който искаш да намериш, нито е мястото, в което трябва да останеш. Ако живееш по начин, който е в толкова голям разрез с волята ти, трябва да напуснеш. Разбирате ли? Божият дом никога не принуждава неверниците или онези, които не се стремят към истината. Ако желаеш да се занимаваш с бизнес, да забогатееш, да направиш кариера или да се впуснеш в света и да си създадеш име, това е твой личен стремеж и ти трябва да се върнеш в мирския свят. Божият дом никога не ограничава свободата на хората. Вратите на Божия дом са широко отворени. Неверниците и онези, които не се стремят към истината, могат да излязат и да напуснат Божия дом по всяко време.

Някои хора просто не желаят да изпълняват дълга си и да общуват за истината. Те не са се приспособили към църковния живот, не са в състояние да се адаптират към него и винаги се чувстват особено нещастни и безпомощни. Е, на тези хора бих казал: Трябва да побързаш и да напуснеш. Иди в мирския свят, за да потърсиш собствените си цели и посока и да живееш живота, който следва да живееш. Божият дом никога не принуждава никого. Никои от църковните правила, системи или управленски закони не са насочени към теб като личност. Ако ги намираш за трудни, ако не можеш да ги спазваш и се чувстваш особено нещастен и потиснат, тогава можеш да избереш да напуснеш. Тези, които са способни да приемат истината и да отстояват принципите, са подходящи да останат в църквата. Разбира се, ако чувстваш, че не си подходящ да останеш в Божия дом, ще има ли друго подходящо място за теб? Да, светът е необятен и ще се намери подходящо място за теб. Накратко, ако се чувстваш потиснат тук, ако не можеш да намериш освобождение, ако често искаш да се отпуснеш и винаги има възможност природата ти да избухне, тогава си в опасност и не си подходящ да останеш в Божия дом. Светът е необятен и винаги ще се намери подходящо място за теб. Отдели време, за да го намериш сам. Не е ли това подходящ начин за справяне с този въпрос? Не е ли рационален? (Така е.) Ако тези хора се чувстват толкова неудобно, а ти все още искаш да ги задържиш тук, не постъпваш ли глупаво? Нека им позволим да си тръгнат и да им пожелаем успех в осъществяването на мечтите им, нали? Какви са техните мечти? (Да ядат чери домати с пълни шепи.) Те искат също така да ядат ориз и риба на всяко хранене, през цялата година. Какви други мечти имат? Да се събуждат без принуда всеки ден, да работят, когато си поискат, и никой да не ги управлява или контролира, когато не искат да работят. Не е ли това тяхната мечта? (Така е.) Каква велика мечта! Колко възвишена е тя! Кажете ми, имат ли такива хора добри перспективи? Грижат ли се те за истинската си работа? (Не.) Ако трябва да обобщим, такива хора винаги се чувстват потиснати. Казано направо, желанието им е да угаждат на плътта си и да задоволяват желанията си. Те са твърде егоистични, искат да правят всичко според собствените си капризи и както им харесва, като пренебрегват правилата и не се справят с нещата според принципите, а ги правят просто въз основа на собствените си чувства, предпочитания и желания, и действат според собствените си интереси. На такива хора им липсва нормална човешка природа и те не се занимават с истинската си работа. Хората, които не се занимават с истинската си работа, се чувстват потиснати във всичко, което правят, навсякъде, където отидат. Дори ако живеят сами, пак биха се чувствали потиснати. Казано по-учтиво, тези хора не са обещаващи личности и не се занимават с истинската си работа. По-точно казано, тяхната човешка природа е ненормална и те са малко простовати. Какви са хората, които се занимават с истинската си работа? Това са хора, които се отнасят простичко към основните си нужди като храна, облекло, подслон и транспорт. Стига тези неща да отговарят на нормалния критерий, това им е достатъчно. Те се интересуват повече от своя път в живота, от мисията си като човешки същества, от житейските си възгледи и ценности. За какво размишляват по цял ден безперспективните хора? Винаги размишляват за това как да се измъкнат, как да се изхитрят, за да не поемат отговорност, как да се хранят добре и да се забавляват, как да живеят във физическа лекота и удобство, без да се съобразяват с истинските въпроси. Затова се чувстват потиснати в обстановката и средата на изпълнение на дълга си в Божия дом. Той изисква от хората да усвоят определени общи и професионални знания, свързани с дълга им, за да могат да го изпълняват по-добре. Божият дом изисква от хората често да ядат и пият Божиите слова, за да могат да разберат по-добре истината, да навлязат в истината реалност и да знаят какви са принципите за всяко действие. Всички тези неща, за които Божият дом общува и споменава, се отнасят до теми, практически въпроси и др., които попадат в обхвата на живота на хората и в изпълнението на техния дълг, и имат за цел да им помогнат да се занимават с истинската си работа и да вървят по правилния път. Тези хора, които не се занимават с истинската си работа и правят каквото си искат, не желаят да правят тези истински неща. Крайната цел, която искат да постигнат, като правят каквото си искат, е физическо удобство, удоволствие и лекота, както и да не бъдат ограничавани или ощетявани по никакъв начин. Това включва възможността да ядат достатъчно от всичко, което искат, и да правят каквото си поискат. Именно поради качеството на тяхната човешка природа и вътрешните им стремежи те често се чувстват потиснати. Както и да общувате с тях за истината, те няма да се променят и тяхната потиснатост няма да изчезне. Точно такъв тип хора са те — просто неща, които не се занимават с истинската си работа. Макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло или че са лоши хора, и че единствено не са спазили принципите и правилата, в действителност в тяхната природа същност е да не се занимават с истинската си работа или да не следват правилния път. На такива хора им липсват съвестта и разума на нормалната човешка природа и те не могат да достигнат интелигентността на нормалната човешка природа. Те не обмислят, не разглеждат и не преследват целите, които хората с нормална човешка природа е редно да преследват, нито житейските нагласи и методите на съществуване, които хората с нормална човешка природа би трябвало да възприемат. Техните умове всеки ден са изпълнени с мисли как да намерят физическа лекота и удоволствие. В жизнената среда на църквата обаче те не могат да задоволят физическите си предпочитания и затова се чувстват неудобно и потиснати. Ето как се появяват тези техни емоции. Кажете Ми, дали такива хора не водят изтощителен живот? (Да, така е.) Окаян ли е животът им? (Не, не е окаян.) Точно така, не е окаян. Меко казано, това са хора, които не се занимават с истинската си работа. Кои са хората в обществото, които не се занимават с истинската си работа? Това са лентяи, глупаци, мързеливци, хулигани, грубияни и безделници — този тип хора. Те не желаят да усвояват нови умения или способности и не искат да се занимават със сериозна кариера или да си намерят работа, за да могат да се справят. Те са лентяите и безделниците на обществото. Те проникват в църквата, след което искат да получат нещо даром и да вземат своя дял от благословиите. Те са опортюнисти. Никога не желаят да изпълняват дълга си. Ако нещата не се случват по техния начин, дори малко да се разминават, те се чувстват потиснати. Винаги желаят да живеят свободно, не искат да извършват никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре и да носят хубави дрехи, да ядат каквото си пожелаят и да спят, когато си поискат. Смятат, че когато дойде такъв ден, той със сигурност ще бъде прекрасен. Не искат да понасят дори и малко трудности и желаят да имат живот в разточителство. Тези хора дори намират живота за изтощителен. Те са обвързани с негативни емоции. Често се чувстват уморени и объркани, защото не могат да правят каквото си поискат. Не искат да се занимават с истинската си работа или да се справят с истинските си дела. Не искат да се задържат на дадена работа и да я вършат постоянно от начало до край, да я приемат за своя професия и дълг, за свое задължение и отговорност. Не искат да я завършат и да постигнат резултати или да я свършат на възможно най-доброто ниво. Никога не са мислили по този начин. Искат просто да действат нехайно и да използват дълга си като средство за изкарване на прехраната. Когато се сблъскат с малко натиск или някаква форма на контрол, или когато им се наложи да спазват малко по-високо изискване, или когато ги накарат да поемат малко отговорност, те се чувстват неудобно и потиснато. Тези негативни емоции се пораждат в тях, животът им се струва изтощителен и те са нещастни. Една от основните причини, поради които животът им се струва изтощителен, е че на такива хора им липсва разум. Разумът им е засегнат, прекарват целия ден, отдавайки се на фантазии, живеят в сън, в облаците, винаги си представят най-невъобразими неща. Ето защо е много трудно да се реши проблемът с тяхната потиснатост. Те не се интересуват от истината, те са неверници. Единственото, което можем да направим, е да ги помолим да напуснат Божия дом, да се върнат в света и да намерят своето място на лекота и удобство.

Тези, които наистина вярват в Бог, са хора, които се занимават със своята истинска работа, желаят да изпълняват дълга си, способни са да се заемат с дадена работа и да я вършат добре според заложбите си и правилата на Божия дом. Разбира се, в началото може да е трудно да се адаптираш към този живот. Може да се чувстваш физически и психически изтощен. Ако обаче наистина имаш решителност да сътрудничиш и желание да станеш нормален и добър човек и да постигнеш спасение, тогава трябва да платиш известна цена и да позволиш на Бог да те дисциплинира. Когато изпитате желание да сте своенравни, трябва да се опълчите срещу него и да се избавите от него, като постепенно намалявате своеволието и егоистичните си желания. Трябва да търсите Божията помощ за решаващи въпроси, в решителни моменти и при решаване на важни задачи. Ако наистина имаш решителност, тогава трябва да помолиш Бог да те укорява и дисциплинира, и да те просветли, за да можеш да разбереш истината, и така ще постигнеш по-добри резултати. Ако наистина имаш решителност и се молиш на Бог в Негово присъствие и Го умоляваш, Бог ще действа. Той ще промени състоянието и мислите ти. Ако Светият Дух свърши малко от делото Си, малко да те води и малко да те просветли, сърцето ти ще се промени и състоянието ти ще се преобрази. Когато тази трансформация настъпи, ще почувстваш, че не е потискащо да живееш по този начин. Потиснатото ти състояние и емоции ще се преобразят и облекчат, ще бъдат по-различни от преди. Ще почувствате, че този начин на живот не е уморителен. Ще намерите удоволствие да изпълнявате дълга си в Божия дом. Ще почувствате, че е хубаво да живеете, да се държите и да изпълнявате дълга си по този начин, да понасяте трудности и да плащате цена, да спазвате правилата и да вършите нещата въз основа на принципите. Ще почувствате, че това е животът, който нормалните хора би трябвало да имат. Когато живеете според истината и изпълнявате дълга си добре, ще почувствате, че сърцето ви е стабилно и спокойно и че животът ви е смислен. Ще си помислите: „Защо не знаех това преди? Защо бях толкова своенравен? Преди живеех според философиите и нрава на Сатана, не живеех нито като човек, нито като дух, и колкото повече живеех, толкова по-мъчително се чувствах. Сега, когато разбирам истината, мога да се отърва донякъде от покварения си нрав и да почувствам истинско спокойствие и радост от живота, прекаран в изпълнение на дълга и практикуване на истината!“. Дали тогава настроението ви няма да се е променило? (Да, така е.) След като осъзнаеш защо преди си чувствал живота си потискащ и нещастен, след като откриеш първопричината за страданието си и разрешиш проблема, ще има надежда да се промениш. Щом се стремиш към истината, полагаш повече усилия в Божиите слова, общуваш повече за истината и слушаш свидетелствата за преживявания на твоите братя и сестри, ще имаш по-ясен път и тогава състоянието ти няма ли да се подобри? Ако състоянието ти се подобри, потискащите ти емоции постепенно ще отшумяват и вече няма да те впримчват. Разбира се, при особени обстоятелства или контекст могат да се появят внезапни чувства на потиснатост и болка, но щом търсиш истината, за да ги преодолееш, тези потискащи емоции ще изчезнат. Ще си способен да използваш своята искреност, пълна сила и преданост, докато изпълняваш дълга си, и ще имаш надежда за спасение. Ако си в състояние да преминеш през такава трансформация, тогава не е необходимо да напускаш Божия дом. Способността ти да преминеш през тази трансформация ще докаже, че за теб все още има надежда — надежда за промяна, надежда за спасение. Тя ще докаже, че все още си член на Божия дом, но твърде дълго и твърде дълбоко си бил под влиянието на различни егоистични мотиви и лични съображения или на различни лоши навици и идеи, които са направили съвестта ти безучастна и безчувствена, разклатили са логиката ти и са подкопали чувството ти за срам. Ако можеш да преминеш през такава трансформация, Божият дом ще те приветства да останеш, да изпълниш дълга си, да осъществиш мисията си и да завършиш задълбочено текущата си работа. Разбира се, на хората, които изпитват тези негативни емоции, може да се помогне само с любящо сърце. Ако човек постоянно отказва да приеме истината и не се покайва, въпреки многократните увещания, трябва да се сбогуваме с него. Но ако някой наистина желае да се промени, да направи обрат, да обърне посоката си, горещо го приветстваме да остане. Стига да има истинско желание да остане и да промени предишните си подходи и начини на живот, да е способен постепенно да претърпи трансформация, докато изпълнява дълга си, и да става все по-добър в изпълнението на дълга си с течение на времето, тогава ние приветстваме такива хора да останат и се надяваме, че ще продължат да се подобряват. Изразяваме и голямо пожелание към тях: пожелаваме им да преодолеят негативните си емоции, да не бъдат повече впримчени в тях или обгърнати от тяхната сянка, а да се занимават с истинската си работа и да вървят по правилния път, като действат и живеят така, както нормалните хора би трябвало да правят според Божиите изисквания, и постоянно да изпълняват дълга си в Божия дом според Неговите изисквания, без повече да се носят по течението на живота. Пожелаваме им светло бъдеще и да не правят повече каквото си искат, да не се занимават само с търсене на удоволствия и физически наслади, а да мислят повече за нещата, свързани с изпълнението на дълга им, с пътя, по който вървят в живота, и с нормалната човешка природа. От все сърце им пожелаваме да живеят щастливо, свободно и волно в Божия дом, да изпитват ежедневно спокойствие и радост, да чувстват топлина и удоволствие от живота си тук. Не е ли това най-голямото пожелание? (Да, така е.) Аз завърших пожеланието си и приканвам всички вас да отправите своите сърдечни пожелания към тях. (Нашето сърдечно пожелание е те да живеят щастливо, свободно и волно в Божия дом, като изпитват ежедневно спокойствие и радост и чувстват топлина и удоволствие от живота си тук.) Какво друго? Какво ще кажете да им пожелаем искрено да не живеят повече в плен на потискащите емоции? (Да.) Това е Моето пожелание. Имате ли вие някакви други пожелания за тях? (Сърдечното ми пожелание е да са способни да се занимават с истинската си работа, като непрекъснато се усъвършенстват в изпълнението на дълга си.) Това добро пожелание ли е? (Да.) Има ли други пожелания? (Моето сърдечно пожелание е те скоро да могат да започнат да изживеят нормалната човешка природа.) Това пожелание може да не е много възвишено, но мисля, че е практично. Човешките същества би трябвало да изживеят нормалната човешка природа и да не се чувстват потиснати. Защо не сме способни да понасяме трудностите, които другите могат да понасят? Ако човек притежава съвестта, разума и чувството за срам на нормалната човешка природа, както и стремежите, методите на съществуване и правилните цели в стремежа си, които нормалните хора би трябвало да имат, той няма да се чувства потиснат. Не е ли това доста добро пожелание? (Така е.) Имате ли нещо друго? (Сърдечното ми пожелание е те да си сътрудничат хармонично с братята и сестрите си, да чувстват Божията любов в Неговия дом и да действат според принципите на Божия дом.) Възвишено ли е това изискване? (Не.) Тъй като не е възвишено, лесно ли е да се постигне? Да чувстваш любовта на Божия дом по-скоро е съгласно действителността. От това се нуждаят тези хора, нали? (Да.) Изискванията към такива хора не са високи. На първо място, те трябва да притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа. Не бива да бездействат или да се носят по течението на живота. Трябва да се научат да живеят, да се занимават с истинската си работа, да поемат отговорностите и дълга си. След това трябва да се научат как да живеят, да изживяват нормална човешка природа и да изпълняват добре отговорностите и дълга си. По този начин ще са способни да почувстват удобство, спокойствие и радост в Божия дом и ще желаят да живеят и да изпълняват дълга си тук. След като се освободят от потискащите си негативни емоции, малко по малко ще могат да се стремят към истината и да си сътрудничат хармонично с другите. Това са изискванията към такива хора. Независимо от възрастта им, ние нямаме големи пожелания или високи изисквания към тях, а само тези, за които говорихме. На първо място, те трябва да се научат да се занимават с истинската си работа, да поемат отговорностите и задълженията на възрастен и нормален човек, а след това да се научат да спазват правилата, да приемат управлението, надзора и кастренето в Божия дом и да изпълняват добре дълга си. Това е правилната нагласа, която човек със съвест и разум трябва да възприеме. На второ място, те трябва да имат правилно разбиране и познаване на отговорностите, задълженията, мислите и гледните точки, които включват съвестта и разума на нормалната човешка природа. Трябва да се отървеш от своите негативни емоции и потиснатост и да посрещаш правилно различните трудности, които възникват в живота ти. За теб това не са допълнителни неща или бреме, или окови, а по-скоро нещо, което ти като нормален възрастен човек трябва да понасяш. Това означава, че всеки възрастен човек, независимо от пола, независимо от заложбите си, независимо от това колко си компетентен или какви таланти притежаваш, трябва да понася всички неща, които възрастните хора би трябвало да понасят, включително средата на живот, към която възрастните трябва да се приспособят, отговорностите, задълженията и мисиите, които трябва да поемаш, и работата, която трябва да свършиш. Първо, трябва да приемеш тези неща положително, вместо да очакваш другите да те обличат и хранят, или да разчиташ на плодовете на чуждия труд, за да се прехранваш. Освен това трябва да се научиш да се приспособяваш и да приемаш различни видове правила, разпоредби и управление, да приемаш управленските закони на Божия дом и да се научиш да се приспособяваш към съществуването и живота сред други хора. Трябва да притежаваш съвестта и разума на нормалната човешка природа, да подхождаш правилно към хората, събитията и нещата около теб, правилно да се справяш с различните проблеми, с които се сблъскваш, както и да ги разрешаваш правилно. Това са все неща, с които един човек с нормална човешка природа трябва да се справя. Може също така да се каже, че това е животът и средата на живот, с които един възрастен човек би трябвало да се сблъска. Например като възрастен човек трябва да разчиташ на собствените си способности, за да издържаш и изхранваш семейството си, независимо колко труден може да бъде животът ти. Това е изпитанието, което трябва да понесеш, отговорността, която трябва да поемеш, и задължението, което трябва да изпълниш. Трябва да поемеш отговорностите, които един възрастен би трябвало да поеме. Независимо колко страдания понасяш или колко висока цена плащаш, независимо колко тъжен се чувстваш, трябва да преглътнеш оплакванията си и не бива да проявяваш негативни емоции или да се оплакваш от някого, защото това е нещо, което се очаква от възрастните да понесат. Като възрастен трябва да поемеш тези неща — без да се оплакваш или противопоставяш, и най-вече без да ги избягваш или отхвърляш. Да се носиш по течението на живота, да бездействаш, да правиш нещата както ти харесва, да бъдеш своенравен или капризен, да правиш това, което искаш, и да не правиш това, което не искаш — това не е нагласата, която един възрастен човек трябва да има в живота. Всеки възрастен човек трябва да поеме отговорностите си на възрастен, независимо колко голям е натискът, с който се сблъсква, като например изпитания, болести и дори различни затруднения — това са неща, които всеки трябва да преживее и понесе. Те са част от живота на нормалния човек. Ако не можеш да понасяш натиск или страдания, това означава, че си твърде крехък и безполезен. Който живее, трябва да понася това страдание, и никой не може да го избегне. Независимо дали в обществото, или в Божия дом, то е еднакво за всички. Това е отговорността, която трябва да понесеш, тежкото бреме, което един възрастен трябва да носи, нещото, което трябва да понася и което не бива да избягва. Ако винаги се опитваш да избягаш или да се отървеш от всичко това, тогава твоите потискащи емоции ще излязат наяве и винаги ще те впримчват. Ако обаче можеш правилно да разбереш и да приемеш всичко това и да го разглеждаш като необходима част от твоя живот и съществуване, тогава тези въпроси не би трябвало да са причина за появата на негативни емоции у теб. От една страна, трябва да се научиш да поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните би трябвало да имат и да поемат. От друга страна, трябва да се научиш да съжителстваш хармонично с другите в твоята жизнена и работна среда с нормална човешка природа. Не прави просто това, което ти харесва. Каква е целта на хармоничното съжителство? Тя е да свършиш по-добре работата и да изпълниш по-добре задълженията и отговорностите, които ти, като възрастен човек, би трябвало да свършиш и да изпълниш, да сведеш до минимум загубите, причинени от проблемите, с които се сблъскваш в работата си, и да постигнеш максимални резултати и ефективност в нея. Ето какво би трябвало да постигнеш. Ако притежаваш нормална човешка природа, трябва да постигнеш това, когато работиш сред хората. Що се отнася до натиска в работата, независимо дали той идва от Горното или от Божия дом, или е натиск, оказван върху теб от твоите братя и сестри, той е нещо, което трябва да понесеш. Не можеш да кажеш: „Натискът е твърде голям, затова без мен. Аз търся просто спокойствие, лекота, щастие и удобство в изпълнението на моя дълг и в работата в Божия дом“. Това няма да проработи. Това не е мисъл, която един нормален възрастен човек трябва да притежава, а Божият дом не е място, където да отдаваш на удобство. Всеки човек поема определен натиск и риск в живота и в работата си. Във всяка работа, особено в изпълнението на дълга ти в Божия дом, трябва да се стремиш към оптимални резултати. На по-високо ниво това е учението и изискването на Бог. На по-ниско ниво това е отношението, гледната точка, критерият и принципът, които всеки човек трябва да възприеме в поведението и действията си. Когато изпълняваш дълга си в Божия дом, трябва да се научиш да спазваш неговите правила и системи, да се научиш да изпълняваш, да научиш правилата и да се държиш добре. Това е съществена част от поведението на човека. Не бива да прекарваш цялото си време в развлечения, вместо да работиш, да не се замисляш сериозно за нищо и да пропиляваш дните си, да се занимаваш с неправомерни неща и да се стремиш към собствения си начин на живот, както правят невярващите. Не карай другите да те презират, не ставай трън в очите им, не ги дразни, не карай всички да те отбягват или да те отхвърлят и не се превръщай в пречка или спънка за всяка работа. Такива са съвестта и разумът, които един нормален възрастен човек трябва да притежава, и отговорността, която всеки нормален възрастен човек трябва да носи. Това са част от нещата, които трябва да направиш, за да носиш тази отговорност. Разбирате ли? (Да.)

Ако си човек с решителност, ако можеш да считаш отговорностите и задълженията, които хората трябва да носят, нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да постигнат, и нещата, които възрастните трябва да осъществят, като цели и задачи на твоя стремеж, и ако можеш да поемеш отговорностите си, тогава независимо каква цена ще платиш и каква болка ще изтърпиш, няма да се оплакваш, и щом признаеш, че това са Божиите изисквания и намерения, ще си способен да понесеш всяко страдание и да изпълниш добре дълга си. В този момент какво щеше да е душевното ти състояние? Щеше да е различно. Щеше да чувстваш спокойствие и стабилност в сърцето си и да изпитваш наслада. Виждаш ли, хората чувстват спокойствие и радост в сърцата си и изпитват наслада само от това, че се стремят да изживяват нормална човешка природа и да изпълняват отговорностите, задълженията и мисията, които хората с нормална човешка природа трябва да носят и поемат. Те дори не са достигнали етапа, в който се занимават с делата си според принципите и получават истината, а вече са претърпели известна промяна. Именно тези хора притежават съвест и разум. Те са порядъчни хора, които могат да преодолеят всяка трудност и да се заемат с всяка задача. Те са добрите войници на Христос, преминали са през обучение и никоя трудност не може да ги победи. Кажете Ми, какво мислите за такова поведение? Нима тези хора не притежават сила на духа? (Да, така е.) Те имат сила на духа и хората им се възхищават. Дали все пак ще се чувстват потиснати? (Не.) Тогава как са променили потискащите си емоции? Каква е причината тези емоции на потиснатост нито да ги притесняват, нито да ги застигат? (Защото обичат положителните неща и поемат бреме при изпълнение на дълга си.) Точно така, става въпрос за това да се занимаваш със същинската си работа. Когато хората мислят за правилните неща и когато съвестта и разумът на нормалната човешка природа, както и чувството за отговорност и чувството за мисия, които притежават, влизат в действие, те се справят добре, независимо къде са поставени. Могат да успеят във всяка задача, без да се потискат, притесняват или депресират. Смяташ ли, че Бог благославя такива хора? Дали хората, които притежават такава съвест, разум и нормална човешка природа, биха срещнали трудности в това да се стремят към истината? (Не.) Въз основа на стремежите, гледните точки и методите на съществуване на нормалната човешка природа стремежът към истината няма да е много труден за тях. Когато хората стигнат дотук, те не са далеч от разбирането на истината, от практикуването на истината, от извършването на действия според истините принципи и от навлизането в истината реалност. Какво означава тук „не са далеч“? Означава, че техният възглед за поведението им и методът на съществуване, който са избрали, са напълно положителни и активни, като по същество са съобразени с нормалната човешка природа, която Бог изисква. Това означава, че те са достигнали критериите, определени от Бог. След като покрият тези критерии, подобни хора ще могат да разбират истината, когато я чуят, и ще се затрудняват много по-малко да практикуват истината. За тях ще бъде лесно да навлязат в истината реалност и да действат според истините принципи. Като цяло, колко аспекта има в това, което хората с нормална човешка природа би следвало да правят? Общо взето са три. Кои са те? Кажете Ми. (Първият е свързан с това да се научим да поемаме отговорностите и задълженията, които един възрастен човек трябва да има и да поема. Вторият е свързан с това да се научим да съжителстваме хармонично с другите хора в своята жизнена и работна среда с нормална човешка природа, а не да правим каквото ни е угодно. И третият е свързан с това да се научим да спазваме Божиите учения в рамките на разума на нормалната човешка природа и да се придържаме към нагласите, гледните точки, критериите и принципите, които човек трябва да има в поведението си, което означава да спазваме правилата.) Тези три аспекта са това, което хората с нормална човешка природа би следвало да притежават. Ако хората започнат да мислят и да се съсредоточават върху тези аспекти, и да работят усилено за тях, те ще започнат да се занимават със същинската си работа. Дали тогава все още ще изпитват негативни емоции? Все още ли ще се чувстват потиснати? Когато се заемеш със същинската си работа и се занимаваш с подходящите си дела, като поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните хора би трябвало да поемат, ще имаш толкова много неща за вършене и мислене, че ще бъдеш изключително зает. Особено тези, които в момента изпълняват дълга си в Божия дом, те имат ли време да се чувстват потиснати? Нямат време. И така, какъв е проблемът при онези, които се чувстват потиснати, изпадат в лошо настроение и се чувстват унили или депресирани всеки път, когато се сблъскат с нещо малко неприятно? Той е, че те не се занимават със същинските неща и бездействат. И че не се занимават със същинската работа и не виждат нещата, които следва да правят, затова умът им бездейства и мислите им вилнеят. Мислят, мислят, без да имат път, по който да поемат, затова се чувстват потиснати. Колкото повече мислят, толкова по-огорчени и безпомощни се чувстват и толкова по-малко път имат. Колкото повече мислят, толкова повече се чувстват така, сякаш животът им не струва, чувстват се нещастни и още по-тъжни. Те са безсилни да се освободят и в крайна сметка попадат в капана на тези емоции на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Всъщност този проблем е лесен за разрешаване, защото има толкова много неща, които следва да направиш, толкова много същински въпроси, за които трябва да мислиш и да обмисляш, че няма да имаш време да мислиш за онези безполезни неща, за онези свързани с удоволствието дейности. Хората, чиито умове са толкова празни, че мислят за такива неща, предпочитат да се отпуснат, вместо да работят, те са ненаситни безделници и не се занимават със същинската си работа. Онези, които не се занимават със същинската си работа, често се оказват в капана на потискащите емоции. Тези хора не се занимават с правилните неща, докато има куп важни въпроси, с които трябва да се заемат, но те не мислят за тях и не действат по тях. Вместо това намират време да оставят ума си да блуждае, да се оплакват и да стенат за физическото си тяло, да се тревожат за бъдещето си и да се тормозят за болката, която са изтърпели, и за цената, която са платили. Когато не могат да разрешат всичко това, когато не могат да го понесат или да намерят отдушник за тези разочарования, те се чувстват потиснати. Страхуват се, че ще загубят благословиите, когато мислят да напуснат Божия дом, страхуват се, че ще отидат в ада, ако вършат зло, и също така не желаят да се стремят към истината или да изпълнят правилно дълга си. В резултат на това се чувстват потиснати. Не е ли така? (Така е.) Точно така. Ако човек се занимава със същинската си работа и следва правилния път, тези емоции няма да се появят. Дори ако понякога изпитва потискащи емоции поради временни специални обстоятелства, те ще бъдат само преходни настроения, защото хората с правилния начин на живот и с правилния възглед за съществуването бързо ще преодолеят тези негативни емоции. В резултат на това няма да се оказваш често в капана на емоциите на потиснатост. Това означава, че такива емоции на потиснатост няма да те притесняват. Може да изпитваш временни лоши настроения, но няма да си в капана им. Това подчертава значението на стремежа към истината. Ако се стремиш да се занимаваш със същинската си работа, ако поемаш отговорностите, които възрастните следва да поемат, и ако се опитваш да имаш нормален, добър, положителен и активен начин на съществуване, тогава няма да проявиш тези негативни емоции. Тези потискащи емоции няма да те намерят или да се вкопчат в теб.

И така, завършихме общението за проблема и трудността при преодоляването на потиснатостта, който включва трите аспекта, споменати по-рано. От все сърце пожелаваме на онези, които са оплетени от емоциите на потиснатост, и на онези, които са в капана на емоциите на потиснатост, но желаят да се освободят от тях, повече да не бъдат контролирани от тези емоции. Надяваме се, че скоро ще могат да излязат от негативните емоции на потиснатост и да изживеят нормалното човешко подобие, като възприемат нормален и правилен начин на съществуване. Това добро пожелание ли е? (Да.) Тогава и вие трябва да си го пожелаете. (Желаем онези, които са оплетени от емоциите на потиснатост, и онези, които са в капана на емоциите на потиснатост, но желаят да се освободят от тях, повече да не бъдат контролирани от тези емоции. Надяваме се, че скоро ще могат да излязат от негативните емоции на потисност и да изживеят нормалното човешко подобие, като възприемат нормален и правилен начин на съществуване.) Това пожелание е реалистично. Сега, след като изразихме пожеланията си, дали тези хора ще могат да се освободят от емоциите на потиснатост, в крайна сметка зависи от техния личен избор — това би трябвало да е лесно нещо. Всъщност това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават. Ако човек има достатъчно силна решителност и желание да се стреми към истината и положителните неща, тогава за него ще бъде лесно да се освободи от емоциите на потиснатост. Това няма да е трудна задача. Ако на някого не му харесва да се стреми към истината и към положителните неща и ако не харесва положителните неща, нека остане в капана на емоциите на потисност. Не му обръщайте внимание. Вече не е необходимо да изразяваме пожелания за него, нали така? (Да.) Това е друг начин за справяне със ситуацията. За всеки проблем има решение и всичко може да бъде разгледано и разрешено въз основа на истините принципи и действителните обстоятелства на хората. Приключихме с пожеланията си за днес и общувахме обстойно по няколко различни ситуации. Казахме всичко, което трябва да се каже за този тип хора, така че нека приключим тази дискусия тук.

12 ноември 2022 г.