След като сте вярвали в Бог през всичките тези години, чувствали ли сте постоянната промяна, която настъпва у хората и в нещата около вас, както и в ситуацията във външния свят? Особено през последните няколко години видели ли сте някакви големи промени? (Да.) Видели сте ги. И стигнахте ли до някакво заключение за това? (Божието дело наближава своя край.) Точно така, Божието дело наистина наближава своя край, а хората, събитията, нещата и средата около вас са в състояние на постоянна промяна. Например преди в тази група имаше десет души, а сега са осем. Какво стана с другите двама? Единият бе отпратен надалеч, а другият бе заменен в дълга си. Всички различни типове хора в църквата непрекъснато се променят и непрекъснато биват разобличавани. В началото някои хора изглеждат много ентусиазирани, но след известно време изведнъж стават слаби и толкова негативни, че не могат да продължат. Ентусиазмът, пламенната енергия и така наречената преданост, които са имали в началото, са изчезнали, решимостта им да понасят страдания е изчезнала, те изобщо не се интересуват от вярата в Бог и изведнъж изглеждат като напълно различни хора и никой не знае защо това е така. Средата също непрекъснато се променя. Какви промени се случват в средата на хората? На някои места средата е враждебна и преследването е жестоко, затова хората вече не могат да се събират заедно или да контактуват с братята и сестрите си. На други места средата е малко по-добра и по-безопасна. На трети места средата за изпълнение на дълга и условията на живот са малко по-благоприятни, по-спокойни и по-стабилни, отколкото са били преди, а хората там са много по-добре от онези, които са били там преди. Всички те искрено отдават всичко на Бог, има повече хора, които са способни да понесат страданието и да платят цената, всички работни проекти се развиват по-гладко, работата напредва по-ефективно, а наблюдаваните резултати и ефекти са по-оптимистични и по-задоволителни. Освен това плановете, формите, начините и методите, по които се осъществяват работните проекти, непрекъснато се подобряват. Накратко, макар че хората виждат, че непрекъснато се появяват всякакви грешни и негативни хора, събития и неща, разбира се, има и всякакви добри, правилни и положителни хора, събития и неща, които се появяват непрекъснато. Когато хората живеят в такава социална среда, в която постоянно се редуват и променят различни положителни и негативни неща, в действителност тези, които накрая получават ползи, са онези, които силно желаят Бог, стремят се към истината и копнеят за нея. Те са онези, които копнеят за светлина и справедливост, докато хората, които не се стремят към истината, които се отдават на порока и които изпитват неприязън към истината, са разобличени, отстранени и изоставени по отношение на различни хора, събития, неща и среди. При положение че всички тези различни среди, хора и събития са разобличени и че непрекъснато се появяват нови среди, хора и събития, какво е Божието намерение? След като през всичките тези години сте вярвали в Бог, имате ли разбиране за това? Най-малкото чувствате ли, че Бог устройва всичко това и че Бог винаги е направлявал тези неща? (Да.) Целта и смисълът Бог да прави всичко това е да даде възможност на онези, които Го следват, да си извлекат поуки, да растат в прозрението и в преживяването си и по този начин постепенно да навлязат в истината реалност. Вие самите постигнали ли сте това? Независимо колко заети са хората с работа или колко благоприятна или враждебна е тяхната среда, тяхната цел във вярата им в Бог е неизменно да се стремят към истината. Хората не бива да забравят да се стремят към истината, защото са заети с работа, защото са заети с неща или защото искат да избегнат враждебната си среда, или да забравят, че всички тези ситуации са подредени от Бог, или да забравят, че Божието намерение е те да се поучат от тези различни ситуации, да се научат как да разпознават всякакви хора, събития и неща, да разбират истината, да израснат в проницателността и да познаят Бог. Всички вие трябва да направите сериозна равносметка дали сте постигнали тези неща.

През последните години работата на църквата е изключително натоварена и затова преместването и пренасочването, както и разкриването, отстраняването и изчистването на членове от всяка група се случва сравнително често. В процеса на извършване на тази работа преместването на членове на екипи се случва особено често и е с широк обхват. Независимо колко премествания се случват или колко се променят нещата обаче, решимостта да се стремят към истината у тези, които наистина вярват в Бог и Го желаят, не се променя, желанието им за постигане на спасение не се променя, вярата им в Бог не отслабва и те винаги се развиват в добра посока и продължават упорито да изпълняват дълга си до днес. Има и хора, които са дори много по-добри от това, които чрез постоянното пренасочване намират своето правилно място и се научават как да търсят принципите в дълга си. Онези, които не се стремят към истината, които не обичат положителните неща и които изпитват неприязън към истината, не се справят добре обаче. Някои хора в момента си налагат да продължават да изпълняват дълга си, но всъщност във вътрешното им състояние вече е настъпила пълна бъркотия и те са напълно депресирани и негативни. Те обаче все още не са напуснали църквата и изглеждат така, сякаш вярват в Бог и все още изпълняват дълга си, но в действителност сърцата им са се променили и те са се отклонили от Бог и са Го изоставили. Някои хора се женят и се връщат у дома, за да живеят живота си, като си казват: „Не мога да си позволя да пропилея младостта си. Младостта е само веднъж и аз категорично не мога да я пропилея! Вярвам в сърцето си, че има бог, но не мога да бъда толкова наивен като вас — да жертвате младостта си, за да се стремите към истината. Трябва да се оженя и да живея живота си. Животът е кратък и младостта продължава само няколко години. Животът свършва за миг. Просто не мога да пропилея младостта си тук. Преди младостта ми да си отиде, мога да бъда безгрижен и да живея пълноценно няколко години“. Някои хора продължават да преследват мечтите си да станат богати. Други продължават да преследват служебна кариера и да осъществят мечтата си да са чиновници или бюрократи. Трети преследват благополучието да имат деца, затова си вземат жена, която може да им роди синове. Някои хора са преследвани заради вярата си в Бог, преследвани са години наред, докато отслабнат и се разболеят, след което изоставят дълга си и се връщат у дома, за да доживеят оставащите им години. Положението на всеки е различно. Някои хора напускат по собствено желание и имената им биват заличени от списъка, някои са неверници, които биват премахнати, а други вършат какви ли не злодеяния и биват отлъчени. Какво се крие в костите на всички тези хора? Каква е тяхната същност? Видели ли сте я ясно? Чувстваш ли се дълбоко докоснат всеки път, когато историите на тези хора достигнат до ушите ти? Може би си мислиш: „Как можаха да стигнат дотук? Как можаха да паднат толкова ниско? Преди не бяха такива, бяха прекрасни, но как може да се променят толкова бързо?“. Тези неща не могат да бъдат разгадани или разбрани, колкото и да размишлявате върху тях. Обмисляте ги известно време и си мислите: „Този човек не обича положителните неща, той е неверник“. След известно време нещата, които тези хора правят, тяхното представяне, поведение, някои техни думи и забележки, както и техните стремежи избледняват в съзнанието ти или в съзнанието на хората, а след това забравяш за тях и малко по малко чувствата ти към тях изчезват. Когато такива хора, събития или неща се появят отново, ти отново си мислиш: „О, това е немислимо! Как са могли? Те не бяха такива преди, просто не мога да го проумея“. Отново изпитвате същите неща и имате същото разбиране. Кажете Ми, срамно ли е, че тези хора биват разобличени и отстранени? (Не.) Не ви ли липсват тези хора? (Не.) Не заставате ли на тяхна страна? (Не.) Тогава вие трябва да сте много безмилостни. Как така всички вие не проявявате никакво съчувствие? Те са напуснали църквата. Как така не се застъпвате за тях и не изпитвате съчувствие или състрадание към тях? Как така не се смилявате над тях? Нима просто сте неспособни на съчувствие? Безмилостни ли сте? (Не.) Кажете Ми, това уместен начин ли е за Божия дом да се справя с такива хора? (Да.) Защо е уместен? Кажете Ми. (Тези хора са вярвали в Бог в продължение на толкова много години и са чули толкова много истини, а сега се държат по такъв начин, предават Бог и се отклоняват от Него. Това показва, че те са неверници, които не заслужават нашето съжаление и не си струва да тъжим за тях.) И така, когато са започнали да вярват в Бог, те са били изпълнени с ентусиазъм, отказвали са се от домовете си, от работата си, често са правили приношения и са поемали рисковани задачи за Божия дом. Както и да ги погледнете, всички те искрено са отдавали всичко на Бог. И защо са се променили сега? Дали защото Бог не ги е харесвал и ги е използвал от самото начало? (Не.) Бог се отнася справедливо и еднакво към всеки и дава възможности на всички. Всички те са живели църковен живот, яли са и са пили Божиите слова и са живели подсигурени и поени от Бог и Той им е бил пастир, така че защо са се променили толкова много? Поведението им, когато за пръв път са започнали да вярват в Бог, и поведението им в момента, в който напускат църквата, е такова, сякаш това са двама души. Бог ли ги е накарал да загубят надежда? Божият дом или Божиите дела ли са ги накарали да изпитат горчиво разочарование? Бог, словата, които Той изрича, или делата, които Той върши, ли са накърнили тяхното достойнство? (Не.) Тогава каква е причината? Кой може да обясни това? (Мисля, че тези хора са започнали да вярват в Бог, водени от желанието си за благословии. Вярвали са в Бог само за да получат благословии. В момента, в който са видели, че няма надежда да ги получат, са се отдръпнали от Бог.) Нима няма благословия точно пред тях? Все още не е дошло времето да спрат да изпълняват дълга си, така че защо толкова бързат? И защо дори не могат да разберат това? (Боже, мисля, че когато тези хора за пръв път са повярвали в Бог, те са разчитали на своя ентусиазъм и добронамереност и са били способни да вършат някои неща, но сега Божият дом се отнася към цялата си работа все по-сериозно. Той изисква от хората да вършат нещата в съответствие с истините принципи. Но тези хора не приемат истината, вилнеят и правят каквото им е угодно, когато изпълняват дълга си, и често биват кастрени. Така че те все повече чувстват, че не могат да продължат да се лутат така, и накрая напускат Божия дом. Мисля, че това е една от причините.) Те не могат да продължат да се лутат повече така — вярно ли е това? (Да.) Те не могат да продължат да се лутат по този начин — това се отнася за хората, които подхождат небрежно към нещата. Има хора, които започват да вярват в Бог, които не подхождат небрежно към нещата, които са много искрени, отнасят се много сериозно към този въпрос, тогава защо става така, че не продължават? (Защото по природа тези хора не обичат истината. Те са започнали да вярват в Бог, за да получат благословии. Виждат, че в Божия дом винаги се говори за истината, изпитват неприязън и съпротива към истината, все по-малко желаят да посещават сбирки и да слушат проповеди, и така биват разобличени.) Това е един вид ситуация и има много такива хора. Има и някои хора, които винаги изпълняват дълга си по небрежен начин, които никога не изпълняват дълга си добре или не поемат отговорност за него, какъвто и дълг да изпълняват. Не става дума за това, че не са способни или че заложбите им не са на висотата на задачата, а за това, че са непокорни и не правят нещата според това, което Божият дом изисква. Винаги правят нещата така, както те искат да ги направят, докато накрая предизвикват прекъсвания и смущения, защото вилнеят и вършат каквото им е угодно. Не се покайват, колкото и да са кастрени, затова накрая биват отпратени. Тези хора, които биват отпратени, имат невероятно противен нрав и надменна човешка природа. Където и да отидат, те искат да имат последната дума, да гледат отвисоко на всички и да се държат като тирани, докато накрая бъдат отстранени. След като някои хора бъдат заменени и отстранени, те чувстват, че където и да отидат, нищо не спори, и че никой вече не ги цени и не им обръща внимание. Никой вече не ги цени високо, те вече не могат да имат последната дума, не могат да получат това, което искат, и нямат надежда да придобият какъвто и да било статус, камо ли да получат благословии. Те чувстват, че вече няма надежда да карат как да е в църквата, че вече не се интересуват от нея и затова решават да напуснат — има много такива хора.

Има и някои хора, които напускат по същата причина, поради която напуска мнозинството от отстранените. Независимо от колко време тези хора вярват в Бог, това, което те лично преживяват и виждат в Божия дом, е, че събиранията в него са свързани с постоянно четене на Божиите слова и общуване за истината, говорене за себепознаване, практикуване на истината, приемане на съд и наказание, приемане на кастрене, изпълняване на дълга според истините принципи, говорене за промяна на нрава и отърваване от покварения нрав. Съдържанието на делото, което Бог върши — независимо дали за него е общувано в църковния живот, или е тема, засегната в проповеди и общение, дадено от Горното — е цялата истина, всички Божии слова и всичко положително. Тези хора обаче изобщо не приемат истината. Първоначално те са започнали да вярват в Бог, за да получат благословии и да се възползват. Ако погледнем тяхната природа същност, те не само че не обичат положителните неща или истината, но, което е дори по-сериозно, — те са напълно отвратени от положителните неща и от истината и са настроени враждебно към тях. Ето защо колкото повече в Божия дом се разговаря за истината, колкото повече се говори за практикуването на истината, колкото повече се говори за стремежа към истината и вършенето на нещата в съответствие с принципите, толкова по-неспокойни и отвратени вътрешно се чувстват тези хора и толкова по-малко са склонни да слушат. Кажете Ми какво обичат да слушат тези хора? Знаете ли? (Те обичат да слушат теми за крайната цел и получаването на благословии, както и за работата по разпространението на евангелието, която достига безпрецедентни нива.) Това са някои от нещата, които искат да чуят. Освен това те обичат да скандират лозунги, да проповядват доктрина и да говорят за теология, теория и тайнства. От време на време говорят за това кога ще приключи Божието дело, кога ще настъпят големите бедствия, каква ще бъде бъдещата крайна цел на човечеството, как злите сили ще бъдат унищожени постепенно, когато дойдат бедствията, как Бог ще извърши някои знамения и чудеса и как силите и мащабите на Божия дом постоянно ще се разширяват и ще нарастват, и как те ще се перчат наоколо и ще се хвалят. Освен това най-важното за тях е, че постоянно ще бъдат повишавани и оползотворявани в Божия дом. По този начин те ще са способни да известно време да се мотаят в Божия дом, но докато се мотаят там, нищо от делото, извършено от Бог или от Божия дом, няма да е такова, каквото те искат да бъде, и всичко, което чуват и виждат, са въпроси, свързани с истината. Следователно в сърцата си те изпитват изключителна неприязън към църковния живот. Те не се интересуват от него, чувстват се неспокойни, неспособни да останат и са измъчвани от него. Някои хора намират извинение, причина и претекст и намират начин да напуснат църквата, като казват: „Ще извърша злодеяние, ще дам воля на някаква негативност и ще направя нещо лошо. Тогава църквата ще ме премахне и ще ме отлъчи, така че ще е напълно оправдано да напусна църквата“. Има и такива, които предават книгите си с Божиите слова, опаковат си нещата и си тръгват, когато отидат да си уредят разрешителните за влизане в чужбина, без дори да кажат довиждане. Тези хора приличат на хулигани и проститутки и те не правят нещата по начина, по който го правят нормалните хора. Какво мислят добродетелните жени и нормалните хора и какво говорят, когато са в обкръжението на други хора, са сериозните въпроси по темата как да се живее животът. Как да се живее добър живот, как да се даде възможност на цялото семейство да се храни добре, да носи прилични дрехи и да има добро място за живеене, как да отгледат децата си до зрелост и как да ги накарат да следват правилния път — това са нещата, за които те мислят. Хулиганите и проститутките обаче никога не мислят за тези неща. Ако говориш с тях по тези правилни въпроси, те ти се гневят, мразят те и странят от теб. И така, за какво мислят те? Дали винаги мислят за ядене, пиене и забавление? (Да.) Те винаги мислят за ядене, пиене и забавление, както и за похотливи неща. Когато говорят с нормалните хора за тези неща, нормалните хора не реагират. Нормалните хора не са като тях, те нямат общ език с тях и не са на една вълна с тях. Нещата, за които нормалните хора говорят, не са в техните сърца, те не могат да ги понасят и не искат да ги слушат. Те смятат, че ако живеят по този начин, това е жестока неправда срещу самите тях, живот в окови и без никаква свобода. Те смятат, че да си винаги красиво облечен, за да съблазняваш представител на противоположния пол, е вълнуващ и безгрижен начин на живот — за тях това е идеалният живот! Тези хора, които напускат църквата, завиждат на живота на невярващите, завиждат на удоволствията от греха и мислят, че да прекарваш дните си и да живееш по начина, по който го правят невярващите, е единственият начин да се живее вълнуващо и щастливо и е единственият начин да се живее, без да си разочарован от самия себе си. Тези неверници, също като хулиганите и проститутките, нямат нормална човешка природа и не са нормални хора. Ако ги помолиш да направят нещо положително, те отказват категорично да го направят, защото дълбоко в костите си и в природата си същност не обичат положителните неща и изпитват неприязън към истината. Какви неща правят те? Какво правят те в църквата, сред братята и сестрите и в процеса на изпълнението на дълга си? Изпълняват дълга си по небрежен начин, говорят за високопарни теории, винаги скандират лозунги, но всъщност не правят нищо — това е нормалното им поведение. Те никога не дават всичко от себе си, за да изпълнят дълга си, винаги са небрежни и просто отбиват номера, вършат нещата само за да ги видят другите, като същевременно се борят за престиж и печалба около други хора. Тези зли хора също така карат другите хора да страдат и ги потискат, а там, където има зли хора, няма мир и покой — има само хаос. Когато начело са зли хора, работата не само че не напредва ефективно, но и се парализира. Когато зли хора контролират дадена църква, добрите хора са подложени на тормоз, в църквата настъпва непоносим хаос, вярата на Божиите избраници ще охладнее, а те ще станат негативни и слаби. Където и да се намират злите хора, те играят смущаваща и разрушителна роля. Най-очевидното проявление на злите хора е нежеланието им да изпълняват дълга си. Дори да го изпълняват, те го правят небрежно и никога не се отнасят сериозно към него, смущават и другите хора при изпълнението на техния дълг. Има и друг момент, който трябва да се отбележи, и той е, че злите хора никога не четат Божиите слова, никога не се молят, никога не общуват за истината с другите и дори никога не са отваряли своите книги с Божиите слова. Някои хора изтъкват благовидни доводи в полза на злите хора, като казват: „Макар че не са чели Божиите слова, те продължават да слушат проповеди“. Но дали ги разбират? Те просто не слушат искрено, никога не гледат видеоклиповете и филмите, създадени от Божия дом, не слушат химни, не слушат свидетелства за преживявания и не слушат записи на проповеди. По време на събиранията те стават сънливи, има дори такива, които си ровят в телефоните и гледат развлекателни програми, а има и такива, които гледат филми за възрастни. Нищо от това, което правят по цял ден, няма каквото и да било общо с вярата в Бог или със стремежа към истината. Тъй като Божият дом общува за истината все по-подробно, отвращението, което изпитват към истината и към положителните неща, става все по-очевидно. Те се чувстват неспокойни и в рамките на времето, което могат да понесат, не са способни да видят добрата крайна цел, добрия край и големите бедствия, за които толкова копнеят, и напразно чакат тези неща. Напразно чакат тези неща, така че не са ли сърцата им в смут? (Да, така е.) Какъв е този смут? Не са ли винаги пресметливи в сърцата си? Те никога не са готови да приемат Божия съд и наказание, да приемат Божието върховенство и Неговите подредби, да се покорят на подредбите на Божия дом и да дадат всичко от себе си при изпълнението на дълга си по всяко време и на всяко място. Какъв е техният начин на мислене? Те са готови по всяко време и на всяко място да си съберат нещата и да си тръгнат. Отдавна са готови да напуснат по всяко време, да се сбогуват с църквата и с братята и сестрите, да скъсат с нея и да прекъснат всички връзки. Моментът, в който напускат, е когато стигнат края на срока, който са способни да понесат. Не е ли така? (Така е.)

След като бъдат сменени или отстранени, независимо по каква причина, някои хора остават способни да постоянстват в изпълнението на дълга си, доколкото им позволяват възможностите. Други изобщо не търсят истината и затова решават да не изпълняват повече дълга си. Докато са изпълнявали дълга си, те вече са проявявали отвращение и нетърпеливост към него, винаги са искали да избягат от църковния живот и да не изпълняват дълга си. Тъй като тези хора не се интересуват от истината, те не се наслаждават на църковния живот и не желаят да изпълняват дълга си. С нетърпение очакват единствено идването на Божия ден, за да могат да получат благословии. Те не са в състояние да продължат да работят през пръсти, както досега, виждат, че бедствията стават все по-големи, и си мислят, че ако сега не търсят плътски удоволствия, ще изгубят възможността да го направят. Затова напускат църквата, без дори да поглеждат назад, без никакво колебание. От този момент нататък те изчезват в огромното море от хора и никой в църквата не чува повече за тях — ето как тези неверници са разобличени и отстранени. Колкото повече общения за истината провежда Божият дом и колкото повече изисква от хората да практикуват истината и да навлязат в реалността, толкова по-силно отвращение изпитват и изобщо не искат да чуят. Не само че не приемат тези неща, но и им се съпротивляват. Много добре разбират ситуацията. Знаят, че хора като тях нямат място в Божия дом, че във вярата си не отдават истински всичко на Бог, че не дават всичко от себе си при изпълнението на дълга си, че винаги са небрежни към дълга си и че изпитват крайно отвращение и ненавист към истината. Знаят също, че рано или късно ще бъдат отстранени, че със сигурност това ще е изходът. Те отдавна са замислили плановете си с мисълта: „Във всеки случай човек като мен със сигурност няма да получи благословии, така че е най-добре да си тръгна сега, да се наслаждавам на живота в света в продължение на няколко години, да водя добър живот няколко години и да не се разочаровам“. Нима не правят такива планове? (Правят.) С подобни намерения и планове хората могат ли да изпълняват добре дълга си? Не, не могат. Ето защо, независимо от това колко години тези хора са вярвали в Бог, те не изпитват никаква неохота да се разделят с Бог, с Божия дом, с църквата, с братята и сестрите или с църковния живот. Един ден казват, че си тръгват, а на следващия ден са облечени като невярващи, нагиздени са и носят тежък грим — веднага започват да се обличат, да говорят и да се държат точно като невярващи. Обличат се в необичайни дрехи и не ти изглеждат както трябва, но остават в неведение за това как ти изглеждат. Как така се променят толкова бързо? (Това е така, защото отдавна са кроили плановете си и природата им е такава.) Точно така. Те отдавна са си направили планове. Не са измислили тези планове само няколко дни преди да си тръгнат, а отдавна са решили твърдо, че ще го направят. Отдавна са кроили и планирали как ще ядат, ще пият и ще се веселят, как ще се държат и как ще живеят. Те не обичат да водят църковен живот, да изпълняват дълга си или да разговарят за истината, а още по-малко обичат ежедневно да слушат проповеди и да посещават събирания. Този вид църковен живот им е омръзнал до смърт и ако не беше получаването на благословии и придобиването на добра крайна цел, както и избягването на големите бедствия, дори и един ден не биха могли да продължат — това е истинското им лице. В такъв случай как трябва да се отнасяте към такива хора, когато ги срещнете отново? Ще ги увещавате ли с тактични думи или ще им предложите повече подкрепа и помощ? Или ще се натъжите, че си отиват, и ще използвате любовта си, за да се опитате да ги промените? Как трябва да подходите към тях? (Трябва да ги помолим да си тръгнат незабавно и да отидат в света на невярващите.) Правилно, помолете ги да се върнат в света и повече не се занимавайте с тях. Ти казваш на такъв човек: „Обмисли го, за да не съжаляваш за решението си по-късно“. Той отговаря: „Обмислих го и независимо от трудностите, с които може да се сблъскам в бъдеще, няма да се върна назад и няма да изпитвам съжаление“. Ти казваш: „Ами тръгвай тогава. Никой не те спира. Всички ние ти желаем успех и се надяваме да постигнеш идеалите си и да осъществиш мечтите, които желаеш. Надяваме се също така, че когато дойде денят да видиш, че други хора получават спасение, няма да изпитваш завист или съжаление. Сбогом“. Не е ли много подходящо да му се каже това? (Така е.) И така, по отношение на подобни хора, от една страна трябва ясно да видите тяхната природа същност, а от друга — трябва да подходите към тях по подходящия начин. Ако те са неверници, невярващи, но все пак имат желание да полагат труд и могат да се подчиняват и да се покоряват, тогава дори и да не се стремят към истината, не ги закачайте и не ги премахвайте. Вместо това им позволете да продължат да полагат труд и ако можете да им помогнете, тогава им помогнете. Ако нямат желание дори да полагат труд, станат небрежни и започнат да вършат зли дела, тогава сме направили всичко, което се изисква. Ако искат да си тръгнат, оставете ги да си тръгнат и нека не ви липсват, когато ги няма. Те са на етап, в който трябва да си тръгнат, и подобни хора не заслужават вашето съжаление, защото са неверници. Най-жалкото е, че има хора, които са невероятно глупави, които винаги изпитват лични чувства към отпратените, които винаги чувстват отсъствието им, които говорят от тяхно име, защитават ги и дори плачат, молят се и умоляват за тях. Какво мислите за това, което вършат тези хора? (Толкова е глупаво.) Защо е глупаво? (Тези, които си тръгват, са неверници, не приемат истината и просто не си струва да се молиш за тях и не си струва да ти липсват. Само хората, на които Бог дава възможности и които имат надежда да бъдат спасени, са достойни за сълзите и молитвите на другите. Ако някой се моли за неверник или за дявол, значи е много глупав и невеж.) От една страна не вярва истински, че има Бог — той е неверник, а от друга страна природата същност на тези хора е на невярващи. Какъв е скритият смисъл тук? Става дума за това, че те изобщо не са хора, а тяхната природа същност е тази на дявола, на Сатана, и че тези хора се противопоставят на Бог. Ето как стоят нещата по отношение на тяхната природа същност. Все пак има и друг аспект, а именно, че Бог избира хора, а не дяволи. В такъв случай, кажете Ми, тези дяволи Божии избраници ли са и избрани ли са от Бог? (Не.) Те не са Божии избраници, така че ако винаги си емоционално обвързан с тези хора и тъгуваш, че си отиват, това не означава ли, че си глупак? Не се ли противопоставяш на Бог по този начин? Ако не изпитваш дълбоки чувства към истинските братя и сестри, а таиш дълбоки чувства към тези дяволи, какъв си ти тогава? Ти си най-малкото объркан, не възприемаш хората според Божиите слова, все още не се държиш на правилната позиция и не се справяш с нещата принципно. Ти си объркан човек. Ако изпитваш чувства към някого от тези дяволи, тогава ще си мислиш: „О, но той е толкова добър човек и имаме толкова добри отношения! Разбираме се добре и той ми помага толкова много! Когато съм слаб, той ми дава такава утеха, а когато правя нещо погрешно, той е толерантен и търпелив към мен. Той е толкова любящ!“. Той е бил такъв само към теб. Какъв си ти тогава? Не си ли просто още едно обикновено покварено човешко същество? И как се отнася този човек към истината, към Бог и към дълга, който му поверява Божият дом? Защо не виждаш нещата през тази призма? Правилно ли е да виждаш нещата през призмата на личните си интереси, с плътските си очи и чувства? (Не.) Очевидно не е правилно! И тъй като това не е правилен начин да виждаш нещата, трябва да се избавиш от него и да промениш гледната си точка и позицията си по отношение на този човек. Трябва да се стремиш да подхождаш към този човек и да се справяш с него, като се опираш на Божиите слова — това е позицията, която Божиите избраници трябва да заемат, и отношението, което трябва да имат. Не бъди глупак! Мислиш ли, че си добър човек, защото изпитваш съжаление към другите? Ти си невероятно глупав и нямаш никакви принципи. Не се отнасяш към хората според Божиите слова, а си заел страната на Сатана и съчувстваш на Сатана и на дяволите. Твоето съчувствие не е насочено към Божиите избраници или към тези, които Бог иска да спаси, и не е насочено към истинските братя и сестри.

Тези хора, които са неверници, никога не желаят да изпълняват дълга си и винаги го изпълняват, както им е угодно. Колкото и да общуваш с тях за истината, те не я приемат, а дори и да разберат малко от нея, не я прилагат на практика. Има още едно основно проявление, което те показват, — какво е то? То е, че те винаги са изпълнявали дълга си по небрежен начин, винаги са небрежни и упорито отказват да се покаят. Те са много внимателни, сериозни и стриктни в собствените си дела и изобщо не смеят да ги пренебрегнат. Внимателно са обмислили храната и облеклото си, статуса си, репутацията си, самоуважението си, плътските си наслади, болестите си, бъдещето си, перспективите си, пенсионирането си и дори въпросите, свързани със собствената си смърт — те са покрили всички въпроси. Когато става въпрос за неща, свързани с изпълнението на дълга им обаче, те са напълно невнимателни, а още по-малко се стремят към истината. Някои хора стават сънливи и задрямват всеки път, когато присъстват на събиране, и дори изпитват отвращение, когато чуят гласа Ми. Чувстват се дълбоко притеснени, неспокойни са, протягат се и се прозяват, чешат се по ушите и търкат бузите си. Държат се като животни. Някои хора казват: „Проповедите на събиранията продължават дълго, а някои хора не могат да седят спокойно толкова дълго“. В действителност понякога събирането едва е започнало и те започват да се въртят и да изпитват отвращение, докато слушат. Затова те никога не слушат проповеди и не четат Божиите слова. В момента, в който чуят някого да общува за истината, те изпитват отвращение и им втръсва да виждат как хората слушат с изострено внимание. Каква е природата същност на такива хора? Те носят човешка кожа. Отвън са хора, но ако махнете кожата, те са дяволи, а не хора. Бог иска мнозина да бъдат спасени, да бъдат спасени онези, които имат човешка природа. Той не иска дяволите да бъдат спасени. Бог не спасява дяволи! Винаги трябва да помните това и да не го забравяте! Не бива да се свързваш с никого от тези, които носят кожата на човек, но чиято природа и същност са на дявол. Ако не си прекъснал всички връзки с такъв човек и се опитваш да му угодиш и да го ласкаеш, тогава ще станеш за смях на Сатана, а Бог ще те намрази и ще каже: „Ти, слепи глупако, ти не можеш да разбереш никого!“. Бог не спасява дяволи, разбирате ли? (Да.) Бог не спасява дяволи, нито избира дяволи. Дяволите никога не могат да обичат истината, нито да се стремят към нея, още по-малко могат да се покорят на Бог — те никога не могат да се покорят на Бог. Те вярват в Бог не защото обичат Неговата праведност и справедливост и не за да могат да се стремят към постигане на спасение. Те изразяват отвращение и презрение към богобоязливостта на Йов и отбягването му на злото, а в сърцата си изпитват огромно отвращение и противопоставяне на въпроса за стремежа към истината. Ако не Ми вярвате, просто погледнете онези около вас, които са били пропъдени и разобличени, и вижте какво се крие в костите им, за какво говорят, когато никой друг не ги слуша, за какво ги е грижа, какво е отношението им към собствения им живот, към оцеляването и хората, събитията и нещата около тях, както и какво казват и какви възгледи изразяват. От всички тези изрази и излияния можеш ясно да видиш какви точно са те, защо са способни да напуснат и защо Божият дом иска да ги премахне. Не е ли това урок, който си струва да бъде научен? (Да, така е.) А какъв е урокът, който вие сте научили? Какво е това, което вие сте разбрали? (Научихме се как да бъдем проницателни и разбрахме, че дълбоко в костите си тези хора не обичат истината и изпитват неприязън към нея. Те просто се мотаят в Божия дом и рано или късно ще бъдат премахнати.) Ако виждате нещата по този начин, това показва, че сте си научили урока.

Способен ли си да видиш как дяволите и Сатана в духовния свят изпитват неприязън към истината и я мразят? Способен ли си да видиш как дяволите и Сатана се противопоставят на Бог и Го хулят? Способен ли си да видиш какви думи, поговорки и методи използват дяволите и Сатана, за да нападат Бог? Способен ли си да видиш какво Бог позволява на дяволите и Сатана да правят, как те го правят и какво е тяхното отношение? (Не.) Ти не можеш да видиш тези неща. Следователно всичко, което Бог казва, е само фантазия или картина в сърцето ти. То не е факт. Тъй като ти самият не си видял тези неща, единственото, което можеш да направиш, е да разчиташ на въображението си и да си представиш такава жива картина или някаква постъпка. Когато обаче се сблъскаш с тези живи дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, ти на практика влизаш в контакт с речта и действията на дяволите и сатаните, както и с фактите и доказателствата за тяхното съдене, нападане, противопоставяне и хулене на Бог — ще видиш с абсолютна яснота техния нрав, който е пропит с неприязън към истината и който мрази истината. Тези дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, нападат Бог точно по същия начин, по който дяволите и Сатана в духовния свят нападат Бог. Те са напълно еднакви, само че дяволите и сатаните, облечени в човешка кожа, са приели различна форма, за да нападат Бог, но същността им си остава същата. Те носят човешка кожа и се превръщат в хора, но те все така идват да съдят, да нападат, да се противопоставят на Бог и да Го хулят. Начинът, по който тези дяволи и сатани в плът и неверници съдят, нападат и се противопоставят на Бог, и начинът, по който разрушават Неговото дело и смущават работата на църквата, е абсолютно същият, по който дяволите и Сатана в духовния свят правят всички тези неща. Следователно, когато виждаш как дяволите и сатаните в света се противопоставят на Бог, все едно виждаш как дяволите и сатаните в духовния свят се противопоставят на Бог — няма никаква разлика. Те идват от един и същи източник и притежават една и съща природа същност и затова вършат едни и същи неща. Независимо каква форма приемат, всички те вършат едни и същи неща. Следователно тези дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, се противопоставят на Бог и нападат Бог, проявяват изключително отвращение към истината и ѝ се противопоставят поради своята природа и защото не могат да не го правят. Защо казвам, че не могат да не го правят? Те изглеждат като хора, живеят заедно с други хора, хранят се три пъти на ден, получават човешко образование и знания, имат същите житейски умения и начин на живот, каквито имат и другите хора. Техният вътрешен дух обаче не е същият като този на другите хора, нито същността им. Така че именно същността, коренът и източникът на възгледите, които имат, и нещата, на които са способни, определят какви са тези хора. Ако нападат Бог и Го хулят, тогава това са дяволи, а не хора. В човешка кожа, колкото и добре да звучат или да са правилни нещата, които казват, тяхната природа същност е на дяволи. Дяволите могат да казват неща, които звучат добре, за да подведат хората, но те изобщо не приемат истината, а още по-малко я прилагат на практика — точно такъв е случаят. Погледнете онези зли хора и антихристи, както и онези, които се противопоставят на Бог и Го предават — не са ли те такъв тип хора? Всички те са способни да говорят неща, които звучат добре, но не са способни да правят нищо практично. Могат да покажат някакво уважение и да изрекат добре звучащи неща на хората със статус и власт, особено на преките си началници, но когато дойдат пред Бог, те не показват дори минимално уважение към въплътения Бог. Ако ги помолите да се заемат с някакъв въпрос за Бог, те наистина не искат да го направят, а дори да го направят, го правят по небрежен начин. Защо са способни да се отнасят към Бог по този начин? Дали истината е тази, която ги е разочаровала? Бог ли ги е разочаровал? Общувал ли е Бог с тях преди? Отговорът на тези въпроси е „не“ и Бог дори никога не се е срещал с тях. Тогава как се случва така, че тези хора таят подобно отношение към Бог и към истината? Причината е една, а именно, че изначално тяхната природа същност е в разрез с Бог. Затова те не могат да не се присмиват на Бог и да не Го хулят, да не презират, съдят и нападат Бог в сърцата си, и дори правят това напълно безскрупулно — то е заложено в тяхната природа същност. Те правят тези неща почти без никакво усилие и думите се леят от устата им, без да се замислят, безразсъдно, а тези неща просто естествено излизат от тях. Те могат да проявяват уважение към други хора, към хора със статус и към обикновени хора, но напълно презират Бог и истината. Какви са те? (Дяволи.) Точно така, те са дяволи, а не хора, независимо от възрастта им. Някои хора казват: „Може би просто са млади и не разбират нещата“. Ти си мислиш, че те са млади и не разбират нещата, но когато отидат в света и в обществото и видят по-възрастни хора, те винаги се обръщат към тях, както трябва. Само когато видят Бог, не се обръщат към Него, а казват: „Хей“ или „Ти там“, или просто „Ти“. Те не се обръщат към Бог. Те знаят, че трябва да уважават старите и да се грижат за младите в обществото, те са цивилизовани и учтиви. Когато дойдат пред Бог обаче, те не са способни да правят тези неща и не разбират как да Го почитат. И така, какви са те? (Дяволи.) Те са дяволи, типични дяволи! Те са способни да проявяват уважение и да бъдат учтиви към престижните хора в обществото, към хората със статус, към онези, на които се възхищават, и дори към онези, от които могат да извлекат някаква полза. Само че когато дойдат пред Бог, те не проявяват никакво уважение или учтивост, а вместо това веднага се противопоставят, открито Го ненавиждат и се отнасят към Него с пренебрежително отношение. Какви са те? Те са дяволи, типични дяволи! Тези неверници, тези хора, които проникват в Божия дом и след това биват премахвани и зачерквани, всички те са такъв тип хора, сто процента. Те се противопоставят на Бог и се отнасят към Него презрително по този начин, а когато става въпрос за дълга, който Бог изисква от хората да изпълняват, те дори още повече не обръщат никакво внимание на това. Независимо от статуса им в обществото, колко са образовани, каква е възрастта или полът им, тяхната природа същност е една и съща. Когато са в света и срещнат чиновник, който иска от тях да направят нещо, те са готови да паднат веднага на земята и да се кланят доземи. Те са щастливи и готови да бъдат роби на чиновника и ще се опитат да го поласкаят по най-добрия начин, който им хрумне. Ако получат ръкостискане или прегръдка от знаменитост или президент, се чувстват поласкани и може би никога повече няма да си измият ръцете или да си сменят дрехите, докато са живи. Те считат, че тези знаменитости и величия са по-висши и по-велики дори от Бог, и затова в сърцата си са способни да ненавиждат Бог. Без значение какво казва Бог или какво дело върши, тези хора не смятат, че тези неща си заслужава да бъдат споменавани. Не само че не смятат, че тези неща си заслужава да бъдат споменавани, но и постоянно искат да се заемат с Божиите слова и да ги променят, да им добавят свой собствен смисъл, да ги доведат в пълно съгласие с това, което те мислят — това са все хора, които имат проблеми със своята природа същност. Кажете Ми, редно ли е да позволим на тези хора, които са дяволи, или на тези хора с природа същност на дяволи, да останат в Божия дом? (Не, не е редно.) Не, не е редно. Те не са същите като Божиите избраници: Божиите избраници принадлежат на Бог, докато тези хора принадлежат на дяволите и на Сатана.

Какъв тип хора трябва да се съберат заедно, за да се нарекат църква? Какъв тип хора са желани в Божия дом и на какъв тип хора принадлежи Божият дом? Кажете Ми. (Хора, които наистина вярват в Бог и се стремят към истината.) Това е сякаш прекалено строго. По Мое виждане най-долната граница и минималният критерий за това трябва да бъдат хора, които са готови да полагат труд. Те може да не изпитват любов към истината, но това не означава, че изпитват неприязън към истината, те правят това, което Божият дом иска от тях, без да се съмняват, послушни са и са способни да се покоряват. Когато става въпрос за условията за стремежа към истината, някои хора може да смятат, че им липсват заложби, може да не им харесва да се стремят към истината и да не са толкова заинтересовани. Може да смятат, че е приемливо да слушат проповед от време на време, и понякога, когато слушат проповед, заспиват, а когато се събудят, се чудят: „Какво слушах току-що? Забравих. Най-добре да се захващам за работа. Достатъчно ми е просто да си върша работата“. Те не са необуздани и не прекъсват и работят усърдно над всяка работа, която им е уредена. В тях има непресторена искреност и те са като стари работни коне — техният собственик просто им казва да работят и, независимо дали става дума за обръщане на воденичен камък, теглене на плуг, работа на полето или теглене на каруца, в тях винаги има непресторена искреност и те могат да изпълняват задачите, без да създават проблеми. Какво си мислят? „Казаха ми, че съм полагащ труд, така че ще полагам труд. Аз не струвам нищо, аз съм нищожество. Като полагам труд за Бог, Той ме издига, а аз изобщо не се чувствам онеправдан“. Както виждаш, те имат такова отношение. Затова такива хора трябва да бъдат задържани в Божия дом. Макар че може да имат някои кусури, недостатъци и лоши навици, или да им липсват заложби, или да са глупави, Аз мога да търпя и да включа всички тези хора. Това не е проблем и Аз давам възможности на тези хора. Какви възможности? Дали им давам възможност да полагат труд, или да постигнат спасение? И двете, разбира се. Като сътворени същества те желаят да полагат труд за Бог, да полагат труд в Божия дом и тяхно право е да го правят. Освен това при желанието, което имат, трябва да им се даде възможност да постигнат спасение. Но има хора, които казват: „Но те не се стремят да постигнат спасение!“. Ако не се стремят да постигнат спасение, това си е тяхна работа, но най-малкото към тези хора може да се прояви специална благосклонност и да им се даде възможност да постигнат спасение, а те имат шанс да бъдат спасени. Какво имам предвид под „те имат шанс“? Имам предвид, че заложбите им са недостатъчни, че те са малко глупави, че не могат да поемат много голяма или важна работа при изпълнението на дълга си, а просто изпълняват обикновен дълг, че не играят много важна роля в Божия дом, че не поемат никаква важна работа, докато Бог разширява делото Си, и че нямат голям принос. Но тъй като имат това желание да бъдат готови да полагат труд за Бог, към тях се проявява специална благосклонност и им се дава шанс да бъдат спасени — това е специалната благосклонност, която им се дава. Бог дава много възможности на всеки отделен човек. Отнася ли се Бог справедливо към хората? (Да.) Защото независимо колко са слаби, колко недостатъчни са заложбите им, колко са глупави, те са членове на обикновения и покварен човешки род. Просто те лично не се стремят много активно към истината, но все пак са подходящи като хора. Накрая, независимо дали са способни да придобият истината, или да постигнат спасение, що се отнася до Бог, Той ги дарява с доброта и им оказва специално благоволение, защото тези хора са направени от съвсем различен калъп в сравнение с онези неверници и онези дяволи, които се противопоставят на Бог, и те имат различна същност. Онези хора са дяволи и врагове на Бог, докато тези хора, макар че се стараят само да полагат труд и да се задоволяват с полагането на труд, в сърцата си те не се противопоставят на Бог. Те никога няма да нападнат активно Бог, никога няма да Го съдят или да Го хулят и те таят положително и правилно отношение към Бог, т.е. те са готови да полагат труд за Бог, независимо дали са способни да постигнат спасение, или не. Има и някои хора, които са малко по-добри от тях и които по време на полагането си на труд са способни да приложат на практика някои истини, доколкото е по силите им, които активно и положително търсят някои от истините принципи и които се стараят да не вървят срещу тях. Такова е желанието и отношението, което имат, и затова Бог им дарява доброта. Бог не се отнася несправедливо към тях, Той просто не се отказва от тях и винаги им дава възможности. До момента, когато Божието дело приключи, ако те са постигнали покорство пред Бог и могат да се измъкнат от влиянието на Сатана, тогава Бог ще ги въведе в царството — това е крайната цел, която те следва да имат. Бог иска да спаси тези хора и няма да се откаже от тях. Що се отнася до това как Бог ще го направи и как ще изпълни тези слова, един ден ще разберете. Какво е отношението на Бог към дяволите и сатаните? (Той изпитва неприязън към тях.) Той се отнася с неприязън към тях. Излишно е да казвам, че изпитва неприязън към тях. Бог използва дяволите и сатаните, за да Му служат в подходящото време и място, в подходящата ситуация и с подходящите неща, а след като са Му служили, ги изхвърля без да се замисли. Тяхната природа същност, която не се стреми към истината и която изпитва неприязън към истината, постоянно се разобличава във всякакви ситуации. Бог не ги дарява с доброта, защото ги презира напълно и е крайно отвратен от тях. Тези глупави хора с малки заложби, някои от тях дори може да са объркани, но желаят да полагат труд за Бог и таят в себе си отношението и решимостта „да желаят да полагат труд за Бог и никога да не съжаляват за това“. Затова в ежедневието Бог винаги ще им прощава глупостта и ще търпи слабостта им, ще ги закриля и ще бди над тях. Какво имам предвид, когато казвам, че Бог ще ги закриля и ще бди над тях? Имам предвид, че Бог ще ги просветли относно буквалното значение на малкото истини, които са способни да възприемат, и ще им позволи да разберат истините, които са способни да възприемат. Бог е с тях, дарява ги с мир и радост, а когато се сблъскат с изкушение, Бог ще им подреди подходяща среда, за да ги предпази от него. Какви са основните изкушения? Съществуват много изкушения: бракът, неподходящите взаимоотношения между мъжете и жените, парите, статусът, славата и печалбата, репутацията, както и добрата работа и доброто заплащане и т.н. — това са все изкушения. А по какви други начини Бог защитава хората? Той те лекува от болести, за да те предпази от страдания, пази те от капаните и нападенията на зли хора и т.н. Освен това, когато се сблъскаш с някои трудности или неща, които изглеждат катастрофални, Бог ще подреди някои хора, събития и неща, за да те предпази от тези бедствия и трудности, като ти позволи да полагаш безпроблемно труд за Бог в Неговия дом, както желаеш, до края — не е ли това нещо добро? (Да, добро е.) И така, за да може всичко да върви безпроблемно за теб и да става така, както пожелаеш, от какво идва това? (От Божията закрила.) Правилно, това идва от Божията закрила, от това, че Бог бди над теб, и от Божията доброта. Онези хора, които са от дяволите, обаче не могат да не вършат дяволски неща. Те допускат грешки във всичко, което правят, и всички те таят зли намерения. За тях е нормално често да изпадат в изкушение. Те се нуждаят точно от това — като голяма скала, която пада внезапно от небето, удря ги по главата, смазва ги и след това те са мъртви. Хората, които са готови да полагат труд за Бог, също ще се сблъскат с тези неща, но с чудодейната Божия закрила бедствието не ги сполетява, подминава ги и в сърцата си те си казват: „Бог ме закриля, не ми е време да умирам!“. Бог те пази жив, тъй като все още си му полезен. Бог ти е дал живот и след като ти си готов да полагаш труд за Него и да Му принесеш себе си, защо Бог да не те защити? Бог със сигурност ще те защити. Много ли иска Бог от хората? (Не.) Тези хора, които са готови да полагат труд за Бог, всъщност не са много талантливи и заложбите им не са толкова големи. Те имат ограничено възприемане на истината, дотолкова, че могат да разберат само някои слова и доктрини и да се научат да говорят като другите хора. Те обаче просто не са способни да схванат истините принципи, нито могат да достигнат до това да се стремят към истината или да постигнат спасение. Покорството им към Бог включва само това да вършат нещата, които им се казват от Божия дом, и няма как те да се покорят на истината, това е всичко. И така, тъй като са само обикновени покварени човешки същества и тъй като са готови да полагат труд за Бог, Бог не ги отхвърля. Следователно тези хора, които са изчистени, със сигурност не са никак добри. Ако наистина сте добри хора, ако наистина сте хора, избрани от Бог, ако ти наистина имаш отношение на покорство към Бог, желанието и отношението да си готов да полагаш труд за Бог и никога да не съжаляваш за това, тогава Бог абсолютно никога няма да те отхвърли, а вместо това ще ти покаже доброта. Това ще бъде благословия за теб и Бог иска такива хора. Бог иска такива хора — те не се стремят към истината и не са способни да разберат истината, защото заложбите им са недостатъчни, но въпреки това те са готови да полагат труд за Бог. Другият тип хора, които Бог иска, са тези, които искат да се стремят към истината, които обичат истината, които обичат справедливостта, праведността и положителните неща, които искат да се покорят на истината и които, след като разберат и възприемат истината, след като я познаят и схванат, са способни да се подчиняват, да се покоряват и да практикуват в съответствие с истината. Освен това тези хора имат решимостта да се стремят към истината и да постигнат спасение, и те никога не са се съмнявали в Бог. Тези хора, разбира се, са онези, които Бог обича и иска да спаси. Способен ли си обаче да изпълниш този критерий? И какво ще направиш, ако не си способен да го изпълниш? Най-малкото твоето отношение към Бог и истината не бива да е като това на дяволите и Сатана, трябва поне да се доближаваш до Божия критерий на одобрение и да си готов да полагаш труд за Бог. Ако непрекъснато се противопоставяш на Бог, ако действаш в разрез с Бог и ако винаги нападаш Бог и Го хулиш в сърцето си, тогава ти ще се озовеш в неприятна и опасна ситуация. Трябва да си наясно в сърцето си какво отношение имаш към Бог и трябва сам да определиш към коя категория принадлежиш според различните типове хора, за които говорих тук.

Стремежът към истината е много важен, но това не означава, че ако хората не се стремят към истината, няма да могат да стигнат до края на пътя. Това не е сигурно. Всички хора са сътворени същества и стига да не са дяволи или сатани, те не нападат активно Бог или не Го нападат и хулят активно с ясно съзнание. Затова Бог е справедлив и разумен към обикновеното покварено човечество и дава на всички хора шанса да постигнат спасение. Докато човекът преживява постигането на спасение, Бог е добър с него, защитава го и се грижи за него. И така, какво е отношението на Бог към онези хора, които са дяволи и сатани? Те смятат Бог за свой враг и непрекъснато съдят, нападат и хулят Бог, унищожават делото Му и никога не умеят да се покаят. Ако общуват с други хора, ще има такива, с които се разбират добре, но само когато дойдат пред Бог, изобщо не се разбират с Него, нито за минута, нито за секунда. Те не могат да работят с Бог, да съжителстват с Него или да постигат консенсус с Него по какъвто и да било въпрос, а това показва, че те са типични дяволи и сатани. Бог категорично не търпи такива хора и Божият дом категорично не задържа такива хора. Когато открие един, той бива премахнат. Когато открие двойка, тя бива премахната. Колкото лица бъдат разобличени, толкова се отстраняват — денят, в който бъдат разобличени, е денят, в който е свършено с тях. Както виждаш, когато добрите хора се повишават и оползотворяват за нещо важно, тогава те са усъвършенствани, благословени и жънат най-големи плодове. Когато се повишават и използват злите хора и дяволите, те естествено биват разобличени и отстранени и настъпва техният последен ден. Помислете за онези около вас, които са били разобличени, отстранени или премахнати наскоро или по-рано, и за онези, чиито имена накрая са били заличени от списъка. Именно когато са достигнали върха на своята „кариера“ в Божия дом, те са били отстранени, настъпил е техният последен ден, и срещу живота им на вярата в Бог, е била сложена гигантска точка. Неверниците идват в църквата и си отиват от нея, не могат да си намерят подходящо място, нито могат да изпълняват някакъв дълг. В момента, в който извършат някакво злодеяние, те биват разобличени и настъпва последният им ден. Дяволите обичат да правят големи неща и да се прочуват, но денят, в който се окичват с най-голяма слава, е техният последен ден. Защо казвам това? Знаете ли? Именно по този начин се случват нещата. Именно когато най-много се наслаждават на славата си, те са най-самодоволни, а не е ли най-вероятно да се самозабравят именно когато са най-самодоволни? (Да, така е.) Когато нямат успехи и слава, тези дяволи държат главата си наведена. Това, че казвам, че държат главата си наведена, не означава обаче, че са способни да практикуват истината, а само че правят нещата много внимателно и предпазливо, винаги с бдително сърце, а не с богобоязливо сърце. В момента, в който видят възможност или се окажат с някаква власт и статус, способни да командват вятъра и дъжда, за да изпълняват заповедите им, те стават самодоволни и се самозабравят, като си мислят: „Моето време дойде. Сега е моментът да проявя способностите и силите си и да покажа на какво съм способен!“. И се впускат в действие. Каква е мотивацията за техните действия и какъв е източникът на техните действия? Откъде произтичат мотивацията и източникът на техните действия? Те произтичат от дяволите, от Сатана и от техните необуздани амбиции и желания. При тези обстоятелства могат ли нещата, които правят, да са в съгласие с истините принципи? Те могат ли да имат богобоязливо сърце, докато вършат нещата? Могат ли да се справят с проблемите в съответствие с това, което изисква Божият дом? Отговорът на всички тези въпроси е не, не могат. И какви са последствията? (Те причиняват прекъсвания и смущения.) Точно така, последствията са, че те причиняват сериозни прекъсвания и смущения и дори причиняват сериозни смущения и загуби на Божия дом и на църковната работа. И така, съгласно принципите за това как да се справяме с хората в Божия дом, как трябва да се справяме с хората, които причиняват такива последствия за църковната работа? Ако проблемът е незначителен, те трябва да бъдат заменени, а ако проблемът е сериозен, тогава трябва да бъдат премахнати. Когато някой бъде повишен и бъде оползотворен за някаква важна задача или му бъде уредено да върши някаква работа, Божият дом винаги ще има ясно общение с него по отношение на принципите за вършене на работата. На този човек се дават много принципи и подробности и едва когато той разбере, възприеме и запише всичко, предаването се счита за завършено. Когато обаче трябва да свърши някаква работа и да изпълни дълга си, той се заема с тях с оголени дяволски нокти и в него започва да се проявява истинският дявол. Той изобщо не върши нещата съгласно принципите, изисквани от Божия дом, а вместо това ги върши изцяло както му е угодно, прави ги както му харесва, както си иска. Никой не може да го контролира и той не слуша никого, като си мисли: „божият дом, бог и истината могат да стоят настрана! Ето, аз съм този, който командва!“. Това е начинът, по който дяволите вършат нещата, и това е отношението, което дяволите имат към дълга и към истината. Ако имаш такова отношение към истината, тогава ще бъдеш разобличен. Ако приемаш работата на Божия дом и дълга си за маловажни въпроси и не правиш нещата според принципите, които Божият дом ти е наредил да следваш, тогава към теб няма да се отнасят учтиво. Божият дом има принципи, с които се отнася към хората. Онези, които трябва да бъдат освободени от длъжност, биват освободени, а онези, които трябва да бъдат премахнати, биват премахнати и това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Не е ли така? Не прави ли Божият дом точно това? И не е ли това начинът, по който се разкриват тези дяволи? И не е ли това тяхната мотивация за вършене на нещата, източникът на действията им и начинът, по който вършат нещата? (Да, така е.) Като постъпва с тях по този начин, Божият дом отнася ли се несправедливо към тях? (Не.) Това ли е подходящият начин да се постъпва с тях? (Да.) Той наистина е съвсем подходящ! Един нормален човек приема дълга си, получава повишение и е оползотворен да върши нещо важно. Той извършва работата си според собствените си способности и заложби и в по-голяма или по-малка степен в съответствие с принципите на работа, които разбира или които Божият дом му е наредил да следва. Въпреки факта, че често разкрива покварен нрав, това не влияе на нормалното изпълнение на дълга му. Независимо с какви трудности се сблъсква, в какво неправилно състояние се намира или какви смущения понася, накрая той постига някакви положителни резултати при изпълнението на своя дълг и тези резултати са приемливи за всички. Онези неверници обаче, независимо колко дълго са изпълнявали своя дълг, никога не постигат каквито и да било положителни резултати. Те винаги вършат лоши неща и се опитват да съсипят нещата, а това не само се отразява на църковната работа, но вреди и на интересите на църквата, като създава нечиста атмосфера около работата и я обърква. Ако един дявол прекъсне и съсипе някаква работа, зад кулисите трябва да има много хора, които да започнат да я вършат отново, с което се разпиляват човешките и финансовите ресурси на Божия дом и се предизвиква гнева на много от Божиите избраници. След като дяволът бъде отстранен, работата на църквата веднага придобива нов ярък облик, а резултатите от работата са различни. Дяволът, който е причинявал прекъсвания и смущения, е изгонен, хората идват с волен и освободен манталитет, ефективността на работата се повишава и всеки изпълнява нормално дълга си. Следователно тези хора, които са дяволи и сатани, външно изглеждат като хора и независимо на колко години са или колко са образовани, щом са зли хора, тогава те могат да извършват злодеяния и да играят ролята на дяволи и Сатана, които покваряват и смущават хората. Например приготвяш пилешка супа, от която всички с нетърпение очакват да хапнат, когато изведнъж в супата каца муха. Кажете Ми, може ли тази пилешка супа все още да се яде? Нищо не става от нея, просто трябва да я изхвърлите и два-три часа работа са загубени. След това трябва да измиете тенджерата няколко пъти и дори след като сте я измили, тя пак не ви се струва чиста и оставате с чувство на отвращение. Какво ви е смутило? (Мухата.) Въпреки че мухата е много малка, нейната осквернена същност е толкова отвратителна. Тези хора, които са от дяволите, са като мухите. Те си проправят път в църквата, причиняват сериозно прекъсване на нормалния ред в църковния живот и смущават нормалния ход на църковната работа. И така, имате ли вече ясна представа за тези хора, които са от дяволите? Да се опиташ да ги накараш да служат и да изпълняват добре дълга си е по-трудно, отколкото да се опиташ да накараш крава да се качи на дърво. Това е като да се опиташ да накараш патица да се качи на прът. Най-трудно е да се опиташ да накараш дяволите и сатаните да практикуват истината, както и да накараш неверниците да изпълняват предано дълга си. Така стоят нещата. Ако попаднете на хора, които са от Сатана и неверници, и трябва да ги помолите да ви помогнат временно да свършите нещо, тогава няма проблем. Но ако им възложиш да изпълняват някакъв дълг или да вършат някаква работа, тогава ти си сляп и те те правят на глупак. Особено ако ги помолиш да свършат някаква важна работа, тогава си още по-глупав. Ако наистина не можеш да намериш някой подходящ да ти помогне с нещо и затова ги помолиш за помощ, тогава е добре да ги помолиш да свършат нещо, но трябва да ги наблюдаваш и да не пренебрегваш въпроса. Такива хора са напълно ненадеждни. Тъй като не са хора, а са дяволи, те са напълно ненадеждни. А сега се огледайте в хората, които отговарят за екипите или са ръководители на екипи, и в тези, които изпълняват ключови видове дълг и важна работа, и вижте дали не са такива като тези дяволи. Ако можете да ги замените, заменете ги възможно най-скоро. Ако не можете да ги замените, понеже няма подходящ човек, който да заеме мястото им, наблюдавайте ги отблизо, надзиравайте ги и ги следете изкъсо. Не бива да давате възможност на дяволите и сатаните да предизвикват смущения. Дяволът винаги ще си остане дявол, той няма човешка природа, няма съвест и разум — винаги трябва да помниш това! Неверниците са все от дяволите и Сатана и вие не бива да им вярвате! Нека тук спрем общението по тази тема.

Когато преди разговаряхме за това как човек да се стреми към истината, говорихме за две неща. Кое беше първото? (Избавянето.) Едното беше избавянето. А кое е другото? (Посвещаването.) Посвещаването. Три пъти говорихме за първото — „избавянето“. За какво разговаряхме миналия път? (Миналия път Бог разнищи причините, поради които у хората се пораждат негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога, от гледна точка на трудностите, с които се сблъскват, и на отношението им към Божието дело и истината.) Има много причини, поради които могат да се породят негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога, но като цяло те са причинени от обективната причина, че хората не разбират истината. Това е една от причините. Има и друга причина, и тя е основната причина, а именно че хората не се стремят към истината. Когато хората не разбират истината или не се стремят към нея и нямат истинска вяра в Бог, тогава те не се покоряват истински и затова в тях естествено се пораждат всякакви негативни емоции. В ежедневието поради практическите трудности, които хората изпитват в живота си, и поради различните проблеми, с които се сблъскват в мисленето си, те в крайна сметка изпитват всякакви негативни емоции в своята обективна среда. По-специално всички негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога, за които говорихме миналия път, се пораждат, защото хората се сблъскват с всякакви трудности и проблеми, свързани с плътския им живот. Тъй като при сблъсъка си с тези проблеми те не търсят истината и не вярват в това, което казва Бог, а още по-малко търсят в Божиите слова истината, която би трябвало да разбират и практикуват, за да се избавят от погрешните си възгледи, от погрешните си мисли и гледни точки по тези въпроси, както и от неправилните си начини за справяне с тези неща и за подхождане към тях, дните минават, времето отлита, а различните трудности, с които хората се сблъскват в ежедневието, пораждат всякакви мисли, които ги смущават и възпират дълбоко в сърцата им. Незнайно за самите тях тези мисли предизвикват чувство на скръб, безпокойство и тревога относно плътския им живот и различните проблеми, с които се сблъскват. Всъщност, когато хората все още не са дошли пред Бог или не са разбрали истината, тези проблеми ще предизвикват чувство на скръб, безпокойство и тревога у всеки един човек в различна степен — това е неизбежно. За тези, които живеят в плътта, всичко, което им се случва, ще предизвиква определено смущение и въздействие върху живота и мислите им. Когато това смущение и въздействие стане повече, отколкото могат да понесат и да поемат, или когато инстинктите, способностите и социалният им статус са недостатъчни, за да ги поддържат или да преодолеят или да разсеят тези трудности, дълбоко в сърцата им естествено ще се появят и ще се натрупат скръб, безпокойство и тревога и тези чувства ще се превърнат в тяхно нормално състояние. Тревоженето за различни неща, като например бъдещите перспективи, храната, напитките и брака, бъдещото оцеляване или здравето, старостта, статуса и репутацията в обществото, е състояние, което е общо за цялото човечество, понеже човек не разбира истината и не вярва в Бог. Въпреки това, щом хората повярват в Бог, когато разберат малко истина, решимостта им да се стремят към истината ще продължи да се усилва. По този начин практическите трудности и проблеми, с които се сблъскват, постепенно ще намаляват, а негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога постепенно ще отслабват и отшумяват — това е много естествено. То се случва, защото, след като хората са прочели много от Божиите слова и са разбрали някаква истина във вярата си в Бог, те винаги ще претеглят същността и източника на проблемите, с които се сблъскват през живота си, и ще подхождат към тях в съответствие с Божиите слова. В крайна сметка накрая те ще започнат да разбират, че съдбата им и всички тези неща, които преживяват в живота си, са в Божиите ръце, и така като цяло ще разберат, че всичко това е под Божието върховенство и нищо от него не зависи от тях. Следователно най-простото нещо, което хората трябва да направят, е да се покорят — да се покорят на подредбите и върховенството на Небето. Те не бива да се борят срещу съдбата си, а вместо това, когато се сблъскат с някакъв въпрос, винаги трябва да търсят положително и активно Божиите намерения и оттам да намерят най-подходящия начин за разрешаване на проблема — това е най-основното нещо, което хората трябва да разберат. Това означава, че след като хората повярват в Бог, поради истините, които разбират, и поради това, че в общи линии се покоряват на Бог, тяхната скръб, безпокойство и тревога постепенно отшумяват. Това означава, че тези емоции вече няма да могат да ги тормозят толкова силно или да ги карат да се чувстват объркани или озадачени, или да смятат, че бъдещето им е мрачно и несигурно, като по този начин често ги карат да се чувстват скръбни, неспокойни и тревожни за тези неща. Напротив, тъй като са започнали да вярват в Бог и да разбират някаква истина, да имат известна проницателност и разбиране за всякакви неща в живота или да имат по-подходящ начин да се справят с тези неща, техните негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога постепенно ще отшумят. Въпреки това, макар че от много години вярваш в Бог и си слушал много проповеди, твоите негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога все още не са отстранени или отслабени — т.е. твоето отношение към това как си възприемал хората и нещата, как си се държал и как си действал, както и твоите мисли и възгледи, и начинът, по който си се справял с нещата, преди да повярваш в Бог, не са се променили — това означава, че след като си повярвал в Бог, ти не си приел истината, не си придобил истината и не си използвал истината, за да разрешиш тези проблеми, след като си прочел Божиите слова и си слушал проповеди, така че да преодолееш тези негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога. Ако никога не търсиш истината, за да преодолееш тези негативни емоции, това не показва ли, че имаш проблем? (Да, така е.) Какъв проблем показва това? От много години си вярващ в Бог, а все още считаш, че бъдещето ти изглежда напълно мрачно и безрадостно. В сърцето си все още често се чувстваш празен и безпомощен и все още често се чувстваш изгубен и смяташ, че нямаш път напред. Не знаете накъде върви животът ви и все още се чувствате сякаш се движите пипнешком в мъглата, без път, без посока, по която да продължите напред. Какво означава това? Най-малкото това означава, че ти не си придобил истината, нали? А ако не си придобил истината, какво си правил през всичките тези години? Стремял ли си се към истината? (Не.) Ако, докато си се отказвал от различни неща, отдавал си всичко и си изпълнявал дълга си, не си се стремял към истината и не си използвал истината за разрешаване на практически проблеми, какво си правил през цялото това време? (Бездействал съм и съм действал хаотично.) Има много хора, които изпълняват дълга си по небрежен начин, и тези хора всъщност полагат труд. Полагащите труд се задоволяват с това да могат да изпълняват дълга си, да платят някаква цена и да пострадат малко, но те не се стремят към истината. Поради това, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, те изобщо не са се променили. Тези хора всъщност са полагащи труд и, ако го назовем така, както някога се е казвало, можем да кажем, че те се занимават с религиозни дейности. Погледнете тези религиозни дейности в религиозния свят — в неделя хората ходят на богослужение, провеждат събирания и обикновено сутрин се молят, казват молитва, благодарят за всичко, благославят хората с молитвите си, а когато видят други хора, казват: „Бог да те благослови, Бог да те закриля“. Когато видят вероятен кандидат, те проповядват евангелието и му прочитат откъс от Библията. По-добрите от тях ходят да почистват църквата, а когато дойде проповедник, те с ентусиазъм го посрещат в дома си. Когато срещнат възрастни хора с трудности в живота, те им помагат и го правят с удоволствие. Всичко това не са ли религиозни дейности? Яденето на великденски яйца на Великден, празнуването на Коледа и пеенето на коледни песни — това са дейностите, с които те се занимават. Вашите дейности сега се извършват малко по-често от тези, които извършват религиозните хора. Много от вас излизат от домовете си и изпълняват дълга си на пълен работен ден. Сутрин извършвате духовните си практики, през деня — някаква църковна работа, ходите на редовни събирания и четете Божиите слова, а вечер, преди да си легнете, се молите на Бог и Го молите да ви закриля, да ви дари със здрав сън през нощта и да държи лошите сънища настрана, а после повтаряте всичко това на следващия ден. Ежедневието ви е изключително редовно, но е изключително невзрачно и скучно. Дълго време не придобивате нищо и не разбирате нищо, никога не размишлявате за тези най-основни негативни емоции и не ги разпознавате, нито някога сте ги откривали или преодолявали. В свободното си време или когато в дълга си се сблъскате с нещо, което не е по вкуса ви, или ако получите съобщение от дома, че родителите ви не са добре, или ако се случи някакво нещастие вкъщи, вече не ви се иска да изпълнявате дълга си и проявявате слабост за няколко дни. Докато се чувствате слаби, негативните емоции, които са се трупали във вас дълго време, избухват отново. Мислиш за тях денем и нощем и те те следват като сенки. Има дори хора, при които мислите и гледните точки, които са таили преди да повярват в Бог, изведнъж избухват отново, когато се почувстват слаби и негативни, и те си мислят: „Може би щеше да е по-добре, ако бях отишъл в колеж, ако бях учил някаква специалност и си бях намерил добра работа — можех дори да се оженя досега. Моят съученик еди-кой-си не беше нищо особено, когато бяхме заедно в училище, но след училище отиде в колеж. Беше повишен, след като си намери работа, и сега има перфектния щастлив домашен живот. Има кола и къща и живее чудесно“. Когато мислят за тези неща и изпадат в тези негативни състояния, изведнъж избухват всякакви негативни емоции. Мислят за дома, за майките си, тъгуват за това какви са били нещата преди и в съзнанието им е порой от добри неща, лоши неща, болезнени неща, щастливи неща и незабравими неща, и докато мислят за всички тези неща, те стават тъжни, а от очите им се стичат сълзи. Какво показва всичко това? Това показва, че начинът, по който си живял преди, и начинът, по който си водил живота си, могат да се появяват от време на време и да смущават настоящия ти живот и състоянието на живота ти в момента. Тези неща могат дори да преобладават в начина, по който живееш сега, и в отношението ти към живота, както и във възгледите ти за нещата. Те постоянно смущават и доминират живота ти. Това не е умишлено от твоя страна, а по-скоро става въпрос за естествено затъване в тези негативни емоции. Сега може да си мислиш, че нямаш тези емоции, но само защото подходящото време и среда не са настъпили. Веднага щом настъпят подходящото време и среда, тогава по всяко време и на всяко място можеш да изпаднеш в точно същите тези емоции. А когато изпаднеш в тези емоции, ти си в опасност, в опасност от това да се върнеш към първоначалния си начин на живот по всяко време и на всяко място и да попаднеш под господството на първоначалните си мисли и гледни точки — това е много опасно. Тази опасност може да те лиши от шанса и надеждата да постигнеш спасение по всяко време и на всяко място и по всяко време и на всяко място може да те отклони от пътя на вярата в Бог. Ето защо, независимо колко силна е сега твоята решимост и желанието ти да изпълняваш дълга си, колко дълбоки и възвишени са според теб истините, които разбираш, или колко голям е духовният ти ръст, щом твоите мисли не се променят, щом твоят възглед за живота не се променя, щом начинът, по който живееш, не се променя и щом желанието ти за това, което искаш в живота, не се променя — всичко това се ръководи от тези емоции — тогава ти ще бъдеш в опасност по всяко време и на всяко място. Когато по всяко време и на всяко място може да бъдеш погълнат, завладян и увлечен от тези мисли и гледни точки, тогава ти си в опасност. Ето защо не омаловажавайте тези негативни емоции. Във всеки момент и на всяко място те могат да те лишат от шанса да постигнеш спасение и да унищожат шанса ти да бъдеш спасен, а това не е маловажен въпрос.

Всички негативни емоции на човека са причинени от различните му погрешни мисли, погрешни гледни точки, погрешен начин на живот и погрешни сатанински житейски философии. Има и някои неща, които се случват в реалния ви живот, по-специално в моменти, когато не си способен да проумееш ясно същността на тези неща, много лесно можеш да се уплашиш и да се вцепениш от това как изглеждат тези неща и много лесно можеш да изпаднеш в объркване, като по този начин се върнеш към стария начин на живот. Несъзнателно ще се защитаваш, ще изоставиш Бог, ще изоставиш истината и ще използваш собствените си методи и начините, които смяташ за най-традиционни и надеждни, за да търсиш изход, да търсиш как да живееш и да търсиш надеждата да продължиш да живееш. Макар че на повърхността тези негативни емоции изглеждат само емоции и, ако опишем тези емоции с думи, те сякаш не са толкова значими, когато се възприемат в буквален смисъл, и не са толкова сериозни, някои хора се вкопчват здраво в тези негативни емоции и не ги пускат, сякаш се хващат за сламка, която ще спаси живота им, и са здраво обвързани и оковани от тези неща. В действителност обвързването им с тези негативни емоции всъщност е причинено от различните начини, на които човек разчита за своето оцеляване, както и от различните мисли и възгледи, които го владеят, и от различното му отношение към начина на живот и съществуването. Ето защо, макар че чувствата на потиснатост, скръб, безпокойство, тревога, малоценност, омраза, яд и т.н. са все негативни, хората все още смятат, че на тях може да се разчита, и само когато изпаднат в тези емоции се чувстват сигурни и считат, че са намерили себе си и че съществуват. В действителност това че хората затъват в тези емоции, ги движи в противоположна на истината посока и ги отдалечава от истината, както и от правилните начини на мислене, от правилните мисли и възгледи и от правилното отношение към нещата и възгледите за тях, които Бог им казва да имат. Без значение каква негативна емоция преживяваш, колкото по-дълбоко потъваш в нея, толкова по-обвързан ще бъдеш от нея. Колкото по-обвързан си от нея, толкова повече ще изпитваш нужда да се защитиш. Колкото повече изпитваш нужда да се защитиш, толкова повече ще се надяваш да бъдеш по-силен, по-способен и по-компетентен да спечелиш възможности да живееш и да намериш различни начини на живот, за да преодолееш света, да извоюваш победа над всички трудности, с които се сблъскваш в света, и да превъзмогнеш всички житейски трудности и несгоди. Колкото повече затъваш в тези емоции, толкова повече всъщност искаш да контролираш или да преодолееш всички трудности, с които се сблъскваш в живота. Не е ли така? (Да, така е.) Тогава как възникват тези мисли на човека? Да вземем за пример брака. Ти се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен по отношение на брака, но какъв точно е проблемът зад всичко това? За какво се тревожиш? Откъде идва тази тревога? Тя идва от това, че не знаеш, че този брак е подреден и управляван от съдбата, че той е подреден и управляван от Небето. Понеже не знаеш това, ти винаги искаш да решаваш нещата сам, да планираш, да предлагаш и да кроиш, като си мислиш отново и отново за неща като: „Какъв партньор трябва да си търся? Колко висок трябва да е той? Как трябва да изглежда? Каква индивидуалност трябва да има? Колко образован трябва да бъде? От какво семейство трябва да произхожда?“. Колкото по-обстойни са плановете ти, толкова повече се терзаеш, не е ли така? Колкото по-високи стават твоите изисквания и колкото повече изисквания имаш, толкова повече се терзаеш, нали така? И толкова по-трудно става да си намериш партньор, нали? (Да.) Когато не знаеш дали някой е подходящ за теб, или не, трудностите ти стават по-големи, а колкото по-големи стават трудностите ти, толкова по-силни стават чувствата ти на скръб и безпокойство, нали? Колкото по-силни стават чувствата ти на скръб и безпокойство, толкова повече тези емоции те впримчват. И така, как да разрешите този проблем? Да кажем, че разбираш същността на брака и че разбираш правилния път напред и посоката, в която да вървиш — какъв тогава е правилният подход към брака? Казваш си: „Бракът е велико събитие в живота и независимо какво ще изберат хората, всичко е предопределено отдавна. Бог отдавна е отредил и подредил кой ще е твоят съпруг и какъв ще е той. Хората не бива да прибързват и да разчитат на фантазиите си, още по-малко на предпочитанията си. Да разчиташ на фантазиите и предпочитанията си и да прибързваш са все проявления на невежество и те не са в съгласие с действителността. Хората не бива да позволяват на фантазиите си да се развихрят, а всяка фантазия е в противоречие с реалността. Най-практичното нещо, което трябва да направиш, е да оставиш нещата да се развиват по естествен път и да очакваш човека, когото Бог е подредил за теб“. И така, като имаш за основа тази теория и това практическо разбиране, как трябва да практикуваш по отношение на този въпрос? Трябва да имате вяра, да изчакате Божието време и да изчакате Божията подредба. Ако Бог подреди подходящ партньор за теб в този живот, тогава той ще се появи в подходящото време, на подходящото място и в подходящата среда. Това ще се случи, когато условията назреят, и всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш този, който съдейства за този въпрос в това време, на това място и в тази среда. Единственото, което можеш да направиш, е да чакаш — да чакаш това време, да чакаш това място, да чакаш тази среда, да чакаш този човек да се появи, да чакаш всичко това да се случи, без да си нито активен, нито пасивен, а просто да чакаш всички тези неща да се случат и да дойдат. Какво имам предвид под „чакане“? Имам предвид да имаш покорно отношение, да не си нито активен, нито пасивен. Това отношение е отношение на търсене и покорство, без настоятелност. След като възприемеш такова отношение, ще продължаваш ли да се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за брака? (Не.) Твоите индивидуални планове, фантазии, желания, пристрастия и цялото ти невежо мислене, което е в противоречие с фактите, изчезват. Тогава сърцето ти е спокойно и ти повече не изпитваш негативни емоции по въпроса за брака. Чувстваш се спокоен, освободен и волен по отношение на този въпрос и оставяш нещата да поемат естествения си ход. След като достигнеш до правилното отношение, всичко, което правиш, и всичко, което изразяваш, става рационално и уместно. Емоциите, които се проявяват вътре в твоята нормална човешка природа, естествено не може да са скръб, безпокойство и тревога, а по-скоро са спокойствие и стабилност. Емоциите не са потискащи или крайни — ти просто чакаш. Единственият начин на практикуване и отношение по този въпрос в сърцето ти е да чакаш и да се покоряваш: „Искам да се покоря на всичко, което Бог подрежда за мен. Нямам лични изисквания или планове“. Тогава не си ли се избавил вече от тези негативни емоции? И не е ли станало така, че тези емоции не се пораждат повече? Дори наистина да си ги почувствал, няма ли след това постепенно да се избавиш от тях? И така, какъв процес е процесът на избавяне от тези негативни емоции? Дали е проявление на стремежа към истината? Той показва, че ти едновременно се стремиш към истината и я практикуваш. Крайният резултат, постигнат чрез стремежа към истината, е практикуването на истината — той се осъществява чрез практикуването на истината. Когато достигнеш нивото на практикуване на истината, твоята скръб, безпокойство и тревога вече няма да те следват като сенки. Те ще са напълно премахнати от най-съкровената част на сърцето ти. Дали процесът на премахване на тези емоции е процесът на избавянето? (Да.) Практикуването на истината е толкова просто. Лесно ли е? Практикуването на истината е трансформация на мислите и възгледите, и нещо повече — то е трансформация на отношението към нещата. За да се избави от една обикновена негативна емоция, човек трябва да практикува и да постига тези процеси. Първо да премине през трансформация на мислите и възгледите си, след това през трансформация на отношението си към практикуването, след което да премине през трансформация на начина, по който практикува, на принципите си на практикуване и на пътя си на практикуване. Тогава няма ли да сте се избавили от негативната емоция? Толкова е просто. Крайният резултат, който постигаш чрез „избавянето“, е, че вече не си смущаван, объркван и контролиран от тази негативна емоция и същевременно вече не си преследван от всякакви негативни мисли и възгледи, причинени от тази негативна емоция. По този начин ще живееш с чувството за спокойствие, волност и освободеност. Разбира се, чувството за спокойствие, волност и освободеност са само човешки чувства — истинската полза, която хората наистина придобиват, е, че започват да разбират истината. Основата на човешкото съществуване е истината и Божиите слова. Ако хората разчитат на фантазиите си, за да живеят в рамките на различни негативни емоции за самозащита, ако разчитат на себе си и на собствените си способности, средства и методи, за да се предпазят, и ако вървят по собствения си път, тогава те ще са се отклонили от истината и от Бог, и естествено ще заживеят под властта на Сатана. Затова, когато се сблъскаш със същите тези трудности и ситуации, трябва да имаш разбиране в сърцето си и естествено да си помислиш: „Няма нужда да се тревожа за тези неща. Няма смисъл да се тревожа. Хората, които са интелигентни и мъдри, ще се уповават на Бог и ще поверят всички тези неща на Бог, ще се покорят на Неговото върховенство, ще изчакат всички неща, които Бог подрежда, и ще изчакат времето, мястото, човека или нещата, които Бог подрежда. Това, което човек трябва и може да направи, е единствено да сътрудничи и да се покорява — това е най-разумният избор“. Разбира се, ако не правиш това и не практикуваш по този начин, тогава всичко, което Бог подрежда, все пак ще се случи в крайна сметка — нито един човек, нито едно събитие и нито една ситуация не може да се промени от волята на човека. Скръбта, безпокойството и тревогата на човека са само безсмислена жертва и само глупави мисли и невежи проявления на човека. Независимо колко дълбоки или силни са чувствата ти на скръб, безпокойство и тревога, или колко задълбочено мислиш по даден въпрос, в крайна сметка всичко това е безполезно и трябва да бъде отхвърлено. Крайните факти и резултати не могат да бъдат променени от волята на човека. Накрая човек трябва да живее под върховенството и подредбите на Бог. Никой не може да промени тези неща и никой не може да се освободи от всички тези неща. Не е ли така? (Да, така е.)

Нека сега поговорим за болестта. Когато става въпрос за тази стара човешка плът, няма значение от каква болест се разболяват хората, дали могат да се подобрят, или до каква степен страдат, нищо от това не зависи от тях — всичко е в Божиите ръце. Ако, когато се разболееш, се покоряваш на устроеното от Бог и си готов да понесеш и приемеш този факт, тогава ти все така ще имаш тази болест. Ако не приемеш този факт, пак няма да си способен да се отървеш от тази болест — това е факт. Можеш да посрещнеш болестта си положително за един ден или негативно за един ден. Тоест, независимо от твоето отношение, ти не можеш да промениш факта, че си болен. Какъв избор правят интелигентните хора? И какъв избор правят глупавите хора? Глупавите хора ще изберат да живеят в чувство на скръб, безпокойство и тревога. Те дори ще затънат в тези чувства и няма да искат да излязат от тях. Те не се вслушват в никакви съвети, които им се дават, и се чудят: „О, как се сдобих с тази болест? Дали беше причинена от умора? Дали беше причинена от тревога? Или пък беше причинена от задръжки?“. Всеки ден се чудят как са се разболели и кога е започнала болестта, като си мислят: „Защо не съм я забелязал? Как можах да бъда толкова глупав и да изпълнявам дълга си толкова честно? Другите хора си правят профилактични прегледи всяка година и най-малкото си мерят кръвното налягане, и си правят рентгенова снимка. Как така не съм осъзнал, че трябва да отида на профилактичен преглед? Другите хора живеят толкова внимателно. Аз как така живея толкова глупаво? Получих тази болест и дори не знаех за нея. О, трябва да се лекувам от тази болест! Какво лечение мога да получа?“. След това влизат в интернет и търсят как са получили болестта, какво я е причинило, как да я лекуват с китайска медицина, как да я лекуват със западна медицина и какви народни лекове има — търсят всички тези неща. След това вкъщи прилагат китайска, а после и западна медицина, като винаги се чувстват сериозни, неспокойни и нетърпеливи, че са се разболели, и с течение на времето спират да изпълняват дълга си, отхвърлят вярата си в Бог, спират да вярват и мислят само за това как да излекуват болестта си. Сега техният дълг е да излекуват болестта си. Те са погълнати от болестта си, всеки ден се чувстват скръбни, че са се разболели, и когато видят някого, казват: „О, аз се разболях от тази болест по този начин. Нека това, което ми се случва, да бъде урок за вас, и когато се разболеете, трябва да отидете да се прегледате и да се лекувате. Грижата за здравето ви е най-важна. Трябва да сте информирани и да не живеете прекалено глупаво“. Те казват тези неща на всеки срещнат. Като се разболяват, те имат това преживяване и научават този урок. След като се разболеят, те внимават с какво се хранят, внимават къде ходят и се научават как да се грижат за собственото си здраве. Накрая стигат до извода: „Хората трябва да разчитат на себе си, за да се грижат за собственото си здраве. През последните няколко години не обръщах особено внимание на здравето си и в момента, в който отвърнах поглед от него, се разболях от тази болест. За щастие я открих рано. Ако я бях открил по-късно, с мен щеше да е свършено. Щеше да е толкова злощастно да се разболея и да умра млад. Още не съм успял да се насладя на живота, има толкова много вкусни неща за ядене, които още не съм опитал, и толкова много забавни места, на които още не съм бил!“. Разболяват се и правят този извод. Разболяват се, но не умират, и вярват, че са умни и че са хванали болестта навреме. Никога не казват, че всичко това се дължи на Божието върховенство и е предопределено от Бог, и че ако някой не трябва да умре, тогава, независимо колко тежко е поразен от болестта, все пак той не може да умре, и че ако някой трябва да умре, то той ще умре, дори да не се е разболял — те не разбират това. Те вярват, че болестта ги е направила умни, а всъщност отиват твърде далеч със своята „умнотия“ и са твърде глупави. Когато хората, които се стремят към истината, се сблъскат с болест, ще затънат ли в чувство на скръб, безпокойство и тревога? (Не.) Какъв подход ще възприемат към болестта? (Първо, те ще са способни да се покорят, а след това, докато са болни, ще се стремят да разберат Божиите намерения и да премислят какъв покварен нрав имат.) Могат ли тези няколко думи да разрешат проблема? Ако всичко, което правят, е да премислят, няма ли все пак да се наложи да лекуват болестта си? (Те също така ще потърсят лечение.) Да, ако става въпрос за болест, която трябва да се лекува, за сериозно заболяване или за болест, която може да се влоши, ако не потърсите лечение за нея, тогава тя трябва да се лекува — така правят интелигентните хора. Когато глупавите хора не са болни, те винаги се тревожат: „О, може ли да съм болен? А ако съм болен, ще се влоша ли? Ще се разболея ли от тази болест? А ако се разболея от тази болест, ще умра ли от преждевременна смърт? Дали ще бъде много болезнено, когато умирам? Дали ще живея щастлив живот? Ако се разболея от тази болест, тогава трябва ли да се погрижа за смъртта си и да се радвам на живота във възможно най-кратък срок?“. Глупавите хора често се чувстват скръбни, неспокойни и тревожни за подобни неща. Те никога не търсят истината и не търсят истините, които трябва да разберат по този въпрос. Интелигентните хора обаче имат някакво разбиране и проницателност по този въпрос или когато някой друг се разболее, или когато те самите все още не са болни. И така, какво разбиране и проницателност трябва да имат? На първо място, дали болестта ще подмине някого, защото той се чувства скръбен, неспокоен и тревожен? (Не.) Кажете Ми, не е ли вече предопределено кога някой ще се разболее от някаква болест, какво ще бъде здравето му на определена възраст и дали ще се разболее от някаква тежка или сериозна болест? Така е, и това е сигурно, позволи Ми да ти го кажа. Сега няма да обсъждаме как Бог предопределя нещата за теб. Външният вид на хората, чертите на лицето, формата на тялото и датата на раждането им очевидно са известни на всички. Невярващите гадатели, астролозите и онези, които могат да четат по звездите и по дланите на хората, могат да разберат по дланите, лицата и рождените дати на хората кога ще ги сполети някакво бедствие и кога ще ги сполети някакво нещастие — тези неща вече са определени. И така, когато някой се разболее, може да изглежда, че то е причинено от изтощение, чувство на яд или защото живее лошо и не се храни добре — на пръв поглед може да изглежда така. Тази ситуация се отнася за всички, така че защо някои хора в една и съща възрастова група се разболяват, а други не? Дали е предопределено да бъде така? (Да.) Казано лаишки, това е предопределено. Как да го кажем с думи, които са в съгласие с истината? Всичко това е под върховенството и подредбите на Бог. Следователно, независимо какви са храната, напитките, жилището и средата ти на живот, те нямат нищо общо с това кога ще се разболееш или каква болест ще те сполети. Хората, които не вярват в Бог, винаги търсят причините от обективна гледна точка и винаги наблягат на причините за болестта, като казват: „Трябва да се движиш повече, да ядеш повече зеленчуци и по-малко месо“. Дали това наистина е така? Хората, които никога не ядат месо, също може да се сдобият с високо кръвно налягане и диабет и вегетарианците също може да имат висок холестерол. Медицинската наука не е дала точно или разумно обяснение за тези неща. Нека ти кажа, че всички различни храни, които Бог е създал за човека, са храни, които човек следва да яде. Просто не преяждайте, а ги консумирайте умерено. Необходимо е да се научите как да се грижите за здравето си, но винаги да искате да изучавате как да предотвратите болестите е погрешно. Както току-що казахме, какво ще бъде здравето на някого на определена възраст и дали ще се разболее от сериозна болест, всичко това е подредено от Бог. Невярващите не вярват в Бог и търсят някой, който да види тези неща в дланите, в рождените дати и в лицата им, и вярват на тези неща. Ти вярваш в Бог и често слушаш проповеди и общения за истината, така че ако не вярваш в това, тогава ти не си нищо друго освен един неверник. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава би трябвало да вярваш, че тези неща — тежките болести, сериозните болести, леките болести и здравето — всички те попадат под върховенството и подредбите на Бог. Появата на сериозно заболяване и това какво ще бъде здравословното състояние на човека на определена възраст не са случайни неща и да разбереш това означава да имаш положително и точно разбиране. В съгласие ли е това с истината? (Да.) То е в съгласие с истината, това е истината, трябва да я приемеш и твоето отношение, и твоите възгледи по този въпрос трябва да се трансформират. А какво се преодолява, след като тези неща се трансформират? Не се ли преодоляват твоите чувства на скръб, безпокойство и тревога? Най-малкото негативните ти емоции на скръб, безпокойство и тревога за болестта се преодоляват на теория. Тъй като разбирането ти е трансформирало твоите мисли и възгледи, следователно то преодолява твоите негативни емоции. Това е един аспект: дали някой ще се разболее, или не, каква сериозна болест ще получи и какво ще бъде здравето му на всеки етап от живота му, не може да бъде променено от волята на човека, а по-скоро всичко това е предопределено от Бог. Някои хора казват: „Значи е добре, ако не искам да се разболявам? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да отнеме болестта от мен? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да ме предпази от това бедствие и нещастие?“. Какво мислите вие? Хубави ли са тези неща? (Не.) Вие казвате това с такава увереност, но никой не е способен да разбере ясно тези неща. Може би някой изпълнява предано дълга си и има решимостта да се стреми към истината, и е много важен за някаква работа в Божия дом, и Бог може би му отнема тази сериозна болест, която засяга дълга му, работата му и физическата му енергия и сила, тъй като Бог ще поеме отговорност за Своето дело. Но има ли такъв човек като него? Кой човек е такъв? Вие не знаете, нали? Може би има хора като него. Ако наистина имаше такива хора, тогава Бог нямаше ли да е способен да отнеме болестта или нещастието им само с една дума? Няма ли Бог да е способен да го направи само с една мисъл? Божията мисъл би била: „Този човек ще се сблъска с болест в определен месец на определена възраст. Той сега е толкова зает с работата си, затова няма да получи тази болест. Не е необходимо да преживява тази болест. Нека тя го подмине“. Няма причина това да не се случи и за това е необходима само една дума от Бог, нали? Но кой би могъл да получи такава благословия? Всеки, който наистина притежава такава решимост и преданост и наистина може да изпълнява тази функция в Божието дело, е този, за когото е възможно да получи такава благословия. Това не е темата, по която трябва да говорим, затова няма да говорим за нея точно сега. Говорим за болестта. Това е нещо, което повечето хора ще преживеят през живота си. Следователно видът на болестта, която ще засегне тялото на хората в даден момент или на определена възраст, и това, какво ще бъде здравето им, са все неща, които са подредени от Бог и хората не могат да решават сами тези неща. Точно както когато някой се ражда, той не е способен да реши сам кога да стане това. И така, не е ли глупаво да се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за неща, които не можеш да решиш сам? (Да.) Хората трябва да се заемат с решаването на нещата, които могат да решат сами, а за тези, с които не могат да се справят сами, трябва да чакат Бог. Хората трябва да се покорят мълчаливо на Бог и да Го молят да ги защити — това е начинът на мислене, който трябва да имат. Когато наистина ги застигне болест и смъртта наистина е близо, тогава хората трябва да се покорят и да не се оплакват, да не се бунтуват срещу Бог, да не сипят хули срещу Бог или да казват неща, с които да Го нападат. Вместо това те трябва да се изправят като сътворени същества и да преживяват и ценят всичко, което идва от Бог — не бива да се опитват да избират нещата сами за себе си. Това трябва да бъде специално преживяване, което обогатява живота ти и не е непременно лошо, нали? Ето защо, когато става въпрос за болест, хората трябва първо да преодолеят погрешните си мисли и възгледи относно произхода на болестта и тогава вече няма да се тревожат за това. Освен това те нямат право да контролират известни или неизвестни неща, нито са способни да ги контролират, тъй като всички тези неща са под Божието върховенство. Отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат, са да чакат и да се покоряват. От разбирането до практикуването всичко трябва да се прави съгласно истините принципи — тоест да се стремиш към истината.

Някои хора постоянно се притесняват за болестта си и си казват: „Ще мога ли да издържа, ако болестта ми се влоши? Ако състоянието ми се влоши, ще отнеме ли живота ми? Дали ще се наложи да ме оперират? А ако ме оперират, дали ще умра на операционната маса? Покорил съм се. Ще отнеме ли Бог живота ми заради тази болест?“. Какъв е смисълът да мислиш за тези неща? Ако не можеш да се въздържиш от подобни мисли, тогава трябва да се молиш на Бог. Безсмислено е да разчиташ на себе си, със сигурност няма да си способен да го понесеш. Никой не иска да понася болести и никой не сияе от радост, не се чувства щастлив и не празнува, когато се разболее. Няма такъв човек, защото това не е нормалната човешка природа. Когато нормалните хора се разболеят, те винаги ще страдат и ще се чувстват потиснати и имат определени граници на това, което могат да понесат. Има обаче едно нещо, което трябва да се отбележи. Какъв щеше да е крайният резултат, ако когато се разболеят, хората винаги искаха да разчитат на собствените си сили, за да се отърват от болестта и да я избегнат? В допълнение към болестта си, нямаше ли да страдат и да се разстройват още повече? Ето защо колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да търсят истината и толкова повече трябва да търсят начин да практикуват, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да идват пред Бог и да опознаят собствената си поквара и неразумните изисквания, които отправят към Бог. Колкото повече се поддаваш на болестта, толкова повече истинското ти покорство е подложено на изпитание. Ето защо, когато си болен, способността ти да продължиш да се покоряваш на устроеното от Бог и да се опълчиш срещу собствените си оплаквания и неразумни изисквания показва, че си човек, който наистина се стреми към истината и наистина се покорява на Бог, че даваш свидетелство, че предаността и покорството ти към Бог са реални и могат да издържат изпитанието, и че предаността и покорството ти към Бог не са просто лозунги и доктрина. Ето какво трябва да практикуват хората, когато се разболеят. Когато се разболееш, то е за да разкрие всички твои неразумни изисквания и нереалистични фантазии и представи за Бог, а също и за да изпита вярата ти в Бог и покорството ти пред Него. Ако издържиш изпитанието с тези неща, тогава имаш истинско свидетелство и реално доказателство за вярата си в Бог, за предаността си към Бог и за покорството си пред Него. Ето какво иска Бог и именно това трябва да притежава и да изживее едно сътворено същество. Не са ли всички тези неща положителни? (Така е.) Това са все неща, към които хората трябва да се стремят. Освен това, ако Бог позволи да се разболееш, Той не може ли също така и да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде? (Може.) Бог може да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде, в такъв случай Той не може ли да направи и така, че болестта ти да се задържи в теб и никога да не те напусне? (Може.) И ако Бог прави така, че същата тази болест никога да не те напуска, можеш ли все пак да изпълняваш дълга си? Можеш ли да запазиш вярата си в Бог? Това не е ли изпитание? (Така е.) Ако се разболееш и след няколко месеца оздравееш, тогава вярата ти в Бог, както и предаността и покорството ти към Него не са подложени на изпитание и ти нямаш каквото и да е свидетелство. Лесно е да издържиш на болестта в продължение на няколко месеца, но ако болестта ти трае две или три години и вярата и желанието ти да бъдеш покорен и предан към Бог не се променят, а вместо това стават все по-реални, това не показва ли, че си израснал в живота? Не жънеш ли тази реколта? (Така е.) И така, докато човек, който истински се стреми към истината, е болен, той претърпява и лично преживява безбройните ползи, които носи болестта му. Не се опитва нетърпеливо да избяга от болестта си или да се тревожи какъв ще бъде изходът, ако болестта му се проточи, какви проблеми ще причини тя, дали ще се влоши, или дали ще го погуби — не се тревожи за такива неща. Освен че не се тревожи за такива неща, той е способен да навлезе положително и да има истинска вяра в Бог и да бъде истински покорен и предан към Него. Като практикува по този начин, той придобива свидетелство, а това носи и голяма полза за навлизането му в живота и за промяната на нрава му и изгражда солидна основа за постигане на спасение. Колко прекрасно е това! Освен това заболяването може да бъде тежко или леко, но независимо дали е тежко или леко, то винаги облагородява хората. След като са преминали през някаква болест, хората не губят вярата си в Бог, те са покорни и не се оплакват, в общи линии поведението им е приемливо, а после жънат някаква реколта, след като болестта отмине, и се чувстват много доволни — ето какво се случва, когато хората се сблъскат с обикновена болест. Те не боледуват дълго и са способни да я понесат, и в общи линии болестта не надхвърля това, което могат да понесат. Има обаче някои болести, които, въпреки че с лечение се подобряват за известно време, се връщат отново и се влошават. Това се случва отново и отново, докато накрая болестта достигне такава степен, че вече не може да се лекува и всички средства, с които разполага съвременната медицина, са безполезни. До каква степен стига заболяването? Достига степен, при която болният може да умре навсякъде и във всеки един момент. Какво означава това? Означава, че животът на този човек е ограничен. Това не е момент, в който той не е болен и смъртта е далеч и той няма усещане за нея, а по-скоро човекът чувства, че денят на смъртта му е близо и той е изправен пред смъртта. Сблъсъкът със смъртта предвещава настъпването на най-трудния и решаващ момент в живота на човека. И така, какво да правиш? Онези, които се чувстват тъжни, угрижени и разтревожени, ще се чувстват постоянно угрижени, тъжни и разтревожени за смъртта си, докато най-накрая не настъпи най-трудният момент в живота им и онова, за което са угрижени, тъжни и разтревожени, накрая стане факт. Колкото повече се страхуват от смъртта, толкова повече тя наближава и толкова по-малко те искат да се изправят пред смъртта толкова скоро, и все пак смъртта неочаквано ги напада. Какво да правят? Дали да се опитват да избягат от смъртта, да я отхвърлят, да се противопоставят на смъртта, да се оплакват от нея, или да се опитат да сключат сделка с Бог? Кой от тези методи ще проработи? Нито един от тях няма да проработи, а тъгуването и угрижеността им са безполезни. Кое е най-тъжното нещо, когато стигнат до момента на смъртта си? Обичали са да ядат червено задушено свинско месо, но през последните няколко години не са яли много такова месо и са страдали ужасно, а са в края на живота си. Мислят си за червено задушено свинско месо и искат да хапнат отново, но здравето им не го позволява и не могат да го ядат. Твърде е мазно. Обичали са да се издокарват, така че да изглеждат привлекателни, и да се гиздят. Сега са напът да умрат и единственото, което могат да правят, е да се взират в гардероба си, пълен с хубави дрехи, неспособни да облекат нито една от тях. Колко тъжна е смъртта! Смъртта е най-болезненото от всички неща, а когато си помислят за нея, сякаш нож пробожда сърцето им и всички кости в цялото им тяло омекват. Когато мислят за смъртта, те се чувстват покрусени и им се доплаква, идва им да заридаят и наистина плачат, ридаят и се чувстват наранени от това, че скоро ще се изправят пред смъртта. Те си мислят: „Защо не искам да умра? Защо толкова много се страхувам от смъртта? Преди, когато не бях тежко болен, не мислех, че смъртта е страшна. Кой не се изправя пред смъртта? Кой не умира? Нека умра тогава! Като се замисля сега, не е толкова лесно да се каже това, а когато смъртта наистина настъпи, не е толкова лесно да се преодолее. Защо ми е толкова тъжно?“. Чувствате ли се тъжни, когато мислите за смъртта? Винаги, когато мислите за смъртта, се натъжавате и изпитвате болка и това нещо, което ви причинява най-много угриженост и тревога, най-накрая идва. Следователно колкото повече мислите така, толкова повече страх изпитвате, толкова по-безпомощни се чувствате и толкова повече страдате. Сърцето ви е безутешно и не искате да умирате. Кой може да реши този въпрос със смъртта? Никой не може и вие със сигурност не можете да го решите сами. Не искате да умрете, така че какво можете да направите? Все пак трябва да умрете и никой не може да избегне смъртта. Смъртта ограничава хората. В сърцето си те не искат да умрат, но мислят единствено за смъртта, а това не означава ли, че умират дори още преди да са умрели? Могат ли наистина да умрат? Кой се осмелява да каже със сигурност кога ще умре или през коя година ще умре? Кой може да знае тези неща? Някои хора казват: „Гадаха ми и знам годината, месеца и деня на смъртта си, както и каква ще бъде смъртта ми“. Смееш ли да го твърдиш със сигурност? (Не.) Не можеш да го знаеш със сигурност. Не знаеш кога ще умреш — това е второстепенно. Същественият въпрос е какво отношение ще възприемеш, когато болестта ти наистина те приближи до смъртта. Това е въпрос, който трябва да обмислиш и премислиш. Дали ще посрещнеш смъртта с отношение на покорство, или ще подходиш към нея с отношение на съпротива, отхвърляне или нежелание? Какво отношение трябва да имаш? (Отношение на покорство.) Това покорство не е постижимо и осъществимо само с изричането му. Как можеш да постигнеш това покорство? Какво разбиране трябва да имаш, преди да можеш да постигнеш доброволно покорство? Това не е просто, нали? (Не, не е.) В такъв случай кажете какво е в сърцата ви. (Ако се разболея сериозно, ще си помисля, че дори и наистина да умра, всичко ще бъде под върховенството на Бог и ще бъде подредено от Него. Човекът е покварен толкова дълбоко, че ако умра, това ще бъде по Божията праведност. Не е казано, че непременно трябва да живея. Човекът не е в позиция да предявява такова изискване към Бог. Освен това смятам, че сега, когато вярвам в Бог, каквото и да се случи, аз съм видял правилния път в живота и съм разбрал толкова много истини, че дори и да умра скоро, всичко това ще си струва.) Това ли е правилният начин на мислене? Това съставлява ли определена теоретична рамка? (Така е.) Кой друг ще говори? (Боже, ако един ден наистина се сблъскам с болест и има вероятност да умра, тогава така или иначе няма начин да избегна смъртта. Това е Божието предопределение и върховенство и колкото и да се притеснявам или тревожа, няма никаква полза. Трябва да прекарам малкото време, което ми остава, като се съсредоточа върху това как мога да изпълнявам добре дълга си. Тогава няма да съжалявам, дори и наистина да умра. Да съм способен да се покоря на Бог и на Божиите подредби в самия край е много по-добре, отколкото да живея в страх и ужас.) Какво мислите за това разбиране? Не е ли малко по-добро? (Така е.) Точно така. Ето как трябва да се отнасяш към въпроса за смъртта. Всеки трябва да се изправи пред смъртта в този живот, т.е. смъртта е това, пред което всеки трябва да се изправи в края на своето пътуване. Има обаче много различни характеристики на смъртта. Една от тях е, че в предопределения от Бог момент ти си изпълнил мисията си и Бог тегли чертата под плътския ти живот и плътският ти живот стига до своя край, макар и това да не означава, че животът ти е приключил. Когато човек е без плът, животът му е приключил — така ли е? (Не.) Формата, в която животът ти съществува след смъртта, зависи от това как си се отнасял приживе към делото и словата на Бог — това е много важно. В каква форма ще съществуваш след смъртта, или дали ще съществуваш, или не, ще зависи от отношението ти към Бог и към истината, докато си бил жив. Ако приживе, когато се изправиш пред смъртта и всякакви болести, отношението ти към истината е на непокорство, противопоставяне и неприязън към истината, тогава, когато дойде време плътският ти живот да приключи, по какъв начин ще съществуваш след смъртта? Със сигурност ще съществуваш по някакъв друг начин и животът ти със сигурност няма да продължи. И обратното, ако приживе, когато имаш осъзнатост в плътта, отношението ти към истината и към Бог е отношение на покорство и преданост и имаш истинска вяра, тогава, макар и плътският ти живот да стигне до края си, животът ти ще продължи да съществува под различна форма в друг свят. Това е едно от обясненията на смъртта. Има и нещо друго, което следва да се отбележи, и то е, че въпросът за смъртта има същото естество като другите въпроси. Това не е нещо, което зависи от избора на човек, а още по-малко може да се промени по волята на човека. Смъртта е същата като всяко друго важно събитие в живота. Тя е напълно подвластна на предопределението и върховенството на Създателя. Ако някой моли за смърт, не е задължително да умре, а ако моли за живот, не е задължително да живее. Всичко това е подвластно на Божието върховенство и предопределение и се променя и решава от Божията власт, от Божия праведен нрав и от Божието върховенство и Неговите подредби. Следователно няма непременно да умреш, ако, да речем, се разболееш от тежка болест — тежка болест, която може да доведе до смърт. Кой решава дали ще умреш или не? (Бог.) Бог решава. И тъй като Бог решава, а хората не могат да решават подобно нещо, за какво се чувстват угрижени и тъжни хората? То е като това кои са родителите ти, кога и къде си роден — това също са неща, които не можеш да избереш. Най-мъдрият избор по тези въпроси е да оставиш нещата да се развиват по естествения си път, да се покориш и да не избираш, да не влагаш никаква мисъл или енергия в този въпрос и да не се чувстваш тъжен, угрижен или разтревожен за това. Тъй като хората не са в състояние да избират сами, да влагат толкова много енергия и мисли по този въпрос е глупаво и неразумно. Това, което хората трябва да правят, когато са изправени пред изключително важния въпрос за смъртта, е да не се натъжават, да не се тревожат или да се страхуват от нея. А какво трябва да правят? Хората трябва да изчакат. Така ли? (Да.) Така ли е? Чакането означава ли да се очаква смъртта? Да чакаш да умреш, когато си изправен пред смъртта? Това правилно ли е? (Не, хората трябва да я посрещнат положително и да се покорят.) Точно така, това не означава да чакаш смъртта. Не се вцепенявай от страх пред смъртта и не изразходвай цялата си енергия в мисли за смъртта. Не мисли по цял ден: „Ще умра ли? Кога ще умра? Какво ще правя, след като умра?“. Просто не мисли за това. Някои хора казват: „Защо да не мисля за това? Защо да не мисля за това, когато съм напът да умра?“. Защото не се знае дали ще умреш, или не, и не се знае дали Бог ще ти позволи да умреш — тези неща са неизвестни. По-конкретно, не се знае кога ще умреш, къде ще умреш, в колко часа ще умреш или как ще се чувства тялото ти, когато умреш. Не ставаш ли глупав, като си напрягаш мозъка с мисли и размисли за неща, които не знаеш, и като се чувстваш угрижен и разтревожен за тях? Тъй като това те прави глупав, не бива да си напрягаш мозъка с тези неща.

С какъвто и въпрос да се занимават хората, те винаги трябва да подхождат към него с активно и положително отношение, а това важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за смъртта. Да имаш активно, положително отношение не означава да си в съгласие със смъртта, да чакаш смъртта или положително и активно да се стремиш към смъртта. Ако това не означава да се стремиш към смъртта, да си в съгласие със смъртта или да чакаш смъртта, какво означава тогава? (Да се покориш.) Покорството е вид отношение към въпроса за смъртта, а да се избавиш от смъртта и да не мислиш за нея е най-добрият начин да се справиш с нея. Някои хора казват: „Защо да не мисля за нея? Ако не я обмисля, ще съм способен ли да я преодолея? Ако не я обмисля, ще съм способен ли да се избавя от нея?“. Да. А защо е така? Кажи Ми, когато твоите родители са те родили, твоя ли беше идеята да се родиш? Начинът, по който изглеждаш, възрастта ти, сферата, в която работиш, фактът, че сега седиш тук и как се чувстваш в момента — ти ли си измислил всичко това? Вие не сте измислили всичко това, то се е появило с течение на дните и месеците и с нормалния ви живот ден за ден, ден след ден, докато сте стигнали дотам, където сте сега, и това е съвсем естествено. Със смъртта е същото. Без да го осъзнаваш, израстваш и ставаш пълнолетен, ставаш на средна възраст, ставаш на преклонна възраст, навлизаш в последните си години и тогава идва смъртта — не мисли за нея. Не можеш да избегнеш нещата, за които не мислиш, като не мислиш за тях, но те няма да дойдат по-рано, като мислиш за тях. Те не могат да бъдат променени от човешката воля, нали така? Не мислете за тях. Какво имам предвид, когато казвам: „Не мислете за тях“? Защото, ако нещо наистина предстои да се случи в близко бъдеще, тогава непрекъснатото мислене за него ще оказва невидим натиск върху теб. Този натиск ще те накара да се страхуваш от живота и от живеенето, няма да имаш активно и положително отношение, а вместо това ще станеш още по-потиснат. Защото човек, изправен пред смъртта, няма интерес към нищо и няма положително отношение към нищо, а само се чувства потиснат. Той ще умре, всичко е свършено, вече няма смисъл да се стреми към каквото и да било или да прави каквото и да било, вече няма никакви перспективи или мотивация и всичко, което прави, е подготовка за смъртта и движение в посока към смъртта, така че какъв смисъл има всичко, което прави? Следователно всичко, което прави, носи елементи и характер на негативност и смърт. И така, можете ли да не мислите за смъртта? Лесно ли е да се постигне това? Ако този въпрос е просто резултат от собствените ти умствени разсъждения и фантазии, тогава ти си подал фалшива тревога, сам се плашиш, а това просто няма да се случи в близко бъдеще, така че защо мислиш за него? Това прави мисленето за смъртта още по-ненужно. Нещо, което трябва да се случи, винаги ще се случи. Нещо, което не трябва да се случи, няма да се случи, независимо какво мислиш за него. Да се страхуваш от нея е безполезно, както и да се тревожиш заради нея. Смъртта не може да бъде избегната, като се тревожиш за нея, нито ще те подмине само защото се страхуваш от нея. Следователно един от аспектите е, че трябва да се избавиш от въпроса за смъртта в сърцето си и да не мислиш за него като за нещо важно. Трябва да го повериш на Бог, сякаш смъртта няма нищо общо с теб. Това е нещо, което Бог подрежда, така че позволете на Бог да го подреди. Тогава не става ли просто? Другият аспект е, че трябва да имате активно и положително отношение към смъртта. Кажете Ми кой от милиардите хора по целия свят е така благословен да чуе толкова много Божии слова, да разбере толкова много истини за живота и да разбере толкова много тайнства? Кой от тях може лично да получи Божието напътствие, Божия ресурс, Неговата грижа и закрила? Кой е толкова благословен? Малцина са тези. Следователно това, че вие, малцината, които сте способни да живеете в Божия дом днес, да получите Неговото спасение и Неговия ресурс, е достатъчно ценно, дори да умрете точно в този момент. Вие сте благословени толкова много, не е ли така? (Да, така е.) Ако погледнем от тази гледна точка, хората не бива да се вцепеняват от страх от въпроса за смъртта, нито да биват възпирани от него. Въпреки че не сте се наслаждавали на славата и богатството на света, все пак вие сте получили милостта на Създателя и сте чули толкова много Божии слова. Това не е ли блаженство? (Така е.) Независимо колко години ще живееш в този живот, всичко в него си струва и ти не съжаляваш за нищо, защото постоянно си изпълнявал дълга си в Божието дело, разбрал си истината, разбрал си тайнствата на живота и си разбрал пътя и целите, към които трябва да се стремиш в живота — ти си придобил толкова много! Ти си живял стойностен живот! Дори да не можеш да го обясниш много ясно, ти си способен да практикуваш някои истини и притежаваш някаква реалност, а това доказва, че си придобил някакъв житейски ресурс и си разбрал някои истини от Божието дело. Ти си придобил толкова много — истинско изобилие — и това е толкова голяма благословия! От началото на човешката история никой през всички епохи не се е радвал на тази благословия, но вие ѝ се радвате. Готови ли сте да умрете сега? При такава готовност отношението ви към смъртта би било наистина покорно, нали? (Да.) Един от аспектите е, че хората трябва да имат истинско разбиране, да съдействат положително и активно, да се покоряват истински и да имат правилно отношение към смъртта. По този начин чувствата им на скръб, безпокойство и тревога по отношение на смъртта не намаляват ли значително? (Да, така е.) Те намаляват значително. Някои хора казват: „Току-що приключих със слушането на това общение, но нямам усещането, че тези чувства са намалели много. Може би е необходимо известно време. Особено по-възрастните хора и тези, които страдат от болест, мислят много за смъртта“. Хората познават собствените си трудности. Когато някои хора боледуват дълго време, те правят равносметка за всичко това и си мислят: „През всичките тези години вярвах в Бог, а хората, които са получили същата болест като мен, отдавна са се споминали. Ако се бяха преродили, сега можеше да са на двадесет или тридесет години. Живея толкова години благодарение на Божията благодат, всичко ми е дадено даром. Ако не вярвах в Бог, сега отдавна щях да съм мъртъв. Когато отидох в болницата на преглед, лекарите бяха изумени. Какво голямо предимство и благословия имам! Ако бях умрял преди 20 години, тогава нямаше да чуя тези истини и проповеди и нямаше да ги разбера. Ако бях умрял така, нямаше да придобия нищо. Дори да бях живял дълъг живот, всичко щеше да е празно и животът ми да е пропилян. А сега живея всичките тези допълнителни години и съм облагодетелстван толкова много. През всичките тези години не съм мислил за смъртта и не се боя от нея“. Ако хората винаги се страхуват от смъртта, тогава те винаги ще мислят за всички въпроси, свързани със смъртта. Ако не се страхуват да умрат и не се ужасяват от смъртта, това показва, че са страдали повече от достатъчно и вече не се ужасяват от смъртта. Някои хора казват: „Ако някой не се ужасява от смъртта, означава ли това, че я търси?“. Не, това не е вярно. Търсенето на смъртта е вид негативно отношение, отношение на отбягване, докато това, което казах преди, че не трябва да се мисли за смъртта, е обективно, положително отношение — тоест да гледаш на смъртта с безразличие, да не я смяташ за толкова важна, да не мислиш за нея като за много скръбно, предизвикващо безпокойство събитие, да не се тревожиш повече за нея, да не се безпокоиш повече за нея, да не бъдеш ограничаван от смъртта, да я оставиш далече зад себе си — хората, които могат да направят това, имат някакво лично познание за смъртта и преживяване с нея. Ако някой е винаги обвързан и възпиран от болестта и смъртта, ако винаги е потънал в негативните емоции на скръбта, безпокойството и тревогата, ако не е способен да изпълнява нормално дълга си или да живее нормално, тогава трябва да се вслушва повече в свидетелството за преживяване на смъртта, да види как онези, които са способни да гледат на смъртта с безразличие, я преживяват и я разбират в своето преживяване, и тогава ще бъде способен да придобие нещо ценно.

Смъртта не е лесен за разрешаване проблем и тя представлява най-голямата трудност за човека. Ако някой ти каже: „Твоят нрав е толкова дълбоко покварен и човешката ти природа също не е добра. Ако не се стремиш искрено към истината и в бъдеще извършиш много зли неща, тогава ще слезеш в ада и ще бъдеш наказан!“, ти може да се чувстваш разстроен известно време след това. Може да разсъждаваш върху това и да се почувстваш много по-добре, след като се наспиш през нощта, и тогава няма да се чувстваш толкова разстроен. Ако обаче се разболееш от смъртоносна болест и не ти остава много време да живееш, тогава това не е нещо, което може да се разреши с един нощен сън, и ти не можеш да се избавиш от него така лесно. От вас се изисква известно време да се калявате по този въпрос. Онези, които искрено се стремят към истината, могат да оставят въпроса зад гърба си, да търсят истината във всичко и да използват истината, за да го разрешат — няма проблем, който те да не могат да разрешат. Ако хората обаче използват човешките начини, тогава в крайна сметка ще са способни само да се чувстват постоянно скръбни, неспокойни и тревожни по отношение на смъртта. Когато нещата са неразрешими, те предприемат крайни мерки, за да се опитат да ги разрешат. Някои хора подхождат с потиснатост и негативизъм, като казват: „Значи просто ще умра тогава. Кой се страхува от смъртта? След смъртта просто ще се преродя и ще живея отново!“. Можеш ли да потвърдиш това? Ти просто търсиш думи на утеха, но те не разрешават проблема. Всички неща и всичко — видимо или невидимо, материално или нематериално, се контролират и управляват от ръцете на Създателя. Никой не може да контролира собствената си съдба и единственото отношение, което човек трябва да има, било то към болестта или смъртта, е това на разбиране, приемане и покорство. Хората не бива да се осланят на своите фантазии или представи, не бива да търсят изход от тези неща, а още по-малко да ги отхвърлят или да им се противопоставят. Ако сляпо се опитваш да разрешиш въпросите на болестта и смъртта, като използваш свои собствени методи, тогава колкото по-дълго живееш, толкова повече ще страдаш, толкова по-потиснат ще ставаш и толкова по-заклещен в капан ще се чувстваш. Накрая все пак ще трябва да извървиш пътя на смъртта и краят ти наистина ще бъде същият като смъртта ти — ти наистина ще умреш. Ако можеш активно да се стремиш към истината и, независимо дали по отношение на разбирането на болестта, която Бог е подредил за теб, или по отношение на сблъсъка ти със смъртта, можеш да търсиш истината положително и активно, да търсиш устроеното и подреденото от Създателя, както и върховенството Му, по отношение на този вид важно събитие и да постигнеш истинско покорство, тогава това е в съгласие с Божиите намерения. Ако разчиташ на силата и методите на човека, за да се справиш с всички тези неща, и се опитваш усилено да ги разрешиш или да се измъкнеш от тях, дори да не умреш и временно да успееш да избегнеш трудността на смъртта, но понеже не таиш истинско разбиране, приемане и покорство към Бог и към истината, което те води до това да не свидетелстваш по този въпрос, тогава крайният резултат ще бъде такъв, че когато отново се сблъскаш със същия проблем, той пак ще бъде голямо изпитание за теб. Ти все още ще имаш възможност да предадеш Бог и да паднеш, а това несъмнено ще бъде опасно за теб. Ето защо, ако сега наистина си изправен пред болест или смърт, тогава нека ти кажа, че е по-добре да се възползваш от тази практическа ситуация в момента, за да потърсиш истината и да разрешиш този въпрос из основи, вместо да чакаш смъртта наистина да дойде и да те свари неподготвен, да се почувстваш изгубен, объркан и безпомощен, което ще те накара да правиш неща, за които ще съжаляваш, докато трае животът ти. Ако правиш неща, за които съжаляваш и изпитваш угризения, това може да те доведе до погибел. Затова, независимо какъв е въпросът, винаги трябва да започвате навлизането си с разбирането, което трябва да имате по въпроса, и с истините, които трябва да разбирате. Ако постоянно се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за неща като болести и живееш обгърнат от тези негативни емоции, тогава трябва да започнеш да търсиш истината още сега и да разрешиш тези проблеми възможно най-скоро.

Негативните емоции като скръб, безпокойство и тревога имат същата природа като различните други видове негативни емоции. Всички те са видове негативни емоции, които се пораждат у хората, защото хората не разбират истината и живеят оковани от разнообразните си видове сатанински порочен нрав или защото живеят обсадени и повлияни от всякакви видове сатанински мисли. Тези негативни емоции карат хората непрекъснато да живеят с всякакви неправилни мисли и възгледи, както и непрекъснато да бъдат контролирани от всякакви неправилни мисли и възгледи, които засягат стремежа им към истината и му пречат. Разбира се, тези видове негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога прекъсват живота на хората, направляват живота им, засягат стремежа им към истината и им пречат да се стремят към истината. Ето защо, макар че тези негативни емоции са емоции в простия смисъл на думата, тяхната функция не трябва да се подценява. Ефектът, който оказват върху хората, и последствията, които предизвикват по отношение на стремежа на хората и на пътя, по който вървят, са опасни. Във всеки случай, когато някой често изпитва всякакви негативни емоции, които изплуват на повърхността и го смущават, той трябва незабавно да открие и разнищи защо тези негативни емоции се появяват често и защо често е обезпокояван от тези негативни емоции. Също така в определена специална среда тези негативни емоции ще обезпокояват непрекъснато този човек и ще смущават силно стремежа му към истината — това са неща, които хората трябва да разберат. След като са разбрали тези неща, следващото нещо, което трябва да направят, е да помислят как да търсят и разбират истината по този въпрос, да се стараят да не се обезпокояват и да не се влияят от тези неправилни мисли и възгледи и да ги заменят с истините принципи, на които ги учи Бог. След като разберат истините принципи, следващата стъпка е да практикуват в съответствие с истините принципи, на които Бог ги е научил. Докато правят това, всички техни негативни емоции постепенно ще изплуват, за да ги смущават, след което те ще ги преодолеят постепенно и ще им се опълчат една по една, докато, без да осъзнават, всички тези негативни емоции останат зад гърба им. И така, на какво се основава преодоляването на различните негативни емоции? То зависи от разнищването и разбирането им от страна на хората, зависи от приемането на истината и още повече — зависи от техния стремеж към истината и от практикуването им на истината. Не е ли така? (Така е.) Когато хората постепенно се стремят към истината и я практикуват, те постепенно преодоляват всички свои различни негативни емоции и се избавят от тях. И така, като погледнем на въпроса сега, от кое според вас е по-лесно да се избави човек или кое е по-лесно да преодолее — от тези различни негативни емоции или покварения нрав? (Негативните емоции са по-лесни за преодоляване.) Мислите ли, че негативните емоции са по-лесни за преодоляване? При различните хора е различно. Едното не е по-трудно или по-лесно от другото, а просто зависи от човека. Във всеки случай, като започнахме с общението за избавянето от негативните емоции, ние добавихме известно съдържание към стремежа на хората към промяна на нрава, а именно избавянето от различните негативни емоции. Избавянето от негативните емоции се прави преди всичко с цел преодоляване на някои неправилни мисли и възгледи, докато преодоляването на покварения нрав изисква разбиране на същността на покварения нрав. Кажете Ми кое е по-лесно — преодоляването на негативните емоции или преодоляването на покварения нрав? Всъщност нито един от двата проблема не е лесен за разрешаване. Ако си истински решен и можеш да търсиш истината, тогава който и въпрос да се опиташ да разрешиш, това няма да е никакъв проблем за теб. Ако обаче не се стремиш към истината и не си способен да разбереш колко сериозни са тези два проблема, тогава няма да е лесно, независимо кой проблем се опитваш да разрешиш. Когато става въпрос за тези негативни, неблагоприятни неща, трябва да приемете истината, да практикувате истината и да се покорите на истината, за да ги разрешите и да ги замените с положителни неща. Процесът винаги е такъв и той винаги изисква от хората да се опълчат на негативните неща и да приемат положителните и активните неща, както и нещата, които са в съгласие с истината. Единият аспект е да работите върху мислите и възгледите си, а другият е да работите върху нрава си. Едното предполага да преодолеете своите мисли и възгледи, а другото означава да преодолеете своя покварен нрав. Разбира се, тези две неща понякога се появяват заедно и взаимно си влияят. Във всеки случай избавянето от негативните емоции е нещо, което хората трябва да практикуват, когато се стремят към истината. Добре, нека приключим днешното общение тук.

29 октомври 2022 г.