Как човек да се стреми към истината (10)

Днес ще продължим да разговаряме по темите от последната ни среща. За какво говорихме тогава? (Миналия път Бог общуваше главно по две теми. Първо по въпроса, който хората повдигат: „Ако човечеството не преследваше своите идеали и желания, тогава щеше ли да се развие светът така, както се е развил досега?“. После Бог разговаряше за някои от погрешните перспективи и гледни точки на хората относно брака, а след това за правилното понятие и определение за брак.) Миналия път говорих по една много обширна тема — брака. Бракът е многообхватна тема, която засяга цялото човечество и се преплита с историята на човешкото развитие. Тя засяга ежедневието на хората и е важна за всички. Миналия път общувахме по някои въпроси, които я засягат, главно за произхода и формирането на брака, както и за Божиите напътствия и разпореждания за двете страни в брака и за отговорностите и задълженията, които трябва да поемат върху себе си. Главно на какво се основаваше това съдържание? (Библейските текстове.) Това общение се основаваше на думите и стиховете, записани в Библията, които казват, че след като Бог създаде човечеството, Той предопредели брака за него, нали така? (Вярно.) Чрез последното ни общение и чрез четенето за някои от Божиите слова и дела по отношение на човешкия брак, записани в Библията, сега имате ли точно определение за него? Някои хора казват: „Ние сме млади, нямаме представа за брака, нито пък имаме някакъв опит. Трудно ни е да го определим“. Трудно ли е? (Не.) Не е трудно. Тогава как трябва да го определим? Въз основа на Божиите слова и дела по отношение на човешкия брак, не трябва ли да имате точно определение за брака? (Трябва.) Що се отнася до брака, независимо дали ти самият имаш брак, или не, трябва точно да разбираш думите на Моето общение сега. Това е аспект на истината, който трябва да разбираш. Ако говорим от тази гледна точка, независимо дали имаш някакъв опит с брака и дали изпитваш някакъв интерес към него, и независимо какви пресмятания и планове си имал в миналото по отношение на брака, щом този въпрос засяга твоя стремеж към истината, трябва да имаш знание за него. Това също е въпрос, който трябва да видиш ясно, защото засяга истината, човешките идеи и гледни точки, стремежа на хората към истината, както и твоите принципи и начин на практикуване по пътя на стремежа ти към истината. Затова, независимо дали си имал опит с брака преди, дали се интересуваш от него или не, или каква е ситуацията с брака ти, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да имаш точни познания и правилни идеи и гледни точки по отношение на брака, точно както при всички въпроси, които засягат истината. Не бива да му се противопоставяш в сърцето си, да си слагаш розови очила, да имаш представи за него, да се оправяш с него въз основа на собствения си опит и обстоятелства или да правиш някакви избори по отношение на него. Това са все неправилни гледни точки. Бракът, както и всеки друг въпрос, засяга гледните точки, позициите и перспективите на хората. Ако искаш да имаш правилни и съобразени с истината идеи, гледни точки, перспективи и позиции по въпроса за брака, тогава трябва да имаш точни познания и определение на този въпрос, който засяга истината. Затова, когато става дума за брака, трябва да имаш правилни познания и да разбираш истината, която Бог иска от хората по този въпрос. Само ако разбереш истината тук, ще можеш да имаш правилните идеи и гледни точки, за да се изправиш пред брака, когато се ожениш или когато в живота ти възникнат неща, засягащи въпроса за брака; само тогава ще можеш да имаш правилни позиции и гледни точки за него и, разбира се, да имаш точен път за разрешаване на проблемите, свързани с брака. Някои хора казват: „Никога няма да встъпя в брак“. И може би никога няма да го направиш, но неизбежно ще имаш някакви идеи и гледни точки за брака, големи или малки, правилни или неправилни. Освен това в живота си неизбежно ще се сблъскаш с някои хора или неща, които представляват проблеми, свързани с въпроса за брака, така че как ще гледаш на тези проблеми и как ще ги разрешаваш? Когато се появят подобни проблеми, засягащи въпроса за брака, какво трябва да направиш, за да имаш точни идеи, гледни точки, позиции и принципи на практика? Как трябва да действаш, за да си в съответствие с Божиите намерения? Това е нещо, което трябва да разбереш, нещо, към което трябва да се стремиш, докато вървиш напред. Какво имам предвид, когато казвам това? Искам да кажа, че има хора, които може да си мислят, че бракът няма нищо общо с тях, затова слушат невнимателно. Дали това е правилната гледна точка? (Не.) Не. Независимо от темата, по която общувам, щом тя засяга истината, стремежа към истината и основата и критериите за възприемане на хората и нещата, за поведение и действие, ти трябва да я приемеш и да я слушаш сериозно и внимателно. Защото това не е здрав разум, нито знание, още по-малко професионално разбиране — това е истината.

Нека се върнем обратно и продължим общуването по темата за брака. Какво трябва да бъде определението за него? Въз основа на Божието предопределение и подредба по отношение на брака, както и на Неговите увещания и напътствия към двете страни в брака, за които говорих миналия път, вашето понятие и определение за брака не бива да бъдат объркани, а по-скоро трябва да бъдат ясни и недвусмислени. Бракът трябва да бъде обединение на един мъж и една жена съгласно Божието предопределение и подредба. Именно това е съставът на брака, за който има предварителни условия. Съгласно Божието предопределение и подредба един мъж и една жена в обединение представляват брак. Не е ли така? (Така е.) Такова определение на брака не е ли точно на теория? (Да.) Защо казвате, че е точно? Как можете да сте сигурни, че това е така? Защото се основава на библейските текстове и има указания, които могат да бъдат следвани. Библейските текстове ясно обясняват произхода на брака. Това е определението за брак. Въз основа на това ясно определение за брак нека да разгледаме какви са задълженията, които всяка страна в него поема върху себе си. Дали библейските пасажи, които прочетохме на последната среща, не отразяват ясно това? (Така е.) Най-простият дълг, който всяка страна в брака поема, е да придружава и подкрепя другия. Какво е било Божието указание към жената? (Бог каза на жената: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“ (Битие 3:16).) Това е оригиналният начин на изразяване в Библията. Ако го кажем със съвременни думи, Божието указание към жената е било нейният дълг. Какъв е бил този дълг? Да ражда деца, да ги отглежда, да се грижи за мъжа си и да го обича. Това е било Божието указание към жената. И така, какъв дълг е възложил Бог на мъжа? Като глава на дома мъжът трябва да носи бремето на семейния живот и да осигурява прехраната на семейството с пот на челото си. Освен това той трябва да носи бремето да ръководи членовете на семейството, жена си и собствения си живот. Това е Божието разделение на дълга между жените и мъжете. Трябва да имате ясно и недвусмислено разбиране за дълга на мъжете и жените. Това е определението и сключването на брака, както и отговорностите, които двете страни трябва да поемат, и задълженията, които да изпълняват. Това е самият брак и истинското му естество. Има ли някакви негативни неща в обсъжданото от нас съдържание, засягащо брака? (Не.) Няма никакви негативни неща в него. Всичко е максимално чисто, в съответствие с истината, фактите и основите на Божиите слова. С библейските текстове като основа въпросът за брака става много точно определен и ясен за съвременните хора. Не е необходимо да поставяме твърде много предварителни условия или да използваме твърде много думи, за да говорим за произхода на брака. Това не е необходимо. Определението за брака е ясно, а дългът, който двете страни в брака трябва да поемат върху себе си, и задълженията, които трябва да изпълняват, са ясни и недвусмислени. Щом човек има ясно и недвусмислено разбиране по тези въпроси, какъв ефект има това върху стремежа му към истината? Какъв смисъл има разбирането на определението и структурата на брака и на дълга на двете страни? Тоест какви резултати има общението по тази тема върху хората и какви последици предизвиква? Казано на разговорен език, каква е ползата за вас да слушате тази тема? (Позволява ни да имаме правилна и съобразена с истината гледна точка за нещата, когато имаме пряко отношение към брака или когато разглеждаме брака. Няма да бъдем повлияни или подведени от нечестиви течения или идеи, внушавани от Сатана.) Това е един положителен ефект. Дали общението относно определението и сключването на брака и дълга на двете страни позволява на хората да имат правилни идеи и гледни точки относно брака? (Да.) Когато човек има правилни идеи и гледни точки, дали ползите и положителните ефекти от това му позволяват да утвърди в съзнанието си правилен възглед за брака? Когато човек има правилен възглед за брака и правилни идеи и гледни точки, има ли той определена устойчивост и имунитет срещу противоположни, негативни идеи и гледни точки, принадлежащи на нечестиви течения? (Да, има.) Какво означава, че има устойчивост и имунитет? Означава, че най-малкото притежаваш проницателност, когато става въпрос за някои нечестиви идеи и гледни точки по отношение на брака, които идват от света и обществото. Щом притежаваш проницателност, вече няма да гледаш на брака въз основа на идеите и гледните точки, които идват от нечестивите течения в света, нито ще приемаш тези идеи и гледни точки. И така, каква е ползата за теб от неприемането на тези идеи и гледни точки? Тя е, че тези идеи и гледни точки няма да контролират твоите възгледи и действия по отношение на брака и вече няма да те покваряват, нито пък ще посяват у теб тези нечестиви идеи и гледни точки. Следователно в своите възгледи за брака няма да се водиш от нечестивите светски течения, нито пък ще бъдеш увлечен от тях, така че ще бъдеш способен да останеш непоколебим в свидетелството си по въпроса за брака. Значи в известен смисъл вече ще си се отказал от някои от тези сатанински, светски идеи, възгледи и гледни точки по отношение на брака. Така ли е? (Да.) Когато хората имат точно определение за брака, те са в състояние да се избавят от някои от своите стремежи, идеали и желания по отношение на брака, но дали това е достатъчно, за да спрем дотук? Способни ли са напълно да се избавят от своите стремежи, идеали и желания по отношение на брака? Това изобщо не е достатъчно. Те нямат нищо повече от едно точно определение и понятие за брака, само едно първоначално, основно понятие и познание за него в мислите си. Но различните идеи, гледни точки и теми, които светът и обществото разпространяват по отношение на брака, ще продължават да влияят на твоите идеи, гледни точки и възгледи — и дори на действията ти — по отношение на брака. Така че досега, след като са получили точно определение за брака, хората все още не могат напълно и изцяло да се избавят от своите стремежи, идеали и желания по отношение на брака. Затова не трябва ли по-нататък да поговорим за различните стремежи, идеали и желания, които възникват у хората по отношение на брака? (Да, трябва.)

Ще приключа това общение относно определението за брак. По-нататък ще говорим за това как да се избавим от различните стремежи, идеали и желания, които възникват заради брака. Първо, нека поговорим за различните фантазии на хората относно брака. Когато казвам фантазии, имам предвид картините, които хората си въобразяват в главите си. Тези картини все още не са станали реалност. Те са само фантазии, предизвикани от ежедневието на хората или от обстоятелствата, с които се сблъскват. Тези фантазии формират образи и илюзии в главите на хората, като дори се превръщат в техни стремежи, идеали и желания по отношение на брака. Затова, за да се избавиш от своите стремежи, идеали и желания по отношение на брака, първо трябва да се избавиш от различните фантазии, които някога са присъствали или били посяти в ума и дълбините на сърцето ти. Това е първото нещо, което трябва да направиш, за да се избавиш от своите стремежи, идеали и желания по отношение на брака — т.е. да се избавиш от различните си фантазии за брака. Затова нека първо да поговорим за това какви фантазии имат хората за брака. Различните мнения за брака на древните хора отпреди стотици или хиляди години са твърде далеч от настоящето, затова няма да се занимаваме с тях. Вместо това ще говорим за свежите, популярни, модерни и масови мнения и действия на съвременните хора по отношение на брака. Тези неща ви влияят, като постоянно предизвикват всякакви фантазии в дълбините на вашите сърца или умове по отношение на брака. Първо, някои мнения относно брака стават популярни в обществото, а след това различни литературни произведения пренасят идеите и мненията на авторите относно брака. Когато тези литературни произведения се превръщат в телевизионни програми и филми, те още по-ярко излагат различните мнения на хората за брака, различните им стремежи, идеали и желания за него. Повече или по-малко, видимо или невидимо, тези неща непрекъснато се насаждат у вас. Преди да имате точна представа за брака, вие приемате тези обществени мнения и послания за брака, които създават у вас предубеждения. След това започвате да фантазирате какъв ще бъде вашият собствен брак и каква ще бъде половинката ви. Независимо дали приемате тези послания чрез телевизионни програми, филми и романи, или чрез социалните си кръгове и хората в живота ви — независимо от източника, всички те идват от хората, обществото и света, или по-точно казано, те се появяват и развиват от нечестиви течения. Разбира се, ако говорим още по-точно, те идват от Сатана. Не е ли така? (Така е.) В този процес, независимо какви идеи и възгледи за брака сте приели, факт е, че докато приемате различни идеи и възгледи за брака, вие непрекъснато фантазирате за него в мислите си. Всички тези фантазии се въртят около едно нещо. Знаете ли какво е то? (Романтична любов.) В обществото в момента по-популярното или основното послание се върти около това да се говори за брака в смисъл на романтична любов. Щастието на един брак зависи от наличието на романтична любов и от това дали съпругът и съпругата са влюбени един в друг. Тези мнения на обществото относно брака — тези неща, които проникват в мислите на хората и в дълбините на душите им — са свързани предимно с романтичната любов. Тези мнения се внушават на хората, в резултат на което те развиват всякакви фантазии за брака. Например те фантазират за това кой ще бъде човекът, когото ще обичат, що за човек ще бъде той и какви изисквания ще има към брачния партньор. По-конкретно, от обществото идват многостранни послания, които казват, че непременно трябва да обичат този човек и че той трябва да ги обича в отговор, че само това е истинската романтична любов, че само истинската романтична любов може да доведе до брак, че само брак, основан на романтична любов, е добър и щастлив, и че брак без романтична любов е неморален. Затова, преди да са открили човека, когото ще обичат, всички се подготвят да намерят романтичната любов, като предварително се подготвят за брак, готвят се за деня, в който ще срещнат любимия човек, за да могат безразсъдно да преследват любовта си и да я осъществят. Така ли е? (Така е.) В миналото хората не са говорили за романтична любов, нито за така наречената свобода на брака, нито за това, че любовта е безгрешна и върховна. По онова време хората са се притеснявали да говорят за брак, любов и романтика. Особено когато е ставало дума за противоположния пол, хората са се чувствали неловко, изчервявали са се и сърцата им са се разтуптявали или им е било трудно да говорят. Днес нагласите на хората са се променили. Когато виждат, че другите обсъждат романтиката и брака така спокойно и уверено, те също искат да бъдат такива хора, да обсъждат тези теми свободно и открито, без да се изчервяват или да им се разтуптява сърцето. Освен това им се иска да могат открито да признаят чувствата си, когато попаднат на човека, към когото искат да се стремят, да излеят сърцето си. Те дори фантазират за всякакви сцени на ухажване и дори повече — фантазират какъв ще бъде човекът, когото ще обичат и към когото ще се стремят. Жените си фантазират, че човекът, към когото се стремят, ще бъде очарователен принц, висок поне 1,8 м, остроумен събеседник, изискан, образован, с добро семейно положение, а което е още по-хубаво — че ще има кола и къща, обществено положение, известно богатство и т.н. Що се отнася до мъжете, те си представят, че половинката им ще бъде светлокожа красавица, супержена, която може да блести както на светски събирания, така и в кухнята. Те дори си фантазират, че половинката им ще бъде красива и богата жена, и толкова по-добре, ако има и солидна семейна среда. Тогава хората ще кажат, че двамата, които са се събрали, са като Ромео и Жулиета, като идеална двойка, предопределена от небето, двойка, на която минувачите завиждат, в която двамата никога не спорят и не се сърдят един на друг, никога не биха се сдърпали по някаква причина и се обичат силно — като двойките от филмите, които се заричат да се обичат, докато пресъхнат моретата и скалите се превърнат в прах, да остареят заедно, никога да не спират да се обичат, никога да не странят и да не се отказват един от друг и никога да не се изоставят. Жените си фантазират, че един ден ще влязат в брачната зала с този, когото обичат, и тогава с благословията на свещеника ще си разменят пръстени, ще си разменят клетви, ще се закълнат тържествено в любов, като се обвържат да живеят този живот заедно и да не се изоставят дори и в болест или бедност. Мъжете също така си фантазират, че един ден ще влязат в брачната зала с жената, която обичат, и с благословията на свещеника ще си разменят пръстени и ще си дадат обещания, като се закълнат, че колкото и да остарее или погрознее новата им невеста, те няма да я изоставят и няма да се откажат от нея, че ще й дадат най-прекрасния и щастлив брак и ще я направят най-щастливата жена на света. Всички мъже и жени фантазират по този начин, имат подобни стремежи и в реалния си живот непрекъснато се учат на всякакви стремежи, идеали и желания за брака. Наред с това те също така безкрайно повтарят тези фантазии в дълбините на сърцата си, като се надяват, че един ден фантазиите им ще се разиграят в действителния им живот, което ще ги превърне вече не в някакъв идеал или желание, а в нещо действително. Под влиянието на съвременния живот и под въздействието на всевъзможни обществени послания и информация всяка жена се надява да облече бяла сватбена рокля и да стане най-красивата булка и най-щастливата жена на света. Също така се надява да носи своя собствен пръстен с диамант, който със сигурност трябва да надвишава един карат и да е с най-голяма чистота, да няма никакви петънца и любимият ѝ мъж да го сложи на пръста ѝ. Това е брачната фантазия на жената. От една страна, тя има някои фантазии, свързани с начина на сключване на брак, а от друга страна, има и всякакви фантазии за брачния живот, като се надява, че мъжът, когото обича, няма да се размине с очакванията ѝ, че ще я обича в брака също толкова силно, както когато са се влюбили за първи път, че няма да обича друга жена, че ще ѝ осигури щастлив живот, ще изпълни поетите задължения и че докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах, те ще останат заедно в този и в следващия живот. На всичко отгоре тя има и всевъзможни фантазии и изисквания по отношение на човека, в когото се влюбва. Най-малкото той трябва да е очарователен принц, ако не на бял, то на черен кон. Жената определено си представя своя идеален мъж с такива качества, които подобават на принц — колко романтично и величествено би било това, колко щастлив би станал животът ѝ. Основата на тези фантазии, които хората развиват по отношение на брака, идва от обществото, от техните социални групи или от всевъзможни послания, книги, литературни произведения и филми. Като прибавим към това и някои от онези леко буржоазни елементи в сърцата им, които съответстват на собствените им предпочитания, те фантазират за всякакви хора, в които да се влюбят, за всякакви любовници, брачни форми и реализациите им в живота. Накратко, различните фантазии на хората се основават на разбирането за брака, на тълкуването на брака и на различните мнения за брака, които битуват в обществото. Такива са жените, а мъжете са същите. Различните стремежи на мъжете към брак не отстъпват на тези на жените. Мъжът също се надява да намери момиче, което да му харесва, да е добродетелно, нежно, добро и внимателно, да се отнася към него с внимание и обич и да зависи от него като птичка, което да му е безпогрешно предано, да не се отнася с презрение към нито един негов недостатък или слабост, което дори би приело всичките му недостатъци и слабости, което, когато се почувства обезсърчен или разочарован и когато преживее провал, би му протегнало ръка за помощ и подкрепа, а след това би му казало: „Скъпи, няма значение, аз съм тук. Няма нещо, което да не можем да преодолеем заедно. Не се страхувай. Аз винаги ще бъда до теб, независимо от момента“. Жените имат най-различни изисквания към мъжете и точно по същия начин мъжете имат най-различни изисквания към жените, така че независимо дали са мъже или жени, те търсят своята половинка сред тълпата, а основата за търсенето на тяхната половинка са различните им фантазии по отношение на брака. Разбира се, мъжът по-често си фантазира за това, че има солидни позиции в обществото, направил е кариера, натрупал е определено богатство и капитал, след което може да си потърси по-добра половинка, която да му е равна по статус, идентичност, вкус и предпочитания. Стига да я харесва и тя да отговаря на изискванията му, той ще е готов да направи всичко за нея, дори да мине през огъня заради нея. Разбира се, ако говорим малко по-реалистично, той ще ѝ купи някои хубави неща, ще задоволява материалните ѝ нужди, ще ѝ купи кола, къща, диамантен пръстен, маркова чанта и дрехи. Ако има средства, ще си купи и частна яхта и самолет и ще заведе любимата си жена на море само двамата или ще я заведе да види света, да пътува до най-известните планини, земи и живописни места в света. Колко прекрасен би бил такъв живот. Жените плащат различна цена за разнообразните си брачни фантазии и по същия начин мъжете се борят и работят за различните си брачни фантазии. Независимо каква фантазия имаш по отношение на брака, щом тя идва от света, от разбиранията и мненията, които поквареното човечество има за брака, или от информацията за брака, която светът и поквареното човечество ти внушават, тези идеи и възгледи в някаква форма и степен ще повлияят на живота и вярата ти, ще повлияят на възгледите ти за живота и на пътя, по който вървиш през живота. Това е така, защото бракът е нещо, което нито един възрастен не може да избегне, и също така е неизбежна тема. Дори ако решиш да останеш необвързан през целия си живот и никога да не сключиш брак, твоите фантазии за брака ще продължат да съществуват. Може да решиш да останеш необвързан, но още от момента, в който си имал най-елементарна представа и мисли за брака, си имал всякакви фантазии за него. Тези фантазии не само занимават мислите ти, но и изпълват ежедневието ти и влияят върху идеите, гледните точки и избора ти, когато се занимаваш с различни неща. Казано по-просто, ако жената има критерий за това в кого да се влюби, то независимо от степента на зрялост или обоснованост на този критерий тя ще го използва, за да преценява добротата и лошотата на човешката природа и характера на представителите на противоположния пол, както и дали тези представители са такива, с които би искала да прекарва времето си. Този критерий е неотделим от критерия, по който тя избира брачен партньор. Да кажем например, че типът мъж, който тя харесва, има дръзки черти, голямо, квадратно лице и чиста кожа. Той говори изискано, донякъде книжовно, и е доста учтив. Според нейния възглед за любовта тя се чувства добре с такъв тип мъж и клони повече към този тип мъже. Така че в живота си, независимо дали ще се влюби в такъв човек, или не, тя със сигурност ще има добри чувства към него. Искам да кажа, че когато влезе в контакт с такъв човек, независимо дали човешката му природа е добра, или лоша, какъв характер има, дали е коварен или зъл човек, всички тези неща са от второстепенна важност. Те не са критерият, който тя прилага по отношение на представителите на противоположния пол. Какъв е нейният критерий? Това е критерият, по който тя си избира съпруг. Ако нейният партньор съответства на критерия, по който тя избира съпруг, тогава дори и да не е човекът, когото тя действително избира за съпруг, той все пак е човек, с когото тя би искала да прекарва време. Какво показва това? Възгледът на един човек за любовта — по-точно критерият му по отношение на партньора в любовта или брака — до голяма степен влияе на мнението му за всички представители на противоположния пол. Когато срещне мъж, който отговаря на нейния критерий за избор на съпруг, за жената всичко в него е приятно за окото, гласът му е приятен за слушане, а думите и действията му — привлекателни за наблюдаване. Дори и той да не е човекът, в когото тя възнамерява да се влюби и към когото да се стреми, тя все пак го намира за приятен за окото. Именно в тази приятност се крие проблемът. Каквото и да каже той, ти не разбираш дали е правилно или не. Намираш всичко в него за добро и правилно и смяташ, че той прави всичко добре. От тези добри чувства, които изпитваш към него, постепенно започваш да му се възхищаваш и да го почиташ. Откъде идват това възхищение и тази почит? Източникът им е критерият, който използваш за избор на партньор за любов и брак. На определено ниво този критерий те подвежда във възприятието ти за другите хора. По-точно казано, той замъглява мерилото за оценка и основанията, на базата на които възприемаш представителите на противоположния пол. Външният му вид съответства на твоите естетически стандарти, така че няма значение какъв характер притежава, дали действията му са в съответствие с принципите, дали притежава истините принципи, дали се стреми към истината, дали има истинска вяра в Бог и покорство пред Него — тези неща стават много размити за теб и вероятно начинът, по който гледаш на този човек, ще бъде повлиян от емоциите. Понеже изпитваш добри чувства към този човек и тъй като на емоционално ниво той задоволява твоя стандарт, за теб всичко, което той прави, изглежда добро и напълно приемливо. Пазиш го и му се покланяш до такава степен, че когато той извърши зло, не разпознаваш злото, не разкриваш този човек и не се отричаш от него. Каква е причината за това? Тя е, че тук се намесват чувствата, като завладяват сърцето ти. Когато чувствата ти са задействани, лесно ли ти е да правиш нещата според принципите? Чувствата ти са с предимство, така че нямаш принципи. Поради това последствията, които поражда този факт, са много сериозни. Въпреки че той не е човекът, в когото си влюбена, или човекът, за когото искаш да се омъжиш, той все пак е в съответствие с твоята естетика и емоционални нужди. При тази предпоставка неизбежно си под влиянието и контрола на чувствата си и ти е много трудно да видиш този човек и да се справяш с проблемите, които възникват при него, както и със собствените си проблеми, въз основа на Божиите слова. Когато си контролирана от чувствата си и те станат доминиращата сила в теб, е много трудно да се освободиш от емоционалните окови, които те обвързват, за да навлезеш в реалността на практикуването на истината. И така, какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа, че всеки има най-различни фантазии за брака. Това е така, защото не живееш във вакуум или на друга планета и, разбира се, не си непълнолетен човек, а още по-малко умствено изостанал или идиот. Ти си възрастен човек и имаш идеи на възрастен човек. Същевременно неволно си приел и различните мнения на обществото за брака, като си приел информацията за брака, която идва от обществото и от нечестивото човечество. След като си приел тези неща, неволно си фантазираш кой ще бъде твоят романтичен партньор. Какво значи да фантазираш? Това означава да таиш нереалистични, празни мисли. Въз основа на това, за което сега разговаряхме и разкрихме, фантазирането е насочено главно към различните мнения за брака, които идват от обществото и от нечестивото човечество. Понеже нямаш правилен, съобразен с истината възглед за брака, е неизбежно да си повлиян, разяден и покварен от различните мнения за брака, идващи от обществото и от нечестивото човечество, но не знаеш това и не го осъзнаваш. Не можеш да усетиш, че това е разяждане, поквара. Несъзнателно приемаш това влияние и неволно започваш да мислиш, че всичко това е съвсем справедливо и разумно, и го приемаш като нещо естествено, като смяташ, че това са идеи, които възрастните трябва да имат. Съвсем естествено ще превърнеш всичко това в свои собствени подходящи изисквания и нужди — правилните идеи, които един възрастен човек би трябвало да има. Така че от момента, в който започнеш да получаваш тези послания, твоите фантазии за брака ще ескалират все повече и ще се задълбочават все повече. В същото време чувството ти за срам от брака непрекъснато ще намалява, или може да се каже, че ще се чувстваш все по-малко склонен активно да отхвърляш тези фантазии за брака. Казано по друг начин, фантазиите ти относно партньора ти в любовта или различните сцени и неща, свързани с брака, ще стават все по-неволни и дръзки. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече хората приемат мнения и информация за брака от обществото и от нечестивото човечество, толкова по-смели и необуздани стават във фантазиите си за собствения си брак, в търсенето на партньор в любовта и в преследването на този партньор. В същото време се надяват, че техният любим може да бъде точно такъв, какъвто е описан в романтичен роман, телевизионна драма или романтичен филм — че ще ги обича безусловно, докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах, като остане верен до смърт. Що се отнася до самите тях, те също обичат дълбоко партньора си, точно както е показано в телевизионните драми и романтичните романи, докато моретата пресъхнат, а скалите се превърнат в прах, и остават верни до смърт. Накратко казано, тези фантазии са откъснати от реалните нужди на човешката същност и живота. Разбира се, те са откъснати и от човешката същност. Напълно несъвместими са с реалния живот. Също както всичко, което хората смятат за добро, те са просто приятни мисли, породени от човешкото въображение. Понеже тези мисли не са в съответствие с Божието определение за брака и Неговите подредби за него, хората трябва да се избавят от тези идеи и гледни точки, които са напълно несъобразени с фактите и към които не би трябвало да се стремят на първо място.

Как да се избавят хората от тези нереалистични фантазии за брака? Трябва да коригират своите мисли и възгледи за романтиката и брака. Първо трябва да се избавят от така наречения си възглед за любовта, от илюзорните неща и фрази, като например да обичаш някого, докато пресъхнат моретата и скалите се превърнат в прах, да обичаш безрезервно до смърт и от живот в живот. Хората не знаят дали ще запазят тази любов през целия си живот, да не говорим за бъдещите животи, или докато пресъхнат моретата и скалите се превърнат в прах. Колко години ще са необходими, за да пресъхнат моретата и скалите да се превърнат в прах? Дали хората нямаше да са чудовища, ако можеха да живеят толкова дълго? Достатъчно е само да живеете добре този живот и да го живеете осъзнато и с яснота. Достатъчно е само да играете добре ролята си в брака, да правите това, което трябва да прави един мъж или жена, да изпълнявате задълженията и отговорностите, които трябва да изпълнява един мъж или жена, да изпълнявате задълженията си един към друг, да се подкрепяте, да си помагате, и да бъдете заедно за цял живот. Това е съвършеният и правилен брак, а всички останали неща, тази така наречена любов, тържествени обещания за любов, тази любов, която продължава от живот в живот — всички тези неща са безполезни, те нямат нищо общо с брака, който Бог е предопределил, и нямат нищо общо с Божиите напътствия и наставления към мъжете и жените. Това е така, защото няма значение каква е предпоставката на всеки брак, какви са индивидуалните обстоятелства около съпруга или съпругата, дали са бедни или богати, какви таланти, социално положение и социален произход имат, дали си подхождат, или са идеалната двойка. Независимо дали бракът е сключен поради любов от пръв поглед или е уговорен от родителите, дали е станал случайно или е сключен по любов в резултат от дългогодишно общуване — независимо какъв вид е бракът, щом двама души се женят и встъпват в брак, то той задължително трябва да се приземи, да се върне обратно в реалния живот на ежедневните нужди. Никой не може да избяга от реалния живот и всеки брак, независимо дали в него има любов, или не, в крайна сметка трябва да се върне към ежедневието. Например битовите сметки трябва да се платят и съпругата се оплаква: „Ох, сметките отново се повишиха. Всичко поскъпва, само заплатите остават ниски. Как да живеят хората, като цените се вдигат толкова?“. Но въпреки оплакванията ѝ тя все пак трябва да използва вода и електричество, няма избор. Така че плаща сметките, а след като ги плати, трябва да пести от храна и разходи в опит да спести обратно парите, които е трябвало да доплати за по-високите сметки. Като види, че на пазара има намалени зеленчуци, съпругът казва: „Бобът е намален днес. Купи повечко, за да ни стигне за две седмици“. Жената казва: „Колко трябва да купим? Ако купим твърде много и не можем да изядем всичко, ще се развали. А ако купим толкова много, дори няма да можем да поберем всичко във фризера!“. Съпругът отговаря: „Ако не можем да поберем всичко, не можем ли просто да изядем повече? Можем да ядем боб два пъти на ден. Недей винаги да се притесняваш да купуваш скъпи неща за ядене!“. Съпругът получава заплатата си и казва: „Този месец отново получих премия. Ако получа голяма премия в края на годината, ще можем да отидем на почивка. Всички ходят на почивка на Малдивите или на Бали. Ще заведа и теб там на почивка, за да си прекараш добре“. Овощните дървета около дома им раждат изобилие от плодове и съпругът и съпругата обсъждат: „Миналата година нямахме добра реколта. Тази година плодовете са огромни, така че можем да продадем част от тях и да изкараме малко пари. Щом спечелим нещо, може би ще можем да ремонтираме къщата си? Бихме могли да сложим по-големи прозорци с алуминиева дограма и нова голяма метална врата“. Когато дойде студеното зимно време, съпругата казва: „Нося това памучно яке от седем или осем години и то става все по-тънко. Когато получиш заплатата си, можеш да намалиш малко разходите и да заделиш пари, за да си купя зимно яке. Едно пухено яке струва поне триста-четиристотин, а може би петстотин-шестстотин юана“. „Добре — казва съпругът. — Ще отделя малко пари и ще ти купя хубаво, топло яке с патешки пух“. Съпругата отвръща: „Искаш да ми купиш, но и ти нямаш такова. Купи едно и за себе си“. Съпругът отговаря: „Ако имам достатъчно пари, ще купя. Ако нямам, ще изкарам с моето яке още една година“. Друг съпруг казва на съпругата си: „Чух, че наблизо са отворили голям ресторант, в който се предлагат всякакви морски дарове. Да отидем ли?“. Съпругата отговаря: „Да отидем. Имаме достатъчно пари, можем да си го позволим“. Отиват да ядат морски дарове и се връщат у дома доволни и много щастливи. Жената си мисли: „Виж колко е уютен животът ми сега. Омъжих се за правилния човек. Мога да ям пресни морски дарове. Нашите съседи не могат да си го позволят. Имам страхотен живот!“. Не е ли това брачният живот? (Да.) Животът им преминава в пресмятания и спорове. Работят всеки ден от сутрин до вечер, отиват на работа в осем, така че трябва да се събудят в пет сутринта. Когато будилникът звънне, те си мислят: „О, изобщо не ми се става, но нямам избор. Трябва да стана, за да имам какво да сложа на масата и да живея“, и затова се напрягат да станат от леглото. „За щастие днес не закъснях, така че няма да ми намалят премията“. Те приключват работа, връщат се вкъщи и казват: „Какъв тежък ден беше, толкова труден! Кога няма да ми се налага да работя?“. Трябва да са постоянно заети, за да получават заплата и да имат какво да сложат на масата; трябва да живеят така, за да живеят добре, за да поддържат живота на двама души в рамките на брака или за да имат стабилен живот. Прекарват живота си по този начин, докато остареят и достигнат напреднала възраст. Тогава старата съпруга казва: „О, Боже, виж, съпруже, косата ми побеля! Около очите и скулите ми се появиха бръчки. Стара ли съм вече? Сигурно няма да ти хареса колко остаряла изглеждам и ще тръгнеш да си търсиш друга жена, нали?“. Съпругът ѝ отговаря: „В никакъв случай, милото ми остаряло глупаче. Цял живот съм прекарал с теб, а все още не ме познаваш. Наистина ли мислиш, че съм такъв човек?“. Съпругата му постоянно се притеснява, че няма да му хареса, че остарява, и се страхува, че той няма да я иска повече. Тя мърмори все повече и повече, съпругът ѝ говори все по-малко и по-малко, те все по-малко говорят помежду си и гледат собствените си телевизионни предавания, без да обръщат внимание един на друг. Един ден съпругата казва: „Съпруже, много сме се карали в живота си. Толкова ми беше трудно да живея с теб през всичките тези години. Няма да прекарам следващия си живот с мъж като теб. След хранене никога не предлагаш да ми помогнеш да почистя, просто седиш и не правиш нищо. Така и не поправи тази своя грешка през целия си живот. Когато се преобличаш, никога не переш дрехите си сам, винаги трябва да ги изпера и прибера вместо теб. Ако умра, кой ще ти помага тогава?“. Съпругът ѝ казва: „Ами аз дали не бих могъл да живея без теб? Има толкова много млади жени около мен, че не мога да се отърва от тях“. Съпругата му отговаря: „Много ти знае устата! Погледни колко мърляво изглеждаш. Ти не би могъл да бъдеш с никоя друга освен с мен“. Съпругът ѝ казва: „Ядосвай се, ако искаш, но има много хора, които ме харесват. Само ти ме гледаш отвисоко и не ме вземаш на сериозно“. Какъв брак имат те? Съпругата казва: „О, въпреки че нямам нищо, на което да се радвам, и нямам приятни спомени след цял живот с теб, сега, когато остарях, се замислих: ако нямам теб, ще се чувствам така, сякаш нещо ми липсва. Ако ти си отидеш преди мен, ще скърбя и дори няма да имам на кого да мърморя. Не искам да бъда сама. Трябва да си отида преди теб, така че да трябва да живееш сам, без да има кой да ти пере дрехите, да ти готви, да се грижи за ежедневието ти, и така ще си спомниш за моята доброта. Не каза ли, че те преследват много млади жени? Когато умра, можеш веднага да отидеш и да си вземеш някоя от тях“. Съпругът ѝ отвръща: „Спокойно, ще се погрижа да си отидеш преди мен. Когато теб те няма, със сигурност ще си намеря по-добър партньор от теб“. Но какво в действителност си мисли той в душата си? „Ти ще си отидеш първа, а когато теб те няма, аз ще търпя самотата. Предпочитам да понеса това изпитание и да страдам така, отколкото ти да страдаш“. Старата съпруга обаче винаги се оплаква от мъжа си, че не прави както трябва това и това, има този или онзи недостатък, и въпреки че мъжът ѝ не поправя недостатъците си, те продължават да живеят по този начин и с времето тя свиква с това. Накрая жената се примирява, мъжът го понася и по този начин живеят заедно цял живот. Това е брачният живот.

Въпреки че в брака има много неща, които не се харесват на човек, както и много спорове, и двойката преживява болести, бедност, финансови трудности в живота и дори се сблъсква с изключително радостни и тъжни събития, както и с други подобни събития, двамата преминават през всички препятствия заедно, а партньорът им е човек, когото никога не биха могли да изоставят или да оставят да си тръгне, преди да затворят очи за последен път. Какво е партньор? Това е съпруг или съпруга. Мъжът изпълнява цял живот отговорностите си към жената и по същия начин жената изпълнява цял живот отговорностите си към мъжа. Жената прави компания на мъжа през целия си живот, а мъжът прави компания на нея. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях придружава другия повече; нито един от тях не може да каже ясно кой има по-голям принос, кой е допуснал повече грешки или кой има повече недостатъци. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях е основната опора или основният източник на препитание в съвместния им живот. Нито един от двамата не може да каже ясно кой е глава на домакинството или кой отговаря за него и кой е помощник. Нито един от двамата не може да каже ясно кой от тях не може да напусне другия, дали мъжът е този, който не може да напусне жената, или жената е тази, която не може да напусне мъжа. И нито един от двамата не може да каже ясно кой е прав и кой крив, когато спорят. Това е животът, това е нормалният живот на мъжа и жената в рамките на брака и това е най-нормалната и обичайна житейска ситуация за човешките същества. Такъв е животът, неотделим от всякакви човешки грешки и предразсъдъци, а още повече от всякакви човешки нужди, както и, разбира се, от всички правилни или неправилни, рационални или ирационални човешки избори, направени под властта на съвестта и разума. Това е животът, най-нормалният живот. Няма правилно и неправилно, това е просто сравнително нормална и конвенционална житейска ситуация и действителността на живота. Какъв факт показва на хората тази действителност на живота и житейската ситуация в рамките на брака? Именно това, че хората трябва да се избавят от различните си нереалистични фантазии за брака, да се избавят от всички идеи, които нямат нищо общо с правилното определение на брака и с Божието предопределение и подредба. Това са все неща, от които хората трябва да се избавят, тъй като те нямат нищо общо с живота на нормалната човешка природа или със задълженията и отговорностите, които нормалният човек изпълнява в живота. Следователно хората трябва да се избавят от тези различни определения и поговорки за брака, които идват от обществото и от нечестивото човечество, особено тази така наречена любов, която няма абсолютно нищо общо с реалния брачен живот. Бракът не е доживотно обвързване, нито тържествен обет за любов за цял живот, още по-малко пък доживотно изпълнение на клетви. По-скоро това е реалният живот на мъжа и жената в брака, онова, от което те се нуждаят в реалния живот, и техният начин на изразяване в реалния живот. Някои хора казват: „Ако Ти общуваш на тема брак и не говориш за любовта, не говориш за тържествените обещания за любов, за любовта, която трае, докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах, или за обетите, които брачните двойки дават един на друг, тогава за какво говориш?“. Говоря за човешката природа, за отговорност, за правенето на това, което мъжът и жената трябва да правят в съответствие с напътствията и указанията на Бог, за изпълнение на задълженията и отговорностите, които мъжът и жената трябва да изпълняват, за поемане на задълженията и отговорностите, които мъжът и жената трябва да поемат — по този начин твоите задължения, отговорности или мисия ще бъдат изпълнени. Във всеки случай какъв е правилният начин за практикуване, що се отнася до избавянето от различните фантазии за брака, за който трябва да говорим? Той е, че не трябва да основаваш мислите или действията си на различни идеи, които идват от нечестивото човечество и нечестивите течения, а трябва да ги основаваш на Божиите слова. Както и да говори Бог по въпроса за брака, ти трябва да основаваш мислите и действията си на Неговите слова. Този принцип е правилен, нали? (Да.) Вече почти приключихме с общението по темата за избавянето от различните фантазии за брака, нали? Вече ясно ли ви е в общи линии? (Да, вече е ясно.)

Преди малко говорихме за това как да се избавимн от различните фантазии за брака и някои хора казаха: „Ако не искам да бъда сам и планирам да ходя на срещи и да намеря някого, за когото да се оженя, как тогава да практикувам Божиите слова, за да мога да се избавя от различните си фантазии за брака? Как да практикувам този принцип?“. Това не е ли свързано с принципите по отношение на избора на съпруг или съпруга, на брачен партньор? Какви са принципите по отношение на избора на брачен партньор, които са ви внушени от света? Принц от приказките, светлокожа красавица, красив и богат мъж, красива и богата жена, най-добре, ако са второ поколение от богато семейство. Като се венчаете за такъв човек, вие премахвате от живота си 20 години на борба с трудностите. Мъжът трябва да може да си позволи диамантен пръстен, сватбена рокля и бляскава сватба за теб. Той трябва да е някой, който има амбиции за кариера, който може да направи състояние или който вече има определено богатство. Не са ли това мислите и възгледите, внушени ви от света? (Така е.) Има и такива, които казват: „Партньорът ми трябва да е някой, когото обичам“. Друг казва: „Това не е правилно. Този, когото обичаш, няма непременно да обича теб. Любовта трябва да е взаимна. Този, когото обичаш, трябва също да те обича. Ако те обича, тогава никога няма да реши да те изостави или да се откаже от теб. Ако този, когото обичаш, не те обича, един ден той просто ще стане и ще си тръгне“. Правилни ли са тези възгледи? (Не.) Тогава Ми кажете какъв принцип трябва да следвате при избора на брачен партньор, който се основава на Божиите слова и който приема истината за свой критерий? Говорете по тази тема в съответствие с правилните мисли и възгледи, които сега притежавате. (Ако исках да си намеря партньор, той би трябвало да е поне някой, който вярва в Бог, човек, който може да се стреми към истината, който има същите житейски стремежи като мен и следва същия път като мен.) Някой, който има същите стремежи и следва същия път като теб и който вярва в Бог — споменаваш някои конкретни критерии за избор на партньор. Кой друг би искал да се изкаже? (Трябва да гледаме и дали е човек с човешка природа и дали може да изпълнява отговорностите и задълженията си в съпружеството. Има и нещо друго: не е вярно, че някой непременно ще намери партньор за брак, само защото сега иска да го намери. Това е дело на Бог и човек трябва да се покори и да чака.) Има конкретна практика, а има и конкретна основа на мисълта и теорията. Трябва да се покориш и да чакаш, да повериш този въпрос на Бог и да Му позволиш да го уреди за теб, като в същото време трябва да подходиш към този въпрос и с принципи. Кой още иска да говори? (Боже, моето мнение е същото като тяхното, т.е. трябва да намерим някой, който споделя същите стремежи и следва същия път, който притежава човешка природа и може да поема отговорност. Човек трябва да се избави от погрешните възгледи за брака, които Сатана му внушава, да вложи сърцето си в своя дълг, да се покори на Божието върховенство и да чака Неговата подредба.) Ако мъжът не може да си позволи диамантен пръстен за теб, би ли се омъжила за него все пак? (Ако е някой с човешка природа, тогава бих го приела, дори и да не може да си позволи да ми купи диамантен пръстен.) Да кажем, че той има пари и би могъл да си позволи да ти купи пръстен с диамант от един карат, но вместо това ти купува пръстен с диамант от 0,3 карата — би ли била склонна да се омъжиш за него тогава? (Не бих изисквала такова нещо от него.) Нормално е да не изискваш такова нещо. Така ще спестите пари, които можете да похарчите с течение на времето, а това означава да мислите в дългосрочна перспектива. Още преди да си намерила партньор, вече имаш нагласа за добър живот — това е съвсем земно! Някой друг? (Боже, мисля, че преди всичко трябва да се избавя от тези светски критерии за избор на партньор. Тоест не трябва винаги да си фантазирам как ще намеря приказен принц, красив и богат или пък романтичен мъж. След като се избавя от тези неща, трябва да подходя към брака с правилна гледна точка, а после да се покоря и да чакам Божието време. Дори и да се появи такъв човек, той трябва да е някой, който споделя същите стремежи и следва същия път като мен. Не трябва да се осланям на светските си възгледи, за да изисквам от този човек да бъде внимателен към мен. Най-важното е той да може да се стреми към истината и да проявява внимание към Божиите намерения.) Ако той се стреми към истината, проявява внимание към Божиите намерения, излиза да изпълнява дълга си така, че никога не е вкъщи, а ти трябва да понасяш сама бремето на семейния живот и газта в газовата бутилката свърши, така че ти трябва да я носиш сама нагоре — тогава какво ще правиш? (Просто ще я пренеса сама.) А ако не можеш да я носиш, може да наемеш някой да ти помогне. (Или бих могла да потърся брат или сестра, които да ми помогнат.) Да, това са все начини за справяне с тази ситуация. И така, би ли се ядосала, ако той отсъства за година, две, три или пет години? „Не е ли това все едно да живееш като вдовица? Какъв беше смисълът да се омъжвам за него? Не е ли точно същото, както преди да се омъжа, просто да си живея сама? Трябва да се справям с всичко сама. Жалко, че се омъжих за него!“. Няма ли да мислиш по този начин? (Не, не бива да мисля така, защото той ще изпълнява дълга си и ще работи за справедлива кауза. Не бива да изпадам в лошо настроение заради това.) Това са прекрасни мисли, но дали би могла да преодолееш всичко това в реалния живот? Ако този мъж, когото си намерила, е изключително праволинеен, обикновено сдържан в говора и поведението си, не е романтичен и никога не ти е купувал прилични дрехи, не ти е подарявал цветя и най-вече никога не е казвал „обичам те“ или нещо подобно, така че в сърцето си нямаш представа дали те обича, или не, но все пак той е наистина добър човек, който е много внимателен към теб и се грижи за теб в живота, който просто не казва такива неща и не прави нищо романтично и който дори не се опитва да те увещава или успокоява, когато си в лошо настроение, няма ли да таиш в сърцето си някакво негодувание към него? (Вероятно щях да изпитвам негодувание по времето, когато не вярвах в Бог и не разбирах истината, но след като се вслушах в Божието общение, знам, че няма да има значение дали той е казал тези неща и направил тези романтични неща, или не. Това са възгледите на светските хора и не са това, към което трябва да се стремят хората с нормална човешка природа. Трябва да се избавя от тези неща и тогава няма да се оплаквам.) Не би трябвало да се оплакваш, нали? (Точно така.) Точно сега не си в тази ситуация и не знаеш какво би почувствала при тези обстоятелства, нито как биха се надигали и променяли настроенията ти. Сега обаче на теория всички знаете, че след като вярвате в Бог, не бива да поставяте такива неразумни изисквания към партньора си, нито да се оплаквате от него, когато тези неща се случат, защото те не са това, което искате. Сега имате тези идеи, но дали сте в състояние да ги осъществите? Лесно ли е да ги постигнете? (Трябва да се опълчим на предпочитанията си и светските си възгледи. Тогава би трябвало да е сравнително лесно да се избавим от тези неща.) Ще ти кажа как да се справиш с този въпрос. Всички мъже и жени ще се сблъскат с тези проблеми и ще имат тези мисли и настроения в брачния живот и всички ще имат тези нужди. Най-основният момент обаче, който трябва да разбереш, е, че ако партньорът, когото си избрал, е твоето сърдечно желание — като оставим настрана факта, че това е било уредено от Бог, — ти сам си го избрал и си доволен от всичко в него, а по-специално той споделя същите стремежи и следва същия път като теб, може да изпълнява дълга си в Божия дом и всичко, което прави, е справедливо, тогава трябва да подходиш рационално и да му позволиш да го прави, да му позволиш да пренебрегне твоите чувства, да му позволиш дори да пренебрегне твоето съществуване — на теория трябва да постигнеш това. Нещо повече, ако у теб възникне такава нужда или настроение, предизвикано от специална ситуация или конкретно събитие, тогава трябва да се изправиш пред Бог, за да се помолиш. Ще можеш ли да се избавиш от тези неща напълно, след като се помолиш? В никакъв случай. Хората живеят в рамките на нормалната си човешка природа, все пак те имат съзнание и то предизвиква у тях всякакви настроения. Сега няма да обсъждаме дали тези настроения са правилни или неправилни. Засега най-практичният проблем е, че ти е трудно да се избавиш от тези настроения. Дори и да се избавиш от тях този път, те могат да се появят отново в някаква обективна ситуация. И така, какво трябва да направиш? Не е нужно да се занимаваш с тях, защото на теория, а и от гледна точка на формата и рационалността, вече си се отказал от този стремеж или потребност. Просто поради своята човешка природа хората от различни възрасти ще имат тези потребности и ще изпитват тези настроения в различна степен и с по-голяма или по-малка сила. Ти си наясно с тези реални ситуации и си се молил на Бог, този път си оставил настроението да отмине или пък настроението, което изпитваш, не е толкова силно и не го приемаш твърде сериозно. Въпреки това следващия път със сигурност отново ще изпиташ това настроение. И така, каква е твоята конкретна практика? Тя се състои в това, че не е необходимо да му обръщаш внимание или да го приемаш сериозно, като си казваш: „О, този аспект на моя нрав все още не се е променил“. Това не е някакъв вид нрав; това е просто временно настроение, което няма нищо общо с твоя нрав. Също така не е нужно да правиш от мухата слон, като си казваш: „Защо все още съм такъв? Нима не се стремя към истината? Как така се държа по този начин? Това е ужасно!“. Не е необходимо да правиш от мухата слон. Това е просто изразяване на настроение, идващо от различните емоции на твоята нормална човешка природа. Не му обръщай внимание. Това е нагласата към справянето с настроенията. Освен това, стига то да не засяга порядъка и обичайния ритъм на нормалния ти живот, на духовния ти живот или на изпълнението на дълга ти, тогава всичко е наред. Например, тъй като твоят съпруг (или съпруга) е зает с изпълнението на дълга си, отдавна не сте се виждали и нямате време да си поговорите. Един ден изведнъж виждаш сестра със съпруга си да си говорят и в сърцето ти се поражда лошо настроение и си мислиш: „Виж, тя може да изпълнява дълга си заедно със съпруга си. Те са толкова щастливи и радостни. Защо моят съпруг е толкова безчувствен? Защо не ме пита: „Как си напоследък? Добре ли си?“. Защо не е загрижен за мен? Защо не ме цени и не ме обича?“. Преживяваш такова настроение и след известно време си мислиш: „О, не е хубаво да се чувствам унила“. Знаеш, че не е хубаво да се чувстваш така, но все пак си малко ядосана и спориш със себе си, като си казваш: „Няма да се занимавам с него, просто ще изчакам той да поеме инициативата и да ми обърне внимание. Ако не го направи, тогава ще му се ядосам. Бяхме женени през всичките тези години, не сме се виждали през цялото това време, а той все още не казва, че му липсвам. Липсвам ли му или не? Той не се занимава с мен, значи и аз няма да се занимавам с него!“. Спориш със себе си и живееш в това настроение. Само за миг се появява прилив на гняв и лошо настроение. Стига да можеш да спиш и да се храниш нормално, да четеш Божиите слова, да посещаваш събирания, да изпълняваш нормално дълга си и да се разбираш нормално с братята и сестрите си, не е нужно да се притесняваш за такива настроения и можеш да мислиш каквото си поискаш в сърцето си. Каквото и да мислиш, стига чувството ти за разум да е нормално и да изпълняваш дълга си нормално, това е добре. Не е нужно да ги потискаш насила, нито пък е необходимо насила да се молиш на Бог и да Го молиш да те дисциплинира или да те укори, или да се чувстваш като грешник. Няма нужда да правиш от мухата слон, тъй като това настроение скоро ще отмине. Ако наистина ти липсва толкова много съпругът ти, тогава можеш да му се обадиш и да го попиташ как е, двамата можете да отворите сърцата си един за друг и да поговорите, и дали тези временни настроения и недоразумения няма да изчезнат тогава? Всъщност не се нуждаеш от него, за да направиш каквото и да било. Понякога просто ще имаш моментно усещане и ще искаш да чуеш гласа му или може временно да се почувстваш самотна, недоволна или нещастна, и тогава ще му се обадиш и ще го чуеш. След това виждаш, че той е добре, че те обича нежно, както и преди, и че мисли за теб. Просто е зает с работа или причината е, че мъжете могат да бъдат малко небрежни към дребните детайли, а той е бил зает с дълга си и не мисли, че е минало толкова много време, и затова не се е свързал с теб. Не е ли добре, че е зает и изпълнява нормално дълга си? Не е ли точно това, което си искала? Ако беше извършил зло, причинил смущения и прекъсвания, и беше премахнат, нямаше ли да се притесняваш за него? Сега при него всичко е нормално и всичко е точно както преди — не е ли тогава умът ти спокоен? Какво повече искаш? Нима не е така? (Да, така е.) Да се обадиш и да си кажете няколко думи облекчава самотата в сърцето и чувството на копнеж, точно както казват невярващите, и не е ли тогава този въпрос решен? Има ли някакви трудности? Да се обадиш на съпруга си и да проявите загриженост един към друг — кажи ми, Бог осъжда ли такова нещо? (Не.) Вие сте съпрузи по закон и да му се обаждаш, да разговаряте и да си доверявате своя взаимен копнеж е правилно, това е нормално човешко чувство и е нещо, което трябва да правите в рамките на човешкката природа. Нещо повече, това е включено в Божието предопределение на брака за човечеството — да се придружавате един друг, да се утешавате и да се подкрепяте. Ако той не изпълнява тези задължения, не можеш ли ти да му помогнеш да ги изпълни? Това е много прост въпрос, с който е много лесно да се справим. Не се ли решава този проблем чрез практикуване по този начин? Необходимо ли е в сърцето ти да покълнат всякакви настроения? Не, не е. Да се приложи това на практика е просто.

Нека се върнем към въпроса, който зададох преди малко: „Как хората трябва да се избавят от различните си фантазии за брака?“. Всички вие споделихте някои идеи в отговор на този въпрос. Ако хората искат да се избавят от различните си фантазии за брака, тогава първо трябва да имат вяра и да се покорят на Божията подредба и предопределение. Не трябва да имаш никакви субективни или нереалистични фантазии за брака, за това кой е твоят партньор или какъв човек е той. Трябва да имаш отношение на покорство към Бог, да се покориш на Божията подредба и предопределение и да вярваш, че Бог ще подготви най-подходящия партньор за теб. Не е ли необходимо да имаш отношение на покорство? (Да.) Второ, трябва да се избавиш от онези критерии за избор на партньор, които са ти внушени от нечестивите течения в обществото, и след това да установиш правилните критерии за избор на партньор, т.е. най-малкото партньорът ти трябва поне да вярва в Бог като теб и да върви по същия път като теб — това е от обща гледна точка. Освен това партньорът ти трябва да може да изпълнява отговорностите на мъж или жена в брака. Той трябва да може да изпълнява отговорностите на партньор. Как можеш да отсъдиш за този аспект? Трябва да се вгледаш в качеството на неговата човешка природа, дали имат чувство за отговорност и дали има съвест. И как да отсъдиш дали някой има съвест и човешка природа? Ако не общуваш с него, няма как да разбереш каква е неговата човешка природа, а дори и да общуваш с него, ако е само за кратко, може пак да не успееш да разбереш що за човек е той. Как тогава да прецениш дали някой има човешка природа? Гледаш дали поема отговорност за своя дълг, за Божието поръчение и за делото на Божия дом, както и дали може да опази интересите на Божия дом и дали е верен на дълга си — това е най-добрият начин да прецениш качеството на нечия човешка природа. Да предположим, че характерът на този човек е много праведен и когато става въпрос за делото, възложено му от Божия дом, той е изключително отдаден, отговорен, сериозен и усърден, много педантичен, изобщо не е невнимателен и никога не се отнася с пренебрежение, стреми се към истината и слуша внимателно и съвестно всичко, което Бог казва. Щом всичко му стане ясно и го разбере, веднага го прилага на практика. Макар че такъв човек може да няма големи заложби, той е поне някой, който не е нехаен към дълга си и делото на църквата и който може сериозно да поеме отговорност. Ако е съвестен и отговорен към дълга си, тогава със сигурност ще изживее живота си с теб с пълна отдаденост и ще поеме отговорност за теб до самия край — характерът на такъв човек може да издържи на изпитания. Дори и да се разболееш и да остарееш, да погрознееш или да имаш недостатъци и пропуски, този човек винаги ще се отнася правилно към теб и ще те толерира, винаги ще прави всичко възможно, за да предпази теб и семейството ви, да те защити, да ти осигури стабилен живот, така че да живееш в спокойствие. Това е най-щастливото нещо за мъжа или жената в брачния живот. Такъв човек няма непременно да може да ти осигури богат, луксозен или романтичен живот и няма непременно да може да ти предложи нещо различно по отношение на обичта или в друг аспект, но най-малкото ще те накара да чувстваш спокойствие и че животът ти с него ще бъде уреден, без никаква опасност или чувство на безпокойство. Когато го погледнеш, ще можеш да видиш какъв ще бъде животът му след 20 или 30 години и дори до дълбока старост. Такъв човек трябва да бъде твоят критерий за избор на партньор. Разбира се, този критерий за избор на партньор е малко висок и не е лесно да се намери такъв човек сред съвременното човечество, нали? За да прецениш какъв е характерът на някого и дали ще може да изпълнява отговорностите си в брака, трябва да погледнеш отношението му към неговия дълг — това е единият аспект. Другият аспект е, че трябва да видиш дали има богобоязливо сърце. Ако има, тогава най-малкото няма да прави нищо безчовечно, неморално или неетично, така че със сигурност ще се отнася добре с теб. Ако няма богобоязливо сърце и е нагъл, своенравен или човешката му природа е порочна, измамна и надменна, ако не носи Бог в сърцето си и се смята за по-висш от другите, ако подхожда към работата, дълга си и дори към Божието поръчение и всеки важен въпрос на Божия дом лекомислено според собствената си воля, като действа безразсъдно, никога не е предпазлив, не търси принципи и особено когато се занимава с приноси, лекомислено ги взема и присвоява, без да се страхува от нищо, тогава категорично не трябва да търсиш такъв човек. Без богобоязливо сърце той е способен на всичко. Точно сега подобен мъж може да ти говори сладко и да ти се кълне във вечна любов, но когато дойде денят, в който не е щастлив, когато не си в състояние да задоволяваш нуждите му и вече не си негова любима, тогава той ще каже, че не те обича и че вече не изпитва чувства към теб, и просто ще стане и ще си тръгне, когато пожелае. Дори ако все още не сте разведени, той пак ще тръгне да си търси друга — всичко това е възможно. Може да те изостави по всяко време, на всяко място и е способен на всичко. Такива мъже са много опасни и не заслужават да им повериш целия си живот. Ако намериш такъв мъж за свой любовник, за свой любим, за свой избран партньор, тогава ще си имаш неприятности. Дори и да е висок, богат и красив, невероятно талантлив, да се грижи добре за теб и да е внимателен към теб, и привидно да е особено добър като твой приятел или съпруг, ако няма богобоязливо сърце, този човек не може да бъде твоят избран партньор. Ако се влюбиш в него и започнеш да се срещаш с него, а след това се ожените, тогава той ще бъде кошмар и бедствие за теб през целия ти живот. Казваш: „Не се страхувам, аз се стремя към истината“. Ти си попаднала в ръцете на дявола, а той мрази Бог, не Му се подчинява и използва всякакви начини, за да смути твоята вяра в Бог — в състояние ли си да преодолееш това? Малкото ти духовен ръст и вяра не могат да издържат на мъченията му и след няколко дни си толкова измъчена, че молиш за милост и не си в състояние да продължиш да вярваш в Бог. Губиш доверието си и целият ти ум се изпълва с тази вражда. Това е като да те хвърлят в месомелачка и да те разкъсат на парчета, без човешко подобие, изцяло погълната от нея, докато накрая не бъдеш обречена на същата съдба като този дявол, за когото си се омъжила, и животът ти ще приключи.

Току-що говорихме за два критерия за това как да преценим дали някой е способен да изпълнява отговорностите си в брака. Можете ли да си спомните кои са те? (Да.) Тези два критерия са свързани с качеството на човешката природа на хората. Единият критерий е да гледаме дали те изпълняват дълга си съвестно и отговорно и дали могат да опазят църковното дело и интересите на Божия дом. Може да не си в състояние да прецениш ясно някои хора само като ги погледнеш. Може да са способни да изпълняват дълга си и да пазят делото на църквата, за да се стремят към статут или когато имат статут, но какви ще бъдат, когато вече нямат статут, е нещо, което все още не си видял ясно. По това време няма как да имаш точна преценка за тях. Когато обаче ги видиш да правят сцени, да проклинат и хулят Бог, когато загубят статута си, като казват, че Бог не е праведен, тогава ще ги прозреш и ще си помислиш: „Този човек изобщо няма богобоязливо сърце. За щастие той показа истинското си лице навреме. Ако не беше така, тогава щях да го избера за свой партньор в брака“. Виждаш ли, другият критерий за избор на партньор — дали той има богобоязливо сърце — също е ключов. Ако съдиш и оценяваш хората, като използваш този критерий, това ще те спаси от този кошмарен брак. Важни ли са тези два критерия за избор на партньор? (Да.) Разбирате ли ги? (Да.) Вижте, някои жени са много влюбени в парите. Когато започнат да се срещат с някой мъж, те се представят за много нежни и разумни и мъжът си мисли: „Тази жена е очарователна! Тя е като малко птиче, по цял ден се гушка в мен и е залепена за мен като с лепило. Тя е точно такава жена, каквато един мъж търси и за която мечтае. Мъжът се нуждае от такава жена, от някоя, която говори нежно, която разчита на мъжа си и която наистина го кара да се чувства необходим. С такава жена, привързана към мен и до мен, животът ще бъде толкова щастлив“. И така, те се женят, но след това той вижда, че тя вярва в Бог, но не се стреми много усилено към истината. Всеки път, когато той спомене за изпълнение на дълга ѝ, тя казва, че няма време, винаги си намира оправдания, казва, че е уморена, и не желае да изтърпи нищо. Вкъщи тя не готви и не чисти, а само гледа телевизия през цялото време. Когато види, че някой си е купил дизайнерска чанта или че нечие семейство живее в луксозно имение и си е купило скъпа кола, тя отбелязва колко способен трябва да е мъжът в това семейство. Обикновено харчи разточително и когато отиде в магазин за злато, бижута или луксозни стоки, винаги иска да харчи пари и да си купува хубави неща. Ти не го разбираш и си мислиш: „Преди беше толкова очарователна. Как е възможно да се е превърнала в такава жена?“. Виждаш ли? Тя се е променила, нали? Когато се срещахте преди, тя беше способна да изпълнява дълга си и да изтърпи нещичко, но това е било само привидно. Сега, когато сте женени, тя вече не е такава. Тя вижда, че не си в състояние да задоволиш материалните ѝ изисквания, и започва да те обвинява, като казва: „Защо не си навън и не правиш пари? Какъв е смисълът да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си? Може ли вярата в Бог да осигури храна на масата? Може ли вярата в Бог да те направи богат?“. Тя дори казва неща, които би казал един невярващ — тази жена наистина ли вярва в Бог? (Не.) Тя никога не иска да изпълнява дълга си, мисли, че вярата в Бог, стремежът към истината или стремежът към постигане на спасение са лесна работа, докато накрая не казва дори крайно бунтовни неща и изобщо няма богобоязливо сърце. И така, за какво мисли тази жена през цялото време? (Храна, дрехи и забавления.) Всичко, за което тя мисли, са парите и физическите удоволствия, това е всичко. Тя е същество, което принадлежи на света и обича парите. Ако се ожениш за нея и тя пречи на твоята вяра в Бог и те насърчава да се откажеш от дълга си и да се стремиш към светски неща, какво ще направиш? Все още искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, но ако я следваш, няма да можеш да постигнеш спасение. Ако не я следваш, тя ще се скара и разведе с теб. А след като се разведете, ще живееш сам без партньор — ще успееш ли да се справиш с това? Ако никога не беше имал партньор, тогава нямаше да е проблем, но сега си с партньорката си от много години и си свикнал да живееш с нея. Изведнъж се оказваш разведен и вече нямаш партньор — ще можеш ли да преодолееш това? Не е лесно да се преодолее, нали? Независимо дали става въпрос за жизнените ти нужди, емоционалните ти потребности или вътрешния ти духовен свят, не можеш да го преодолееш. Начинът, по който живееш, се е променил, а моделът, ритъмът и начинът на живот, които си имал преди, са хвърлени в пълен хаос. Какъв брак си имал? Какво ти е донесъл този брак? Щастие или катастрофа? (Катастрофа.) Донесъл ти е катастрофа. Затова, ако не знаеш как да преценяваш хората и ги претегляш, без да се основаваш на правилни принципи и Божиите слова, тогава трябва да направиш всичко възможно да не ходиш на случайни срещи, да не се увличаш по идеи или да градиш планове за срещи, женитба или сключване на брак. Това е така, защото в днешно време съблазънта на нечестивите течения на този свят за хората е твърде голяма и всеки човек се сблъсква с много изкушения и се изправя пред всевъзможните им разновидности в живота. Никой не е в състояние да ги преодолее и дори ако се стремиш към истината, пак ще ти е трудно да ги преодолееш. Ако се стремиш към истината, разбереш я и я придобиеш, ще можеш да ги преодолееш. Преди обаче да си разбрал и придобил истината, изкушението винаги ще бъде примамливо за теб и винаги ще представлява опасност. Освен това има един критичен проблем за вас и той е, че не умеете да преценявате хората и не сте в състояние да виждате ясно същността на хората — това е най-критичният проблем. Какво само умеете да преценявате? Мъжете умеят да преценяват само дали жената е красива, дали е учила в колеж, дали семейството ѝ е богато, дали може да се облича хубаво, дали умее да бъде романтична и дали може да бъде любвеобилна. По-подробно мъжете могат да разберат дали жената ще бъде добра съпруга и майка, дали ще може да научи децата им добре в бъдеще и дали ще може да управлява дома. Това са нещата, които мъжете умеят да преценяват най-добре. А какво могат да преценяват жените за мъжете? Те могат да преценят дали мъжът умее да бъде романтичен, дали е способен, дали пълни семейната хазна, дали е предопределен да бъде богат или беден и дали владее някакви трикове за справяне в света. На по-високо ниво жените могат да преценят дали мъжът е способен да понася страдания, дали може да управлява добре семейството, дали тя ще може да се храни и облича добре, ако се събере с него, каква е семейната му среда, дали семейството му е заможно, дали притежава къща, кола и бизнес, дали се занимава с бизнес, или е земеделски производител или работник, какво е настоящото икономическо положение на семейството му и дали родителите му са заделили пари, за да се ожени. Това са нещата, които жените узнават най-добре. Що се отнася до това каква е човешката същност на потенциалния ухажор или какъв избор ще направи по отношение на пътя на вярата в Бог, способни ли сте ясно да видите тези неща? (Не.) По-точно казано, способен ли е този човек да следва пътя на антихриста? Дали е зъл? Ако съдим по обобщението на проявите и изразяването на качеството на неговата човешка природа, дали той е някой, който се стреми към истината, или е човек, който изпитва неприязън към нея? Способен ли е да следва пътя в стремежа към истината? Способен ли е да постигне спасение? И ако се ожениш за такъв човек, ще можете ли и двамата да влезете в царството като съпруг и съпруга? Не можеш да видиш ясно тези неща, нали? Някои хора казват: „Защо трябва да виждаме ясно тези неща? В света има толкова много женени хора, които също не могат да ги видят ясно, но въпреки това продължават живота си, нали?“. Много хора нямат ясно виждане за брака. Ако срещнете добър човек, който живее достойно и с когото можете да прекарате живота си без големи сътресения или възходи и падения, и с когото няма големи страдания, тогава това може да се счита за добър живот и добър брак. Някои хора обаче не виждат ясно другите и се съсредоточават само върху това как изглежда другият човек и какъв статус има. Те се поддават на сладки приказки и едва след като се оженят, откриват, че партньорът им е зъл човек, дявол, и че всеки ден, прекаран в живот с такъв човек, е като година. Жените често проливат сълзи, а мъжете също са дълбоко измамени и стават жертви, което води до развод след няколко години. Някои брачни двойки се развеждат, когато децата им са на три-четири години или в тийнейджърска възраст, а някои дори имат внуци, когато откриват, че вече не могат да издържат да живеят заедно, и затова се развеждат. Какво казват тези хора накрая? „Бракът е твой гроб“ и „Бракът е крематориум“. И така, дали това е резултат от грешка от страна на жените или на мъжете? И едните, и другите са допуснали грешки и нито един от двамата не е бил добър. Те не знаят каква е същността на брака или на брачния живот. Същността на брака е да поемат отговорност един за друг, да навлязат в реалния живот и да се подкрепят взаимно. Това зависи от нормалната[а] човешка природа и на двамата партньори, за да могат да живеят щастливо и стабилно до старините си и да останат заедно до края. А какво е естеството на брачния живот? То също зависи от нормалната[б] човешка природа на двамата партньори и само по този начин те могат да живеят спокойно, уредено и щастливо. И двамата партньори трябва да поемат отговорност един за друг и само тогава могат най-сетне да живеят ръка за ръка през старостта до края. Това обаче не е влизане в царството. Не е лесно за една брачна двойка да влезе заедно в царството. Дори и да не могат да влязат в царството, за да може една брачна двойка най-накрая да живее ръка за ръка до старостта, се изисква най-малкото да имат съвест и разум, с човешка природа, която е на ниво. Не е ли така? (Така е.) Дали това общение ви кара да имате повече вяра в брака или по-малко, или ви кара да имате правилна нагласа и възглед? (То ни кара да имаме правилната нагласа и възглед.) Общението по този начин няма нищо общо с това да имаме повече или по-малко вяра, нали? Говоря за това да се избавиш от различните фантазии за брака не за да те накарам да се откажеш от брака или да го отхвърлиш, а по-скоро за да можеш да възприемеш правилен и разумен подход към този въпрос. По-точно, целта е да можеш да обмислиш, да подходиш и да разрешиш този въпрос според Божиите слова. Целта не е напълно да спреш да мислиш за брака — да не мислиш не е същото като да се избавиш. Истинското избавяне означава да имате правилни и точни мисли и възгледи. Сега, като говорим по този начин, не се ли избавихте вече от някои от различните си фантазии за брака? (Да.) Сега повече ли се страхувате от брака или повече копнеете за него? Всъщност нито едното, нито другото. Не е необходимо да се страхувате от него или да копнеете за него толкова много. Ако сега си свободен и си казваш: „Искам да се стремя към истината и да отдам всичко за Бог. В момента не мисля за брак и нямам планове да се женя, така че ще оставя брака да бъде празно място в сърцето ми, ще го оставя да бъде празна страница“, правилно ли е това виждане? (Не, Бог разговаря с нас за тази истина, защото трябва да се снабдим с нея, да я разберем и да я приложим на практика. Трябва също така да действаме според това, което Бог казва, да гледаме на хората и нещата, да се държим и да действаме изцяло според Божиите слова, с истината като наш критерий. Независимо дали точно сега мислим за брак, или не, все пак трябва да разберем тази истина и само тогава ще избегнем допускането на грешка.) Правилно ли е това разбиране? (Да.)

Има ли се сега някой, който да каже: „Ние сме необвързани, а според света на невярващите това е благородно, така че не можем ли да кажем, че в Божия дом необвързаните хора са святи, а женените — нечисти“? Има ли някой, който да казва подобни неща? Някои женени хора вечно имат погрешно разбиране за брака. Те смятат, че след брака мислите им не са толкова чисти, прости или благоприлични, колкото са били преди, че се усложняват след брака, и по-конкретно, че женените хора имат отношения с противоположния пол и вече не са святи. И така, след като приемат Божието дело, те решително казват на партньора си: „Приех Божието дело и от този ден трябва да се стремя към святост. Не мога повече да спя с теб. Ти трябва да спиш сам, а аз трябва да отида да спя в друга стая“. От този момент нататък те спят отделно, а партньорът им спи сам, но все още живеят заедно. Към какво се стремят такива хора? Те се стремят към един вид святост на плътта. Не е ли това погрешно разбиране на брака? (Да.) Лесно ли е да се преодолее това погрешно разбиране? Има някои женени хора, които смятат, че вече не са святи, щом вече имат отношения с противоположния пол. Основният смисъл тук е, че ако нямат отношения с противоположния пол, ако напуснат брака си и се разведат, тогава ще станат святи. Ако това е начинът, по който някой става свят, няма ли това да означава, че неженените хора са още по-святи? При такива изопачени разбирания изборът или действията, които хората правят, предизвикват у партньорите им недоумение и гняв. Някои невярващи съпрузи или съпруги остават с погрешно разбиране и развиват неприязън към вярата, а има и такива, които дори говорят богохулно за Бог. Кажете Ми, правилно ли е това, което правят тези хора в своя стремеж към „святост“? (Не, не е.) Защо не е? На първо място, има проблем с тяхното мислене. Какъв е той? (Те разбират погрешно Божиите слова.) Първо, възгледите им за брака са изопачени, второ, определенията и разбиранията им за святост и нечистота са изопачени. Те вярват, че липсата на отношения с противоположния пол прави човек свят, но тогава какво е нечистота? Какво е святост? Дали святост означава да нямаш покварен нрав? Когато някой придобие истината и нравът му се промени, той вече няма покварен нрав. Дали някой, който не е имал отношения с противоположния пол, няма покварен нрав? Нима поквареният нрав на хората се появява само когато имат отношения с противоположния пол? (Не.) Ясно е, че това разбиране е погрешно. Когато сключиш брак и имаш отношения с противоположния пол, твоят покварен нрав не се влошава, а си остава същия като преди. Ако нямаш брак и не си имал отношения с противоположния пол, имаш ли някакъв покварен нрав? Имаш в голяма степен. Следователно, независимо дали става дума за мъж или жена, дали такъв човек има покварен нрав, не се измерва въз основа на семейното му положение, на това дали е женен или дали е имал отношения с противоположния пол. Защо хората, които мислят и действат по този начин, имат такава погрешна представа за брака? Защо действат по този начин? Не е ли това проблем, който трябва да бъде решен? (Да, така е.) Можете ли да го решите? Трябва някой само да влезе в контакт с противоположния пол и да има отношения с него, и вече е нечист и напълно покварен — така ли е? (Не.) Ако беше така, тогава Божието предопределение на съюза на мъжа и жената би било грешка. И така, как можем да решим този проблем? Какъв е неговият източник? Този проблем може да бъде решен, като се анализира и се разбере неговият източник. Не сте ли и вие на това мнение? Нима всички, независимо дали са женени или не, нямат този възглед за брака? (Да.) Знам, че не можете да избягате от този проблем. И така, какъв е източникът на този възглед? (Хората не са наясно какво е святост и какво е нечистота.) А какъв е източникът на това, че хората не знаят какво е святост и какво нечистота? (Не са в състояние ясно да възприемат Божиите слова или да разбират истината.) Какъв аспект от Божиите слова не са в състояние да възприемат ясно? (Бракът е нещо, което хората нормално трябва да изпитат в живота си и което също е предначертано от Бог, но хората свързват сключването на брак и отношенията с противоположния пол с това дали са святи, или не, докато в действителност да бъдеш свят означава да нямаш покварен нрав, а дали си женен, или не, няма нищо общо с това. Да вземем например монахините в католическата църква. Ако те не приемат Божието дело от последните дни и не разбират истината, тогава дори да прекарат целия си живот в безбрачие, пак не може да се каже, че са святи, защото техният покварен нрав не е бил преодолян.) Това обяснява ли ясно въпроса? Дали разликата между святост и нечистота се крие в това дали някой е женен или не? (Не.) Не, не е така и има съществени доказателства за това. Например умствено увредените, кретените, психично болните, католическите монахини, будистките монахини и будистките монаси са неженени, но дали са святи? (Не.) Хората с умствени увреждания, кретените и психично болните не притежават нормален разум. Те не могат да се оженят, нито един от тези мъже не си намира съпруга и нито една от тези жени не си намира съпруг, и те не са святи. Католическите монахини, будистките монахини и будистките монаси, както и някои други специални групи, не се женят и също не са святи. Какво означава „не са святи“? Имам предвид, че са нечисти. Какво означава „нечисти“? (Имат покварен нрав.) Правилно, означава, че имат покварен нрав. Всички тези неженени хора имат покварен нрав и никой от тях не е свят. И така, какво да кажем за женените хора? Има ли някаква разлика по същество между тези, които са женени, и тези, които са неженени? (Не.) По същество между тях няма разлика. Какво имам предвид, като казвам, че между тях няма разлика? (Всички те са покварени от Сатана и всички имат покварен нрав.) Точно така, всички те са покварени от Сатана и всички имат покварен нрав. Те не са способни да се покорят на Бог или на истината и не могат да следват пътя на боязън пред Бог и отбягване на злото. Те не са одобрявани от Бог, не са спасени и всички са нечисти. Така че дали някой е свят или нечист, не може да се измерва с това дали е женен или не. Защо тогава хората имат такава погрешна представа за брака, като смятат, че онези, които се женят, не са святи, че са нечисти? Каква е причината за това погрешно схващане? (Техните възгледи за брака са изопачени.) Дали става дума за това, че възгледите им за брака и брачния живот са изопачени, или за това, че възгледите им за нещо друго са изопачени? Може ли някой да обясни това ясно? Както казахме преди, всеки брак в крайна сметка се връща към действителния живот. И така, този брачен живот ли е източникът на онова, което хората смятат за нечисто? (Не.) Той не е източникът на онова, което хората смятат за нечисто. Източникът в мислите на хората на онова, което те смятат за нечисто, всъщност им е известен в съзнанието им и в най-съкровеното кътче на сърцата им: това е сексуалното им желание и именно тук се крие погрешното схващане. Определянето и разграничаването на един човек като свят или нечист въз основа на това дали е женен или неженен е недоразумение и погрешно схващане, а източникът на това е погрешното и неправилно разбиране, което хората имат по отношение на сексуалното си плътско желание. Защо казвам, че това разбиране е погрешно? Хората смятат, че щом почувстват сексуално желание и се оженят, тогава имат отношения с противоположния пол, и че щом имат отношения с противоположния пол, тогава започват да живеят така наречения живот на сексуалното желание на плътта и тогава са нечисти. Нали така смятат? (Да, така е.)

Затова нека обсъдим какво точно представлява сексуалното желание. Стига да го разбереш правилно и да имаш точно, правилно и обективно разбиране за него, тогава ще разгадаеш този проблем и тази погрешна представа за нечистота и святост. Не е ли така? След като хората се оженят, те задоволяват сексуалното си желание и дават израз на сексуалните и физическите си желания, и затова си мислят: „Ние, женените, не сме святи, нечисти сме. Онези млади свободни мъже и жени са святи“. Това очевидно е изопачено разбиране, което идва от това, че не знаят какво точно е сексуалното желание. Сега нека да погледнем към първото човешко същество: Адам имал ли е сексуално желание? Човечеството, което Бог е създал, притежава мисъл, език, сетивни възприятия, както и свободна воля и емоционални потребности. Какво означава „емоционални потребности“? Означава, че хората имат нужда от партньор, който да им прави компания и да ги подкрепя, от партньор, с когото да разговарят, някой, който да го е грижа за тях, да ги обгрижва и да ги цени — това са емоционални потребности. Друг аспект е, че хората имат и сексуално желание. На какво се основава това твърдение? На това, че след като е създал Адам, Бог е казал, че има нужда от партньор, партньор само за неговите жизнени и емоционални нужди. Но имало и друга нужда, за която Бог говори. Какво казва Той? Битие, глава 2, стих 24: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“. Смисълът на тези думи е много ясен и не е нужно да го казваме толкова директно. Вие разбирате тези думи, нали? Очевидно е, че когато Бог е създал Адам, прародителя на човечеството, Адам е имал тази нужда. Разбира се, това е обективно тълкуване. По-важното е, че когато Бог го е създал, той е имал този сетивен орган и е имал тези физиологични условия и характеристики — това е било действителното състояние на Адам, първия прародител на човечеството, създаден от Бог, който е бил първото човешко същество от плът. Той е владеел език, можел е да чува, да вижда, да вкусва, имал е сетивни органи, емоционални потребности, сексуално желание, физиологични потребности и, разбира се, е имал свободна воля, както казахме току-що. Тези неща заедно представляват човешкото същество, създадено от Бог. Не е ли това действителното положение? (Да.) Това е физиологичната структура на мъжете. Ами жените? Бог е създал физиологична структура за жените, различна от тази на мъжете, и, разбира се, е създал същото сексуално желание като това на мъжете. Какво е основанието да се твърди това? В Битие, глава 3, стих 16, Бог казва: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца“. Откъде идват децата, споменати в това „ще раждаш деца“? Да кажем, че има жена, която не притежава този вид физиологична потребност, или по-точно не притежава потребностите на женското сексуално желание — ще може ли да зачене? Не, и това е много ясно. Та сега, като погледнем тези два реда от Бог, мъжът и жената, създадени от Него, имат различни физиологични структури, но и двамата споделят общата физиологична характеристика на сексуалното желание. Това се потвърждава от тези дела, извършени от Бог, и от посланието между редовете на напътстията, дадени на човешките същества. Човешките същества, създадени от Бог, имат физиологични структури и също така имат нуждите на своите физиологични структури. И така, как сега трябва да разглеждаме този въпрос? Това нещо, наречено сексуално желание, е част от плътта, подобно на човешки орган. Например закусваш в шест часа сутринта и до обяд цялата храна повече или по-малко е усвоена и стомахът ти е празен. Стомахът предава тази информация на мозъка и той ти казва: „Стомахът ти е празен, време е да ядеш“. Какво е това усещане в стомаха? Чувстваш го малко празен, неприятно ти е и ти се иска да хапнеш нещо. И как се появява това усещане за желание да ядеш нещо? То е резултат от работата и метаболизма на цялата ти нервна система и органи — толкова е просто. Сексуалното желание има същото естество като всеки друг телесен орган. Всеки орган е свързан с нервната система, която изпраща команди към различните ти органи. Например с носа си усещаш миризми и когато усетиш неприятна миризма, тя постъпва в нервната ти система и нервната система казва на мозъка ти: „Тази миризма е неприятна, не е хубава“. Той ти предава тази информация и тогава веднага покриваш носа си или махаш с ръка пред него — извършваш поредица от движения. Както виждаш, тази поредица от движения и действия, а и този вид усещане и осъзнаване се командват от определени органи и нервната система в твоето тяло. Например чуваш невероятно силен, пронизителен звук, и след като ушите ти са получили тази информация, ти се чувстваш разстроени или отблъснат и запушваш ушите си. Всъщност всичко, което получаваш през ушите си, е звук, някаква информация, но мозъкът различава дали този звук е полезен за теб или не. Ако не ти оказва съществено въздействие, просто го чуваш и разпознаваш, а след това отминава, без да му обръщаш особено внимание. Ако оказва негативно въздействие върху сърцето или тялото ти, мозъкът ти ще разбере това и ще ти каже да запушиш ушите си или да отвориш широко устата си — ще настъпи поредица от подобни действия и мисли. Човешкото сексуално желание е точно такова, със съответни органи, които имат различни преценки и тълкувания под контрола на съответните нерви. Човешкото сексуално желание е нещо, точно толкова просто като това. То е на същото ниво и е равностойно на всеки друг орган в човешкото тяло, но то има своя собствена особеност и затова хората винаги ще имат различни идеи, възгледи или мисли за него. Така че, като разговаряме по този начин, не би ли трябвало сега да имате правилно разбиране? (Да.) Човешкото сексуално желание не е нищо мистериозно. То е създадено от Бог и съществува, откакто са се появили хората. Тъй като е предначертано и създадено от Бог, то не може да се превърне в нещо негативно или нечисто само защото хората имат всевъзможни погрешни разбирания и представи за него. То е същото като всеки друг човешки сетивен орган. То съществува в човешкото тяло и ако е в рамките на подходящ брак, уреден и предначертан от Бог, тогава е нещо разумно. Ако обаче хората му се отдават или злоупотребяват с него, тогава то се превръща в нещо негативно. Сексуалното желание, разбира се, само по себе си не е негативно, но хората, които го използват, или тези помисли, са негативни. Например любовните триъгълници, разгулът, кръвосмешението, както и изнасилванията, сексуалните посегателства и т.н. — тези неща, които са свързани със сексуалното желание, стават негативни и нямат нищо общо с първоначалното сексуално желание на човешката плът. Сексуалното желание на плътта е същото като физически орган: то е създадено от Бог. Въпреки това, поради нечестивостта и покварата на човечеството, се случват всякакви нечестиви неща, свързани със сексуалното желание, но тогава то няма нищо общо с правилното и нормално сексуално желание — това са неща от различно естество. Не е ли така? (Да.) Любовните триъгълници, извънбрачните връзки, както и кръвосмешението и сексуалното насилие — всичко това са порочни неща, свързани със сексуалното желание, които се срещат сред поквареното човечество. Тези неща нямат нищо общо с правилното сексуално желание и брака. Те са нечисти, неправилни и не са положителни. Сега виждате ли ясно това? (Да.)

Можеш ли сега чрез такова общуване ясно да разбереш тези изопачени разбирания и действия на женените хора и да разпознаеш правилното и грешното в тях? (Да.) Когато срещнеш някой нов за вярата човек, който казва: „Приехме Божието дело, така че трябва ли като семейна двойка да живеем отделно?“, какво ще му кажеш? (Ще кажем не.) Може да го попиташ: „Защо трябва да живееш отделно? Скарали ли сте се? Да не би единият от вас да хърка толкова силно, че другият не може да спи? Ако е така, тогава това е твой проблем и можеш да живееш отделно. Ако е по някаква друга причина, тогава не, няма нужда“. Някой друг казва: „О, ние живеем заедно като семейна двойка от почти четиридесет години. Остаряхме, децата ни пораснаха, така че трябва ли да спим в отделни легла? Не трябва да спим повече заедно, децата ни ще ни се смеят. Трябва да запазим почтеността си на стари години“. Има ли смисъл в тези думи? (Не.) Не, няма. Те искат да запазят почтеността си на стари години. Каква е тази почтеност? Какво са правили, когато са били млади? Не се ли преструват? Такива хора не са ли отвратителни? (Да.) Когато срещнете такива хора, кажете им: „Не казваме такива неща в нашата вяра в Бог, нито пък в Божия дом има такива изисквания или правила. Ще научиш това с времето. Можеш да живееш, както си искаш. Това си е твоя работа и няма нищо общо с вярата в Бог или с търсенето на истината, нито пък с постигането на спасение. Не е нужно да питаш за тези неща, нито пък трябва да жертваш нещо за тях“. Тогава въпросът не е ли разрешен? (Да.) Въпросът за човешкото сексуално желание в брака тогава е разрешен — най-голямата трудност е преодоляна. Всички ли сте наясно с това, като говорим така? Все още ли смятате, че сексуалното желание е тайнствено? (Не.) Все още ли смятате, че сексуалното желание е нечисто или мръсно? (Не.) Що се отнася до сексуалното желание, то не е нечисто и не е мръсно, а е нещо правилно. Ако обаче хората си играят с него, тогава то вече не е правилно и се превръща в нещо съвсем различно. Във всеки случай, след това общение, не се ли преодоляват различните реалистични и нереалистични фантазии на хората относно брака? (Да.) След разговора за определенията и понятията за брака вие в общи линии се избавяте до известна степен в съзнанието си от вашите изкривени и изопачени стремежи, идеали и желания по отношение на брака. Ще трябва постепенно да идентифицирате в себе си онези, които са останали, и да продължите постепенно да ги преживявате и опознавате чрез личната си практика в реалния живот. Разбира се, най-важното е хората да имат правилно разбиране и възглед за самия брак — това е много важно. Независимо дали планираш да сключиш брак в бъдеще, или не, отношението и гледната ти точка към брака ще окажат влияние върху стремежа ти към истината и затова трябва да прочетеш подробно Божиите слова по този въпрос и накрая да постигнеш правилна гледна точка и разбиране за брака, които най-малкото трябва да са в съгласие с истината. След като приключим с общуването по този въпрос, няма ли да се разширят знанията ви? (Да.) Вече няма да се държите толкова детински и да сте толкова тесногръди, нали? Когато в бъдеще обсъждаш този въпрос с хората, те ще видят, че изглеждаш млад, но имаш разбиране за него, и ще попитат: „От колко време си женен?“. Ти ще отговориш: „Все още нямам брак“. Те ще кажат: „Тогава как така имаш такова разбиране за брака, сякаш твоето разбиране е по-зряло дори от това на възрастните?“. Ти ще отвърнеш: „Аз разбирам истината и има основание за тези истини, които разбирам. Ако не ми вярваш, ще взема Библията си и ще ти покажа ситуацията, когато Бог е създал Адам, и ще видиш дали това, което казвам, е точно, или не“. В крайна сметка ги убеждаваш в сърцата им и това е така, защото всичко, което казваш, произтича от чистото ти разбиране и осмисляне, без никаква примес от човешки фантазии или представи, нито от изопачени човешки възгледи — всичко, което казваш, е в съгласие с истината и с Божиите слова.

Сега, след като приключихме с общуването по проблема за изопачените разбирания и практики на женените хора, нека поговорим по темата „стремежът към брачно щастие не е твоя мисия“. Това, че хората се избавят от различни фантазии за брака, означава само, че те достигат до някои правилни разбирания и идеи, които са в сравнително съответствие с истината по отношение на понятието и определението за брака. Това обаче не означава, че те могат напълно да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, свързани с брака. Що се отнася до онези, които са сключили брак, как поддържат брачното си щастие? Може да се каже, че много хора не са в състояние да подходят правилно към съпружеското щастие или не са в състояние да подходят правилно към връзката между съпружеското щастие и мисията на човека. Не е ли това също проблем? (Да, така е.) Семейните хора винаги смятат брака за важно събитие в живота и му отдават голямо значение. Затова те поверяват цялото си щастие на брачния живот и на партньорите си с убеждението, че стремежът към брачно щастие е единствената цел, която трябва да се преследва в този живот. Ето защо много хора полагат големи усилия, плащат висока цена и правят големи жертви в името на брачното щастие. Например някой се жени и за да привлече партньора си и да запази брака и любовта си „свежи“, ще направи много неща. Някоя жена казва: „Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му“ и затова се учи от майка си или от по-възрастните как да готви, как да приготвя хубави ястия и сладкиши, да прави всякакви неща, които мъжът ѝ обича да яде, и се стреми да му предлага вкусна и приятна храна. Когато съпругът ѝ огладнее, той си мисли за нейната изискана кухня, после за дома, после за нея и бърза да се прибере. Така тя не остава често сама вкъщи, а вместо това съпругът ѝ често е до нея, и затова смята, че е много важно да се научи да приготвя някои вкусни ястия, за да стигне до мъжа си чрез стомаха му. Понеже това е един от начините за поддържане на съпружеското щастие и защото това е цената, която жената трябва да плати, и отговорността, която трябва да изпълни в името на съпружеското си щастие, тя работи усилено, за да поддържа брака си по този начин. Има и някои жени, които се чувстват несигурни в брака си и често използват различни начини да се харесат на съпрузите си, да ги привлекат и предразположат. Например такава жена често пита съпруга си дали си спомня кога е била първата им среща, кога са се запознали, кога е годишнината от сватбата им и други дати. Ако съпругът ѝ си спомни, тогава тя чувства, че той я обича, че тя е в сърцето му. Ако той не си спомни, тогава тя се разстройва и се оплаква: „Ти дори не можеш да си спомниш такава важна дата като тази. Не ме ли обичаш повече?“. Виждаш ли, в непрекъснатия си опит да привлекат партньора си, да ангажират вниманието му и да запазят семейното си щастие, и мъжете, и жените използват светски начини да предразположат партньора си и всички те правят безсмислени и детински неща. Има и някои жени, които биха платили всякаква цена, за да направят неща, вредни за собственото им здраве. Например някои жени над тридесетгодишна възраст, като виждат, че кожата им вече не е толкова прекрасна и светла, а лицето им не е толкова ярко и красиво, си правят лифтинг или си инжектират хиалуронова киселина. Има жени, които, за да изглеждат по-красиви, си правят операция на двойния клепач и си татуират веждите, често се обличат особено красиво и секси, за да привлекат съпрузите си, и дори се научават да правят романтичните неща, които другите правят, в името на собственото си съпружеско щастие. Например на специален ден такава жена може да сложи разкошна вечеря със свещи и червено вино. След това гаси осветлението и когато съпругът ѝ се прибере, го кара да затвори очи и го пита: „Какъв ден е днес?“. Съпругът ѝ дълго се опитва да отгатне, но не може да се сети какъв е денят. Тя запалва свещите и когато съпругът ѝ отваря очи и поглежда, се оказва, че е неговият собствен рожден ден, и той казва: „О, колко прекрасно! Толкова много те обичам! Дори не помнех собствения си рожден ден. Ти си се сетила за моя рожден ден, толкова си мила!“. Тогава жената се чувства щастлива и доволна. Само с тези няколко думи на съпруга си тя се чувства удовлетворена и спокойна. И мъжете, и жените си блъскат главите и се чудят как да запазят семейното си щастие. Съпругата прави големи промени и жертви, като изразходва много време и усилия, а мъжът прави същото, като работи усилено и печели пари по света, пълни портфейла си, носи все повече и повече пари у дома, като осигурява все по-добър живот, на който съпругата му да се радва. За да запази семейното си щастие, той също трябва да се учи от това, което правят другите, и купува рози, подаръци за рождени дни, коледни подаръци, шоколадови бонбони за Свети Валентин и така нататък, като си блъска главата да измисли как да ощастливи съпругата си и прави всичко възможно, за да върши тези безсмислени неща. И тогава един ден той губи работата си и не смее да каже на съпругата си от страх, че тя ще се разведе с него или че бракът им няма да е толкова щастлив, колкото е бил преди. Затова той продължава да се преструва, че ходи на работа и приключва навреме всеки ден, докато в същото време обикаля навсякъде, кандидатства за свободни позиции, търси работа. Какво прави, когато дойде денят на заплатата и не получи пари? Взема назаем от когото намери, за да зарадва жена си, и казва: „Виж, този месец получих 2 000 юана бонус. Купи си нещо хубаво“. Жена му няма представа какво става в действителност и наистина отива и купува някои луксозни предмети. Умът на мъжа е изпълнен с тревога и той чувства, че няма към кого да се обърне, а безпокойството му нараства. Независимо дали става дума за мъж или жена, всички те предприемат много действия и изразходват много време и усилия, за да поддържат семейното си щастие, като дори стигат дотам, че правят неща против собственото си благоразумие. Въпреки че губят толкова много време и усилия, хората, въвлечени в тези проблеми, все още нямат представа как правилно да ги посрещнат или как да ги разрешат, дори си блъскат главата да се учат от други хора, да ги изучават и да търсят съвет, за да поддържат брачното си щастие. Има дори хора, които, след като са повярвали в Бог, приемат своя дълг и поръчението, дадено им от Божия дом, но заради стремежа си да запазят щастието и удовлетворението от брака си са много далече от изпълнението на своя дълг. По начало е трябвало да отидат на далечно място, за да проповядват Евангелието, като се връщат у дома веднъж седмично или веднъж на дълъг период от време, или е можело да напуснат дома и да изпълняват дълга си на пълен работен ден според различните си заложби и условия, но се страхуват, че партньорът им ще бъде недоволен от тях, че бракът им няма да бъде щастлив или че ще загубят брака си напълно, и в името на запазването на брачното си щастие те се отказват от много време, което би трябвало да отделят за изпълнение на дълга си. Особено когато чуят партньора си да се оплаква, да недоволства или да мрънка, те започват още по-внимателно да се грижат за запазването на брака си. Правят всичко възможно, за да удовлетворят партньора си, и работят усилено, за да направят брака си щастлив, така че да не се разпадне. Разбира се, още по-сериозно от това е, че някои хора отхвърлят призива на Божия дом и отказват да изпълняват дълга си, за да запазят семейното си щастие. Когато би трябвало да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, поради това че не могат да понесат раздялата с брачния си партньор или защото родителите на партньора му се противопоставят на вярата им в Бог и на това да изоставят работата си и да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, те правят компромиси и изоставят дълга си, като вместо това избират да запазят съпружеското си щастие и целостта на брака си. За да запазят съпружеското си щастие и целостта на брака си и за да предотвратят разпадането и прекратяването му, те избират да изпълняват само отговорностите и задълженията си в брачния живот и изоставят мисията на сътворено същество. Не осъзнаваш, че независимо от ролята ти в семейството или в обществото — независимо дали си съпруга, съпруг, дете, родител, служител, или нещо друго — и независимо дали ролята ти в брачния живот е важна или не, имаш само една идентичност пред Бог и тя е като сътворено същество. Ти нямаш втора идентичност пред Бог. Следователно, когато Божият дом те призове, това е моментът, в който трябва да изпълниш мисията си. Това означава, че като сътворено същество не трябва да изпълняваш мисията си само когато е изпълнено условието да запазиш брачното си щастие и целостта на брака си, а по-скоро, че щом като си сътворено същество, мисията, която Бог ти дава и ти поверява, трябва да се изпълнява безусловно. Независимо от обстоятелствата, винаги си длъжен да даваш приоритет на мисията, която Бог ти е поверил, докато мисията и отговорностите, които бракът ти е възложил, са второстепенни. Мисията, която трябва да изпълняваш като сътворено същество и която Бог ти е поверил, винаги трябва да бъде твой основен приоритет при всякакви условия и обстоятелства. Следователно, независимо от това колко много искаш да запазиш щастието на брака си, какво е семейното ти положение или колко висока цена плаща партньорът ти за вашия брак, нищо от това не е причина да откажеш мисията, която Бог ти е поверил. Това означава, че независимо колко щастлив е бракът ти или колко здрава е неговата цялост, твоята идентичност като сътворено същество не се променя и в тази връзка мисията, която Бог ти е поверил, е това, което си длъжен да изпълниш преди всичко, и то безусловно. Така че, когато Бог ти повери твоята мисия, когато поемеш дълга и мисията на сътворено същество, трябва да се избавиш от стремежа си към щастлив брак, да се откажеш от стремежа си да поддържаш непокътнат брак, да си поставиш като първи приоритет Бог и мисията, която Божият дом ти поверява, и да не действаш глупаво. Поддържането на брачното щастие е само отговорност, която носиш като съпруг или съпруга в рамките на брака. Тя не е отговорност или мисия на сътворено същество пред Създателя, следователно не трябва да изоставяш мисията, поверена ти от Създателя, за да поддържаш брачното си щастие, нито да вършиш толкова много глупави, незрели и детински неща, които нямат нищо общо с отговорностите на съпруга или съпругата. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруг или съпруга в съответствие с Божиите слова и Божиите изисквания — т.е. в съответствие с най-ранните Божии предписания. Най-малкото трябва да изпълняваш отговорностите на съпруг или съпруга със съвестта и разума на нормалната човешка природа и това е достатъчно. Що се отнася до приказки като „Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му“ или романтиката, или постоянното празнуване на всякакви годишнини, или „светът е за двама“, или стремежът „да остареем заедно ръка за ръка“, или „Ще те обичам завинаги, както те обичам днес“ и други подобни безсмислици, това не са отговорностите на нормалните мъж и жена. Разбира се, за да бъдем по-точни, тези неща не са отговорностите и задълженията в рамките на брака на човек, който се стреми към истината. Тези начини на живот и житейски стремежи не са това, с което трябва да се занимава човек, който се стреми към истината, и затова преди всичко трябва да се избавиш в дълбините на съзнанието си от тези блудкави, глупави, детински, повърхностни, отблъскващи и отвратителни фрази, възгледи и практики. Не позволявай на брака си да се влоши и не позволявай на стремежа си към съпружеско щастие да ти върже ръцете и краката и да ограничи мислите и крачките ти, като те направи инфантилен, глупав, вулгарен и дори нечестив. Тези светски стремежи към щастлив брак не са задължения и отговорности, които някой с нормален разум трябва да изпълнява, а вместо това са се развили изцяло от този нечестив свят и от поквареното човечество и имат пагубно въздействие върху човешката природа и мислите на всички хора. Те ще те доведат до умствен упадък, ще изкривят човешката ти природа и под въздействието им мислите ти ще станат нечестиви, сложни, хаотични и дори крайни. Например някои жени виждат, че други мъже са романтични, подаряват рози на съпругите си на годишнината от сватбата им, водят ги на пазар, прегръщат ги или им подаряват специални подаръци, когато са ядосани или нещастни, или дори ги изненадват, за да се опитат да ги направят щастливи, и т.н. Щом веднъж приемеш тези фрази и практики в себе си, ти също ще искаш партньорът ти да прави тези неща, ти също ще искаш такъв живот и такова отношение и така разумното ти мислене ще стане ненормално, ще бъде смущавано и разяждано от такива фрази, идеи и практики. Ако партньорът ти не ти купува рози, не се опитва да те направи щастлива или не прави нищо романтично за теб, ти се чувстваш ядосана, обидена и неудовлетворена — чувстваш най-различни неща. Когато животът ти е изпълнен с такива неща, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш като жена, и дългът и отговорностите, които трябва да изпълняваш в Божия дом като сътворено същество, изпадат в безпорядък. Ще живееш в състояние на неудовлетвореност, а нормалният ти живот и рутина ще бъдат прекъснати от тези чувства и мисли на неудовлетвореност. Следователно твоите стремежи ще повлияят на логическото мислене на нормалната ти човешка природа, на нормалната ти преценка и, разбира се, на отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш като нормален човек. Ако се стремиш към светски неща и семейно щастие, тогава неизбежно ще се превърнеш в „светски човек“. Ако се стремиш само към съпружеско щастие, тогава със сигурност винаги ще имаш нужда брачният ти партньор да ти казва неща като „Обичам те“, а ако той никога не е казвал „Обичам те“, ще си мислиш: „О, моят брак е толкова нещастен. Съпругът ми мълчи като риба, като дебил. Най-много да донесе малко пари вкъщи, да прояви някакво усилие и да свърши някаква ръчна работа. По време на хранене казва: „Да хапнем“, а когато стане време за лягане, казва: „Време е за лягане, хубави сънища, лека нощ“ и това е всичко. Защо никога не може да каже: „Обичам те“? Не може ли да каже поне това единствено романтично нещо?“. Можеш ли да бъдеш нормален човек, когато сърцето ти е изпълнено с такива неща? Не си ли винаги в ненормално и емоционално състояние? (Да.) Някои хора нямат никаква проницателност за тези нечестиви насоки на света, нямат никаква съпротива и имунитет. Такава жена смята този въпрос, това явление да се говорят романтични неща за признак на съпружеско щастие и иска да го преследва, да му подражава, да го постигне, а когато не може да го направи, се ядосва и често пита съпруга си: „Кажи ми, обичаш ли ме, или не?“. След като го е питала толкова много пъти, съпругът ѝ се ядосва, зачервява се и изрича: „Обичам те, мила“. А тя казва: „О, кажи го още веднъж“. Съпругът ѝ толкова се напряга, за да се сдържи, че и лицето, и вратът му почервеняват, и, като се замисля, казва: „Обичам те, мила“. Виждате ли, този порядъчен мъж казва това отвратително нещо, но то не идва от сърцето му и затова се чувства неудобно. Когато съпругата му го чува да казва това, тя се радва и казва: „Това трябва да е достатъчно!“. И какво казва съпругът ѝ? „А сега погледни себе си. Щастлива ли си сега? Само си търсиш неприятности“. Кажете Ми, когато една жена и един мъж водят такъв семеен живот, това щастие ли е? (Не.) Щастливи ли сте, когато чуете думите „Обичам те“? Това ли е брачното щастие? Толкова ли е просто? (Не.) Някоя жена винаги пита мъжа си: „Хей, мислиш ли, че изглеждам стара?“. Съпругът ѝ е честен и затова отговаря честно: „Да, малко. Кой не изглежда така, след като навърши четиридесет години?“. Тя отговаря: „О, ама не ме ли обичаш? Защо не казваш, че изглеждам млада? Не ти ли харесва, че остарявам? Искаш ли да си намериш любовница?“. Съпругът ѝ казва: „Колко досадно! Дори не мога да ти кажа нищо честно. Какво става с теб? Аз просто бях откровен. Кой не остарява? Нима искаш да бъдеш някакво чудовище?“. Такива жени са ирационални. Как да наречем хората, които преследват този вид така наречено семейно щастие? Казано на вулгарен език, те са боклуци. А как можем да ги наречем, ако не сме вулгарни? Те са психично болни. Какво имам предвид под „психично болни“? Имам предвид, че нямат мисленето на нормален човек. На четиридесет или петдесет години, наближават старостта и все още не могат да видят ясно какво е животът, какво е бракът, и винаги обичат да правят безсмислени и противни неща. Вярват, че това е брачното щастие, че това е тяхната свобода и тяхното право и че трябва да се стремят по този начин, да живеят по този начин и да подхождат към брака по този начин. Това тяхното не е ли неправилно поведение? (Така е.) Има ли много хора, които не действат правилно? (Да.) Има много такива в света на невярващите, но има ли такива в Божия дом? Има ли мнозина? Романтиката, подаръците, прегръдките, изненадите и онези думи „Обичам те“ и т.н. са все признаци на съпружеското щастие, към което те се стремят, и това са целите на техния стремеж към съпружеско щастие. Хората, които не вярват в Бог, са такива, а неминуемо има много хора, които вярват в Бог, които сега се занимават с такъв стремеж и имат такива възгледи. Тоест има много хора, които вярват в Бог от десет или повече години, които са слушали някои проповеди и са разбрали някои истини, но които, за да запазят семейното си щастие, да не се делят от партньора си и да спазят обещанията, дадени по отношение на брака им, и целта за семейно щастие, която са обещали да преследват, никога не са изпълнявали своите отговорности и дълг пред Създателя. Вместо това те не стъпват извън дома си, не го напускат, независимо колко натоварена е работата в Божия дом, и не оставят брачния си партньор, за да изпълняват дълга си, а по-скоро смятат, че преследването и поддържането на брачното щастие е цел за цял живот, за която се борят и полагат непрестанни усилия. Като се впускат в такъв стремеж, те стремят ли се към истината? Очевидно не. В съзнанието си, дълбоко в сърцето си и дори в действията си те не са се избавили от стремежа към съпружеско щастие, нито от идеята, възгледа и гледната точка за живота, че „стремежът към съпружеско щастие е мисията на човек в живота“, поради което са абсолютно неспособни да придобият истината. Вие все още не сте женени и не сте сключили брак. Ако запазите този възглед, когато все пак сключите брак, тогава също няма да сте в състояние да придобиете истината. След като придобиеш съпружеско щастие, вече няма да можеш да придобиеш истината. Понеже смяташ, че преследването на семейното щастие е твоя мисия в живота, неизбежно ще се откажеш от възможността да изпълниш мисията си пред Създателя. Ако се откажеш от възможността и правото да изпълниш мисията на сътворено същество пред Създателя, тогава се отказваш от стремежа към истината и, разбира се, се отказваш и от постигането на спасение — това е твой избор.

Разговаряме за избавянето от стремежа към семейно щастие не за да се откажеш от брака като формалност, нито за да те насърча да се разведеш, а по-скоро за да се откажеш от тези стремежи, свързани със семейното щастие. На първо място, трябва да се избавиш от онези възгледи, които имат доминиращо влияние върху теб в твоя стремеж към брачно щастие, а после трябва да се избавиш от практиката на стремежа към брачно щастие и да посветиш по-голямата част от времето и енергията си на изпълнение на дълга на сътворено същество и на стремеж към истината. Що се отнася до брака, докато той не влиза в противоречие или конфликт с твоя стремеж към истината, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш, мисията, която трябва да осъществиш, и ролята, която трябва да играеш в рамките на брака, няма да се променят. Следователно призивът да се избавиш от стремежа към съпружеско щастие не е призив да се откажеш от брака или да се разведеш официално, а по-скоро е призив да изпълниш мисията си като сътворено същество и да изпълняваш правилно дълга, които трябва да изпълняваш, с уговорката да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака. Разбира се, ако стремежът ти към брачно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към брачно щастие, но и от целия си брак. Каква е крайната цел и значение на общуването по тези въпроси? Целта е съпружеското щастие да не пречи на стъпките ти, да не връзва ръцете ти, да не заслепява очите ти, да не деформира зрението ти, да не смущава и да не занимава ума ти. Целта е стремежът към брачно щастие да не запълва житейския ти път и да не изпълва живота ти, както и да подхождаш правилно към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и да правиш правилен избор относно отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш. По-добрият начин за практикуване е да посветиш повече време и енергия на дълга си, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да изпълняваш мисията, която Бог ти е поверил. Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. Никога не трябва да забравяш, че не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш брачното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили. Ясно ли обясних това? (Да.) Разбираш ли какво трябва да направиш? Ясен ли ти е пътят сега? (Да.) Ако не съществува конфликт или противоречие между отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и твоя дълг и мисия като сътворено същество, тогава при тези обстоятелства трябва да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака, какъвто и да е начинът за тяхното изпълнение, и трябва ги да изпълняваш добре, да поемеш отговорностите, които трябва да поемеш, и да не се опитваш да ги избягваш. Трябва да поемеш отговорност за партньора си и трябва да поемеш отговорност за живота на партньора си, за чувствата му и за всичко, свързано с него. Когато обаче има сблъсък между отговорностите и задълженията, които трябва да поемеш в рамките на брака, и твоята мисия и дълг като сътворено същество, тогава това, от което трябва да се избавиш, не е твоят дълг или мисия, а по-скоро твоите отговорности в рамките на брака. Това е, което Бог очаква от теб, това е Божието поръчение за теб и, разбира се, това е, което Бог изисква от всеки мъж или жена. Само когато си способен на това, ще се стремиш към истината и ще следваш Бог. Ако не си способен на това и не можеш да практикуваш по този начин, тогава си вярващ само на думи, не следваш Бог с искрено сърце и не се стремиш към истината. Сега имаш възможност и условия да напуснеш Китай, за да изпълняваш дълга си, а някои хора казват: „Ако напусна Китай, за да изпълнявам дълга си, ще трябва да оставя партньора си вкъщи. Нима никога повече няма да се видим? Няма ли да се наложи да живеем отделно? Няма ли да имаме повече брак?“. Някои хора си мислят: „О, как ще живее партньорът ми без мен? Няма ли да се разпадне бракът ни, ако ме няма? Ще приключи ли бракът ни? Какво ще правя в бъдеще?“. Трябва ли да мислиш за бъдещето? За какво трябва да мислиш най-много? Ако искаш да бъдеш човек, който се стреми към истината, тогава това, за което трябва да мислиш най-много, е как да се избавиш от това, от което Бог иска да се избавиш, и как да постигнеш това, което Бог иска от теб да постигнеш. Ако трябва да останеш без брак и без партньора си до теб в бъдеще, в идните дни, пак можеш да живееш до дълбока старост и пак можеш да живееш добре. Ако обаче се откажеш от тази възможност, това е равносилно на отказ от твоя дълг и от мисията, която Бог ти е поверил. За Него тогава няма да бъдеш човек, който се стреми към истината, човек, който наистина иска Бог, или човек, който се стреми към спасение. Ако активно желаеш да се откажеш от възможността и правото си да постигнеш спасение и от мисията си, а вместо това избереш брака, избереш да останеш в единение с партньора си, да бъдеш с него и да го удовлетворяваш, и избереш да запазиш брака си непокътнат, тогава в крайна сметка ще спечелиш някои неща и ще загубиш други. Разбираш какво ще загубиш, нали? Бракът не е всичко за теб, нито пък съпружеското щастие — той не може да реши съдбата ти, не може да реши бъдещето ти, а още по-малко може да реши крайната ти цел. Така че какъв избор трябва да направят хората и дали трябва да се избавят от стремежа към съпружеско щастие и да изпълняват дълга на сътворено същество, зависи от тях самите. Сега вече ясно ли общувахме по темата „стремежът към съпружеско щастие не е твоя мисия“? (Да.) Има ли някакъв въпрос, който намирате за труден и по отношение на който, след като Ме изслушахте в общение, не знаете как да практикувате? (Не.) След като изслушахте това общение, чувствате ли вече по-ясно, че имате точен път на практикуване и че имате правилна цел, към която да се стремите в практиката? Сега знаете ли как трябва да практикувате оттук нататък? (Да.) Тогава нека да приключим това общение тук. Довиждане!

14 януари 2023 г.

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „нормална“.

б. В текста на оригинала липсва думата „нормална“.

Предишна: Как човек да се стреми към истината (6)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger