Докъде стигнахме в нашето общение при последното събиране? Общувахме по темата за „избавянето“, отнесено към брака, като част от темата „Как човек да се стреми към истината“. Няколко пъти сме общували по темата за брака — за какво основно разговаряхме последния път? (Общувахме за това как да се избавим от различни фантазии за брака и да поправим някои изопачени идеи и разбирания, които женените хора имат за брака, както и за правилния подход към сексуалното желание. Накрая разговаряхме за това, че преследването на щастието в брака не е наша мисия.) Разговаряхме по темата „избавяне от различни фантазии за брака“, така че колко разбрахте и колко можете да си спомните? Не общувахме ли предимно по темата за различните нереалистични, непрактични, детински и ирационални мнения и желания, които хората имат по отношение на брака? (Да.) Правилното възприемане и разбиране на брака и правилният подход към него — това е отношението, което хората трябва да имат към брака. Той не бива да се приема като игра, нито като нещо, което да задоволява всичките фантазии и нереалистични стремежи на някого. Какво включват различните фантазии за брака? Съществува определена връзка между тези фантазии и различните нагласи, които хората имат към живота, и най-вече те са свързани с различните твърдения, тълкувания и нагласи относно брака, които хората получават от света и обществото. Тези твърдения, тълкувания и нагласи представляват безброй нереалистични и фалшиви сентенции и възгледи, произхождащи от обществото и всички народи по света. Защо хората трябва да се избавят от тези неща? Защото тези неща идват от поквареното човечество, защото това са всякакви възгледи и нагласи за брака, възникнали от нечестивия свят, и тези възгледи и нагласи напълно се отклоняват от правилното определение и понятие за брака, които Бог е установил за човечеството. Понятието и определението за брака, които Бог е установил за човечеството, са по-скоро съсредоточени върху човешките отговорности и задължения, както и върху човешката природа, съвестта и разума, които хората трябва да въплъщават в живота. Божието определение за брака най-вече напътства хората как да поемат правилно своите отговорности в рамките на брака. Ако не си женен и не си ангажиран с изпълнението на отговорностите на брака, тогава пак трябва да имаш правилно разбиране за Божието определение за брака — това е един аспект. Друг аспект е, че Бог напътства хората да се подготвят да поемат отговорностите, които трябва да поемат в рамките на брака. Бракът не е игра или детска къщичка за игра. Първото нещо, което човек трябва да знае в ума си и да има понятие за него, е, че бракът е знак за отговорност. Още по-важно е да се настрои или да се подготви за отговорностите, които трябва да изпълнява в рамките на нормалната си човешка природа. А върху какво по-скоро се фокусират понятията, разбирането и твърденията за брака от Сатана и от нечестивия свят? Те се фокусират повече върху заиграването с емоциите и сексуалните желания, задоволяването на физическите желания, задоволяването на плътското любопитство към противоположния пол, както и, разбира се, задоволяването на човешката суета. В тях никога не се споменава за отговорност или човешка природа, а още по-малко за това как двете страни, участващи в предопределения от Бог брак, т.е. мъжът и жената, трябва да поемат своите отговорности, да изпълняват задълженията си и да правят всичко, което трябва да правят мъжът и жената, в рамките на брака. Различните тълкувания, твърдения и нагласи за брака, които светът внушава на хората, се фокусират повече върху задоволяването на човешките емоции и желания, изследването на емоциите и желанията и търсенето на емоции и желания. Затова, ако приемеш тези различни твърдения, разбирания или нагласи за брака, които идват от обществото, тогава ще си неспособен да избегнеш влиянието на тези нечестиви идеи. Казано по-точно, няма да можеш да избегнеш да бъдеш покварен от тези светски възгледи за брака. Щом веднъж си бил покварен и повлиян от тези идеи и възгледи, неизбежно ще бъдеш контролиран от тези идеи и в същото време ще приемеш да бъдеш заблуждаван и манипулиран от тези възгледи, точно както правят невярващите. Щом невярващите приемат тези идеи и възгледи за брака, те започват да говорят за любов и задоволяване на сексуалните си желания. По същия начин, щом веднъж приемеш безрезервно тези идеи и възгледи, ти също ще заговориш за любов и за задоволяване на сексуалните си желания. Това е неминуемо и не можеш да го избегнеш. Докато нямаш правилно определение за брака и правилно разбиране и нагласа към него, естествено ще приемаш всички различни възгледи и изказвания за брака, които идват от света, от обществото и от човечеството. Докато ги чуваш, докато ги виждаш, докато ги познаваш и докато нямаш имунитет да се бориш с тези идеи, ти несъзнателно ще се влияеш от този вид социален климат и несъзнателно ще приемаш тези възгледи и твърдения за брака. Когато ги допуснеш в себе си, няма да можеш да избегнеш влиянието на тези идеи и възгледи върху отношението ти към брака. Понеже не живееш във вакуум, ти лесно може да попаднеш под влиянието и дори под контрола на различните твърдения за брака, които идват от света, от обществото и от човечеството. Щом веднъж придобият контрол над теб, ще ти бъде много трудно да се освободиш от тях и неизбежно ще си фантазираш какъв трябва да бъде твоят собствен брак.

Миналия път разговаряхме за различните фантазии за брака, които произлизат от многобройните погрешни разбирания и възгледи на нечестивото човечество за него. Тези разбирания и възгледи, независимо дали са конкретни или общи, са все неща, от които стремящият се към истината трябва да се избави. На първо място, трябва да се избави от различните погрешни определения и разбирания за брака, на второ, трябва правилно да избере своя партньор; и на трето, ако вече е женен, трябва да подхожда правилно към своя брак. Думата „правилно“ тук се отнася до нагласата и отговорността, които хората трябва да имат към брака и които Бог им повелява и ги наставлява да имат. Те трябва да разберат, че бракът не е символ на любовта и че встъпването в брак не е встъпване в брачен дворец, нито пък влизане в гробница, още по-малко е сватбена рокля, диамантен пръстен, църква, изричане на обети за вечна любов, вечери на свещи, романтика или свят за двама — нито едно от тези неща не означава брак. Затова, когато говорим за брак, първото нещо, което трябва да направиш, е да премахнеш фантазиите за брак, които са били насадени в сърцето ти, заедно със символичните неща, които произтичат от твоите фантазии за брака. Като общуваме за правилното тълкуване на брака и анализираме различните изопачени идеи за брака, идващи от нечестивия свят на Сатана, не стигате ли до по-точно разбиране на определението за брак? (Стигаме.) Що се отнася до онези, които не са женени, като казваме тези неща, това не ви ли кара да се чувствате някак по-сигурни по въпроса за брака? И не ви ли помага да израствате в прозрението си? (Да.) В какъв аспект израствате в прозрението? (Предишните ми фантазии за брака включваха само неясни неща като цветя, диамантени пръстени, сватбени рокли и даване на обети за вечна любов. Сега, след като слушам Божието общение, разбирам, че бракът всъщност е предопределен от Бог и че това са двама души заедно, които могат да проявяват внимание един към друг, да се грижат един за друг и да поемат отговорност един за друг. Това е чувство за отговорност, а този възглед за брака е по-практичен и не включва онези неясни неща.) Израснали сте в прозрението, нали? В общ план, израснали сте в прозрението. В по-тесен план, има ли лека промяна в критериите за обектите, на които преди сте се възхищавали и от които сте били очаровани? (Да, има.) Преди винаги сте казвали, че искате да намерите висок, богат, красив мъж или светла, богата, красива жена, а сега върху какво се фокусирате? Като минимум се фокусирате върху човешката природа на хората, върху това дали може да се разчита на тях и дали имат чувство за отговорност. Кажете Ми, ако някой си избере партньор в съответствие с тази насока, тази цел и този метод, дали е по-вероятно да има щастлив брак или да е нещастен и да се разведе? (По-вероятно е да е щастлив.) Донякъде е по-вероятно да е щастлив. Защо не казваме, че за този вид брак е сто процента гарантирано, че ще бъде щастлив? Колко причини има за това? Най-малкото, една от причините е, че хората могат да правят грешки и да не прозрат ясно някого, преди да се оженят за него. Друга причина е, че преди да се оженят, те може да имат прекрасни представи за брака, като си мислят: „Имаме съвместими характери и споделяме едни и същи стремежи Той също така ми обеща, че е готов да поеме отговорност и да изпълнява задълженията си към мен, след като се оженим, и че никога няма да ме разочарова“. След като се оженят обаче, не всичко в брачния живот върви така, както биха желали, не всичко върви гладко. Също така някои хора обичат истината и положителните неща, докато други може да изглеждат, че имат човешка природа, която не е лоша или зла, но не обичат положителните неща и не се стремят към истината Когато са женени и живеят заедно, малкото чувство за отговорност или задължение, което партньорът има в своята човешка природа, постепенно избледнява, той се променя с времето и показва истинското си лице. Кажи Ми, ако единият в брачната двойка се стреми към истината, а другият — не, ако ти едностранно се стремиш към истината, а той изобщо не я приема, колко дълго ще можеш да го изтърпиш? (Не за дълго.) Можеш неохотно да търпиш и да се примиряваш с някои житейски навици или с някои дребни слабости или недостатъци в неговата човешка природа, но с течение на времето ще се окаже, че двамата нямате общ език или стремеж. Той не се стреми към истината, нито обича положителните неща, а винаги харесва нещата от нечестивите светски течения. Постепенно двамата ще говорите все по-малко, стремежите ви ще се отдалечават и желанието му да изпълнява задълженията си скоро ще се изчерпи. Такъв брак щастлив ли е? (Не.) Какво трябва да направите, ако не сте щастливи? (Ако двама души не могат да продължат заедно, те трябва да се разделят при първа възможност.) Правилно. Колко време минава от момента, в който имат тази идея в началото, до момента, в който се разделят? В началото двама души се разбират добре и след известно време на разбирателство, започват да се карат. След скарване те се сдобряват и след като се сдобрят, жената вижда, че мъжът не се е променил, затова търпи, но след като потърпи известно време, те отново започват да се карат. След като конфликтът достигне своя връх, нещата отново се успокояват и тя си мисли: „Не си подхождаме и не така си представях нещата в началото. Да живеем заедно е мъчително. Трябва ли да се разведем? Толкова трудно ни беше обаче да стигнем дотук и сме се разделяли и събирали толкова много пъти. Не бива да се развеждам с него толкова лесно, трябва просто да търпя. Да живееш сам никога не е толкова хубаво, колкото да живееш заедно с друг“. И така, тя издържа година-две, но колкото повече го гледа, толкова по-недоволна се чувства, и колкото по-дълго продължава това, толкова повече се усилва разочарованието ѝ. Съвместният живот не я прави щастлива и те говорят все по-малко на една и съща вълна. Тя вижда, че недостатъците му стават все повече и повече и все по-малко ѝ се иска да го търпи и понася. След пет-шест години тя не може да издържа повече, избухва и иска окончателно да се раздели с него. Преди да се реши на тази тотална раздяла, тя трябва да обмисли всичко отначало докрай и да помисли ясно и задълбочено как ще живее след развода. След като обмисля всичко, тя не може да събере решителност, но след като премисля още няколко пъти, неохотно решава да напусне съпруга си, като си мисли: „Ще се разведа с него. По-добре да си живея сама на спокойствие“. Двамата постоянно се карат и не могат да се разберат. Това, което преди е можела да изтърпи, сега е непоносимо. Когато го вижда, се разстройва, когато го чуе да говори, се ядосва, и дори като чуе гласа му, като го види, като види неговите дрехи и вещите, които е използвал, от всичко това стомахът ѝ обръща и ѝ прилошава. Положението е стигнало до такава степен на непоносимост, че двамата са станали чужди един на друг и тя трябва да се разведе с него. Поради каква причина се е наложило тя да се разведе с него? Да живеят двамата заедно е било твърде мъчително, а за нея е по-добре да живее сама. Когато нещата стигнат до този момент, тя повече няма да остане свързана с него. Вече няма чувства, тя е обмислила и разбрала всичко: по-добре е да живееш сам, точно както невярващите често казват: „Когато живееш сам, няма нужда да се тревожиш за никого другиго“. В противен случай щеше да трябва винаги да мисли за него и да се чуди: „Ял ли е? Облича ли се добре? Дали спи добре? Изморителна ли е за него работата извън дома? Дали не го тормозят? Как ли се чувства?“. Винаги ще трябва да се тревожи за него. Сега обаче вижда, че е по-спокойно да живее сама, без да мисли и да се тревожи за никого другиго. За такъв мъж не си струва да живее така. Той не заслужава нейните грижи, не заслужава нейната любов, не заслужава тя да поема каквато и да е отговорност за него и в него няма нищо мило. В крайна сметка тя подава молба за развод, бракът им приключва и тя никога не поглежда назад и не съжалява за решението си. Има такива бракове, нали? (Да.) Има и бракове, които се сключват по различни причини, като например минали добрини и обиди от предишен живот. Както вече говорихме, някои хора се събират, защото единият е длъжник на другия. В двойката или жената дължи на мъжа, или мъжът дължи на жената. В предишния живот единият може да се е възползвал твърде много, да е дължал твърде много и затова в този живот те са събрани заедно, за да може този човек да изплати дълга си. Много такива бракове са нещастни, но те не могат да се разведат. Дали са принудени да останат заедно, защото имат семейство, или заради децата си, или по някаква друга причина, но при всички случаи двамата не могат да се разбират помежду си, винаги се карат, винаги спорят, а характерите, интересите, заниманията и хобитата им изобщо не съвпадат. Те не се харесват и съвместният живот не носи щастие на нито един от тях, но не могат да се разведат, затова остават заедно до смъртта. Когато смъртта наближи, те продължават да дразнят партньора си и да казват: „Не искам да те виждам в следващия живот!“. Толкова много се мразят, нали? Но в този живот те не могат да се разведат един с друг и това е предопределено от Бог. При всички тези различни видове брак, независимо от това каква е структурата или произходът им, независимо дали имаш брак, или не, при всички случаи трябва да се избавиш от различните нереалистични и наивни фантазии, които имаш за брака. Трябва да гледаш правилно на брака и да не си играеш с емоциите и желанията на хората, а още по-малко да попадаш в капана на погрешните възгледи за брака, които обществото ти внушава, като винаги размишляваш върху това какво чувстваш относно брака: дали партньорът ти те обича? Можеш ли да почувстваш, че партньорът ти те обича? Все още ли обичаш партньора си? Колко любов все още изпитваш към партньора си? Чувства ли все още партньорът ти нещо към теб? Все още ли чувстваш нещо към партньора си? Няма нужда да чувстваш тези неща или да размишляваш върху тях — всички те са абсурдни и безсмислени идеи. Колкото повече размишляваш върху тях, толкова повече чувстваш, че бракът ти е в криза, и колкото повече се увличаш в тези мисли, толкова повече това доказва, че си попаднал в примката на брака, и със сигурност няма да си щастлив и няма да имаш никакво чувство за сигурност. Това е така, защото когато се поддаваш на тези идеи, възгледи и мисли, бракът ти се деформира, човешката ти природа се изопачава, а освен това изпадаш напълно под контрола и зависимостта на различни идеи и възгледи за брака, идващи от обществото. Ето защо, що се отнася до различните възгледи и твърдения за брака, които идват от обществото и от нечестивите хора, трябва да си в състояние точно да ги разпознаваш и трябва да ги отхвърляш. Независимо какво казват другите или как се променят техните изказвания за брака, в крайна сметка хората не трябва да се отказват от Божието определение за брака, нито пък трябва да се влияят или да допускат зрението им да бъде помрачено от възгледите на нечестивия свят за брака. Да го кажем направо, бракът е началото на различен етап от живота на човека от юношеството до зрелостта. Това означава, че след като станеш възрастен, навлизаш в различен етап от живота и в този етап сключваш брак и живееш с човек, който няма кръвна връзка с теб. От деня, в който започнеш да живееш с този човек, това означава, че като съпруг или съпруга ти трябва да поемеш отговорностите и задълженията на всички неща от брачния живот; нещо повече, двамата трябва да посрещнете всички неща от брачния живот заедно. Тоест бракът означава, че човек е напуснал родителите си, сбогувал се е със самотния живот и е започнал съвместен живот с някой друг. Това е етап, в който двама души посрещат живота заедно. Този етап означава, че вие ще навлезеш в друг етап от живота, както и, разбира се, че ще се изправиш пред всички видове житейски изпитания. Как ще се справиш с живота в рамките на брака и как заедно с партньора ти ще посрещнете всички неща, с които се сблъсквате в рамките на брака, може да е изпитание за теб, може да е съвършенство, а може и да е катастрофа. Разбира се, тези неща биха могли да бъдат и източници на повече житейски опит, биха могли да бъдат източници, които да ти осигурят по-дълбоко разбиране и оценка на живота, нали? (Правилно.) Тук ще завършим нашето обобщение по темата за правилното разбиране на брака и различните фантазии за него.

Миналия път разговаряхме по друга тема, а именно, че стремежът към семейно щастие не е твоя мисия. На какво наблегнахме, когато общувахме по тази тема? (На това, че не трябва да поверяваме житейското си щастие на партньора си и не трябва да правим неща, които го радват, само за да го привлечем или да защитим така наречената си любов. Не трябва да забравяме, че сме сътворени същества и че отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваме в брака, не противоречат на дълга и отговорностите, които трябва да изпълняваме като сътворени същества.) Много хора поставят щастието в живота си в зависимост от брака си и целта им в стремежа към щастие е стремежът към щастие и съвършенство на брака. Те вярват, че ако бракът им е щастлив и са щастливи с партньора си, тогава ще имат щастлив живот, и затова смятат щастието на брака си за мисия за цял живот, която трябва да бъде постигната чрез непрестанни усилия. По тази причина, когато сключват брак, много хора си блъскат главата да измислят много неща, които могат да направят, за да запазят брака си „жив“. Какво означава „жив“? Както се казва, това означава, че независимо от колко време са женени, двамата души винаги се чувстват така, сякаш са свързани в едно цяло и никога не могат да се изоставят, точно както когато са започнали да се срещат, и винаги искат да останат заедно и никога да не се разделят. Освен това, където и да се намират и по всяко време, те винаги мислят за партньора си и той им липсва, а сърцето им е изпълнено с гласа, усмивката, речта и поведението на другия човек. Ако не чуят гласа на партньора си за един-единствен ден, в сърцето си чувстват пустота, а ако не го видят за един-единствен ден, се чувстват така, сякаш са загубили душата си. Те смятат, че това са символите и признаците на семейното щастие. Затова някои така наречени домакини на пълен работен ден си стоят вкъщи и смятат, че да чакат съпрузите си да се приберат е най-щастливото нещо. Ако съпрузите им не се приберат навреме, те им се обаждат и какъв е първият въпрос, който излиза от устата им? (В колко часа ще се прибереш?) Изглежда, че чувате това често — този въпрос е вкоренен дълбоко в сърцата на много хора. Първият въпрос е „В колко часа ще се прибереш?“. След задаването му, независимо дали жената е получила точен отговор, или не, при всички случаи се разкрива нейната любовна мъка в щастлив брак. Това е нормално състояние в живота на онези, които се стремят към щастието на брака. Те спокойно чакат вкъщи половинката си да се върне от работа. Ако излязат навън, не смеят да отидат надалеч или да се задържат дълго, защото се страхуват, че партньорът им ще се прибере, ще намери празен дом и ще се почувства наранен, разочарован и разстроен. Тези хора са изпълнени с надежда и вяра в стремежа си към семейно щастие и са готови да платят каквато и да е цена или да направят каквато и да е промяна. Има дори такива, които след като повярват в Бог, продължават да се стремят към семейно щастие, както и преди, като се стремят да обичат партньора си и винаги го питат дали ги обича. Затова по време на събирания жената може да си мисли: „Дали мъжът ми вече се е прибрал? Ако да, дали е ял нещо? Уморен ли е? Аз все още съм тук, на това събиране, и се чувствам малко неспокойна, чувствам се така, сякаш съм го разочаровала“. Когато отива на следващото събиране, тя пита съпруга си: „В колко часа мислиш, че ще се върнеш? Ако се прибереш, докато аз съм на събиране, няма ли да се чувстваш самотен?“. Съпругът ѝ отговаря: „Как бих могъл да не се чувствам самотен? Жилището е празно и аз съм сам. Обикновено винаги сме тук заедно, а сега изведнъж съм сам. Защо трябва винаги да ходиш на събирания? Можеш да ходиш, но би било чудесно, ако можеш да се прибираш преди мен!“. В сърцето си тя знае: „О, той не иска много от мен, просто трябва да съм си вкъщи, преди да се върне“. На следващото събиране тя постоянно гледа часовника и когато вижда, че е почти време съпругът ѝ да приключи работа, не може да седи повече и казва: „Вие продължавайте, имам нещо вкъщи, за което трябва да се погрижа, така че трябва да тръгвам“. Тя хуква към вкъщи и си мисли: „Чудесно, съпругът ми още не се е върнал! Ще побързам да приготвя храна и да подредя къщата, за да може, когато се върне, да види, че у нас е чисто, да усети миризмата на храната и да знае, че има някой. Чудесно е, че можем да бъдем заедно, когато дойде време да се храним! Въпреки че загубих известно време на събирането и слушах по-малко и придобих по-малко, да мога да се прибера у дома преди съпруга си и да му дам топла храна е доста добре, а това е от основно значение за поддържането на щастлив брак“. След това тя често прави това по време на събирания, а понякога някое събиране се проточва и когато се прибира вкъщи, тя открива, че съпругът ѝ вече е там. Той е малко разочарован и недоволен от нея и мърмори: „Не можеш ли да пропуснеш поне едно събиране? Не знаеш ли как се чувствам, когато теб те няма вкъщи, а аз се прибирам и не те виждам тук? Разстройвам се!“. Тя е толкова трогната, като чува това, и си мисли: „Това, което той иска да каже, е, че наистина ме обича и не може да живее без мен. Той се разстройва, когато вижда, че не съм тук. Аз съм толкова щастлива! Въпреки че звучи малко ядосан, аз все пак усещам любовта му към мен. Следващия път трябва да обърна внимание и независимо колко часа продължава събирането, трябва да се прибера рано. Не мога да разочаровам любовта му към мен. Не е важно дали ще придобия и слушам малко по-малко Божиите слова на събиранията“. Оттогава, когато посещава събиранията, единственото, за което жената може да мисли, е да се прибере у дома, за да бъде достойна за любовта на съпруга си, както и да поддържа щастието, към което се стреми в брака си. Тя има смътното чувство, че ако не се прибере рано, ще разочарова любовта на съпруга си към нея, а ако продължава да го разочарова по този начин, се чуди дали той няма да си намери друга и да не я обича както преди. Тя вярва, че да обичаш и да бъдеш обичан винаги е щастие, а поддържането на тази връзка на взаимна любов е нейният стремеж в живота, нещо, към което е решена да се стреми, и затова прави това безрезервно и без колебание. Има дори хора, които, когато отиват да изпълняват дълга си далеч от дома, често казват на своя водач: „Не мога да пренощувам далеч от дома. Аз съм омъжена, така че ако не се прибера вкъщи, съпругът ми ще бъде самотен. Няма да бъда до него, когато се събуди през нощта, и той ще се разстрои. Няма да бъда до него, когато отвори очи сутрин, и той ще се почувства наранен. Ако не се прибирам често вкъщи, няма ли съпругът ми да се усъмни в моята вярност и невинност? Когато се оженихме, се разбрахме, че ще си бъдем верни. Независимо какво се случва, трябва да спазя обещанието си. Искам да бъда достойна за него, тъй като няма никой друг на този свят, който да ме обича като него. Така че, за да докажа невинността си и че съм му напълно вярна, в никакъв случай не мога да нощувам извън дома. Колкото и натоварена да е работата в църквата или колкото и спешен да е дългът ми, трябва да се прибера вкъщи вечерта, независимо колко е късно“. Тя казва, че прави това, за да запази невинността и верността си, но това е само формалност, само думи, докато всъщност се страхува, че бракът ѝ ще стане нещастен и ще се разпадне. Предпочита да изгуби своя дълг и да изостави дълга, който трябва да изпълнява, за да запази семейното си щастие, сякаш семейното щастие е нейната мотивация и източник на всичко, което прави. Без щастлив брак тя не може да изпълнява дълга на сътворено същество. Без щастлив брак тя не може да бъде добро сътворено същество. Тя смята, че да не разочарова любовта на съпруга си към нея и да остане обичана са признаците на семейното щастие, както и целите, които трябва да преследва в живота си. Ако един ден почувства, че вече не е толкова обичана, или направи нещо нередно и разочарова любовта на съпруга си към нея, като предизвика у него огорчение и недоволство от нея, тя ще се почувства така, сякаш губи ума си, вече няма да посещава събирания или да чете Божиите слова и дори когато църквата има нужда от нея да изпълни някакъв дълг, тя ще си измисля всякакви оправдания, за да откаже. Например ще казва, че не се чувства добре или че има някакъв спешен проблем вкъщи, и дори ще си измисля някакви безсмислени и чудновати оправдания, за да се измъкне от необходимостта да изпълни този дълг. Тези хора смятат, че семейното щастие е изключително важно в живота. Някои дори дават всичко от себе си, за да запазят щастието на брака си, и не се колебаят да платят каквато и да е цена, за да обвържат и задържат сърцето на съпруга си, така че той винаги да ги обича, да не губи усещането за любов, което е имал, когато се е оженил за първи път, и да не губи чувството, което е имал към брака в началото. Има дори жени, които правят още по-големи жертви: някои от тях повдигат носовете си, други оформят брадичките си, а трети си правят операции за увеличаване на гърдите и липосукция, като понасят всякакви болки. Някои жени дори смятат, че прасците им са прекалено дебели, затова се подлагат на операция, за да направят краката си по-тънки, а накрая получават увреждане на нервите и вече не могат да стоят прави. Когато съпругът на такава жена види това, той казва: „Преди имаше дебели крака, но все пак беше нормален човек. Сега не можеш да се изправиш и не ставаш за нищо. Искам развод!“. Виждате ли, тя е платила такава голяма цена и ето какво е получила накрая. Има и някои жени, които се обличат красиво всеки ден, слагат си парфюм и пудрят лицата си. Те нанасят върху лицата си всякакви козметични продукти като червило, руж и сенки за очи, за да изглеждат млади и красиви, за да бъдат привлекателни за партньора си и да го накарат да ги обича, както в началото. По същия начин и мъжете правят много жертви в името на семейното щастие. Казват на някого: „Ти си известен като човек, вярващ в Бог. Твърде много хора тук те познават и това те излага на опасност да бъдеш докладван и арестуван, така че трябва да се махнеш оттук и да отидеш да изпълняваш дълга си някъде другаде“. Тогава той чувства огорчение и си мисли: „Но ако замина, това означава ли, че бракът ми е приключил? Дали сега всичко ще започне да се разпада? Ако напусна дома си, дали жена ми ще се събере с някой друг? Дали оттук нататък просто ще тръгнем по различни пътища? Нима никога повече няма да бъдем заедно?“. От тези мисли той се разстройва и започва да се пазари, като казва: „Мога ли да остана? Дори да се прибирам у дома само веднъж седмично, пак ще е добре — трябва да се грижа за семейството си!“. Всъщност той не мисли за това да се грижи за семейството си. Страхува се, че съпругата му ще избяга с някой друг и че той никога повече няма да има семейно щастие. Сърцето му е изпълнено с тревога и страх, той не иска щастието на брака му да изчезне и да се изпари по този начин. В сърцата на такива хора съпружеското щастие е по-важно от всичко друго и без него те имат чувството, че са останали без душа. Те вярват, че: „Любовта е най-важното нещо за щастливия брак. Само защото обичам жена си и тя ме обича, имаме щастлив брак и сме успели да издържим толкова дълго. Ако изгубя тази любов и тя приключи заради вярата ми в Бог и заради това, че изпълнявам дълга си, това няма ли да означава, че съпружеското ми щастие е приключило и си е отишло, и аз няма да мога да се радвам отново на това съпружеско щастие? Какво ще стане с нас без семейното щастие? Какъв ще бъде животът на съпругата ми без моята любов? Какво ще се случи с мен, ако загубя любовта на съпругата си? Може ли изпълнението на дълга на сътворено същество и изпълнението на мисията на човека пред Бог да компенсира тази загуба?“. Те не знаят, нямат отговор и не разбират този аспект на истината. Ето защо, когато Божият дом изисква от онези, които се стремят преди всичко към щастието на брака, да напуснат домовете си и да отидат на далечно място, за да разпространяват евангелието и да изпълняват своя дълг, те често се чувстват разочаровани, безпомощни и дори притеснени от факта, че скоро могат да загубят съпружеското си щастие. Някои хора изоставят или отказват да изпълняват дълга си, за да поддържат съпружеското си щастие, а някои дори се отказват от важните уредби на Божия дом. Има и такива, които, за да поддържат съпружеското си щастие, често се опитват да узнаят чувствата на партньора си. Ако партньорът им се почувства леко недоволен или покаже дори намек за неудовлетвореност или недоволство от вярата им, от пътя на вярата в Бог, по който са поели, и от това, че изпълняват дълга си, те моментално променят линията си на поведение и правят отстъпки. За да запазят съпружеското си щастие, те често правят отстъпки пред партньора си, дори ако това означава да се откажат от възможността да изпълняват дълга си, да отделят време за срещи, четене на Божиите слова и извършване на духовни практики, за да покажат на партньора си, че са до него, за да го предпазят от чувството на самота и изолация и за да го накарат да почувства любовта им. Предпочитат да направят това, отколкото да загубят или да останат без любовта на партньора си. Това е така, защото те чувстват, че ако се откажат от любовта на партньора си в името на своята вяра или на пътя на вярата в Бог, по който са поели, то това означава, че са изоставили своето съпружеско щастие и вече няма да могат да чувстват това съпружеско щастие, и тогава ще се превърнат в самотен, жалък и окаян човек. Какво означава окаян и жалък човек? Означава някой, който няма любовта или обожанието на друг. Тези хора разбират някои доктрини и значението на това, че Бог извършва Своето дело на спасението, и, естествено, разбират, че като сътворено същество трябва да изпълняват дълга на сътворено същество. При все това, понеже поверяват на партньора си собственото си щастие, а също така, разбира се, поставят собственото си щастие в зависимост от съпружеското си щастие, въпреки че разбират и знаят какво трябва да правят, те все още не могат да се избавят от стремежа си към съпружеско щастие. Те погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която трябва да изпълняват в този живот, и погрешно възприемат стремежа към съпружеско щастие като мисията, която едно сътворено същество трябва да преследва и осъществи. Не е ли това грешка? (Да, грешка е.)

В какво се състои грешката на стремежа към семейно щастие? Дали той е в съответствие с Божието определение за брака и с това, което Той възлага на брачните двойки? (Не, не е.) Какво не е наред с него? Някои хора казват: „Бог е казал, че не е добре човек да живее сам, затова му е създал партньор и този партньор го придружава. Не е ли това Божието определение за брак? Не е ли това част от стремежа към семейно щастие? Двама души да си правят компания и да изпълняват взаимните си задължения — какво лошо има в това?“. Има ли разлика между това да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака и това да възприемаш безкомпромисно стремежа към семейно щастие като своя мисия? (Да, има.) Какъв е проблемът тук? (Те смятат стремежа към брачно щастие за най-важната си мисия, докато всъщност най-голямата отговорност за живия човек е да изпълнява дълга си на сътворено същество пред Създателя. Те са разбрали погрешно целта, която трябва да преследват в живота.) Някой друг иска ли да се включи? (Когато някой не може да възприеме правилен подход към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълнява в брака, той ще изразходва времето и енергията си за поддържане на брака си. Правилният подход към отговорностите в брака обаче е преди всичко да не забравя, че човек е сътворено същество и че трябва да прекарва по-голямата част от времето си в изпълнение на своя дълг и в осъществяване на това, което Бог му е поверил, и на мисията, която Бог му е дал. След това трябва да изпълнява своите отговорности и задължения в рамките на брака. Тези две неща са различни.) Стремежът към семейно щастие ли е целта, която хората трябва да преследват в живота си, след като се оженят? Има ли това нещо общо с брака, който Бог е предопределил? (Не.) Бог е дал брак на човека и ти е дал среда, в която можеш да изпълняваш отговорностите и задълженията на мъж или жена в рамките на брака. Бог ти е дал брак, което означава, че ти е дал партньор. Този партньор ще те придружава до края на този живот и ще те придружава през всеки етап от живота. Какво имам предвид под „придружава“? Имам предвид, че твоят партньор ще ти помага и ще се грижи за теб, ще споделя с теб всичко, което ти се случва в живота. Това означава, че независимо с колко много неща се сблъскваш, вече няма да ги посрещаш сам, а по-скоро двамата ще ги посрещате заедно. Когато живееш по този начин, животът става малко по-лесен и спокоен, като и двамата правят това, което трябва да правят, всеки вкарва в действие своите умения и силни страни и животът им започва. Толкова е просто. Бог обаче никога не е поставял изисквания към хората и не е казвал: „Дадох ти брак. Сега си женен, така че задължително трябва да обичаш партньора си докрай и постоянно да го ласкаеш — това е твоята мисия“. Бог ти е дал брак, дал ти е партньор и ти е дал различна среда на живот. В тази житейска среда и ситуация Той прави така, че партньорът ти да споделя и да се сблъсква с всичко заедно с теб, за да можеш да живееш по-свободно и лесно, като същевременно ти позволява да оцениш един различен етап от живота. Въпреки това Бог не те е предал на брака. Какво имам предвид под това? Имам предвид, че Бог не е взел твоя живот, съдба, мисия, житейския път, който следваш, посоката, която избираш в живота, и вида вяра, който имаш, и не е предоставил всичко това на партньора ти, за да го определи вместо теб. Той не е казал, че видът на съдбата, стремежите, жизненият път и житейският възглед на една жена трябва да се определят от нейния съпруг или че видът на съдбата, стремежите, житейският възглед и животът на един мъж трябва да се определят от неговата съпруга. Бог никога не е казвал такива неща и не е предопределял нещата по този начин. Виждаш ли, Бог дали е казал нещо такова, когато е установил брака за човечеството? (Не.) Бог никога не е казвал, че стремежът към семейно щастие е мисията в живота на жената или на мъжа и че трябва да поддържаш добре щастието в брака си, за да бъде изпълнена мисията на твоя живот и за да можеш да се държиш успешно като сътворено същество — Бог никога не е казвал такова нещо. Нито пък е казвал: „Трябва да избереш житейския си път в рамките на брака. Дали ще постигнеш спасение, или не, ще се реши от твоя брак и от твоя брачен партньор. Твоят възглед за живота и съдбата ще бъде определен от твоя партньор“. Бог казвал ли е някога такова нещо? (Не.) Бог е наредил брак за теб и ти е дал партньор. Ти сключваш брак, но твоята идентичност и статус пред Бог не се променят — ти си оставаш същият. Ако си жена, тогава все още си жена пред Бог, а ако си мъж, тогава все още си мъж пред Бог. Но има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че независимо дали си мъж или жена, всички вие сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие се търпите и обичате, помагате си и се подкрепяте, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, а не да изпълняваш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. Някои хора обаче погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, грижата за него, грижите и любовта към него в своя мисия в живота и смятат партньора си за свои небеса, за своя съдба — това е погрешно. Съдбата ти е под Божието върховенство и не се управлява от партньора ти. Бракът не може да промени съдбата ти, нито пък може да промени факта, че Бог управлява съдбата ти. По отношение на това какъв възглед за живота трябва да имаш и какъв път трябва да следваш, трябва да ги търсиш в словата на Божиите учения и изисквания. Тези неща не зависят от твоя партньор и не се решават от него. Освен да изпълнява своите отговорности към теб, той не бива да има контрол над твоята съдба, нито трябва да изисква от теб да променяш своята посока в живота, нито да решава какъв път да следваш и какъв възглед за живота да имаш, а още по-малко трябва да те възпира или да ти пречи да се стремиш към спасение. Що се отнася до брака, всичко, което хората могат да направят, е да го приемат от Бог и да се придържат към определението за брак, което Бог е отредил за човека, като и съпругът, и съпругата изпълняват своите отговорности и задължения един към друг. Това, което не могат да направят, е да решават съдбата на партньора си, неговия предишен, настоящ или следващ живот, да не говорим за вечността. Твоята крайна цел, твоята съдба и пътят, по който ще вървиш, могат да бъдат определени само от Създателя. Следователно като сътворено същество, независимо дали ролята ти е на съпруга или съпруг, щастието, което трябва да преследваш в този живот, идва от това, че изпълняваш дълга на сътворено същество и изпълняваш мисията на сътворено същество. То не идва от самия брак, а още по-малко от това, че изпълняваш задълженията на съпруга или съпруг в рамките на брака. Разбира се, пътят, който избираш да следваш, и възгледите за живота, които възприемаш, не би трябвало да се основават на семейното щастие, а още по-малко да се определят от единия или другия от съпружеската двойка — това е нещо, което трябва да разбереш. Затова хората, които встъпват в брак и които преследват единствено семейното щастие и смятат този стремеж за своя мисия, трябва да се избавят от подобни мисли и възгледи, да променят начина си на практикуване и посоката, в която се движат в живота. Ти встъпваш в брак и живееш заедно с партньора си по Божието предопределение, това е всичко, и това е достатъчно, за да изпълняваш отговорностите на съпруга или съпруг, докато споделяте съвместния си живот. Що се отнася до това какъв път следваш и какъв възглед за живота приемаш, партньорът ти не е длъжен и няма право да решава тези неща. Въпреки че вече си женен и имаш брачен партньор, твоят така наречен партньор може да носи само смисъла на партньор, който е бил предопределен от Бог. Той може да изпълнява само отговорностите на партньор, а ти можеш да избираш и решаваш всичко останало, което не е свързано с него. Разбира се, това, което е още по-важно, е, че твоят избор и решения не трябва да се основават на твоите собствени предпочитания и разбирания, а по-скоро на Божиите слова. Разбирате ли общението по този въпрос? (Да.) Следователно Действията на всеки партньор в рамките на брака, който се стреми към съпружеско щастие на всяка цена или прави каквито и да било жертви, няма да бъдат запомнени от Бог. Независимо колко добре или колко съвършено изпълняваш задълженията и отговорностите си към партньора си или в колко голяма степен отговаряш на очакванията на партньора си — с други думи, независимо колко добре или колко съвършено поддържаш съпружеското си щастие или колко завидно е то, — това не означава, че си изпълнил мисията на сътворено същество, нито пък доказва, че си сътворено същество, което отговаря на стандартите. Може би си съвършената съпруга или съвършения съпруг, но това остава ограничено в рамките на брака. Създателят преценява какъв човек си въз основа на това как изпълняваш дълга на сътворено същество пред Него, какъв път следваш, какъв е твоят възглед за живота, към какво се стремиш в живота и как изпълняваш мисията на сътворено същество. С тези неща Бог измерва пътя, който следваш като сътворено същество, и твоята бъдеща крайна цел. Той не измерва тези неща въз основа на това как изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруга или съпруг, нито въз основа на това дали любовта ти към твоя партньор Го удовлетворява. Що се отнася до това, че стремежът към семейно щастие не е твоя мисия, днес предоставих тези подробности, за да довърша тази тема. Виждаш ли, ако не бях общувал по тези въпроси, хората можеха да си мислят, че ги разбират и знаят малко за тях, но когато нещо действително им се случи, те пак щяха да се оплитат и да се затрудняват от много привидни проблеми в желанието си да изпълняват задълженията на съпруга или съпруг и същевременно да вършат добре нещата, които едно човешко същество, сътворено същество, трябва да прави. Когато обаче тези две неща са в конфликт или си противоречат и пречат едно на друго, не е било напълно ясно как човек трябва да се справя с това. Сега ясно ли е, след като разговаряхме по този начин? (Да.) Има разлика между нещата, които хората смятат за добри и правилни в представите си, от една страна, и нещата, които са положителни, правилни и добри според истината, от друга. Когато това се уточни, става ясно. Нещата, които хората смятат за положителни и добри, често са изпълнени с представите, въображението и чувствата на човека и нямат връзка с истината. Какво имам предвид под „нямат връзка“? Имам предвид, че те не са истината. Ако смяташ заблудите и нещата, които не са истината, за положителни и за истината и ги следваш и се придържаш твърдо към тях с убеждението, че те са истината, тогава няма да можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината и ще се окажеш много далеч от нея. И чия е отговорността за това?

Темата, по която току-що разговаряхме, беше, че хората трябва да се избавят от стремежа си към семейно щастие и че е достатъчно просто да изпълняват задълженията си в рамките на брака. Приключихме с общуването по темата за избавянето от стремежа към семейно щастие, така че сега ще общуваме по друг въпрос: ти не си роб на брака си. Това е въпрос, по който трябва да разговаряме. След като се оженят, какво си мислят някои хора? „Животът ми сега е устроен по този начин. Съдено ми е да живея с този човек до края на живота си. Родителите ми и по-възрастните ми роднини не са ми опора за цял живот, нито пък приятелите ми. Така че на кого мога да разчитам през живота си? Човекът, с когото сключвам брак, е този, на когото ще разчитам през целия си живот“. Под внушението на подобни мисли много хора смятат брака за много важен, като си мислят, че щом се оженят, ще имат стабилен живот, защитено убежище и някой, на когото да се доверят. Жените казват: „С брака имам здрави ръце, на които мога да разчитам“. Мъжете казват: „С брака имам спокоен дом и вече не се нося по течението. Само мисълта за това ме прави щастлив. Погледни тези самотни хора около мен. Жените се скитат по цял ден, без да имат на кого да разчитат, без стабилен дом, без рамо, на което да поплачат, а мъжете нямат топъл дом. Колко са жалки!“. Затова, когато се замислят за собственото си семейно щастие, те смятат, че то е много пълно и удовлетворяващо. Освен че се чувстват удовлетворени, те смятат, че трябва да направят нещо за брака си и за дома си. Ето защо, след като се оженят, някои хора са готови да посветят всичко, което могат, на брачния си живот и се подготвят да се стремят, да се борят и да работят усилено за брака си. Някои отчаяно печелят пари и страдат и, разбира се, още повече поверяват щастието на живота си на партньора си. Те смятат, че дали ще бъдат щастливи и радостни в живота, зависи от това какъв е партньорът им, дали е добър човек, дали личността и интересите му съответстват на техните, дали може да носи хляба вкъщи и да управлява семейството, дали може да се погрижи за основните им нужди в бъдеще и да им осигури щастливо, стабилно и прекрасно семейство, както и дали е човек, който може да ги утеши, когато се сблъскат с някаква болка, изпитание, неуспех или провал. За да проверят тези неща, те обръщат специално внимание на партньора си, докато живеят заедно. С голямо внимание и грижа наблюдават и отбелязват мислите, възгледите, речта и поведението му, всяка негова стъпка, както и всички негови силни и слаби страни. Запомнят подробно всички мисли, възгледи, думи и поведение, които партньорът им разкрива в живота, за да могат да го разберат по-добре. Същевременно се надяват партньорът им да ги разбира по-добре, допускат го в сърцето си и себе си в неговото, за да могат по-добре да се ограничават взаимно или за да могат да бъдат първият човек до другия, когато нещо се случи, първият човек, който му помага, първият човек, който се изправя и го подкрепя, насърчава го и му е солидна опора. В такива условия на живот съпругът и съпругата рядко се опитват да разберат какъв човек е партньорът им, живеят изцяло с чувствата си към него и използват чувствата си, за да се грижат за партньора си, да го толерират, да се справят с всички негови грешки, недостатъци и стремежи, дори до степен да откликват на всеки негов призив. Например съпругът на една жена казва: „Твоите събирания продължават твърде дълго. Отиди само за половин час и после се върни вкъщи“. Тя отговаря: „Ще направя всичко възможно“. Разбира се, следващия път тя отива на събирането за половин час и след това се връща вкъщи, а съпругът ѝ вече казва: „Това е друго нещо. Следващия път просто отиди, покажи се и после се прибери“. Тя казва: „О, значи толкова много ти липсвам! Добре тогава, ще се постарая“. Разбира се, тя не го разочарова следващия път, когато отива на събирането, и се връща у дома след около десет минути. Съпругът ѝ е много доволен и щастлив и казва: „Така е по-добре!“. Ако той иска тя да отиде на изток, тя не смее да отиде на запад. Ако той иска тя да се смее, тя не се осмелява да плаче. Вижда я да чете Божиите слова и да слуша химни, а това му е противно, чувства се отвратен и казва: „Какъв е смисълът да четеш тези думи и да пееш тези песни през цялото време? Не можеш ли просто да не четеш тези думи и да не пееш тези песни, докато аз съм вкъщи?“. Тя отговаря: „Добре, добре, няма да ги чета повече“. Тя не смее повече да чете Божиите слова или да слуша химни. Покрай настояванията на съпруга ѝ тя най-накрая разбира, че той не одобрява тя да вярва в Бог или да чете Божиите слова, затова му прави компания, когато той е вкъщи, гледат заедно телевизия, хранят се, разговарят и дори изслушва оплакванията му. Ще направи всичко за него, стига това да го направи щастлив. Тя смята, че това са отговорностите, които една съпруга трябва да изпълнява. Кога обаче тя чете Божиите слова? Изчаква съпруга си да излезе, след което заключва вратата зад него и припряно започва да чете. Когато чуе някой на вратата, тя бързо прибира книгата и е толкова уплашена, че не смее да чете повече. А когато отваря, вижда, че не се връща съпругът ѝ — било е фалшива тревога, затова продължава да чете. Докато продължава да чете, тя се чувства като на тръни, нервна е и се страхува, като си мисли: „Ами ако той наистина се прибере? По-добре засега да не чета повече. Ще му се обадя и ще го попитам къде е и кога ще се върне“. Тя му звъни, а той казва: „Днес работата е малко натоварена, така че може да не се прибера до към три или четири часа“. Това я успокоява, но може ли все пак да се овладее, за да може да прочете Божиите слова? Не може. Умът ѝ е бил смутен. Тя бърза пред Бог да се помоли и какво казва? Дали казва, че нейната вяра в Бог е недостатъчна, че се страхува от съпруга си и не може да успокои ума си, за да чете Божиите слова? Тя чувства, че не може да каже тези неща, така че няма какво да каже на Бог. Но после затваря очи и скръства ръце. Успокоява се и не се чувства толкова развълнувана, така че отива да чете Божиите слова, но думите не стигат до съзнанието ѝ. Тя си мисли: „Къде четях преди малко? Докъде стигнах в размислите си? Напълно загубих хода на мислите си“. Колкото повече мисли за това, толкова по-раздразнена и неспокойна се чувства: „Просто няма да чета днес. Няма нищо страшно, ако пропусна веднъж духовната си практика“. Какво мислите вие? Добре ли върви животът ѝ? (Не.) Това съпружеско нещастие ли е или съпружеско щастие? (Нещастие.) В този момент някои самотни хора биха могли да кажат: „Ами ти скочи в огъня, нали? В брака няма нищо хубаво, нали? Виж колко прекрасен е животът ми, не ми се налага да се тревожа за никого другиго и няма кой да ме спре да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си, когато си поискам“. За да накараш партньора си да се чувства доволен от теб и да се съгласява от време на време да четеш Божиите слова или да посещаваш събирания, всеки ден ставаш много рано, за да приготвиш закуска, да подредиш къщата, да почистиш, да нахраниш кокошките, да нахраниш кучето и да вършиш всякакви изтощителни задачи — дори такива, които обикновено се вършат от мъжете. За да задоволиш съпруга си, работиш неуморно като стара прислужница. Преди той да се прибере, лъскаш кожените му обувки и подреждаш чехлите му, а след като се прибере, бързаш да избършеш праха от него и му помагаш да свали палтото си и да го окачи, като го питаш: „Толкова е горещо днес. Горещо ли ти е? Жаден ли си? Какво искаш да ядеш днес? Нещо кисело или нещо пикантно? Трябва ли да се преоблечеш? Съблечи тези дрехи и аз ще ги изпера“. Ти си като стара слугиня или робиня, като си надхвърлила вече обхвата на отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. Ти си на разположение на съпруга си и го считаш за свой господар. В такова семейство има очевидна разлика в статуса на двамата съпрузи: единият е роб, а другият — господар, единият е раболепен и смирен, а другият изглежда свиреп и властен, единият се кланя и умилква, а другият е надут от високомерие. Ясно е, че статутът на двамата души в рамките на брака е неравностоен. Защо е така? Нима тази робиня не унижава себе си? (Да.) Робинята унижава себе си. Не си успяла да поддържаш отговорността към брака, която Бог е отредил за човечеството, и си отишла твърде далеч. Съпругът ти не изпълнява никакви задължения и не прави нищо, но въпреки това ти се поставяш изцяло на разположение на такъв съпруг и се подчиняваш на властта му, като доброволно се превръщаш в негова робиня и слугиня, за да му служиш и да правиш всичко за него — що за човек си ти? Кой точно е твоят Господ? Защо не практикуваш по този начин за Бог? Бог е отредил твоят партньор да се грижи за живота ти. Това е нещо, което той трябва да прави, а ти не му дължиш нищо. Ти правиш това, което трябва да правиш, и изпълняваш отговорностите и задълженията, които ти трябва да изпълняваш — ами той? Прави ли той това, което трябва да прави? В един брак няма такова положение, че който внушава страх, е господар, а който може да работи усилено и да прави най-много, трябва да бъде роб. В един брак и двамата души трябва да изпълняват отговорностите си един към друг и да се придружават взаимно. И двамата имат отговорност един към друг, и двамата имат задължения, които трябва да изпълняват, и неща, които трябва да правят в рамките на брака. Ти трябва да действаш в съответствие с ролята си; независимо каква е ролята ти, трябва да правиш това, което трябва да правиш според нея. Ако не го правиш, тогава нямаш нормална човешка природа. Казано на разговорен език, не струваш и пукната пара. Тогава, ако някой не струва и пукната пара и въпреки това ти все пак седиш на негово разположение и доброволно му робуваш, това е крайно глупаво и те прави безполезна. Какво лошо има в това да вярваш в Бог? Нима вярата ти в Бог е проява на зло? Има ли проблем в четенето на Божиите слова? Всички тези неща са почтени и достойни. Какво показва това, че правителството преследва хора, които вярват в Бог? Показва, че човечеството е изключително зло и представлява злите сили и Сатана. Не представлява истината или Бог. Следователно вярата в Бог не означава, че си по-долу от другите или по-нисш от тях. Напротив, твоята вяра в Бог те прави по-благороден от светските хора, стремежът ти към истината те прави почетен в очите на Бог и Той те смята за зеницата на окото си. И все пак ти се унижаваш и безропотно ставаш роб на партньора си, само за да се харесаш на другия човек в брака си. Защо не постъпваш така, когато изпълняваш дълга си на сътворено същество? Защо не можеш да се справиш с това? Не е ли това израз на човешко унижение? (Да.)

Бог е предопределил брака за теб само за да се научиш да изпълняваш задълженията си, да се научиш да живееш в мир с друг човек и да споделяш живота си с него, да изпиташ какво е да живееш заедно с партньора си и как да се справяте с всичко, с което се сблъсквате заедно, което ще направи живота ти по-богат и по-различен. Бог обаче не те продава в брак и, разбира се, не те продава на партньора ти, за да бъдеш негов роб. Нито ти си негов роб, нито той е твой робовладелец. Вие сте равнопоставени. Имаш само отговорностите на съпруга или съпруг към партньора си и когато изпълняваш тези отговорности, Бог счита, че си задоволителна съпруга или съпруг. Няма нищо, което партньорът ти да има, а ти да нямаш, и не си по-лош от него. Ако вярваш в Бог и се стремиш към истината, можеш да изпълняваш дълга си, често посещаваш събирания, молиш се, четеш Божиите слова и се изправяш пред Бог, тогава това са нещата, които Бог приема, и те са това, което едно сътворено същество трябва да прави, и нормалният живот, който едно сътворено същество трябва да води. В това няма нищо срамно, нито пък трябва да имаш чувството, че дължиш нещо на партньора си, защото живееш такъв живот — не му дължиш нищо. Ако желаеш, имаш задължението да свидетелстваш пред партньора си за Божието дело. Ако обаче той не вярва в Бог и не следва същия път като теб, тогава не е необходимо и не си длъжен да му казваш или обясняваш каквото и да било или каквато и да било информация за твоята вяра или пътя, който следваш, нито пък той има право да знае за това. Негова е отговорността и задължението да те подкрепя, насърчава и защитава. Ако не може да направи това, тогава е лишен от човешка природа. Защо? Защото ти следваш правилния път и именно защото следваш правилния път, твоето семейство и твоят партньор са благословени и се радват на Божията благодат заедно с теб. Единствено правилно е партньорът ти да бъде благодарен за това, а не да те дискриминира или да те тормози заради твоята вяра или защото си преследван, или пък да смята, че трябва да вършиш повече домакински задължения и други неща, или че му дължиш нещо. Не му дължиш нищо в емоционален, духовен или какъвто и да е друг план — той е задължен на теб. Заради твоята вяра в Бог той се радва на допълнителна благодат и благословии от Бог и получава тези неща по изключение. Какво имам предвид под „получава тези неща по изключение“? Имам предвид, че някой като него не заслужава да получи тези неща и не трябва да ги получава. Защо не трябва да ги получава? Защото не следва Бог или не го признава, следователно благодатта, на която се радва, идва благодарение на твоята вяра в Бог. Той извлича полза покрай теб и се радва на благословии заедно с теб, затова е редно да ти бъде благодарен. С други думи, тъй като се радва на тези допълнителни благословии и благодат, той трябва да изпълнява повече отговорностите си и да подкрепя повече вярата ти в Бог. Благодарение на това, че един човек в дома вярва в Бог, при някои хора семейният бизнес върви добре и става много успешен. Те печелят много пари, семейството им живее добре, забогатяват материално и качеството им на живот се повишава — как се е случило всичко това? Щеше ли семейството ти да може да получи всички тези неща, ако някой от вас не вярваше в Бог? Някои хора казват: „Бог им е отредил да имат богата съдба“. Вярно е, че Бог е отредил това, но ако в семейството им го нямаше този единствен човек, който вярва в Бог, бизнесът им нямаше да е удостоен с такава благодат и благословия. Поради наличието на този единствен човек в семейството, който вярва в Бог, и поради това, че този човек има истинска вяра, искрено се стреми и е готов да се посвети и да отдаде всичко за Бог, неговият невярващ партньор получава благодатта и благословиите по изключение. Толкова е лесно за Бог да направи това малко нещо. Тези, които не вярват, пак не са доволни и дори потискат и тормозят онези, които вярват в Бог. Преследването, на което държавата и обществото подлагат вярващите, вече е бедствие за тях и въпреки това членовете на семейството им отиват още по-далеч и увеличават натиска. Ако при тези обстоятелства все още смяташ, че разочароваш партньора си и си готов да станеш роб на брака си, тогава това наистина е нещо, което не бива да правиш. И така, той не подкрепя вярата ти в Бог — добре; не защитава вярата ти в Бог — пак добре. Свободен е да не прави тези неща. Не бива обаче да се отнася към теб като към роб, защото вярваш в Бог. Ти не си роб, ти си човешко същество, достоен и почтен човек. Най-малкото, ти си сътворено същество пред Бог, а не нечий роб. Ако трябва да бъдеш роб, тогава можеш да бъдеш роб само на истината, роб на Бог, а не роб на който и да е човек, още по-малко да имаш за робовладелец своя партньор. Що се отнася до плътските отношения, освен родителите ти, най-близкият човек до теб в този свят е твоят партньор. Но понеже вярваш в Бог, той се отнася към теб като към враг и те напада и преследва. Противопоставя се на това да посещаваш събирания, а ако чуе клюка, той се прибира вкъщи, за да те хока и тормози. Дори когато се молиш или четеш Божиите слова вкъщи, което по никакъв начин не засяга нормалния му живот, той пак ще ти се кара, ще ти се противопоставя и дори ще те бие. Кажи Ми, какво е това? Нима той не е демон? Това ли е най-близкият ти човек? Заслужава ли такъв човек да изпълняваш някаква отговорност към него? (Не.) Не, не заслужава! И така, някои хора, които се намират в такъв вид брак, въпреки това са постоянно на разположение на партньора си, готови да жертват всичко, да жертват времето, което трябва да отделят за изпълнение на дълга си, възможността да изпълняват дълга си и дори възможността да постигнат спасение. Те не бива да правят тези неща и най-малкото трябва да се откажат от подобни идеи. Освен че са длъжни на Бог, хората не дължат на никого нищо. Не дължиш нищо на родителите си, на съпруга си, на съпругата си, на децата си, а още по-малко на приятелите си — не дължиш нищо на никого. В Бог е източникът на всичко, което хората имат, включително и на техните бракове. Ако трябва да говорим за дълг, хората са длъжни само на Бог. Разбира се, Бог не изисква от теб да Му се отплатиш, Той просто иска от теб да следваш правилния път в живота. Най-голямото Божие намерение по отношение на брака е да не загубиш достойнството и почтеността си заради брака си, да не се превърнеш в човек без правилен път, към който да се стреми, без собствен поглед към живота или собствена посока за стремеж, както и да не се превърнеш в човек, който дори се отказва от стремежа към истината, отказва се от шанса си да постигне спасение и се отказва от всяко поръчение или мисия, която Бог му е дал, за да стане доброволен роб на брака си. Ако се справяш с брака си по този начин, тогава би било по-добре изобщо да не сключваш брак и самотният живот би ти подхождал повече. Ако не можеш да се отървеш от подобна ситуация или устройство на брака, каквото и да правиш, тогава би било най-добре, ако се отървеш напълно от брака, и за теб би било по-добре да живееш като свободен човек. Както казах, целта, с която Бог установява брака, е да имаш партньор, да преминаваш през възходите и паденията на живота и да преодоляваш всеки етап от живота в компанията на партньора си, за да не си сам или изолиран във всеки етап от живота, да имаш до себе си някого, на когото да довериш най-съкровените си мисли, и някой, който да те утешава и да се грижи за теб. Бог обаче не използва брака, за да те обвърже или да върже ръцете и краката ти, така че да нямаш право да избираш своя път и да станеш роб на брака. Бог е предопределил брака за теб и ти е осигурил партньор. Той не ти е намерил робовладелец, нито пък иска ти да бъдеш затворен в рамките на брака си, без да имаш собствени стремежи, собствени житейски цели, без правилна насока за стремежите си и без правото да търсиш спасение. Напротив, независимо дали си женен или не, най-голямото право, което Бог ти е дал, е правото да преследваш собствените си житейски цели, да установиш правилен възглед за живота и да търсиш спасение. Никой не може да ти отнеме това право и никой не може да се намесва в него, включително партньорът ти. Така че онези от вас, които играят ролята на роби в брака си, трябва да се откажат от този начин на живот, да се откажат от идеите или практиките си, свързани с желанието да бъдат роби в брака си, и да оставят тази ситуация зад гърба си. Не се оставяйте да бъдете възпирани от партньора си и да бъдете повлиявани, ограничавани, сдържани или обвързвани от емоциите, възгледите, думите, отношението или дори от действията на партньора си. Оставете всичко това зад гърба си и смело и дръзко се осланяйте на Бог. Когато искаш да четеш Божиите слова, тогава чети Божиите слова, посещавай събиранията, когато трябва да ги посещаваш, защото ти си човешко същество, а не куче, и нямаш нужда някой да контролира поведението ти, да ограничава или контролира живота ти. Имаш право да избираш сам целите и посоката си в живота — Бог ти е дарил това право и в конкретния случай ти вървиш по правилния път. Най-важното е, че когато Божият дом има нужда да свършиш определена работа, когато Божият дом ти възлага дълг, ти трябва покорно да се откажеш от всичко без избор или резерви и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш, и да завършиш мисията, която Бог ти е възложил. Ако тази работа изисква от теб да напуснеш дома си за десет дни или за месец, тогава трябва да избереш да изпълниш добре дълга си, да изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, и да удовлетвориш Божието сърце — такова отношение, решителност и желание трябва да притежават онези, които се стремят към истината. Ако тази работа изисква да отсъстваш за шест месеца, година или за неизвестен период от време, тогава трябва покорно да се откажеш от семейството си и от брачния си партньор и да отидеш да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил. Това е така, защото това е моментът, когато делото на Божия дом и твоят дълг имат най-голяма нужда от теб, а не моментът, когато твоят брак и твоят партньор се нуждаят най-много от теб. Затова не трябва да мислиш, че ако имаш брак, трябва да си роб на брака си, или че е срамно, ако бракът ти приключи или се разпадне. Всъщност това не е позор и трябва да видиш обстоятелствата, при които бракът е приключил, и каква е била Божията подредба. Ако това е било предопределено и ръководено от Бог, а не причинено от човека, тогава това е величаво, това е чест, защото си се отказал от брака си и си го приключил по справедлива причина в стремежа си да удовлетвориш Бог и да изпълниш мисията си като сътворено същество. Това е нещо, което ще бъде запомнено и прието от Бог, и затова казвам, че е нещо величаво, а не позорно! Въпреки че браковете на някои хора приключват, защото партньорът им ги изоставя и предава — казано на разговорен език, зарязва ги и ги изритва, — това не е нещо срамно. Вместо това трябва да си кажеш: „Това е чест за мен. Защо? Това, че бракът ми е стигнал дотук и е приключил по този начин, е предопределено и ръководено от Бог. Именно Божието напътствие ме накара да направя тази стъпка. Ако Бог не беше направил това и не го беше накарал да ме изрита на улицата, наистина нямаше да имам вярата и смелостта да направя тази стъпка. Благодаря на Божието върховенство и ръководство! Слава на Бог!“. Това е чест. Във всеки вид брак можеш да имаш такова преживяване, можеш да избереш да следваш правилния път под Божието ръководство, да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил, да напуснеш партньора си при такава предпоставка и с такава мотивация и да прекратиш брака си, като това е нещо, за което трябва да бъдеш приветстван. Има поне едно нещо, за което си струва да се радваш, и то е, че вече не си роб на брака си. Избягал си от робството на брака си и вече не трябва да се тревожиш, да изпитваш болка и да се бориш, защото си роб на брака си и искаш да се освободиш, но не можеш. От този момент нататък си избягал, свободен си и това е нещо хубаво. След казаното дотук се надявам, че онези, чиито бракове са приключили с болка и върху които още тегне сянката на този въпрос, могат наистина да се избавят от брака си. Надявам се да се избавиш от сенките, които той е оставил у теб, да се избавиш от омразата, гнева и дори мъката, които той е оставил у теб, и повече да не изпитваш болка и гняв, защото за всички жертви и усилия, които си направил за партньора си, той ти се е отплатил с изневяра, предателство и подигравка. Надявам се да оставиш всичко това зад гърба си, да се радваш, че вече не си роб на брака си, да се радваш, че вече не трябва да правиш нищо или да правиш ненужни жертви за робовладелеца в брака си, а вместо това, под Божието ръководство и върховенство, да следваш правилния път в живота, да изпълняваш дълга си като сътворено същество и вече да не се разстройваш и да няма за какво да се тревожиш. Разбира се, вече няма нужда да се тревожиш, притесняваш или безпокоиш за брачния си партньор или умът ти да е зает с мисли за него, оттук нататък всичко ще е наред, вече не е нужно да обсъждаш личните си въпроси с партньора си, не е нужно да бъдеш възпиран от него повече. Необходимо е само да търсиш истината и просто да търсиш принципите и основанията в Божиите слова. Вече си свободен и не си роб на брака си. Добре е, че си оставил кошмара на брака зад гърба си, че си дошъл искрено пред Бог, че вече не си ограничен от брака си и имаш повече време да четеш Божиите слова, да посещаваш събирания и да извършваш духовни практики. Напълно свободен си, вече не е нужно да се държиш по определен начин в зависимост от нечии настроения, вече не е нужно да слушаш нечии подигравателни подмятания, вече не е нужно да се съобразяваш с нечии настроения или чувства — живееш самостоятелен живот, чудесно! Вече не си роб, можеш да излезеш от тази среда, в която си имал да изпълняваш различни отговорности към хората, можеш да бъдеш истинско сътворено същество, да бъдеш сътворено същество под Божието господство и да изпълняваш дълга на сътворено същество — колко прекрасно е да правиш това с чисто сърце! Никога повече няма да се налага да спориш, да се тревожиш, да се притесняваш, да търпиш, да понасяш, да страдаш или да се ядосваш за брака си, никога повече няма да се налага да живееш в тази омразна среда и сложна ситуация. Това е чудесно, всичко това са хубави неща и всичко върви добре. Когато някой дойде пред Създателя, той действа и говори според Божиите слова и в съответствие с истините принципи. Всичко върви гладко, вече ги няма онези неприятни спорове и сърцето ти може да се успокои. Това са все добри неща, но е жалко, че някои хора все още искат да бъдат роби в такава омразна брачна среда и не бягат или не я оставят зад гърба си. При всички случаи все пак се надявам, че дори и тези хора да не прекратят брака си и да не живеят с разбит брак зад гърба си, те поне не трябва да бъдат роби на брака си. Независимо кой е твоят партньор, независимо какви таланти или човечност притежава, колко висок е неговият статус, колко е умел и способен, той все пак не е твой господар. Той е твой партньор, равен на теб. Не е по-благороден от теб, нито пък ти си по-нисш от него. Ако не е в състояние да изпълнява съпружеските си задължения, тогава ти си в правото си да го упрекнеш и е твое задължение да го управляваш и поучаваш. Не се унижавай и не се оставяй да бъдеш експлоатиран, защото смяташ, че е твърде страшен, или се опасяваш, че ще се отегчи от теб, ще те отхвърли или ще те изостави, или защото искаш да запазиш целостта на брачните си отношения, като доброволно правиш компромиси със себе си, за да бъдеш негов роб и роб на брака си — това не е уместно. Това не е начинът, по който някой трябва да се държи, нито отговорностите, които някой трябва да изпълнява в рамките на брака. Бог не иска от теб да бъдеш роб, нито пък иска да бъдеш господар. Той иска от теб единствено да изпълняваш отговорностите си и затова трябва правилно да разбираш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака, и също така трябва правилно да разбираш и ясно да виждаш ролята, която имаш в брака. Ако ролята, която играеш, е изопачена и не е в съгласие с човешката природа или с това, което Бог е определил, тогава трябва да се спреш и да помислиш как да излезеш от това положение. Ако партньорът ти може да бъде упрекнат, тогава го упрекни. Ако упрекването му ще ти донесе нежелани последици, тогава трябва да направиш по-мъдър, по-подходящ избор. При всички случаи, ако желаеш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да отхвърлиш идеите или практиките си, свързани с робуването на твоя брак. Не трябва да бъдеш роб на брака си, а по-скоро трябва да оставиш тази роля зад гърба си, да бъдеш истинско човешко същество, да бъдеш истинско сътворено същество и в същото време да изпълняваш дълга си. Разбирате ли? (Да.)

Току-що разговаряхме по темата „хората не трябва да бъдат роби на брака“, като казахме на хората да изоставят погрешните си възгледи за брака. Това означава, че някои хора смятат, че трябва да запазят брака си и правят всичко възможно, за да не се разпадне и прекрати. За да постигнат тази цел, те правят компромиси. Предпочитат да пожертват много от собствените си положителни стремежи, за да запазят брака си, и стават доброволни роби на този брак. Тези хора погрешно тълкуват съществуването и определението на брака и отношението им към него е погрешно, следователно те трябва да се откажат от тези погрешни мисли и възгледи, да се отърсят от този вид изопачено семейно състояние, да възприемат правилния подход към брака и да разрешат правилно тези проблеми, които възникват в брака — това е третото нещо, от което хората трябва да се откажат по отношение на брака. По-нататък ще разговаряме по четвъртия проблем, свързан с брака: бракът не е твоята крайна цел. Това също е проблем. След като темата е предмет на нашето общение, това е показателен проблем в рамките на настоящите ситуации в браковете на хората. Той се среща във всякакви брачни обстоятелства. Това е също така вид отношение на хората към брака или вид житейско състояние, така че трябва да разговаряме по този въпрос и да го изясним. След като се омъжат, някои жени си мислят, че са намерили г-н Идеален. Те вярват, че могат да разчитат на този мъж и да му се доверят, че той може да им бъде стабилна опора в житейския им път и че ще бъде солиден и надежден, когато трябва да разчитат на него. Някои мъже смятат, че са намерили подходящата жена. Тя е красива и щедра, нежна и внимателна, добродетелна и разбираща. С тази жена те вярват, че ще имат стабилен живот и спокоен и топъл дом. Когато хората се оженят, всички се смятат за щастливци и късметлии. Повечето от тях вярват, че когато се оженят, партньорът им е символ на избрания от тях бъдещ живот и че, разбира се, бракът им е крайната цел, която преследват в този живот. Какво означава това? Това означава, че всички, които се женят, вярват, че бракът е тяхната крайна цел и че след като веднъж са сключили такъв брак, той е тяхната крайна цел. Какво означава „крайна цел“? Означава опорна точка. Те възлагат своите перспективи, своето бъдеще и своето щастие на брака си, както и на партньора, с когото са сключили брак, и затова след като се оженят, смятат, че никога повече няма да се нуждаят от нищо или да имат някакви тревоги. Това е така, защото смятат, че вече са намерили своята крайна цел, а тази крайна цел е както партньорът им, така и домът, който изграждат заедно с него; и тъй като са намерили своята крайна цел, вече не е необходимо да се стремят към нещо или да се надяват на нещо. Разбира се, от гледна точка на нагласите и възгледите на хората за брака, това е полезно за стабилността на брачната структура. Най-малкото, ако мъжът или жената имат постоянен партньор от противоположния пол за свой брачен партньор, те вече няма да флиртуват или да имат любовни връзки с противоположния пол. Това е от полза за повечето брачни партньори. Най-малкото, сърцата им ще се успокоят по отношение на връзките, ще бъдат привлечени от един постоянен партньор от противоположния пол и ще се установят стабилно в една основна жизнена среда с постоянен партньор от противоположния пол — това е нещо добро. Когато обаче някой сключва брак, ако смята брака си за своя крайна цел, а всички свои стремежи, възгледи за живота, пътя, който следва в живота, и това, което Бог изисква от него, смята за допълнителни неща за свободното си време, тогава това неусетно приемане на брака като крайна цел не е нещо добро, а напротив, става пречка, спънка и препятствие за преследването на правилните цели в живота, за установяването на правилен възглед за живота и дори за стремежа към спасение. Причината е, че когато някой след женитбата си смята партньора си за своята крайна цел и съдба в този живот, той вярва, че различните емоции на партньора му, неговото щастие и нещастие, са свързани с него самия, както и че неговото собствено щастие, нещастие и различни емоции са свързани с партньора му, и следователно животът, смъртта, щастието и радостта на партньора му са свързани с неговите собствени живот, смърт, щастие и радост. Затова тези хора, поради идеята си, че бракът им е тяхната житейска крайна цел, стават много вяли и пасивни в следването на своя житейски път и в стремежа си към положителните неща и спасението. Ако партньорът на някой, който следва Бог в брака си, избере да не следва Бог, а вместо това избере да преследва светски неща, тогава този, който следва Бог, ще бъде сериозно повлиян от партньора си. Например съпругата смята, че трябва да вярва в Бог и да се стреми към истината, както и че трябва да се откаже от работата си и да изпълнява дълга си, да отдаде всичко от себе си и да се посвети на Божия дом, докато съпругът ѝ си мисли: „Вярата в Бог е хубаво нещо, но все пак трябва да живеем. Ако и двамата изпълняваме дълга си, кой ще печели пари? Кой ще издържа дома? Кой ще поддържа живота на нашето семейство?“. С този възглед той избира да продължи да работи и да се занимава със светски неща. Не казва, че не вярва в Бог, нито пък казва, че се противопоставя на това. Жената, която вярва в Бог, винаги си мисли: „Моят съпруг е моята крайна цел. Аз съм добре само когато и той е добре. Ако той не е добре, тогава и аз не мога да бъда добре. И двамата сме в една лодка. Споделяме едни и същи радости и скърби и живеем и умираме заедно. Аз отивам там, където отива той. Сега имаме разногласия в избора на пътя си и започнаха да се появяват пукнатини, така че как можем да се помирим? Аз искам да следвам Бог, но той не се интересува от вярата в Бог. Ако той не вярва в Бог, тогава аз няма да мога да напредвам в собствената си вяра и няма да ми се иска повече да следвам Бог. Това е така, защото от самото начало смятам съпруга си за мое небе, за моя съдба. Не мога да го изоставя. Ако той не вярва в Бог, тогава никой от нас няма да вярва, а ако вярва в Бог, тогава и двамата ще вярваме. Ако той не вярва в Бог, ще имам чувството, че нещо ми липсва, сякаш душата ми е отнета“. Тя се чувства неспокойна и разтревожена по този въпрос през цялото време. Често се моли, като се надява, че съпругът ѝ може да повярва в Бог. Но колкото и да се моли, съпругът ѝ не се променя и не вярва в Бог. Тя е огорчена — какво да прави? Нищо не може да направи, затова полага максимални усилия и докато съпругът ѝ е вкъщи, го кара да чете Божиите слова. Съпругът ѝ чете Божиите слова и слуша, докато тя ги чете, без да изпитва неприязън, но не участва активно в общението. Понеже са съпруг и съпруга, той просто не спори с нея. Когато го помолят да се научи да пее химни, той се съгласява и се научава да ги пее, а след като ги научи, не казва дали ги е научил напълно и дали му харесват. Когато го помолят да присъства на събирания, понякога, когато има свободно време, той отива със съпругата си на събирането, но обикновено е зает с работа и припечелване. Никога не споменава нищо, свързано с вярата в Бог, никога не поема инициативата да поиска да присъства на събиране или да изпълни дълг. Накратко, той изпитва хладни чувства към всичко това. Не се противопоставя на вярата в Бог, но и не я подкрепя, като не показва какво е отношението му към нея. Съпругата, която вярва в Бог, взема всичко това присърце, помни го и си казва: „Тъй като сме брачна двойка и двамата сме семейство, ако аз вляза в царството, тогава и той трябва да влезе. Ако той не ме последва във вярата ми, тогава няма да може да влезе в царството или да постигне спасение, а тогава и аз няма да искам да живея и ще искам да умра“. Въпреки че все още не е умряла, в сърцето си тя винаги се чувства притеснена, наранена и измъчвана от този въпрос, мислейки си: „Ако един ден дойдат бедствията и той умре в тях, какво ще правя аз? Сега има такава голяма чума. Ако той се разболее от тази чума, тогава аз няма да живея повече. Той не казва, че е против моята вяра в Бог, но какво ще правя, ако един ден наистина каже, че не иска повече да вярвам в Бог?“. Тя се безпокои, че когато дойде това време, ще последва съпруга си и ще избере да не вярва в Бог и ще Го предаде. Това е така, защото в сърцето ѝ съпругът ѝ е нейната душа, той е нейният живот и дори повече, той е нейното небе, нейното всичко. Съпругът в сърцето ѝ я обича най-много и тя е тази, която най-много обича съпруга си. Сега обаче се е сблъскала с проблем: ако съпругът ѝ се противопостави на вярата ѝ в Бог и молитвите ѝ са безрезултатни, какво тогава? Тя много се тревожи за това. Когато от нея се изисква да отиде да изпълни дълга си далеч от дома, въпреки че тя също желае да изпълни дълга си в Божия дом, когато чуе, че за да изпълни дълга си, трябва да напусне дома си и да пътува надалеч и че трябва да бъде далеч от дома за дълго време, тя изпитва невероятна мъка. Защо е така? Притеснява се, че като напусне дома си, няма да има кой да се грижи за съпруга ѝ, той ще ѝ липсва и тя няма да може да спре да се тревожи за него. Ще се безпокои за него, ще копнее за него и дори ще чувства, че не може да живее без него до себе си, че ще загуби надежда и посока в живота и че няма да може да изпълнява с цялото си сърце и своя дълг. Сега само да си помисли за това, и сърцето я заболява, без значение дали това наистина ще се случи. Затова в църквата тя никога не смее да поиска да отиде да изпълнява дълга си на друго място или ако има някаква работа, която изисква някой да остане далеч от дома за дълъг период от време и да нощува там, тя никога не смее да се предложи за тази работа или да се съгласи на такава молба. Тя просто прави всичко, което е по силите ѝ, като разнася писма за братята и сестрите си или понякога ги приема на събирания в дома си, но никога не смее да се раздели със съпруга си за цял ден. Ако наистина има някакво специално обстоятелство и съпругът ѝ трябва да отиде в командировка или отсъства за няколко дни, тогава тя ще плаче вкъщи два-три дни преди съпругът ѝ да замине, ще плаче, докато очите ѝ се подуят и зачервят. Защо плаче? Тя се безпокои, че съпругът ѝ ще загине в самолетна катастрофа и дори тялото му няма да бъде намерено, и какво ще прави тя тогава? Как ще живее и как ще преживява дните? Небето й ще изчезне, ще се чувства така, сякаш са й откраднали сърцето. Дори само мисълта за това я ужасява и затова плаче, когато мисли за него. Мъжът й още не е заминал, а тя плаче от два-три дни и продължава да плаче, докато той се върне, плаче толкова много, че мъжът й се дразни и казва: „Какво, за Бог, става с нея? Аз дори не съм умрял, а тя реве. Дали ме проклина да умра?“. Той не може да направи нищо, тя просто продължава да плаче и казва: „Просто не искам да си тръгваш, не искам да те изпускам от очи“. Тя обрича съдбата и крайната си цел си на съпруга си, с когото е сключила брак, и независимо дали този начин на действие е глупав или детински, във всеки случай има такива хора. Повече мъже или жени са такива? (Жени.) Изглежда, че има повече такива жени, жените могат да бъдат малко слаби. Независимо кой кого напуска в отношенията между мъже и жени, могат ли те все пак да продължат да живеят? (Да.) Независимо кой кого напуска, дали това е нещо, което си в състояние да избереш? Дали това е нещо, което можеш да контролираш? (Не.) Не, това не е нещо, което можеш да контролираш, и затова се отдаваш на глупави фантазии, плачеш, чувстваш се притеснен, разтревожен и измъчен — има ли смисъл от всичко това? (Не.) Тези хора смятат, че възможността да гледат партньора си, да държат ръката му и да живеят с него означава, че имат подкрепа през целия си живот, като например да бъдат успокоявани и утешавани. Смятат, че няма да имат никакви грижи за храна или дрехи, никакви притеснения и че партньорът им е тяхната крайна цел. Невярващите имат поговорка, която гласи: „Щом имам теб в този живот, нищо друго не ми трябва“. Ето как тези хора се отнасят към брака и партньора си в най-съкровените дълбини на сърцата си. Чувстват се щастливи, когато партньорът им е щастлив, тревожни, когато той е тревожен, и страдат, когато той страда. Ако партньорът им умре, те също не искат да живеят повече. А ако партньорът им си тръгне и се влюби в друга, какво правят те? (Не искат да живеят.) Някои не искат да живеят повече и затова се самоубиват, а други губят разсъдъка си. Кажете Ми, за какво е всичко това? Кой човек губи разсъдъка си? Да си загубиш ума — това показва, че си обладан. Някои жени вярват, че мъжът им е тяхната крайна цел в живота и че щом са намерили такъв мъж, никога повече няма да обичат друг — това е случаят „Щом имам него в този живот, нищо друго не ми трябва“. Но съпругът ѝ я разочарова, залюбва се с някоя друга и повече не я иска. И какво се случва накрая? Тогава тя намразва абсолютно всички представители на противоположния пол. Когато види друг мъж, иска да го заплюе, да го прокълне и да го удари. Развива склонност към насилие и разумната ѝ преценка се изкривява. Има и такива, които наистина губят разсъдъка си. Такива са последствията, когато хората не разбират правилно брака.

Тези хора възприемат брака като символ на успешното им преследване на щастието, както и като житейска крайна цел и посока, за която отдавна са мечтали и която вече са постигнали. Бракът за тях е последната от житейските им цели, а стремежите им по отношение на брака са да споделят този живот с партньора си, да остареят заедно и да живеят и умрат заедно. За да потвърдят мисълта и идеята, че бракът им е тяхната крайна цел, те правят много неща в брачния живот, които излизат извън рамките на разумното и обхвата на отговорностите на човека. Тези неща, които излизат извън рамките на отговорностите на човека, включват крайности, чрез които тези хора губят своята почтеност, достойнство и целите, които преследват. Например те често следят с кого е партньорът им всеки ден, какво прави, когато излиза, дали е имал някакви контакти с други представители на противоположния пол и дали е имал някакви взаимодействия или приятелски отношения с други представители на противоположния пол, които надхвърлят обхвата на приятелството. Има и хора, които прекарват много време в наблюдение и проучване на отношението на партньора им към тях самите, за да разберат дали партньорът им мисли за тях и дали все още ги обича. Има и някои жени, които душат дрехите на съпрузите си, когато се приберат вкъщи, проверяват ги за женски косми, проверяват ризите им за следи от червило на други жени. Те също така проверяват телефоните на съпрузите си, за да видят дали има номера на жени, които не разпознават, като дори проверяват колко телефона имат съпрузите им, с кого са се свързали и дали е вярно това, което казват, когато се обаждат всеки ден. Например една жена се обажда на съпруга си и го пита: „Къде си? Какво правиш?“. Съпругът ѝ отговаря: „На работа съм, преглеждам документи“. Тя казва: „Направи снимка на документите, които преглеждаш, и ми я изпрати“. Съпругът ѝ прави това, което тя му казва, и тогава тя пита: „Кой е в офиса с теб?“. Той отговаря: „Само аз“. Тя казва: „Можеш ли да ми се обадиш по видеовръзка, за да видя кой още е в офиса?“. Той ѝ се обажда с видео и тя вижда, че изглежда има фигура на жена, която се отдалечава, затова казва: „Това не е вярно, коя е тази жена?“. Той отвръща: „Това е просто чистачката“. Тя казва: „А, добре“. Едва тогава се успокоява. Такива хора проверяват телефоните на съпрузите си, местонахождението им, какво правят по всяко време на денонощието. Те имат толкова големи очаквания за брака си и още по-голямо чувство на несигурност. Разбира се, имат огромно желание да притежават и контролират съпруга си. Тъй като са сигурни, че партньорът им е тяхната крайна цел и че той е този, с когото трябва и следва да бъдат през целия си живот, следователно не могат да допуснат да стане някакъв гаф или да се появят някакви пукнатини в брака, или дори някакви недостатъци или дребни проблеми — не могат да допуснат всичко това. Затова те влагат по-голямата част от енергията си в това да наблюдават партньора си, да го проверяват, да се интересуват от движенията и местонахождението му и да го контролират. Особено когато той им изневерява, това е нещо, което те не могат да понесат. Правят сцени, тръшкат се, плачат, създават проблеми и заплашват със самоубийство. Някои дори разказват за проблемите си на събирания и обсъждат стратегии с братята и сестрите си, като казват: „Той е първата ми любов, мъжът, когото обичам най-много. През целия си живот дори не съм държала ръката на друг мъж, нито съм докосвала кожата на друг мъж. Той е единственият за мен, той е моето небе и е мъжът за мен в този живот. Той замина с друга и аз просто не мога да преглътна това, което ми стори“. Някой ѝ казва: „Какъв е смисълът да не можеш да преглътнеш това? Можеш ли да промениш това, което се е случило? Беше видно за другите хора, че съпругът ти отдавна има тази склонност“. Тя отговаря: „Независимо дали той има тази склонносто или не, аз просто не мога да приема случилото се. Кой ще ми помогне да измисля как да го накажа и да се опитам да спра любовницата му да заеме моето място?“. Виждаш ли, тя е толкова разстроена, че идва с проблемите си на събиране, за да общува върху тях. Това общуване ли е? Това е пускане на неподходящи забележки, изразяване на негативни послания и разпространяване на негативна информация. Това е твоя лична работа и дали ще се прибереш вкъщи, ще затвориш вратата, ще го биеш и ще се карате, това е твоя работа, но не бива да идваш с проблемите си и да говориш за тях на събирания. Ако искаш да потърсиш истината на събиране, можеш да кажеш: „Случи ми се това и това, как мога да се измъкна от тази ситуация и да не бъда възпирана от него? Как мога да не позволя този въпрос да повлияе на вярата ми в Бог и на изпълнението на моя дълг?“. Добре е да търсиш истината, но ако отидеш на събиране и говориш за разногласията ви, това е нещо, което не трябва да правиш. Защо не трябва да го правиш? Сблъскала си се с този проблем и сега се намираш в сегашните си житейски обстоятелства поради неправилното ти разбиране за брака. След това искаш да изложиш тези разногласия и последствия пред братята и сестрите си за общение, а това не само оказва влияние върху другите хора, но и не е от полза за теб. Говориш за разногласията ви, но повечето хора не разбират истината и нямат духовен ръст, и единственото, което могат да направят, е да ти помогнат да измислиш идеи и да обсъдите разногласията ти. Не само че не могат да ти помогнат да постигнеш положително навлизане, а напротив, влошават нещата и правят проблема по-сериозен и сложен. Повечето хора са объркани и не разбират истината или Божиите намерения — могат ли такива хора да ти окажат полезна и ценна помощ? Някой казва: „Ти винаги ще бъдеш негова законна съпруга. Злото никога не може да победи справедливостта“. Това истината ли е? (Не.) Някой друг казва: „Не давай път на любовницата му, а после ще видим дали тя може да те замени!“. Това истината ли е? (Не.) Когато чуеш хората да казват тези неща, щастлива ли си или се ядосваш? Дали казват тези неща, за да избухнеш, или за да разбереш истината и да имаш път за практикуване? Някой друг казва: „Напълно ми е ясно. В днешно време няма добри мъже. Всеки мъж с пари се оказва лош“. Това истината ли е? (Не.) И тогава някой казва: „Не трябва да се примиряваш с това. Трябва да дадеш на тази любовница да разбере, че няма да се оставиш да те мачка толкова лесно. Покажи й кой е шефът. Отиди там, където работи, и кажи на всички, предизвикай сцена и кажи, че тя е любовница на съпруга ти. Ти си негова законна съпруга и всички със сигурност ще бъдат на твоя, а не на нейна страна. Накарай я да отстъпи и да се отдръпне“. Това истината ли е? (Не.) Не са ли тези изказвания погрешните разбирания на мнозинството от хората? (Да.) Някой друг говори малко по-сдържано, като казва: „Той е с теб цял живот, не ти ли е писнало вече от него? Ако иска да бъде с друга, нека го направи. Стига да носи пари вкъщи и да имаш какво да ядеш и пиеш, не е ли достатъчно? Трябва да си щастлива и тогава няма постоянно да се безпокоиш заради него. Щом продължава да се прибира у дома и признава, че това е неговият дом, това не е ли достатъчно? За какво се ядосваш? Всъщност това е в твоя полза“. Това звучи успокояващо, но дали е истината? (Не.) Дали един достоен човек би казал някое от тези неща? (Не.) Ако няма за цел да предизвика раздор или да провокира сблъсък, то има за цел да успокои нещата и да се стигне до безпринципен компромис. Дали нещо от казаното тук отразява гледната точка, която съпругата трябва да има по въпроса, гледната точка, която е едновременно правилна и в съответствие с истината? (Не.) Нима повечето хора не казват подобни неща? (Да.) Какво доказва това? (Повечето хора са доста объркани и идеите, които им хрумват, не помагат.) Повечето хора са объркани, те не се стремят към истината, нито я разбират. Във всеки случай не разбират каква е истината, нито какви са Божиите изисквания към човека. За да бъдем по-конкретни, що се отнася до брака, хората просто не разбират как, от гледна точка на Божиите слова за брака и неговото определение, трябва да се справят с проблемите, които възникват в брака, по начин, който е в съгласие с Божиите намерения, и да не стават избухливи.

Независимо с какъв проблем се сблъскваш, независимо дали е голям или малък, трябва винаги да подхождаш към него, като имаш за основа Божиите слова и за критерий истината. И така, каква е основата в Божиите слова относно тези проблеми, възникващи в брака? Какъв е критерият за истината? Партньорът ти не е верен на брака ви и това е негов проблем. Но не можеш да позволиш неговият проблем да повлияе на правилното ти отношение и чувство за отговорност към брака. Той е прегрешилият, но ти не можеш да позволиш неговите прегрешения да повлияят на отношението, което трябва да имаш към брака. Вярваш, че той е твоята крайна цел, но само така си мислиш, а в действителност не е така. Бог също никога не е изисквал или разпореждал да бъде така. Просто ти настояваш да вярваш, че той е твоята крайна цел, твоята сродна душа, от привързаност, от човешко желание и по-точно от човешка импулсивност. Не е правилно да настояваш да вярваш в това. Независимо в какво си вярвал преди, при всички случаи сега трябва да смениш посоката и да видиш какви са правилните мисли и нагласи, които Бог изисква от хората. Когато партньорът ти изневерява, как трябва да се справиш с това? Не трябва да се карате и да създавате проблеми, нито да правите сцени и да се търкаляте по земята. Трябва да разбереш, че когато това се случи, небето не рухва, нито мечтата ти за крайната ти цел се разрушава, нито пък, разбира се, това означава, че бракът ти трябва да приключи и да се разпадне, още по-малко пък, че бракът ти се е провалил или че е стигнал до финал. Просто поради това, че всички хора имат покварен нрав и се влияят от нечестивите течения и общоприетите светски практики и нямат имунитет да се защитят от тези нечестиви течения, те не могат да избегнат да правят грешки, да изневеряват, да се отклоняват в брака си и да разочароват партньора си. Ако погледнете на този проблем от такава гледна точка, тогава това не е толкова сериозно. Всички брачни семейства са повлияни от светската обща среда и от нечестивите течения и общоприетите практики на обществото. Също така, от гледна точка на отделния човек, хората имат сексуални желания и освен това се влияят от такива явления като любовните романи между мъже и жени във филмите и телевизионните драми и тенденцията на популяризиране на порнографията в обществото. За хората е трудно да се придържат към принципите, които трябва да спазват. С други думи, за хората е трудно да поддържат морални принципи. Лесно се нарушават границите на сексуалното желание. Самото сексуално желание не е покварено, но тъй като хората имат покварен нрав, а и поради факта, че живеят в такава обща среда, те лесно допускат грешки, когато става въпрос за отношенията между мъжете и жените, и това е нещо, което трябва ясно да разберете. Никой с покварен нрав не може да устои на изкушението или съблазънта в такава обща среда. Човешкото сексуално желание може да прелее по всяко време и навсякъде и хората ще изневеряват по всяко време и навсякъде. Това е така не защото има проблем със самото сексуално желание, а защото има нещо нередно в самите хора. Хората ще използват сексуалните си желания, за да вършат неща, които ги ги лишават от морал, етика и почтеност, като например да изневеряват, да имат връзки, да имат любовници и т. н. Така че като човек, който вярва в Бог, ако можеш да разглеждаш тези неща правилно, тогава трябва да се справяш с тях рационално. Ти си покварено човешко същество и той също е покварено човешко същество, затова не бива да изискваш от него да бъде като теб и да ти остане верен само защото ти си способен да останеш верен в брака си, като изискваш от него да не изневерява никога. Когато се случи нещо подобно, трябва да го посрещнеш по правилния начин. Защо? Всеки има възможност да се сблъска с такава среда или изкушение. Може да дебнеш партньора си като ястреб, но това няма да има значение, а колкото по-изкъсо го следиш, толкова по-бързо и по-рано ще се случи. Това е така, защото всички имат покварен нрав, всички живеят в тази обща среда на порочното общество и много малко от тях не са с разпуснато поведение. От това да бъдат такива ги възпира единствено ситуацията или условията, в които се намират. Не са много нещата, в които хората превъзхождат зверовете. Най-малкото звярът естествено реагира на сексуалните си инстинкти, но при хората не е така. Те могат съзнателно да се занимават с разврат и кръвосмешение. Само хората могат да се занимават с разврат. Следователно в общата среда на това порочно общество не само тези, които не вярват в Бог, но и почти всички хора са способни да вършат такива неща. Това е неоспорим факт и човек не може да избяга от този проблем. И така, след като подобно нещо може да се случи на всеки, защо не допускаш това да се случи с твоя съпруг? Всъщност това е съвсем нормално явление. Само защото си емоционално обвързана с него, когато той те изостави и захвърли, не си в състояние да го преодолееш и не можеш да го понесеш. Ако подобно нещо се случи на някой друг, просто щеше да се усмихнеш накриво и да си помислиш: „Това е нормално. Нали всички в обществото са такива?“. Каква беше поговорката? Нещо за „игра на площадката“ навън? (Държат домовете си под ключ, докато играят на площадката навън.) Това са все популярни изрази и неща от светските нечестиви течения. Това е нещо похвално за един мъж. Ако един мъж не може да държи дома си под ключ и не е в състояние да играе навън на площадката, това показва, че мъжът няма способности и хората ще му се присмиват. Така че когато подобно нещо се случи на една жена, тя може да направи сцена, да се тръшка и да даде воля на импулсите си, да плаче, да прави проблеми и да не яде, защото това се е случило, и да иска да потърси смъртта, да се обеси и да се самоубие. Някои жени толкова се ядосват, че губят ума си. Това е незабележимо свързано с отношението ѝ към брака и, разбира се, е пряко свързано и с идеята ѝ, че „съпругът ѝ е нейната цел“. Жената вярва, че като е развалил брака им, съпругът ѝ е унищожил доверието ѝ и прекрасния стремеж към крайната цел на живота ѝ. Понеже съпругът ѝ е бил първият, който е разрушил равновесието в брака им, първият, който е нарушил правилата, защото я е зарязал, престъпил е брачните клетви и е превърнал красивата ѝ мечта в кошмар, това я кара да се изразява по тези начини и да проявява това крайно поведение. Ако хората приемат правилното разбиране за брака от Бог, тогава ще се държат малко по-рационално. Когато им се случи подобно нещо, нормалните хора ще се чувстват наранени, ще плачат и ще страдат. Но когато се успокоят и се замислят за Божиите слова, за общата обстановка в обществото, а след това се замислят и за реалната ситуация, че всеки има покварен нрав, те ще се справят с въпроса рационално и правилно и ще го оставят да отмине, вместо да се вкопчат в него като куче в кокал. Какво имам предвид под „да го оставят“? Имам предвид, че след като съпругът ти е направил това нещо и е бил неверен на брака ви, трябва да приемеш този факт, да седнеш с него и да поговорите, като го попиташ: „Какви са твоите планове? Какво ще правим сега? Ще продължим ли да поддържаме брака си или ще го прекратим и ще изберем да живеем отделно?“. Просто седнете и поговорете, не е необходимо да се карате или да създавате проблеми. Ако съпругът ти настоява да прекратите брака си, то това не е голям проблем. Невярващите често казват: „В морето има много риба“, „Мъжете са като влаковете — винаги скоро ще дойде следващият“, а как беше онази друга поговорка? „Не се отказвай от всички ябълки заради една-единствена гнила ябълка“. И тази ябълка е не само гнила, но е и цялата проядена отвътре. Верни ли са тези поговорки? Това са неща, които невярващите използват, за да се утешат, но имат ли нещо общо с истината? (Не.) И така, какво трябва да бъде правилното мислене и възглед? Когато се сблъскаш с подобно събитие, преди всичко не бива да избухваш, а трябва да сдържиш гнева си и да кажеш: „Нека се успокоим и да поговорим. Какво планираш да правиш?“. Той отговаря: „Смятам да продължа да се опитвам с теб“. И тогава ти казваш: „Ако е така, тогава нека продължим да опитваме. Недей да ми изневеряваш повече, изпълнявай отговорностите си като съпруг и можем да сложим край на този въпрос. Ако не можеш да направиш това, тогава ще се разделим и ще тръгнем по различни пътища. Бог може да е отредил бракът ни да приключи тук. Ако е така, тогава съм готова да се подчиня на Неговата подредба. Ти можеш да следваш широкия път, а аз ще следвам пътя на вярата в Бог и няма да си влияем един на друг. Няма да ти преча и ти не трябва да ме ограничаваш. Моята съдба не зависи от теб и ти не си моята крайна цел. Бог решава моята съдба и моята крайна цел. Коя спирка, до която ще достигна в този живот, ще е последна за мен и ще бъде достигането на моята крайна цел — за това трябва да попитам Бог. Той знае, Той има върховенство и аз искам да се покоря на това, което Той е устроил и подредил. При всички случаи, ако не искаш да продължиш този брак с мен, тогава ще се разделим с мир. Въпреки че нямам особени умения и това семейство зависи финансово от теб, мога да продължа да живея и без теб и ще живея добре. Бог не оставя дори едно врабче да гладува, така че колко повече ще направи за мен, живото човешко същество. Имам ръце и крака, мога да се грижа за себе си. Няма нужда да се притесняваш. Ако Бог е предопределил, че ще бъда самотна до края на живота си без теб до себе си, тогава съм готова да се покоря и съм готова да приема този факт, без да се оплаквам“. Не е ли добре да се постъпи така? (Да, добре е.) Това е чудесно, нали? Няма нужда да спорите и да се карате, още по-малко да си създавате безкрайни проблеми по този въпрос, така че накрая всички да уазнаят за това — няма нужда от нищо от това. Бракът не е ничия друга работа, освен твоя и на съпруга ти. Ако в брака възникне конфликт, тогава двамата трябва да го разрешите и да понесете последствията. Като човек, който вярва в Бог, трябва да се подчиниш на устроеното и подреденото от Бог независимо от резултата. Разбира се, когато става дума за брак, независимо от това какви пукнатини се появяват или какви последствия възникват, дали бракът продължава или не, дали започваш нов живот в рамките на брака си, или бракът ти ще приключи точно тогава и там, бракът ти не е твоята крайна цел, нито пък твоят брачен партньор. Той просто е бил предопределен от Бог да се появи в твоя живот и съществуване, за да играе ролята на придружител по твоя път през живота. Ако той може да те придружава чак до края на пътя и да стигне до самия край заедно с теб, тогава няма нищо по-хубаво от това и трябва да благодариш на Бог за Неговата благодат. Ако по време на брака има проблем, независимо дали се пропуква или се случва нещо, което не е по вкуса ти, и в крайна сметка бракът ти приключи, това не означава, че вече нямаш крайна цел, че животът ти е потънал в мрак или че няма светлина и нямаш бъдеще. Може да се окаже, че краят на брака ти е началото на един по-прекрасен живот. Всичко това е в Божиите ръце и Бог трябва да го устрои и подреди. Може да се окаже, че краят на твоя брак ти дава по-дълбоко възприемане и оценяване на брака, както и по-дълбоко разбиране. Разбира се, може да се окаже, че краят на брака ти е важна повратна точка в целите и посоката на живота ти и в пътя, по който вървиш. Това, което ще ти донесе, няма да са мрачни спомени, още по-малко болезнени спомени, нито пък ще са само негативни преживявания и резултати, а по-скоро ще ти донесе положителни и активни преживявания, които не би могъл да имаш, ако все още бяхте женени. Ако бракът ти продължи, може би винаги ще живееш този обикновен, посредствен и скучен живот до края на дните си. Ако обаче бракът ти приключи и се разпадне, то това не е непременно нещо лошо. Преди това си бил ограничен от щастието и отговорностите на брака си, както и от емоциите или начина на живот, от твоята загриженост за брачния ти партньор, от грижите ти за него, от вниманието ти към него, от притесненията ти за него и от безпокойството ти за него. От деня, в който бракът ти приключи, обаче всички обстоятелства в твоя живот, твоите житейски цели и стремежи се променят изцяло и напълно и трябва да кажем, че тази промяна е предизвикана от прекратяването на брака ти. Може да се окаже, че този резултат, промяна и преход е това, което Бог възнамерява да получиш от брака, който Той е отредил за теб, и е това, което Бог възнамерява да придобиеш, като те води към прекратяване на брака ти. Въпреки че си бил наранен и си поел по мъчителен път, и въпреки че си направил някои ненужни жертви и компромиси в рамките на брака, това, което получаваш в крайна сметка, не може да бъде получено в рамките на брачния живот. Следователно, какъвто и да е случаят, правилно е да се избавиш от мисълта и възгледа, че „бракът е твоята крайна цел“. Независимо дали бракът ти продължава да съществува или е изправен пред криза, или бракът ти е пред разпад или вече е приключил, независимо от ситуацията, самият брак не е твоята крайна цел. Това е нещо, което хората трябва да разберат.

Хората не бива да приемат мисълта и възгледа, че „бракът е крайната цел на човека“. Тази мисъл и възглед представляват голяма заплаха за твоята свобода и правото ти да избираш пътя си в живота. Какво имам предвид под „заплаха“? Защо използвам тази дума? Имам предвид, че винаги, когато правиш какъвто и да е избор или когато казваш каквото и да е, или приемаш какъвто и да е възглед, ако той е свързан с твоето брачно щастие или с целостта на брака ти, или е свързан дори с идеята, че твоят партньор е твоята крайна цел и твоята абсолютна опора, тогава ще си с вързани ръце и крака и при това ще бъдеш супер предпазлив и внимателен. По този начин свободната ти воля, правото ти да избираш пътя си в живота, както и правото ти да се стремиш към положителни неща и да се стремиш към истината, неусетно ще бъдат ограничени и дори отнети от тази мисъл и възглед и така честотата, с която идваш пред Бог, постепенно ще намалее. Какво означава, че честотата, с която идваш пред Бог, намалява? Надеждата ти за постигане на спасение постепенно ще се стопи и обстоятелствата в живота ти ще станат окаяни, жалки, мрачни и мръсни. Защо това е така? Защото си насочил всичките си надежди, очаквания, житейски цели и насоки към партньора, с когото си сключил брак, и го смяташ за всичко. Точно защото смяташ партньора си за всичко, той те лишава от всички права, обърква и пречи на зрението ти, лишава те от почтеност и достойнство, от нормално мислене и рационалност, лишава те от правото да вярваш в Бог и да следваш правилния път в живота, от правото да установиш правилен поглед и от правото да се стремиш към спасение. В същото време всички тези твои права се управляват и контролират от твоя партньор и затова казвам, че такива хора живеят жалко, мръсно и долно. В момента, в който брачният партньор на някой такъв човек се почувства малко недоволен от нещо или неудобно по някакъв начин, дори да каже, че сърцето му не е добре, той толкова се стряска, че не може да яде или да спи с дни и дори идва пред Бог да се моли, облян в сълзи — никога досега не се е чувствал толкова разстроен и притеснен за нещо в живота си, наистина е разтревожен — в момента, в който се случи нещо подобно, той сякаш е на път да умре. Защо така? Вярва, че небето ще рухне, че основната му опора ще бъде изтръгната изпод него и че това означава, че и с него е свършено. Не вярва, че животът и смъртта на човека са в ръцете на Създателя, и ужасно се страхува, че Бог ще му отнеме партньора, ще направи така, че да изгуби партньора си, да изгуби опората си, да изгуби небето си и да изгуби душата си — това е толкова бунтовен начин на живот. Бог ти е дал брак и след като имаш подкрепата и партньора си, забравяш за Бог, не Го искаш повече. Партньорът ти е станал твой бог, твой господар, както и твоя опора. Това е предателство и е най-бунтовното действие, което човек може да извърши срещу Бог. Има дори такива, които, когато партньорът им се разсърди малко или се разболее, толкова се плашат, че не посещават събиранията в продължение на много дни. Не казват на никого, нито пък прехвърлят дълга си на някой друг, който да го изпълни, а просто изчезват, сякаш просто са се изпарили. Животът и смъртта на съпруга им са това, което ги вълнува най-много и за което се грижат най-много в живота, и нищо не може да бъде по-важно от това — то е по-важно за тях от Бог, Божието поръчение и техния дълг. Такива хора губят идентичността, стойността и смисъла, които би трябвало да имат като сътворени същества пред Бог, и Бог ги възненавижда. Бог ти е дал уреден живот и партньор само за да можеш да живееш по-добре и да имаш някой, който да се грижи за теб, да имаш някого до себе си, а не за да можеш да забравиш Бог и да забравиш словата Му или да изоставиш задължението си да изпълняваш дълга си и целта на живота си да се стремиш към спасение, след като имаш партньор, и тогава да живееш за партньора си. Ако наистина действаш по този начин, ако наистина живееш по този начин, тогава се надявам, че ще промениш посоката си възможно най-скоро. Независимо колко важен е някой за теб или колко важен е той за твоя живот, за твоя бит или за твоя житейски път, той не е твоята крайна цел, защото е само покварено човешко същество. Бог е определил сегашния ти партньор за теб и може да живееш заедно с него. Ако Бог промени разположението си и уреди някой друг за теб, ти пак ще можеш да живееш също толкова добре, така че сегашният ти партньор не е единственият за теб, нито пък е твоята крайна цел. Само Бог е Този, на когото е поверена твоята крайна цел, и само Бог е този, на когото е поверена крайната цел на човечеството. Пак ще можеш да оцелееш и да живееш, ако напуснеш родителите си, и, разбира се, пак ще можеш да живееш също толкова добре, ако напуснеш партньора си. Твоите родители не са твоята крайна цел, нито пък партньорът ти. Само защото имаш партньор, някой, на когото да повериш духа, душата и плътта си, не забравяй най-важните неща в живота. Ако забравиш Бог, забравиш това, което ти е поверил, забравиш дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, и забравиш каква е твоята идентичност, тогава ще си загубил всякаква съвест и разум. Независимо какъв е животът ти сега, дали си женен или не, твоята идентичност пред Създателя никога няма да се промени. Никой не може да бъде твоята крайна цел и ти не можеш да се повериш на никого. Само Бог може да ти даде подходяща крайна цел, само Бог е този, на когото е поверено оцеляването на човечеството, и това винаги ще бъде така. Ясно ли е това? (Да.)

Тук ще завършим нашето общение за брака. Ако желаете да изразите собствените си идеи, възгледи или да дадете гласност на чувствата си, моля да го направите сега. (Някога имах такива възгледи и мисли, че бракът е крайна цел на човека. Ако съпругът ми имаше извънбрачна връзка, щях да се почувствам отчаяна и нямаше да мога да продължа да живея. Чух от някои братя и сестри, че те също са имали такива преживявания и преминаването през подобно нещо е било много болезнено. Днес обаче, след като слушам Божието общение, мога да подходя правилно към този въпрос. Първо, Бог спомена, че в това нечестиво общество хората могат да бъдат съблазнени от хора, събития и неща от външния свят и е много лесно да направят грешки, така че сега мога да разбера това нещо. Второ, трябва да подхождаме правилно и към нашите брачни партньори. Нашият брачен партньор не е нашата крайна цел в живота. Само Бог е нашата крайна цел и само като разчитаме на Бог, можем наистина да продължим да живеем. Чувствам, че сега имам известно ново разбиране за това.) Отлично. Всички възгледи и нагласи относно истината, за които разговаряме, имат за цел да дадат възможност на хората да се отърсят от всякакви изопачени, неправилни и негативни мисли и възгледи. После разговаряме за тях, за да може хората, когато се сблъскат с такъв въпрос, да бъдат подкрепени с правилни мисли и възгледи, да имат правилен път на практика, така че да не се заблуждават и да не бъдат повече подвеждани и контролирани от Сатана. Общуваме по тези въпроси, за да не правят хората крайни неща, за да могат да приемат всичко от Бог, да се покоряват на Божиите разпоредби във всичко и да бъдат истински сътворени същества. Това е правилният начин да се живее. Добре, нека оставим нашето общение дотук за днес. Довиждане!

4 февруари 2023 г.