На последните няколко сбирки общувахме по теми, свързани с брака, относно „избавянето от човешките стремежи, идеали и желания“, нали? (Да.) В общи линии приключихме с общуването по теми, свързани с брака. Този път би трябвало да общуваме по теми, отнасящи се до семейството. Нека първо разгледаме кои аспекти на семейството включват човешките стремежи, идеали и желания. Понятието „семейство“ не би трябвало да е чуждо на хората. Първите неща, които изникват в съзнанието на хората, когато се засегне тази тема, са съставът и членовете на едно семейство, както и някои дейности и хора, които са свързани със семейството. Има много такива теми, които са свързани със семейството. Независимо колко образи и мисли съществуват в твоето съзнание, те свързани ли са с „избавянето от човешките стремежи, идеали и желания“, за което ще разговаряме днес? Преди да започнем нашето общение, вие дори не знаете дали тези неща са свързани с тях. Затова преди да пристъпим към общението, можете ли да Ми кажете какво представлява семейството в съзнанието на хората или от какво се досещате, че трябва да се избави човек, когато става въпрос за семейството? Преди това говорихме за няколко аспекта, свързани с човешките стремежи, идеали и желания. Вие установихте ли какво включва всеки аспект от тази тема, по която общувахме? Независимо кои аспекти са включени, това, от което хората трябва да се избавят, не е самият въпрос, а погрешните идеи и възгледи, с които подхождат към него, както и различните проблеми, които имат във връзка с този въпрос. Тези различни проблеми са същността на това, за което трябва да общуваме по отношение на тези аспекти. Тези различни проблеми са въпроси, които засягат стремежа на хората към истината, или по-точно казано, по-скоро всички те са въпроси, които пречат на хората да се стремят към истината и да навлязат в нея. Тоест, ако има отклонения или проблеми в познанията ти по даден въпрос, тогава ще има и съответни проблеми в отношението, подхода или справянето ти с този въпрос, и тези съответни проблеми са темите, по които трябва да общуваме. Защо трябва да общуваме по тях? Защото те оказват голямо или огромно влияние върху стремежа ти към истината и върху твоите правилни, принципни възгледи по отношение на даден въпрос и, разбира се, те засягат чистотата на твоя метод на практикуване по този въпрос, както и принципите ти за справяне с него. Подобно на общението ни по темите за личните интереси, любимите занимания и брака, сега общуваме по темата за семейството, защото хората имат много неправилни идеи, възгледи и нагласи за семейството или защото самото семейство оказва много негативни влияния върху хората и тези негативни влияния естествено ги карат да възприемат неправилни идеи и възгледи. Тези неправилни идеи и възгледи ще повлияят на стремежа ти към истината и ще те доведат до крайности, така че когато се сблъскаш с въпроси, свързани със семейството, или се изправиш пред проблеми, свързани със семейството, ти няма да имаш правилните възгледи или път, по който да подходиш към тези въпроси и проблеми или да се справиш с тях, както и да разрешиш различните проблеми, които те пораждат. Това е принципът на нашите общения по всяка тема, а също и основният проблем, който трябва да се разреши. И така, що се отнася до темата за семейството, можете ли да се досетите кои са негативните влияния, които семейството оказва върху вас и по какъв начин семейството пречи на стремежа ви към истината? В хода на вярата и изпълнението на дълга ти и докато се стремиш към истината или търсиш истините принципи и практикуваш истината, по какъв начин семейството ти влияе и пречи на мисленето ти, на принципите ти на поведение, на ценностите и на възгледите ти за живота? С други думи, ти си се родил в семейство, така че какви влияния, какви неправилни идеи и възгледи и какви пречки и прекъсвания внася това семейство в твоето ежедневие на вярващ и в твоя стремеж и познаване на истината? Подобно на общуването по темата за брака, общуването по темата за семейството също следва определен принцип. Това не означава, че трябва да се избавиш от понятието за семейството във формален смисъл или от гледна точка на твоето мислене и възгледи, нито че трябва да се избавиш от действителното си физическо семейство или от някой член на физическото си семейство. По-скоро от теб се изисква да се избавиш от различните негативни влияния, които самото семейство упражнява върху теб, както и да се избавиш от пречките и прекъсванията, които то причинява на твоя стремеж към истината. По-конкретно може да се каже, че твоето семейство причинява специфични и точни обвързаности и проблеми, които можеш да почувстваш и преживееш в хода на стремежа ти към истината и в изпълнението на твоя дълг, които те възпират по такъв начин, че не си способен да намериш освобождение или да изпълняваш ефективно дълга си и да се стремиш към истината. Тези обвързаности и проблеми те затрудняват да се отървеш от възпиранията и влиянията, причинени от думата „семейство“, или от хората или делата, които тя включва, и те карат да се чувстваш потиснат по пътя на вярата ти и в изпълнението на дълга ти поради съществуването на семейството или поради негативните влияния, които то оказва върху теб. Тези премеждия и проблеми също така често засягат съвестта ти и пречат на тялото и ума ти да намерят освобождение, и често те карат да чувстваш, че ако се противопоставяш на идеите и възгледите, които си придобил от семейството си, няма да имаш човешка природа и ще изгубиш морала си и минималните норми и принципи на поведение. Когато става въпрос за семейни проблеми, ти често се колебаеш между червената линия на морала и практикуването на истината, без да можеш да се освободиш и да се измъкнеш. Какви са конкретните проблеми — можете ли да се досетите за тях? Чувствате ли понякога в ежедневието си някои от нещата, за които споменах току-що? (Благодарение на Божието общение си спомням, че поради някои погрешни възгледи за семейството си не можех да практикувам истината и чувствах, че съвестта ми не ми позволява да правя това. Преди, когато току-що бях завършил обучението си и исках да се посветя на изпълнението на дълга си, бях вътрешно раздвоен. Чувствах се по този начин, защото семейството ми ме беше отгледало и беше финансирало обучението ми през цялото това време, и след като бях завършил университета, ако не изкарвах пари и не осигурявах прехраната на семейството си, нямаше да проявявам синовна отговорност и щях да съм лишен от човешка природа, което силно тегнеше на съвестта ми. Тогава се борих с този въпрос в продължение на няколко месеца, докато накрая намерих изход в Божиите слова и реших да направя всичко възможно, за да изпълнявам дълга си. Смятам, че тези погрешни възгледи за семейството наистина влияят на хората.) Това е типичен пример. Това са невидимите окови, които семейството поставя на хората, както и неприятностите, които чувствата, идеите или възгледите на хората за тяхното семейство предизвикват по отношение на живота, стремежите и вярата им. До известна степен тези неприятности оказват натиск и са бреме в дълбините на твоето сърце, така че дълбоко в него понякога се пораждат лоши чувства. Кой може да добави нещо друго? (Боже, аз съм на мнение, че като дете, което вече е пораснало, трябва да проявявам синовна почит и да се грижа за всички тревоги и проблеми на родителите си. Но тъй като изпълнявам дълга си през цялото време, не мога да бъда синовен към родителите си или да направя някои неща за тях. Като виждам, че родителите ми все още се бъхтят да изкарват прехраната си, чувствам в сърцето си, че съм им задължен. Когато за първи път повярвах в Бог, почти Го предадох заради това.) Това също е негативно въздействие, което инкултурацията на семейството оказва върху мисленето и идеите на човека. Ти почти предаде Бог, но някои хора наистина Го предадоха. Някои хора не можаха да се избавят от семейството си заради силните си представи за семейство. В крайна сметка те избраха да продължат да живеят заради семейството си и се отказаха от изпълнението на дълга си.

Всеки има семейство, всеки израства в отделно семейство и идва от определена семейна среда. Семейството е много важно за всеки и то е нещо, което оставя най-голям отпечатък в живота на човека, нещо най-съкровено, от което е трудно да се откаже и избави. Това, от което хората не могат да се избавят и от което им е трудно да се откажат, не е семейната къща или всички уреди, прибори и предмети в нея, а членовете, които съставляват това семейство, или атмосферата и привързаността, които протичат в него. Такова е понятието за семейство в съзнанието на хората. Например по-възрастните членове на семейството (баби и дядовци, родители), тези на сходна възраст с вас (братя, сестри и съпруг или съпруга) и по-младото поколение (собствените ви деца): това са важните членове на семейството в представата на хората, а също така те са важни компоненти от всяко семейство. Какво означава семейството за хората? За тях то означава емоционална подкрепа и духовна котва. Какво още означава семейството? Някъде, където човек може да намери топлина, да излее сърцето си или да се поглези и да прояви капризи. Някои казват, че семейството е сигурно убежище, място, където човек може да черпи емоционална храна, място, където започва животът на човека. Какво още? Вие Ми го опишете. (Боже, мисля, че семейният дом е място, където хората могат да растат, място, където членовете на семейството си правят компания и зависят един от друг.) Много хубаво. Какво друго? (Преди си мислех, че семейството е уютно убежище. Независимо колко несправедливост съм понесъл по света, винаги когато се върна у дома, то може да успокои настроението и духа ми по всякакъв начин благодарение на подкрепата и разбирането на семейството ми, затова чувствах, че в този смисъл семейството е сигурно убежище.) Семейният дом е място, изпълнено с уют и топлина, нали? Семейството заема важно място в съзнанието на хората. Винаги когато някой е щастлив, той се надява да сподели радостта си със семейството си. Винаги когато някой е оскърбен и тъжен, той също се надява, че ще може да сподели своите неприятности със семейството си. Винаги когато хората изпитват някакви чувства на радост, гняв, тъга и щастие, те са склонни да ги споделят със семейството си, без да чувстват какъвто и да е натиск или бреме. За всеки човек семейството е нещо топло и красиво, вид храна за духа, от която хората не могат да се откажат или без която не могат да минат в нито един момент от живота си, а семейният дом е място, което оказва огромна подкрепа на ума, тялото и духа на хората. Ето защо семейството е незаменима част от живота на всеки човек. Но какви негативни влияния оказва върху техния стремеж към истината това място, което е толкова важно за съществуването и живота на хората? На първо място, със сигурност може да се каже, че независимо колко важно е семейството за съществуването и живота на хората, или каква роля играе и каква функция изпълнява в съществуването и живота им, то все пак създава някои проблеми — както големи, така и малки — за хората по пътя им на стремеж към истината. Макар че играе важна роля в хода на стремежа на хората към истината, то също така поражда различни смущения и проблеми, които е трудно да се избегнат. Това означава, че при стремежа към истината и практикуването ѝ различните психологически и идеологически проблеми, създадени от семейството, както и проблемите, свързани с формалните аспекти, причиняват на хората много неприятности. Какво точно включват тези проблеми? Разбира се, в процеса на стремежа към истината хората вече са се сблъсквали с тези проблеми в различен брой и степен, само че не са обмисляли и преценявали внимателно, за да разберат какви точно са присъщите им проблеми. Нещо повече, те не са осъзнали същността на тези проблеми, да не говорим за истините принципи, които хората трябва да разберат и да спазват. И така, днес ще общуваме по темата за семейството и за това какви проблеми и пречки поставя семейството на пътя на хората в стремежа им към истината, както и за това от какви стремежи, идеали и желания трябва да се избавят хората, когато става въпрос за семейството. Това е съвсем реален проблем.

Макар че темата за семейството е голяма, тя все пак поставя специфични проблеми. Проблемът, по който ще общуваме днес, е негативното влияние, намесата и пречките, с които се сблъскват хората по пътя си на стремеж към истината в резултат на семейството. Кой е първият проблем, от който човек трябва да се избави по отношение на семейството? Това е идентичността, която наследява от семейството. Това е важен въпрос. Нека поговорим конкретно за това колко важен е този въпрос. Всеки човек произхожда от различно семейство и всяко от тях има свой собствен различен произход и жизнена среда, свое собствено качество на живот, специфичен начин на живот и житейски навици. Всеки човек наследява различна идентичност от семейната си жизнена среда и произход. Тази различна идентичност не само представлява специфичната стойност на всеки човек в обществото и сред другите хора, но също така е отличителен белег и маркер. И така, какво показва този маркер? Той показва дали даден човек се счита за високопоставен или нископоставен в групата, към която принадлежи. Тази отличителна идентичност определя статуса на човека в обществото и сред другите хора, а този статус се наследява от семейството, в което е роден. Следователно семейната среда и видът на семейството, в което живееш, са много важни, защото имат отношение към твоята идентичност и статус сред другите хора и в обществото. И така, твоята идентичност и статус определят дали положението ти в обществото е високо или ниско, дали другите те уважават, ценят и гледат на теб с възхищение, или те презират, дискриминират и тъпчат. Именно защото идентичността, която хората наследяват от семейството си, влияе върху положението и бъдещето им в обществото, тази наследена идентичност е много важна и критична за всеки човек. Именно защото тя влияе на твоя престиж, статус и стойност в обществото и на чувството ти за чест или унижение в този живот, ти самият също си склонен да отдаваш голямо значение на семейния си произход и на идентичността, която си наследил от семейството си. Тъй като този въпрос има огромно влияние върху теб, той е много важен и значим за теб по пътя на твоето съществуване. И понеже е толкова важен и значим, той заема решаващо място дълбоко в душата ти и има толкова голямо значение за теб. Не само идентичността, която наследяваш от семейството си, има голямо значение за теб, но ти също така възприемаш идентичността на всеки, когото познаваш или не познаваш, от същата гледна точка, със същите очи и по същия начин, и използваш тази гледна точка, за да прецениш идентичността на всеки, с когото влизаш в контакт. Използвате тяхната идентичност, за да прецените характера им и да определите как да подхождате към тях и как да взаимодействате с тях — дали да взаимодействате с тях приятелски и равноправно, или да сте раболепни към тях и да следвате всяка тяхна дума, или просто да взаимодействате с тях и да се отнасяте с презрение и дискриминация, или дори да се свързвате и да взаимодействате с тях по нехуманен начин и при неравноправни условия. Тези начини на възприемане на хората и на справяне с нещата до голяма степен се определят от идентичността, която човек придобива от семейството си. Произходът и положението на семейството ти определят какъв социален статус ще имаш, а социалният ти статус определя начините и принципите, по които възприемаш хората и нещата и как се отнасяш към тях. Следователно отношението и начините, които човек възприема при справянето с нещата, зависят до голяма степен от идентичността, която е наследил от семейството си. Защо казвам „до голяма степен“? Има някои специфични ситуации, за които няма да говорим. За огромното мнозинство от хората ситуацията е такава, каквато току-що я описах. Всеки е склонен да се влияе от идентичността и социалния статус, които е придобил от семейството си, и всеки е склонен да приеме и съответните начини на възприемане на хората и нещата и справяне с тях в съответствие с тази идентичност и социален статус — това е съвсем естествено. Именно защото това е неизбежност и възглед за съществуването, които са естествено породени от семейството, произходът на възгледа за съществуването и начина на живот на човека зависи от идентичността, която той наследява от семейството си. Идентичността, която човек наследява от семейството си, определя начините и принципите, по които той възприема хората и нещата и се отнася към тях, както и отношението му при избора и вземането на решения в хода на възприемането на хората и нещата и отношението към тях. Това неизбежно поражда много сериозен проблем у хората. Произходът на идеите и гледните точки на хората при възприемането на хората и нещата и отношението към тях от една страна неизбежно е повлиян от семейството, а от друга страна е повлиян от идентичността, която човек наследява от семейството си — хората много трудно се откъсват от това влияние. В резултат на това те са неспособни да се отнасят към себе си правилно, рационално и справедливо или да се отнасят към другите справедливо, а освен това са неспособни да се отнасят към хората и всичко по начин, който съответства на истините принципи, на които Бог учи. Вместо това те са гъвкави в начина, по който се справят с нещата, прилагат принципите и правят избор въз основа на разликите между собствената си идентичност и тази на другите. Тъй като начините, по които хората възприемат нещата в обществото и сред другите хора и по които се справят с тях, са повлияни от положението на семейството им, тези начини няма как да не са в разрез с принципите и начините за справяне с нещата, които Бог е съобщил на хората. По-точно казано, тези начини няма как да не са антагонистични на тези принципи и начини, на които Бог учи, няма как да не са в противоречие с тях и да не ги нарушават. Ако начините на действие на хората се основават на идентичността и социалния статус, които те наследяват от семейството си, тогава те неизбежно ще възприемат различни или особени начини и принципи на действие поради своята собствена различна или специална идентичност и тази на другите хора. Тези принципи, които те възприемат, не са истината, нито са в съответствие с нея. Те не само нарушават човешката природа, съвестта и разума, но дори нещо още по-сериозно — те нарушават истината, защото определят това, което човек трябва да приеме или отхвърли въз основа на своите предпочитания и интереси, както и степента, в която хората поставят изисквания един към друг. Следователно в този контекст принципите, по които хората възприемат нещата и се отнасят към тях, са несправедливи и не са в съответствие с истината, и се основават изцяло на емоционалните нужди на хората и на нуждата им от печалба. Независимо дали си наследил от семейството си високопоставена или нископоставена идентичност, тази идентичност заема място в твоето сърце, а при някои хора дори много важна позиция. Така че, ако искаш да се стремиш към истината, тази идентичност неизбежно ще влияе и ще пречи на стремежа ти към нея. Това означава, че в процеса на стремежа ти към истината ти неизбежно ще се сблъскаш с проблеми, като например как да се отнасяш към хората и как да се справяш с нещата. Когато става въпрос за тези проблеми и за тези важни въпроси, вие неизбежно ще възприемате хората и нещата, като приемате гледните точки или възгледите, свързани с идентичността, която сте наследили от семейството си, и няма как да не използвате този много примитивен или социализиран начин на възприемане на хората и на справяне с нещата. Независимо дали идентичността, която си придобил от семейството си, те кара да чувстваш, че статусът ти в обществото е висок или нисък, във всеки случай тази идентичност ще окаже влияние върху твоя стремеж към истината, върху твоето правилно схващане за живота и върху твоя правилен път в стремежа ти към истината. По-точно казано, тя ще окаже влияние върху принципите ти за справяне с нещата. Разбирате ли това?

Различните семейства носят на хората различна идентичност и различен социален статус. Наличието на добър социален статус и високопоставена идентичност е нещо, на което хората се радват и което им доставя удоволствие, докато тези, които са наследили своята идентичност от скромно и нископоставено семейство, се чувстват непълноценни и смутени пред другите, а също така чувстват, че не са приемани сериозно или не са високо ценени. Такива хора често са дискриминирани, което ги кара да изпитват мъка и ниско самоуважение дълбоко в сърцето си. Например родителите на някои хора може да са дребни стопани, които обработват земята и продават зеленчуци. Родителите на някои хора може да са търговци с малък бизнес, като например да имат улична сергия или да продават на улицата. Родителите на някои хора може да работят в занаятчийския сектор, да изработват и поправят дрехи или да разчитат на занаятите, за да изкарват прехраната си и да издържат цялото си семейство. Родителите на някои хора може да работят в сферата на услугите като чистачи или бавачки. Някои родители може да работят в сферата на преместванията или транспорта. Някои може да са масажисти, козметици или фризьори, а някои родители може да поправят вещи на хората, като например обувки, велосипеди, очила и т.н. Някои родители може да имат по-напреднали занаятчийски умения и да поправят вещи като бижута или часовници, докато други може да имат още по-нисък социален статус и да разчитат на събирането и продажбата на отпадъци, за да издържат децата си и да отглеждат семейството си. Всички тези родители имат сравнително нисък професионален статус в обществото и очевидно като следствие от това социалният статус на всички в семейството им също ще бъде нисък. Така че в очите на света хората, които произхождат от тези семейства, са с нисък статус и идентичност. Именно защото обществото е приело този начин на възприемане на идентичността на човека и на оценка на неговата стойност, ако родителите ти са дребни земеделци и някой те попита: „С какво се занимават родителите ти? Какво е семейството ти?“, ти ще отговориш: „Моите родители … о, те са като … не си струва да се споменава“ и няма да посмееш да кажеш с какво се занимават, защото се срамуваш твърде много. Когато се срещате със съученици и приятели или излизате на вечеря, хората ще се представят и ще говорят за добрия си семеен произход или за високото си обществено положение. Но ако произхождате от семейство на дребни стопани, дребни търговци или занаятчии, няма да искате да го споделите и ще се чувствате засрамени. В обществото има популярна поговорка, която гласи: „Не питай героя за произхода му“. Тази поговорка има много благородно звучене и на хората с нисък социален статус тя предлага грам надежда и лъч светлина, както и малка утеха. Но защо подобно изречение е популярно в обществото? Дали защото хората в обществото обръщат твърде голямо внимание на своята идентичност, стойност и социален статус? (Да.) На хората, които произхождат от скромна среда, постоянно им липсва увереност, така че те използват тази поговорка, за да утешат себе си, както и за да уверят другите да си мислят, че макар техният статус и идентичност да са ниски, те имат превъзхождащо състояние на духа — нещо, което не може да бъде научено. Независимо колко нископоставена е идентичността ти, ако състоянието на духа ти е превъзхождащо, това доказва, че ти си почтен човек, дори повече от хората с високопоставена идентичност и висок статус. Какъв проблем показва това? Колкото повече хората казват: „Не питай героя за произхода му“, толкова повече това доказва, че те се интересуват от своята идентичност и от своя социален статус. Особено когато идентичността и социалният статус на даден човек са много скромни и ниски, той използва тази поговорка, за да се утеши и да компенсира празнотата и неудовлетворението в сърцето си. Родителите на някои хора са в по-лошо положение дори от дребните търговци и прекупвачите, от дребните собственици и занаятчиите или от родителите, които вършат някоя от тези незначителни, скромни и особено нискодоходни работи в обществото, така че идентичността и социалният статус, които тези хора наследяват от родителите си, са още по-ниски. Например родителите на някои хора имат доста лошо име в обществото, не правят нещата, които би трябвало да правят, и нямат обществено приемлива професия или постоянен доход, така че трудно издържат семейството си. Някои от родителите често играят хазарт и губят пари при всеки залог. Накрая семейството остава разорено и без пари и не може да си позволи ежедневните разходи. Децата, родени в това семейство, носят овехтели дрехи, гладуват и живеят в бедност. Когато в училището се провеждат родителски срещи, родителите им никога не се появяват и учителите знаят, че те са отишли да играят хазарт. От само себе си се разбира каква е идентичността и статусът на тези деца в очите на учителите и сред съучениците им. Децата, родени в такова семейство, със сигурност чувстват, че не могат да държат главата си изправена пред останалите. Дори да се учат добре и да работят усърдно, дори да са упорити и да се открояват от тълпата, идентичността, която са наследили от това семейство, вече е определила техния статус и стойност в очите на другите — това може да накара човек да се чувства много угнетен и измъчен. Откъде идва тази мъка и угнетеност? Тя идва от училището, от учителите, от обществото и особено от неправилните възгледи на човечеството за отношението към хората. Не е ли така? (Да, така е.) Някои родители не се ползват с особено лошо име в обществото, но са извършили нелицеприятни неща. Да вземем например родителите, които са вкарани в затвора и осъдени за присвояване на средства и вземане на подкупи или защото са нарушили закона, като са извършили нещо незаконно или са се занимавали със спекулации и печалбарство. Резултатът е, че те оказват негативно и неблагоприятно въздействие върху семейството си, като принуждават членовете му да изтърпят този позор заедно с тях. Така че принадлежността към такъв вид семейство на практика оказва по-голямо въздействие върху идентичността на човека. Не само че иденичността и социалният му статус са ниски, но на този човек се гледа с пренебрежение и дори му се лепят етикети като „измамник“ и „член на крадливо семейство“. След като човек бъде окичен с подобни титли, това ще окаже още по-голямо влияние върху неговата идентичност и социален статус и ще влоши още повече затрудненото му положение в обществото, което ще го накара да се чувства още по-неспособен да изправи глава. Колкото и да се стараеш или да си приятелски настроен, пак не можеш да промениш своята идентичност и социален статус. Разбира се, такива последици има и влиянието, което семейството оказва върху идентичността на човека. Има и семейни структури, които са относително сложни. Например някои хора нямат биологична майка, а само мащеха, която не е много мила и внимателна към тях и която не е полагала много грижи или не им е давала майчина любов, когато те са растяли. Така че за тях принадлежността към подобно семейство на практика им дава определена идентичност — тази на нежелани хора. В контекста на тази конкретна идентичност в сърцето им се появяват още сенки и те чувстват, че статусът им сред другите е по-нисък от този на всеки друг. Те нямат чувство за щастие, за съществуване, да не говорим за цел, заради която да живеят, и се чувстват особено непълноценни и нещастни. Има и други хора, чиято семейна структура е сложна, защото майка им поради някакви особени обстоятелства е преминала през поредица от бракове, така че те имат няколко доведени бащи и не знаят кой е истинският им баща. От само себе си се разбира каква идентичност би получил такъв човек от принадлежността си към такова семейство. Социалният му статус би бил нисък в очите на другите и от време на време ще се намират хора, които ще използват тези въпроси или някои мнения относно семейството, за да унижат този човек, да го оклеветят и да го провокират. Това не само би понижило идентичността и статуса на човека в обществото, но би го накарало да се чувства засрамен и неспособен да се покаже пред другите. В обобщение, специфичната идентичност и социалният статус, които хората наследяват от принадлежността си към определено семейство, като тези, които споменах, или простата, обикновена идентичност и социалният статус, които хората наследяват от принадлежността си към просто, обикновено семейство, са причина за нещо като тъпа болка дълбоко в сърцето им. Тя е едновременно окови и бреме, но хората не могат да се отърват от нея и не желаят да я изоставят. Защото за всеки човек семейният дом е мястото, където се е родил и израснал, а също така е и мястото, което му дава подкрепа. За тези хора, чието семейство ги натоварва със скромен и нисък социален статус и идентичност, семейството е едновременно добро и лошо, защото психологически хората не могат да живеят без семейство, но от гледна точка на техните реални и обективни нужди семейството им е донесло различна степен на позор и им е попречило да получат уважението и разбирането, което заслужават сред другите хора и в обществото. Така че за тази част от населението семейният дом е място, което те едновременно обичат и мразят. Такъв вид семейство не е ценено или високо уважавано от никого в обществото, а по-скоро е дискриминирано и гледано отвисоко от другите. Именно поради това хората, родени в такъв вид семейство, наследяват и същата идентичност, статус и стойност. Срамът, който изпитват от принадлежността си към това семейство, често се отразява на най-дълбоките им емоции, на възгледите им за нещата, а също и на начините, по които се справят с тях. Това неизбежно се отразява до голяма степен на стремежа им към истината, а също и на практикуването на истината, докато се стремят към нея. Именно защото тези неща могат да повлияят на стремежа на хората към истината и на практикуването ѝ, независимо каква идентичност си наследил от семейството си, ти трябва да се избавиш от нея.

Някои хора може да кажат: „Родителите, за които току-що говори, са все малки земеделци, дребни прекупвачи и амбулантни търговци, чистачи и общи работници. Тези социални статуси са много ниски и е редно хората да се откажат от тях. Тъй като поговорката гласи: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, хората трябва да гледат нагоре и да се целят нависоко, а не да гледат нещата, свързани с нисък статус. Кой например, иска да бъде малък земеделец? Кой иска да бъде дребен прекупвач? Всеки иска да печели много пари, да стане високопоставен чиновник, да има статус в обществото и да постигне шеметен успех. Никой не се стреми от ранна възраст да бъде дребен земеделец и да се задоволява с това да обработва земята и да има достатъчно за ядене и пиене. Никой не го счита за голямо постижение. Няма такива хора. Именно защото подобни семейства са повод за срам за хората и стават причина за несправедливо отношение към тях заради идентичността им, те трябва да се откажат от идентичността, която наследяват от семейството си“. Така ли е? (Не, не е.) Не, не е. Ако го обсъдим от различен аспект, някои хора се раждат в семейства, които са облагодетелствани, или имат хубава жизнена среда или висок социален статус, поради което наследяват отличаваща се идентичност и социален статус и навсякъде ги ценят високо. Когато пораснат, родителите им и възрастните в семейството ги галят с перце, да не говорим за това как се отнася към тях обществото. Заради особеното им и благородно потекло, в училище всички техни учители и съученици ги уважават и никой не смее да ги тормози. Учителите говорят с тях нежно и сърдечно, а съучениците им са особено почтителни към тях. Тъй като произхождат от облагодетелствано семейство със знатно потекло, което им осигурява благородна идентичност в обществото и кара другите да имат високо мнение за тях, те имат чувство за превъзходство и усещат, че се ползват с уважение и добър социален статус. В резултат на това във всяка група те се проявяват като свръхсамоуверени, говорят каквото им е угодно, без да се съобразяват с чувствата на когото и да било, и са напълно необуздани във всичко, което вършат. За другите хора те са изтънчени и елегантни, не се страхуват да мислят мащабно, да говорят открито и да действат, и няма значение какво казват или правят, тъй като имат опората на солидното си потекло, винаги се намират изтъкнати хора, които да им помогнат, и всичко, което правят, върви гладко. Колкото по-гладко вървят нещата, толкова по-изключителни се чувстват. Където и да отидат, те имат намерение незаслужено да се възползват от влиянието си, да бъдат изключителни и да се отличават от другите. Когато се хранят с други хора, те подбират големите порции и се ядосват, ако не ги получат. Когато живеят с братя и сестри, те настояват да спят на най-хубавото легло — това, което се намира на най-слънчевото място или близо до печката, или там, където въздухът е свеж — и то принадлежи само на тях. Това не е ли чувство за превъзходство? (Така е.) Родителите на някои хора печелят добри пари или са държавни служители, или са талантливи професионалисти с високи заплати, така че семейството им е особено добре уредено и заможно и няма притеснения да си позволи неща като храна или дрехи. Вследствие на това подобни хора изпитват чувство на изключително превъзходство. Те могат да носят каквото си искат, да си купуват най-модерните дрехи и да ги изхвърлят, щом излязат от мода. Те могат и да ядат каквото си поискат. Достатъчно е да кажат една дума и някой ще им го достави. Не им се налага да се тревожат за каквото и да било и чувстват изключително превъзходство. Идентичността, която наследяват от такива облагодетелствани семейства, означава, че на практика в очите на другите те са принцеси, ако са жени, или богати безделници, ако са мъже. Какво са наследили от този тип семейство? Благородническа идентичност и социален статус. Това, което са наследили от подобно семейство е не срам, а слава. В каквато и среда или група хора да се намират, те винаги чувстват, че са с една глава над всички останали. Казват неща като: „Родителите ми са богати предприемачи. Семейството ми има много пари, които харча, когато си поискам, и никога не ми се налага да планирам разходите си“ или „родителите ми са високопоставени чиновници. Където и да отида по работа, мога да я свърша само с една дума, без да минавам през обичайните процедури. Виждаш колко усилия са ви необходими, за да свършите нещо. Трябва да преминете през съответните процедури, да изчакате реда си и да се молите на хората. Виж ме мен. Аз просто казвам на един от помощниците на родителите си какво трябва да се свърши и то се върши. Как ти се струва тази идентичност и социален статус!“. Такива хора имат ли чувство за превъзходство? (Да.) Някои хора казват: „Моите родители са знаменитости в обществото. Можеш да потърсиш имената им в интернет и да видиш дали се показват“. Когато някой провери в списъците със знаменитости, имената на родителите наистина са там и това дава на тези хора чувство за превъзходство. Където и да отидат, ако някой ги попита: „Как се казваш?“, те отговарят: „Няма значение как се казвам, родителите ми се казват така и така“. Първо споменават имената на родителите си, за да уведомят хората за идентичността и социалния си статус. Някои хора си мислят: „Твоето семейство има статус, и двамата ти родители са длъжностни лица или знаменитости, или богати предприемачи, което те прави привилегировано дете на високопоставени служители или свръхбогати родители. Кой съм аз?“. След като се замислят, те си отговарят: „В моите родители няма нищо особено, те са обикновени работници, които получават средна заплата, така че няма за какво да се хваля, но един от моите предци е бил министър-председател на някаква династия“. Други казват: „Прародителят ти е бил министър-председател. Еха! Значи имаш специален статус. Ти си потомък на министър-председател. Никой, който произхожда от министър-председател, не е обикновен човек. Значи и ти си потомък на знаменитости!“. Виждаш ли, щом човек се асоциира с някоя знаменитост, неговата идентичност ще бъде различна, социалният му статус веднага ще се повиши и той ще бъде уважаван човек. Има и други, които казват: „Моите предци са били поколение богати предприемачи. Те са били изключително богати. По-късно, поради промени в обществото и в социалната система, имуществото им е било конфискувано. Много от къщите в радиус от десетки километри оттук, в които сега живеят хората, са били къщи на моите предци. В миналото семейната ми къща е имала четири-петстотин стаи, или поне двеста-триста стаи, и общо над стотина прислужници. Дядо ми е бил собственик на предприятието. Той никога не е работил, само е нареждал на другите да вършат работата. Баба водеше охолен живот и двамата имаха прислужници, които ги обличаха и им перяха дрехите. По-късно, поради промяната на социалната среда, семейството се разори, затова вече не бяхме част от благородничеството, а станахме простолюдие. В миналото моето семейство беше голямо и престижно. Ако тропнеха с крак в единия край на селото, трусовете можеха да се усетят чак до другия му край. Всички знаеха кои са те. От такова семейство произхождам. Е, какво ще кажете? Доста е необикновено, нали? Трябва да ме уважаваш, нали?“. А други казват: „Няма нищо впечатляващо в богатството на твоите предци. Моят прадядо е бил император, и то император-основател. Казват, че съм наследил фамилията от него. Цялото ми семейство са негови роднини по права линия, а не далечни роднини. Какво ще кажеш за това? Сега, след като знаеш потеклото на моя прародител, не е ли редно пак да ми се възхищаваш и да ми покажеш малко уважение? Не е ли редно да гледаш на мен с почитание?“. Някои хора казват: „Макар че никой от моите предци не е бил император, един от тях е бил генерал и е убил безброй врагове, извършил е безброй военни подвизи и е станал важен министър в императорския двор. Всички в моето семейство сме негови преки потомци. И до днес в семейството ми се изучават предадените от предците ни хватки в бойните изкуства, които се пазят в тайна от външни хора. Какво мислите за това? Моята идентичност не е ли специална? Статусът ми не се ли отличава?“. Тази специална идентичност, която се наследява от така наречените стари родове, както и от съвременните семейства, се възприема от хората като почетна и величава и от време на време те я споменават и парадират с нея като символ на своята идентичност и социалния си статус. В известен смисъл го правят, за да докажат, че идентичността и статусът им са изключителни. От друга страна, когато хората разказват тези истории, те също така се стремят да си извоюват по-високо положение и социален статус, за да повишат стойността си сред другите и да изглеждат изключителни и специални. Каква е целта на това да станат изключителни и специални? Тя е да спечелят повече уважение, възхищение и почит от другите, така че да могат да живеят по-удобно, лесно и достойно. Особено в някои специални условия например има хора, които никога не са способни да утвърдят присъствието си в групата или да спечелят уважението и почитта на другите. Затова търсят възможности и от време на време използват своята по-особена идентичност или специално семейно минало, за да утвърдят присъствието си, да дадат на хората да разберат, че са изключителни, и да ги накарат да ги ценят и уважават, за да придобият престиж сред тях. Те казват: „Макар че собствената ми идентичност, статусът и заложбите ми са обикновени, един от моите предци е бил съветник на семейството на принц от династията Мин. Чували ли сте за този и този? Това е моят прародител, дядото на моя прадядо. Той е бил важен съветник на семейството на принца. Бил е известен като „Гения“. Бил е експерт по всичко — от астрономия до география, по древна и съвременна история, китайски и международни дела. Освен това е умеел да предсказва. В семейството ми още пазим геомантичния фън шуй компас, който е използвал“. Макар и да не говорят често за това, все пак от време на време разказват на другите истории за смайващото минало на своите предци. Никой не знае дали това, което разказват, е вярно или не. Някои от историите може да са измислени, но други може и да са верни. Във всеки случай в съзнанието на хората идентичността, която наследяват от семейството, е много важна. Тя определя положението и статуса им сред другите, отношението, което получават, както и длъжността и ранга им сред хората. Именно понеже, когато са сред други хора, те забелязват какво получават от наследената си идентичност, те го смятат за много важно. Следователно от време на време показват тези „славни“ и „гениални“ глави от семейната си история, като в същото време упорито избягват да споменават онези аспекти на семейното си минало или онези неща, които са се случили в семейството им, които са срамни или на които може да се гледа с пренебрежение или заради които могат да бъдат дискриминирани. Накратко, идентичността, която хората наследяват от семейството си, е много важна в сърцата им. Когато преживеят някои конкретни събития, те често използват специалната си семейна идентичност като актив и причина да се изтъкнат, за да получат признанието на хората и да спечелят статус сред другите. Независимо дали твоето семейство ти носи слава или срам, дали идентичността и социалният статус, които наследяваш от семейството си, са знатни или скромни, що се отнася до теб, това семейство не е нищо повече от това. То не определя дали можеш да разбереш истината, дали можеш да се стремиш към нея или дали можеш да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова хората не бива да смятат това за много важен въпрос, тъй като не определя нито съдбата на човека, нито неговото бъдеще, и още по-малко определя пътя, по който човек поема. Идентичността, която си наследил от семейството си, може да определи само твоите собствени чувства и възприятия сред другите. Независимо дали идентичността, която си наследил от семейството си, е нещо, което презираш, или с което си заслужава да се хвалиш, тя не може да определи дали ще си способен да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова, що се отнася до стремежа към истината, няма значение каква идентичност или какъв социален статус си наследил от семейството си. Дори и идентичността, която си наследил, да ти дава чувство за превъзходство и почтеност, тя не си струва да се споменава. Или ако тя предизвиква у теб чувство на срам, малоценност и ниско самочувствие, това няма да повлияе на стремежа ти към истината. Не е ли така? (Така е.) Тя изобщо няма да повлияе на стремежа ти към истината, нито ще засегне идентичността ти като сътворено същество пред Бог. Напротив, независимо от наследените от семейството идентичност и социален статус, от гледна точка на Бог всеки има равна възможност да бъде спасен, изпълнява дълга си и се стреми към истината със същия статус и идентичност. Идентичността, която наследяваш от семейството си, независимо дали е почетна или срамна, не определя човешката ти природа, нито определя пътя, по който поемаш. Ако обаче ѝ придаваш голямо значение и я смяташ за съществена част от живота и битието си, тогава здраво ще се вкопчиш в нея, никога няма да се откажеш от нея и ще се гордееш с нея. Ако идентичността, която си наследил от семейството си, е знатна, тогава ще я разглеждаш като вид актив, докато ако тя е скромна, ще я смяташ за нещо срамно. Без значение дали идентичността, която си наследил от семейството си, е благородна, славна или срамна, това е само твое лично разбиране и е в резултат на разглеждането на въпроса от гледна точка на покварената ти човешка природа. Това е само твое собствено усещане, възприятие и разбиране, което не е съгласно истината и няма нищо общо с нея. То не е актив за стремежа ти към истината и, разбира се, не е пречка за него. Ако социалният ти статус е благороден и висок, това не означава, че той е актив за твоето спасение. Ако социалният ти статус е нисък и скромен, това не означава, че той е пречка за стремежа ти към истината, камо ли за стремежа ти към спасение. Макар че семейната среда и потеклото, както и качеството и условията на живот произтичат от това, което Бог е предопределил, те нямат нищо общо с истинската идентичност на човека пред Бог. В Божиите очи всеки човек е сътворено същество, независимо от какво семейство произхожда и дали потеклото му е знатно или по-скромно. Дори и семейството ти да е от знатно потекло и да имаш благородна идентичност и статус, ти пак си сътворено същество. По същия начин, ако семейният ти статус е скромен и другите те гледат отвисоко, в Божиите очи ти пак си обикновено сътворено същество — у теб няма нищо специално. Различният семеен произход осигурява на хората различна среда, в която растат, а различната семейна среда за живот дава на хората различни гледни точки за справяне с материалните неща, със света и живота. Независимо дали в живота си човек е заможен или нуждаещ се, или дали семейните му обстоятелства са благоприятни, или не, това е просто различно преживяване за различните хора. Относително погледнато, хората, които са бедни и чието семейство има скромен стандарт на живот, имат по-дълбоко житейско преживяване, а това е по-труднопостижимо за онези, които са богати и чиито семейства са особено облагодетелствани. Не е ли така? (Така е.) Без значение в каква семейна среда си израснал и каква идентичност и социален статус си придобил от нея, когато дойдеш пред Бог, когато си признат и приет от Него като сътворено същество, в Божиите очи ти си същият като другите хора, ти си им равен, у теб няма нищо специално и Той ще приложи същите методи и критерии в изискванията си към теб. Ако казваш: „Имам специален социален статус“, то пред Бог трябва да пренебрегнеш това, че си специален, а ако казваш: „Моят социален статус е нисък“, то трябва да не обръщаш внимание и на това, че си нископоставен. Пред Бог всеки от вас трябва да се отдръпне от идентичността, която е наследил от семейството си, да се откаже от нея, да приеме идентичността на сътворено същество, която Бог му е дал, и да възприеме тази идентичност, за да изпълнява добре дълга на сътворено същество. Ако произхождаш от добро семейство и си с благороднически статус, няма за какво да се хвалиш и не си по-благороден от когото и да е. Защо е така? В Божиите очи, щом си сътворено човешко същество, ти си изпълнен с покварен нрав и си един от тези, които Бог иска да спаси. По същия начин, ако идентичността, която си наследил от семейството си, е незначителна и скромна, все пак трябва да приемеш идентичността на сътворено същество, която Бог ти е дал, и да застанеш пред Него като сътворено същество, за да приемеш Неговото спасение. Може да казваш: „Социалният статус на семейството ми е нисък и моята идентичност също е скромна. Хората ме гледат отвисоко“. Бог казва, че това няма значение. Днес вече не се явяваш пред Него като човек, който е получил своята идентичност от семейството си. Настоящата ти идентичност е тази на сътворено същество, и това, което трябва да приемеш, са Божиите изисквания към теб. Бог не проявява пристрастие към никого. Той не гледа семейното ти минало или твоята идентичност, защото в Неговите очи ти си същият като всички останали. Ти си покварен от Сатана, член си на покварения човешки род и си сътворено същество пред Бог, затова си един от тези, които Той иска да спаси. Няма значение дали си потомък на високопоставени служители или на свръхбогати родители, дали си привилегирован младеж или принцеса, или дали си дете на дребни земеделци или някой обикновен човек. Тези неща не са важни и Бог не обръща внимание на нито едно от тях. Защото това, което Той иска да спаси, е теб като личност. Той иска да промени покварения ти нрав, а не твоята идентичност. Твоята идентичност не определя нито покварения ти нрав, нито стойността ти, и поквареният ти нрав не идва от твоето семейство. Бог не иска да те спаси заради ниския ти статус, камо ли заради знатния ти статус, а те е избрал заради Своя план и Своето управление, защото си бил покварен от Сатана и си член на покварения човешки род. Пред Бог, независимо от идентичността, която наследяваш от семейството си, ти си същият като всички останали. Всички вие сте членове на човешкия род, които са покварени от Сатана и имат покварен нрав. У теб няма нищо специално. Не е ли така? (Така е.) Затова следващия път, когато някой около теб каже: „Бях окръжен магистрат“ или „Бях областен управител“, или когато някой каже: „Нашите предци са били императори“, „Бях член на конгреса“, „Кандидатирах се за президент“, „Бях президент на голяма компания“, или „Бях шеф на държавно предприятие“, какво толкова удивително има в това? Важно ли е, че някога си бил висш ръководител или командир? Този свят и това общество отдават голямо значение на идентичността и на социалния статус на хората и решават как да се отнасят към теб в зависимост от идентичността и социалния ти статус. Но сега си в Божия дом и Бог няма да гледа на теб по различен начин заради това колко умен си бил в миналото или колко изключителна и славна е била идентичността ти. Особено сега, когато Той изисква от теб да се стремиш към истината, има ли смисъл да изтъкваш квалификацията, социалния статус и стойността си? (Не, няма.) Би ли било глупаво да го правиш? (Да.) Глупавите хора са склонни да използват тези неща, за да се мерят с другите. Има и новоповярвали, които имат нисък духовен ръст и не разбират истината, и които често използват тези неща от обществото и семейството, за да се сравняват с другите. Хората, които имат някакви устои и духовен ръст във вярата си в Бог, обикновено не биха го правили, нито биха говорили за подобни неща. Да се използва семейната идентичност или социалното положение като актив не е в съгласие с истината.

Сега, след като вече доста общувахме за това, разбирате ли това, което ви казах за идентичността, която наследяваш от семейството си? (Да.) Разкажете Ми нещо за това. (Боже, ще кажа нещо за това. Хората често отдават особено значение на семейството, в което са родени, и на идентичността и статуса на семейството си в обществото. Хората, които са родени в семейство с нисък социален статус, са склонни да считат, че по някакъв начин са по-непълноценни от другите. Те считат, че имат много скромен произход и не могат да държат главите си изправени в обществото, затова искат да се стремят да подобрят социалния си статус. Онези, които са родени в семейство с относително високо положение и статус, са склонни да бъдат доста надменни и самонадеяни, обичат да се изтъкват и имат вродено чувство за превъзходство. Но всъщност социалният статус на хората не е най-важното нещо, защото хората имат еднаква идентичност и статус пред Бог — всички те са сътворени същества. Идентичността и статусът на човека не могат да определят дали той може да се стреми към истината, да я практикува или да бъде спасен, така че човек не може да се възпира заради своята идентичност и статус.) Много добре. Хората, които не се стремят към истината, се интересуват много от идентичността и социалния статус на даден човек, така че при някои специални обстоятелства ще кажат нещо от рода на: „Знаете ли, че еди-кой си в нашата църква има заможно семейство!“. Очите им светват, когато изрекат думите „заможно“, което говори за техния изключително завистлив и ревнив манталитет. Чувството на завист расте толкова дълго, че идва момент, в който им потичат лигите по такива хора и казват: „О, познавате ли тези хора там — нейният баща е високопоставен чиновник, неговият е окръжен магистрат, бащата на другата е кмет, а бащата на онзи е секретар в някакъв държавен отдел!“. Когато видят някой, който носи хубави дрехи, или някой, който се облича добре, или някой, който има малко класа или проницателност, или който използва неща от особено висок клас, те изпитват завист и си мислят: „Семейството им е богато, сигурно се къпят в пари“, и ги обзема възхищение и завист. Всеки път, когато говорят за това, че еди-кой си е шеф на някаква фирма, те се интересуват от идентичността на този човек повече, отколкото самият той. Винаги говорят за работата на този човек, дори ако той самият никога не повдига въпрос за нея, и дори гласуват за него, когато дойде време да се избира църковен водач. Изпитват особени чувства към хората, които имат по-висок социален статус от тях, и им отделят специално внимание. Винаги се опитват да сервилничат с тези хора, да се сближават с тях и да им се подмазват, докато се ненавиждат и си мислят: „Защо баща ми не е чиновник? Защо съм се родил в това семейство? Защо не мога да кажа нищо хубаво за семейството си? Семействата, в които те са родени, са семейства или на чиновници, или на богати бизнесмени, а моето семейство няма нищо. Всичките ми братя и сестри са обикновени хора, дребни стопани, които обработват земята, от най-ниския слой на обществото. И колкото по-малко се говори за родителите ми, толкова по-добре — те дори не са образовани. Срам ме е!“. Щом някой спомене родителите им, те стават уклончиви и казват: „Да не повдигаме тази тема, нека поговорим за нещо друго. Да поговорим за еди-кой си в нашата църква. Вижте каква ръководна длъжност заема, той знае какво означава да си водач. Прави го от десетилетия, никой не би могъл да го замени. Този човек е роден да ръководи. Де да можеше да се каже същото и за нас. Сега, когато той вярва в Бог, благословиите следват една след друга. Той наистина е благословен човек, защото вече има всичко, което човек може да иска в обществото, а сега, след като е дошъл в Божия дом, може да влезе и в царството и да има красива крайна цел“. Те вярват, че когато един чиновник влезе в Божия дом, той или тя трябва да бъде църковен водач и да има красива крайна цел. Кой решава това? Те ли имат последната дума? (Не.) Това очевидно е нещо, което изричат неверниците. Ако видят някой с малко способности и вроден талант, който се облича добре и се радва на хубавите неща в живота, кара хубава кола и живее в голяма къща, тогава те упорито се свързват с този човек, правят му мили очи и му се подмазват. Но има и други, които смятат, че имат висок социален статус и положение. Когато дойдат в Божия дом, те винаги изискват специални привилегии, крещят заповеди на братята и сестрите си и се отнасят с тях като с роби, защото са свикнали да водят живот на чиновници. Нима такива хора смятат, че братята и сестрите им са техни подчинени? Когато дойде време да се избира църковен водач, ако не бъдат избрани, се ядосват и казват: „Няма да вярвам повече, Божият дом не е справедлив, не дава шанс на хората, Божият дом гледа отвисоко на хората!“. Те са свикнали да бъдат чиновници във външния свят и мислят, че са голяма работа, така че когато дойдат в Божия дом, винаги се опитват да командват, да имат водеща роля във всичко и да изискват специални привилегии, и се отнасят към Божия дом така, както се отнасят към света и обществото. Може би някоя жена е съпруга на чиновник във външния свят, но все пак иска да се отнасят с нея като със съпруга на чиновник, когато дойде в Божия дом, и хората да я ласкаят и да я следват. По време на сбирките, ако братята или сестрите пренебрегнат поздрава ѝ, тя се ядосва и спира да ги посещава, защото чувства, че хората не я приемат сериозно и че вярата ѝ в Бог е безсмислена. Не е ли това неразумно? (Да, така е.) Независимо колко специална идентичност имаш в обществото, когато дойдеш в Божия дом, ти губиш специалната си идентичност. Пред Бог и пред истината хората имат само една идентичност — тази на сътворено същество. Навън, в света, независимо дали си държавен чиновник или съпруга на чиновник, дали си член на обществения елит или редови чиновник, дали си генерал или войник, ти имаш само една идентичност в Божия дом — тази на сътворено същество. В теб няма нищо специално, така че не търси специални привилегии и не карай хората да ти се покланят. Има и други хора, които произхождат от специално християнско семейство или от семейство, което от поколения вярва в Господ. Може би майка им е учила в семинария, а баща им е пастор. Те са особено добре приети в религиозната общност и около тях се събират вярващи. След като приемат този етап от Божието дело, те все още чувстват, че имат същата идентичност като преди, но живеят в страната на сънищата! Време е да спрат да сънуват и да се събудят. Няма значение дали си пастор или водач, когато влезеш в Божия дом, трябва да разбираш правилата на Божия дом и да се научиш да променяш идентичността си. Това е първото нещо, което трябва да направиш. Ти не си някакъв високопоставен чиновник, нито някакъв редови чиновник, нито си богат бизнесмен, нито си беден и безпаричен. Когато влезеш в Божия дом, ти имаш само една идентичност, а именно тази, която Бог ти е дал — идентичността на сътворено същество. Какво трябва да правят сътворените същества? Не бива да изтъкваш семейната си история или социалния статус, който си наследил от семейството си, нито да използваш превъзходния си социален статус, за да вилнееш в Божия дом и да търсиш специални привилегии, и със сигурност не бива да използваш преживяванията, които си натрупал в обществото, и чувството за превъзходство, което ти дава социалният ти статус, за да се държиш като върховен владетел в Божия дом и да раздаваш команди. По-скоро в Божия дом ти трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество, да се държиш подобаващо, да не споменаваш семейния си произход, да не таиш чувство за превъзходство, нито да имаш комплекс за малоценност. Няма нужда да се чувстваш непълноценен или да имаш чувство за превъзходство. Накратко, ти трябва послушно да вършиш добре това, което едно сътворено същество трябва да върши, и да изпълняваш добре дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява. Някои хора казват: „Означава ли това, че трябва да се сдържам и да не бия на очи?“. Не, не е нужно да се сдържаш или да се държиш настрана, не е нужно да бъдеш раболепен и със сигурност не е нужно да се държиш високомерно. Не е нужно да се опитваш да изпъкнеш, не е нужно да се преструваш и да правиш отстъпки, само за да бъдат всички щастливи. Бог се отнася към хората честно и справедливо, защото Бог е истината. Бог е казал много слова на хората и е поставил много изисквания, но в крайна сметка това, което Той изисква, е да изпълняваш правилно дълга си на сътворено същество и да правиш правилно всичко, което едно сътворено същество трябва да прави. При справянето с въпроса за идентичността, която хората наследяват от семейството си, от теб също така се изисква да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш въз основа на Божиите слова и да използваш истината за свой критерий, а не да изтъкваш чувството си за превъзходство, което ти е дало семейството ти. Разбира се, ако произхождаш от семейство в неравностойно положение, не е нужно да бъдеш прекалено откровен и да споделяш на всички колко е лошо това. Някои хора може да кажат: „Нима Божият дом изисква да „Не питаме героя за произхода му“?“. Дали тази поговорка е истината? (Не.) Тази поговорка не е истината, така че не е нужно ти да оценяваш каквото и да било въз основа на тази поговорка, нито да я използваш като критерий за спазване на изискванията, които Бог поставя пред теб. По отношение на идентичността, която наследяваш от семейството си, това, което Бог изисква от теб, е да изпълняваш дълга си. Пред Бог единствената ти идентичност е тази на сътворено същество, така че трябва да се избавиш от нещата, които могат да повлияят на това да си добро сътворено същество или да ти попречат да го правиш. Не бива да правиш място за тези неща в сърцето си, нито да им придаваш прекалено голямо значение. Независимо дали става въпрос за външност или отношение, трябва да се избавиш от особената идентичност, която наследяваш от семейството си. Какво мислите за това? Изпълнимо ли е? (Да.) Може би ти си наследил почтена идентичност от семейството си или пък семейният ти произход хвърля сянка върху твоята идентичност. Независимо от всичко, надявам се, че ще се освободиш от това, ще се отнасяш сериозно към този въпрос, а след това, когато се сблъскаш с някои особени ситуации и тези неща повлияят на изпълнението на дълга ти, на отношението ти към хората и на твоите правилни принципи за справяне с нещата, както и на принципите ти за разбирателство с другите, надявам се, че ще можеш да спреш да се влияеш от идентичността, която си наследил от семейството си, и ще се отнасяш правилно към всички и ще се справяш добре с всичко. Например, да кажем, че в църквата има жена, която винаги изпълнява дълга си нехайно и постоянно прекъсва. Как трябва да се отнасяш към нея? Умуваш над това и си мислиш: „Трябва да я кастря, защото ако не я кастря, това ще се отрази на работата на църквата“. И така, ти се заемаш да я кастриш. Но тя отказва да отстъпи и измисля куп оправдания. Ти не се страхуваш от нея, така че продължаваш да общуваш и да я кастриш. Тя казва: „Знаеш ли коя съм аз?“, а ти отговаряш: „Какво значение има за мен коя си ти?“. Тя казва: „Моят съпруг е шеф на твоя съпруг. Ако ти днес ми създаваш трудности, твоят съпруг ще има проблеми“. Ти отговаряш: „Това е работата на Божия дом. Ако не я вършиш добре и продължаваш да прекъсваш, ще те освободя от дълга ти“. А тя казва: „Във всеки случай ти казах какво ще стане. Сама реши какво трябва да се направи!“. Какво има предвид тя под „сама реши“? Тя ти казва, че ако се осмелиш да я уволниш, тя ще се постарае съпругът ти да бъде уволнен. В този момент ти си мислиш: „Тази жена има силен гръб, нищо чудно, че постоянно говори толкова надменно“. И тогава променяш тона си и казваш: „Е, този път ще си затворя очите, но следващия път няма да го направя! Не исках да кажа нищо с това, което казах, всичко е в името на работата на църквата. Всички ние сме братя и сестри, които вярваме в Бог, всички сме едно семейство. Замисли се върху факта, че аз съм църковният водач и как мога да не поема отговорност за това? Ако не поемах отговорност, вие нямаше да ме изберете, нали?“. Започваш да се опитваш да изгладиш нещата. Има ли някакви принципи в това? Защитната стена дълбоко в сърцето ти се е срутила, не смееш да се придържаш към принципите и отстъпваш. Не е ли така? (Да, така е.) Затова в крайна сметка я оставяш да се измъкне. Срамуваш се, че твоята идентичност не е толкова благородна, колкото нейната, и че нейният социален статус е по-висок от твоя, затова се чувстваш длъжна да се оставиш да бъдеш контролирана от нея и да ѝ се подчиниш. Въпреки че и двете вярвате в Бог, ти все пак се оставяш да бъдеш изнудвана от нея. Ако не можеш да се отървеш от влиянието, което социалният ѝ статус оказва върху теб, няма да си способна да спазваш принципите, няма да си способна да практикуваш истината и да бъдеш вярна на Бог. Ако не си верен на Бог, Той ще те приеме ли? Ще ти се довери ли Бог? Ще продължи ли да ти поверява важна работа? За Него ти ще бъдеш ненадежден човек, защото в критичния момент си продал интересите на Божия дом, за да защитиш собствените си интереси. В критичния момент си се уплашил от злите сили, които идват от обществото и от Сатана, което те е накарало да продадеш интересите на Божия дом и да не останеш непоколебим в свидетелството си. Това е тежко прегрешение и знак, че си опозорил Бог. Защо това е така? Защото, когато си постъпил така, ти си предал идентичността си на сътворено същество и си нарушил принципа да правиш това, което трябва да прави сътвореното същество. При справянето с този въпрос ти си позволил да бъдеш повлиян от социалния си статус и идентичността си в обществото. При сблъсъка с всеки въпрос, ако не можеш да се избавиш от негативните влияния, създадени от идентичността, която си наследил от семейството си, тогава можеш да реагираш на тези въпроси, като правиш неочаквани неща. От една страна, тези неща ще те накарат да нарушиш истината, а, от друга страна, те ще те доведат до пълно недоумение, без да знаеш какъв избор да направиш. Това лесно ще те доведе до прегрешение и съжаление, така че пред Бог ти ще бъдеш опетнен и считан за ненадежден човек, който е нарушил принципа, който Бог е внушил на човечеството, а именно да изпълнява добре дълга си на сътворено същество и да постъпва така, както трябва да постъпва сътвореното същество. Помислете върху това, този въпрос е донякъде тривиален, но и много значим по своята тежест, нали? (Да.)

Току-що разговарях за това, че трябва да се избавиш от идентичността, която си наследил от семейството си. Лесно ли е да се направи това? (Да, лесно е.) Лесно ли е да се направи? При какви обстоятелства този въпрос ще те засегне и ще те смути? Когато нямаш правилно и ясно разбиране за този въпрос, в определен тип среда ти ще бъдеш повлиян от него и това ще се отрази на способността ти да изпълняваш добре дълга си и ще повлияе на методите ти за справяне с нещата, както и на резултатите. Затова, когато става въпрос за идентичността, която си наследил от семейството, трябва да се отнасяш правилно към нея и да не се влияеш или да си контролиран от нея, а вместо това да гледаш на хората и нещата, да се държиш и да действаш нормално според методите, които Бог дава на хората. По този начин ще имаш нагласата и принципите, които едно приемливо сътворено същество трябва да има в това отношение. Сега ще разговаряме за това как да се избавиш от обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб. В това общество принципите на хората за справяне със света, начинът им на живот и съществуване и дори отношението и представите им за религията и вярата, както и различните им представи и възгледи за хората и нещата — всички тези неща неизбежно са обусловени от семейството. Преди хората да разберат истината — независимо на колко години са, какъв е полът им, с каква професия се занимават, какво отношение имат към всичко — било то крайно или рационално — накратко, във всички случаи мислите и възгледите на хората, както и отношението им към нещата, са силно повлияни от семейството. Това означава, че различните обуславящи въздействия, които семейството оказва върху човека, определят до голяма степен неговото отношение към нещата и метода му за справяне с тях, както и възгледите му за съществуването и дори влиянието им върху вярата му. Тъй като семейството обуславя и въздейства върху хората в толкова голяма степен, то неминуемо е в основата на методите и принципите на хората за справянето с нещата, както и на възгледите им за съществуването и за вярата. Тъй като самият семеен дом не е мястото, в което възниква истината, нито е източникът на истината, на практика има само една мотивираща сила или цел, която е в основата на това семейството ти да обуславя у теб всяка идея, гледна точка или метод на съществуване — тази да действаш в най-добрия свой интерес. Всички неща, които са в твоя най-добър интерес, независимо от кого идват — дали от твоите родители, баби и дядовци, или от твоите предци — накратко, те са предназначени да ти дадат възможност да защитаваш собствените си интереси в обществото и сред другите, да те предпазят от тормоз и да ти дадат възможност да живееш сред хората по един по-невъзпиращ и дипломатичен начин, който има за цел да защити в най-голяма степен твоите собствени интереси. Обуславянето, което получаваш от семейството си, има за цел да те предпази, да не позволи да бъдеш тормозен или подложен на каквото и да е унижение, както и да те превърне в човек на по-високо ниво, дори това да означава да тормозиш или да нараняваш другите, стига да не пострадаш самият ти. Това са някои от най-важните неща, които семейството ти обуславя в теб, а също така те са същността и главната цел, залегнали в основата на всички идеи, които се обуславят в теб. (Да, така е.) Ако разгледаш целта и същността на всички неща, които семейството ти е обусловило в теб, има ли нещо, което да е в съгласие с на истината? Дори тези неща да са в съгласие с етиката или със законните права и интереси на човечеството, имат ли те някаква връзка с истината? Те истината ли са? (Не.) С категорична сигурност може да се каже, че те определено не са истината. Колкото положителни и законни, хуманни и етични да са според човека нещата, които семейството ти е обусловило в теб, те не са истината, нито могат да представляват истината и, разбира се, не могат да заменят истината. Ето защо, когато се засяга темата за семейството, тези неща са другият аспект, от който хората трябва да се избавят. Какъв конкретно е този аспект? Това са обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб — това е вторият аспект, от който трябва да се избавиш, що се отнася до темата за семейството. Тъй като обсъждаме обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб, нека първо поговорим за това какво точно представляват тези обуславящи въздействия. Ако ги разграничим според представата на хората за правилно и неправилно, някои от тях са относително правилни, положителни и представителни и могат да бъдат поставени на масата, докато някои са относително егоистични, достойни за презрение, подли, относително негативни и нищо повече. Но при всички случаи тези обуславящи въздействия на семейството са като слой защитна дреха, която защитава колективно плътските интереси на човека, запазва достойнството му сред другите хора и го предпазва от тормоз. Не е ли така? (Да, така е.) Нека тогава да поговорим за това какви обуславящи въздействия оказва върху теб твоето семейство. Например, когато по-възрастните в семейството често ти казват, че „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото от кората си“, това е, за да те накарат да придадеш значение на това да имаш добра репутация, да живееш достойно и да не правиш неща, които те опозоряват. И така, дали тази поговорка насочва хората по положителен или негативен начин? Може ли тя да те отведе към истината? Може ли тя да те доведе до разбиране на истината? (Не, не може.) Можете да кажете с пълна увереност: „Не, не може!“. Помислете за това, че Бог казва, че хората трябва да се държат като честни хора. Когато си прегрешил, когато си направил нещо лошо или нещо, с което се бунтуваш срещу Бог и което противоречи на истината, трябва да признаеш грешката си, да постигнеш разбиране за себе си и да продължиш да се самоанализираш, за да постигнеш истинско покаяние, и след това да действаш в съответствие с Божиите слова. Така че, ако хората трябва да се държат като честни хора, това противоречи ли на поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост, както дървото се нуждае от кората си“? (Да.) В какво се изразява противоречието? Поговорката „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“ има за цел да накара хората да отдават значение на това да изживяват своята светла и цветна страна и да правят повече неща, които ги карат да изглеждат добре — вместо да правят неща, които са лоши или непочтени, или да излагат на показ своята грозна страна — и да им попречи да живеят без гордост и достойнство. Заради репутацията си, заради гордостта и честта си човек не може да отхвърли като безстойностно всичко свое, камо ли да разказва на другите за тъмните си страни и срамните си аспекти, защото трябва да живее с гордост и достойнство. За да има достойнство, човек се нуждае от добра репутация, а за да има добра репутация, трябва да се преструва и да се прикрива. Не противоречи ли това на изискването да се държиш като честен човек? (Така е.) Когато се държиш като честен човек, това, което правиш, е в пълен разрез с поговорката „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“. Ако искаш да се държиш като честен човек, не отдавай значение на гордостта — гордостта на човека не струва пукната пара. Изправен пред истината, човек трябва да се разобличи, а не да се преструва или да си създава фалшив образ. Той трябва да разкрие пред Бог истинските си мисли, грешките, които е допуснал, аспектите, които нарушават истините принципи, и т.н., а също така да постави тези неща открито пред братята и сестрите си. Не става въпрос да живееш в името на репутацията, а по-скоро да живееш заради това да се държиш като честен човек, да живееш заради стремежа си към истината, да живееш заради това да бъдеш истинско сътворено същество и заради това да удовлетвориш Бог и да бъдеш спасен. Но когато не разбираш тази истина и Божиите намерения, нещата, които са обусловени в теб от семейството ти, започват да вземат връх. Така че, когато направиш нещо нередно, ти го прикриваш и се преструваш, като си мислиш: „Не мога да кажа нищо за това и няма да позволя на никой друг, който знае за него, да каже нещо. Ако някой от вас каже нещо, няма да го оставя да се отърве леко. Моята репутация е на първо място. Животът не струва нищо без репутацията, защото тя е по-важна от всичко друго. Ако човек загуби репутацията си, губи цялото си достойнство. Така че не можете да говорите за това както е в действителност, а трябва да се преструвате, трябва да прикривате нещата, иначе ще загубите репутацията и достойнството си и животът ви ще бъде безполезен. Ако никой не те уважава, тогава ти си просто един безполезен, евтин боклук“. Възможно ли е да се държиш като честен човек, като практикуваш по този начин? Възможно ли е да бъдеш напълно открит и да се самоанализираш? (Не, не е възможно.) Очевидно е, че като постъпваш по този начин, ти се придържаш към поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, която е обусловена в теб от семейството ти. Ако обаче се избавиш от тази поговорка, за да се стремиш към истината и да практикуваш истината, тя ще престане да ти влияе, ще престане да бъде твой девиз или твой принцип на действие, а вместо това ще правиш точно обратното на поговорката: „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кората си“. Няма да живееш заради репутацията си, нито заради достойнството си, а по-скоро ще живееш в името на това да се стремиш към истината, да се държиш като честен човек, да се стремиш да удовлетвориш Бог и да живееш като истинско сътворено същество. Ако се придържаш към този принцип, ще си се избавил от обуславящите въздействия, които семейството ти оказва върху теб.

Семейството обуславя хората не само с една или две поговорки, но и с цял набор от известни цитати и афоризми. Например, често ли по-възрастните членове в семейството и родителите ти споменават поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава вика си, където и да лети“? (Да.) Те ти казват: „Хората трябва да живеят заради репутацията си. Хората не се стремят към нищо друго през живота си, освен да си изковат добра репутация сред другите и да направят добро впечатление. Където и да отидеш, бъди по-щедър в раздаването на поздрави, любезности и комплименти и казвай повече добри думи. Не обиждай хората, а вместо това върши повече добри дела и мили постъпки“. Това специфично обуславящо въздействие, упражнявано от семейството, оказва определено въздействие върху поведението или принципите на държание на хората, като неизбежната последица от него е, че те отдават голямо значение на славата и печалбата. Тоест те отдават голямо значение на собствената си репутация, престиж, на впечатлението, което създават в съзнанието на хората, и на оценката на другите за всичко, което правят, и за всяко мнение, което изразяват. Като отдаваш голямо значение на славата и печалбата, ти несъзнателно отдаваш малко значение на това дали дългът, който изпълняваш, е в съгласие с истината и принципите, дали удовлетворяваш Бог и дали изпълняваш дълга си подобаващо. Смяташ тези неща за по-маловажни и с по-нисък приоритет, докато поговорката „Човек оставя името си, където и да се намира, както гъската издава вика си, където и да лети“, която е обусловена от семейството ти, става изключително важна за теб. Тя те кара да обръщаш голямо внимание на това как всяка подробност за теб се отразява в съзнанието на хората. По-специално някои хора обръщат особено внимание на това какво наистина мислят другите хора за тях зад гърба им до такава степен, че подслушват през стените, слухтят през полуотворените врати и дори поглеждат крадешком към това, което другите хора пишат за тях. Щом някой спомене името им, те си мислят: „Трябва да побързам да се вслушам в това, което говорят за мен, и дали имат добро мнение за мен. Майко мила, казаха, че съм мързелив и че обичам да ям хубава храна. Тогава трябва да се променя, не мога да бъда мързелив в бъдеще, трябва да бъда усърден“. След като са били усърдни известно време, те си мислят: „Слушах дали всички казват, че съм мързелив, но изглежда, че никой не го е казвал напоследък“. Все още са неспокойни обаче, затова небрежно го подхвърлят в разговорите си с околните, като казват „Аз съм малко мързелив“. А другите отговарят: „Не си мързелив, сега си много по-усърден от преди“. Така те моментално се чувстват успокоени, зарадвани и утешени: „Гледай ти, мнението на всички за мен се е променило. Изглежда, че всички са забелязали подобрението в поведението ми“. Всичко, което правиш, не е заради практикуването на истината, нито за да удовлетвориш Бог, а по-скоро е в името на собствената ти репутация. Така че в какво всъщност се е превърнало всичко, което правиш? На практика то се е превърнало в религиозен акт. Какво е станало със същността ти? Ти си се превърнал в архетип на фарисея. Какво се е случило с твоя път? Той се е превърнал в път на антихристите. Така го определя Бог. Така че същността на всичко, което правиш, се е опорочила, тя вече не е същата. Ти не практикуваш истината и не се стремиш към нея, а вместо това преследваш слава и печалба. В крайна сметка, що се отнася до Бог, изпълнението на твоя дълг е — с една дума казано — незадоволително. Защо? Защото си се посветил само на собствената си репутация, а не на това, което Бог ти е поверил, или на дълга ти на сътворено същество. Какво чувстваш в сърцето си, когато Бог дава такова определение? Че вярата ти в Бог през всичките тези години е била напразна? Означава ли това, че ти изобщо не си се стремял към истината? Ти не си се стремял към истината, а вместо това си обръщал специално внимание на собствената си репутация, а в основата на това са обуславящите въздействия, които идват от семейството ти. Коя е най-доминиращата поговорка, с която си бил обусловен? Поговорката „Човек оставя името си, където и да се намира, както гъската издава вика си, където и да лети“ е пуснала дълбоки корени в сърцето ти и се е превърнала в твой девиз. Тази поговорка ти е повлияла и те е обусловила още от детството ти и дори след като си пораснал, често повтаряш тази поговорка, за да повлияеш на следващото поколение от твоето семейство и на хората около теб. Разбира се, още по-сериозно е това, че си го приел като метод и принцип на поведение и справяне с нещата, и дори като цел и посока, която следваш в живота си. Целта и посоката ти са погрешни и затова крайният резултат със сигурност ще бъде негативен. Защото същността на всичко, което правиш, е единствено в името на твоята репутация и единствено с цел да приложиш на практика поговорката „Човек оставя името си, където и да се намира, както гъската издава своя вик, където и да лети“. Ти не се стремиш към истината, но самият ти не си наясно с това. Смяташ, че в тази поговорка няма нищо лошо, защото не трябва ли хората да живеят заради репутацията си? Както гласи общоприетата поговорка: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Тази поговорка изглежда много положителна и основателна, така че ти несъзнателно приемаш нейното обуславящо въздействие и я считаш за нещо положително. Щом считаш тази поговорка за положителна, ти несъзнателно се стремиш към нея и я прилагаш на практика. В същото време несъзнателно и объркано я тълкуваш погрешно като истината и като критерий за истината. Когато я възприемаш като критерий за истината, ти вече не слушаш какво казва Бог, нито можеш да го разбереш. Сляпо прилагаш на практика този девиз: „Човек оставя името си, където и да се намира, както гъската издава своя вик, където и да лети“, и действаш в съответствие с него, а това, което в крайна сметка получаваш, е добра репутация. Ти си придобил това, което си искал да придобиеш, но по този начин си нарушил и изоставил истината и си загубил възможността да бъдеш спасен. Като се има предвид, че това е крайният резултат, ти трябва да се избавиш и да се откажеш от идеята, че „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, както гъската издава вика си, където и да лети“, която твоето семейство е обусловило у теб. Това не е нещо, на което трябва да държиш, нито е поговорка или идея, за чието практическо прилагане трябва да изразходваш усилия и енергия цял живот. Тази идея и възглед, които са ти внушени и обусловени, са погрешни, така че трябва да се избавиш от тях. Причината, поради която трябва да се избавиш от тях, е не само защото не са истината, но и защото ще те отклонят и в крайна сметка ще доведат до твоето унищожение, така че последствията са много сериозни. За теб това не е просто поговорка, а рак — средство и метод, които покваряват хората. Защото в Божиите слова, измежду всичките Му изисквания към хората, Бог никога не е искал от тях да се стремят към добра репутация или да търсят престиж, или да правят добро впечатление на другите хора, или да печелят одобрението им, или да получават вдигнат палец от хората, нито някога ги е карал да живеят заради славата или за да оставят след себе си добра репутация. Бог иска от хората само да изпълняват добре дълга си и да се покоряват на Него и на истината. Следователно, що се отнася до теб, тази поговорка е вид обуславяне, дошло от твоето семейство, от което трябва да се избавиш.

Семейството ти оказва и друго обуславящо въздействие върху теб. Например, когато родителите ти или по-възрастните в семейството те насърчават, те често казват: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Като казват това, те имат за цел да те научат да понасяш страданията, да бъдеш усърден и упорит и да не се страхуваш от страданията във всичко, което правиш, защото само тези, които понасят страдания, които устояват на трудностите, които работят усилено и притежават борбен дух, могат да стигнат върха. Какво означава „да стигнеш върха“? Означава да не бъдете тормозени, да не ви гледат отвисоко или да не ви дискриминират. Означава да имате висок престиж и статус сред хората, властта да говорите и да бъдете чути, както и властта да вземате решения. Означава да сте способни да водите по-добър и по-качествен живот сред другите хора и да ги накарате да ви уважават, да ви се възхищават и да ви завиждат. По същество това означава, че ти си в горния ешелон на целия човешки род. Какво означава „горният ешелон“? Означава, че в краката ти има много хора и че не е нужно да търпиш каквото и да е лошо отношение от тяхна страна — това означава да „стигнеш върха“. За да стигнеш върха, трябва да „понесеш големи страдания“, което означава, че трябва да си способен да понесеш страдание, което другите не могат да понесат. Така че преди да можеш да стигнеш върха, ти трябва да си способен да изтърпиш презрителните погледи на хората, подигравките, сарказма, клеветите, както и неразбирането на другите, дори тяхното пренебрежение и т.н. Освен физическото страдание трябва да си способен да понасяш сарказма и подигравките на общественото мнение. Само ако се научиш да бъдеш такъв човек, ще можеш да изпъкнеш сред хората и да си извоюваш своя ниша в обществото. Целта на тази поговорка е да накара хората да станат влиятелни, а не подчинени, защото да си подчинен е много трудно — трябва да търпиш лошо отношение, чувстваш се безполезен и нямаш достойнство и репутация. Това също е обуславящо въздействие, което семейството ти оказва върху теб с цел да действа в твой най-добър интерес. Семейството ти прави това, за да не се налага да търпиш лошо отношение от страна на другите и за да имаш слава и власт, да се храниш добре и да се радваш, както и за да може, където и да отидеш, никой да не смее да те тормози, а вместо това ти да можеш се държиш като тиранин и да командваш, и всички да ти се кланят и да ти свалят шапка. От една страна, като се стремиш да бъдеш на по-високо ниво, ти правиш това за собствена изгода, а от друга страна, го правиш също така, за да повишиш социалния статус на семейството си и да отдадеш почит на предците си, така че родителите ти и членовете на семейството ти също да могат да се възползват от факта, че са свързани с теб, и да не бъдат подлагани на тормоз. Ако си понесъл големи страдания и си стигнал върха, като си станал високопоставен служител с хубава кола, луксозна къща и свита от хора, които се суетят около теб, твоето семейство също ще се възползва от това, че е свързано с теб, и членовете на семейството ти също ще са способни да карат хубави коли, да се хранят добре и да живеят в лукс. Ти ще си способен да ядеш най-скъпите деликатеси, ако поискаш, да ходиш, където пожелаеш, да имаш всички хора на твое разположение, както и да правиш каквото ти е угодно, да живееш своеволно и надменно, без да се налага да скромничиш или да живееш с подвита опашка, както и да правиш каквото си поискаш, дори то да е над закона, да живееш смело и безразсъдно — това е целта на обуславянето ти от твоето семейство по този начин, за да те предпази от обиди и да те накара да стигнеш върха. Казано направо, целта му е да те превърне в човек, който води другите, управлява ги и им заповядва, който е способен само да тормози другите и който никога не е в ролята на тормозен, както и в човек, който стига върха, а не в някого, когото водят. Не е ли такъв случаят? (Да, такъв е.) Това обуславящо въздействие от твоето семейство носи ли ти полза? (Не.) Защо казвате, че не ви е от полза? Ако всяко семейство възпитаваше следващото поколение по този начин, това би ли увеличило социалните конфликти и би ли направило обществото по-конкурентно и несправедливо? Всеки ще иска да е на върха на класацията, никой няма да иска да е на дъното на класацията или да е обикновен човек — всички биха искали да са хората, които управляват и тормозят другите. Смяташ ли, че обществото все пак би могло да бъде добро в тази ситуация? Обществото очевидно нямаше да бъде ориентирано в положителна посока и това само щеше да засили социалните конфликти, да повиши съревнованието между хората и да изостри споровете между тях. Вземете например училището. Учениците се опитват да вземат надмощие над другия, като полагат големи усилия да учат, когато няма никой наоколо, но когато се срещнат, ще кажат: „О, за пореден път не учих миналия уикенд. Вместо това отидох на страхотно място и се забавлявах цял ден. А ти къде ходи?“. И някой друг ще се включи: „Аз спах цял уикенд и също не учих“. Всъщност и двамата знаят много добре, че другият е прекарал целия уикенд в учене до изтощение, но никой не признава, че е учил или положил големи усилия, когато никой не го е гледал, защото всеки иска да стигне върха и не иска някой друг да го надмине. Казват, че не са учили, защото не искат другите да знаят, че всъщност са учили. Какъв е смисълът да лъжеш по този начин? Ти учиш заради себе си, а не заради другите. Ако можеш да лъжеш на толкова крехка възраст, можеш ли да вървиш по правилния път, след като навлезеш в обществото? (Не.) Навлизането в обществото е свързано с лични интереси, пари и статус, така че конкуренцията само ще се ожесточи. Хората няма да се спрат пред нищо и ще използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целите си. Те ще са готови и способни да направят всичко по силите си, за да постигнат целта си, на всяка цена, дори ако това означава да понесат унижение, за да я постигнат. Ако нещата продължават да се случват по този начин, как може обществото да се развива добре? Ако всички постъпваха така, как щеше да се развива добре човешкият род? (Не би могъл.) Коренът на всички видове неправилни социални нрави и зли тенденции идва от обуславянето, което семейството оказва върху хората. Какво изисква Бог тогава в това отношение? Изисква ли Бог хората да стигнат върха и да не бъдат посредствени, земни, незабележими или обикновени, а вместо това да бъдат велики, известни и възвишени? Това ли изисква Бог от хората? (Не.) Съвсем ясно е, че поговорката, която семейството ти е втълпило — „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ — не те насочва в положителна посока и, разбира се, няма връзка с истината. Целите на семейството ти, което те кара да понасяш страдания, не са съвсем невинни, те са подплатени с интриги и са толкова достойни за презрение и непочтени. Бог кара хората да понасят страдания, защото имат покварен нрав. Ако хората искат да се пречистят от покварения си нрав, те трябва да преминат през страдание — това е обективен факт. Освен това Бог изисква от хората да понасят страдания: това е нещо, което трябва да прави едно сътворено същество, а също и това, което трябва да понася един нормален човек, както и отношението, което трябва да има един нормален човек. Бог обаче не изисква от теб да стигнеш върха. Той изисква от теб само да бъдеш обикновен, нормален човек, който разбира истината, вслушва се в словата Му и Му се покорява, и това е всичко. Бог никога не изисква от теб да Го изненадаш или да направиш нещо разтърсващо, нито Му е нужно да бъдеш знаменитост или велик човек. Той просто има нужда ти да си обикновен, нормален и истински човек, и независимо колко страдания можеш да понесеш и дали изобщо можеш да понесеш някакви страдания, ако в крайна сметка си способен да се боиш от Бог и да отбягваш злото, тогава ти си възможно най-добрият човек. Това, което Бог иска от теб, не е да стигнеш върха, а да бъдеш истинско сътворено същество, човек, който може да изпълнява дълга си на сътворено същество. Този човек е незабележим и обикновен, с нормална човешка природа, съвест и разум, а не някой, който е възвишен или велик в очите на невярващите или на покварените хора. Вече сме общували много по този аспект, така че сега няма да го обсъждаме повече. Тази поговорка „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ е нещо, от което очевидно трябва да се избавиш. От какво точно трябва да се избавиш? Това е посоката, която семейството ти е наложило да следваш. Това означава, че трябва да промениш посоката на стремежа си. Не правете нищо само за да стигнете върха, да се откроите от тълпата и да бъдете забележителни или да ви се възхищават другите. Вместо това трябва да се избавите от тези намерения, цели и мотиви и да правите всичко по непринуден начин, за да бъдете истински сътворени същества. Какво имам предвид под „по непринуден начин“? Най-основният принцип е да вършите всичко в съответствие с начините и принципите, на които Бог е научил хората. Да предположим, че това, което правите, не смайва всички и не ги впечатлява, или дори не е възхвалявано или ценено от никого. Ако то обаче е нещо, което ти следва да направиш, тогава трябва да упорстваш и да продължиш да го правиш, като се отнасяш към него като към дълг, който трябва да бъде изпълнен от едно сътворено същество. Ако правиш това, ще бъдеш приемливо сътворено същество в Божиите очи — толкова е просто. Това, което трябва да промениш, е твоят стремеж по отношение на поведението си и твоето схващане за живота.

Семейството те обуславя и ти влияе по други начини, например с поговорката „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“. Членовете на семейството ти често те учат: „Бъди добър и не спори с другите или не си създавай врагове, защото ако си създадеш твърде много врагове, няма да си способен да се утвърдиш в обществото, а ако има твърде много хора, които те мразят и искат да им паднеш в ръцете, тогава няма да си в безопасност в обществото. Винаги ще бъдеш под заплаха и твоето оцеляване, статус, семейство, лична безопасност и дори перспективите ти за кариерно израстване ще бъдат застрашени и възпрепятствани от противни хора. Затова трябва да се научиш, че „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“. Бъди любезен с всички, не разваляй добрите си отношения, не казвай нищо, от което не можеш да си отречеш по-късно, избягвай да нараняваш гордостта на хората и не разобличавай недостатъците им. Избягвай или спри да казваш неща, които хората не искат да слушат. Просто прави комплименти, защото никога не боли да похвалиш някого. Трябва да се научиш да проявяваш търпение и да правиш компромиси както по важни, така и по маловажни въпроси, защото „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Замисли се над това, че семейството ти внушава едновременно две идеи и два възгледа. От една страна, то казва, че трябва да бъдеш добър към другите. От друга страна, то иска от теб да бъдеш търпелив, да не се изказваш не на място, а ако имаш да кажеш нещо, трябва да стиснеш устни, докато се прибереш вкъщи, и тогава да го кажеш на семейството си. Или още по-добре, изобщо не казвай на семейството си, защото стените имат уши — ако тайната някога се разбере, нещата няма да се развият добре за теб. За да се утвърдят и да оцелеят в това общество, хората трябва да се научат на едно нещо — да говорят уклончиво. Казано на разговорен език, те трябва да бъдат лукави и хитри. Не можете просто да казвате на глас всичко, което ви хрумне. Ако продължите да казвате на глас всичко, което ви хрумне, това се нарича глупост, не се нарича интелигентност. Някои хора са невъздържани и говорят каквото им падне. Представете си човек, който прави това и в крайна сметка обижда шефа си. Тогава шефът му стъжнява живота, отменя премията му и винаги търси начин да се скара с него. В крайна сметка този човек не може да издържи повече на тази работа. Ако напусне, няма да има други средства за препитание. Но ако не напусне, единственото, което може да направи, е да се примири с работата, която не може да понася вече. Как се нарича това положение, когато си между чука и наковалнята? „Заседнал“, в затруднено положение. Семейството му тогава го упреква и казва: „Заслужаваш да се отнасят към тебе по този начин, трябваше да помниш, че „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“! Така ти се полага за това, че си говорил каквото ти падне и не си си затварял устата! Казахме ти да бъдеш тактичен и да обмисляш внимателно какво казваш, но ти не слушаш, трябваше да говориш и да бъдеш прям. Не помисли ли, че не е толкова лесно да се караш с шефа си? Не помисли ли, че не е толкова лесно да оцелееш в обществото? Винаги считаш, че просто си прям. Е, сега трябва да понесеш болезнените последствия. Нека това ти бъде за урок! Занапред ще е добре да помниш поговорката „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“!“. Веднъж получил този урок, той го запомня, като си мисли: „Родителите ми наистина бяха прави да ме учат. Това е проникновена част от житейския опит, истинска мъдрост, не мога да продължавам да я пренебрегвам. Пренебрегвам по-възрастните от мен на свой риск, така че ще я запомня в бъдеще“. След като повярва в Бог и се присъедини към Божия дом, той все още помни тази поговорка: „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“. Затова поздравява братята и сестрите си винаги, когато ги види, и прави всичко възможно да им каже добра дума. Водачът казва: „От известно време съм водач, но нямам достатъчно професионален опит“. И тогава този човек се намесва с комплимент: „Ти вършиш чудесна работа. Ако не ни водеше, щяхме да се чувстваме така, сякаш няма към кого да се обърнем“. Някой друг казва: „Придобих разбиране за себе си и мисля, че съм доста измамен“. А той отговаря: „Ти не си измамен, ти си наистина честен, аз съм този, който е измамен“. Някой друг му прави неприятна забележка и той си мисли: „Няма нужда да се страхувам от подобни неприятни забележки, мога да понеса много по-лоши. Колкото и да са неприятни забележките ти, просто ще се преструвам, че не съм ги чул, ще продължавам да ти правя комплименти и да се опитвам всячески да си спечеля благоразположението ти, защото никога не пречи да правиш комплименти“. Когато някой го помоли да изкаже мнението си или да прояви откровеност по време на общението, той не говори откровено и поддържа весела и жизнерадостна фасада пред всички. Някой го пита: „Как така винаги си толкова весел и забавен? Наистина ли си усмихнат тигър?“. А той си мисли: „Аз съм усмихнат тигър от години и през цялото това време никой не се е възползвал от мен, така че това се превърна в мой основен принцип в отношенията ми със света“. Не е ли той като хлъзгав камък? (Да, така е.) Някои хора се държат така в обществото в продължение на много години и продължават да го правят, след като дойдат в Божия дом. Те никога не казват нито една честна дума, никога не говорят от сърце и не споделят за собственото си себеразбиране. Дори когато някой брат или сестра им разбули своето сърце, те не говорят откровено и никой не може да разбере какво наистина се случва в съзнанието им. Никога не разкриват какво мислят или какви са възгледите им, поддържат наистина добри отношения с всички и ти не знаеш какви хора или какъв тип индивидуалности всъщност харесват или какво наистина мислят за другите. Ако някой ги попита що за човек е еди-кой-си, те отговарят: „Той е вярващ от повече от десет години и е читав човек“. За когото и да ги попитате, те ще отговорят, че човекът е читав или че е много читав. Ако някой ги попита: „Откри ли някакви недостатъци или дефекти в него?“, те ще отговорят: „Досега не съм открил такива, за в бъдеще ще се оглеждам по-внимателно“, но дълбоко в себе си си мислят: „Искаш от мен да обидя този човек, но аз със сигурност няма да го направя! Ако ти кажа истината и той разбере за това, няма ли просто да ми стане враг? Семейството ми отдавна ми казва да не си създавам врагове, не съм забравил думите им. За глупак ли ме вземаш? Мислиш ли, че ще забравя възпитанието и обуславянето, които съм получил от семейството си, само защото ти си ми казал две изречения истина? Това няма да се случи! Тези поговорки: „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“, никога не са ме подвели и са мои талисмани. Не говоря за ничии недостатъци и ако някой ме провокира, му показвам търпение. Не си ли видял този знак, отпечатан на челото ми? Това е китайският йероглиф за „търпение“, който се състои от йероглифа за нож над този за сърце. Който прави неприятни забележки, аз му показвам търпение. Който ме кастри, аз му показвам търпение. Целта ми е да остана в добри отношения с всички, да запазя отношенията на това ниво. Не се придържай към принципите, не бъди толкова глупав, не бъди непреклонен, трябва да се научиш да отстъпваш според обстоятелствата! Защо според теб костенурките живеят толкова дълго? Защото се крият в черупката си винаги, когато положението стане напечено, нали? Така те могат да се предпазят и да живеят хиляда години. Ето как да живеем дълго и как да се справяме със света“. Не чуваш такива хора да изричат нещо вярно или истинско, а истинските им възгледи и най-важното за поведението им никога не се разкриват. Те мислят за тези неща и ги обмислят само в сърцето си, но никой друг не знае за тях. Този тип хора външно са любезни с всички, изглеждат добродушни и не нараняват и не вредят на никого. Но това, което те представляват в действителност, са двуличници и хлъзгави камъни. Този тип хора винаги се харесват на някои хора в църквата, защото никога не правят сериозни грешки, не се издават и оценката на църковните водачи и на братята и сестрите е, че те се разбират добре с всички. Те са равнодушни към дълга си, правят само това, което се иска от тях. Те са особено послушни и възпитани, никога не нараняват другите в разговор или при решаване на въпроси и никога не се възползват несправедливо от никого. Никога не говорят лошо за другите и никога не съдят хората зад гърба им. Никой обаче не знае дали са искрени в изпълнението на дълга си, нито какво мислят за другите хора и какво мнение имат за тях. След внимателно обмисляне дори чувствате, че този тип хора наистина са малко странни и трудни за разбиране и че оставането им в църквата може да доведе до неприятности. Какво трябва да направите? Това е труден избор, нали? Когато изпълняват дълга си, виждаш, че си вършат работата, но никога не се интересуват от принципите, които Божият дом им е съобщил. Правят нещата, както им харесва, отбиват номера и ги оставят така, като се опитват само да избегнат сериозни грешки. Поради това ти не можеш да намериш нищо лошо в тях или да установиш някакви техни недостатъци. Те правят нещата безупречно, но какви мисли се въртят в главата им? Искат ли да изпълняват дълга си? Ако нямаше църковни управленски закони или надзор от страна на църковния водач или на техните братя и сестри, може ли такива хора да се свържат със зли хора? Може ли да вършат лоши неща и да извършват зло заедно със зли хора? Това е много възможно и тези хора са способни да го направят, но все още не са го сторили. Този тип хора са най-проблемните и те са архетипният хлъзгав камък или хитрата стара лисица. Те нямат зъб на никого. Ако някой каже нещо, което ги наранява, или разкрие поквара, която накърнява достойнството им, какво си мислят те? „Ще проявя търпение, няма да ти го натяквам сега, но ще дойде ден, когато сам ще станеш за смях!“. Когато с този човек наистина се разправят или той сам стане за смях, те тайно се смеят на това. С лекота се подиграват на другите хора, на водачите и на Божия дом, но не и на себе си. Те просто не знаят какви проблеми или недостатъци имат самите те. Такива хора внимават да не разкрият нищо, което може да нарани другите, или нещо, което позволява на другите да ги прозрат, макар че мислят за тези неща в сърцето си. Но когато стане въпрос за неща, които могат да парализират или подведат другите, те свободно ги изразяват и позволяват на хората да ги видят. Такива хора са най-коварните и е трудно да се справите с тях. И така, какво отношение възприема Божият дом към такива хора? Оползотворява ги, ако могат да бъдат оползотворени, и ги премахва, ако това не е възможно — това е принципът. Защо това е така? Причината за това е, че такива хора са предопределени да не се стремят към истината. Те са неверници, които се подиграват на Божия дом, на братята и сестрите и на водачите, когато нещата се объркат. Каква роля играят те? Дали това е ролята на Сатана и дяволите? (Да.) Когато проявяват търпение към братята и сестрите си, това не представлява нито истинска толерантност, нито истинска любов. Те го правят, за да защитят себе си и да избегнат привличането на врагове или опасности по пътя си. Те не проявяват търпение към братята и сестрите си, за да ги защитят, нито го правят от любов, а още по-малко го правят, защото се стремят към истината и я практикуват в съответствие с истините принципи. Тяхната нагласа е насочена изцяло към това да се носят по течението и да подвеждат другите. Такива хора говорят уклончиво и са хлъзгави камъни. Те не обичат истината и не се стремят към нея, а просто се носят по течението. Ясно е, че обуславянето, което такива хора получават от семейството си, оказва голямо влияние върху техните методи на поведение и справяне с нещата. Разбира се, трябва да се каже, че тези методи и принципи на справяне със света са неотделими от тяхната човешка природа същност. В допълнение на това обуславящите въздействия на семейството правят действията им още по-изразени и конкретни и разкриват още по-пълно тяхната човешка природа същност. Затова когато се сблъскат с основните въпроси за правилно и неправилно и с въпроси, които имат отношение към интересите на Божия дом, ако тези хора могат да направят подходящ избор и да се избавят от философиите за светските отношения, които крият в сърцата си, като например „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“, за да отстояват интересите на Божия дом, да намалят прегрешенията си и злодеянията си пред Бог — каква полза ще имат от това? Най-малкото, когато в бъдеще Бог определи изхода на всеки човек, това ще облекчи наказанието им и ще намали Божия укор към тях. Като практикуват по този начин, тези хора няма какво да губят и могат да придобият всичко, нали? Ако бъдат накарани да се избавят изцяло от философиите си за светските отношения, няма да им е лесно, защото това засяга човешката им природа същност, а тези хлъзгави камъни, които говорят уклончиво, изобщо не приемат истината. За тях не е толкова просто и лесно да се избавят от сатанинските философии, обусловени в тях от семействата им, защото — дори да оставим настрана тези обуславящи въздействия от семействата им — самите те са обсебени вярващи в сатанинските философии и им харесва този подход на справяне със света, който е много индивидуален и субективен. Но ако тези хора са умни — ако се избавят от някои от тези практики, за да защитават по подходящ начин интересите на Божия дом, щом собствените им интереси не са застрашени или накърнени — тогава това действително е нещо добро за тях, защото най-малкото може да облекчи вината им, да намали Божия укор към тях и дори да обърне нещата така, че вместо да ги укори, Бог да ги възнагради и да си спомни за тях. Колко прекрасно би било това! Не би ли било нещо хубаво? (Да, така е.) С това приключваме нашето общение по този въпрос.

С какво друго те е обусловило твоето семейство? Например родителите често ти казват: „Ако имаш голяма уста и говориш прибързано, рано или късно ще си навлечеш неприятности! Трябва да запомниш, че „Който много говори, много греши“! Какво означава това? Означава, че ако говориш твърде много, накрая със сигурност ще си вкараш автогол. Каквато и да е ситуацията, не говори прибързано — преди да кажеш каквото и да е, първо виж какво казват другите. Ако си съгласен с мнозинството, всичко ще бъде наред. Но ако винаги се опитваш да изпъкнеш и постоянно говориш прибързано и разкриваш своята гледна точка, без да знаеш какво мисли твоят началник, шеф или всички около теб, и ако след това се окаже, че твоят началник или шеф не мисли по същия начин, тогава ще ти се стъжни животът. Глупаво дете, трябва да внимаваш занапред. Който много говори, много греши. Просто запомни това и не говори прибързано! Устата е за ядене и дишане, за сладки приказки с началниците и за да се опиташ да се харесаш на другите, а не за да казваш истината. Трябва да подбираш думите си мъдро, да прилагаш хитрости и методи и да използваш ума си. Точно преди думите да излязат от устата ти, преглътни ги и ги прехвърли многократно в съзнанието си, като изчакаш подходящия момент, за да ги изречеш. Това, което казваш наистина трябва да е съобразено и със ситуацията. Ако започнеш да споделяш мнението си, но забележиш, че хората не го възприемат добре или че реакцията им не е много добра, спри дотук и помисли как да го кажеш така, че всички да са доволни, преди да продължиш. Така би постъпило едно умно дете. Ако постъпваш така, ще се опазиш от неприятности и всички ще те харесват. А ако всички те харесват, това няма ли да работи в твоя полза? Няма ли да ти даде повече възможности в бъдеще?“. Семейството ти те обуславя, като ти казва не само как да придобиеш добра репутация, как да стигнеш върха и как да се утвърдиш сред другите хора, но и как да ги заблуждаваш чрез външни прояви и да не казваш истината, а още по-малко да изричаш всичко, което ти хрумне. Някои хора, които започват да съжаляват, че са казали истината, си спомнят, че от семейството си са чули поговорката: „Който много говори, много греши“, и си вземат поука от нея. След това стават все по-склонни да практикуват тази поговорка и я превръщат в свой девиз. Други хора не съжаляват за казаното, но искрено приемат обуславянето от семейството си в това отношение и непрекъснато прилагат на практика тази поговорка, независимо от случая. Колкото повече я прилагат на практика, толкова повече считат, че: „Родителите, бабите и дядовците ми са толкова добри към мен, всички са искрени към мен и искат най-доброто за мен. Имам голям късмет, че ми казаха тази поговорка: „Който много говори, много греши“, иначе щях да съжалявам толкова често заради голямата си уста и толкова много хора щяха да ми създават неприятности, да ме гледат с пренебрежение или да ми се присмиват и подиграват. Тази поговорка е толкова полезна и благотворна!“. Те придобиват много осезаеми ползи от практическото прилагане на тази поговорка. Разбира се, когато след това застанат пред Бог, те все още смятат, че тя е най-полезното и благотворно нещо. Всеки път, когато някой брат или сестра открито разговаря за личното си състояние, поквара или преживяване и знания, те също искат да общуват и да бъдат откровени и открити хора, да говорят честно за това, което мислят или знаят в сърцето си, за да облекчат временно душевното си състояние, което е било потискано в продължение на толкова години, или да придобият някаква степен на свобода и да се отпуснат. Но веднага щом си спомнят това, което родителите им постоянно им набиват в главата, а именно: „Който много говори, много греши“. Не говори прибързано, бъди по-скоро слушател, отколкото говорител, и се научи да изслушваш другите“, те преглъщат всичко, което са искали да кажат. Когато всички останали са се изказали, те не казват нищо, а вместо това си мислят: „Това е страхотно, добре, че този път не казах нищо, защото ако бях казал своето виждане, всички можеха да си съставят мнение за мен и можех да загубя нещо. Чудесно е да не казвам нищо, може би така всички ще продължат да мислят, че съм честен и че не съм толкова измамен, а просто естествено мълчалив човек, и следователно не съм някой, който плете интриги или който е толкова покварен, и най-вече не съм някой, който има представи за Бог, а някой, който е непринуден и открит. Не е лошо хората да мислят за мен по този начин, тогава защо трябва да казвам нещо? Всъщност виждам някакви резултати, като се придържам към тази поговорка: „Който много говори, много греши“, така че ще продължа да действам по този начин“. Придържането към тази поговорка им дава приятно, удовлетворяващо усещане и така те премълчават веднъж, два пъти и това продължава дълго време, докато един ден, когато в тях са се насъбрали толкова много неизказани думи, те искат да се открият пред братята и сестрите си, но устата им сякаш е запечатана и плътно превързана и те не могат да изрекат нито едно изречение. Тъй като не могат да споделят с братята и сестрите си, вместо това решават да опитат да говорят с Бог, затова коленичат пред Него и казват: „Боже, имам нещо да Ти кажа. Аз съм…“. Но въпреки че са го обмислили в сърцето си, не знаят как да го изкажат, не могат да го изразят, сякаш наистина са онемели. Не знаят как да подберат правилните думи и дори как да ги свържат в едно изречение. Тези толкова много години на потискани чувства ги карат да се чувстват напълно задушени и че живеят мрачен и жалък живот, а когато решат да кажат на Бог какво е в сърцето им и да разкрият чувствата си, думите им се губят и не знаят откъде да започнат или как да го кажат. Не са ли окаяни? (Да, окаяни са.) Защо тогава нямат какво да кажат на Бог? Само се представят. Искат да кажат на Бог какво е в сърцето им, но нямат думи и накрая всичко, което произнасят е: „Боже, моля те, дай ми думите, които трябва да кажа!“. А Бог отговаря: „Има толкова много неща, които би трябвало да кажеш, но не искаш да ги кажеш и не ги казваш, когато ти се отдаде възможност, така че си взимам обратно всичко, което съм ти дал, няма да ти го дам, не го заслужаваш“. Едва тогава усещат, че са изгубили толкова много през последните години. Макар че имат чувството, че са водили много достоен живот, че са се запечатали здраво и са се опаковали перфектно, когато виждат, че братята и сестрите им през цялото това време са постигали ползи, че говорят за преживяванията си без никакви угризения и са открити за покварата си, тези хора стигат до осъзнаването, че те самите не могат да кажат нито едно изречение и не знаят как да го направят. Те са вярвали в Бог толкова много години и искат да говорят за себепознанието си, да обсъдят преживяването си и излагането си на Божиите слова, да получат просветление и малко светлина от Бог и да придобият нещо. Но за съжаление, тъй като твърде често се придържат към мнението, че „Който много говори, много греши“, и често са обвързани и контролирани от тази идея, те са живели с тази поговорка толкова много години, не са получили никакво просветление или озарение от Бог и все още са бедни, жалки и с празни ръце по отношение на навлизането в живота. Те са практикували тази поговорка и идея до съвършенство и стриктно са ѝ се подчинявали, но въпреки че толкова години са вярвали в Бог, не са придобили нищо от истината и си остават бедни и слепи. Бог им е дал уста, но те нямат никаква способност да общуват за истината, нито да говорят за чувствата и знанията си, камо ли да общуват с братята и сестрите си. Още по-жалко е, че нямат дори способността да разговарят с Бог и са загубили тази способност. Не са ли окаяни? (Да, така е.) Окаяни и плачевни. Не обичаш ли да говориш? Не се ли страхуваш винаги, че този, който много говори, много греши? Тогава никога не трябва да казваш нищо. Заключваш най-съкровените си мисли и това, което Бог ти е дал, потискаш ги, запечатваш ги и не им позволяваш да избягат. Постоянно се страхуваш да не загубиш репутацията си, страхуваш се да не се почувстваш застрашен, страхуваш се, че другите ще те разгадаят, и постоянно се страхуваш, че вече няма да си съвършен, честен и добър човек в очите на другите, затова се затваряш в себе си и не казваш нищо за истинските си мисли. И какво се случва накрая? Превръщаш се в ням човек във всеки смисъл на думата. Кой ти е причинил тази вреда? Първопричината е, че семейството ти те е обусловило и това ти е навредило. Но от твоя лична гледна точка причината е и в това, че ти харесва да живееш според сатанинските философии, затова избираш да вярваш, че обуславянето ти от страна на семейството ти е правилно, и не вярваш, че Божиите изисквания към теб са положителни. Избираш да разглеждаш обуславящото въздействие, което семейството ти оказва върху теб, като нещо положително, а Божиите слова, Божиите изисквания и Божият ресурс, Неговата помощ и Неговото учение като неща, от които трябва да се пазиш, като нещо негативно. Следователно, независимо колко много Бог те е дарил в началото, поради твоята предпазливост и отказ през всичките тези години, крайният резултат е, че Бог си взема всичко обратно и не ти дава нищо, защото не го заслужаваш. Затова, преди да се стигне дотам, трябва да се избавиш от обуславящото въздействие, което семейството ти оказва върху теб в това отношение, и да не приемаш погрешната идея, че „Който много говори, много греши“. Тази поговорка те прави по-затворен, по-коварен и по-лицемерен. Това е напълно противоположно и противоречи на Божието изискване към хората да бъдат честни и на изискването Му да бъдат откровени и открити. Като вярващ в Бог и последовател на Бог ти трябва да си напълно решен да се стремиш към истината. И когато си напълно решен да се стремиш към истината, трябва да си напълно решен да се избавиш от това, което си представяш като добри обуславящи въздействия, които твоето семейство оказва върху теб — не бива да има избор. Каквито и обуславящи въздействия да оказва семейството ти върху теб, колкото и да са добри или полезни за теб, колкото и много да те защитават, те идват от хората и от Сатана и трябва да се избавиш от тях. Макар че Божиите слова и Неговите изисквания към хората може да са в противоречие с обуславящите въздействия на твоето семейство, или дори да накърняват интересите ти и да ти отнемат права, и дори да си мислиш, че те не те защитават, а вместо това имат за цел да те изложат на показ и да те накарат да изглеждаш като глупак, все пак трябва да ги разглеждаш като положителни неща, защото идват от Бог, защото те са истината и ти трябва да ги приемеш. Ако нещата, които семейството ти е обусловило в теб, имат влияние върху мисленето и поведението ти, върху възгледите ти за съществуването и върху пътя, по който поемаш, тогава ти трябва да се избавиш от тях и да не се придържаш към тях. Вместо това трябва да ги замените със съответните истини от Бог и, като правите това, трябва също така постоянно да откривате и да разпознавате присъщите проблеми и същността на тези неща, които семейството ви е обусловило, и след това да действате и да практикувате, като следвате Божиите слова по-точно, практически и истински. Приемането на идеите, възгледите за хората и нещата и принципите на практикуване, които идват от Бог — това е обвързаната с дълг отговорност на едно сътворено същество и това, което то трябва да прави, както и идеята и възгледът, които едно сътворено същество трябва да притежава.

Родителите в някои семейства, освен че внушават неща, които хората смятат за положителни и полезни за тяхното оцеляване, перспективи и бъдеще, внушават на децата си и някои относително крайни и изкривени идеи и възгледи. Например такива родители казват: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Това е поговорка, която ти казва как да се държиш. Тази поговорка: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“, те кара да избираш между едното или другото. Кара те да избереш да бъдеш истински злодей, т.е. открито да бъдеш лош, а не да го правиш зад гърба на хората. По този начин дори хората да считат, че нещата, които правиш, не са толкова добри, те все пак ще ти се възхищават и ще те одобряват. Това означава, че независимо какви лоши неща вършите, трябва да ги вършите пред очите на хората, открито и откровено. Някои семейства обуславят и възпитават децата си по този начин. Не само че не презират хората в обществото, които имат позорни и подли идеи и поведение, но дори възпитават децата си, като им казват: „Не подценявайте тези хора. В действителност те не са непременно лоши хора — може би дори са по-добри от фалшивите джентълмени“. От една страна, те ти казват какъв човек да бъдеш, а от друга страна, ти казват и как да разпознаваш хората, кои хора да считаш за положителни и кои за негативни, като те учат да различаваш положителните от негативните неща, а също и как да се държиш — това е видът възпитание и обуславяне, които ти дават. И така, какво въздействие върху хората незабележимо оказва такова обуславяне? (Не правят разлика между добро и зло.) Точно така, не разграничават доброто от злото, правилното от неправилното. Първо нека разгледаме как хората възприемат така наречените злодеи и фалшиви джентълмени. Преди всичко хората считат, че истинските злодеи не са лоши хора, а тези, които наистина са лоши, са фалшивите джентълмени. Типът хора, които вършат лоши неща зад гърба на другите, докато външно се преструват на добри, се наричат фалшиви джентълмени. Те все говорят за добронамереност, праведност и морал, а зад гърба на хората вършат всякакви лоши неща. Те вършат всички тези лоши неща, като същевременно говорят много хубави неща — такива хора са обект на презрение. Що се отнася до истинските злодеи, те са толкова лоши пред очите на хората, колкото и зад гърба им, но въпреки това са се превърнали в модели за подражание, които трябва да бъдат насърчавани и изучавани, вместо да станат обект на презрение. Този вид поговорки и възгледи обикновено объркват представите на хората за това какво точно е добър човек и какво точно е лош човек. И така хората не са сигурни и не знаят, а понятията им стават много неясни. Когато семейството обуславя хората по този начин, някои от тях дори си мислят: „Щом съм истински злодей, аз съм почтен, правя нещата открито. Ако имам нещо да кажа, казвам го в очите. Ако ти навредя или не те харесвам, или ако искам да се възползвам от теб, трябва да го направя пред очите ти и да ти кажа за това“. Що за логика е това? Каква точно е тази природа същност? Когато злите хора правят лоши неща и извършват злодеяния, те трябва да намерят теоретична основа за тях и това е логиката, която измислят. Те казват: „Вижте, това, което правя, не е толкова добро, но е по-добро, отколкото да бъда фалшив джентълмен. Правя го пред очите на хората и всички знаят за него — това се казва да бъдеш почтен!“. Така злодеите се правят на почтени хора. С такова мислене в съзнанието на хората понятията им за истинска почтеност и истинско зло неусетно се размиват. Те не знаят какво е да си почтен и си мислят: „Няма значение дали това, което казвам, наранява другите, дали е правилно, дали е разумно, дали е в съгласие с принципите и истината, или не. Щом се осмелявам да говоря и не ме е грижа за последствията, щом имам истински нрав, пряма природа и съм напълно честен, щом не преследвам коварни цели, значи е приемливо“. Дали не става въпрос за превръщане на правилното в неправилно? (Да.) По този начин негативните неща се превръщат в положителни. Затова някои хора използват това като основа и се държат според тази поговорка, и дори приемат, че справедливостта е на тяхна страна, като си мислят: „Във всеки случай не се възползвам от теб, нито правя номера зад гърба ти. Правя нещата откровено и открито. Мисли си каквото искаш. За мен това е почтеност! Както се казва в поговорката: „Човек не трябва да се притеснява от слухове, ако е почтен“, така че мисли си, каквото искаш!“. Не е ли това логиката на Сатана? Не е ли това логиката на разбойниците? (Да.) Оправдано ли е за теб да вършиш лоши неща, да създаваш проблеми без причина, да се държиш като тиранин и да вършиш зло? Извършването на зло е извършване на зло: ако същността на това, което правиш, е да извършваш зло, тогава злото си е зло. С какво се измерват твоите действия? Те не се измерват с това дали си имал своите мотиви, дали си го извършил открито, или дали имаш истински нрав. Те се измерват с истината и с Божиите слова. Истината е критерият за измерване на всичко и това изречение е напълно валидно в този случай. Според мярката на истината, ако нещо е зло, то е зло. Ако нещо е положително, то е положително. Ако нещо не е положително, то не е положително. А кои са тези неща, които хората считат за почтени и притежаващи истински нрав и пряма природа? Това се нарича изопачаване на думите и насилване на логиката, объркване на понятията и говорене на глупости, това се нарича заблуждаване на хората и, ако ти заблуждаваш хората, тогава извършваш зло. Независимо дали е извършено зад гърба на хората или пред очите им, злото си е зло. Злото, извършено зад гърба на някого, е нечестивост, а злото, извършено пред очите на някого, е истински злонамерено и порочно, но всички те са свързани със злото. Затова кажете Ми, трябва ли хората да приемат поговорката „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“? (Не, не бива.) Кое е положително — поведенческите принципи на фалшивия джентълмен или поведенческите принципи на истинския злодей? (Нито едното, нито другото.) Точно така, всички те са негативни. Така че не бъди нито фалшив джентълмен, нито истински злодей и не слушай глупостите на родителите си. Защо родителите винаги говорят глупости? Защото точно така се държат твоите родители. Те постоянно си мислят: „имам истински нрав, истински човек съм, прям съм, честен съм в чувствата си, рицар съм, почтен съм и не трябва да се притеснявам от слухове, държа се прилично и вървя по правилния път. От какво трябва да се страхувам? Не правя нищо лошо, така че не се страхувам от демони, които чукат на вратата ми!“. Демоните не чукат на вратата ти точно сега, но ти си извършил немалко злодеяния и рано или късно ще бъдеш наказан. Ти си почтен и не се страхуваш от слухове, но какво означава да си почтен? Това истината ли е? Да бъдеш почтен означава ли да се съобразяваш с истината? Разбираш ли истината? Не си измисляй оправдания и претекст за собствените си злодеяния, това е безсмислено! Щом не съответства на истината, то е зло! Дори смяташ, че имаш истински нрав. Само защото имаш истински нрав, означава ли това, че можеш да се възползваш от другите? Или че можеш да вредиш на другите? Каква е тази логика? (Логиката на Сатана.) Това се нарича логиката на разбойниците и дяволите! Извършвате зло и въпреки това се правите, че то е нещо правилно и приемливо, търсите извинения за него и се стремите да го оправдаете. Това не е ли безсрамно? (Да, така е.) Отново ви казвам, че в Божиите слова никога не се споменава за това, че хората могат да бъдат истински злодеи или фалшиви джентълмени, нито има изискване да бъдеш истински злодей или фалшив джентълмен. Всички тези поговорки са нагли и дяволски думи, които целят да мамят и подвеждат хората. Те могат да подвеждат хората, които не разбират истината, но ако днес разбираш истината, не бива повече да се придържаш към тези поговорки и да се влияеш от тях. Независимо дали хората са фалшиви джентълмени, или истински злодеи, всички те са дяволи, зверове и мошеници, всички те са негодници, нечестиви и свързани със злото хора. Ако не са нечестиви, то те са злобни и единствената разлика между фалшивия джентълмен и истинския злодей е в начина на тяхното представяне: единият се изявява публично, а другият — тайно. Освен това те имат различни начини на поведение. Единият върши зло открито, а другият прави мръсни номера зад гърба на хората. Единият е по-коварен и вероломен, а другият е по-нагъл, властен и показва зъбите си. Единият е по-подъл и потаен, а другият е по-презрян и надменен. Това са два сатанински начина на действие — единият открит, а другият прикрит. Ако действаш открито, си истински злодей, а ако действаш прикрито, си фалшив джентълмен. Какво има да се хвалиш? Ако считаш тази поговорка за свой девиз, не си ли глупав? Така че, ако си бил дълбоко увреден от нещата, които семейството ти е обусловило или внушило в това отношение, или ако се придържаш към тези неща, надявам се да можеш да се избавиш от тях, да ги разпознаеш и да ги прозреш възможно най-скоро. Престани да се вкопчваш в тази поговорка и да си мислиш, че тя те защитава или те превръща в истински човек или в човек с характер, с човешка природа и с истински нрав. Тази поговорка не е критерий за това как трябва да се държи човек. От мястото, на което стоя, категорично осъждам тази поговорка, която Ме отвращава повече от всичко друго. Отвращавам се не само от фалшивите джентълмени, но и от истинските злодеи — и двата типа са обект на отвращение за Мен. Така че, ако ти си фалшив джентълмен, тогава от Моя гледна точка ти си безполезен и не подлежиш на поправяне. Но ако си истински злодей, тогава си още по-зле. Познаваш добре истинския път, но въпреки това съзнателно прегрешаваш, познаваш добре истината, но я нарушаваш грубо и не я практикуваш, а вместо това открито ѝ се противопоставяш, така че ще умреш по-рано. Не си мисли: „Имам пряма природа, не съм фалшив джентълмен. Макар че съм злодей, аз съм истински злодей“. Какво означава, че си истински? Твоята „истинност“ не е истината, нито е нещо положително. Твоята „истинност“ е проявление на същността на твоя надменен и зъл нрав. Ти си „истински“ в смисъл на истински Сатана, истински дявол и истинска злоба, а не истински в смисъл на истина или нещо, което е истински реално. Така че, когато става въпрос за поговорката: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“, която семейството ти е обусловило в теб, ти трябва да се избавиш от нея, защото тя няма никаква връзка с принципите на поведение, на които Бог учи хората, нито дори се доближава до тях. Затова трябва да се избавиш от нея възможно най-скоро, вместо да продължаваш да се вкопчваш в нея.

Семейството оказва и друг вид обуславящо въздействие. Например членовете на семейството винаги ти казват: „Не се откроявай прекалено много от тълпата, трябва да се владееш и да проявяваш малко сдържаност в думите и действията си, както и в изявата на личните си таланти, способности, коефициент на интелигентност и т.н. Не се откроявай. Същото гласят и поговорките: „Смелите падат първи“ и „Гредата, която стърчи, първа изгнива“. Ако искаш да се защитиш и да имаш дългосрочно и стабилно място в групата, към която принадлежиш, не стъпвай бос в огъня, трябва да се владееш и да не се стремиш да изпъкваш над всички. Помисли за гръмоотвода, който пръв бива ударен при буря, защото мълнията пада в най-високата точка. А когато духа бурен вятър, най-високото дърво първо поема удара му и пада на земята. А когато времето е студено, първа замръзва най-високата планина. Същото е и с хората — ако винаги изпъкваш сред другите и привличаш внимание, а Партията те забележи, сериозно ще се замисли дали да не те накаже. Не стъпвай бос в огъня, не лети сам. Трябва да останеш вътре в ятото. В противен случай, ако около теб се образува някакво социално протестно движение, ти ще си този, който ще бъде наказан пръв, защото стъпваш бос в огъня. Не бъди водач или ръководител на група в църквата. В противен случай при загуби или проблеми, свързани с работата в Божия дом, ти като ръководител или надзорник ще бъдеш първият набеден. Така че не стъпвай бос в огъня, защото смелите падат първи. Трябва да се научиш да прибираш главата си и да се криеш като костенурка“. Запомни тези думи на родителите си и, когато дойде време да избирате водач, откажи позицията с думите: „О, не мога да се справя! Имам семейство и деца, прекалено съм ангажиран с тях, не мога да бъда водач. Вие трябва да го направите, не избирайте мен“. Да предположим, че все пак си избран за водач, но все още не желаеш това. Тогава казваш: „Опасявам се, че трябва да подам оставка. Нека някой от вас момчета, стане водач, давам ви тази възможност, оставям ви да заемете позицията, аз се оттеглям“. Размишлявате в сърцето си: „Ха! Смелите падат първи. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-отвисоко падаш, а на върха е самотно. Ще ти позволя да бъдеш водач, а след като те изберат, ще дойде ден, в който ще ти гледаме сеира. Никога не съм искал да бъда водач, не искам да се изкачвам по стълбицата, което означава, че няма да падна от голяма височина. Като се замисля, не беше ли еди-кой-си отстранен като водач? След като беше освободен, той беше отлъчен — дори не получи възможност да бъде обикновен вярващ. Това е идеален пример за поговорките: „Смелите падат първи“ и „Гредата, която стърчи, първа изгнива“. Не съм ли прав? Не беше ли наказан? Хората трябва да се научат да се защитават, иначе за какво им е мозъкът? Ако имате мозък в главата си, трябва да го използвате, за да се защитите. Някои хора не могат да видят ясно този въпрос, но така е в обществото и във всяка група хора — „Смелите падат първи“. Ще бъдеш много уважаван, докато стъпваш бос в огъня, точно преди момента, в който се опариш. Тогава ще разбереш, че хората, които застават на огневата линия, рано или късно си получават заслуженото“. Това са искрените поучения на родителите и семейството ти, а също и гласът на опита, филтрираната мъдрост на техния живот, която те шепнат в ухото ти безрезервно. Какво имам предвид под „шепнат в ухото ти“? Имам предвид, че един ден майка ти казва в ухото ти: „Нека ти кажа, че ако има нещо, което съм научила в този живот, то е, че „Смелите падат първи“, което означава, че ако някой стърчи прекалено много или привлича прекалено силно вниманието, вероятно ще бъде наказан за това. Виж колко кротък и простодушен е сега баща ти. Това е така, защото беше наказан в кампания за оказване на натиск. Твоят баща има литературен талант, умее да пише и да произнася речи, има лидерски умения, но твърде много се открояваше от тълпата и в крайна сметка беше наказан в кампанията. Защо оттогава насам баща ти никога не говори за това, че е държавен служител и високопоставена личност? Именно заради това. Говоря ти от сърце и ти казвам истината. Трябва да я чуеш и да я запомниш добре. Не забравяй, че трябва да я помниш, където и да отидеш. Това е най-доброто, което мога да ти дам като твоя майка“. След това ти запомняш нейните думи и винаги, когато си спомняш за поговорката „Смелите падат първи“, тя ти напомня за баща ти и винаги, когато се сещаш за него, се сещаш за тази поговорка. Баща ти някога е бил смел и е паднал пръв, а сега неговият потиснат и обезсърчен поглед е оставил дълбок отпечатък в съзнанието ти. Затова винаги, когато искаш да бъдеш смел, когато искаш да изкажеш мнението си, когато искаш искрено да изпълниш дълга си в Божия дом, чуваш сърдечния съвет на майка си в ухото си — „Смелите падат първи“. Затова отново се свиваш, като си мислиш: „Не мога да покажа никакви таланти или специални способности, трябва да се въздържам и да ги потискам. А що се отнася до Божия призив хората да влагат цялото си сърце, ум и сила в изпълнението на дълга си, трябва да практикувам тези слова умерено и да не се откроявам с прекалено големи усилия. Ако се откроявам, като се старая твърде много, и ако се правя на смел, като ръководя работата на църквата, какво ще стане, ако нещо се обърка в работата на Божия дом и ми бъде потърсена отговорност? Как трябва да понеса тази отговорност? Ще бъда ли премахнат? Ще се превърна ли в изкупителна жертва, в стъпилия бос в огъня? Трудно е да се каже как ще се развият тези въпроси в Божия дом. Така че каквото и да правя, непременно трябва да си оставя път за отстъпление, непременно трябва да се науча да се защитавам и да се уверя, че съм се подготвил за всяка възможност, преди да говоря и да действам. Това е най-мъдрият начин на действие, защото, както казва майка ми: „Смелите падат първи“. Тази поговорка е дълбоко вкоренена в сърцето ти и оказва сериозно влияние върху ежедневието ти. Разбира се, по-сериозно тя влияе върху отношението ти към изпълнението на дълга ти. Това не са ли сериозни проблеми? Затова винаги, когато изпълняваш дълга си и искаш искрено да отдадеш всичко от себе си и да използваш с цялото си сърце всичките си сили, тази поговорка — „Смелите падат първи“ — винаги те спира по пътя и в крайна сметка винаги избираш да си оставиш известна свобода на действие и пространство за маневриране и изпълняваш дълга си премерено, само след като си си оставил път за отстъпление. Не съм ли прав? Обуславянето в това отношение от страна на твоето семейство защитава ли те в най-голяма степен от разобличаване и разправяне с теб? За теб това е още един талисман, нали? (Да.)

Въз основа на всичко, за което сме общували досега, колко талисмана имат хората в резултат на обуславянето им от семейството? (Седем.) С толкова много талисмани вярно ли е, че никакви обикновени дяволи и демони не смеят да ти посегнат? Всички тези талисмани те карат да се чувстваш толкова сигурен, толкова спокоен и толкова щастлив да живееш в този човешки свят. В същото време те те карат да чувстваш колко важно е семейството за теб и колко навременни и важни са защитата и талисманите, които семейството ти дава. Всеки път, когато получаваш осезаеми ползи и защита в резултат на тези талисмани, ти чувстваш повече от всякога, че семейството е важно и че винаги ще разчиташ на него. Всеки път, когато срещаш трудности и те връхлитат нерешителност и смут, се съвземаш за миг и си мислиш: „Какво ми казаха майка ми и баща ми? На какви умения ме научиха по-възрастните от мен? Какъв беше девизът, който ми предадоха?“. Бързо, инстинктивно и подсъзнателно се връщаш към различните идеи и среда, внушени ти от семейството, като търсиш и изискваш тяхната защита. В такива моменти семейството се превръща в твое убежище, котва, опора и движеща сила, която винаги е мощна, непоклатима и неизменна, психологическа патерица, която ти позволява да продължиш да живееш и която те предпазва от обърканост и нерешителност. В такива моменти ти си изпълнен с дълбоки чувства: „Семейството е много важно за мен, то ми дава огромна психическа сила и е източник на духовна подкрепа“. Често се поздравяваш, като си мислиш: „Добре, че се вслушах в това, което ми казаха родителите ми, иначе досега щях да се окажа в много неудобна ситуация да бъда или тормозен, или нараняван. За щастие имам този коз, имам талисман. Затова дори в Божия дом и в църквата, дори по време на изпълнение на дълга си, няма да бъда тормозен от никого и няма да поема риска да бъда премахнат или контролиран от църквата. Тези неща може никога да не ми се случат благодарение на защитата, която ми дава обуславянето на моето семейство“. Но си забравил нещо. Живял си в среда, която си представяш като среда с талисмани и в която можеш да се защитиш, но не знаеш дали си изпълнил Божието поръчение, или не. Пренебрегнал си Божието поръчение към теб и своята идентичност на сътворено същество, както и дълга, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Освен това си пренебрегнал отношението, което трябва да възприемеш, и всичко, което трябва да пожертваш, за да изпълниш дълга си, а истинският възглед за живота и ценностите, които трябва да пазиш, са заменени с възгледите, които семейството ти е обусловило в теб, и твоите шансове за спасение също са засегнати и повлияни от обуславянето на семейството ти. Затова е много важно всеки да се избави от различните обуславящи въздействия на семейството си. Това е един от аспектите на истината, който трябва да се практикува, и също така е реалност, в която трябва да се навлезе незабавно. Защото ако обществото ти каже нещо, ти вероятно ще вземеш рационално или подсъзнателно решение да го отхвърлиш. Ако някой непознат или някой, който не е свързан с теб, ти каже нещо, ти си склонен да вземеш рационално или премерено решение дали да го приемеш, или не. Но ако семейството ти каже нещо, си склонен да го приемеш напълно, без колебание или разсъждение, а това всъщност е опасно за теб, защото си мислиш, че семейството никога не може да ти навреди и че всичко, което семейството ти прави за теб, е за твое добро, за да те защити, и е в твоя полза. Въз основа на този възприет принцип хората лесно се смущават и влияят от тези неосезаеми и осезаеми неща, които включва семейството на човека. Осезаемите неща са членовете на семейството и всички семейни дела, докато неосезаемите неща са различните идеи и възпитанието, които идват от семейството, както и известно обуславяне, свързано с това как трябва да се държиш и да управляваш собствените си дела. Не е ли така? (Да, така е.)

Има много неща за обсъждане по отношение на обуславящите въздействия на семейството. След като приключим общението по тези въпроси днес, вие трябва да ги обмислите и да ги обобщите, като помислите кои идеи и възгледи — освен тези, които споменах днес — могат да ви засегнат в ежедневието ви. По-голямата част от това, за което общувахме току-що, се отнася до принципите на хората и начините им за справяне със света, а има и малък брой теми, които се отнасят до възприемането на хората и нещата. Обхватът на обуславящите въздействия, които семейството оказва върху хората, се простира главно върху тези неща. Има и някои въпроси, които не са свързани с възгледите на хората за живота или с начините им за справяне със света, така че няма да говорим повече за тях. С това приключваме днешното ни общение. До следващия път!

11 февруари 2023 г.