От известно време разговаряме по темата за „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“. Замисляли ли сте се върху различните аспекти, свързани с тази тема? Що се отнася до нещата, за които разговаряхме и от които хората трябва да се избавят, лесно ли им е да се избавят от тях? След като изслушахте общенията, размишлявахте ли и самоанализирахте ли се въз основа на тяхното съдържание? Правехте ли някакви сравнения между това съдържание и вашите изблици и проявления в ежедневието? (Обикновено се замислям. Последния път, когато Бог разговаря за избавянето от обуславящите въздействия, които семейството оказва, осъзнах, че в живота си обикновено се придържам към тези сатанински философии за светските отношения, като например поговорката „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“, която моето семейство ми внуши. След като приех тези идеи, започнах да придавам значение на достойнството и статуса във всичко, което правех, като се страхувах да не загубя репутацията си, и не бях способен да бъда честен човек.) Цялото това съдържание, за което общувахме във връзка с избавянето от различни неща, е насочено главно към мислите и възгледите на хората по различни въпроси. Като разобличава неправилните им мисли и възгледи по подобни въпроси, то дава възможност на хората да ги разпознават и да имат ясни познания за тях, а след това да са способни да се избавят от тях по положителен начин и да не бъдат ограничавани от тях. Най-важното е да не се обвързваме с тези мисли и възгледи, а да сме способни да живеем и съществуваме, като правилно приемаме Божиите слова и истината за свои критерии. Ако хората искат да навлязат в реалността на различните истини, те трябва да имат познания и преживявания от всички гледни точки. По-специално те трябва да имат ясно разбиране за пасивните и негативните идеи и възгледи за различните неща. Само ако имат проницателност за тях, хората ще могат активно да се избавят от тях и повече да не бъдат подвеждани и обвързвани от тях. Следователно, за да навлязат в реалността на различните истини и да постигнат резултата от стремежа към истината, хората трябва често да се самоанализират и да мислят за това по какъв начин са обвързани и контролирани в ежедневието си от различните идеи и възгледи, или често да се опитват да разберат какви мисли и възгледи имат за различните неща в ежедневието си и да разпознават дали тези мисли и възгледи са правилни и съответстват на истината, дали са положителни и идват от Бог, или идват от човешки намерения или от Сатана. Това е много важен урок и един аспект на реалността, в който хората трябва да навлизат всеки ден в ежедневието си. Тоест, независимо дали се сблъсквате с различни хора, въпроси и неща в ежедневието си, винаги трябва да изследвате какви мисли и възгледи имате, дали тези мисли и възгледи са правилни и дали съответстват на истината — това е много важен урок. В ежедневието ти, извън обичайното време, което прекарваш в изпълнение на дълга си, навлизането ти в този аспект трябва да заема 80 до 90 процента от живота ти. Само по този начин можете да се надявате да се отхвърлите всички видове мисли и възгледи за негативните неща и да навлезете в истината реалност. Може да се каже също така, че за теб може да има надежда само когато възприемаш хората и нещата и се държиш и действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Само тогава можеш да се надяваш да постигнеш спасение накрая. Ако в ежедневието ти, извън обичайното време, прекарано в изпълнение на твоя дълг, умът ти е празен през останалите 80 до 90 процента от времето или просто мислиш и размишляваш за физическия си живот, статус и репутация, тогава за теб няма да е лесно да навлезеш в истината реалност, нито да постигнеш резултат от стремежа ти към истината. Ако не ти е лесно да постигнеш нито едно от тези неща, шансовете ти да постигнеш спасение ще са много малки. Следователно от какво зависи постигането на спасение? От една страна, то зависи от това как Бог работи и дали Светият Дух върши делото Си в теб. От друга страна, то зависи от твоето субективно усърдие, от това каква цена плащаш и колко енергия и време отделяш за стремежа си към истината и за постигане на спасение. Ако това, което мислиш и правиш през повечето време, няма нищо общо със стремежа към истината, тогава това, което правиш, няма нищо общо със спасението — това е неизбежен факт и неизбежен резултат. И така, какво трябва да правите занапред? От една страна, трябва да следите отблизо всяка тема, по която се общува, а след това активно да се опитвате да размишлявате по нея и да я разберете, т.е. след като приключим дадена тема, трябва да ковеш желязото, докато е горещо, като се самоанализираш, за да постигнеш истинско и точно познание и истинско покаяние. Целта на това да си способен да опознаеш този аспект на истината възможно най-скоро след като сме приключили с общуването по него или след като си разбрал някаква част от това, за което сме общували, е да получиш възможност за най-основно осъзнаване в собствените си мисли и възгледи, така че по-късно, когато се сблъскаш със свързани въпроси в ежедневието, предишното ти познание и разбиране на истините принципи да се превърнат в основните идеи и възгледи, които да направляват твоите преживявания по този въпрос. Най-малкото, щом придобиеш осъзнатост и имаш точни и правилни познания, отношението и разбирането ти по този въпрос ще бъдат положителни и активни. Тоест, преди да се случи това събитие, ти вече ще си ваксиниран и ще имаш определена степен на имунитет, така че когато то действително се случи, шансовете ти за провал ще бъдат намалени, както и вероятността да предадеш Бог, а вероятността да навлезеш в истината реалност ще се увеличи значително. Точно както при пандемия: ако не се ваксинираш, единственото, което можеш да направиш, е да останеш затворен вкъщи и да не излизаш навън, което свежда риска от заразяване до нула. Но ако излизаш и обикаляш навън, и влизаш в контакт с външния свят, трябва да се ваксинираш. Тази ваксина отстранява ли възможността за заразяване? Не, но намалява вероятността от заразяване. Достатъчно е да се каже, че ще имаш антитела. Процесът на стремежа към истината започва с познаване на различните истини. Ако познаваш правилните и положителните твърдения и принципи от различните истини и едновременно с това имаш определени познания за различните негативни и лоши мисли и възгледи, разкрити от всяка истина, тогава винаги когато подобно събитие се случи отново, твоят избор вече няма да се основава на критериите на негативните и лоши идеи и мнения, които Сатана ти е внушил, и ти вече няма да имаш отношение на придържане към такива идеи и възгледи. Въпреки че на този етап все още не си навлязъл в този аспект на истината реалност и твоите възгледи вероятно са неутрални, все пак, след като приемеш тези положителни идеи и възгледи, ти ще имаш определени познания за негативните идеи и възгледи, така че когато се сблъскаш с подобен въпрос в бъдеще, най-малкото ще си способен да разграничиш положителните от негативните идеи и възгледи, свързани с подобен въпрос, и ще имаш определени критерии за справяне с него. Въз основа на тези критерии хората, които обичат истината и притежават човешка природа, са по-склонни да практикуват истината, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с критерия на истината. До известна степен това значително ще ти помогне да навлезеш в истината реалност и да практикуваш според истините принципи, да се покоряваш на Бог според Неговите изисквания и да приемаш хората, въпросите и нещата, които Бог подрежда за теб. От тази гледна точка може ли да се каже, че колкото повече истини разбира човек, толкова по-голяма е вероятността да навлезе в истината реалност, както и че колкото по-задълбочено разбира негативните неща, толкова по-голяма е вероятността да се опълчи на тези негативни неща? (Да, така е.) Следователно, независимо дали желаеш да се стремиш към истината, или не, дали си решил да се стремиш към истината, или не, дали си на пътя на стремежа към истината, или не, и независимо от твоите заложби или от начина, по който разбираш истината, накратко, ако хората искат да се стремят към истината, ако искат да разберат критериите на истината, да практикуват истината и да навлязат в нея, е необходимо да разпознават и да разбират всички видове негативни неща. Това са предпоставките за стремеж към истината и за навлизане в истината реалност.

Някои хора не разбират истината и когато става въпрос за различните теми, по които общуваме сега, те винаги си казват: „Никога не съм мислил по тези теми, нито съм ги преживявал. Не мога да видя връзката между това, което Ти казваш по тези теми, и моите собствени различни проблеми, покварен нрав и изблици на поквара, така че какво общо има Твоето говорене по тези теми с моя стремеж към истината? Изглежда, че то изобщо няма много общо с моето навлизане в истината реалност, нали? Защо не говориш за някои възвишени и дълбоки теми, които се отнасят до положителното навлизане на хората? Защо винаги разобличаваш тези негативни незначителни въпроси от ежедневието?“. Правилно ли е това мнение, или не? (Неправилно е.) Всеки път, когато хората, които имат тези идеи, чуят за такива незначителни въпроси от ежедневието, особено когато се дават някои примери за тях, те се чувстват отвратени и не искат да слушат. Тогава си мислят: „Това съдържание е твърде банално и повърхностно. В него няма нищо велико, то е твърде просто. Щом го чуя, веднага го разбирам. Всичко това е твърде лесно. Истината не би трябвало да е такава, тя трябва да е по-дълбока и хората трябва да я чуят няколко пъти, преди да са способни да я разберат и да запомнят едно-две изречения. Това, за което Ти говориш сега, са незначителни въпроси от ежедневието, както и някои проявления на нормалната човешка природа в ежедневието. Не е ли това твърде повърхностно за нас?“. Смяташ ли, че хората, които поддържат тези възгледи, са прави да мислят така? (Не, те грешат.) Защо грешат? Какво не е наред с тях? Преди всичко, дали мислите и възгледите на хората са откъснати от тяхното ежедневие? (Не, не са.) Различните им проявления и нагласи откъснати ли са от всекидневния им живот? (Не, не са.) Не, нито едно от тези неща не е откъснато. Поквареният нрав, мисли и възгледи на хората, техните идеи и намерения по отношение на различни въпроси, техните специфични начини на действие, както и мислите и идеите, които се появяват в умовете им, са неразделни от различните им проявления и изблици в ежедневието. Освен това тези различни проявления и изблици в ежедневието, както и мислите, възгледите и отношението на хората към различните въпроси, които ги сполетяват, са по-специфични неща, които засягат покварения им нрав. Целта на стремежа към истината е да се променят погрешните мисли и възгледи на хората и с промяната на мислите и възгледите на хората, както и с промяната на отношението им към всички типове хора, въпроси и неща, да се отърват от покварения си нрав и да се отърват от своето непокорство и предателство по отношение на истината и Бог, както и от своята природа същност, която се противопоставя на Бог. Така че ако искаш да се стремиш към истината, не е ли абсолютно необходимо да се отървеш от различните си погрешни мисли и възгледи в ежедневието и да ги промениш? Не е ли това най-важното нещо? (Да, така е.) Ето защо, независимо колко повърхностни или банални могат да изглеждат нещата, за които говоря, не се отнасяйте към тях с бунтарски манталитет. Тези неща определено не са от маловажно значение. Те заемат сърцето и ума ви и контролират мислите и възгледите ви за всеки човек, въпрос и нещо, с които се сблъскваш. Ако не промениш тези погрешни мисли и възгледи в ежедневието или не се отървеш от тях, тогава твърдението ти, че приемаш истината и разполагаш с истината реалност, ще бъдат само празни думи. Това е същото, както когато имаш рак — той трябва да се лекува активно. Независимо в кой орган се намират раковите клетки, дали са в кръвта ти, или по кожата ти, дали са на повърхността, или са скрити дълбоко, достатъчно е да се каже, че първото нещо, с което трябва да се справиш, са раковите клетки в тялото ти. Едва след като раковите клетки бъдат отстранени, различните хранителни вещества, които приемаш, могат да бъдат усвоени и да работят в теб. Така всички органи в тялото ти могат да функционират нормално. След като болестта бъде отстранена, тялото ти ще стане по-здраво и по-нормално. И такива хора са напълно излекувани от болестта. Стремежът на хората към истината е процес на отърваване от покварения нрав, както и процес на навлизане в истината реалност. Процесът на отърваване от покварения нрав е процесът на промяна и освобождаване на хората от различни погрешни и негативни мисли и възгледи. Това е също така процес на въоръжаване на хората с различни правилни и положителни идеи и възгледи. Какво представляват положителните идеи и възгледи? Това са неща, които включват реалността, принципите и критериите на истината. За да навлязат в истината реалност, хората трябва да разнищят и да разберат различните си погрешни идеи и възгледи за живота, оцеляването и справянето с другите, като се стремят към истината, и след това последователно да ги преодолеят и да се отърват от тях. Накратко, стремежът към истината цели да накара хората да се отърват от всичките си погрешни и неправилни мисли и възгледи, и да имат правилни мисли и възгледи по всички видове неща, мисли и възгледи, които са съгласно истините принципи. Само по този начин хората могат да постигнат целта да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Това е крайният резултат, който хората постигат чрез стремежа към истината, и това е истината реалност, която хората могат да изживеят най-накрая, след като постигнат спасение. Разбирате ли това? (Да.)

На последната сбирка общувахме по темата за „избавянето“ по отношение на семейството. Какво обсъждахме в общението по темата за семейството миналия път? (Общувахме за неудобствата и пречките, които семейството поставя на пътя на стремежа ни към истината, както и за това от какви стремежи, идеали и желания трябва да се избавим по отношение на въпроса за семейството. Бог спомена две неща — едното е да се избавим от идентичността, която наследяваме от семейството си, а другото е да се избавим от обуславящите въздействия, които семейството оказва върху нас.) Действително това бяха двете неща. Първото е да се избавиш от идентичността, която наследяваш от семейството си. Знаете ли кои са истините принципи, които хората трябва да разберат в това отношение? След като сте слушали Моите общения, ако не ви дам конкретно обобщение, знаете ли как сами да обобщавате нещата? След като общувах за тези неща и конкретните подробности по тях, вие обобщихте ли съответните принципи, които хората трябва да спазват по отношение на този аспект на истината? Ако знаеш как да ги обобщиш, тогава ще си способен да ги приложиш на практика. Ако не знаеш как да ги обобщиш и застиваш в някои разпръснати области на светлината, ако не знаеш какви са съответните истини принципи, тогава няма да си способен да ги приложиш на практика. Ако не знаеш как да ги приложиш на практика, тогава никога няма да навлезеш в този аспект на истината реалност. Дори да разбереш какви са собствените ти проблеми, пак няма да си способен да ги съотнесеш към Моите слова и да намериш съответните принципи, които да приложиш на практика. Основната цел на общението по въпроса за избавянето от идентичността, която наследяваш от семейството си, е да можеш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш без да си засегнат от различните влияния, свързани с тази идентичност. Ако идентичността, която наследяваш от семейството си, е изтъкната, тогава трябва да подхождаш правилно към нея. Не бива да считаш, че се отличаваш от другите или че си по-достоен от тях, или че твоята идентичност е специална. Когато сте сред другите, трябва да можете да взаимодействате правилно с тях според принципите, чрез които Бог наставлява хората, и да се отнасяте правилно с всички, а не да използвате изтъкнатия си семеен произход като капитал, за да се перчите при всички обстоятелства и да карате другите да имат високо мнение за вас във всяка ситуация. Ако приемем, че не можеш да се избавиш от идентичността, която си наследил от семейството си, и винаги използваш семейния си произход като капитал, държиш се като човек, който е изключително самонадеян, своенравен и надут. Ако приемем, че винаги се перчиш и се показваш пред другите и постоянно парадираш със семейния си произход и специалната си идентичност, която си наследил от семейството си. Ако предположим, че освен това дълбоко в себе си също така си крайно високомерен и деспотичен, а в разговорите с другите си особено властен и нагъл и често използваш идентичността си като капитал, за да мъмриш хората и да ги потискаш — с други думи, хората мислят, че си лишен от нормален разум — и считаш всички за обикновени хора, а особено когато влизаш в контакт и общуваш с другите, не мислиш нищо за хората, които са по-скромни или по-нисши от теб, а когато говориш с тях, си особено агресивен, безцеремонен и наистина показваш зъбите си. Да предположим, че постоянно искаш да мъмриш другите и винаги се отнасяш към тях като към роби, на които трябва да се заповядва и крещи, и винаги смяташ, че твоята идентичност е изтъкната, ако си неспособен да се разбираш хармонично с другите и да се отнасяш правилно с хората с по-нисък статус от теб — това е все покварен нрав и са все неща, от които хората трябва да се отърват. Такъв покварен нрав възниква и се поражда, когато човек има изтъкнат семеен произход и висок социален статус. Затова този тип хора трябва да премислят своите думи и постъпки, както и собствените си мисли и възгледи, особено за тези, свързани със семейната идентичност. Трябва да се избавят от тези мисли и възгледи и да се върнат назад към различните видове човешка природа, които изживяват в резултат на особения си социален статус. С други думи, този тип хора трябва да се избавят от идентичността, която са наследили от семейството си. Повечето хора считат, че собственият им социален статус е по-нисък. По-специално типът хора, които са гледани с пренебрежение, дискриминирани и тормозени в обществото, често считат, че тяхната идентичност е нископоставена, а срамът, причинен от конкретната семейна среда, ги кара да се чувстват особено смирени. Това чувство често ги кара да се считат за непълноценни и неспособни да се разбират с другите по хармоничен и справедлив начин. Разбира се, хората от този тип се проявяват по различни начини. Някои от тях прекалено се възхищават от в хората с изтъкнат статус и идентичност, като им правят мили очи, ласкаят ги, говорят им сладки приказки и им лижат подметките. Винаги сляпо подражават на тези хора и нямат никакви принципи или достойнство, готови са да бъдат техни подлоги, те да им заповядват и да ги манипулират като роби. Принципите, според които такива хора вършат нещата, също не са в съгласие с истината, защото дълбоко в съзнанието си те вярват, че тяхната идентичност е ниска и че те са родени да бъдат нещастници, че не са достойни да бъдат равнопоставени с богатите или с тези, които имат благородна социална идентичност, а вместо това са родени, за да бъдат третирани като техни роби, и че трябва да се съобразяват с тях и да изпълняват заповедите им. Те не се чувстват сервилни. По-скоро смятат, че това е нормално и че така трябва да се постъпва. Какви точно са тези идеи и възгледи? Не са ли тези мисли и възгледи вид саморазрушение? (Да.) Съществува и един тип хора, които виждат богатите хора да живеят по своя самонадеян, своенравен, нагъл и властен начин и дори силно завиждат на такива хора и ги преследват, като се надяват, че ако имат възможност да променят нещата, биха могли да живеят също толкова своенравно и самонадеяно като тези богати хора. Те считат, че няма нищо лошо в това да бъдат своенравни и самонадеяни. Напротив, според тях това са очарователни и романтични черти. Мислите и възгледите на такива хора също са неправилни и те трябва да се избавят от тях. Без значение каква е идентичността ти или какъв е статусът ти, всичко е предопределено от Бог. Каквото и семейство или потекло да е предопределил за теб, идентичността, която наследяваш от тях, не е нито срамна, нито почетна. Принципът за това как се отнасяш към своята идентичност не бива да се основава на принципа на честта и срама. В каквото и семейство да те постави, от какъвто и тип семейство да ти позволи да произхождаш, пред Бог имаш само една идентичност и тя е тази на сътворено същество. Пред Бог си сътворено същество, затова в Божиите очи ти си равен на всеки в обществото с различна идентичност и социален статус. Всички вие сте членове на поквареното човечество и всички вие сте хора, които Бог иска да спаси. И разбира се пред Бог всички вие имате еднаква възможност да изпълнявате дълга си като сътворени същества и да се стремите към истината, както и да постигнете спасение. На това ниво, въз основа на идентичността на сътворено същество, дадена ти от Бог, не бива да имаш високо мнение за собствената си идентичност, нито да гледаш на нея отвисоко. Вместо това трябва да се отнасяш правилно към своята идентичност, която идва от Бог, а именно тази на сътворено същество, и да си способен на хармонично и равнопоставено разбирателство с всеки според принципите, на които Той учи хората и с които ги съветва. Без значение какъв е общественият статус или каква е социалната идентичност на другите хора и какъв е собственият ти обществен статус или социална идентичност, всеки, който влиза в Божия дом и идва пред Бог, има само една идентичност, тази на сътворено същество. Следователно хората с нисък социален статус и идентичност, не бива да се чувстват непълноценни. Независимо дали имаш или нямаш талант, независимо колко големи са заложбите ти и дали си способен, или не си, трябва да се откажеш от социалния си статус. Трябва да се откажеш и от идеите или възгледите си за степенуване и оценяване на хората или за категоризирането им като изтъкнати или скромни въз основа на потеклото и семейната им история. Не бива да се чувстваш непълноценен заради собствената си ниска социална идентичност и ниския си статус. Трябва да се радваш, че макар семейният ти произход да не е толкова внушителен и впечатляващ и наследеният ти статус да е нисък, Бог не те е изоставил. Бог издига скромните хора от бунището и от пръстта и ти дава същата идентичност като на другите — тази на сътворено същество. В Божия дом и пред Бог идентичността и статусът ти са равни на тези на всички останали хора, които са избрани от Него. Щом осъзнаеш това, трябва да изоставиш комплекса си за малоценност и да спреш да се вкопчваш в него. Когато се сблъскаш с хора, които имат знатен и висок социален статус, или с такива, които имат по-висок социален статус от теб, не е необходимо да им се кланяш или постоянно да им се усмихваш, камо ли да им се възхищаваш. Напротив, трябва да ги считаш за равни, да ги гледаш право в очите и да се отнасяш към тях правилно. Дори и често да са властни или надути от гордост и да си мислят, че имат висок социален статус, трябва правилно да се отнасяш към тях и да откажеш да те принуждават или сплашват с величието си. Независимо какво е поведението им или как се отнасят към теб, трябва да знаеш, че с тях сте еднакви пред Бог, доколкото всички вие сте сътворени същества, всички сте човешки същества, които Той е избрал да спаси. В сравнение с теб у тях няма нищо специално. Тяхната така наречена специална идентичност, както и статус, не съществува в Божиите очи и Той не ги признава. Следователно няма нужда да се стесняваш от въпроса за идентичността, която си наследил от семейството си, нито да се чувстваш непълноценен заради нея. Още по-малко е нужно да се отказваш от каквато и да е възможност за равнопоставено общуване с други хора само заради ниския си социален статус, или да се отказваш от дадените ти от Бог права, отговорности и задължения в Божия дом и пред Него. И разбира се, със сигурност не бива да се отказваш от правото си да бъдеш спасен или от надеждата да постигнеш спасение. В Божия дом и пред Бог, няма никаква разлика между богати и бедни, между висок и нисък социален статус и никой със специален семеен произход не заслужава специално отношение или особени привилегии. Пред Бог всички хора имат само една идентичност — тази на сътворено същество. Също така пред Бог природата същност на всички хора е еднаква. Има само един вид човешки същества, които Бог иска да спаси, и това са покварените човешки същества. Следователно, независимо дали идентичността и социалният ти статус са благороднически или скромни, всички вие сте човешки същества, които Бог иска да спаси.

Представи си, че някой ти каже: „Погледни семейството си, то е толкова бедно, че нямате дори прилични дрехи. Семейството ти е толкова бедно, че си ходил само в начално училище и никога не си учил в гимназия. Семейството ти е толкова бедно, че се храниш само със супа и зеленчуци и дори не си опитвал шоколад, пица или кола“. Как трябва да се справиш с тази ситуация? Би ли се почувствал непълноценен или унил? Би ли се оплакал вътрешно от Бог? Би ли се уплашил от това, което ти казва този човек? (Сега не бих.) Сега не би го направил, но преди щеше да го направиш, нали? В миналото, винаги когато си забелязвал кое семейство е богато или кой е заможен и изтъкнат, си си казвал: „Ау! Те живеят във вила и притежават кола. Били са безброй пъти в чужбина. Аз никога досега не съм излизал от моето село и дори никога не съм виждал влак. Те пътуват с високоскоростни влакове, пътуват в първа класа, ходят на луксозни круизи и носят френски дизайнерски марки и италиански бижута. Защо аз не съм чувал за нито едно от тези неща?“. Винаги когато сте около такива хора, се чувствате по-малки от тях. Донякъде сте уверени, когато общувате за истината и вярвате в Бог. Но когато говорите с тези хора за вашето семейство и семеен живот, ви се иска да избягате и да се спасите, чувствате, че не сте толкова добри, колкото тях и че би било по-добре да умрете, отколкото да живеете. Мислите си: „Защо живея в такова семейство? Не съм видял нищо от света. Другите използват крем за ръце, а аз все още използвам вазелин. Други дори не си мажат лицето с крем, а отиват направо в козметичния салон, а аз дори не знам къде се намира той. Други се возят в седани, но за мен е твърде добре и съм късметлия, ако мога да покарам колело, а понякога се налага да се возя в каруца, теглена от вол или магаре“. Така че всеки път, когато разговаряте с такива хора, се чувствате несигурни в себе си, срамувате се да повдигнете въпроса за своята идентичност и не смеете да я споменете. В сърцето си изпитвате известно негодувание и малко яд към Бог: „Всички те са сътворени същества като мен“. Мислите си: „Защо тогава Бог им позволява да се радват толкова много на живота? Защо Той е предопределил те да имат такова семейство и социален статус? Защо моето семейство е толкова унизително бедно? Защо моите родители са на дъното на обществото, без никакви способности и умения? Само като си помисля за това, ме хваща яд. Винаги, когато говоря по този въпрос, не искам да споменавам родителите си, те са толкова неспособни и некомпетентни! Няма значение дали се возя в седан и дали живея във вила, бих се задоволил да ме водят в града, за да се возя в автобусите и във високоскоростните влакове или да си играя в градските паркове, но те не са ме водили там нито веднъж! Нямам никакъв житейски опит. Не съм ял хубава храна, не съм се возил в хубави коли и мога само да мечтая да пътувам в самолет“. Мисълта за всичко това ви кара да се чувствате непълноценни и често да се стеснявате от този въпрос, затова редовно общувате с братя и сестри, чиято идентичност и статус не се различават съществено от вашите, като си мислите: „Вярно е това, което казват: Те са от една черга. Погледни тази група хора, всички те са богаташи, включително висши държавни служители, милионери, хора със свръхбогати родители, бизнес магнати и хора, завърнали се от обучение в чужбина и следдипломна квалификация, както и корпоративни директори и управители на хотели. Сравни ги с нас, тази измет. Всички ние сме или селяни, или безработни. Семействата ни живеят в селски блата, имаме само начално образование и не сме видели нищо от света. Пасли сме добитък, редили сме улични сергии и сме поправяли обувки. Що за хора сме ние? Не сме ли просто една дрипава паплач? Погледнете тази група хора, всички са стилни и класни. Като си помисля за това каква паплач сме, се чувствам безполезен и огорчен“. Дори след като сте вярвали в Бог толкова години, така и не сте се избавили от този проблем и често се чувствате особено непълноценни и потиснати. Идеите и възгледите на тези хора за нещата са очевидно погрешни и влияят сериозно на правилността на възгледите им по отношение на хората и нещата, както и на начините, по които се държат и действат. Тези идеи и възгледи се влияят от социалните тенденции и нрави. Разбира се, за да бъдем по-точни, това са идеи и възгледи, които са продукт на обуславящите въздействия на злите хора и традиционната култура. Тъй като са покварени и са част от злите тенденции, трябва да се избавиш от тях и да не се притесняваш или стесняваш от такива идеи и възгледи. Някои хора казват: „Роден съм в такова семейство и този факт не може да бъде променен. Този вид идеи и възгледи постоянно тежат на съзнанието ми и ми е трудно да се избавя от тях“. Наистина е трудно да се избавиш от тях, но ако постоянно се занимаваш с погрешна идея и възглед, никога няма да се избавиш от тях. Ако приемаш правилни идеи и възгледи, постепенно ще се избавиш от погрешните. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че не е възможно да се избавиш от тях изведнъж, така че да можеш да общуваш с богати хора или с хора с висок статус и стойност равнопоставено и нормално. Невъзможно е това да стане изведнъж, но поне можеш да се освободиш от този проблем. Дори ако все още имаш комплекс за малоценност, дори ако дълбоко в сърцето си все още си смътно разтревожен от него, ти вече си придобил известна свобода по отношение на него. Разбира се, в по-нататъшния си стремеж към истината ти постепенно ще придобиваш още по-голяма свобода и волност. Когато всичките отделни факти бъдат разобличени, ти ще виждаш все по-ясно същността на различните хора, въпроси и неща, а разбирането ти за истината ще става все по-дълбоко. Когато имаш по-проникновено разбиране по тези въпроси, твоят житейски опит и познания за тях ще се увеличават. Същевременно твоето отношение към истината ще става все по-активно и положително и ти все по-малко ще се стесняваш от негативни неща. Дали тогава няма да си се променил? Когато следващия път срещнеш някого с идентичност и статус, значително по-различни от твоите, и разговаряш и общуваш с него, най-малкото вече няма да изпитваш вътрешен страх, нито ще избягаш, а напротив — ще си способен да се отнасяш към него правилно и вече няма да си подвластен на неговите ограничения, или да си мислиш колко велик и изтъкнат е той. След като разберете покварената същност на хората, ще сте способни да се отнасяте подобаващо към всякакви типове хора, да се разбирате, да взаимодействате и да се свързвате с всякакви хора според принципите, без да се възхищавате от тях или да ги омаловажавате, без да ги дискриминирате или да имате високо мнение за тях. По този начин ще постигнете ли постепенно резултата, който идва от стремежа на истината? (Да.) Постигането на този резултат ще те накара да обичаш повече истината, да си по-склонен към положителни неща, да си по-склонен към истината и да се възхищаваш на Бог и на истината, вместо да се възхищаваш на когото и да било в обществото или в света заради неговата изтъкната идентичност и статус. Обектите, на които се възхищаваш и към които отправяш взор, както и обектите, които следваш и на които се покланяш, ще бъдат различни и постепенно ще се променят от негативни в положителни и в истината или — за да бъдем по-точни — в Бог, в Божиите слова и в Божията идентичност и статус. По този начин постепенно ще навлезеш в истината реалност в това отношение. Тоест постепенно ще се отървеш от покварения си нрав и оковите на Сатана в това отношение и постепенно ще постигнеш спасение — ето какво включва процесът. Не е трудно. Пътят е очертан пред теб. Щом се стремиш към истината, можеш да навлезеш в истината реалност. А в каква реалност ще навлезеш накрая? Независимо какъв статус ще наследиш от семейството си, ти вече няма да се интересуваш или притесняваш от това дали той е благороднически, или нисък. Вместо това ще си способен да изпълняваш добре дълга си на сътворено същество, да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш като сътворено същество, да живееш пред Бог като сътворено същество и да живееш всеки ден в настоящето — всичко това с идентичността на сътворено същество. Това е резултатът, към който ще се стремиш. Добър ли е този резултат? (Да, добър е.) Когато хората навлязат в този аспект на реалността, сърцата им са освободени и волни. Най-малкото вече няма да те притеснява въпросът за идентичността, която си наследил от семейството си, и няма да те е грижа дали статусът ти е висок или нисък. Ако идентичността ти е изтъкната и някои хора ти се възхищават, ще се почувстваш отвратен. Ако идентичността ти е ниска и някои хора те дискриминират, няма да се стесняваш или притесняваш от това, нито ще си тъжен или негативен от това. Вече няма да ти се налага да се чувстваш разтревожен, изтерзан или непълноценен въз основа на това дали някога си се возил във високоскоростен влак, дали си бил в салон за красота, дали си пътувал в чужбина, дали си ял западна храна или дали си се радвал на изключителни материални удобства, както правят богатите хора. Вече няма да се стесняваш и притесняваш от тези проблеми и ще си способен да се отнасяш правилно към всякакви хора, неща и въпроси и да изпълняваш нормално дълга си. Тогава няма ли да бъдеш свободен и волен? (Да, така е.) По този начин сърцето ти ще бъде волно. Когато навлезеш в реалността на този аспект на истината и се освободиш от оковите на Сатана, ти наистина ще се превърнеш в сътворено същество, което живее пред Бог, в същество, което Бог иска. Сега вече би трябвало да ви е по-ясен пътят на избавянето от идентичността и статуса, които сте наследили от семейството.

Миналия път разисквахме и друга тема — тази за избавянето от обуславящите въздействия, които семейството ти оказва върху теб. Обуславящите въздействия на семейството започват още от детството на човека. С навлизането в зряла възраст човек постепенно започва да прилага тези обусловени мисли и възгледи в живота си. Докато придобие определен житейски опит, той вече свободно прилага на практика различните мисли и възгледи, които са обусловени от семейството му, и въз основа на това натрупва различни принципи, начини и похвати за справяне с нещата, които са още по-сложни, по-специфични и по-изгодни за него самия. Може да се каже, че обуславящите въздействия, които семейството оказва, служат на човека като настолна книга при прехода му в обществото и в неговите общностни групи, като му дават възможност да използва свободно различни начини и похвати за справяне с нещата, когато живее сред други хора. Тъй като обуславящите въздействия, които оказва семейството, са настолна книга, те са дълбоко вкоренени и установени в сърцето на всеки човек. Те влияят върху живота на хората, върху начина, по който се държат и действат, а също и върху възгледите им за живота. Но тъй като тези обуславящи въздействия не са положителни, те са и неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината. Без значение дали мислите и възгледите, които подобно обуславяне ти внушава, са формирани в най-съкровените дълбини на сърцето ти, или заемат доминираща позиция дълбоко в него — и със сигурност без значение дали тези мисли и възгледи вече са били потвърдени като верни или практикувани от теб в хода на твоето съществуване — тези обуславящи въздействия ще се отразят в различна степен върху живота ти както сега, така и в бъдеще, като ще повлияят на избора ти на житейски път и ще засегнат отношението ти и принципите, с които се справяш с нещата. Може да се каже, че огромното мнозинство от семействата дават на хората най-основните похвати и философии за светските отношения, така че да могат да живеят и да оцеляват в обществото. Например миналия път общувахме за нещата, които родителите винаги казват, като: „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава вика си, където и да лети“, както и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ и „Смелите падат първи“. Какво друго имаше? „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“ и „Който много говори, много греши“. Тези различни идеи и възгледи, които са обусловени в теб от семейството ти, независимо дали ги прилагаш изрично, или ги практикуваш в живота си, са твоята настолна книга. Какво имам предвид под „настолна книга“? Имам предвид нещо, което те вдъхновява и подтиква да приемеш философията на Сатана за светските отношения. Тези поговорки от твоето семейство са ти внушили най-елементарния начин за справяне със света и най-елементарния начин за оцеляване, така че след като влезеш в това общество, ти ще работиш усилено, за да преследваш слава, придобивки и статус, ще се стараеш да се прикриваш, да се опаковаш и да се защитаваш по-добре, ще се стремиш да станеш водещ сред хората, да стигнеш върха и да останеш там. За теб тези неща, които са обусловени от семейството ти, са правила и похвати за справяне със света, които те подтикват да влезеш в обществото и да се сраснеш със злите тенденции.

Миналия път разговаряхме за обуславящите въздействия, които семейството оказва върху хората. Има много повече обуславящи въздействия от тях, затова нека продължим общението си за тях. Например някои родители казват на децата си: „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“. Кой е казал това? (Конфуций.) Конфуций наистина е казал това. Някои родители казват на децата си: „Трябва да усвояваш умения, където и да отидеш. Щом ги усвоиш, ще притежаваш умения в специализирана област и никога няма да ти се налага да се тревожиш, че си без работа, а ще бъдеш безспорният авторитет във всяка ситуация. Един от древните мъдреци го е казал добре: „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“. Винаги, когато си около други хора, се оглеждай кой има умение в специализирана област. Усвои го тайно, без да позволяваш да разберат, а след като го овладееш, то ще се превърне в твое умение и ти ще можеш да печелиш пари, за да се издържаш, и никога няма да ти липсват неща от първа необходимост“. Каква е целта на родителите ти да те карат да усвояваш умения, когато си сред други хора? (За да напредна в света.) Целта на изучаването на умения е да укрепнеш, да стигнеш върха, да се научиш тайно да вземаш умения от другите и постепенно да укрепваш собствената си сила. Ако имаш голяма сила сред хората, ще имаш препитание, а също и слава и богатство. А когато имаш слава и богатство, хората ще имат високо мнение за теб. Ако не притежаваш истински умения, никой няма да те цени, затова трябва да се научиш тайно да усвояваш умения от другите, да изучаваш силните страни и уменията на другите хора и постепенно да ставаш по-силен от тях — само тогава можеш да стигнеш върха. Някои родители казват на децата си, „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, пак с цел да накарат децата си да спечелят признателността и голямото уважение на другите. Ако работиш усилено и усърдно и понасяш големи трудности, за да усвоиш умения, когато другите не те гледат, тогава, след като ги придобиеш, можеш да впечатлиш всички със своята гениалност и винаги, когато хората те гледат отвисоко или те тормозят, можеш да изтъкнеш своите таланти и никой повече няма да посмее да те тормози. Макар че може да изглеждаш обикновен и незабележителен и да не говориш много, ти ще имаш някои умения под формата на технически способности, които са недостъпни за обикновените хора, така че другите ще ти се възхищават за това и ще се чувстват по-незначителни в твое присъствие, и ще гледат на теб като на човек, който може да им помогне. По този начин стойността ти сред хората не се ли увеличава? И тъй като стойността ти се увеличава, това не те ли прави да изглеждаш достоен? Ако искате да се стремите да спечелите изтъкнат статус сред другите, трябва да понасяте трудности и страдания, когато не ви виждат. Независимо колко трудности понасяш, просто го преглътни и продължи напред, и всички твои страдания ще си струват, когато хората видят колко си способен. Каква е целта на родителите ти, когато ти казват поговорката: „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“? Тяхната цел е ти да придобиеш изтъкнат статус сред другите и да заслужиш голямото им уважение, вместо да бъдеш дискриминиран или тормозен, така че не само да си способен да се наслаждаваш на хубавите неща в живота, но и да спечелиш уважението и подкрепата на другите. Хората с такъв статус в обществото не само не са тормозени от другите, но където и да отидат, за тях нещата вървят гладко. Когато хората видят, че идваш, ще кажат: „О, това си ти, на какво дължим удоволствието от твоето посещение? За нас е такава чест да те видим! Имаш ли някаква работа, за която трябва да се погрижиш? Ще се погрижим вместо теб. О, дошъл си да си купиш билети? Е, няма нужда да се редиш на опашка, ще ти осигурим най-доброто място, все пак сме приятели!“. Ти приемаш това и си мислиш: „Еха, това че съм знаменитост, наистина прави чудеса. По-възрастните са прави, когато казват: „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“. Обществото наистина е такова, то е толкова ориентирано към реалността! Ако нямах тази репутация, кой щеше да ми обърне внимание? Ако се наредиш на опашка като нормален човек, другите може да те гледат отвисоко и да те нагрубят, а може и да не ти продадат нищо, когато дойде твоят ред“. Когато се редиш на опашка за преглед при лекар в болницата, някой те забелязва от другия край на коридора и казва: „Ти не си ли еди-кой-си? Защо чакаш на опашка? Веднага ще ти намеря специалист, за да не се налага да чакаш на опашката“. Ти отговаряш: „Още не съм платил“. А той казва: „Няма нужда, аз ще се погрижа за сметката“. Ти размишляваш върху това и си мислиш: „Хубаво е да си знаменитост. Понасянето на всички тези страдания, когато никой не те вижда, все пак не е било напразно. Наистина мога да се радвам на специално отношение в обществото. Това общество е толкова ориентирано към реалността, че е достатъчно да си знаменитост, за да бъдеш добре приет. Това е страхотно!“. Отново се радваш, че страданията ти не са били съвсем напразни, и смяташ, че си е струвало да преминеш през всички тези трудности и страдания, когато другите не са те виждали! Непрекъснато се удивляваш на това: „Не е нужно да се редя на опашка, за да отида на лекар в болницата“. Мислиш си: „Мога да получа добри места, когато си купувам самолетни билети, както и специално отношение, където и да отида. Влиянието ми може да ме вкара дори през задния вход. Страхотно е! Така трябва да бъде в обществото, няма нужда от равенство. Хората трябва да получават обратно толкова, колкото са вложили. Ако не страдаш, когато другите не те виждат, можеш ли да изглеждаш достоен, когато те гледат? Погледнете ме. Например аз страдах, когато другите не ме виждаха, за да мога, когато ме гледат, да получавам специално отношение като това, защото го заслужавам“. При това положение от какво зависят хората, ако искат да се свържат с другите и да постигнат нещо в обществото? Те разчитат на талантите и уменията си, за да поддържат способността си да вършат нещата. Дали някой успява в начинанията си, или колко добър е в това да върши нещата в обществото, не се основава на таланта или на човешката природа на този човек, нито на това дали има истината. В обществото няма справедливост или равенство. И щом си достатъчно усърден, щом можеш да понасяш страдания, когато другите не те виждат, щом си достатъчно тираничен и свиреп, можеш да спечелиш висок статус сред другите. Точно както в миналото, когато хората са се състезавали, за да станат майстори в света на бойните изкуства, те са понасяли големи страдания и са тренирали дни и нощи наред, докато накрая овладели всички стилове на различните школи по бойни изкуства и измислили свой собствен уникален стил, който практикували до съвършенство, докато станат неуязвими. И какво станало накрая? В турнира по бойни изкуства те побеждавали бойци от всички големи школи и печелили статуса на майстори по бойни изкуства. За да изглеждат достойни пред другите, те са били готови да понесат всякакви страдания и дори да практикуват някои тъмни изкуства при закрити врата. След осем до десет години практика те ставали толкова опитни, че никой в света на бойните изкуства не можел да ги победи на ринга или да ги убие извън него, и дори ако пиели отрова, можели да я изхвърлят от тялото си. Така те затвърдили позицията си на майстори по бойни изкуства и никой не можел да застраши положението им — ето какво означава да изглеждаш достоен пред другите. За да изглеждат достойни пред другите, хората в древността са се явявали на императорски изпити и са печелили научни отличия. В днешно време хората отиват в колеж, полагат изпити за следдипломна квалификация и учат за доктор на науките — те също учат упорито, въпреки трудностите, и полагат къртовски усилия да получат безполезни знания от зори до късно вечер, година след година. Понякога са толкова уморени, че не искат да учат повече, и копнеят да си вземат почивка, но родителите им ги мъмрят: „Кога ще изпълниш поне грам от обещаното? Все още ли искаш да изглеждаш достоен пред другите? Ако това е така, как можеш да го направиш, без да страдаш, когато не те виждат? Няма да умреш, ако пропуснеш кратка почивка, нали? Учи! Иди да си напишеш домашното!“. А те казват: „Написах си домашното и преговорих днешните уроци. Може ли да ме оставите да се отпусна за малко?“. Но родителите им отговарят: „Категорично не! Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат!“. Те размишляват върху това и си мислят: „Родителите ми правят всичко това за мое добро, защо съм толкова твърдоглав и зает с това да се забавлявам? Трябва да правя това, което ми се говори. Казват, че пренебрегваш по-възрастните на свой риск, така че трябва да слушам родителите си. Те ще бъдат такива до края на живота си. Ако не съм им признателен, ще ги разочаровам. Освен това ми предстои още дълъг път в живота, така че какво значение има малко страдание в дългосрочен план?“. При тази мисъл те влагат цялата си енергия, за да учат, да преговарят уроците си и да си пишат домашните. Остават да учат и след полунощ, и независимо колко уморени се чувстват, успяват да го преодолеят. По житейския си път хората постоянно са индоктринирани от обуславящото въздействие на семейството си под формата на идеи и изрази като „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, които постоянно ги насърчават и мотивират. В името на своето бъдеще и перспективи и за да изглеждат достойни пред другите, те постоянно усвояват умения и знания, когато хората не ги виждат. Въоръжават се със знания и различни умения, за да станат по-силни. Те също така гледат към подвизите на различни древни личности или успешни хора, за да си дадат тласък и да разпалят бойния си дух. Правят всичко това с цел да се отърват от бедността, посредствеността и низостта в бъдеще и да променят съдбата си на дискриминирани хора, така че да станат по-високопоставени хора, членове на елита и хора, уважавани от другите. Обуславящите въздействия от страна на семейството се повтарят в съзнанието им отново и отново, докато постепенно тези забележки и поговорки се превърнат в техни закостенели идеи и възгледи, в установени начини за справяне със света, а също и в техен вътрешноприсъщ възглед за съществуването и целта, която преследват.

Някои родители казват на децата си: „Трябва да се научиш да се сприятеляваш с другите. Както се казва в поговорката: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. Дори порицаваният политик от династията Сун Цин Хуей^[а] е имал трима приятели. Където и да отидеш, научи се да се разбираш с другите и да поддържаш добри междуличностни отношения. Най-малкото трябва да си намериш няколко близки приятели. Щом влезеш в обществото, ще се сблъскаш с всякакви трудности в живота, в работата и при изпълнението на задачите си. Ако нямаш приятели, които да ти помагат, ще трябва да се справяш сам с всякакви трудности и неудобни ситуации. Ако знаеш някои похвати за спечелване на няколко близки приятели тогава, когато се сблъскаш с тези неудобни ситуации и трудности, тези приятели ще ти се притекат на помощ, за да те измъкнат от неприятностите и да ти помогнат да постигнеш успех в начинанията си. Ако искаш да постигнеш велики неща, трябва да слезеш на земята и да си намериш приятели. Трябва да си способен да имаш на своя страна всякакви влиятелни хора, за да подкрепят твоите начинания и бъдещия ти живот и съществуване. Трябва да си способен да се възползваш от различни хора, за да ти помогнат да свършиш нещо докрай и да ти служат“. Обикновено родителите не съобщават изрично за този вид идея или възглед, нито казват директно на децата си, че трябва да се научат да създават приятелства, да се възползват от хората и да са способни да намират приятели, които да им помагат да успяват в начинанията си. Има обаче родители със статус и авторитет в обществото или такива, които са особено изкусни и интригантски настроени и които влияят на децата си както с думите, така и с поведението си. Освен това винаги, когато децата им виждат и чуват техните идеи, възгледи и начини на справяне със света чрез нещата, които те казват и правят в ежедневието, това оказва обуславящо въздействие върху децата. При условие че не преценяваш правилно и не разпознаваш положителните от негативните неща, ти неволно се влияеш от думите и действията на родителите си и приемаш техните идеи и възгледи, или тези идеи и възгледи неволно се загнездват дълбоко в сърцето ти и се превръщат в най-важната основа и принцип, според който вършиш всичко. Родителите ти може да не ти казват директно „да си намериш повече приятели, да се научиш да караш хората да правят неща за теб, да използваш силните страни на другите и да се научиш да се възползваш от хората около теб“. Независимо от това те те заразяват и обуславят, като практикуват чрез действията си идеите и възгледите, които проповядват. По този начин родителите ти стават твои първи учители в тази област, като те учат как да се справяш с нещата, как да се разбираш с хората и как да си създаваш приятели в това общество, а също и каква е целта на създаването на приятели, защо трябва да си създаваш приятели, какви приятели трябва да си създаваш, как да се утвърдиш в обществото, какви са принципите и методите за това и т.н. По този начин родителите те обуславят, като практикуват това, което проповядват. Несъзнателно, докато преминаваш от детството към зрелостта, тези идеи и възгледи постепенно се оформят, от просто осъзнаване до конкретни мисли, възгледи и действия, така че стъпка по стъпка те се вкореняват дълбоко в сърцето и душата ти и се превръщат в твой начин и философия за светските отношения. Какво мислите за поговорката „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“ като начин за справяне със света? (Това е нещо лошо.) Има ли такова нещо като истински приятел в този свят? (Не.) Защо тогава оградата се нуждае от подкрепата на три кола? Какъв е смисълът да има три кола? Само за да е по-стабилна. Тя не би била стабилна с два кола, а един кол изобщо не би бил подходящ. И така, какъв е принципът за справяне със света, за който става въпрос тук? Дори един способен човек, колкото и да е способен, не може да пляска с една ръка и няма да стигне до никъде. Ако искаш да постигнеш нещо, имаш нужда от хора, които да ти помагат. А ако искаш хората да ти помагат, трябва да се научиш как да се държиш в света и да се справяш с него, да създаваш приятелства и да събираш сила, за да свършиш работата. За да постигнеш каквото и да било, независимо дали става дума за изграждане на кариера, за утвърждаване в обществото или за постигане на нещо още по-голямо, трябва да имаш около себе си хора, на които се доверяваш или за които имаш високо мнение и които можеш да използваш, за да ти помогнат да осъществиш начинанията, които искаш да предприемеш, в противен случай ще е все едно да се опитваш да пляскаш с една ръка. Разбира се, това са правилата за правене на каквото и да било в този свят, защото в обществото няма справедливост, а само интриги и борба. Ако вървиш по правилния път и се заемаш със справедливи каузи, никой няма да го одобри, няма да се получи в това общество. Независимо какви начинания предприемаш, трябва да имаш хора, които да ти помагат и да трупат сила в обществото. Където и да отидеш, ако има хора, които ти отстъпват и се страхуват от теб, тогава ще имаш утвърдено положение в обществото, ще ти е много по-лесно да осъществиш начинанията си и ще има хора, които ще ти дават зелена светлина. Това е отношение и начин на справяне със света. Без значение какво искаш да правиш, родителите ти винаги ще ти казват: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. И така, този принцип за справяне със света правилен ли е, или е грешен? (Грешен.) Какво не е наред с него? (Дали човек може да постигне нещо, не зависи от неговата сила или талант, а от Божието върховенство и Божиите подредби.) То зависи от Божието върховенство и от Божиите подредби, това е един аспект. Освен това каква е целта на хората, когато искат другите да им помагат в обществото? (За да са способни да се издигнат над останалите.) Точно така. Целта на това да имаш тези три кола, които да те подкрепят, е да си извоюваш място и да придобиеш стабилна опора. По този начин никой няма да може да те събори и дори ако единият кол бъде съборен, другите два ще останат там, за да те подкрепят. Хората, които имат определена власт, могат да правят нещата с лекота в това общество, без да се тревожат за закона, чувствата на хората или общественото мнение. Не е ли това целта на хората? (Така е.) По този начин можеш да се превърнеш в човек, който има глас в обществото, и нито законът, нито общественото мнение ще могат да разклатят позициите ти или да те разколебаят. Ти ще имаш последната дума за тенденциите в това общество и във всяка социална група. Ще си безспорният авторитет. И тогава как да не правиш каквото си поискаш? Можеш да се издигнеш над закона, да се издигнеш над чувствата на хората, да се издигнеш над общественото мнение, да се издигнеш над морала и да се издигнеш над порицанието на съвестта. Това ли е целта, която хората искат да постигнат? (Да.) Това е целта, която хората искат да постигнат. Това е важната основа за действията на хората, която им дава възможност да постигнат амбициите и желанията си. Виждаш, че някои хора стават заклети братя в обществото. Сред тях по-големият брат е изпълнителен директор на някоя корпорация, по-малкият брат е президент на някоя група, други са политици или босове в подземния свят. Някои хора имат приятели, които са директори на болници или главни хирурзи, или главни медицински сестри, а някои хора имат добри приятели в собствената си сфера на дейност. Наистина ли хората имат такива приятели, защото споделят едни и същи възгледи и интереси? Или защото наистина искат да отстояват заедно справедливи каузи? (Не.) Тогава защо го правят? Правят го, защото искат да натрупат някаква сила, да разширят и увеличат тази сила и в крайна сметка да разчитат на нея, за да се утвърдят и да оцелеят в обществото, да живеят на върха на пирамидата и да се наслаждават на живот в лукс и разкош. Никой няма да посмее да ги тормози и дори да са извършили престъпления, законът няма да посмее да ги накаже. А ако наистина извършат престъпление, приятелите им ще се притекат на помощ. Един приятел ще говори от тяхно име, друг приятел ще помогне да се уреди всичко в съда и ще лобира пред висши политици за помилване, така че те ще излязат от полицейския участък за по-малко от 24 часа. Независимо колко сериозно е престъплението, което са извършили, от това няма да произтече нищо и дори няма да им се наложи да платят глоба. В крайна сметка обикновените хора ще си кажат: „Боже мой, този човек наистина не е случаен. Как се е измъкнал толкова бързо, след като е извършил толкова тежко престъпление? Ако бяхме на негово място, щяхме да сме свършени, нали? Щяхме да се озовем в затвора, нали? Вижте какви приятели има. Защо ние не можем да имаме такива приятели? Как така хора като него са извън нашия обсег?“. И хората ще завиждат. Всички тези въпроси са причинени от социалната несправедливост и непрекъснатата поява на зли тенденции в обществото. Хората нямат никакво чувство за сигурност в това общество. Те винаги искат да си спечелят благоволението на определени сили и да мерят силите си. Особено за тези, които живеят на дъното на обществото, дори да имат някакви средства за препитание, те не знаят кога ще се сблъскат с опасност или трудност и най-много се страхуват да не ги сполети някое неочаквано бедствие или да се сблъскат с някакво нещастие, особено когато става въпрос за нещо, свързано със закона, така че те преминават през живота, като не искат да имат нищо общо с полицията или съда. Тъй като хората в това общество нямат чувство за сигурност, те постоянно трябва да се сприятеляват и да намират силни съюзници, на които да разчитат. Забелязваш ли, че когато малките деца са в училище, те трябва да си намерят двама или трима приятели, с които да играят. В противен случай, когато са сами, винаги стават жертви на тормоз. И не смеят да кажат на учителя, че са били тормозени, защото щом го направят, със сигурност ще бъдат пребити на връщане от училище. Дори учителите да са мили с теб и учебните ти резултати да са доста добри, ако не знаеш как да си намериш приятели или да се сдружиш с бандитите около теб, накрая ще загазиш, ако ги ядосаш. И понякога, дори да не ги закачаш, те ще се опитат да те отклонят, когато видят, че се учиш добре, и ако не ги послушаш, ще те пребият или ще те тормозят. Дори училищната среда кара хората да се чувстват несигурни, така че този свят е наистина страшен, не мислиш ли? Затова обуславящите въздействия на семейството върху теб в това отношение идват от една страна от влиянието на родителите ти, които дават пример, а от друга страна — от несигурността на хората по отношение на обществото. Тъй като в това общество няма справедливост, нито сила или предимство, които могат да защитят човешките ти права и интереси, хората често са обзети от ужас и страх от това общество. В резултат на това те по естествен начин приемат обуславящите въздействия на идеята, че „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. Защото в реалната среда, в която хората съществуват, подобни идеи и възгледи са необходими, за да подпомогнат оцеляването им, като им дават възможност да преминат от живот в самота и уединение към живот, изпълнен с разчитане и чувство за сигурност. Затова хората считат, че разчитането на сила и на приятели в този свят е нещо много важно.

Що се отнася до начините, по които хората са обусловени от семейството си, в допълнение към поговорката, която споменахме току-що и която гласи: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“, има някои по-специфични начини, чрез които хората са възпитавани от семейството си. Например родителите са склонни да възпитават дъщерите си, като им казват неща от рода на: „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“. Също така: „На света няма грозни жени, има само мързеливи жени“. Жените трябва да се научат да обичат себе си, да се обличат добре и да се разкрасяват. По този начин, където и да отидеш, хората ще те харесват и повече хора ще направят нещо за теб и ще ти дадат зелена светлина. Ако хората те харесват, тогава естествено няма да ти правят проблеми и няма да те затрудняват“. Някои родители казват на дъщерите си: „Момичетата трябва да се научат да се обличат добре, да се гримират и, което е още по-важно, да се научат да бъдат нежни“. Това, което всъщност казват, е, че трябва да се научиш да се изтъкваш. Те казват и неща като например: „Не бъди силна жена. Каква е ползата за една жена да бъде толкова силна и независима? Такива жени никога не се обличат добре, живеят като мъже и по цял ден забързано сноват насам-натам, а не са и нежни. Жените са родени, за да бъдат обгрижвани от мъжете. Те нямат нужда да бъдат независими или да се учат на някакви умения. Те просто трябва да се научат да се обличат добре, да се научат как да угаждат на мъжете и да правят това, което една жена трябва да прави добре. Жена, която е харесвана и ценена от мъжете, ще бъде щастлива през целия си живот“. Някои жени са обусловени от родителите си в това отношение. От една страна, те виждат как майките им се държат като жени. От друга страна, след като са обусловени от родителите си, те се превръщат в жени, които наистина радват окото, като постоянно се обличат добре и се разкрасяват. Съществуват ли такива хора? (Да.) Жените, които растат в такава семейна среда, отдават голямо значение на външния си вид, на облеклото си и на женската си идентичност. Те не излизат от къщи, без да се гримират и да се преоблекат преди това. Някои жени, независимо колко са заети с работа, задължително трябва да си измият косата, да си вземат душ и да се напръскат с парфюм, преди да излязат от къщи, иначе просто няма да излязат, а когато нямат какво да правят, единственото, което вършат, е да се оглеждат в огледалото и да си оправят косата. Кой знае колко пъти тези жени се гледат в огледалото всеки ден! Те са дълбоко обусловени от идеи и възгледи като „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“, така че те обръщат голямо внимание на фигурата си и на това как изглежда лицето им. Няма да излязат, ако тенът им изглежда дори малко по-зле, и няма да покажат лицето си на обществено място, ако имат акне. Ако някой ден нямат настроение да се гримират, няма да излязат. Или ако са се подстригали, но прическата им не е толкова хубава и не изглеждат толкова приятни за окото, няма да отидат на работа, да не би хората си помислят нещо лошо за тях. Такива жени прекарват целия си ден, като живеят заради тези неща. Ако имат ухапване от комар на ръката си, ще държат я скрита, за да не се вижда, или ако ухапването е по крака им, ще държат крака си покрит, защото няма да изглеждат красиви в пола, а освен това няма да излязат и няма да могат да изпълнят дълга си. Всяко малко нещо е в състояние да ги отбие и да ги спре от пътя им, така че тогава животът им става изключително труден и уморителен. За да запазят достойнството си на дами и да не допуснат да се превърнат в грозни жени, те полагат много усилия и старания, за да се грижат за лицето, фигурата и прическата си, и за да не допуснат да станат грозни, те се отървават от предишните си лоши навици и мързел. Колкото и да са заети в работата, те трябва да се облекат добре и да се нагиздят старателно и изкусно. Ако веждите им не са изрисувани добре, ги преправят. Ако ружът им не е нанесен равномерно, го повтарят. Ако не са прекарали поне час-два в гримиране, не излизат от дома си. Някои жени, щом станат сутрин, започват целия този маскарад с къпане, обличане и преобличане. Мислят и премислят, пробват това и онова, докато стане обяд и все още не са излезли от къщи. Сигурно им е много трудно, когато ограниченото им време и енергия отиват за тези безсмислени неща. Те изобщо не успяват да се заемат с нещо сериозно и щом отворят очи, мислят само за това как да се облекат добре и да се разкрасят. Някои от тези хора са повлияни от идеите и възгледите на майка си, на други майка им изрично казва какво трябва да правят, а трети се учат от примера, който майка им дава с действията си. Накратко, това са все начини, чрез които хората са обусловени от семейството си.

Някои семейства са на мнение, че „Дъщерите трябва да се възпитават като принцеси, а синовете — като бедняци“. Чували ли сте тази поговорка? (Да.) Какво означава тя? Всички са деца, така че защо момичетата трябва да бъдат възпитавани като принцеси, а момчетата — като бедняци? Традиционната култура по принцип цени мъжете и отдава по-малко значение на жените, така че защо тази поговорка сякаш цени момичетата повече от момчетата? Ако една дъщеря бъде отгледана като принцеса, какво ще стане от нея? В какво ще се превърне тя? (В човек, който е по-скоро разглезен, самонадеян и властен.) Човек, който е своенравен, крехък, който не е способен да понесе никакви трудности, който не е способен да полага грижи, който е нерационален, неразумен и неспособен да прави разлика между доброто и злото — докъде може да стигне такъв човек? Това ли е правилният начин да се възпитава един човек? (Не.) Ако някой бъде възпитаван по този начин, това ще го съсипе. Ако възпитаваш дъщеря си като дете не богаташи, а тя расте в семейна среда, която задоволява всички нейни основни нужди, и притежава малко изтънченост, ще разбере ли тя истинските принципи на поведение? Ако не ги разбере, тогава подобен възпитателен подход я наранява и ѝ вреди, вместо да я предпазва. Каква е мотивацията на родителите да възпитават дъщерите си въз основа на този принцип? Дъщеря, възпитана по този начин, ще бъде изтънчена и няма да се влюбва лесно в мъже, които ѝ купуват хубави рокли, дават ѝ малко пари за харчене или я обсипват с незначителни подаръци и услуги. Следователно средностатистическият мъж няма да замае главата ѝ. Той трябва да е изключително богат, да е съвършен джентълмен, да е изключително изтънчен, да е изключителен интригант и крайно пресметлив, да е изключително хитър, за да спечели сърцето ѝ, да замае главата ѝ и да спечели ръката ѝ. Смяташ ли, че е добре или зле да омъжиш дъщеря си за такъв човек? Със сигурност това не е хубаво, нали? Освен това, ако отгледаш дъщеря си като принцеса, тогава освен че ще знае как да се забавлява, да се облича добре и да яде хубава храна, тя ще бъде ли способна да разпознава хората такива, каквито са в действителност? Ще има ли някакви умения за оцеляване? Ще бъде ли способна да живее дълго време заедно с други хора? Едва ли. Може да се окаже, че ще има проблеми с организирането на собствения си живот, а в този случай такива хора са безполезни. Те са разглезени, властни и деспотични, своенравни и нахални, егоцентрични и високомерни, безкомпромисни и настоятелни и знаят само да ядат, да пият и да се забавляват. Освен всичко това тя няма да има дори елементарен здрав разум, който е необходим за справяне с живота, което неусетно ще създаде проблеми за бъдещото ѝ оцеляване и семеен живот. Не е добре родителите да възпитават дъщеря си по този начин. Те не са я научили на принципи на поведение, а само как да се наслаждава на живота. И така, ако не може да печели достатъчно пари в бъдеще, няма ли да ѝ се наложи да понася трудности? Няма ли да ѝ е трудно да се справя? Ще е способна ли да издържи на това? Няма ли да бъде крехка всеки път, когато се сблъска с трудности в бъдеще? Ще има ли необходимото постоянство, за да се справи с всички тези трудности? Не разчитайте на това. Когато става въпрос за хора, които се наслаждават твърде много на материалния живот, които са свикнали прекалено много да живеят в безгрижие и лукс и които никога не са страдали, какъв е най-големият проблем на тяхната човешка природа? Проблемът е, че те са крехки и нямат волята да понасят трудностите, а такива хора ще стигнат до крушение. Така че възпитанието, което децата получават от семейството си, независимо дали чрез родителите си, или чрез социалните тенденции, по същество идва от средите на хората. Независимо дали тези най-различни поговорки се оформят в идея или възглед, или се превръщат в начин на живот или оцеляване на хората, те ги карат да възприемат тези въпроси по краен, предубеден и изопачен начин. Накратко, тези поговорки от семейството влияят в по-голяма или по-малка степен върху начина, по който те възприемат хората и нещата, както и върху начина, по който се държат и действат. И тъй като тези неща ти влияят, те ще повлияят и на твоя стремеж към истината. Ето защо, независимо дали тези поговорки, идеи и възгледи на родителите са благородни и възвишени, или са примитивни и идиотски, всеки трябва да ги изследва отново, да ги преоцени и да се научи да ги разпознава такива, каквито са в действителност. Ако те започнат да оказват определено влияние върху теб или да предизвикват смущения в живота ти и в твоя стремеж към истината, или да превръщат живота ти в пълна бъркотия, или да ти пречат да се стремиш към истината и да я приемаш винаги, когато се сблъскваш с хора, събития и неща, тогава просто трябва да се избавиш от тях.

В обществото се разпространяват и твърдения относно понятията коефициент на емоционална интелигентност или КЕИ и коефициент на интелигентност или КИ. Тези твърдения сочат, че не е необходимо хората да имат висок коефициент на интелигентност, а само висок коефициент на емоционална интелигентност. Коефициентът на интелигентност е свързан по-скоро със заложбите на човека, докато коефициентът на емоционална интелигентност е свързан по-скоро с похватите, чрез които човек се справя със света. Това е Моето основно разбиране за тези две понятия. Може би твоят коефициент на интелигентност е доста висок и ти си наистина учен, наистина знаещ и общуваш чудесно, а способността ти да оцеляваш е доста голяма, но емоционалната ти интелигентност не е висока и нямаш похвати, чрез които да се справяш със света, или дори да проявяваш малко хитроумие, средствата ти не са много сложни. В такива случаи твоите знания, умения и професионална подготовка в дадена специализирана област ти дават възможност единствено да свързваш двата края в обществото и да изкарваш основната си прехрана. Хората с висока емоционална интелигентност са особено добри в хитруването. Те използват различни сили в обществото, благоприятна географска среда или благоприятни възможности, както и изгодна информация, за да създават шумна реклама и да манипулират нещата, да преувеличават нещо, което е незабележително, в нещо с определено въздействие в обществото или в рамките на дадена общност, така че те самите да станат известни и в крайна сметка да се откроят от тълпата и да се превърнат в човек със слава и статус. Този тип хора имат висока емоционална интелигентност и са пълни с хитрини. Коварните хора по същество са хитри демонични царе. Днешното общество пропагандира високата емоционална интелигентност и някои семейства често обуславят децата си по този начин, като казват: „Добре е, че имаш висок коефициент на интелигентност, но трябва да имаш и висока емоционална интелигентност. Тя ти е необходима, когато общуваш със съученици, колеги, роднини и приятели. Това, което обществото препоръчва най-много, не е твоята сила, а това да си хитър, да знаеш как да се опаковаш, да знаеш как да се рекламираш и как да се възползваш от различните сили и от благоприятните условия в обществото и да ги накараш да работят в твоя полза и да ти служат — независимо дали правиш това, за да се възползваш от възможността да спечелиш състояние, или да станеш известен. Такива са всички хора с висока емоционална интелигентност“. Някои конкретни семейства или някои родители със слава и престиж в обществото често възпитават децата си по този начин, като казват: „Мъжът с емоционална интелигентност се харесва и на мъжете, и на жените, докато мъжът без емоционална интелигентност не се харесва на всички. Жената с емоционална интелигентност ще се харесва на цял куп мъже и жени и много мъже ще я преследват. Но ако една жена няма емоционална интелигентност, малцина ще я преследват, независимо колко е красива“. Като живеят в днешното общество, ако хората нямат никаква проницателност по отношение на тези твърдения на своите семейства, те неволно ще се повлияят от тези идеи и възгледи и често ще измерват собствения си коефициент на интелигентност, и най-вече често ще се проверяват по определени критерии, за да определят дали имат емоционална интелигентност и колко висок е всъщност техният коефициент на емоционална интелигентност. Независимо дали имаш силна, или ясна осъзнатост за тези неща, достатъчно е да се каже, че обуславящите въздействия на твоето семейство в това отношение вече ще са започнали да ти влияят. Може да са незабележими и да не заемат видно място в мислите ти. Но когато чуваш тези неща и не ги разпознаваш, вече ще си започнал да се обуславяш от тях в определена степен.

Съществуват и други обуславящи въздействия, които идват от семейството. Например родителите често казват на децата си: „Винаги, когато си сред други хора, не знаеш как да запазиш самообладание и винаги си глупав и безпомощен. Както се казва в поговорката: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“. Така че винаги, когато хората ти говорят, трябва да се научиш да се вслушваш в това, което казват, в противен случай ще се окажеш предаден и ще си платиш за тази привилегия!“. Някои родители казват ли често това? Какво всъщност искат да кажат? Не бъди честен човек, бъди по-пресметлив. Тоест винаги четете между редовете това, което казва другият човек, винаги се вслушвайте в допълнителния пласт смисъл в думите, които той не казва, научете се да отгатвате какво всъщност имат предвид другите и след това прилагайте съответни мерки или похвати въз основа на този неизказан смисъл. Не бъдете пасивни, в противен случай ще се окажете предадени и ще си платите за привилегията. От гледна точка на родителите ти всички тези думи са добронамерени и имат за цел да те предпазят от това да вършиш глупости или да бъдеш предаден от другите в тази зла общност, както и да те предпазят от това да бъдеш изпързалян или да направиш нещо глупаво. Но дали тази поговорка отговаря на истината? (Не, не отговаря.) Не, не отговаря. Понякога хората са способни да се вслушват в скритите значения на това, което другите казват. Дори да не обръщаш внимание, все пак можеш да се вслушаш за скрит подтекст. И така, какво трябва да направите? Според тази поговорка, която родителите ти цитират: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, ти трябва да се пазиш от другите и да бъдеш винаги нащрек с тях по всяко време, а едновременно с пазенето от тях, трябва да вземаш предпазни мерки, преди да са ти навредили или да са те измамили. Още по-важно е, че трябва да ударите първи и да не се поставяте в пасивна ситуация или в дилема. Това ли е крайната цел, която родителите искат да постигнат, като ви казват тази поговорка? (Да.) Става дума за това, че винаги, когато взаимодействаш с другите, независимо дали ти вредят, или не, не трябва да бъдеш пасивен. Трябва да поемеш инициативата в свои ръце и да хванеш дръжката на ножа в ръцете си, така че когато някой иска да ти навреди, не само да можеш да се защитиш, но и да поемеш инициативата, като го удариш и му навредиш, както и да бъдеш по-страшен и безмилостен от него. Това всъщност е целта и основното значение в думите на вашите родители. Очевидно е, че ако се анализира по този начин, тази поговорка не е в съгласие с истината и е напълно несъвместима с това, което Бог има предвид, когато казва на хората: „и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“. Принципите и разумните начини, които Бог казва на хората, целят да им помогнат да разпознаят хитрите кроежи на другите и да се предпазят от това да изпаднат в изкушение и да общуват със зли хора, както и да се въздържат от използване на зли начини за справяне със злото, а вместо това да използват истините принципи, за да се справят с всяко злодеяние и с всеки зъл човек. Докато методът, който родителите казват на децата си: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, е призив за отвръщане на злото със зло. Така че, ако другият човек е зъл, ти трябва да си още по-зъл от него. Ако думите му таят скрит смисъл, ти го превъзхождаш и можеш да го разпознаеш, а в същото време, въз основа на този скрит смисъл, можеш да използваш съответните методи и похвати, за да се справиш с него, да му противодействаш, да го подчиниш, да го накараш да се страхува от теб, да ти се покорява и да му дадеш да разбере, че не бива да те тормози или да се разправя с теб. Ето какво означава да противодействате на злото със зло. Очевидно е, че пътят на практикуването и критерият на практикуването, които ти се съобщават, както и резултатът, който се постига чрез тази поговорка, ще те накара да вършиш зло и да се отклониш от истинския път. Когато родителите ти казват да се държиш по този начин, те не искат от теб да бъдеш човек с истината или човек, който се покорява на истината, нито искат от теб да бъдеш истинско сътворено същество. Те искат от теб да противодействаш на злото и да надделееш над него, като използваш начини, които са дори по-зли от тези на злия човек, който стои пред теб. Това искат да кажат твоите родители. Има ли родител, който да казва следното? „Ако зъл човек те нападне, прояви сдържаност. Трябва да го пренебрегнеш и да го разпознаеш такъв, какъвто е в действителност. Първо, определи същността на злия човек в него и го разпознай такъв, какъвто е в действителност. Второ, разпознай злодеянията и покварения нрав у себе си, които са подобни или същите като неговите, и след това потърси истината, за да ги преодолееш“. Някой родител казва ли това на децата си? (Не.) Когато родителите ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, трябва да се пазиш, защото в противен случай ще се окажеш предаден от другите и ще си платиш за тази привилегия, а вместо това трябва да се научиш да удряш пръв“, независимо от първоначалното намерение на родителите ти да ти кажат това или от крайния резултат, който се постига, това те прави още по-страшен, по-силен, по-властен, по-деспотичен, по-яростен, така че злите хора да се страхуват от теб и дори да те избягват, когато те видят, да не смеят да се разправят с теб. Не е ли такъв случаят? (Да, такъв е.) И така, може ли да се каже, че целта на родителите ти, като ти казват тази поговорка, не е да те превърнат в човек с чувство за справедливост или в човек, който владее истината, и не е да те направят разумен човек, който е „разумен като змиите и незлоблив като гълъбите“? Тяхната цел е да ти кажат, че трябва да бъдеш влиятелна личност в обществото, да бъдеш още по-зъл от другите и да бъдеш човек, който използва злото, за да се защити, нали? (Да.) Когато родителите ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, независимо дали става дума за първоначалното им намерение или за крайния резултат, който се постига, и независимо дали родителите ти казват принципите и методите за практикуване на такива неща, или вместо това ти казват своите мисли и възгледи за тези неща, очевидно нищо от това не е съгласно истината и то противоречи на Божиите слова. Родителите ти те карат да станеш зъл човек, а не честен човек, нито мъдър човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Очевидно възпитанието и обуславянето, дадени ти от родителите, не са положителни неща, нито са правилен път. Макар че родителите ти са искали да те защитят и са имали най-добри намерения в това отношение, резултатът, който са постигнали, е злокачествен. Не само че не са успели да те защитят, но са те насочили по неправилен път, като са те накарали да вършиш зло и да станеш зъл човек. Те не само не са успели да те защитят, но всъщност са ти навредили, като са те накарали да изпаднеш в изкушение и неправедност и да се отклониш от Божията грижа и защита. От тази гледна точка обуславящите въздействия, оказвани върху теб от твоето семейство, по-скоро ще те направят егоист, лицемер и алчен за слава, придобивки и социален статус, ще те претопят по-добре в тенденциите на злото, ще ти дадат по-изтънчени хитрости за взаимодействие с другите и ще те направят хитър, злобен, властен и деспотичен спрямо другите, така че никой да не посмее да се разправи с теб или да те докосне. От гледна точка на твоите родители те са използвали тези методи, за да те обуславят, така че да си защитен в обществото или, до известна степен, за да станеш достойна личност. Но от гледна точка на истината те не ти позволяват да бъдеш истинско сътворено същество. Те те карат да се отклоняваш от Божиите учения и от методите, с които Бог те увещава да се държиш, и също така те карат да се отклоняваш все повече от целта, към която Бог ти казва да се стремиш. Каквито и да са били първоначалните намерения на родителите ти да те обуславят и възпитават, в крайна сметка тези идеи, които са ти внушили, са ти донесли само слава, придобивки и празнота, както и всички злодеяния, които си извършил и разкрил, като са ти дали още едно потвърждение за практическата приложимост на тези обуславящи въздействия в обществото и нищо повече.

Що се отнася до тези поговорки, които произлизат от обуславянето, което семейството оказва върху вас — като например „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ — ако се разглеждат изолирано, човек не би си помислил нищо за тях. Бихте счели, че те са обичайни и широко разпространени и че подобни поговорки, идеи и възгледи не създават проблеми. Ако обаче ги сравните с истината и използвате истината, за да ги разнищите подробно, става ясно, че те наистина създават сериозни проблеми. Например, ако твоите родители винаги ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, и ти умело използваш този начин на съществуване, когато срещнеш хора, ти постоянно и подсъзнателно ще разсъждаваш, без да го осъзнаваш, за неща от сорта: „Какво иска да каже с това? Защо каза онова?“. И естествено ще разсъждавате за мислите на другите хора, постоянно ще слушате какво ви казват и ще взаимодействате с тях по този обичаен начин на мислене, но няма да размишлявате за истината, за това как да се разбирате с другите хора или какви са принципите на взаимодействие с тях, или какви са принципите на общуване с другите, или как да се справяте с последиците, които разпознавате в думите на хората, или какъв е начинът, по който Бог учи, или как да разпознавате хората от този тип, или как да се справяте с тях, и други подобни принципи на практикуване, за които родителите ти никога не са ти говорили. Това, което са ти казали родителите ти, е да се научиш как да отгатваш чуждите мисли и ти си изпълнявал този начин на практикуване много добре. Вече си стигнал до момента, в който си го овладял и не можеш да спреш да го прилагаш. Затова тези въпроси изискват от хората редовно да се съсредоточават, да помислят внимателно и да полагат усилия, за да разберат нещата. От една страна, трябва ясно да разнищваш и разпознаваш тези въпроси. От друга страна, когато тези неща се случат, трябва да положиш усилия да промениш начина си на мислене, както и начина си на възприемане на хората и нещата. Това означава, че трябва да промениш мислите и възгледите си за справяне с такива въпроси. Следващия път, когато слушаш някой да говори и се опитваш да разсъждаваш какво всъщност иска да каже, избави се от този начин на мислене и от този начин на справяне с хората и помисли добре: „Какво иска да каже с това? Той не говори директно, а винаги увърта. Този човек е измамен Какво изобщо беше това, за което говореше? Каква е същността на това, което каза? Мога ли да го възприема ясно? Ако мога да го възприема ясно, ще общувам с него, като използвам доводи и възгледи, които съответстват на истината, ще обясня въпроса ясно и ще го накарам да разбере истината в това отношение. Ще му помогна и ще коригирам погрешните му мисли и възгледи. Освен това начинът, по който говори, е измамен. Не искам да знам какво има предвид с това или защо говори по такъв заобиколен начин. Не искам да влагам усилия и енергия, за да се опитвам да разсъждавам какво наистина има предвид. Не искам да плащам тази цена и не искам да правя нищо в това отношение. Просто трябва да призная, че той е измамен човек. Той може да е измамен, но аз няма да бъда негов съучастник в измамата. Независимо колко много увърта, ще бъда прям с него, ще кажа, каквото трябва да се каже, и както си е. Както е казал Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). Да отговориш на измамата с честност е най-висшият критерий за практикуване на истината“. Ако практикуваш по този начин, ти ще се избавиш от начините, на които родителите ти са те обусловили и възпитали, и твоите принципи на практикуване също ще се променят. Тогава ще бъдеш човек, който се стреми към истината. Независимо от кои аспекти на обуславянето от родителите ти ще се избавиш, когато свързани с тях неща се случат отново, ти ще промениш погрешните си мисли и възгледи за тях, като се опреш на Божиите слова и като използваш истината за свой критерий, и ги превърнеш в мисли и възгледи, които са изцяло правилни и положителни. С други думи, ако съдиш за този въпрос, възприемаш го и се справяш с него с Божиите слова и ако използваш истината за основа и критерий за практикуване, тогава ти практикуваш истината. Обратно, ако все още приемаш начините, на които са те учили твоите родители — или идеите и възгледите, които са ти внушили — за критерий, основа и принципи за справяне с този въпрос, тогава този начин на практикуване не е практикуване на истината, нито е начин да се стремиш към нея. В крайна сметка това, което хората придобиват от стремежа към истината, е зачитането и преживяването на истината. Ако не се стремиш към истината, няма да придобиеш зачитането или преживяването на истината. Това, което ще придобиеш, е просто зачитане и преживяване на практикуването на тази поговорка, която е обусловена в теб от твоите родители. Затова докато другите говорят за своето преживяване и зачитане на Божиите слова, ти не можеш да си позволиш да кажеш нищо, защото нямаш какво да кажеш. Всичко, което имаш, е практическо зачитане и преживяване на идеите и възгледите, които семейството ти е обусловило в теб. Ти просто не можеш да си позволиш да кажеш нищо за тях и няма как да ги споделиш. Следователно ти зачиташ в крайна сметка това, което прилагаш на практика. Ако това, което практикуваш, е истината, тогава това, което ще придобиеш, е зачитане и преживяване на Божиите слова и на истината. Ако прилагаш на практика възпитанието и наставленията, дадени ти от твоите родители, тогава това, което ще зачиташ, е преживяването от обуславянето и традиционното възпитание на семейството ти, а това, което ще придобиеш, са само идеите, които Сатана ти внушава, и твоето покваряване от него. Колкото повече зачиташ тези неща, толкова повече ще чувстваш, че покваряващите идеи и възгледи на Сатана са полезни и практични, и толкова по-дълбоко ще бъдеш покварен от него. Какво ще стане, ако практикуваш истината? Все повече ще зачиташ и преживяваш истината, словата и принципите, които Бог ти казва, и ще считаш, че истината е най-ценното нещо, че Бог е източникът на човешкия живот и че Божиите слова са животът на хората.

Освен че те е отгледало и ти е осигурило храна, дрехи и образование, какво друго ти е дало семейството ти? Всичко, което ти е дало, създава проблеми, нали? (Да.) Ако не беше роден в такова семейство, всичките различни обуславящи въздействия, които семейството ти оказва върху теб, може би нямаше да съществуват. Обуславянето от твоето семейство нямаше да съществува, но обуславящите въздействия на обществото ще продължат да съществуват — не можеш да избягаш от тях. Независимо от гледната точка, от която ги възприемате — дали тези обуславящи въздействия идват от семейството, или от обществото, тези идеи и възгледи в основата си произлизат от Сатана. Просто всяко семейство приема тези различни поговорки от обществото с различна степен на убеденост и поставя акцент върху различни неща. След това използва съответните методи, за да възпитава и обуславя следващото поколение на своето семейство. Всеки получава всякакво обуславяне в различна степен в зависимост от семейството, от което произхожда. Но в действителност тези обуславящи въздействия произхождат от обществото и от Сатана. Само че те се насаждат дълбоко в съзнанието на хората посредством по-конкретните думи и действия на родителите, като се използват по-директни методи, които правят хората по-податливи на тях, така че те приемат това обуславяне и то се превръща в техни принципи и начини за справяне със света, както и в основа за възприемане на хората и нещата, за това как да се държат и да действат. Например идеята и възгледът, за които току-що говорихме — „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ — също е обуславящо въздействие, което идва от твоето семейство. Каквото и обуславящо въздействие да оказва върху хората семейството им, те го възприемат от гледната точка на неговите членове и затова го приемат като нещо положително и като свой личен талисман, който използват, за да се защитават. Това е така, защото хората смятат, че всичко, което идва от родителите им, е резултат от тяхното практикуване и от техните преживявания. От всички хора на света само родителите им никога не биха им навредили и само родителите им искат те да живеят по-добре и да ги защитят. Затова хората приемат различните идеи и възгледи от родителите си, без да ги разпознават. Така те естествено приемат обуславянето от тези различни идеи и възгледи. След като са обусловени от тези различни идеи и възгледи, те никога не се съмняват в тях и не ги разпознават такива, каквито са в действителност, защото често чуват родителите си да казват такива неща. Например: „Родителят винаги е прав“. И какво означава тази поговорка? Тя означава, че независимо дали родителите ти са прави, или не, по принцип, тъй като те са ти дали живот и са те отгледали, то що се отнася до теб, всичко, което те правят, е правилно. Не можеш да прецениш дали са прави, или грешат, нито можеш да ги отхвърлиш, камо ли да им се противопоставиш. Това се нарича синовно уважение. Дори родителите ти да са постъпили неправилно и някои от техните идеи и възгледи да са остарели или погрешни, или начинът, по който те възпитават, и идеите и възгледите, на които те възпитават, да не са правилни или положителни, ти не бива да се съмняваш в тях или да ги отблъскваш, защото има една поговорка за това — „Родителят винаги е прав“. Когато става въпрос за родителите, ти никога не бива да проявяваш проницателност или да оценяваш дали са прави, или грешат, защото, що се отнася до децата, техният живот и всичко, което притежават, идва от родителите им. Никой не стои над родителите ти, така че ако имаш съвест, не бива да ги критикуваш. Колкото и да грешат и да не са прави, каквито и несъвършенства да имат, те все пак са твои родители. Те са хората, които са най-близо до теб, които са те отгледали, те са тези, които се отнасят най-добре с теб, и те са хората, които са ти дали живот. Не приема ли всеки тази поговорка? И точно поради това, че съществува този манталитет, родителите ти смятат, че могат да се отнасят с теб безскрупулно и да използват различни методи, за да те насочват да вършиш всякакви неща и да ти внушават различни идеи. От тяхна гледна точка те си казват: „Моите мотиви са правилни, това е за твое добро. Всичко, което имаш, ти е дадено от мен. Ти си роден и отгледан от мен, така че както и да се отнасям с теб, не мога да греша, защото всичко, което правя, е за твое собствено добро и аз не бих те наранил или не бих ти навредил“. От гледна точка на децата правилно ли е отношението им към родителите да се основава на поговорката: „Родителят винаги е прав?“. (Не, погрешно е.) Със сигурност е погрешно. И така, как трябва да разпознавате тази поговорка? От колко аспекта можем да разнищим неправилността на тази поговорка? Ако я разгледаме от гледна точка на децата, техният живот и тяло идват от родителите им, които също така имат добротата да ги отглеждат и възпитават, така че децата трябва да се подчиняват на всяка тяхна дума, да изпълняват синовното си задължение и да не намират кусури на родителите си. Скритият подтекст на тези думи е, че не бива да разпознавате родителите си такива, каквито са в действителност. Ако я анализираме от тази гледна точка, правилен ли е този възглед? (Не, погрешен е.) Как трябва да се отнасяме към този въпрос съгласно истината? Какъв би бил правилният начин да го поставим? Дали телата и животът на децата са им дадени от техните родители? (Не.) Плътското тяло на човека се ражда от родителите му, но откъде идва способността на родителите да имат деца? (Тя е дадена от Бог и идва от Бог.) Ами душата на човека? Откъде идва тя? Тя също идва от Бог. Така че в основата си хората са създадени от Бог и всичко това е предопределено от Него. Именно Бог е предопределил ти да се родиш в това семейство. Бог е изпратил душа в това семейство, а след това ти си се родил в него и имаш предопределена връзка с родителите си — това е предопределено от Бог. Поради Божието върховенство и предопределеност родителите ти са могли да те имат и ти си се родил в това семейство. Това е начин да се погледне на въпроса откъм корена му. Но какво щеше да стане, ако Бог не беше предопределил нещата по този начин? Тогава родителите ти никога нямаше да те имат и ти никога нямаше да имаш тази връзка на родител-дете с тях. Нямаше да има кръвно родство, нямаше да има семейна привързаност и каквато и да е връзка. Следователно е погрешно да се казва, че животът на човека му е даден от родителите. От друга страна, ако погледнем от гледната точка на детето, родителите му са с едно поколение по-възрастни от него. Но по отношение на всички човешки същества родителите ти са като всички останали, доколкото всички те са членове на покварения човешки род и всички те имат покварения нрав на Сатана. Те не се различават от всички останали и не са по-различни от теб. Макар че те са твоите физически родители и, по отношение на това, че ти си една плът и кръв с тях, те са с едно поколение по-възрастни от теб, но по отношение на човешкия нрав същност всички вие живеете под властта на Сатана, всички вие сте покварени от Сатана и притежавате покварен, сатанински нрав. С оглед на това, че всички хора имат покварен, сатанински нрав, същността на всички хора е еднаква. Независимо от различията в старшинството, възрастта или от това колко рано или късно човек е дошъл на този свят, по същество хората имат един и същ покварен нрав същност, всички те са човешки същества, които са покварени от Сатана, и не се различават в това отношение. Независимо дали човешката им природа е добра, или зла, тъй като имат покварен нрав, те заемат едни и същи гледни точки и позиции, когато става въпрос за възприемането на хората и въпросите, както и за подхода към истината. В този смисъл между тях няма разлика. Освен това всеки, който живее сред този зъл човешки род, приема различните идеи и възгледи, които изобилстват в този зъл свят, било под формата на думи или мисли, било като форма или идеология, както и приема всякакви идеи от Сатана, било чрез държавното образование или чрез обуславянето на обществените нрави. Тези неща изобщо не са съгласно истината. В тях няма истина, а хората със сигурност не разбират какво представлява истината. От тази гледна точка родителите и техните деца са равнопоставени и имат едни и същи идеи и възгледи. Само че родителите ти са приели тези идеи и възгледи преди 20 или 30 години, а ти си ги приел малко по-късно. Това означава, че при една и съща социална среда, щом си нормален човек, и ти, и твоите родители сте приели една и съща поквара от Сатана, обуславянето на обществените нрави и едни и същи идеи и възгледи, които произтичат от различните зли тенденции в обществото. От тази гледна точка децата са от същия тип като родителите си. От гледна точка на Бог, ако оставим настрана предпоставката, че Той предопределя, предначертава и избира, в Божиите очи както родителите, така и техните деца си приличат по това, че са сътворени същества, и независимо дали са сътворени същества, които се покланят на Бог, или не, всички те са съвкупно известни като сътворени същества и всички те приемат Божието върховенство и устроеното и подреденото от Бог. От тази гледна точка родителите и децата им всъщност имат равен статус в очите на Бог и всички те приемат Божието върховенство и Божиите подредби по подобен и равностоен начин. Това е обективен факт. Ако всички те са избрани от Бог, те всички имат равни възможности да се стремят към истината. Разбира се, те имат и равни възможности да приемат Божието наказание и съд, както и равни възможности да бъдат спасени. Освен горепосочените прилики, има само една разлика между родителите и техните деца, а именно, че позицията на родителите в така наречената семейна йерархия е по-висока от тази на техните деца. Какво означава тяхната позиция в семейната йерархия? Означава, че те са само с едно поколение по-възрастни, с 20 или с 30 години — това не е нищо повече от голяма възрастова разлика. И поради специалния статус на родителите децата трябва да имат синовна почит и да изпълняват задълженията си към родителите си. Това е единствената отговорност, която човек има към родителите си. Но тъй като и децата, и родителите са част от един и същ покварен човешки род, родителите не са морален пример за децата си, не са еталон или модел за подражание в стремежа на децата към истината, нито са пример за подражание на децата си по отношение на поклонението и покорството пред Бог. Разбира се, родителите не са въплъщение на истината. Хората нямат задължението или отговорността да смятат родителите си за морални примери и фигури, на които трябва да се подчиняват безусловно. Децата не бива да се страхуват да разпознават поведението, действията и нрава същност на родителите си. Това означава, че когато става въпрос за справянето със собствените им родители, хората не трябва да се придържат към идеи и възгледи като: „Родителят винаги е прав“. Този възглед се основава на факта, че родителите ти имат специален статус, тъй като са те родили по Божието предопределение и са с 20, 30 или дори с 40 или с 50 години по-възрастни от теб. По отношение на техния статус и позицията им в семейната йерархия те са различни от децата си само от гледна точка на родството от плът и кръв. Но поради тази разлика хората смятат, че родителите им нямат никакви недостатъци. Правилно ли е това? Това е неправилно, то е ирационално и не е в съгласие с истината. Някои хора се чудят как трябва да се отнасят към родителите си, при положение че родителите и децата са в родство от плът и кръв. Ако родителите вярват в Бог, те трябва да се отнасят към тях по съответния начин като към вярващи. Ако не вярват в Бог, към тях трябва да се отнасят по съответния начин като към невярващи. Каквито и хора да са родителите, към тях трябва да се отнасяме според съответните истини принципи. Ако са дяволи, трябва да кажеш, че са дяволи. Ако нямат човешка природа, трябва да кажеш, че нямат човешка природа. Ако идеите и възгледите, на които те учат, не са съгласно истината, не бива да слушаш тези неща или да ги приемаш, а дори можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и да ги разобличиш. Ако родителите ти кажат: „Правя го за твое добро“, и ти направят сцена и ти вдигат скандал, ще те е грижа ли? (Не, няма да ме е грижа.) Ако родителите ти не вярват, просто не им обръщай внимание и остави нещата така. Ако ти вдигнат много голям скандал, ще видиш, че не са нищо по-малко от дяволи. Тези истини относно вярата в Бог са идеите и възгледите, които хората трябва да приемат в най-голяма степен. Родителите ти не могат да ги приемат или да ги възприемат, така че какви точно са те? Те не разбират Божиите слова, значи са получовеци, нали? Трябва да мислиш по този начин: „Въпреки че сте мои родители, вие нямате никаква човешка природа. Наистина се срамувам, че съм се родил при вас! Сега вече мога да различа какви сте в действителност. Вие нямате човешки дух в себе си, не разбирате истината, не можете дори да слушате такива очевидни и прости доктрини и въпреки това продължавате да правите безсмислени коментари и да сипете клевети. Сега разбирам това и категорично скъсвам с вас в сърцето си. Но външно все още трябва да ви угаждам и да изпълнявам някои от отговорностите и задълженията си като ваше дете. Ако имам средства за това, ще ви купя някои медицински продукти, но ако нямам средства, ще се върна да ви посетя и това е всичко. Няма да опровергавам вашите мнения, каквото и да кажете. Вие сте абсурдни и аз просто няма да ви се връзвам. Какво да кажа на дяволи като вас, които са неподатливи на разума? От уважение към това, че сте ми родители, и към всичките години, през които сте ме отглеждали, ще продължавам да ви посещавам и да се грижа за вас. В противен случай изобщо не бих ви обръщал внимание и не бих искал да ви виждам, докато съм жив“. Защо не искаш да ги виждаш отново или да имаш нещо общо с тях? Понеже разбираш истината, прозрял си докрай същността им и си видял всичките техни различни погрешни идеи и възгледи, и чрез тези погрешни идеи и възгледи разпознаваш тяхната глупост, непримиримост и нечестивост и виждаш ясно, че те са дяволи, затова изпитваш неприязън към тях, погнуса от тях, и не искаш да ги виждаш. Само заради тази малка част от съвестта вътре в теб се чувстваш принуден да изпълняваш някои от отговорностите си и синовния си дълг на син или дъщеря, така че ги посещаваш по Нова година и на празниците и с това се приключва. Щом не са ти пречили да вярваш в Бог или да изпълняваш дълга си, посещавай ги, когато имаш време. Ако наистина не искате да ги виждате, просто им се обадете, за да ги попитате как са, от време на време им изпращайте пари по пощата и им купувайте някои полезни неща. Било като се интересувате от тях, като ги посещавате, купувате им дрехи, проявявате загриженост за тяхното благополучие или полагате грижи, когато са болни — всичко това е просто изпълнение на синовните задължения и удовлетворяване на собствените нужди от гледна точка на чувствата и съвестта. Това е всичко, и то не се счита за практикуване на истината. Независимо колко си отвратен от тях или колко добре можеш да прозреш същността им, докато са живи, трябва да изпълняваш синовните си задължения на син или дъщеря и да носиш съответната отговорност. Твоите родители са се грижили за теб като малък, а когато остареят, ти трябва да се грижиш за тях, стига да имаш средства. Нека ти опяват, ако искат. Щом не слушаш идеите и възгледите, които се опитват да ти внушат, не приемаш това, което ти казват, не им позволяваш да те смущават или да те възпират, то това е напълно нормално и доказва, че си израснал в ръст и че вече оставаш непоколебим в свидетелството си пред Бог. Той няма да те заклейми, понеже се грижиш за тях, и няма да ти каже: „Защо си толкова сантиментален? Ти си приел истината и се стремиш към нея, така че как можеш все още да се грижиш за тях?“. Това е най-основната отговорност и задължение, според които трябва да се държиш, а именно да изпълняваш задълженията си, докато условията го позволяват. Това не означава, че си сантиментален, и Бог няма да те съди за това. Разбира се, в този свят, освен родителите ти, които са хората, към които трябва да изпълняваш задълженията и отговорностите си, нямаш никакви задължения и отговорности към никого другиго — нито към братята и сестрите си, нито към приятелите си, нито към различните си лели и чичовци. Нямаш никакво задължение или отговорност да правиш каквото и да било, за да им угодиш, да им правиш мили очи или да им помагаш. Не е ли така? (Да, така е.)

Бях ли ясен в това, което казах относно твърдението, че „Родителят винаги е прав“? (Да.) Какви са родителите? (Покварени хора.) Точно така, родителите са покварени хора. Ако понякога те ти липсват и си мислиш: „Как ли се справят родителите ми през последните две години? Липсвах ли им? Пенсионираха ли се? Имат ли някакви трудности в живота? Има ли кой да се грижи за тях, когато са болни?“. Да кажем, че си мислиш за тези неща и също така разсъждаваш: „Родителят винаги е прав. Родителите ми ме биеха и ми се караха, защото се дразнеха, че не мога да оправдая очакванията им, и защото ме обичаха толкова пламенно. Родителите ми са по-добри от всеки друг, те са тези, които ме обичат най-много на света. Сега като си мисля за лошите качества на родителите си, вече не ги възприемам като лоши качества, защото родителят винаги е прав“. И колкото повече мислите за това, толкова повече ви се иска да ги видите. Добре ли е да мислите така? (Не.) Не, не е добре. Как трябва да мислите? Размишлявате върху това: „Родителите ми ме биеха, караха ми се и накърняваха самоуважението ми, когато бях дете. Никога не ми казаха добра дума и не ме насърчаваха. Принуждаваха ме да уча, а също така ме караха насила да уча танци и пеене и за олимпиади по математика — все неща, които не харесвам. Родителите ми наистина бяха досадни. Сега вярвам в Бог и съм освободен. Напуснах дома си, за да изпълнявам дълга си, още преди да завърша колежа. Бог е този, който е добър. Не ми липсват родителите ми. Те ми пречеха да вярвам в Бог. Родителите ми са дяволи“. След това отново се замисляте: „Това не е правилно. Родителят винаги е прав. Моите родители са най-близките ми хора, така че е редно да ми липсват“. Правилно ли е да се мисли така? (Не, не е правилно.) И така, какъв е правилният начин на мислене? (Преди си мислехме, че каквото и да правят родителите ни, те го правят от загриженост за нас и че са добри към нас във всичко, което правят, и че никога няма да ни навредят. Общението с Бог току-що ме накара да осъзная, че родителите ми също са покварени хора, които са приели различни идеи и възгледи от Сатана. Несъзнателно родителите ни са ни внушили много сатанински възгледи, което ни е накарало да се отклоним твърде много от истината в поведението и в действията си и да живеем според сатанински философии. Сега, когато имам известна проницателност за това, което е в сърцата на родителите ми, те ще ми липсват много по-малко и ще мисля за тях много по-рядко.) В отношенията с родителите си първо трябва рационално да излезеш извън тази кръвна връзка и да ги разпознаеш, като използваш истините, които вече си приел и разбрал. Разпознай родителите си въз основа на техните мисли, възгледи и мотиви за поведението, както и въз основа на техните принципи и методи на поведение, които ще потвърдят, че те също са хора, покварени от Сатана. Възприемай ги и ги разпознавай от гледна точка на истината, вместо винаги да си мислиш, че родителите ти са възвишени, безкористни и добри към теб, и ако гледаш на тях по този начин, никога няма да откриеш какви проблеми имат те. Не възприемай родителите си от гледна точка на семейните ви връзки или на ролята си на син или дъщеря. Излез извън тази сфера и погледни как те се справят със света, с истината и с хората, въпросите и нещата. По-конкретно погледни също така идеите и възгледите, които родителите ти са обусловили в теб по отношение на това как трябва да възприемаш хората и нещата и как трябва да се държиш и да действаш — така трябва да ги разпознаеш и различиш. По този начин малко по малко ще станат ясни техните човешки качества и фактът, че са били покварени от Сатана. Какви хора са те? Ако не са вярващи, какво е отношението им към хората, които вярват в Бог? Ако са вярващи, какво е отношението им към истината? Стремят ли се към истината? Обичат ли истината? Обичат ли положителните неща? Какъв е техният възглед за живота и света? И така нататък. Ако можеш да разпознаеш родителите си въз основа на тези неща, ти ще имаш ясна представа. След като си изясниш тези въпроси, възвишеният, благороден и непоклатим статус на твоите родители в съзнанието ти ще се промени. И когато това се промени, майчината и бащината любов, проявена от родителите ти — заедно с техните конкретни думи и действия, както и възвишените образи, които поддържаш за тях — вече няма да са така дълбоко запечатани в съзнанието ти. Безкористната и величава любов на родителите ти към теб, както и всеотдайността, с която се грижат за теб и с която те защитават, и дори безумната им обич към теб, неусетно ще престанат да заемат важно място в съзнанието ти. Хората често казват: „Родителите ми ме обичат толкова много. Когато отсъствам от дома, майка ми винаги ме пита: „Ял ли си? Храниш ли се редовно?“. Баща ми винаги пита: „Имаш ли достатъчно пари? Ако нямаш пари, ще ти изпратя още малко“. А аз казвам: „Имам пари, няма нужда“, а татко отговаря: „Не, няма да стане, въпреки че казваш, че имаш пари, все пак ще ти изпратя малко“. Истината е, че родителите ти живеят пестеливо и не са склонни да харчат пари за себе си. Те използват парите си, за да те издържат, така че да имаш малко повече пари за харчене, когато си далеч от дома. Майка ти и баща ти винаги казват: „Бъди пестелив вкъщи, но носи допълнителни пари, докато пътуваш. Вземи малко повече със себе си, когато си навън. Ако нямаш достатъчно средства, просто ми кажи и аз ще ти изпратя малко пари или ще ги внеса по картата ти“. В твоите очи безкористната загриженост, внимание, грижа и дори задушаване и глезене от страна на родителите ти винаги ще бъдат незаличим белег за тяхната безкористна отдаденост. Тази безкористна отдаденост се е превърнала в силно, топло чувство дълбоко в сърцето ти, което скрепява връзката между теб и тях. То ти отнема способността да се избавиш от тях и те кара да се притесняваш за тях, да продължаваш да се тревожиш за тях, постоянно да ти липсват и дори те кара постоянно да искаш да бъдеш в капана на това чувство и да бъдеш изнудван от тяхната обич. Но що за явление е това? Любовта на родителите ти наистина е безкористна. Колкото и много да се грижат за теб родителите ти и да се скъсват да пестят само за да ти осигурят пари за харчене, или да ти купуват всичко, от което се нуждаеш, сега това може да е благословия за теб, но в дългосрочен план няма да е добре за теб. Колкото по-безкористни са те, колкото по-добре се отнасят с теб и колкото повече се грижат за теб, толкова по-малко ти си способен да се откъснеш от тази обич и да се избавиш от нея или да я забравиш, и толкова повече те ти липсват. Когато не успееш да изпълниш синовния си дълг или задълженията си към тях, ще изпитваш още по-силна жалост към тях. При тези обстоятелства ти нямаш сърцето да ги разпознаеш или да забравиш тяхната любов и всеотдайност и всичко, което са направили за теб, или да прецениш, че всичко това не си струва да бъде споменавано — това е в резултат на твоята съвест. Твоята съвест представлява ли истината? (Не, не представлява.) Защо родителите ти са такива към теб? Защото изпитват обич към теб. Така че може ли тяхната доброта към теб да представлява тяхната човешка природа същност? Може ли тя да представлява тяхното отношение към истината? Не, не може. Това е подобно на майките, които винаги казват: „Ти си моя плът и кръв, потях се и робувах, за да те отгледам. Как мога да не знам какво мислиш в сърцето си?“. Те са добри към теб поради близките семейни връзки и родството на плът и кръв, но дали наистина са добри към теб? В действителност това ли е истинското им лице? Това ли е истинският израз на тяхната човешка природа същност? Не е непременно така. Тъй като си кръвно свързан с тях, те смятат, че трябва да бъдат добри към теб от чувство за дълг. Но ти, като тяхно дете, смяташ, че те са добри към теб от доброта и считаш, че никога няма да можеш да им се отплатиш. Ако не можеш да се отплатиш за тяхната доброта изцяло или дори за най-малката част от нея, съвестта ти ще те гризе. Чувството, което изпитваш, когато съвестта ти те гризе, в съгласие ли е с истината? С други думи, ако те не бяха твои родители, а обикновени хора, които общуват с теб нормално в рамките на група, щяха ли да се отнасят с теб по този начин? (Не.) Със сигурност нямаше да го правят. Ако не бяха твои родители и нямаха кръвна връзка с теб, начинът им на поведение и отношението им към теб щеше да е различно по какви ли не начини. Със сигурност нямаше да се интересуват от теб, да те защитават, да те задушават, да се грижат за теб или безкористно да посвещават каквото и да било на теб. И как биха се отнасяли към теб тогава? Може би щяха да те тормозят, защото си млад и нямаш социален опит, или щяха да те дискриминират заради ниското ти положение и статус, винаги щяха да ти говорят с бюрократичен тон и щяха да се опитват да те възпитават. Или може би щяха да те смятат за невзрачен и, ако ги заговориш, не биха ти обърнали внимание и нямаше да можеш да им бъдеш равен. Или може би нямаше да те смятат за полезен и нямаше да общуват с теб, или да имат нещо общо с теб. Или може би щяха да смятат, че си простодушен, затова ако искат да разберат нещо по някакъв въпрос, винаги щяха да започват с това да те питат и да се опитват да измъкнат отговорите от теб. Или може би щяха да искат да се възползват несправедливо от теб по някакъв начин, като например винаги, когато купуваш някаква стока, да искат да я споделиш с тях или да искат да вземат част от нея. Или може би, когато паднеш на улицата и се нуждаеш да ти подадат ръка, за да се изправиш, те дори нямаше да те погледнат, а вместо това щяха да те наритат. Или може би, когато се качиш в автобуса, ако не им отстъпиш мястото си, те щяха да кажат: „Толкова съм стар, защо не ми отстъпиш мястото си? Защо си такъв невъзпитан младеж? Нима родителите ти не са те научили как да се държиш!“. И дори биха те нахокали. Ако случаят е такъв, трябва да изследваш дали майчината и бащината любов, скрити дълбоко в сърцето ти, разкриват истински тяхната човешка природа. Ти често си затрогнат от тяхната безкористна преданост към теб и от голямата им майчина и бащина любов, силно си привързан към тях, те ти липсват и постоянно искаш да им се отплатиш със собствения си живот. Каква е причината за това? Ако то е породено само от съвестта, тогава проблемът не е толкова дълбок и може да бъде разрешен. Но ако е породен от обичта ти към тях, тогава е много обезпокояващ. Ще затъваш все по-дълбоко в него и няма да си способен да се измъкнеш. Често ще затъваш в тази обич и родителите ти ще ти липсват, а понякога дори ще предаваш Бог, за да се отплатиш за добротата им. Например какво би направил, ако чуеш, че родителите ти са тежко болни в болница или че им се е случило нещо сериозно и са изпаднали в някакво затруднение, от което не могат да се измъкнат, че са изтерзани и с разбито сърце, или ако чуеш новината, че родителите ти се очаква да починат? В този момент няма как да знаеш дали съвестта ти ще е подчинена на твоята привързаност, или истината и Божиите слова, на които Той те е научил, ще насочат съвестта ти към вземане на някакво решение. Изходът от тези проблеми зависи от това как си склонен да възприемаш отношенията между родители и деца, доколко си навлязъл в истината за това как да се отнасяш към родителите, доколко можеш да ги прозреш, доколко разбираш природата същност на човечеството и доколко разбираш характера и човешката природа същност на родителите си, както и техния покварен нрав. Преди всичко изходът от тези проблеми зависи от това как се отнасяш към взаимоотношенията на семейно ниво и от правилните възгледи, които трябва да имаш — това са различните истини, с които трябва да се въоръжиш, преди да те връхлети някой от тези проблеми. От всички останали хора — роднини и приятели, лели и чичовци, баби и дядовци и други външни хора — можете да се избавите лесно, тъй като те не заемат важно място в привързаността на човека. От тези хора можете да се избавите лесно, но родителите ви са изключение. Само родителите се считат за най-близките роднини на човека в света. Те са хората, които играят важна роля в живота на човека и имат значително влияние през целия му живот, така че не е лесно човек да се избави от тях. Ако днес си придобил ясно разбиране за различните мисли, които поражда обусловеността на твоето семейство, това може да ти помогне да се избавиш от привързаността ти към твоите родители, защото обуславящите въздействия, които семейството ти като цяло е оказало върху теб, са само неосезаеми претенции, докато най-конкретната обусловеност всъщност идва от родителите ти. Едно изречение от родителите ти или отношението им към извършването на нещо, или начините и средствата, с които се справят с нещо — това са най-точните начини за описване на твоето обуславяне. След като вече разностранно си разпознал и си приел по конкретен начин идеите, действията и пословиците, които родителите ти са обусловили в теб, ти ще имаш точна оценка и познание за същността на ролята на родителите си, за техния характер, възглед за живота и начини за правене на нещата. След като получиш тази точна оценка и познание, неусетно възприемането на ролята на родителите ти в съзнанието ти постепенно ще се промени от положителна към негативна. След като възприемеш ролята на родителите си като изцяло негативна, ще можеш постепенно да се избавиш от сантименталните си патерици, от духовната си привързаност и от различните видове велика любов, която те изпитват към теб. Тогава ще почувстваш, че образът на родителите, който си имал дълбоко в сърцето си, е бил толкова възвишен, подобно на този в есето „Баща ми се върна“, което си изучавал в учебника си, както и в онази популярна песен отпреди много години „Мама е най-добрата на света“ — тематична песен от тайвански филм, наложила се в цялото китайскоезично общество — това са начините, по които обществото и светът възпитават човечеството. Когато не осъзнаваш същността или истинското лице на тези неща, ти считаш, че тези методи на възпитание са положителни. Поради твоята съществуваща човешка природа те ти дават възможност да признаеш и да повярваш във величието на любовта на твоите родители към теб и следователно оставят дълбоко в сърцето ти впечатлението, че любовта на родителите ти е безкористна, велика и свещена. Затова, независимо колко лоши са родителите ти, любовта им все още е безкористна и велика. За теб това е неоспорим факт, който не може да бъде отречен от никого, и никой не може да каже лоша дума за родителите ти. Следователно ти не искаш да ги разпознаваш или разобличаваш, а в същото време искаш да запазиш определено място за тях дълбоко в сърцето си, защото вярваш, че родителската любов завинаги е над всичко друго, че тя е безупречна, велика и свещена и че никой не може да отрече това. Това е основата на твоята съвест и поведение. Ако някой каже, че родителската любов не е велика или безупречна, ти ще се бориш със зъби и нокти с него — което е ирационално. Преди хората да разберат истината, влиянието на съвестта им ще ги подтиква да се придържат към някои традиционни идеи и възгледи или ще поражда някои нови идеи и възгледи. Независимо от това, погледнати от гледна точка на истината, тези идеи и възгледи често са ирационални. Щом разбереш истината, ти можеш да се справяш с тях в рамките на нормалната рационалност. Следователно на човешката природа е присъща както съвест, така и разум. Ако съвестта не може да достигне тези неща или не отговаря на тях, или те не се регулират от нея или не са положителни под нейно въздействие, тогава хората могат да използват рационалността, за да ги регулират и коригират. И така, как хората постигат рационалност? Хората трябва да разберат истината. Щом разберат истината, те ще се отнасят към всичко, ще избират всичко и ще разпознават всичко по-точно и по-прецизно. Така ще постигнат истинска рационалност и ще достигнат точката, в която разумът превъзхожда съвестта. Това е проявление на онова, което се случва, след като човек е навлязъл в истината реалност. Сега може и да не разбирате наистина тези думи, но ще ги разбереш, след като имаш истинско преживяване и след като разбереш истината. Дали поговорката „Родителят винаги е прав“ произлиза от рационалността, или от съвестта? Тя не е рационална, а произлиза от привързаността на човека под влияние на съвестта. И така, рационална ли е тази поговорка? Не, тя е ирационална. Защо е ирационална? Защото произлиза от нечия привързаност и не е в съответствие с истината. И така, в кой момент сте способни да възприемате родителите си и да се отнасяте към тях рационално? Когато разбереш истината и прозреш докрай същността и корена на този въпрос. След като това стане, вече няма да се отнасяш към родителите си под влиянието на съвестта и нито привързаността, нито съвестта вече ще играят някаква роля, а ти ще си способен да възприемаш родителите си и да се отнасяш към тях според истината — това означава да бъдеш рационален.

Бях ли ясен в общението относно проблема с това как да се отнасяме към родителите? (Да.) Това е важен въпрос. Всички членове на семейството казват: „Родителят е винаги прав“, а ти не знаеш дали това е правилно, или не, така че просто го приемаш. Тогава, когато родителите ти направят нещо, което не е в реда на нещата, ти размишляваш и си мислиш: „Хората казват: „Родителят е винаги прав“, така че как мога да кажа, че родителите ми не са прави? Каквото се случва в семейството, си остава в семейството, не разказвай на другите за него, просто се примири с него“. В допълнение към обуславящите въздействия на тази неправилна поговорка — „Родителят винаги е прав“ — има и друга поговорка: „Каквото се случва в семейството, си остава в семейството“. Така че си мислите: „Кой е виновен за собствените ми родители? Не мога да разказвам на външни хора за това срамно нещо, трябва да го пазя в тайна. Какъв е смисълът да бъда сериозен с родителите си?“. Тези обуславящи въздействия на семейството присъстват постоянно в ежедневието на хората, в техния житейски път и в хода на тяхното съществуване. Преди хората да разберат истината и да я придобият, те възприемат хората и нещата, държат се и действат въз основа на тези различни идеи и възгледи, които са обусловени в тях от семейството им. Те често са разколебавани, смущавани, възпирани и вързани за ръцете и краката от тези мисли. Те дори се ръководят от тези мисли и често преценяват неправилно хората и вършат погрешни неща, както и често нарушават Божиите слова и истината. Дори хората да са слушали много Божии слова и дори често да четат Божиите слова с молитва и да общуват за тях, тъй като тези възгледи, които семейството им е обусловило в тях, са дълбоко вкоренени в мислите и сърцата им, те нямат проницателност за тях, нито имат способността да им се противопоставят. Дори когато получават учението и ресурса на Божиите слова, те все още са разколебани от тези мисли, които ръководят и техните думи, дела и начин на живот. Поради това под несъзнателното ръководство на тези мисли, които са обусловени в тях от семейството им, хората често не могат да спрат да нарушават Божиите слова и истините принципи. И все пак, те все още си мислят, че практикуват истината и се стремят към нея. Те изобщо не знаят, че тези различни поговорки, които са обусловени в тях от семейството, просто не са в съгласие с истината. Още по-сериозно е това, че тези поговорки, обусловени в хората от семейството, ги водят към пътя на нарушаване на истината отново и отново, но те дори не знаят това. Следователно, ако искате да се стремите към истината и да навлезете в истината реалност, първо трябва ясно да разпознаете и признаете различните обуславящи въздействия, които идват от вашето семейство, и след това да положите усилия да се отървете от тези различни мисли, които са обусловени в теб от семейството ти. Разбира се, определено може да се каже, че трябва да скъсаш с обуславянето от твоето семейство. Не си мисли, че понеже произхождаш от това семейство, трябва да правиш това или да живееш по този начин. Нямаш отговорността или задължението да наследиш традициите на семейството си или различните му начини и средства за правене на нещата и за действие. Твоят живот идва от Бог. Днес ти си избран от Бог и целта, към която искаш да се стремиш, е спасението, затова не можеш да използваш различните идеи, обусловени в теб от семейството ти, като основа за възгледите си за хората и нещата, за държанието си и за действията си. Вместо това трябва да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате въз основа на Божиите слова и различните Му учения. Само по този начин можеш да постигнеш спасение накрая. Разбира се, обуславящите въздействия, оказвани от семейството, не се ограничават само с изброените тук. Споменах само някои от тях. Съществуват много различни видове семейно възпитание, които идват от различни семейства, различни кланове, различни общества, различни раси и различни религии и които обуславят мислите на човешките същества по всевъзможни начини. Без значение от коя раса или религиозна култура идва това разнообразно обуславяне на мислите, щом то не е в съгласие с истината и щом не идва от Бог, а от хората, тогава трябва да се избавите от него, и то е нещо, с което хората трябва да скъсат. Те не бива да се придържат към него, камо ли да го наследяват. Всички тези неща са неща, които хората трябва да изоставят и от които трябва да се отърват. Само по този начин те могат наистина да поемат по пътя на стремежа към истината и да навлязат в истината реалност.

Тези поговорки, за които общувахме и които идват от обуславянето на семейството, от една страна са представителни, а от друга — за тях често се говори между хората. Що се отнася до някои специални и непредставителни поговорки, за тях няма да говорим сега. Какво мислите вие за нашето общение по темата за семейството? Беше ли ви полезно по някакъв начин? (Да.) Необходимо ли е да общуваме по тази тема? (Да.) Всеки човек има семейство и е обусловен от семейството си. Нещата, които семейството ти внушава, са все отрова и духовен опиум и те карат да страдаш доста горчиво. Когато твоите родители са ти внушавали тези неща, ти си се чувствал наистина прекрасно в този момент, все едно вземаш опиум. Чувствал си се напълно комфортно, сякаш си навлязъл в блажен свят. Но след известно време ефектът отминава, така че трябва да продължиш да търсиш този вид стимулация. Този духовен опиум не слага край на тревогата и смущението. До ден днешен ти е много трудно да се откажеш от него и той не е нещо, от което можеш да се отървеш за кратко време. Ако хората искат да се избавят от тези обуславящи идеи и възгледи, трябва да отделят известно време и енергия, за да ги идентифицират, да отстранят пластовете, за да ги разпознаят ясно и да ги прозрат. След това, когато възникнат въпроси, свързани с тях, те трябва да са способни да се избавят от тези неща, да им се опълчат и да не действат според принципите на подобни идеи и възгледи, а да практикуват и да правят нещата според начина, на който Бог учи хората. Тези няколко думи звучат простичко, но на хората може да им отнеме 20 или 30 години, или дори цял живот, за да ги приложат на практика. Може да се окаже, че ще прекараш целия си живот в борба с идеите и възгледите, породени от тези поговорки, които са ти внушени от семейството, както и да скъсаш с тези идеи и възгледи и да се откъснеш от тях. За да направиш това, трябва да вложиш чувствата и енергията си, а също и да преминеш през някои физически трудности. Трябва също така да имаш огромно желание за Бог и воля, която жадува за истината и се стреми към нея. Само когато притежавате тези неща, постепенно можете да постигнете промяна и постепенно да навлезете в истината реалност. Ето колко трудно е да се придобие истината и животът. Когато хората са слушали много проповеди, те разбират някои доктрини, свързани с вярата в Бог, но не им е лесно да постигнат истинско разбиране на истината и не са способни да разпознаят обуславящите въздействия на семейството и идеите и възгледите на невярващите. Дори да можете да разберете истината след слушане на проповеди, навлизането в истината реалност не е нещо, което се постига изведнъж, нали? (Така е.) Добре, с това приключва нашето общение за днес. Довиждане!

25 февруари 2023 г.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „порицаваният политик от династията Сун“.