Миналия път разговаряхме за неща, свързани със семейството, в рамките на по-широката тема за избавянето от човешките стремежи, идеали и желания. За кой раздел от темата за семейството беше нашето общение? (Миналия път Бог разговаря за някои поговорки, които идват от семейната обусловеност, като например „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“, „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, „Както оградата трябва да се крепи на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души,“ „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“, „Дъщерите трябва да се възпитават като принцеси, а синовете — като бедняци“, „Не е необходимо хората да имат висок коефициент на интелигентност, а само трябва да имат висок коефициент на емоционална интелигентност“, „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ и „Родителят винаги е прав“. Общо бяха объсъдени тези осем поговорки.) Разговаряхме за избавянето от семейната обусловеност, като темата обхващаше семейната обусловеност и възпитанието спрямо мислите на човека. За някои поговорки разговаряхме подробно, а други бяха само накратко споменати и не общувахме конкретно за тях. Семейството има голямо значение в живота на всеки човек. То е мястото, където хората създават спомени, където растат и където започват да се формират различните мисли. Как хората се държат, какво е поведението им, как се справят с нещата, как си взаимодействат с другите, как посрещат различните ситуации, а когато се сблъскат с тях, как правят преценки и от каква гледна точка и позиция следва да се справят с тях и т.н., независимо дали мислите и възгледите им са временни или по-конкретни, всичко това до голяма степен се основава на семейната обусловеност. Това означава, че преди хората официално да навлязат в обществото и да се присъединят към социални групи, ембрионалните етапи на техните мисли и възгледи идват от семействата им. Затова семейството е изключително важно за всеки човек. Неговото значение надхвърля физическото израстване. Още по-важно е, че преди хората да навлязат в обществото, вкъщи те научават много мисли и гледни точки, които би трябвало да прилагат към начина, по който подхождат към обществото, социалните групи и бъдещия си живот. Макар че тези мисли и гледни точки не са конкретно или точно определени, когато човек съзрява, тези различни мисли и гледни точки и различните методи, правила и дори средства за справяне със света, вече са основно и до голяма степен внушени на човека, оказват му влияние и са обусловени от неговите родители, от по-възрастните членове или от други членове на семейството, преди той да навлезе в обществото. Тази практика на внушаване, повлияване и обуславяне се извършва по време на израстването на хората в техните семейства. Затова семейството е толкова важно за всеки човек. Разбира се, тази важност касае само нивото, на което хората навлизат в обществото, присъединяват се към социални групи и започват живота и съществуването си в зряла възраст — тя е ограничена до нивото на физическото съществуване. Това показва колко решаващо значение има семейната обусловеност за навлизането на човека в обществото и в живота на възрастните. С други думи, когато хората достигнат зряла възраст и навлязат в обществото, по-голямата част от философията им за светските отношения произлиза от наследството на родителите им и от влиянието на семейството им. От тази гледна точка може да се каже също така, че семейството, като най-малката единица в обществото, играе преди всичко формираща роля за оформяне на мислите на човека, както и на различните методи и принципи за справяне със света и дори на възгледа му за живота. С оглед на това, че тези различни мисли, гледни точки, методи за справяне със света и възгледи за съществуването са негативни, не са съобразени с истината, не са свързани с истината или дори може да се каже, че противоречат на истината и не произлизат от Бог, е необходимо хората да се избавят от обуславянето на семейството си. Когато разглеждаме последствията от семейната обусловеност, виждаме, че тя противоречи на истината и не е съобразена с нея, противопоставя се на Бог и по същество може да се каже, че семействата са местата, където Сатана покварява човечеството, като кара хората да отричат Бог, да Му се противопоставят и да следват грешния път в живота. От тази гледна точка може ли да се каже, че семейството, като най-малката единица в обществото, е мястото, където хората биват първоначално покварявани? Твърдението, че Сатана и обществените тенденции покваряват хората, е в общ смисъл, но когато става дума за конкретика, семейството следва да се разглежда като мястото, където хората първоначално приемат покварата и негативните мисли, злите тенденции и гледните точки на Сатана. По-конкретно покварата, която хората приемат, произлиза от техните родители, от по-възрастните членове на семейството, от други членове на семейството, както и от обичаите, ценностите, традициите и т.н. на цялото семейство. Във всеки случай семейството е началната точка, в която хората се сблъскват с покварата, приемат злите мисли и тенденции на Сатана и именно там те започват да приемат различните покварени и зли мисли през годините на своето формиране. Семейството играе роля, която нито обществото като цяло, нито обществените тенденции, нито Сатана могат да играят в покваряването на хората, а именно, че то запознава хората с различните мисли и гледни точки от злите тенденции на Сатана преди те да навлязат в обществото и да се присъединят към социалните групи. Независимо в какви рамки се вписва, семейството е основният източник на твоите мисли и гледни точки, които принадлежат на Сатана. Следователно, за да помогнем на хората да се избавят от различните погрешни мисли и гледни точки, е необходимо да разпознаем и разнищим не само широко разпространените погрешни мисли и гледни точки от обществото, но и различните мисли и гледни точки, както и принципите за справяне със света, които идват от семейната обусловеност. Семейството само по себе си е част от цялото човешко общество, то не е църквата или Божият дом и със сигурност не е небесното царство. То просто е най-малката единица в обществото, създадена сред покварената човешка природа, и тази най-малка единица също се състои от покварената човешка природа. Следователно, ако човек иска да се освободи от възпиранията, обвързаностите и неприятностите, свързани с различни погрешни мисли и гледни точки, той трябва първо да премисли, да разбере и да разнищи различните мисли и гледни точки, които е получил от семейната обусловеност, докато стигне до момента, в който може да се избави от тях. Това е точен принцип на практикуване за избавяне на хората от семейната обусловеност.

По-рано разговаряхме за семейната обусловеност на хората, която е свързана с такива въпроси като възгледите им за живота, правилата за оцеляване, принципите и методите на поведение и справяне със света, както и с някои неписани тактики при навлизане в обществото. Какви са някои от възгледите за живота, свързани с тази тема? Например: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Какви са някои от принципите за справяне със света, които семействата внушават на хората? Примерите включват: „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Какво още? („Както оградата трябва да се крепи на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“ и „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“. Това също са методи и принципи за справяне със света.) Съществуват ли някакви обществени тактики? Като например: „Смелите падат първи?“ (Да.) „Който много говори, много греши“. Какво друго? (С твоите камъни по твоята глава.) И тази е от тях, но не общувахме за нея миналия път. Освен това родителите ти често са ти казвали: „В света навън преценката ти трябва да е точна, разговорите ти — учтиви, а очите ти — зорки. Трябва да „държиш очите си отворени за всеки път и ушите си — на всички посоки“. Не бъди толкова твърдоглав“. Също така: „Никога не вреди да направиш комплимент на някого“ и „Трябва да следваш течението, където и да се намираш. Законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител. Когато имаш съмнения, следвай тълпата“. Всичко това са различни тактики. После има поговорки като: „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“ и „Няма грозни, а само мързеливи жени“. Към коя категория спадат тези пословици? Те спадат към категорията на всекидневния живот. Те ти казват как да живееш и как да се отнасяш към физическото си тяло. След това има поговорки като: „Родителят винаги е прав“, „Мама е най-добрата на света“, „Мъдрата гъска никога не снася питомно яйце“ и „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Те се отнасят до мислите и гледните точки на семейната привързаност и семейните чувства. Също така хората често казват: „Мъртвите са велики в очите на живите“ — след като човек умре, той става велик. Ако искаш по-висок статус, ако искаш хората да говорят добре за теб и да те уважават, тогава трябва да умреш. След като умреш, ще станеш велик. „Мъртвите са велики в очите на живите“ — не е ли нелепа тази логика? Казват: „За мъртвите или добро, или нищо. Мъртвите са велики в очите на живите. Отдайте им малко уважение!“. Независимо колко лоши неща е направил този човек, след смъртта си той става велик. Не показва ли това пълна липса на различаване на доброто от злото и липса на принципи в поведението на хората? (Да.) „Родителят винаги е прав“. Миналия път разговаряхме подробно за това. Други поговорки като: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ и „Мъдрата гъска никога не снася питомно яйце“, не бяха част от общението, но е лесно да ги разпознаем, нали? Вярна ли е поговорката „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? Тя създава впечатлението, че възпитанието от страна на бащата е много важно. По какъв път може да бъде поведен човека от бащата? Може ли той да те поведе по правилния път? Може ли да те води към това да се поклониш на Бог и да станеш истински добър човек? (Не.) Баща ти казва: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, но ти си млад и плачеш, когато се чувстваш обиден. Баща ти ти се кара и казва: „Спри се! Бъди истински мъж. Плачеш за всяка дреболия, никаквецо!“. След като това се случи, ти си мислиш: „Не може да проливам сълзи. Ако плача, значи съм никаквец“. Сдържаш сълзите си, без да смееш да заплачеш, и тайно плачеш под завивките през нощта. Като мъж дори нямаш право да изразяваш или предаваш емоциите си по естествен начин. Нямаш право да избереш да плачеш, а трябва да преглътнеш сълзите си, когато се чувстваш обиден. Това е възпитанието, което си получил от баща си, и това е истинското значение на „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Баща ти, майка ти и по-старото поколение се придържат към това възпитание, като казват: „Ти, момче, плачеш за всичко, плачеш винаги, когато се чувстваш обиден, и когато са те набили навън. Ти си никаквец! Те като те удариха, ти защо не им отвърна? Щом те удариха, не си играй повече с тях. Когато ги видиш отново и смяташ, че можеш да ги ступаш, тогава го направи. Ако не можеш, тогава бягай. Виж как Хан Син^[а] понесе унижението да бъде принуден да пълзи между краката на друг човек. Но той не заплака. На това се казва истински мъж!“. Ето как бащите възпитават синовете си и им внушават мисълта, че трябва да бъдат истински мъже. Мъжете не могат да говорят за проблемите си и не могат да проливат сълзи. Те трябва да ги преглъщат. Кажете Ми, колко несправедливост трябва да понасят мъжете? В това общество мъжете трябва да издържат семействата си, да проявяват синовна почит към по-възрастните, без да смеят да се оплакват, независимо колко са уморени. Те не могат да дадат воля на чувствата си, независимо каква несправедливост са понесли. Не е ли това несправедливо спрямо мъжете? (Да, така е.) Когато вашите бащи ви възпитаваха по този начин, как се чувствахте? Когато ти се искаше да зплачеш понякога, какво ти казваше твоят баща? „Аз, еди-кой-си, през целия си живот съм бил мъдър и съм искал да постигам успехи. Как можах да отгледам такъв слабак като теб? Когато бях на твоите години, вече сам издържах семейството. Виж се какъв си разглезен и разлигавен, никаквецо!“. Как се почувствахте вие? Твоите родители, баби и дядовци те възпитаваха, като казваха: „Мъжът е стожерът на семейството. Защо те подкрепяме? Защо те изпращаме в колеж? За да ти помогнем да издържаш семейството, а не за да плачеш или да се чувстваш обиден, когато се случи нещо“. Как се чувствахте вие, когато вашите бащи, баби и дядовци казваха тези неща? Чувствахте ли се обидени или го приемахте спокойно? (Чувствах се потиснат, чувствах се обиден.) Нямахте ли друг избор, освен да го приемете, или чувствахте негодувание в сърцето си? (Чувствах негодувание, но трябваше да го приема.) Защо постъпи така? (Защото чувствах, че при такива обстоятелства или в тази обществена система нямах друг избор.) Ето в какво положение обществото поставя мъжете. Те се раждат в такива обществени обстоятелства и никой от тях няма избор. Възпитанието, което си получил от баща си и от по-възрастните членове на семейството, е произлязло от обществото. След като получават това идеологическо образование, те ти внушават тези мисли от обществото. В действителност, когато са приемали тези мисли и гледни точки през годините на формирането си, те също са го правили с неохота. С напредването на възрастта те са предавали тези мисли на следващото поколение. Не са се замисляли дали следващото поколение трябва да приеме тези мисли и гледни точки и дали те са правилни, защото така са израснали. Те са смятали, че хората трябва да живеят по този начин. Какво значение има дали си обиден, важното е, че приемането на тези мисли ще ти помогне да се утвърдиш в обществото и да не бъдеш тормозен от други хора. Защо те също са понасяли тази несправедливост и са се чувствали потиснати и са негодували също като теб, но въпреки това са ти предавали тези мисли и гледни точки? Една от причините е, че те по естествен начин са приемали различни мисли и гледни точки от обществото, които са им позволявали да се впишат в обществените тенденции с това, че са им помогнали да се утвърдят в обществото. Всеки следва тези мисли и гледни точки като насоки и критерии за живот и никой не ги поставя под съмнение, никой не иска да ги наруши или да им се опълчи. Това е единият аспект, свързан с оцеляването. Другият аспект, основният, е, че хората нямат способността да правят разлика между положителните и негативните неща. Защо е така? Защото хората не разбират истината и им липсват правилни мисли и гледни точки по отношение на оцеляването, на справянето със света или на пътя, който трябва да следват. За да се приспособят към обществото, за да се впишат и да оцелеят в него и в обществените групи, хората трябва активно или пасивно да приемат различните принципи за справяне със света и тактики, установени от обществото. Целта на приспособяването на хората е да се установят в обществото и да останат живи. Но тъй като хората не разбират истината, те нямат друг избор, освен да изберат тези принципи за справяне със света и тактики, установени от обществото. Ето защо като мъж, когато баща ти те е учил: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, въпреки че си се чувствал обиден и си искал да излееш навън разочарованието си, ти не си имал начин да го опровергаеш, нито си могъл да разпознаеш какво ти казва. В крайна сметка причината да приемеш това в сърцето си е била: „Макар че думите на баща ми са малко сурови и трудни за слушане и макар че приемам тези думи против волята си, той го прави за мое добро, така че трябва да ги приема“. Поради съвестта и синовната си почит като деца хората трябва да правят отстъпки и да приемат тези мисли и гледни точки. Независимо какъв е аспектът на семейната обусловеност на хората, те постоянно са в такова състояние, непрекъснато им се внушават тези методи, докато накрая все пак ги приемат, макар и да не искат. През този процес на непрекъснато приемане неправилните и негативните мисли и възгледи постепенно се просмукват в най-дълбоката същност на човека или бавно и постоянно проникват в неговите мисли и възгледи, като се превръщат в различни основи за начина, по който той да се държи и да се справя със света. Този процес може сполучливо да се опише като покваряване на човека, тъй като процесът на приемане на погрешни мисли и възгледи е и процес на покваряване. И така, кой е покварил хората? В общия смисъл те са били покварени от Сатана, от злите тенденции. По-конкретно те са били покварени от семейството си, и още по-конкретно — от родителите си. Ако бях казал това преди десет години, никой от вас може би нямаше да е способен да го приеме и всички вероятно щяхте да сте враждебно настроени към Мен. Сега обаче повечето от вас могат рационално да приемат за правилно това твърдение и да кажат „амин“, нали така? (Да.) Защо е правилно това твърдение? За да разберат това, хората трябва постепенно да започнат да го оценяват в хода на цялостното си преживяване. Колкото по-конкретна и дълбока е твоята оценка и колкото повече преживяванията ти отразяват това, толкова по-лесно можеш да се съгласиш с това твърдение.

Семейното възпитание най-вероятно включва много повече тактики, свързани с поведението и справянето със света. Например родителите често казват: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят. Ти си твърде глупав и доверчив“. Родителите често повтарят подобни думи и дори по-възрастните често ти натякват: „Бъди добър човек, недей да вредиш на другите, но винаги трябва да се пазиш от вредата, която другите могат да ти причинят. Всички хора са лоши. Може да виждаш, че привидно някой ти говори мило, но не знаеш какво мисли. Сърцата на хората са скрити под кожата им и когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Има ли нещо вярно в тези изрази? Ако разгледаме всеки от тях буквално, в тези изрази няма нищо лошо. Няма как да се знае какво действително мисли един човек дълбоко в себе си, дали сърцето му е злобно или добро. Невъзможно е да се надникне в душата на човека. Смисълът, който се крие зад тези изрази, привидно е правилен, но те са само своеобразна доктрина. Какъв е принципът за справяне със света, който хората в крайна сметка извличат от тези два израза? Той е, че „човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Ето какво казва по-възрастното поколение. Родителите и по-възрастните често го повтарят и постоянно те съветват с думите: „Бъди предпазлив, не бъди глупав да разкриваш всичко, което е в сърцето ти. Научи се да се пазиш и бъди бдителен. Не разкривай истинската си същност и не излагай сърцето си на показ дори пред добри приятели. Не рискувай живота си заради тях“. Правилно ли е това наставление от страна на възрастните? (Не, то учи хората да са измамни.) Теоретично то има добра основна цел: да те защити, да те предпази да не попадаш в опасни ситуации, да те защити от това другите да ти навредят или да те измамят, да предпази физическите ти интереси, личната ти безопасност и живота ти. То трябва да те предпази от неприятности, съдебни дела и изкушения, както и да ти даде възможност да живееш спокойно, безпрепятствено и щастливо всеки ден. Основната цел на родителите и възрастните е просто да те защитят. Начинът, по който те защитават обаче, принципите, които те съветват да следваш, и мислите, които ти внушават, съвсем не са правилни. Макар че основната им цел е правилна, мислите, които ти внушават, несъзнателно те водят към крайности. Мислите, които ти внушават, се превръщат в принципи и основа за начина, по който се справяш със света. Когато общуваш със съученици, колеги, партньори в работата, началници и всякакви хора в обществото, хора от всякакво социално положение, тези защитни мисли, внушени от родителите ти, несъзнателно се превръщат в най-основния ти талисман и принцип винаги, когато се занимаваш с въпроси, свързани с отношенията ти с хората. Какъв е този принцип? Той е следният: няма да ти навредя, но винаги трябва да се пазя от теб, за да не ме измамиш или излъжеш, да не се забъркам в неприятности или съдебни дела, да не разоря семейството си и да не пострада някой от семейството ми, както и да не попадна в затвора. Като живееш под контрола на такива мисли и възгледи, като живееш сред тази социална група с подобно отношение към справянето със света, можеш единствено да станеш по-потиснат, по-изтощен и уморен, както психически, така и физически. Впоследствие все повече се противопоставяш на този свят и на човечеството, изпитваш все повече неприязън към тях и все повече ги презираш. Докато презираш другите, започваш да мислиш по-малко за себе си, чувстваш, че не живееш като човек, а по-скоро водиш уморен и потиснат живот. За да не ти навредят другите, постоянно трябва да си нащрек, както и да правиш и да казваш неща против волята си. В стремежа си да защитиш собствените си интереси и личната си безопасност, носиш фалшива маска във всеки аспект от живота си и се прикриваш, като никога не смееш да кажеш нито дума истина. В тази ситуация, в тези условия на оцеляване, вътрешната ти същност не може да намери спокойствие и свобода. Често се нуждаеш от човек, който не ти причинява никаква вреда и който никога няма да застраши интересите ти, от човек, с когото можеш да споделиш най-съкровените си мисли и да излееш разочарованията си, без да носиш отговорност за думите си, без да си навличаш подигравки, подмятания или присмех и без да понасяш никакви последствия. В ситуация, в която мисълта и възгледът, че „човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, е принципът ти за справяне със света, вътрешното ти Аз е изпълнено със страх и несигурност. Естествено, чувстваш се потиснат и неспособен да намериш спокойствие и имаш нужда от човек, който да те утеши, от човек, на когото да се довериш. Ето защо, ако съдим по тези аспекти, макар че принципът за справяне със света, на който са те учили родителите ти: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, може и да успее да те защити, той е нож с две остриета. Макар че в известна степен защитава физическите ти интереси и личната ти безопасност, той също така те кара да се чувстваш потиснат, нещастен и неспособен да намериш спокойствие и дори предизвиква още повече разочарование от този свят и това човечество. В същото време дълбоко в себе си смътно започваш да изпитваш отегчение от това, че си се родил в такава зла епоха и сред такава група зли хора. Не можеш да разбереш защо хората трябва да живеят, защо животът е толкова изтощителен, защо хората навсякъде трябва да носят маска и да се прикриват, или защо винаги трябва да се пазиш от другите в името на собствените си интереси. Иска ти се да можеш да кажеш истината, но не можеш заради последствията. Искаш да бъдеш истински човек, да говориш и да се държиш открито, да избягваш да бъдеш подъл човек или тайно да вършиш противни и срамни дела и да живееш само в мрак, но не можеш да направиш което и да е от тях. Защо не можеш да живееш почтено? Като премисляш предишните си действия, изпитваш леко презрение. Мразиш тази зла тенденция и този зъл свят и се отвращаваш от тях и в същото време дълбоко ненавиждаш себе си и презираш човека, в който си се превърнал. Но не можеш да направиш нищо. Въпреки че родителите ти чрез своите думи и действия са ти предали този талисман, той все още те кара да чувстваш, че в живота ти липсва щастие или чувство за сигурност. Когато чувстваш тази липса на щастие, сигурност, почтеност и достойнство, ти си едновременно благодарен на родителите си за това, че са ти дали този талисман, и възмутен от веригите, които са ти поставили. Не разбираш защо родителите ти са ти казали да се държиш по този начин, защо трябва да се държиш така, за да се утвърдиш в обществото, да се впишеш в тази социална група и да се защитиш. Макар че е талисман, той е и вид окови, които те карат да изпитваш едновременно любов и омраза в сърцето си. Но какво можеш да направиш? Ти нямаш правилен път в живота, никой не ти казва как да живееш или как да се справяш с нещата, които ти се изпречват на пътя, никой не ти казва дали това, което правиш, е правилно или погрешно, или как трябва да вървиш по пътя, който е пред теб. Можеш да преминеш единствено през объркване, колебание, болка и безпокойство. Това са последствията от философията за за светските отношения, която ти е била внушена от родителите и семейството ти, което е направило така, че най-простото ти желание да бъдеш обикновен човек, а именно желанието ти да можеш да се държиш почтено, без да прибягваш до тези средства за справяне със света, не може да бъде осъществено. Можеш да живееш само по унизителен начин, като правиш компромиси и живееш в името на репутацията си, като се правиш на особено свиреп, за да се предпазиш от другите хора, като се преструваш на свиреп, голям и могъщ, силен и изключителен, за да не бъдеш тормозен. Можеш да живееш така само против волята си, което те кара да се мразиш, но нямаш избор. Тъй като нямаш способността или пътя да избягаш от тези начини и стратегии за справяне със света, можеш само да се оставиш да бъдеш манипулиран от мислите, обусловени от семейството и родителите. По време на този несъзнателен процес хората са заблуждавани и контролирани от мислите, внушавани им от техните семейства и родители, защото не разбират истината или как трябва да живеят, така че могат единствено да се оставят на съдбата. Дори ако в съвестта им все още има малко чувство или ако имат дори малко желание да живеят с човешко подобие, да се разбират и да се конкурират с другите справедливо, независимо какви са желанията им, те не могат да избягат от обуславянето и контрола на различните мисли и гледни точки, които идват от семейството им, и в крайна сметка могат само да се върнат към мисълта и гледната точка, обусловени от семейството им, че „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, защото нямат друг път, по който да поемат — те нямат избор. Всичко това се дължи на факта, че хората не разбират истината и не са успели да я получат. Разбира се, родителите също така ти казват: „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Те ти говорят за изкуството да се предпазваш от другите и ти казват да го правиш, защото всички са коварни. Лесно може да бъдеш измамен, ако не можеш да прозреш хората, техните вътрешни мисли може да не са същите като външния им вид, външно човек може да изглежда праведен и добър, но сърцето му да е отровно като змия или скорпион. Или човек може да говори за добронамереност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на повърхността, да казва всички правилни неща, речта му да е изпълнена с праведност и морал, но дълбоко в сърцето и душата си да е особено мръсен, достоен за презрение, низък и нечестив. Затова ти можеш да подхождаш и да взаимодействаш с другите единствено въз основа на мислите и гледните точки, внушени ти от твоите родители.

„Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“ и „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Това са най-основните принципи за справяне със света и критерии за възприемане на хората и предпазване от тях, които твоите родители ти внушават. Главната цел на родителите е да те защитят и да ти помогнат да се защитаваш сам. От друга гледна точка обаче тези думи, мисли и възгледи още повече може да ти внушат, че светът е опасен и че хората не заслужават доверие, а това води до пълно отсъствие на положителни чувства към другите. В действителност обаче как можеш да различаваш хората и да възприемаш другите? С кои хора можеш да се разбираш и какви трябва да бъдат правилните отношения между хората? Как човек трябва да взаимодейства с другите въз основа на принципи и как може да взаимодейства справедливо и хармонично с тях? Родителите не знаят нищо по тези въпроси. Те знаят само как да използват хитрости, интриги и различни тактики и стратегии за справяне със света, за да се предпазят от хората, да се възползват от другите и да ги контролират, така че да се защитят от вредата, която другите могат да им причинят, независимо колко самите те вредят на другите. Докато учат децата си на тези мисли и възгледи, родителите просто им внушават определени стратегии за справяне със света. Те не са нищо повече от стратегии. Какво включват тези стратегии? Всякакви хитрости и тактики, това как да угодиш на другите, как да защитиш собствените си интереси и как да извлечеш максимална лична изгода. Тези принципи истината ли са? (Не, не са.) Те ли са правилният път, който хората трябва да следват? (Не.) Нито един от тях не е правилният път. И така, каква е същността на тези мисли, които родителите ти внушават? Те не съответстват на истината, не са правилният път и не са положителни неща. Какви са те тогава? (Те са изцяло философията на Сатана, която ни покварява.) Ако погледнем резултатите, те покваряват хората. И така, каква е същността на тези мисли? Да вземем например: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Това ли е правилният принцип да се взаимодейства с другите? (Не, това са напълно негативни неща, които идват от Сатана.) Те са негативни неща, които идват от Сатана. Каква тогава е тяхната същност и природа? Не са ли хитрости? Не са ли стратегии? Не са ли похвати да привлечеш другите на своя страна? (Така е.) Те не са принципи на практикуване на навлизане в истината, нито са положителни принципи и насоки, с които Бог учи хората как да се държат. Те са стратегии за справяне със света, те са хитрости. Освен това естеството на фрази като „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“ същото ли е? (Да.) Не ти ли казват тези фрази да станеш коварен, да не си простодушен, прям и почтен, да си непроницаем и да затрудняваш другите да те прозрат? Конкретните принципи за справяне със света, поднесени ти от тези мисли и гледни точки, не ти ли казват да използваш стратегии при взаимодействието си с другите, да се научиш как да ги печелиш на своя страна и да научиш тактиките, които се разпространяват сред хората във всяка епоха? (Да, така е.) Някои хора казват: „Родителите им казват тези фрази, за да ги научат да се предпазват от другите и как да възприемат хората“. Казвали ли са на теб как да възприемаш другите? Не са ти казвали как да възприемаш другите, не са ти казвали да подхождаш към различните хора според правилните принципи, а по-скоро да използваш съответни хитрости и кроежи, за да удовлетвориш нуждите и стратегиите на различните хора. Например твоят шеф или началник е подъл и женкар. Ти си мислиш: „На пръв поглед шефът изглежда порядъчен, изглежда почтен, но всъщност под всичко това се крие женкар. Такъв нещастник е той дълбоко в душата си. Това е добре, ще се съобразя с предпочитанията му, ще видя коя жена изглежда добре, ще се приближа до нея и ще я представя на шефа, за да му угодя“. Това стратегия за справяне със света ли е? (Да.) Например, когато видиш някого, който е ценен за използване и си заслужава да взаимодействаш с него, но не е лесно да му влезеш под кожата, си мислиш: „Трябва да му кажа ласкави думи, да му кажа това, което иска да чуе“. Човекът казва: „Времето днес е хубаво“. Ти казваш: „Времето днес наистина е хубаво, утре също ще бъде хубаво“. Той казва: „Времето днес е много студено“. Ти отговаряш: „Да, студено е. Защо не си облечеш нещо по-топло? Моето палто е топло, вземи го“. Щом се прозине, ти бързаш да му подадеш възглавница. Когато извади шишенце с лекарство, ти бързо му наливаш вода. Когато поседи след хранене, ти бързо му приготвяш чай. Не са ли това стратегии за справяне със света? (Да, така е.) Това са стратегии за справяне със света. Защо си способен да използваш тези стратегии? Защо искаш да ласкаеш тези хора? Ако нямаше нужда от тях и те не представляваха никаква полза за теб, щеше ли да се отнасяш така с тях? (Не.) Не, това е подобно на фразата, която хората често казват: „Никога не си мърдай пръста без награда“. Също както когато носиш кофа с вода в зеленчуковата градина, поливаш само полезните растения. Активно ходиш и ласкаеш тези, които са ти полезни. След като те се оттеглят или бъдат отстранени от поста си, ентусиазмът ти към тях веднага охладнява и ги пренебрегваш. Когато ти се обадят, или изключваш телефона си, или се преструваш, че линията е заета, и не отговаряш. Когато ги видиш, те те поздравяват и казват: „Времето днес е хубаво“. Ти ги отблъскваш, като казваш: „А, да. Довиждане, да поговорим по-късно, ако се появи нещо, ще те поканя на вечеря някой път“. Празни обещания, а след това ги пренебрегваш, не се свързваш с тях и дори ги блокираш. Различните мисли и гледни точки, които родителите внушават на хората, създават невидима защитна стена пред сърцата им. В същото време те им внушават и някои основни начини за справяне със света или за оцеляване, като ги учат как да играят и от двете страни и как да се вписват в дадена социална група, как да се утвърждават в обществото и как да не бъдат тормозени от определена група хора. Макар че преди да навлезеш в обществото, родителите ти не са те напътствали конкретно как да се справяш в определени ситуации, обуславянето на родителите или семейството по отношение на тези начини и принципи за справяне със света ти е дало основни възгледи и принципи за справяне със света. Какви са тези основни възгледи и принципи за справяне със света? Те те учат на това да носиш маска винаги, когато общуваш с хората, да живееш с маска във всяка социална група и в крайна сметка да постигнеш целта да опазиш славата и ползите си от загуба и едновременно с това да получиш желаната слава и ползи или основна гаранция за лична безопасност. От мислите, гледните точки и различните стратегии за справяне със света, внушени ти от твоите родители, може да се види, че те не са те научили как да бъдеш по-достоен човек, как да бъдеш истински човек, как да бъдеш добро сътворено същество или как да бъдеш човек, който притежава истината. Напротив, те са ти казали как да мамиш другите, как да се пазиш от другите, как да използваш стратегии за взаимодействие с различни хора, както и какви са сърцата на хората и какво представлява човечеството. Чрез обуславянето на тези мисли и възгледи от родителите вътрешното ти аз непрекъснато става все по-зловещо и ти започваш да изпитваш неприязън към хората. В младото ти сърце, дори преди да имаш каквито и да било стратегии за справяне със света, ти вече имаш елементарно и основно определение за човешката природа, както и елементарен и основен принцип за това как да се справяш със света. И така, каква е ролята на родителите ти за справянето със света? Те несъмнено играят ролята да те водят по грешен път. Те не те водят да вървиш по добрия път или не те насочват към правилния път на човешкия живот по положителен и активен начин, а вместо това те заблуждават.

Освен че ги обуславят с поговорки като „Мъжете не проливат лесно сълзи“, родителите често казват на момчетата: „Добрият петел не се бие с кучета, а добрият мъж не се кара с жени“. Не си играй с момичета и не се карай с тях; не се принизявай до тяхното ниво. Те са момичета и трябва да се отнасяш снизходително с тях“. Защо трябва да се отнасяте снизходително с тях? Ако са направили нещо нередно, не трябва да се отнасяте снизходително с тях или да ги глезите. Мъжете и жените са равни. Те са родени и отгледани от мама и татко също като теб, така че защо трябва да се отнасяш снизходително с тях? Само защото са жени? Те трябва да бъдат наказвани, когато постъпват неправилно, да им се даде съответен урок, да признаят грешката си, да се извинят, да разберат какво са направили погрешно и че не бива да повтарят същата грешка следващия път, когато се сблъскат с такива въпроси. Трябва да се научиш как да им помагаш, вместо да следваш принципа „Добрият мъж не се кара с жени“, според който родителите ти са те учили да подхождаш в такава ситуация. Всички хора допускат грешки в един или друг момент — както мъжете, така и жените. Когато това се случи, трябва да признаят грешките си и да се разкаят за тях. И мъжете, и жените трябва да вървят по правилния път и да живеят достойно, вместо да се придържат към това, което са им казали родителите им: „Добрият петел не се бие с кучета, а добрият мъж не се кара с жени“. Добрият мъж не се проявява, като не се кара с жени, нито с това, че не се принизява до тяхното ниво. Както виждаш, родителите често казват: „Жените имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи. Те нямат гледни точки, не бъди като тях, не се занимавай сериозно с тях и не им обръщай внимание“. Какво се има предвид под „не им обръщай внимание“? Въпросът за принципите трябва да бъде изяснен и обяснен. Кой е допуснал грешка, кой е казал нещо положително или негативно, чие споменаване на път е било правилно — въпросите, свързани с принципите, пътищата и собственото поведение, трябва да бъдат изяснени. Не размивайте границата между правилно и неправилно. Трябва да изясните нещата дори по отношение на жената. Ако наистина се съобразявате с нея, тогава трябва да ѝ кажете истината, която хората трябва да разберат, да ѝ помогнете да върви по правилния път, да не ѝ угаждате и да не избягвате да сте сериозни или да не изяснявате нещата само защото е жена. Жените също трябва да живеят достойно и не трябва да си угаждат или да отказват да бъдат разумни само защото мъжете правят компромиси по отношение на тях. Мъжете и жените се различават само по отношение на физиологията си, но в очите на Бог тяхната идентичност и статус са едни и същи. И мъжете, и жените са сътворени същества и освен половите различия няма много неща, които ги отличават. И мъжете, и жените преживяват поквара и споделят едни и същи принципи на собственото поведение. Изискваните от Бог критерии са идентични както за мъжете, така и за жените, без разлика. И така, правилно ли е родителското поучение „Добрият мъж не се кара с жени“? (Не е.) Тогава какъв е правилният подход? Не става въпрос за участие в битки, а за привеждане на практикуването ти в съответствие с принципите. Какво имат предвид родителите с подобни забележки? Не е ли това по-благосклонно отношение към синовете, отколкото към дъщерите? Сякаш казват: „Жените имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи. Те са наивни, а интелектът им е нищожен. Защо изобщо да се спори с тях? Те няма да разберат нищо. Както се казва в една поговорка: „Едрогърдите жени нямат мозък; те имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи“. Защо ти трябва да обръщаш внимание на жените или да се занимаваш сериозно с тях?“. Нима жените не са хора? Нима Бог не спасява жените? Нима Той не споделя истината с тях или не им дава живот? Такъв ли е случаят? (Не, не е такъв.) Ако Бог не прави това, ако Той не се отнася несправедливо към жените, тогава как трябва да действаш ти? Отнасяй се към жените според принципите, на които Бог те учи. Не приемай мислите на родителите си и не подхранвай шовинистични нагласи. Макар че костите и мускулите ти може да са малко по-здрави от тези на жените, макар че може да имаш по-едро телосложение и по-голяма физическа сила, макар че може да консумираш повече храна, все пак твоят покварен нрав, твоето непокорство и степента ти на неразбиране на истината не се различават от тези на жените. Житейските умения, с които се отличаваш, може да са различни от тези на жените: ти умееш да боравиш с електроника и машини, докато жените са добри в бродирането, шиенето и кърпенето. Ти можеш ли да правиш тези неща? Докато мъжете са сръчни строители, жените са по-умели в козметичните процедури. Мъжете могат да работят с различни машини и оборудване, но не липсват и жени в това отношение. В какво точно изостават жените? Всички подобни сравнения са безсмислени. Смисълът тук е да се избавиш от шовинизма си. Не приемай мисли от рода на „Добрият мъж не се кара с жени“. Нещата, които ти казват родителите, не са истината, те са вредни за теб. Никога не казвайте тези неща, тъй като те са унизителни за жените — това е в грубо противоречие с разума и приличието. Какъв е този вид проблем с неуважението към жените? Хората, които правят подобни неща, притежават ли изобщо човешка природа? (Не.) Те са лишени от човешка природа. Ако не уважаваш жените, не забравяй, че майка ти, двете ти баби и сестрите ти са все жени. Готови ли са те да приемат такова неуважение? Някои майки дори казват на синовете си: „Добрият мъж не се кара с жени“. Не са ли глупави тези майки? Те са простодушни и, понеже самите те са жени, омаловажават собствената си стойност. Явно са объркани хора, които нямат никаква представа какво говорят. Твърдението „Добрият мъж не се кара с жени“ е в грубо противоречие с разума и приличието. Бог никога не е определял жените по този начин, нито е наставлявал мъжете с думите: „Жените са крехки, имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи и им липсва здрав разум. Не се карай с тях. Дори да го сториш, няма да си способен да си изясниш нещата. Във всичко бъди снизходителен и сговорчив, не се дръж сериозно с тях; мъжете трябва да са широко скроени и всеотдайни“. Бог казвал ли е някога нещо подобно? (Не.) Тъй като Бог никога не е казвал такива неща, не ги правете и не възприемайте жените с такава нагласа. Това е дискриминация и неуважение към тях. Можеш да заместиш жените там, където те нямат необходимите умения, но също така се нуждаеш от тях да сторят същото за теб, когато твоите умения са недостатъчни. Взаимната зависимост и взаимното допълване са правилната гледна точка. Защо това е правилната гледна точка? Защото силните страни и на мъжете, и на жените са отредени от Бог. Какви мисли и гледни точки трябва да възприемеш, за да подходиш към факта, че силните страни и на мъжете, и на жените са отредени от Бог? Те трябва да се допълват взаимно — това е принципът на практикуване. Мъжете не бива да дискриминират жените, а жените не бива да се отнасят с прекомерно уважение към мъжете, като си мислят: „Най-накрая имаме брат в нашата църква, стожер на силата. Сега нашата църква е пълноценна, има някой, който да ни подкрепя и да се справя с нещата от наше име, да поема водачеството вместо нас“. Нима ти си непълноценна? В мъжете ли вярваш? Ако църквата се състои само от сестри, това означава ли, че вече нямаш вяра в Бог? Че не можеш да бъдеш спасена или да разбереш истината? Когато някой направи лекомисления коментар: „Защо във вашата църква няма братя?“, ти се чувстваш сякаш са те проболи в сърцето и казваш: „Не повдигай този въпрос, това е единственият недостатък на нашата църква. Не искаме той да се изтъква. Ти засегна единственото ни болно място“ и се молиш: „Боже, кога ще подготвиш брат за нашата църква?“. Църквата от братя ли се поддържа? Не може ли да издържи без братя? Бог някога казвал ли е това? (Не.) Бог никога не е казвал това, нито някога е казвал, че в църквата трябва да има и от двата пола, преди да бъде основана, или че не може да бъде основана само от един пол. Казвал ли е някога това? (Не.) Всичко това са последствия от обусловения от семейството шовинизъм. Вие разчитате на мъжете за всичко и веднага щом се появи нещо, казвате: „Трябва да изчакам да го обсъдим, когато съпругът ми се върне“ или „Нашите църковни братя напоследък са заети, така че никой не поема инициативата да се справи с този въпрос“. И така, за какво са жените? Ти не си ли способна да се справиш с тези задачи? Нима ти нямаш уста или крака? На теб не ти липсва нищо: ти разбираш истините принципи и трябва да действаш в съответствие с тях. Мъжете не са твои ръководители, нито са ти господари. Те са просто обикновени хора, членове на поквареното човечество. Научи се да се уповаваш на Бог и на Неговите слова във всичко, което правиш. Това е принципът и начинът, който трябва да следваш, вместо да зависиш от някой човек. Макар че не защитавам шовинизма, разбира се, правя това не за да издигам правата на жените или да ги оправдавам, а по-скоро за да помогна на хората да разберат един аспект на истината. Кой аспект на истината? Че поговорката, внушена ти от твоите родители: „Добрият мъж не се кара с жени“, е неправилна. Тя внушава и направлява погрешна мисъл. Ти не бива да се ръководиш от тази мисъл и от тази гледна точка в ролята си на мъж или в начина, по който се отнасяш към жените. Това е аспект на истината, който трябва да разбереш. Не мисли винаги: „Аз съм мъж, трябва да разглеждам въпросите от мъжка гледна точка, трябва да проявявам внимание към тези сестри и да ги защитавам, да ги толерирам и да им прощавам от позицията на мъж, без да гледам сериозно на никоя от тях. Ако някоя сестра иска да се кандидатира на избори за водач в църквата, ще се отнасям към нея учтиво и ще я оставя да води“. На какво основание? Само защото си мъж, си мислиш, че си всеотдаен? Можеш ли да бъдеш толерантен към тях? Та ти не можеш да търпиш дори себе си. Ръководството на църквата трябва да се определя от това кой е подходящ за тази роля. Ако братята и сестрите те изберат, трябва да поемеш това бреме. Това е както твоя отговорност, така и твой дълг. Защо отказваш толкова лекомислено? За да покажеш колко си благороден? Това ли е принципът на практикуването? Съгласно истината ли е това? (Не е.) Грешно е да отказваш и е грешно да се бориш за това. Тогава какъв е правилният начин на действие? Правилният начин е да основавате действията си на Божиите слова и да приемате истината за свой критерий. Вашите родители са ви учили, че „Добрият мъж не се кара с жени“. Колко години сте живели с тази шовинистична мисъл и гледна точка? Много хора мислят, че „Прането и кърпенето са изцяло женска работа. Нека жените се справят с тях. Чувствам се раздразнен, когато трябва да върша тези задачи; чувствам се по-малко мъж“. И така, какво се случва, ако ти се заемеш с тази работа? Вече не си ли мъж? Някои хора казват: „Дрехите ми винаги са били прани от майка ми, сестра ми или баба ми. Никога не съм вършил „женска работа“. Сега ти изпълняваш своя дълг и трябва да си независим. Това е, което трябва да правиш. Това е, което Бог изисква от хората. Ще го правиш ли? (Да.) Ако твоето сърце се съпротивлява, ако не желаеш и винаги мислиш за майка си във връзка с този въпрос, тогава ти наистина си негоден за нищо. Мъжете имат тези шовинистични мисли и гледат отвисоко на някои задачи като грижата за децата, подреждането на къщата, прането, чистенето. Някои от тях имат силни шовинистични наклонности и презират тези задължения, не желаят да ги вършат или, ако ги вършат, го правят с неохота, като се страхуват, че могат да загубят уважението на другите. Те си мислят: „Ако винаги върша тези задължения, няма ли да стана женствен?“. На каква мисъл и гледна точка се подчинява това? Не съществува ли проблем в тяхната мисъл? (Да, така е.) Мисълта им е проблематична. Погледнете някои региони, където мъжете винаги носят престилки и готвят. Когато жената се прибира от работа, мъжът ѝ поднася храна с думите: „Ето, хапни малко. Наистина е много вкусно. Днес приготвих всички твои любими ястия“. Жената с право изяжда готовата храна, а мъжът с право я приготвя, като никога не се чувства като домакиня. След като излезе навън и свали престилката си, той не е ли все още мъж? В някои региони, където шовинизмът е особено силен, мъжете безспорно са разглезени от обуславянето и влиянието на семейството. Това обуславяне спасило ли ги е или им е навредило? (Навредило им е.) Навредило им е. Някои мъже на тридесет, четиридесет или дори на петдесет години не могат да си изперат чорапите. Носят една и съща долна риза половин месец, тя вече е мръсна, но не искат да я изперат. Нямат представа как да я изперат, колко вода или перилен препарат да сложат и как да я почистят. Те просто я носят по този начин и си мислят: „В бъдеще ще накарам майка ми или жена ми да ми купи повече долни ризи и чорапи, за да мога да ги пера веднъж на два месеца. Би било чудесно, ако има възможност майка ми или жена ми да дойдат и да ги изперат вместо мен!“. Първопричината за тяхната неприязън да вършат тези задачи има известна връзка с възпитанието, което са получили от семейството и родителите си. Мислите и гледните точки, които са им внушени от родителите, засягат най-основните и най-прости правила за живот, както и някои неправилни гледни точки за хората. В обобщение всичко това представлява обуславяне на мислите на хората от семейството. Независимо колко голямо влияние оказват върху живота на човека в хода на неговата вяра в Бог и в съществуването му или колко неприятности и неудобства му създават, по своята същност те имат определена връзка с идеологическото възпитание на родителите. Ако вече си възрастен и си живял според тези мисли и гледни точки в продължение на много години, тогава те няма да се променят мигновено — необходимо е време. Ако тези мисли и гледни точки се отнасят до изпълнението на дълга или до принципите на поведение и справянето със света и ако ти се стремиш към истината, трябва да се стремиш да промениш тези въпроси и да навлезеш в истината реалност възможно най-скоро. Ако те се отнасят само до аспекти на личния живот, би било по-добре, ако си готов да се промениш. Ако не можеш да постигнеш това, ако това ти се струва твърде натоварващо или трудно, или ако дори вече си свикнал с този начин на живот и не можеш да го промениш, тогава никой не те принуждава. Просто ги посочвам, за да знаеш какво е правилно и какво не. Що се отнася до въпросите, свързани с личния начин на живот, преценете ги сами — няма да ви натрапваме този въпрос. Що се отнася до това колко често переш чорапите си и дали ги кърпиш, или ги изхвърляш, когато се скъсат, това е твое решение. Решавайте според обстоятелствата — ние няма да определяме конкретни правила.

В някои семейства, поради привилегирования си произход, родителите често казват на децата си: „Когато излизаш навън, не забравяй от кого си произлязъл и кои са твоите предци. В социалните групи трябва да се държиш по начин, който да носи чест и слава на фамилното ни име. Никога не уронвай репутацията на предците ни. Винаги помни на какво са ни учили нашите предци и не посрамвай рода ни. Ако един ден допуснеш грешка, хората ще кажат: „Ти не си ли от видно и уважавано семейство? Как можа да направиш нещо подобно?“. Ще ти се присмиват, но няма да се присмиват само на теб, а на цялото ни семейство. В този случай ти ще опетниш името на нашето семейство и ще опозориш предците ни, което е недопустимо“. Някои родители също така казват на децата си: „Нашата страна е велика нация и древна цивилизация. Не сме получили лесно сегашния си живот, затова го цени. Особено когато си в чужбина, трябва да печелиш слава и чест за китайския народ. Не прави нищо, което може да опозори нашата нация или да навреди на репутацията на китайския народ“. От една страна, родителите ти казват да спечелиш слава и чест за семейството и предците си, а от друга — за нацията и етноса си, като те призовават да не позориш страната си. От малки децата се възпитават по този начин от родителите си, а когато отидат на училище, учителите им ги възпитават по същия начин, като им казват: „Спечелете слава за нашия клас, за нашето училище, за нашия град и за нашата страна. Не позволявайте на чужденците да ни се подиграват, като казват, че нямаме заложби или ни липсва характер“. Някои хора в църквата дори казват: „Ние, китайците, повярвахме първи. Когато общуваме с чуждестранни братя и сестри, трябва да печелим слава за китайския народ и да поддържаме репутацията му“. Всички тези изказвания са пряко свързани с това, което семействата внушават на хората. Правилен ли е този вид внушаване? (Не, не е.) Защо не е? Каква слава търсят те? Има ли смисъл да се търси такава слава? (Не, няма.) Имаше случай, при който един човек от Североизточен Китай посещаваше различни църкви. Той взе 10 000 юана от парите от приношения на църквата и избяга обратно вкъщи, за да си прекарва дните. Когато братята и сестрите от Североизточен Китай разбраха, някои казаха: „Този човек е отвратителен! Той се осмели да вземе дори парите от приношения на църквата. Той напълно опетни репутацията на хората от Североизтока! Ако някога го видим отново, трябва да му дадем урок!“. След този инцидент хората от Североизтока се почувстваха така, сякаш са изгубили честта си. Когато говореха с братя и сестри от други провинции, те не смееха да повдигнат този въпрос. Чувстваха се неудобно и се страхуваха, че другите могат да кажат: „Еди-кой-си от вашия Североизточен регион избяга с парите от приношенията“. Страхуваха се, че другите ще говорят за това, и не смееха да го повдигнат сами. Правилно ли е това поведение? (Не, не е.) Защо е неправилно? (Който взема парите от приношенията няма нищо общо с другите. Всеки представлява себе си.) Точно така. Това, че този човек взема парите от приношението, е негово лично дело. Ако си го видял и си го спрял, като по този начин си спасил Божия дом от загуба и си запазил неговите интереси, ще си изпълнил отговорността си. Ако не си имал възможност да го предотвратиш и не си могъл да попречиш на загубата, тогава е трябвало да осъзнаеш що за нещастник е той, да си вземеш бележка, да се помолиш на Бог да те предпази от подобен инцидент и да гарантираш, че няма да изпаднеш в подобно изкушение. Трябва да се отнесеш правилно към този въпрос. Въпреки че той е от твоя регион, действията му го представят единствено като отделна личност. Хората от този регион не са го учили или насърчавали да действа по този начин. Това няма никаква връзка с никого другиго. Най-много другите могат да бъдат отговорни за недостатъчния надзор или насочване, но никой не е длъжен да понесе последствията от неговото провинение. Той е действал срещу Бог и е нарушил управленските закони, никой друг не е длъжен да понесе последствията вместо него. Неговата непочтеност е негово лично дело. Освен това този въпрос не е свързан със загуба на репутация или спечелване на слава. Той се отнася до природата същност на един човек и пътя, по който е поел. Може да се каже само, че първоначално хората не са успели да разгадаят истинския му характер, но след този инцидент се е разкрило истинското му лице. Това няма нищо общо с репутацията или достойнството на други братя и сестри в този регион. Ако смяташ, че те е опозорил, понеже е от същия регион като теб, то подобен възглед и разбиране са напълно погрешни. Божият дом никога не наказва цяло семейство за греховете на един човек. Бог възприема всеки човек като отделен субект. Независимо откъде произхождаш, дори да си от едно и също семейство или да си родител, Бог възприема всеки човек като уникален субект. Бог никога не замесва свързани лица заради грешките на един човек. Това е принципът и той е съобразен с истината. Независимо от това, ако мислиш, че някой от твоя регион, който върши нещо лошо, вреди на репутацията ти и намесва и теб, това се дължи на погрешното ти разбиране и няма нищо общо с истината. Следователно, когато родителите ти казват: „Спечели слава за нашата страна, семейство или фамилия“, това правилно ли е? (Не.) Защо не е правилно? С коя фраза има една и съща природа? Не споделя ли същата природа с мисълта, която обсъдихме по-рано, а именно: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава вика си, където и да лети“? Вършенето на положителни дела, вървенето по правилния път, възприемането на положителните неща и истината — нищо от това не се прави в живота на човека, за да си приписва заслуги. Вместо това хората трябва да се държат така: това е тяхна отговорност, пътят, по който трябва да вървят, и техен дълг. Да вървят по правилния път, да възприемат положителните неща и истината и да се покоряват на Бог е задължение и дълг на хората. Тези неща са и в името на постигането на спасение, а не са с цел да спечелиш репутация за себе си или за Бог, и, разбира се, не са с цел да се спечелиш репутация за хората от твоята страна и със сигурност не са в името на определена фамилия, раса, или род. Ти не биваш спасен, за да спечелиш слава за хората от твоята страна, и със сигурност не за да спечелиш слава за твоето семейство. Идеята за „спечелване на слава“ е само теория. Твоето спасение няма нищо общо с тези хора. Каква полза могат да извлекат те от твоето спасение? Ако получиш спасение, какво могат да спечелят от това? Те не следват правилния път и Бог, със Своя праведен нрав, ще се отнесе с тях по съответния начин. Той ще се отнесе с тях така, както би следвало да се отнесе. Какво им носи това така наречено „спечелване на слава“? То няма нищо общо с тях. Ти приемаш последствията за пътя, по който си поел, а те приемат последствията от своя път. Бог се отнася към всеки човек според Своя праведен нрав. Спечелването на слава за своя народ, семейство или фамилия не е отговорност на нито един човек. Естествено, ти не бива да носиш тази отговорност сам и всъщност не можеш. Възходът или упадъкът на едно семейство или род, неговият ход и съдбата му нямат нищо общо с това дали ти ще им спечелиш слава. И, разбира се, това няма нищо общо с пътя, по който си поел. Ако се държиш добре и си способен да се покориш на Бог, то не е, за да спечелиш слава за тях или да им отдадеш заслуги, нито за да претендираш за някакви награди от Бог от тяхно име или да им осигуриш освобождаване от наказание. Техният възход, тяхното падение и тяхната съдба нямат нищо общо с теб. Особено що се отнася до това дали те се чувстват почитани и дали ти печелиш слава за тях — те нямат никакво значение за теб. Ти не можеш да ги носиш на плещите си и нямаш никаква отговорност или задължение да го правиш. Затова, когато родителите ти казват: „Трябва да спечелиш слава за нашата нация, семейство или фамилия и не трябва да уронваш репутацията на нашите предци или да позволяваш на другите да ни укоряват зад гърба ни“, тези думи служат само за оказване на негативен психологически натиск върху теб. Ти не можеш да ги изпълниш, нито имаш някакво задължение да го направиш. Защо? Защото Бог изисква от теб да изпълняваш само дълга си на сътворено същество пред Него. Той не иска от теб да правиш нещо или да поемаш някакво задължение за твоята страна, семейство или фамилия. Следователно да печелиш слава за твоята страна или семейство, или да печелиш слава и чест, или да правиш каквото и да било за фамилията си, не е твое задължение. То няма нищо общо с теб. Съдбата им е единствено в ръцете на Бог и ти изобщо не трябва да поемаш на плещите си каквото и да било бреме. Ако допуснеш някакви грешки, не трябва да изпитваш вина към тях. Ако си извършил добри дела, не бива да мислиш, че си имал късмет, или че си спечелил слава за страната, семейството или фамилията си. Не се радвай на тези неща. И ако се провалиш, не се чувствай уплашен или затиснат от скръб. Не се обвинявай, защото това изобщо няма нищо общо с теб. Дори не мисли за това — всичко е толкова просто. И така, що се отнася до хората от различните националности, китайците са избрани от Бог. Те идват пред Бог и са сътворени същества. Хората от Запада идват пред Бог и също са сътворени същества. Азиатците, европейците, северно и южноамериканците, хората от Океания и африканците идват пред Бог и приемат Неговото дело, и те също са Негови сътворени същества. Независимо от коя страна е човек, единственото, което трябва да прави, е да изпълни дълга си на сътворено същество, да приеме Божиите слова, да им се покори и да постигне спасение. Хората не бива да образуват различни кланови групи въз основа на собствената си националност, да се делят на групи или раси. Всичко, което приема расовата слава за цел на своята борба или за свой основен принцип, е погрешно. Това не е пътят, по който хората трябва да вървят, и е явление, което не бива да се появява в църквата. Ще дойде ден, когато с по-широкото общуване на хората от различни страни и с достъпа им до по-широка част от земното кълбо един азиатец може да срещне европеец, един европеец може да срещне американец, а един американец може да влезе в контакт с азиатец или африканец и т.н. Когато различни раси се съберат заедно, ако има групи, формирани на расова основа, които се стремят към собствената си расова слава и правят неща за своята раса, с какво ще започне да се сблъсква църквата? Тя ще се сблъска с разделение. Това е нещо, което Бог ненавижда и заклеймява. Всеки, който прави това, е проклет, всеки, който действа по този начин, е слуга на Сатана, и всеки, който действа така, ще бъде обект на наказание. Защо ще бъде наказан? Защото това е нарушение на управленските закони. Никога не правете това. Ако можеш да постъпваш по този начин, това доказва, че не си се избавил от този аспект на обуславянето от родителите си. Не си приел идентичността, която Бог ти е дал като сътворено същество, и все още се възприемаш като китаец или като бял, черен или кафяв човек — като човек от различна раса, фамилия или националност. Ако искаш да донесеш слава на своята нация, раса или семейство и действаш с тази мисъл в ума си, последствията ще бъдат ужасни. Днес тържествено обявяваме и сериозно разясняваме този въпрос тук. Ако някой ден някой тръгне срещу този аспект на управленските закони, той ще си понесе последствията. В този момент не се оплаквайте, като заявявате: „Ти не ми каза, аз не знаех, не разбрах“. Ти отдавна знаеш за своята идентичност на сътворено същество, но въпреки това можеш да действаш по този начин: това означава, че не си бил невеж, а си го направил умишлено, че съзнателно си нанесъл оскърблението. Ти трябва да бъдеш наказан. Последствията от противопоставянето на управленските закони са невъобразими. Разбирате ли? (Да, разбираме.)

Някои родители казват на децата си: „Където и да отидем, не бива да забравяме корените си. Не можем да забравим къде сме родени и израснали или кои сме ние. Където и да отидеш, когато срещнеш свои съграждани, трябва да се погрижиш за тях. Когато избираш църковни водачи или надзорници, давай предимство на хората от родния си град. Когато църквата има някакви материални облаги, нека хората от родния ти град първи да се възползват от тях. Ако избираш членове за дадена група, избери първо хора от родния си град. Когато съграждани работят заедно, те имат общ език и близки отношения“. Как се нарича това? „Когато се срещнат съграждани, сълзите напират в очите им“. Съществува и поговорката: „Чичовците и лелите са роднини, поколение след поколение: макар костите да са счупени, сухожилията все още са свързани“. Някои хора, поради наставленията на родителите и по-възрастните членове на семейството, щом чуят, че някой е от същата провинция или град, или ако чуят, че човекът говори с акцента на родния им град, се привързват силно към него. Хранят се заедно, седят заедно на сбирки и правят всичко заедно. Те са особено близки. Някои хора, когато срещнат съгражданин, може да кажат: „Знаеш приказката: „Когато се срещнат съграждани, сълзите напират в очите им“. Когато срещна съгражданин, се чувствам близък с него: когато те срещнах, имах чувството, че си ми роднина“. Те полагат специални грижи за своите съграждани. Ако съгражданите им срещат трудности в живота или в работата, или ако са болни, те полагат специални грижи за тях. Хубаво ли е това? (Не, не е хубаво.) Защо не е хубаво? (При такова отношение към хората липсват принципи.) Липсват принципи, а този човек е объркан. Той проявява обич към всеки, който е негов съгражданин, но какви са тези съграждани? Добри хора ли са? Истински братя и сестри ли са? Лансирането на твоите приятели в съответствие с принципите ли е? Препоръката ти за тях съобразена ли е с принципите? Подходящи ли са те за задачата? Справедлива ли е грижата ти за тях и близостта ти с тях? Съответства ли на истината и на принципите? Ако не, тогава това, което правиш за тях, е неуместно и е отвратително за Бог. Разбираш ли? (Разбирам.) Следователно, когато родителите ти казват: „Грижи се за съгражданите си, когато ги срещнеш“, това е заблуда и ти трябва да я оставиш на заден план в съзнанието си, и да не ѝ обръщаш внимание. В бъдеще, ако родителите ти те попитат: „Този наш съгражданин е в същата църква като теб. Погрижи ли се за него?“, как трябва да отговориш? (В Божия дом се отнасяме еднакво към всички.) Би трябвало да кажеш: „Не съм длъжен да правя това. Забрави за съгражданина ни, не бих се грижил дори за вас, ако се противопоставяте на Бог“. Има някои хора, които са силно повлияни от подобни традиционни семейни представи. Щом срещнат някого, който е в някакво родство с тях, който има същото фамилно име или принадлежи към същия род, не могат да го подминат. Щом чуят, че някой е със същото фамилно име, си казват: „О, невероятно, тук всички сме едно семейство. Според сегашното ми положение в семейството трябва да я наричам моя леля, а за нея аз съм един от внуците“. Те охотно се наричат внуци, а когато я видят, не смеят да се обърнат към нея като към сестра или нещо друго. Винаги я наричат „леля“. Когато някой срещне някого със същото фамилно име, той го счита за особено близък, независимо какъв човек е той. Правилно ли е това? (Не е.) По-специално някои семейства по традиция полагат специални грижи за тези, които са от същия род, често са учтиви с тях и общуват отблизо с тези хора. Поради това изглежда, че домът им винаги е пълен с хора и дейности, а семейството изглежда особено жизнено и проспериращо. Когато нещо се случи, всички далечни роднини идват да подадат ръка и да помогнат, като дават съвети и предложения. Повлияни от тази семейна култура, някои хора смятат, че е добре да се държат по този начин. Най-малкото те не са изолирани или самотни и имат хора, които могат да им помогнат, когато възникнат проблеми. Какви представи имат други хора? „Когато живее сред хората, човек трябва да има индивидуален подход“. Макар че тази поговорка е трудна за обяснение, всеки може да разбере нейния смисъл. „Човек трябва да живее с човешки чувства. Може ли някой да се нарече човек, ако няма човешки чувства? Ако винаги си сериозен и искрен, ако винаги се интересуваш от принципи и позиции, накрая ще останеш без роднини или приятели. Трябва да имаш човешки чувства, щом живееш сред социални групи. Хората, които нямат нищо общо с фамилията ни, са нещо различно, но тези с едно и също фамилно име или от един и същи род не са ли всички те близки? Не можете да изоставите никого от тях. Когато се сблъскаш с въпроси като болест, брак, погребения или други големи и малки събития, не се ли нуждаеш от някого, с когото да ги обсъдиш? Когато си купуваш къща, кола или земя, всеки може да ти подаде ръка за помощ. Не можеш да оставиш тези хора, трябва да разчиташ на тях в живота“. Тъй като сте дълбоко повлияни от тази семейна култура, когато сте навън, и особено в църквата, и видите някой от същия род, подсъзнателно сте привлечени от него, изпитвате особена симпатия към него, често му оказвате специални грижи и отношение и се разбирате с него по специален начин. Дори когато прави грешки, често си снизходителен към него. Спрямо тези, с които не сте кръвно свързани, се отнасяте безпристрастно. Но по отношение на хората от вашия род сте склонни да ги защитавате и да им оказвате предпочитание, което на прост език се нарича „пристрастие към роднините“. Някои хора често се ръководят от тези мисли, като не се отнасят към хората и не се справят с нещата в живота въз основа на принципите, на които учи Бог, а въз основа на влиянието на семейната култура. Това не е ли погрешно? (Да, така е.) Например някоя жена с фамилното име Джан може да се обърне към друга жена със същото фамилно име, която е с няколко години по-голяма, като към „по-голяма сестра“. Другите може да си помислят, че те са истински сестри, но всъщност те не са свързани, макар че споделят едно и също фамилно име, и нямат никаква кръвна връзка помежду си. Защо тя се обръща към нея по този начин? Това е влиянието на семейната култура. Където и да отидат, двете са неразделни, тя споделя всичко с „по-голямата си сестра“, а не с външни хора. Защо? „Защото тя е Джан, също като мен. Ние сме от едно семейство. Трябва да ѝ казвам всичко. Ако не на нея, тогава на кого? Ако не се доверявах на семейството си, а на непознати, нямаше ли да е глупаво? Както и да подхождаш, на външните хора не може да се разчита. Може да се вярва само на хора от семейството“. Когато избира църковни водачи, тя избира нея, а когато хората я питат: „Защо избра нея?“, тя отговаря: „Защото има същото фамилно име като мен. Няма ли да е против всякакъв разум и приличие, ако не я избера? Ако не я бях избрала, щях ли изобщо да съм човек?“. Винаги когато църквата предлага материални облаги или добри неща, тя се сеща първо за нея. „Защо се сети първо за нея?“ „Защото има същото фамилно име като мен, тя е част от моето семейство. Ако аз не се погрижа за нея, кой ще го направи? Щях ли изобщо да съм човек, ако не изпитвах това основно човешко чувство?“. Независимо дали тези неща произтичат от привързаност или от егоистични подбуди, накратко казано, ако ти си повлиян и обусловен от тези мисли от твоето семейство, трябва незабавно да им обърнеш гръб и да спреш да се държиш, да се справяш с нещата и да се отнасяш към хората, като използваш тези методи. Независимо колко тесни или широки са тези методи, те не са принципите и методите, на които Бог те е учил. Най-малкото, те са мислите и гледните точки, от които би трябвало да се избавиш. Накратко, трябва да се избавиш от всяко обуславяне от семейството, което не е съобразено с принципите, на които Бог те учи. Не бива да се отнасяте към другите или да взаимодействате с тях, като използвате тези методи, нито да се справяте с нещата по този начин. Някои може да възразят: „Ако не се справям с нещата по този начин, изобщо няма да знам как да се справям с тях“. Това е лесно разрешимо. Божиите слова предоставят принципи за справяне с различни въпроси. Ако не можеш да намериш път за практикуване в Божиите слова, потърси брат или сестра, които разбират тази истина, и ги попитай. Те ще ти изяснят нещата, така че да ги разбереш. Това са нещата, от които хората трябва да се избавят, когато става въпрос за справяне с въпроси, свързани с рода, фамилното име и светските въпроси.

Някои родители често се карат на дъщерите си, като им казват: „Като жена трябва да следваш мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче. Ако се омъжиш в семейство на петел, трябва да се държиш като петел. Ако се омъжиш в семейство на куче, трябва да се държиш като куче“. Подтекстът е, че не трябва да се стремиш да бъдеш добър човек, а да се примириш с това, че ще бъдеш като петел или куче. Това добър път ли е? Ясно е, че след като го чуе, всеки би разпознал, че не е, нали? Фразата „следвай мъжа, за когото се омъжиш“ определено е насочена към жените — тяхната съдба е толкова трагична. Под влиянието и обуславянето на семейството жените се оставят на морална поквара: те наистина следват петел, ако се омъжат за петел, или куче, ако се омъжат за куче, не се опитват да вървят по добър път, а правят каквото им кажат родителите им. Макар че родителите ти внушават тази мисъл, ти трябва да разграничиш дали тя е правилна или погрешна, дали е полезна или вредна за начина, по който се държиш. Разбира се, вече сме разговаряли за този аспект в рамките на темата за избавянето от брака, така че тук няма да го разнищваме и анализираме конкретно. Накратко, това, от което трябва да се избавиш, са всички тези погрешни, изопачени, повърхностни, глупави и дори нечестиви и изродени мисли и гледни точки на родителите. Особено поговорки като „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“, която току-що обсъдихме, и „Омъжи се, за да имаш дрехи и храна“ — трябва да различаваш тези твърдения, а не да се подвеждаш по подобни мисли, внушени ти от твоите родители, като вярваш, че „аз съм продадена на мъжа, за когото се омъжвам: той е моят господар, аз трябва да бъда такава, каквато той иска да бъда, и да правя всичко, което той казва, защото моята съдба е свързана с него. Щом се оженим, двамата сме свързани като два скакалеца, вързани за едно въже. Ако той благоденства, и аз благоденствам. Ако той не благоденства, и аз не благоденствам. Следователно поговорката на родителите ми: „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“, винаги ще бъде правилна. Жените не бива да бъдат независими или да имат някакви стремежи и със сигурност не бива да имат идеи или желания за определяне на правилния възглед за живота и за това да вървят по правилния път в живота. Те просто трябва покорно да следват думите на родителите си: „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Това ли е правилната мисъл, която трябва да имаме? (Не.) Защо е погрешна? „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“ — има и друга фраза с подобно значение, а именно: „Два скакалеца, вързани за едно въже“, което означава, че щом се омъжиш за него, твоята съдба е свързана с неговата. Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш. Ако той не благоденства, ти също няма да благоденстваш. Така ли е? (Не е така.) Нека първо да обсъдим поговорката „Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш“. Това факт ли е? (Не.) Може ли някой да даде противоположен пример, който да опровергае този въпрос? Не можете ли да се сетите за такъв? Позволете Ми да ви дам един пример. Например, когато определена жена се омъжи за мъж, тя започва да го следва всячески. Това е подобно на думите, които жените са склонни да изричат: „От този ден нататък аз ти принадлежа“, което означава, че „аз съм продадена на теб и моята съдба е свързана с твоята“. Като оставим настрана жената, която се оставя на морална поквара, нека засега се съсредоточим върху това дали фразата „Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш“ е правилна или неправилна. Вярно ли е, че ако той благоденства, и ти автоматично ще благоденстваш? Да предположим, че той започне бизнес и се окаже в затруднено положение, изправен е пред множество предизвикателства, среща трудности навсякъде, няма средства, връзки, подходящо място за отваряне на магазин, пазар, на който да извършва дейност, и хора, които да му помагат. Ти като негова съпруга адски много искаш да го следваш. Независимо от това, което прави, никога не го презираш, а го подкрепяш безусловно. С течение на времето бизнесът му процъфтява, той отваря магазин след магазин, което носи все по-добри икономически ползи и по-големи доходи. Твоят съпруг става шеф, а от шеф се превръща в богат магнат. Той благоденства, нали? Както се казва: „Всеки мъж с пари става лош“, което, разбира се, е факт в това общество и в този зъл свят. След като съпругът ти стане шеф и евентуално магнат, лесно ли е да се поквари? Това се случва за броени мигове. След като стане шеф и започне да благоденства, с твоите добри дни ще е свършено. Защо? Ще започнат да се прокрадват тревоги: „Дали той има друга жена навън? Ще ми изневери ли? Дали някой го съблазнява? Ще му омръзна ли? Ще ме разлюби ли?“. Свършиха ли добрите ти дни? След всички тези години на споделяне на трудностите с него, ти се чувстваш нещастна и уморена. Условията, в които си живяла, са били лоши, здравето ти се е влошило и си изгубила добрия си външен вид. Превърнала си се в старица с изпито лице. В неговите очи ти може би вече нямаш очарованието на младата дама, в която някога се е влюбил. Той може да си помисли: „Сега, когато съм богат и влиятелен, мога да си намеря някоя по-добра“. Понеже той се отдалечава от теб, започва да има активни мисли, започва да се променя. Не си ли в опасност тогава? Той се превръща в голям шеф, а ти си старица с изпито лице — няма ли някакво несъответствие и неравенство между вас? В този момент не си ли недостойна за него? Не чувства ли той, че е над твоето положение? Не те ли мрази все повече? Ако е така, трудните дни за теб тепърва започват. В крайна сметка той може да изпълни желанията си и да си намери друга жена, и да прекарва все по-малко време у дома. Когато се връща, то е най-вече, за да спори с теб, и веднага след това затръшва вратата и си тръгва, като понякога минават дни без никакъв контакт. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, предвид предишната ви връзка, е той да ти дава пари и да осигурява ежедневните ти нужди. Ако наистина вдигнеш шум, той може дори да отреже разходите ти за живот. Е, как е? Само защото той започва да благоденства, подобрила ли се е изобщо твоята съдба? По-щастлива ли си или по-нещастна? (По-нещастна си.) Ти си по-нещастна. Дните на твоето нещастие са настъпили. Когато се сблъскат с такива ситуации, в повечето случаи жените се скъсват да плачат и поради това, което са им казали родителите им: „Не изнасяй кирливите ризи“, ще изтърпят това, като си мислят: „Ще издържа, докато синът ми порасне и може да ме подкрепи. Тогава ще се отърва от съпруга си!“. Някои жени имат щастието да доживеят деня, в който синът им става тяхна опора, но други не стигат дотам. Когато синът им е още малък, съпругът решава да задържи детето и казва на жена си: „Тръгвай си, повехнала старице!“ и тя може да бъде взета за просякиня и изхвърлена от собствения си дом. Така че, когато той благоденства, задължително ли е и ти да благоденстваш? Наистина ли съдбите ви са свързани? (Не.) Ако бизнесът му непрекъснато изпитва затруднения или върви в разрез с желанията му, тогава докато се нуждае от твоята подкрепа, насърчение, приятелство и грижи и няма способността и възможността да се поквари, той все още може да те цени. Докато той не благоденства, ти може да се чувстваш по-сигурна и да имаш някой, който да те придружава, и ще можеш да изпиташ топлината и щастието на брака. Защото когато той не благоденства, никой отвън не му обръща внимание и не го цени, а ти се превръщаш в единствения човек, на когото може да разчита, и той те цени. В този случай ще се чувстваш сигурна и относително по-добре и по-щастлива. Но ако той благоденства и разпери криле, тогава ще полети, но дали ще те вземе със себе си? Правилна ли е поговорката на родителите: „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“? (Не, не е правилна.) Тя очевидно тласка жените в бездната на страданието. Какво ще кажете за принципа: „Ще го следвам, ако върви по правилния път, а ако не върви, ще го оставя“? Този принцип също е погрешен. Това, че си се омъжила за него не означава, че си му се продала, нито че трябва да се отнасяш към него като към външен човек. Достатъчно е да изпълняваш отговорностите си в брака. Ако нещата се получават, чудесно. Ако не се получават, разделете се. Ти си изпълнила задълженията си с чиста съвест. Ако той има нужда да изпълняваш отговорностите си да го придружаваш, прави го. Ако не, разделете се. Това е принципът. Фразата „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“ е глупост — тя е вредна. Защо е глупост? Липсват ѝ принципи: независимо какъв е човекът, ти го следваш безкритично. Ако следваш добър човек, животът може да си струва. Но ако следваш лош човек, не обричаш ли себе си на гибел? Така че, независимо що за човек е той, ти трябва да имаш точна позиция по отношение на брака. Трябва да разбереш, че само истината предлага истинска защита и осигурява път и принципи за достоен живот. Това, което родителите предлагат, са само малки парченца опит или стратегии, основани на тяхната привързаност или лични интереси. Такива съвети изобщо не могат да те защитят, нито да ти предоставят правилните принципи за практикуване. Вземи например поговорката: „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Тя може само да те доведе до невежество по отношение на брака, като те накара да изгубиш достойнството си и възможността да избереш правилния житейски път. По-важното е, че може да те накара да изгубиш шанса си за спасение. Така че, независимо от намерението, което се крие зад думите на родителите — било то поради загриженост, защита, привързаност, личен интерес или някакъв друг мотив, ти трябва да разпознаваш техните различни поговорки. Дори ако първоначалното им намерение е свързано с твоето благополучие и защита, не трябва да ги приемаш небрежно и лекомислено. Вместо това трябва да ги разпознаеш и след това да намериш точни принципи за практикуване въз основа на Божиите слова, а не да практикуваш или да се държиш според техните думи. Особено израза „Омъжи се, за да имаш дрехи и храна“, който предишните поколения често казваха — е още по-погрешен. Дали жените нямат ръце или крака? Та нима не могат да изкарват сами прехраната си? Защо трябва да разчитат на мъжете за дрехи и храна? Глупави ли са жените? В сравнение с мъжете, какво им липсва на жените? (Абсолютно нищо.) Точно така, нищо не им липсва. Жените имат способността да съществуват самостоятелно, която им е дадена от Бог. Тъй като жените имат способността да живеят самостоятелно, защо трябва да разчитат на мъжете за прехраната си? Не е ли това погрешна мисъл? (Да, така е.) Това е насаждане на погрешна мисъл. Жените не бива да се подценяват или унижават заради тази поговорка, като разчитат на мъжете за основните си нужди. Разбира се, задължение на мъжа е да осигурява всички разходи за живот на съпругата и семейството си, като се погрижи жена му да има достатъчно храна и дрехи. Жените обаче не бива да се омъжват единствено заради храната и дрехите или да таят подобни мисли и гледни точки. Тъй като имаш способността да живееш самостоятелно, защо би разчитала на мъж за основните си нужди? Не се ли дължи това до известна степен на влиянието на родителите и на обуславянето от мислите на семейството? Ако жената получи това обуславяне на възпитанието от семейството си, то тя или е мързелива, не иска да прави нищо, а просто желае да разчита на някой друг по въпросите за храната и облеклото, или е приела мислите на родителите си, като вярва, че жените са безполезни и не могат и не бива да решават сами тези въпроси за храната и облеклото, а просто трябва да разчитат на мъжете за тях. Не е ли това да се остави на морална поквара? (Да, така е.) Защо е погрешно да се възприемат такива мисли и гледни точки? Какво е тяхното въздействие? Защо човек трябва да се избави от такива унизителни мисли? Ако един мъж осигурява храната и дрехите ти и след това ти го възприемаш като свой господар, началник, като този, който отговаря за всичко, не би ли се консултирала с него по всеки важен или маловажен въпрос? (Да, така е.) Например, ако вярваш в Бог, може да си помислиш: „Ще попитам началника дали ми е позволено да вярвам в Бог. Ако той каже „да“, ще вярвам, ако ли не, тогава няма да вярвам“. Дори когато Божият дом иска от хората да изпълняват дълга си, ти все пак трябва да поискаш неговото одобрение. Ако той е доволен и се съгласи, ти може да изпълниш дълга си, но ако не е доволен, не може да го сториш. Като вярваща в Бог, това дали можеш да Го следваш, зависи от отношението на съпруга ти към теб и от това как се държи той с теб. Може ли съпругът ти да разпознае дали този начин е истински или неистински? Дали това, че ще го послушаш, ще ти осигури спасение и навлизане в небесното царство? Ако съпругът ти е мъдър и може да чуе Божия глас, ако той е един от Божието стадо, тогава ти може да се възползваш заедно с него, но се възползваш само заедно с него. Ако той обаче е мошеник и антихрист и не може да разбере истината, какво ще направиш? Ще продължиш ли да вярваш? Нима ти нямаш уши или мозък? Нима не можеш да се вслушаш в Божиите слова? След като ги чуеш, не можеш ли да ги разпознаеш сама? Може ли съпругът ти да определя съдбата ти? Той ли контролира и устройва съдбата ти? Продала ли си му се? Всеки е наясно с тези доктрини, но когато става въпрос за определени проблеми, свързани с принципи, хората са склонни несъзнателно да се влияят от обусловеността на тези мисли и гледни точки от страна на семейството им. Когато тези мисли и гледни точки оказват влияние върху теб, ти често правиш погрешни преценки и, водена от мислите, които стоят зад тези погрешни преценки, правиш погрешен избор, който след това те води по погрешен път, което в крайна сметка завършва с гибел. Ти пропусна възможността да изпълниш дълга си, шанса да получиш истината и възможността за спасение. Какво доведе до твоята гибел? На пръв поглед изглежда, че си била подведена и повлияна от един човек, че си била погубена от него. Но в действителност до гибелта ти те доведе твоята собствена дълбоко вкоренена мисъл. Тоест първопричината за този изход е мисълта „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Затова е изключително важно да се избавиш от тази мисъл.

Сега, като погледнем назад към мислите и гледните точки от родителите и семействата, за които разговаряхме, и които включват принципите и стратегиите за справяне със света, тактиките, общоприетите норми на поведение, расата, мъжете и жените, брака и т.н. — има ли нещо положително сред тях? Има ли нещо, което може да те напътства в известна степен по пътя ти на стремежа към истината? (Не.) Нито едно от тях не ти помага да станеш истинско или пригодно сътворено същество. Напротив, всяко едно от тях ти вреди дълбоко, като те покварява посредством обуславянето от такива мисли и гледни точки, което води до това, че дълбоко в себе си днес хората са обвързани, контролирани, повлияни и обезпокоени от различни погрешни мисли и гледни точки в най-съкровеното си същество. Макар че дълбоко в сърцата на хората семейството е място на топлина, място, изпълнено с детски спомени, и убежище за душата, различните негативни влияния, които семейството оказва върху хората, не бива да се подценяват. Топлината на семейството не може да разсее тези погрешни мисли. Топлината на семейството и красивите спомени, които то носи, осигуряват известна утеха и удовлетворение само на нивото на физическата привързаност. По отношение на неща като това как да се държим и как да се справяме със света, по какъв път да поемем или какъв възглед за живота и какви ценности да си изградим, семейното обуславяне обаче е напълно пагубно. В този контекст, още преди да навлезе в обществото, човек вече е бил покварен от различни мисли и гледни точки в семейството си — той вече е бил подложен на обуславянето, контрола и влиянието на различни погрешни мисли и гледни точки. Може да се каже, че семейството е мястото, където човек получава за първи път всички погрешни мисли и гледни точки, и мястото, където те започват да влизат в действие и да се прилагат свободно. Семейството играе този вид роля в живота на всеки човек и в неговото ежедневие. Нашето общение по този въпрос не е свързано с това да искаме от хората да се избавят от семейството от гледна точка на привързаността или външно да скъсат или да прекъснат връзките със семейството си. Става въпрос просто да изискаме от тях конкретно да признаят, да разпознаят и, разбира се, по-точно и по-практично да се избавят от различните погрешни мисли и гледни точки, внушени им от тяхното семейство. Това е конкретното практикуване, което човек, който се стреми към истината, трябва да възприеме, когато разглежда теми, свързани със семейството.

Има още много теми, свързани със семейството. Не е ли вярно, че тези поговорки, които семейството обуславя в хората, тези, за които разговаряхме, са доста разпространени? (Да, така е.) Често ги чуваме да се изричат в семействата — ако не в едно семейство, то в друго. Не са ли тези поговорки широко разпространени и представителни? Огромното мнозинство от семействата са насадили тези мисли и гледни точки в различна степен. Всяка поговорка, за която сме разговаряли, се появява по различен начин в повечето семейства и се насажда на различни етапи от израстването на човека. От деня, в който на човек му се внушат тези мисли, той започва да ги приема, като придобива определено осъзнаване за тях и приемане, след което, без способността да се защити, той възприема тези мисли и гледни точки като свои стратегии и начини за справяне със света, за да живее и да оцелява в бъдеще. Разбира се, мнозина ги приемат и като своя изходна позиция, за да се утвърдят в обществото. Така тези мисли и гледни точки проникват не само в ежедневието на хората, но и в техния вътрешен свят и в различните проблеми, с които се сблъскват по пътя си на оцеляване. Когато възникнат различни проблеми, различните мисли и гледни точки, съхранени в сърцата на хората, определят начина, по който те се справят с тях. Когато възникнат тези разностранни проблеми, те са изцяло завладени и ръководени от различни мисли и гледни точки, както и от принципи и стратегии за справяне със света. Хората могат умело да прилагат тези погрешни мисли и гледни точки в реалния живот. Под ръководството на различни погрешни мисли и гледни точки те естествено вървят по погрешен път. Тъй като действията, поведението, животът и съществуването им се диктуват от погрешни мисли, неизбежно е пътищата, по които поемат в живота, също да са погрешни. Тъй като коренът на водещите ги мисли е погрешен, пътят им естествено е погрешен. Посоката на пътя им е изкривена, което прави крайният резултат съвсем ясен. Хората, обусловени от различните мисли на своето семейство, поемат по погрешен път, а след това биват заблудени по този погрешен път. Така се насочват към ада, към унищожение. В крайна сметка основната причина за тяхната гибел се крие в различните погрешни мисли, обусловени от семействата им. Предвид тежките последици, хората трябва да се избавят от обуславянето на различните мисли, които семейството им е дало. Понастоящем влиянието на обуславянето на различните погрешни мисли върху хората е да им пречи да приемат истината. Водени от тези погрешни мисли и поради тяхното съществуване, хората често не могат да възприемат истината и дори я отхвърлят и ѝ се противопоставят в сърцата си. Още по-лошо е, разбира се, че някои хора могат да вземат решението да предадат Бог. Така е сега, но погледнато в дългосрочен план, при обстоятелствата, в които хората не могат да приемат истината или предават истината, тези погрешни мисли ги карат да вървят по погрешен път в противовес на истината, като предават и отхвърлят Бог. Под напътствието на този погрешен път, макар да изглежда, че слушат говоренето на Бог и приемат Неговото дело, в крайна сметка те не могат да бъдат истински спасени поради погрешния път, на който се намират. Това наистина е достойно за съжаление. Следователно, предвид това, че влиянието на семейството ти може да доведе до такива тежки последствия, не бива да омаловажаваш тези мисли. Ако си бил обусловен от съответните погрешни мисли от твоето семейство по различни въпроси, тогава трябва да ги изследваш и да се избавиш от тях — не се придържай повече към тях. Каквато и да е мисълта, ако тя е погрешна и противоречи на истината, единственият правилен път, който трябва да избереш, е да се избавиш от нея. Правилният начин, по който да практикуваш избавяне е следният: критериите или основата за това как възприемаш този въпрос, какво правиш по него или как се справяш с него, вече няма да са погрешните мисли, внушени от семейството ти, а ще се основават на Божиите слова. Макар че този процес може да изисква да платиш определена цена, да те накара да се чувстваш така, сякаш действаш против волята си, или да почувстваш, че се посрамваш, и дори може да доведе до понасяне на загуби за интересите на плътта ти, с каквото и да се сблъскваш, трябва упорито да съобразяваш практикуването си с Божиите слова и принципите, които Той ти казва, и не бива да се отказваш. Процесът на тази промяна със сигурност ще бъде предизвикателство и няма да върви гладко. Защо няма да върви гладко? Това е състезание между негативните и положителните неща, състезание между злите мисли от Сатана и истината, както и състезание на твоята воля и желанието ти да приемеш истината и положителните неща срещу погрешните мисли и възгледи в сърцето ти. Тъй като има състезание, човек може да страда и трябва да плати някаква цена. Ето какво трябва да правиш. Ако някой иска да върви по пътя на стремежа към истината и да постигне спасение, той трябва да приеме тези факти и да преживее тези състезания. Разбира се, по време на тези състезания определено ще платиш някаква цена, ще изпиташ някаква болка и ще се откажеш от определени неща. Независимо как изглежда процесът, накрая това да бъдеш способен да постигнеш богобоязливост и да отбягваш злото, както и да придобиеш истината и да постигнеш спасение — това е крайната цел. Така че всяка цена, платена в името на тази цел, си заслужава, защото тя е най-правилната цел и е това, към което трябва да се стремиш, за да станеш пригодно сътворено същество. За да постигнеш тази цел, независимо колко усилия трябва да положиш или каква цена трябва да платиш, не бива да правиш компромиси, да увърташ или да се страхуваш, защото щом се стремиш към истината и целта ти е да се боиш от Бог, да отбягваш злото и да бъдеш спасен, тогава, когато се изправиш пред някакво състезание или битка, ти не си сам. Божиите слова ще те съпътстват. Имаш за опора Бог и Неговите слова, така че не бива да се страхуваш, нали? (Да.) И така, от тези няколко точки, независимо дали става въпрос за погрешна мисъл, обусловена от семейството или от друг източник, човек трябва да избере да се избави от нея. Например, както току-що разговаряхме, семейството ти често ти казва: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Всъщност много е лесно да се практикува избавяне от тази мисъл. Просто действай според принципите, които Бог казва на хората. „Принципите, които Бог казва на хората“ — това е доста обща фраза. Как конкретно се практикува? Не е необходимо да разнищваш дали имаш намерение да навредиш на другите, нито трябва да се пазиш от тях. Какво тогава трябва да правиш? От една страна трябва да си способен правилно да поддържаш хармонични отношения с другите. От друга страна, когато се занимаваш с различни хора, трябва да използваш Божиите слова за своя основа и истината за свой критерий, за да прозреш що за хора са те, и след това да се отнасяш към тях въз основа на съответните принципи. Толкова е просто. Ако са братя и сестри, отнасяй се с тях като с такива. Ако са сериозни в стремежа си и се жертват и отдават всичко, тогава се отнасяй с тях като с братя и сестри, които искрено изпълняват дълга си. Ако са неверници, които не желаят да изпълняват дълга си, а просто искат да си живеят живота, тогава не бива да се отнасяш към тях като към братя и сестри, а като към невярващи. Когато възприемаш хората, трябва да гледаш що за хора са те, какъв е нравът им, каква е човешката им природа и какво е отношението им към Бог и към истината. Ако могат да приемат истината и са готови да я практикуват, отнасяй се с тях като с истински братя и сестри, като със семейство. Ако човешката им природа е лоша и само на думи охотно практикуват истината и имат способността да обсъждат доктрини, но никога не практикуват истината, тогава се отнасяй с тях като с обикновени полагащи труд, а не като със семейство. Какво ти казват тези принципи? Те ти казват принципа, според който да се отнасяш към различните типове хора — това е принцип, който често сме обсъждали, а именно — мъдро отношение към хората. Мъдростта е общо понятие, а по-конкретно тя означава да имаш различни методи и принципи за справяне с различните типове хора. Всички те са основани на истината, а не на лични чувства, лични предпочитания, лични възгледи, на предимствата и недостатъците, които те представляват за теб, или на възрастта им. Основани са единствено на Божиите слова. Ето защо в отношенията си с хората не бива да изследваш дали имаш намерение да навредиш на другите или да се пазиш от тях. Ако се отнасяш към хората според принципите и методите, които Бог ти е дал, ще избегнеш всички изкушения и няма да попадаш в изкушения или конфликти. Толкова е просто. Този принцип е подходящ и при справянето със света на невярващите. Когато видиш някого, ще си помислиш: „Той е зъл, дявол, демон, бандит или мошеник. Няма нужда да се пазя от него. Няма да му обръщам внимание и няма да го провокирам. Ако работата налага взаимодействие, ще се справям с нея по официален и безпристрастен начин. Ако не е необходимо, ще избягвам контакт или общуване и нито ще го защитавам, нито ще му правя мили очи. Той няма да е способен да ми намери някакъв недостатък. Ако иска да ме тормози, имам Бог. Ще се осланям на Бог. Ако Бог му позволи да ме тормози, ще приема това и ще се покоря. Ако Бог не го позволи, той няма да е способен да ми навреди и косъм няма да падне от главата ми“. Не е ли това истинска вяра? (Да.) Трябва да имаш тази истинска вяра и да не се страхуваш от него. Недей да казваш, че той е просто един местен бандит или дребна риба: дори когато сме изправени пред големия червен змей, ние спазваме този принцип. Ако големият червен змей ти забранява да вярваш в Бог, ти представяш ли му доводи? Изнасяш ли му проповед? (Не.) Защо не? (Да му се проповядва е безсмислено.) Той е дявол, който не заслужава да слуша проповеди. Перлите не бива да се хвърлят на свинете. Истината не се казва на зверовете или дяволите. Тя е предназначена за хората. Дори ако дяволите или зверовете можеха да разбират, тя нямаше да им бъде проповядвана. Те не заслужават! Какъв е този принцип? (Добър.) Как се отнасяш към хората с лоша човешка природа, към злите, към обърканите и към безразсъдните насилници в църквата или към тези хора в обществото, които имат някаква власт, които произхождат от големи семейства или които притежават някаква известност? Отнасяй се с тях така, както се полага. Ако са братя и сестри, общувайте с тях. Ако не са, не им обръщайте внимание и се отнасяйте с тях като с неверници. Ако отговарят на принципите за споделяне на евангелието, споделете го с тях. Ако те не са обект на евангелието, не се срещайте и не общувайте с тях в този живот. Толкова е просто. По отношение на дяволите и сатаните няма нужда да се предпазвате, да излагате доводи срещу тях или да им отмъщавате. Просто не им обръщайте внимание. Не ги провокирайте и не общувайте с тях. Ако по някаква причина взаимодействието или общуването с тях е неизбежно, тогава решавайте въпросите по официален и безпристрастен начин и въз основа на принципи. Толкова е просто. Принципите и методите, на които Бог учи хората как да постъпват и да се държат, ти помагат да се държиш достойно, като ти позволяват да живееш с нарастващо човешко подобие. Докато начинът, на който те учат твоите родители, макар на пръв поглед да изглежда, че те защитава и предпазва, всъщност те подвежда и тласка към бездната на страданието. Това, на което те те учат, не е правилният начин или мъдрият подход на поведение, а това е хитър и подъл начин, който е противоречив и няма връзка с истината. Така че, ако приемаш само мислите, обусловени у теб от твоите родители, за теб става трудно и тежко да приемеш истината, а практикуването ѝ се превръща в предизвикателство. Ако обаче наистина имаш сърце да се избавиш от мислите, свързани със собственото ти поведение и принципите за справяне със света, които идват от семейството ти, приемането на истината става по-лесно, както и нейното практикуване.

По отношение на семейното обуславяне има ли нещо друго, освен мислите и гледните точки, които споменахме? Моля, обобщете. Има много неща, които идват от семейството, а в Китай хората наричат това „трапезна култура“. Например на масата за хранене едно дете може да каже: „Отговорникът на нашия клас, онова момиче с трите ленти на ръкава, винаги проверява домашните ми и казва, че не съм ги довършил, въпреки че съм ги довършил. Тя винаги ми се кара“. Родителите може да отговорят: „Ти си момче, а тя е момиче. Защо се притесняваш от нея? Съсредоточи се върху обучението си и накарай майка си да се гордее с теб. Когато станеш отговорник на класа, ще можеш да проверяваш домашните ѝ и това ще уреди нещата, нали?“. След като чуе това, детето може да си помисли: „Това е логично. Аз съм момче и дори да е отговорник на класа, тя все пак е момиче. Не бива да се притеснявам от нея. Ако отново започне да ме притеснява, просто няма да ѝ обръщам внимание и с това ще се приключи. Колкото повече ме притеснява, толкова по-усърдно ще уча. Ще я надмина и през следващия срок ще стана отговорник на класа и ще отговарям за нея. Това би трябвало да уреди нещата“. Това е пример за трапезна култура. На трапезата ако някое момче започне да плаче, родителите може да кажат: „Спри се! Защо плачеш? Некадърник!“. Означава ли плачът, че не те бива в нищо? Означава ли това, че хората, които не плачат, са перспективни? Всяко момче, което никога не е плакало, перспективна личност ли е? Погледнете тези многообещаващи хора — дали са плакали, или не са плакали и проливали сълзи, когато са били малки? Имали ли са емоции? Преживявали ли са радост, гняв, скръб и щастие? Те са преживявали всички тези чувства. Независимо дали някой е видна личност или обикновен човек, всеки притежава човешка уязвимост или човешки инстинкт. Поради възпитанието на родителите и социалния произход хората често възприемат тази страна като слабост, страх, некомпетентност или податливост на тормоз. Те никога не се осмеляват да я разкрият наяве. Вместо това я проявяват тайно в някой ъгъл. Някои видни личности, когато са изправени пред най-трудните моменти в кариерата си, без да има кой да им помогне или да ги подкрепи, може да изчакат, докато всички войници, подчинени и слуги около тях се оттеглят. След това те дават воля на емоциите си и вият като вълци във ваната. След като се накрещят, си мислят: „Дали някой чу това? Бях ли твърде невъздържан? По-добре да намаля малко децибелите!“. Но намаляването на децибелите не е достатъчно, затова покриват устата си с кърпа и продължават да вият като вълци. Нормалната човешка природа изисква освобождаване и изразяване на различни емоции. Въпреки това, под огромния натиск на това общество и потискането на различните обществени мнения, никой не смее да изрази емоциите си нормално. Защото, като се започне от обучението и обуславянето от семейството, на всеки човек са внушени някои погрешни убеждения, като например: „Човек трябва да разчита на себе си“, „За да ковеш желязо, трябва да си силен“, „Човек не трябва да се притеснява от слухове, ако е честен“ и „Ако имаш чиста съвест, не трябва да се страхуваш от духове, които чукат на вратата ти“. Съществува и фразата „Хубавият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“, което носи посланието, че човек трябва да избягва да става лесна мишена, а вместо това трябва да тормози другите. Какво означава „хубав“ в контекста на „Хубавият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“? Означава да си простодушен, обикновен, предан, добър и порядъчен. Тоест тази фраза внушава, че трябва да избягваш да бъдеш такъв тип човек, защото такива хора са лесни мишени. И така, какъв би трябвало да станеш вместо това? Трябва да станеш грубиян, мошеник, негодник, подлец, злодей, хулиган — тогава никой няма да смее да се занимава с теб. Където и да отидеш, ако доводите не вършат работа, трябва да се държиш като негодник и да си способен да правиш сцени, да избухваш, да бъдеш неразумен и да създаваш хаос. Хората, които се държат по този начин, процъфтяват. На всяко работно място или във всяка социална група повечето хора се страхуват от такива люде и никой не смее да ги провокира. Те са като миризливи кучешки екскременти или досадни насекоми и щом веднъж попаднат върху вас, е трудно да се отървете от тях. Трябва да се превърнеш в такъв тип човек. Не позволявай на хората да мислят, че си лесна мишена или че лесно може да бъдеш провокиран. По цялото ти тяло трябва да има бодли. Ако нямаш бодли, няма да си способен да се утвърдиш в това общество. Винаги ще се намери някой, който да те тормози. Семейното възпитание служи като пътеводител в твоя житейски път, както и за конкретно обучение и насаждане на принципи за това как да се държиш. Това означава, че родителите ти използват тези мисли и поговорки, за да те възпитават в това какво трябва да е поведението ти, как да се държиш и как да се справяш с нещата. Какъв човек ти казват да бъдеш? На пръв поглед някои родители може да казват неща, които звучат добре, като например: „Моето дете не трябва непременно да се издига или да става знаменитост. Достатъчно е да бъде добър човек“. Те обаче казват на децата си и фрази като: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, „Хубавият човек бива тормозен, както кроткият кон бива язден“ и „Човек трябва да разчита на себе си“. И така, след толкова много приказки, дали казват на децата си да бъдат добри хора, или нещо друго? (Те ги насърчават да бъдат свирепи или най-малкото да са способни да се защитават сами.) Кажете Ми, дали повечето родители са склонни да видят как децата им тормозят другите, или предпочитат да ги видят да са особено порядъчни и да вървят по правилния път, но често да бъдат тормозени и да са обект на някакво изключване? В какъв тип човек следва да се превърне детето, за да бъдат родителите му най-щастливи, най-горди и лицата им да сияят най-силно? (Родителите се чувстват горди, когато децата им са способни да тормозят другите, но смятат за срамно, ако децата им често са малтретирани, докато вървят по правилния път.) Ако вървиш по правилния път, но често си малтретиран, твоите родители ще изпитват скръб, тъга, болка в сърцето и няма да са склонни да го допуснат. Каква е първопричината за това? Независимо от причините, всяка мисъл и гледна точка, на която родителите учат децата си за това как да се държат и как да действат, е неправилна и противоречи на истината. Накратко казано, тези мисли и гледни точки, които родителите ти внушават, никога няма да те отведат до Божието присъствие, нито ще те насочат по пътя на стремежа към истината. Разбира се, хората никога няма да постигнат спасение под напътствието на такива мисли и гледни точки. Това е неоспорим факт. Така че, независимо какви са намеренията или мотивите на родителите ти, независимо какво влияние имат те върху теб, ако това, което изживяваш, противоречи на истината, противостои на истината и ти пречи да се покориш на Бог и на истината, тогава ти трябва да се избавиш от него.

Що се отнася до различните мисли от семейното обуславяне, които бяха темата на последните няколко сесии на общението ни, макар че тези мисли са широко използвани и насърчавани сред хората, независимо колко широко приети са те или колко много хора ги приемат, и независимо колко много хората разчитат на тях, като се има предвид вредата, която носят на хората, е наложително хората да се избавят от тези мисли и гледни точки. Те трябва да преразгледат или да се изправят пред различни въпроси, съответстващи на тези мисли и гледни точки, като търсят правилните пътища на практикуване и истините принципи в Божиите слова, както и да навлязат в истините реалности с предпоставката да се избавят от това обуславяне на мислите, като по този начин придобият надежда за спасение. Посредством тези сесии за общение върху мислите и гледните точки и различните конкретни поговорки, обусловени в теб от твоето семейство, Аз се чудя до каква степен сте разпознали различните мисли и гледни точки, които съществуват дълбоко в душите ви. Накратко, независимо от всичко, тези сесии за общение трябва да послужат като призив за събуждане и да предоставят на хората ново разбиране на понятието за семейството, както и съвсем ново разбиране и възприемане на обуславянето от семейните роднини, семейните мисли и семейната култура, като им дадат съвсем нов метод на подход, както и способността да заемат правилната гледна точка и позиция за начина, по който да подхождат към семейството си. Независимо от начина, по който външно се отнасяш към семейството си, тоест по отношение на погрешните мисли и гледни точки за това как да възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш, с които семейството ти е повлияло, трябва да разпознаеш всяка една от тях, след което да се избавиш от тези мисли една по една, за да приемеш с чисто разбиране гледните точки и методите, на които Бог учи хората, както и да приемеш различните правилни гледни точки и методи, които Бог дава на хората относно начина, по който да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат. Това трябва да правят хората, които истински се стремят към истината.

Една важна мисъл и гледна точка, внушена на хората от семействата им, е тази, че те трябва да бъдат свирепи и да използват различни средства, за да се защитят. Като се има предвид как хората защитават интересите си, плътта си и личната си безопасност, след като извличат средства и методи за справяне със света от обуславянето от различни мисли и гледни точки, каква е основната цел на семействата, които внушават тези мисли? Тя е да предпазят хората от тормоз. Сега нека разгледаме същността на това да бъдеш тормозен. Добре ли е да бъдеш тормозен? Може ли това да бъде избегнато? Съществува ли човек, който никога не е бил тормозен? Какво означава да бъдеш тормозен? Освен надеждата, че децата им ще могат да се интегрират в обществото и да се установят нормално, родителите изпитват и постоянен страх, че децата им ще бъдат тормозени. Затова родителите ти често споделят с теб някои хитрини и средства за справяне със света, като използват тези методи, за да те защитят и да предотвратят тормоза над теб. Тъй като родителите ти не могат да те придружават или да те защитават през цялото време, когато разпериш криле и трябва да полетиш сам, те те въоръжават с определени мисли и гледни точки, за да са сигурни, че няма да бъдеш тормозен. Правилни ли са тези мисли и гледни точки? Страхувате ли се, че ще бъдете тормозени? Поддържате ли следната мисъл и гледна точка: „Когато пристигна в обществото и социалните групи, и особено когато общувам с невярващи, се страхувам, че ще бъда тормозен — това е, което ме тревожи най-много. Ако срещна човек, който е приблизително равен на мен, все още мога да отстоявам себе си. Но ако срещна някой по-свиреп от мен, няма да посмея да му се противопоставя. Просто ще приема какъвто и тормоз да ми се случи. Не мога да направя нищо по въпроса. Те имат поддръжници и хора зад кулисите и аз ще трябва да го изтърпя“. Това ли е преобладаващата мисъл и гледна точка на повечето хора? (Преди имах такива гледни точки. След като повярвах в Бог, започнах да се разбирам хармонично с братята и сестрите си. Когато общувам с невярващи, дори да се сблъскам с тормоз и преследване, знам, че това е позволено от Бог и че има урок, който трябва да науча. Така че се страхувам по-малко и вместо това се научих да се уповавам на Бог, за да го преживея.) Кой тип хора са особено страхливи? (Тези, на които им липсва вяра в Бог.) Освен тях, има и такива, които са особено плахи, които са интровертни и имат ниско самочувствие, които са слаби и немощни, които са физически по-малко привлекателни или с по-малък духовен ръст, които произхождат от бедни среди — особено тези, чийто семеен произход е обект на подигравки или дискриминация — които имат нисък социален статус, нямат умения или професионални знания и работят като общи работници, както и тези с физически увреждания, наред с други. Всички тези хора са по-податливи на тормоз и се страхуват от него. Дали тормозът е широко разпространен проблем в обществото? (Да.) Където има хора, ще се случват такива неща. Как възниква тормозът? (След като човечеството е било покварено от Сатана, то е станало много зло и хората са искали да тормозят другите, без те самите да бъдат тормозени. Така че тези примери на потисничество са навсякъде.) Това е един от аспектите. Някои хора не искат да бъдат тормозени от другите, затова поемат инициативата, като първи тормозят другите и ги сплашват, така че никой да не смее да ги тормози. Всъщност дълбоко в себе си те не искат да се държат по този начин. Това е уморително и за тях. Когато поваляш всички останали, не си ли уморен и ти? Има една поговорка: „Убиваш хиляда врагове, но губиш осемстотин от своите“. Вземете например един таралеж: след като покаже бодлите си, нервната му система не е ли изтощена? Той наранява хората, като ги боде, но той също е уморен. Така че, защо го правите, ако е толкова уморително? Това е с цел самосъхранение — таралежът трябва да положи някакви усилия, за да се защити. Защото в този зъл свят липсват каквито и да било положителни или точни принципи за отношение към различните хора и хората се класифицират въз основа на философията на Сатана за светските отношения и социалната йерархия, а различията и йерархиите възникват сред хората въз основа на тези принципи и критерии за неравностойното разделение. Когато това се случи, хората не могат да си взаимодействат справедливо и хармонично. Те се конкурират, за да бъдат на горните етажи, да бъдат най-добрите от най-добрите. Тези, които са на върха, могат да властват над другите, да ги тормозят и да ги контролират на воля. Тъй като това общество е несправедливо, принципите на отношение към хората са несправедливи. По този начин взаимодействието между хората със сигурност няма да бъде хармонично, а принципите, методите и средствата, с които хората си взаимодействат, стават несправедливи. Тази несправедливост се отнася конкретно за хората, които се сравняват по власт, семеен произход, умения, способности, външен вид, ръст, както и по тактики, кроежи и стратегии. Откъде идват всички тези неща? Те не идват от истината или от Бог — те идват от Сатана. Тези неща от Сатана се внушават на хората и те живеят според тях, затова как мислиш, че хората ще взаимодействат помежду си? Ще се отнасят ли справедливо към всички? (Не, няма.) Категорично не. Може ли дори най-простият принцип на избора в Божия дом да функционира в злия свят, доминиран от Сатана? (Не може.) Каква е същността на причината, поради която той не работи? Това, че в този зъл свят не властва истината. Той се управлява от злите тенденции, както и от различните мисли на Сатана и от неговите философии. Така че хората могат единствено да се тормозят и да се контролират помежду си — това е единственото възможно състояние на нещата. Невъзможно е да се избегне тормозът — той е съвсем нормален. Защото светът не е под властта на истината, а в този зъл свят, когато хората взаимодействат помежду си, ако ти не си някой, който тормози другите, тогава ти си този, който бива тормозен. Твоята роля може да включва само от тези две неща. В действителност всеки човек както тормози другите, така и бива тормозен. Това е така, защото винаги има хора над и под вас. Ти тормозиш другите, защото имаш по-висок статус от тях, но в същото време, докато ги тормозиш, има хора с още по-висок статус и положение от теб и те ще те тормозят, а ти ще трябва да понасяш техния тормоз. Една класа хора тормози друга класа: това са отношенията между хората — да тормозиш и да те тормозят. Това са единствените отношения. Няма истинска семейна привързаност, любов, толерантност, търпение и възможност за справедливо и честно отношение към всеки човек според принципите. Тъй като в този свят не властва истината, а Сатана, отношенията, които се формират между хората, включват само това да тормозиш другите и да бъдеш тормозен, да използваш и да те използват. Това е неизбежно и никой не може да се измъкне от него. Може да твърдиш, че си бос на подземния свят и че имаш много помагачи и лакеи, които тормозиш и контролираш. Но дори босът на подземния свят има началници, а има и правителство. Макар да се казва, че чиновниците и бандитите са едно семейство, понякога правителството умишлено създава проблеми, получава предимство и не те пуска. Ще трябва да платиш определена сума в полицейския участък и да любезничиш с тях. Виждаш ли, макар че босът на подземния свят изглежда велик, когато отиде в полицейския участък, той все пак трябва да направи реверанс — не смее да бъде надменен. Както се казва в поговорките на невярващите: „Докато свещеникът изкачва един стълб, дяволът изкачва десет“ и „Винаги има по-голяма риба“. Това означава, че всеки човек тормози другите и бива тормозен, а това е същността на тормоза и на явлението тормоз.

Що се отнася до въпроса за тормоза, тъй като той е нещо, което никой не може да избегне, как трябва да се справя човек с него? Дали в църквата съществуват такива неща, макар че ти може би не се страхуваш, че ще бъдеш тормозен в нея? Може ли да се случи такова нещо? Когато общуваш с невярващи, може да бъдеш тормозен от тях. И така, дали това не се случва в църквата? (Случва се.) Случва се, в различна степен, защото всички хора са покварени от Сатана. Преди хората да постигнат спасение, те често разкриват поквара и един от аспектите на тези разкривания на поквара е да се отнасят към другите според собствената си воля, да не се отнасят с тях справедливо. Когато възникне такова несправедливо отношение към другите, се появяват неща като упражняване на тормоз и това да бъдеш тормозен. И така, тези неща се случват понякога и хората не могат да се измъкнат от тях или да ги избегнат. Какъв е правилният принцип за справяне с този въпрос и как хората трябва да се отнасят към него? (Според Божиите слова, според принципите.) Така се казва на теория. А какъв е конкретният начин на практикуване? Как разбираш въпроса за упражняването на тормоз и за това да бъдеш тормозен? Да кажем например, че пишеш писмо, за да съобщиш за проблеми с лъжеводач, а този лъжеводач иска да те тормози, като ти заявява: „Ако не се държиш прилично, ако продължаваш да докладваш за моите проблеми на висшестоящите, да доносничиш за мен или да пишеш нещо негативно в оценките ми, ще те убия! Имам властта да те отлъча. Не се ли страхуваш?“. Как би се справил с тази ситуация? Той те заплашва. По-точно казано, той те тормози. Той има властта, а ти си обикновен вярващ, така че той те измъчва произволно, без никакви принципи или основания. Той се отнася с теб по начина, по който Сатана се отнася с хората. Казано конкретно, не те ли тормози? Не се ли опитва да те измъчва? (Да, опитва се.) И така, как би се справил с това? Би ли направил компромис или би отстоявал принципите? (Ще отстоявам принципите.) На теория хората трябва да отстояват принципите и да не се страхуват от такъв лъжеводач. Какво е основанието за това? Защо не бива да се страхуваш от него? Ако наистина те отлъчи, ще се уплашиш ли? Понеже той наистина може да те отлъчи, ти може да не посмееш да отстояваш принципите и да се уплашиш. До какво опира този въпрос? Как може да си уплашен? (Защото не вярвам, че Божият дом е под властта на истината.) Това е един от аспектите. Трябва да имаш тази вяра и да кажеш: „Ти си зъл човек. Не си мисли, че само защото си водач, сега имаш властта да ме отлъчиш. Отлъчването ми би било погрешно. Рано или късно този въпрос ще бъде разобличен. Божият дом не е под твоята еднолична власт. Ако ме отлъчиш днес, накрая ще бъдеш наказан. Ако не вярваш в това, което ти казвам, просто почакай и ще видиш. Божият дом се управлява от истината, от Бог. Хората не могат да те накажат, но Бог може да те разкрие и да те отстрани. Когато твоите провинения бъдат разобличени, тогава ти ще се изправиш пред наказанието си“. Имаш ли тази вяра? (Да.) Имаш я? Тогава защо не можете да кажете това? Изглежда сякаш ще бъдеш в опасност, ако се сблъскаш с такива ситуации. Липсва ти смелост и истинска вяра. Когато наистина се сблъскаш с тези въпроси, когато се сблъскаш със зли хора и антихристи, които са толкова свирепи, чиито методи за измъчване на хората са сравними с тези на големия червен змей, какво ще направиш тогава? Ще започнеш да плачеш и ще си кажеш: „О, аз имам малък духовен ръст, плах съм, винаги съм се страхувал от неприятности, страхувам се дори, че падащият лист ще ме удари по главата. Наистина се надявам да не ми се налага да се сблъсквам с такива хора. Какво бих направил, ако ме тормозят?“. Те ли те тормозят? Те не те тормозят. Сатана е този, който те измъчва. Погледнато на този въпрос от човешка гледна точка, бихте си казали: „Този човек е ужасен, има статус и тормози простодушните хора без статус“. Това ли се случва? По отношение на истината това не е тормоз. Това е Сатана, който кара хората да страдат, като ги измъчва, заблуждава, покварява и тъпче. Как трябва да се справиш и да противодействаш на тези действия на Сатана? Трябва ли да се страхуваш? (Не бива. Трябва да ги докладвам и да ги разобличавам.) В сърцето си не бива да се страхувате от него. Ако в момента не е подходящо да докладваш проблемите му и да му се противопоставиш, трябва временно да го изтърпиш и по-късно да намериш подходящ момент, в който да го докладваш. Ако сред братята и сестрите ти има проницателни личности като теб, трябва да се обедините, за да докладвате и разобличите злодеянията му. Ако никой друг няма проницателност и, когато ти излезеш напред, за да го докладваш, всички те отхвърлят, прояви търпение за момента. Когато по-висшестоящите водачи дойдат във вашата църква, за да проверят и проследят работата, намерете подходящ момент да им докладвате проблемите му, като ясно изложите злодеянията му с пълни подробности и позволите на водачите да го отстранят. Това мъдро ли е? (Да.) От една страна, трябва да имаш вяра и да не се страхуваш от злите хора, от антихристите или от Сатана. От друга страна, не трябва да възприемаш действията им спрямо теб като тормоз на един човек над друг. Трябва да виждаш, че в същността им е Сатана, който заблуждава, измъчва и потъпква хората. След това, в зависимост от ситуацията, трябва да проявиш мъдрост, за да се справиш с тяхното измъчване, да намериш подходящия момент да ги разобличиш и да ги докладваш, както и да защитиш интересите на Божия дом и работата на църквата. Това е свидетелството, зад което трябва да застанеш непоколебимо. Това е дългът и задължението, които трябва да изпълниш като човек. Независимо как те тормозят или колко несправедливо се отнасят с теб, не го възприемай като тормоз. Това не е техният тормоз над теб. Това е Сатана, който заблуждава, потъпква и измъчва хората. Би ли казал, че големият червен змей те тормози, когато преследва вярващите в Бог? (Не.) Той не те тормози. Защо те преследва? (Защото същността му е да се противопоставя на Бог.) Неговата същност е да се противопоставя на Бог. Той счита Бог за враг и възприема цялото Божие дело като трън в очите, който ги дразни. Той счита за врагове и хората, избрани от Бог. Ако следваш Бог, той ще те мрази, точно както е казано в Библията: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18). Големият червен змей мрази хората, мрази Бог, счита Бог за враг, а още повече счита за врагове онези, които следват Бог, особено онези, които практикуват истината. Затова иска да те преследва, да те убие, да ти попречи да следваш Бог, да те накара да му се поклониш, да го следваш и да прокълнеш Бог. Ти може да кажеш: „Няма да Го прокълна“. Тогава той ще те заплаши: „Ако не прокълнеш бог, ще умреш!“. Той ще се опита да те принуди да кажеш: „Комунистическата партия е добра“, а ти ще отговориш: „Няма да кажа това“. Тогава той ще ти заяви: „Ако не го кажеш, ще ти стъжня живота, ще се отнеса зле с теб и ще ти отговоря с жестоки мъчения!“. Това тормоз над теб ли е? Не, това е насилието на Сатана над хората. Разбираш ли? (Разбирам.) Трябва да имате правилното разбиране, когато се занимавате с въпроса за тормоза. В обществото и сред групите хора, ако погледнем от човешка гледна точка, всеки човек влиза в ролята както на тормозещ, така и на тормозен. Но ако се погледне от гледна точка на истината, не бива да го възприемате по този начин. Същността на поведението на всеки човек, който иска да те тормози и да те контролира, не се счита за тормоз. По-скоро това е заблуждаване, насилие, манипулация, потъпкване и поквара от страна на Сатана. По-конкретно това означава, че той не се отнася към теб според рационални и хуманни методи, не се отнася към теб справедливо, а по-скоро те приема от гледната точка и позицията на Сатана и използва мислите на Сатана като насока за това как да се отнася към теб, как да говори и как да взаимодейства с теб. Да предположим например, че ти споделяш една стая със зъл човек. Пристигаш пръв, така че пръв трябва да си избереш подходящо място, и ти си избираш долното легло. Щом той пристигне и види това, казва: „Правилно ли беше да избереш долното легло? Аз дори още не съм избирал, твой ред ли е? Ти се осмеляваш да спиш на долното легло, въпреки че аз съм тук? Каква наглост! Дори не го обсъди с мен, а просто избра да спиш на долното легло. Качи се на горното легло!“. Ти отговаряш: „Защо да не спиш на горното легло? Ти пристигна след мен. Според реда на пристигане ти трябва да спиш на горното легло“. Той казва: „Ред? Никога не съм спазвал никакъв ред! Никъде не се редя на опашка. Не бих се наредил дори за среща с президента! Направи ли си изобщо труда да разбереш кой съм? Осмеляваш се да ми говориш за опашка — каква наглост! Умира ли ти се? Качвай се на горното легло!“. И така, ти трябва послушно да се качиш горе, за да спиш на горното легло. Това тормоз над теб ли е? От човешка гледна точка това изглежда като тормоз. Той те възприема като простодушен човек, като някой, когото може да манипулира. Първо прави заплашителна демонстрация на сила и ти дава урок, за да те накара да разбереш кой е той. Това е, ако се погледне от човешка гледна точка или от гледна точка на човешките чувства или плът. Но ако погледнеш на това от гледна точка на истината, можеш ли да го възприемеш по същия начин? Ти пръв си избрал долното легло, всичко е било наред, но той е настоял да се преместиш, като те е притиснал да се прехвърлиш на горното легло. Не е ли това неразумно? Не е ли това измъчване от негова страна? Отнася ли се с теб като с човек? Не се ли държи неуважително с теб? Не се ли държи така, сякаш той е шефът, не се ли се отнася с теб като със слуга или с роб? Каква е логиката на неговите мисли? Всеки човек, който не е толкова страховит колкото него, е негов слуга, някой, когото може да командва, някой, когото може да измъчва. От гледна точка на истината това не може да се нарече тормоз. Става въпрос за измъчване на хора. Кой е способен да измъчва хора? Злите хора, демоните, бандитите, хулиганите, мошениците, хората, които са неразумни, на които им липсва човешка природа и които не уважават никого. Те не спазват правила, където и да отидат. Държат се така, сякаш са шефове, сякаш всичко добро, изгодно или полезно принадлежи само на тях. Другите нямат право да имат какъвто и да било дял в тези неща или дори да си помислят да ги вземат. Такъв човек не е ли мошеник? (Да.) Така постъпват мошениците и демоните. Когато те измъчват по този начин, няма ли да се чувстваш уплашен? Ще си помислиш: „О, боже, значи все пак има толкова страховити хора. Те дори смятат, че не е редно да спя на долното легло. Какво става?“. Ще се уплашиш и оттук нататък, когато говориш с тях, ще се наложи да подбираш думите си. Ще се наложи да разсъждаваш върху това, като си мислиш: „Да не ги ядосвам и да не ги провокирам. Ако ги провокирам, ще ми се стъжни животът“. Ако имаш този начин на мислене, тогава те са постигнали целта си. Каква е тяхната цел? Те искат да те изплашат, да те накарат да се страхуваш от тях, да създадат разлика в йерархията между теб и тях, в която те са шефовете, а ти — слугата, и където и да отидеш, трябва да ги слушаш и да отстъпваш пред тях. Не е ли това принципът, според който Сатана върши нещата? Те трябва да са твоят шеф, а ти — техният слуга. Те трябва да те дисциплинират, както си искат, да те командват и да си играят с теб. Ти трябва да отстъпваш пред тях във всичко. Не можеш да стоиш като равен с тях. Ако искаш да бъдеш равен с тях, единствената ситуация, в която ще можеш да бъдеш равен с тях, е, когато те са мъртви — ти заслужаваш да бъдеш равен само с мъртвец. Кажи Ми, до каква степен си бил тормозен от тях? Дълбоко в сърцето ти плашеха ли те злодеянията им и техния налагащ се маниер на поведение? (Да.) Ти си приел този факт, направил си компромис, затова можем ли да кажем, че в резултат на това си бил покварен от тях? Те те държат здраво в хватката си. Когато вършат злодеяния и нарушават принципи, ти не смееш да им кажеш нищо, защото тогава те са те изпратили от долното на горното легло с един ритник. Няма да посмееш да ги провокираш отново. Когато ги видиш, ще ги заобиколиш и само от споменаването им ще те облее студена пот. Не означава ли това, че си се изплашил от тях? Не смееш да се отнасяш към тях справедливо според принципите. Те те държат здраво в хватката си. Каква е същността на това, че те държат здраво в хватката си? Това означава, че те те притежават и те контролират. Не е ли така? (Да, така е.) Тогава как хората трябва да подходят към тази ситуация, за да избегнат да бъдат контролирани от тях? Трябва да считате въпроса за злите индивиди, които тормозят хората, за явление, в което Сатана покварява хората и упражнява насилие над тях. След като сте прозрели тази същност, как трябва да подходите към нея? Дълбоко в сърцето си трябва да се отвращавате и да отхвърляте злите хора, а не да се страхувате от тях. Трябва да си кажеш: „О, искаш да спя на горното легло? Добре, ще спя на горното легло. Но днес видях действията на още един зъл човек, разпознах същността на още един зъл човек и оттук нататък ще съм способен да различавам още един вид поведение, което злите хора прилагат в ежедневието си и зад гърба на хората. Считано от днес, ще наблюдавам внимателно какво казват и правят те и дали се занимават с измама. Ако Божият дом ги използва, ще видя дали действат според принципите, дали отстояват интересите на Божия дом, дали разпиляват приношенията и дали все още измъчват другите“. Дълбоко в сърцето си трябва да се молиш: „Боже, моля те, разобличи този зъл човек, дай ми способност да разпознавам злодеянията и същността му. Помогни ми да събера доказателства за злодеянията му и ми дай смелост, дай ми способност да не се страхувам от злите хора, да имам вяра и сила да се боря с тях“. Макар че все още ще споделяш една и съща стая с тях и външно нищо няма да се е променило, дълбоко в сърцето си ти няма да се страхуваш от тях, защото всичко, което те правят с теб, не е тормоз. То е разкриване и разобличаване на сатанинската им природа. Когато ги възприемаш по този начин, пак ли ще се страхуваш от тях? При всяко тяхно злодеяние, което разкриват, и при всяка абсурдна дума, която изричат, ти ще ги проклинаш в сърцето си, като ще си казваш: „Ти си дявол, ти си Сатана, ти вършиш зло и се противопоставяш на Бог и рано или късно ще бъдеш прокълнат. Бог няма да ти позволи да се измъкнеш. Накрая ще бъдеш разобличен!“. Ето как трябва да се справяш със злите хора. Трябва да имаш вяра и сила да се бориш с тях и трябва да се молиш на Бог. Тогава сърцето ти ще има сила и ти няма да се страхуваш от тях. Какво ще кажете за това? Не са ли ефективни тези тактики? (Ефективни са.) Когато ги разпознаеш по този начин от гледна точка на истината, не е ли по-практично от това, на което са те учили родителите ти: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“? Каква е ползата от това да се пазиш? Ти не можеш да се опазиш от насилието и покварата на Сатана. Насилието над теб от страна на Сатана и покваряването ти от него не са неща, от които можеш да се пазиш — те са навсякъде. Покваряването на хората от Сатана не е само на повърхността, не е само външно. То покварява и мислите ти. Можеш ли да се пазиш от това? Най-важното е да се въоръжиш с истината и да се осланяш на Бог. Трябва да разпознавате не само действията на злите хора, но и тяхната същност на зли хора, а едновременно с това трябва да разпознавате и различните мисли и гледни точки, изразявани от злите хора. След това се въоръжете с истината, като използвате Божиите слова и истината, за да ги разобличите и разнищите, така че вашите братя и сестри също да придобият проницателност. Тогава всички ще могат да се надигнат и да ги отхвърлят заедно. Колко прекрасно е това? Ако винаги се защитаваш, ако винаги си нащрек, ако винаги отказваш или избягваш нещо, това означава, че си страхливец, а това не е проявлението на един победител.

След като разговаряхме за всичко това, сега имате ли нов възглед по въпроса за тормоза над хората? Правилно ли е да се упражнява тормоз? (Не, не е правилно.) Какво е естеството на тормоза? (Това са зли хора, които измъчват другите хора.) По същество това са зли хора и Сатана, които измъчват другите хора и ги заблуждават. Тогава какво е естеството на това да бъдеш тормозен? (Това означава да си слаб, да не практикуваш истината, да не смееш да се надигнеш и да се противопоставиш.) Точно така, да се страхуваш от зли хора, да се страхуваш от зли сили, да нямаш вярата да се бориш със Сатана, да нямаш вярата да разпознаваш, различаваш и разгадаваш грозното лице на Сатана и да нямаш вярата да се противопоставяш на потъпкването и насилието над теб от страна на Сатана — не е ли това естеството? (Да, това е.) Тези, които нямат вяра, винаги са със свити сърца. Винаги се страхуват, като си мислят: „Не бива да бъда тормозен от другите. Аз не ги тормозя и не бива да бъда тормозен от тях, точно както казваше майка ми: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Те се молят на Бог, като казват: „О, Боже, моля те не позволявай да се сблъсквам със зли хора. Аз съм плах, винаги съм бил простодушен и обикновен, вярвам в Теб и Те следвам. Ти трябва да ме защитиш!“. Това означава да си безгръбначен. Чул си толкова много истини и разбираш толкова много истини. Не се страхуваш от дяволите и от Сатана, а страхуваш ли се от зъл човек? Страхувате ли се от големия червен змей? (Ако ме хване, ще се страхувам, но мога да се моля на Бог и да се осланям на Него.) Това означава, че не сте се уплашили от злото му. Това също така е проявление, което идва само с определено упование във вярата. Някои хора заявяват: „Казваш, че се страхувам от големия червен змей. Ако се страхувах от големия червен змей, можеше ли да стигна толкова далеч? Нима това не е факт? Но ако искаш да кажа, че не се страхувам от големия червен змей, все още изпитвам известен страх да го направя. Ами ако големият червен змей чуе това?“. Все още има някакъв страх у теб. Такива хора малко се страхуват да кажат публично, че големият червен змей е нечестив и жесток. Липсва им тази вяра и духовният им ръст все още е твърде малък. Не искам от теб да се бориш открито срещу големия червен змей или да го провокираш. Но дълбоко в сърцето ти поне трябва да знаеш, че големият червен змей, този демон, се отнася към хората с насилие, поквара, заблуждение, потъпкване и след това ги поглъща. Това не е тормоз. Това не означава, че той тормози и измъчва вярващите, понеже те са простодушни, спазват правилата и законите. Това е глупост, това е твърдение, на което липсва духовно разбиране. Големият червен змей упражнява насилие над теб. Как упражнява насилие над теб? Той те заплашва, сплашва, преследва и измъчва. Каква е целта на това да насилие над теб? За да те накара да се откажеш от вярата си, да те накара да се отречеш от Бог, да изоставиш Бог, след това да направиш компромис с него и накрая да те накара да го почиташ, да го следваш, да бъдеш покорен от него, да приемеш различните му мисли и да коленичиш в знак на почит към него. Това му доставя удоволствие. Това е целта му, поради която те преследва. Понеже вижда, че следваш Бог, а не него, той започва да ревнува и не те оставя да си отидеш. Разбира се, ако не следваш Бог, ще те пусне ли? (Не, той упражнява насилие и над онези, които не вярват в Бог.) Точно така, на разговорен език, точно такъв си е. А по-точно казано, това е неговата природа същност. Дори онези, които го следват, които му пеят хвалебствия, пак биват малтретирани, заблуждавани и потъпквани от него, а след като ги използва, той ги захвърля, дори убива някои от тях, за да им затвори устата, като накрая ги поглъща напълно. Във всеки случай това не свършва добре за тях. Независимо от всичко, хората трябва ясно да видят, че крайната цел на семейното обуславяне и внушаването на различни мисли и гледни точки в действителност не е да ги защитят или да ги насочат към правилния път. Вместо това целта е хората да се отклонят от Бог, да бъдат накарани да живеят според философията на Сатана и многократно и периодично да приемат потъпкването на различни мисли и обуславянето на различни зли тенденции, които идват от обществото и от Сатана. Независимо с какви първоначални намерения или цели семействата правят това, в крайна сметка то не може да насочи хората към правилния път или да ги доведе до навлизане в истината реалност и накрая до постигането на спасение. Следователно различните мисли и гледни точки, които идват от семействата, са нещо, от което хората трябва да се избавят, нещо, от което трябва да се избавят в процеса и по пътя на стремежа си към истината. Добре, нека тук да приключим нашето общение за днес. Довиждане!

4 март 2023 г.

Забележка:

a. Хан Син бил известен генерал от династията Хан, който веднъж бил принуден да пълзи между краката на един касапин, който му се подигравал за малодушието му, преди да стане известен.