Разговаряли ли сте по време на събиранията си по темите, които разглеждахме напоследък? (Боже, разговаряхме по тези теми по време на нашите събирания.) Какво произлезе от вашето общение? Срещнахте ли някакви нови открития или разбиране? Тези теми, за които разговаряхме, присъстват ли в ежедневието на хората? (Всички те присъстват. След като няколко пъти слушах Божието общение по тези теми, открих, че възпитанието на родителите ни и семейното обуславяне от поколение на поколение са ни покварили доста дълбоко. От детството ни нашите родители малко по малко са ни внушавали такива мисли, като например: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, както гъската издава своя вик, където и да лети“. След като ми внушиха тази мисъл, повярвах, че за да не бъде тормозен и гледан отвисоко, в живота човек трябва да превъзхожда останалите и да се откроява от тълпата. В миналото си мислех, че тези мисли, на които ни учеха родителите ни, са за наше добро и защита. След като няколко пъти разговаряхме с Бог за тези мисли и ги разнищвахме, осъзнах, че те са негативни и че са средство за покваряване на хората от страна на Сатана. Те ни отдалечават все повече от Бог и ни водят все по-дълбоко в покварата на Сатана, като ни отдалечават все повече от спасението.) Накратко, необходимо е да се разговаря по тези теми, нали? (Да, така е.) След като разговарят няколко пъти по тези теми, хората придобиват по-задълбочено разбиране за мислите и гледните точки, внушени им от техните семейства, и ги разбират по-точно. След общението за тези неща отношенията на хората с техните семейства и родители няма ли да станат по-отчуждени? (Не, няма да станат по-отчуждени. По-рано винаги съм смятал, че родителите ми са проявявали доброта към мен, но след като чух Божието общение, осъзнах, че мисията на родителите ми е била да ме родят и да ме отгледат. Освен това мислите, които са ми внушавали от ранна възраст, са ме покварявали. След като осъзнах това, вече нямам толкова силна привързаност към тях.) Преди всичко, по отношение на мислите си, хората вече имат точно разбиране за отговорностите на родителите и за проявената от тях благодат при отглеждането им. Те вече не разчитат на привързаност, избухливост или физически кръвни връзки, за да се справят с тях. Вместо това те могат да подхождат рационално към семейството и родителите си от правилната гледна точка и позиция. По този начин хората претърпяват значителна трансформация в начина, по който се отнасят към тези въпроси, и тази трансформация им позволява да направят огромен скок по отношение на навлизането си в живота и по отношение на Божиите изисквания към тях. Следователно общението по тези теми е полезно и необходимо за хората, защото това са все неща, от които те се нуждаят и които им липсват.

Темите, по които разговаряхме преди относно семейната обусловеност на човека, се отнасяха предимно за целите и принципите за собственото поведение, за начините и средствата за справяне със света, за възгледите за живота и съществуването, за методите и правилата за оцеляване, наред с други въпроси. Това са все теми, които обхващат обуславянето на мислите на хората, както и техните мисли и гледни точки. Като цяло нито една от различните мисли и гледни точки, внушавани им от семействата и родителите, не е положителна и нито една от тях не може да насочи истински човека по правилния път или да му помогне да си изгради правилен възглед за живота, да му позволи да изпълни отговорностите и задълженията си на сътворено същество в присъствието на своя Създател. Всичко, на което те учат родителите и семейството, е насочено към това да те водят в посоката на света и неговите зли тенденции. Целта на обуславянето им с тези мисли и гледни точки е да ти помогнат да се впишеш по-безпроблемно в обществото и в злите тенденции, както и да си по-способен да се адаптираш към злите тенденции и към различните изисквания на обществото. Макар че тези наставления може да ти предоставят определени средства и методи за защита, както и определени методи за постигане на по-добър статус, репутация, материални блага и други неща в обществото и сред групите хора, тези мисли, внушени ти от семейството, те водят от една зла тенденция към друга, карат те да пуснеш корени в света, в обществото и в злите тенденции, докато вече не можеш да се измъкнеш от тях. Те ти докарват неприятност след неприятност и многократно те поставят пред дилеми, като те правят несигурен за това как да се изправиш пред човешкия свят и как да бъдеш истински човек, да бъдеш човек, който живее в светлината, който е порядъчен, добросърдечен и който притежава чувство за справедливост. Следователно семейната ти обусловеност не ти дава възможност да живееш в този свят с повече достойнство, характер и човешко подобие. Вместо това тя те кара да живееш сред различни сложни конфликти и борби, в различни сложни междуличностни отношения и те подлага на многобройни светски обвързаности, окови, и дори дилеми. Когато се обърнеш към родителите си и им споделиш за всичко това, те ще приложат различни тактики, за да те посъветват как да бъдеш по-хитър, по-лукав, по-мъдър в светско отношение и непроницаем, тъй като живееш сред хората, вместо да те насочат в правилната посока, да ти помогнат да се избавиш и освободиш от всички тези неща, да се изправиш пред Създателя и да се покориш на Неговите подредби, да признаеш ясно, че съдбите на хората и всичко тяхно е в Божиите ръце, че те трябва да се покоряват на всяко изискване, което идва от Бог, от Неговото върховенство и от устроеното от Него. Това е житейската ситуация на хората, чиито семейства са ги обусловили с тези разнообразни мисли. Накратко, независимо дали обусловените от твоето семейство мисли наблягат на славата или на печалбата, на съревнованието с другите или на приятелството с тях, независимо от тяхната насоченост, в крайна сметка те могат да доведат единствено до това средствата, методите и правилата ти за оцеляване в човешкия свят да стават все по-сложни, безмилостни, лукави и злонамерени, вместо да те направят по-честен, по-добър и по-порядъчен или да ти помогнат да разбереш по-добре как да се покориш на подредбите на Създателя. Следователно семейната обусловеност може само да те отдалечи от Бог, от истината и от положителните неща, като всее у теб несигурност за това как да живееш по начин, по който хората наистина би следвало да живеят, по начин, който е достоен. Нещо повече, мислите, които си придобил от семейната обусловеност, ще те правят все по-безчувствен, глупав или, казано на разговорен език — дебелокож. В началото когато лъжеш колегите, съучениците и приятелите си, ще се червиш, сърцето ти ще се разтупти и ще изпиташ угризение на съвестта. С течение на времето всички тези съзнателни реакции ще изчезнат: лицето ти няма да се изчервява, сърцето ти няма да се разтуптява и съвестта ти няма да те тревожи повече. За да оцелееш, ще прибегнеш до всякакви средства, дори до това да мамиш най-близките си хора, включително родителите си, братята и сестрите си и най-добрите си приятели. Ще се опиташ да се възползваш от тях, за да подобриш собствения си живот и да подсилиш честта и удоволствието си — това е безчувствеността. В началото може да изпитваш мъничко самообвинение и съвестта ти леко да заговори. С течение на времето тези чувства ще изчезнат, а ти ще използваш по-убедителни причини, за да се успокоиш, като си казваш: „Просто хората са такива. Не можеш да бъдеш мекушав в този свят. Да си мекушав към другите означава да си жесток към себе си. В този свят слабите са плячка за силните. Силните процъфтяват, а слабите загиват, победителите стават крале, а губещите — престъпници. Ако успееш, никой няма да разследва как си успял, но ако се провалиш, ще останеш без нищо“. В крайна сметка хората използват тези мисли и гледни точки, за да убедят себе си, като ги превръщат в основа на начина, по който се стремят към всичко, и, разбира се, в средство за постигане на целта. И така, къде се намирате всички вие в момента? Достигнали ли сте до точката на безчувственост, или все още не сте? Да предположим, че започнеш да се занимаваш с бизнес и той е свързан с твоето бъдеще, с качеството на живота ти и с репутацията ти в обществото. Ако методите ти са достатъчно лукави и можеш да измамиш всекиго, тогава ще живееш живот на превъзходство над останалите, ще имаш цели купища с пари и няма да ти се налага повече да се съобразяваш с ничии желания. Какво би направил тогава? Би ли станал толкова безчувствен, толкова нечувствителен, че да можеш да измамиш всекиго и да спечелиш пари от всекиго? (Вероятно да.) Вероятно да. Това трябва да се промени. Това е поквареният нрав, който съществува в дълбините на човешката природа. Когато човешката природа отсъства, остава животът, който човек живее според покварения си нрав, както и различните мисли и гледни точки, внушени от Сатана. Без съвест, разум и чувство за срам животът на човека се свежда до обикновена черупка, празен съд, и губи своята стойност. Ако все още имаш някакво чувство за срам и когато лъжеш, мамиш или вредиш на другите, си способен да избереш кой да бъде потърпевш, а не вредиш на всекиго, тогава все още притежаваш някаква съвест и човешка природа. Но ако можеш да измамиш или навредиш на всекиго безрезервно, тогава ти наистина си жив Сатана до мозъка на костите. Ако кажеш: „Не мога да измамя моите родители, роднини, приятели, простодушните хора и особено моите братя и сестри в Божия дом, както и не мога да мамя по отношение на Божиите приношения“, тогава ти все още имаш някакви морални граници и все още можеш да се считаш за човек с някаква съвест. Ако обаче ти липсва дори тази малка мярка за съвест и граници, тогава ти не заслужаваш да се наричаш човек. И така, докъде сте стигнали вие? Имате ли граници? Ако имахте възможност или реална нужда, бихте ли могли да измамите родителите си, братята и сестрите си и най-близките си приятели? Бихте ли могли да измамите братята и сестрите си, да ги експлоатирате или дори да мамите по отношение на Божиите приношения? Ако ви се предостави такава възможност и никой никога не разбере, бихте ли могли да го направите? (Сега имам чувството, че вече не мога да го направя.) Защо вече не можеш да го направиш? (Защото се боя от Бог, имам нещо като богобоязливо сърце, а също и защото съвестта ми не би го позволила.) Отношението ти е такова, че изпитваш страх в сърцето си и имаш богобоязливо сърце, а и съвестта ти не би го позволила. Нека и други хора да кажат. Имате ли отношение към този въпрос? Ако нямаш, ако никога не си се замислял по този въпрос и не изпитваш нищо, когато виждаш, че другите го правят, тогава ти си в опасност. Ако виждаш, че някой върши такива неща, и не изпитваш омраза, нямаш отношение към това и чувствата ти са притъпени, тогава ти не се различаваш от него и може да действаш по подобен начин. Ако обаче отношението ти към този въпрос е ясно, ако можеш да мразиш и да укоряваш такива хора, тогава може да не извършиш такива действия. И така, какво е вашето отношение? (Би трябвало да имам нещо като богобоязливо сърце. Божиите приношения са отделени, защото са святи, и категорично не могат да бъдат пипани или вземани за лична употреба.) Приношенията не бива да се вземат за лична употреба: това се прави поради страх от наказание. Но какво да кажем за други въпроси? Ако участваш във финансова пирамида, би ли могъл да си позволиш да се възползваш от най-близките си приятели, да ги заблудиш с цветисти думи и да ги накараш да се присъединят, като извлечеш печалба и спечелиш пари от това? Би ли могъл да постъпиш така с най-близките си приятели, роднини, дори с родителите си или с братята и сестрите си? Ако ти е трудно да отговориш, тогава, когато казваш, че не би взел от Божиите приношения за лична употреба, това може би не е възможно за теб, нали? Нека някой друг да говори. (От една страна, трябва да разберем праведния нрав на Бог по този въпрос. Божиите приношения никога не бива да се пипат. От друга страна, ние чувстваме, че вършенето на нещо подобно е лишено от човешка природа. Най-малкото, най-ниското ниво, с което човек трябва да се съобразява, е неговата съвест да му позволява това.) Вашето отношение е, че вършенето на такива неща е лишено от човешка природа и че човек трябва да действа така, както му позволява съвестта. Някой друг ще каже ли нещо? (Мисля, че като човешко същество, дори да не вярва в Бог, ако някой е светски човек, който има съвест и морални устои, не би трябвало да прави неща, които вредят на собственото му семейство. Сега, когато вярваме в Бог и разбираме някои истини, ако някой все още може да върши неща, които вредят на братята и сестрите му, на приятелите му, или ако може да върши измама по отношение на Божиите приношения, тогава такъв човек е по-лош дори от невярващите. Освен това понякога хората могат да разкрият определени мисли и идеи, но когато се замислят за Божия нрав същност и осъзнаят, че дори ако никой наблизо не ги гледа или ако никой не знае за тези действия, Бог все пак изследва всичко и затова не смеят да правят такива неща — те ще имат нещо като богобоязливо сърце.) От една страна, подобно действие показва, че на хората им липсва богобоязливо сърце. От друга страна, на хората, които са способни да вършат тези неща, им липсва дори най-елементарна човешка природа. Това е така, защото като човешко същество, дори да не вярваш в Бог, ти не бива да извършваш такива действия. Това е качество, което човек със съвест и човешка природа трябва да притежава. Измамата, вредата и кражбата изначално са неща, които добрият и нормален човек не бива да върши. Дори хората, които не вярват в Бог, все пак имат някакви граници в поведението си, да не говорим за теб, който вярваш в Бог и си чул толкова много проповеди: ако все още си способен да правиш тези неща, значи не подлежиш на изкупление. На такъв човек му липсва човешка природа — той е дявол. Слушал си толкова много проповеди, но въпреки това все още можеш да вършиш всякакви лоши дела, свързани с измами и мошеничество — ето какво означава да си неверник. Какво означава неверник? Това е някой, който не вярва в наблюдението на Бог или в това, че Той е праведен. Ако не вярваш в наблюдението на Бог, не означава ли това, че не вярваш в Неговото съществуване? Ти казваш: „Бог ме наблюдава, но къде е бог? Защо не съм го виждал? Защо не го чувствам? Толкова години лъжа и мамя хората. Защо не съм наказан? Все още живея в повече удобства от другите“. Това е един от аспектите на поведението на неверниците. Другият аспект е, че независимо за колко истина е разговаряно с тях, те отхвърлят всяка частица от нея. Никога не приемат истината, а какво приемат тогава? Приемат мисли и гледни точки, които са им изгодни. Те правят това, което им е изгодно и което е в защита на интересите им. Те вярват само в непосредствения личен интерес, а не в Божието наблюдение, нито в концепцията за възмездието. Ето какво означава да си неверник. За един неверник какъв е смисълът да вярваш в Бог? Неверниците в Божия дом се характеризират с едно нещо: вършене на зло. Но нека не обсъждаме окончателния край на тези хора. Нека се върнем към темата, по която разговаряхме.

Различните мисли, които са обусловени у хората и са им внушени от техните семейства, нямат за цел да ги доведат пред Бог, нито да им внушат положителни мисли. Вместо това те им внушават различни негативни мисли, негативни средства, принципи и методи на поведение, които в крайна сметка водят хората по път, от който няма връщане назад. Накратко, различните мисли, които семействата внушават на хората, не отговарят дори на основните критерии за човешка природа, за разум и съвест, които човек следва да притежава. Ако човек притежава дори минимална частица съвест и разум, то това е само малкото парченце, което е останало и което предстои да бъде покварено или разядено от Сатана. Останалите различни средства и методи на поведение идват от семейството, дори от обществото. Следователно, преди човек да бъде спасен, всяка мисъл или гледна точка, с която семейството му го обуславя, независимо каква е тя, противоречи на това, на което Бог учи хората. Тя не може да го накара да разбере истината, нито да го поведе по пътя на спасението. Тя може да го отведе само по пътя на унищожението. Така че, когато човек влезе в Божия дом, независимо на колко години е, какво образование е получил, какъв е произходът на семейството му и колко благороден е статусът му, той трябва да започне от нулата, за да се научи как да се държи, как да взаимодейства с другите, как да решава различни въпроси и как да се справя с различни хора и неща. Този процес на учене включва получаването и разбирането на различни положителни, съобразени с истината мисли и гледни точки от Бог, както и принципи за практикуване и справяне с различни въпроси. Той се основава единствено на вашето приемане на истината. Ако не приемаш истината, твоите първоначални мисли и гледни точки ще останат непроменени. Тъй като не приемаш положителните и правилните мисли и гледни точки, идващи от Бог, твоите принципи, средства и методи за справяне със света ще останат стари и непроменени. Хората започват да се учат как да бъдат истински, нормални хора, хора с разум и съвест, когато започнат да приемат положителни мисли и гледни точки, истината и Божиите учения. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от десет, двадесет или тридесет години, но все още не съм приел нито една мисъл или гледна точка от Бог, нито съм приел някаква истина от Божиите слова“. Това е достатъчно, за да покажеш, че вярата ти в Бог не е искрена, че все още не знаеш каква е истината и че не си се научил как да се държиш. Ако кажеш: „От момента, в който започнах да вярвам в Бог, официално започнах да приемам Божиите учения относно различните изисквания към хората и мислите, гледните точки, принципите и поговорките, които хората трябва да имат“, тогава ти се учиш как да бъдеш истински човек от деня, в който си започнал да вярваш в Бог, и от момента, в който си започнал да се учиш как да бъдеш истински човек, от който си започнал да вървиш по пътя на спасението. От момента, в който започнеш да приемаш мисли и гледни точки, които идват от Бог, оттогава започваш да вървиш по пътя на спасението, нали така? (Да, така е.) И така, вие започнахте ли? Започнахте ли вече, или още не сте започнали, или сте започнали отдавна? (Чрез Божието общение и разнищване през последните две години на неправилните мисли и гледни точки, които съществуват у хората, включително семейната обусловеност и т.н., започнах да се самоанализирам и бавно да отхвърлям онези сатанински философии, които поддържах, и да разсъждавам над това как трябва да се стремя към Божиите слова, на които преди не бях обръщал голямо внимание при подобно дълбоко самонаблюдение.) Това твърдение е съвсем реалистично. Започнал си едва през последните две години. Трудно е да се определи точната година или ден, но така или иначе това се е случило през последните една-две години. Това е относително обективно. Какво ще кажат другите? (Не съм се замислял в действителност как да положа усилия, за да променя мислите и гледните точки, обусловени от семейството ми. Напоследък, след като се вслушах в Божието общение в това отношение, мислите ми постепенно започнаха да се променят донякъде, но не съм се концентрирал специално върху постигането на промяна в това отношение.) Съзнанието ти е станало по-проницателно. В ежедневието си, ако продължаваш да търсиш и да навлизаш по-дълбоко, ако можеш да бъдеш по-педантичен и взискателен по конкретни въпроси, ако навлизаш по-точно в него, тогава ще имаш надежда за промяна. Не е ли така? (Да, така е.) Ако имаш надежда да се отървеш от старите мисли и гледни точки, след това да си способен да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш от правилната позиция и с правилната гледна точка, по този начин ти ще си способен да постигнеш спасение. В дългосрочен план можеш да постигнеш спасение, но ако говорим по-практично от гледна точка на тук и сега, ти можеш да бъдеш годен да изпълняваш дълга си и особено годен да бъдеш водач и работник. Но то ще зависи от това дали ти самият си готов да положиш усилия за всяка част от истината и дали си готов да положиш усилия и да платиш цената за положителните неща и различните въпроси, свързани с принципите. Ако искаш да промениш себе си само в съзнанието си, но не полагаш усилия за това и не се отнасяш сериозно към истините в ежедневието си, ако нямаш сърце, което жадува за положителни неща, тогава това съзнание бързо ще избледнее и ще изчезне. Всяка мисъл и гледна точка, вложени във всяка тема, за която разговарям, е неразделна от реалния живот на хората. Това не е някаква теория или лозунг. Става въпрос за това какви са твоите мисли и гледни точки при справянето с нещата в ежедневието ти. Твоите мисли и гледни точки определят посоката, към която клониш, когато предприемаш действие. Ако твоите мисли и гледни точки са положителни, методите и принципите ти при справяне с нещата по-скоро ще бъдат положителни и резултатът от справянето с подобни въпроси ще бъде относително добър и в съответствие с Божиите намерения. Но ако твоите мисли и гледни точки са в противоречие с истината и положителните неща или са в разрез с тях, тогава стимулът за това как да се справиш с нещо ще бъде негативен и крайният резултат от справянето с този въпрос определено няма да се окаже добър. Независимо каква цена ще платиш или колко мисъл ще вложиш в справянето с този въпрос, независимо от твоите намерения, как Бог ще възприеме резултата? Как Бог ще окачестви този въпрос? Ако Бог окачестви този въпрос като причиняващ прекъсване, смущение, като разрушителен или водещ до загуби в Божия дом, тогава твоите действия са зли. Ако твоите злодеяния са незначителни, те могат да доведат до наказание, съд, порицание и кастрене, а по-тежките злодеяния биха могли да доведат до тежко наказание. Ако не действаш въз основа на истините принципи и вместо това се насочваш към неправилните мисли и гледни точки на невярващите, като основаваш действията си на тези неща, тогава твоите усилия ще бъдат напразни. Дори да си платил висока цена и да си положил много усилия, крайният резултат пак ще е напразен. Как Бог се отнася към този въпрос? Как Той го окачествява? Как се справя с него? Най-малкото, твоите дела не са добри, те не свидетелстват за Бог и не Му носят слава, а цената, която си платил, и умствените усилия, които си вложил, няма да бъдат запомнени. Всичко това е напразно. Разбирате ли? (Да.) Преди да направите каквото и да било, отделете време да помислите внимателно, общувайте повече с другите, търсете яснота за принципите, преди да действате, и не действайте прибързано или импулсивно, водени от собствения си егоизъм и желания. Независимо от резултата накрая ще трябва да го понесеш сам и независимо от резултата ще има отсъждане от Бог. Ако се надяваш, че твоите действия няма да бъдат напразни, че ще бъдат запомнени от Бог, или още по-добре, че ще се превърнат в добри дела, от които Бог е доволен, тогава трябва да търсиш принципите по-често. Ако не се интересуваш от тези неща, ако за теб няма значение дали делата ти са добри, или дали Бог е доволен от тях, и ако дори не се интересуваш от това дали ще бъдеш наказан, а си мислиш, „Няма значение, така или иначе няма да съм способен да го видя или да почувствам сега“, ако ти имаш тези мисли и гледни точки, тогава, когато действаш, ти няма да имаш богобоязливо сърце. Ще бъдеш смел, невъздържан и безразсъден, без да се интересуваш или въздържаш от нищо. Без богобоязливо сърце е много вероятно да се отклониш от посоката, в която тръгваш да действаш. Според човешката природа и инстинкти крайният резултат вероятно ще бъде такъв, че твоите действия не само няма да придобият Божията угода или Божия спомен, но и ще се превърнат в прекъсвания, смущения и злодеяния. Така че е съвсем очевидно какъв ще бъде крайният ти изход и как Бог ще се отнесе към него и как ще се справи с него. Затова, преди да направиш каквото и да било, преди да се заемеш с какъвто и да било въпрос, трябва първо да премислиш какво искаш, да обмислиш задълбочено какъв ще бъде крайният резултат от него и едва тогава да пристъпиш към действие. И така, какво включва този въпрос? Той включва твоето отношение и принципите, които следваш, когато правиш каквото и да било. Най-доброто отношение е да търсиш по-често принципите и да не основаваш преценката си на собствените си усещания, предпочитания, намерения, желания или непосредствени интереси. Вместо това трябва да търсиш принципите, по-често да се молиш и да се обръщаш към Бог, по-често да поставяш въпросите пред братята и сестрите, да общуваш и да търсиш онези братя и сестри, които работят заедно с теб, за да изпълните дълга си. Изясни правилно принципите, преди да действаш. Не действай импулсивно, не се обърквай. Защо вярваш в Бог? Не го правиш, за да спечелиш храна, да прекараш времето си, да си в крак с модата или да задоволиш духовните си нужди. Правиш го, за да бъдеш спасен. И така, как можеш да бъдеш спасен? Когато правиш нещо, то трябва да е свързано със спасението, с Божиите изисквания и с истината, нали?

Във връзка с темата за избавянето от семейната обусловеност предишното ни общение включваше правила и различни мисли и гледни точки, свързани със собственото поведение, които са обусловени в хората от семействата им. Освен че семействата имат различни видове учения и влияние върху хората, има и други обуславяния освен тях. Тоест семейната обусловеност включва много повече от простото обуславяне на мислите. Освен това, което току-що обсъдихме, тя включва също така традиционно, суеверно и религиозно обуславяне и именно за него предстои да разговаряме. Тези въпроси касаят начина на живот, обичаите, навиците и всекидневните детайли от живота. Що се отнася до семейната обусловеност в ежедневието на хората, сега ще насочим обсъждането си към традицията. Какви са някои от примерите за традиция? Например, едно семейство може да се придържа към определени особености, поговорки или табута, свързани с детайлите на ежедневието. Това включва ли традиция? (Да.) Традицията е донякъде свързана със суеверието и има отношение към него, така че ще обсъдим и двете заедно. Някои аспекти в рамките на традицията могат да се считат за суеверие, а в рамките на суеверието има неща, които не са много традиционни и представляват само навици или начин на живот, характерни за отделни семейства или етнически групи. Нека започнем с изследване на това какво включват традициите и суеверията. Вече сте запознати с много традиции и суеверия, защото има много аспекти от ежедневието ви, които са свързани с тях. Хайде избройте някои от тях. (Гадаене, гледане на ръка и теглене на жребий.) Тегленето на жребий, гадаенето, предсказването на бъдещето, гледането на ръка, четенето по лице, предсказването на съдбата въз основа на дата и часа на раждане и провеждането на сеанси — тези неща не се наричат суеверия. Всички те представляват суеверни дейности. Суеверието се отнася до конкретните обяснения, които съществуват в рамките на тези дейности. Например проверка на календара преди излизане от дома, за да се определи кои дейности са благоприятни или неблагоприятни за днешния ден. Ако всички дейности са неблагоприятни, ако преместването, женитбата и организирането на погребение са неблагоприятни, или ако всички дейности са благоприятни днес — това е суеверие. Разбирате ли? (Да, разбирам.) Дайте още няколко примера. (Вярването, че Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие.) „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ — какво е това? (Суеверие.) Това е суеверие. Всичко, което току-що споменах, като предсказване на бъдещето, тегленето на жребий, гледането на ръка и т.н. спада към суеверните дейности. „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ е конкретна поговорка, свързана със суеверна дейност. Това е суеверие. Откъде идват тези поговорки? По принцип всички те идват от по-старите поколения. Някои от тях са предадени от родителите, други идват от баби и дядовци, прабаби и прадядовци и т.н. Има ли още нещо? (Боже, а празничните обичаи влизат ли в тази категория?) Да, празничните обичаи също влизат в тази категория: някои от тях принадлежат към традициите, а други са едновременно традиции и суеверни поговорки. От южната до северната част на Китай и от Изтока до Запада има многобройни празнични обичаи. Да разгледаме един конкретен празничен обичай, например в южен Китай: хората често ядат оризови питки по време на китайската Нова година. Какво символизира това? Каква е целта на това хората да ядат оризови питки? (Те вярват, че яденето на оризови питки ще им носи повишение всяка следваща година.) Целта на яденето на оризови питки е да се осигури повишение всяка следваща година. Думата „повишение“ тук е омофон на китайската дума за „питка“. И така, целта на яденето на оризови питки е да се гарантира повишение всяка година. А имало ли е година, в която не сте яли оризови питки и не сте получили повишение? Има ли някой, който да получава повишение всяка година, защото всяка година яде оризови питки? Може ли наистина да бъдете „повишени“? Хората са наясно, че това не води непременно до повишение, но дори да не води, поне ще ги предпази от провал. Затова трябва да ги ядат. Яденето на тези питки ги кара да се чувстват спокойни, а неяденето им ги кара да се чувстват неспокойни. Това е суеверие и традиция. Накратко, тези навици и традиции от твоето семейство са оказали влияние върху теб и ти несъзнателно си одобрил и приел тези традиции и навици до известна степен. По този начин си одобрил и приел и суеверията или мислите и гледните точки, които тези традиции налагат. Когато заживееш самостоятелно, може да продължиш да спазваш тези традиции и навици. Това не може да се отрече. Сега нека обсъдим някои поговорки, свързани с традициите. Някои хора често се занимават с подобни въпроси: ако някой тръгва на дълго пътуване, за ядене му приготвят кнедли, а когато пътешественикът се завърне, му приготвят нудъли. Това не е ли традиция? (Да.) Това е традиция и е неписан обичай. Нека засега не обсъждаме целта на това действие. Първо, нека разгледаме точното твърдение за това действие. („Кнедли за из път, нудъли при посрещане“. Или можете да кажете също: „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“.) Какво означава „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“? Това означава, че ако някой си тръгва днес, трябва да му дадете да хапне кнедли. Какво е значението на това действие? Кнедлите са загърнати в обвивка, а думата „обвивам“ звучи подобно на китайската дума за „защитавам“. Така че това означава да защитите живота им, да гарантирате, че няма да ги сполетят инциденти след заминаването им, че няма да умрат, докато отсъстват, и че със сигурност ще се завърнат. Това означава безопасно заминаване. „Кнедли на тръгване, нудъли при завръщане“ означава, че те се връщат благополучно и че всичко минава безпроблемно за тях — това е в общи линии значението. Като цяло някои семейства следват тази традиция. Ако член на семейството заминава, те приготвят кнедли, а при завръщането му сервират нудъли. Независимо дали вие сте този, който яде или приготвя тези ястия, това се прави, за да донесе късмет както за настоящето, така и за бъдещето, за благополучието на всички. Съгласни ли сте, че тази традиция е нещо положително и нещо, което хората трябва да правят и да продължават в живота си? (Не съм съгласен.) Някои братя и сестри трябва да заминат и човекът, който отговаря за храната, им прави кнедли, при което аз казвам: „Какво общо има заминаването им с правенето на кнедли?“. А те заявяват: „Ами когато някой си тръгва, трябва да направим кнедли“. Аз отговарям: „Вие правите кнедли, когато си тръгват, ами ако се връщат?“. Те казват: „Когато се върнат, трябва да ядат нудъли“. Тогава казвам: „За първи път чувам за това“. Откъде идва тази традиция? Те казват: „Там, откъдето идвам, е така. Ако някой си тръгва, му правим кнедли, а когато се върне, сервираме нудъли“. След казаното какво впечатление остави то в сърцето ми? Помислих си: тези хора са повярвали в Бог, но не основават действията си на Божиите слова. Вместо това разчитат на традицията и на това, което е им предадено от техните предци. Те вярват, че животът на човек може да бъде защитен от обвивката на кнедлите и че ако нещо се случи на човек, той не е в Божиите ръце, а в човешките. Вярват, че като увият кнедла, заминаващият ще бъде в безопасност, а ако не увият кнедла, този човек няма да бъде в безопасност и може да умре някъде по пътя и никога да не се върне. В техните мисли и гледни точки животът на човека е като пълнежа на кнедлата, има същата стойност като пълнежа на кнедлата. Животът му не е в Божиите ръце и Бог не е способен да контролира съдбата на този човек. Съдбата на човека може да се контролира само с помощта на обвивката на кнедлите. Какви са тези хора? (Неверници.) Те са неверници. Има много такива хора в църквата. Те не смятат това за суеверие. Те го смятат за част от навиците си, за нещо, което естествено трябва да поддържат като нещо положително. Те го правят открито и се държат така, сякаш са разумни и имат основание да го правят. Не можеш да ги спреш: ако им попречиш да го правят, те се чувстват неспокойни и казват: „Аз съм този, който готви. Някой си тръгва днес: ако не му направя кнедли, кой ще отговаря, ако умре? Няма ли да е по моя вина?“. Те вярват, че традициите на техните предци са най-надеждни: „Ако не следваш традицията и нарушиш това табу, животът ти е изложен на риск и може да умреш заради това“. Не е ли това гледната точка на един неверник? (Да, така е.) С мисли и гледни точки като тези, дълбоко вкоренени в сърцата на хората, могат ли те все пак да приемат истината? (Не, не могат.) Ти казваш, че следваш Бог, казваш, че вярваш в Бог като в истината, но къде са доказателствата? Казваш устно: „Вярвам, че Бог господства над всичко и че съдбата на човека е в Божиите ръце“. Въпреки това, когато някой си тръгва, се втурваш да му направиш кнедли и дори да нямаш време да купиш месо, все пак трябва да направиш кнедли със зеленчуков пълнеж — изключено е да не ги направиш. Тези действия и това поведение свидетелстват ли за Бог? Дали прославят Бог? (Не.) Ясно е, че не е така. Те унижават Бог и Неговото име. Дали приемаш истината, или не, е второстепенен въпрос. Ключовият момент е, че твърдиш, че вярваш в Бог и Го следваш, но все още се придържаш към традициите, внушени ти от Сатана. В тези дребни въпроси от ежедневието ти следваш стриктно мислите и навиците, внушени ти от твоите предци, и никой не може да ги промени. Такова ли трябва да бъде отношението на човек, който приема истината? Това е унизително за Бог. Това е предателство към Бог. Кои са вашите предци? Откъде идват техните традиции? Кого представляват тези традиции? Представляват ли истината? Представляват ли положителни неща? Кой е измислил тези традиции? Бог ли беше? Бог предоставя на хората истината не за да възстановят традициите, а за да премахнат всички традиции. Но ти не само не искаш да се откажеш от тях, а се отнасяш към тях като към истината и като към нещо положително, което трябва да се поддържа. Не е ли това желание за смърт? Не е ли това открито противопоставяне на истината и на Бог? (Да, така е.) Това е открито и шумно протестиране срещу Бог и противопоставяне на Бог. Някои хора биха могли да кажат: „Ами ако не правя кнедли или нудъли за братята и сестрите, а го правя за членовете на собственото си семейство? Когато членовете на моето семейство заминават, ще направя кнедли за тях, а когато се върнат, ще им сготвя нудъли. Така правилно ли е?“. Смятате ли, че това е правилно? Ами ако кажете следното: „Ако измамя някого, това няма да са моите братя и сестри, а членовете на собственото ми семейство. Това правилно ли е?“. Това ще бъде ли правилно? (Няма да е правилно.) Няма значение кой е потърпевш от твоите действия. Има значение какво изживяваш и разкриваш за себе си и има значение какви гледни точки отстояваш. Няма значение кого мамиш. Има значение какви са твоите действия и принципи, не е ли така? (Да, така е.)

Има някои хора, които по време на китайската Нова година прекарват дните си в прелистване на алманаси, започвайки традиционния празник от 30-ия ден на дванадесетия месец от лунния календар, като се придържат стриктно към начина на живот и табутата, които са им предадени чрез тези традиционни обичаи, по отношение на това какво да ядат, какво да носят и от какво да се въздържат всеки ден. Те се стараят да не казват или правят това, което се счита за табу да се каже или направи, а ядат и казват това, което се яде или казва за късмет. Някои хора например вярват, че по време на Новата година трябва да ядат оризови питки, за да си осигурят повишение през следващата година. За да бъдат повишени през следващата година, те задължително ще ядат оризови питки, независимо колко важни въпроси имат да решават, колко са заети или изтощени, или независимо от някакви специални обстоятелства, свързани с изпълнението на дълга, или дали могат да отделят достатъчно време, за да се занимават с него. Ако нямат време да приготвят оризови питки у дома, тогава ще излязат и ще си купят, само и само да си осигурят късмет. А някои хора трябва да ядат риба на Нова година, тъй като тя е символ на изобилие във всяка следваща година. Ако една година не ядат риба, вярват, че ще се сблъскат с бедност през следващите дванадесет месеца. Ако не са способни да си купят риба, може да поставят дори дървена риба на масата за хранене като символичен жест. Те ядат оризови питки и риба, за да си осигурят както повишение, така и изобилие през следващата година. От една страна, те правят това, за да преминава годината по-гладко, за да направят живота си по-добър и по-успешен, а от друга страна, се надяват на успех в кариерата си или на много пари в бизнеса си. Освен това по време на Новата година задължително използват фрази за късмет. Например избягват да произнасят числата четири и пет, защото „четири“ звучи като „смърт“, а „пет“ — като „нищо“ на китайски език. Вместо това предпочитат да използват числа като шест и осем, защото думата „шест“ означава спокойно плаване, а „осем“ — забогатяване. Те не само използват благоприятни думи и фрази, но и подаряват червени пликове на своите служители, на членовете на семейството, на роднини и приятели. Даването на червени пликове символизира забогатяване и колкото повече червени пликове дават, това означава, че ще имат по-голям просперитет. Дават червени пликове не само на хората, но и на домашните си любимци, което символизира, че могат да спечелят богатство от всекиго и че следващата година ще бъде изпълнена с процъфтяващ бизнес и огромно богатство. Всички тези неща — от това, което ядат, до това, което правят, от това, което казват, до това как действат — са свързани с продължаване на навиците и поговорките, предадени чрез традицията, и те ги практикуват с изключителна прецизност. Дори ако жизнената среда или общността им се промени, тези традиционни обичаи и начин на живот не могат да се променят. Тъй като тези традиции носят определен смисъл в себе си, включващ както положителни поговорки, така и табута, предадени от предците на хората, те трябва да ги продължат. Ако тези традиции бъдат нарушени или табутата бъдат престъпени, то предстоящата година може да не протече благоприятно, което да доведе до пречки навсякъде, до спад в бизнеса или до фалит. Ето защо за тях е изключително важно да се спазват тези традиции. Има традиции, които трябва да се спазват по време на празнични поводи, има и традиции, които трябва да се спазват в ежедневието. Например подстригването — ако човек провери календара и види, че днес е неблагоприятно да се подстриже или да излезе от дома, той няма да посмее да излезе. Ако не е проверил календара и все пак се е подстригал, тогава двете табута за напускането на дома и за подстригването ще бъдат нарушени и той може да се сблъска с непредвидени последици — така че тези неща трябва да се спазват. Те принадлежат както към традицията, така и към суеверието. Ако някой трябва да излезе, но провери календара и види, че днес всичко е неблагоприятно, което означава, че е ден за почивка, за отмора, да се отпусне и да избягва да върши каквото и да било, тогава дори да му кажат, че днес трябва да излезе и да разпространява евангелието, той може да се разтревожи, че нещо може да стане с него, ако наруши табуто, и че може да му се случи нещо непредвидено, като например автомобилна катастрофа или да бъде ограбен. Няма да посмее да излезе и ще каже: „Да излезем утре! Не можем да пренебрегнем това, което ни казват нашите предци. Те ни казват, че винаги трябва да се консултираме с календара, преди да излезем. Ако календарът показва, че всички неща са неблагоприятни, тогава не бива да излизаме. Ако все пак излезеш и нещо се случи, трябва сам да си понесеш последствията. Кой ти е казал да не гледаш календара и да не се подчиняваш на това, което показва?“. Това се отнася както за традицията, така и за суеверието, нали? (Да, така е.)

Някои хора казват: „Тази година съм на 24 години, това е моята зодиакална година“. Други казват: „Тази година съм на 36 години, това е моята зодиакална година“. Какво трябва да правите през вашата зодиакална година? (Носете червено бельо и червен колан.) Кой е носил червено бельо преди? Кой е носил червен колан? Какво е усещането да носиш червено бельо и червен колан? Смяташ ли, че годината ти е преминала добре? Това предпази ли те от лош късмет? (Когато беше моята зодиакална година, носех червени чорапи. През тази година обаче резултатите ми от изпитите бяха много лоши. Носенето на червено не ми донесе късмет, както твърдяха хората.) Носенето им ти донесе лош късмет, нали? Възможно ли беше се справиш по-добре, ако не носеше червено? (Нямаше никакъв ефект от това дали носех червено, или не.) Това е точната гледна точка по въпроса — нямаше никакъв ефект. Това е едновременно традиция и суеверие. Независимо дали в момента приемаш тази идея за зодиакалната година, или искаш да я продължиш, традиционните мисли и поговорки, свързани с нея, са оставили отпечатък в съзнанието на хората. Например, когато дойде време за твоята зодиакална година, ако се сблъскаш с неочаквани събития или особени обстоятелства, заради които годината ти протича трудно и противно на желанията ти, няма как да не си помислиш: „Тази година наистина беше тежка. Като се замисля, това е моята зодиакална година и хората казват, че през зодиакалната година трябва да си внимателен, защото по-лесно се нарушават табутата. Според традицията трябва да нося червено, но тъй като вярвам в Бог, не го правя. Не вярвам в тези поговорки, но като си помисля за предизвикателствата, с които се сблъсках тази година, нещата не вървяха гладко. Как мога да избегна тези проблеми? Може би следващата година ще бъде по-добра“. Несъзнателно ще свържеш изключителните и неблагоприятните събития, с които си се сблъскал през годината, с традиционните поговорки за зодиакалната година, които твоите предци и семейството ти са обусловили в теб. Ще използваш тези поговорки, за да потвърдиш извънредните събития, с които си се сблъскал през тази година, и по този начин оставяш настрана фактите и същността, които стоят зад тях. Оставяш настрана и отношението, което трябва да имаш към тези ситуации, и поуките, които трябва да извлечеш от тях. Инстинктивно ще мислиш за тази година като за специална, като свързваш несъзнателно всички събития, които са се случили през нея, с твоята зодиакална година. Ще си кажеш: „Тази година ми донесе някои нещастия или тази година ми донесе някои благословии“. Тези идеи имат определена връзка с обуславянето от твоето семейство. Независимо дали са верни, или не, те свързани ли са с твоята зодиакална година? (Не са.) Не са свързани. И така, правилни ли са твоите възгледи и гледни точки по тези въпроси? (Не са правилни.) Защо не са правилни? Дали защото си бил повлиян до известна степен от традиционните мисли, внушени ти от семейството? (Да.) Тези традиционни мисли са взели превес и са превзели ума ти. Тогава, когато се сблъскаш с тези въпроси, незабавната ти реакция е да ги възприемеш в контекста на тези традиционни мисли и гледни точки, като оставиш настрана гледището, което Бог иска да имаш, или мислите и гледните точки, които трябва да имаш. Какъв ще бъде крайният резултат от начина, по който възприемаш тези въпроси? Ще почувстваш, че тази година не е била благоприятна, че не ти е донесла късмет и че е противоречала на желанията ти, а след това ще възприемеш потиснатостта и негативността като начин да избегнеш тези неща, да им се противопоставиш, да им противостоиш и да ги отхвърлиш. И така, дали причината, поради която у теб се пораждат тези емоции, мисли и гледни точки, е свързана с тези традиционни мисли, внушени ти от семейството? (Да.) В такива случаи от какво трябва да се избавят хората? Те трябва да се избавят от възгледа и позицията, от която ги оценяват. Не бива да възприемат тези въпроси от гледна точка на това, че са се сблъскали с подобни ситуации, понеже годината им е донесла лош късмет, била е неблагоприятна за тях, била е в разрез с желанията им, или понеже са нарушили някакво табу, или не са следвали традиционните практики. Вместо това трябва да се заемеш с всеки от тези въпроси един по един и преди всичко трябва да ги разглеждаш поне от гледната точка на сътворено същество. Да кажем, че тези въпроси, независимо дали са добри, или лоши, дали са съгласно вашите желания или против тях, дали в човешките очи са благоприятни или лишени от късмет, но те са устроени от Бог, под Божието върховенство и идват от Бог. Има ли предимство в това да се приема такава гледна точка и позиция по тези въпроси? (Да.) Какво е първото предимство? Ти можеш да приемеш тези въпроси от Бог, което означава, че до известна степен можеш да приемеш манталитета на покорство. Второто предимство е, че можеш да си извадиш поука и да придобиеш нещо от тези разочароващи въпроси. Третото предимство е, че въз основа на тези разочароващи въпроси можеш да разпознаеш собствените си недостатъци и слабости, както и собствения си покварен нрав. Четвъртото предимство е, че посредством тези разочароващи въпроси можеш да се покаеш и да се обърнеш назад, да се избавиш от предишните си мисли и гледни точки, от предишния си начин на живот, от различните си погрешни разбирания за Бог и да се върнеш пред Бог, като приемеш устроеното от Него с нагласа на покорство, дори ако то се отнася до Божието наказване и съд, до Неговото наказване и дисциплиниране или до Неговото наказание. Ти ще бъдеш готов да се покориш на всичко това и няма да обвиняваш Небето и другите хора, нито ще свързваш отново всичко с гледната точка и позицията, внушена ти от традиционните мисли, а вместо това ще възприемаш всеки въпрос през призмата на сътворено същество. Това е полезно за теб по много начини. Не са ли благотворни всички тези неща? (Да, благотворни са.) От друга страна, ако възприемаш тези въпроси въз основа на традиционните мисли, внушени ти от семейството, ще се опиташ по всички възможни начини да ги избегнеш. Какво означава да ги избегнеш? Това означава да намериш различни начини да избегнеш тези нещастия, да избегнеш тези разочароващи, неблагоприятни, лишени от късмет ситуации. Някой казва: „Това са малките демони, които си играят с теб. Ако носиш червени дрехи, можеш да ги избегнеш. Носенето на червени дрехи е както когато в будизма ти дадат талисман. Талисманът е парче жълта хартия, на което са изписани няколко червени йероглифа. Можеш да го залепиш на челото си, да го зашиеш в дрехите си или да го сложиш под възглавницата си и той ще ти помогне да избегнеш тези неща“. Когато хората нямат положителен път на практикуване, единственият им изход е да търсят помощ от тези криви и зли пътеки, защото никой не иска да няма късмет или да се сблъска с някакво нещастие. Всеки иска нещата да вървят гладко. Това е инстинктивна реакция от страна на поквареното човечество, когато се сблъска с житейски проблеми. Ти искаш да избегнеш тези проблеми или да използваш различни човешки средства, за да ги разрешиш, защото нямаш нито правилния път да подходиш към тях, нито правилните мисли и гледни точки, с които да ги посрещнеш. Можеш да възприемаш тези неща само от гледната точка на невярващ човек, така че първата ти реакция е да ги избегнеш, защото не искаш да се сблъскаш с тях. Казваш си: „Защо нещата са толкова неблагоприятни за мен? Защо толкова нямам късмет? Защо всеки ден се сблъсквам с кастрене? Защо продължавам да се удрям в стената и да допускам грешки във всичко, което правя? Защо действията ми винаги биват разобличени? Защо хората около мен винаги действат противно на моите желания? Защо се целят в мен, защо ме гледат отвисоко и във всичко вървят против волята ми?“. Както казват някои хора: „Когато нямаш късмет, дори студената вода може да заседне в зъбите ти“. Може ли студената вода да заседне в зъбите ви? Дъвчете ли студена вода със зъбите си? Това не е ли безсмислица? Не е ли това обвиняване на Небето и другите хора? (Да, така е.) Какво означава да нямаш късмет? Наистина ли съществува такова нещо? (Не, не съществува.) Не съществува. Ако наистина признаваше, че всичко е в Божиите ръце, че всичко е под Божието върховенство и подредби, нямаше да използваш думи като „нямам късмет“ и нямаше да се опитваш да избягваш проблемите. Когато хората се сблъскат с неща, които противоречат на желанията им, първата им реакция е да ги избегнат, а след това се отказват от тях. Ако не могат да се откажат от тях, да ги избегнат или да се скрият от тези неща, те започват да им се противопоставят. Противопоставянето не е просто съзерцание в мислите или преглеждане в ума. То включва предприемане на действия. В частния живот хората се занимават с дребни лавирания, като изричат провокативни, самооправдателни, самосъхраняващи, самовъзхваляващи или саморазкрасяващи изявления, за да изглеждат добре, така че да избегнат да бъдат засегнати или въвлечени в нещастно събитие. Когато човек започне да се противопоставя, това може да стане опасно за него, нали? (Да.) Кажете Ми, когато човек достигне точката, в която започва да се противопоставя, в него продължават ли да действат някакви функции на съвестта и разума на нормалната човешка природа? Той вече е преминал от мислите и гледните точки към реални действия и разумът и съвестта му вече не могат да го възпрат. Какво означава това? Означава, че действията и мислите на човека еволюират до реално противопоставяне на Бог. Той не просто отхвърля, не желае или се чувства нещастен в сърцето си. Той използва своите действия и реални постъпки, за да се противопоставя. Когато стигне до противопоставяне чрез реални действия, по същество този човек не е ли свършен? Когато реалностите на бунтуването срещу Бог, противопоставянето на Бог и съпротивата срещу Бог са се оформили, това вече не е проблем на пътя, по който хората вървят — това вече е довело до резултат. Не е ли това много опасно? (Да, опасно е.) И така, дори една малка, незначителна традиционна културна идея, традиционна мисъл или суеверна поговорка може да доведе до много сериозни последици. Това не е просто навик от начина на живот, въпрос на това какво да се яде, какво да се носи или какво да се казва, или да не се казва. Може да се стигне до това какво отношение заема човек, когато се сблъска със средата, която Бог е устроил. Следователно това също са въпроси, от които хората трябва да се избавят.

Освен че по време на големите празници хората спазват определени традиционни начини на живот, мисли и гледни точки, това се случва и по време на някои по-малки празнувания. Например на 15-ия ден от Лунната нова година се ядат сладки кнедли. Защо хората ядат сладки кнедли? (Те са символ на това, че семейството се събира отново.) Семейството се събира отново. През последните няколко години яли ли сте сладки кнедли? (Ял съм ги вкъщи, никога в църквата.) Добре ли е да се събереш отново със семейството си? (Не, не е.) Има ли добри хора в семейството ви? Те или ти искат пари, или да им върнеш дълг. Ако притежаваш слава и печалба, ти се подмазват и искат дял, а ако нямаш, те гледат отвисоко. На 15-ия ден от Лунната нова година се ядат сладки кнедли, наред с други обичаи на различни дати, като втория ден от втория лунен месец, третия ден от третия месец, четвъртия ден от четвъртия месец, петия ден от петия месец… Има куп различни неща и всякакви видове храна, свързани с тях. Всички тези неща, които светът на невярващите и демоните върши, са нелепи. Ако искаш да празнуваш по време на някой празник и да се насладиш на хубава храна, тогава просто кажи, че ще се насладиш на хубавата храна, и това е. Стига условията ви на живот да го позволяват, можете да ядете каквото поискате. Стига с тези хитрости, като например да ядете оризови питки за повишение всяка година, да ядете риба за изобилие или сладки кнедли, за да се събере семейството ви отново. Китайците също правят оризови кнедли, но с каква цел? Всяка година по време на различни празници в църквата има някои отдадени хора, които купуват различни продукти в съответствие с всеки от празниците, като например оризови кнедли. Попитах някои от тях: „Защо ядете оризови кнедли?“. Те казаха: „Това е за Фестивала на драконовите лодки на петия ден от петия лунен месец“. Оризовите кнедли са доста вкусни, но не знам защо има фестивал, свързан с тях, или по какъв начин той е свързан с живота и съдбата на хората. Никога не съм проучвал или пускал анкета по въпроса, така че не знам. Вероятно е в памет на някого. Но защо трябва да ядем тези неща в негова памет? Оризовите кнедли трябва да се дават на този човек. Който иска да почете паметта му, трябва да постави оризови кнедли пред гроба или пред снимката му. Те не бива да се дават на живи хора: те не са предназначени за тях. Живите хора ги ядат в името на този човек — това е абсурдно. Знанието за тези празници, както и за това какво да се яде по време на тях, е получено от невярващите: не съм запознат с конкретните подробности, а някои детайли са били предадени по-късно чрез хора от църквата — оризови кнедли се ядат по време на Фестивала на драконовите лодки, а оризови питки — по време на Лунната нова година. На Запад в Деня на благодарността се яде пуйка: защо ядат пуйка? Според новинарските репортажи в Деня на благодарността се яде пуйка, за да се благодари — това е традиция. На Запад има и друг празник, наречен Коледа, на който хората украсяват коледни елхи и носят нови дрехи — това също е традиция. По време на този празник западняците също трябва да си разменят приятни думи и добри пожелания, както и благословии. Не им е позволено да изричат лоши думи или ругатни. Всичко това е равносилно на вещаещите добро поговорки в източните култури, а целта им е да попречат на хората да нарушават табутата, защото в противен случай следващата година няма да е благоприятна. Западните празници като Деня на благодарността и Коледа включват ядене на специални вкусни храни и по повод на тях са създадени истории, които оправдават яденето на тези храни. Накрая обобщавам какво се случва: хората търсят оправдание да се насладят на тези вкусни храни, което им позволява да оправдаят това, че са си взели няколко дни отпуск, за да празнуват у дома и да хапват на корем. Когато дойде време да дарят кръв, медицинската сестра казва: „Нивата на липидите в кръвта ти са твърде високи, не отговарят на нормите и те правят негоден за даряване“. Това се дължи на консумацията на прекомерно количество месо. Основната цел на празнуването на тези традиционни празници е да се насладите на добра храна и напитки. То се предава от поколение на поколение, от старите на младите, и се превръща в традиция. Основните мисли и гледни точки, внушени от тези традиции, както и някои суеверни поговорки, също се предават от по-възрастните на по-младото поколение.

Какви други суеверни поговорки има? Често ли се случва потрепването на окото, за което току-що споменах? (Да.) Ти казваш: „Окото ми продължава да играе“. Някой пита: „Кое око ти играе?“. Ти отговаряш: „Лявото“. Той казва: „Няма проблем, ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“. Вярно ли е това? Забогатявали ли сте се, когато е потрепвало лявото ви око? Получихте ли пари? (Не.) А настъпило ли е някакво бедствие, когато дясното ви око е потрепвало? (Също не.) Имало ли е ситуация, в която е настъпило бедствие, когато лявото ви око е потрепвало, в която се е случило нещо лошо, или в която се е случило нещо добро, когато дясното ви око е потрепвало? Вярвате ли в тези неща? (Не.) Как може да не вярвате в тези неща? Защо окото ви потрепва? Има ли някакви средства в народната култура, които да спрат потрепването на окото? Има ли някакви методи? (Виждал съм някои хора да залепват бяла хартия на клепача си.) Те търсят бяла хартия, която да залепят на окото си. Независимо кое око потрепва, те откъсват бял лист от календара или от малка тетрадка и го залепват на клепача си — не може да бъде в друг цвят, освен бял. Какво означава бялата хартия? Означава, че потрепването е „напразно“, което показва, че не може да ви се случи нищо лошо. Гениален метод ли е това? Доста е гениален, нали? Но означава ли това, че окото потрепва „напразно“? (То няма нищо общо с това дали човек залепва хартията на клепача си, или не.) Можете ли да разясните този въпрос? „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ — дали това означава богатство, или бедствие, има ли някакво обяснение за трептенето на окото? Има ли ситуация, в която, когато дясното ти око потрепва, ти чувстваш, че ще се случи нещо лошо, имаш предчувствие, а след известно време то спира да потрепва, ти забравяш за него, а след още няколко дни се случва нещо лошо и след като се справиш с този проблем, изведнъж си спомняш за това и си мислиш: „Еха, поговорката за потрепването на окото е точна. Защо? Защото преди няколко дни дясното ми око наистина започна да потрепва и след като спря, се случи този инцидент. Окото ми не е потрепвало оттогава“. Някога случва ли се нещо подобно? Когато не можеш да разбереш нещо, не се осмеляваш да кажеш нищо, не се осмеляваш нито да го отречеш, нито да го признаеш за вярно. Не можеш да избегнеш темата, не можеш да я формулираш ясно, но все пак смяташ, че е правдоподобна. Казваш на глас: „Това е суеверие, не мога да вярвам в това, всичко е в ръцете на Бог“. Не го вярваш, но този въпрос се оказва истина. Той просто е толкова точен, как да си го обясниш? Не разбираш истината и същността на случващото се, затова не можеш да го формулираш ясно. Отричаш го на глас, като го наричаш суеверие, но дълбоко в себе си все още се страхуваш от него, защото понякога то наистина се сбъдва. Например някой попада в автомобилна катастрофа и умира. Преди катастрофата съпругата на този човек получава силно потрепване на дясното си око: то продължава да потрепва ден и нощ — колко ли лоши неща ще донесе това потрепване? Дори други хора виждат, че окото ѝ потрепва. След няколко дни съпругът ѝ попада в автомобилна катастрофа и умира. След края на погребението тя сяда и бавно започва да мисли: „Майко мила, през тези няколко дни окото ми играеше толкова силно, че дори не можех да го задържа с ръка. Не очаквах да се сбъдне по този начин“. По-късно започва да вярва на тази поговорка, като си мисли: „Майко мила, наистина се случват неща, когато окото ми потрепва. Може да не са непременно добри или лоши, но нещо непременно ще се случи. Това е вид проекция или предчувствие“. Случва ли се понякога това? Някои хора заявяват: „Не вярвам в тези неща, това е суеверие“. Но то идва в съвсем точния момент и наистина е толкова точно. Нещата, споменати в народната култура, не са безпочвени слухове. Суеверието е различно от традицията. В известна степен то съществува в живота на хората и влияе и контролира тяхната жизнена среда и събитията, които се случват в живота им. Някои хора казват: „Ама това не е ли знак от Бог, а не суеверие? Тъй като това не е суеверие, трябва да се отнасяме към него и да го разбираме правилно. То не е дошло от Сатана, а от Бог — подсказка от Бог. Не бива да го заклеймяваме“. Как да възприемаме правилно този въпрос? Това е тест за способността ти да възприемаш нещата и за твоето разбиране на истината. Ако се отнасяш към всичко еднакво, като вярваш, че: „Всичко това е суеверие, няма такова нещо и аз не вярвам в нищо такова“, дали това е правилният начин да възприемаш нещата? Например, когато невярващите искат да се преместят, те виждат в алманаха си, че пише: „Днес е неблагоприятен ден за преместване“, така че следват това табу и не смеят да се преместят в този ден. Проверяват за ден, в който пише: „Благоприятно е за преместване“ или „Всички въпроси са благоприятни“, преди да се преместят. След като се преместят, не се случва нищо лошо и това не влияе на съдбата им в бъдеще. Случва ли се подобно нещо? Някои хора виждат „неблагоприятно за преместване“, но не вярват на това предупреждение и все пак се преместват. Впоследствие, след като се преместят, нещо се обърква: случва се нещастие в семейството, богатството им намалява, някой от семейството умира, а друг се разболява. Всичко — като се започне от земеделието, работата и бизнеса до обучението на децата им — се сблъсква с трудности. Не знаят какво се случва. Консултират се с гадател, който казва: „Тогава си нарушил голямо табу. Денят, в който си се преместил, е бил неблагоприятен за преместване и по този начин си разсърдил Тай Суй“.^[а] Какво се случва тук? Знаете ли? Ако не можете да проумеете това, значи няма да знаете как да се справите с подобни ситуации, когато възникнат. Ако някой невярващ ти каже: „Искам да ти споделя, че се преместих в ден, който беше неблагоприятен за преместване, и след като се преместих семейството ми непрекъснато се сблъскваше с проблеми ежедневно, имаше все по-малко късмет и оттогава не сме имали добър ден“, сърцето ти може да прескочи, като го чуеш. Изплашваш се и си мислиш: „Майко мила, ако не следвам табуто, дали и на мен няма да се случи същото?“. Напъваш си ума и си мислиш: „Вярвам в Бог, не ме е страх!“. Но съмнението витае в съзнанието ти и не смееш да нарушиш табуто.

Как трябва да възприемаме тези суеверни поговорки? Да започнем с въпроса за потрепването на окото. Знаем ли всички какво представлява потрепването на окото? Най-основното разбиране, което хората имат, е, че то предсказва какво може да се случи в бъдеще, независимо дали ще е добро, или лошо. Но това суеверие ли е, или не? Казвайте. (Суеверие е.) Това е суеверие. Следващият въпрос: трябва ли хората, които вярват в Бог, да вярват в тази поговорка? (Не трябва.) Защо не трябва да вярват в нея? (Защото управлението и устройването на нашите съдби и нещастия е в Божиите ръце и няма нищо общо с това дали окото ни потрепва, или не. Всичко, с което се сблъскваме, е под Божието върховенство и подредба и ние трябва да ѝ се покорим.) Да кажем, че един ден окото ти потрепва силно цял ден и това продължава и на следващата сутрин. След това нещо се случва и ти биваш кастрен. След като си бил кастрен, окото ти спира да потрепва. Какво би си помислил? „Потрепването на окото ми беше знак, че ще бъда кастрен“. Това просто съвпадение ли е? Суеверие ли е? Понякога е просто съвпадение, понякога се случват такива неща. Какво се случва? (Боже, струва ми се, че потрепването на окото може да е част от нормалния телесен ритъм и не би трябвало да се свързва с това, че ще бъдеш кастрен.) Потрепването на окото трябва да се разбира по следния начин: независимо дали хората вярват, че едно потрепване на окото показва късмет, а друго — бедствие, Бог е създал човешкото тяло с много загадки. Колко дълбоки са тези тайни, какви специфични детайли са свързани с тях, какви инстинкти, способности и потенциал има човешкото тяло — самите хора не притежават тези знания. Дали човешкото тяло може да възприема духовния свят, дали притежава това, което някои наричат шесто чувство — хората не знаят. Трябва ли да си правят труда да разберат тези неизвестни аспекти на човешкото тяло? (Не, не трябва.) Няма нужда — на хората не им е необходимо да разбират загадките, които съществуват в човешкото тяло. Дори да не е необходимо да ги разбират, те трябва да имат основно разбиране, че човешкото тяло не е нещо просто. То е коренно различно от всяко друго нещо или предмет, които не са създадени от Бог, като например маса, стол или компютър. Природата на тези неща е напълно различна от тази на човешкото тяло: тези безжизнени предмети не възприемат духовния свят, докато човешкото тяло, живото нещо, което идва от Бог, което е създадено от Бог, може да усеща как да възприема непосредствената си среда, атмосферата и някои специални предмети, както и как да реагира на заобикалящата го среда и на предстоящите събития. Това не е просто нещо — всички тези неща са загадка. Не само че човешкото тяло може да усеща неща, които са студени, горещи, приятни или неприятни на мирис, сладки, кисели и пикантни, но има и някои загадки, за които субективното съзнание на човека не си дава сметка. Хората не знаят за тези неща. Така че, конкретно казано, дали потрепването на окото е свързано с нечии нерви, с нечие шесто чувство или с нещо, свързано с духовния свят — няма да задълбаваме в този въпрос. Във всеки случай това явление съществува, но ние няма да изследваме неговата цел и значението на неговото съществуване. Независимо от това, за потрепването на окото има определени поговорки както в семейството, така и в народната култура. Независимо дали тези поговорки се основават на суеверие, или не, в крайна сметка това е знак, който се проявява в човешкото тяло преди определени събития, които се случват в жизнената му среда. Добре, дали този начин на проявление принадлежи на суеверието, на традицията или на науката? Това е нещо, което не може да бъде изследвано — то е загадка. Накратко, в рамките на реалния живот, в продължение на хиляди години, от древността до наши дни, човечеството е стигнало до заключението, че потрепването на нечие око по някакъв начин е свързано със събития, които ще се случат около него. Дали тази връзка се отнася до богатство, късмет или някакъв друг аспект от живота на човека, е невъзможно да се изследва. Това също е загадка. Защо се счита за загадка? Много неща са свързани с духовния свят и са извън материалния свят, това са неща, които не можеш да видиш или почувстваш, дори да ти бъдат разказани. Ето защо се считат за загадка. Тъй като тези въпроси са загадка и хората не могат да ги видят или почувстват, но имат определено предчувствие и предусещане за тях, как трябва да се справят с тях? Най-простото правило е просто да ги пренебрегват. Не вярвай, че тези неща имат нещо общо с твоето богатство или късмет. Не се тревожи, че може да се случат лоши неща, когато дясното ти око потрепва, и със сигурност не се радвай, когато лявото ти око потрепва, не си мисли, че ще станеш богат. Не позволявай на тези неща да ти влияят. Основната причина е, че нямаш способността да предвиждаш бъдещето. Всичко е устроено и управлявано от Бог. Дали това, което ще се случи, ще бъде добро, или лошо, всичко е в Божиите ръце. Единственото отношение, което трябва да имаш, е на покорство към устроеното и подреденото от Бог. Не правете прогнози или каквито и да било ненужни жертви, приготовления или борби. Каквото има да се случва, то ще се случи, защото всичко е в Божиите ръце. Никой не може да промени Божиите мисли, Неговите планове или това, което Той е определил, че ще направи да се случи. Независимо дали ще залепиш бял лист на клепача си, дали ще го натиснеш с ръка или ще разчиташ на науката или на суеверието, нищо от това няма да промени нещата. Това, което трябва да се случи, ще се случи, ще се сбъдне и ти не можеш да го промениш, защото всичко е в Божиите ръце. Всеки опит да го избегнеш е глупав, той е безсмислена жертва и е ненужен. Това само ще покаже, че си непокорен и твърдоглав, както и че нямаш покорно отношение към Бог. Разбираш ли? (Да, разбирам.) Така че, независимо дали потрепването на окото се счита за суеверие или за наука, вашето отношение трябва да бъде следното: не се радвайте, когато лявото ви око потрепва, и не изпитвайте страх, ужас, тревога, отхвърляне или противопоставяне, когато дясното ви око потрепва. Дори да се случи нещо, след като окото ти потрепва, трябва да го приемеш спокойно, защото всичко е в Божиите ръце. Не е нужно да се страхуваш или тревожиш. Ако се случи нещо хубаво, благодарете на Бог за Неговата благословия — това е Божията благодат. Ако се случи нещо лошо, молете се на Бог да ви води, да ви закриля и да не ви оставя да изпаднете в изкушение. Каквато и обстановка да последва, бъдете способни да се покорите на устроеното и подреденото от Бог. Не изоставяйте Бог, не Му се оплаквайте, независимо колко голямо е бедствието, което ви е сполетяло, или колко тежко е нещастието, което сте преживели, и не обвинявайте Бог. Бъдете готови да се покорите на устроеното от Бог. Тогава този въпрос няма ли да бъде решен? (Да, ще бъде решен.) По отношение на подобни въпроси хората трябва да имат следната мисъл и гледна точка: „Независимо какво ще се случи в бъдеще, аз съм подготвен и имам покорно отношение към Бог. Независимо дали лявото ми око потрепва, дали дясното ми око потрепва или и двете очи потрепват едновременно, аз не се страхувам. Знам, че нещо може да се случи в бъдеще, но вярвам, че всичко е в Божиите ръце. Това може да е начинът, по който Бог ме информира за нещо, което ще се случи, или може да е инстинктивна реакция на физическото ми тяло. Независимо от всичко, аз съм подготвен и имам покорно отношение към Бог. Независимо колко голяма е вредата или загубата, която ще претърпя, след като това се случи, няма да обвинявам Бог. Готов съм да се покоря“. Това е отношението, което хората трябва да имат. Щом приемат това отношение, те вече няма да се интересуват дали поговорките за потрепването на окото, обусловени в тях от семейството им, представляват суеверие или наука. Те казват: „Няма значение дали е суеверие, или наука. Това, в което вярвате, си е ваша работа. Ако ме помолите да залепя лист хартия на клепача си, няма да го направя. Ако потрепването стане неприятно, ще го направя само за малко“. Ако някой ти каже: „Окото ти потрепва толкова силно, бъди внимателен през следващите няколко дни!“, може ли това, че си внимателен, да ти помогне да избегнеш нещо? (Не, не можеш да избегнеш това, което е предначертано да се случи.) Ако е благословия, тогава не може да бъде бедствие, ако е бедствие, тогава не можеш да го избегнеш. Независимо дали е благословия, или бедствие, ти го приемаш така или иначе. Това означава да имаш същото отношение като Йов. Ако го приемаш, щом е благословия, и се радваш, когато лявото ти око потрепва, но се ядосваш, когато дясното ти око потрепва и казваш: „Защо потрепва? Продължава да потрепва, никога не спира! Ще се моля и ще проклинам, за да спре дясното ми око да потрепва и да държа нещастието далеч от мен“ — това не е отношението, което трябва да има човек, който вярва в Бог и Го следва. Без Божието позволение, без Бог да е определил това да се случи, ще посмеят ли нещастието или демоните да се приближат до теб? (Не.) Както материалният свят, така и духовният свят е под Божия контрол, под Божието върховенство и под Божията подредба. Каквото и да иска да направи някой малък демон, без Божието разрешение би ли посмял да откъсне дори косъм от главата ти? Не би посмял, нали? (Не, не би посмял.) Той иска да те докосне и да ти навреди, но ако Бог не му позволи, няма да посмее. Ако Бог му позволи и му каже: „Разбъркай няколко обстоятелства около него и му донеси нещастие и проблеми“, тогава малкият демон ще се зарадва и ще започне да действа срещу теб. Ако имаш вяра в Бог и победиш малкия демон, като останеш непоколебим в свидетелството си, не се отречеш от Бог и не Го предадеш, като не позволиш на малкия демон да успее, когато той дойде пред Бог, вече няма да е способен да те обвинява, Бог ще придобие слава от теб и ще заключи малкия демон. Той няма да посмее да ти навреди отново и ти ще бъдеш в безопасност. Това е истинската вяра, която трябва да имаш, и да вярваш, че всичко е в Божиите ръце. Без Божието позволение няма да те сполети нещастие или нещо лошо. Бог може да прави нещо повече от това само да благославя хората. Той може да подрежда различни обстоятелства, за да те изпита и кали, да ти даде уроци измежду тях и да създаде различни обстоятелства, за да те накаже и съди. Понякога обстоятелствата, които Бог подрежда, може да не са съобразени с твоите представи и със сигурност да не отговарят на твоите фантазии. Но не забравяй какво е казал Йов: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Това трябва да бъде източникът на твоята истинска вяра в Бог. Ако вярваш, че Бог контролира всичко, ти няма да се страхуваш от едно обикновено потрепване на окото, нали така? (Да, така е.)

Току-що разговаряхме за това как да се справим с потрепването на очите. Потрепването на очите — широко срещано явление в ежедневието — е нещо, което хората често се опитват да разрешат с човешки методи. Тези методи обаче обикновено не постигат желаните резултати и в крайна сметка това, което трябва да се случи, се случва и никой не може да избяга от него. Независимо дали е добро, или лошо, дали е нещо, което хората искат да видят, или не, нещо, което е предопределено да се случи, определено ще се случи. Това още веднъж потвърждава, че независимо дали става въпрос за съдбата на даден човек, или за прозаичните въпроси на ежедневието, всички те са устроени и управлявани от Бог и никой не може да избяга от тях. Затова мъдрите хора трябва да подхождат към тези неща с правилното положително отношение, като ги възприемат и разрешават въз основа на истините принципи и на Божието слово, а не да прибягват до човешки методи, за да правят някакви безполезни жертви или да се съпротивляват, или накрая те ще бъдат тези, които ще претърпят загуби. Това е така, защото когато става въпрос за върховенството на Създателя, няма втори път, който човечеството да избере. Това е единственият път, който трябва да бъде избран и следван. Покорете се на устроеното и подреденото от Бог, извлечете поуки от средата, която Бог устройва, научете се да се покорявате на Бог, да разбирате Божиите дела, да разбирате себе си и какъв път трябва да избере и да извърви едно сътворено същество, научете се как да вървите добре по житейския път, по който хората трябва да вървят, вместо да се противопоставяте на устроеното и подреденото от Бог със суеверни или човешки методи.

Завършихме нашето общение за това как да се справяме с потрепването на очите, но как хората трябва да се справят с въпроса за сънищата в ежедневието си? Например, ако някоя нощ сънуваш, че ти падат зъбите, майка ти може да те попита: „Имаше ли кръв, когато ти паднаха зъбите?“. Ако попиташ: „Какво ще се случи, ако е било така?“, майка ти може да ти каже, че това може да означава, че някой от семейството ще умре или че може да се случи някакво друго нещастно събитие. Не знам какво конкретно се има предвид с тази поговорка, едно семейство ще каже едно, друго семейство — друго. Някои може да кажат, че тя предсказва смъртта на близък роднина, като баба и дядо или родители, а други може да кажат, че това означава смъртта на приятел. Във всеки случай сънуването на загуба на зъби обикновено се счита за нещо лошо. Тъй като е нещо лошо и е свързано с въпроса за живота и смъртта, то кара хората да бъдат много загрижени. Всеки път, когато сънуват загуба на зъби, те се събуждат с чувство на безпокойство. Имат скрито предчувствие, че ще се случи нещастие или нещо лошо, което ги кара да се тревожат, да се страхуват и да се ужасяват. Искат да се отърват от това чувство, но не могат, искат да намерят хора, които да се занимаят с този въпрос или да го уредят, но няма как да го направят. Накратко, те са в плен на този сън. Особено когато сънят е свързан с кървене на зъбите, тревогата им се засилва. След такъв сън хората често са в лошо настроение дни наред, чувстват се неспокойни и не знаят как да се справят. Тези, които не са запознати с тези неща, може да останат незасегнати, но тези, които вече са възприели определени мисли и гледни точки или са чували по-тревожни и сензационни поговорки, свързани с този въпрос, предадени им от техните предци, са склонни да са още по-угрижени. Те се страхуват да сънуват такива сънища и винаги, когато това се случи, бързо прибягват до молитви от рода на: „О, Боже, моля те, закриляй ме, утеши ме, дай ми сила и предотврати подобни неща. Ако това е свързано с моите родители, моля те, запази ги в безопасност и ги защити от всякакви инциденти“. Очевидно това отношение е повлияно от техните мисли и гледни точки или от традиционните поговорки. Що се отнася до традициите, някои семейства или отделни хора може да имат специални начини за облекчаване на подобни неща, или може да ядат и пият определени неща, да произнасят определени заклинания, или да вършат определени неща, за да преодолеят или да предотвратят лошия изход. В народните традиции със сигурност има такива практики, но ние няма да се задълбочаваме в тях. Това, за което ще разговаряме, е как да подходим към въпроса за сънуването и как да го разбираме. Сънуването е човешки инстинкт в плътта или част от явлението на оцеляването на плътта. При всички случаи то е загадъчно явление. Хората често казват: „За каквото мислиш през деня, това ще сънуваш през нощта“. Обикновено през деня обаче хората не мислят за неща като загуба на зъби, нито си представят това в желанията си. Никой не иска да се сблъсква с такива въпроси и никой не се занимава с тях денонощно. Независимо от това тези събития често се случват, когато хората най-малко ги очакват. Така че това няма нищо общо с поговорката: „За каквото мислиш през деня, това ще сънуваш през нощта“. Това не е нещо, което се случва, защото си мислиш за него. Независимо какви тълкувания на сънищата има Фройд на Запад или херцогът на Джоу в Китай, или дали сънищата в крайна сметка се сбъдват, или не, накратко, въпросът за сънуването е свързан с определени несъзнателни усещания и осъзнаване в човешкото тяло, и представлява част от неговите загадки. Учените, които изучават биология и неврология на Запад, са изследвали този въпрос и в крайна сметка не са успели да разберат напълно произхода на човешките сънища. Те не могат да го разберат, така че трябва ли ние да се опитваме да правим изследвания за това? (Не трябва.) Защо да не го правим? (Изследването на тези неща е безсмислено, а и няма да ги разберем.) Не че е безсмислено или че няма да ги разберем, а защото не включва истината, толкова е просто. Какво можеш да постигнеш, като ги изучиш и разбереш? Включва ли то истината? (Не, не включва.) Това е просто явление, което се случва в процеса на оцеляване на тялото и което често се случва в живота на хората. Въпреки това хората не знаят какво означава то. Това е част от загадката. Не е необходимо хората да го изследват или проучват, защото то не е свързано с истината и не се отнася до пътищата, по които хората поемат. Дали сънуваш през нощта, че губиш зъбите си, или не, дали сънуваш грандиозен празник или че се возиш на влакче в увеселителен парк, имат ли тези неща нещо общо с това как протича животът ти през деня? (Не, няма.) Ако някоя нощ сънуваш, че се биеш с някого, означава ли това, че през деня непременно ще се сбиеш с някого? Ако една нощ сънувате приятен сън, щастлив сън, и се събудите от щастие, това гарантира ли, че през деня всичко ще върви гладко и според желанията ви? Означава ли това, че през деня можете да разберете истината и да намерите истините принципи, когато вършите нещо? (Не, не означава.) И така, сънуването няма нищо общо с истината. Няма нужда да го изследвате. Има ли връзка сънуването на загуба на зъби и тяхното кървене със смъртта на близък роднина? (Не, няма.) Защо винаги казвате такива невежи неща? Отново се държите като невежи, нали? Липсва ви проницателност. Човешкото тяло е загадка и има много неща, които не можеш да си обясниш. Можеш ли да разрешиш всичко това с едно просто „не“? В миналото пророците и хората, избрани от Бог, също са имали пророчески сънища. Тези сънища са имали значение. Как ще обясниш, че Бог използва сънищата, за да разкрива неща на хората? А как Бог влиза в техните сънища? Това са все загадки. Бог също така използва сънищата, за да казва на хората определени неща и да ги просветлява по определени въпроси, като им позволява да предвидят определени събития, преди те да се случат. Как си обясняваш това? Дали сте невежи по отношение на тези неща? (Да.) Сега, въпросът не е да те накарам сляпо да отричаш различните необясними явления, които се случват в ежедневието и включват загадки, които не можеш да разгадаеш, а да ги разбираш и да подхождаш към тях с точност. Не става въпрос за това постоянно да отричаш тези неща, да казваш, че не съществуват, че няма такива неща или че са невъзможни, а по-скоро да те накарам да се отнасяш към тях правилно. Какво означава да се отнасяте към тях правилно? Означава да не подхождате към тези въпроси със суеверни или крайни мисли и гледни точки, както правят светските хора, нито да подхождате към тях като тези, които са атеисти или нямат никаква вяра. Не става въпрос да те накарам да стигнеш до тези две крайности, а да заемеш правилната позиция и гледна точка, за да разгледаш нещата, които се случват в ежедневието, не от гледната точка на светските хора, нито от тази на неверниците — а от гледната точка, която трябва да има вярващият в Бог. И така, каква гледна точка трябва да имаш ти по тези въпроси? (Независимо какво се случва, аз трябва да се покоря на Божието върховенство и подредба — да не ги изследвам.) Не бива да ги изследваш, но трябва ли да имаш някакво разбиране в това отношение? Да предположим, че някой каже: „Еди-кой си сънува, че са му паднали зъби и му е текла кръв, а след няколко дни научих, че баща му е починал“. Ако веднага го отречеш и кажеш: „Невъзможно! Това е просто суеверие, съвпадение. Суеверието означава да вярваш в нещо, защото си обсебен от него. Ако не си обсебен от него, то няма да съществува“. Глупаво ли е да се каже това? (Да.) Как тогава трябва да възприемате този въпрос? (Трябва да признаем, че има много загадки на физическото тяло и сънуването на паднали зъби и кървенето им може да означава, че се случва нещо неприятно. Но независимо дали то се случва, или не, трябва да се подчиним на Божието върховенство и подредба.) Току-що научихте нещо, свързано с потрепването на очите, така че как трябва да се справите при сънуването на паднали зъби и кървене? Трябва да кажеш: „Този въпрос е извън нашето разбиране. В реалния живот това явление наистина съществува. Не можем да определим дали то ще се сбъдне, или предвещава, че ще се случи нещо лошо, но подобни лоши неща наистина се случват в реалния живот. Въпросите в духовния свят са извън нашето разбиране и ние не се осмеляваме да правим произволни твърдения. Ако имам такъв сън, какво трябва да е отношението ми към него? Независимо какъв е сънят, аз няма да бъда възпиран от него. Ако този сън наистина се сбъдне, както казват хората, тогава благодаря на Бог, че ме е подготвил психически, че ме е информирал, че такова нещо може да се случи. Никога не съм се замислял дали ще бъда засегнат, ако умре член на семейството ми, ако починат родителите ми: дали ще се почувствам поразен, дали изпълнението на дълга ми може да бъде засегнато, дали ще се почувствам слаб, или ще се оплаквам от Бог — никога не съм се замислял за това. Но днес тази случка ми подсказа за това, накара ме да видя действителния си духовен ръст. Когато мисля за смъртта на родителите си, изпитвам дълбока болка в себе си. Ще бъда възпиран от нея и ще се чувствам потиснат. Изведнъж осъзнавам, че духовният ми ръст все още е много малък. Твърде малко имам богопокорно сърце и имам твърде малко вяра в Бог. От днес нататък чувствам, че трябва да се въоръжа с повече истина, да се покорявам на Бог и да не бъда възпиран от този въпрос. Ако наистина близък роднина умре или си отиде, няма да бъда възпиран от това. Подготвен съм и моля Бог за напътствие и да умножи силите ми. Независимо какво ми предстои, няма да съжалявам, че съм избрал да изпълня дълга си, нито ще се откажа от избора да отдам всичко на Бог с цялото си тяло и ум. Ще упорствам и ще продължа, както и преди, да се покорявам с готовност на устроеното и подреденото от Бог“. След това трябва да се молиш често в сърцето си, да търсиш Божието напътствие и да молиш Бог да умножи силите ти, за да не бъдеш възпиран повече от този въпрос. Независимо дали близък роднина ще умре, или няма да умре, ти трябва да въоръжиш духовния си ръст за това, за да си сигурен, че когато настъпи такова събитие, няма да проявиш слабост, няма да се оплакваш от Бог и няма да промениш решимостта и желанието си да отдадеш всичко на Бог с тялото и ума си. Не е ли това отношението, което трябва да имаш? (Да, това е.) Когато става въпрос за неща като сънуването на падането на зъби, не бива да отричаш тяхното съществуване или да ги оставяш настрана и да ги пренебрегваш, и със сигурност не бива да използваш някакви странни или защитни методи, за да се справиш с тях. Вместо това трябва да търсиш истината, да дойдеш пред Бог, като приемеш устроеното от Него. Не прави безсмислени жертви или глупави избори. Невежите и твърдоглавите хора, когато се сблъскат с нещо, което не са преживявали преди и което не могат да разберат, са склонни да казват: „Няма такова нещо“, „Това е нищо“, „Това не съществува“ или „Това е просто суеверие“. Някои хора, които вярват в Бог, дори казват: „Вярвам в Бог, не вярвам в духове“ или „Вярвам в Бог, не вярвам в Сатана. Няма Сатана!“. Те използват тези твърдения, за да докажат истинската си вяра в Бог, като казват, че вярват в Бог, а не в призраци, зли духове, обладаване или дори в съществуването на духовния свят. Не са ли те просто неверници? (Да, така е.) Те не приемат тези поговорки от традиционните мисли на света на невярващите, нито приемат суеверните обяснения или каквито и да било факти, свързани със суеверията. Това, че не вярват в тези неща, не означава, че те не съществуват. Сега точно не става въпрос да искам от теб да не вярваш в тези неща, или да се измъкнеш от тях, или да ги отречеш. По-скоро сега става въпрос за това да те науча да имаш правилни мисли и гледни точки, когато се сблъскаш с тези въпроси, да правиш правилен избор и да имаш правилно отношение. Това ще бъде твоят истински духовен ръст и в него трябва да навлезеш. Например някой сънува, че губи косата си. Загубата на коса насън също се счита за нещо неблагоприятно. Независимо от съответните тълкувания или сбъднати събития, накратко, хората имат негативни обяснения по отношение на подобни сънища и вярват, че те показват, че ще се случи нещо лошо или някакво нещастие. С изключение на обикновените сънища, които не са свързани със значими проблеми, за тези специални сънища има определени тълкувания и тези тълкувания са свързани с предвиждането на определени събития, които дават на хората определена предвидливост, предупреждения или предсказания, подсказват им какво ще се случи в бъдеще или им дават определена осъзнатост, която ги насочва към това, което ще се случи, за да могат да се подготвят психически. Независимо какво може да се случи, вие не бива да приемате отношение на отбягване, отхвърляне, защита или противопоставяне, или дори отношение на използване на човешки методи за разрешаване на тези ситуации. Когато се сблъскате с такива ситуации, трябва да дойдете пред Бог с още по-голяма готовност и да Го помолите да ви води, така че пред лицето на предстоящите събития да сте способни да останете непоколебими в свидетелството си и да съобразите практикуването си с Божиите намерения, вместо да го отхвърляте и да му се противопоставяте. Искането да практикуваш по този начин не означава, че си длъжен да се съсредоточиш върху тези неща. То те учи на това какво отношение трябва да възприемеш, когато те неизбежно се появят, за да се изправиш пред тях, и какъв подход трябва да използваш, за да ги преодолееш. Именно това трябва да разбереш. Кажи Ми, беше помолен да не се съсредоточаваш върху тези неща, но нима те не се случват в ежедневието? (Да, така е.) Ако кажеш, че те не съществуват, а после се случат, може да се замислиш и да си кажеш: „О, не, трябва да повярвам в това, то наистина се сбъдна!“. Без предварителна подготовка и правилно отношение, когато тези неща се случат, ти ще бъдеш изненадан, няма да си подготвен по никакъв начин, няма да знаеш как да се молиш на Бог или как да посрещнеш ситуацията и няма да имаш истинска вяра в Бог или истинско покорство. Всичко, което ще почувстваш накрая, е страх. Колкото повече се страхуваш, толкова повече ще губиш Божието присъствие. Когато загубиш Божието присъствие, можеш да търсиш помощ само от други хора и ще мислиш за всички възможни човешки методи, за да се измъкнеш. Когато не можеш да се измъкнеш, ще започнеш да вярваш, че Бог вече не заслужава доверие и не може да се осланяш на Него. Вместо това ще считаш, че може да се осланяш на хората. Нещата ще продължат да се влошават. Не само че вече няма да вярваш, че това е суеверие, но ще го възприемаш като нещо ужасно, като ситуация, която е извън твоя контрол. В този момент може да си кажеш: „Нищо чудно, че невярващите и тези, които вярват в будизма и кадят тамян, за да се поклонят на Буда, постоянно ходят в храмове, кадят тамян, молят се за благословии, изпълняват обети, стават вегетарианци и пеят будистки напеви. Оказва се, че тези неща наистина работят!“. Не само че няма да имаш истинско покорство пред Бог и вяра в Него, но вместо това ще развиеш страх от злите духове и Сатана. След това ще се чувстваш задължен да им се подчиняваш до известна степен и ще казваш: „Тези зли духове не са нещо, с което да се забъркваш. За теб не е добре да не вярваш в тях, трябва да стъпваш внимателно, когато са наблизо. Не можеш да говориш каквото си искаш зад гърба им: има табута. С тези зли духове шега не бива!“. Въз основа на тези събития изведнъж ще осъзнаеш, че отвъд материалния свят действат сили, които не си очаквал. Когато започнеш да усещаш тези неща, сърцето ти ще се изпълни със страх и ще отбягваш Бог, а вярата ти в Него ще отслабне. Така че когато става въпрос за теми като сънуване на паднали зъби или коса, ти трябва да възприемеш правилното отношение. Независимо от конкретните тълкувания или предсказания, свързани с тези събития, когато те се случат на теб, трябва да направиш единствено това: вярвай, че всичко е в Божиите ръце, и бъди готов да се покориш на устроеното и подреденото от Бог — това е отношението, което трябва да възприемеш, когато се сблъскаш с всички тези въпроси. Това е позицията, която трябва да заемеш, и свидетелството, което трябва да дадеш като човек, който следва Бог, нали така? (Да, така е.) Вярвай, че всички тези неща може да се случат и че всичко е в Божиите ръце. Това е отношението, което трябва да отстояваш.

Някои хора имат табута по отношение на определени числа или специални дни. Например някои хора, които се занимават с бизнес от дълги години, отдават голямо значение на забогатяването, затова особено харесват и ценят числата, свързани със забогатяването в бизнеса, и избягват числата, които според тях ще донесат лош късмет на бизнеса им. Например цифрите 6 и 8 са особено предпочитани от определен човек, номерът на вратата на магазина му е 168, а магазинът се нарича „И Лу Фа“, което означава пълно забогатяване, чието произношение на мандарин е подобно на цифрите 1, 6 и 8,^[б] които са късметлийски числа в китайския фолклор. От друга страна, цифрите 4 и 5 се считат за лоши в китайската традиция, тъй като 4 означава смърт, а 5 — нищо, липса или празнота, което означава, че човек може да не успее да възвърне първоначалната си инвестиция или да спечели пари. Дори регистрационните номера на колите на някои китайци са изцяло с шестици и ако видите поредица от шестици, това по принцип винаги ще е китаец. Колко ли богатство може да е натрупал, като е използвал толкова много шестици? Веднъж на един паркинг почти всички места за паркиране бяха заети, с изключение на едно, което имаше номер 64. Знаете ли защо никой не паркира на това място? (64 може да означава смърт и се счита, че носи нещастие.) 64 означава смърт на пътя. По онова време не знаех защо никой не паркира на това място, но по-късно чух за това от невярващи и разбрах. 6 звучи като „път“, а 4 — като „смърт“, 64 звучи като „смърт на пътя“ на мандарин, затова хората не паркират там. Предполагам, че по-късно вероятно са променили номера на това място за паркиране на 68, което на мандарин звучи като „пълно забогатяване“. Хората са толкова обсебени от парите, че са напълно фиксирани върху тях. Може ли едно число наистина да промени нещо? Поговорките на китайците за тези числа са повлияли дори на чужденците. Когато разглеждахме къщи, един агент на недвижими имоти ни попита: „Имате ли някакви табута за определени числа? Например, ако номерът на вратата на къщата е 14, това лошо ли е заради цифрата 4?“. Аз казах: „Никога не съм се замислял за това, не знаех за тази поговорка“. Той каза: „Много китайци отказват да разглеждат определена къща, защото в номера на вратата ѝ има цифрата 4“. Аз казах: „Ние нямаме табу по отношение на числата. Интересуваме само от разположението, местонахождението, осветлението, вентилацията, конструкцията на къщата, качеството и други подобни неща. Не ни интересуват числата, нямаме никакви табута“. И така, смяташ ли, че нещо лошо определено ще се случи, ако невярващите имат табута относно определени числа? (Не е задължително.) Не знаем за други държави извън Китай, като Южна Корея, Япония, Филипините или някои държави от Югоизточна Азия, какви особености имат те по отношение на числата. Накратко, хората във всяка държава са придирчиви по отношение на определени числа. Например американците съвсем не се интересуват от цифрата 6. Западняците не харесват цифрата 6 поради вид религиозна култура, тъй като цифрата 6, спомената в книгата „Откровение“ в Библията, навява негативни асоциации. Има и числото 13, което западняците също не харесват. Много асансьори нямат този етаж, тъй като смятат, че това число носи нещастие. Китайците, от друга страна, вярват, че 6 и 8 са щастливи цифри. И така, коя поговорка е истината? (Нито една от тях.) Интересуват ли ви някакви конкретни числа? Имате ли вие свое щастливо число? (Не, нямаме.) Е, това е добре. Хората от южен Китай обръщат особено внимание на неща като това дали дадено число е късметлийско, или не, да изберат подходящата дата за това, което правят, и да спазват ограниченията в храненето по време на празниците — те са особено внимателни по този въпрос. Но въпросът за числата със сигурност не може да обясни нищо. Избягването на определени числа от хората до известна степен е свързано с техните вярвания, фантазии, мисли и представи. Това са все глупави мисли и гледни точки. Ако семейството ти е внушило такива мисли и гледни точки, трябва да се избавиш от тях и да не вярваш в тях. Тези идеи са още по-абсурдни — те дори не са суеверия — и представляват нелепите и безсмислени поговорки на онези хора в обществото, които са луднали за пари.

Някои хора отдават голямо значение на зодиакалните знаци и този въпрос е свързан със суеверие. В днешно време дори западняците говорят за зодиакалните знаци, така че не си мислете, че само азиатците знаят за тях. Западняците също знаят за заека, вола, плъха и коня. Какво още? Змията, дракона, петела и овцата, нали така? Например, предците и родителите предават вярването, че животът на хората със зодиакален знак Овца е обречен. Ако ти си зодия Овца, може да си мислиш: „Животът ми е обречен, винаги ме сполетява нещастие. Имам лош партньор, непослушни деца и работата ми не върви. Никога не ме повишават и не получавам никакви бонуси. Винаги имам лош късмет. Ако имам още едно дете, то няма да се роди в годината на Овцата. Вече има един член на семейството със зодиакален знак Овца, чийто живот е достатъчно обречен. Ако се роди още един човек със зодиакален знак Овца, ще станем двама. Как бихме могли да живеем така?“. Обмисляте въпроса и си мислите: „Определено не мога да имам дете в годината на Овцата, така че към коя година да се насоча? На дракона? На змията? На тигъра?“. Ако си роден в Годината на дракона, това означава ли, че всъщност си дракон? Можеш ли наистина да станеш император? Това не е ли глупост? Искате ли да имате тези зодиакални знаци? Някои хора казват: „Хората, родени в Годината на заека и в Годината на петела, не се разбират помежду си. Аз съм Заек, така че трябва да избягвам да общувам с човек, който е Петел. Зодиакалните ни знаци са несъвместими и съдбите ни са в сблъсък. Родителите ми казват, че хора като нас не са съвместими за брак и няма да се разбират. Най-добре е да имам минимални контакти с тях, да не говоря и да не общувам с тях. Съдбите ни са в сблъсък и ако сме заедно, няма да мога да го преодолея и животът ми ще се съкрати, нали? Трябва да стоя настрана от такива хора“. Тези хора са повлияни от тези поговорки. Това не е ли глупаво? (Да, така е.) Накратко, независимо от това дали съдбата ти е в сблъсък с някого от определен зодиакален знак, това наистина ли ще окаже влияние върху твоята съдба? Ще се отрази ли на това, че ще вървиш по правилния път в живота? (Не, няма да се отрази.) Някои хора искат да работят, да си сътрудничат и дори да живеят само с човек, който е съвместим с техния зодиакален знак. Подсъзнателно, дълбоко в себе си те са повлияни от тези поговорки и поговорките, предадени им от техните родители или предци, заемат определено място в сърцата им. Виждаш, че източните хора се интересуват от зодиакалните знаци, докато западните хора се интересуват от астрологичните знаци. Сега източните хора, които са в крак с времето, започнаха да говорят и за астрологични знаци, като Скорпион, Дева, Стрелец и т.н. Например човек, който е Стрелец, научава каква е неговата индивидуалност и че е склонен да се разбира с хора, които имат определен астрологичен знак. Когато разбере, че някой има този астрологичен знак, той иска да общува с него, счита го за доста добър и има добро впечатление от него. Влияние върху него оказват и традициите на семейното обуславяне. Независимо дали става въпрос за източните зодиакални знаци или за западната астрология, дали сблъсъците в съдбата или съвместимостта на знаците имат фактическо съществуване и дали оказват някакво влияние върху теб, ти трябва да разбереш каква гледна точка да заемеш по отношение на тях. Какво трябва да разбереш? Часът на раждане на човека, десетилетието, в което е роден, месецът и часът, в които е роден — всичко това е свързано със съдбата му. Без значение какво казват ясновидците или гадателите по лице за твоята съдба, за твоя астрологичен знак или за това дали твоят зодиакален знак е добър, или не, без значение колко точни са те — какво от това? Какво обяснява това? Не доказва ли то още веднъж, че съдбата ти вече е подредена от Бог? (Да.) Какъв ще бъде бракът ти, къде ще живееш, от какви хора ще бъдеш заобиколен, на какво материално богатство ще се радваш в живота си, дали ще бъдеш богат или беден, колко страдания ще понесеш, колко деца ще имаш и какво ще бъде финансовото ти състояние — всичко това вече е отредено. Независимо дали вярваш в това, или не, дали ясновидците го изчисляват за теб, или не, то ще бъде едно и също. Важно ли е да знаем тези неща? Някои хора са особено нетърпеливи да разберат: „Каква ще бъде моята бъдеща съдба? Ще бъда ли беден, или ще бъда богат? Ще срещна ли полезни хора? Има ли хора, чиято съдба ще се сблъска с моята? Ще срещна ли в живота си противоположни хора? На каква възраст ще умра? Ще умра ли от болест, изтощение, жажда или глад? Как ще умра? Ще бъде ли болезнена или злепоставяща смърт?“. Полезно ли е да знаем тези неща? (Не.) В обобщение, ти просто трябва да си сигурен в едно нещо по отношение на този въпрос: всичко е повелено от Бог. Независимо от твоя зодиакален или астрологичен знак, или от часа и датата на твоето раждане, всичко вече е определено от Бог. Именно защото всичко е повелено, благополучието и богатството, които ще преживееш в живота си, както и средата, в която ще живееш, са определени от Бог още преди раждането ти, не е необходимо да подхождаш към тези въпроси със суеверие или от перспективата на светските хора, като възприемаш определени методи, за да избегнеш нещастните моменти, или предприемаш определени мерки, за да запазиш и поддържаш щастливите моменти. Това не е начинът, по който трябва да се отнасяш към съдбата си. Например, ако е предопределено да се разболееш от сериозна болест на определена възраст и гадателите по лице ти го кажат въз основа на твоя астрологичен знак, зодиакален знак или време на раждане, какво ще направиш тогава? Ще изпиташ ли страх или ще се опиташ да намериш начин да разрешиш въпроса? (Оставете природата да следва пътя си и се покорете на устроеното от Бог.) Това е отношението, което хората трябва да възприемат. Независимо от това какво има или няма в съдбата ти, всичко това вече е предопределено от Бог. Независимо дали ти харесва, или не, дали си готов да го приемеш, или не, дали имаш способността да се изправиш пред него, или не, във всеки случай всичко това вече е повелено от Бог. Отношението, което трябва да отстояваш, е да приемеш тези факти като сътворено същество. Независимо дали се е случило, или не, независимо дали си готов да се изправиш пред него, или не, ти трябва да го приемеш и да се изправиш пред него като сътворено същество, а не да полагаш усилия или да търсиш съвети от други хора за неща като астрология, зодиакални знаци или гадаенето по лицето, или да търсиш различни източници, за да узнаеш какво ще се случи в бъдеще и да го избегнеш възможно най-бързо. Грешно е да се отнасяш към съдбата и живота, които Бог ти е подредил, с такава нагласа. Родителите на някои хора им намират гадател, който им казва: „Според астрологичния ти знак, както и според китайския ти зодиакален знак и времето на раждане, ти не можеш да допуснеш огън в живота си“. След като чуят това, те го запомнят и вярват в него, а по-късно то се превръща в нормално табу в ежедневието им. Например, ако името на някого съдържа йероглифа за „огън“, те няма да общуват с този човек, а дори и да го направят, няма да се доближават до него или да имат някакъв близък контакт с него. Ще се страхуват от това и ще го избягват. Например, ако името на някого е Ли Кан, те ще преосмислят това в ума си, като си казват: „Йероглифът „Кан“ съдържа един корен за „огън“ и един за „планина“: това е лошо, в него има корен за „огън“, така че не мога да общувам с него — трябва да се държа на разстояние“. Ще се страхуват да взаимодействат с този човек. Доколкото са способни, ще избягват готварската печка вкъщи, няма да участват във вечери на свещи, няма да посещават партита с огън на открито или да ходят в къщи с камина, защото всички тези неща включват огън. Ако искат да отидат на екскурзия и чуят, че на определено място има вулкан, няма да отидат там. Когато отидат някъде да разпространяват евангелието, трябва да се поинтересуват от фамилията и името на човека, с когото ще споделят евангелието, и да се уверят, че в името му няма йероглифа за „огън“, но ако този човек е ковач, който кове желязо вкъщи, те категорично няма да отидат при него. Въпреки че в съзнанието си вярват, че всичко е в Божиите ръце, и знаят, че не бива да се страхуват, щом се сблъскат с такива въпроси, които са табу, те започват да се чувстват угрижени и уплашени, и не смеят да нарушат табуто. Винаги се страхуват да не се случат злополуки и бедствия, които не биха били способни да понесат. Те нямат истинска вяра в Бог. Могат да бъдат покорни, да понасят несгоди и да плащат цената в други аспекти, но този въпрос е единственото нещо, което не могат да понесат. Например, ако някой им каже: „Ти никога не може да пресичаш мост през целия си живот. Ако пресечеш мост, ще се случи злополука. Ако пресечеш няколко моста, това ще бъде още по-опасно и животът ти ще бъде изложен на риск“, те запомнят тези думи и след това, независимо дали отиват на работа, или се срещат с приятели, или дори ако посещават събирания, избягват мостовете и избират заобиколни маршрути, защото се страхуват да нарушат табуто. Те не вярват, че непременно ще умрат просто така, но се притесняват от този въпрос. Понякога нямат друг избор, освен да преминат през мост, и след като преминат, си казват: „Вярвам, че всичко е в ръцете на Бог. Ако Бог не ми позволи да умра, няма да умра“. Сърцето им обаче все още е притеснено от тази поговорка и те не могат да се отърсят от нея. Някои хора казват, че водата тече срещу съдбата им, затова избягват да се приближават до потоци или кладенци. Имаше една сестра, която имаше басейн в двора си, така че тези хора не ходеха на събирания в нейната къща, и когато се преместиха при друг домакин, който имаше аквариум вкъщи, не ходеха и при него. Не биха отишли на никое място, в което има вода, и не биха докоснали вода, независимо дали бе течаща, или застояла. В ежедневието тези абсурдни поговорки от семейното обуславяне включват традиционната култура и суеверието. До известна степен тези поговорки влияят на гледните точки на хората по определени въпроси и оказват влияние върху ежедневните им обичаи или начин на живот. Това до известна степен обвързва мислите на хората и контролира техните принципи и правилни методи на действие.

Някои хора казват: „Ако тези традиции и суеверия принадлежат на определени традиционни мисли и суеверия извън Християнството, тогава трябва да ги критикуваме и да се избавим от тях. Но когато става въпрос за определени мисли, гледни точки, традиции или суеверия на ортодоксалните религии, не е ли необходимо хората да се избавят от тях? Не трябва ли те да се разглеждат като празник или начин на живот, който да отбелязваме и поддържаме в ежедневието си?“. (Не, трябва да се избавим и от двете неща, защото те не са от Бог.) Например най-големият празник, който произлиза от Християнството, е Коледа. Знаете ли нещо за него? В днешно време някои големи градове на Изток също празнуват Коледа, планират коледни партита и празнуват Бъдни вечер. Освен Коледа има Великден и Пасха, които са големи религиозни празници. Някои празници включват ядене на пуйка и скара, а други — ядене на захарни пръчки, които са червени и бели и символизират скъпоценната кръв на Господ Исус като принос за греха на хората, което ги прави святи. Червеното представлява скъпоценната кръв на Господ Исус, а бялото — святост, затова хората ядат този вид сладкарски изделия. Има и традиция да се ядат великденски яйца по време на Великден. Всички тези празници са свързани с Християнството. Има и някои християнски икони, като например изображенията на Мария, Исус и кръста. Тези неща са се развили от Християнството и според Мен те също са вид традиция. В основата на тези традиции трябва да са намесени суеверия. Независимо от съдържанието на тези суеверни поговорки, накратко казано, щом те не включват истината, пътя, по който хората поемат, или Божиите изисквания към сътворените същества, те нямат нищо общо с това, в което трябва да навлезете сега, и трябва да се избавите от тях. Те не бива да се считат за свещени и неприкосновени, но, разбира се, не е необходимо и да ги презирате — просто се отнасяйте към тях правилно. Имат ли нещо общо тези празници с нас? (Не.) Те нямат нищо общо с нас. Веднъж един чужденец Ме попита: „Вие празнувате ли Коледа?“. Аз отговорих: „Не“. „А празнувате ли Китайската нова година? Пролетния фестивал?“. Отговорих: „Не“. „Тогава какви празници празнувате?“. Казах: „Ние нямаме празници. Всеки ден е един и същ за нас. Ядем каквото си искаме във всеки един ден, а не по повод на празници. Аз нямам традиции“. Той попита: „Защо?“. Казах: „Няма причина. Този начин на живот е много свободен, без никакви възпирания. Живеем без никакви формалности, просто следваме правилата, храним се, почиваме, работим и се движим според времето и мярката, дадени ни от Бог, естествено и свободно, без никакви формалности“. Разбира се, когато става въпрос за специален религиозен предмет като кръста, някои хора вярват, че той е свещен. Свещен ли е кръстът? Може ли да бъде описан като свещен? Свещен ли е образът на Мария? (Не, не е свещен.) Свещен ли е образът на Исус? Като че ли не се осмелявате много да го изречете. Защо образът на Исус не е свещен? Защото е нарисуван от хора, не е истинско подобие на Бог и няма нищо общо с Бог. Това е просто картина. Да не говорим за образа на Мария. Никой не знае как изглежда Исус, затова Го рисуват просто на сляпо, а когато картината е готова, искат от теб да се поклониш пред нея. Не е ли глупаво да ѝ се поклониш? Бог е Този, на Когото трябва да се покланяш. Не е необходимо да правиш официална демонстрация на преклонение пред някакъв идол, портрет или картина. Не става въпрос за поклонение пред някакъв предмет. Трябва да се покланяш на Бог и да отправяш взор към Него в сърцето си. Хората трябва да падат по очи пред Божиите слова и пред Неговата истинска личност, а не пред кръста или пред образите на Мария или Исус, които са идоли. Кръстът е просто символ на втората стъпка от Божието дело. Той няма нищо общо с Божия нрав, със същността Му или с Неговите изисквания към човечеството. Той не представлява Божия образ, камо ли Неговата същност. Следователно носенето на кръст не представлява твоята боязън от Бог и не означава, че имаш амулет за защита. Аз никога не съм представлявал кръста. Нямам никакви символи на кръст в дома Си, нямам нито едно от тези неща. Така че, когато става въпрос да не се празнуват Коледа и Великден, хората лесно могат да изоставят тези неща, но ако става въпрос за религиозни аспекти като кръста, образите на Мария и Исус или дори Библията, когато им кажете да изхвърлят кръста или образа на Мария или Исус, те ще си помислят: „О, това е толкова непочтително, толкова непочтително. Бързо помоли Бог за прошка, за опрощение…“. Хората смятат, че ще има последствия. Разбира се, не е необходимо преднамерено да правиш нещо разрушително по отношение на тези предмети, нито да проявяваш някакво уважение към тях. Това са просто предмети и те нямат нищо общо със същността или идентичността на Бог. Това е нещо, което ти би трябвало да знаеш. Разбира се, когато става въпрос за определените от хората коледни и великденски празници, те нямат нищо общо с идентичността или същността на Бог, с Неговото дело или с Неговите изисквания към хората. Дори ако празнуваш сто или десет хиляди коледни празници, без значение колко пъти в живота празнуваш Коледа или Великден, това не може да замести разбирането на истината. Не е нужно да се възхищаваш на тези неща и да казваш: „Трябва да пътувам до Запада. На Запад мога да празнувам Коледа. Коледа е свещена. Коледа е ден за възпоменание на Божието дело. Това е и ден, който трябва да отбелязваме. Трябва да имаме тържествено настроение в този ден. Великден е по-скоро ден, който привлича вниманието на всички. Той е ден за възпоменание на възкресението на въплътения Бог от мъртвите. Трябва да се радваме заедно, да празнуваме и да се поздравяваме един друг на такъв ден, като отбелязваме този ден завинаги“. Всичко това са човешки фантазии, Бог не се нуждае от тях. Ако Бог имаше нужда хората да отбелязват тези дни, Той щеше да ти каже точната година, месец, ден, час, минута и секунда. Ако Той не ти е казал точната година, месец и ден, това ти подсказва, че Бог не се нуждае от хора, които да отбелязват тези дни. Ако ти наистина ги отбелязваш, ще нарушиш Божиите ограничения и това няма да Му се хареса. Бог не харесва това, но ти настояваш да го правиш и твърдиш, че почиташ Бог. Тогава Бог се отвращава още повече от теб и ти заслужаваш да умреш. Разбираш ли? (Разбирам.) Ако сега искаш да празнуваш тези празници, Бог няма да ти обърне внимание, но рано или късно ти ще платиш цената и ще понесеш отговорността за твоите погрешни действия. Затова ти казвам, че за теб е по-важно наистина да разбереш едно от Божиите слова и да следваш Неговите слова, отколкото да падаш по очи и да прекланяш глава пред кръста, независимо колко пъти го правиш. Колкото и пъти да направиш това, то е безполезно и не означава, че следваш Божия път, че приемаш Неговите слова или че правиш нещата според принципите, които Той изисква. Бог няма да го запомни. Така че, ако смяташ, че кръстът е особено свят, от този ден нататък трябва да се избавиш от тази мисъл и от тази гледна точка и да изхвърлиш скъпия за теб кръст от дълбините на сърцето си. Той не представлява Бог и почитането му не означава, че си благочестив. Да го цениш, да го тачиш или дори да го носиш на раменете си по цял ден не означава, че почиташ Бог. Кръстът е само инструмент, използван в една стъпка от Божието дело, и няма никаква връзка със същността, нрава или идентичността на Бог. Ако настояваш да се покланяш на кръста, сякаш е Бог, това е нещо, което Бог ненавижда. Не само че няма да получиш Божието възпоменание, но и ще бъдеш отритнат от Него. Ако настояваш на това и казваш: „Няма да Те слушам. Кръстът е свещен и неприкосновен в моите очи. Не вярвам на думите Ти, че кръстът не е важен и не представлява Бог, и не ги приемам“, тогава можеш да постъпиш, както намериш за добре, и да видиш какво ще ти донесе това в крайна сметка. Бог отдавна е слязъл от кръста. Той е бил най-незабележимият инструмент, използван в една стъпка от Божието дело. Той е просто предмет и в Божиите очи няма никаква стойност да бъде пазен. Разбира се, не е необходимо да го цениш, обичаш или дори да отправяш взор към него или да го уважаваш. Всичко това не е необходимо. Библията също е много ценена в сърцата на хората. Въпреки че те вече не я четат, тя все още заема определено място в сърцата им. Те все още не могат напълно да се избавят от възгледите си за Библията, предадени им чрез семейството или предците им. Например понякога, когато оставиш Библията настрана, може да си помислиш: „О, какво правя? Това е Библията. Хората трябва да я ценят! Библията е свещена и към нея не бива да се отнасят с такова безразличие, сякаш е обикновена книга. Събрала е толкова много прах и никой не си е направил труда да я почисти. Ъглите ѝ са прегънати и никой не ги е изправил“. Хората трябва да се избавят от този вид мислене и гледна точка за отношението към Библията, сякаш тя е нещо свещено и неприкосновено.

Тези традиции и суеверия от семейството, които току-що обсъдихме, различните мисли, гледни точки и начини на живот, свързани с религията, както и предметите, по отношение на които хората са суеверни, на които се възхищават или които ценят, всички те внушават на хората определени неправилни начини на живот, мисли и гледни точки и неосезаемо ги подвеждат в живота, в препитанието и в оцеляването им. В ежедневието така получените погрешни напътствия несъзнателно прекъсват опитите на хората да приемат правилните неща, положителните мисли и положителните въпроси, а след това те несъзнателно извършват определени глупави, ирационални и детински неща. Именно поради това е необходимо хората да имат точен възглед, точни мисли и гледни точки по тези въпроси. Ако нещо е свързано с истината и е съобразено с нея, трябва да го приемеш, да го практикуваш и да му се покориш като принцип, който да следваш в живота и оцеляването си. Ако то обаче не е свързано с истината и е просто традиция или суеверие, или идва от религията, тогава трябва да се избавиш от него. И накрая, темата, по която разговаряхме днес, има своята специфика: когато става въпрос за традиции, суеверия и религия, независимо дали ги признаваш, или не, дали си ги преживял, или не, или колко голямо е твоето признание за тях, накратко казано, в традициите и суеверията има определени поговорки, които съществуват обективно, фактически и на определено ниво влияят на ежедневието на всички хора и го смущават. И така, как трябва да възприемате този въпрос? Някои хора казват: „Трябва да вярваш в него. Ако не следваш това, което се казва в него, ще има последствия — какво ще правиш тогава?“. Знаете ли каква е най-голямата разлика между вярващите и неверниците? (Най-голямата разлика е, че вярващите се доверяват, че всичко е в Божиите ръце, докато неверниците винаги се опитват сами да променят съдбата си.) Другият аспект е, че вярващите имат Божието присъствие и закрила, така че тези различни суеверни явления, които съществуват в реалния живот, няма да ги засегнат. Неверниците обаче, тъй като нямат Божията закрила и не вярват нито в Неговата закрила, нито в Неговото върховенство, са контролирани от различни нечисти демони и зли духове в ежедневието си. Затова трябва да обръщат внимание на табутата във всичко, което правят. Откъде идват тези табута? От Бог ли са? (Не, не са от Него.) Защо трябва да се въздържат от тези неща? Откъде знаят, че трябва да се въздържат от тях? Защото определени хора са ги преживели, придобили са определени преживявания и поуки от тях и след това са ги разпространили сред хората. След това тези преживявания и поуки се разпространяват широко, като се създава своеобразна тенденция сред хората, и всички започват да живеят и да действат в съответствие с нея. Как се е появила тази тенденция? Ако не спазваш правилата, установени от злите духове и нечистите демони, те ще те смущават, ще прекъсват и разстройват нормалния ти живот, като те принуждават да вярваш в съществуването на тези табута и че ще има последствия, ако ги нарушиш. В продължение на хиляди години хората са натрупвали тези преживявания в ежедневието си, предавали са ги от поколение на поколение и са разбрали, че зад тях стои невидима сила, която ги контролира, и те трябва да я слушат. Например, ако не запалите фойерверки по време на Китайската нова година, бизнесът ви няма да върви гладко през годината. Другият пример е, че ако запалите първата благовонна пръчица по време на Новата година, всичко ще ви върви гладко през цялата година. Тези преживявания казват на хората, че трябва да вярват в тези суеверия и в тези поговорки, които идват от народната култура, и поколение след поколение хората живеят по този начин. Какво казват тези явления на хората? Те им казват, че всички тези забрани и табута са преживявания, които хората са натрупали в живота си с течение на времето, и че те са неща, които хората следва да правят, неща, които трябва да правят, защото има определени невидими сили, които контролират всичко зад кулисите. В крайна сметка от поколение на поколение хората следват тези правила. Хората, които не вярват в Бог, трябва да следват тези суеверия и традиции, за да живеят относително спокойно в социалните групи. Те живеят в търсене на спокойствие, безгрижие и радост. Тогава защо хората, които вярват в Бог, не трябва да следват тези суеверия и традиции? (Защото те са защитени от Бог.) Те са защитени от Бог. Хората, които вярват в Бог, Го следват и Бог въвежда тези хора в Своето присъствие и в Своя дом. Без Божието позволение Сатана не смее да ти навреди. Дори ако не спазваш неговите правила, той няма да посмее да те пипне. Тези, които не вярват в Бог и не Го следват обаче, Сатана може да ги манипулира по свое усмотрение. Начинът, по който Сатана манипулира хората, е да установява различни поговорки и странни правила, които трябва да спазваш. Ако не ги спазваш, той ще те накаже. Например, ако не се поклониш на бога на кухнята на 23-ия ден от дванадесетия лунен месец, няма ли да има последствия? (Ще има.) Ще има последствия и невярващите не смеят да пропускат този ритуал. На този ден те трябва да ядат и сусамови сладки, за да запечатат устата на бога на кухнята и да му попречат да ги наклевети на небето. Как са се появили тези правила и суеверни поговорки? Сатана е този, който прави определени неща, които се предават чрез устна традиция. В основата си те произлизат от Сатана и различните нечисти демони, зли духове и демонски водачи. Те установяват тези правила и контролират хората, като използват подобни суеверни поговорки и правила и ги карат да ги слушат. Ако не ги слушаш, те удрят с нещо жестоко — наказват те. Някои хора не вярват в тези суеверни поговорки и в домовете им винаги е бъркотия. Когато отидат в будистки храм, за да им предскажат съдбата, им казват: „Божичко, ти си нарушил еди-какво-си табу. Трябва да изкопаеш почва под къщата си, да преправиш комина, да смениш обзавеждането в къщата си и да сложиш талисман на горния праг на вратата. Тогава тези малки демони няма да смеят да се навъртат наоколо“. В действителност това е по-голям демон, който е покорил малкия, така че малкият демон вече няма да те притеснява. По този начин животът става много по-спокоен. Отначало този човек не е вярвал в това, но сега, когато го вижда, казва: „Олеле, наистина е имало малък демон, който е причинявал толкова много неприятности!“. Те нямат друг избор, освен да вярват в това. Онези, които не вярват в Бог и се опитват да се справят и да оцелеят в този свят, са напълно контролирани от злите сили, без да имат право или възможност да избират сами — те трябва да вярват. От друга страна, тези от вас, които вярвате в Бог, ако продължавате да се придържате към тези суеверни или традиционни мисли, гледни точки или неща от религията, ако празнувате техните празници, вярвате в техните поговорки и продължавате техните традиции, начин на живот и отношение към живота, и ако източникът на вашата радост в живота се основава на тези поговорки, тогава казвате на Бог, като използвате своеобразен безмълвен език: „Не вярвам в устроеното от Теб, нито искам да го приема“, а също така казвате на злите духове, нечистите демони и Сатана, като използвате безмълвен език: „Добре, вярвам във вашите поговорки и съм готов да ви сътруднича“. Защото с различното отношение, което имаш, и с твоите мисли, гледни точки и практики ти не приемаш истината, а се подчиняваш на мислите и гледните точки на злите духове, на нечистите демони и на Сатана и с поведението и действията си изпълняваш техните мисли и гледни точки, и съответно живееш под тяхна власт. След като желаеш да живееш под тяхна власт, като приготвяш кнедли, когато излизаш, ядеш нудъли, когато се прибираш вкъщи, и ядеш оризови питки и риба по време на Китайската нова година, тогава просто върви с тях. Не е нужно да вярваш в Бог и не е нужно да обявяваш, че вярваш в Бог. На всяко място и по всеки въпрос ти възприемаш хората и нещата, държиш се и действаш, живееш и оцеляваш според начина на живот, мислите и гледните точки, които Сатана ти е внушил, или според религиозните представи, и това, което правиш, няма нищо общо с това, на което те е учил Бог, или с истината. Това означава, че ти наистина си последовател на Сатана. Щом в сърцето си следваш Сатана, защо все още седиш тук? Защо все още слушаш проповедта? Не е ли това забъркване в измама? Не е ли това богохулство? След като си толкова обсебен от традициите, суеверията и религиозните представи, внушени от Сатана, оплетен си в тях и връзките ти с тях все още продължават, повече не бива да вярваш в Бог. Трябва да останеш в будисткия храм, да кадиш тамян, да се кланяш доземи, да теглиш жребий и да пееш свещени текстове. Не бива да оставаш в Божия дом, не си достоен да слушаш Божиите слова или да приемаш Божиите напътствия. Следователно, щом обявяваш, че си последовател на Бог, трябва да се избавиш от тези семейни традиции, суеверия и религиозни представи. Дори от основните си начини на живот: щом са свързани с традиции и суеверия, трябва да се избавиш от тях и да не се придържаш към тях. Това, което Бог ненавижда най-много, е човешката традиция, празничните дни, обичаите и определени правила за живот, които идват от народната култура и от семейството и зад които се крият определени тълкувания. Някои хора например трябва да поставят огледало на прага на вратата, когато строят къща, като казват, че то се използва за отблъскване на злите духове. Вярваш в Бог, но все пак се страхуваш от демони? Щом вярваш в Бог, как така демоните все още са способни да те тормозят толкова лесно? Действително ли си истински вярващ в Бог? По време на Китайската нова година, ако някое дете каже нещо, което е свързано с нещастие, като например „ако умра“ или „ако майка ми умре“, бързо следват думите: „Ах, ах, ах, детските думи не могат да нарушат табу, детските думи не могат да нарушат табу“. Те се страхуват до смърт, страхуват се, че думите им ще се сбъднат. Ти от какво се страхуваш? Дори ако наистина се сбъдне, не би ли могъл да приемеш тази реалност? Би ли могъл да му се противопоставиш? Не би ли трябвало да го приемеш от Бог? При Бог няма табута, а само неща, които са съобразени или които не са съобразени с истината. Като вярващ в Бог, ти не бива да се придържаш към никакви табута, а вместо това трябва да се справяш с тези въпроси според Божиите слова и истините принципи.

Днешното общение включва теми, свързани с това как семействата обуславят традициите, суеверията и религията у хората. Въпреки че може да не знаем много по тези теми, то е достатъчно, за да ти кажа чрез общение какво отношение трябва да заемеш и как трябва да подхождаш към тях според Божиите слова и принципите. Най-малкото практикуването, което трябва да спазваш, е да се избавиш от това, което е свързано с тези теми, и да не ги носиш в сърцето си или да ги поддържаш като нормален начин на живот. Това, което трябва да направиш най-вече, е да ги изоставиш и да не бъдеш смущаван или обвързван от тях. Не бива да съдиш за живота и смъртта си, за късмета и бедите си въз основа на тях и, разбира се, със сигурност не бива да се изправяш пред бъдещия си път и да го избираш въз основа на тях. Ако видиш черна котка, когато излизаш навън, и си кажеш: „Дали днешният ден ще бъде злополучен? Ще се случи ли нещо лошо?“, каква е тази гледна точка? (Тя не е правилна.) Какво може да ти направи една котка? Дори да има суеверни поговорки за нея, те нямат нищо общо с теб, така че няма нужда да се страхуваш. Не се страхувай дори от черен тигър, камо ли от една черна котка. Всичко е в Божиите ръце и ти не трябва да се страхуваш от Сатана или от някакви зли духове, камо ли от една черна котка. Ако нямаш табута в сърцето си, ако се стремиш единствено към истината и вярваш, че всичко е в Божиите ръце, дори да има някои поговорки за нея или тя да ти донесе нещастие, не е нужно да се тревожиш. Например един ден изведнъж чуваш бухал да буха до леглото ти. В китайския фолклор се казва: „Не се страхувай от бухането на бухала, страхувай се от смеха му“. Този бухал едновременно буха и се смее, което те плаши до смърт и малко въздейства на сърцето ти. Но помисли за минута: „Това, което е писано да се случи, ще се случи, а това, което не е писано да се случи, Бог няма да го допусне. Аз съм в Божиите ръце, както и всичко останало. Не се страхувам от това и то не ме засяга. Ще живея както трябва, ще се стремя към истината, ще практикувам Божиите слова и ще се покорявам на всичко, устроено от Бог. Това никога не може да се промени!“. Когато нищо не може да те смути, тогава това е правилно. Ако един ден сънуваш лош сън, изгубиш зъбите си, косата ти опада, счупиш чаша, видиш се мъртъв и всяко друго лошо нещо ти се случи едновременно в един сън, като нито една от тези сцени не е добро предзнаменование за теб — как ще реагираш? Ще се почувстваш ли потиснат? Ще се разстроиш ли? Ще бъдеш ли повлиян? В миналото може да си се чувствал разстроен в продължение на месец или два и накрая нищо да не се е случило, така че си могъл да си отдъхнеш с облекчение. Но сега си само леко смутен и щом си помислиш, че всичко е в Божиите ръце, сърцето ти бързо се успокоява. Идваш пред Бог с покорно отношение и така е правилно. Дори ако тези лоши предзнаменования наистина водят до настъпване на нещо лошо, има начин да го преодолеете. Как можете да го преодолеете? Не са ли лошите неща също в Божиите ръце? Без Божието позволение Сатана и дяволите не могат да пипнат дори един косъм от твоето тяло. Особено по въпроси, свързани с живота и смъртта, той не може да решава. Без Божието разрешение тези големи и малки въпроси няма да се случат. Така че, независимо от това на какви лоши явления ставаш свидетел в съня си някоя нощ или какви необичайни неща усещаш в тялото си, не се тревожи, не се безпокой и със сигурност не си помисляй да ги отбягваш, да ги отхвърляш или да им се противопоставяш. Не се опитвай да използваш човешки методи като вуду кукли, провеждане на сеанси, теглене на жребий, гадаене или търсене на информация в интернет, за да избегнеш тези рискове. Няма нужда от нищо такова. Възможно е сънят ти да показва, че наистина ще се случи нещо лошо, като например да фалираш, акциите ти да спаднат, бизнесът ти да бъде превзет от други, да бъдеш арестуван от правителството по време на събиране, да бъдеш докладван, докато разпространяваш евангелието и т.н. И какво от това? Всичко е в Божиите ръце. Не се страхувай. Не се притеснявай, не скърби и не се страхувай от лоши неща, които все още не са се случили, и, разбира се, не се противопоставяй и не се съпротивлявай на появата на каквито и да било лоши неща. Прави това, което трябва да прави едно сътворено същество, изпълнявай отговорностите и задълженията си на сътворено същество и заемай позицията и гледната точка, която трябва да има едно сътворено същество — това е отношението, което всеки човек трябва да има, когато се сблъсква с неща, т.е. да приема и да се покорява, да оставя нещата на устроеното от Него, без да се оплаква. По този начин всякакви религиозни, традиционни или суеверни поговорки или последствия няма да бъдат проблем и няма да предизвикват никакво смущение за теб. Ти наистина ще излезеш от властта на Сатана и от влиянието на мрака, няма да бъдеш контролиран от влиянието на мрака или от каквито и да било мисли на Сатана. Твоите мисли, твоята душа, цялото ти същество ще бъдат завоювани и придобити от Божиите слова. Това не е ли свобода? (Да, така е.) Това е пълната свобода — да живееш волно и свободно и да имаш подобие на човек. Колко велико е това!

В общи линии това включваше съдържанието на днешното общение. Що се отнася до определени табута в навиците от всекидневния живот, например каква храна да не се яде при определени заболявания и това, че някои хора не могат да ядат пикантни храни, защото са склонни към прекомерна вътрешна топлина, те не се отнасят до начина, по който човек се държи, нито до някакви мисли и гледни точки, а още по-малко до пътя, който човек поема. Те не са в обхвата на нашето общение. Темата на нашето общение, което засяга семейната обусловеност, е свързана с мислите и гледните точки на хората, с техния нормален начин на живот и правила за живот, както и с мислите, гледните точки, позициите и възгледите им за различни неща. Като преодолеят тези неправилни мисли, гледни точки и позиции във всяко отношение, следващото нещо, в което хората трябва да навлязат, е да търсят и приемат правилни мисли, гледни точки, позиции и възгледи за нещата. Добре, това е всичко от общението по днешната тема. Довиждане!

25 март 2023 г.

Забележка:

а. Тай Суй е съкращение от бог Тай Суй. В китайската астрология Тай Суй означава богът пазител на годината. Тай Суи управлява всички съдби в дадена година.

б. Оригиналният текст не съдържа израза „означава пълно забогатяване, чието произношение на мандарин е подобно на цифрите 1, 6 и 8“.