За какво беше общението на последната сбирка? (На последната сбирка Бог разговаря основно за избавянето от обуславящата роля на семейството по отношение на традицията, суеверията и религията. Бог разговаря подробно за някои суеверни поговорки като „Кнедли на тръгване, юфка на връщане“ и „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“, както и за ефекта, който някои традиционни обичаи, свързани с китайската Нова година и други празници, оказват върху хората. В същото време Бог разговаря за правилния начин, по който да подхождаме към тези традиционни и суеверни поговорки и практики, а именно да вярваме, че някои събития наистина ще се случат, като вярваме същевременно, че всичко е в Божиите ръце. Независимо от това какво може да означават тези поговорки или какви събития може да се случват, всички ние трябва да възприемем нагласа на приемане и покорство и да сме способни да се оставим на устроеното и подреденото от Бог.) Това бяха основните елементи на нашето общение на последната сбирка. По отношение на съдържанието, свързано с традициите, суеверията и религиите, които семействата обуславят у хората, ние разговаряхме подробно за някои неща, с които хората се сблъскват в ежедневието си. Макар че съдържанието на нашето общение обхващаше само традициите, суеверията и религиите, свързани с ежедневието на китайския народ, с които всички сме запознати, и не е представително за всяка нация и раса, все пак традициите, суеверията и религиите, в които са се вкопчили хората, които живеят в различни региони и сред различни раси, по природа са същите като тях — всички спазват определени традиции, битови навици и суеверни поговорки, които са предадени от техните предци. Независимо дали тези суеверни неща са психологически резултат от човешкото съзнание или са обективно реални, накратко казано, отношението ви към тях трябва да бъде такова на ясно разпознаване на основната мисъл или същност зад тези суеверия. В същото време не бива да се влияете или смущавате от тях. Вместо това трябва да вярвате, че всичко, свързано с хората, е в Божиите ръце, че не суеверията манипулират хората и че със сигурност не суеверията диктуват съдбите или ежедневието на хората. Независимо дали суеверията са реални или не, независимо дали са ефикасни или верни, във всеки случай, когато се справят с такива въпроси, хората трябва да имат принцип, който е съобразен с истината. Те не бива да бъдат омагьосвани или контролирани от тези суеверия и със сигурност не бива да им позволяват да се намесват в нормалните цели на стремежа им или на практикуването им на принципите. Сред темите за традицията, суеверията и религията, суеверието упражнява най-голяма намеса и оказва най-голямо влияние върху живота, мислите и гледните точки на хората по различни въпроси. Обикновено хората не смеят да се откажат от тези суеверни поговорки и определения, а житейските проблеми, които тези суеверия причиняват, никога не се решават. Фактът, че в ежедневието си хората не смеят да разчупят оковите на тези суеверни твърдения, доказва, че те все още нямат достатъчно вяра в Бог. Все още не са прозрели или разбрали точно факта на Божието върховенство над всички неща и Неговото върховенство над съдбата на човечеството. Следователно, когато хората се натъкнат на суеверна поговорка или някакви чувства, свързани със суеверието, те ще бъдат с вързани ръце и крака. Особено когато става въпрос за важни събития, свързани с живота и смъртта, късмета им или живота и смъртта на техните близки, хората още повече са оковани от тези така наречени суеверни табута и твърдения и в значителна степен са неспособни да се освободят. Те постоянно се страхуват, че ще нарушат някое табу и то ще се сбъдне, че би могло да ги застигне някое нещастие и че би могло да им се случи нещо лошо. Що се отнася до суеверието, хората никога не са в състояние да прозрат същността на проблема, а още по-малко са способни да се освободят от оковите на всякакви суеверни твърдения. Разбира се, те също така са неспособни да прозрат влиянието, което суеверието оказва върху живота на хората. От гледна точка на човешкото поведение и от мислите и възгледите на хората относно суеверията, съзнанието и гледището на техните мисли все още значително са затормозени от Сатана и се контролират от някаква невидима сила извън материалния свят. Следователно, докато хората следват Бог и приемат Неговите слова, те все още са контролирани от суеверни поговорки, които се отнасят до късмета им, до живота и смъртта и до тяхното съществуване. С други думи, дълбоко в мислите си те все още вярват, че тези суеверни твърдения наистина са реални. Какво означава да вярват в това? Означава, че хората все още се контролират от невидимите нокти зад тези суеверия, вместо наистина да признаят, че съдбите им се управляват и устройват от Божията ръка. Това също означава, че те не са напълно доволни или спокойни да оставят съдбата си в Божиите ръце, а по-скоро неволно са контролирани от Сатана. Например ежедневието, правилата за оцеляване, представите и т.н. на хората, които редовно се занимават с бизнес, хората, които пътуват често, и хората, които донякъде са вярвали в суеверни дейности и поговорки като гадаене, осемте триграми и И Дзин, изучаването на ин и ян и други подобни, са дълбоко повлияни, контролирани и манипулирани от тези суеверия. Тоест каквото и да правят, то трябва да има теоретична основа, която произтича от суеверие. Когато излизат например, трябва да видят какво пише в календара и дали има някакви табута. Когато се занимават с бизнес, подписват договори, купуват или продават къщи и т.н., задължително трябва да се консултират с календара на този ден. Ако не го направят, те се чувстват несигурни и не знаят какво може да се случи. Чувстват се сигурни и са спокойни само когато действат и вземат решения, след като се консултират с календара. Освен това, тъй като в резултат на нарушаване на някои табута се случват няколко лоши неща, тяхното знание и вяра, че тези суеверия са реални, впоследствие стават по-категорични и те се оказват оковани от тези суеверия. По-силна става вярата им, че съдбите, късметът, както и животът и смъртта на хората се контролират от суеверни поговорки и че в непознатия, мистичен свят има невидима голяма ръка, която контролира собствения им късмет и контролира живота и смъртта им. Затова те пламенно вярват във всички суеверни поговорки, особено в тези, които са тясно свързани с живота и оцеляването им, дотам, че след като повярват в Бог, макар устно да признават и да вярват, че съдбите на хората са в Божиите ръце, в дълбините на сърцата си те често неволно са смущавани и контролирани от различни суеверни твърдения. Някои хора дори смесват тези така наречени житейски табута — кое с кое си противоречи, какво е писано да се случи в съдбата на човека и други подобни суеверни твърдения — с истините принципи и ги спазват. Това отношение, което хората таят към суеверията, оказва сериозно влияние върху отношението, което имат към истината и Божиите слова в присъствието на Бог. То също така сериозно засяга отношението на хората като сътворени същества към Създателя и, разбира се, засяга отношението на Бог към тези хора. Причината за това е, че докато хората следват Бог, те все още доброволно и неволно са контролирани и смущавани от различни мисли и поговорки, включващи суеверия, които са им внушени от Сатана. В същото време за хората е трудно и да се избавят от различните мисли и поговорки, които са свързани със суеверия.

Сред нещата, които семействата обуславят у хората, суеверията всъщност пречат на хората в най-тежка степен и формират най-дълбокото и трайно въздействие върху тях. Следователно, що се отнася до суеверията, хората трябва да ги проучат и да ги опознаят едно по едно в реалния си живот и да видят дали са получили някакво обуславяне или влияние по отношение на суеверието от семейството си, от по-далечни роднини или от рода си. Ако е така, те трябва да се избавят от тези суеверия едно по едно, вместо да се вкопчват в тях, тъй като тези неща нямат връзка с истината. Когато практикуването на традиционен начин на живот се разкрива често в ежедневието на човека, това може да го накара покорно и неволно да попадне под контрола на Сатана. Нещо повече, суеверните поговорки, които влияят на мислите на хората, са още по-способни да държат хората здраво под контрола на властта на Сатана. Следователно, освен от традициите и религиите, се налага незабавно избавяне от всички мисли, възгледи, поговорки или правила, свързани със суеверията, вместо вкопчване в тях. При Бог няма табута. Божиите слова, изисквания към човечеството и намерения са ясно изразени в Божието слово. Освен това всичко, което Бог казва на хората или изисква от тях със словата Си, се отнася до истината и не съдържа каквито и да било странни елементи. Бог само казва на хората ясно и прямо как да действат и какви принципи да спазват по съответните въпроси. Няма никакви табута и няма дребнави подробности или поговорки. Това, което хората трябва да съблюдават, е да действат въз основа на истините принципи според собствените си действителни обстоятелства. За да практикувате Божиите слова и да спазвате истините принципи, не е необходимо да гледате датата или часа. Няма табута. Също така не е необходимо да се консултирате с календар, а още по-малко с хороскоп или да проверявате дали на този ден има пълнолуние или новолуние. Не е нужно да се тревожите за тези неща. Под Божието господство и в рамките на Божието върховенство хората са волни и освободени. Сърцата им са тихи, радостни и спокойни, а не са изпълнени с паника или страх и със сигурност не са угнетени. Паниката, страхът и угнетеността са просто чувства, породени от различни суеверни поговорки. Истината, Божиите слова, Божиите изисквания и делото на Светия Дух носят на хората мир и радост, волност и освобождение, разтоварване и щастие. А суеверието носи на хората точно обратното. То връзва ръцете и краката ти, пречи ти да правиш това или онова, не ти позволява да ядеш това или онова. Каквото и да правите, е грешно, каквото и да правите, е свързано с табу, и всичко трябва да е в съответствие с поговорките от стария алманах. Колко е часът по лунния календар, какво може да се прави в определен ден, дали можете да излизате — дори подстригването, къпането, преобличането и виждането с хора включва свои собствени табута. Особено сватбите и погребенията, смяната на жилище, излизането по задачи и търсенето на работа още повече зависят от алманаха. Сатана използва всякакви суеверни и странни поговорки, за да върже здраво ръцете и краката на хората. С каква цел го прави? (За да контролира хората.) Казано на съвременен език, да напомня за себе си. Какво означава това? Означава да уведоми хората за присъствието си, да ги уведоми, че изискванията за табута, които поставя, са реални, че той има последната дума, че може да прави тези неща и че ако не слушаш, ще ти даде повод за размисъл. Какво гласи онази алегория? Тя гласи: „Старата дама си слага червило, за да ти даде повод за размисъл“. Това означава, че ако не слушаш или ако нарушиш това табу, само почакай и ще видиш и ще трябва да си понесеш последствията. Ако хората не вярват в Бог, те се страхуват от тези табута, защото в крайна сметка хората са от плът и не могат да се борят с всички различни форми на дяволи и Сатана в духовния свят. Сега обаче, след като си се върнал пред Бог, всичко относно теб, включително твоите мисли и всеки ден от живота ти, е под Божия контрол. Бог бди над теб и те закриля. Ти живееш и съществуваш под Божието господство, а не си в хватката на Сатана. Следователно вече не е необходимо да съблюдаваш тези табута. Напротив, ако все още се страхуваш, че Сатана може да ти навреди или че ще ти се случат лоши неща, ако не слушаш Сатана, или ако вярваш в табутата, за които се говори в суеверията, това доказва, че все още вярваш, че Сатана може да контролира съдбата ти. В същото време това също доказва, че си готов да се покориш на манипулацията на Сатана и не желаеш да приемеш Божието върховенство. Сатана прави всичко това, за да покаже хората, че наистина съществува. Той иска да използва своите магически сили, за да контролира човечеството, да контролира всяко живо същество. Целта, с която иска да контролира тези живи същества, е да ги погуби, а целта на погубването им и крайният резултат от него е да ги погълне. Разбира се, целта на контрола над тях е също така да накара хората да го боготворят. Ако дяволът Сатана иска да напомня за себе си, той трябва да демонстрира известна ефективност. Може например да превърне яйце в изпражнения. Това яйце е дадено на олтара на зъл дух и ако си гладен и искаш да го изядеш, и се опиташ да го грабнеш от дявола, той ще превърне яйцето в изпражнения, за да ти даде разбереш силата му. Ще започнеш да се страхуваш от него и няма да посмееш да се съревноваваш с него за храна. Ако едно нещо те кара да се страхуваш от него, а след това друго нещо те кара да се страхуваш от него, с течение на времето ще започнеш сляпо да вярваш в него. Ако достатъчно дълго вярваш сляпо в него, ще започнеш да го боготвориш от дълбините на сърцето си. Не са ли това целите на действията на Сатана? Сатана действа точно с тези цели. Независимо дали е на юг или на север и независимо от расата на хората, всички те коленопреклонно почитат зли и нечисти духове. Защо ги почитат коленопреклонно? Защо тези зли и нечисти духове, които хората почитат коленопреклонно, могат непрекъснато да ги карат да им кадят тамян от поколение на поколение? Ако кажеш, че не съществуват, тогава защо толкова много хора вярват в тях и продължават да кадят тамян за тях, да им се кланят доземи, да им дават обети и след това да изпълняват обетите си поколения наред? Не е ли защото тези зли и нечисти духове са направили нещо? Ако не се вслушваш в думите на злите духове, те ще те разболеят, ще направят така, че нещата да се развиват зле за теб, ще направят така, че да те сполетят бедствия, ще направят кравите на семейството ти болни и неспособни да орат нивите и дори ще причинят автомобилни катастрофи на семейството ти. Те ще търсят начини да ти създават проблеми и колкото повече го правят, толкова повече проблеми ще имаш. Не можеш да откажеш да се подчиниш и в крайна сметка няма да имаш друг избор, освен да ги почиташ коленопреклонно, охотно ще сведеш глава, за да им се покориш, и тогава те ще бъдат щастливи. От този момент нататък ще им принадлежиш. Погледнете онези хора в обществото, които са контролирани от лисичи духове или от различни персонажи в духовния свят, които се появяват на олтарите. Как наричаме това? Наричаме го обладаване от зли духове и обсебване от зли духове. Сред обикновените хора това се нарича контролиране от дух или обладаване на тялото от нещо. Когато злите духове започнат да търсят тела, които да обладаят, техните мишени не желаят да им позволят да го направят, така че злите духове им пречат и ги смущават, като причиняват злополуки и проблеми в семействата им. Тези, които имат бизнес, са принудени да понасят загуби и никога нямат клиенти. Те са възпрепятствани до такава степен, че не могат да се справят и постигането на какъвто и да е напредък е много трудно за тях. Накрая се покоряват и се съгласяват. След като се съгласят, злите духове използват физическите си тела, за да вършат неща, да извършват някои знамения и чудеса, да привличат други хора, да лекуват болести, да гадаят, дори да помагат за призоваването на духове на мъртвите и т.н. Не използват ли злите духове тези средства, за да подвеждат, покваряват и контролират хората?

Ако вярващите в Бог поддържат същите възгледи и мнения относно тези суеверни поговорки като невярващите, какво е естеството на това? (Това е предизвикателство към Бог и богохулство.) Точно така, този отговор е много точен, това е сериозно богохулство! Ти следваш Бог и казваш, че вярваш в Него, но в същото време си контролиран и смущаван от суеверия. Дори си способен да следваш мислите, внушени на хората от суеверия, и което е дори още по-сериозно, някои от вас се страхуват от тези мисли и факти, които касаят суеверия. Това е най-голямото богохулство. Ти не само не си способен да свидетелстваш за Бог, а и следваш Сатана в противопоставянето на Божието върховенство — това е богохулство. Разбирате ли? (Да.) Същността на хората, които вярват в суеверия или следват суеверия, е да хулят Бог, така че не трябва ли да се избавиш от различните видове обуславяне, които суеверията оказват върху теб? (Така е.) Най-простият начин да практикувате избавяне от тях е да не допускате да бъдете смущавани от тях, независимо дали тези суеверия са реални или не, и без значение до какво ще доведат. Дори ако твърденията от суеверията за определено нещо обективно са реални, не бива да бъдеш смущаван или контролиран от тях. Защо? Защото всичко е устроено от Бог. Дори и Сатана да може да постигне нещо, то се прави с Божието позволение. Без Божието позволение, както Бог каза, Сатана не смее да докосне и косъм от главата ти. Това е факт и е истина, на която хората трябва да вярват. Ето защо, без значение кой от клепачите ти потрепва или дали сънуваш, че зъбите ти падат, губиш косата си или умираш, или какъвто и да е кошмар, трябва да вярваш, че тези неща са в Божиите ръце и не бива да се влияеш или смущаваш от тях. Никой не може да промени нещата, които Бог иска да постигне, и никой не може да промени нещата, които Бог е повелил. Нещата, които са повелени и планирани от Бог, са факти, които вече са изпълнени. Независимо от това дали имаш предчувствие или какви поличби ти пращат тези дяволи и Сатана от духовния свят, не бива да се смущаваш от тях. Просто вярвайте, че всичко това е в Божиите ръце и че хората трябва да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. Всички неща, които предстои да се случат, или нещата, които не могат да се случат, са под Божия контрол и Неговата повеля. Никой не може да ги промени, а още по-малко някой може да им попречи. Това е факт. Създателят е Този, Когото хората трябва да почитат коленопреклонно, а не която и да било сила в духовния свят, която може да сбъдне или да възстанови суеверията. Колкото и огромни да са магическите сили, които притежават дяволите и Сатана, каквито и чудеса да могат да извършат или каквито и неща да могат да сбъднат, или каквито и човешки предчувствия и суеверни поговорки да могат да превърнат в реалност, нищо от това не означава, че държат съдбите на хората в ръцете си. Този, Когото хората тачат коленопреклонно и в Когото вярват, не трябва да бъдат дяволите и Сатана, а Създателят. Това са нещата, които хората трябва да разберат, когато става въпрос за семейната обусловеност, касаеща традиции, суеверия и религии. Казано накратко, независимо дали касае традиция, суеверие или религия, щом нещо няма каквото и да било общо с Божиите слова, истината или Божиите изисквания към хората, тогава хората трябва да го изоставят и да се избавят от него. Независимо дали е начин на живот или вид мислене, или дали е правило или теория, щом не включва истината, това е нещо, което хората трябва да отхвърлят. В представите на хората например нещата, свързани с религията, като християнство, католицизъм, юдаизъм и т.н., се считат за относително благородни и свещени в сравнение със суеверието, традицията или идолопоклонничеството. В представите си и дълбоко в съзнанието си хората изпитват известно възхищение или благосклонност към тях, но въпреки това хората трябва да се избавят от символи, празници и знаци, свързани с религията, и не бива да ги ценят прекалено много или да се отнасят към тях като към истината, като ги почитат коленопреклонно или дори пазят място за тях в сърцата си. Това не бива да се прави. Религиозните символи, религиозните дейности, религиозните празници, някои емблематични религиозни неща, както и някои относително благородни поговорки в религията и т.н. — всички те попадат в обхвата на темата за религията, за която говорихме. Накратко, когато казвам всичко това, целта е да те накарам да разбереш един факт: когато става въпрос за неща, включващи суеверия, традиции и религия, без значение дали са благородни или относително странни, щом не включват истината, щом нямат нищо общо с истината, хората трябва да се избавят от всички тях и не бива да се вкопчват в тях. Разбира се, особено теми, които нарушават истините принципи, трябва да бъдат изоставени и категорично не бива да се пазят. Хората трябва напълно да се избавят от всички тези неща, които идват от обуславянето и влиянието на семействата им, едно по едно, и да не допускат да се влияят от тях. Например когато срещнеш братя и сестри по Коледа, веднага щом ги видиш, казваш: „Весела Коледа! Честита Коледа!“. Добре ли е да се каже: „Весела Коледа!“? (Не, не е добре.) Уместно ли е да се каже: „Тъй като отбелязва деня, в който се е родил Исус, не трябва ли да си вземем почивен ден и да не правим каквото и да било и независимо колко сме натоварени в работата и в дълга си, не трябва ли да спрем и да се съсредоточим върху отбелязването на най-паметния ден от онзи минал период от Божието дело“? (Не, не е уместно.) Защо не е уместно? (Защото това е дело, което Бог е извършил в миналото, и то няма нищо общо с истината.) От гледна точка на доктрината това е така. На теория вие сте схванали къде се корени този проблем, но реално така ли е? Това е най-простият въпрос, а вие не можете да Ми дадете отговор. Бог не обича, когато хората правят подобни неща. Той мрази да вижда това. Толкова е просто. По време на празничните тържества невярващите казват: „Честита Нова година! Честита Коледа!“. Ако Ме поздравят, Аз просто кимвам и казвам: „На теб също!“, което означава „Весела Коледа и на теб!“. Отбивам номера с този поздрав и готово. Никога обаче не казвам това, когато срещам братя и сестри. Защо? Защото е празник на невярващите, комерсиален празник. На Запад почти всеки празник, било то традиционен или измислен от човека, всъщност е свързан с търговията и има отношение към икономиката. Дори празниците на някои нации с дълга история просто са свързани с традицията и от 20-ти век насам постепенно са се превърнали в различни търговски дейности и са отлични възможности за бизнес за търговците. Независимо дали тези празници са комерсиални или традиционни, във всеки случай те нямат нищо общо с хората, които вярват в Бог. Колкото и ентусиазирани за тези празници да са невярващите или дори религиозните личности или колкото и грандиозни и великолепни да са тези празници, в която и да било страна или нация, те нямат нищо общо с онези от нас, които следват Бог, и не са празници, които ние трябва да съблюдаваме, камо ли да празнуваме или отбелязваме. Да не говорим за традиционните празници, които произлизат от невярващи, независимо от расата, етническата група или периода, те нямат нищо общо с нас. Дори годишнини, които са свързани с всеки период и всеки отрязък от трите етапа на Божието дело, нямат нищо общо с нас. Празниците от Епохата на закона например нямат нищо общо с нас, както и Великден, Коледа и т.н. от Епохата на благодатта със сигурност нямат нищо общо с нас. Какво искам да накарам хората да разберат, като говоря за тези неща? Че в нещата, които Бог върши, Той не спазва празници или каквито и да било правила. Той действа свободно и волно, без никакви табута и никога не отбелязва каквито и да било празници. Дори и да е началото или краят на някое минало Божие дело или специален ден от него, Бог никога не го отбелязва. Бог не отбелязва тези дати, дни или часове и не обръща специално внимание на хората върху тях. От една страна, това казва на хората, че Бог не отбелязва тези дни, че Бог не се интересува от тези дни. От друга страна, то казва на хората, че няма нужда да отбелязват или празнуват тези дни, че не бива да спазват тези дни. Хората не трябва да помнят каквито и да било дни или часове, които са свързани с Божието дело, камо ли да ги отбелязват. Какво трябва да правят хората? Те трябва да се покорят на устроеното от Бог и да приемат Божието върховенство под Неговото напътствие. В ежедневието си те трябва да приемат истината и да се покоряват на истината. Толкова е просто. По този начин животът на хората няма ли да бъде по-лесен и по-приятен? (Да, така е.) Следователно общението по тези въпроси всъщност носи освобождение и волност на всеки човек, а не робство. Защото, от една страна, тези теми са обективни факти и истински неща, които хората трябва да разберат, а от друга — те също така освобождават хората и им позволяват да се избавят от тези неща, към които не бива да се придържат. Едновременно с това те също така дават на хората да разберат, че тези неща не представляват истината и че има само един Божи път, към който хората трябва да се придържат, и това е истината. Разбирате ли? (Да.)

Що се отнася до темата за семейството, в допълнение към избавянето от обуславящото въздействие на семейството, има и други аспекти, от които хората трябва да се избавят. По-рано разговаряхме за обуславящото въздействие, което семейството оказва върху мисленето на човека, а след това разговаряхме за различните поговорки за живота, които са обусловени у хората от техните семейства. Всички семейства осигуряват на хората стабилен живот и пространство за растеж. Те също така дават на хората чувство за сигурност, нещо, на което да разчитат, и източник за основните потребности по време на процеса на тяхното израстване. В допълнение към удовлетворяването на емоционалните си потребности, хората получават и удовлетворяване на материалните си потребности от своите семейства. Разбира се, удовлетворяват се и житейските им потребности и те получават някои общи познания за живота, от които се нуждаят, докато растат. Има много неща, които хората получават от семействата си, така че за всеки човек семейството е част от живота, с която е трудно да се раздели. Ползите, които семейството носи на хората, са многобройни, но ако се погледне от гледна точка на съдържанието на нашето общение, различните негативни влияния и негативните житейски нагласи и перспективи, които семейството носи на хората, също са многобройни. С други думи, докато твоето семейство ти носи много съществени неща за физическия ти живот, като подсигурява основните ти потребности и ти дава емоционална опора и подкрепа, в същото време то ти носи и някои ненужни проблеми. Естествено, преди да разберат истината, на хората им е трудно да се измъкнат и да се избавят от тези проблеми. В известна степен твоето семейство внася както големи, така и малки смущения в ежедневието и съществуването ти, което често прави чувствата ти към твоето семейство сложни и противоречиви. Тъй като твоето семейство удовлетворява емоционалните ти потребности, като същевременно се намесва в живота ти на емоционално ниво, за повечето хора терминът „семейство“ предизвиква сложни мисли, които са трудни за формулиране. Чувстваш се изпълнен с носталгия, привързаност и, разбира се, благодарност към семейството си. В същото време обаче обвързването, което ти е причинено от твоето семейство, те кара да чувстваш, че това е голям източник на проблеми. С други думи, след като човек стане пълнолетен, схващането му, мислите му и гледищата му за неговото семейство стават относително сложни. Ако хората напълно се избавят от семейството си, изоставят го или спрат да мислят за него, съвестта им няма да е способна да го понесе. Ако мислят за семейството си, възкресяват спомени за него и му се посвещават с цялото си сърце, както когато са били деца, те ще изпитват неохота да го направят. Хората често преживяват подобни състояния, подобни мисли, възгледи или условия, когато се справят със семействата си, и тези мисли, възгледи или условия също идват от обуславянето от техните семейства. Това е темата, за която ще разговаряме днес: бремето, което семействата налагат на хората.

Току-що разговаряхме за това как под влияние на семейството човек често изпитва противоречиви чувства и неудобство. Той иска напълно да се избави, но в съвестта си изпитва чувство на вина и сърце не му дава да го направи. Ако не се избави, а вместо това вложи цялото си сърце в семейството си и стане едно цяло с него, той често се чуди какво да прави, тъй като някои от възгледите му са в противоречие със семейството му. Затова хората смятат, че е особено трудно да се справят със семейството си. Те не могат да постигнат пълно съответствие с него, но и не могат напълно да прекъснат връзката си с него. Нека тогава днес разговаряме за това как човек трябва да се справи с отношенията си със своето семейство. Тази тема включва някои видове бреме, които идват от семейството. Това е третата тема от съдържанието за избавянето от семейството — избавяне от бремето, което идва от семейството на човек. Това е важна тема. Кои неща, свързани с бремето, идващо от семейството, сте способни да разберете? Свързани ли са с отговорностите, задълженията, синовната почит и т.н.? (Да.) Бремето, идващо от семейството, включва отговорностите, задълженията и синовната почит, които човек трябва да изпълнява към семейството си. От една страна, това са отговорности и задължения, които човек трябва да изпълнява, но от друга страна — при определени обстоятелства и определени хора — те се превръщат в смущения в живота на човека и тези смущения са това, което наричаме бреме. Що се отнася до бремето, произтичащо от семейството, можем да го обсъдим от две страни. Едната страна са очакванията на родителите. Всеки родител или възрастен има различни, големи и малки очаквания към своите деца. Хората се надяват, че децата им ще учат усърдно, ще се държат добре, ще постигат успехи в училище, ще бъдат пълни отличници и няма да се отпускат. Те искат децата им да бъдат уважавани от учителите и съучениците си и оценките им редовно да са над 80 точки. Ако детето изкара 60 точки, ще бъде бито, а ако изкара под 60 точки, трябва да се обърне с лице към стената и да помисли за грешките си или ще го накарат да стои неподвижно за наказание. Няма да му позволят да яде, да спи, да гледа телевизия или да играе на компютъра и вече няма да му купят хубавите дрехи и играчки, които са му обещали преди това. Всяка двойка родители има различни очаквания към децата си и възлага големи надежди на тях. Родителите се надяват децата им да успеят в живота, да напреднат бързо в кариерата си, да бъдат чест за своите предци и за семейството си и да ги прославят. Никой родител не иска децата му да станат просяци, земеделци или дори разбойници и бандити. Родителите също така не искат, когато влязат в обществото, децата им да се превърнат във второкласни граждани, да се ровят из боклука, да продават стока по тротоарите, да бъдат амбулантни търговци или другите да ги гледат с пренебрежение. Независимо дали децата могат да осъществят тези очаквания на родителите си, във всеки случай родителите имат всевъзможни очаквания към децата си. Със своите очаквания те проектират върху децата си онова, което смятат за добри и благородни неща или стремежи, възлагат им надежди и се надяват, че децата могат да изпълнят желанията на родителите си. И така, какво създават неволно тези желания на родителите за техните деца? (Натиск.) Те създават натиск и какво още? (Бреме.) Те се превръщат в натиск и се превръщат и в окови. Тъй като родителите имат очаквания към децата си, те ще ги дисциплинират, напътстват и възпитават в съответствие с тези очаквания. Дори ще инвестират в децата си, за да изпълнят очакванията им, или ще платят всякаква цена за тях. Родителите се надяват например, че децата им ще бъдат отличници в училище, ще бъдат първенци в класа, ще изкарват над 90 точки на всеки тест, винаги ще бъдат номер едно или, в най-лошия случай, никога няма да се класират под пето място. След като изразят тези очаквания, в същото време родителите не правят ли и определени жертви, за да помогнат на децата си да постигнат тези цели? (Така е.) За да могат да постигнат тези цели, децата ще стават рано сутрин, за да си преговарят уроците и да запаметяват текстове, и родителите им също ще стават рано, за да ги придружават. В горещи дни ще помагат на децата си, като им веят, приготвят им студени напитки или им купуват да хапнат сладолед. Те ще стават сутрин и първо ще приготвят на децата си соево мляко, мекички и яйца. Особено по време на изпити родителите карат децата си да изядат една мекичка и две яйца с надеждата, че това ще им помогне да изкарат 100 точки. Ако кажеш: „Не мога да изям всичко това, само едно яйце е достатъчно“, те ще кажат: „Глупаво дете, ще изкараш само десет точки, ако изядеш едно яйце. Изяж още едно за мама. Дай най-доброто от себе си. Ако успееш да изядеш това, ще изкараш сто точки“. Детето казва: „Току-що станах, още не мога да ям“. „Не, трябва да ядеш! Бъди добър и слушай майка си. Мама прави това за твое добро, така че давай и го изяж заради майка си“. Детето разсъждава: „Мама е толкова загрижена. Всичко, което прави, е за мое добро, така че ще го изям“. Това, което детето изяжда, е едно яйце, но какво всъщност преглъща? Преглъща натиска. Преглъща нежеланието и неохотата си. Храната е добра и очакванията на майка му са високи, и от гледна точка на човешката природа и съвестта човек трябва да ги приеме, но въз основа на разума трябва да се противопостави на този вид любов и не бива да приема този начин на действие. Но, уви, нищо не можеш да направиш. Ако не ядеш, тя ще се разсърди, а ти ще си навлечеш бой, ругатни дори проклятия. Някои родители казват: „Виж се, толкова си безполезен, че дори за да изядеш едно яйце, са нужни толкова много усилия. Една мекичка и две яйца, това не са ли сто точки? Нима всичко това не е за твое собствено добро? Въпреки това обаче ти не можеш да го изядеш. Ако не можеш да го изядеш, в бъдеще ще просиш храна. Както искаш!“. Има и деца, които наистина не могат да ядат, но родителите им ги принуждават да ядат и след това децата повръщат всичко. Само по себе си повръщането не е голям проблем, но родителите им се ядосват още повече и децата не само не получават съчувствие или разбиране, но и получават упреци. Освен че получават упреци, у тях се усилва чувството, че са разочаровали родителите си, усилват се и самообвиненията им. Животът на тези деца не е лесен, нали? (Не е лесен.) След като повърнеш, плачеш тайно в банята, като се преструваш, че все още повръщаш. Когато излезеш от банята, бързо избърсваш сълзите си, за да не ги види майка ти. Защо? Ако види, ще ти се скара и дори ще те проклина: „Виж колко си безполезен. За какво плачеш? За нищо не ставаш, дори толкова хубаво ястие не можеш да изядеш. Какво искаш да ядеш? Ако трябваше да останеш без следващото си хранене, тогава щеше да си способен да го изядеш, нали? Ти си роден да страдаш! Ако не учиш усърдно, ако не се справяш добре с изпитите, накрая ще просиш храна!“. Всяка дума, която майка ти изрича, сякаш има за цел да възпитава, но изглежда и като упрек. Какво обаче е това, което чувстваш? Чувстваш очакванията и любовта на родителите си. Затова в тази ситуация, независимо колко грубо говори майка ти, трябва да приемеш и да преглътнеш думите ѝ със сълзи на очи. Дори и да не можеш да ядеш, трябва да изтърпиш яденето, и дори и да ти се гади, пак трябва да ядеш. Лесно ли се понася този живот? (Не.) Защо не? Какво възпитание получаваш от очакванията на родителите си? (Необходимостта да се представям добре на изпитите и да имам успешно бъдеще.) Трябва да покажеш, че си обещаващ, да си достоен за любовта на майка си, за усиления ѝ труд и жертвите ѝ, да оправдаеш очакванията на родителите си и да не ги разочароваш. Толкова много те обичат, дали са всичко за теб и със самия си живот правят всичко за теб. И така, в какво са се превърнали всичките им жертви, възпитанието им и дори любовта им? Те са се превърнали в нещо, за което ти трябва да се отплатиш, и в същото време са се превърнали в твое бреме. Ето как се появява бремето. Независимо дали родителите вършат тези неща инстинктивно, от любов, или защото са наложени от обществото, в крайна сметка, когато използват тези методи, за да те възпитат и да се справят с теб, и дори когато насаждат всякакви идеи у теб, това не носи на душата ти свобода, волност, утеха или радост. Какво ти носят те? Натиск, страх, осъждане и неспокойна съвест. Какво още? (Окови и ограничения.) Окови и ограничения. Нещо повече, при подобни очаквания от страна на твоите родители, няма как да не живееш заради техните надежди. За да отговориш на очакванията им, за да оправдаеш техните очаквания и за да не допуснеш да изгубят надеждата си в теб, всеки ден учиш усърдно и съвестно по всеки предмет и правиш всичко, което поискат от теб. Те не ти позволяват да гледаш телевизия, затова послушно устояваш да не гледаш, макар че наистина ти се иска. Защо успяваш да устоиш? (От страх да не разочаровам родителите си.) Страхуваш се, че ако не слушаш родителите си, академичните ти резултати наистина ще се влошат и няма да можеш да постъпиш в престижен университет. Не си сигурен за собственото си бъдеще. Сякаш без контрола, упреците и потискането от страна на твоите родители не знаеш какво предстои по пътя ти. Не смееш да се освободиш от тяхното възпиране и не смееш да се освободиш от оковите им. Можеш само да ги оставиш да ти определят всякакви правила, да ги оставиш да те манипулират и не смееш да им се противопоставиш. От една страна, нямаш никаква сигурност за бъдещето си, а от друга, заради съвестта и човешката природа не искаш да им се противопоставиш и не искаш да ги нараниш. Като тяхно дете чувстваш, че трябва да ги слушаш, защото всичко, което правят, е за твое собствено добро, за твоето бъдеще и за твоите перспективи. Така че, когато ти определят всякакви правила, ти просто мълчаливо им се подчиняваш. Дори и стотици пъти да не си го искал в сърцето си, все пак няма как да не приемаш заповеди от тях. Те не ти позволяват да гледаш телевизия или да четеш развлекателни книги, така че не гледаш и не четеш. Не ти позволяват да се сприятелиш с един или друг съученик, така че не се сприятеляваш с него. Казват ти в колко часа да ставаш, така че ставаш в този час. Казват ти в колко часа да почиваш, така че почиваш в този час. Казват ти колко време да учиш, така че учиш толкова време. Казват ти колко книги да прочетеш, колко извънкласни умения трябва да усвоиш и стига да ти осигуряват финансови средства да учиш, ти ги оставяш да ти диктуват и да те контролират. Някои родители в частност имат някои специални очаквания към децата си, като се надяват, че децата им могат да ги надминат, а още повече се надяват, че децата им могат да изпълнят желание, което те самите не са били способни да изпълнят. Някои родители например може да са искали самите те да станат танцьори, но поради различни причини, като епохата, в която са израснали, или семейните обстоятелства, в крайна сметка не са били способни да изпълнят това желание. Затова прехвърлят това желание върху теб. Освен че вече изискват от теб да си сред най-добрите в обучението си и да постъпиш в престижен университет, те те записват и на уроци по танци. Извън училище те карат да изучаваш различни танцови стилове, да учиш повече в часовете по танци, да тренираш повече вкъщи и да си безусловно най-добрият в класа си. В крайна сметка те изискват не само да те приемат в престижен университет, но и изискват да станеш танцьор. Твоят избор е или да станеш танцьор, или да отидеш в престижен университет, след което да завършиш училището си и да защитиш докторат. Можеш да избираш само от тези два пътя. От една страна, в очакванията си те се надяват, че ще учиш усърдно в училище, ще постъпиш в престижен университет, ще се откроиш сред връстниците си и ще имаш благополучно и славно бъдеще. От друга страна, те проектират върху теб неизпълнените си желания и се надяват, че можеш да ги изпълниш заради тях. Така по отношение на висшето образование или на бъдещата си кариера ти носиш две бремета едновременно. От една страна, трябва да оправдаеш очакванията им и да им се отплатиш за всичко, което са направили за теб, като се стремиш накрая да се откроиш сред връстниците си, за да могат родителите ти да се радват на добър живот. От друга страна, трябва да сбъднеш мечтите, които те не са могли да осъществят в младостта си, и да им помогнеш да реализират желанията си. Това е изтощително, нали? (Така е.) Всяко едно от тези бремета само по себе си е твърде много, за да го понесеш. Ти би се задъхвал под тежестта на всяко едно от двете. Особено в днешната епоха на изключително ожесточена конкуренция разнообразните изисквания, които родителите поставят към децата си, просто са непоносими и нечовешки. Направо са неразумни. Как го наричат невярващите? Емоционално изнудване. Както и да го наричат невярващите, те не могат да решат този проблем и не могат ясно да обяснят същността на проблема. Те го наричат емоционално изнудване. Как обаче го наричаме ние? (Окови и бреме.) Ние го наричаме бреме. Що се отнася до бремето, дали то е нещо, което човек трябва да носи? (Не.) Това е нещо допълнително, нещо извънредно, което поемаш. То не е част от теб. То не е нещо, което тялото, сърцето и душата ти имат или от което се нуждаят, а е нещо добавено. То идва отвън, а не от теб самия.

Твоите родители имат всевъзможни очаквания за обучението и избора ти на кариера. Същевременно те са правили различни жертви и са инвестирали много време и енергия, за да ти позволят да осъществиш очакванията им. От една страна, това е за да ти помогнат да изпълниш желанията им, а от друга — и за да удовлетворят собствените си очаквания. Независимо дали очакванията на родителите ти са разумни, или не, казано накратко, това поведение на родителите, заедно с техните възгледи, отношение и методи, служат като невидими окови за всяка личност. Независимо дали е под предлог, че е от любов към теб, заради изгледите за бъдещето ти, или за да си способен да живееш хубав живот в бъдеще, без значение под какъв предлог е, казано накратко, целта на тези изисквания, методите на тези изисквания и отправната точка в тяхното мислене са вид бреме за всяка личност. Те не са потребност на човешката природа. Тъй като не са потребност на човешката природа, последствията, до които води това бреме, могат да бъдат единствено изопачаване, извращаване и разпадане на човешката му природа. Те преследват човешката природа, вредят ѝ и я потискат. Тези последствия не са добри, а са зловредни и дори засягат живота на човека. Като родители те изискват от теб да правиш различни неща, които противоречат на потребностите на човешката природа, или някои неща, които противоречат или са извън обсега на инстинктите на човешката природа. Докато децата им растат например, те може да им позволяват да спят само по пет или шест часа на нощ. На децата не им е позволено да почиват преди 23 часа и трябва да стават в 5 сутринта. Не могат да се занимават с развлекателни дейности, нито да си почиват в неделя. Те трябва да напишат определено количество домашна работа и да прочетат определено количество извънкласна литература, а някои родители дори настояват, че децата им трябва да научат чужд език. Казано накратко, в допълнение към предметите, преподавани в училище, ти също така трябва да изучаваш редица допълнителни умения и знания. Ако не учиш, не си добро, послушно, трудолюбиво или разумно дете, а си нещо безполезно, некадърник и глупак. Под предлог, че се надяват децата им да получат най-доброто, родителите те лишават от свободата да спиш, свободата на детството ти, а също и от щастливите моменти на детството ти, като в същото време те лишават от всички видове права, които трябва да имаш като непълнолетен. Най-малкото, когато тялото ти се нуждае от почивка — ти например имаш нужда от седем-осем часа сън, за да се възстанови тялото ти — те те оставят да почиваш само пет-шест часа или понякога наистина спиш седем-осем часа, но има едно нещо, което не можеш да понасяш, а именно това, че родителите ти непрекъснато ще ти опяват или ще ти казват неща като: „Отсега нататък не е нужно да ходиш на училище. Просто си стой вкъщи и си спи! Щом обичаш да спиш, можеш да спиш цял живот у дома. Щом не искаш да ходиш на училище, в бъдеще ще просиш храна!“. Само този един-единствен път не си станал рано, а се отнасят към теб така. Това не е ли нечовешко отношение? (Така е.) Затова, за да избегнеш такава неудобна ситуация, единствено можеш да правиш компромиси и да се въздържаш. Гледаш да се будиш в 5 сутринта и си лягаш едва след 23 часа. Доброволно ли се въздържаш по този начин? Доволен ли си, че го правиш? Не. Нямаш друг избор. Ако не правиш това, което родителите ти искат, те може да те погледнат накриво или да ти се скарат. Няма да те бият, просто ще ти кажат: „Изхвърлихме ученическата ти чанта в кофата за боклук. Вече не се налага да ходиш на училище. Просто си стой така. Когато станеш на 18, можеш да станеш боклукчия!“. С този порой от критики те нито те бият, нито ти се карат, а просто те провокират по този начин и ти не можеш да понасяш това. Какво не можеш да понасяш? Не можеш да понасяш, когато родителите ти казват: „Ако спиш час-два повече, в бъдеще ще трябва да просиш храна като скитник“. Дълбоко в себе си се чувстваш особено неспокоен и тъжен заради двата допълнителни часа сън. Чувстваш, че дължиш на родителите си тези два допълнителни часа сън, че си ги разочаровал след цялата упорита работа, която са влагали в теб в продължение на толкова много години, и искрената им загриженост за теб. Мразиш себе си и си мислиш: „Защо съм толкова безполезен? Какво мога да направя с тези допълнителни два часа сън? Ще подобрят ли оценките ми или ще ми помогнат да вляза в престижен университет? Как може да съм толкова нехаен? Когато будилникът звънне, трябва просто да стана. Защо дремнах още малко?“. Обмисляш го: „Наистина съм уморен. Наистина имам нужда от почивка!“. След това размишляваш още малко: „Не мога да мисля така. Подобен начин на мислене не е ли неподчинение към родителите ми? Ако мисля така, в бъдеще няма ли наистина да стана просяк? Да мисля по този начин означава да разочаровам родителите си. Трябва да ги слушам, а не да бъда толкова своенравен“. Под въздействието на различните наказания и правила, определени от родителите ти, и на различните им изисквания — както разумни, така и неразумни — ти ставаш все по-послушен, но в същото време всичко, което родителите ти правят за теб, неусетно се превръща в твои окови и бреме. Колкото и да се опитваш, не можеш да се отърсиш или да се скриеш от него. Единствено можеш да носиш това бреме, където и да отидеш. Какво е това бреме? „Всичко, което родителите ми правят, е в името на моето бъдеще. Аз съм млад и невеж, затова трябва да слушам родителите си. Всичко, което те правят, е правилно и добро. Твърде много са страдали и твърде много са инвестирали за мен. Трябва да работя усърдно заради тях, да уча усърдно, да си намеря добра работа в бъдеще и да печеля пари, за да ги подпомагам, да им осигуря добър живот и да им се отплатя. Това трябва да направя и така трябва да мисля“. Когато се замислиш обаче за начина, по който родителите ти са се отнасяли към теб, когато си спомниш трудните години, които си преживял, щастливото детство, което си изгубил, и особено емоционалното изнудване от страна на родителите си, дълбоко в себе си все пак чувстваш, че всичко, което са направили, не е било за потребностите на човешката ти природа, нито за потребностите на душата ти. Било е бреме. Макар да мислиш по този начин, никога не си дръзвал да мразиш, никога не си дръзвал да се изправиш ясно и открито пред това и никога не си дръзвал рационално да изследваш всичко, което са направили родителите ти, или отношението им към теб по начина, по който Бог ти е казал. Никога не си дръзвал да се отнасяш към родителите си по най-правилния начин. Не е ли така? (Така е.) Досега, по въпросите за ученето и избора на кариера, различавали ли сте усилията на родителите си и цената, която са платили за вас, и това какво искат от вас да правите, както и към какво твърдят, че трябва да се стремите? (Преди не различавах тези неща и мислех, че това, което родителите ми правят, е от любов към мен и за да съм по-добър в бъдеще. Сега с Божието общение имам малко проницателност, така че не го виждам по този начин.) И така, какво се крие зад тази любов? (Това са окови, робство и бреме.) Всъщност това е лишаване от човешка свобода и лишаване от детско щастие. Това е безчовечно потискане. Ако се нарече насилие над деца, вие може да не сте в състояние да приемете този термин от гледна точка на вашата съвест. Затова може да се опише само като лишаване от човешка свобода и детско щастие, както и като форма на потискане на непълнолетни. Ако кажем, че това е тормоз, няма да е съвсем уместно. Просто си млад и невеж и те имат последната дума за всичко. Те имат пълен контрол над твоя свят и ти несъзнателно се превръщаш в тяхна марионетка. Те ти казват какво да правиш, така че ти го правиш. Ако искат да учиш танци, трябва да ги учиш. Ако кажеш: „Не ми харесва да уча танци. Не ми допада, нямам чувство за ритъм и трудно пазя равновесие“, те ще кажат: „Жалко. Трябва да ги учиш, защото на мен ми харесва. Трябва да го направиш заради мен!“. Трябва да учиш, дори и със сълзи на очи. Понякога майка ти дори би казала: „Учи танци за мама, слушай какво ти казва мама. Сега си млад и не разбираш, но когато пораснеш, ще разбереш. Правя го за твое добро. Виж, когато бях млада, нямах ресурси, никой не ми плащаше уроци по танци. Мама не е имала щастливо детство. Но на теб ти е толкова добре сега. Баща ти и аз печелим и спестяваме пари, за да можеш да учиш танци. Ти си като малка принцеса, малък принц. Такъв късмет имаш! Мама и тате правят това, защото те обичаме“. Как да отговориш, когато чуеш това? Оставаш без думи, нали? (Да.) Родителите често смятат, че децата не разбират нищо и че всичко, което казват възрастните, е вярно. Те смятат, че децата не могат да различат правилното от грешното или да проучват внимателно какво е правилно за самите тях. И така, преди децата им да са навършили пълнолетие, родителите често казват неща, в които дори самите те не са много убедени, за да подведат децата си и да направят младите им сърца безчувствени, като принуждават децата си волю-неволю да се съобразяват с техните подредби, без да имат какъвто и да е избор. Когато става въпрос за образование, внушаване на идеи и някои неща, които изискват от децата си, много повече родители често се оправдават, като говорят каквото си искат. Нещо повече, като цяло 99,9 процента от родителите не използват правилни и положителни методи, за да напътстват децата си как да правят и разбират всичко. Вместо това те насила насаждат у децата си собствените си едностранчиви предпочитания и неща, които смятат за добри, и ги принуждават да ги приемат. Разбира се, 99,9 процента от нещата, които децата приемат, не само не са съобразени с истината, но също така не са мислите и възгледите, които хората трябва да имат. В същото време те не са съобразени и с потребностите на човешката природа при децата на тази възраст. Някои пет-шестгодишни деца например си играят с кукли, скачат на въже или гледат анимационни филми. Това не е ли нормално? Какви са единствените отговорности на родителите в тази ситуация? Да наглеждат, да контролират, да дават положителни напътствия, да помагат на децата си да не приемат негативните неща през този период и да ги оставят да приемат положителните неща, които трябва да се приемат от тази възрастова група. На тази възраст например те трябва да се научат да се разбират с другите деца, да обичат семейството си и да обичат майка си и баща си. Родителите трябва да ги възпитават по-добре, като им позволят да разберат, че човекът идва от Бог, че трябва да бъдат добри деца и да се научат да се вслушват в Божиите слова и да се молят, когато имат проблеми или не желаят да се подчинят, и други подобни положителни аспекти на възпитанието — останалото е за удовлетворяване на детските им интереси. Децата например не бива да бъдат обвинявани за това, че искат да гледат анимационни филми и да си играят с кукли. Някои родители виждат пет-шестгодишното си дете да гледа анимационни филми и да си играе с кукли и го укоряват: „Ти си безполезна! На тази възраст не се съсредоточаваш върху учене или вършене на подходяща работа. Каква е ползата от гледане на анимационни филми? Те са само за мишки и котки, не можеш ли да свършиш нещо по-добро? Всички анимационни филми са за животни, не можеш ли да гледаш нещо, в което има хора? Кога ще пораснеш? Изхвърли тази кукла! Твърде голяма си, за да си играеш с кукли. Толкова си безполезна!“. Смяташ ли, че когато чуят това, децата могат да разберат какво имат предвид възрастните? Какво би правило дете на тази възраст, ако не си играе с кукли или с кал? Трябва ли да създава атомната бомба? Да пише софтуер? Способно ли е на това? На тази възраст трябва да си играе с неща като кубчета, колички и кукли. Това е нормално. Когато е уморено от игра, трябва да си почива и да бъде здраво и щастливо. Когато действа своенравно или не се вразумява, или когато умишлено създава проблеми, възрастните трябва да го поучат: „Не постъпваш разумно. Едно добро дете не бива да действа така. На Бог не Му харесва и на мама и тате също не им харесва“. Отговорност на родителите е да съветват децата си, а не да използват собствените си методи и прозрения на възрастни, заедно с желанията и амбициите на възрастни, за да им внушават или налагат нещо. Независимо от възрастта на децата, отговорностите, които родителите трябва да изпълняват към своите деца, са просто да предоставят положителни напътствия, възпитание, надзор и след това съветване. Когато родителите видят децата си да проявяват някои крайни мисли, практики и поведение, те трябва да дадат положителен съвет и напътствия, за да ги поправят, като им дадат да разберат кое е добро и кое е лошо, кое е положително и кое е негативно. Това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. По този начин, при правилните методи на възпитание и напътствия от страна на родителите си, децата несъзнателно ще научат много неща, които преди не са знаели. Така, когато от ранна възраст хората приемат много положителни неща и научат нещо за правилното и грешното, тяхната душа и човешка природа ще бъдат нормални и свободни — душата им няма да бъде подложена на никакво увреждане или потискане. Независимо от физическото им здраве, поне умът е здрав и не е изопачен, защото са израснали в добра възпитателна среда, а не са расли потискани в зловредна среда. Докато децата им растат, отговорностите и задълженията, които родителите трябва да изпълняват, не са да оказват натиск върху децата си, да ги оковават или да се намесват в техния избор, като добавят бреме след бреме. Вместо това, докато децата им растат, независимо от индивидуалността и заложбите на тези деца, отговорността на родителите е да ги насочват в положителна и благоприятна посока. Когато у децата им се появи особен и неподходящ език, поведение или мисли, родителите трябва своевременно да предоставят духовни съвети и напътствия за поведението и коригирането му. Що се отнася до това дали децата им желаят да учат, колко добре учат, какъв е интересът им към усвояването на знания и умения и с какво могат да се занимават, когато пораснат, това трябва да бъде съобразено с техните природни дадености и предпочитания, както и с насоката на интересите им, като по този начин в процеса на тяхното отглеждане им се позволи да растат здравословно, свободно и стабилно — това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. Нещо повече, това е отношението, което родителите трябва да имат към израстването, обучението и кариерата на децата си, вместо да налагат собствените си мечти, стремления, предпочитания и дори желания на децата си, за да ги реализират. Така, от една страна, родителите не трябва да правят допълнителни жертви, а от друга — децата могат да растат свободно и да придобият това, което трябва да научат, от правилното и подходящо възпитание на своите родители. От решаващо значение е родителите да се отнасят правилно към децата си според техните таланти, интереси и човешка природа. Ако се отнасят към децата си според принципа, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, тогава крайният резултат несъмнено ще бъде добър. Да се отнасяш към децата според принципа, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, не означава да ти се пречи да управляваш децата си. Трябва да ги дисциплинираш, когато е необходимо да бъдат дисциплинирани, и да бъдеш строг, когато е необходимо. Независимо дали е строг или снизходителен, принципът на отношение към децата е, както току-що казахме, да им позволите да следват естествения си път, като им давате някои положителни напътствия и помощ и след това, според действителните обстоятелства на децата, да им давате известна помощ и подкрепа по отношение на умения, знания или ресурси по най-добрия начин, на който сте способни. Това е отговорността, която родителите трябва да изпълнят, вместо да принуждават децата си да правят това, което те не желаят, или да правят нещо, което противоречи на човешката природа. Казано накратко, очакванията за децата не бива да се основават на текущата социална конкуренция и потребности, на тенденции или твърдения в обществото или на различни идеи за това как хората се отнасят към децата си в обществото. Най-вече те трябва да се основават на Божиите слова и на принципа, че „всичко е в Божиите ръце“. Именно това хората трябва да правят най-вече. Що се отнася до това какви хора ще станат децата им в бъдеще, каква работа ще изберат и какъв ще бъде материалният им живот, в чии ръце са тези неща? (В Божиите ръце.) Те са в Божиите ръце, не в ръцете на родителите, нито на когото и да било друг. Ако родителите не могат да контролират собствената си съдба, могат ли да контролират съдбата на децата си? Ако хората не могат да контролират собствената си съдба, могат ли родителите им да я контролират? Затова като родители хората не бива да правят глупави неща, що се отнася до обучението и кариерата на децата им. Те трябва да се отнасят към децата си по разумен начин, като не превръщат собствените си очаквания в бреме за децата си, не превръщат собствените си жертви, разходи и трудности в бреме за децата си и не превръщат семейството в чистилище за децата си. Това е факт, който родителите трябва да разберат. Някои от вас може да попитат: „Каква връзка трябва да имат децата с родителите си тогава? Трябва ли да се отнасят към тях като към приятели, колеги или да поддържат отношения, каквито обикновено има между старши и младши?“. Можеш да се справиш с това така, както намериш за подходящо. Остави децата да избират какво харесват и направи това, което смяташ, че е най-добре. Всичко това са незначителни неща.

Как трябва да се справят децата с очакванията на родителите си? Какво би направил, ако попаднеш на родители, които изнудват децата си емоционално, ако попаднеш на такива неразумни и демонични родители? (Бих спрял да слушам техните поучения. Бих възприемал нещата според Божието слово.) От една страна, трябва да видиш, че по отношение на принципите методите им на възпитание са погрешни и начинът, по който се отнасят към теб, е вреден за човешката ти природа и също така те лишава от човешките ти права. От друга страна, самият ти трябва да вярваш, че съдбите на хората са в Божиите ръце. Какво ти харесва да учиш, в какво се отличаваш, какво са способни да постигнат човешките ти заложби — всичко това е предопределено от Бог и никой не може да го промени. Макар че твоите родители са те родили, те също не могат да променят нито едно от тези неща. Ето защо, каквото и да изискват от теб родителите ти, ако то е нещо, което не си способен да направиш, не можеш да постигнеш или не искаш да правиш, ти можеш да откажеш. Можеш също така да се опиташ да ги убедиш и след това да им се реваншираш в други аспекти, като успокоиш тревогите им за теб. Ти казваш: „Спокойно! Съдбите на хората са в Божиите ръце. Категорично няма да тръгна по грешния път. Определено ще вървя по правилния път. С Божието напътствие със сигурност ще бъда истински човек, добър човек. Няма да разочаровам очакванията ви за мен, нито ще забравя добротата ви да ме отгледате“. Как биха реагирали родителите, след като чуят тези думи? Ако родителите са невярващи или принадлежат на дяволите, те ще се разгневят. Защото когато кажеш: „Няма да забравя добротата ви да ме отгледате и няма да ви разочаровам“, това са просто празни думи. Постигнал ли си това? Направи ли това, което поискаха? Способен ли си да се откроиш сред връстниците си? Можеш ли да станеш високопоставен служител или да натрупаш състояние, за да могат те да живеят добър живот? Можеш ли да им помогнеш да получат осезаеми ползи? (Не.) Не е известно. Всички тези неща са несигурни. Независимо дали са ядосани или щастливи, или мълчаливо търпят, какво отношение трябва да имаш? Хората идват на този свят, за да изпълнят мисията, която Бог им е поверил. Хората не бива да живеят, за да удовлетворят очакванията на родителите си, да ги направят щастливи, да им донесат слава или да им позволят да имат престижен живот пред другите. Това не е твоя отговорност. Те са те отгледали. Независимо колко им е струвало, те са го направили доброволно. Било е тяхна отговорност и задължение да те отгледат. Що се отнася до това колко очаквания са възлагали на теб, колко са страдали поради тези очаквания, колко пари са похарчили, колко хора са ги отхвърлили и са ги гледали отвисоко и колко са пожертвали, всичко това е било доброволно. Не си го искал, не си ги карал да го правят, нито Бог го е правил. Те са имали свои собствени мотиви да го направят. От тяхна гледна точка те са го направили само заради себе си. Външно е било, за да имаш добър живот и добри перспективи, но всъщност е било, за да им донесеш слава и да не ги опозориш. Следователно не си длъжен да им се отплащаш, нито си длъжен да изпълняваш техните желания и очаквания към теб. Защо нямаш това задължение? Защото то не е това, което Бог те кара да правиш, то не е задължение, което Той ти е дал. Твоята отговорност към тях е да правиш това, което децата трябва да правят, когато те имат нужда от теб, като правиш всичко по силите си, за да изпълниш отговорностите си като дете. Макар че те са тези, които са те родили и отгледали, твоите отговорности към тях са само да изпереш, сготвиш и почистиш, когато имат нужда да ги обслужиш, както и да ги придружиш до леглото им, когато са болни. Това е всичко. Не си длъжен да действаш според това, което те казват, и не си длъжен да им бъдеш роб. Освен това не си длъжен да се нагърбваш с осъществяването на неизпълнените им желания, нали? (Точно така.)

Има и друг аспект на очакванията на родителите за техните деца, който е да наследят семейния бизнес или занаята на предците. Например някои семейства са семейства на художници. Правилото, предадено от техните предци, е, че във всяко поколение някой трябва да наследи това семейно начинание и да продължи семейната традиция. Да кажем, че в твоето поколение тази роля се пада на теб, но ти не харесваш рисуването и нямаш интерес към него. Предпочиташ да учиш по-прости предмети. В такава ситуация имаш право да откажеш. Не си длъжен да наследяваш традициите на семейството си и нямаш задължението да наследяваш семейния бизнес или занаята на предците, като например бойни изкуства, определена сръчност или умение и т.н. Не си длъжен да продължиш това, което искат да наследиш. В някои други семейства във всяко поколение има оперни певци. В твоето поколение родителите ти от малък те карат да научиш оперно пеене. Научил си го, но дълбоко в сърцето си не го харесваш. Затова, ако поискат от теб да избереш кариера, ти категорично не би се ангажирал с каквато и да било кариера, свързана с операта. В дълбините на сърцето си не харесваш тази професия. В такъв случай имаш право да откажеш. Тъй като твоята съдба не е в ръцете на родителите ти — изборът ти на кариера, насоката на интересите ти, това, което искаш да правиш, и пътят, по който искаш да поемеш — всичко това е в Божиите ръце. Всичко това е устроено от Бог, а не от който и да е член на семейството ти и със сигурност не от твоите родители. Ролята, която родителите играят в живота на всяко дете, е само да осигурят опека, грижа и придружаване на детето, докато то расте. В по-добрия случай родителите са в състояние да осигурят положителни напътствия, възпитание и насока на децата си. Това е единствената роля, която те могат да изпълняват. Щом пораснеш и станеш самостоятелен, ролята на твоите родители е само да бъдат емоционален стълб и емоционална опора. Денят, в който станеш самостоятелен в мисленето и начина си на живот, е денят, в който отговорностите и задълженията на твоите родители към теб са изпълнени. Така връзката ти с тях вече не е връзка между възпитател и ученик, опекун и подопечен. Не е ли така всъщност? (Да, така е.) Родителите, роднините и приятелите на някои хора не вярват в Бог. Единствено те самите вярват в Бог. Какво се случва тук? Това е свързано с отреденото от Бог. Бог е избрал теб, а не тях. Бог оползотворява техните ръце, за да те отгледа до пълнолетие и след това те въвежда в Божието семейство. Като дете отношението, което трябва да имаш към очакванията на родителите си, е да различаваш правилното от грешното. Ако начинът, по който се отнасят към теб, не е съгласно Божиите слова или факта, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, можеш да отхвърлиш техните очаквания и да поговориш разумно с родителите си, за да ги накараш да разберат. Ако все още си непълнолетен и те те потискат със сила, като те карат да правиш това, което изискват, можеш само мълчаливо да се молиш на Бог и да Го оставиш да ти открие изход. Ако си възрастен обаче, можеш категорично да им кажеш: „Не, не трябва да живея според начина, който си ми определил. Не е нужно да избирам пътя си в живота, начина си на съществуване и целта, към която се стремя, според начина, който си ми определил. Вашето задължение да ме отгледате вече е изпълнено. Ако можем взаимно да се разбираме и да имаме общи стремежи и цели, тогава връзката ни може да остане такава, каквато беше. Ако обаче вече не споделяме едни и същи амбиции и цели, засега можем просто да се сбогуваме“. Как ти звучи това? Би ли се осмелил да го кажеш? Разбира се, няма нужда официално да прекъсваш отношенията с родителите си по този начин, но най-малкото, в дълбините на сърцето си, трябва ясно да разбереш следното: макар че твоите родители са най-близките ти хора, не те, а Бог е Този, Който наистина ти е дал живот, дал ти е способността да вървиш по правилния път на живота и те е накарал да разбереш всички принципи на собственото си поведение. Твоите родители не могат да ти предоставят истината или да ти дадат правилен съвет, който включва истината. Следователно, що се отнася до връзката ти с твоите родители, независимо колко са инвестирали в теб или колко пари и усилия са изразходвали за теб, не е нужно да се обременяваш с чувство за вина. Защо? (Защото това е отговорността и задължението на родителите. Ако родителите правят всичко това, за да могат децата им да се откроят сред връстниците си и за да изпълнят собствените желания на родителите, това са техните собствени намерения и мотиви, а не това, което Бог им е отредил да правят. Следователно не е нужно да се изпитва каквато и да било вина.) Това е само един аспект. Другият аспект е, че в момента вървиш по правилния път, стремиш се към истината и идваш пред Създателя, за да изпълняваш дълга на сътворено същество. Следователно не бива да изпитваш никакви чувства на вина към тях. Отговорността към теб, която, да предположим, те са изпълнили, е просто част от Божиите подредби. Ако си бил щастлив по времето, когато са те отглеждали, това е било специална благосклонност към теб. Ако си бил нещастен, това, разбира се, също е било Божия подредба. Би трябвало да си благодарен, че днес Бог ти е позволил да си тръгнеш и че ти позволява ясно да видиш същността на родителите си и що за хора са те. Дълбоко в сърцето си би трябвало да имаш точно разбиране за всичко това, както и точно решение и начин да се справиш с него. По този начин дълбоко в себе си не се ли чувстваш по-спокоен? (Да, така е.) Ако си по-спокоен, това е прекрасно. Във всеки случай по тези въпроси, независимо от това какви изисквания са имали родителите ти към теб преди или какви изисквания имат сега, щом разбираш истината и Божиите намерения и щом разбираш какво е това, което Бог изисква хората да правят, както и това какви последствия ще ти донесат очакванията на твоите родители, повече по никакъв начин не бива да се чувстваш обременен по този въпрос. Не е нужно да смяташ, че си разочаровал родителите си, или да смяташ, че тъй като си избрал да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си, не си успял да осигуриш по-добър живот на своите родители и не си успял да ги придружиш и да изпълниш синовната си отговорност към тях, което им е създало усещане за емоционална празнота. Не е нужно да се чувстваш виновен за това. Това е бремето, което родителите носят на децата си, и това са все неща, от които трябва да се избавиш. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава трябва да вярваш, че въпросът за това колко трудности понасят и на колко щастие се наслаждават през целия си живот също е в Божиите ръце. Това дали имаш или нямаш синовно отношение, няма да промени нищо — родителите ти няма да страдат по-малко, понеже проявяваш синовна отговорност, и няма да страдат повече, понеже не проявяваш синовна отговорност. Бог отдавна е предопределил съдбата им и нищо от това няма да се промени заради отношението ти към тях или дълбочината на чувствата помежду ви. Те имат собствена съдба. Независимо дали през целия си живот са бедни или богати, дали нещата вървят гладко за тях, или не, или на какво качество на живот, материални облаги, социален статус и условия на живот се радват, нищо от това няма особена връзка с теб. Ако се чувстваш виновен към тях, ако чувстваш, че им дължиш нещо и че би трябвало да си до тях, какво би се променило, дори и да беше до тях? (Нищо не би се променило.) Съвестта ти може да е чиста и да не се чувстваш виновен. Как би се почувствал обаче, ако всеки ден си до тях, като виждаш, че не вярват в Бог, преследват светски неща и се занимават с банални разговори и клюки? Би ли се чувствал удобно в сърцето си? (Не.) Можеш ли да ги промениш? Можеш ли да ги спасиш? (Не.) Ако се разболеят и имаш средства да бъдеш до леглото им и да се грижиш за тях, малко да облекчиш страданието им, като им осигуриш известна утеха като тяхно дете, след като се възстановят, те и физически ще се чувстват утешени. Ако обаче споменеш нещо за вярата в Бог, те може да ти отвърнат с осем или десет контрааргумента, и да изрекат заблуди, които да са достатъчно противни, за да те отвратят за два живота. Външно съвестта ти може да е спокойна и може да смяташ, че не са те отгледали напразно, че не си безразличен неблагодарник и че не си дал на съседите си повод да се присмиват. Само понеже съвестта ти е спокойна обаче, това означава ли, че дълбоко в сърцето си наистина приемаш различните им идеи, възгледи, схващания за живота и начини на живот? Наистина ли си съответствате с тях? (Не.) Два типа хора, които вървят по различни пътища и имат различни възгледи — каквито и да са физическите или емоционалните им отношения или връзка — не могат да променят гледната точка на която и да е от страните. Всичко е наред, ако двете страни не обсъждат нещата заедно, но веднага щом завържат разговор за нещата, те започват да се карат, възникват противоречия и те взаимно ще се намразят и ще се отвратят един от друг. Макар че външно са кръвни роднини, вътрешно те са врагове, два типа хора, несъвместими като водата и огъня. В такъв случай, ако все още си до тях, за какво изобщо го правиш? Дали просто търсиш нещо, за което да се тревожиш, или причината е друга? Ще изпитваш съжаление всеки път, когато ги срещнеш, и това се нарича нещастие, което сам си си причинил. Някои хора си мислят: „Минаха толкова много години, откакто видях родителите си. В миналото те направиха някои отвратителни неща, богохулстваха и се противопоставяха на вярата ми в Бог. Сега са много по-стари. Сигурно са се променили досега. Така че не бива да обръщам внимание на лошите неща, които направиха. Така или иначе те са почти забравени. Освен това ми липсват, както емоционално, така и заради съвестта, и се чудя как се справят. Затова мисля да се върна и да видя как са“. Преди да е изминал и един ден от завръщането ти у дома обаче, отвращението, което си изпитвал към тях в миналото, се връща и ти съжаляваш: „Това ли се нарича семейство? Това моите родители ли са? Не са ли врагове? И преди си бяха такива, и сега все още имат същия характер. Изобщо не са се променили!“. Как биха могли да се променят? Каквито са били първоначално, такива ще бъдат винаги. Мислеше ли, че те ще се променят, когато остареят, и бихте могли да се разбирате? Няма как да се разбираш с тях. Веднага след като се върнеш и влезеш вкъщи, те ще погледнат какво носиш в ръцете си, за да видят дали не е нещо скъпо като абалон, морска краставица, перка от акула или рибен мехур, или може би дизайнерска чанта и дрехи, или златни и сребърни бижута. Щом видят, че носиш две найлонови торбички, едната с парени кифлички, а другата с няколко банана, ще видят, че все още си беден, и ще започнат да натякват: „Дъщерята на еди-кого си отиде в чужбина и се омъжи за чужденец. Гривните, които им купува, са от чисто злато, и те се перчат с тях винаги, когато имат възможност. Синът на еди-кого си си купи кола и когато е свободен, води родителите си на пътешествия и пътувания в чужбина. Всички те се радват на славата на децата си! Дъщерята на еди-кого си никога не се прибира с празни ръце. Тя купува ванички за крака и масажни столове за родителите си, а дрехите, които купува, или са копринени, или вълнени. Те имат такива синовни деца. Не бяха напразни всички техни грижи! А в това семейство отгледахме само безразлични неблагодарници!“. Не е ли обидно? (Да, така е.) Дори не забелязват твоите кифлички на пара и банани, а ти все още мислиш за изпълнение на отговорностите си като дете и за синовна почит. Родителите ти обичат кифлички на пара и банани, а ти не си ги виждал от много години, затова им купуваш тези неща, за да ги трогнеш и да компенсираш гузната си съвест. При завръщането си обаче не само не успяваш компенсираш тази вина, но и търпиш критика. Обзет от униние, ти бягаш от къщата. Имаше ли смисъл да се прибираш вкъщи, за да посетиш родителите си? (Не.) Толкова дълго не си се прибирал у дома, но не им липсваш. Те не казват: „Достатъчно е само да се върнеш. Не е необходимо да купуваш каквото и да било. Хубаво е да видим, че си на прав път, живееш здравословно и си в безопасност във всяко отношение. Възможността да се видим и да водим сърдечен разговор е достатъчно удовлетворяваща“. Те не се интересуват дали си се справял добре през тези години, или не, или дали си се сблъсквал с някакви трудности или притеснителни проблеми, за които се нуждаеш от помощта на родителите си. Те не предлагат нито една утешителна дума. Но ако наистина бяха казали такива неща, нямаше ли да си неспособен да си тръгнеш? След като те нахокат, ти се изправяш и чувстваш, че имаш пълно основание, че нямаш никаква вина, и си мислиш: „Трябва да се махна оттук, това наистина е чистилище! Ще ме одерат, ще изядат плътта ми и ще искат да изпият и кръвта ми“. Емоционално хората най-трудно се справят с връзката си със своите родители, но всъщност тя не е напълно неуправляема. Те могат правилно и рационално да се справят с този въпрос само въз основа на разбиране на истината. Не изхождайте от гледната точка на чувствата и от прозренията или възгледите на светските хора, а се отнасяйте към родителите си правилно според Божиите слова. Каква роля всъщност играят родителите? Какво реално означават децата за родителите си? Какво трябва да е отношението на децата към техните родители? И как хората трябва да разглеждат и да разрешават отношенията между родители и деца? Не бива да възприемат тези неща въз основа на чувства и не бива да се влияят от погрешни идеи или преобладаващи мнения. Към тях трябва да се подхожда правилно въз основа на Божиите слова. Означава ли, че ти липсва синовна отговорност, ако не успееш да изпълниш някоя от отговорностите си към своите родители в отредената от Бог среда, или ако не играеш никаква роля в живота им? Ще те гризе ли съвестта? Твоите съседи, съученици и роднини ще те укоряват и критикуват зад гърба ти. Ще те наричат непочтително дете с думите: „Още откакто беше бебе родителите ти жертваха толкова много, положиха толкова много ревностни усилия и направиха толкова много за теб, а ти, като неблагодарно дете, просто изчезваш безследно, без дори да изпратиш съобщение, че си в безопасност. Не само, че не се връщаш за Нова година, а дори не се обаждаш по телефона, нито изпращаш вести на родителите си“. Всеки път, когато чуеш подобни думи, съвестта ти кърви и плаче и се чувстваш осъден. „О, те са прави“. Лицето ти пламва, а сърцето ти трепери, сякаш в него са се забили игли. Изпитвал ли си подобни чувства? (Да, преди.) Дали съседите и роднините ти са прави, като казват, че не изпълняваш синовната си отговорност? (Не. Аз не съм такъв.) Защо смяташ така? (Макар да не съм бил до родителите си през тези години или да не съм бил в състояние да удовлетворя техните желания, както правят светските хора, нашият път на вяра в Бог е предначертан от Него. Това е правилният път в живота и е нещо справедливо. Затова казвам, че не съм бил неблагодарен.) Вашите разсъждения все още се основават на доктрините, които хората разбираха в миналото. Липсва ви действително обяснение и истинско разбиране. Кой друг иска да сподели какво мисли? (Спомням си, че когато за първи път отидох в чужбина, винаги, когато си мислех за това как семейството ми не знае какво правя там, как вероятно ме критикува и казва, че съм лоша и неблагодарна дъщеря, защото не съм там да се грижа за родителите си — чувствах, че тези мисли ме обвързват и възпират. Всеки път, когато мислех за това, чувствах, че съм длъжница на родителите си. С днешното Божие общение обаче чувствам, че те са изпълнявали родителските си отговорности, като са се грижели за мен преди, че добротата им към мен е била предопределена от Бог и че трябва да съм Му благодарна и да се отплатя за Неговата любов. Сега, когато вярвам в Бог и вървя по правилния път в живота, което е нещо справедливо, не бива да се чувствам длъжница на родителите си. А това дали те могат, или не могат да се радват на грижите на децата до тях, също е предопределено от Бог. След като разбрах тези неща, мога донякъде да се освободя от чувството за задлъжнялост, което изпитвах в сърцето си.) Много добре. На първо място, повечето хора избират да напуснат дома си, за да изпълняват своя дълг отчасти поради всеобхватни обективни обстоятелства, които налагат да напуснат родителите си. Не могат да останат до тях, за да се грижат за тях и да ги придружават. Не че доброволно избират да ги напуснат, а имат обективна причина за това. От друга страна, субективно погледнато, отиваш да изпълняваш дълга си не защото си искал да оставиш родителите си и да избягаш от отговорностите си, а заради Божия призив. За да сътрудничиш на Божието дело, да приемеш Неговия призив и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, ти си нямал друг избор, освен да напуснеш родителите си. Не си можел да останеш до тях, за да ги придружаваш и да се грижиш за тях. Не си ги оставил, за да избегнеш отговорността, нали? Това да ги оставиш, за да избегнеш отговорностите си, и това да се налага да ги оставиш, за да откликнеш на Божия призив и да изпълниш своя дълг, не е ли присъщо на две различни природи? (Така е.) В сърцето си имаш емоционална привързаност към родителите си и мислиш за тях. Чувствата ти не са кухи. Ако обективните обстоятелства го позволяват и си способен да останеш до тях, като същевременно изпълняваш дълга си, тогава щеше да искаш да останеш до тях, редовно да се грижиш за тях и да изпълняваш отговорностите си. Но трябва да ги напуснеш поради обективни обстоятелства. Не можеш да останеш до тях. Не че не искаш да изпълняваш отговорностите си като тяхно дете, а не можеш. Това не е ли различно по природа? (Така е.) Ако си напуснал дома си, за да избегнеш синовните си задължения и изпълнението на отговорностите си, това е липса на синовни чувства и човешка природа. Родителите ти са те отгледали, но нямаш търпение да разпериш криле и бързо да отлетиш сам. Не искаш да виждаш родителите си и не обръщаш никакво внимание, когато чуеш, че изпитват някакво затруднение. Дори и да имаш средствата да им помогнеш, не го правиш. Просто се преструваш, че не чуваш и оставяш другите да говорят за теб каквото искат. Просто не искаш да изпълниш отговорностите си. Това е липса на синовна отговорност. Но така ли стоят нещата сега? (Не.) Много хора са напуснали своите райони, градове, области или дори държави, за да изпълняват дълга си. Те вече са далеч от родните си места. Освен това по различни причини за тях не е удобно да поддържат връзка със семействата си. Понякога разпитват за сегашното положение на родителите си хора, които идват от същия роден град и изпитват облекчение да чуят, че родителите им все още са здрави и се справят добре. Всъщност, това не е липса на синовна отговорност. Не си стигнал такава степен, че да ти липсва човешка природа, степен, при която дори не искаш да се грижиш за родителите си или да изпълняваш отговорностите си към тях. А поради различни обективни причини, трябва да направиш този избор, така че не проявяваш липса на синовна отговорност. Това са двете причини. А има и още една. Ако родителите ти не са от хората, които особено те преследват или пречат на вярата ти в Бог, ако те подкрепят твоята вяра в Него, или ако са братя и сестри, които вярват в Бог като теб, и самите те са членове на Божия дом, тогава кой от вас не се моли мълчаливо на Бог, когато дълбоко в себе си мисли за своите родители? Кой от вас не поверява родителите си, както и тяхното здраве, безопасност и всички техни житейски нужди, в Божиите ръце? Да повериш родителите си в Божиите ръце, е най-добрият начин да покажеш синовно уважение към тях. Надяваш се, че те няма да срещат всякакви трудности в живота си и че няма да живеят лошо, да се хранят зле или да страдат от влошено здраве. Дълбоко в сърцето си със сигурност се надяваш, че Бог ще ги защитава и ще ги пази. Ако те вярват Бог, ти се надяваш, че ще могат да изпълнят собствения си дълг и че ще могат да останат непоколебими в своето свидетелство. Това е изпълняване на човешките отговорности. Хората могат да постигнат само толкова със собствената си човешка природа. Нещо повече, най-важното е, че след години на вяра в Бог и слушане на толкова много истини, хората имат поне малко разбиране и възприемане, че съдбата на човека се определя от Небето, че човекът живее в Божиите ръце и че е много по-важно човек да има Божията грижа и защита, отколкото загрижеността, синовната почит или общуването с децата. Не изпитваш ли облекчение, че родителите ти са под Божията грижа и защита? Не е нужно да се тревожиш за тях. Ако се тревожиш, значи не се доверяваш на Бог. Вярата ти в Него е твърде малка. Ако наистина се притесняваш и си загрижен за родителите си, тогава трябва често да се молиш на Бог, да ги повериш в Божиите ръце и да оставиш Бог да устрои и подреди всичко. Бог властва над съдбата на хората и управлява всеки техен ден и всичко, което им се случва. За какво още се тревожиш тогава? Не можеш да контролираш дори собствения си живот^[а] и ти самият имаш куп трудности. Какво би могъл да направиш, за да могат родителите ти да живеят щастливо всеки ден? Единственото, което можеш да направиш, е да повериш всичко в Божиите ръце. Ако родителите ти са вярващи, помоли Бог да ги води по правилния път, за да могат накрая да бъдат спасени. Ако не са вярващи, остави ги да вървят по какъвто път искат. За родителите, които са по-добри и имат някаква човешка природа, можеш да се молиш на Бог да ги благослови, за да могат да прекарат щастливо оставащите си години. Що се отнася до начина, по който Бог върши делото Си, Той има Свои подредби и хората трябва да им се покоряват. Така че като цяло в съвестта си хората осъзнават отговорностите, които изпълняват към родителите си. Каквото и отношение към родителите да поражда това осъзнаване у хората, било то загриженост или избор да останат до родителите си, във всеки случай хората не бива да се чувстват виновни или да имат гузна съвест заради това, че не са могли да изпълнят отговорностите си към своите родители поради влиянието на обективни обстоятелства. Тези и други подобни въпроси не бива да се превръщат в проблеми в живота на хората, вярващи в Бог. Те трябва да ги оставят. Що се отнася до темите, свързани с изпълнението на отговорностите към родителите, хората трябва да имат тези правилни разбирания и повече не бива да се чувстват възпирани. От една страна, дълбоко в сърцето си знаеш, че не ти липсва синовност към родителите ти, не се измъкваш от отговорностите си и не ги избягваш. От друга страна, родителите ти са в Божиите ръце. За какво още има да се тревожиш тогава? Всички притеснения, които човек може да има, са излишни. Всеки човек безпроблемно ще живее до края в съответствие с Божието върховенство и Неговите подредби, и ще достигне края на пътя си, без изобщо да се отклонява. Затова хората повече не бива да се тревожат по този въпрос. Това дали имаш синовна почтителност, дали си изпълнил отговорностите си към своите родители, или дали трябва да се отплатиш за добрината им, не са неща, за които трябва да мислиш. Трябва да се освободиш от тях. Не е ли така? (Така е.)

По отношение на темата за очакванията на родителите към техните деца, ние разговаряхме за аспектите на ученето и работата. Кои са фактите, които хората би трябвало да разберат в това отношение? Ако слушаш родителите си и учиш особено усърдно в съответствие с техните очаквания, означава ли това, че със сигурност ще постигнеш голям успех? Може ли това наистина да промени съдбата ти? (Не.) Тогава какво те очаква в бъдеще? Очаква те това, което Бог е подредил за теб — съдбата, която трябва да имаш, положението, което трябва да заемаш сред хората, пътя, по който трябва да вървиш, и жизнената среда, която трябва да имаш. Бог отдавна вече е подредил това за теб. Затова, когато става въпрос за очакванията на родителите ти, не бива да носиш каквото и да било бреме. Ако правиш това, което родителите ти искат, съдбата ти остава същата. Ако не следваш очакванията на родителите си и ги разочароваш, съдбата ти все така остава същата. Пътят пред теб ще бъде такъв, какъвто е трябвало да бъде. Той вече е отреден от Бог. По същия начин, ако отговаряш на очакванията на родителите си, удовлетворяваш родителите си и не ги разочароваш, означава ли това, че те ще живеят по-добър живот? Може ли да промени съдбата им на страдание и лошо отношение? (Не.) Някои хора смятат, че родителите им са проявили твърде много доброта към тях, като са ги отгледали, и че родителите им са страдали толкова много през това време. Затова те искат да си намерят добра работа, след това да понесат трудностите, да положат труд, да бъдат усърдни и да работят усилено, за да спечелят много пари и да натрупат състояние. Целта им е да осигурят на родителите си привилегирован живот в бъдеще, да живеят във вила, да карат хубава кола и да се хранят и поят добре. Но след години на блъскане, въпреки че условията им на живот и обстоятелствата им са се подобрили, родителите им умират, без да се насладят и на един ден от това благоденствие. Кой е виновен за това? Ако оставиш нещата да вървят по свой собствен път, оставиш Бог да устройва и не носиш това бреме, тогава няма да се чувстваш виновен, когато родителите ти починат. Но ако работиш до изнемогване, за да спечелиш пари да се отплатиш на родителите си и да им помогнеш да живеят по-добър живот, но след това те умрат, как би се почувствал? Ако си отложил изпълнението на дълга си и си отложил спечелването на истината, ще бъдеш ли способен все пак да живееш удобно до края на живота си? (Не.) Животът ти ще бъде засегнат и до края на живота си винаги ще носиш бремето на това, че „си разочаровал родителите си“. Някои хора полагат големи усилия да работят, да се стараят и да печелят пари, за да не разочароват родителите си и да се отплатят на родителите си за добрината, че са ги отгледали. След това, когато станат богати и имат средства да си позволят добра храна, те канят родителите си на вечеря и поръчват маса, отрупана с хубави ястия, като казват: „Вземете си. Спомням си, че когато бях малък, тези ви бяха любими. Започвайте да се храните!“. Но тъй като родителите им са остарели, те са изгубили повечето си зъби и вече нямат апетит, така че подбират меки и лесно смилаеми храни, като зеленчуци и нудли, и само след няколко хапки се засищат. Чувстваш се тъжен, когато видиш толкова голяма маса, пълна с неизядена храна. Но родителите ти се чувстват доста добре. Толкова трябва да ядат в такава напреднала възраст. Нормално е, не искат много. Вътрешно се чувстваш нещастен, но за какво си нещастен? Излишно беше да правиш тези неща. Отдавна е определено колко щастие и трудности ще преживеят твоите родители през живота си. Това не може да бъде променено заради твоето желание, нито може да бъде променено, за да удовлетвори чувствата ти. Бог отдавна го е отредил, така че всичко, което хората правят, е излишно. Какво казват тези факти на хората? Това, което родителите трябва да направят, е да те отгледат и да те оставят да растеш по здравословен и безпроблемен начин, да поемеш по правилния път и да изпълняваш отговорностите и задълженията, които би трябвало да изпълняваш като сътворено същество. Всичко това не е с цел да се промени съдбата ти и то наистина не може да промени съдбата ти. Те просто изпълняват помощна и напътстваща роля, като те отглеждат до пълнолетие и те насочват по правилния път на живота. Това, което не бива да правиш, е да използваш собствените си ръце, за да създадеш щастие за родителите си, да промениш съдбата им или да ги оставиш да се наслаждават на голямо богатство и добра храна и напитки. Това са глупави мисли. Това не е бреме, което би трябвало да носиш, а такова, от което би трябвало да се избавиш. Не бива да правиш безсмислени жертви или да вършиш безсмислени неща, за да се отплатиш на родителите си, да промениш съдбата им и да им дадеш възможност да получат повече благословии и да страдат по-малко в името на това да удовлетвориш личните потребности на съвестта или чувствата си и за да избегнеш разочароването им. Това не е твоя отговорност и не е това, за което би трябвало да мислиш. Родителите трябва да изпълняват своите отговорности към децата си според собствените си условия и според подготвените от Бог условия и среда. Това, което децата трябва да направят за своите родители, също се основава на условията, които могат да постигнат, и е според средата, в която се намират. Това е всичко. Всичко, което родителите или децата правят, не бива да бъде с цел промяна на съдбата на другата страна чрез собствена сила или егоистични желания, така че другата страна да може да живее по-добър, по-щастлив и по-идеален живот благодарение на собствените си усилия. Независимо дали става въпрос за родители или деца, всеки трябва да остави нещата да се развиват по естествен път в средата, подредена от Бог, вместо да се опитва да промени нещата чрез собствените си усилия или някакви лични решения. Съдбата на твоите родители няма да се промени, понеже имаш такива мисли за тях — тяхната съдба отдавна е отредена от Бог. Бог ти е отредил да живееш в рамките на техния живот, да те родят, да бъдеш отгледан от тях и да имаш тази връзка с тях. Затова твоята отговорност към тях е само да ги придружаваш според собствените си условия и да изпълняваш някои задължения. Що се отнася до желанието да промениш сегашното положение на родителите си или желанието те да имат по-добър живот, всичко това е излишно. Или да накараш съседите и роднините да те гледат с възхищение, да бъдеш чест за родителите си, да осигуриш на родителите си престиж в семейството — това е още по-ненужно. Има и самотни майки или бащи, които са те отгледали сами, след като са били изоставени от съпрузите си. Още повече чувстваш колко му е било трудно и искаш да използваш целия си живот, за да му се отплатиш и да му се реваншираш, дори дотам да правиш каквото ти каже. Това, което иска от теб, това, което очаква от теб, плюс това, което сам си готов да направиш, всичко това се превръща в бреме в този твой живот — това не бива да е така. В присъствието на Създателя ти си сътворено същество. В този живот не просто трябва да изпълняваш отговорностите си към своите родители, а да изпълняваш отговорностите и дълга си като сътворено същество. Можеш да изпълняваш отговорностите си към своите родители само въз основа на Божиите слова и на истините принципи, а не като правиш нещо за тях въз основа на личните си емоционални потребности или за потребностите на съвестта си. Разбира се, изпълнението на отговорностите и задълженията ти към тях според Божиите слова и истините принципи също е част от дълга ти на сътворено същество. Това е отговорността, дадена на човека от Бог. Изпълнението на тази отговорност се основава на Божиите слова, а не на човешките потребности. Следователно лесно можеш да се отнасяш към родителите си според Божиите слова, като изпълняваш отговорностите и задълженията си към тях. Толкова е просто. Лесно ли е да се направи това? (Да.) Защо е лесно да се направи? Същността тук, както и истините принципи, към които хората трябва да се придържат, са много ясни. Същността е, че нито родителите, нито децата могат взаимно да променят съдбите си. Независимо дали се стараеш или не, дали си готов да изпълниш отговорностите си или не, нищо от това не може да промени съдбата на другия. Дали ги пазиш в сърцето си или не, е само разлика в емоционалните потребности и това изобщо няма да промени действителността. Следователно, най-простото нещо, което хората трябва да направят, е да се освободят от различното бреме, породено от очакванията на родителите им. На първо място, трябва да гледаш на всички тези неща според Божиите слова и второ, трябва да се отнасяш към връзката си със своите родители и да се справяш с нея според Божиите слова. Толкова е просто. Не е ли лесно? (Така е.) Ако приемеш истината, всички тези неща ще бъдат лесни и в процеса на своето преживяване все повече ще чувстваш, че това наистина е така. Никой не може да промени съдбата на човека. Тя е само в Божиите ръце. Колкото и да се опитваш, няма да се получи. Разбира се, някои хора ще си кажат: „Всичко това е вярно, но чувствам, че е твърде безлично да постъпя така. Постоянно изпитвам угризения на съвестта и е непоносимо“. Ако не можеш да го понесеш, тогава просто удовлетвори чувствата си. Придружавай родителите си и стой близо до тях, служи им, изпълнявай синовната си отговорност и прави каквото кажат, без значение дали са прави, или грешат. Превърни се в тяхна малка сянка и придружител, няма проблем. Така никой няма да те упреква зад гърба ти и дори роднините ти ще говорят за това как добре изпълняваш синовната си отговорност. В крайна сметка обаче единственият, който ще претърпи загуба, ще си ти самият. Запазил си репутацията си на синовно дете, удовлетворил си емоционалните си потребности, никога не си имал угризения на съвестта и си се отплатил за добротата на родителите си, но едно нещо си пренебрегнал и изгубил. Не си се отнасял и не си се справял с всички тези въпроси според Божиите слова и си изгубил възможността да изпълниш дълга си на сътворено същество. Какво означава това? Означава, че си изпълнявал синовната си отговорност към родителите си, но си предал Бог. Показал си синовна почит и си удовлетворил емоционалните потребности на плътта на родителите си, но си се бунтувал срещу Бог. Предпочел си да бъдещ синовно дете пред това да изпълниш дълга си на сътворено същество. Това е най-голямото неуважение към Бог. Той няма да каже, че си покорен към Него или че притежаваш човешка природа само защото си синовно дете, не си разочаровал родителите си, имаш съвест и изпълняваш синовните си отговорности. Ако удовлетворяваш само нуждите на съвестта си и емоционалните потребности на плътта си, но не приемаш Божиите слова или истината като основа и принципи за разглеждане на този въпрос или справяне с него, тогава показваш най-голямото непокорство към Бог. Ако искаш да си способно сътворено същество, първо трябва да възприемаш и да вършиш всичко според Божиите слова. Това се нарича да си способен, да имаш човешка природа и съвест. И обратното, ако не приемаш Божиите слова като принципи и основа за разглеждане на този въпрос или справяне с него, както и не приемаш Божия призив да излезеш и да изпълниш дълга си или ако предпочиташ да отложиш или да отхвърлиш възможността да изпълняваш дълга си, за да останеш до родителите си, да ги придружаваш, да ги ощастливяваш, да им позволиш да се насладят на залеза си и да се отплатиш за добротата им, тогава Бог ще каже, че си нещо без човешка природа или съвест. Ти не си сътворено същество и Той няма да те признае.

Що се отнася до справянето с очакванията на родителите, ясно ли е какви принципи трябва да следват хората и от какво бреме трябва да се избавят? (Да.) И така, какво точно е бремето тук, което хората носят? Те трябва да слушат родителите си и да ги оставят да водят добър живот. Всичко, което правят родителите им, е за тяхно добро и за да имат синовно отношение, хората трябва да правят каквото кажат родителите им. Освен това, като възрастни, те трябва да правят някои неща за своите родители, да се отплащат за добротата им, да се отнасят синовно към тях, да ги придружават, да не ги натъжават или разочароват, да не ги огорчават и да правят всичко по силите си, за да сведат до минимум тяхното страдание или дори напълно да го отстранят. Ако не можеш да постигнеш това, ти си неблагодарен, не проявяваш синовна отговорност, заслужаваш да те удари гръм и другите да те отритнат. Ти си лош човек. Това ли е твоето бреме? (Да.) Тъй като тези неща са бреме за хората, те трябва да приемат истината и да се изправят срещу тях, както е редно. Само чрез приемане на истината можеш да промениш това бреме и тези погрешни мисли и възгледи и да се избавиш от тях. Ако не приемеш истината, има ли друг път, по който да поемеш? (Не.) Следователно, независимо дали става въпрос за избавяне от бремето на семейството или на плътта, всичко започва с приемане на правилните мисли и възгледи и с приемане на истината. Когато започнеш да приемаш истината, тези погрешни мисли и възгледи у теб постепенно ще бъдат сринати, разпознати и прозрени, след което постепенно ще бъдат отхвърлени. В процеса на сриването и разпознаването на тези погрешни мисли и възгледи и след това на избавянето от тях и отхвърлянето им постепенно ще промениш отношението и подхода си към тези въпроси. Тези мисли, които идват от човешката ти съвест или от чувствата ти, постепенно ще отслабнат. Те вече няма да те безпокоят или да те обвързват дълбоко в ума ти, няма да контролират живота ти или да му влияят, нито ще пречат на изпълнението на твоя дълг. Например, ако си приел правилните мисли и възгледи и си приел този аспект на истината, когато чуеш вестта за смъртта на родителите си, просто ще пролееш сълзи, без да мислиш как през тези години не си се отплатил за добротата, с която са те отгледали, как си им причинил толкова много страдание, как изобщо не си им се отблагодарил или как не си им позволил да водят добър живот. Повече няма да се обвиняваш за тези неща, а по-скоро ще покажеш нормален израз, произтичащ от потребностите на нормалните човешки чувства. Ще пролееш сълзи и след това ще потъгуваш по тях. Скоро тези неща ще станат естествени и нормални и бързо ще се потопиш в нормалния живот и в изпълнението на дълга си. Този въпрос няма да ти създава проблеми. Ако обаче не приемеш тези истини, когато чуеш вестта за кончината на родителите си, ще плачеш неспирно. Ще изпитваш съжаление към родителите си за това, че през целия им живот не им е било лесно и че са отгледали дете като теб, което не изпълнява синовната си отговорност, че когато са били болни, не си ги гледал на легло, и когато са умрели, не си плакал на погребението им, нито си спазвал траур. Че не си оправдал надеждите им, разочаровал си ги и не си им позволил да водят добър живот. Дълго ще живееш с това чувство за вина и винаги, когато си помислиш за това, ще плачеш и ще изпитваш тъпа болка в сърцето си. Всеки път, когато се сблъскаш с обстоятелства или хора, събития и неща, свързани с тях, ще реагираш емоционално. Това чувство за вина може да те съпътства до края на живота ти. Каква е причината за това? Тя е, че никога не си приемал истината или правилните мисли и възгледи за свой живот. Вместо това старите ти мисли и възгледи са продължили да властват над теб и да влияят върху живота ти. По този начин ще прекараш остатъка от живота си в болка поради кончината на родителите си. Това продължително страдание ще има последствия, които значително надхвърлят лекото неразположение на плътта. То ще засегне живота ти, отношението ти към изпълняването на твоя дълг, отношението ти към делото на църквата, отношението ти към Бог, както и отношението ти към всеки човек или въпрос, който докосва душата ти. Може и да се обезсърчиш и обезкуражиш по отношение на още въпроси, да станеш унил и пасивен, да изгубиш вяра в живота, да изгубиш ентусиазъм и мотивация за всичко и т.н. След време въздействието няма да се ограничава до обикновеното ти ежедневие. То ще повлияе и на отношението ти към изпълняването на твоя дълг и към пътя, по който поемаш в живота. Това е много опасно. Последствието от тази опасност може да е, че не си в състояние задоволително да изпълняваш дълга си на сътворено същество, и дори може да спреш да изпълняваш дълга си по средата или да затаиш в себе си настроение и отношение на съпротива към дълга, който изпълняваш. Накратко, с течение на времето това положение неизбежно ще се влоши и ще стане причина твоето настроение, емоциите и начинът ти на мислене да се развият в зловредна посока. Разбираш ли? (Да.) Днешното общение по тези теми от една страна ти казва да установиш правилни мисли и възгледи, чийто източник се основава на същността на самите тези въпроси. Тъй като коренът и същността са точно такива, хората трябва да ги осъзнаят и не бива да се заблуждават от тези постъпки или от мисли и възгледи, които произтичат от чувства и прибързаност. Това е единият аспект. Другият е, че само когато хората правят това, те могат да избегнат отклоняването и поемането по грешен път и вместо това да живеят живота такъв, какъвто е, в устроената от Бог среда, която е под неговата власт. В обобщение, само като приемат тези правилни мисли и възгледи и се ръководят от тях, хората могат да се отърват от това бреме, което идва от родителите им, да се избавят от това бреме и да са способни да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. По този начин човек може да живее по-свободно и с по-малко ограничения, в мир и радост, вместо постоянно да действа под влиянието на прибързаността, чувствата или съвестта. След като го обсъждахме толкова много, сега имате ли някакво разбиране за бремето, което създават очакванията на родителите? (Да.) След като вече имате някакво правилно разбиране, духът ви не се ли чувства много по-спокоен и освободен? (Така е.) Когато имаш истинско разбиране и истинско приемане и покорство, духът ти ще бъде освободен. Ако продължиш да се противиш и да отказваш или просто гледаш на тези истини като на теория, вместо да разглеждаш тези въпроси въз основа на факти, тогава ще ти е трудно да се избавиш. Когато се заемаш с тези въпроси, ще си способен да действаш само според устроеното от мислите и чувствата на плътта. В крайна сметка ще живееш в капана на тези чувства, където има само болка и скръб и никой няма да може да те спаси. Когато са изправени пред тези въпроси, оплетени в този емоционален капан, хората нямат никакъв изход. Можеш да се освободиш от впримчването и обвързването на чувствата само като приемеш истината. Така ли е? (Да.)

В допълнение към различните очаквания и подходи на родителите относно ученето на децата им и избора им на кариера, родителите също така имат различни очаквания и по отношение на брака. Не е ли така? Какви са някои от тези очаквания? Моля, споделете. (Обикновено родителите казват на дъщерите си, че бъдещият им съпруг поне трябва да е богат, да има къща и кола и да е в състояние да се грижи за тях. Тоест той трябва да е способен да посреща материалните потребности на дъщерята, а също така да има чувство за отговорност. Това са критериите за избор на съпруг.) Някои от нещата, които родителите казват, произтичат от собствения им опит и макар че те мислят във ваш интерес, все пак има известни проблеми. Родителите също така имат свои собствени мнения и предпочитания, когато става въпрос за очакванията им за брака ти. Те изискват от децата си да намерят съпруг, който поне да има пари, статус и способности и който внушава респект, за да не го разиграват други хора извън дома. И ако други хора те тормозят, този човек трябва да е способен да се изправи срещу тях и да те защити. Би могла да кажеш: „Не ме интересува. Не съм такъв материалист. Просто искам да намеря човек, който ме обича и когото аз също обичам“. На това родителите ти отвръщат: „Защо си такава глупачка? Защо си толкова наивна? Ти си млада и неопитна и не разбираш трудностите в живота. Чувала ли си някога поговорката „Всичко се обърква за една бедна двойка“? В живота ти трябват пари за това и пари за онова. Мислиш ли, че ще живееш добър живот, ако нямаш пари? Трябва да намериш човек, който е богат и способен“. Ти отговаряш: „Но дори на богатите и способни хора не може да се разчита“. Родителите ти отговарят: „Дори и да не може да се разчита на тях, първо трябва да се погрижиш за основните си нужди. Ще можеш да ядеш и да носиш каквото искаш и ще бъдеш сита и добре облечена — нещо, на което всеки би завидял“. Ти отговаряш: „Но душата ми няма да е щастлива“. На това родителите ти отвръщат: „Какво изобщо е душа? Къде е тя? И какво от това, че душата ти не е щастлива? Стига физически да се чувстваш удобно, само това има значение!“. Има хора, които въз основа на настоящите си житейски обстоятелства искат да останат необвързани. Макар че са доста възрастни, те не искат да излизат на срещи, камо ли да сключат брак. Родителите им се безпокоят от това и непрекъснато ги подтикват да се задомят. Те организират срещи на сляпо и представят потенциални партньори. Правят всичко възможно, за да намерят бързо подходящ и уважаван човек, за когото да се венчаят децата им. Дори и да не си пасват добре, най-малкото трябва да има добра квалификация, като например да е завършил университет, да има магистърска или докторска степен или пък да е учил в чужбина. Някои хора не могат да понасят натякването на родителите си. Първоначално смятат, че е чудесно, че не са обвързани и трябва да се грижат само за себе си. Особено след като повярват в Бог, всеки ден са много заети да изпълняват дълга си и нямат време да мислят за тези неща, така че не излизат на срещи и няма да се задомят в бъдеще. Те обаче не могат да подминат внимателната проверка на родителите си. Родителите им не са съгласни, винаги ги подтикват и притискат. Всеки път, когато видят децата си, започват да натякват: „Излизаш ли с някого? Харесала ли си си някого? Бързо го доведи у дома, за да можем да го проверим вместо теб. Ако е подходящ, просто давай и се обвържи най-сетне. Не ставаш по-млада! Жените не се венчават след трийсет, а мъжете не търсят партньор след трийсет и пет. Какво се опитваш да направиш — да преобърнеш света с главата надолу ли? Кой ще се грижи за теб, когато остарееш, ако не се задомиш?“. Родителите винаги се тревожат и се занимават с това, искат да потърсиш такъв или онакъв човек, пришпорват те да се задомиш и да си намериш партньор. И след като се задомиш, родителите ти продължават да ти досаждат: „Побързай да родиш дете, докато съм още млада. Аз ще се грижа за него вместо теб“. Ти казваш: „Няма нужда да се грижиш за децата ми. Не се тревожи“. Те отговарят: „Какво искаш да кажеш с това: „Не се тревожи“? Побързай и си роди дете! След като се роди, ще се грижа за него вместо теб. Щом поотрасне, можеш да поемеш контрола“. Каквито и очаквания да имат родителите за своите деца — независимо какво е отношението на родителите или дали тези очаквания са правилни — децата винаги ги чувстват като бреме. Ако послушат родителите си, ще се чувстват неудобно и ще бъдат нещастни. Ако не послушат родителите си, ще имат гузна съвест: „Родителите ми не грешат. Те са толкова възрастни, а не могат да ме видят да се задомя или да имам деца. Чувстват се тъжни и затова ме подтикват да се задомя и да имам деца. И това е тяхна отговорност“. Така че, когато става въпрос за справяне с очакванията на родителите в това отношение, дълбоко в себе си хората винаги имат смътното чувство, че това е бреме. Независимо дали ги слушат, или не, струва им се, че грешат, и в двата случая смятат, че е толкова срамно и неморално да не се подчинят на изискванията или желанията на родителите си. Това е въпрос, който тежи на съвестта им. Някои родители дори се намесват в живота на децата си: „Побързай да се задомиш и да родиш деца. Първо ме дари с голям и здрав внук“. По този начин дори се опитват да се месят какъв да е полът на бебето. Някои родители също така казват: „Вече имаш дъщеря, побързай да ме дариш с внук, искам и внук, и внучка. Ти и съпругът ти по цял ден сте заети с вярата в Бог и с изпълнението на дълга си. Не вършите същинската си работа. Да имаш деца е важно нещо. Не знаеш ли, че „най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“? Смяташ ли, че е достатъчно само да имаш дъщеря? По-добре побързай да ме дариш и с внук! Ти си единственото дете в нашето семейство. Ако не ме дариш с внук, няма ли да се прекъсне линията на рода ни?“. Ти обмисляш: „Вярно е, ако линията на рода прекъсне с мен, няма ли да разочаровам предците си?“. Така че да не се задомиш е погрешно и да се задомиш, но да нямаш деца, също е погрешно. Също така обаче не е достатъчно да имаш дъщеря, трябва да имаш син. На някои хора им се ражда първо син, но родителите им казват: „Един не е достатъчен. Ами ако нещо се случи? Роди още един, за да си правят компания“. Що се отнася до децата им, думата на родителите е закон и те могат да бъдат крайно неразумни и са способни да формулират най-изкривената логика — децата им просто не знаят как да се справят с тях. Родителите се намесват в живота на децата си, в работата, брака и отношението им към различни неща и ги критикуват. Децата могат само да преглътнат гнева си. Те не могат да се скрият от родителите си или да се отърват от тях. Не могат да се карат със собствените си родители или да ги възпитават. Какво могат да направят тогава? Те го търпят, опитват се да ги виждат възможно най-рядко, а ако непременно трябва да се срещнат, избягват да повдигат тези въпроси. А ако въпросите се повдигнат, те моментално ще ги прекъснат и ще се скрият някъде. Има обаче хора, които, за да отговорят на очакванията на родителите си и за да не ги разочароват, се съгласяват с изискванията на родителите си. Може неохотно да се втурнат към срещи, брак и раждане на деца. Не е достатъчно обаче да имаш едно дете. Трябва да имаш няколко. Правиш го, за да удовлетвориш изискванията на родителите си и да ги направиш щастливи и радостни. Независимо от това дали можеш да удовлетвориш желанията на родителите си, техните изисквания биха били проблемни за всяко дете. Родителите ти не правят нищо незаконно и не можеш да ги критикуваш, да говориш с когото и да било друг за това или да ги вразумиш. Докато се въртиш напред-назад по този начин, въпросът се превръща в твое бреме. Винаги смяташ, че докато не успееш да изпълниш изискванията на родителите си за брак и деца, няма да си способен с чиста съвест да се изправиш пред родителите и предците си. Ако не си изпълнил изискванията на родителите си — тоест не си излизал на срещи, не си встъпил в брак, не си създал деца и не си продължил линията на рода, както са искали — ще изпитваш вътрешно напрежение. Можеш малко да се отпуснеш само ако родителите ти кажат, че няма да се намесват в тези въпроси, и ти дадат свободата да приемаш нещата такива, каквито са. Ако обаче общественият отзвук, идващ от по-далечните ти роднини, приятели, съученици, колеги и всички останали, се състои в това да те заклеймяват и да те обсъждат зад гърба ти, то това също е бреме за теб. Когато си на 25 и не си се задомил, не смяташ, че това има голямо значение, но когато станеш на 30, започваш да чувстваш, че не е толкова добре, затова избягваш тези роднини и членове на семейството и не го споменаваш. А ако и на 35 години все още не си се задомил, хората ще кажат: „Защо не си женен? Нещо не ти е наред ли? Малко си странен, нали?“. Ако си се задомил, но не искаш деца, те ще ти кажат: „Защо не си родихте деца, след като сключихте брак? Другите хора се задомяват и имат дъщеря и след това син, или имат син и след това дъщеря. Защо не искаш деца? Какво не е наред с теб? Нямаш ли каквито и да било човешки чувства? Ти изобщо нормален човек ли си?“. Независимо дали идват от родителите или от обществото, в различна среда и обстоятелства тези проблеми се превръщат в бреме за теб. Чувстваш, че грешиш, особено на конкретната си възраст. Например ако си между трийсет и петдесет и все още не си семеен, не смееш да се срещаш с хора. Те казват: „През целия си живот тази жена никога не се е омъжвала, тя е стара мома, никой не я иска, никой няма да се ожени за нея“. „През целия си живот този човек никога не е имал съпруга“. „Защо не се е оженил?“. „Кой знае, може би нещо не му е наред“. Ти се замисляш: „Нищо ми няма. Защо тогава не съм се задомил? Не послушах родителите си и ги разочаровам“. Хората казват: „Този човек не е женен, това момиче не е омъжено. Вижте колко жалки са сега родителите им. Другите родители имат внуци и правнуци, а те все още са необвързани. Предците им трябва да са направили нещо ужасно, а? Това не оставя ли семейството без наследник? Те няма да имат потомци, които да продължат линията на рода. Какво става с това семейство?“. Колкото и непреклонно да е сегашното ти отношение, щом си смъртен, обикновен човек и нямаш достатъчно истина, за да разбереш този въпрос, рано или късно той ще започне да те безпокои и смущава. В днешно време в обществото има много 34- или 35-годишни хора, които все още не са се задомили, което не е кой знае какво. На 35 или 36 и нагоре обаче има по-малко хора, които не са се задомили. Въз основа на текущия възрастов диапазон на хората, които не са сключили брак, ако си под 35 години, може да си помислиш: „Нормално е да не съм се задомил, никой не казва каквото и да било за това. Ако родителите ми искат да кажат нещо, нека го направят. Не ме е страх“. Щом надхвърлиш 35 години обаче, хората ще те гледат с други очи. Те ще кажат, че си необвързан, ерген или самотна жена, а ти няма да си способен да го понесеш. Този въпрос ще се превърне в бреме за теб. Ако нямаш ясно разбиране или категорични принципи на практикуване по този въпрос, рано или късно това ще се превърне в проблем за теб или ще обърка живота ти в специален момент. Това не включва ли някои истини, които хората би трябвало да разберат? (Да, така е.)

Що се отнася до брака и раждането на деца, какви истини би трябвало да разберат хората, за да се избавят от бремето, което носят тези неща? На първо място, дали изборът на брачен партньор се определя от човешката воля? (Не.) Не е казано, че можеш просто да отидеш и да срещнеш такъв тип човек, какъвто желаеш, и със сигурност не е казано, че Бог ще подготви за теб точно този тип човек, който искаш. По-скоро Бог вече е отредил кой ще бъде твоят брачен партньор. Който е писано да бъде, той ще бъде. Не е необходимо да бъдеш под въздействието на каквато и да е намеса, произтичаща от потребностите на твоите родители или от поставените от тях условия. Освен това може ли брачният партньор, когото родителите ти искат да намериш, който е едновременно богат и с висок статус, да определи твоето собствено бъдещо богатство и статус? (Не.) Не може. Има доста жени, които са се омъжили в заможни семейства, но в крайна сметка са били пропъдени и принудени да ровят из боклука по улиците. С постоянния си стремеж да се изкачат по социалната стълбица за богатство и престиж те се оказват съсипани, с разбита репутация, далеч по-зле дори от обикновените хора. Те прекарват дните си, като разнасят евтина торба за пране, за да събират пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета, които след това разменят за няколко долара и накрая си купуват чаша кафе в кафене, за да могат да се почувстват така, сякаш все още живеят живота на богат човек. Колко окаяно! Бракът е важно събитие в живота на човека. Точно както това какви родители е предопределено да имаш, бракът не се основава на потребностите на родителите или семейството ти, нито се основава на личния ти вкус и на предпочитанията ти. Той е изцяло в обсега на Божието предопределение. В точния момент ще срещнеш правилния човек. В подходящото време ще срещнеш този, който ти подхожда. Всички тези подредби на невидимия, тайнствен свят са под контрола и върховенството на Бог. По този въпрос няма нужда хората да се вслушват в разпорежданията на другите, да бъдат направлявани от другите или да бъдат манипулирани и повлияни от тях. Така че, що се отнася до брака, каквито и очаквания да имат родителите ти и каквито и планове да имаш ти, не е необходимо да се влияеш от родителите си, нито трябва да се влияеш от собствените си планове. Този въпрос трябва да се основава изцяло на Божието слово. Няма значение дали търсиш партньор, или не — дори и да търсиш партньор, това трябва да е според Божието слово, а не според изискванията или потребностите на родителите ти и не според очакванията им. Следователно, що се отнася до брака, очакванията на родителите ти не бива да стават бреме за теб. Намирането на брачен партньор означава поемане на отговорност за остатъка от собствения ти живот, както и за съпруга ти. Става въпрос за покорство към устроеното и подреденото от Бог. Не става въпрос за удовлетворяване на изискванията на родителите ти или за осъществяване на техните очаквания. Това дали търсиш партньор и какъв партньор търсиш не бива да се основава на очакванията на родителите ти. Родителите ти нямат право да те контролират по този въпрос. Бог не им е дал правото да уреждат брака ти от началото до края. Ако търсиш партньор за брак, това трябва да се прави според Божиите слова. Ако решиш да не търсиш партньор, имаш свободата да не търсиш. Казваш: „През целия си живот, независимо дали изпълнявам дълга си, или не, просто ми харесва да съм необвързан. Да бъда сам е толкова освобождаващо — мога да отлетя като птица просто така, с едно размахване на крилете. Не съм обременен със семейство и съм сам, където и да отида. Страхотно е! Сам съм, но не съм самотен. Бог е с мен и ме придружава. Не съм самотен често. Понякога ми се иска напълно да се откъсна, което е необходимо на тялото. Да се изолираш напълно за момент не е лошо нещо. От време на време, когато чувствам празнота или самота, ще дойда пред Бог, за да проведа сърдечен разговор с Него и за да споделя няколко думи. Ще чета Неговите слова, ще уча химни, ще гледам видеоклипове със свидетелства за житейски преживявания и ще гледам филми от Божия дом. Прекрасно е и след това повече не се чувствам самотен. Не ме интересува дали по-късно ще бъда самотен, или не. Във всеки случай сега не съм самотен. Има много братя и сестри около мен, с които мога да водя сърдечни разговори. Търсенето на брачен партньор може да бъде доста досадно. Няма много нормални хора, които могат искрено да живеят добър живот, така че не искам да търся такъв. Ако намеря някого, а между нас не се получи и се разведем, каква би била целта на цялата тази разправия? След като сега вече прозрях това положение, по-добре да не търся партньор. Ако целта да си намериш някого, за когото да се венчаеш, е само за моментно щастие и радост и в крайна сметка така или иначе трябва да се разведеш, това е просто разправия и аз не съм готов да изтърпя такава разправия. Що се отнася до въпроса за раждането на деца, като човешко същество — а не просто като инструмент за създаване на наследници — нито е моя отговорност, нито е мое задължение да продължавам каквато и да е линия на рода. Който иска да я продължава, може да действа. Никое фамилно име не принадлежи само на един човек“. Какво значение има дали линията на рода е прекъсната? Това не е ли просто въпрос на фамилни имена на плътта? Душите нямат роднински връзки. При тях не може да се говори за наследство или продължение. Човечеството споделя един прародител. Всеки е потомък на този прародител, така че не става въпрос за края на родословието на човечеството. Продължаването на рода не е твоя отговорност. Хората трябва да се стремят да вървят по правилния път в живота, да живеят волен и освободен живот и да бъдат истински сътворени същества. Да бъдеш машина за размножаване на човечеството не е бреме, което трябва да носиш. Също така не е твоя отговорност да създаваш потомство или да продължаваш линията на рода в името на дадено семейство. Бог не ти е дал тази отговорност. Който иска да създава потомство, може да заповяда и да създава. Който иска да продължи рода си, може да го направи. Всеки, който желае да поеме тази отговорност, може да я поеме. Това няма нищо общо с теб. Ако не желаеш да поемаш тази отговорност и не желаеш да изпълниш това задължение, добре. Това е твое право. Не е ли редно така? (Да, така е.) Ако родителите ти продължават да натякват, можеш да им кажеш: „Ако негодуваш, че не създавам потомство и не продължавам линията на рода заради теб, тогава измисли начин да имаш друго дете и го остави да я продължи. Във всеки случай, този въпрос не е моя грижа. Можеш да го възложиш на когото искаш“. След като кажеш това, ще намерят ли родителите ти какво да отговорят? Когато става въпрос за браковете на децата им и за раждането на внуци, независимо дали вярват в Бог, или не, в напредналата си възраст родителите би трябвало да знаят, че богатството или бедността на човека, броят на децата и семейното положение в живота се определят от Небето. Всички те са определени предварително и не са нещо, което всеки може да решава. Следователно, ако родителите насила изискват нещо от децата си по този начин, те несъмнено са невежи родители, те са глупави и неосведомени. Когато си имате работа с глупави и неосведомени родители, просто приемайте казаното от тях като полъх на вятъра и го оставете да влезе през едното ухо и да излезе през другото, и това е всичко. Ако ти натякват твърде много, можеш да кажеш: „Добре, обещавам ти, че утре ще се оженя, вдругиден ще имам дете и на по-следващия ден ще ти дам възможност да прегърнеш правнук. Как ти звучи това?“. Просто ги залъжи и след това се обърни и си тръгни. Не е ли това начин да се справиш спокойно? Във всеки случай трябва да възприемеш този въпрос задълбочено. Що се отнася до брака, нека първо оставим настрана факта, че бракът е отреден от Бог. Божието отношение към този въпрос е да даде правото на избор на самите хора. Можеш да избереш да бъдеш необвързан или можеш да избереш да сключиш брак. Можеш да избереш да живеете като двойка, или можеш да избереш да имаш голямо семейство. Това е твоята свобода. Независимо на каква основа правиш този избор или каква цел или резултат искаш да постигнеш, казано накратко, това право ти е дадено от Бог. Имаш право на избор. Ако кажеш: „Твърде съм зает с работата по изпълнение на дълга си, все още съм млад и не искам да сключвам брак. Искам да бъда необвързан, през цялото време да отдавам всичко на Бог и да изпълнявам дълга си добре. Ще се справя с големия въпрос за брака по-късно — когато съм на петдесет години и се чувствам самотен, когато имам много да кажа, но нямам отдушник за бърборенето си, тогава ще си намеря някого“, това също е добре, и Бог няма да те укори. Може да кажеш: „Чувствам, че младостта ми се изплъзва, трябва да се възползвам от залеза на младостта си. Докато все още съм млад и притежавам известна външна привлекателност и малко чар, трябва да побързам да си намеря партньор, който да ме придружава и да си говорим, някой, който ме цени и обича, с когото мога да прекарвам дните си, и да се задомя“. Това също е твое право. Разбира се, има едно нещо: ако решиш да сключиш брак, първо трябва внимателно да обмислиш какъв дълг в църквата изпълняваш в момента, дали си водач или работник, дали си избран за обучение в Божия дом, дали поемаш важна работа или дълг, какви задачи си получил в момента и какви са настоящите ти обстоятелства. Ако сключиш брак, това ще повлияе ли на изпълнението на дълга ти? Ще повлияе ли тогава и на стремежа ти към истината? Ще повлияе ли това на работата ти като водач или работник? Ще повлияе ли на постигането ти на спасение? Това са все въпроси, които трябва да обмислиш. Макар че Бог ти е дал такова право, когато упражняваш това право, трябва внимателно да обмислиш какъв избор предстои да направиш и какви последствия може да донесе този избор. Независимо от последствията, които могат да възникнат, не бива да обвиняваш другите, нито трябва да обвиняваш Бог. Трябва да поемеш отговорност за последствията от собствения си избор. Някои хора казват: „Не само ще се задомя, но и искам да имам куп деца. След като имам син, ще имам дъщеря и цял живот ще живеем щастливо като семейство, като общуваме в радост и хармония. Когато остарея, децата ми ще се събират около мен, за да се грижат за мен, а аз ще се наслаждавам на блаженството на семейния живот. Колко прекрасно ще бъде това! Що се отнася до изпълнението на дълга ми, стремежа към истината и постигането на спасение, всичко това е второстепенно. В момента не се интересувам от тези неща. Първо ще уредя въпроса с раждането на децата“. Това също е твое право. Каквито и последствия обаче да ти донесе в крайна сметка твоят избор, били те горчиви или сладки, кисели или стипчиви, сам трябва да ги понесеш. Никой няма да плаща за твоя избор или да поеме отговорност за него, включително и Бог. Разбра ли? (Да.) Тези въпроси са обяснени ясно. Що се отнася до брака, трябва да се избавиш от бремето, от което следва да се избавиш. Свободен си да избереш да бъдеш необвързан, свободен си да избереш да сключиш брак и също така си свободен да избереш да имаш много деца. Какъвто и да е изборът ти, това е твоята свобода. От една страна, изборът да сключиш брак не означава, че по този начин си се отплатил за добротата на родителите си или си изпълнил синовния си дълг — както и изборът да бъдеш необвързан не означава, разбира се, че не се подчиняваш на родителите си. От друга страна, изборът да сключиш брак или да имаш много деца не е бунт срещу Бог, нито неподчинение спрямо Него. Няма да бъдеш осъден за това. Изборът да бъдеш необвързан също така няма да бъде причината, поради която накрая Бог ще ти даде спасение. Казано накратко, независимо дали си необвързан или си семеен, или дали имаш много деца, Бог няма да определи дали накрая можеш да бъдеш спасен въз основа на тези фактори. Бог не гледа семейния ти произход или семейното ти положение. Той гледа само това дали се стремиш към истината, какво е отношението ти към изпълнението на твоя дълг, колко от истината си приел и на каква част от нея си се покорил, както и дали действаш според истините принципи. В крайна сметка Бог ще остави настрана и семейното ти положение, за да изследва избрания от теб път в живота и избраните от теб принципи, според които живееш, и правила, по които оцеляваш, за да определи дали ще бъдеш спасен. Разбира се, има един факт, който трябва да споменем. Има едно нещо за хората, които са необвързани или разведени, както и за тези, които не са встъпили в брак или са излезли от брака, а именно, че няма нужда да носят отговорност за когото или каквото и да било в рамките на брака. Те не трябва да поемат на плещите си тези отговорности и задължения, така че са относително по-свободни. В известна степен те имат повече свобода по отношение на времето, по-голямо изобилие от енергия и повече лична свобода. Например като възрастен, когато излизаш да изпълняваш дълга си, никой не може да те ограничава — дори родителите ти нямат това право. Сам се молиш на Бог, Той ще направи подредби за теб и можеш да си стягаш багажа и да тръгваш. Ако обаче си женен и имаш семейство, не си толкова свободен. Трябва да носиш отговорност за семейството си. На първо място, по отношение на битовите условия и финансовите ресурси, трябва да им осигуриш поне храна и облекло, а когато децата ти са малки, трябва да ги водиш на училище. Трябва да носиш тези отговорности. В тези ситуации женените хора не са свободни, защото имат социални и семейни задължения, които трябва да изпълняват. По-лесно е за тези, които не са семейни и нямат деца. Когато изпълняват дълга си в Божия дом, те няма да останат гладни или на студено; ще имат и храна, и подслон. Те нямат нужда да тичат напред-назад, за да печелят пари и да работят заради потребностите на семейния живот. Това е разликата. В крайна сметка, когато става въпрос за брака, основната идея остава същата: не бива да носиш никакво бреме. Независимо дали става дума за очакванията на родителите ти, за традиционните възгледи на обществото или за собствените ти прекомерни желания, не бива да носиш никакво бреме. Твое право е да избереш да останеш необвързан или да сключиш брак, а също така е твое право да решиш кога да оставиш безбрачието и кога да встъпиш в брак. Бог не отсъжда категорично по този въпрос. Що се отнася до това колко деца имаш, след като встъпиш в брак, това е предопределено от Бог, но ти също можеш сам да избереш въз основа на действителните си обстоятелства и стремежи. Бог няма да ти налага правила. Да предположим, че си милионер, мултимилионер или милиардер и кажеш: „За мен не е проблем да имам осем или десет деца. Отглеждането на цял куп деца няма да отслаби енергията ми за изпълнението на моя дълг“. Ако не се страхуваш от разправията, тогава смело се сдобивай с деца. Бог няма да те заклейми. Бог няма да промени отношението Си към твоето спасение заради отношението ти към брака. Така стоят нещата. Ясно ли е? (Да.) Има и друг аспект, а именно, че ако в момента избереш да си необвързан, не бива да имаш никакво чувство за превъзходство само защото си необвързан, като казваш: „Аз съм член на елита на необвързаните и имам правото на предимство за спасение в Божието присъствие“. Бог не ти е дал тази привилегия, разбра ли? Може да кажеш: „Аз съм женен. Това прави ли ме непълноценен?“. Не си непълноценен. Ти все още си член на поквареното човечество. Не си бил поставен в по-долна категория или презрян, понеже си встъпил в брак, нито си станал по-покварен и по-труден за спасяване и не нараняваш Божието сърце повече от другите, което да стане причина Бог да не иска да те спаси. Всичко това са погрешни мисли и възгледи на хората. Семейното положение на човека няма нищо общо с отношението на Бог към него, нито семейното положение на човека има нещо общо с това дали той в крайна сметка може да бъде спасен. И така, с какво е свързано постигането на спасение? (Основава се на отношението на човека към приемането на истината.) Точно така, то се основава на нагласата, с която човекът се отнася към истината и с която приема истината, както и на това дали той е способен да използва Божиите слова като основа и истината като критерий, по който да възприема хората и нещата и да се държи и да действа. Това е основата за измерване на крайния изход на даден човек. Сега, след като стигнахме до този момент в нашето общение, можете ли да се избавите от бремето, породено от въпроса за брака? (Да.) Способността да се избавите от него ще бъде от полза за вашия стремеж към истината. Ако не вярваш на това, можеш да попиташ тези, които са се задомили, каква е надеждата им за получаване на спасение, а те ще кажат: „Бях женен толкова много години и се разведох заради вярата си в Бог. Не бих посмял да кажа, че ще бъда спасен“. Можеш да попиташ тези малко по-възрастни, трийсетинагодишни млади хора, които не са се задомили, но през многото години, през които са вярвали, не са се стремили към истината и са като невярващи. Можеш да ги попиташ: „Можеш ли да бъдеш спасен, като вярваш в Бог по този начин?“. Те също няма да посмеят да кажат, че могат да бъдат спасени. Не е ли така? (Да, така е.)

Това са истините за брака, които хората би трябвало да разберат. Нито една от темите, за които разговаряхме, не може да бъде обяснена ясно само с няколко думи. Има много различни факти, както и обстоятелства на различни видове хора, които трябва да се разнищят. Въз основа на тези различни обстоятелства истините, които хората би трябвало да разберат, не могат да бъдат обяснени ясно само с няколко думи. За всеки проблем има истини, които хората трябва да разберат, както и фактически реалности, които хората трябва да разберат, а това важи още повече за погрешните мисли и възгледи, които хората таят и които също трябва да бъдат разбрани. Разбира се, тези погрешни мисли и възгледи са нещата, от които хората трябва да се избавят. Когато се избавиш от тези неща, мислите и възгледите ти по даден въпрос ще бъдат относително положителни и относително точни. Тогава, когато отново се сблъскаш с подобен въпрос, вече няма да бъдеш възпиран от него. Няма да бъдеш възпиран и повлиян от някакви погрешни и нелепи мисли и възгледи. Няма да бъдеш обвързан или смущаван от него, а вместо това ще си способен правилно да посрещнеш този въпрос и оценката ти за другите или за теб самия ще бъде относително точна. Това е положителният резултат, който може да се постигне у хората, когато възприемат хората и нещата и се държат и действат в съответствие с Божиите слова и истините принципи. Добре, тук нека приключим нашето общение за днес. Довиждане!

1 април 2023 г.

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи „Ти дори себе си не можеш да контролираш“.