Как човек да се стреми към истината (17)
На последната ни сбирка разговаряхме за избавянето от бремето, което идва от семейството на човека. Това засегна темата за избавянето от очакванията на родителите. Тези очаквания упражняват вид невидим натиск върху всеки човек. Не е ли така? (Да, така е.) Те са бреме, едно от тези, които идват от семействата на хората. Да се избавиш от очакванията на родителите си означава да се избавиш от натиска и бремето, с които родителите ти натоварват живота, съществуването ти и пътя, по който поемаш. Тоест, когато очакванията на родителите ти влияят на твоя избор на житейски път, на изпълнението на твоя дълг, на пътуването ти по правилния път, както и на свободата, правата и инстинктите ти, техните очаквания те натоварват с един вид натиск и бреме върху теб. Това бреме включва неща, от които хората трябва да се избавят в хода на своя живот, съществуване и вяра в Бог. Това не е ли съдържание, за което сме разговаряли преди? (Така е.) Естествено, очакванията на родителите засягат много неща, като например обучението, работата, брака, семейството и дори кариерата, перспективите, бъдещето и т.н. От гледна точка на родителя всяко очакване, което той има за детето си, е логично, справедливо и разумно. Няма нито един родител, който да няма очаквания за детето си. Родителите могат да имат повече или по-малко очаквания, може да имат по-големи или по-малки очаквания, или може да имат различни очаквания за детето си в зависимост от момента. Надяват се, че детето им ще получава добри оценки, че нещата ще вървят добре за него в работата му, че ще получава добри доходи и че що се отнася до брака, всичко ще бъде безпроблемно и щастливо за него. Родителите дори имат различни очаквания по отношение на семейството на детето си, кариерата, перспективите му и т.н. От гледна точка на родителя всички тези очаквания са много основателни, но от гледна точка на неговото дете тези различни очаквания са значителна намеса в правилния избор и дори намеса в свободата му и правата или интересите, които има като нормален човек. В същото време тези очаквания му пречат и да оползотвори заложбите си по нормалния начин. Казано накратко, независимо от каква гледна точка гледаме на това, дали от гледната точка на родителя, или от гледната точка на неговото дете, ако очакванията на родителя надхвърлят обхвата на това, което човек с нормална човешка природа може да понесе, ако излизат извън обхвата на това, което инстинктите на човек с нормална човешка природа могат да постигнат, или ако взимат връх над човешките права, които човек с нормална човешка природа би трябвало да притежава, или дълга и задълженията, които Бог дава на хората, и т.н., то тези очаквания са неуместни и неразумни. Разбира се, може да се каже също така, че родителите не бива да имат тези очаквания и че тези очаквания не бива да съществуват. Въз основа на това децата трябва да се избавят от тези очаквания на родителите. Тоест когато родителите възприемат гледната точка или позицията на родители, на тях им се струва, че имат правото да очакват, че детето им ще направи едно или друго и че детето им ще поеме по определен път и ще избере определен вид живот, учебна среда или работа, брак, семейство и т.н. Като нормални хора обаче родителите не бива да възприемат гледната точка или позицията на родители, те не бива да използват идентичността си на родители, за да изискват от детето си да прави нещо извън обхвата на синовните си задължения или извън предела на човешките способности. Те дори не бива да се намесват в различните избори, които тяхното дете прави, и не бива да натрапват на детето си своите очаквания, предпочитания и недостатъци, както и неудовлетвореността си или който и да е от интересите си. Това са неща, които родителите не бива да правят. Когато родителите таят очаквания, които не бива да таят, детето им трябва да подходи правилно към тези очаквания. По-важното е, че детето им би трябвало да е способно да разпознава природата на тези очаквания. Ако можеш ясно да видиш, че очакванията на твоите родители те лишават от човешките ти права и че тези очаквания са вид намеса или смущение, що се отнася до твоя избор на положителни неща и правилния път, тогава трябва да се избавиш от тези очаквания и да ги пренебрегнеш. Трябва да направиш това, защото то е твое право, то е правото, което Бог е дал на всеки сътворен човек, и родителите ти не бива да смятат, че имат право да се месят в житейския ти път и в човешките ти права само защото са те родили и са твои родители. Следователно всяко сътворено същество има право да каже „не“ на всяко неразумно, неподобаващо или дори неуместно очакване на родителя. Категорично можеш да откажеш да поемаш на плещите си очакванията на твоите родители. Отказът да приемеш или да поемеш на плещите си което и да е от очакванията на родителите си е начинът да практикуваш избавяне от неуместните им очаквания.
Какви истини трябва да разберат хората по отношение на избавянето от очакванията на родителите? Тоест знаеш ли на какви истини се основава избавянето от очакванията на родителите или към какви истини принципи се придържа то? Лесно ли ще се избавиш от техните очаквания, ако вярваш, че родителите ти са най-близките ти хора на света, че те са твоите началници и водачи, че те са хората, които са те родили и отгледали, които са ти осигурили храна, дрехи, дом и транспорт, които са те възпитали, както и че те са твои благодетели? (Не.) Ако вярваш в тези неща, много е вероятно да подходиш към очакванията на родителите си от плътска гледна точка и ще ти бъде трудно да се избавиш от техните неуместни и неразумни очаквания. Ще бъдеш обвързан и потискан от техните очаквания. Дори и в сърцето си да изпитваш неудовлетворение и нежелание, няма да имаш силата да се освободиш от тези очаквания и няма да имаш друг избор, освен да ги оставиш да поемат естествения си ход. Защо ще трябва да ги оставиш да поемат естествения си ход? Защото, ако се избавиш от очакванията на родителите си и пренебрегнеш или отхвърлиш някое от очакванията им, ще почувстваш, че си дете, което не изпълнява си синовната си отговорност, че си неблагодарен, че ще разочароваш родителите си и че не си добър човек. Ако възприемеш плътската гледна точка, ще направиш всичко възможно да използваш съвестта си, за да се отплатиш за добротата на родителите си, да се погрижиш страданието, което родителите ти са понесли заради теб, да не е понесено напразно, и също така ще искаш да изпълниш очакванията им. Много ще се стараеш да постигнеш всичко, което поискат да направиш, за да не ги разочароваш, да се отнесеш справедливо към тях, и ще вземеш решение да се грижиш за тях, когато остареят, за да си сигурен, че последните им години са щастливи, и дори ще помислиш малко по-нататък — да се погрижиш за погребенията им, за да ги удовлетвориш, като същевременно удовлетвориш и собственото си желание да бъдеш дете със синовно поведение. Докато живеят в този свят, хората се влияят от различни видове обществено мнение и социален климат, както и от различни мисли и възгледи, които са широко разпространени в обществото. Ако хората не разбират истината, те могат да възприемат тези неща само от гледна точка на плътските чувства и в същото време могат да се справят с тези неща само от тази гледна точка. През това време ще мислиш, че твоите родители правят много неща, които родителят не би трябвало да прави, до такава степен, че дълбоко в сърцето си дори ще изпитваш презрение и неприязън към част от действията и поведението на родителите си, както и към човешката им природа, характера им и техните методи и начини да вършат нещата, но все пак ще искаш да бъдеш дете със синовно поведение, за да ги почетеш и удовлетвориш, и по никакъв начин няма да посмееш да ги пренебрегнеш. От една страна, ще го направиш, за да не те отритне обществото, а от друга страна, за да удовлетвориш потребностите на съвестта си. Всички тези възгледи са ти втълпени от човечеството и обществото, затова ще ти бъде много трудно да се справиш по рационален начин с очакванията на родителите си и с връзката си с тях. Ще бъдеш принуден да подходиш към тях като синовно привързано дете и да не оспорваш действията на родителите си. Няма да имаш друг избор, само това ще можеш да направиш и при това положение ще ти бъде още по-трудно да се избавиш от очакванията на родителите си. Ако наистина се избавиш от тях в сърцето си, тогава все пак ще трябва да понесеш друго бреме или натиск, а именно заклеймяването от страна на обществото, по-далечните ти роднини и семейството ти. Дори ще се наложи да понесеш заклеймяването, изобличението, проклятията и презрението, които идват от дълбините на сърцето ти, които казват, че си нищожество, че не си синовно привързано дете, че си неблагодарен или дори неща като: „Ти си безразличен неблагодарник, ти си непокорен, майка ти не те е възпитала правилно“, които хората в светското общество казват — с други думи, всякакви неприятни неща. Ако не разбираш истината, ще изпаднеш в такова затруднено положение. Тоест когато в дълбините на сърцето си се избавиш от очакванията на родителите си по рационален начин или когато неохотно се избавиш от тях, дълбоко в сърцето ти ще възникне друг вид бреме или натиск. Този натиск идва от обществото и от въздействието на твоята съвест. Как тогава можеш да се избавиш от очакванията на родителите си? Има път за решаване на този проблем. Не е трудно — хората трябва да положат усилия над истината и да дойдат пред Бог, за да потърсят и разберат истината, тогава проблемът ще бъде разрешен. И така, какъв аспект от истината трябва да разбереш, за да не се страхуваш, че когато се избавяш от очакванията на родителите си, ще бъдеш обременяван от заклеймяването на общественото мнение или от заклеймяването на твоята съвест дълбоко в сърцето ти, или от изобличаването и словесните обиди от твоите родители? (Това, че пред Бог ние сме просто сътворени същества. В този свят не само трябва да изпълняваме отговорностите си към нашите родители, по-важното е, че трябва да изпълняваме добре дълга си и да изпълняваме задълженията си. Ако можем да прозрем това, когато в бъдеще се избавим от очакванията на родителите си, вероятно няма да бъдем твърде повлияни от родителите си или от заклеймяването на общественото мнение.) Кой друг ще говори за това? (Последния път Бог разговаря за това, че когато напускаме домовете си, за да изпълняваме дълга си, от една страна това се дължи на обективни обстоятелства — трябва да оставим родителите си, за да изпълняваме дълга си и затова не можем да се грижим за тях — причината за това не е, че избираме да ги оставим, понеже избягваме отговорностите си. От друга страна, напускаме домовете си, защото Бог ни е призовал да изпълняваме дълга си, и затова не можем да придружаваме родителите си, но все още се тревожим за тях — то е различно от това да не искаме да изпълняваме отговорностите си към тях и да не бъдем синовно привързани.) Тези две причини са истини и факти, които хората би трябвало да разберат. Ако хората разбират тези неща, когато се избавят от очакванията на родителите си, дълбоко в сърцата си те ще чувстват малко повече спокойствие и малко повече мир. Това обаче може ли из основи да разреши този проблем? Ако не беше влиянието на по-големи външни обстоятелства, съдбата ти щеше ли да е свързана с тази на родителите ти? Ако не вярваше в Бог и работеше и прекарваше дните си по нормален начин, със сигурност ли щеше да си в състояние да придружаваш родителите си? Със сигурност ли щеше да си в състояние да бъдеш дете със синовно отношение? Със сигурност ли щеше да си в състояние да останеш до тях и да се отплатиш за добротата им? (Не е задължително.) Има ли човек, който през целия си живот действа само за да се отплати за добротата на родителите си? (Не.) Няма такива хора. Затова трябва да опознаеш този въпрос и да прозреш същността му от различна гледна точка. Това е по-дълбоката истина, която трябва да разбереш по този въпрос. Това също е факт и нещо повече, това е същността на тези неща. Кои са истините за избавянето от очакванията на родителите ти, които би трябвало да разбереш? От една страна, трябва да разбереш, че родителите ти не са твои кредитори. От друга страна, трябва да разбереш, че родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти. Това не е ли истината? (Така е.) Ако разбереш тези две истини, няма ли да ти бъде по-лесно да се избавиш от очакванията на родителите си? (Така ще бъде.)
Първо ще говорим за следния аспект на истината: „Родителите ти не са твои кредитори“. Какво означава това, че родителите ти не са твои кредитори? Не се ли отнася до добротата, която твоите родители са проявили към теб, като са те отгледали? (Да, така е.) Твоите родители са проявили към теб доброта, като са те отгледали, затова ти е много трудно да се избавиш от връзката си с тях. Ти мислиш, че трябва да се отплатиш за тяхната доброта, в противен случай няма да бъдеш дете със синовно отношение. Смяташ, че трябва да проявяваш синовна почит към тях, че трябва да се подчиняваш на всяка тяхна дума, че трябва да удовлетворяваш всяко тяхно желание и изискване, а също и че не бива да ги разочароваш — смяташ, че това е отплата за тяхната доброта. Разбира се, някои хора имат добра работа, получават добра заплата и осигуряват на родителите си някои материални удоволствия и прекрасен материален живот, като позволяват на родителите си да се порадват на успеха им с тях и им дават възможност да живеят по-добър живот. Да кажем например, че купиш на родителите си къща и кола, водиш ги в луксозни ресторанти, за да хапват всякакви деликатеси, водиш ги на екскурзии до туристически дестинации и им резервираш луксозни хотели, за да ги зарадваш и да им позволиш да се насладят на тези неща. Правиш всичко това, за да се отплатиш за добротата на родителите си, за да накараш родителите си да почувстват, че са получили нещо в замяна на това, че са те отгледали и обичали, и че не си ги разочаровал. От една страна го правиш, за да видят родителите ти, от друга страна го правиш, за да видят хората около теб, за да види обществото, а в същото време правиш всичко възможно да удовлетвориш потребностите на съвестта си. Както и да го погледнеш, каквото и да се опитваш да удовлетвориш, във всеки случай всички тези действия се извършват до голяма степен за да се отплатиш за добротата на родителите си и същността на тези действия е да се отплатиш за добротата, която родителите ти са проявили към теб, като са те отгледали. И така, защо имаш тази идея да се отплатиш за добротата на родителите си? Това е защото смяташ, че твоите родители са те родили и че не им е било лесно да те отгледат. По този начин родителите ти неусетно стават твои кредитори. Мислиш, че си длъжник на родителите си и че трябва да се отплатиш на родителите си. Смяташ, че само като им се отплатиш, ще имаш човешка природа и ще бъдеш истински синовно привързано дете и че отплатата към тях е моралната норма, която човек трябва да притежава. И така, по същество тези идеи, възгледи и действия възникват, защото вярваш, че си длъжник на родителите си и че трябва да им се отплатиш. До голяма степен родителите ти са твои кредитори, тоест смяташ, че си им длъжник за добротата, която са проявили към теб. Сега, след като имаш способността да им се отплатиш и да им се отблагодариш, ти го правиш — използваш пари и обич според способностите си, за да им се отблагодариш. И така, проява на истинска човешка природа ли е да правиш това? Това истински принцип на практикуване ли е? (Не, не е.) Защо казвам, че родителите ти не са твои кредитори? След като това, че „родителите ти не са твои кредитори“, е истината, ако смяташ родителите си за свои благодетели и кредитори и ако всичко, което правиш, е да им се отблагодаряваш за тяхната доброта, то правилни ли са тази идея и този възглед? (Не.) Това „не“ не беше ли изречено много неохотно? Кое от тези твърдения е истината: „Родителите ти не са твои кредитори“ или „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“? („Родителите ти не са твои кредитори“ е истината.) Щом „родителите ти не са твои кредитори“ е истината, тогава дали твърдението „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ е истината? (Не.) Не противоречи ли то на твърдението: „Родителите ти не са твои кредитори“? (Така е.) Не е важно кое от тези твърдения кара съвестта ти да се чувства заклеймена. Кое е важното? Важното е кое от тези твърдения е истината. Трябва да приемеш това твърдение, което е истината, дори и то да причинява на съвестта ти неудобство и чувство на вина, защото то е истината. Макар че твърдението „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ е в съгласие с моралните норми на хората за човешка природа и с будната съвест на хората, то не е истината. Дори и това твърдение да удовлетворява и успокоява съвестта ти, трябва да се избавиш от него. Това е отношението, което трябва да притежаваш, когато става въпрос за приемане на истината. И така, кое от двете твърдения — „Родителите ти не са твои кредитори“ или „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ — звучи по-удобно и в по-голяма степен звучи съгласно човешката природа и чувството ти за съвест и съгласно моралните норми на човешката природа? (Второто твърдение.) Защо второто твърдение? Защото обслужва и удовлетворява емоционалните потребности на човека. Това обаче не е истината и Бог го ненавижда. И така, твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ кара ли хората да се чувстват неудобно? (Да.) Какво смятат и чувстват хората, след като чуят това твърдение? (Че е донякъде безсъвестно.) Те смятат, че му липсва доза човешко чувство, нали? (Да.) Някои хора казват: „Ако човек няма човешки чувства, той все още ли е човек?“. Ако хората нямат човешки чувства, те човеци ли са? Твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ звучи така, сякаш е лишено от човешко чувство, но то е факт. Ако подходиш към връзката си с родителите си по рационален начин, ще откриеш, че твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ ясно и из основи обяснява връзката, която всеки човек има с родителите си, както и същността и основата на взаимоотношенията между хората. Макар да причинява неудобство на съвестта ти и да не удовлетворява емоционалните ти потребности, то все така е факт и все така е истина. Тази истина може да ти позволи да подходиш към добротата, която твоите родители са проявили към теб, като са те отгледали, по рационален начин и по правилния начин. Тя може също така да ти позволи да подходиш към което и да е от очакванията на родителите си по рационален и правилен начин. Естествено, тя още повече е в състояние да ти позволи да подходиш към връзката си с твоите родители по рационален и правилен начин. Ако можеш да подходиш към връзката си с твоите родители по този начин, тогава можеш да се справиш с нея по рационален начин. Някои хора казват: „Тези истини са формулирани много добре и звучат много пламенно. Защо обаче когато хората ги чуят, те изглеждат донякъде невъзможни за постигане? Особено „Родителите ти не са твои кредитори“ — защо след като чуят тази истина, хората чувстват, че връзката им с техните родители е все по-далечна и отчуждена? Защо смятат, че няма привързаност между тях и родителите им?“. Истината умишлено ли се опитва да отчужди хората един от друг? Истината умишлено ли се опитва да прекъсне връзките между хората и техните родители? (Не.) И така, какви резултати могат да се постигнат чрез разбирането на тази истина? (Разбирането на тази истина може да ни позволи да видим връзката си с нашите родители такава, каквато е в действителност — тази истина ни казва истинското естество на този въпрос.) Правилно, тя ти позволява да видиш истинското естество на този въпрос, да подходиш към тези неща и да се справиш с тях рационално, а не да живееш в рамките на привързаността си или на плътските взаимоотношения между хората, нали?
Нека поговорим за това как трябва да се тълкува „Родителите ти не са твои кредитори“. Родителите ти не са твои кредитори — това не е ли факт? (Така е.) Тъй като това е факт, е редно да обясним съдържащите се в него въпроси. Нека разгледаме въпроса за това, че твоите родители са те родили. Кой е избрал да се родиш — ти или родителите ти? Кой кого е избрал? Ако го погледнеш от Божия гледна точка, отговорът е: нито един от вас. Нито ти си избрал да се родиш, нито родителите ти са избрали те да те родят. Ако погледнеш корена на този въпрос, това е отредено от Бог. Засега ще оставим тази тема настрана, тъй като този въпрос се разбира от хората лесно. От твоя гледна точка ти си роден от родителите си пасивно, без да имаш никакъв избор по въпроса. От гледна точка на твоите родители те са те родили по собствена независима воля, нали? С други думи, като оставим настрана Божието предопределение, когато става въпрос за раждането ти, твоите родители са тези, които са имали цялата власт. Те са избрали да те родят и решението е било тяхно. Ти не си избрал да те родят, пасивно си бил роден от тях и не си имал никакъв избор по въпроса. Затова, след като твоите родители са имали цялата власт и те са избрали да те родят, те имат задължението и отговорността да те възпитат, да те отгледат до пълнолетие, да ти осигурят образование, храна, дрехи и пари — това е тяхна отговорност и задължение и е това, което те трябва да правят. При положение, че винаги си бил пасивен през периода, в който са те отглеждали, ти не си имал право на избор — трябвало е да бъдеш отгледан от тях. Тъй като си бил млад, не си имал способността да се отгледаш сам, не си имал друг избор, освен пасивно да бъдеш отгледан от родителите си. Бил си отгледан по начина, по който родителите ти са избрали, и ако са ти давали хубава храна и напитки, значи си ял и пил хубава храна и напитки. Ако родителите ти са ти осигурили жизнена среда, в която си оцелявал с плява и диви растения, тогава си оцелял с плява и диви растения. Във всеки случай, когато си бил отглеждан, ти си бил пасивен, а родителите ти са изпълнявали отговорността си. Все едно родителите ти да се грижат за цвете. Щом искат да се грижат за цвете, те трябва да го торят, да го поливат и да се погрижат да получава слънчева светлина. И така, що се отнася до хората, независимо дали родителите ти са те отгледали старателно и дали са полагали големи грижи за теб, те във всеки случай просто са изпълнявали отговорността и задължението си. Каквато и да е причината, поради която са те отгледали, това е била тяхна отговорност — щом са те родили, трябва да поемат отговорност за теб. Като се има предвид това, дали всичко, което родителите ти са направили за теб, може да се счита за доброта? Не може, нали? (Точно така.) Това, че родителите ти изпълняват отговорността си към теб, не се счита за доброта. В такъв случай счита ли се за доброта това да изпълняват своята отговорност към цвете или растение, като го поливат и торят? (Не.) Това е още по-далеч от добротата. Цветята и растенията растат по-добре навън — ако са засадени в земята, те процъфтяват на вятъра, слънцето и дъждовната вода. Когато са засадени в саксия на закрито, те не растат толкова добре, колкото навън, но където и да са, те са живи, нали? Бог го е постановил, независимо къде се намират. Ти си жив човек, а Бог поема отговорност за всеки живот, като му дава възможност да оцелее и да следва закона, който спазват всички сътворени същества. Но като личност ти живееш в средата, в която те отглеждат твоите родители, затова трябва да растеш и да преживяваш в тази среда. Това, че живееш в тази среда, в по-широк план се дължи на Божията повеля, а в по-тесен — на твоите родители, които те отглеждат, нали? Във всеки случай родителите ти изпълняват отговорност и задължение, като те отглеждат. Да те отглеждат, докато станеш възрастен човек, е тяхна отговорност и задължение и не може да се нарече доброта. Ако не може да се нарече доброта, не е ли тогава нещо, от което трябва да се ползваш? (Така е.) Това е вид право, от което би трябвало да се ползваш. Родителите ти трябва да те отглеждат, защото преди да достигнеш пълнолетие, твоята роля е на дете, което се възпитава. Следователно родителите ти просто изпълняват един вид отговорност към теб и ти само я приемаш, но определено не получаваш милост или доброта от тях. Раждането на деца и грижата за тях, размножаването и отглеждането на следващото поколение е вид отговорност на всяко живо същество. Например, след като създадат потомство, птиците, кравите, овцете и дори тигрите трябва да се грижат за него. Няма живи същества, които да не отглеждат потомството си. Възможно е и да има някои изключения, но не са много. Това е естествен феномен в съществуването на живите същества, това е техен инстинкт и не може да се приписва на добротата. Те просто спазват закон, който Създателят е определил за животните и за хората. Следователно това, че родителите ти те отглеждат, не е вид доброта. Въз основа на това може да се каже, че родителите ти не са твои кредитори. Те изпълняват своята отговорност към теб. Колкото и усилия да са положили и колкото и пари да са похарчили за теб, те не бива да търсят отплата от теб, защото това е тяхна отговорност като родители. Щом е отговорност и задължение, трябва да се изпълнява безвъзмездно и не бива да искат отплата. Като са те отгледали, родителите ти просто са изпълнили отговорността и задължението си, и това трябва да е безвъзмездно, а не да се превръща в сделка. Затова не е нужно да подхождаш към родителите си или да уреждаш отношенията си с тях с идеята за отплата. Нехуманно е да се отнасяш към родителите си, да им се отплащаш и да поддържаш връзката си с тях в съответствие с тази идея. В същото време плътските ти чувства вероятно ще те ограничават и обвързват и ще ти е толкова трудно да излезеш от тези обвързаности, че дори може да изгубиш пътя си. Родителите ти не са твои кредитори, затова не си длъжен да осъществяваш всички техни очаквания. Не си длъжен да плащаш „сметката“ за очакванията им. Тоест те могат да имат свои очаквания, но ти имаш свой собствен избор и Бог ти е определил житейски път и съдба, които нямат нищо общо с твоите родители. Затова, когато някой от тях каже: „Не проявяваш синовна отговорност! Не си се връщал да ме видиш от толкова много години и минаха толкова много дни, откакто ми се обади за последен път. Болен съм и няма кой да се грижи за мен. Наистина напразно те отгледах! Ти действително си безразличен неблагодарник и непризнателно дете!“, ако не разбираш истината, че „родителите ти не са твои кредитори“, ще бъде толкова болезнено да чуеш тези думи, сякаш нож пронизва сърцето ти, и съвестта ти ще се чувства осъдена. Всяка от тези думи ще се загнезди в сърцето ти и ще те кара да се срамуваш пред родителя си и да се чувстваш задължен и изпълнен с вина към него. Когато родителят ти каже, че си безразличен неблагодарник, ти наистина ще почувстваш: „Напълно е прав! Отгледаха ме до тази възраст, а нямаха никаква изгода от това. Сега са болни и се надяваха, че ще мога да остана до леглото им, да ги обслужвам и да ги придружавам. Имаха нужда да им се отплатя за добрината, а аз не бях там. Наистина съм безразличен неблагодарник!“. Ще се категоризираш като безразличен неблагодарник. Разумно ли е това? Безразличен неблагодарник ли си? Можеше ли да предотвратиш разболяването им, ако не беше напуснал дома си, за да изпълняваш своя дълг на друго място, и ако беше останал до тях? (Не.) Можеш ли да контролираш дали родителите ти ще живеят, или ще умрат? Можеш ли да контролираш дали са богати, или бедни? (Не.) Каквато и болест да сполети родителите ти, причината няма да е в това, че са били много изтощени от отглеждането ти или че си им липсвал, и най-вече няма да се разболеят от някоя от тези тежки, сериозни и вероятно фатални болести заради теб. Това е тяхната съдба и тя няма нищо общо с теб. Колкото и синовна почит да имаш, в най-добрия случай ще можеш малко да облекчиш телесните им страдания и бремето им. Има ли нещо общо с теб обаче това кога и от каква болест ще се разболеят и кога и къде ще умрат? Не, няма. Нима няма да се разболеят, ако имаш синовна почит, ако не си безразличен неблагодарник и цял ден прекарваш с тях и бдиш над тях? Нима няма да умрат? Ако ще се разболяват, няма ли да се разболеят така или иначе? Ако ще умират, няма ли да умрат така или иначе? Не е ли така? Щеше ли да се разстроиш, ако твоите родители бяха казали, че си безразличен неблагодарник, че нямаш съвест и че си непризнателно дете? (Да.) А сега? (Сега не бих се разстроил.) И така, как беше разрешен този проблем? (С Божието общение, в което се казва, че това дали родителите ни се разболяват или не, и дали живеят, или умират, няма нищо общо с нас — всичко е повелено от Него. Ако останем до тях, не бихме могли да направим нищо, затова, ако кажат, че сме безразлични неблагодарници, това няма нищо общо с нас.) Независимо дали родителите ти те наричат безразличен неблагодарник, поне изпълняваш дълга на сътворено същество към Създателя. Достатъчно е да не си безразличен неблагодарник в Божиите очи. Няма значение какво казват хората. Това, което родителите ти казват за теб, не е непременно вярно, нито е полезно. Трябва да приемеш Божиите слова за своя основа. Ако Бог каже, че си задоволително сътворено същество, тогава няма значение дали хората те наричат безразличен неблагодарник. Те не могат да постигнат нищо. Просто хората ще се засегнат от тези обиди в резултат на съвестта си или когато не разбират истината и духовният им ръст е малък, и донякъде ще бъдат в лошо настроение и ще се чувстват малко потиснати. Когато обаче се върнат пред Бог, всичко това ще се разреши и вече няма да представлява проблем за тях. Не е ли разрешен въпросът за отплащането за добротата на родителите? Разбирате ли този въпрос? (Да.) Какво трябва да разберат хората тук? Твоето отглеждане е отговорност на твоите родители. Те са избрали да те родят, така че имат отговорността и задължението да те отгледат. Като те отглеждат, докато станеш възрастен, те изпълняват отговорността и задължението си. Не им дължиш нищо, затова не е необходимо да им се отплащаш. Не е нужно да им се отплащаш — това ясно показва, че родителите ти не са твои кредитори и че не е необходимо да правиш нищо за тях в замяна на тяхната доброта. Ако обстоятелствата ти позволяват да изпълниш част от отговорността си към тях, тогава го направи. Ако средата и обективните ти обстоятелства не ти позволяват да изпълниш задължението си към тях, тогава не е необходимо да го обмисляш твърде много и не бива да смяташ, че си им задължен, защото родителите ти не са твои кредитори. Независимо дали проявяваш синовна почит към родителите си, или изпълняваш отговорността си към тях, ти просто приемаш гледната точка на дете и изпълняваш част от отговорността си към хората, които навремето са те родили и отгледали. Със сигурност обаче не можеш да правиш това като отплата към тях или като изхождаш от това, че „родителите ти са твои благодетели и че трябва да им се отплатиш и отблагодариш за добротата им“.
В света на невярващите има една поговорка: „Враните се отплащат на майките си, като ги хранят, а агнетата коленичат, за да бозаят от своите“. Има и такава поговорка: „Човек без синовна отговорност е по-нисш от звяра“. Колко помпозно звучат тези поговорки! Всъщност явленията, които се споменават в първата поговорка враните, които се отплащат на майките си, като ги хранят, и агнетата, които коленичат, за да бозаят от своите, наистина съществуват, те са реални. Това обаче са просто явления в животинския свят. Те са просто вид закон, създаден от Бог за различните живи същества, който всички видове живи същества, включително и хората, спазват. Това, че всички видове живи същества го спазват, е още едно доказателство, че всички те са създадени от Бог. Никое живо същество не може да наруши този закон, нито може да се постави над него. Дори сравнително свирепи хищници, като лъвовете и тигрите, отглеждат своите малки и не ги хапят, преди да са достигнали зряла възраст. Това е животински инстинкт. Независимо от кой вид са и дали са свирепи, или са мили и нежни, всички животни притежават този инстинкт. Всички видове същества, включително и хората, могат да продължат да се размножават и да оцеляват само като се подчиняват на този инстинкт и закон. Ако не го спазваха или ако нямаха този закон и инстинкт, нямаше да са способни да се размножават и да оцеляват. Нито биологичната верига, нито този свят щеше да съществува. Не е ли вярно? (Така е.) Враните, които се отплащат на майките си, като ги хранят, и агнетата, които коленичат, за да бозаят от своите, показват именно, че животинският свят спазва такъв закон. Всички видове живи същества притежават този инстинкт. Когато се роди потомство, женските или мъжките представители на вида се грижат за него и го отглеждат, докато достигне зряла възраст. Всички видове живи същества са способни да изпълняват своите отговорности и задължения към потомството си и съвестно и покорно отглеждат следващото поколение. Това би трябвало да важи още повече за хората. Човешките същества са наричани висши животни от хората. Нима не са по-нисши от животните, ако не могат да спазват този закон и ако нямат този инстинкт? Следователно, колкото и да са се грижили за теб родителите ти, докато са те отглеждали, и колкото и да са изпълнявали отговорността си към теб, те са правили само това, което е трябвало в рамките на способностите на сътворени човешки същества — това е бил техният инстинкт. Погледнете само птиците — повече от месец преди размножителния сезон непрекъснато търсят безопасно място, където да свият гнездата си. Мъжките и женските птици излизат на смени, носят различни видове растения, пера и клонки, за да започнат да изграждат гнездата си в относително гъсти дървета. Малките гнезда, построени от различните видове птици, са невероятно здрави и сложни. Птиците полагат всички тези усилия да свият гнезда и да построят подслон заради потомството си. Когато гнездата им са готови и дойде време за мътене, във всяко гнездо постоянно има по една птица. Мъжките и женските птици се редуват на смени по 24 часа в денонощието и са изключително внимателни. Скоро след като едната се върне, другата отлита. Не след дълго някои от пиленцата се излюпват, подават главички от черупките си и можеш да ги чуеш как започват да чуруликат по дърветата. Възрастните птици летят напред-назад, ту се връщат, за да нахранят пиленцата си с червейчета, ту се връщат отново с нещо друго за ядене и проявяват изключително внимание. След няколко месеца някои от малките пиленца са поотраснали и могат да стоят на ръба на гнездата си и да размахват крилца. Родителите им летят напред-назад и се редуват да хранят и да пазят пиленцата си. Една година в небето видях врана, която държеше пиленце в човката си. Това пиленце плачеше много жално, в общи линии викаше за помощ. Отпред летеше враната с пиленцето в човката си, а двойка възрастни птици я гонеше отзад. Онези две птици също плачеха жално и накрая враната отлетя надалеч. Така или иначе пиленцето вероятно щеше да умре, независимо дали родителите му бяха в състояние да настигнат враната. Двойката възрастни птици, които следваха враната, плачеха и пищяха толкова силно, че разтревожиха хората на земята. Колко тъжни според теб трябва да са били виковете им? Всъщност те със сигурност не са имали само едно бебе. В гнездото им сигурно е имало три-четири малки птиченца, но когато едното от тях е било отнесено, те са се втурнали след него с плач и вой. Такъв е животинският и биологичният свят. Живите същества са способни неуморно да се грижат за потомството си. Ежегодно птиците се връщат и изграждат нови гнезда, всяка година правят едни и същи неща — мътят пиленцата си, хранят ги и ги учат да летят. Докато пиленцата се упражняват да летят, те не летят много високо и понякога падат на земята. Няколко пъти дори сме ги спасявали и бързо сме ги връщали обратно в гнездата им. Родителите им ги учат ежедневно и някой ден всички тези пиленца ще напуснат гнездата си и ще отлетят, а гнездата ще останат празни. На следващата година идват нови двойки птици, които свиват гнезда, мътят яйцата си и отглеждат пиленцата си. Всички видове живи същества и животни притежават тези инстинкти и закони и ги следват стриктно, като ги изпълняват до съвършенство. Никой човек не може да унищожи това. Има и някои специални животни, като тигрите и лъвовете. Когато достигнат зряла възраст, тези животни напускат родителите си, а някои мъжки дори им стават съперници и ги хапят, съревновават се и се бият с тях, когато се наложи. Това е нормално и е закон. Те не са много любвеобилни и не живеят с чувствата си като хората, които казват: „Трябва да им се отплатя за добрината, трябва да им се отблагодаря, трябва да се подчинявам на родителите си. Ако не проявявам синовна почит към тях, другите ще ме укоряват, ще ме упрекват и критикуват зад гърба ми. Не бих могъл да го понеса!“. В животинския свят не се говорят подобни неща. Защо хората казват такива неща? Защото в обществото и сред групите от хора съществуват различни погрешни идеи и всеобщи мнения. След като хората са били повлияни, проядени и прогнили от тези неща, у тях възникват различни начини за тълкуване и справяне с връзката родител-дете, и в крайна сметка те се отнасят към родителите си като към свои кредитори — кредитори, на които никога няма да могат да се издължат през целия си живот. Има дори хора, които след смъртта на родителите си цял живот се чувстват виновни и смятат, че са недостойни за добротата им заради постъпка, която не е зарадвала родителите им или не е била спрямо желанията им. Какво ще кажете, това не е ли прекалено? Хората живеят с чувствата си, затова различни идеи, произтичащи от тези чувства, само може да нахлуят в тях и да ги смутят. Живеят в среда, която е оцветена от идеологията на поквареното човечество, затова в тях нахлуват различни погрешни идеи, които ги смущават, а това прави живота им изтощителен и по-сложен от този на другите живи същества. Точно сега обаче, понеже Бог върши делото си и изразява истината, за да каже на хората действителната природа на всички тези факти и да им даде възможност да разберат истината, след като я разбереш, тези погрешни идеи и възгледи вече няма да те обременяват и няма да ти служат като ръководство за това как да се справяш с отношенията си със своите родители. В този момент животът ти ще стане по-спокоен. Да живееш спокоен живот не означава, че няма да знаеш своите отговорности и задължения — все още ще знаеш какви са те. Просто зависи от гледната точка и от средствата, с които избираш да подходиш към отговорностите и задълженията си. Единият начин е да поемеш по пътя на чувствата и да се справяш с тези неща въз основа на емоционални средства и на методите, идеите и възгледите, към които Сатана води човека. Другият път е да се справяш с тях въз основа на словата, на които Бог е научил човека. Когато хората се справят с тези въпроси според погрешните идеи и възгледи на Сатана, те могат да живеят само в плен на чувствата си и никога не са способни да разграничат правилното от грешното. При тези обстоятелства те нямат друг избор, освен да живеят в примка, постоянно заплетени във въпроси като: „Ти си прав, аз греша. Ти си ми дал повече, аз съм ти дал по-малко. Ти си неблагодарен. Прекаляваш“. Затова няма случай, в който да говорят ясно. След като разберат истината обаче и се измъкнат от погрешните си идеи и възгледи и от мрежата на чувствата, тези въпроси стават лесни за хората. Ако се придържаш към истина принцип, идея или гледна точка, която е правилна и идва от Бог, животът ти ще стане много спокоен. Вече нито общественото мнение, нито будната ти съвест, нито бремето на чувствата ти ще пречи на начина, по който се справяш с отношенията си със своите родители. Напротив, тези неща ще ти позволят правилно и рационално да се изправиш пред тази връзка. Ако действаш според истините принципи, които Бог е дал на човека, дори и хората да те критикуват зад гърба ти, пак ще чувстваш мир и спокойствие в дълбините на сърцето си и това няма да ти повлияе. Поне вече няма да се укоряваш, че си безчувствен неблагодарник, или да усещаш дълбоко в сърцето си обвиненията на съвестта си. Защото ще знаеш, че всички твои действия са извършени в съответствие с методите, на които Бог те е научил, и че слушаш и се покоряваш на Божиите слова и следваш Неговия път. Слушането на Божиите слова и следването на Неговия път е чувството за съвест, което хората най-вече трябва да притежават. Ще бъдеш истински човек само когато можеш да правиш това. Ако не си го постигнал, тогава си безотговорен неблагодарник. Не е ли така? (Така е.) Сега виждате ли ясно този въпрос? Да го виждате ясно е единият му аспект. Другият е дали хората могат постепенно да прозрат този въпрос и да приложат истината на практика. За да видят ясно този въпрос, хората трябва да преживяват нещата за определен период от време. Ако хората искат ясно да видят този факт и тази същност и да стигнат до етап, в който да се справят с въпросите с принципи, това не може да се постигне за кратко време, защото хората първо трябва да се отърват от влиянието на всевъзможни погрешни и нечестиви идеи и възгледи. Друг, по-важен аспект на това е, че те трябва да са способни да преодолеят възпирането и влиянието на собствената си съвест и чувства. По-конкретно, те трябва да преодолеят препятствието на собствените си чувства. Да кажем, че на теория признаваш, че Божието слово е истината и че то е правилно, и че на теория знаеш, че погрешните идеи и възгледи, които Сатана внушава на хората, са неправилни, но просто не можеш да преодолееш препятствието на чувствата си и винаги ти е жал за родителите ти и си мислиш, че те са проявили твърде много доброта към теб, че са отдали, направили са и са страдали твърде много за теб, че сенките на всичко, което родителите ти са направили за теб, всичко, което са казали, и дори всяка цена, която са платили за теб, все още са живи в съзнанието ти. Всяко от тези препятствия ще бъде много важно обстоятелство за теб и няма да ти е лесно да ги преодолееш. Всъщност най-труднопреодолимото препятствие ще бъдеш самият ти. Ако можеш да преодоляваш препятствие след препятствие, тогава ще бъдеш способен напълно да се избавиш от чувствата, които изпитваш към своите родители в самото си сърце. Не провеждам общение за това, за да те накарам да предадеш родителите си, и със сигурност не го правя, за да те накарам да начертаеш граници между себе си и родителите си — ние не основаваме движение, няма нужда да очертаваме каквито и да било граници. Провеждам общение за това само за да ти предам правилно разбиране на тези въпроси и да ти помогна да приемеш правилна идея и възглед. Провеждам общение за това също и за да може, когато тези неща те сполетят, да не предизвикват у теб безпокойство и да не бъдеш с вързани от тях ръце и крака, и което е по-важното, когато се сблъскаш с тези неща, те да не повлияят на изпълнението на дълга ти на сътворено същество. Така Моето общение ще постигне целта си. Разбира се, могат ли хората, които живеят в плътта, да достигнат етап, в който да не таят в умовете си нито едно от тези неща и в който да няма емоционална обвързаност между тях и родителите им? Това би било невъзможно. В този свят освен свои родители, хората имат и свои деца — това са двете най-близки плътски връзки между хората. Невъзможно е напълно да се прекъсне връзката между родител и дете. Не се опитвам да те накарам да декларираш официално, че ще прекъснеш връзките с родителите си и че никога повече няма да общуваш с тях. Опитвам се да ти помогна да се справиш с отношенията си с тях по правилния начин. Тези неща са трудни, нали? Със задълбочаването на разбирането ти за истината и с напредването на възрастта трудността на тези неща постепенно ще отслабва и намалява. Когато хората са на възраст между 20 и 30 години, те изпитват различно ниво на привързаност към родителите си в сравнение с времето, когато са на 30 или 40 години. Тази привързаност намалява още повече, след като навършат 50 години, а когато хората достигнат 60 или 70-годишна възраст, не се налага да говорим за нея. Дотогава привързаността става още по-лека — тя се променя с напредването на възрастта на хората.
Истината, че „родителите ти не са твои кредитори“, е правилният принцип на практикуване, който хората трябва да разберат, що се отнася до подхода им към техните родители. Какъв е другият принцип на практикуване? (Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти.) Не е ли по-лесно да разбереш и да се освободиш от това, че „родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“, в сравнение с това, че „родителите ти не са твои кредитори“? Външно изглежда, че родителите ти са дали начало на плътския ти живот и че именно те са ти дали живот. Но от гледна точка на Бог и от основата на този въпрос плътският ти живот не ти е даден от твоите родители, защото хората не могат да създават живот. Казано по-просто, никой човек не може да създаде човешкото дихание. Причината, поради която всяка човешка плът е способна да стане човек, е, че тя има това дихание. В него се крие животът на човека и то е признакът на живия човек. Хората имат това дихание и този живот, а източникът и произходът на тези неща не са техните родители. Просто хората са били създадени посредством родителите си, които са ги родили, но в основата на това е Бог и Той дава тези неща на хората. Следователно родителите ти не са господари на живота ти, Господарят на живота ти е Бог. Бог създаде човечеството, Той създаде живота на хората и им даде диханието на живота, което е произходът на човешкия живот. Не е ли тогава репликата „родителите ти не са господари на живота ти“ лесна за разбиране? Твоето дихание не ти е дадено от родителите ти, а продължителността му още по-малко ти е дадена от родителите ти. Бог се грижи за всеки ден от живота ти и господства над него. Родителите ти не могат да решават как да протече всеки ден от твоя живот, дали всеки ден е щастлив и протича гладко, с кого се срещаш всеки ден или в каква среда живееш всеки ден. Просто Бог се грижи за теб чрез твоите родители — те са просто хората, които Бог е изпратил да се грижат за теб. Когато се роди, твоите родители не бяха тези, които ти дадоха живот. В такъв случай те ли ти дадоха живота, който ти позволи да доживееш до този момент? Пак не бяха те. Източникът на твоя живот пак е Бог, а не родителите ти. Да кажем, че родителите ти са те родили, но когато си бил на една или пет години, Бог е решил да ти отнеме живота. Родителите ти биха ли могли да направят нещо по този въпрос? Какво биха направили? Как биха спасили живота ти? Те биха те изпратили в болница и биха те поверили на лекарите, които биха се опитали да излекуват болестта ти и да спасят живота ти. Това е отговорност на твоите родители. Ако обаче Бог каже, че този живот не бива да съществува и този човек не бива да живее, и че ти трябва да се преродиш в друго семейство, тогава твоите родители няма да имат сила или средства да спасят живота ти. Те биха могли само да гледат как малкият ти живот си отива от този свят. Когато един живот е изгубен, те са безсилни — единственото, което могат да направят, е да изпълнят отговорността си на родители и да те поверят на лекарите, които ще се опитат да лекуват болестта ти и да спасят живота ти, но не родителите ти решават дали животът ти ще продължи или не. Ако Бог каже, че можеш да продължиш да живееш, тогава животът ти съществува. Ако Той каже, че животът ти не бива да съществува, тогава ще изгубиш живота си. Има ли нещо, което родителите ти могат да направят по този въпрос? Те могат само да се примирят със съдбата ти. Казано по-просто, те са обикновени сътворени същества. Само че от твоя гледна точка те имат специална идентичност — родили са те и са те отгледали, те са ти господари и родители. От гледна точка на Бог обаче те са просто обикновени човешки същества, те са просто членове на поквареното човечество и в тях няма нищо специално. Дори не са господари на собствения си живот. Как тогава биха могли да са господари на твоя? Макар да са те родили, те не знаят откъде се е появил животът ти и не биха могли да решават по кое време, в кой час и на кое място ще дойде твоят живот, нито какъв ще бъде той. Те не знаят нищо от това. Просто пасивно чакат, чакат Божието върховенство и Неговите подредби. Независимо дали са доволни от това или не, дали вярват в него или не, все пак всичко това е устроено от Божиите ръце и се случва в тях. Родителите ти не са господари на живота ти. Не е ли лесно да разбереш този въпрос? (Лесно е.) Родителите ти са родили твоята плът, но не са дали начало на нейния живот. Това е факт. Могат ли родителите ти да контролират дори въпроси като това колко си висок, какво е телосложението ти, какъв цвят или колко гъста е косата ти, какви са любимите ти занимания и т.н.? (Не.) Те не могат да решават дали кожата ти е хубава, или лоша, или какви са чертите на лицето ти. Някои родители са пълни и раждат деца, които са слаби и ниски, с малки носове и очи. Когато ги видят, хората си мислят: „На кого приличат тези деца? Със сигурност не приличат на родителите си“. Родителите дори не могат да решат на кого да приличат децата им, нали? Някои родители имат много силни тела, а раждат много слаби и немощни деца, други родители имат много тънки и немощни тела, а раждат невероятно яки деца, които са силни като волове. Някои родители са плахи като мишки, а раждат деца, които са изключително дръзки. Някои родители са внимателни и предпазливи, а раждат деца, които са много амбициозни, и в крайна сметка някои от тях стават императори, други — президенти, а трети — тартори на групи бандити и мошеници. Някои родители са земеделци, но децата им стават висши чиновници. Има и родители, които са измамни, но раждат деца, които са възпитани и откровени. Някои родители са невярващи или дори се кланят на идоли и дяволи, а раждат деца, които искат да вярват в Бог и не могат да продължат да живеят без вяра в Него. Някои родители казват на децата си: „Ще те изпратя в университет“, а децата отговарят: „Не, аз съм сътворено същество, трябва да изпълнявам дълга си!“. Тогава родителите им казват: „Млад си. Не е нужно да изпълняваш дълг. Ние изпълняваме част от дълга си, защото сме стари и нямаме никакви перспективи; ще спечелим някакви благословии за нашето семейство в бъдеще, така че ти не се налага да го правиш. Трябва да учиш усърдно и, след като завършиш университета, трябва да отидеш и да станеш висш чиновник, за да мога да се порадвам на успеха с теб“. Децата им отговарят: „Не, аз съм сътворено същество. Най-важно е да изпълнявам дълга си“. Разбира се, има и родители, които вярват в Бог и изоставят семействата и кариерата си, но децата им напълно отказват да повярват в Бог. Техните деца са невярващи и откъдето и да погледнеш тези деца и техните родители, те не приличат на семейство. Макар че привидно изглеждат като семейство, житейските им навици и дори някои аспекти на характерите им, любимите им занимания, интересите им, стремежите им и пътищата, по които вървят, са напълно различни. Те са просто два различни типа хора, които вървят по два различни пътя. Следователно човешките животи са различни и не се определят от родителите. Те не могат да решават какъв живот да имат децата им или в каква среда да се родят. Родителите ти не са господари нито на живота ти, нито на съдбата ти. Животът не се дава на хората от родителите им. Съдбата на човека по-важна ли е от живота му, или е по-малко важна? За хората и двете неща са важни. Защо е така? Защото това не са неща, които хората могат да схванат, да постигнат или да контролират, като използват своите инстинкти, способности или заложби. Съдбите и житейските траектории на хората се решават от Бог и Той властва над тях. Никой човек не може да направи какъвто и да било избор по отношение на тези два въпроса. Нито ти, нито твоите родители избирате в какво семейство да се родиш или какви родители ще имаш в този живот. Твоите родители са били пасивни и при раждането ти. Затова не могат да решават каква ще бъде траекторията на съдбата ти, не могат да решават дали в живота си ще бъдеш много богат и заможен, беден и нископоставен, или просто обикновен човек. Те не могат да решават къде ще отидеш в този живот, на кое място ще живееш, какъв ще бъде бракът ти, какви ще бъдат децата ти, в каква материална среда ще живееш и т.н. Има хора, чиито семейства процъфтяваха, имаха дрехи, храна и повече пари, отколкото можеха да похарчат, преди да родят дете, но след като порасна, детето пропиля семейното богатство и колкото и пари да печелеха тези родители, те не можеха да компенсират всички пари, които пилееше разточителното им дете. Има и хора, които бяха бедни, но няколко години след като им се роди дете, семейното им предприятие започна да процъфтява, животът им се подобри, нещата вървяха все по-гладко и обкръжението им също ставаше все по-добро. Виждаш ли, това са все неща, които тези родители не очакваха, нали? Родителите не могат да решават съдбите на децата си и, естествено, те нямат и нищо общо със съдбите им. Пътят, по който вървиш, къде отиваш и какви хора срещаш в този живот, с колко бедствия се сблъскваш, колко богатство и колко велики неща идват по пътя ти — нито едно от тези неща изобщо не е свързано с родителите ти или с техните очаквания. Всеки родител иска детето му да се издигне в света, но това желание винаги ли се сбъдва? Не е задължително. Някои деца наистина се издигат в света, както са искали родителите им, стават висши чиновници, забогатяват и живеят добре, но родителите им се разболяват и умират за няколко години, без да успеят да се насладят на този добър късмет или да се порадват на този успех. Съдбата на човека има ли нещо общо с родителите му? Не. Няма как да постигнеш всичко, което родителите ти очакват от теб. Съдбата на човека няма нищо общо с родителите му и родителите на човек не могат да решават съдбата му. Макар и родителите ти да са те родили и да са направили много неща, за да положат основите на перспективите ти, идеалите ти и бъдещата ти съдба, те не могат да решават каква ще бъде съдбата ти или какъв ще бъде бъдещият ти житейски път — тези неща нямат нищо общо с тях. Следователно твоите родители не са господари на съдбата ти и не могат да променят нищо, свързано с теб. Ако ти е писано да бъдеш богат, без значение колко бедни или неспособни са родителите ти, ти ще придобиеш богатството, което трябва. Ако си обречен да бъдеш беден, обикновен или нископоставен човек, тогава колкото и способни да са родителите ти, те няма да могат да ти помогнат. Ако си избран от Бог и си един от Божиите избраници, тоест, ако си предопределен от Бог, колкото и силни или способни да са родителите ти, те няма да са в състояние да възпрепятстват вярата ти в Бог, дори и да искат. Тъй като си предопределен да бъдеш член на Божия дом и един от Неговите избраници, не можеш да избягаш от това. Съдбата на човека е свързана единствено с Божието върховенство и с Божията повеля. Тя няма нищо общо с желанията и очакванията на родителите му. Естествено, тя няма нищо общо и с интересите, любимите занимания, характера, стремежите, заложбите или способностите на този човек. Как тогава трябва да подхождаш към очакванията на родителите си, въз основа на истината, че „твоите родители не са господари на живота или на съдбата ти“? Дали трябва да ги приемеш напълно, да ги пренебрегнеш, или да подходиш към тях рационално? Що се отнася до въпроса за живота или съдбата ти, твоите родители са просто нормални хора и могат да очакват и да говорят каквото искат. Остави ги да говорят каквото искат, а ти просто върши своите неща. Няма нужда да спориш с тях, защото всичко ще е така, както е в действителност. Това не възниква от дебати и не се променя въз основа на човешката воля. Ти самият не можеш да решаваш съдбата си, да не говорим за родителите ти! Не е ли така? (Така е.) Макар че родителите ти са по-възрастни от теб, те все пак нямат никакво отношение или връзка с твоята съдба. Родителите ти не бива да се опитват да диктуват съдбата ти само защото са по-възрастни от теб с много години и с едно поколение. Това е безразсъдно и е отвратително. Затова винаги, когато родителите ти имат мнение за пътя, по който вървиш в живота, или за очакванията си към теб, трябва да подхождаш спокойно и рационално, защото те не са господари на съдбата ти. Кажи им: „Моята съдба е в Божиите ръце. Никой човек не може да я промени“. Никой човек не може да контролира собствената си съдба или тази на друг човек, и родителите ти също не са компетентни да го правят. Предците ти не са компетентни за това, да не говорим за родителите ти. Кой единствен е компетентен? (Само Бог.) Само Бог е компетентен да властва над съдбите на хората.
Някои хора на теория признават: „Родителите ми не могат да се намесват в съдбата ми. Макар да са ме родили, моят живот не ми е даден от моите родители, той ми е даден от Бог. Всичко, което имам, ми е дадено от Бог. Чрез тях Бог просто ме е отгледал до пълнолетие и ми е позволил да живея досега. Всъщност именно Бог ме е отгледал“. Те произнасят тези думи доста добре и доста ясно, но при някои специални обстоятелства хората не могат да преодолеят чувствата си или да признаят твърдението: „Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“. При определени специални обстоятелства хората ще бъдат подвластни на чувствата си и ще изпаднат в определени изкушения или ще станат слаби. Тъй като са изстрадали преследването и заклеймяването от правителството и религиозния свят и са били арестувани и пращани в затвора, някои вярващи в Бог вземат решение никога да не се превръщат в Юда и никога да не предават когото и да било от своите братя и сестри или каквато и да е информация за църквата, независимо на какви мъчения са подложени. Те по-скоро ще умрат, отколкото да се превърнат в Юда. В резултат на това те понасят такива мъчения и изтезания, че вече не приличат на хора, очите им са толкова подути, че се превръщат в цепки и не могат да виждат ясно, ушите им са оглушали, зъбите им са избити, ъгълчетата на устите им се напукват и кървят, краката им не ги държат, целите им тела са отекли и покрити със синини. Колкото и да са изтезавани обаче, те не прибягват до предателство — те са решени да не се превръщат в Юда и да останат непоколебими в своето свидетелство за Бог. Дотук изглежда, че те са доста силни и притежават свидетелство, нали? Преживели са мъчения и сплашване, без да се превърнат в Юда, и са били изтезавани така в продължение на много дни и нощи. Когато дяволът види такъв човек, той си мисли: „Този човек наистина е корав, отровен е доста дълбоко. Той наистина е богоизиран. Толкова е млад и чрез изтезания е доведен до такова състояние, без да издаде и една дума. Какво да направя по този въпрос? Изглежда, че този човек е важна фигура, трябва да знае много за църквата. Ако успея да изкопча малко информация от устата му, можем да арестуваме много хора и да спечелим много пари!“. Тогава дяволът започва да разсъждава над следното: „Как да го накарам да си отвори устата и да издаде някаква информация и да съобщи за някои хора? Всички силни хора си имат слаби места — точно както хората, които практикуват кунг-фу. Колкото и да е добър в кунг-футо, в крайна сметка човек все пак има ахилесова пета. Всеки човек има слабо място, така че да атакуваме конкретно неговото. Кое е слабото му място? Чух, че е единствено дете и че родителите му са го разглезили от детска възраст. Чух, че наистина са загрижени за него, че много го обичат и че той има доста синовно отношение към тях. Ако доведа родителите му и ги накарам да поработят малко над него на психологическо ниво, може би ще има известна полза от думите им“. Тогава дяволът довежда родителите му. Познайте какво се случва веднага щом види родителите си? Преди да ги види, той си е мислел: „О, Боже, решен съм да остана непоколебим в свидетелството си. Категорично няма да се превърна в Юда!“. Щом вижда родителите си обаче, сърцето му за малко да се пръсне. Първото нещо, което чувства, е: „Разочаровах родителите си, трябва да е много болезнено за тях да ме гледат такъв“ — и тогава той се пречупва. В сърцето си все така настоява: „Няма да се превърна в Юда, трябва да остана непоколебим в свидетелството си за Бог. Не съм поел по грешен път, следвам правилния път в живота. Трябва да унижа Сатана и да свидетелствам за Бог!“. В сърцето си той е непоколебим и многократно настоява на това, но емоционално не може да го понесе и в един миг сърцето му за малко да се пръсне. Как мислиш, че се чувстват родителите му, когато видят, че детето им е доведено до такова състояние чрез изтезания? За баща му няма да говоря, но сърцето на майка му се къса. Когато вижда, че детето ѝ е изтезавано до такава степен, че вече не прилича на човек, тя изпитва огромна скръб, притеснение и болка и трепери, докато върви към него. Как би реагирал ти в такъв момент? Не би се осмелил да погледнеш, нали? Както виждаш, ти не си казал нищо, родителите ти не са казали нищо, но, неспособен да преодолееш чувствата си, щеше вече да си се пречупил. Би си помислил: „Родителите ми са възрастни, физически не са много добре и двамата разчитат един на друг, за да преживяват. Родили са дете като мен и досега не съм изпълнил нито едно от очакванията им, а сега им причиних толкова много проблеми, толкова ги притесних и дори трябваше да дойдат и да ме видят в това мъчително състояние“. Неусетно дълбоко в сърцето си ще почувстваш, че не си проявил синовно отношение като тяхно дете, че си наранил и разочаровал родителите си, създал си им безпокойство и си ги разочаровал. По различни причини и ти, и твоите родители бихте изпитали силна мъка. За твоите родители причината би била, че им е жал за теб и за тях е непоносимо да те видят да страдаш така. За теб причината би била, че виждаш колко тъжни и наранени са родителите ти и е непоносимо да ги видиш да се чувстват тъжни и разтревожени за теб. Не са ли и двете резултат от чувствата? До този момент всичко това все още може да се счита за нормално и все още не би повлияло на това да останеш непоколебим в свидетелството си. Да предположим, че тогава родителите ти кажат: „Преди беше толкова здрав и силен, а сега от бой си докаран до подобно състояние. Още от малък се отнасяхме към теб като към зеницата на очите си. Никога не сме те докоснали и с пръст. Как можа да допуснеш да ти се случи това? Никога не сме искали да те ударим. Винаги сме те ценили и обичали — „щяхме да те люлеем в устите си, ако не се бояхме, че ще се разтопиш, щяхме да те държим в дланите си, ако не се бояхме, че ще се счупиш“. Толкова много те обичаме, но това не е достатъчно. Няма проблем, ако не се грижиш за нас, но сега отказваш да предадеш каквато и да било информация, толкова много страдаш и не се предаваш, макар да си докаран до такова състояние чрез изтезания, защото вярваш в Бог и искаш да свидетелстваш за Него. Как може да си такъв инат? Защо настояваш да вярваш в Бог? „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“. Справедливо ли постъпваш с нас, като допускаш да ти се случи това? Ако наистина ти се случи нещо, как очакваш двамата да продължим да живеем? Не очакваме да се грижиш за нас, когато остареем, или да организираш погребенията ни, просто искаме да си добре. Ти си всичко за нас, ако не се справяш добре, ако си отидеш, как бихме могли да продължим да живеем през остатъка от живота си? Кого друг си имаме освен теб? Какви други надежди имаме?“. Всяка дума от казаното ще те жегне там, където наистина боли, като едновременно ще удовлетвори емоционалните ти потребности и ще стимулира чувствата и съвестта ти. Преди родителите ти да изрекат тези думи, дълбоко в сърцето си ти все още си се придържал към убеждението и позицията си, но след като изрекат тези укорителни думи, няма ли да рухне отбранителната линия дълбоко в сърцето ти? „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“. Напусна добрата си работа, изостави чудесните си перспективи и се отказа от добър живот. Настояваш да вярваш в Бог и допусна да бъдеш съсипан по този начин — справедливо ли постъпваш към нас?“. Би ли могъл човек да се сдържи да не се разплаче, след като чуе тази реч? Някой би ли могъл да не се укорява, след като чуе тези думи? Би ли могъл да избегне чувството, че е разочаровал родителите си? Би ли могъл да разбере, че това е изкушение от Сатана? Би ли могъл който и да било човек да бъде засегнат от това само емоционално, но все пак да се справи с него рационално? Би ли могъл някой да запази вярата си в твърдението: „Родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти и не са твои кредитори“, след като чуе тази реч? Макар да се чувства емоционално слаб, някой би ли могъл да се сдържи да не изостави дълга и задължението си, както и свидетелството, в което едно сътворено същество би трябвало да остане непоколебимо? Кое от тези неща бихте могли да постигнете? Ако по отношение на своите чувства си малко разстроен, дори пролееш няколко сълзи и ти е жал за родителите ти, но все пак имаш вяра в Божието слово и все така се придържаш към свидетелството, в което трябва да останеш непоколебим, и все така се придържаш към дълга, който трябва да изпълняваш, без да губиш свидетелството, отговорността и дълга, които сътвореното същество има пред Господа на творението, тогава ще останеш непоколебим. Когато обаче видиш майка си да те упреква през сълзи, ако потънеш дълбоко в чувствата си и си мислиш, че не си изпълнил синовната си отговорност, че си направил грешен избор, ако изпитваш съжаление и нежелание да продължиш, искаш да изоставиш свидетелството, което едно сътворено същество трябва да има, и дълга, отговорността и задължението, които едно сътворено същество трябва да изпълни, и се върнеш на страната на родителите си да се отплатиш за тяхната доброта и да прекратиш страданието или тревогите им по теб, тогава няма да имаш свидетелство и ще бъдеш недостоен да следваш Бог. Какво каза Бог на тези, които Го следват? (Не каза ли: „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26)? Този стих е в Библията.) Ако любовта ти към твоите родители надхвърля тази към Бог, тогава не си достоен да Го следваш и не си един от Неговите последователи. Ако не си един от Неговите последователи, тогава може да се каже, че не си победител и че Бог не те иска. Разобличен си чрез това изпитание, не си останал непоколебим в свидетелството си. Не си се предал пред мъчението на Сатана, но няколко укорителни думи от страна на родителите ти са били достатъчни, за да се огънеш. Ти си безгръбначен и си предал Бог. Не си достоен да Го следваш и не си Негов последовател. Родителите често казват: „Няма да искам нищо друго от теб, няма да искам да станеш много богат, само се надявам в този живот да си здрав и да си в безопасност. Стига ми само да те видя щастлив“. Затова, когато си измъчван, ти ще чувстваш, че си разочаровал родителите си: „Майка ми и баща ми не искат много от мен, но въпреки това ги разочаровах“. Правилна ли е тази мисъл? Разочаровал ли си ги? (Не.) Твоя ли е вината, че Сатана те е преследвал? Твоя ли е вината, че си бил жестоко бит, измъчван и брутално преследван? (Не.) Сатана е този, който те е преследвал, не си погубил сам себе си. Вървиш по правилния път и си истински човек. Твоите избори и всички твои действия са свидетелствали за Бог и са изпълнявали дълга на сътворено същество. Това са изборите, които всяко сътворено същество трябва да направи, и пътят, по който всяко сътворено същество трябва да поеме. Това е правилният път, това не означава да погубиш себе си. Макар плътта ти да е била измъчвана и да е претърпяла жестоко, нечовешко отношение, всичко това е за справедлива кауза. То не е поемане по грешен път, не означава да погубиш сам себе си. Страданието на плътта ти, това да си подложен на мъчения и да си изтезаван до степен, в която вече не приличаш на човек, не е да разочароваш родителите си. Не е необходимо да им даваш обяснение. Това е твоят избор. Ти си на правилния път в живота, те просто не разбират, това е всичко. Просто заемат гледната точка на родители, винаги искат да те защитят в името на чувствата си и не желаят да страдаш от физическа болка. Какво може да постигне желанието им да те защитят? Могат ли те да свидетелстват от твое име? Могат ли от твое име да изпълняват дълга на сътворено същество? Могат ли от твое име да следват Божия път? (Не.) Направил си правилния избор и трябва да се придържаш към него. Не бива да се омайваш или да се подвеждаш от думите на родителите си. Ти не се погубваш. Ти вървиш по правилния път. В постоянството си и във всичките си действия се придържаш към истината, покоряваш се на устроеното и подреденото от Бог и свидетелстваш за Бог пред Сатана, като прославяш Божието име. Просто си понесъл страданието от свирепото преследване на плътта ти, това е всичко. Това е страдание, което хората трябва да понесат. То е това, което хората трябва да принесат на Господа на творението и то е цената, която трябва да платят. Животът ти не е дошъл от родителите ти и родителите ти нямат право да решават по какъв път да вървиш. Те нямат право да решават как да се отнасяш към собственото си тяло или каква цена да платиш, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Те просто не искат да страдаш от физическа болка поради потребностите на плътските им чувства и поради факта, че са заели гледната точка на плътските чувства, това е всичко. Като сътворено същество обаче, колкото и да страда плътта ти, това е нещо, което трябва да понесеш. Хората трябва да платят цената многократно, за да постигнат спасение и да изпълнят добре дълга на сътворено същество. Това е задължението и отговорността на човека и то е това, което едно сътворено същество трябва да посвети на Господа на творението. Тъй като животът на хората идва от Бог и телата им също идват от Бог, това е страдание, което хората трябва да понесат. Следователно, що се отнася до страданието, което хората трябва да понесат, каквато и физическа болка да понася тялото ти, не е нужно да обясняваш каквото и да било на родителите си. Родителите ти казват: „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“, но какво от това? Макар да са родени и отгледани от родителите си, не може да се каже, че всичко, което хората имат, им е дадено от техните родители. Това не означава, че хората трябва да бъдат обект на принуда и възпиране от страна на родителите им, що се отнася до пътя, по който вървят, и цената, която плащат. То не означава, че хората трябва да получат позволението на своите родители, за да вървят по пътя на стремежа към истината или да изпълняват дълга на сътворено същество пред Господа на творението. Следователно не е необходимо да даваш обяснение на родителите си. Този, на Когото трябва да даваш обяснение, е Бог. Независимо дали страдаш, или не, трябва да предадеш всичко на Бог. Освен това, ако следваш правилния път, тогава Бог ще приеме и ще запомни цялата цена, която си платил. Тъй като Бог ще я запомни и признае, тази цена ще си струва да бъде платена. Плътта ти ще изстрада известна физическа болка, но тази цена ще ти позволи да останеш непоколебим в свидетелството си накрая, да получиш Божието одобрение и да постигнеш спасение и Бог ще я запомни. Нищо друго не може да се замени за това. Така наречените очаквания на родителите ти или критичните думи, които те отправят към теб, са незначителни и не си струва да се споменават в сравнение с дълга, който трябва да изпълняваш, и свидетелството, което трябва да дадеш пред Бог, защото страданието, което понасяш, е толкова ценно и толкова смислено! От гледна точка на сътвореното същество това е най-смисленото и ценно нещо в живота. Затова хората не бива да стават слаби и потиснати или да се поддават на изкушение заради думите на родителите си и със сигурност не бива да изпитват съжаление, вина или чувството, че са разочаровали родителите си, заради думите им. Страданието, което хората са понесли, трябва да е чест за тях и те трябва да кажат: „Бог ме избра и даде възможност на плътта ми да плати такава цена и да пострада от жестокото насилие на Сатана, за да имам възможността да свидетелствам за Него“. За теб е чест да си избран от Бог измежду многобройните Му избраници. Не бива да се натъжаваш от това. Ако останеш непоколебим в свидетелството си и унижиш Сатана, то това е най-голямата чест в живота за едно сътворено същество. Независимо от какви заболявания или последствия страда тялото ти, след като е било жестоко преследвано, или каква мъка е за семейството и родителите ти да те видят така, не бива да се срамуваш или да се разстройваш, нито заради това трябва да смяташ, че си разочаровал родителите си, защото всичко, което си направил, е да платиш цена за справедлива кауза, а това е добро дело. Никой човек не е пригоден да критикува добрите ти дела, никой човек не е пригоден и няма право да отправя безотговорни и критични забележки или да те съди за това, че вярваш в Бог, следваш Бог и изпълняваш своя дълг. Единствено Господът на творението е пригоден да съди твоето поведение, цената, която си платил, и изборите, които си направил. Никой друг не е пригоден да съди — никой от тях, включително твоите родители, не са пригодни да те критикуват. Ако са най-близките ти хора, те би трябвало да те разбират, да те насърчават и да те утешават. Те би трябвало да те подкрепят да постоянстваш, да останеш непоколебим в свидетелството си и да устоиш да не признаеш Сатана и да не отстъпиш пред него. Те би трябвало да се гордеят с теб и да се радват за теб. След като досега си бил способен да постоянстваш и да не отстъпваш пред Сатана, за да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си, те би трябвало да те насърчават. Не бива да те дърпат назад и със сигурност не бива да те упрекват. Ако беше направил нещо нередно, те щяха да са в правото си да те критикуват. Ако беше поел по грешен път, беше унижил Бог, беше извършил предателство към положителните неща и истината, тогава те щяха да са в правото си да те критикуват. След като всичките ти действия обаче са били положителни и Бог ги приема и помни, ако те критикуват, то е защото не могат да различат доброто от лошото. Те са тези, които грешат. Разстроени са от това, че вярваш в Бог, вървиш по правилния път и си добър човек. Защо вместо това не критикуват Сатана, когато те преследва? Те те критикуват заради собствените си чувства. Какво погрешно си направил? Нима не устоя да не се превърнеш в Юда? Ти не се превърна в Юда, отказа да сътрудничиш на Сатана или да направиш компромис с него и понесе това мъчение и нечовешко отношение, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Какво лошо има в това? Не си направил нищо лошо. От Божия гледна точка, Той се радва за теб, Той се гордее с теб. И въпреки това родителите ти се срамуват от теб и критикуват добрите ти дела. Не е ли това да се бърка бялото с черно? Това добри родители ли са? Защо не критикуват Сатана, злите хора и дяволите, които те преследват? Не само че не получаваш никаква утеха, насърчение или подкрепа от родителите си, а напротив, те критикуват и мъмрят теб, докато каквото и зло да направи Сатана, те не го заклеймяват или проклинат. Те не смеят да му кажат нито една оскърбителна или укорителна дума. Не казват: „Как можете да изтезавате и да доведете един добър човек до това състояние? Всичко, което е направил, е да повярва в Бог и да поеме по правилния път. Не е ли така? Нищо не е откраднал и никого не е обрал, не е нарушил каквито и да било закони. Защо тогава го изтезавате така? Би трябвало да насърчавате хората като него. Ако всички в обществото вярваха в Бог и вървяха по правилния път, тогава това общество нямаше да има нужда от закони и нямаше да има престъпления“. Защо не го критикуват така? Защо не се осмеляват да критикуват сатаните и дяволите, които те преследваха? Упрекват теб, че вървиш по правилния път, но когато злите хора извършват злодеяния, те просто мълчаливо ги одобряват. Какво мислиш за тези родители? Трябва ли да ти е жал за тях? Трябва ли да проявяваш синовна почит към тях? Трябва ли да ги обичаш в сърцето си? Достойни ли са за твоята синовна почит? (Не.) Не, не са. Те не могат да различат правилното от грешното или доброто от злото. Те са двама объркани хора. Те не разбират нищо, освен чувствата. Не разбират какво е справедливост или какво означава да вървиш по правилния път, не знаят какво са негативните неща или какво са злите сили, те знаят само да пазят своите чувства и своята плът. Освен това най-повърхностно ниво на плътска връзка, сърцата им съдържат само идеята: „Стига децата ми да са в безопасност и да са добре, аз ще бъда много щастлив и благодарен“. Това е всичко. Що се отнася до правилния път в живота, справедливите каузи или най-ценното и смислено нещо, което човек може да направи в този живот, те не разбират нито едно от тези неща. Не разбират тези неща и ти се карат, че следваш правилния път — наистина са невероятно объркани. Какво мислиш за тези родители? Не са ли двама стари дяволи? В сърцето си трябва да помислиш: „Тези двама стари дяволи — досега изстрадах толкова много побоища и толкова много мъчения, през тези дни се молех на Бог по цял ден и по цяла нощ и Той бдеше над мен и ме закриляше, затова бях способен да оцелея досега. Много трудно останах непоколебим в свидетелството си, а с няколко думи вие го отрекохте напълно. Грешно ли е да вървя по правилния път? Грешно ли е да изпълнявам дълга на сътворено същество? Със сигурност не е грешно, че не съм се превърнал в Юда? Тези двама стари дяволи! „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“ — очевидно всичко, което притежавам, е дошло от Бог. Нима вие сте ми го дали? Просто Бог е отредил вие да ме родите и възпитате, като ме отгледате с ръцете си. Скърбите за мен, боли ви и сте разстроени само за да удовлетворите емоционалните си потребности. Страхувате се, че ако умра, няма да има кой да се грижи за вас, когато остареете, или да организира погребенията ви. Страхувате се, че хората ще се присмиват и ще си помислят, че съм ви посрамил“. Ако влезеш в затвора, защото си извършил престъпление, защото си откраднал нещо или си ограбил, излъгал или измамил някого, те може и да се борят за теб с думите: „Детето ми е добро, не е направило нищо лошо. Не е лош по природа, той е добър и мил. Просто злите тенденции на този свят са оказали негативно влияние върху него. Надявам се, че правителството ще бъде снизходително към него“. Те биха се борили за теб, но тъй като ти вървиш по пътя на вярата в Бог, тъй като вървиш по правилния път, дълбоко в сърцата си те те презират. По какъв начин те презират? „Виж до какво състояние си се докарал. Справедливо ли се отнасяш към нас?“. В сърцето си би трябвало да си помислиш: „Какво имат предвид под „Виж до какво състояние си се докарал“? Просто вървя по правилния път в живота — това се нарича да бъдеш истински човек! Това се нарича да притежаваш добри дела и свидетелство. Това е сила. Само такива хора наистина притежават съвест и разум и не са страхливци, безполезни или юди. До какво състояние съм се докарал? Това е истинско човешко подобие! Вие не само не се радвате за мен, а и ме упреквате. Що за родители сте? Вие сте недостойни да бъдете родители, трябва да сте прокълнати!“. Ако мислиш по този начин, пак ли би плакал, когато чуеш родителите си да казват: „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти. Как можа да допуснеш да бъдеш погубен така“? (Не.) Какво би си помислил, след като чуеш тези думи? „Що за глупости. Те наистина са двама стари глупаци! „Твоето тяло ти е дадено от родителите ти“ — вие дори не знаете кой ви е дал вашите тела и използвате тези думи, за да ме упреквате. Колко си объркан наистина! Очевидно именно дяволите и сатаните ме преследват. Как можете да бъркате бялото с черно и да критикувате мен вместо това? Нарушил ли съм закона? Да съм откраднал нещо или да съм ограбил някого, да съм излъгал или измамил някого? Какви закони съм нарушил? Не съм нарушил никакви закони, а съм преследван и доведен до такова състояние от Сатана, защото следвам правилния път. Досега не съм издал нито една дума, не съм се превърнал в Юда. Кой друг притежава такава сила? Не стига че не ме хвалите и не ме насърчавате, а и ме упреквате. Вие сте дяволи!“. Ако мислиш по този начин, няма да плачеш или да станеш слаб. Нали така? Родителите ти не правят разлика между правилно и грешно, бъркат бялото с черно, защото не вярват в Бог и не разбират истината. Ти разбираш истината, затова не бива да се влияеш от дяволските думи и заблуди, които те изричат. Вместо това трябва да продължаваш да се придържаш към истината. По този начин наистина ще останеш непоколебим в свидетелството си. Не е ли така? (Така е.)
Кажете Ми, лесно ли е човек да остане непоколебим в свидетелството си? Първо, трябва да се освободиш от чувствата си, второ, трябва да разбереш истината. Едва тогава няма да изпитваш никаква слабост, ще си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и ще бъдеш зачетен и приет от Бог при тези специални обстоятелства; едва тогава Бог ще те признае за победител и Свой последовател. Когато си надделял, когато не си разочаровал Бог, вместо да не разочароваш родителите си, ще си способен да се избавиш от всички очаквания, които родителите ти имат за теб. Нали така? Очакванията на твоите родители не са важни, те нямат значение. Най-важните неща са да оправдаеш Божиите очаквания и да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог — това са отношението и стремежите, които трябва да има едно сътворено същество. Не е ли така? (Така е.) Когато се чувстваш слаб, когато изгубиш пътя си, особено когато си обсаден и преследван от сатани, докато следваш правилния път, или си отритнат, осмиван и отхвърлян от хората от мирския свят, хората около теб — твоите роднини, приятели и познати — ще си помислят, че си направил нещо смущаващо, и никой няма да те разбере, да те насърчи, подкрепи или утеши. Още по-малко някой ще ти помогне, ще ти покаже пътя или ще ти посочи пътя на практикуване. Това включва и твоите родители. Тъй като не си до тях и не проявяваш синовна почит към тях или тъй като не си в състояние да им помогнеш да живеят добре или да им се отплатиш за добротата, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, те няма да те разберат. Тяхната гледна точка ще бъде същата като тази на хората в мирския свят — те ще си мислят, че си ги поставил в неловко положение, че не са получили нищо в замяна на това, че са те отгледали, че не са получили никакви ползи от теб, че не си осъществил очакванията им, че си ги разочаровал и че си безразличен неблагодарник. Родителите ти няма да те разберат и няма да могат да ти дадат никакво положително напътствие, да не говорим за твоите роднини и приятели. Докато вървиш по правилния път, само Бог неуморно те насърчава, помага ти, утешава те и ти осигурява ресурс. Когато те измъчват и изтезават в затвора, само Божието слово и вярата, която Той ти е дал, ще те подкрепят всяка секунда, минута и ден. Затова, когато понасяш жестоки побои, ще си способен да продължиш да искаш да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, да продължиш да устояваш да не се превърнеш в Юда и да продължиш да искаш да прославиш Божието име и да унижиш Сатана, заради Божието слово и вярата, която Бог ти е дал. Ще си способен да правиш тези неща, от една страна, поради решителността си, а от друга страна, което е по-важно, поради Божието напътствие, закрила и водачество. Докато родителите ти, когато най-много се нуждаеш от утеха и помощ, все още мислят само за себе си и казват, че си безразличен неблагодарник, че никога не могат да разчитат на теб в този живот и че напразно са те отгледали. Те все така не забравят, че са те отгледали, че са искали да разчитат на теб да им помогнеш да живеят добър живот, да прославиш предците си, да им дадеш възможност да стоят с високо вдигната глава и да се гордеят с теб пред своите роднини и приятели. Родителите, които не вярват в Бог, никога не се чувстват удостоени с чест и щастливи заради твоята вяра. Напротив, те често те упрекват, че не намираш време да ги посетиш или да се грижиш за тях, защото вярваш в Бог и си зает да изпълняваш дълга си. Те не само те упрекват, но и често ти се карат и те наричат „безразличен неблагодарник“ и „неблагодарно дете“. Не чувстваш ли, че ти е трудно да вървиш по правилния път, докато те наричат с тези лоши имена? Не се ли чувстваш онеправдан? Не се ли нуждаеш от подкрепата, насърчението и разбирането на родителите си, докато преживяваш тези неща? Нямаш ли често чувството, че си разочаровал родителите си? Затова на някои хора дори им хрумват глупави мисли: „В този живот не ми е било писано да проявявам синовна почит към родителите си или да живея с тях. Тогава ще проявя синовна почит към тях в следващия си живот!“. Тази мисъл не е ли глупава? (Да, така е.) Не бива да имаш тези мисли. Трябва да ги изкорениш. Вървиш по правилния път, избрал си да изпълняваш дълга на сътворено същество и да дойдеш пред Господа на творението, за да приемеш Божието спасение. Това е единственият правилен път на този свят. Направил си правилния избор. Независимо от това доколко онези, които не вярват, включително и твоите родители, те разбират погрешно или изпитват разочарование от теб, това не бива да влияе на избора ти да вървиш по пътя на вярата в Бог или на решимостта ти да изпълняваш дълга си, нито трябва да влияе на вярата ти в Бог. Трябва да постоянстваш, защото вървиш по правилния път. Още повече трябва да се избавиш от очакванията на родителите си. Те не бива да се превръщат в бреме за теб, докато вървиш по правилния път. Следваш правилния път, направил си най-правилния избор в живота. Ако твоите родители не те подкрепят, ако винаги те мъмрят, че си безразличен неблагодарник, тогава следва да си още по-проницателен към тях и да се избавиш от тях на емоционално ниво, а не да бъдеш възпиран от тях. Ако те не те подкрепят, насърчават или утешават, ще се оправиш — няма да придобиеш или изгубиш каквото и да било с тези неща или без тях. Най-важни са Божиите очаквания за теб. Бог те насърчава, осигурява ти ресурс и те напътства. Не си сам. Без очакванията на родителите си все така можеш да изпълниш дълга на сътворено същество и въз основа на това все още ще бъдеш добър човек. Да се избавиш от очакванията на родителите си не означава, че си изгубил етиката и морала си, и със сигурност не означава, че си изоставил човешката си природа, морала и справедливостта. Причината, поради която не си оправдал очакванията на родителите си, е в това, че си избрал положителните неща и си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество. В това няма нищо лошо, това е най-правилният път. Трябва да постоянстваш и да останеш непоколебим във вярата си. Възможно е да не получиш подкрепата на родителите си и със сигурност не и техните благословии, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга на сътворено същество, но това няма значение. Това не е важно, не си загубил нищо. Най-важното е, че когато си избрал да вървиш по пътя на вярата в Бог и на изпълнението на дълга на сътворено същество, Бог е започнал да има очаквания и големи надежди за теб. Докато живеят в този свят, ако се отклонят от своите приятели и роднини, хората все още могат да живеят добре. Разбира се, те могат да живеят нормално, след като се отклонят от родителите си. Само когато се отклонят от Божието напътствие и благословии, те потъват в мрак. В сравнение с Божиите очаквания за хората и Неговото напътствие, очакванията на родителите просто са незначителни и не си струва да се споменават. Независимо какъв човек очакват да бъдеш родителите ти или какъв живот очакват да живееш на емоционално ниво, те не те насочват по правилния път или по пътя на спасението. Затова трябва да обърнеш гледната си точка и да се избавиш от очакванията на родителите си дълбоко в сърцето си и на емоционално ниво. Не бива да продължаваш да се нагърбваш с такова бреме или да изпитваш каквато и да било вина към родителите си, защото си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество. Не си сторил нищо, с което да разочароваш когото и да било. Ти си избрал да следваш Бог и да приемеш Неговото спасение. Това не означава да разочароваш родителите ти, напротив, родителите ти би трябвало да се гордеят и да приемат за чест, че си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество и да приемеш спасението на Създателя. Ако не могат да го направят, те не са добри хора. Те не заслужават твоето уважение, още по-малко заслужават твоята синовна почит и, разбира се, още по-малко заслужават твоята загриженост. Не е ли така? (Така е.)
В този свят какви хора са най-достойни за уважение? Не са ли тези, които вървят по правилния път? За какво се отнася тук „правилният път“? Не означава ли това да се стремиш към истината и да приемеш Божието спасение? Тези, които вървят по правилния път, не са ли хора, които следват Бог и Му се покоряват? (Така е.) Ако си такъв човек или се стремиш да бъдеш такъв човек, а твоите родители не те разбират и дори винаги те проклинат — ако, когато си слаб, потиснат и изгубен, те не само не успяват да те подкрепят, утешат или насърчат, но често изискват да се върнеш, за да проявиш синовна почит към тях, да спечелиш много пари и да се грижиш за тях, да не ги разочароваш, да им дадеш възможност да се порадват на успеха с теб и да живеят добър живот с теб — такива родители не трябва ли да се изоставят? (Да, така е.) Заслужават ли такива родители твоето уважение? Заслужават ли синовната ти почит? Заслужават ли да изпълняваш отговорността си към тях? (Не.) Защо не заслужават? Защото те изпитват неприязън към положителните неща. Това не е ли факт? (Така е.) Защото мразят Бог. Това не е ли факт? (Така е.) Защото те презират това, че вървиш по правилния път. Това не е ли факт? (Така е.) Те презират хората, които участват в справедливи каузи. Те те презират и те гледат отвисоко, защото следваш Бог и изпълняваш дълга си. Що за родители са това? Не са ли те достойни за презрение и подли родители? Не са ли егоистични родители? Не са ли нечестиви родители? (Да, такива са.) Обявен си за издирване и си преследван от големия червен змей заради вярата си в Бог, избягал си и не можеш се да се върнеш у дома, а някои хора дори е трябвало да заминат в чужбина. Всички твои роднини, приятели и съученици казват, че си станал беглец и поради тези външни слухове и клюки родителите ти мислят, че несправедливо си ги накарал да страдат и си ги поставил в неудобно положение. Те не само не те разбират и подкрепят или не ти съчувстват, не само не упрекват хората, които разпространяват тези слухове, и тези, които те презират и дискриминират, а и родителите ти също те мразят, говорят същите неща за теб като онези хора, които не вярват в Бог, и онези, които са на власт. Какво мислите за тези родители? Добри ли са? (Не.) Продължавате ли тогава да смятате, че сте им длъжници? (Не.) Ако от време на време се обаждаш на семейството си, те ще си мислят, че все едно получават обаждане от беглец. Ще смятат, че това е голямо унижение и че не смееш дори да се върнеш у дома, като преследван плъх. Ще се чувстват неудобно, че си им дете. Такива родители заслужават ли уважение? (Не.) Те не заслужават уважение. Какво тогава е естеството на техните очаквания за теб? Струва ли си да мислите за тях? (Не.) Каква е основната цел на техните очаквания за теб? Наистина ли искат да вървиш по правилния път и накрая да постигнеш спасение? Те се надяват, че ще следваш обществените тенденции и ще се издигнеш в света, че ще ги окичиш със слава, ще им дадеш възможност да се изправят пред света с достойнство и ще станеш тяхната гордост и радост. Какво още? Те искат да могат да се порадват на успеха заедно с теб, да ядат и пият доволно, да носят хубави марки и да са окичени със злато и сребро. Искат да се качат на луксозни круизни кораби и да пътуват до всяка страна по света. Ако се беше издигнал в света, имаше слава и пари в този свят и им беше дал възможност да се порадват на успеха заедно с теб, те щяха да споменават името ти навсякъде, където отидат, с думите: „Синът ми е еди-какъв си, дъщеря ми е еди-каква си“. Сега споменават ли името ти? (Не.) Ти вървиш по правилния път, но те не споменават името ти. Те мислят, че нямаш пукната пара и тънеш в мизерия, че си източник на неудобство и че споменаването ти би било равносилно на това да се посрамят, затова не те споменават. Каква тогава е целта на очакванията на твоите родители? Целта им е да се порадват на успеха с теб, а не е само за твое добро. Те ще бъдат щастливи само когато могат да се порадват на твоя успех. Сега, когато си се върнал пред Господа на творението и си приел Бог, Неговото спасение и Неговите слова, сега, когато си поел дълга на сътворено същество и си тръгнал по правилния път в живота, те не извличат изгода или не се облагодетелстват от теб и смятат, че са понесли загуби, като са те отгледали. Сякаш се занимават с бизнес и са на загуба. Вследствие на това те са изпълнени със съжаление. Някои родители често казват: „Отглеждането ти е по-лошо от отглеждането на куче. Когато отгледаш куче, то е много дружелюбно и знае как да маха с опашка, когато види господаря си. Какво мога да очаквам от това, че те отгледах? По цял ден вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, не се занимаваш с бизнес, не ходиш на работа, дори не искаш сигурно препитание и накрая всички наши съседи започнаха да ни се присмиват. Какво спечелих от теб? Изобщо не съм получил нито едно добро нещо от теб, нито съм се порадвал на какъвто и да било успех“. Ако следваш злите тенденции на мирския свят и се стараеш да постигнеш успех в него, родителите ти вероятно биха те подкрепили, насърчили и утешили, ако страдаш, ако се разболееш или се натъжиш. Но те не се чувстват щастливи и радостни от факта, че вярваш в Бог и имаш шанс да бъдеш спасен. Напротив, те те мразят и проклинат. Въз основа на същността си тези родители са твои неприятели и заклети врагове, те не са от същия тип хора като теб и не вървят по същия път като теб. Макар на повърхността да изглеждате като семейство, въз основа на вашите същности, вашите стремежи, вашите предпочитания, пътищата, които следвате, и различните нагласи, с които подхождате към положителните неща, Бог и истината, те не са от същия тип хора като теб. Следователно, колкото и да казваш: „Имам надежда за спасение, поех по правилния път в живота“, те няма да се трогнат и няма да се почувстват щастливи за теб, нито ще се радват за теб. Вместо това те ще се срамуват. На емоционално ниво тези родители са твое семейство, но въз основа на природата ви същност те не са твое семейство, те са твои врагове. Помислете за това. Ако децата носят подаръци и пари, когато се приберат у дома, и дават възможност на родителите си да се хранят добре и да живеят на хубави места, родителите им ще бъдат много радостни, ще бъдат толкова щастливи, че няма да знаят какво да кажат. В сърцата си те ще повтарят: „Синът ми е толкова страхотен, дъщеря ми е толкова страхотна. Не съм ги отгледал и обичал напразно. Те са разумни, знаят как да проявят синовна почит към нас и ние имаме място в сърцата им. Те са добри деца“. Да речем, че се прибереш у дома с празни ръце, без да купиш нищо, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Да предположим, че проведеш общение за истината с родителите си, говориш за Божието слово и кажеш, че си поел по пътя на стремежа към истината. Родителите ти веднага ще си помислят: „За какво говориш? Не мога да те разбера. Отглеждах те през всичките тези години, а ти не изпълни нито едно от очакванията ми. Най-сетне се върна да ни посетиш, можеше поне да ни купиш чифт чорапи или някакъв плод. Не донесе нищо, просто се върна с празни ръце“. Родителите ти няма да кажат: „Като те слушам да говориш тези неща, мога да кажа, че много си се променил. Преди беше млад и надменен, но сега наистина си се променил. Мога да кажа, че всички неща, за които говориш, са правилни въпроси. Постигнал си напредък. Имаш потенциал и има надежда за теб — способен си да вървиш по правилния път, да следваш Бог и да получиш спасение. Ти си добро дете. Страдал си там навън, трябва да ти сготвя нещо вкусно за ядене. Отглеждаме няколко пилета и обикновено не искаме да ги убиваме, а вместо това чакаме да ядем яйцата им. Но сега си у дома, ще заколя едно пиле и ще ти сваря пилешка супа. Прав беше да избереш този път, ще можеш да постигнеш спасение. Толкова се радвам за теб! Много ми липсваше през последните няколко години. Макар да не поддържахме връзка, сега се върна да ни посетиш и аз не се притеснявам. Пораснал си. По-зрял и по-разумен си, отколкото беше преди. Всички неща, които казваш и правиш, са правилни“. Като виждат детето си да върви по правилния път и да притежава правилните мисли и възгледи, родителите също могат да се възползват и да разширят знанията си. Тъй като детето им е способно да изпълнява дълг и да се стреми към истината, тези родители трябва да го подкрепят. Ако в бъдеще детето им постигне спасение и влезе в царството и сатанинският му, покварен нрав не му вреди повече, това би било нещо прекрасно. Макар че тези родители са възрастни, бавно възприемат истината и не разбират напълно тези въпроси, те смятат: „Детето ми може да върви по правилния път, това е чудесно. Той е добро дете. Нито един висок държавен пост и никакво богатство не са толкова добри или ценни, колкото това!“. Кажете Ми, добри родители ли са тези? (Да.) Заслужават ли уважение? (Да.) Те заслужават твоето уважение. И така, как трябва да им покажеш уважение? Трябва да се молиш за тях в сърцето си. Ако вярват в Бог, трябва да се молиш на Бог да ги напътства и да ги закриля, за да могат да останат непоколебими в свидетелството си по време на изпитанията и изкушенията. Ако не вярват в Бог, все пак трябва да уважиш решението им и да се надяваш, че животът им ще бъде стабилен, че няма да направят нищо лошо и че ще извършат по-малко злодеяния, тогава в най-добрия случай ще понесат по-малко наказания след смъртта си. Освен това трябва да направиш всичко възможно да проведеш общение с тях за някои положителни неща, мисли и възгледи. Това се нарича уважение и също така може да се нарече най-добрият вид синовна почит и най-доброто изпълнение на твоите отговорности. Можеш ли да постигнеш това? (Да.) Окуражавай ги и ги подкрепяй на духовно и психологическо ниво. На физическо ниво, докато ги придружаваш у дома, направи всичко по силите си, за да им помогнеш да свършат някаква работа и да проведеш общение за някои неща, които разбираш и които родителите ти могат да възприемат. Помогни им да се успокоят, да не се уморяват толкова много, да не се безпокоят твърде много за финансите и за всякакви други въпроси и да оставят нещата да се развиват по своя път. Това се нарича уважение. Отнасяй се към родителите си като към добри, порядъчни хора, изпълнявай част от отговорностите си към тях, проявявай известна синовна почит към тях и изпълнявай някои от задълженията си към тях. Това се нарича уважение. Само родителите, които разбират и подкрепят вярата ти в Бог по този начин, заслужават уважение. Освен тях няма други родители, които заслужават уважение. Освен че те карат да печелиш пари, те искат да се издигнеш в света, да си изградиш име и да правиш това или онова. Това са родители, които не се грижат за същинските си дела и не заслужават уважение.
Сега всички разбирате избавянето от очакванията на родителите и сте в състояние да се избавите от очакванията на родителите си. От кои други неща не можете да се избавите? Що се отнася до живота на родителите ти или до самите ти родители, за кои неща си най-загрижен? Тоест на емоционално ниво с кои неща ти е най-трудно да се разделиш или от кои ти е най-трудно да се избавиш? „Родителите ти не са твои кредитори; родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“ — в общи линии не приключихме ли общението по тази тема? Разбирате ли я? (Да.) Родителите ти не са твои кредитори — тоест не бива винаги да мислиш как трябва да им се отплатиш само защото са те отглеждали толкова дълго. Ако не си в състояние да им се отплатиш, ако нямаш шанса или подходящите обстоятелства да им се отплатиш, винаги ще се чувстваш тъжен и виновен до такава степен, че дори ще се натъжаваш всеки път, когато видиш някого с неговите родители, когато го видиш да грижи се за тях или да прави някои неща, за да прояви синовна почит към тях. Бог е отредил родителите ти да те отгледат, за да имаш възможност да пораснеш до пълнолетие, а не за да им се отплащаш през целия си живот. Имаш отговорности и задължения, които трябва да изпълниш в този живот, път, по който трябва да поемеш, и имаш свой собствен живот. В този живот не бива да влагаш цялата си енергия в отплата за добротата на родителите си. Това е просто нещо, което те придружава в твоя живот и по житейския ти път. По отношение на човешката природа и емоционалните връзки това е нещо неизбежно. Що се отнася обаче до това какви отношения си обречен да имаш с родителите си, дали ще можете да живеете заедно до края на живота ти, или ще бъдете разделени и няма да сте свързани от съдбата, това зависи от устроеното и подреденото от Бог. Ако Бог е устроил и подредил през този живот да бъдеш на различно място от родителите си, да си много далеч от тях и да не можете често да живеете заедно, тогава изпълнението на твоите отговорности към тях за теб е просто вид стремление. Ако Бог ти е подредил да живееш много близо до родителите си в този живот и да можеш да останеш до тях, тогава това да изпълниш част от отговорностите си към своите родители и да проявиш известна синовна почит към тях са неща, които би трябвало да правиш в този живот — тук няма нищо, което може да се критикува. Но ако си на различно място от родителите си и нямаш възможността или подходящите обстоятелства да проявиш синовна почит към тях, тогава не е нужно да го смяташ за нещо срамно. Не бива да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите, защото не си в състояние да проявиш синовна почит към тях — просто обстоятелствата ти не го позволяват. Като тяхно дете трябва да разбереш, че родителите ти не са твои кредитори. Има много неща, които трябва да направиш в този живот, и това са все неща, които едно сътворено същество трябва да върши и които са ти поверени от Господа на творението, и те нямат нищо общо с твоята отплата за добротата на родителите ти. Проявата на синовна почит към тях, да им се отплащаш и отблагодаряваш за тяхната доброта — тези неща нямат нищо общо с твоята мисия в живота. Може и да се каже, че не е необходимо да проявяваш синовна почит към родителите си, да им се отплащаш или да изпълняваш някоя от отговорностите си към тях. Нека го кажа ясно, можеш да правиш част от това и да изпълняваш част от отговорностите си, когато обстоятелствата го позволяват. Когато не го позволяват, не е нужно да настояваш да го правиш. Не е нещо ужасно да не можеш да изпълниш отговорността си да проявиш синовна почит към своите родители, а просто донякъде противоречи на съвестта ти, на човешкия морал и на човешките представи. Ала поне не противоречи на истината и Бог няма да те съди за това. Когато разбереш истината, съвестта ти няма да изпитва угризения заради това. Сега, след като разбрахте този аспект на истината, сърцата ви не се ли чувстват спокойни? (Така е.) Някои хора казват: „Макар че Бог няма да ме съди, все още не мога да го преодолея в съвестта си и се чувствам неспокоен“. Ако и при теб е така, значи духовният ти ръст е твърде малък и не си разбрал или не си прозрял докрай същността на този въпрос. Не разбираш съдбата на човека, не разбираш Божието върховенство и не си готов да приемеш върховенството и подредбите Му. Винаги притежаваш човешка воля и собствени чувства и те те водят, вземат връх в теб и са се превърнали в твой живот. Ако избереш човешката воля и чувствата си, значи не си избрал истината и не я практикуваш, нито си покорен пред нея. Ако избираш човешката воля и чувствата си, значи предаваш истината. Обстоятелствата и средата очевидно не ти позволяват да проявиш синовна почит към родителите си, но постоянно си мислиш: „Длъжник съм на родителите си. Не съм им показал синовна почит. Не са ме виждали от толкова години. Напразно ме отгледаха“. В дълбините на сърцето си никога не си способен да преодолееш тези неща. Това доказва едно: ти не приемаш истината. Що се отнася до доктрината, ти признаваш, че Божиите слова са правилни, но не ги приемаш за истината и не ги използваш като принципи за своите действия. Следователно, най-малкото, когато става въпрос за това как се отнасяш към родителите си, ти не си човек, който се стреми към истината. Това е така, защото по този въпрос не постъпваш въз основа на истината, не практикуваш в съответствие с Божиите слова, а просто удовлетворяваш емоционалните си потребности и нуждите на съвестта си, като искаш да покажеш синовна почит към родителите си и да им се отплатиш за добрината. Макар че Бог не те съди за този избор и макар той да е твой, в крайна сметка ти си този, който ще изгуби, особено що се отнася до живота. Винаги си обвързан с този въпрос, винаги си мислиш, че твърде много се срамуваш да погледнеш родителите си в очите, че не си се отплатил за тяхната доброта. Един ден, когато Бог види, че желанието ти да се отплатиш за добротата на родителите си е твърде голямо, Той направо ще устрои за теб среда и тогава можеш просто да се прибереш у дома. Не мислиш ли, че родителите ти са над всичко, над истината? За да проявиш синовна почит към тях и да удовлетвориш потребностите на съвестта и чувствата си, предпочиташ да изгубиш Бог, да изоставиш истината и да изоставиш възможността си да постигнеш спасение. Е, добре, това е твой избор. Бог няма да те заклейми за това. Бог ще устрои за теб среда, ще те зачеркне от списъка Си и ще се откаже от теб. Ако направиш избора да се прибереш у дома, за да проявиш синовна почит към родителите си, и да не изпълниш дълга си, тогава се измъкваш и се отдалечаваш от дълга, който Бог ти е поверил, отхвърляш Божието поръчение и очаквания за теб, отхвърляш дълга, който Бог ти е дал, и изоставяш възможността си да изпълняваш дълг. Ако се прибереш у дома, за да се събереш отново с родителите си, да удовлетвориш потребностите на съвестта си и да удовлетвориш очакванията на родителите си, добре — можеш да избереш да се прибереш у дома. Ако наистина не можеш да се избавиш от родителите си, можеш да поемеш инициативата, да вдигнеш ръка и да кажеш: „Моите родители ми липсват твърде много. Съвестта ми се чувства укорявана всеки ден, не мога да удовлетворя чувствата си и сърцето ме боли. Копнея за родителите си и продължавам да мисля за тях. Ако не се върна, за да проявя синовна почит към родителите си в този живот, се опасявам, че никога няма да имам друга възможност, страхувам се, че ще съжалявам за това“. Тогава можеш да се прибереш у дома. Ако твоите родители са небето и земята за теб, ако за теб те са по-велики от собствения ти живот, ако са всичко за теб, тогава можеш да избереш да не се избавяш от тях. Никой няма да те принуди да го направиш. Можеш да избереш да се прибереш у дома, за да проявиш синовна почит към тях и да ги придружаваш, за да им дадеш възможност да живеят добър живот и да се отплатиш за добротата им. Но трябва добре да го обмислиш. Ако днес направиш този избор и накрая загубиш шанса си да постигнеш спасение, тогава единствено ти ще трябва да понесеш този изход. Никой друг човек не може да понесе такива последствия вместо теб, сам трябва да ги понесеш. Разбираш ли? (Да.) Ако предпочиташ да се откажеш от възможността да изпълниш дълга си и да постигнеш спасение само за да могат родителите ти да бъдат твои кредитори и да можеш да изплатиш дълговете си към тях, това е твой избор. Никой не те принуждава. Да предположим, че някой в църквата отправи молба с думите: „Твърде трудно е да живееш далеч от дома. Моите родители ми липсват твърде много. Не съм способен да се избавя от тях в сърцето си. Често ги сънувам. В ума и сърцето си мога да мисля само за техните сенки и се чувствам все по-виновен заради всичко, което са направили за мен. Сега, когато те остаряват, още повече чувствам, че за родителите е толкова трудно да отгледат дете и че трябва да им се отплатя, да им дам малко радост и да ги утешавам с присъствието си до края на живота им. По-скоро бих се отказал от шанса си да бъда спасен, за да мога да се прибера у дома и да проявя синовна почит към тях“. В такъв случай той може да подаде заявление и да каже: „Докладвам! Искам да се прибера у дома, за да проявя синовна почит към родителите си, не искам да изпълнявам дълга си“. След това църквата трябва да го одобри и не се налага никой да работи над него или да провежда общения с този човек. Би било глупаво да му се казва каквото и да било повече. Когато хората изобщо не разбират каквото и да било, можеш да им говориш малко повече и да провеждаш общения за истината, докато тя стане ясна. Ако не си разговарял ясно за нея и в резултат на това те направят грешен избор, тогава ти си отговорен за това. Ако обаче разбират всичко от гледна точка на доктрината, тогава не се налага никой да работи над тях. Точно както някои хора казват: „Разбирам всичко, не е нужно да ми казваш каквото и да било“. Идеално, не е нужно да си хвърляш думите на вятъра за него, можеш да си спестиш малко главоболия. Трябва да позволиш на такъв човек незабавно да се върне у дома. Първо, не го спирай; второ, подкрепи го; трето, дай му малко утеха и насърчение, като му кажеш: „Иди си вкъщи и прояви известна синовна почит към родителите си, както подобава. Не ги ядосвай или разстройвай. Ако искаш да проявиш синовна почит към тях и да им се отплатиш, тогава трябва да бъдеш дете със синовно поведение. Но не се изпълвай със съжаление, когато накрая не можеш да постигнеш спасение. Лек път, надявам се всичко да мине добре!“. Нали така? (Да.) Ако някой иска да се прибере у дома, за да прояви синовна почит към родителите си, всичко е наред, той не бива да го потиска. Изпълняването на дълг е доброволно и никой няма да настоява да го правиш. Няма да бъдеш заклеймен за неизпълнение на дълг. Задължително ли ще постигнеш спасение, ако изпълняваш дълг? Не е задължително. Това е просто въпрос на отношението, което имаш към изпълнението на дълга. Тогава ще бъдеш ли унищожен, ако не изпълняваш дълг? Никой не е казал това. Във всеки случай надеждата ти за спасение вероятно ще изчезне. Някои хора казват: „Добро или лошо е да проявяваш синовна почит към родителите си?“. Не зная. Ако искаш да проявиш синовна почит към родителите си, направи го. Няма да даваме оценка на това, би било безсмислено. То е въпрос на човешка природа и чувства. То е въпрос на избор на твоя метод на съществуване и няма нищо общо с истината. Който иска да се прибере у дома и да прояви синовна почит към родителите си, може свободно да избере да го направи. Божият дом няма да настоява той да остане и Божият дом няма да се намесва. Църковните водачи и хората около тях не бива да го спират да се прибере у дома. Те не бива да работят над този тип хора или да да провеждат общения за истината с тях. Ако искаш да се прибереш у дома, тогава тръгвай. Всички ще те изпратят, ще хапнат няколко кнедли с теб и ще ти пожелаят лек път.
Най-големите очаквания, които родителите имат за децата си, са, от една страна, надеждата, че децата им могат да живеят добър живот, а от друга страна, надеждата, че децата им ще бъдат до тях и ще се грижат за тях, когато остареят. Ако например даден родител се разболее или срещне някакви трудности в живота си, той се надява, че децата му ще могат да помогнат за разсейването на тревогите и трудностите му и да споделят това бреме. Той се надява, че децата му ще бъдат до него, когато си отиде от този свят, за да може за последен път да ги види отново. Обикновено това са двете най-големи очаквания, които родителите имат за децата си, и избавянето от тях е трудно. Ако родителите на човек се разболеят или срещнат трудности и той не получи вест за това, възможно е тези неща да бъдат решени без намесата му. Но ако научи за тези проблеми, обикновено му е много трудно да ги преодолее, особено когато родителите му са сериозно и тежко болни. В такъв момент за хората е още по-трудно да се избавят. Когато дълбоко в сърцето си чувстваш, че родителите ти все още са в същото физическо, житейско или работоспособно състояние, в каквото са били преди 10 или 20 години, че могат да се грижат за себе си и да живеят както обикновено, че все още са здрави, млади и силни, и когато си с впечатлението, че не се нуждаят от теб, в сърцето си няма да таиш такава голяма загриженост за тях. Когато обаче научиш, че родителите ти са навлезли в напреднала възраст, че телата им са отслабнали и че имат нужда от хора, които да се грижат за тях и да ги придружават, ако си някъде другаде, вероятно ще се разстроиш и ще бъдеш повлиян от това. Някои хора дори изоставят дълга си и искат да се приберат у дома, за да посетят родителите си. Някои емоционални хора правят още по-нерационален избор и казват: „Ако можех, бих дал 10 години от своя живот на родителите си“. Има и хора, които са решени да търсят благословии за родителите си. Те купуват всевъзможни здравословни продукти и хранителни добавки за родителите си и когато научат, че родителите им са тежко болни, неизбежно попадат в капана на чувствата си и им се иска веднага да побързат да отидат при родителите си. Някои хора казват: „Дори бих желал да отнема тази болест от родителите си“, без да вземат под внимание дълга, който трябва да изпълняват, и като пренебрегват Божието поръчение. Затова при тези обстоятелства е много вероятно хората да станат слаби и да изпаднат в изкушение. Бихте ли плакали, ако чуете вест, че родителите ви са се разболели тежко? По-конкретно, някои хора получават писма от дома, в които се съобщава как лекарят вече е казал, че краят им се вижда. Какво означава, че „краят им се вижда“? Тази фраза се тълкува лесно. Означава, че до няколко дни родителите на тези хора ще умрат. В такъв момент би си помислил: „Родителите ми са само на петдесет и няколко години. Това не бива да се случва. От какво са се разболели?“. И когато отговорът е „рак“, веднага би си помислил: „Как ли са се разболели? Бях далеч през всичките тези години, липсвах им и животът им е толкова труден — затова ли са се поддали на болестта?“. След това ще побързаш да прехвърлиш цялата вина върху себе си: „Животът на родителите ми е толкова труден, а аз не им помагах да споделят бремето си. Липсвах им и се тревожеха за мен, а аз не останах до тях. Разочаровах ги и ги накарах да страдат от болката от това, че им липсвам през цялото време. Родителите ми отделиха толкова много време да ме отгледат. И за какво? Всичко, което направих, е да ги накарам да страдат!“. Колкото повече мислиш за това, толкова повече ще вярваш, че си ги разочаровал и че си им задължен. Тогава би си помислил: „Не, това не е правилно. Вярвам в Бог, изпълнявам дълга на сътворено същество и довършвам Божието поръчение. Никого не съм разочаровал“. След това обаче би си помислил: „Родителите ми са толкова възрастни, а до себе си нямат деца, които да се грижат за тях. Какъв беше смисълът да ме отглеждат тогава?“. Ще се въртиш напред-назад, неспособен да го преодолееш, независимо как си го обмислял. Не само ще плачеш, но и ще попаднеш дълбоко в плен на чувствата си към своите родители. Лесно ли е да се избавиш при тези обстоятелства? Ще си кажеш: „Родителите ми ме родиха и ме отгледаха. Те не са очаквали да стана много богат и никога не са искали нищо прекомерно от мен. Просто се надяваха, че ще бъда до тях, когато се разболеят и се нуждаят от мен, да ги придружавам и да облекча страданието им. Дори и това не направих!“. Ще плачеш от деня, в който чуеш вестта, че родителите ти са критично болни, до деня, в който починат. Ще бъдете ли тъжни, ако се сблъскате с подобна ситуация? Ще плачете ли? Ще леете ли сълзи? (Да.) Биха ли се разколебали в този момент решителността и стремлението ти? Би ли почувствал импулс прибързано и безразсъдно да се втурнеш обратно при родителите си? Дълбоко в сърцето си би ли си помислил, че си безчувствен неблагодарник и че родителите ти са те отгледали напразно? Би ли продължил да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите? Би ли продължил да си спомняш добротата, която родителите ти са проявили към теб, като са те отгледали, и това колко добри са били към теб? (Да.) Би ли се отказал от дълга си? Би ли се опитал да направиш всичко, за да получиш последни вести за родителите си от приятели или от братята и сестрите? Всички хора биха притежавали тези проявления, нали? Тогава лесно ли е да се реши този въпрос? Как трябва да разбираш подобни въпроси? Как трябва да гледаш на въпроса за болестта или за някакво голямо нещастие, което сполетява родителите ти? Ако можеш да го прозреш, ще си способен да се избавиш. Ако не можеш, тогава няма да си способен да се избавиш. Винаги си мислиш, че всичко, което родителите ти са понесли и с което са се сблъскали, е свързано с теб, и че трябва да споделиш това бреме. Винаги обвиняваш себе си, винаги си мислиш, че тези неща имат нещо общо с теб, винаги искаш да се намесиш. Правилна ли е тази идея? (Не.) Защо не е правилна? Как трябва да гледате на тези неща? Кои проявления са нормални? Кои проявления са ненормални и ирационални и не са в съответствие с истината? Първо ще говорим за нормалните проявления. Всички хора са родени от своите родители. Те са от плът и притежават чувства. Чувствата са част от човешката природа и никой не може да ги избегне. Всеки човек има чувства — дори дребните животни имат чувства, да не говорим за хората. Чувствата на някои хора обаче са малко по-силни, а чувствата на някои хора са малко по-слаби. Независимо от обстоятелствата обаче, всички хора ги имат. Независимо дали това произлиза от чувствата им, от човешката им природа или от рационалността им, всички хора биха се разстроили, когато чуят, че родителите им са се разболели, сполетяло ги е някакво голямо нещастие или са се сблъскали със страдание. Всеки човек би се разстроил. Съвсем нормално е хората да се разстроят, това е човешки инстинкт, това е нещо, което притежават в човешката си природа и чувствата си. Съвсем нормално е това да се прояви у хората. Когато родителите им се разболеят тежко или ги сполети голямо нещастие, съвсем нормално е хората да се чувстват тъжни, да плачат, да се чувстват угнетени, да мислят как да разрешат проблемите и да споделят бремето на родителите си. При някои хора това дори ще се отрази на телата им — те няма да могат да ядат, ще чувстват стягане в гърдите и ще бъдат в лошо настроение през целия ден. Всичко това са проявления на емоции и всички те са съвсем нормални. Хората не бива да те критикуват за тези нормални проявления. Не бива да се опитваш да избягваш тези проявления и със сигурност не бива да приемаш някой друг да ги критикува. Ако имаш тези проявления, това доказва, че чувствата ти към твоите родители са истински, че си човек, който притежава будна съвест, и си нормален, обикновен човек. Никой не бива да те критикува, че имаш тези емоционални изблици или че имаш тези емоционални потребности. Всички тези проявления попадат в обхвата на рационалността и съвестта. И така, кои проявления не са нормални? Ненормални проявления са тези, които отиват отвъд рационалността. Те са тези, при които хората стават импулсивни веднага щом ги сполетят тези неща и искат незабавно да изоставят всичко, за да се върнат до родителите си, бързат да прехвърлят цялата вина върху себе си и да изоставят идеалите, стремленията и решителността, които някога са имали, и дори обетите, които са дали пред Бог. Тези проявления са ненормални и отиват отвъд рационалността, твърде импулсивни са! Когато хората избират път, това не означава, че могат да изберат правилния и точния път в изблик на прибързаност. Изборът да вървиш по пътя на изпълнението на дълга и изборът да изпълняваш дълга на сътворено същество не е прост въпрос и е нещо, което нищо друго не може да замени. Това със сигурност не е избор, който може да се направи в изблик на прибързаност. Нещо повече, това е правилният път — не бива да променяш решението си да вървиш по правилния път в живота заради средата, хората, събитията и нещата, които те заобикалят. Това е рационалността, която трябва да притежаваш. Независимо дали се отнася до родителите ти или до някаква голяма промяна, това не бива да влияе на най-важното нещо, а именно да изпълняваш дълга на сътворено същество. Това е един от аспектите. Друг аспект е, че що се отнася до това как се разболяват родителите ти, кога започват да страдат от заболяването и до какви последствия може да доведе то, ти можеш ли да решиш тези неща? Може да си кажеш: „Може би това се е случило, защото не бях дете със синовно поведение. Ако бях прекарал тези години усърдно да печеля пари и да работя и бях заможен, те щяха да могат да лекуват тази болест по-рано и нямаше да се влоши толкова. Това е така, защото не изпълнявах синовната си отговорност към тях“. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) Ако човек има пари, това означава ли непременно, че ще може да си купи добро здраве и да избегне разболяване? (Не.) Богатите хора на този свят никога ли не се разболяват? От момента, в който човек почувства, че се разболява, до момента на разболяването му и до смъртта му накрая, всичко това е предопределено от Бог. Как би могъл някой човек да реши това? Как би могло наличието или липсата на пари да определи това? Как би могло нечия среда да определи това? Всичко това се определя от върховенството и подредбите на Бог. Затова не е нужно прекалено да анализираш или да изследваш въпроса за сериозното заболяване на родителите си или за сполетялото ги голямо нещастие и със сигурност не бива да влагаш енергия в това — ще бъде безполезно. Това, че хората се раждат, остаряват, разболяват се, умират и се сблъскват с различни големи и малки въпроси в живота, са съвсем нормални явления. Ако си пълнолетен, трябва да имаш зрял начин на мислене и трябва да подходиш към този въпрос спокойно и правилно: „Родителите ми са болни. Някои хора казват, че това е така, защото съм им липсвал толкова много. Възможно ли е това? Определено съм им липсвал. Как може човек да не тъгува по собственото си дете? И те ми липсваха. Защо тогава аз не се разболях?“. Някой разболява ли се, защото му липсват децата? Не става така. И така, какво се случва, когато родителите ти се сблъскат с тези важни въпроси? Може само да се каже, че Бог е устроил подобни въпроси в живота им. Устроени са от Божията ръка — не можеш да се съсредоточаваш върху обективни причини и основания. Родителите ти е трябвало да се сблъскат с този проблем, когато достигнат тази възраст, трябвало е да ги порази тази болест. Дали щяха да избегнат това, ако ти беше там? Ако Бог не беше подредил да се разболеят като част от съдбата им, тогава нищо нямаше да им се случи, дори и да не беше до тях. Ако им е било писано да се сблъскат с такова голямо нещастие в живота си, как би могъл да повлияеш, ако беше до тях? Пак не биха могли да го избегнат, нали? (Точно така.) Помисли за онези хора, които не вярват в Бог — нима цялото им семейство не остава заедно, година след година? Нали когато тези родители се сблъскат с голямо нещастие, всичките им роднини и децата им са до тях? Когато родителите се разболеят или когато болестта им се влоши, дали това е защото децата им са ги оставили? Не е така, съдбата им е такава. Просто като тяхно дете, тъй като имаш тази кръвна връзка с родителите си, ще се разтревожиш, когато чуеш, че са болни, докато другите хора няма да почувстват нищо. Това е съвсем нормално. Това, че такова голямо нещастие сполетява родителите ти, не означава, че трябва да анализираш и разследваш или да размишляваш как да се отървеш от него или как да го преодолееш. Родителите ти са възрастни. Сблъсквали са се с това повече от веднъж в обществото. Ако Бог подреди среда, която да ги отърве от този проблем, то рано или късно той напълно ще изчезне. Ако този проблем е житейско препятствие за тях и ако трябва да го преживеят, то тогава от Бог зависи колко дълго ще го преживяват. Това е нещо, което те трябва да преживеят и не могат да го избегнат. Глупаво е да искаш самостоятелно да разрешиш този проблем, да анализираш и разследваш източника, причините и последиците от него. Това е безполезно и излишно. Не бива да действаш така, не бива да анализираш, да разследваш и да се обръщаш към съучениците и приятелите си за помощ, да се свързваш с болницата за родителите си, да се обръщаш към най-добрите лекари, да уреждаш най-доброто болнично легло за тях. Не е необходимо да си блъскаш главата, като правиш всички тези неща. Ако наистина имаш излишна енергия, тогава трябва да се справиш добре с дълга, който трябва да изпълняваш сега. Родителите ти имат свои собствени съдби. Никой не може да избяга от това на каква възраст трябва да умре. Твоите родители не са господари на съдбата ти, както и ти не си господар на техните съдби. Ако нещо е предопределено да им се случи, какво можеш да направиш по въпроса? Какъв резултат можеш да постигнеш, като се тревожиш и търсиш решения? Нищо не може да се постигне. Това зависи от Божиите намерения. Можеш ли да се намесиш, ако Бог иска да ги отнеме и да ти даде възможност необезпокояван да изпълняваш дълга си? Можеш ли да договаряш условия с Бог? Какво трябва да направиш в този момент? Да си блъскаш главата в търсене на решения, да разследваш, да анализираш, да се обвиняваш и да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите — такива мисли и действия ли трябва да има човек? Всички те са проявления на непокорство към Бог и към истината. Те са нерационални, неразумни и непокорни към Бог. Хората не бива да имат такива проявления. Разбираш ли? (Да.)
Някои хора казват: „Зная, че не бива да анализирам или изследвам въпроса за разболяването на родителите си или за сполетялото ги голямо нещастие, че това е безсмислено и че трябва да подхождам към това въз основа на истините принципи, но не мога да се въздържа да не го анализирам и изследвам“. Нека тогава разрешим проблема с въздържането, така че повече да не се налага да се въздържаш. Как може да се постигне това? В този живот хората със здрави тела започват да изпитват симптоми на старост, след като навършат 50 или 60 години — състоянието на мускулите и костите им се влошава, губят силата си, не могат да спят добре или да ядат много и нямат достатъчно енергия да работят, да четат или да вършат каквато и да било работа. В тях се отприщват различни видове заболявания като високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания, сърдечносъдови заболявания, мозъчносъдови заболявания и т.н. Хората, които са малко по-здрави, макар и да имат тези симптоми на старостта, могат да правят каквото трябва и тези симптоми не влияят на нормалната им работа и живот. Това е доста добре. При хората в по-лошо здраве тези симптоми влияят на нормалната им работа и живот и понякога им се налага да ходят на лекар в болницата. Някои от тези хора получават настинки или главоболие, други получават ентерит или диария и трябва да почиват в леглото в продължение на два дни всеки път, когато страдат от пристъп на диария. Някои хора имат високо кръвно налягане и са толкова замаяни, че не могат да вървят, да се возят в кола или да се отдалечат от домовете си. Има и такива, които имат уринарна инконтиненция, за тях е неудобно да излизат навън, затова рядко излизат и пътуват със своите роднини и приятели. Има и други, които винаги получават алергични реакции, когато се хранят. Има хора, които не спят добре и не могат да спят на шумни места. Веднага щом се преместят на друго място, им е още по-трудно да спят. Всички тези неща имат сериозно въздействие върху живота и работата на тези хора. Има дори хора, които не могат да работят повече от три-четири часа поред. Има и още по-тежки случаи, при които хората се разболяват неизлечимо на 50 или 60 години, например от рак, диабет, ревматична болест на сърцето, деменция или болест на Паркинсон и т.н. Независимо дали тези заболявания са причинени от нещата, които са яли, или от замърсена среда, въздух или вода, законът на човешката плът е, че след като жените достигнат 45-годишна възраст и след като мъжете достигнат 50-годишна възраст, физическото им състояние се влошава все повече. Всеки ден казват, че изпитват дискомфорт в една част от тялото си, а друга част ги боли, отиват на лекар, за да я прегледа, и се оказва, че е рак в последен стадий. Накрая лекарят казва: „Вървете си вкъщи, това е нелечимо“. Всички хора ще се сблъскат с тези плътски болести. Днес са те, утре сме вие и ние. Според възрастта и в последователен ред всички хора ще се родят, ще остареят, ще се разболеят и ще умрат: от младостта навлизат в старостта, от старостта се разболяват и от болестта умират — такъв е законът. Просто когато чуеш вестта, че родителите ти са се разболели, понеже те са най-близките ти хора, за които най-много се тревожиш и които са те отгледали, няма да си способен да преодолееш това препятствие на чувствата си и ще си помислиш: „Не изпитвам нищо, когато умират чуждите родители, но моите родители не може да се разболяват, защото това би ме натъжило. Не мога да го понеса, боли ме сърцето, не мога да преодолея чувствата си!“. Само защото са твои родители, смяташ, че не бива да остаряват и да се разболяват и че със сигурност не бива да умират. Смислено ли е това? Не е смислено и не е истина. Разбираш ли? (Да.) Всеки човек ще се сблъска с остаряването и разболяването на родителите си; в някои тежки случаи родителите на хората дори остават на легло парализирани, а някои изпадат във вегетативно състояние. Родителите на някои хора имат високо кръвно налягане, частична парализа, инсулт или дори се разболяват сериозно и умират. Всеки човек лично ще стане свидетел, ще види процеса на стареенето, разболяването и последващата смърт на родителите си или ще чуе за това. Просто някои хора чуват за това по-рано, когато родителите им са между 50 и 60 години, други хора чуват тази вест, когато родителите им са между 60 и 70 години, а трети я чуват едва когато родителите им са на 80, 90 или 100 години. Когато и да чуеш тази вест обаче, като син или дъщеря един ден, рано или късно, ще приемеш този факт. Ако си пълнолетен, трябва да имаш зрял начин на мислене и правилно отношение към това, че хората се раждат, остаряват, разболяват се и умират, а не да бъдеш импулсивен. Не бива да си неспособен да го понесеш, когато чуеш вестта, че родителите ти са болни или че от болницата са ги уведомили, че са критично болни. Раждането, остаряването, разболяването и смъртта са неща, които всеки човек трябва да приеме. На какво основание си неспособен да понесеш това? Това е законът, който Бог е отредил за раждането и смъртта на човека. Защо искаш да го нарушиш? Защо не го приемаш? Какво е твоето намерение? Не искаш да оставиш родителите си да умрат, не искаш те да живеят според закона за раждането, остаряването, боледуването и смъртта, който Бог е установил. Искаш да предотвратиш разболяването и смъртта им. В какво ще ги превърне това? Няма ли да ги превърне в пластмасови хора? Пак ли биха били хора тогава? Затова трябва да приемеш този факт. Преди да чуеш вестта, че родителите ти остаряват, че са се разболели и са починали, в сърцето си трябва да се подготвиш за това. Един ден, рано или късно, всеки човек ще остарее, ще стане слаб и ще умре. След като родителите ти са нормални хора, защо да не могат да преживеят това препятствие? Те трябва да преживеят това препятствие и ти трябва да подходиш правилно към него. Разрешен ли е този въпрос? Можеш ли да се справиш рационално с такива неща сега? (Да.) Тогава, когато родителите ти се разболеят тежко или в бъдеще ги сполети някакво голямо нещастие, как ще подходиш към това? Погрешно е също и да го пренебрегваш и хората ще кажат: „Ти крастава жаба ли си или си змия? Как може да си толкова хладнокръвен?“. Ти си нормален човек, така че би трябвало да имаш реакция. Би трябвало да се замислиш: „Родителите ми са имали труден живот и в ранна възраст са се разболели от тази болест. Те не са се наслаждавали на никакви благословии и не са били усърдни във вярата си в Бог. Такъв е бил животът им. Те не са разбрали нищо, не са вървели по правилния път или не са се стремили към истината. Дните им просто са се изнизали. Няма разлика между тях и животните — няма разлика между тях и старите крави или старите коне. Сега, когато са се разболели тежко, те просто ще трябва да се грижат за себе си, но се надявам, че Бог може да облекчи част от страданието им“. Моли се за тях в сърцето си и това е достатъчно. Какво може да направи който и да било човек? Ако не си с родителите си, не можеш да направиш нищо. Дори и да си до тях, какво можеш да направиш? Колко хора лично са виждали родителите си да преминават от младостта към старостта, от старостта към разболяването от различни болести, от разболяването от тези различни болести до неуспешното им лечение, до обявяването им за мъртви и вкарването им в моргата? Такива хора не липсват. Всички тези деца остават с родителите си. Какво могат да направят обаче? Нищо не могат да направят; могат само да гледат. Това да не гледаш този процес сега ще ти спести някои неприятности. По-добре е да не го гледаш, няма да е добре за теб да гледаш как се случва. Не е ли така? (Така е.) Що се отнася до този въпрос, от една страна, трябва да прозреш факта, че това хората да се раждат, да остаряват, да се разболяват и да умират е закон, установен от Бог. От друга страна, трябва ясно да видиш отговорностите, които хората следва да изпълнят, както и техните съдби, не бива да бъдеш ирационален и не бива да вършиш импулсивни или глупави неща. Защо не бива да вършиш импулсивни или глупави неща? Защото дори и да ги вършиш, няма да има никаква полза, а вместо това ще разкрие глупостта ти. По-важното е, че докато вършиш глупости, ти се бунтуваш срещу Бог, а Бог не харесва това, Той го мрази. Наясно си с всички тези истини от гледна точка на доктрината и ги разбираш, но все още се вкопчваш в собствения си път и вършиш някои неща с упорство и хитруване, затова Бог не те харесва, Той се отвращава от теб. От какво се отвращава Той у теб? Отвращава се от упоритата ти глупост и непокорството ти. Ти си мислиш, че притежаваш някакво човешко чувство, но Бог казва, че си упорит и глупав — ти си упорит, глупав, тъп и непреклонен и не приемаш истината, нито не се покоряваш на устроеното и подреденото от Бог. Бог ясно ти е казал същността, източника и конкретните принципи на практикуване, които се съдържат в този въпрос, но ти все така искаш да използваш чувствата си, за да се справиш с всичко това, така че Бог не те харесва. В крайна сметка, ако Бог не премахне болестта от родителите ти, тогава те ще се разболеят сериозно и ще умрат, ако това трябва да им се случи. Никой човек не може да промени този факт. Ако искаш да го промениш, това само доказва, че искаш да използваш собствените си ръце и методи, за да промениш Божието върховенство. Това е най-голямото непокорство и ти се противопоставяш на Бог. Ако не искаш да се противопоставяш на Бог, когато чуеш, че тези неща са се случили на твоите родители, трябва да бъдеш спокоен и да намериш място, където можеш да останеш сам, за да поплачеш, да помислиш и да се помолиш, или да изразиш чувствата си на тъга пред братята и сестрите наоколо. Това е всичко, което трябва да направиш. Не бива да мислиш да променяш нещо и със сигурност не бива да вършиш глупости. Не се моли на Бог с искането да премахне болестта от родителите ти и да им позволи да поживеят още няколко години или да отнеме две години от собствения ти живот и да им ги даде само защото вярваш в Бог или въз основа на това, че си оставил семейството си и си изоставил кариерата си, за да изпълняваш дълга си толкова много години. Не прави такива неща. Бог няма да слуша този вид молитви и Той се отвращава от тези мисли и молитви. Не натъжавай Бог и не Го ядосвай. Бог изпитва най-голяма неприязън към хората, които искат да манипулират нечия съдба, да променят факта на Божието върховенство над съдбата на човека или да променят някои факти, отдавна установени от Бог, или траекториите на съдбите на хората. Бог най-много мрази това.
Завърших общението за отношението, мислите и разбирането, които хората трябва да имат, в случай че родителите им заболеят. По същия начин, когато става въпрос за кончината на родителите им, хората пак трябва да имат правилно и разумно отношение. Някои хора са били далеч от родителите си в продължение на много години, не са били до тях и не са живели с тях и когато чуят, че родителите им внезапно са починали, това им нанася тежък удар и всичко изглежда невероятно внезапно. Тъй като тези хора не са били до родителите си или не са живели с тях толкова много години, те винаги таят някакво погрешно схващане в мислите и представите си. Какво погрешно схващане? Когато си оставил родителите си, те са били живи и здрави. След като си бил далеч от тях в продължение на толкова много години, в съзнанието ти твоите родители си остават на същата възраст и остават в същото физическо състояние и в същите условия на живот, както ги помниш. Това води до объркване на нещата. При това положение вярваш, че родителите ти никога няма да остареят и че ще доживеят да празнуват много рождени дни. Тоест щом лицата им се съхранят в сърцето ти, щом животът им, думите им и поведението им оставят впечатление и отпечатък в ума и паметта ти, ти смяташ, че родителите ти завинаги ще бъдат такива, че няма да се променят, няма да остареят и със сигурност няма да умрат. За какво се отнася това „няма да умрат“? От една страна то означава, че физическите им тела няма да изчезнат. От друга страна означава, че лицата им, чувствата им към теб и т.н. няма да изчезнат. Това е погрешно схващане, което ще ти причини много проблеми. Ето защо, независимо на каква възраст са родителите ти, дали ще умрат от старост, или поради болест, или поради някакви злополуки, това ще бъде удар за теб и ще ти се стори много внезапно. Тъй като в съзнанието ти твоите родители все още са живи и здрави, а после изведнъж си отиват, ще си помислиш: „Как може да си отидат? Как е възможно живи хора просто да се превърнат в прах? В сърцето си винаги чувствам, че родителите ми все още са живи, че мама все още готви в кухнята и е много заета, а татко всеки ден работи навън и се прибира едва вечер“. Тези сцени от живота им са оставили известни отпечатъци в съзнанието ти. И така, заради чувствата ти твоето съзнание таи нещо, което не би трябвало, а именно убеждението, че родителите ти ще живеят вечно в сърцето ти. В този смисъл вярваш, че те не бива да умират, и независимо от обстоятелствата, при които те си отидат, ти ще чувстваш, че това е огромен удар за теб, и няма да си способен да го приемеш. Ще ти отнеме време да преодолееш този факт, нали? Разболяването на родителите ти вече би било голям шок за теб, така че кончината им би била още по-огромен шок. Тогава, преди това да се е случило, как трябва да се справиш с неочаквания удар, който ще ти нанесе, така че да не повлияе, да не попречи или да не засегне изпълнението на дълга ти или пътя, по който вървиш? Нека първо разгледаме какво точно означава смъртта и какво точно означава умирането — не означава ли, че човек си отива от този свят? (Така е.) Това означава, че животът, който човек притежава и който има физическо присъствие, се заличава от материалния свят, който хората могат да видят, и изчезва. След това този човек продължава да живее в друг свят, под друга форма. Това, че животът на твоите родители си отива, означава, че връзката, която си имал с тях на този свят, се е разпаднала, изчезнала е и е приключила. Те живеят в друг свят, в други форми. Що се отнася до това как ще протече животът им в онзи друг свят, дали ще се върнат на този свят, дали ще те срещнат отново и дали ще имат някакви физически отношения или емоционални връзки с теб, това е отредено от Бог и няма нищо общо с теб. Казано накратко, тяхната кончина означава, че мисиите им на този свят са приключили и че краят им е настъпил. Мисиите им в този живот и на този свят са приключили, така че връзката ти с тях също е приключила. Що се отнася до това дали ще се превъплътят в бъдеще, дали ще получат някакво наказание и ограничение или някакво отношение и подредби в другия свят, това има ли нещо общо с теб? От теб ли зависи? Това няма нищо общо с теб, не зависи от теб и няма да си в състояние да получиш никакви вести за това. Връзката ти с тях в този живот приключва в този момент. Тоест съдбата, която ви е свързвала, докато сте живели заедно в продължение на 10, 20, 30 или 40 години, приключва тогава. След това те са си те, ти си си ти и между вас не съществува никаква връзка. Дори ако всички вярвате в Бог, те са изпълнявали своя дълг, а ти изпълняваш своя. Когато вече не живеят в същата пространствена среда, между вас няма повече никаква връзка. Те просто вече са завършили мисиите, които Бог им е поверил. Така че, що се отнася до отговорностите към теб, които са изпълнявали, те приключват в деня, в който започнеш да живееш самостоятелно — повече нямаш нищо общо с родителите си. Ако те починат днес, на теб просто ще ти липсва нещо на емоционално ниво и ще копнееш за двама близки по-малко. Никога повече няма да ги видиш и никога повече няма да можеш да получиш вест за тях. Това, което ще се случи с тях след това, както и тяхното бъдеще, няма нищо общо с теб, няма да има никаква кръвна връзка между вас, дори вече няма да сте същества от един и същи вид. Така стоят нещата. Кончината на родителите ти просто ще е последната вест, която ще чуеш за тях на този свят, и последното препятствие, което ще видиш или за което ще чуеш, що се отнася до техните преживявания в живота им като раждането, остаряването, боледуването и умирането — това е всичко. Смъртта им няма да ти отнеме нищо, нито ще ти даде каквото и да е. Те просто ще са умрели, тяхното пътуване като хора ще е приключило. Затова, когато се стигне до тяхната кончина, няма значение дали става въпрос за случайна смърт, нормална смърт, смърт поради болест и т.н.; във всеки случай, ако не бяха Божието върховенство и подредбите Му, никой човек или сила не би могъл да отнеме живота им. Тяхната кончина означава само край на физическия им живот. Ако ти липсват и копнееш за тях или се срамуваш от себе си заради чувствата си, не бива да изпитваш нито едно от тези неща и не е необходимо да ги изпитваш. Те са си отишли от този свят, така че тъгуването по тях е излишно. Не е ли така? Ако си мислиш: „Дали липсвах на родителите си през всичките тези години? Колко ли повече са страдали заради това, че не бях до тях и не показвах синовна почит към тях в продължение на толкова много години? През всичките тези години все ми се искаше да мога да прекарам няколко дни с тях, никога не съм очаквал, че ще си отидат толкова скоро. Чувствам се тъжен и виновен“. Не е нужно да мислиш по този начин. Смъртта им няма нищо общо с теб. Защо няма нищо общо с теб? Защото, дори и да си проявявал синовна почит към тях или да си ги придружавал, това не е задължението или задачата, която Бог ти е дал. Бог е отредил колко щастие и колко страдания ще донесеш на родителите си — това няма абсолютно нищо общо с теб. Те няма да живеят по-дълго поради това, че си с тях, нито ще живеят по-кратко поради това, че си далеч от тях и не можеш често да бъдеш с тях. Бог е отредил колко дълго ще живеят и това няма нищо общо с теб. Затова ако през живота си научиш, че родителите ти са починали, не е нужно да се чувстваш виновен. Трябва да подходиш към този въпрос по правилния начин и да го приемеш. Ако вече си пролял много сълзи, докато са били тежко болни, трябва да се почувстваш щастлив и свободен, когато те починат. След като ги изпратиш, няма нужда да плачеш. Вече ще си изпълнил отговорностите си като тяхно дете, ще си се молил за тях, ще си тъгувал за тях, ще си пролял безброй сълзи за тях и, разбира се, ще си помислил за много възможни решения за лечение на болестта им и ще си направил всичко възможно, за да облекчиш страданието им. Вече ще си направил всичко възможно като тяхно дете. Когато те починат, можеш само да кажеш: „Имали сте доста труден живот. Като ваше дете се надявам да почивате в мир. Ако в този живот сте направили много неща, с които сте оскърбили Бог, тогава ще трябва да получите наказание в следващия свят. Ако, след като сте получили наказанието си, Бог ви даде възможност да се превъплътите отново като хора в този свят, аз се надявам, че ще направите всичко по силите си, за да се държите добре и да вървите по правилния път. Не правете нищо повече, с което да оскърбявате Бог, и се постарайте да не получавате никакво наказание в следващите си животи“. Това е всичко. Не е ли добре казано? Това е всичко, което можеш да направиш. Независимо дали е за твоите родители или за друг от твоите близки, това е всичко, което можеш да направиш. Разбира се, когато накрая родителите ти починат, ако не можеш да бъдеш с тях или да им дадеш някаква последна утеха, не е необходимо да тъгуваш. Това е така, защото всъщност всеки човек си отива от този свят сам. Дори и децата му да са с него, когато дойде пратеник да го прибере, само той ще може да го види. Когато си отиде, никой човек няма да го придружава, нито децата му, нито половинката му могат да го придружат. Когато хората си отиват от този свят, те винаги са сами. В последните си мигове всеки човек трябва да се изправи пред тази ситуация, този процес и тази среда. Следователно, ако си до него и той гледа право към теб, пак няма да има полза. Когато трябва да си тръгне, ако иска да извика името ти, няма да може да го направи, а ти няма да можеш да го чуеш. Ако иска да протегне ръка и да те сграбчи, той няма да има сили за това, а ти няма да можеш да го почувстваш. Той ще бъде сам. Това е така, защото всеки човек навлиза в този свят сам и в крайна сметка трябва да си тръгне също сам. Това е отредено от Бог. Съществуването на такива неща позволява на хората да видят още по-ясно, че животът и съдбата им, раждането, остаряването, разболяването и умирането — всичко това е в Божиите ръце и че животът на всеки човек е независим. Въпреки че всички хора имат родители, братя и сестри и любими хора, от Божията гледна точка и от гледна точка на живота животът на всеки човек е независим, животите не се групират заедно и нито един живот си няма партньор. От гледна точка на сътворените хора всеки живот е независим, но от гледна точка на Бог нито един живот, който Той е сътворил, не е сам, защото Бог придружава всеки един от тях и го тегли напред. Просто когато си на този свят, ти си роден от родителите си и мислиш, че родителите ти са най-близките ти хора, но всъщност когато родителите ти си отидат от този свят, ти ще разбереш, че те не са най-близките ти хора. Когато животът им свърши, ти ще продължиш да живееш, краят на живота им няма да отнеме твоя живот и със сигурност няма да повлияе на живота ти. Бил си далеч от тях през всичките тези години и все още живееш добър живот. Защо е така? Защото Бог бди над теб и те напътства; ти живееш под Неговото върховенство. Когато родителите ти си отидат от този свят, това ще те накара още повече да осъзнаеш, че без да те придружават родителите ти, без да се вълнуват за теб, да се грижат за теб или да те отглеждат, през тези години си преминал от израстването, към зрелостта, към средната възраст, към старостта и под Божието напътствие си разбирал все повече в живота си и посоката и пътят ти напред са ставали все по-ясни. Следователно хората са способни да напуснат родителите си. Съществуването на родителите им е необходимо само през детството им, но след като пораснат, съществуването на родителите им е просто формалност. Техните родители са им само емоционална подкрепа и опора и те не са им необходими. Разбира се, когато твоите родители си отидат от този свят, тези неща ще ти се струват все по-ясни и още повече ще почувстваш, че животът на хората идва от Бог и че хората не могат да живеят, без да се осланят на Бог, без Бог като тяхна умствена и духовна храна и храна за живота им. Когато твоите родители те напуснат, те просто ще ти липсват на емоционално ниво, но в същото време ще бъдеш освободен в емоционален или в друг аспект. Защо ще бъдеш освободен? Когато родителите ти са наблизо, те са едновременно тревоги и бреме за теб. Те са хора, към които можеш да бъдеш своенравен, и те карат да се чувстваш така, сякаш не можеш да се освободиш от чувствата си. Когато родителите ти починат, всичко това ще се разреши. Тези, които си смятал за най-близките си хора, ще си отидат и няма да се налага да се тревожиш за тях или да копнееш за тях. Когато прекъснеш тази връзка на зависимост, която имаш с родителите си, когато те си отидат от този свят, когато дълбоко в сърцето си напълно почувстваш, че родителите ти вече са си отишли, и почувстваш, че вече си преодолял кръвната си връзка със своите родители, ти наистина ще станеш зрял и независим. Помисли за следното. На каквато и възраст да са хората, ако родителите им все още са наоколо, всеки път, когато имат проблем, те ще си мислят: „Ще попитам мама, ще попитам тате“. За тях винаги има емоционална подкрепа. Когато хората имат емоционална подкрепа, те чувстват, че съществуването им на този свят прелива от топлина и щастие. Когато изгубиш това чувство на щастие и тази топлина, ако не чувстваш, че си сам или че си изгубил щастие и топлина, тогава си зрял и наистина си независим по отношение на мислите и чувствата си. Повечето от вас вероятно все още не са преживели тези неща. Когато това стане, ще разберете. Помислете за следното. На каквато и възраст да са хората, било то на 40, 50 или 60 години, когато родителите им починат, те веднага стават много по-зрели. Сякаш за миг се превръщат от наивно дете в здравомислещ възрастен. За една нощ те започват да разбират нещата и да бъдат независими. Следователно за всеки човек смъртта на родителите му е голямо препятствие. Ако на емоционално и етично ниво можеш да се справиш с отношенията си с твоите родители и да подходиш към тях правилно и в същото време правилно да подходиш към различните очаквания на родителите си за теб или към отговорностите, които следва да изпълняваш към родителите си, да се справиш с тях и да се избавиш от тях, то наистина ще си съзрял и най-малкото ще бъдеш възрастен пред Бог. Да станеш възрастен по този начин не е лесно, трябва да изстрадаш известна болка по отношение на плътските си чувства, по-конкретно, трябва да понесеш известно емоционално опустошение и мъка, както и болката от това, че нещата не вървят добре, не вървят както си се надявал, или това, че си нещастен и т.н. Когато изпиташ цялата тази болка, ще придобиеш малко повече прозрение по тези въпроси. Ако ги свържеш с истините, за които сме разговаряли по тези въпроси, ще придобиеш малко повече прозрение за отредените от Бог животи и съдби на хората, както и за привързаността, която съществува между хората, по много задълбочен начин. Когато придобиеш прозрение за тези неща, ще ти бъде лесно да се избавиш от тях. Когато можеш да се избавиш от тези неща и правилно да се справиш с тях, ще си способен да подходиш към тях правилно. Няма да подхождаш към тях въз основа на човешките доктрини или критериите на човешката съвест. Ще подходиш към тях в съответствие с истините принципи. Какво означава да бъдеш в съответствие с истините принципи? Означава, че можеш да се покориш пред Бог. Ако можеш да се покориш пред Бог и устроеното от Него, това е добър знак и добро предзнаменование. Какво предвещава това? Че имаш надежда за спасение. Следователно, що се отнася до очакванията на твоите родители, независимо дали сега си млад или си на средна възраст, дали си възрастен или си на преклонна възраст, и без значение дали не си преживявал това, дали го преживяваш в момента или вече си го преживял, това, което трябва да направите, е не просто да се избавите от чувствата си или да прекъснете връзките си със своите родители и да се откъснете от тях, а да положите усилия над истината и да се стараете да разберете тези аспекти на истината. Това е най-важното. Когато разберете тези различни, сложни взаимоотношения, можете да се освободите от тях и вече няма да бъдете възпирани от тях. Когато вече не си възпиран от тях, ще ти бъде много по-лесно да се покориш на устроеното от Бог и при това ще се сблъскваш с по-малко препятствия и по-малки пречки. Тогава ще бъде по-малко вероятно да се бунтуваш срещу Бог, нали?
Сега способни ли сте да прозрете и да разрешите всички тези основни въпроси, които се отнасят до родителите? Когато имате свободно време, помислете над истината. Ако в бъдеще или в нещата, които преживяваш сега, можеш да свържеш тези въпроси с истината и да разрешиш тези проблеми въз основа на истината, ще се изправяш пред много по-малко проблеми и по-малко трудности и ще живееш много спокоен и радостен живот. Ако не подходиш към тези неща въз основа на истината, ще срещаш много неприятности и животът ти ще бъде много болезнен. Това е изходът. Тук ще завърша общението по темата за очакванията на родителите днес. Довиждане!
29 април 2023 г.