Разнообразните теми, по които общуваме, са свързани с практически въпроси от ежедневието. След като чуете това съдържание, не чувствате ли, че истината не е празна, не е девиз, вид теория или особено вид знание? С какво е свързана истината? (Свързана е с реалния ни живот.) Истината е свързана с реалния живот, с различни събития, които се случват в реалния живот. Тя засяга всички аспекти на човешкия живот, различни проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, и най-вече е свързана с целите, които хората преследват, и пътищата, по които поемат. Никоя от тези истини не е празна и със сигурност не е излишна. Всички те са от съществено значение за хората. В ежедневието, когато става въпрос за определени практически въпроси, ако можеш да подходиш, да разрешиш и да се справиш с тези неща въз основа на истините принципи, за които общуваме, то ти навлизаш в истината реалност. Ако в ежедневието си се придържаш към първоначалните си мисли и възгледи по отношение на тези въпроси, свързани с истината, и не се променяш, ако подхождаш към тези въпроси от собствената си човешка гледна точка, а принципите и основите на начина, по който възприемаш тези неща, нямат нищо общо с истината, тогава очевидно не си човек, който навлиза в истината реалност, нито пък си някой, който се стреми към истината. Независимо за кой аспект на истината разговаряме, всички теми, които засягаме, са свързани с поправянето и преобръщането на погрешните мисли, възгледи, представи и фантазии, които хората имат по различни въпроси, за да могат те да имат правилни мисли и възгледи по различните въпроси, с които се сблъскват в ежедневието, и за да могат да гледат на нещата, които се случват в реалния живот, от правилната перспектива и гледна точка, след което да използват истината като критерий за преодоляването им и справянето с тях. Слушането на проповеди не е за да получите доктрина или знание, не е за да разширите хоризонтите си или да придобиете проницателност, а за да разберете истината. Целта на разбирането на истината не е да обогатите мислите или духа си, нито да обогатите човешката си природа, а да се даде възможност на хората да не се откъсват от реалния живот, докато са на пътя на вярата в Бог, и когато се сблъскват с различни неща в ежедневието, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат, като имат за основа Божиите слова, а за критерий — истината. Ако толкова години си слушал проповеди и си постигнал напредък в областта на доктрината и знанието, чувстваш се духовно обогатен и мислите ти са станали по-възвишени, но когато се сблъскваш с много неща в ежедневието, все още не можеш да ги възприемеш от правилната перспектива, нито пък можеш да упорстваш в практикуването, възприемането на хората и нещата, държанието и действията си според истините принципи, тогава е ясно, че не си човек, който се стреми към истината, нито пък някой, който навлиза в истината реалност. По-сериозното е, че все още не си достигнал точката, в която да се покориш на истината, да се покориш на Бог или да се боиш от Него. Разбира се, може много ясно да се потвърди, че не си поел по пътя на спасението. Не е ли така? (Така е.)

Въз основа на реалния ви духовен ръст и обстоятелства в момента, в кои аспекти смятате, че сте навлезли в истината реалност? В кои аспекти имате надежда за спасение? В кои области все още предстои да навлезете в истината реалност, но далеч не отговаряте на изискванията за спасение? Можете ли да измерите това? (В ситуации, в които антихристи и зли хора смущават работата на църквата, като вредят на интересите на Божия дом, ми липсва чувство за справедливост и истинска преданост към Бог. Неспособен съм да се изправя и да защитавам интересите на Божия дом и нямам свидетелство по тези решаващи въпроси. В това отношение явно далеч не отговарям на изискванията за спасение.) Това е истински проблем. Нека всички го обсъдим по-подробно. Освен разпознаването на вашия духовен ръст, включващ въпросите за различаването и отхвърлянето на антихристите, в други отношения, с какви неща си се сблъсквал в ежедневието си, които те карат да чувстваш, че не си навлязъл в реалността, че не можеш да практикуваш според истините принципи и въпреки че разбираш доктрината, все още ти липсва яснота в истината, липсва ти ясен път и не знаеш как да се съобразяваш с Божиите намерения или как да спазваш принципите? (След като толкова години изпълнявах дълга си, мислех, че мога да напусна семейството си, да изоставя кариерата си и да се избавя до известна степен от чувствата си към родителите и роднините си. Понякога обаче се сблъсквах с някои ситуации от реалния живот, които ме накараха да осъзная, че в мен все още има чувства и че искам да бъда до родителите си, да се грижа за тях и да изпълнявам синовния си дълг. Ако не съм в състояние да направя това, чувствам, че съм им длъжен. Докато слушах скорошното Божие общение за това, че родителите не са наши кредитори, осъзнах, че не разбирам този аспект на истината и не съм се покорил на истината или на Бог.) Кой друг би искал да продължи? Не се ли сблъсквате с трудности във всекидневния си живот? Или пък живеете във вакуум и никога не се сблъсквате с проблеми? Сблъсквате ли се с трудности, когато изпълнявате дълга си? Понякога не сте ли нехайни? (Да.) Отдавате ли се някога на плътско охолство и удобства? Работите ли за слава и статус? Често ли се тревожите или изпитвате безпокойство за бъдещите си перспективи и пътища? (Да.) Тогава как се справяте с тези ситуации, когато се сблъскате с тях? Успявате ли да използвате истината, за да ги разрешите? Придържате се към резервен план, когато ви повишат, и се тревожите за перспективите и крайната си цел, разбирате погрешно и вините Бог или изтъквате квалификацията си, когато ви освобождават от длъжност — имате ли тези проблеми? (Да.) Как се справяте с тези ситуации и как ги разрешавате, когато се сблъскате с тях? Следваш ли егоистичните си желания или можеш да отстояваш истините принципи, да се опълчиш на плътта и да се опълчиш на покварения си нрав, за да практикуваш истината? (Боже, винаги когато се сблъсквам с такива ситуации, по доктрина разбирам, че не трябва да действам според предпочитанията на плътта си или покварения си нрав. Понякога съвестта ми се вълнува и изпитвам угризения и правя някои промени в поведението си. Но това не е защото възгледите ми по тези въпроси са се променили или защото съм в състояние да практикувам истината. Понякога, ако егоистичните ми желания са сравнително силни и чувствам, че тази ситуация е много трудна за мен, тогава дори да получа прилив на енергия, пак не мога да я практикувам. В такъв момент ще следвам покварения си нрав и ще ми липсва дори външно добро поведение.) Каква е тази ситуация? В крайна сметка практикуваш ли истината и оставаш ли непоколебим в свидетелството си, или се проваляш? (Провалям се.) Размишляваш ли след това и изпитваш ли разкаяние? Можеш ли да подобриш положението си, когато отново се сблъскаш с подобни ситуации? (След като се проваля, съвестта ми ще изпита известно безпокойство и когато ям и пия Божиите слова, мога да ги отнеса към себе си, но следващия път, когато се сблъскам с такива ситуации, пак ще се разкрие същият покварен нрав. В този аспект напредъкът е сравнително малък.) Нима повечето хора не се намират в това състояние? Как гледате на този въпрос? Всеки път, когато се сблъскват с подобни ситуации, в начините, по които хората се справят с тях, като оставим настрана че поведението им се подобрява благодарение на въздействието на съвестта им или че понякога се държат относително благородно, а понякога относително недостойно според ситуациите и състоянието им, или според настроението им в момента — извън това практикуването им няма нищо общо с истината. Какъв е проблемът с това? Дали това показва духовният ръст на даден човек? Какъв е този ръст? Малък ръст ли е, или е слабост, недостатък в човешката му природа, или проява на непрактикуване на истината? Какво е? (Малък ръст.) Когато ръстът на човека е малък, той не може да практикува истината, а тъй като не може да практикува истината, ръстът му е малък. Колко малък е той? Това означава, че все още не си придобил истината по този въпрос. Какво означава, че все още не си придобил истината? Означава, че Божиите слова все още не са станали твой живот. Божиите слова все още са вид текст, доктрина или аргумент за теб. Все още не са проникнали в теб или не са станали твой живот. Вследствие на това тези така наречени истини, които разбираш, са само вид доктрина или девиз. Защо казвам това? Защото не можеш да превърнеш тази доктрина в твоя реалност. Когато се сблъскваш с нещата в ежедневието, ти не се справяш с тях в съответствие с истината. Продължаваш да се справяш с тях според покварения нрав на Сатана и под влиянието на съвестта. Така че явно, като минимум, не притежаваш истината по този въпрос и не си получил живот. Да не получиш живот означава да нямаш живот, а да нямаш живот означава, че изобщо не си спасен в това отношение и все още живееш под властта на Сатана. Независимо дали практикуването под влияние на съвестта е добро поведение или вид проявление, то не представлява живота, а е просто проявление на нормална човешка природа. Ако това проявление е повлияно от съвестта, то в най-добрия случай е вид добро поведение. Ако водещ фактор не е съвестта, а по-скоро покварения нрав на човека, тогава това поведение не може да се разглежда като добро поведение. То е проява на покварения нрав. И така, по кои въпроси вече сте превърнали истината в реалност и сте получили живот? По кои въпроси все още не сте придобили истината, не сте я превърнали в свой живот и все още не сте я превърнали в своя реалност? С други думи, по кои въпроси изживяваш Божиите слова и ги приемаш за свой критерий, и по кои въпроси все още не си го направил? Пресметни колко са. Ако си изброил всички, но за съжаление няма нито един случай, по който да си действал или да си го изживял въз основа на Божиите слова, а вместо това си действал прибързано, според представите си, според предпочитанията или желанията на плътта или според покварения си нрав, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Резултатът ще бъде лош, нали? (Да.) Досега дълги години сте слушали проповеди, като сте изоставили семействата си, изоставили сте кариерите си, търпели сте трудности и сте плащали цената. Ако това е резултатът, дали това е нещо, за което трябва да се радваме и да отпразнуваме, или нещо, за което трябва да сме тъжни и притеснени? (Тъжни и притеснени.) Какъв човек е онзи, който не превръща истината в реалност, който не превръща Божиите слова в свой живот? Не е ли той човек, който живее под пълния контрол на покварения нрав на Сатана и който е неспособен да види надеждата за спасение? (Да.) Замисляли ли сте се някога по тези въпроси, когато обикновено четете Божиите слова и изследвате себе си? Повечето хора не са се замисляли, нали? Те просто си мислят: „Започнах да вярвам в Бог на седемнайсетгодишна възраст, а сега съм на четиресет и седем. Вярвам в Бог от толкова много години и съм бил преследван няколко пъти, но Бог ме е пазил и ми е помагал да избягам. Живял съм в пещери и сламени колиби, прекарвал съм дни и нощи, без да ям, и много часове без да спя. Понасял съм толкова страдания и съм положил толкова усилия, и всичко това в името на това да изпълня дълга си, да свърша работата си и да изпълня задачата си. Надеждата ми за спасение е толкова голяма, че вече съм тръгнал по пътя на спасението. Такъв късметлия съм! Искрено съм благодарен на Бог. Това е Неговата благодат! Бях безполезен в очите на светския свят, никой не ме ценеше особено и никога не съм се смятал за специален, но благодарение на Божието въздигане, защото Той издигна мен — нуждаещия се — от купчината тор, бях вкаран в пътя на спасението, като ми оказа честта да изпълнявам дълга си в Неговия дом. Той ме възвиси и Той ме обича! Сега разбирам толкова много истини и съм работил толкова години. Получаването на наградата ми в бъдеще е нещо сигурно. Кой би могъл да ми отнеме това?“. Ако тези бяха единствените неща, за които можехте да мислите, когато се изследвате, нямаше ли да е притеснително? (Да.) Кажете Ми, вярвали сте в Бог толкова години, страдали сте толкова много, стигнали сте толкова далеч и сте свършили толкова много работа — защо след толкова много вярване сега някои хора са преместени в група В? Защо сега много водачи и работници трябва да връщат дарения и да носят бремето на дълговете? Какво става? Не са ли вече спасени? Не притежават ли вече истината и не са ли получили живот? Някои хора се смятаха за опорни стълбове и основи на Божия дом, за редки таланти тук. Как стоят нещата сега? Ако дългите години на страдание и заплатената цена бяха довели до получаване на живот и до притежание на истината реалност, до това да се покоряват на Божиите слова, да имат истински страх от Бог и предано да изпълняват дълга си, щяха ли тези хора да бъдат отхвърлени или преместени в група Б? Дали щяха да бъдат обременени с дълг или да получат сериозно понижение? Дали щеше да се стигне до тези проблеми? Това е доста неловко, нали? (Да.) Замисляли ли сте се някога за това какъв е проблемът? Колко страдания може да понесе един човек или каква цена плаща за вярата си в Бог, не е признак за спасение или за навлизане в истината реалност, нито е знак, че притежава живот. Тогава какъв е признакът, че притежаваме живот и истина реалност? Най-общо казано, това е дали човек може да практикува истината и да се справя с нещата според принципите. По-конкретно, това е дали човек възприема хората и нещата, дали се държи и действа според истините принципи, дали може да действа според истините принципи. Ако при изпълнението на дълга си можеш да преодолееш собственото си аз, да понесеш страдание и да платиш цената във всичко, което правиш, но за съжаление не си в състояние да постигнеш най-същественото, т.е. не можеш да отстояваш истините принципи. Ако независимо от това, което правиш, винаги се съобразяваш със собствените си интереси, винаги търсиш изход за себе си, винаги искаш да запазиш себе си. И ако никога не отстояваш истините принципи, а Божиите слова за теб са просто доктрина, тогава дори не говори за това дали си ценен, дали животът ти има стойност или не. Що се отнася до най-същественото, ти нямаш живот. Човек без живот е възможно най-жалък. Да вярваш в Бог и въпреки това да не навлизаш в истината реалност, да не получаваш живот, това е най-жалкият човек и най-окаяното нещо. Не е ли така? (Да.) Не настоявам да си в състояние да практикуваш според истините принципи във всичко, но най-малкото при изпълнението на значимия ти дълг и по важни въпроси в ежедневието ти, свързани с принципите, трябва да си в състояние да действаш според истините принципи. Трябва да постигнеш поне този критерий, за да видиш надеждата за спасение в себе си. Но що се отнася до момента, вие не сте се издигнали дори до най-основното изискване, не сте постигнали нищо от него. Това е много тъжен и дълбоко обезпокоителен въпрос.

През първите три години, през които вярват в Бог, хората са щастливи и радостни. Всеки ден мислят за това, че ще получат благословия и ще имат прекрасна крайна цел. Те вярват, че външно добри постъпки, като например да страдат за Бог, да тичат и да помагат повече на другите, да вършат повече добри дела и да жертват повече пари, са неща, които вярващите в Бог трябва да правят. След като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години, макар и да разбират някои доктрини, хората все още вярват в Бог според своите представи и фантазии. Те живеят според доброто си поведение, съвестта си и добрата си човешка природа, вместо да живеят според истините принципи или да превърнат Божиите слова в свой живот и критерият, по който да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат. Какъв път следват такива хора? Не е ли това пътят, който Павел е следвал? (Така е.) Не се ли намирате в момента в това състояние? Ако през повечето време се намирате в това състояние, тогава полезно ли е слушането на толкова много проповеди? Независимо от това какъв вид проповеди слушаш, ти не слушаш, за да разбереш истината или за да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш въз основа на истините принципи в ежедневието си, а слушаш с цел да обогатиш духовния си свят и човешките си преживявания. В такъв случай няма нужда да ги слушате, нали? Някои хора казват: „Не може да не слушам проповеди. Ако не слушам проповеди, нямам въодушевление във вярата си в Бог и нямам въодушевление или мотивация да изпълнявам дълга си. Като слушам проповеди от време на време, изпитвам известно въодушевление във вярата си, чувствам се малко по-пълноценен и обогатен и когато впоследствие срещна някакви трудности или негативизъм при изпълнението на дълга си, имам някаква мотивация и не ставам преобладаващо негативен“. Дали слушането на проповеди се прави с цел постигане на този резултат? Повечето хора, които са слушали проповеди през годините, не напускат църквата, независимо от това как са кастрени, дисциплинирани или укорявани. Постигането на този резултат има определена връзка със слушането на проповеди, но това, което искам да видя, не е просто угасващият огън в сърцето ви да се разпалва отново след слушането на всяка проповед. Не става въпрос само за това. Обикновеното въодушевление е безполезно. Въодушевлението не трябва да се използва за злодеяния или за нарушаване на истините принципи. Въодушевлението трябва да те накара да се стремиш към истината с повече цел и посока — трябва да се стремиш към истините принципи и да ги практикуваш. И така, може ли да се постигне този резултат чрез слушане на проповеди? След всяка проповед сякаш в сърцето ви се разгаря огън, сякаш сте заредени с електричество или напомпани с въздух. Чувствате се отново изпълнени с въодушевление, знаете към коя област трябва да се насочите по-нататък, като никога не се отпускате или не сте негативни и рядко проявявате слабост. Тези проявления обаче не са условия за постигане на спасение. Съществуват няколко условия за постигане на спасение. Първо, трябва да си готов да четеш Божиите слова и да слушаш проповеди. Второ, и това е и най-важното условие, независимо с какви големи или малки проблеми се сблъскваш в ежедневието си, особено проблеми, свързани с изпълнението на дълга ти и с основната работа в Божия дом, трябва да си способен да търсиш истините принципи, а не да действаш въз основа на собствените си идеи, да правиш каквото си поискаш или да бъдеш своеволен и безразсъден. Целта на неуморното Ми общение с вас за истината и това, че обяснявам принципите на различни въпроси като този, не е да ви накарам да направите невъзможното или да ви принудя да надхвърлите възможностите си, и не е просто да ви въодушевя. Целта по-скоро е да ви накарам да разберете по-точно Божиите намерения, да разберете принципите и основанията за вършене на различни неща и как хората трябва да действат, за да удовлетворят Божиите намерения — когато се сблъскват с проблеми, да не постъпват въз основа на покварения си нрав, мисли, възгледи и знания, а да заменят тези неща с истините принципи. Това е един от основните начини, по които Бог спасява хората. Целта е да можеш да приемаш Божиите слова за своя основа и принципи във всичко, с което се сблъскваш, и така Неговите слова да господстват по всеки въпрос. С други думи, целта е да можеш да се справяш с всеки въпрос и да го разрешаваш въз основа на Божиите слова, а не да разчиташ на човешкия интелект и предпочитания или да подхождаш към тях според човешките вкусове, амбиции и желания. Чрез този начин на проповядване и общение за истината Божиите слова и истината проникват в хората, като им позволяват да имат живот, в който истината е тяхната реалност. Това е белегът на спасението. Независимо с какви неща се сблъсквате, трябва да полагате повече усилия по отношение на истините принципи и Божиите слова. Такъв е човекът, който се стреми към спасение и е мъдър. Онези, които винаги полагат усилия за външно поведение, формалности, доктрини и девизи, са глупави хора. Те не са хората, които се стремят към спасение. Никога преди не сте се замисляли за подобни неща или рядко сте се замисляли за тях, така че, когато става дума за тези въпроси за практикуването на истините принципи, умът ви е, общо взето, празна страница. Вие не смятате, че този въпрос е важен, така че всеки път, когато се сблъсквате със ситуации, свързани с истините принципи, особено що се отнася до определени важни ситуации, когато се сблъсквате с антихристи или зли хора, които прекъсват и смущават работата на църквата, винаги сте много пасивни. Не знаете как да се справяте с тези въпроси и подхождате към тях въз основа на собствените си егоистични мотиви и чувства. Не сте в състояние да се изправите, за да защитите работата на църквата, и в крайна сметка винаги се проваляте и приключвате въпроса небрежно и прибързано. Ако тези въпроси не се разследват, може да ти се размине. Ако се проведат разследвания, за да се установи кой е отговорен, може да бъдеш отстранен от длъжността си или да бъдеш преназначен на друга служба — и което е по-лошо, може да бъдеш преместен в група Б, а някои хора дори може да бъдат премахнати. Такива резултати ли желаете да видите? (Не.) Ако един ден наистина ви отстранят от длъжността ви или ви накарат да спрете да изпълнявате дълга си, или ако случаят е по-тежък, ви изпратят в обикновена църква или в група Б, ще се самоанализирате ли? „Дали повярвах в Бог само за да се озова тук? Нима се отказах от работата си, от перспективите си, от семейството си и изоставих толкова много неща само за да бъда поставен в Група Б или премахнат? Дали повярвах в Бог, за да Му се противопоставя? Това не би трябвало да е целта на вярата ми в Бог, нали? Тогава за какво вярвам в Бог? Не трябва ли да се замисля над това? Като оставим настрана за момента вярването в Бог с цел удовлетворяване на Неговите намерения, най-малкото трябва да получа живота и да навляза в истината реалност. Най-малкото трябва да мога да усетя кой аспект от Божиите слова и истината е станал мой живот. Трябва да мога да се осланям на истината, за да живея, и да побеждавам Сатана и собствения си покварен нрав, и трябва да мога да се опълчвам на собствената си плът и да изоставям собствените си представи. Когато ме сполети нещо, трябва безпрекословно да отстоявам истините принципи. Не бива да действам според моя покварен нрав, трябва да мога да действам спокойно и естествено според Божиите слова, без никакви трудности или пречки. Трябва дълбоко да усещам, че Божиите слова и истината вече са вкоренени в мен, превърнали са се в мой живот и са станали част от моята човешка природа. Това е нещо приятно и заслужава да бъде отбелязано“. Чувствате ли се обикновено по този начин? Когато направите равносметка на страданията, които сте изтърпели, и на цената, която сте платили през годините във вярата си в Бог, ще се почувствате прекрасно, ще усетите, че има надежда за вашето спасение и че сте вкусили сладостта на разбирането на истината и себеотдаването на Бог. Чувствали ли сте или преживявали ли сте такива неща? Ако не сте, какво трябва да направите? (Започнете отсега нататък да се стремите сериозно към истината.) Започнете отсега нататък да се стремите сериозно към нея — но как трябва да се стремите към нея? Трябва да се замислите за въпросите, по които често се бунтувате срещу Бог. Той подрежда обстоятелствата за теб отново и отново, за да ти даде урок, да те промени чрез тези въпроси, да вложи словата Си в теб, да те накара да навлезеш в един аспект от истината реалност и да ти попречи да живееш според покварения нрав на Сатана по тези въпроси, а вместо това да живееш според Божиите слова, Неговите слова да бъдат вложени в теб и да станат твой живот. Но ти често се бунтуваш срещу Бог по тези въпроси, като нито Му се покоряваш, нито приемаш истината, не живееш според Неговите слова и не ги приемаш като принципи, които трябва да следваш. Това наранява Бог и отново и отново ти губиш възможността си за спасение. И така, как трябва да се преобразиш? Като започнеш от днес, по въпросите, които можеш да разпознаеш чрез размишление и да усетиш ясно, трябва да се покориш на Божието устройване, да приемеш словата Му като истина реалност, да приемеш словата Му като живот и да промениш начина си на живот. Когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да се опълчиш на плътта и предпочитанията си и да постъпваш според истините принципи. Не е ли това пътят на практикуването? (Да, това е.) Ако просто възнамеряваш да се стремиш искрено в бъдеще, но нямаш конкретен път на практикуване, това не е добре. Ако имаш този конкретен път на практикуване и си готов да се опълчиш на плътта си и да започнеш наново по този начин, тогава все още има надежда за теб. Ако не си готов да практикуваш по този начин и вместо това се придържаш към същите стари пътища, придържаш се към старите идеи и живееш според покварения си нрав, тогава няма какво повече да се говори. Ако си доволен да бъдеш просто полагащ труд, тогава какво повече може да се каже? Въпросът за спасението няма нищо общо с теб, а и ти не се интересуваш от него, така че няма какво повече се обсъжда. Ако наистина желаеш да се стремиш към истината и спасението, първата стъпка е да започнеш да се откъсваш от покварения си нрав, от различните си погрешни мисли, представи и действия. Приеми средата, която Бог е устроил за теб в ежедневието ти, приеми Неговата внимателна проверка, изпитание, наказание и съд, стреми се постепенно да практикуваш според истините принципи, когато нещо ти се случва, и постепенно превърни Божиите слова в принципите и критерият за това как се държиш и действаш в ежедневието си и в живота си. Това трябва да се проявява у човек, стремящ се към истината, и това трябва да се проявява у човек, стремящ се към спасение. Звучи лесно, стъпките са прости и няма дълги обяснения, но практическото приложение не е толкова лесно. Това е така, защото в хората има твърде много покварени неща: тяхната дребнавост, дребни интриги, егоизъм и подлост, покварения им нрав и всякакви хитрости. На това отгоре някои хора притежават знания, усвоили са някои философии за светските дела и манипулативни тактики в обществото, и притежават някои недостатъци и пороци по отношение на човешката си природа. Например някои хора са чревоугодни и мързеливи, други приказват много, трети имат отвратителен характер, четвърти са суетни или прибързани и импулсивни в действията си, наред с много други недостатъци. Съществуват много недостатъци и проблеми, които хората трябва да преодолеят по отношение на своята човешка природа. Въпреки това, ако искаш да постигнеш спасение, ако искаш да практикуваш и да преживееш Божиите слова и да придобиеш истината и живота, трябва да четеш повече Божиите слова, да постигнеш разбиране на истината, да си способен да практикуваш и да се покоряваш на Неговите слова и да започнеш с практикуване на истината и отстояване на истините принципи. Това са само няколко прости изречения, но хората не знаят как да ги практикуват или преживеят. Независимо от твоите заложби или образование и независимо от възрастта или годините ти на вяра, във всеки случай, ако си на правилния път на практикуване на истината, с правилните цели и посока, и ако това, към което се стремиш и за което полагаш усилия, е изцяло в името на практикуването на истината, спечеленото в крайна сметка несъмнено ще бъде истината реалност и Божиите слова, които ще станат твой живот. Първо определете целта си, след това постепенно практикувайте съгласно този път и в крайна сметка със сигурност ще придобиете нещо. Вярвате ли в това? (Да.)

Това, за което разговаряме на този етап, е да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания. На последното ни събиране общувахме за това как да се избавите от определено бреме, идващо от семейството. По отношение на темата за бремето, идващо от семейството, първо общувахме за очакванията, които родителите таят, а след това за очакванията, които родителите имат към своите потомци. Всичко това са неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината, нали? (Да.) Що се отнася до избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората, изброихме общо четири теми. Първата тема е интереси и хобита, втората е брак, а третата е семейство — за тези три вече общувахме. Коя е последната тема, която остава? (Кариера.) Четвъртата тема е кариерата. Трябва да общуваме по този въпрос. Някой от вас размишлявал ли е по тази тема преди? Ако сте го правили, може първо да поговорите за това. (Преди си мислех, че успехът или провалът на някого в кариерата отразява неговия успех или провал като личност. Мислех, че ако на някого му липсва отдаденост в кариерата или я съсипва, това означава, че се е провалил като личност.) Сега, когато става въпрос за избавяне от кариерата, от какво трябва да се избавите? (Хората трябва да се избавят от амбициите и желанията си по отношение на своята кариера.) Това е един от начините да се погледне на въпроса. От какви неща се сещате, че трябва да се избавите, когато става въпрос за „кариера“, в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората? Не трябва ли да се справяте с различните неприятности, които кариерата ви носи, в процеса на стремеж към истината? (В миналото, когато бях в светския живот, смятах, че трябва да съм успешен в кариерата си, че трябва да постигна някакво признание. В резултат на това отчаяно преследвах кариерата си и исках да се отлича. Дори след като повярвах в Бог, пак исках да изпъкна в Божия дом, да накарам другите да ми се възхищават. Този въпрос се превърна в значителна пречка за навлизането ми в живота.) Това, което разбирате под кариера, е по същество индивидуален стремеж. Това засяга и пътя, по който човек поема. И така, в нашето общение за „кариерата“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората засега няма да споменавам съдържание, което засяга стремежите на хората. Ще говорим предимно за буквалното значение на „кариера“. Какво означава „кариера“? Това е работата или трудът, който хората полагат, за да осигурят прехраната на семействата си, докато живеят в света. Тази тема попада в обхвата на „кариера“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората, по която желаем да общуваме. Това са обхватът и принципите за заниманието с работа с цел човек да осигури прехраната на семейството си, и за избора на професия в обществото, когато човек същевременно вярва в Бог и се стреми към истината. Естествено това малко или много засяга част от съдържанието за човешките стремежи и за Божиите изисквания към работата, с която се занимава вярващият. Може да се каже, че се отнася и до мислите и възгледите, които вярващият трябва да има към различните професии и кариери в света. Темите, които засягат кариерата, са доста обширни. Ние ще ги подредим в категории и по този начин ще помогнем на хората да разберат какви критерии и изисквания има Бог към професиите, с които се занимават вярващите и стремящите се към истината, както и какви мисли и възгледи изисква Бог от вярващите и стремящите се към истината да имат, когато се занимават с професии или подхождат към тях. Това ще позволи на хората да се избавят от свързаните с кариерата стремежи и желания, които съществуват сред техните представи и мечти. Същевременно това ще коригира и неправилните възгледи, които хората имат за професиите, с които се занимават, или за кариерите, които преследват в света. Ще разделим съдържанието относно кариерите, от които хората трябва да се избавят, на четири основни елемента. Първият елемент, който хората трябва да разберат, е да не се занимават с благотворителност. Вторият елемент е да са доволни от храната и дрехите си. Третият елемент е да стоят далеч от различни социални сили. Четвъртият елемент е да стоят далеч от политиката. Ще общуваме по въпроси, свързани с избавянето от кариерата, въз основа на съдържанието на тези четири елемента. Помислете, дали съдържанието на тези четири елемента има някаква връзка с това, за което сте имали общение? (Няма.) За какво сте общували? (За личните стремежи.) Това, за което сте общували, не засяга истините принципи, а само някои дребни, лични стремежи. Тези четири елемента, за които общуваме, включват различни принципи в рамките на темата за кариерата. Ако хората разбират тези различни принципи, за тях ще бъде лесно в процеса на стремежа към истината да се избавят от това, от което трябва да се избавят във връзка с кариерата. За тях ще бъде лесно да се избавят от тези неща, защото разбират тези аспекти на истината. Ако обаче не разбираш тези истини, ще ти бъде много трудно да се избавиш от тези неща. Нека поговорим за тези четири принципа за избавяне от кариерата, един по един.

Първо, не се занимавайте с благотворителност. Какво означава да не се занимавате с благотворителност? Лесно е да се разбере буквалното значение на думите. Всички вие повече или по-малко имате някакво понятие относно благотворителността, нали? Например сиропиталищата, приютите и други подобни благотворителни организации в обществото — това са все организации и названия, свързани с благотворителна дейност. И така, когато става въпрос за кариерата, с която хората се захващат, първото изискване на Бог е те да не се занимават с благотворителност. Какво означава това? Означава, че хората не трябва да вършат неща, свързани с благотворителността, или да участват в някаква сфера, свързана с благотворителността. Нима не е лесно да се разбере това? Като човек, който вярва в Бог, който живее във физическо тяло, който има семейство и живот и се нуждае от пари, за да издържа себе си и семейството си, трябва да работиш в някаква област. Без значение с какъв вид професия се занимаваш, първото изискване на Бог към хората е да не се занимават с благотворителност. Не трябва да се занимаваш с благотворителност, защото вярваш в Бог, или да извършваш благотворителност заради собственото си физическо изхранване. Тази работа не е заниманието, с което трябва да се заемеш. Това не е занимание, поверено ти от Бог, и със сигурност не е дълг, поверен ти Него. Неща като благотворителността не са от значение за вярващите в Бог или за онези, които се стремят към истината. И обратното, може да се каже, че ако се занимаваш с благотворителност, Бог няма да го отбележи. Дори и да го правиш добре, удовлетворително, и получиш признанието на обществото и дори на братята и сестрите, Бог няма да го признае или отбележи. Бог няма да те почете, нито в крайна сметка ще те благослови, нито ще направи изключение и ще ти позволи да постигнеш спасение, нито ще ти даде чудесна крайна цел, защото някога си се занимавал с благотворителност, защото някога си бил голям филантроп, помогнал си на много хора, извършил си множество добри дела, облагодетелствал си много хора или дори си спасил много животи. Тоест занимаването с благотворителност не е необходимо условие за спасение. Тогава какво включват делата, свързани с благотворителността? В действителност всеки в някаква степен има едно или две неща в съзнанието си, които категорично могат да се считат за вид благотворителна дейност. Например приютяването на бездомни кучета. Понеже в някои страни няма строг контрол върху домашните любимци, или поради лоши икономически условия, често се срещат бездомни кучета по улиците или в определени райони. Какво се има предвид под „бездомни кучета“? Означава, че някои хора нямат възможност да се грижат за кучетата си или не искат да го правят и затова ги изоставят, или че може би кучетата са се изгубили по някаква причина и сега се скитат по улиците. Може да си помислиш: „Вярвам в Бог, затова трябва да приютя тези животни, защото вършенето на добри дела е Божие намерение, това е нещо, което прославя Божието име, и е отговорност, която вярващите в Бог трябва да поемат. Това е задължение, което не може да бъде избегнато“. Затова когато видиш бездомни кучета или котки, ги вземаш вкъщи и ги осиновяваш, като живееш скромно, за да им купуваш храна. Някои хора дори влагат заплатите си и средствата си за издръжка в това и в крайна сметка осиновяват още и още кучета и котки и се налага да наемат къща. По този начин парите за собствената им издръжка все повече не достигат и заплатата им вече не я покрива, затова не им остава нищо друго, освен да вземат пари назаем. Но независимо колко трудно им става, те чувстват, че това е задължение, което не могат да избегнат, отговорност, която не могат да отхвърлят, и че трябва да смятат това за добро дело и съответно да го вършат. Мислят, че така практикуват истината и отстояват принципите. Изразходват голяма част от парите, силите и времето си в осиновяване на тези бездомни котки и кучета, за да извършват благотворителна дейност, и се чувстват много спокойни и удовлетворени в сърцата си, чувстват се наистина доволни от себе си, а някои хора дори си мислят: „Това прославя Бог. Осиновявам същества, които Бог е създал — това е неизмеримо добро дело и Бог със сигурност ще го отбележи“. Правилни ли са тези мисли? (Не са правилни.) Бог не ти е възложил тази задача. Нито е твое задължение, нито твоя отговорност. Ако видиш бездомни котки или кучета и ги харесаш, да осиновиш едно или две не е проблем. Ако обаче смяташ осиновяването на бездомни животни за форма на благотворителна работа, като си мислиш, че благотворителността е нещо, което вярващият в Бог трябва да прави, то тогава си в голяма грешка. Това е изопачено разбиране и възприемане.

Има и хора, които, убедени в собствените си способности за оцеляване, използват малкото допълнителни пари, които имат, за да облекчат бедните около тях. Предлагат им дрехи, храна, неща от първа необходимост и дори пари, като смятат, че това е вид задължение, което трябва да изпълнят. Може дори да заведат някои бедни хора в домовете си, да споделят с тях евангелието и да им предложат пари за харчене. Тези бедни хора се съгласяват да повярват в Бог, а след това благодетелите им им дават храна и подслон, като смятат, че изпълняват своя дълг и задължение. Има и хора, които забелязват, че в обществото има сираци, които все още не са осиновени. Те имат малко допълнителни средства, затова отиват и помагат на тези сираци, като създават социални домове и сиропиталища, и осиновяват сираците. След като ги осиновят, те им осигуряват храна, подслон и образование и дори ги отглеждат до пълнолетие. Не само че продължават да правят това, но и го предават на следващото поколение. Те смятат, че това е неизмеримо добро дело, което трябва да бъде благословено, и действие, достойно за отбелязване от Бог. Дори по време на периодите на разпространяване на евангелието някои хора виждат потенциални приемници на евангелието с религиозни убеждения от бедни райони и се чувстват задължени да им помогнат и да им дадат милостиня. Но разпространяването на евангелието е разпространяване на евангелието, то не е благотворителност или предоставяне на помощ. Целта на споделянето на евангелието е да се доведат онези, които могат да разберат Божиите слова и да приемат истината, т.е. Божиите овце, в Неговия дом, в Неговото присъствие, като им се даде възможност за спасение. Не става дума за подпомагане на бедни, за да имат храна и дрехи, за да живеят като нормални хора и да не гладуват. Следователно, погледнато от каквато и да е гледна точка и в каквото и да е отношение, независимо дали става дума за оказване на помощ на домашни любимци или животни, или за подпомагане на обеднели хора или такива, които не могат да задоволят основните си нужди, вършенето на благотворителност не е това, което Бог изисква като част от дълга, отговорността или задължението, което човек трябва да изпълни. То няма връзка с това дали хората вярват в Бог и практикуват истината. Ако хората имат добро сърце и желаят да се занимават това, или от време на време се натъкват на конкретни хора, които се нуждаят от помощ, те могат да го правят, ако имат възможност. Не бива обаче да гледаш на това като на задача, възложена ти от Бог. Ако имаш способността и условията, можеш да помагаш понякога, но това е твое лично дело, а не на Божия дом и със сигурност не представлява Божиите изисквания. Разбира се, това не означава, че си удовлетворил Божиите намерения, и със сигурност не означава, че практикуваш истината. То просто представлява твоето лично поведение. Ако понякога правиш това, Бог няма да те осъди, но и няма да го отбележи — това е всичко. Ако превърнеш в своя кариера да откриваш старчески домове, социални домове, сиропиталища, приюти за животни или дори да набираш средства от братята и сестрите в църквата или от общността, за да ги дариш на засегнати от бедствие райони или хора, колко добре смяташ, че се справяш? При това някои хора, когато на определени места има земетресения, наводнения или други природни или причинени от човека бедствия, се обръщат към църквата, за да поискат дарения от братята и сестрите. И още по-лошо, някои дори използват даренията, за да подпомогнат тези засегнати от бедствия места и хора. Те вярват, че това е задължение на всеки вярващ и задължение, което църквата, като социална общностна организация, трябва да изпълнява. Те смятат, че това е справедлива кауза, като не само изискват дарения от братята и сестрите, но и настояват църквата да отдели дарения за подпомагане на тези засегнати от бедствия райони. Какво мислите за това? (Това е лошо.) Само лошо ли е? Да обсъдим естеството на този въпрос. (Даренията са предназначени за разпространение на евангелието, за разширяване на делото на евангелието. Те не са предназначени за помощ при бедствия или за подпомагане на бедните.) (Помощта при бедствия не е свързана с истината. Оказването ѝ не означава, че истината се практикува, и със сигурност не свидетелства за промяна в нрава.) Някои хора вярват, че понеже всички живеят на една планета, жителите на Земята са едно голямо семейство и когато една от страните е в беда, другите трябва да се обединят, за да окажат подкрепа. Те смятат, че трябва да направят всичко възможно хората в района на бедствието да усетят топлината на своите ближни и да изпитат топлина и помощ от църквата. Смятат, че това е неизмеримо добро дело, акт, който почита Бог, и чудесна възможност да свидетелстват за Бог. Някои хора, когато изискваш от тях да се придържат към принципите, докато изпълняват дълга си, и да съобразяват практиките си с Божиите слова и организация на работата, се чувстват невъодушевени и немотивирани. Те не размишляват за тези неща в сърцето си. Но когато става дума за използване на дарения за предоставяне на помощ на хора от бедни или изостанали нации, купуването на оборудване за изпълнението на дълга и подпомагането им да водят живот с достатъчно храна и дрехи, те изпитват особено въодушевление и с желание се захващат за работа, като искат да вършат това още и още. Защо са толкова въодушевени? Защото искат да станат големи филантропи. Щом се спомене за голям филантроп, те започват да се чувстват особено благородни. За тях е особена чест да пожертват усилията си в името на начина на живот на тези бедни хора и да изявяват собствената си светлина и топлина. Те изпитват изключително вълнение от това и вследствие някои хора са особено склонни да се занимават с такива дейности. Но каква е целта зад тази забележителна готовност да се правят тези неща? Дали наистина е в почит на Бог? Нуждае ли се Бог от такъв вид почит? Нуждае ли се Бог от този вид свидетелство? Възможно ли е Божието име да претърпи унижение, ако не дадеш пари или не окажеш помощ? Ще изгуби ли Бог Своята слава? Възможно ли е Бог да бъде прославен, когато направиш това? Ще бъде ли Той удовлетворен? Така ли е? (Не, не е.) Тогава каква е работата? Защо тези хора са толкова склонни да правят това? Дали намерението им е да задоволят собствената си суета? (Да.) Целта е да получат одобрение от тези, на които са помогнали, да бъдат похвалени за своята щедрост, великодушие и богатство. Някои хора винаги имат героичен дух — те искат да бъдат спасители. Защо не спасиш себе си? Знаеш ли какво си ти? Ако имаш способността да спасяваш другите, защо не можеш да спасиш себе си? Ако си толкова щедър, защо не продадеш себе си и не дадеш парите на тези хора, за да им помогнеш? Защо използваш дарения? Ако имаш тази способност, трябва да спреш да ядеш и пиеш или да ядеш само веднъж на ден, а спестените пари да използваш, за да помогнеш на тези хора, да им позволиш да се хранят добре и да се обличат топло. Защо злоупотребяваш с Божиите дарения? Не е ли това щедрост за сметка на Божия дом? (Да.) Да бъдеш щедър за сметка на Божия дом, да си спечелиш титлата „голям филантроп“ от другите, да задоволиш собственото си суетно желание да се нуждаят от теб — не е ли това безсрамно? (Да.) Тъй като това е безсрамно дело, трябва или не трябва да бъде извършвано? (Не трябва.) В основата на разширяването на евангелието от Божия дом не стои благотворителността, а търсенето на овце, които могат да разберат Божиите слова, връщането на тези хора в Божието присъствие, приемането на Божия съд и наказание и получаването на Божието спасение. Това е сътрудничество с Божия план за управление на спасението на човечеството, а не участие в благотворителност, не предлагане на помощ или проповядване на евангелието навсякъде, където има бедност. Онова е извършване на благотворителна дейност под прикритието на разпространението на евангелието, за да се гарантира, че тези хора са добре нахранени и облечени, използват съвременни технологии и се радват на модерен живот — могат ли тези действия да спасят хората? Такива действия не могат да постигнат целта на разпространението на евангелието и спасението на хората. Разпространението на евангелието не е занимаване с благотворителност. Целта е да се спечелят сърцата, да се доведат хората пред Бог, да им се даде възможност да приемат истината и Божието спасение — целта не е предоставяне на помощи. Поради нуждите от работа в църквата някои хора изоставят работата и семейството си, за да се съсредоточат изцяло върху дълга си, а Божият дом им осигурява разходите за живот. Но това не е помощ, нито пък занимание с благотворителна дейност. Когато Божият дом разпространява евангелието и основава църквата, той не създава социални институции или приюти. Не говорим за използване на тези помощи или средства, за да се откупят хората или да се пускат в Божия дом, за да безделничат с храна и напитки. Божият дом не подкрепя паразити или просяци, нито пък настанява скитници или сираци, нито пък предоставя помощи на хора, които нямат какво да ядат. Ако някой не може да си позволи да яде, това е, защото е мързелив или неспособен. Това е по негова собствена вина и няма нищо общо с това, че разпространяваме евангелието. Разпространяваме евангелието, за да спечелим хората, да спечелим тези, които могат да разберат Божиите слова и да приемат истината, а не за да видим кой е беден, кой е жалък, кой е потиснат или кой няма към кого да се обърне, за да можем да го приемем или да му помогнем. Разпространяването на евангелието има свои собствени принципи и стандарти, както и изисквания и стандарти за потенциалните приемници на евангелието. Това не е търсене на просяци. Следователно, ако смяташ разпространяването на евангелието за благотворително начинание, грешиш. Или ако смяташ, че когато изпълняваш този дълг да разпространяваш евангелието и да се занимаваш с тази работа, се занимаваш с благотворителност, тогава грешиш още повече. И посоката, и отправната точка, са изначално погрешни. Ако някой има такъв възглед или прилага такава посока в действията си, той трябва бързо да се поправи и да смени гледната си точка. Бог никога не съжалява бедните или потиснатите на дъното на обществото. Към кого изпитва състрадание Бог? Най-малкото това трябва да е някой, който вярва в Бог, някой, който може да приеме истината. Ако не следваш Бог, противопоставяш му се и Го хулиш, ще има ли Бог състрадание към теб? Това е невъзможно. Ето защо хората не бива погрешно да мислят: „Бог е състрадателен. Той милее за онези, които са потиснати, които са нехаресвани, които са низвергнати, които са отхвърлени и нямат към кого да се обърнат в обществото. Бог съжалява всички тях и им позволява да влязат в Неговия дом“. Това е погрешно! Това е твоя представа и фантазия. Бог никога не е казвал или правил подобни неща. Това е просто твоето пожелателно мислене, твоята представа за човешка доброта, която не е свързана с истината. Погледнете хората, които Бог е избрал и въвел в Своя дом. Бог някога да е съжалил или съчувствал на някого, независимо от социалната му класа, защото не е имал какво да яде, и да го е въвел в Своя дом? Никога. Напротив, сред тези хора, които са били Божии избраници, независимо от социалната им класа — дори и да са били земеделци — няма случаи да не са имали какво да ядат, нито пък сред тях е имало просяци. Това е свидетелство за Божията благословия. Ако Бог те е избрал, и си един от Божиите избраници, Той няма да те остави да обеднееш толкова, че да не можеш да си позволиш да ядеш, или да стигнеш дотам, че да се налага да просиш храна. Вместо това Бог ще ти осигури дрехи и храна в изобилие. Някои хора, които вярват в Бог, винаги носят у себе си някои погрешни схващания. Какво си мислят те? „Повечето от вярващите в Бог произхождат от най-ниските слоеве на обществото, а някои от тях може би дори са просяци“. Така ли е? (Не, не е.) Има дори хора, които разпространяват слухове, че съм бил просяк. Казах им: „Е, тогава да съм обличал някога власеница или да съм носил тояга? Ако казвате, че съм бил просяк, как така не съм знаел за това?“. Аз съм този, за когото говорим, но дори и аз не знам. Това е напълно безсмислено! Когато Бог е казал: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“, какво означава това? Нима Бог казва, че Той е станал просяк? Нима казва, че е останал без препитание и не е могъл да си позволи да яде? (Не, не казва това.) Не казва това. Тогава какво означава това твърдение? Означава, че светът и човечеството са изоставили Бог. Показва, че не е имало място за Бог и че Той е дошъл да спаси човечеството, но то не Го е приело. Никой не е пожелал да приеме Бог. Това твърдение посочва грозната страна на поквареното човечество и отразява страданията, които въплътеният Бог е понесъл в човешкия свят. Когато Бог е казал това, някои хора са си помислили: „Бог обича просяците, а ние сме много по-добре от просяците, така че нашият статус е по-издигнат в Божиите очи“. Ето защо те са готови да помагат на просяците. Това е пълно неразбиране от страна на хората, идващо от погрешните им мисли и възгледи. То няма абсолютно никаква връзка със Божията същност, с Неговия нрав или с Неговото състрадание и любов.

Някои хора казват: „Говориш за избавяне от „кариерата“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората и казваш на хората да не се занимават с благотворителност. Защо обаче Ти винаги наблягаш на доброто отношение към животните и че не бива да им вредим? Какъв е смисълът на това? Дори в Божия дом се отглеждат кучета и котки и не е позволено на хората да им вредят“. Кажете Ми, има ли разлика между това и вършенето на благотворителност? Едно и също нещо ли са? (Не, не са.) Какво става тук? (Да не се вреди на различните животни е израз на нормална човешка природа.) Това е израз на нормална човешка природа. Тогава какво трябва да бъде практикуването и проявлението на нормалната човешка природа? (Щом човек е решил да ги отглежда, той трябва да изпълни своята отговорност.) Изпълнение на отговорността — нещо по-конкретно? (Трябва да се грижи за тях.) Това е конкретно действие. Какви принципи трябва да се спазват? Това включва истината. Позволете Ми да обясня, а вие слушайте и преценете дали това включва истината. Грижата за създанията, които Бог е създал, е израз на нормална човешка природа. По-конкретно това означава да изпълняваш отговорността си към тях и да се грижиш добре за тях. Понеже си избрал да ги отглеждаш, трябва да изпълняваш отговорността си. Домашните любимци са предназначени да бъдат отглеждани и обгрижвани от хора. Те се различават от дивите животни, които не се нуждаят от човешки грижи. Най-голямото зачитане и грижа, които можеш да проявиш към дивите животни, е да не унищожаваш умишлено местообитанията им и да не ги преследваш или убиваш. Що се отнася до домашните птици, добитъка или домашните любимци, които хората могат да отглеждат в домовете си, тъй като си избрал да ги отглеждаш, трябва да изпълняваш отговорността си. Това означава, че в зависимост от обстоятелствата трябва по малко да им правиш компания, ако имаш време, а ако си зает, просто да се погрижиш да са нахранени и да се чувстват добре. По същество трябва да ги зачиташ. Какво означава да ги зачиташ? Да уважаваш живота, който Бог е създал, и да се грижиш за съществата, които Той е създал. Зачитай ги и се грижи за тях: това не е благотворителност, а правилно отношение към тях. Това принцип ли е? (Да.) Това не е занимаване с благотворителност. Какво означава благотворителност? Не означава изпълнение на отговорност или зачитане на живота. Означава да излезеш извън рамките на своите възможности и сили и да превърнеш това нещо в кариера. Това няма нищо общо с отглеждането на домашни любимци. Ако някой не може да прояви дори елементарна любов или отговорност за домашните любимци, които отглежда, какъв човек е той? Притежава ли човешка природа? (Не притежава човешка природа.) Най-малкото, на този човек му липсва човешка природа. В действителност кучетата и котките не поставят много високи изисквания към хората. Независимо колко силно ги обичаш или дали ги харесваш или не, най-малкото трябва да си отговорен към грижите за тях, да ги храниш навреме и да избягваш лошото отношение към тях — това е достатъчно. Трябва да им осигуряваш храна или условия за живот, които можеш да си позволиш в зависимост от икономическото ти положение. Това е всичко. За тяхното оцеляване не се изисква много. Трябва просто да се въздържаш от лошо отношение към тях. Ако хората не могат да проявят дори такава малка частица любов, това показва колко им липсва човешка природа. Какво означава лошо отношение? Да ги удряш и ругаеш без причина, да не ги храниш, когато имат нужда да бъдат нахранени, да не ги разхождаш, когато имат нужда от разходка, и да не се грижиш за тях, когато са болни. Ако си недоволен или в лошо настроение, да изкарваш гнева си върху тях, като ги удряш и ругаеш. Да се отнасяш към тях по нечовешки начин. Това е лошо отношение. Ако избягваш лошото отношение и можеш просто да изпълняваш отговорността си, това е достатъчно. Ако нямаш дори толкова състрадание, за да изпълняваш отговорността си, тогава не трябва да имаш домашен любимец. Трябва да го освободиш, да намериш човек, който го харесва, и да го оставиш да се грижи за него, да му дадеш шанс да живее. Някои хора, които имат кучета, дори не са в състояние да се въздържат от лошо отношение към тях. Те отглеждат кучета с единствената цел да дават воля на раздразнението си, като използват тези кучета като отдушник, когато са в лошо настроение или потиснати и имат нужда да изпуснат парата. Не смеят да ударят или наругаят друг човек, защото се страхуват от последствията и отговорността, която ще трябва да понесат. Вкъщи си имат домашен любимец, куче, и затова изливат раздразнението си върху него, защото все пак то не разбира и няма да посмее да се противопостави. На такива хора им липсва човешка природа. Има и хора, които отглеждат кучета и котки, но не могат да изпълняват задълженията си. Ако не ти харесва, тогава не отглеждай домашен любимец. Но ако решиш да го задържиш, трябва да изпълняваш отговорностите си. Той има свой собствен живот и емоционални нужди. Има нужда от вода, когато е жаден, и от храна, когато е гладен. Също така има нужда да бъде близо до хората и да бъде успокояван от тях. Ако си в лошо настроение и кажеш: „Нямам време за тебе, махай се!“ — това не е добро отношение към домашния любимец. Има ли съвест или разум в това? (Не.) Някои хора казват: „Кога последно изкъпа кучето и котката си? Толкова са мръсни!“. „Хм, да ги къпя? Дори не знам кой ще изкъпе мен. Когато от дни не съм се къпал, сякаш никой не го е грижа!“. Дали е хуманно това или отразява някаква човешка чувствителност? (Не.) Независимо дали са в добро настроение, или не, когато котка или куче се отърка в тях и търси ласки, те просто ги отблъскват с крак и казват: „Махай се, гадино! Точно като бирник, винаги има неприятности, когато си наблизо. Искаш само нещо за ядене или пиене. Не съм в настроение да си играя с теб!“. Ако не изпитваш и капка състрадание, тогава не бива да отглеждаш домашни любимци. Трябва да ги освободиш веднага. Тази котка или куче страда заради теб! Твърде голям егоист си и не заслужаваш да имаш домашни любимци. Винаги когато отглеждаш котка или куче, тяхната храна и вода зависят от твоите грижи. Трябва да разбереш този принцип. Защо се съревноваваш с животните? Ти казваш: „Няма кой да ме изкъпе. Кой ще ме изкъпе?“. Кой ще изкъпе теб? Ти си човек. Трябва да се изкъпеш сам. Ти можеш да се грижиш за себе си, но котките и кучетата се нуждаят от твоите грижи, защото ти ги отглеждаш, а понеже ги отглеждаш, си длъжен да се грижиш за тях. Ако не можеш да изпълниш дори това задължение, тогава не заслужаваш да ги задържиш. Каква е необходимостта да се съревноваваш с тях? Ти дори казваш: „Аз се грижа за теб, а кой да се погрижи за мен? Когато си в лошо настроение, идваш при мен за утеха. Когато аз се чувствам потиснат, кой да ме утеши?“. Ти не си ли човек? Хората трябва да се саморегулират и самонастройват. Котките и кучетата са много по-прости: те не могат да се саморегулират, затова се нуждаят от хора, които да ги утешават. Това е разликата между отношението към животните и извършването на благотворителност. Какъв е принципът за начина, по който се отнасяте към животните? Зачитайте живота, уважавайте живота и не се отнасяйте зле с тях. В отношенията си с всички неща, създадени от Бог, спазвайте техните естествени закони, отнасяйте се правилно към различните Божии същества в съответствие със законите, които Той е установил, поддържайте правилни взаимоотношения с всички видове същества и не унищожавайте или опустошавайте техните местообитания. Това са принципите за уважение и зачитане на живота. Принципите за уважение и зачитане на живота обаче не са свързани с извършването на благотворителност. Това е принцип от универсалните закони, установени от Бог, към които всяко сътворено същество трябва да се придържа. Но следването на този принцип не е равнозначно на извършване на благотворителни действия.

Но някои хора питат: „Защо Бог не ни позволява да извършваме благотворителност като кариера? Ако Той не ни позволява да вършим благотворителност, тогава какво трябва да се направи в обществото по отношение на онези хора или живи същества, които се нуждаят от помощ? Кой ще им се притече на помощ?“. Теб засяга ли те кой ще им дойде на помощ? (Не ни засяга.) Не си ли представител на човечеството? Това има ли нещо общо с теб? (Не, това не е мисия на хората.) Точно така, това не е твоя мисия, нито пък е нещо, което Бог ти е възложил. Каква е твоята мисия? Да изпълняваш дълга на сътворено същество, да слушаш Божиите слова, да се покоряваш на Божиите слова, да приемаш истината, за да постигнеш спасение, да правиш това, което Бог ти казва да правиш, и да стоиш настрана от нещата, които Бог ти казва да не правиш. Кой ще се погрижи за въпросите, свързани с благотворителността? Кой ще се погрижи за тях, не е твоя работа. При всички случаи от теб не се изисква да се занимаваш с тях или да се тревожиш за тях. Независимо дали с въпросите на благотворителността се занимава правителството или различни обществени организации, това не е темата, която ни вълнува. Накратко, тези, които вярват в Бог и се стремят към истината, трябва да приемат следването на Божия път и Неговата воля като свои критерии, цел на практикуване и посока. Това е нещо, което хората трябва да разберат, и това е вечна истина, която никога няма да се промени. Разбира се, понякога да правиш нещо, за да помогнеш на другите, не е кариера. Това е случайно действие и Бог не го смята за нещо против вас. Някои хора питат: „Нима Бог не отбелязва такива неща?“. Бог не ги отбелязва. Ако някога си дал пари на просяк или на човек, който няма пари да се прибере вкъщи, или си помогнал на бездомник, ако от време на време си правил нещо подобно или дори само няколко пъти през живота си, тогава в очите на Бог дали Той отбелязва такива неща? Не, Бог не ги отбелязва. Как тогава Той оценява тези действия? Бог не ги отбелязва или осъжда — Той не ги оценява. Защо? Те нямат нищо общо със стремежа към истината. Това са лични действия, които нямат никакво отношение към следването на Божия път или изпълнението на Неговата воля. Ако ти лично желаеш да ги извършваш, ако направиш нещо добро от моментен прилив на добра воля или временен подтик на съвестта ти, или ако направиш нещо добро в момент на въодушевление или порив, независимо дали по-късно ще съжаляваш за това или не, дали ще получиш награда или не, това няма никакво значение за следването на Божия път или изпълнението на Неговата воля. Бог не го отбелязва, нито те осъжда за него. Какво означава, че Бог не го отбелязва? Това означава, че Бог няма да те освободи от Неговия съд и наказание по време на твоето спасение, защото някога си направил това нещо, нито ще направи изключение и ще ти позволи да се спасиш, защото си извършил някакви добри или благотворителни дела. Какво означава, че Бог не те осъжда за това? Това означава, че тези добри дела, които си извършил, нямат нищо общо с истината, те представляват само твоето собствено добро поведение, не противоречат на Божиите управленски закони, нито накърняват нечии интереси. Разбира се, те също нито унизяват Божието име, нито го прославят. Не нарушават Божиите изисквания, нито включват вървене срещу Божиите намерения и със сигурност не включват бунт срещу Бог. Следователно Бог няма да ви осъди за тях, те представляват само вид лично добро дело. Въпреки че такива добри дела могат да получат похвала от света и признание от обществото, в Божиите очи те нямат никаква връзка с истината. Бог не ги отбелязва, нито осъжда някого за тях, което означава, че пред Бог тези постъпки не са кой знае колко значими. Има обаче една възможност, а именно ако спасиш някого и му осигуриш финансова помощ или някаква форма на материална помощ, или дори му предложиш емоционална подкрепа, и дадеш възможност на този зъл човек да успее в усилията си, като му позволиш да извърши още престъпления и да представлява заплаха за обществото и човечеството, което да доведе до определени загуби, тогава това би било съвсем друг въпрос. В случая на обикновената благотворителна постъпка Божията гледна точка е, че Той нито я отбелязва, нито я осъжда. Но фактът, че Той нито я отбелязва, нито я осъжда, не означава, че Бог те подкрепя или насърчава да се занимаваш с благотворителност. Независимо от това все пак се очаква, че няма да влагаш енергията, времето и парите си в дела, напълно несвързани със спасението или с практикуването на истината и изпълнението на дълга ти, защото имаш по-важни неща за вършене. Твоето време, енергия и живот не са предназначени за благотворителна дейност и не са предназначени да показваш личния си характер и харизма чрез кариера, свързана с благотворителността. Особено що се отнася до онези, които отварят заводи, управляват училища, или ръководят бизнес с цел да осигурят препитание на по-нуждаещите се хора или да им помогнат да реализират идеалите си, те правят тези неща, за да помагат на бедните. Ако решиш да помагаш на бедните чрез тези методи, това несъмнено ще отнеме значителна част от времето и силите ти. В крайна сметка ще отделиш и изразходиш значителна част от времето и енергията в живота си за тази кауза и впоследствие ще ти остане малко време да се стремиш към истината. Може би дори няма да имаш време за стремеж към истината и със сигурност няма да имаш възможност да изпълняваш собствения си дълг. Вместо това ще разпиляваш енергията си за хора, събития и неща, които не са свързани с истината или църковната работа. Това е глупаво поведение. Това глупаво поведение се свежда дотам, че някои хора винаги искат да променят човешката съдба и света чрез собствените си добри намерения и малко на брой ограничени способности. Те желаят да променят човешката съдба чрез собствените си усилия и добра воля. Това е глупаво начинание. Тъй като е глупаво начинание, не го предприемай. Разбира се, предпоставката да не го предприемаш е, че ти си човек, който се стреми към истината, че желаеш да се стремиш към истината и спасението. Ако кажеш: „Не ме интересува спасението и стремежът към истината не е толкова важен за мен“, тогава можеш да правиш каквото си искаш. По въпроса за благотворителността, ако тя е твоят идеал и стремеж, ако вярваш, че така намират израз твоите ценности, че благотворителността е единственото нещо, което може да предаде ценността на твоя живот, тогава непременно действай. Можеш да използваш каквито умения и способности имаш, никой не те ограничава. Предпоставката, за която общуваме тук, за да не се занимаваш с благотворителни дела, е, че понеже желаеш да се стремиш към истината и спасението, трябва да се избавиш от идеала и желанието да се занимаваш с благотворителност. Не се стреми към нея като към идеал и желание на твоя живот. Не се занимавай с това дело в личен план и Божият дом също няма да се занимава с него. Разбира се, в Божия дом има една ситуация, а именно грижата за живота на някои бедни братя и сестри. Това е свързано с една предпоставка. Мисля, че всички вие сте наясно с тази предпоставка: това не е благотворителност, това е вътрешна за Божия дом организация на работата по отношение на живота на братята и сестрите. Това не е свързано със заниманието с благотворителност. В Божия дом, освен че не се занимават с благотворителност, не участват и в нито една от благотворителните дейности на обществото. Например Божият дом не строи училища, не открива фабрики и не управлява предприятия. Ако някой открива фабрики, строи училища, управлява предприятие или участва в каквито и да било търговски дейности в името на осигуряването на икономически ресурси за нормалното функциониране на църковната дейност, всичко това противоречи на управленските закони на Божия дом и трябва да бъде спряно. И така, какъв е финансовият източник за функционирането на дейността на Божия дом? Знаете ли? Той идва от даренията на братята и сестрите, от пожертвуванията за поддържане на нормалното функциониране на работата. Какво означава това? Парите, дарени от братята и сестрите, техните дарения за Бог, са приноси, а каква е ползата от приноса? Той служи за осигуряване на нормалното функциониране на работата на църквата. Разбира се, има различни разходи, свързани с това нормално функциониране, и тези разходи трябва да се управляват според принципите и не трябва да нарушават тези принципи. Следователно, когато работата на църквата включва финансови въпроси и някои водачи и работници разхищават приносите и причиняват значителни загуби на тези приноси, Божият дом ще им наложи строго наказание. Защо ще има строго наказание? Защо никой, който разхищава дарения, не се измъква от отговорност? (Защото Божиите приноси са дадени от братята и сестрите на Бог и само Бог може да се ползва от тях. От друга страна, тези приноси са предназначени за поддържане на правилното функциониране на Божия дом. Ако водачите или работниците пилеят приносите, това пряко ще доведе до засягане на работата на Божия дом и до загуби. Това прекъсва и смущава работата на Божия дом, затова Божият дом трябва да наложи строго наказание.) Кажете Ми, трябва ли Божият дом да налага строги наказания? (Да.) Защо трябва да го прави? Защо трябва да налага строги наказания? (Пропиляването на приносите е поведение, присъщо на антихристите. Отношението на човек към приносите отразява отношението му към Бог. Ако този човек може да пропилява приносите, това показва, че той е напълно лишен от богобоязливо сърце.) Това, което казахте, наистина е един от аспектите. Нека днес да поговорим малко по този въпрос — защо е необходимо строго наказание за онези, които пропиляват приноси.

Защо хората, които пилеят дарения, трябва да бъдат строго наказвани? Първо, нека да поговорим за това откъде идват даренията. Приносите се дават от братята и сестрите. Според библейските разпоредби хората трябва да дават една десета от приходите си, макар че, разбира се, в днешно време много хора даряват повече от една десета, а някои богати хора дават повече от една десета. Освен това откъде идват парите на някои бедни братя и сестри, които дават една десета? Не са малко хората, които ги спестяват, като живеят скромно. Както например в провинцията и в селските райони някои хора дават една десета от приходите си от продажба на зърно, други — от продажба на кокоши яйца, а трети — от продажба на кози и кокошки. Много хора живеят скромно, за да дадат една десета или повече — ето откъде идват тези пари. Мнозинството от хората знаят, че тези пари се изкарват трудно. И така, защо братята и сестрите правят дарения? Изисква ли го Божият дом? Дали без дарения спасението е невъзможно? Дали е, за да се спазват разпоредбите на Библията? Или е, за да подкрепят Божия дом в неговата работа, като смятат, че делото на Божия дом е значимо и не може да бъде извършено без финансиране, и затова трябва да дават повече? Това ли е единственото им основание? (Не.) Тогава защо братята и сестрите правят дарения? Дали защото са наивни? Или пък имат пари, които могат да отделят? Дали даряват допълнителни средства или пари, които не са успели да похарчат? На кого се дават тези дарения? (На Бог.) Защо хората правят дарения? Най-основната причина много хора да правят дарения е, че признават Божието дело — останалото няма значение. Бог говори и работи, за да предоставя безвъзмездно живот и истина на хората и да ги води. Затова хората трябва да предлагат една десета от това, което печелят. Това е дарението. През цялата история Бог е благославял хората с храна, вода и неща от първа необходимост и е подготвял всичко за тях. Щом могат да се радват на всичко това, те трябва да принасят на олтара една десета от това, което Бог им е дал, като това представлява частта, която хората връщат на Бог, и позволяват на Бог да се радва на тяхната реколта. Това е знакът на обич, който хората, като сътворени същества, трябва да притежават и да принасят. Освен този аспект има и друг. Някои хора казват: „Божието дело е толкова голямо, че не мога да направя много сам, затова ще дам принос, моята част“. По този начин те показват подкрепата си за делото на Божия дом и действат като поддръжници. Независимо от източника или размера на тези дарения, между хората не липсват такива, чиито пари са спестени чрез живот с лишения. Накратко, ако не беше Бог и Неговото дело, ако съществуваха само църквата и тези човешки организации и сдружения, тогава даренията на хората нямаше да имат никаква стойност или значение, защото без Божието дело и Неговите слова те нямаше да носят никаква полза. Но със словата и делото на Бог, с напредването на Божието дело за спасяването на човечеството, тези дарения и приноси придобиват особена важност. Причината, поради която те са особено важни, е, че тези парични дарения се използват за работата на църквата и не бива да бъдат присвоявани, изземвани, използвани нецелесъобразно или дори разхищавани от хора с неправомерни намерения. Не е ли така? (Да.) Тъй като това е много важно, всяка една стотинка трябва да се използва в ключови области. Нищо не трябва да се разхищава или да се харчи безотговорно. Следователно към тези, които разхищават, използват нецелесъобразно, изземват или присвояват дарения и приноси, трябва да се отнасяме специално и да ги наказваме строго. Тъй като тези дарения и приноси са от решаващо значение за Божието дело и като се има предвид целта, поради която братята и сестрите дават тези пари и тези приноси, тези дарения трябва да се разпределят в най-критичните области. Всяка стотинка трябва да се използва според принципите и да постига резултати. Не бива да се разхищава и със сигурност не бива да се заграбва от зли хора. Това е един от аспектите. В допълнение към това, независимо дали дарението е голямо или малко, то идва от даренията на братята и сестрите. Източникът на тези пари не е получен от това, че църквата се занимава с търговски дейности, открива бизнес услуги или управлява фабрики, за да печели от обществото. Не идва от дивидентите, спечелени от производството на нещо, не идва от дивидентите или приходите на църквата, а от даренията на хората. С прости думи, дарението е нещо, дадено на Бог от братята и сестрите. Парите, дадени на Бог, трябва да принадлежат на Бог. За какво се използват Божиите пари? Някои казват: „Божиите пари и приноси се използват за Божието доволство“. Дали всичко това е за Божието доволство? Колко от тях могат да се ползват от Бог? Доста е ограничено, нали? По времето, когато Бог става плът, Неговата храна, облекло, подслон и нужди, както и трите Му хранения на ден, са обикновени, а това, на което се радва, е ограничено. Разбира се, това е съвсем нормално. Основната употреба на даренията и приносите от братята и сестрите е да се поддържа нормалното функциониране на работата на църквата, а не да се задоволява желанието на определени хора да харчат. Приносите не са предназначени за хората, за да ги харчат, нито са предназначени за хората, за да ги използват. Няма такова нещо, че този, който управлява финансите, има предимство при използването на тези пари, или че този, който е водач, има специални правомощия да разпределя средства. Независимо кой използва даренията, те трябва да се използват в съответствие с принципите, определени от Божия дом. Това е принципът. Тогава какво означава по същество, когато някой нарушава този принцип? Не е ли престъпил управленските закони? (Да.) Защо се казва, че е престъпил управленските закони? Приносите, които хората дават на Бог, са предназначени за Божието доволство. И така, как ги използва Бог? Бог ги използва за работата на църквата, за да поддържа нормалното ѝ функциониране. Това е принципът, по който Бог използва приносите. Антихристите и злите хора обаче не използват приносите по този начин. Те ги пилеят, разхищават или безразсъдно ги даряват, като открито нарушават този принцип, за да използват приносите. Това не е ли прегрешение срещу управленските закони? Нима Бог ти е позволил да ги използваш по този начин? Дал ли ти е право да ги използваш по този начин? Той ли ти е казал да ги използваш по този начин? Не го е направил, нали? Тогава защо ги използваш по този начин, толкова безразсъдно и разточително? Това е прегрешение срещу принципа! Този принцип не е обикновен. Той е свързан с управленските закони. Тъй като тези дарения не са спечелени от стопанска или търговска дейност, а са дарения, които братята и сестрите предлагат на Бог, следователно всеки разход трябва да бъде строго контролиран и стриктно управляван. Не трябва да има разхищение или разточителство. Разхищението или пропиляването на каквато и да е сума пари не само води до значителни загуби в работата на Божия дом, но също така представлява значителна финансова загуба за Божия дом. Разхищението на приноси не е просто разхищение на приносите. То също така показва липса на отговорност към любовта, изразена чрез даренията на братята и сестрите. Затова онези, които разхищават дарения, трябва да бъдат строго наказвани. Наказвайте онези, които имат по-леки провинения, и същевременно изисквайте възстановяване на щетите. Онези, които имат по-сериозни провинения, освен да възстановят щетите, трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Има още една основна причина, поради която трябва да се налагат строги наказания на онези, които разхищават даренията. Църквата е различна от всяка социална организация. Във всяка държава и всяка социална среда тя е изолирана, изоставена от света и от човечеството. Не само че църквата не може да получи подкрепа или защита от която и да е страна, но в същото време не може да получи никаква помощ или подпомагане от държавата. Максимумът в западните страни е, че след като се регистрира и учреди църква, даренията, направени за църквата, се освобождават от данъчно облагане или дарените материали могат да се използват за получаване на някои данъчни облекчения. Освен това църквата не може да получава никакви помощи или подпомагане от която и да е държава или в рамките на която и да е социална система. Ако църковното паство намалее и тя не може да продължи да функционира, държавата няма да й се притече на помощ. Вместо това тя по-скоро ще я остави да изчезне сама, защото църквата не генерира никакви приходи и не може да плаща никакви данъци на държавата. Следователно дали църквата съществува или не, е без значение за държавата. Църквата се намира в такова състояние на оцеляване във всяка социална система. Кажете Ми, лесно ли е това? (Не е лесно.) Всъщност наистина не е лесно. Църквата е отхвърлена от обществото и човечеството, не получава никакво признание или съчувствие, да не говорим за подкрепа, от която и да е социална система. Църквата съществува при тези условия на оцеляване. Ако някой все пак е способен да разпилява дарения, все пак е способен да бъде безсърдечен, да излива пари в канала, без да поема никаква отговорност, да профука 100 000 юана за миг, да похарчи 1 000 000 юана, сякаш са просто число, без да му мигне окото, без да изпитва угризения, смятате ли, че такъв човек притежава човешка природа? Такива хора не заслужават ли да ги прокълнат? (Да.) Като обобщим различните обстоятелства, изброени по-горе, за онези, които пилеят даренията, които ги разхищават или които дори таят лоши намерения към даренията, като желаят да ги присвоят или, когато не смеят да ги присвоят, вместо това ги разпиляват: всички те трябва да бъдат строго наказвани, не бива да се проявява снизходителност към тях. Кажете Ми, това правилен подход ли е? (Да.) Тогава, ако в бъдеще ви се даде възможността да имате власт да използвате даренията, как ще се държите? Ако не можете да се контролирате, ако разхищавате даренията, тогава, когато дойде време църквата да ви накаже строго, ще имате ли оплаквания или жалби? (Не.) Добре е, че няма да имате оплаквания. Ще бъде това, което заслужавате!

Що се отнася до онези хора, които прахосват дарения, не ги ли ненавиждате? Не ви ли ядосват? Способен ли си да ги контролираш или да ги спреш? Това прави нещата по-трудни — време е да бъдеш подложен на изпитание. Ако около теб има някой, който прахосва дарения и настоява да похарчи 20 000 юана за машина, която може да се купи за 2 000 юана, който иска да купи най-добрата, най-високия клас, най-модерната и най-модната машина, който иска да похарчи парите за най-скъпата машина, само защото парите принадлежат на Божия дом и не идват от собствения му джоб — способен ли си да го спреш? Ако не можеш да го спреш, можеш ли да го предупредиш? Можеш ли да го докладваш на висшестоящите? Ако отговаряш за управлението на даренията, можеш ли да откажеш да се подпишеш в такава ситуация? Ако не можете да направите нищо от това, тогава вие също трябва да бъдете строго наказани. Вие също разхищавате дарения. В съюз си с този зъл човек, негов съучастник си и двамата трябва да бъдете строго наказани. Какво отношение има някой към Бог, ако може да прахосва и да се държи безотговорно с даренията? Дали Бог е в сърцето му? (Не.) Според Мен подобни хора имат същото отношение към Бог, каквото има и Сатана. Някои от тях казват: „Всичко, свързано с Бог, с Божието име, приносите Му или свидетелството Му — нищо от това не ме засяга. Какво общо имат с мен тези хора, които разхищават дарения?“. Какво представляват те? Има определени водачи и ръководители, които се подписват под всичко, без значение какво църквата иска да купи. Те никога не поставят под съмнение заявките, не ги разглеждат внимателно и не ги проверяват за проблеми. Всяка заявка за закупуване на стоки, независимо дали стоките са скъпи или евтини, практични или непрактични, необходими или ненужни — всяка една от тях се одобрява с техния подпис. Какво представлява твоето одобрение? Просто подпис ли е? Според Мен това е твоето отношение към Бог. Твоето отношение към Божиите приноси е твоето отношение към Бог. Всяко движение на твоята писалка и всяко изписване на името ти е доказателство за твоя грях на богохулство и неуважение към Бог. Защо онези, които така богохулстват и не уважават Бог, да не бъдат строго наказани? Те трябва да бъдат строго наказани! Бог те снабдява с истината, с живота, с всичко, което имаш, а ти подхождаш към Него и към нещата, които Му принадлежат, с такова отношение — що за човек си? Всеки подпис върху фактура е доказателство за греха ти, че богохулстваш и се отнасяш неуважително към Бог. Това е най-убедителното доказателство. Независимо какви материали се купуват, независимо каква е сумата, ти дори не проверяваш формуляра за одобрение, а просто се подписваш с един замах на писалката. Готов си самоволно да подпишеш покупки за 100 000 или 200 000 юана. Някой ден ще трябва да заплатиш цената за твоя подпис — всеки, който подписва, носи отговорността! Понеже се държиш по този начин, понеже си способен да се подписваш произволно, без дори да прегледаш заявките, и самоволно да прахосваш дарения, трябва да понесеш отговорността и да платиш цената за собствените си действия. Ако не се страхуваш да понесеш последствията, тогава продължавай, подписвай се с името си. Твоят подпис представлява отношението ти към Бог. Ако можеш да се държиш така дори с Бог, да се отнасяш към Него по този открит и нагъл начин, тогава как очакваш Бог да се отнася към теб? Бог вече е проявил достатъчно търпение към теб, дал ти е дъх и ти е позволил да живееш досега. Вместо да продължаваш да се държиш към Бог по същия начин и да проявяваш същото отношение, това, което трябва да направиш, е да се изповядаш, да се покаеш пред Него и да промениш отношението си. Не продължавай да се бориш сляпо с Бог. Ако продължаваш да се отнасяш към Бог по същия начин и да проявяваш същото държание, тогава знаеш какви ще бъдат последствията. Ако не можеш да получиш Божията прошка, твоята вяра ще е била напразна. Тогава каква е ползата от твоята вяра? Вярваш в Бог, но пропиляваш доверието Му към теб и поръчението Му към теб. Кажи Ми, що за човек си ти? Някои хора действат като водачи или ръководители в Божия дом. Те изпълняват дълга си от много години и може да се каже, че съм общувал с тях в продължение на много години. В крайна сметка стигнах до едно заключение за тях: тези хора са по-лоши от кучета. Действията им са не само покъртителни, но и отблъскващи. Обичам да отглеждам кучета и да общувам с тях. Всички кучета, които съм отглеждал през годините, се развиха доста добре. Кучетата, които харесвам, обикновено не се държат умишлено зле с хората. Ако проявиш малко доброта към едно куче, то ще ти я върне десетократно. Стига да си наистина добър към него, дори ако оставиш вестник или чифт обувки на двора, то ще легне до тях и ще ти ги пази. Понякога, ако изхвърлиш нещо, което не ти трябва, кучето ще си помисли, че си го изгубил, и ще го пази за теб неотлъчно. След време обобщих наученото и си казах: „Хората са по-лоши от кучетата!“. Кучетата пазят къщи — те използват способностите и уменията си, за да пазят твоята къща с цената на живота си. Хората дори нямат сърца, камо ли да пазят неща с цената на живота си. Те дори няма да кажат дума, за да опазят работата на църквата. Те са по-лоши от куче пазач! Това е разграничението, което направих между хората и кучетата. Тези хора, които разхищават даренията, стоят по-долу от кучетата пазачи. Съгласен ли си, че те трябва да бъдат строго наказвани? (Да.) Бог се доверява на хората и им възлага работа и дълг. Това означава, че Бог ги въздига и мисли добре за тях. Не става дума за това, че те заслужават да вършат тази работа, или че имат добри заложби и човешка природа, или че са годни за тази работа. И все пак хората не успяват да разпознаят проявената към тях благосклонност, те винаги мислят, че са способни да вършат работата на Църквата, че са я заслужили със собствения си усилен труд и разходи. Всичко, което имат, им е дадено от Бог. Какво са спечелили? Дали лежат на лаврите си? Бог въздига хората, за да изпълняват дълга си, но те не успяват да разпознаят проявената към тях благосклонност, нито да разберат какво е добро за тях. Те не оправдават доверието и въздигането Му. Те пропиляват Божието доверие и въздигането Му. В такива случаи, съжалявам, но те трябва да бъдат строго наказани. Бог дава на хората възможности, но те не знаят какво е добро за тях, не умеят да ценят възможностите, които Бог им дава. Той им дава шанс, но те не го искат. Мислят си, че е лесно да разиграват Бог, че Той е снизходителен, че няма да види или да разбере какво става. Впоследствие се осмеляват безскрупулно да разхищават даренията, като предават Божието доверие, без да проявяват дори най-елементарен човешки характер и съвест. Защо все още вярват? Не би трябвало да си правят труда да вярват, а трябва просто да отидат да се поклонят на Сатана. Бог не се нуждае от тяхната почит. Те не са достойни!

Не сме ли общували горе-долу достатъчно по първата тема за това как да се избавим от кариерата и да не се занимаваме с благотворителност? Разбрахте ли истините принципи, съдържащи се в тази тема? Какви са принципите тук? (Принципите са, че извършването на благотворителност не е мисията, дадена на хората от Бог. Това няма никаква връзка с практикуването на истината или със стремежа към спасение. Когато човек извърши няколко добри дела, те са просто отражение на неговото индивидуално поведение.) Занимаването с благотворителност няма връзка със стремежа към истината. Не се заблуждавай, че като се занимаваш с благотворителност, практикуваш истината или си някой, който е постигнал спасение. Това е огромна заблуда. Практикуването на истината не включва извършването на благотворителност, нито пък включва занимаване с благотворителна дейност. Целта на вярата в Бог е да се постигне спасение. Вярата в Бог не е свързана с натрупване на заслуги или извършване на добри дела, не е свързана с удоволствието от правенето на добри неща или благотворителност, нито пък с участие в благотворителна дейност. Вярата в Бог няма връзка със заниманието с благотворителност. Тя е свързана със стремеж към истината и приемане на Божието спасение. Така че идеите на хората, че вярата в Бог е свързана с извършване на благотворителност или с участие в благотворителни дейности, или че извършването на благотворителност е равносилно на вярването в Бог и удовлетворяването Му, са ужасно погрешни. С каквато и благотворителност да се занимаваш и каквито и свързани с благотворителност неща да правиш, те представляват само лично теб. Независимо дали става дума за еднократни действия или за нещо, с което се занимаваш като кариера, тези неща просто отразяват собственото ти добро поведение. Това поведение може да има връзка с религия, социално поведение или морални критерии, но то няма абсолютно никаква връзка с вярата в Бог и стремежа към истината, нито със следването на Божия път и няма абсолютно нищо общо с Неговите изисквания. Но от друга страна, защо да не се прави благотворителност? Бог е Бог, който се смилява над хората, който изпитва състрадание и любов. Той жали човечеството, така че защо Бог да не отбелязва благотворителните дела на хората? Защо извършването на благотворителност не заслужава Божието отбелязване? Това не е ли проблем? Дали изискването хората да не извършват благотворителност не е знак, че Бог не обича човечеството? Не противоречи ли това на жалостта, която Бог изпитва към човечеството? (Не.) Защо не? (Защото има принципи за Божието състрадание и любов, а Неговото състрадание и любов са насочени към конкретни хора. Той ги предоставя на онези, които приемат истината, практикуват истината и искрено се покайват. Що се отнася до неверниците, които не могат да приемат истината, те не са онези, които Бог възнамерява да спаси.) Съществуват принципи на Божието състрадание и любов, а Неговото състрадание и любов са насочени към конкретни хора. Продължете, какво друго? Има ли връзка между заниманието с благотворителност и вярата в Бог? (Не.) Значи, заниманието с благотворителност противоречи ли на вярата в Бог? Когато участват в каквато и да е форма на благотворителна дейност, не трябва ли хората да вложат време, енергия и дори пари? Когато участваш в благотворителна дейност, не можеш да го правиш само на думи, без да обмисляш или преценяваш работата. Ако наистина се отнасяш към нея като към професия, със сигурност ще ти се наложи да вложиш време, енергия и дори значителни суми пари. След като си вложил време, енергия и пари, няма ли после да си обвързан и контролиран от благотворителната дейност, която извършваш? Ще имаш ли все още енергия да се стремиш към истината? Ще имаш ли все още енергия да изпълняваш дълга си? (Не.) Когато преследваш каквато и да е кариера в живота, без значение с каква професия се занимаваш, ако го правиш на пълен работен ден, неминуемо ще вложиш и пожертваш жизнената си енергия и целия си живот. Това ще ти струва дома, чувствата, плътските удоволствия и времето ти. По същия начин, ако наистина се отнасяш към благотворителността като към професия и я извършваш по съответния начин, цялото време и енергия, с които разполагаш, ще бъдат погълнати от нея. Човек разполага с ограничено количество енергия. Ако благотворителната работа те контролира, а ти искаш да обръщаш внимание както на благотворителната работа, така и на вярата си в Бог по равностоен и балансиран начин, и освен това искаш да вършиш добре и двете неща, това няма да е лесна задача. Ако искаш да балансираш между тези две неща едновременно, но не си в състояние да го направиш, ще трябва да направиш избор. Ако трябва да избереш кое да запазиш и кое да отхвърлиш, как ще вземеш решение? Не трябва ли да избереш най-смисленото и ценно начинание, което да осъществиш? Тогава ако в живота ти се появят едновременно и вярата в Бог, и заниманието с благотворителност, какъв избор трябва да направиш? (Трябва да избера да вярвам в Бог.) Нима повечето хора не избират да вярват в Бог? Като се има предвид, че всички вие сте направили този избор, не е ли съвсем нормално Бог да не позволява на хората да се занимават с благотворителност? (Да.) Заниманието с благотворителност е помогнало на много живи същества и е осигурило прехрана на много хора, но какво в крайна сметка ще спечелиш ти от това? Ще задоволиш суетата си. Дали това наистина е спечелване на нещо и дали е това, което трябва да спечелиш? Идеалът ти ще бъде осъществен, значимостта ти ще бъде доказана, това е всичко — но дали това е пътят, по който трябва да вървиш в живота? (Не.) Какво в крайна сметка ще спечелиш от това? (Празнота.) Няма да спечелиш нищо. Суетата ти ще бъде временно задоволена, ще получиш няколко похвали от другите или медали и почести в обществото, но това е всичко и цялата ти енергия и време ще са изразходвани. Какво ще си спечелил? Чест, добра репутация и почести — всичко това са празни неща. Истините, които хората трябва да разберат, и житейските пътища, по които трябва да поемат в този живот, обаче не могат да бъдат разбрани или придобити само чрез занимание с благотворителност. Вярването в Бог е различно. Ако искрено отдаваш всичко на Бог и се стремиш към истината, тогава вложените от теб време и енергия ще дадат добри и положителни резултати. Ако знаеш и разбираш нещата, които хората трябва да осъзнават най-добре — как трябва да живеят, как да почитат Бог, как да възприемат различни въпроси, какви възгледи и позиции трябва да имат, когато действат, какъв е най-правилният начин да се държат и как да се държат по начин, който ще бъде отбелязан от Създателя, по начин, който означава, че човек върви по правилния път — тогава това е правилният път и наистина се печели нещо. В рамките на твоя живот ще си спечелил много неща, които невярващите не могат да научат, неща, които някой с човешка природа трябва да притежава. Тези неща идват от Бог, от истината, и те ще се превърнат в твой живот. Оттук ще се превърнеш в човек, който приема истината за свой живот. Животът ти вече няма да е празен, няма да си объркан или колеблив. Не са ли това по-висши и по-ценни придобивки? Не са ли те по-ценни от това да извършиш някаква благотворителна дейност, за да задоволиш за момент суетата си? (Да.) Тези придобивки, които включват истината и пътя, по който хората трябва да вървят, ще ти дадат нов живот. Нищо в човешкия свят не може да се сравни с този нов живот и нищо не може да го замени. Разбира се, този нов живот е безценен и вечен. Той е нещо, което постигаш, след като си посветил времето, енергията и младостта си, след като си платил определена цена и си направил определени жертви. Нима не си заслужава? Със сигурност си заслужава. А какво ще спечелиш, ако се занимаваш с благотворителност? Няма да спечелиш нищо. Тези отличия и медали не са придобивки. Одобрението и признанието на другите на другите, думите им, че си добър човек или голям филантроп — може ли това да се счита за придобивка? (Не.) Всичко това са нетрайни неща, които скоро ще изчезнат с времето. Когато вече не можеш да се хванеш за тези неща, когато вече не можеш да ги почувстваш, ще бъдеш изпълнен със съжаление и ще си кажеш: „Какво направих в живота си? Грижих се за няколко котки и кучета, осинових няколко сирачета, помогнах на някои бедни хора да живеят добре, да се хранят добре и да имат хубави дрехи, но какво да кажа за себе си? За какво живях? Възможно ли е да съм живял само за тях? Това ли е моята мисия? Това ли е отговорността, поверена ми от небето? Това ли е задължението, възложено ми от небето? Със сигурност не. Тогава за какво живее човек в този живот? Откъде идват хората и къде отиват в бъдеще? Не разбирам тези най-основни въпроси“. И така, когато стигнеш до този етап, ще почувстваш, че тези почести не са придобивки и че те са просто външни неща. Това е така, защото щеше да бъдеш същият човек, ако не се занимаваше с благотворителност, тъй като след като си се занимавал с благотворителност до този ден, след като си получил всички тези почести и отличия — и в двата случая вътрешният ти живот няма да се е променил. Нещата, които не разбираш, ще продължават да ти бъдат непонятни, ще продължаваш да бъдеш озадачен и объркан. И в този момент не само ще си по-объркани и по-смутен, но и ще се чувстваш по-неспокоен. В този момент ще е твърде късно за съжаления. Животът ти ще е минал, най-добрите ти времена ще са отминали, и ще си избрал грешния път. Затова преди да вземеш решение да се занимаваш с благотворителност или когато току-що си започнал да го правиш, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, трябва да се избавиш от подобни идеи. Разбира се, трябва също така да се избавиш от всички дейности, свързани с тази работа, и да се впуснеш с цялото си сърце по пътя на вярата в Бог и стремежа към спасение. В крайна сметка, дори ако това, което ще получиш и спечелиш, не е толкова много или толкова осезаемо, колкото си си представял първоначално, поне няма да бъдеш изпълнен със съжаление. Независимо колко малко ще спечелиш, то пак ще е повече от това, което ще получат онези, които са прекарали целия си живот в религията, като вярват в Господ. Това е факт. Ето защо, докато избират кариера, от една страна, хората трябва да се избавят от идеите и плановете си да се занимават с благотворителност, а от друга, трябва да коригират и представите си по отношение на мислите си. Няма нужда да завиждат на онези в обществото, които се занимават с благотворителност, или да си мислят колко алтруистични, велики, благородни и безкористни са те, като си казват: „Вижте колко благородно и безкористно действат, докато помагат на другите хора. Защо да не можем да бъдем безкористни? Защо да не можем да постигнем това?“. Първо, не е нужно да им завиждаш. Второ, не е нужно да се укоряваш. Ако Бог не ги е избрал, те имат свои собствени мисии и стремежи. Независимо към какво се стремят, дали към слава и печалба, или осъществяване на собствените си идеали и желания, не е нужно да се занимаваш с това. Това, с което трябва да се занимаваш, е към какво си длъжен да се стремиш и какъв път да поемеш. Най-практичният въпрос е, че тъй като Бог е избрал теб и си дошъл в Божия дом, и си член на църквата, и още повече тъй като си в редиците на тези, които изпълняват своя дълг, ти трябва да размишляваш как да тръгнеш по пътя на спасението, докато изпълняваш дълга си, как да практикуваш истината, как да навлезеш в истината реалност и да достигнеш точката, в която Божиите слова се вкореняват в теб и стават твой живот чрез твоите стремежи и различните цени, които заплащаш. В недалечно бъдеще, когато погледнеш назад към състоянието, в което си бил, когато за първи път си повярвал в Бог, ще откриеш, че вътрешният ти живот се е променил. Вече няма да си човек, чийто живот се основава на покварения му нрав. Вече няма да си онзи арогантен, невеж, агресивен и глупав човек, който смята себе си за ненадминат, какъвто си бил някога. Вместо това Божието слово ще се е превърнало в твоя нов живот. Ще знаеш как да следваш Божия път и ще знаеш как да се справяш с всичко, с което се сблъскваш в живота, според Божиите намерения и в съответствие с истините принципи. Ще прекарваш всеки ден по такъв уравновесен начин и ще имаш точна цел и посока във всичко, което правиш. Ще знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Всички тези неща ще бъдат ясни в съзнанието ти като огледало. Ежедневието ти няма да бъде объркващо, изтощително или депресиращо. Вместо това ще бъде изпълнено със светлина, ще има цели и посока. В същото време ще чувстваш стремеж в сърцето си. Ще усетиш, че си се променил, че си придобил нов живот и че си станал човек, който е превърнал Божиите слова в свой живот. Нима това не е хубаво? (Да.) Тук ще завършим нашето общение за това как да не се занимавате с благотворителност, което е първият принцип в рамките на темата за избавянето от кариерата.

Какъв е вторият принцип от темата за избавянето от кариерата? Да сме доволни от храната и облеклото си. За да оцелеят в обществото, хората се занимават с различни форми на труд или работа, за да се прехранват, като си осигуряват източник и обезпечение за ежедневното си препитание и разходи за живот. Следователно, независимо дали принадлежат към по-ниските или към малко по-висшите класи, хората се прехранват чрез различни професии. Тъй като целта им е да имат препитание, тя е доста проста: да имат къде да живеят, да се хранят три пъти дневно, понякога да си позволяват месо, ако желаят да го ядат, да ходят редовно на работа, да имат доходи, да не ходят в дрипи и да не гладуват — това е достатъчно. Това са основните жизнени потребности на хората. Когато човек постигне тези основни потребности, не е ли сравнително лесно да постигне прехрана и топлина? Не е ли това в рамките на неговите възможности? (Да.) Така че ако естеството на кариерата на човек е единствено в интерес на прехраната и топлината, на препитанието му, независимо с каква кариера се занимава, стига да е законна, тя като цяло ще се съобразява със стандартите на човешката природа. Защо казвам, че тя се съобразява със стандартите на човешката природа? Защото мотивът, намерението и целта, поради които се занимаваш с тази професия, нямат нищо общо с други въпроси или идеи освен с прехраната — това е единствено с цел да имаш достатъчно храна, топли дрехи и да можеш да издържаш семейството си. Не е ли така? (Да.) Това са основните потребности. Щом тези основни потребности са осигурени, хората могат да се радват на базово качество на живот. Когато могат да постигнат това, те могат да поддържат нормално съществуване. Не е ли достатъчно човек да може да поддържа нормално съществуване? Нима хората не би трябвало да постигнат това в рамките на човешката природа? (Да.) Ти носиш отговорност за собствения си живот, тя е на твоите плещи — това е необходимо проявление на нормалната човешка природа. За теб е достатъчно и уместно да постигнеш това. Ако обаче не си доволен, тогава докато един нормален човек може да яде месо веднъж или два пъти седмично, ти настояваш да ядеш всеки ден, че и да ти остава. Например, ако изяждаш четвърт или половин килограм месо дневно, докато за поддържане на добро физическо здраве са ти необходими само около 100 грама, това излишно хранене може да доведе до заболяване. Какво причинява такива заболявания като омазнен черен дроб, високо кръвно налягане и висок холестерол? (Прекомерното ядене на месо.) Какъв е проблемът с прекомерното ядене на месо? Не се ли дължи на липсата на контрол върху храненето? Не се ли дължи на чревоугодничество? (Да.) Откъде идва тази лакомия? Не се ли дължи на това, че апетитът на човек е прекомерен? Прекомерният апетит и чревоугодничеството съответстват ли на нуждите на нормалната човешка природа? (Не.) Те надхвърлят нуждите на нормалната човешка природа. Ако постоянно желаеш да надминаваш нуждите на нормалната човешка природа, това означава, че ще трябва да работиш повече, да печелиш повече и да работиш в пъти повече от нормалните хора. Дали чрез извънреден труд или работа на няколко места, ще трябва да генерираш повече доходи, за да си позволиш да ядеш месо три пъти на ден и винаги, когато пожелаеш. Не излиза ли това от рамките на нормалната човешка природа? Добре ли е да се излиза извън рамките на нормалната човешка природа? (Не.) Защо не е добре? (От една страна телата на хората са податливи на болести, а от друга, за да задоволят желанията и апетитите си, хората трябва да влагат повече време, енергия и средства в работата си. Това отнема от времето и енергията, които биха могли да използват за стремеж към истината и изпълнение на дълга си, като се отразява на начина, по който вървят по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината.) Хората трябва да се задоволяват с това да разполагат с неща от първа необходимост, да не изпитват глад или студ и да имат прехраната и топлината, необходими за нормалната човешка природа. Трябва да печелиш достатъчно, за да се поддържаш в съответствие с нормалните телесни нужди от храна. Това е достатъчно, това е животът, който хората с нормална човешка природа трябва да водят. Ако винаги жадуваш за плътски удоволствия, задоволяваш плътския си апетит, без да се съобразяваш с физическото си здраве, и пренебрегваш правилния път; ако винаги искаш да ядеш хубава храна, да се наслаждаваш на хубави неща, да имаш добра жизнена среда и добро качество на живот, да ядеш редки деликатеси, да носиш маркови дрехи и златни и сребърни бижута, да живееш в имение и да караш луксозни коли — ако постоянно желаеш да преследваш това, тогава каква професия трябва да имаш? Ако поемеш само обикновена работа, за да задоволиш основните си нужди и да си осигуриш храна и топлина, може ли тя да задоволи всички тези желания? (Не може.) Със сигурност не. Например, ако искаш да се занимаваш с бизнес — малък бизнес само с една сергия може да осигури достатъчно храна и топлина на цялото ти семейство, може да имаш по-малко от тези над теб, но ще имаш много повече от тези под теб. Можеш да ядеш месо от време на време и цялото ти семейство може да се облича прилично. Можеш да използваш останалото време, за да вярваш в Бог, да посещаваш събирания и да изпълняваш дълга си, като все още ще имаш енергия да се стремиш към истината. Това е напълно достатъчно, защото тъй като имаш сигурност, докато се занимаваш с тази професия, ще можеш да освободиш време и енергия, за да се стремиш към вяра в Бог и към истината. Това е съобразно с Божиите намерения. Ако обаче никога не си доволен, винаги ще си мислиш: „Този бизнес има потенциал. Мога да печеля толкова пари на месец само с една сергия. Тя може да осигури храна и топлина на семейството ми. Ако имам две сергии, мога да удвоя приходите си. Не само че семейството ми ще има храна и топлина, но и ще спестим малко пари. Можем да ядем каквото си поискаме и дори да пътуваме и да си купим някои луксозни стоки. Можем да ядем и да се наслаждаваме на неща, които повечето хора не могат да си позволят. Това би било толкова страхотно. Нека добавя още една сергия!“. След като добавиш още една сергия, ставаш по-богат. Усещаш ползите и си мислиш: „Изглежда, че този пазар е доста голям. Мога да добавя още една сергия, да разширя бизнеса си и да включа различни стоки, за да го разширя още повече. Не само че мога да спестявам, но мога да си купя кола и да живея в по-голяма къща. Цялото ми семейство може да пътува както в страната, така и в чужбина!“. Колкото повече мислиш за това, толкова по-примамливо става. В този момент решаваш да добавиш още една сергия. Бизнесът се разраства все повече и повече, печелиш все повече и повече, радостта ти се увеличава, но посещаваш събирания все по-рядко — от веднъж седмично до веднъж на два или три месеца и накрая — само веднъж на шест месеца. В сърцето си мислиш: „Бизнесът ми се разрасна, спечелих много пари, подкрепям делото на Божия дом и давам големи дарения“. Караш кабриолет, съпругата и децата ти са накичени със златни и диамантени бижута, облечени сте от глава до пети в маркови дрехи и дори сте пътували в чужбина. Мислиш си: „Да имаш пари е чудесно! Ако знаех, че печеленето на пари ще бъде толкова лесно, защо не започнах по-рано? Да имаш пари е страхотно! Дните на богатия човек минават в такъв комфорт и лекота! Когато ям деликатесна храна, вкусът е несравним. Когато се обличам с дизайнерски марки, се чувствам въодушевен и където и да отида, получавам завистливи и ревниви погледи от другите. Спечелих уважението и възхищението на хората и се чувствам различен, гърбът ми сякаш се е изправил малко“. Желанията на плътта ти са задоволени, както и суетата ти. Но слоят прах върху корицата на Божиите слова продължава да става все по-дебел, отдавна не си ги чел, а молитвите ти към Бог са станали по-кратки. Събиранията са се преместили на друго място и дори не си сигурен къде се провеждат сега. Вече не се явяваш дори рядко в църквата. Кажи Ми, това дали е приближаване към спасението или отдалечаване? (Отдалечаване.) Качеството на живота ти се подобрява, тялото ти е добре нахранено и си станал по-специален. В миналото не си ходил на медицински преглед дори веднъж на осем или на десет години, но сега, когато си се замогнал, ходиш на преглед на всеки шест месеца, за да видиш дали имаш високо кръвно налягане, висока кръвна захар или висок холестерол. Казваш: „Човек трябва да се грижи за тялото си. Както се казва в една поговорка: „Ако трябва да бъдеш нещо, не бъди болен. Ако не трябва да бъдеш нещо, не бъди беден“. Мислите и гледните ти точки са се променили, нали? Сега, когато си богат и вече не си обикновен човек, чувстваш, че си ценен, че личността ти се почита, и милееш за тялото си още повече. Променило се е и отношението ти към живота. Преди не си се занимавал с медицински прегледи, като си мислел: „Ние, бедните, не трябва да се притесняваме за това. Защо да си правя преглед? Ако съм сериозно болен, така или иначе не мога да си позволя лечението. Просто ще седя и ще го изтърпя, а ако не мога, предполагам, че тази плът просто ще умре. Няма страшно“. Но сега е различно. Казваш си: „Хората не трябва да живеят с болест. Ако са болни, кой ще харчи парите, които са спечелили? Те няма да могат да се наслаждават на живота. Животът е кратък!“. Вече е различно, нали? Отношението ти към парите, към плътския живот и към удоволствията се е променило. По същия начин и отношението ти към вярата в Бог, към стремежа към истината и към получаването на спасение е станало все по-безразлично.

След като човек тръгне по този път, да не е доволен от храната и облеклото си, той ще се стреми към по-високо качество на живот и наслада от по-хубави неща. Това е знак за опасност, това е изпадане в изкушение, ще доведе до неприятности и е лошо предзнаменование. Щом някой се наслади и изпита вкуса на богатството, той започва да се притеснява, че един ден ще загуби парите си и ще обеднее. В резултат на това особено цени дните, в които има пари сега, и цени позицията и статуса на богат човек. Често чуваш невярващи да казват: „Да преминеш от горчиво към сладко е лесно, но да преминеш от сладко към горчиво — не“. Това означава, че когато нямаш нищо, ти е безразлично дали ще те помолят да се избавиш от нещо. Можеш да го направиш мигновено, защото няма нищо, което да си струва да задържиш. Тези парични и материални притежания не се превръщат в пречка за теб и ти е лесно да се избавиш от тях. Но щом притежаваш тези неща, за теб става трудно да се избавиш от тях, по-трудно от възкачването на небето. Ако си беден, когато дойде време да напуснеш къщата си и да изпълняваш дълга си, можеш лесно да си тръгнеш. Ако обаче си заможен човек, умът ти се изпълва с мисли и казваш: „О, къщата ми струва два милиона юана, колата ми струва петстотин хиляди юана“. След това ги има дълготрайните активи, банковите спестявания, акциите, фондовете, инвестициите и други неща, които повече или по-малко възлизат на общо десет милиона юана. Ако замина, как ще взема всичко това със себе си?“. Не ти е лесно да се откажеш от тези материални притежания. Мислиш си: „Ако се откажа от тези неща и напусна тази къща и сегашното си семейство, дали мястото, което ще обитавам в бъдеще, ще има подобни условия? Ще съм способен ли да живея в кирпичена колиба или в сламена къща? Ще мога ли да понеса смрадта на обора за добитък? В момента мога да си взимам горещ душ всеки ден. Ще мога ли издържа на място, където не мога да взема дори един горещ душ годишно?“. Мислите ти се умножават, а ти не можеш да го понесеш. Докато имаш пари, харчиш парите с шепи, за да си купуваш разни неща, купуваш каквото си поискаш без колебание, особено щедър си и никога нямаш парични затруднения. Но ако се откажеш от всичко това, ще се чувстваш неловко всеки път, когато посегнеш към портфейла си, като се чудиш какво ще стане, ако е празен. Ако ти се прииска да изядеш купа горещи нудли, ще трябва да пресметнеш кой ресторант е най-евтин и колко пъти още ще можеш да се нахраниш с парите, които са ти останали. Ще трябва да спазваш строг бюджет, да живееш живота на бедняк. Би ли могъл да понесеш това? По-рано, ако една дреха загуби формата си след две пранета и носенето ѝ би те накарало да се чувстваш неудобно, си я изхвърлял и си купувал нова. Сега переш и носиш една и съща тениска отново и отново, и дори ако яката се скъса, не можеш да си позволиш да я изхвърлиш. Зашиваш я и продължаваш да я носиш. Би ли могъл да понесеш това? Където и да отидеш, хората ще виждат, че си беден, и няма да искат да общуват с теб. Когато излезеш да пазаруваш и попиташ за цената, никой няма да ти обърне внимание. Ще можеш ли да понесеш това? Не е леко чувство, нали? Но ако нямаше тези парични и материални притежания, нямаше да е необходимо да се избавиш от тях и нямаше да се налага да се изправиш пред това предизвикателство. Щеше да ти е много по-лесно да изоставиш всичко и да се стремиш към истината. Затова Бог отдавна е казал на хората, че трябва да са доволни от храната и облеклото си. Независимо с каква професия се занимаваш, не я считай за кариера и не я възприемай като трамплин или средство за издигане до известност или за натрупване на богатство и комфортен живот. Независимо от работата или професията, с която се занимаваш, достатъчно е да я възприемаш единствено като средство за прехрана. Ако можеш да си изкарваш прехраната с нея, трябва да знаеш кога да спреш и да не се стремиш повече към богатство. Ако изкарването на две хиляди юана на месец е достатъчно, за да покрие трите ти хранения на ден и основните ти жизнени нужди, тогава трябва да спреш дотук и да не се опитваш да разширяваш обхвата на работата си. Ако имаш някакви специални нужди, можеш да поемаш допълнителни смени на непълно работно време или временна работа, за да свързваш двата края — това е приемливо. Божието изискване към хората е следното: без значение каква професия упражняваш, независимо дали е свързана със знания или технически умения, или изисква физически труд, стига да е разумна и законна, да е в рамките на твоите възможности и тази професия да ти осигурява препитание, това е достатъчно. Не превръщай професията, с която се занимаваш, в стъпало за осъществяване на собствените си идеали и желания с цел да задоволиш плътския си живот, като по този начин позволиш да попаднеш в изкушение, да затънеш в блато, или да тръгнеш по път, от който няма връщане назад. Ако печеленето на две хиляди юана на месец е достатъчно, за да поддържа личния ти живот или живота на семейството ти, тогава трябва да запазиш тази работа и да използваш останалото време, за да практикуваш вярата в Бог, да посещаваш събирания, да изпълняваш дълга си и да се стремиш към истината. Това е твоята мисия, ценността и смисълът на живота на вярващия. И всяка професия, с която се занимаваш, е само за поддържане на основните физически нужди на нормалния човешки живот. Бог няма да изисква от теб да се издигнеш, да станеш изключителен или да се прочуеш в професията си. Ако професията ти е свързана с научни изследвания, тя ще изисква значителна част от енергията ти, но принципът на практикуване остава непроменен — бъди доволен от храната и облеклото си. Ако твоята професия ти предлага възможности за повишение и значителен доход според твоите възможности и този доход надхвърля границите на това да си доволен от храната и облеклото си, какво трябва да избереш? (Откажи предложението.) Принципът, на който трябва да се подчиниш, е този, който Бог е наредил — да си доволен от храната и облеклото си. Без значение с каква професия се занимаваш, ако тя надхвърля обхвата на това да си доволен от храната и облеклото си, неизбежно ще вложиш енергия, време или разходи извън сферата на основните нужди, за да спечелиш този допълнителен доход. Например в момента може да си младши служител и да печелиш достатъчно, за да посрещаш основните си нужди, но поради доброто ти представяне на работното място твоите началници искат да те повишат на ръководна длъжност или на някаква висша управленска длъжност с няколко пъти по-висока заплата. Дали този доход е спечелен даром? Когато доходът ти се увеличава, се увеличава и съответното количество труд, което влагаш. Влагането на усилия не изисква ли енергия и време? Това е равносилно на твърдението, че парите, които печелиш, се получават в замяна на голяма част от твоята енергия и време. За да печелиш повече пари, трябва да инвестираш повече време и енергия. Когато печелиш повече пари, тогава голяма част от твоето време и енергия е заета, а в същото време времето, което отделяш за вярата си в Бог, за посещение на събирания, за изпълнение на дълга ти и за стремеж към истината, намалява пропорционално. Това е очевиден факт. Когато енергията и времето ти са посветени на трупането на богатство, губиш от наградите, които ти носи вярата в Бог. Бог няма да се отнесе благосклонно към теб, нито пък Неговият дом ще ти даде това, което си пропуснал, само защото си бил повишен и голяма част от времето и енергията ти сега са заети, поради което нямаш време да изпълняваш дълга си или да присъстваш на събиранията в Божия дом. Това ли се случва? (Не.) Божият дом няма да ти помогне да наваксаш или да позволи да има специално отношение към теб, както и Бог няма да се отнася благосклонно към теб заради това. Накратко, ако искаш да бъдеш възнаграден за вярата си в Бог, ако искаш да постигнеш истината, това зависи от собствените ти усилия да си осигуриш време и енергия. Това е въпрос на избор. Бог не ти забранява да поддържаш нормален живот. Доходите ти са достатъчни, за да покрият разходите за храна и топлина, да поддържат телесното ти оцеляване и жизнените ти дейности. Достатъчни са, за да подкрепят по-нататъшното ти съществуване. Но ти не си доволен. Винаги искаш да печелиш повече. Тогава твоята енергия и време ще бъдат отнети от тази сума пари. За какво ще се отнемат? За да подобриш качеството на физическия си живот. Докато подобряваш качеството на физическия си живот, придобиваш по-малко от вярата ти в Бог, а времето ти за изпълнение на дълга го няма, запълнено е. С какво е запълнено? Запълнено е от стремежа към добър физически живот, от физическото удоволствие. Заслужава ли си? (Не.) Ако умееш да преценяваш плюсовете и минусите, ще знаеш, че не си заслужава. Получаваш удоволствие от физическия си живот, ядеш по-добра храна и коремът ти е винаги пълен; обличаш се добре, стилно и удобно. Придобиваш още няколко дизайнерски вещи и луксозни стоки, но работата ти е уморителна, по-взискателна и отнема от времето и енергията ти. Като вярващ човек нямаш време да посещаваш събирания или да слушаш проповеди. Липсва ти и време да размишляваш върху истината и Божиите слова. Има много истини, които все още не разбираш и не можеш да разпознаеш, но ти липсват време и енергия да размишляваш и да ги търсиш. Физическият ти живот се подобрява, но духовният ти живот не успява да се развива и е изправен пред упадък. Това печалба ли е или загуба? (Загуба.) Тази загуба е твърде голяма! Трябва да претеглиш плюсовете и минусите! Ако си умен човек, който искрено обича истината, трябва да претеглиш и двете страни и да видиш кое е най-ценното и значимо нещо, което можеш да придобиеш. Ако дойде повишение и имаш възможност да печелиш повече пари и да си осигуриш по-добър физически живот, какво трябва да избереш? Ако си готов да се стремиш към истината и имаш решимостта да се стремиш към истината, тогава трябва да се откажеш от такива възможности. Например, да предположим, че някой в твоята компания каже: „Вършиш тази работа от десет години. Повечето хора в компанията виждат как заплатите им се увеличават и получават повишения след три до пет години. Но твоето възнаграждение е същото като преди. Защо не се представяш по-добре? Защо не подобряваш работата си? Погледни еди-коя си, тя е тук от три години, а сега кара кабриолет и живее в по-голяма къща. Замени малката си къща за къща с три спални. Когато дойде, беше просто бедна студентка. Сега е богата жена, облечена от главата до петите в дизайнерски дрехи, отсяда в луксозни хотели, живее в имение и кара луксозен автомобил“. Когато видиш колко добре е осигурена тя, няма ли да усетиш бодване? Няма ли да се почувстваш зле? Би ли могъл да устоиш на такива изкушения? Би ли се придържал към първоначалното си намерение? Би ли се придържал към принципите? Ако истински обичаш истината, желаеш да се стремиш към истината и смяташ, че придобиването на нещо в истината е най-важното, най-ценното нещо в живота ти и че си избрал това, което е най-важното и най-ценното нещо в живота ти, тогава няма да съжаляваш и няма да се разколебаваш от неща като повишения. Ще бъдеш упорит и ще кажеш: „Доволен съм от храната и облеклото си. С каквато и работа да се занимавам, то е заради храната и топлината, за да може тялото ми да продължи да живее, а не за телесно удоволствие и със сигурност не за постигане на известност. Не се стремя към повишения или високи заплати. Ще използвам ограничения си живот, за да се стремя към истината“. Ако притежаваш тази решителност, няма да се колебаеш и няма да усещаш бодване в сърцето. Когато видиш, че другите получават повишение, увеличение на заплатата или носят златни и сребърни бижута и маркови дрехи, радват се на по-добро качество на живот от теб и те превъзхождат по стил, няма да изпитваш завист. Не е ли така? (Да.) Ако обаче не обичаш истината и не се стремиш към нея, няма да можеш да се въздържиш и няма да можеш да упорстваш много дълго. При такъв случай и в такава среда, ако хората нямат истината като свой живот, ако им липсва малко решителност, ако им липсва истинско прозрение, те често ще се лутат напред-назад и ще се чувстват слаби. След като упорстват известно време, те дори ще изпаднат в депресия и ще си мислят: „Кога ще свършат тези дни? Ако Божият ден не дойде, докога ще бъда лакей в компанията? Другите печелят повече от мен. Защо аз мога да си осигурявам само основна храна и топлина? Бог не ми казва да печеля повече пари“. Кой те спира да печелиш повече пари? Ако имаш способността, можеш да печелиш повече. Ако решиш да печелиш повече пари, да водиш богат начин на живот и да се наслаждаваш на екстравагантен живот, няма проблем. Никой не те спира. Трябва обаче да си отговорен за собствения си избор. В крайна сметка, ако не постигнеш истината, ако Божиите слова не се превърнат в живот в теб, само ти ще съжаляваш за това. Трябва да носиш отговорност за собствените си действия и избор. Никой не може да плати сметката или да поеме отговорността вместо теб. Тъй като си избрал да вярваш в Бог, да вървиш по пътя на спасението и да се стремиш към истината, не съжалявай за това. Тъй като това е, което си избрал, не бива да го възприемаш като правило или заповед, която да следваш. По-скоро трябва да разбереш, че твоята упоритост и избор имат смисъл и стойност. В крайна сметка това, което печелиш, е истината и животът, а не просто правило. Ако твоята упоритост и избор те карат да се чувстваш особено неловко, неудобно или неспособен да се изправиш пред хората около теб, тогава не продължавай да упорстваш. Защо да усложняваш нещата? Каквото и да желаеш в сърцето си, каквото и да искаш, преследвай това нещо — никой не те спира. Чрез това наше общение в момента просто ти даваме принцип. В света всяка професия, с която се занимават хората, е свързана със слава, печалба и физическо удоволствие. Причината, поради която хората печелят повече пари, не е да постигнат определена цифра, а да подобрят физическото си удоволствие чрез печеленето на тези пари, а също и да станат богати хора, известни в обществото. По този начин те ще имат слава, печалба и положение, всички те надхвърлящи обхвата на основните нужди. Всяка цена, която хората плащат, е за постигане на физическо удоволствие, нищо от това няма смисъл. Всичко е празно, като сън. Това, което печелят в крайна сметка, е абсолютна празнота. Днес може да ядеш кнедли и да ги намираш за вкусни, но след внимателен размисъл виждаш, че не си спечелил нищо. Ако ги ядеш всеки ден, може да ти омръзнат, да спреш да ги ядеш и да преминеш към нещо друго, например царевични кифлички, ориз или палачинки. По този начин се приспособяваш и физическото ти тяло става по-здраво. Ако ядеш тежки храни всеки ден, физическото ти тяло може да стане нездраво, нали?

Да сме доволни от храната и облеклото си — това ли е правилният път? (Той е правилен.) Защо е правилен? Стойността на човешкия живот в храната и облеклото ли е? (Не.) Ако стойността на човешкия живот не е в храната и облеклото или в плътската наслада, тогава професията на човека трябва да задоволява само нуждата от храна и облекло. Тя не трябва да излиза извън този обхват. Каква е целта на това да имаш храна и облекло? Да е сигурно, че тялото може да оцелее нормално. Каква е целта на оцеляването? Не е заради плътската наслада, нито заради насладата от протичането на живота и със сигурност не е заради насладата от всичко, което хората преживяват в живота. Всички тези неща са маловажни. Така че кое е най-важното? Кое е най-ценното нещо, което човек трябва да прави? (Човек трябва да върви по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината, а след това да изпълни собствения си дълг.) Без значение какъв човек си, ти си сътворено същество. Сътворените същества трябва да правят това, което им е писано да правят — това е, което има стойност. И така, какво е това, което сътворените същества правят и което има стойност? Всяко сътворено същество има мисия, поверена му от Създателя, мисия, която трябва да изпълни. Бог е определил житейската съдба на всеки човек. Каквато и да е житейската му съдба, това трябва да прави. Ако го правиш добре, тогава, когато застанеш пред Бог, за да се отчетеш, Той ще ти даде задоволителен отговор. Ще каже, че си живял ценен и плодотворен живот, че си превърнал Божиите слова в свой живот и че си достойно сътворено същество. Ако обаче животът ти е просто живеене, борба и вложения в името на храна, дрехи, удоволствие и щастие, тогава, когато накрая застанеш пред Бог, Той ще те попита: „Доколко си изпълнил задачата и мисията на този живот, които ти дадох?“. Ще си направиш равносметка и ще установиш, че енергията и времето на този живот са били изразходвани за храна, дрехи и развлечения. Сякаш не си направил много с вярата си в Бог, не си изпълнил дълга си, не си упорствал докрай и не си бил предан. Що се отнася до стремежа към истината, въпреки че си имал някакво желание да се стремиш към нея, не си платил особена цена и не си придобил нищо. В последното изпитание Божиите слова не са се превърнали в твой живот и ти си все още същият стар Сатана. Всичките ти методи за възприемане на нещата и действие се основават на човешките представи и фантазии и на покварения нрав на Сатана. Ти все още напълно се противопоставяш на Бог и не Му съответстваш. В такъв случай ще станеш безполезен и Бог няма да те иска повече. От този момент нататък ти вече няма да бъдеш Божие сътворено същество. Това е жалко! Ето защо независимо с каква професия се занимаваш, стига да е законна, тя е уредена и предопределена от Бог. Но това не означава, че Бог те подкрепя или насърчава да печелиш повече или да се издигаш в кариерата, която си избрал. Бог не одобрява това и никога не го е изисквал от теб. Нещо повече, Бог никога няма да използва професията, с която се занимаваш, за да те тласне към света, да те предаде на Сатана или да ти позволи съзнателно да се стремиш към слава и печалба. Вместо това чрез професията, с която се занимаваш, Бог ти позволява да задоволяваш нуждите си от храна и топлина — това е всичко. В допълнение, в Божиите слова Той ти е казал такива неща като какъв е твоят дълг, каква е твоята мисия, към какво трябва да се стремиш и какво трябва да изживееш. Това са ценностите, с които трябва да живееш, и пътят, по който трябва да вървиш през целия си живот. След като Бог е говорил и ти си разбрал какво е казал, какво трябва да направиш? Ако работата три дни в седмицата е достатъчна, за да задоволи нуждите ти от храна и топлина, но ти все пак избираш да работиш и през останалите дни, значи не можеш да изпълняваш дълга си. Когато някакъв дълг изисква твоето съдействие, ти казваш: „На работа съм, на поста си съм“, а когато някой се опита да се свърже с теб, винаги твърдиш, че нямаш време. Кога имаш време? Само след 20:00 ч., когато си изморен, изтощен и изцеден, имаш желание, но не и сили. Работиш шест дни в седмицата и когато някой се опита да се свърже с теб по телефона, винаги твърдиш, че нямаш време. Имаш време само в неделя, но дори и тогава трябва да прекарваш време със семейството и децата си, да вършиш домакинска работа, да се заредиш с енергия и да се отпуснеш за малко. Някои хора дори отиват на почивка, прекарват известно време в развлекателни дейности и се впускат в харчене на пари и пазаруване. Някои хора развиват отношенията си с колегите и установяват контакти с ръководители и висшестоящи. Що за вяра е това? Това е един неверник във всяко отношение. Какъв е смисълът да се занимаваш с формалности? Не казвай, че вярваш в Бог. Ти нямаш връзка с вярващите в Бог. Ти не принадлежиш към църквата. В най-добрия случай си просто приятел на църквата. Божият дом се нуждае от някой, който да се занимава с външните дела, и ти може да се съгласиш да помогнеш, но то е само за да не откажеш. Дали можеш да заемеш поста си или кога ще го заемеш, не е известно. А след като си се озовал на поста си, дали можеш да му отдадеш цялото си време, цялото си сърце и сили, не е сигурно — всичко това е неизвестно. Кой знае кога може да се окажеш твърде зает с работа, или да отидеш в командировка и да изчезнеш безследно за две седмици или месец — никой да не може да се свърже с теб. Това вече не е истинска вяра, а обикновена формалност. Когато става въпрос за такива хора, трябва да им се отнемат книгите с Божиите слова, а след това да се премахнат и да им се каже: „Ако не можеш да се откажеш от работата, нямаш време за събирания и не можеш да изпълняваш дълга си, Божият дом няма да те принуждава. Нека се разделим тук. Когато започнеш да си доволен само от това да имаш храна и облекло, откажеш се от исканията си за висококачествен живот и отделяш повече време за изпълнение на дълга си, тогава ще те приемем официално в лоното и ще те смятаме за член на църквата. Ако не можеш да постигнеш това и просто отчиташ присъствие, помагаш и изграждаш слаби връзки с братята и сестрите в свободното си време, това не се счита за изпълнение на дълга ти като сътворено същество и със сигурност не се счита за формална вяра в Бог“. Как наричаме такива хора? (Приятели на църквата.) Църковни приятели, добри приятели на църквата. „Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна“ (Марк 9:40). Затова такива хора се наричат приятели на църквата. Да наречеш някого приятел на църквата означава, че той още е във фазата на наблюдение, още не е формално вярващ в Бог, не се причислява към членовете на църквата, нито пък все още се смята за човек, изпълняващ дълг. В най-добрия случай той все още трябва да бъдат наблюдаван, тъй като още не е ясно дали може да изпълнява дълга си. Някои хора обаче, поради ограничения, наложени им от семейната среда или условията, трябва да работят по няколко дни в седмицата, за да се справят с изкарването на прехраната и издръжката на децата си. Няма да поставяме категорични изисквания към тях. Ако успеят да изпълняват дълга си в оставащото им време, тогава те се считат за членове на Божия дом, за официално вярващи в Бог, защото вече са изпълнили основното условие да са доволни от храната и облеклото си. Те имат обективни затруднения и ако им попречиш да работят, цялото им семейство няма да има средства за издръжка и ще страда от студ и глад. Ако не им позволиш да работят, кой ще издържа семейството им? Ти ли ще го издържаш? Ето защо църковните водачи, ръководителите и всички, които са свързани с тях, нямат право да изискват от тези хора да напуснат работа и да не се тревожат за семействата си. Това не бива да се прави. То би означавало да се иска на невъзможното от хората. Трябва да им се дадат средства за живот. Хората не живеят във вакуум, те не са машини. Те трябва да оцеляват, да поддържат поминъка си. Както обсъждахме преди, ако имаш деца и семейство, тогава като основна опора или член на семейството, ти трябва да поемеш отговорността да издържаш семейството си. Принципът за изпълнение на тази отговорност е да постигнеш храна и топлина, това е принципът. За някои хора това е състоянието, в което се намират, и те не могат да направят нищо по въпроса. След като изпълнят задълженията си към семейството, те приспособяват графика си, за да изпълняват дълга си. Това е позволено и разрешено от Божия дом. Не може да се иска невъзможното от хората. Това принцип ли е? (Да.) Никой няма право да изисква от онези, които съвсем наскоро са повярвали в Бог и все още не са пуснали корени, да напуснат работа, да изоставят семействата си, да се разведат, да пренебрегват децата си или да отхвърлят родителите си. Нищо от това не е необходимо. Това, което Божиите слова изискват от хората да следват, са истините принципи, а тези принципи включват различни ситуации и условия. Въз основа на тези различни ситуации и условия трябва да се поставят изисквания и да се вземат мерки в съответствие с истините принципи. Само това е правилно. Следователно когато става дума за кариерата, е изключително важно да си доволен от храната и облеклото си. Ако не можеш да видиш ясно това, може да загубиш дълга си и да застрашиш шансовете си да бъдеш спасен.

Последните дни също са специално време. От една страна, делата на църквата са натоварени и сложни, а от друга, на прага на този момент, когато евангелието на Божието царство се разширява, са необходими повече хора, които да посветят времето и енергията си, да положат усилия и да изпълнят дълга си, за да задоволят нуждите на различните проекти в Божия дом. Затова независимо от професията ти, ако извън задоволяването на основните ти жизнени нужди, си в състояние да посветиш времето и енергията си на изпълнението на дълга ти в Божия дом, като сътрудничиш в различни проекти, тогава в очите на Бог това е не само желателно, но и особено ценно. Достойно е да бъде отбелязано от Бог и, разбира се, за хората също си струва да вложат и да похарчат толкова много. Това е така, защото въпреки че си пожертвал насладите на плътта, това, което си спечелил, е безценният живот на Божиите слова, вечен живот, безценно съкровище, което не може да бъде заменено за нищо на света, с пари или с каквото и да било друго. И това безценно съкровище, нещото, което печелиш чрез влагане на време и енергия, чрез собствените си усилия и стремежи — това е специално благоволение и нещо, което си имал късмета да получиш, нали? Божиите слова и истината, които се превръщат в нечий живот — това е безценно съкровище, в замяна на което хората трябва да предлагат всичко. Така че, ако твоята професия ти позволява да имаш прехрана и облекло, ако си в състояние да платиш цената и да вложиш време и енергия в стремежа към истината — ако си избрал този път, — това е нещо добро, което си струва да се отбележи. Не трябва да се чувстваш обезкуражен или объркан заради това. Трябва да си сигурен, че си направил правилния избор. Може би си пропуснал възможности за повишения, за увеличаване на заплатата и по-високи доходи, за повече плътско удоволствие в живота или за богат живот, но си се възползвал от възможността за спасение. Фактът, че си загубил или си се избавил от тези неща, означава, че твоят избор ти е донесъл надежда и жизненост за спасение. Не си загубил нищо. Напротив, ако след като си се сдобил с храна и дрехи, ти отделяш допълнително време и енергия, печелиш повече пари, придобиваш повече материални удоволствия и плътта ти е задоволена, но по този начин си погубил надеждата за собственото си спасение, то това несъмнено не е добре за теб. Трябва да си разстроен и обезпокоен от това. Трябва да съобразиш работата си или отношението си към живота и изискванията относно качеството на физическия живот. Трябва да се избавиш от определени желания, планове и програми за плътски живот, които не са съобразени с действителността. Трябва да се молиш на Бог, да влезеш в Неговото присъствие и да решиш да изпълняваш своя собствен дълг, като впрягаш ума и тялото си в различните задачи в Божия дом и се стремиш да направиш така, че в бъдеще, в деня, когато Божието дело приключи, когато Бог изследва работата на всички тези различни хора и мери ръста на всички тези различни хора, ти да бъдеш част от тях. Когато великото Божие дело бъде завършено, когато евангелието на Божието царство се разпространи из цялата вселена, когато се разгърне тази радостна сцена, ще има твой труд, твое вложение и твоя саможертва. Когато Бог получи слава, когато Неговото дело се разпространи из цялата вселена, когато всички празнуват успешното завършване на великото Божие дело, при настъпването на този момент на радост, ти ще бъдеш този, който е свързан с тази радост. Ще бъдеш участник в тази радост, а не този, който ще плаче и ще скърца със зъби, който ще се бие в гърдите и ще се удря в гърба, докато всички останали ликуват и скачат от радост, не този, който ще получи строго наказание, който ще бъде напълно отритнат и отстранен от Бог. Разбира се, още по-хубавото е, че когато великото Божие дело бъде завършено, ти ще притежаваш Божиите слова като живот. Ще бъдеш човек, който е спасен, който вече не се бунтува срещу Бог, не нарушава принципите, а съответства на Бог. В същото време ще се радваш на всичко, от което си се отказал първоначално: високата заплата, плътските удоволствия, доброто материално положение, превъзходната жизнена среда и признанието, повишението и издигането от страна на водачите. Няма да съжаляваш, че не си се отказал от онези възможности за повишение или от онези възможности за увеличаване на заплатата и натрупване на богатство, или от онези възможности да се отдадеш на луксозен начин на живот. Накратко, изискванията и стандартите на професията, с която човек се занимава, които са и принципите на практикуване, на които трябва да се подчинява, са обобщени в тази поговорка: „Бъди доволен от храната и облеклото си“. Стремежът към истината с цел постигане на живот е това, към което хората трябва да се придържат. Те не трябва да се отричат от истината и правилния път, за да задоволяват собствените си плътски желания и наслади. Това представлява вторият принцип, който хората трябва да спазват по отношение на кариерата.

Днес обсъдихме два принципа, свързани с темата за избавянето от кариерата. Разбрахте ли тези два принципа? (Да.) След като принципите са ясни, следващата стъпка е въз основа на тези принципи да преценим как да ги практикуваме. В крайна сметка онези, които могат да спазват тези принципи, са тези, които следват Божия път, докато онези, които не могат да спазват принципите, се отклоняват от Божия път. Това е толкова просто. Ако можеш да спазваш принципите, ще постигнеш истината, а ако не спазваш принципите, ще загубиш истината. Постигането на истината дава надежда за спасение. Неуспехът в постигането на истината ще доведе до загуба на надеждата за спасение — така стоят нещата. Добре, нека да приключим с общението тук за днес. Довиждане!

10 юни 2023 г.