Темата на общението през този период беше доста обширна. Доколко можете да си спомните? Колко сте в състояние да схванете? (След като Бог приключи с общението, можем слабо да си спомним известна част от него. За други части успяваме да добием слабо впечатление, понеже в момента преживяваме подобни обстоятелства. А за останалите части, тъй като никога не сме преживявали подобни ситуации, не сме в състояние да си спомним много.) Когато се сблъсквате с някакви обстоятелства, имате ли някакво впечатление за нещата, за които е имало общение? (Донякъде. Когато се сблъсквам с подобни обстоятелства, мога да си спомня този аспект от истината, за който Бог общуваше, съответните едно-две изречения от Неговите слова, а след това търся тези Божии слова, за да ги ям и пия, и усещам, че имам някакво напътствие.) Схванахте ли принципите? (В това отношение ми липсва доста. Все още не мога напълно да схвана принципите. Мога само да направя връзка с Божиите слова и да имам малко разбиране.) Знаете ли за какво основно се отнася разбирането на истината и способността да я възприемате? Когато на някого му липсва способността да възприема истината, не се ли казва често, че „Този човек не разбира истината“ или „Той не е схванал този аспект от истините принципи“? Не казвате ли често нещо подобно? (Да.) Когато се казва, че някой разбира истината и има способността да я възприема, за какво се отнася това? Дали се отнася за разбиране на доктрината по отношение на истината? (Не. Моето тълкуване е, че след като е слушал Божието общение, ако този човек има способността да възприема истината, той може да я съотнесе към себе си, да придобие знание за себе си, както и да намери принципите за практикуване на истината.) Разбирането на истината и способността за нейното възприемане се отнасят преди всичко до това, че човек е способен да разбере истините принципи. Това означава, че когато има общение за определена истина, независимо какви са конкретните подробности и съдържание, колко примера са изброени или колко въпроси или състояния се обсъждат — във всичко това се крие истина принцип. Ако можеш да разбереш и схванеш тази истина принцип, тогава имаш способността да възприемеш истината. Какво означава да имаш способността за възприемане на истината? Това означава да можеш да разбираш истините принципи и когато се сблъскаш с проблеми, да можеш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш въз основа на истините принципи. Това се нарича способност за възприемане на истината. Някои хора, независимо от това как се общува с тях за истината, колко примера се дават, колко състояния се обсъждат или колко конкретно е обсъждането, пак не знаят за каква истина става дума и не са в състояние да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на истините принципи, т.е. не могат да се съотнесат към нея или да я приложат. Въпреки че могат да говорят за някои слова и доктрини в продължение на часове, като ги обсъждат ясно и логично, жалко е, че не са в състояние да прилагат Божиите слова, че не могат да прилагат истините принципи при разглеждане на проблемите или справяне с тях. Това е неразбиране на истините принципи или липса на способност за възприемане на истината. За колкото и доктрини да говорят, това е безполезно. Истините принципи са конкретните критерии за практикуване по всеки въпрос и всяка категория неща, свързани с истината. Тъй като те са конкретни критерии за практикуване, те със сигурност са Божии намерения. Те са стандартите, които Бог изисква от теб по конкретни въпроси, и конкретният път на практикуване, по който трябва да поемеш. Това са истините принципи. Те са не само Божиите намерения, но и стандартите, които Бог изисква от хората. Ако приемем, че си разбрал истините принципи, тогава ще имаш способността да възприемаш истината. Ако имаш способността за възприемане истината, когато се сблъскаш с проблеми, ще практикуваш въз основа на истините принципи. Ще можеш да действаш съгласно Божиите намерения и ще можеш да отговориш на Божиите изисквания. Ако пък не разбираш истините принципи, т.е. ако нямаш способността да възприемаш истината, тогава каквото и да правиш, то няма да се основава на истините принципи или на Божиите слова. Твоите действия нямат основа и критерии, т.е нямаш определени стандарти. Следователно не можеш да отговориш на Божиите изисквания. За да прецените дали някой е способен да върши истинска работа, вижте дали има способността да възприема истината. Ако я има, той може да решава истински проблеми, а ако я няма, няма значение колко доктрини може да избълва, всичко това е безполезно. Човек, който обича да обсъжда слова и доктрини, но не се занимава с действителни проблеми, е типичен фарисей. Няма значение колко пасажи от Божиите слова можеш да запомниш, от това няма никаква полза. Фарисеите са можели да рецитират свободно Писанията, а след това отивали по уличните ъгли да се молят. Всичко, което са правели, е било с цел да бъдат забелязани от хората, да се изтъкнат, а не да се справят с истинските проблеми. Такива хора се концентрират върху събирането на всякакъв вид духовни, всеобщо възхвалявани и приемани, дълбоки и езотерични знания, доктрини, слова и лозунги и ги разгласяват навсякъде. Те дори демонстрират някакво привидно добро поведение, като подвеждат хората с него, за да могат те да им се възхищават и да ги боготворят. Но когато става въпрос за действителни проблеми, освен да поддържат статути и да цитират някои слова и доктрини, те не могат да се справят с никакви действителни проблеми. По отношение на вътрешните състояния или същност на хората, и как да се отнасят към тези въпроси и да подхождат към тях, те не успяват да възприемат каквото и да е или да разберат някаква истина. Могат само да празнословят за някакви слова и доктрини. Това е, което се нарича типичен фарисей. Причината, поради която фарисеите могат само да обсъждат слова и доктрини, но не могат да се занимават с никакви действителни проблеми, е, че не разбират истината, и не могат да възприемат същността на въпроса от начало до край. Затова, когато дойде време да се заемат с проблемите, те прибягват до говорене на лъжи и прокламиране на нелепи възгледи. Те не са в състояние да прозрат нито един човек, нито същността на който и да е въпрос. Следователно те не са в състояние да разрешат нито един проблем. Липсва им и най-малката способност за възприемане. Независимо колко проповеди са чули или колко доктрини са обсъждали, те не разбират какви са истините принципи или Божиите намерения. Въпреки че са слаби и жалки, те все още вярват, че разбират истината и се гордеят, че са духовни хора. Не е ли това достойно за съжаление? (Да.) Жалко и отвратително е. Те могат да обсъждат много слова и доктрини и дори да следват определени правила, но не могат да разрешат нито един конкретен проблем. Те просто ще прибягнат до имитация на това как биха могли да говорят другите и ще кажат: „О, тук нещо се е случило. Вижте колко объркано, странно и необичайно се е развило това събитие. О, този човек няма съвест и разум, човешката му природа е лоша и няма самосъзнание. Всеки път, когато нещо му се случи, той се държи безразсъдно“. Попитай ги: „Като се има предвид това поведение, как би се отнесъл или как би постъпил с този човек? Въз основа на какви принципи би се държал с него? Каква е същността на неговото поведение? Дали този тип човек е антихрист или следва пътя на антихриста? Дали е лъжеводач, дали просто човешката му природа е лоша или основите на вярата му са плитки?“. Но те казват: „Това е трудно за разчитане“. Те не знаят как да разрешат това и когато се сблъскват с различни проблеми, гледат само повърхностните явления и условия. Когато става дума конкретно за определени индивидуални поведения, прояви, думи и действия, те могат само да ги опишат или изброят, или могат да направят някои прости и предварителни определения, но не могат да разберат същността на проблема. Те не знаят как да се отнасят към такива хора или как да се справят с тях, как да общуват с тях за истината, за да ги накарат да се замислят, да опознаят себе си и да се съотнесат към Божиите слова. Не знаят как да им помогнат да навлязат в живота си или как да поставят тези хора на подходящо място, когато става въпрос за администрация и персонал. Те могат само да говорят за различни поведения и състояния на тази или онази категория хора. Когато ги попиташ: „Занимавал ли си се с тези хора?“, те отговарят: „Още не, все още ги наблюдавам“. Това е резултатът. Не показва ли това липса на способност за решаване на проблеми? (Да.) Липсата на способност за решаване на проблеми не показва ли неспособност да се възприеме истината? (Да.) Без способност за възприемане на истината тези хора не са ли неспособни да разберат истините принципи? Не разбират истините принципи не защото не са чули достатъчно проповеди, а защото им липсва способността да възприемат истината — те не притежават тази заложба. Тогава защо обикновено могат да говорят и беседват толкова красноречиво? Понеже са слушали много, преживели са много и са съхранили всички тези доктрини в паметта си, естествено те са в състояние да обсъждат някои слова и доктрини. Особено онези, които са служили като водачи или работници в продължение на няколко години — те са се усъвършенствали чрез редовна практика, могат да обсъждат и говорят за различни слова и доктрини и говорят особено гладко, сякаш произнасят речи и есета. Но това не означава, че те имат ръст или реалност, нито че разбират истините принципи. Трябва да сте добри в разпознаването им и не трябва да се подвеждате по такива хора. Когато видите някой, който е способен да говори непрекъснато в продължение на ден или два по време на събирания, без да се повтаря, вие сте толкова впечатлени от него, че сте във възторг. Не показва ли това липса на проницателност? Не показва ли това, че не разбирате истината? (Да.) Това показва, че не разбирате истината. Ако разбираше истината, щеше да си в състояние да различиш дали речта му някъде съдържа конкретни принципи на практикуване за справяне с определени състояния или проблеми. Да предположим, че слушаш внимателно и откриеш, че няма нито едно изречение, насочено към действителните състояния или проблеми на хората, че това, което казва, е само куп лозунги, куп думи, куп доктрини, лишени от принципи, конкретни решения и конкретни пътища за практикуване, и дори да говори два или три дни, всичко това е куха доктрина. И да предположим, че докато слушаш тази реч, тя ти се струва полезна и плодотворна, но като се замислиш, си казваш: „Как да разреша този проблем? Струва ми се, че преди малко не беше разгледан“, а когато го попиташ отново, той просто избълва куп доктрини, които пак те оставят, без да знаеш как да постъпиш. Не е ли това да бъдеш измамен и заблуден? (Да.) Въпреки че все още не знаеш как да постъпиш, ти пак му се възхищаваш и го гледаш с почитание — това е да бъдеш измамен и заблуден. Не се ли случва често да ви мамят по този начин? (Да.) Тогава, като водачи и работници, не заблуждавате ли често другите по този начин? (Да.) Сега разбирате ли малко повече какво означава да имаш способността да възприемаш истината и какви са истините принципи? (Разбирам ги малко повече.) Какви са истините принципи? (Истините принципи са определени критерии за практикуване, когато действително се сблъскваме с проблеми. Те съдържат Божиите намерения, както и определени стандарти и пътища, които трябва да се прилагат на практика. Ако човек схване истините принципи, той има способността да възприеме истината.) Способността за възприемане на истината позволява на човек да схване истините принципи. Това е връзката между двете, а не че когато разбереш истините принципи, имаш способността да възприемеш истината. По-скоро когато имаш способността за възприемане на истината, можеш да разбереш истините принципи. Не е ли така? (Да.) И така, повечето от вас имат ли способността за възприемане на истината? Можете ли да разберете истините принципи, съдържащи се във всички теми, по които общувам всеки път? Ако можеш да ги разбереш, тогава притежаваш способността за възприемане на истината и имаш духовно разбиране. Ако след като си слушал, помниш само някои неща, някои конкретни поведения или начини на действие, включващи определени хора или категории хора, обсъждани по време на общението, но не разбираш какви действително са истините принципи, за които се говори тук, и когато се сблъскваш с проблеми, не знаеш как да ги отнесеш към конкретните факти, за които общуваме, или как да действаш въз основа на истините принципи, тогава нямаш духовно разбиране. Да нямаш духовно разбиране означава да ти липсва способността да възприемаш истината. Независимо колко проповеди чуваш, ти не разбираш истините принципи и когато възникнат проблеми, се чувстваш объркан. Виждаш само повърхностни състояния, прояви и други подобни. Не можеш да видиш същността на проблема и не можеш да намериш пътища за практикуване или начин за справяне с проблемите. Това означава липса на разбиране на истините принципи и неспособност за възприемане на истината. Такива хора нямат духовно разбиране. Отдели време да размишляваш и да се задълбочиш по тези въпроси и ще стигнеш до заключения. Ако никога не размишляваш върху тези въпроси, ако си объркан, тогава нямаш истинско разбиране.

Нека да продължим да общуваме за съдържанието, за което общувахме през цялото това време. На предишното събиране обсъждахме четвъртата част от темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората — конкретното съдържание на частта „Кариера“. По отношение на конкретното съдържание, включено в „Кариера“, правилното разбиране, което хората трябва да имат за кариерата, или специфичните пътища на практикуване и критерии за практикуване, които Бог изисква от хората по отношение на кариерата, изброихме четири точки. Какви са тези четири точки? (1. Да не се занимаваме с благотворителност; 2. Да сме доволни от храната и облеклото си; 3. Да стоим настрана от различни социални сили; 4. Да стоим настрана от политиката.) Обсъдихме две от тези четири точки. Първата точка е да не се занимаваме с благотворителност, а втората е да сме доволни от храната и облеклото си. Конкретната формулировка на всяка от тези четири точки не представлява ли конкретните принципи на практикуване за избавяне от кариерата? (Да.) Тези четири конкретни принципа на практикуване представляват стандартите, които Бог изисква от човечеството по отношение на избавянето от кариерата. Разбира се, стандартите, които Бог изисква от човечеството, са истините принципи за избавянето от кариерата и те са конкретните пътища на практикуване, когато хората се сблъскват с тези въпроси. Това означава, че като правиш това, което трябва да правиш в тези граници, ти постигаш Божиите изисквания, но излезеш ли извън тях, вървиш срещу принципите, срещу истината и срещу Божиите изисквания. По отношение на темата за кариерата разговаряхме за два принципа на практикуване: първият е да не се занимаваме с благотворителност, а вторият — да сме доволни от храната и облеклото си. По отношение на първата точка за отказ от участие в благотворителност предоставихме някои конкретни примери и обсъдихме някои специални ситуации. Какви въпроси основно са включени в тази тема? Тя се отнася до това, какво трябва да правят хората при избора на професия или по отношение на кариерата. Най-малкото, първата точка е да не се занимават с въпроси, свързани с благотворителността. Достатъчно е човек да се занимава само с кариера, свързана със собствения му живот или препитание. Ако си нает и работиш в благотворителна организация само защото си кандидатствал по обява за работа, това не е същото като да се занимаваш с благотворителност — налице е специална ситуация. Може да си нает там и да получаваш заплата, но си само работник, нищо повече от служител, който получава заплата. Що се отнася до това с какво се занимава благотворителната организация, дали става въпрос за фондации, социално подпомагане, осиновяване на осиротели деца или животни, подпомагане на хора в засегнати от бедствия или бедни райони, приемане на бежанци и т.н., тези основни дейности нямат нищо общо с теб. Ти не си основното отговорно лице и не трябва да отделяш време и енергия за тази благотворителна кауза. Това е съвсем друг случай. Ти не извършваш благотворителност, а си нает от благотворителна организация. Тези неща не са ли различни по природа? (Да.) Природата им е различна и тази специална ситуация не нарушава принципа. Отделно от това, независимо дали става дума за дребна или мащабна благотворителност, независимо в каква област е благотворителната дейност, тя няма нищо общо с теб. Това не е нещо, което Бог изисква от теб да вършиш. Не нарушаваш истината, като не го правиш, а дори ако го правиш, Бог не го отбелязва. Тъй като имаш за цел да се стремиш към истината и спасението, не трябва да влагаш енергията и времето си в дела, които нямат връзка със спасението, стремежа към истината или покорството на Бог, защото извършването на благотворителност няма стойност или смисъл. Защо няма стойност или смисъл? Независимо от това кого спасяваш или на кого помагаш, това не може да промени нищо. Не може да промени ничия съдба или да разреши проблемите с нечия съдба, а това, че помагаш на хората от време на време, не ги спасява истински. Следователно в крайна сметка подобни начинания са безполезни и лишени от всякаква стойност или смисъл. Например някои хора осиновяват кучета. Започват с едно или две и накрая отглеждат стотици или хиляди. Те приемат това като своя кариера, влагат всичките си спестявания, включват цялото си семейство и посвещават цялата си енергия в по-късните си години. Цялата им енергия и живот се въртят около това нещо и макар и успешно да спасяват и защитават кучетата, крайният резултат е, че са изгубили много време и години за това дело. Те не разполагат с допълнително време и енергия, за да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. Затова в сравнение с изпълнението на дълга и получаването на спасение никое начинание, дори да е признато от много хора и възхвалявано от обществото, не е толкова важно, колкото това хората да се стремят към спасение, към истината и да изпълняват дълга си. То не е толкова значимо или ценно, колкото стремежът към тези неща. Има и друг важен въпрос — ако си избран от Бог и си един от Божиите избраници, Бог абсолютно никога няма да ти възложи да правиш благотворителна кариера, която може да бъде призната от света или обществото. Бог абсолютно никога няма да ти възложи да се занимаваш с такива неща. Ако си един от Божиите избраници, каква е най-голямата надежда на Бог за теб? Тя е да изпълняваш дълга си като сътворено същество, да можеш да се стремиш към истината и да се върнеш при Бог, да можеш да получиш спасение и да останеш. Това е, което удовлетворява в най-голяма степен Божиите намерения, което удовлетворява най-добре Неговите намерения, а не извършването на действия, които хората в този свят или общество смятат за значими, смислени или бляскави. Ако си Божий избраник, това, което Той ти поверява, е дългът, който трябва да изпълняваш, свързан изключително с Божието дело и работата на църквата. Всичко извън работата на църквата и Божието управление не е твоя грижа. Независимо какво правиш, дори да вярваш, че е добро, и да желаеш да го правиш, то няма никаква стойност, не заслужава да се отбелязва и Бог не го отбелязва. Дали ще се превърне в непреходно наследство, дали ще бъде запомнено завинаги или ще получи похвалата на съвременните хора, всичко това е маловажно. Независимо колко хора го признават, това не означава, че това, което правиш, се нрави на Бог или получава Неговото отбелязване. Не означава, че това, което правиш, е значимо или ценно. Мненията и оценките на този свят и това общество не представляват Божията оценка за теб. Следователно, когато става въпрос за кариера, не трябва да губиш ограниченото си време и ценна енергия за безсмислени начинания. Вместо това съсредоточи енергията и времето си върху твоя дълг, даден ти от Бог, и върху въпросите, свързани със стремежа към истината и спасението. Това е, което наистина има стойност и смисъл. Този начин на живеене ще направи живота ти ценен и смислен. Някои хора осиновяват хиляди кучета и всеки техен ден е съсредоточен върху грижата и живота на тези осиновени кучета. Те едва имат достатъчно време да се хранят и да спят, да не говорим за пране на дрехи или разговори с хората. Задачите, които поемат, надхвърлят възможностите им. Те водят изтощителен, жалък живот. Това не е ли глупаво? (Да.) Ти не си спасител, не се опитвай да се превърнеш в такъв. Всяка идея да искаш да спасиш света, да промениш света или да използваш собствените си сили, за да промениш сегашното положение или този свят, е глупава. Разбира се, подобни опити са още по-глупави, а евентуалните последици само ще те докарат до ужасно състояние, ще те изтощят, ще ти донесат неописуеми страдания и ще те накарат да не знаеш дали да се смееш или да плачеш. Хората не разполагат с толкова много енергия, нито пък капацитетът и способностите им са достатъчно големи, за да променят каквото и да било. Малкото енергия и време, които притежаващ, трябва да бъдат предложени и изразходвани за изпълнение на дълга ти като сътворено същество. По-важното, разбира се, е да бъдат изразходвани и посветени на стремежа към истината, за да постигнеш спасение и покорство пред Бог. Освен тези неща всякакви други начинания са безсмислени. Кариерата е нещо, което трябва да се прави като част от физическия живот на човека. Тя не се окачествява като смислено начинание, а е просто необходима за физическия живот и оцеляването. За да живееш и да оцелееш, трябва да се занимаваш с някаква професия. Тази професия е просто работа, която ти позволява да се издържаш. Независимо дали тази професия се упражнява в по-ниска или по-висока прослойка на обществото, тя е просто начин за осигуряване на препитание, докато за нейното благородство и значимост не може да става и дума. Освен това, независимо от нейната значимост, Божието изискване към човечеството е следното: ако искаш да се стремиш към истината и да вървиш по пътя на спасението, тогава стандартът за избор на професия за осигуряване на препитание е да си доволен от храната и облеклото си. Не изразходвай прекомерно количество енергия и време, за да тичаш напред-назад и да се занимаваш със собствената си храна, облекло, подслон и транспорт — достатъчно е да покриеш основните си нужди. Когато стомахът ти е пълен и тялото ти е стоплено и покрито, когато постигнеш тези основни условия за оцеляване, трябва да изпълниш дълга си като сътворено същество, да предложиш ценната си енергия и време на дълга си, на това, което Бог ти е поверил, и да предложиш сърцето си. Най-важният момент е, че докато изпълняваш дълга си, трябва да полагаш усилия и за истината, да се стремиш към истината и да вървиш по пътя на стремежа към истината — не просто да се носиш по него. Това е принципът. Бог не изисква от теб да напрягаш всичките си сили само за да оцелееш и да продължиш да живееш. Той не изисква от теб да живееш бляскав живот и да Го прославяш чрез него, нито пък изисква от теб да извършиш някакви велики дела в този свят, да извършиш някакви чудеса, да допринесеш с нещо за човечеството, да окажеш помощ на някакви хора или да разрешиш проблемите с безработицата на някакви хора. Не е необходимо да направиш грандиозна кариера, да станеш известен по цял свят и след това да използваш тези неща, за да прославяш Божието име, като разгласяваш по света: „Аз съм християнин, вярвам във Всемогъщия Бог“. Бог само се надява, че можеш да бъдеш обикновен човек и обикновена личност в този свят. Не е необходимо да извършваш чудеса, не е необходимо да постигаш успехи в различни професии или области, нито да ставаш известен човек или велика личност. Не е необходимо да си човек, който предизвиква възхищението или уважението на хората, нито да имаш успехи или отличия в различни области. Със сигурност не е необходимо да имаш някакъв принос в различни професии, за да прославяш Бог. Божието изискване към теб е просто да живееш добре, да имаш неща от първа необходимост, да не гладуваш, да се обличаш топло през зимата и подходящо през лятото. Стига животът ти да е нормален и да имаш способността да оцелееш, това е достатъчно — това е Божието изискване към теб. Независимо какви дарби, таланти или специални способности имаш, Бог не желае да ги използваш, за да постигнеш светски успех. Вместо това Той иска да прилагаш всички дарби или заложби, които имаш, за да изпълняваш дълга си, за онова, което Той ти е поверил, и за да се стремиш към истината, като в крайна сметка постигнеш спасение. Това е най-важното нещо и Бог не изисква нищо повече. Ако живееш добре, Бог няма да каже, че си човек, който Го прославя. Ако животът ти е обикновен и си от по-ниската класа на обществото, това не е обида за Бог. Ако семейството ти е сравнително бедно, но отговаряш на Божия стандарт да си доволен от храната и облеклото си, това също не е оскърбление за Него. Докато живееш и оцеляваш, целта на твоя стремеж е да си доволен от храната и облеклото си, да имаш неща от първа необходимост и да живееш нормално, като можеш да осигуряваш ежедневната си храна и да покриваш ежедневните си разходи — това е достатъчно. Когато ти си доволен, Бог също е удовлетворен — това е, което Бог иска от хората. Той не иска от теб да бъдеш богат, известен или издигнат човек, нито пък ти позволява да бъдеш просяк. Просяците не вършат никаква работа. Те по цял ден просят храна, изглеждат жалки, ядат остатъците от храна на хората, обличат се в дрипи, носят закърпени дрехи или дори навличат върху себе си чувал от зебло — качеството им на живот е особено ниско. Бог не изисква от теб да живееш като просяк. По въпросите, свързани с физическия живот, Бог не изисква от теб да Го прославяш, нито пък определя някакви ситуации като непочтителни за Него. Бог няма да съди човек въз основа на това дали се мъчи или живее в изобилие. Вместо това Той те оценява въз основа на това как практикуваш и дали удовлетворяваш Божиите изисквания по отношение на стремежа към истината и принципите, които Бог изисква от теб. Разбрахте ли и схванахте ли тези два принципа на практикуване, свързани с кариерата? Първият принцип е да не се занимавате с благотворителност, а вторият принцип е да сте доволни от храната и облеклото си. И двата принципа са лесни за разбиране.

В църквата има хора, които все още твърдо вярват, че вършенето на благотворителност е нещо добро. Те смятат: „Където и да има нужда, трябва да подадем ръка за помощ. Що се отнася до мен лично, аз съм дарявал дрехи и пари и дори ходя в райони, засегнати от бедствия, и работя като доброволец“. Как оценявате това? Трябва ли да го спрем или да се намесим? (Не бива да се намесваме.) Има и такива, които казват: „Когато видя някой да проси, особено гладни деца, ми е жал за тях“. Те бързо прибират такива хора в домовете си, приготвят им хубава храна, а след това ги изпращат с дрехи и хубави вещи и дори ги посещават понякога. Те са готови да извършват тези добрини и да се държат по този начин, като вярват, че този начин на държане поддържа справедливостта и че така ще бъдат отбелязани от Бог и ще станат най-милите хора на света. Що се отнася до такива хора, църквата спира ли ги или се намесва? (Не се намесва.) Споделяме проповедите, които трябва да бъдат споделени с тях, и им обясняваме Божиите намерения и истините принципи. Ако след като са разбрали и са запознати с всичко, те все още настояват да правят нещата по свой начин и да действат според собствената си воля, ние не се намесваме. Всеки човек трябва да поеме отговорност за собствените си думи и действия, а хората сами са отговорни за крайния изход и за това как Бог ги определя. Не е необходимо другите да носят тази отговорност, не е необходимо те да плащат сметката. Ако срещнем такива хора, които разбират всичко, но все още настояват да вършат благотворителност, няма да коригираме мислите и възгледите им, нито ще се намесваме и със сигурност няма да ги осъждаме. Все още има хора, които, след като повярват в Бог, се стремят към светски неща, богатство, постове в правителството или кариера. Трябва ли да се намесваме? (Не се намесваме.) Общувайте с тях за съответните истини, така че да разберат, и след като приключите с общуването, те могат да изберат сами. От тях зависи да решат какъв път да следват. Какво избират, какво искат да правят и как го правят — ние не се намесваме по тези въпроси. Нашата отговорност е да общуваме с тях за Божиите намерения и истините принципи. Ако те разберат и схванат, може да ги попиташ: „И така, каква трябва да бъде следващата ти стъпка? Кога ще започнеш да разпространяваш евангелието?“. Тогава те казват: „Изчакай малко, имам да доставям пратка стоки, имам някакъв бизнес и проект, който трябва да поема, нещо, от което мога да спечеля много пари, когато го завърша. Нека се върнем на разпространяването на евангелието по-късно“. И ти казваш: „Колко време трябва да чакам?“. Тогава те отговарят: „Може би две или три години“. Е, довиждане тогава. Не е нужно повече да се занимаваш с такива хора. Ето как може да се подходи към това, не е ли лесно? (Лесно е.) Това се нарича да знаеш истинския път и въпреки това съзнателно да грешиш. Такива хора няма да имат принос за грях. Бог не спира и не се намесва в работата на такива хора. Дори в този момент Той не ги оценява по никакъв начин. Той ги оставя да избират свободно. Вие също трябва да научите този принцип. Независимо доколко могат да разберат, накратко, нашата отговорност е ясно да им предадем Божиите намерения. Какво ще изберат след това, какви ще бъдат следващите им стъпки, е тяхно лично дело и тяхна свобода. Никой не бива да се намесва и няма нужда да обясняваме плюсовете и минусите, за да ги притискаме. Това подходящ подход ли е? (Подходящ е.) Ако е подходящ, тогава трябва да се постъпи по този начин. Не вървете срещу принципите и не насилвайте хората против волята им. Това са първите два принципа за избавяне от кариерата. Тези два принципа са сравнително лесни за разбиране и възприемане.

Що се отнася до темата за избавянето от кариерата, какъв е третият принцип, който Бог изисква от хората да практикуват? Това е да стоят настрана от различни социални сили. Този принцип е малко по-труден за разбиране, нали? (Да.) Въпреки че може да е малко по-труден за разбиране, това също е един от принципите. Хората трябва да спазват стриктно този принцип, за да оцелеят в това общество. Това е също така отношение, подход и начин на оцеляване, които хората трябва да притежават, за да оцелеят в това общество, и разбира се, по-точно казано, това е вид мъдрост за оцеляване в обществото. Да стоиш настрана от различни социални сили може привидно да изглежда като въпрос, който е далечен за отделния човек, но всъщност тези различни социални сили са скрити около всеки човек. Това са неосезаеми сили, неосезаеми неща, които съществуват около всекиго. Когато избираш професия, независимо от това към коя социална класа принадлежи тази професия, тя е обвита от значителната сила на въпросната професия. Независимо дали се занимаваш с професия от висок или нисък клас, в рамките на тази професия има свързани с нея групи хора. Ако в рамките на обществото тези групи имат определен брой години опит, определена квалификация или определени социални основи, тогава те безспорно образуват неосезаема сила. Например учителството може да не се счита за професия от висок клас, но не е и от нисък. То стои малко по-високо от професии като земеделие или различни видове физически труд, но малко по-ниско от наистина елитните професии в обществото. В рамките на тази професия освен обикновената работа, която вършиш, има и много други хора, които заливат бранша. Така че в този бранш хората се различават по своя стаж и богатство на опита. Висшите нива на тази професия представляват класа, която контролира неща като персонал, насоки, политики, разпоредби и правила. Тя формира съответната сила в рамките на професията. Например в професията на учителя кой е лидерът, висшият началник, който ръководи и контролира професията, и кой контролира твоето препитание и заплата? В някои страни може да има учителски профсъюз. В Китай това са бюрото по образование и Министерството на образованието. Тези институции представляват сферата на силите, съответстващи на учителската професия в обществото. По същия начин, за земеделските производители кой е техният пряк началник? Това може да е ръководител на екип, селски кмет или градоначалник, а сега се въвеждат дори комитети за управление на селското стопанство. Не е ли това сферата на силите, съответстващи на тази професия? (Да.) Може да се каже, че тези различни области на силите влияят и контролират твоите мисли, твоите думи и действия и дори твоята вяра и пътя, по който поемаш в живота. Те контролират не само твоя поминък, те контролират всичко, което се отнася до теб. Особено в страната на големия червен змей невярващите винаги провеждат идеологически семинари, докладват за своите мисли и проверяват дали има някакви проблеми в мислите им, дали те съдържат противопартийни, противодържавни или противочовешки елементи. Независимо с каква професия се занимаваш, дали е по-традиционна или по-модерна, в професионалната сфера около теб ще съществуват различни свързани с нея сили. Някои от силите са твоите преки началници, тези, които пряко отговарят за изплащането на твоята заплата и разходи за живот. Други може да бъдат неосезаеми сили. Например, да предположим, че си незабележим служител на работно място. В професионалната ти сфера ще действат различни сили. Някои от тях се увъртат около ръководителя и винаги кръжат около него — това е един вид сила. След това има група от сили, която се държи близо до изпълнителния директор и се посвещава на това да урежда делата му. Друга група може да е близка до директора на маркетинговия отдел. Всички тези различни сили съществуват. Каква е целта на тези сили? Как се появяват тези сили? Всеки индивид взема това, което иска, както и взема страна и се подмазва на властимащите, за да постигне собствените си цели и да оцелее, което впоследствие води до формирането на различни сили. Някои сили подкрепят един подход, а други — друг. Някои сили може да са склонни да правят нещата по правилата и да спазват нормите на работното място, докато други може да действат по-подло, като пренебрегват както закона, така и професионалната етика. Когато живееш в среда, в която тези различни сили се преплитат, как трябва да направиш своя избор? Как трябва да оцелееш? Трябва ли да станеш приближен на партийната организация или на някой ръководител или изпълнителен директор? Трябва ли да се увърташ около някой директор или началник на секция, или да се съюзиш с ръководител на бюро или директор на фабрика? (Нито едно от тези неща.) За да оцелеят обаче, хората често изоставят достойнството си, принципите си на поведение и особено границите си за това как се държат. В сложния пейзаж на тези сили хората несъзнателно избират да вземат страна, да следват течението и да се присъединяват към различни сили. Те търсят сила, която ще ги приеме и защити, или търсят сила, която може да им е по-лесна за приемане, която могат да контролират, и се приближават до нея или дори биват асимилирани от нея. Не е ли това човешки инстинкт? (Да.) Не е ли това вид умение или метод за оцеляване? (Да.) Независимо дали става дума за вроден инстинкт или за умение на хората да се адаптират към това общество и към различни групи, това дали е принцип на практикуване, който човек трябва да има в поведението си? (Не.) Някои хора биха могли да кажат: „Въпреки че сега казваш, че не е така, когато наистина се окажеш в такава ситуация, в реалния живот ще избереш да заемеш страна и да потърсиш убежище при всяка сила, която ти носи полза и ти позволява да оцелееш. И дълбоко в себе си може би дори смяташ, че хората трябва да разчитат на тези сили, за да живеят, че не могат да живеят самостоятелно, защото самостоятелният живот ги прави уязвими към тормоз. Не можеш винаги да останеш независим и дистанциран. Трябва да се научиш да отстъпваш и да оставаш близо до различните сили. Трябва да си наблюдателен, да се подмазваш на хората и да играеш театър според случая. Трябва да следваш течението, да умееш да ласкаеш, да преценяваш тенденциите и да имаш силна интуиция. Трябва да разбереш и да се запознаеш с това, което твоите лидери харесват и не харесват, с техния темперамент и характер, със семейната им среда, с това, какво обичат да слушат, с възрастта им, с рождените им дни, с предпочитаните им марки костюми, обувки и кожени чанти, с предпочитаните им ресторанти, марки автомобили, компютри и телефони, какви видове софтуер обичат да инсталират на компютрите си, с какви развлечения се забавляват през свободното си време, с кого предпочитат да общуват и какви теми обсъждат“. В името на оцеляването си ти несъзнателно и естествено ще се приближиш до тях, ще се интегрираш с тях, ще бъдеш прекомерно отстъпчив и ще правиш неща, които не желаеш да правиш, и ще казваш неща, които не желаеш да казваш, за да задоволиш ръководителите и колегите си и да лавираш с голямо умение и да контролираш всичко на работното си място, като си гарантираш сигурен живот и оцеляване. Независимо дали действията ти нарушават етиката и границите на поведението ти или дори ако това означава да изоставиш достойнството си, теб не те е грижа. Но именно това безразличие бележи началото на твоя упадък и е знак, че на теб не може да ти се помогне. Ето защо на пръв поглед не може да се упрекнат хората, които нямат друг избор, освен да се приближават до различни социални сили в името на живота и оцеляването си. Въпреки това поведението на хората, изборът, който правят, и пътищата, по които избират да поемат, изопачават тяхната човешка природа и характер. В същото време, когато хората се приближават до различни сили или се интегрират в тях, те се научават непрекъснато да използват различни схеми и стратегии, за да угодят на тези сили и да ги задоволят, да подобрят собствения си живот и да направят условията си за оцеляване по-благоприятни. Колкото повече правят това, толкова повече енергия и време им трябват, за да поддържат това състояние и тези взаимоотношения. Затова в рамките на твоето ограничено време и дни всяка дума, която казваш, всяко действие, което предприемаш, и всеки ден, който преживяваш, не просто нямат смисъл, те са прогнили. Какво означава, че са прогнили? Означава, че всеки ден те прави все по-развратен до степен, в която не приличаш нито на човек, нито на дух. На този фон ти липсва спокойно сърце, за да дойдеш пред Бог, и, разбира се, ти липсва и достатъчно време, за да изпълняваш дълга си. Няма как да вложиш цялото си тяло и ум в изпълнението на дълга си, а в същото време не можеш да вложиш тялото и ума си в стремежа към истината. По този начин изгледите ти за спасение са мрачни, надеждите ти — слаби. Понеже си инвестирал в различни социални сили, избрал си да се сближиш с тях и си решил да се интегрираш с тях и да ги приемеш, последиците от този избор са, че трябва да посветиш цялото си тяло и ум на поддържането на това състояние, като пропиляваш дните си. Чувстваш се физически и психически изтощен, сякаш прекарваш всеки ден в месомелачка, но поради твоя избор трябва да продължаваш така ден след ден. В тази сложна среда от различни сили, когато се интегрираш с тях, всяка дума, която те казват, тенденциите на средата, както и предстоящите въпроси, поведението на всеки човек и неговите най-съкровени мисли, и особено това, което твоите преки началници, най-висшето ниво на тези сили, мислят — всички тези неща ти трябва да преценяваш и да събираш информация за тях своевременно. Не можеш да си позволиш да се отпуснеш или да пренебрегнеш това. Какво си мислят, какви действия предприемат зад кулисите, какви планове и намерения имат, дори какво планират и пресмятат за всеки отделен човек, какво решават за него и какво отношение имат към него — ако желаеш да познаваш тези неща като петте си пръста, то трябва да имаш разбиране дълбоко в сърцето си за това положение. Ако искаш да ги разбереш в дълбочина, трябва да посветиш цялата си енергия на изучаването и овладяването на тези неща. Трябва да вечеряш с тези хора, да разговаряш с тях, да им се обаждаш по телефона, да общуваш повече с тях на работа и дори да се сближаваш с тях по време на празниците и да следиш ходовете им. В резултат на това, независимо какви са дните ти, дали са изпълнени с радост или болка, дори и да имаш сърце да изпълняваш дълга си и да се стремиш към истината, ще си способен ли да намериш време да се успокоиш достатъчно, за да изпълниш дълга си с цялото си тяло и ум? (Не.) В такова състояние вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти не биха били нищо повече от хоби, с което се занимаваш в свободното си време. Независимо от изискванията и желанието ти за вяра в Бог, в сегашното ти състояние вярата в Бог и изпълнението на дълга ти вероятно са едва на последно място в списъка на желанията ти. Що се отнася до стремежа към истината и получаването на спасение, може би не смееш да мислиш за тях или дори не си в състояние да мислиш за тях — не е ли така? (Да.) Следователно за всеки от вас, независимо от работната среда, в която се намираш, ако желаеш да се приближиш до различни сили или да се интегрираш с тях, или ако вече си се приобщил към тях и си се интегрирал с тях, без значение какви са причините или оправданията ти, крайната последица може да бъде само тази, че надеждата ти за спасение се изпарява във въздуха. Най-пряката загуба от това е, че едва ли ще намериш време да четеш Божиите слова или да изпълняваш дълга си. Разбира се, невъзможно е да запазиш спокойно сърце пред Бог или да се молиш искрено на Бог — няма да можеш да постигнеш дори този минимум. Тъй като средата, в която се намираш, е твърде сложна откъм хора и събития, след като веднъж си бил асимилиран от различни сили, това прилича на влизане в блато — веднъж попаднал в него, не е лесно да се измъкнеш. Какво означава, че не е лесно да се измъкнеш? Означава, че щом веднъж навлезеш в сферата на различните сили, ще се окажеш неспособен да избягаш от различните проблеми, преплетени в тези сили, и от всички спорове, които възникват от тях. Ще се окажеш постоянно оплетен от различни хора и събития и няма да можеш да ги избегнеш, дори и да се опиташ, защото вече си станал един от тях. Така че всяко събитие, което се случва в сферата на тези сили, е свързано с теб и ще включва теб, освен ако не възникне определена ситуация, т.е. тук ти оставаш безразличен към ползите и недостатъците, както и към споровете, и следиш всичко от гледната точка на страничен наблюдател. В такъв случай е възможно да останеш настрана от тези различни спорове или от всички възможни нещастия. Въпреки това веднага щом се интегрираш с тези сили, веднага щом се приближиш до тях, веднага щом с цялото си сърце тръгнеш да участваш във всяко събитие, което се случва сред тях, несъмнено ще попаднеш в капана. Няма да можеш да останеш наблюдател. Можеш да бъдеш само участник, а като участник ще станеш жертва на тези сили.

Някои хора казват: „Без значение в коя сфера на дейност или в коя група се намираш, да бъдеш притискан от другите не е проблем — важното е дали можеш да оцелееш. Ако не се обвържеш с организации или различни сили, ако нямаш никой, който да те подкрепи в обществото или в различните групи, няма да можеш да се справиш“. Наистина ли така стоят нещата? (Не е така.) В различните социални групи целта на хората, които се сдружават с различни сили, е да „намерят място на клона“, да намерят сили, които ще ги подкрепят. Това е най-основното желание на хората. Освен това хората искат да се възползват от тези сили, за да се издигнат в йерархията, да постигнат собствената си цел — да търсят облаги или власт. Ако в професионалната си сфера просто си изкарваш прехраната и се задоволяваш само с това да имаш храна и облекло, тогава не е нужно да се приближаваш до каквито и да било сили. Ако все пак се приближиш до тях, това означава, че не е само за да си изкарваш прехраната и да задоволяваш основните си нужди от храна и облекло — със сигурност имаш и други намерения, било то за слава или за печалба. Има ли някой, който да казва: „Освен да си изкарвам прехраната, искам и да се докажа.“? Необходимо ли е това? (Не е необходимо.) След като си си изкарал парите, можеш да си осигуриш храна три пъти на ден и имаш дрехи, които да носиш, това е достатъчно — какъв е смисълът да се стремиш към горделивост? Заради кого се стремиш? Заради страната си, предците си, родителите си или заради себе си? Кажете Ми, по-важно ли е да се стремите към горделивост или е по-важно да сте доволни от храната и облеклото си? (По-важно е да си доволен от храната и облеклото си.) Стремежът към горделивост е нрав, изпълнен с прибързаност. Каквото и да правиш, то е в името на тази горделивост. Това е абстрактно, празно понятие. Най-прагматичното нещо е да печелите пари, за да можете да осигурявате прехраната си. Трябва да мислиш за това по този начин: „Независимо от ситуацията, независимо кой на чия страна застава или кой с какво ниво на ръководител или длъжностно лице се сближава, нищо от това няма значение. Който и да бъде повишен или понижен, който и да получи увеличение на заплатата или да използва всякакви средства, за да стане високопоставен служител, всичко това е без значение. Аз просто работя, за да сложа храна на масата си. Към каквото и да се стреми някой от вас, няма нищо общо с мен. Във всеки случай аз изработвам моите осем часа на ден, получавам, колкото заслужавам, и докато мога да издържам себе си и семейството си, съм доволен. Това е всичко, толкова малко искам“. Правете това, което се изисква от работата ви, и го правете добре, и получавайте заплатата си и всички бонуси с чиста съвест — това е достатъчно. Правилно ли е това отношение към оцеляването и професията? (Да.) Защо е правилно? (Защото те живеят с отношение, което е в съответствие с това, което Бог изисква. Първо, това означава да не вършиш работата си нехайно и да можеш да изпълняваш добре задълженията по професията си. Второ, това означава да не търсиш убежище или да се домогваш до благоразположението на някакви сили. Достатъчно е да покриваш нуждите на нормалния живот. Това е съгласно Божиите слова.) Разбира се, това е съгласно Божиите слова. Дали Бог изисква това от теб, за да те защити? (Да.) За да те предпази от какво? (От това да не ти навреди Сатана. В противен случай, щом се забъркаме в такива спорове, животът ни става много мъчителен, а освен това няма да ни остава много време да вярваме в Бог и да изпълняваме дълга си.) Това е единият аспект. Какъв най-вече е другият аспект? Когато се забъркваш с различни сили, крайният резултат е, че самият ти ще бъдеш съсипан. Това наистина не си струва! Първо, няма да можеш да се защитиш. Второ, няма да поддържаш и насърчаваш справедливостта. Трето, ще влезеш в сговор с различни сили и ще утежниш греховете си. Следователно от сближаването с тези сили няма никаква полза. Дори и да получиш повишение или увеличение, като се приобщиш към различни сили, колко лъжи ще трябва да изречеш заедно с тях? Колко лоши дела ще трябва да извършиш зад кулисите? Колко хора ще трябва да накажеш при закрити врата? Защо в това общество всякакви хора и различни отрасли имат нужда от тези сили? Защото в това общество липсват справедливост и правосъдие. Хората могат да се защитят само като разчитат на различни сили да предприемат действия и могат да си осигурят място само като разчитат на тях да говорят и действат. Има ли справедливост тук? (Не.) В това няма справедливост. Всичко се основава на тези сили. Който има по-голяма сила, има последната дума, докато онези, които нямат сила или имат по-малка сила, нямат думата. Дори създаването на закони работи по този начин: ако имаш значителна сила, създадените от теб закони могат да бъдат приети и приложени. Ако нямаш голяма сила, нито един от предложените от теб закони и наредби не успява да пробие и те не могат да влязат в националното законодателство. Това важи за всяка група хора — ако имаш значителна сила, можеш да се бориш за собствените си интереси и да ги осъществиш в максимална степен, но ако нямаш сила, твоите интереси могат да ти бъдат отнети или заграбени. Целта на формирането на различни сили е да се контролират ситуациите с помощта на същите тези сили, дори да се надделее над общественото мнение, закона и човешкия морал. Те могат да надскочат закона, морала и човешката природа — те могат да надскочат всичко. Колкото по-голяма е нечия сила, толкова по-голямо ще е нейното влияние и толкова повече възможности ще има този човек да прави каквото си иска, да диктува нещата. Това ли е справедливостта? (Не.) Няма справедливост. Властта и силата представляват неговата идентичност и показват какъв дял от ползите може да получи. Ако си в социална група и искаш само да осигуряваш прехраната си, да имаш храна и дрехи и стремежът ти не е към статут или репутация, нито към задоволяване на собствените ти желания, тогава изглежда съвсем излишно да се приближаваш до различни сили. Ако искаш да посветиш цялото си време на изпълнението на дълга си, ако искаш да вървиш по пътя на стремежа към истината и в крайна сметка да постигнеш спасение, но искаш също така да се сближиш с различни сили, тези две неща са в противоречие. Те не могат да се допълват, защото са диаметрално противоположни, толкова са несъвместими, колкото водата и маслото. Приобщаването към различни сили няма да има никакъв ефект върху подпомагането на вярата ти в Бог или стремежа ти към истината. Няма да ти помогне да разпознаеш по-ясно отблъскващото лице на Сатана, нито ще ти даде повече гласност, нито ще ти позволи да вярваш в Бог, без да бъдеш отхвърлен от света и преследван от правителството. Някои хора живеят в малко село, но в сърцата си таят велики планове. Те си мислят: „Роден съм на село, земеделец съм. Въпреки че ме подлагат на тормоз, все пак мога да се справя, като засадя малко зърно и зеленчуци и отглеждам малко пилета, говеда и овце. Ако вярвам в Бог и се стремя към истината, тези условия са доста добри. Имам основните условия, от които се нуждая, за да оцелея. Но защо винаги имам чувството, че нещо липсва от живота и оцеляването в това общество и сред тези хора?“. Какво липсва? Те нямат силна подкрепа. Вижте как е при хората, които си избират къща — винаги предпочитат такава, която има голяма планина отзад. Смятат тази планина за своя опора и тя ги кара да се чувстват защитени, като живеят там. Ако зад къщата имаше скала, те нямаше да се чувстват сигурни да живеят там, щеше да им се струва, че всеки момент ще паднат от скалата. Подобно е и с живота на село — ако човек не установи отношения с някой, който има репутация и статут, и не го посещава от време на време, за да го спечели на своя страна, той винаги ще се чувства донякъде изолиран, като живее в това село, и постоянно ще бъде изложен на риска да бъде притискан и да не може да свърже двата края. Ето защо винаги иска да се сближи със селския кмет. Добра идея ли е това? (Не.) Особено когато става дума за вярата в Бог, в някои страни, където хората са подложени на преследване от страна на правителството, някои казват: „Ако проповядваме евангелието на селския кмет и той не повярва, но майка му, баба му, съпругата му или дъщеря му повярват, това няма ли да е сближаване с кмета? Ако брат или сестра от нашата църква имат важна позиция в селото или са роднини на селския кмет, няма ли църквата да има стабилна опора там? Няма ли да има статут? Няма ли нашите братя и сестри, които вярват в Бог, да могат да се хранят и да се занимават със земеделие в селото, без това да е проблем? Не само това, но и когато големият червен змей или Отделът за работа на обединения фронт дойдат да разследват, ще има кой да ни подкрепи. Това би било чудесно!“. Винаги искаш да си близо до някоя организация или група от сили, за да си сигурен, че няма да попаднеш в опасни обстоятелства, за да си сигурен, че можеш да вярваш в Бог безопасно и без преследване — колко чудесно е това! В същото време забъркването с влиятелни хора те кара да се чувстваш като човек с влияние, нали? Това е прекрасна мисъл, но дали селският кмет изобщо иска да се сближаваш с него? Дали селският кмет е човек, от когото можеш да се възползваш? Ще ти позволи ли селският кмет на да го експлоатираш? Ти, обикновеният човек, искаш да се приобщиш към организацията или да се сближиш със селския кмет и смяташ, че простото проповядване на евангелието ще свърши работа? Не е ли необходимо да предложиш някакви прилични подаръци или да изпълниш някакви съществени задачи, за да се сближиш със селския кмет? Какъв опит имате? Лесно ли е да се сближи човек със селския кмет? Трудно е да се сближиш дори с домашното му куче! Да дадеш подарък директно на селския кмет, няма да стане. Ще трябва да се сближиш с жена му, майка му, леля му или баба му, като започнеш от сравнително по-лесни цели. Защо да се сближаваш с бабата на селския кмет? Кметът на селото има по-близки отношения с нея, така че започваш с нея, а чрез баба му, старейшина в семейството, който може да каже добра дума за теб, постепенно се сближаваш с кмета на селото. Това е така нареченият „непряк подход“, нали? Ако дадеш подарък директно на селския кмет, той може да те попита: „Кой си ти?“. А ти ще отговориш: „Аз съм този и този от семейство Ли в източната част на селото“. „Кое семейство Ли? Защо не ги познавам?“. Ако той дори не те разпознава, лесно ли ще бъде да се сближиш с него? (Не, няма.) А ако му направиш подарък, какъв подарък ще привлече вниманието му? Златни кюлчета, златни слитъци — имаш ли нещо такова? Морски краставици — дали изобщо ще ги иска? Ще погледне дали морските ти краставици са вносни или местни. Той самият има достатъчно от тези неща. Затваряш портфейла си и прекарваш дните си пестеливо, за да купиш подаръка, без да смееш да го изядеш или дори да го докоснеш. Даваш му го, а той дори не го поглежда. Ти му даваш колан, а той казва: „Местно е, нали?“. Ти казваш: „Това е телешка кожа“. А той казва: „Кой изобщо носи колани от телешка кожа в днешно време? Никой не ги носи. Хората носят колани от естествена кожа с лога на европейски марки или такива с вградени диаманти. Имаш ли от тях?“. Ти отвръщаш: „Как изглеждат? Никога не съм виждал такива“. Той казва: „Ако никога не си ги виждал, не си прави труда да идваш тук. Да не се опитваш да дадеш този колан на някой просяк?“. Можеш ли да получиш благоразположението на такъв човек? Мислиш си, че имаш хитър план, че си измислил всичко, но той просто гледа отвисоко на твоите дарове. Гледа с пренебрежение на твоите дарове, но ти настояваш да се сближиш с него. Уместно ли е това? Дори ако той оценява твоите дарове, уместно ли е да се сближаваш с него? (Не е уместно.) Само за да имаш какво да ядеш, само за да имаш влиятелен поддръжник в селото, ти си готов да правиш такива унизителни неща. Не смятате ли, че това е срамно? (Да.) Да преследваш бабата на кмета, да преследваш жена му и снаха му, да се възползваш от всевъзможни безумни методи, да даваш подаръци и да се опитваш да се сближиш. Другите ти казват: „Безполезно е да даваш тези подаръци. Кметът е вперил поглед в самия теб“. Тогава пак ли ще се опитваш да се сближаваш? Никой подарък, който би могъл да дадеш, не би бил подходящ. Кметът няма да го погледне, тъй като смята, че всички са под нивото му. Най-лошото е, че ще трябва да включиш и себе си в сделката. Би ли продължил да се опитваш да се сближиш с него? (Не.) Ще продължиш ли да търсиш такъв тип поддръжник? Какъв характер има селският кмет? Дали е някой, който позволява случайно да се сближиш с него? (Не.) Дори и да установиш връзка с него и да се сближите, какво ще стане след това? Може ли той да контролира съдбата ти или да ти помогне да постигнеш спасение? Или когато дойде време да се сблъскаш с истинско преследване и ситуации, когато Бог допуска и устройва тези ситуации, ще можеш ли да избегнеш сблъсъка с тях? Дали кметът на селото има последната дума в това отношение? (Не.) В голямата схема на нещата, устроена от Бог, няма сила, която да има последната дума, да не говорим за селския кмет — никоя сила не си струва дори да се споменава в това отношение. Следователно, бидейки в този свят, независимо дали си в село, район, град или в която и да е държава, дори в бранш, в който работиш в някоя държава, всички различни сили, които съществуват, не могат да упражняват господство над съдбата ти, нито могат да променят съдбата ти. Нито една сила не е господар на съдбата ти, да не говорим, че не е върховният владетел на съдбата ти, нито пък определя съдбата ти. Напротив, щом се интегрираш в различните сили, съществуващи в обществото, тогава те сполетява бедствие и започва твоето нещастие. Колкото по-близо си до тях, толкова по-голяма е опасността за теб. Колкото повече се интегрираш в тях, толкова по-трудно е да се измъкнеш. Тези различни сили не само че не ти носят никакви ползи, но и докато се интегрираш в тях, те многократно те опустошават и тъпчат, изкривяват духа и ума ти и те карат да загубиш спокойствието си, така че вече не вярваш в съществуването на справедливост и правосъдие в този свят. Те ще съсипят най-красивото ти желание да се стремиш към истината и спасението. Така че, за да оцелееш в това общество, независимо от социалната ти класа, среда или група, или в който и да е бранш, в който се намираш, да търсиш сила, на която да разчиташ, която да действа като твой собствен защитен чадър, е погрешна и крайна мисъл и възглед. Ако се опитваш само да оцелееш, трябва да стоиш далеч от тези сили. Дори ако тези сили просто защитават твоите законни човешки права, това не е причина или оправдание да се обвързваш с тях. Независимо как тези различни сили оцеляват в обществото, какви са целите им за напредък или посоката на действията им, накратко, като човек, който вярва в Бог, като човек, който се стреми към истината, ти не трябва да ставаш един от тях, нито да ставаш защитник на тези различни сили. Вместо това трябва да се дистанцираш от тях, да ги избягваш, да избягваш различните спорове, които ги заплитат, да избягваш различните правила на играта, които те определят, а също така да избягваш вредните неща и вредните думи, които те изискват от човек да прави и да казва в рамките на своята професия или в рамките на тези сили. Не бива да се превръщаш в един от тях и със сигурност не бива да ставаш техен съучастник. Това е Божието изискване към теб в различните браншове и професии, където съществуват различни сили — да стоиш далеч от тях и да ги избягваш, да не ставаш тяхна жертвена пионка, да не ставаш техен обект на експлоатация и да не ставаш техен лакей или говорител.

Разбира се, в това общество освен преките ръководители в различните отрасли и професии и освен гражданските организации има и определени незаконни социални групи, които хората трябва да избягват — да не се замесват с тези хора и да не се свързват с тях по никакъв начин. Например практикуващите лихварство. Някои хора нямат капитал за бизнеса си и не могат да си осигурят нормален заем, но има начин да улеснят притока на капитал, а именно чрез лихварски заем. Лихварските заеми са свързани не само с високи лихвени проценти, но и със значителни рискове. Някои хора, за да спечелят много пари и да избегнат фалита на бизнеса си, накрая прибягват до тази стъпка: лихварски заем. Дали практикуващите лихварство са лица, спазващи закона в обществото? (Не, не са.) Те са незаконна обществена организация и трябва винаги да се избягват. Независимо в каква ситуация те поставя твоето оцеляване или положение, никога не трябва да обмисляш този път, а да стоиш далеч от него и да го избягваш. Независимо от проблемите, които възникват в твоя живот и поминък, дори не мисли за тях и не се чуди дали да поемеш по този път. Тази група хора не прилича ли на партийната организация? Така нареченото порядъчно общество и подземният свят имат известни прилики помежду си. Не мисли, че могат да осигурят изход или повратна точка на живота ти — това е самозалъгване. Щом веднъж си избрал да направиш тази крачка, щом си тръгнал по този път, предстои ти по-лош живот. Разбира се, има и друг вид така наречена социална организация, която не искаме да назоваваме и с която никога не трябва да се сближаваш, особено когато се сблъскваш с определени специални и тежки проблеми, когато се сблъскваш със специална среда или когато се оказваш в особено опасни обстоятелства. Не си и помисляй да използваш крайни средства, за да се защитиш, да се измъкнеш от опасност и да избегнеш трудности. В такива ситуации е по-добре да бъдеш хванат в капана им, отколкото някога да се свържеш с този вид хора или да се обвържеш с тях по какъвто и да е начин. Защо би го направил? Нима това се нарича почтеност? Това ли е видът почтеност, който християните трябва да притежават? (Това не е видът почтеност, който християните трябва да притежават.) Тогава какво е това? (Просто не е правилно да се сближаваш с тях.) Защо не е правилно? (Сближаването с тях ще доведе до по-лош живот занапред и до по-голяма опасност в бъдеще.) Дали целта е само да се избегне бъдеща опасност? Тогава защо първо не се измъкнеш от непосредствената опасност? Защо не можеш да се сближиш с тези сили? В Библията, когато е бил изкушаван, как Господ Исус отговаря на Сатана? (Господ Исус е казал: „Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).) Единственият, на когото хората трябва да се покланят, е Бог и Той е единственият, комуто те трябва да служат. В същото време Този, за когото хората трябва да живеят, е единствено Бог. Ако Бог допусне животът ти да бъде отнет, какво трябва да направиш? (Да се покоря.) Трябва да се покоряваш на Бог и да Го възхваляваш. Неговото име трябва да бъде възхвалявано и хората трябва да Му се покоряват, без да търсят собствения си живот. Ако обаче Бог възнамерява да живееш, кой може да отнеме живота ти? Никой не може да ти го отнеме. Така че, независимо от обстоятелствата или опасностите, пред които си изправен, дори пред лицето на смъртта, ако има сила, която може да те спаси от смъртта, то тази сила не е истинска, а принадлежи на Сатана. Какво трябва да кажеш? „Махни се, Сатана! Предпочитам да умра, отколкото да имам нещо общо с теб!“ Не е ли това въпрос на принцип? (Така е.) „За мен нито е възможно да живея поради твоите сили, нито да умра, поради това, че Бог ме е изоставил. Всичко е в Божиите ръце. Няма как да разчитам на никаква сила и да правя отстъпки, за да продължа да живея.“ Това е принципът, който хората трябва да спазват. Ако се окажеш в дилема и някой каже, че в обществото има сила, която може да те спаси, и ако тази сила може да успее да те спаси, но ще опозори теб, християните, църквата и Божия дом, ако ще дискредитира Божия дом, как ще постъпиш? Ще приемеш ли, или ще откажеш? (Ще откажа.) Трябва да откажеш. По принцип не разчитаме на никакви сили, за да оцелеем. Така че независимо от обстоятелствата или опасните ситуации, пред които сме изправени, най-основното нещо, освен че трябва да се покоряваме на Божието устройване и подредба, е да не си позволяваме дори да се замисляме за използването на различни крайни средства, за да избегнем опасни ситуации. След като хората са изпълнили отговорностите и са положили усилията, които трябва да положат, останалото трябва да бъде оставено на Божието устройване. Ако някой каже, че има нелегална социална организация, способна да те спаси, би ли се съгласил? (Не бих се съгласил.) Защо не би се съгласил? Нима не искаш да живееш? Не искаш ли да се измъкнеш бързо от затрудненото си положение? Дори когато се опитваш да се измъкнеш от затруднението си и да останеш жив, трябва да имаш принципи за самоконтрол на поведението. Трябва да знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Трябва да имаш яснота в сърцето си и да не губиш принципите си.

Що се отнася до въпроса за това да стоим настрана от различни социални сили, освен различните сили, с които хората се сблъскват в живота си, има и различни сили, които често се появяват в обществото и човек също трябва да стои далеч от тях. Независимо дали в живота или в работата, избягвайте да имате каквато и да е връзка или взаимодействие с тях. Управлявайте собствения си живот и работа и в същото време не се плашете от страховитата поява на тези сили. Макар че в сърцето си ги отхвърляте и се разграничавате от тях, проявявайте мъдрост в отношенията си с тях и стойте далеч от тези сили. Това трябва да правиш. Бъди наясно в сърцето си, че вършиш тази работа само заради следващото си хранене, заради препитанието си. Твоята цел е проста — да имаш храна и дрехи, а не да се бориш с тези сили за някакъв конкретен изход. Дори да ти казват разни неща или да говорят грубо, дори да си в страна, където религиозните убеждения са подложени на преследване, където християнството е подложено на преследване, и някои хора се подиграват с твоята вяра, правят саркастични забележки или разпространяват слухове за нея, можеш само да устояваш. Защити себе си, остани спокоен пред Бог, моли Му се често, идвай редовно в Неговото присъствие и не позволявай на външната мащабност или свирепост на тези сили да те сплашат. Освен че трябва да практикуваш проницателност спрямо тях дълбоко в сърцето си, трябва също така да стоиш далеч от тях. Пази думите си, внимавай къде стъпваш, поддържай мирно съжителство и използвай мъдрост в отношенията си с тях. Не са ли това принципите на практикуване, които трябва да следваш? (Да.) Разбира се, независимо дали искаш да стоиш настрана от тях, да ги отхвърлиш или дори да ги презираш в сърцето си, трябва да знаеш как изглеждаш отстрани. Не бива да им позволяваш да го усещат или виждат. Бъди наясно в сърцето си, че работиш само за да си изкарваш прехраната, а животът сред тях е крайна мярка. Първо се опитай да стоиш настрана от тях. Когато те колективно участват в някакво незаконно деяние, ти трябва да стоиш настрана от тях, да ги избягваш и да нямаш никакво участие в престъпленията им. В същото време се предпазвай и не позволявай да попаднеш в неловката ситуация да бъдеш нападнат съвкупно или наклеветен. Лесно ли е да се постигне това? На някои млади и наивни хора може да им е трудно, когато за пръв път навлязат в тази сложна социална среда. А може би на някои хора им липсват заложби или приспособимост и не са много опитни в справянето с междуличностните отношения, което добавя известни трудности към това. Но при всички случаи едно е ясно: достатъчно е да използваш личните си способности, за да довършиш работата по поставената задача. Не обиждай никого, не бъди прекалено взискателен към никого, на когото липсват вяра, морални граници, съвест и разум. Не му проповядвай високи принципи заради една дума или случка, нито му говори по въпроси като вярата в Бог, как да се държи или съвестта и човешката природа. Това не е необходимо. Запази добрите си съвети за тези, които разбират. Дори не използвай човешка реч с тези, които не са по-добри от зверове, камо ли да говориш за неща, свързани с истината. Това е глупава постъпка. Ако те са могъща сила, тогава в начина, по който подхождаш към тях, макар и да се дистанцираш и да ги отхвърляш в сърцето си, външно трябва да поддържаш приятелско и хармонично поведение спрямо тях. Стреми се да постигнеш целта да осигуряваш собствения си поминък с храна и дрехи — това е достатъчно. В такава сложна жизнена среда, където се преплитат различни сили, Бог не се нуждае от това ти да участваш в нещо, за да докажеш, че си някой, който следва Бог, който се стреми към истината или който е добър и честен човек. Вместо това Той иска да си незлоблив като гълъб и разумен като змия, във всеки един момент да идваш пред Бог, да се успокояваш пред Него и да се молиш, да позволиш на Бог да те защити и да постигнеш целта да се защитиш. Какъв е конкретният резултат, който трябва да постигнеш? Той трябва да е да не бъдеш измамен от зли хора, да не бъдеш заплетен от различни сили и да не се превърнеш в тяхна боксова круша, тяхна пожертвана пешка, тяхна изкупителна жертва или в обект на техните подигравки. Когато разберат, че вярваш в Бог, ще ти се присмеят, като кажат: „Вижте, този е религиозен вярващ“ или „Вижте този религиозен човек, неговият Бог е такъв или онакъв. Той пак се моли на своя Бог и казва, че парите, които печели, са му дадени от Бог“. Затова не води с тях дискусии, свързани с вярата. Не им давай никакво преимущество. Не е необходимо да влагаш каквато и да е енергия в общуване с тях, поддържане на отношения с тях, да ги караш да казват колко си добър, колко добър човек си или да печелиш одобрението им. Не се нуждаеш от тези неща. Грижи се за служебните дела по принципен начин. Ти си обикновен служител, просто още един член на бранша. Бог не изисква от теб да разпространяваш словата Му сред тях, да общуваш с тях за Неговата истина. Той иска от теб да се дистанцираш от тях, да се предпазваш, да не попадаш в тяхното блато или в някакви изкушения и най-вече да не се забъркваш в различни спорове, в хаоса, който те създават, в техните интриги и капани или в сложни ситуации. През цялото време трябва да си наясно с целта на тази професия. Тя не е свързана с напредване, издигане до върха, превръщането ти в човек с възможности или демонстриране на стойността ти пред обществото. Тя не е свързана с това да правиш нещо, за да впечатлиш лидерите или началниците си. Твоята цел е да спечелиш насъщния си хляб, да изкараш прехраната си, за да можеш да оцелееш в този свят и в това общество, и после да имаш време и условия да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да постигнеш спасение. Следователно на никое работно място не е необходимо да се стремиш към възможности за напредване, по-нататъшно образование, обучение в чужбина, високото мнение на твоите началници или дори вниманието на лидерите, които са по-високо от теб. Нищо от това не ти е необходимо. Ако се опитваш да оцелееш, да осигуряваш прехраната си, тогава тези неща могат да бъдат премахнати от живота ти. Трябва само да се предпазваш в рамките на професията си — това е достатъчно. Бог не иска от теб много. Принципът, който трябва да спазваш, е да се дистанцираш от различни сили, да избягваш да се впускаш в месомелачката или да се съсипваш в сравнително проста среда, където можеш да осигуряваш прехраната си. Това е глупав начин на действие. Явно си в състояние да осигуряваш прехраната си чрез най-прости методи на работа и все пак често си склонен да се включваш в спорове, да си навираш носа или да участваш в дела, които не са свързани с твоята професия и препитание, поради което в резултат попадаш в различни сложни човешки дела, в сложните заплитания и конфликти на различни социални сили. Така че не можеш да обвиняваш Бог, че е подредил твоите обстоятелства, можеш да обвиняваш само себе си, твоето падение е по твоя вина. Често казваш, че си твърде зает и изтощен в работата и че нямаш време за събирания и изпълнение на дълга си. Независимо от причините, ако се окажеш в такива обстоятелства, скоро ще бъдеш отстранен от Божия дом. Твоята надежда за спасение ще изчезне. Това е пътят, по който ти сам си поел, пътят, който си избрал, и това е резултатът, който в крайна сметка ще получиш. Ако в твоята среда практикуваш в съответствие с принципите, за които говори Бог, защитаваш се добре и можеш да дойдеш пред Бог със спокойно сърце, тогава, дори когато балансираш между работата и изпълнението на дълга си, все още ще имаш шанс за спасение. Но предварителното условие за това е, че трябва да се дистанцираш от различните сили в обществото, да успокоиш сърцето си и в същото време, в рамките на своите способности и ограничени средства, да можеш да изпълняваш дълга си и да вървиш по пътя на стремежа към истината. По този начин, без значение колко трудна е семейната ти среда или колко ограничени са личните ти възможности, под Божията закрила, благословии и ръководство ти в крайна сметка ще напредваш стъпка по стъпка по пътя на стремежа към истината. Тогава надеждата ти за спасение ще става все по-силна. Може би благодарение на личния ти стремеж, усилия и заплащане на цената, в крайна сметка ще постигнеш спасение. Някои обаче може да се откажат на половината път. Те виждат, че този живот е твърде монотонен, че са се изолирали от света, че животът им е уединен и самотен и чувстват, че няма какво да правят, ако не са замесени в различни спорове, и че не са в състояние да открият собствената си стойност или да видят своята ценност и своето бъдеще. Затова те изоставят принципите, които Бог изисква от тях, като предпочитат да не бъдат сами или безгласни, а да се смесят с различните сили в обществото. Те спорят за всяка малка подробност, включват се в борби и премеждия, карат се и се сражават с тях. Изпадат в различни спорове, като чувстват, че животът им е станал пълноценен, ценен и щастлив — те вече не са самотни. Какво са избрали тези хора? Избрали са пътя на пренебрегване на дълга си и на липсата на стремеж към истината. Това е краят. Когато се стигне до тази точка от пътя, вече няма надежда за спасение. Не е ли така? Доста хора, дори и след като чуят тези думи, ги приемат добре и не намират за голямо предизвикателство да ги приложат в действие. Въпреки това, след като са ги практикували известно време, те си мислят: „Не е ли твърде изтощителен този живот? Хората често ме възприемат като нестандартен, нямам приятели, нямам спътници. Твърде самотно е, твърде изолирано, а ежедневието ми е скучно. Имам чувството, че това всъщност не е добър или щастлив живот“. След това те отново се връщат към предишния си живот и такива хора биват отстранявани. Надеждата им за спасение изчезва. Те не могат да издържат на самотата, нито пък могат да понесат трудностите на това да бъдат осмивани и изолирани, защото живеят според Божиите изисквания сред тази група хора. Вместо това им харесва да живеят сред различни сили, които се борят една срещу друга, и те се приобщават към различните сили, вкопчват се в тях, карат се с тях и се борят срещу тях. Може да се каже, че такива хора не принадлежат към Божиите избраници. Дори и да се чувстват добре, след като са чули тези проповеди, те все пак избират да се включат в различните социални сили, вместо да се дистанцират от тях. Излишно е да казвам, че такива хора определено не са тези, за които е предназначено спасението. Ако обаче ти избереш пътя на дистанциране от различните обществени сили и при условие, че осигуряваш прехраната си, изпълняваш дълга си на сътворено същество, то най-малкото, въз основа на този избор, имаш надежда за спасение. Притежаваш основните предпоставки. Следователно тази надежда за спасение съществува.

В църквата имаше човек, който по някакъв начин се запознал с бял човек, чийто баща бил депутат. Всъщност да бъдеш депутат не е кой знае каква длъжност, но този човек смяташе, че за него е голяма чест да разговаря със сина на чуждестранен депутат. Мислеше, че е човек със статут. По-късно той развеждаше сина на този депутат наоколо, представяше го на всеки, когото видеше, и казваше: „Това е синът на депутата“. Аз попитах: „Синът на депутата? На какво ниво е депутат баща му? Какво може да направи той за теб?“. Той отговори: „Баща му е депутат!“ Казах: „Това, че баща му е депутат, има ли нещо общо с теб? Ти не си депутат, така че защо е това хвалене?“. Този човек беше толкова доволен от себе си. Само защото беше установил връзка със сина на депутат, той се държеше надменно, където и да отидеше, и подминаваше познати лица, когато ги видеше на улицата. Хората питаха: „Защо не ни поздравяваш?“. Той отговаряше: „Разхождам се със сина на депутата!“. Можеш ли да повярваш колко суетен беше той? Това неверник ли е или не е? (Такъв е.) Какъв е крайният изход за такива хора в Божия дом? (Те ще бъдат отстранени.) Този човек трябва да бъде премахнат от църквата, защото е неверник и опортюнист. Прилепва се към някой, който изглежда, че има ранг и сила, а ако види, че в Божия дом има сила, той се прилепва към нея. В резултат на това, след като престоява известно време в Божия дом, той осъзнава, че тук няма как да изкара пари, затова си намира работа като разносвач на храна за вкъщи. Но тази работа не го кара да се чувства достатъчно достоен и по-късно той си спечелва благоразположението на сина на депутата, като си мисли, че вече има статут и няма нужда да разнася храна за вкъщи. Кажете Ми, не е ли глупаво това? Няма ли такива хора в църквата? (Има.) Някои хора се чувстват горди, само защото познават някого с ранг или сила. Те мислят, че имат стойност и са различни от останалите. Някои хора заемат дребна чиновническа позиция и имат малко сила към нея, но въпреки това вярват, че са различни от другите в църквата и трябва да имат последната дума. Не са ли тези хора неверници? (Да.) Има и такива, които нямат реално влияние, но постоянно се хвалят, като казват: „Познавам президента!“ или „Познавам приятеля на братовчеда на секретаря на президента!“. Виждаш ли, те си измислят такива объркани връзки и въпреки това имат наглостта да казват тези неща. Защо са толкова дебелокожи? Тяхната история е толкова заплетена, че никой не знае за кого всъщност говорят, а други са твърде незаинтересовани, за да слушат, защото тези неща не ги интересуват. Само тези хора смятат подобни неща за най-важни, най-значими и най-впечатляващи. Някои хора често казват, че се познават с министри, директори или висши служители. Някои дори стигат дотам, че да твърдят: „Познавам хора и от двете страни, в порядъчното общество и в подземния свят. Вървя и по двата пътя толкова лесно, сякаш съм на равна земя.“ Други може да кажат: „Познавам снахата на окръжния началник.“ И има хора, които твърдят: „Познавам приятеля на майката на кмета от църквата.“ Те ги използват за самохвалство. Каква е ползата от познанството с тези хора? Могат ли да ти помогнат да постигнеш нещо? Дори ако ти си кмет, директор, областен управител или дори майка или баща на управителя, твоят статус има ли приложение в църквата? (Не, няма.) Кметовете, областните управители и други подобни не са ли част от човешката раса? Могат ли да станат по-велики от Бог? Не е ли отвратителен фактът, че тези неверници ценят такива сили? (Отвратително е.) Някои хора дори твърдят, че познават началника на полицията, а други казват: „Преди бях квартален полицай и началник на местния участък“, докато други казват: „Преди бях ръководител на кварталната организация и носех червената лента на ръката“. Как се чувствате, когато ги чуете да говорят за тези така наречени сили? Някои неверници, тези, които не се стремят към истината и са вярващи само на думи, са толкова глупави, че не знаят дали това, което казват тези хора, е вярно или не, така че го приемат за факт и го ценят високо. Но онези, които се стремят към истината, какво си мислят те в сърцата си, когато чуят тези неща? Каква е тяхната оценка за тези хора? Могат да кажат от пръв поглед, че са неверници, че всичко, за което говорят, са различни светски сили и въпроси и че са дошли в Божия дом, за да се хвалят с тези неща. Дори не става дума за това, че познават далечните роднини на някой служител или знаменитост. Дори самите те да са такива, в Божия дом те не струват нищо, титлите и позициите им не струват нищо, така че с какво се хвалят? Притежават ли истината? Изпълняват ли дълга си според принципите? Те са нищо, но имат наглостта да се хвалят! Това не е ли безсрамно? Не е ли отвратително? (Така е.) Колко е отвратително? Да имат контакти от двете страни на закона е нещо, с което те дори се хвалят — хората, които се хвалят с това, глупави ли са? Не са ли безразсъдни? (Да.) Те дори не се страхуват, че може да си навлекат неприятности. Връзки с двете страни на закона — такъв човек не е ли престъпник? Главорезите и ловките измамници не се ценят в Божия дом. Те са част от неверниците и трябва да бъдат отлъчени! Но те все още използват това за самохвалство. Това не е ли малоумно? Това нещо, с което да се гордеем, ли е? Дори се хвалят с това! Някои хора носят големи златни синджири на китките си и, когато се напият, ги показват на хората, като казват: „Моите предци са ограбвали гробници и тези техни умения се предават в моето семейство от поколения. Вижте този масивен синджир на китката ми, намерих го в една внушителна гробница късно една нощ на тази и тази дата и го взех за себе си. Какво ще кажете за това? Впечатляващо, а?“ Някои хора чуват това, докладват ги и те биват арестувани, без дори да осъзнават какъв закон са нарушили. Хората ги питат: „Тази златна верижка на китката ти от тази епоха ли е? Това е артефакт!“. Те сами се уличават по глупав начин. Не се хвалете сляпо с неща, които никога не са се случвали. Внимавайте да не привлечете полицията и да си навлечете неприятности. Лесно е да си навлечеш неприятности, като се хвалиш с неща. Ако си играеш с огъня, вероятно ще се опариш и в крайна сметка ще се самоунищожиш — това е по твоя вина. Дори не знаеш какво да кажеш, не можеш да се ориентираш — не е ли това малоумие? (Да.) Ако се похвалиш, че можеш да изядеш двадесет кифлички наведнъж, това не е проблем. Не става въпрос за нарушаване на принцип. В най-добрия случай хората просто ще те сметнат за глупак и няма да те вземат на сериозно, но това не е против закона. Принципът да стоиш настрана от различни социални сили по същество се отнася до необходимостта да проявяваш мъдрост навсякъде в обществото и в която и група да попаднеш. Подобно на това, което Бог е казал по време на Епохата на благодатта: „И така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Матей 10:16). Предпазвайте се добре. Стига да можете да осигурявате прехраната си, това е достатъчно. Не правете опити и не си правете илюзии да се възползвате от социалните сили, за да се утвърдите в обществото, да станете част от тях, да получите тяхното одобрение и признание. Това са глупави идеи и упадъчни мисли. Възгледите на хората трябва да бъдат коригирани. Независимо от социалната среда или общността, в която се намират, ако следват Божия път, това ще доведе до отхвърляне от обществото или от човечеството. Но докато Бог ти дава дъх, няма да останеш без начин за оцеляване. Трябва да имаш тази увереност. Животът на хората не зависи от разни сили, които да осигурят тяхната безопасност, препитание, бъдеще или всичко, което притежават. Те разчитат на едно-единствено Божие слово, на Неговото предопределение, напътствие и защита — тази увереност е задължителна за теб. Следователно за да оцелееш в обществото, твоето основно средство за оцеляване трябва да бъде изборът на професия, която да осигурява твоето препитание, а не да разчиташ на каквато и да е сила. Да разчиташ на професия, за да се издържаш — този принцип се изразява в това, че под Божието напътствие и предопределение хората се наслаждават на всичко, което Бог им е дал, включително на материални притежания и пари, а не разчитат на милостиня или раздаване от различни социални сили, за да осигурят личния си поминък. Материалните неща и парите, на които разчиташ всеки ден, за да оцелееш, подобно на дъха, който си поемаш, идват от Бог, дадени са от Него и никой не може да ти отнеме това, което Бог ти е дал. Материалните неща, всичко, което е външно за тялото ти, подобно на дъха ти, не са ти дадени по ничия милостиня и, разбира се, никой не може да ти ги отнеме. Ако Бог ти ги е дал, никой не може да ти ги отнеме. Този факт виждаме в преживяванията на Йов и ти трябва да имаш тази увереност. С тази истинска увереност, ще имаш основата и мотивацията да поддържаш принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Тогава, на тази основа, тялото и умът ти могат да бъдат спокойни пред Бог, можеш да дойдеш пред Него и да предложиш тялото, ума и духа си, да изпълниш дълга си, да се стремиш към истината и да получиш прекрасния резултат на спасението. Трябва да притежаваш това знание и да разбираш тези истини. Затова, макар че фразата „да стоиш настрана от различни социални сили“ може да звучи лесно, когато се сблъскваш с проблеми, трябва да претегляш решенията си въз основа на различни принципи и реални ситуации. Накратко, крайната цел не е просто да се дистанцираш и да се откъснеш от тях, а да използваш метода и пътя на практикуване да стоиш настрана от различните социални сили, за да постигнеш спокойствие пред Бог, да Му принесеш тялото и ума си и да дойдеш пред Бог, да тръгнеш по пътя на стремежа към истината и в крайна сметка да постигнеш надежда за спасение и осъществяване на твоите желания. Следователно, за да постигнеш това окончателно спасение, трябва да следваш принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Това е необходим път, един от решаващите пътища за постигане на спасение. Не е ли така? (Да.) Общувахме ясно за принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Има ли нещо в този принцип, което да остава неясно за вас? Когато става въпрос за определени специални ситуации, знаете ли как да подходите към тях? Ако присъединяването към определена сила е просто формалност или необходимост на определена професия, това противоречи ли на принципа да стоиш настрана от различни социални сили? Ако това е само необходимост или формалност в рамките на вашата професия, тогава е приемливо. Силите, за които говорим, нямат никаква връзка с това, с повърхностните организации или групи. Тук обсъждаме сили. За какво се отнася понятието „сили“? Отнася се за авторитети, сила в групите и силата, с която тези неща действат или дори вилнеят в обществото, нали така? (Да.) Ако сте разбрали този принцип на практикуване, нека преминем към общение относно следващия принцип.

Четвъртият принцип е да стоите настрана от политиката. Политиката е чувствителна тема. Преди тридесет години обсъждането на дадени лидери, политики или актуални политически въпроси, дори в църквата, щеше да предизвика критики от страна на редица хора. Мнозина намираха оправдание да си тръгнат веднага щом се заговори за политика и не смееха да обсъждат такива теми, като казваха: „Да повдигнеш темата за политиката означава, че си против партията и нацията. Значи си контрареволюционер и ще бъдеш арестуван. Ако не бяха братята и сестрите, щях да те докладвам“. По онова време хората бяха особено чувствителни по отношение на политиката. Сега все още ли е така? Ако в църквата се обсъжда или разобличава политика, ако се разкриват големият червен змей и Сатана или се повдигат теми, които изглеждат политически, повечето хора все още ли имат такова отношение? Не е ли настъпила някаква промяна? (Да.) На предишни събирания, когато говорехме за неща като това кой демон се противопоставя на Бог или преследва християните, някои хора почваха да кашлят, сякаш са се задавили с нещо, и излизаха навън, за да прочистят гърлото си. После слушаха известно време и си казваха: „О, контрареволюционният разговор свърши“, и се връщаха. Но когато се върнеха и видеха, че все още обсъждаш темата, почваха отново да се прокашлят и си тръгваха. Чудех се защо ли все кашляха? Обсъждахме как да разпознаваме Сатана и как да разкриваме неговата същност и мерзкото му лице. Това политическа дискусия ли е? (Не е.) Някои глупави хора, онези така наречени духовни хора, на които им липсва духовно разбиране, силно се противопоставяха на тези теми. Те не можеха да направят разлика между истината и действителното политическо участие или да разберат какво Комунистическата партия има предвид под „контрареволюционери“. Бяха невежи, с промити от Комунистическата партия мозъци и се страхуваха, че самите те също могат да бъдат сметнати за контрареволюционери. Не смееха да обсъждат или споменават темата за изобличаването на големия червен змей. Изобличаването на големия червен змей участие в политиката ли е? Бунтуването срещу големия червен змей контрареволюционно ли е? (Не, не е.) В момента се осмелявате да кажете, че не е, но бихте ли се осмелили да кажете същото в континентален Китай? Дали тези, които следват Бог, са политически престъпници, които действат срещу партията и държавата? (Не.) Защо казвате „не“? Какво представлява един политически престъпник? Ти участвал ли си в политиката? (Не сме.) Ако не си участвал в политиката, тогава как си станал политически престъпник? (Етикетът е поставен от големия червен змей.) Ако участваш в кражба, ти си крадец. Ако участваш в убийство, ти си убиец. Ако участваш в грабеж, ти си грабител. На какво се основават тези обвинения? Повдигат се обвинения тогава, когато участваш в тези престъпни дейности, и ставаш виновник за това престъпно поведение. Но ако не си участвал, това престъпление и това обвинение нямат нищо общо с теб. Ако не следваш Сатана или партията, ако се противопоставяш на Комунистическата партия, противопоставяш се на големия червен змей и мразиш големия червен змей, и ако следваш Бог, участваш ли в политиката? (Не.) Тогава, ако те осъдят, че си контрареволюционер или политически престъпник, това обвинение ще издържи ли? (Не, няма.) Няма да издържи. Това е абсурдно. Все едно един земеделец, който няма професия и просто обработва малко земя, да събере реколтата си и да отиде на пазара да я продаде. Тогава някой със червена лента на ръката го вижда и казва: „Ей, ти имаш ли разрешително за работа? Имаш ли здравна книжка?“. Земеделецът казва: „Откъде да взема разрешително за работа? Нямам професия, не съм нает, защо да ми трябва разрешително за работа?“. Фермерът няма длъжност или професия, но въпреки това му искат разрешително за работа само за да продаде нещо — не е ли това абсурдно? Когато вярваш в Бог и Го следваш, големият червен змей те обвинява, че участваш в политиката. За формулирането на кой член от националната конституция си помогнал? За планирането на кое политическо движение си помогнал? На какво ниво си държавен служител? Участвал ли си във вътрешни раздори на някакво ниво на управление? В кои заседания на националния конгрес или държавни конференции си участвал? (Нито едно.) Ти дори нямаш достъп до информация, камо ли да участваш в политиката, но в крайна сметка си осъден като политически престъпник — не е ли това скалъпено обвинение? Кажете Ми, не е ли абсурдна тази държава? (Да, така е.) Някои хора продължават да се държат глупаво Те си мислят: „О, не, да бъдеш осъден като политически престъпник или контрареволюционер е огромен позор за вярващите в Бог!“. Не е ли това глупаво? Има дори хора, които, след като са били осъдени като контрареволюционери или политически престъпници за това, че са вярвали в Бог, и са били осъдени на 15 или 20 години затвор, след излизането си на свобода смятат, че това е позорно деяние. Те си мислят, че не могат да се покажат пред никого, включително пред съученици, приятели и семейство. Особено когато хората ги сочат с пръст и шепнат зад гърба им, те смятат, че са извършили нещо срамно. Не е ли глупаво това? (Да.) Тази епоха те отхвърля, а големият червен змей те преследва — нима е справедливо? Ако цялото човечество се надигне, за да те преследва, това означава ли, че истината вече не е истина? Истината винаги е истина, независимо колко хора се изправят срещу нея. Същността на истината остава непроменена, точно както злата същност на Сатана остава непроменена. Дори ако никой не признава или не приема истината, тя все още е истина и този факт никога няма да се промени. Ако цялото човечество се надигне срещу Бог и откаже да приеме словата Му, това ще покаже, че човечеството все още е зло. Силата на злото на Сатана не може да се превърне в праведност само защото зад нея стоят много хора или велики сили. Една лъжа, повторена десет хиляди пъти, се превръща в истина — това е заблудата на Сатана, логиката на Сатана, а не истината. Ако вярващите преживеят отхвърляне от целия свят, преследване и оклеветяване от големия червен змей, трябва ли да се срамуват? (Не.) Не бива да се срамуват. Когато си подложен на преследване заради праведността, това доказва, че този свят наистина е зъл, и потвърждава Божиите слова: целият свят е във властта на лукавия. Когато си преследван заради праведността, независимо колко правилен е твоят път и колко справедливи са твоите действия, никой няма да се изправи и да те аплодира. Вместо това всички нечисти дела, които хората вършат в този свят, стават позитивни, стига те да ги сложат в лъскава опаковка и да ги рекламират, когато ги представят пред обществото. Такива са злите хора. Всичките им дела са мръсни трикове.

Нека да продължим да общуваме по този въпрос — да стоим настрана от политиката. Какво е политика? Трябва да знаеш какво е политика, преди да разбереш как да се дистанцираш от нея. Какво е политика? На най-елементарно ниво тя включва желанието да заемаш длъжност и да направиш кариера като длъжностно лице. Това е една от областите на политиката. Политика означава да заемаш длъжност и да направиш кариера като длъжностно лице. От високопоставени до нископоставени чиновници, от началници на малки отдели и началници на секции в държавните служби, до секретари на партийни клонове и секретари на партийни комитети, до директори, началници на бюра, министри и ръководители на различни нива — всички те попадат в категорията на политиката. За какво се отнася политиката? Най-простият начин да се изразим е, че тя е сила и власт, тя е символ за определен вид власт в обществото. Това е един от аспектите на политиката. Какво друго спада към политиката? (Боже, а не е ли политиката и борба за завземане, установяване или укрепване на политическата власт на държавата?) Конфликтите между персонала и борбата за власт — всичко това спада към политиката. Какво друго? Схемите, стратегиите и методите, използвани в тези борби, както и различните избори, кампании и рекламни усилия, свързани с политиката и властта — всичко това спада към политиката. Това е най-ясното разбиране за политиката, което можем да имаме. Приобщаването към организацията и партията и стремежът към напредък — не е ли това политиката за обикновените хора? Наричат това „Малък човек, който може да види голямата картина“. Виждаш ли, макар че позицията им е ниска, те имат широка перспектива. Затова се приобщават към организацията и към партията, като се стремят към напредък. Започват с присъединяване към Комунистическата младежка лига, след това към Комунистическата партия. Постепенно се приобщават към партията, като се вслушват в нейните указания, следват нейните ръководни политики и ориентация. Придържат се стриктно към указаните от партията насоки, като ги изпълняват и напълно въплъщават качествата на партиен член. Говорят и действат от името на партията, защитават интересите на партията, нейното управление, нейния статут и нейния образ в съзнанието на хората. Пазят всичко за партията. Не е ли всичко това част от политиката? (Да.) Пазиш организацията, като тази организация е партията. Независимо от това коя е политическата партия или коя е организацията, създадена от партията, щом започнеш да участваш в нея, участваш в политиката. Участвал ли е някой от вас? (Не.) Тогава можеш да си спокоен. Ти не си политически престъпник, нито имаш квалификацията да се наречеш такъв. Политическият престъпник би трябвало най-малкото да замине за чужбина и да създаде правозащитна организация или група, да участва в различни правозащитни дейности, да се противопоставя на политиката и управлението на настоящото правителство, както и на различни действия, предприети от него. Освен това той трябва да създаде разпоредби, системи, правила и устав, заедно с различни клаузи, към които членовете на организацията трябва да се придържат. Тя трябва да бъде организирана и дисциплинирана, с лидери на върха и работещи членове под тях, като образува цялостна и систематична организационна структура от върха до дъното. Само тогава тя може да се нарече политическа група и само дейностите, извършвани в рамките на тази политическа група, могат да се считат за участие в политиката. Участвал ли е някой от вас в това? Ако не, имате ли намерение да участвате или планирате ли да се присъедините към политическа партия и да заемете поне позиция като законодател или съветник? Има ли някой, който да отговаря на това описание? Ако имаш такива планове, това означава, че вече участваш в политиката. Дори и все още да не си участвал, вече имаш намерение да го направиш. Ако нямаш такова намерение, това е доста добре. Участието в гласуването на избори като гражданин счита ли се за участие в политиката? Ако системата на една държава се основава на свободата и демокрацията и гражданите имат право да гласуват, гласуването за този или онзи кандидат счита ли се за участие в политиката? (Не, не се счита.) Не се счита, това е политиката и системата на тази държава, в която хората имат право да гласуват. Това не се счита за участие в политиката. Просто изразяваш личните си предпочитания, като избираш определен човек, но не се включваш в неговата политическа борба за власт. Никаква политическа дейност няма отношение към теб. Ти просто гласуваш за някого като гражданин на тази държава. Това действие е просто обикновено упражняване на гражданските ти права и не е форма на политическа дейност или поведение.

Що се отнася до това какво е политика, по тази тема повече или по-малко сме общували, така че би трябвало да е доста ясно как да стоим настрана от политиката. Как да стоите настрана от политиката? Първо, нека поговорим за това как да стоите настрана от политиката, а след това ще обсъдим защо трябва да го правите. Току-що обсъдихме какво е политика. Какво е политика? На първо място, това е участие в борбата за власт — това е равносилно на участие в политиката. Всички ние сме обикновени хора, така че нека не говорим за хора като президенти, председатели на партии или такива, които заемат постове във високопоставени национални политически групи. Вместо това нека поговорим за нещо, към което обикновените хора могат да се съотнесат, например за секретаря на партийния клон в държавна агенция. Секретарят на партийния клон политическа фигура ли е? Заемането на партиен пост в държавна агенция прави човек видна политическа фигура. И така, как да останете настрана от политиката? Какво означава да стоите настрана? (Да не се занимаваме с тези политически фигури.) Да не се занимавате с тях? Но ти не можеш да ги избягваш на работното си място. Ако ги избягваш, те могат да дойдат и да те обвинят: „Защо не говориш с мен? Защо се криеш от мен? Нима не харесваш мен, секретаря на партийния клон? Ако имаш някакво мнение за мен, не означава ли това, че има проблем с начина ти на мислене? Нека да поговорим“. Те ще искат да пият „чай“ с теб. Този чай приятен ли е? Смееш ли да присъстваш? Например секретарят на партийния клон се приближава до теб и те пита: „Ей, Сяо Джан, от колко време работиш тук?“. А ти отговаряш: „От доста години, около пет“. Тогава той отговаря: „Изглеждаш ми приятен човек. Присъедини ли се към партията?“. Как би отговорил? Какъв е подходящият отговор, за да се дистанцираш от политиката? (Просто кажи: „В момента не отговарям на критериите, за да стана член на партията“.) Това е мъдро. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Всъщност това е просто начин да го отблъснеш. Мислиш си: „Ти хитра лисицо, ти стар дяволе, какво значение има за теб дали ще се присъединя към партията или не? Искаш да се присъединя към партията. Е, какво значение изобщо има партията?“. Точно това си мислиш, но не можеш да го кажеш на стария дявол. Вместо това трябва да направиш така, че външно да изглеждаш учтив. Казваш: „О, ти като стар член на партията не разбираш трудностите, с които се сблъскваме ние, младите хора. Имаме ограничен опит и все още не сме видели резултати в работата си, така че не сме квалифицирани да се присъединим към партията. Партията е свещена. Не можем просто да се присъединим към нея без основателна причина. Обмислям идеята да се присъединя към партията…“. Просто му отговори с няколко думи. Искаш ли да се присъединиш към партията в сърцето си? (Не.) Дори да ти предложат преференциални условия и след присъединяването си да получиш повишение или официална позиция, ти не се интересуваш, нали? Основните условия за заемане на длъжност и за кариера като длъжностно лице са, че първо трябва да се присъединиш към организацията, да се присъединиш към партията или да се приобщиш към нея. Трябва да се приобщиш към партията, преди да можеш да заемеш пост или да се издигнеш. За да строиш настрана от политиката, първата стъпка е да се дистанцираш от политическите партии. Някои хора може да попитат: „Това означава ли да стоиш настрана само от Комунистическата партия?“. Не, това означава да стоите далеч от всякакви видове партии. Какво представлява една партия? Тя представлява политическа сила. Група, която приема за своя цел политическия манифест, програмата и целите на партията, се нарича партия. Независимо от целта и програмата на партията, нейната единствена цел е да формира сила и да използва силата и мощта си, за да се бори за повече сила и власт на политическата арена и сцена. Това е целта на съществуването на една политическа партия. Целта на съществуването на всяка партия не е в ползата за хората, а в силата и властта. С други думи, целта е да се задържи на власт и да има собствена сила. Не е ли така? (Да.) Следователно първата стъпка, за да стоите настрана от политиката, е да не се присъединявате официално към никоя политическа партия. Някои хора може да попитат: „Ами ако вече съм член на някоя партия?“. Тук има известна трудност. Ако желаеш да напуснеш партията, това би било най-добре, като така официално прекъсваш връзките си с нея. Ако не желаеш да напуснеш партията или ако е проблемно да я напуснеш, тогава трябва да помислиш сам какво да правиш. При всички случаи, независимо дали формално или по дух, трябва да стоиш настрана от първия основен въпрос, свързан с политиката, а именно да стоиш настрана от партиите. След като се дистанцираш от партиите, ставаш независима личност. Няма да бъдеш увличан от никоя политическа сила. Да не се присъединявате към никоя партия е най-основният конкретен път, който трябва да се практикува, за да се стои настрана от политиката. Освен това, когато става въпрос за някоя политическа сила, като например секретаря на партийния клон, директора или служителя по персонала на държавна служба, принципът на общуване с тях е да се поддържа дистанция. Например, ако секретарят на партийния клон ти каже: „Сяо Джан, имаш ли минутка? Хайде след работа да вечеряме заедно. Утре започва уикендът, да отидем да поиграем баскетбол“, ти можеш да кажеш: „О, какъв лош късмет, детето ми е болно. Вчера вдигна температура. Заради работата нямах време да го заведа на лекар. Утре трябва да го заведа в болницата“. В друг случай секретарят казва: „Сяо Джан, отдавна не сме се виждали. Да си поговорим малко от душа, какво ще кажеш?“. Каква е целта му? Той иска да те подготви за свой наследник. Ако все още не си го разбрал, трябва да се замислиш какво всъщност цели той. Ако си разбрал, трябва да побързаш и да се измъкнеш от него, като кажеш: „О, вчера майка ми каза, че не се чувства добре и иска да я заведа в болницата. Не е ли това нещастно съвпадение?“. Постоянно го отблъскваш, а когато секретарят забележи това, ще си помисли: „Всеки път, когато го поканя, нещо се появява, всеки път, когато се опитам да се сближа с него, нещо се случва. Той не умее да цени услугите, ще си намеря друг!“. Той може да си търси когото си иска, но ти няма да се сближаваш с него независимо от всичко. Обикновено си доста приятелски настроен към него, но когато той иска да те насърчи или повиши, ти си намираш оправдания, за да го избягваш, и губиш въодушевлението си, за да не може той да разбере какво си мислиш. Всъщност в сърцето си знаеш кристално ясно: „Няма да се сближа с теб, дяволе! Имам Бог в сърцето си и Бог ми казва да стоя настрана от политиката. Ти си човек на политиката и аз ще стоя настрана от теб. Искаш да ме издигнеш на служебен пост и да използваш талантите ми, за да ти служа, но аз дори няма да ти дам шанс! Дори и само да мета пода и да изнасям боклука в тази държавна служба, аз няма да заема държавен пост! Просто изкарвам достатъчно пари, за да се издържам, няма да служа на теб!“ Но в действителност вместо това трябва да кажеш следното: „Вие, лидерите, носите нацията в сърцата си, занимавате се с безброй дела и служите на народа, като се грижите за обикновените хора! Ние, обикновените хора, сме слабо осведомени и се грижим само за собствения си стомах. Не сме на същото ниво и не можем да правим това, което правите вие, лидерите“. Винаги се държиш глупаво пред него, така че той да не може да разбере какво мислиш. Дори и да имаш таланти, не ги разкриваш. Показваш ги само в критични моменти по малко, за да види, че си наистина талантлив. Обикновено правиш по няколко малки грешки, за да го накараш да си помисли, че не си чак толкова способен, но все пак да не може да се справи без теб на работа. Това се нарича мъдрост. Играеш си с дявола, използваш го, за да ти служи и да печелиш парите му, но не се сближаваш с него и го презираш в сърцето си, нали така? Ето какво означава да не се сближаваш с него. Можеш ли да го направиш? (Да.) По обяд лидерът кара малкия си седан и търси наоколо известен ресторант, в който да хапне. Той ти вика: „Сяо Джан, да излезем да хапнем нещо. Какво искаш да ядеш днес?“. Ти казваш: „От няколко дни не съм ял пържени нудли с бобен сос и отдавна не съм ял кифлички на пара. Това ми се яде. Ще се прибера вкъщи за обяд, ти искаш ли малко?“. Отговаряш му по този начин и когато го чува, той казва: „Да ям какво? Това е свинска помия, хората не ядат такива неща!“. Той не иска да яде нищо от това, което му казваш, и си мисли: „Този човек е точно като поговорката — който се роди глупав, не може да бъде излекуван. Кой в днешно време яде кифлички на пара и пържени нудли с боб? Държавните служителите се хранят много по-добре от това!“. Тези чиновници ходят по ресторанти и харчат обществени средства, наслаждават се на славата и блясъка на това, че са чиновници, и се хранят само с пищни ястия — едно ядене струва над хиляда юана. Ядат маймунски мозък и кожа от таралеж. Тези бесове и дяволи ядат всичко, няма нещо, което да не могат да изядат или изпият. Какво си мислиш в душата си? „Няма да участвам във вашите грехове, ще стоя далеч от теб, вие, дяволски изчадия, нещастници, които ядат човешка плът и пият човешка кръв! Предпочитам да се върна и да ям пържени нудли с боб и кифлички на пара, отколкото да се наслаждавам на твоя екстравагантен начин на живот. Дори ако трябва да се храня оскъдно, пак няма да се доближа до теб. Няма да бъда въвлечен в твоята нечестивост и няма да участвам в твоите грехове. Яденето на човешка плът и пиенето на човешка кръв е дело на дяволите, а не на хората. Какъв ще бъде крайният резултат? Със сигурност ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан! Правя отстъпки и компромиси и изкарвам прехраната си под твоята власт, но целта ми е да осигурявам прехраната си, да следвам Бог и да изпълнявам дълга си. Не се опитвам да получа повишение или да се занимавам с политика. Ненавиждам те от дъното на сърцето си!“. Така че, колкото и лидерът да те уговаря да се насладиш на голяма трапеза, не отивай. През уикенда, ако те поканят да пееш караоке, да си заобиколен от красиви жени и да пиеш хубаво вино, ако те поканят в чайна за отдих или развлечение, или да видиш драг шоу, ще отидеш ли или не? Ако искаш да се приобщиш към организацията или към партията, тогава ще трябва да отидеш на тези места. Но в този момент си казваш: „Аз практикувам Божиите слова, стоя настрана от политиката, няма да участвам в нищо от това, няма да участвам в техните грехове“. На следващия ден, когато се съберат заедно, те разговарят за това колко красива е госпожица еди-коя си, как е била красавицата на бала, колко талантлива е в пеенето, колко вкусно е виното от определена епоха във Франция, къде да отидат на развлечение, къде да се потопят в горещите извори… Те говорят за тези неща — ти завиждаш ли им? Завиждаш ли? Трябва да си сложиш слушалки, да запушиш ушите си. Не слушай тези дяволи, които говорят дяволски думи, стой далеч от тях, запази сърцето си спокойно, не участвай в греховете на грешниците, стой далеч от мръсния им живот и не се увличай по тяхната нечестивост. Твоята цел е да стоиш настрана от политиката. Тези, които търсят напредък, които искат да се приобщят към организацията и желаят да бъдат повишени — чрез този техен живот всъщност целят да участват в политиката, да влязат направо в политиката с цел да получат позиция в политическите среди и да водят живот, който не подобава нито на човек, нито на бяс. Ти обаче си точно обратното на тях. Трябва да стоиш настрана от такъв мръсен живот. Целта на това да стоиш настрана от подобен живот е нито да желаеш, нито да се интересуваш от някакви политически перспективи. Твоето бъдеще е да се стремиш към истината и да постигнеш спасение. Следователно трябва да си наясно в сърцето си, че всичко, което правиш сега, е смислено и ценно. То е в името на стремежа към истината, в името на постигането на спасението. Това не е безсмислена жертва, нито пък действаш по нетипичен начин. Още повече, че не си сам. Така че крайната цел на това да останеш настрана от този греховен живот всъщност е да се отделиш от тези хора, да се дистанцираш от това, което те наричат политика. Това е вторият принцип на това да стоите настрана от политиката — не се сближавайте.

Да не се сближаваме с политици е минималното, което трябва да се направи, а освен това не трябва да участваме в политиката. Например, ако има възможност за повишение в началник на секция, директор или ръководител на бюро, всеки се стреми да се покаже, да подобри работата си, да дава подаръци на ръководителите, да използва връзки, да проучва пътечки и да опитва всички средства ръководителите и началниците да забележат неговите таланти, способности и стойност, и дори да се възползват от неговата стойност. Хората предпочитат да бъдат ласкатели, да се подмазват на лидерите и началниците и да правят всичко, което те поискат от тях, дори и да не искат да го правят. Някои си плащат, а някои дори предлагат телата си, за да участват в политически борби. В тези борби, някои хора установяват контакти с лидери, други дават на лидерите много пари и подаръци, а трети предлагат телата си на лидерите, като крайната цел е да бъдат повишени или наставлявани от тези лидери и да поемат по пътя на политиката. Като вярващ в Бог, ако знаеш, че тези практики включват участие в политиката, тогава трябва да стоиш настрана. Първо, не давай подаръци и не установявай контакти в името на собствените си политически перспективи или служебно положение. Също така не разкривай свободно силните си страни пред лидерите и със сигурност не стигай до крайни мерки, за да се бориш за тяхното внимание. Нека другите се състезават без теб. Всеки път, когато шефът те номинира, казвай: „Няма да участвам, не съм квалифициран“. Трябва само да кажеш, че не си квалифициран и да оставиш другите да продължат напред. Има много хора, които ще се включат в съревнованието. Когато шефът каже: „Сяо Джан, този път е твой ред“, кажи: „Още не съм квалифициран, шефе, моля да ме извиниш, не съм способен. Нека Сяо Ли да отиде първи, а ако Сяо Ли не е способен, тогава нека отиде Сяо Уан. Нека те да го направят“. Шефът ще каже: „Ти глупав ли си? Ако отидат те, ти няма да получиш нищо — няма да получиш къща, нито бонуси или увеличение на заплатата“. Тогава казваш: „Ако не получа нищо, така да бъде. Имам достатъчно храна и достатъчно пари, така че бъди спокоен, господине. Ако все още не си уверен, тогава просто ми дай малко повече бонуси в края на годината“. Не участвай в тяхната борба. Който иска да се състезава, нека го направи. Ти не прибягваш до никакви средства, не изразходваш никаква енергия и не плащаш никаква цена. Не харчиш нито стотинка, не казваш нито дума, не правиш нищо допълнително и не полагаш допълнителни усилия за повишение. Дори да имаш условия, връзки и подходящи хора, пак не участваш. Това се нарича истинско избавление, истинско стоене настрана. Тези светски хора те гледат с постоянно съжаление и казват: „Ти си глупав, ти си простоват!“ Но ти отговаряш: „Говорете каквото си искате за мен, аз пак няма да участвам“. Хората питат: „Защо няма да участваш?“. Ти казваш: „Печеля достатъчно. Не съм квалифициран. Всички сте по-добри от мен, така че вие ходете“. В състояние ли си да се въздържиш от участие? (Да.) Разбира се, ако имаш възможност да бъдеш повишен в заместник-началник на секция или заместник-директор, може да откажеш, но ако ти предложат длъжностите на ръководител на бюро или на областен управител, можеш ли да направиш същото? Може да не е лесно. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-примамлива става тя, а колкото по-голяма е властта, толкова по-голямо е изкушението, защото когато имаш повече власт, получаваш по-добро отношение, думите ти стават по-влиятелни, а физическата ти наслада нараства. Виждаш ли, кметът, областният управител и президентът имат собствени служебни резиденции. Всички техни разходи, независимо дали излизат, или са у дома, се покриват от държавата. Затова колкото повече общуваш с висшите класи, толкова по-голямо става изкушението им към теб, а колкото повече възможности имаш да общуваш с тях, толкова по-трудно става да се откажеш от тези възможности. За да избегнеш изкушението, работиш на най-ниско ниво, без да стъпваш в средите на висшите класи. Възпираш крака си да стъпва в тези среди. Това се нарича да стоиш настрана. Нищо от това, което казваш или правиш, няма нищо общо с политиката. Става дума за това да стоиш настрана от тези неща. Който и да бъде успешно избран за високопоставен служител в конкретен конкурс, който и да дойде да упражнява голяма власт, ти не му завиждаш, не си наранен и не съжаляваш за това, защото в поредното изкушение или в обстоятелствата, устроени от Бог, ти си практикувал принципа да стоиш настрана от политиката, който Бог изисква. Удовлетворил си Божието изискване и в лицето на Сатана ти си победил. В лицето на Бог ти си превъзмогнал трудност и Бог те одобрява. Някои хора казват: „Ако Бог ме одобрява, ще направи ли така, че заплатата ми да се повиши малко?“. Не, Божието одобрение и признаване на теб като победител означава, че си една стъпка по-близо до спасението и Бог те гледа с все по-голяма благосклонност — това е голяма чест. Лесно ли е да се въздържаш от участие в политически дела? Който обича да се състезава, нека се състезава. Който обича да се изказва за такива дела, нека го прави. Който обича да се занимава с тях, нека се занимава. При всички случаи теб не те е грижа, нито се занимаваш с тези неща, защото не търсиш издигане и не търсиш чиновническа кариера. Това е третият принцип за стоене настрана от политиката — да не участваш.

Четвъртият принцип за стоене настрана от политиката е да не вземаш страна. „Вземането на страна“ е вид жаргон, използван от политиците, и в политическия свят е често срещано явление да се взема страна. Когато участваш в политиката, трябва ясно да изразиш позицията си, независимо дали си на страната на партия А, или на страната на партия Б. Щом се включиш в политиката, трябва да вземеш страна. Ако не се включиш, не е необходимо да вземаш страна, или можеш да кажеш, че не вземаш страна. Ако останеш неутрален и не обръщаш внимание на техните спорове или на това защо двете страни се карат, тогава не вземаш страна. Независимо дали подкрепяш партия А, или партия Б, няма резултат или отговор от теб. Ти казваш: „Не заставам на ничия страна, въздържам се. Имам добри отношения и с А, и с Б, но не се сближавам с нито една от тях. Не участвам в никоя от техните битки“. Тези хора са озадачени — в крайна сметка от партия А или от партия Б си? Те все се опитват да те спечелят на своя страна, но никой не може. Крайният резултат е, че разбират, че ти не вземаш страната на никоя партия. Накрая твоят пряк началник казва: „Ти, хлъзгаво човече, защо не ме подкрепи в такъв критичен момент?“. Ти отвръщаш: „Шефе, не смея да се стремя към такава чест, нямам същата интелектуална дълбочина, нито съм много компетентен в работата си. Страхувам се да не те разочаровам. Шефе, моля те, пощади ме, аз съм просто един незначителен човек, който се навежда, за да вземе стотинка от земята. Аз съм просто един обикновен човек, не смея да вземам страна. Моля те, бъди снизходителни към мен и ме остави, следващия път със сигурност ще те подкрепя“. В действителност ти просто го отблъскваш. Не си го обидил и той не може да направи нищо по въпроса. Те могат да се карат и да спорят колкото си искат, това няма нищо общо с теб, ти си страничен наблюдател. Защо казвам, че си страничен наблюдател? Не се стремиш към служебна кариера, чиновничество, известност, прослава на предците си или към политиката. Не преследваш политически цели. Твоята цел е да стоиш настрана от служебна кариера и от тези политически фигури. Така че съзнателно избираш да не вземаш страна, да не избираш партия А или партия Б, а кой на каква страна застава, няма нищо общо с теб. Когато някой се опитва да те убеди, ти просто се смееш и се правиш на глупак, като казваш: „Не знам кой е прав, всички сте мои добри приятели, ще бъда щастлив, независимо кой ще спечели“. Те казват: „Ти си наистина хлъзгав човек!“ А ти отвръщаш: „Не съм хлъзгав, просто съм глупав. Вие сте експертите!“ Преструваш се пред тях, че си объркан. Добре ли е да не вземаш страна? Не бъди наивен, не се съгласявай с тези, които се опитват да се възползват от теб. Независимо на какво ниво е политиката, водата винаги е мътна — дъното не се вижда. Не е като чист извор, където можеш да видиш дъното. Това е кална вода, блато. Ако някой лидер се отнася добре с теб, ти се сближаваш с него и заставаш на негова страна, но не знаеш дали това ще доведе до добро, или зло. Не можеш да знаеш какво ще бъде неговото бъдеще, дали ще свърши с белезници, или ще стане значима фигура. Тези хора са все крокодили в блатото, има големи и малки. Като незначителен човек, няма да можеш да разбереш дали всяка дума, която казват, е вярна или не, към кого се отнасят добре и към кого не, и каква е целта на ежедневните им действия — ти просто не можеш да знаеш. Затова ако искаш да се предпазиш, най-простият и най-висш принцип е да не вземаш страна. Ако те са добри към теб, бъди настроен възторжено към тях. Ако не са добри, пак бъди настроен възторжено към тях, но просто не вземай тяхната страна. Когато изникне нещо, просто се засмей и се престори на объркан. Когато те попитат нещо, кажи, че не знаеш, не ти е ясно или не си го виждал преди. Можеш ли да реагираш по този начин? (Да, сега мога.) Подходящо ли е да се прилагат тези принципи в църквата? (Не е подходящо.) Тези трикове са подходящи само за места, където пребивават дяволи, не могат да се използват сред братята и сестрите. Това е мъдрост. На места, където пребивават дяволи, трябва да си мъдър като змия. Не можеш да бъдеш глупав, трябва да бъдеш мъдър. Който и да те тегли към себе си, не отивай и не заставай на негова страна. Който и да влиза в конфликт с теб или не те харесва, не му се противопоставяй и не заставай срещу него. Накарай го да повярва, че не си срещу него. Тези неща представляват мъдрост. Не се съревновавай с никоя политическа сила, не се сближавай с никоя от тях, не влизай в сговор с никоя от тях и не проявявай добра воля към никоя от тях. Това е мъдрост, това е да не вземаш страна. Не е ли така? (Така е.) Научи ли се как да правиш това? (Да.) В критични моменти трябва да се преструваш на глух и ням, на луд и глупав и да им позволиш да те приемат като невеж глупак. Ако ти кажат да направиш нещо, направи го, приеми съвета им, без да го поставяш под въпрос, и нека видят колко си послушен. Послушен до каква степен? Като подмазвач, който винаги слуша, никога не се обажда, никога не пита за новини от шефа или за информация относно нещо си — бъди особено послушен. Но никога не бива да разкриваш истинските си мисли пред тях. Щом разкриеш истинските си мисли и намерения, те ще те накажат и ще ти дадат урок. Ако не си на тяхна страна, не можеш да им позволиш да разберат това — дори да ги отхвърлиш, не можеш да им позволиш да разберат. Защо трябва да правиш това? Защото в техните очи, ако не си техен приятел, значи си техен противник. Щом веднъж се превърнеш в противник в очите им, ти ще бъдеш този, когото се стремят да накажат. Ще се отнасят към теб като към треска в окото им, като към трън в петата им и ще трябва да те накажат. Затова трябва да използваш мъдрост и да се преструваш на глупав. Не показвай способностите си. Ако изразяваш мислите си, възгледите си, позициите си или отношението си към каквото и да било, значи си глупав. Разбра ли? (Разбрах.) В лицето на сатани и дяволи, особено когато се сближиш с някоя група в политическия свят, трябва да бъдеш особено внимателен, да се предпазваш, да не се мислиш за умен и да не се държиш умно, да не парадираш, да не се опитваш да доказваш стойността си — трябва да бъдеш сдържан. Ако искаш да осигуриш оцеляването си в такава сложна среда, а също така искаш да вярваш в Бог, да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава първото нещо, което трябва да направиш, е да се предпазиш. Един от начините да се предпазиш, е да не провокираш никакви политически сили и да не ставаш обект на техните атаки или наказания — така можеш да останеш в малко по-голяма безопасност. Ако винаги отказваш да ги слушаш, да им се подчиняваш или да се сближаваш с тях, те няма да те харесват и ще искат да те накажат. От друга страна, ако видят, че имаш талант и способност да работиш, и ако видят, че си им полезен и че ако поемеш управлението вместо тях, няма да разкриеш тайните им или да навредиш на бъдещата им репутация, тогава те ще искат да бъдат твои наставници. Добре ли е те да са твои наставници? (Не.) Ако са ти хвърлили око и искат да те наставляват, тогава кажи Ми, не е ли същото като да те обладае зъл дух? (Да.) Ако са ти хвърлили око, ти си в беда. Затова още преди да са те взели на прицел, не можеш да им позволиш да те харесат. Трябва да се преструваш на глупав, сякаш нищо не можеш да правиш особено добре. Прави повечето неща на приемливо ниво. Въпреки че може да са недоволни от това, няма да могат да открият недостатъци в теб или да намерят причини да се отърват от теб. Това е достатъчно и постига желания ефект. Ако правиш нещата твърде добре, ако всичко е свършено гладко и те са особено доволни от теб и те оценяват високо, това не е добре. От една страна, те ще те виждат като заплаха за своята политическа перспектива, а от друга, може да поискат да те наставляват, като нито едно от двете няма да е добро за теб. Така че за да се утвърдиш в това общество, освен да избягваш и да стоиш настрана от различни сили, има нещо още по-важно, а именно да се справяш компетентно с отношенията и делата по отношение на различните сили или на твоя пряк началник. Например, ако прекалено много се изтъкваш, ако прекалено много искаш да се докажеш или ако правиш неща без никаква мъдрост, може да изпаднеш в дилема, в която да не си в състояние да отблъснеш нищо или да трябва да правиш това, което не искаш. Какво може да се направи по този въпрос? Следователно този въпрос е труден за решаване. Трябва често да се молиш на Бог, да бъдеш тих пред Него, да позволиш на Бог да те води, да ти даде мъдрост, да ти даде подходящите думи, да те насочи какво да правиш и да ти помогне да разбереш как да се справиш със ситуацията, за да можеш да се предпазиш и да бъдеш защитен от Бог в такива сложни кръгове. Едва когато си получил Божията закрила и си в състояние да се предпазиш, тогава можеш да имаш основните условия да бъдеш спокоен пред Бог, да ядеш и пиеш Божиите слова, да размишляваш върху тях и да се стремиш към истината. Разбираш ли това? (Да, разбирам.) Такъв е принципът на това да не вземаш страна.

Съществува и друг принцип за оставане настрана от политиката, а именно да не изразяваме своята позиция. Независимо дали става въпрос за политически възгледи, нагласи или течения, или за намеренията и целите на лидерите, за техните изрази, мисли или за това дали те са прави или не, не трябва да изразяваш позицията си. Когато шефът те попита: „Съгласен ли си с това, което току-що казах? Каква е твоята позиция?“. Ти отговаряш: „Какво каза? Ушите ми не са добре, не те чух“. Шефът се ядосва, като чуе това, и спира да ти говори. В сърцето си мислиш: „Чудесно, така или иначе не исках да казвам нищо!“. Трябва да се преструваш на глух и ням и не трябва да винаги изразяваш позицията си или да показваш колко си умен, като казваш: „Шефе, имам какво да кажа, имам идеи“. Ако винаги вдигаш ръка и заемаш позиция, това е просто глупаво. Не бива да се изказваш, когато имаш мнение относно шефа, а когато имаш мнение за този или онзи колега или виждаш, че шефът ти прави нещо нередно, не казвай нищо. Сега, ами ако ръководителят те попита за тези неща, какво ще кажеш? „Справи се много добре с това, ти си на друго ниво в сравнение с нас, малките работници. Наистина си съобразителен!“. Трябва да го хвалиш, така да го ласкаеш, че да започне да изпитва еуфория, а когато видиш, че си постигнал целта си, тогава спри да го хвалиш, защото е почнало вече да ти се повдига. Независимо от политиките, мненията, работата за изпълнение отгоре, които шефът ти спуска, или отношението му към всичко, ти се държиш глупаво и казваш няколко двусмислени изречения. Когато шефът те чуе, ще си каже: „Този служител винаги е бил объркан, така че е нормално да е объркан и по този въпрос“. Добре, успя да се измъкнеш под фалшив претекст. Независимо какво казва шефът, никога не трябва да изразяваш позицията си. Ако си на маса с шефа и той поиска да изкажеш позицията си по някакъв въпрос, ти кажи: „О, виж колко ориз изядох. Кръвната ми захар е висока и малко ми се вие свят, та не чух много ясно какво каза току-що. Шефе, става ли да обсъдим това отново следващия път?“. Просто се изразявай неопределено. Ако шефът изпрати някого, за да разбере твоето мнение за него, партийния комитет или националната политика, трябва ли да изразиш някакво мнение? (Не.) Публичното ти отношение трябва да е, че нямаш мнение, но какво да кажем за истинското ти отношение? Дори и да имаш мнение, не го споделяй — това се нарича да заблудиш дух. Има една алегорична поговорка: „Да сложиш пластмасови цветя на нечий гроб — да заблудиш духа“, нали така? Когато се сблъскваш с важни въпроси за доброто и злото, въпреки че имаш отношение и възгледи, не трябва да ги изразяваш. Защо? Тези неща не са свързани с вярата в Бог, не са свързани с истината, всички те са въпроси от света на дяволите и нямат нищо общо с нас, вярващите. Няма значение какво е нашето отношение, важното е, че тези неща нямат нищо общо с нас. Въпреки че може и да имаме отношение, в действителност то е разбиране и разпознаване на тяхната същност. Нашето отношение и принцип на практикуване е да стоим настрана от тях, да ги отхвърляме и да отхвърляме тяхното влияние и контрол. Що се отнася до отношението на другите хора, те нямат нищо общо с нас. Това е въпрос от света на дяволите и няма нищо общо с вярващите в Бог. Тези неща не са свързани със стремежа към истината, нито със спасението, а още по-малко с някакво отношение на Бог към теб. Така че не е необходимо да имаш каквото и да било отношение, нито да изразяваш каквото и да било отношение. Можеш просто да се засмееш и да кажеш: „Шефе, моят мисловен процес е повърхностен и умът ми е объркан. Толкова дълго време изучавах политика, но никога не съм преживявал политическа революция в мислите си, така че като обикновен човек все още не мога да разбера политиката отгоре или какво имаш предвид. Моля за твоята прошка“. Това е достатъчен отговор. Дали това значи да заблудиш духа? (Да.) Или можеш също да кажеш: „Шефът има ясен поглед, хората имат бистър поглед, само аз съм единственият, чийто поглед е объркан. Нищо не съм в състояние да видя или да разбера! Не съм член на партията, така че нямам партиен дух. Не мога да разбера тези неща. Говори с нас, шефе, ти имаш преимущество пред нас. Каквото и да кажеш, ще те слушаме и ще го изпълним. За мен това е достатъчно“. Не е ли просто? Постига ли се принципът да не изразяваме позицията си? (Да, постига се.) Това нехайно отношение и неизразяване на позицията ти позволява да се предпазиш. Дали шефът знае какво имаш предвид с това? Не знае. Той смята, че си просто идиот, и си мисли: „Този човек не се стреми към повишение. При такива благоприятни условия повечето хора вече щяха да са повишени на по-висока длъжност, може би дори щяха да са кметове. Този човек би могъл да бъде областен управител, но той просто не иска да напредва, продължава да се прави на глупак и не се приобщава към организацията — той е типичен глупак!“. Какво би си помислил в сърцето си? „В твоите очи съм глупак. Но в Божиите очи съм незлоблив гълъб. По-ценен съм от теб. Ти, стари дяволе, имаш държавна служба, участваш в малко политика и си мислиш, че това те прави по-добър. В моите очи ти не си по-добър от малък скакалец!“. Можете ли да кажете това? (Не, не можем.) Не можете да кажете това. Бъди внимателен, защото стените имат уши. Можеш да говориш на кучето си вкъщи и да оставиш нещата дотам. На този свят има много малко хора, на които можеш да вярваш или да се довериш. Затова когато се сблъскваш с важни принципни въпроси, независимо дали в политическите среди или в някоя социална група, трябва да се научиш да не изразяваш позицията си, особено когато става въпрос за политика, власт или вземане на страна. Определено не трябва да изказваш позицията си ясно. Ако го направиш, това е все едно сам да се хвърлиш в огъня. Какво е усещането да се печеш на огъня? Ако искаш да разбереш, просто заеми позиция и виж. Не е ли така? (Да.) Възможно ли е да не изразяваш позицията си? Зависи от това към какво се стремиш в сърцето си. Ако наистина се стремиш към служебна кариера, ако искаш да станеш чиновник, не само ще заемаш позиция, но и ще изразяваш ясно позицията си, ще го правиш пред шефа си, докато се изкачваш нагоре — в такъв случай ще се окажеш доста лошо подобие на човек. Ти не стоиш настрана от политиката, а участваш в нея. Ако участваш в политиката, тогава просто отивай и се махни оттук. Не оставай в Божия дом. Ти си неверник, принадлежиш на света, на дяволите, а не на Божия дом — не си сред Божиите избраници. Макар да пребиваваш в Божия дом, ти се промъкваш в него, искаш да си вземеш залък, да получиш благословия — такъв като теб не е добре дошъл тук. Но от друга страна, ако имаш отлични лични качества и си в позиция, в която имаш много възможности да станеш длъжностно лице и да започнеш кариера, но все пак можеш да избегнеш сближаването, участието, вземането на страна и заемането на позиция, тогава си в състояние да постигнеш това да останеш настрана от политиката. Помниш ли тези принципи? Изпълними ли са те? (Да, изпълними са.) Виждаш ли, всички в политическите среди, които винаги искат да се покажат, да изпъкнат, както и тези, които искат да изразят своите възгледи и нагласи и имат особено силно желание да се изявят — всички те целят само едно: искат да заемат служебен пост. Казано по-меко, те искат да участват в политиката. Всъщност обаче просто искат да заемат длъжност, да имат власт и да се радват на добър живот благодарение на поста си. Искат да използват поста си, за да постигат различни лични цели и да увеличат престижа си. Не е ли така? (Да, така е.) Някои хора сами по себе си нямат много добри заложби. Те са с недостатъци. И все пак искат да станат държавни служители и да участват в политиката. В резултат на това разчитат на усилията си и се изкачват нагоре на всяка цена. Подмазват се на началниците си и действат като лични помощници на държавните служители. В крайна сметка постигат целта си да участват в политиката и осъществяват мечтата си за чиновническа кариера.

Що се отнася до това да стоим настрана от политиката, общувахме за пет принципа. Първият принцип е да не се присъединяваш към никоя партия. Виждаш ли, всички управници на дадена държава принадлежат към политическа партия, да не говорим за лидерите на авторитарните държави, които също принадлежат към политическа партия. Следователно първият принцип за стоене настрана от политиката е да не се присъединяваме към никоя партия. Не го ли казах току-що? (Да.) И така, какъв е вторият принцип? (Да не се сближаваме с тях.) Не се сближавай с тях или с политическите кръгове. Какъв е третият принцип? (Да не участваме.) Точно така, да не участваш в никакви техни дейности, движения или идеологически дискусии, т.е. да не участваш сред тях. Какъв е четвъртият принцип? (Да не вземаме страна.) Не вземай страна, остави ги да спорят за това кой е прав и кой не. Накратко, не вземай страна. Какъв е петият принцип? (Да не изразяваме позицията си.) Да не изразяваш позицията си. Някой казва: „Ако не изразяваш позицията си, не създаваш ли просто проблеми?“. Ти казваш: „Нямам мнение, аз съм обикновен човек, не съм много образован, мисловният ми процес не е толкова впечатляващ — какво мнение мога да имам? Аз съм просто един обикновен гражданин, оставете ме на мира“. Никога нямаш мнение в нито един момент. Когато те призоват да заемеш позиция, ти се преструваш, че хъркаш, че спиш, и когато хората видят, че не се интересуваш от напредък, няма да искат от теб да изкажеш мнението си и така се получава идеално, нали? Колко общо са тези принципи? (Пет.) Ако следваш тези пет принципа, можеш да стоиш настрана от политиката и да не бъдеш повлиян, засегнат или задържан от никакви политически сили. Независимо дали имаш работа с политическите кръгове на върха или на дъното, ако прилагаш на практика тези пет принципа, ще можеш да стоиш настрана от политиката. Това е тема, която се отнася за професионалната кариера на човека. Разбира се, дори да нямаш професия, тези принципи остават същите, непроменени. Дори ако си безработен, пак трябва да практикуваш тези принципи, за да стоиш настрана от политиката — принципите не се променят. И така, защо трябва да стоиш настрана от политиката? Какво представлява политиката? Тя е борба, игра на власт. Политиката е едновременно конспирация и стратегия. Какво друго е политиката? Политиката е и онези движения или дейности, които се пораждат от различни сили. Виждаш ли, дори не можете да обясните какво е политика, но великият червен змей обвинява хората в църквата, че се занимават с политика. Това не е ли абсурдно? Не е ли лесно да намерят вина, когато поискат? (Да.) Това очевидно е лъжливо обвинение. Някои глупаци и объркани хора, след като се вслушат в дяволските думи на големия червен змей, попадат под неговото ограничение и не смеят да проявят проницателност нито към него, нито към Сатана. Винаги когато се повдигне темата за разпознаването на големия червен змей или на Сатана, те се крият в ъгъла и не смеят да си отворят устата. Само си прочистват гърлото или се преструват на объркани. За какво се преструват? Не е нужно да се преструват — те дори не разбират какво е политика, така че как могат да участват в нея? Може ли объркани хора като тях да участват в политиката? Следователно за повечето обикновени хора да стоят настрана от политиката е реално постижимо. Току-що наблегнахме на един принципен момент, а именно да не се вършат глупости, да се избягва несъзнателното въвличане в политиката, да не бъдеш въвлечен в нея, без дори да знаеш, и накрая да станеш изкупителна жертва или жертвено агне, без да разбираш какво се е случило. Така че причината, поради която общуваме за тези принципи, от една страна, е да те уведомим, че твоят интелект просто не е достатъчен, за да разбереш истинската същност на политиката. От друга страна, ако практикуваш тези принципи, ще можеш по-добре да се предпазиш и да избегнеш да бъдеш използван във всяка ситуация или в ситуации, в които не си наясно или си в неведение. Като просто се придържаш към тези принципи, можеш да си осигуриш относителна безопасност във всяка група. Следователно тези принципи са не само твой амулет за защита, но и принципи, които Бог те напътства да следваш в областта на политиката. Като следваш тези принципи, можеш да се наслаждаваш на ползите, които ти носи истината, и може да се каже, че си закрилян от Бог. Ако чувстваш, че Божията закрила е неопределена и куха и не можеш да я видиш или усетиш, тогава можеш да избереш да практикуваш тези пет принципа. По този начин можеш наистина да изпиташ Божията закрила, която е по-реален вид закрила. Това не е само използване на Божиите слова, за да се предпазиш, но също така и предпазване чрез практикуване на Божиите слова и придържане към истините принципи, които Бог ти е разкрил. При всички случаи крайната цел е постигната и като стоиш настрана от политиката, ти можеш да се предпазиш от зли групи хора, да избегнеш различни изкушения и кризи и по този начин да успокоиш тялото и ума си пред Бог в състояние на спокойствие, мир и сигурност, така че да можеш да се стремиш към истината. Ако обаче си глупав и не знаеш как да следваш принципите, на които Бог учи, и се опитваш да изпъкнеш и да се изявиш безразборно, често действаш без мъдрост и се забъркваш в различни спорове и конфликти, които произтичат от политиката и групите, ако често попадаш в различни капани и изкушения и всекидневният ти живот е повлечен и смущаван от тези неща и прекарваш цялото си време в справяне и решаване на тези борби, включващи спорове и смущения, тогава може да се каже, че сърцето ти никога няма да дойде пред Бог и никога няма да бъдеш истински мирен пред Него. Ако не можеш да постигнеш този минимум, тогава за теб няма надежда да разбереш Божиите слова, да вникнеш в истината или да я разбереш, да практикуваш истината и да тръгнеш по пътя на стремежа към истината, за да бъдеш спасен. Ако си в плен на тези неща, то е равносилно на това да си в плен на дявола. Ако нямаш принципите за справяне с тези въпроси, накрая ще бъдеш погълнат от тези неща. Ежедневието ти, сърцето ти и животът ти ще бъдат оплетени в тези спорове и борби. Всичко, за което ще мислиш, е как да се отървеш от тези неща, как да се бориш и да спориш с тези хора, как да докажеш невинността си и да поискаш справедливост. В резултат на това, колкото повече се забъркваш в тези дела, толкова повече искаш бързо да докажеш невинността си, да поискаш справедливост и да получиш обяснение, и толкова по-хаотично и сложно ще става сърцето ти. Колкото по-сложна е външната ти среда, толкова по-сложен ще стане вътрешният ти живот, и колкото по-хаотична е външната ти среда, толкова по-хаотичен ще стане вътрешният ти живот. По този начин ще бъдеш напълно довършен, ще бъдеш контролиран и пленен от Сатана. Ако все още искаш да се стремиш към истината и да бъдеш спасен, това ще бъде невъзможно! Ще бъдеш напълно безполезен, без възможност за изкупление. Тогава ще кажеш: „Съжалявам за всичко. Политическият кръг на Сатана не е нищо друго освен блато! Ако знаех, щях да се вслушам в Божиите слова“. Казах ти го отдавна, но ти не Ми повярва. Настояваше да получиш обяснение от него, да получиш справедлива дума, дума на похвала и признание от устата му. Отказа да спазваш принципите и критериите, посочени ти от Бог, затова заслужаваш да бъдеш теглен от него до смъртта си. Накрая Сатана ще бъде унищожен, а ти ще бъдеш унищожен заедно с него, като се превърнеш в негово погребално приношение. Заслужаваш си го! Кой те накара да последваш Сатана? Кой те накара да търсиш обяснение от Сатана? Кой те накара да бъдеш толкова глупав? Бог ти даде мъдрост, но ти не я приложи. Даде ти принципи, но ти не ги спазваше. Настояваше да следваш своя път, да се бориш срещу тези хора със собствения си ум, таланти и дарби. Можеш ли да победиш дявола? Нещо повече, борбата с дявола не е това, което Бог ти е поверил. Това, което Бог ти е поверил, е да следваш Неговия път, а не да се бориш с дявола. За теб няма никаква полза да се бориш с него. Бог не отбелязва това. Дори и да го победиш, няма да постигнеш спасение. Разбираш ли сега? Следователно в бранша и сферата на политиката трябва да помните тези принципи, които хората трябва да следват. Може би онези от вас, които в момента изпълняват дълга си на пълен работен ден, могат да сметнат тези думи за нереалистични и сравнително далечни от тях. Но те поне ти позволяват да знаеш какво е политиката, как трябва да се отнасяш към нея, как да възприемаш онези, които живеят в политическите среди или преследват политически перспективи, и как да им помогнеш да решат проблемите си, ако вярват в Бог. Това са най-основните неща, които трябва да знаете. Щом напълно разбереш и приемеш тези принципи, ще можеш да им помогнеш и когато се срещнеш с такива хора, ще можеш да се справяш с проблемите им и да ги разрешаваш, като използваш съответните принципи. Е, нека да прекратим общението си дотук по отношение на темата за стоенето настрана от политиката. Довиждане!

18 юни 2023 г.