На последното събиране общувахме по една важна тема, отнасяща се до стремежа към истината: „Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“. В рамките на тази важна тема говорихме за избавяне от човешките представи и фантазии относно Божието дело, включващи теми за вродените дадености на хората, човешката природа и покварения нрав, и в рамките на тези теми бяха споменати въпроси, свързани със заложбите. Миналия път общувахме малко по въпросите, свързани със заложбите, като преобърнахме част от представите на хората. След като чухте това, имате ли точно определение за това какво са заложбите? Какво точно представляват заложбите? Как трябва да се разбират заложбите? Как може да се прецени дали заложбите на даден човек са добри, средни или лоши? Въз основа на какви аспекти трябва да се преценява това? Търсихте ли по тези въпроси и размишлявахте ли върху тях? (Аз размишлявах малко върху тях. На последното събиране Бог сподели в общение, че за да оценим заложбите на даден човек, трябва да гледаме неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. Преди нямах голямо разбиране в това отношение и дори бърках силните страни със заложбите. Например, когато видя някой да постига особено добри академични резултати или да владее няколко езика, си мислех, че това показва, че има добри заложби. Едва като слушах Божието общение, придобих ясна преценка за това какво са наистина добрите заложби и какво просто представлява някои силни страни. Ако даден човек външно изглежда доста прозорлив, но има много ниска ефективност при изпълнението на дълга и винаги е неспособен да възприеме истините принципи, неговите заложби са относително лоши.) Оценяването на заложбите на даден човек по неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата — това е общ начин да се каже. Освен че трябва да се гледа ефективността и резултатността при вършенето на нещата, има конкретни критерии за оценяване на заложбите на даден човек: Първо, неговата способност за учене. Второ, неговата способност за разбиране на нещата. Трето, неговата способност за възприемане. Четвърто, неговата способност за приемане на нещата. Пето, неговата познавателна способност. Шесто, неговата способност за преценка. Седмо, неговата способност за разпознаване на нещата. Осмо, неговата способност за реагиране на нещата. Девето, неговата способност за вземане на решения, която може да се нарече и способност за изпълнение. Десето, неговата способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Единадесето, неговата иновативна способност. Запомнихте ли ги? (Да.) Колко са общо? (Единадесет.) Прочетете ги на глас. (Едно, способност за учене. Две, способност за разбиране на нещата. Три, способност за възприемане. Четири, способност за приемане на нещата. Пет, познавателна способност. Шест, способност за преценка. Седем, способност за разпознаване на нещата. Осем, способност за реагиране на нещата. Девет, способност за вземане на решения. Десет, способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Единадесет, иновативна способност.) За да се преценят заложбите на даден човек, общо взето, трябва да се гледат тези два аспекта: неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. По-конкретно, за да се оцени неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата, трябва да се направи цялостно определение въз основа на тези единадесет критерия. По този начин ще можете точно да прецените какви са наистина заложбите на даден човек. Разбира се, за да се оценят заложбите на даден човек, първата стъпка е да се разгледат цялостните му способности в различни аспекти, а след това и неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. Ако той притежава заложби и способности в различни аспекти, тогава със сигурност ще върши нещата както с ефективност, така и с резултатност. Ако ефективността на даден човек при вършенето на нещата е висока и резултатността му е добра, тогава, когато оценяваш способностите му във всяка област според единадесетте критерия, те със сигурност също ще бъдат добри. Нито една от тези единадесет способности, взета поотделно, не може напълно да определи дали заложбите на даден човек са добри, или не — трябва да се преценява цялостно. Разбира се, сред тези единадесет способности кои са най-важните? Най-важните са способността за преценка, способността за разпознаване на нещата, способността за реагиране на нещата и способността за вземане на решения — те включват способността на човек да действа, след като е разбрал дадена теория. Останалите способности се отнасят до възприемането и ученето, които включват човешкия ум. След това ще общуваме за тези единадесет способности една по една.

Първата е способност за учене. Способността за учене не се отнася единствено до изучаването на дадена област на познание; тя включва също така изучаването на език, специфично техническо умение, изучаването и приемането на ново нещо и т.н. — всички те попадат в обхвата на способността за учене. Например, когато се изучава техническо умение, при нормални обстоятелства човек може да го овладее основно в рамките на шест месеца и след това да работи самостоятелно с него. Ако и ти можеш да го овладееш и да работиш самостоятелно с него след шест месеца учене, това се счита за наличие на способност за учене. Ако на теб ти отнеме два пъти повече време от средностатистическия човек, за да се научиш — ако след шест месеца все още не си го овладял и се нуждаеш от още шест месеца, за да се научиш — това показва лоши заложби. Тоест, по отношение на способността за учене, ако ти можеш да овладееш техническото умение или познание в рамките на нормалния период от време, това означава, че твоите заложби са средни или над средните. Обаче, ако надхвърлиш този период от време и ти трябва два или дори три пъти повече време от другите, за да научиш техническото умение или познание, тогава твоите заложби са лоши. Ако прекараш два или три пъти повече време от средностатистическия човек и все още не можеш да го научиш, и ти липсва способност за учене, какво говори това за твоите заложби? Без способност за учене ти не покриваш дори общия критерий за притежаване на заложби на нормална човешка природа. Ти си по-зле, отколкото ако имаше лоши заложби — ти изобщо нямаш заложби. В коя категория попада липсата на заложби? Липсата на заложби означава, че човек попада в категорията на хората, които са умствено изостанали и идиоти, без каквато и да е способност за учене. Това включва способността за учене.

Втората е способността за разбиране на нещата. Способността за разбиране на нещата се отнася до капацитета на човека да открие принципите и тънкостите в нещо, което вижда или с което често се сблъсква. Например, когато учиш професионално умение, ако слушаш теоретични наставления и наблюдаваш практически демонстрации, и в рамките на нормален период от време можеш да схванеш тънкостите и принципите, свързани с това умение, това се счита за притежаване на добри заложби и определена способност за разбиране на нещата. Ако не можеш да го разбереш веднага и дори ако някой общува с теб отново, все още не можеш да разбереш; и дори когато ти дават многократни насоки, все още не можеш да разбереш каква е тънкостта за вършене на това нещо и какви са съответните принципи — тогава твоята способност за разбиране на нещата е слаба. Може би след известно време може да научиш малко, чрез бавно напипване в реалната практика, но се ограничава до това. Ако, независимо колко време прекарваш — било то три или пет години — това, което можеш да разбереш, остава ограничено в тесен кръг и, когато вършиш нещата, се придържаш само към определени правила и норми, без да можеш да разбереш включените основи и да ги приложиш в реалната практика, това означава, че твоята способност за разбиране на нещата е слаба; такива хора имат лоши заложби. Например, някои хора вършат църковна работа и след като общуваш с тях за истините принципи, те чувстват, че всичко, което си казал, е правилно, и нямат съмнения относно това, за което си общувал. Въпреки това, те просто не могат да разберат защо нещата трябва да се правят по този начин и са неспособни да възприемат съответните принципи. Особено когато са изправени пред различни проблеми или специални ситуации в реалния живот или докато изпълняват дълга си, те не знаят как да прилагат принципите или как да подходят към проблемите, с които се сблъскват, и да се справят с тях според принципите. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Хората, на които липсва способност за разбиране на нещата, не разбират, след като чуят общение за истината, и винаги отправят искания като: „Можеш ли да дадеш друг пример?“ или „Можеш ли да го обясниш по-подробно?“. Едва след като дадеш пример и обясниш подробно, те могат да разберат малко. Но ако общуваш за нещо по-дълбоко, те отново не могат да разберат и ще те помолят да дадеш друг пример. Защо многократно те молят да даваш примери? Това е, за да обясниш подобни ситуации от реалния живот чрез примери, така че те просто да запомнят даден подход или правило. Защо правят това? Защото способността им за разбиране на нещата е много слаба — може да се каже също, че нямат способност за разбиране на нещата; те не знаят как да прилагат принципите в реалния живот или докато изпълняват дълга си. Без значение как общуваш с тях, без значение колко конкретни примери даваш и колко принципи обясняваш ясно, дори да засягаш принципите за справяне със специални ситуации, и по цял ден да слушат, пак не могат го схванат. Те смятат, че това, което казваш, е просто теория, и все така не знаят как да се справят с различните проблеми, пред които са изправени в реалния живот. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Независимо как другите им обясняват нещата, хората, на които липсва способност за разбиране на нещата, не могат да ги схванат — това е притежаване на лоши заложби. Хората с лоши заложби имат ли също така слаба ефективност и резултатност при вършенето на нещата? (Да.) Ако способността за разбиране на нещата на даден човек е слаба, тогава неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата със сигурност ще бъдат слаби; той няма да знае кои принципи са включени, когато е изправен пред нещо, и няма да знае как да прилага принципите в реалния живот. Това показва лоши заложби. Има друг тип хора, които стават толкова по-объркани, колкото по-подробно и конкретно е общението на другите, като не са способни да го разберат. Например, когато в Божия дом се общува за разпознаване на лъжеводачи и антихристи, след като слушат, те казват: „Защо не разбирам това? Има общение за принципи, дават се примери и се изброяват специални ситуации, но всичко това ми звучи толкова объркано. Какво точно се казва тук? С какъв вид хора трябва да се справяме? С лъжеводачи ли трябва да се справяме, или с антихристи? Нашият църковен водач антихрист ли е? Този човек изглежда малко зъл — проявленията му на покварен нрав ли се дължат, или на лоша човешка природа? Какъв точно е той — лъжеводач или антихрист? Все още не разбирам“. Те дори не разбират какви са истините принципи, за които общуваш; колкото повече слушат, толкова по-объркани стават. Не само че не успяват да свържат тези истини принципи с действителни ситуации, но и стават толкова объркани, че дори не знаят каква е темата на това, което казваш. Това не показва ли липса на способност за разбиране на нещата? (Да.) Представете си например ситуация, в която всички са се събрали да общуват по една тема, като всеки допринася със своите мисли. Ти общуваш за своето разбиране, аз изразявам моето схващане за него; един човек повдига въпрос, друг човек повдига различен въпрос — всички съсредоточени върху тази тема. Онези без заложби слушат този вид дискусия и не могат да я проумеят. В сърцата си те си мислят: „За какво говорите всички вие? Защо не мога да го разбера?“. Те се объркват. Не могат да разберат основната логика зад основателните въпроси, повдигнати от другите, или защо тези въпроси се повдигат — не могат да открият причините зад това; те са дори по-зле от страничен наблюдател. Онези със заложби, дори само като наблюдават отстрани, могат да различат кой е прав и кой греши, причината, поради която някой задава определен въпрос, дали въпросите са дълбоки или повърхностни, как се отговаря на въпросите — но онези без заложби не могат да разберат нищо от това и не могат да разберат скритата логика зад него. Това показва, че те нямат способност за разбиране на нещата. Когато другите общуват за нещо, те не могат да разпознаят нещата, след като слушат. Не знаят дали казаното е правдиво и обективно, нито могат да прозрат фона и същността на въпроса — те са напълно объркани. Що се отнася до това защо се обсъжда тази тема, защо трябва многократно да се подчертават свързаните с тази тема принципи, както и чии въпроси се отнасят до тези принципи и чии не, те не могат да разберат и да осмислят нищо от това. Докато продължават да слушат, им се доспива; те започват да се възприемат само като странични наблюдатели в това общение и сърцата им се помрачават. При другите хора, колкото повече се общува за истините принципи, толкова по-ясен и по-просветлен става умът им. Но за онези без заложби, колкото повече слушат, толкова по-объркани стават и толкова по-помрачени стават мислите им. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Това не показва ли изключително лоши заложби? Такива хора могат да бъдат наречени и хора без заложби. Какви хора са онези без заложби? (Умствено изостанали хора.) Умствено изостаналите, идиотите, глупаците — това е категорията хора с най-лоши заложби. Това е вторият аспект: способността за разбиране на нещата.

Третият аспект е способността за възприемане. Способността за възприемане е подобна на способността за разбиране на нещата, но отива една крачка по-напред. Каква е разликата между тях? Способността за възприемане се фокусира повече върху това как да съобразят принципите на истината и пътищата за практикуване с различните проблеми в реалния живот и след това да се приложат в реалната работа, след като човек е разбрал и овладял тези принципи и пътища. Тук се крие разликата. Хората със способност за възприемане, след като разберат основите и принципите на нещо, в сърцата си имат път за практикуване, както и точен обхват, посока и цел. Те знаят как да прилагат тези основи и принципи, а също така знаят принципите за практикуване, свързани с определени специални ситуации. Да предположим, че след като чуе общение върху някои истини принципи, човек може да разпознае същността на някои проблеми и след това да използва истината, за да разреши някои действителни проблеми в реалния живот. Тоест, след като чуе тези принципи, той веднага разбира как е трябвало да практикува в отговор на предишна ситуация, и когато отново възникнат ситуации, той също знае как да прилага принципите, за да подходи към тях, и в сърцето си веднага има път за практикуване; неговото възприемане на принципите и основите действа като пътеводна светлина, за да може бързо да знае как да се справя с различни въпроси в живота или работата и да може да има път, посока и принципи на практикуване. В този случай такъв човек има способност за възприемане, което, разбира се, е проявление на добри заложби. Да кажем, че даден човек, след като чуе някакво общение за истините принципи, знае как трябва да практикува и да се справя с онези неща от действителния си живот, които са често срещани и универсални или които е преживял. Въпреки това, той не знае как да прилага тези истини принципи към специални, сложни ситуации, неочаквани ситуации или необичайни проблеми и явления, които не е преживявал, и все още трябва да търси и да се осведомява, за да получи точен отговор или конкретен план за практикуване, преди да знае как да се справи с тях и да ги разреши. В противен случай, дори след като чуе истините принципи, той все още не знае как да се справя с такива въпроси или проблеми. Това показва, че той има средна способност за възприемане; или може също да се каже, че такъв човек е със средни заложби. Някои хора са работили в продължение на десет или двадесет години и с известен трудов опит, съчетан с ясното общение за истините принципи от Божия дом, те знаят как да се справят с обичайни ситуации и са получили потвърждение, че справянето с тях по този начин е правилно. Въпреки това, когато са изправени пред определени сложни, специални, необичайни проблеми, които никога не са преживявали в работата си, те не знаят как да се справят с тях и трябва да получат ясен отговор чрез запитвания, преди да могат да започнат да се справят с тях. Ако ситуацията се промени и стане по-сложна, отколкото са си представяли или отколкото са обстоятелствата, за които знаят, те се объркват, като не знаят как трябва да я посрещнат, а още по-малко знаят как трябва да практикуват и да се справят с нея по начин, който е съобразен с принципите. Когато не знаят как да практикуват, независимо дали действат въз основа на своите фантазии, собствените си амбиции и желания, или просто го оставят настрана и го пренебрегват — независимо как действат — фактът, че когато са изправени пред такава ситуация, те се объркват и не знаят как да прилагат принципите, за да се справят с нея, доказва, че техните заложби са доста посредствени. Ако човек може да се справя с общи ситуации, но не знае как да се справя със специални ситуации, това показва средни заложби. Ако сблъскването с някои специални ситуации ги кара да се объркат толкова, че дори не могат да се справят с въпроси, с които обикновено биха могли да се справят, това показва лоши заложби. Човек с лоши заложби има също така и слаба способност за възприемане. Има ли разлика между някой със слаба способност за възприемане и някой, който има адекватна способност за възприемане? (Да.)

Някои хора, независимо как другите общуват, не могат да схванат принципите. Те разбират само доктрини и правила и могат да скандират няколко лозунга, но не знаят как да вършат реална работа и да разрешават проблеми. Виждаш ли, след като слушат общението, те говорят много ясно и последователно, сякаш наистина разбират. Но в действителност те изобщо не са разбрали какво е казано. Когато става въпрос за вършене на конкретна работа, те се объркват и не знаят откъде да започнат. Когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да ги разрешат. Те все така не могат да вършат конкретна работа. При отношението и справянето с различни хора и въпроси, на тях все така им липсват принципи. В сърцата си те си мислят: „Разбрах истините принципи, докато слушах проповеди — защо не мога да ги приложа в среда от реалния живот? Защо това, което разбирам и за което често говоря, не действа?“. Те отново се озадачават. Хората с лоши заложби знаят само да говорят за доктрини и да спазват правила, но когато са изправени пред ситуации, не могат да ги видят ясно; доктрините, които могат да говорят, са напълно безполезни, те не могат дори да спазват правилата и не могат да решат никакви проблеми. Не знаят как да практикуват, когато възникнат трудности. Например, когато някой прекъсва и смущава делото на църквата, като говори някакви нелепи неща, те не могат да разпознаят какво е естеството на този въпрос. Не знаят кои неща се считат за прекъсвания и смущения или какво е тяхното естество; още по-малко знаят как трябва да се разреши проблемът. Някой ги пита: „Не знаеш ли как да разпознаваш зли хора? Защо ти липсват принципи, когато става въпрос за справяне със зли хора?“. Те отговарят: „Разбирам тези доктрини, но не знам за разрешаването на кои проблеми са подходящи или за кои хора са подходящи да бъдат приложени“. Това показва липса на способност за възприемане, нали? (Да.) Виждаш ли, след като са чули принципите, те са могли да ги обобщят точка по точка според буквалното им значение много добре, като ги помнят доста точно и дори ги рецитират гладко, без да пропускат нито една дума. За съжаление обаче в реалния живот, когато става въпрос за това как да гледат на хора и неща и за постъпки и действия, те нямат никакъв път за практикуване, като знаят само да скандират лозунги, да говорят за доктрини и да спазват правила. Било то в реалния живот, или при изпълнението на дълга си, с каквото и да се сблъскат, те не знаят как да търсят истината и да практикуват според принципите. Това показва липса на способност за възприемане. Хората, на които липсва способност за възприемане, може често да четат Божиите слова, но не могат да разберат каква е истината в Божиите слова и какви са принципите. Следователно, когато се случи нещо, те не могат да намерят съответните Божии слова, за да го разпознаят и разрешат, и трябва други да намират съответните Божии слова вместо тях. Върху какво винаги се съсредоточават, когато четат Божиите слова? Те търсят дали има конкретни примери, които да обяснят въпроса. Ако няма примери, те не могат да разберат значението на Божиите слова. Например, по отношение на Божиите слова, които разобличават природата същност на хората, ако не са предоставени примери, те не могат да ги разберат. Не могат да практикуват разпознаване, като сравняват собствените си състояния с Божиите слова. Едва ако някой общува за истината и ги разпознава и разнищва според действителните им състояния, те могат да разберат. Без такова общение те не могат да разберат Божиите слова. Такива хора винаги се оплакват, когато четат Божиите слова, като казват: „Защо няма конкретни примери? Как се предполага да отнеса това към себе си? Тези думи са твърде трудни за разбиране; независимо как ги чета, не мога да ги свържа със себе си!“. Това показва, че те не могат да разберат Божиите слова, камо ли да разберат истината или да внесат Божиите слова в реалния живот. Това, което разбират, са просто елементарни доктрини и правила, но тези доктрини и правила са безполезни в реалния живот. Когато се случват неща, те все така нямат път за практикуване. Това показва, че те нямат способност за възприемане. Хората без способност за възприемане с лоши заложби ли са? (Да.) Хората с най-лоши заложби са онези без никакви заложби; такива хора не могат да осмислят различните принципи, които чуват; те не знаят защо се дават такива примери, защо се казват определени неща или защо хората имат определени проявления — не могат да разберат такива неща, тези неща са непосилни за тях. Дори ако им дадеш няколко примера, те чувстват, сякаш просто разказваш истории или вицове, сякаш са деца, които слушат приказка, като я намират за интересна и забавна. Ако някой ги попита дали разбират това, което са чули, те казват, че разбират, и дори могат да имитират хумора в думите на другите или да имитират как са хокали хората. Ако ги попиташ: „Знаеш ли съответните принципи, които хората трябва да спазват?“, те отговарят: „А? Има принципи ли? Не схванах това“. Такива хора имат ли способност за възприемане? (Не.) На тях им липсва способност за възприемане и не могат да разберат Божиите слова. Хората, на които липсва способност за възприемане, ядат и пият няколко пасажа или глави от Божиите слова всеки ден, рутинно и по график, и също така учат химни и посещават събирания в уречените часове. Но щом затворят книгите си или изключат записите на химни, всичко, което запомнят от това, което са яли и пили, са няколко духовни фрази и някои мъртви думи, като например фразите, които хората често казват: „Бог господства над всичко“ и „Покорявай се на Бог във всичко“; или „Човешката съдба е повелена от Бог“ и „Просто практикувай да обичаш Бог“. В действителни ситуации на страдание, те могат само да изричат псевдодуховни фрази, като например „страдам заради чувства“ или „страдам заради плътта“. Що се отнася до каквито и да е принципи, свързани с постъпките, ежедневието, работата и различни други принципи на истината, те нито знаят, нито разбират някой от тях. Тези неща липсват в сърцата им и не могат да се настанят в тях. Защо тези неща не могат да се настанят? Защото, по отношение на заложбите им, такива хора просто не могат да разберат тези истини принципи и тези истини принципи са непосилни за тях; и така, тези неща не могат да пуснат корени в сърцата им. Това, което човек притежава вътрешно, и това, което е способен да приеме, свидетелства за това какво може да разбере и какво не е непосилно за него. Ако човек изобщо не притежава заложби, липсва му способност за възприемане и не може да разбере точното значение на Божиите слова, дори ако бъде поставен на небето или на третото небе, би ли могъл да разбере Божиите слова? Би ли могъл да приложи истината на практика? Би ли могъл да се покори на Бог? (Не.) Той би си останал точно такъв, какъвто е. Заложбите му биха останали същите, каквито винаги са били. Хората с лоши заложби могат да възприемат само много ограничен кръг от неща. Онези с добри заложби могат да възприемат повече, в по-голяма дълбочина и на по-високо ниво. Хората със средни заложби възприемат много по-малко и по-повърхностно от онези с добри заложби; това, което могат да възприемат, е ограничено в среден обхват и не може да надхвърли този обхват, защото заложбите им ги ограничават. Най-зле са онези без никакви заложби. Такива хора, само по отношение на заложбите си, нямат никаква способност за възприемане. Следователно, тяхното проявление в реалния живот и при изпълнението на дълга им е, че не разбират нищо; независимо дали са вярвали в Бог десет години, двадесет години или дори до старини, доктрините относно вярата в Бог и духовните фрази, за които говорят, са все същите стари неща, които са разбирали, когато за първи път са започнали да вярват. Без значение колко години вярват, те не постигат никакъв напредък. Защо не постигат напредък? Защото нямат способност за възприемане и без значение колко години вярват в Бог, нещата, които могат да поемат, са само онези мъртви думи. Дори след много години вярване, тяхната способност за учене, способност за разбиране на нещата, способност за възприемане и други способности не се подобряват. Какви хора са те? Те са хора с изключително лоши заложби. Тъй като заложбите им са лоши и различните им способности не се подобряват, дори ако такива хора доживеят до четиридесет, петдесет, шестдесет или седемдесет години, способността им да се грижат за себе си все така ще бъде много слаба. Като наблюдаваш способността им за оцеляване и способността им да се грижат за себе си, можеш да кажеш какви са заложбите на такива хора. Този вид хора са умствено изостанали, идиоти и глупаци, и способността им да се грижат за себе си е много слаба. Защо казвам, че способността им да се грижат за себе си е слаба? Тъй като тяхната способност за учене, способност за разбиране на нещата и способност за възприемане са все слаби, преживяванията, здравият разум, моделите и тънкостите за вършене на нещата, които придобиват в живота, са много ограничени. Дори на шестдесет или седемдесет години те си остават същите. Хората с добри заложби, докато станат на тридесет години, вече са развили известни познания за различните проблеми, с които се сблъскват в живота и по житейския си път, като са придобили известно разбиране, прозрение и преживявания за тези неща. Чрез тези преживявания те знаят какво да правят, когато се сблъскат с различни проблеми, така че да могат да живеят по-добре и да се защитават по-ефективно. Обаче, за хората с лоши заложби, тъй като способностите им във всички аспекти са слаби, без значение колко остаряват, способността им за оцеляване остава много слаба. Колко слаба е? Толкова е слаба, че им липсва способността да живеят самостоятелно. Някои може да кажат: „Виж, те ядат с апетит, спят дълбоко и са в добро физическо здраве — как можеш да казваш, че им липсва способността да живеят самостоятелно?“. Способността за оцеляване, за която говорим, не се отнася до това дали някой може да яде или да спи. Ако човек дори не знае да яде, когато е време за ядене, това не е нормален човек, а човек с умствени увреждания — има още по-малка нужда да се разглеждат заложбите на такива хора. Обхватът на нашата оценка на заложбите на хората се състои предимно от онези, които външно се считат за нормални. Това не включва хора с физически увреждания, умствени увреждания, психични заболявания или онези, на които им липсва способността да се грижат за себе си. Често виждаме някои хора, които не могат дори да открият някакви модели, принципи или тънкости за вършене на нещата при уреждането на своята храна, облекло, подслон и придвижване. Без значение колко остаряват, те не знаят как да се справят с тези аспекти на живота по начин, който е съобразен с принципите и с човешката природа. Например, те не знаят кои дрехи са най-подходящи за различните сезони и просто следват това, което правят другите. Когато навън е студено, те носят твърде тънки дрехи и настиват, но не разбират защо; или се разболяват от ядене на нехигиенична храна, но не знаят какво го е причинило. Те не могат да си извадят никакви заключения от това преживяване. Не са ли умствено изостанали? Не им ли липсва способността да живеят самостоятелно? (Да.) Без значение на колко години са, те не знаят как да живеят и просто я карат все някак през живота в объркване. За нормалния човек, когато има първо дете, може да му липсва опит, но докато се роди второто дете, вече ще е придобил известен опит как да се грижи за детето си и да го храни. Някои хора обаче, дори след като са имали две или три деца, все така нямат опит. Когато ги попитат как се грижат за децата си, те казват: „Не знам, просто я карах някак си. Както и да е, когато децата са гладни, ги храня и щом се наядат, това е“. Оцеляването на което и да било дете, оставено в техните ръце, би било късмет. С тяхното ниво на способност за оцеляване, нито едно дете не би останало живо под техните грижи. Някои хора не разбират как да се справят с различните проблеми, които възникват в живота или при оцеляването. На такива хора им липсва способност за оцеляване. Например, когато възникнат два проблема едновременно, те се объркват и не знаят какво да правят или с кой проблем да се заемат първо. Те се слисват, стават нервни и страхливи и се оплакват с думите: „Защо тези два проблема се случиха по едно и също време? Какво да правя сега?“. Те толкова се безпокоят, че не могат да ядат или да спят. Те са такива на тридесет години и дори на шестдесет години ръстът им остава същият. Когато възникнат ситуации и не могат да намерят решение, започват да плачат. Другите казват: „Защо плачеш? Това не е кой знае какво — това са едни от най-често срещаните проблеми. Просто трябва да ги подредиш по приоритет и да се справиш с тях въз основа на важността им“. Ако някой не може да се справи с тези въпроси и пропуска ядене и губи сън заради тях, или дори обмисля да сложи край на живота си, не е ли той изключително слабохарактерен? Той дори се оплаква: „Защо това не се случи на някого другиго? Защо се случи на мен?“. Случило се е на теб, така че се справи с него. Ако не можеш да се справиш с него, попитай някого около теб, който разбира. След като си изяснил въпроса, няма ли тогава да знаеш как да се справиш с него? Когато нищо не се случва, такива хора са доста добри в говоренето, като представят един след друг набор от доктрини. Но когато нещо се случи, те се паникьосват, объркват се, започват да хленчат, всичко им се изпарява от главата и мислите им стават напълно хаотични — не знаят какво да правят. Ако човек е млад, не е преминал през много неща в живота и му липсват преживявания, нормално е да стане нервен и уплашен, когато се случват неща. Въпреки това, докато стане на тридесет или четиридесет години, след като е преминал през много неща в света и е придобил преживявания, той става относително зрял и опитен, като се справя с въпросите с по-голяма стабилност и увереност. Младите хора, които виждат това, се чувстват впечатлени и мислят, че могат да разчитат на такива хора. Ако на даден човек му липсват заложби и способност за оцеляване, му липсва и способността да се грижи за себе си. Без възрастни или опитни хора наоколо, които да помагат и да наглеждат нещата вместо тях, всичко, с което се заемат, се превръща в пълна бъркотия. Такива хора имат изключително лоши заложби. Точно колко лоши са заложбите на някои хора? Вземете например някои домакини, които не знаят колко ориз или колко ястия са необходими за хранене на семейство от няколко души — някои готвят от двадесет или тридесет години и все още не знаят колко да приготвят за всяко хранене или каква трябва да е солеността на ястията, а понякога дори не могат точно да преценят дали храната е правилно сготвена. Заложбите им са толкова лоши. На такива хора не им ли липсват функциониращи мозъци? Те са безмозъчни! На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Те нямат път за вършене на каквото и да било и лесно допускат грешки. Когато нещо се случи, ако няма кой да наглежда нещата вместо тях, всичко, което правят, се превръща в пълен хаос, като всичко е тотално объркано. Те са идиоти и умствено изостанали. За този вид хора, които имат най-лошата способност за възприемане, без значение колко общение слушат за истините принципи, те разбират само доктрини. В реалния живот те все така не знаят как да прилагат тези принципи. С други думи, доктрините, които разбират, не могат да им осигурят никакви цели, посока или път в реалния живот. Това са хората с най-лоша способност за възприемане. С това приключва нашето общение за способността за възприемане, третата способност.

Каква е четвъртата способност? Способността за приемане на нещата. Способността за приемане на нещата има някои разлики от способността за разбиране на нещата и от способността за възприемане. Способността за приемане на нещата включва това дали, когато се появят нови неща, можеш да разпознаеш дали са положителни или негативни, и каква полза или вреда имат за твоя живот, работа и оцеляване, както и как гледаш на тях, как се отнасяш към тях и как ги прилагаш. Ако имаш добри заложби, тогава, когато се появят нови неща, ще бъдеш особено чувствителен и особено прозорлив. След като бързо получиш информация за някое ново нещо, ще можеш да определиш каква полза или вреда има то за хората, или какви недостатъци има. Ако е полезно за определен проблем в реалния ти живот, можеш веднага да приложиш силните му страни; ако е вредно, също можеш да избегнеш вредата или недостатъците му за хората. Тоест, имаш определена степен на приемане към новите неща и можеш бързо да прозреш новите неща, които са негативни, вредни за хората и имат недостатъци — това е да имаш способност за приемане на нещата. Разликата между способността за приемане на нещата и способността за разбиране на нещата и способността за възприемане се крие тук. Способността за приемане на нещата се отнася главно до чувствителността на човек към новите неща и способността му да ги разпознава. Ако разпознаваш новите неща бързо, способен си бързо да приемеш силните им страни и ползи и да ги приложиш в реалния живот, за да служат на живота или работата ти, и след това да се избавиш от старите неща, които тези нови неща са заменили, или да ги отстраниш, това означава, че притежаваш способността за приемане на нещата и си човек с добри заложби. След това са хората със средни заложби. Такива хора са особено бавни в приемането на някои нови неща, които вече са заменили старите неща, както и на нови мнения и нови технологии. За какво се отнася това „бавно“? Отнася се до факта, че едва когато някое ново нещо вече е станало широко разпространено, широко използвано и терминът за него е станал много обичаен, тогава могат да го приемат. Те нямат възприятие за новите неща и не могат да разпознаят дали са положителни неща или негативни неща. Дори когато се появят положителни нови неща, те изпитват съпротива и презрение към тях в сърцата си; те винаги имат свои собствени представи и свои собствени нагласи, и винаги се съобразяват със светските тенденции, и са затворени и не приемащи към новите неща, като ги отхвърлят. Едва когато някое ново нещо се разпространи широко и много хора са преживели и осъзнали предимствата му, и хората са се възползвали от него, те започват да го приемат и прилагат. Това е да имаш средни заложби. Приемането на нови неща от такива хора е много пасивно; то не е активно приемане. Това е така, защото, от една страна, те нямат чувствителност към новите неща; те са несъобразителни, изостанали и затворени. От друга страна, това е и защото имат определени представи и мнения за новите неща, като носят отношение на презрение и пренебрежение към тях. Субективната причина за това е, че заложбите им са средни и тяхната способност за приемане на нещата е средна, което ги прави много несъобразителни; когато пред тях се появят нови неща, те нямат осъзнаване, нямат усещане и им липсва нагласа за активното им приемане. Освен това, те по природа са особено изостанали и особено несъобразителни и затъпели. Тези две причини ги правят бавни в приемането на нови неща. Едва когато много хора вече използват дадено нещо, говорят за това какви са предимствата му, какво е удобството му, какво въздействие оказва върху хората и какви ползи позволява да придобият хората, и те са видели всичко това със собствените си очи — а също са видели хората около тях лично да го преживяват до известна степен — те бавно го приемат в сърцата си и след това започват да го използват. Какви заложби показва това? Способността за приемане на нещата на такива хора е средна. Притежаването на средна способност за приемане на нещата означава, че заложбите на човек са средни. Например, при проповядването на евангелието или при вършенето на някаква професионална работа, някои братя и сестри поемат инициативата да изпробват и да приложат нов метод или професионална техника. Те бързо усещат, че е много добре да се използва тази професионална техника, тъй като с нея резултатността им при изпълнението на дълга е доста добра и ефективността им също се повишава. След това те незабавно популяризират тази нова техника или метод, като насърчават другите братя и сестри да я научат и приложат. Хората с добри заложби са умели в търсенето на нови техники и методи при изпълнението на дълга си. Много бързо те могат ясно да възприемат и точно да оценят едно ново нещо, и да се възползват от тази възможност, и могат напълно да приемат нова техника или метод, и да ги приложат в реалната работа. Относно това какви са силните и слабите страни на това ново нещо и какви резултати може да постигне, те могат непрекъснато да правят заключения и след това да правят корекции. Чрез период на проучване, те постепенно схващат кои аспекти от тази техническа материя или информация могат да бъдат приложени в църковната работа и кои не. След това те прогресивно подобряват това ново нещо в работата си според принципите и изискванията на Божия дом. Колкото повече подобряват това ново нещо, толкова по-добро става то, като в крайна сметка дава плод. Това е проявление на добри заложби. Някои хора обаче, при проповядването на евангелието, все още твърдо се придържат към първоначалния метод, като проповядват или на четири очи, или по двама проповядват на един, или разчитат изцяло на числеността. Те са несъобразителни и затъпели, и бавно приемат напредналия метод. Въпреки че устно признават, че напредналият метод звучи доста добре и е осъществим, в сърцата си те постоянно имат опасения. Те се страхуват, че ако приложат този метод, той ще даде лоши резултати, затова не смеят да опитат. Другите ги убеждават, като казват: „Няма нужда да се тревожиш за всичко това. Вече сме го изпробвали; практикуването по този начин дава особено добри резултати“. Но те все пак не смеят да опитат и продължават да се придържат към първоначалния метод. Едва когато много хора използват новия метод за проповядване на евангелието, като придобиват повече хора всеки месец и повишават ефективността, те неохотно решават да опитат, но все пак правят само малки крачки и не смеят напълно да променят своите планове и стратегии. Това е да бъдеш твърде бавен в приемането на нови неща; това е да бъдеш със средни заложби. Хората с лоши заложби имат още по-лоша способност за приемане на нещата. Те не могат ясно да възприемат едно ново нещо, не могат да го преценят и не знаят как да се отнасят към него. В сърцата си те се съпротивляват, като мислят, че хората, които вярват в Бог, не трябва да приемат нови неща и не трябва да приемат нова информация и технологии. Виждаш ли, те са доста затворени. Хората от определени вероизповедания и до днес не използват електричество, не гледат телевизия и не използват компютри или каквито и да е други електронни продукти. Когато излизат, те не използват модерен транспорт; дори не карат велосипеди. В какво се возят наоколо? Волски каруци и файтони, като вдигат облаци прах, докато се движат. Някои хора питат: „Защо не караш колело или не вземеш кола?“. Те казват: „Тези неща са направени от човека. Страхуваме се, че на Бог няма да Му хареса, ако ги използваме“. Това е да имаш слаба способност за приемане на нещата. Хората със слаба способност за приемане на нещата гледат на много неща по неправилен начин. Те са заседнали в старите си пътища, придържат се към собствените си гледни точки и се съпротивляват на всички нови неща. Това, че се съпротивляват, само по себе си е проблем с тяхното мислене и умовете им. Какво показва наличието на такъв проблем? Казано предпазливо, това показва, че заложбите на такива хора са твърде посредствени. Ако те постоянно не могат да приемат нови неща, тогава заложбите им са лоши и те са със закостенели умове. Те вярват, че Божието дело е неизменно и че каквито и слова да е изрекъл Бог, Бог завинаги ще говори само същите тези слова, и че каквото и дело да е извършил Бог, Бог завинаги ще върши само същото това дело. Що се отнася до това човечество и тази епоха, те вярват, че това, което първоначално са видели и преживели, завинаги ще остане непроменено и винаги ще бъде такова. Преди 20 или 30 години например хората имаха определена представа относно разбирането си за облеклото. Те вярваха, че памучните материи са напълно естествени и че всички видове памучен текстил са добри; независимо дали става дума за ватирани якета, тениски или бельо, стига да е от памук, то е по-добро от синтетичните влакна. Те просто твърдо се придържаха към това вярване. Обаче, 20 или 30 години по-късно, текстилната индустрия се е развила и са се появили много тъкани, подобни на памука, заедно с различни облекла от синтетични влакна. Има много текстилни изделия, които са по-добри от памучните тъкани; те са по-дишащи, разсейват топлината по-бързо, абсорбират влагата по-бързо и не се деформират, свиват или избеляват, независимо как се перат. Освен това са особено удобни и леки за носене, без да причиняват никаква вреда на кожата. Но някои хора все още не могат да приемат синтетичните влакна. Те все още вярват, че само памучният текстил е добър, защото памукът расте в земята, създаден е от Бог и е естествен, докато синтетичните влакна са създадени от човека. Те не успяват да осъзнаят, че въпреки че памукът е подготвен от Бог и е най-доброто, земята е замърсена и памуковите нощенки, които нападат памука, стават все по-силни с всяко поколение. Обикновените пестициди не могат да разрешат проблема. В крайна сметка памукът трябва да претърпи специална дезинфекционна обработка, така че носенето му да не причинява сърбеж. Ако се обработи добре, цената на облеклото става висока, което налага изключително скъпа продажна цена. Ако не се обработи добре, тогава не е толкова добър, колкото носенето на дрехи от синтетични влакна. Виждаш ли, качеството на дрехите от синтетични влакна днес е особено добро; много професионални спортисти ги носят и отзивите са доста положителни. Но някои хора, след като чуят това, все още не го приемат и остават убедени, че памучният текстил е по-добър. Такива хора не са ли невежи и упорити? (Да.) Това невежество и упоритост е проблем на тяхната човешка природа. И така, какви са заложбите им? (Заложбите им не са добри.) Когато пред някого се появи ново нещо, нагласата му при преценката дали то е правилно или неправилно — за да реши дали да го приеме или отхвърли — зависи от неговите заложби. Ако повечето хора мислят, че новото нещо е правилно, и той следва тълпата и пасивно го приема, тогава такъв човек в най-добрия случай е със средни заложби. Ако той не може да разпознае дали едно ново нещо е правилно или неправилно, дали е полезно за хората и какви са силните му страни и недостатъците му в сравнение със старите неща, в които твърдо е вярвал преди, като е неспособен да разпознае или да направи разлика между новите и старите неща — ако не може да прецени нищо от това, тогава това доказва, че няма способност за приемане на нови неща; тоест, няма способност за възприемане. Такива хора са с лоши заложби. Първоначално, когато се появи нещо ново, на тях им липсва определена степен на прозорливост. Когато чуят за това нещо, те също нямат никаква способност да го приемат. В крайна сметка, дори ако неохотно приемат новото нещо, то е само с помощта и убеждаването на другите, които дори трябва да сравняват предимствата и силните страни на новото нещо със старите неща, като позволят на тези хора да видят със собствените си очи, че има ясни разлики между новото нещо и старите неща и че новото нещо очевидно превъзхожда старите неща, преди да могат да го приемат. Въпреки това, в сърцата си тези хора все още не могат да видят ясно какво е доброто в много други нови неща и все още чувстват, че старите неща са добри и трябва да се придържат към тях. Само при обстоятелства, когато нямат избор, те неохотно и пасивно приемат нови неща. Тези хора са с лоши заложби. Човек със средни заложби е някой, който с няколко насоки веднага разбира, като осъзнава, че е гледал на нещата по изопачен, остарял начин. Това е да имаш средни заложби. Човек с лоши заложби, от друга страна, изисква многократни насоки и подкани, и колективно убеждаване от всички — заедно с някои факти и конкретни примери, показващи как това ново нещо е от полза за хората след широкото му приемане — преди неохотно да го приеме и използва. Обаче насаме той все още избира старото нещо. Това е човек с много лоши заложби. Да имаш лоши заложби означава, че постоянно не успяваш да разпознаеш положителните ефекти, които появата на нови неща оказва върху хората, и не можеш да откриеш разликите между новите и старите неща, и постоянно не успяваш да откриеш или разкриеш предимствата и напредъка на новите неща и недостатъците и изостаналостта на старите неща, а също и че винаги се придържаш към старите си мисли и възгледи; следователно способността за приемане на нещата е много слаба. Хората със слаба способност за приемане на нещата са с лоши заложби. Хората с лоши заложби не могат да прозрат същността или корена на проблемите, без значение как им обясняваш нещата. За онази част от хората, които имат най-лошите заложби, не може дори да се каже, че имат някаква способност за приемане на нещата — когато се сблъскат с нови неща, въпросът не е дали те субективно желаят да ги научат и приемат; по-скоро проблемът е, че им липсва каквото и да е възприятие към тях. Независимо дали в реалния живот или при изпълнението на дълга, без значение какви нови неща се появяват, какви неща напредват или какви неща се подобряват, те нямат възприятие и нямат осъзнаване. Дали тяхното невежество за тези неща е причинено от това, че не четат новини или вестници? Не, това е, защото на техните заложби просто им липсва способността за приемане на нещата. Сякаш нямат сетива за възприемане. Що се отнася до появата на каквито и да е нови неща, те са несъобразителни, затъпели и им липсва възприятие. Дори ако живеят в оживен град, сякаш живеят в отдалечено планинско село. Те са напълно неосведомени за каквито и да било големи или малки събития, случващи се в човешкия живот. Следователно в обхвата на техния живот няма никакви нови неща, които да могат да повлияят на тяхното хранене, облекло, подслон и придвижване. Те са точно като животни. Нещата в тяхната сфера на мислене са ограничени до малкия кръг от неща в сферата на техния живот, нещата, които знаят от възрастта, когато са се учили да гледат на различните неща в света. Отвъд това, нищо от външния свят няма никакво влияние върху тях и те нямат интерес към него. Какви хора са това? Умствено изостанали ли са? (Да.) Разбира се, въпросите, за които говорим тук, са много малки, тривиални аспекти от ежедневието; не говорим за национални дела или важни световни новини. Дори появата на много малко ново нещо е нещо, за което те не подозират, като не показват никаква степен на приемане. Това „приемане“ се отнася до това как появата на едно ново нещо променя мислите и възгледите им, внася някои подобрения в живота им — включително начина на живот, основните житейски познания и т.н. — и води до известно подобрение и напредък в способността им да се справят с проблемите в живота. Хората без способност за приемане на нещата винаги поддържат своя рутинен, първоначален начин на живот. Например, хората в миналото често казваха, че тофуто, задушено със спанак, е нещо добро, осигуряващо както желязо, така и калций, и някой е израснал, ядейки го по този начин. По-късно някои хора казаха, че изследователите на храните са открили, че спанакът съдържа оксалова киселина и яденето му с тофу за дълъг период може лесно да доведе до образуване на камъни в тялото. След като чува това, този човек си мисли: „Какво е оксалова киселина? Кой някога е виждал оксалова киселина в спанака? Ям го от толкова много години и нищо не се е случило. Ще продължа да го ям!“. Той не го приема. Това е някой, който няма никаква степен на приемане по отношение на нови неща или нови гледни точки. За разлика от него, хората със способност за приемане на нещата, щом потвърдят, че спанакът съдържа оксалова киселина, ще помислят как да премахнат оксаловата киселина и чрез проучване откриват, че попарването на спанака във вряща вода премахва оксаловата киселина. Онези със способност за приемане на нещата, след като чуят нова информация, ще разпознаят чрез запитване достоверността на информацията и дали тя е полезна за хората, и след това ще решат дали да я приемат, или да я отхвърлят. Те ще задават въпроси, ще научат за включените подробности и след това ще приложат тази информация в реалния живот, като избягват недостатъците или вредата за хората, причинени от въпросното ново нещо. От друга страна, онези объркани хора, на които напълно липсва способността за приемане на нещата, без значение каква нова информация чуват, нито се интересуват, нито питат за нея, а директно я отхвърлят, като се придържат само към стари, остарели неща. Това в крайна сметка се свежда до проблема с техните заложби. Когато става въпрос за нови неща, те не знаят как да подходят към тях или какви принципи трябва да схванат, нито обмислят какви последствия може да донесе отхвърлянето на новите неща за техния живот или работа. Накратко, те винаги таят подозрително отношение към новите неща и новата информация, като не смеят да ги приемат. Такива хора са с лоши заложби.

Хората с лоши заложби не могат самостоятелно да разрешат проблемите, с които се сблъскват в живота, без значение колко проблеми възникват. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Независимо за какво става въпрос, те продължават да вършат нещата по начина, който са наследили от предците си навремето; те не променят нищо и твърдо се придържат към него докрай. Ако ги критикуваш, като казваш, че е погрешно да се правят нещата така, те няма да слушат и дори ще станат изключително упорити, като спорят с теб: „Така е предадено от предците ни. Поколението на дядо ми и поколението на родителите ми — всички са го правили по този начин и така е предадено!“. Нещата, които се предават, непременно ли са правилни? Те не обмислят този въпрос, което доказва лошите им заложби. Ако притежаваха заложбите на нормален човек, те щяха да помислят върху този въпрос. Когато чуят информация за нови неща, те биха показали определена степен на приемане. Ако не показват тези проявления, това означава, че нямат никаква степен на приемане. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Без значение до каква възраст доживяват, те винаги казват: „По времето на баща ми беше така. По времето на дядо ми и прадядо ми е било така. Така че и в моето поколение трябва да бъде така“. Тези хора явно са вкаменелости. Те са като изгнили дънери — закостенели! Те нямат способност за приемане на каквито и да е нови неща, което показва, че са с много лоши заложби. Както и да обясняваш напредъка на новите неща, те няма да ги приемат. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. На повърхността може да изглежда, че се справят сами с храненето, облеклото, подслона и придвижването си, но начините и методите, които използват, не отговарят на критериите. Те не адаптират начина си на живот към времето или към растежа в различните области на здравия разум и познанието, които човечеството е придобило. Такива хора са с лоши заложби. Въпреки че не гладуват, не мръзнат и не са страдали от сериозни заболявания, съдейки по гледната им точка за оцеляване и начина им на живот, такива хора просто живеят объркано и могат също да бъдат категоризирани като умствено изостанали, идиоти или глупаци. Някои хора се чувстват неудобно, когато ги наричат умствено изостанали или идиоти, но дори и да се чувстват неудобно, това е истина. Техните заложби наистина са толкова лоши. Наистина бих искал да кажа нещо, което да те накара да се чувстваш комфортно, но просто не притежаваш заложбите за това. Липсват ти способности във всеки аспект и нямаш правилни, точни мисли или възгледи, които да съответстват на мисленето на нормалната човешка природа спрямо който и да е въпрос. Това не е ли липса на заложби? Вече е достатъчно снизходително да не те наричам безполезен човек. Този вид човек, който няма заложби, е само на една крачка от това да бъде с умствени увреждания. На хората с умствени увреждания им липсва дори способността да се грижат за себе си, като разчитат изцяло на помощта на другите. По време на хранене родителите им все още трябва да ги хранят хапка по хапка, а те дори не знаят дали самите те са сити, или не. Хората с лоши заложби са умствено изостанали; те са идиоти и само на една крачка от това да бъдат с умствени увреждания. Толкова са лоши техните заложби. Кажи Ми, не са ли такива хора жалки? Не са ли доста изнервящи? Хората с лоши заложби нямат способност за учене, нямат способност за разбиране на нещата и нямат способност за възприемане; още по-малко притежават способността за приемане на нещата — те не притежават способности в нито един аспект. Както и да обясняваш нещата и да им даваш примери, те все така не могат да проумеят или да разберат какво е казано. Това не е ли умствена изостаналост? Както и да обясняваш, те не могат да разберат. Дори ако говориш много ясно и обясняваш подробно, те все така не го схващат и дори намират това, което казваш, за много нелепо. Липсва им мисленето на нормалната човешка природа и дори измислят набор от заблуди, за да те опровергаят. Няма начин да вразумиш такива хора; просто им кажи три думи: „Ти си неразумен!“. Заложбите им са толкова лоши. Можеш ли да не се безпокоиш и изнервяш с тях? Каквото и да казваш на такива хора, то е безполезно. Както и да се опитваш да ги просветлиш, те не разбират. Дори за малък въпрос отнема цял ден да ги просветлиш, а ако говориш по малко по-задълбочен начин, те няма да разберат; трябва да използваш най-елементарните думи и да говориш много, преди да могат да разберат. Дори след като разберат един въпрос, когато възникне подобен проблем, те все така не го схващат. Това не е ли умствена изостаналост? Този вид умствено изостанали хора обаче не мислят, че са глупави. Те казват: „Не си мисли, че съм глупав. Ако ми предложиш десет юана или десет щатски долара, гледай кое ще избера — определено ще избера щатските долари, защото знам, че са по-ценни“. Другите казват: „Ти все пак си глупав“. Защо другите казват, че такива хора са глупави? Защото обикновеният човек не би използвал такъв пример, за да докаже, че не е глупав, нито би използвал такъв примитивен метод, за да го демонстрира. Точно защото такива хора имат изключително лоши заложби, нямат критерии за оценяване на каквито и да било хора, събития или неща и не знаят как да ги оценяват, те никога не считат себе си за глупави. Истински прозорливите хора, след като са се мъчили и борили постоянно сред група хора в продължение на три до пет години, ще осъзнаят, че във всяка група има такива, които са по-добри от тях, такива, които ги превъзхождат. Те винаги чувстват, че собствените им заложби не са достатъчно добри, че способностите и интелигентността им не са достатъчно добри. Те винаги могат да открият собствените си недостатъци, да признаят къде изостават в сравнение с другите и да идентифицират собствените си проблеми; те винаги могат да видят силните страни на другите. Този вид човек е прозорлив и притежава заложби. Междувременно онези без заложби, когато живеят сред група хора, винаги чувстват, че другите са по-низши от тях. Те виждат, че някои хора не могат дори да напишат правилно определени думи или не могат да пишат на клавиатура, и ги презират като хора с лоши заложби. Те използват тези незначителни, дребни неща, които самите те могат да правят, за да потвърдят, че собствените им заложби са добри. Има и хора, които, като виждат, че другите не държат толкова на хигиената си или не знаят как да се обличат добре, казват, че те имат лоши заложби. Самите те са малко по-чисти, могат да си придадат вид на изтънченост или имат някакви познания и силни страни, така че считат собствените си заложби за добри. Такива хора прозорливи ли са, или са глупави? Те са глупави. Забележи как говорят прозорливите хора: „Защо пак сбърках? Осъзнавам, че съм глупав!“. Онези, които често казват, че са глупави и че имат недостатъци, са истински прозорливи. Онези, които никога не признават, че са глупави, и винаги казват: „Мислиш, че съм глупав ли? Опитай се да ми поискаш пари и виж дали ще ти дам!“, са наистина глупави. Глупостта, на разговорен език, се нарича да „не си с всичкия си“. За да могат да говорят такива глупави неща, това не е ли глупост? Това не е ли да „не си с всичкия си“? (Да.) Когато видят някого с някакви кусури или недостатъци, или който оставя пропуски в това, което прави, те се смеят зад гърба му с думите: „Как може да е толкова глупав?“. Когато видят някого, изпълнен с пресметливост за извличане на облаги и хитри кроежи, те го считат за прозорлив и за човек с добри заложби. Истински прозорливите хора оценяват качеството на заложбите на даден човек и дали той е прозорлив или глупав въз основа на различните му способности. Глупавите хора обаче гледат само кой е пресметлив, кой се възползва и винаги избягва загуби и кой е умел в това да обслужва себе си чрез измама, като вярват, че всички такива хора са прозорливи и имат добри заложби. В действителност, тези видове хора са все глупави. Да оценяваш качеството на заложбите на човек въз основа на това колко е пресметлив — такива хора самите са глупаци. Току-що споменахме едно от най-глупавите проявления: те казват: „Ако ми предложиш десет щатски долара или десет юана, гледай кое ще избера. Със сигурност няма да избера ренминби — не си мисли, че не знам, че щатските долари са по-ценни! Ако ми предложиш месо или тофу, гледай кое ще ям. Мислиш ли, че съм достатъчно глупав да ям тофу, а не месото? Знам, че месото е по-вкусно!“. Такива хора всъщност са глупаци. Ако наистина не искаш другите да видят глупостта ти, в никакъв случай не бива да използваш такива примери. Разбираш ли? (Да.) Глупавите хора често ли правят тази грешка? (Да.) Те дори си мислят: „Виж колко съм добър в даването на примери! Виждаш ли колко съм прозорлив? Изглеждам ли ти глупав? Ти си глупавият!“. Най-глупавият тип човек постоянно излъчва глупост. С това приключва общението за тази способност: способността за приемане на нещата.

Петата способност е познавателната способност. За какво се отнася познавателната способност? Основният ѝ акцент е върху степента на разбиране на човека за самите неща. За да се оцени познавателната способност на даден човек, трябва да се гледа степента му на разбиране на дадено нещо и периода от време, който му е необходим, за да постигне разбиране на същността на нещото. Ако периодът от време, който му е необходим, е много кратък и степента му на разбиране е достатъчно дълбока, като достига нивото на разбиране на същността на нещото, той притежава познавателна способност. Ако периодът от време, необходим на човек да разбере дадено нещо, е в нормалните граници и той може да разбере същността на самото това нещо, може ясно да види причините и последствията, както и корена и същността на проблемите вътре, и след това има разбиране за това нещо в сърцето си — и, още по-добре, ако може да даде определение и да направи заключение за това нещо — това се нарича притежаване на добри заложби. Тоест, като нормален човек, който притежава мисленето на нормалната човешка природа, независимо дали си мъж или жена, дали току-що си навършил пълнолетие или вече си навлязъл в средна или напреднала възраст, ако разбирането ти за същността на самото това нещо е постигнато в рамките на нормалния период от време, тогава заложбите ти се считат за добри. Ако периодът от време, който ти е необходим, за да разбереш това нещо, надвишава три или четири пъти този на нормален човек — тоест, ако човек с добри заложби се нуждае от три дни, но ти се нуждаеш от десет дни или дори месец — и докато си изяснил цялостния развой на събитията около този въпрос, а вредата и негативните последици, причинени от този въпрос, вече са се появили, едва тогава осъзнаеш сериозността на този въпрос и какви са коренът и същността му, тогава в най-добрия случай заложбите ти са средни. С други думи, ако този въпрос все още не е причинил сериозни последици, но някои негативни последици вече непрекъснато се появяват, и едва по време на този процес постепенно осъзнаеш корена и същността на този въпрос, като стигнеш до определение и заключение, тогава заложбите ти се считат за средни. Но ако едва след като този въпрос е довел до негативни или сериозни последици, получиш внезапно осъзнаване и разбереш какво е естеството на този въпрос, тогава заложбите ти са изключително лоши. Ако този въпрос вече е причинил негативни последици и все още не знаеш какъв е проблемът с него или какъв е коренът на проблема, и все още не можеш да направиш заключение за него, тогава нямаш заложби. Познавателната способност се дели на тези четири нива. Първо са хората с добри заложби. Тоест, когато нещо току-що е възникнало и изисква от теб веднага да направиш заключение в рамките на няколко часа — и това е спешна ситуация, при която, ако не прецениш незабавно, не разработиш план за справяне и разрешаване на въпроса или дори не измислиш план за ограничаване на щетите, за да спреш по-нататъшното му развитие, ще има негативни последици — ако в рамките на този период от време можеш да осъзнаеш корена на този въпрос и можеш незабавно и решително да направиш точна преценка, точно да вземеш решение и да направиш заключение, и след това да формулираш разумен план за справяне с него, това означава, че имаш добри заложби. Да предположим обаче, че само чувстваш, че има някакъв проблем с този въпрос, но не знаеш къде се крие проблемът или какъв е коренът му, и в рамките на нормалния период от време за справяне с този въпрос нямаш заключения, становища или планове за справяне с него. Вместо това просто пасивно чакаш и наблюдаваш по-нататъшното му развитие и едва чрез по-нататъшното му развитие се опитваш да установиш каква всъщност е същността на този въпрос и да направиш преценка, която не е много точна, и след това продължаваш да чакаш и да наблюдаваш, и преди въпросът да се е развил напълно, може едва да си способен да прозреш същността на проблема или едва да измислиш решение, но справянето ти все пак не е своевременно. Ако случаят е такъв, тогава заложбите ти са много посредствени. Ако този въпрос се е развил напълно и вече са се появили последици, като същността на проблема вече е изплувала напълно, и едва тогава осъзнаеш, че това е нещо лошо, и видиш какъв е скритият му корен — или може би дори изобщо не можеш да видиш корена, а просто пасивно понасяш или се изправяш пред крайната последица от това нещо — това означава, че заложбите ти са лоши. Друго проявление на хората с лоши заложби е, че ако такива неща се случат отново, те все така имат същата нагласа, същия метод за справяне с тях и се справят с тях със същата скорост. Тоест, всеки път, когато възникнат такива неща, те винаги се справят с тях по същия начин, със същата скорост и ефективност. Независимо колко неща се случват, те не са способни да разпознаят същността им, нито променят съответно някое от мненията или гледищата си за нещата от света. Това са хора с лоши заложби. Точно защото са хора с лоши заложби, им липсва способността да живеят самостоятелно; тоест, нямат възглед за оцеляване или за живота. Това е показател за притежаване на лоши заложби. Проявлението на хората без заложби е следното: когато нещо вече се е случило и може дори да са се появили последици, те все още не знаят какво е станало, сякаш сънуват. Това е да нямаш заложби и никаква познавателна способност. Разбирате ли? (Да.) Познавателната способност се отнася главно до разбирането на същността на различни хора и събития и корените на техните проблеми; това представлява познавателната способност. Това означава, че когато видиш проявленията, разкриванията и човешката природа на определен тип хора, можеш да знаеш проблемите, пред които са изправени, какъв е коренът на проблемите им в средата, в която живеят, както и каква е същността на събитията, които наблюдаваш в момента, и къде се крие коренът на проблемите в тях. Познавателната способност се отнася главно до два аспекта: прозиране на същността на хората, събитията и нещата и прозиране на корена на техните проблеми. Какво друго можете да разберете за познавателната способност? Някой разбира ли я като способността да се разбират и учат знания? (Не.) Познавателната способност, за която говорим, включва предимно способността да се гледа на хората и събитията. Ако критерият, по който гледаш на хората и събитията, е много нисък, разбирането ти е много повърхностно или не можеш да разбереш същността на каквито и да било хора, събития или неща, тогава познавателната ти способност е много слаба или дори несъществуваща. Ако, независимо колко очевидно неправилни думи или погрешни гледни точки изразяват хората около теб, колко неправилни действия предприемат или колко явна поквара разкриват, не можеш да откриеш същността на проблема, не знаеш какъв тип хора са те, дали са хора на място, дали са хора, които се стремят към истината, какъв е характерът им или каква е същността на такива хора — ако не знаеш нищо от тези неща — тогава нямаш познавателна способност. Когато си изправен пред какъвто и да е човек или въпрос, нямаш критерий за оценка. След като въпросът е отминал, нямаш заключение за същността на такива проблеми и още повече нямаш никакво разбиране за това; и, разбира се, нямаш принципи за справяне с такива въпроси или пътища за практикуване за тях — това означава да нямаш познавателна способност. Познавателната способност се отнася главно до способността на човек да разбира хората, събитията и нещата. С това приключва нашето обсъждане за тази способност.

Шестата способност е способността за преценка. Способността за преценка представлява следното: когато се сблъскаш с даден въпрос, да можеш да прецениш дали е правилен или неправилен, верен или погрешен, положителен или негативен, и след това да използваш преценката си, за да определиш подходящия начин да подходиш към него и да се справиш с него. Обикновено, когато човек се сблъска с нещо, независимо дали го е виждал преди това, или не, дали го е преживявал, или не, и независимо дали въпросното нещо е относително положително или относително негативно, какво отношение трябва да възприеме към него? Дали трябва да го отхвърли, или да го приветства и приеме? Ако, след като видиш нещата ясно, имаш своя собствена позиция и притежаваш точни възгледи, които са съобразени с истините принципи, това доказва, че имаш способност за преценка. Например, когато чуеш някой да казва нещо, след като го обмислиш, можеш да определиш какво означава то, каква цел иска да постигне говорещият, защо изрича тези думи, защо използва такъв изказ и тон и защо има определен поглед в очите си, докато го казва. Можеш да видиш скритите намерения, цели и мотиви зад това, което казва. Независимо как се справяш с тези скрити намерения и мотиви по-късно, можеш да доловиш някои от скритите проблеми зад случващото се на момента. Знаеш какво иска да направи, защо иска да го направи по този начин, целта, която иска да постигне, въздействието, което цели да окажат думите му, и свързаните с това скрити средства, интриги и заговори. Можеш да видиш някои признаци, да осъзнаеш, че проблемът тук не е обикновен, и дори да почувстваш бдителност в сърцето си. Това доказва, че имаш способност за преценка. Ако имаш способност за преценка, това означава, че си човек с добри заложби. Независимо колко приятно звучат нечии думи, колко са съобразени с истината от гледна точка на доктрината, колко порядъчно изглежда отношението му в очите на другите или колко дълбоко е скрита целта му, все пак можеш да прецениш проблема чрез неговите външни разкривания, явления или чрез това, което казва — това доказва, че имаш добри заложби и че притежаваш способност за преценка. Например, когато се сблъскаш с нещо, независимо до каква степен се е развило то, можеш да прозреш същността на нещата и корена на проблема, като разбереш процеса на случващото се. Това означава да имаш способност за преценка. Например, когато в църквата има антихристи и зли хора, които прекъсват и смущават, по отношение на това кой сред тях е главният подбудител, кои са последователите, кой играе главната роля в това и кой е пасивен, както и какво влияние ще окаже това върху хората и какви неблагоприятни последици ще възникнат, ако нещата се развият по-нататък — като разбереш основните обстоятелства, можеш да направиш преценка за цялата ситуация. Дори преценката ти в момента да има известно разминаване с това как ще се развият нещата в крайна сметка, най-малкото имаш гледна точка, отношение и точни принципи за справяне с този въпрос. Това е достатъчно, за да докаже, че имаш способност за преценка по този въпрос. Тоест имаш способността да прецениш кой е главният подбудител или подстрекател на дадено нещо, или до каква степен ще се развие то в бъдеще и какво отношение и какви принципи трябва да използваш, за да подходиш към него и да предотвратиш неблагоприятните последици. Стига да имаш способността да преценяваш, логиката и методът ти на преценка да са правилни и основата на преценката ти да е поне съгласно човешката природа, или още по-добре — съгласно истините принципи, това доказва, че имаш способност за преценка. Дори преценката ти да има известно разминаване със самите неща, стига да има основание за нея, тя да съответства на моделите на развитие на нещата и да е съобразена с корена и същността на подобни или сходни проблеми — и освен това да е съобразена с истините принципи — може също да се каже, че имаш способност за преценка. Наличието на способност за преценка доказва, че можеш да мислиш върху проблемите. Ако преценките ти са съобразени с корена, същността и всички други аспекти на самото нещо, тогава това доказва, че си човек с добри заложби.

Независимо с какви хора или въпроси се сблъсква човек, само когато има правилно мислене и само при условие, че е преценил дали даден въпрос е правилен или неправилен, верен или погрешен, или дали е положителен или негативен, може да има последващ план за справяне с него и разрешаването му. Ако човек не знае как да мисли върху проблемите — казано по-конкретно, ако не може да преценява проблемите — тогава той не може и да се справи с проблемите, тоест липсва му способността да се справя с проблемите. Всеки, който се справя с проблеми, прави това при условие, че е преценил дали даден въпрос е правилен или неправилен; в противен случай планът му за разрешаване на проблема и пътят му на практикуване няма да имат основание. Например, някой ти съобщава, че в дадена църква църковният живот не е добър; повечето хора са негативни и безразлични, не желаят да се събират или да изпълняват своя дълг. Как преценяваш подобно явление? Това проблем от реалния живот ли е? (Да.) Тъй като е проблем от реалния живот, трябва да изготвиш конкретен план за практикуване, за да се справиш с него и да го разрешиш. Преди да разрешиш проблема, не трябва ли да прецениш какви са коренът и същността на този проблем и кои хора го причиняват? Не трябва ли да прецениш тези неща? (Да.) Само чрез мислене можеш да имаш преценка и само след преценка можеш да установиш корена на проблема, а въз основа на корена и същността на проблема можеш след това да определиш подходящи, уместни методи за справяне и планове за разрешаване на проблема. Ако научиш, че църковният живот в дадена църква не е добър, но не знаеш причината за това, как би преценил къде се крие коренът на проблема? (Първо бих си помислил, че този проблем е пряко свързан с църковния водач. Ако църковният водач няма духовно разбиране, вярвал е в Бог от години, но не разбира истината, не може да се справи с никакви проблеми, с които се сблъсква, и не знае как да води Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова или да общуват за истината, тогава църква с такъв лъжеводач е обречена на липса на добър църковен живот.) Това е една преценка. Като цяло при простите проблеми, ако една преценка е точна, тя може да ти позволи да откриеш корена на проблема. Някои проблеми обаче са сложни и ако информацията, която имаш, не е пълна, е възможно твоята единствена преценка да не ти позволи да схванеш корена на проблема. И така, има ли също втора и трета преценка? (Да.) След като имаш три преценки, е възможно една от тях да е най-точната. За какви други преценки се сещате тогава? (Това, за което се сещам, е, че хората в тази църква като цяло имат лоши заложби и слаба способност за възприемане на истината и не обичат истината. Ето защо резултатите от църковния живот там са лоши.) Това съответства ли на реалността на ситуацията? Това е втората преценка. Има ли други преценки? (Бих си помислил също дали няма зли хора, които смущават тази църква.) Това е третата преценка. Коя от тези три преценки е в по-голямо съответствие с реалната ситуация и по-реалистична и коя е куха? (Струва ми се, че втората преценка е малко куха. Всъщност, ако църквата има подходящ човек за водач, който да отговаря за работата, резултатите от църковния живот биха били добри. Чрез ядене и пиене на Божиите слова и разбиране на истината, братята и сестрите със сигурност биха имали стимул да изпълняват своя дълг. Струва ми се, че първата и третата преценка са по-реалистични.) Втората преценка е куха доктрина. Първата и третата преценка са съобразени с реалната ситуация и са точни. От една страна, тези две преценки използват логическо мислене; от друга, те се основават на някои явления, които често се срещат в реалния живот. Ако можеш да схванеш често срещаните явления, това доказва, че мисленето ти е правилно и съответства на логиката. Ако не можеш да схванеш реалната ситуация и преценката ти е откъсната от реалния живот, това доказва, че на мисленето ти липсва логика и че в него има проблеми, както и че гледаш на проблемите по нереалистичен, необективен начин. Първата и третата преценка са обективни. Едната ситуация може да бъде, че църковният водач не знае как да върши работата. Самият той няма път за навлизане в живота, така че има още по-малко път, когато става въпрос за водене на църквата и на братята и сестрите. В резултат на това църковният живот там не се подобрява. Всъщност повечето хора в църквата искрено вярват в Бог и имат стимул, но църковният живот реално не дава никакъв плод. Всяко събиране следва една и съща рутина: пеене, молитва, четене на Божиите слова, а след това водачът или дяконът споделя някакви повърхностни разбирания или доктрини. Малко хора там могат да говорят за реално разбиране за преживяване. Освен това църковният водач има лоши заложби и плитко преживяване и не е способен да общува за истината, за да разрешава проблеми. Така църковният живот изглежда скучен и не носи наслада. Имало е многобройни събирания, но никой не е придобил нищо от тях, така че повечето хора чувстват, че посещението на такива събирания е по-малко полезно от четенето на Божиите слова у дома, и не желаят да присъстват. Някои хора, след като са вярвали в Бог една-две години и са разбрали малко от истината, искат да изпълняват дълга си. Някои църковни водачи обаче не знаят кои хора за какъв дълг или за каква работа са подходящи. Те не са способни разумно да разпределят или оползотворят хората, нито могат да използват собствените си преживявания, за да подкрепят хората и да им помагат да изпълняват дълга си. Това може да доведе дотам някои хора да станат негативни и да не желаят да изпълняват дълга си. Всъщност повечето хора, които имат желание да изпълняват дълга си, могат да го правят добре; просто им липсва подкрепа и помощ. Ако църковните водачи и дякони могат да подкрепят хората и да им помагат според Божиите слова, броят на хората в църквата, желаещи да изпълняват дълга си, ще се увеличи и те ще могат да изпълняват дълга си нормално. Поради това, че църковните водачи и дякони не знаят как да вършат работата, църковният живот дава лоши резултати и някои проблеми дълго време остават неразрешени, а след известно време много хора стават негативни и вече нямат никакъв стимул; това се отразява на изпълнението на дълга от страна на Божиите избраници. Ако резултатите от църковния живот са лоши, това е главно защото църковните водачи и дякони не знаят как да вършат църковната работа. Това е едната ситуация. Друга ситуация е, когато антихристи и зли хора държат властта и предизвикват смущения в църквата, като това се случва от време на време. Когато църковните водачи не знаят как да вършат работата, а има и антихристи и зли хора, които държат властта, постоянно сформират клики, създават независими царства и измъчват и потискат другите, това води дотам някои братя и сестри, които искрено вярват в Бог и имат желание да изпълняват дълга си, да бъдат потискани, измъчвани и изключвани. Те искат да изпълняват дълга си, но нямат възможност, което ги прави негативни и слаби. Тези хора, които искрено вярват в Бог, нямат наслада, когато се събират с антихристите и тяхната свита. Антихристите винаги искат да държат властта и да се утвърждават. Когато онези, които искрено вярват в Бог, участват в събирания, те искат да разберат повече от истината и да споделят преживяванията си, но антихристите ги потискат и не им дават възможност. В резултат на това църковният живот става хаотичен; хората се разпръсват в безпорядък и събиранията вече не носят наслада. Малкото ентусиазъм и любов, които хората са имали, се губят и те вече не желаят да изпълняват дълга си. Лошите резултати от църковния живот може да се дължат на всяка от тези причини. Това е нещо, за което можете да се сетите и да прецените. Ако заключението, до което стигнеш чрез преценка, е свързано с реалната ситуация, дори и да е свързано само частично или просто да идентифицира възможен проблем, това все пак е проявление на наличието на способност за преценка. Най-малкото заключението и мнението, до което стигнеш чрез преценка, са свързани с реалната ситуация, а не са доктрина, кухи или нещо, което изобщо не съществува. Това доказва, че имаш способност за преценка. Ако заключенията, които си правиш за всеки въпрос, не са съобразени с нормалните модели на развитие на нещата или с това как се развива който и да е въпрос в реалния живот, и са чисто въображаеми, кухи, нереалистични и неверни, и нямат връзка с реалните ситуации, тогава това означава, че нямаш способност за преценка или често правиш грешки в преценката. Тогава какво да кажем за втората преценка, която споменахте по-рано, че лошите резултати от църковния живот се дължат на това, че хората в тази църква имат лоши заложби и не обичат истината — какъв вид преценка е това? (Това е грешка в преценката.) Това се нарича грешка в преценката. Ако не можеш напълно да схванеш ситуациите, които често възникват при такива въпроси — тоест няколкото ситуации, които е най-вероятно да възникнат — и стигнеш само до една ситуация чрез преценка, или можеш да се сетиш за възможни ситуации, но също така и за невъзможни ситуации, какво доказва това? Доказва, че твоята способност за преценка е средна. Човек със средна способност за преценка има някои мисли по даден въпрос, но не може да бъде сигурен. В такива случаи преценката, която прави, е неточна. Ако преценките на даден човек понякога са правилни, а понякога неправилни, и някои са съобразени с реалната ситуация, докато други не, но неточните са относително по-чести, това показва, че неговата способност за преценка е слаба. Да предположим, че заключенията, до които стига чрез преценка, са напълно кухи, изобщо не съответстват на моделите на развитие на нещата и още повече не са съобразени с общи или често срещани явления, като са напълно несвързани с фактите. Преценките му са просто фантазии, нямат никаква връзка с моделите на развитие на нещата или със самата човешка природа същност и са напълно несъвместими с контекста на реалния живот и заобикалящата среда. Тоест, да предположим, че преценките му са откъснати от реалността — това, до което стига чрез преценка, никога не би могло да се случи в реалния живот, и това, за което говори, изобщо не е същността на проблема. Ако случаят е такъв, тогава този човек няма способност за преценка.

За да се оцени дали човек има способност за преценка, основното е да се види дали преценките му за различни типове хора и различни типове неща са точни. Да кажем например, че видиш човек да плаче и не знаеш защо. Виждаш, че той плаче много огорчено и много тъжно, и от време на време се моли и чете Божиите слова, и не отговаря на никого, който му говори. Искат от теб да прецениш какво става с този човек и казваш: „Може да му липсва дома. Майка му се разболя преди време, така че той иска да се прибере вкъщи“. Точна ли е тази преценка? Някои хора казват: „Може да се чувства негативен. През повечето време, когато хората плачат, то е защото чувствата им са наранени. Хората например плачат, когато ги тормозят или мамят. Когато той се сблъска с някакъв проблем и се отнесат несправедливо с него, винаги плаче и не желае да говори с другите или да общува с тях. Това е проявление на това да си негативен“. Други правят следната преценка: „Той преди често проповядваше евангелието и изпълняваше дълга си навън, но сега от дълго време изпълнява дълга си на закрито и може да не е свикнал с това и да се чувства потиснат“. Има ли други възможности? Някои хора казват: „Може би вчера не е ял месо, което го е разстроило и затова плаче“. Други казват: „Вчера той дойде да говори с мен. Мислех, че просто минава, затова го погледнах и не казах нищо. Може ли това да го е ядосало? Може ли да плаче заради това?“. Как трябва да се прецени този въпрос по начин, който съответства на действителната ситуация? Лесно ли е да се прецени това? (Мога да направя някои преценки. Няколкото причини, споменати току-що — носталгия, наранени чувства или мрачно, потиснато настроение — всички тези състояния е възможно да накарат човек да плаче. Обаче малки неща като това да не ядеш месо или да те пренебрегнат, когато говориш с някого, не би трябвало да са достатъчни, за да накарат човек да плаче.) Какви са причините, които могат да накарат човек да плаче силно? Обиди, печал, тъгуване по някого или нещо, чувство за задълженост. Така че трябва да го попиташ: „Защо плачеш? Защото са се отнесли несправедливо с теб и ти е тъжно, или защото се самоанализираш и чувстваш, че дължиш толкова много на Бог?“. Като поговориш от сърце с него по този начин, ще узнаеш защо плаче. Казано накратко, не е възможно да плаче, защото не е ял добре или не е могъл да яде месо, нито е възможно да плаче, защото другите са го пренебрегнали или са му завъртели очи. Разбира се, при обичайни обстоятелства понасянето на малко трудности не би накарало човек да плаче, а и това понякога да не е в много добро настроение също не би го накарало да плаче. Нещата, които могат да накарат човек да плаче, обикновено са само онези няколко споменати по-горе ситуации. Можеш да прецениш причината, поради която плаче, въз основа на тези обичайни ситуации, и след това можеш да направиш преценка въз основа на обичайните му, постоянни проявления — като например факта, че той по принцип не плаче, освен ако не се сблъска с нещо тъжно или нещо, което засяга болно място, че не рони сълзи лесно и че плаче само когато говори за особено разстройващи въпроси и неща, които особено докосват душата му, или когато е направил нещо нередно или е извършил сериозна грешка и чувства, че е задължен на Бог — като преценяваш въз основа на този контекст, можеш горе-долу да разбереш защо плаче. Едната ситуация е, че би плакал, ако член на семейството се разболее тежко или почине, другата е, ако самият той страда от тежка болест и се чувства измъчен. Или пък може да плаче, защото е направил нещо нередно и така е извършил прегрешение, и е почувствал, че е задължен на Бог, като иска да направи всичко възможно, за да постигне обрат, но все още има слабости и не е способен да ги преодолее; тези сложни емоции, смесени заедно, биха го накарали да плаче. Тези преценки са относително съответстващи на действителната ситуация. Като преценяваш въз основа на постоянните му проявления и характерните черти на неговата индивидуалност, можеш да разбереш първопричината, поради която плаче сега. По този начин преценката ще бъде относително по-точна. Като разбираш, от една страна, ръста на такива хора и някои от проблемите, които преживяват в момента, а от друга — недостатъците на самата им човешка природа, както и част от покварата и слабостите, които често разкриват, можеш по принцип да стесниш обхвата и да прецениш каква е първопричината за проблема на този човек в рамките на този обхват. Преценяването по този начин ще бъде относително точно.

Сега приключихме с общението за проявленията на хората с добри заложби, средни заложби и лоши заложби по отношение на тяхната способност за преценка, нали така? (Да.) Има и категория хора с най-лоши заложби. Независимо какво се случва или какво виждат някого да прави, такива хора не знаят как да направят преценка. Защо? Защото заложбите им са много лоши, нямат способност за преценка и не знаят как да преценяват нещата. Да предположим например, че чуят някого да казва нещо негативно. Що се отнася до това какви са същността и естеството на това негативно изказване, те не знаят на какво да основат преценката си, нямат никаква представа. Това е да не знаеш как да мислиш върху проблемите и да не знаеш как да преценяваш нещата. Когато видят някого да прави нещо, не могат да преценят какво е естеството на това нещо или какъв е характерът на този човек въз основа на същността на нещата; не знаят как да преценят тези неща въз основа на опита си в това как да постъпват, и още по-малко въз основа на Божиите слова. Следователно те нямат способност за преценка. Каква е първопричината за неспособността да се преценяват нещата? Тя е, че този тип хора не знаят как да мислят върху проблемите, и що се отнася до гледането на хора и неща, не знаят кой техен аспект да гледат, как да ги гледат или на каква основа да ги гледат. И не знаят какви заключения да направят след това, как да правят заключения или как да подходят и да се справят с този тип хора или въпроси, щом веднъж са стигнали до заключение. Умовете им са или празни, или замъглени. Това е липса на способност за преценка. Основният проблем на хората, на които липсва способност за преценка, е, че не разбират или не схващат нито един от принципите, и дори им липсва опит в това как да постъпват. Следователно, когато взаимодействат с различни типове хора, не знаят с какви хора си струва да се общува и с какви не; не знаят кои хора са относително добросърдечни и имат също някои силни страни, от които могат да се поучат, за да компенсират недостатъците си, и които могат да им помогнат и да им бъдат от полза; какви видове хора могат да бъдат търпени и с които да се спогаждат неохотно; и какви видове хора имат толкова невероятно зла човешка природа, че общуването с тях лесно би могло да навлече неприятности или спорове, и следователно трябва да бъдат държани на разстояние — те не знаят нищо за всичко това. Казано накратко, тези хора, на които липсва способност за преценка, не знаят нищо и не могат да преценят нито един човек или въпрос. Но те също имат свой подход, установено правило, което следват. Казват: „Независимо с кого върша работа или с кого говоря, просто се измъквам с шеги. Не тая враждебност към никого. Независимо дали са добри или лоши хора, дали искрено вярват в Бог или не вярват, дали обичат истината или изпитват неприязън към нея — аз се разбирам с тях и не оскърбявам никого. Когато видя зли хора, ги отбягвам; когато видя хрисими хора, ги тормозя“. Това е именно тяхната дяволска логика. Те не знаят с какви хора трябва да общуват, какви хора трябва да държат на разстояние и с какви хора никога не бива да общуват или да си имат работа. Не проявяват и най-малка проницателност и считат всички за еднакви, като се отнасят към всички хора по един и същи начин. Независимо за кого става въпрос, стига да нямат добро мнение за този човек, ще го считат за външен човек или враг. Колкото и добър да е един човек, стига да не им предлага някаква облага, те ще се отнасят към него с предпазливост. Не отварят сърцата си пред никого и подхождат с предпазливост към всички. Такива хора с добри заложби ли са, или с лоши заложби? (С лоши заложби.) Щом имат лоши заложби, как може все пак да имат такива мисли? Такива хора са просто дребнави. Каква е разликата между хората без заложби и тези с умствени увреждания? Хората без заложби са умствено изостанали и идиоти. Освен да се грижат за прехраната и облеклото си, да си пазят репутацията и да си правят сметки как да имат облага и да не са на загуба, те нямат абсолютно никакви заложби. Хората с умствени увреждания, от друга страна, нямат дори никакви сметки за защита на собствените си интереси или за извличане на облага — те просто нямат никакви мисли. Умствено изостаналите хора и идиотите, освен че имат някои сметки, не притежават абсолютно никаква способност за оцеляване, никакви заложби и никаква способност за преценка. Следователно няма принципи в това как се отнасят към който и да е човек; просто се водят от чувствата си. Стига да смятат, че не си добър към тях, ще те отбягват, ще изпитват съпротива към теб и ще те мразят в сърцата си, и ще те отхвърлят. Колкото и да си добронамерен към тях и както и да им помагаш, щом не могат да го възприемат ясно, няма да почувстват, че си приятелски настроен към тях или че изобщо не си вреден за тях. Не могат да установят дали хората, събитията и нещата са правилни или неправилни, верни или погрешни, положителни или негативни — не могат да преценят тези неща. Притежават само някои сметки. Когато са имали облага, се чувстват щастливи; когато не са имали облага, чувстват, че са били ощетени, че с тях са се отнесли несправедливо и че другите са им се присмивали, и решават, че следващия път няма да позволят на другите да се възползват или да позволят на другите да се перчат или да вземат надмощие над тях — няма да дадат никакви възможности на другите. Кажете Ми, самото наличие на тези сметки в умовете им брои ли се за наличие на заложби? Това е само малко по-добре от това да си с умствени увреждания, но що се отнася до способностите, те нямат такива — нямат нито една от различните способности за справяне с различни видове въпроси. Те са просто идиоти и умствено изостанали. Такива хора нямат заложби. Разбирате ли? (Да.) Единственото нещо, което тези хора имат, а хората с умствени увреждания нямат, са тези сметки; хората с умствени увреждания нямат дори тях. Когато такива хора чуят това, те не са убедени; казват: „Твърдиш, че нямам способност за преценка? Сложи американски долари и злато едно до друго и виж дали няма да ги разпозная. Мога да ги различа! Златото е жълто, а американските долари са хартиени пари! Сложи платина и сребро едно до друго и виж дали не мога да направя преценка! Платината и среброто са различни нюанси на бялото — мога да различа това!“. Това не е ли глупаво? Доста е глупаво. Те са способни да различават само тези неща и въпреки това искат да се перчат с това и да докажат, че не са глупави. Направили са толкова много глупави неща, толкова много неща, които показват липса на заложби — защо не говорят за тях и не се опитат да разберат тях? Именно защото им липсват заложби, защото заложбите им са толкова лоши и не могат да установят и да различат тези неща, те изтъкват едно или две неща, които хората с умствени увреждания не могат да направят, за да докажат, че не са с умствени увреждания, за да докажат, че имат малко ум и заложби. Това не е ли глупаво? Това още повече доказва тяхната глупост. Общението ни за проявленията на хората, които нямат заложби, също приключи. Кой е основният критерий за това дали някой има способност за преценка? Това е дали има мисленето на нормалната човешка природа. Ако нямаш мисленето на нормалната човешка природа, няма да можеш да прецениш нищо. Ако имаш мисленето на нормалната човешка природа, преценките ти пак може да се разминават, но най-малкото това показва, че имаш способност за преценка и притежаваш мисловната способност на нормалната човешка природа. Преценките, които правиш, не са догадки, не са предположения, не са хипотетични, нито са умозаключения. По-скоро те са различните заключения и мнения, до които се стига чрез обмисляне на всички аспекти на даден въпрос. Това се нарича способност за преценка.

След като приключихме с общението за способността за преценка, нека сега поговорим за способността за разпознаване на нещата. За какво се отнася способността за разпознаване на нещата? Основно се отнася до разпознаването на това дали хората, събитията и нещата са положителни или негативни, правилни или неправилни, верни или погрешни; отнася се до окачествяване или класифициране на хора, събития и неща — категоризиране на хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, в различни категории. Намерението и целта на разпознаването е хората да бъдат сортирани според вида си и положителните и негативните неща да бъдат сортирани според вида си. Класифицирането, разбира се, не означава групиране на птиците в категорията птици, животните в категорията животни или растенията в категорията растения. Способността за разпознаване на нещата не се отнася до способността да се разпознават тези неща, а до способността да се разпознават качествата на различни хора, събития и неща. Например, можеш ли да категоризираш проявленията, разкриванията и същността на различни хора? Можеш ли да дефинираш качествата на различните хора, събития и неща, с които се сблъскваш? Например, при разпознаването на неверниците, можеш ли да разпознаеш разкриванията на неверниците, които ти позволяват ясно да можеш да ги идентифицираш като неверници? Ако знаеш какви са отличителните белези и чертите на неверниците, какви разкривания на човешката природа проявяват, какви думи казват, какви действия предприемат и какви мисли и възгледи притежават, тогава би трябвало да можеш да разпознаеш неверниците. Когато се появят различни хора, събития и неща, човек с добри заложби може да разпознае дали са положителни неща, или са негативни неща, положителни личности или негативни личности, дали са справедливи, или са зли, и дали са правилни, или са неправилни. Той може да дефинира качествата на различни хора, събития и неща и може да разпознае дали те са съобразени с човешката природа и истината. Това е човек с добри заложби. А какво да кажем за тези със средни заложби? Те могат да разпознават различните хора, събития и неща с очевидни качества. Например някои хора казват: „Как може да има бог? Къде е той? Защо не мога да потвърдя, че съществува?“. За думи като тези, които явно отричат Бог, те имат известна проницателност и могат да разпознаят, че такива хора са неверници и негативни личности. Те могат да разпознаят очевидното зло и очевидно негативните, несправедливи и нечестиви неща, но що се отнася до някои неща, които са благовидни и за които хората рядко чуват и които попадат в средна или сива зона, те не могат да ги разграничат, нито са способни да се отнасят към тях различно. Те имат способността да разпознаят зъл човек, който извършва очевидни злосторничества. Знаят, че такъв човек е зъл, и че ако такъв зъл човек стане водач и придобие статус, той ще бъде антихрист. Но ако този човек има лош характер, но все още не е извършил злодеяния, те не биха могли да разпознаят дали той може да бъде категоризиран като зъл човек и какви злодеяния може да извърши, нито биха могли да дефинират качествата на този човек. Това са средни заложби. Поведението на някои хора е доста очевидно, като например отдаване на разврат, идолопоклонничество, следване на светски неща, склонност към клюкарстване, често потискане и тормозене на другите или извършване на убийство и палеж, и те биха казали, че тези хора не са добри и са хора, от които Бог се отвращава; те могат да направят това разграничение. Но що се отнася до някои хора, чието външно поведение изглежда доста добро — често дават милостиня и помагат на другите, проявяват търпение към хората, разбират се сравнително добре с другите — чиято човешка природа отвън изглежда доста добра, но чиито думи и действия през повечето време не са в съгласие с истината и чиито действия често нарушават истините принципи, те не биха могли да разпознаят дали такива хора са от онези, които се стремят към истината, или към коя точно категория принадлежат. За онези хора, събития и неща, които са очевидни и на които лесно може да се сложи етикет, те могат да разпознаят дали са правилни или неправилни, верни или погрешни, дали са справедливи или нечестиви, и дали са положителни неща или негативни неща. Те могат да разграничат такива външни неща, но не могат да разграничат, когато става въпрос за онези хора, събития и неща, които наистина засягат принципите и са свързани с истината. Те не могат да разпознаят кои очевидно са в съответствие с истината и кои нарушават истината. Това са средни заложби. Например някои хора носят дрехи, изработени от сравнително добра тъкан, които изглеждат елегантни и висококачествени, и с които хората приличат на онези високопоставени личности или елита на белите якички в света. Като видят това, хората със средни заложби казват: „Именно тези дрехи харесват невярващите. Като хора, които вярват в Бог, ние не бива да ги харесваме; това не са положителни неща“. Това твърдение е неправилно. Тези дрехи не изглеждат съблазнителни или примамливи, а изглеждат елегантни, достойни и благоприлични и този, който ги носи, изглежда благороден в тях. Но тези хора считат такива дрехи — които правят носещия ги да изглежда благороден и елегантен и също така са модерни в момента — за негативни неща и казват, че са нечестиви. Това е неспособността да се разпознават тези неща, нали? (Да.) И така, каква е способността на такива хора за разпознаване на нещата? Най-много е средна. Това са средни заложби. Такива хора дори не са способни да разграничат някои неща, които невярващите могат — невярващите с добри заложби могат да разпознаят добрата и лошата човешка природа, но тези хора не могат. Въпреки че разбират някои доктрини, след като са повярвали в Бог, такива хора не могат да разграничат положителните от негативните неща. Те могат да разпознаят нещата, които са очевидни, но не могат да разпознаят нещата, които не са. Способни са да разпознаят очевидно зли хора, очевидни случаи на причинени прекъсвания и смущения и очевидни случаи на нарушаване на принципите, но що се отнася до определени хора, събития и неща, които са относително специални, зловещи и необичайни, и скрити в сенките, те не могат да ги разпознаят. Едва чрез общението и подсказванията на другите или чрез това, че самите хора правят нещо очевидно, те могат да ги разпознаят. В противен случай не могат. Това показва, че тяхната способност за разпознаване на нещата е средна. Има и някои хора, които, независимо какви са обстоятелствата, не могат да разпознаят никакви хора, събития или неща, нито да дефинират техните качества. Например, когато става въпрос за оценяване какви точно са качествата на определена категория хора — дали са истински вярващи или неверници, дали са хора, които се стремят към истината, или дали са подходящи за развиване — те не знаят и не могат да видят тези неща. Дори когато такива хора показват много проявления и имат много очевидни проблеми, те все така не могат да разпознаят тези хора или да дефинират техните качества. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Дори да се появят някои често срещани и лесно разпознаваеми хора, събития и неща, те не могат ясно да кажат дали тези хора са добри или зли, или дали тези неща са справедливи или нечестиви. Не знаят как да ги разграничат и категоризират, нито знаят как да ги класифицират. Дори след като са чели Божиите слова и са общували с другите, пак не могат да ги разпознаят. Накрая карат другите да решават вместо тях, като казват: „Както ги окачествиш, такива са. Ако ги окачествиш като справедливи, значи са справедливи; ако ги окачествиш като нечестиви, значи са нечестиви“. Казано накратко, самите те не могат да дават дефиниции и да вадят заключения. Независимо от ситуацията, щом се стигне до вадене на заключение, те се объркват и нямат какво да кажат. Това не е ли липса на способност за разпознаване на нещата? (Да.) Дори ако поискаш да разпознаят какво е естеството на най-простото външно явление и какви са качествата му, те не знаят. Те обаче имат един номер: могат да говорят надълго и широко, като разказват какво е казал и направил даден човек. Но ако ги попиташ: „Този човек всъщност истински вярващ ли е, или не? Той човек с огромно въжделение за Бог ли е?“, те отговарят: „Ами, вярва в Бог от повече от десет години и се е отрекъл от семейството и кариерата си. Когато детето му беше на три или четири години, той го повери на братята и сестрите и напусна дома, за да изпълнява дълга си“. Те си правят тънки сметки; избягват сами да правят заключения, като вместо това оставят на теб да решиш. Ако ги попиташ: „Тогава този човек някой, който приема истината, ли е?“, те отговарят: „Ами, откакто стана църковен водач, става много рано и си ляга много късно. Що се отнася до това дали е човек, който приема истината, когато веднъж братята и сестрите му посочиха някои негови проблеми, той веднага се разплака, като каза, че е задължен на Бог и не се е справил добре“. „А разкая ли се след това?“ „Ами, по онова време отношението му беше доста добро“. Те обичат да те затрупват с информация, за да ти покажат, че ги бива, че знаят всичко и знаят как да гледат на хората, и да ти попречат да ги подцениш. В действителност те не могат да разпознават хората, нито могат да правят заключения. Те просто ти казват куп явления и информация, като оставят на теб да разпознаеш какъв човек е това, да направиш заключения за него и да дефинираш качествата му. Казваш: „Този човек по принцип може да се счита за някой, който приема истината. Той има стимул във вярата си в Бог и е истински вярващ. Просто понеже има лоши заложби и му липсва способност за възприемане, никога не може да открие принципите на практикуване и не може да практикува истината, въпреки факта, че има желание да я приеме“. Те отговарят: „На мен не ми прилича на човек със способност за възприемане. Когато говори за нещо неприятно, той плаче — винаги едно и също отношение“. Виждаш ли? Самите те нямат способност за разпознаване на нещата, но са доста добри в това да се възползват от думите на другите. Това не е ли проблемно? Най-честото проявление на хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, е, че обичат да ти разказват за цял куп явления, информация, трудни проблеми, развоя на събитията или всичко, което са наблюдавали за дадена ситуация, след което чакат ти да го дефинираш, и след като го дефинираш, смятат, че дефиницията ти е добра и могат да я приемат. След като я приемат, пак не знаят защо си го дефинирал по този начин. Не знаят основата или принципите зад заключението ти, нито как да се отнасят към въпросния тип човек или да се справят с него. Не знаят нищо за никое от тези неща. Дори след общение и изучаване, пак не разбират. Това показва, че нямат способност за разпознаване на нещата; това е проявление на липса на заложби. Те също така често правят грешката да изопачават фактите и да бъркат едно нещо с друго. Без значение какъв въпрос коментират, не успяват да схванат корена или същността на нещата, а вместо това правят заключения само въз основа на външни явления. Например описват злодеянието на един антихрист като прегрешение, като смятат, че стига антихристът да го осъзнае, може да се поправи. Ако видят честен човек да изрича лъжа, го окачествяват като измамен човек. Ако видят, че някой е надменен и самоправеден, те го окачествяват като зъл човек. Това са видовете грешки, които често се правят от хора, на които липсва способност за разпознаване на нещата. За всеки човек способността за разпознаване на нещата е вид заложба, която трябва да притежават, когато са изправени пред различни хора, събития и неща в живота. Способността за разпознаване на нещата включва не само разпознаване на същността на различни видове хора, събития и неща, но също и определяне на техните качества. Колкото по-точно можеш да определиш тези качества, толкова по-висока способност за разпознаване на нещата се доказва, че притежаваш. Ако определенията ти не са много точни и има разминаване между тях и същността и корена на въпроса, това доказва, че способността ти за разпознаване на нещата е средна. Ако не можеш да определиш качествата на хората, събитията и нещата, нито да прозреш тези качества, това доказва, че нямаш способност за разпознаване на нещата. Да кажем например, че що се отнася до даден човек, можеш само да опишеш многото му проявления и разкривания, но не можеш да прозреш същността му. Тоест, можеш само да говориш за това как този човек е склонен да бъде негативен или какви силни страни има, можеш само да говориш за много неща, които са се случили с този човек, но не познаваш характера, заложбите или отношението му към истината, не можеш да прозреш тези съществени въпроси и нямаш дефиниция за хората, събитията и нещата, които се появяват или случват около него. Независимо дали такива неща са правилни или погрешни, справедливи или нечестиви, положителни или негативни неща, проявления на добра човешка природа или зла човешка природа, не можеш да прозреш или да разграничиш никое от тези неща. Без значение колко истини си чул или колко свидетелства за преживяване си слушал, пак не можеш да разпознаеш или разграничиш различни видове хора, събития и неща; в сърцето си нямаш дефиниция за никоя категория хора, събития или неща. Това е липса на способност за разпознаване на нещата, а също и проявление на липса на заложби.

Ако хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, нямат самосъзнание и са също така надменни и самоправедни, каква е грешката, която е най-вероятно да направят? Тя е да се хванат за няколко проявления на другите хора и след това своеволно да им лепнат етикет и да ги дефинират. Например виждат, че някои хора са малко своенравни, и казват, че приличат на зли хора, че са дяволи — това не е ли огромна грешка? Тези хора са просто малко своенравни и поради семейните условия или средата, в която са израснали, са придобили някои лоши житейски навици или са развили някои лоши навици и недостатъци. Като цяло характерът на тези хора не е добър, но не е и зъл, така че не могат да бъдат наречени зли хора. Но онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, се хващат за едно-две неща, които някой от тези хора казва, или едно-две неща, които прави, и след това сляпо ги дефинират с думите: „Този човек има странна, необщителна и своенравна индивидуалност. Той е зъл човек“. Тази дефиниция е погрешна. Истинските зли хора ще говорят приятни думи и ще ласкаят хората; те си служат с похвати, ще прикриват неща и ще мамят, и ще си играят с хората. Някои зли хора дори могат да дават милостиня, да помагат на другите и да проявяват търпение. Онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, ще кажат за такъв човек: „Този човек е толкова добър, той е истински вярващ“, но в действителност този човек е лицемерен фарисей. Онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, не могат да прозрат същността на хората — по време на избори те дори гласуват зли хора да станат водачи. На какво се равнява това? Равнява се на подпомагане на злото и подстрекаване към зло. Злото на някои зли хора не се проявява в поведението им и те не го разкриват. Тяхното зло е в сърцата им. Нещата, които вършат, са целенасочени и всичките им намерения имат прикрит характер. Нещата, които виждаш да правят, всъщност не отразяват истинските им намерения. Всичките им истинските намерения и цели и цялата им нечестивост са скрити в сърцата им. Ако на човек му липсва способност за разпознаване на нещата и не може да разпознае такива хора, вероятно ще ги счете за добри хора, за хора, които се стремят към истината. Някои хора имат пряма индивидуалност и не използват никакви похвати, когато общуват с другите. Те говорят направо и са малко избухливи по отношение на индивидуалност и темперамент. Всъщност няма големи проблеми с тяхната човешка природа, просто понякога тонът им на говорене е груб. Това, което разкриват обаче, е точно това, което мислят вътрешно — каквото мислят вътрешно, това разкриват външно. Другите често мислят, че тези хора не знаят как да взаимодействат с всички или как да се социализират, и не са свикнали с начина на говорене на тези хора. Такива хора говорят особено грубо и директно и винаги неволно нараняват другите. С течение на времето в крайна сметка нараняват всички и хората не таят добри чувства към тях. Някои, на които липсва проницателност, казват, че такъв човек е зъл, но всъщност той не е зъл. Казваш, че е зъл — тогава извади фактите за това как е измъчвал другите: кого е измъчвал или потискал? На кого е навредил или кого е измамил? Ако наистина има фактическа основа, доказваща, че този човек е зъл човек — че не просто вреди на другите с думите си, а че има и зло в дълбините на сърцето му и че наистина вреди на другите — тогава той може да бъде окачествен като зъл човек. Ако няма намерение да вреди на другите, тогава не е зъл човек. Той просто има прям характер и говори грубо — това е вродено. Грубото говорене най-много да е недостатък и слабост на човешката му природа. Той не знае как да бъде тактичен и да застане на равна нога с другите, когато говори, не знае как да проявява толерантност към другите хора, да бъде отстъпчив и търпелив към другите, да се съобразява с чувствата на другите. Не знае нищо от това. Има неща, които липсват в човешката му природа. Но някои хора, на които липсва проницателност, считат такива личности за зли хора. Всъщност, когато тези личности вършат неща, през повечето време те защитават интересите на Божия дом. Въпреки че тонът им е малко груб, когато говорят с другите, те не са навредили на никого, нито имат намерение да вредят на хората. Просто им липсва тактичност в говоренето и не се съобразяват със ситуацията, когато говорят. Поради определени слабости и недостатъци в човешката природа на такива личности, много други хора погрешно смятат, че те са зли хора, но не могат да представят никакви доказателства, че вършат зло. Това е грешна преценка, погрешно окачествяване на такива личности. Истинските зли личности може външно да не вредят на другите, може да дават милостиня и да помагат на другите, и думите им може да показват разбиране, загриженост, внимание и отстъпчивост, и тези личности може дори да проявяват толерантност и любов към другите — думите и действията им може да изглеждат доста добри — но при определени специални обстоятелства или специални въпроси, и по въпроси, които засягат собствените им интереси, те могат да потискат другите, да им вредят и тайно да кроят планове срещу тях, и дори изобщо няма да защитят интересите на Божия дом. Дори ако нещо не засяга собствените им интереси, дори ако трябва само да си мръднат пръста, те пак няма да защитят интересите на Божия дом. Това, което такива личности изживяват външно, изглежда изключително добро и отвън не могат да се видят недостатъци или слабости в човешката им природа, но те наистина са зли хора до мозъка на костите си. Много хора не успяват да разпознаят такива личности и са заслепени от техните похвати, техните философии за светските отношения и техните заговори и интриги. Ако природата същност на такъв индивид и фактите за злодеянията му бъдат разобличени, тези хора не само не го приемат, но и считат този индивид за добър, за някой, когото Божият дом трябва да развива и да му даде важна роля. Те нямат проницателност за такива личности. Да не говорим дали тези хора могат да оценят даден човек според Божието слово или истините принципи, а просто да погледнем заложбите им — те считат дори тези очевидно зли личности за добри хора, и дори когато има факти за злодеянията на тези личности, те все така ги считат за добри хора — това означава, че са напълно объркани. Хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, са не само умствено изостанали и идиоти, но и объркани. Тези зли личности са потискали и измъчвали другите и са използвали различни похвати, за да си играят с хората, но тези хора не считат това за зло и не могат да видят, че е зло. Освен това има едно очевидно проявление на злите хора, а именно, че те никога не защитават интересите на Божия дом — нито веднъж. Дори ако трябва да кажат само една дума или да си мръднат пръста, те пак няма да ги защитят, още по-малко когато става въпрос за въпроси, засягащи личната им безопасност или статуса и репутацията им — в такива случаи те още повече няма да защитят интересите на Божия дом. Някои хора не могат да прозрат тези очевидно зли личности. Кажете Ми, такива хора имат ли заложби? Злите хора имат зла същност; те ще потискат всекиго. Без значение кой е, стига даден човек да засяга статуса или интересите им, тогава този човек става мишена на тяхното потискане. Онези, на които липсва проницателност, не могат да прозрат тези неща. Не са ли объркани хората, на които липсва проницателност? (Да.) Те дори не знаят дали злите хора ще ги потискат — кажете Ми, до каква степен са объркани такива хора? Не са ли напълно объркани? (Да.) След като някои зли личности бъдат освободени, определени хора с абсолютно нулева способност за разпознаване на нещата дори излизат напред, за да се застъпят за тях, да ги защитават и да оплачат несправедливостта, която са претърпели, само защото тези зли личности са вярвали в Бог от много години, притежават някои дарби, сладкодумни са, имат похвати и външно се отричат от неща, отдават всичко и понасят трудности. Тези хора не говорят за това колко зло са извършили тези зли личности. Вместо това казват: „Те вярват в Бог от много години, следват Бог с всеотдайно сърце и са понесли много трудности. Дори бяха арестувани от големия червен змей, понесоха изтезания и лежаха в затвора, и също така помагаха на еди-кой си брат или сестра“. Те гледат само тези неща и пренебрегват злодеянията на тези личности, като не споменават колко зло са извършили. Не са ли толкова объркани? (Да.) Онези, които са напълно объркани, не могат да бъдат изкупени, те са нелечими. Хората, които не притежават способност за разпознаване на нещата, са хора без заложби — те нямат никакви способности. Такива хора не знаят и не могат да разпознаят дали нещо е правилно или неправилно, или дали даден човек е положителна личност или негативна личност. Те не могат да видят ясно същността и природата на даден човек или да обобщят качествата на този човек чрез поведението му, проявленията му, разкриванията на поквара и многото факти за злодеянията му. Докато този човек е все още в църквата, тези хора ще се отнасят към него като към брат или сестра и ще се отнасят към него с любов от сърце. Те нямат проницателност за никого и не могат да се отнасят към никого според принципите. Такива хора нямат способност за разпознаване на нещата. Те не знаят и не могат да разпознаят дали различните неща са справедливи или нечестиви, дали имат положителен или негативен ефект върху хората и дали трябва да бъдат считани за правилни и приети, или считани за неправилни и разпознати, отхвърлени и изискващи съпротива. Когато им дадеш пример, за да обясниш даден въпрос, те знаят, че такива неща не са добри, че не съответстват на истините принципи и че не са приложими в Божия дом. Но следващия път, когато възникне подобен въпрос, те все така не знаят как да подходят към него и не могат да приложат принципите — разбират само ако им дадеш друг пример. Трябва да им обясняваш въпросите един по един, като използваш метода на учене на малко дете, за да разберат. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Независимо дали става въпрос за човек или за нещо, те не знаят дали е справедливо или нечестиво, правилно или неправилно, положително или негативно нещо, дали съответства на истината и на нуждите на човешката природа, или не, нито как вярващите в Бог трябва да гледат на него — те не знаят нищо от това. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Тогава каква е основата за оценяване на нивото на способността за разпознаване на нещата на даден човек? Тя се основава на това дали твоите дефиниции на качествата на различните неща са точни. Ако дефинициите ти са точни, тогава имаш способност за разпознаване на нещата. Ако точността на твоите дефиниции на качествата на различните неща е над петдесет процента, тогава способността ти за разпознаване на нещата е средна или над средната. Ако не достига петдесет процента, тогава твоята способност за разпознаване на нещата е слаба. Ако точността не е дори един процент, тогава нямаш способност за разпознаване на нещата и си човек без заложби. Дали някой има способност за разпознаване на нещата, се разпознава по този начин. Няма да давам повече примери за тази способност. Вие можете да общувате за това сами; ще оставя тази тема на вас.

Следва да обсъдим осмата способност — способността за реагиране на нещата. Способността за реагиране на нещата е начинът, по който човек подхожда към даден въпрос — независимо дали въпросът вече е възникнал, или се случва внезапно, или различните фактори, свързани с него, са се променили; начинът, по който човек подхожда към този въпрос, е неговата способност за реагиране на нещата. Тогава до какво главно се отнася способността за реагиране на нещата? Тя се отнася до твоята способност да разпознаваш даден въпрос, да го преценяваш, да подхождаш към него и да се справяш с него. Когато се сблъскаш с някой човек, събитие и нещо, какво е неговото естество? Положително нещо ли е, или негативно нещо? Как трябва да се посрещне такъв вид нещо и да се подходи към него? Когато се случи внезапно, какви поуки трябва да се извлекат? Какви са Божиите добри намерения? Ако такъв вид нещо може да навреди на делото на църквата, тогава как трябва да се подходи към него по начин, който съответства на принципите и поправя последствията от причинените щети, така че то повече да не нанася вреда на делото на църквата, както и да спре продължаващото развитие на негативния ефект? Ако, когато си изправен пред някой човек, събитие и нещо, можеш — въз основа на принципите на разпознаване, които си усвоил, и истините принципи, които знаеш — точно да прецениш същността и корена на такива въпроси, както и принципите и плана за справяне с тях, тогава си човек със способност за реагиране на нещата, което също така означава, че си човек с добри заложби. Например, когато дадено нещо възникне внезапно пред теб, как трябва да се изправиш пред него? Първо, трябва да виждаш ясно в каква посока може да се развие, какви последствия би донесло, ако продължи да се развива, къде се крие коренът на възникването му, каква е неговата същност — трябва да си способен да разпознаваш и ясно да виждаш всички тези неща. Окачестви това нещо чрез разпознаване и след това незабавно намери план за справяне с него. Как трябва да се реши въпросът, кой е главатарят, кои са последователите, коя е главната отговорна страна, кой трябва да носи главната отговорност, как да се постъпи с отговорните страни — трябва да изясниш всички тези въпроси. Освен това, когато решаваш проблеми, трябва да сведеш до минимум загубите, а също и да пренаредиш и направиш промени в персонала. Само по този начин грешките могат да бъдат своевременно поправени, проблемите — щателно разрешени, и ситуацията — оправена, което позволява на нещата да се развият в правилната, благоприятна посока. Казано накратко, ако можеш да вземеш предвид всички различни фактори, свързани с този въпрос, и след това имаш правилен начин да подходиш към него, с правилни и точни принципи за справяне с него, това се нарича притежаване на способност за реагиране на нещата, и това означава, че си човек с добри заложби. Разбира се, този метод за подход към въпроса и принципите за справяне с него може да са заключения и определения, до които стигаш чрез контакт и общение с хора, които знаят за ситуацията, или чрез сътрудничество и обсъждане с всички. Ако можеш, като проучиш хода на действителната ситуация и след това поискаш предложенията на братята и сестрите, които разбират този вид въпроси, накрая да стигнеш до определение, да направиш заключение, да определиш решение и правилно да се справиш с проблема, като завършиш промените в персонала, компенсираш загубите, причинени от това нещо, и след това адаптираш работата на църквата, така че тя повече да не се развива във вредна посока, тогава това се нарича притежаване на способност за реагиране на нещата. Ако можеш да се справяш с въпросите на това ниво, може да се счита, че имаш добри заложби. Разбира се, наличието на добри заложби не означава, че когато се сблъска с даден въпрос, човек може веднага да го прозре, да вземе бързи решения и да се справи с него по изчерпателен и подходящ начин — това не е непременно така. Изисква се процес, за да могат хората да се справят с проблемите; необходимо е те да разберат различните аспекти на въпроса, за да могат да прозрат същността на нещата. Хората са от плът и кръв, те вършат нещата в обхвата на човешката природа и се изисква процес. Това не е както работи Божият Дух — Божият Дух проучва внимателно и всеобхватно цялата земя; Бог винаги може да види същността на всички неща и всички проблеми и първопричината за тях. Когато хората не са способни да прозрат скритите неща зад въпросите, те лесно биват измамени и заслепени. Именно поради това хората трябва да проучат в дълбочина истинското положение на нещата зад въпросите. След като разбереш действителните ситуации, скрити зад даден въпрос, ако можеш своевременно да се справиш с проблемите, да коригираш отклоненията, да направиш подходящо адаптиране на пряко отговорните и работния персонал и да гарантираш нормалното протичане на работата, то това доказва, че имаш способност за реагиране на нещата. Особено когато се сблъскаш с внезапни инциденти, ако можеш да се справиш с различни хора, събития и неща според принципите, това доказва, че си човек с добри заложби. Хората със средна способност за реагиране на нещата, когато се сблъскат с обичайни и чести ситуации, могат да вършат някои неща, като следват процедурите и по рутинен начин, но резултатите, които постигат, са средни — те не постигат никакви пробиви, нито правят значителен напредък. Щом се сблъскат със специални ситуации или внезапни инциденти, те са объркани и неспособни да се справят с тях. Например, когато някои хора проповядват евангелието, те могат да придобиват по няколко души всеки месец при нормални обстоятелства. Това отразява средни заложби и резултатите от тяхното проповядване на евангелието също са средни, не особено добри. Ако в църквата внезапно възникне случай на антихристи, които подвеждат хората, тези евангелски работници се объркват и не знаят какво да правят. Евангелската работа спира и те не знаят дали трябва да продължат да проповядват, или да чакат работни разпоредби. Те не знаят, че трябва да търсят принципите на работата по проповядване на евангелието. В работните разпоредби на Божия дом често се казва: „Евангелската работа не бива да спира по никое време и при каквито и да е обстоятелства“. Въпреки това, само защото са се сблъскали със случай на антихристи, които подвеждат хората, те спират евангелската работа. Изпълняват ли дълга си с преданост? Те не покриват това изискване. Покоряват ли се на устроеното и подреденото от Бог? Те не покриват и това изискване. Когато се сблъскат с антихристи или лъжеводачи, които безразсъдно вършат злосторничества и причиняват прекъсвания и смущения, те се объркват. Те не знаят, че трябва да попитат онези, които разбират истината, как трябва да се справят с този въпрос, с който са се сблъскали, а още по-малко знаят, че трябва да търсят в Божиите слова принципи на практикуване и път на практикуване. Липсва им тази способност за реагиране на нещата. Когато видят антихрист да разпространява заблуди, за да подведе хората, някои църковни водачи не знаят как да общуват за истината, за да опровергаят заблудите. Те не знаят какво да правят, освен да продължават да се молят: „О, Боже, моля Те, вържи Сатана, моля Те, затвори устата на Сатана и спри разпространяването му на заблуди, за да подвежда хората. Моля Те, спаси тези невежи и глупави хора и не позволявай да бъдат подведени от антихриста. О, Боже, моля Те, върни ги обратно!“. Само молитва, без търсене на истината — може ли това да реши проблема? Ако хората не сътрудничат и не изпълняват дълга си, това е безполезно. Има много неща, които хората трябва да правят. Първо, те трябва да видят какъв произход има този антихрист, какви характерни черти проявява и на какво разчита, за да подвежда хората; също така трябва да видят дали сред подведените има хора с добри заложби, които могат да приемат истината, и да побързат да ги възвърнат. Първо тази работа трябва да се свърши. Но тези църковни водачи не знаят това и не знаят, че трябва да работят по този начин. Те просто се объркват и потропват с крака от безпокойство. Някои безполезни индивиди дори плачат от безпокойство. Каква е ползата от плаченето? Може ли плачът да възвърне онези, които са били подведени? Плачът не е вършене на работа, нито показва, че носиш бреме. Това е проявление на некомпетентност. Хората със заложби, когато се сблъскат с такива въпроси, първо се успокояват. След като се молят, търсят, анализират и преценяват, а след това общуват и най-накрая вземат решение. Хората с лоши заложби, когато се сблъскат с въпроси, изпадат в недоумение: те не се сещат да се молят и да търсят, нито се сещат да намерят няколко души, които разбират истината, с които да общуват; те просто пасивно чакат. Това най-много забавя нещата. Нямаш решение, но може би другите имат — защо да не намериш други, от които да потърсиш помощ? Умните хора, дори докато чакат, не забравят да изпълнят добре своя собствен дълг и отговорност. Това добро изпълнение на дълга и отговорността е инициативно, а не пасивно. То не е чакане Бог да даде заповеди или Бог лично да действа, за да промени ситуацията. Вместо това, то е полагане на всички усилия за възвръщане на онези, които могат да бъдат възвърнати през периода на чакане. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат възвърнати — като например обърканите глупаци, обладаните от зли духове и неверниците, които вярват в Бог само за да се присъединят към тълпата и да живеят на гърба на църквата — с тях не трябва да се занимават. Трябва бързо да се уреди някой да общува за истината и да говори за разпознаването на антихриста с онези, които не са били заслепени. Това не е ли план за справяне със ситуацията? Това е ответна мярка. Хората с лоши заложби нямат такива ответни мерки; те знаят само да плачат и да се оплакват. Това е липса на способност за реагиране на нещата. Ако в обичайни ситуации човек е способен да върши работата нормално, но щом се сблъска със специални ситуации, се стъписва и изпада в недоумение, тогава способността за реагиране на нещата на този тип човек е най-много средна. Ако някой не може да се справи дори с обичайни ситуации, този вид човек няма способност за реагиране на нещата. Например, ако бъде изпратен в църква да организира избора на църковен водач, той не знае какъв човек да избере, нито как да събере хората и да организира избора. Дори не разбира основните процедури за избори. Освен това в църквата има някои хора, които имат тежък покварен нрав — онези, които принадлежат към категорията на насилниците, хулиганите и негодниците — и тези хора се възползват от възможността да прекъснат изборите. В такава ситуация онези, които нямат способност за реагиране на нещата, са още по-неспособни да се справят с нея, те просто биват пленени и се предават. В крайна сметка те могат само да кажат на братята и сестрите: „Вие си изберете сами. Ще приемем когото и да изберете“. Що за твари са те? Не са ли некадърници? Това е да нямаш способност за реагиране на нещата. На хората без способност за реагиране на нещата им липсва и работоспособност. Било то в нормални, или в специални ситуации, когато се случи нещо, те рухват и дават заден ход; когато се случи нещо, те изпадат в недоумение и започват да плачат. Когато нищо не се случва, те могат да говорят няколко думи и доктрини, но когато се случи нещо и от тях се иска да се справят с проблем, те не могат да го направят. Например, когато някои индивиди са нехайни при изпълнението на дълга си, онези без способност за реагиране на нещата могат само да го обсъждат с тях, като казват: „Моля те, не бъди нехаен — моля те, изпълнявай дълга си добре!“. Може ли това да реши проблема на тези индивиди? Те трябва да проведат общение с тези индивиди относно проблема с нехайството. Ако тези индивиди не разбират истината и не могат да разпознаят проблема си, те трябва да проведат общение за истината с тях. Ако тези индивиди действат по този начин, въпреки че знаят, че е грешно, те трябва да ги разнищят и кастрят. Ако се дължи на някакъв друг проблем, те трябва да общуват въз основа на този проблем. Те трябва да определят подходящ начин на действие въз основа на вида проблем, който е възникнал, и след това да действат съответно. Ако не можеш да направиш това, тогава ти липсва способността за реагиране на нещата. Разбра ли? (Да.) Ако, когато се сблъскаш с какъвто и да е въпрос, нямаш решение, нямаш начин да подходиш към него и нямаш принципи за справяне с него, тогава ти липсва способността за реагиране на нещата. Такива хора нямат ли най-лошата способност за реагиране на нещата? (Да.)

Онези с най-добра способност за реагиране на нещата са хора, които, когато се сблъскат с някакви специални въпроси или внезапни ситуации, могат своевременно да ги преценят и разпознаят, а след това да представят относително подходящи планове за справяне с тях. Онези със средна способност за реагиране на нещата могат да се справят с обикновени, рутинни въпроси, когато се сблъскат с тях. Те могат да работят, като следват процедурите, за да поддържат и управляват ситуацията или да правят промени и смени в персонала — справят се горе-долу с вършенето на такъв вид работа. Но когато се сблъскат с внезапни ситуации, те не могат да се справят с тях. Дори да им бъдат казани принципите, те не могат да ги приложат; дори да им бъде дадена власт и да се поиска от тях да се справят с въпроса, те пак не са способни да го направят. Това е притежаване на средна способност за реагиране на нещата. Онези с лоши способности за реагиране на нещата не се справят добре дори с рутинни въпроси. Те знаят само как да говорят доктрини и да се придържат към правилата, и в крайна сметка първопричината за проблема изобщо не се преодолява. Един антихрист, който причинява смущения и подвежда хората, е достатъчен, за да ги накара да се откажат от проповядване на евангелието; един лъжеводач, който говори глупости, също е достатъчен, за да ги накара да спрат евангелската работа. Това хора, които следват Божията воля, ли са? Те не покриват това изискване. Способността за реагиране на нещата на такива хора е твърде лоша. Каквато и ситуация да възникне, хората с лоша способност за реагиране на нещата не могат да се справят с нея. Например, ако в стаята избухне пожар, те изпадат в паника и бързо търсят пожарогасител. След като намерят пожарогасителя, те не знаят как да го използват и трябва да търсят инструкциите. В резултат на това огънят се разраства. Това се случва, защото те не знаят как да използват пожарогасителя и така забавят нещата, а също се дължи и на липсата им на способност за реагиране на нещата. Те дори не са способни да подходят към такава спешна ситуация като пожар; това е липса на способност за реагиране на нещата. Да дадем друг пример: ако едно дете се задави по време на ядене и не може да диша, а очите му се обърнат, тези хора изпадат в паника. Те не знаят дали да заведат детето в болница, или не, нито знаят дали да дадат на детето да пие вода, или да не му дават. Те са толкова разтревожени, че ги избива пот и лицето им почервенява, но просто не знаят какво да правят. След малко детето се изкашля няколко пъти и най-накрая отново може да диша. Толкова дълго време са били в паника, но са нямали решение, с което да подходят към проблема. За щастие детето е имало късмет; иначе това дете е щяло да умре в ръцете им. Хората с лоши заложби изобщо нямат способности и не могат да вършат нищо добре. Малкото доктрини, които разбират, не са нищо повече от правила и лозунги. Що се отнася както до типични ситуации, така и до специални ситуации, те са еднакво неспособни да се справят с тях или да подходят към тях. Следователно по отношение на тяхната способност за реагиране на нещата, такива хора са още по-лишени от нея — те нямат такава. С каквато и ситуация да се сблъскат, те не могат да реагират или да се справят с нея — те не могат да разберат тези въпроси. Те си мислят, че да могат да говорят някои думи и доктрини и да скандират някои лозунги е достатъчно, че това означава, че имат капитал и живеят пълноценно. Всъщност, когато се случи нещо, доктрините, които знаят, не вършат никаква работа. Въпреки това те не осъзнават, че това отразява лоши заложби — заложбите им са толкова лоши, но самите те не го осъзнават. Това не са ли изключително лоши заложби? (Да.) Не са ли глупави такива хора? (Да.) Глупавите хора не са с всичкия си. За какво се отнася това „не са с всичкия си“? Означава, че колкото и доктрини да разбират или колкото и правила да могат да спазват, когато се случи нещо, никое от тези правила или доктрини не може да реши реалния проблем. И все пак те не могат да проумеят това и си мислят: „Защо тези доктрини и правила не действат?“. Дори да си блъскат главите, няма полза — колкото и да умуват, те пак не могат да разберат как да се справят с проблема или да го решат. Някои хора, когато се справят със случаи с антихристи, не спасяват първо онези, които са подведени от антихристите, нито подкрепят онези, които са станали негативни и не желаят да се събират поради подвеждането от антихристите. Какво правят първо? Те правят големи събирания, за да говорят за това какви проявления имат антихристите, кои типове хора са антихристи, за разликите между антихристите и онези с нрав на антихрист, за това как точно да разпознават антихристите, как точно да разпознават онези с нрав на антихрист... докато свършат с общуването за всичко това, някои от хората, подведени от антихристите, отдавна са напуснали църквата, а някои, които са негативни и слаби, вече не посещават събирания. Те са изпуснали най-доброто време да спасят тези хора, като наистина са им нанесли голяма вреда! Казано накратко, онези с лоши заложби имат и голям недостатък, що се отнася до способността им за реагиране на нещата — те са напълно лишени от нея. Не гледайте колко е красноречив някой или колко добре може да изрича думи и доктрини и да говори за теология при обичайни обстоятелства — просто вижте дали има способността да се справя с проблемите, когато е изправен пред действителни ситуации; особено когато възникнат внезапни инциденти, вижте дали има способността за преценка и способността за разпознаване на нещата, дали има планове за справяне с проблемите и разрешаването им. Ако има, това доказва, че е някой, който има собствено мнение и знае как да мисли за нещата. Но ако му липсват способността за разпознаване на нещата и способността за преценка и когато се случи нещо, изпада в паника и безпокойство и е способен само да говори гръмки доктрини и да скандира лозунги, тогава този човек не може да решава проблеми и е безполезен. Независимо колко трудности, проблеми или недостатъци има някой друг, този човек използва един и същ набор от теории, за да ги обясни и да подходи към тях, и продължава да общува с него по този начин, но никога не е способен да реши проблемите — това е пълна липса на способност за реагиране на нещата. Липсата на способност за справяне с проблемите е точно неспособност за реагиране на нещата. Онези, които нямат способност за реагиране на нещата, са лишени от заложби. Казано на разговорен език, те са глупаци, идиоти и слабоумни. Колкото и доктрини да могат да говорят, това е безполезно — те просто не могат да бъдат използвани. С това завършва нашето общение за осмата способност — способността за реагиране на нещата.

Сега нека разгледаме деветата способност — способността за вземане на решения. Способността за вземане на решения силно изпитва заложбите на човека; обикновеният човек не я притежава. Именно хората, които наистина притежават заложбите и способността за вземане на решения, са на ниво, на което се вземат решения. И така, до какво главно се отнася способността за вземане на решения? Тя се отнася до това как, когато възникнат различни хора, събития и неща и повечето хора не могат да ги прозрат, някои хора могат да разпознаят различни видове проблеми и да се справят с тях, както и да се справят с различни видове хора въз основа на Божиите слова и истината. Тази способност за справяне с проблемите се нарича способност за вземане на решения. Онези, които имат тази способност да се справят с нещата, имат способност за вземане на решения; онези, които нямат тази способност да се справят с нещата, нямат способност за вземане на решения. Какво включва способността за вземане на решения? Тя включва способността на хората за възприемане, тяхната способност за преценка, способност за разпознаване на нещата и способност за реагиране на нещата. Съвкупно те се наричат способност за вземане на решения. Онези, които имат способност за вземане на решения, могат както да преценят същността на проблемите, така и да разпознаят атрибутите на проблемите. Разбира се, което е по-важно, те могат да схванат принципите и посоката за справяне с различни проблеми. Само онези, които могат да правят тези неща, са хора, които имат способност за вземане на решения. Да кажем например, че всички говорят един през друг за цял куп явления, факти, както и съществуващи фактори, обстоятелства, условия и така нататък. Въз основа на гореспоменатите различни фактори и условия, онези, които имат способност за вземане на решения, в крайна сметка решават как точно да действат, какви трябва да бъдат средствата и посоката на действие, какво е най-доброто постижимо ниво и какво е минималното приемливо ниво — те имат долна граница. След това, въз основа на истините принципи, които разбират, те се справят с проблемите. Онези, които имат тази способност, са хора със способност за вземане на решения и такива хора са онези с най-добри заложби. Независимо с какъв вид професионално умение се сблъскват или с какъв вид проблем се справят, и независимо дали откритият проблем е едностранен или многостранен, прост или сложен, те могат да използват различните късчета информация, които изплуват от всички аспекти, за да преценят същността на проблема, след това да анализират първопричината за проблема и накрая да решат как да действат въз основа на проблема и съществуващите условия. Това решение се взема предимно въз основа на това какво може да се постигне при съществуващите условия, а пътят на действие, който те решават да поемат, е най-доброто решение. Онези, които могат да се справят с проблемите по този начин, са хора със способност за вземане на решения. Хората с такъв вид способност за вземане на решения са онези с много добри заложби. Само такива хора са подходящи да бъдат водачи и подходящи да изпълняват дълг в група за вземане на решения. Хората с лоши заложби или средни заложби, когато са изправени пред какъвто и да е проблем, могат само да се ограничат до самия въпрос и да кажат някои повърхностни думи, и са напълно неспособни да решат проблема. Дори ако се консултират с другите и проучат въпроса, те в крайна сметка пак не могат да стигнат до определение и не знаят как да действат. Това е липса на способност за вземане на решения. Независимо колко сложна е настоящата ситуация или колко труден може да е проблемът, с който трябва да се справят в момента, и колко голямо възпрепятстване може да срещнат при това, хората със способност за вземане на решения могат да се справят с него правилно според принципите и тяхното справяне с него е относително подходящо и надеждно. Такива хора са онези, които имат способност за вземане на решения. Когато онези със средна способност за вземане на решения се сблъскат с обикновени ситуации и някои чести събития в църквата, те могат да се справят с тях. Но ако се сблъскат с определени специални хора, събития и неща, те се объркват, като не знаят как да се изправят пред тях или да се справят с тях. След дълго обмисляне те пак не могат да направят ясна преценка или да стигнат до решение. Хората със способност за вземане на решения знаят, че трябва да търсят истините принципи, насочени към същината на проблема. Хората без способност за вземане на решения не знаят къде се крие същината на проблема, как да търсят или какво да търсят. Това е разликата между тях. Ако чрез търсене човек стигне до това да знае какво да прави, това показва, че има средни заложби. Що се отнася до хората с лоши заложби, дори ако стигнат до разбиране на някои истини принципи чрез търсене и почувстват в момента, че знаят как да се справят с въпроса, те пак не могат да го направят, когато дойде време да се справят с него. Те се озадачават: „Защо не мога да приложа истините принципи, които току-що разбрах? Какво пропускам?“. Отново се объркват и в крайна сметка пак не могат да решат проблема. Това е липса на способност за вземане на решения; това е наличие на лоши заложби. Хората с най-лоши заложби просто правят каквото им кажеш. Ако не им кажеш какво да правят, те не знаят как да действат. Когато хората на ниво, на което се вземат решения, ги упълномощят и им възложат или ги инструктират да изпълнят дадена задача, те ще могат да го направят само както им е било казано да го направят. Обаче, що се отнася до това защо точно задачата трябва да се направи по този начин, какви резултати трябва да постигне задачата, или какво да правят и как да се справят с нея, ако възникнат неочаквани ситуации, които се различават от първоначалния сценарий, те не знаят нито едно от тези неща и трябва да питат и да чакат другите да помогнат за решаването на проблема. Това е липса на способност за вземане на решения. Такива хора са като роботи — те могат само да бъдат манипулирани и контролирани от другите и нямат автономност. За способност за вземане на решения и дума не може да става при този тип хора, които нямат заложби — те са толкова далеч от способността за вземане на решения, просто не покриват изискванията за тази способност. Способността за вземане на решения трябва да се раздели само на три нива: високо, средно и ниско. Високо, средно и ниско съответстват на добро, средно и лошо. Дори не си струва да се говори за способност за вземане на решения, когато става въпрос за хора, които нямат заложби; каквото и да правят, те не могат да вземат решения. Например, те не знаят какво точно е подходящо да се облече, когато дойде есента и времето стане хладно, и какво е подходящо да се облече, когато дойде зимата и времето стане студено — те дори не притежават тези най-основни общи познания, така че не би ли било шега да се иска от тях да вземат решения по важни въпроси, свързани с работата на църквата? За способност за вземане на решения и дума не може да става при хора, които нямат заложби. Способността за вземане на решения се отнася главно за онези на ниво водачи, работници и надзорници. Има много малко хора с висока способност за вземане на решения. Какво друго включва способността за вземане на решения? Тя включва последствията от въпроса, по който си взел решение — дали тези последствия ще бъдат от полза за хората, или ще имат негативен ефект, и дали ще имат добър ефект върху това хората да разбират истината или да действат според принципите — трябва да проумееш това. Не е казано, че просто да можеш да вземаш решения, да си решителен и бързо да отсичаш, е същото като да имаш способност за вземане на решения. Зависи също и от това дали решението, целта и посоката, които си определил, са правилни. Ако постигнатите резултати са положителни, тогава наистина имаш способност за вземане на решения. Ако постигнатите резултати са негативни — като водят хората по грешен път, причиняват им голяма вреда или ги съсипват — тогава това не е никаква способност за вземане на решения. И така, вярването на хората, че всички водещи личности и видни личности имат способност за вземане на решения и че всички водещи личности притежават относително добри заложби и относително висока способност за вземане на решения, не е точно гледище; това е напълно погрешно мнение. Дали решенията, които вземаш, са правилни, зависи също и от това какви са принципите, целите и посоките зад тях. Ако целите и посоките са от полза за човечеството и ако помагат положително и са от полза за постъпките на хората, за практикуването на истината, за постигането на спасение, за промяната на нрава и за това да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава твоята способност за вземане на решения е наистина висока. Но ако вземаш на сляпо решения, които в крайна сметка сериозно нараняват хората, причиняват им голяма вреда, водят ги по грешен път, карат ги да се отдалечат от Бог и да загубят посоката си, тогава това е вредене на хората и не може да се каже, че имаш способност за вземане на решения. С това приключва нашето обсъждане на способността за вземане на решения.

Следващата способност е способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Знаете ли какво означава това? Това е необичайна тема. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях означава дали, когато подхождаш към някой човек, събитие и нещо, можеш да оцениш и да вникнеш в неговите силни страни, достойнства и ценни аспекти въз основа на информацията, която можеш да наблюдаваш и да схванеш, и след това да ги приложиш в собствения си живот и в своите постъпки и действия. Ако не можеш да оцениш нещо и да вникнеш в него, няма да можеш да кажеш какви са неговите достойнства и недостатъци, няма да разбереш ключа към него и няма да можеш да извлечеш никаква полза от него. Това означава, че нямаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обаче, ако можеш да оценяваш нещата и да вникваш в тях, както и да научиш нещо полезно от определени въпроси и да го приложиш в реалния си живот, и ако това, което си научил, може да осигури известна помощ на човешкия ти живот и на избора ти на житейски път, тогава това доказва, че имаш известна способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Колкото по-висока е способността ти в това отношение, толкова повече това доказва, че имаш добри заложби. Нека дадем прост пример: разглеждането на картина. Дори и да не си учил изкуство, ако можеш да наблюдаваш композицията на една картина и да възприемеш значението, което тя съдържа, от гледна точка на човешката природа — и гледната ти точка освен това е много точна и свързана с това да бъдеш човек — и можеш да видиш някои конкретни неща, които се отнасят до това да бъдеш човек, в нея и след това да приложиш тези неща в собствения си живот или работа, това проявление доказва, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обхватът на способността за оценяване на нещата и вникване в тях се отнася до някои сравнително конкретни, а не абстрактни неща. Абстрактните неща включват цветове, произведения на изкуството и така нататък. Тъй като тези неща не се отнасят до това да бъдеш човек, не са достатъчно конкретни и са отдалечени от нормалното човешко мислене и определени неща, присъстващи в човешкия живот, и не са тясно свързани с живота, ние не ги категоризираме в обхвата на способността за оценяване на нещата и вникване в тях. За определени неща, които са сравнително близки до живота, които съдържат някои скрити значения или които се отнасят до това да бъдеш човек, ако си способен да ги прецениш, разпознаеш и приложиш; ако можеш да видиш достойнствата им, както и недостатъците им, и имаш свои собствени мисли и гледища за тях, и можеш да разбереш аспектите, които са от полза за човешката природа на хората; и ако можеш да разпознаеш всякакви изопачени и негъвкави елементи, които противоречат на истината, когато присъстват, тогава това се нарича притежаване на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не можеш да прецениш тези неща и когато гледаш някое конкретно нещо, можеш да разпознаеш силните му страни и недостатъците му само от гледна точка на доктрината, но не можеш да видиш точно до кои аспекти на човешката природа се отнася то в ежедневието, тогава твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е средна. Ако гледаш едно произведение на изкуството и след като го изследваш многократно, все още не знаеш какво се опитва да изрази или защо авторът го е направил по този начин, и независимо дали произведението се отнася до човешката природа, или не, не можеш да видиш какви съществени неща съдържа и не можеш да видиш ключа към него, тогава това означава, че ти липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Липсата на способност за оценяване на нещата и вникване в тях означава, че нямаш никакви гледища за нищо и лесно биваш подведен от социалните тенденции или определени негативни неща, пропагандирани от хората — тоест можеш да сметнеш нещо, което по своята същност е негативно, за положително и да го приемеш. Последствието от това е, че ще бъдеш отровен от него, и ако това нещо остане в теб дълго време и се вкорени дълбоко в теб, то ще възпрепятства и ще попречи на приемането на истината от твоя страна. Нека дадем друг пример относно способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Да кажем например, че суровият материал за един филм възлиза на три часа, а след монтажа времетраенето на филма е два часа и четиридесет минути. Това обичайната дължина за филм ли е? (Не.) Какво показва това? (Това показва, че на създателите на филма им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях.) Какво конкретно означава липсата на способност за оценяване на нещата и вникване в тях за един филм? (Означава, че те не могат да изберат по-добрите кадри и не могат да направят точна преценка кои кадри трябва да се запазят и кои трябва да се изхвърлят.) Те не знаят каква тема цели да предаде филмът или кои сцени са тясно свързани с темата. В резултат на това те не могат да решат какво да запазят и какво да изхвърлят. Тоест те не знаят кои сцени или моменти от сюжета са излишни и са само косвено свързани с темата и могат да бъдат премахнати, и кои сцени или моменти от сюжета са най-свързани с темата и трябва да бъдат запазени. Тъй като им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, по време на монтажа те „проявяват милост“, като смятат, че това не може да се изреже и онова не може да се изреже. В крайна сметка, след значителни усилия, те премахват само сцени с очевидни проблеми или лошо заснети кадри. Що се отнася до съдържанието, което не е тясно свързано с темата, цялото го оставят вътре. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Те имат неясно разбиране за определението за филм; що се отнася до конкретните форми и изразни средства на филма и връзката между всяка сцена, както и кои сцени са наистина сцени на филм, те не разбират нищо от това. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. И така, по време на снимките те са изпълнени с увереност; по време на монтажа по лицата им е изписана скръб; а когато се стигне до преглед, те са ужасно разтревожени. След прегледа те се чувстват много сигурни как да процедират, защото чрез напътствието на Горното са научили кои сцени да изхвърлят и след това смело ги изрязват. До колко съкращават филма в крайна сметка? Съкращават го до времетраене от един час и четиридесет минути. Операторите се чувстват доста разстроени: „Това не е ли пилеене на плодовете на нашия труд? Прекарахме шест месеца в усърдно снимане на толкова много материал, но ти беше безмилостен, като накара да се изреже това и онова — това изобщо филм ли е още?“. Моят отговор е, че изрязването на толкова много е съвсем правилно — такъв трябва да бъде един филм. Това, което имаше, не беше филм; в най-добрия случай беше телевизионна драма. Истината е недостижима за хората с лоша способност за оценяване на нещата и вникване в тях — общуването за истината с тях няма да постигне никакви резултати. Когато става въпрос за каквито и да било неща или каквито и да било идеи и гледища, те не могат да оценят кои съответстват на нуждите и стандартите на нормалната човешка природа, кои противоречат на нормалната човешка природа, кои са реални и практически, кои са кухи и въображаеми, кои са в съгласие с Божиите изисквания и кои противоречат на Божиите намерения. Когато става въпрос за филм, кои сцени подкрепят темата, стигат направо до същината и пряко предават темата и са съществени за изразяването на ядрото на темата, и кои са несъществени или ненужни — те не могат да различат тези неща и не разбират нищо от тях. Когато става въпрос за монтаж, те винаги „проявяват милост“ и не са склонни да изрязват кадри. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако след заснемането на материала, чрез обмисляне на идеите, които филмът цели да предаде, и посоката, която цели да комуникира, знаеш кои сцени не трябва да бъдат включени, на кои сцени липсва достатъчно въздействие и кои сцени са резервни кадри, които никога не са били предназначени за използване, а са били подготвени като резерва, в случай че възникнат специални обстоятелства — ако в сърцето си си обмислил тези въпроси и имаш планове за справяне с тях и решения, това се нарича притежаване на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не можеш да правиш нито едно от тези неща и на перспективите и методите, които използваш, за да обмисляш и гледаш на проблемите, им липсва основа, и не можеш да направиш правилно заключение в крайна сметка, това означава, че ти липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, на повечето хора в църквата им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях не е само това доколко можеш да прозреш в едно творческо произведение, художествена творба или нещо, което служи като духовна храна или философска теория за човешката природа на хората — ключът е, че трябва също така да имаш точен възглед за тези неща. От една страна, възгледът ти трябва да се съобразява с фактите и с нуждите на човешката природа. От друга страна, това, което разбираш или възприемаш, трябва да е съобразено с положителните неща и законите на всички неща; то не бива да бъде кухо или изопачено, и в крайна сметка се свежда до съответствие с истините принципи. Ако не само можеш да видиш какви идеи и гледища се предават, ако не оставаш само на това ниво, а можеш също да видиш дали тези идеи и гледища са наистина правилни, дали наистина са съобразени с нуждите на човешката природа, дали са наистина чисти и дали наистина съответстват на истината — ако можеш да правиш всички тези неща — тогава си някой с добра способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Хората с добра способност за оценяване на нещата и вникване в тях са онези с добри заложби. Ако не можеш да постигнеш всички тези неща или можеш да ги постигнеш само до средна степен, тогава твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е просто средна. Ако изначално не можеш да проумееш тези въпроси — например, ако не можеш да разбереш никакви аудиовизуални произведения, литературни и художествени произведения, произведения на изкуството и така нататък, независимо дали са абстрактни, или конкретни, и ги намираш за напълно неразбираеми, като чужд език, и в човешката ти природа липсва капацитетът да оценяваш и вникваш в такива неща, тогава нямаш способността за оценяване на нещата и вникване в тях; ти си човек без заложби. Ако чрез наблюдаване на държанието или психологическото състояние и цялостното изразяване на душевното състояние на даден персонаж в сцена с определени цветове, определено осветление и определена среда можеш да определиш въздействието, което тази сцена ще окаже върху съзнанието на зрителя, тогава притежаваш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обаче хората без способност за оценяване на нещата и вникване в тях не могат да видят това. Те казват: „Какво значение има дали осветлението е слабо, или не, или дали цветовете са красиви, или не? Персонажът не е ли все същият? Как можеш да определиш какво е душевното му състояние? Защо аз не мога да го видя?“. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Както и да им го обясняваш, те може да твърдят, че разбират, но всъщност в сърцата си все още не го схващат. Тази област винаги ще остане чужда за тях. Хората, на които им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, независимо каква работа вършат или какви литературни или художествени произведения гледат, не са способни да изразят собствените си мисли и гледища. Особено що се отнася до работа или творби, които изискват изразяване на дълбок смисъл, изразяване на тема или предоставяне на духовно напътствие, те не могат да ги изпълнят добре и не могат да бъдат компетентни за такива задачи. Ако притежаваш способността за оценяване на нещата и вникване в тях и освен това разбираш истината, тогава що се отнася до работата на Божия дом, свързана с филми, литература и изкуство, която включва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, можеш да я вършиш добре, да бъдеш компетентен за нея и да изпълняваш този вид дълг. Ако ти липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, тогава имаш лоши заложби и не можеш да бъдеш компетентен за този тип работа. Някои хора казват: „Слушал съм истината толкова много години и разбирам истините принципи. Това означава ли, че мога да бъда компетентен за този тип работа?“. Пак няма да стане. Дори да разбираш малко истина, без способността за оценяване на нещата и вникване в тях като допълнение, можеш да извършваш само работа като проповядване на евангелието или поене на църквата. Обаче за работа, включваща способността за оценяване на нещата и вникване в тях, няма да бъдеш компетентен. Следователно, ако някои хора са били погрешно избрани за този тип работа и сега осъзнават, че нямат потенциал в тази област и по природа са без способност за оценяване на нещата и вникване в тях, те трябва незабавно да се оттеглят с думите: „Не мога да върша тази работа. Човешката ми природа не притежава способност за оценяване на нещата и вникване в тях“. Разбира се, дали притежаваш способност за оценяване на нещата и вникване в тях, или не, това е един критерий за оценяване на заложбите на човека. Въпреки че не е основен критерий, за определена специална работа способността за оценяване на нещата и вникване в тях също е необходима. С това приключва нашето общение за способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Има още една способност — иновативна способност, за която ще общуваме следващия път.

Общуването по този начин прави ли нещата по-ясни за вас? (Да.) Ако говорех само най-общо, като кажа: „Заложбите на човек се оценяват по неговата ефикасност и ефективност при вършенето на нещата“, вие щяхте да можете само да рецитирате тази доктрина, но все още нямаше да ви е ясно до какви конкретни аспекти се отнасят заложбите. По-късно си помислих, че ще е по-добре да общувам по-конкретно; когато придобиете яснота по тази тема, ще можете точно да оцените и ясно да разберете собствените си заложби. Това ще ви помогне да си знаете мястото и да не надценявате способностите си. Като виждате ясно и разбирате собствените си способности, като определяте дали заложбите ви са добри, средни, лоши или несъществуващи, и като установявате към коя група принадлежите — намирането на точното ви място по този начин ви позволява да действате и да постъпвате благоприлично. От една страна, това ви позволява да имате точно разбиране за себе си. От друга страна, що се отнася до преодоляването на покварения ви нрав, това също така осигурява известна помощ за промяната на надменния ви нрав. Не е ли така? (Да.) Нека приключим общението тук за днес. Довиждане!

4 ноември 2023 г.