Чували ли са някои хора напоследък някакви негативни слухове? (Да.) Каква беше вашата реакция, когато чухте тези слухове? Страхувахте ли се? Бяхте ли любопитни? Искате ли да знаете какво представляват тези слухове? (Ние не искаме да знаем, защото вече знаем, че големият червен змей често измисля слухове от нищото. Каквото и да казва той, то е лъжа. Затова не се интересуваме от подробностите на тези слухове и не искаме да се опитваме да разбираме дяволските думи, които той изрича.) Големият червен змей измисля всякакви слухове, за да подвежда и покварява хората, и много хора, след като чуят слуховете, биват подведени. Някои хора се страхуват и не смеят да приемат истинския път; някои, които са го приели, също започват да се съмняват и вече не искат да вярват в Бог. Преди да чуят слуховете на големия червен змей, тези хора сякаш имаха вяра в Бог без никакви съмнения и бяха готови да следват Бог и да изпълняват своя дълг. Но след като чуят слуховете, в тях веднага се пораждат съмнения и вече нямат сърце да следват Бог и да изпълняват своя дълг. По-специално, някои от арестуваните от големия червен змей, под принудата на неговите жестоки изтезания, отстъпват и се отричат от Божието име, а някои от тези хора подписват „Трите декларации“ и дори са принудени да казват обидни думи за Бог. Има доста такива хора. Всички вие сте чували много слухове и негативна пропаганда и също сте виждали, че след като големият червен змей арестува вярващи в Бог, той им промива мозъците — наистина, доста хора са били подведени. Освен това той използва онези, които предават Бог, за да му служат, като ги кара да наблюдават църквата и да следят вярващите в Бог, и да вървят по петите им. За да изкорени религиозната вяра и да премахне Божията църква, големият червен змей третира потискането и арестуването на Божиите избраници като важно държавно дело, като политическа мисия, и го извършва с голяма задълбоченост и старание. Това кара много вярващи в Бог да се страхуват, така че те не смеят да вярват в Бог и не смеят да изпълняват своя дълг. Особено след като чуят слуховете, измислени от големия червен змей, много хора биват подведени. Що се отнася до тези слухове, Божият дом отдавна ги е обобщил и разпознал, така че няма нужда да ги обсъждаме тук. Ако наистина ти се случи да бъдеш арестуван и големият червен змей използва тези слухове, за да се опита да ти промие мозъка, принуждава те да заявиш позиция и те принуждава да подпишеш „Трите декларации“, какво трябва да направиш? Сега вие знаете, че слуховете, измислени от големия червен змей, са изцяло фалшиви, подвеждащи и измамни. Въпреки че вашата нагласа е да не ги слушате, да не ги гледате и да не им вярвате, ако тези слухове бяха поставени пред теб, принуден да ги чуеш, да ги видиш и дори да помислиш, че са факти, би ли се разколебал? Какво ще си помислиш в сърцето си? Ще искаш ли да знаеш истината за фактите? Ще искаш ли да ги провериш? Що се отнася до това, че големият червен змей измисля слухове, за да подвежда и сплашва хората, или използва слухове и атеизъм, за да промива мозъците на хората и да извършва идеологическа работа, трябва ли да общуваме за истината, за да „имунизираме“ хората? Това необходима част от делото ли е? Някои хора казват: „Големият червен змей измисля слухове за нас от толкова много години, особено слуховете за Христос, за човека, използван от Светия Дух, и за църквата и църковното дело. Ние никога не сме ги изяснявали, никога не сме пристъпвали към изясняване на нашето отношение или гледище, никога не сме се защитавали — това уместно ли е?“. Някои хора, от момента, в който са започнали да вярват в Бог, досега, никога не са били способни ясно да разпознаят различните слухове на големия червен змей и религиозния свят. В сърцата си те винаги са имали въпросителна относно тези неща. Тази въпросителна не означава пълно неверие, нито пълна вяра; вместо това означава, че те заемат средна позиция, за да гледат на тези въпроси с мисълта, че тези неща може да са все слухове, измислени от големия червен змей, или може да са факти. Това „може да са“ отразява ли гледна точка на търсене на истината? (Не.) Това е гледна точка на вярване, че слуховете трябва да бъдат проверени и потвърдени, или гледна точка на изчакване и наблюдаване, в очакване информирани хора да разкрият някои реални обстоятелства. Кажете Ми, какви последствия мислите, че ще произтекат от това, че хората имат която и да е от тези две гледни точки? Такива хора в опасност ли са? Коя от тези две гледни точки може да даде възможност на хората да останат непоколебими? (Нито една от тези две гледни точки не може да даде възможност на хората да останат непоколебими. Ако някой таи мисълта „може да са“, това показва, че той все още не е сигурен за истинския път и все още има елементи на съмнение в себе си. В този случай слуховете се превръщат в голямо изкушение за него. Ако хората не могат да бъдат сигурни за истинския път, не могат да вярват в истината и не могат да прозрат същността на големия червен змей, те всъщност са в голяма опасност.) Тези хора и до днес все още не са сигурни за истинския път. Каква е тяхната същност? (По същество те са неверници.) Те са неверници. Има ли много хора, които поддържат някоя от тези две гледни точки? Със сигурност има доста. Когато тези хора чуят слухове, в сърцата им се пораждат съмнения относно Бог и те искат да стигнат до дъното на слуховете, за да разберат дали са истина, или лъжа. Но тъй като не знаят как да търсят истината, за да разрешат този въпрос, в крайна сметка те просто го оставят неразрешен. В действителност този проблем все още съществува в сърцата им и не бива разрешен. Когато вие чуете тези слухове, търсите ли истината? Търсите ли истината, за да разнищите и да разпознаете слуховете, или да изследвате слуховете един по един, за да различите дали са правилни, или неправилни, и да видите дали всъщност са истина, или лъжа? След като чуете слуховете, вие си мислите в сърцето си само, че те не са верни, че това е чисто и просто големият червен змей, който измисля слухове и си служи с очерняне, но не ги оборвате въз основа на истината и фактите, и всъщност все още имате някои съмнения в сърцето си и просто използвате тези доктринални твърдения, за да разсеете съмненията си. Може ли подобно мислене да ви даде възможност да останете непоколебими? Това търсене на истината ли е? Това показва ли, че разбирате истината и сте придобили истината? Проблемът разрешен ли е из основи? (Не.) И така, искате ли да използвате истината, за да разрешите този проблем, така че да можете да разпознаете тези слухове, да не бъдете подведени, да нямате никакви въпроси в сърцето си и напълно да отстраните съмненията, подозренията и предпазливостта си спрямо Мен? Някои хора си мислят: „От момента, в който започнахме да вярваме в Бог, досега, ние слушахме Твоите проповеди и приемахме Твоето поене и пастирстване и постигнахме известни придобивки и напредък. Но ние в действителност не сме живели с Теб и не сме имали реален контакт с Теб като човек. Затова сме в пълно неведение и не сме осведомени относно това какъв човек си Ти, какви са Твоята индивидуалност и характер и какъв живот водиш Ти“. Тоест, що се отнася до различните проявления и разкривания на човешката природа на тази плът, както и Моя живот и Моето отношение и конкретни проявления в отношенията с хората и подхода към нещата, хората винаги са слагали въпросителни към тези неща и са таили опасения спрямо тях. От една страна, това, че хората таят тези опасения, произтича от факта, че самите хора не са на сто процента сигурни за въплъщението на Бог, а от друга страна произтича от това, че хората са повлияни от слуховете на религиозния свят или големия червен змей, защото разбирането им за истината е твърде повърхностно. Така че вие имате много догадки за Мен. Разбира се, съдържанието на тези догадки със сигурност не е положително или правилно; то със сигурност съдържа някои мрачни и негативни елементи. Таенето на тези догадки — това добро или лошо нещо е за вас? Бреме ли е, окови, или стимул? Какво мислите? (Ако хората имат тези негативни догадки в сърцата си, това не е добро нещо, а бреме. То ще накара хората да бъдат предпазливи спрямо Бог; то няма да помогне с нищо на вярата им в Бог.) Какво въздействие имат тези негативни неща върху вас? Какви последствия ще предизвикат? Опасни ли са тези неща за теб при определени условия? (Да.) След като тези неща са бреме и не са добро нещо за теб, трябва ли да използваш истината, за да ги разрешиш? Или трябва да ги оставиш настрана, да не се занимаваш с тях и да не мислиш за тях, като чакаш, докато възникне някой проблем, за да им обърнеш внимание? Каква е вашата нагласа? (Когато чух слухове, аз наистина ги оставих настрана и не се занимавах с тях. Но току-що, чрез Божието общение, осъзнах, че когато възникнат тези проблеми, те трябва да бъдат разрешени с истината. В противен случай човек не може да остави това бреме в сърцето си и в определени ситуации това може да доведе до лоши последствия, дори до това да бъде скептичен към Бог и да отрече Бог, което е много опасно.) Макар да заявяваш открито, че това са слухове, ако никога истински не разпознаеш тези слухове или нямаш правилната нагласа към тях и винаги носиш тези негативни неща в сърцето си, тогава ти често ще бъдеш възпиран от тях. Тези слухове ще бъдат бомба със закъснител за теб, готова да избухне във всеки момент и на всяко място. Последствията от това несъмнено ще бъдат невъобразими и ти ще бъдеш разкъсан на парчета. Онези, които подписват „Трите декларации“, не са ли именно онези, които са детонирали бомбата и са се разкъсали на парчета? След като подпишат „Трите декларации“, големият червен змей все още не ги оставя на мира. Той изисква те да кажат устно няколко неща, с които обиждат Бог, и едва тогава въпросът може да се счита за приключен. Въпреки че в сърцата си не желаят, те чувстват, че нямат избор, и отстъпват пред Сатана, за да избегнат затвора. След като устно обидят Бог, те чувстват, че надеждата им да получат благословии си е отишла, че с тях е напълно свършено. Те вече нямат нужда да мислят дали тези слухове са истина, или лъжа, и тревогите, опасенията, плахостта и ужасът, които са носили в продължение на много години вярване в Бог, напълно изчезват. В същото време надеждата им за спасение също е разбита. Кажете Ми, дори ако хората са скептични към въплътения Бог или към това течение, трябва ли да обиждат Бог? (Не.) Когато големият червен змей ти казва да обиждаш Бог, защо му се подчиняваш? Без значение кой е, дори ако някой отрича истинския път, отрича това течение, той все пак не бива да обижда Бог. Какви хора са тези, които обиждат Бог? (Хората, които могат да обиждат Бог, са онези, които имат зла човешка природа, а също и онези, които изпитват особена омраза към истината и се покоряват на влиянието на Сатана.) Кажете Ми, ако наистина вярват в сърцата си, че Бог съществува, вярват, че Бог е Създателят, че човечеството е създадено от Бог, че човешкият живот е дарен от Бог и че Бог господства над всички неща, хората биха ли обиждали Бог? (Не.) Те никога не биха го направили. Независимо от обстоятелствата, те не биха обиждали Бог. Дори ако са скептични към името Всемогъщия Бог или към това течение, което е делото на Всемогъщия Бог, те абсолютно никога не биха обиждали Бог. И така, типът човек, който може да обижда Бог, не само отрича това течение и отрича въплътения Всемогъщ Бог, но също така отрича Божието дело и истината, изразена от Бог. Към коя категория принадлежат хората от този тип тогава? (Те са дяволи; те са хора, които отричат Бог в сърцата си.) Хората от този тип са част от шайката на Сатана и дяволите; те не са Божии избраници, не са Божии овце — те не са хора. Някои хора, след като са били арестувани от големия червен змей, понеже не разбират истината и нямат проницателност, започват да се съмняват, когато чуят слухове. В тях се пораждат съмнения относно въплътения Бог и под заплахи, подмамвания и принудата на жестоки изтезания, те се отричат от Божието име, отричат се от това течение, което е делото на Светия Дух, и се отричат от църквата. Това вече се равнява на предаване на Бог. Но някои хора могат дори да обиждат Бог — това е пълна липса на съвест и разум, това е непростимо и е извършване на непростим грях. Когато обиждаш хора, или ги нападаш, съдиш или клеветиш, от правна гледна точка това би било дефинирано най-много като престъплението клевета или, в най-тежките случаи, като лична нападка. Това не е наистина сериозно и не води до смърт. Въпреки това, когато някой може да обижда Бог, естеството на проблема се променя. Това вече не е просто обиждане на Бог — това е богохулство! Какво означава да богохулстваш? Това означава директно да нападаш, да клеветиш, да обиждаш или да злословиш срещу положителни неща, истината или Бог — всичко това представлява богохулство. Бог е свят, Бог е върховен, Бог господства над цялото човечество, Бог е Този, Който предоставя живот на човечеството, и Бог е източникът на човешкия живот. Божията същност, идентичност и статус са върховни. Бог е съвършен, добър и свят, Той е безпогрешен и безукорен. Точно защото Бог е свят, съвършен и върховен, и защото Бог е източникът, който предоставя живот за човечеството, всяка клевета, нападка или обида, насочена към Бог от сътвореното човечество, представлява богохулство. Трябва вече да разбирате какво е „богохулство“, нали? (Всяка нападка, обида или клевета, насочена към Бог, представлява богохулство.) Ако трябва да се обясни думата „богохулство“, тя означава клевета, съдене или заклеймяване на положителни неща, и това е особено клеветата, съденето или заклеймяването на истината или Бог. Това се нарича богохулство. Следователно думата „богохулство“ може да се използва само за да се опише клеветата, обидите, нападките или съденето от страна на човечеството спрямо Бог — това е относително уместно. Когато хората съдят, обиждат, нападат или заклеймяват други хора, ако това не е съобразено с фактите, то е, най-много, клевета. Ако е съобразено с фактите, тогава не представлява клевета. Обаче съденето и заклеймяването на Бог от страна на хората е изопачаване на фактите и превръщане на истината в лъжа — това представлява богохулство. Какво е естеството на това хората да се осмеляват да заклеймяват Бог? Има ли Бог грях? (Не.) Бог е свят, Бог е без грях, така че всяка клевета, нападка, съдене или обида, насочена към Бог, се нарича богохулство. Онези, които обиждат Бог, си мислят: „Стига да кажа няколко неща, които обиждат бог, мога да бъда освободен и да избягам от опасността. Предвид обстоятелствата бог няма да запомни това“. От човешка гледна точка това са просто няколко обиди, което не изглежда да е голям проблем. Но как Бог гледа на този въпрос? Това, че ти можеш да обиждаш Бог, показва, че ти вече си отрекъл Бог в сърцето си. Единствено защото таиш омраза в сърцето си към Бог, ти можеш да Го обиждаш. Независимо дали проактивно обиждаш Бог, или си принуден от други да Го обиждаш, това е проявление на отричане на Бог и омраза към Бог. Следователно този вид поведение и действие е богохулство в пълния смисъл на думата.

Някои хора никога не могат да се избавят от различните слухове, като винаги си мислят, че те може да са истина. Те винаги искат да проверят дали слуховете, разпространявани от големия червен змей, който е управляващата партия, от религиозния свят и от невярващите — особено онези слухове и коментари, публикувани в интернет — са истина. Ако Бог никога не заявеше позицията Си или Неговият дом не предоставеше никакво изясняване, те напълно щяха да повярват, че тези слухове са истина, и щяха да отрекат Бог и да предадат Бог — какъв е проблемът тук? Въз основа на какво точно вярват те в Бог? Ако вярата им се основава на това дали слуховете са истина, тогава това е огромна грешка. Всъщност много слухове вече бяха много ясно разнищени и оборени в проповедите и общенията, както и във филмите на Божия дом; няма нужда Аз да навлизам в подробности тук. И така, кои видове слухове все още искате да проверите? Нека днес да разнищим тази тема докрай. Ако искате да проверите слухове, Аз ще ви кажа какво имам да кажа за тях, така че някои хора да не продължават да си мислят: „Криеш ли от нас нещо, което не искаш да знаем? Ние винаги чувстваме, че не можем напълно да Те разгадаем. Въпреки че сме Те следвали и сме чули толкова много истини, ние все още се чувстваме несигурни в сърцата си относно това дали слуховете са истина, или лъжа, така че винаги имаме идеята и мисълта да ги проверим“. Ако искате да ги проверите, кажете го смело. Нека поговорим открито за този въпрос. Аз ще ви кажа какво имам да кажа за тях — няма нищо за криене. Иска ли някой да ги провери? (Не.) Дали причината, поради която не искате да ги проверите, е изградена върху основата на това, че не вярвате на слуховете на големия червен змей, или защото имате нагласата: „Не искам да се занимавам с този въпрос — просто ще го оставя така“? Или защото се страхувате, че след като проверите слуховете, ще останете разочаровани и няма да можете да се изправите пред резултата, и не знаете дали можете да останете непоколебими, и не искате да се изправяте пред такива последствия? Независимо от това какво е съдържанието на тези слухове, дали искате, или не искате да ги проверите, дали искате, или не искате да чуете какво имам да кажа за тези слухове или Моя коментар за тях, и независимо от това каква е вашата нагласа, Аз имам само една нагласа: ако разбирате истината, вие естествено ще бъдете способни да разпознаете тези слухове; ако не разбирате истината и не търсите истината, тогава Аз няма да коментирам. Това е така, защото съм изрекъл толкова много слова, изразяващи истината; нямам нужда да ви обяснявам тези слухове — това не е делото, което трябва да върша. Още ли не можете да разпознаете слуховете дори след като сте слушали толкова много проповеди? Ако не можете, това означава, че не разбирате истината. Колкото и да се говори на някого, който не разбира истината, то е безполезно — все едно се говори на невярващи; колкото и да говориш, те няма да разберат. Следователно Аз няма да коментирам, що се отнася до каквито и да било слухове! Не искам да обяснявам нищо, нито искам да казвам нищо, нито искам да оправдавам или защитавам каквото и да било. Без значение какво се говори във външния свят, Аз няма да коментирам! Чухте ли това ясно? (Да.) „Без коментар“ — това е вид нагласа. Освен това, какво искам да ви кажа относно този въпрос? То е, че без значение кога, Божията идентичност и същност няма да се променят, Божият статус няма да се промени, Божият нрав няма да се промени, Божията власт и Божието могъщество няма да се променят, фактът, че Бог господства над човечеството и му предоставя живот, няма да се промени, фактът на Божието въплъщение няма да се промени и фактът, че Бог е истината, пътят и животът, никога няма да се промени. Достатъчни ли са тези слова, за да разсеят съмненията ви? (Да.) Това е всичко, което имам да ви кажа по този въпрос. Ако разбирате, тогава го приемете. Ако не разбирате, тогава отделете време да размишлявате върху него. Ако все още имаш съмнения в сърцето си и тези слова не могат да разсеят съмненията ти, тогава няма какво повече да направя. Просто остави нещата да следват своя ход. Това е всичко, което мога да кажа и да направя за теб. Уместен ли е този подход? (Да.) Могат ли тези слова да имат определено въздействие върху хората? Когато си изправен пред различни сложни въпроси, ако във връзката между теб и Бог възникне разрив, или ако развиеш сериозни съмнения относно Бог, и тези слова не могат да разрешат проблема, пред който си изправен в момента, тогава ти си неверник. Това, което приемаш, не е истината, а лъжите на Сатана и всякакви дяволски думи, които изрича Сатана. Точно както беше с Адам и Ева в началото — Бог каза: „От всяко дърво в градината можете да ядете, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядете, защото в деня, когато ядете от него, непременно ще умрете“. Те запазиха Божиите слова в сърцата си, след като ги чуха. Но когато Сатана им каза: „Бог каза да не ядете от плода на дървото за познаване на доброто и злото — това не е непременно вярно. Ако ядете от него, няма непременно да умрете“, у Адам и Ева веднага се породиха съмнения. Те изоставиха Божиите слова и повярваха на думите на змията. Те заподозряха, че това, което Бог е казал, е лъжа. Поради това, което змията каза, те вече не вярваха на Бог, нито се подчиняваха на Бог, а напълно следваха лъжите на змията. Ясно се вижда каква беше крайната последица от това. Докато вярваха на това, което им каза змията, и го приемаха, те също така отричаха това, което Бог беше казал, като си мислеха, че казаното от Бог е лъжа. Те вече не вярваха, че Божиите думи са истина, и вече не вярваха в Божията идентичност и същност. Вместо това те бяха скептични към Бог, като подозираха, че Той има задни помисли спрямо тях и ги мами с лъжи. И обратното, те вярваха, че казаното от змията е истина и че змията говори за тяхно добро. Крайната последица беше, че те бяха съблазнени от змията и покварени от Сатана. Те се отклониха от Божията грижа, загубиха Божията закрила и поеха по път, от който няма връщане.

Разрешен ли е проблемът със слуховете за вас? Ако не е разрешен, бавно го осмислете сами. Що се отнася до това как да се третират слуховете, Аз вече съм общувал достатъчно. Ако все още има хора, които не могат да прозрат различните слухове и не могат да ги разпознаят, общувайте за това и го разрешете сами. Въпреки че този въпрос не се брои за голям, в ежедневието на хората той е нещо, което често може да смущава умовете им и да смущава живота им. Въпреки че някои слухове не стигат дотам да отнемат живота ти веднага, те също са вид тормоз за теб, като досадна муха, която не хапе хората, но ги отвращава — те се появяват от време на време, за да те смущават. Особено когато ти си слаб, когато ти се сблъскваш с провал или неуспехи, или си негативен, тези слухове и дяволски думи ще се появят, за да те смущават, да те измъчват в сърцето ти, като те дърпат назад, карат те да потъваш малко по малко. Точно по този начин някои хора са се оттеглили и са спрели да вярват. Виждаш ли, хората, изпратени в групи „Б“ или в обикновени църкви, са в голяма опасност — но хората, които изпълняват дълга си на пълно работно време, не са ли в опасност? Някои от тях също са в голяма опасност. Коя група сред тях? Групата хора, които непрекъснато не успяват да разберат истината. Колкото и Божии слова да са чули, те не ги разбират. В сърцата си те винаги се съмняват: „Защо не мога да разбера кои от Божиите слова са истината? Всички казват, че истината е пътят, животът — защо аз не чувствам, че тя е животът? Аз също съм чул много от Божиите слова, но животът в мен не се е променил; аз все още съм аз, не съм се променил!“. Те никога не разбират какво е истината, никога не разбират Божието дело и винаги остават в недоумение относно виденията. Такива хора са в опасност. Хората от този тип, когато чуят слухове, никога не търсят истината, за да ги разпознаят; те знаят само да избягват и да отхвърлят слуховете. Ако могат да ги избегнат, те за късмет избягват бедствието; ако не могат да ги избегнат, биват пленени от Сатана. Кажете Ми, случайност ли е, че такива хора могат да бъдат пленени от Сатана? (Не.) Онези, които никога не разбират истината, които никога не разбират какво е вярата в Бог — тези хора Божии овце ли са? Могат ли да разберат Божиите слова? (Не могат.) Тези хора никога не разбират Божиите слова, нито търсят истината; и винаги са загрижени за това: „Кога ще дойде Божият ден? Кога ще влезем в небесното царство?“. Що се отнася до нещата, които хората трябва да разбират при вярата в Бог, те не са разбрали нито едно от тях. Колко объркани могат да бъдат само! Кажете Ми, когато говоря на този тип объркан човек, какво чувство имам в сърцето Си? Чест ли е, или скръб? Или е чувство на възмущение? Дразни Ме да гледам тези хора. Какво могат да придобият тези объркани глупаци чрез вярата в Бог? След като големият червен змей ги арестува и им промие мозъците, те биват разкрити и отстранени. Тези хора ни най-малко не разбират истината и Божият дом не иска такива хора. Именно чрез големия червен змей те биват разкрити и отстранени. Кажете Ми, това липса на любов ли е? (Не.) Ако такива хора не бяха арестувани от големия червен змей и без да ги подвеждат тези слухове, щяха ли те винаги да се вкопчват в църквата? Какви обстоятелства могат да ги накарат да се оттеглят? (Именно чрез слуховете на големия червен змей. След като чуят слуховете и им повярват, те се оттеглят.) Именно чрез демонските нокти на големия червен змей, този контрастиращ предмет, те биват пленени и в крайна сметка спират да вярват. Всъщност тези хора не могат да възприемат истината, не могат да изпълняват никакъв дълг и не могат да служат. В Божия дом те просто запълват бройката, живеят наготово и чакат смъртта. Всеки един от тях е в окаяно състояние, но въпреки това твърдят, че са последователи на Бог, че са Божии избраници — не са ли позорни? Онези, които следват Бог, трябва поне да са хора, а не мъртъвци без дух, не зверове. Те трябва да са хора, които могат да разбират словата, които Бог изрича. Само онези, които могат да разбират Божиите слова и да разбират истината, са Божии овце. Само Божиите овце могат искрено да изпълняват своя дълг и да следват Бог. Онези, които не са Божии овце, не са искрени последователи. Те се промъкват в църквата с цел, която е да получат благословии. В сърцата им няма Бог. Колкото и години да вярват, те никога не биха могли да имат богобоязливо сърце. Дяволи, сатани и онези, обсебени от скверни демони и зли духове, също знаят, че това е истинският път, и те също копнеят за благословии. Но Бог иска ли такива хора? (Не.) Различни зли духове и скверни демони обсебват животни и след като преминат през много години на развиване и станат свръхестествени същества, те винаги искат да се превърнат в хора. Те не желаят да останат скверни демони, зли духове или различни животински духове; те искат да се издигнат на по-високо ниво — да бъдат хора. По същия начин тези объркани глупаци също искат да повишат ранга си, като искат да бъдат Божии избраници. Кажете Ми, иска ли Бог такива хора? Не. Дори и да се промъкнат в църквата, това ще бъде напразно; те трябва да бъдат изчистени, каквото и да става. Щом бъдат изчистени, Божият дом ще бъде чист и църквата ще бъде чиста. Онези, които останат, трябва поне да са хора, които признават Божията идентичност и същност, които признават, че Бог е истината, пътят и животът, и които могат с желание да служат на Бог. Могат ли тези объркани глупаци да постигнат това? Те са много далеч от постигането на това. Всички те са мъртъвци без дух, но въпреки това винаги искат благословии, винаги искат да влязат в царството, винаги искат да отидат на небето. Амбицията и желанието им не са малки, но те дори не поглеждат какво представляват — те се надценяват! Правилно е такива хора да бъдат отстранени. Чувствате ли, че е жалко? (Не.) От самото начало Бог каза: „Това, което искам, е съвършенство в хората, а не множество на техния брой“. Това е изискваното от Бог ниво за Неговите избраници, както и изискване и принцип по отношение на броя на хората в църквата. „Това, което искам, е съвършенство в хората“ — тук „съвършенство“ отнася ли се за добрите войници на царството, или за победителите? Нито едното не е точно. „Съвършенство“, казано точно, се отнася за онези, които притежават нормална човешка природа, онези, които са истински хора. В Божия дом, ако можеш да изпълняваш дълг, който човек трябва да изпълнява, ако можеш да бъдеш оползотворен като човешко същество и ако можеш да изпълняваш отговорностите, дълга и задълженията на човек, без другите да те дърпат, влачат или бутат, и не си безполезен отпадък, не си тунеядец, не си лентяй — ти можеш да поемеш отговорностите и задълженията на човек и да поемеш мисията на човек — само това означава да отговаряш на критериите за човек! Могат ли тези лентяи и онези, които не се занимават с истинска работа, да поемат мисията на човек? (Не.) Някои хора не желаят да поемат отговорност; други не могат да я поемат — те са безполезен отпадък. Онези, които не могат да поемат отговорностите на човек, не могат да бъдат наречени хора. Погледни онези, които са умствено изостанали, идиоти, с церебрална парализа или физически парализирани — могат ли те да бъдат наречени стандартни човешки същества? (Не могат.) Защо не? Такива хора нямат способност да живеят, нямат способност да оцеляват и нямат способност да се грижат за себе си. Те разчитат изцяло на другите за помощ и грижи, живеят без способността да се издържат и са неспособни да поемат отговорностите и задълженията на човек. Онези, които са неспособни да поемат собствения си дълг в Божия дом, не са нормални хора и Бог не ги иска. Независимо дали си водач или работник, или вършиш конкретна работа, включваща професионални умения, ти трябва да можеш да поемеш работата, за която отговаряш. Освен да можеш да се справяш със собствения си живот и оцеляване, твоето съществуване не е просто да дишаш, не е ядене, пиене и забавление, а да можеш да поемеш мисията, която Бог ти е дал. Само такива хора са достойни да бъдат наречени сътворени същества и достойни да бъдат наречени хора. Онези в Божия дом, които винаги искат да живеят наготово и винаги се опитват да хитруват, като се надяват да се промъкнат до края и да получат благословии, не могат да поемат никаква работа или никаква отговорност, камо ли каквато и да е мисия. Такива хора трябва да бъдат отстранени и не е жалко. Това е така, защото това, което бива отстранено, не е човек — те не са пригодни да се нарекат хора. Можеш да ги наречеш безполезни хора, лентяи или безделници; във всеки случай те не са достойни да бъдат наречени хора. Когато им възлагаш работа, те не могат да я завършат самостоятелно; и когато им възлагаш задача, те не могат да поемат отговорността си или да изпълнят задължението, което трябва — с такива хора е свършено. Те не са достойни да живеят; те заслужават смърт. Това, че Бог пощадява живота им, вече е Неговата благодат, това е изключително благоволение.

Що се отнася до темата за слуховете, ще спрем дотук. Ако все още имате някакви проблеми, можете да ги повдигнете и да общувате за тях или да търсите истината, за да ги разрешите сами. Няма да говорим повече за това, става ли? Имате ли някакви възражения? (Не.) Ако има някакви проблеми, които не съм обсъдил, тогава можете да измислите начин да ги разрешите сами. По този въпрос Аз изпълних отговорността Си. Да предположим, че някой каже: „Още не сме получили отговора, който искаме; истина ли са тези слухове, или лъжа? Моля Те, дай ни ясен отговор“. Дори и да ви дам ясен отговор, какъв проблем би могъл да разреши той? Затова казвам, че трябва да намерите този отговор сами. Няма да коментирам този въпрос. Всичко зависи от това дали имате проницателност. Онези, които са придобили истината, никога няма да бъдат подведени. Всъщност тези слухове разкриха много хора. Всички онези, които са вярвали в Бог от години, но не са придобили истината, бяха разкрити — това е Божията мъдрост. Това е Моят отговор. Разбирате ли? (Да.) И така, какво искам да ви кажа? Всичко, което искам да кажа, се съдържа в томовете на „Словото се явява в плът“ и във всички проповеди. Тези слова са това, което искам да ви кажа. Не са ли достатъчни? (Достатъчни са.) Ако някои хора все още настояват с думите: „Тогава, що се отнася до слуховете, имаш ли някакъв отговор?“, Аз казвам не, все така няма да коментирам. Вече казах много от това, което искам да кажа, във всички проповеди. Ако имате желание да търсите истината и можете да приемете и да спазвате тези слова, тогава проблемите ви ще бъдат разрешени. Ако не приемете тези слова, тогава проблемите ви завинаги ще си останат проблеми. Аз изпълних отговорността Си; това вече няма нищо общо с Мен. Чухте ли ясно? (Да.)

Нека да продължим да общуваме по темата „Как човек да се стреми към истината“. През този период все още обсъждаме съдържание, свързано с „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“, като говорим за голямата тема за „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“. Първият аспект на тази тема е избавянето от представите и фантазиите на човека за Бог. В този аспект обсъдихме представите и фантазиите на хората за Божието дело, което включва един относително сложен въпрос: разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. В това има много подробности. Когато хората се сблъскват с проблеми в ежедневието, те винаги бъркат понятията и не могат да разграничат ясно към коя категория спада даден проблем или как да ги разграничат. Например, що се отнася до определени проявления, хората не могат да разграничат дали те се отнасят до човешката природа, или до вродените дадености. А за някои други проявления хората не могат да кажат дали са проблеми, свързани с покварения нрав, или с човешката природа. Хората не могат да разграничат тези въпроси. Хората често считат определени проблеми и недостатъци на вродените дадености за покварен нрав или считат определени слабости и проблеми на човешката природа за покварен нрав. Понякога, дори когато става въпрос за разкриване на покварен нрав, те вместо това го считат за разкриване на вродена даденост, която не може да се промени. Следователно хората често се чувстват в пълна неяснота относно въпросите за вродените дадености, човешката природа и покварения нрав по време на процеса на вяра в Бог и не могат да ги разграничат. Миналия път общувахме за част от това и разбира се, дадохме някои примери, но чувствам, че не беше достатъчно конкретно. Днес ще вземем въпросите в тези три категории и ще общуваме за тях по-конкретно. Ще говоря за някои конкретни проявления и примери, а след това вие ще разпознаете към коя категория спадат те: вродени дадености, човешка природа или покварен нрав. Ако не можете да ги разпознаете, ще ги разгледаме заедно. Как ви се струва? (Добре.) Миналия път общувахме малко повече за вродените дадености, така че вашата проницателност в това отношение, разбира се, е малко по-ясна. Въпреки това все още има някои неща, които са сравнително гранични или подобни на аспекти в рамките на човешката природа, и хората все още не могат да разграничат дали те трябва да бъдат категоризирани към вродените дадености, или към човешката природа. Ще посоча някои проявления или някои видове поведение и действия, а след това вие ще кажете към кой аспект трябва да бъдат категоризирани. Каква е ползата от това да общуваме по този начин? Щом ти знаеш към кой аспект спада някое проявление, ти ще знаеш как да подходиш към него и как да се справиш с него.

Нека започнем с първото проявление: да си усърден във вършенето на нещата, което означава човек да е много трудолюбив. Към кой аспект спада това? (Това е проявление на човешката природа.) Тогава, това добродетел ли е, или недостатък на човешката природа? (Добродетел на човешката природа.) Да бъдеш много усърден и трудолюбив е добродетел на човешката природа. Да обичаш спретнатостта и чистотата и да поддържаш хигиена — какъв вид проявление е това? (Добродетел на човешката природа.) (Това е добър навик в живота, спада към вродените дадености.) Вродена даденост ли е? Това не е ли добродетел и силна страна на човешката природа? (Да.) Току-що някой каза, че е вродена даденост; това е неправилно. Това засяга човешката природа, както и навиците в живота; разбира се, това също е добродетел и силна страна на човешката природа. Следващото проявление: някои хора са мързеливи; те обичат удобството и мразят труда и не обичат да работят. Когато не работят, те се чувстват особено спокойни, но когато започнат да работят, настроението им се влошава — стават раздразнителни, ядосани и гневни. Когато има работа за вършене, те се чувстват мудни, без енергия и не искат да работят. Когато става въпрос за ядене, пиене и забавление обаче, те имат неизчерпаема енергия. Мързелът — какъв вид проблем е това? (Лоша човешка природа.) Най-малкото, това е недостатък на човешката природа, слабост и значителен проблем в човешката природа. Това все още не стига до нивото на лоша човешка природа. Ако такива хора обичат да командорят другите и да експлоатират хората, като карат другите да вършат работата, докато самите те не вършат никаква, какъв вид проблем е това? (Лоша човешка природа.) Когато поискат от тях да свършат малко работа, те намират всякакви причини и извинения да я избегнат; те просто не искат да работят. Те не заявяват открито намеренията си, а вместо това използват различни методи, тактики или лъжи и измами в опит да накарат другите да свършат работата, докато те я избягват, за да се наслаждават на свободното време. Какъв вид проблем е това? (Покварен нрав, злонамерен нрав.) Просто покварен нрав ли е? Хората, които обичат да експлоатират другите и да командорят другите, преди всичко имат лоша човешка природа и подъл характер. Второ, техните хитри методи на командорене на другите разкриват техния измамен, злонамерен нрав. Техните проявления на това, че обичат да експлоатират и да командорят другите, показват както че имат лоша човешка природа, така и че поквареният им нрав е сериозен — измамен и злонамерен. Виждаш ли, някои проявления отразяват просто лоша човешка природа или определен недостатък в човешката природа на някого и не стигат до нивото на покварен нрав. Обаче някои проявления, въз основа на подла човешка природа, пряко засягат покварения нрав. Следователно никое проявление не е толкова просто. Някои проявления не засягат само един, а два проблема.

Повърхностност — към кой аспект спада това? (Това е недостатък на човешката природа.) Правилно, това е недостатък на човешката природа. Ако става въпрос просто за това да обичаш да се гласиш, да се издокараш да изглеждаш красив и да ти харесва да получаваш комплименти, че си хубав, красив, привлекателен или младолик — да искаш другите да имат високо или положително мнение за външния ти вид — тогава това се ограничава до проблем на човешката природа. Какъв вид проблем на човешката природа? Ясно е, че това не е добродетел, а недостатък. Някои може да кажат: „Всеки има любов към красотата — как може това да е недостатък?“. Тогава защо казвам, че повърхностността е недостатък на човешката природа? Тъй като повърхностността е недостатък, нейните проявления не са основателни. Повърхностността не е да изглеждаш приличен, достоен, набожен или сериозен, като създаваш на другите впечатление за достойнство и благоприличие; тя не е на нивото на това да изглеждаш приличен, а по-скоро е по-прекалена и сериозна от основателното съсредоточаване върху това да изглеждаш приличен. Когато хората са повърхностни, те обръщат особено внимание на това да се гласят и да се показват, като карат другите да се съсредоточават върху образа им, до степен дори да са малко безсрамни — с други думи, тези хора са повлияни и възпирани от външния вид в много отношения. Това е недостатък на човешката природа. Например, някои хора се притесняват да излязат, без да са гримирани. Притесняват се да се срещат с другите, освен ако не се напръскат с малко парфюм. Те винаги са погълнати от тези въпроси, винаги искат да се гласят прекалено, за да накарат другите хора да имат високо мнение за тях и да ги харесват. Това е да бъдеш прекалено повърхностен — в този момент това се превръща в недостатък. Този недостатък вече е надхвърлил обхвата и изискваното ниво за нормална човешка природа. Да бъдеш твърде повърхностен е недостатък на човешката природа. С това приключваме обсъждането на това проявление.

Следващото проявление е да обичаш да привличаш внимание. Какъв вид проявление е това? (Това е недостатък на човешката природа; това е да обичаш да се буташ напред, да обичаш да се перчиш.) Тогава, има ли покварен нрав в това? (Да, защото ако някой обича да привлича внимание, той тогава иска да се перчи, като иска да се откроява.) Да обичаш да привличаш внимание и винаги да искаш да се показваш — какъв вид проблем е това? Защото имат способност за ръководене ли е, или защото разбират истината и имат чувство за бреме? Ако имат чувство за бреме, имат работоспособност и могат да поемат дадена работа, това не е да обичаш да привличаш внимание. Тогава какъв вид проблем е да обичаш да привличаш внимание? От една страна, това е недостатък на човешката природа. Хората от този тип обичат да привличат внимание. Където и да отидат, те обичат да се перчат от страх, че няма да бъдат забелязани от другите. Те също така говорят по доста показен, преувеличен и силен начин. Колкото повече хора има, толкова по-нетърпеливи са да говорят, като винаги искат да имат място сред тълпата. Да обичаш да привличаш внимание не може да се счита за проявление на лоша човешка природа. Това не засяга характера на човек и е просто недостатък на човешката природа, вид слабост или проблем. Защо казвам, че е слабост или проблем на човешката природа? Защото е проявление на липса на разум. Тези хора постоянно се стремят да привличат внимание, но наистина ли са способни да поемат работата? Защо винаги искат да привличат внимание? Защото са водени от амбиция и желание ли? Защото обичат статуса, обичат да бъдат превъзнасяни и да стават център на внимание ли? Защото обичат да имат престиж сред хората, да превъзхождат другите и обичат да ръководят другите ли? (Да.) Не е ли разобличена човешката природа на този вид човек? Какъв вид човешка природа е тя? Липсва ѝ разум. Това не е ли недостатък на човешката природа? (Да.) От една страна, това е недостатък на човешката природа. От друга страна, този тип човек не просто понякога се бута напред или се перчи; а по-скоро, понеже е воден от амбиция и желание, обича статуса, властта и това да има последната дума, той обича да привлича внимание. Така че, това не засяга ли и покварен нрав? (Да.) Какъв вид покварен нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Какво му дава правото да привлича внимание? Какво му дава правото да има последната дума и да ръководи другите? Някои хора казват: „Аз разбирам истината и имам чувство за бреме“. Дори и да имаш чувство за бреме, все пак е необходимо да се гледа дали можеш да вършиш реална работа. Само защото имаш чувство за бреме и искаш да го правиш, не означава, че всъщност можеш да го правиш добре. Няма логическа връзка между тези две неща. Това, че искаш да го правиш и обичаш да го правиш, не означава, че ти можеш да го правиш или че ти си компетентен в ръководните дела. Ти обичаш да привличаш внимание, ти обичаш статуса — това означава ли, че всички трябва да изберат теб? Какви са принципите за избиране на църковни водачи? (Трябва да се основава на това дали човекът има работоспособност, дали е някой, който се стреми към истината, и дали е човек на място.) Най-малкото ти трябва да бъдеш човек на място. Ти трябва да имаш духовно разбиране, да имаш способност за възприемане на истината, а също и да имаш работоспособност. Само тогава отговаряш на условията да бъдеш развиван и ставаш обект за развиване. Ти трябва да отговаряш на всички тези условия. Ако не отговаряш на никое от тези условия, биха ли те избрали всички за водач само защото ти обичаш да привличаш внимание? Това никога не би се случило. Следователно, ако ти винаги обичаш да привличаш внимание, винаги обичаш да се перчиш, това не е ли надменност? (Да.) Това е надменност и надценяване на себе си. Надменността, от гледна точка на човешката природа, е липса на разум. Ако се измерва с истината, това е покварен нрав и е сатанински нрав. Проявлението на това да обичаш да привличаш внимание е едновременно недостатък на човешката природа и покварен нрав, което също включва два проблема. Въпреки че това да обичаш да привличаш внимание не достига до нивото на това да имаш слаба или лоша човешка природа, то все пак е конкретно проявление на липса на разум, а също и проявление на надменен нрав. Ако даден човек просто обича да привлича внимание и не потиска или измъчва хората, и не използва средствата на злите хора, за да сее раздор или да създава клики, тогава това е само недостатък на неговата човешка природа. Обаче, ако той показва проявленията на зъл човек или антихрист, а също и извършва някои злодеяния, тогава този недостатък на човешката природа ескалира — в какво се превръща? Лоша, ужасна и зла човешка природа — тези аспекти се използват, за да се окачестви такава човешка природа. Освен това проявленията на покварения нрав, които такива хора разкриват, включват както надменност, така и жестокост; разбира се, има и по-конкретни проявления. Така че човешката природа на такива хора трябва да се окачестви въз основа на степента, в която те разкриват този покварен нрав. Ако те просто обичат да привличат внимание и не показват проявления на зла човешка природа — без да потискат или измъчват хората, без да създават клики и да установяват тайно независимо царство, или да използват необичайни методи, за да подвеждат хората и да ги карат да се подчиняват — тогава тази любов към привличането на внимание е просто недостатък на човешката природа. Но щом бъдат извършени такива злодеяния, това вече не е просто недостатък на човешката природа. Какъв вид проблем е това тогава? (Това е лоша, ужасна и зла човешка природа.) Точно така. Това вече не е просто недостатък на човешката природа, а по-скоро е зла човешка природа. Любовта към привличането на внимание е просто недостатък на човешката природа. Ако такъв човек има духовно разбиране, определена заложба и работоспособност, бихте ли го избрали за водач? (Да.) Защо бихте го избрали? (Защото не е зъл човек.) Неговата любов към привличането на внимание е просто разкриване на покварен нрав. В любовта му към привличането на внимание няма елемент на зло и той не е зъл човек. Стига да отговаря на условията да бъде водач, той може да бъде избран и развиван по-нататък. Въпреки че да обичаш да привличаш внимание е проявление на слаб разум в човешката природа, като се има предвид, че той може да върши работа, има работоспособност, има духовно разбиране, има способност за възприемане на истината и освен това има желание да върши работа и да бъде надзорник, той може да бъде избран. Защо може да бъде избран? Защото неговата човешка природа отговаря на критериите, както и заложбата му. Стига да не е зъл човек или антихрист, да не измъчва или потиска хората и да не се опитва да установи независимо царство, той може да бъде избран за водач. Но ако любовта му към привличането на внимание съдържа елементи на зла човешка природа, трябва ли да бъде избран такъв човек? (Не.) Още преди да бъде избран за водач, той вече започва да използва подмолни средства, тайно да създава клики и да фалшифицира вота. За да постигне целите си, той си служи с непочтени интриги и дори е способен да измисля слухове и да злослови за някои добри хора, които са относително искрени в стремежа си към истината и изпълняват дълга си. Той върши много неща, които противоречат на истината и човешкия морал, като извършва някои злодеяния. Можете ли да изберете такъв човек за водач? (Не.) Защо не? (Защото неговата човешка природа е зла.) По-конкретно, защото той е зъл човек; той не отговаря на принципите на Божия дом за оползотворяване на хора. Божият дом не оползотворява зли хора. Какви са последствията, ако Божиите избраници попаднат в ръцете на зли хора? От една страна, те ще бъдат измъчвани и потискани. От друга страна, църквата ще се разпилее като пясък и ще стане безредна. В този случай ти няма да изпълняваш дълга си, а ще служиш на зли хора, ще бъдеш контролиран от зли хора и ще следваш зли хора. Какви биха били последствията от това? Надеждата ти за постигане на спасение ще бъде погубена. Разбираш ли сега? (Да.) И така, ако двама души обичат да привличат внимание и двамата имат надменен покварен нрав, въз основа на какво бихте избрали единия за водач? (Въз основа на неговата човешка природа.) Точно така, въз основа на неговата човешка природа. Разкриването на различни видове покварен нрав, като надменност, измамност и непримиримост, е всеобщо; всички са едни и същи в това отношение. Тогава къде се крие разликата? В човешката природа на хората. На повърхността някои хора са по-необуздани, докато други са по-консервативни; някои са относително объркани и небрежни, докато други са относително проницателни и щателни. Някои са по-екстровертни и жизнерадостни, докато други са по-интровертни. Външните проявления на индивидуалността на хората се различават и тяхната човешка природа същност със сигурност също не е еднаква. Някои хора имат граници на съвестта и морала, докато други нямат. Някои дори са зли, безмилостни и жестоки — те убиват, без да им мигне окото, и поглъщат хората с костите. Те са способни на всичко. Следователно за злите хора измъчването на другите не означава нищо. Ако попаднете в ръцете на зли хора, добрите ви дни ще свършат и след това ще живеете в мрак. Ако някой попадне в ръцете на зли хора, това е същото като да попадне в ръцете на големия червен змей. Преживявали ли сте това? (Да.) Най-изпъкващите и очевидни проявления на злите хора по отношение на тяхната човешка природа са зло, жестокост, безмилостност, липса на морални граници и каквито и да било критерии за съвест. Съдейки по отношението им към Бог и към истината, те изобщо нямат богобоязливо сърце. Те са дръзки и безразсъдни, смеят да направят всичко, без граници на съвестта. Що се отнася до истината, те ни най-малко не я приемат. На повърхността те могат да полагат усилия и да понасят трудности в своя дълг, а също така могат да дават милостиня. Но те нямат ни най-малък страх в отношението си към Бог и истината. Когато става въпрос за свидетелстване за Бог, свидетелстване за въплътения Бог, свидетелстване за Божията идентичност и същност, свидетелстване за Божиите дела или свидетелстване за това как Бог плаща цена за човечеството и как Бог използва кръвта на сърцето Си и живота Си, за да спаси човечеството, те нямат какво да кажат и не искат да говорят. В сърцата си те презират Бог. Но когато свидетелстват за себе си, те имат много за казване и говорят непрестанно. Да обичаш да привличаш внимание е просто недостатък на човешката природа. Ако такива хора не вършат зло и имат граници на съвестта и морала, тогава, при условие че могат да разберат някои истини, те по принцип могат да оценяват нещата според границите на съвестта си; съвестта им функционира. Например, ако намерят някого от противоположния пол, който им харесва, и искат да се сближат с него, тъй като имат граници на съвестта в своята човешка природа и чувство за почтеност и срам, те естествено ще се въздържат. Злите хора обаче не се интересуват от такива неща. Ако харесат някого, те ще му се натрапят насила; ако отсрещната страна не се съгласи, те ще измислят всякакви начини да го измъчват, да го подчинят или да му създават проблеми. Хората с граници на съвестта са въздържани от съвестта си; има определени прегрешения, които те няма да извършат, и определени граници, които няма да преминат, защото имат чувство за почтеност и срам. Ако те разбират истината и приемането ѝ от тяхна страна е относително дълбоко и силно, те ще имат богобоязливо сърце. Тъй като се страхуват и боят от Бог, те по принцип няма да преминат определени граници. Следователно да имате някого с граници на съвестта като водач е толкова полезно за вас. Най-малкото, той няма да те нарани, камо ли да те възпрепятства или да ти навреди, а може и да ти предложи известен ресурс и помощ. Злите хора обаче са различни. Те не използват само думи, за да те подведат; те също така използват различни методи, за да те измъчват, да те потискат и да те тъпчат. Ако не им се подчиняваш, не ги слушаш или влезеш в спор с тях за нещо, те не само ще те нападнат, но и ще те заклеймят, ще те злепоставят и дори ще се опитат да те подчинят. По този начин напълно ще паднеш в ръцете им. Най-голямата разлика между обикновените покварени хора и злите хора се крие в това дали тяхната човешка природа е добра, или зла, и дали съвестта им функционира. Злите хора нямат съвест, така че нямат и чувство за почтеност или срам и са способни да извършат всякакъв вид злодеяние. Обикновените покварени хора, въпреки че тяхната човешка природа също има недостатъци и слабости, са въздържани от съвестта и разума, така че има много видове граници, които те са неспособни да преминат. Дори и да не вярват в Бог, те няма да извършат някои очевидни злини; те са неспособни да извършат такива действия като например сексуална неморалност или кражба. Помисли си: преди да повярваш в Бог, докато беше в света, можеше ли да бъдеш сексуално разюздан, ако някой ти позволеше? До какво се отнася разюздаността? Отнася се до това да имаш множество сексуални партньори, дори да имаш връзка с няколко души от противоположния пол едновременно, без да изпитваш каквото и да е чувство за нередност или вътрешно обвинение. Можете ли да направите такова нещо? (Не.) Погледнете онези разюздани жени, проститутки и развратници — те могат да правят такива неща. Не сте ли различни от тези хора? (Да.) Къде се крие разликата? Тя се крие в това дали човек има съвестта и разума на човешката природа. Съвестта и разумът ти дават чувство за почтеност и срам, така че ти няма да извършваш разюздани действия и имаш стандарт: „Да постъпваш по този начин не е добре; аз няма да бъда такъв човек. Ще начертая ясна граница между себе си и тези хора. Дори и да ме бият до смърт, няма да бъда сексуално разюздан“. Ако бъдат продадени в такава ситуация, някои хора биха казали: „Бих предпочел да умра, отколкото да стана такъв човек!“. Някои хора понасят унижение и несправедливост, като неохотно се съгласяват с това, но в сърцата си не желаят и ще се възползват от всяка възможност да се измъкнат от ситуацията. Други обаче сами ще търсят такава обстановка, дори ако другите се опитват да ги спрат. Те го правят дори и ако не печелят пари от това — те просто се наслаждават на това да бъдат сексуално разюздани и изобщо не ги е грижа дали е изгодно. Не са ли различни тези два типа хора? (Да.) Това е точно разликата между човешката природа на хората. Разликата в човешката природа е от решаващо значение. Ако можете да прозрете разликите в проявленията на човешката природа сред различните типове хора, тогава ще можете да разпознавате хората. Следователно оценяването на даден човек не може да се основава изцяло на неговия покварен нрав или на неговите краткосрочни или еднократни проявления и разкривания. По-скоро, какъв човек е той наистина, трябва да се оценява въз основа на неговата човешка природа и неговата природа същност. С това приключваме обсъждането на проявлението на любовта към привличането на внимание.

Нека да преминем към друго проявление. Някои хора вършат нещата методично, с ясна представа и по подреден начин; те могат да определят какво да правят първо и какво по-късно чрез размисъл и обмисляне. Те следват стъпки и имат планове, вместо да вършат нещата прибързано. Каквото и да правят, те следват стъпки, дори и за най-простата задача като пране на дрехи. Те разделят дрехите по цвят, като перат тъмните и светлите дрехи отделно; знаят колко вода и перилен препарат да използват въз основа на количеството пране, като избягват разхищението — всичко това е планирано, толкова организирано, прецизно и икономично. Какъв вид проявление е това? (Това е добродетел и силна страна на човешката природа.) Тогава може ли тази добродетел да означава, че този тип човек има добра човешка природа? (Не.) Това е просто добродетел и силна страна на неговата човешка природа. Не се издига до нивото да засяга характера на човек или принципите на постъпките му, нито засяга покварен нрав. Това е просто навик, свързан с начина на живот, или отношение към живота. Някои хора вършат нещата с ясна представа, с план; те могат да схващат закономерностите и когато задачата е изпълнена, другите я намират за задоволителна. Това са хора с добра заложба. Но за онези със слаба заложба е различно — те правят всичко непоследователно и хаотично, без ясна представа или планиране, по напълно безразборен начин, който завършва с пълна каша. Какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Какво включва този недостатък на човешката природа? (Изключително слаба заложба.) Такива хора с изключително слаба заложба просто се наричат безмозъчни. Някои хора, когато им кажа: „Ти безмозъчен ли си? Как можеш да не разбираш толкова просто нещо?“, отговарят: „Аз съм безмозъчен“. Какво означава да бъдеш „безмозъчен“? Означава да нямаш заложба или да имаш слаба заложба — това е проблем на заложбата. Към какво спада този въпрос? Това не е ли вродена даденост? (Да.) Ако някой по рождение е безмозъчен, има ли смисъл да бъде обучаван? Такива хора подхождат към всичко без планиране или ясна представа. Една проста задача им отнема целия ден, като забавят важните неща. Това е да нямаш заложба или да имаш слаба заложба. Невярващите често описват хората с лоша човешка природа като хора, които нямат заложба. Например, когато някой види друг човек да хвърля боклук, да не спазва хигиена или да вика силно на обществено място, с което смущава другите, които учат или си почиват, той може да каже, че този човек няма заложба. За Мен това е неразбиране на нормите за поведение и липса на човешка природа — как може това да се нарече липса на заложба? Дали „липса на заложба“ се отнася за това? За какво се отнася „заложбата“? Тя се отнася до експедитивността и ефективността при вършенето на нещата — това се нарича заложба. И така, хората, които вършат нещата без ясна представа, със слаба заложба ли са? (Да.) Това също е недостатък на човешката природа. Този недостатък вроден ли е? Лесно ли се променя? Може ли да бъде променен чрез обучение? Може ли свинята да бъде накарана да се катери на дърво? Свинята не е създадена за това — тя няма заложбата. Липсата на ясна представа при вършенето на нещата е проблем на заложбата.

Това да започваш нещата с голям замах, но да ги завършваш безславно — към какъв вид проблем спада това? (Недостатък на човешката природа.) Това е един недостатък на човешката природа. Някои хора, когато започват да вършат нещо, го планират доста добре, предприемат големи действия, събират група хора, изготвят доклади, разпределят задачи и дори заявяват твърдата си решимост, но докато работят, всичко това се изпарява и те не проследяват, не надзирават и не проверяват какво се случва. Ако няма човек, който разбира истината, да осигури надзор и напътствие, начинанието може да пропадне напълно или дори да възникнат неблагоприятни последици, като работата остане в пълен хаос. Има и хора, които могат да говорят доктрини съвсем ясно и отчетливо, но когато се стигне до реално вършене на нещата, те нямат представа как да действат, нито конкретен план. Когато възникнат специални обстоятелства или неочаквани ситуации, те не знаят как да се справят с тях, нито общуват с другите, нито търсят или се консултират с по-висшестоящите. Когато започват да правят нещо, те изглеждат уверени и започват с голям замах, сякаш ще постигнат нещо значимо, но докато работят, губят ентусиазъм и бягат — сякаш се изпаряват във въздуха. Когато някой ги попита: „Ти върху какво работиш сега? Как върви тази задача?“, те отговарят: „Няма да стане“. Въпреки това те не докладват своевременно, че не могат да свършат нещата, като ги забавят с два или три месеца без резултат. Това не е ли вбесяващо? (Вбесяващо е.) Такива хора са наистина отвратителни! Освен че започват с голям замах, но завършват безславно, този тип хора имат и друг проблем: всичко, което правят, става все по-хаотично, колкото повече го правят. В началото може и да имат някаква ясна представа, някои идеи и малко структура, но докато продължават, мислите им стават объркани. Те губят представа защо са започнали задачата или какви резултати трябва да постигнат. Когато някой ги посъветва да потърсят, те казват: „Няма нужда да търсим нищо. Нека просто продължим да го правим по този начин — така или иначе никой не стои без работа“. Виждаш ли, те започват да правят нещата с голяма инерция, като гръмотевица. Но докато напредват, нещата затихват в нищото. Чува се само гръм, но дъжд не вали — няма никакви резултати. Ако ти не попиташ за задачата, не я проследиш или не я провериш, те ще я оставят да пропадне недовършена, без дори да дадат доклад. Къде отиде решимостта, която изразиха в началото? Забравена е. Ами първоначалният план, който написаха? Изчезнал е безследно. Ами онези идеи, които имаха в началото? Изчезнали са, забравени са. Ето що за същества са те! Когато ти видиш първоначалния ентусиазъм на този тип хора, те изглеждат като хора, които наистина вършат работа. Но в действителност те са напълно безполезни; те просто не са хора, които вършат нещата здраво стъпили на земята; те са непостоянни хора. Те искат само да бъдат център на внимание, но не искат да понасят трудности и се страхуват да поемат отговорност. Всичко, което правят, остава недовършено. Каква човешка природа имат такива хора? (Лоша човешка природа.) Кажете Ми, могат ли такива хора да постигнат нещо? (Не могат.) Те винаги започват с голям замах, но завършват безславно, в пълен хаос — това е техният стил. Какъвто и дълг да изпълняват, те започват доста ентусиазирано, слушат музика и си припяват. Но след известно време губят интерес, просто зарязват работата и се отказват. Що за същества са те? Не са ли отвратителни такива хора? (Да.) Те безразсъдно се нагърбват със задачи, които знаят, че може да не са способни да изпълнят, като се опитват да покажат компетентността си, хвалят се и се бият в гърдите — не знаят ли собствените си възможности? Ако не могат да свършат работата или да постигнат резултати, защо просто не си кажат? Не бива да бавят нещата! Вместо това те си мълчат, като забавят твоята работа, докато се опитват да те заблудят. Не са ли те непочтени хора? (Да.) Те са твърде непочтени! Може ли на такива хора да се поверява да вършат нещата? (Не.) Достойни ли са за доверие? (Не.) Такива хора са недостойни за доверие. Ако те ти дадат думата си, би ли посмял да им повярваш? (Не.) Какви хора са те? Не са ли измамници? (Да.) Въпреки че не те мамят за парична облага или за сексуални цели, начинът, по който постъпват и вършат нещата, е толкова отвратителен и ненавистен. И така, каква е първопричината тези хора да са толкова ненавистни? Те са непочтени, не си знаят мястото в постъпките си, обичат да се бият в гърдите, обичат да показват каквато и компетентност да смятат, че имат, обичат да бъдат център на внимание и обичат да се перчат. Те никога не са постоянни в нищо, което правят. В същото време те надценяват себе си и не са наясно със собствения си ръст и с какви задачи могат да се справят. Въпреки това те все пак се опитват да покажат компетентността си, като смело се нагърбват с всякакъв вид важна работа. След като я поемат, дори когато не я вършат добре и забавят важни въпроси, те остават безразлични; стига да са център на внимание, за тях всичко е наред. Не са ли низки, долни хора? (Да.) Тогава тези хора нямат ли много лоша човешка природа? (Да.) Ако срещнете такъв човек, бихте ли посмели да му поверите големи или важни неща? (Не.) Например, ако трябва да излезеш да проповядваш евангелието и имаш нужда някой да се грижи за малкото ти дете, какъв човек трябва да потърсиш за помощ? Би ли посмял да избереш някой такъв, който няма чувство за отговорност, не може да бъде постоянен и е недостоен за доверие? (Не.) Защо не? Защото може да изгуби детето ти. Ако го попиташ как се е изгубило детето ти, той ще каже: „Не знам. Просто задрямах за момент и детето изчезна. Как можеш да ме обвиняваш за това? Детето има крака и може да върви само — не беше вързано за мен. Не можеш да ме обвиняваш!“. Те дори бягат от отговорност! Това не е ли безсрамен негодник? (Да.) Въпроси на живот и смърт в никакъв случай не могат да се поверяват на такива хора. В постъпките си те са непостоянни и нямат нито почтеност, нито достойнство. Когато възникнат проблеми, те имат наглостта да прибегнат до безсрамие и да отричат нещата. Въпреки че това да започваш нещата с голям замах, но да ги завършваш безславно, е просто недостатък на човешката природа, този конкретен недостатък е изключително сериозен проблем — това е проблем на почтеността. Някои хора обичат да са център на внимание и с желание поемат задачи, но не смеят да носят отговорност. Щом се сблъскат с трудности, те незабавно прехвърлят отговорността и се дистанцират от ситуацията. Те са напълно безотговорни. Също така са особено непостоянни и не могат да бъдат постоянни в нищо, което правят. Когато се стигне до такова лошо положение, това вече не е просто недостатък на човешката природа — това е въпрос на истинска непочтеност и лоша човешка природа. Защо казвам, че такива хора имат лоша човешка природа? Защото са недостойни за доверие — не би посмял да им повериш нищо. Каквато и задача да им повериш, те се съгласяват на драго сърце, но в момента, в който се обърнеш, те изчезват и нямаш представа с какво се занимават. Може дори да минат няколко дни, преди да ги видиш отново. Ако не ги попиташ как върви задачата, те няма да ти докладват, като се държат така, сякаш нищо не се е случило. Що за същества са те? Те са напълно безотговорни! Те се провалят на изпитанието и не може да им се има доверие дори когато става въпрос за нещо дребно като това. Какво друго мислиш, че биха могли да постигнат? (Абсолютно нищо.) Ако им повериш да се грижат за дете, проблеми могат да възникнат във всеки един момент. Детето може да падне и да се нарани, да изяде нещо, което не бива, или, когато излезе да си играе, да се изгуби или да бъде отвлечено от лоши хора — всички тези резултати са възможни. Защото са безотговорни и изключително непочтени, и не спазват никакви граници на съвестта във всичко, което правят, и действат единствено за да задоволят собствените си егоистични желания, като пренебрегват всичко останало. Когато им повериш задача, те смятат, че ако откажат, може да те злепоставят; водени от собствената си гордост и за да задоволят суетата си, те се съгласяват, но след това не поемат никаква отговорност. Те се бият в гърдите, а в същото време не успяват да изпълнят задачата добре. Ето какво означава недостоен за доверие. Добри ли са такива хора? (Не.) Могат ли хора, които започват нещата с голям замах, но ги завършваш безславно, да бъдат избирани за водачи? (Не.) Защо не? (Те биха могли да навредят на делото на Божия дом.) Точно така. Когато говорят и дават обещания, те изглеждат способни, а хората са склонни да вярват на онези, които могат да се бият в гърдите. Но когато се стигне до реално вършене на нещата, действията им са непредсказуеми. Дори и да объркат нещата, те няма да те информират; и ако възникнат някакви проблеми, няма да ти дадат обяснение за случилото се. Ти с нетърпение се надяваш да се справят добре с нещата, но те накрая създават бъркотия и дори са напълно безразлични към това, като изобщо не приемат това, което си им поверил, за сериозен въпрос. В действията си те са склонни да бъдат непостоянни. Някои от тях вършат нещата единствено въз основа на собствените си интереси, хобита и любопитство; някои от тях обичат да привличат вниманието и вършат нещата само за да привлекат внимание и да бъдат забелязани. Такива хора са непостоянни и безотговорни и са неспособни да вършат нещата здраво стъпили на земята. Това е доста проблематично. Това все още не е засегнало въпроса дали имат духовно разбиране, дали могат да приемат истината, дали са покорни, или дали са хора, които се стремят към истината — това все още не е засегнало тези аспекти. Чисто от гледна точка на тяхната човешка природа, такива хора са недостойни за доверие. Могат ли такива хора да бъдат избирани за водачи? (Не.) Хората, чиято човешка природа не отговаря на критериите, дори не си струва да бъдат развивани. Защо не? Защото са твърде непочтени — липсва им дори елементарна почтеност и достойнство. Следователно те не са пригодни нито да бъдат водачи, нито да бъдат развивани като водачи.

Сега нека обсъдим това да бъдеш предпазлив във вършенето на нещата. Какво проявление е това? (Това е добродетел на човешката природа.) Да бъдеш предпазлив във вършенето на нещата, да не бъдеш безразсъден, и когато възникнат въпроси, да можеш да подходиш към тях спокойно и да търсиш истината — това е добродетел на човешката природа. В това зло общество, сред различни групи хора със сложен произход, трябва да подхождате с предпазливост към появата на различни хора, събития и неща. Дори когато изпълнявате дълга си в Божия дом, има някои сложни ситуации сред различните неща, с които се сблъсквате, и трябва да подхождате към тях предпазливо. Например, когато срещнете зли хора, които причиняват смущения, докато изпълнявате дълга си, първо трябва да се научите да разпознавате и след това да подходите към ситуацията според истините принципи. Такава нагласа трябва да имате към дълга си. Какво включва това да бъдеш предпазлив при вършенето на нещата? То засяга разума на човека. Когато срещнеш въпроси, които не можеш да прозреш, трябва да бъдеш предпазлив. Дори ако разбираш някои истини, когато все още не можеш да прозреш основната същност и първопричината за определени специални въпроси, трябва ли да бъдеш предпазлив? (Да.) Такива ситуации още повече изискват да бъдеш предпазлив. Да бъдеш предпазлив не означава да бъдеш консервативен или да правиш малки крачки, нито означава да не смееш да действаш или да се страхуваш да поемеш отговорност — не се отнася за тези неща. Предпазливостта, за която се говори тук, се отнася до добродетел на човешката природа. Какви са конкретните проявления на предпазливостта? Това е, когато, докато вършиш нещо, първо търсиш истините принципи, а след това търсиш конкретните стъпки на практикуване, конкретния път на практикуване и желаните резултати за тази задача или тази работа. Тоест, подхождаш към важни въпроси и собствения си дълг с внимателно и предпазливо сърце. Разбира се, някои хора са също особено предпазливи, когато подхождат към различни проблеми, с които се сблъскват в ежедневието си; те не са небрежни, а вместо това са невероятно предпазливи. Това не е лошо нещо; може също да се нарече добродетел на човешката природа, а не недостатък. Може да се каже, че предпазливостта е добродетел на човешката природа; наличието на предпазлива нагласа може само да е от полза за хората и ни най-малко няма да ограничи или окове хората по никакъв начин. Ако ти не смееш да говориш, когато възникнат въпроси, ако не смееш да правиш нищо или да общуваш с никого — ако се страхуваш, че паднало листо ще те удари по главата — тогава това е прекалена предпазливост. Да живееш в собствения си малък свят през цялото време, да прекарваш дните си по прекалено мнителен начин — това предпазливост ли е? (Не.) Да се страхуваш, че ако излезеш да пазаруваш, ще те измамят, да се страхуваш, че ако отвориш магазин, ще загубиш пари, да се страхуваш, че ако купиш къща, тя ще се окаже злокобен имот, да се страхуваш, че ако си купиш компютър, той ще има вируси — да бъдеш толкова окован от прекален страх, че да не смееш да направиш нищо и да ти е трудно да направиш и една крачка — това определено не са проявления на вида предпазливост, за който говорим тук. Тези проявления показват, че човек е невеж, безполезен и плах, незрял и лишен от способността да живее независимо. Те са проявления на слаба заложба. Тоест, когато такива хора са изправени пред това зло общество и сложни групи хора, те нямат каквото и да било противодействие. Те винаги са разтревожени, страхливи и толкова уплашени, че се отдръпват и не смеят да продължат напред. Или се страхуват да не бъдат излъгани и измамени, или се страхуват да не им навредят или да ги убият. Те не смеят да общуват с никого или да уреждат каквито и да е въпроси. Когато отиват на работа, се страхуват, че няма да им бъдат изплатени заплатите. Някои жени дори не смеят да работят от страх да не се отнасят зле с тях. Някои хора дори не смеят да напуснат домовете си от страх, че може да срещнат лоши хора, и се страхуват, че ако купят неща, ще им ги откраднат. Казано накратко, те се страхуват от всичко. Това не е ли прекалена предпазливост? Това е да бъдеш прекалено мнителен. Не са ли луди? Някои хора имат такава нагласа, по цял ден се тревожат за това и онова, и резултатът е, че не смеят да уреждат никакви въпроси или да излизат да се срещат с хора, и могат само да си стоят вкъщи. Какви хора са те? (Луди хора.) Те са луди; те са ненормални, те не са човешки същества. Лишени от всякаква способност да преценяват, без никакви принципи или минимални стандарти в нищо, което правят, този вид хора са превъплътени зверове, те нямат нормална човешка природа и това, че са прекалено мнителни, не е предпазливост. До какво се отнася предпазливостта? Предпазливост означава да вършиш нещата по премерен, методичен и спазващ правилата начин, и въз основа на този принцип да действаш доста стриктно, и когато се случат неща, да бъдеш спокоен, да не бъдеш прибързан, безразсъден или импулсивен, и да можеш да търсиш истините принципи и да намираш мъдри методи. Това се нарича предпазливост и само тази предпазливост е добродетел на човешката природа.

Има много хора, които обичат да се бият в гърдите и да се хвалят. Това също е тенденция на злото общество. Много хора говорят с преувеличение, небрежно си измислят неща и говорят, без да мислят. Това, което казват, изобщо не е съобразено с фактите и те говорят само празни приказки. Без да имат каквото и да било чувство за почтеност и срам, те все пак си вярват, че са способни. Достойни ли са за доверие такива хора? (Не.) Имат ли такива хора почтеност или достойнство? (Не.) Такива хора нямат почтеност и достойнство, не са достойни за уважение и не са достойни за доверие. Тогава може ли да им се повери уреждането на важни въпроси? (Не.) И така, какъв вид проблем е това да обичаш да се хвалиш? (Това е недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа, но също така трябва да се гледа човешката природа на този човек — дали неговата човешка природа е зла и дали може да приеме положителни неща. Ако той е просто мерзък и, повлиян от семейния си живот или социалната среда в продължение на много години, е развил лош навик да обича да се хвали и да се бие в гърдите, като говори безотговорно и без да обмисля последствията, тогава това е просто недостатък на неговата човешка природа. Той не е лош; а просто е на нивото на голям мерзавец. Ако такъв човек, освен че обича да се хвали, също така действа по доста властен и жесток начин при общуването с другите, и се бие в гърдите и се хвали с цел да потисне другите и да направи така, че нещата, с които се хвали и които преувеличава, да изглеждат по-възвишени, по-добри и много над нещата, които другите хора са направили или притежават, тогава това вече не е проблем на неговата мерзост. Какъв вид проблем е това? (Това е проблемът със злата човешка природа.) Това е проблемът със злата човешка природа. И така, има ли намесен покварен нрав тук? (Да.) Какъв вид покварен нрав? (Жесток.) Той има надменен, жесток нрав. Някои хора обичат да се хвалят просто защото са големи мерзавци. Това е породено от житейските им навици и жизнената им среда. Те просто не разбират какво означава да говориш истината, да говориш от сърце, да обсъждаш реални ситуации или да говориш за живота и уместни въпроси. Липсва им това съзнание. Такова възпитание липсва в семейната и училищната им среда, и още повече липсва, след като влязат в обществото. В резултат на това вродената им мерзост е много сериозна. Те са лекомислени и нямат подобаващо държание, и просто обичат да се бият в гърдите и да се хвалят, за да се перчат и да накарат другите да имат високо мнение за тях. В сърцата си те нямат други амбиции, желания или нужди. Ако показват само тези проявления, това е просто мерзост; това е недостатък на тяхната човешка природа. Но ако хваленето им има цел и чрез него те се представят като много способни и изключително кадърни, както и превъзхождащи обикновените хора, различни от тях и високо над тях, тогава това вече не е проблем на тяхната мерзост. Любовта им към хваленето е ръководена от конкретно мислене, тласкана от жажда за статус, амбиция и желание. Те използват хваленето като начин да потиснат и впечатлят другите, като карат другите да се чувстват по-нисши от тях и не толкова добри и да бъдат почтителни към тях и да им се подчиняват. Това е злото на тяхната човешка природа. Любовта им към хваленето цели да вземат надмощие: „Каквото имаш ти, имам и аз. Каквото можеш да правиш ти, мога да правя и аз. Каквото знаеш ти, знам и аз. Каквото си видял ти, видял съм и аз. Аз не съм по-долу от теб!“. Стига се дори дотам, че ако ти си ял определена храна, те, въпреки че очевидно никога не са я яли, ще твърдят, че са — и не само това, а ще кажат, че са яли повече от нея и че храната, която са яли, е била по-добра от храната, която ти си ял. Ще се хвалят дори за неща, които просто не са се случили. С каква цел се хвалят? За да те засенчат, да се състезават с теб и да те накарат да почувстваш, че са по-добри от теб, че не ти отстъпват по нищо. Тласкани са от амбиция и желание. И така, проявлението на човешката природа, което е тласкано от такава амбиция и желание, просто мерзост ли е, или е зла човешка природа? (Това е зла човешка природа.) Има ли намесен покварен нрав тук? (Да.) Да бъдеш тласкан от амбиция и желание — това е покварен нрав. Какъв вид покварен нрав? (Надменност и жестокост.) Точно така. Има тези два вида покварен нрав: надменност и жестокост. Освен това има и малко злонамереност. Тоест, каквото и да кажеш, те винаги го обмислят в сърцата си, винаги се опитват да му придадат значение и винаги подхождат към него със злонамерени мисли и крайни идеи. Например, ако кажеш: „Колата на семейството ми е Тойота; това е японска кола“, те казват: „Японските коли не струват. Немските коли са по-добри. Немската кола, която карах, не само имаше отлични характеристики, но и вървеше повече от десет години, без да се развали — това е много по-добре от твоята кола!“. Те непременно трябва да те надминат. Ти казваш: „Аз дори не съм завършил гимназия“, те казват: „Аз завърших гимназия. Завиждаш ми, нали?“. В действителност те дори не са завършили прогимназия, но все пак искат да те надминат. Наслаждават се на чувството другите да им завиждат, да имат високо мнение за тях и да им се възхищават. Виждаш ли, тяхната реакция на информацията, която получават от когото и да било, е винаги злонамерена и крайна. Липсва им мисленето на нормалната човешка природа. Като чуе, че някой друг има нещо хубаво, един нормален човек може да каже: „Страхотно е, че имаш това. Би ли ми разказал за неговите конкретни функции и предимства? Бих искал да науча повече за него“. Някой с нормална човешка природа би реагирал по този начин. Но хората, които обичат да се хвалят, нямат нормална човешка природа. Те си мислят: „Защо ти да имаш това, а аз не? Дори и да го нямам, пак трябва да кажа, че го имам, и нещо повече, трябва да кажа, че моето е по-добро от твоето!“. Ако ги помолиш да го извадят и да ти го покажат, те ще кажат: „Няма да ти позволя да го видиш!“, когато всъщност изобщо го нямат. Това злонамерено ли е? (Да.) С други думи, когато им се случи нещо или когато видят или получат някаква информация, реакцията им винаги е крайна, несъвместима с човешката природа и злонамерена, така че в техния нрав има и известна злонамереност. Казано по друг начин, когато разговаряш или общуваш с тях нормално и смяташ, че не си казал нищо, което би могло да предизвика неоснователна мисловна реакция, умът им вече е изпълнен с множество мисли. Те вече ти завиждат и са предизвикателни и изпълнени с омраза към теб, като същевременно искат да те потиснат. Умът им е погълнат от тези неща. Не би ли казал, че това е злонамерено? (Да.) Злонамерените хора не са чисти. Повечето от израженията, думите и действията, които разкриват, са несъвместими със съвестта и разума на нормалната човешка природа. Възможно е в думите им да има някаква агресия; освен че съдържат агресия, някои от думите им може да са неверни, а други може да са хвалби. Това е така, защото имат злонамерени мисли в себе си и, тласкани от тези злонамерени мисли, изричат думи, които са все лъжи, всички те произлизат от Сатана и дяволите. Такива хора нямат човешка природа; те не са човешки същества. Хората, които обичат да се хвалят и да се бият в гърдите, могат да бъдат разделени на два типа. Те трябва да бъдат окачествени въз основа на същността на тяхната човешка природа. Тоест, трябва да се гледа дали са мерзки и дали човешката им природа е зла, за да се прецени какъв проблем имат. Ако имат зла човешка природа и са много мерзки, способни да извършат много злодеяния, тогава те не са добри хора и трябва да бъдат окачествени като зли хора. Но ако просто се бият малко в гърдите и имат малко мерзост, но не могат да се решат да вършат лоши неща, все пак имат малко съвест и разум, и могат също да правят някои добри неща, тогава все пак могат да бъдат считани за хора с добра човешка природа. Това не е голям проблем и ако заложбата им е добра, те дори могат да бъдат избрани за надзорници или водачи, или работници. Въпреки че и двата типа хора се бият в гърдите и обичат да се хвалят, всичко се свежда до това дали тяхната човешка природа е добра или зла. Ако са просто мерзки, това е недостатък на тяхната човешка природа и не включва покварен нрав. Но ако зад хваленето им се крие цел и амбиция, тогава това показва зла човешка природа и включва покварен нрав. Що се отнася до тяхната човешка природа, тя е зла; поквареният нрав, който това включва, е на надменност, злонамереност или жестокост. Това включва както непочтеност, така и покварен нрав, нали? (Да.)

Нека обсъдим едно друго проявление: небрежността. Към кой аспект спада това да бъдеш небрежен във всичко, което правиш? (Недостатък на човешката природа.) Такива хора гледат на всичко повърхностно и общо, неспособни да схванат ключовите моменти. Всичко, което правят, е претупано. Те не могат да вършат работа, която изисква акуратност, като например работа с текст или управление на документи. Не могат да се справят и със задачи, изискващи прецизност. Когато шият дрехи, понякога зашиват крачоли там, където трябва да са ръкавите, понякога правят дългите ръкави къси или правят талията от 26 инча на 24 инча. Те правят дрехите или твърде големи, или твърде малки. Каквото и да правят, те винаги са толкова небрежни, толкова безразсъдни и толкова непохватни, че не могат да свършат нищо добре. Доколко небрежни могат да бъдат? Когато излизат да свършат нещо, те могат дори да забравят нещата, които трябва да вземат. Например, когато се срещат с адвокат за дело, те забравят да си вземат личната карта, както и доказателствата, които адвокатът е поискал. Те забравят много неща. Понякога те дори не знаят къде са оставили важните си вещи и не полагат усилия да запомнят. В резултат на това те често губят и забравят вещи, а нещата, които вършат, и ежедневието им са пълна бъркотия. Такива хора никога не са сериозни в отношението си към работата или дълга си. Каквото и да правят, то винаги е повърхностно и претупано — те добиват само обща представа за въпросите, които наблюдават, разбират само повърхностно думите, които чуват, казват нещата само с общи думи и запазват в паметта си само приблизителна представа за нещата. В резултат на това те не са способни да се справят с важна или поверителна работа; те не са подходящи за такива задачи. Ако тяхната небрежност засяга само личния им живот или хигиена, без да засяга други хора или някакви важни въпроси, тогава това е просто недостатък на тяхната човешка природа — каквито и проблеми да възникнат, те могат просто сами да поемат отговорност и толкова. Обаче, ако това засяга дълга, важна работа, съдбата и бъдещето на някого, дали някой остава или си тръгва и така нататък, тогава такива хора са неподходящи за уреждането на тези въпроси, защото са твърде небрежни. От една страна, те не са добросъвестни по тези въпроси; те хвърлят само бегъл поглед, като ги мързи да използват мозъка си или да вложат мисъл и енергия, за да се справят с тях. От друга страна, техният стил и подход към вършенето на нещата са неизменно повърхностни и през куп за грош, и те често губят и забравят вещи. Ако това засяга само личния им живот, не е голям проблем. Обаче, ако засяга важна работа или поверителни въпроси, те могат да объркат нещата или дори да причинят голямо бедствие. Например, някой спешно трябва да отиде в Париж, но вместо това поради небрежността си те купуват самолетен билет за Рим. Те дори се чувстват доста доволни, като казват: „Билетът, който купих днес, беше толкова евтин!“. Другите го гледат и казват: „Разбира се, че е евтин — трябваше да отидеш в Париж, защо купи билет за Рим?“. Това е твърде голяма небрежност! Такива хора гледат на всичко с пренебрежителна и нехайна нагласа. Те просто хвърлят един бегъл поглед на нещо, за да добият обща представа за него, и с това се приключва. Точно такава безотговорна нагласа имат. Разбира се, тази нагласа се окачествява и с това, че не искат да влагат сърцето си в нищо, и с мързел — твърде много ги мързи да влагат сърцето си в каквото и да било, да използват мозъка си или да влагат мисъл, когато уреждат какъвто и да е въпрос. Небрежни хора като тези са неподходящи за важна работа, особено за задачи, включващи работа с текст, управление на документи или работа, свързана с поверителни професионални умения. Тогава, ако такива хора станат водачи, могат ли да се справят със задачата? (Не. Работата им никога не е свършена както трябва; винаги се върши повърхностно и в общи линии, и винаги остава незавършена. Те не могат да вършат реална работа.) На такива хора им липсва внимание към детайлите в работата; те винаги са повърхностни и небрежни, като уреждат нещата по повърхностен, нехаен начин. Думите им също винаги са неясни и са склонни да използват термини като „горе-долу“, „може би“, „вероятно“ или „възможно“. Такива хора не могат да постигнат нищо. Много елементи от работата в Божия дом, като административната работа, работата с персонала, работата, свързана с църковния живот, и евангелската работа, засягат конкретни детайли. Когато са изправени пред работа с детайли, такива небрежни хора ги заболява главата и се чувстват объркани, и се чувстват смазани; те не желаят да се занимават с такава детайлна работа. Те имат тази мързелива нагласа, така че, когато се стигне до вършене на работа, те винаги си мислят: „Вършенето на работата повърхностно е добре; в края на краищата, това е достатъчно близо до това, което казват работните разпоредби“. Те винаги поддържат тази нагласа „горе-долу бива“ — може ли работата да се свърши добре по този начин? (Не.) Когато оценяват хората, те също го правят повърхностно — оценяват повърхностно водачите и работниците, и оценяват повърхностно и надзорниците на всеки екип. Когато някой попита: „От колко време този надзорник вярва в Бог?“, те отговарят: „Изглежда, повече от три години“. Но човек, който вярва в Бог от три години, може дори още да не е положил основи — може ли да се разчита на такъв човек като надзорник? Небрежните хора просто не могат да прозрат това. Ето защо речта им винаги е изпъстрена с термини като „горе-долу“, „вероятно“, „може би“, „възможно“ и „изглежда“; те просто никога не използват точни думи. Когато някой попита: „Служил ли е някога като водач, докато е вярвал в Бог?“, те отговарят: „Изглежда, че не е, защото не съм чул да го споменава“. Виждаш ли, те никога към нищо не се отнасят стриктно. Ако ти ги разпиташ за подробности, те просто разчитат на чувства и впечатления. Няма да кажат: „Веднага ще отида да попитам за това и ще потвърдя“. Те просто не се отнасят добросъвестно към това. Във всичко те смятат, че е добре, стига да е „горе-долу вярно“ или „достатъчно близо“. Някои хора казват: „Защо човек трябва да живее толкова щателно?“. Въпреки че в известен смисъл това е вярно — за въпроси, свързани с плътския живот, можеш да бъдеш малко повърхностен — когато става въпрос за църковна работа, не можеш да бъдеш повърхностен. Да бъдеш повърхностен в работата влияе на нейните резултати. Добри резултати във всеки елемент от работата се постигат само благодарение на конкретно планиране, разпоредби, проследяване, надзор и подтикване. Ако задачите се изпълняват през пръсти и се претупват, никоя работа не може да даде резултати. Следователно, небрежността е недостатък на човешката природа и такива небрежни хора не са годни за важна работа; по-специално, те не са годни да вършат работата на водачи и работници. Какъвто и да е въпросът, такива хора чуват само в общи линии и след това предполагат, че го разбират. Например, в работата по създаване на църкви, как да се създаде църква, колко хора са необходими за създаване на една църква, колко църкви образуват район, колко района образуват област — работните разпоредби на Божия дом имат конкретни правила за всички тези неща, с допълнителни конкретни правила и за специални обстоятелства. Небрежните хора обаче нито търсят, нито се опитват да научат за тези правила, но все пак твърдят, че знаят как да действат. Когато поискат от тях да предоставят подробности, те отговарят: „Това е просто създаване на църкви. Щом има определен брой хора, създаваш една“. Но когато ги попитат: „Как точно трябва да бъде създадена?“, те не знаят и не могат да предоставят подробностите. Ако са нови водачи и все още не знаят как да създадат църква, това би било разбираемо. Проблемът е, че те не знаят, но и не се отнасят добросъвестно към това, и не проучват, и не търсят също. Могат ли такива хора да вършат добре църковна работа? (Не.) За такива хора имаме само две думи — „Слез от поста!“. Те не са годни за ръководни дела. Няма по-сложна работа от работата, касаеща хората. Ако ти липсва предпазливо и отговорно сърце и работата ти е повърхностна и не се върши щателно, тогава колкото и добра да е заложбата ти, ти пак няма да си годен за ролята. Да бъдеш твърде небрежен, да вършиш всичко само повърхностно, да се съсредоточаваш само върху общото, да се съсредоточаваш само върху отбиването на номера, да не се съсредоточаваш върху детайлите, да не знаеш да се отнасяш добросъвестно към нещата — всичко това означава, че ти в никакъв случай не си годен за работата на водачите и работниците. Разбра ли? (Да.)

Небрежността е недостатък на човешката природа. Тогава, да бъдеш щателен и стриктен във вършенето на нещата, а също и да можеш да схванеш същината, ключовите моменти, да можеш да определиш къде се крият проблемите и да прозреш същността на проблемите — това добродетел на човешката природа ли е? (Да.) Нагласата на щателните хора във вършенето на нещата е доста правилна; те са доста щателни и сериозни във вършенето на нещата, способни са да се успокоят и да не бъдат прибързани — това е добродетел на човешката природа. Въпреки че човек, притежаващ тази добродетел на човешката природа, може да поеме работа на пълно работно време, ако е твърде бавен във вършенето на нещата и ефективността на работата му не е висока, тогава резултатите няма да бъдат много добри. Какво включва това? Това включва заложбата, една от вродените дадености. Мислиш ли, че всеки, който е щателен, непременно може да върши добра работа? Това гледище е неправилно. Някои хора са твърде щателни във вършенето на нещата, до степен да бъдат малко невротични. Например, когато мият зеленчуци, те мият предната страна на листата и след това задната страна, отстраняват всяко пожълтяло листо и изрязват всяка дупка от насекомо, като се уверяват, че зеленчуците са измити и напълно чисти. Да бъдеш много щателен във вършенето на нещата е добродетел на човешката природа, но ако човек е прекалено щателен до степен да бъде безпринципен и да върши прекалено дребнави неща, тогава това става ненужно и неефективно. Това показва слаба заложба, неспособност да се постигнат нещата и неспособност да се поеме работа. Някои хора, които са щателни във вършенето на нещата, схващат принципите, схващат същината, ключовите моменти, действат бързо и сръчно, с бърза преценка, и са способни да решават проблемите бързо — това означава да имаш добра заложба. Да бъдеш щателен във вършенето на нещата не е равносилно на това да бъдеш ефективен във вършенето на нещата, нито е равносилно на постигането на добри резултати във вършенето на нещата. Това означава само да можеш да останеш съсредоточен търпеливо, да бъдеш спокоен, да не бъдеш прибързан, да не бъдеш показен и да не бъдеш безразсъден. Най-много това е само добродетел на човешката природа и не достига до добра заложба. Някои хора са доста щателни във вършенето на нещата, изглеждат доста съвестни, нито прибързани, нито смутени, и доста спокойни. Те обаче са неефективни в уреждането на въпроси, неспособни да подредят нещата по важност и спешност. Те се хващат за някоя незначителна задача и работят по нея безкрайно, като карат другите да се чувстват неспокойни и вбесени, и отчаяно им се иска да ги ритнат здраво. Те работят твърде бавно, без никаква ефективност — те просто за нищо не стават! Човек с нормална способност за оцеляване работи десет или двадесет пъти по-бързо от тях. Те вършат нещата твърде бавно и колкото и да правят, не могат да намерят метод, не могат да намерят принципи, нямат похват и им липсва ефективност. Задача, която трябва да отнеме един час, може да им отнеме цял ден, задача, която трябва да отнеме един ден, може да им отнеме пет дни, а задача, която трябва да отнеме пет дни, може да им отнеме десет дни, което те кара да се чувстваш едновременно ядосан и вбесен, докато ги гледаш. Някои жени са мудни в уреждането на въпроси. Макар много добре да знаят, че скоро трябва да излязат да уредят нещо, те все пак настояват да си измият косата. При миенето на косата си те не могат да намерят метод. Вместо да измият цялата си коса наведнъж, те я мият кичур по кичур и след половин час все още не са приключили. Не са ли луди? Заради миенето на косата си те в крайна сметка забавят същински въпроси. Колкото по-спешни са въпросите, толкова по-малко е чувството им за неотложност, и дори се съсредоточават върху уреждането на онези незначителни въпроси, като забавят важните, без да се чувстват неспокойни или развълнувани. Ако ги подканиш, те дори имат куп оправдания: „Как мога просто да оставя тези важни неща несвършени?“. Когато виждаш такива хора, какво си мислиш? Толкова много ти се иска да ги ритнеш. Не заслужават ли такива хора да бъдат ритнати? (Да.) За хора като тези, дори и да има работа за вършене, няма нужда да ги караш да я вършат. Те работят твърде бавно и са твърде непохватни! Когато виждате такива хора, които вършат нещата с темпото на охлюв, чувствате ли се неспокойни? (Да.) Те казват: „Аз съм щателен в работата си!“. Аз казвам: „Каква полза от твоята щателност? Другите не са много по-малко щателни от теб, но вършат повече работа от теб и я вършат по-добре. Може ли твоята щателност да постигне резултати? Това е ключът. Ако ти си щателен във вършенето на нещата и също така постигаш ефективност и добри резултати, тогава тази щателност има стойност. Но ако ти си просто щателен във вършенето на нещата и в крайна сметка не постигаш нито резултати, нито ефективност, това полезно ли е? Безполезно е!“. Някои хора са изключително щателни в шиенето на дрехи, но никога не могат да уцелят размерите. Те не могат да преценят точно дали дрехите ще подхождат на човека, за когото са предназначени, не могат да кажат дали ръкавите са твърде дълги или твърде къси, или дали дрехите са твърде тесни или твърде широки, не знаят стандартната ширина на маншета и не знаят дали яката е подходяща. Дрехите, ушити от такива хора, със сигурност няма да отговарят на критериите. Ако човек е едновременно щателен и принципен, това наистина е добродетел на човешката природа. Но ако човек е просто щателен и няма принципи, неспособен е да схване ключовите моменти и винаги обръща прекалено внимание на дреболии и безсмислено умува над тях, това е дразнещо. Думата „щателен“ обикновено се счита за положителен термин от повечето хора, но не всички случаи на щателност са добродетели. Зависи от ситуацията. Някои хора са щателни сляпо, без никакви принципи. Това не е щателност, а невротичност и неспособност да се схванат ключовите моменти; това показва слаба заложба и неспособност да се намери чалъм за вършене на нещата и неспособност да се схванат принципите. Следователно, според Мен, въпреки че щателността като проявление или начин на вършене на нещата е добродетел на човешката природа, трябва да се гледа и заложбата на човека. Ако заложбата не се взема предвид, тогава наличието на щателна нагласа във вършенето на нещата все пак е добро. Ако човек има както заложба, така и ефективност във вършенето на нещата, и може да спазва принципите, и освен това е щателен, тази щателност е наистина черешката на тортата и истинска добродетел на човешката природа.

Нека поговорим за едно друго проявление: да обичаш да се перчиш. Към какъв вид проблем спада това? (Покварен нрав.) Някои хора например пишат на клавиатура много бързо. За да знаят другите, че имат тази силна страна, те умишлено удрят по клавиатурата много силно, сякаш казват: „Само чуй ритъма на писането ми и ще разбереш колко бързо пиша!“. Някои хора са завършили университет, затова по навик казват неща от рода на: „Когато бяхме в университета“, „нашите университетски професори“, „нашият университетски кампус“ и така нататък. Какво проявление е това? (Перчене.) Това се нарича перчене. Някои хора си купуват нова кола и се страхуват, че другите няма да разберат, че е известна марка от висок клас. След като слязат от колата, те не си тръгват, а вместо това в единия момент гледат дали има отпечатъци по стъклата, а в следващия проверяват дали има драскотини по боята. Защо продължават да се мотаят около колата? Само за да знаят другите, че колата е тяхна. Какво проявление е това? (Перчене.) Някои хора имат телефон от висок клас. За да го видят другите, дори когато батерията на телефона е паднала, те пак се преструват, че говорят по него. Как се нарича това? (Перчене.) Защо се перчат? Не играе ли роля тук суетата? Някои хора носят палто от норка и дори след като влязат в много топла стая, не го събличат. Когато някой ги попита: „Не ти ли е горещо?“, те отговарят: „Не. Нося норка — много е топло!“. Те предполагат, че другите не знаят нищо за това! Когато го събличат, те се уверяват, че етикетът се вижда, като го демонстрират на хората: „Това палто не само е от норка, но е и на еди-коя си марка, дизайнерска марка от висок клас. Ти дори не я знаеш!“. Ако другите не я знаят, за какво изобщо се перчиш? Това не е ли напразно перчене? Някои хора дори парадират пред Мен, като казват: „Ти носиш яке от патешки пух? Трябва да носиш палто от норка — то е много топло!“. Аз казвам: „Топло е, но това палто е много тежко!“. Те носят палто от норка и дори парадират пред Мен. Кажете Ми, не са ли повърхностни такива хора, които обичат да се перчат? Що се отнася до тяхната човешка природа, те имат два проблема. Единият е, че са особено повърхностни. Когато става въпрос за външни притежания и материални неща като храната, която ядат, дрехите, които носят, и вещите, които използват, те искат да парадират с всички тях. Те не могат да потиснат желанието да се перчат и винаги искат да показват тези неща на другите, за да знаят другите, че дрехите, които носят, и нещата, които използват, са все от висок клас и изключителни. Какво значение има, ако другите знаят? Дори другите да го видят и да нямат високо мнение за тях, те все пак парадират с него. Това не е ли повърхностно? (Да.) Те са повърхностни и вдетинени — това е другият проблем на хората, които обичат да се перчат. Кажете Ми, какво могат да спечелят от такова перчене? Само за да бъдат забелязани ли е? Необходимо ли е това? Не е ли излишно? (Да.) Още през 80-те и 90-те години на миналия век, ако подметките на нечии кожени обувки се износваха неравномерно, те забиваха железни налчета, които издаваха силен звук при ходене. Някои хора трябваше да забиват железни налчета на чисто нови кожени обувки още преди да са ги носили, само за да знаят другите, че притежават чифт кожени обувки. Това им даваше увереност и ги караше да изпитват чувство на наслада. Те вярваха: „Да ти обръщат внимание е нещо хубаво. Това доказва, че имам чар и че съществуването ми е потвърдено. Така че трябва да споделя силните си страни, предимствата си и хубавите неща, които притежавам, с всички“. Това наистина ли е споделяне? Това се нарича парадиране. Няма ли доста хора в този свят, които обичат да парадират? (Да.) Всички хора смятат, че това е съвсем нормално, нали? Никой не презира такива хора, нито някой ги гледа странно, защото светът е пълен с такива хора, които са обсебени от всякакви материални и парични наслади, и от насладите на статуса. Следователно този свят възхвалява тези неща. В Божия дом такива хора предизвикват отвращение и презрение у другите. Защо? Онези, които вярват в Бог, от началото на полагането на основите до постепенното разбиране на истината и стойността и смисъла на това да бъдеш човек, започват да се интересуват по-малко от материалните наслади и някои от повърхностните неща на света. Вътрешният им устрем да се стремят към външни притежания намалява, целите и посоката на техния стремеж се променят, и нуждите на вътрешния им свят стават различни. Те развиват различна гледна точка за материалните нужди, като чувстват, че такива неща са напълно празни и не могат да задоволят нуждите на сърцата им. Следователно склонността им да се перчат и да парадират с всякакви неща намалява. С какви неща вярващите в Бог биха могли най-много да се перчат или да парадират? Те може да парадират с неща като уменията или силните си страни. Например, някои хора, които обичат да пеят, винаги искат другите да чуят гласовете им. Те казват: „Чуй колко добре звучи гласът ми!“. Страхуват се, че другите няма да разберат, че пеят добре, и постоянно искат да се перчат в това отношение. В обобщение, да обичаш да се перчиш, е недостатък на човешката природа. Това е проявление на незрялост, вдетиненост и повърхностност в човешката природа. Когато хората разбират само някои думи и доктрини и не са истински придобили истината или навлезли в истината реалност, е много вероятно да проявят недостатъка да обичат да се перчат, и този недостатък на човешката природа не се преодолява лесно. Това е така, защото, преди хората да са придобили истината, нещата, с които могат да се перчат и да парадират, са техният капитал и самоувереност в живота. Ти имаш увереност в постъпките си и мотивация във вършенето на нещата само защото разчиташ на неща като външен вид, излъчване, силни страни, образование, квалификации или професионални умения, за да живееш. Следователно, повечето хора в различна степен проявяват недостатъка да обичат да се перчат, и това не е лесно да се преодолее, не е лесно да се опълчиш срещу него. Когато разберат истината и навлязат в истината реалност, хората имат определен ръст и се интересуват по-малко от неща, които нямат връзка с истината, те започват да виждат, че няма нужда да се перчат или да парадират, и че тези неща не показват, че човек има човешка природа, нито че човек има ръст; и разбира се, още повече, че те не показват, че човек е бил спасен или е способен да се покори на истината и на Бог. Следователно, при някои хора, които преди са обичали да се перчат, докато разбират истината и навлизат в истината реалност, това желание постепенно избледнява и този недостатък на човешката природа несъзнателно се преодолява и изчезва. Да вземем за пример някого, който носи малко по-скъпа тениска. Когато тя случайно се изцапа малко, той много се безпокои. Някой друг му казва: „Защо се безпокоиш толкова? Няма ли да се оправи, ако просто я изпереш?“. Той отговаря: „Знаеш ли, че тази тениска струва 200 юана?“. Настоява да спомене цената, за да знаят другите; едва тогава се чувства удовлетворен. Ако този човек разбира истината, той може да подходи правилно към такива въпроси, когато отново се сблъска с тях. Няма да спомене цената и в този момент суетата му ще бъде въздържана до известна степен. Това няма ли да покаже, че неговата човешка природа е станала сравнително зряла и вече не е толкова повърхностна или детинска? (Да.) По този начин неговата любов към перченето, този недостатък на неговата човешка природа, ще бъде преодолян.

Следващото проявление е презирането на бедните и угаждането на богатите. Някои хора, когато видят богаташ, веднага му се подмазват, като казват неща от рода на: „Кожата ти е страхотна. Изглеждаш добре. Ти си толкова благороден, дори плюнката ти струва повече от нас, бедните хора!“. Когато говорят с богати хора и с такива с положение и статус, те са особено нежни. Но когато видят селянин, те винаги искат да му се подиграят, и думите им, пряко или косвено, го омаловажават. Те имат напълно различни нагласи към бедните и богатите. Те са готови да задоволят нуждите на богатите, дори до степен доброволно да станат техни роби. Но с бедните е друга история — когато бедните се сблъскат с трудности и поискат помощ, те ги игнорират. Отношението им към хората с ниско положение и нисък социален статус е напълно различно от отношението им към онези с висок социален статус. Това е презиране на бедните и угаждане на богатите. Какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Недостатък на човешката природа ли е? Какъв вид проблем в рамките на човешката природа е това? (Да си непочтен.) Това е проблем с почтеността в човешката природа — да си непочтен. Когато видят богати хора, те стават покорни подчинени, като се държат по прекалено раболепен начин. Когато видят бедни хора, те искат да се държат така, сякаш са господари. Що за същества са те? Да се отнасяш към хората по този начин показва, че нямаш принципи! Бедните хора просто не разполагат с достатъчно пари и имат малко по-лоши условия на живот — с какво са те оскърбили? Бедните хора непременно ли имат лоша човешка природа? Богатите хора непременно ли имат добра човешка природа? Хората, които презират бедните и угаждат на богатите, мерят ли другите и гледат ли на тях въз основа на истините принципи? Очевидно не. Те вярват, че който има пари, е благороден и велик, а който е беден, е низш и непълноценен. Техният критерий, по който мерят хората, са парите. Добри хора ли са такива хора? Каква е тяхната човешка природа? (Тяхната човешка природа е лоша.) Когато видят богат човек, те се усмихват подмазвачески; когато видят беден човек, лицето им веднага помръква — лицето им се променя толкова бързо! Те са готови дори да носят нощно гърне на богат човек, но не желаят дори да налеят чаша вода на беден човек. Що за същества са те? Не са ли непочтени? (Да.) Добре ли е такива хора да бъдат водачи? (Не.) Защо не? По какви начини не са годни за ролята на водачи? (Те нямат принципи в начина, по който се отнасят към хората, и техният подбор и оползотворяване на хората не се основават на истините принципи, а по-скоро на това дали някой има социален статус и пари. Ако станат водачи, те ще издигнат онези със статус и пари. Ако тези хора, които биват издигнати, са зли хора, тогава зли хора ще държат властта в църквата и това ще бъде бедствие.) Такива хора не са годни за водачи. От една страна, те са непочтени и нямат критерий на съвестта в това, което правят. От друга страна, ако ги направят водачи, те ще превърнат църквата в нещо като обществото — църквата, която ръководят, ще стане социална група. Те ще издигнат онези, които са богати и влиятелни, които имат положение, статус и връзки, и които преуспяват в обществото, като ги направят ръководители на екипи и надзорници, докато стъпкват онези селяни, бедни хора и онези, които са слабо образовани и не умеят да говорят хубави думи, които имат добра човешка природа, имат заложба и които се стремят към истината, но са с нисък социален статус. Това няма ли да направи църквата точно като обществото? Каква разлика би имало? В обществото не държат ли властта онези, които са богати и имат статус? Не са ли онези с положение, връзки, власт и влияние тези, които държат статуса и са център на внимание във всички нива, области и групи в обществото? Ако Божият дом беше като обществото, щеше ли все пак да бъде Божий дом? Вече нямаше да е Божий дом и не би могъл да се нарече църква — щеше да бъде социална група. Последицата от това хора, които презират бедните и угаждат на богатите, да станат водачи, е точно тази. Такива хора стават лакеи на всеки със статус. Кажете Ми, хората, които действат като лакеи, имат ли някакви принципи? Имат ли граници в постъпките си? (Не.) Такива хора нямат принципи или граници в постъпките си. Изправени пред опасна среда, те могат да станат като Юда. Ако държавата им загине, те биха станали предатели. Ако станеха държавни ръководители, биха станали национални предатели. Точно такива същества са те! Следователно те не са годни да бъдат водачи. Това е, защото те не биха вършили реална работа и биха навредили на братята и сестрите, като стъпкват всички онези, които искрено се стремят към истината и имат човешка природа, докато издигат онези със зла човешка природа, които имат статус и са видни и влиятелни в обществото; това пряко противоречи на принципите на Божия дом за издигане на хора. Ако такива хора царуваха и държаха властта в Божия дом, би ли могла църковната работа да върви гладко и безпрепятствено? (Не.) Работата на църквата и на Божиите избраници би била съсипана в ръцете на тези хора. Тези хора биха се сговаряли помежду си, биха се използвали взаимно и биха се подкрепяли взаимно. Братята и сестрите, които се стремят към истината, биха били маргинализирани и изключени — може дори всички да бъдат разпределени в групи „Б“ или премахнати, като не им се оставя изход. Не би ли могло да стане така? (Да.) Какви са отношенията между тези хора? Когато се съберат, те се наричат събратя, прегръщат се през рамо и се хвалят със своите славни истории в обществото, като говорят какво могат да направят един за друг, а след това питат какво другият може да направи за тях, като взаимно се използват. По какво се различават тези хора от хората в обществото? Когато са заедно, те не ядат и не пият Божието слово, не общуват за истината, не общуват за своето лично разбиране за преживяване, не говорят за познаване на себе си и не разнищват своя покварен нрав. Вместо това те говорят само за това колко успешно са се развили нещата за тях в обществото, за нещата, които са направили и които са ги поставили в центъра на вниманието, за славните си истории, с кои чиновници са яли и пили, на кои чиновници са се подмазвали — говорят само за тези неща. Вярващи в Бог ли са тези хора? Те се състезават помежду си за статус, произход, способности и средства, като същевременно се сговарят и се използват взаимно — такива са отношенията им. Ако ти си обикновен човек или селянин, който не може да направи нищо за тях, те те виждат като безполезен, някой, който е напълно недостоен за вниманието им, и си изтласкан настрана. За какво говорят, когато са заедно? Те обсъждат коя марка дрехи е пуснала нов модел, каква нова кола е излязла на пазара, кой си е купил диамант от няколко карата, чий имот е бил продаден на търг, чии акции са паднали или са се вдигнали, чия компания е излязла на борсата, кой се е подмазал на държавни чиновници, кой с коя групировка се е сговорил, кой колко подаръци е дал и колко пари е похарчил, за да му свършат нещо — само тези неща. Кажете Ми, това не е ли отвратително? Ако те винаги говорят за тези неща в църквата, няма ли църковният живот и делото на църквата да бъдат смутени и съсипани от тях? Кажете Ми, могат ли такива хора да бъдат избирани за водачи? (Не.) Те са опортюнисти. Щом откриете такива хора в църквата, трябва да ги разобличите и да ги изчистите — Божият дом не задържа такива хора. Опортюнистите в Божия дом са там просто за да отбият номера и да се докопат до благословии. Те изобщо не приемат истината и не приемат никакви положителни неща. Освен това тези хора изпълняват дълга си без никаква искреност; те изобщо не искат да отдават всичко, а искат само да получават облаги. Ако няма облаги, те няма да направят нищо. Докато братята и сестрите са съсредоточени върху изпълнението на дълга си и работят усърдно, те оставят дълга си настрана и се занимават с лични въпроси, като дори се отдават на ядене, пиене и забавления. Те също така често влизат в интернет и прекарват много време в проучване на неща, които харесват или искат най-много, като мода, козметика и фризури, и висококачествени здравословни продукти. Където и да отидат, те се перчат и мамят другите; търсят хора от своята порода и когато намерят някой подобен, веднага си допадат с него. Те не могат да се разбират с истинските братя и сестри, а в църквата са чужди елементи и не са човешки същества. Когато видите такива хора, трябва да стоите далеч от тях. Освен това, ако повечето хора или вашите водачи нямат проницателност и все още ги считат за истински вярващи братя или сестри, вие трябва да излезете напред, за да ги разобличите и изчистите. Разбирате ли сега? Защо такива хора трябва да бъдат изчистени? (Защото такива хора лесно причиняват смущения в църквата, внасят негативна атмосфера и могат да повлияят на другите при изпълнението на дълга им и стремежа към истината.) Точно така, те развалят атмосферата на църквата. Те самите не се стремят към истината, а и влияят на другите, като ги дърпат назад. За извършване на работа за един долар, те искат десет долара заплата. Да използваш такива хора дори не си струва толкова, колкото да отглеждаш куче. Поне кучето може да пази къщата и да бъде предано на стопанина си! То не действа подмолно зад кулисите и ти не трябва да се притесняваш, че по-късно ще създаде проблеми. Какви биха били последствията, ако църквата допускаше хора, които презират бедните и угаждат на богатите? Биха ли могли да помогнат на Божиите избраници? Биха ли могли да бъдат от полза за другите? (Не.) Щом бъдат разкрити и прозрени от другите, те трябва да бъдат изчистени. Ако им бъде позволено да останат, те само ще прекъсват и смущават, само ще създават проблеми и само ще донесат беда на църквата. Ако чакате, докато причинят голямо бедствие, и просто оправите кашата след това, това би било много проблематично. Ние не искаме неприятности; предпочитаме да си спестим тревогите. Има много задачи и дълг, които хората трябва да изпълняват — не си навличайте тези неприятности.

Има още един тип хора: тези, които обичат да се подмазват на онези, които имат власт. Добри или лоши са хората, които се подмазват на имащите власт? (Лоши са.) В какво отношение са лоши? Този тип хора са големи сноби. Когато видят някого със статус, те постоянно полагат всякакви усилия да му се подмажат; поемат инициативата да разговарят с него и да му споделят, да му сервират храна, да му перат дрехите и да чистят вместо него. Няма нещо, което да не са готови да направят. Ако ти нямаш статус, те се преструват, че не те виждат, а ако поемеш инициативата да се сближиш с тях, щом те видят, изражението им веднага става кисело. Добри ли са такива хора? Към кой аспект спада този вид проблем? (Този тип хора са непочтени и имат лоша човешка природа.) Човешката им природа е лоша и те са непочтени. До каква степен е лоша човешката им природа? (Нямат почтеност или достойнство.) Добри хора ли са тези, които активно се подмазват на имащите власт? (Не.) Тогава какви хора са те? Какъв е характерът на хората, които обичат да се подмазват на имащите власт? Те имат две различни лица, когато общуват с един и същ човек. Не се страхуват, че другите ще ги прозрат, и дори свободно показват тези свои страни. Имат ли тези хора някакво чувство за почтеност или срам? (Не.) Могат ли тези хора, които нямат чувство за почтеност или срам, да бъдат причислени към злите хора? (Да.) Защо могат да бъдат причислени към злите хора? Те имат две различни лица в отношението си към другите. Нека анализираме корена на тези две различни лица. Тези хора особено обичат статуса и обичат хората, които имат положение и власт. Когато видят хора със статус, те са много радостни, напълно покорни; безскрупулно им угодничат и им се подмазват и безсрамно ги ласкаят. Независимо дали целта им е да спечелят благоразположението на тези хора, или имат скрит мотив да искат да бъдат ценени и издигнати, отношението им към другите е проблемно и нарушава истините принципи. Тогава защо имат такова отношение към хората със статус? (Заради собствените си интереси.) Това доказва, че те особено много обичат статуса. На самите тях им липсват способности или нямат квалификацията, условията или възможностите да постигнат статус. Но като се подмазват на онези със статус и се сближават с тях, те могат да задоволят желанието си за статус. Следователно те могат да се подмазват на другите и да ги ласкаят без никакви задръжки или срам. Те са доста непочтени. На тях не им пука какъв човек е този със статуса, нито разпознават дали човешката природа на този човек е добра, или лоша, или дали този човек е зъл. Стига този човек да има статус или пари, дори да е зъл човек, те пак ще му се подмазват. Не са ли те напълно безпринципни? (Такива са.) За тях всичко, което хората със статус казват, е правилно и добро, и какъвто и начин на говорене да имат, той е приемлив. Стига някой да има статус, те са добри към този човек. Напълно им липсват принципи и са ненормално добри към този човек. При тях наистина изобщо не може да се говори за притежаване на каквото и да било чувство за почтеност или срам. Те не се интересуват от това как другите гледат на тях или ги оценяват. За тях няма значение какво мислят другите за тях. Те си мислят: „Аз просто харесвам хора със статус. Просто искам да съм добър към тях. Какво лошо има в това да имаш статус? Вие, които нямате статус, не сте достойни за моята доброта!“. Хора като тези нямат принципи или достойнство. Те не се интересуват как ги виждат другите, нито как ги оценява Бог. Това са непочтени хора. Когато действат по този начин, съвестта им не чувства нищо, а разумът им няма критерий за преценка. Те нямат минимални стандарти и са безгръбначни в това как постъпват. Когато срещнат някого със статус, те веднага се свиват и раболепничат и стават като роби, като заемат позицията на техен покорен подчинен. Който има статус, става техен господар. Имат ли такива хора почтеност или достойнство? (Не.) Те дори са способни на най-отблъскващото ласкателство към хората със статус, и дръзват да го правят, независимо пред колко хора. Те не се интересуват от възгледите на другите или от това как другите ги виждат, а единствено целят да задоволят собствените си желания. Така се държат с хората със статус. Но какво става, когато човек със статус го загуби? Тогава те сменят лицата си. Как се отнасят тогава към този човек? (Веднага започват да го пренебрегват.) Лицето им веднага помръква и отношението им става коренно различно: „Ти си загубил статуса си и все още искаш да бъда добър с теб? Мечтай си!“. Ако човек, който е загубил статуса си, ги помоли да му налеят чаша вода, те го пренебрегват. Ако ги помоли да му подадат ръка, те го пренебрегват. Ако иска да си поговори от сърце с тях, те казват: „Ти достоен ли си? Пригоден ли си да разговаряш с мен? Кой си мислиш, че си ти?“. Колко е жесток нравът им! Престъпление ли е да нямаш статус? Променя ли се някой, след като е бил отстранен от официалния си пост? Не е ли той все още същият човек? Защо сега е недостоен да разговаря с такива хора? Защо такива хора не могат да му подадат ръка? Дори да беше животно в беда, нуждаещо се от човешка помощ, от чувство за съвест хората пак би трябвало да помогнат, да се грижат нежно за него и да го обгрижват — а какво остава за човешко същество? Но на тях им липсва дори тази частица човещина. Освен тези проявления, някои хора отиват още по-далеч. Те си мислят: „Преди бях добър с теб, защото имаше статус. Сега, след като си загубил статуса си, все още очакваш да те уважавам и да ти пазя авторитета, да не те поставям в неудобно положение по време на разговори и да се подчинявам на заповедите ти както преди? Забрави! Трябва да си благодарен, че не те мачкам!“. Що за твари са те? Когато някой е в беда, те не само че го пренебрегват, но и го мачкат зад гърба му, като търсят удобен случай да го тормозят и потискат. Какви хора са те? (Те са зли хора.) Истинското им лице на зли хора излиза наяве по този начин, нали? Към хората със статус те се държат като покорни подчинени, щателно възпитани, като ги посрещат с усмивки. Много ги бива подмазвачески да се съгласяват с другите хора. Ако някой началник каже, че на луната могат да се отглеждат картофи, те ще допълнят: „Картофите, отгледани на луната, са наистина вкусни!“. Но когато този началник загуби статуса си, отношението им напълно се променя. Каквото и да каже бившият началник сега, дори и да е правилно, те няма да слушат. Дори този бивш началник да има истинско разбиране, те го пренебрегват и отказват да го приемат, като го намират само за неприятен. В сърцата си те мислят: „Ти нямаш статус, така че нищо, което казваш, няма тежест. Дори това, което казваш, да е правилно, каква е ползата от него? Дори да имаш истината реалност, пак не те харесвам. Просто ми доставя удоволствие да мачкам хора без статус — ако не ги мачкам, е пропиляна възможност!“. Що за твари са те? Ако нямаш статус, ти си им неприятен. Колкото добър да си с тях, това е безполезно. Както и да ги поставяш на равна нога с теб и да се отнасяш с тях според принципите, това не може да промени отношението им към теб. Имат ли такива хора човешка природа? (Не.) Какво е проявлението на липсата им на човешка природа? Не е ли жестокост? (Да.) Нравът на хората, които обичат да се подмазват на имащите власт, е изключително жесток и Аз намирам такива хора просто за отвратителни. В очите на такива хора, когато имаш статус, твоите недостатъци и слабости се виждат като достойнства и силни страни. Но когато нямаш статус, силните ти страни и достойнства се виждат като недостатъци и слабости. Нищо, което казваш, няма тежест и те намират всичко в теб за неприятно. Те винаги искат да те тормозят, да те мачкат и да те потискат. Те имат жесток нрав, нали? (Да.) Те тормозят онези без статус, както си искат. Те смятат, че да не тормозят хрисимите хора е грях. Дори и да не ги провокираш, те активно ще търсят кусури, ще те тормозят и ще те мачкат, като гледат на теб отвисоко, с огромно презрение. Сякаш да нямаш статус е грях, който те прави недостоен да живееш или да бъдеш в тяхно присъствие; сякаш си си навлякъл беда и заслужаваш нещастие, ако нямаш статус. Що за твари са те? Трябва ли да се позволява на такива хора да останат в църквата? (Не.) Могат ли хора, които особено обичат да се подмазват на имащите власт, да бъдат избирани за водачи? (Не.) Защо не? Точно така се държат към хората със статус — ако самите те придобият статус, няма ли да станат авторитарни, поставяйки се над всичко? Това би било пагубно! Те биха пренебрегнали работните разпоредби на Божия дом, управленските закони на църквата и предложенията на братята и сестрите и дори биха потискали онези без статус, без значение какво казват или правят те. Църквата би била съсипана от тях. Хора като тези имат изключително силно желание за власт и щом получат това, което искат, последствията са невъобразими. Хората, които се подмазват на имащите власт, са особено жестоки и особено непочтени. Какви са главните характерни черти на техния покварен нрав? (Жестокост.) Нечестивост, жестокост и неприязън към истината. Това, което е особено нечестиво, е как използват две напълно различни лица при общуване с един и същ човек, като се променят изключително бързо. Това не е ли нечестиво? (Да.) Дори хората без статус да не ги провокират, те ще поемат инициативата да ги нападат, тормозят и тъпчат. Това не е ли жестоко? (Да.) Независимо дали другият човек има статус, или не, те не могат да действат според принципите или да се отнасят справедливо с него. Когато им кажеш: „В Божия дом властва истината и с хората се отнасят справедливо“, те приемат ли го? (Не.) Просто им влиза през едното ухо и излиза през другото и те си мислят: „Каква справедливост? Хората са просто или висши, или нисши, благородни или низки. Онези със статус са благородни, а онези без статус са безполезен боклук!“. Това са тяхната логика и принцип, по които гледат на хората и се отнасят към тях. Те не приемат истините принципи и все така говорят своите изопачени доводи. Не изпитват ли неприязън към истината? (Да.) Те подхождат към статуса и властта, като използват собствената си логика и принципи за светските отношения и собствените си гледни точки за светските отношения, и използват собствените си принципи и методи за светските отношения, за да се справят с тези въпроси, вместо изискванията и принципите на Божия дом за това как да се отнасят към хората. Това не е ли неприемане на истината, открито противопоставяне на истината? В сърцата си те си мислят: „Ако имаш статус, тогава ти си най-главният в сърцето ми“. Бог и истината нямат място в сърцата им. Какъв е този нрав? Да бъдеш толкова арогантен и толкова глупаво упорит — това не е ли неприемане на истината? Не е ли изпитване на неприязън към истината? (Да.) Това е именно такъв нрав. Само по отношение на човешката им природа такива хора са непочтени, крайно отвратителни са и не си струва да се общува с тях. Но по отношение на техния нрав не става въпрос само дали си струва да се общува с тях. Тези хора имат жесток, нечестив нрав и не са обект на спасение. Всички те ще бъдат наказани и ще умрат; делата им се равняват на тежко престъпление. Тези хора сляпо се подмазват на имащите власт и показват раболепно държание на палета, което е отвратително. На позицията на църковни водачи такива хора са опасност. Ако изберете такива хора за църковни водачи, ще ви сполети беда. Някои районни водачи, понеже са глупави и неспособни да прозират хората, дори посочват този тип човек за кандидат за църковен водач, в резултат на което братята и сестрите в църквата биват измамени. Хората от този тип, които са добри в подмазването на другите и угодниченето на имащите власт и които външно изглеждат много ревностни и се подчиняват на всяка дума на водачите, лесно биват избирани за кандидати. Това е, защото някои водачи и работници харесват онези, които им се подмазват и са раболепни, и не могат да прозрат последствията, които този тип лицемерен човек ще донесе на църквата, щом стане водач. Често, щом такива хора бъдат избрани и придобият статус, злобната им страна веднага излиза наяве и те започват да смущават църквата. Водачите, които са ги избрали, съжаляват, когато видят, че хората, които са избрали, са зли хора, но не могат да поправят последствията, които действията им са нанесли на църквата. Това е изцяло следствие от това, че водачите и работниците имат покварен нрав и действат без принципи. Онези, които почитат статуса и властта, не са хора, които обичат истината. Те се подмазват на всеки, който има статус, и слагат раболепна усмивка винаги, когато видят водачи и работници. Някои водачи не могат да устоят на това изкушение; те се преизпълват с радост, когато видят хора с раболепна усмивка, и искат да ги издигнат, за да покажат собствените си способности. Всъщност, когато тези хора им се подмазват и им се усмихват раболепно, те имат злонамерени мотиви, но тези водачи мислят, че тези хора са наистина добри. Щом тези хора станат водачи, те не се покоряват на никого и пренебрегват самите водачи, които са ги издигнали. Едва тогава тези водачи осъзнават, че тези хора не са добри и че са издигнали грешните хора. В такава ситуация какво трябва да се направи? Не трябва ли тази ситуация да се поправи? (Да.) Как трябва да се поправи? (Тези хора трябва незабавно да бъдат разобличени и след това освободени.) Тези хора не могат да вършат реална работа; те са просто объркани хора, които знаят само как да угодничат и да се подмазват на имащите власт. Водачите трябва да ги освободят незабавно и да съжаляват, че по онова време както очите, така и сърцето им са били слепи и те не са могли да разпознаят хората, като са избрали грешните хора. Сега все още има време незабавно да се поправи ситуацията. Способни ли сте сега да прозрете такива хора, които се подмазват на имащите власт? (Да.) Такива хора не струват.

Сега нека поговорим за проявленията, свързани с вродените дадености. Да имаш изключителна памет — към кой аспект спада това проявление? (Вродени дадености.) Да имаш особено добра памет, да запомняш нещата точно, да запаметяваш статии, откъси от Божиите слова, химни или работни разпоредби особено ясно и точно — към кой аспект трябва да спада това? (Добра заложба — вродена даденост.) Това е вродена даденост. Що се отнася до това към кой конкретен аспект на вродените дадености принадлежи, мисля, че не трябва да спада към заложбата. Ако става въпрос просто за добра памет, за способност да се запомнят неща, да се помни много, да се помни точно и да се запомнят нещата трайно, това най-много да спада към категорията на вродените силни страни, таланти и способности. Що се отнася до това дали заложбата на някого е добра, или не, това зависи от неговата способност за възприемане. Ако някой има изключително добра памет, като е способен да запамети част от текст на песен, сегмент от знание и доктрина или професионално умение особено добре, особено бързо и особено трайно, но това, което запаметява, са просто някои предписани и закостенели неща, които не включват истините принципи и които не могат да бъдат приложени или изпълнени в реалния живот или работа — ако той просто има добра памет — тогава това е само силна страна и способност в рамките на неговите вродени дадености, това не се издига до нивото да засяга неговата заложба. Както обсъдихме по-рано, какво е заложба? (Ефективност и резултатност при вършенето на нещата.) Ако имаш добра памет, а също и добра заложба, какви проявления и характерни черти трябва да имаш? Това означава, че по отношение на нещата, които чуваш, въз основа на това, че можеш да запомняш точно, ти можеш също така да схванеш основните моменти, да намериш принципите, да намериш път за практикуване и план за изпълнение, а след това си способен действително да приложиш тези неща в реалния живот и работа, като вършиш нещата ефективно и резултатно. Това означава, че Божиите слова и истините принципи, които си запаметил, не остават на теоретично ниво, а се прилагат при изпълнението на твоя дълг и стават твоята истина реалност, като дават резултати в работата, които хората могат да видят, и подобряват ефективността на работата. Това е не само да имаш добра памет, но и да имаш добра заложба. Наличието на добра памет не се равнява на наличието на добра заложба. По-скоро наличието на способност за възприемане, способността да търсиш истината и да намираш принципите за практикуване на истината, когато те сполетят неща, и изпълнението на работата без отклонение и вършенето ѝ точно, бързо и ефективно — само това е да имаш добра заложба. Добрата заложба не е да разбираш някои доктрини и след това да си способен да избълваш много от тях. По-скоро става въпрос за разбиране и схващане на някои истини принципи, а след това способност гъвкаво да ги прилагаш в своята работа и дълг, като ги направиш част от реалния си живот и ги трансформираш от теория в реалност, което позволява на истините принципи да окажат въздействие на хората и да постигнат резултати у тях, като носят на хората ползи и предимства. Това означава да имаш заложба. Ако заседнеш на нивото на разбиране на думи и доктрини и не можеш да изпълниш работата, и не можеш да намериш принципите или средствата — тоест, ако този аспект на истините принципи винаги остава само теория за теб и ти нямаш начин, нямаш метод и нямаш път да го превърнеш в реалност — това означава да нямаш заложба или да имаш слаба заложба. Без значение колко добра е паметта ти, дори и да надхвърля тази на обикновените хора до степен да е почти изключителна способност, това не означава, че имаш добра заложба. До какво се отнася добрата заложба? Как се измерва заложбата? (Съди се по това дали човек може да разбере принципите на работа и да изпълни тези принципи правилно, за да постигне резултати.) Съди се по ефективността и резултатността, нали? (Да.) Някои хора могат да запомнят работните разпоредби бързо и точно и могат също така да ги разберат теоретично. Обаче, когато става въпрос за изпълнение, ако някой ги попита: „Как трябва да се свърши тази работа? Имаш ли идеи, планове или стъпки?“, те отговарят: „Не, не знам как да го направя“. Ето какво е да нямаш заложба. Най-много това е просто силна страна в една област. Спомням си, че когато за първи път общувахме по тази тема, обсъждахме този въпрос. Вие може да сте забравили и този път отново категоризирахте изключителната памет към заложбата. Винаги да разбираш погрешно силните страни и талантите на човек и винаги да категоризираш определена силна страна или талант към добрата заложба, е груба грешка. Ако този въпрос бъде разрешен и вие разберете какво е силна страна, какво е талант или способност и какво е истинска заложба, това ще бъде от полза за разпознаването на хората и за собственото ви израстване в живота. Най-малкото това може да ви помогне малко да обуздаете надменния си нрав, така че вече погрешно да не вярвате, че имате отлична заложба, просто защото можете да пеете или да танцувате добре. И така, можете ли все още да оценявате този въпрос по този начин сега? (Не.) Тогава какво всъщност трябва да притежават хората, които могат да пеят, за да имат добра заложба? (Те трябва да имат способност за възприемане, да знаят кой начин на пеене е съгласно принципите, а също и да имат проницателност.) Проницателността е много решаваща. Виж, всички тези хора знаят малко музикална теория, но ефектът от тяхното пеене е различен. Някои хора могат да напипат и да потърсят път за пеене. Те слушат различни песни, различни мелодии и различни стилове на пеене от различни хора и се ослушват за това кои техники на пеене са трогващи и приятни. От този процес те намират определено усещане и след това продължават да изследват и да се упражняват въз основа на това усещане. След известно време те чувстват, че пеенето им се е подобрило и другите са склонни да го слушат. Постепенно те сравняват това с теориите и потвърждават, че този път на практикуване е правилен. Те са способни да открият пътя на практикуване, за да променят начина си на пеене и да коригират предишните си неправилни методи на пеене. След това те могат допълнително да изпълнят и да приложат добрите, правилни, положителни елементи, които са разработили, в собственото си пеене. Те могат да схванат кой начин на пеене е правилен и кой е неправилен, и кой начин на пеене създава добро усещане и кой създава лошо усещане. Това означава да имаш добра заложба. Ако те имат само теоретични познания, но не могат да съчетаят теорията с действителното си пеене и възприемането им е изопачено, тогава заложбата им не е добра. Виж някои хора, които пеят — когато другите посочат, че използват фалшив глас, те могат да го приемат и след една или две години обучение да го поправят. Въпреки че все още не са много изкусни в пеенето, те вече пеят с истинския си тон и глас. От друга страна, някои хора пеят с фалшив глас и това е ясно за всеки, който ги чуе, но те все пак си мислят, че пеят с истинския си глас, с автентичния си тон и глас, неспособни да разпознаят разликата. Това показва липса на заложба и липса на проницателност, неспособност да се възприемат нещата. Това е разликата между заложба и силна страна. Ако си талантлив в пеенето, това е твоя силна страна; това е вродена даденост. Обаче дали можеш да пееш добре и да схванеш същността, принципите и същественото в тази област, в тази професия, е въпрос на заложба. Ако можеш да схванеш същността, същественото и принципите, тогава можеш да станеш певец, виртуозен певец. Ако обичаш да пееш, учиш се бързо и точно овладяваш мелодията, ритъма и тоналността, това може да се нарече само вродена силна страна и това, че те бива в това конкретно професионално умение. Обаче поради много посредствената ти и ограничена заложба, ти винаги ще останеш в рамките на това просто да те бива в него. Няма да можеш да достигнеш нивото на овладяване на същественото и няма да можеш да станеш истински и виртуозен певец. Това е ограничението, наложено от твоята заложба. Хората с добра заложба имат потенциал и поле за развитие, докато тези със средна или слаба заложба нямат потенциал или поле за развитие. Така че, независимо в коя област са силните ти страни, ако заложбата ти е слаба, неизбежно ще бъдеш ограничен от заложбата си. Независимо колко си талантлив в определена област, колко я харесваш или колко голям е интересът ти, няма да имаш потенциал за развитие поради слабата си заложба, защото не можеш да надхвърлиш заложбата си. Разбрахте ли? (Да.) Сега, след като казах това, ще загубите ли увереност в пеенето? Аз просто говоря по въпроса, като използвам една от силните ви страни като пример, за да общувам за разликата между заложба и силни страни. Божият дом обаче не изисква от вас да станете истински виртуозни певци, да пеете с определена висока степен на прецизност, да развивате определен певчески стил или да постигате голям успех в пеенето. Тези неща не се изискват. Просто използвайте добре съществуващите си заложба и силни страни — това е добре. Стига да има израз на истински чувства и искреност, това е достатъчно. И така, не се чувствайте обезсърчени и не се отказвайте само защото казах, че някои от вас имат слаба заложба или много посредствена заложба с малко поле за развитие. Това е ненужно. Ще се почувствате ли обезсърчени? (Не.) Трябва да гледате правилно на този въпрос. Ако не използвах вашите ситуации като примери, може би нямаше да разберете, може би нямаше да имате задълбочено разбиране и каквото и да кажех, нямаше да го вземете присърце. За да ви помогна да разберете задълбочено, трябваше да дам няколко примера, така че всеки да може да има по-добро разбиране. По този начин вашето разбиране за разликата между заложба и силни страни също ще стане по-точно. Имате ли нещо против този начин на общение? (Не, нямаме нищо против.) Добре е, че нямате нищо против. Гледайте правилно на това. Практикувайте, както трябва. Да вложиш сърцето си в това и да практикуваш към добра цел и посока винаги ще бъде по-добре, отколкото да не напредваш или да си останеш постарому. Въпреки че заложбата ти е ограничена или слаба, все пак трябва да полагаш усилия да практикуваш и да се стремиш да постигнеш най-многото, което можеш, в рамките на ограничената си заложба. Ние трябва да вложим цялото си сърце и всичките си усилия, като изпълняваме този дълг и извършваме тази работа с отношение на отговорност и преданост. Това е принципът на практикуване, който трябва да следвате. Не бива да ставаш негативен или да се отказваш само защото силната ти страна няма потенциал за развитие и няма да можеш да се откроиш в бъдеще. Това не е приемливо и явно не е истината принцип, която трябва да следваш в отношението си към този въпрос. Разбрахте ли? (Да.)

Във всяка от тези три области — вродени дадености, човешка природа и покварен нрав — има много конкретни детайли, които трябва да бъдат разбрани. Необходимо ли е да общуваме по тези въпроси? (Да.) За много аспекти хората имат само повърхностно разбиране и не могат да ги обяснят ясно. Те може да имат някои силни страни и после да си мислят, че са с благороден характер, като вярват, че са почтени и свободни от покварен нрав, с добра човешка природа и висока заложба. Всичко това произтича от неспособността на хората да разпознават ясно тези различни въпроси. Колкото повече този вид въпроси включват детайли, толкова повече има за общуване; това не може да бъде обхванато само с един или два пъти, а изисква многократни общения. Добре, днес ще спрем общението дотук. Довиждане!

14 октомври 2023 г.