На последното събиране общувахме за това какво са заложбите, както и как да се измерват заложбите на един човек. Колко критерия за измерване на заложбите на един човек изброихме общо? (Единадесет.) Повторете още веднъж тези единадесет критерия. (Способност за учене, способност за разбиране на нещата, способност за възприемане, способност за приемане на нещата, познавателна способност, способност за преценка, способност за разпознаване на нещата, способност за реагиране на нещата, способност за вземане на решения, способност за оценяване на нещата и вникване в тях и иновативна способност.) Всяка от тези единадесет способности е част от измерването на цялостните заложби на един човек. Миналия път общувахме за десет от тях, като стигнахме до способността за оценяване на нещата и вникване в тях. За всяка способност разговаряхме за проявленията на добри заложби, средни заложби, лоши заложби и липсата на заложби. Хората без заложби по принцип нямат силни страни, нямат истински хобита или интереси. Когато се сблъскат с каквото и да било, те нямат мнение и никаква способност за преценка. Те нямат способност за разпознаване на хора, събития и неща; също така нямат способност за приемане на каквото и да било и, разбира се, за тях още по-малко може да се каже, че имат способност за реагиране на нещата или способност за вземане на решения. Тъй като такива хора нямат силни страни, те са още по-малко свързани със способността за оценяване на нещата и вникване в тях.

Що се отнася до способността за оценяване на нещата и вникване в тях, на последното събиране общувахме за част от съдържанието ѝ. За какво главно се отнася способността за оценяване на нещата и вникване в тях? Оценяването се отнася до това, което хората наричат разграничаване, в смисъл на способност за разпознаване на мислите, гледните точки, позициите и поддържаните теми за хора, събития и неща. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях включва главно нечии мисли и гледни точки по отношение на определени въпроси; тоест неща, свързани със сферата на мисълта. Ако имаш способността да разпознаваш тези неща и да вникваш в тях, тогава ти си човек със способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не знаеш как да разглеждаш нещата и из основи не можеш да схванеш тези въпроси, свързани с мисли и гледни точки, тогава не може да се счита, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях — тази способност няма нищо общо с теб. Но когато се сблъскаш с нещо, ако можеш да разпознаеш произхода на това нещо и целта зад него и можеш да разпознаеш дали мислите и гледните точки, които то предава и поддържа, са правилни, или не, и можеш също така да разпознаеш дали тези мисли и гледни точки са издържани, дали са положителни неща, или негативни неща, и дали съответстват на законите за развитие на нещата, или са близки до явленията в рамките на законите, управляващи всички неща, сътворени от Бог — ако имаш този вид способност за оценяване на нещата и вникване в тях, това доказва, че твоите заложби са доста добри. Ако мислите и гледните точки, поддържани от това нещо, или посоката и целите, които то насърчава, съдържат грешки, изопачавания, неща, които не съответстват на човешката природа или на мисловната логика, или неща, които из основи не се съобразяват с обективните закони, управляващи всички неща, сътворени от Бог — ако можеш да откриеш всичко това и можеш да откриеш както правилното, така и неправилното, това е достатъчно, за да докаже, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях и че твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е висока; фактът, че имаш тази способност, означава, че твоите заложби са много добри. Когато например четеш статия, написана от брат или сестра от църквата, можеш да откриеш дали тяхното разбиране за нещата, тяхното разбиране за природата същност на хората и тяхното разбиране за Божиите слова са съобразени с истините принципи, дали гледните точки, изразени в статията, са изопачени и дали перспективата и позицията, която заемат, са правилни или неправилни — ти можеш да откриеш всички тези неща. Ако можеш да се съгласиш с мислите и гледните точки в статията, които са правилни; и ако можеш също така да разпознаеш и поправиш погрешните мисли и гледни точки в статията и знаеш защо такива мисли и гледни точки са неправилни и кои аспекти на мисловната логика или кои обективни закони на положителните неща нарушават, и на по-дълбоко ниво можеш да видиш кой аспект от истините принципи, за които Бог е увещавал човечеството, нарушават — това доказва, че твоите заложби са добри. От една страна, ако можеш да видиш какви положителни неща има в тази статия, които си струва да се научат, и можеш също така да оцениш каква положителна посока дава тя на хората, както и какъв положителен ресурс, помощ и подкрепа носи — и освен това, ако можеш да разбереш какви неблагоприятни, негативни и изопачени неща съдържа статията; какви погрешни мисли и гледни точки съдържа, които могат да поведат мисленето на хората в лоша посока, и какви негативни въздействия могат да имат те върху хората; как трябва да бъдат поправени тези погрешни неща; и как трябва да бъдат компенсирани определени недостатъци, така че да може да донесе по-голяма полза на хората — то това е едно проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Например при ученето на танци, когато наблюдаваш танцово изпълнение, можеш да откриеш кои движения са много човешки, изразяващи мислите и желанията в рамките на човешката природа, и произлизат от перспективата на човешката природа, и се основават на човешката природа, и много съответстват на нуждите на съвестта и разума на нормалната човешка природа; и можеш да откриеш кои движения, изражения на лицето и изразни средства на езика на тялото, както и мислите, поддържани в тях, са положителни и могат да обогатят духовния свят на човек — ти си способен да видиш всички тези неща. Ти не само си способен да танцуваш и да изпълняваш някои прости движения — по-скоро можеш да видиш мислите, поддържани в дадено танцово изпълнение; можеш да схванеш значението на мислите в него, както и танцовите форми, използвани под напътствието на тези мисли. Ако формите и езикът на тялото в танца са полезни за хората и са нещо, което трябва да научиш, да приемеш и от което трябва да черпиш — ако си способен да видиш и да научиш тези неща и можеш да приемеш неговите положителни елементи — то това е проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, ако танцът представя някои изопачени мисли, които не са съобразени с човешката природа, и можеш също така да ги схванеш, и можеш да разпознаеш къде се крият грешките, и също така знаеш какво не е наред с тази форма на представяне и какви са ръководните мисли зад нея — ако можеш да видиш и да разпознаеш всичко това, тогава това също е проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. След като дадох тези два примера, разбирате ли сега какво е способността за оценяване на нещата и вникване в тях? Установен ли е този критерий за измерване дали някой има добри заложби и способност за оценяване на нещата и вникване в тях? (Да.)

Ако видиш нещо и знаеш мислите и гледните точки, които то поддържа, или гледището и позицията, която заема, но не знаеш дали тези мисли и гледни точки са правилни или неправилни, тогава ти нямаш голяма способност за разпознаване на нещата. Може само да смяташ: „Този танц е доста добър; тази статия е доста добра; този филм е доста добър; има художествена стойност и изразните му средства са страхотни“, като просто наблюдаваш и учиш за това нещо през призмата на бранша или през призмата на знанието, но без да можеш да определиш дали мислите и гледните точки, поддържани от това нещо, са правилни или неправилни, верни или грешни, положителни или негативни; и може да задаваш въпроси като: „Тези мисли и гледни точки съответстват ли на истината? Това действие съобразява ли се с човешката природа? Съответства ли на законите за развитие на нещата? Съществуват ли такива хора? Случвали ли са се такива събития? Това положително нещо ли е?“. Ако всяко изречение, което изричаш, завършва с въпросителен знак, значи ти липсва способността за разпознаване на нещата. Ако познаваш само включените технически, професионални или основани на знание аспекти, но когато става въпрос за неща на нивото на мисълта, ти липсва способността да прецениш дали те са правилни или неправилни, верни или грешни, какво говори това за твоите заложби? Това показва, че имаш средни заложби. Въпреки че имаш известна способност за оценяване на нещата и вникване в тях, твоята способност се ограничава до оценяване на мислите на автора от техническа, професионална гледна точка. Можеш само да схванеш или да разбереш защо авторът е направил това, което е направил, но не можеш да оцениш дали мислите и гледните точки, които поддържа, са правилни, или не, и дали са положителни неща, и колко голямо е въздействието на тези мисли и гледни точки върху хората, след като бъдат представени, и дали това е положително въздействие или негативно въздействие, и какви последствия носят на хората — ти не знаеш нищо от това. Въз основа на това ниво заложбите на такива хора просто са средни. Те могат само да вникват, но не могат да оценяват, и следователно не могат да достигнат заложбата да притежават способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Какъвто и дълг да изпълняват, някои хора имат много слаба способност за разпознаване на нещата. Те смятат, че вършенето на нещата по какъвто и да е начин е приемливо. Техните гледни точки и нагласи са много объркани и напълно неясни. Каквото и да казват другите, те могат да го приемат, като нямат точни гледни точки или принципи на практикуване. В резултат на това те не изпълняват добре никой дълг. Независимо каква работа предприемат, що се отнася до дефинирането и поставянето на граници на положителното или негативното и на правилността или неправилността, на различните мисли и гледни точки, които възникват в хода на тяхната работа, те са особено объркани и неясни. Когато хората ги питат: „Възникна такава мисъл или гледна точка — правилна ли е?“, те казват: „Умовете на хората са свободни. Те не бива да бъдат ограничавани. Трябва да има разнообразие — на всякаква мисъл трябва да се позволи да бъде представена и изразена“. Това е тяхната гледна точка по отношение на съществуването на различни мисли. Тоест каквито и мисли или гледни точки да възникват — било то верни или неверни, правилни или неправилни — те вярват, че трябва да се позволи на всички тях да съществуват и че трябва да бъдат представени свободно. Смятат, че стига някой да мисли по някакъв начин, стига някой да има някаква нужда, стига да има публика за някаква мисъл или хора, които я одобряват, тогава в нейното съществуване има стойност. Тази тяхна мисъл и гледна точка е много объркана. По думите на невярващите, тя често съществува в „сива зона“ без граници. Тези хора нямат строги стандарти или критерии, по които да съдят дали нещата са правилни, или неправилни. Може също така да се каже, че такива хора нямат позиция, нямат истински мисли или гледни точки. Разбира се, може също да се каже, че тези хора нямат положително становище по отношение на нищо. Тогава могат ли такива хора да приемат истината? Могат ли да разберат истината? Наистина е трудно да се каже. Да имаш лоши заложби е проблемно. Когато хората с лоши заложби се сблъскат с появата на две мисли или гледни точки едновременно, те нямат собствено мнение; не знаят коя е правилна и коя е неправилна. Която страна е по-силна, нея следват. Това се нарича липса на позиция. Такива хора са объркани личности. Няма да обсъждаме какъв е стремежът на тяхната човешка природа или какъв е характерът им — ако говорим само от гледна точка на тяхната способност за оценяване на нещата и вникване в тях, заложбите на такива хора просто са средни. Защо казвам това? Защото, въпреки че техните заложби им позволяват да вникнат в определени неща на нивото на мисълта, им липсва способността да оценят истинността на нещата и да разпознаят дали нещата са верни или неверни, правилни или неправилни. Следователно заложбите им се категоризират като средни. Когато оценяват нещата, техните мисли, гледни точки и позиции са много объркани и нямат положителни неща като основа или критерий, затова могат да вършат някои добри неща, но също и някои лоши неща. Могат да вършат някои сравнително правилни неща, които са от полза за другите и подпомагат човешката природа, но в същото време могат да вършат неща, които вредят на другите и оказват неблагоприятно влияние върху тях. Следователно заложбите на такива хора просто са средни. Да предположим например, че има филм, в който мислите, поддържани от режисьора, са относително положителни и относително хуманни и са неща, които са относително съобразени с нуждите на човешката природа — нужди, които са обосновани в днешното общество, като демокрация, свобода, човешки права и други положителни неща — и чрез филма режисьорът изважда наяве тези неща дълбоко в човешките мисли, за да помогне на хората да ги опознаят. Ако човек със средни заложби гледа този филм, той може да признае, че тези мисли са добри и правилни. Може да види, че тези мисли са относително популярни и почитани в днешното общество; може да схване правилността на мислите, поддържани от режисьора. Но ако в този филм режисьорът също така поддържа някои относително непопулярни мисли — неща, за които повечето възрастни и хора със способност за възприемане не биха се сетили, които са много крайни, и може дори да се каже, че са неща, които рядко се виждат или е почти невъзможно да се случат според нормалните закони за развитие на нещата — тогава хората със средна способност за оценяване на нещата и вникване в тях не биха могли да ги разпознаят, докато гледат филма. Те биха си помислили: „Тези конкретни мисли, поддържани от режисьора, не са грешни. Дори и това да са неща, харесвани и възприемани само от малък брой хора, тези мисли все пак трябва да бъдат почитани в днешното общество; те трябва да станат публично достояние, така че всички да могат да ги узнаят и приемат“. Виж че независимо дали нещата, поддържани от режисьора в същия филм, са положителни, или оказват негативно влияние върху хората, те ще ги приемат и дори особено ще ги ценят. За тях няма ясно или категорично разграничение между правилно и неправилно. Следователно те могат да приемат положителните неща в този филм, а могат да приемат и негативните неща. Тъй като могат да приемат тези неща, те ще ги и прилагат. Те ще включат тези неща в творби, които изразяват техните собствени мисли и гледни точки, или ще ги насаждат у другите в ежедневието, като им влияят. Разбира се, положителните неща ще имат добър ефект върху хората, докато негативните неща определено ще имат негативен ефект върху хората. Следователно такива хора също така ще вършат някои лоши неща, докато вършат добри неща. Тоест, когато си гладен, те например ще ти дадат купа с каша, но тя няма да е чиста и ще е смесена с малко пясък, и яденето ѝ дълго време ще бъде вредно за твоето здраве. Или ще ти дадат купа с храна, но тя ще е смесена с неща като мухи и комари. Ти може да я намериш за вкусна, но тя съдържа някои бактерии, които са вредни за тялото. Въпреки че такива хора ще са утолили глада ти и ще са напълнили стомаха ти, те също така ще са оказали и някакъв неблагоприятен ефект върху тялото ти. По същия начин, ако ти липсва проницателност, тогава, когато гледаш дадена творба, е много вероятно да приемеш някои неправилни мисли и гледни точки от нея, като бъдеш подведен и отровен от нея. Следователно притежаването на способност за разпознаване на нещата също е много важно. Това са проявленията на хората със средни заложби по отношение на тяхната способност за оценяване на нещата и вникване в тях.

Следващото ниво са хората с лоши заложби. Хората с лоши заложби нямат способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Тоест, когато видят каквото и да било, те не знаят кои мисли и гледни точки е правилно да имат, нито знаят каква перспектива или позиция е правилно да заемат. Те дори не знаят какви неправилни мисли и гледни точки имат хората по този въпрос или от какви мисли са се ръководили хората преди, когато са се сблъсквали с такива въпроси — това включва мисловна логика, а хората с лоши заложби просто не я достигат, така че не може и дума да става, че са способни да вникнат в нещата. Едва след като човек е способен да вникне в нещата, може да се каже какво е вникването му и дали има способността да оценява нещата. Ако дори не може да вникне в нещата, дори няма смисъл да се обсъжда дали има способността да оценява нещата. Например, след като прочетат една статия, някои хора казват: „В тази статия се използва цветист език, изразяването е много гладко и е доста хумористична. Статията е написана чудесно!“. Някой пита: „Какви мисли и гледни точки е искал да изрази авторът в тази статия? Каква е нагласата му към хората, събитията и нещата от този тип?“. „О, нагласа ли има? И мисли и гледни точки ли включва? Не съм забелязал това. Както и да е, мисля, че статията му е написана добре и ми беше приятно да я чета“. Другият пита: „Тогава кои мисли и гледни точки, изразени от него, ти харесаха? Знаеш ли кой параграф или история какъв вид мисли и гледни точки на автора изразява и каква е основната идея на статията?“. Те казват: „Още не съм разбрал това“. Прочитат я още два или три пъти и все така смятат само че статията е добре написана и красноречива. Що се отнася до това какви мисли и гледни точки изразява, те не могат да схванат това. Това разкрива какви са заложбите им, нали? Ако прочетат тази статия и не могат да схванат какви мисли и гледни точки обяснява статията, може само да се каже, че им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях и че са хора с лоши заложби. Ако статията съдържа ясен език, който вече обяснява правилните мисли и гледни точки, и те все така не могат да схванат това, то това доказва, че заложбите им са изключително лоши. Те могат само да кажат: „Статията е написана добре, езикът е шлифован и стилът на писане е добър“, но не знаят или не разбират дали фактите, обсъждани в статията, са обективни, какви чувства предизвиква у читателите или какво могат да научат и да почерпят читателите от нея — те пак ще трябва да питат автора. Това напълно доказва, че такива хора имат лоши заложби. Как се проявяват лошите им заложби? Лошите им заложби се проявяват в това, че не разбират какво са мисли и гледни точки и не разбират как да вникват в нещата и, разбира се, още повече в това, че са напълно неспособни да оценяват нещата. В съвкупност това се нарича липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Това, в което хората, на които им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях, са по-зле от тези със средни заложби, е, че на тях не само им липсва способността да оценят нещата, но дори им липсва способността да вникнат в нещата. Следователно, когато става въпрос за неща на нивото на мислите и гледните точки, мисловната логика или дали нещо е съобразено с човешката природа или обективните закони на нещата, те не могат да ги прозрат и не знаят как да вникнат в тях. Те не могат дори да схванат дали тази статия обяснява някакви мисли или гледни точки, камо ли да разпознаят дали мислите и гледните точки са правилни, или неправилни. Единствено защото са ходили на училище, те могат да четат неща, свързани с думи, знания, технически и професионални умения, но си остават на нивото да могат да четат, да гледат и да слушат неща, без да могат да вникнат в тях. Именно такива хора са с лоши заложби. Хората с лоши заложби могат да говорят за неща, свързани с нивото на техническите и професионалните умения или знанието, като например на коя известна личност е творбата, известният цитат на коя известна личност е цитиран, кой стил на изразяване е използван или кое техническо или професионално умение е използвано, за да се постигне това — те могат да схванат тези неща. Въпреки това те не разбират концепциите, които се поддържат и изразяват въз основа на нивото на тези професионални и технически умения или знания, както и какви са концепциите, основите или фундаментите зад замисъла и представянето на тези неща. Това означава да имаш лоши заложби. Такива хора имат една характерна черта: те не знаят как да размишляват или да мислят по въпросите. Не знаят как да разпознаят, преценят или опознаят първопричината и същността на явленията, причинени от нещо, или бъдещата посока на развитие на тези явления и въздействието, което те ще окажат върху хората, събитията и нещата. Такива хора нямат нормално мислене. Нещата, които могат да разберат, и преживяването на живота, което могат да схванат, са изключително ограничени. Без значение какви сложни въпроси срещат, те не могат да ги разберат или да ги прозрат. Тоест могат да мислят само за думите, които чуват, и текста, който виждат на повърхността по отношение на нещо, както и за свързаните с него външни форми и методи, като достигат само до това ниво. Що се отнася до по-дълбоките аспекти, като например взаимоотношенията, логиката и взаимните влияния между различните неща, те нито мислят за тях, нито са способни да мислят за тях. Някои хора дори мислят за нещо до степен да загубят апетита си, да загубят съня си или да се потиснат, и все пак не могат да го прозрат. Това означава да имаш лоши заложби. Мярката за това дали човек има способност за оценяване на нещата и вникване в тях зависи от това дали, когато се сблъска с даден въпрос, може да направи преценки, за да излезе с няколко възможности относно сложните взаимоотношения, връзки или взаимни влияния между различните неща, както и последващите резултати, които те биха могли да постигнат. Ако човек може само да каже какво е казал или направил някой, просто като преразказва това, което е чул или видял, без никаква проницателност и без да може да схване каквито и да е проблеми, това показва, че той няма нормално мислене. Хората, на които им липсва способността да мислят, нямат способност да вникнат в нещата и, разбира се, те също така нямат способност за оценяване на нещата и вникване в тях и не знаят как да мислят. Тогава защо трябва да обсъждаме тази способност? Ако на хората им липсват различните способности да вникнат в материалния свят, заложбите на тези хора са лоши. Те не знаят как да мислят и в мисленето им липсва логика, така че на такива хора им липсва способността да възприемат истината. Това е така, защото истината, от една страна, включва различни аспекти на проблемите в реалния живот на хората; в същото време тя включва и различните принципи, които хората трябва да практикуват, за да се отърват от покварения си нрав. Разбира се, тя още повече включва различните видове едностранни или сложни, многостранни проблеми, с които хората се сблъскват в реалния живот, и взаимоотношенията между тях. Независимо дали става въпрос за една единствена истина или за множество, взаимосвързани истини, никоя истина не е правило; по-скоро те са принципи или критерии за измерване на категория неща. Като говорим за принципи и критерии, те не са правила или формули като едно плюс едно е равно на две. Тъй като не са формули, когато се сблъскват с въпроси в реалния живот, хората трябва да са способни да размишляват и да търсят кои проблеми на човешката природа се засягат, дали разкриванията на човешката природа в този аспект съдържат елементи на покварен нрав и какви състояния и разкривания съществуват за същия вид покварен нрав, както и към кои аспекти на истината трябва да се придържат хората и кои трябва да практикуват, за да го преобразят — всичко това трябва да се разбира от хората. Ако знаеш само словата на истината, но не знаеш какви са принципите, за които се говори в този аспект на истината, тогава няма да знаеш как да я свържеш с нещата от реалния живот, нито ще знаеш как да практикуваш истината. Ако нямаш способността да възприемеш истината, няма да можеш да я свържеш с проблемите, които съществуват в теб самия, или с проблемите, с които се сблъскваш в реалния живот. Няма да знаеш колко аспекта на истината са засегнати, какъв е пътят на практикуване и навлизане или какви проблеми трябва да разрешиш. Разбира се, не може и дума да става, че ще можеш да гледаш на хората и нещата или да постъпваш и да действаш въз основа на Божиите слова, или че ще можеш да се придържаш към истините принципи или да практикуваш според истините принципи. Ако ти липсва способността да вникваш в определени хора, събития и неща, свързани с човешкия живот, нямаш мисли или гледни точки за тях и из основи не можеш да схванеш нещата, свързани с нивото на мисълта, като нямаш способност да вникнеш в тях и още повече нямаш способност да ги оцениш, може да се каже, че нямаш способността да възприемаш истината. Ако нямаш способността да възприемаш истината и не си способен да възприемеш истината, какво ще използваш, за да промениш недостатъците в своята човешка природа и да се отървеш от покварения си нрав? Ако нямаш способността да разбираш истината, няма да знаеш кои истини принципи са включени във въпроса пред теб. Разбира се, няма да знаеш и към кои истини принципи трябва да се придържаш. В такъв случай ти ще действаш на сляпо — или като следваш правила, или като действаш въз основа на представи и фантазии, или безразсъдно ще извършваш злосторничества. Неразбирането на истината води до тези последствия, тези проявления.

Когато става въпрос за темата за способността за оценяване на нещата и вникване в тях, дори и да не засяга въпроса за стремежа към истината с цел човек да се отърве от покварения си нрав, по отношение на самия човешки живот, ако не притежаваш способността да вникваш в нещата, нямаш гледни точки за нищо, което виждаш, нито някакви мнения на нивото на мисълта — като гледаш на всичко, все едно има слой марля пред очите ти и си неспособен да видиш, че там има проблем — и знаеш само процеса на разгръщане на цялото събитие или включените хора, събития и неща, но не знаеш каква е същността на проблема или какви са свързаните мисли и гледни точки на хората, то това показва, че си човек с лоши заложби. Това е така, защото нямаш никакви мисли по отношение на всички проблеми в живота си. Не знаеш как да обмисляш, да мислиш или да дефинираш проблемите на нивото на мисълта. Не знаеш как да обмисляш въз основа на собствената си възраст, зрялостта на твоята човешка природа или миналите си преживявания, какъв вид проблем е нещо всъщност, какво трябва да научиш и да почерпиш от него, какво въздействие оказва върху теб, какъв урок ти носи, от каква перспектива трябва да гледаш на този вид проблем и да се справяш с него или как трябва да действаш и какво трябва да избягваш, ако отново се сблъскаш с такъв въпрос. Липсват ти всички тези размисли. Каквото и да ти се случва, ти си простоват като животно и нямаш гледни точки. Независимо до каква възраст доживееш или колко си преживял, все още не знаеш как да мислиш за проблемите. Не знаеш как да използваш собствените си минали преживявания, знанията си и това, което си научил, за да размишляваш над проблемите в различни аспекти. Такива хора са хора с лоши заложби. За хората с лоши заложби, да не говорим за навлизане в истината — дори по тривиални въпроси от ежедневието те не могат да обобщят никакви закономерности. Дори и да доживеят до четиридесет или петдесет, или седемдесет или осемдесет години, те пак са объркани хора, които не могат да споделят никакви преживявания. Такива личности са несъобразителни хора, които нямат мисли. Тъй като заложбите им са лоши и им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, независимо до каква възраст доживяват, такива хора никога не разглеждат нищо на нивото на мисълта. Те не знаят как да гледат на нещата и не могат да прозрат нищо. Следователно, когато се оценяват заложбите на някого, конкретно дали той има способност за оценяване на нещата и вникване в тях, не гледайте възрастта му или миналите му преживявания. Вместо това, какво трябва да гледате? (Трябва да гледаме дали има мисли.) Тоест трябва да гледате дали след като е преживявал различни хора, събития и неща в продължение на четиридесет или петдесет години, той има някакво лично схващане на нивото на мисълта, както и дали миналите му преживявания включват стойността на човешкия живот, пътя, по който хората поемат, или неща, свързани с дълбините на човешката мисъл и техния духовен свят. Ако преживяванията му се отнасят само до определени въпроси и не включват неща на нивото на мисълта, тогава той не притежава способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Например някои хора често казват: „В нашето поколение живеехме на ръба на оцеляването. Не беше лесно да се яде нещо хубаво; можехме да ядем месо само по Нова година или други празници. Хората от нашето поколение бяха толкова непринудени и простодушни и се обличахме толкова обикновено“. Те говорят надълго и широко за такива неща. На което други казват: „Защо толкова си заслужава да се връщаме към вашето поколение? Има ли неща, от които ние, младите хора, можем да почерпим и за които можем да общуваме на нивото на мисълта?“. Те отговарят: „По наше време, когато отивахме на бойното поле да се бием, прекарвахме дни наред без сън, защото непрекъснато трябваше да маршируваме. Понякога цял ден не хапвахме нито едно ядене. Когато стигнехме до лагера, новобранците направо си лягаха да спят, но ние, ветераните, първо се наяждахме и след това спяхме. Иначе трябваше да тръгнем отново на път след времето за хранене и щяхме да останем гладни по пътя“. Другите казват: „Това е просто случка; не се брои за нещо на нивото на мисълта. Споделете нещо, което си струва ние, младите хора, да научим, или някои уроци, които могат да ни помогнат да избегнем поемането по обиколни пътища и да ни предпазят от грешене или допускане на елементарни грешки поради глупост“. Те казват: „По онова време не бяхме като младите хора в днешно време, които са мързеливи, лакоми и обичат лекото, докато мразят работата. Тогава просто искахме да понесем повече страдания, да свършим повече работа и да се представим добре, за да можем да спечелим вниманието на нашите водачи и да бъдем повишени“. Има ли нещо на нивото на мисълта в тези думи? (Не.) След като чуеш това, кара ли те да чувстваш, че това са думите на духовен наставник, онзи вид вдъхновяваща беседа, която провеждат невярващите? Разширява ли това мисленето ти, повишава ли твоето ниво на мисълта, подобрява ли способността ти да опознаваш нещата или помага ли ти да откриеш някои нови неща или правилни мисли и гледни точки, за които никога преди не си мислил? (Не.) Тогава имат ли такива хора способност за оценяване на нещата и вникване в тях? Както и да ги питаш за въпроси, засягащи нивото на мисълта, няма да изкопчиш нищо от тях. Не че наистина не желаят да говорят; просто нямат нищо вътре в себе си. Това означава да имаш лоши заложби. Дори когато достигнат петдесет или шестдесет години, те нямат мисли или гледни точки; те просто си живеят ден за ден по този начин. Те не знаят, че да живееш не е само да се стремиш към перспективи, добро семейство, добра работа или добър живот, но че има и въпроси на нивото на мисълта, които изискват размисъл, размишляване и постоянно обобщаване в дълбините на сърцето. Те не знаят, че по пътя на човешкия живот хората ще се сблъскат с много непознати неща, нито знаят как трябва да се изправят пред тях. Когато нищо не им се случва, те не мислят или не разсъждават предварително, за да избегнат поемането по обиколни пътища или тръгването по погрешен път. Те също така не знаят защо са постъпили по определен начин в някои неща, които са преживели, дали постъпването по този начин е било правилно, или грешно, нито как трябва да вървят по пътя напред, за да живеят щастливо, да живеят спокойно и да живеят живот със стойност, а не да живеят напразно. Тъй като такива хора имат лоши заложби, те не мислят за тези въпроси. Когато тези хора достигнат шестдесет години, те просто седят и се реят в миналото, като казват: „Когато бях млада, бях красива и талантлива; толкова много хора ме преследваха! Ех, на младини...“. Те винаги повдигат само истории от своите славни дни, онези неща, които не си струва да се споменават. Независимо до каква възраст доживяват, хората с лоши заложби не мислят за въпроси, свързани с човешкия живот, пътя, по който хората поемат, или как хората трябва да живеят. Те не мислят за това какви гледни точки трябва да имат хората, когато се занимават с различни въпроси. В резултат на това, независимо как живеят, тяхното ниво на мисълта няма да се подобри, на мислите им ще липсва същина, техният духовен свят ще остане беден и те няма да имат истинско преживяване на живота. Това означава да имаш лоши заложби. Когато общуваш с такива хора, на двадесет години те са доста вдетинени и простовати, изпълнени са с жизненост и имат буен нрав. Когато станат на тридесет, те са все така негодни. На петдесет начинът, по който говорят, все още е на същото ниво — те знаят само как да кажат няколко прости фрази. Лицата им са с повече бръчки и старчески петна, а косите им са побелели. Очевидно са на възраст, но нямат мисли или гледни точки. Когато разговарят с другите, никога нямат какво да кажат. Всички тези години от живота им са пропилени и те не са постигнали никакъв напредък. Хората с лоши заложби са такива в живота, а ако вярват в Бог, техните проявления са едни и същи от началото до края. Когато повярват в Бог на около двадесет години, те са такива. Когато станат на тридесет или петдесет, те все още са такива, като не са осъществили абсолютно никакъв напредък. Нещата, които казват, са същите като преди. Просто са преживели някои неща, докато са вярвали в Бог, разбрали са някои думи и доктрини и по-пълноценно могат да говорят с духовна терминология. Те обаче нямат истинско разбиране за преживяване. На мислите им все още липсва дълбочина, гледните им точки за нещата не са се променили, познанието им за Бог и истината не се е увеличило, нито познанието им за себе си е нараснало. Те не са претърпели никаква промяна, нали? (Да.) Натрупването на някои думи и доктрини или духовна терминология чрез паметта или каляването на времето не е промяна, не е напредък и със сигурност не е придобивка. Това е точно проявлението на хората с лоши заложби. Без значение през колко големи възходи и падения преминават, или колко несполуки, провали или разочарования преживяват, те не си вземат поука и не придобиват никакъв опит, и не могат да получат нищо полезно. Щом нещо свърши, то просто е приключило за тях — те само минават през процеса и в крайна сметка не постигат нищо. Такива хора могат да бъдат описани като много окаяни. Ние казваме, че такива хора имат много лоши заложби именно защото им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Още по-малко може да се каже, че имат някаква способност за възприемане на истината, нито може да се каже, че имат някаква промяна.

По отношение на способността за оценяване на нещата и вникване в тях, хората с лоши заложби не отговарят на изискванията. Що се отнася до онези без никакви заложби, на тях още повече им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях — те не могат да вникнат в нещата, а още по-малко могат да ги оценят. Когато ти споделяш своите мисли и гледни точки за нещо, хората с лоши заложби ще бъдат стъписани, докато слушат, без да покажат никаква реакция. В сърцата си те си мислят: „В това има мисли и гледни точки? Как така аз не схванах това?“. Дори и да могат да разберат малко от това, което казваш, те могат да го слушат само като думи и доктрини или като формула. Що се отнася до хората без заложби, когато чуят другите да общуват за мислите и гледните точки в нещо, или за същността на проблема и позицията, която хората трябва да заемат по отношение на него, те не могат да го разберат. Те само чувстват, че е донякъде дълбоко, но не е по силите им да го схванат. Колкото повече общуваш за мисли и разбиране, толкова по-объркани стават те. Те чувстват: „Как този обикновен въпрос стана сложен? Защо не мога да проумея нищо относно мисли, гледни точки или позиции? Каква позиция? Ние просто трябва да вярваме в Бог правилно и да изпълняваме дълга си правилно, и Бог ще одобри. Защо колкото по-дълго вярва човек в Бог, толкова по-сложни стават нещата? Като те слушам, звучи така, сякаш никой не може да влезе в царството!“. Можеш ли да общуваш с такива хора? (Не.) Не само че не можеш да общуваш с тях, но и те могат да кажат някои неразумни неща: „Тези мисли и гледни точки, които спомена, наистина ли са толкова добри и толкова правилни? Аз не мисля така! Хората никога не могат без пари. Хората винаги трябва да ядат добре и да се наслаждават на хубави неща. Без пари за харчене или хубава храна за ядене, как може някой да изпълнява дълга си?“. Що за логика е това? Те казват: „Ти винаги говориш за човешкия живот, за ценностите, мислите и гледните точки на хората и пътя, по който хората поемат. Защо не говориш за ядене и обличане? Защо не говориш за това как да се грижиш за тялото си, за да можеш да изпълняваш дълга си добре?“. Именно за тези неща мислят — могат ли те все пак да възприемат истината? Просто не можеш да общуваш с такива хора. Когато се опиташ да разговаряш с тях, те просто говорят за печелене на пари. Те третират печеленето на пари, живеенето на живота си, стремежа към света и прекарването на живота си в ядене, пиене и веселие като главните въпроси на човешкия живот и пътя, по който хората трябва да вървят в живота. Що се отнася до това към какво трябва да се стремят хората или какво трябва да придобият чрез вярата си в Бог, тези неща не съществуват в техните мисли или съзнание. Те вярват, че колкото и години да вярват в Бог, хората все пак трябва да се хранят и да живеят, и че за да живееш добре, не можеш без пари — да имаш пари означава да имаш добър живот, а без пари животът не може да продължи. Това е тяхната логика; такива хора са склонни към изопачаване. Хората, които са склонни към изопачаване, нямат правилни мисли или гледни точки; те са като хора без души. Каква разлика има между живота на такива хора и този на свинете или кучетата? (Няма разлика.) Ако се опиташ да възпиташ куче или коте, за да го направиш послушно и да се държи като добре възпитано дете, то може ли да разбере? (Не може.) Какво най-много може да разбере едно куче? Ако му кажеш „седни“ и след това му дадеш парче месо, то ще запомни. След това, щом кажеш „седни“, независимо колко далеч е, то веднага ще седне и ще чака да го нахраниш с месо. Едно куче може да запомни това механично действие; стига да му дадеш да разбере, че сядането води до награда, то ще се подчини. Ето колко прости са неговите мисли. И така, колко голяма е разликата между мислите на хората без заложби и тези на животните? (Няма значителна разлика.) След като животните приключат с яденето всеки ден, те излизат да играят. Когато отново стане време за ядене и ги повикаш обратно, те веднага притичват. Независимо дали ги вържеш, или ги накараш да седнат, те ще се съобразят. Защо е така? Защото има храна за ядене. Те са повече от щастливи да се подчиняват на командите ти заради това малко парче храна. Ето колко прости са мислите на животните. За тях е достатъчно да се придържат към някое правило или формула, от които имат полза; не мислят за много други неща. Тъй като инстинктите, които Бог дава на животните, са ограничени до тези неща, които са достатъчни, за да поддържат оцеляването им, и Бог не им е възложил никакво поръчение, не е нужно животните да обмислят живота, бъдещето, своята крайна цел или своите отговорности и задължения. Не е нужно и да обмислят по кой път да поемат или да се стремят към смислен живот и така нататък. Но хората са различни. Бог е надарил хората с различни инстинкти, а също така е дарил истината, за да бъде техен живот. Следователно Бог има изисквани нива за хората. Поради това хората трябва да обмислят тези въпроси; само това благоприятства придобиването на истината, за да бъде техен живот. Това е отговорността и задължението, които хората трябва да имат, и разбира се, това е също и тяхно право. Но ако не можеш да упражняваш това право или ти липсва тази способност да мислиш по въпросите, това доказва, че заложбите ти са много лоши. Сред живите същества на нивото на хората, ти принадлежиш към категорията на онези с лоши заложби. Не можеш да мислиш самостоятелно и дори когато другите ти обясняват нещата, не можеш да разбереш. В по-тежки случаи се съпротивляваш, присмиваш се на другите, подиграваш им се или дори ги критикуваш. Ако заложбите ти са лоши до такава степен, това означава, че изобщо нямаш заложби. Например, човек без заложби чете статия със свидетелство за преживяване и го питаш: „Тази статия хубава ли е?“. Той казва: „Доста е хубава. Всеки параграф е разделен точно и пунктуацията е предимно правилна. В първия параграф се обясняват времето и мястото, във втория параграф се обяснява предисторията на героите, в третия параграф започва разказът за хода на историята, а след това се преминава към кулминацията и заключението“. Ако след това го попиташ какви са мислите и гледните точки на автора, той казва: „Има мисли и гледни точки? Разделът от Божиите слова, който авторът е цитирал, са мислите и гледните точки“. Ти питаш: „Уместни ли са цитираните Божии слова? Точни ли са мислите и гледните точки, които иска да изрази?“. Той казва, че не знае. Тогава задаваш въпроси като: „Разбирането, което авторът е споделил, истинско и практическо ли е? Това, което разбира, доктрина ли е, или е близо до реалността? Поучава ли другите, или има ли стойност за тях? Предоставя ли помощ или полза на читателите?“. Той не знае нищо от това и не може да го схване. Това означава да имаш много лоши заложби. Ако общуваш с него за грешките в мислите и гледните точки в статията, кои части са практически и кои части не са, той пак не знае и не може да го свърже със статията. Това показва ли липса на заложби? (Да.) Дори когато другите общуват за съществуващите проблеми, той пак не знае. Това не показва ли липса на заложби? Подобно е на някои църковни водачи: когато в църквата се появят зли хора или неверници, те не знаят как да се справят с тях. След като общуваш с тях за истините принципи, те не разбират и те молят да дадеш пример. След като дадеш пример, те пак не знаят как да се справят с тях и казват: „Моля те, научи ме. Как точно трябва да се справя с този човек? Трябва ли да го поставя в обикновена църква, да го поставя в група „Б“ или да го премахна? Как трябва да общувам с този човек? Моля те, обясни ми го дума по дума. Ще го запиша и след това ще го следвам дословно, за да се справя със ситуацията — по този начин мога да го направя“. Какъв е смисълът да се общува с тях за принципи, щом са такива? Дори когато даваш примери, те не разбират и не могат да се справят с въпроса. Такива хора просто нямат способност за възприемане. В крайна сметка те пак питат: „Кажи ми какво трябва да направя по този настоящ въпрос и ще го направя“. Ти им казваш къде да отидат, за да се справят с въпроса, на кого какво да кажат, за да го свършат, и до каква степен трябва да се справят с въпроса, за да се счита за напълно разрешен. След като приключиш с обясненията, те изглежда разбират, но пак не могат да се справят и трябва да намериш някого, който да си сътрудничи с тях, за да го завършат. Такива хора са изключително несъобразителни и им липсват заложби. Да предположим например, че казваш на хора, които се учат да танцуват, че стъпките на даден танц са много добри, и ги караш да следват видео, за да ги научат. След няколко дни, когато попиташ как са напреднали, някои несъобразителни хора ще кажат, че не са могли да разберат кои стъпки са добри. Въпреки че имат учебни материали, те пак не могат да го научат. Не знаят кои движения са добри и кои са полезни, и не знаят как да избират. Какво правят в крайна сметка? Имат една тактика; казват: „Просто избери няколко танцови стъпки, които да науча, и аз ще ги следвам — това е всичко“. Те наистина имат този похват; макар че не разбират принципите, имат малко хитрост. Не са ли просто като роботи? Може да имат познания и образование, но им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях — това означава да нямаш заложби. Те не знаят защо трябва да учат това, което им казваш да научат. За нещата, които им казваш да не учат, те не знаят какво не е наред с тях или защо не бива да ги учат. Дори след като им се каже, те пак не могат да го видят. Кажете Ми, имат ли такива хора заложби? (Не.) Липсата на способността самостоятелно да опознават нещата и липсата на способността самостоятелно да разпознават и преценяват доброто и лошото — това означава да нямаш заложби. Като добитък или коне, те винаги се нуждаят от някого, който да ги води — тогава не са ли просто инструменти? Ако имаше заложби, щеше ли все пак да се нуждаеш от някого, който да те води? Тогава за какво ти е мозък? Мозъкът ти е безполезен. Казано по-точно, нямаш заложби. Трябва да слушаш другите и да бъдеш воден от тях — ти си просто инструмент. Без значение колко дълго такива хора изучават определена професия или колко принципи, свързани с нея, чуват, те все така не могат да ги разберат и да ги схванат. В крайна сметка те не знаят как да прилагат или да изпълняват тези принципи. Това е видът хора с най-лоши заложби — онези, които нямат заложби. Някои хора казват: „Не си мислете, че само защото им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях и винаги следват твоето водачество при изпълнението на дълга си, това означава, че имат лоши заложби. Всъщност на тях им липсват заложби само когато става въпрос за възприемане на истината. Що се отнася до въпроси, засягащи собствените им интереси, те винаги измислят всевъзможни начини да се предпазят от претърпяване на каквато и да било загуба. В тези неща те са схватливи — те определено не са несъобразителни хора. В църквата те изглеждат несъобразителни, но ако се върнат в света, няма да са несъобразителни. За нещата, на които се наслаждават, те имат мисли и творби; може би биха могли да имат някакъв успех“. Има и хора, които извършват безразсъдни злосторничества в църквата, и всички казват, че имат лоши заложби, но те самите не са убедени: „Казваш, че имам лоши заложби, но ако бях в невярващия свят, все пак бих могъл да печеля пари и да си изкарвам прехраната. Все пак бих могъл да процъфтявам — не е казано, че бих се справил по-зле от другите!“. Невярващият свят измерва ли всичко чрез истините принципи? Осланя ли се на Божиите слова като основа? Ако не се осланя, то дори и техните творби да могат да устоят в невярващия свят, това не доказва, че те имат заложби. Някои хора например рисуват и на пръв поглед цветовете, композицията, светлината, пропорциите на фигурите и други аспекти на техните картини изглеждат доста добри. Въпреки това, когато рисуват определени древни светии в Божия дом, възникват проблеми. Аз казвам: „Творбите на този художник се продаваха доста добре сред невярващите и хората ги оценяваха. Но защо намирам изображенията им на Авраам, Йов и Ной за толкова странни? Как тези трима души от различни периоди са заприличали на хора от едно семейство? Това са били древни израилтяни и костната структура на чертите на лицето им би трябвало да отразява характерните черти на тази етническа група. Дори и да не знаят индивидуалността на всяка личност, най-малкото би трябвало да разбират какви са скелетната структура и чертите на този етнос. Без значение към кой период принадлежи човекът, когото рисуват, би трябвало да се подчертаят и да бъдат очевидни отличителните белези на този етнос чрез косата, чертите на лицето, цвета на очите и формата на лицето“. Но как така всички личности от тези различни периоди, нарисувани от тях, макар и на различна възраст, имат костни структури, които не приличат на тези на тяхната етническа група? Всички имат правоъгълни лица; по-младите просто имат по-малко бръчки и по-тъмна коса, докато по-възрастните имат повече бръчки, по-тъмна кожа и повече бяла коса. Чертите на тези личности по принцип са еднакви: широки, правоъгълни лица, висок ръст и особено силно телосложение. Аз казвам: „Защо всички тези фигури изглеждат еднакво? Те са твърде подобни и им липсват отличителни черти“. Самият художник не забелязва проблема. Може би е нарисувал твърде много творби от този вид, техниката му е станала твърде шлифована и стилът му се утвърдил. Когато рисува фигури, мъжете почти винаги имат една и съща форма на лицето и той не може да улови уникалните черти на лицето на различните герои. Неговата способност за оценяване на нещата и вникване в тях не е ли малко лоша? (Да.) След като завърши картината, той не знае дали чертите на лицето, които е изобразил, са съобразени с характерните черти на скелетите на тази етническа група; той не е сигурен за тези характерни черти. Бихте ли казали, че заложбите му в тази област са средни или лоши? (Лоши.) Може ли да го поправи, след като другите му дадат предложения? Веднъж му дадох предложения, но когато по-късно видях работата му, тя беше все същата. В този момент няма какво повече да се каже — все така не би било по силите му да схване по-нататъшните обяснения.

Що се отнася до въпроси, свързани със способността на хората за оценяване на нещата и вникване в тях, това са проявленията на хората с различните нива на заложби. Хората с добри заложби могат не само да вникнат в нещата, но и да ги оценят. Онези с още по-добри заложби, след като се сблъскат с правилни мисли и гледни точки, ще ги защитават и ще ги споделят или предоставят на другите, и когато се сблъскат с неправилни мисли и гледни точки, те могат да ги разпознаят и поправят. Хората със средни заложби имат известна способност да вникнат в нещата, но им липсва способността да ги оценят — те не могат да разпознаят нещата на нивото на мисълта. Хората с лоши заложби не разбират нещата на нивото на мисълта, така че не може да се каже, че имат някаква способност за разпознаване на нещата. Хората без заложби изобщо не могат да разберат тези въпроси. Дори ако някой им ги обясни, те пак не могат да разберат какви всъщност са обсъжданите мисли и гледни точки. За тях това е като да чуят история за друга планета — изобщо не е по силите им да я схванат. Това са различните характерни черти, показвани от хората с различни заложби по отношение на способността за оценяване на нещата и вникване в тях.

Единадесетият критерий за измерване на заложбите на човек е иновативната способност. Иновативната способност е творческата способност, която притежаваш въз основа на разбирането, което имаш, след като опознаеш основните неща, принципите и законите на дадено нещо. Тази творческа способност се отнася до подобряването на това нещо, като се изхожда от първоначалната му основа, развиването му, разширяването на обхвата на влиянието му или превръщането му в ново поколение на дадено нещо — това се нарича иновативна способност. По-конкретно, това означава, че при условие, че точно схващаш обективните закони на дадено нещо, ти можеш да ги приложиш в реалния живот, да увеличиш и разшириш обхвата на приложението им и да позволиш на тези основни неща и принципи, които съответстват на законите за развитие на нещата, да служат на повече хора, така че повече хора да получат полза и помощ от това. От една страна, ти поддържаш тези основни неща и принципи, като постоянно разширяваш обхвата на влиянието им и тяхната аудитория. Освен това ти ги трансформираш от буквално представяне в осезаемо нещо, от което хората могат да получат реална полза по по-практичен начин и като отидеш една крачка по-напред. Това означава да имаш иновативна способност. Ако даден човек, въз основа на семейната среда и средата, в която е израснал, и знанията, които придобива, може точно да схване основните неща, принципите и законите за развитие на дадено нещо, знае как да прилага тези основни неща и принципи и как да превърне тези основни неща и принципи от теория в осезаеми неща — като не спира на нивото на думи и доктрини, а ги прилага в реалния живот, като ги прави част от живота на хората и ги превръща в резултати, които служат на хората, като позволява на хората да получат полза и помощ от тях и прави живота на хората по-улеснен и удобен — ако човек може да постигне това ниво, той е човек с иновативна способност и човек с добри заложби. Тоест, ако ти можеш, въз основа на разбирането на основните неща от законите за развитие на нещата и истините принципи, да осъществиш подобряването, поддържането, разширяването или обновяването на дадено нещо — ако ти имаш тази способност или можеш да постигнеш което и да е от тези неща, и можеш да позволиш основните неща и законите на дадено положително нещо или принципите на истината да бъдат внедрени, материализирани и разширени сред хората — то това доказва, че твоите заложби са добри. Дори и да не можеш да го изведеш на по-дълбоко ниво, най-малкото, ако можеш да го поддържаш, разширяваш и материализираш и можеш да увеличиш положителното му влияние, това доказва, че ти си човек с иновативна способност. Ако не притежаваш тази способност и имаш само способността да възприемаш законите на положителните неща, но тази способност за възприемане остава само на нивото на буквално и теоретично възприемане и не можеш да ги внедриш или материализираш сред хората, нито можеш да ги накараш да служат на хората и да им носят полза, тогава нямаш иновативна способност. Ти трябва да можеш да оперираш на практика с основните неща, принципите, законите и правилата и да ги прилагаш — само тогава може да се каже, че имаш иновативна способност. Само онези, които притежават тази способност, са хора с добри заложби. Например някои водачи и работници или надзорници могат да внедрят принципите и предписанията на Божия дом веднага след като ги разберат. Те внедряват истините принципи на всеки елемент от работата сред Божиите избраници, като помагат на повече хора да разберат истината и правят така, че църковното дело да протича по организиран начин — тоест, така че то да циркулира положително в обхвата на принципите, като постоянно се развива и напредва, без отклонение. Какъв резултат виждат хората от това? Всеки върши това, което трябва, в обхвата на тази работа, всеки разбира принципите и действа според принципите, работата не се отклонява и тази работа непрекъснато дава нови резултати или нови произведения. Дори и в процеса да възникнат специални обстоятелства, надзорниците ще знаят как гъвкаво да се справят с тях според основните неща, предписанията и принципите на работата. Под тяхно ръководство тази работа непрекъснато протича по организиран начин и по същество не спира. Тоест, каквато и ситуация да възникне, който и да дойде да смущава или да разпространява някакви заблуди, това няма да засегне организирания напредък на работата; работата непрекъснато се движи напред. Може ли да се каже, че основните неща на тази работа и истините принципи в това отношение непрекъснато са поддържани? (Да.) Чрез внедряването, поддържането и придвижването на основните неща и принципите на тази работа, тази работа не е била прекъсвана; тя непрекъснато се внедрява и поддържа по организиран начин и в същото време през различни периоди се появяват добри резултати от работата. Влиянието на тези резултати от работата непрекъснато се разширява и все повече хора се възползват от тях. Онези, които се възползват, всъщност се възползват от различните принципи, основни неща и дори строги предписания на работните разпоредби, които тези надзорници могат да възприемат и приемат. Това означава да имаш иновативна способност. Тоест човек с добри заложби може непрекъснато да внедрява работните принципи и истините принципи, които възприема и приема, в работата, за която отговаря, и да ги внедрява сред всички, като дава възможност на работата да протича по организиран начин или да се движи напред. В същото време периодично или нерегулярно ще се постигат резултати от работата; невярващите наричат това „създаване на творби“ — тоест непрекъснато ще се появяват резултати от работата и появата на тези резултати от работата впоследствие ще донесе по-голямо влияние и ще достигне до повече хора. Хората, които притежават тази способност, могат в крайна сметка непрекъснато да разширяват резултатите от работата, така че да се възползват все повече хора. Такива хора са хора с добри заложби. За да измериш заложбите си чрез своята иновативна способност, е необходимо да погледнеш каква е твоята способност да внедряваш, придвижваш и разширяваш работните принципи, работните предписания и истините принципи, след като си ги възприел; тоест каква е способността ти да поддържаш тази работа. Второ, необходимо е да погледнеш до колко хора достига работата, която вършиш, колко голям е обхватът на тези, до които тя достига, колко голяма е степента на влияние и какви са ефективността и резултатите от твоята работа. Ако ефективността на работата ти е висока, резултатите от работата ти са добри и обхватът на тези, до които тя достига, непрекъснато се разширява, тогава заложбите ти са добри. Ако броят на хората, до които се достига е малък, ефективността на работата е ниска, резултатите са слаби и има постоянно преработване, спиране и запълване на пропуски, тогава заложбите ти са средни. Ако даден човек възприема работните принципи, работните разпоредби и други аспекти доста добре и бързо, но напредъкът му във внедряването е много бавен и ефективността му е много ниска — при нормални обстоятелства резултати биха могли да бъдат постигнати за един месец, но на него му отнема три месеца или дори шест месеца, а постигнатите резултати са все така доста посредствени, броят на хората, до които се достига, е малък и ползата за хората не е значителна — такъв човек е със средни заложби.

Някои хора, след като разберат определени принципи или основни неща, схващат само буквалното значение в момента и изобщо не могат да го свържат с хората, събитията или нещата в работата си, засегнати от тези принципи или основни неща. Те просто слушат принципите и основните неща като правила или доктрини и след като ги чуят, не правят планове в сърцата си и не знаят как да ги приложат или как да приложат в реалния живот работните разпоредби и основните неща или принципите, които разбират. Те из основи не могат да направят никакви връзки между реалния живот и тези основи или принципи. Когато става въпрос за реалния живот или работа, те оставят настрана принципите, основните неща и законите за развитие на нещата, не са способни да ги приложат и просто правят каквото си искат. Нека засега да не говорим за това дали тяхната човешка природа е добра или лоша, или какъв е характерът им, или дали умишлено не правят нещо, или дали не искат да правят нещо — само по отношение на заложбите, такива хора са с лоши заложби. Където и да отидат, те могат да говорят много доктрини, да говорят за някои основни неща и да обсъждат с другите някои така наречени закони за развитие на нещата. Те изглежда имат доста високо ниво на мисълта и имат способност за възприемане, и изглежда имат някакви заложби. Когато обаче им бъде възложена даден елемент от работата, минават един или два месеца без резултати и от тях не се чуват никакви новини. По времето, когато изразяваха решимостта си, те говореха много добре, но когато се стигне до това действително да го направят, не знаят какво да правят. „Горното обясни принципите много ясно, така че какво трябва да правя сега? Кого да назнача за надзорник, кого за проповедник и кой да се занимава с външните работи? Не знам какво да правя! Но направих смели твърдения и изразих решимостта си, така че трябва да го направя!“ Те са толкова тревожни, че в тялото им се натрупва вътрешен огън и получават мехури в устата, не могат да ядат или да спят, като в крайна сметка стават запуснати и съкрушени, но въпреки това не знаят какво да правят. Това са проявленията на хора с лоши заложби. Когато им се уреди работа, няма значение как дават тържествени обети и изразяват решимостта си, като говорят смели и високопарни думи с такъв дух — трябва да видиш дали могат да свършат работата, дали имат стъпки и планове и дали разбират как да прилагат работните разпоредби и да действат според принципите. Ако не разбират или не могат да направят това, тогава са с лоши заложби. Ако разбират само доктрини, но не могат да прилагат принципите, а просто действат сляпо и безразсъдно, това също показва лоши заложби. Щом не можеш да прилагаш принципите, основните неща или законите за развитие на нещата ефективно и в реалния живот, тогава независимо дали си тревожен и разстроен, или извършваш безразсъдни злосторничества, това са проявления на лоши заложби. Точни ли са тези думи? (Да.) Някои хора действат сляпо, докато други не знаят как да го направят и не смеят да го направят — те дори не знаят откъде да започнат. Конкретните проявления на хората с лоши заложби по отношение на иновативната им способност са, че те не знаят как да прилагат основните неща и принципите към конкретна, реална работа; те са способни само папагалски да повтарят думи, да научават доктрини и да запаметяват правила. Самото запаметяване на доктрини и правила е безполезно и не показва, че имаш иновативна способност. Дали имаш иновативна способност, или не, е видно от това дали можеш да внедриш тези основни неща, принципи и правила в реалния живот, като вършиш добре работата, свързана с тези основни неща и принципи, така че тези основни неща и принципи да не остават думи и доктрини, правила и формули, а да се внедряват в живота на хората и да се прилагат към хората, като позволяват на хората да ги използват и да извличат полза и помощ от тях, като ги превръщат в път за практикуване в живота или напътствие, посока и цел за живеене. Ако на даден човек му липсва тази иновативна способност и знае само как да бълва думи и доктрини и да скандира лозунги, а не е способен да вкара в употреба тези принципи и основни неща, когато дойде време да изпълнява дълга си, онези, които следват такъв водач или надзорник, няма да придобият принципи на практикуване в този аспект на истината. Такива водачи или надзорници са хора с лоши заложби, неспособни за работата, и трябва да бъдат докладвани и лишени от дълг, щом бъдат идентифицирани. За да оцениш дали някой може да поеме даден елемент от работата, трябва първо да видиш дали, след като прочете работните разпоредби и разбере истините принципи, той може да ги систематизира и приложи и да задвижи работата. Независимо колко хора има в една църква, ако задвижва всички елементи от работата на църквата, и без значение за работата на колко души отговаря — било то петдесет, или сто — може да накара работата да процъфтява, като се погрижи всеки да има своето място и да може да работи и да изпълнява дълга си според истините принципи, то може да се обмисли такъв човек да бъде избран за водач или надзорник. Разбира се, трябва също така да видиш какъв е характерът му, дали е човек на място и дали е човек, който се стреми към истината — да знаеш тези неща е от съществено значение! Един водач или работник трябва най-малкото да притежава заложби и духовен ръст в тези аспекти, за да води Божиите избраници в истината реалност и така че всеки да може да работи и да изпълнява дълга си според работните разпоредби или истините принципи — по този начин Божиите избраници могат да имат полза от него. Ако не притежава тази способност, тогава не може да бъде избран. Ще се чувстваш ли удовлетворен в духа си, ако избереш такъв човек, въпреки че ежедневното безделничене, без да се върши никаква работа, докато го следваш, може да донесе комфорт на плътта ти? Ако прекарваш няколко часа всеки ден в събирания, като го слушаш да проповядва доктрини, но не вършиш никаква действителна работа, това изпълняване на дълга ти ли е? (Не.) Всеки ден ти проповядва доктрини и докато ушите ти може да бъдат обогатени, ти не изпълняваш дълга си и просто го следваш ги в безцелно шляене. В такъв случай ти си бил подведен и възпрепятстван от него. Ако продължаваш да го слушаш да говори тези сухи думи и доктрини и в крайна сметка не изпълняваш дълга си и не проявяваш преданост, и нямаш реално преживяване в истината, като не предлагаш преданост в това, което Бог ти е поверил, не задвижваш работата и не постигаш никакви резултати — така че, когато Бог поиска от хората резултати, ти да нямаш какво да представиш — няма ли да си претърпял загуба? Следователно, ако преди си мислел, че такива хора са кандидати за водачи, сега бързо промени гледната си точка и зачеркни такива хора от списъка си с кандидати. Те не бива да бъдат избирани за водачи. В какво отношение не са на нужната висота хората с лоши заложби и без иновативна способност? Не са на нужната висота по отношение на това, че знаят само да бъдат „кабинетни стратези“, докато никога не знаят как да приложат идеите си в работата в реалния живот, както и това, че не могат да вършат действителна работа. Какви биха били последствията, ако такива хора станат водачи? Те само биха оплескали работата напълно. Ако служеха като църковен водач в континентален Китай, те щяха да доведат цялата църква до гибел. Не само че те самите нямаше да успеят да придобият истината, но и животът на водените от тях щеше да претърпи загуба. Ако можеш своевременно да идентифицираш такива хора и да ги лишиш от дълг, някои бедствия ще бъдат предотвратени и църковната работа няма да трябва да търпи загуби. Но ако останеш последовател под ръководството на такива хора и приемеш тяхното водителство, тогава твоята надежда за постигане на спасение може съвсем да бъде провалена от тях и възможността ти за спасение тогава ще изчезне. Следователно иновативната способност е изключително важна за водача, работника или надзорника. Ако не притежаваш основни заложби и способност да вършиш работа, трябва да си напълно предпазлив и да не се впускаш напред от ентусиазъм, и не бива винаги да искаш да изпъкнеш и винаги да искаш да бъдеш водач или надзорник. Така не само пречиш на себе си, но пречиш и на другите да постигнат спасение. Ако пречиш само на себе си, причиняваш само собствената си смърт, но ако пречиш на братята и сестрите, не вредиш ли на много хора? Може да не те е грижа за собствения ти живот, но другите ги е грижа за техния. Нещо повече, да пречиш на собственото си ежедневие или на финансовия си успех не е кой знае какво, но да пречиш на работата на църквата не е никак малък проблем. Можеш ли да понесеш такава отговорност? Ако наистина си човек със съвест и считаш, че това предполага значителна отговорност, че възпрепятстването на работата на църквата не е нещо, за което можеш да понесеш отговорност, тогава ти категорично не бива да прибягваш до всички необходими средства, за да се перчиш и да се бориш за лидерство. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, не се стреми винаги да изпъкваш. Недей да възпрепятстваш работата на църквата или да пречиш на Божиите избраници да навлязат в истината и да придобият добра крайна цел само за да удовлетвориш жаждата си за власт — това е грях! Трябва да имаш известна самоосъзнатост. Правете това, което сте способни да правите, и не се стремете винаги да бъдете водачи. Освен като водачи, можете да изпълнявате и много други видове дълг. Да бъдеш водач не е твое изключително право, нито трябва да бъде твой стремеж. Ако имаш заложбите и духовния ръст да бъдеш водач, както и чувство за бреме, тогава е по-добре да позволиш на другите да те изберат. Тази практика е от полза за работата на църквата и за всички участници. Ако нямаш заложбите да бъдеш водач, трябва да проявиш известна доброта и да поемеш известна отговорност за бъдещето на другите. Не се стреми винаги да бъдеш водач и не пречи на другите. Желанието ти да бъдеш водач и да поемеш отговорност за работата на църквата, въпреки че заложбите ти са малки, показва липса на разум. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, просто изпълнявай добре собствения си дълг. Истинското изпълнение на дълга показва, че имаш известен разум. Върши каквато работа можеш според способностите си. Недей да таиш амбиции и желания. Не се стреми да задоволяваш само личните си желания, като пренебрегваш работата на църквата — това вреди както на теб, така и на църквата. Това е проявлението на хората с лоши заложби по отношение на иновативната способност.

На хората с лоши заложби не им достига иновативна способност — а онези без заложби я притежават още по-малко. Такива хора изобщо не могат да разберат основните принципи на нещата, законите за развитие на нещата или истините принципи, когато ги чуят. Когато четат Божиите слова, дори и да могат да видят, че това са истини принципи, те не могат да свържат принципите с обхвата им на приложение или с хората и нещата, които те включват. Те дори си мислят: „Общението за тази истина е твърде подробно и е твърде много. Като слушам тези думи, мога да разбера, че това са принципи, но не знам какво е определението за принципите или какъв обхват очертават принципите“. Ако те дори не знаят определението за принципите, тогава със сигурност не знаят как да ги внедряват или практикуват. Например, когато се случи нещо, с което трябва да се справят, другите им казват: „Трябва да практикуваш според принципите“. Те казват: „Аз дори не знам как да практикувам според принципите. Не знам с кой принцип е свързан този въпрос“. Дори след като другите им обяснят принципа, който трябва да практикуват при справянето с този въпрос, те пак не знаят какво да правят. Такива хора са с изключително лоши заложби; те не могат дори да разберат човешка реч и още повече са негодни за оползотворяване. Това не показва ли, че такива хора са толкова некомпетентни, че е невъзможно да им се помогне? Хората, които са безнадеждно некомпетентни, не притежават мисленето и способността да разбират нещата на нормалната човешка природа, камо ли мисловна логика. Следователно хората, които разбират истините принципи или различните основни неща и правила, няма как да общуват с онези, на които им липсват заложби; те не могат да постигнат консенсус и, разбира се, нямат общ език. Защо не могат да общуват? Има един съществен проблем, който е, че способностите на тези два типа хора да осъзнават, да идентифицират, да преценяват, да разбират и да приемат различни неща не са на едно ниво или на една и съща писта — те са като две успоредни линии, които никога няма да се пресекат. Това е казано с донякъде абстрактни термини. За да се изразя по-конкретно, заложбите на тези два типа хора са коренно различни и не са на едно ниво. Следователно те никога няма да имат една и съща способност за вземане на решения, способност за разпознаване на нещата или познавателна способност по отношение на един и същ въпрос. Тоест това, което хората с добри заложби или средни заложби могат да разпознаят, онези без заложби изобщо не разпознават — на тях това още повече не им достига и вечно няма да им достига, сякаш им липсва тази функция. Например, когато една кокошка достигне зрялост, тя естествено снася яйца. Дори и снасянето ѝ да е слабо, тя пак ще снася яйца, защото има тази функция. Но колкото и добре да е хранен един петел, той не може да снася яйца, защото няма тази функция. Петелът казва: „Въпреки че нямам функцията да снасям яйца, мога да кукуригам сутрин!“. Без значение колко пъти кукуригаш или колко силен е гласът ти, това не означава, че можеш да снасяш яйца. Докато кокошката не кукурига, тя има функцията да снася яйца. Защо ви давам този пример? Защото хората без заложби ще говорят такива изопачени, погрешни разсъждения — това се нарича да нямаш заложби. Следователно, когато хора с добри заложби, средни заложби или дори лоши заложби общуват и обсъждат въпроси с хора, които нямат заложби, става неловко. С хора с лоши заложби все пак можеш да общуваш по определени прости и лесноразбираеми въпроси. Но с хора, които нямат заложби, никой не може да общува, защото те нямат способност за възприемане и нямат мисли или гледища за нищо. Това е описанието или обяснението на хората без заложби. Когато им съобщаваш нещо, въпреки че го обясняваш подробно и ясно и те може да кажат, че разбират, въпреки това, когато същото нещо се случи отново, те все така не разбират и отново ще изричат изопачени, погрешни разсъждения. Кажете Ми, могат ли такива хора да разберат истината? (Не.) Те нямат способността да разпознават или да осъзнават нещата — как биха могли да разберат истината? Да се каже, че могат да разберат истината, би било просто глупост. На хората без заложби им липсва иновативна способност, затова техните проявления в това отношение са такива. Тъй като не разбират никакви основни неща или принципи, те нямат планиране в нищо, което правят. Умовете им нямат план или стъпки и още повече те не могат да приложат никакви основни неща или принципи. Каквото и да правят, то е пълна бъркотия, пълен безпорядък. Такива хора могат само да полагат физически усилия и да полагат ръчен труд. Те едва успяват да се справят с проста, еднообразна работа; все пак те са обикновени хора, които могат да се занимават с една задача, но когато ситуацията се издигне до нивото на поемане на даден елемент от работата, те вече не са компетентни за него. Такива хора са неспособни да вършат каквато и да е ценна работа или работа, която изисква технически умения. Те могат да се справят само с някои малки задачи като ръчен труд, селскостопанска работа или отглеждане на добитък, и дори тогава се нуждаят да има надзорник около тях, който да ги надзирава и подкрепя. Понякога, когато са в лошо настроение, някой трябва да ги вкара в правия път; а когато понякога се увлекат по изопачени неща или станат негативни, някой трябва да ги съветва относно начина им на мислене. Дори за маловажни задачи някой трябва да проверява какво правят; в противен случай ще възникнат проблеми и грешки и работата ще трябва да се върши наново. Ако не пилеят материали, то пилеят енергия, или вода, ток и газ. В западните държави те постоянно са докладвани от другите и глобявани от полицията. Без някой да ги наблюдава, те не могат да вършат правилно дори малки задачи — те просто причиняват толкова проблеми и са окаяни. Това са проявленията на хората без заложби. Такива хора не са ли просто безполезни и глупаци? Могат ли все пак да бъдат оползотворени като хора? Всъщност в Божия дом такива хора могат само да полагат малко физически усилия. Когато става въпрос за църковна работа, те не могат да я вършат; те са неспособни да вършат каквото и да било. Дори при работа, която изисква физически усилия, те не могат да я завършат самостоятелно и все пак се нуждаят от други, които да ги инструктират, да ги надзирават и да проверяват какво правят. Но когато изпълняват задачи, които изискват физически усилия, те все пак чувстват, че талантите им се пилеят, че са твърде квалифицирани, и стават непокорни, като дори се оплакват: „Вижте онези хора, които вършат техническа компютърна работа, пишат статии, пеят и танцуват или играят във филми — колко са бляскави! Аз обаче мога да се справям само с дълга на домакин и готвене, като по цял ден се занимавам с мазнина и пушек. След няколко години ще се превърна в изнемощяла жена. Вижте колко съм окаяна!“. Те винаги се чувстват доста окаяни, докато вършат тази работа, но никога не се спират да помислят защо могат да вършат само такъв вид работа. Не преценяват дали са наистина способни да се справят с друга работа. Тъй като заложбите им са лоши, те винаги се чувстват разстроени, когато изпълняват някои задачи, които изискват физически усилия. Ако заложбите им бяха наистина добри, те нямаше да се чувстват разстроени. Заложбите им вече са толкова лоши, че те могат да изпълняват само физически задачи, но въпреки това чувстват, че талантите им се пилеят. Не са ли глупаци? Такива хора са наистина глупави. Хора от този тип не могат да изпълняват правилно дори задачи, които изискват физически усилия. Когато готвят, те или правят твърде много, или твърде малко, и без значение колко дълго са готвили, все още не знаят какъв модел трябва да следват при това. Въпреки това те все още чувстват, че талантите им се пилеят при такива задачи, че са твърде квалифицирани, и мислят, че не бива да изпълняват задачи, изискващи физически усилия. Те вярват, че трябва да работят в офис като секретари, да поемат някой елемент от работата в Божия дом или поне да служат като църковен водач. Това не е ли пълна липса на разум? Кажи Ми, за каква работа си компетентен? Ако не си компетентен за никакъв вид работа и ти се дават да изпълняваш задачи, изискващи физически усилия, докато Божият дом все пак ти предоставя ресурс, това не е ли възвисяване за теб? И въпреки това оставаш недоволен. Разумът ти не е ли твърде оскъден? (Да.) Има ли връзка между разума и заложбите? (Да.) Да не познаваш себе си, да не знаеш на какво ниво са заложбите ти, винаги да мислиш, че заложбите ти са високи — това не са ли проявления на лоши заложби? (Да.) Хората с добри заложби ще знаят как да оценяват себе си и след като се оценят, ще знаят нивото на своите заложби. Щом определят какви са заложбите им, ще могат да намерят мястото си в църквата. Ще се чувстват спокойни, независимо какво правят, и ще могат рационално да подходят към дълга, който изпълняват. Дори и да им бъдат възложени задачи, които изискват физически усилия, при изпълнението им ще се чувстват в мир и ще смятат, че е обосновано; ще се покорят и ще се съгласят с това от дълбините на сърцата си, като приемат тази работа и тази задача. Това се нарича да имаш рационалност. Ако някой никога не е спокоен, докато изпълнява дълга си, като винаги се чувства ощетен и мисли, че всяка задача, която го молят да свърши, е пилеене на талантите му, не му ли липсва разум? (Да.)

Вече приключихме с обсъждането на последната от единадесетте способности за измерване на човешките заложби — иновативната способност. След като общувахме за тези единадесет способности, малко по-ясно ли ви е какви са собствените ви заложби? (Да.) Тогава, способни ли сте да ги измерите? Можете ли точно да измерите какви са наистина собствените ви заложби? Има критерий за измерване, когато става въпрос за определяне дали твоите собствени заложби са добри, средни, лоши или несъществуващи — не може да се гледа само един аспект; те трябва да бъдат измерени всестранно. Тогава, кои аспекти трябва да се разгледат, за да се измери какви са заложбите на даден човек? Съдейки по проявленията на единадесетте способности, за които общувахме, за да бъде измерен един човек като имащ добри заложби, той трябва да притежава поне няколко сравнително важни способности. Помислете за момент: кои от единадесетте са основните способности, които могат да покажат, че човек има добри заложби? Можете ли да измерите това? Редът трябва да върви от последната способност към първата: човек с добри заложби трябва поне да притежава иновативна способност; следва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, способността за вземане на решения и способността за реагиране на нещата; след това идват способността за разпознаване на нещата, способността за преценка и познавателната способност; накрая са способността за приемане на нещата, способността за възприемане, способността за разбиране на нещата и способността за учене. Редът е такъв. Защо редът е обърнат? Редът, който първоначално подредихме, беше от ниско към високо, но за да се измери човек с добри заложби, редът се подрежда от високо към ниско. Човек с добри заложби трябва поне да притежава иновативна способност. Тя се постига на основата на вече притежавани способност за вземане на решения, способност за оценяване на нещата и вникване в тях и способност за разпознаване на нещата. Ако си способен да опознаваш, разпознаваш и преценяваш нещата и също така притежаваш способност за разбиране на нещата, и след това можеш да правиш нововъведения, това те прави човек с добри заложби. Такива хора са онези с ръководни способности, способни да навлязат в нивото на вземане на решения; те имат талант да бъдат водачи и могат да ръководят определена сфера на работа. Това са хора с добри заложби. Хората със средни заложби са онези, чиито способности във всички аспекти, от иновативната способност до способността за учене, са все средни. Ефективността и резултатите им при вършенето на нещата са все средни. Това са хора със средни заложби. Какво е основното проявление на хората със средни заложби? То е, че липсва дълбочина в тяхното възприемане и разбиране на принципите и те не са много точни. При прилагането и практикуването винаги има пропуски и отклонения. Те винаги изпускат неща, забравят това и онова и не могат всестранно да вземат всичко предвид. Например, те са избрани да бъдат църковни водачи, но не са способни всестранно да поемат отговорност за всички аспекти на работата. Когато отговарят за евангелската работа, те се фокусират само върху евангелската работа и не могат да обърнат внимание на друга работа. Те може да задвижат евангелската работа, но да нямат време да задават въпроси относно работата с текст или филмопроизводството. Защо е така? Защото заложбите им изцяло са средни и те могат да се справят само с един аспект на работата; те едва успяват да бъдат компетентни в една област на работа, но щом от тях се поиска да обърнат внимание и на друга работа, те се оплакват горчиво и се чувстват претоварени, неспособни да вършат добре каквато и да е работа. В тяхната работа винаги трябва да има някого, който да ги надзирава, да им напомня, да инспектира и проверява какво правят. Винаги трябва да има някого до тях, който да ги подкрепя, да общува за истината, многократно да подчертава принципите на работата и различните отклонения и пропуски, които има вероятност да възникнат. Винаги трябва да има някого, който да им напомня. Защо винаги се нуждаят от някого, който да им напомня и да им дава насоки? Не е защото опитът им в работата е недостатъчен, а защото заложбите им са средни. Те не могат да предвидят ситуации и проблеми, които има вероятност да възникнат, или това, което могат да предвидят, е много ограничено. Следователно до тях винаги трябва да има някого, който да ги напътства, проверява и проследява, като често се налага да ги контролира. При контрола се оказва, или че не са свършили този елемент от работата, или че са забравили онзи елемент от работата; в противен случай са пренебрегнали някой аспект или не знаят как да продължат, но въпреки това не знаят кого да попитат или как да търсят, и все още чакат. Казано накратко, способността им да бъдат компетентни за работа е много посредствена. Това „посредствена“ няма нищо общо с това колко са решителни, колко са силни, колко обичат да вършат работа или колко могат да понасят страдания и да плащат цена — няма нищо общо с тези неща. По-скоро се отнася единствено до това, че тяхната работоспособност е средна. Хората с добри заложби, от друга страна, по принцип не правят големи грешки в работата си. Принципите, посоката и цялостната рамка, които следват, по принцип са точни. Въпреки че често може да пренебрегват някои малки детайли, тези детайли не засягат ефективността и резултатите от цялостната работа. Това са хора с добри заложби. Разбира се, никой човек не е съвършен. Дори хората с добри заложби може да имат някои малки пропуски в работата си, като понякога за момент пренебрегнат нещо или леко занемарят един елемент от работата, защото напоследък са били заети с друг. Въпреки това, само по отношение на заложбите си, те могат бързо да променят ситуацията и да я управляват и контролират, като се погрижат цялостната работа по същество да е без грешки и цялостната работа в общи линии да се извършва в съответствие с истините принципи, работните разпоредби или разпоредбите на управленските закони, като протича по организиран начин. Дори когато се появят антихристи или зли хора, за да предизвикат смущения в обхвата на работата им, тъй като те притежават способност за реагиране на нещата, те бързо ще се справят със ситуацията. Те ще се справят с въпроса и ще го разрешат при първа възможност, като се погрижат църковната работа бързо да се върне в правилния коловоз и средата за изпълнение на дълга на братята и сестрите да не бъде засегната. Дори когато възникнат неочаквани ситуации, хората с добри заложби знаят как да се справят с тях. Дори и да не са се справяли с такива ситуации преди, те ще знаят как да търсят принципите. Тъй като притежават способността да разпознават, преценяват и опознават нещата, те бързо ще разрешат проблемите според принципите. Те категорично имат способността да разрешават проблеми. Техните способности за разпознаване на нещата, реагиране на нещата и преценка им позволяват бързо да обезвредят и успокоят неочаквани ситуации, като постигнат защита на нормалния и организиран напредък на църковната работа и защита на интересите на Божия дом, като се погрижат такива ситуации да не се повтарят и да не останат неуспокоени за продължителен период. В същото време, както принципите, по които се справят с нещата, така и крайните резултати, които постигат, служат за защита на интересите на Божия дом. Висока ефективност и добри резултати са това, което хората с добри заложби могат да постигнат в работата си. Когато хората със средни заложби обаче се справят с проблеми, които възникват в църковната работа или ежедневието, те са донякъде претоварени и го намират за малко трудно. Тяхното справяне с проблемите често е неефективно и много бавно. За въпроси, които трябва да бъдат разрешени за един или два дни, тъй като не могат да ги прозрат, може да се наложи да чакат и да размишляват по три до пет дни. Те не могат да вземат категорични решения, за да променят ситуацията, а вместо това са безпомощни и могат само да оставят ситуацията да продължи да се влошава. Те могат да се справят само с някои прости задачи, като например проверка на факти, разпитване на съответните хора за ситуацията или систематизиране на проблемите и докладването им нагоре. Проблеми, които другите могат да разрешат за два дни, на тях може да им отнемат половин месец. Въпреки че проблемите в крайна сметка се разрешават, продължителното забавяне причинява известни загуби на църковната работа. През това време някои хора може да бъдат подведени от антихристи, приношенията може да бъдат загубени или определени елементи от работата може да претърпят загуби, защото проблемите не са били разрешени своевременно. Въпреки че се предоставя последваща компенсация или обезщетение и се справят с хората, с които трябва да се справят, резултатите и ефективността са много посредствени. Това е като гасенето на пожар: хората с добри заложби имат усет за гасене на пожари, постигат добри резултати и предотвратяват финансови загуби. Хората със средни заложби обаче, поради неподходящи методи, отсъствие на мерки за спешни случаи, бавно действие и неспособност да вземат категорични решения и да схванат ключовите точки за разрешаване на проблема, в крайна сметка причиняват по-големи загуби. Някои хора казват: „Готов съм да предоставя компенсация за загубите, които причиних“. Ако става въпрос само за икономическа загуба, компенсацията може да разреши проблема. Но ако си изправен пред арестите на големия червен змей и не успееш да се справиш правилно с това, като причиниш загуби на работата на църквата, можеш ли да компенсираш това? Можеш ли да си позволиш да компенсираш цената на забавената работа и загубеното време? Когато възникнат неочаквани събития, тъй като способностите за реагиране на нещата, преценка, разпознаване на нещата и дори способността за вземане на решения на хората със средни заложби са все средни, те следователно се справят с проблемите бавно и с изключително ниска ефективност, а спешните им мерки са неефективни, което в крайна сметка води до незадоволителни резултати от работата и някои загуби. Въпреки че проблемите в крайна сметка се разрешават, тъй като възникват продължителни забавяния и ефективността е намалена, това представлява загуба. Следователно тези хора се окачествяват като имащи средни заложби. Някои хора казват: „Това не е честно. Те също положиха усилия, работиха усърдно и разрешиха проблемите. Как можеш пак да казваш, че заложбите им са средни?“. Оценяването на такива въпроси не може да се основава на емоции или сантименти. Обективно и честно казано, и предвид нивото, което заложбите на даден човек могат да постигнат, твоите заложби са средни. Защо са средни? Защото има хора с по-високи заложби от теб; в ситуации, в които човешката им природа е приблизително същата като твоята, хората с добри заложби се справят с проблемите с по-добра ефективност и резултати от теб, а загубите са по-малки от твоите. Следователно твоите заложби могат да бъдат категоризирани само като средни. Разбираш ли? (Да.) Причината такива хора да се окачествяват като имащи средни заложби е, че има хора с добри заложби, които постигат по-добра ефективност и резултати в действията си от тях. Следователно техните заложби са средни. Това обяснение е честно и разумно. Някои хора казват: „Те имат искреност и влагат сърцето си в тази задача; понесоха много страдания и платиха немалка цена“. Каква е ползата да се казва това? Това означава ли, че имат добри заложби? Независимо какви са тяхната човешка природа, емоции или желания, само по отношение на техните заложби, това са проявления на средни заложби.

Какви са проявленията на хората с лоши заложби? Погледнато през призмата на различните способности, хората с лоши заложби относително притежават известна способност за учене и способност за разбиране на нещата. Когато учат определени знания, теории, професионални умения или академични предмети, те могат да ги запомнят трайно и точно, като отбелязват ключови точки в тетрадките си. Тъй като са получили образование, тяхната способност за разбиране на нещата не е твърде лоша; тя може да достигне средно ниво. Въпреки това те не притежават способностите, които идват след способността за възприемане, като способността за приемане на нещата и способността за разпознаване на нещата. Тоест, способностите им остават ограничени до учене и разбиране на теории, знания, технически или професионални умения на нивото на текста. Когато става въпрос за преценка на хората, справяне с въпроси, разрешаване на проблеми и внедряване на работни разпоредби в реалния живот, те не се справят. Способностите им остават ограничени до способност за учене и способност за разбиране на нещата; те могат да постигнат способност за възприемане, но не се справят, когато става въпрос за способност за приемане на нещата. Хората, които притежават способност за приемане на нещата, могат да знаят на кои неща от реалния живот съответстват тези принципи, теории и основни неща, както и кои са практични и приложими, кои не са практични, както и кои са подходящи за самите тях и кои не са. Хората с лоши заложби обаче не могат да прозрат тези неща. Например, в интернет има различни материали за познания за здравето и фитнес тренировки. Хората с лоши заложби също могат да научат как да спортуват и да се грижат за себе си от тези ресурси. Те притежават способност за учене, способност за разбиране на нещата и способност за възприемане и също така знаят как да намират това, което харесват. Въпреки това, когато става въпрос за това кои от тези неща са практични, ефективни и наистина необходими на хората, хората с лоши заложби не могат да разпознаят това. Те не се справят, когато става въпрос за способност за приемане на нещата. Днес в интернет пише, че спанакът, задушен с тофу, е много хранителен, така че те ядат това всеки ден. Но след като го ядат известно време, те нямат представа какъв е ефектът и дали има ефекта, за който се твърди в интернет. По-късно в интернет пише, че спанакът и тофуто са несъвместими, и след като чуват това, те никога повече не правят спанак, задушен с тофу. Що се отнася до това дали спанакът и тофуто са наистина много хранителни или несъвместими, те не знаят и няма да попитат; знаят само да следват сляпо. Информацията е силно развита в днешно време; различните новини са изключително сложни. Тези хора не могат да разпознаят какво е правилно и грешно или какво е вярно и невярно. Те четат и слушат всичко, убедени, че всичко, което не са чували преди, всичко ново или привидно задълбочено, трябва да е добро. Например, в интернет пише, че яденето на шоколад е добро за сърцето, така че те ядат шоколад всеки ден. В резултат на това в тялото им се натрупва вътрешен огън, получават мехури в устата, очите им се зачервяват и получават шум в ушите. Всъщност казаното е било, че умереното ядене на шоколад е добро за сърцето, но те не са запомнили думата „умерено“. Те са неспособни да схванат ключовата точка и в крайна сметка си вредят. Няколко дни по-късно в интернет вече пише: „Яденето на шоколад е лошо за сърцето, а прекаленото ядене може да причини и напълняване“. Хората, които могат да разпознават, биха знаели, че прекаленото ядене е лошо за тялото, но умереното ядене е наред. Те обаче не могат да разпознаят това; след като го чуят, напълно спират да ядат шоколад. Те се люшкат от една крайност в друга, като или клонят твърде много наляво, или твърде много надясно, но въпреки това си мислят, че са в крак с новото: „Вижте, ям всичко, за което в интернет се казва, че е добро; не ям нищо, за което в интернет се казва, че е лошо. Аз съм човек, който е в крак с тенденциите на времето“. В действителност те са хора без способност за разпознаване на нещата, объркани индивиди, които сляпо следват тълпата. В интернет има всякаква информация и повечето твърдения са неточни. Разбира се, има и малко количество информация и твърдения, които са верни. Ти трябва да можеш да ги разпознаваш. Що се отнася до това каква информация да приемаш, трябва да я премериш според нуждите си, дали е полезна за теб и дали информацията е положителна. На хората с лоши заложби им липсва способността да разпознават такива неща. Те не се справят с всички способности от нивото на способността за приемане на нещата нататък. Остават ограничени до учене и разбиране на нещата на нивото на текста, теорията и знанието, като притежават известна способност за възприемане. Що се отнася до по-нататъшното разпознаване на правилността на различни твърдения и дали те са ценни и значими обаче, на хората с лоши заложби им липсва способността да преценяват и разпознават това. Съществува и способността за реагиране на нещата, която хората с лоши заложби също не притежават. Когато става въпрос за различни проблеми, които изникват в реалния живот или по пътя на оцеляването, те не могат да се справят с тях въз основа на истините принципи, които знаят или са схванали. Независимо колко думи и доктрини могат да говорят, те са празни и непрактични. За проблеми, възникващи около тях или по пътя на оцеляването, те разчитат на собствените си дребни хитрини, за да се справят с тях; просто се опитват да избегнат понасянето на загуби и това е всичко, като не успяват да достигнат нивото на преживяване, проумяване или проверяване на принципите, които са схванали. Освен това хората с лоши заложби нямат и познавателна способност. Тоест, когато възникне някакъв проблем, те не могат да обобщят нещата и да разпознаят същността на самия въпрос, първопричината за него или последствията, до които той може да доведе в бъдеще. Хората с лоши заложби изобщо не знаят как да мислят за тези неща, камо ли да прилагат истината или принципите и законите на различни неща, които са схванали, за да се изправят пред такива проблеми и да се справят с тях. Тъй като заложбите им са лоши, мисленето им следователно е опростено и повърхностно, а гледната им точка по въпросите се отклонява. Освен това, което е още по-проблематично, те не знаят от каква гледна точка могат правилно да гледат на нещата. Следователно те не могат да прозрат същността на нищо, нито могат да преценят правилността или доброто и лошото на каквото и да било. Без преценка те не могат да разпознават; разбира се, тогава те нямат и способност за реагиране на нещата, камо ли способност за вземане на решения. Някои хора казват: „Хората с лоши заложби също знаят какво да ядат и да обличат всеки ден и могат да управляват ежедневието си“. Да имаш заложби не означава това. Да имаш заложби означава да можеш да се справяш с различни съществени проблеми, срещани в живота и по пътя на оцеляването според истините принципи, които човек разбира. Различните проблеми, срещани в живота, включват преценка на даден човек, справяне с въпрос и така нататък. Проблемите, срещани по пътя на оцеляването, включват изправяне пред главни въпроси за добро и лошо, средите, устроени за теб от Бог, Божието господство, въпроси, включващи перспективи и крайна цел и как да избереш пътя напред и така нататък — всички те принадлежат към проблеми, свързани с оцеляването. Ако човек няма способност да се справя с проблеми, които възникват в живота или по пътя на оцеляването, това означава, че му липсва способност за вземане на решения. Такива хора имат празен ум, така че при тях е донякъде неоправдано да се говори за способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, последната, иновативната способност, е още по-непосилна за хората с лоши заложби. Това е като да се обсъжда дали лъвът, или тигърът е царят на зверовете. Най-малкото и двамата са подходящи кандидати, защото лъвовете и тигрите притежават излъчването и способностите на владетел сред зверовете. Всеки от тях има своя собствена сила и когато се изправят един срещу друг, може да са равностойни, което ги прави достойни да се състезават за титлата цар на зверовете. Ако сравняваш антилопи гну, лосове или якове с лъвове и тигри, за да решиш кой е царят на зверовете, хората ще ти се смеят. Защо ще ти се смеят? (Защото тези животни не са сравними.) Те не са на едно и също ниво, не са в една и съща категория; не са сравними. По същия начин хората с лоши заложби нямат никакви мисли и на умствено ниво нямат способност да преценяват и оценяват никой човек, събитие или нещо. Следователно дори не си струва да се говори дали такива хора притежават способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях е за относително напреднали и се отнася за хората с добри заложби. Тогава иновативната способност още повече се отнася за хората с добри заложби. Иновативната способност се преценява по способността на човек практически да се справя с всичко в реалния живот. На хората с лоши заложби не само че им липсват мисли и стъпки във всичко, което правят, но също така нямат никаква способност да свършат нещата, така че за тях не може да се каже, че имат някаква иновативна способност. И така, какви способности имат хората без заложби? Повечето хора без заложби споделят обща характерна черта: те нямат силни страни. Нито имат изразителна способност; нито каквито и да било технически или професионални силни страни; дори при изпълнението на най-простата задача, като например чистене, те нямат бързи и стегнати решения, нямат стъпки и нямат ред. От изпълнението на проста работа ти можеш да видиш какви точно са характерните черти на хората без заложби. Най-очевидната характерна черта на хората без заложби е, че им липсва способност във всеки аспект. Просто казано, те не могат дори да управляват собствения си човешки живот и най-основните нужди — всичко това е в пълна бъркотия и лишено от всякакви принципи. Най-точното описание на хората без заложби е, че те не могат да постигнат нищо и живеят единствено за да задоволят основните си ежедневни нужди — нищо повече. Различните проявления на хората с различни нива на заложби, заедно с характеристиките на заложбите и способностите, които притежават, бяха обяснени ясно. Ако сте разбрали, ще можете да се научите как да разпознавате и да се отнасяте към хората с различни заложби.

След като общувахме за това какво представляват заложбите, както и как да разделяме нивата и видовете заложби на хората, след като приключихте със слушането, придобихте ли някаква полза? (Да.) Знаете ли наистина, че заложбите ви са лоши? (Да.) Някои хора без заложби казват: „Как така нямам заложби? Дори и заложбите ми да бяха средни или лоши, пак щеше да е добре“. Никой не желае да попада на нивото да няма заложби, да бъде идиот, глупак или безполезен човек, но както се случва, някои хора, като се измерят въз основа на основните си проявления и резултатите от изпълнението на дълга си през тези години, наистина попадат на нивото на хората без заложби. Това прави ли някои хора негативни? Когато много неща не са изяснени, хората глупаво си мислят: „Аз имам способност, имам възможности, аз съм мъдър, заложбите ми не са лоши, аз съм благороден, аз съм някой в Божието царство, аз съм стълб, опора“, глупаво вкопчили се в своите илюзорни мечти, като се чувстват доста добре, доста уверени и си мислят, че имат потенциал и надежда; те не са негативни и живеят с цел. Щом научат истинските факти обаче, те стават тъжни, като си мислят: „Това не означава ли, че нямам надежда да получа спасение?“ и изпадат в негативно състояние. Ако тези неща не бъдат изяснени, хората са глупаво надменни; колкото по-глупав е един човек, толкова по-надменен е той и толкова по-безгранична става надменността му. Онези, които са умни, след като са приемали притока на истината през тези години, ще размишляват и ще се самоанализират, ще сравняват себе си с истината и постепенно разкриването на техния надменен нрав ще намалее. Колкото по-лоши са заложбите на човек, толкова по-глупаво надменен е той. Няма ли такава поговорка: „Те са нищо, но на никого не се кланят“? Тази поговорка е доста подходяща; онези, които са нищо, не се кланят на никого. Защо? Защото заложбите им са твърде лоши. До каква степен? До степен да нямат никаква интелигентност, да не знаят обхвата на способностите си, да не знаят на какво ниво е интелигентността им, да не знаят, че винаги има хора, по-добри от тях, и да не знаят какво са добрите заложби. А до каква степен стига тяхната надменност? До степен хората да я намират за отвратителна и гадна за гледане — това е глупава надменност. „Те са нищо, но на никого не се кланят“ означава, че те не могат да постигнат нищо, собствените им житейски дела са пълна бъркотия, не могат да прозрат нищо, нямат никакви мисли или възгледи и не могат да кажат дали възгледите на другите са правилни и дали са точни, и просто глупаво упорстват в своята надменност, като си мислят: „Аз имам способност, имам възможности, аз съм мъдър, аз съм по-добър от другите!“. Кажете Ми, по-добре ли е да ги оставим да бъдат глупаво надменни хора, които на никого не се кланят, или да им позволим да узнаят, че заложбите им са лоши, че са нищо, просто глупаци, безполезни хора и умствено изостанали, така че да станат негативни? Кое избирате вие? (Нека станат негативни, защото ако са глупаво надменни, има вероятност да вършат неща, които нарушават принципите, и могат да прекъсват и смущават делото на църквата.) Ако станат негативни, те могат да се върнат към разума на човешката природа и да бъдат по-примерни, като вършат по-малко неща, които прекъсват и смущават. Това е защита за тях. Въпреки че не са направили много неща, полезни за другите, вършенето на по-малко неща, които прекъсват и смущават, означава, че ще извършат много по-малко прегрешения и злодеяния, и вероятността да бъдат наказани в бъдеще ще намалее, нали? (Да.) Без да навлизаме в това дали могат да постигнат спасение, тъй като това е нещо относително далечно, ще намалее ли вероятността да нарушат Божиите управленски закони и да накърнят Божия нрав? И ще се увеличат ли шансовете им за оцеляване? (Да.) Съдейки от гледна точка на тези ползи, да позволим на хората да признаят собствените си заложби и в крайна сметка да осъзнаят, че нямат заложби, и да станат негативни, всъщност се оказва нещо добро. Иначе, когато хората казват: „Ти си нищо, но на никого не се кланяш — това е глупава надменност!“, те просто не могат да го прозрат или признаят; стават непокорни и все така си мислят: „Заложбите ми не са лоши! А ти казваш, че съм глупаво надменен. Аз съм много по-добре от един глупак!“. Това допълнително доказва, че те наистина са глупави, интелигентността им е твърде ниска и още повече трябва да приемат факта, че нямат заложби. Какви са ползите от приемането на този факт? Не е за да те направи негативен, а за да ти помогне да се отнасяш правилно към себе си и да избягваш да постъпваш глупаво. Хората са надменни, защото имат покварен нрав и нямат никакво самопознание. Обаче надменността на някои хора е нормална надменност. Някои хора например имат капитал от това, че са били в затвора и са понасяли страдания, допринесли са за църквата по определени начини или имат дарби, които ги правят по-добри от другите; тъй като имат надменен нрав в съчетание с това, че имат някакъв капитал, все още може да се счита за разбираемо, че разкриват надменност. Но ако ти си нищо, ако ти изначално не можеш да постигнеш нищо, нямаш никакъв принос и още повече нямаш никакви силни страни, но въпреки това си надменен, това няма смисъл — липсва рационалност. Сега ти е изяснено: ти нямаш заложби, ти си нищо и дори нямаш никакви силни страни. Умът ти е празен и в сравнение с хората с мисли, на ума ти му липсва съдържание. Макар че също си човек, ти си далеч под тях; от Божия гледна точка ти не отговаряш на критериите за човек. Така че за какво още си надменен? Според мярката на Божиите слова ти не отговаряш на критериите за човек. В Божиите очи към теб не бива да се отнасят като към човешко същество. Но тъй като Божията благодат е огромна, Бог те е възвисил, избрал те е и се е отнесъл към теб като към човек, като ти е позволил да изпълняваш дълг в Божия дом. Дали Бог се отнася към теб като към човек, за да те гледа как се отнасяш към Бог и към истината, която Той ти предоставя, по такъв глупаво надменен начин? За да те гледа как се отнасяш към дълга си и към живота си по този начин? Не. Тъй като Бог се отнася към теб като към човек и ти казва различните истини, които хората трябва да разбират, Той се надява, че можеш да бъдеш истински човек, надява се, че можеш да приемеш мислите, които хората трябва да имат, и няма да бъдеш глупаво надменен. Следователно, да бъдеш негативен е погрешно — не бива да бъдеш негативен. Тъй като Бог не се е отнесъл към теб или не те е пренебрегнал въз основа на твоите заложби, а вместо това се е отнесъл към теб като към нормален човек и те е използвал по този начин, ти трябва да живееш достойно за тази благодат от Бог и да не разочароваш Бог. Каквито и заложби да имаш и каквато и работа да можеш да вършиш, просто върши тази работа добре. Не се опитвай да ръсиш високопарни идеи, не прави това, което човек не бива да прави, и недей да имаш прекомерни идеи или амбиции, които човек не бива да има. Прави това, което човек трябва да прави, и живей достойно за Божието възвисяване. Това не е ли уместно? Не решава ли проблема с това да бъдеш негативен? (Да.)

Разпознаването на различните проявления на хора с различни заложби и даването на тези конкретни примери има за цел да ти помогне да се съпоставиш с тях. Това е така, за да можеш точно да определиш собственото си положение, да подходиш рационално към собствените си заложби и към различните условия, и да подходиш рационално към Божието разобличение и правосъдие по отношение на теб, към кастренето или към подредената за теб работа, както и за да си способен да се покориш и да си благодарен от дълбините на сърцето си, а не да проявяваш съпротива и отвращение. Когато хората могат да подходят рационално към собствените си заложби и след това точно да определят собствената си позиция, да действат практично като сътворени същества, които Бог иска, да правят това, което трябва да правят, правилно, въз основа на своите присъщи заложби, и като посвещават предаността и всичките си усилия, те постигат Божието удовлетворение. Тъй като Бог ти е дал тези заложби и тези условия, Бог няма да те принуждава да вършиш неща, които са трудни за теб, Той няма да принуждава риба да живее на сушата. Колкото Бог ти е дал, толкова иска да Му предложиш. Каквото Бог не ти е дал, Той няма да изисква прекомерно. Ако постоянно си поставяш прекалено високи изисквания в опит да бъдеш силна личност, свръхчовек, някой изключителен, това показва, че имаш покварен нрав — това е амбиция. Ако заложбите ти са добри, ти поемаш повече работа; ако заложбите ти са средни, можеш да поемаш само по-малко работа. Независимо какъв дълг можеш да изпълняваш, дай всичко от себе си, дай своята преданост и действай според принципите — не се опитвай да ръсиш високопарни идеи. Винаги да искаш да доказваш, че не си обикновен човек, винаги да искаш другите да имат високо мнение за теб — това е погрешно. Това показва голяма липса на самосъзнание, непознаване на собствената ти мярка. Ако продължаваш да се стремиш според амбицията и желанията си, нещата няма да свършат добре за теб. Следователно хората с лоши заложби не бива винаги да се устремяват да бъдат водачи, ръководители на екипи или надзорници; те не бива да се целят твърде високо. Ако заложбите ти са лоши, тогава просто изпълнявай съвестно нещата, които хората с лоши заложби могат да вършат. Ако ти липсват мисли и не можеш да се справиш с никаква работа, не насилвай нещата — тъй като Бог не ти е дал такива заложби, Той не е поставил прекалено високи изисквания към теб. Що се отнася до истините принципи, практикувай ги доколкото можеш да ги разбереш и приемеш — това е най-важното. Това, което си способен да схванеш, е това, което Бог ти е дал. Приложил ли си тези неща към дълга си или към поръчението, което Бог ти е поверил? Ако си ги приложил, тогава си дал всичко от себе си и си предложил своята преданост. Бог ще бъде удовлетворен и ти ще отговаряш на критериите като сътворено същество. Ако заложбите ти са лоши, Бог в никакъв случай няма да има изисквания към теб според критериите за онези с добри заложби. Бог няма да направи това. Онези без заложби са сред хората от най-ниското ниво на заложби. Ако някои вярващи в Бог нямат заложби, тогава как трябва да практикуват? Искаш ли да следваш Бог? Признаваш ли, че Бог господства над всичко, което се отнася до човека? Искаш ли да се покориш на устроеното и подреденото от Бог за теб? Ако си готов да приемеш и да се покориш, тогава успокой сърцето си и приеми всичко, което Бог е подредил за теб. Според твоите заложби ти можеш да вършиш само някои задачи, които изискват физически усилия, такива, които не се виждат, на които хората гледат с пренебрежение и които не се помнят — ако твоят случай е такъв, трябва да го приемеш от Бог, а не да таиш оплаквания и нещо повече — не бива да избираш дълга си въз основа на собствените си желания. Прави всичко, което Божият дом подреди за теб, и щом то е в рамките на твоите заложби, трябва да го изпълняваш добре. Например, ако ти е възложено да отглеждаш прасета, трябва да ги храниш добре, така че братята и сестрите да могат да ядат хубаво свинско. Ако ти е възложено да отглеждаш пилета, трябва да ги храниш и управляваш добре, така че те да снасят яйца нормално през сезона на снасяне, и също така трябва да ги защитаваш от други животни, като направиш така, че всеки, който види пилетата, които отглеждаш, да каже, че са добре отгледани. Това доказва, че ти милееш за всички неща, сътворени от Бог, и можеш да ги управляваш добре; доказва, че без значение какъв вид създание или животно е, ти можеш да милееш за него и да го управляваш добре, като приемаш това като своя отговорност и дълг за изпълнение. Макар да не можеш да вършиш друга работа, макар да не можеш да играеш ключова и решаваща роля в работата на църквата и да нямаш значителен принос, ако можеш да положиш всички усилия и да бъдеш предан в някаква незабележителна работа и се стремиш единствено да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Така няма да попречиш на издигането ти от Бог. Недей да бъдеш придирчив към задачите въз основа на това дали са мръсни или уморителни, дали другите те виждат, че ги вършиш, дали хората те хвалят и дали гледат на теб с презрение за това, че ги вършиш. Не мисли за тези неща. Просто се стреми да ги приемеш от Бог, покорявай се и изпълнявай дълга, който трябва да изпълняваш. Когато общувам за проявленията на хората без заложби, може да кажа, че ти си глупак, безполезен човек и умствено изостанал. Обаче, ако можеш да поемеш поверените ти задачи и в крайна сметка оправдаеш възвисяването си от Бог или диханието на живота, което Бог ти е дарил, не живееш и не ядеш напразно, не се наслаждаваш напразно на нито едно от материалните неща, които Бог предоставя за човечеството, и не пропускаш да бъдеш достоен за словата от Божията уста, това е достатъчно. Въпреки че по отношение на заложбите не покриваш изискванията да бъдеш пълноценен човек, ако можеш да изпълняваш дълга си и да вършиш работата с тази преданост и искреност, най-малкото, в Божието сърце ти отговаряш на критериите като сътворено същество. Това, което Бог иска, е тази преданост и искреност; Той иска сътворено същество, което отговаря на критериите. Независимо какъв дълг устрои Божият дом за теб, ти го приемаш от Бог и можеш да приемеш и да се покориш. Това е най-ценното нещо. Ако си направил това, което Бог изисква от теб, и си предложил всичко, което си способен да предложиш, Бог ще има ли все още по-високи изисквания към теб? Ако искреността и предаността ти се разглеждат като ценни в Божиите очи, тогава животът ти има стойност. Добро ли е това възприемане? (Да.)

Някои хора казват: „Все още чувствам, че не схващам. Защо Бог предопределя хора с всякакви видове заложби? Щом Бог иска хората да свидетелстват за Него, да практикуват истината и да се отърват от покварения си нрав, защо не може да даде на хората добри заложби? Толкова ли е трудно за Бог да даде на хората добри заложби? Ако Бог беше направил така, че хората да имат способности във всички области — когнитивна способност, способност за преценка, способност за разпознаване на нещата, способност за реагиране на нещата, способност за вземане на решения, иновативна способност и още повече способност за оценяване на нещата и вникване в тях — като даде на хората способности във всички области, нямаше ли заложбите на хората да бъдат добри? Дори ако Той беше дал на хората средни заложби, нямаше ли те тогава да могат да възприемат истината на средно ниво? Ако хората могат да възприемат истината, нямаше ли тогава да могат да практикуват истината? И нямаше ли да могат да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение?“. Какъв е проблемът с това хората да имат тези мисли? Хората не разбират защо Бог им дава такива съвсем средни заложби. Трудно е да се намерят водачи с добри заложби и е изключително трудно да се върши добре църковната работа. Хората си мислят: „Ако Бог даваше на хората добри заложби, нямаше ли да е по-лесно да се намират водачи? Нямаше ли да е по-лесно да се върши църковната работа? Защо Бог не дава на хората добри заложби?“. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на цялостната работа на Божия дом, разбира се, ако имаше повече хора с добри заложби, църковната работа наистина щеше да е по-лесна. Съществува обаче една предпоставка: в Божия дом Бог върши Своето дело и хората нямат решаваща роля. Следователно това дали заложбите на хората са добри, средни или лоши, не определя резултатите на Божието дело. Крайните резултати, които трябва да бъдат постигнати, се осъществяват от Бог. Всичко се води от Бог, всичко е дело на Светия Дух. От гледна точка на Божието дело, този въпрос трябва да бъде обяснен по този начин — това е една причина. Има и друга причина: след като бъдат покварени от Сатана, хората притежават покварения нрав на Сатана като същност на своя живот; тоест всички те живеят според своя покварен нрав и животът им се управлява от техния покварен нрав. Ако, в допълнение към това, някой притежава добри или изключителни заложби и способностите му във всички области са пълни, съвършени и безупречни, това ще подхрани покварения му нрав. Това ще доведе до необуздана ескалация на покварения му нрав, като го направи неконтролируем, и ще доведе до това този човек да стане по-надменен, непреклонен, измамен и нечестив. Трудността му да приеме истината ще се увеличи и няма да има начин да преодолее покварения си нрав. Това е друга причина. Освен това Бог дава на хората такива заложби, защото човечеството, което Бог иска да спаси, изначално е непълноценно човечество, със способности във всички аспекти, които са средни и имат недостатъци. Нещо повече, познаването на Божиите слова и истината не се постига само чрез използване на различни способности, а изисква процес. Какво включва този процес? Той включва промени в средата, нарастването на възрастта на човек, увеличаването на преживяването на живота и познанията за него, както и преживяванията, придобити чрез различни среди, което позволява на хората, въз основа на техните вродени заложби и инстинкти, постепенно да разберат и да узнаят за какво всъщност се отнася истината в Божиите слова; тогава те приемат и практикуват Божиите слова. Чрез такъв процес истината в Божиите слова се влага в човека, за да стане негов живот — тя не става теория на живота или философия и средство за живот; по-скоро Божиите слова стават основата за неговото съществуване. Такъв човек е нов човек, новороден живот. Това е съществен процес. Дори ако заложбите и способностите ти във всички аспекти са изключително добри и високи, тези процеси не могат да бъдат пропуснати. Като сътворено човешко същество, при окончателното постигане на превръщането на Божиите слова в твой живот, никой не може да пропусне нито една стъпка от целия процес, който трябва да бъде преживян. Тоест всеки ще развие представи, фантазии, съпротива, противопоставяне и бунтарство към Бог. Всички те ще преминат през неуспехи, провали, препъване, освобождаване от длъжност, кастрене, правосъдие и наказание, ще преживеят различни среди, ще срещнат различни типове хора и други подобни процеси. Независимо колко добри или високи са заложбите ти или колко силни са способностите ти във всички аспекти, нито един от тези процеси или стъпки не може да бъде пропуснат. Следователно, дори ако Бог ти дадеше изключително високи заложби и способности, това все пак би било загуба. По-добре е за теб да бъдеш обикновен човек на средно ниво. Въпреки че може да имаш някои недостатъци в човешката природа, можеш да преживяваш Божието дело, да разбираш Божиите слова, след като ги чуеш, и да признаваш своите слабости и недостатъци. По този начин, от една страна, това, което придобиваш, е по-практическо и получаваш повече от Бог; от друга страна, опознаваш естествените си способности по-точно и ставаш по-здравомислещ. Ето защо Бог няма намерение да дава на всеки добри заложби — Той дава на хората средни заложби.

След като чухте за тези специфични проявления на различните способности, които измерват заложбите на хората, вие се оценявате и откривате, че в най-добрия случай имате само средни заложби, без да достигате нивото на добри заложби. Тогава кои са онези, които достигат нивото на добри заложби? Те са хората, оползотворявани от Светия Дух. Ако Бог ти даде добри заложби, ти трябва да поемеш работа, която отговаря на добрите заложби. Ако няма нужда да поемаш такава работа, вече е доста добре, че Бог ти е дал средни заложби — това е Божията благодат. Ако Бог ти даде средни заложби, ти не можеш да вършиш много важна работа, така че не можеш да станеш надменен. Това е защита за теб. Със средните заложби, които са ти дадени, нямаш капитал, с който да се хвалиш, нито можеш да имаш някакъв разтърсващ принос. Винаги трябва да мислиш: „Заложбите ми са средни; не съм добър нито в тази, нито в онази област. Трябва да бъда благоразумен и да търся истините принципи при изпълнението на дълга си“. Когато чувстваш, че имаш недостиг във всички аспекти, започваш да се държиш много по-добре и много повече да спазваш правилата, много повече да се сдържаш. Например, независимо каква работа вършите, независимо дали сте надзорници или обикновени членове, ако през определен период работата ви върви сравнително гладко, носи някакви резултати и постиженията са относително изключителни, и получите утвърждаване от Горното, каква би била вашата нагласа? (Щяхме да станем самодоволни, да чувстваме, че сме добри, и вече да не търсим лесно истината.) Тогава би станало трудно за теб да следваш правилата и да останеш земен в постъпките си. Това е много опасно изкушение за теб; това не е добър знак. Обаче, тъй като ти липсват различни способности или имаш недостатъци в тях, и когато вършиш работа, или не успяваш да вземеш предвид един аспект, или не успяваш да предвидиш, или пренебрегваш и забравяш друг, като или биваш кастрен по отношение на един аспект, или се сблъскваш с неуспехи и удари в друг, в дълбините на сърцето си постоянно се предупреждаваш: „Не съм способен. Заложбите ми са лоши и не разбирам истината. Не разбирам принципите“. По този начин ставаш много внимателен, когато вършиш нещата, много се страхуваш да не направиш грешки и да не бъдеш кастрен, много се страхуваш да не прекъсваш и смущаваш, и много се страхуваш да не причиниш пропуски в работата, които да доведат до загуби. Тъй като способностите ти в различни аспекти са недостатъчни или всички са много посредствени, способността ти да бъдеш компетентен за работа също е много посредствена и работата, която вършиш, е много посредствена. Затова смяташ, че няма с какво да се хвалиш — дори и да успееш да постигнеш някои трудно извоювани резултати, постигаш ги само след като си понесъл много трудности и си положил огромни усилия зад кулисите. Пред другите искаш да се преструваш, че си способен и доста добър, но липсва увереност в сърцето ти. Знаеш, че каквото и да правиш, не можеш да го направиш добре и все още се нуждаеш Горното да го провери. При някои неща само когато се сблъскаш с кастрене, осъзнаваш къде грешиш и виждаш колко невероятно лоши са заложбите ти. По този начин няма да можеш да станеш надменен. Тоест около теб винаги ще има някой с добри заложби, който те превъзхожда, и винаги ще ги има истината и изискваните от Бог стандарти, които да те въздържат. Ти чувстваш: „Малкото работа, която мога да постигна, е само защото Горното я е проверило и решило; тя е завършена само защото Горното многократно я е изследвало, проверявало и коригирало. Нямам с какво да се хваля“. Следващия път, когато правиш нещо, все още мислиш да се перчиш с уменията си, но все пак не успяваш да го свършиш добре и никога не можеш да се откроиш. Именно защото заложбите и способностите ти са ограничени, резултатът от изпълнението на дълга ти винаги е среден, никога не достига считаното от теб идеално ниво или критерий. Затова непреднамерено непрекъснато осъзнаваш, че не си някакъв изключителен, превъзходен или необикновен човек. Постепенно разбираш, че заложбите ти не са толкова добри, колкото си ги представял, а са по-скоро твърде обикновени. Този постепенен процес много ти помага да опознаеш себе си — преживяваш някои неуспехи и провали по практичен начин и, след като размислиш вътрешно, ставаш по-точен в оценката за нивото, способностите и заложбите си. Все повече осъзнаваш, че не си човек с добри заложби, че макар да имаш някои силни страни и дарби, известна способност за преценка или някакви идеи или планове, понякога все още не отговаряш на истините принципи, далеч си от Божиите изисквания и от критериите на истината и си още по-далеч от критерия за притежаване на истината реалност — несъзнателно имаш тези преценки и оценки за себе си. В процеса на себепреценяване и себеоценяване себепознанието ти ще става все по-правилно и твоят покварен нрав и разкриваща се поквара все повече намаляват, ще стават по-сдържани и контролирани. Разбира се, целта не е да се контролира поквареният нрав. Каква е целта? Целта е да се контролира поквареният ти нрав и постепенно да се научиш да търсиш истината и да постъпваш добре, без да се опитваш винаги да бълваш високопарни идеи или да се перчиш с уменията си, без да се стремиш да се съревноваваш да си най-добрият или най-силният и без да се опитваш винаги да се доказваш. Докато това осъзнаване непрекъснато се запечатва дълбоко в сърцето ти, ще се замислиш: „Трябва да търся какви са истините принципи и какво казва Бог по този въпрос“. Това осъзнаване постепенно ще се утвърди дълбоко в сърцето ти и степента на търсене, признаване и приемане на Божието слово и на истината все повече ще се повишава, което за теб означава надежда за спасение. Колкото повече можеш да приемаш истината, толкова по-малко ще се проявява твоят покварен нрав. Още по-добър резултат е това, че ще имаш повече възможности да използваш Божието слово като критерий за практикуване. Не е ли това постепенно поемане по пътя на спасението? Не е ли това нещо добро? (Така е.) Но ако всички твои способности са превъзходни и съвършени, и изключителни в сравнение с тези на хората, можеш ли все още да търсиш истината, докато се справяш с проблеми и изпълняваш дълга си? Трудно е да се каже. Много е трудно за човек с изключителни способности във всички области да дойде пред Бог с успокоено сърце или смирено отношение, за да опознае себе си, да опознае недостатъците си и покварения си нрав, и да достигне момента, в който да търси истината, да я приеме и след това да я практикува. Това е доста трудно да се направи, нали? (Да.)

Това хората да имат средни заложби съдържа Божиите добри намерения; това хората да имат твърде лоши заложби също съдържа Божиите добри намерения. В желанието Си да те спаси, Бог не ти дава прекомерно добри заложби. Защо е така? Бог дава на хората различни вродени дадености, като например техния семеен произход, външен вид, инстинкти, индивидуалност и различни житейски способности. Бог дори дава на хората определени силни страни, интереси и хобита, а също така дарява някои хора със специални дарби. Това е достатъчно. Те са достатъчни, за да поддържат личното ти оцеляване. С тях ти притежаваш способността и условията да живееш независимо и въз основа на определено ниво на заложби можеш да приемеш Божиите слова, в различна степен да се отървеш от покварения си нрав и да постигнеш това да бъдеш спасен. Ето защо Бог не дава на хората прекомерно високи заложби. Бог не дава на хората прекалено добри заложби. От една страна, това е така, за да могат хората при това основно условие да останат малко по-приземени, и въз основа на усещането, че са обикновени, нормални хора, хора с покварен нрав, да могат с готовност да приемат Божието дело и Божието спасение. Само по този начин те наистина имат основното условие да приемат Божиите слова. От друга страна, ако хората имат много добри заложби или изключително бърз ум, ако имат много големи способности във всички аспекти, ако всички са изключителни, ако всичко в света им върви гладко — правят много пари в бизнеса, имат особено плавна политическа кариера, справят се без усилие във всички ситуации, чувстват се като риба във вода — тогава такива хора не са способни лесно да дойдат пред Бог и да приемат Божието спасение, нали? (Точно така.) Повечето от тези, които Бог спасява, не заемат високи позиции в света или сред хората в обществото. Тъй като заложбите и способностите им са средни или дори лоши и им е трудно да намерят популярност или успех в света, като винаги чувстват, че животът е мрачен и несправедлив, те имат потребност от вяра и в крайна сметка идват пред Бог и влизат в Божия дом. Това е основното условие, което Бог поставя на хората, когато ги избира: само с тази потребност можеш да имаш желание да приемеш Божието спасение. Ако твоите условия във всички аспекти са много добри и подходящи за това да имаш стремеж в света, и винаги искаш да си изградиш име, тогава ти не би имал желание да приемеш Божието спасение, нито дори възможност да го получиш. Макар заложбите ти да са на средно ниво или лоши, все пак си много по-благословен от невярващите поради това, че имаш възможността да бъдеш спасен от Бог. Следователно наличието на лоши заложби не е твой недостатък, нито е пречка за отърваването ти от покварения нрав и постигането ти на спасение. В крайна сметка, именно Бог ти даде тези заложби. Имаш толкова, колкото Бог ти е дал. Ако Бог ти е дал добри заложби, тогава имаш добри заложби. Ако Бог ти е дал средни заложби, тогава твоите заложби са средни. Ако Бог ти е дал лоши заложби, тогава те са лоши. Щом разбереш това, трябва да го приемеш от Бог и да си способен да се покориш на Божието върховенство и това, което той е подредил. Коя истина е в основата на покорството? Истината, че това, което Бог е подредил, съдържа Божиите добри намерения. Бог е много внимателен и хората не бива да се оплакват или да разбират погрешно Божието сърце. Той няма да те цени заради добрите ти заложби, нито ще те презира или мрази, ако са лоши. Какво е това, което Бог ненавижда? Бог мрази хората, които нито обичат истината, нито я приемат, хората, които разбират истината, но не я практикуват, хората, които не правят това, на което са способни, хората, които не са в състояние да дадат всичко от себе си за своя дълг, но винаги имат прекомерни желания, винаги искат статус, винаги се съревновават за позиция и винаги искат нещо от Него. Това е нещо, което Бог намира за отвратително и противно. Ти поначало имаш лоши или никакви заложби, не си способен да вършиш никаква работа, но въпреки това винаги искаш да бъдеш водач, винаги се бориш за позиция и власт и винаги искаш Бог да ти даде окончателен отговор, да ти каже, че в бъдеще ще можеш да влезеш в царството, да получиш благословии и да имаш добра крайна цел. Това, че Бог те е избрал, вече е огромно въздигане, но ти все още искаш да получиш повече, отколкото ти се дава. Бог ти е дал това, което трябва да получиш, и ти вече си придобил много от Бог, но все още предявяваш неразумни искания. Това е нещо, което Бог мрази. Твоите заложби са много лоши или дори не достигаш човешкия интелект, но въпреки това Бог не се е отнесъл към теб като към животно, а продължава да се отнася към теб като към човешко същество. Затова трябва да правиш това, което всеки човек трябва да прави, да казваш това, което всеки човек трябва да казва, и да приемаш всичко, което Бог ти е дал като идващо от Него. Какъвто дълг да можеш да изпълняваш, изпълнявай го. Не разочаровай Бог. Не искай да получаваш повече, отколкото ти се дава, защото Бог се отнася към теб като към човешко същество, а ти казваш: „Щом Бог се отнася към мен като към човек, значи трябва да ми даде по-добри заложби, да ми позволи да бъда ръководител на екип, надзорник или водач. Най-добре би било, ако Той направи така, че да не ми се налага да върша никаква уморителна работа, така че Божият дом да ми предоставя безплатно ресурс, да не ми се налага да полагам усилия или да понасям изтощение и да ми позволи да правя това, което искам“. Това са все неразумни искания. Това не са проявленията или исканията, които едно сътворено същество трябва да има или да поставя. Бог не се е отнесъл към теб според лошите ти заложби, а вместо това те е избрал и ти е дал възможността да изпълняваш дълга си. Това е Божието въздигане. Не трябва да искаш да получиш повече, отколкото ти се дава, и да отправяш неразумни искания към Бог. Вместо това трябва да благодариш на Бог и да изпълниш дълга си, за да се отплатиш за Божията любов. Това е Божието изискване към теб. Твоите заложби са лоши, но Бог не ти е поставил изисквания да изпълниш критериите, предназначени за хора с добри заложби. На теб ти липсват заложби и интелигентност, но Бог не е изисквал от теб да изпълниш критериите, които могат да изпълнят хората с добри заложби. Каквото си способен да направиш, просто го направи. Бог не принуждава една риба да живее на сушата. Просто ти самият винаги имаш прекомерни желания и никога не искаш да бъдеш обикновен човек, средностатистически човек с лоши заложби. Става въпрос, че не искаш да вършиш тези трудоемки задачи, които не те поставят в светлината на прожекторите, и при изпълнението на дълга си винаги изпитваш неприязън към несгодите и се плашиш от изтощението, като си придирчив към това, което правиш. Винаги си своенравен и винаги имаш свои собствени планове и предпочитания — не става въпрос за това, че Бог се е отнесъл несправедливо към теб. И така, как хората трябва да се отнасят правилно към собствените си заложби? Първо, каквито и заложби да ти даде Бог, ти трябва да ги приемеш от Бог и да се покориш на върховенството и подредбите на Бог. Това е най-основната мисъл и гледна точка, която хората трябва да притежават. Тази гледна точка е правилна и е валидна във всяка ситуация. Именно истината принцип остава постоянна, независимо как се променят нещата. От друга страна, независимо дали заложбите ти са добри, средни, лоши или несъществуващи, ти трябва да вършиш работата, която заложбите ти могат да постигнат. Не бива нито да премълчаваш каквото и да било, нито да се стремиш да се откроиш. Независимо дали заложбите ти са добри или средни, ти можеш да вършиш само нещата в обхвата на своите заложби и способност; няма с какво да се хвалиш — това е, което Бог ти е дал; ти трябва да го принесеш. Цялото ти същество, дъхът ти, вродените ти дадености и способностите ти във всички аспекти на твоите заложби са дадени от Бог. Различните истини принципи, които сега разбираш, също са предоставени от Бог. Без Божието дело и без различните вродени дадености, които Бог дарява на хората, човеците не са нищо друго освен шепа пръст. Следователно хората няма с какво да се хвалят. Това е вторият аспект. Има и друг аспект: независимо дали заложбите ти са средни, лоши или несъществуващи, ти трябва да подхождаш към това правилно. Първо, признай към кое ниво принадлежат заложбите ти, и след това, въз основа на вродените си заложби, прави това, което трябва да правиш. Не се опитвай винаги да надхвърляш способностите си и да правиш неща, които не можеш да постигнеш, като винаги се опитваш да се доказваш пред хората или пред Бог. Ти не можеш да докажеш нищо. Колкото повече се опитваш да се доказваш по този начин, толкова повече това доказва, че заложбите ти са лоши, че не познаваш собствената си мярка, и толкова повече доказва, че си лишен от разум и имаш силно покварен нрав. Не се опитвайте по всякакъв начин да промените заложбите си или да подобрите способностите си във всички аспекти, а по-скоро разпознайте точно и подходете правилно към вродените си заложби и способности. Ако откриете къде имате пропуски, бързо проучете онези области, в които можете да постигнете напредък за кратко време, така че да компенсирате тези области. За онези области, които не можете да достигнете, не се насилвайте. Действайте съгласно действителната ситуация; вършете нещата въз основа на собствените си заложби и способности. Решаващият принцип е да изпълнявате дълга си в съответствие с Божието слово, с Божиите изисквания към хората и с истините принципи. Независимо какво е нивото на твоите заложби, можеш да постигнеш различни степени на действие и изпълнение на дълга си в съответствие с истините принципи. Можеш да постигнеш Божиите критерии или да отговаряш на тях. Тези истини принципи изобщо не са празни приказки. Те в никакъв случай не превъзхождат човешката природа. Всички те са пътища за практикуване, пригодени за покварения нрав, инстинктите и различните способности и заложби на сътвореното човечество. Затова каквито и да са заложбите ти, независимо дали твоите способности са недостатъчни или несъвършени, това не е проблем. Ако наистина разбираш истината и желаеш да я практикуваш, ще имаш път напред. Недостатъците на човека в някои аспекти на заложбите и способностите му в никакъв случай не пречат на практикуването на истината. Ако твоята способност за преценка или някоя друга способност е недостатъчна, можеш да потърсиш повече и да общуваш повече, да потърсиш наставление и предложения от онези, разбират истината. Когато разбереш и схванеш принципите и пътищата на практикуване, трябва да ги приложиш на практика с всички свои усилия в зависимост от духовния си ръст. Да приемаш и да практикуваш — ето какво трябва да правиш. Това, че общувам така, помага ли ви да разберете? (Разбираме малко повече.)

Защо Бог предопределя хора с всякакви видове заложби? Защо Бог не дава на хората съвършени заложби? За колко аспекта сме общували относно това какви са Божиите намерения в това отношение и как хората трябва правилно да подхождат към това? Нека ги обобщим. Първият аспект е да го приемеш от Бог. Това е най-основната мисъл и възглед, които хората трябва да притежават. Вторият аспект е да признаеш и да прецениш какви са заложбите ти, и да действаш и да изпълняваш дълга си въз основа на своите заложби и способност. Не се опитвай да правиш неща, които надхвърлят заложбите и способността ти. Прави това, което можеш да правиш, съвестно и здраво стъпил на земята, и го прави добре. Не се насилвай да правиш това, което не можеш. Какъв е третият аспект? (Не бива винаги да искаме да променяме заложбите си. Дори и заложбите ни да са средни, лоши или несъществуващи, трябва да подхождаме към това правилно. Не бива винаги да искаме да доказваме себе си пред Бог и че заложбите ни са добри. Това е неуместно.) Точно така. Подхождай към заложбите си правилно. Не се оплаквай. Колкото Бог ти е дал, това Той ще иска от теб. Каквото Бог не ти е дал, Бог не го изисква от теб. Например, ако Бог ти е дал средни заложби или лоши заложби, Той не изисква от теб да бъдеш водач, ръководител на екип или надзорник. Обаче, ако Бог ти е дал красноречие, способността да се изразяваш или определена дарба, и изисква от теб да вършиш работа, свързана с тази дарба, тогава трябва да я вършиш добре. Не пропускай да живееш съобразно условията, които Бог ти е дал. Трябва да живееш съобразно Божието даряване, като му дадеш пълна изява и го приложиш добре, като го приложиш към положителни неща и произведеш ценни резултати от работата, които са от полза за човечеството. Това би било отлично, нали? (Да.) Освен това трябва да знаеш, че Бог има добри намерения, като дава на хората различни заложби. Именно защото Бог иска да те спаси, Той не ти е дал прекомерно добри заложби. Това съдържа Божиите ревностни и грижовни намерения. Това, че Бог ти дава средни или лоши заложби, е защита за теб. Ако хората имаха прекалено добри или изключителни заложби, за тях би било лесно да следват света и Сатана, и нямаше лесно да повярват в Бог. Погледнете изтъкнатите личности в различни сфери на дейност и области в света — какви хора са те? Всички те са хитри „мозъци“, въплътени дяволи. Ако поискаш от тях да вярват в Бог, те си мислят: „Вярването в Бог не води доникъде — само неспособните хора вярват в Бог!“. Хората с прекомерно добри заложби, големи способности и напреднали тактики са пленени от Сатана. Те живеят изцяло според покварения си нрав и напълно за света. Всички такива хора са въплътени дяволи. Кажете Ми, Бог спасява ли такива хора? (Не.) Така че, готови ли сте да бъдете въплътени дяволи, или сте готови да бъдете обикновени хора, хора с лоши заложби, но такива, които могат да получат Божието спасение? (Готови сме да бъдем обикновени хора.) От тези два типа хора, кой е благословен? Онези, които просперират в света, издигат се до известност, имат слава, стават висши служители или богати хора, които имат всичко, което искат, и безкрайни пари за харчене — готови ли сте да бъдете такива хора, или сте готови да дойдете пред Бог и да бъдете непринудени, обикновени хора със средни заложби? Какъв е твоят избор? (Да бъдем непринудени, обикновени хора.) Ако избереш да бъдеш непринуден, обикновен човек със средни заложби, като предпочиташ да не се наслаждаваш на добър материален живот в този живот, не искаш да се издигаш до известност, нямаш никакво чувство за значимост в този свят и си гледан отвисоко от всички, предпочиташ да бъдеш този тип човек и да милееш за възможността за спасение, която Бог дава на хората, или да я придобиеш — ако това е твоят избор, ако избереш да бъдеш спасен и избереш да не следваш този свят, и в сърцето си желаеш да не принадлежиш на този свят, а да принадлежиш на Бог, тогава не бива да презираш заложбите, които Бог ти е дал. Дори и заложбите ти да са много лоши или Бог да не ти е дал никакви заложби, ти все пак трябва с радост да приемеш този факт и с вродените дадености на различните способности, които Бог ти е дал, да изпълняваш дълга на сътворено същество. Друг аспект е, че дори и заложбите, които Бог дава на хората, да не са много добри — просто заложбите на обикновени хора — и способностите, които Той им дава във всички аспекти, да са средни или дори лоши, най-основните истини, които хората трябва да практикуват и на които Бог учи хората, все още могат да бъдат постигнати и достигнати, ако те са готови да вложат сърцата си в практикуването им. Дори и заложбите ти да са много лоши, а способността ти за възприемане, способността ти за приемане на нещата, способността ти за преценка и способността ти за разпознаване на нещата да са много лоши или дори несъществуващи, стига да притежаваш най-основната човешка природа и разум, задачите и работата, които Бог ти поверява, могат да бъдат завършени и направени добре. Нещо повече, най-основният начин за това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, който Бог изисква от хората, е нещо, което можеш да следваш; това е нещо, което можеш да достигнеш и да постигнеш. Следователно Бог никога не е имал намерение да ти даде много добри заложби. Ако Бог ти дадеше добри заложби и някои специални способности, като ти позволи да станеш въплътен дявол в света, тогава Бог нямаше да те спаси. Можете ли да разберете Божието сърце по отношение на този въпрос сега? (Да.) Ако можете да разберете Божието сърце, това е добре; ще разберете тази истина и правилно ще подхождате към собствените си заложби; няма да има повече трудности в това отношение. Оттук нататък хората трябва просто да правят това, което трябва да правят. Дори и да е само една работа, вложи сърцето и усилията си да я направиш добре и не пропускай да оправдаеш Божиите очаквания към теб. Разбирате ли? (Да.) Това е всичко за днешното общение по тази тема. Довиждане!

11 ноември 2023 г.