Миналия път общувахме по въпроса, че хората имат представи и фантазии за въплътения Бог, което е свързано с „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог“ — един от начините за практикуване на „избавянето“, които се намират в рамките на темата „Как човек да се стреми към истината“, нали? (Да.) Общувахме за това как хората трябва да се отнасят към въплътения Бог. И така за кои истини, свързани с Божието въплъщение, общувахме миналия път? (Миналия път общувахме за това, че Бог не говори двусмислено, което е част от това, че Бог не подмамва човека, както и за Божието отношение към статуса.) Общувахме по темата да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество, което включва това, че Бог не подмамва човека, и също така общувахме за това как въплътеният Бог се отнася към статуса. Какво общувахме по тази тема? Кажете Ми какво разбрахте. (В миналото смятах, че Божията идентичност е тази на Създателя и че Неговият статус е много висок. Чрез Божието общение разбрах, че Бог никога не се държи така, сякаш има висок статус, нито някога се наслаждава на този статус. Също така не заради този статус Бог плаща цената, за да спаси човечеството; по-скоро с това Той изпълнява Своята отговорност към човечеството. Освен това в миналото си мислех, че ако някой има висок статус, той има власт. Едва чрез Божието общение осъзнах, че статусът всъщност просто представлява титла и че това човек да бъде водач или работник в Божия дом е равносилно на това Бог да възложи на този човек поръчение и отговорност. Това са разбиранията, които придобих, след като слушах Божието общение.) За каквото и да общувам, от една страна, това е, за да позволи на хората да научат по-ясно и точно какви са Божиите възгледи и принципи относно всякакви неща и какви истински проявления и разкривания на Божия нрав същност съществуват — ето какво трябва да знаят хората. От друга страна, общуването върху това съдържание дава на хората някои правилни възгледи за това как да се отнасят към всякакви неща и им позволява да разберат принципите за това как да се отнасят към тях и да се справят с тях. Вземете например начина, по който Бог се отнася към статуса. От една страна, общуването за това ти помага да разбереш какви са Божиите мисли и възгледи за статуса и какви са Неговите принципи за справяне със статуса, когато Той се въплъщава и идва на земята, за да стане член на човечеството — тоест когато живее в рамките на нормалната човешка природа. Това е нещо, което хората трябва да разберат. От друга страна, общуването за това как Бог се отнася към статуса не е само за да разберат хората тези истини, които трябва да знаят; по-важното е, след като разберат истината, хората да имат правилни мисли, възгледи и принципи на практикуване, с които да подхождат към този въпрос и да се справят с него. Казано накратко, за какъвто и вид въпрос да общуваме, от една страна, то е, за да научиш правилните възгледи за това как да се отнасяш към този въпрос, а от друга страна, е, за да разбереш принципите на практикуване и пътя за практикуване за справянето с него.

Въпреки че въплътеният Бог има Божията идентичност и също така има статус сред Божиите избраници, този статус е напълно различен от статуса, за който говорят покварените човеци. От една страна, за Бог този статус е просто формулировка, която засяга истината; от друга страна, що се отнася до живота и същността на въплътения Бог, този статус не е някаква позиция, а се говори за него от гледна точка на живота същност, притежаван от въплътения Бог. Следователно по същество статусът, за който говорят покварените човеци, всъщност е различен от този статус на въплътения Бог. Какво представлява статусът сред поквареното човечество? (Символ на власт.) Сред поквареното човечество статусът няма нищо общо с идентичността и същността на човека; той е просто титла. Сред поквареното човечество някои хора например са главни изпълнителни директори, управители или имат определен социален статус. Това е просто титла или разделение на класи и рангове сред хората; то няма нищо общо с истинската идентичност и същност на човека. Следователно така нареченият „статус“ на въплътения Бог сред хората не е същият като този на управляващите в човешкото общество; Той не е управляващ, нито е човек с користни съображения. Сред хората за Божия статус се говори само от гледна точка на Неговата същност и идентичност, а за Божията идентичност и същност се говори само заради Божия живот и властта, мощта и нрава на Бог. Божият статус не е вид титла сред хората. Следователно хората не могат да поставят въплътения Бог наравно с хората със статус в различните социални класи. Хората със статус в различните социални класи, независимо към коя класа принадлежат, събирателно се наричат управляваща класа. От една страна, същността на управляващата класа е, че тя има работа, която съответства на нейния статус; от друга страна, независимо от периода или социалната среда, тази управляваща класа основно се състои от водачите, изявените личности, имащите користни съображения и така нататък сред хората. Това беше особено валидно преди повече от сто години — преобладаващата част от управляващата класа със статус и престиж в обществото бяха хора с користни съображения. И така какво се има предвид под „хора с користни съображения“? Отнася се за хора, които използват властта и статуса си, за да търсят облаги за себе си. По какъв начин търсят облаги? Чрез своето политическо влияние и власт те управляват своите поданици; под тяхното управление и ръководство тези поданици им плащат данъци или, по-точно казано, плащат налози. Съществува обаче разлика по същество между статуса на въплътения Бог и статуса на управляващата класа. Независимо коя класа управляващи или личности с власт и статус може да са в обществото или сред групи от хора, статусът на управляващата класа е просто позиция и титла. Те само ръководят хората, над които властват, или тези в обхвата на тяхното управление и администрация по прост начин — най-общо казано, това се нарича властване, а в по-тесен смисъл се нарича ръководене и администриране. Чрез властването, ръководенето и администрирането те получават властта и различните облаги, които произтичат от статуса им. Въпреки че въплътеният Бог притежава Божията идентичност и същност и има Божия статус, делото, което Той извършва, същността на Неговото дело и същността на самия Негов статус са различни от тези на различните управляващи класи в обществото и сред човечеството. Делото, което въплътеният Бог извършва върху хората, не е да властва над тях или да ги администрира, а по-скоро да ги води, да ги снабдява, да ги напътства, да ги подкрепя, да им помага, да ги кастри, съди и наказва. Бог извършва цялото това дело, за да даде възможност на хората да се отърват от своя покварен нрав и да се освободят от него. Най-основното естество на цялото дело, което Той извършва върху хората, е да ги снабдява с истината и живота, за да ги доведе пред Бог. Това е делото, което Той извършва. Той взема делото и словата, които Бог иска да извърши и да изрече на земята, и извършва това дело върху хората и изрича тези слова на хората, за да могат да слушат и да разбират, да имат път за практикуване и в крайна сметка да се отърват от своя покварен нрав, да се покорят на Бог и да станат хора, които истински се покланят на Бог. В този процес това, което покварените човеци придобиват от въплътения Бог, преди всичко е предоставянето на истината, предоставянето на живота и предоставянето на пътя. В крайна сметка те са способни истински да се покорят на Бог, да станат истински сътворени същества — сътворени същества, които отговарят на критериите — и да удовлетворят Бог, да придобият Божието признание и приемане и да станат човешки същества, които се покланят на Бог. Това са нещата, които човешките същества придобиват от въплътения Бог. Въпреки че въплътеният Бог има този статус и е извършил това дело, Той не се ползва с данъците на човечеството. Въпреки че въплътеният Бог има статус, Той не се ползва с облагите на статуса, с които се ползва всеки член на управляващата класа, нито се ползва с всевъзможното щедро отношение, полагащо Му се поради Неговия статус. И така, въпреки че въплътеният Бог има статуса на въплътения Бог, Той не е някой с користни съображения, нито е част от експлоататорската класа. Докато извършва Своето дело — точно както Бог на небето, Божият Дух, води цялото човечество — въплътеният Бог снабдява, напътства и подкрепя човечеството и му помага, и никога не изисква никакви материални или нематериални неща от човечеството. Следователно, когато въплътеният Бог идва сред хората, за да извършва дело, дори и да има статуса, който човеците виждат с очите си, или статуса, който има според техните мисли и представи, Той не се ползва с данъци от хората. Делото, което Той извършва, и Неговото снабдяване на човечеството са безплатни; Той не изисква никакви такси, налози или възнаграждение от човечеството. Досега давали ли сте Му поне един цент? (Не.) Плащали ли сте някога, за да слушате проповеди? (Не.) Нашите места за събиране не изискват пропуски, не се налага да купувате билети, за да посещавате събирания, и не се налага да плащате нито цент. Освен това книгите, които четете, видеоклиповете, които гледате, и записите на проповеди, които слушате, са напълно безплатни. Никога не ви е искан нито цент. Не е ли така? (Да.) На никого не е искан нито цент; всичко е безплатно. Някои хора питат: „Трябва ли личните приношения да са определен процент от доходите на човека?“. Не е така; всички приношения се дават доброволно. Десятъкът е просто това, което вярващите би трябвало да принасят, но независимо дали някой принася една десета или една пета от доходите си, това е напълно доброволно. Освен това много хора, които вярват в Бог, никога не са принасяли това, което би трябвало, но въпреки това все още посещават събирания и все така могат да четат Божиите слова и да слушат проповеди. Нито един човек не е бил лишен от правото си да слуша проповеди, от правото си да посещава събирания или от правото си да изпълнява своя дълг само защото никога не е правил приношения — това не се е случвало на никого, нали? (Да.)

От Епохата на закона до настоящата Епоха на царството Бог последователно е снабдявал човечеството. Откакто Божият Дух започна да говори на човечеството до първото Божие въплъщение, а след това и до второто Божие въплъщение, Бог е изрекъл безброй слова, а също така е извършил и повече дело върху човечеството, отколкото може да се пресметне. Той е изрекъл толкова много слова и е предоставил на човечеството толкова много, че вече е неизмеримо. А изисквал ли е Бог някога дори един цент от хората? Никога не го е правил. Дори не е изисквал и една торба със зърно от хората; Той просто снабдява хората по този начин безотказно и безплатно. Независимо дали става въпрос за въплътения Бог или за Самия Бог, макар че притежава върховен статус, Той все така снабдява човечеството напълно безплатно. Нещо повече, въплътеният Бог взаимодейства с хората на равна нога, като снабдява човешките същества от сърце и очи в очи, а начинът, по който ги води, е още по-практически. Бог води на всяка крачка от пътя и лично ръководи всяка част от делото. Нещо повече, Бог не използва заместник, когато извършва Своето дело; Самият Бог го извършва лично. От човешка гледна точка това би се нарекло да се подходи към достойния с учтиво смирение или да се движи сред хората инкогнито. Бог лично идва сред хората, за да говори и да извършва делото Си, като живее сред хората и е очи в очи с тях. Хората могат да чуят Божия глас със собствените си уши, да видят делото, което Бог върши, със собствените си очи и лично за себе си да преживеят делото, което Бог извършва. Въпреки че хората чувстват, че Бог има статус и че има дистанция между тях и Бог, при Бог няма такава дистанция, каквато хората виждат или чувстват. Бог не се държи подобаващо за Божия идентичност и не гледа отвисоко на човечеството, а напротив, Той говори и върши дело наравно с хората. Нима това не е начинът, по който съм говорил и общувал на събирания с вас през годините? Аз не съм снизходителен и никога не съм чувствал, че имам голяма власт и висок статус; нямам такова чувство, нито съм извършвал делото по този начин. Въпреки че покварените човеци са пълни с поквара, пълни с враждебност към Бог и са Божии врагове, като извършва делото за спасяването на хората, Бог е изпълнен с търпение, толерантност, милост и любяща доброта към човеците. Когато извършва дело върху хората и им говори, Той е изпълнен с любов — би могло дори да се каже, че Той прави това с ревностна и грижовна добросъвестност. От каквото и да се нуждаят човеците, Бог щедро им го предоставя. Той не говори на хората с гатанки, нито ги държи в напрежение, а казва каквото Му е на сърцето. Предоставя ви истините, които трябва да разберете, без да пропуска нито едно изречение. Стига това да е нещо, което можете да схванете, Той не спестява абсолютно нищо. Позволява ви да придобиете тези истини и прави така, че те да са ви ясни и вие да ги разберете. Особено когато става въпрос за неща, които не разбирате и намирате за объркващи, Той още повече ги повтаря отново и отново с ревностна и грижовна добросъвестност и ги подчертава многократно, докато ги разберете. Така делото, извършвано от въплътения Бог, и делото, извършвано от Божия Дух, винаги са били едни и същи. Макар че това, което спасява, е поквареното човечество, Бог никога не е презирал човечеството. Въпреки че по своята същност и живот човекът и Бог са ясно разграничими и напълно различни, от гледна точка на Божието отношение към човека, Бог никога не се е отнасял към човека като към Свой враг, като към истински покварено човечество или като към цел за отритване. Напротив, Бог се отнася към човека като към приемник на Своето дело и спасение. Освен това, по-важното е, че от гледна точка на нагласата и настроението на Бог, когато говори на човека, както и на Неговите очаквания към човека, Бог се отнася към човека като към семейство. Така че, независимо как самият човек гледа на Божия статус, Бог никога не е заемал позиция на превъзходство, за да гледа на човечеството през призмата на високия статус, а вместо това се е поставил наравно с човека и дори може да води дълги, сърдечни разговори с него; между Него и човека няма дистанция и няма различия в статуса. Като разглеждаме Божието отношение към човечеството и цялото дело, което Бог е извършил, именно защото въплътеният Бог има Божията същност и Божия живот, макар че външно изглежда като обикновен човек, Той все пак може да се отнася към човечеството с манталитет, различен от този на всеки член на управляващата класа. Само въплътеният Бог може да направи това; нито едно човешко същество не може да го направи, още по-малко някой от управляващата класа. Независимо какви слова е изрекъл Бог на човека или какво дело е извършил върху човека, освен че не изисква никакви облаги от човека, още по-важното е, че Бог е дарил на човека повече от истините, които той трябва да разбере, пътищата, които трябва да практикува, и посоката за движение напред, която трябва да разбере. В същото време Бог е дарил на човека и нещата, от които се нуждае за ежедневния си живот по отношение на основните потребности. Бог не само е източникът на живота на човека, но и източникът на неговото препитание. Не е ли така? (Да.) Някои хора винаги си мислят: „Следвах Всемогъщия Бог през всички тези години и се отказах от личните си перспективи, от следването си и от брака си, за да изпълнявам своя дълг, но досега не съм придобил нищо“. След това те съжаляват и се оплакват. Това е особено вярно за някои хора, които са били премахнати, както и за тези, които са били арестувани и хвърлени в затвора — те смятат, че не са придобили нищо от това, че са вярвали в Бог през всички тези години. Кажете Ми, правилен ли е този възглед? (Не.) В какво отношение е погрешен? Те не знаят какво всъщност би трябвало да придобият от вярата в Бог. Мислят си, че трябва да придобият неща, които могат да видят и да задържат, като пари, слава, придобивки и статус, както и че ако не са придобили тези неща, значи не са придобили нищо. Всъщност Бог дарява на човека много истини; именно защото тези хора не са се стремили към истината и не са приели истината, те не са придобили нищо. Ако в хода на изпълнението на дълга си през тези години те са били способни да се стремят към истината, да приемат истината и да се покорят на средата, която Бог е нагласил за тях, то те със сигурност щяха да разберат някои истини и да придобият известно познание за Бог. Въпреки че може би нямаше да придобият материални неща, те щяха да придобият неща с по-голяма стойност, най-ценните неща в човешкия свят — неща, които не могат да бъдат разменени за никаква сума пари или материални облаги.

Докато върши Своето дело сред хората, въпреки че въплътеният Бог има статус в техните очи, Той не се ползва с предимствата на статуса, с данъците на хората, с властта или каквато и да било форма на благосклонно отношение, което Неговият статус би Му донесъл, както биха направили хората със статус сред човечеството. Той също така не се държи високомерно, не издава заповеди и не се ползва с този статус от позицията на превъзходство, както биха направили хората със статус сред човечеството. Точно обратното е: Той не само не заема позиция на превъзходство, но и се отнася с хората на равна нога, като живее сред тях, за да задоволява техните нужди. Освен че снабдява хората по отношение на навлизането в живота, Той задоволява някои допълнителни нужди в тяхното ежедневие. Въплътеният Бог също така се включва в ежедневието и работата на хората, когато това е подходящо или когато е необходимо, като ви помага да живеете нормално и с установен режим, направлява ви и ви помага да изпълнявате дълга си добре. И така, от който и ъгъл да погледнеш на това, макар че въплътеният Бог притежава специален статус, начинът, по който Той се отнася към статуса, не е същият като при всяко човешко същество със статус. Въпреки че притежава този статус, в делото, което извършва, в ежедневието Си и в принципите Си за това как се отнася към хората, Той просто изпълнява Своята отговорност. Що се отнася до Самия въплътен Бог, Той изпълнява Своето служение, а що се отнася до човечеството, Той изпълнява Своята отговорност. Изпълнява отговорността на въплътения Бог към човечеството въз основа на това, че притежава статуса на въплътения Бог. От една страна, Неговата отговорност към човечеството е да предоставя истината, от която човеците най-много се нуждаят по отношение на своя живот; от друга страна, тя е да компенсира това, което им липсва по отношение на тяхната нормална човешка природа, да напътства хората, така че да могат да живеят според принципите, които тези с нормална човешка природа би трябвало да притежават. Това е отговорността, която Аз би трябвало да изпълнявам. Но когато Ме чуят да казвам тези неща, някои хора си мислят в сърцата си: „Всички ние сме възрастни и разбираме всички тези неща, които възникват в нашето ежедневие. Наистина ли се нуждаем от Твоето напътствие?“. Въпреки че сте възрастни, всички вие проявявате твърде много недостатъци в ежедневието си и не отговаряте на критериите за нормална човешка природа. Без дори да навлизам в каквото и да било друго, ви е достатъчно трудно просто да се храните по здравословен и подходящ начин в ежедневието си. Понякога, когато случайно видя, че имате проблем в това отношение, давам кратко напътствие и някои съвети, които да обмислите. Освен това, когато става въпрос за това как се справяте с дела, които засягат човешкия живот, ако видя или чуя, че имате проблеми в това отношение — или вляза в досег с тези ваши проблеми — тогава Аз също ще ви дам някои съвети, ще ви помогна да проверите нещата, ще коригирам вашите погрешни възгледи и практики, ще ви дам някои принципи и ще ви кажа как да постъпвате и как да се справяте с тези дела. Въпреки че има някои специални въпроси, които не съм преживявал или с които не съм се справял, когато се сблъскам с такива неща, мога да разбера принципите. Знам какво да правя; ще ви помогна да проверите нещата и ще ви дам някои подсказки и съвети, за да можете и вие да действате според принципите и критериите за нормална човешка природа в различните дела, които възникват в живота. Недейте да вървите против съвестта си и не прекрачвайте границата на морала. В действията си трябва да сте здравомислещи; не се дръжте недисциплинирано като невярващите, а спазвайте правилата, като се справяте с делата въз основа на най-основния принцип да не вървите против съвестта си или да прекрачвате границата на морала. Когато видя тези неща, Аз също ще ви дам насоки и ще ви помогна да проверите нещата, като регулирам основните нужди на вашето ежедневие. Това е полезно за вас, като регулира поведението ви, както и съвестта и разума на вашата нормална човешка природа. Някои хора може да кажат: „Ти не си високообразован, не си участвал в много неща от външния свят и не разбираш правилата на играта в обществото. Кое Ти дава правото да ни регулираш?“. Твърдя, че наистина съм компетентен да те регулирам. Въпреки че външно не участвам в тези неща, когато става въпрос за пътя, по който човек върви, за неговия стремеж и за въпросите, свързани с истините принципи, мога да ви помогна с тези неща. Аз знам принципите и знам къде би трябвало да лежи границата за постъпките на човека. Ясно знам в сърцето Си дали си прекрачил тази граница или си нарушил принципите. Аз знам, но ти не знаеш. Защо не знаеш това? Защото живееш в покварения си нрав и си силно повлиян от различните зли тенденции на света. Нещо повече, повечето хора нямат здрава съвест и разум, така че винаги обичат да се възползват, винаги се опитват да хитруват и да хванат по опортюнистични преки пътища, и да използват вратички. Те дори се движат по ръба на закона, за да се възползват, като винаги мислят как да направят някои достойни за презрение и низки неща. Когато видя, че искаш да правиш такива неща, ще ти дам някои насоки, ще ти направя проверка и ще ти подскажа да се въздържиш от подобни действия. Ако не ти подскажа или не ти направя проверка, ти винаги ще смяташ, че това, което правиш, е обосновано. Откъде идва твоето основание? От убеждението ти, че „Всички невярващи го правят, защо тогава ние да не можем? Защо да понасяме загуба?“. Това не се нарича понасяне на загуба, а се нарича спазване на правилата. Да спазва границата на съвестта в постъпките си, е това, което човек би трябвало да прави; това не е понасяне на загуба. Това е Моят принцип. Ти винаги се страхуваш да не понесеш загуба и не само това, но и дейно се опитваш да се възползваш и да използваш вратички. Това изисква регулиране и изисква корекция. Така че, когато видя някой да показва признаци, че се справя с нещата по този начин, бързо му подсказвам да не го прави; да действаш по този начин е отвратително. В сърцето си се чувстваш горд и удовлетворен, когато се възползваш от това дребно предимство, но какво продаваш с това? Съвестта си и почтеността си, а това ти носи „лоша оценка“ от Бог. Знаеш ли колко добри дела може да заличи тази една лоша оценка? Не знаеш и не го усещаш. Тъй като не го знаеш и не го осъзнаваш, Аз трябва да ти подскажа. В критични моменти и по критични въпроси трябва да се намеся и да ти кажа да не действаш по този начин, че трябва да спазваш правилата и да не се възползваш. По тези въпроси Аз не използвам статуса Си, за да те възпирам, а по-скоро общувам за принципите с теб, като ти помагам да регулираш поведението си, пробуждам съвестта ти, правя така, че да имаш критерий за съвест и рационалност, и ти позволявам да видиш какви би трябвало да бъдат правилната цел и посока в живота. Тогава, когато отново ти хрумне да действаш по този начин, това би противоречало на съвестта ти; лицето ти ще се изчерви и мисълта, че правиш нещо подобно, ще те накара да се почувстваш неудобно. Така е постигната целта, с която ви го казвам, и това дава желания резултат. Ето това се нарича регулиране.

Обикновено не се намесвам в дреболии, които не засягат църковната работа, но за някои въпроси, свързани с физическото и психическото благополучие на Божиите избраници, понякога казвам няколко думи и давам някои съвети. И така в каква идентичност и с какъв статус се намесвам в тези неща? Като родител ли? Като глава на клан? Като пастир? Като водач? Или като твой шеф? Не мисля, че е което и да е от тези. Тогава каква роля играя в подобни неща? Първо, няма разлика в статуса; Аз говоря и действам, воден от чувство за отговорност. Независимо какво ти се случва, стига да го забележа и да съм наясно с него, ще те поведа по правилния път, за да можеш да действаш според съвестта си и въз основа на тази най-основна, фундаментална граница, което ще регулира поведението ти и ще коригира намеренията ти, и да можеш да изградиш правилен възглед за живота, да се справяш с този вид неща и да възприемаш този вид въпроси от правилната позиция и гледна точка. Ще ти помогна да провериш нещата. Въпреки че докато те проверявам, може да почувстваш, че твоето самоуважение и гордост са понесли удар, Аз не те глезя, нито ти угаждам; помагам ти от чувство за отговорност към теб, като стоя наравно с теб. Какво мислиш за този подход? (Добър е.) Не бълвам високопарни идеи и не скандирам лозунги — просто ти казвам как да направиш определено нещо и как да го направиш правилно и ти обяснявам ясно плюсовете и минусите. От твоя гледна точка словата, които изричам, са прости и обикновени. Те са просто обикновен език, който не съдържа никакво дълбоко познание, философии или теории. Но след като ги изслушаш, имаш път и знаеш как да постъпиш. Въпреки че въплътеният Бог има уникален статус в очите на хората и макар това да е много висок статус, обхватът на това, което Той върши, не е ограничен от този висок статус. Напротив, Той обръща внимание на всичко, независимо колко е голямо или малко. Независимо какви проблеми или трудности имаш, стига да ги забележа, ще говоря с теб за тях и няма да заемам позиция на превъзходство; ако си готов да слушаш, тогава слушай, а ако не си готов да слушаш, Аз няма да те насилвам. Ако това е въпрос от решаващо значение, такъв, който засяга църковната работа и истините принципи, ще ти кажа как да практикуваш и след това ще проследя нещата; ако е въпрос от твоя личен живот, ще проведа сърдечен разговор с теб, като споделя искрените Си възгледи, без да бълвам високопарни идеи — ако си готов да слушаш, можеш да го приемеш, а ако не си готов да слушаш, няма да те порицавам или да те възпирам. Ако си способен да го приемеш, ще видя, че си свестен човек, който може да приема правилни и точни думи, и тогава ще бъда готов да говоря с теб повече; ако видя, че не приемаш правилни думи и не искаш да слушаш това, което казвам, то в бъдеще няма да говоря с теб или ще говоря с теб по-малко. Имам Свой избор и Свои принципи при общуването с хората. Смятате ли, че говоря и действам като човек със статус? (Не.) На минали събирания например, независимо дали присъстват от тридесет до петдесет души или от осемдесет до сто, никога не съм използвал микрофон; просто говорех директно и хората можеха да Ме чуват. В днешно време на някои места, дори и на събиране от едва двадесет или тридесет души, някои говорители все пак използват микрофон — необходимо ли е това? Словата, които изричаш, носят ли някакво назидание на другите? И въпреки това трябва да използваш микрофон, за да говориш — това не е ли придаване на важност? Това е подражание на светските чиновници. Както виждаш, Аз също често си бъбря и общувам с братята и сестрите; понякога просто седим на двора и си говорим, като присъстват двадесетина души. Има фонов шум, но въпреки това всички Ме чуват ясно, без да използвам микрофон. За каквото трябва да се общува, се общува ясно и нищо не се възпрепятства. Наистина ли е необходимо да се използва микрофон? Какъв е смисълът от впускането в подобни формалности? Това е светски обичай; всеки обича да устройва грандиозни представления и да си придава важност и държи на показността и парадирането. Ако обикновените хора могат да постъпват по този начин, тогава, ако даден човек имаше малко статус, той би се помислил за велик, нали? Казвам ви тези неща с цел да ви запозная с един факт: въпреки че в очите на човека въплътеният Бог има определен статус, възприятието Ми за този статус се различава от вашето. Аз просто се чувствам като обикновен човек, а бъбренето с вас и общуването за истината е изпълняване на Моята отговорност. И така, какво изисквам от вас? Да бъдете способни да приемате положителните неща, да приемате истината и да правите нещата според истините принципи; не изисквам от вас да правите нищо допълнително. Първо, не изисквам от вас да падате ничком в поклонение; второ, не изисквам от вас да Ме поздравявате по раболепен начин, когато се срещнем — достатъчно е да се държите нормално и естествено. Необходимо ли е членовете на семейството винаги да се поздравяват, когато се срещнат? Ако не се виждат често, е нормално да се поздравят, когато се засекат; това е учтивост и е нещо, което здравомислието на нормалната човешка природа би трябвало да притежава — дори животните знаят да се поздравяват, камо ли човеците! Няма нужда обаче само защото имам статус, да правиш поклони и реверанси и учтиво да питаш как съм, когато Ме видиш. Това е ненужна формалност и не е нещо, което изисквам от теб. Моите изисквания към вас са много разумни и уместни. Ако притежавате нормална човешка природа, обичате истината и се стремите към истината, ще бъдете способни да отговорите на всички тези изисквания, защото тези изисквания изобщо не са празни или високи; всички те са неща, които нормалните хора могат да постигнат. Ако сте разбрали и схванали различните аспекти на истината, за които съм общувал с вас през годините, и имате познание чрез преживяване и навлизане в живота, тогава ще бъдете способни да постъпвате според истините принципи, когато ви се случват всякакви неща. Ще бъдете способни да практикувате според истините принципи в начина, по който се отнасяте към хората, работата си, дълга си, антихристите, лъжеводачите, хармоничното сътрудничество, всякакви неща, които не са по вкуса ви, и много други — ето това се изисква от вас. Изискванията, които поставям пред вас, са все неща в обхвата на това, което можете да постигнете в нормалната човешка природа. След като приключа да говоря, изисквам да практикувате според тези слова, за да постигнете резултатите, които би трябвало да бъдат постигнати.

Някои хора са слушали проповеди в продължение на толкова много години, но никога не са правили каквито и да било приношения. Божият дом настоява ли за това? Не. Аз също така никога не разпитвам кой никога не е правил каквито и да било приношения или кой винаги иска от Божия дом средства за издръжка. Не разпитвам за тези неща, нито Ме е грижа за тях. Онова, за което Ме е грижа, е как изпълняваш дълга си, дали си способен да платиш цена и дали си способен да приемеш правилен съвет; дали си способен да се опълчиш срещу себе си и да се избавиш от своите амбиции и желания, когато ти се случват разни неща; дали си способен да изпълняваш отговорностите си и да се отнасяш справедливо към хората, когато имаш статус; дали търсиш принципите и пазиш принципите в сърцето си, когато правиш нещо; дали би действал по собствената си воля по въпроси, при които не разбираш принципите; дали си способен да го приемеш, да изпиташ разкаяние и да постигнеш обрат, когато някой ти го посочи, след като си действал по собствената си воля; дали би мразил, потискал или измъчвал онези, които те критикуват; какво е изискваното от теб ниво относно въпросите в обхвата на нормалния човешки живот — говоренето и действията, както и основните нужди за живот — и дали имаш граница. Грижа Ме е за подобни въпроси, които засягат истината, принципите за постъпките на човека, неговия възглед за живота и пътя, по който върви. Освен това разпитвам и за въпроси, свързани с приношенията, и ги проучвам. Ако някой водач, когато върши работа, засягаща изразходването на приношения, не се придържа към принципите, а по-скоро харчи разточително и разхищава приношенията, и след като бъде разобличен и кастрен, той не изпитва никакво разкаяние, нито изповядва греховете си и се покайва, и не само отказва да компенсира загубите, но и се опитва да спори и да се оправдава — като някои от тях дори фалшифицират неща и скалъпват фалшиви доказателства или в тежки случаи дори унищожават доказателства и така нататък — Аз ще разпитам по тези въпроси и ще ги проуча. Нима всички тези въпроси не са свързани с начина, по който човек постъпва, и с пътя, по който върви във вярата си в Бог? (Да.) Би ли казал, че имам основание да се интересувам от тези въпроси? (Да.) Някои хора са от много добри семейства и са доста заможни; мислиш ли, че разпитвам колко печели семейството им на година, дали са правили приношения или дали са принасяли десятък? Никога не съм казвал подобни неща, докато проповядвам на събирания. Някои хора казват: „Да не би в обществена среда да не говориш за това, но тайно да разпитваш за него определени хора?“. Можеш да попиташ братята и сестрите, които са взаимодействали и са поддържали контакти с Мен, дали някога съм разпитвал за тези неща — не съм. Кажи Ми, дали не желая да питам, или не проявявам интерес? (Не проявяваш интерес.) Не проявявам интерес, което означава, че умът Ми не съдържа тези неща — тези неща не са в ума Ми. Това е единият аспект на въпроса. От друга страна, наистина не знам какво е финансовото положение и какъв е социалният статус на семействата на братята и сестрите. Защо не знам? Защото не съм любопитен за тях и не разпитвам за тях. Дори и да знам за отделни случаи, то е само защото съм чул от вас да споменавате, че семейството им е заможно; запознат съм само с тази откъслечна, най-обща информация. Що се отнася до това какво работят или колко печелят на година, наистина не знам. Никога не разпитвам и не Ме е грижа за финансовото положение на което и да е от вашите семейства, колко доходи имате или дали сте богати или бедни — не Ме е грижа за тези неща. Някои хора, след като взаимодействат с братята и сестрите няколко пъти, добиват доста добра представа за положението на семействата им в общи линии — какво правят семействата им, кои семейства са заможни, кои са бедни и колко активи притежават техните семейства. Само дето не проучват с какво са си вадили хляба последните три поколения на техните предци. Особено много се интересуват от тези въпроси и научават за тях изключително бързо. Бихте ли казали, че такива хора пренебрегват същинските си задачи? (Да.) Още след първото си взаимодействие или среща с някого те знаят колко печели този човек на месец, какво е обичайното качество на храната и облеклото му и с какви хора с положение и статус в обществото поддържа контакт и си взаимодейства — способни са да узнаят всички тези неща. Дори след като няколко пъти взаимодействам с някого, Аз не знам тези неща. Само ако той поеме инициативата да Ми каже какво работи в света и каква е годишната му заплата, ще знам малко, но после не го помня. Някои хора казват: „Ти вършиш делото за спасяване на човека — редно ли е да не знаеш за много въпроси във външния свят?“. Кажете Ми, необходимо ли е да се знаят тези неща, които не са свързани с истината? (Не е.) Проучвам само въпроси, които са свързани с истината; проучвам само проблеми, които засягат твоя нрав, твоята човешка природа, твоите постъпки и пътя, по който вървиш. Не проучвам колко пари имаш, нито проучвам откъде идват парите ти. Не искам да разпитвам и да знам за тези неща и това не е Мое хоби. Когато казвам, че познавам човека като пръстите на ръката Си, имам предвид, че разбирам нрава на човека, разбирам същността и действителното положение на неговата поквара и разбирам човешката природа на всички типове хора; това е единият аспект на въпроса. Това също така означава да разбирам какъв вид същност се крие зад видовете нрав, разкривани от всички типове хора, какви проблеми се крият зад различните състояния, които хората разкриват, и как да общувам, да ги снабдявам и да им помагам, за да разреша проблемите им и да могат да излязат от състоянието, в което се намират. Казано накратко, проучвам само въпроси, които са свързани с Моето дело и са свързани с истината.

Докато извършвам Своето дело, отговорността, която изпълнявам към вас, е да разреша вашите проблеми. В по-тесен смисъл това означава да разрешавам проблемите с това, което човешката ви природа изживява във вашето ежедневие; в по-широк смисъл означава да разрешавам проблемите с вашия покварен нрав и ясно да ви посочвам пътя на спасението. Следователно въплътеният Бог е дошъл сред хората не за да се наслаждава на данъците, ласкателствата или следването от страна на човечеството, нито за да се наслаждава на радостите на човешкия свят, а за да изпълни Своята отговорност. Той притежава Божията идентичност и притежава Божия живот; дошъл е сред хората, за да извърши собственото дело на Бог и да изпълни отговорността към човека, която Самият Бог би трябвало да изпълни. Независимо за кой етап става въпрос или сред коя група хора е това, основната цел на делото, което Бог извършва, когато взаимодейства с хората, е да им помогне да разрешат всякакви проблеми. Въпреки че понякога говоря за някои дреболии от ежедневието и може да се чувствате така, сякаш просто слушате някакви истории, всъщност тези дреболии, за които общувам с вас, засягат проблеми, които имате, и истини, които би трябвало да разберете, а това са неща, с които би трябвало да се справите и в които би трябвало да навлезете. След като изслушат това, онези, които се съсредоточават върху търсенето на истините принципи и се съсредоточават върху практикуването на истината, ще достигат до разбиране на някои истини и ще разберат някои принципи за това как да постъпват и да действат, без дори да го съзнават. Хората, които нямат духовно разбиране обаче, няма да разберат дори след като го изслушат, и дори ще сметнат, че общението просто включва битови дреболии. Всъщност в много случаи ти също би трябвало да си способен да си извличаш поуки от тези дреболии. Причината за това е, че независимо за кой аспект на нещата общуваме — било то нещо свързано с ежедневието, нещо, засягащо дълга на човека, или нещо, засягащо навлизането в живота — принципите и разбирането, за които общуваме, нямат за цел да разрешават някакви гатанки или да разбулват някакви тайни — по-скоро нашето общение използва ежедневен език, за да обясни даден факт, да разреши проблемите с мислите и възгледите на човека и да разреши проблемите с това как човек възприема всякакви неща и как се отнася към всякакви хора. Вземи например избирането на стила и цвета на дрехите. Независимо дали става въпрос за ежедневно облекло, или за участие в програми, Моите принципи и мотиви за избор на стила и цвета на облеклото са различни от вашите. Какви са вашите принципи и мотиви? Те са да се нагласите така, че да изглеждате красиви или привлекателни — стига да изглеждате очарователно и да привличате вниманието, вие сте доволни. Какви са Моите първоначални намерения и мотиви? Да се направи така, че да изглеждате скромни, порядъчни и притежаващи човешко подобие и достойнство, така че хората да изпитват известно уважение към вас и да не смеят да те гледат отвисоко, да си играят с теб или да таят някакви криви идеи или неуместни мисли за теб. С това не те лишавам от възможността да се покажеш, а по-скоро те защитавам, като правя така, че да притежаваш човешко подобие и видът ти да има порядъчно излъчване, така че онези с лоши намерения да не намерят възможност да те експлоатират, а тези нечестиви хора да не смеят да се възползват от теб или да се отнасят с теб като с играчка. Те ще трябва да те уважават. По този начин не е ли защитена твоята почтеност? (Да.) По един толкова прост въпрос като избирането на стила и цвета на дрехите, може би си мислите, че правя това, за да защитя интересите и репутацията на Божия дом, но всъщност това наистина не е основната цел; първостепенната цел е да защитя вас. Точно по този дребен въпрос Моите възгледи са напълно различни от вашите. Що се отнася до начина, по който се обличате и се контите в личния си живот, Аз ви давам пространство и ви позволявам да избирате свободно, за да задоволите суетата си. Тези неща зависят от придобиването на нормална човешка природа от хората, след като е общувано за истината и те са я разбрали, така че да могат да постигнат самоконтрол, да станат скромни и порядъчни и да имат човешко подобие. Когато обаче се появявате на обществени места, трябва да извърша проверка. Това е само за да ви защитя, а не за да ви контролирам или възпирам. Независимо какво мислите, точно такива са Моите принципи за вършене на нещата и по този въпрос имам последната дума. Дори ако някои хора са малко недоволни, вътрешно се чувстват малко подразнени или имат резерви по този въпрос, няма значение; в бъдеще ще разбереш. Освен това изборът Ми на цвят, материя и стил на облеклото не е консервативен или старомоден; нямам остарели мисли и представи. Ако си по-възрастен, подбирам стила ти така, че да изглеждаш по-жизнен, като ти избирам някои ярко оцветени дрехи, така че да изглеждаш по-млад, но не и кокетен. Това е добро нещо за теб; когато хората видят, че макар да си по-възрастен, все още изглеждаш изпълнен с жизненост и изглеждаш доста спретнат и представителен, те ще те уважават и ще изпитват известно почитание към теб, като по този начин се осигурява пълна защита на достойнството ти. Това е нещо, за което не бихте се сетили. Възможно е малцина да са се сетили за това, но кой може да се придържа към този принцип и кой може да овладее този принцип? Вие наистина не можете да го овладеете, нали? (Да.) Някои от вас казват: „Аз съм стар и старите хора трябва да изглеждат като стари хора. Трябва да давам пример на младите хора и да ги накарам да изпитват известно уважение към мен“. Не боядисваш посивяващата си коса, не си слагаш лек грим въпреки бледия си тен, не подменяш липсващите си предни зъби, което кара въздуха да свисти през празнините между зъбите ти, когато говориш, и не носиш жизнерадостни, а само сиви и черни дрехи. В резултат на това хората виждат, че нямаш абсолютно никакъв цвят на бузите си; просто изглеждаш болнав. Кажи Ми, как се чувстват младите хора, когато те видят? Когато се обръщат към теб, те трябва да добавят думата „стар“, като те наричат „стара сестро“ или „стар братко“. Това кара ли те да се чувстваш комфортно? Ти не си склонен да го приемеш, като си мислиш: „Въпреки че съм малко по-възрастен от вас, наистина ли съм чак толкова стар?“. Кой ти каза да се докараш толкова стар на вид? Нямаше ли да е добре да избереш дрехи с цветове, които подчертават тена ти? Нагласи се малко, така че хората да видят, че имаш жизненост, и да видят, че макар и да си на възраст, начинът ти на мислене не е остарял — това нямаше ли да ти спечели уважение? Имаше една жена на четиридесет години и когато я помолих да облече розово облекло за едно представление, тя каза: „Да нося розово на моята възраст, това няма ли да е опит да се правя на по-млада, отколкото съм?“. Нейният възглед беше различен от Моя. Казах: „Това не е да се правиш на по-млада, отколкото си; камерата го изисква. Давам ти съвети и ти помагам със стила, така че да изглежда, че имаш малко цвят на бузите си, и да изглеждаш представително и спретнато. Ако смяташ, че това е опит да се правиш на по-млада, отколкото си, и виждаш нещата така, тогава не го носи. Ако се преоблечеш в някое демодирано облекло, веднага ще изглеждаш с десет години по-възрастна“. Ако ѝ кажеш, че изглежда с десет години по-възрастна, тя не е доволна от това, но също така не може да приеме да се опитваш да я накараш да изглежда малко по-млада. Не е ли трудно да си имаш работа с този човек? (Да.) Дори само по тези прости въпроси, ако хората имат правилни мисли и възгледи, те ще се справят с тях уместно, правилно и в съответствие с принципите. Но мислите и възгледите на повечето хора относно тези въпроси са много изопачени, консервативни или крайни, а някои хора дори си създават фасада. Дори ако Моите мисли и възгледи по тези въпроси не могат да бъдат наречени истината, поне са уместни, правилни и в обхвата на нормалната човешка природа. Ето защо понякога дори за тези дреболии ви давам някои подсказки и насоки в една или друга степен. Ако си внимателен и можеш да приемеш правилните мисли и възгледи, ще успееш да схванеш тези неща, без дори да го осъзнаваш. Ако си невнимателен или винаги имаш свои собствени мнения и идеи, или ако все още вътре в себе си таиш много стари, традиционни, глупави и закостенели мисли и възгледи, то може да не успееш да възприемеш или да осмислиш това, което казвам. Но независимо от всичко и независимо в кои аспекти, стига да е по тези въпроси, които могат да се срещнат в обхвата на делото, което извършвам, правя всичко възможно да ви позволя да извлечете полза, да ви насоча в правилната посока, да ви помогна да коригирате своите погрешни мисли и възгледи и да изградите всякакви правилни мисли и възгледи. Това е Моята отговорност. Точно по тази точка на изпълняване на отговорността естеството на делото, извършвано от въплътения Бог, е напълно различно от това на работата, вършена от който и да е човек със статус сред човечеството, нали? (Да.)

Според Мен работата, която хората вършат по отношение на статуса, в основни линии се състои от две неща: едното е запазване на техния статус, а другото е изискване на лични облаги. Това са нуждите и изискванията на хората по отношение на статуса. С каквато и работа да се заеме човек със статус, тя не е предоставяне на истината или предоставяне на живот, а още по-малко е посочване на житейската посока и път за хората. Вместо това той се занимава с материална или нематериална работа, като управлява или контролира хората и ги кара да приемат ръководството му, когато става въпрос за някаква професионална област или някакъв аспект на познанието, за производството на неща или за различни други сфери. След това той използва властта си, за да установи авторитета си и да затвърди статуса си, чрез което търси лични облаги. Тези облаги се разделят на два вида: финансови облаги и ползи за репутацията. Следователно естеството на работата, вършена от всеки човек със статус сред хората, е напълно различно от това на делото, извършвано от въплътения Бог. Такъв човек нито снабдява хората, нито им помага, а още по-малко се въздържа да отправя изисквания към тях. Ако се съди по статуса и финансовите облаги, които придобива, след като получи статус и върши работа от позицията на статуса, всеки човек със статус сред хората в крайна сметка неизбежно ще се превърне в човек с користни съображения. Причината за това е, че статусът, който притежава, служи лично на него и всичко, което прави, е за статус и облаги, а не за да снабдява хората или да им помага. В това отношение то е напълно различно от онова, което върши въплътеният Бог. Освен това каквото и да казва или да прави на хората даден човек със статус, крайната му цел е да изисква от тях емоционална преданост, финансови дарения и допринасяне за статуса му. Тоест ако говори и действа добре и спечели сърцата на хората, като ги кара да го уважават и да го одобряват, тогава в сърцата си хората ще имат добро мнение за този човек — той ще има по-голям авторитет, по-голямо влияние и по-голяма известност и повече хора ще се сплотят около него и ще бъдат спечелени на негова страна. Това е емоционалната преданост, която той изисква от хората. Тоест в сърцата си хората ще го боготворят повече и ще му се възхищават повече, и ще бъдат по-силно привлечени и спечелени от неговото лидерско държание, от речта и обноските му, както и от неговата осанка и маниера, по който се държи и постъпва. Така статусът му става по-висок и по-сигурен и това напълно затвърждава статуса му сред хората. Щом статусът му в сърцата на хората бъде подсигурен, в същото време финансовите и материалните облаги, които получава, стават още по-изобилни. Всъщност той работи, за да подсигури статуса си в сърцата на хората, за да може да придобие повече материални и финансови облаги. Това е напълно различно от статуса, който въплътеният Бог притежава сред хората, и от делото, което Той извършва. Хората трябва да видят това ясно. Има ли разлика тук? (Да.) Ето виж, щом някой притежава статус и има почитатели, той прави много неща заради статуса си. Лъска имиджа си, учи реторика и напълно прикрива личния си живот, включително избора си на партньор, семейното си положение и дори местожителството си и други подробности. Прикрива всички тези неща и не допуска другите да знаят за тях. Прави всичко това, за да запази статуса и имиджа си сред хората. Има много лични дела, които се пазят в тайна, не се разбулват открито и не са известни на никого. На обществени места се облича изискано, за да изглежда особено благороден, великолепен, почтен и красив, а речта му е особено нежна и внимателна; казва всичко, което хората искат да чуят, и се представя така, както хората искат да го видят. Подготвя се старателно и прави всякакви неща, за да извае личния си имидж. Щом се разчуе някой скандал или нещо лошо, което е извършил, и това стане известно на почитателите му, той ще се опита всячески да се оправдае и да си създаде фасада, като измисля всевъзможни начини да потули въпроса. Някои такива хора дори напълно се преобразяват, като измислят всевъзможни начини да поддържат имиджа си в сърцата на хората. Правят всичко това с цел да поддържат статуса си сред хората; щом статусът им сред хората се поддържа, тогава и материалните неща, парите и удоволствията, към които се стремят, са запазени. Следователно каквото и да правят — било то публично, или насаме — всичко това е изключително измамно. Никога няма да узнаеш какво мислят в сърцата си, какви са тяхната човешка природа и характер или какви в действителност са техните възгледи и избор относно различни неща. Никога няма да чуеш какво мислят наистина. Дори ако правят много промени и жертви за своите почитатели и своята публика, това се прави в разрез с истинските им намерения. Защо постъпват в разрез с истинските си намерения по този начин? За да поддържат своя статус. Защото знаят, че ако публично разкрият истинското си лице, за да го видят хората, ще загубят много почитатели, а също така ще бъдат отритнати и прокълнати от тях. Когато загубят почитателите си, статусът им ще претърпи катастрофален спад, а веднага след това парите, облагите, насладите и материалните неща, към които се стремят, и дори всички благоприятни условия и щедро отношение, осигурени им от техния статус, ще изчезнат. Следователно всички те правят всичко възможно, за да запазят имиджа си и да поддържат статуса си. Ще платят всякаква цена и ще прибегнат до всякакви средства, за да поддържат статуса и имиджа си — някои сменят пола си, други си правят пластични операции, трети крият браковете си, а някои дори тайно извършват убийства; биха направили всичко. И все пак сред хората онова, което правят за другите — и онова, което другите могат да придобият от тях — е на практика лишено от каквото и да било положително напътствие или положително предоставяне. Ролята, която играят сред хората, е просто да задоволяват суетата им и да удовлетворяват техните амбиции и желания, като събират хората под своите имена и под своята власт, а след това безмилостно подвеждат и ощетяват хората емоционално, умствено и финансово. Ето защо казвам, че всеки със статус в основни линии е човек с користни съображения. Това е меко казано; не искам да казвам нищо по-грубо от това. Сами можете да си направите изводите. И така, при когото и да е със статус, когато го видиш, може да почувстваш, че стилът му на говорене е необикновен и че той е любезен, елегантен и харизматичен, и може силно да го боготвориш. По-специално някои хора от противоположния пол може дори да поискат да му се отдадат. Всичко това са признаци на подвеждане и промиване на мозъци. Нека не говорим за живота му зад кулисите, за истинската му човешка природа и за отношението му към положителните неща — няма нужда да научаваме за тези неща. Ако наистина си искал да му се отдадеш, щом заживееш с него, ще останеш като гръмнат. Дотогава вече ще знаеш, че той не е толкова възвишен и необикновен, колкото си вярвал в сърцето си; вече няма да го боготвориш и ще се отнасяш към него като към обикновен човек. С настоящия ви духовен ръст необходимо ли е да се стига дотам? (Не.)

Когато хората със статус в обществото се появяват публично, на раздаване на автографи, пресконференции или изпълнения на живо, хората ги аплодират и възлагат големи надежди на тях. Дори някои хора, веднъж ръкували се с тях, не искат никога повече да си мият ръцете до края на живота си, а други ги прегръщат веднъж и решават никога да не сключват брак до края на живота си. Не мислите ли, че такива хора са много глупави? (Да.) Решаваш никога да не сключваш брак заради тях, но ако един ден ги срещнеш на улицата и ги поздравиш, биха ли ти обърнали някакво внимание? (Не.) Те са хора със статус, уважавани хора, личности от висшата класа; в техните очи не си нищо. Наистина ли мислиш, че те харесват, когато ти дават автографа си, ръкуват се с теб и те прегръщат? Грешиш; твърде си наивен! Когато имат нужда от теб, си съкровище за тях; когато нямат нужда от теб, си просто плевел — или може да се каже, че не си нищо. Всеки със статус в обществото — дори и най-нисшестоящият служител — е недостижим за теб като обикновен гражданин. Няма значение дали си възрастен, нито дали си способен — в техните очи си просто никой; изобщо не те вземат на сериозно. Това е истинското лице на хората със статус в обществото. Следователно, ако се погледне тяхното естество същност, хората в човешкия свят, които принадлежат към класата на онези с власт и статус, в основни линии са все хора с користни съображения. Те не възлагат големи надежди на теб и не носят абсолютно никаква отговорност, а още по-малко безвъзмездно дават нещо или правят принос — от само себе си се разбира, че не ти предоставят нищо. Просто искат да изискват разни неща от теб — да ги боготвориш, да им се възхищаваш и да ги следваш на емоционално ниво, а след това да придобиват финансови и материални облаги от теб. Щом придобият облаги и статусът им е подсигурен, ако искаш да им бъдеш приятел, да бъдеш техен другар и да си на равна нога с тях, ще се съгласят ли? (Не.) Ако се опиташ да ги принудиш да се съгласят, какво мислиш, че ще направят? (Открито ще се обърнат срещу теб.) Като видят, че вече нямат полза от теб, ще те отритнат, ще ти кажат да се „разкараш“ и дори ще те обидят, като ти кажат, че си мръсен просяк. Би останал като гръмнат, нали? (Да.) Именно защото хората гледат на статуса по този начин и именно защото статусът им носи различни благоприятни условия или изобилни облаги, те смятат статуса за много важен и високо го ценят. Но онова, което всеки със статус сред човечеството прави, не е изпълнение на отговорност към човечеството, не е форма на предоставяне и не е безплатно; по-скоро в него има цели и изисквания. Всяка дума, която казва от позицията си на статус, има цел и всичко, което прави, също е за постигането на определена цел; разбира се, това е за придобиване на по-големи облаги от теб — дори да те изцеди докрай. Това, което прави с теб, в основни линии е да те подвежда, да притъпява чувствителността ти и да те експлоатира. Казано по най-простия и директен начин, то е да те накара да си изпразниш джобовете. За какво да си изпразниш джобовете? Да купуваш билетите му, да купуваш продуктите му, да купуваш стоките му и да му даваш нещата, от които най-много се нуждае. И така, щом човек има статус, облагите естествено го следват. Когато хората имат статус и заемат позиция със статус, за тях е лесно да подвеждат другите, а също така им е лесно да използват статуса си в своя полза, за да вършат разни неща. Като член на човечеството, тъй като боготвориш статуса, много е лесно да бъдеш подведен, контролиран и подстрекаван от хора със статус или хора, заемащи позиции със статус — подстрекаван да правиш едно или друго. Особено тези звезди и знаменитости с голяма известност в обществото — когато викат от сцената: „Как сте всички? Отдавна не сме се виждали!“, техните почитатели в публиката махат със светещи пръчици, крещят, пищят и полудяват. В каква степен полудяват? На някои хора на часа им потичат сълзи по лицата, а други припадат на място и ги откарват по спешност в болницата. Само от тези няколко думи, само от слушането на тези няколко песни и гледането на това единствено изпълнение, те си губят ума по този начин, като се държат сякаш са побъркани. Би ли казал, че тези хора са глупави? (Да.) Тогава ще продължат ли да посещават тези изпълнения след това? (Ще продължат.) Това не е ли подвеждане? Билетите за такъв вид изпълнение вероятно са доста скъпи. Плащаш всички тези пари, а те просто изпяват няколко песни и поскачат малко по сцената. Струва ли си да харчиш всички тези пари? Не те ли мамят? Някои хора дори принуждават родителите си да се бръкнат за пари, за да купят билети за концерта на любимата им знаменитост или да купят нейните стоки. Ако семейството им е бедно и не може да си го позволи, те наричат родителите си безполезни и некомпетентни. Родителите им не могат да направят нищо по въпроса; просто това е тенденцията в това общество. След като са ругани по този начин от децата си, някои родители дори се чувстват доста малоценни и не смеят да признаят пред другите, че са родители на еди-кого си. Това не е ли причинено от обществените тенденции? (Да.) Тогава как се е формирала тази тенденция? Формирала се е в резултат на това, че мислите и възгледите на човечеството за статуса, славата и придобивките стават все по-нечестиви и в крайна сметка до ден днешен се развиват заедно с тази зла тенденция, като вредят на хората поколения наред. Какво причиняват на другите тези хора със статус? Какви са думите, които крещят на хората от своите високи позиции? Какво предават на хората? Предават погрешни и нечестиви мисли и възгледи; предават зли тенденции; това, което предават, са все негативни неща. В крайна сметка все пак доброволно се натискаш да харчиш парите си за техните билети и продукти, а ако не можеш да ги купиш, дори тайно плачеш и се чувстваш малоценен. Това не означава ли доброволно да унижаваш себе си? (Да.) Точно такъв е светът; точно такова е човечеството. Злите тенденции сред човечеството винаги преобладават и тези зли тенденции също така постоянно се развиват и еволюират. Независимо как еволюират, винаги има група хора със статус, власт и престиж, които яздят начело на злите тенденции. В крайна сметка какво ще се случи с онези, които са в челните редици? Няма да казвам; сами можете да го обмислите.

Целта на общуването върху тези слова, от една страна, е да ти позволи да разбереш какво е статусът, а от друга, да ти позволи да узнаеш и да разбереш разликата между статуса, притежаван от въплътения Бог, и статуса, притежаван от хората. Те имат напълно различно естество и същност. Статусът на въплътения Бог се определя от Неговата същност и живот; той не е позиция, не Му е даден от човечеството и не е нещо, което Той е придобил от това, че хората са Го въздигнали, защото е придобил познания и теории и е натрупал достатъчен житейски опит в обществото. Статусът на въплътения Бог се определя от Неговата идентичност, а идентичността Му се определя от Неговия живот и Неговата същност. Въпреки че има такава идентичност и същност, Той не се държи високомерно, не потиска хората, не ги привлича, няма изисквания към човечеството и не се големее пред хората, както правят онези, които имат изтъкнат статус сред човечеството. Разбира се, въплътеният Бог не е някой с користни съображения. Той никога не е изисквал каквито и да било облаги от онези, които Го следват, включително финансови и материални. Естествено, Той не е изисквал и никакво възнаграждение от Своите последователи. Напротив, постоянно изпълнява Своята отговорност и върши Своето дело със Своята идентичност и от Своята позиция, като предоставя всички истини, необходими на онези, които Го следват. Разбира се, през периода, в който въплътеният Бог върши Своето дело и изпълнява Своята отговорност, Той не подвиква на хората от висока позиция, както правят така наречените хора със статус сред човечеството, нито застава на висока позиция, за да създаде определена атмосфера, да устрои грандиозно представление или да се покаже, за да спечели сърцата на хората и да ги накара да Го похвалят, и така нататък. Бог в Своята идентичност на въплътения Бог не прави нищо от тези неща. Идентичността и статусът Му се определят от собствената Му същност; те не са възникнали в резултат на похвала от страна на хората, нито са резултат от някакво гласуване от човечеството. И така, как са възникнали? Само защото Бог изразява истината и разбулва тези тайни, човекът стига до познанието, че тази плът е Самият Бог, притежаващ Божията идентичност и статус. Някои хора казват: „Защо Бог свидетелства за Себе Си?“. Защото човечеството не познава Бог и е способно само да Му се съпротивлява и да Го заклеймява, и затова единствено чрез Божието изразяване на истината може да се свидетелства за Неговата собствена идентичност и статус — дори ако човек има малко просветление от Светия Дух, той невинаги ще бъде способен да свидетелства ясно за това — Бог трябва да свидетелства за Себе Си, за да постигне желания резултат. Като се разчита на свидетелстването на човечеството за Бог, може ли да се постигне желаният резултат? (Не.) Защо не? (Човекът просто не познава Бог.) Точно така; това е така, защото човечеството не познава Бог — никой не Го познава. Затова Бог се въплъти, стана Човешки Син и започна да се явява и да извършва дело, като призова човечеството, така че всички да чуят изреченото от Бог и Божиите слова. След това Светият Дух започна да извършва дело, като събираше хората заедно, а след това Бог започна да говори на хората и да извършва дело сред тях. Отначало малцина не можеха да Го приемат; те имаха представи за въплътения Бог и не Го познаваха, нито Го разбираха. Светият Дух обаче извършва велико дело, а Самият Бог подкрепя собственото Си дело. През тези години на говорене и извършване на дело хората не достигнаха ли до известно осъзнаване на Божията идентичност и статус? (Да.)

Мнозина вярват в Бог от много години, докато все още нямат никакво познание за Него — и докато имат много представи и фантазии, или примеси от човешка воля, по-специално относно Неговата идентичност и статус — и въпреки това вече може да се види един резултат от това, че Бог говори и върши дело, като изпълнява отговорността Си към хората и се раздава за тях през всички тези години. Знаете ли какъв е този резултат? (Мисля, че този резултат е, че хората са завоювани от Божиите слова и се е наложило да признаят Божията същност.) Правилно е, че хората са завоювани. Въпреки че на хората им предстои да извървят още път, преди да бъдат придобити от Бог, те вече са завоювани от Него. Тогава какво е доказателството, че хората са завоювани? В самото начало, когато Бог свидетелства, че тази личност е въплътеният Бог, много хора имаха представи, изпитваха съпротива и не желаеха да признаят и да приемат този факт. Сега обаче вие, хора — включително онези от вас, които първоначално изобщо не искаха да признаят, че тази личност е Бог, въплътеният Бог — сте способни да седнете, изпълнени с търпение и очакване, и тихо и добросъвестно да слушате Моето общение. Само това е достатъчно, за да докаже, че хората са завоювани от Бог, нали? (Да.) Преди повече от десет години на Моите събирания и общения с вас, след като бях говорил около четиридесет минути, имаше много хора, които вече не можеха да седят мирно. Някои отиваха до тоалетната, някои пиеха вода, някои си шепнеха помежду си, а някои се прозяваха и протягаха. На практика повече от шестдесет процента от хората се изнервяха. Не можеха да разберат какво казвам, не можеха да го схванат и не можеха да го възприемат. Кажете Ми, не беше ли уморително за Мен да общувам с вас? Виждах, че духовният ви ръст е твърде малък и че не можете да седите мирно, за да слушате проповеди — не бяхте ли досущ като деца в детската градина, които не могат да възприемат онова, което им се казва? Затова трябваше да бъда търпелив, да общувам и да ви напътствам търпеливо. По-късно, когато хората слушаха повече и разбраха някои неща, и започнаха да се интересуват от истината, постепенно броят на онези, които си шепнеха, и на онези, които се прозяваха и протягаха, ставаше все по-малък. По време на събирания повечето хора вече можеха да слушат проповеди с изострено внимание; можеха да седят мирно и да ги възприемат, както и да схванат основите на пътя на живота. Има и друг добър показател: когато говоря за някакъв аспект от истините принципи, много хора бързат да си водят записки. След като чуят важни слова и слова от решаващо значение, те бързо ги записват, за да могат да ги обмислят след това. Това е прекрасно! Тези хора наистина имат способност за възприемане; започнали са да полагат усилия над истината и знаят, че трябва да се съсредоточат върху реалността. Независимо дали в обичайното Ми общение или при разговори с хора, стига съдържанието да засяга истините принципи, хората слушат и добросъвестно си водят записки; това е добър показател. Както виждаш, по време на целия този път, стъпка по стъпка, състоянието на хората става все по-добро. Освен това, както се вижда от видеоклиповете и филмите със свидетелства за преживявания, създадени от Божия дом, много хора са имали някои истински преживявания от времето, когато за първи път са започнали да изпълняват дълга си досега. И така, коя е най-голямата придобивка на хората? Тя е, че могат да разглеждат всякакви неща и да ги преживяват въз основа на различните истини, за които съм общувал през годините. Всички те са разбрали някои истини и са способни да разрешават някои проблеми; придобили са известно възприемане и разбиране на Божиите намерения, стигнали са дотам да се покоряват на Бог и има промени в техния живот нрав. Нали именно това са нещата, които са придобили? (Да.) В миналото, когато тепърва започвахте да слушате проповеди, не можехте да седите мирно. Някои хора казваха, че това може да се дължи на факта, че сте млади. Всъщност не е така; дори хора на четиридесет-петдесет години не можеха да седят мирно, защото не можеха да разберат и това беше непосилно за тях. Те чувстваха, че всяка дума, която чуват, е правилна, но щом чуеха нещо, което не е в съгласие с представите им, вътрешно не можеха да го приемат и тогава започваха да се навеждат, да се поклащат или да си шепнат помежду си, без да имат и капка нормално човешко подобие. Затова трябваше да говоря с търпение. Говорих толкова много години, като малко по малко разказвах за всякакви въпроси и давах възможност на всеки да схване основното. Въпреки че много хора сега нямат много преживяване по отношение на навлизането в живота и през по-голямата част от времето нямат навлизане в живота, какво усещане имат поне? Започнали са да се интересуват от истината и имат осъзнатост за нея, а в сърцата им се е развила известна привързаност към истината. Имат известно понятие за истината и положителните неща, известно понятие за това как да постъпват, известно понятие за това да действат според истините принципи и известно понятие за постигането на спасение. Следователно могат да седят мирно и да възприемат, когато слушат проповеди. Наличието на понятие за тези неща означава, че те са завоювани от тези слова и от тези истини. Признали са, че тези слова са истината, признали са, че има разлика между положителните и негативните неща, и са признали, че всичко, което Бог казва и прави, е истината и е изцяло в заради спасяването на човека. Ето на, колко години бяха необходими, за да се направи такъв огромен скок, че хората да преминат от неспособност да седят мирно към способност да седят мирно и да признаят, че Божиите слова са истината и че всичко, което Бог върши, е спасение? Колко слова трябваше да изрека и колко дело трябваше да извърша? Само по отношение на делото, което съм извършил върху човека — да разоблича покварената му същност, да променя неговите мисли и възгледи, да се справя с неговия покварен нрав, да му помогна да разбере истината и да постигне покорство към Бог, да го изведа на правия път към постигане на спасение — колко слова трябваше да изрека, за да постигна тези резултати? Кажи Ми, би ли могъл човек да извърши това дело? Кой сред онези със статус би могъл да извърши това дело? (Никой не би могъл да го извърши.) От една страна, човек не може да го извърши. От друга страна, дори ако някакъв човек говореше и действаше, а словата, които изричаше, бяха все правилни и другите се интересуваха от тях, ако Светият Дух не вършеше дело, щяха ли толкова много хора, които слушат и проповядват словата на този човек, да постигнат резултатите, които имаме сега? (Нямаше да могат; това не би могло да докосне сърцата на хората.) Божиите слова и Божият Дух работят в тандем, за да извършат това дело. Въплътеният Бог говори и извършва дело в координация с Божия Дух, докато Божият Дух същевременно се координира със словата, изразени от въплътения Бог, за да напътства и просветлява хората в тяхното ежедневие. Комбинацията от тези два аспекта е постигнала резултатите, които имаме сега, както и резултатите, които ще бъдат постигнати в бъдеще. Кажи Ми, статусът на тази обикновена личност — въплътения Бог — просто статус ли е? Не е. Този Негов статус не е някаква позиция. Той не е символ на нечий възвишен имидж или власт, както хората биха го нарекли. Какво е тогава? (Той е символ на Божията същност.) Неговият статус е символ, че Той притежава истината, пътя и живота. Кажи Ми, когато някое покварено човешко същество със статус върши разни неща, има ли сътрудничеството на Бог в небето? (Не.) Следователно статусът на въплътения Бог не е статус в простия смисъл, а по-скоро е символ на Божията идентичност, същност и живот. Какво искам да кажа с това? Че не бива да се отнасяш към въплътения Бог така, както би се отнасял към всеки човек със статус в света. Когато се занимаваш с хора със статус в света, използваш философии за светските отношения, за да общуваш с тях. Трябва да раболепничиш пред тях, да четеш между редовете и да следиш изражението им, както и да казваш хубави неща, за да им угодиш; не можеш да говориш честно, не можеш да показваш никаква сила, не можеш да ги засенчваш и така нататък; в противен случай те ще те потиснат или ще те накарат да страдаш. Когато обаче общуваш и си взаимодействаш с въплътения Бог, това, към което трябва да се придържаш, са истините принципи. Ако общуваш и си взаимодействаш с Него според истините принципи и можеш да се отнасяш правилно към Него, тогава дори и да не приемаш статуса Му на сериозно, да не Го цениш високо, да не Го почиташ и да не благоговееш пред Него, нито да Му се подмазваш и да Го ласкаеш, Той все пак ще се отнася към теб правилно, нали? (Да.) Казвате „да“, но можете ли наистина да успеете да се отнасяте към въплътения Бог според истините принципи? (Чувствам, че все още не мога да успея; мога само да се стремя към това.) Трябва да работите усърдно, за да се стремите към това. Най-важният момент е, че във всички неща трябва да се стремите към истината и да търсите истините принципи; тогава постепенно ще можете да успеете. Ако се съсредоточиш върху истината, ще почувстваш, че макар въплътеният Бог да притежава този специален статус, Той е напълно различен от хората със статус сред поквареното човечество. Когато осъзнаеш това и признаеш, че Той е някой с божествена същност и Божията идентичност, ще се отнасяш към Него според истините принципи. В сърцето си ще имаш любов и уважение към Него и ще се отнасяш към Него открито и честно. Същевременно ще бъдеш също така послушен и покорен от позицията на сътворено същество; ще желаеш да бъдеш такъв и ще имаш такива проявления. Ако не осъзнаеш това, винаги ще размишляваш: „Виж колко стил имат хората със статус в обществото; където и да отидат, гъмжи от хора около тях. Образовани са и говорят изискано. Външният им вид, стилът на обличане и грижата за външния им вид им придават класа, а израженията им и начинът, по който вървят, са грациозни. От пръв поглед се вижда, че не са обикновени хора. И виж с какво разполагат: имат лични асистенти, които да им помагат в живота и работата, екипи от лични готвачи, които се грижат за храната им, екипи от лични секретари, които да пишат статии вместо тях, и екипи от съветници и мозъчни тръстове, с които да обсъждат важни въпроси. Имат лични шофьори за случаите, когато излизат, и лични пилоти за случаите, когато им се налага да летят, и отсядат в луксозни хотели, където и да отидат. Всичко това са първокласни условия. След като Бог има статус, защо не получава такова отношение? Ако получаваше такова отношение, нямаше ли ние, последователите, също да придобием престиж? Да Му се разстила червен килим, в която и държава да отиде, и много хора да се редят на опашка, за да Го посрещнат, на което и място да отиде — колко престижно би било това!“. Когато придобиеш познание за Бог, вече няма да имаш тези изисквания и тези мисли.

Въпреки че въплътеният Бог живее сред поквареното човечество, Той не е член на поквареното човечество, така че няма нуждите, които имат покварените човеци по отношение на неща като така нареченото обществено положение и статус. Защо Той няма нуждите, които имат покварените човеци? Защото не споделя същите възгледи като покварените човеци по отношение на статуса и така наречената „стойност“ на човека. Той не е претърпял обработка, нито е бил покварен, както покварените човеци, и не споделя същите мисли и възгледи като покварените човеци по отношение на йерархията и насладата от статуса. И така, що се отнася лично до Мен, Аз не тая тези неща в сърцето Си, когато става въпрос за статуса и стойността на човека. Всичко, което съществува в сърцето Ми, е просто желание да бъда заедно с хората като едно семейство, да разговарям за въпроси, свързани с живота и работата, и да разговарям за различните трудности на хората. Не обичам да устройвам грандиозни представления, а още по-малко харесвам така наречената елегантност. Казвал съм ви много пъти и това е нещо, което може би сте запомнили: в Моя собствен живот нямам никакви лични прислужници, лични асистенти или лични секретари. Нямам такива. Вижте тези високопоставени личности в обществото; те имат хора, които се занимават само с прането на дрехите им, хора, които се занимават само с готвенето на ястия и печенето на сладкиши за тях, и лични шофьори. Не им се налага да се грижат за нищо в живота си; има хора, които специално управляват нещата вместо тях. Колкото по-високопоставен е някой, толкова по-мащабна е неговата организация. Дори един обикновен кмет или областен управител има официална кметска или губернаторска резиденция, да не говорим за по-висшестоящите. Въплътеният Бог има ли официална резиденция? (Не.) Тогава искал ли съм от църквата да Ми осигури такава? (Не.) Не съм искал от църквата да Ми осигури официална резиденция, нито съм искал да Ми бъдат назначени антураж или охрана, а още по-малко съм имал някакви други изисквания. Единственото нещо е, че хората в коректорския екип изглаждат формулировките на Моите проповеди и общение, съставят текста и ги разпространяват. Те могат да бъдат смятани за специализиран персонал в делото, но изпълняват своя дълг; не вършат неща лично за Мен. Това е делото на църквата. И така, притеснявал ли съм ви някога с Мои лични въпроси? (Не.) Да Ми перете дрехите, да Ми готвите, да чистите стаята Ми, лични пътувания — притеснявал ли съм ви някога с тези неща? Искал ли съм някога от църквата да Ми осигури лични прислужници или лични асистенти? Никога не съм имал такива изисквания. Кажете Ми, дразни ли Ме това, че нямам такива неща? Натъжава ли Ме? Трябва ли да ви упреквам и да ви казвам, че сте лишени от съвест? Никога не съм ви упреквал за такива неща, а още по-малко съм имал някакви изисквания към вас. Сам се грижа за храната, облеклото, подслона и транспорта Си. Обикновено се обличам в ежедневно облекло, а по време на събирания нося официален костюм; възможно най-просто е. Рядко давам дрехите Си на химическо чистене; в основни линии всички се перат на ръка или в пералня. Когато отглеждам куче, то не е от някоя луксозна порода. Повечето хора следват това, което ядат, носят и използват известните личности и хората със статус в света, и им подражават. Намираш ли, че Съм същият като тях? Когато някои хора видят породата куче, което притежава дадена знаменитост, те искат да си вземат същото. Невярващите имат същия възглед; дори при отглеждането на куче, те следват тенденциите и трябва да си вземат луксозна порода, такова куче, каквото са притежавали знаменитостите. Кучето, което отглеждам, е просто обикновено куче. Стига кучето да има добър характер, да е гальовно и предано, послушно, да разбира нещата, да се разбира с хората и да не се отдава на комфорт, това е добре. Някои хора казват: „Нямаше ли да ти е много лесно да отглеждаш луксозна порода?“. Би било много лесно, но това не би Ми харесало. Никога не разпитвам за това какво носят или използват известните хора, нито полагам усилия да го търся. Не съм като някои хора, които, щом придобият статус, си мислят: „Сега и аз съм известна личност. Трябва да подражавам на това, което ядат, носят и използват известните личности, както и в какви коли се возят, когато излизат. Не мога да изоставам“. Никога не съм полагал усилия в тези неща. Не знам дали Съм известна личност, нито Ме интересува. Във всеки случай, каквото и да правя — във всички аспекти, като ежедневния Ми живот и служебните Ми разходи — имам Свои собствени принципи, Свои собствени нужди, Свои собствени възможности за избор и Свой собствен критерий. Този критерий е просто да бъда много обикновен и много непринуден; да бъда на средно равнище е напълно достатъчно. Стига облеклото, външният Ми вид и храната, подслонът и транспортът Ми да са такива, че хората да Ми отдават уважение, когато ги видят, и най-малкото да изглеждам като достоен и порядъчен човек, това е достатъчно; толкова е просто. Що се отнася до това дали хората ще имат високо мнение за Мен и какъв статус ще имам в сърцата им, след като видят начина, по който се обличам, по който оформям стила Си и по който изглеждам, нищо от това няма значение за Мен. Мислите ли, че имам някакви прекомерни изисквания по отношение на статуса? (Не.) Това е нещо, което не можете да проумеете и което не можете да прозрете. Казано накратко, изисквам от вас само да успеете да повярвате в това, което ви казвам. Това само по себе си е много трудно за теб. Сам знаеш какво има в собствената ти глава и какво мислиш. Да можеш да повярваш в тези слова, които съм изрекъл, да ги приемеш като истината и да ги приемеш като факт, е много трудно за теб. Върху каква основа трябва да бъде изградено това? Трябва да бъде изградено върху основата на доверието, нали? (Да.) Това са Моите мисли и възгледи по отношение на статуса и това са съответните Ми проявления. Въпреки че нямам обичайните атрибути на статуса, които са възхвалявани в очите на човека или които човекът изисква, това изобщо не засяга делото, което върша, нито Ме засяга в изпълнението на отговорността Ми към вас. Никога не бих се издокарвал, за да ви накарам да Ме цените високо заради статуса. Както се оказва, досега сте слушали проповеди и все още се справяте доста добре, а ако се съди по настоящите ви проявления, всички вие се развивате в положителна посока. Следователно преследването на статус, имидж и атрибутите на статуса е безполезно. Само истината може да завоюва човека и само истината може да промени човека. Божиите слова могат да променят човечеството, а също така могат да създадат всичко. От една страна, това е резултатът, постигнат от мощта на Божиите слова и властта на Божиите слова. От друга страна, това е също така и резултатът, постигнат от делото на Божия Дух. Човекът няма с какво да се хвали; въпросът е, че Божиите слова са добри, истината е добра, а Божието дело и делото, което Божият Дух е извършил върху човека, са просто твърде добри. При положение че Бог върши дело по този начин и постига този резултат в човека, можете ли тогава да видите, че фразата „Божиите слова са спасение за човека“ е истина? (Да.) Бог е верен, Божиите слова никога не се провалят, а Бог също така е всемогъщ — колкото и незначителен да изглежда въплътеният Бог или колкото и малко сила да изглежда, че има, това няма значение; нищо от това не може да засегне Неговото изразяване на истината, нито може да засегне резултатите, които Неговите слова постигат в човека. Въпреки че въплътеният Бог може външно да изглежда много незначителен, да изглежда нормален и практически и да бъде презиран от човека — а човекът може дори по всяко време да развие представи и враждебност към Него — тъй като Той притежава Божията същност и Божия живот, истината, която изразява, е напълно способна да завоюва човека. В крайна сметка Той също така е способен да доведе човека пред Бог и да го избави от покварения му нрав, така че да може да бъде придобит от Бог, като осъществи Божия шестхилядолетен план за управление и доведе този план докрай. Следователно статусът, имиджът и други подобни неща, свързани с въплътения Бог, не са важни. Кое е важно? (Това, че въплътеният Бог има Божията същност; че Той е истината, пътят и животът, и че може да изразява Божиите слова.) Важното е, че този въплътен Бог не само има Божия статус, но също така притежава Божията идентичност и същност. Той може да изразява Божиите слова, а Неговите слова са способни да завоюват човека, да спасят човека и да усъвършенстват човека, като му позволява да бъде напълно придобит от Бог. Това е най-важното.

Общуването по тези теми, отнасящи се до въплътения Бог, помага ли на човека да опознае Бог? (Да.) По каквато и тема да общувам с вас, включително и различните теми, отнасящи се до въплътения Бог, то никога не е, за да ви накарам да благоговеете пред Мен и да Ме почитате, а след това да ви принудя да приемете Божието върховенство и да приемете Божия контрол, като ви възпирам, така че да правите каквото казва Бог. Трябва да разберете Моето отношение към вас. Винаги когато ви предоставям някакъв аспект от истината, Аз общувам ясно по него, така че да можете да го разберете, а след това сами да го обмислите и преживеете. Онези, които имат желание да приемат истината и които обичат положителните неща, ще се опитат малко по малко да приемат тези възгледи и твърдения, за които общувам, и след това ще практикуват според тези слова, за да разрешат трудностите и проблемите в собствения си живот. Ако някой не желае да приеме истината и да приеме положителните неща, и просто чувства в сърцето си, че тези слова са добри, макар никога да не ги практикува в действителност — а вместо това само ги складира в мозъка си като вид теория и оставя нещата дотам — ние не заклеймяваме такива хора. Каква е причината да не ги заклеймяваме? От една страна, хората имат право да избират по какъв път да вървят. От друга страна, може би някои хора в момента са наистина млади, с малък духовен ръст и плитка основа. Те трябва да преминат през голямо облагородяване и мъки и да преминат през някои големи трудности в живота, преди да могат да размишляват над положителните неща и над човешкия живот. За някои други хора може да не е, защото са млади, а защото не са преживели достатъчно неща и все още не са се пробудили. Те нямат никакво понятие за положителните и негативните неща или за стремежа към истината, за да постигнат спасение. С други думи, съзнанието им все още не е отворено и те не знаят целта и значението на вярата в Бог. Те просто мислят, че вярата в Бог е форма на религиозна церемония, че вярата в Бог е нещо добро, че вярата в Бог означава просто да бъдеш добър човек и да не правиш лоши неща, и че също така им позволява да имат добра крайна цел и добър изход — мислят си, че е толкова просто. Поради това нямат понятие за стремежа към истината или за положителните и негативните неща. Вероятно част от тези хора ще напреднат, след като преживеят някои специални неща, и ще бъдат способни да приемат истината и да приемат положителните неща, и наистина да постигнат обрат. Междувременно съществува и друга част от хората, които никога не са преживявали каквито и да било големи трудности или които остават особено твърдоглави дори след като са ги преживели; те никога не постигат истински обрат, остават неспособни да приемат истината и да приемат положителните неща, и в начина, по който действат, все така обичат да следват собствената си воля и да правят каквото им харесва, като задоволяват единствено собствените си желания. Вследствие на това тази група хора в крайна сметка няма да успее да напредне и няма да придобие истината. Каквото и да преживяват хората по време на вярата си в Бог, онези, които могат да приемат истината, в крайна сметка ще бъдат способни да постигнат спасение. Онези, които не могат да приемат истината, в крайна сметка никога няма да се покаят истински и никога няма да приемат истината истински, нито ще ѝ се покорят истински. Такива хора вярват напразно и в крайна сметка няма да бъдат способни да постигнат спасение. Може и да вършат добри дела, докато изпълняват дълга си през този период; тогава в най-добрия случай просто ще бъдат способни да оцелеят накрая. Що се отнася до Мен, Моето отношение към вас е, че ще направя всичко възможно да общувам с вас върху различни аспекти на истината, включително истината, отнасяща се до въплътения Бог, от множество ъгли и гледни точки. Истината, свързана с това как да се отнасяте към статуса, за която току-що говорихме, има за цел да ви помогне да разберете как трябва да се отнасяте към статуса и да ви помогне да изградите правилните мисли и възгледи за статуса. Моите мисли и възгледи по отношение на статуса, както и Моят начин на живот, възникват поради Моята специална идентичност. Тогава Моите мисли и възгледи за статуса, които са резултат от Моята специална идентичност, истината ли са? Положителни неща ли са? Именно това ли трябва да притежават покварените човеци, за да постигнат спасение? Именно това ли трябва да притежават сътворените същества? (Да.) Тъй като това, което разгледах, са истини и положителни неща, то без значение от идентичността, с която подхождам към този статус, и без значение какво е Моето отношение, трябва да приемете тези слова като истината. Това са Моите мисли и възгледи, но те са истината, така че трябва да ги приемете, да ги възприемете и да се отнасяте към статуса според правилните гледни точки. Говоря по тези теми и общувам върху това съдържание с вас с цел да можете да разберете даден аспект от истината. Не говоря за тези неща, за да се оправдавам или защитавам, а още по-малко го правя, за да разберете, че Съм различен от останалите или че Съм необикновен човек. Ако просто осъзнавате, че въплътеният Бог няма поквара, че въплътеният Бог не е обикновен член на човечеството и че е специален човек, то това не е изцяло истината, която искам да разберете. Независимо върху какво съдържание общувам и независимо какви конкретни примери са включени, в крайна сметка всичко се свежда до това да ви помогна да разберете истината. Всичко, което ви предоставям и върху което общувам с вас, включва възгледи за това как да се отнасяте към всякакви неща. Изискването Ми към вас е да можете да разбирате и да приемате правилните мисли и възгледи, както и да разпознавате онези неправилни мисли и възгледи и да се отричате от тях. Тоест трябва да сте способни да разпознавате както положителните, така и негативните неща, да приемате положителните неща и да се избавяте от негативните неща. Ако се съди по темите, свързани с това как да се отнасяте към статуса, върху които съм общувал, бихте ли казали, че Моите мисли, възгледи, принципи и методи относно статуса са положителни неща? В съгласие ли са с истината? Истини принципи, които трябва да спазвате, ли са? (Да.) Ако сте Ме разбрали, то не съм изрекъл тези слова напразно. Какви са мислите и възгледите на невярващите по отношение на статуса? Има ли някакви аспекти от тях, които са в съгласие с истината или с човешката природа? Каква е същността на техните мисли и възгледи по отношение на статуса? Достойна ли е за презрение и нечестива ли е? (Да.) Техните мисли и възгледи са изцяло егоистични, достойни за презрение и нечестиви; те покваряват и съсипват всекиго. Независимо дали имаш, или нямаш статус сред хората, ако това, което приемаш, са тези погрешни мисли и възгледи, то дори и да имаш статус, ти си една от жертвите на тези мисли и възгледи; дори и да си човек с користни съображения, ти си една от техните жертви; дори и да принадлежиш към управляващата класа, ти си една от техните жертви. Какво означава да бъдеш жертва на тези мисли и възгледи? Означава, че и ти си човек, който е бил покварен и съсипан от подобни мисли и възгледи и от подобни зли тенденции. Тъй като това, което приемаш, са погрешни и нечестиви мисли и възгледи, и тъй като не само ги приемаш, но и ги прилагаш, ти си една от техните жертви. Тогава как човек може да се измъкне от тази поквара и разруха и да избегне по-нататъшното ѝ вредно въздействие? Има само един начин и той е да приеме правилните мисли и възгледи. Какви правилни мисли и възгледи? Мисли и възгледи за това как правилно да се отнасяме към статуса: да не бъдем контролирани или обвързвани от статуса, да не използваме статуса, за да търсим лична изгода, да не използваме статуса, за да съсипваме и да покваряваме другите или да експлоатираме другите — да не принуждаваме другите да правят каквото и да било. Когато имаш статус, във всичко, което правиш, си способен да търсиш истините принципи, да се избавиш от личните си интереси и дори да се опълчиш срещу удобствата и благоприятните условия, които статусът ти носи, и да ги отхвърлиш. Вместо да се наслаждаваш на предимствата на статуса, си способен да изпълняваш отговорностите си, като изпълняваш отговорностите, които трябва, съобразно статуса, който заемаш. Въпреки че съдържанието на тези няколко изречения не е голямо, прилагането им на практика не е лесна задача за покварените човеци. Когато нямаш статус, смяташ, че „да не се наслаждаваш на предимствата на статуса“ е просто въпрос на това да правиш каквото се казва, и е лесно постижимо. Но когато притежаваш статус, „да не се наслаждаваш на предимствата на статуса“ вече не е просто въпрос на следване на предписание. То изисква от теб да се откажеш от разни неща, изисква от теб да се опълчиш, изисква от теб да се избавиш от разни неща и изисква от теб да практикуваш според правилните принципи на практикуване, като се отнасяш справедливо към всички, а към всеки въпрос се отнасяш справедливо и обективно. Когато трябва да приложиш този израз на практика, това засяга твоите интереси. Когато нямаш статус, казваш: „Не се наслаждавам на предимствата на статуса; не желая да се наслаждавам на предимствата на статуса“. Всеки може да каже тези думи. Но когато си в позиция да се наслаждаваш на предимствата на статуса, да се избавиш от тях и единствено да се опитваш да изпълняваш добре дълга си, за да се отплатиш за Божията любов, вече не е толкова просто, нали? (Да.) Това се свежда до това дали обичаш истината и дали можеш да се опълчиш срещу плътта.

Това, за което общувахме току-що, се отнасяше до темата за това как се отнася въплътеният Бог към статуса. Сега, след като приключихме с общуването за това как трябва да се възприема статусът, нека общуваме за това как трябва да се възприема страданието. Това е тема, за която хората често говорят помежду си. Начинът, по който човек възприема страданието, засяга неговите мисли и възгледи, както и принципите му на практикуване. Как хората възприемат страданието? Страданието е нещо, с което хората често се сблъскват и което преживяват в живота си или в процеса на вярата в Бог, и също така е тема, която често обсъждат. Повечето хора свързват страданието с личния си капитал, положение и статус, както и с бъдещата си крайна цел. Следователно повечето хора имат определени мисли, когато страдат, и придават голямо значение на страданието. По-конкретно какви трудности е изтърпял човек; през какво страдание е преминал; колко дълго е страдал; колко други хора знаят за страданието му, колко други хора са го видели и колко други хора го признават — всичко това са теми, които силно вълнуват хората. Освен това как човек може да използва страданието, за да придобие статус в сърцата на другите хора, как може да го използва, за да получи нещата, които иска, като придобивки, престиж, статус, високото уважение на другите и лична слава, и дори как чрез страданието да спечели симпатията, признанието, приемането и запомнянето от страна на Божия дом или на Бог — това също са неща, върху които хората се съсредоточават в сърцата си. Следователно въпросът за страданието има по-голяма тежест в сърцата на хората, отколкото практикуването на истината. И така как точно трябва да се възприема страданието по начин, който е правилен и в съответствие с истините принципи? Как Аз възприемам страданието? През годините, когато съм общувал с вас — и по време на ежедневните Си взаимодействия с вас — говорил ли съм някога за това какви трудности съм изтърпял, колко дълго съм страдал, какви са били целта и значението на Моето страдание, или какви са били чувствата Ми след страданието? Доколкото си спомняте, говорил ли съм някога по тези теми? Има ли някаква следа за това в писмен текст или в аудиозаписите на проповедите, или в словата, които сте чули? (Не, доколкото си спомняме.) В миналото чух да се разпространява сред вас, че една година по време на Китайската нова година не съм имал къде да отида и съм бил без дом, в който да се завърна, че братята и сестрите не са Ме приели като домакини и че по-късно съм се скитал по улиците; говореше се, че съм изтърпял това страдание. Това всъщност случи ли се? (Бог каза в предишна проповед, че Ти никога не си преживявал това. Това беше история, разпространявана от хората.) Самият Аз дори не знаех за това. Как бих могъл да знам за нещо, което никога не съм преживявал? Това, което направих, беше да изясня този въпрос, нали? Тази ситуация просто никога не се е случвала. И така доколкото си спомняте, по принцип не говоря за страдание, нали? (Да.) По отношение на въпроса за страданието повечето хора вярват, че то е много добра форма на практика за придобиване на личен капитал, за печелене на високото мнение на другите и за създаване на благоприятно впечатление за себе си; вярват, че това е най-основната практика, свързана с вярата в Бог. Както и да го възприемат хората, чуйте сега какви са Моите мисли и възгледи по въпроса за страданието.

Има няколко вида страдание. Най-често срещаният вид страдание е хората да търпят някакво страдание, за да защитят собствения си статус, да запазят престижа си сред другите и да придобият добри перспективи и добра крайна цел. Това включва да се стои до късно и да се става рано при изпълнението на дълга на човека, както и да не се яде хубава храна и да не се носят хубави дрехи. Има и някои хора, които изоставят семействата и кариерите си, за да проповядват евангелието и да изпълняват дълга си. Не само правителството ги арестува и преследва, но и семействата им не ги разбират и дори ги преследват и възпрепятстват. Някои съпрузи дори заплашват с развод, а освен това има и неоснователни клюки, клевети и разпространяване на слухове от страна на роднините им. Изтърпели са голямо страдание. Въпреки това, за да придобият добри перспективи и добра крайна цел и за да запазят статуса и престижа си, колкото и да страдат или колкото и голямо да е страданието им, хората, които страдат по този начин, продължават да вършат работата както винаги, без никога да се отказват. Казано накратко, хора като тези страдат заради статуса и престижа си и заради перспективите и крайната си цел. Работят трескаво далеч от дома за дълги периоди от време, получават студено отношение от другите, биват отхвърляни и погрешно разбирани от другите и търпят много страдания, които обикновените хора не търпят. Кажете Ми, има ли някаква стойност в страданието заради статуса и престижа си или заради перспективите и крайната си цел? (Не.) Запомня ли Бог това? (Не.) Единствената им цел в страданието е да накарат водачите и работниците, както и братята и сестрите, дълбоко да ги уважават и да им се възхищават, за да продължат братята и сестрите да ги избират за водачи на следващите избори. Отнасят се към страданието като към целта на стремежа си. За да запазят статуса си, могат да изтърпят всякакво страдание. Отказват се от светските си перспективи и кариери и дори напускат превъзходните си условия за живот, като търпят голямо страдание. След като изтърпят това страдание, хората от този тип се перчат навсякъде, като по време на събирания или когато кастрят другите, често общуват за това как са страдали. Правят го с много проста цел: това е само за да защитят собствената си гордост и да защитят собствения си статус и суета. По този начин страданието, което търпят, няма никаква стойност. Чрез това страдание не стигат до познаване на себе си, а още по-малко стават способни да практикуват истината. За този вид страдание дори не си струва да се повдига въпрос. Някои хора просто страдат заради статуса и репутацията си и заради перспективите и крайната си цел. Могат да понесат всякакъв вид тежък труд, за да защитят статуса и репутацията си, и могат да изтърпят всякакво страдание, за да придобият благословии. Никога обаче не поемат инициативата да свършат малко работа или да кажат дори една дума, за да защитят делото на Божия дом, да защитят интересите на Божия дом или да защитят интересите на братята и сестрите. Дори ако това не би изисквало никакво страдание или би отнело само едно изречение, не могат да го направят. Следователно цялото страдание, изтърпяно от хора от този тип, е напразно и Бог не го одобрява. Хората от този тип са лицемерни фарисеи в чист вид; те са хора, които подвеждат другите и са отритнати от Бог. Заради статуса си могат да стават рано и да остават до късно, за да изпълняват дълга си, и могат да търпят страдание и умора. Могат да работят дълги часове, без да спират, и дори да не си вземат нито един почивен ден през цялата година. Работят трескаво и стремглаво само заради собствения си статус и всичко, което казват, е за да защитят собствения си статус, гордост и репутация. Когато някой направи нещо, което наистина противоречи на работните разпоредби на Божия дом, никога не го критикуват, а още по-малко го спират. Следователно страданието им е чисто и просто заради репутацията и статуса им и заради личните им интереси. Не само че това не се запомня от Бог, но е и заклеймено. По-конкретно използват страданието като личен капитал, с който често поучават другите и се опитват да се пазарят с Бог, като се надяват, че Бог ще види страданието им и ще им даде добра оценка. Също така често изпитват Бог, за да видят дали е доволен от страданието им и дали могат да придобият благословии за страданието, което са изтърпели. Следователно въз основа на естеството на страданието на такива хора то не само не се запомня, но дори е заклеймено; и не само че не е вид добро дело, но е вид злодеяние. Хората от този тип често се хвалят колко далеч са пътували и колко много са страдали заради вършенето на църковната работа и дълга си, както и за тежките болести, от които се разболяват, и колко лекарства трябва да приемат. Когато приемат лекарства, често го правят пред братята и сестрите, за да ги видят как ги приемат. Измислят начини повече хора да научат колко много работа са свършили, колко много са страдали и каква цена са платили, и че приемат лекарства едва след като са се разболели от преумора. Правят това, за да може хората да имат високо мнение за тях, да им се възхищават и да ги боготворят. Не са ли отвратителни хората от този тип? (Да.) Следователно страданието на хора като тези не струва и пукната пара; отвращаващо е. Дори е факт, че голяма част от хората от този тип не могат да вършат никаква реална работа. Просто вършат работата за пред хората, за да създадат фасада, която другите да виждат. Не казват нито една дума, не правят нито едно нещо, което би могло да оскърби някого. Когато става въпрос за неща, свързани със защитата на делото на църквата, не обелват и дума, не си мръдват пръста. Когато се натъкнат на някого, който причинява прекъсвания и смущения на църковната работа, не се отнасят към този човек според принципите, а по-скоро действат въз основа на чувствата. Ако видят някого, когото не харесват, да причинява прекъсвания и смущения на работата, ще се обадят и ще направят нещо дребно, като се възползват от възможността да се изфукат и да натрупат личен капитал, а когато му дойде времето, ще се опитат да си припишат заслугите и да бъдат възнаградени. Но ако този, който причинява прекъсвания и смущения на работата, е някой, когото харесват, или някой, който ги подкрепя, не само че не го разобличават или спират, но и се съобразяват с него, защитават го и го прикриват, като използват хубаво звучащото извинение, че: „Духовният му ръст е малък, така че трябва да проявим търпение и да го подкрепим“. В действителност именно заради защитата на собствения си статус се опитват да не оскърбяват никого. Въпреки това все пак искат да използват страданието си, за да накарат хората да имат високо мнение за тях, и да използват страданието си, за да защитят собствения си статус. Някои хора обикновено се преструват на много заети. Когато се хранят, нарочно накисват малко ориз или питка на пара в чиста преварена вода, хапват малко мариновани зеленчуци с тях и отиват на събиране веднага след като приключат с храненето, за да видят братята и сестрите, че наистина могат да понасят трудности. Винаги носят една и съща дреха, без да я перат дори когато е мръсна, и казват на другите: „Вижте, толкова съм зает, че нямам време дори да ям или да си изпера дрехите!“. Някои хора си бъбрят празни приказки с другите и си губят времето, докато изпълняват дълга си, но въпреки това се преструват, че провеждат събиране и общуват с тях. Изглежда така, сякаш от сутрин до вечер са заети с изпълнението на дълга си и дори спят отпуснати над компютъра през нощта, когато трябва да си почиват. Правят това, за да видят хората колко много страдат и каква цена плащат при изпълнението на дълга си. Често са с рошави коси и мръсни лица и дори карат дълги периоди, без да сменят и да перат дрехите си и без да се къпят, само за да покажат на хората колко много страдат и каква цена могат да платят. Кажете Ми, каква стойност има в понасянето на това страдание? Не е ли всичко това просто фасада? (Да.) Част от работата в Божия дом е малко натоварена, но не дотам, че да оставя хората с рошави коси, мръсни лица и без човешко подобие, нали? Някои църкви имат относително лоши условия за живот, но не дотам, че хората там да ядат само питки на пара и мариновани зеленчуци всеки ден, нали така? Може и така да е на няколко конкретни места, но не е възможно повечето места да са такива. Колкото и натоварена да става работата в Божия дом, най-малкото трябва да си осигуриш осем часа спокоен сън — не може да се каже, че не можеш да си набавиш дори осем часа сън, нали? Това изключва случайните специални обстоятелства, които може да продължат ден или два. В континентален Китай някои от Божиите избраници бягат, за да избегнат арест и преследване от страна на режима на Сатана. Понякога спят и си почиват в пещери, купи сено и обори. Това са специални обстоятелства. След като излязат в чужбина, ако хората умишлено създават някакви „среди на страдание“ и умишлено се „обучават“ как да страдат, не са ли по същество монаси аскети? Защо бихме ги нарекли така? Защото всичко, което правят, е просто умишлено да търпят някакво страдание, да спазват някакви правила и да дисциплинират телата си, след което смятат, че са се променили. След това се хвалят пред другите колко много са страдали, като се надяват да трогнат както Небесата, така и обикновените хора, и по този начин да потърсят престиж и придобивки за себе си и да получат добрата крайна цел, която искат. Този път е неосъществим. Когато Бог определя нечий изход, Той никога не гледа колко е страдал човекът или дали се е трудил и е дал голям принос, нито някога гледа възрастта му. Въз основа на какво Бог определя изхода на хората? Въз основа на това дали хората имат, или нямат истината. Ако се съсредоточаваш само върху страданието, но не си придобил истината, тогава колкото и да си страдал, е било напразно. Ако страдаш без принципи, а също така сам си създаваш трудности и умишлено страдаш, тогава просто ти е писано да страдаш. Страданието ти не е достойно за съжаление; сам си си го навлякъл. Бог не е искал от човека да страда. Бог съди и наказва човека и го изпитва и облагородява не за да го накара да страда, а за да го спаси от покварения му нрав. Голяма част от страданието, което човекът понася, е причинено от покварения му нрав; Божието намерение никога не е било да кара човека да страда.

Бог създаде небесата, земята и всички неща за човечеството — слънцето, луната и звездите, слънчевата светлина, въздуха, почвата, водата, четирите сезона, както и всякакви материални неща, необходими за живота и оцеляването на човечеството. Има неща за ядене, пиене, ползване и гледане; всякакви живи неща през четирите сезона са в изобилие, нали? (Да.) Има зърнени култури, зеленчуци, плодове и ядки, неща, които растат по дърветата и в земята; всякакви различни материални неща са изключително изобилни, като са предоставени всевъзможни вкусове и цветове. Божието намерение е човекът да се наслаждава на снабдяването, което идва от Бог; снабдяването, което човекът получава от Бог, е богато и изобилно и човекът се подхранва от него. Както виждаш, това, което сътворените същества получават от Създателя, е богато и изобилно, безкрайно и неизчерпаемо. Бог е напълно готов да позволи на човека да се наслаждава на всичко това и сътворените същества по право трябва да се наслаждават на всичко това, предоставено от Създателя. Това, на което сътворените същества се наслаждават от Бог, са благословии, а не страдание. Първоначалното намерение на Бог при създаването на човечеството не е било да накара човека да страда, а да го накара да се наслаждава на снабдяването, което идва от Бог, докато преживява житейския път. Различните видове живи създания и живи неща, създадени от Бог, са в изобилие; нищо не липсва. Това включва неща за слушане — виж как Бог дори е помислил за чуруликането на птиците и песента на щурците за човека. Тоест Бог е помислил за всичко, което носи удовлетворение, утеха и спокойствие на вътрешния свят на човека. Това, което Бог е подготвил за сътворените същества, е в изобилие. Когато се наслаждават на всичко, което Бог е дарил, сътворените същества се наслаждават на благословии. Онези хора, които са като монаси аскети, вярват, че Бог просто иска да накара човека да страда, че просто не иска човекът да се наслаждава на благословии, че дори условията да го позволяват, Той не позволява на човека да им се наслаждава, а просто го кара да страда. Вярват, че Бог е щастлив, доволен и е постигнал целта Си, когато човекът се сблъсква с крайно страдание и умора. Кажете Ми, не таят ли лоши намерения хората от този тип? Това не е ли изопачено тълкуване на Божиите намерения? (Да.) Откъде дойде тази идея? Дойде от Сатана, нали? (Да.) Бог създаде всички неща, но Сатана не признава това. Не знае как да ги управлява или поддържа и не иска всички тези живи неща да продължат да съществуват. Затова ги съсипва и унищожава, за да не може човекът да се наслаждава на всичко, което Бог е създал. Подвежда и покварява човека, за да го накара да има добро впечатление за него, да му се кланя и да има високо мнение за него. Сатана действа по своему и се противопоставя на Бог във всичко. Бог позволява на човечеството да се наслаждава на всичко това, докато Сатана лишава човечеството от правото да му се наслаждава, не позволява на човечеството да му се наслаждава и просто кара човека да страда. Бог позволява на човечеството да управлява всички неща и да се наслаждава на всички неща, докато Сатана съсипва всички неща. Пренебрегва съществуването на всички неща, презира съществуването на всички неща, заклеймява съществуването на всички неща и умишлено кара човека да търси страдание. Виж законите, които Бог е повелил за човека: когато слънцето залезе и се стъмни през нощта, човек трябва да даде почивка на тялото си. Умората от ежедневния труд се облекчава чрез почивка. След една нощ почивка физическата сила се възстановява и човек е пълен с енергия. На следващия ден, когато слънцето изгрее, човек се чувства освежен и започва поредния трудов ден. Това е толкова прекрасен закон! Някои хора не спазват този закон. Започват да работят едва когато се стъмни през нощта и остават будни до четири или пет сутринта, преди да заспят, като искат да обърнат режима на работа и почивка с главата надолу. Бог казва, че когато слънцето залязва и луната изгрява, човекът трябва да спре да се труди за деня и постепенно да се отпусне и да започне да си почива; трябва да работи или да си почива според законите, които управляват движението на слънцето, луната и звездите, и не бива да върви срещу този закон. Тези хора, които „страдат“, настояват да правят точно обратното. Когато трябва да си почиват, не спят; умишлено остават до късно и дори се въодушевяват особено много. Когато другите спят най-дълбоко, те са най-заети, тогава страдат и се изморяват. А когато дойде време за работа през деня, имат ли все още енергия? Може ли енергията им все пак да поддържа един ден работа? (Не.) Нямат друг избор, освен да спят час-два, преди да станат, за да продължат да работят. Сутрин, когато другите се хранят, те спят. През деня, когато другите работят нормално, те задрямват и са замаяни. Но през нощта, когато другите си почиват, те се ободряват, започват да работят и стават активни. Това не е ли обръщане на режима на работа и почивка с главата надолу? Това не е ли ненормално? (Да.) И все пак се чувстват доста доволни от себе си, като мислят, че никой друг не може да издържи на толкова страдание, колкото тях, че другите хора са просто посредствени личности. В полунощ, когато другите се канят да си почиват, дори казват: „Толкова рано ли си почиваш?“. Другият човек казва: „Полунощ е; вече е много късно. Освен това не ми е останала никаква енергия; ефективността на работата ми ще пострада и няма да постигна добри резултати. Когато дойде време за почивка, трябва да си почиваме“. А те отговарят: „Полунощ е твърде рано за лягане! Започвам да работя в полунощ и си лягам чак в четири или пет сутринта“. Нещо не им е наред с главите, нали? Не само че измъчват себе си, но и възпират другите. Когато другите си почиват в полунощ, дори ги съдят, като казват: „Отдаваш се на плътски комфорт и нямаш решимостта да страдаш. Щом Бог ти е дал толкова важно поръчение, трябва да работиш до късно през нощта и да страдаш; трябва да останеш буден поне до два часа през нощта, преди да си легнеш. Само това означава да си отдаден на дълга си“. Ако някой остане буден до два през нощта, преди да заспи, ще има ли все още енергия да изпълнява дълга си през деня? (Не.) Според естествените закони, които управляват човешкото тяло, ако някой си легне в два часа през нощта, няма да може да стане до седем или осем сутринта. След като стане, ще бъде физически изтощен, умът му ще е замаян, краката му ще са отекли и ще изпитва дискомфорт по цялото тяло. Дори и да подремне следобед, тялото му пак няма да се възстанови, защото е нарушил законите, повелени за човека от Бог, нали? (Да.) Не само че самите те страдат по този начин, но и изискват от другите да страдат също като тях. Ако другите не правят нещата по техния начин, измислят теоретична основа, за да ги заклеймят. Обърканите хора, които са с малък духовен ръст и нямат проницателност, са възпирани по този начин; следват примера им, като се принуждават да стоят будни малко по малко и постепенно стигат дотам да си почиват след два часа. Дори си мислят: „Да имаш решимостта да страдаш, наистина не е лесно. Трябва да се научим да търпим, да се научим да разчитаме на чисто постоянство, да се научим да се опълчваме срещу плътта и да се научим да вървим срещу естествените закони. Ако наистина ни се спи непоносимо, би трябвало на практика да се измъчваме, за да попречим на плътта си да заспи. Само това означава да си отдаден на Божието поръчение и да имаш решимостта да страдаш, и само хората, които правят това, могат да постигнат спасение!“. Виж, този техен устрем не е ли почти същият като този на монасите и монахините в храмовете? (Да.) Точно като монасите аскети, знаят само как да понасят страдание; разбирането на истината, практикуването на истината и постигането на спасение напълно отсъстват от сърцата им. Могат ли тогава такива хора да постигнат спасение? Не са ли съсипани? (Да.) Как се стига до това? Резултат е от промиване на мозъците чрез погрешни мисли и възгледи, от това да бъдеш повлиян и погубен от погрешни мисли и възгледи. Всичко това се дължи на факта, че хората не разбират истината; дължи се на това, че са дълбоко увредени от погрешни мисли и възгледи и не могат да практикуват според истините принципи. И така, в крайна сметка други хора ли те подвеждат и покваряват, или Сатана те подвежда и покварява? Казано накратко, погрешните мисли и възгледи, които човекът приема, идват от Сатана, а не от Бог; негативни неща са, а не истината. Външно изглежда, че си приел определени мисли и възгледи от други хора. Всъщност обаче тези мисли и възгледи не идват от Бог, а от Сатана. Външно изглежда, че други хора ти говорят, но всъщност именно Сатана насажда тези гледни точки в теб. Нима гледните точки, насадени в човека от Сатана, не се разпространяват и чрез човека? Ако не разбираш истината и не можеш да отстояваш истините принципи, в крайна сметка ще бъдеш подведен. Веднъж подведен, ще бъдеш точно като монасите аскети, като знаеш само как да страдаш и да спазваш правила всеки ден, докато все още си мислиш, че практикуваш истината. В крайна сметка ще бъдеш наказан и ще умреш, без да си придобил нищо. Струва ли ти се, че понасянето на такъв вид страдание си заслужава? (Не.) Докъде в крайна сметка води хората понасянето на такова страдание? (До ада.) Озовават се в ада, където се отчитат на Сатана. Дали Бог ги е искал? (Не.) Такива хора са изтърпели толкова много страдание и са вярвали, че са толкова отдадени на Бог, така че как в крайна сметка стигнаха дотам да се отчитат на Сатана? Защо Бог не ги е искал? Жалко ли е това? (Не, не е.) Когато вярват в Бог, ако хората се съсредоточават само върху спазването на правила и страданието, стремят се само към придобиване на благословии, но не се стремят към истината, не могат да се покоряват на Бог, все още живеят според сатанински нрав и все още принадлежат на Сатана, тогава, колкото и да страдат, за тях ще бъде невъзможно да постигнат спасение. Всичко това се определя от пътя, по който самите хора вървят.

Когато видят някого с голяма решимост да понася страдание — независимо дали страданието, което този човек понася, е смислено — някои хора особено силно копнеят да станат личности, които могат да понасят страдание. По-конкретно копнеят да станат такива личности, които могат да дисциплинират тялото си, да се опълчват срещу собствената си плът и да се опълчват срещу прекомерните желания на плътта; изпитват особено възхищение към онези, които са способни да страдат. Типът личност, която копнеят да станат, изглежда е някой, който е откъснат от светския живот и живее във вакуум, без човешки амбиции или желания, без каквито и да било лични хобита, интереси или дори личен избор — някой, който изобщо няма нито едно от тези неща и е освободен от желания и копнежи. В сърцата си особено много се възхищават на хора от този тип, като казват: „Как така нямат егоистични мотиви? Как така нямат никакви лични предпочитания или желания и са толкова способни да страдат? Защо аз не мога да страдам? Твърде дълбоко съм покварен! Мога само да кажа, че покварата ми е по-дълбока от тяхната“. Щом имат такива мисли и възгледи, започват офанзива срещу себе си: когато са гладни и искат да ядат, се въздържат и не ядат; когато са жадни и искат да пият вода, се контролират и не пият; когато е време за сън, умишлено не спят; умишлено не правят това, което искат да направят, и умишлено правят това, което не искат да направят — просто правят точно обратното. Изобщо не обръщат внимание на това какво е необходимо, какво трябва да се направи, какви отговорности и задължения трябва да се изпълнят и какви правила и принципи на живот трябва да се спазват по отношение на нормалната човешка природа, а вместо това умишлено вървят срещу тези неща. Някои дори стигат дотам да действат умишлено в нарушение на правилата и умишлено да търсят страдание. Когато например е време за почивка през нощта, те си налагат да понасят умората си и да не спят. Ако обичат сладка храна, ядат само лютиви или горчиви храни. Когато работят, специално избират задачите, които не харесват. Просто се обучават да преодоляват трудности и се обучават да могат да страдат, като отхвърлят всичко, от което се нуждаят и което харесват, и му се опълчват, и приемат всичко, което не харесват и от което не се нуждаят. Смятат, че да действат по този начин, е практикуване на истината и че Бог определено много ще го хареса и ще го приеме; мислят, че колкото по-голямо е страданието, което понасят, и колкото повече дискомфорт и болка изпитват, толкова повече Бог ще се радва и ще го приеме. Кажете Ми, какви са тези мисли и възгледи? Това не е ли крайност? (Да.) Има дори някои хора, които, за да страдат и да дисциплинират телата си, през цялото време седят пред компютъра, независимо дали имат, или нямат работа, а също така си поставят за правило, че трябва да работят по дванадесет часа всеки ден, независимо дали това дава резултати и дали са ефективни. Не си почиват дори когато умът им се замъгли и не отиват на лекар дори когато се разболеят. Вярват, че това е опълчване срещу плътта, като си мислят: „Не мога да оставя тази стара плът да постигне своето; плътта не бива да се чувства комфортно. Ако се чувства комфортно, ще върши лоши неща, затова трябва да я накарам да страда. Щом страда, ще разбере колко е трудно за Бог да върши делото Си и щом страда, ще може да притихне пред Бог“. Що за логика е това? Като се съди по устрема им, изглежда, че имат известна решимост и че са готови да практикуват истината, но методът и подходът им не са ли малко изкривени, малко крайни? (Да.) Вярват, че страданието представлява практикуване на истината, че страданието представлява отдадено изпълнение на дълга и че страданието представлява ефикасно изпълнение на дълга. Мислят, че страданието е най-висшата истина принцип и най-точната форма на практика и че това е стремежът към истината. Този начин на възприемане на нещата е изключително проблемен! Вярват, че това дали някой може да страда и колко страда, е критерият, който Бог използва, за да съди какъв изход ще има този човек в крайна сметка; вярват, че това е истината. Правилна ли е тази им гледна точка? (Не.) Тогава защо все още настояват на нея? (Защото са повлияни от погрешните мисли и възгледи на Сатана.) Това е един от аспектите на въпроса; също така има връзка с възприемането и представите на хората. Просто се подхранват с илюзии, като живеят сред представите и фантазиите си, като си мислят, че страданието може да бъде разменено за добър изход и крайна цел. Никога не търсят истината по този въпрос — никога не търсят да разберат как Бог гледа на страданието, какви критерии изисква Бог от човека или каква е значимостта на това Бог да кара човека да страда. Освен това никога не премислят и не си казват: „Страданието, през което преминавам, в съответствие с истините принципи ли е? Такова страдание изискване ли е на Бог към човека? Може ли да постигне ефекта, който Бог възнамерява да постигне чрез делото Си върху човека? Като понася това страдание, може ли човек да постигне разбиране на истината и разбиране на Божиите намерения? Ако ли не, това доказва, че този път е грешен и трябва да се отвърна“. Хората от този тип страдат, защото мислите и възгледите им са проблемни. Имат много човешки представи и фантазии относно страданието. Това има връзка и с амбициите и стремежите на хората. Някои хора искат да разменят страданието си за добра крайна цел; някои искат да използват страданието, за да се хвалят и да накарат другите да имат високо мнение за тях, а някои искат да използват страданието, за да докажат, че са дисциплинирали телата си и притежават истината реалност, като целят да заменят практикуването на истината с акта на страдание. Някои хора са такива, защото намеренията и амбициите им са проблемни, а при други е, защото възприемането им е проблемно. Независимо къде се крие проблемът, ако не си постигнал разбиране на истината, то страданието, което понасяш, няма стойност. От друга страна, ако страданието, което понасяш, е самопричинено, тогава то просто няма значение. Това не е страдание, което е било нагласено за теб от Бог, нито е страдание, което ти като нормален човек трябва да понесеш заради стремежа към истината. Следователно страданието, което понасяш, няма абсолютно никакво значение. Страданието заради крайната ти цел или заради статуса не е правилно. То е безполезно и напълно лишено от значение; Бог не го одобрява и не го запомня. Тогава за какво трябва да страдаш, за да бъде страданието ти смислено? Страданието заради практикуването на истината, страданието заради промяната на нрава ти и страданието заради постигането на спасение са смислени — това е страданието, което трябва да понесеш. Ако страдаш, за да защитиш статуса си и да удовлетвориш човешките представи и фантазии, то страданието, което понасяш, няма абсолютно никакво значение; то е излишно. Какво означава „излишно“? Означава, че е напълно ненужно. Отклонил си се от пътя и пътят, по който вървиш, е грешен. Колкото и да страдаш и колкото и голяма цена да платиш, Бог просто не го запомня и Бог не го одобрява. Тъй като страданието ти няма нищо общо с практикуването на истината, няма нищо общо с постигането на спасение и няма нищо общо с покоряването на Бог, Бог просто не му обръща внимание. Разбираш ли? (Да.) Това е най-безполезният и безсмислен вид страдание.

Има и друг вид страдание, което е причинено от факта, че човекът има покварен нрав. Животът на човека, стремежът му и пътят, по който върви, се управляват от неговия покварен нрав. Тъй като има покварен нрав, човекът неизбежно има непокорство и съпротива; тъй като има покварен нрав, все още живее под властта на Сатана. Ако иска да се отърве от своя покварен нрав и да постигне спасение, той трябва да приеме Божия съд и наказание и трябва да преживее много кастрене и дисциплиниране, както и различните изпитания и облагородяване, нагласени от Бог. Някои хора дори трябва да преживеят някои големи мъки. Всичко това е, за да може човекът да придобие истината, да се отърве от сатанинския си нрав и в крайна сметка да постигне спасение; това е необходимият процес, за да може всеки да постигне спасение. За да се отърве от покварения си нрав и да постигне спасение, всяко покварено човешко същество трябва да понесе голямо страдание. От една страна, когато разкрива покварен нрав, докато изпълнява дълга си, трябва да приеме съд и наказание, да приеме кастрене и да приеме изпитания и облагородяване; това е страдание, което трябва да се понесе. От друга страна, за да изпълняват добре дълга си, хората трябва да преодолеят определени лични недостатъци и неадекватността на собствените си дадености и трябва да придобият някои професионални знания. Това също изисква от хората да страдат и да платят цена. Особено когато изпълняват дълг в опасна среда с лоши условия за живот, хората също трябва да понасят известно страдание. Освен това, когато живеят в сатанински нрав, докато изпълняват дълга си, хората действат според собствената си воля и дори вършат неща, които причиняват прекъсвания и смущения, затова всеки ден трябва да се самоанализират и да приемат съда и наказанието на Божиите слова. Също така трябва да понасят страданието от това да бъдат бичувани, дисциплинирани и облагородявани, или страданието от това да бъдат разкривани, освобождавани и отстранявани. Цялото това страдание е онова, което хората трябва да понасят. Ако не понесеш това страдание, ще ти бъде много трудно в крайна сметка да се отървеш от своя покварен нрав и да постигнеш спасение. Независимо дали става въпрос за това да бъдат разобличавани и съдени от Божиите слова, да бъдат кастрени от братята и сестрите или да се изправят пред средите, които Бог нагласява, за да подлага хората на изпитание и да ги облагородява, всичко това са видове страдание, които хората трябва да понасят. Това са процеси, които всяко покварено човешко същество трябва да преживее, за да постигне спасение, и всички те са смислени и ценни. Целта на понасянето на тези видове страдание в крайна сметка е да постигнеш спасение и да бъдеш придобит от Бог. Това не е просто някакъв вид личен капитал, защото не понасяш това страдание заради други хора. Изпълняваш дълга си заради себе си, практикуваш истината заради себе си, раздаваш се за Бог и понасяш всякакви страдания заради самия себе си. Освен това практикуването на истината, за да се справиш със своя покварен нрав, опълчването срещу амбициите и желанията ти, избавянето от различните ти предпочитания и изисквания и така нататък — всичко това е, за да можеш в крайна сметка да постигнеш спасение, да постигнеш покорство към Бог и да станеш човек, който се покланя на Бог. Понасяш това страдание, така че накрая да можеш да оцелееш и да станеш член на новото човечество; въпреки че е ценно, то не е принос към Бог. Защо казвам, че не е принос? Защото страданието, което понасяш, не е някакъв вид личен капитал; понасяш го изцяло заради самия себе си. Точно като яденето и пиенето е: ядеш и пиеш, просто за да можеш да оцелееш. Всяка дейност, с която се занимаваш в ежедневието си, е за поддържане на физическия ти живот и оцеляване. Тя не е заради други хора, а само за теб самия. Следователно дори да понесеш много страдание и дори да преживееш някои трудни процеси, това не означава, че си придобил някакъв личен капитал. Дори не си струва да се споменава — именно това трябва да понесеш. Не можеш да кажеш: „Когато ям, го правя заради Бог и живея живота си заради Бог!“. Не правиш тези неща заради Бог; правиш ги за себе си. В това няма нищо, с което да се хвалиш. Затова някои хора винаги казват, че заради вярата си в Бог и изпълнението на дълга си са се отказали от работата си и са изоставили обучението си, или говорят за това колко много кастрене са понесли, колко сълзи са пролели тайно и колко много са страдали тайно. Винаги споменават тези неща, като мислят, че голямото страдание, което са понесли заради изпълнението на дълга си и постигането на спасение, е форма на личен капитал. Това е напълно погрешно. Покварените човеци трябва да страдат, за да постигнат спасение; правилно е да страдаш. Защо е правилно? Защото си толкова дълбоко покварен от Сатана, имаш покварен нрав и имаш сатанинско естество. Ако искаш да постигнеш спасение и да можеш да приемеш истината и да постигнеш разбиране за това колко дълбоко си покварен, трябва да понесеш голяма болка; по-конкретно отърваването от твоя покварен нрав изисква понасянето на още повече болка. Точно като при жена, която ражда, е: тя трябва да премине през родилни болки и да понесе страданието от раждането. Не можеш да го избегнеш, дори и да искаш. Страданието, което понасяш, за да постигнеш спасение, е нещо, което понасяш заради самия себе си; не можеш да кажеш, че понасяш болка за Бог. Понасяш съд и наказание, кастрене, изпитания и облагородяване изцяло заради собственото си спасение. Това е страданието, което трябва да понесеш, и е необходим процес. Затова не се хвали колко си страдал, за да изпълниш дълга си, колко си страдал, за да постигнеш спасение, колко работа си свършил за Божия дом, колко си търчал за Бог или колко хора си придобил чрез проповядване на евангелието. Нищо от това не означава, че имаш личен капитал, и в никакъв случай не бива да си приписваш заслуги за тези неща. Дори не знаеш дали си придобил истината, а също така не знаеш дали нравът ти се е променил, но въпреки това винаги се опитваш да си припишеш заслуги за такива неща. Това е проявление на липса на какъвто и да е разум. Ако си припишеш заслуги, Бог би могъл още сега да те възнагради стократно, като ти даде материално изобилен живот и плътски комфорт и ти позволи да се наслаждаваш на славата и богатствата на човешкия свят. Но ако вярваш в Бог само за да получиш тези неща в замяна и не се стремиш към истината, то няма да можеш да се отървеш от своя покварен нрав и няма да можеш да постигнеш спасение. Можеш да се наслаждаваш на този живот, но Бог няма да ти позволи да влезеш в идния свят. Но ако не вярваш в Бог, за да се наслаждаваш на този живот, а за да постигнеш спасение и да станеш член на новото човечество и за да се отървеш от своя покварен нрав и да станеш сътворено същество, което се покланя на Бог, тогава страданието, което понасяш, е онова, което трябва да понесеш, и освен това не си струва да се споменава. Повдигането на въпроса пред когото и да било би било проявление на липса на какъвто и да е разум. Целта, стойността и значимостта на страданието ти са самият ти да постигнеш спасение; в това няма нищо, с което да се хвалиш. Нали е така? (Да.) Някои хора винаги говорят за това колко много са търчали и колко са страдали, откакто са започнали да вярват в Бог, и колко кастрене, съд и наказание са преживели. Винаги парадират със „славната хроника“ на страданието си. Нека ти кажа: това е срамно, отвратително и отвращаващо! Всичко това са неща, които трябва да правиш и които трябва да понасяш. Не бива да се опитваш да се оправдаваш. Нямаш никакви заслуги пред когото и да било. Дори да вършиш църковна работа, да ръководиш църква и да оказваш някаква подкрепа и помощ на хората, това е просто част от отговорността ти и онова, което трябва да правиш. Защо е така? От една страна, изпълняваш дълга на човешко същество. От друга страна, дори да подкрепяш хората, да им помагаш и да ги снабдяваш, това е просто изпълнение на задълженията ти като човешко същество, след като си разбрал истината, като позволяваш на другите да извлекат полза от нея. Истината обаче не е твоя; тя идва от Бог. Просто си я предал и споделил. Истината не е твоя лична собственост; тя е Божият живот и е Божието снабдяване. И така, когато вършиш църковна работа, за да подкрепяш хората и да им помагаш, това не е някаква заслуга; изпълняваш задължение и отговорност. Ако го правиш добре, просто изпълняваш задължението си и притежаваш малко съвест и разум. В това няма нищо, с което да се хвалиш. Ако не го правиш добре, трябва да се вгледаш в себе си и да се самоанализираш. Независимо колко хора може да си ръководил някога, докато си вършил църковна работа, или на колко хора може да си оказвал подкрепа и помощ някога, в Божиите очи това са просто добри дела, запомнени от Него. Що се отнася обаче до хората, изобщо нямаш каквито и да било заслуги пред тях. Дори ако при извършването на тази работа си платил голяма цена, понесъл си много страдания и си пропуснал много сън зад кулисите, като някои от вас дори са се разболели и са понесли мъките на болестта, това не означава, че имаш каквито и да било заслуги. Цялото това страдание е онова, което покварените човеци трябва да понасят, за да придобият истината, преди да могат да постигнат спасение; изобщо не си струва да се хвалиш с него. Следователно не бива да изискваш слава за него, нито да претендираш за такава заслуга. Общувал съм с вас за истината и съм ви снабдявал в продължение на толкова много години, но въпреки това не смятам, че съм имам някаква заслуга пред вас. Междувременно ти просто си разбрал истината чрез страдание и плащане на цена, а след това си я споделил с другите — това означава ли, че имаш някаква заслуга? Дори ако действията ти са били от някаква помощ за другите, това е просто резултатът, постигнат от Божиите слова и от истината. Ако Бог не беше изразил тези слова или тези истини, с какво щеше да разполагаш, за да помогнеш на хората? Всичко, което би предал на хората, е поквара и човешки представи и фантазии; не би могло изобщо да има истина. Истината може да дойде само от Бог. Бог е източникът на истината и източникът, който предоставя живот на човечеството. Получаваш капка вода от Бог, от източника, и след това я споделяш с други хора. Дори и да утоли жаждата им, просто си изпълнил отговорността и задължението си. За тези хора това категорично не е някакъв вид благодат, благоволение, дарение или снабдяване; в най-добрия случай това е просто помощ. Просто си изпълнил отговорността, която едно сътворено същество би трябвало да изпълни. Чрез преживяванията си споделяш и предаваш Божиите слова и Божиите намерения на другите, като им позволяваш да получават подхранване и снабдяване от тях. Така в Моите очи всяко страдание, понесено от покварени човеци през периода, в който приемат истината и постигат спасение, е онова, което трябва да понесат. Тъй като човекът има покварен нрав и е опустошен и покварен от Сатана, жестоко стъпкан от Сатана и пропит и повлиян от различните мисли и възгледи на Сатана и неговите ереси и заблуди, за човешките същества е трудно да приемат истината. Процесът на приемане на истината и постигане на спасение от човешко същество е като лечението на тежко болен пациент: той трябва да понесе страдание, без което не може да бъде излекуван. За да постигнат спасение, покварените човеци трябва да приемат истината, да приемат съд и наказание и да приемат изпитания и облагородяване. Само чрез понасяне на голямо страдание могат в крайна сметка да преминат през коренна промяна и да станат членове на новото човечество. Без преминаване през различни среди на страдание е невъзможно за човека да приеме истината толкова естествено и като нещо, което е в реда на нещата. Поквареният нрав на човека е дълбоко вкоренен и вече е станал негов живот. Затова човекът трябва да приеме облагородяването на различни видове страдание и трябва да понесе голяма болка, за да се опълчи срещу своя покварен нрав, да се опълчи срещу различните човешки амбиции и желания, да се избави от различните погрешни човешки мисли и възгледи и да приеме истината. Това, което човек получава в замяна на това страдание, е спасение и отърваване от покварения си нрав; това, което получава, е покорство към истината и истинско поклонение на Бог; това, което получава, е Божието признание за себе си като сътворено същество. Следователно това страдание е от най-голяма стойност. Независимо какъв вид страдание понасяш, за да се отървеш от покварения си нрав, запомни едно нещо: това е страданието, което трябва да понесеш, и не бива да го разгласяваш навсякъде. Ако това страдание е онова, което понасяш доброволно и е онова, което трябва да понесеш, то трябва да подходиш към него правилно и да го приемеш от Бог. Трябва да го превърнеш в свое собствено истинско осъзнаване и прекрасни преживявания и да го споделиш с другите чрез писане или говорене за него, вместо да говориш за преживяванията си на страдание, за да се фукаш и да трупаш личен капитал за себе си. Независимо колко страдаш, това не е твой личен капитал и не означава, че имаш старшинство. Бог не измерва дали човек в крайна сметка има пригодността да постигне спасение по това колко страда. Правилно ли е да се гледа на страданието по този начин? (Да.)

Кажете Ми, тези мисли и възгледи относно страданието, за които говорих и които човек трябва да притежава, в съгласие ли са с истината? (Да.) Не трябва ли да се гледа на страданието по този начин? (Да.) Ако можеш да гледаш на нещата по този начин, в действията ти ще има здравомислие и човешка природа и надменният ти нрав доста ще намалее. Първо приеми правилните мисли и възгледи, а след това ги използвай, за да ги съпоставиш със собствената си поквара и да се справиш с нея. Когато вършиш нещо, практикувай според принципите на практикуване на тези мисли и възгледи, и ще се справиш с покварения си нрав, без дори да осъзнаваш. През повечето време човек се отървава от покварения си нрав, като приема дадена правилна мисъл и възглед и първо претърпява промяна във възгледите си, а след това и постепенна промяна в начина си на действие и в разкриването на своя нрав. По въпроса за страданието първо трябва да имаш правилни мисли и възгледи и да си сигурен какво точно представлява то, защо страдаш и дали целта и посоката на страданието ти са правилни. Ако имаш правилни мисли и възгледи за страданието и го понасяш, за да можеш да се отървеш от покварения си нрав и да спазваш истините принципи, и като понасяш това страдание, следваш Божия път, то това страдание е задължение, което трябва да изпълниш като сътворено същество. Това е практиката, която трябва да имаш, и също така е твой дълг; именно това трябва да правиш като истинско сътворено същество. Това е отговорност, от която не можеш да се измъкнеш; тоест това страдание е нещо, което трябва да понесеш. Точно както когато родителите създадат деца, те трябва да ги отгледат; отглеждането им до зряла възраст е отговорност на родителите. Независимо колко страдание понасят в процеса на отглеждане на децата си, това е отговорността, която родителите трябва да изпълнят, и в това няма нищо, с което да се хвалят. Така хората са отглеждали своите потомци поколения наред. За да отгледа деца, човек трябва да понесе тази болка, а това само по себе си е отговорност. За да постигнат спасение, да практикуват истината, да отстояват истините принципи и да останат непоколебими в свидетелството си, хората също трябва да понесат много страдание. Едно обаче е сигурно: това страдание категорично не е безсмислена жертва и не е безсмислено страдание; напротив, то е смислено и ценно. Ако целта на страданието ти е да свидетелстваш за Бог, да защитиш съществуването на истината, да защитиш съществуването на положителните неща и да защитиш съществуването на справедливите каузи, както и да отстояваш истините принципи и така да останеш непоколебим в свидетелството си, то страданието, което понасяш, е ценно и смислено. Ако целта на страданието ти е правилна и положителна, то това страдание е нещото, което трябва да понесеш. Какво означава, че това е нещото, което трябва да понесеш? Означава, че това е отговорност, която трябва да поемеш, и задължение, което трябва да изпълниш като човешко същество и като сътворено същество под Божието господство; с една дума, „обвързан си от дълг“. Какво означава да си обвързан от дълг? Означава да правиш нещо, без да изискваш нищо, без да се опитваш да сключваш сделка и без да търсиш заслуги; това е просто нещото, което трябва да направиш. Точно както когато Бог възложи на Ной да построи ковчега. Ной плати цената от сто и двадесет години, за да построи ковчега, но пред кого се опита да си припише заслуги? Не се опита да си припише заслуги пред никого. Колко ли страдание е понесъл, докато е строил ковчега през тези сто и двадесет години? Независимо колко е страдал, в Божиите очи каквото и страдание да е понесъл при приемането на това поръчение, то е било онова, което е трябвало да понесе. Причината за това е, че Той бил човешко същество и трябвало да приеме тази болка, докато поема тази отговорност, а тази болка и неговата отговорност са се появили по едно и също време и са протекли едновременно. Като човешко същество, след като веднъж си приел Божието поръчение, трябва да приемеш и всякакъв вид болка, свързана в него; обвързан си от дълг да го направиш. Какво в крайна сметка получи Ной в замяна на страданието си? Способността да оцелее в ковчега и да стане прародител на следващото поколение на човечеството; замени страданието си за оцеляване. Следователно, независимо колко е страдал, докато е строил ковчега, никога не е смятал, че това е принос към човечеството или към Бог. Имал е здравомислие; никога не е казвал подобни неща. Смятал е, че това е Божието спасение и Божията благодат. Човечеството днес също трябва да има тази нагласа. Ако доброволно изпълняваш дълга си и доброволно приемаш Божието спасение, и независимо какъв дълг изпълняваш или колко страдаш и какво преживяваш, докато изпълняваш дълга си, целта ти е да изпълниш поръчението и дълга, дадени ти от Създателя, и да постигнеш спасение, тогава какво страдание не би трябвало да понасяш? Всяко страдание, което понасяш, е отговорност и задължение, които трябва да изпълниш. Казано по-просто, твоя отговорност и задължение е да го понесеш; не си струва да се хвалиш с него. Хората винаги си мислят: „Страдах и платих цена. Трябва да похваля себе си; трябва да уведомя Бог и да уведомя хората, така че в сърцата си хората да имат добро впечатление за мен и да имам висок статус и престиж сред хората“. Това е излишно и ненужно. Чрез страданието вече си придобил това, което е трябвало да придобиеш. Истината и животът, които Бог ти дарява, са най-ценните неща. Никакъв престиж, статус или високо мнение на другите не могат да се сравнят с истината, която си придобил. Тъй като вече си придобил най-ценното нещо, има ли все още някаква нужда да се хвалиш със страданието си и с цената, която си платил, за да накараш другите да имат високо мнение за теб? Няма нужда от това. Тъй като страдаш и плащаш цена, за да придобиеш истината и да постигнеш спасение, не бива да се хвалиш, че си понесъл това страдание. Онези, които имат съвест и здравомислие, ще се отнесат правилно към този въпрос. Нещо повече, ако чрез страданието разбереш повече истини и разбереш Божиите намерения по-точно, ще благодариш на Бог, че е нагласил тези среди за теб, и ще бъдеш благодарен за страданието, което си понесъл. Ще кажеш: „За щастие, имаше такива среди на страдание. За щастие, имаше такива болести, разочарования, неуспехи, освобождавания, кастрене и съд и наказание, нагласени от Бог. За щастие, имах тези неща да ме съпътстват“. Ако тези среди на страдание не те съпътстваха, нямаше как да имаш придобивките, които имаш днес. Трябва да благодариш на Бог, вместо да се отнасяш към страданието като към капитал, който можеш да използваш, за да си приписваш заслуги и за който да разказваш пред другите. Както виждаш, когато човек има точно разбиране за определен вид нещо, което е в съответствие с истината, възгледите му за такива неща ще станат точни, позицията му ще бъде правилна и здравомислието му ще стане нормално. Първопричината за анормалността в здравомислието на човека е, че неговите мнения, възгледи, позиции и перспективи за много неща са погрешни и се основават на мислите и възгледите, насадени у човека от Сатана. Следователно използваш погрешни мисли и възгледи и гледаш на тези неща от погрешна перспектива. Винаги чувстваш, че в страданието си бил много онеправдан и са се възползвали от теб; винаги искаш да се оправдаеш, винаги искаш да излееш болката си на някого и винаги искаш другите да имат високо мнение за теб и да придобиеш чувство на удовлетворение от тяхното високо мнение за теб. След като вече осъзнаваш стойността и значимостта на страданието обаче, можеш правилно да приемеш страданието, което идва от Бог, и вече не му се съпротивляваш. Когато духовният ти ръст нарасне малко и животът ти израсне донякъде, някои от вас ще се молят като Петър и ще искат Божието наказание и съд никога да не ги напускат. Имате ли този духовен ръст сега? (Все още не, но сме готови да се стремим към него.) Просто продължавай да се стремиш към истината и да полагаш усилия за това. Когато разбереш повече от истината, начинът, по който вътрешно гледаш на нещата, малко по малко ще се промени и животът ти постепенно ще израсне.

Някои хора се разболяват от необичайни или труднолечими болести, докато изпълняват своя дълг. Чрез преживяването на тези болести в крайна сметка те придобиват нещо. Независимо дали болестта се влошава, остава същата или е излекувана, казано накратко, това, което в крайна сметка придобиват от преживяването на това страдание, е разбиране на Божиите намерения и познание за собствените си проблеми в различни аспекти. Вече не се отнасят към Бог и истината с погрешните нагласи и методи, които са използвали преди. Тази придобивка е нещо, което не можеш да получиш чрез никакъв друг вид преживяване — тя може да бъде постигната само чрез страдание. В този момент ще бъдеш благодарен за тази болест и ще кажеш: „За щастие, имах тази болест; иначе би ми било невъзможно да имам такива придобивки“. И така, когато общуваш за това преживяване и го споделяш с другите, ще общуваш за това какво си придобил от преживяването си, какво си пожънал от него и какви истини в него трябва да разберат хората, вместо да подчертаваш страданието, което си понесъл. Няма да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си пред другите за това колко много си страдал, колко мъчително е било и как в крайна сметка си стигнал до решимостта да страдаш. Няма да го правиш, за да свидетелстваш за себе си и да се хвалиш, а по-скоро, за да споделиш собствените си преживявания и да свидетелстваш за Бог. Въпросът за страданието трябва да бъде разбран по този начин. Основното нещо е каква е целта ти в страданието и какви са стойността и значимостта на твоето страдание. Но независимо какво е то, каквото и страдание да понасят хората и колкото и много да страдат, страданието им никога не може да бъде форма на личен капитал. Освен това покварените човеци живеят в плътта. Дори и да не вярваш в Бог, не страдаш ли, за да оцеляваш сред хората? (Да, трябва да страдаме и за това.) Възможно ли е плътта изобщо да не страда? (Не.) Дори ако човек не вярва в Бог, той все пак трябва да понесе много страдание. В стремежа към слава, придобивки, статус, академичен успех и богатство, както и в отглеждането на деца и така нататък — всички тези неща са свързани със страдание. Кой не страда? Като живеят в този човешки свят, хората трябва да понасят страдание; просто някои страдания са лишени от стойност — тези, при които хората препускат стремглаво заради оцеляването и за слава и придобивки, като се надпреварват помежду си, опитват се взаимно да се изключат и взаимно се набеждават. В крайна сметка, когато най-накрая успеят да получат славата, придобивките и статуса си, винаги се тревожат да не ги загубят и понасят още повече страдание, за да не загубят статуса си. С много трудности успяват да запазят статуса си, но накрая се оказват физически и психически изтощени и емоционално изцедени. В този свят страдат както богатите, така и бедните. Богатите имат своите собствени неволи и бедните също имат своите. Казано накратко, не е лесно да се живее в този човешки свят; всеки страда. Хората, които вярват в Бог, страдат сравнително по-малко по отношение на живота и оцеляването си, защото след като приемат истината, много от техните мисли и възгледи стават различни от тези на невярващите и те са способни да се избавят от много неща, като вече не правят тези безсмислени жертви и не се въвличат в напразни борби — по този начин страдат сравнително по-малко в това отношение. Способни са да се задоволят само с това да имат храна и облекло; прекарват остатъка от времето си в стремеж към истината, в стремеж към спасение и в изпълняване на своя дълг като сътворени същества, нали? (Така е.) Хората трябва да понасят известно страдание в името на плътския си живот: трябва да изтърпят болките от умората и болестите, подмамването от различни зли тенденции в света, това да бъдат отхвърляни, както и борбите и раздорите между хората — трябва да понесат цялото това страдание. Освен това някои хора живеят в бедност и нямат пари за медицинско лечение, когато се разболеят. Много неща не се случват според желанията им и те често се чувстват безпомощни, но понасят цялото това страдание. Хората страдат така или иначе, но колкото и страдание да понасяш заради плътта, то е заслужено; именно това трябва да понесеш. Ако искаш да живееш, трябва да страдаш. Въпреки че страданието, понасяно от хората, които вярват в Бог, по форма е донякъде сходно със страданието, понасяно от невярващите, това, което вярващите в крайна сметка придобиват, е истината, както и поклонение и покорство на Бог. Следователно това страдание е невероятно ценно и смислено. Трябва да благодариш на Бог, че е нагласил тези изпълнени със страдание житейски среди за теб, като прави така, че да можеш да си вземаш поуки и да се научиш да се покоряваш на Бог и да оставаш непоколебим в свидетелството си всеки път, когато преживяваш страдание, вместо да използваш преживяването на страданието като капитал, с който да се перчиш и да се превъзнасяш. Като постоянно се превъзнасят и свидетелстват за себе си, като говорят за понесеното страдание, за да спечелят високото мнение на другите, хората от този тип са позорни. Хората, които са лишени от разум, не правят нищо друго, освен позорни неща. Когато направят нещо, в което липсва разум, хората с разум се срамуват; слагат му край и не продължават нататък, нали? (Да.)

Общувах много по въпроса за страданието. Беше ли ви от полза това, че общувах по този начин? (Да.) Как ви помогна? (След като чух Божието общение, разбрах, че видовете страдание, понасяни от плътта, са това, което човек трябва да понесе, и че страданието от преживяването на съд и наказание, кастрене, мъки и изпитания и така нататък, също е това, което човек трябва да понесе. Това е така, защото човек има сатанински покварен нрав и ако не понесе това страдание, не може да се отърве от покварения си нрав. Освен това Бог току-що спомена, че всяко страдание, което човек понася, за да изпълни добре дълга си като сътворено същество, е негово задължение и отговорност и не бива да използва това като капитал, за да се опитва да си припише заслуги пред Бог. След Божието общение чувствам, че сега мога да гледам рационално на страданието.) След такова общуване някои хора, които винаги се стремят към страдание, ще бъдат свободни. Някои хора винаги си мислят: „Трябва да страдам, иначе братята и сестрите ще ме гледат отвисоко и следващия път няма да ме изберат за водач или работник. Трябва да мога да разигравам театър и да се науча да страдам пред другите“. Няма нужда да разиграваш театър. Ако имаш време за това, по-добре го прекарай в четене на повече Божии слова, в разбиране на повече от истината, в изпълнение на отговорностите и задълженията си и в добро изпълнение на дълга си, като в крайна сметка пожънеш придобивки по отношение на истината. Независимо дали другите имат високо мнение за теб, ако ти самият си пожънал придобивки по отношение на истината и ако си се отървал от покварения си нрав — и в крайна сметка си спечелиш шанса да бъдеш спасен и приемането от Създателя — това е най-ценното нещо; именно това би избрал един умен човек. Ако винаги разиграваш театър пред другите, за да ги накараш да имат високо мнение за теб, и винаги си приписваш заслуги и търсиш награди пред другите, като свидетелстваш за това колко много си страдал, колко много несгоди си изтърпял, как си се раздавал за Бог, колко голяма цена си платил и колко много си принесъл, то това е глупав начин на действие. След като си платил толкова голяма цена, принесъл си толкова много и си страдал толкова много, тогава сподели с всички преживяванията си от понасянето на това страдание и плащането на тази цена, както и какво си придобил от това, така че всеки да може да извлече някаква полза и да намери път на практикуване. Трябва да представиш резултатите, които си придобил и пожънал — кои аспекти от Божиите намерения си разбрал и кои аспекти от истината са се вкоренили в теб и са станали твой живот. Трябва да общуваш за тези неща и да ги споделяш. Когато братята и сестрите не разбират даден аспект от истината или не знаят как да действат според истините принципи по даден въпрос, трябва да общуваш за личните си преживявания, за да предоставиш помощ и напътствие. След като си страдал толкова много, сигурно си придобил доста, така че го сподели; много хора искат да получат помощ от теб. Няма нужда да говориш за процеса на своето страдание или за това колко си страдал. Просто говори за това кои аспекти на истината си опознал, след като си страдал. Използвай познанието си и това, което си придобил, за да доведеш хората пред Бог, да се справиш с противоречията им с Бог и да се справиш с неправилните им мисли и възгледи спрямо Него. Довеждането им пред Бог е въвеждането им в истината реалност. Това е всичко, което се иска от теб; виж дали можеш да го постигнеш. Ако можеш, значи си изпълнил отговорността и задължението си и страданието ти е ценно и смислено. Ако дори не можеш да отговориш на това изискване, тогава просто си дръж устата затворена; страданието, което си понесъл, е безполезно. Ако винаги говориш колко много си страдал, перчиш се и разкриваш поквара; свидетелстваш за Сатана, свидетелстваш за покварения нрав и свидетелстваш за мислите и възгледите на Сатана — ти подвеждаш хората и причиняваш смущения. Ако казваш, че си страдал много и си платил голяма цена, че си бил съден, наказван, кастрен и дисциплиниран от Божиите слова и че си преживял много болка и облагородяване, тогава трябва да вземеш преживяванията си от периода на страданието си — как си се покорил, как си бил способен да се отнесеш към Божиите слова с правилни мисли, възгледи и нагласи, как си приел съда и наказанието на Божиите слова и как си търсил истината, за да излезеш от болката и облагородяването — и да общуваш за тях и да ги споделиш с всички. Много хора са гладни и жадни за праведност и чакат да чуят тези неща. Повечето хора знаят, без да са ги учили, как да страдат, как да плащат цена, как да се перчат и да свидетелстват за себе си след страдание и плащане на цена и така нататък. Всички знаят как да се перчат и да парадират със заслугите си. Кои са единствените неща, които не разбират? Не разбират кой начин на действие е практикуване на истината и вършене на нещата според истините принципи и кой начин на действие е изопачен; кой начин на действие удовлетворява Божиите намерения и кой начин ги нарушава; какви неправилни мисли и възгледи имат хората в себе си; как да опознават и да разнищват себе си, когато се сблъскват с различни неща и разкриват поквара; или кой начин на действие означава, че са постигнали обрат, и кой начин на действие означава, че са се променили и са израснали. Това са нещата, които липсват на повечето хора. Според човешкото естество това, което животът вътре в хората естествено разкрива и изживява, е превъзнасяне на себе си, свидетелстване за себе си и перчене, за да накарат другите да имат високо мнение за тях; това е нещото, в което хората са най-добри и най-умели. Няма нужда да общуваш за нещата, в които хората са най-умели, или да ги споделяш; сподели някои от своите преживявания, познания и разбиране относно Божиите слова. Това са нещата, от които хората се нуждаят. Общувай за нещо, от което хората се нуждаят, за теми, които са полезни за практикуването на хората, за преживяванията на хората и за постигането на спасение от страна на хората и които им помагат да се справят с противоречията си с Бог. Това е ценно. Казваш, че си страдал много, че си изразходвал много енергия и много от кръвта на сърцето си в страданието си и че също така имаш покорство, тогава какво си придобил? Кажи го на глас, така че всички да могат да чуят. Споделянето с всички на познанието и разбирането ти относно истината — от което хората се нуждаят — е най-желателно. Именно от това се нуждаят хората. Да го направиш е истинско добро дело и е твоя отговорност и задължение. Ако, за да се перчиш, свидетелстваш за това какви видове страдание си понесъл и парадираш с капитала, който смяташ, че страданието ти е осигурило, за да накараш хората да имат високо мнение за теб и да те боготворят, това е отклонение от Божиите намерения. Това не е твоя отговорност или задължение, а е проявление на това, че си изгубил съвестта и разума си. Ако наистина не можеш да се сдържиш и искаш да се перчиш, можеш да поговориш малко за това с няколко човека, за да задоволиш суетата си, но трябва да знаеш кога да спреш. В никакъв случай недей да го разгласяваш безцеремонно на обществени места; това се нарича да бъдеш превзет и се нарича да ставаш за смях. Какво означава да бъдеш превзет и да ставаш за смях? То е равносилно на това да се съблечеш гол на обществено място, за да те гледат хората — ето колко отвратително е това. Какъв човек прави такова нещо? Това е нещо, което правят психично болни хора, хора, които нямат чувство за срам и нямат здравомислие. Ако имаш разум, категорично не бива да правиш такова нещо. Страданието е това, което трябва да понесеш, но какво си придобил, след като си страдал? Не премълчавай това; трябва да го споделиш безрезервно с всички братя и сестри, които следват Бог и се стремят към истината. Ако го споделиш, Бог ще те благослови и ще ти дари повече. Ако не говориш на теми, отнасящи се до преживявания на живота и свидетелстване за Бог, а вместо това винаги говориш за това как си страдал и си платил цена и колко капитал имаш, като винаги представяш пред другите своя разкрасена версия, подобряваш имиджа си и повишаваш престижа си, говориш и действаш заради собствената си слава, придобивки и статус и безсрамно се перчиш навсякъде, тогава Бог не само няма да те благослови, но дори ще отнеме това, което си имал първоначално. Причината за това е, че действията ти не са приети или признати от Бог, а са заклеймени от Него. Ето защо ви казвам: категорично не бива да избирате този път. Независимо колко си страдал и независимо дали това е нещото, което е трябвало да понесеш, или не, и дали си страдал доброволно или пасивно от безпомощност, категорично не бива да се отнасяш към страданието си като към капитал, с който да парадираш. И никога не общувай за това колко много си страдал така, сякаш това е истината, за да накараш хората да имат високо мнение за теб или да ги накараш да подражават на решимостта ти да страдаш, на начина ти на страдание или на нагласата ти към страданието. Никога не прави това; то би означавало да следваш своя собствен път. Бог никога не гледа колко страда човек. Той гледа само през колко страдание преминаваш, колко несгоди понасяш и колко голяма цена плащаш заради истината, заради отстояването на справедливостта и защитата на Божието дело, заради доброто изпълнение на дълга си, заради покорството си към Божиите подредби и истината и заради придържането към истините принципи. Той гледа какви са целите, намеренията и мотивите ти за страдание, а не колко голямо е страданието ти или колко страдаш. Ако целта на страданието ти е да защитиш собствената си гордост и лични интереси, тогава страданието ти не струва и пукната пара. Ако страдаш, за да защитиш интересите на Божия дом, дори и да кажеш само едно-единствено изречение, което в крайна сметка да оскърби някои хора, но да защити интересите на Божия дом и да бъде от полза за делото на църквата, то това едно-единствено изречение ще бъде запомнено от Бог. Той ще гледа на това изречение като на нещо ценно и ще ти дари повече, като ти даде вяра, за да те направи силен, така че, когато се сблъскваш с разни неща, да не се страхуваш от зли хора или враждебни сили. Той ще ти даде яснота на ума и ще ти позволи да имаш познание, прозрение, светлина и просветление относно истината. Както можеш да видиш, Божията благословия е толкова голяма!

Това, за което общувахме току-що, са правилните мисли и възгледи относно страданието. Независимо как си постъпвал преди и как си гледал на страданието преди, когато разбереш истините относно страданието, трябва да постигнеш обрат, да приемеш правилните мисли и възгледи и да изясниш намеренията и целите си, като използваш правилните мисли и възгледи, за да насочват принципите, начините и посоката на действията ти. По този начин ще можеш да придобиеш истината. Ако манталитетът на човек не е правилен и той изобщо не приема истината, а само говори за думи и доктрини, които разбира, за да парадира и да се перчи, така че хората да имат високо мнение за него, и действа както си иска, когато върши неща, като изобщо не се променя, въпреки че вярва в Бог от години, то това е човек, който не обича истината и не приема истината. Хората, които приемат истината, възприемат правилните мисли и възгледи и ги приемат присърце, след като ги чуят. Когато се сблъскват с разни неща, използват истината като критерий, за да регулират поведението си и да коригират погрешните си намерения и погрешните си мисли и възгледи. След това използват правилните мисли и възгледи като принципи и като път на практикуване, за да се въздържат и да насочват поведението си. В крайна сметка това, което изживяват и разкриват, вече няма да бъде покварен нрав, а ще бъде съгласно истините принципи, което показва, че са преживели истинска промяна. Това не е ли добро нещо? (Да.) Точно така трябва хората да се стремят към истината. След като разбереш истината, Божиите слова естествено ще имат власт в сърцето ти; тоест Божиите слова ще станат животът в теб и ще можеш да изживяваш Божиите слова. Когато Божиите слова поемат контрола в теб и вече не поквареният ти нрав дирижира нещата, тогава истината е твой живот и ти си човек, обичан от Бог. Щастливи ли са онези, които Бог обича? (Да.) Тяхното щастие е напълно заслужено; въпреки че страдат, това пак е чест. Това, което преживяват, е страдание, но това, което придобиват, е нещо сладко. Въпреки че това щастие може в момента да е недостижимо за теб — или може би дори много далечно — ако усърдно се стремиш в тази посока, рано или късно ще дойде ден, в който ще пожънеш тази радост и ще почувстваш това щастие, и тази радост и щастие вече няма да бъдат толкова далечни за теб. Просто полагай усилия и се стреми към тази цел. Рано или късно ще дойде ден, в който истината ще стане твой живот и в който вече няма да бъдеш контролиран или обвързван от покварен нрав, и тогава ще си помислиш: „Заслужаваше си да понеса това страдание! Когато страдах преди, беше мъчително и болезнено и смятах, че страданието е нещо трудно. Страдах малко и после си мислех, че имам капитал. Сега чувствам, че страданието изобщо не е капитал, нито струва каквото и да било — имам покварен нрав, така че трябва да страдам. Добре е да се страда малко; плътта трябва да страда. За щастие, това страдание беше с мен; само така успях да придобия истината, да се освободя от обвързването и контрола на покварения нрав и да живея в радост и щастие. След страданието идва сладостта“. Както виждаш, онези, които са го вкусили, знаят; онези, които са го придобили, знаят. Когато дойде този ден, нещата ще се усещат съвсем различно, нали? (Да.)

Добре, да приключим тук нашето общение за днес. Довиждане!

16 ноември 2024 г.