Ние вече общувахме за някои истини относно въплътения Бог. Смятате ли, че общуването за този аспект на истината е полезно за познаването на Бог? (Да.) Добре тогава. Преди сме общували малко по тази тема, но не сме общували за нея подробно, точка по точка; по-скоро общувахме за нея разпокъсано. Това, за което общуваме този път, са истините в темата за въплътения Бог, които засягат човешките представи за Бог, както и нагласите му към Бог и познанието му за Бог. От една страна, общуването за тези истини е с цел човек да може да разбере и да познае Бог и да разбере истините, засягащи неговите нагласи и възгледи към Бог, които трябва да знае. От друга страна, това е така, защото тези теми са много важни. Какво ги прави важни? Ами човек не може да види или докосне Бог на небето и едва може дори да Го почувства; Бог на небето е толкова далеч от човека. Ако човек се опита да установи отношения с Бог, за него това би било много празно и мъгляво. От една страна, тази празнота и мъглявост се дължат на това, че човек е пълен с представи и фантазии за Бог. От друга страна, те се дължат на това, че човек няма абсолютно никакво разбиране за реалността и практичността на Бог или за Божията идентичност и същност и живее изцяло сред представите и фантазиите, които произтичат от собственото му пожелателно мислене. И така, след като човек започне да следва Бог, отношенията с Бог, които установява, са изградени основно върху неговите представи и фантазии, на основата на неговото пожелателно мислене, а също и на различните му изисквания и желания по отношение на Бог. Отношенията между човека и Бог, които са изградени на този вид основа, са много нестабилни, много несигурни и, разбира се, много ненадеждни. При най-малкия полъх на вятъра или при възникването на някаква необичайна ситуация този вид отношения могат лесно да се разрушат и лесно могат да бъдат прекъснати. Например, когато човек се сблъска с неща, които не се развиват според желанията му, когато се сблъска със страдание, спънки и провали или когато се сблъска с всякакви неща, които не съответстват на представите му или не обслужват плътските му интереси — когато човек е изправен пред някоя от тези ситуации, за които смята, въз основа на своите представи, че не би трябвало да се случват — той инстинктивно ще се усъмни в Бог. Ще се усъмни в Божието съществуване, ще се усъмни дали начините, по които Бог господства над човека — и начините, по които Бог дирижира и подрежда нещата за него — са правилни, и, разбира се, ще се усъмни дали е правилно Бог да действа по този начин, както и дали Бог има някакви скрити мотиви или лоши намерения към човека и така нататък. Казано накратко, този вид отношения между човека и Бог са много нестабилни и ненадеждни; казано на човешки език, то е изпълнено с несигурност. Тъй като този вид отношения между човека и Бог са изградени върху представите и фантазиите на човека и на основата на различните изисквания, които човек предявява към Бог воден от пожелателно мислене, независимо колко голяма според човека е вярата му в Бог или за колко голяма смята решимостта си да следва Бог, от Божия гледна точка Той не признава този вид отношения. Разбира се, по отношение на обективните факти те са нестабилни; могат да се разпаднат или да бъдат прекъснати по всяко време и навсякъде поради промени във всякакви среди и различни хора, събития и неща, както и поради появата на различни специални ситуации. Дори човек да разбира някои истини, той все пак ще се усъмни в Бог, когато не Го разбира или не Го познава. Дори да не се усъмни в Божието съществуване, той все пак ще се усъмни каква е целта на Бог да действа по този начин спрямо него и дали е правилно да действа така. Следователно може да се каже, че тези отношения, които човек изгражда с Бог, когато не Го разбира или не Го познава, не могат да издържат никакъв тест и че едва ли могат да издържат на каляването на която и да е специална среда. Причината за това не е, че има грешки или неточности в Божието върховенство и подредби или че Бог е невнимателен и не взема предвид слабостите или различните нужди на човека; напротив, причината е, че на покварените човеци им е присъщо да са изпълнени с представи и фантазии за Бог. Тъй като човек има покварен нрав, тези отношения, които има с Бог, от самото начало не са изградени на основата на нормалните отношения между сътворено същество и Създателя. Така човек заема погрешна позиция и възгледи и изгражда своите отношения с Бог, като използва погрешни гледни точки, и също така използва погрешни мисли и възгледи, както и погрешни методи, за да поддържа тези отношения. По този начин отношенията между човека и Бог стават ненормални. Не само че не успяват да помогнат на човека да се покори по-добре на Бог, на Неговото дирижиране и на Неговите подредби, така че да отговори на Божиите изисквания към него, но и карат Бог да го ненавижда и да се отвращава от него и дори става причина човекът да загуби шанса си да постигне спасение. Като следва Бог за по-дълги периоди от време, като разбира все повече истини и като натрупва известен капитал и извлича някои преживявания и поуки в хода на изпълнението на своя дълг, човекът все повече чувства, че отношенията му с Бог са правилни и сигурни. Що се отнася до човешкото познание за Бог обаче този вид отношения между човека и Бог все още са ненормални в Божиите очи. Те все пак трябва да бъдат поправени и тествани и човек все пак трябва да разбере повече истини и да има по-голямо разбиране и познание за Бог. Само по този начин отношенията между човека и Бог могат наистина да отговарят на критериите в Божиите очи и, разбира се, само тогава човекът може по-точно и рационално да заеме позицията на сътворено същество в отношението си към към Създателя в начина, по който се отнася към Бог. Следователно истината относно познаването на въплътения Бог — познаването на Бог на земята — не е някакъв вид академично познание или вид здрав разум, още по-малко пък е някакъв вид теория или лозунг. Напротив, тя е аспект на истината, който човекът трябва да разбере, за да изгради нормални отношения с Бог, да изгради отношения между сътворено същество и Създателя. Тя е аспект на истината, който включва познаването на Божията същност, познаването на начините, по които Бог върши делото Си и говори, и познаването на принципите, по които Бог върши всякакви неща. Щом разбере този аспект на истината, щом познае въплътения Бог и щом придобие основно разбиране за Бог, човекът ще изгради с Бог отношения, които са най-правилните и най-подходящите — отношения между сътворено същество и Създателя. Само въз основата на този вид отношения човешкият стремеж към практикуване на истината, за да удовлетвори Бог, и неговият стремеж към покорство пред Бог и поклонение пред Него ще се развиват в положителна посока; само тогава човекът все повече ще отбягва злото и ще поеме по пътя на спасението.

Размислете върху следното: Ако човек няма абсолютно никакво познание за Бог — тоест, въпреки че вярва в Бог, той е пълен с представи и фантазии относно принципите и начините, по които Бог върши нещата, и Неговата цел да ги върши, и е пълен с представи и фантазии относно специфичните детайли на това как Бог върши всякакви неща — тогава, когато се сблъска с различни неща, как ще подходи към тях? Как ще търси истината? Каква ще бъде неговата основа? Какви ще бъдат неговите принципи? Какви ще бъдат неговите цели? Това не са прости въпроси. Ако човек е пълен с представи и фантазии за Бог и няма ни най-малко разбиране за принципите и начините, по които Бог върши нещата, и изобщо не разбира каква е Неговата цел да върши всякакви неща, и се отнася към Бог изцяло въз основа на човешките представи и фантазии, традиционната култура и разсъждения, основани на знанието, може ли да опознае Бог и да Му се покори? (Не.) Ако стремежът на човек да опознае Бог като цяло се основава на човешки представи и фантазии, на знание и философия и на традиционната култура, и неговият стремеж е изграден върху тази основа и ограничен от тези неща, няма ли този стремеж да бъде много далеч от това да отговори на Божиите изисквания? Няма ли да противоречи на това, което Бог изисква? (Да.) След като чрез общуване разберете тези аспекти — нормалността и практичността на въплътения Бог; принципите и начините, по които Той говори и действа; и намерението, мотивите и целите зад Неговото говорене и действане — вие ще имате основно разбиране за принципите и начините, по които Бог върши делото Си и говори, както и с каква цел прави това. Това разбиране не идва от човешките представи и фантазии за Бог, нито е нещо, което човекът извежда въз основа на своето познание, още по-малко пък е нещо, което човекът си представя въз основа на традиционната култура; по-скоро то се състои от изключително практичните проявления на Бог на земята, които човекът вижда, с които влиза в контакт и които преживява. Принципите и начините, по които въплътеният Бог говори и действа — както и Неговата цел да прави това — които Той проявява по напълно практически начини, са повече от достатъчни, за да ти позволят да разбереш и да познаеш същността и нрава на Бог, както и специфичните принципи и начини, по които Бог действа, върши делото Си и говори, заедно с Неговата цел да прави това. Следователно разбирането на различните аспекти на въплътения Бог е път към разбирането на Бог — Създателя. Въпреки че познаването на въплътения Бог не може да доведе до пълно и всеобхватно познание за Създателя, познаването на въплътения Бог е най-малкото път към познаването на Бог на небето и познаването на Създателя. С каква цел ти казвам тези неща? Въпреки че разбирането и познаването на Бог са неща, които човек трябва да посвети цял живот на усилия, за да научи, и въпреки че не може да познае Бог напълно и задълбочено, дори и да посвети цял живот на това, чрез опознаването на въплътения Бог, ти ще разбереш Бог на небето и Създателя по по-практически начин, с по-голяма прецизност и обективност — това е достатъчно. Тоест за теб е достатъчно да разбереш и да познаеш Бог чрез познаването на въплътения Бог; това вече е достатъчно, за да удовлетвори условията да познаеш Бог и да изградиш нормални отношения с Него. Познаването на въплътения Бог е достатъчно, за да ти позволи да опознаеш Бог на небето и Създателя.

Ако човек искаше да познава напълно Бог на небето, с надеждата да придобие пълно, всеобхватно познание за Него, би ли било възможно това? (Не.) Той никога не би могъл да го постигне. Тъй като това е невъзможно, защо от човека все още се изисква да познава Бог? Защото, ако можеш да познаеш Бог точно и практически, това е полезно и ти помага в следването на Бог, в стремежа към истината и в това да започнеш да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Освен това познаването на Бог е от изключително решаващо значение и е важно за теб, за да практикуваш истината и да постигнеш спасение. И така, какво трябва да направиш ти? (Трябва да отдаваме значение на истините относно познаването на Бог. Не бива да се опитваме да разберем този аспект на истината, сякаш е просто обикновена истина.) От една страна, трябва да се отнасяш към въплътения Бог с правилна нагласа. Освен това трябва да се вгледаш какви представи и фантазии за въплътения Бог и за Бог имаш в себе си и да разбереш как да се избавиш от тях. В твоите взаимодействия и отношения с Бог, независимо дали в ежедневието, в хода на изпълнението на твоя дълг или докато преживяваш живота си, ти трябва да се вглеждаш какви представи и фантазии за Бог имаш в себе си и дали твоята нагласа към Бог има следните два проблема: единият е сравняването на въплътения Бог с Бог на небето, а другият е поставянето на въплътения Бог наравно с поквареното човечество. Изследването на тези два проблема може да ти позволи да разпознаеш някои от твоите представи и фантазии за Бог или да откриеш какви проблеми има между теб и Бог; или също така може да ти позволи да разкриеш някои от твоите погрешни мисли и възгледи и погрешни нагласи към Бог. Смисълът на това да се вглеждаш в себе си по този начин е да ти помогне ясно да разпознаеш твоите различни погрешни мисли, възгледи и нагласи относно Бог, така че да можеш да се откажеш от тях и да се отнасяш към Божиите слова, Божието дело и към Самия Бог с правилни мисли и възгледи, с правилна нагласа и по правилни начини. Само чрез практикуване по този начин отношенията ти с Бог могат постепенно да станат нормални и да удовлетворят Бог — нали? (Да.) Ако ти практикуваш по този начин, отношенията ти с Бог постепенно ще се развият въз основа на отношенията между сътворено същество и Създателя и на основата на нивото, което Бог изисква от човека. Само след достигането на това ниво отношенията между човека и Бог могат да стават все по-нормални. За какво се отнася думата „нормални“ тук? Знаете ли? (Тя означава, че човек може по-добре да заеме позицията на сътворено същество в това как се отнася към Създателя. У него вече няма никаква предпазливост и подозрение към Бог, а е способен да се отнася към Бог открито и честно.) Има ли някой друг нещо да добави? (След като отношенията на даден човек с Бог станат нормални, той не само че вече не е предпазлив или подозрителен към Бог, но и не предявява изисквания към Бог, няма прекомерни желания и може наистина да се покори на Божието дирижиране и подредби.) Удари право в целта. Крайното проявление, което се вижда у постигналите спасение хора, е, че те могат да застанат на правилната позиция на сътворено същество и да се покорят на Създателя. Когато човек се покорява на Бог, той наистина се покланя на Бог; само чрез истинско поклонение пред Бог той може да постигне боязън от Бог и наистина да започне да се бои от Бог и да отбягва злото. Следователно когато става въпрос за вида отношения, които човек има с Бог, или за вида отношения, които той изгражда с Бог, от какво зависи те? Зависят от стремежа на човека и неговата нагласа към Бог и от това колко познава Бог. Ако нямаш познание за Бог и си пълен с представи и фантазии за Него и с прекомерни желания към Него, тогава дори да можеш да практикуваш някои истини и да изпълняваш някой дълг, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, що се отнася до твоите отношения с Бог, дългът, който изпълняваш, или истините, които ти практикуваш, са много ограничени. Например в изпълняването на дълга си ти си способен да се отричаш от неща и да се раздаваш, да понасяш страдания и да плащаш цена, или можеш да вършиш някаква работа в църквата, която е според твоите възможности. Но когато Бог върши неща с теб, които не съответстват на твоите представи, или когато те лишава или те укорява и дисциплинира, способен ли си да се покориш? Ако имаш истинско разбиране и познание за Бог, съвсем естествено ще заемеш позицията на сътворено същество и ще имаш нагласа на покорство. Но ако нямаш истинско разбиране и познание за Бог, когато се сблъскаш с неща, които не се развиват според желанията ти, или когато си изправен пред неща, които засягат твоите лични интереси, съвсем естествено ще развиеш всякакви идеи и всякакви представи и фантазии за Бог. По този начин на теб, като сътворено същество, ще ти бъде много трудно да постигнеш истинско покорство пред Бог. Дори да имаш някакво повърхностно покорство или готовност да се покориш, ако то не отговаря на Божиите изисквания, тогава това твое покорство не е това, което Бог иска. Ако това твое покорство произтича изцяло от човешки представи и фантазии, противоречи на твоето познание за Бог и за Божието дело и нарушава истините принципи, тогава то е подправено покорство; то не е истинско покорство и не е покорството, което Бог иска. Бог не одобрява такова покорство. В Неговите очи ти си напълно лишен от покорство. Ако не си способен искрено да се покориш на Бог, тогава това означава, че твоят така наречен „стремеж“ и така нареченото „практикуване на истината“ по начало не са успели да ти помогнат да изградиш отношения с Бог, които да са отношения между сътворено същество и Създателя. В повечето от онова, които вършиш, ти живееш сред своите лични желания, представи и фантазии, което не може да придобие Божието одобрение. Това, че не придобиваш Божието одобрение, в крайна сметка води до едно нещо: онова, които вършиш, и онова, което практикуваш, далеч не отговарят на Божиите изисквания и ти живееш сред собственото си пожелателно мислене или сред своите представи и фантазии. В крайна сметка това, което вършиш и практикуваш, и пътят, по който вървиш, няма да могат да те отведат дотам, че да поемеш по пътя на спасението и да постигнеш спасение. Тогава твоите действия няма ли да са били напразни? (Да.) При тези обстоятелства твоите действия ще са били напразни. Тогава на практика няма ли да си придобил нищо от своята вяра в Бог през всичките тези години? (Да.) Каква е причината да не си придобил нищо? (Хората вървят по пътя на вярата в Бог, докато винаги живеят сред своите лични желания, представи и фантазии.) Фактът, че не придобиваш нищо, след като си вярвал в Бог в продължение на много години, не се дължи на това, че не си платил цена, че не си желал да търпиш трудности или че не си желал да се раздаваш, още по-малко пък се дължи на това, че не си изпълнявал дълга си. А каква е по-скоро причината? Тя е, че в хода на понасянето на страдания и плащането на цена, отричането от неща и себераздаването, и изпълняването на твоя дълг, повечето от нещата, които вършиш, се вършат само в резултат на твоето пожелателно мислене, и ги вършиш, докато живееш сред своите представи и фантазии, вместо да действаш според Божиите изисквания. Но ти винаги вярваш, че действаш според Божиите изисквания. Тъй като това твое вярване е пълно с представи, в крайна сметка не успяваш да придобиеш истината и да стигнеш до резултата да постигнеш спасение. В такъв случай всички твои действия са били напразни. Ако някой в крайна сметка стигне до този момент, не бихте ли казали, че това е доста печално? (Да.) На пръв поглед изглежда, че хората са изпълнявали своя дълг, проповядвали са Божиите слова, понасяли са страдания и са плащали цена, но всъщност те са следвали Бог и са Му служили, докато са имали много представи и фантазии и много погрешни мисли, възгледи и нагласи. Ако изпълняваш дълга си с тези примеси, в крайна сметка, когато Бог те тества, ти няма да знаеш защо Бог действа по този начин или какво очаква от теб и какъв резултат възнамерява да постигне в теб, като те тества по този начин. В крайна сметка, когато Бог те тества, думите, които Му казваш, и твоите молитви ще бъдат пълни с оплаквания, неразбиране и съмнение и дори пълни с тъга и болка и с представи и фантазии за Бог. Тогава твоят стремеж през цялото това време няма ли да е завършил с провал и страданията, които си понесъл, и цената, която си платил, няма ли да са били напразни? (Да.) Да кажем например, че си вярвал в Бог в продължение на много години и винаги си търпял трудности и си плащал цена; външно си вършил всичко, което Бог ти е казал да вършиш, и си се придържал твърдо към тези слова. Но един ден те спохожда изпитание като това на Йов и ти внезапно започваш да се съмняваш: „Може ли моята вяра да е погрешна? Може ли да вървя по грешен път? Защо Бог би нагласил такава среда за мен? Защо Бог би извършил такъв вид дело върху мен? Защо би допуснал подобно нещо да ми се случи?“. Ти не разбираш и не знаеш какво се случва. На първо място, от субективна гледна точка, има много неща, които не разбираш. Освен това какъв е най-големият проблем, който имат хората? Когато се сблъскват с всякакви неща, единственото, което знаят да правят, е да се молят и да търсят как да се измъкнат от тези ситуации. Онези, които са малко по-добри, ще се опитат да познаят себе си, за да разберат дали са оскърбили Бог, дали Бог ги дисциплинира, дали има нещо в тях самите, което не е в съгласие с Божиите намерения, или дали техните действия и дела са им спечелили Божията ненавист. Когато обаче повечето хора се сблъскат с такива неща, те не знаят — в положителен смисъл — как проактивно да изпълнят своята част за Божието дело и да си сътрудничат с Бог, как да практикуват според принципите, които трябва да следва едно сътворено същество, или според наставленията на Създателя, или как проактивно да търсят път на практикуване и истините принципи, за да разрешат настоящия проблем. Това е отвъд възможностите на повечето хора. Не е ли така? (Да.) Както виждаш, когато хората се сблъскват с неща, те се опитват да намерят причини на различни места — може да търсят в себе си, може да се опитват да намерят обективни причини, може да се опитват да измислят някакви извинения, които да използват, за да спорят и да се оправдават, или може да подозират други хора и да търсят причините в тях. Но много рядко някой идва пред Бог, за да търси проактивно истините принципи и проактивно да разреши проблема. В крайна сметка, когато Бог премахне ситуацията или средата, пред която са изправени хората, колко могат да придобият те? Повечето хора знаят само, че трябва да бъдат внимателни следващия път, когато се сблъскат с подобни неща и знаят само как да избягват или неутрализират тези неща, когато има признаци, че може да се появят отново. Но много малко хора размишляват как трябва да сътрудничат проактивно, когато се сблъскат с такива неща, как да практикуват според принципите, които Бог казва на хората, и как да разрешат проблема според истините принципи. Това не е лесно за повечето хора, нали? (Да.)

Има ли общението по темата за избавяне от представите и фантазиите на човек за въплътения Бог нещо общо с познаването на въплътения Бог? (Има.) Каква е връзката? (Ако не познаваме въплътения Бог и вярваме в Бог само въз основа на собствените си представи и фантазии, в крайна сметка е много вероятно да останем с празни ръце и всичките ни усилия да са били напразни, като не сме придобили нищо. Затова ако искаме да поемем по правия път в нашата вяра в Бог, ние трябва да познаваме въплътения Бог. Тази истина е много важна.) Това е нещото, което трябва да разбереш на теория — как тогава трябва да практикуваш? Това е важен въпрос. След като придобиеш познание за въплътения Бог, трябва да се оправяш с всякакви неща и да се справяш с тях в реалния живот въз основа на това познание и да го използваш, за да изведеш принципите на практикуване за всякакви видове неща. Независимо какво познание имаш, смисълът от притежаването на това познание е да разрешаваш проблеми, а не да овладееш дадена теория. Както виждаш, ние сме общували по толкова много теми, свързани с въплътения Бог, но независимо коя е темата, тя засяга действителни проблеми в реалния живот. Когато се сблъскаш с тези действителни проблеми, трябва да поразмишляваш върху тях. Какво мислиш за тях? Каква е твоята нагласа към тях? Как възнамеряваш да ги разрешиш? Просто ще ги оставиш да отминат ли, или ще търсиш истината, за да ги разрешиш? Ако, след като изслушаш Моето общение по тези теми, запомниш само някои теории, но не можеш да приложиш Моите слова в реалния живот, за да разрешиш твоите трудности и проблеми, тогава това, което си придобил, е просто доктрина, която не може да ти помогне. Но ако, след като изслушаш Моето общение по тези теми, приложиш Моите слова в реалния живот, като коригираш своите погрешни възгледи и погрешни нагласи относно Бог, избавиш се от своите представи и фантазии за Бог и подобриш своите отношения с Бог, тогава това, което си придобил, е истината. Ако използваш словата и съдържанието, за които съм общувал с теб, за да се справиш със своите представи и фантазии, своите погрешни мисли и възгледи и своите погрешни нагласи относно Бог, ти ще можеш да изградиш нормални отношения с Бог. Но ако се отнасяш с безразличие към проблемите, които имаш, и не те е грижа за тях, ако никога не размишляваш, като се съпоставяш с Божиите слова, и очевидно знаеш, че има проблеми с твоята нагласа към Бог, но все пак не търсиш истината, за да разрешиш този действителен проблем, тогава Моите слова не са означавали нищо за теб и си ги слушал напразно, нали? (Да.) Какво е вашето положение? (Въпреки че знаем, че не бива да се отнасяме към Божиите слова като към доктрини и че трябва да ги практикуваме в реалния живот, в момента нашето навлизане в живота все още е сравнително повърхностно.) Това, че навлизането ти в живота е повърхностно, не е повод за притеснение — стига непрекъснато да търсиш истината, ти постепенно ще постигнеш по-дълбоко навлизане. На тази основа постепенно обмисляй нещата и изследвай себе си, съпоставяй се с Божиите слова, а след това коригирай своите погрешни мисли и възгледи — и своите погрешни нагласи относно Бог — и започни да се отнасяш към Бог и да Го познаваш с правилни мисли и възгледи и с правилна нагласа. По този начин, стъпка по стъпка, отношенията ти с Бог ще става все по-нормални.

Това, за което говорихме във връзка с темата за въплътения Бог, не е абстрактно или празно. То е много специфично, засяга реалния живот и изобщо не е откъснато от реалния живот, поради което казвам, че не е празно или абстрактно. Ако слушаш и размишляваш със сърцето си, ти ще ставаш все по-наясно с този аспект на истината. Накратко, ако човек иска да постигне истинско познание за Бог и иска да изгради нормални отношения между сътворено същество и Създателя, трябва да научи този урок за познаването на Бог и трябва да преживее процеса на познаване на Бог. Урокът за познаването на Бог трябва да започне с две неща: познаване на нормалността и практичността на въплътения Бог и избавяне от представите и фантазиите за въплътения Бог. Може също да се каже, че този урок трябва да започне от най-основните аспекти. След като си изградил с въплътения Бог нормалните отношения между сътворено същество и Създателя и си изградил нормални отношения между човека и Бог, ти ще възприемеш човешка гледна точка и ще се отнасяш към въплътения Бог, към Неговите слова и дело и към каквато и нагласа да има Той към теб с правилни мисли и възгледи и с правилна нагласа. След като си изградил нормални отношения с въплътения Бог — отношенията между човека и Бог — не би трябвало да ти е твърде трудно да бъдеш открит и честен с Бог, почтителен към Него и покорен пред Него, нали? (Да.) Това е цел, към която човек трябва да се стреми, и е също така принцип, който човек трябва да практикува. Изграждането на нормални отношения с въплътения Бог трябва да започне с взаимодействие, свързване, общуване и поддържане на отношения с Него. На тази основа трябва да задълбочиш своето разбиране за въплътения Бог, като често разговаряш и общуваш с Него, и по този начин да постигнеш истинско разбиране и познание за Бог. Ако разговарянето, общуването и взаимодействието с Бог на небето са нещо много далечно и дори недостижимо за човека и също така са нереалистични и необективни, тогава как човек може да успее да взаимодейства, да общува и да се свързва с Бог на основата на установените нормални отношения с Него? През този период, в който въплътеният Бог говори и върши дело, съществуват условия човек да постигне тези неща; тези условия са налице, било то в живота или в работата. Тъй като тези условия са налице, човек не бива да ги пропуска. Това е прекрасна възможност за човека да се научи как да се отнася правилно към Създателя. Ако човек сграбчи тази възможност и я използва добре, той ще има възможността и средствата да разбере и да познае Бог на небето по по-практически начин. Тогава за човека разбирането и познаването на Бог на небето става нещо, което вече не е мъгляво и празно и, разбира се, престава да бъде нещо, за което той може само да мисли, но не може да постигне. В процеса, в който човеците установяват връзка и се свързват с въплътения Бог, от една страна, те постепенно научават за себе си и опознават различните представи и фантазии, които имат за Бог. Освен това постепенно научават за радостта, гнева, скръбта и щастието на Бог, за различните нагласи на Бог към човека, за принципите и начините, по които Бог говори и върши делото Си, както и за Неговата цел да го прави. Важното тук е да се позволи на човека да разбере по-практически и по-точно различните аспекти на Божиите слова и действия чрез това, което вижда с очите си, чува с ушите си и преживява със сърцето си. При тези обстоятелства човек вече няма да живее сред своите представи и фантазии за Бог. Ако Бог не се бе въплътил в последните дни, дори и човек все още да вярваше в Господ Исус от Епохата на благодатта и да бе правил това в продължение на много години, неговото разбиране и познание за Бог на практика щеше да е нулево; нямаше да има ни най-малко истинско познание за Бог. Затова в религиозния свят няма никой, който наистина да познава Бог. Познанието за Бог, придобито от онези, които приемат въплътения Бог от последните дни, е различно; онези, които го притежават, знаят много повече за Бог, отколкото онези, които са вярвали в Господ Исус през Епохата на благодатта. Тъй като въплътеният Бог от последните дни върши делото Си дълго време, изразява много истини, върши огромно по обем дело, взаимодействал е, свързвал се е и е живял с човека дълго време и установява връзка с широк кръг хора, условията човек да разбере и опознае Бог са съответно по-благоприятни. Тоест това въплъщение е предоставило на човека по-благоприятни условия и възможности да установи връзка с Бог, което му позволява да чуе Божия глас със собствените си уши и да стане свидетел със собствените си очи на всяко Божие движение, на радостта, гнева, скръбта и щастието на Бог, както и на многото подробности от различните аспекти на Божия ежедневен живот. Освен външния вид на човешката природа на въплътения Бог, с която човек може да установи връзка, всички детайли, свързани с Божия живот и Неговата същност, би трябвало да са достатъчни, за да позволят на човека да придобие по-дълбоко и по-точно разбиране за Бог. Разбира се, това по-дълбоко и по-точно разбиране би трябвало да позволи на човека да изгради по-добри, по-здравословни отношения с Бог и да се освободи от различни представи и фантазии, като отхвърли всички представи и фантазии, които има за Бог. Нали? (Да.) Следователно независимо за какво общувам, целта на общението е да помогне на човека да разбере и опознае по-добре Бог. Разбира се, Аз никога не съм говорил за семейството на въплътения Бог като личност, за образованието, което е получил, или за средата, в която е израснал, още по-малко съм говорил някога за историята на Неговото семейство, семейните Му обичаи, Неговата домашна среда или за специфичния начин на живот и възпитателните методи, които Неговото семейство е възприело. Разбира се, Аз също така никога не съм ви казвал какъв тип индивидуалност имам или какви са Моите житейски навици, нито пък съм говорил някога за баналните подробности от Моя живот по отношение на нещата от първа необходимост. За какво по-точно съм говорил? (За някои от принципите, по които въплътеният Бог постъпва и върши нещата.) Независимо дали давах примери, говорех за фактите в някое отношение или говорех за някакъв аспект на истината, всичко, което засегнах, засяга Божието дело, Божията същност и Божията идентичност; всичко това се отнася до познанието на човека за Бог. Дори и да дам някои примери, свързани с нещата от първа необходимост, Моята цел не е да ви накарам да се концентрирате върху това какво ям, какво нося или какви са Моите житейски навици, а да ви помогна да научите какви са Божиите принципи за постъпване и вършене на нещата, когато Той идва в плътта и живее заедно с хората. Дори ако това, за което говоря, засяга някои от начините на живот на въплътения Бог, то е, за да ви помогна да разберете Неговите възгледи и принципи относно тези неща, да разберете и схванете принципите в едно отношение и въз основа на това да разберете по-добре Божията нормалност и практичност, както и Неговите принципи за постъпване и вършене на нещата. Разбирането на конкретните детайли на тези принципи е именно, за да ви даде възможност да разберете какъв живот има въплътеният Бог, този обикновен човек, и как Неговият живот е свързан с Бог. Аз общувам според този принцип. Моята цел не е да ви накарам да подражавате на Моя избор по отношение на нещата от първа необходимост, на конкретния Ми начин на живот или на това какви цветове харесвам. Това не е Моята цел. Просто ви казвам Моите принципи. Например когато ти казвам какво ям или какви са Моите ежедневни навици, това не е, за да можеш да Ми подражаваш или да спазваш определено правило, а за да ти позволя да научиш какво се съдържа в обикновеността и нормалността на въплътения Бог, когато Той идва на земята, и какви са Неговите принципи за постъпване и вършене на нещата. Достатъчно е, че чрез примерите, които давам, и чрез някои факти ти разбираш принципите, този аспект на истината, както и живота и нрава на Бог, които трябва да познаваш. Затова никога не ти казвам дали харесвам дълга коса или къса коса; казвам ти само какви са причините и принципите човек да остави косата си да расте дълга или да я поддържа къса, така че ти да можеш да разбереш принципите. Общението за тези истини относно въплътения Бог засяга познанието на човека за Божията същност и Божията идентичност и включва Божията нормалност и практичност. Ако някой вярва, че Бог на земята се отнася само до Божието дело и слова и че само Бог на небето е Този, Който се отнася до Божиите дела, правилно ли е такова възприемане? (Не.) Тогава словата, казани от Бог на земята, и делото, извършено от Него, произлизат ли от Бог на небето? (Да.) Добре е, че можете да го възприемете по този начин. Никога не съм ви казвал къде съм роден, как съм израснал или какво образование съм получил, нито пък съм говорил някога за средата, в която съм израснал, за образователната среда, на която съм бил изложен, или за историята на Моето семейство, нали? (Не.) Някои хора казват: „Твоето семейство не е изтъкнато. Израснал си точно като обикновен човек. Не си струва да се говори за това, затова не го споменаваш“. Това ли е причината да не говоря за тези неща? (Не.) Тогава защо не говоря за тях? (Говоренето за тези неща не би ни помогнало по никакъв начин да опознаем въплътения Бог.) Те нямат нищо общо с познаването на въплътения Бог, затова не говоря за тях. Ако говорех за тези неща, вие бихте могли да си тръгнете и да не слушате. Но ако ви говоря за делото, словата, нрава и същността на въплътения Бог, както и за различните проявления и разкривания на Неговия живот, трябва да слушате внимателно и сериозно. Трябва да слушате това, което засяга истината; слушането на това съдържание ви помага да опознаете Бог. Някои хора казват: „Какво общо има познаването на Бог с моя стремеж към истината?“. Кажете Ми, има ли връзка? (Да.) Може ли познаването на Бог да замести стремежа към истината? Каква е връзката между познаването на Бог и стремежа към истината? Смятате ли, че принципите за вършене на нещата и говорене, проявени в нормалността и практичността на въплътения Бог, за които сега общувам с вас, имат нещо общо с истината? (Да.) Тогава какво общо има познаването на Бог със стремежа към истината? (Мисля, че познаването на Бог само по себе си е стремеж към истината. Това е така, защото познаването на Бог ни позволява да научим различните принципи, според които Бог върши нещата, и различните видове нрав, които Бог разкрива, и ни помага да размишляваме върху собствените си действия и дела и върху видовете покварен нрав, които разкриваме. Освен това ни дава насока за нашето практикуване. Това е от една страна. От друга, познаването на Бог може да подтикне човека да се стреми към истината. Когато някой има известно познание за Божията същност и Божия нрав, в сърцето му ще възникне положително желание и решимост — той ще иска да познава Бог повече и ще иска да поеме по пътя на стремежа към истината — и постепенно ще се отърве от своя покварен нрав и ще изживее подобието, изисквано от Бог. Следователно мисля, че познаването на Бог само по себе си е стремеж към истината и то може да подтикне човека да се стреми към истината.) Когато някой се стреми към познаване на Бог, той всъщност също така се стреми към истината; приема истината на сериозно и вижда точно как действа Бог и какво изисква Бог в различни области. След като човек разбере тези неща в детайли, той ще има по-ясна цел и по-точна посока в своето практикуване. Стремежът към познаване на Бог сам по себе си е стремеж към истината — това твърдение не е грешно и тези две неща не си противоречат. И така може ли стремежът към истината да ти позволи да опознаеш Бог? (Да.) Докато се стремиш към истината, ти също така постепенно опознаваш Бог. Процесът на стремеж към истината е процесът на практикуване на истината. Докато практикуваш истината, ти постепенно разбираш Божиите намерения и Божиите изисквания към теб, а също така разбираш какви са изискваните от Бог нива, желания и намерения в конкретни неща. След като разбереш тези неща, ти постепенно опознаваш Бог. Този процес на разбиране е самият процес на познаване на Бог. Тези две неща се допълват взаимно; нито едно от тях не съществува поотделно. Независимо в кой аспект на истината имаш истинско преживяване, познание и осъзнаване, независимо в кой аспект на истината имаш тези придобивки, това, което придобиваш, също ще включва познание за Бог. Когато имаш преживяване и познание за истината, същевременно имаш познание и разбиране за Бог. След като придобиеш познание за Бог, можеш да бъдеш по-сигурен в Божиите намерения и в изискваните от Бог нива. След това когато практикуваш истината, ще бъдеш по-точен и няма да се придържаш към представи и фантазии; ще знаеш ясно какви са Божиите намерения и какво Бог би искал да направиш. Познаването на Бог и стремежът към истината не са независими едно от друго и не си противоречат едно на друго; по-скоро те се допълват взаимно. Следователно познаването на въплътения Бог е от полза и помага в твоя стремеж към истината и нейното практикуване. То може да послужи като движеща сила в това отношение. Преди много хора си мислеха: „Сега, след като имам тези слова, изразени от въплътения Бог, аз съм придобил Бог. Когато се сблъскам с неща, просто трябва да практикувам според тези слова. Дори и да нямам разбиране или познание за Бог, няма проблем; това няма да повлияе на моето практикуване на истината“. Но когато се опитваха да практикуват истината в реалния живот, всички те можеха да почувстват, че макар Божиите слова да са много конкретни и че от тях могат да разберат какви са принципите на практикуване и изискваните от Бог критерии за много конкретни въпроси, когато ставаше въпрос за много от нещата, които им се случваха в ежедневието, все още им липсваше сигурност. Не бяха сто процента сигурни, че вършенето на нещата по този начин е правилно или че е в съответствие с Божиите намерения. Но когато разбереш точните принципи, по които въплътеният Бог постъпва и действа, ще се почувстваш напълно спокоен. Когато отново се сблъскаш с подобни неща, няма да се справяш с тях, както си го правил преди, въз основа на догадки, сякаш играеш на комар, и след това да не знаеш дали това, което си направил, е правилно или грешно. Чрез разбиране на принципите, по които въплътеният Бог говори и действа, представите и фантазиите на човека за Бог ще намалеят и ще се смалят, без дори да го осъзнава, и той постепенно ще се справи с тях. Тоест когато познаваш въплътения Бог и особено когато познаваш принципите и начините, по които Той постъпва и действа, ще имаш по-точна цел и посока за практикуване на истината и за справяне с всякакви неща в живота. Когато Бог не се бе въплътил и Бог на небето или Светият Дух бе Този, Който вършеше дело върху човека, човекът никога не би могъл да получи отговори на тези неща, нито пък някога би могъл да извлече полза от Бог на небето чрез разбиране на различните конкретни проблеми на човешкия живот, които трябва да разбере. Дори ако човекът може да се придържа към някои закони и заповеди, ако Бог не се бе въплътил, за да върши дело и да говори, човечеството никога нямаше да може да опознае или да разбере истините принципи и пътя, по който върви. Човекът не може да ги придобие от просветлението на Светия Дух, нито пък може да ги придобие от Бог на небето. Единственият път е да придобие от въплътения Бог тези истини принципи, които човек трябва да разбере, за да живее и да оцелее. Казано накратко, познаването на въплътения Бог е път към познаването на Бог, път към разбирането на Бог и още повече — необходим път за човека да изгради или да поддържа отношения с Бог.

Миналия път общувахме за това, че „Бог не подмамва човека“ — тема, включена в по-широкия контекст на това да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество. Докъде стигнахме? (Бог общува за три конкретни проявления на това, че Бог не подмамва човека: не измъква информация от човека, не подстрекава човека и не подбужда човека. Приключихме общението за това, че не подбужда човека.) И трите теми — не измъква информация от човека, не подстрекава човека и не подбужда човека — всички те включват конкретни проявления на това, че Бог не подмамва човека. Имахте ли някакви размисли след миналото ни общение? Погледнете нещата, които съм ви говорил през годините — отразяват ли те Божия принцип да не подмамва човека? (Да. Бог никога не се е опитвал да измъква информация от нас, когато ни говори. Ти винаги си прям. Наставляваш ни търпеливо и постепенно, като винаги ни напътстваш и ни снабдяваш, подкрепяш ни и ни помагаш.) Един от Моите принципи, когато ви говоря, е да не ви подмамвам, конкретните проявления на което са, че не измъквам информация от вас, не ви подстрекавам и не ви подбуждам. Понякога може да ви питам за някои неща, но в това няма абсолютно никакво подмамване. Затова когато разбереш Бог погрешно, трябва да се замислиш: „В нито едно от Божиите слова няма подмамване или измъкване на информация. Не бива да разбирам Бог погрешно. Буквалният смисъл на Божиите слова е точно това, което Той има предвид. Каквото и да ме попита Бог, ще отговоря правдиво и ще Му кажа открито и честно. Ще кажа колкото знам, а ако не знам нещо, ще си призная и ще кажа на Бог, че трябва да го проуча, преди да отговоря“. Това се нарича да бъдеш открит и честен. Ако, когато говоря с вас и уреждаме въпроси, видя, че се сблъсквате с трудности или открия някакви проблеми у вас — независимо дали са проблеми, свързани с изпълнението на дълга ви, или проблеми в човешката ви природа — ще намеря възможност да разговарям с вас. Правя го с цел да ви помогна да видите ясно каква е същността на вашите проблеми, за да можете да ги разрешите, след като ги опознаете. Когато ти помагам да разрешиш проблемите си, го правя, от една страна, за да бъдат поправени недостатъците или проблемите в твоята човешка природа и да не живееш според покварения си нрав и да изживяваш човешко подобие. От друга страна, това е, за да можеш да изпълняваш дълга си по-добре. Целта Ми не е да те използвам да полагаш усилия за Божия дом, а да ти помогна да стигнеш по-безпроблемно дотам да изпълняваш дълга си съгласно критериите, да не причиняваш прекъсвания и смущения, да вършиш нещата, които трябва да вършиш, по възможно най-добрия начин, да изиграеш ролята си и да изпълняваш добре дълга си. Ако имаш проблеми с твоята човешка природа, ще ти кажа накратко за тях. Ако можеш да ги приемеш, това естествено е най-добре; ако не можеш да ги приемеш в момента, ще ти кажа по Свой собствен начин, за да знаеш какви са твоите проблеми. Накратко Моята цел винаги е да те подкрепям и да ти помагам. Моето намерение никога не е да те подмамвам да вървиш по път, който е погрешен или зъл, като те накарам да се изродиш или да вършиш зло. Целта Ми е просто да ти помогна; добронамерен съм и намерението зад това е правилно и положително. Разбира се, когато казвам тези слова и върша тези неща, в това няма принуда. Тоест след като чуеш тези слова, не бива да бъдеш възпиран от Мен. Дори ако говоря уверено за проблемите с твоята човешка природа или разнищвам проблемите в изпълнението на твоя дълг, все пак можеш да кажеш: „Все още не мога да осъзная проблемите, които разобличи у мен; трябва да поразмишлявам върху тях“. Казвам, че трябва да размишляваш по този начин или да общуваш за този проблем с всички. Не изисквам насила да правиш каквото и да било според Моите лични желания; напротив, давам ти пълна свобода. Когато разобличавам твоите проблеми, Аз ти напомням. Този метод на напомняне не включва двусмислено говорене, а общение върху някакъв факт — като разобличавам думите или поведението, които разкриваш и показваш — за да разбереш, че наистина имаш тези проблеми. Ще ти кажа ясно и недвусмислено. Категорично няма да използвам мъгляви думи, за да ти създам погрешно впечатление, което да те накара да изпаднеш в негативност, слабост и объркване или да те накара да почувстваш, че Моите слова са толкова дълбоки, трудни за разбиране и неразгадаеми, така че да имаш високо мнение за Мен. Няма да сторя това. Ще ти кажа направо и ясно; няма да увъртам и да те оставя да гадаеш. Някои хора например са изключително сантиментални и са склонни да говорят с примеси. Казвам им направо: „В думите ти има много примеси, говориш изцяло въз основа на чувствата си и не защитаваш интересите на Божия дом. Ти си просто човекоугодник“. Точно толкова прям съм. Когато някои хора не знаят как да практикуват при сблъсък с някаква ситуация, им казвам директно: „С този въпрос трябва да постъпиш по този начин; за онзи въпрос практикувай така“. Ето колко ясно им го казвам. След като чуят това, хората, които влагат сърцето си в нещата, и хората, които са здравомислещи, могат да разберат ясно; те не са объркани или в недоумение и наистина знаят в сърцата си какво да правят. Разбира се, някои замаяни хора с изопачено възприемане се объркват, след като Ме чуят да говоря така. Колкото и да се опитват да слушат, не могат да схванат смисъла и да разберат принципите; все още имат нужда да давам примери и да обяснявам нещата в детайли. Но дори и да дам пример и да ги уча наново, те пак не могат да разберат и не знаят как да практикуват. Това не е защото не съм обяснил нещата ясно, а защото техните заложби са твърде слаби и самите те са твърде объркани. Казано накратко, Моят принцип на говорене е да направя така, че след като Ме изслушате, да не сте объркани и да имате ясен път на практикуване в ума си, и да знаете как да практикувате точно. С такава цел ви говоря.

Освен тези три проявления — да не измъква информация от човека, да не подстрекава човека и да не подбужда човека — в рамките на този принцип да не се подмамва човекът има още едно проявление: да не е мъгляв. Какво означава да бъдеш мъгляв? Означава да говориш благовидни неща, да не говориш с ясни и недвусмислени термини, като караш нещата да звучат непонятно, и да изричаш слова, които звучат правилно, но не могат да бъдат практикувани или приложени и които са просто празни приказки. Това се нарича да бъдеш мъгляв и неясен. Тогава да не бъдеш мъгляв означава думите ти да са лишени от тези качества и да нямат тази същност; напротив, те са ясни и недвусмислени, точни като смисъл и дават на човека път, който да следва. Както виждаш, когато общувам за различни аспекти на истината, всеки път, когато въвеждам нова тема, се опитвам първо да ти дам определение за този аспект на истината. С каква цел ти давам определение? Целта е да ти изясня понятието и да ти позволя да узнаеш точното определение за истината, за която говоря. След като си наясно с това точно определение и можеш да го приложиш, ти ще имаш цел и посока. Когато постигна този резултат с човека чрез определенията, които му давам, той е способен да знае по-ясно в сърцето си какво трябва да практикува и да спазва. След това давам някои конкретни примери. Давам примери с цел да помогна на човека да придобие по-голяма яснота относно този аспект на истината, да му помогна да има точно познание за него и да му помогна да знае как да го практикува. Тогава Моето говорене ще е постигнало своя ефект и своята цел. Кой е най-добрият начин за постигане на тази цел? Той е да ти позволя да разбереш, чрез определения и примери, какви истини принципи трябва да спазваш. Макар и да има много хора, които нямат духовно разбиране и не могат да схванат смисъла на истините принципи в това, което се обсъжда, като знаят само как да следват определени правила, правилата, които следват, поне са ясни. Например когато общувам относно определен аспект на истините принципи, може да дам някои примери, като кажа, че е нездравословно за човека да яде определени неща и че определен избор, който човекът прави, и определени неща, които той върши, са грешни. Тогава хората, които имат духовно разбиране и способност за възприемане, ще знаят: „Значи това е точното разбиране на това нещо. Вече знам принципите, знам как да практикувам, как да избирам и какво да приема или да отхвърля“. Но когато хората, които нямат духовно разбиране, чуят това, те казват: „Разбирам. Бог не ни позволява да ядем това и Той не ни позволява да използваме онова“. Проявленията на тези хора, които нямат духовно разбиране, също илюстрират нещо: те показват, че примерите, които давам, са много конкретни и са неща, с които човек може да се сблъска в реалния си живот. Те изобщо не са празни и не са теории, лозунги или задълбочени познания.

Въплътеният Бог не говори мъгляво или двусмислено; това важи не само за общението Ми по време на събирания, но и за обичайните Ми разговори с вас. Понякога говоря за вашия дълг, понякога говоря за църковната работа и понякога говоря за покварените състояния на човека и отклоненията, които той има в своето практикуване. Независимо за какъв проблем общувам, винаги основавам Своето общение на вашите състояния, на вашия духовен ръст и на текущите ви проблеми. Когато общувам с вас, никога не крещя лозунги; напротив, предоставям конкретни обяснения и разяснявам нещата в детайли, а след това ви посочвам път. Понякога говоря толкова много, че дори Аз чувствам, че съм многословен, но в крайна сметка вие все пак го схващате. Това е доста добър резултат. Какво имам предвид, като казвам това? Това, което имам предвид, е, че когато общувам за нещо с вас в ежедневието, дори ако общението се състои само в това да ви възложа проста задача, се старая това, което казвам, да ви е ясно и да го разбирате, без никаква мъглявост. Какво означава да няма никаква мъглявост в Моите слова? Означава, че не бълвам високопарни идеи, не говоря като бюрократ и не изричам думи и доктрини или празни, хвалебствени слова. Смисълът на това, което казвам, е категоричен и ясен, без никаква двусмисленост. Не само че говоря ясно и просто, но също така ви казвам как да практикувате. Например когато живеем в чужбина, ако трябва да изградим някакви постройки за ежедневна употреба в двора, ще кажа на човека, който се занимава с това, да се консултира с правителството за това какви са изискванията и условията за изграждането на такива постройки. След като разбере всичко ясно, той трябва да изгради постройките стриктно според условията и спецификациите, изисквани от правителството. Ако не можем да отговорим на условията, изисквани от правителството, тогава можем просто да изберем да не ги изграждаме. Когато се занимавам с този въпрос, казвам на човека няколко неща, на които да обърне внимание, а също така го наставлявам как да се справя с някои специални ситуации, за които може би не се е сетил. Казвам всичко ясно и след като Ме чуе да говоря, той знае как да се справи с въпроса. Когато някои хора възлагат задачи на други, те говорят мъгляво и неясно; не правят нищо друго, освен да говорят като бюрократи и да бълват доктрини и празни думи. Например когато уреждат някой да отиде в правителствен отдел, за да уреди нещо, те просто казват: „Отиди в правителството и разпитай, за да видиш какви правила има“. След като чуе това, човекът, който се занимава с въпроса, не знае какво да прави или как трябва да разпита за това нещо; той просто разпитва наоколо и това е всичко, като в крайна сметка не постига никакви резултати. Възлагането на задачи на хората по този начин не е ли да действаш като бюрократ? (Да.) Когато върша конкретно дело, ще общувам за проблемите, които съществуват в делото, както и за предвидимите проблеми и проблемите, които вие повдигате, и ще ги разрешавам един по един. Когато общувам за всеки проблем, от една страна, целя да го разреша според истините принципи, освен това, когато става въпрос за някои специални ситуации, ще се справям с тях и ще общувам за тях по съответния начин. Принципите, които излагам, и съдържанието, за което общувам, никога не са мъгляви. Най-малкото Моят мотив е да се стремя към яснота, като ти давам широк принцип, така че когато се сблъскаш с такива неща, да можеш да приложиш този принцип и да действаш според него. Това гарантира, че имаш път, който да следваш, и че не си в безизходица, когато се сблъскваш с неща в ежедневието, а знаеш как да се справяш с проблемите и да вършиш работа. Не произнасям високопарни речи за благовидни доктрини и теории, за да те подведа или да те потисна, нито те уча на благовидни късчета познание или теория, за да те накарам да приемеш и да се покориш; не върша това. Никога не съм карал хората да сядат пред Мен, за да Ме слушат как говоря гръмко за теории, само за да останат напълно объркани, след като приключа, като се чувстват така, сякаш са разбрали и придобили нещо, но същевременно и да имат чувството, че никакви проблеми не са били разрешени, което им оставя усещането, че тези няколко часа общение са били загуба на време. Не върша това. Ако имате проблеми, ги разрешавам; ако нямате проблеми, се опитвам да направя всичко възможно да не ви смущавам. Това, което ви казвам, е съвсем конкретно. Например когато има проблеми с работата по химните, общувам с вас за въпросите, свързани с химните. Въпреки че не съм изучавал съответните професионални познания в тази област, мога да общувам относно принципите. Когато има проблеми с работата по преводите, въпреки че не владея английски, ще общувам с вас относно принципите на превода и ще ви помогна да разрешите принципните проблеми, с които не можете да се справите, и ще се старая да гарантирам, че чрез Моето общение можете да разберете някои принципи на практикуване на истината. Може би след като Ме изслушате, не разбирате никакви дълбоки истини или тайни, но наистина опознавате даден аспект от принципите на практикуване или път за разрешаване на проблеми в работата, с която се занимавате — това е резултатът, който целя да постигна у вас, когато установявам връзка с вас, взаимодействам си с вас и уреждам въпроси с вас.

Има още една точка, включена в темата за това да не си мъгляв: когато става въпрос за разпознаване на определен тип човек или определен тип нещо, принципите, за които общувам с теб, целят да ти помогнат да разпознаеш ясно същността на този тип човек и природата на този тип нещо и да ти помогнат да имаш яснота в сърцето си за това каква е същността на този тип човек, каква е природата на този тип нещо, как трябва да се отнасяш към тях и какви правилни възгледи и нагласи трябва да имаш спрямо тях. Целта Ми при общуването по тези въпроси е да ти помогна да имаш правилни възгледи, нагласи и позиции към всякакви хора, събития и неща, като по този начин се гарантира, че когато отстояваш принципи, отстояваш правилните принципи, а не тези, които са погрешни. Целта Ми е да ти позволя да разпознаваш хора, събития и неща, така че да знаеш точно какви са същността и истинското лице на всякакви видове хора, събития и неща; да ти позволя да познаваш положителните неща и същевременно негативните неща; и да ти помогна да имаш своя собствена правилна позиция, независимо с какви хора, събития и неща се сблъскваш в ежедневието си. Какво означава да имаш правилна позиция? Означава, че можеш да заемеш правилната позиция, за да отстояваш принципи, като не възприемаш подхода на средния път и не си неориентиран човек, объркан човек или човекоугодник. Както виждаш, в началото, когато змията подмами Адам и Ева, тя им каза: „Бог не ви позволява да ядете от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Бог каза, че след като ядете от него, със сигурност ще умрете, но всъщност няма непременно да умрете“. Въпреки че това твърдение на змията беше много мъгляво, то имаше подмамващ ефект върху Адам и Ева, като доведе до пагубна последица. Каква беше тази последица? Адам и Ева вече не слушаха Божиите слова, вече не вярваха на Божиите слова, вече нямаха правилна позиция и вече не отстояваха първоначалната си позиция и първоначалните си принципи. Вместо това, въз основа на съмнението си в Бог, те не повярваха на Божиите наставления и не повярваха, че ще умрат, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Тогава започнаха да им идват разни идеи и докато това се случваше, те се пресегнаха и откъснаха плода на дървото за познаване на доброто и злото. Това беше процес на подмамване и също така беше резултатът от това, че Адам и Ева бяха подмамени. Този процес на подмамване се състоеше в това, че те слушаха и вярваха на словата на Сатана, идваха им идеи, започваха да се съмняват в Бог и вече не вярваха на Божиите слова. Резултатът от това, че Адам и Ева бяха подмамени, беше, че те се противопоставиха на Божиите слова и ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Въпреки че змията не каза: „Със сигурност няма да умрете, ако ядете от него; това, което Бог каза, е погрешно и Бог ви мами“, в твърдението на змията, че „няма непременно да умрете, ако ядете от него“, това „няма непременно“ беше мъгляв изказ. Естеството на този мъгляв изказ беше подмамващо; той накара човека да се усъмни в Бог и да не вярва на Божиите слова. Освен това този мъгляв изказ накара човека да загуби своята правилна позиция, както и своя стимул и вяра да отстоява принципи. Какво се случи в крайна сметка? Човекът пое по пътя на това да бъде подмамен от змията, предаде Бог и заживя в грях. Погледнато в тази светлина, фразата „няма непременно“, изречена от змията, когато тя подмами човека, имаше просто твърде голям негативен ефект. Тя не отрече директно Божиите слова, нито директно каза на човека да не слуша Божиите слова и не каза директно на човека да подозира Бог и да се съмнява в Него, още по-малко пък каза на човека недвусмислено: „Няма да умреш, след като ядеш от него“. Но дори само една мъглява фраза като „няма непременно“ беше достатъчна, за да накара ума на човека да заработи, да го измами и да го подмами да яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Това са последствията, които мъглявият изказ навлече на човека. Откъде дойде тази мъглява фраза „няма непременно“? В самото начало тази фраза дойде от думите, които змията изрече, когато подмамваше Ева. Преди това не можеш да намериш нито една мъглява дума, нито можеш да намериш и най-малкия намек за мъглявост в няколкото наставления, които Бог даде на Адам и Ева. Тоест всички думи, които Бог изрича, са искрени, истински и точни. Всяко изречение, което Той изрича, представлява правилна позиция и правилен и точен възглед, които човекът трябва да отстоява и на които човекът трябва да се покорява завинаги, без изобщо да се съмнява в тях. Никое от Божиите слова не е мъгляво, така че никое от Божиите слова не подмамва човека. Казано в негативен смисъл, Божиите слова не съдържат и най-малкото подмамване или мамене на човека; в положителен смисъл може да се каже, че всичко, което Бог казва, служи за защита и предпазване на човека и е способно да съхрани живота на човека и да поддържа тази най-интимна връзка между него и Бог. Но тази мъглява фраза на змията — „няма непременно“ — напълно разкъса тази връзка и напълно откъсна човека от Бог, като го накара да се усъмни в Бог и да се отдалечи от Бог и го накара да се срамува да бъде виждан от Бог. Въз основа на това змията допълнително подмами, поквари и съсипа човека. Ако се съди по откъса, който съдържа Божиите наставления към Адам и Ева, същността на Божиите слова и целта на говоренето Му са изключително полезни за човека — да слуша Божиите слова и да се покорява на Бог е позицията, която човекът трябва да има и това е също така истина принцип, към който човекът трябва да се придържа навеки. Бог безкрайно обича, защитава и цени човека и се грижи за него, докато целта на говоренето и действията на Сатана е да подмами и да поквари човека, да подмами човека да се съмнява в Бог и да се отдалечи от Него, а след това да подмами човека да му се поклони и да бъде покварен от него. Тъй като въплътеният Бог има Божия живот и Божията същност, Той също така притежава това конкретно проявление и принцип да не е мъгляв в Своите слова и действия. Чрез всички Мои проповеди и чрез установяването на връзка с въплътения Бог във вашето ежедневие със сигурност постепенно ще откриете, че във всички истини, които Бог предоставя на човека, няма никаква мъглява лексика от вида, който намирате в думите на Сатана, и няма никакви мъгляви изрази като тези, които Сатана използва, нали? (Да.) Да не бъде мъгляв е разкриване на истинността и верността на Бог, когато Той говори и върши дело, и също така е разкриване на Божията същност. Тоест у Бог няма същност от вида, който има Сатана, когато говори, за да подмамва човека; Божията същност е лишена от това. Следователно дори ако словата на въплътения Бог не са много подробни или ясни, когато става въпрос за някои маловажни неща, Той в никакъв случай няма да използва каквито и да било мъгляви думи, подобни на тези, които Сатана използва, за да подмамва човека, и в никакъв случай няма да използва език, начин на говорене или начин на вършене на дело, които да те оставят в безизходица или да направят така, че да таиш подозрения към Бог и да се отдалечиш от Бог. Напротив, както и да говори Бог и каквото и да казва Той, крайната цел, която се стреми да постигне, е да се приближаваш все повече и повече до Бог, да разбереш Божиите намерения от Неговите слова, да имаш правилни мисли и възгледи и правилна позиция и да бъдеш по-мотивиран да отстояваш истините принципи. Това е единият аспект на въпроса. От друга страна Бог цели да придобиеш цел, правилна посока в живота и посока за движение напред от тези ясни и недвусмислени слова. Разбира се, още по-важно е, че когато имаш правилни възгледи и позиции към всякакви хора, събития и неща и отстояваш истините принципи, ще получиш Божията защита и грижа, а впоследствие Божието признание и приемане. Тогава не сте ли вие облагодетелстваните? (Да.) Само фактът, че Божиите слова и действия не са мъгляви, ви е донесъл толкова големи ползи. Започнали ли сте да оценявате това поне малко досега? (Да.) Ако не ви бях казал всичко това, може би никога нямаше да го оцените през целия си живот. Щяхте просто да смятате: „Твоите слова са истината. Твоите слова са сравнително точни и обективни и Твоето разбиране за нас е сравнително дълбоко“, но вероятно нямаше да можете да осъзнаете, че въплътеният Бог не е мъгляв, когато говори, нали? (Да.)

Липсата на мъглявост в словата на въплътения Бог има друго проявление, което е, че в различните теми, за които общувам с вас, независимо дали включват професионална работа или навлизане в живота, Моето общение не включва никакво знание, философия или теология — то е напълно лишено от тези неща. Дори ако това включва елемент от професионалната работа, при по-голямата част от нещата, за които общувам, същността на това, което казвам, основно е да ви обясня как да схванете съответните истини принципи и как правилно да прилагате професионалните знания и умения в тази област, за да можете по-добре да свидетелствате за Бог и да изпълнявате дълга си по начин, който е съгласно критериите. Не ви насаждам знания. Понякога споделям с вас някои общи познания, като например общи познания за предотвратяване на настинка: гледайте да ви е топло през зимата. Не настивайте. Когато прозорецът е отворен, не сядайте близо до него, за да не сте на течение. Всичко това са общи познания. За какво се отнасят тези общи познания? (За някакъв житейски опит, който човек трябва да знае в ежедневието си.) Това са житейски опит и проницателност за това как човек да поддържа здравето си, нали? (Да.) Не ви насаждам социални или теологични знания. Защо не ви насаждам тези неща? (Тези неща не са от никаква полза за нас.) Това обяснява едната страна на въпроса. Какво друго? (Социалните знания принадлежат на Сатана; Бог не би ни насаждал тези неща, за да ни отклони от правия път.) Кажете Ми, притежавам ли нещо, което принадлежи на Сатана? (Не.) За какво говоря, когато общувам и си бъбря с вас? (Всичко е положителни неща и всичко е истината.) Познанията, философията, логиката, разсъжденията и теологията на Сатана — никога не се опитвам да науча тези неща и няма да ги намерите у Мен. Някои хора казват: „Защо не се опиташ да понаучиш малко?“. Това наистина не Ми е хоби. Не харесвам тези неща. Изпитвам чувство на отвращение и неприязън, когато чуя хората да говорят за теология. Теологията е изцяло благовидни доктрини и теории; не е практична, нали? Някои хора познават Библията из основи и винаги изучават книгите на пророците и книгите с пророчества — какво е пророкувано в определена глава и стих, как трябва да се сбъдне и какви са тайните в него. Никога не изучавам тези неща и няма никаква нужда да полагам усилия да ги изучавам. По природа не ги харесвам. Когато се сблъсквам с неща в ежедневието, просто размишлявам как да действам подходящо, как да действам така, че тези проблеми да могат да бъдат разрешени, и кой е най-добрият начин за разрешаването им. Когато се сблъскат с неща, много хора се оплакват, изпитват съжаление или се объркват, или пък бълват възвишени доктрини и крещят лозунги. Когато Аз се сблъсквам с неща, спокойно размишлявам върху подходящия начин за справяне с тях; това, върху което размишлявам, са решения. Следователно когато говоря и общувам с вас, обичам да говоря за реални неща, за неща, които изникват, когато изпълнявате дълга си, и дори за неща от ежедневието, като например определени хора, събития и неща, основни нужди и така нататък. Говоря само за реални неща. Не държа високопарни речи, пълни с празни приказки. След като прекарате дълго време с Мен, ще видите, че съм много сериозен и искрен по отношение на реалните неща и реалните проблеми в живота. Точно такъв човек съм. Не съм мъгляв във нищо — особено когато става въпрос за изпълнението на вашия дълг или навлизането ви в живота, това важи в още по-голяма степен, нали? (Да.) Това покрива един аспект от това да не съм мъгляв.

Това, че въплътеният Бог не е мъгляв, също се отнася към темата за това, че Бог не подмамва човека. Това, че Бог не е мъгляв, означава, че начинът, по който говоря и върша делото Си, е много ясен. Наричам нещата с истинските им имена; не използвам никакви благовидни думи и нямам никакви благовидни начини да върша нещата. Дори когато има някои неща, които в дадения момент не могат да се приключат набързо, ще ви кажа: „Нека наблюдаваме този човек известно време. Нека изчакаме малко с този въпрос. Засега всичко, което можем да направим, е това, което е възможно за човека. За следващата стъпка нека видим в каква посока ще се развият нещата. Можем постепенно да формулираме планове и да поставяме цели въз основа на посоката, в която се развиват нещата“. Както виждате, ще ви обясня нещата ясно и ще изложа ясно съответните принципи и как трябва да насочите действията си. Категорично няма да използвам благовидни думи, за да ви накарам да се чувствате така, сякаш не знаете какво да правите или не знаете как да се справяте с определени неща. Дори когато окачествявам някои хора, общувам въз основа на някои конкретни неща, които са направили, и въз основа на техните различни проявления, за да ви помогна да разпознаете ясно същността на този тип човек и да знаете как да се отнасяте към него. Нали? (Да.) Тоест никога не намесвам лични чувства или лично недоволство в начина, по който уреждам въпроси. Дори когато не сте наясно със същността на типа човек, с когото се справяте, Аз ще общувам конкретно за това, ще ви обясня ясно проблемите, които той има, а след това ще използвам истината, за да определя къде се вписва и да разнищя същността му и ще ви помогна да придобиете яснота защо Божият дом се справя с него по този начин, защо принципите на Божия дом за отнасяне с този тип човек са такива и защо резултатът от справянето с него е такъв. Дори някои хора да не признаят греховете си или да не се покаят, след като се справят с тях, и не знаят защо са били освободени или отпратени, или защо са били премахнати, това е просто защото те не познават себе си и нямат угризения. Що се отнася до това защо Божият дом се е заел с тях и защо резултатът от справянето с тях е бил такъв обаче, трябва да изложим проблемите открито, така че да можете да узнаете подробностите по тези въпроси, какви проблеми имат тези хора, какви са причините на Божия дом да се справя с тях и въз основа на какво се справя с тях. Казано накратко, във всички слова, за които съм общувал с вас от самото начало досега, с изключение на частта, изречена на езика на божествеността, която хората не разбират, не могат да прозрат и са в неведение относно истината в нея, когато става въпрос за какъвто и да е проблем, включващ навлизането ви в живота — независимо дали става въпрос за разобличаване на антихристкия нрав на човека или за разобличаване на различните проявления и разкривания на видовете покварен нрав на човека — винаги посочвам точно и обяснявам тези неща особено ясно и точно, като ви помагам да знаете кои неща са положителни, кои неща са негативни, какво трябва да отстоявате и какво трябва да коригирате, срещу какво да се опълчвате и какво да отхвърляте. Казано накратко, Моят постоянен принцип в говоренето е да общувам ясно за истината, за Божиите намерения, за нивата, които Бог изисква за човека и различните аспекти на принципите на практикуване, които човекът трябва да спазва, така че да ви бъдат дадени точна цел, точна посока и точни принципи на практикуване и път на практикуване. Нещо повече, докато ви говоря, също така ясно общувам за крайния изход и края за хората, които не спазват различните принципи; по-специално изрично ви казвам как се окачествяват различните проблеми, които се срещат у всеки. Например някои хора са нехайни при изпълнението на дълга си, не се стремят към истината и никога нямат навлизане в живота, за което Аз казвам: „Изпълнението на дълга ти е окачествено: ти полагаш труд. Ако продължиш да вярваш по този начин до самия край, ще бъде невъзможно да постигнеш спасение. Трябва да се стремиш към истината, да имаш навлизане в живота, да се отървеш от това състояние на полагащ труд и да се стремиш да поемеш по пътя на спасението. Целта на изпълнението на дълга е да се постигне спасение, а не да се полагат усилия или да се полага труд“. Както виждаш, не е ли казано много ясно? (Да.) То ясно ти позволява да узнаеш какви са последствията от това да не се практикува истината и да няма навлизане в живота. Освен това, независимо за кой аспект на истината общувам, не го правя само от един ъгъл или от една гледна точка, а от множество ъгли и гледни точки, като използвам различни методи и давам множество примери. Старая се да ви позволя да разберете истините принципи, които се разглеждат, вместо просто да разберете някакъв аспект на доктрина или правила или да научите за някакъв аспект на знание по прост начин. Откакто Бог за първи път установи връзка с човечеството и предостави първото Си наставление на човека досега, Божият принцип на говорене е останал непроменен. Независимо дали Бог говори и върши дело като Духа или говори и върши дело в плътта, Той винаги е следвал този принцип: да говори ясно и стриктно. От човешка гледна точка това, което Той казва и предоставя на човека, са все наставления и, разбира се, те са също така снабдяване. Тоест като сътворени човеци хората трябва да пазят здраво в ума си всяка дума, която Бог изрича и стриктно да я спазват в ежедневието си, особено когато става въпрос за изпълнението на дълга им, вместо да се отнасят към Божиите слова като към набор от богословски теории. Всяка дума, изречена от Бог, и всеки аспект на истината, който Бог предоставя на човека, целят да поведат човека по правия път и да му дадат ясна цел и посока. Ако човекът ги спазва, той ще стане сътворено човешко същество, което отговаря на критериите и признато от Бог.

Има ли някакви други въпроси относно този аспект на това да не бъдеш мъгляв? За какво друго можете да се сетите? Преди, в континентален Китай, преди този етап от делото официално да започне, когато някои така наречени водачи откриваха, че някой е извършил блудство, те се хващаха здраво за това. Караха замесения човек да коленичи на земята и да изповяда греховете си, а тези водачи слушаха всичко, което той казваше. Те играеха ролята на Бог, като слушаха как този обикновен вярващ изповядва греховете си, а когато чуваха някои части, които не бяха обяснени достатъчно ясно, дори настояваха за подробности. Всъщност не беше нужно да правят това — стига човекът да изповяда греховете си, да се покае и да не ги върши отново, това би трябвало да е достатъчно. Хората изповядват греховете си на Бог, а не на човек. Хората не бива да действат като съдии, още по-малко да се опитват да се представят за Бог. Но тези така наречени водачи изрично настояваха за подробностите относно греховете на човека, като караха другите да изпитват отвращение и неудобство само като ги слушат. Те не се спираха, докато не разпитат човека до степен, че да се почувства крайно неудобно. Как се чувствате, като чувате това? (Изпитваме голямо отвращение.) Такива водачи са лъжеводачи и имат същността на зли хора. Те дори искаха да действат като съдии и да разглеждат дела; наистина нямат чувство за срам! Когато обикновените вярващи извършваха грехове, особено греха на блудството, тези водачи ставаха особено заинтересовани, като задаваха подробни въпроси и настояваха за детайли. Те никога не подхождаха към църковната работа по този начин, но когато откриваха въпроси, свързани с блудство, те се заинтригуваха необичайно много и ставаха изключително сериозни, като разпитваха съгрешилия дотолкова, че да пожелае земята да се отвори и да го погълне. Дори смятаха, че се отнасят сериозно към нещата и не са мъгляви, и смятаха, че са способни да вършат реална работа. Това не е ли твърде абсурдно? Някои хора си мислят, че тъй като имат статус, могат да се представят за Бог, затова се възползват от статуса си, за да вършат определени неща. Тъй като обикновените вярващи нямат голяма проницателност, не знаят кое е правилно и кое грешно и не знаят какви са Божиите изисквания към човека, те се подчиняваха на всичко, което тези така наречени водачи искаха от тях да направят, като мислеха, че неподчинението на водачите би било бунт срещу Бог. Дори когато бяха разпитвани до степен на крайно неудобство, те не се оплакваха, като дори вярваха, че се покоряват на Бог и са честни и откровени с Него. Тези така наречени водачи си мислеха: „Случило се е такова важно нещо — не можем да бъдем мъгляви в отношението си към него. Ти си извършил блудство; всички подробности трябва да бъдат извадени наяве. Трябва да изповядаш греховете си пред всички!“. В крайна сметка те разпитваха човека, докато не се почувства крайно засрамен и не изпита болка, до степен, че повече да не му се живее. Какво мислите за работата, която вършеха? (Не беше свършена добре.) Виждате ли Ме някога да върша такива неща? Когато общувам с вас, опитвал ли съм се някога да науча за личните ви неща? (Никога.) Кажете Ми, искам ли да знам личните ви неща или какви лоши дела сте вършили тайно? Не искам да знам за тези неща. Когато казвам, че не искам да знам за тях, преструвам ли се или нямам никакви възможности да науча за тези неща? (Нито едно от двете; Бог не иска да знае за тях.) Не искам да знам за тях, защото не се интересувам от тях и защото няма нужда да знам за тях. Ако имате някакви проблеми, трябва сами да се молите на Бог или да търсите истината, за да ги разрешите; това е най-доброто. Щом някои хора станат водачи, те искат да се възползват от статуса си, за да правят неща, които хората със статус искат да правят, като се опитват да вникнат в мислите и личните неща на хората. Те не вършат нищо от реалната работа, която водачите и работниците трябва да вършат, но въпреки доста сериозно любопитстват относно личните неща на хората. Дори смятат, че като вършат работата по този начин, печелят всички на своя страна; чувстват се доста поласкани. Имат ли такива хора някакъв разум? Те са напълно лишени от разум и нямат абсолютно никаква човешка природа.

От Божиите слова и дело всеки може да оцени факта, че Бог не е мъгляв. Ако искрено оценяваш всяко изречение, което Бог казва, и всеки път, когато говори, и искрено оценяваш и преживяваш Божието дело върху себе си, ще повярваш още повече, че Бог е верен и че Неговото дело и слова съдържат Неговата любов към човека и загрижеността Му за него. Божието предоставяне на живот за човека никога не го е подвеждало. Тоест Бог никога не е давал на човека погрешно напътствие или погрешни демонстрации, нито пък някога е изказвал погрешни твърдения, още по-малко благовидни такива, които карат човека да се обърква. Напротив, независимо какво съдържание или аспект на истината са засегнати, Той неуморно предоставя на човека положителни и правилни твърдения. Дори когато съдържанието се отнася към ежедневието на хората, Аз споделям някои елементарни познания за живота, като черпя от Моя личен опит. Особено когато напътствам някои млади хора, им казвам някои общи познания за живота, за да избегнат ненужни обиколни пътища и да не възприемат погрешни начини на живот, нито да развиват погрешни житейски навици. Следователно независимо дали става въпрос за общуване за истината или за ежедневието, въплътеният Бог безспорно служи, за да ви снабдява, да ви подкрепя и да ви помага. Що се отнася до делото, което върши въплътеният Бог, и до общуването за истината, делото, което Той върши, и словата, които изрича, заслужават да ги спазвате и да се придържате към тях и да им се покорявате абсолютно и недвусмислено. Това е така, защото тези слова идват от Божия живот и Божията същност — те ви напътстват по пътя на спасението и са слова, които ви напътстват да се обърнете към Бог. Не е нужно да приемаш присърце някои от думите, които казвам в ежедневието, но що се отнася до Мен лично, Моят мотив категорично не е да нараня когото и да било. Дори да не харесвам особено твоята индивидуалност, твоя нрав, твоя начин на вършене на нещата или някакъв твой аспект, категорично няма да те нараня, нито пък някога ще направя нещо, за да те подмамя, както направи змията. Няма да те подмамя да вървиш по път, който е погрешен или нечестив, нито ще те подмамя да се изродиш, да извършиш грехове или да вършиш неща, които се противопоставят на Бог; категорично няма да сторя това. Дори у теб да има нещо, което не харесвам особено или което не е напълно съвместимо с Моята индивидуалност, и дори да не общувам или да не Си взаимодействам с теб в ежедневието, като се има предвид Моята идентичност, безусловно ще се отнасям правилно към теб. Ако търсиш нещо, което включва истината или навлизането в живота, несъмнено ще ти кажа пътя на практикуване по начин, който е ясен и не е мъгляв. Едно нещо е сигурно: дори и да не те харесвам, няма да те заблудя. Ще се отнасям правилно към теб. Ако си готов да се стремиш към истината и си готов да поемеш по пътя на спасението, ще общувам с теб относно принципите на практикуване, които трябва да спазваш; това е сигурно.

Темата за това, че Бог не подмамва човека, също така включва и как хората се отнасят към въплътения Бог, нали? (Да.) Тъй като тези разкривания на видове покварен нрав — подстрекаване на хората, подбуждане на хората, опити за измъкване на информация от хората и говорене двусмислено и мъгляво — са много често срещани у човека и всичко това са разкривания на покварената същност на човечеството, човекът се отнася към въплътения Бог със същите тези методи, гледни точки и възгледи. Тогава е необходимо човекът да познава тези аспекти и също така е необходимо да се обяснят ясно на човека тези проявления, показвани от въплътения Бог: да не подстрекава човека, да не подбужда човека, да не измъква информация от човека и да не е мъгляв. След като разбере тези неща, човекът ще опознае въплътения Бог в нова светлина. От една страна, това може да позволи на човека да има повече познание за аспектите на въплътения Бог, които включват Божията същност, като му позволи да опознае и разбере по-добре Бог на небето. От друга страна, това може също така да попречи на човешките същества да се отнасят към въплътения Бог по начина, по който се отнасят към други покварени хора. Общуването за тези неща ще помогне изключително много на човека да се отнася към въплътения Бог по правилния начин и също така ще му помогне изключително много да поправи нагласата си към Бог, като му позволи да се отнася към въплътения Бог с правилната нагласа и методи. По подобен начин отнасянето с въплътения Бог по правилния начин ще помогне на човека да се отнася към правилния начин и към Създателя. Тоест ако искаш да се отнасяш към Създателя с правилната нагласа и като използваш правилни методи и ако искаш да установиш нормални отношения със Създателя като сътворено същество и да се отнасяш към Създателя с правилната нагласа на сътворено същество, тогава първо трябва да се отнасяш към въплътения Бог с правилната нагласа и методи. Щом се отнасяш към въплътения Бог с правилната нагласа и методи, ще имаш възможността или основните средства да се отнасяш към Създателя по правилния начин. Следователно как да се отнасяш към въплътения Бог е препятствие, което човекът не може да заобиколи. Ако искаш да преодолееш гладко това препятствие, свързано с правилното отношение към въплътения Бог, трябва да познаваш същността на въплътения Бог, да познаваш нормалността и практичността на въплътения Бог и да познаваш и разбираш каква точно е живот същността, изживяването на Неговия живот и разкриванията на живота на въплътения Бог. Само когато познаваш и разбираш тези неща, ще имаш възможността и средствата да се отнасяш към въплътения Бог правилно. Това е препятствие, което човекът трябва да преодолее при вярата си в Бог и следването Му, ако иска да се покорява на Бог и да Му се покланя. Ако успееш да преодолееш това препятствие, ще има надежда да станеш сътворено същество, което отговаря на критериите в Божиите очи, и надежда да станеш някой, приет от Бог.

Освен няколкото теми, за които разговаряхме току-що, има друга тема, която трябва да разберете, а именно как точно въплътеният Бог се отнася към статуса. Това е много важна тема за човечеството, неизбежен въпрос в преживяването на живота. Това пряко засяга действителния манталитет в духовния живот на човека, който обхваща всички аспекти от неговия живот. Следователно е необходимо също така да общувам с вас за нагласата и принципите на въплътения Бог по въпроса за това как Той подхожда към статуса. Сред човечеството статусът може да бъде наречен въпрос, който хората не могат да избегнат през целия си живот, и също така е нещо, което огромното мнозинство от хората преследва. Що се отнася до статуса, той заема определено място и има определена тежест в сърцето на всеки човек. За всеки притежаването на статус е символ на благородно положение, както и на класа и власт в обществото. Със статуса си човекът може да се радва на почитта и на превъзходния начин на живот, които той осигурява, както и на различните ползи и власт, които предоставя. Затова статусът е от жизненоважно значение за всеки. Но колкото и високо човечеството да цени статуса или колкото и важен да е статусът за човечеството, гледа ли въплътеният Бог по същия начин на него? (Не.) Категорично не. Статусът е много важен за човечеството, но за въплътения Бог, този обикновен човек — тоест лично за Мен — Аз си нямам абсолютно никакво понятие от статус, нито пък имам някакво желание да го преследвам. Разбира се, не може и дума да става да имам някакви мисли или осъзнатост за него — нямам нито едно от тези неща. От самото ми раждане не съм имал подобни чувства; тоест не съм имал тази осъзнатост откакто пораснах достатъчно, за да помня и да мога да разбирам как стоят нещата. Независимо дали става въпрос за статус в семейството, статус в училище или Моята позиция и стойност сред хората, тези неща ги няма в сърцето Ми; просто нямам такава осъзнатост. Как се проявява тази липса на осъзнатост? Никога не Ми минава през ума да се съревновавам с другите и никога не допускам идеята да се съревновавам за статус с когото и да било. Когато някой се опитва да се съревновава с Мен, казвам: „За какво се съревноваваш? Какъв е смисълът да правиш това?“. С напредването на възрастта Ми се научих как да виждам хората и нещата по-ясно. В процеса на преживяване и сблъскване с всякакви хора и неща, разбрах, че всички хора обичат да се съревновават помежду си. Това, за което хората се съревновават, е статус, власт, престиж и интереси; хората се съревновават за тези неща. Когато бях млад, нямах представа какво е да се съревноваваш за тези неща. След като пораснах, просто станах способен да разпознавам подобно съревнование и просто разбрах защо хората се съревновават с Мен, но все така нямах желание Самият Аз да се съревновавам с когото и да било друг. Какви са Моите проявления на това, че не се съревновавам с хората? Когато другите се опитват да се съревновават с Мен, Си мисля: „Ако можеш да получиш това, което искаш, от съревноваването с Мен, тогава си Ме надминал; ако не можеш, тогава съм те надминал, но не чувствам, че съм по-велик от теб. Дори и да те надмина, няма да те тормозя или да те измъчвам; няма да извлека никаква полза от това, нито пък ще се чувствам много по-благороден от теб“. Както виждаш, имам точно този тип манталитет, този тип обичайно състояние; такива са Моята осъзнатост и понятие за статуса. Беше същото и след като дойдох в църквата. Тъй като бях доста ентусиазиран, когато за първи път станах обикновен вярващ, и бях високо ценен от висшестоящите водачи, някои хора започнаха да Ми завиждат. Помислих Си: „За какво има да се завижда? Ако си също толкова ентусиазиран и също платиш цена, научиш повече химни, молиш се повече, участваш повече в църковния живот и помагаш повече на братята и сестрите, нямаше ли също да бъдеш високо ценен от висшестоящите водачи?“. При тези обстоятелства не чувствах, че да бъдеш високо ценен е някаква чест, символ на това да имаш статус или да си придобил някаква въздигната идентичност; не чувствах нищо такова. По-късно малко по малко Моят статус ставаше все по-специален и ставаше все по-висок. Когато започнах да работя официално, все още не чувствах, че Моят статус е чак толкова висок или че съм по-благороден от другите или по-различен от тях. Субективно погледнато, Самият Аз нямах такава осъзнатост, но начинът, по който някои хора Ме гледаха и се отнасяха към Мен, беше по-различен отпреди. Едва тогава осъзнах, че така се чувства човек сред хората, след като придобие статус. Когато имах статус и започнах да върша делото Си, начинът, по който хората Ме гледаха, беше различен, нагласата им, когато говореха с Мен, беше различна и изборът им на думи, тонът и всеки друг аспект бяха напълно различни. Не съм се променил като човек. Все още имам същия външен вид и Моята индивидуалност, житейските Ми навици и начинът Ми на говорене не са се променили. Тогава защо нагласата на хората към Мен е различна? Проявява се желанието на хората за статус. Всички хора почитат статуса; щом придобих статус, нагласата на хората към Мен се промени. Това, което хората харесваха, беше статусът, а не Мен — защото Аз не се бях променил. Единственото нещо, което се беше променило, беше Моята позиция. От обикновен вярващ, който слуша проповеди, станах някой, който проповядва от амвона, и нагласата на хората към Мен стана различна. Едва когато нагласата на хората към Мен стана различна, осъзнах, че имам статус. Хората Ми говореха по-учтиво и се обръщаха към Мен с уважителни титли. Когато седях там и говорех, някой Ми наливаше вода; когато идваше време за ядене, някой Ми сервираше храна и Ми носеше пръчици за ядене. Едва тогава забелязах, че хората се отнасят към Мен по този начин само защото имам статус. Що се отнася до Мен обаче, все още не чувствах, че „да имаш статус означава да имаш власт; да имаш статус създава дистанция между теб и другите, дава ти превъзходство и ти позволява да налагаш волята си и да правиш каквото си поискаш“. Нямах тази осъзнатост, нито пък се чувствах така. Затова когато бях обикновен вярващ, можех да взаимодействам нормално с хората, а когато имах статус, начинът Ми на взаимодействие с хората не се промени; все още можех да се разбирам нормално с тях.

Притежаването на статус символизира притежаването на власт, но никога не съм използвал властта, за да потискам когото и да било, нито съм използвал статуса Си, за да поучавам когото и да било. Също така никога не съм чувствал, че тъй като имам статус, мога да имам последната дума във всичко и мога да се възползвам от статуса Си и да използвам властта, с която разполагам, за да правя нещата, които искам да правя. Никога не съм имал подобни мисли и никога не съм постъпвал по този начин. Все още се придържам към църковните управленски закони, църковните правила и църковните работни разпоредби. Нямам осъзнатост за статус, нито пък осъзнатост за използването на власт, за да направя нещо или да търся някаква полза за Себе Си. Никога не съм казвал такива неща, нито пък някога съм вършил такива неща. Да предположим, че някой дойде при Мен и каже, че изпитва някои трудности при изпълняването на дълга си, и попита дали бих могъл да му възложа друг дълг. Какво би казал обикновен човек с власт? „Просто трябва да кажа една дума, нали? Аз съм този, който има последната дума за това!“. Това е мантра, която покварените човеци използват често, но Аз никога не съм казвал подобно нещо. Казвам: „Имаш трудности при изпълняването на този дълг, така че трябва да попитам за конкретната ситуация. Църквата обикновено адаптира възложения дълг на хората въз основа на принципи и въз основа на индивидуалното им положение. Трябва да отида при водачите и работниците, за да разбера за това и да го разреша“. Какви са Моите принципи по отношение на този въпрос? Какви са Моите съображения? Той привлича вниманието Ми към този въпрос, а съм чул само това, което той има да каже и не знам какво е вършил или какви проявления има зад кулисите; не мога просто да се доверя на думите му. Дори и да има добри отношения с Мен или никога да не Ме оскърбява, не мога Сам своеволно да му разпоредя дълг, за да покажа властта Си. Трябва да попитам църковните водачи как се държи обикновено той, дали е било уместно да му се разпореди да изпълнява този дълг, дали водачите са имали някакви съображения и дали това е било въз основа на принципи. Ако е въз основа на принципи, дългът му не може да бъде своеволно адаптиран, нали? (Да.) Категорично не бих казал: „Просто трябва да кажа една дума. Имам властта да направя това. Ще отида да кажа на водачите — гледай как ще направят това, което казвам“. Не бих направил това, нито някога съм казвал подобни неща. Не вършех такива неща, когато бях в църквата в родния Си град, а по-късно, когато вършех цялостната работа на църквата и пътувах до църкви в различни провинции, също не вършех такива неща. Тоест никога не съм използвал властта, с която разполагам, за да правя безпринципни услуги на отделни хора; никога не съм създавал подобен прецедент. Независимо колко хора има в нашата църква в момента или от колко раси и колко държави са те, просто от гледна точка на Моята идентичност, не бихте ли казали, че Моят статус е доста висок? Не е ли Моята власт доста безмерна? (Да.) Този статус би бил голяма работа сред поквареното човечество, а тази власт би била безмерна! Обикновеният човек не би могъл да я понесе; не би знаел как да използва тази власт и дори не би знаел какво да яде или какво да прави. Но вижте как говоря и взаимодействам с вас. Взаимодействам с всеки един, независимо дали са водачи и работници, или обикновени вярващи. Взаимодействал съм дори с онези, които полагат усилия и вършат ръчен труд, с най-незабележимите хора и с нови вярващи. Когато виждам, че имате проблеми, общувам и разговарям с вас. Понякога, когато взаимодействам с нови вярващи, се старая максимално те да не узнаят Моята идентичност. Най-добре е да ги оставя да Ме виждат просто като обикновен човек. Ако имат желание да Ме слушат, могат да слушат малко; ако нямат желание, не ги принуждавам. Давам им свобода. Категорично няма да поставям Себе Си над другите, нито пък ще си придавам важност. Категорично няма да Се представям, за да разберат кой съм, да разберат колко висок е Моят статус или колко огромна е Моята власт и да ги накарам да се страхуват от Мен. Не обичам да върша това и никога не съм го вършил. Понякога, когато срещам непознати братя и сестри и си бъбря с тях, те Ме оглеждат от глава до пети и си мислят: „За какъв се мислиш? Защо общуваш с нас?“. Виждам, че този човек е непознат, че се отнася към Мен с известна враждебност и че иска да Ме проучи внимателно и да Ме гледа отвисоко, но нямам нищо против. Ако Ме гледа отвисоко и няма желание да слуша Моето общение, тогава просто ще прекъсна общението Си; ако има желание да Ме слуша, ще си побъбря с него още малко. Някои хора обичат да слушат Моето общение и проявяват интерес, и дори Ме молят да остана да хапна и поемат инициативата да си бъбрят с Мен. След това не питам от коя църква са, какъв дълг изпълняват или каква е тяхната ситуация; просто се отнасям към тях нормално и правилно.

Независимо с кого Си взаимодействам — дали са хора, които се стремят към истината, или такива, които не го правят, дали са хора със статус в обществото, или такива без него, дали са водачи и работници, или обикновени вярващи — никога не поставям Себе Си по-високо, когато разговарям с вас за работа или общувам с вас в ежедневието. Например ако кажеш, че си жаден, ще ти налея чаша вода. Не е като да си придавам важности и да те карам да Ме обслужваш, нито пък ще кажа: „Между нас има разлика в статуса и стойността; категорично няма да върша такъв вид работа, за да обслужвам някого“. Нямам такива мисли. Ако Ми налееш вода, гледам на това като на братско или сестринско действие; ако си жаден и имаш нужда да ти налея вода, също мога да ти налея една чаша. Когато общувам на събрания, някои хора таят представи и враждебност или имат лошо отношение, или не се интересуват и Ме пренебрегват. В такъв случай действам според правилата; общувам, ако се налага общение, и разрешавам проблеми, ако се налага разрешаване на проблеми. Не поставям Себе Си по-високо, нито си придавам важности. Дори и да таиш враждебност към Мен, все пак върша делото, което трябва да върша, и казвам словата, които трябва да кажа. Изобщо не се влияя от теб и не забавям делото ни най-малко; това, което трябва да придобиеш, също не е засегнато ни най-малко. Ако това е част от Моето служение и засяга истината, принципите и работата на църквата, който и да идва при Мен с проблем, категорично няма да кажа: „Достатъчно висок ли е твоят ранг? Кой си ти изобщо? Районен водач ли си или областен водач? Или си ръководител на екип, или надзорник на определено ниво?“. Не питам за тези неща. Ако дойдеш при Мен с проблем или съобщиш за проблем с даден водач или с определен аспект от работата на църквата, ще разговарям с теб според нуждите. Няма да поставям Себе Си по-високо и няма да питам за твоя ранг. Може би не си вярвал в Бог от дълго време и чувстваш, че статусът ти в Божия дом не е висок, така че ти е твърде неудобно да попиташ. Но не виждам нещата по този начин; не се отнасям към човека въз основа на неговия статус. И така независимо дали сте водачи и работници, или обикновени братя и сестри, когато общувам с вас за навлизането в живота или напътствам работата ви, категорично няма да говоря като бюрократ или да ви държа в неведение, нито пък ще задавам всякакви въпроси, за да ви затруднявам. Не пестя усилия, когато извършвам дело върху вас и ви говоря. Казвам нещата такива, каквито са, и казвам толкова, колкото знам. Не поставям Себе Си по-високо, не ви се присмивам и не ви затруднявам. Когато виждам, че имате трудности в работата си и не знаете как да я свършите, ви предоставям напътствие и съвет. Казвам и върша неща, за да ви помогна да научите повече и да схванете някои принципи в професионалните си умения, а също и да придобиете малко повече разбиране за истината. Така действам както пред другите, така и насаме. Независимо дали си взаимодействаме лице в лице, или общувам и си бъбря с вас онлайн, никога не си придавам важности. Какво означава да си придавам важности? Означава винаги да се държа надменно и да имам внушително присъствие, като ви карам да се чувствате, че съм необикновен и властен и че стоя над вас. Никога не си придавам важности по този начин. Освен това по време на събирания не държа да имам възвишен имидж или да проявявам нетърпимост към оскърбленията и не играя ролята на Бог в небето; не върша такива неща. Веднъж някой Ме попита дали е необходимо да се изработи специална маса, която да използвам по време на събирания. Казах: „Няма нужда от това; всякаква маса ще свърши работа“. Тогава той намери една много стара маса и просто се задоволих с нея. Не казах: „Каква е тази маса, която си намерил за Мен! Предвид Моята идентичност, защо не Ми намери хубава маса? Така ли уреждаш нещата!“. Не казах нищо, нито пък поисках да използвам маса от висок клас или позлатена маса; никога не съм бил капризен за тези неща. По-късно, когато се събирахме онлайн, също седях на обикновена табуретка и използвах обикновено бюро с настолна лампа върху него и тетрадка, в която да записвам темата и плана на всяко общение. Толкова е просто. Когато се събираме в църква, нося просто професионално облекло — обикновено сако, официални панталони и кожени обувки, а през зимата нося и вълнено палто, — което е просто много обикновено облекло и изглежда само малко по-официално от ежедневните дрехи. Оборудването от висок клас, използвано по време на събирания, е само микрофонът, усилвателят и компютърът; това са единствените висококачествени, скъпи неща. Както виждаш, толкова е просто. Това е благодарение на факта, че сме в чужбина, където има свобода на вярата и съществуват тези условия. С помощта на усилвател братята и сестрите могат да чуват ясно дори от ъглите на стаята и това прави говоренето много по-малко изтощително за Мен. Преди в континентален Китай тези условия не съществуваха. Имам слаба физика и тих глас. Когато на дадено събиране имаше много хора, трябваше да говоря високо, но дори и тогава присъстващите все пак смятаха, че гласът Ми е тих. На събиране, което продължаваше ден-два, трябваше да да говоря така високо през цялото време. Кажете Ми, това не е ли уморително? (Да.) Когато провеждахме големи събирания в континентален Китай, се изморявах много. Сега, след като дойдохме в чужбина и сме свободни, благодарение на усилвателя не се налага да говоря толкова високо. Това Ми спестява много усилия, а и хората могат да чуват изключително ясно. Когато ви изнасям проповеди на събирания и общувам за различните аспекти на истината, от които човек се нуждае, няма никакви формалности и не се опитвам да правя някакво грандиозно шоу. Просто общувам с вас за различните аспекти на истината, които трябва да разберете и от които имате нужда, така че да ги разберете, да положите основа върху истинския път, постепенно да придобиете яснота и да развиете интерес към различните аспекти на истината, а след това да знаете как да ги практикувате, да можете малко по малко да обърнете сърцата си към Бог и да се покорите на Бог. Това е достатъчно. Както виждаш, не съм ли постъпвал точно така през годините? (Да.) Словата, за които общувам по време на събрания, са отпечатани в книги. Според фантазиите на покварените човеци, тъй като тези слова са истината и са Божии изрази, те трябва да са били изразени с някаква официалност или с някакво грандиозно шоу. Всъщност е много обикновено. Когато проповядвам на събирания, наоколо няма никой, който да Ме обслужва. Когато устата Ми пресъхне от говорене, Сам си наливам вода да пия. Понякога пия малко вода с мед, за да успокоя гърлото Си, а понякога пия просто чиста вода. Животът Ми е особено прост; по-прост е, отколкото изобщо можете да си представите. Някои хора може да си помислят: „Ти се преструваш. Какво изобщо може да Ти липсва? С Твоята идентичност и статус за Теб е невъзможно да живееш толкова просто“. Животът Ми наистина е точно толкова прост. Ще използвам една-единствена чаша за вода в продължение на години, като я подменям само когато се счупи или стане твърде стара, а след това ще използвам новата през следващите няколко години. Това е реалността. От раждането Си досега така съм се отнасял към статуса. За Мен е едно и също дали имам статус, или не; просто живея по прост и рутинен начин. Хората, които не знаят, биха си помислили: „Ти имаш този статус и тези средства; кой знае на колко неща се отдаваш!“. Наистина не съм се отдавал на нищо. Понякога братята и сестрите носят малко зеленчуци и ям каквото донесат. Толкова е просто. Не усложнявам това, което ям. Не ям всякакво месо, нито пък ям странни и необичайни храни. Храня се много просто; всичко това са просто обикновени домашно приготвени ястия. Освен това, след като съм вършил дело толкова много години, никога не съм чувствал: „Има толкова много хора в нашата църква; имам чувство за чест и чувство за превъзходство“. Не изпитвам никакво чувство за чест, нито пък чувствам, че съм допринесъл за църквата или че нося ореол. Не изпитвам такива чувства, нито пък изпитвам удоволствие от тези неща. Външните хора може да си помислят: „Въпреки че външно изглеждаш обикновен и нормален, предвид делото, което вършиш, и настоящото ти положение, при толкова много хора, които Те следват, Твоят статус е достатъчно висок и Твоята власт е достатъчно голяма — би трябвало да се наслаждаваш на статуса Си, да имаш приоритет във всичко, което вършиш, и да имаш чувство за превъзходство“. Казвам, че никога не съм изпитвал никакво чувство за превъзходство, нито се наслаждавам на предимствата на статуса. Това не означава, че се опълчвам на това съзнание или тези мисли и чувства, а по-скоро, че тези мисли просто не могат да бъдат открити никъде у Мен; не усещам съществуването на подобни неща. Следователно понякога, когато в живота се сблъскам с неща, с които мога да се справя Сам, просто отивам и се справям с тях, без да карам други да ги вършат вместо Мен. Някой може да каже: „Брат еди-кой си или сестра еди-коя си е в състояние да Ти помогне да се справиш с този въпрос“. Казвам: „Защо не се сетих за това? Защо не съм помислил в тази посока?“. В очите на хората съм много глупав и не знам как да Си угаждам. Те си мислят: „При толкова много хора, които Те следват, и при наличието на такова благоприятно положение Ти все още се справяш лично с дребни въпроси. Не знаеш ли как да се наслаждаваш на статуса Си, над светските неща ли си или се преструваш? Защо не разбираш? Защо не се сещаш да направиш това?“. Причината е, че никога не съм имал това съзнание в ума Си; това е факт.

Когато невярващите получат малко власт, започват да се държат така, сякаш са голямата работа. Когато придобият малко статус, се държат така, сякаш никой не може да се мери с тях. Не само че имат лични автомобили, които да ги вземат и да ги оставят, и специален персонал, който да ги придружава, но когато излизат, имат и хора, които да носят чантите им и да им държат дрехите. Също така имат хора, които да ги къпят, да им правят масажи и да им приготвят питателни ястия. Нямам нито едно от тези неща и никога не съм искал от хората да се отнасят с Мен по този начин. Когато покварените човеци имат малко способности или постигнат нещо дребно, започват да се държат така, сякаш са голямата работа. Имат чувството, че носят ореол, държат се така, сякаш никой не може да се мери с тях, и започват да се държат като кралски особи. Когато хората придобият статус, те смятат, че стойността им е нараснала — но защо стават толкова некомпетентни? Вече стават неспособни да вършат каквото и да било сами. Един напълно здрав, работоспособен човек не може дори да върви без някой да го подкрепя. Казвам, че категорично нямам нужда някой да Ме подкрепя. Когато се качвам в кола, избягвам някой наблизо да Ми отваря вратата, когато е възможно. Имам две ръце и два крака — мога да върша всичко Сам; нямам нужда от твоята помощ. Както виждаш, когато става въпрос за отношението към статуса, нагласите на въплътения Бог и на покварените хора са напълно различни. Ако се съди по различните проявления и разкривания на поквареното човечество, те отдават особено значение на статуса и са особено обсебени от него, като по този начин сред хората се създава неблагоприятна атмосфера и тенденция. Може да се каже, че статусът определя всичко за един човек — определя неговата стойност, тежестта на думите му, както и ползите и властта, на които може да се радва. Онези, които нямат статус, нямат право да обмислят тези неща или да им се радват, затова човекът преследва статуса с всички сили. Тогава какво символизира статусът в Божия дом? Как гледа Бог на статуса? Ако Бог ти даде статус, това е равносилно на това Бог да ти възложи поръчение и отговорност. Това е символ на отговорност, символ на това, че ти като сътворено същество изпълняваш отговорностите и задълженията си; това не означава нищо друго. Ако имаш този статус и си вършиш добре работата в изпълняването на отговорностите си, тогава не си се провалил в това да оправдаеш Божиите очаквания към теб, нито си се провалил в това да оправдаеш този статус и тази отговорност, които Бог ти е дал. Ако не се грижиш правилно за тази отговорност и не успееш да я изпълниш, тогава си се провалил в това да оправдаеш този статус и тази отговорност, дадени ти от Бог. Бог дава на хората статус само за да им позволи да изпълняват своите отговорности, да завършват своите мисии и да използват по-добре този статус, за да правят това, което трябва, и да изпълняват дължимите си отговорности. Когато Бог ти даде статус, Той не те надарява с някаква специална власт, нито пък ти предоставя властта да се наслаждаваш на статус или да се ползваш от някакво специално отношение. Нещо повече, ако можеш да изпълниш тази отговорност и да се отнесеш правилно към мисията си, тогава твоята идентичност и стойност ще съответстват на този статус. Но ако не успееш да изпълниш отговорността си, ако не успееш да се справиш с тази мисия и ако не завършиш добре тази мисия или поръчение, тогава ти си недостоен да притежаваш този статус и нямаш никаква стойност. Ако изпълниш отговорността си, ти имаш висока стойност в Божиите очи; ако не успееш да изпълниш отговорността си, твоята стойност е ниска в Божиите очи. Може да се каже, че това дали един човек е благороден и дали животът му е стойностен не зависи от това колко висок или нисък е неговият статус, а от това дали е изпълнил поръчението, дадено от Бог, и дали е изпълнил своите отговорности. Бог ти поверява поръчение и иска от теб да изпълниш тази отговорност, и освен това ти дава различните условия, необходими за изпълнението на тази отговорност: ако изпълниш отговорността си, ще бъдеш на нивото на мисията си и Бог ще бъде удовлетворен; но ако обаче не изпълниш отговорността си и вместо това изтъкваш своя статус и действаш, за да удовлетвориш собствените си интереси, амбиции и желания, това е нещото, което Бог намира за най-отблъскващо и ненавистно. Ако използваш властта, с която разполагаш, за да вършиш неща изцяло заради собствената си слава, придобивки и статус, ако кроиш планове за лична изгода, потискаш другите и се отдаваш на предимствата на статуса, тогава си се провалил в това да оправдаеш поръчението, което Бог ти е поверил, и си недостоен за това поръчение. Ако, след като си приел Божието поръчение, изпълниш отговорностите си и свършиш добре работата, без да се отдаваш на предимствата на статуса или да използваш статуса си или правомощията на позицията си, за да търсиш лична изгода, тогава ти завършваш мисията си, изпълняваш отговорностите си и ще можеш да придобиеш Божието одобрение.

Всички покварени хора обичат статуса; щом придобият статус, всички се отдават на предимствата на статуса. Ако някой е водач на каквото и да е ниво или просто има малко престиж сред хората и има съвсем малко власт, той ще започне да се държи така, сякаш е голямата работа. От момента, в който придобие статус, ще използва властта си, за да търси лична изгода, и ще върши много неща, които нарушават истините принципи, и дори някои абсурдни неща. Дори и някои хора да могат да говорят някои думи и доктрини, когато взаимодействат и общуват с хората, ще проявяват предпочитания. Ако видят някого, който е богат и има статус, който ги подкрепя, разбира се с тях и ги ласкае, ще разговарят повече с този човек. Ако видят някого, който е беден, не знае как да ласкае, когото намират за неприятен или който е нов вярващ без основа, ще си измислят извинения, за да го пренебрегнат. Както виждаш, имат ли някакви принципи в начина, по който постъпват? (Не.) Щом придобият статус, започват да се държат така, сякаш са голямата работа, знаят как да говорят като бюрократи и да скандират лозунги и знаят как да утвърждават статуса си и да си придават важности. Нима няма много такива проявления у хората? (Да.) Например ако има проблем, който другите не разбират, но те го разбират и не виждат никой да ги пита за него, си мислят: „Никой от вас не ми се моли и не ме увещава и никой не ме въздига и не ме цени високо. Ако ми се молите, може и да ви кажа, но пак зависи от настроението ми. Ако никой не ми се моли, няма да кажа нищо; просто няма да ви кажа. Достатъчно е да кажа само едно изречение, но ако не го кажа, никой от вас няма да разбере!“. Добри ли са такива хора? (Не.) Освен това щом хората придобият статус, ще правят каквото си искат. Ако видят някого, който не им отстъпва или има оплаквания от тях, ще умуват как да го тормозят и да го нападат, и да го укротят. Както виждаш, имам статус и власт, но имам ли тези проявления в начина, по който се отнасям към хората, включително невярващите? (Не.) Злите хора ще измислят начини да омаловажават и тормозят онези, които не харесват, и дори да ги стъпкват. Никога не съм вършил тези неща с хора, които не харесвам, и рядко моля другите да се грижат за разни неща вместо Мен. Виждал съм, че когато някои хора Ми разпределят ежедневните зеленчуци и храна, специално избират лошите и нискокачествените за Мен. Когато другите изберат някои хубави, те дори ги сменят с лоши. Когато някой Ми изпрати храна, човекът, който отговаря за съхранението, просто я оставя там да се развали и изгние. В сърцата си тези хора си мислят: „Ти си просто обикновен човек, а въпреки това искаш да се грижа за разни неща вместо теб. Достатъчно добре е, че го правя по този начин. Бих положил малко труд за теб само ако имаше свръхчовешки способности или беше главният окръжен съдия“. Разбрах го: нямаха желание да вършат неща за Мен. Предполагах, че тъй като са братя и сестри в църквата, ще имат поне малко уважение към Мен. Не очаквах, че няма да имат желание, че ще Ме гледат отвисоко и ще се отнасят с Мен като с боклук. Биха вършили разни неща за родителите си, за шефовете си, за правителствени служители и за хора със статус. Но за тях Аз не значех нищо, затова и не биха вършили неща за Мен. Помислих Си: „Значи такъв човек си ти. Тогава няма да те моля да вършиш неща за Мен. Ако нямаш желание да го направиш, няма да те принуждавам и няма да използвам статуса Си, за да те потискам. Просто съм обикновен човек и се отнасям към теб като към брат или сестра, а ти се обръщаш и се отнасяш с Мен по този начин. Тогава просто ще намеря някой друг да го направи; няма да те оползотворявам повече“. В църквата има доста такива хора; всички са неверници. Колкото и проповеди да слушат, не разбират истината и изобщо нямат богобоязливи сърца. Чрез такива ситуации биват разкрити. Такива хора са слушали толкова много проповеди, така че защо все още се отнасят към Мен по този начин? Защо се отнасят с Мен по-зле, отколкото с роднините и приятелите си? Не са ли такива хора твърде користни? (Да.) Навсякъде по църквите има такива хора. Не обичат истината, така че как биха могли да имат и най-малкото истинско покорство към Бог? Не само че са лишени от покорство, но дори таят омраза. Могат да дадат на други хора хубави зеленчуци и храна, тогава защо на Мен дават точно най-нискокачествените? Кой всъщност плати за тези зеленчуци и храна? Кой плати, за да се създаде тази ферма? Никой не се замисля за тези неща. По-късно, когато тези въпроси бяха разнищени, някои хора най-накрая се събудиха, но по онова време никой не пое инициативата да разобличи и да се справи с тези хора.

В човешкия свят най-високопоставеният управник на дадена държава е човекът с най-висок статус сред хората. Какво ядат и на какво се наслаждават хората с най-висок статус? По същество ядат плътта на хората и пият кръвта им. Защо казвам това? Вижте как са били правени драконовите одежди, носени от китайските императори в миналото. Всички са били правени по поръчка; една драконова одежда е била щателно бродирана, като са се използвали различни платове и методи на тъкане в продължение на повече от три години, но някои от тези дрехи може би са били обличани само веднъж или два пъти в живота. Ако императорите нямаха този статус, щяха да се наслаждават на тези неща? (Не.) Да имаш статус означава да имаш власт, а да имаш власт означава, че човек може да прави каквото си поиска и да се наслаждава на цялото богатство и слава, без никой да смее да каже и дума срещу него. Хората дори смятат: „Императорът на нашата държава трябва да се наслаждава на тези неща; напълно уместно е да го прави! Ако той не се радва на добър живот, това се отразява зле на нас, обикновените хора. За нас е чест, че императорът е облечен толкова великолепно!“. Колко са низки тези хора! Не са ли били обусловени от своите управници? (Да.) Ако след като е дошъл на земята, въплътеният Бог се радва на малко по-добър живот, какво биха си помислили хората? „Не става така. Ти си Бог — трябва да страдаш. Ако не страдаш, достоен ли си да Те следваме? Не бива да се храниш добре или да се обличаш хубаво; трябва да страдаш много — само тогава си Бог!“. Имат ли такива хора някаква човешка природа? (Не.) Има ли това човечество някакви добри намерения към Бог? Не са ли сърцата им толкова прогнили? Управниците експлоатират, контролират и нанасят жестоки вреди на хората, но въпреки това хората доброволно се оставят да бъдат контролирани от тях и да им бъдат нанасяни тежки вреди. От друга страна, Бог върши дело, за да спаси човека; Той е загрижен за човека, обича го и го съжалява и му дарява всичко. Но въпреки това какво е отношението на човека към Бог? Човекът смята: „Напълно правилно е Бог да страда. Колкото повече страда Той, толкова по-щастлив съм; изобщо не се чувствам зле. Щом Бог е дошъл, Той трябва да страда по този начин“. Не е ли това манталитетът на човешките същества? Но всъщност независимо кое е въплъщението, Бог има този статус и тази власт, но никога не им се е отдавал, нито пък е ламтял за светски удоволствия или за човешки почести. Както виждаш, всеки в човешкия свят с малко статус иска да се ползва от специално отношение; храната, която яде, и водата, която пие, са му специално предоставени. Има ли Бог нещо, което да Му е специално предоставено? (Не.) Ям каквито и зеленчуци да се отглеждат във фермата; всичко това е просто обикновена домашно приготвена храна. Някои добросърдечни хора може да избират някои хубави зеленчуци за Мен според сезона, но иначе няма разлика — по същество ям каквото ядете вие. Дори когато тайно ядете някои хубави неща и не Ми пращате никакви, да съм правил някога проблем от това? (Не.) Някои хора никога нямат желание да Ми предоставят хубави зеленчуци; избират за Мен само остатъците, които самите те нямат желание да ядат. Това, че Ме виждат да ям някои хубави зеленчуци, ги кара да се чувстват неудобно. Каквото и да ям, ям Своята собствена храна; не ям твоята, така че защо си недоволен? Никога не съм се наслаждавал на нищо, специално предоставено за Мен, и никога не съм разделял приношенията на части, като отделям една част за поддържане на здравето Ми, една част за ежедневното Ми облекло и поддържане на външния Ми вид и една порция за пътуванията и забавленията Ми — никога не съм вършил това. Животът Ми е прост. Повечето от приношенията се използват за делото на Божия дом и за да се погрижат за вашия живот и вашите основни нужди; не съм запазил нищо за Себе Си. Нали? (Да.) Вижте на какво се наслаждават обикновените правителствени служители? Тези медийни говорители харчат десетки хиляди юана годишно само за козметика и разполагат със специални фондове за всякакви работни разходи. Погледнете какво нося, какво използвам и на какво се наслаждавам — в сравнение с тях това равнява ли се дори на капка в морето? Дори това не е. Нека дам друг пример. Вземете богатите хора с финансови възможности сред братята и сестрите в нашата църква — на какво се наслаждават? Какво носят и какво използват? (Маркови неща.) Носят маркови дрехи и аксесоари и се наслаждават на начина на живот на богатите и висшата класа. В Китай някои хора особено боготворят вносните стоки; специално купуват чуждестранни продукти, които да носят и да използват. Освен въздуха, който дишат и който е местен, всичко, което ядат, носят и използват, е на международни марки. Някои от нещата, на които се наслаждават, са неща, които дори никога не сме виждали. Какво купуват богатите, когато имат статус? Луксозни имения, автомобили и круизни кораби, както и частни самолети, частни голф игрища, частни клубове и така нататък. Не е ли прекомерно това, на което се наслаждават? (Да.) Мен виждаш ли Ме да се наслаждавам на тези неща? (Не.) Нося един и същ чифт обувки в продължение на няколко години и ако не са износени, ще продължа да ги нося. Наистина не е защото нямам пари да си купя нови; това е просто един от Моите житейски навици. Така се отнасям към статуса и властта. Нямам възвишени и грандиозни желания; животът Ми е обикновен, прост и в голяма степен подчинен на рутина. В очите на някои хора животът Ми е особено монотонен. Той се характеризира единствено с редовна рутина, пестеливост и с това, че е по-скоро тих и спретнат — в него няма нищо луксозно, от висок клас или особено изискано. Но щом някои хора в църквата станат водачи на определено ниво, какви проявления имат? (Искат да се наслаждават на най-доброто от всичко.) Щом станат водачи, започват да се държат така, сякаш са голямата работа, и имат чувството, че имат статус. Където и да отидат, някой трябва да им предложи място за сядане; ако никой не го направи, се ядосват. Когато говорят, другите трябва винаги да им угаждат и да им позволяват да налагат волята си. Където и да отидат, винаги има хора, които вървят по петите им, някой, който им носи чантата, и свита. Ако са някъде навън за дълго време и ожаднеят или огладнеят, някой директно им носи храна и напитки; ако се уморят, някой им прави масаж. Казвам, това вече е прекалено; щом имат статус, стават специални и вече не са човешки същества, нали? (Да.) Тогава защо не изпитвам нищо към притежаването на статус? Без статус се справям доста комфортно. Когато имам статус, другите винаги се отнасят с Мен като със специална фигура и се чувствам неловко и като цяло неудобно. Доста е хубаво да нямаш статус, така че просто се държа така, сякаш изобщо нямам статус, и общувам с хората като обикновен човек, като се чувствам особено свободен. Вие се чувствате свободни и Аз също се чувствам свободен; да се разбирам с хората по този начин е доста добре. Като цяло след като покварените хора придобият статус, винаги трябва да имат няколко души около себе си, които да ги обслужват. Когато искат вода, някой трябва да им налее; когато искат да ядат, някой трябва да им подаде пръчиците за хранене; когато излизат, някой трябва да върви по петите им. Също така трябва да си купуват маркови дрехи, като се сдобиват с изцяло нов гардероб от глава до пети, който да съответства на статуса им. Казвам: „Служенето като водач е поръчение и отговорност, които Бог ти дава — това означава ли да имаш статус? Каква реална работа можеш да свършиш, та вече си придаваш важности? Ако наистина можеш да свършиш работата, Божият дом ще ти осигури облекло и работно оборудване, както и добър мобилен телефон и компютър. Но ти не можеш да свършиш никаква реална работа, а въпреки това все още сляпо се перчиш. Вярваш ли в Бог само за да преследваш тези неща — статус, слава и придобивки? Защо си толкова повърхностен?“. Върша дело от толкова много години и мащабът на Моето дело е доста голям, но не чувствам, че имам статус. Нямам никакви обичайни привилегии, нито пък имам специален персонал, който да Ме обслужва и да се грижи за Мен. Изобщо не съм капризен за тези неща. Би ли казал, че не мога да бъда взискателен към нещата? (Не, Бог просто не се интересува от тези неща.) Ако исках да бъда взискателен, бих могъл, а също така щях да знам как да избирам хубави неща. Но в какво се различавам от вас? Отнасям се правилно към тези неща. Категорично няма да използвам облеклото и поддържането на външния Си вид, за да съответстват на статуса Ми, само защото го имам, нито ще го използвам, за да валидирам статуса и стойността Си. Каквото и да купя или да притежавам, то е просто защото Ми харесва или се нуждая от него и го намирам за подходящо за Моя употреба. Категорично няма да купя или да притежавам нещо, защото имам статус и власт или заради Моята стойност.

Разговарям с вас по темата за това как въплътеният Бог се отнася към статуса, за да можете да Ме разберете малко и да знаете точно каква е Моята гледна точка за статуса и как се отнасям към него. Разбира се, какво е нещото, което най-много искам да ви кажа тук? От една страна е необходимо да знаете разликата между Самия въплътен Бог и покварените хора в начина, по който се отнасят към статуса. От друга страна, целта е да се позволи на човека да разбере точно какво всъщност е статусът и как трябва да се придържа към присъщото си място и да изпълнява своите отговорности и своя дълг. Това са правилните мисли и възгледи, които всеки трябва да притежава. С такива правилни мисли и възгледи ще се отнасяш към тези неща в съответствие с истината и принципите, когато става въпрос за твоя дълг, за твоите отговорности и дори за статуса, който ти е даден от Божия дом. Общувах доста с вас по темата за това как въплътеният Бог се отнася към статуса. Някои от тези неща вече сте видели и можете да ги съпоставите с реалността. Що се отнася до други, само сте Ме чували да говоря за тях, но не сте се свързвали с Мен, така че няма как да ги съпоставите с реалността. Независимо дали сте ги видели или само сте чули фактите, за които съм говорил, това е достатъчно, стига да можете да ги проумеете правилно и да им повярвате. Ако все още имаш съмнения, тогава наблюдавай нещата в ежедневието си с течение на времето, за да видиш дали това, което съм казал, е фактическо и точно. Когато получиш потвърждение, ще знаеш какво всъщност означава статусът за Бог, как Бог подхожда към статуса, как това се различава от подхода на обикновените покварени хора и каква е истината, която човек трябва да разбере или практикува в това отношение. Наличието на основно разбиране за това съдържание ще ви позволи да разберете по-добре Бог и да познавате Бог по-точно. Освен това то също така ще ви помогне да се отнасяте правилно към въпроса за статуса, като същевременно ви дава правилна гледна точка и правилен начин да се справяте с него, нали? (Да.)

Добре, нека днес приключим нашето общение тук. Довиждане!

26 октомври 2024 г.