Преди сме общували много за този аспект — истините относно въплътения Бог. Няколко пъти сме общували за известно конкретно съдържание, свързано с нормалността и практичността на въплътения Бог. Разбрахте ли повече за тази тема сега? (Да.) Придобихте ли по-задълбочено разбиране за нормалността и практичността на въплътения Бог — Христос — и за Христовата същност? (Да.) Тогава успяхте ли да се избавите от някои от вашите представи и фантазии за въплътения Бог? (Да.) Ако просто опознаваш някого, независимо дали става въпрос за неговия нрав или за това как постъпва, ти малко или много просто опознаваш различните аспекти на този обикновен човек — неговата индивидуалност и характер, или начините и методите, по които постъпва, неговите философии за светските отношения, неговите стремежи, някои от неговите интереси и хобита или някои от присъщите му проблеми. В най-добрия случай това е просто опознаване на човешката природа на този човек и ни най-малко не засяга истината. Това се отнася до опознаването на даден обикновен човек. Следователно независимо кой човек или кой тип човек сред човечеството опознаваш, независимо колко много разбираш за него, колко дълбоко го разбираш или дали познанието ти за него е изчерпателно, нищо от това не засяга истината. Въпреки това опознаването на въплътения Бог е различно; всички теми, които водят до опознаване на различните аспекти на въплътения Бог, засягат истината. Въплъщението е специална форма, възприета от Бог за нуждите на Неговото дело, и е пряко свързано с различни аспекти, засягащи Бог, като Божията идентичност, Божията същност и Божия нрав; познаването на въплътения Бог е също така част от познаването на Бог и се отнася до познаването на Бог и до истините относно познаването на Бог, които хората трябва да разберат. Следователно познаването на въплътения Бог е аспект от истината, който хората трябва да разберат и да опознаят, докато следват Бог, за да постигнат познание за Бог и покорство към Бог. Тъй като познаването на въплътения Бог и на различните аспекти на истината, изразени от въплътения Бог, засяга истината реалност, която хората трябва да разберат и в която трябва да навлязат при вярата си в Бог, познаването на въплътения Бог не може да бъде приравнено с познаването на един обикновен човек, на едно покварено човешко същество. Причината, поради която те не могат да бъдат приравнени, е, че познаването на въплътения Бог засяга истината за познаването на Бог, което е част от познаването на Създателя. Независимо какво носи със себе си това съдържание, казано накратко, то засяга познаването на Създателя, познаването на Самия Бог и, разбира се, засяга и избавянето на човек от неговите представи и фантазии за Бог. Може да се каже, че щом разбереш въплътения Бог и разбереш истините относно въплътения Бог, вече си опознал до голяма степен част от Божията същност и Божия нрав. Съответно, разбира се, до голяма степен ще се избавиш от много от своите представи и фантазии за Бог — тоест твоите представи и фантазии за Бог на небето и за Създателя. Избавянето от тези представи и фантазии може най-малкото да ти помогне да придобиеш по-точно разбиране и по-прецизно, истинско познание за Бог. И така, каква роля играят това познание и това разбиране? Те играят много голяма роля. Може би когато не познаваш Бог, ти чувстваш, че Бог е Този, Когото хората познават в своите умове и мисли или в традиционните си представи, и Този, Който е невидим и недосегаем. Но когато научиш за нормалността и практичността на въплътения Бог, както и за Неговия нрав и същност, и ги опознаеш, ти ще имаш истинско познание за Бог. Това истинско познание може да ти позволи точно и искрено да се покоряваш на Бог, вместо да имаш фалшиво покорство, което съществува само в представите и фантазиите. Кое е по-истинско и по-точно — вярата и покорството, породени от представите и фантазиите на хората, или вярата в Бог и покорството към Него, които идват от наличието на истинско познание за Него? Можете ли да кажете? Вярата, която възниква от наличието на познание за Бог, не е вяра, основана на представите и фантазиите на хората; напротив, тази вяра е изградена върху основата на едно истинско, точно познание за Бог. Следователно, що се отнася до теб, тази вяра може да ти позволи по-точно да схващаш и разбираш Божиите намерения в реалния живот и по-точно да знаеш как да постъпваш в съответствие с Божиите намерения, как да постъпваш по начин, който е точен, който представлява истинско покорство към Бог и който отразява истинска вяра в Бог и уповаване на Него във всяка реална среда или сред реални хора, събития и неща. Както и да го погледнеш, познаването на въплътения Бог не е толкова просто, колкото да опознаеш един обикновен човек и да го познаваш, защото засяга много аспекти на истината, като същността на Бог и същността на човека, сътворените същества и Създателя. Преди дадох няколко примера и говорих за някои истини относно познаването на Бог; хората не бива да се отнасят към тези теми като към обикновени теми, а трябва да се опитат да ги познаят като аспект от истината. Това е така, защото въплътеният Бог все пак е плът, в която Божият Дух наистина и действително е материализиран, и е Личност с божествена същност; Той е Божият представител на земята, а също и изразът на Божието дело на земята. По отношение на вършенето на делото и по отношение на Неговата същност Той е напълно способен да представлява Бог на небето. Въпреки че има ограничения по отношение на Неговата форма и външно Той може да изглежда недостатъчен да представлява Бог на небето, по отношение на Неговата същност и нрава, който притежава, Той е напълно способен да представлява Бог на небето. Следователно в светлината на това хората трябва да се отнасят сериозно към различните аспекти на истината, засягащи въплътения Бог, и старателно да ги опознаят. Само когато се отнасяш сериозно към тях и влагаш сърцето си в опознаването им, можеш наистина да разбереш Бог. Едва когато наистина си разбрал Бог на земята, можеш в много голяма степен да разбереш Бог на небето и да разбереш Създателя. Ти просто не можеш да видиш как Създателят — Бог — говори на небето и из цялата вселена и всички неща, по какъв начин се отнася към хората, с каква нагласа се отнася към хората, как върши нещата, какви са Неговите мисли и други подобни въпроси, включващи Божия нрав и същност. Но когато Бог се въплъщава и идва на земята, за да стане обикновен човек, да стане личност с форма и образ, от плът и кръв, Неговият нрав и същност могат да бъдат разбрани от хората по време на периода, в който Той върши делото Си, общува и Си взаимодейства с хората. Чрез различните Му думи и дела и пълния спектър от емоции, които Той изразява, можеш да разбереш какъв всъщност е Бог, какви са формите на различните Му емоции, какви са Неговите начини и принципи на вършене на неща, както и нагласите, с които Той действа. Ще Го разбереш по-конкретно и ще можеш да Го докоснеш, да Го видиш и да Го чуеш по-осезаемо. Всичко това на свой ред е по-полезно за теб, за да разбереш Бог на небето. Въплътения Бог можеш да видиш и да докоснеш; словата, които Той изрича, можеш да чуеш с ушите си, а принципите и методите, по които Той се справя с нещата, можеш да видиш с очите си. Това е равносилно на личен досег с говоренето и делото на въплътения Бог и наличие на познание за въплътения Бог; освен това по този начин придобиваш известно разбиране и познание за Бог на небето. Ако разбереш истините, изразени от въплътения Бог, ще можеш да познаеш Божия нрав — тогава това, което познаваш, е именно този аспект от същността на Бог на небето. Следователно това как въплътеният Бог върши делото Си и говори на земята, какви видове нрав разкрива Той и каква същност има до голяма степен вече ти е позволило, при тези ограничени условия, да видиш със собствените си очи, да чуеш със собствените си уши или да разбереш и познаеш Божиите слова и дела, Божиите начини на говорене и вършене на дело и дори Божия нрав и същност. И преди съм говорил малко за тези истини относно въплътения Бог, но никога не е било много конкретно; този път говорих много за тях в конкретни детайли. Надявам се, че след като чуете това, няма да се отнасяте към този аспект на истината като към обикновена истина за практикуването или обикновена истина за познаването на различни видове хора, а по-скоро ще се отнасяте към него като към истина за познаването на Бог. Това е така, защото, независимо дали на теория или в реалността, въплътеният Бог и Бог на небето са едно; въплътеният Бог е Божият израз и проявление на земята, а също и Този, Комуто е поверено Божието дело на земята. Независимо как ще го формулираш, по отношение на същността и нрава, този въплътен Човешки Син е преди всичко едно с Бог на небето, Създателя, и Му съответства. Тъй като Те са едно, познаването на въплътения Бог е път към познаването на Бог на небето. Разбира се, познаването на въплътения Бог е също така една от най-добрите възможности за вас да познаете Бог на небето и представлява най-благоприятното условие за това. Не е ли така? (Да.) Бихте ли казали, че преувеличавам? (Не.) Това, което казвам, в съгласие ли е с фактите? (Да.)

Някои хора казват: „Бог на небето може да сътвори всички неща, да господства над всички неща и да господства над съдбата на човечеството. Може ли въплътеният Бог да направи това? Тъй като въплътеният Бог и Бог на небето са едно и тъй като въплътеният Бог може да представлява Бог на небето, може ли Той да сътвори всички неща? Може ли Той да господства над всички неща?“. Когато някой сподели подобно гледище, как го обяснявате вие? Кажете Ми, може ли въплътеният Бог да върши делото по сътворяването на всички неща и господстването над всички неща? (Да.) Въз основа на какво казваш „да“? Кажи Ми твоето гледище. Какво мислиш? (Тъй като въплътеният Бог е също Самият Бог, Той може да върши делото по сътворяването на всички неща и господстването над всички неща. Просто въплътеният Бог има делото, което трябва да свърши; Той не върши това друго дело.) Това е един от начините да се каже. От гледна точка на теорията, правилно ли е това твърдение? Изопачено ли е или погрешно по някакъв начин? (Не.) Това твърдение означава, че въплътеният Бог със сигурност може да върши делото по сътворяването на всички неща и господството над всички неща; просто зависи дали Той го върши, или не. Ако не го върши, тогава не можеш да го видиш, но ако трябваше да го направи, тогава категорично би могъл. Тази теория е правилна, но няма ли разминаване между тази теория и онова, за което общуваме относно познаването на същността и на нормалността и практичността на въплътения Бог? (Да.) Тогава помислете още малко върху това. Как трябва да се общува за това, за да се разреши този въпрос? (Боже, бих искал да добавя нещо. Божията същност е истината и Божият Дух може да изразява истината; въплътеният Бог също главно изразява истината. Самата власт на истината може да господства над всичко и да контролира всичко. Смятам, че това може да покаже, че въплътеният Бог и Бог на небето са едно и че въплътеният Бог също може да господства над всички неща.) Правилно ли е това твърдение? Правилно е, но все още не е стигнало до корена на проблема и не е разрешило практическия въпрос. Това доказва, че това твърдение е просто теория. По отношение на формата на въплътения Бог, Той е ограничен от вродените условия и инстинктите на плътта — отвън изглежда, че Той не може да върши нещата така, както ги върши Божият Дух. Всъщност не че не може да ги върши, а по-скоро, тъй като е станал плът, Той е дошъл да върши делото, което въплътеният Бог трябва да поеме, и не върши дело, което не е свързано със същинското Му дело. Тъй като въплътеният Бог има нормална и практична страна, от външна гледна точка, ограничен от вроденото условие да бъде в плътта и от различни обективни фактори, изглежда, че не може да бъде сравняван с Бог на небето. Въпреки това по отношение на същността на въплътения Бог, Той може да сътвори всички неща и също така може да контролира всички неща. Тъй като Неговата същност е Божията същност и Неговият живот е Божият живот, Той може да върши тези неща. Това, което току-що казахте, не стигна до корена на този въпрос, нито засегна фокуса на този въпрос. И така, какъв е фокусът на този въпрос? Това, че въплътеният Бог може да сътвори всички неща и да господства над всички неща, е факт; това не е теория, нито е просто твърдение, още по-малко е човешка представа. Тогава къде са проявленията, които показват, че въплътеният Бог може да върши делото по сътворяването на всички неща и господството над всички неща? Тъй като въплътеният Бог има Божията същност и Божия живот, Той може да изразява Божиите слова. Що се отнася до Божиите слова, самите те носят власт и могъщество; те могат да осъществят всичко, могат да сътворят всичко и, разбира се, могат също да господстват над всичко. Това не е ли факт? (Да.) Той осъществява словата, които Самият Той изразява, и никаква сила не може да попречи на това. Както виждаш, всички слова, изречени от въплътения Бог, този обикновен човек, носят власт и могъщество, независимо какви са или за какво се отнасят. Това е от една страна. Освен това независимо колко години ще отнеме, словата, които Той изрича, се осъществяват и изпълняват едно по едно, без изключение, точно както Бог казва в Собствените Си слова: „Бог има предвид това, което казва; това, което има предвид, ще бъде направено, и това, което прави, ще трае вечно“. Това твърдение е най-истинското и конкретно обяснение относно Божието сътворяване на всички неща и Божието господство над всички неща. От първото слово, което Той някога е изрекъл, до днес, всяко едно слово постепенно се изпълнява и осъществява в различна степен, в различни краища на света и в различни периоди. От тази гледна точка може ли въплътеният Бог да върши делото на господство над всичко? (Да.) Виждате ли фактите в това отношение? (Да.) Това е един аспект на фактите. Друг аспект е, че ако приемеш този етап от Божието дело, дойдеш пред Бог и си способен да приемеш словата, изразени от въплътения Бог, те могат да станат твой живот, да променят твоя възглед за живота и да променят посоката на твоето постъпване. Онези, които приемат тези слова, биват съдени, наказвани, разобличавани, заклеймявани или дори проклинани от тях, но в крайна сметка всички те биват завоювани от тези слова. След като бъдат завоювани от тези слова, хората, които се стремят към истината, в крайна сметка ги придобиват; Божиите слова и истината скоро стават техен живот и когато това се случи, тези хора стават ново човечество. Кажете Ми, раждането на ново човечество ли е резултатът, постигнат от Божиите слова? (Да.) Въпреки че както това ново човечество, така и човечеството от времето на Адам и Ева са сътворени от Бог, формата и методът на тяхното сътворяване са различни. Раждането на това ново човечество означава, че Бог е използвал слова, за да сътвори още веднъж едно човечество. И така, след като въплътеният Бог използва слова, за да сътвори човечеството, мислиш ли, че може да се каже също, че въплътеният Бог може да сътвори всички неща? (Да.) Хората, които сега приемат този етап на делото, приемат Божиите слова, приемат Божието наказание и правосъдие и биват пречистени, са напълно различен тип хора от човеците по времето на Адам и Ева или покварените човеци — това са два типа хора с различен живот. Онези, които приемат Божиите слова за свой живот, са членове на ново човечество; те са се отървали от старата природа на поквареното човечество, имат Божиите слова за свой живот и са станали ново човечество, което скоро ще навлезе в нова епоха, нова ера. Като се има това предвид, може ли да се каже, че Божията въплътена плът е сътворила още веднъж ново човечество? Той е използвал слова, за да сътвори ново човечество, което има Божиите слова за свой живот. Това е един аспект. Това е делото, извършено от въплътения Бог. Ако се съди по последиците от Неговото дело и крайния резултат, Той може да върши делото по сътворяването на всички неща и господството над всички неща. Причината, поради която Той може да върши това дело, е, че Божият Дух обитава в тази плът и тя има божествена същност, Божието могъщество и Божията власт, и, разбира се, тя в още по-голяма степен притежава истината, която Бог притежава. Бог на небето — Създателят — използва слова, за да сътвори всички неща; Той говореше и то възникна; Той повели и то бе създадено. И този последен етап от делото, извършен от въплътения Бог, е точно същият като делото на Бог на небето, Който използва слова, за да осъществи всичко и използва слова, за да сътвори всички неща; те са с една и съща природа. Въпреки че плътта, в която Бог се въплъти, за да извърши този етап от делото, изглежда като обикновен, нормален човек, който не е имал никакви разтърсващи света постижения или не е извършил никакви разтърсващи света дела, словата, които Той е изрекъл, и истините, които Той е изразил през тези много години, вече са Му придобили група хора и вече постепенно са вложили Божиите слова и истината в хората. Не след дълго ще се роди ново човечество с Божиите слова за свой живот; това е делото, извършено от въплътения Бог. Какво дело е това? То е използване на слова, за да се осъществи последният етап от Божието дело, влагане на словата в хората, а също и използване на слова, за да се сътвори още веднъж ново човечество. Това е един аспект. Друг е, че като се започне от времето, когато Бог се въплъти за втори път, за да върши дело, вторият етап от Божието дело — делото на Епохата на благодатта — бе обявен за приключен и доведен до край. След като Епохата на благодатта приключи, делото на Светия Дух от Епохата на благодатта и цялото дело, което Бог извърши в Епохата на благодатта, бяха обявени за приключени. Целият религиозен свят, що се отнася до неговата религиозна форма и Божието определение за него, се превърна в нещо от миналото. Когато Бог започна да върши делото на правосъдието в последните дни, делото на Светия Дух в църквите и групите от Епохата на благодатта беше оттеглено. Тоест от момента, в който въплътеният Бог се яви и започна да върши делото Си, изрече слова и заговори, целият религиозен свят беше окачествен от Бог като религиозни сборища и религиозни групи; те вече не бяха места, където Бог вършеше дело, нито пък бяха обекти на Божията грижа. Бог вече ги беше напуснал, което ще рече, че Светият Дух вече не вършеше дело върху тях. Независимо дали ставаше въпрос за християнство, католицизъм, юдаизъм или подобни, всички те бяха окачествени като религии. Светият Дух не върши дело сред тях. Божието дело е навлязло напълно в нова епоха, нова ера. Тоест от времето, когато Бог се въплъти за втори път и официално започна да върши дело и да изразява Своите слова, Епохата на благодатта приключи напълно. Цялата работа и дейности на религиозния свят също бяха обявени за приключени, защото въплътеният Бог започна да изразява словата и различните аспекти на истината за този етап от делото. Това обявяване на тяхното приключване означава, че за цялото човечество има нова формулировка относно вярата, религиозната форма и окачествяването на религиозните имена. Тази епоха е отминала, което ще рече, че Епохата на благодатта е приключила напълно. Сега, когато имаме тази нова формулировка, може да се определи, че християнството или католицизмът вече не са почитани сред човечеството като водещи религии, които насочват тенденциите във вярата на човечеството, а вече са се превърнали в нещо от миналото. Това е така, защото въплътеният Бог вече е започнал да води човечеството, което е напът да навлезе в следващата нова епоха и е напът да пристъпи в нова епоха. От момента, в който въплътеният Бог започна да пристъпва в следващата епоха, християнството се превърна в нещо от миналото сред цялото човечество; то се превърна в стара религия. Разбира се, от времето, когато въплътеният Бог започна да върши дело и да изразява слова, цялото човечество, без да подозира, беше въведено в нова епоха, нова ера. Сред цялото човечество, независимо дали става въпрос за теми или модни изрази, свързани с религията, или за определени показатели за тенденциите в различни области, всички те също се развиват в нова посока и биват въведени в нова ера. Разбира се, изразените слова и делото, извършено от въплътения Бог, както и различните духовни термини и твърдения, популярни в църквата, или някои мисли и възгледи, засягащи вярата, в бъдеще ще влияят на това човечество за определен период от време, точно както християнството е влияело на цялото човечество в продължение на две хиляди години в различни сфери. С разпространяването на Божието дело и с разпространяването на евангелието, словата, изречени от въплътения Бог, или някои твърдения и някои мисли и възгледи в рамките на този етап от Божието дело в църквата постепенно ще напътстват и ще въвеждат човечеството в следващата епоха и ще насочват начина му на живот; това е тенденцията. Разбира се, когато въплътеният Бог започна този етап от делото, поради изместването на делото на Светия Дух религиозният свят загуби делото на Светия Дух и изпадна в състояние на обезлюдяване. На практика може да се каже, че религиозният свят беше отстранен и разрушен от този етап на делото. Тоест идването на въплътения Бог и началото на този етап от Божието дело са не само предизвикателство към целия свят, към човечеството и към неговата вяра, но и заклеймяване и — разбира се — вид промяна, нали? (Да.) Откакто въплътеният Бог започна да изразява слова и да върши този етап от делото, посоката на вярата на цялото човечество се промени напълно и религиозният свят също се промени напълно; всичко това са факти. Тези слова, изречени от въплътения Бог, и тези различни теми, засягащи истината, в бъдеще постепенно ще се разпространят във всички страни и места по света, като се разпространят в различни области и религиозни групи. Различните мисли и възгледи, които тези слова засягат, скоро ще повлияят на религиозния свят и на това човечество и, разбира се, скоро ще променят това човечество и религиозния свят, като променят настоящото положение на човечеството и на религиозния свят. Това е равносилно на това да се каже, че този етап от Божието дело отново използва Неговите слова и гледните точки, които Той изразява за различни неща, за да повлияе на цялото човечество и на религиозния свят. Що се отнася до самите тези слова, те имат достатъчно власт и могъщество да променят човечеството, този свят и религиозния свят, да сортират хората според вида им и да ги категоризират, и да обявят техния изход и крайна цел. Разбира се, докато Бог изразява всички тези слова, Божият Дух също така непрестанно променя различни обстоятелства и упражнява Своето върховенство над всички неща. Където и да се разпространят тези слова, изречени от въплътения Бог, независимо дали онези, които ги чуват и четат, ги приемат или им се съпротивляват, тези слова ги разтърсват и всички, които влязат в контакт с тях, постепенно биват разкрити и категоризирани. Тоест в присъствието на тези слова хората от всеки вид — онези, които обичат истината, и онези, които изпитват неприязън към истината; покварени човеци, дяволи, животни и ходещи трупове; онези с всякакви стремежи и онези с всякакви мисли и възгледи; както и онези, които вярват в Бог с различни представи, амбиции и желания — разкриват истинската си същност. По този начин всички хора биват сортирани според вида си: Божиите овце, които обичат истината, се завръщат в Божия дом; онези, които не обичат или не приемат истината, не са Божии овце — вратата е затворена за тях и те са заклеймени и отстранени. Хората от този тип, които са заклеймени и отстранени, скоро ще очакват правосъдието на великия ден, за което се говори в Божиите слова — това е наказанието на злите хора, за което се говори в Божиите слова. Въздействието, което Бог има върху човечеството, като върши този етап от делото и изрича тези слова, както сега, така и в бъдеще, е изцяло резултатът, постигнат от Божиите слова, и всичко това е постигнато чрез могъществото на Божиите слова. Всички тези слова са делото, което е извършено, и словата, които са изречени от Бог по време на периода на Неговото въплъщение. Кажете Ми тогава, ако се съди по това въздействие или по различните резултати, които вече са постигнати и които хората могат да видят, може ли въплътеният Бог — по отношение на Неговата същност и Неговата идентичност — да върши делото по сътворяването на всички неща и господството над всички неща? (Да, Той може.) Това да се каже, че „Той може“, не е доктрина или просто твърдение, нали? (Така е.) Въпреки че, що се отнася до формата, въплътеният Бог не е толкова тайнствен и неразгадаем, или толкова могъщ, колкото Бог на небето или Божият Дух, по отношение на Неговата същност и Неговия живот и по отношение на словата, които изразява, Той е напълно способен да сътвори ново човечество, да промени този свят и да промени човечеството, и да господства над човечеството. Това е така, защото използването на слова от въплътения Бог, за да осъществи всичко това, напълно съответства и е напълно съгласувано с използването на слова от Бог на небето, за да осъществи всичко. По отношение на външната форма, която е Божието въплъщение, и Неговия външен вид, изглежда, че Той не може да върши делото, извършено от Бог на небето, и не притежава властта и могъществото на Бог на небето. Въпреки това, по отношение на Неговата същност и живот, Той може да върши делото на използването на слова, за да осъществи всичко, да сътвори всичко и да промени всичко, нали? (Да.) Погледни как стоят нещата днес: независимо дали става въпрос за религиозния свят или за самия този свят, какви са техните форми и в какво състояние се намират, всичко това е свързано с Божиите слова. В едно отношение всичко това изпълнява словата, изречени от Бог; в друго отношение те биват отстранени, защото Бог изрази Своите нови слова и защото изрази истината. Както и да го погледнеш, в каквото и състояние да се намират в момента, всички тези състояния са променени от Божиите слова, възникват като резултат от Божиите слова и са свързани със словата, които Бог изразява, и с всички аспекти на това, което Бог казва. С разпространението на евангелието и по-широкото разпространение на Божиите слова повече хора — хора от всички страни по света, хора от всички раси и от всички области — ще дойдат и ще приемат този нов етап от Божието дело. По този начин повече хора ще приемат Божиите слова, повече хора ще бъдат променени от Божиите слова и повече хора ще придобият Божиите слова и ще станат ново човечество. Разбира се, с разпространяването на евангелието и по-широкото разпространение на Божиите слова, в близко бъдеще — това близко бъдеще със сигурност ще бъде много по-кратко от двете хиляди години на Епохата на благодатта — вярата на човечеството и неговите мисли и възгледи по всякакви въпроси ще бъдат променени от Божиите слова. Онези, които не вярват в Божиите слова или не ги признават, и онези, които не признават Бог, също ще бъдат повлияни от тези слова в различна степен. Ако се съди по тези резултати, в крайна сметка всичко се свежда до факта, че словата, изречени от въплътения Бог, могат да осъществят всичко и да променят всичко, нали? (Да.)

Ако се съди по тези аспекти на съдържанието, за което общувахме, има ли някакво разминаване между делото, извършено от въплътения Бог, и словата, изречени от Него, и делото и словата на Бог на небето? (Не.) Няма противоречие между факта, че въплътеният Бог може да върши делото на сътворяването на всички неща и господството над всички неща, и факта, че Бог на небето е сътворил всички неща и господства над всички неща; няма дистанция или разминаване между тези два факта. Това трябва да е извън всякакво съмнение. Тази сигурност не е теория, нито е представа или фантазия, още по-малко е просто хубава фраза; по-скоро нещо, което казваме въз основа на факти. Друг важен момент е, че независимо какво казва въплътеният Бог или какво дело възнамерява да извърши, от една страна Неговите слова сами по себе си притежават власт и могъщество и могат да постигнат резултата да осъществят всичко. От друга страна, докато се изричат Неговите слова, Божият Дух също така върши дело успоредно с тях, за да осъществи всичко това. Това е нещо, което никой човек не може да постигне със своите думи или действия. Каквото и да прави един обикновен човек, като например пророк, известна личност или експерт — независимо дали се опитва да прави предположения или да предскаже нещо, да говори за някакво явление или да публикува някакъв доклад — той не може ясно да обясни как точно ще се развият нещата или какво ще се случи и не смее да каже със стопроцентова сигурност: „Тези думи неизбежно ще се осъществят и неизбежно ще станат факт“. Това е нещо, което е извън възможностите на хората. Но при Бог, тъй като всяко слово, изречено от въплътения Бог, е изразът на Божия нрав и същност и идва от Бог, за каквото и да говори Той, то неизбежно ще се осъществи и ще се изпълни. От една страна, това е силата и властта на Божиите слова. От друга, ти трябва да осъзнаеш, че това е Божият Дух, Който върши дело. Може ли да се каже също така, че докато въплътеният Бог върши дело, Божият Дух също върши дело и че плътта и Духът са неделими и са едно? (Да.) Тогава Ми кажете, когато въплътеният Бог говори, тази плът ли говори, или говори Божият Дух? Можете ли да обясните това ясно? Бог е Този, Който изразява слова, нали? Точно защото Бог е Този, Който изразява слова, всички Негови слова могат да бъдат осъществени и всички те се изпълняват. Толкова много общувахме за това — разрешен ли е въпросът, който току-що споменахме? (Да.) Божиите слова осъществяват всичко и Бог използва слова, за да сътвори всички неща — кажете Ми, това не е ли истината? Това не е ли факт? (Да.) Това е истината, а също така е и факт. Следователно резултатите, постигнати от делото, извършено от въплътения Бог, не са нещо, което обикновен човек може да постигне, и природата и същността на Неговото дело и слова не са като думите на обикновен човек. Ако някой попита: „Могат ли хората да сътворят всички неща, да господстват над всички неща и да осъществят всичко?“, ние бихме могли категорично да отговорим: „Не!“. Ако някой попита: „Тогава може ли въплътеният Бог да сътвори всички неща, да господства над всички неща и да осъществи всичко?“, ние не бива да се колебаем нито за миг и категорично да отговорим: „Да!“. Тези слова не са доктрина, а истини и факти.

Преди, когато само първият том на „Словото се явява в плът“ беше изразен и много хора излязоха да проповядват евангелието, доста религиозни хора прочетоха Божиите слова и приеха този етап от Божието дело; религиозният свят напълно се разпадна. Сега вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и седмият том вече са изразени и впоследствие са се разпространили до всяко кътче и религиозно сборище на всяка раса и държава. Кажете Ми, когато тези слова станат публично достояние за цялото човечество, какъв ефект ще има това? Каква сцена ще бъде това? Човечеството ще бъде различно, нали? (Да.) През една година, в която евангелието се разпространяваше широко из цял Китай, някои хора, въпреки опасността, отидоха да проповядват евангелието навсякъде, на места като улици, фабрики и села. По това време наистина имаше толкова много хора, които приеха евангелието. Когато само първият том на „Словото се явява в плът“ беше изразен, вече имаше много хора, които повярваха и признаха, че това е истинският път. Някои хора признаха, че това е истинският път, но не посмяха да го приемат поради неистовото потискане, арести и преследване от страна на големия червен змей, но въпреки това Божиите слова все пак се разпространиха из цял Китай. Църквата на Всемогъщия Бог беше основана във всяка провинция, град и окръг. Това накара големия червен змей да трепери от страх; той направи всичко възможно, за да извършва потискане и арести, и дори заплаши, че „силите ще се оттеглят едва след като изкореняването бъде завършено“. Но никой не очакваше, че десет години по-късно Божиите слова ще се разпространят във всички страни и места по света. По-конкретно видяхме с очите си непрекъснатото широко разпространение на евангелското дело във Филипините в Азия, в Северна и Южна Америка, както и в Европа и Африка. Когато се проповядваше евангелието в Китай, имаше един термин, наречен „групово евангелизиране“, който се отнасяше до проповядването на евангелието на няколко или десетки хора едновременно, което доведе до особено добри резултати. По-късно, поради неистовото потискане и арести от страна на големия червен змей, този метод беше прекратен, но отново стана популярен в някои други страни. В някои азиатски страни не го наричат „групово евангелизиране“, а по-скоро „разпространяване на евангелието в цели села, училища и фабрики“, и дори разпространяват евангелието в правителствени агенции, полицейски участъци и военни подразделения. Стигна се до същата картина: много хора приеха евангелието. Цялото човечество, независимо в кой отрасъл работи, от коя група е част или от коя етническа група произхожда, живее в мрак, безпомощност и дезориентация. То не знае как да живее и не знае как да постъпва; човечеството се нуждае от Божието спасение. Това спасение не е формалност, нито пък е ритуал. По-скоро спасяването на хората изисква Божиите слова, водачеството на Божиите слова, напътствието и просветлението на Божиите слова, както и Бог да използва ясен език, за да посочи посоката и пътя за хората, а също и да научи хората как да постъпват, какви хора да бъдат, по какъв път да вървят и какви принципи да следват при всяко нещо, с което се сблъскат. Това човечество се нуждае толкова много от тези истини. Ето защо когато хората, които проповядват евангелието, го разпространяваха в цели села, градове, училища, фабрики, военни подразделения и полицейски участъци, те четяха на глас някои подходящи Божии слова и също така свидетелстваха за трите етапа на Божието дело. Повечето потенциални приемници на евангелието бяха склонни да слушат и да приемат и също така искаха да участват в църковния живот — просто условията им по това време не позволяваха това; те бяха подложени на някои ограничения. Но ако съдим по тези явления, които са се случили по време на разпространяването на евангелието, това човечество живее особено тъжен, жалък живот и се нуждае от напътствието на Божиите слова. Само Божиите слова могат да му осигурят посока и цели, да му позволят да живее по-добре и да му позволят да продължи да съществува, като вече не търпи страдания от Сатана или от злите тенденции. Ако цялото човечество приемеше тези Божии слова и приемеше Божието предоставяне и напътствието на Божиите слова от Него, кажете Ми тогава, нямаше ли то да живее много щастливо? (Да.) Едно нещо е сигурно: ако това човечество приемеше ресурса и напътствието на Божиите слова, то би живяло сред Божиите благословии и вече не би търпяло страдания от Сатана, и неговият изход би бил различен от този на настоящото покварено човечество. Не е ли така? (Да.) Чували ли сте някои неща за тези ситуации, свързани с проповядването на евангелието? (Да.) След като са чели тези Божии слова дълго време, хората, които вярват в Бог от много години, просто чувстват в сърцата си: „Това са Божии слова, тези слова са добри и те са истината“, без да изпитват особено вълнение. Но онези, които едва сега са чули тези слова, дълбоко в сърцата си се чувстват подхранени, като риби, намерили пътя си обратно към потока. Има една поговорка „освежаващо като дъжд след дълга суша“ — точно така се чувстват те. Следователно много хора са склонни да приемат Божиите слова, след като ги чуят. Ученици в училищата, полицейски служители и началници в полицейските участъци и правителствени служители, всички те са склонни да ги приемат. Има дори пастори в религиозния свят, които са поели инициативата в приемането им, като довеждат някои свои колеги духовници и вярващи в църквата. Както и да го погледнеш, словата, изречени от въплътения Бог, и истините, изразени от Него, могат не само да удовлетворят нуждите на човечеството, но и да променят неговата съдба. Следователно истините относно познаването на въплътения Бог са много важни и познаването Му е част от познаването на Бог; в това няма никакво съмнение. Опознахте ли тези неща? (Чрез общуването на Бог по този начин ги опознахме донякъде. В миналото нашето познание за въплътения Бог беше изцяло доктрина; знаехме, че Бог господства над всичко, но не виждахме фактите. След Божието общение това ни стана по-ясно.) Сега, когато ви е по-ясно, имате ли повече вяра? (Да.) Ако един ден повечето хора в твоята местна църква развият съмнения относно Бог, не смеят да вярват повече и загубят вярата си поради преследването от страна на правителството и отхвърлянето от страна на света, и останеш единствено ти, и на всичкото отгоре много хора те съдят и заклеймяват с думите: „Това, в което вярвате, е човек; ти си подведен“, какво би направил? (Бих ги пренебрегнал и бих продължил да вярвам.) Ще се повлияеш ли от това? Ще се чувстваш ли самотен? Няма ли и ти да развиеш съмнения и да си помислиш: „Толкова много хора на този свят не вярват; правилна ли е всъщност вярата ми? Какво мога да спечеля, като продължавам да вярвам по този начин? Ще имам ли добър изход и крайна цел?“. Бихте ли мислили така? (Като виждаме сега, че много от Божиите слова вече са се осъществили и изпълнили, не бихме имали такива мисли, но понякога все още бихме имали известна слабост.) Слабостта не е нещо страшно. Има едно нещо, което, ако можеш да си сигурен в него, ще те предпази от това да се препънеш поради тази слабост. Трябва да запомниш следното: независимо колко нормален и практически е въплътеният Бог, дори ако видиш в Него нещо, което смяташ за дефекти и недостатъци, или дори ако чуеш някакви безпочвени слухове, или научиш, че въплътеният Бог е бил болен и е имал проявления на болка и слабост, нищо от това не е проблем. Колкото и нормален и практически да е въплътеният Бог, колкото и да е обикновен, какъвто и да е Неговият външен вид, просто се дръж здраво за едно нещо — Той е истината, пътят и животът. Това е твоята причина да Го следваш и също така е основата на твоята вяра в Бог. Ако можеш да си сигурен в това, то е достатъчно и никога няма да съжаляваш. Ти Го следваш по една-единствена причина, а именно защото Той е истината, пътят и животът; Той може да те доведе пред Бог, Той може да представлява Бог и Той е Божието проявление, Божият израз и Този, Комуто е поверено Божието дело на земята. Правилно е да Го следваш. Като Го следваш, ти не следваш човек, а следваш Бог. Ти си последовател на Бог, една от Божиите овце; не си поел по грешен път. Като Го следваш, никога няма да поемеш по грешен път и никога няма да загубиш ориентация. Като Го следваш, ти си сътворено същество на Бог; никога не можеш да сгрешиш, като Го следваш. Щом си сигурен в това, основата на твоята вяра в Бог е положена. Независимо колко нормален и практически ти изглежда въплътеният Бог, независимо какви безпочвени слухове или заблуди чуваш или какви представи, с които все още не си се справил, имаш, нищо от това няма значение. Дори ако изпитваш слабост и болка, това също няма значение. Стига да имаш истинска вяра, стига да можеш да търсиш истината, за да се справяш с каквито и да е проблеми, с които се сблъскваш, и никога да не напускаш Бог, в крайна сметка със сигурност ще бъдеш човек, придобит от Бог, член на новото човечество, което навлиза в следващата епоха, и ще бъдеш човек, който е благословен. Затова никога не бива да се влияеш от външната среда, от каквито и да е забележки, от когото и да било, смятан от теб за велика фигура или известна личност, или от когото и да било, когото боготвориш. Трябва единствено да вярваш твърдо, че Този, Който е истината, пътят и животът, е Самият Бог — това е достатъчно.

Това, за което общувахме току-що, беше важността на истините относно познаването на въплътения Бог. Тъй като въплътеният Бог е напълно способен да представлява Самия Бог във вършенето на личното дело на Бог, тогава влиянието на словата, които Той изрича, и делото, което върши върху цялото човечество, също по естествен начин постепенно ще се прояви и ще бъде видяно от теб. Независимо от всичко делото, извършено от въплътения Бог, е делото, извършено от Самия Бог, и словата, които Той изразява, са словата, изразени от Самия Бог. Тоест независимо какъв е образът или външният вид на въплътения Бог, Той е напълно способен да представлява Самия Бог. Следователно познаването на въплътения Бог също е част от познаването на Бог и ти не бива да пренебрегваш истините в това отношение. Ако искаш да познаеш Бог и да познаеш Бог на небето и ако искаш да се освободиш от представите и фантазиите си за Бог на небето, тогава първо трябва да познаеш Бог на земята, да познаеш въплътения Бог и да се освободиш от представите и фантазиите си за въплътения Бог. Това може да помогне още повече за засилването на твоята вяра в Бог и за затвърждаване на твоята основа като последовател на Бог. Стига да си сигурен, че въплътеният Бог е Самият Бог и че Той е истината, пътят и животът, тогава няма да гледаш на Него като на човек. Колкото повече Го следваш и преживяваш Неговите слова и дело, толкова повече ще усещаш, че „този обикновен човек не е обикновен. Той не е обикновен човек в истинския смисъл на думата; по-скоро е обикновен човек с Божията същност“. Щом осъзнаеш това, няма да гледаш на Него като на член на обикновеното покварено човечество, а ще се отнасяш към Него като към личност с Божията идентичност и същност. Това ще бъде различно от начина, по който се отнасяш към даден член на обикновеното покварено човечество, като използваш философиите за светските отношения и начините за справяне с нещата, които съществуват сред хората; напротив, ще се отнасяш към въплътения Бог по начина, по който би се отнасял към Бог. Като се отнасяш към този въплътен Човешки Син по този начин, ти можеш да Го опознаеш. Когато се отнасяш към Него по начина, който Бог изисква, не е нужно да се боиш и да се тревожиш, нито е нужно да бъдеш прекалено предпазлив, още по-малко пък е нужно да бъдеш нащрек. Вместо това трябва да се отнасяш към Него по начин и с отношение, които са най-правилни за отнасяне към Бог. Този начин на отнасяне към Него е, разбира се, и начинът, по който едно сътворено същество трябва да се отнася към Бог. Кои бяха начините за отнасяне към Бог, които споменахме преди? Помните ли ги още? (Първият е да бъдеш открит и честен, вторият е да показваш уважение, а третият е да се покоряваш на Неговите слова.) Да бъдеш открит и честен, да показваш уважение и да се покоряваш на Неговите слова — това са трите начина. Както виждаш, тези три начина общо са само няколко думи. Външно изглеждат доста лесни за постигане, но ако позицията, която заемаш, е грешна и нагласата ти е грешна, ще ти бъде много трудно да ги постигнеш. Както виждаш, буквално е лесно да се разберат, но не са лесни за постигане. Кажи Ми, ако хората не могат да постигнат това да бъдат открити и честни, да показват уважение и да се подчиняват на словата на въплътения Бог, могат ли да постигнат това с Бог на небето? (Не.) Защо не? (Защото ако хората нямат истинско познание за Бог, те ще се отнасят към Бог въз основа на своите представи и фантазии.) Това се определя от същността на хората и от техните видове покварен нрав. Няма нищо общо с това как се въздържаш вътрешно или какви желания имаш; ако не се справиш със своите видове покварен нрав, ще бъде много трудно да се отнасяш към Бог по тези три начина. Ако преодолееш някои от твоите видове покварен нрав и освен това имаш основно разбиране и познание за Бог, ще можеш да постигнеш част от това и ще можеш да заемеш правилната си позиция като сътворено същество, и да се отнасяш към Него от тази позиция. За да постигнеш тези три неща, от една страна, трябва да преодолееш някои видове покварен нрав и да възстановиш донякъде рационалността си; а от друга, трябва да имаш известно познание за Бог. Без да познаваш Бог няма да се получи, нали? (Да.) Това важи както за отношението ти към въплътения Бог, така и, разбира се, за отношението ти към Бог на небето. Ако не можеш да постигнеш тези три неща в отношението си към въплътения Бог, тогава от само себе си се разбира, че не можеш да ги постигнеш в отношението си към Бог на небето. Не можеш да видиш, да чуеш или да схванеш делото и словата на Бог на небето; ако казваш, че можеш да се покоряваш на Бог, това са просто празни приказки. Погледни ранното човечество: Бог им каза да принасят жертви, да принасят една десета от годишната реколта. Хората разбираха в сърцата си, че трябва да дадат това, което Бог иска, но когато дойдеше време да Му го принесат, те не искаха да Му го дадат. Дори искаха да си го вземат обратно след принасянето му, като си мислеха: „Ти не си посадил културите и не си положил никакъв труд, така че защо трябва да Ти даваме това?“. Когато го принасяха, те го правеха неохотно, чувстваха вътрешно неудобство и се ядосваха. Това проява на уважение ли беше? Не можеха да го постигнат, нали? Следователно не е толкова просто да уважаваш Бог и да се покоряваш на Неговите слова; ако хората не се справят със своите видове покварен нрав, те не могат да го постигнат. При всички случаи, за да се освободиш от представите и фантазиите си за въплътения Бог, първо трябва да имаш познание и разбиране за същността на въплътения Бог и за различните истини, засягащи въплътения Бог, и да се справиш със собствените си представи и фантазии. Само тогава можеш истински да възприемеш тези аспекти на истината относно въплътения Бог и истински да познаеш Божията идентичност и същност; и едва след това можеш да постигнеш покорство към Бог и боязън от Него.

Преди общувахме за това как човек да се избави от своите представи и фантазии за въплътения Бог. Първият принцип е да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето, а вторият принцип е да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество. Когато общувахме за втория принцип, беше споменато, че въплътеният Бог не мами, не се съревновава, не се бори, не крои планове, не напада и не отмъщава. Вече общувахме за всичко това. Сега ще общуваме по следващата тема — че не подмамва. Начините, по които постъпва въплътеният Бог, начините, по които си взаимодейства с хората, или някои от начините, по които върши делото Си, както са разкрити от Неговата нрав същност, включват този момент: че не подмамва. Как трябва да се разбира това? Буквалното разбиране на хората за това че „не подмамва“ съвпада ли с факта, че въплътеният Бог не подмамва хората, както е проявено в начина, по който Той говори и действа? Ако тяхното разбиране противоречи на проявленията на въплътения Бог, тогава това, което хората разбират, не е ли просто човешки представи? Много е вероятно това да са просто човешки представи и фантазии. Тогава нека общуваме по тази тема, за това че „не подмамва“, което е разкрито от човешката природа и същността на въплътения Бог. Какво е вашето основно разбиране по тази тема? Знаете ли какъв е последователният начин на говорене на Бог? Изяснихте ли си какви начини използва Бог, за да говори на хората, и какви начини използва, за да изразява словата Си? (Бог говори по доста прям начин. Начините на говорене на Бог включват помагане, напътстване и водене, заедно с търпеливо напътствие; Той не извършва никакво подмамване.) Това, че не подмамва, е сигурно, но хората все още не разбират съвсем в детайли за какво точно се отнася това че „не подмамва“. Ако съдим по формите на езиково изразяване и стила на езика, които Бог обикновено използва, когато говори, Бог говори по много прост и прям начин, като се стреми да позволи на хората да разберат и схванат това, което казва. Той не играе словесни игри, нито говори за неща, които са фалшиви, грандиозни и празни, още по-малко пък словата Му са формални. Вместо това Той говори по същество, като прави всичко възможно да говори на хората, използвайки човешки език и начини на говорене, подходящи за човечеството. Неговите слова са от естеството на даване на съвети, утеха и увещание, а понякога и предупреждение; разбира се, те по-често имат естеството на предлагане на снабдяване, помощ, подкрепа и разобличаване — те разобличават покварената природа на хората и същността на проблемите, нали? Разобличаването, снабдяването, напътстването, подкрепянето и помагането са методите, които Той използва най-често. Някои от тези начини включват даване на конкретни примери, а някои включват ярки метафори, които включват живо същество, животно, явление или неща, които се случват около хората в техния живот. От една страна, това прави истините — или реалностите — в Божиите слова, които хората трябва да разберат, по-ясни за тях. От друга страна, примерите, които Бог дава, са събития, които са се случили на определени специални лица — използването на тези събития като уроци или примери ви помага да видите какви са били проблемите на тези хора, каква е била същността на проблемите, каква поквара са разкрили и какви истини са били замесени. По този начин Бог съобщава на хората някакъв аспект от истината, така че въз основа на разбирането на този аспект от истината да знаят как да практикуват в съответствие с Божиите намерения и в съответствие с принципите. Целта на Бог при използването на най-преките и прости форми на езика е да предостави на хората истината. Той предоставя на хората истината, така че, когато се сблъскат с различни хора, събития и неща, да могат да разпознаят от негативната страна погрешните мисли и възгледи на хората, видовете покварен нрав на хората, както и проявленията и същността на хората, които се съпротивляват на Бог. В същото време Той прави това, за да напътства хората в положителен смисъл да разберат истините принципи, така че да имат път за практикуване и да навлязат в истината реалност. Крайната цел на Бог в снабдяването на хората, така че да разберат истината, да имат познание за истината и да познават истините принципи, е да даде възможност на хората да дойдат пред Бог и да постигнат покорство пред Него, покорство пред Неговото върховенство, покорство пред Неговите разпоредби, покорство пред Неговите устройвания и покорство пред наказанието, правосъдието, облагородяването и изпитанията, които идват от Него, като се превърнат в хора, които се боят от Бог и Му се покланят, като се превърнат в истински сътворени същества — сътворени същества, които отговарят на критериите. Това са конкретните принципи зад Божиите слова и действия, включително всичко, което Той прави. Конкретните слова, които Бог изрича, и конкретните действия, които Той предприема, не съдържат подмамка; всички те са публични, разкрити, открити и честни, и на светло. Те не включват никакви сенчести кроежи и заговори, още по-малко някакви замисли или неописуеми намерения и цели, засягащи човечеството. Независимо дали става въпрос за целта и значението, които стоят зад Божиите слова, или за делото, което Бог върши, Той никога няма никакви неуместни цели по отношение на хората. Напротив, Неговите цели са изцяло положителни; всичко, което Той прави, е от полза за хората, помага на хората да разберат истината и да придобият истината, и помага на хората да поемат по правилния път в живота. Следователно ако съдим по целта и значението на Божието дело и по Божието говорене и вършене на дело, в Божията същност или в отправната точка на Божието дело няма никаква подмамка.

Думата „подмамвам“ се появява много рано в Библията; знаете ли всички това? (Да.) Преди човекът да приеме подмамването на Сатана за първи път, Бог каза нещо. Какво каза Бог? („Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:16-17).) Колко неща включва това изказване на Бог? Плодът на всяко дърво в градината може да се яде — това определя границите на онова, което може да бъде изядено от хората. Това е най-положителното снабдяване на хората — казва на хората какво могат да ядат. Не са ли тези слова много прости и прями? (Да, хората могат да ги разберат.) Точно така. Няма нужда да се анализират или изследват; хората ги разбират веднага щом ги чуят. Следващото изречение е: „Но не и от дървото за познаване на доброто и злото“. Това изречение споменава изключение. Какво изключение? То казва на хората, че в градината има дърво за познаване на доброто и злото и те не трябва да ядат плода, който расте на него. Не са ли тези слова прости и прями? (Да.) Колко прости и прями са те? (Дотолкова, че хората могат да ги разберат веднага щом ги чуят.) Няма нужда да се анализират или изследват; след като чуе това изречение, всеки, който има уши и мозък, знае какво означава. Бог каза на хората какво могат и какво не могат да ядат. Какво не бива да се яде? Плодът на дървото за познаване на доброто и злото. Но след като чуха това, хората усъмниха ли се в Божиите слова в сърцата си? (Да.) След това хората биха попитали: „Защо не можем да ядем плода на това дърво?“ Без да ги изчака да попитат, Бог каза: „Защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“. Прости ли са тези слова? (Да.) Наистина са такива — ако го изядеш, задължително ще умреш. Смъртта е нещо много сериозно, така че Бог се погрижи да даде това наставление. Има ли нещо нередно в това наставление? (Не.) Нито една дума от Божието наставление не е грешна, нито пък има в него и една подмамваща дума. То ясно и категорично съобщава какво може да се яде и какво не може да се яде, а Бог също така каза на хората каква ще бъде последицата, ако ядат това, което не бива да ядат. След като чуеш тези три прости изречения, ти разбираш много неща. При нормални обстоятелства, след като сътворените същества чуят словата, изречени от Създателя, получат яснота за тях, разберат ги и ги запазят в сърцата си, те знаят какво трябва да направят. Трябва да бъдат покорни и да правят това, което им е казано, като ядат само нещата, за които Бог им е казал, че могат да ядат, и не ядат това, за което Бог им е казал, че не могат да ядат. Не бива да подлагат Бог на изпитание, нито пък да не се подчиняват на Божията заповед. Няма да говорим за последиците от невслушването в Божиите слова. Що се отнася до тези слова, изречени от Бог, ако съдим по формата на Божията реч и езиковия стил, Бог говори по начин, който е особено лесен за разбиране от хората. Неговите слова не са дълбокомислени и Той не кара хората да гадаят, още по-малко пък има някакви скрити намерения. Въпреки че тези няколко изречения, които Бог изрече, са прости, те са достатъчни, за да позволят на хората да видят, че Божията реч е ясна, проста и лесна за разбиране. Тогава какво е Божието сърце? Божието сърце е пълно с любов, честност и вярност. Къде е отразена тази любов? Тя е отразена в тези няколко наставления от Бог. Божиите наставления са особено конкретни и изчерпателни. Ако съдим по тези няколко наставления, Бог има чувство за отговорност и загриженост за хората. Той използва най-простия език, за да помогне на хората да разберат, и след като те разберат, Бог си тръгва с мир в сърцето. Както виждаш, има ли Бог някакви кроежи спрямо хората? (Абсолютно никакви.) В Божията любов и загриженост се крие надеждата Му, че хората ще постигнат едно нещо: да бъдат покорни, да не се бунтуват срещу Бог, да не проявяват подозрителност към Бог и да не се съмняват в Бог. Това е целта и очакването зад тези три наставления от Бог. Бъди покорен. Не се съмнявай в Бог. Всяка дума, която Бог изрича, е истина; Бог е верен. Бог изпълнява тази отговорност с любов и загриженост и дава на човечеството тези три наставления с любов и загриженост. От това, от една страна, виждаме Божията същност, а от друга страна, виждаме и начина, по който Бог говори на човечеството, и отправната точка на Неговата реч. Целта на Бог да говори по този начин е да направи така, че когато хората чуят Неговите слова, да могат да ги разберат и да ги запазят в сърцата си. Независимо как хората гледат на това, отправната точка на Бог си остава точно такава. Той представлява Самия Бог; Той няма никакви коварни или тъмни намерения или цели. Освен това ако съдим по тези няколко наставления от Бог, Той говори направо по същество. Неговата цел в говоренето е да ти позволи да разбереш Божиите намерения и да знаеш какво да правиш. Бог никога не говори с гатанки на хората; Той винаги е прям и откровен. Разговаря с хората, като използва всекидневния език, който е най-лесен за разбиране от тях, така че да могат да разберат и да запомнят какво казва и Той да не говори напразно. Говори ли Бог от позицията на статус? Гълчи ли хората? (Не.) Когато Бог разговаря с човечеството и наставлява хората, дори ако ги наставлява от гледната точка на Бог или от гледна точка, подобна на тази на човешки родител или старейшина, Той все така разговаря с хората, като използва най-простия и най-прям език. Всъщност, ако съдим по граматическата форма, която Бог използва, и от гледната точка на човешкото познание и език, в очите на покварените хора тези слова са просто обикновен разговор; те са неща, които ти би казал на дете. Някои хора казват: „Тези слова не са дълбокомислени, не са възвишени или грандиозни и не звучат внушително. Освен това в тях не се използва никаква сложна лексика или цветиста реторика“. Точно така — това е начинът, по който Бог говори на хората. Бог е всемогъщ, при Него всичко е в изобилие и Той превъзхожда всички неща, но Бог разговаря с хората, като използва най-простия и прям език. Тъй като в Божиите очи хората са като деца, Бог ги наставлява, използвайки слова, които децата могат да схванат и разберат — какво могат да ядат, какво не могат да ядат и какво ще се случи, след като го изядат. Той използва такива прости слова, за да наставлява хората, така че те да могат да разберат. Как се нарича това в очите на покварените хора? Това се нарича понижаване на Неговия статус. Но как го вижда Бог? Това е Негово естествено разкриване. Когато прави това, Бог няма нужда да се преструва, нито пък има нужда да се подготвя предварително или да го обмисля; това е Негово естествено разкриване. Както виждаш, тъй като тези слова не са дълбокомислени или мистериозни и неразгадаеми, хората често не ги приемат на сериозно. Те не могат да се отнасят към Божиите слова по сериозен начин и не могат да проявят подчинение и покорство. Това е покварата на поквареното човечество, а също така е и невежеството на най-ранното човечество. Щом хората чуха твърдения, които се различаваха от това, което Бог каза, те станаха предпазливи с Него, започнаха да се съмняват и да отричат Божиите слова и станаха подозрителни към целите зад Божията реч. По този начин хората се отдалечиха от Бог. След като приеха подмамването на Сатана и започнаха да изпитват подозрения и съмнения относно Бог, хората вече не можеха да слушат Божиите слова или да се покоряват на Божиите слова и се отдалечаваха все повече от Бог. Какви бяха последиците от това, че хората напуснаха светлината на Божия лик, не слушаха Божиите слова и не вярваха на Божиите слова? Те бяха покварени от Сатана и остават покварени и до днес.

Това, за което току-що говорих, е история от времето, когато думата „подмамвам“ се появява за първи път в Библията. От тази история хората би трябвало да получат основно разбиране за Божия начин на говорене, Божия нрав и Божията нагласа към човечеството. Този аспект на Бог — че Неговата същност не съдържа подмамване — се притежава и от въплътения Бог; това би трябвало да е много лесно за разпознаване. В Библията не е записано много за това какво е казал или направил Бог, така че за хората е трудно да имат точно познание за това. В този етап на делото в последните дни въплътеният Бог е изрекъл много слова и е извършил много неща. През всичките тези години, през които съм говорил и общувал с вас и дори съм Си взаимодействал с вас в ежедневието, Моите слова и дела по същество отразяват същата нагласа, която Бог имаше към хората в току-що споменатата библейска история. Старая се да говоря по начин, който можете да разберете и да възприемете, така че понякога говоря много конкретно и с големи подробности, като дори повтарям едно и също нещо, което неизбежно прави говоренето Ми малко отегчително. За това има само една причина: независимо по какъв начин Създателят — Бог — се явява и върши делото Си, когато става въпрос за човечеството, Той винаги има трайна, обичайна нагласа, която трудно се променя, и едно обичайно гледище. „Обичайна“ и „трайна“ може да не са много точни думи, но човешкият език е твърде ограничен, така че засега мога да го изразя само по този начин. За какво се отнася това гледище? Отнася до това как, от гледната точка на Бог, човечеството винаги ще бъде същото онова невежо, наивно човечество от самото начало, сътворено от Божиите ръце — човечество, което външно изглежда като възрастен човек, но чиято вътрешна същност е като тази на тригодишно дете. Следователно Божията нагласа към човечеството винаги е различна от гледната точка и нагласата, с които хората гледат на човечеството. Именно поради тази разлика много пъти, когато Бог говори на човечеството или го наставлява, Божият начин на говорене или Неговата отправна точка при това действие е по-скоро желанието Му да използва човешки език, така че хората да могат по-добре да разберат какво казва. Целта на Бог в начина, по който Той се отнася към хората и по който им говори, е да им позволи да разберат по-ясно какви са Неговите намерения, какви са Неговите изисквани нива, какви са принципите за всичко, което Той изисква от хората да правят, и какви гледища трябва да имат хората за всички хора, събития и неща. Когато Бог изрича тези слова към човечеството от гледната точка на Създателя, Той не произнася реч, нито отправя обединителен зов, нито, разбира се, го призовава; вместо това Той му предлага снабдяване. Какво означава предлагането на снабдяване? Кажете Ми какво е според вас. (Това е наваксване на онова, от което хората се нуждаят и което им липсва; това се нарича предлагане на снабдяване.) Предлагането на снабдяване включва подкрепа и помощ, а понякога увещание, подтикване, насърчение и така нататък. Тогава какво е предлагането на снабдяване? Това означава, че независимо на колко години са хората, независимо колко умения за оцеляване са усвоили или колко високо е нивото им на познание, когато става въпрос за истината, хората винаги са празни. Познанието, което хората разбират, не съответства на истината. Има толкова много истини, които хората трябва да разберат, и снабдяването, от което хората се нуждаят най-много, е снабдяване с истината и живота. Следователно единствено общуването за истината е най-доброто снабдяване за хората. Тоест твоите гледища, разбирания и нагласи пред лицето на всички хора, събития и неща нямат нищо общо с истината. Независимо колко познание притежаваш, независимо колко сложни са твоите тактики за светските отношения и независимо колко житейски опит имаш, когато става въпрос за истината, си празен; ти не притежаваш истината. Дори ако някои хора са вярвали в Бог в продължение на много години и разбират някои доктрини, те не разбират истински истината. Какво означава да не разбираш истината? От една страна, по отношение на обективните факти, това означава, че не разбираш истините принципи, не знаеш как да практикуваш и си в недоумение, когато се сблъскаш със специални ситуации. От друга страна, има и субективна причина, а именно, че хората имат покварен нрав. Видовете покварен нрав те възпрепятстват и връзват, така че не можеш да практикуваш истината. Дори не можеш да приложиш на практика малкото истина, която разбираш; за теб практикуването на истината е трудно и среща препятствия. Следователно в Божиите очи човечеството завинаги ще бъде пеленаче. Някои хора казват: „Човекът завинаги ли ще бъде пеленаче в Божиите очи? Това зависи ли от етапа, на който се намира даден човек?“. Не зависи. Защо казвам, че не зависи от етапа, на който се намира даден човек? Въз основа на човешката същност, човечеството винаги е човечество и човекът завинаги ще бъде пеленаче пред Бог. Някои хора казват: „Тогава Авраам и Йов пеленачета ли бяха?“. Да. Защо Авраам и Йов все още бяха пеленачета, въпреки че свидетелстваха? Това е в сравнение с Божията същност и Божието всемогъщество. Независимо колко от истината, предоставена от Бог, разбират хората и независимо доколко могат да се покоряват на Бог, тяхното познание за Божия нрав същност и тяхното разбиране на истината са ограничени. За какво се отнася това „ограничени“? Означава, че тези неща са сведени до обхвата на техния живот и оцеляване. Дори ако разбираш различните аспекти на истината и си усъвършенстван от Бог, в крайна сметка все пак Бог е Този, Който те снабдява. Бог завинаги ще бъде източникът на твоя живот и съществуване, и ти завинаги ще бъдеш получателят, който се снабдява и пои от Божиите слова и Божия живот. От тази гледна точка човечеството завинаги ще бъде пеленаче в Божиите очи. Дали конкретно си пеленаче, повито в пелени, кърмаче или си на някакъв друг етап, това се категоризира според истините, които разбираш. Но независимо от етапа, тъй като хората, тези сътворени живи неща, са сътворени същества, те завинаги ще бъдат пеленачета в очите на Създателя. И като се има предвид тази идентичност и същност на пеленаче, основната цел и естество на Божието говорене към човечеството е снабдяването. Разбира се, обхватът на снабдяването, което Бог предлага, е широк: част от него е разкритие, част от него е упрекване и част от него е дисциплиниране, като понякога е разобличаване, понякога е кастрене, понякога нещата се казват директно на хората, понякога им се казват категорично, а понякога е просто се дава пример, за да се каже на хората даден принцип, който да обмислят и преживеят сами. Независимо по какъв начин говори Той, що се отнася до естеството на говоренето на Създателя към човешките същества, които е сътворил, то винаги е форма на снабдяване. И така, що се отнася до предлаганото от Бог снабдяване на хората, виждате ли, че в него няма никаква подмамка? (Да.) За хората това, което човечеството придобива от Бог, винаги е истината, пътят и животът; това, което придобива, е от полза, а това, което жъне, е живот. Дори ако в крайна сметка си усъвършенстван, ти пак трябва да приемеш Божието върховенство и да се покориш на Божието дирижиране и подреждане. Все така трябва да приемаш Божието снабдяване, все така трябва да приемаш Божието водене и все така си сътворено същество; твоята идентичност никога няма да се промени. Просто животът и духовният ръст, които тогава имаш в рамките на тази идентичност, ще се различават от живота и духовния ръст, които имаш в рамките на настоящата си идентичност. Тогава твоята идентичност ще бъде още по-легитимна; ти ще имаш живота, който принадлежи на новото човечество. Същността на този живот идва от Божиите слова. Това ново човечество може да се покорява на Бог и да Му се покланя; то вече не боготвори Сатана, отхвърлило е Сатана, вече не е подмамено от Сатана и не носи белега на звяра.

Във всички тези слова, изречени от въплътения Бог, от първия ден, в който ги прочетохте, досега — или когато ги четете в бъдеще — във всяко слово, което прочитате, и във всяко слово, което чувате и приемате, всеки път, когато Бог говори, няма нито едно слово, която да съдържа елемент на подмамване. Дори когато ви задавам въпроси, Аз го правя направо, като питам за вашите гледища и за това как вие разбирате и гледате на нещо. Или може да повдигна въпрос, който да обмислите, и ако видя, че не можете да го проумеете или не сте получили яснота, след като сте го обсъдили, тогава просто ще говоря за него директно. След като приключа с говоренето и вие разберете и можете да проумеете въпроса, няма да говоря повече за него. Понякога, когато говоря, давам примери. Някои хора ги чуват и си мислят: „Той на малки деца ли преподава?“. Казвам, че повечето хора, които вярват в Бог, са възрастни на двадесет или тридесет години и повече; те наистина не са малки деца. Онова обаче което вярващите в Бог ядат и пият, са Божиите слова, така че независимо на колко години е някой, пред Божиите слова и пред Бог той е малко дете и завинаги ще бъде такъв. Както виждаш, хората в Божия дом идват от всички сфери на живота: работници, фермери, техници, държавни служители, както и студенти, и дори магистри, докторанти, професори и т.н. Но сред всички тези хора колко могат да схванат истината? Когато изнасям проповеди като тази, колко хора могат да ги разберат напълно? Ако не говоря в детайли и конкретно, могат ли хората да разберат това, което казвам? Те разбират само малко от буквалния смисъл и когато дойде време да практикуват и да преживяват, те нямат път. Така че Аз трябва да говоря в детайли и конкретно, и също така трябва да давам примери; пропускането на който и да е от тези начини на говорене няма да свърши работа. Ако някой смята, че това е преподаване на малки деца, тогава е прав. Когато изричам тези слова, Аз наистина говоря на малки деца. Кажете Ми тогава, не сте ли всички вие малки деца пред Бог? Колко сред вас могат да схванат Божиите слова и да разберат Божиите слова? Ако наистина се отнасяте към себе си като към малки деца, значи наистина притежавате разум. Когато слушате Божиите слова, трябва да се отнасяте към себе си като към малки деца; тази нагласа е правилна. Както виждате, когато изричам тези слова, предназначени за малки деца, намирате ли ги за приятни и казвате ли им амин? Като говоря по този начин, разрешават ли се вашите трудности? Разрешават ли се вашите проблеми? Ако вашите проблеми наистина са разрешени, тогава хората се нуждаят именно от тези слова и начинът, по който говоря, наистина е съвсем подходящ. Покварените хора наистина имат нужда да говоря по този начин — като давам примери, използвам метафори и говоря неуморно и да повтарям от различни гледни точки и по различни начини. Освен това използвам слова, които са подобни на тези, които бихте използвали за разговор с дете; това са най-простите и прями думи. Само така, хората могат да разберат. Но независимо как говоря, сред всички тези слова няма нито едно, което да е лъжа или да има за цел да ви подведе. Всички те ви казват да вярвате на всичко, което Бог казва; вие категорично не бива да се съмнявате в Божиите слова. Който се съмнява в Божиите слова, се хваща на номера на Сатана и се оказва уловен в примката му. Например Бог каза: „Но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:17). А как Сатана подведе хората? Сатана каза: „Изобщо не е задължително да умрете“ (Битие 3:4). Това подведе хората. В това, което съм казал, има ли някакви слова, подобни на тези на Сатана, или които са довели до подвеждането на хората така, както бяха подведени от Сатана? Казвал ли съм някога и едно нещо, което да е от такова естество? (Не.) От една страна, словата, които съм изрекъл, ви помагат да познаете видовете покварен нрав на Сатана и различните погрешни мисли и възгледи, които той насажда в хората, което ви позволява да ги опознаете и разнищите и след това да се отървете от тях. От друга страна, те ви казват как да следвате Божия път, какъв е Божият път, какви принципи изисква Бог от хората и какви принципи трябва да спазват хората в различни въпроси. Всичко, което съм казал, е било, за да ти помогне да стоиш далеч от Сатана и злите тенденции, да отхвърлиш Сатана, да се разграничиш от злите тенденции, да дойдеш пред Бог, да търсиш Божиите намерения и истините принципи в различни хора, събития и неща, да навлезеш в реалността на Божиите слова и да се покориш на Божиите слова. Всичко, което съм казал, е било, за да ви помогне да се отървете от видовете си покварен нрав и след това да станете хора, които се боят от Бог и се покланят на Бог. Никога не съм изрекъл нищо, което да ви казва да следвате светските тенденции или да възприемате различните мисли и възгледи на света. Не съм казал и едно нещо, за да ви накарам да се отклоните от истинския път или да се отклоните от Бог, нито пък някога съм ви казвал да съдите Бог или да бъдете недоволни от Него. Разбира се, още по-малко Моите слова някога са представяли погрешно Бог от гледната точка на въплътения Бог или са разпространявали грешна информация, за да ви накарат да разберете погрешно Бог или да сте нащрек спрямо Него. Всъщност правя всичко възможно, за да се справя с вашите погрешни мисли и възгледи за Бог, както и с вашите различни представи и фантазии за Бог, като ви довеждам пред Него — дори ви тласкам към Него — и ви помагам да стоите далеч от злите тенденции и да се избавите от различни погрешни мисли и възгледи. Както виждаш, всички тези слова, разнищващи различни погрешни мисли и възгледи — включително Моето общуване за брака, семейството, работата, политиката, въжделенията, бъдещите перспективи, парите, статуса, славата и придобивките, отношенията между мъже и жени, както и пътищата, по които поемат различни хора в този свят, как хората трябва да разпознават различните емоции, как да се отнасят към чувствата и така нататък — всички те ви предоставят правилни и положителни мисли и възгледи, както и истината. Всички тези слова са истината. Само като приеме истината, човек може да използва различни гледни точки, за да разпознава различни погрешни мисли и възгледи, да разпознава мрака и злото в този свят, да може да вижда ясно този свят и да отхвърли Сатана; само като приеме истината, той може да притежава правилните мисли и възгледи, които са в съгласие с истината, както Бог изисква от него, да върви по светлия и правилен път и да дойде пред Бог, за да Му се покори и да Му се поклони. Освен това ако изричам тези слова с някакво намерение, то е само едно, а именно да направя всичко възможно, за да ви помогна да разберете истината, да можете да се избавите от своите собствени плътски перспективи и интереси, както и от различни други плътски неща, и след това да се стремите към истината. Освен това да използвам всякакви различни методи, за да разкажа на хората за различните теми, засягащи истината, така че да проявите интерес към истината. По-конкретно използвам някои сравнително хумористични и духовити методи, за да предизвикам интереса ви и да ви помогна да искате да слушате, така че вие да можете да възприемете казаното, а след това да разберете изречената в него истина. Може да използвам хумористична или интересна история, за да ви привлека и да ви помогна да искате да слушате. По този начин, след като я изслушате, освен че ще запомните историята, ще можете и да си я припомните, когато се сблъскате с подобен въпрос в реалния живот, и ще можете да търсите истините, които се отнасят до този въпрос. Докато търсите, ще получите просветлението на Светия Дух и ще знаете какви са истините принципи в него, какви са Божиите намерения и какви истини трябва да се практикуват. Тоест Аз се стремя към това когато се сблъскаш с различни неща, вече да не си дезориентиран, да не си с вързани ръце и да не си в недоумение или да изпитваш болка, а да имаш надежден път и, което е по-важно, вече да не бъдеш контролиран от мислите и покварения нрав на Сатана както преди, вече да не приемаш покварения нрав на Сатана за свой живот и вече да не използваш мислите и възгледите, насадени в теб от Сатана, за да се справяш с различни въпроси, а вместо това да ги замениш с Божиите слова и истините принципи. Както виждаш, независимо какъв метод използвам във всичко, което казвам, дали такъв, който може да предизвика интереса ти, или такъв, който е способен да те привлече, Аз се стремя да ти помогна да разбереш истината — това е Моята крайна цел. Дори понякога да разказвам шега или да споделям анекдот, то е, за да помогна сърцата ви да се успокоят и да можете да седите спокойно; по този начин ще искате да слушате истината и ще имате възможността да приемете истината. Когато става въпрос за цели, тази е единствената. Особено за някои млади хора, които вярват в Бог само от кратко време и чието преживяване е повърхностно — тази група хора, които все още са изпълнени с очаквания и любопитство към този свят — за да помогна на тези нови вярващи да положат основа в истинския път, Аз съм изрекъл много слова и съм извършил много дело. За последователите от всички възрастови групи, във всякакви ситуации и от всички раси, единствената цел и намерение зад Моята реч е да им помогна да придобият истината, докато следват Бог, да разберат истините принципи и Божиите намерения, да могат да следват Бог и да вървят по правилния път, вече да не следват светските тенденции, вече да не бъдат контролирани от покварения нрав на Сатана и вече да не продължават да приемат покварата на Сатана, а вместо това да се поклонят на истинския Бог, да се поклонят на Създателя и да се върнат към първоначалната си позиция на сътворени същества, за да се покланят на Създателя — това е единствената цел, която имам. Що се отнася до тази единствена цел, дори понякога да използвам специални методи и да засягам специални теми, когато говоря, и дори да казвам някои слова, които са донякъде дълбокомислени и не много лесни за разбиране, каквато и да е ситуацията, Моята цел никога не е да подмамвам. Имам само една цел, която е да ви предложа снабдяване и напътствие, и това снабдяване и напътствие е вид търпеливо наставление. Ако използвам една несъвършена аналогия, като ви предлагам снабдяване и напътствие, все едно се грижа за цветя в оранжерия. Не бих си позволил и най-малката небрежност. Не може да бъде нито твърде горещо, нито твърде студено. Когато времето е хубаво, цветята трябва да се излагат на слънце и температурата трябва да се следи постоянно. Ако е твърде горещо, цветята ще изсъхнат и ще умрат; ако температурата внезапно спадне и стане твърде студено, малките цветя ще измръзнат до смърт. Точно толкова крехък е вашият собствен ръст. Какво означава крехък? Означава, че сте твърде незрели и нямате ръст. Какво е действителното проявление на това да нямаш ръст? То е, че когато се сблъскат с неща в реалния живот, повечето хора на практика нямат никакво навлизане в живота. Как би могъл някой да има ръст без каквото и да било навлизане в живота? Ръстът се натрупва и събира с течение на времето въз основа на постепенното изграждане на навлизане в живота. Следователно когато ви говоря, Аз трябва неуморно да ви снабдявам и напътствам по различни теми от различни ъгли, от различни гледни точки, като използвам различни методи и примери — това се нарича търпеливо наставляване. Това наставляване не е подмамване — то е предлагане на напътствие и снабдяване; то е вид водене. Този вид водене няма негативни последици, нито пък е движен от каквито и да било неуместни намерения. Изследвайте словата, които изричам: било то по отношение на намерение или на начина, по който говоря, темите, които засягам, или формата на Моята реч — и независимо дали слушате аудиозаписи на проповеди или четете текст — използвам ли някой от методите, които Сатана използва, за да подмамва хората? (Не.) Вгледайте се внимателно във всичко, което съм казал. Във всеки откъс, независимо от дължината му, се общува за аспект от истината; всичко е свързано с истината. Тъй като всичко е свързано с истината, то за вас това е снабдяване, то е това, от което се нуждаете, то е свързано с живота, който ще придобиете, и е свързано с вашето бъдеще и крайна цел. Следователно от Моя страна със сигурност няма и капка небрежност. Ако вие самите никога не приемате Божиите слова на сериозно, тогава може само да се каже, че сте глупави. Защо казвам, че сте глупави? Защото вашият ръст е толкова незрял, че истината не ви е по силите, а разбирането ви има отклонения и е до голяма степен като това на дете. Така че изобщо не е прекалено да се отнасям към вас като към тригодишни деца. Това не е проява на неуважение към вас или гледане на вас отвисоко; по-точно действителният ви ръст е твърде малък и вие изобщо нямате проницателност. Точни ли са тези слова? (Да.)

Разбирате ли малко по-добре темата, за която току-що общувахме — как въплътеният Бог не подмамва хората? (Да.) Нещата, за които общувах, са разгледани основно в светлината на това как въплътеният Бог говори и върши делото Си — тоест обсъждат се в светлината на фактите относно това как Бог говори и върши делото Си и в светлината на Божиите ревностни и грижовни намерения. Това позволява на хората да видят, че в Божията реч, Божието дело и Божията същност няма елемент на подмамване на хората, какъвто се среща в покварените човеци или в Сатана и дяволите, нито каквото и да било подобно намерение. Тогава колко знаете за въплътения Бог, за тази личност с обикновен външен вид? А какви факти има, които могат да докажат, че човешката природа и божествената същност на въплътения Бог са едно цяло, че не си противоречат или не се сблъскват една с друга, че са в съгласие и че въплътеният Бог също така не показва проявления на подмамване на хората като тези, които се срещат у Сатана или поквареното човечество? Колко знаете за този аспект? Или кои проявления и разкривания на въплътения Бог са ви позволили да разпознаете това? Може би то е нещо, което повечето хора все още не разбират, нали? При това положение трябва да ви го представя подробно; намирам за досадно винаги да представям нещата по този начин. Всъщност когато си взаимодействаме или общуваме, било то онлайн или в реалния живот, ако внимавате и старателно вниквате в проявленията и разкриванията на въплътения Бог в това отношение, можете да ги откриете. Но вие не сте наблюдателни и освен това смятате, че това не е важен въпрос. Никой от вас не обръща внимание на това, затова не можете да ги откриете. Независимо дали сте обърнали внимание, или не, тъй като този аспект засяга истината относно познаването на Бог, ние трябва да общуваме за него. Когато общуваме за аспекта на това да не подмамва, погледнато от начина, по който въплътеният Бог общува с хората, първото нещо, което трябва да разбереш, е, че Аз не се опитвам да измъкна информация от теб, когато говоря или уреждам въпроси с вас. Бъбренето си е просто бъбрене; минавам направо на въпроса, директен съм и казвам това, което мисля. Дори понякога да възприемам някои мъдри методи в говоренето с теб, от съображения за твоята слабост или за да пощадя твоето его поради твоя незрял духовен ръст, Аз все така не се опитвам да измъкна информация от теб, нито пък те подмамвам да кажеш нещо. Ако искаш да говориш, тогава говори; ако не желаеш да говориш за нещо, няма да се опитвам да те питам за него. Няма да се опитвам да измъкна информация от теб. Ако искам да разбера какво се случва с определени хора, ще попитам за тях директно: „Как е вашият църковен водач? От колко години вярва в Бог сестрата, която си сътрудничи с теб? Има ли тя основа във вярата си в Бог? Смяташ ли, че тя е човек, който се стреми към истината? Сблъсквали ли сте се с някакви проблеми при съвместното ви сътрудничество?“. Чуйте тези въпроси — имат ли те естеството на измъкване на информация от хората? (Не.) Ако не искаш да кажеш нещо, няма да те принуждавам. Няма да прибягвам до никакви тактики или кроежи, за да те подмамя, нито ще направя всичко възможно, за да извлека съдържанието на сърцето ти. Нямам такава склонност, действането по този начин не ме интересува и никога не бих го направил. Ако желаеш да говориш, без да пропускаш нищо — независимо дали това, което казваш, е относително обективно, или съдържа лични пристрастия, можеш да го кажеш по какъвто начин искаш — след като те изслушам, ще направя конкретен анализ. Но от Моя гледна точка Аз ти говоря много прямо. Това, което казвам, означава буквално това, което се опитвам да предам. Ако искам да разбера нещо, питам за него директно. Ако винаги увърташ и не говориш директно, като се опитваш да играеш словесни или психологически игри с Мен, Аз просто няма да се занимавам с теб. Не обичам словесните игри и също така не прибягвам до номера; никога няма да направя всичко възможно, за да изкопча информация. Да предположим, че искам да разбера нечия ситуация, като например от колко години вярва в Бог, дали наистина вярва в Бог, какво е неговото възприемане на истината, дали изпълнява дълга си на пълно работно време или дали би си струвало да се опитаме да го развием — ако трябва да знам тези неща заради работата, просто ще попитам директно. Но що се отнася до подробностите от неговите лични дела или какво прави зад кулисите в личния си живот, не питам за такива неща. Това, което искам да разбера, е твоят стремеж, отношението ти към истината и към дълга ти, и ако бъдеш избран за водач, какви са твоята решимост, бреме и човешка природа, както и колко голяма е твоята вяра — това са нещата, които искам да науча. Що се отнася до личните ти неща, като например колко пари печелиш на месец, какви низости си правил, с кои представители на противоположния пол си се заигравал или кого си измамил или излъгал, наистина не искам да знам тези неща и никога не питам за тях. Някои хора Ми казват, че някога са извършвали прегрешения, свързани с противоположния пол. Аз казвам: „Не Ми разказвай за такива неща. Отиди да се помолиш на Бог насаме. Ако Бог ти прости, сърцето ти ще бъде трогнато. Ако Бог не ти прости, тогава продължавай да се молиш. Не Ми казвай; не искам да слушам тези неща“. Когато се срещам с вас, основно говоря за въпроси, свързани с вярата в Бог, църковната работа, навлизането в живота или за въпроси относно личното ти състояние, които задаваш. Предимно са тези неща, а понякога говоря и малко за проблемите по света. Независимо каква тема обсъждаме, Аз просто изразявам личните Си възгледи и мнения по разглежданата тема; ти си свободен да мислиш и да казваш каквото искаш. Можеш да кажеш каквото ти се иска и можеш да говориш колкото си искаш. Ако смяташ, че няма нужда да бъдеш предпазлив спрямо Мен, можеш да кажеш каквото ти се иска. Ако си предпазлив и подозрителен спрямо Мен в сърцето си, ако се страхуваш, че ще разбера за твоето минало или ще разкрия твоите тайни, и не искаш да казваш твърде много, тогава няма да те принуждавам; давам ти свобода. Това е Моят принцип за взаимодействие с хората. Никога няма да направя всичко възможно, за да намеря някого, който тайно да научи неща за теб, само защото държиш нещата в себе си, нито пък ще използвам различни методи открито пред теб, за да измъкна информация от теб, като те накарам сам да ги кажеш. Не правя такива неща. Никога не карам никого да Ми разкрива неща по собствена инициатива. Няма нужда да Ми разкриваш каквото и да било; нямам такова изискване към теб. Дори и да Ми разкриеш неща, без да пестиш подробности, все пак има едно нещо, което не можеш да избегнеш: трябва да се стремиш към истината. Това, че си признал пред Мен, не означава, че си честен човек, че вече няма нужда да се стремиш към истината и можеш да бъдеш пощаден от наказание и правосъдие. Напротив, каквото и да правиш, Аз ще се отнасям с теб така, както трябва, по Мой собствен начин. Но ако водим разговор или някакъв вид обмен и искаш да скриеш неща от Мен, да играеш психологически игри с Мен, да играеш словесни игри или да си играеш на котка и мишка с Мен, Аз категорично няма да използвам каквито и да било методи или средства, за да измъкна информация от теб, да те подмамя да кажеш нещо или да те накарам да разкриеш каквото и да било. Разбирате ли? (Да.)

По отношение на аспекта, че Бог не измъква информация от хората, има нещо, за което трябва да сте наясно. Божието разбиране за човечеството не се основава на определени конкретни разкривания на хората, на изживяванията или на техните начини на живот в реалния живот, нито пък се основава на това, че са направили определени неща. Тогава на какво се основават Божието разбиране за човечеството и отношението, което Той възприема към него, след като го е разбрал? Те се основават на Божието разбиране за природата същност на Сатана. Следователно Божието разбиране за човечеството е, че Той разбира, че то има покварен нрав, разбира неговата покварена същност и разбира как то е покварено и заблудено от Сатана, както и какви погрешни мисли и възгледи насажда в него Сатана, и това разбиране е достатъчно. Това е достатъчно, за да те съди и наказва, и е достатъчно основание, за да ти предоставя истината и живота, за да те спаси. Следователно не мисли, че когато взаимодействаш или разговаряш с Мен, трябва да Ми разкриваш неща. Някои хора казват: „Не каза ли, че при общуването с Теб първо трябва да бъдем открити и честни?“. Да бъдеш открит и честен е отношение; не е еквивалентно на това да разкриваш всичко. Не означава, че понеже си покварено човешко същество и грешник, трябва да Ми разкриваш всичко и да Ми обясняваш всичко ясно. Това е ненужно; Аз нямам такава нужда и Моето отношение към теб не е такова. Ако смяташ, че да бъдеш открит и честен с Мен означава, че трябва да Ми разкриеш всичко, това е грешно; това е погрешно разбиране от твоя страна. Разбирате ли? (Да.) Следователно дори да има много неща и много думи, които е трудно да Ми кажеш лично или които не желаеш да кажеш, това не означава, че не си открит и честен; просто зависи от това каква е твоята нагласа. Ако има неща, които не ти е удобно да кажеш или не желаеш да ги кажеш, когато наоколо има много хора, тогава не е нужно да го правиш. В никакъв случай не бива да предполагаш, че наистина искам да знам биографията ти или че наистина искам да знам твоите тайни. В никакъв случай не бива да разбираш погрешно — изобщо не искам да знам тези неща. Не искам да знам как си бил в миналото, нито пък искам да знам как ще бъдеш в бъдеще; всичко, което Ме интересува, е как си сега. Дали сега си човек, който се стреми към истината, колко от истината разбираш сега, дали всеки ден имаш навлизане в живота, дали си навлязъл в истините, в които трябва да се навлезе в реалния живот — като например да бъдеш честен човек, да изпълняваш отдадено дълга си, да се покоряваш на Бог и да търсиш истините принципи във всички неща — това са единствените неща, които Ме интересуват. Следователно категорично не бива да имате никакви опасения относно Мен в сърцата си, нито има нужда да се тревожите, като казвате: „За да бъда честен човек, трябва ли да Ти обяснявам всичко ясно и да Те информирам за всичко? Ако не кажа нещо, ще направиш ли всичко възможно, за да измъкнеш информация от мен и да ме подмамиш да говоря?“. Моят отговор на това е „не“. Когато си бъбрим, разговаряме, уреждаме въпроси и си взаимодействаме е достатъчно да подхождаме един към друг с открито и честно отношение и нагласа, без да се опитваме да измъкваме каквото и да било от когото и да било. Измъкването на информация от хората е често срещан номер, използван във взаимодействията между покварените човеци, и е начин за справяне с нещата, към който те обичайно прибягват. Някои хора проявяват голям интерес към личните дела на другите или към нещата, които другите правят зад кулисите, особено когато става въпрос за това как другите ги виждат и оценяват, дали другите ги смятат за възвишени или незначителни, благородни или низши и така нататък. Следователно те често използват метода на измъкване на информация от другите, за да разберат за тези неща. Честно казано, тези неща изобщо не ме интересуват. Не Ме мислете за обикновен човек, с когото общувате. Никога не съм се интересувал от това дали имам статус във вашите сърца — независимо дали Ме смятате за благороден или низш, възвишен или незначителен, не Ме е грижа за тези неща. Следователно когато разговаряте и общувате с Мен, не хранете такива опасения. Когато покварените човеци общуват с когото и да било, те винаги се чудят: „Какъв статус всъщност имам в сърцата на другите? Всъщност добро или лошо е впечатлението им за мен?“. Някои хора също винаги размишляват: „Каква полза мога да получа от общуването с тях? Какво предимство мога да извлека? Каква позиция мога да заема в тази група? Ще имат ли другите хора високо мнение за мен?“. Хората винаги мислят за тези неща и се интересуват от тях. Аз никога не задавам тези въпроси и не се опитвам да разбирам за делата на други хора. Хората винаги обичат да разпитват за тези неща. Това е естествено разкриване на сатанински покварен нрав, а също така е обща черта на покварените човеци. От една страна, хората особено много обичат да разпитват за личните дела на другите и проявяват особен интерес към тях; от друга страна, те особено много искат да знаят какви са тяхната позиция и стойност в сърцата на другите. Особено някои водачи и работници, или хора, които имат някакви дарби и таланти и малко престиж в църквата, обръщат голямо внимание на статуса си в сърцата на другите и на ранга си в групата; повечето хора много се интересуват от това. Понякога те задават на другите специфични въпроси — тяхното намерение и цел не са да се справят с проблеми, а да разберат дали другите имат високо мнение за тях и ги боготворят. Това показва, че много ги е грижа за това каква позиция заемат в сърцата на другите хора. Каква е ползата от това да се знаят тези неща? И какво, ако другите хора имат високо мнение за теб? Може ли това да замести твоя стремеж към истината? Ако другите те гледат отвисоко, ще станеш ли негативен и ще спреш ли да вярваш в Бог? Какъв ефект може да има това, че другите имат високо мнение за теб? Може ли това да те подтикне или насърчи? Няма абсолютно никакъв ефект. Има и някои зли хора, които винаги ровят за информация за другите, като разпитват какво говорят другите за тях зад гърба им и какви възгледи имат за тях, за да разберат кой им се противопоставя най-много и им е враг, и дори използват различни методи, за да измъкнат истината от другите. Някои хора не могат да устоят на тяхното подмамване и в крайна сметка разкриват истината, като в резултат на това попадат в кроежите им. След това злите хора правят всичко възможно да им нанесат удар и да им отмъстят, като ги угнетяват и изключват във всякакви сценарии, потискат ги толкова много, че не могат да си поемат дъх, вкарват ги в такова страдание, че им се иска да са мъртви, сякаш ги е сполетяло голямо бедствие. Дори когато се молят на Бог, те не могат да усетят Божието напътствие; няма кой да им помогне и са докарани до крайно отчаяние от злите хора. В крайна сметка те губят вярата си. Смятат, че дори като вярващи в Бог все още могат да се сблъскат със зли хора и да бъдат преследвани и измъчвани от тях; чувстват, че вярата в Бог е твърде трудна, и вече не искат да вярват. Отърваването от тези зли хора не е лесно. Да оскърбиш зъл човек е като да бъдеш ужилен от скорпион; не можеш да го отърсиш или да избягаш от него и нямаш вяра сам да се бориш с него, така че в крайна сметка биваш измъчван от него. Това покварено човечество — независимо дали става дума за дяволи, които принадлежат на Сатана, или за човешки същества с покварен нрав — има както тази склонност, така и тази същност. Тъй като хората имат покварен нрав, всеки има този проблем в различна степен; всички те се опитват да измъкнат информация от други хора заради собствената си репутация, статус и интереси и могат дори да хванат хората в крачка, за да ги измъчват. Както виждаш, в първите дни от основаването на Китайската народна република, когато Комунистическата партия искаше да измъчва десните, тя каза на хората: „Националното развитие се нуждае от хора с таланти. Ако имате някакви мнения за Партията или някакви блестящи идеи за националното развитие, трябва да се изкажете. Говорещият няма да бъде винен, а думите му ще бъдат взети под внимание като предупреждение. Всички вие трябва да предложите съветите си!“. В резултат някои хора, като чуха това, казаха: „О, страната е в руини и чака да бъде възстановена; тя се нуждае от хора с таланти като нас. Тъй като страната толкова много цени хората с таланти, ние трябва да кажем истината“. Всички тези интелектуалци и високопоставени личности казаха истината с мисълта, че няма да се случи нищо лошо. Както виждаш, Сатана използва приятно звучащи думи, за да подмами хората да кажат истината. Когато всички защити на хората паднат, те изливат всичко, което е в сърцата им, и в резултат на това попадат право в кроежите на Сатана. Сатана казва: „Добре! Сега ви хванах в крачка и имам доказателства, за да ви накажа!“. Веднага след това Комунистическата партия започна Кампанията срещу десните елементи и обяви всички, които казаха истината, за десни елементи и тези интелектуалци и високопоставени личности бяха измъчвани. По-късно започна Културната революция — всички известни фигури и способни хора бяха хвърлени в „краварници“ и бяха накарани да носят табели, които ги заклеймяваха като „капиталистически отстъпници“ и „контрареволюционери“. В резултат на това много хора бяха измъчвани ужасно. Както виждаш, Сатана не разбира същността на човека. Самият той не върви по правия път и не знае какво мислят хората в сърцата си. Той просто подмамва хората да кажат истината, а след това ги хваща в крачка и ги заклеймява, като жестоко ги измъчва до смърт. Бог е създал човечеството. Човечеството е претърпяло покварата на Сатана, като на всяка крачка е ставало все по-дълбоко и по-дълбоко покварено. Бог е видял всичко това под бдителния Си поглед; Той го разбира твърде добре, така че избира подходящото време да дойде и да спаси хората. Бог не обсъжда нещата с хората, нито се консултира с тях. Когато дойде Божието време, Той се въплъщава и идва сред хората, за да изрази истината, да разобличи видовете покварен нрав на хората и да разобличи всички различни проблеми, които те имат. Като разобличава проблемите на хората, Той им позволява да чуят Божия глас, да дойдат пред Бог и да опознаят себе си. Тогава Бог предоставя на хората истината, за да могат да вървят по правия път. Чрез този метод и този подход Бог спасява човечеството. Сатана обаче винаги прави всичко възможно, за да подвежда и покварява човечеството. Не го интересува какво мислят хората, на какво се надяват или какво им липсва; той просто иска да подмами хората да съгрешат и да ги подмами да напуснат Бог и да Го предадат. Пречи на хората да четат Божиите слова и им пречи да дойдат пред Бог. Сатана винаги иска да изкушава и подмамва хората; подмамва ги да вършат зло и ги подмамва да свалят всичките си защити, така че когато са напълно незащитени него, да повярват, че той е искрен и сериозен, а след това да се обърнат към него и да разчитат на него. След това, когато напълно са свалили гарда си, те си позволяват да бъдат заблудени и покварени от него и са напълно погълнати от него, нали? (Да.) Бог познава същността на човечеството; Той познава видовете покварен нрав на човечеството; и Той познава корена на бунтарството на човечеството и съпротивата му срещу Бог. Като такъв, без да е необходимо да разбира какви конкретни неща си мислил или правил зад кулисите или какви лични въпроси не си разкрил, Той вече е напълно способен да разобличи твоята природа същност, да изложи на показ покварения ти нрав и твоята природа същност и напълно да ги извади наяве, и въз основа на това да те накара да бъдеш напълно готов да приемеш Божието спасение. Като те накара да познаеш същността си, Бог цели да ти позволи да се покаеш истински, да се покориш на Бог и да се обърнеш към Бог — в никакъв случай не е за да те измъчва и да те накара да станеш негативен и изроден. Трябва да разбереш Божиите ревностни и грижовни намерения. Бог има чувство за отговорност към теб и е загрижен за теб, така че Бог прави тези неща с голяма мъдрост и по много методичен начин, като напълно се съобразява с теб. Зад всяка стъпка, която предприема, стои загрижеността Му за теб; всяка стъпка е щателно организирана и планирана. Въпреки че не е в съгласие с човешките представи, хората в крайна сметка могат да усетят Божиите ревностни и грижовни намерения.

Бог ни най-малко не е небрежен по отношение на въпроса за спасението на хората; напротив, Той има ревностни и грижовни намерения и влага цялата кръв на сърцето Си в този въпрос. Въз основа на разобличаването на покварената същност на хората, чрез общуване за различни проблеми, Той дава възможност на хората да разберат по-добре собствените си проблеми и собствената си природа същност. След това Той те снабдява в положителен смисъл, като ти дава възможност да разбереш какво е истината и какво е заблуда, какво е правилно и какво е грешно, кои са положителните неща и кои са негативните неща, и след това постепенно да поемеш по правия път. Както виждаш, всичко, което Бог прави за теб, е заради това да те спаси. Ако се съди по цялото това дело, извършено от въплътения Бог, Неговата отправна точка е в съответствие с тази на Създателя, независимо дали се разглежда от гледна точка на Неговата човешка природа или от гледна точка на Неговата божественост. Следователно когато този въплътен Човешки Син взаимодейства и общува с вас, Той също има това отношение и Неговата цел е да ви вкара в правия път на вярата в Бог и да ви подкрепи в поемането по пътя на спасението. Така, когато разговарям и общувам с вас, никога не става въпрос да се опитвам да измъкна информация от вас. Ако ви задавам някои въпроси, това е просто задаване на въпроси; никога не използвам метода на измъкване на информация от вас, за да ви подмамя да правите неща, които не желаете да правите. Това никога не се случва. Разбирате ли сега? (Да.) От друга страна, Аз никога не се интересувам от това какви възгледи имате тайно за Мен, нито пък някога бих си помислил: „Когато видите, че съм сравнително нисък, че външният Ми вид е обикновен и че говоря по този начин и имам такъв тон на гласа, това ще ви накара ли да развиете представи? Каква позиция заемам в сърцата ви?“. Никога не разпитвам за тези неща и когато си взаимодействам с вас, никога не използвам каквито и да е методи, за да питам косвено как гледате на Мен; не Ме е грижа за тези неща. Защо не Ме е грижа? Защото не ги ценя. Да бъда благороден, внушителен, да имам статус, да имам висока стойност, да бъда уникален, велик и възвишен — не Ме е грижа за тези неща. Какво значение има дали някой е възвишен, или не? Какво може да замести това? Дори ако изобщо нямате представи за Мен и можете да Ми бъдете напълно покорни, какво от това? Би ли означавало това, че мога да говоря или да върша дело по-малко, отколкото сега? Нищо от това не може да замести каквото и да било. Разбира се, това е второстепенно; основното е, че Мен лично не Ме е грижа за тези неща. Не знам защо не Ме е грижа; просто не обичам да Се занимавам с тези неща. Когато правя неща за вас, било то неща от живота ви, неща, свързани с вашето навлизане в живота, или неща, свързани с вашата крайна цел и бъдеще, и независимо дали това включва изричане на някои думи, или извършване на някои конкретни неща, Аз никога не се чудя: „Има ли някой, който тайно да Ми е дълбоко благодарен? Има ли някой, който да пролива сълзи на благодарност? Спомня ли си някой Моята добрина, че съм направил тези неща?“. Такива неща наистина не ме интересуват и не се опитвам да научавам за тях. От една страна, когато се събирам и общувам с вас, Аз никога не питам за тези неща; от друга страна, когато общувам с вас за работата, също не питам за тях. В който и екип да отида, просто питам: „Как сте напоследък? Има ли някакви проблеми, с които не можете да се справите? Можете ли да схванете принципите, когато изпълнявате дълга си?“. Просто говоря за тези неща. Не Ме е грижа какво влияние имат сред вас думите, които изричам, и нещата, които правя, колко хора са Ми благодарни, колко не са благодарни или как трябва да подобря тази работа, така че повече хора да бъдат благодарни; не правя тези неща. Информирам се за това как върви вашият дълг и посочвам вашите проблеми и отклонения, и ви карам да ги коригирате, така че да можете да вършите работата добре. Ако някои хора не го оценяват или не го приемат, няма какво да направя; Аз мога да стигна само дотук. По отношение на ежедневието ви съм направил всичко възможно, за да организирам нещата за вас и да ви помогна. Ако няколко души са недоволни, няма какво да направя; това е така, защото техните лични изисквания са твърде големи. Аз просто многократно подчертавам какви принципи следва Божият дом, когато прави това, и с каква цел го прави и това е достатъчно. Когато отивам на някои места и виждам някои хора да общуват, говорейки за това, което Бог казва и прави, си тръгвам веднага. Не подслушвам. Не съм любопитен и не се чудя: „Какво казвате за Мен? Говорите ли лошо за Мен? Казвате ли за Мен неща, които се основават на представи? Ако е така, ще направя всичко възможно, за да те измъчвам и да те поставя на мястото ти“. Не правя тези неща; можете да говорите каквото си искате. Урокът по познаване на Бог отнема много време, за да бъде научен; това не се случва за една нощ. Независимо дали вашето общение за познаването на Бог е примесено с представи, или е вашето истинско разбиране, това не е въпрос на правилно или грешно; въпросът е само дали е съгласно истината. Следователно ако вашето общуване по дадена тема съдържа изопачавания, Аз мога да ви ги коригирам. Ако има представи и фантазии, можем да общуваме за тях. Ако това, за което общувате, е напълно правилно и се съобразява с истината, но е просто малко повърхностно, тогава просто ще придобивате познание постепенно.

Разбирате ли сега този аспект, че Бог не измъква информация от хората? (Да.) Да не се измъква информация от хората означава, че когато говоря и си бъбря с вас, Аз го правя от позицията на обикновен човек. Не съм властен или снизходителен и не те потискам. Моят принцип за взаимодействие с теб е да разговарям с теб честно и от сърце, без подмамване и без да измъквам каквото и да било от теб. Тоест не ти залагам капани и не казвам благовидни неща. Просто ако някои неща не са от основната тема, може просто да направя едно общо, обобщаващо изказване и да продължа нататък, без да навлизам в подробности, но това също няма да е благовидно. Тоест думите, които изричам, не те подмамват да мислиш в неправилна посока, да съгрешаваш, да се израждаш, да развиваш представи за Бог или да имаш недоразумения относно Бог и да си предпазлив спрямо Него, още по-малко пък те карат да развиваш отношение на съмнение към някой аспект от истината. В това, което изричам, няма думи като тези на Сатана: „Няма непременно да умрете“ — естеството на това „не непременно“ е подмамващо. Когато ви говоря, Аз не използвам никакви подмамващи думи като „не непременно“. Можете да погледнете и да проверите дали има такива думи в цялото съдържание, за което съм общувал. Вероятно не сте сигурни за определени думи или не можете да ги разберете напълно, а именно думи като „може би“ и „вероятно“. Може да не осъзнавате Моите принципи или причини да използвам такива думи. Имам причина да използвам такива думи. Това е така, защото различните аспекти на истината, за които общуваме, не са насочени към един тип хора, нито са насочени към определен човек, а са насочени към всички хора, които следват Бог и приемат Божиите слова. Щом се спомене „всички“, това включва състоянията на всякакви различни хора. Тоест един и същ проблем обхваща състоянията на много типове хора при различни условия и в различни среди, така че може да бъде изразен само с помощта на „може би“ и „вероятно“. Какво означават „може би“ и „вероятно“? Те означават: може би си в това състояние, може би си в онова състояние, може би си в такава среда или може би си в онази среда. Но това „може би“ няма за цел да предаде несигурност; по-скоро означава, че това, което се казва, се отнася само за някои хора. Тези думи „може би“ и „вероятно“ нямат подмамващия смисъл на думите на Сатана „няма непременно да умрете“; Аз използвам тези думи, за да предоставя целево общение, като ти помагам да определиш в какво състояние се намираш и в каква среда си. Точно защото съм изправен пред толкова много групи хора, а различните състояния, които хората имат, са толкова сложни, Аз мога да изразявам нещата само с помощта на „може би“ и „вероятно“, а след това да ви оставя да видите къде се вписвате. Разбирате ли този въпрос? (Да.) Сега, след като разбирате този въпрос, нека преминем към следващата тема.

В темата за това как въплътеният Бог не подмамва хората има и друг въпрос, който е, че Той не подстрекава хората — Той никога няма да те подстрекава да направиш нещо. Това, което стои зад подстрекаването, за което се говори тук, са несправедливи, погрешни или заблуждаващи неща или злодеяния, които те карат да се изродиш, да се съпротивляваш на Бог или да се отклониш от правия път. Когато въплътеният Бог говори с вас, взаимодейства и общува с вас и ви води, словата, които изрича, и делото, което върши, са насочени към това да ви доведат пред Бог и на правия път. Всяко слово, което Той изрича, е за да можете да разберете по-добре фактите, да сте способни да опознавате хората, събитията и нещата от правилната гледна точка и позиция и да можете по-точно да разберете Божиите намерения и нивото, изисквано от Бог. Нито едно слово, изречено от Бог, няма за цел да ви подстрекава да се съпротивлявате на Бог или да отидете да се борите срещу Сатана, като правите безсмислени жертви. Когато става въпрос за това как хората трябва да се отнасят към Бог, Божието намерение е те да могат да Му се покоряват и да се отнасят към Него от позицията на сътворени същества. С каквито и неща да се сблъска човек, първата нагласа, която трябва да притежава, е да ги приема от Бог и да се покорява на Бог от гледната точка на сътворено същество. Това е в контекста на цялостната картина; това, разбира се, е и целта зад всички слова, които изричам, и принципът, който изисквам от вас. Що се отнася до това как се отнасяте към Сатана, света, враждебните сили, които ви преследват, и всеки друг, който ви преследва, принципът, който изисквам от вас, е да използвате мъдрост в начина, по който се отнасяте към тях. Точно както каза Господ Исус: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Матей 10:16). Трябва да се покоряваш на Бог като гълъбите и да имаш мъдростта на змиите в начина, по който се отнасяш към този свят, към онези, които са враждебни към теб, към злите хора, към могъщите враждебни сили и могъщите режими, които са враждебни към Бог. В по-практически план, когато става въпрос за сблъсък със зли хора и антихристи в църквата или когато става въпрос за справяне с външни враждебни сили, ние сме общували за някои по-конкретни прояви на мъдрост и начини за отнасяне към тях. От една страна, тези начини на отнасяне към тях и конкретни принципи на практикуване ти помагат да знаеш по-точно как да постъпваш и какви принципи да отстояваш, за да си в съгласие с Божиите намерения, което е важно. От друга страна, те имат за цел да ви защитят — да гарантират вашата лична безопасност и да ви предпазят от изпадане в изкушение, от това да бъдете подмамени от Сатана, хванати в крачка от Сатана и отвлечени от Сатана, както и от изпадане в трудни ситуации, от изпадане в негативност и слабост и от липса на вяра да следвате Бог в резултат на това, че сте били тормозени и контролирани от враждебни сили — казано накратко, да ви защитят по всякакъв възможен начин. Моята цел да ви уча да бъдете мъдри и да ви уча на пътя, по който трябва да вървите, е да ви дам възможност да се придържате твърдо към правилното си място, успешно да завършите дълга, който Бог ви е поверил, по начин, който е съгласно критериите, и да вървите добре по този път. Ако попаднеш в изкушение, в различни затруднения или в примката или обкръжението на Сатана, или се сблъскаш с трудни ситуации или животозастрашаваща опасност, тогава няма да ти бъде лесно да завършиш дълга, който Бог ти е поверил, и да се стремиш към истината, за да постигнеш спасение. Дали ще можеш да постигнеш спасение ще бъде неизвестно, голяма въпросителна — ще се превърне в проблем за теб. Затова Аз ви казвам да бъдете незлобливи като гълъбите и разумни като змиите. Да бъдеш разумен като змиите е много важно; то ти позволява да се отнасяш към различни зли хора, антихристи, различни заблуди и ереси и различни сили, които те преследват и потискат, с мъдрост и принципи, така че безопасно и успешно да стигнеш до края на пътя и да имаш надежда да постигнеш спасение. По този начин, в общи линии, когато Божият дом се сблъска с въпроси, които засягат отношенията с външния свят, той ще намери някои братя и сестри с мъдрост и реален житейски опит, които да се справят с тях. Що се отнася до онези, които са млади и имат малък духовен ръст, или онези, които са глупави и нямат реален житейски опит, или дори някои объркани хора, ние не ги насърчаваме да се занимават с такива неща и Божият дом също не би разпоредил да го направят. Някои хора външно изглеждат доста смели и способни, но всъщност нямат никаква мъдрост. Как се нарича това, когато някой няма мъдрост, но е доста смел? Нарича се безразсъдно действане; на разговорен език това означава да си избухлив. Ако такъв човек отиде да се занимава с въпроси, които засягат отношенията с външния свят, със сигурност ще възникнат проблеми. Така че, когато се сблъскваме с тези въпроси, които засягат отношенията с външния свят, ако е необходимо църквата да свърши тази работа, ние намираме подходящи хора, които да го свършат. Този подход е много добър. Независимо дали става въпрос за човека, използван от Светия Дух, или за Мен, ние никога не ви разпореждаме да излизате по улиците да демонстрирате и да протестирате, още по-малко пък изискваме от вас да се занимавате със застъпничество за политически права или да проповядвате евангелието на определени видове известни хора; Божият дом никога не прави тези неща. Знаеш ли Божият дом някога да е правил такива работни разпоредби? (Не.) Дори когато се проповядва евангелието, то е за онези в религията, които жадуват за истината; няма нужда да се обръща внимание на онези фарисеи и на онези, които ядат хляб до насита. Божият дом никога не ви подстрекава да поемате рискове, нито ви оставя да попаднете в изкушение или в примката на Сатана; тоест не ви тласка в огнена пропаст, а прави всичко възможно, за да ви защити с възможностите и ресурсите, с които Божият дом разполага в момента. Както виждаш, не е ли това начинът, по който Божият дом прави нещата? (Да.) Например, ако някое място се запали, трябва да се извика пожарната, за да изгаси огъня, а братята и сестрите трябва бързо да се евакуират; по-безопасно е да се остави на професионалисти да свършат работата по гасенето на пожара. Това е, за да ви защити от поемане на рискове, попадане в изкушение и попадане в примката на Сатана. По подобен начин, що се отнася до различните негативни фигури, които се появяват в църквата, като антихристи, зли хора и неверници, Бог им позволява да се появят. Аз общувам с вас, за да ви помогна да се научите да ги разпознавате, след това ви уча какви методи да използвате, за да се отнасяте към тях, и накрая Божият дом създава управленски закони за справяне с тези хора, като ги категоризира по вид и след ясно разпознаване на антихристите, злите хора, неверниците и онези, които причиняват прекъсвания и смущения, ги изчиства, така че да можете да изпълнявате дълга си спокойни. Кажете Ми, как се справя Божият дом с тази част от работата? (Върши я добре.) След като тази работа е свършена добре, в църквите в различните държави вече няма хора, които да причиняват прекъсвания и смущения, и църковният живот става мирен. Щом злите хора бъдат изчистени, църквата веднага става мирна. Сърцата на повечето хора се успокояват, те могат да се събират нормално, редът на църковния живот се нормализира и различни видове работа също могат да се извършват нормално. Тогава, погледнато от този ъгъл, истината ли е на власт в Божия дом? (Да.) Божият дом върши тази работа, за да позволи на мнозинството от хората, които желаят да се стремят към истината, които могат да приемат истината и които проявяват малко искреност към своя дълг, спокойно да изпълняват дълга си, да слушат проповеди и да се стремят към истината — това е по отношение на църковната работа. Освен това що се отнася до Мен, когато взаимодействам с вас и уреждам въпроси, нима всичко, което обмислям заради вас, не се прави, за да ви защити в най-голяма степен? (Да.) Подстрекавал ли съм ви да вършите нещата, които злите хора вършат, или да вървите по пътя, по който вървят злите хора? (Не.) От една страна, Аз ви предоставям истината, за да можете да разберете истините принципи, да прозирате нещата, да разпознавате различни видове хора, да се отнасяте към различни зли хора с мъдрост и да стоите далеч от тях. А от друга страна, когато се сблъсквате с опасни неща, Аз ви казвам как да се справяте с тях. Казвам ви как — въз основа на покоряването на Божието дирижиране — да избегнете попадането в изкушение и в примката на Сатана, и ви казвам да не бъдете глупави и да стоите настрана и да се пазите, когато видите нещо, което ще доведе до злочестина. Никога не ви подбуждам, подстрекавам или насърчавам да отивате на опасни места; напротив, казвам, че ако настоящият ви град е опасен и ще бъдете преследвани там, трябва да избягате в друг град. Както виждаш, нямаш ли път за практикуване по този начин? (Да.) Никога не съм казвал: „Китайската компартия ни потиска и тормози толкова много и това човечество е толкова нечестиво, че не може да ни търпи, така че трябва да се борим с него! Излезте по улиците с лозунги и плакати, за да демонстрирате и да разобличите мрака и злото на този свят!“. Никога не съм казвал подобни неща, нито пък съм ви молил да правите тези неща. Казах толкова много с единствената цел да ви помогна да приемете истината и да се стремите към нея и също така често ви казвам, че независимо къде живеете, трябва да постъпвате по начин, съобразен с правилата, да вършите нещата съвестно, да спазвате закона и да не позволявате на невярващите да ви хванат в крачка или да ви създават проблеми. Ние не участваме в политиката на невярващите, нито пък се противопоставяме на което и да е правителство. Ние просто изпълняваме своя дълг — изпълняваме го добре и свършваме работата, която трябва да свършим, без да привличаме внимание, като даваме добро свидетелство за Бог. Това е най-важното; няма нужда да се занимаваме с нищо друго. Не е ли това, което съм ви казвал? (Да.) Ние се стремим да опознаем този свят, да познаваме злите тенденции и да познаваме покварената същност на поквареното човечество не за да можем да вървим срещу течението или да се противопоставяме на която и да е държава или правителство, а за да можем по-добре да разберем истината и още-повече да потвърдим, че Божиите слова са истината. Целта на познаването на тези неща е да можем да се покорим на Бог, да поемем по правия път и да приемем Божието спасение. Мракът на света няма нищо общо с нас — ние сме се сбогували с него, нали? Наясно ли сте с този аспект — че Бог не подстрекава хората? (Да.) Аз общувам с вас за този аспект — че Бог не подстрекава хората — основно за да ви кажа, че във всичко, което правите, трябва ясно да знаете какви са принципите на вашите действия. Във всичко, което правите, не разчитайте на прибързаност или моментна смелост, за да се борите с хората или да настоявате за обяснение; напротив, трябва да имате принципи във всичко, което правите, и да се стремите да следвате Божия път, да се стремите да действате според истините принципи и Божиите намерения и да действате в съответствие с Божиите намерения. Наясно ли сте с този аспект? (Да.) Делата на въплътения Бог и разкритото от Него не служат за това да ви подстрекават; това също е аспект, който трябва да знаете. Разбира се, след като придобиете познание за това, трябва да сте по-сигурни по кой път трябва да вървите и кой път трябва да следвате, вместо просто да се задоволите с доктринално познание за него.

В рамките на темата за това, че въплътеният Бог не подмамва хората, има още едно специфично проявление, което е, че Той не подбужда хората. Има сходства между това да не се подбуждат хората и да не се подстрекават. Няма да се спирам на тези сходства, а ще говоря накратко за разликите. Когато се разпознават различни видове хора в църквата — което засяга разпознаването на антихристи, зли хора и различни хора, които прекъсват и смущават делото на Божия дом, — от една страна, трябва да имаш проницателност за характера на тези хора и трябва да ги отхвърлиш. Освен това Божият дом има съответни начини за справяне с тези хора. Това, което най-вече трябва да направите, е да познавате различните видове покварен нрав и покварената същност на различните видове хора и да бъдете способни да познавате същността на хората. След като опознаеш тези неща, не бива да бъдеш такъв тип човек, не бива да вършиш такива неща и също така трябва да разпознаеш състоянията и проявленията, които ти имаш, и да се избавиш от тях — както и от конкретните намерения, мотиви и възгледи зад действията ти — които са същите като техните. Целта на разпознаването на такива хора не е да се подбужда една група хора да атакува друга група хора, нито пък да се участва във фракционни борби; ясно ли е това? (Да.) Както виждаш, когато общуваме за някои видове поведение и за проявленията на антихристите и злите хора по време на официални събирания, ние никога не споменаваме имената на хората; споменаваме само проявленията на такива хора, а след това разобличаваме и разнищваме същността на някое тяхно поведение и възгледите, които поддържат, и накрая окачествяваме същността им. Целта и намерението на общението е да ви се помогне да можете да познавате и да виждате ясно истинското лице на Сатана и същността на Сатана и да ви помогне да осъзнаете по-ясно какви хора обича Бог и какви ненавижда. Освен това да помогне на вас лично да осъзнаете по какъв път е правилно да вървите. Трябва да се пазите от вида хора, които Бог не харесва, трябва да отхвърляте техните погрешни начини на вършене на нещата и също така трябва да се избавите от техните погрешни мисли и възгледи. На първо място, целта на нашето общуване по тези въпроси не е да ви подбужда да нападате такива хора. Дори ако чрез общението хората придобият проницателност за тях, започнат да изпитват неприязън към тях в сърцата си и станат способни да ги отхвърлят и да не си взаимодействат с тях, общуването по този начин не е подбуждане на хората да правят каквото и да било. Тоест общуването по тези въпроси и теми няма нищо общо с кампаниите за измъчване на хора или с партизанските и фракционните борби, които може да откриете в невярващия свят. Хората участват във фракционни борби заради власт, желание и лични интереси. Ние, от друга страна, общуваме, разобличаваме и разпознаваме някои хора по този начин, за да можеш да разбереш по-добре истината. Целта на такова общение е да те доведе пред Бог и да те накара да вървиш по правилния път, да разпознаваш кои са положителните и кои са негативните неща и чрез това да подобриш способността си да разпознаваш кое е правилно и кое е грешно. Що се отнася до онзи, който бива разобличен чрез такова общение, ако той може да изпита угризение и има покаяло се сърце, тогава независимо дали хората го приемат, Бог го приема. Какво означава Бог да го приеме? Това означава, че Бог приема неговото покаяние; ако се покае, Бог няма да го заклейми. Но за хората е доста рядко да се покаят, нали? (Да.) Ако са извършили зло и имат прегрешения, трябва да помогнем и на тях. Не можем напълно да отпишем такъв човек, да решим, че е безнадежден и не могат да му се дадат повече шансове, и да го изчистим от църквата; никога не сме възприемали такъв подход. Божият дом е създал църкви на пълно работно време, църкви с непълно работно време, обикновени църкви и групи „Б“; освен ако хората не стигнат дотам, че да са напълно безнадеждни, ще им бъдат дадени възможности да се покаят. Дори когато проявленията на много хора са били същите като тези на антихристите и на големия червен змей — което означава, че са проявления от същия вид — и тях не сме премахвали директно. Единственото изключение са антихристи, чиито обстоятелства са особено сериозни, които са подвели много братя и сестри и които са донесли на загуби на църковната работа, които са твърде тежки, за да се измерват в пари — такива хора са директно окачествявани като антихристи и отлъчвани. С изключение на тази най-сериозна ситуация ние даваме на всички останали възможности за покаяние и не ги окачествяваме директно като хора, които ще погинат. Причината, поради която им даваме възможности, е, че всички приемат Божието дело от последните дни за първи път — не са преживявали Божието дело в продължение на много години, не са слушали толкова много проповеди и не са извършили множество прегрешения, и все още им се дават възможности. Какво е тогава? Това, че много хора вършат зло за първи път или го правят неволно, или има някакви други причини за това, което правят. Независимо колко причини има, всъщност според действителната ситуация не би трябвало да са вършили зло. Божият дом обаче все пак дава на хората свобода на действие и им дава възможности за покаяние, и наблюдава техните проявления отново и отново. Някои хора не се покайват, след като са вършили зло, така че биват изпратени от църкви на пълно или непълно работно време в обикновени църкви или групи „Б“. Ако все още не се покаят в групата „Б“, като продължат да вършат зло и да причиняват смущения, в крайна сметка биват премахнати от църквата. Всеки, който бива премахнат, е премахнат, защото е извършил всякакви злодеяния и не е показал никакво покаяние в продължение на много години. Той може да вини само себе си, че не е приел истината, защото Божият дом му е дал няколко възможности да се покае, а той не е милял за тях, като е позволил всички да му се изплъзнат; няма кого другиго да вини. Казано накратко, с каква цел говоря за тези неща? Независимо кои хора разпознаваме и с кои хора се справяме, целта не е да подбуждаме хората да се надигат и да ги измъчват, нито да ги подбуждаме да участват във фракционни или групови борби, а да помогнем на хората да се научат да разпознават, да прозират същността на различните видове хора и след това да въздават заслуженото наказание и възмездие на злите хора, така че онези, които са били наранени, да могат да си извлекат поука, след като са станали свидетели на злодеянията на тези хора, да знаят как да разпознават хората и да разберат един аспект от истината. Следователно когато общувам с вас за конкретните проявления на някои хора, които вършат зло, то не е, за да ви подбуждам да ги мразите и след това да ви спечеля да вярвате в Мен и да Ми се доверявате повече; това не е Моята цел. Освен това общувам с вас само за техните начини на вършене на нещата, които те проявяват външно; не съм ви разказвал за много от техните конкретни проявления, които се случват тайно. Макар че понякога, когато си бъбря с някои от вас и тази тема изникне, казвам малко повече. Тогава Моята цел също не е да те подбуждам или да те карам да се надигнеш и да ги изобличиш, а да ти помогна да се научиш да разпознаваш хората според истината и да знаеш какви точно са принципите на Божия дом за справяне с хората. Принципите на Божия дом за справяне с хората са честни и справедливи; те не се състоят в измъчване на хора — Моята цел е да ти помогна да разбереш това в сърцето си. По този начин дори и да спомена повече конкретни подробности, не го правя, за да те подбуждам; ако ти наистина имаш проницателност за човека, който бива разобличен, тогава това е достатъчно за теб. Някои хора, които са много прибързани, винаги искат да се борят. Аз казвам, че това е неуместно — справяйте се с въпросите безпристрастно и се отнасяйте към хората според принципите; няма нужда да се борите. Ако някой се е покаял, ние ще му простим и ще се отнасяме към него като към брат или сестра. Но ако продължи да упорства в първоначалните си погрешни начини на вършене на нещата, без ни най-малко да се покае, и все така се опитва да се оправдава и да доказва правотата си, като спори при всяка възможност и дори съди хората и разпространява неща зад гърба им, тогава ще се отнасяме към него като към враг, никога няма да си взаимодействаме с него и никога няма да му позволим да влезе в църквата. Уместно ли е да се прави това? (Да.) Не виждате ли, че от началото до края, във всички тези начини на вършене на нещата, всяка стъпка следва истините принципи и хората биват третирани според правилните принципи? Някой от тези подходи повлиян ли е от човешката воля? Разчита ли се на прибързаност? (Не.) Играят ли някаква роля тук емоциите или чувствата? (Не.) Прилаган ли е някога подходът на измъчване на хора? Става ли някога въпрос за това да се защити нечий статус, репутацията на църквата, нечие достойнство или Моето собствено достойнство и имидж? (Не.) Това никога не е така.

Независимо с какъв вид човек или с кой индивид си имаме работа, нашият начин за справяне с него е да предадем въпроса на църквата, която ще се справи с него според принципите. В повечето случаи в тези въпроси участват братята и сестрите от групите за вземане на решения. Ако е необходимо да участват повече братя и сестри, тогава случаят се изпраща до повече църковни водачи или братя и сестри в различни църкви, за да могат те да получат ясно разбиране за него, а след това да гласуват и да изразят своите възгледи. Накрая братята и сестрите решават как да се справят с този човек. Тази власт е предадена на църквата и на братята и сестрите; както и да се справи църквата с това, то ще бъде направено според вашето решение. И така, какви са принципите, според които братята и сестрите се справят с различните видове хора? Хората се оценяват според принципите, за които Аз и човекът, използван от Светия Дух, сме общували през всичките тези години. След като въпросът бъде решен, вие ще докладвате какво се е случило на Горното. Аз ще го погледна и човекът, използван от Светия Дух, също ще го погледне; и двамата ще го прегледаме. Понякога виждам, че сте се справили със ситуацията сравнително уместно, а понякога резултатът от справянето не съвпада съвсем с това, което съм имал предвид. При някои индивиди резултатът от справянето е по-суров от това, което съм имал предвид, а за други, разбира се, резултатът е по-лек от това, което съм имал предвид. Въпреки това Аз никога не правя никакви предложения; уважавам вашите решения и предавам тази власт на вас и на църквата. Каква е причината да я предам на вас? Вие сте слушали проповеди и общения толкова много години — смятам, че повечето от вас имат критерий за оценка на злите хора и злодеянията на онези, които нанасят вреда на интересите на Божия дом и на интересите на братята и сестрите. Що се отнася до справянето с тези хора, над осемдесет процента от хората би трябвало да имат скала в сърцата си и да знаят как да ги оценяват и да се справят с тях по подходящ начин. Дори и да има леки отклонения в справянето от страна на някои църковни водачи и работници, общата посока няма да бъде погрешна; това е сигурно. На какво се основава това? Основава се на факта, че сте разбрали словата, които съм ви говорил, и възгледите, които съм ви преподавал и предоставял през всичките тези години; вие знаете какво да правите и Аз вярвам във вас. Следователно ако съдим по тези ситуации, за каквито и проявления на даден човек да общува Божият дом и да ги разобличава, или с какъвто и човек да се справя, това категорично няма нищо общо с вида подбудителство, за което се говори в невярващия свят. Независимо с какъв вид човек или с кой индивид се справя Божият дом, подобно справяне никога не е кампания, а неизбежно разкриване на злите хора, които вършат зло, съпротивляват се на Бог и се противопоставят на Бог. Това е неизбежен резултат. Освен това, от Божия гледна точка, това е Бог, Който нагласява поуки и среди — отново и отново — за всеки човек, който се стреми към истината, и за всеки човек, който следва Бог. Това е възможност за теб да познаеш Божието дело и да разпознаваш злите хора и също така е многократно практикуване на истините, които си възприел и разбрал. Приемането на неща от Бог означава взимането на поуки; толкова е просто. Тези ситуации са отлични възможности да си вземеш поуки и да разпознаваш злите хора. Ако Бог не беше поставил тези зли хора и антихристи пред теб и не ти беше позволил да видиш със собствените си очи как тези зли хора вършат зло и се съпротивляват на Бог, тогава тези слова, за които съм общувал през годините относно разпознаването на злите хора и антихристите, за теб биха могли да бъдат просто вид доктрина. Ти би чувствал, че в църквата няма хора, които да са толкова зли, и в сърцето ти тези слова винаги биха били последвани от въпросителен знак. Въпреки че не би отрекъл тези слова, винаги би се отнасял към тях като към вид доктрина. Но ако се появят някои зли хора и антихристи и възникнат действителни примери, ти истински ще осъзнаеш: „Значи ето как се отнася Сатана към Бог. Значи Сатана и антихристите изпитват такава неприязън към истината и толкова много мразят истината. Значи Сатана и дяволите са толкова нечестиви, измамни и алчни, и се съпротивляват на Бог по този начин. Бог казва, че Сатана никога не приема истината и че Сатана изпитва неприязън към истината и я мрази; сега вече го видях. Тези зли хора и антихристи са закоравели лъжци. Дори когато фактите са точно пред очите им, те все още се опитват да спорят; те наистина са живи сатани! Сатаните наистина никога не променят природата си!“. Бог нагласява тези хора, събития и неща само за да ти помогне да си вземеш поука. Ясно ли е това? (Да.) Следователно независимо кои хора премахва Божият дом и с кои се справя, и независимо кои хора разобличава и разпознава, естеството на това е различно от естеството на вътрешните борби или кампании на която и да е група или сила в света. Най-малкото тези неща, които се случват в Божия дом, са изцяло дирижирани от Бог. Когато му дойде времето, Бог нагласява тези среди, за да позволи на злите хора да излязат наяве и да се изявят, а след това ги разкрива и разобличава, за да може Божият народ да си извлече поуки. Когато Божият народ види тези неща да се случват, той общува за тях. Чрез общението всеки придобива все повече познание и проницателност и все повече чувства, че злите хора не обичат истината и дори изпитват неприязън към истината, и мразят истината, както и че са живи сатани. Сега вижда ясно природата същност на злите хора, защото има действителни примери. Всичко, което Божият дом прави в това отношение, е онова, което всички Божии избраници трябва да преживеят в процеса на Божието спасяване на хората. Погледнато като цяло, всичко е дирижирано от Бог, така че това не е кампания. Когато тези неща се случват, словата, които ви говоря, за вас са същите като всяка друга проповед или общение — те са вид снабдяване. Тоест Бог нагласява такова нещо в рамките на по-широката среда — а каква роля играя Аз тук? Просто ви подавам ръка за помощ. Когато нямате ясен възглед или познание за този въпрос, Аз общувам за истината, за да ви помогна, да ви посъветвам и да ви дам насоки. Какви насоки давам? Такива, които ви позволяват ясно да разпознаете фокуса на разглеждания въпрос и същността на този проблем. С няколко прости насоки и подсещания вие веднага придобивате яснота и знаете какво се случва. Само с това леко подпомагане преминавате лесно теста, поставен от този въпрос, точно както сте желали, и предавате удовлетворителен отговор на Бог. Имате проницателност за злия човек, вече не го боготворите, вече не сте подведени от него и вече не вярвате на дяволските думи, които той изрича. Имате ясно познание за него: той е закоравял лъжец, никога не приема истината и е дявол. Този въпрос е окончателно изяснен. Преди това доста го боготворяхте и чувствахте, че той е някой, който искрено желае Бог. Сега имате проницателност за него и сте определили, че този тип човек не може да постигне спасение, както и че този тип човек е враг на Бог. Независимо какво се случва в църквата или какви неща се случват във вашата работа, с цялото дело, което върша, и всички слова, които изричам, Аз просто непрекъснато ви дърпам и тегля напред, като правя всичко възможно, за да ви доведа пред Бог и на правилния път, и да ви помогна да разберете и да придобиете истината, така че да не сте вече глупави или слепи и вече да не се водите по прибързаността или да се придържате към старите си представи в начина, по който подхождате към каквито и да било хора, събития и неща. Казано накратко, каквито и резултати да постигнат в крайна сметка у вас намерението и целта на Моето говорене, Аз имам само една цел и посока, които са да ви доведа пред Бог и да ви дам възможност да заемете полагащото ви се място като сътворени същества. Следователно това не е подбудителство. Подбудителството включва кроежите и целите на човешката воля, които карат другите да поемат рискове, за да се постигнат скрити лични цели. така че това, което правя, подбужда ли ви? (Не.) Когато сте придобили истината и сте си взели някои поуки, Аз съм удовлетворен; нямам други намерения. Заради собствените Си егоистични интереси ли го правя? (Не.) Напротив, Аз трябва да платя цена, да изразходвам мисъл и да говоря надълго и нашироко, за да общувам с вас неуморно, като правя всичко възможно, за да ви обясня ясно всяка ключова точка. Например, ако даден въпрос включва десет ключови точки, а Аз изпусна три или пет от тях, вие ще пропуснете много. Ако общувам за тези десет ключови точки само накратко, тогава хората с лоши заложби ще придобият още по-малко; за да могат хората с добри заложби да придобият нещо, за тези точки също трябва да се общува ясно, а с хората с лоши заложби е необходимо да се общува за тях многократно, за да ги разберат. Ето защо трябва да обясня ясно всичките десет ключови точки, така че, когато всички споделят и общуват помежду си по време на събирания, те постепенно да придобият всичките. Божият дом е едно голямо семейство. Нито един човек не може напълно да изяде и изпие всички истини. Всеки има нужда да споделя с другите; вие трябва винаги да четете с молитва, да споделяте и да общувате заедно. Само по този начин можете да разберете повече неща и да ги разберете по-цялостно. Следователно църковният живот е незаменим и вие също така не можете без общение и споделяне помежду си. Ти може да си придобил три или пет от онези десет ключови точки, за които говорих тогава, а по-късно, чрез споделянето на всички помежду си, можеш да придобиеш седем или осем. След още няколко години други също споделят и може би, тъй като твоите придобивки се натрупват постепенно ден след ден и месец след месец, ще успееш да придобиеш всичките десет ключови точки. По този начин Моите слова не са били изречени напразно, нали? (Да.) И така, вие придобивате истината и растете на духовен ръст — какво печеля Аз от това? Надявам ли се да Ми сготвиш нещо хубаво за ядене? Или да Ми купиш хубави дрехи? Може би голяма къща? Аз не ценя тези неща. Точно както Давид искаше да построи храм на Бог тогава — би ли казал, че Бог е искал храма? По онова време хората наистина не разбираха Божиите намерения; те бяха наистина доста глупави. Въпреки че Бог не го поиска, като видя, че Давид има такова сърце, Бог го прие и мълчаливо даде съгласието си. В контекста на онази епоха духовният ръст на хората беше просто такъв; Бог нямаше високи изисквания към хората. Ако се беше случило днес, щеше да е твърде глупаво хората да направят това и изобщо нямаше да е в съгласие с истините принципи.

Аз никога не изричам думи на подбудителство, нито правя неща, които подбуждат хората. Въпреки че мразя злите хора и антихристите, Аз не подбуждам всички да се надигнат, за да ги мразят и да ги отхвърлят. Многото слова, които изричам, са изцяло с цел да дадат възможност на хората да разберат истината и да видят ясно фактите, така че това не може да се нарече подбудителство. За който и аспект на истината да общувам, вие трябва да се отнасяте към него правилно и да можете да го възприемете правилно. Просто така се върши църковната работа. Аз само неуморно общувам и предоставям истината и неуморно споделям Своето познание и прозрения за истината, възгледите Си за различни неща, познанието Си за различни видове хора, както и възгледите и нагласите Си към тях. Крайната Ми цел в това неуморно общуване е да ви дам възможност да разберете истината и да навлезете в истината реалност. И така, що се отнася до този резултат, постигнал ли съм го? Постигнало ли е този резултат Божието дело? (Да.) Има част от хората, които винаги се страхуват да не би да вярват погрешно; те се хващат на безпочвените слухове на Сатана, като си мислят, че са били подведени и че Този, в Когото вярват, не е Бог, а човек. Казваш, че си бил подведен, но нима словата, които четеш, не са Божиите слова? Не са би Божиите слова истината? Това, за което се общува на събиранията на Божия дом, не е ли истината? Можеш ли да придобиеш истината, като вярваш в човек? Кое дело, извършено от Божия дом, те подвежда? Въз основа на какво определяш дали си бил подведен? Бил си подведен само ако това, в което вярваш, не е истината. Ако това, в което вярваш, е истината, не можеш да кажеш, че си бил подведен. Дори да не си придобил истината, не може да се каже, че си бил подведен; може само да се каже, че не се стремиш към истината, че не си човек на място и че си навредил на себе си. Вярвал си в Господ в продължение на много години, без да придобиеш истината — какъв е бил проблемът тогава? Определено си боготворял пастори и си следвал хора; ето какво наистина означава да бъдеш подведен. Божият дом се отнася към всички честно. Ако си готов да изпълняваш дълга си, Божият дом ти дава дълг, а също така се грижи за твоите разходи за издръжка, без да издребнява. Това не е ли Божието въздигане? Нима не получаваш специално благоволение? (Да.) Тогава каква е целта да ти бъде даден дълг? Целта е, за да можеш ти, като сътворено същество, да установиш постоянна и стабилна връзка със Създателя, докато изпълняваш дълга си. Въз основа на това Бог ти предоставя истината, а също така нагласява различни среди за теб, за да си вземеш поуки. Освен това Божият дом винаги общува с теб за истината и за принципите на изпълняване на различен дълг. Влага ли Бог много мисъл заради това да помогне на хората да придобият истината? Много работа ли върши Божият дом за тази цел? (Да.) Хората са тези, които извличат най-голяма полза от всичко това. Ти не се стремиш към истината, а се стремиш единствено към слава, придобивки и статус, но въпреки това казваш, че си претърпял загуба. С тези думи не казваш ли на черното бяло? Имаш ли някаква съвест, като говориш по този начин? Някои хора казват: „Изпълняването на дълг в Божия дом е толкова трудно; работата, която трябва да свършиш, няма край!“. Ефективността ти при изпълняване на дълга ти е толкова ниска, така че трябва да се задействаш. Винаги искаш да ядеш наготово, без да вършиш никаква работа; това не е в съгласие с принципите. Някои хора винаги искат да ядат наготово и да не вършат никаква работа; какъв е проблемът тук? Тези хора не са ли лакомници? Сигурно са умрели от глад в миналите си животи! Те идват в Божия дом, като просто искат да ядат наготово. Хората със съвест и разум не са склонни да правят това. Ако Божият дом ги оставя да се нахранят до насита, те могат да се отплатят за Божията благодат и любов и могат да изпълняват добре дълга си, без да се плашат от трудности или умора. Хората без съвест и разум винаги искат да ядат наготово. Те са ужасени, че вършенето на малко работа може да означава да претърпят загуба, затова ядат повече, за да се възползват от Божия дом. Могат ли такива хора да изпълняват добре дълга си? Мисля, че рано или късно те ще бъдат отстранени. Освен това някои хора казват: „Работата в Божия дом е уморителна!“. Ами ти нямаш никакви силни страни. Ако не работиш и не изпълняваш дълга си, тогава ще трябва да се върнеш в света, за да работиш за прехраната си — няма ли работата, която вършиш там, да бъде уморителна? Искаш ли да ядеш наготово в Божия дом? Божият дом не е старчески дом, нито пък е благотворителна организация. Ако ти винаги искаш да ядеш наготово, нима не си лишен от съвест? Да не говорим за това колко е похарчил Божият дом за вашата храна, облекло и ежедневни разходи — какво изобщо бихте могли да използвате, за да купите дори само истината, която сте придобили? Бихте ли могли да я купите със злато или диаманти? Не бихте могли да я купите с нищо; истината е безценна. Като ви предоставям истината, искал ли съм от вас и една стотинка? (Не.) Колко кръв на сърцето Си трябва да изразходвам в изнасянето на проповеди? Кое от Моите общения за истината не ви позволи да извлечете полза? Кое събиране беше загуба на вашето време и енергия? (Никое.) Държал съм се повече от добре с вас. Всеки път, когато изнасям проповед, ви позволявам да придобиете нещо. Когато разговарям и си бъбря с вас, дори ако разкажа виц, всичко това е, за да ви помогна да разберете истината. Затова продължавам да говоря безспирно, за да можете да станете способни да разбирате истината. Въпреки това някои хора все още казват, че биват подвеждани, като вярват в Бог. Подвеждани ли са? (Не.) Едно нещо е сигурно за онези, които казват, че са подвеждани: те не са Божии овце. Тъй като не са Божии овце, те не могат да се радват на благословията да разбират истината. Трябва да страдат от мъките на греха и да живеят в болка, като Сатана ги измъчва както си иска и продължава да ги покварява, а след това да погинат заедно със Сатана; това е тяхната заслужена крайна цел. Тъй като не са Божии овце, те не могат да се радват на тази благословия. Веднага щом прочетат Божиите слова, те не могат да ги понесат или сърцата им не ги издържат, точно като някои хора, които са с лоша съдба и не могат да понесат благословиите; ако се радват на твърде добър живот, те ще умрат млади. Кажете Ми, Аз се събирам и общувам с вас в продължение на толкова много години — искал ли съм някога от вас и една стотинка? (Не.) Някои хора са се опитвали лично да Ми дадат няколкостотин юана, като Ме карат да Си купя някои добавки, за да подобря здравето Си. Аз казах: „Нямам нужда, имам достатъчно. Задръж парите или виж от какво има нужда църквата и купи нещо за нея, или виж кои братя и сестри имат нужда от пари за ежедневни разходи или за пътни разходи и им ги дай. Няма нужда да ги даваш на Мен“. Има и хора, които лично Ми дават някои хубави неща, и Аз ги отказвам всичките без изключение. От самото начало досега никога не съм взимал нито една стотинка или нито едно нещо от който и да е индивид. Някои хора Ми принасят някои вещи и в повечето случаи Аз ги отказвам. Ако наистина е нещо, от което имам нужда, ще приема малко, а след това трябва и да изразя Своята благодарност. Никога не съм изисквал никакви лични вещи от когото и да било. Само защото виждам, че носиш хубави дрехи или се храниш добре, не бих поискал да ми дадеш една или да ми изпратиш малко; никога не съм искал нищо такова. В продължение на толкова много години Моите събирания и общения с вас бяха безплатни. Не съм искал от вас нито един цент, нито съм искал от вас да дадете и една стотинка. Освен това по време на нашите събирания и общения никога не говорим за правене на приношения. Затова не знам защо някои хора, които са приели този етап от делото и са вярвали толкова много години, все още могат да кажат, че са били подведени. Как си бил подведен? Дали парите ти бяха измъкнати чрез измама, или беше подмамен за секс? Нито едно от двете. Тогава как окачествявате някой, който може да говори такива неща? (Той е неверник.) Той е неверник. Той не е Божия овца; той е дявол, затова може да бълва отровни клевети.

Когато се събираме, ние винаги общуваме за истината, и след толкова години на общуване вие най-накрая научихте основното. Виждам, че сега в толкова много свидетелства за преживявания хората имат известни преживявания и познание относно различни неща, с които се сблъскват в живота, особено при изпълняването на дълга си. Всички те са постигнали някои придобивки в истината и известен растеж в живота. Това показва, че чрез честото слушане на Моето говорене и изнасяне на проповеди вие сте развили правилни мисли и възгледи и сте споделили истинско познание за преживяване; това е нещото, което най-много се радвам да видя. Насърчавам ви да пишете повече статии със свидетелства за преживявания. Дори ако разбирането ти е повърхностно, напиши го, стига да има дори бегла връзка; колкото повече пишеш, толкова по-дълбоко ще става твоето разбиране. Точно така хората стигат до познаване на истината, разбиране на истината и преживяване на истината. Колкото по-сериозно подхождаш към това и колкото по-голямо значение му придаваш в сърцето си, толкова по-ясни ще бъдат мислите и възгледите, които ще имаш в своето разбиране на истината. Колкото по-ясни са мислите и възгледите ти, толкова повече съдържание ще има в това, което пишеш, когато допреш химикала до хартията, и толкова по-добре ще можеш да го изразиш писмено. Но ако само подсъзнателно размишляваш върху нещата или просто си помисляш за тях, няма да развиеш никакви определени мисли или възгледи. Когато започнеш да пишеш, ще почувстваш: „Имам разбиране — защо не мога да го предам писмено?“. Не можеш да го изразиш, защото нямаш мисли или възгледи и не знаеш как да пишеш. Без мисли и възгледи на статията, която пишеш, ще ѝ липсва душа, посока и цел и ти няма да можеш да определиш накъде да я развиеш. Ако не знаеш и не можеш да определиш каква е целта на написването на статията, какви резултати се надяваш да постигнеш чрез нея, какви истини принципи, които си разбрал, са засегнати и каква истина, която си разбрал, е засегната, ти няма да можеш да започнеш да пишеш. Ако можеш да определиш тези неща, ако знаеш каква всъщност е истината, къде се крият твоите заблуди и изопачавания, в какви неща си направил обрат и какво си придобил чрез разбирането на истината — ако си наясно с всички тези неща, ще можеш да започнеш да пишеш. Много хора вече имат известни придобивки в този аспект, което може да се види от тези статии със свидетелства за преживявания, качени от Божия дом. Една част от хората вече са започнали да имат ясно навлизане в живота и, разбира се, една част от хората също са получили ясни придобивки в истината. Може да се каже със сигурност, че за тази част от хората, които са получили придобивки в истината, някои истини принципи вече са станали животът в тях. Това е едно много добро начало и също така е страхотно явление. Може да се каже, че наличието на тези придобивки е ефектът, постигнат, защото нашето общение относно различни аспекти на истината е станало все по-детайлно и конкретно през всичките тези години. Какъв е смисълът да давам този пример? Смисълът е да ви кажа, че след като сте слушали Моите проповеди и общения толкова много години, въз основа на истините, които можете да разберете, независимо дали на ниво доктрина, или на практическо ниво, вие вече не би трябвало да мислите, че Божият дом е така наречена „човешка група“. Независимо за кой аспект на истината се общува, какъв конкретен въпрос се опитваш да опознаеш или за какво специфично поведение и случки на зли хора се общува, вече не бива да ги оценяваш с мислите и възгледите на невярващите. Напротив, трябва да ги приемаш от Бог, да се стараеш да си взимаш поуки, да се отнасяш към тях сериозно, а след това внимателно да размишляваш и да научаваш истините, които трябва да бъдат разбрани в тези неща. Трябва да запомниш това: независимо дали е Моето общение, общението на човека, използван от Светия Дух, или общението на братята и сестрите долу, ако наистина включва вид зъл човек, когото хората трябва да разпознаят, или вид поука, който трябва да се вземе, стига да засяга истината и стига да е аспект на истината, който трябва да разбереш и да схванеш, ти трябва да се отнасяш към него правилно и да го приемаш на сериозно. Дори ако действията на няколко индивида са донякъде радикални и твърдоглави, стига ти да не постъпваш по този начин, всичко е наред. Съсредоточи се върху истината, влагай усилия в истината, познавай същността на наличните факти, познавай и разпознавай негативните фигури, приемай положителните неща и практикувай според положителния път — като правиш това, ти ще постигнеш желания ефект и ще можеш да пожънеш плодове. Не бива да подхождаш към това с възгледите на невярващите, като винаги си мислиш: „Общуването на Божия дом за злите хора, за разобличаването и изчистването им е започване на кампания; това ни подбужда и подмамва да правим определени неща. Страхувам се, че в крайна сметка ще се опаря и ще си навлека неприятности, ако разоблича зли хора“. Няма нужда да се тревожиш за това; в Божия дом истината категорично е на власт. Ако вярваш, че Бог господства, че Бог е всемогъщ и че Бог е праведен, тогава би трябвало да имаш правилно разбиране и отношение към този въпрос и да се стараеш да пожънеш плодове в истината, когато се сблъскваш с всеки въпрос и с тези специални случки, вместо да правиш всичко възможно да защитиш себе си, като действаш като страничен наблюдател или неверник. Разбираш ли? (Да.) Както виждаш, тези слова, които изричам, полезни ли са за вас? (Да.) Ако искаш да бъдеш страничен наблюдател и да живееш предпазливо, тогава твоята вяра в Бог е твърде малка; ти не вярваш във фактите на Божията праведност и всемогъщество или във факта, че Бог господства над всички неща. Дори да не може да се каже, че си неверник, най-малкото имаш скептично отношение; ти не си отдал сърцето си на Бог и нямаш истинско сърце за Бог. Това е един тип човек: той е много плах и когато църквата извършва работа по пречистване и трябва да разобличи антихристи и зли хора, той се свива, измъква се и прави компромиси. Има и друг тип неверник, който, когато се сблъска с такива въпроси, си мисли: „Божият дом отново започва кампания. Аз няма да участвам в това. Няма да кажа нищо. Ами ако кажа нещо погрешно и бъда отлъчен? Няма да разоблича никого и никого няма да превърна в свой враг. Всичко, което трябва да направя, е да защитя себе си; трябва да се съхраня. Не виждам ничии злодеяния, не чувам ничии нелепи думи и не знам и не виждам някой да прави неща, които причиняват прекъсвания и смущения или нанасят вреда на интересите на Божия дом. Всичко това няма нищо общо с мен“. Това е възгледът на един неверник. Не само че не успяваш да защитиш интересите на Божия дом, но ти също така се присмиваш на Божия дом, като в същото време правиш всичко възможно да защитиш себе си, като предаваш интересите на Божия дом. Какви са такива хора в Божиите очи? Бог харесва ли такива хора? (Не, в Божиите очи такъв човек е невярващ.) Ако си такъв, Бог се отнася към теб като към невярващ. Може да изпълняваш дълга си, но Бог не те приема, нито те признава за Свое сътворено същество — това означава неприятности за теб. Дори да се защитиш доста добре, това е безполезно; трябва да оставиш Бог да те защити. Ако Бог те защитава, тогава ще бъдеш в пълна безопасност; ако Бог те защитава, ще можеш да придобиеш истината и Божието приемане. Трябва да се молиш за Божията защита и да изпълняваш дълга и отговорността, които един човек трябва да изпълнява, добре; не се опитвай да защитиш сам себе си. Колко си способен, че да можеш да защитиш собствения си живот? Колко си способен, че да можеш да подсигуриш собствената си крайна цел? Не си толкова способен; ти не контролираш себе си. Ако си умен, трябва да се предадеш, да заемеш правилното си място като сътворено същество при сблъсъка с какъвто и да е въпрос, да изпълняваш отговорностите си и дълга си добре и да правиш всичко възможно, за да защитиш интересите на Божия дом. Ако можеш да изпълняваш дълга си отдадено и добре и можеш да защитаваш интересите на Божия дом, виж дали Бог би те предал на Сатана, дали ти би умрял и дали църквата би те отлъчила. Ако дори не можеш да си сигурен в това, тогава си безспорен неверник; ти си невярващ. Бог не спасява и не усъвършенства невярващи; Той не иска такива хора. Разбираш ли? (Да.) След като имаш такива мисли и възгледи, следващия път, когато се сблъскаш с каквото и да е нещо, не стой настрана. Трябва да се отнасяш към себе си като към член на това голямо семейство, което е Божият дом. Интересите на Божия дом засягат интересите на всеки брат и сестра, както и твоите интереси. Когато интересите на Божия дом претърпят загуба, трябва да осъзнаеш, че твоите собствени интереси също търпят загуба. Трябва да се изправиш, за да сложиш край на това и да го разпознаеш, а след това да общуваш с братята и сестрите, за да защитиш интересите на Божия дом. Ето това трябва да правят хората в Божия дом и това е поведението, което трябва да проявяват; ето това трябва да правят Божият народ и добрите войници на царството. Разбирате ли? (Да.)

Добре, тук ще приключим нашето общение за днес. Довиждане!

19 октомври 2024 г.