Относно темата за „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“, в общението си стигнахме до съдържанието, включващо представите и фантазиите в рамките на темата за „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог“. Последните няколко пъти общувахме за „избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог“. Днес ще продължим да общуваме за това. Относно представите и фантазиите за въплътения Бог, общувахме по някои теми, свързани с нормалната човешка природа на въплътения Бог, нали? И така, за какво общувахме миналия път? Общувахме за някои конкретни проявления, свързани с изживяването и разкриванията на нормалната човешка природа на въплътения Бог, както и за някои принципи за постъпване и вършене на неща в рамките на нормалната човешка природа на въплътения Бог, а след това общувахме за това какви неща не прави въплътеният Бог по отношение на Своята човешка природа. Общуването по тези аспекти помага на хората да разберат по-добре нрав същността на Божията въплътена плът и Неговите принципи за постъпване и вършене на неща, както и някои от Неговите конкретни проявления и разкривания. Когато общуваме за тези проявления на въплътения Бог — било то под формата на факти, примери или конкретни принципи за вършене на неща — те включват всякакви дребни въпроси от живота. Изглежда не включват нито един от великите, новаторски подвизи или благородни действия, достойни за възхищение, които съществуват в представите и фантазиите на хората; всички проявления на въплътения Бог са съвсем обичайни и съвсем обикновени. Точно защото въплътеният Бог живее сред това обикновено, покварено човечество, тези Негови нормални и практически проявления са, от една страна, неизбежните проявления на човешката природа на Божията въплътена плът, а от друга, нормална нужда на въплътения Бог, живеещ сред човечеството. Разбира се, тези нормални и практически проявления също така предоставят на хората известна информация или пътища относно познаването на Бог. Те позволяват на хората да познаят Божията практичност и нормалност чрез практическото изживяване на въплътения Бог и практическите Му принципи за постъпване сред хората, а също и да опознаят Бога на небето, което им дава възможност да разберат по-точно Бога на небето и да разберат точно Неговата същност като нормален, обикновен човек на земята.

Някои хора казват: „Тези неща и примери, свързани с нормалната човешка природа на въплътения Бог, за които говориш, са съвсем обикновени; всички те са съвсем незначителни и незабележителни неща от ежедневието. Можеш ли да говориш за някои факти, които се усещат като мистериозни и неразгадаеми, или които изглеждат особено величествени?“. На това Аз казвам, че досега наистина не е имало такива. Въплътеният Бог живее в действителността на нормалната човешка природа и в специфична жизнена среда, и освен че върши делото на Самия Бог, Той прекарва остатъка от времето Си в обхвата на живота на Своята нормална човешка природа, като контактува с братята и сестрите или се занимава с някои дребни проблеми в църквата. И така, освен примерите, свързани с принципите и убежденията, според които постъпва и върши неща, за които общувахме, Той не извършва нито един от великите, новаторски подвизи или забележителни дела, които си представяте. Това може да е неочаквано за хората и може да не съответства на техните представи и фантазии, но на практика нещата стоят точно така. Нашето общение по темата за въплътения Бог се отнасяше главно до някои проявления, изживяване и конкретни принципи за постъпване и вършене на неща на въплътения Бог в Неговата нормална човешка природа. Това е различно от начина, по който се разказват делата на великите личности и известните хора в света. Когато хората в света говорят за някоя велика, известна или изключителна личност, те винаги говорят за това колко уникална, забележителна и велика е тя, и говорят за нейната харизма, като се фокусират главно върху това колко е възвишена и величествена. Това обаче, за което ние говорим във връзка с въплътения Бог, е точно обратното на онова, което светът казва за тези изключителни и велики личности. Ние говорим главно за това как въплътеният Бог е нормален, практичен, обикновен и не е необикновен. Говорим само за конкретни примери — при това дребни примери от ежедневието, — като говорим за това какви са принципите и възгледите, свързани с Неговото постъпване и вършене на неща. Тези мисли и възгледи, принципи и методи за постъпване и вършене на неща се основават изцяло на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Ние говорим главно за това как Той постъпва и как върши неща. В света обаче много малко хора говорят за това как трябва да постъпва човек. Дори ако някои хора са говорили по тази тема, те не са могли да дадат много конкретни примери, още по-малко са могли да изразят някакви принципи за постъпване. Те не говорят за това какви положителни принципи, положителни методи или правилни мисли и възгледи имат известните хора и великите личности, когато постъпват и вършат неща. Говорят само за техните постижения, техния талант и знания и техния дух, и също така говорят за това каква господстваща позиция заемат сред човечеството заради тези неща. Това, за което говорят, е точно обратното на нормалната човешка природа, притежавана и носена от въплътения Бог, за която общуваме днес. Това, което Божията въплътена плът ви позволява да опознаете и разберете, са принципите и убежденията за постъпване и вършене на неща, които се изживяват и притежават в Неговата нормална и практическа човешка природа. Тези принципи и убеждения за постъпване и вършене на неща съответстват идеално на Божиите изисквания към човечеството, което Той възнамерява да спаси. Божията въплътена плът притежава такава човешка природа и притежава различните мисли и възгледи — заедно с Неговите принципи и убеждения за постъпване и вършене на неща — в рамките на тази нормална и практическа човешка природа. Само поради това Той може да представлява Бог в извършването на делото на Самия Бог и да завърши делото и служението, които въплътеният Бог трябва да изпълнява добре в тази епоха, в рамките на такава човешка природа, за да може напълно да разкрие на човечеството представителния нрав, който Бог възнамерява да изрази в тази епоха, и — разбира се — да бъде напълно подготвен за делото на изразяване на истината, което Бог възнамерява да извърши в този етап от делото. Ако човешката природа същност, изживяна, разкрита и притежавана от Божията въплътена плът, не беше тази нормалност, практичност и обикновеност, за които общувахме, или ако Той не притежаваше тези принципи и убеждения за постъпване, за които общувахме, а вместо това притежаваше човешката природа същност на известните хора и великите личности, за които невярващите говорят и които почитат, до какво би довело това? (Той не би могъл да ни води да вървим по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото.) Това би довело до напълно различна ситуация. Да предположим, че Божията въплътена плът притежаваше човешката природа същност на невярваща велика личност или известен човек — човек, който е внушителен, забележителен, уникален, мистериозен и неразгадаем. Такъв човек няма граници, когато постъпва и върши неща, лъже постоянно и не постъпва, нито върши неща по спазващ правилата или възпитан начин, не си знае мястото, нито действа отговорно и неговите стремежи, мисли и възгледи са същите като тези на невярващите — той просто се стреми към възвишени и грандиозни неща и се концентрира върху дарби, знания и свръхестествени способности. По какъв път би ви повел такъв човек? (Той не би могъл да ни поведе по пътя на спасението. Напротив, онези, които го следват, само биха ставали все по-покварени и нечестиви.) Подобен човек няма положителни принципи за постъпване; неговите методи и принципи за постъпване не са положителни, а сатанински. Следователно принципите и убежденията за постъпване на този човек, който принадлежи на Сатана, са напълно отразяват неговата човешка природа същност. Какви са стремежите и пътят, по който върви човек с такава човешка природа същност? Те са абсолютно същите като тези на Сатана. Неговите стремежи и пътят, по който върви, идват изцяло от Сатана и съответстват на Сатана. Тогава онези, които го следват, не биха ли последвали неговото водачество, не биха ли имали същите стремежи като него и не биха ли вървели по същия път? (Да.) Тези хора биха последвали неговото водачество, биха подражавали на неговите принципи за постъпване и, също като него, биха се стремили към знания, статус, свръхестественост и възвишени и грандиозни неща, към всичко забележиленто и всичко, което изглежда мистериозно и неразгадаемо за хората. Никой не би могъл да постигне спасение, като следва такъв човек; вместо това би деградирал все повече. Подобна група не би могла да се нарече църква, главно защото всички те биха се откъснали от Божието дело и не биха имали делото на Светия Дух. Водачът, когото са следвали, нямаше да е утвърден от Бог, още по-малко изпратен от Бог. Дори и всички те да се наричаха църква, от това нямаше да има никаква полза; Бог щеше да ги пренебрегне. Колкото и да се наричаха църква, Бог нямаше да ги признае и Светият Дух нямаше да извършва дело върху тях. Този водач щеше да учи хората да правят каквото си искат; щеше да предоставя на хората каквото притежава в себе си и именно това биха придобили те от него. Той не притежава истината и не би могъл да предостави на хората каквито и да е положителни неща, нито да ги напътства в правилната посока, така че би било невъзможно хората да придобият истината от него. В най-добрия случай хората биха могли само да придобият малко знания и да научат някои професионални умения от невярващия свят или някакви способности в дадена област от него. Накратко, такъв човек, който не притежава нормалност и практичност, нито божествената същност като свой живот, не би могъл да бъде наречен въплътен Бог; той не би могъл да доведе хората пред Бог, нито би могъл да поведе хората по пътя на спасението. Като се имат предвид тези факти, има ли някой сред човечеството, освен Божията въплътена плът, който може да представлява Бог в извършването на Неговото дело? (Не.) Има ли някой, който може да представлява Бог в спасяването на човечеството от неговия покварен нрав? (Не.) Животът и човешката природа същност, притежавани от който и да е член на обикновеното човечество, са на практика едни и същи — такъв живот и такава човешка природа същност са били изцяло покварени от Сатана; за хората поквареният нрав е техният живот. Следователно, независимо дали се разглежда от гледна точка на човешката природа на хората, или от гледна точка на тяхната живот същност, нито един човек от цялото човечество не е подготвен за това дело на въплътения Бог, нито пък някое покварено човешко същество може да представлява Бог, за да спаси поквареното човечество от покварата. Естествено, тези факти казват на хората също следното: нито едно покварено човешко същество не може да каже на човечеството кои са положителните неща и кои са негативните неща и нито едно покварено човешко същество не може да каже на хората какво е истината или какви всъщност са Божиите намерения. Това, което покварените човеци предоставят на другите хора, е само знание, както и различните умения, способности или дарби, към които се стреми поквареното човечество, и различни тактики за постъпване и вършене на неща, философии за светските отношения и различни мисли и възгледи, които идват от Сатана. Човешките същества от всички раси споделят една обща черта. Каква е тази обща черта? Всички те смятат относително положителните или относително добронамерените, консервативни и традиционни неща сред тях за положителни неща и се опитват да заменят истината и Божиите намерения с тях. Хората вярват, че като се придържат към тези неща, те са придобили истинския път и могат да постигнат спасение. Всъщност тези неща нямат абсолютно нищо общо с Божиите изисквания към човечеството. Както виждаш, независимо колко проницателни са хората, независимо колко големи са дарбите им или колко талантливи и учени са те, или колко мила и благосклонна може да изглежда човешката им природа външно, нито един човек сред човечеството не може да разбере истината и нито един човек не може да разпознае кои са положителните неща и кои са негативните неща. Преди Бог да извърши Своето дело и преди Бог да изрази Своите слова, почти всички смятаха традиционната култура за положително нещо, а някои хора дори почитаха традиционната култура като истината. Следователно както и да се погледне, ако не въплътеният Бог изразяваше тези истини и вършеше това дело в рамките на нормалната човешка природа, а вместо това който да е член на човечеството вършеше това дело, той само би повел хората по път, който се отклонява от Божиите слова и намерения.

Нека да разгледаме един прост пример. Ако от хората се поиска да изберат костюми за танцово предаване, как ще изберат те? На теория всички знаят, че когато вярващите в Бог създават танцово предаване, особено за видеоклип, който ще бъде публикуван онлайн, дрехите, които носят, и държанието им представляват Божия народ. Следователно избраните костюми трябва да са благоприлични и порядъчни, а не екстравагантни тоалети. Когато става въпрос за това да бъдеш благоприличен и порядъчен, в това се съдържа много. Съдейки по представите на хората, какви дрехи се смятат за благоприличен и порядъчни? Това са дрехите, които различните етнически групи носят най-често, дрехи, които са сравнително традиционни и консервативни и изглеждат подходящи на всеки. Те не са екстравагантни или прекалено модерни. Ето каквосе смята за брагоприлични и порядъчни дрехи, съдейки по представите на хората. Какви са възгледите на повечето братя и сестри в църквата относно избора на костюми за предавания? Както виждаш, когато се снима филм, възгледите на отговорника за костюмите всъщност представляват възгледите на повечето хора. Стиловете на облекло, които избира, са все такива, които са били често носени от повечето хора през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Цветовете са предимно синьо, каки или сиво, само с вариации в това колко са тъмни или светли. Като цяло това са само тези два или три прости цвята. Защо не избират някакви ярки цветове? Според представите на хората вярващите в Бог са все благоприлични и порядъчни добри хора, така че те трябва да избират тези няколко най-често срещани, най-обикновени цвята за дрехите си. Както виждаш, толкова прост въпрос като избора на стил и цвят на костюмите напълно разкрива представите и погрешните мисли и възгледи относно вярата в Бог в сърцата на хората. Тоест хората таят много сериозна представа в себе си; много хора вярват, че вярата в Бог изисква придържане към старите обичаи и възстановяване на традицията. Според техните представи само традиционните, старите, изостаналите и остарелите неща са положителни неща и само те са нещата, които удовлетворяват Бог. Това ли мислят повечето хора? (Да.) Това е, което е в умовете на хората. Всички хора определят тези традиционни, изостанали, стари и отживели неща като положителни неща. Следователно при създаването на предавания, хората не могат дори да направят точен избор относно цветовете и стиловете на костюмите, което е едно от най-простите и най-основните неща. Всички те преценяват това, като използват представите си, и са особено консервативни, както и особено глупави и упорити. Кажете Ми, колко много представи трябва да имат хората за Бог! Положителните неща, определени от хората, и нещата, които хората мислят, че Бог харесва, са изцяло традиционна култура в представите на хората или нещата сред човечеството, които се приемат и признават от светските хора; те нямат абсолютно нищо общо с истината. Тогава кажете Ми, Аз традиционалист ли съм или модернист? (Бог не е нито традиционалист, нито модернист.) Някои хора казват: „Чрез това, за което общуваш, знаем, че не харесваш традиционната култура, защото живееш в настоящето. Най-малкото не си традиционен и не се придържаш към старите обичаи“. Вие казвате, че не съм традиционен, така че модернист ли съм? (Не.) Как можете да кажете, че не съм модернист? (Хората в света днес са доста привързани към тенденциите, но Бог ни учи да бъдем благоприлични и порядъчни, което противоречи на тенденциите.) Не само днешните хора харесват тенденциите; хората в древни времена също са харесвали тенденциите. Всички невярващи харесват тенденциите. Харесването на тенденции не означава, че човек е модернист. И така, как трябва да се отговори на този въпрос? Помислете малко върху него. Ти виждал ли си Ме някога да нося древни дрехи? Аз нося ли традиционни дрехи? Нося модерни дрехи. Това включва нормалната човешка природа на въплътения Бог. В която и епоха да живее въплътеният Бог и каквото и ниво на развитие да са достигнали хората от тази епоха по отношение на справянето с основните нужди, Неговата нормална човешка природа естествено възприема същия метод като тях за това; Той няма да се връща назад. Това не е ли проявление на нормална човешка природа? (Да.) Неговата нормална човешка природа има рационалност, така че когато става въпрос за основни нужди, Той естествено знае какво е подходящо да избере. Това е в едно отношение. В друго, независимо дали е традиция или модерност, това не е форма, а по-скоро представлява тенденция на мислене и възглед. Тогава традицията ли е положителна, или модерността е положителна? Според Мен нито едното, нито другото е положително. И двете нямат нищо общо с истината; и двете са създадени от поквареното човечество под влиянието на Сатана. Независимо дали става въпрос за традиционни мисли и възгледи, или за модерни мисли и възгледи, всичко, което не идва от Бог, е негативно нещо, а не положително нещо. Независимо дали става въпрос за традиционни основни нужди, или за модерни основни нужди, тяхната цел винаги е да задоволят нуждите на нормалната човешка природа. В която и епоха да се роди въплътеният Бог, Той живее в рамките на нормална и практическа човешка природа и Неговите принципи за постъпване и вършене на неща не се променят. Във всичко, което прави, и в отношението Си към всичко Той действа според принципите на Божиите слова и принципите, които произтичат от Неговия вътрешен живот нрав; Той не запазва и не следва традицията, нито следва модерността или гони тенденциите. Следователно изискванията на въплътения Бог към онези, които Го следват, нито се основават на традицията, нито са повлияни от модерността. Различните мисли и възгледи, или истини, които Той притежава и за които общува, изцяло произлизат от Бог, от Божията божествена същност и Божия живот; те нямат нищо общо нито с традиционната култура, нито с модерните знания.

Като гледате костюмите, избрани за танцовите предавания, създадени от Божия дом, успяхте ли да разпознаете някакви принципи? Защо бяха избрани тези стилове и тези цветове? Ако можете да разберете принципите тук, значи наистина разбирате малко от истината и имате духовно разбиране; ако не можеш дори да разбереш принципите в такова просто нещо, тогава ти си объркан човек, чиито заложби са твърде слаби, и не си разбрал истината въпреки слушането на проповеди в продължение на толкова много години. Като начало, когато създаваме танцови предавания, дрехите, които изпълнителите носят, традиционни ли са или модерни? (Модерни са.) Те всички са модерни дрехи — при това обикновени, ежедневни тоалети. Някои хора не разбират, като казват: „Нашите танцови предавания са художествени предавания, така че защо изпълнителите просто носят обикновени, ежедневни тоалети вместо сценични костюми? Тоалетите с мъниста и пайети по тях са особено пищни. Вижте тоалетите, носени на сцената от онези танцови трупи на национално ниво — те са пищни, изящни и царствени и изглеждат ослепително, когато светлините паднат върху тях. Ако нашите изпълнители също носеха такива тоалети, когато създаваме предавания, това не би ли ги накарало да изглеждат по-добре и не би ли прославило Бог повече? Не би ли проявило по-добре властта на Божия дом и не би ли позволило по-добре на невярващите или религиозните хора да видят мощта на Божия дом?“. Правилен ли е този възглед? (Не.) Най-напред ми кажете — защо изпълнителите носят обикновени, ежедневни тоалети вместо великолепни костюми, когато създаваме танцови предавания? (Ако братята и сестрите носят особено великолепни костюми, когато танцуват, публиката ще се фокусира върху дрехите и върху това как изглеждат изпълнителите. Но ако те носят обикновени дрехи и изглеждат като благоприлични и порядъчни хора, публиката няма да бъде привлечена от тези външни неща и ще съсредоточи ума си върху Божиите слова.) Имате право за едно нещо — неносенето на великолепни костюми е, за да се попречи на хората да се фокусират върху формата и външния вид. Има и друг момент, който е най-важен: независимо дали става дума за танци или пеене, когато създаваме предавания, каква е целта? (Да свидетелстваме за Бог.) Това е единствената цел. Независимо дали става въпрос за танци или пеене, всичко това е, за да се свидетелства за Бог. Не е, за да се изтъкне някой индивид, нито пък да се угоди на някого, а просто, за да се свидетелства за Бог. Така че е достатъчно изпълнителите да носят прости, добре стоящи, благоприлични и порядъчни, и стилни дрехи, които постигат целта да се свидетелства за Бог. По своята същност предаванията, които създаваме, не са развлекателни. Какво са развлекателните предавания? Развлекателните предавания са неща, които хората гледат за отдих в свободното си време; те са просто за да угаждат на хората. Когато хората си почиват, те гледат предаване, за да се забавляват, да се отпуснат, да се почувстват щастливи, да забравят тревогите си и да се освободят от стреса. След това се връщат към каквато и работа да имат да вършат, без да мислят за това или да изпитват някакви чувства към него. Ето какво представляват развлекателните предавания. А какво да кажем за предаванията, които ние правим? По отношение на формата си те са забавление, но по същество не са, за да угодят на публиката, нито да покажат артистични умения. Целта на предаванията, които създаваме, е да свидетелстват за Бог. Например, когато създаваме предавания с химни, целта на химните с Божиите слова е да свидетелстват за истината на Божието слово и да я разгласяват, като позволяват на хората да дойдат пред Бог; целта на химните за преживяване е да свидетелстват за ефектите, постигнати от Божието дело, и за резултатите, които Божието дело е постигнало у хората. Накратко, независимо какви предавания създаваме, те не са чисто развлекателни предавания. Тяхната цел не е да привличат погледите на хората или да им помагат да убиват време и да се забавляват, още по-малко пък да показват артистични умения. Предаванията, които създаваме, имат само една цел и тя е да разгласяваме Божиите слова и да свидетелстваме за Божието дело, като позволим на повече хора да узнаят, че Бог се е въплътил и извършва нов етап от делото, като позволим на повече хора да узнаят, че Божието дело вече е придобило група хора и че Бог сега работи и говори. Това е единствената цел на предаванията, които създаваме. Тъй като това е целта на предаванията, които създаваме, ако хората носят великолепни дрехи и тежък грим и имат всякакви премени, това не ли несъвместимо с целта да се свидетелства за Бог? (Да.) Несъвместимо е. Следователно ние не се концентрираме върху това какво носят изпълнителите. Върху какво единствено се концентрираме? Концентрираме се само върху това дали нещата, които предаванията представят — държането на братята и сестрите, танцовите движения и формата на предаванията — могат да привлекат вниманието на хората и дали могат да накарат хората да ги харесат и да се заинтересуват от тях, като по този начин оставят у хората благоприятно впечатление и им помогнат да станат склонни да проучат Божието дело, да приемат Божиите слова и да пеят химни и да се покланят на Бог заедно с братята и сестрите — това е целта, която искаме да постигнем. За да се постигне тази цел, що се отнася до тоалетите и външния вид на изпълнителите, те просто трябва да изглеждат благоприлични и порядъчни, чисти и спретнати и да имат особено добро държание; що се отнася до останалото — великолепни костюми, тежък грим и всякакви премени — всички те имат негативни ефекти. Какви негативни ефекти? Ако танцуващите сестри са издокарани като небесни девици, а братята са издокарани като красавци или богати наследници, когато хората видят това, те ще си помислят: „Вие се перчите. Не таите ли лоши намерения? Не съблазнявате ли хората?“. Ако хората имат такива мисли, това не е добре. Братята и сестрите се обличат по благоприличен, порядъчен, стилен и уместен начин. Въпреки че като цяло може да не изглеждат елегантни, те са особено чисти, спретнати, благоприлични и с добър вкус. Когато хората ги гледат, те виждат, че тези хора имат добро поведение, че са вярващи в Бог и че предаването, което създават, е такова, което свидетелства за Бог, а не нещо криво или нечестиво. Както виждаш, предаванията на невярващите се състоят само в това да се хвърлят кокетливи погледи, да се пращат въздушни целувки или да се изтъкват фигурите на изпълнителите. Докато танцуват, освен че се перчат със занаята си, изпълнителите парадират и с чара си, като не предлагат ни най-малко положително напътствие. За разлика от тях, предаванията, които създаваме, предават изцяло положително напътствие. Дори зрителите да искат да таят непристойни мисли, те не намират възможност или вратички, чрез които да го направят. Ако искат да разгледат фигурите и чертите на лицата на изпълнителите, не могат да ги видят добре; ако искат да видят кой парадира с чара си, също не могат да го видят. Те виждат само едно изражение — усмивка — представящо едно напълно благоприлично и порядъчно държание. Най-важното е, че нашите прeдавания не са, за да се перчим или да угаждаме на някого, а за да свидетелстваме за Бог; това е основен принцип. Освен това, що се отнася до стиловете на облекло, които избрахме за екипа за танци — тениски, суичъри и анцузи — хората може да се чувстват доста удобно да танцуват в тях, но на някои млади хора може да не им харесат много въз основа на собствените им вкусове. Те смятат, че тези стилове са твърде обикновени, че това е просто ежедневно облекло, неща, които носиш вкъщи, но точно това са благоприличните и порядъчни дрехи. Тениските, суичърите и анцузите са най-често срещаните стилове ежедневно облекло в днешно време. Защо избираме тези стилове? Забелязал съм, че вероятно са минали поне няколко десетилетия, откакто този стил на ежедневно облекло се е появил за първи път. Сега избираме този стил за нашите предавания, като вземаме предвид факта, че дори след още няколко десетилетия той няма да е остарял или демоде. Освен това този стил е подходящ за хора от всички възрастови групи и всички социални класи; независимо дали са обикновени хора или хора от висшата класа, всички те носят такива дрехи у дома в ежедневието си. Нещо повече, тези дрехи са свободни и удобни за танцуване. Така в крайна сметка се спряхме на този стил на облекло за сценичните костюми. Независимо дали хората, които ги носят на сцената, ги харесват или не, този стил е подходящ за сцената; тоест нито зрителите, нито тези, които ги носят, могат да му намерят някакъв недостатък. Онези, които ги носят, може да кажат: „Тези дрехи, които Ти избра за нас, са твърде безвкусни; никога не бих носил такива дрехи в ежедневието си“. Моят отговор на това е, че Аз не се меся в това какво носиш в ежедневието си. Това, което ти носиш, и това, което ти харесва, представляват това, което си; те представляват твоята човешка природа и същност. Ако не харесваш прости, стилни, благоприлични и порядъчни дрехи, а вместо това харесваш ектравагантни дрехи, тогава ти си доста нестандартен. Ако ти обичаш да разголваш гърдите и гърба си, да носиш косата си пусната и да си слагаш големи слънчеви очила, като винаги се държиш като знаменитост, тогава Аз казвам, че ти не си член на Божия дом. Не обичаш да бъдеш благоприличен и порядъчен; най-малкото, не Ми съответстваш. Да бъдеш благоприличен и порядъчен, стилен и уместен — това е принципът за избор на стилове на облекло. Тогава как трябва да бъдат избрани цветовете на дрехите? Някои хора казват: „Бялото представлява святост, зеленото представлява живот, червеното представлява празничност, а жълтото представлява приятелство, така че трябва просто да изберем тези цветове“. Аз казвам, че това са пълни глупости; цветовете не представляват нищо. Тогава какъв е принципът за това какви цветове да се носят? Много е просто; има само един принцип: да изглежда чисто пред камерата. Особено някои цветове са силно наситени и доста ярки и хората може рядко да ги носят в ежедневието си, но ние избрахме тези цветове заради сценичния и визуалния ефект, които те осигуряват. В едно отношение, тези цветове са сравнително по-наситени и ярки, така че сценичният ефект, който осигуряват, е добър. В друго отношение, повечето от тези цветове не са много странни; няма убити такива и няма такива, които да отблъскват хората, така че създадените по този начин видеоклипове имат добър ефект.

Това, за което току-що общувах, бяха принципи за избор на костюми за танцови прeдавания. Кои аспекти от тях видяхте ясно? Кажете Ми, уместни ли са тези принципи, които Аз обмислих? (Да.) Всичко това се върти главно около принципите да се свидетелства за Бог, да не се посрамва Бог и да се постигнат най-добрите резултати, нали така? (Така е.) Има ли в това някакви аспекти, които да са изопачени или крайни? (Не.) Има ли някакъв елемент на придържане към старите обичаи? (Не.) По никакъв начин не е изопачено, нито е придържане към старите обичаи. И така, тези наши принципи за избор на костюми традицията ли следват, или следват модерността? (Не следват нито традицията, нито модерността; стига предаванията, които създаваме, да могат да постигнат резултата да свидетелстват за Бог, това е най-доброто.) Вие най-накрая разбрахте; целта на тези предавания е да се свидетелства за Бог и нищо друго. Свидетелстването за Бог изисква да вземем предвид, че не бива да посрамваме Бог или да караме Божия дом да изглежда зле. Разбира се, трябва също така да вземем предвид, че материята и стилът на костюмите трябва да са удобни за носене. Тоест всеки благоприличен и порядъчен човек, който те види да носиш тези дрехи, би си помислил, че те са приемливи, че изглеждаш като вярващ в Бог и че можеш да представляваш Божия народ, а не да правиш впечатление на невярващ или на някоя филмова звезда или певец — и с един поглед човек може да разбере, че ти си благоприличен и порядъчен човек. Съдейки по това, мислите ли, че Моите гледни точки за отношението към нещата и принципите, които следвам в рамките на Моята нормална човешка природа, са същите като вашите? (Не.) Категорично не са същите. Тогава кажете Ми, възвишени и величествени ли са тези принципи, които следвам? Изключителни ли са? Изобщо не са възвишени и величествени. Те са изключително нормални. Принципите, които възприемам, и резултатите, които целя да постигна, когато върша неща, са изключително практически и Аз никога не се перча. Ако трябваше да следваме начина, по който всички вие гледате на нещата, при избора на костюми за програми ние или бихме били традиционни и бихме се придържали към старите обичаи, или бихме следвали светските тенденции. Някои хора казват: „Опушеният грим на очите, изкуствените мигли, халките на носа и големите обеци са популярни в света. Ние също трябва да облечем братята и сестрите така, че да бъдат красиви. Не само дрехите им трябва да са великолепни, но и гримът им трябва да е съблазнителен. Те не бива да отстъпват на певците и филмовите звезди в света и трябва да изглеждат още по-елегантно и по-пищно. Вярващите в Бог трябва да бъдат по-благородни от тях, така че това е посоката, в която трябва да поемем, когато обличаме изпълнителите“. Тогава защо тези изпълнители в крайна сметка не излизат на сцената с нито един великолепен артикул върху себе си? Защото Аз съм тук и проверявам всичко. Независимо дали са модернисти или традиционалисти, всички те са изтласкани настрани — нямат никакви възможности да парадират с „уменията“ си. Те са възпирани от Мен. Ако вие бяхте тези, които проверяват, бихте ли дали на тези хора възможността да парадират с „уменията“ си? (Не.) Защо не? (Ако им се даде възможност, те биха се отклонили от правия път. Не биха следвали принципите, изисквани от Божия дом.) Ако им се дадеше възможност, те щяха да облекат изпълнителите като демони. Щяха да създадат развлекателни предавания като онези, които са популярни в обществото, като превърнат предавания, предназначени да свидетелстват за Бог, в развлекателни предавания, които угаждат на публиката, и като карат хората, които участват в тях, да изглеждат като демони и призраци. Тогава тези предавания щяха ли да стават за гледане? Естеството им щеше да е променено; нямаше да свидетелстват за Бог, а щяха да посрамят Бог и щяха да заслужат проклятие и забрана. Това нямаше да е изпълняване на дълг, а вършене на зло. Разбирате ли? (Да.) Не разбрахте дори такъв дребен въпрос. Сега, след като го обясних по-ясно и по-просто, някои хора внезапно осъзнават: „Значи така стоят нещата. Сега знам защо Божият дом избира такива костюми за своите танцови предавания“. Независимо от епохата, какъв е принципът, който хората трябва да следват? Той е да приемат Божието слово като принцип във всички неща. При извършването на какъвто и да е елемент от работата или при справянето с какъвто и да е въпрос, твоята първа цел трябва да бъде да назидаваш хората, а втората — да свидетелстваш за Божието дело. Това са двата принципа. И така, това са двата принципа, които хората трябва да спазват във всичко. Тогава нормалността и практичността, притежавани в нормалната човешка природа на въплътения Бог, също се състоят единствено в следването на тези принципи. Принципите не се променят; въплътеният Бог не следва нито традицията, нито модерността. Принципът, който Аз спазвам в рамките на Моята нормална човешка природа, е да постъпвам и да върша неща в обхвата на съвестта и разума. Тогава какви принципи следвам Аз, когато върша делото на Божия дом? Принципите да нося полза на хората във всичко, което правя — да върша неща, които им носят полза и ги назидават. Освен това — да върша делото на свидетелстване за Бог, като следвам принципите на свидетелстване за Бог и разгласяване на Божиите слова. Бихте ли казали, че е точно така? (Да.) Разбирате ли Ме по-добре сега, като общуваме по този начин? (Да.) Ако не говоря подробно за тези неща, те няма да са ви ясни. Вие не можете дори да проумеете такъв прост въпрос. Всъщност той изобщо не е дълбок; всичко е много практично и обикновено. Колко е обикновено? Изключително много отговаря на рационалността на нормалната човешка природа. Тоест, ако имаш рационалността на нормалната човешка природа, можеш да го разбереш, но ако нямаш, ще ти бъде много трудно да го разбереш — ще трябва да го обясня ясно и изчерпателно, като го изразя просто и ти го разясня, преди да можеш да разбереш какво се случва. Това е толкова прост въпрос, който дори не достига до нивото на истините принципи, но вие все още не можете да го обясните ясно. Какво се случва тук? Дали този въпрос е дълбок и неразгадаем? (Не.) Тогава защо не можете да го обясните ясно? Най-общо казано, това е така, защото не разбирате истината. В по-широк план това е така, защото на вашата нормална човешка природа и рационалност им липсват определени неща и имат недостатъци. Когато става въпрос за това да бъдете благоприлични и порядъчни, вие се придържате към традицията и към старите обичаи. Когато става въпрос за нормална човешка природа, вие мислите, че да имаш нормална човешка природа означава да бъдеш простодушен като глупак. Това не показва ли, че вашите заложби са наистина слаби и че нямате никаква способност за възприемане? (Да.) Точно това е проблемът. Добре, достатъчно за това.

Миналия път общувахме по темата за това, че въплътеният Бог „не крои планове“, в рамките на темата „да не поставяме въплътения Бог наравно с поквареното човечество“. Днес ще общуваме по темата „да не се нападат другите“. Да не се нападат другите е част от същността и изживяването, притежавани от нормалната човешка природа на въплътения Бог, и е един от принципите, които съвестта и разумът на нормалната човешка природа следват в отношението си към хората. Тоест въплътеният Бог може най-малкото да се разбира мирно с теб. Независимо какъв тип човек си, дали си някой с по-добри или по-лоши заложби, или някой с по-добра или по-лоша човешка природа, въплътеният Бог може да се отнася към теб правилно и да се разбира с теб приятелски. Ако открия, че имаш някакъв дефект или недостатък, или дори че имаш някаква лоша същност в човешката си природа, или че си извършил някакво злодеяние, Аз ще общувам с теб откровено, ако има възможност или ако условията позволяват. Ако можеш да го приемеш, Аз откровено ще разоблича проблемите ти и ще ти посоча пътя за разрешаването им. Но ако не можеш да го приемеш, в подходящ момент Аз може да използвам реален проблем, който съм открил, за да ти напомня, да те разоблича и да те предупредя, като ти дам да разбереш какъв е проблемът ти — независимо дали е проблем с човешката ти природа, със заложбите ти или e твой покварен нрав. Въз основа на това какъв проблем имаш, Аз ще ти напомня и ще те порицая, като ти дам да разбереш твоите недостатъци или къде се крие проблемът ти, а след това ще ти кажа каква е същността на този вид проблем и какво е отношението на Бог към хората, които имат този проблем. Ако си готов да го приемеш и си способен да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, ще ти кажа пътя на практикуване и как да се отнасяш и да разрешиш този вид проблем. Няма да се хващам за твоите проблеми и недостатъци като нещо срещу теб, за което да се хвана, или като слаби места, от които да се възползвам, и след това от време на време да ти се подигравам, да те осмивам или да правя язвителни забележки за тях. Няма да направя това; ще се отнеса към теб и твоите съществуващи проблеми справедливо и обективно. Ако ти дам няколко напомняния, но на теб ти липсва осъзнатост и не усещаш, че това, което съм казал, има нещо общо с теб, или ако ти кажа, че естеството на проблема ти е сериозно, но ти не го приемеш, и го отхвърлиш, съпротивляваш се и дори си измисляш извинения, за да спориш и да се оправдаваш, тогава ще преценя нещата според ситуацията. Ако работата, което вършиш, е много важна и проблемът ти е повлиял на работата на църквата, тогава Аз ще обмисля дали си подходящ за този дълг. Но ако си просто обикновен вярващ и дългът, който изпълняваш, и твоите проявления нямат голямо въздействие върху работата на църквата или Божиите избраници и това е просто твой личен проблем, тогава доброжелателно ще ти напомня и помогна. Ако не го приемеш сериозно, няма да затая злоба към теб и, разбира се, няма да се опитвам по всевъзможен начин да те принудя да го приемеш. Ще се отнеса към този въпрос много рационално и ще продължа доброжелателно да ти напомням и да ти помагам. Ако мога да видя, че същността на проблема ти ще доведе до негативни последици за теб самия или за другите, тогава, подтикнат от съвестта Си, доброжелателно ще ти напомня или ще ти помогна, вместо просто да те гледам как се излагаш. Също така няма небрежно да те окачествя с думите: „Ти си безнадежден, Бог те ненавижда и ти си от онези, които ще погинат“, още по-малко просто ще отворя устата Си и ще те прокълна с думите: „Ти, дяволе, ти, потомъко на Сатана, ти, който се съпротивляваш на Бог“. Категорично няма да направя това. Тъй като Моята идентичност е специална, Аз често се въздържам много рационално: как се отнасям към някого и как говоря с него трябва да зависи от това кой е той — това е единият аспект. Освен това не бива небрежно да окачествявам когото и да било. И от трета страна, чрез тона на гласа Ми, чрез избора на думи или начина на изразяване трябва да накарам другия човек да почувства, че това, което казвам и правя, е доброжелателно и лишено от злоба. Що се отнася до Моя мотив, Аз искрено се опитвам да ти помогна; не искам да те виждам да се отклоняваш по обиколни пътища, нито пък искам да те виждам да ставаш слаб, колеблив или дори да губиш ориентация или да се отклоняваш от пътя, когато се сблъскваш с неща. Вместо това се надявам, че след като съм общувал с теб и съм ти помогнал, ще можеш да погледнеш на себе си правилно, да избегнеш изпадането в негативност, да имаш точно разбиране за своите видове покварен нрав и за проблемите, които имаш, и да се отнесеш към себе си правилно, а след това да потърсиш път на практикуване от Божиите слова и малко по малко да преодолееш своите видове покварен нрав и да разрешиш проблемите си според Божиите слова, като същевременно се разбираш приятелски с другите и им помагаш. Тоест Аз се стремя да гарантирам, че това, което казвам и правя, когато общувам с хората, може да им позволи да разберат Божиите намерения, да узнаят какви принципи изисква Бог от хората, какви са Божиите нагласи и възгледи към различните проблеми, които хората имат, как хората трябва да се справят с тези проблеми, за да отговорят на Божиите изисквания и да удовлетворят Бог, и как трябва да търсят истината, за да разрешат проблемите си. Целта Ми е да помогна на хората правилно да се отнасят към тези проблеми и да ги разрешават, когато се справят с всякакви хора, събития и неща и когато техните видове покварен нрав бъдат разкрити, като крайният резултат е да се покорят на истината и на Бог. Разбира се, въз основа на разнообразието от хора, с които съм влизал в контакт през тези години на вършене на дело и говорене, стигнах до осъзнаването на един факт: колкото и спокойно да говоря и да разговарям с хората, колко и добра воля да имам или каквато и нагласа да имам в желанието си да помогна на когото и да било, много малко хора могат да усетят или разберат какво казвам и причината, поради която го казвам, и след това, чрез словата, които съм изговорил, и съдържанието, за което съм общувал с тях, да постигнат напредък или да получат реална, практическа помощ в реалния си живот. Но независимо колко много в крайна сметка жънат и придобиват хората чрез комуникацията и взаимодействието с Мен, Моите принципи за взаимодействие с хората не се променят. Някои хора казват: „Тогава защо не промениш метода Си?“. Кажете Ми, защо да не променя метода Си? Трябва ли да променя метода Си? Когато говоря на хората, трябва ли да говоря от възвишена позиция, сякаш провъзгласявам Десетте заповеди на Мойсей? Трябва ли гласът Ми да бъде като гръмотевица в небето или трябва да възприема някакъв тон, така че хората да се страхуват, лесно да запомнят какво казвам и да са готови да практикуват и да могат да се покорят? Или ако при общуването си с хората винаги им говоря с тона на проклятие и окачествяване, хората ще си научат ли тогава урока? Ще могат ли тогава да го приемат? (Не.) Знаете ли защо не? Навремето, когато Йехова издаде Десетте заповеди чрез Мойсей, израилтяните чуха звука на гръмотевици в небето и видяха светкавици — това спря ли ги да се бунтуват срещу Йехова и да Го съдят? Независимо от метода, който използваш, за да говориш, съдържанието на думите ти или мотива ти да говориш, от гледна точка на приемащия, ако той субективно има готовността и нуждата да приеме истината и да обича положителните неща — ако има тази нужда в сърцето си — тогава, независимо какъв метод използваш, за да говориш, той ще може да го приеме и лесно ще го запомни. Ако обаче няма тази нужда в сърцето си, тогава дори и да знае кои са положителните неща и кои са негативните неща, пак няма да приеме нищо от това, което казваш, нито ще го вземе присърце, колкото и да е правилно или колкото и да са правилни източникът и мотивът му. Следователно от Моя гледна точка, Моят принцип за вършене на тези неща е, че Аз общувам нормално с всеки. Що се отнася до това какво човек може да придобие и пожъне от Мен и дали може да придобие истината, ключът се крие в това дали той обича истината, а също и в това дали има нуждите на нормалната човешка природа. Ако по природа обича положителните неща, тогава, когато общувам и разговарям с него нормално по този начин, той ще може да обмисли това, което съм казал, какви са принципите зад тези думи и какво съм му заръчал да направи; те ще обмисли тези неща след това, ще ги има предвид и след това ще практикува според тези слова. Ако този човек няма нужда от положителни неща в своята човешка природа, тогава, независимо какво казвам, полза няма да има. Дори и да го кастря, да го дисциплинирам или дори да го укорявам, това не помага с нищо. След като е бил укорен, той може да се държи благоприлично и покорно външно, но тъй като няма нужда от положителни неща в сърцето си, след като нещата отминат, той бързо ще се върнат към това, което е бил преди, без никаква следа от положителни думи, положителни неща или истини принципи в сърцето си. Следователно колкото и много да казваш, ти не можеш да промениш такива хора така, че да развият нуждите на нормалната човешка природа. Това е единият аспект. Освен това да не се нападат другите по същество е един от Моите принципи за това как се отнасям към вас. Независимо какъв тип човек си, независимо дали се стремиш към истината или не, дори и да разоблича твой определен проблем, това е просто за да разнищя същността на този проблем, така че да можеш да го разбереш и опознаеш задълбочено, да постигнеш напредък в хода на изпълнението на дълга си в бъдеще, да спреш да правиш същите грешки и да спреш да смущаваш или да подкопаваш работата на църквата — то е за да ти помогна, а не за да ти създавам проблеми или да намеря нещо, което да използвам срещу теб. Затова дори и да се връщам съм неща, които са се случили в миналото, това не е, за да потисна твоя ентусиазъм или да те нараня, а за да ти позволя да опознаеш същността на проблемите си, да постигнеш задълбочено разбиране на определен аспект от истината, да имаш разбиране за себе си, да знаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения и в крайна сметка да практикуваш точно според принципите на Божиите слова. Имате ли някакво разбиране на факта, че въплътеният Бог никога не напада другите? (Имаме донякъде.)

Освен че не напада другите, въплътеният Бог от време на време ги и насърчава. Някои хора имат незрял духовен ръст и са крехки; те не са толкова силни по отношение на човешката си природа, липсва им постоянство във вършенето на неща или често са възпирани от най-различни неща, не знаят как да търсят истината и не могат да изпълняват дълга си нормално. При такива обстоятелства Аз ще им дам малко насърчение, за да им позволя да видят пътя напред, така че вече да не се оказват в капана на нещо и да бъдат възпирани от него. Когато чуеш тези думи на насърчение, може да почувстваш, че това, за което говоря, е извън обсега ти, но Моята цел е да ти помогна да се избавиш от тежестта на собствените си мисли и представи, да не бъдеш повече възпиран от тези неща и да ги загърбиш, а след това да вложиш всичките си сили в дълга си, за да удовлетвориш Божиите намерения. Някои хора са минали по пътя на провала или са вършили неща, които нарушават принципите на Божия дом, или са имали някои очевидни прояви на непокорно поведение, а някои хора дори са причинявали прекъсвания и смущения с действията си, като са причинили някои загуби на работата на църквата. Ако Аз понякога споменавам тези неща в Моето общение, целта Ми не е да потисна твоя ентусиазъм, нито пък тая злоба; напротив, Моята цел е да използвам фактите от твоя случай като пример, за да напомня на другите да не правят същите грешки — Моята цел е да общувам ясно за даден аспект от истината, да позволя на повече хора да видят, че пътят, по който си вървял, е грешен и каква е грешката, за да могат да си извадят поука от това, и после да предупредя повече хора да не вървят по същия път, и да им напомня какви принципи трябва да спазват във вършенето на нещата. Особено когато се общува за различните видове покварен нрав на хората и когато те се разобличават, примерите, които давам, или конкретното състояние, за което общувам, може да включват много хора или може да включват някои конкретни хора и неща. Целта на общуването за тези неща не е да се намери възможност да бъдете разкрити и поставени в неудобно положение; що се отнася до фактите, които споменавам, или състоянията, които разобличавам, те имат отношение само към темата и аспекта на истината, за които общуваме. Може да се окаже, че не те познавам лично и не знам, че такова нещо ти се е случило, но примерът, който дадох, или състоянието, което разобличих, се е случило да се прояви в теб и ти се припознаваш в него. Когато някои хора се припознават в такива неща, те си мислят: „Натопил ли ме е някой? Откъде знаеш, че това нещо ми се е случило, че съм имал този проблем и съм бил в това състояние?“. Аз казвам, че наистина не знам, че такъв вид нещо се е случило на конкретен човек или че е бил в такъв вид състояние, но истините, за които общувам — или проблемите, които разобличавам — включват това състояние, такъв вид проблем или този конкретен вид пример. Тъй като този вид състояние и този конкретен вид пример са представителни и могат достатъчно да позволят на хората да опознаят определени видове хора, събития и неща и да познаят същността на определен вид човек, когато давам примери, не мога да избегна цитирането на някои конкретни случки, които са се случили в църквата, или обсъждането на определени конкретни състояния. Поради това е неизбежно да бъдат замесени някои хора, събития и неща. Но нямам ни най-малко намерение да нападам определени хора; целта Ми е просто да напомня и да увещая хората, като позволя на по-голямата част от Божиите избраници да извлекат полза. Когато давам някои примери, докато изнасям проповеди и общувам, това изобщо не е насочено към някой конкретен човек; то е просто за да общувам за истината и да разоблича същността на определен проблем, така че да можете да бъдете по-наясно с проблема и да разберете по-добре същността му. Чрез разбирането на същността на проблема, независимо дали се идентифицираш като човек с този проблем или прозираш замесените хора, събития и неща, ти можеш да започнеш да практикуваш според съответните истини принципи, да ги използваш, за да разрешиш проблемите в себе си, и да постигнеш навлизане в истината реалност. За какъвто и проблем да общувам, независимо дали е проблем, който съществува в теб, или проблем, който съществува в другите, Аз го правя само за да общувам за истината и да ви помогна да разберете по-добре същността и реалността на определен вид проблем; то не е насочено към нито един конкретен индивид или конкретен вид човек. Разбира се, възможно е и първообразът на примера, който давам, когато общувам за даден проблем, да е нещо, което ти се е случило, и Аз съм използвал това нещо, за да дам пример. Но давайки този пример, Аз не разобличавам проблем, който е само твой; по-скоро твоят проблем е представителен за проблемите, които се откриват във всеки — в цялото човечество. Разбира се, целта на разобличаването на проблема е само да бъде разрешен, а не да те нападам. И така, когато се сблъскаш с такъв вид ситуация, ти трябва да се отнасяш към нея правилно; това е Моята работа. Моята работа е, от една страна, да ви снабдя с всички истини, всички аспекти на истината, а от друга, да разоблича проблемите вътре във вас, различните състояния на поквареното човечество и всички видове покварен нрав вътре в него, както и проблемите, включващи видовете покварен нрав. Това е Моята работа. Тъй като Моята работа, освен снабдяването с истината, включва и разобличаването на реалността на покварата на поквареното човечество, когато става въпрос за това дело, Моите мотиви са добри. Искам да ви помогна и да ви подкрепя, да ви напомня и да ви предоставям ресурс, така че да можете да видите ясно същността на проблема и да станете способни да се опълчите на видовете си покварен нрав, така че вече да не живеете в рамките на видовете си покварен нрав, а да можете да направите обрат, да се избавите от злото в ръцете си, да се покаете пред Бог и да практикувате според принципите, изисквани от Бог, като постигнете покорство пред истината и покорство пред Бог.

Независимо какви ваши проблеми разобличавам и независимо какъв метод или тон на гласа използвам, когато разобличавам тези проблеми, Аз правя това въз основа на принципа и с мотива да ви помогна и да ви подкрепя да поемете по пътя на спасението. Не тая никаква злоба — това е изцяло в знак на доброжелятелство. Дори ако думите, които понякога използвам, когато разобличавам същността на проблема у даден човек или вид хора, не са много изтънчени, Моята цел не е да нападам или потискам някого, а да разнищя същността на проблема, така че хората да могат да имат проницателност и да се отърват от своя покварен нрав. В това няма никакви кроежи, никакво намерение да те нападам или потискам и никакво намерение да вадя на показ кирливите ти ризи или да те поставям в неудобно положение. Дори ако, когато общувам за някои проблеми, Аз окачествявам поведението или нрава и същността на определен вид хора, това окачествяване е напълно в съгласно обективните факти. Например, ако ти си надменен и самоправеден, винаги действаш тиранично и си вършил неща, които причиняват прекъсвания и смущения, и Аз ти кажа: „Ако ти продължаваш да правиш това и, независимо от всичко, отказваш да се покаеш, тогава това е твоята същност и Божията нагласа към теб е да те остави настрана или да те отритне“, тези думи нападат ли те? Не. Въпреки че тези неща са казани в определен контекст и са изразени по този начин, ресурсът и помощта, които ти давам, както и Моите очаквания към теб, не се променят; на теб все още ти е дадена възможност да се покаеш. Ако ти изпитваш угризения, направиш обрат и се промениш, Божият дом все пак ще те повиши до дълга, за който си подходящ; Аз никога няма да попреча на това. Всеки прави някои грешки, когато за първи път започне да вярва в Бог и не разбира истината, но някои хора са способни да се покаят и са направили някои добри неща, и са извършили някои добри дела. Да предположим, че братята и сестрите препоръчат такъв човек с думите: „Този човек наистина се е покаял и е различен от това, което е бил. Преди беше надменен и разпуснат, лишен от човешко подобие; извърши някои зли неща, като по този начин причини прекъсвания и смущения в работата на църквата и нанесе загуби на Божиите приношения, затова църквата го премахна. Но след като беше премахнат, той изпита големи угризения и сега се е покаял. Дори пое инициативата да компенсира загубите, помоли църквата да го приеме отново, обеща, че никога повече няма да върши зло, и е готов да бъде най-незначителният в църквата и да се покорява на каквото и да поиска Божият дом от него да направи“. Ако хората, които са сравнително близки с него, искат да го препоръчат, след като са придобили задълбочено разбиране за него, Аз казвам, че ако той наистина се е покаял и сега е необходим за делото на Божия дом, той може да бъде използван отново; Аз няма да преча. Дори няколко души да са извършили неща, които не са били много приятелски спрямо Мен лично, ако те отговарят на условията за повишение, Аз също няма да преча; ще им дам възможност. Следователно, независимо дали в проповеди или в реалния живот и независимо от средата или контекста, Аз ще се отнасям към теб справедливо и безпристрастно. В ситуации, в които средата позволява, Аз ще ви помогна от добра воля или ще попитам как се справяте с вашия дълг. Ако е в специална работна среда, Аз също ще направя всичко възможно да ви помогна и да ви подкрепя, като ви предоставя обучение, напътствие или помощ в някоя професионална работа. Понякога това, което правя, е да обменям записки с вас и да обменям идеи с вас. Дори понякога да казвам: „Работата, която си свършил, не е приемлива“, Аз просто казвам истината и съм прям. Не казвам такива неща, за да ви потискам, а за да обменям идеи или да обменям записки с вас. Старая се да ви дам възможности да говорите и да се изявявате, така че вашите заложби, таланти, научените знания, здравият разум, който имате, или преживяванията, които сте натрупали, да могат да бъдат оползотворени в най-голяма степен. Ако резултатите не са добри, Аз просто казвам: „Работата, която ти си свършил, не е толкова добра. Размишлявай и търси повече и виж дали можеш да я свършиш по-добре“. Аз винаги ви оказвам максимална подкрепа, предоставям ви ресурс и помощ, така че когато общувате и си взаимодействате с Мен, да можете да извлечете полза, независимо дали в живота или в хода на изпълнението на вашия дълг. Това е Моят принцип в работата и е същият в Моето ежедневие. Понякога, когато си взаимодействам и общувам с хората, неизбежно говорим за някои тривиални неща от ежедневието, свързани с външни неща като основните потребности, поддържане на здравето, медицина и т.н., и някои хора споменават някои възгледи, твърдения или общоприети представи относно дребни житейски въпроси. По отношение на общоприетите представи Аз просто изразявам Своите лични възгледи. Ако ти мислиш, че това, което казвам, е правилно, можеш да го приемеш; ако мислиш, че това, което казвам, е грешно, Аз няма да използвам Своята идентичност и статус, за да те потискам, като ти кажа: „Всичко, което казвам, е правилно. Независимо какъв тон използвам или дали ти харесва това, което казвам, бих ли могъл изобщо да ти навредя или да постъпя несправедливо с теб? Трябва да го приемеш!“. Няма да направя това; ще оставя нещата да следват естествения си ход. Например, ти слагаш твърде много сол в яденето си и Аз казвам, че прекомерната консумация на сол е вредна за здравето. Някои хора не приемат това; те смятат, че ако използват по-малко сол, храната ще бъде безвкусна и ще ѝ липсва аромат. Те настояват да се хранят според собствените си вкусове. Аз казвам, че си свободен да правиш това, и няма да се намесвам. Въпреки че твърдението „перкомерната консумация на сол е вредна за здравето“ не се издига до нивото на истината, това е общоприета представа в живота. Що се отнася до това физическо тяло, което Бог е създал за хората, има определено количество сол, от което то се нуждае на ден; надвишаването на това количество ще навреди на тялото на човека и ще доведе до последствия. Има и хора, които винаги чувстват, че им липсват хранителни вещества, така че постоянно се хранят обилно. В крайна сметка техният прекомерен прием на хранителни вещества води до здравословни проблеми и те трябва да направят корекции. Количеството хранителни вещества, от които се нуждае това физическо тяло, създадено от Бог, е свързано с пропорциите на зърнени храни, зеленчуци, плодове и месо, които Бог е създал за човечеството. Ако се храниш според тези пропорции, можеш да поддържаш основното си здраве; ако ти пренебрегваш тези пропорции и се храниш безразсъдно и безразборно според предпочитанията си, ще си навлечеш здравословни проблеми. Аз ти казвам тези факти, но ти не ги приемаш. Мислиш си: „Изнасянето на проповеди и общуването за истината е Твоята силна страна, но Ти не разбираш тези въпроси от ежедневието. Не е нужно да Те слушам, защото това не включва истината“. Аз казвам, че ти можеш да избереш да не го приемеш и можеш да живееш според собствените си предпочитания, но трябва да знаеш, че ако не можеш да приемеш Моите слова, рано или късно ще имаш здравословни проблеми. Ще платиш цената за избора си. Аз просто изразявам Моите възгледи; няма да използвам Своя статус, за да те потискам. От друга страна, ако не приемеш Моите възгледи, няма да те принуждавам, нито пък ще кажа, че си твърде глупав и инатлив, задето не приемаш положителните неща. Всъщност ти наистина си такъв, но Аз никога не го казвам. Няма да вдигам голям шум за нещо дребно в ежедневието и след това да ти чета лекции и да те поучавам. Не бих го направил, защото не е Моя отговорност. Аз също не искам да правя това. Вече съм изпълнил Своята отговорност с общуването и изнасянето на проповеди; това е в рамките на Моето служение. Що се отнася до това какво ядеш всеки ден, сам се оправяй. Какво и в какви количества е създал Бог за човечеството и какви храни и специалитети се произвеждат през всеки сезон — как използваш всички тези неща си е лично твоя работа; ти можеш да ги разпределяш сам. Ако съвестта и разумът на твоята човешка природа са нормални и здрави, ти ще ги използваш и разпределяш умерено. Ако нямаш здрав разум, ще ги използваш или разпределяш по начин, който е прекомерен, и сам ще си носиш последствията, които това в крайна сметка ще донесе на твоето физическо тяло. Следователно Аз съм много рационален, когато става дума за това; Аз само ти казвам Моите възгледи и няма да те принуждавам да ги приемеш. Понякога, когато видя, че имате някои лоши навици в живота, също не ви карам да ги променяте; просто ви напомням. Ако не го приемете или не се промените, няма да кажа нищо повече. Житейските навици всъщност са много лесни за коригиране. Житейските навици, които са погрешни или нежелателни, трябва да бъдат коригирани; това е нагласа за приемане на положителните неща. Наличието на нагласа и готовност да се приемат положителните неща е част от основната рационалност, която трябва да присъства в нормалната човешка природа. При някои хора положителните неща влизат през едното ухо и излизат през другото. Те не ги вземат на сериозно и дори упорстват в своите погрешни начини на практикуване и погрешни начини на вършене на нещата. Някои хора дори казват: „Живял съм по този начин толкова много години и не е имало никакви последствия.“ Това е проблем на нрава. Какъв вид нрав е това? Това е нрав на инат и непримиримост и на неприемане на правилни възгледи или положителни неща. Казвам ти, това е показател за покварен нрав и ти трябва да го промениш и да се отървеш от него. Твоите погрешни начини на практикуване и това твое непримиримо отношение трябва да направят обрат; само тогава можеш да имаш истинска промяна.

Някои хора обичат да нападат другите; това не е добре. Ако видя, че правите нещо нередно, Аз ще изразя Своите възгледи рационално и ще ви напомня от добра воля. Това е Моят начин на вършене на нещата. В допълнение, ако определени проблеми изискват разобличаването на вашия покварен нрав, тогава Аз ще го разоблича безцеремонно; това означава да бъдеш отговорен към хората. Когато разобличавам проблемите на хората, Аз разобличавам същността на проблемите и показвам какви са в действителност; не прилагам правила, нито преувеличавам нещата. Правя това, защото е в рамките на Моето дело, разобличавам това, което трябва да бъде разобличено, и не казвам нито дума по-малко от това, което трябва да бъде казано. Следователно имам принципи във вършенето на нещата. От една страна, в ежедневието се отнасям към тези въпроси въз основа на принципа на рационалността, като ти давам да разбереш какви са Моите възгледи. Ако обърнеш внимание, вземеш го присърце и имаш рационалността на нормалната човешка природа, ще приемеш тези мисли и възгледи или правилно ще подходиш към тях, без да е необходимо да изнасям проповед за това. От друга страна, няма да избягвам вашите проблеми в работата, нито ще се въздържам да говоря от страх да не ви поставя в неудобно положение. Ще разоблича вашите проблеми и вашия покварен нрав, така че да можете да опознаете проблемите в това отношение и да се отървете от своя покварен нрав. Моята цел е да ви позволя да поемете по път, който е правилен. Независимо дали имате проблем в живота или в работата, ако той включва покварен нрав или истината, Аз няма да го избегна; ще общувам ясно за него с вас. Независимо как общувам или как се отнасям към даден проблем, Аз имам Своите методи и принципи. Когато дойде време да изпълня Своята отговорност, Аз Се заемам да го направя. Не се страхувам да ви поставя в неудобно положение; ще разоблича вашите проблеми и покварен нрав, така че да можете да ги опознаете. Това е Моята отговорност. Ако вашите проблеми не включват покварен нрав или истините принципи, имате свободата и правото да правите избор и да практикувате както пожелаете; Аз няма да се намесвам. Следователно, независимо дали разобличавам вашите проблеми или не, това не включва да ви нападам, да ви възпирам или да ви потискам. В ежедневието, за въпроси, които не включват принципи, като например нещата от първа необходимост, Аз ви давам пълна свобода да избирате сами. Ако обаче това включва принципен въпрос — тоест, ако включва покварен нрав или включва вашето отношение към вършенето на работа, изпълнението на вашия дълг, Бог или истината — тогава трябва да общувам за това. Както виждаш, независимо как правя нещо, Аз влагам мисъл в това, нали? Имам принципи. За каквото и да било, което не включва истината, вашето отношение към Бог или към истината или вашето отношение към работата на църквата и изпълнението на вашия дълг, Аз не се намесвам; гледам Си Своята работа. Особено когато става въпрос за личен избор и лични предпочитания, Аз никога не се намесвам. Например някои сестри обичат да носят косата си дълга, да я сплитат или да я вдигат нагоре, а някои братя обичат да носят косата си къса или да бръснат главите си; вие имате свободата да правите това и Аз никога не се намесвам. Някои братя и сестри са придирчиви към храната и особено обичат да ядат определен вид храна, или имат определен житейски навик, който не е добър; Аз никога не се намесвам и в тези неща. Ако този лош житейски навик се отразява на здравето им, на изпълнението на техния дълг или на работата на църквата, Аз трябва да им напомня и да им помогна, или да накарам братята и сестрите да им помогнат. Обаче някои хора не приемат братята и сестрите да им помагат, като дори казват, че се чувстват възпрени и притиснати; в крайна сметка те тихо напускат църквата, без да кажат на никого, и всички братя и сестри се чувстват обезсърчени. Аз казвам: „Грешно е да се чувстваш обезсърчен. Ние не се намесваме в свободата на хората. Ако те искат да напуснат, така да бъде; това е техен избор. Аз изобщо не се чувствам обезсърчен“. Защо не се чувствам обезсърчен? Защото чувствам, че да им помагам е Мое задължение, нещо, което Аз трябва да направя в Своята човешка природа. Помощта, която им оказвам, не е някаква услуга или благотворителност; просто, след като чуя за тяхното положение, Аз съм длъжен да ви възложа да им помогнете. Те изпълняват своя дълг на пълно работно време в църквата. Ако техният лош житейски навик се отразява на здравето им и те си навлекат здравословни проблеми, не би ли трябвало братята и сестрите да им помогнат от любов? Това е основен социален морал за човешките същества. Но ако те не приемат този вид помощ и се чувстват отблъснати или притиснати в сърцата си, ние няма да ги принуждаваме и няма да се намесваме в тяхната свобода. Тогава защо някои хора се чувстват обезсърчени, когато те напуснат църквата? Чувстваш се обезсърчен, защото смяташ, че като изпълняваш своята отговорност и своето задължение към тях, ти им правиш един вид услуга. Те не са го оценили, не са приели тази услуга и не са постъпили така, както ти си желал, което е наранило чувствата и гордостта ти. Както се казва, храни куче, да те лае, така че ти се чувстваш обезсърчен. Аз изобщо не се чувствам обезсърчен. Начинът, по който Аз възприемам това, е различен от вашия. Аз казвам, че трябва да си извлека поука от този въпрос за в бъдеще да не правя подобни глупави неща. Всеки има своите собствени въжделения. Не можеш да подчиниш хората на своя контрол и въпреки това да очакваш те да се чувстват щастливи и да те възхваляват, нали? Това би било абсолютно нелепо. Трябва да дадеш на хората свобода и да ги оставиш да избират свободно. Ако чувстват, че това, което казваш, е правилно, те могат да изберат да го приемат и да практикуват според тези думи; ако чувстват, че това, което казваш, е грешно, могат да изберат и да не го приемат. Те имат право да избират. Не бива да ги принуждаваш да приемат твоята доброжелателността ти. Дали ще го приемат или не, е въпрос на нагласа; те имат свободата да го направят. Най-много можеш да общуваш за проблемите, които хората като тях имат, и можеш да общуваш за поуките, които си извлякъл от този вид хора, и за същността на проблемите, които си видял при тях, което ти помага да се научиш как да разпознаваш хората, как да гледаш на хората и как да се отнасяш към такива хора според принципите на Божиите слова, и вече да не вършиш глупави неща. Тогава къде бъркате вие? На когото и да помагате, вие действате въз основа на чувства и дори си мислите: „Вижте колко много любов имам и колко съм любящ“. Това не е действане според принципи, а отнасяне към към хората въз основа на собствената ви воля и предпочитания; това означава вършене на нещата въз основа на чувства. Независимо с кого говоря или Си имам работа, Аз говоря и действам въз основа на принципи; чувствата нямат място тук. В говоренето и действията Си Аз действам изцяло от съвест и доброжелателност и това е подходът, който трябва да възприемам към всеки. По-конкретно с братята и сестрите, които изпълняват своя дълг нормално, точно така трябва да действам. Това е Мое задължение и отговорност. Стига да изпълня тази отговорност, това е достатъчно. Те могат да изберат да приемат или могат да изберат да откажат; Аз не принуждавам хората. Ако приемат, Аз се радвам; ако не приемат, не се натъжавам. Просто правех някои неща, които трябваше да направя, според принципите; просто изпълнявах Своята отговорност. Разбирате ли? (Да.)

Когато общувам с хората в каквато и да е среда, Аз мога да се отнасям към всякакви видове хора и към всякакви видове неща според принципите. Дори ако в живота оказвам някаква помощ на хората или казвам някои неща, които назидават хората, това също е част от вършенето на неща според принципите; не означава да действам според чувства. Що се отнася до общуването за истината, като например разобличаване на природата същност на хората, разобличаване на покварения нрав на хората и разобличаване на различните проявления на поквара и покварени състояния на хората в конкретни ситуации, както и същността на различни проблеми, Аз също действам според принципите; не действам според чувства, нито действам с човешка воля. Когато хората вършат неща, те винаги действат въз основа на това с кого си имат работа и въз основа на собственото си настроение и предпочитания. Показват известно благоволение към тези, които харесват и с които се разбират, и им дават някои предимства, а нападат и изключват онези, които не харесват и с които не могат да се разберат; не могат да се отнасят към хората справедливо. Те или действат въз основа на чувства, или извършват злодеяния; накратко, не действат според принципите. Когато общувам с братята и сестрите в църквата, независимо кои са те, Аз мога да се отнасям към тях според принципите. По подобен начин, когато взаимодействам и общувам с невярващи, Аз също имам принципи и граници. Дори да изрекат някои агресивни думи или думи, които са неучтиви, некултурни или неуважителни, Аз няма да отвърна със същото. Ако трябва да общувам с тях, за да свърша нещо, тогава ще общувам с тях; ако не е нужно да върша нищо, тогава ще избера да ги избегна и да ги отблъсна. Ако даден човек е непочтен и винаги иска да се възползва от другите и да изисква облаги, и дори ако му помогна, той все така не може да се отнесе към това правилно или да се промени — което означава, че човешката му природа е лоша — тогава Аз просто стоя далеч от него. Накратко, независимо дали общувам с братя и сестри или с невярващи, Аз мога да действам според принципите; най-малкото, общувам с хората според границите на съвестта и разума на човешката природа. Вие можете ли да постигнете това? (Не.) С когото и да общуват покварените хора, те винаги защитават собствените си интереси или се отнасят към хората въз основа на чувства и предпочитания, без принципи. Ако е брат или сестра, с които чувстват, че се разбират и имат добри отношения, тогава могат да им помогнат, да им покажат любов, да им дадат неща и да имат близък контакт с тях. Но ако този човек направи нещо, което нарани чувствата им, те казват: „Никога повече няма да се видя с него и никога повече няма да общувам с него. Наистина съжалявам! Бях толкова добър с него преди и толкова много му помогнах, а той все пак се отнася с мен така. Той е неблагодарник, неблагодарен нещастник!“. Те не могат да действат според принципите, за да се отнасят справедливо с хората. Когато са добри към някого, те го правят от чувства, а ако са лоши към някого, това е заради личното им предпочитание; всичко, което правят, е само за да задоволят чувствата си. Следователно, ако те помогнат на някого и му донесат полза, но този човек не само е неблагодарен, но и нарани чувствата им, те ще бъдат много тъжни и наранени и ще се оплакват, като чувстват, че усилията им са отишли на вятъра. Те няма да са склонни да го приемат и никога повече няма да направят това. Кажете Ми, ако Аз се сблъскам с такъв вид ситуация, как бих подходил към нея? Първо, не можете да оцените този въпрос от гледната точка на това хората да си правят услуги един на друг; не можете да съдите за този вид ситуация въз основа на чувства. Трябва да разпознавате хората като тях въз основа на Божиите слова и истините принципи; трябва да разпознавате тяхната човешка природа и пътя, по който вървят, както и тяхното отношение към Бог, към истината и към техния дълг, а не да ги разпознавате и да гледате на тях въз основа на чувства. Да гледаш на някого по този начин е много по-точно. Това не означава да оценяваш човек или въпрос въз основа на чувства или на твоите лични придобивки и загуби, а да ги оценяваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Разглеждането на човек или въпрос по този начин е точно и в съответствие с принципите. Когато гледаш на хората и нещата по този начин, няма да бъдеш тъжен и наранен, защото някой, на когото някога си помогнал, е неблагодарен, нито ще изпитваш дълбока благодарност към някого, защото някога ти е направил услуга; вместо това ще можеш да се отнасяш към тях правилно според принципите. Има една популярна поговорка: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Обикновените хора все още живеят в логиката на такива мисли и възгледи на традиционната култура. Не гледат на нещата или на хората въз основа на Божиите слова или истината, нито се отнасят към хората според принципите. Те вярват, че когато става въпрос за това как се отнасяш към хората, освен да не ги мамиш, да не им вредиш, да не ги удряш, да не ги ругаеш или да не им правиш зли неща, ти трябва също така да бъдеш добър с тях. По-конкретно, ако някой ти е направил услуга, ти трябва да му се отплатиш двойно; в противен случай си неблагодарен. Като се отнасяш с хората по този начин значи ли, че се отнасяш добре с тях? (Не.) Тогава какво наистина означава да си добър с хората? Не означава да обичаш някого, да си загрижен и да се грижиш за него от човешки чувства, а да вършиш нещата въз основа на принципи според Божиите слова. Повечето хора не могат да постигнат вършене на нещата въз основа на принципи; хората вършат неща само въз основа на чувства, не въз основа на принципи. Вършенето на нещата въз основа на чувства и вършенето на нещата въз основа на принципи се различават значително; те са два различни пътя. Вършенето на неща въз основа на чувства е примесено с човешка воля — когато помагаш на някого, това е за да задоволиш нуждите на личните си чувства; това не е безпристрастно справяне с нещата. Ако този човек изпитва дълбока благодарност към теб, ти ще продължиш да бъдеш добър с него; ако той не го оцени и нарани твоето сърце и нарани твоите чувства, ти няма да му помагаш повече. Тогава не действаш ли без принципи? (Да.) Това означава да се действа без принципи. Тогава какво е да се действа според принципите? Това e да изпълняваш своята отговорност като човек, да помагаш на другите, когато е нужно,и да оставиш на тях да решат как да го приемат. Ако са склонни да приемат твоята помощ, това е страхотно; ако не са склонни да я приемат, не бива да казваш, че не са благословени, нито да се чувстваш разстроен, тъжен или разочарован, а все пак трябва да се отнесеш към тях правилно. Това е да вършиш нещата според принципите. Разбрахте ли вие този принцип „да не се нападат другите“? (Да.)

Един от принципите на Божията въплътена плът, докато Той живее сред хората и взаимодейства и общува с тях, е да не ги напада. Да не се нападат другите включва принципи за отнасяне към хората и за общуване за истината. Освен това да не се нападат другите, въплътеният Бог има друг принцип за отнасяне към хората, който е да не се отмъщава. Как хората гледат на въпроса за отмъщението? Ако някой бъде тормозен или наранен и след това основателно отвърне на удара или се защити, хората намират ли това за приемливо? (Да.) Но дали това е принцип на Бог в отношението към хората? (Не.) Всеки сред човечеството може да си отмъсти и всеки е способен да го направи; всеки има инстинкта да отмъщава, както и намерението и желанието да отмъсти. Ако някой те е обидил словесно или те е наранил, дори и да не можеш да си отмъстиш точно сега, ти все пак ще търсиш възможност да го направиш, за да му дадеш да разбере, че имаш достойнство, че не си човек, когото могат да разиграват или с когото да се шегуват, че ти не си глупак и че ти имаш разума на нормалната човешка природа и можеш да възприемаш нещата и да правиш преценки. Тогава как се пораждат тези мисли да се отмъщава на хората? Дали идват от съвестта и разума на нормалната човешка природа, или от прибързаността на сатанинския покварен нрав? (От прибързаността на сатанинския покварен нрав.) Това е очевидно. Ако някой е тормозен, използван или мамен от други, когато няма никакъв статус, той няма да има възможност да си отмъсти и условията му няма да го позволят, затова той ще погребе всички тези неща в сърцето си, където те се превръщат в един вид омраза. Поради тази омраза и поради това, че е получил това несправедливо отношение, той може да стане враждебен към обществото, към човечеството и към всеки, когото смята за враг. Когато който и да е човек има статус, когато условията позволяват и има възможност да го направи, той е способен да извърши акт на отмъщение, като кара онези, които някога са го наранили или са го гледали отвисоко, да понесат неговото възмездие и да си получат заслуженото. Той чувства, че да живее по този начин означава да притежава смелост и че най-накрая е свалил тежкия товар на таена злоба от гърба си. Сред човечеството всеки, който прави това, няма да бъде заклеймен от обществото или от съвестта си. Затова хората вярват, че да се отмъщава не е нещо нередно или срамно, нито пък го смятат за положително или негативно нещо. От Епохата на благодатта до този етап на делото обаче ти не можеш да намериш нито едно изречение във всички слова, изречени от Бог, което да казва на хората да си отмъщават на другите. Бог никога не е казвал на хората: „Ако някой те нарани или ако някой те е измамил, ти трябва да си отмъстиш, трябва да му го върнеш — око за око, зъб за зъб“. Дали да си отмъщаваш е един принципите за отнасяне към хората, които Бог ти е казал? (Не.) Какво каза Бог на хората в Епохата на благодатта относно това как да се отнасят към другите? С търпение, толерантност и любов. Какво друго? (Обичай враговете си и ако някой удари лявата ти буза, обърни му и дясната.) Какво друго? Прощавай на другите до седемдесет пъти по седем. Числото „седемдесет пъти по седем“ е просто символично; то не означава наистина толкова пъти. Бог казва това, за да простиш на всички онези, които са ти направили нещо лошо, да им прощаваш безброй пъти; това е принцип. Търпение, толерантност, отстъпчивост, обич към враговете, обръщане на дясната буза, когато лявата е ударена, и прощаване на другите седемдесет пъти по седем — това са нещата, за които често се е говорило в Епохата на благодатта. Тогава могат ли от тези думи да се изведат принципите за отнасяне към хората? Какви са принципите, които Бог изисква от хората да следват в отношенията си с другите? Включват ли те око за око, зъб за зъб? (Не.) Включват ли с техните камъни по техните глави? (Не.) Включват ли да се отмъщава? (Не.) Нищо от това не е включено. Въпреки че всяко от тези неща, които Бог е казал в Епохата на благодатта, е конкретен вид поведение и практика, всички те са принципите за отнасяне към другите, които Бог казва на хората. И така, в този етап на делото в последните дни какво казва Бог на хората относно това как да се отнасят към другите? Да се отнасят към хората справедливо, да гледат техните силни страни и достойнства, а не техните недостатъци и слабости. Какво друго има по-конкретно? Да не мамят, да не спорят или нападат другите и да си сътрудничат хармонично с тях. Всичко това конкретни принципи за отнасяне към хората ли са? (Да.) Независимо от епохата, нито един от дадените от Бог конкретни принципи за това как хората да се отнасят към другите, не им казва да си отмъщават. Нито един не казва: „Ако някой те нарани, нарани го и ти; ако някой те удари, ти трябва да му отвърнеш с удар; ако те удари с юмрук, удари го и ти с юмрук; ако те ругае, ругай го и ти“. Бог никога не е казвал нито една подобна дума. Бог иска от теб да си сътрудничиш хармонично с другите и да се отнасяш към хората справедливо. Другият човек може да е някой, на когото гледаш отвисоко, някой, който някога те е наранил или измамил, или някой, който те е нападнал или те е съдил. Но стига да е някой, който наистина вярва в Бог, ти трябва да се отнасяш към него справедливо и да си сътрудничиш хармонично с него. Това е принципът и това е принципът, който човек с нормална човешка природа трябва да притежава и спазва в отношението си към другите. Хората със съвестта и рационалността на нормалната човешка природа ще приемат тези истини принципи и ще практикуват справедливо отношение към другите. Когато онези, които не притежават съвестта и рационалността на нормалната човешка природа, чуят тези думи, ще се отнесат към тях като към вид доктрина или религиозно учение. Ако някой накърни интересите, гордостта, статуса или достойнството на хора, които не могат да приемат истината, те ще разкрият собствената си прибързаност. Не само ще отмъстят и ще поискат разплата от отсрещната страна, но дори ще си отмъстят двойно, като увеличат степента на своето възмездие. Ако някой ги е наранил, обидил, оскърбил, като им е показал неуважение, или е имал някакви словесни или дори физически пререкания с тях, те ще отмъстят и ще си го върнат двойно. Те просто не са способни да спазват изискваните от Бог принципи за отнасяне към хората.

Има и много реални примери, свързани с темата за това, че въплътеният Бог не отмъщава на хората. Божието изискване към хората относно това как се отнасят към другите е да спазват принципа да не се отмъщава, защото въплътеният Бог притежава този вид нормална човешка природа и този вид човешка природа същност в Своя реален живот и работна среда. Какво означава това, че Той притежава този вид човешка природа същност? Означава, че Той може строго да спазва такъв принцип за постъпване в отношението Си към хората и строго да спазва този принцип за постъпване в начина, по който живее сред човечеството и сред групи от хора. Това е така, защото Той има такава живот същност, и също така именно защото има такава живот същност, Той има такава реалност в Своя живот. Въплътеният Бог живее сред хората практически; Той води реален живот, в който се занимава с хора и общува с тях — Той не живее във вакуум. Като живее в плътта, Той неизбежно ще влиза в контакт, ще общува и ще се занимава с хора. Когато взаимодейства и се занимава с поквареното човечество, Той неизбежно ще бъде подлаган на несправедливост, липса на уважение, дискриминация, измама, тормоз и както и на разминаващо се с реалността съдене. Как подхождам към този вид несправедливо отношение? Като живеех сред хората през тези години, да не говорим за различните видове несправедливо отношение, на които бях подложен сред невярващите, само що се отнася до семейната среда, местната църква и всички водачи и работници от по-високо ниво и обикновени братя и сестри, с които имах възможност да вляза в контакт, кажете Ми, успяха ли всички да се отнасят към Мен справедливо? (Не.) Категорично не. Аз съм същият като вас — бил съм обикновен вярващ и също така съм бил член на семейство. Когато бях член на семейство, бях подложен на всякакви видове несправедливо отношение. В едно семейство, сред братя и сестри, този, който е най-силен, има последната дума, а този, който е простодушен и разумен, винаги бива тормозен и третиран несправедливо. В семейната среда си спомням няколко конкретни случая. В тези случаи, ако беше властен, неразумен и вдигаше скандали, ти нямаше да бъдеш тормозен или третиран несправедливо. Но ако беше разумен и подхождаше рационално към тези случки, щеше да бъдеш тормозен. Ако другите вдигаха скандали и бяха неразумни, те щяха насила да се възползват от теб и да постъпват безсрамно. Аз не знам как да постъпвам безсрамно; знам само как да бъда разумен и да подхождам рационално към подобни въпроси, но това да бъда разумен означаваше, че ще бъда тормозен. Погледни този свят: независимо за каква група хора става въпрос, справедливостта и праведността не са на власт. Който може да постъпва безсрамно, да вдига скандали и да прокарва насила неразумни доводи, взема превес. Колкото си по-разумен и колкото повече цениш справедливостта, съвестта и рационалността, толкова по-трудно ще ти бъде да се утвърдиш и толкова повече ще бъдеш тормозен. Така беше и с Мен в семейството; други членове на семейството ме тормозеха. В местната църква също имаше някои хора, които винаги Ме дискриминираха. Аз не ги бях оскърбил или наранил. Само защото по онова време бях млад, държах се малко проактивно и ентусиазирано и имах желание да посещавам събирания и да участвам в различни дейности, някои хора винаги Ме гледаха с предразсъдъци и Ми хвърляха злонамерени погледи. Нещо повече, те Ме проклинаха и Ме съдеха зад гърба Ми, като говореха всякакви гадни неща. По-късно, когато отидох в църкви на други места и живях заедно с тамошните местни братя и сестри, беше същото. Каквото и да направех, у някои хора се появяваха представи, а някои дори Ми се подиграваха, омаловажаваха Ме и Ме съдеха зад гърба Ми. Каквото и несправедливо отношение да получавах, през годините никога не съм си отмъщавал на никого, който някога Ме е наранявал. Въпреки че някои хора може да са Ме проклинали или да са Ме съдили, или дори да са говорили много гадни неща за Мен, Аз никога не съм им отмъщавал. Какво означава да не се отмъщава? Какви форми на поведение представляват отмъщение? Има много форми на поведение, представляващи отмъщение. Един вид отмъщение би бил да натяквам на хората за миналите им злосторничества, като им дам да разберат, че сега имам статус, как съм се чувствал, когато са Ме проклинали и съдили в миналото, и че сега, когато имам статус, би било твърде лесно, ако исках да се разправя с тях и да им отмъстя. Но Аз никога не съм правил това, нито пък ще го направя. Защо няма да го направя? В сърцето Си имам принципи за това как да се отнасям към всякакви хора. Ако човешката природа на някого е лоша и той е зъл човек, ако Ме нарани, не е кой знае какво. Но ако смущава църквата, накърнява интересите на Божия дом, нарушава управленските закони на църквата, нарушава църковните принципи или върви срещу работните разпоредби, тъй като Божият дом има управленски закони, той естествено ще се справи с него. Ако братята и сестрите са слепи и нямат проницателност, и искат да го изберат за водач, ще общувам с тях относно принципите на Божия дом за избиране на водачи. Ако братята и сестрите имат проницателност по отношение на този човек, те могат да го подканят да се оттегли от изборите; ако нямат проницателност и го изберат, тогава нека го оставят да опита да бъде водач. След като братята и сестрите изстрадат достатъчно, те естествено ще могат да го разпознаят и ще го отстранят. От една страна, това позволява на братята и сестрите да си извлекат поука; те могат да се научат как да разпознават и опознават хората. От друга страна, това означава строго спазване на управленските закони на Божия дом и принципите на Божия дом за справяне с всякакви хора. А тук има и още един момент, който е дори по-важен: Божият дом, църквата, е място, където Светият Дух действа, където Бог е на власт; това е Божият дом. Какво означава, че това е Божият дом? Означава, че истината е на власт, което от на свой ред означава, че истината има последната дума тук. Всеки, който идва в църквата, има подходящ изход и крайна цел. Дали някой ще бъде запазен, ще напусне или ще остане, в каквато и среда да се намира и как Божият дом се справя с него — за всичко това Бог има Своето време. Фактът, че някой Ме е наранил, оскърбил Ме е, проклинал Ме е или Ме е набедил и съдил зад гърба Ми, в Моите очи не се счита за нарушаване на принципите. Тогава какво е нарушаване на принципите? Това е нанасяне на вреда на интересите на Божия дом и нарушаване на управленските закони. Истината е на власт в Божия дом. Рано или късно злите хора ще получат възмездие; всеки ще получи наказанието, което заслужава според делата си. Справянето с всякакви хора е работа на църквата и работа, която трябва да свършат водачите и работниците; няма нужда Аз да го правя пряко. Това е Моят принцип за отношение към подобни неща. Независимо какво е направил или казал някой за Мен в миналото, дали е било с уважение или е било обидно, дали е било уместно или неуместно, Аз мога да се отнасям към него справедливо. Стига да живееш църковния живот в Божия дом или вярваш в Бог отскоро и не разбираш истината и делото на Светия Дух не е напреднало до този етап, тогава можеш да останеш в Божия дом. Преди да дойде времето окончателно да се обявят изходите на хората, Аз мога да чакам. Аз няма да използвам единствено твоето отношение към Мен като достатъчно доказателство, за да определя твоя изход. Следователно Аз няма да отмъщавам на никого, който някога Ме е наранявал; ще се отнасям към него според принципите.

Влизал съм в контакт с някои хора в църквата; някои от тях Ми говорят доста неучтиво и без уважение. Като видях, че имат такова отношение към Мен, Аз ги пренебрегнах. Кажете Ми, това означава ли, че съм имал лошо отношение към тях? (Не.) Тогава трябваше ли да ги кастря и дисциплинирам заради тяхното отношение? Всъщност никога не съм правил такова нещо. В крайна сметка се случи така, че някои братя и сестри не можеха да търпят това повече. Те се застъпиха за Мен с думите: „Как може този човек да има такова отношение, когато говори на Бог? Изчистете го!“. Братята и сестрите бяха много възмутени. Въз основа на последователното поведение на този човек, те го изчистиха според принципите. Виждайки, че братята и сестрите са го изчистили, Аз знаех в сърцето Си: „Изглежда обичайните проявления на човешката природа на този човек не са толкова страхотни. Братята и сестрите не биха се справили с него само защото е имал лошо отношение към Мен; вероятно поведението на този човек е лошо, когато става въпрос за повечето неща“. Църквата действаше според принципите при справянето си с него; Аз нямах какво да кажа за това. Уважавам начина, по който братята и сестрите избраха да се справят с това, и уважавам тяхното решение. Но това уважение не е защото сте се справили с някого, който е бил неучтив към Мен — това, което уважавам, са принципите на църквата за справяне с хората. Кажете Ми, правилен ли е този принцип, според който се отнасям към хората? (Да.) Когато става въпрос за това как да се отнасям към хората, Аз никога не съм казвал на местните църковни водачи да се справят с онези, които в миналото са Ме съдили или са Ме обиждали словесно. Напротив, ако някоя местна църква повиши и избере определени личности измежду тях да бъдат евангелски диригенти или водачи и работници, Аз не преча; давам им възможност. Това важи с особена сила за хората в църквата в Моя роден град — те просто изпълняват какъвто дълг трябва да изпълнят. Не съм упълномощавал никого да отмъщава на онези, които някога са Ме наранявали или оскърбявали; никога не съм правил нито едно такова нещо. Как гледам на това в сърцето Си? Ако такива хора наистина се стремят към истината и техният нрав се промени, има надежда те да постигнат спасение. Гадните неща, които Ми казаха преди, бяха все проблеми на тяхната човешка природа, причинени от техния покварен нрав. По онова време те не разбираха истината и всички имаха жесток нрав. Беше неизбежно да кажат някои гадни неща и да направят някои неуместни неща на онези, на които гледаха отвисоко. По-конкретно, когато онези, на които завиждаха или които гледаха отвисоко, бяха повишавани, в сърцата им се пораждаха завист, ревност и омраза. Тогава техният покварен нрав ги контролираше и ги тласкаше да действат, и те са изричаха дяволски думи. Това беше причинено от техния покварен нрав, както и от техните амбиции и желания. В съчетание с факта, че нямаха ни най-малко богобоязливо сърце, те можеха да кажат всякакви гадни неща; биха казали всичко, което да им помогне да излеят гнева си, което да им позволи да облекчат омразата си и което да им позволи да постигнат целите си. Независимо какви гадни неща са казали хората или какви лоши неща са вършили зад гърба Ми, ако това попада в обхвата на нормалното разкриване на покварен нрав и е нещо, което Бог може да прости, тогава, предвид това, че Бог господства над всички неща, Бог ще им даде възможности, като им позволи да бъдат повишавани, развивани и оползотворявани, а някои хора дори могат да бъдат доведени до съвършенство. Ако обаче тези разкривания надхвърлят обхвата на покварения нрав на нормалната човешка природа и са заклеймени от Бог, тогава, като се има предвид, че Бог проучва внимателно всичко това, от Него зависи какво ще направи на тези хора или какво ще подреди за тях и как ще се справи с тях, зависи от Бог. Няма нужда да се тревожа за това, нито има нужда да се намесвам. Следователно когато съм подложен на някакво несправедливо отношение или чуя думи, които Ме нападат и Ме заклеймяват, Аз изпитвам малко мъка или тъга в сърцето Си, но няма да наруша принципите, за да направя каквото и да било. Аз не само помня тези неща, но и гледам по-дълбоко в човешката природа същност на тези хора, която бива разкрита чрез тяхното поведение. Що се отнася до това какво в крайна сметка се отсъжда за цялото това тяхно поведение и разкривания, за тяхната човешка природа и тяхната нрав същност и за това какъв ще бъде крайният им изход, Аз имам само един начин да се справя с това: оставям всичко на Бог. Това е така, защото Бог господства над всички неща, съдбата на всеки е в Божиите ръце и Бог господства над съдбите на всички хора. Аз не определям нито един от вашите изходи. Въпреки че мога да прозра всичко това, да го определя и да отсъдя за него в сърцето Си, и да имам мнения за теб в сърцето Си, Аз никога не те окачествявам публично; не правя това. Ако църквата иска да се справи с теб, Аз мога да предложа Своите мнения, но не се намесвам, нито преча на църквата да се справя с теб. В същото време Аз не се намесвам в това Божият Дух да господства над теб. Отнасям се към хората въз основа на тези принципи, така че несправедливите неща, които са Ми направени, и гадните неща, които са Ми казани от онези, които са общували с Мен, спират до Мен — и не продължават нито сантиметър по-нататък. Какво означава, че не продължават нито сантиметър по-нататък? Означава, че независимо кой е говорил гадни неща за Мен, тормозил Ме е, обиждал Ме е или Ме е наранявал, Аз никога не съм повдигал въпроса пред никого, още по-малко съм му отмъщавал. Някои хора казват: „Минаха много години оттогава — да не би да си забравил за тези хора?“. В живота на човек винаги ще има някои неща, които оставят дълбоко впечатление и никога не могат да бъдат забравени. Не че съм забравил тези неща, нито че не мога да ги усетя, още по-малко, че не ги разбирам. Способен съм да не тая негодувание и да не отмъщавам, защото сърцето Ми е лишено от такива неща, като негодувание и отмъщение; това се е превърнало в Мой принцип за това как се отнасям към хората. Един аспект на този принцип е справедливото отношение към всеки. Съдбата на всички хора се държи в Божиите ръце. Изходът и крайната цел на всеки са свързани с това, което е направил, с неговите проявления, с отношението му към истината и към Бог, и с пътя, по който върви; те се определят от тези фактори. Това, което някой е Ми е направил, не е критерий или фактор за измерване на неговия изход и крайна цел. Следователно когато става въпрос да не се отмъщава, най-важният момент е, че Аз имам Свои принципи за това как се отнасям към всякакви хора. Ако си Ме наранил, навредил си Ми, измамил си Ме или дори си Ме обиждал или проклинал, Аз няма да прибегна до отмъщение срещу теб, защото отмъщението не е Мой принцип за това как се отнасям към хората, нито пък е принципът за това как да се отнасят към другите, на който Бог учи хората. Следователно преди Бог да каже на хората принципите за това как да се отнасят към другите, Бог също има Свои собствени принципи за това как Той се отнася към хората. В Божиите слова и във всички принципи, на които Бог учи хората, няма такъв принцип като отмъщаването на другите. Не бихте ли казали, че е така? (Да.) Принципите, според които се справям с всякакви въпроси и се отнасям към всякакви хора, в конфликт ли са с истините принципи, за които съм общувал през годините? (Не.)

Въплътеният Бог е способен да не отмъщава в Своята нормална човешка природа — лесно ли е за покварените хора да правят същото? (Не.) Защо не е лесно? (Когато взаимодействат с други хора, покварените хора предимно разчитат на своя покварен нрав и избухливост, така че са доста склонни да отмъщават на другите.) Покварените хора имат жесток нрав, така че не са способни да се въздържат от отмъщение. Те знаят какви принципи казва Бог на хората за това как да се отнасят към другите, но не могат да ги спазват, защото имат жесток нрав. Дори ако нямаш намерение да ги нараниш с думите си, ако не внимаваш и кажеш едно-единствено нещо, което ги наранява, те ще избухнат в ярост от унижение и ще искат да ти отмъстят. Освен това ще се опитат да раздуят нещата, за да те нападнат; ще те очернят и клеветят зад гърба ти и ще говорят лошо за теб пред другите, като казват колко си амбициозен и коварен, докато всъщност изобщо не е така. Ти просто си казал нещо неумишлено, което ги е наранило; не си имал никаква злоба, но те все пак могат да ти отмъстят. Както виждаш, не е ли плашещ жестокият нрав на хора като тези? (Да.) Някои хора, за да отмъстят на други, могат да бъдат неразумни, да постъпват безсрамно и дори да изпадат в истерия и да вдигат скандали; това не е в съответствие с принципите. Покварените хора често постъпват по този начин, нали? Как постъпвам Аз, когато съм изправен пред перспективата да отмъстя? Независимо как другите се отнасят с Мен, Аз не им отмъщавам, нито действам безсрамно. Незамисимо кога, Моите принципи за постъпване не могат да се променят. Трябва да бъда разумен и трябва да постъпвам и да действам в рамките на рационалността на човешката природа. Не мога да прибягвам до методи, които са лишени от човешка природа, за да ти отмъстя само защото си нерационален и нямаш човешка природа; това би било неуместно. Трябва да се придържам твърдо към Моята работа и да се придържам твърдо към Моите принципи за постъпване. Няма да изоставя Своите принципи за постъпване само защото ти нямаш човешка природа и не постъпваш така, както подобава на един човек. Аз все пак ще постъпвам така, както трябва; Моите принципи за постъпване остават непроменени. Точно така постъпвах у дома. Когато ставаше въпрос за неща като миене на чиниите, подреждане на къщата и чистене, колкото и да вдигаха скандали другите или колкото и да бяха неразумни, Аз все пак правех това, което трябваше да правя, и никога не съм отмъщавал на никого, защото съм получил несправедливо отношение. В крайна сметка, какво определение Ми дадоха родителите? Те казаха, че съм възвишен. И до ден днешен помня тези думи ясно. Това е Моят принцип за отнасяне към хората и той остава непроменен и до днес. Не само че постъпвах по този начин у дома, но и по-късно, когато отидох в различни църкви и влязох в контакт с братя и сестри, този принцип също не се промени. Кажете Ми, това определя ли се от човешка природа същност? (Да.) Можете ли вие да постигнете това? (Не.) Трудно е, нали? Не би могъл да го постигнеш, дори и да се изтощиш от опити. Хората просто искат да се борят за своята гордост и да отстояват правотата си, но забравят границите и принципите за постъпване. Никой никога не е спазвал границите и принципите за постъпване. Защо никой не ги спазва? Защото животът в хората е лишен от нормална човешка природа и принципи. Животът на хората е техният покварен нрав, който идва от Сатана. Каквото и да правиш, принципът, който управлява и напътства твоето поведение, винаги идва от покварен нрав. Независимо какви доводи използваш или каква е основата на твоите действия, всичко това идва от покварен нрав. Следователно да се отнасяш към хората според принципите е твърде трудно за покварените хора. Както виждаш, не звучат ли твърде обикновено тези неща в живота, за които говоря? Но да се постъпва по този начин сред поквареното човечество се окачествява като да бъдеш възвишен. Това качество да бъдеш възвишен е нещо, което повечето хора дори нямат и не могат да постигнат, още по-малко могат да проявят някаква отстъпчивост. Далеч не им достига способността да взаимодействат с другите според принципите, защото тези неща просто не присъстват в покварената човешка природа. Не че хората не могат да се придържат твърдо към принципите, а по-скоро че нямат принципи. Каквото и да кажеш или направиш, или с каквото и да се сблъскаш, твоят покварен нрав се разкрива. Твоите лични предпочитания, чувства, интереси, суета и гордост, копнежът по слава, придобивки и статус, твоите амбиции и желания и дори твоето желание да отмъщаваш и да преследваш хората — всичко това се проявява. Тези неща поемат контрола и управляват това, което казваш и правиш, което показва, че твоето сърце е напълно обсебено от този покварен нрав. По този начин, когато претърпиш загуба, ти не можеш да преглътнеш гнева си; настояваш да се бориш, за да видиш кой ще излезе победител, преди да се откажеш. Какво се случва в крайна сметка? За да си върнеш гордостта, да възстановиш достойнството си и да защитиш собствените си интереси, ти ще погазиш границите на съвестта и неистово ще се съревноваваш и ще се бориш с отсрещната страна, и дори ще отмъщаваш безскрупулно, като прибягваш до всякаква низост. А когато отмъщаваш, ти ги проклинаш, докато не ти причернее пред очите. Колкото повече ги проклинаш, толкова по-малко чувстваш, че това облекчава омразата ти; колкото повече ги проклинаш, толкова по-голям става гневът ти; колкото повече ги проклинаш, толкова по-дълбока става омразата ти и тогава идва време да се стигне до физическа разправа. Щом започнете да се биете, се ражда вражда; ситуацията става непоправима, без начин за отстъпление. Така че отмъщението е основно запазена марка на поквареното човечество. Фактът, че можеш да отмъщаваш, доказва, че твоята съвест и разум нямат контрол над теб. Нещо повече, някои от вас просто не притежават съвест и разум. По този начин, когато се сблъскаш с някаква ситуация, стига отсрещната страна да накърни твоите интереси или да нарани твоята гордост, не само че не си способен да се отнесеш към тях според принципите, но и безскрупулно си отмъщаваш, като за целта погазваш границите на съвестта и морала, като дори си мислиш, че твоето отмъщение е особено основателно. Непрекъснато заместваш истините принципи и принципите за постъпване със злодеяния. Това, което изживяваш, е лицето и външният вид на дявол, но въпреки това все още чувстваш, че си победил и си спечелил предимство. В действителност как гледа Бог на това? Какъв вид поведение и какъв начин на постъпване са положителни неща в Божиите очи и са признати от Бог? Това е най-решаващото и важно нещо. Тъй като на пръв поглед някои хора са много хитри, красноречиви са, знаят как да защитават своята суета и гордост, знаят как да намират възможности да отмъщават на хората и знаят как да вдигат скандали и да постъпват безсрамно, те никога не търпят загуби с каквото и да се сблъскат и могат да се наслаждават на комфорт и лекота, без да им се налага да търпят каквато и да е болка. Те могат да отвърнат на удара на всеки, който ги провокира или ги наранява, като печелят както външен престиж, така и реални ползи, като никога не позволяват гордостта им да понесе удар. Те обаче никога няма да приемат истината или да се отнасят към хората според принципите и дори могат да вършат неща, които погазват границите на съвестта и морала. Да се отмъщава и да се нараняват хората, за да се защитят собствената гордост и интереси — в Божиите очи всичко това са злодеяния. Ти може да си защитил своята суета и гордост и да си запазил плътските си интереси, но ти никога не си постъпвал и не си се отнасял към хората според принципите, на които Бог учи. И така, как гледа Бог на това? Никога преди това не си придобивал Божието одобрение пред Него. Ти си твърде хитър и твърде голям интригант. Бориш се за външен престиж, реални ползи и лични интереси и се бориш за своята гордост. Заради защитата на своята суета и гордост ти никога не вземаш присърце принципите за постъпване, на които Бог те учи, и никога не ги спазваш. Следователно, въпреки че плътските интереси на някои хора изглежда изобщо не са претърпели никаква загуба и изглежда, че те водят особено успешен, прекрасен и почтен живот, те нямат нито капчица от даряващата живот истина на Божиите слова; те не са я придобили. Освен това нямат капацитет да схванат нещата; не могат да ги схванат и не ги разбират. Това не означава ли човек да претърпи загуба по отношение на живота си? (Да.) Те не са придобили истината, животът им е претърпял загуба и Бог не ги благославя, но въпреки това все още чувстват, че са доста умни и че не са претърпели никаква загуба. Такива хора са най-глупавите!

Разбирате ли малко по-добре начина, по който постъпвам в ежедневието Си, от принципите, според които въплътеният Бог се отнася към хората? (Да.) Тогава по-ясно ли ви е също какви принципи трябва да спазвате, когато се отнасяте към хората? (Да.) Дори някои хора да смятат, че си слаб, страхлив и че лесно могат да те разиграват, и ти усещаш, че мислят по този начин — а и се отнасят с теб по същия начин — все пак трябва да спазваш принципа да се отнасяш справедливо към хората. Ако си в състояние да им помогнеш, трябва да общуваш за истината, за да им помогнеш; ако те не са хора, които приемат истината, или хора, които обичат положителните неща, пак трябва да се отнасяш към тях правилно според принципите. По всяко време, в по-широк план твърдо вярвам, че Бог господства над всичко и над съдбите на всички хора. В сърцето Си съм сигурен, че съдбата на човечеството, съдбата на всеки един човек, е в Божиите ръце, че никой не може да избяга от Божието върховенство и устройване и че никой не може да избяга от внимателната проверка на Божиите очи. В по-тесен смисъл Божият дом е място, където на власт са Божиите слова и където на власт е истината. По-конкретно, Божият дом има управленски закони, църквата има правила и във всеки период има работни разпоредби. Когато става въпрос за това как Божият дом се отнася към всякакви видове хора, той във възможно най-голяма степен ще се справя с тях според истините принципи, без да позволява на нито един човек, който трябва да бъде премахнат или с когото трябва да се справят, да се изплъзне. Антихристите, злите хора и неверниците, както и онези, които не обичат истината, онези с лоша човешка природа и онези, които не се стремят към истината, в Божиите очи всички те са обекти на отстраняване. Рано или късно тези хора ще бъдат отстранени и премахнати, докато онези, които наистина се стремят към истината или които поне са готови да полагат труд за Бог и имат приемлива човешка природа, ще продължат да изпълняват дълга на сътворени същества в Божия дом. Що се отнася до човешкия свят, той е подчинен на Божието върховенство; що се отнася до църквата, Божият дом има управленски правила и истини принципи. И така, по отношение на това как трябва да се отнасяме към другите хора, това са двата принципа, които трябва да се спазват. Ясен ли ви е този аспект? (Да.) Що се отнася до досега с определени хора и взаимодействието с тях в живота, ако се сблъскам с някои неприятни ситуации или ако някой каже неща, които са несъвместими с Моите възгледи, и с това ще се справя правилно. Ако след това обмисля това, което си казал, поразмишлявам над него и го потвърдя, и определя, че е правилно, тогава ще го приема; освен това, ако това, което си казал, е погрешно, ще се отнеса към теб според принципите. Ако има търкания, конфликт или неприятности в процеса на взаимодействие с теб, и това е свързано с истината, църковната работа или твоя покварен нрав, Аз ще общувам с теб, ако се отдаде възможност, така че да можеш да разбереш истината и ясно да видиш проблемите, които съществуват вътре в теб. Ако такава възможност никога не се появи или няма нужда да общувам с теб за това, можеш да търсиш сам, ако искаш да го направиш. Ако твоят нрав е доста надменен или ако говориш нагло в лицето Ми и се отнасяш с неуважение към Мен, бъди сигурен, че ще се отнеса към теб според принципите. Категорично няма да те кастря само защото се отнасяш с неуважение към Мен или защото си се отнасял с неуважение към Мен в миналото; не бих направил такова нещо. Ако си се отнесъл с неуважение към Мен, трябва да видя дали е било умишлено или неумишлено. Ако е било неумишлено, тогава ще се отнеса към него така, сякаш никога не се е случвало. Просто ще приема, че си бил глупав, липсвала ти е рационалност и си говорил без да мислиш — след като си изрекъл думите, не си осъзнал какво е естеството им и не си знаел какво говориш; било е просто куп безсмислици. Ако обаче е било умишлено, тогава трябва да общувам и да обсъдя този въпрос с всички, за да видя дали само с Мен мислиш и действаш по този начин, или си враждебен към много хора, към църквата и към Божия дом; трябва да разбера каква е конкретната ситуация. Ако си враждебен само към Мен, тогава ще те наблюдавам; първо ще ти дам възможност да се покаеш и също така ще видя що за човек си наистина. Ако, освен че си враждебен към Мен, си враждебен също и към Божия дом, към църквата и към всички братя и сестри, като винаги искаш да видиш как Божият дом става за смях и винаги искаш да видиш как Аз ставам за смях; ако ръкопляскаш и ликуваш, когато големият червен змей и религиозният свят скалъпват безпочвени слухове за Мен, и дори ги разпространяваш сред братята и сестрите, като умишлено Ме клеветиш и подвеждаш братята и сестрите, и тогава ще действам според принципите. Няма да ти отмъстя; ще се справя с теб според управленските закони на Божия дом, което е справедливо и разумно. Ще накарам водачите и работниците да проверят управленските закони, ще накарам човека, оползотворен от Светия Дух, да разпознае проблема и да се справи с него, а крайното решение ще оставя на църквата и на Божия дом. Аз върша нещата според принципите; бъди сигурен, че се отнасям съвсем справедливо към хората. Ако някой е добър човек, който наистина вярва в Бог и се стреми към истината, той определено ще остане в Божия дом. Но ако някой е зъл човек, който е враждебен към Божия дом и към Бог, който принадлежи на Сатана и който е зъл демон, Божият дом категорично няма да остави такъв човек безнаказан. Разбираш ли? (Да.) Ако попадаш в категорията на антихристите, злите хора, злите демони или слугите на Сатана, и тогава ще действам според принципите в начина, по който се отнасям към теб; няма да постъпя несправедливо с теб. Трябва да разбера дали неумишлено си проявил неуважение към Мен, или просто имаш негативни мнения и възгледи за Мен лично — дали е защото съм обикновен на външен вид, имам обикновена и нормална външност, не съм висок, нямам престижен произход, идвам от скромно семейство и съм обикновен човек, на Когото гледаш отвисоко и към Когото многократно се отнасяш с неуважение, като казваш непочтителни неща, или е защото имаш лоши мисли и враждебност към цялата църква и към Божия дом. Трябва да науча повече за теб. След като проявиш неуважение към Мен, трябва да видя какво е твоето задкулисно отношение към църквата, към братята и сестрите, към твоя дълг и към различните елементи от работата на Божия дом. Щом придобия точно разбиране за теб, ще се справя с теб според принципите. Категорично няма да постъпя несправедливо с теб; дори ако бъдеш премахнат, не си онеправдан. Божият дом със сигурност ще се справи абсолютно точно с теб. Но преди да се справя с теб, категорично няма субективно да кажа лично: „Изчистете го от църквата!“. Категорично няма да го направя. Аз следвам процедурите на Божия дом, за да изуча този въпрос, да го разследвам, да се справя с него и да го разреша, като в крайна сметка накарам всички да признаят, че този въпрос е бил разрешен в съответствие с принципите. Вие можете да погледнете онези, които са били освободени от дълга си, с които са се справили и които са били премахнати, и да видите дали начинът, по който Божият дом се е справил с тях, има нещо общо с отношението им към Мен. Освен това, някои хора вярват в Бог от няколко години, но въпреки това все още Ми говорят като невярващи. В сърцето Си изпитвам неприязън, когато го чуя, но не съм ги кастрил в очите, нито някога съм ги преследвал. Има и някои хора, които са млади и избухливи и се обръщат към човека, на когото говорят, с „ей, ти“, като им липсва чувство за благоприличие и създават впечатление на хора, които никога не са се научили на обноски. И такива хора не съм кастрил; никога не съм правил такова нещо. Казано накратко, независимо от това от колко време вярвате в Бог, дали имате някаква основа, каква е вашата човешка природа, какъв дълг изпълнявате, или дали съм се сблъсквал с вас само веднъж, или съм взаимодействал с вас многократно, в общи линии схващам вашите природи същности и имам определен възглед за тях, а някои отделни лица дори съм окачествил. Това, че схващам нечия природа същност и имам определен възглед за нея, няма връзка с изхода на този човек, но това, че съм го окачествил, има. Той има такива проявления и разкривания, така че Аз имам принципи, според които да се отнасям към него и да го окачествявам. Въпреки че имам принципи за хората и ги окачествявам, ти виждал ли си Ме да се справям с някого? Никога не съм се справял с когото и да било. Аз чакам Божието върховенство и Неговите подредби. Освен това оставям тези въпроси на църквата; църквата ще се справи с тях според принципите. Какво мислите за Моя принцип за това как да се отнасям към хората? (Той се съобразява с истините принципи; тоест Бог господства над всичко и го подрежда.) Точно така, Бог господства над всичко и го подрежда; всичко трябва да бъде оставено на Божието върховенство и подредби. Освен това тези принципи включват и покоряване на истината и покоряване на Божието устройване и подредби. Не само трябва да имате тази осъзнатост и тази нагласа, но трябва и да действате и да практикувате по този начин.

Въплътеният Бог има Божия живот и има божествената същност като Свой живот. Преди всичко останало, принципите, възгледите и методите, които Той прилага във всичко, което Самият Той върши, не могат да нарушават истините принципи. Като за начало, независимо от това какви са индивидуалността и начинът на изразяване на Неговата нормална човешка природа или сред какви хора живее Той, принципите, които следва, не могат да нарушават истините принципи; те съответстват на Божия живот и на Божията същност. Преди всичко, тъй като въплътеният Бог ви учи как да постъпвате, Самият Той трябва да бъде такъв човек — точно защото Той има такова изживяване и такава същност, Той може да ви научи да бъдете такива хора. В това отношение Божията въплътена плът има достатъчно способност и условия да ви поведе по правия път на човешкия живот, да ви поведе по пътя на спасението и да ви доведе пред Бог, като ви даде възможност да имате нагласа на покорство пред Бог и богопокорно сърце. Ако можете да практикувате и да придобиете тези слова, които съм изрекъл, и тези проповеди, които съм изнесъл, тогава тези слова могат в достатъчна степен да ви позволят да се отървете от вашите видове покварен нрав и да станете хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Божията въплътена плът живее в нормална човешка природа и в реалния живот и въпреки че този начин на живот и форма на съществуване позволяват само ограничен контакт с хората, различните принципи, които Той следва за това как да се отнася към хората, докато взаимодейства с ограничен брой хора, не противоречат или не са в конфликт с принципите за постъпване, на които Бог учи човека, а им съответстват. Следователно, когато става въпрос за разкриванията на нормалната човешка природа или разкриванията на покварен нрав на всички видове хора, независимо дали те са проява на неуважение или наглост към Мен лично, и независимо дали подхождат на Моята собствена индивидуалност, предпочитания или чувства в съответния момент, Аз мога да се отнасям към всеки правилно. Ако ти винаги се съмняваш в Мен, пазиш се от Мен и кроиш планове срещу Мен или винаги мислиш, че Аз кроя планове срещу теб, Аз все пак мога да се отнасям към теб правилно. Независимо какъв покварен нрав разкриваш, независимо дали лъжеш, съмняваш се в Мен, правиш предположения за Мен, пазиш се от Мен и винаги искаш да Ме избягваш, или кроиш планове срещу Мен в сърцето си, Аз мога да се отнасям към теб правилно. Категорично няма да използвам твоите методи, за да ти отмъстя — няма да действам на принципа „око за око и зъб за зъб“. Дори да знам какво мислиш и да знам как искаш да кроиш планове срещу Мен и да се отнасяш към Мен, и дори да виждам, че Ми хвърляш много неприятелски погледи, Аз все пак мога да се отнасям към теб правилно. Бъди сигурен, че категорично няма да ти отмъстя. Може да смяташ, че като не ти отмъщавам, Аз всъщност търся възможност да те експлоатирам и кроя планове срещу теб. Грешиш, като мислиш така; правиш предположения за Мен. Вече ви казах Моите принципи за това как се отнасям към хората. Разбирате ли Ме сега? (Да.) И така, много ли е лесно да се разбира човек с Мен? Хората намират ли Ме за лесен за общуване? (Бог се отнася към нас с искреност, така че ние трябва да бъдем открити и честни с Бог.) Този принцип е правилен. Но Ми кажи, ако не можеш да бъдеш открит и честен, ще те кастря ли и ще разоблича ли някакви нелицеприятни неща, които си вършил в миналото? (Не.) Ще имам лошо впечатление за теб в сърцето Си, мислейки си, че този човек е много пресметлив, говори колебливо, сякаш всяка дума трябва да бъде изтръгната с ченгел от устата му, и не е прям с хората. Но дори и да имам лошо впечатление за теб в сърцето Си, няма да те преследвам. Ако повечето хора съобщават, че изпълняваш дълга си приемливо добре в Божия дом, но твоят нрав е малко измамен, ти не си прям с Мен и винаги се фукаш и се перчиш пред Мен, Аз все пак ще бъда в състояние да се отнасям с теб правилно и да ти давам възможности да се промениш с течение на времето. Категорично няма да видя какви видове покварен нрав разкривате и след това да кажа: „Не мога да търпя и най-малката грешка. Мога да прозра с един поглед каквито и видове покварен нрав да имаш. Ако не Ми вярваш, ще разоблича какво си мислиш в сърцето си и можеш да видиш дали съм прав“. Не правя тези неща. Отнасям се правилно към различните проявления на видовете покварен нрав на хората — включително онези, разкрити в тяхната реч, тяхното поведение, както и в техните мисли и възгледи. Ако си човек, който се стреми към истината и обича положителните неща, ти постепенно ще промениш тези свои видове покварен нрав и своите състояния според истините принципи. Ако не си човек, който се стреми към истината, би било безполезно дори насила да бъдеш поен; ти няма да се промениш. Колкото и вежлив и учтив да си към Мен в Мое присъствие, това е безполезно — то не може да замести твоето практикуване на истината или покоряването ти на истината. Независимо дали си вежлив или невежлив пред Мен, Аз ще се отнеса с теб правилно. В миналото имаше някои хора, които, поради малкия си духовен ръст и липсата на разбиране на истината, разкриха много видове покварен нрав във взаимодействието и общуването си с Мен и освен това показаха много непокорство и съпротива. Но след това почувстваха разкаяние и постигнаха обрат и няколко години по-късно разбраха някои истини и се промениха. По стечение на обстоятелствата Божият дом ги повиши отново. Когато чух, че са били повишени, Аз бях доста щастлив в сърцето Си. Както виждаш, Аз не тая злоба, нали? (Не таиш.) Все така мога да се отнасям с тях правилно. Не казвам: „Преди проявяваше неуважение към Мен, не слушаше нищо от това, което казвах, и направи толкова много неща, които нараниха чувствата Ми. Сега отново си повишен. Трябва да ти дам да разбереш, че знам всички онези неща, които направи преди; не си мисли, че съм ги забравил“. Аз не правя тези неща. Вместо това ги утешавам с думите: „Стреми се ревностно. Нямай никакъв психически товар“. Когато хората имат малък духовен ръст и не разбират истината, всички те ще разкрият непокорство, защото хората живеят под контрола на покварения нрав и онези, в чиито сърца не властва истината, не могат да поемат контрол над себе си, като казват и правят неща против волята си. Такива са хората, които живеят според покварения нрав. Следователно нямайте никакъв психически товар във вашия стремеж към истината. Аз категорично няма да гледам на никой човек или на никоя раса хора през розови очила. Не гледам твоето ниво на образование или на твоето минало. Гледам само твоята човешка природа същност и твоя стремеж, както и твоята нагласа към истината, нагласата ти към Бог и нагласата ти към твоя дълг. Ако някога си бил нехаен в изпълнението на дълга си и си причинил някои загуби на Божия дом или дори си извършил злодеяния, които са причинили прекъсвания и смущения, докато си изпълнявал дълга си, въпреки че тези неща са живи в ума Ми и отпечатани в паметта Ми, Аз няма да бъда повлиян или подведен от тези неща в това как гледам на теб. Ще имам цялостен поглед върху теб; ще гледам на теб според истините принципи, като гледам как изпълняваш дълга си и как се отнасяш към дълга си сега и дали все още си нехаен, както някога. В миналото не можеше да защитаваш интересите на Божия дом, като действаше прекалено предпазливо и се опитваше да бъдеш човекоугодник. Сега постигна ли обрат и промени ли се? Можеш ли да прилагаш някои истини на практика според истините принципи? Преди винаги ламтеше за плътски комфорт; сега можеш ли да понасяш трудности? Отдаваш ли искрено всичко от себе си? Можеш ли да търсиш истината в хода на изпълнението на дълга си? Имаш ли малко преданост и искреност? Постигнал ли си напредък и променил ли си се в сравнение с преди? Това са нещата, които гледам. Ако си бил винаги нехаен, отдавал си се на комфорт и не си защитавал интересите на Божия дом в миналото, и сега си все още си такъв, тогава Аз няма да имам никакви благосклонни чувства към теб в сърцето Си. Ако си бил такъв в миналото, тогава въпреки че съм имал лошо впечатление за теб, сега, когато си се променил, Аз съм доста щастлив. И дори ще те утеша с думите: „Стреми се по този начин отсега нататък. В миналото духовният ти ръст беше твърде малък, ти беше млад и незрял и просто вилнееше, вършейки лоши неща; всичко това са уроци за теб. Трябва да се стремиш към истината, за да се справиш със своето нехайство и своите злодеяния, и тогава наистина ще си се променил“. Ще те утешавам и насърчавам. Ако обаче онези зли хора видят, че си се променил, те биха ти завидели и биха те намразили. Няма да ти кажат любезно: „Трябва да разоблича нелицеприятните неща, които си вършил в миналото, и да покажа на хората колко отвратителен си бил преди. Не си въобразявай, че не знам за всичко това!“. Както виждаш, покварените хора просто обичат да се правят на умни, да играят дребни номера, да напомнят за присъствието си, да разобличават недостатъците на хората и да изравят нелицеприятното им минало. Наистина никога не правя такива неща. Никога не казвам такива неща на хората. Просто се опитвам да ги насърча и успокоя, така че да почувстват мир в сърцата си и да почувстват, че стремежът към истината е добър. Когато видя, че са се променили малко, трябва да ги насърча, като им дам да разберат, че са постигнали напредък, и им дам малко мотивация и увереност. Кажи Ми, като се отнасям към хората по този начин, действам ли в рамките на принципите? (Да.) Действам ли от естественост или от прибързаност? (Не.) Някои хора казват: „Да не би да имаш лоша памет? Може би не Те е грижа за тези неща? Или си по природа широко скроен?“. Кажете Ми, това има ли нещо общо с индивидуалността, с това да си широко скроен или с паметта? (Не.) Дори ако един човек е широко скроен по природа и има чудесна индивидуалност, ако живее под контрола на покварен нрав, той все пак не може да се отнася към хората според принципите или да дава на хората възможности да поемат по правия път; не би могъл да постигне това. В най-добрия случай покварените хора ще кажат: „Няма да разоблича твоите недостатъци; иначе хората биха ми се смели“. Те правят това заради гордост и поради натиска на общественото мнение в света, като се тревожат, че ако постъпват по този начин, биха изглеждали дребнави и лишени от великодушие. Те се въздържат от това да разобличават недостатъците на хората единствено за да защитят собствената си гордост, но могат ли да посочат някои прави пътища за хората? (Не.) За по-голямата част от хората е достатъчно, че могат да се въздържат от отмъщаване — да искаш от тях да помагат на други хора или да им желаят доброто не им е по силите. Най-много да си помислят: „Дали си добре или не няма нищо общо с мен“. Някои хора провъзгласяват: „Аз съм скромен и добродетелен човек; не мога да отмъщавам на хората“, но в сърцата си мислят: „По-добре да ти е зле. Ако ти си добре, аз ще се чувствам некомфортно вътрешно. Ще бъда щастлив, когато най-накрая дойде денят, в който ти умреш!“. Думите им са пълни с благосклонност, праведност и морал, но сърцата им са зловещи и жестоки. Изричат единствено хубави неща, докато сърцата им са по-злобни от на когото и да било. Това се нарича да имаш меден език и жлъчно сърце; нарича се да бъдеш лицемер. Както виждаш, могат ли покварените хора да успеят да се отнасят към другите въз основа на истините принципи? Покварените хора мислят едно, а правят друго. Външно, за да изглеждат почтени, изискани и благородни, те казват някои хубави неща, но в сърцата си не мислят така и тайно правят неща, за да спъват другите. Следователно, когато става въпрос за начина, по който невярващите се отнасят към хората, дори и да не ти отмъстят, те няма и да ти желаят доброто. Начинът, по който се отнасят към хората, не е в съгласие с истините принципи. Когато видят, че си добре, те се чувстват некомфортно и завиждат в сърцата си; когато видят, че си зле, ако им се отдаде възможност, ще натрият сол в твоите рани или дори ще те ритнат няколко пъти и едва тогава ще усетят, че омразата им е облекчена. За тях е достатъчно трудно да се въздържат от отмъщаване — още по-трудно им е да успеят да бъдат принципни към хората; те не притежават такава човешка природа.

Въплътеният Бог стана обикновен човек. Начинът, по който се отнася към хората в ежедневието Си, е най-малкото в границите на съвестта и разума; той категорично няма да падне под този критерий, а може да бъде само над него. От само себе си се разбира, че въплътеният Бог се отнася към хората според истините принципи. Тъй като има божествената същност, Той е още по-способен да се отнася към теб според истините принципи и категорично няма да те преследва. Точно както Божият дом се отнася към всякакви видове хора — освобождаването на водачи и работници на всички нива, адаптирането на възложения дълг на хората или освобождаването им, изчистването на всякакви видове хора и така нататък, всичко това се извършва според принципите, а не се решава въз основа на предпочитанията на когото и да било; тези решения се одобряват от мнозинството хора в църквата. Така че истината категорично властва в Божия дом; това е вярно. Дори хората с нормална човешка природа могат да вършат нещата по начин, който отговаря на критерия за съвест, притежаван от нормалните хора, и когато са включени истини принципи, те все пак могат да спазват критериите за съвест и разум на нормалните хора — а това важи още повече за нормалната човешка природа, носена от въплътения Бог. Относно въпроси, включващи работата на църквата, дълга, които вие изпълнявате, и вашите видове покварен нрав, Той е още по-способен да се отнася към вас според принципите. Кажете Ми, когато става въпрос за това как Аз, този обикновен и нормален човек, си взаимодействам и влизам в контакт с вас, независимо как общувам за истината или с какви проблеми се справям, тази Моя нормална човешка природа достойна ли е за вашето доверие? (Да.) Имате ли нужда да изграждате защитна линия, за да се пазите от Мен? (Не.) Тогава нека ви кажа следното: Когато говориш и взаимодействаш с Мен, просто трябва да бъдеш открит и честен. Независимо колко много знам за теб или какво точно знам за теб, Аз ще се отнасям към теб според принципите. Независимо какво отношение имаш към Мен, Аз все пак ще се отнасям към теб според принципите. Бъди спокоен; няма нужда да се пазиш от Мен. Като оставим настрана Моята божествена същност и божествен живот, само човешката природа същност, притежавана от тази Моя нормална и практическа страна, този обикновен човек, е нещо, на което можете да се доверите. Независимо какво обсъждаме, не бива да имате сложна нагласа. Просто трябва да бъдете простодушни и открити. Ако се сблъсквате с някакви трудности, просто говорете за тях директно. Няма нужда да се пазите от Мен, сякаш се пазите от непознат. Ако винаги се пазиш от Мен, тогава има едно нещо, което ще ти кажа: Твърде си глупав и си сляп! Не знаеш ли какво дело върша Аз? Колкото повече се пазиш от Мен, толкова по-неспособен ще бъдеш да придобиеш истината в крайна сметка. Това не е ли да се възпираш и да се съсипваш? Ако винаги се съмняваш и се пазиш от Божията въплътена плът и винаги поддържаш нагласа на внимателна проверка, както и да говори и да общува за истината Той, като не приемаш това, което казва, дори и да признаваш, че то е истината, тогава не само че Светият Дух няма да те просветли или благослови, но напротив, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне. Ако не Ми вярваш, просто опитай и виж дали е така. Ако нямаш принципи във взаимодействието си с Мен, този обикновен човек с нормална човешка природа, ако не знаеш как да взаимодействаш с Мен и не знаеш как да се отнасяш към Мен според принципите, на които Бог те учи, тогава не би ли се отнасял към Бог в небесата по същия начин? (Да.) Ако си взаимодействаш с Бог в небесата по същия начин, какви ще бъдат последствията? (Ще бъдем заклеймени и поразени.) Ти отново грешиш. Бог не поразява хората произволно. Ти обаче никога няма да имаш възможността да видиш Божията истинска форма, нито някога ще бъдеш пригоден за това; това е факт. Ти никога няма да бъдеш пригоден да видиш Божията Истинска форма — дори няма да можеш да видиш гърба на Бог. Какво означава това? Означава, че Бог никога няма да те признае за Свое сътворено същество. Какво означаваше това, че Йов видя гърба на Йехова? Какво означаваше това, че Авраам чу гласа на Бог, който му говореше лично? (Бог ги е одобрил.) Това означаваше, че те бяха пригодни да разговарят с Бог, да разговарят с Бог в небесата, с Неговата истинска форма, с Божия Дух. Бог ги призна и прие като сътворени същества. Бог ги призна за сътворени същества. Бог ги придоби. Значението на това е толкова дълбоко! Бог желаеше да ги види и желаеше да разговаря с тях. Бог желаеше да им позволи да чуят звука на Неговия глас, идващ от небесата. Бог желаеше да им позволи да видят духовното Му тяло, да им го прояви. Каква огромна благословия е това за човешките същества! Това е огромна чест! Към това ли се стремите? Може да не смеете да се стремите към него, но трябва да имате това желание. И така, как трябва да практикувате, за да осъществите това желание? Първо, започнете практиката си с начина, по който се отнасяте към въплътения Бог, този обикновен и нормален човек. Как трябва ти да взаимодействаш с Него и да се отнасяш към Него? Ако можеш да взаимодействаш с Него нормално, когато Го видиш в Неговата осезаема форма, да приемаш всичко в Него, да бъдеш открит и честен с Него и да нямаш прегради или трудности при взаимодействието и общуването с Него, тогава пред Бог — поне в Моите очи — Аз ще бъда готов да взаимодействам с теб; няма да изпитвам отвращение към теб. Тогава можеш да имаш възможността и да бъдеш пригоден да чуеш Божия глас, да чуеш Бог да ти говори лично от небесата и да видиш Божията фигура. Разбира се, точно сега вие все още сте далеч от тази цел; Аз просто ви давам път. Ако дори не можете да преминете това препятствие, което представлявам Аз, този обикновен човек, а искаш да видиш Бог в небесата, има едно нещо, което трябва да ти кажа: Никакъв шанс! Това наистина са празни илюзии!

Добре, нека днес приключим нашето общение тук. Довиждане!

14 септември 2024 г.