Днес ще продължим да общуваме по предишната ни тема. Преди това общувахме за произхода на всякакви хора и обсъдихме три типа. Помните ли кои са трите типа? (Единият тип са преродените от животни, другият са преродените от дяволи, а третият са преродените от човеци.) Докъде стигнахме в нашето обсъждане? (Стигнахме до обсъждането на това как типът хора, които са преродени от човеци, притежават нормална човешка природа и как имат съвест и разум в своята човешка природа. Това включва двете характерни черти — разпознаване на доброто и лошото и знание кое е правилно и кое е неправилно.) Едната е разпознаване на доброто и лошото, а другата е знание кое е правилно и кое е неправилно; това са характерните черти на човеците. Човеците имат тези две характерни черти главно защото притежават съвест и разум; така че онези, които притежават съвест и разум, са способни да разпознават доброто и лошото и да знаят кое е правилно и кое е неправилно. Също така общувахме подробно за този аспект. Главно общувахме за проявленията на онези, които не могат да разпознават доброто и лошото и не могат да знаят кое е правилно и кое е неправилно, като разобличихме някои от техните проявления от негативната страна, а след това говорихме за това кои са положителните неща, нали? (Да.) Днес нека продължим да общуваме по темата за преродените от човеци. Онези, които са преродени от човеци, не само могат да разпознават доброто и лошото, но и знаят кое е правилно и кое е неправилно. Разпознаването на доброто и лошото се състои главно в това да знаеш кои са положителните неща и кои са негативните неща — тоест този, който може да разпознава доброто и лошото, може да разпознава всякакви хора, събития и неща; дори при неща, с които не се е сблъсквал досега, той ще използва своята съвест и разум, за да им направи проста оценка. Ако се сблъска с такива неща и се почувства неспокоен в съвестта си или не може да ги съгласува с разума си, той ще направи основен избор, като подсъзнателно усеща правилността или неправилността, или положителната или негативната природа на тези неща. Тоест истинските човеци ще използват основните чувства на своята съвест или разум, за да оценят непознатите неща, с които се сблъскват, за да разпознаят дали те са положителни неща, или негативни неща, и дали са правилни, или неправилни. Въпреки това за хората, които не притежават съвест и разум, е много трудно да разпознават доброто и лошото и да знаят кое е правилно и кое е неправилно, независимо дали става въпрос за непознати, или за познати неща. В частност, те са още по-малко способни да знаят дали някои нови неща, които се появяват в обществото, са правилни, или не. Не могат да разпознаят дали са положителни, или негативни неща. Ако в обществото се появи положително нещо, те дори ще се водят по светските тенденции в начина, по който се отнасят към него, и в заклеймяването и отхвърлянето му. Това е разликата между човеците и нечовеците. Както виждаш, въпреки че и те изглеждат като човеци, някои никога не са чували истината, нито са получавали ресурса на Божиите слова, но въпреки това, в каквато и среда да се намират, те имат долна граница за своите действия — най-малкото долна граница на съвестта. Те категорично няма да направят неща, които противоречат на съвестта или морала. Това е така, защото дълбоко в сърцата си те изпитват отвращение към негативните неща и притежават човешка съвест и разум, и така в начина, по който постъпват и действат, те имат основна долна граница на морала. Що се отнася до тези нечовеци обаче, като се имат предвид качествата на тяхната категория, те не притежават съвест и разум. От една страна, те не могат да разпознават положителните и негативните неща. От друга страна, те не изпитват отвращение или ненавист към тези негативни неща или дори към очевидно неправилни неща, нито имат способността да им се съпротивляват; те дори са способни да обичат негативните неща и да следват зли тенденции. Онова, което е още по-жалко, е, че някои хора, които вярват в Бог и твърдят, че следват Бог, все пак могат да следват зли тенденции и да вършат тези нечестиви неща точно като невярващите, като правят това без абсолютно никакво чувство за срам, нито дори някакъв укор от съвестта си.

В днешно време много хора си правят селфита с телефоните. Какви снимки правят хората с нормална човешка природа? Те правят снимки, които са смислени и си струва да бъдат запомнени, с цел да оставят след себе си някои прекрасни спомени. Дори и да снимат себе си, те правят снимки, които изглеждат изискани, уместни, достойни и порядъчни. Действията им в това отношение са изцяло в обхвата на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Но онези без съвест и разум са различни; те също си правят селфита, но техните селфита са проблемни. Какви снимки правят някои жени? Те не правят достойни, порядъчни и уместни снимки. Когато видят онези невярващи жени в интернет да си правят някои провокативни снимки, секси снимки или особено странни снимки, те им подражават, като също си правят снимки, които карат мъжете да точат лиги и да имат похотливи мисли — тоест те целенасочено се снимат така, че да изглеждат като блудници, леки жени или правят секси снимки. Някои жени обичат да носят силен грим, като боядисват лицата си много бели и устните си много червени, и си слагат грим на очите по такъв начин, че в крайна сметка изглеждат като страшилища; те умишлено заемат съблазнителна, омагьосваща поза пред камерата, с поглед в очите, който е пленителен и непристоен, с което предизвикват похотливи мисли у мъжете, когато видят всичко това. Има и жени, които спускат дългата си коса пред лицата си, като леко накланят лицата си нагоре и показват съблазнителен, непристоен поглед през процепите в косата си. Казано накратко, такива жени си правят снимки, като използват всякакви изражения и маниери, които смятат за съблазнителни и секси. След като ги направят, тези жени също така се чувстват особено нарцистични, като от време на време се възхищават на собствените си провокативни снимки. Нещо повече, те слагат най-ценените и любими свои селфита като тапет на компютъра или телефона си, а някои от тези жени дори ги публикуват в интернет. Всеки път, когато гледат тези снимки, те чувстват, че са толкова очарователни, че са родени да бъдат звезди и че ако не са вярвали в Бог, със сигурност са щели да бъдат големи знаменитости. Вижте, по какъв път вървят те? Не само че те самите постоянно се възхищават на снимките, но и ги показват на хората около себе си. Ако хората не ги похвалят, след като видят снимките, вътрешно те се чувстват неудовлетворени. Ако срещнат някого от същия дол, който особено много оценява снимките им и казва: „Тази снимка е направена толкова добре, това е снимка на звезда! Прилича точно на еди-коя си“, те се чувстват още по-доволни от себе си и се наслаждават на това чувство всеки ден. Някои хора също така обичат да украсяват снимките си, като си слагат чифт заешки уши на главите и добавят котешки мустаци, като си мислят, че са по-сладки от зайчета и котенца. Те питат всеки, когото срещнат: „Според теб на зайче ли приличам повече, или на котенце?“ Когато хората кажат: „Кой знае на какво приличаш?“, те много се ядосват. Кажете Ми, не е ли извратено човек да не иска да бъде свестен човек, а да иска да бъде животно? Те дори публикуват тези свои „шедьоври“ в интернет в опит да съберат похвали от повече хора. Има и такива, които, когато си правят селфита, се предрешават като майстори на меча или странстващи рицари — или като Спайдърмен или Батман от западните филми — или се обличат като готини, дистанцирани и мистериозни личности. Те правят всичко това с надеждата, че другите ще ги харесат и одобрят, и се увличат по това всеки ден. Кажете Ми, що за хора са това? Нормални хора ли са? Категорично не; те са нечовеци. Въпреки че правенето на селфита е просто едно дребно, тривиално нещо сред злите тенденции, то разкрива предпочитанията и стремежите на човека, разкрива неговия характер, нуждите на неговата човешка природа и нещата, които лежат дълбоко в душата му. Достойните и порядъчни хора използват мобилния телефон, този инструмент, за да правят снимки на положителни, смислени и ценни неща, докато хората, които не притежават качествата на човешката природа, правят снимки на негативни, нечестиви неща — неща, от които се нуждае тяхната собствена природа същност. Може да се каже, че това какъв човек е някой определя какви нужди има, какви снимки прави и начина, по който избира да се облича и да представя своя образ. Хората с нормална човешка природа ще изберат да направят някои достойни, порядъчни, изискани, смислени и ценни снимки за спомен, докато хората без нормална човешка природа ще следват злите тенденции на света, като правят нещата, които им харесват. Въпреки че правенето на селфита е дребно нещо, то е достатъчно, за да се видят най-съкровените предпочитания и стремежи на хората. За каквото и да става въпрос, дори да е нещо, в което хората с нормална човешка природа не могат много ясно да различат кои неща са положителни и кои са негативни, тъй като такива хора биват въздържани от съвестта и разума си, те естествено ще изберат положителните неща. Ако поради моментна липса на проницателност изберат негативно нещо или неумишлено направят нещо негативно, те бързо ще усетят това в сърцата си — съвестта им ще ги укори или няма да могат да съгласуват това с разума си. Когато хората, които не притежават човешка природа, се сблъскат с положителни неща, те смятат, че положителните неща са толкова блудкави и скучни, толкова недостойни за споменаване и презирани от хората, докато в сърцата си те особено много харесват негативните неща и им се възхищават, най-вече що се отнася до онези неща, които са много популярни сред злите тенденции. Ако ти направиш достойна и порядъчна снимка на такъв тип човек, той ще се отврати и ще сбръчка нос пред нея с думите: „Кой все още прави такива снимки? Толкова е старомодно!“. Самите те избират да си правят секси снимки. Нормалните хора намират такива снимки за отвратителни и грозни, но този тип хора казват: „Това е секси. Ти разбираш ли какво е секси? Това е модерно; това е висше изкуство. Ти не разбираш от изкуство!“. Те не само не се чувстват отвратени, когато си правят секси снимки, но и особено много обичат да следват тези модерни и секси неща.

Нечовеците са изключително ентусиазирани относно негативните неща. Когато сред злите тенденции се появят някои негативни неща, те бързо научават за тях и са много възприемчиви към тях. Ако имат възможност и условията позволяват, те със сигурност ще направят онези неща от злите тенденции, които харесват и одобряват. Категорично няма да откажат и категорично няма да останат безучастни наблюдатели, още по-малко пък ще ги ненавиждат или ще стоят далеч от тях; вместо това ще се хвърлят в тях. В частност, някои хора, които вярват в Бог, също следват отблизо някои модерни твърдения и практики, които чуват да идват от Запада. Например, на Запад има празник, наречен Хелоуин, който всъщност е празник на призраците. На този ден всички възрастни и деца носят различни костюми като тези за сценични или театрални представления. Някои се предрешават като вещици, други като принцове или принцеси, а трети като жаби, змии, динозаври и така нататък. След това взимат кошници или торби и обикалят различни молове, магазини и домове, за да искат бонбони. Някои хора, които вярват в Бог, също празнуват този празник и носят костюми на призраци, като се чувстват доста щастливи и си мислят, че това е добра възможност да влязат в различни роли. Какви костюми избират да носят? Те не носят костюми на сравнително положителни личности, като военни офицери, генерали или герои; те настояват да носят дрехите на вещици и знахари. Като се предрешват като различни дяволи, за да празнуват празника на призраците, те се чувстват щастливи и намират това за забавно, като не осъзнават, че това е нещо, което Бог ненавижда, и е негативно нещо в човешкия свят. Дълбоко в себе си този тип хора нямат ясно разбиране за такива негативни неща и не знаят как трябва да се отнасят към тези неща от традиционната култура и тези светски тенденции. Те също така нямат истинско разбиране за това какви са самите те в действителност, като не знаят дали са човеци, или призраци. Не знаят дали са човеци, или призраци, но е трудно да ги накараш да бъдат човеци, докато ако ги помолиш да бъдат призраци или животни, те намират това за безкрайно забавно и никога не отказват. И така, кажете Ми, какъв точно е този тип хора? Ако поискаш от тях да бъдат хора със съвест и разум, те често ще кажат: „Колко струва съвестта? На кого все още му пука за съвестта в днешно време? На кого все още му пука за обичта и моралната справедливост? На кого все още му пука за морала?“. Но ако поискаш да се предрешат и да играят ролята на знахар, или да облекат костюм на динозавър, за да играят динозавър, те не възразяват и не отказват. Кажете Ми, що за хора са това? В своята природа същност имат ли всъщност дори малко любов към положителните неща? Изпитват ли изобщо отвращение към негативните неща? Като се има предвид кои хора, събития и неща избират, очевидно е, че нямат абсолютно никаква любов към положителните неща и не изпитват абсолютно никакво отвращение към негативните неща. Напротив, те изпитват особено отвращение към положителните неща, като се отнасят към тях с подигравка и презрение. Що се отнася до негативните неща — особено онези, които са много популярни и в момента много на мода сред злите тенденции — те силно им се възхищават и ги одобряват. В частност, някои хора се гордеят, че могат да са в крак със злите тенденции и да играят ролите на дяволи, зли духове и диви зверове, като смятат, че са различни от останалите. Очевидно е, че този тип хора нямат съвест и разум; колкото повече нещо произлиза от зли тенденции, толкова повече им харесва. Някои хора от Изтока в частност — щом чуят да се говори за това какво е популярно на Запад, какво харесват западняците и какво носят и използват западняците — приемат всичко това, без да проявят каквато и да е проницателност, и се опитват да му подражават. Дори ако това е нещо нечестиво, което противоречи на съвестта и разума и противоречи на истината, те все пак го приемат. Някои хора казват: „Това преклонение пред чуждото и подмазване на чужденците ли е?“. Това ли е? (Не, в своята природа същност те просто харесват тези нечестиви неща.) Точно така. Те смятат, че нещата, популярни сред хората на Изток, не са достатъчно изтънчени, затова следват нещата, популярни на Запад, като искат да бъдат уникални и различни от останалите, и да бъдат високо ценени от другите. Във всеки случай, този тип хора не притежават качествата на човешката природа. Съдейки по техните предпочитания и стремежи, а също и по техните мисли, възгледи и разкривания по всеки един въпрос, те нямат съвест и разум. Техните мисли и възгледи са същите като тези на нечовеците, и дори същите като тези на дяволите и Сатана. Тяхната позиция и гледна точка, когато разглеждат въпросите, са в пълна противоположност и враждебни на позицията и гледната точка на един нормален човек, както се изисква от Бог. Въпреки това, тъй като истинските човеци по рождение притежават човешка съвест и разум, те ще преценяват всеки човек, събитие или нещо въз основа на чувствата на съвестта и разума си, като избират положителните неща сред тях и разпознават кое е правилно и кое е неправилно.

Някои хора в средата на източното общество са ограничени от традиционната източна култура и могат да спазват някои източни традиции. Въпреки че не правят някои неща, които противоречат на съвестта и морала, дълбоко в себе си те ги харесват. Следователно, щом средата се промени, щом имат възможност, те ще покажат истинската страна на своята човешка природа, напълно ще променят това как изглеждат и ще разкрият нечовешко качество. Как трябва да се обясни това нечовешко качество? То се обозначава с това, че не разпознават доброто и лошото, не знаят кое е правилно и кое е неправилно и не притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа. Някои хора, когато са на Изток, изглежда, че имат порядъчен стил, че са достойни, добродетелни и изискани, и че особено много се грижат за семействата си, без да имат лоша слава. Но когато отидат на Запад, те са различни. Те чуват някои хора да казват: „Западняците са особено отворени и особено свободни по отношение на връзките между мъже и жени“. Всъщност това не отговаря на фактите, но според техните мисли и представи, те вярват, че щом отидат на Запад, са свободни и не е нужно да се тревожат за каквато и да е репутация или морална почтеност, или за повелите на традиционната източна култура. Смятат, че жените не е нужно да спазват женската добродетел, а мъжете не е нужно да се придържат към моногамията, и че след като дойдат на Запад, могат да бъдат разпуснати с противоположния пол и никой няма да им се смее или да ги критикува. Вярват, че просто западната култура е такава, че това е социалната тенденция и никой не ѝ се противопоставя. Щом започнат да мислят по този начин, това не означава ли, че вече не вървят по добрия път? Нещата, които наистина обичат в своята човешка природа, са напът да бъдат разобличени, както и истинското лице на тяхната човешка природа. След като хората от Изтока — особено китайците — дойдат на Запад, тъй като техните съпрузи са останали в родната им страна, докато те са сами в чужда земя сред непознати хора и места, и трябва едновременно да работят, да живеят и да се справят с някои други сложни въпроси, животът им е доста труден и се чувстват много самотни, оставени сами на себе си. Затова сред китайската общност в Съединените щати е станал популярен един вид „военновременна двойка“ — това включва намирането на временен съпруг или съпруга, за да създадат временен дом и да живеят заедно, като си помагат и се подкрепят взаимно, за да се справят заедно с трудностите на живота, и същевременно задоволяват физиологичните нужди на плътта. Тъй като е трудно да се справяш сам в чужда страна, много хора си намират представител на противоположния пол, за да образуват военновременна двойка и да задоволят различните си нужди. Говори се, че след като някои военновременни двойки са живели заедно много години, съпрузите на двете страни идват и двете семейства дори стават приятели и общуват помежду си. Това е практика за справяне с трудностите на живота, която е станала модерна сред невярващите. Кажете Ми, има ли хора сред онези, които вярват в Бог, които да правят такива неща? (Някои неверници също могат да правят това.) Сред онези, които вярват в Бог, има много, които не се стремят към истината, а има и такива, които очевидно са неверници, напълно незаинтересовани от истината. Някои дори не притежават съвест и разум. Когато тези хора чуят за тези негативни неща, дълбоко в себе си те всъщност не изпитват отвращение; смятат, че тези неща са приемливи, а някои дори се им се наслаждават. Те не са отвратени от тези неща и дори си мислят: „Това е съвсем нормално. Всички невярващи го правят; това е тенденция, а не престъпление. Първо, не е незаконно. Второ, не покварява обществения морал. Трето, това е човешка физиологична нужда. Да се прави това е честно, разумно и законно — какво лошо има в него?“. Те смятат това за нормално. Да не говорим за невярващите — ако хората, които вярват в Бог, могат да правят такива неща, що за хора са те? Няма ли нещо нередно с тяхната човешка природа? (Да, този тип хора нямат човешка природа.) Хората без човешка природа могат да правят такива отвратителни неща. Хората с човешка природа дори не могат да приемат мислите и възгледите на тази зла тенденция и изпитват отвращение към такива неща и ги ненавиждат от дъното на сърцата си, камо ли да ги правят. Независимо дали е за да могат двете страни да се грижат една за друга, или с някаква друга цел, от гледна точка на съвестта и разума на човешката природа, създаването на „военновременна двойка“ не е положително нещо. Ако човек, който вярва в Бог, дори не знае дали такова нещо е положително нещо, или дали е разумно, тогава има ли той съвест и човешка природа? Някои хора казват: „Въпреки че не знам дали това е положително нещо, аз вярвам в Бог, така че не мога да направя това. Невярващите не вярват в Бог и не се боят от Бог, така че нямат осъзнатост, когато правят това, но аз вярвам в Бог, така че не мога да го направя“. Ако мислят по този начин, това доказва, че имат човешка съвест и разум. Въпреки че не знаят дали това е правилно, или не, нито знаят дали е положително нещо, или какво казва Бог за него, те са способни да използват основната съвест и разум на човешката природа, за да го оценят. Дори и да не могат ясно да знаят дали е положително, или негативно, те могат да видят, че това нещо противоречи на морала и човешката природа и не бива да се прави. Те имат известно ниво на проницателност по отношение на такива неща, така че когато такива неща им се случат, те ги отхвърлят. Може да се каже, че онези, които не отхвърлят и могат да приемат такива неща изцяло, не са човеци; те нямат нормална човешка природа и не притежават съвест и разум. Фактът, че могат да приемат тези негативни неща, показва, че тяхната съвест и разум изобщо не функционират и че не са използвали минималния критерий, който е съвестта и разумът, за да разпознаят такива неща, да им се съпротивляват или да ги отхвърлят; следователно очевидно има проблем с човешката природа на този тип хора. Някои хора казват: „Има проблем с човешката природа на този тип хора, на животните или на дяволите принадлежат тогава?“. Независимо дали принадлежат на животните, или от дяволите, те събирателно се наричат нечовеци. Когато дойдат на Запад и видят, че западните страни са развити, богати и свободни, и че техните социални системи са по-напреднали от тези на източните страни, те смятат, че всичко на Запад е правилно и по-добро, отколкото на Изток. Те смятат, че хората на Изток са затворени, консервативни и неопитни, докато западняците са отворени, свободни и обиграни, и са особено отворени по отношение на брака или връзките между половете. Те смятат, че е напълно нормално мъжете и жените да се прегръщат и целуват, когато се срещнат на улицата. Но всъщност западняците имат принципи, когато се прегръщат при среща; те не прегръщат небрежно просто всеки. В частност, възрастните не правят много такива неща; предимно младите хора обичат да го правят. Напротив, на места, където се събират азиатци, често може да се види как мъж и жена се отдават на различни интимни действия на обществено място, особено в оживените райони на улицата. Дори могат да се видят по-възрастни хора да го правят, което е особено отвратително за гледане. Може би някои азиатци са пътували на Запад и са видели културния живот и етикета на западняците, и след това са започнали да твърдят, че западняците са свободни, открити и сексуално освободени. Въз основа на тези твърдения много азиатци произволно си представят всякакви нечестиви неща в умовете си. Всъщност, ако наистина навлезеш дълбоко в западното общество или имаш задълбочен контакт и взаимодействие със западняци, ще откриеш, че много неща са напълно различни от това, което азиатците си представят и говорят. Особено в някои общности с религиозен произход или по-отдалечени общности, хората са изключително консервативни и традиционни, и изобщо не приличат на митовете, разпространявани от азиатците. Твърденията, че западняците са много разкрепостени относно връзките между половете, са просто хорски фантазии, а не факти. Ако някой наистина мисли така и прилага тази така наречена разкрепостеност, която смята за истина, като се отдава произволно на плътската си похот, то това е негов личен проблем; това няма абсолютно нищо общо с тенденциите, културата или традициите на което и да е общество. Не западната култура или традиции ги подвеждат, а по-скоро самите те имат проблеми. Не е ли така? (Да.) Когато хората от Изток споменават западняците, първото нещо, което казват, е: „Западняците са свободни, открити и сексуално освободени“, като намекват, че хората на Запад могат да се отдават на похот или дори да извършват кръвосмешение. Водени от такива мисли и възгледи, хората от Изток започват да се отдават на страстите си, след като пристигнат на Запад. Тяхната разпуснатост не е защото наистина са видели тези явления и са им подражавали, а защото просто в тяхната природа е да обичат нечестивостта; те просто използват така наречената западна култура или западни традиции като извинение, за да угаждат на плътта си. Всъщност, тъй като този тип хора не са положителни личности и не притежават качествата на човешката природа, и тъй като в тяхната вродена природа е да обичат негативните неща и всички неправилни неща, те си намират различни извинения и предлози, за да правят неща, които противоречат на положителните неща или дори са враждебни към тях. Нещо повече, те се чувстват напълно оправдани, като си мислят, че всички западняци днес са такива. Това факт ли е? Те не говорят нищо друго освен глупости и отправят безпочвени обвинения! Очевидно, когато този тип хора казват: „Западняците са свободни, открити и сексуално освободени“, те всъщност имат скрити намерения — да постигнат целта си да се отдадат на похотта си. Защо този тип хора могат да следват тези негативни неща с такава самоувереност? От една страна, те нямат правилно разбиране за положителните и негативните неща; когато се сблъскат с непознати неща, те не могат да използват минималния критерий, а именно съвестта и разума, за да ги оценят. Очевидно този тип хора не притежават качествата на човешката природа. Ако не могат да възприемат едно ясно положително нещо като положително нещо, нито да го приемат като положително нещо, тогава този тип хора определено не притежават съвестта и разума на нормален човек. От друга страна, ако някой не знае кои са положителните неща, нито кои са негативните неща, тогава той очевидно не може да разпознава доброто и лошото и не знае кое е правилно и кое е неправилно. Тъй като се придържат към погрешни мисли и възгледи, дори и да направят някои неправилни неща или неща, които противоречат на съвестта и разума, те изобщо не го осъзнават. Много е очевидно, че този тип хора не могат да различат доброто от лошото и правилното от неправилното. Те не притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа и не знаят дали някои неща, които се случват в живота или в процеса на оцеляване, са правилни, или неправилни, нито е възможно да използват съвестта си, за да преценят и оценят тяхната правилност и неправилност. Следователно, те често правят някои неправилни неща, които противоречат на съвестта и разума, и след като ги направят, изобщо не го осъзнават, и дори се чувстват напълно оправдани, като си мислят, че са постъпили правилно и са порядъчни хора. Това не е ли пълно преобръщане на нещата? (Да.)

Някои хора виждат, че децата на другите са особено палави, и казват: „Какво непослушно дете; само с един поглед си проличава, че не го бива. Когато порасне, със сигурност ще пренебрегва сериозната работа. Как би могло да излезе нещо от него?“. Но ако други кажат на такъв човек, че неговото дете е палаво, той отговаря: „И какво като е палаво? Това, че детето ми е палаво, е проявление на неговото обещаващо бъдеще. Когато порасне, ще може да се открои от тълпата; може би дори ще стане висш служител!“. Когато децата на други хора са палави, той казва, че нищо няма да стане от тях, когато пораснат, но когато собственото му дете е палаво, той казва, че то ще може да се открои от тълпата, когато порасне. Кое от твърденията му е правилно? (Никое.) Тогава защо говори така? От чувство за справедливост ли говори? (Не.) Това, че може да говори такива неща, показва, че няма будна съвест. Децата на другите дори още не са пораснали, така че как може да разбере, че нищо няма да излезе от тях? Дали ще излезе нещо от хората, когато пораснат, зависи от Божията повеля и от пътя, по който вървят; как би могло да зависи от една-единствена негова дума! Това, че може да говори такива неща, показва, че няма будна съвест. Става въпрос за един и същи проблем с палавостта, но когато говори за собственото си дете, той го представя в положителна светлина, докато когато говори за децата на другите, го представя в негативна светлина. Справедливи ли са думите му? (Не.) Тогава какъв човек е справедлив? (Човек със съвест.) Какви са качествата на човека със съвест? Човекът със съвест притежава две качества: порядъчност и доброта. Порядъчността означава най-малкото сърцето на човек да бъде право, когато говори и действа. Думите, които човек изрича, трябва да бъдат справедливи, обективни и основани на факти; те не бива да са предубедени, да служат за прикриване на недостатъци или да са основани на чувства. Когато децата на други хора са палави, той казва, че когато пораснат, няма да ги бива за нищо, но когато собственото му дете е палаво, той казва, че то ще има обещаващо бъдеще, когато порасне. Едно и също проявление на палавост получава две различни описания от него. Би ли казал, че този човек е порядъчен? (Не.) Има ли съвест човек, който говори единствено въз основа на чувства? (Не.) Само този факт е достатъчен, за да докаже, че той няма съвест. Той казва само хубави неща за собственото си дете, с благословии и добри пожелания, но проклина децата на другите, когато говори за тях. Това е грубо и не е порядъчно. Тъй като не притежава съвест, той е способен да изрича такива злобни думи. Такъв човек не говори справедливо и не изразява нищо друго освен изкривени доводи. От една страна, това показва, че не е порядъчен; от друга, показва, че не е добър. Каквито и да са ситуациите на другите, хората, които не са добри, ще ги описват като лоши. Те говорят със скрити намерения, като отчаяно се надяват нещата да се развият зле за другите. В това, което казват, има злоба и усещане за проклинане на другите. Те винаги говорят по този начин и това изобщо не безпокои съвестта им. Говорят по този начин за чуждите работи и се отнасят към другите по същия начин. Например съпругът на една жена има извънбрачна връзка. От страх какво ще кажат другите за това, тя казва на хората: „Съпругът ми има връзка, защото просто е твърде изключителен. Той е красив и способен. В днешното зло общество онези жени са толкова безочливи — направо му се хвърлят на врата. Това е просто защото той е твърде изключителен. Това също така доказва, че не съм сбъркала в преценката си за него; имам толкова добър вкус!“. Но ако съпругът на друга жена има извънбрачна връзка, тя казва: „Веднага си проличава, че не е свестен човек. Няма нито пари, нито външен вид, но въпреки това преследва любовници. Всяка жена, която остане с него, е сляпа!“. Тя дори я съветва да побърза и да изостави съпруга си, и да си намери нов. Другата пита: „И твоят съпруг има извънбрачна връзка, защо тогава ти не си намериш нов?“. Тя казва: „Моят съпруг е различен от твоя. Твоят съпруг е негодник. Моят просто е твърде изключителен и другите му се натрапват. Съпругът ми не е могъл да се сдържи, докато твоят съпруг активно е търсил любовница“. Както виждаш, това, което тя казва за всяко нещо, се променя, когато засяга нея. Всичко, което е свързано с нея, е извинимо и е специален случай; тя описва всичко това в положителна светлина. Но когато става въпрос за другите, е различно; тя описва всичко това като лошо. Тогава, ако родителите на такъв човек не вярват в Бог, какво ще каже той? „Въпреки че родителите ми не вярват в Бог, те са добри хора в света. Те не се бият и не проклинат другите, и помагат на всеки, който изпитва трудности. Те са известни надлъж и нашир като изключително добри и мили хора. Ако вярваха в Бог, със сигурност щяха да бъдат по-добри от нас!“. Но когато родителите на някои братя и сестри не вярват в Бог, те казват: „Твоите родители са пълни дяволи“. Когато родителите на някои братя и сестри наистина вярват в Бог, те казват: „Дори и да вярват в Бог, те са вярващи само на думи и не ги бива. След като вярват в Бог, защо не те подкрепят да изпълняваш дълга си?“. Когато става въпрос за тях самите, това, което казват, се променя. Те никога не говорят въз основа на обективни факти и думите им никога не са справедливи. Имат един критерий за собствените си работи и друг за тези на другите. Дълбоко в сърцата им няма справедлив критерий, по който да оценяват всякакви хора, събития и неща. Всичко, което е свързано с тях самите, е добро и положително и има различни основателни причини; всичко, което е свързано с другите, трябва да бъде заклеймено, прокълнато и отхвърлено и принадлежи на дяволите и на Сатана. Що се отнася до тяхното семейство, роднини и приятели, всички те са добри хора, истински вярващи и братя и сестри. Но когато става въпрос за братята и сестрите в църквата, те ги съдят произволно, като казват, че този е неверник, онзи не е отдаден на изпълнението на дълга си и че всички те трябва да бъдат премахнати. Ако някой брат или сестра допусне малка грешка или има дребен проблем, те веднага се възползват от това, правят го обществено достояние и след това им четат лекции и ги омаловажават със строг поглед. Но когато техните собствени роднини направят нещо нередно, те просто се опитват да загладят нещата и правят всичко възможно да ги защитят със софистика. Притежава ли такъв човек някаква справедливост? (Не.) Такива хора нямат абсолютно никакво чувство за справедливост. Когато си имат работа с братя и сестри и с други хора, те „се придържат към принципите“ със строг поглед, като смятат, че притежават истината реалност. Често се хвалят пред другите с думите: „Вижте колко много се придържам към принципите. Каква твърда позиция имам. Мога да практикувам истината толкова добре“. Но когато става въпрос за техните собствени семейни работи — техния съпруг или съпруга, деца, роднини и дори кучето им — отношението им се променя. Например, ако тяхното куче лае винаги, когато види непознат, и хапе наред, когато идват познати, те казват: „Вижте, това куче наистина е добър, верен пазач. То е абсолютно предано на мен, своя господар; никога не се променя!“. Но ако кучето на някой друг хапе наред, когато види познат, те казват: „Това куче е сляпо. Дори не гледа да види кой е дошъл. Няма никакви принципи в пазенето на къщата. Защо хапе на сляпо?“. Те не са справедливи дори към кучетата. Що за човек е това? (Това не е човек.) Те мислят, че всичко, което правят, е правилно и разумно и че е съобразено с положителните неща; дори смятат, че се придържат към истините принципи. Но когато става въпрос за някое несправедливо нещо, което правят, или някакви изкривени доводи, които изразяват, те никога не мислят, че това е грешно, нито някога го поправят. Ако ги укориш или ги разобличиш, те не го приемат. Какъв е крайният резултат? Той е, че те упорито се придържат към собствените си твърдения и така наречените си принципи, и дори се държат така, сякаш са олицетворение на справедливостта и оценяват всички въпроси. Всъщност гледището и позицията, от които те оценяват правилността на нещата, са напълно антагонистични на истините принципи и им противоречат, но самите те никога не осъзнават това. Те бълват куп ереси и погрешни доводи и упорито се придържат към тези думи, и дори се противопоставят на истината и се опитват да спорят с онези, които могат да разпознават доброто и лошото и разбират истината. Какви хора са тези? Те са неразумни хора. Дори ако това, което правят и на което настояват, не се смята за грешно в очите на хората, съдейки по техните многобройни проявления и разкривания, те категорично не притежават порядъчност, доброта и разум — тези качества на човешката природа. Само като се погледне как се отнасят към различните хора, събития и неща в ежедневието, тяхната оценка дори за едно дете или куче е изкривена — колкото и лошо да е собственото им куче, то все пак е най-доброто на света; и колкото и добро да е кучето на някой друг, те не могат да се насилят да кажат нито едно хубаво нещо за него. Те категорично няма да оценят човек или въпрос справедливо, камо ли да се отнесат справедливо към човек или въпрос. В тяхната човешка природа има само чувства и предубеждения. Те защитават единствено собствените си интереси и всякакви хора, събития и неща, свързани с тях. Извън това те смятат, че в живота няма нищо, което си струва да се прави. Сред всяка група от хора и във всеки един въпрос качеството на тяхната природа, което проявяват, е това да изкривяват всички обективни хора, събития и неща, и да ги представят погрешно. Оценяват ги и се отнасят към тях изцяло според собствените си мисли и възгледи или въз основа на това дали са им от полза.

Хората от този тип, които нямат качествата на човешката природа, не притежават порядъчността, добротата и разума на човешката природа. Съдейки по тези проявления, не е ли трудно да си имаш работа с такива хора? (Да.) С тях е трудно да си имаш работа и е трудно да се разбираш. Никога не можеш да ги накараш да приемат правилни мисли и възгледи, защото те нямат вродената способност да приемат положителни неща. Това означава, че те не притежават условията да приемат каквито и да било правилни мисли и възгледи. Следователно много правилни възгледи и положителни неща биват погрешно тълкувани и изопачавани от тях и след като бъдат изопачени, те се превръщат в различните мисли, възгледи и твърдения, характерни за този тип човек. Дори и да вярват в Бог, независимо колко от Божиите слова са прочели или колко проповеди и общения са изслушали, те винаги се придържат към собствените си погрешни мисли и възгледи в сърцата си, без никога да се откажат от тях. Дори ако Бог им предостави истината, за тях е невъзможно да приемат правилни мисли и възгледи от Бог, нито е възможно да се отнасят към даден човек или въпрос или да го оценяват с правилни описания и по правилен начин. Въз основа на качествата на тяхната човешка природа, те единствено ще се отнасят към всякакви хора, събития и неща, като използват своите характерни погрешни мисли и възгледи, и ще упорстват в това. И така, ти можеш да видиш от такива хора, че освен че имат надменен и измамен нрав, те имат и друг ясно изразен нрав, а именно, че са особено непреклонни. Конкретното проявление на това е, че те са особено твърдоглави, глупави, инатливи и дори тесногръди. Когато общуваш с такъв човек и обсъждаш някои теми или заедно се изправяте пред някои въпроси, докато контактуваш с него, ти виждаш, че неговите нагласи и нрав, когато се изправя пред нещо, са особено непреклонни, твърдоглави, глупави и инатливи. Правилен въпрос или правилна мисъл и възглед, които очевидно са много лесни за приемане от нормален човек, стават много трудни за приемане, когато става въпрос за него, като са свързани с много пречки. Това те кара да не знаеш дали да се смееш, или да плачеш, и чувстваш, че този човек носи много неприятности: „Защо толкова прост въпрос се превръща в труден проблем за него? Човек ли е изобщо?“. Да го накараш да приеме правилно нещо или правилен възглед е толкова изтощително, колкото да накараш вълк да се откаже от месото и вместо това да яде различни зеленчуци. Това е равносилно на това да искаш от него да промени категорията си — толкова е трудно. Може би за някакъв дребен въпрос ти прекарваш много време в обяснения и полагаш огромни усилия, за да го убедиш едва-едва да го приеме, но когато възникне друг въпрос, неговият непреклонен нрав се проявява отново и се проявява по особено очевиден начин — като той демонстрира своето изопачено възприемане и твърдоглавие, както и това, че е глупав, инатлив и тесногръд. Колкото повече общуваш с такива хора и придобиваш по-дълбока представа за тях, ти ще откриваш, че същностите на хората се различават. Когато става въпрос за същността на такива хора, може да се наложи да изразходваш огромни усилия, за да достигнеш до тях и ясно да обясниш нещата по отношение на някои незначителни въпроси, като накрая с големи трудности постигаш някакви резултати. Въпреки това, когато става въпрос за проблеми, свързани с възгледи и позиция, или за важни въпроси, никога не можеш да общуваш с тях. В този момент ще разбереш, че има категории за хората и категорията на всеки е различна. Ако двама души не могат да общуват гладко или да си сътрудничат хармонично заедно, и не могат бързо да постигнат хармония и консенсус във възгледите си, когато обсъждат какъвто и да е въпрос, то те са от различни категории. Тъй като хората от типа, които не знаят кое е правилно и кое е неправилно, в своята човешка природа нямат способността да разпознават кое е правилно и кое е неправилно, те никога няма да осъзнаят защо очевидно правилните мисли и възгледи, правилните думи и правилните неща са правилни, нито къде се крие тяхната правилност. Те ще кажат: „Защо това, което казваш ти, е правилно? Защо това, което казвам аз, не е правилно? Как точно това, което казваш ти, е правилно?“. Понякога, за да докажеш, че това, което казваш, е правилно, трябва да представиш факти и да обосновеш нещата, да дадеш много примери и да направиш много аналогии, като преминаваш през толкова много главоболия и влагаш много мисъл, преди да успееш да им обясниш ясно един въпрос. След като най-накрая го направиш, ти пак ще трябва да вложиш много мисъл и да преминеш през много главоболия, за да им обясниш ясно следващия въпрос, който възникне. Ако винаги правиш това, с течение на времето ще откриеш, че това в крайна сметка не може да промени категорията на даден човек и че си вършил безсмислена работа. Дори ако ти изразходваш много усилия и възлагаш големи надежди на тях, резултатите, които ще получиш, ще бъдат нищожни, защото никой не може да промени категорията на даден човек. Ако някой дори не знае кое е правилно и кое е неправилно, тогава има само един ход, който може да промени неговата категория, а именно да се върне към първоначалната си форма, за да се прероди отново. Ако има късмет, ще се прероди като човек; ако няма късмет и отново се прероди като нещо друго, а не като човек, тогава пак няма надежда такива хора да бъдат накарани да узнаят кое е правилно и кое е неправилно. Просто така стоят нещата.

Хората от този тип, които нямат качествата на човешката природа, имат друга характерна черта в общуването си с другите: те могат да открият различни видове недостатъци във всеки друг, но когато те самите имат същите тези недостатъци, никога не признават, че това са недостатъци. Те просто не могат да видят никакви силни страни или достойнства у другите; те само намират техните недостатъци и разобличават техните слабости, като използват това като оправдание да кажат, че другите не могат да си сътрудничат хармонично с тях и че неспособността за хармонично сътрудничество е изцяло по вина на другите, докато те самите нямат никаква вина и другите са тези, които трябва да опознаят себе си. Какъв е проблемът тук? В постъпките и справянето си с нещата, такива хора никога не могат да се отнасят рационално към другите, нито могат да се отнасят към собствените си проблеми по рационален, правилен и справедлив начин. Бихте ли казали, че отношението им при справяне с въпроси и отношението им към хората е правилно, или че е неправилно? (Неправилно.) Но те знаят ли това? (Не знаят.) Те винаги оценяват и възприемат другите от висотата на моралното превъзходство. Начинът, по който възприемат другите и призмата, през която го правят, включват използването на тяхното собствено така наречено „правилно и неправилно“, за да разпознават другите. Те виждат всичко, което другите правят, като грешно и по-посредствено от тях. Ако възникне спор и те не могат да си сътрудничат хармонично, те вярват, че това е изцяло проблем на другите хора и че е причинено от другите, че другите имат покварен нрав и че другите са тези, които трябва да направят промени и да се преобразят. Те виждат другите като пълни с недостатъци и проблеми, без нито едно достойнство, докато себе си възприемат като изобилстващи от достойнства и лишени от каквито и да било недостатъци. Би ли казал, че такива хора имат разум? (Не.) Служат ли за някаква цел очите на хора без разум? (Не.) Те просто не могат да видят силните страни и достойнствата у всякакви хора. Напротив, те се хващат за слабостите на другите — които в действителност може и да не са непременно слабости — и ги преувеличават. Нещата са наред, ако не възникват проблеми, но щом възникне проблем, те се хващат за слабостите на отсрещната страна и не ги пускат, като казват: „В какво отношение си по-добър от мен? Ако си по-добър от мен, защо все пак се случи този проблем?“. Тяхното дълбоко вкоренено непокорство изригва и истинските им вътрешни възгледи излизат наяве. Те никога не възприемат хората, събитията и нещата по рационален начин. В техните очи всяко проявление от страна на другите хора е проблем, недостатък. Съдейки по техните мисли и възгледи, нищо от това не е приемливо; всичко това е грешно, все негативни неща и всичко това е средство, което те използват за осъждане. С такива хора е трудно да си имаш работа. Те не притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа, така че дълбоко в сърцата им тяхното така наречено „правилно и неправилно“ означава просто, че каквото смятат за правилно, е правилно, и каквото смятат за неправилно, е неправилно. Те оценяват правилността на хората, събитията и нещата въз основа на собствената си оценка и предпочитания, а също и въз основа на собствените си интереси. Те няма да възприемат хората и нещата справедливо. Всичко, което не харесват, на което не съответстват, от което нямат полза или на което гледат отвисоко, се обобщава като грешно и лошо и изобщо няма място за обсъждане. С такива хора не само е трудно да си имаш работа, но са и плашещи. Ако около теб има такъв човек, след като всичките му мисли и възгледи бъдат изразени, неговият характер напълно излиза наяве. Ти можеш да видиш какво точно се крие дълбоко в душата му, какво точно обича, какви точно са нуждите му и към какво точно се стреми. Виждането на тези неща у него може да те накара да изпитваш отвращение към него за цял живот. Разбира се, когато всички тези негови проблеми излязат наяве, ти ще имаш отговора относно неговите проявления, като например изопаченото му възприемане и твърдоглавието, глупостта, ината и склонността към изопачавания, които той разкрива поради своя непреклонен нрав. Какъв е този отговор? Той е, че такива хора не притежават нормална човешка природа — тоест не притежават съвестта и разума на човек; те са нечовеци. Ако имаха малко съвест и разум, нямаше да се хващат за изкривени доводи и да говорят за тях така, сякаш са правилни. След като са изслушали толкова много проповеди във вярата си в Бог, те би трябвало да са разбрали поне малко истина и техните възгледи за нещата би трябвало донякъде да са се променили. Тогава защо все още възприемат нещата, като използват възгледите на невярващи, и се отнасят към погрешните възгледи и изкривените доводи като към правилни и като към истината, и дори заклеймяват истината, положителните неща и правилните неща като негативни неща? Когато техните погрешни мисли и възгледи излязат наяве, ти получаваш отговора. Нищо чудно, че в живота си могат да кажат толкова много неща, които обръщат черното в бяло и изопачават фактите — това е заради категоричния им отказ да приемат истината. Тъй като притежават качеството да изпитват неприязън към истината, логично е да разкриват тези неща. Това не се дължи на начина, по който са ги възпитали родителите им, нито на влиянието на средата, още по-малко на това, на което ги е научило обществото; това е качеството на тяхната човешка природа. Те изпитват неприязън към истината; те притежават това качество. Това, което човек обича, какъв вид човешка природа разкрива, какво разкрива естествено в ежедневието си и какво е обичайното му състояние в живота — всичко това зависи от неговите качества. Никой не може да промени качествата на човек. Точно като змията: тъй като притежава качеството да е крива, тя никога няма да пълзи в права линия. Точно като рака: той ходи настрани и дори ако го поставиш в тясно пространство, той пак ще ходи настрани. Това са техните качества, а качествата не могат да бъдат променени. Ако даден човек не може да разпознава доброто и лошото или да знае кое е правилно и кое е неправилно, може да се каже, че тази характерна черта е качество, което той притежава. Тъй като притежава това качество, той естествено разкрива много неща, които са свързани с него, в ежедневието си — това е напълно нормално.

Когато става въпрос за чувства или за справяне с неща, някои хора не знаят кое е правилно и кое е неправилно. По същия начин не знаят кое е правилно и кое е неправилно и когато става въпрос за отношенията между мъжете и жените. Не знаят например на какво разстояние да стоят, когато взаимодействат и общуват с противоположния пол, какви теми, забележки и начини на действие да избягват или на какви детайли да обръщат внимание в ежедневните си думи и постъпки. Това е трудно да се разбере — нима нормалните хора не знаят, че трябва да има граници при общуването с противоположния пол? (Да.) Дали това е нещо, на което човек трябва да бъде учен? В детска възраст може да се наложи родителите му да го научат на това, но докато постепенно расте и става разумен, той естествено узнава тези неща, без да е необходимо да бъде учен от семейството си или от обществото. Това е нещо вродено, нали? Да знаеш, че има граници между мъжете и жените, е качество на човешката природа. Качествата на човешката природа включват съвест и разум, така че хората определено знаят какво е да имаш чувство за срам. Ако имаш чувство за срам, тогава знаеш как да се отнасяш към противоположния пол. Ако не знаеш и действаш без чувство за срам — като не знаеш кой начин на действие е правилен и кой е грешен, кой начин е уместен и рационален и кой начин е прекален и прекрачва границата — то има проблем с твоята човешка природа, защото това е най-малкото, което един нормален човек би трябвало да знае. Ако човек знае тези неща и може да се придържа към тях, то той притежава съвестта и разума на човешката природа; ако човек не знае нищо от тези неща и дори се нуждае да бъде подсещан и въздържан от другите, то този тип човек има голям проблем. Има един конкретен тип човек, който, когато е сред други хора, няма да седне при хора от същия пол, а специално ще седне до човек от противоположния пол и ще се приближи много до него — той не се опитва да избягва това. Когато другите подсетят такъв човек, той дори намира това за странно и казва: „Какво лошо има да седим близо един до друг? Какво толкова бихме могли да направим на обществено място? Аз съм зрял възрастен — имам ли нужда да ме надзираваш? Защо все ме вземаш на мушка?“. Той дори има наглостта да каже: „Какво толкова бихме могли да направим на обществено място?“ — има ли някакво чувство за срам? (Не.) Дали въпросът е в това, че той действително трябва да направи нещо? Или е в това, че стига да не прави нищо, не му се налага да спазва границите между мъжете и жените? Няма ли разлика между мъжете и жените? (Да.) В такъв случай би трябвало да има граници между тях и поддържането на тези граници е продиктувано от чувството за срам в човешката природа. Ако имаш чувство за срам, ти съвсем естествено ще спазваш граници, когато общуваш с противоположния пол; няма да имаш нужда другите да те надзирават, нито ще имаш нужда да бъдеш възпиран от средата — ти можеш да го правиш сам. Ако на теб ти липсва дори тази малка частица чувство за срам и имаш нужда другите да те надзирават и подсещат, тогава човек като теб е в голяма опасност. Някои хора са особено небрежни в отношенията между мъжете и жените и често намигат и гледат влюбено противоположния пол и им пускат ръце. По-конкретно, някои хора особено обичат да се перчат пред противоположния пол. Колкото повече представители на противоположния пол присъстват, толкова по-необуздани и по-възбудени стават те и толкова по-енергично се перчат. Другите намират това за неуместно и недостойно, но те не смятат, че е проблем, нито се чувстват заклеймени от съвестта си. Вместо това си мислят: „Това е съвсем нормално. Нали така трябва да бъде между мъжете и жените? Нима жените не са доведени на този свят за мъжете? А мъжете за жените? Какво лошо има да се позабавляваме малко заедно? Това не е ли радостно нещо? Да се живее толкова сериозно, колкото живеете вие, е толкова уморително! Не сте ли чували хората да казват, че „когато мъжете и жените работят заедно, работата олеква“?“. Както виждаш, те намират всяка мисъл или възглед за приемливи. По-конкретно, напълно приемат тези погрешни мисли и възгледи, но въобще не приемат положителни твърдения, а вместо това им се съпротивляват, оборват ги и ги отхвърлят. Ако се опиташ да ги подсетиш, те се дразнят от това и в сърцата си те мразят и се отнасят враждебно към теб. Не приемат ничии съвети и настояват да действат по този начин. Някои хора може да загубят контрол или за момент да се поддадат на небрежност, като понякога действат малко разпуснато. Без да е нужно да им се напомня от другите, те изпитват вътрешно безпокойство и чувстват, че трябва да бъдат внимателни в бъдеще. Това е проявлението, което трябва да има един човек със съвест и разум. Но другият тип човек вече е отишъл твърде далеч и сериозно е прекрачил границата; той вече се отдава на плътска похот. Много хора не могат да понасят да гледат това. Ако продължава по този начин, ще си навлече опасност и ще бъде отритнат и отстранен от Бог. Но той не се интересува и казва: „Каква опасност може да има в това да се отдаваш на похот?“. Всъщност той няма абсолютно никакво съзнание. Някои жени на по двадесет и няколко години общуват небрежно с противоположния пол, като пренощуват в домовете на мъже. Ако това се разчуе, би съсипало репутацията им, но на тях някак си не им пука. Има ли такъв човек чувство за срам? (Не.) Той няма абсолютно никакво чувство за срам. Ако някой, независимо дали е мъж или жена, няма в сърцето си предел в отношенията между мъжете и жените, под който не би отишъл, и не знае значението на думата „срам“, то това напълно потвърждава, че той не притежава качествата на човешката природа. Ако даден човек наистина притежава качествата на човешката природа и случайно допусне грешка, свързана с противоположния пол, или направи нещо, което стига твърде далеч, той ще съжалява за това цял живот. Всеки път, когато се сети за това, лицето му ще пламва и ще чувства леко пробождане в сърцето си; ще се чувства неудобно и неспокойно, като няма да иска отново да повдига въпроса и ще се надява в бъдеще това никога повече да не се повтаря. Това, което е направил, е трайно петно за него. Нормалните хора имат чувство за срам и предел в отношенията между мъжете и жените, под който не биха отишли; те ще се контролират и обуздават и няма да вършат такива неща. Дори и за момент да загубят контрол и да допуснат грешка с противоположния пол, те ще изпитат съжаление. Няма да задълбочат грешката си, нито ще си угаждат и ще се оставят да деградират, когато средата го позволява; вместо това те ще бъдат обуздани. Как се постига това? Това е добрият резултат, който получаваш от въздържането, наложено от съвестта и разума ти. Съвестта и разумът ти ще те въздържат и регулират и ще ти дадат предел, под който не би отишъл, който е и твоят минимален критерий за отношение към подобни въпроси; тоест те ще ти помогнат да избегнеш прекрачването на този предел и да се въздържиш от вършенето на такива неща. Щом слабост или някаква специална причина те накара временно да не можеш да преодолееш поривите си и така да допуснеш грешка с противоположния пол, ти ще изпиташ отвращение и ненавист дълбоко в сърцето си и дори ще изпитваш разкаяние цял живот — това няма да се повтори в този живот. На хората без човешка природа обаче не им пука, когато вършат такива неща. Те дори разгласяват това навсякъде и се сравняват с другите, като си мислят, че това е умение и способност, че това се нарича да имаш чар и че това се нарича да извлечеш предимство — и че би било загуба, ако не го направят. Ако такива хора имат възможност, ще вършат ли отново такива неща? Отговорът определено е „да“ — категорично ще ги вършат. Те никога не се чувстват разстроени, след като са вършили такива неща, а вместо това се хвалят с тях. Това не е ли отвратително? (Отвратително е.) Достатъчно разочароващо е вече, че не се чувстват разстроени, но те дори се хвалят, което е още по-отвратително. Това, което правят, кара другите да изпитват презрение, но самите те не изпитват абсолютно никакъв срам; такива хора не са достойни да бъдат наричани човешки същества. Те често правят такива срамни неща, но въпреки това не се чувстват засрамени, разкаяни или разстроени, и ако в бъдеще се появи възможност или условията са подходящи, ще ги направят отново — това е проявление на липса на чувство за срам. Тогава кажете Ми, ако такъв човек не практикува истината, той ще се почувства ли разстроен или укорен? (Не.) Точно така, той няма да се почувства и разстроен или укорен. Защо е така? (Защото няма съвест или разум.) Когато става въпрос за вършене на срамни неща, човек без съвест или разум не се срамува да направи нещо, което дори невярващите биха сметнали за срамно, нито се чувства разстроен, когато го прави. Тогава е още по-малко вероятно да се почувства разстроен, когато върши неща, които противоречат на истината, нали? (Да.) В очите на невярващите е съвсем нормално да не практикуват истината и да не се стремят към истината; това не се смята за позорно, нито се смята за противоречащо на човешкия морал, защото такова е мнозинството от хората. Следователно това не кара такъв човек да чувства каквото и да било. Ако един нормален човек бъде кастрен, защото не успява да практикува истината и нарушава принципите, той ще се почувства укорен в сърцето си и съвестта му ще бъде неспокойна, тъй като има съвест и разум. Но когато човек без съвест и разум върши безсрамни неща или неща, които предизвикват презрение и отвращение у другите, той не се чувства неудобно или неспокойно. От негова гледна точка, не е ли напълно нормално за него да не практикува истината? Той няма абсолютно никакво съзнание, така че за такива хора няма надежда.

Кажете Ми, онези, които могат да прозрат кое е добро и лошо, кое е правилно и кое е неправилно, много ли са на брой? Погледнете хората около вас, включително семейството, приятелите и колегите, а след това погледнете братята и сестрите. Сред тези хора, онези, които могат да разпознават и да прозират кое е добро и лошо и кое е правилно и кое е неправилно, много ли са, или са малко на брой? (Много малко.) Няма много хора, които могат да знаят кое е правилно и кое е неправилно. Тоест в този свят няма много хора с порядъчна и добросърдечна човешка природа, няма много хора, които са справедливи и обективни в своите думи и действия и които не вършат лоши неща необуздано, и няма много хора, които говорят разумно и които не използват изопачени разсъждения. Особено сред невярващите такива хора са твърде малко. Когато влезеш в контакт с някой невярващ, е нужно само да го чуеш да говори, за да разбереш какъв човек е. В думите на невярващите има твърде много неточност и подправяне. Повечето от тях не говорят справедливо и обективно; те говорят въз основа на своите чувства и за да защитят собствените си интереси. Каквито и грешни думи да казват и каквито и грешни неща да правят, те нямат съзнание за това дълбоко в сърцата си. Като вярващ в Бог, ако човек е като невярващ в това да не знае кое е правилно и кое е неправилно в своите думи и действия — и въпреки че думите, които изрича, и възгледите, към които се придържа, са погрешни, той все така сляпо упорства в тях, като смята грешните възгледи за положителни неща и за истината, и дори използва такива възгледи, за да замести истината и Божиите слова — има ли някаква надежда такъв човек да бъде спасен? (Не.) Някои хора са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, или дори цял живот, но никога не знаят кои са положителните неща и кои са негативните неща, нито някога са наясно кое е правилно и кое е неправилно. Стига нещо да им е от полза, те го харесват и го защитават; ако не им е от полза, казват, че е лошо и грешно, и го отхвърлят. Досега са живели с такава философия и нагласа за светските отношения, но въпреки това твърдят, че вярват в Бог и искат да бъдат спасени — това не е ли шега? (Така е.) Те също така твърдят, че са последователи на Бог и свидетели за Бог. С какво биха могли да си послужат, за да свидетелстват за Бог? Те дори не знаят кое е правилно и кое е неправилно, а въпреки това твърдят, че искат да свидетелстват за Бог — това не са ли пълни глупости? Бог би ли използвал такива объркани хора, за да свидетелстват за Него? (Не.) Би било позор за Бог такива хора да свидетелстват за Него. Те никога не смятат, че каквото и да прави Бог, е правилно. Оценени чрез техните мисли и възгледи, много неща, които Бог прави, не съответстват на мислите и възгледите им, нито съответстват на техните представи и, разбира се, не съответстват и на техните плътски интереси. Често Божиите слова или Божието дело противоречат на техните мечти, на личните им желания и амбиции, както и на личните им интереси от всякакъв вид. Следователно за някои хора, които са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години, е много трудно да бъдат накарани да кажат дори една дума, която идва от сърцето им, да кажат, че всичко, което Бог прави, е правилно и безгрешно. Може да се каже, че има нещо скрито в сърцата им. След като са вярвали в Бог през всичките тези години, те притежават преживяване от първа ръка: чувстват, че желанията им не са били удовлетворени; искали са да бъдат началници, но не са станали, и са искали да получат благословии, но не са ги получили. Изглежда, че Божият дом се отнася несправедливо към тях. В сърцата си те таят оплаквания и чувство, че са били ощетени, които искат да изразят, но не могат; страхуват се, че ако се изкажат, ще оскърбят Бог, ще дадат на другите коз срещу себе си или няма да успеят да запазят добрия си образ в сърцата на хората. Така те държат много неща потиснати в себе си. Само защото не го казват на глас, не означава, че нямат мисли или определени неща в сърцата си. И какви са тези така наречени „неща“? Те не са положителното възприемане и познание на тези хора за Бог и Неговото дело, а по-скоро тяхното неразбиране, неподчинение и възмущение към Бог, както и оплакванията за неправдите, които смятат, че са претърпели, натрупани през толкова много години на вяра в Бог. Но тъй като в Бог вярват, те не могат да го кажат. Защо в сърцата им има толкова много неща, които не могат да изразят гласно? Зад това също има причина. Само тази точка е достатъчна, за да покаже, че не са разбрали истински истината въпреки вярата си в Бог в продължение на много години. Не приемат сериозно стремежа към истината в своята вяра в Бог. Каквото и да им се случва, те не възприемат нещата в съответствие с Божиите слова, нито търсят истината, за да намерят път на практикуване. Никога не са приемали Божиите слова като истината и като живота. Те не ценят истината и не ѝ отдават значение, нито са сериозни относно това как да практикуват истината. През многото си години на вяра в Бог те винаги са стояли в опозиция на Бог, като внимателно са проучвали, любопитствали са и са подлагали на съмнение Божиите слова, дори са се съпротивлявали на Божиите слова, или са оценявали и съдели Божиите слова и дело със своите така наречени правилни възгледи. И така, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, те най-накрая казват нещо от сърце: „Какво спечелих от вярата си в Бог?“. Намекът е, че не са спечелили нищо от вярата си в Бог. В сърцата си те вярват, че през годините са изстрадали много и са платили многократно цена в изпълнението на своя дълг в Божия дом, но желанието им да получат благословии и да преследват слава и придобивки не е било удовлетворено. Някои дори вярват, че Бог не е поправил неправдите, които са претърпели, затова се чувстват непокорни, възмутени и пълни с оплаквания вътрешно. Заради това да получат благословии и заради крайната си цел те нямат друг избор, освен огорчено да изпълняват малка част от своя дълг и да вършат малко работа в Божия дом, но в крайна сметка надеждите им се оказват напразни и те не придобиват нищо. Съществуват ли такива хора? Поне част от тях са такива. Това, че не са придобили нищо след като са вярвали в Бог в продължение на много години, се дължи на техните собствени проблеми. Те нямат способността да възприемат или да разбират истината и следват Бог и изпълняват своя дълг с намерението да получат благословии. Въпреки че донякъде искрено са отдавали всичко и са плащали голяма цена и са страдали много, те никога не са се интересували от словата, които Бог изрича, или от истините, които Бог изразява. Никога не са ги приемали в сърцата си, нито са приемали на сериозно практикуването на истината. Следователно никога не знаят дали притежават истината реалност, или не. Те си мислят: „Ние можем да общуваме за истината и разбираме някои истини, така че как може да се каже, че не притежаваме истината реалност?“. Но те не могат да напишат нито едно истинско свидетелство за преживяване, така че къде е тази тяхна истина реалност? Техните постъпки и дела са все същите като тези на невярващите; просто поведението им се е променило малко в сравнение с невярващите. В своите начини и методи на постъпване, както и в своите мисли и възгледи за всички събития и неща — особено по отношение на положителните и негативните неща и по отношение на това кое е правилно и кое е неправилно — те никога не са възприемали нещата въз основа на Божиите слова или на истината. Вместо това възприемат всичко според собствените си мисли и възгледи. Смятат, че всичко, което им харесва, е положително нещо, а всичко, което мразят, е негативно нещо. Никога не възприемат хората и нещата, като използват Божиите слова за основа, и никога не търсят истината, нито приемат истината в хората, събитията и нещата, с които се сблъскват — просто следват собствените си празни надежди, за да действат, да живеят и да изпълняват своя дълг според собствените си желания, намерения и предпочитания. Смятат, че тяхната способност да се отричат от неща, да отдават всичко, да страдат и да плащат цена означава, че вече имат голям принос за Бог; те си мислят, че това означава да вярваш в Бог и че това е стремеж към истината. Те вярват в бога, когото си представят в сърцата си, по своя си начин и се стремят към истината по своя си начин. Когато са кастрени за това, че при изпълнението на своя дълг винаги действат своеволно и безразсъдно според собствената си воля, или когато не са оползотворявани за важни задачи в Божия дом, те се чувстват обезкуражени и разочаровани. В крайна сметка те свеждат всичко до едно изречение: „Какво спечелих от вярата си в Бог толкова много години?“. Наистина не са спечелили нищо. Причината да не придобият истината е, че не се стремят към истината; Бог не може да бъде винен за това. Това е така, защото нито Бог, нито истината проявяват пристрастие към хората. Ти не си успял да придобиеш истината не защото Бог не ти е дал възможност или защото не ти е позволил да чуеш Неговите слова, а защото си чул Божиите слова, но въпреки това не размишляваш над тях, не ги обмисляш, не ги практикуваш и не ги преживяваш. Именно защото не обичаш истината, ти не я приемаш. Бог не е затворил очите ти, нито е запечатал твоето сърце; по-скоро твоите предпочитания и твоята нелепост са преградили сърцето ти, за да не можеш да приемеш истината. Не си успял да придобиеш истината не защото Бог не ти я е предоставил, а защото на теб никога не ти е харесвало да четеш Божиите слова и в сърцето си не приемаш нито Божиите слова, нито истината. Отнасяш се към собствените си вярвания и възгледи като към истина, към която да се стремиш и на която да се покоряваш — искаш ли хората да те боготворят като Бог? За теб Божиите слова и Божието дело са просто формалност, формула; ти изобщо не си се стремял към истината и живота. Затова твоята вяра в Бог би могла да завърши само по един начин — с това наистина да не придобиеш нищо. Защо не си придобил истината? Това не е защото Бог не ти е дарил благодат, а заради пътя, по който ти лично вървиш. Бог ти е дал много възможности и ревностно и търпеливо те увещава и ти помага, но ти не обръщаш внимание. Нито приемаш да бъдеш кастрен. Винаги преследваш получаване на благословии или преследваш репутация и статус, без никога да се отказваш. Твоят краен провал да придобиеш истината е изцяло причинен от пътя, по който ти лично си вървял. Не си вървял по пътя на стремежа към истината. Това няма нищо общо с Бог. Нито Бог, нито истината проявяват пристрастие към хората. Независимо каква е твоята категория, стига да си човешко същество, то дори и да се допусне, че твоята способност да възприемаш истината може да е малко по-лоша от тази на нормален човек, ако все пак можеш да слушаш Божиите слова със сърцето си, да приемаш Божиите слова и да практикуваш Божиите слова — въпреки факта, че ти може само да разбираш някои доктрини и да спазваш някои правила — ти все пак можеш да придобиеш нещо. Повечето хора могат да направят това, така че защо ти не можеш? Другите слушат проповеди и изпълняват своя дълг по същия начин, така че защо те могат да придобият истината, да изпълняват своя дълг съгласно критериите, да се отърват от своя покварен нрав и да се покорят на Бог, а ти не можеш? Бог е устроил средата за теб, за да изпълняваш своя дълг, с надеждата, че ще разбереш истината и ще можеш да я приложиш на практика. Бог не те е възпрепятствал, но ти самият винаги ламтиш за светски неща и плътско удоволствие, не ядеш и не пиеш Божиите слова и в сърцето си изпитваш неприязън към истината и я отхвърляш. Отстояваш философиите, ученията и познанието на Сатана като положителни неща и като истината, докато пренебрегваш Божиите слова и истината, като ги смяташ за свой враг, за нещо, което ти се противопоставя. Защо вярваш в Бог, след като в сърцето си не обичаш истината? Вярваш в Бог, но не слушаш Божиите слова, нито приемаш Божиите слова — би ли могъл ти все още да се надяваш да бъдеш спасен? Не приемаш истината, нито се отърваваш от своя покварен нрав, така че как можеш да бъдеш спасен? Не приемаш Божиите слова и не се стремиш към истината, а все още искаш да бъдеш приет и признат от Бог, това е химера; няма да проработи. Не приемаш Божиите слова и не приемаш истината, така че това означава, че в сърцето ти няма място за Бог. Само ще се отдалечаваш все повече от Бог. Просто ще бъдеш като невярващ; за теб ще бъде невъзможно да постигнеш спасение.

Някои хора никога не са приемали истински Божиите слова в дълбините на сърцата си; те не приемат дори и едно Божие слово. Когато Божият дом не ги повишава или използва, те се оплакват: „Защо Бог не ме харесва? Защо Божият дом никога не ме повишава и не ме поставя на важна позиция? Разбирам някои истини, имам въжделения и решителност, и съм готов да отдам всичко на Бог! Образован съм и имам сили, и мога да понасям страдания и да плащам цена — защо тогава Божият дом не ми дава шанс? Да се отнасят с мен по този начин е несправедливо! Другите получават възможности, така че защо аз не получавам? Бог не е праведен!“. Тогава защо не погледнеш дали си в съгласие с принципите на Божия дом за повишаване и използване на хора? Твоето сърце е затворено за Бог и ти се съпротивляваш на словата, които Бог изрича — възприел ли си това, което Бог казва? Търсил ли си някога Божиите слова, когато вършиш нещо? Ти не слушаш какво казват Божиите слова и никога не търсиш Божиите намерения или истините принципи, така че как би могъл Божият дом да те използва? Дори ако Бог ти нагласи среда и Божият дом ти даде шанс да бъдеш повишен и използван, в каква работа би могъл да си компетентен? Каква работа би могъл да поемеш? Ако такъв човек бъде използван за църковната работа, той със сигурност би следвал собствената си воля, за да върши злосторничества безразсъдно и да причинява прекъсвания и смущения, което би могло да доведе само до едно: той би бил отстранен. Има две причини хората да бъдат отстранявани: едната е да си лъжеводач, който не може да върши реална работа, а другата е да си антихрист, който безразсъдно върши злосторничества, прави нещата по свой собствен начин и не защитава делото на църквата или интересите на Божия дом. В крайна сметка и двамата трябва да бъдат отстранени. Ти никога не приемаш истината, изпитваш неприязън към четенето на Божиите слова, сърцето ти е затворено за Бог и ти не търсиш истините принципи, когато вършиш нещо. Дори ако Бог ти покаже благодат и ти даде шанс, и дори ако Божият дом те повиши и използва, ти не би бил компетентен в работата, нито би могъл самостоятелно да поемеш каквато и да било работа. В крайна сметка пак ще трябва да бъдеш отстранен. Надяваш се Божият дом да те повиши и използва, но твоята нагласа положителна ли е? Ако твоята цел не е да изпълниш добре дълга си, да придобиеш истината и да се отплатиш за Божията любов, тогава твоята нагласа не се състои от нищо друго освен от амбиции и желания; това е причинено от надигането на твоя надменен нрав и Бог не го приема. Кажи Ми, с проявления като твоите, би ли се осмелил Божият дом да те използва? Ако бъдеш използван, това само би донесло проблеми и загуби за делото на църквата. Ти не можеш да направиш нищо добре и след като направиш нещо, няколко души трябва да поправят ситуацията и да разчистят бъркотията. Следователно Божият дом не смее да те използва. Всеки елемент от делото на църквата е доста важен — можеш ли да го поемеш? Ако нещо се обърка, можеш ли да поемеш отговорност? Не си компетентен в работата и не можеш да я поемеш, но въпреки това все още искаш Божият дом да те постави на важна позиция — това е доста голяма амбиция! Ако наистина искаш да бъдеш повишен, за да отговаряш за църковната работа, тогава защо не помислиш за това да се въоръжиш с повече от истината и да разбереш повече от истината? Не бъди враг на Божиите слова. Избави се от собствените си така наречени правилни мисли и възгледи и чети усърдно Божиите слова. Дори само да имаш нагласа на покорство към Божиите слова, би било добре. Ти дори нямаш нагласа на покорство към Божиите слова, камо ли да ги приемеш. Ако ти не приемаш Божиите слова, но все пак искаш да бъдеш повишен в Божия дом и да вършиш църковна работа, тогава няма да издържиш и няколко дни, преди да бъдеш отстранен. Хората от този тип изглежда имат свои собствени въжделения дълбоко в сърцата си, но тези въжделения никога не могат да бъдат осъществени и сърцата им не могат да бъдат удовлетворени. Въпреки че са вярвали в Бог и са изпълнявали дълга си в Божия дом в продължение на много години, и могат да се отричат от неща и да отдават всичко, тъй като сърцата им винаги са затворени за Бог и имат съпротивляваща се нагласа към истината, те чувстват, че не са придобили нищо, след като са вярвали в Бог толкова много години. Аз казвам: „Казаното от теб е съвсем вярно; наистина не си придобил нищо“. Ако наистина беше придобил някаква истина, след като си вярвал в Бог толкова много години, това действително би било ценно. Ако наистина имаше съкровища в теб, тогава Божият дом действително би харесал и ценил такъв човек. За съжаление, ти не си такъв човек. Това, което си придобил, не е истината, нито са съкровища; по-скоро това, което си придобил, е глава, пълна с оплаквания, непокорство, недоволство и ропот. Казваш, че не си придобил нищо, и това е правилно; това наистина е така. Ако действително разбираше някаква истина и беше придобил някаква истина, тогава нямаше да имаш оплаквания, непокорство, ропот и други подобни негативни неща в сърцето си. Вместо това би имал вяра в Бог, разбиране за Бог, внимание към Бог, покорство към Бог и богобоязливост — все такива положителни неща. Жалко е, че това, което е вътре в теб, не са положителни неща, а изцяло негативни неща. И все пак си се вкопчил здраво в тях с мисълта, че тези неща са най-ценните; докато се вкопчваш в тях, си мислиш, че си прав и имаш извинение. Това е глупава идея. Гневът, омразата, осъждането, непокорството и възмущението ти не са истината. Всички те са неща, които идват от Сатана; те са злокачествени тумори, породени от покварения нрав на Сатана. Трябва да измислиш начин да ги преодолееш. Тези неща не могат да ти позволят да постигнеш спасение, нито могат да ти позволят да приемеш истината и да дойдеш пред Бог открит и без прикритие, за да станеш истинско сътворено същество и да приемеш върховенството и подредбите на Създателя. Ако, напротив, винаги цениш тези неща и не се избавяш от тях, това само ще те накара да се отдалечаваш все повече от Бог и вътрешно да ставаш все по-мрачен и да потъваш все по-дълбоко. В крайна сметка това ще те доведе дотам да имаш все по-малко вяра в Бог и да бъдеш все по-отблъснат от Божиите слова, Божието дело, Божиите изисквания и Божията нрав същност. Ти вярваш в Бог, но постепенно се отдалечаваш все повече от Него; това не е добър знак. За теб това е бедствие, което ще донесе пълна разруха. Трябва да постигнеш обрат и да не се държиш здраво за тези неща. Ако се държиш здраво за тези негативни неща, това само ще те отведе към гибел. За теб би било по-добре да извадиш тези неща наяве, за да ги разнищиш, да се избавиш от тях и да приемеш истината. Някои хора казват: „Не каза ли Ти, че хората от нашия тип нямат вродената способност да приемат истината?“. Ти нямаш вродената способност да приемеш истината, но сега ти казвам: оплакванията, недоволството, непокорството, възмущението, омразата и осъждането вътре в теб са все неща, които се съпротивляват на Бог. Ако разбираш това и можеш да разпознаеш проблемите вътре в теб, трябва да се избавиш от тези неща. Някои хора казват: „Аз не разбирам истината, така че не зная как да се избавя“. Тогава знаеш ли как да спазваш правила? Просто прави каквото Божиите слова ти казват да правиш. Например, можеш ли да се въздържаш от това да вършиш зло? Можеш ли да се въздържаш от това да съдиш Бог? Можеш ли да правиш повече добри неща? Можеш ли да се въздържаш от това да следваш злодеи? Можеш ли да отвориш сърцето си за Бог? Можеш ли да докладваш за проблеми на Божия дом, когато ги откриеш? Можеш ли да говориш от сърце, когато се молиш на Бог? Можеш ли да се въздържаш от това да бъдеш нехаен, когато изпълняваш дълга си? Ако можеш да правиш тези неща, то все още има надежда за теб. Ако не можеш да правиш дори тези неща, тогава ще ти кажа истината: отписан си. Това, което предстои пред теб, не е светлина, а мрак. Ти все още си човек, който принадлежи на Сатана, и не можеш да бъдеш спасен.

Дори ако даден човек не разбира истината, ако той притежава съвест и разум, тогава може да разпознае до известна степен какво е правилно и какво е неправилно, независимо с какво се сблъсква. Хората без съвест и разум обаче не знаят какво е правилно и какво е неправилно по много въпроси, което кара другите да мислят, че те са много странни. Когато хората общуват или уреждат въпроси с тях, много неща не се получават при тях и много думи не достигат до тях. Нещо повече, техните мисли и възгледи са много необичайни и крайни и хората ги намират за немислими, сякаш никога не са живели в човешкия свят. Те не разбират много неща, които са общопризнати за правилни; не само че не могат да ги одобрят или приемат, но дори могат да изразят набор от изопачени разсъждения и ереси. По-специално, някои хора често въртят задкулисни игри в дадена група, като сеят раздори и представят фактите за лъжи и обратното. Сякаш всеки ден те нямат същинска работа, с която да се заемат; те или съдят този човек, или осъждат онова нещо, и изпитват удоволствие от това. Дори ако никой не обръща внимание на нещата, които казват, и никой не се интересува от тези неща, те все пак никога не се уморяват да ги казват и правят. Винаги сеят раздори в отношенията на хората, като зад кулисите съдят другите и представят фактите за лъжи и обратното. Когато нещата не се развиват както те искат, те мърморят, оплакват се и дори отсъждат зад гърба на хората. Животът им е изцяло изпълнен с тези неща. Ти никога не ги виждаш да общуват за собственото си разбиране — било то да общуват за просветлението и светлината, които са придобили от Божиите слова, или да общуват и да споделят с всички своя опит по даден въпрос. Колкото повече се обсъждат такива същински въпроси, толкова повече те мълчат, като им липсва проактивна нагласа и изглеждат бездейни и неспособни да съберат каквато и да е енергия. Това, което ги вълнува, е да сеят раздори и да представят фактите за лъжи и обратното. Дори когато обсъждат някакъв въпрос, те се държат като невярващи в начина, по който гледат на него през призмата на правилно и грешно, коректно и некоректно, и никога не обсъждат който и да е въпрос от гледната точка на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Винаги играят ролята на комари, мухи, плъхове и така нататък сред групите от хора, като смущават и тормозят нормалния им живот. Щом заговорят и изразят възгледите си, или оценят и осъдят нещо, хората изпитват неприязън и са смутени в сърцата си, а някои хора с малък духовен ръст, които не разбират истината, дори са подведени и възпрени от тях. Тези хора никога не играят положителна роля в дадена група; винаги клюкарстват и представят фактите за лъжи и обратното, като говорят за недостатъците на този човек, а след това и за това какво е направил онзи човек. И все пак те никога не чувстват, че има нещо нередно в това да правят така; вместо това вярват, че хората трябва да живеят по този начин и че само ако живее по този начин, човек може да бъде щастлив и свободен. Смятат този погрешен начин на живот и начин на уреждане на нещата за правилни, за начина на живот, който хората с нормална човешка природа трябва да имат, и не приемат, когато другите ги кастрят и разобличават. Ако подходът им не сработи в дадена група, те отиват в друга група, за да намерят себеподобни — други, които споделят техния отвратителен начин на мислене — с които да съдят кое е правилно и кое грешно. Щом намерят сродна душа, те чувстват, че всеки ден от живота им е толкова щастлив и радостен. Във всякаква среда ролята, която тези хора играят, е на някой, който представя фактите за лъжи и обратното, сее раздори, опитва се да привлича хората и смущава и напада хората. Ако ги попиташ какви точно скрити мотиви таят, като правят това, и каква цел искат да постигнат, самите те не могат да обяснят ясно защо го правят. Може да нямат ясна цел, но все пак положението, в което обикновено живеят, е изпълнено с тези проявления и практики. Кажи Ми, каква е категорията на такива хора? Ако кажеш, че имат скрити мотиви да правят това, те са пълни с извинения: „Нямах намерение да засягам изпълняването на дълга на когото и да било, нямах намерение да смущавам когото и да било и нямах намерение да смущавам работата на Божия дом. Не мога ли просто да кажа това, което ми е на ум?“. Когато ги разобличаваш, те стават непокорни; настояват да го правят по този начин, настояват да правят нещата по своя си начин и настояват да живеят по този начин сред другите. Независимо кого съдят или какви факти представят за лъжи и обратното, правилен ли е техният начин на живот и това как постъпват? (Не.) И все пак те могат да изпитват удоволствие от това. Би ли казал, че проблемът с такива хора е много сериозен? (Да.) Те са възрастни, но въпреки това не знаят кои думи и кои действия са правилни, ценни, смислени и представляват заемане със същинска работа, и не знаят кои действия представляват пренебрегване на същинската работа — хората от този тип на практика са хулигани, а не нормални хора. Независимо дали причиняват смущения на другите, като се има предвид, че живеят всеки ден в състояние на безразсъдно извършване на злосторничества, без да знаят дали това, което правят, е правилно, или неправилно, и смятат представянето на фактите за лъжи и обратното и сеенето на раздори за същинска работа, като същевременно нямат никакво пробуждане на съвестта си, би ли казал, че имат човешка природа? Ако наистина имаха нормална човешка природа, те би трябвало да знаят какви са принципите, които управляват говоренето и действието, и още повече би трябвало да знаят, че в постъпките си човек трябва да разбира истината, и че това е най-голямата нужда на хората. Те обаче не знаят от какво се нуждаят хората или какво трябва да правят хората. Те нямат нормална човешка природа; те са зверове. Някои са дори по-лоши от зверове. Погледнете котките: те спят и понякога си играят през деня, и отиват да ловят мишки, когато се стъмни. Мишките са вредни за хората, така че като ги ловят, котките правят нещо полезно за хората. Или погледнете как живеят кучетата. Освен че си играят със своите господари, кучетата пазят дома. Щом мине някой непознат, те започват да лаят, за да предупредят своя господар и да пазят дома. Когато техният господар ги изведе навън, те остават до него и ако се приближи непознат, те защитават своя господар. Те изпълняват ролята да охраняват и да бдят над дома. Независимо дали са котки, или кучета, всички те могат да се заемат със същинска работа. Разбира се, животните правят това не ръководени от съвестта, а от инстинкт. Когато Бог ги е създал, Той е създал този инстинкт и им е дал такава мисия, и те се придържат към мисията си, и никой не може да промени това. Животните дори могат да изпълняват своите отговорности и да се заемат със същинска работа. Ако си човек, най-малкото трябва да бъдеш управляван от съвестта и разума. В сърцето си човек трябва да има критерии и предел, под който не би отишъл, относно това какво трябва и какво не бива да прави всеки ден, кои действия са свързани с истината и кои действия представляват пренебрегване на същинската работа. Тези критерии и този предел могат да бъдат бързо преценени, като се използват съвестта и разумът на човешката природа. Например, да бъдеш разпуснат и невъздържан, да обичаш да представяш фактите за лъжи и обратното и така нататък — що за хора правят тези неща? Нормалните хора могат да осъзнаят: „Това са неща, извършвани от безделници и хулигани, които пренебрегват същинската работа. Нормалните хора са твърде заети със същински въпроси; кой би правил тези неща? Безсмислени са! Освен това, тези неща, като представянето на фактите за лъжи и обратното и сеенето на раздори, са все негативни и погрешни. Ако хората имат съвест и разум, те категорично не би трябвало да ги правят. Понякога може да има някакво специално обстоятелство — някой да те оскърби — и ти може да измърмориш няколко думи от избухливост, но не можеш да превърнеш това в норма за своето ежедневие; не можеш да се отнасяш към него като към същинска работа!“. Това е нещо, което може да бъде преценено, като се използват съвестта и разумът на един нормален човек, така че той е способен да се въздържа от извършването на тези неща. Но хората, които не притежават съвест и разум, се отнасят към тези неща като към същинска работа. Те не се безпокоят или тревожат, че забавят своя дълг. Когато не са приключили работата си и другите ги пришпорват, те не приемат това сериозно. Всички други са заети с изпълняването на дълга си, но те се преструват, че не виждат това. Когато им се прииска, те си бъбрят празни приказки, като или представят фактите за лъжи и обратното, или сеят раздори. Тези проявления не са проявления на нормална човешка природа, а проявления на това да си нечовек. Като член на човешкия род, след като достигне зряла възраст, всеки би трябвало да обмисли някои същински въпроси, като например какъв възглед за живота трябва да установи, какви въжделения и стремежи трябва да има, в какво трябва да вярва, по какъв път трябва да поеме, как да живее така, че да има стойност и смисъл в този живот и така нататък — има твърде много неща, които човек трябва да обмисли и да разбере. Това е особено валидно, след като хората повярват в Бог и изпълняват дълг в Божия дом, където обемът на всеки елемент от работата е голям и изисква напредък и ефикасност, за да бъде свършен. Всички са много заети — кой има свободното време да представя фактите за лъжи и обратното и да сее раздори? Повечето хора не биха си губили времето с тези неща. В допълнение, повечето хора нямат това хоби; всеки, който го има, изглежда много особен и странен. Онези, които се отнасят към представянето на фактите за лъжи и обратното и сеенето на раздори като към хоби, са нечовеци, защото тяхното поведение е напълно различно от това на нормалните хора и противоречи на принципите за вършене на нещата, които нормалните хора трябва да притежават. Следователно такива хора са отрепки, които пренебрегват своята същинска работа. Нещата, които те правят, не са това, което нормалните хора би трябвало да правят; ролята, която играят, е ролята на нечовек. И все пак самите те си мислят, че това е съвсем добро и правилно. Това не е ли да не знаеш какво е правилно и какво е неправилно? (Да.)

Някои хора винаги имат потайно поведение и се ровят в личното пространство зад гърба на хората. Например, някои обичат да проверяват личната информация на други хора, като техните лични дневници и бележки от духовната им практика. Някои обичат да подслушват молитвите на другите или да подслушват разговорите на другите, за да видят дали ги споменават и какво мислят другите за тях. Някои надничат в компютрите на другите, за да видят какви съобщения имат, с кого се свързват, какви песни слушат и какви видеоклипове гледат, като винаги се ровят в личния живот на другите. Има и някои хора с дълги пръсти, които без позволение ровят из личните вещи на другите, колетите и дори спалното им бельо. Те проверяват всичко, което другите ядат, носят или използват. Ако намерят нещо хубаво, те го вземат и го използват, и ако им хареса да го използват, се отнасят с него като към свое собствено. Когато другите си купят някакви закуски или сладкиши, те хвърлят по един таен поглед и ако намерят нещо вкусно, си отхапват или си вземат парче. Тяхната цел не е просто да гледат, а да ядат, защото са лакоми. Ако искат да ядат, биха могли да си поискат малко и никой не би им се смял. Но защо крадат храната на другите зад гърба им? Правилно ли е да правят това? (Не.) Те знаят, че е погрешно, но все пак го правят, и го правят често, като ровят из нещата на другите, сякаш са техни собствени. Ако бъдат разкрити, те се оправдават, като казват, че просто са разглеждали, и не изпитват срам от това. Когато наоколо няма никого, те продължават да ровят и да крадат. Те нямат никакво чувство за срам; дори не знаят дали това е правилно, или не. Какъв човек прави такива неща? По принцип дори разумните шест- или седемгодишни деца не правят тези неща. Ако един възрастен все пак ги прави, това е, защото е свикнал да ги прави от детството си. Това е като крадец, който е свикнал да краде и да задига неща, където и да отиде. Дори и да не му липсва нищо, той все пак иска да краде; това му е станало втора природа и не може да спре. Дори и да иска да спре, не може. Те са родени крадци. Не са ли те нечовеци? (Да.) Ти си любопитен и настояваш да разгледаш личните вещи на другите, но каква полза би имало от гледането? Дори и да гледаш, те не ти принадлежат и не можеш да ги придобиеш. Ако наистина искаш да заемеш нещо веднъж, просто попитай човека и го използвай едва след като той се съгласи. Прави нещата открито и честно; не действай потайно. Ако искаш да носиш чужди дрехи, помоли човека открито да ти ги заеме. Можеш да ги носиш само ако той се съгласи да ти ги заеме. Ако той неохотно е готов да ти заеме нещо, което цени, това се счита за обич между братя и сестри. Ако не ти го заеме, не го носи тайно. Всички вярващи в Бог са възрастни, но въпреки това някои от тях все още се държат неприлично, а няколко индивида дори имат дълги пръсти. Те тайно ровят из нещата на другите, без да знаят, че това е погрешно. Щом бъдат разкрити и другите заговорят за тях, те не изпитват срам и дори си мислят: „И какво от това, че съм ровил из нещата ти? Ти не си загубил нищо и твоите неща не са отделени като святи, защо тогава да не мога да ги разгледам?“. Вижте, те дори използват изопачени доводи. Този проблем е сериозен; това не е просто въпрос на тяхното поведение, а проблем с тяхната човешка природа същност. И какъв е проблемът с тяхната същност? Такива хора изобщо не осъзнават, когато вършат нещо нередно. Щом някой открие какво са направили и ги поправи, те не само че не го приемат, но и се оправдават, използват изопачени доводи и упорстват да го правят по този начин. Това показва, че те са нечовеци. Една от характерните черти на нечовеците е, че те никога не признават, че грешат, когато вършат нещо нередно, нямат абсолютно никакво разкаяние, уверено настояват, че са прави, и са пълни с оправдания. Тоест, те говорят за погрешни неща, изопачени неща и криви и нечестиви неща като за правилни неща. Това е приемане на погрешни доводи, сякаш са правилни. Тези, които притежават тази характерна черта, нямат съвест и разум. Хората, които нямат съвест и разум, са нечовеци. Точно такива са проявленията, които имат нечовеците. Когато тайно ровят из нещата на другите, както и да ги разобличаваш или да общуваш за истината с тях, те не я приемат. Не само че не изпитват разкаяние, но и използват изопачени доводи, като казват: „Просто се рових из нещата на някого — какво лошо има в това? В сравнение с онези, които се занимават с безразборни сексуални връзки, убийства или палежи, и са извършили всяко възможно злодеяние, аз съм най-добрият човек, който съществува! Къде другаде би могъл да намериш човек, толкова добър колкото мен?“. Това не е ли напълно лишено от разум? (Да.) Ако някой направи нещо нередно и упорито отказва да го признае, той е безнадежден случай. Някои хора извършват толкова сериозни нарушения, че те са неприемливи дори оценени според човешкия морал, камо ли според истината; заложбите им ги правят неспособни да осъзнаят това. По отношение на човешката природа, щом на един човек му липсват съвест и разум, той е нечовек. Независимо колко добър, мил, велик или благороден си мислиш, че си, ако нямаш проявленията на съвест и разум, а вместо това изживяваш много нечовешки проявления и дори имаш много конкретни практики и погрешни мисли и възгледи, то ти си нечовек. Основните характерни черти на нечовеците са, че те не приемат истината или положителните неща, а приемат погрешните неща като правилни възгледи, и дори могат да объркват правилното и грешното и да превръщат черното в бяло, за да подвеждат хората.

Има един тип човек, който, като вижда, че дъщеря му е красива, иска да я използва, за да изкара много пари. И така, той я сгодява за богат мъж и иска много годежни дарове. Щом се добере до даровете, започва да яде, да пие и да се весели. След известно време, когато е похарчил почти всички пари, той се връща при семейството на мъжа, за да иска още. Когато семейството каже, че вече е дало всички пари за годежа и не може да даде повече, родителите сгодяват момичето в друго семейство и отново искат доста годежни дарове. Първото семейство вижда, че няма да позволят на дъщерята да се омъжи в тяхното семейство, затова си искат годежните дарове обратно. И какво казват тези хора? „Дъщеря ми не може да се омъжи за сина ти, защото ти не даде достатъчно пари за годежа. Не трябва да ти връщаме парите. Кой ти каза да не даваш достатъчно? Не даде достатъчно пари, а все още искаш да се ожениш за дъщеря ми? В никакъв случай!“ След като изкопчат парите чрез измама, те започват да използват изопачени доводи. Първото семейство осъзнава, че си има работа с измамник, с негодник, и затова просто не им обръща внимание. Второто семейство бива измамено по същия начин. Момичето е сгодявано в няколко семейства с много разтакаване и след всичките тези перипетии в крайна сметка не се омъжва, но семейството ѝ изкарва много пари. Добро ли е това семейство? (Не.) Защо не? (Те са използвали брака на дъщеря си, за да измъкнат парите на мъжете чрез измама. Когато ги помолили да ги върнат, те отказали и използвали изопачени доводи. Те нямат абсолютно никакъв разум. Такива хора не знаят кое е правилно и кое е неправилно и нямат никакво чувство за срам, така че са лоши.) Те имат всички тези прояви. Не знаят кое е правилно и кое е неправилно и нямат чувство за срам. Харчат измъкнатите чрез измама пари, без изобщо да се упрекват, и дори ядат и пият добре, и живеят всеки ден с чиста съвест. Кажете Ми, има ли такива хора сред онези, които вярват в Бог? (Вероятно има.) Има. Тези хора имат всякакви тактики за измама, поради което е невъзможно човек да се предпази от тях. Хаотичният свят на порока на невярващите е такъв, но ако някой, който вярва в Бог, може да мами хората по този начин, той определено не е добър човек. Неговата природа е твърде лоша; дори докато вярва в Бог, той е неверник. Това не се ли определя от неговата природа? (Да.) Той дори не вярва във възмездието, а въпреки това вярва в Бог — що за отрепка е той? Той мами хората за годежните им дарове и не позволява на дъщеря си да се омъжи. Това е измама. Нещо повече, той не мами само едно семейство, а няколко, и въпреки това живее с чиста съвест. И дори твърди, че вярва в Бог. Признава ли Бог такъв човек? (Не.) Бог не признава неговата вяра. Ако има такива хора в Божия дом, те трябва да бъдат изчистени. Божият дом не иска такива хора. Измамниците не могат да бъдат променени; Бог не спасява зли хора. Един измамник ще мами хората, където и да отиде. Когато дойде в Божия дом, ще измами ли братята и сестрите? Ще измами ли Божия дом? Със сигурност ще го направи. Ще спаси ли Бог такъв човек? Бог няма да го спаси. Какви хора са измамниците? За да бъдем точни, те са нечовеци. Нечовеците са хора без съвест и разум. И така, ще ходи ли такъв човек да мами хората, докато вярва в Бог? Със сигурност ще го прави. Ако твърди, че вярва в Бог, някои братя и сестри ще се отнасят към него с любов, като му помагат в трудностите и му дават при нужда. Но в крайна сметка, с течение на времето, те откриват, че този човек изобщо не се стреми към истината и е измамник. Не са ли били измамени? Следователно човек трябва да знае как да разпознава измамниците, за да не бъде измамен. Това е, за да се предпазят братята и сестрите от това да бъдат измамени. Ако такъв човек бъде разкрит, той трябва да бъде премахнат, защото има лоша репутация и е способен да извърши всякакво лошо нещо — той е негодник в обществото. Как може един негодник да постигне спасение? Не е позволено негодници да съществуват в църквата. Те не са годни да живеят сред Божиите избраници. Трябва да бъдат премахнати; недостойни са да останат в Божия дом.

Има и някои хора, които особено много обичат да заемат неща от другите. Независимо дали става въпрос за храна, дрехи, инструменти, компютри или мебели, те заемат всичко — дори пари, бижута и коли. Някои имат собствени пари, но не си купуват неща сами; те просто обичат да заемат от другите, като умишлено се възползват от тях. Някои хора например заемат кола, за да излязат, и не я зареждат, когато изразходят цялото гориво. Някои дори заемат кола и не я връщат, а чакат собственикът да дойде и да си я поиска, за да я върнат. Някои хора заемат инструменти и не ги поправят за собственика, когато ги счупят, като дори не поднасят нито дума на извинение. Някои хора заемат пари и ги похарчват всичките, без никакво намерение да ги върнат, сякаш са техни собствени. Те просто се надяват заемодателят да забрави за това и точно това искат, като умишлено се възползват. Използват парите на другите за бизнес, за храна, пиене и забавления, докато пестят своите собствени, за да печелят лихви или да инвестират в акции. Когато ги попитат кога ще върнат парите, те казват: „Ще ги върна, когато имам пари. Как мога да ги върна, когато сега нямам!“. Виждате ли? Истинското им лице е разкрито, нали? През цялото време намерението им е било никога да не ги върнат. Що за човек е това? Това е негодник. Други, като видят, че някой има хубав часовник, искат да го заемат за няколко дни и в крайна сметка изцапват целия часовник. Когато собственикът дойде да си го вземе обратно, те се разстройват и казват: „Толкова си стиснат! Имам го само от няколко дни, а ти вече си го искаш обратно!“. Що за манталитет е това? Винаги да искат да присвояват хубавите неща на другите за себе си. Това не е ли алчност? Те смятат, че заемането на неща е напълно оправдано, затова винаги търсят възможности да заемат от другите. Каквото и да заемат, никога не искат да го върнат с надеждата да присвоят нещата за себе си. Що за човек е това? (Това е хулиган и негодник; това е нечовек.) Има толкова много такива негодници и нечовеци сред невярващите — няма да ги обсъждаме повече. Но има ли такива хора сред онези, които вярват в Бог? Ако такъв човек се промъкне в църквата, не е ли той хулиган и негодник? (Да.) Подобни негодници вярват в Бог само за да получат благословии. Когато общуват с братята и сестрите, те винаги имат манталитета да се възползват от тях. Винаги се оглеждат кой сред братята и сестрите има пари, кой има влияние или чие семейство има хубави неща, и се прицелват специално в тези хора. Той използва когото може и общува с всеки, от когото е лесно да се възползва. Винаги заема неща от братята и сестрите и им казва какво да правят под предлога, че „братята и сестрите са едно семейство“, и дори изисква от братята и сестрите да го подслонят като домакини. Някои братя и сестри, които току-що са започнали да вярват в Бог, не разбират истината и нямат проницателност, така че се отнасят към такъв човек като към брат или сестра, като смятат, че би било неудобно да му откажат. Но с течение на времето откриват, че този човек живее на техен гръб в дома им и не иска да си тръгне, яде безкрайно, когато види хубава храна, и си взема от хубавите неща, както му е угодно. Нещо повече, този човек изобщо не се стреми към истината и ни най-малко не изпълнява дълга си, като по цял ден мисли само как да се възползва. И така, те се отвращават от него. Като видят, че в Божия дом има такива хора, някои дори развиват представи за Бог с мисълта: „Как може Бог да избере такъв човек?“. Всъщност такъв човек не е избран от Бог; по-скоро той се е промъкнал в църквата. Хората, които са му проповядвали евангелието, не са знаели истинското му минало и църквата го е приела. Подобни ситуации наистина се случват. Бог категорично не избира такива негодници и нечовеци. Ако такива зли хора и негодници бъдат разкрити, те трябва да бъдат отбягвани и отхвърляни. Не се отнасяйте към тях като към братя и сестри; те са просто крънкачи. Ако се отнасяш към такъв негодник като към брат или сестра и мислиш, че той е някой, избран от Бог, тогава твоето възприемане е изопачено. Хората, които Бог избира, са най-малкото тези с добра човешка природа, които са способни да приемат истината. Бог категорично никога не би избрал негодници и зли хора, защото Бог не спасява негодници и зли хора; Бог не иска такива хора. Дори ако такива хора повярват в Бог, те все пак ще бъдат разкрити и отстранени от Него. Сега разбирате ли? (Да.) Хората стават напълно отвратени след общуване с такива лица, ненавиждат ги и изпитват погнуса от тях. И така, ако общуваха с Бог, възможно ли е Бог да харесва такива хора? Отговорът е очевиден: Бог категорично не харесва такива хора, нито някога би ги избрал. Божият дом няма нужда такива хора да изпълняват дълг и те не са компетентни за каквато и да е работа. Те са просто хулигани, хора, които просто се носят безцелно по течението. Идват в Божия дом само за да живеят на чужд гръб. Смятат, че всички хора, които вярват в Бог, са простодушни, особено искрени и любящи, и готови да помагат на другите. Мислят си, че дори вярващите да им заемат пари, ще се чувстват твърде неудобно да си ги поискат обратно, и че дори и да не върнат парите, вярващите няма да ги издадат. Смятат, че от тези хора е най-лесно да се възползват. И тъй като не искат да започнат работа, те просто заемат пари от братята и сестрите. Могат да се справят, без да работят, а църквата може да им помогне, ако срещнат трудности. Не само наемът им е платен, но и джобните им пари са осигурени и те прекарват дните си безгрижно. Някои братя и сестри нямат проницателност и всъщност в крайна сметка издържат такива хора, като наистина им позволяват да се възползват и да намират вратички. Това не е ли, защото нямат проницателност? (Да.) Хората са твърде глупави и нямат проницателност за другите, затова понякога вършат глупави неща. Сега знаете ли как да разпознавате такива хора? (Да.) Тъй като можете да ги разпознавате, трябва да изчистите такива хора. Те не са Божии избраници, така че няма нужда да им показвате каквато и да било любов. Винаги искат да получат нещо даром и да жънат там, където не са сели — те са хулигани! На какво основание трябва да харчат твоите трудно спечелени пари и да използват твоите неща както си искат? Да търпиш и да угаждаш на такъв човек, и дори да го издържаш — това не е даденият ти от Бог дълг, нито е поръчението и мисията, които Бог ти е поверил. Ти нямаш абсолютно никаква отговорност или задължение да му показваш любов. Показването на любов към истинските братя и сестри е в съответствие с принципите и Божиите изисквания; това е твоя отговорност и задължение. Да предоставяш ресурс на истинските братя и сестри, да им помагаш и да ги подкрепяш, дори с финансова и материална помощ, е напълно в съответствие с Божиите намерения. Това са добри дела и те се помнят от Бог. Но що се отнася до тези нечовеци, няма нужда да бъдеш учтив, нито има нужда да се отнасяш с любов към тях. Любовта, толерантността и търпението са предназначени за истинските братя и сестри. Към нечовеците, мошениците, негодниците и хулиганите няма нужда да се проявява любов, толерантност или търпение. Това е принципът. Ако сляпо проявяваш търпение и любов към един хулиган, един крънкач, който няма чувство за срам и не знае кое е правилно и кое е неправилно, това е глупаво и безпринципно, и Бог изобщо не го помни. Твоето вършене на тези неща няма нищо общо с истината; то не се приема от Бог и е напразно.

Някои хора често нападат братята и сестрите, водачите и работниците, Божия дом и неговите работни разпоредби; те дори отсъждат по отношение на Бог и Го нападат. И под какъв предлог правят това? „Аз съм справедлив в това, което правя. Нямам други намерения. Казвам тези неща и правя това с нагласата да търся истината и да бъда искрен!“ Те звучат съвсем разумно и говорят с нотка на праведност. Всъщност всяка дума, която изричат, и всичко, което правят, не е в съгласие с истината и е резултат от техните погрешни мисли и възгледи; нещо повече, всичко това причинява прекъсвания и смущения на работата на църквата, но въпреки това те си мислят: „Това, което правя, е правилно. Аз съм прав. Не можеш да ме заклеймиш!“. Те вярват в Бог, но въпреки това Го нападат. Сърцата им са пълни с неподчинение и негодувание към Бог и те дори Го омаловажават и Го гледат отвисоко, но не осъзнават, че това е погрешно, а вместо това го правят така, сякаш е правилното нещо, сякаш е техен дълг и задължение. Сред поквареното човечество може да се каже, че такива хора имат най-сериозните проблеми. Техните проявления и разкривания не са типичните погрешни мисли и възгледи или начини на справяне с нещата, често срещани при нормалните хора, нито са недостатъци на човешката природа. По-скоро какво засягат те? (Засягат Бог и делото на Божия дом.) Те засягат отношението на човек към положителните неща и към Бог. Тези техни проявления не просто засягат взаимоотношенията между хората или начините и средствата на хората за справяне с нещата; те засягат взаимоотношенията между хората и Бог, как хората се отнасят с Бог и отношението на хората към Него. Не само че тези хора нямат ни най-малко покорство в отношението си към Бог, но в сърцата си те също така често нападат цялото Божие дело и всички Божии слова, които не съответстват на човешките представи, отсъждат за тях и ги заклеймяват. Те дори отричат, че всички Божии слова са истината, и могат да отхвърлят всички работни разпоредби на Божия дом. Външно те не излизат с никакви доводи или твърдения, нито подстрекават хората по открит и явен начин, но дълбоко в сърцата си често таят мисли за отсъждане по отношение на Бог и нападане на Бог. От време на време те разпространяват някои погрешни мисли и възгледи, които отсъждат по отношение на Бог, като разпространяват негативност и смърт, за да смущават сърцата на хората и да ги отдалечават от Бог. Същността на тези хора е тази на антихристи. Антихристите имат толкова много погрешни мисли и възгледи в сърцата си. Въпреки че не смеят нагло да ги изразяват открито, тези неща се разкриват по естествен начин, когато общуват с хората зад кулисите. Кажете Ми, такива хора имат ли проблеми? (Да.) Какъв проблем? (Такива хора имат същността на дяволи, защото няма вражда между Бог и тях, и Бог изразява толкова много истини, за да спаси хората, но въпреки това те постоянно Го нападат и отсъждат за Него. В сърцата си те мразят истината и мразят Бог — имат същността на дяволи.) Както виждаш, Аз изнасям проповед тук и докато всички слушат, някои хора дълбоко в себе си размишляват как могат правилно да я разберат и приемат: „Каква е темата на днешната проповед? Как трябва да проверя себе си спрямо тези разобличени проявления на поквара и да опозная себе си?“. Тяхната нагласа е на приемане. Тези хора с нагласа на приемане, които живеят в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, често придобиват известно просветление и светлина. Дълбоко в сърцата си те не отблъскват Божието дело и положителните неща. Просто поради лошите си заложби те са малко бавни във възприемането на истината и понякога състоянието им е погрешно, защото са контролирани от своя покварен нрав. Въпреки това сърцата им се стремят към истината и взаимоотношенията им с Бог са нормални през повечето време. Просто понякога, когато са смущавани от покварения си нрав, те развиват негативно състояние и не са толкова близо до Бог. Но в сърцата си те не проучват внимателно Бог и не Го поставят под въпрос, нито Му се съпротивляват или Го изключват, още по-малко имат нагласа да омаловажават Бог, да Му се подиграват или да злорадстват на Негов гръб. Но има друга група хора, които са различни. Независимо каква тема се обсъжда, те не слушат проповедта с манталитет на жажда за истината, покорство към нея или приемане на истината. Вместо това те слушат с манталитет на внимателно проучване и поставяне под въпрос: „Защо казваш това? С каква цел казваш тези неща? Кого се опитваш да разобличиш и разкриеш? Или кого се опитваш да нападнеш и заклеймиш? Какво общо има това с мен?“. Ако другите са способни да го приемат и да го приложат към себе си, те се дразнят. Ако открият, че някой намира тези истини за непосилни и не може да ги приложи към себе си, те се чувстват много доволни и изпитват силно чувство за постижение: „Най-накрая мога да злорадствам над Бог! Най-накрая имам нещо срещу Него!“. Те често слушат проповеди с такъв манталитет. Особено когато някакво съдържание, за което се говори, е насочено към техните състояния и проявления, нагласата им не е на приемане, нито е на скромност и смирение. Вместо това те изпитват съпротива, отвращение и ненавист в сърцата си. Те смятат, че това, което казвам, е просто четене на лекции и бълване на високопарни думи. Не искат да слушат и не могат да го възприемат. Особено когато се засягат болните им места и слабости, те изпитват още по-голямо отвращение и ненавист и се чувстват изключително неудобно вътре в себе си. Неудобството им не идва от разкаяние или тъга от факта, че имат покварен нрав, а по-скоро от тяхната съпротива и отхвърляне на метода и езика, използвани за тяхното разобличаване, както и от съдържанието на разобличаването и тяхната собствена разобличена същност. При типични обстоятелства, когато един нормален човек поеме даден елемент от църковната работа, стига той да приема работните разпоредби или ресурса и напътствията от Горното с нагласа на смирение и покорство, след известен период от време той ще постигне известен напредък. Ще схване тънкостите, ще измисли някои методи и ще намери някои принципи и пътища за практикуване. С други думи, той непрекъснато ще напредва, ще се променя и ще придобива нещо. Но тези, които таят съпротива в сърцата си, са различни. Тъй като сърцата им са изпълнени с внимателна проверка, съпротива, присмех и предпазливост по отношение на Бог, за тях Бог и истината са обекти на тяхната внимателна проверка. Те не жадуват за истината. Когато изпълняват дълга си, те разчитат на своите дарби или дребнава хитрост, за да вършат нещата. Щом се сблъскат с проблеми или трудности, те няма да търсят истината, за да ги разрешат. Когато става въпрос за неща, включващи истините принципи, те просто си нямат и понятие. Пред каквито и проблеми да са изправени, стига да включват истините принципи, те чувстват, че са изтощителни и натоварващи, и извън техните възможности — като да принудиш рибата да живее на сушата или насила хубост не става. Колкото и да се стараят такива хора, те не могат да достигнат до истината. Каквото и да кажат, звучат като миряни, което те кара да се съмняваш дали изобщо някога са чели Божиите слова или са общували за истината през всичките си години на вяра, и дали изобщо някога наистина са живели църковен живот. Просто е необяснимо. Такива хора не носят ли много неприятности? Имам термин, с който да ги опиша: липсва им духовен усет. Това означава, че дори когато правят най-простото нещо, те не могат да разберат как да го направят и не могат да му хванат цаката, дори и да полагат усилия. Липсата на духовен усет не означава непременно, че човек изглежда тъп и муден. По-скоро означава, че той не влага мисъл, когато става въпрос за вършене на неща. Каквото и да прави, той не може да намери принципите или посоката, и колкото и дълго да го прави, не може да схване съответните правила. Това важи с особена сила за различните елементи от работата в Божия дом. Въпреки че такива хора може да са образовани, сравнително млади и да изглеждат интелигентни, те изглеждат особено непохватни, когато изпълняват дълга си и вършат работа в Божия дом. Това ядосва хората само като ги гледат; изглежда необяснимо. Ето един жив, дишащ човек, образован и надарен — как може да бъде толкова некомпетентен във всеки един елемент от работата? Как може да е толкова непохватен? Факт е, че работата, която е вършил в света, не е била лоша, защо тогава е толкова неловък и неспособен, когато върши работата на Божия дом? Тук има проблем. Когато такива хора са вярвали в Бог в продължение на три до пет години, всичко, което разбират, са тези няколко думи и доктрини. Те просто крещят лозунги, когато говорят, и нямат абсолютно никакви принципи в действията си. След като са вярвали в продължение на седем или осем години, те си пеят все същата стара песен, без най-малък напредък. Като пластмасови цветя, те изобщо не са се променили. Нямат самопознание, нямат навлизане в Божиите слова и не са придобили нищо. Когато общуват за истината, все едно разказват истории или говорят за битови въпроси — защо звучи толкова неловко? Други казват: „Трябва да изпълняваме отдадено дълга си, да принесем своята искреност, да изпълняваме добре дълга си и да отдаваме всичко на Бог“. А те какво казват? „Нека просто работим здраво, да вложим всичко от себе си и да свършим добра работа!“ След като са вярвали в Бог повече от десетилетие, те дори не могат да изрекат думите „да изпълнявам отдадено дълга си“. Знаят единствено как да казват: „Да вложим повече усилия, да вършим повече работа, да правим неща за Божия дом, да посветим живота си на работата за Божия дом. Нямаме много, но имаме силата си!“. Всичко това са неща, които миряните казват; те дори не могат да използват пълноценно духовни термини. Такива хора са вярвали в Бог доста години, поне седем-осем или над десет години. През цялото време са изпълнявали дълга си в Божия дом и са изслушали доста проповеди. Тогава защо не могат да използват правилно духовни термини, когато говорят? За какво мислят такива хора, от какво са погълнати, над какво умуват и какво обмислят в сърцата си всеки ден? Това е пълна мистерия! Ако ги наблюдаваш известен период от време, ще откриеш, че това, за което мислят и над което умуват и това, от което са погълнати всеки ден, всъщност са все онези плътски въпроси. Те са тесногръди, дребнави и прекалено взискателни, увлечени по цял ден в това кой е добър и кой е лош, в лични вражди и други подобни тривиални, безсмислени неща, които нямат нищо общо с истината. Техните мисли, идеи и възгледи са изцяло погрешни, нелепи и абсурдни. Външно такива хора изглеждат образовани и имат заложби; някои дори са ръководили бизнес в обществото. Защо след като повярват в Бог, изглежда, че нямат и капка духовен усет? Както и да ги погледнеш, те просто приличат на дървена фигура или робот. Защо са толкова непохватни, независимо какъв дълг изпълняват? Защо духовните термини звучат толкова неловко, излизайки от устите им? Дори не са толкова добри, колкото папагал, който може да имитира речта. Ако продължаваш да повтаряш: „Амин, благодаря на Бог!“ пред един папагал, той може да се научи да го казва много гладко. Но тези хора дори не могат да кажат „благодаря на Бог“; те казват „мерси, Боже“. И ако погледнеш техните принципи за справяне с нещата, това, за което мислят, което пресмятат и планират в сърцата си всеки ден, и това, което обичат и към което страстно се стремят вътрешно, нямат абсолютно нищо общо с положителните неща; всички те са неща от зли тенденции, негативни неща. Следователно това, за което тези хора мислят в сърцата си, е изцяло зло — това твърдение не е никак погрешно. Дори когато общуват на събирания, съдържанието на тяхното общение и мислите и възгледите, които разкриват, са изцяло изопачени. Те ни най-малко не се стремят към истината и са неспособни да придобият каквото и да е просветление или озарение. Когато другите общуват и споделят своето лично просветление и озарение от Божиите слова и разбирането си за тях, те изглеждат много неловко, не на място и са в пълно недоумение какво да правят. Когато става въпрос за полагане на труд и работа, те имат известна сила и са готови да работят здраво, но ако ги помолиш да общуват за истината, не могат да кажат нищо. Без значение колко години такива хора вярват в Бог, те никога не осъзнават по какъв път трябва да поемат хората в живота или какво е най-ценното, към което да се стремят. Човек с малко съвест и разум, дори и да не вярва в Бог, може да разпознае известен здрав разум и проницателност, които хората трябва да притежават в живота, докато стане на петдесет или шейсет години; на по-дълбоко ниво той също така може да разпознае някои философии за живота. Да не говорим за вярващите в Бог — след като са вярвали в продължение на десет или двайсет години, те могат да разберат някои истини и да изградят истинска вяра и богобоязливо сърце. Но тези, които не обичат истината, независимо колко години вярват в Бог, нямат никакво осъзнаване или каквото и да е чувство за въпроси, отнасящи се до техния живот, по кой път да поемат, или за духовните неща в живота. Дори и да доживеят до сто години, те ще могат само да изричат тези няколко доктрини и упорито да се придържат към тези няколко възгледа. Такива хора не носят ли много неприятности? Що за хора са те? Ако такива хора имат зла човешка природа, те са дяволи и сатани. Ако не са зли хора, а просто объркани, несъобразителни и бавносхващащи хора, какви са те? (Животни.) Това означава, че са преродени от животни; това е абсолютно вярно. Както преродените от дяволи, така и преродените от животни споделят една обща черта: те не приемат истината и изпитват неприязън към истината. Стига да общуваш за истината, преродените от дяволи показват очевидна неприязън и съпротива; те имат ясни идеи, мисли и възгледи, насочени срещу всяка истина. Преродените от животни обаче нямат ясни мисли и възгледи; те са объркани. Просто в сърцата си те изпитват отвращение и не приемат истината. Имат и някои изопачени мисли и възгледи, които са напълно несъстоятелни. Това са възгледи, които не могат да бъдат извадени наяве и които никой нормален човек никога не би изрекъл, но въпреки това те ги ценят дълбоко. Казано накратко, проявленията както на преродените от дяволи, така и на преродените от животни са нагласа на крайно отвращение и ненавист към истината: първите притежават изключително субективно отвращение, ненавист и заклеймяване; вторите притежават отнесено отвращение, ненавист и дистанциране — въпреки че не е толкова радикално, естеството на тяхното отношение към истината е същото. Следователно, колкото и проповеди да чуят тези два типа хора, те не могат да ги осмислят или разберат, защото просто не могат да ги възприемат. Ако някой е вярвал в Бог в продължение на три или пет години и не може да използва пълноценно или добре духовни термини, това е извинимо, защото духовните термини са много непознати за всекиго; те са нов тип език. Когато започнат да вярват в Бог, хората не разбират много добре духовните термини, които чуват, и много от тях са им чужди. Но след като са вярвали в Бог повече от пет години, тъй като често слушат проповеди, общуват за истината и влизат в контакт с този език, постепенно свикват с него. Те ще могат да го говорят с лекота, гладко, естествено и свободно. Ще могат да го използват и той ще стане техен собствен език и част от живота им. Това са проявленията на нормалните хора. Онези, които нямат проявленията на нормални хора, не могат да постигнат тези неща. Дори когато изричат някои основни духовни термини, звучи много неловко и за другите е трудно да разберат. Когато общуваш с такива хора, е малко вероятно да ги чуеш да казват и едно нещо, което да е назидателно за хората или което да е рационално или пълно. Каквото и да кажат, то е непълно — има начало, но няма край, или има край, но няма начало — или пък няма никаква логика в мисленето им, а само поток от безсмислици. Живели са толкова дълго, а все още не знаят как да говорят. Не могат да изразят, да опишат или да обяснят ясно какво мислят или какво са преживели. Винаги говорят накъсано, винаги излъчват глупост или изразяват изопачени мисли и възгледи. Независимо от кой ъгъл го погледнеш — отношението им към Бог, разкриванията и проявленията на тяхната човешка природа в ежедневието или факта, че не са придобили нищо, след като са живели толкова много години — такива хора са нечовеци. Лесно ли е за нечовеците да стигнат до разбиране на истината? (Не.) Сега става все по-ясно, че не е лесно за такива хора да разберат истината.

Що се отнася до това да знаеш кое е правилно и кое е неправилно, след обсъждането на тези примери не следва ли вече да знаеш как да разпознаваш кое е правилно и кое е неправилно? Повечето от примерите, които обсъдихме, са негативни. Чрез сравнение с тези негативни примери хората би трябвало в общи линии да знаят кои неща са положителни. Всеки, който притежава качествата на човешката природа, има съзнание за такива негативни неща. Следователно един нормален човек би направил такива неща само при специални обстоятелства и след като ги направи, той би се почувствал разстроен и огорчен и би имал нагласа на покаяние. Но нечовеците са различни. Дори и да правят тези неща сто години, те няма да знаят, че грешат; все така ще смятат, че са прави, и ще упорстват докрай. Ако ти разобличиш, че това, което правят, е грешно, те ще възразят: „На какво основание казваш, че това, което правя, е грешно? Правя го от толкова много години и никой никога не е казал, че греша“. Как се чувстваш, когато ги чуеш да казват това? (Чувствам, че този човек е лишен от разум.) Те са лишени от разум. Ти им казваш, че да правят това е грешно, но те не го приемат, като остават в неведение за това кое е правилно и кое е неправилно. Тогава можеш само да останеш безмълвен: „Невъзможно е да се вразумиш; приключих с този разговор!“. Вече ясни ли са ви проявленията на нечовеците? (Да.) Нечовеците не разбират житейските въпроси, въпросите за чувствата, как да постъпват и да се справят с нещата или въпросите, свързани с почтеността и достойнството; би могло също да се каже, че тези неща са непосилни за тях. С чиста съвест те избират да се отнасят с хората и нещата и да постъпват и да действат чрез тези погрешни мисли, възгледи и методи. Нещо повече, те сляпо упорстват и вярват, че е правилно да го правят. Това разкрива, че в тяхната човешка природа няма абсолютно никаква съвест или разум. И така, очевидно е, че тези хора не притежават качествата на човешката природа; може само да се каже, че са нечовеци. Не притежават и капка съвест или разум и живеят изцяло според философиите на Сатана, като си мислят, че са голяма работа, и не отстъпват пред никого. След като повярват в Бог, ако тези хора отдадат дори малко на Бог, те си мислят, че са хора, които обичат Бог и Му се покоряват. Такива хора може да твърдят, че обичат Бог, но в сърцата си все още таят представи за Него и когато видят, че Бог върши неща, които не са в съгласие с представите им, те все пак могат да отсъждат за Бог и да Му се съпротивляват. При такива обстоятелства те дори имат наглостта безсрамно да заявяват, че именно те са тези, които обичат Бог най-много. Не са ли лишени от разум? Има толкова много такива хора в религията. Те говорят за Библията и външно изглеждат сякаш разбират всички доктрини, но въпреки това не могат да разпознаят истината, изразена от Бог. Докато вярват в Господ Исус, те заклеймяват въплътения Бог. Хората вярват в Бог, но въпреки това Му се съпротивляват, и дори могат да се опитват да Го хванат в крачка и да Го нападат. Винаги се опитват да кроят заговори срещу Бог, винаги искат да отсъждат за Бог, винаги искат да оценяват дали Божиите слова са правилни или погрешни, да оценяват дали Божиите действия са правилни или погрешни и да проучват внимателно дали Бог е прав или греши. Имат ли такива хора някаква съвест или разум? Ти вярваш в Бог, ядеш и пиеш Неговите слова и се наслаждаваш на толкова много от Неговата благодат и на толкова много от Неговите благословии, но въпреки това, стига да откриеш, че Бог върши нещо, което не е в съгласие с твоите представи, ти дръзваш да отсъждаш за Бог, да се съпротивляваш на Бог и да заклеймяваш Бог. Това означава да си лишен от разум. Хората, които са лишени от разум, са нечовеци; те не са годни да вярват в Бог и не са годни да дойдат пред Бог.

Добре, това е всичко за нашето общение днес. Довиждане!

27 април 2024 г.