Наскоро общувахме за някои проявления, свързани със съвестта и разума, които показват липса на човешка природа, нали? (Да.) Като изброихме някои негативни примери, ние разобличихме някои проявления на хората, които нямат съвест и разум в човешката си природа. И така, чрез общуването за тези негативни примери, научихте ли какви проявления трябва да притежават в живота си хората със съвест и разум? (Чрез Божието общение за някои проявления на хората, които нямат съвест и разум, разбрах, че хората с нормална човешка природа трябва да имат чувство за срам и че когато ги сполетят неща, те трябва да могат да ги обмислят и да подхождат към тях рационално.) Кой друг има нещо да добави? (Чрез Божието общение разбрах, че нечовеците имат проявления на непреклонност и упорство, докато хората с нормална човешка природа могат да разпознават доброто и лошото и знаят кое е правилно и кое е неправилно; те могат да приемат положителните неща и гледат на хората, събитията и нещата по относително обективен и рационален начин. Освен това те имат чувство за срам; когато направят нещо нередно, могат да признаят грешките си, бързо да ги поправят и да се покаят.) Казано по-просто, в общи линии нещата се свеждат до това. От една страна, онези, които имат съвест и разум, са способни да се отнасят правилно към хората, събитията и нещата, и също така могат обективно да оценяват и да възприемат хората, събитията и нещата. От друга страна, те също така имат чувство за срам и действат въз основа на съвестта и разума си. Щом говорим за съвест и разум, нека поговорим за специфичния характер, който хората трябва да притежават в съвестта си и който трябва да проявяват. Преди сме казвали, че хората със съвест притежават две качества: едното е порядъчност, а другото — доброта. Тоест, освен че е способен да разпознава доброто и лошото и знае кое е правилно и кое е неправилно, човек, който притежава качеството и характерната черта съвест и разум, най-малкото е порядъчен и добър. В тази порядъчност и доброта има детайли. Това не се отнася до външното впечатление за прямота, или до това човек да не изглежда зъл, нито до въздържането от очевидно поведение на вършене на зло или правене на лоши неща — не се отнася до тези външни проявления, за които хората си мислят в своите представи. По-скоро означава да имаш някои проявления, които са в съгласие със същността на порядъчността и добротата в конкретни ситуации.

Първо, нека поговорим за порядъчността и добротата. Основните проявления, съдържащи се в съвестта, са порядъчността и добротата. Нека първо разгледаме това от гледна точка на постъпките на човека. Как може да се разбере дали един човек е порядъчен и добър от начина, по който постъпва? Обикновено хората със съвест имат граница за своите постъпки; това означава, че в сърцата си имат критерий за начина, по който постъпват. Например, когато общуват с другите, те не се възползват от тях. Това критерий за постъпките ли е? (Да.) Да не се възползваш от другите, когато общуваш с тях, е основен критерий за това как да постъпваш. Хората със съвест и разум имат граница за това как постъпват, как се справят с нещата и как общуват с другите, и тя е да не се възползват от хората. Независимо дали общуват с някой беден, или богат, те не се възползват от него. Те си мислят: „Парите на другите хора са си техни. Колкото и да съм беден, не мога да се възползвам от тях“. Ако имат нужда от пари или помощ, дори и да видят, че някой друг е заможен, те категорично няма да се възползват от него. Ако някой им помогне, те ще намерят начин да му се отплатят и категорично няма просто да оставят нещата така. Например, ако някой ги почерпи с ядене, те ще потърсят възможност да го почерпят в замяна или ще направят всичко възможно да помогнат, когато другият човек има нужда. Вярват, че само ако постъпват по този начин, могат да се чувстват спокойни в сърцата си. Виж, това не означава ли човек да има граница за постъпките си? (Да.) Това също е критерий за това как да постъпваш. Хората със съвест могат да постигнат това. Ако дължат на някого пари или услуга, те винаги чувстват, че нещо ги гложди в сърцата им и постоянно ще търсят възможности да се отплатят на този човек. Може да му се отплатят с пари или материални неща, или може да помогнат според възможностите си, когато този човек се сблъска с някаква трудност. Само така могат да се чувстват спокойни и да не се чувстват длъжници в сърцата си. Ако не им се отдаде случай да компенсират този човек или нямат възможността да му се отплатят, те завинаги ще изпитват чувство за задълженост към него. Когато видят този човек, винаги ще чувстват, че не могат да го погледнат в очите, и няма да могат да се хранят или да спят спокойно. Тежестта ще падне от раменете им и сърцата им ще се почувстват спокойни едва когато напълно се отплатят на този човек. Само хората като тях са такива, които притежават съвест, разум и чувство за срам. Ако общуваш с такъв тип човек, той категорично никога няма да ти дължи нищо и ти няма винаги да си негов кредитор. Това не е ли проявление на наличието на съвест? (Да.) Да не се възползват от другите е границата, която хората от този тип имат за своите постъпки, и може също да се каже, че това е принцип в техните постъпки. Те просто трябва да действат по този начин; ако не го правят, ще се чувстват неспокойни в сърцата си и винаги ще изпитват чувство на самоупрек. Това проявление на порядъчността или на добротата на съвестта ли е? (Това е порядъчност.) Тук порядъчността е малко по-силно изразена. Има ли в това и доброта? (В това има и доброта — да не желаеш да се възползваш от другите и да не желаеш да причиняваш на другите вреда или загуба.) Има елемент на доброта в това да не желаеш другите да претърпят загуба. И така, този принцип на постъпките им има ли нещо общо с тяхната индивидуалност? (Не.) Има ли нещо общо с това, на което са били научени от семейството или от обществото? (Не.) Има ли нещо общо с това дали са бедни, или богати? (Не.) Има ли това общо с тяхната проницателност? (Не.) Има само едно важно нещо и то е, че има общо със съвестта и разума им и има общо с тяхното категоризиране. Само защото притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, както и съвестта и разума на човешката природа, те постъпват по този начин. Това не е резултат от човешко възпитание. Дори и да учат децата си, родителите могат само да ги научат на някои доктрини за това как да постъпват — родителите не могат да променят тяхната природа същност и са абсолютно неспособни да накарат децата си да вършат нещата въз основа на съвест и разум. И така, този принцип за постъпките им в основата си идва от тяхната човешка природа. Фактът, че имат такъв принцип и граница за своите постъпки, не е резултат от влиянието на друг човек; той идва изцяло от тяхната собствена природа същност, и от съвестта и разума им. Следователно, ако човек притежава качествата порядъчност и доброта, тогава, в ежедневието му и в хода на това как постъпва и се справя с нещата, независимо дали е богат, или беден, дали има, или няма проницателност, дали индивидуалността му е на бърз и ефективен, или бавен и небрежен, избухлив или вежлив — нито едно от тези неща не е важно. Какво е важното? Важното е, че има граница за своите постъпки; има граница или основен принцип за своите постъпки, а именно, да не се възползва от другите. Това „да не се възползва от другите“ означава да не желае да се възползва от другите и никога да не се възползва от другите. Тази граница и този принцип за постъпките идват от неговата човешка природа; те възникват поради качествата на неговата човешка природа. Следователно фактът, че има такъв принцип за постъпките си, е неразривно свързан с неговата съвест и с порядъчността и добротата на неговата човешка природа. Тоест, само ако притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, човек ще има принципа за своите постъпки да не се възползва от другите; този принцип възниква от качествата порядъчност и доброта в неговата човешка природа. Кажете Ми, освен че са порядъчни и добри, хората с качества на човешката природа имат ли усещане за срам и чувство за срам? (Да.) Те биха предпочели самите те да претърпят загуба, отколкото да се възползват от другите. Ако се възползват от някого, винаги ще чувстват, че му дължат нещо. Винаги, когато видят този човек, ще се чувстват като по-нисши хора; ще се чувстват неудобно и неспокойни в сърцата си, и винаги ще искат да търсят възможности да се реваншират. Ако заемат пари от друг и не са ги върнали до стотинка, ще се чувстват неспокойни в сърцата си. Дори ако някой неволно повдигне въпроса, те ще усетят как лицето им пламва, и ще се почувстват неудобно и дори неспокойни. Ако някой заговори малко по-остро за този въпрос, ще им се прииска да потънат вдън земя, като наистина ще се чувстват твърде унизени, за да погледнат когото и да било в очите. Това проявления на изпитване на чувство за срам ли са? (Да.) Всичко това са проявления, които хората с качества на човешката природа показват, подтиквани от своята съвест. Ако такъв тип човек дължи пари или услуга, той се чувства неспокоен в сърцето си, сякаш е направил нещо срамно. Често се чувства заклеймен от съвестта си и опитва всевъзможни начини да се отплати на другата страна. Някои работят на няколко места; някои продават най-любимото си притежание; някои разпродават семейното си имущество; а някои дори се разболяват, но не са склонни да харчат пари за лекар — биха предпочели самите те да търпят бедност и изтощение, за да спестят пари и бързо да изплатят дълговете си. Някои хора не разбират това и казват: „Ако някой друг печелеше пари като теб, отдавна щеше да си е купил кола и къща. Ти използваш всичките си пари, за да изплащаш дълговете си, докато самият ти живееш тежък живот — това не е ли твърде глупаво? Ако нямаш възможност да върнеш парите, просто не ги връщай“. Но те си мислят: „Как бих могъл да постъпвам така? Да постъпвам така би означавало такава липса на съвест — щях ли тогава изобщо да съм човек? Да харча парите на другите, за да живея добър живот — има ли някаква разлика между това и харченето на мръсни пари? Би ли могла съвестта ми да бъде спокойна? Да присвоявам това, което принадлежи на другите, е толкова достойно за презрение и скверно! Не им е било лесно да спечелят парите си. Те вече ми направиха огромна услуга, като ми заеха пари тогава, и аз съм им безкрайно благодарен за това; трябва да им се издължа бързо. В своите постъпки човек трябва да действа със съвест и да бъде надежден; човек може да се чувства спокоен само когато харчи пари, които е спечелил сам. Да не се възползваш от другите и да не дължиш на хората — това е най-основната граница за постъпките на човек“. Както виждаш, хората със съвест притежават най-основния, правилен принцип за вършене на нещата. Въпреки че все още целите, които те си поставят за своите постъпки, са много далече от истините принципи, що се отнася до постъпките, принципът за техните постъпки да не се възползват от другите е достатъчен, за да покаже, че притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа. Когато става въпрос за възползване от другите или натрупване на дългове, от принципа за постъпките, за който говорят тези хора, може да се види, че те са относително порядъчни и добри. Те не използват изопачени доводи и не постъпват неразумно. Те казват: „Този човек ми подаде ръка и ми зае пари, когато преминавах през най-трудния период; това вече беше огромна услуга. Ако мога да върна тези пари, трябва да го направя веднага“. Това не е ли проявление на това да постъпваш с порядъчност? (Да.) Най-малкото те имат дух на праведност и тяхната човешка природа не е зла. В същото време как мислят злите хора? „Кой ти каза да ми заемаш парите тогава? Не можеше ли просто да не ми ги заемаш? Ти беше съгласен да ги заемеш. Ако не искам, няма да ги връщам. Ще използвам твоите пари, за да правя бизнес и да изкарам голяма печалба; ти и без това имаш излишни пари. Освен това, щом парите са в моите ръце, те са мои и мога да ги харча както си искам. Що се отнася до това дали ще ги върна, това зависи от настроението ми. Когато имам пари, ще ти ги върна, ако съм в добро настроение — можеш да смяташ това за неочаквана печалба. Ако не ти ги върна, не можеш да направиш нищо по въпроса; не съм ти написал разписка за дълг, така че дори и да заведеш дело, няма да спечелиш.“ Това е манталитетът на злите хора. Това не е ли неразумно? (Да.) Начинът, по който мислят злите хора, е пълна противоположност на това как мислят порядъчните хора. Мисленето на порядъчните хора е много почтено. По думите на невярващите, те проявяват разбиране и са разумни, съобразяват се с другите във всяко отношение, и ценят привързаността и праведността, проявяването на здрав разум и човешката природа. Те не постъпват неразумно и не използват изопачени доводи. Това е порядъчност. А как мислят порядъчните хора? „Не им е било лесно да спечелят парите си. Дори и да имат много пари, те са си техни, не са, за да ги използваш ти. Това, че са ти ги заели, беше услуга; щом дължиш нещо на някого, ти си поел дълг и следователно имаш отговорността и задължението да го върнеш.“ Виж, не е ли почтен начинът им на мислене? Не проявяват ли здрав разум? Не проявяват ли разбиране и разумност? (Да.) Това е проявление на порядъчност. Ако човек има качеството порядъчност в човешката си природа, ето как ще мисли. Той ще проявява разбиране, ще е разумен и ще проявява здрав разум — това е проявление на наличие на човешка природа. Проявлението на липса на човешка природа е да постъпваш като зъл човек: да постъпваш неразумно, да отказваш да приемеш доводите на разума, да вилнееш, да бъдеш властен и деспотичен, винаги да използваш изопачени доводи, дори да не разбираш доводите на човешката природа и напълно да не успяваш да проявяваш разбиране и да си разумен, и следователно още повече да не успяваш да се издигнеш до нивото на практикуване на истината. Хората, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, проявяват разбиране и са разумни; нещата, които казват, са много справедливи и разумни, имат човешка нотка и са убедителни. Само такива хора притежават условията за приемане на истината. Когато чуят Божиите слова, само хората с такива качества на човешката природа чувстват: „Божиите слова са толкова правилни, това действително е истината! Ето как трябва да постъпват хората. Те трябва да имат граница за своите постъпки. Хората със съвест и разум трябва да се отнасят с другите по този начин и трябва да постъпват и да се справят с нещата по този начин. Божиите слова са толкова правилни!“. Както виждаш, качествата порядъчност и доброта в тяхната човешка природа им дават основните условия за приемане на истината, като им позволяват да кажат „Амин“ и да приемат истината, след като са я чули, без да изпитват съпротива към нея, да се отвращават от нея или да я отхвърлят. Те чувстват, че Божиите слова са правилни, напълно в съгласие с нуждите на нормалната човешка природа, способни да задоволят нуждите в сърцата на хората и че хората с нормална човешка природа трябва да ги притежават, и че само истината може да ги задоволи и да позволи на човешката им природа да се усъвършенства. Следователно само хора, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, могат да жадуват за истината, могат да знаят, че Божиите слова са истината, когато ги чуят, могат след това да приемат истината в сърцата си и могат да практикуват истината, щом я разберат.

В принципа за техните постъпки да не се възползват от другите, качествата на човешката природа, които човек ясно проявява, са порядъчност, доброта и чувство за срам. Разбира се, освен че не дължат услуги или пари, хората със съвест и разум показват и друго проявление на това да не се възползват от другите, а то е, че когато другите хора се възползват от тях и те претърпят загуба, те не им натякват, а понякога дори могат да дават неща на другите, без да бъдат молени. Ако някой постоянно повдига въпроса за връщането на дълга си, тези хора се чувстват неудобно: „Постоянно повдигаш този въпрос, сякаш те притискам да върнеш дълга си. Всъщност никога не съм имал намерение да правя това. Можеш да го върнеш, когато имаш пари; ако нямаш пари и си ми длъжник завинаги, това също е наред. Ако настояваш да не ми плащаш, няма да изисквам от теб да ми връщаш парите. Ако можеш да ги върнеш, направи го; ако не можеш, ще ги приема като благотворително дарение“. Както виждаш, те също имат този вид проявление и тази граница за своите постъпки. Да предположим, че някой поиска да заеме нещо, което е много важно за тях и което те ценят високо. Дори и да не са много заможни, когато другият човек каже, че иска да го заеме, те си мислят: „Сигурно е в трудна ситуация, за да иска да заеме нещо от мен, така че трябва да му го заема“. Да речем например, че по време на натоварения селскостопански сезон някой поиска да заеме превозното им средство. Те самите се нуждаят от превозното средство и ако го заемат на този човек, собствената им работа ще бъде забавена. Въпреки това, тъй като са добри по отношение на човешката си природа, те все пак го заемат, като само казват на човека да го върне бързо, щом приключи с използването му. Няколко дни по-късно човекът връща превозното средство, но то е повредено и не е ремонтирано, така че им се налага сами да го ремонтират. Леко се дразнят, но не се ядосват много, като си мислят: „Забрави го, ние сме съседи и непрекъснато се виждаме; няма да му го натяквам“. Ето колко великодушни са те в начина, по който се отнасят с хората; дори когато претърпят загуба, не правят проблем от това. Въпреки че всички еднакво са хора, принципите и границите за техните постъпки са различни. Някои хора могат да дават щедро, докато други не само че не могат да направят това, но и искат да се възползват от другите. Въпреки че този тип относително порядъчен и добър човек се чувства малко подразнен, след като е претърпял загуба, той не отива да се разправя с другата страна, нито се кара с нея или изисква обезщетение; той просто проявява въздържание по този начин. Ако му се наложи да излезе, за да свърши някаква работа, и заеме нечие превозно средство, след като го използва, той го измива и пълни резервоара с гориво. Когато го връща на собственика, превозното средство изобщо не е повредено, и той също така компенсира собственика по най-високата дневна тарифа за наем за този вид превозно средство. Той няма да накара човека да се чувства така, сякаш са се възползвали от него. Смята, че именно това трябва да направи. Някои хора казват: „Този тип хора само за гордостта си ли мислят?“. Колко хора от поквареното човечество могат да достигнат до това ниво само заради гордостта си? Невярващите често казват: „Колко струва гордостта на човека?“ и „Колко струва съвестта?“. Никой не би извадил портфейла си само за пред хората или за да накара другите да си мислят, че има съвест и човешка природа. За всеки човек материалните неща и парите са по-важни от самия живот. Да кажеш нещо хубаво, почтено или неискрено и ласкателно заради хорското мнение, е нещо, на което хората са способни, но не е лесно действително да се разделиш с парите си, за да помогнеш на другите — много малко хора могат да го направят. Само онези, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, могат да постигнат това. Такива хора вършат нещата въз основа на принципа: „Бих предпочел аз да претърпя малка загуба, отколкото да се възползвам от теб“. Ако не постъпват по този начин, се чувстват зле в сърцето си заради това. Често, когато този тип човек заема нещо, той не само не се възползва от заемодателя, но понякога дори се оказва, че плаща допълнително от собствения си джоб. Например, когато заеме нечие превозно средство, той го зарежда с гориво и го измива, и накрая компенсира собственика по най-високата дневна тарифа за наем за този вид превозно средство. Като се пресметне по този начин, не се ли оказва по-скъпо, отколкото ако просто беше наел превозно средство сам? (Да.) Когато връща превозното средство, ако собственикът го огледа добре няколко пъти и го инспектира, заемащият се чувства неспокоен вътре в себе си, като се тревожи, че собственикът може да забележи някои места, където превозното средство е повредено, и да поиска обезщетение. Накрая, след като го провери, собственикът казва, че няма никакви проблеми, доста е доволен и също така споменава, че може да заема превозното средство по всяко време, когато пожелае в бъдеще. Едва тогава тези хора се чувстват спокойни в сърцата си, като си мислят: „А, той ми има доверие; това е всичко, което ми трябва да чуя!“. Виждаш ли, към какво се стремят в своите постъпки? Те не се стремят да се възползват от другите; само се стремят да постъпват с надеждност и да не бъдат презирани от другите. Смятате ли, че човек е способен да действа по този начин, защото го е грижа за гордостта му, защото е страхлив, защото е беден и му липсва амбиция, или защото се страхува да не го презират? Не е поради нито едно от тези неща. Най-основният принцип за общуване с другите, който човек със съвест притежава, е да не се възползва от други хора. Това, към което се стреми, е душевен мир. Дори и самият той да претърпи загуба или да живее тежък живот заради това, не обвинява другите и не търси начин да си урежда сметките с тях. Той се стреми само да постъпва правилно спрямо собствената си съвест и да не дължи нищо на никого. Каквото и да прави, той чувства, че трябва да действа по такъв начин, че да не се чувства виновен, съвестта му да не го обвинява и да не се възползва от никого; не прави нищо, което го оставя длъжник на хората и ги кара да го критикуват зад гърба му. Той може да действа по този начин не защото е беден или защото има слаб характер, още по-малко защото е суетен; по-скоро качествата на неговата човешка природа — порядъчност и доброта — са това, което го тласка да върши тези неща. Особено когато става въпрос за това да не се възползва от другите при общуването си с тях, той се държи по особено добър и порядъчен начин.

Да предположим, че някой е във финансово затруднение и когато общува с някого, който е заможен, този човек му дава някои неща, които вече не използва у дома, като акт на благотворителност. Получателят си мисли: „Това, че ми даде тези неща, означава, че не ме гледа отвисоко; направи ми услуга. Как тогава да му се отплатя? Не мога да си позволя скъпи подаръци — всичко, което имам, са пресни зеленчуци от нивата и яйца от свободно отглежданите ни кокошки у дома. Може да не държи много на тези неща, но те са най-доброто, което ние, бедните хора, имаме, най-представителното, което можем да предложим. Ще му дам малко, за да си хапне нещо прясно; това също е в знак на моята благодарност“. Заможният човек всъщност му даваше неща, от които самият той вече нямаше нужда, но получателят можеше да възприеме въпроса правилно. Той не би казал: „Ти ми даде неща, които не използваш и на които не държиш — това не е ли просто да ме отпратиш като просяк? Щеше ли да ми дадеш тези неща, ако ги използваше? Защо не ми даде хубавите неща, които имаш?“. Човек, който наистина има съвест и разум, не би разсъждавал по този начин. Той просто би си помислил: „Това, че ми даде тези неща, означава, че не ме гледа отвисоко“. Дори ако други хора кажат някои неприятни неща и той се почувства малко разстроен вътрешно, все пак може да подходи правилно към въпроса и не се опитва да се оправдава; нещо повече, той е способен да се отплати на своя благодетел с нещата, които смята за най-хубави сред това, което има, съобразно собственото си семейно положение и финансови условия. Както виждаш, неговият принцип за общуване и отношението му към другите е да не се възползва от тях. Въпреки че този принцип не изглежда забележителен и е общоприета истина, с която повечето хора са свикнали, не всеки може да се придържа към него, нито всеки го разглежда като най-основния принцип за това как да постъпва — още по-малко е нещо, което всеки цени. Хората, които са наистина порядъчни и добри, ценят високо това да не дължат нищо на хората или да не се възползват от тях, когато общуват и взаимодействат с тях. Независимо дали се радват на комфортен живот или страдат от бедност, това, което търсят в начина си на постъпване и при справянето с нещата, е душевен мир и това да не изпитват обвиненията на съвестта си. Само хора от този тип се стремят да постъпват по този начин. Без значение в коя епоха или в каква социална среда се намират, или сред каква група хора са, онези, които могат да постъпват по този начин, го правят, защото притежават качествата порядъчност, доброта и чувство за срам в своята човешка природа. И обратното, ако някой не притежава тези качества в своята човешка природа, той няма да има граница за постъпките си, и дори да има, няма да може да я поддържа. По каква причина не може да поддържат граница за постъпките си? Главно защото не притежава качествата порядъчност, доброта и чувство за срам в своята човешка природа. Някои хора казват: „Не могат ли такива хора понякога да поддържат граница за постъпките си?“. Могат при специални обстоятелства. Понякога те наистина изглеждат способни да поддържат граница; това са специални обстоятелства. Понякога успяват да не се възползват от другите или да не им дължат, защото обстоятелствата не са подходящи или защото не могат да намерят подходяща възможност. Например, ако вземат назаем неща или пари и не ги върнат, ще има последствия: те ще понесат заклеймяването на общественото мнение или ще бъдат подведени под съдебна отговорност, хората ще ги критикуват зад гърба им или дори може да не могат да останат в своето село, махала или общност. Те се въздържат да правят това само защото са принудени и нямат друг избор; от безпомощност те неохотно се отплащат на своя благодетел или временно се въздържат да се възползват от него. Въпреки това, този тип човек, който не може да поддържа граница за своите постъпки, никога не действа така по собствена инициатива, защото той просто не притежава качества като порядъчност, доброта и чувство за срам в човешката си природа. За разлика от него, типът човек, който наистина може да се въздържи от това да се възползва от другите, го прави по собствена инициатива и това е нещо, което той разкрива естествено, или самият той е установил този вид принцип и граница за своите постъпки. Очевидно, това, че има такъв принцип за постъпките си, е естествено разкриване, което идва от съвестта и разума му, и това естествено разкриване се основава изцяло на това, че притежава качествата порядъчност и доброта; той не е повлиян от другите, нито е принуждаван от средата си. Това е просто нещо, което разкрива естествено, от което неговата човешка природа се нуждае и от което се нуждае вътрешният му свят. Това е достатъчно основание да се каже, че този тип човек вродено притежава качествата порядъчност и доброта в своята човешка природа. Ако не постъпва по този начин, няма да може да се примири със съвестта си и вътрешно ще се чувства неспокоен; ще се чувства твърде засрамен да живее и твърде унизен, за да се покаже пред хората. В резултат на това той постъпва по този начин много естествено. Кажете Ми, мислите ли, че този принцип за това как да постъпваш — да не се възползваш от другите — е важен? (Да.) Да не се възползваш от другите изглежда като основен принцип за постъпване, който е много незабележителен, но това е важен показател, който отразява какви качества има някой в човешката си природа. Не е ли така? (Така е.)

Хората, които не се възползват от другите, показват друг вид проявление. Да кажем например, че относително заможен човек им предлага нещо, което му е в излишък или му се намира наоколо. Като чувстват, че не могат да се възползват от другите, без да дадат нещо в замяна, и като не искат да дължат услуга на никого, те казват: „Наистина не се нуждая от това в момента, но ти благодаря за твоята доброта“. Мислиш ли, че хората са алчни? Когато хората видят хубави неща, харесват ли ги и искат ли да им се наслаждават? Всеки ги харесва и иска да им се наслаждава, но има разлики между хората. Повечето хора например обичат да използват маркови компютри, които са с добро качество, бързи са и имат ясна картина. Някои хора нямат парите и не могат да си позволят такъв, затова винаги искат да се възползват от другите. Когато видят, че някой използва марков компютър, те често молят да го заемат и дори го използват без позволението на собственика или когато собственикът не е там. Когато собственикът има нужда да го използва, те дори си измислят оправдания и карат собственика да използва техния компютър вместо това. Собственикът, като вижда, че те просто ще продължат да го използват и няма да го върнат, няма друг избор, освен да си купи друг. Те присвояват компютъра на първоначалния собственик просто така, без да изпитват и най-малък укор от съвестта си. Има ли такъв човек човешка природа? Има ли съвест? (Не.) Порядъчен и добър човек ли е? (Не.) Един порядъчен и добър човек категорично не би направил такова нещо. Да предположим, че някой друг си купува нов компютър и, като вижда, че този порядъчен и добър човек използва бавен компютър, му предлага стария си. Порядъчният и добър човек чувства, че да го приеме, би означавало да се възползва, и отказва. Другият човек му казва просто да му даде няколко десетки юана за него, но порядъчният човек знае, че това очевидно е акт на благотворителност, и чувства, че не може да се възползва от това. Затова той обмисля начини да спести пари, като си прави сметката, че дори и да спести няколкостотин юана, за да го купи, това би се сметнало за купуване на намалена цена. Ако другият човек откаже парите, тогава той не се съгласява с предложението; категорично няма да приеме подаяния. Кажете Ми, инати ли се той? Невярващите казват, че този вид човек е инат и безкомпромисен, но в това нежелание за компромис се отразява едно достойнство на качествата на човешката природа. Какво достойнство? Той вярва, че независимо от обстоятелствата трябва да поддържа своите принципи и граници за своите постъпки; само тогава може да има душевен мир и да се чувства стъпил здраво на земята. Той си мисли, че ако се възползва от другите, това би било несправедливо и не би могъл да ги погледне в очите, и че ако използва нещата на други хора, това би го накарало да се чувства неспокоен, лицето му би пламнало и би се чувствал неудобно вътрешно. Някои хора казват: „Но другият човек е съгласен да му го даде да го използва“. Това, че другият човек е съгласен, означава ли, че това не е възползване от него? Дори ако другият човек е съгласен, това пак би било възползване от него. Да се възползваш винаги означава да се възползваш; естеството на това не се променя поради съгласието на другия човек — същността остава същата. Той си мисли: „Да купя толкова добър компютър за няколко десетки юана очевидно би означавало да се възползвам от него. Категорично не мога да го приема. Ако спестя достатъчно пари, ще го купя. Ако не мога, просто ще си използвам моя стар компютър, за да ми е мирно на душата“. Виждаш ли, това не е ли граница за неговите постъпки? (Да.) Той може да поддържа тази граница при всякакви обстоятелства. Някой иска да му даде нещо толкова страхотно, той има шанса да се сдобие с нещо толкова добро — начинът, по който невярващите виждат това, е: „Глупак си, ако не го вземеш. Да не се възползваш си е чиста загуба!“. Но той не мисли така. Той вярва, че това не е да бъдеш глупак и че не може да мами себе си — да се възползваш означава да се възползваш. Той си мисли, че ако наистина се възползва, тогава би се чувствал неспокоен в сърцето си, не би могъл да живее спокойно и би се чувствал неудобно, докато използва компютъра, и че не може да постъпва по този начин. Виждаш ли, той няма да прекрачи тази граница за своите постъпки — това не е ли действащата в него съвест? (Да.) Той притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, и неговата съвест изпълнява своята функция, така че той е способен да поддържа тази граница. Тоест, причината да може да поддържа тази граница е, че съвестта му постоянно изпълнява своята функция, като му дава осъзнатост и го кара да чувства: „Да направя това е грешно, да направя това е неуместно. Не мога да го направя“. Съвестта му постоянно го подтиква, въздържа и регулира, като му позволява да поддържа граница за своите постъпки. В крайна сметка, може би той ще събере пари да купи предложеното и тогава да го използва, или пък никога няма да може да си го позволи и то ще отиде при някого другиго, при което той няма да се разстрои. Най-малкото, по този въпрос, той е поддържал тази граница и този принцип за своите постъпки. Човек с качества на човешката природа установява принципи и граници за своите постъпки и ги поддържа постоянно. Дори ако се сблъска със ситуация, която засяга неговите интереси, и се почувства изкушен в този момент, съвестта му постоянно ще го подтиква и въздържа. В крайна сметка, дори ако другите смятат, че интересите на този човек са били накърнени или че някой друг се е възползвал, и този човек може да се почувства малко разстроен или недоволен за момент, поради функцията на съвестта му сърцето му бързо ще се успокои. Той ще размишлява: „Винаги е по-добре да не се възползваш от другите. Поне имам душевен мир и не се чувствам обвиняван от съвестта си“. Именно към това се стреми. Това е функцията, която съвестта изпълнява у хората: тя постоянно ги регулира и ги въздържа, като им позволява да правят правилните избори. Когато човек е изправен пред собствените си интереси, морала или дори пред някои изкушения, съвестта му постоянно ще въздържа, регулира и коригира поведението му. В крайна сметка, в по-голямата част от случаите хората с качества на човешката природа ще изберат да се отрекат от собствените си интереси, за да придобият мир и спокойствие за съвестта си. При специални обстоятелства някои от тези хора също имат моменти, когато прекрачват границата на съвестта си, но това е последвано от обвинението и безпокойството вътре в съвестта им; някои дори носят това безпокойство и чувство за вина със себе си до края на живота си. Това е функцията на съвестта. Тоест, хората с качествата порядъчност и доброта в своята човешка природа понякога ще правят грешки и също така, при специални обстоятелства, ще прекрачват границата на човешката си природа и ще нарушават принципите за своите постъпки, които са установили за себе си. Но последствието от това е, че те ще понесат заклеймяването на съвестта си. Ако не могат да намерят възможност да се реваншират за това или обстоятелствата им не го позволяват, те ще живеят с вътрешно обвинение, безпокойство, самоупрек и чувство за вина. Това са нормални проявления, притежавани при всякакви обстоятелства от човек, който притежава съвест и разум и притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа.

Тези проявления на хората, които притежават качествата порядъчност и доброта, от гледна точка на човешката природа са относително обикновени и често срещани, не са възвишени или свръхестествени, нито пък са напълно благородни, и в очите на човека просто означават, че някой има известна почтеност и живее с малко достойнство. Въпреки това, в Божиите очи качествата порядъчност и доброта в човешката природа, изживявани от такива хора, са ценни. Тъй като това човечество почита нечестивостта и никой не се интересува от съвест или разум, хората, които са порядъчни и добри, биват отхвърляни в обществото. Основните принципи за техните постъпки, които те спазват и изживяват, биват подигравани, презирани и заклеймявани от широки кръгове в обществото. Как им се подиграват хората? (Хората казват, че са глупаци, че са праволинейни и бавносхващащи.) Точно така е. В това общество хората с нормална човешка природа са подигравани, осмивани, презирани и заклеймявани от другите; те не могат да спечелят признанието на другите хора, нито тяхното одобрение. Ако винаги се придържаш към своите принципи за постъпки сред дадена група хора, животът ти е много изтощителен. Всеки ден, с каквото и да се сблъскаш, се чувстваш потиснат и възмутен, и размишляваш: „Какво лошо има в това да постъпвам по този начин? Защо другите ми се подиграват? Хората винаги казват: „Колко струва съвестта?“. Съвестта е най-ценното нещо. Човек изобщо човек ли е, ако няма съвест?“. Хора като теб са обект на подигравки и отхвърляне сред всяка група невярващи; никой не те одобрява и никой не заема твоята страна. Ти си порядъчен и се придържаш към принципи в своите постъпки, а хората казват: „Придържането към принципи може ли да те нахрани? Придържането към принципи ще ти спечели ли благосклонността на висшестоящите? Всички ли ще те одобрят, ако се придържаш към принципи? Ако се придържаш към принципи в това общество, ти си най-големият глупак наоколо; ще бъдеш мачкан и в крайна сметка няма да можеш да свържеш двата края!“. И така, размишляваш: „Какво лошо има в това да се придържам към принципи? Защо това, че съм порядъчен и добър човек, ми навлича подигравки, отхвърляне и мачкане?“. В крайна сметка стигаш до заключението, че хората са изгнили до мозъка на костите си, че сред тях няма нито един добър, че всички те са дяволи и сатани! Казваш, че постъпваш с чиста съвест, че искаш да постъпваш по достоен и порядъчен начин, искаш да правиш всичко според правилата и да разчиташ на собствените си умения, за да си изкарваш прехраната, без да прибягваш до нищо нечестно, но като постъпваш по този начин, лесно можеш да бъдеш разиграван в обществото; хората могат да ти видят сметката само с малко машинации. Без значение какви умения имаш, биваш отхвърлян и потискан. Чувстваш, че в този човешки свят няма къде да потърсиш справедливост и че да живееш по този начин е твърде задушаващо. Да живееш сред тези хора не е като да бъдеш в огромна каца с боя, а в месомелачка — ще бъдеш смлян жив. Дори и да не бъдеш смлян, ще умреш от изтощение, като всеки ден от живота си действаш против волята си в състояние на физическа и психическа умора, като всяка твоя дума и всяко твое действие са предателство спрямо собствената ти воля. Като ходиш постоянно по толкова тънък лед, пак ти се подиграват като на глупак и като на човек, който е праволинеен, който не се досеща да прави подаръци на своите висшестоящи или да създава връзки със своите колеги. Ти постъпваш въз основа на принципа да не се възползваш от другите, а другите хора се опитват да се възползват от теб по всевъзможни начини, а ти дори не можеш да го избегнеш. В крайна сметка вършиш много работа, но висшестоящите не те забелязват, като всички заслуги се заграбват от другите. След като повярваш в Бог, виждаш, че в Божия дом има справедливост, че Бог е праведен и че дори ако някои хора постъпват несправедливо, в Божиите слова има истина, в Божиите слова има праведност, Бог има праведен нрав и именно истината и праведността имат власт в Божия дом. Казваш: „Значи, добрите хора могат да просперират в Божия дом. Мога да отворя сърцето си и да изрека всички думи, които съм задържал в себе си. Мога да приложа в действие каквито силни страни и таланти имам. Да живееш в Божия дом наистина е мирно и радостно; никога повече няма да бъда потискан и отхвърлян от други хора. Толкова е прекрасно да вярваш в Бог и да дойдеш в Божия дом! Ако не вярвах в Бог, щях да живея като ходещ труп и колкото по-дълго живеех, толкова по-изтощен и измъчен щях да се чувствам; нямаше да мога да намеря посока в живота, сърцето ми щеше да помръкне и нямаше да мога да видя светлината или бъдещето. Наистина щеше да бъде болезнено!“. Преди да повярват в Бог и да придобият истината, такива хора чувстват, че нямат път в живота и че бъдещето им е мрачно и лишено от светлина. След като претърпят някои спънки и провали и преживеят много трудности, те не само се съмняват в живота си, но още повече чувстват, че няма смисъл да живеят. Те чувстват, че дори смъртта би била за предпочитане пред това да живеят сред такива хора и да живеят в такъв свят! Хората дори не живеят толкова щастливо, колкото птиците в небето, нито толкова свободно, колкото рибите в морето — най-малкото птиците могат да чуруликат, когато си поискат, да летят в небето без никакви пречки и да имат свое собствено кътче непокътната земя. Хората, живеещи в този свят, дори нямат правото или свободата да говорят правдиво; те живеят всеки ден, като носят маска, и могат да казват само неща, които не искат да казват, като действат против това, което наистина чувстват вътрешно — нямат друг избор, освен да казват такива неща, но след като го направят, се чувстват отвратени. Защо животът трябва да бъде толкова труден? Хората от този тип се отвращават, като гледат лицата на онези около тях, с чувство на отблъскване и ненавист в сърцата си, но не могат да ги избегнат или да стоят настрана от тях, и все пак трябва да общуват с тях. Понякога допускат идеята просто да кретат така, за да се издържат и да се грижат за семействата си, но все пак не могат да се примирят да го направят. Те чувстват, че хората трябва да се стремят към нещо смислено в живота, че трябва да изживяват човешко подобие, да казват истината и да поддържат граница за своите постъпки, и че това е най-малкото, което хората би трябвало да постигнат. Те чувстват, че ако човек не може да постигне дори това, то той не е човек. Но без път, по който да вървят, те са безпомощни и могат само объркано и замаяно да я карат все някак през живота, като едва свързват двата края. Особено когато се сблъскат с някои трудности и са на края на силите си, вътрешно те се чувстват силно измъчени: „Защо живеем? Дали е само за да казваме лъжи всеки ден и да общуваме с тези хора, които дори не приличат на човеци и просто кретат в очакване на смъртта? Тъй като така или иначе рано или късно ще умра, вместо да кретам в очакване на смъртта, мога направо да умра сега и по-скоро да се освободя от всичко това“. Въпреки че хората искат да се освободят от всичко това, много рядко някой се осмелява да го направи; те се тревожат, че ако умрат по този начин, няма да имат как да дадат отговор на родителите и близките си, а също така имат и опасения в сърцата си: „Дали умирането по този начин наистина ще ме освободи? Би било добре, ако наистина ме освободи, но в противен случай ще бъде още по-лошо“. Така хората се борят в мъки. Точно толкова жалки са онези, които не са придобили истината. Хората чувстват, че винаги има надежда и нещо, което да очакват с нетърпение в живота, но дълбоко в сърцата си чувстват, че тези неща стават все по-неясни и далечни. Колкото по-неясни и далечни чувстват тези неща, толкова повече се борят и страдат в сърцата си хората. Всички такива хора се надяват да поддържат границата на своята съвест и принципите за своите постъпки, а не да живеят по начин, който противоречи на волята им. Те нямат строги към себе си, нито си поставят много високи цели за живота си — не търсят голямо богатство и висок ранг, а само да живеят с душевен мир. И все пак не могат да се придържат дори към такива прости принципи и такава проста граница за своите постъпки, затова живеят като ходещи трупове всеки ден и се чувстват крайно изтощени. Това изтощение не е физическа умора, нито е болката, донесена от болест, а изтощение както на тялото, така и на ума. Това изтощение е чувство на тежест, породено от покрусата в сърцата им; то тежи на сърцата им като камък, като ги кара вътрешно да се чувстват потиснати и измъчени. Но после пак трябва да се изправят пред живота и пред всякакви хора, събития и неща, така че просто стискат зъби и продължават ден след ден, като прекарват дните си в трудности и живеят изключително болезнен живот. Някои хора искат да отидат да гледат Пекинска опера. Те виждат, че сюжетите в Пекинската опера са все за това как животът на главния герой е труден и пълен с препятствия и несполуки, като накрая изпълнителят извиква: „Какво страдание...“, и онези, които имат болка в сърцата си, откликват на това. Защо откликват? Защото изпълнителят изрича това, което е в техните сърца. Ако живееш според съвестта си, да живееш в този свят не е лесно и не те води доникъде; ще се сблъскваш със стени, ще търпиш неуспехи и ще бъдеш измъчван на всяка крачка. Ако се опиташ да бъдеш лош човек, зъл човек или нечестивец, ще се справяш добре където и да отидеш, без да срещаш никакви пречки. Ако си порядъчен и добър човек и притежаваш качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, тогава дори и твоята порядъчност и доброта да се замърсят или дори да се опетнят и да съдържат някои примеси, след като преживееш различни неща в обществото, качествата порядъчност и доброта в твоята човешка природа никога няма да се променят и никой няма да може да ги промени. Дори и вече да не смееш да казваш истината или да отстояваш принципите и границите за своите постъпки, дълбоко в сърцето си ще копнееш да казваш истината, да отстояваш принципите за своите постъпки, да поддържаш границата на съвестта си и да придобиеш чувство на вътрешен мир и спокойствие.

След като повярва в Бог, за този тип порядъчен и добър човек Божият дом — църквата — е място на чистота и тишина, както и място, където сърцето му може да намери мир и освобождение. Разбира се, може да се каже също, че това е място, където той може да се стреми към осъществяването на житейските си въжделения, и място, което му позволява да види светлина в живота си и вече да не се чувства изгубен по отношение на това как трябва да ориентира своите постъпки. И така, за човек със съвест и разум Божият дом е неговият истински дом. Този дом не е дом в плътски или материален смисъл; по-скоро това е сигурно място, където той може да вярва в Бог и да Му се покорява с просто, откровено и открито сърце. Може да се нарече и сигурно убежище. Как се казваше? Божият дом е пристанище, където могат да акостират порядъчните и добри хора, които притежават качества на човешката природа. Тоест, това е мястото, където могат да хвърлят котва; вече не трябва да бързат напред-назад и са способни да приемат истината и да намерят своята посока и път в живота, така че сърцата им да са удовлетворени. По този начин едно истинско човешко същество се чувства истински удовлетворено в сърцето си само когато дойде в Божия дом; човек със съвест и разум чувства, че е намерил своя истински дом — място, което позволява на сърцето му да придобие мир и спокойствие — само когато се върне в Божия дом и застане пред Създателя. Въпреки че неговите въжделения за собствените му постъпки и принципите, по които постъпва, са много далеч от практикуването на истината, най-малкото той чувства, че в Божия дом и в църквата сърцето му е придобило мир и утеха. Това е разликата, която този тип човек усеща между това да бъде в Божия дом и да бъде в света; това е разлика в неговото сърце. Следователно, когато този тип човек дойде в Божия дом, сърцето му придобива утеха и мир; той чувства, че само Божият дом е мястото, където може да се стреми към своята посока в живота, а също и че е средата, от която най-много се нуждае, и, разбира се, мястото, за което копнее. На него му харесва тук и е готов да живее и да постъпва в такъв вид среда; разбира се, това е негово лично желание. По отношение на това негово лично желание, средата на Божия дом, начинът, по който Бог върши делото Си, Божиите изисквания към хората и всички други аспекти вече са достатъчни, за да задоволят нуждите на човешката му природа, така че той се стреми към истината с душевен мир и практикува според Божиите изисквания. Следователно, дали даден човек може да се стреми към истината, зависи изцяло от неговата човешка природа. Само ако неговата човешка природа притежава качествата доброта и порядъчност, ако той обича справедливостта и праведността, ако обича да идва в Божия дом и да придобива вътрешен мир и спокойствие, или ако сърцето му е придобило пълна утеха след идването му в Божия дом и идването му пред Бог, той може да се успокои, за да слуша Божиите слова, да ги приема и да им се покорява; само тогава той може да се успокои, за да се стреми към истината и да бъде подобаващо сътворено същество. Тоест само когато човек дойде в средата на Божия дом и сърцето му придобие утеха, и разбирането на истината накара сърцето му да се чувства удовлетворено, и житейските въжделения и цели, към които се стреми, бъдат осъществени — само при тези основни условия той има възможността да се стреми към истината. Това е конкретно проявление на онези, които притежават качества на човешката природа. Разбира се, когато става въпрос за стремеж към истината, това дали някой притежава качества на човешката природа е много важно. Ако човек не притежава качества на човешката природа, той по същество не отговаря на условията за стремеж към истината.

Нека сега поговорим за други проявления на порядъчността и добротата в човешката природа на хората. Току-що говорих за това как хората, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, установяват основен принцип за своите отношения и взаимодействия с другите, както и в начина, по който постъпват и се справят с нещата — да не се възползват от другите хора. Разбира се, това е и границата за техните постъпки. Освен че не се възползват от другите, този тип хора имат и друго проявление: готови са да съчувстват и да помагат на другите хора, а също така са готови и да им дават. В очите на другите подобни хора са малко глуповати — твърде добросърдечни са, лесно се доверяват и съжаляват другите, и въпреки че самите те не са заможни, обичат да дават на другите. Обичат да се опълчват срещу несправедливостта; когато видят, че някой се сблъсква с трудности, не стоят безучастни, нито се преструват, че не виждат, а дейно се опитват да помогнат. Дори и да нямат възможност да помогнат, все пак имат добри намерения. Когато видят някого да се сблъсква с трудности, чувстват, че ако не подадат ръка за помощ, няма да могат да се примирят със съвестта си. Дори другият човек да не моли за помощ, все пак чувстват, че трябва да му помогнат. След като другият човек получи тяхната помощ, просто казва „благодаря“ и нещата приключват дотам, но порядъчният и добър човек няма нищо против; по-късно, когато някой друг наистина се сблъска с трудности, отново ще му помогне по същия начин. На хората това им изглежда малко невежо или глупаво; други го съветват да спре да прави добрини, като му казват, че поне трябва да си спечели признателността на хората, когато им помага. Когато чуе това, той размишлява: „Трябва ли да очакваме признателност от хората, когато им помагаме? Какво толкова коства да подадеш ръка? Защо да усложняваме нещата толкова много?“. Ето колко е простодушен; просто е готов да помага на другите. Кажи Ми, смяташ ли, че готовността да се помага на другите има нещо общо с човешката природа на даден човек? (Да.) Наистина не търси никаква отплата. Има ли някой на този свят, който да е лишен от желания и потребности? (Не.) Тогава как може такъв човек да помага на другите, без да търси нищо в замяна? Какви специални обстоятелства трябва да са налице за повечето хора или какви трябва да са отношенията им с някого, за да му помогнат? Едното е най-близкият вид връзка — кръвното родство. Освен това, човекът, на когото помагат, трябва да е способен, или пък да могат да извлекат някаква полза от това, че му помагат, така че за самите тях да има само изгода и никаква загуба. Това са единствените случаи. Извън тези случаи, кой би помагал на другите без причина? По-точно казано, не помагат на другите безвъзмездно; трябва да може да се извлече някаква изгода. Дори и да няма незабавна изгода, все пак трябва да има някаква дългосрочна полза. Във всеки случай, помагат само когато могат да спечелят нещо от това. А що се отнася до хората, които са готови да помагат на другите, като оставим настрана колко помощ оказват или дали това, с което помагат, има някаква стойност — независимо дали е нещо голямо, или нещо дребно — откъде идва тяхната готовност да помагат на другите? Има ли това връзка с тяхната човешка природа? (Да.) С кой аспект на човешката природа е свързано? (С добротата.) Свързано е с добротата; когато притежават качеството доброта в своята човешка природа, хората са готови да помагат на другите. Да кажем например, че видят някой брат или сестра да става негативен и слаб. Всъщност не са водачи в църквата и имат само обикновени отношения с този брат или сестра, но когато го видят негативен и слаб, се разстройват и чувстват бреме в сърцата си. Няма да намерят покой, ако не помогнат, и си мислят: „Въпреки че моят собствен духовен ръст не е голям и не разбирам много истини, все пак е добре да се опитам да изпълня задълженията си. Може би след като чуе какво казвам, ще може да се самоанализира и да спре да бъде негативен — няма ли това да е добре?“. И така, ако някой стане негативен и слаб — освен ако това не остане незабелязано от тях — щом го забележат, търсят възможност да общуват с този човек. Ако самите те не могат да общуват ясно, намират пасаж от Божиите слова, за да общуват с него. Накратко, чрез комбинация от увещание, напътствие и четене на Божиите слова на човека, този човек в крайна сметка разбира Божиите намерения, вече не е негативен и може да изпълнява нормално дълга си, което дава на добрия човек чувство на удовлетворение. Просто не може да понася да вижда как хората са негативни и се скатават или изпитват болка и страдание; просто иска да ги утеши и подкрепи. Ако другият човек остане негативен, той чувства, че трябва да изпълни отговорността си. Когато благодарение на неговите съвети и напътствия този човек вече не е негативен, той изпитва огромно щастие вътре в себе си и чувства, че да постъпва по този начин е доста добре. Не търси никаква полза; просто, когато е способен да помогне на някого, ако не го направи, това би го накарало да се чувства неспокоен и би му тежало на съвестта. Кажете Ми, смятате ли, че това, че му тежи на съвестта и това чувство на безпокойство са проявления и разкривания на качества на човешката природа? (Да.)

Някои хора имат склонността да съчувстват на другите. Разбира се, ако се погледне от определена перспектива на човешката природа, това може също да е човешка слабост, тъй като понякога може да съчувстват и да помагат на зли хора, но не могат да променят тази своя слабост. След като помогнат на някой зъл човек, злият човек се измъква и просперира, но въпреки това ги гледа отвисоко и ги пренебрегва. Вътрешно се разстройват, като казват: „Защо е такъв? Навремето, когато беше закъсал и протегна ръка за моята помощ, аз му съчувствах и му помогнах — но сега, когато просперира и живее добре, ме пренебрегва“. В сърцата си не могат да си го обяснят; не могат да прозрат същността на злите хора. След известно време, ако друг зъл човек поиска помощта им, може отново да му съчувстват, но първо ще видят дали този човек е зъл. Ако човекът не е толкова омразен и е доста жалък, все пак ще изпитат съчувствие към него. Когато видят някои братя и сестри, които изпълняват дълга си на пълно работно време, но чиито семейства са бедни и се сблъскват с трудности в живота, си мислят: „Все пак могат да изпълняват дълга си, въпреки че са толкова бедни — ето това е добър човек! Самият аз живея в охолство; ако не им помогна, ще се чувствам така, сякаш не съм постъпил правилно спрямо тях. Трябва да им дам нещо и да им помогна, за да могат да си купят малко дрехи или стоки от първа необходимост“. Както виждаш, те са добросърдечни; когато видят хора да изпитват трудности, не могат да не изпитат съчувствие към тях и да не им помогнат. Сред хората има добри хора, зли хора, а също и невежи хора. Добрите хора са способни да дават и да помагат на другите, злите хора са способни да вършат всякакви зли неща, а различните невежи хора винаги биват използвани и командвани от другите и може да вършат всякакви глупави неща; невежи са в различна степен. Казано накратко, има всякакви хора. Хората, които притежават качества на човешката природа, са склонни да съчувстват на другите. Винаги съжаляват другите, винаги могат да видят кое е достойно за съжаление у хората и винаги могат да видят защо хората заслужават съчувствие; в тяхната съвест има някаква мекота. Тоест, когато видят някого да се сблъсква с трудности, да попада в болезнени ситуации или да бъде разиграван от зли хора или третиран несправедливо, вътрешно се възмущават и изпитват съчувствие към такива хора; винаги имат състрадателно сърце. Всъщност техните собствени обстоятелства може да не са много по-добри от тези на другите и може да не са непременно разигравани по-малко, но тъй като имат доброта в човешката си природа, никога не могат да се сдържат да не съчувстват на другите. Когато други хора се сблъскват с трудности или изпитват болка, те не стоят безучастни, нито ги пренебрегват. Понякога, повлияни от социалната среда — като виждат, че хората се грижат само за себе си и пренебрегват ближните си — те ще искат да се въздържат от това да помагат на хората, но никога не успяват; когато видят беден човек, който няма какво да яде, макар и да се поколебаят наум, в крайна сметка все пак му помагат. Да предположим например, че някой се разболее от тежка настинка — кашля, киха и вдига висока температура. Някои хора се страхуват да не се заразят, затова стоят надалеч. Добросърдечните хора, от друга страна, не могат да не проявят загриженост към него: „Настинал си; взе ли някакво лекарство?“. Ако човекът няма пари за лекарства, ще похарчат свои собствени пари, за да му купят. Ето че, когато види, че някой е болен и страда, добросърдечният човек не стои безучастен. Тоест, когато другите се сблъскват с трудности, когато са изправени пред страдания или тежки затруднения, хората с качества на човешката природа винаги могат да го почувстват и винаги осъзнават, че се нуждаят от помощ. Намират се в същата среда като всички останали, но са особено чувствителни към неща, които другите не могат да почувстват. Защо е така? Просто сърцата на хората не са еднакви. Хората, на които им липсва човещина, не се интересуват, независимо колко болка изпитват другите, сякаш изобщо не я забелязват. Хората, които имат човещина, тъй като в качествата на тяхната човешка природа има елемент на доброта, не могат да не изпитат съчувствие към хората около себе си, които изпитват болка и трудности, и след това, водени от съвестта си, подават ръка за помощ — не можеш да ги спреш, дори и да се опиташ. Не правят това с очакване другите да запомнят добрината им, нито с надеждата, че ще похвалят човешката им природа и характера им; просто имат готовността да го направят и това им дава усещане за вътрешна стабилност. Това са мисли и постъпки, които произтичат от качествата на човешката природа; никой не може да ги промени и никой не може да ги ограничи. Нещата, които вършат, или начинът, по който постъпват, и принципите, по които го правят, са чисто естествени разкривания на нормалната човешка природа. Тези естествени разкривания на човешката природа изцяло идват от сърцата им. Постъпват по този начин доброволно; никой не ги наставлява да го правят и не преследват някаква полза. Просто са готови да го правят и само вършенето на такива неща им носи душевен покой; ако не ги направят, вътрешно се чувстват неспокойни. Дори когато срещнат зъл човек, който се сблъсква с трудности, знаят, че не трябва да помагат на зли хора, но също така си мислят: „Дали не ставам жесток?“. Дори и да не помогнат на този зъл човек, съчувствието им остава непроменено и естествено ще се разкрие отново в подходяща среда и с правилните хора. Това е качество на човешката природа. Качествата на човешката природа са вродени и, разбира се, могат да се разкрият по всяко време и навсякъде; те са много естествени, много чисти и неподправени. Следователно, когато някой притежава качествата порядъчност и доброта в своята човешка природа, това не идва от онова, на което са го научили родителите му или обществото, нито се влияе от някаква среда; това са присъщите качества на човешката природа на даден човек.

Някои хора обичат да дават. Смяташ ли, че хората, които обичат да дават, непременно трябва да са богати? Трябва ли да са хора, които са преживели много житейски бури и са се разочаровали от тленния свят? Трябва ли да са хора, които са се насладили на цялото богатство и великолепие на света — и са прозрели всичко това — и са започнали да гледат на насладата от материалните неща с безразличие? Трябва ли да са хора, чиято индивидуалност е относително безгрижна и великодушна? Не, не е нужно да са такива. Сред хората, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, има един тип хора, които живеят особено пестелив живот. Ако изпуснат зърно ориз, докато се хранят, трябва да го вдигнат и да го изядат, тъй като не могат да понесат мисълта да го прахосат. Използват само малко вода, когато си мият зъбите и лицето. Когато дрехите им остареят, не могат да понесат да ги изхвърлят; изпират ги и продължават да ги носят. Когато пазаруват, внимателно планират и разпределят бюджета си, като купуват евтини неща, стига качеството да е приемливо. Тъй като този тип хора са толкова пестеливи, това означава ли, че са стиснати? (Не.) Този тип хора са особено пестеливи, когато става въпрос за тях самите, но не са стиснати, когато става въпрос за другите. Когато например видят някого да води труден живот, му дават свои вещи, като например дрехи или уреди. Някои хора казват: „Да не са някакви щедри бедняци?“. Не е това — просто смятат, че другите са в доста окаяно състояние, затова винаги искат да им помогнат. Всъщност самите те не са заможни или богати и не преследват някаква облага, когато оказват материална помощ на другите. Просто имат такава човешка природа; обичат да помагат на другите и това е техният принцип за това как постъпват. Това също ли е качество на човешката природа? (Да.) Основният принцип на този тип хора в отношението им към другите е да помагат, когато трябва да помогнат, и да съчувстват, когато трябва да съчувстват. Когато други хора се сблъскват с трудности, ще предложат своята любов и ще помогнат с практически действия; когато на другите им липсват неща, им дават своите собствени. В качествата на човешката им природа винаги присъства такава готовност; тези мисли винаги могат да се породят у тях или те винаги могат да почувстват болката на страдащите около тях, които се нуждаят от помощ и съчувствие. Това действието на съвестта в тях ли е? (Да.) Подобно качество на човешката природа не се определя от индивидуалността, а се дължи на функцията на съвестта. Следователно имат тази нагласа — или това качество на човешката природа — да бъдат готови да помагат на другите. Когато хората се нуждаят от помощ и я поискат от тях, те не само изпитват съчувствие, но и искрено помагат; дори ако това им отнеме малко време и се наложи да им дадат свои вещи, те са готови на това. Тази готовност се основава най-малкото на добротата в човешката природа на даден човек. Ако човек няма доброта в човешката си природа, от една страна, няма да има субективната готовност да помага на другите, а от друга страна, няма да изпитва съчувствие, когато бъде помолен за помощ, нито ще помага на хората искрено. Ако някой няма тази искреност, просто ще отбие номера и ще се отнесе нехайно към теб. Неохотно ще направи съвсем малко от кумова срама или учтивост, или защото е воден от свой определен интерес; в противен случай се страхува, че някой ден може да бъде под твое командване или че някой ден ти може да му бъдеш от полза — може да се примири да ти помогне по най-различни причини. Човек, чиято човешка природа наистина притежава качеството доброта обаче, не е пасивен в начина, по който помага на хората, и още по-малко, разбира се, го прави без желание или с неохота; по-скоро тази готовност е присъща на качествата на неговата човешка природа. Помага на другите доброволно, искрено и без подкана. Да предположим например, че имаш нужда от неговата помощ за нещо. Когато го помолиш за помощ, ще изпита огромно съчувствие към теб и ще ти помогне с голям ентусиазъм, искреност и готовност. Възможно е да му повериш да свърши нещо вместо теб или да предаде съобщение от твое име, или пък да се нуждаеш от някакъв предмет — независимо от каква помощ се нуждаеш от него, казано накратко, ще се отнесе към този въпрос с искреност, усърдие, сериозност и отговорност.

Хората, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, са много сериозни и отговорни, когато други им поверят да уредят някакъв въпрос. Например, ако такъв човек отиде в града, за да свърши някаква работа, и някой друг го помоли да купи лекарство, докато го купува, размишлява: „Западно или китайско лекарство да взема? Западното лекарство действа бързо, но дразни стомаха. Може би ще получи странични ефекти, ако го приеме? В такъв случай ще попитам дали има някакво китайско лекарство, което е относително ефективно и не дразни стомаха“. Както виждаш, обмисля нещата много внимателно. Когато някой, който е отговорен и притежава качеството доброта, се съгласи да помогне на друг човек да уреди нещо, ще му помогне да избере нещата, от които се нуждае, по начин, който е искрен, сериозен и отговорен. Възможно е да не е толкова сериозен, когато урежда собствените си дела, и когато купува неща за себе си, просто купува каквото му се стори сносно, но когато урежда дела за другите, е особено внимателен и особено отговорен. Мисли си: „Щом ми повери тази задача, значи има високо мнение за мен; трябва да му уредя нещата правилно. Освен това не е нищо сложно. Фасулска работа е. Трябва да се уверя, че ще остане доволен от това, което правя. Но не знам какво лекарство е подходящо за него, а бърза да го купи, за да лекува болестта си, затова просто ще му купя по малко и от китайското, и от западното лекарство“. След като купи лекарството и го донесе, другият човек избира това, което случайно се оказва точно от вида, от който се нуждае. Както виждаш, влага сърцето си в това, което прави, и го прави сериозно, така че въпросът е уреден съвсем съвършено. Но ако помолиш един безотговорен човек, който не притежава качеството доброта, да купи лекарство, той също ще се съгласи, но след като отиде в аптеката, просто наслуки ще купи някакво лекарство, което съответства на болестта, и ще се върне. Питаш го по колко от лекарството да се приема всеки ден и дали има някакви противопоказания, а той казва: „Не знам. Прочети си листовката. Така или иначе, отидох и ти взех лекарството“. В крайна сметка западното лекарство, което е купил, не може да се приема от хора, предразположени към алергии, какъвто случайно си ти. Така че лекарството е купено напразно и все пак трябва сам да отидеш, за да купиш друго лекарство. Не е уредил въпроса, а сега дори му дължиш услуга. Доволен ли си вътрешно? (Не.) Как е уреден този въпрос? Не е уреден добре. Доверил си се на грешния човек; не си намерил човек на място. Трябва да намериш човек, който притежава качества на човешката природа. Ако такъв човек се намира трудно, тогава, когато поверяваш на някого да купи лекарство, трябва да му дадеш още няколко наставления и да обясниш нещата ясно. Ако не си му дал наставления и човекът, на когото си се доверил, няма човешка природа, тогава този въпрос със сигурност няма да бъде уреден добре; не стига, че са прахосани пари, а и ще му дължиш услуга. Ако намериш някого, който притежава човешка природа, той ще направи всичко по силите си, за да уреди това за теб. Тъй като има искрено сърце и може да поеме отговорност, и притежава качеството доброта в човешката си природа, когато урежда нещо за теб, може да се съобрази с теб и да обмисли нещата заради теб, като купи нещата, от които се нуждаеш, на разумна цена. За разлика от това, някой без качества на човешката природа просто ще отбие номера и ще се отнесе нехайно към теб, когато урежда нещо за теб. Ще говори сладко, но когато се заеме с въпроса, изобщо няма да попита за цената, нито ще проучи пазара; просто ще ти купи нещо наслуки. Ако не сравниш тези два типа хора, изглежда, сякаш и двамата могат да уредят нещата. Хората с качества на човешката природа обаче могат да те удовлетворят, когато уреждат нещо за теб. Имат проявленията на човешката природа; могат да задоволят нуждите ти и да обмислят нещата заради теб. Имат такава искреност. Това доказва, че са добри, че са истински човешки същества и че са достойни за твоето доверие. От друга страна, когато повериш на някого без качества на човешката природа да уреди нещо, той няма да се справи добре. Дори и понякога да уреди нещата сносно, не го прави с искреност — това е чист късмет. Казваш: „Това лекарство беше хубаво. Оздравях скоро след като го приех“. Всичко щеше да е наред, ако не беше казал това, но след като си му го казал, му дължиш още по-голяма благодарност. Очевидно е, че е отишъл да уреди нещо за себе си, но все пак трябва да ти каже: „Виждаш ли? Направих специално пътуване само заради теб“. Ще те помоли за услуга и до края на живота си няма да можеш да му се отблагодариш за тази мижава услуга; на практика си попаднал в капана на зъл демон. Някой с човешка природа обаче няма да иска услуги от теб, независимо колко добре е уредил даден въпрос за теб. Когато му изразиш благодарността си, казва: „Не беше нищо особено. Беше ми на път“. Ето, просто казва истината. В действителност вече е свършил чудесна работа и много ти е помогнал. Дори най-близките до теб хора може да не се отнесат с теб по този начин, но човек с качества на човешката природа може да направи това, което дори твоите близки не могат. Урежда въпроса доста добре и не търси нищо в замяна. Винаги чувстваш, че му дължиш услуга, затова от време на време му даваш плодове или нещо друго и винаги си спомняш за него, когато изникне нещо добро. Но в ума си той не го смята за нещо голямо, като чувства, че това да ти помогне да свършиш нещо на практика не е изисквало никакви усилия от негова страна и е било съвсем нормално да го направи. Също така ти казва, че ако в бъдеще имаш нужда от помощ за нещо, отново ще ти помогне. Виждаш ли, няма ли разлики между хората? (Да, има.) Нека ти кажа, хората с човешка природа притежават качествата порядъчност и доброта, и по всяко време най-много може да се разчита на хората от този тип. Само на такива хора може да се вярва, защото имат граница за действията си. Причината да имат граница за действията си е, че притежават такива качества на човешката природа като порядъчност и доброта.

Когато става въпрос за някого, който няма качества на човешката природа, дори никога да не си го оскърбявал, стига да направиш нещо, което засяга интересите му, той ще търси възможност да ти отмъсти. И обратното, когато е човек, който наистина има качества на човешката природа, дори ако си го наранявал преди това или дори си навредил на интересите му, той категорично няма да те намрази или да ти отмъсти. Дори ако има донякъде лошо отношение, когато говори с теб, или думите му звучат малко остро, или малко те поучава, това са нормални проявления, произтичащи от човешката природа — той категорично няма безкрайно да се опитва да си отмъщава или да те мрази завинаги, както би направил един зъл човек. На какво се основава това? Основава се на границата, която има за постъпките си. Точно защото има съвест и разум и притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, той никога няма да прекрачи границата на постъпките си. Ако някой го оскърби, дори и да иска да си отмъсти, съвестта му категорично няма да му позволи. Ако се почувства ядосан, просто ще каже няколко гневни думи, за да изпусне малко парата, и дотам — категорично няма да направи нищо, за да си отмъсти. Това е качеството на човек с човешка природа. Както виждаш, дори когато не са били оскърбявани, някои хора все пак искат да измъчват другите; искат да се съревновават и да се борят с тях, като винаги се чудят как да кроят планове срещу тях зад гърба им. Това също е качество на човешката природа — това е качеството, което злите демони и злите дяволи имат в своята човешка природа. И обратното, някой, който притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, не може да се реши да измъчва другите. Ако направи такива неща, съвестта му ще го укори и дисциплинира. Дори Бог да не го дисциплинира, Светият Дух да не го укори и братята и сестрите да не го укорят, съвестта му го държи под контрол. Когато човек е въздържан от съвестта си, не прекалява в действията си и има граница за това, което прави. Дори ако го оскърбиш, нараниш го или дори направиш нещо, което преминава всякакви граници, няма да иска да се разправя с теб. В най-лошия случай просто ще те отбягва и ще те пренебрегва, и няма да се сближава, да общува или да работи с теб. Но категорично няма да ти навреди или да се опита да те довърши; няма да крои планове срещу теб зад гърба ти или да използва тактики, за да те вкара в капан — категорично няма да направи такива неща. Огледайте се и вижте кои от хората около вас са от този тип — това са добри хора от най-високо качество. Можеш да се чувстваш абсолютно спокоен, когато общуваш с тях. Дори ако ги нараниш дотам, че да бъдат напълно съкрушени, най-много вътрешно да те намразят, да не искат да ти обръщат повече внимание и никога да не бъдат приятели с теб, но няма да кроят планове срещу теб, нито ще търсят възможност да ти отмъстят, а още по-малко да кажат: „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Това е истинската порядъчност и доброта. Способността да се постигне това категорично не е нещо, което може да симулира; това е истинско качество на човешката природа. Само човек, който притежава качества на човешката природа, ще има правилните принципи и граници за своите постъпки. Докато си взаимодействаш и общуваш с такъв човек, ще можеш да видиш това поведение и тези проявления в него, както и тези естествени разкривания на човешката му природа.

Понеже категориите на хората са различни, реакциите им към различни неща също са различни. Виждаш ли, когато тези зли хора, онези, преродени от дяволи, се възползват от другите, каква е реакцията им, ако някой ги разобличи? Ще кажат: „Кой не се възползва от другите? Нали облагите са за това да се възползваш от тях? Какво лошо има в това да се възползваш малко? Ако има облага, от която да се възползваш, а не го направиш, не си ли глупак и идиот?“. Това е бандитска логика. В сърцата си нямат будна съвест, нямат чувство за срам и не изпитват срам. Тъй като нямат съвест, нямат критерий за оценяване на въпроса с възползването от другите. Техният принцип е, че облагите са за това да бъдат грабвани, и щом ги грабнеш, те са твои. Да не ги грабнеш би било прахосничество и те прави глупак. Това не е ли бандитска логика? А как хората, преродени от животни, гледат на въпроса с възползването от другите? Ако им кажеш: „Това, което правиш, е възползване — не е добре да се възползваш от други хора и не е добре да им дължиш нещо“, какво мислят? „Тази облага ми принадлежи. Не им дължа нищо, ако се възползвам от тях. Какво лошо има в това да се възползваш? Да можеш да се възползваш е умение; ако нямаш това умение, ще си на загуба.“ Това е логика на негодник. Нямат граници, нямат чувство за срам, не изпитват срам, камо ли да имат чувство на съвест. Нямат критерий за преценка на каквото и да било. Дори и да им кажеш какъв е правилният критерий, не го смятат за критерий и не знаят, че този критерий е правилен. Нямат рационалността на нормален човек и не могат да различат правилното от неправилното. По цял ден са като в мъгла; каквото и да им кажеш, не може да им даде яснота или да ги накара да разберат. Просто са объркани хора. Хората със съвест и разум обаче притежават качества на човешката природа. Ако неволно се възползват от някого и им го посочиш, ще се смутят вътрешно и ще се изчервят: „Възползвах ли се от него? Как не съм го осъзнал? И друг да ми го посочи — колко неловко!“. Ще кажат: „С колкото и да съм се възползвал от него, трябва да му се издължа напълно — бих могъл дори да добавя малко лихва“. Трябва да намерят начин да поправят положението. Не желаят да имат репутация на хора, които обичат да се възползват от другите. Ако имаха такава репутация, щяха да се чувстват напълно опозорени. Следователно, след като някой действително посочи техния проблем, няма да се опитват да се оправдават — няма да кажат: „Не съм се възползвал от тях, нито съм искал да го правя“. Няма да използват този вид логика на негодник, за да спорят и да се оправдават. Тъй като в себе си имат частица порядъчност, щом някой повдигне въпроса, ще се изправят правилно пред него, ще направят всичко възможно да се реваншират и да компенсират отсрещната страна и никога повече няма да направят такова нещо; ако го направят, сами ще се заплюят. Чувстват, че е унизително някой да разобличи онова, което са направили, и сега хората да ги критикуват зад гърба им и да ги ругаят в очите. Няма къде да скрият срама си и им се иска да потънат вдън земя; биха предпочели целият им живот да беше преминал, без да се случва такова нещо. Тъй като имат съвест, изпитват срам в сърцата си, след като са се възползвали от другите. Толкова ги е срам, че не могат да се оправдават, като чувстват, че това, което са извършили, е твърде срамно, така че остават без думи, нямат какво да кажат в своя защита и искат само да компенсират отсрещната страна. Подобни хора са различни от злите хора и дяволите. Колкото и срамни да са нещата, които дяволите вършат, те не изпитват срам. Когато чуят за такива неща, хората с качества на човешката природа веднага се изчервяват: „Толкова много хора знаят за това; колко унизително!“. Чувстват се смутени и напълно опозорени, и особено разстроени и неспокойни в сърцата си. Виждаш ли, дълбоко в сърцата си хората от различни категории имат различни възгледи и нагласи към един и същ въпрос. Поради различията в качествата на човешката им природа, различните видове хора имат различни нагласи към един и същи въпрос. Ако човек има чувство за срам, това доказва, че изпитва срам, което от своя страна доказва, че притежава качества на човешката природа. И обратното, ако човек няма чувство за срам и след като е извършил зли деяния и срамни неща, се опитва да спори в своя защита или дори отказва да признае какво е направил и се прави на глупав, то това е човек без качества на човешката природа. Хората, които нямат качества на човешката природа, най-малкото не са порядъчни и добри хора; нямат човешка природа или разум и са недостойни да бъдат наричани хора. Когато зли хора и дяволи вършат лоши неща и извършват зли деяния, а враговете им размахват пръст и ги обсипват с обиди, те отвръщат на обидите, като смятат, че е напълно обосновано да го правят. Дори правят всичко възможно, за да се оправдаят и защитят, като изразяват изопачени доводи, сякаш са всъщност здрави доводи, плямпат дръзко и говорят непрестанно — просто са глухи за разума и напълно безсрамни! Що се отнася до хората, преродени от животни, когато се възползват от други хора и бъдат критикувани за това, вътрешно се чувстват онеправдани и също правят всичко възможно да измислят извинения и причини. Когато се оправдават, имат и готов отговор и бърборят непрестанно, и подобно на злите хора нямат и чувство за срам. Тъй като са животни без будна съвест, като прекарват по цял ден като в мъгла и не могат да различат правилното от неправилното по какъвто и да е въпрос, следователно нямат никакво съзнание, когато става въпрос за такъв вид неща; дават някакви скалъпени извинения, за да се опитат да замажат това, което са извършили, и след това смятат въпроса за приключен. Не смятат, че има проблем с постъпката им; смятат, че стига да предоставят достатъчно извинения и причини, могат да избегнат отговорност и никой няма да разбере какво са извършили. Ще заблуждават себе си, като си мислят: „Вече е минало-заминало. Никога не съм вършил такова нещо, никога не съм допускал такава грешка. Не си мислете, че съм лош човек. Аз лично не съм от тези, които се възползват от другите. Вижте колко съм добросърдечен и добър и колко разбиране проявявам към другите!“. Както виждаш, това е объркан човек. Само хората, които притежават качества на човешката природа, са особено чувствителни към подобни въпроси, засягащи достойнството. Дори ако никой не знае какво са извършили, ако сами го осъзнаят, ще се почувстват вътрешно неспокойни и виновни и дори ще имат чувството, че хората ги наблюдават. Ако няколко души, които са доста близки с тях, действително разберат какво са извършили, ще се почувстват още по-неспокойни и ще ги е твърде срам, за да се опитват да се оправдават. Ще направят всичко възможно бързо да поправят нещата и никога повече няма да извършат подобно нещо, като намират това за твърде неловко! Това са различните проявления на трите категории хора по един и същ въпрос.

Току-що споменахме, че хората с качества на човешката природа обикновено имат принципи в това как се отнасят с другите. Когато докладват или предоставят информация за положението на някого или когато преценяват някого, могат да го разглеждат и да се отнасят към него въз основа на своята порядъчна и добра човешка природа. Дори да не разбират истината, все пак имат някои основни граници. Например, ще преценят един обикновен човек така: „Не е направил нищо лошо. Води достоен живот. Обикновен човек е в света и може да се смята за откровен човек“. Виждаш ли, правилно ще преценят обикновения човек въз основа на собствената си съвест. Дори могат правилно да се отнасят към онези, които са ги оскърбили, наранили или са навредили на интересите им в миналото, и да ги преценяват. Това още повече разкрива качествата порядъчност и доброта, които тези хора имат в своята човешка природа. Тоест могат правилно да преценят обикновения човек — ако е добър, е добър, и ако не е добър, така и ще го нарекат. Ако от тях се иска да изричат лъжи, не могат да го направят; чувстват, че това би означавало да действат против волята си. Просто казват нещата такива, каквито са, и наричат нещата с истинските им имена. Също така могат да действат според този принцип спрямо хората, които са ги оскърбили. Дори ако има някой, когото не харесват или към когото изпитват отвращение, ако се изисква да докладват или да преценят този човек, биха предпочели да не заемат позиция, като кажат: „Опасявам се, че преценката ми за този човек няма да е обективна, защото тая лична обида и яд към него, така че се въздържам. Вие можете да го оцените въз основа на преценката на всички останали за него“. Това е, което хората с качества на човешката природа по принцип са способни да постигнат. Особено когато някой със статус все пак може да се отнася справедливо с другите, това още повече разкрива качествата на човешката му природа. Начинът, по който се отнася към хората, когато има статус, е онова, което наистина може да позволи на другите да видят ясно дали притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа. Когато някой няма статус, изглежда способен да се отнася справедливо към хората и преценките му за тях са относително обективни. Това само по себе си може да не показва нищо — когато има статус, виж как се отнася към онези, които са го оскърбили или наранили, и как се отнася към онези, които преди това са го изключвали или дори умишлено са го потискали. Тъй като хората, които наистина имат качества на човешката природа, притежават порядъчност и доброта в своята човешка природа, когато имат статус, могат правилно да се отнасят към онези, които са ги оскърбили, наранили или дори умишлено са ги потискали в миналото. Може би, когато не разбират истината, не могат да се отнасят към хората според истините принципи с пълна точност, но също така имат свои собствени граници и принципи в това как се отнасят към хората. В църквата например, ако останалите братя и сестри изберат определен човек за кандидат или за водач и този човек се окаже някой, който ги е оскърбил преди, те категорично няма умишлено да се намесят или да попречат на избора, когато видят, че всички братя и сестри казват, че този човек не е лош и се е променил. Може лично да не харесват особено този човек, но ако Божият дом го оползотворява и братята и сестрите го изберат, ще действат по правилата и ще постъпват според принципите при обстоятелства, при които не са прозрели напълно що за човек е той. Категорично няма да се отнесат несправедливо към този човек, защото таят лична обида към него, нито умишлено ще го разиграват или измъчват. Понякога, поради покварения си нрав или слабостта на човешката си природа, биха могли — при специални обстоятелства — вербално да се заядат с него с неща, които не бива да се казват, защото всеки има покварен нрав и никой не е безупречен. Въпреки това могат да спазват основни принципи; тоест няма да преследват, да потискат или да си отмъщават на хора, с които имат вражда, само защото самите те имат статус. Ако това спорадично все пак се случи, съвестта им ще ги обвини след това, като им каже: „Сгреши, като направи това. Сега, когато имаш статус, използва властта, с която разполагаш, за да си отмъстиш на тези хора — това е неуместно!“. Ще се самоанализират, съвестта им ще ги обвинява, а на всичкото отгоре разумът им ще ги възпира да потискат други хора и да си отмъщават, и ще регулира поведението им, като постоянно им напомня: „Това е неуместно“. Така ще бъдат премерени в речта си и няма да прекаляват в нещата, които вършат. Това са някои основни проявления на хората със съвестта и разума на нормалната човешка природа в начина, по който се отнасят с другите. Дори и временно да искат да действат според настроението си, за вземат на мушка хора, с които имат вражда или които са ги наранили в миналото, и дори ако другите биха намерили за напълно разумно да си отмъстят сега, все пак са премерени в това, което вършат, и имат граница, която категорично няма да прекрачат. Ако можеха да прекрачат границата си и безумно да си отмъстят, нямаше да са хора, които притежават качествата порядъчност и доброта в човешката си природа. Именно защото имат слабостите на човешката природа и живеят в рамките на нормалната човешка природа, те също изпитват омраза и ярост към онези, които са ги наранили, и също искат да си отмъстят. Тъй като човешката им природа обаче притежава качествата порядъчност и доброта и са възпирани и регулирани от съвестта и разума си, когато искат да си отмъстят на някого, ще бъдат укорени от съвестта си и контролирани от разума си, като си мислят: „Забрави. Това би било неуместно. Онова, което направиха преди, всъщност не ме нарани и дори да си отмъстя сега, това няма да реши никакви проблеми“. Ще използват рационални средства, за да упражнят контрол и да се въздържат, като същевременно убеждават себе си и променят нагласата си. Ако освен това разбират и някои истини, тогава поведението им в това отношение ще стане още по-добро и ще съответства в по-голяма степен на истините принципи. Казано накратко, когато става въпрос за това как се отнасят с другите, от време на време ще разкриват качествата порядъчност и доброта в човешката си природа и често ще разкриват някои мисли и поведение, които са водени от качествата на човешката природа. Често може да се чуе да казват: „Забрави. Ако падна на тяхното ниво, няма ли да бъда точно като тях? Освен това, каквото било — било. Всички сме възрастни хора — има ли смисъл да си отвръщаме със същото по този начин?“. Ще имат някои мисли и възгледи, произтичащи от качествата на човешката природа, които да ги възпират. Разбира се, също така пораждащите се у тях мисли и възгледи, водени от съвестта и разума им, постоянно регулират, възпират, контролират и обуздават думите и действията им. След това онези мисли за отмъщение на другите, които прекрачват границите на разума, ще стават все по-слаби в сърцата им. Под постоянната корекция на съвестта и разума, съчетана със стремежа към истината и все по-голямото съзряване с възрастта, мислите и действията на онези, които притежават качества като порядъчност и доброта в човешката си природа, ще клонят — докато тези хора се стремят към истината — все повече към позитивното, все повече ще съответстват на истините принципи и ще стават все по-регулирани. Тоест чрез този процес хората постепенно ще се избавят от омразата, ще се избавят от негодуванията и ще се избавят от различни лични проблеми, породени от собственото им тесногръдо мислене. Ако човек е управляван и възпиран само от съвестта и разума, може просто да се избави от омразата и негодуванията и да каже едно просто: „Забрави, това е в миналото“. Но ако човек може да се стреми към истината и да разбира истината, няма да се ограничи само до това просто да се избави и да остави нещата да отминат и да приключат; по-скоро ще може да прилага истините принципи и, воден от съвест и разум, да живее по-правилно, като се справя с тези въпроси и се отнася към онези, към които е имал различни негодувания, по начина, на който Бог учи. Следователно, само ако има основни принципи за отношение към другите и на тази основа също разбира истината, човек може постепенно да навлезе в истината реалност и да започне да практикува според истините принципи.

Принципите, по които хората със съвест и разум се отнасят с другите, са възпирани от качествата порядъчност и доброта в тяхната човешка природа. Така че хората, които не притежават тези качества порядъчност и доброта в човешката си природа, нямат принципи в това как се отнасят с другите. Както виждаш, когато някои хора нямат статус, ако някой ги нарани или ги гледа отвисоко и отмъщението не е по силите им, те изглеждат много покорни, сякаш начинът, по който постъпват, е доста великодушен, и може да почувстваш, че са доста добри, и никога няма да си ги виждал да си отмъщават на някого, който ги е оскърбил, но това не може да определи какви качества всъщност има тяхната човешка природа. Трябва да гледаш как се отнасят с хората — дали могат да се отнасят справедливо с хората, дали могат да се отнасят към онези, които са ги оскърбили в миналото, въз основа на съвестта и разума, и дали могат да имат принципи в отношението си към хората — когато имат статус, контрол върху дискурса и власт да вземат решения. Това показва каква всъщност е категорията на даден човек. Хората без качества на човешката природа се преструват на много възпитани, когато нямат статус. Когато не е по силите им, не смеят да търсят отмъщение, но в сърцата си помнят всяко пренебрежение. Умовете им са пълни с омраза, пълни с отмъщение и пълни с начини да измъчват хората и да кроят планове срещу тях. Ще изчакат удобен случай и ще търсят възможности да си отмъстят, като чакат да видят как онези, които са ги оскърбили в миналото, се провалят. Щом получат статус и когато го затвърдят, отношението им към онези, които са ги оскърбили в миналото или които са в конфликт с тях, е напълно различно от отношението, което биха имали хората със съвест и разум. Просто трябва да си отмъстят и ще си блъскат главите да измислят как да го направят. Категорично няма да се избавят от омразата си, нито от каквито и да било негодувания. Категорично няма да бъдат като хората с качества на човешката природа, които биха казали: „Забрави. Минаха толкова много години. Справям се съвсем добре и онова, което направиха, всъщност не ме нарани. Освен това, какво ще постигна с отмъщението?“. Категорично няма да кажат: „Забрави“; в сърцата си ще си водят сметка. Когато имат статус, казват: „Да не си мислеше, че съм забравил омразата си? Ти ме оскърби, нарани ме и ме потискаше преди — да не си мислеше, че това е просто минало-заминало? Това е невъзможно! Сега имам статус; нещата са различни отпреди — как бих могъл да не ти отмъстя? Ще използвам властта, с която разполагам, за да ти покажа на какво съм способен, за да разбереш, че не съм кой да е!“. Вътрешният им свят е пълен с омраза и умовете им са пълни с начини да си отмъстят и начини да превърнат поражението в победа, като се опитват да направят така, че никой да не забрави колко са страховити и така хората вече да не ги разиграват като преди, а вместо това да се страхуват от тях. Виждаш ли, не е ли този тип човек различен от някого с качества на човешката природа? (Да.) Какво обмисля постоянно в главата си? „Ще ти покажа колко съм страховит. Ще ти покажа, че не съм човек, с когото можеш да си играеш. Ще направя така, че да се плашиш винаги, когато ме видиш, и ще направя така, че никога повече да не смееш да ме разиграваш!“ Кажете Ми, мислите ли, че може да действа въз основа на тези мисли? (Да.) Със сигурност може. Сърцето му е изпълнено с омраза, а освен това категорията му е тази на дявол и няма критерий, по който да прецени дали мисленето по този начин е правилно или грешно. Когато мисли по този начин, няма съвест и разум, които да го възпират — нищо не може да го възпре, нито да го регулира. Докато тези нечестиви, жестоки неща постоянно набъбват и преливат в него, също така постоянно крои планове и търси възможности да направи нещата, които иска да направи. Сега има статус — възможността му най-накрая е дошла. Кажете Ми, мислите ли, че ще отстъпи? Категорично няма да отстъпи. Ще се възползва от тази възможност и ще използва властта, с която вече разполага, за да превърне всичките си мисли в реалност, като накара онези, които са го наранили в миналото, и враговете му да се страхуват от него, като покаже на всички колко е компетентен и способен, като накара всички тези хора да му се възхищават в сърцата си и като направи така, че да има статус в сърцата им. Следващото нещо, което ще направи, е да злепостави тези хора и да използва думи и действия, за да ги потиска и преследва. Ще погледне кой го е оскърбил в миналото и ще размишлява: „Трябва да го изпратя да проповядва евангелието на най-трудното и опасно място, което съществува. Ако не иска да отиде, ще го кастря. Ако и след това не отиде, ще го злепоставя и ще го отлъча! И всеки, който се застъпи за него, ще има същата участ!“. Някои хора са го оскърбили в миналото и сега са избрани за водачи, но все още са негови подчинени. Размишлява: „Каква проповед мога да изнеса, за да смажа напълно авторитета им? Ако се държат добре и ме слушат за всичко, ще започна на чисто с тях. Но ако са непокорни, намират ме за отблъскващ и са недоволни от мен, и дори искат да докладват за проблемите ми, ще трябва да им покажа това-онова! Ще направя всичко възможно, за да накарам братята и сестрите да ги отстранят и освободят, и да направя така, че никога да не могат да обърнат нещата в своя полза! Ще ги изпратя във ферма да обработват земята или да отглеждат прасета. Ако все още не слушат, ще им намеря най-опасното място, където да отидат и да изпълняват дълга си, където могат да бъдат арестувани от полицията по всяко време!“. Самото допускане на такива мисли вече е много сериозно; то вече е прекрачване на граници. Фактът, че може да мисли по този начин, вече доказва, че всъщност няма никаква съвест или разум. А ако действително може да направи тези неща, то освен че няма съвест и разум, има в себе си и елемента на демонична природа. Сърцето му не само е лишено от човешка природа, но и съдържа демонична природа. Не е ли дявол? Когато няма статус, този тип човек е доста добър в това да се прикрива и да търпи неща. Овладял е умението „да спи на съчки и да вкусва жлъчка“. Поучил се е от фразите „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ и „Имаш шанс, стига да си все още жив“, както и „Сърцето на министър-председателя е достатъчно голямо, за да не обръща внимание на дреболии“. Досега се е прикривал и накрая истинското му лице е изложено на показ. Що за отрепка е? Не е човек, а дявол. Вижте кои хора се държат добре, когато нямат статус, но щом го получат, веднага изглеждат като други хора. Бързо се осведомяват за местонахождението и положението на всеки, който ги е оскърбил, и какъв дълг изпълнява в момента. След това търсят възможности да започнат конфликт с тези хора и да раздуят проблемите им, като ги преследват докато станат покорни и се предадат пред тях, при което смятат, че работата на църквата е свършена добре. Подобни хора са зли демони и трябва бързо да бъдат освободени. Ако не бъдат освободени, ще страдаш заедно с останалите — рано или късно ще преследват и теб.

Какъв човек трябва да бъде избран за църковен водач? От една страна, трябва да има бреме за изпълняването на своя дълг и да е с достатъчни заложби. От друга страна, човешката му природа трябва да бъде порядъчна и добра, и трябва да може да се отнася справедливо с хората. Когато не е имал статус, всъщност е имало някои братя и сестри, които са го оскърбили или са били в конфликт с него, но след като стане водач, може да се отнася към тези хора правилно, като ги повишава, когато трябва да бъдат повишени, и ги оползотворява, когато трябва да бъдат оползотворени. Някои хора му казват: „Преди този човек говореше лошо за теб“, но той може да не обърне внимание на това. Поставя на първо място работата на Божия дом, като казва: „Божият дом има нужда от хора точно сега. Ако са подходящи за изпълнението на този дълг, трябва да ги оползотворим“. Независимо кой се опитва да сее раздори, той не се влияе от това. Дори ако става въпрос за човека, който се е отнесъл най-зле с него, ако този човек отговаря на принципите на Божия дом за оползотворяване на хора, при необходимост водачът ще го оползотвори. Като оставим настрана дали такъв човек проявява внимание към Божиите намерения, или какви са заложбите му, или дали може да върши работата добре, само от гледна точка на категориите на хората, той категорично е истински човек. Може да се отнася справедливо с хората, особено с онези, които са били в конфликт с него, или с онези, които са го потискали, наранявали или дори обиждали или разигравали в миналото — може да се отнася към всички тях правилно и справедливо. Това е достатъчно, за да се каже, че този човек е достатъчно порядъчен и добър; той отговаря на принципите и удовлетворява условията, за да бъде доведен до съвършенство от Бог. Някои хора казват: „Тогава дали това е човек, който се стреми към истината? Ако не се стреми към истината, няма ли да бъде неспособен да се отнася с хората по този начин?“. Правилно ли е това? Кажете Ми, дори ако някой не се стреми към истината, стига по природа да притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, ще може ли да има основен принцип в това как се отнася с хората? (Да.) Когато има статус, ще може ли да се освободи от личните си негодувания, да не държи сметка на хората за минали грешки и да не се отнася към хората въз основа на личните си негодувания? Ще може да постигне това. Ако ти не можеш да постигнеш дори това, как можеш въобще да се надяваш да практикуваш истината и да се покоряваш на Божиите слова? Ако дори това не е по силите ти, ти не си порядъчен и добър човек; би могло също да се каже, че не си човек, който притежава качества на човешката природа — ти не си човек. Ако не си човек и нямаш съвест или разум, как изобщо можеш да се опитваш да се стремиш към истината? Ако не отговаряш на основните условия да се покоряваш на Божиите слова и да се стремиш към истината, не можеш да придобиеш истината и си недостоен да бъдеш наричан човек. Ако не можеш да се отнасяш справедливо с хората, можеш ли да обичаш истината? Можеш ли да практикуваш Божиите слова? Ако дори не можеш да се освободиш от дребни лични негодувания и можеш да си отмъстиш на всеки, който ти вреди или който те е оскърбил преди, и дори нямаш никакви критерии на съвест и разум, ще можеш ли да практикуваш Божиите слова? В никакъв случай! Следователно, когато се избира водач, първо трябва да гледаш как човек се отнася с другите; това е един от критериите за преценяване дали някой има качества на човешката природа. Тоест, без значение кой го е оскърбил в миналото, не таи злоба и никога не си е отмъщавал на никого, и остава същият дори след като придобие статус. Може да се държи високомерно, да има известно желание за статус или да се наслаждава на предимствата на статуса, но при необходимост оползотворява онези, които са го оскърбили в миналото, и общува с тях както трябва — може би в сърцето си помни тази вражда, но не предприема никакви ответни действия. Това е нещо, което никой без качества на човешката природа не може да постигне; зверовете не могат да го постигнат, а дяволите още по-малко. Само хората, които притежават съвест, могат да го постигнат. Когато хората със съвест правят каквото и да било, съвестта им ги подтиква и регулира поведението им отвътре, а разумът им възпира импулсите и прибързаността им; най-вече той възпира и регулира техните нерационални мисли и поведение. Дори да имат статус, няма да вършат неща, за да си отмъщават на другите. Това е ясен знак, че човек има качества на човешката природа. Погледнете хората около вас — който е такъв, е истински човек. Може заложбите му да са средни, да не е високо образован и още да е доста млад; може също така външно да не изглежда толкова ентусиазиран, нито да изглежда, че се стреми чак толкова много, и може да не се стреми към истината в бъдеще — но такъв човек е най-малкото надежден за теб, нали? (Да.)

След като приключихме общението за проявленията на порядъчните и добри хора по отношение на това как се отнасят към другите, нека поговорим за това какви конкретни проявления и характерни черти има този тип човек, когато направи нещо нередно и извърши прегрешения. Ако, като покварено човешко същество, притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, когато направи нещо нередно, независимо дали го осъзнава, или не, ще се самоанализира и ще изследва собствените си думи и действия. Ако е причинил вреда на някого или ако някой изрази отрицателно мнение за него или му даде отрицателна оценка, той ще се самоанализира: „Какво нередно казах? Какво сгреших? Имах ли някакви намерения, когато говорих тогава? Този човек ли взех на прицел? Наистина ли лошите последствия са по моя вина? Той ли е свръхчувствителен, или аз не бях достатъчно внимателен в разсъжденията си и не подбрах подходящите думи тогава?“. Често ще се самоанализира и ще има нагласата да постъпва смирено. Тази нагласа произтича от неговата порядъчност и доброта и, разбира се, произтича също и от неговата рационалност. Това е единият аспект. Нещо повече, ако чрез самоанализ открие, че има някакви проблеми, или ако други посочат проблемите му, ще се почувства скръбен и сърцето му ще трепне: „Сгреших ли в начина, по който подходих към това? Не трябваше ли да го правя така? Тогава не го направих нарочно и нямах никакви намерения“. Като покварено човешко същество, при някои специални обстоятелства или по отношение на някои специални въпроси, може да каже: „Не го направих нарочно или с някакви намерения“, за да спаси гордостта си, но вътрешно ще изпитва вина. Ако в процеса на постоянно изследване и самоанализиране открие, че това, което е направил, наистина е било погрешно, отново ще се почувства неспокоен, с усещането, че не е трябвало да постъпва така; ще изпитва съжаление и скръб и ще се опита да намери начини да компенсира стореното или възможности да го поправи, дори ще се извини без подкана и ще признае грешката си. След като открие, че е направил нещо нередно, човек с качества на човешката природа първо ще усети пристъп на скръб в сърцето си, ще се изчерви и главата му ще пулсира; това са нормални реакции, идващи от съвестта. На какво се основават тези нормални реакции? Основават се на това, че човек притежава качествата порядъчност, доброта и рационалност в своята човешка природа. Той няма тези проявления, защото иска да спаси собствената си гордост, нито защото се е изложил или е бил презрян от другите, а защото изпитва вина и упреква себе си за това, че е направил нещо нередно, като чувства, че не е трябвало да постъпва по този начин. Това е нагласа на признаване на грешките му и също така е реакция, произтичаща от заклеймяването на съвестта му и от функцията на неговата рационалност. Ще има реакция; категорично няма да бъде напълно несъобразителен, нито ще се опитва безсрамно да спори и да се оправдава, нито ще се опитва да намери начини да избегне отговорност, а по-скоро ще има нагласата без подкана да признае и да приеме и с готовност да поеме отговорност. Тъй като този тип човек притежава качествата порядъчност и доброта в човешката си природа, неговото чувство за срам е много очевидно. Ако направи нещо леко нередно, в момента, в който някой го посочи, няма да може да скрие срама си. Ако се опита да поспори малко, би си помислил: „Очевидно е по моя вина, а и вече ми го обясниха ясно, за какво тогава продължавам да споря?“. Директно ще признае грешката си, като се чувства напълно опозорен и му се иска да потъне вдън земя. Това ли са ефектите на съвестта и разума? (Да.) Ако много хора знаят за това, което е направил, още повече няма да има очи да се покаже и ще се опита да намери начин да компенсира и да поправи стореното. Тоест, след като направи нещо нередно, човекът със съвест и разум има основна нагласа да признае грешката си; способен е да приеме този факт и притежава чувство за срам. Нещо повече, не просто признава грешката си и оставя нещата така, а и ще се опита да намери начин да я компенсира. Тъй като има съвест, влага сърцето си в това, което прави; когато е изправен пред някаква ситуация, я взема присърце и се отнася към нея сериозно и отговорно, като влага ума си в обмислянето на съответния проблем и се отнася сериозно към него, вместо да бъде нехаен, да отбива номера, камо ли да бяга от отговорност. Може да поеме отговорност, да приеме грешката си сериозно и от все сърце, а след това да говори и да действа отговорно, като се стреми да сведе загубите до минимум. Категорично не е като хората от рода на дяволите, които изпадат в ярост в момента, в който някой ги критикува, че са направили нещо нередно, които измислят всевъзможни начини да избегнат отговорност, които опитват всячески да прехвърлят вината и които си придават вид на светци, които никога не правят нищо нередно. Що се отнася до онези, преродени от животни, за тях още повече важи фактът, че не знаят кое е правилно и кое неправилно във всичко, което правят. Ако посочиш, че са направили нещо нередно, те наистина го признават, но ако ги попиташ къде са сгрешили, казват: „Не знам, но след като ти казваш, че греша, значи греша“. И все пак, когато отново се сблъскат с такова нещо, те пак ще постъпят по същия начин. Независимо колко нередни или зли неща правят или колко покварен нрав разкриват, в крайна сметка винаги се връщат към един и същ набор от реплики: „Какво сгреших? Грешно ли беше, че страдах и плащах цена толкова много години? Ако не вярвах в Бог и нямах съвест и разум, щях ли да мога да страдам толкова много?“. Онези, които са преродени от животни, са простовати и винаги стигат до същия набор от реплики. Но хората от рода на дяволите са много по-лукави от преродените от животни; те ще използват различни средства и методи, за да вършат зло и да подвеждат хората, а някои хора, които са с малък духовен ръст и нямат проницателност, наистина могат да бъдат измамени. Казано накратко, дяволите категорично няма да признаят, когато направят нещо нередно. Не само че не признават, че са хора с покварен нрав, но дори искат хората да мислят, че са свещени, неприкосновени и безупречни хора, които никога не правят грешки. Каквото и нередно нещо да направят, винаги заявяват причините, поради които са го направили, и винаги се опитват да се оправдаят. В крайна сметка заявяват, че са неспособни да вършат нещо нередно, че дори и да направят нещо нередно, имат причина за това, че не са хора с покварен нрав, че никога няма да направят нищо нередно и че просто са светци и безупречни хора. Хората, които притежават качествата съвест и разум в човешката си природа обаче, са различни. Тъй като са порядъчни хора, които не са криви или измамни, ако кажеш, че са направили нещо нередно, дори и да не са го направили или то да няма нищо общо с тях, са готови първо да го приемат. Когато другите кажат на такъв човек: „Глупав ли си? Ако го приемеш, ще трябва да поемеш отговорност“, той казва: „Аз също имах участие в случилото се; аз също бях замесен“. Способен е да го приеме; нагласата му е честна и порядъчна. Понякога също ще иска да избегне отговорност, но след това размишлява: „Защо да избягвам отговорност за нещо, което всеки с очи може да види, че се е случило? Нещо повече, Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешките сърца. Ако си замесен в случилото се, Бог няма да те остави да се измъкнеш. Пред Бог всички хора са напълно разкрити и всичките им действия и дела са наяве. Можеш ли да успееш да избягаш пред Бог? Следователно този въпрос трябва да се разгледа според правилата; отговорността трябва да падне там, където ѝ е мястото. Ако аз съм виновен по този въпрос, ще поема отговорността. Готов съм да приема наказание и също така съм готов да приема кастрене. Както и да постъпи Божият дом с мен, ще го приема; в края на краищата аз бях този, който избра да постъпи нередно“. Както виждаш, когато направи нещо нередно и е изправен пред кастрене, от една страна, има нагласа на приемане; от друга страна, е способен да го възприеме правилно. Освен това, тъй като този тип човек влага ума си в обмисляне на ситуацията и се самоанализира, след като е направил нещо нередно, когато отново се сблъска със същото нещо, ще помисли как да избегне допускането на грешки. Тъй като притежава чувство за срам и го е грижа за гордостта му, той е способен да се покае, когато направи нещо нередно.

Невярващите често казват: „Човек може да живее на сметището, без да усеща вонята“. И сто пъти да направят едно и също нередно нещо, хората без съвест и разум нямат чувство за срам и никакво чувство за вина. Те не са човешки същества! Ако някой е човешко същество, след като повтори същото нередно нещо веднъж или два пъти, ще почувства: „Сега вече наистина сгафих. Кога изобщо ще се променя?“. Ще се разтревожи и обезпокои и ще дойде пред Бог, за да се моли и да изповяда греховете си. Дори ще се зачуди дали не е безнадежден случай — ще има това погрешно схващане. Тъй като го е грижа за гордостта му и има чувство за срам, той си мисли: „Вече няколко пъти направих тази грешка; ще се разправя ли с мен Божият дом? Дали Бог се е отказал от мен? Срамувам се твърде много, за да бъда спасен от Бог!“. Независимо какви погрешни разбирания има относно Бог, накратко, след като направи нещо нередно, този тип човек категорично ще извлече известен опит и ще си извади поуки, и ще се опита да намери всевъзможни начини да компенсира и поправи грешките си, като се стреми да не ги допуска отново. Ще си помисли: „Не се стремя да удовлетворявам другите, но най-малкото трябва да бъда в мир със себе си. Само когато съм в мир със себе си, мога да отговарям пред Бог в Неговото присъствие. Ако дори не съм в мир със себе си, как бих имал безочието да се изправя пред Бог?“. Ако човек има такива мисли, той категорично е воден от качествата съвест и разум в човешката си природа. Ако нямаш такива мисли, ще повтаряш едни и същи грешки отново и отново, и нещо повече, няма да искаш да слушаш или да приемаш каквото и да казва някой; може дори никога да нямаш нагласа на покаяние, нито някога да искаш да признаеш фактите или да признаеш грешките си, камо ли да поемеш отговорност. Има и такива, които мразят всеки, който посочва грешките им; борят се с него, вгорчават му живота и дори го нападат и му отмъщават. Такива хора са безнадеждни; това са хора без качества на човешката природа. Хората, които имат качества на човешката природа обаче, категорично няма да постъпват по този начин. След като повторят една и съща грешка веднъж или два пъти, ще се замислят: „Защо продължавам да правя тази грешка?“. Способни са да търсят истината, за да разрешат това. Би ли казал, че това е нагласа на постигане на обрат? (Да.) Да си способен да се самоанализираш, когато правиш нещо нередно, и да си готов да поправяш грешките си — това е нагласа на постигане на обрат. Тогава какви хора притежават нагласа на постигане на обрат? Това не е ли нагласа, която може да възникне само у хора, чиято човешка природа притежава качествата съвест и разум? (Да.) Ако хората не притежават съвестта и разума на човешката природа, ще постигнат ли обрат? (Не.) Ще изпитат ли разкаяние и ще се намразят ли? (Не.) Ще вземат ли присърце нередните неща, които са направили, и прегрешенията, които са извършили? Със сигурност няма да го направят, нали? По-точно казано, хората без съвест нямат сърца, така че няма да влагат сърцата си в това, което правят, нито ще го вземат присърце, когато направят нещо нередно. Тъй като нямат сърца, няма да се самоанализират, нито ще приемат истината; нямат тази способност. Само хората със съвест могат, когато чуят другите да казват, че са направили нещо нередно, да се отнесат към въпроса сериозно и от все сърце, да го вземат присърце и след това да изпитат вина и разкаяние. Само въз основа на чувството за вина и разкаяние могат да постигнат обрат и само когато постигнат обрат, могат да имат възможността да се покорят на Божиите слова и да практикуват и да постъпват според Божиите слова и истините принципи. Хората без съвест обаче никога не изпитват вина или разкаяние; каквото и нередно нещо да направят, никога не го вземат присърце. Независимо как другите разобличават проблемите им, те не го вземат на сериозно и си правят оглушки. Тъй като нямат съвест, няма да се отнесат към въпроса сериозно и от все сърце, нито ще го обмислят и премислят от все сърце. Без да вложат сърцата си в самоанализ, няма да изпитат разкаяние или вина, а без разкаяние и вина няма да постигнат обрат. В такъв случай е абсолютно невъзможно този тип човек да приеме истината и да се покори на Божиите слова; той просто е човек без абсолютно никаква надежда да постигне спасение. Следователно, от човешка гледна точка, не че Бог не спасява хората, които нямат качества на човешката природа; по-скоро, именно защото даден човек не притежава качества на човешката природа — основното условие за постигане на спасение — той не може да приеме истината, нито може да ѝ се покори, като по този начин свежда надеждата си за постигане на спасение практически до нула. Като се има това предвид, съществува пряка връзка между притежаването на качества на човешката природа и постигането на спасение; точно така стоят нещата. Ако не притежаваш качества на човешката природа, дори няма да признаеш, когато направиш нещо нередно, нито ще го вземеш присърце, ще се отнесеш внимателно към него, ще го обмислиш сериозно, ще изпиташ вина и разкаяние и след това ще го поправиш и промениш. Ако не можеш да постигнеш обрат, когато става въпрос за нещо толкова просто като допускането на грешка, тогава ще си още по-неспособен да постигнеш обрат, когато става въпрос за разкриване на покварен нрав. Тъй като поквареният нрав е в пряко противопоставяне на Бог, по отношение на своето естество и същност поквареният нрав е много по-сериозен от вършенето на нещо нередно. Ако не успяваш да познаеш покварения си нрав и не търсиш истината, за да го преодолееш, тогава поквареният ти нрав ще бъде много труден за преодоляване. Тъй като поквареният нрав е присъщо дълбоко вкоренен, ако не си човек, който се стреми към истината, няма да има как да преодолееш покварения си нрав и следователно няма да има как да осъществиш промяна в своя живот нрав. В такъв случай постигането на спасение не просто ще ти е трудно — то ще бъде невъзможно. Следователно нагласата и реакцията на човек, след като направи нещо нередно или извърши прегрешение, директно зависят от това дали притежава качества на човешката природа. Много е важно това да се види ясно.

Погледнете хората около вас и разпознайте дали, след като направят нещо нередно, поемат инициативата да го признаят и приемат, дали изпитват разкаяние и огорчение и дали постигат обрат след известен период от време — тоест дали постигат обрат по отношение на своите мисли, нагласи и поведение. Ако не постигнат обрат, тогава те сто процента не са човешки същества. Ако чрез ядене и пиене на Божиите слова, чрез просветлението на Светия Дух, влиянието на тяхната среда или помощта на братя и сестри — без значение чрез какви средства човек постига обрат — той има честна нагласа на приемане на истината в сърцето си, оправдава се все по-малко — дори до степен да спре напълно — и, съдейки по неговите думи и действия, изпитва разкаяние и огорчение заради грешката, която е допуснал преди това, и иска да намери възможност да я компенсира, то този човек има надежда да постигне спасение; това е човек, който притежава качества на човешката природа. Някои хора обаче не вземат присърце нещата, след като направят грешка. Те никога не говорят за грешката, която са направили, нито признават грешката си, разнищват себе си или се чувстват огорчени. Изглежда, че нямат абсолютно никакво намерение да постигат обрат; те са несъобразителни и недосетливи, като прекарват дните си в безгрижно лекомислие и изобщо не чувстват, че са направили грешка. Дори и да го признаят, те просто го замазват леко и го оставят дотам. Точно като безсрамни негодници, в един момент те признават грешките си, а в следващия правят грешки и продължават да признават грешките си веднага щом ги направят. Сякаш се шегуват или си играят; те не вземат въпроса насериозно. Отнасят се към него като към детска игра, като към процедура и формалност, вместо да приемат случилото се и да се променят дълбоко в сърцата си. Що за човек е това? Това не е човешко същество. Не знае как да постъпва, нито знае какъв път да избере за своите постъпки. Не разбира тези неща; гледа на тях като на много прости и повърхностни. След като направи нещо нередно, дори и да не каже нищо в момента, след това винаги измисля начини да се оправдае и да изчисти името си. Като се възползва от възможността, предоставена от събирания или моменти, когато всички повдигат въпроса, той винаги иска да накара всички да разберат и да проумеят нещата, които иска да каже в своя защита — какво е мислил и как е действал по това време, че намеренията му са били добри, че целите му са били правилни, че не е направил нищо нередно. Не само че не изпитва разкаяние за своите грешки и прегрешения, а и не иска да ги признае и дори иска да избегне отговорността и да бъде освободен от нея с надеждата да спаси имиджа си в очите на всички. Въпреки че подобни хора звучат добре, когато говорят, съдейки по техните проявления във всички области, те не признават и не приемат факта, че са направили грешка. Тогава би ли казал, че ще постигнат обрат? Няма. Те повдигат този въпрос от време на време и дори трябва да го разказват на всички, които не знаят за него. След като го разкажат, те измислят всевъзможни начини да се представят добре, когато правят други неща, за да спасят имиджа си, който е бил съсипан в онзи предишен случай, така че да спечелят хората на своя страна. Щом се държат добре за известен период от време и всички забравят какво са направили преди, те отново започват да си мислят за превъзнасяне и свидетелстване за себе си. Постоянно пресмятат колко голям е приносът им за Божия дом, колко добри неща са направили за Божия дом и от колко загуби са предпазили Божия дом. Просто нямат намерение да постигат обрат; нямат чувство за срам. Когато правят грешки и извършват прегрешения, хората, на които им липсва чувство за срам, не само че не постигат обрат, а и стават още по-лоши. Те си мислят: „Кой не е правил грешки? Онази грешка, която направих преди, по същество не беше нищо. А освен това аз не бях единственият замесен. Но не мога да кажа това. Трябва да накарам всички да видят, че представянето ми е приемливо и че имам нагласа на разкаяние, а след това ще направя някои добри неща, за да се реванширам, така че да отклоня вниманието на всички и донякъде да ги спечеля — това няма ли да свърши работа?“. В сърцата си те не вярват, че Бог проучва всичко внимателно. Искат да правят тези неща пред другите; смятат, че Бог не може да види какво си мислят в сърцата си — за тях това, че Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората, е просто доктрина. Те не знаят, че Бог проучва внимателно, и не признават или не вярват, че Бог може да проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората, затова всичко, което правят, е за пред хората. Дълбоко в себе си те са непреклонни и съпротивляващи се. Те се съпротивляват на истината, съпротивляват се да приемат фактите, съпротивляват се да признаят грешките си и още повече се съпротивляват да постигнат обрат. Те не постигат обрат — това не говори ли за проблем? Независимо колко големи са грешките, които правят, или колко големи са прегрешенията, които извършват, те не постигат обрат. Те са точно като Павел, който се противопоставял на Бог и бил директно поразен от Бог, но въпреки това смятал, че е доста добър. Този тип човек си мисли: „Ако тичам наоколо и отдавам всичко, и придобия много хора, и давам много плодове от проповядване на евангелието, като давам принос, за да изкупя греховете си, тогава Бог би трябвало да ми даде венец. Венците принадлежат на хора като мен. Ако аз не получа венец, кой ще получи? Какво толкова има в това да направиш грешка? Стига след като съм се противопоставил на Бог, да съм готов да поправя това, всичко е наред. Ако просто проповядвам евангелието повече в бъдеще, Бог няма да си спомня моите прегрешения“. Виждаш ли, какво е неговото отношение към Бог? Какво е неговото отношение към истината? Това е отношение, лишено от човешка природа; това е отношение на дявол. Той никога не гледа на Божиите слова, на истината или на правилния път в живота като на неща, които трябва да избере и към които да се стреми. Никога не е имал намерение да постига обрат и категорично никога няма да наведе глава и да изповяда греховете си, нито някога ще признае грешките си и ще признае поражение. Думите „провал“ и „грешка“ не съществуват в неговия речник, камо ли думата „прегрешение“, така че този тип човек няма да се покае. Тогава би ли казал, че този тип човек има съвест и разум? Притежава ли качествата порядъчност, доброта и чувство за срам в своята човешка природа? (Не.) Категорично не. Без значение колко голямо прегрешение е извършил, дори когато фактите са пред очите му, не изпитва вина в сърцето си. Това е плашещо! Ако си човек със съвест, определено ще изпиташ вина, когато направиш нещо нередно и извършиш прегрешение. Ако наистина направиш голяма грешка и донесеш загуби на Божия дом, ще изпиташ толкова много мъка, че ще ти се иска да си мъртъв, ще проклинаш себе си и ще чувстваш, че си недостоен да живееш пред Бог; но хората, които са като Павел, нямат такова разкаяние. В Божия дом често виждаме, че някои хора постоянно се чувстват укорени в сърцата си, след като кажат една-единствена лъжа или направят едно-единствено нещо, което нарушава принципите, и едва след като признаят грешките си пред другите, се чувстват така, сякаш тежък товар е паднал от тях. Има доста такива хора. Каквито и грешки да допуснат, те са способни да се самоанализират и същевременно могат да приемат това като предупреждение и да си напомнят да не допускат същата грешка отново. Ако човек го е грижа за гордостта му, има чувство за срам и освен това има разум, когато направи нещо нередно, се чувства твърде засрамен, за да се опитва да се оправдава или да избягва отговорност и да прехвърля вината на другите. Вместо това е готов да поеме отговорност, от време на време изпитва вина и огорчение и след това постига обрат. Някои хора се чувстват опозорени, когато направят нещо нередно и извършат прегрешения, като се чувстват твърде засрамени да се изправят пред Бог и пред братята и сестрите, докато тези без качества на човешката природа нямат тези чувства. Както виждаш, макар че и двата типа хора са човешки същества, ако за едните се пусне слух зад гърба им, че са се забъркали с някого — а това може да е нещо, което просто за кратко е минало през ума им — щом чуят няколко души да говорят за това, се чувстват напълно опозорени и твърде засрамени да погледнат когото и да било в очите. Хората с чувство за срам ще имат такива проявления. И все пак някои хора не се интересуват дори когато ги хванат в леглото с някого: „Какво сгреших? Не беше ли просто търкаляне в сеното? Какво толкова има в това? Това не е ли често срещано явление в днешно време?“. Виждаш ли, това очевидно е различно, нали? Ако хора с качества на човешката природа чуят другите само да ги обсъждат, те се чувстват толкова засрамени и тъжни, че не могат да се хранят, като се чувстват твърде засрамени да се покажат и смятат, че не могат да продължат да живеят, докато някои хора не се интересуват дори когато ги хванат в леглото с друг човек. Хората просто са различни един от друг; ако човек няма чувство за срам, той не е човешко същество. Могат ли хората без чувство за срам да придобият истината? Хората без съвест и разум не обичат истината. Това е така, защото не мразят греха, нечестивите неща или негативните неща. В допълнение, нямат чувство за срам, когато направят нещо нередно, и нагло се опитват да избегнат отговорност. В резултат на това този тип човек никога няма да дойде пред Бог по своя инициатива, за да приеме правосъдието и наказанието на Божиите слова, да признае покварата си, без да чака покана, или доброволно да се покори на истината; той няма такава нужда, мисли, че не е необходимо и че не се нуждае от това. Що се отнася до хората, които наистина имат съвест и разум обаче, тъй като принципите и границите за това как да постъпват във всички аспекти ги карат да чувстват, че Божиите слова и Божиите изисквания към хората са това, от което се нуждаят, те са готови да практикуват според Божиите слова; ако не го направят, чувстват вътрешно безпокойство. Ако чуят и разберат Божиите изисквания, но не действат според тях, от една страна, чувстват, че братята и сестрите са вперили очи в тях, а от друга страна, което е по-важно, чувстват, че където и да отидат, Бог ги наблюдава тайно и че не могат да избягат от Неговата внимателна проверка. Мислят си: „Бог знае всичко, което казваш. Ако направиш нещо нередно, но не го признаеш, не изпитваш разкаяние, не го вземаш присърце, не го поправиш и изобщо не постигнеш обрат, как ще погледне Бог на това?“. Този въпрос — „Как ще погледне Бог на това?“ — от една страна, идва от тяхната вяра и признаване на Бог, а от друга — главно от функцията на съвестта и разума им. Затова в крайна сметка съвестта и разумът на човека определят нуждите на неговата човешка природа, пътя, по който върви, и най-вече неговите принципи и нагласи към всякакви неща. Разбира се, те определят също дали човек може да поеме по пътя на стремежа към истината и в още по-голяма степен определят дали човек може в крайна сметка да постигне спасение.

Съдържанието на днешното общение изцяло се отнасяше до различни дреболии в живота, които касаят човешката природа на даден човек, като се засягаше това дали човек обича да се възползва от другите в начина, по който постъпва и се справя с нещата, дали е добросърдечен и готов да помага и да съчувства на другите, дали е готов да дава, и какви са неговите принципи за отношение към другите, и какви са нагласите и възгледите на човека, когато направи нещо нередно. Въпреки че това са дреболии в живота, някои много незабележителни проявления на човешката природа в ежедневието на хората, това, което те отразяват зад кулисите, са качествата на човешката природа на човека. Водени от съвестта и разума, хората с качества на човешката природа ще спазват основни морални граници, докато хората без качества на човешката природа просто не разбират каква е границата на човешката природа и какви са принципите за постъпките им. Следователно дали човек има съвест и разум, определя пътя, по който върви. Може също да се каже, че това определя бъдещето и крайната цел на човека — така стоят нещата. Добре, нека приключим нашето общение тук за днес. Довиждане!

18 май 2024 г.