По темата за положителните неща миналия път общувахме за това какво представляват положителните неща и дадохме определение за тях. Какво представляват положителните неща? (Всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието върховенство, са положителни неща.) Вие сте запомнили определението за положителни неща, но можете ли да разберете дадените примери? (Можем да ги разберем до известна степен.) Това определение, това понятие за положителните неща — истина ли е? (Истина е.) Сигурни ли сте? Когато четеш Божиите слова, чувстваш, че това определение е истина и е точно, но когато се сблъскаш с нещо, което не се съобразява с твоите представи, не можеш да го проумееш и отказваш да приемеш истината. Казано накратко, независимо дали дадено нещо се разглежда като положително или негативно според представите на хората, стига то да не е това, което Бог определя като положително нещо, тогава то не е положително, а негативно нещо. Способен ли си да разпознаваш нещата по този начин? (Да. Ако Бог е определил нещо като положително и то не съответства на собствените ми представи и не мога да го проумея — но знам, че това, което Бог казва, определено е истината — тогава ще се науча да се отричам от себе си.) Ако това нещо ти причинява вреда или дори причинява вреда на всички хора — според представите на хората то не им носи полза и не носи никакво щастие или наслада, а вместо това причинява болка и нещастие — тогава как ще гледаш на него? Ще се придържаш ли все още към гледната си точка, че „Божието определение за положителните неща наистина е точно; хората не могат да правят оценки със своите представи, нито могат да оценяват нещо въз основа на това дали извличат полза от него“? Не можете да бъдете сигурни за това, нали? (Не можем.) Всеки аспект на истината не просто има смисъл или е валиден на ниво доктрина; по-скоро в реалния живот, пред лицето на всички факти, той е вечно неизменно твърдение. Ако не можеш да бъдеш сигурен в това, тогава твоето понятие за истината в сърцето ти всъщност е смътно. Различните аспекти на истината, за които общуваме, засягат гледните точки за различни хора, събития и неща; те засягат същността и реалните обстоятелства на различни хора, събития и неща и също така позволяват на хората да видят как Бог се отнася с тези хора, събития и неща — какви са Неговите гледни точки и нагласи спрямо тях. Тъй като определението за положителните неща е истина, то разбира се засяга и реалните обстоятелства и същността на различните хора, събития и неща, попадащи в обсега на това определение, като същевременно засяга и Божиите нагласи, гледни точки и твърдения относно тези различни неща. И така, независимо дали според своите представи хората смятат определението за положителните неща за правилно или погрешно и независимо каква е първоначалната гледна точка на хората за определението за положителни неща в контекста на тяхната традиционна култура или ежедневие, казано накратко, тъй като това определение за положителни неща е истина, тогава хората, събитията и нещата, които то обхваща, са положителни неща, а тези, които му противоречат, са негативни неща. Това несъмнено е сигурно. Трябва да имате ясно разбиране за този въпрос. Независимо от времето или социалната среда и независимо какво въздействие оказва дадено положително нещо върху теб или каква е твоята нагласа и гледна точка спрямо него, определението за положителните неща и същността на хората, събитията и нещата, обхванати от това определение, са неизменни. Разбрахте ли? (Да.)

Миналия път общувахме главно за няколко конкретни примера относно твърдението, че „всички неща, повелени от Бог или под Божието върховенство, са положителни неща“. Не общувахме много подробно за частта, която гласи, че „всички неща, сътворени от Бог, са положителни неща“. И така, можете ли, чрез общение или чрез истините, които сте разбрали през годините, да потвърдите, че това твърдение е правилно? Или можете ли, въз основа на хората, събитията и нещата, които сте видели и преживели в живота, да потвърдите, че всички неща, сътворени от Бог, са положителни неща? Можете ли да схванете нещата по този начин? Можете ли да търсите истината по този начин? (Можем да схванем някои по-прости неща по този начин.) Тук има принцип. Ако погледнем на повърхностно ниво, темите за това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, имат много широк обхват и са силно абстрактни, но всъщност те са тясно свързани с различните хора, събития и неща, с които хората влизат в контакт в реалния живот — може също да се каже, че са неразривно свързани; не са откъснати от реалността. Това засяга един въпрос. Когато в живота си се сблъскаш с много неочаквани хора, събития и неща, ти не можеш да определиш дали те са положителни неща, или негативни неща. Дори и да разбираш доктрината за разпознаване на положителни и негативни неща, ти все още не можеш да ги определиш. Дори и да са видове неща, които влизат в обхвата на положителните неща, ти не ги признаваш за положителни неща в представите си и си отвратен от тях и ги ненавиждаш в сърцето си, и дори мислиш, че са напълно недостойни да бъдат включени в обхвата на положителните неща, и все пак те наистина са сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието върховенство и принадлежат към категорията на положителните неща. Точно тук влизат в действие принципите на практикуване за това как хората трябва да се изправят пред този тип неща. Най-простият принцип на практикуване е следният: първо, трябва да си сигурен, че въпросното нещо е вид нещо, което отговаря на определението за положителни неща. Въпреки че според човешките представи то не изглежда като положително нещо, ако е нещо в категорията на положителните неща, определена от Бог, тогава преди всичко трябва да си сигурен, че то е положително нещо и че в това няма абсолютно никаква грешка. В сътворяването му от Бог има смисъл; то е, за да си вземат хората някакви поуки от него. Необходимо е да си сигурен в това. Това е един принцип на практикуване. Второ, не е нужно да се отнасяме като учени към това нещо или този вид въпрос, да изучаваме неговата природа или функция или каква роля играе в човешкия живот или в цялата хранителна верига. Достатъчно е просто да сме сигурни, че е положително нещо. Някои хора казват: „Ако това положително нещо често се появява в живота на хората и го възпрепятства, като засяга възгледа им, че то е положително, тогава как трябва да се третира?“. Това е лесно за справяне. Ако трябва да го използваш в живота си, тогава го използвай както е нужно; нека ти служи. Ако нямаш нужда да го използваш и то често ти пречи или смущава някое от физическите ти сетива, тогава можеш да го прогониш и да стоиш настрана от него. Просто не му позволявай да ти пречи или да ти причинява физическа болка. Това е вторият принцип. Също така трябва да знаеш, че ако то идва от Божието сътворение, Божията повеля или Божието върховенство, тогава не бива да ти е противно, да го ненавиждаш или да го отричаш. Вместо това трябва да го приемеш и да го признаеш. Още по-добре е да го управляваш и да го използваш по разумен начин. Това са принципите на практикуване, общо три. Кои са тези три принципа? (Първият е, че стига нещо да е в обхвата на положителните неща, определени от Бог, трябва да сме сигурни, че то е положително нещо. В сътворяването му от Бог има смисъл; то е, за да си вземат хората някои поуки от него. Вторият е, въз основа на увереността, че това е положително нещо, да го използваме, ако е необходимо. Ако нямаме нужда да го използваме и то пречи на живота ни, тогава можем да го прогоним и да стоим настрана от него, като не му позволяваме да пречи на живота ни. Третият е, ако е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, не бива да ни е противно или да го ненавиждаме; трябва да го приемем и признаем. Още по-добре е да можем да го управляваме и да го използваме по разумен начин.) Лесни ли са за прилагане тези три принципа? Не са толкова лесни, нали? (Не.) Ако край ухото ти бръмчи комар, ти ще го прогониш, като си мислиш: „Всичко, което Бог е сътворил, е добро; просто ще го прогоня и ще приключа с това“ — ще можеш да действаш според тези три принципа. Но ако го прогониш и той веднага се върне и те ухапе, колкото повече мислиш за това, толкова повече ще се ядосваш: „Аз те пуснах, а ти не ме оставяш на мира. Този път със сигурност ще те убия!“. Правилно ли е да го убиеш? Всъщност да го убиеш не е грешно; това може да се счита за подходящо управление. Но в същото време няма ли да започнеш да се съмняваш във факта, че комарите са положителни неща? Особено когато подутината от ухапването му почва да сърби все повече и повече, толкова силно, че е непоносимо, ти ще си помислиш: „Каква е ползата Бог да сътвори комарите? Щяха ли хората да търпят тази вреда, ако нямаше комари? Това определено не изглежда като положително нещо!“. Разумът ти ще ти каже, че да мислиш по този начин е грешно, че комарът е положително нещо, защото е миниатюрно създание в обхвата на положителните неща, сътворени от Бог. Но ти все още не можеш да го проумееш: „То не носи полза на хората, така че защо Бог го е сътворил?“. Въпреки че подутината от ухапване от комар не е голяма, сърбежът е ужасен. При онези, които са алергични, чесането може да доведе до зачервяване и подуване и дори до инфекция и температура. В този момент ти ще развиеш представи и ще ти е трудно да го приемеш: „Комарите не ми приличат на положителни неща. Ако бяха, как биха могли да пречат на хората и да им причиняват болка? Не трябва ли положителните неща да имат положителни ефекти? Този ефект не е положителен; те играят негативна роля и оказват негативен ефект върху хората. Как могат комарите да бъдат поставени в категорията на положителните неща? Това е немислимо. Това, което Бог е направил, не се съобразява с моите представи!“. В сърцето си ще развиеш представи относно това, че комарите са положителни неща. На думи казваш: „Първо, не можеш да отречеш, че комарите са положителни неща. Второ, ако не искаш да ти пречат, можеш да ги прогониш и да стоиш настрана от тях. Накрая, не трябва да са ти противни или да ги ненавиждаш, а трябва да ги приемеш, да ги признаеш и да ги управляваш по разумен начин“. Въпреки че ще кажеш това, прилагането на този последен принцип ти е много трудно. Доста ти е лесно да приемеш полезните насекоми. Когато става въпрос за комари обаче, ако трябваше да се опиташ да ги приемеш, да ги управляваш разумно и да не ги проклинаш, можеш ли да го направиш? (Преди Божието общение понякога, когато бях в лошо настроение и ме ухапеше комар, това ми беше особено противно и казвах някои лоши неща. За в бъдеще ще дам всичко от себе си да избягвам това и повече да не казвам тези неща.) Не бива да ги проклинаш; трябва да ги приемеш, да се отнасяш правилно към тях и да ги управляваш по разумен начин. Тази част за разумното управление е много трудна за прилагане, нали? (Да.) Ако трябваше да ги признаеш и приемеш на думи и на ниво доктрина, това би било донякъде лесно да се направи. Ако те наранят, би могъл също да стоиш настрана от тях и да ги избягваш. Но да бъдеш накаран да ги приемеш и да ги признаеш от сърце, да се отнасяш правилно към тях и освен това да ги управляваш по разумен начин — това би било трудно за теб. Защо би било трудно? Защото, когато те нараняват, ти не чувстваш, че извличаш полза от тях, а че ти вредят. Тоест, според твоите представи, положителните неща трябва да имат положителен ефект, но вместо да получаваш някаква положителна полза от комарите, ти чувстваш, че те са имали негативен ефект върху теб. В този момент няма да ти е лесно да не ги намираш за противни или достойни за презрение, а да ги приемеш и дори да ги управляваш по разумен начин. Въпреки че на ниво доктрина хората могат да приемат, че комарите са положителни неща, и също така едва успяват да се отнасят правилно към комарите, когато са смущавани от тях в реалния живот, за тях е много трудно да се отнасят към тях според принципите. Налага се хората да разберат истината, да разберат природата на многото конкретни хора, събития и неща, включени в трите аспекта, обхванати от положителните неща — онези, които са „сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието върховенство“ — както и каква роля играят те в човешкия живот и оцеляване и каква е била Божията първоначална цел, когато ги е сътворил и им е дал техния начин на живот. Това са нещата, които хората трябва да разберат. Ако хората разберат Божията първоначална цел и основната подбуда за Неговите намерения, и основните принципи, тогава може би освен да стоят настрана от някои положителни неща, които не съответстват на техните представи, може би, те могат също — в различна степен — да ги приемат, да ги признаят, да ги управляват разумно и да ги използват правилно. Постепенно ще обсъдим тази тема.

Темата за „това, което е сътворено от Бог“ има много широк обхват, така че първо трябва да дадем някои примери и след това да ги обсъдим малко по малко. Току-що говорихме за комарите. Може с увереност да се каже, че никой не харесва комарите или не желае да живее с тях; напротив, всеки ненавижда комарите и дори желае никога през целия си живот да не види такъв. Въпреки че въпросът с комарите не е значителен, той засяга определен вид неща, а също така засяга и разбирането на хората за природата на определен вид неща сред хората, събитията и нещата, сътворени от Бог. Разбира се, ключовото тук е, че това включва опознаването и разбирането на една истина от хората, както и принципите на практикуване за това как хората се отнасят към определен вид неща сред хората, събитията и нещата в живота си. Следователно, въпреки че комарът не е голямо създание, въпросите, които повдига, не са малки; струва си хората да се опитат да ги разберат и изследват. Съдържанието на „това, което е сътворено от Бог“ включва теми за макроскопичното и за микроскопичното. Току-що накратко общувахме за един малък вид от микроскопичния аспект: комара. Това е сравнително малък вид създание, което хората могат да видят с невъоръжено око; всичко по-малко от комар не си струва да се обсъжда. Комарите са вид създание, с което хората често могат да влязат в контакт, сравнително микроскопично създание, видимо с невъоръжено око. Тъй като този въпрос е на микроскопично ниво, ще общуваме за него по-късно. И така, за какво трябва да общуваме първо? (За макроскопичното.) Нека първо общуваме за макроскопичните неща. Има много макроскопични неща. Това, което е най-близо до живота на хората или с което хората могат да влязат в контакт, да го почувстват и да го видят, и което е познато на всички — освен обектите в жизнената среда, сътворена от Бог за човека — е самото човечество. И така, що се отнася до човечеството, кои от различните хора, събития и неща, които хората могат да видят, си струва да бъдат обсъдени? Кои си струва да бъдат разбрани? Когато става въпрос за човешкото общество, темата, която най-много си струва да бъде разбрана, е така наречената цивилизация на човечеството. Основната тема, която обхваща тази цивилизация, е за различните култури. Появата на различни култури произтича от образованието в различните общества; образованието в различните общества поражда различни култури и на фона на тези различни култури са се появили така наречените цивилизации на човечеството през различните епохи. Това е източникът и произходът на човешката цивилизация. Източното общество има своя цивилизация и разбира се, то също има своята така наречена култура. Появата на тази култура идва от начина, по който източното общество образова хората си. По същия начин западното общество също има своята така наречена цивилизация. Западната цивилизация също идва от неговата култура, а появата на неговата култура също така идва от образованието на западното общество. Тоест образованието на западното общество през различните епохи е създало западната култура и западната цивилизация постепенно се е появила, оформила и развила до наши дни на такъв културен фон. Независимо дали става въпрос за източната или западната култура, и двете са образовали съответните си народи по този начин, поколение след поколение. Те непрекъснато са обуславяли и оказвали влияние върху последователните поколения през различните епохи и са се разпространявали от едно поколение на друго през различните епохи, като в същото време непрекъснато са се развивали и са били предавани напред. По този начин източните и западните култури и цивилизации постепенно са се оформили и разгърнали и постепенно са били признати и приети от хората, като постепенно са се оформили и утвърдили в източните и западните общества. Това е формирало основните култури и цивилизации на Изтока и Запада. Изтокът има своите общоприета култура и цивилизация, както и Западът. Източните и западните общества са формирали различни култури и цивилизации по отношение на същност, форма и влияние върху човечеството. Независимо дали става въпрос за източната или западната култура, и двете са оказали неизличимо, неустоимо или незаменимо влияние върху живота, оцеляването, мислите и гледните точки на хората. Тъй като говорим за източните и западните култури, те със сигурност имат своите различия. Източната култура има свои основни мисли и гледни точки, които цени, докато западната култура има свои собствени характеристики и основни мисли и гледни точки, които цени. И така, какво цени източната култура? На какво учи главно източната култура? Повечето хора не разбират съвсем този аспект. Някои от вас може да са напълно озадачени: „Защо говориш за положителни неща, като започваш оттук?“. Много макроскопични неща по своята същност имат много абстрактни компоненти. Въпреки че вие все още не разбирате този аспект, ако слушате внимателно, ще разберете.

Нека първо поговорим за източната култура. Какво цени източната култура? Каква е нейната същност? Какво е влиянието ѝ върху хората? Какви са основните характеристики на източната култура, които ти лично си почувствал или които си видял, разбрал или си осъзнал и научил чрез недоловимото влияние на дългосрочния контакт с нея? Когато говорим за култура, това се отнася до образованието. Независимо дали става въпрос за образование, което идва от семейството, училището или от обществото, всичко това е свързано с културата; свързано е с образованието на една нация или на определена група хора. Образованието създава културна среда — това е несъмнено. Знаете ли какво образование цени източната култура? (Източната култура високо цени традицията.) И така, каква е същността на традицията? „Традиция“ е понятие. Какво е конкретното съдържание, обхванато от това понятие? Това са изискванията за това как трябва да мислиш, какво трябва да правиш и в каква посока и към каква цел трябва да са насочени постъпките ти. Това е конкретната същност на нейното образование. Образованието, което източното общество цени, е социално-нравственото образование и това социално-нравствено образование също има конкретно съдържание. Например една идеологическа тенденция, която често се разпространява в източното общество, е убеждаване на другите чрез разум. Тя влиза ли в него? (Да.) Има също така учтивостта преди силата, да се отстъпваш пред другите от учтивост и „сърцето на министър-председателя е достатъчно голямо, за да не обръща внимание на дреболии“. Има също „хармонията е безценна, търпението е благородно“ и „конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Какво друго? „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“, „Докато дишам, се надявам“, „Великият човек знае кога да отстъпи и кога да се наложи“ и „Истинският мъж има голяма амбиция“. Какво друго? (Брои ли се „синовното уважение е добродетел, която трябва да се цени повече от всичко останало“?) Това също се брои. Има също „Голяма радост е, когато приятел се завърне отдалеч“, което се отнася до гостоприемството. Какво друго? („За приятел бих поел и куршум“ и „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“.) Резултатът, който всички тези понятия в източното образование целят да постигнат, е да накарат хората да ценят социалния морал; тези понятия учат хората какви правила на етикет трябва да спазват в обществото и ги карат да се отнасят към този така наречен етикет като към символ на характера на човека. Източното образование използва тези неща, за да направлява поведението на хората. Ако човек иска да се утвърди в обществото, той трябва първо да се увери, че печели възхищението, високата оценка и уважението на другите във всичко. Само чрез постигане на морален характер, който има такива качества на човешката природа, човек може да се счита за наистина добър човек. След като получат такова образование, хората използват тези идеи за така наречения морален характер, за да се възпират, като се стремят да отговорят на тези изисквания. Това източно образование учи хората външно да спазват етикета, така че да изглеждат учтиви, добре възпитани хора, хора с благороден морален характер. Що се отнася до това, което хората мислят вътрешно, каквито и нужди на човешката природа, искания или дори амбиции и желания да имат, всичко това трябва да бъде потиснато и погребано дълбоко в сърцата им, за да не бъде разкрито. Преди сме общували доста за този аспект на източното образование. Какво е естеството на всички тези понятия на идеологическото образование? Отговарят ли те на нуждите на човешката природа? Отговарят ли на същността на човешката природа? (Не.) Именно защото поведението, изживяно и разкрито от онези, които са подчинени на това източно социално-нравствено образование, е напълно противоположно на същността на хората и на нуждите на тяхната човешка природа, това напълно доказва едно нещо: различните идеи, застъпвани от това източно социално-нравствено образование, противоречат на действителните ситуации на хората и на това, което всъщност съществува в тяхната човешка природа. За да се прикрият реалните проблеми на хората и да им се позволи да живеят по-уважавано в обществото, да изглеждат по-благородни и по-достойни за одобрението на другите хора, това социално-нравствено образование се е появило в източното общество. Следователно трябва да се каже, че образованието в такъв контекст е образование на преструвки. Същността или търсеният ефект на това образование на преструвки е да увещава всеки човек да не разкрива истинското си лице пред другите — независимо от неговия характер и независимо от неговия произход, той трябва да се научи да се прикрива и да се маскира, за да може да има повече достойнство и гордост пред другите, да живее със самоуважение и да живее по начин, който му печели възхищение и одобрение.

Какво са научили хората от Изтока в контекста на това източно образование на преструвки? Научили са се да се сдържат и да търпят. Източното идеологическо образование е създало определено качество в човешката природа на хората от Изтока и последицата от това качество — независимо дали се разглежда на ниво мисъл, или по отношение на поведението — е, че то кара хората да се научат как да се сдържат и да търпят. По-конкретно, когато се сблъскват с всякакви хора, събития и неща във всяка социална епоха, при всяка управляваща класа и във всяка жизнена среда, хората трябва да се научат как да се сдържат и да търпят, и да не разкриват истинските си емоции и мисли. Да се нарече това „сдържане и търпение“ е меко казано; всъщност това е преструвка. И какво използват хората за тази преструвка? Те използват различните мисли, възгледи, тактики за постъпките си и философии за светските отношения, извлечени от източното социално-нравствено образование или от източната култура, за да се прикрият, така че външно да изглеждат като учтиви, добре възпитани хора, като хора с благороден морален характер, с почтеност и достойнство, способни да спечелят високата оценка, одобрението и възхищението на другите. Това е влиянието на източното социално-нравствено образование върху хората; основният му ефект е, че хората в крайна сметка се научават да се сдържат и да търпят. Терминът „сдържане и търпение“ обхваща това да караш хората да търпят всичко, да използват разум, за да убеждават другите, и да бъдат учтиви, преди да прибегнат до сила, когато си имат работа с хора, като се опитват да се отнасят към другите с изключителна добронамереност. Сякаш са особено великодушни, притежаващи сърце, изпълнено с доброжелателство и толерантност; те се маскират като особено велики и благородни, като дори гледат на всичко отвисоко от позицията на човешкия морал. Следователно в този източен културен контекст културният живот на хората от Изтока по същество е пропит с тези идеи и понятия. В същото време тази култура се използва за постоянно обуславяне и влияние върху следващото поколение. Например във филмите и телевизионните драми често се лансират определени идеи, една от които е „великите героични рицари изпълняват дълга си към родината и народа“. Какъв е образът на великия доблестен герой в съзнанието на хората? Във филмите за бойни изкуства виждаш, че повечето велики доблестни герои са елегантни и изискани, носещи бамбукова шапка, с меч или сабя на кръста. Те са безстрастни и безкористни, носещи света, обикновените хора и всички живи същества в сърцата си, и обикалят, като отстояват справедливостта, вършат добри дела и трупат заслуги. Когато видят несправедливост, те вадят мечовете си, за да помогнат, като предприемат действия, когато моментът го изисква. Това е образът на великия доблестен герой в съзнанието на хората и това е и стойността, която такива фигури имат в съзнанието на хората. Причината филмите и телевизионните драми да създават такива герои е, че всички хора от Изтока таят в сърцата си такъв копнеж към обществото и човечеството. Те копнеят такива хора да съществуват в обществото или в живота, така че самите те вече да нямат нужда да се сдържат и да търпят и вече да не бъдат обвързани и оковани от тази социална култура. Именно заради тази нужда на хората, в определени литературни и художествени произведения непрекъснато се създават такива герои. Това обслужва нуждите на културната пропаганда, а също така обслужва и нуждите на публиката. Обикновените хора са се сдържали и търпели в обществото твърде дълго и твърде болезнено; те се нуждаят от отдушник, но нямат такъв. Те могат да намерят удовлетворение само в героичните фигури и великите доблестни герои, създадени в тези литературни и художествени произведения. Следователно такива филмови и телевизионни творби и такива герои се приемат и възхваляват от обществото. Когато обществото види, че праведните дела на тези велики доблестни герои във филмите и телевизионните драми — или това, че вадят мечовете си, за да помогнат, когато видят несправедливост — напълно отговарят на техните психологически нужди, всички те ръкопляскат и ликуват с виковете „Така ти се пада! Това получаваш за вършенето на зло! Това получаваш за това, че вредиш на хората!“. Ликуването им отразява болката от това да се налага да се сдържат и да търпят, която хората от Изтока преживяват в ежедневието си, както и тежкия, многостранен натиск и огромната вреда, които търпят от обществото и управляващата класа. Следователно такива развлекателни творби се посрещат добре от обикновените хора в сърцата им и са одобрявани и жадувани от тях.

Именно защото сдържането и търпението, породени от това източно социално-нравствено образование, са обвързали и ограничили хората от Изтока по отношение на тяхното мислене и човешка природа във възможно най-голяма степен, тяхната човешка природа и мислене са станали силно изопачени. Как се проявява това изопачаване? То се проявява във факта, че всички таят омраза към служителите и богатите; когато видят нещо несправедливо, вътрешно изпитват омраза и незабавно го свързват с управляващата класа или богатите, като чувстват, че цялата им болка е причинена от тях. Това е един аспект. Освен това, понеже източното социално-нравствено образование създава у хората характер, който се сдържа и търпи, мислите на хората от Изтока са обвързани и оковани до голяма степен. В сравнение със западняците, за хората от Изтока е трудно да постигнат независимо мислене или освобождаване на мисълта на мисловно ниво; тоест те са неспособни да мислят и разсъждават свободно, самостоятелно и независимо. Следователно в социалната среда на Изтока всички, от децата до възрастните, притежават качество на роби; за тях е трудно да мислят за даден проблем независимо или независимо да изпълнят дадена задача според принципи и планове. Друг аспект е, че сдържането и търпението на хората от Изтока ги правят враждебни към обществото, човечеството и всяка социална прослойка. Това също ги е довело до развиване на едно доста хлъзгаво качество в тяхната човешка природа, което може да се обобщи като вид мерзост. Тъй като този свят е толкова несправедлив, хората трябва да издържат на различен натиск и окови от обществото, работната си среда и семействата си и това води до това нормалните нужди на тяхната човешка природа — техните нормални емоционални и физически нужди — да не бъдат задоволени правилно или справедливо. По този начин всеки таи лекомислена, цинична или отегчена от света нагласа към живота си. Тази нагласа кара хората от Изтока да чувстват, че надеждата за живот е много малка; те почти не чувстват подтик да живеят и не влагат сърце в нищо, което правят. По този начин те развиват лукава и хлъзгава нагласа към отношенията със света и това лукавство и хлъзгавост могат да се обобщят като „мерзост“. За какво се отнася тази „мерзост“? Отнася се за лекомислена нагласа във всичко, което човек прави. Например нагласата на някои хора към изпълнението на дълга им е да правят каквото си искат — ако им се иска да правят нещо, правят малко от него; ако не им се иска, тогава не го правят. Когато работата им носи дори малко напрежение, те хленчат колко е тежко и искат да си починат. Ако общуваш за истината с тях и им кажеш, че така ще забавят работата, те казват: „Все тая. В момента ми се почива. Искам да се позабавлявам малко!“. Те нямат сериозна и отговорна нагласа в нищо, което правят. Независимо дали става въпрос за работа, ежедневие или дори за целия им живот и вярата им, те са объркани, нямат сериозна нагласа и възприемат лекомислена такава. Където и да отидат, те искат да се впуснат с главата напред. Когато ударят на камък, това изобщо не ги притеснява; те не понасят да бъдат направлявани и копнеят да се наслаждават на свобода. Ако бъдат освободени, те безразсъдно вършат злосторничества; ако загубят свободата си, се оплакват от всички и всичко. Това е видът нагласа, която имат. Не е ли мерзост това? (Да.) Това е уникалният характер, който хората от Изтока са развили в социалната среда на Изтока. Някои хора също се занимават със сдържане и търпение; те могат да изтърпят всичко и могат да го правят много дълго време. Имат изключителна издръжливост и устойчивост, могат да понесат всякакви трудности, могат да оцелеят във всяка среда, успяват да се усмихват във всяка среда и все пак могат да заспят, когато дойде време за сън през нощта, без да пролеят нито една сълза. Например, когато има наводнение и залива домовете, нивите и добитъка на някои хора, те изглежда не изпитват голяма болка. Съсредоточават се целеустремено върху събирането на ценни неща в наводнението, като планират да забогатеят. Други ги предупреждават: „Не е безопасно да рискуваш живота си, като събираш неща по този начин!“. Те отговарят: „Наводнението е идеална възможност да се забогатее. Рядко се пада такъв шанс!“. Други казват: „Нивите ни са наводнени, зърното ни е отнесено, правителството не осигурява никакви помощи и никой не идва да помогне. Как ще живеем? Животът в този свят е просто твърде тежък. По-добре направо да умрем!“. Но те казват: „Когато настъпи бедствие, трябва да разчиташ на себе си. Небето винаги оставя изход за човека. Наводнението е чудесна възможност да се забогатее. Това е бизнес без капитал и с огромна печалба. Дори и да сме загубили някои неща, ще съберем други неща — това добре ще компенсира загубите и може дори да реализираме малка печалба!“. Виждаш ли, нормалните хора изпитват болка, когато настъпи бедствие и те претърпят загуби, но сред хората от Изтока има такива „героични фигури“ — независимо какво бедствие ги сполети, те могат да оставят нещата да следват естествения си ход и дори да намерят възможности да забогатеят. Те не се тревожат и не се чувстват наскърбени, и дори ако правителството не предоставя помощи или не решава проблемите им, на тях не им пука. Сякаш след преживяването на толкова много бедствия просто са свикнали с това. Не е ли такова китайското общество? И така, предвид този вид образование в китайското общество, литературните и художествени произведения, които хората консумират в свободното си време, или начините, по които релаксират, са най-вече форми на самоирония и надсмиване над себе си. Така се забавляват китайците, като намират малко отдушник за напрежението в сърцата си. Но след това, в ежедневието, те продължават да се преструват, да се сдържат и да търпят точно както преди. Независимо как се отнася правителството към тях, обикновените хора вече са свикнали с този вид отношение. Стига да не гладуват, те се чувстват доволни; без заплахата от непосредствена смърт, те не мислят за бунт. Обикновените хора са се примирили с такива неща: „По-добре лош живот, отколкото добра смърт; Небето винаги оставя изход за човека. Нека просто живеем така! Човешки права? Демокрация? Това са екстравагантни желания. Ние, китайците, сме родени за тази окаяна съдба. Стига да можем да останем живи, това е достатъчно!“. Не е ли това да си тъп и несъобразителен до крайност? Останало ли им е някакво човешко достойнство? (Не.) Това е жалко положение.

Повечето литературни и художествени произведения, създадени на Изток, се различават много от тези на Запад по това, което отразяват и застъпват. Въпреки че източните литературни и художествени произведения наистина отразяват някои социални несправедливости, това не е мисленето, което режисьорите или сценаристите наистина искат да застъпят, и това не се прави, за да се удовлетворят някои от нуждите на публиката. Какво всъщност застъпват те в тези произведения? Това все така е източното социално-нравствено образование. Неговите основни проявления са патриотични чувства, които застъпват идеята, че хората трябва да обичат страната си, да са загрижени за страната и народа, да бъдат „истински мъже с големи амбиции“, да вадят мечовете си, за да помогнат, когато видят несправедливост, и да поемат куршум за приятел. Какво друго застъпват те? „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Човешката природа, която те застъпват, всъщност е празна; това са просто човешки фантазии и умозаключения. Те я застъпват единствено заради стабилността на режима на управляващата класа, така че хората вечно да робуват като товарни животни на управляващата класа, без да се позволява и най-малката съпротива. Тези празни идеи се използват, за да лишат хората от съобразителност и да ги заблудят, като удовлетворяват нуждата им от развлечение и временните нужди на сърцата им. Например какво се застъпва в романите за бойни изкуства или във филмите и телевизионните драми? Рицарският дух, това да станеш велик доблестен герой, който ограбва богатите, за да помага на бедните, и вади меча си, за да помага на другите. Олицетворение на така наречения велик доблестен герой е поговорката: „Великите героични рицари изпълняват дълга си към родината и народа“. Застъпването за рицарския дух кара обикновените хора не само да възхваляват такива герои, но и да копнеят за този тип хора и да се стремят да станат като тях. За какво друго се застъпват източните литературни и художествени произведения? Застъпват се за героизма: да се трудиш и да изтощаваш сърцето и ума си за страната, за нацията и за благополучието на даден район и неговото население, и да жертваш младостта и живота си за великото дело на нацията. Накратко, тези биографии и легенди за фигури от бойните изкуства, създадени в източната — и особено в китайската — социална среда, независимо дали са традиционни или модерни, измислени или базирани на реални исторически личности и събития, всички учат хората да се стремят към безкористност и самоотричане. Всички те приемат това като своя тема и образователно ядро, като целят да накарат хората да имат благороден социален морал. Безкористността и самоотричането означават да нямаш собствено „аз“; те се застъпват за това, че общото благо стои преди личното, че страната стои преди семейството и само по този начин човек може да има добър живот. Това е видът мислене, който те насаждат у хората. Тоест те те учат да не бъдеш егоист, да не мислиш само за себе си, да не правиш никакви жертви или усилия заради собствения си живот, собственото си оцеляване или каквото и да било, свързано с теб, и дори да не се бориш за тези неща по никакъв начин. Вместо това ти трябва да се жертваш и да дадеш своя принос за родината си, за обществото, за човечеството и за великото дело на нацията. Тези учения се наричат общо образование на преструвки. Това така наречено образование на преструвки е нереалистично и не отговаря на нуждите на човешката природа; въз основа на отнемането на нуждите на човешката природа на хората, техните вродени инстинкти и основното им право на оцеляване, то подтиква хората да правят безсмислени жертви за страната и нацията, за една куха, празна кауза. Тази добродетел на саможертва е изцяло нещо, което източното общество насилствено е насадило в човешката природа на хората. „Насилствено насадено“ означава, че това не е нещо, което възниква спонтанно от човешката природа, не е нещо, присъщо на вродените инстинкти на човешката природа, не е нещо, което вродените инстинкти могат да постигнат, и не е нещо, което вродената свободна воля или субективната воля на човека желае да постигне. По-скоро това е нещо, което управляващата класа или социолозите насилствено насаждат в съзнанието на хората, като ги подвеждат или принуждават да приемат такива социални задължения и отговорности, а след това ги образоват под великото знаме на така наречения „благороден морален характер“, като ги оставят без силата да се освободят и твърде уплашени да опитат. Това е така, защото, ако се освободиш от това образование или го превъзмогнеш, ако не приемеш това образование, значи си враг на цялото общество и на цялата нация — ти си чудовищно непокорен, не си човек, особняк си и ще трябва да се изправиш пред условия за живот, в които си изолиран. Следователно, дори хората да чувстват известно недоволство в сърцата си, дори да мразят това общество и този вид образование, те нямат нито силата, нито смелостта да се освободят от него, още по-малко смелостта да му кажат „не“. Могат само да стиснат зъби и да го понесат — безсилни са да се съпротивляват и могат само мълчаливо да търпят. Ако не търпиш, тогава в по-голям мащаб ще бъдеш отхвърлен и отритнат от обществото; а в малък мащаб ще бъдеш отритнат от семейството и близките ти, те ще се дистанцират от теб и ще те изолират, и дори ще те заклеймят като чудовищно непокорен. Нека разгледаме един пример. Когато си бил дете например, да кажем, че родителите ти са те учили: „Когато излизаш и видиш по-възрастни хора, трябва да ги поздравяваш. Наричай тези, които са по-млади от нас, „чичо“ или „лельо“, а възрастните наричай „дядо“ или „баба“. Когато някой ти даде нещо, трябва да казваш „благодаря“. Ако друго дете те удари, трябва да го изтърпиш; отвърни само ако наистина не можеш да понесеш повече. Трябва да проявяваш най-голяма въздържаност“. И един ден ти излезе и видя някого, но понеже си срамежлив, не посмя да го поздравиш. Родителите ти сметнаха, че достойнството им е накърнено, затова, когато се прибра вкъщи, те дисциплинираха и оттогава нататък ти бързаше да кажеш „здравей“ винаги, когато виждаше някого. За да избегнеш побоя, независимо колко неудобно се чувстваше или какво нежелание изпитваше вътрешно, все пак е трябваше да вървиш против волята си и да поздравяваш хората. Когато човек расте в такава среда, той няма друг избор, освен да се примирява с всичко. Трябва да действаш по този начин дори и в такова дребно нещо; независимо дали у дома, или навън в обществото, това е всичко, което можеш да направиш. Ако се чувстваш неудобно и искаш поне веднъж да бъдеш своенравен, не само обществото ще те отхвърли, но дори семейството и родителите ти ще те поучават и укоряват. След като пораснеш, осъзнаваш, че поздравяването на хората е с цел запазване на реномето и за да е по-лесно да се утвърдиш в обществото. Когато си бил дете обаче, не си можел да проумееш това, въпреки че все пак е трябвало да действаш по този начин. Ако не го правеше, щеше да бъдеш дисциплиниран и може би дори понякога да бъдеш смъмрен или бит от родителите си пред другите — нещо, което никога няма да забравиш през целия си живот. Следователно в по-широкия обществен контекст ти можеш само да приемеш това образоване в така наречения „благороден морален характер“. Независимо от последствията от приемането му, независимо как то в крайна сметка влияе на твоята човешка природа и независимо от характера или качествата на човешката природа, които те кара да развиеш — в крайна сметка само ти трябва да понесеш тези последствия.

Качеството на човешката природа, което хората от Изтока развиват чрез своето образование в източното общество, е това на сдържане и търпение. Зад това сдържане и търпение всъщност се крият много от конкретните мисли, гледища, начини на постъпване и различни нагласи към всякакви неща, които се откриват в източното социално-нравствено образование. Такова е източното общество. По подобен начин западното общество също има свое собствено основно културно образование, чрез което западняците също развиват своите съответни качества на човешката природа. И така, какво представлява това основно западно културно образование? То цени главно самостоятелността и независимостта. Това се различава от ситуацията в източното общество, което изисква хората да се жертват и да дават своя принос за страната и за обществото, като вършат неща, които не са свързани с личния им живот. В сравнение онова, на което западното общество учи хората, е точно обратното на това, което източното общество изисква от тях да правят. Западното общество не изисква от теб да допринасяш с каквото и да било за обществото, човечеството или великата кауза на нацията; в основата на западното образование е да те научи да мислиш самостоятелно, да се научиш да се справяш със собствените си проблеми и да не натоварваш другите, обществото или държавата. То ти дава независими права, независимо пространство за мислене и независимо лично пространство и развива твоята способност за независимо мислене и способността ти да мислиш за проблемите и да се справяш с тях самостоятелно. Трябва да решаваш собствените си проблеми; трябва да бъдеш независим, самостоятелен и да разчиташ на себе си. Западът притежава този вид културен фон за идеологическо образование и на този културен фон западняците също развиват определени качества на човешката природа, свързани с ядрото на тяхната образователна идеология. Хората от Изтока са развили образователните и културните характеристики на Изтока на фона на източното социално-нравствено образование. Тъй като западняците носят образователното качество на западното общество, те също притежават същността, която е свързана с това качество. Същността на образователното качество, което притежават западняците, всъщност е различна от тази на образователното качество, което притежават хората от Изтока. Образователното качество, което притежават хората от Изтока, е образование на преструвки, докато това, което западняците притежават, е образование на егоизъм. Всяка тема на западното образование учи хората да бъдат независими и самостоятелни, да обмислят собствените си проблеми и да се справят със собствените си дела и да ги управляват. Следователно западното образование има качеството да бъде образование на егоизъм. Това образование на егоизъм е напълно различно от източното образование; то е различен вид качество. Това качество кара западняците да дават приоритет на личното независимо пространство; на субективната воля, мислене, мисли, гледища и идеи; и на собствените си права, настоящите си условия на живот и сегашното си настроение и емоции. Те не бива да обръщат голямо внимание на други неща, нито на каквито и да било социални или семейни отговорности. Трябва първо да разберат собствените си проблеми, да се справят със собствените си емоции и да разрешат собствените си неотложни въпроси и едва тогава идва всичко останало. Източното образование е научило хората от Изтока да се сдържат и да търпят, докато западното образование е научило западняците да защитават правата си. В това западняците и хората от Изтока са напълно различни. Когато хората от Изтока се сблъскат с нещо, те просто продължават да го търпят. Когато наистина не могат да търпят повече, те си казват: „По-добре лош живот, отколкото добра смърт. За да останеш жив, трябва да търпиш“. За разлика от сдържането и търпението на хората от Изтока, западняците имат различно качество: чрез своето социално образование за самостоятелност и независимост те са се научили да защитават правата си. Няма ли до известна степен повече самоуважение и достойнство в това западняците да защитават правата си, в сравнение със сдържането и търпението на хората от Изтока? Тоест, има включена малко повече свобода на действие, нали? (Да.) Защитаването на правата на човек е безусловно основна концепция; то означава предприемане на необходимите действия за защита на основните човешки права, включително правото на вяра, правото на живот, правото на свободно слово и така нататък. За какво главно се отнася тази основна защита на правата, разбира се? Отнася се до това хората да имат независимо пространство за мислене, да могат да обмислят въпросите свободно и независимо, без да бъдат повлияни или контролирани от каквато и да е социална среда или околни хора, събития и неща. Независимо дали гледищата, които възникват от обмислянето на проблемите, са правилни или погрешни, или дали начинът на мислене е правилен, постигането на самостоятелност и свобода е най-важното. Накратко, западняците живеят в свободни общества и в културния контекст на западното социално образование умовете им са много активни и често в състояние на свобода. Следователно, в сравнение с хората в източното общество, западняците са по-смели в мисленето си, по-склонни да мислят и по-опитни в мисленето, докато през повечето време мисленето на хората от Изтока е оковано, шаблонно или сдържано. При нормални обстоятелства умовете на западняците са свободни, активни и склонни да мислят за проблемите. Казано по неподходящ начин, те са по-склонни да размишляват върху странни и необичайни неща, дори до степен да изпадат в крайности. Това е проявление на качествата на човешката природа, които те развиват в рамките на западното социално образование, и това проявление на човешката природа е по-прогресивно от това на хората от Изтока. От една страна, те защитават правото си на живот, а от друга, те защитават и различните гледища, които произтичат от свободната им мисъл. В резултат на това идеите, гледищата и художествените форми, показани в западните литературни произведения или в западния художествен и развлекателен живот, са разнообразни и широкообхватни. Сред литературните произведения и развлекателния живот на цялото човечество западните са относително свободни и авангардни и хората могат да черпят вдъхновение и да получат голяма полза от тях. Вижте — какви идеи застъпват някои източни литературни и художествени произведения? Патриотизъм, любов към семейството, любов към родителите и така нататък. Всичко това са неща, които се откриват в източното социално-нравствено образование или които са част от ядрото на източната култура. Тъй като западната култура е предоставила на западняците свободно и самостоятелно пространство за мисъл, създала е това качество на човешката природа в тях и ги е надарила с това право на свободна мисъл, западняците имат повече интелектуално съдържание в своя литературен и художествен живот, отколкото хората от Изтока, и в същото време обхватът на мисълта им е по-широк. Виждаш ли, обхватът на мисленето на източните хора или идеите, които те изразяват и застъпват в своя литературен и художествен живот, са много ограничени, тесни и сковани, докато различните теми, които се появяват в литературния и художествен живот на западните хора, са доста широкообхватни и свободни от правителствени ограничения. Някои от тези теми са размисли от гледна точка на човешката природа върху определен закон, приет от правителството през даден период, или върху въздействието, което той оказва върху обществото или дори върху живота на отделния човек и семейството му. Други са размисли върху училищното образование и човешките права, както и различни други въпроси, като например дискусиите сред хората от всички социални класи — заедно с имигрантите — относно расовото равенство, расовата дискриминация и отношенията между хората с различен цвят на кожата. От това се вижда, че обхватът на различните теми, които са отразени в западните литературни и художествени творби, е доста широк, както и този на различните идеи и гледища, включени в тях. Те дори отразяват социалното въздействие, предизвикано от методите и средствата, използвани от някои правоприлагащи органи в по-широката правна рамка, както и различната психологическа тежест, наложена върху обществеността, или различните последващи ефекти върху живота на хората. Всичко това са идеи и гледища, които са представени в различни западни литературни и художествени творби. От една страна, това са мисли, които се застъпват в западния културен контекст; от друга страна, те са мисли и гледища, които се появяват, защото хората са свободни да мислят в контекста на западното културно образование. Казано накратко, различните идеи, които западняците представят в своите литературни и художествени творби, както и мислите, гледищата, философиите за светските отношения и нагласите на западняците от различни социални класи и различни индустрии в начина, по който се отнасят към всякакви неща, са напълно различни от тези на източните хора. Ето един прост пример: на Изток, когато един служител работи за дадена компания, препитанието му идва от шефа му, така че той трябва да прави всичко, което шефът му нареди. Дори ако го помолят да свърши някои домакински задължения за шефа си, като например да прибере децата му или да пазарува хранителни стоки, той трябва да бъде напълно покорен и да не смее да откаже. Дори трябва да бъде на разположение през свободното си време. Той е придружител, подчинен и роб на шефа си. Такова е връзката „висшестоящ — подчинен“ между служител и шеф на Изток. Служителят може да се чувства неудобно, да е разстроен и да няма желание, но няма избор — може само да търпи. Това е шефът му, този, който осигурява препитанието му, така че той може само да се остави в неговите ръце. На Изток, независимо колко експлоатира шефът своите служители и независимо колко неразумни са действията му, служителите могат само да го търпят; те нямат начин да се освободят от тази ситуация. Някои източни страни може също да имат трудови закони, които са предназначени да защитават законните права и интереси на всеки гражданин, но на ниво общество, тъй като това е Изтокът, никой служител не смее да съди шефа си, дори ако той нарушава трудовите закони. Независимо как са лишени от правата си или как са експлоатирани от шефа си, няма нищо, което да могат да направят. Дори и да има трудови закони, те не могат да си служат със закона, за да защитят собствените си права и интереси. Могат само да се съгласят с това и да оставят ситуацията да продължи. Западът, от друга страна, е различен. Йерархичните отношения между служител и работодател на Запад съществуват само на ниво работа и по време на работното време. Извън работата между тях няма лична, емоционална връзка. Ако шефът ти те помоли да работиш извънредно, можеш да откажеш. Ако шефът ти те помоли да му помогнеш да прибере децата или да пазаруваш хранителни стоки, можеш да кажеш: „Нямате право да искате от мен да го правя. Това не е моя работа. Аз нямам задължение да ви служа“. Можеш да откажеш. Ако шефът ти многократно и насилствено те принуждава да правиш тези неща, можеш да го съдиш и западните трудови закони ще влязат в сила; законът ще реагира по съответния начин. Западняците могат да направят това и не се страхуват да го правят, но хората от Изтока се страхуват. Според представите на източните хора трябва да правиш всичко, което твоят началник или човек със статус или известност поиска от теб, и да му предоставяш услуги безплатно. Дори трябва да кажеш: „Готов съм да ти служа, да дам живота си за теб и не бих очаквал нищо в замяна. За мен е чест да ти служа!“. Независимо дали те експлоатират трудово, или те лишават от твоите човешки права, трябва да го приемеш и да не изискваш никакво възнаграждение. Ако го направиш, това означава, че си неблагодарен и ги унижаваш, и те ще те накарат да си платиш за това. Западняците, от друга страна, са различни. Те са се научили да защитават правата си и да упражняват тези права изключително ефективно, като ги използват до краен предел. Дори ако президентът или някоя известна личност не остави бакшиш след хранене, ще бъде подадена жалба — това е право, предоставено на работниците от трудовите закони. Когато източните хора се сблъскат с такива ситуации, те не смеят да се оплачат. Мислят си: „Това е длъжностно лице, известен човек. Бих ли могъл да спечеля съдебно дело срещу него? Дори и да спечеля, какво бих правил, ако задкулисно ми стъжни живота? Ако го съдя, ще си навлека сериозни неприятности и може дори да загубя живота си“. Следователно източните хора биха предпочели да бъдат ощетени, отколкото да се осмелят да поискат бакшиш. Това се нарича търпение. Но западняците са различни. Те си мислят: „Защо трябва да го търпя? Не съм роден, за да живея живота си заради някой друг — аз живея за себе си. Трябва да защитавам правата си. Заслужавам тези пари. Не ме интересува дали си някаква известна фигура или големец, трябва да платиш. Всички са равни. Какво ти дава правото да не даваш бакшиш? Ако не дадеш бакшиш, ще те съдя!“. И щом получат бакшиша, въпросът е уреден. Това са различните мисли, гледища и начини на справяне с хора, събития и неща, които източните хора и западните хора придобиват чрез съответното си културно образование.

Изтокът и Западът се различават в своите методи на културно образование и в конкретното съдържание на това образование. Тези различни форми на образование са създали различни човешки култури, както и качества на човешката природа на различни етнически групи. С тези качества на човешката природа източните хора имат свой собствен начин на живот, условия на живот, начини на мислене и нагласи към светските отношения, докато западняците имат свой собствен начин на живот, условия на живот и начини и нагласи към светските отношения. Едната от тези две нагласи към светските отношения е на сдържане и търпение и е особено резервирана; другата поставя особен акцент върху опазването на правата на субективната воля и желанията на хората. Едната е породена от образование на преструвки, а другата е породена от образование на егоизъм. Независимо от вида образование, в което се създават тези качества на човешката природа — дали е сдържане и търпение, или защита на правата, резервираност или откритост — кои от тях са положителни неща? (Независимо дали са източни или западни, нито едно от тези качества на човешката природа не е положително нещо.) Защо казвате, че не са положителни неща? Нека чуем конкретните ви причини. Никой от вас не може да каже защо, нали? (Не можем.) Независимо за какво става въпрос, всички вие се страхувате, че другите хора ще издребняват в детайлите, и когато го правят, ти се чувстваш объркан и не можеш да обясниш нещата ясно. Това доказва, че ти липсва яснота в това отношение, така че трябва да общуваш за това. Този въпрос, който ви зададох, е тема, за която си струва да се разговаря, нали? (Да.) Тази тема включва „това, което е сътворено от Бог“. И така, нека първо разгледаме следното: какъв вид същество е човечеството, сътворено от Бог? Това, което Бог сътворява, са положителни неща. Кои неща в човека са сътворени от Бог? (Свободната воля на човека и мъдростта, която Бог му дава.) Най-общо казано, всички вродени условия на човека са дадени и сътворени от Бог. Използването на думата „сътворени“ може да е малко абстрактно, защото всички са родени от родителите си, а не са направени от собствените ръце на Бог. Използването на фразата „това, което е сътворено от Бог“ е малко широкообхватно; не е съвсем уместно. В такъв случай да се каже „вродените условия, които Бог дава на хората“ е по-конкретно и обективно. Вродените условия, които Бог дава на хората, включват темата за „това, което е сътворено от Бог“. И така, можем ли да кажем, че всички вродени условия на човека са положителни неща? (Да.) Външният вид на човека, неговата езикова способност и всички негови сетива и физиологични атрибути, както и неговата свободна воля, дарбата да мисли и размишлява, неговите природни сили и дарове и всички правила за оцеляване, които спазва като живо същество — всичко това са положителни неща. Тоест, вродените условия, които Бог дава на хората, са все положителни неща. И така, тези положителни неща включват ли различните мисли, които възникват в ума на човека или които той приема от обществото и от различните епохи? (Не.) Всичко, което хората придобиват от обществото или от човечеството, не е дадено от Бог, нито е нещо, първоначално сътворено от Бог. Може да се каже, че щом нещо идва от обществото или от човечеството, то не е положително нещо. Така бихме казали, за да го обобщим по широк, концептуален начин. А да го кажем конкретно? Не са ли малко извратени качествата на човешката природа и начините на мислене, породени в културния контекст на източното социално-нравствено образование? Може да се каже и така: в източното общество умовете на хората са оковани и изкривени; те са били покварени и повлияни от определени мисли и гледища от обществото и от Сатана. Това не означава ли, че умовете им са преминали през обработката на Сатана? (Да.) Умовете на хората са преминали през обработка и техните мисли не са родени от тяхната човешка природа. Тези учения не идват от положителни неща, нито идват от Бог. Тъй като не идват от Бог, тогава всякакви мисли, гледища и начини на мислене, породени от тях — както и всякакви качества на човешката природа, породени в крайна сметка от тях — сред всички други неща, които впоследствие възникват от тях, са негативни, а не положителни неща. Това е нещо, в което сте се уверили, нали? (Да.) Умовете на източните хора са оковани и изкривени и са също така повлияни от определени източни мисли и гледища, така че нещата, които се изразяват чрез качествата на тяхната човешка природа, са все негативни. Сега нека погледнем Запада. Какво е съдържанието на идеологическото образование на западняците? Свързано ли е то с истината? Съдържанието на западното образование и проявленията на човешката природа, към които то учи хората да се стремят, идват ли от Божиите слова? (Не.) За да го изразя още по-ясно, нека ви задам един въпрос: Това образование — принципите зад тези мисли и гледища за отношение към живота, оцеляването и светските дела, както и тези методи за справяне с тези неща — в съгласие ли е с Божиите слова? В съгласие ли е с истината? (Не.) По какъв начин не е в съгласие? (То е като западното образование на егoизъм — въпреки че уважава свободата на мисълта, то учи хората да мислят само за себе си, а не за другите. Това не е в съгласие с Божиите слова и истината.) И така, какво казват Божиите слова и истината? (Във взаимоотношенията си хората не бива да вземат предвид само собствените си интереси или чувства; по-скоро те трябва да обмислят как действията им могат да назидават другите, като същевременно са в съответствие с истината.) Божиите слова ти казват, че независимо дали мислиш за проблемите свободно и обективно, или под господството на определена мисъл или гледище, ти не бива да правиш това само за да защитаваш собствените си интереси или за да защитаваш собствените си достойнство и гордост — това не е принципът, според който вярващите в Бог трябва да обмислят проблемите. Когато обмисляш проблемите, трябва да се съсредоточиш върху това дали подходът ти е в съгласие с истината, дали тези проблеми могат да бъдат решени чрез истината и дали подходът ти е в съгласие с истините принципи и води до покорство пред Бог. Това е принципът за обмисляне на проблемите. Независимо дали си имаш работа с хора, или се справяш с въпроси, засягащи семейството ти или други неща около теб, ти трябва да действаш в съответствие с Божиите слова и истините принципи, вместо просто да защитаваш собствените си права и интереси. Това са принципите на поведение, изисквани от Бог. И така, на пръв поглед, в сравнение с образованието на източната култура, западното културно образование придава по-голямо значение на човешките права и на защитата на правата на хората. То превъзхожда източната култура, но това не означава, че може да замести истината. Не бива да си мислиш, че само защото то превъзхожда източната култура или защото уважава човешките права и дава възможност на хората да бъдат независими и свободни, следователно може да заеме мястото на истините принципи и да бъде описано като нещо положително. Западното културно образование просто превъзхожда източното културно образование и е в по-голяма степен в съгласие с нуждите на човешката природа, но то не може да бъде приравнено към истините принципи, нито може да ги замени. До известна степен то просто отстоява и уважава нуждите на човешката природа, както и достойнството на хората и техните права и интереси. Това уважение обаче е актуално само от гледна точка на човешката природа. От гледна точка на истината и на справедливостта то не отстоява нито едно от тези неща. Следователно западното културно образование е образование на егоизъм. Образование на егоизъм означава: „Всички трябва да служат на моите интереси. Аз трябва да обмисля всичко сам, преди да го направя. Моите лични интереси, моите човешки права и моите индивидуални права са най-важни“. Може ли да се спомене тук за някаква морална справедливост? Може ли да се спомене за някаква честност? (Не.) Ако няма честност или морална справедливост, как би могло изобщо да е в съгласие с истините принципи? Западното културно образование уважава до известна степен твоите човешки права; то ти дава правото да мислиш за проблемите и да изразяваш мненията си свободно. По този начин то може общо взето да защити достойнството и човешките права на хората. Така че до известна степен западното образование е в по-голяма степен съгласно нуждите на човешката природа. Но може ли западното образование да напътства хората към правилния път в живота? Може ли да даде възможност на хората да се отнасят към всички хора и да правят всички неща според истините принципи? Не може да направи това. Западното образование може да гарантира, че всеки има човешки права и има правото да защитава достойнството си — това е напълно съгласно нуждите на човешката природа. Въпреки това, измерени спрямо действителната ситуация в обществото, малко страни могат напълно да покрият стандарта за гарантиране на човешките права. Реално погледнато, в днешното общество има много добра социална система, която може да позволи на хората да мислят за проблемите свободно и да изразяват мненията си свободно. Бог е дал на хората свободна воля и способността да мислят за проблемите независимо; това е само един аспект от заложбите, които Той им е дал. Въпреки това Бог никога не ти е казвал: „Бъди егоистичен, бъди самостоятелен. Всичко трябва да е съсредоточено върху собствените ти интереси. Твоите собствени интереси са най-важни. Във всички неща трябва да бъдеш независим и да бъдеш свой собствен господар и няма нужда да търсиш истината, да питаш за волята на небето или да вземаш предвид интересите на другите“. Бог никога не е учил никого по този начин. От началото на Божието напътстване на хората в техния живот Той е посочвал конкретни начини на живот и постъпване във всички аспекти, казвал е на хората да се стремят към истината, да се покоряват на Неговото устройване и подредби, да бъдат честни хора, да изпълняват дълга на сътворени същества и така нататък. Всичко това са най-важните стремежи в живота на човека. Сред огромното множество истини, които Бог е изразил, Той никога не ти е казвал да защитаваш правата си, нито някога ти е казвал да мислиш за проблемите свободно и да защитаваш собственото си независимо пространство. Бог никога не е казвал нищо подобно. Бог само ти е дал способността да мислиш за проблемите независимо — това е всичко. Ти имаш тази дарба, а също имаш и вроденото условие на свободна воля. Въпреки това, макар да е дал на хората такива вродени условия, Бог също е установил закони и заповеди за тях и ги е снабдил с различни истини, като им е казал как да постъпват и как да се покланят на Бог — във всички неща има истини принципи, които хората трябва да спазват. Но във всички Божии слова и в Неговите увещания към хората Той никога не им е казвал да бъдат самостоятелни, да бъдат независими или да се научат да защитават правата си. Такива мисли, гледища или такива твърдения и учения никога не са се появявали в Божиите слова или в истината. Напротив, в словата, където Бог разобличава покварения нрав на хората, Той разобличава тяхната надменност и техния егоизъм. Този егoизъм е качество, което се разкрива от човешката природа на хората, след като са били покварени от Сатана. При някои хора той се проявява, докато се опитват да подсигурят собствените си интереси, след като са били покварени от Сатана; при други той просто е продукт на образованието на това общество. И в двата случая това е егоизъм. Независимо как е породен, казано накратко, докато си егоистичен, това е качество и проявление на човешката природа, което проявяваш, докато живееш под влиянието на покварен нрав. Това ясно ли е сега? (Да.)

Различните дарби, включени във вродените условия, които Бог дава на хората, или заложбите и способностите, които хората по рождение притежават, нямат нищо общо със западното или източното образование. Различните дарби в дадените от Бог вродени условия на хората са положителни неща. Защо казвам, че те са положителни неща? Защото тези вродени условия идват от Бог. По-конкретно, притежаването на тези вродени условия позволява на сътворения човек да приема положителни неща и да се учи от различните хора, събития и неща, с които се сблъсква в реалния живот, да се самоанализира въз основа на тях, да ги проумява и да ги разбира. Това е устроено и подготвено за хората от Бог, така че то е положително нещо. Нито източното, нито западното образование, нито източната, нито западната култура имат нещо общо с истината, на която Бог учи хората и която им предоставя. Това дори противоречи на истината и на човешката природа, която Бог изисква от хората да притежават. Следователно нито източното образование, нито западното образование е положително нещо. Независимо дали идва от обществото, от зли тенденции или от някоя управляваща класа, то не е положително. Въпреки че западното образование е малко по-напреднало и по-добро от източното образование, способно e да даде на хората известна свобода и да задоволи някои от техните нужди, то просто използва свободната воля на хората и тяхната дарба да мислят за проблемите и да изразяват мнения свободно. Тоест, то използва положителни неща, но мислите, които застъпва, и целите, които се стреми да постигне, не са да накарат хората да вървят по правия път, нито да им помогнат да станат истинските сътворени човешки същества, каквито Бог иска. И така, в светлината на това, въпреки че западното образование превъзхожда източното образование или задоволява нуждите на човешката природа, то не е дало възможност на хората — чрез използване на тяхната свободна воля или определени дарби — да се покорят на Бог, да действат правилно като сътворени същества и да изпълнят дълга на сътворено същество. Това образование също така не е довело хората пред Бог, нито им е помогнало да станат способни да се покланят на Бог и да отбягват злото. Източното образование и западното образование имат една и съща функция: и двете карат хората да се отдалечават от Бог и от истината. Независимо дали става въпрос за източната или за западната култура, и двете са се появили на по-широкия обществен фон на господството на Сатана над човечеството и чрез процеса на покваряване на човечеството от Сатана. По този начин, независимо дали става въпрос за образование под формата на източна култура или под формата на западна култура, всеки живее в този човешки свят на покварата на Сатана. По същия начин човечеството също е било покварено в различни общества или от образованието на различни обществени структури и резултатът от тази поквара е, че хората са започнали да притежават човешка природа, която — оформена от различни културни нива и форми — има за свой живот покварен нрав. Източните хора притежават покварения нрав на качествата на човешката природа, породена от източната култура, докато западняците притежават покварения нрав на качествата на човешката природа, породена на фона на западната култура. Въпреки че източните и западните хора може да изглеждат различни по отношение на качествата на своята човешка природа, по отношение на техните покварени нрави, тъй като всички са били покварени от Сатана, както източните, така и западните хора живеят в рамките на един и същ покварен нрав и едните, и другите притежават човешка природа, която има за свой живот същия покварен нрав. По този начин природата същност на източните и западните хора е една и съща: и едните, и другите са враждебни към истината и към Бог. Така че нито у източните, нито у западните хора има нещо похвално. Независимо дали е източна или западна култура, в присъствието на Бог и истината и двете са негативни неща, които не съдържат нищо похвално. Както източната, така и западната цивилизация противоречат на първоначалното намерение на Бог при сътворяването на човечеството, което е човечеството да Му се покланя; те използват съответните си форми на културно образование, за да откъснат хората, които са в редиците на творенията, далеч от Божието присъствие. В това отношение Изтокът и Западът са еднакви, нали? (Да.) Няма нищо похвално нито за Изтока, нито за Запада. Виждаш ли, въпреки че и двете страни са приели Божието дело на последните дни, след като източните хора го приемат, те веднага започват да стават домакини на братя и сестри и проактивно ги водят да проповядват евангелието на своите роднини и приятели; проявяват голямо усърдие и ентусиазъм в работата по проповядване на евангелието — западняците, от друга страна, са различни. Те са много предпазливи по отношение на работата по проповядване на евангелието. Дори след като са приели новото дело на Бог от половин или една година, когато ги попиташ дали са проповядвали евангелието на своите роднини и приятели, те казват: „Моите родители, роднини, приятели и събратята ми в църквата в по-голямата си част имат свои собствени независими мисли и възгледи по въпроса за завръщането на Господ. Трябва да го обмисля внимателно и да поговоря с тях, преди да мога да ви ги предоставя като евангелски кандидати. Основното качество на начина, по който постъпваме ние на Запад е, че трябва да защитаваме правата си и трябва да защитаваме независимото си пространство в най-голяма степен. Как можеш просто да проповядваш евангелието на хората без обмисляне?“. Ти казваш: „Ти им проповядваш евангелието, за да могат да посрещнат Господ, да придобият истините, изразени от Бог в последните дни, и да имат възможността да постигнат спасение и да оцелеят в бедствията. Това е Божие поръчение и е отговорността, която трябва да изпълниш“. Те отговарят: „Е, все пак трябва първо да защитя себе си; Божието поръчение може да почака. Мога сам да взема решение по този въпрос. Трябва да мисля независимо и да не се влияя от вас. Ние на Запад ценим демокрацията и свободата; имаме съзнание за защита на правата си. Не сме като вас, източните хора, с вашия сляп ентусиазъм. Всички ние имаме свое лично жизнено пространство и никой не се меси в чуждите работи“. Виждаш ли? Именно в такива критични моменти качествата на човешката природа на източните и западните хора се разграничават и различават. Но във всеки случай, независимо дали качествата на човешката природа са породени от източното или западното образование — дали е ентусиазъм, или безразличие — докато човек живее в рамките на покварения нрав на Сатана, той е член на поквареното човечество. Тук няма разлика между благородни и нисши; всеки има нужда от разбиране на истината, от притока на Божиите слова, от Божието спасение и още повече — от Божието правосъдие и наказание.

Въпреки че източните и западните хора имат различни култури и живеят в различни цивилизации под Божието господство и върховенство, те имат само една идентичност пред Бог и тя е на сътворени същества. Основата на равенството на сътворените същества е, че вродените условия, които Бог е сътворил за хората, са едни и същи. Независимо какви културни различия съществуват между източните и западните хора, независимо как се различават по отношение на външен вид, език или техните модели и начини на мислене за проблемите, стига пред Бог ти да си сътворено същество, направено от Него, тогава единственото положително нещо, което имаш, са вродените условия, които Той ти е дал; всичко останало е негативно нещо. Това може да ви звучи малко обобщаващо, така че, за да бъда конкретен, всичко в теб — освен вродените условия, които Бог ти е дал — е нещо, което Бог иска да промени, и нещо, което ти трябва да промениш и от което да се отървеш чрез приемане на истината. Какво е това, което трябва да узнаеш? Така наречената култура на човечеството, независимо дали е източна или западна, се състои от мисли и гледища, или теории и твърдения, създадени от управляващите класи през различни периоди, за да образоват масите. Но независимо дали е източна или западна култура, тя няма нищо общо с истината. Дори и да не противоречи на истината, тя все пак не може да бъде наречена положително нещо. Независимо колко добра е една култура, тя не може да се мери с истината, още по-малко да представлява истината. Дори да не е това, което хората считат за негативно нещо, тя абсолютно не може да бъде категоризирана като положително нещо. Трябва да сте наясно с това. Дори ако едно мисловно течение е сравнително напреднало и прогресивно сред човечеството и защитава правата и интересите на хората, както и тяхното оцеляване, като същевременно не противоречи на истината по никакъв начин, то все пак категорично не може да бъде категоризирано като положително нещо. Защо не? Защото само нещата в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог и под Божието върховенство, са положителни неща. Така че защо нещата в този обхват са категоризирани като положителни неща? Защото те включват истината. В по-широк план, погледнато от Божието ниво и от Божията гледна точка, те включват Божието могъщество и власт; Божия нрав; принципите и първоначалните намерения зад Божието сътворяване, повеляване и върховенство над всички тези неща; и целта, която Той иска да постигне, и всички ефекти, предизвикани от положителните неща, които Той иска да отстоява. Тъй като от висотата на Бог те включват Божията власт, могъщество и мисли, както и установените закони и правила, включени в вършенето на всичко това от Бог, и въздействието, което това оказва върху човечеството, нещата в този обхват определено са положителни неща. От човешка гледна точка всяко едно нещо, сътворено от Бог, повелено от Бог и под Божието върховенство, е от полза за хората; всичко то съществува, за да поддържа и отстоява организираното съществуване и възпроизводство на човечеството. Има и друга, по-конкретна точка, която се отнася до Божието управление: тези неща съществуват, за да дадат възможност на хората да разберат истината и да опознаят по-добре Бог, в крайна сметка да поемат по пътя на постигане на спасение и да станат хора, които се боят от Бог и отбягват злото — това е резултатът, който трябва да се постигне. И така, независимо дали се разглежда от Божията гледна точка или от човешката гледна точка, хората, събитията и нещата в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог и под Божието върховенство, са все положителни неща. В това не може да има съмнение. Помислете — могат ли човешката цивилизация и култура да се мерят с нещата, които са на нивото на Божиите слова и Божиите изисквания към човека? Със сигурност не могат да се мерят с такива неща или да ги достигнат. Съдържанието на човешкото образование или култура не включва Божията същност, Божия нрав или законите и правилата, които Бог е установил за човечеството, още по-малко първоначалното намерение на Бог при сътворяването на всички неща. Освен това, от човешка гледна точка, този вид образование и култура не могат да помогнат на човечеството да познае Бог, Създателя, нито могат да помогнат на човечеството да живее по-добре или да се възпроизвежда и да продължи да живее по нормален и организиран начин. Напротив, човечеството ще върви към упадък и унищожение в образователната среда на този вид култура и цивилизация. Има и друг, по-важен аспект: подложено на това така наречено „културно образование“ и „социална цивилизация“, човечеството не може да разбере истината, смисъла на това да е живо, или пътя на оцеляване. Не може също така да придобие правилен възглед за живота и да поеме по пътя на постигане на спасение чрез него, нито да стане способно да се покланя на Бог или да се бои от Бог и да отбягва злото. Напротив, в социална среда на такова културно образование и цивилизация човечеството става все по-покварено и нечестиво, отдалечава се все повече и повече от Бог и върши зло без мярка. В крайна сметка, дори Бог да не унищожи човечеството, то все пак ще се самоунищожи. Ако човечеството управляваше само себе си, то щеше да върви към унищожение; това е неизбежно. То има толкова високо ниво на култура, толкова много знание, такава велика цивилизация и вярва в науката и разчита на нея — тогава защо все пак би се самоунищожило? Човечеството преследва знание и почита науката толкова много, но не само че не е разбрало истината или не е поело по пътя на вяра в Бог, следване на Бог и постигане на боязън от Бог и отбягване на злото, а дори може да доведе до собствената си гибел. Какво става тук? Какво е станало със земята сега поради управлението ѝ от човечеството? Водата, почвата и въздухът на цялата планета са замърсени, екологичната среда е сериозно увредена и животът на цялото човечество постепенно е изпаднал в отчаяно положение. Това е факт, който всеки може да види, така че няма нужда да навлизаме в подробности, нали? (Да.) И така, независимо дали става въпрос за източна или западна култура, независимо какъв вид цивилизация има човечеството, дори ако тя не противоречи по никакъв начин на истината, все пак не може да бъде категоризирана като положително нещо. Гледищата, мислите, теориите, доктрините, аргументите и поведението, които се обхващат от темата за „човешката култура и цивилизация“, всякакви продукти, творби или реформи, които се създават по тази тема, и така нататък, не са положителни неща. Някои хора казват: „Щом това не са положителни неща, това означава ли, че трябва да ги критикуваме и да ги категоризираме като негативни неща?“. Аз не го казах по такъв черно-бял начин. Тези неща може да не включват нито положителни, нито негативни неща, но във всеки случай те определено не са положителни неща. Тоест, дори ако тези неща не противоречат на истината и не нарушават принципа на Божието сътворяване, повеляване и върховенство — ако не са негативни неща — те все пак категорично не са положителни неща. С две думи ти казвам следното: Дори ако нещо не противоречи на истината, щом не е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, тогава то не е положително нещо. Това е принципът за разпознаване дали нещо е положително; ти трябва сам да различаваш нещата въз основа на този принцип. Коя е най-важната точка тук? Че трябва да си наясно в сърцето си, че когато не можеш ясно да видиш дали нещо е положително или негативно, можеш първо просто да го оставиш настрана и да го пренебрегнеш. Когато духовният ти ръст порасне и истината ти се изясни, ти ще бъдеш способен да го разпознаеш по естествен начин. Но засега трябва ясно да различаваш кои са положителните неща, които идват от Бог, и трябва да ги приемаш и да се отнасяш към тях правилно. Това е от полза за растежа на живота ти. Има и друга важна точка: Ако нещо е положително нещо, обхванато от дефиницията за положителни неща, тогава ти категорично не бива да се отнасяш към него, сякаш е негативно нещо. Това е въпрос на принцип и ти трябва да си наясно с него.

Сега, след като приключихме обсъждането на човешката цивилизация и култура, нека да поговорим за връзката между оцеляването на това човечество, сътворено от Бог, и законите и правилата за оцеляване, сътворени от Бог за всички неща. Ако се подходи от макроперспектива, светът, който Бог сътвори, има планини, реки, езера, гори, океани, суша и пустини, както и слънцето, луната и звездите, и пространството на земята, и космоса, който хората не могат да видят. А какво има от микроскопична гледна точка? Има мънички молекули, молекули във въздуха и различни микроорганизми. Независимо дали се разглежда от макро или от микроперспектива, всичко това включва сътвореното от Бог — сътвореното от Божиите ръце и от Божиите мисли. От гледна точка на сътвореното от Бог, земята и всички живи неща на нея съществуват с цел поддържане на съществуването на човечеството на земята, и Бог иска да придобие сътворените хора, които желае, измежду хората на земята. Следователно законите и правилата за оцеляване, сътворени от Бог за всички неща, са най-основните условия за човешкото съществуване. Така може категорично да се заяви, че те са положителни неща, нали? (Да.) Кои са най-основните условия за човешкото съществуване? Вода, въздух, слънчева светлина, храна — тези неща сътворени ли са от Бог? (Да.) Положителни неща ли са? (Да.) Тогава защо се казва, че съществуването на тези неща е положително нещо? Има причина за това: съществуването на тези неща зависи от съществуването на законите и правилата за оцеляване на всички неща. Какви закони и правила за оцеляване съществуват сред всички неща? Четирите сезона; денят и нощта; вятърът, скрежът, снегът и дъждът — всичко това са правила. Какво друго? Вие също се сетете за някои. (Има и слънчевите периоди.) Слънчевите периоди са включени в четирите сезона. Какво друго? Нарастването и намаляването на луната, приливът и отливът. Има и „големите риби ядат малките риби“ — това е закон и правило за оцеляване и не е негативно нещо. Хората използват фразата „големите риби ядат малките риби“, за да опишат безмилостната природа на човешкия свят; това да се вземе нормалното явление на едно положително нещо и да се нарече негативно нещо. Има и много модели на активност на живите неща. Помислете какво включва това. („Слабите са плячка на силните“ брои ли се за закон за оцеляване?) Не, това е пейоративен начин за изразяване от хората; трябва да бъде „естествен подбор“. (Спомням си, че Бог веднъж общува, че всички неща се подсилват взаимно, противодействат си и съществуват заедно. Това брои ли се?) Да, брои се. Всички те се подсилват взаимно, противодействат си и съществуват заедно — това е много важен аспект. „Богомолката дебне цикадата, без да подозира за авлигата зад гърба си“ е друг пример; това е донякъде свързано с нещата, които се подсилват взаимно и си противодействат. (Раждането, стареенето, болестта и смъртта едно от тях ли е?) Да, така е. Има също „враните се отплащат на майките си, като ги хранят, а агнетата коленичат, за да бозаят от своите“, което е за бозайник и птица — това е явление в животинското царство, това е природно правило. Всъщност има много закони и правила за оцеляване на всички неща: смяната на четирите сезона; появата на вятър, скреж, сняг и дъжд; цикълът на деня и нощта; нарастването и намаляването на луната; приливът и отливът; взаимното подсилване, противодействие и съвместно съществуване на всички неща; както и раждането, стареенето, болестта и смъртта на хората и всички други същества, и моделите на активност на различните същества. Някои същества спят през деня и са активни през нощта, докато други са активни през деня и спят през нощта, като хората. Някои същества живеят на групи, докато други са единаци; например орлите обикновено летят сами, докато дивите гъски летят на ята и са стадни животни. В живия свят съществува и явлението враните да се отплащат на майките си, като ги хранят, а агнетата да коленичат, за да бозаят от своите. Всички подобни неща са различни видове явления и проявления, които могат да се видят и почувстват в реалния живот. Появата на всички тези макроскопични и микроскопични явления следва законите и правилата, установени от Бог. Възникването, съществуването и продължаването на всички тези закони и правила служи на една цел: да се поддържа най-основната жизнена среда на земята, този дом за оцеляването на човечеството. С тази най-основна жизнена среда човечеството има земята за дом, на който разчита за оцеляване, което му позволява да продължи да се възпроизвежда и да живее. Тя също така непрекъснато предоставя основните вода, въздух, слънчева светлина и храна, от които човечеството се нуждае. Само с това непрекъснато предоставяне физическият живот на хората, тези същества, сътворени от Бог, може да съществува, да се възпроизвежда и да се поддържа непрекъснато, и човечеството има възможността да дойде пред Бог и да приеме Неговото спасение, когато Той извършва делото на управлението Си, като стане сътворените същества, които Бог приема. Следователно, сред всички неща, сътворени от Бог, независимо каква форма има всяко живо нещо, независимо какви са неговите закони и правила за оцеляване и независимо какво са взаимоотношенията му с всички други неща, накратко, то оцелява сред законите и правилата, сътворени от Бог. Тоест, всяко живо нещо, въз основа на това, че е сътворено от Бог, спазва законите и правилата, които Той е установил, като играе своята незаменима роля сред тях. Това е хранителната верига, която се създава чрез законите и правилата, установени от Бог за човечеството, и тази хранителна верига е от жизненоважно значение за човечеството. Предварителното условие за съществуването на хранителната верига е, че всички неща трябва да спазват законите и правилата, установени от Бог. Ако те пренебрегнат тези закони и правила и се развилнеят, последствието ще бъде, че хранителната верига, която съществува сред всички неща, сътворени от Бог, ще се прекъсне. Щом тази хранителна верига се прекъсне, водата, въздухът, слънчевата светлина и храната, от които човечеството зависи за оцеляване, ще бъдат засегнати в различна степен, или постепенно, или едно след друго. Следователно всички закони и правила за всички неща, установени от Бог, и всяко живо нещо, сътворено от Бог, имат жизненоважно въздействие върху хранителната верига. Ако възникне проблем с някое от правилата за оцеляване на всички неща, това ще има верижен ефект върху съществуването и продължаването на хранителната верига, и така основните вода, въздух, слънчева светлина и храна, от които човечеството се нуждае, ще бъдат застрашени. Така хранителната верига е ключов източник и важен показател за това дали човечеството може да оцелее. Какво точно представлява тази хранителна верига? Хранителната верига включва сътвореното от Бог. Сред всички неща, сътворени от Бог, има осезаеми неща, а има и някои неосезаеми неща, които са невидими за невъоръжено око. Тези осезаеми неща включват планини, реки, гори, почва, пустини, Северния и Южния полюс, слънцето, звездите и луната, както и различни животни и растения, и така нататък. Неосезаемите неща включват микроорганизми, въздух, дори ултравиолетовите лъчи в слънчевата светлина, както и това, което хората са изследвали — така наречените атоми и енергия, някои от невидимите хранителни вещества, съдържащи се във въздуха и във водата, и така нататък. Всички тези макроскопични, осезаеми неща, заедно с микроорганизмите и веществата, съдържащи се в неща като слънчева светлина и въздух, които хората не могат да видят — всички тези неща заедно образуват жизнената среда, която е от първостепенно значение за оцеляването на човека. Ако в тази жизнена среда възникнат проблеми, оцеляването и бъдещето на човечеството ще се изправят пред предизвикателства и ще бъдат застрашени. Така че законите и правилата за оцеляване на всички неща са основно условие, необходимо за поддържането на хранителната верига, а съществуването на хранителната верига на свой ред формира основно условие за оцеляването на човечеството. Така, независимо дали става въпрос за законите и правилата, хранителната верига или водата, въздуха, слънчевата светлина и храната, ако възникне проблем с някое от тях, това неизбежно ще повлияе на оцеляването на човечеството — тоест, ще повлияе на съществуването на физическия живот на това сътворено същество, човечеството. Така че за Бог не трябва да има проблеми със законите и правилата за оцеляване на всички неща, хранителната верига, водата, въздуха, слънчевата светлина и храната; всички те трябва да бъдат поддържани, съхранявани и да продължават по организиран начин — само по този начин човечеството може да продължи да съществува и физическият му живот да бъде поддържан.

Какъв е проблемът, свързан с по-нататъшното оцеляване на човечеството? В рамките на законите и правилата за оцеляване на всички неща по-широките аспекти — неща като деня и нощта, и четирите сезона — са необходими. Сред тях по същество няма нищо, което хората да смятат за лошо според своите фантазии. Що се отнася до различни живи неща като дървета, цветя и растения, тъй като те нямат никакво смъртоносно въздействие върху хората, хората не развиват никакви представи за тях. Въпреки това в хранителната верига има някои отровни и вредни неща, като например комарите, които имат някои негативни ефекти върху човешкото тяло. Това са неща, които, съдейки по представите им, хората не харесват — особено някои силно отровни живи неща, като например определени змии, скорпиони и стоножки. И така, защо Бог е създал тези отровни неща? Каква е била целта Му при създаването им? Каква роля играят те в хранителната верига? Това е от решаващо значение. Въпреки че, ако се съди по техните форми или тяхната природа, или по някои особености на живота им, които притежават сред другите живи неща, изглежда, че те не играят положителна роля, защо се смята, че са положителни неща? Това трябва да се обясни от гледна точка на хранителната верига. Ние не изучаваме биология — няма да обсъждаме нещата от научна гледна точка, а ще разгледаме това от гледна точка на Божието намерение при създаването на такива живи неща. От една страна, Бог им е дал уникално умение да осигурят оцеляването си, като по този начин им е позволил да запазят живота. От друга страна, те също играят определена роля в хранителната верига — техният начин на оцеляване и отровата, която отделят, могат да осигурят необходими хранителни вещества или източници на храна за други живи неща. Освен това те също осигуряват необходими условия за пренасянето, размножаването, производството и еволюцията на бактерии и пренасянето на гени в цялата биосфера, като играят определена роля в това отношение. Само със съществуването на тези живи неща биосферата може да поддържа генетичен баланс и баланс по отношение на бактериалното разнообразие, като поддържа различните видове бактерии в равновесие. Да вземем например комарите и мухите. Те ядат някои паразити и също така пренасят някои бактерии. Няма да се задълбочаваме; това просто понятие е достатъчно. Казано накратко, някои специални живи неща служат за някои специални цели за човечеството и също така играят незаменима роля в хранителната верига. Тази незаменима роля поддържа съществуването на хранителната верига. Всички неща могат да оцелеят и да продължат по организиран начин само ако тази хранителна верига съществува и не е унищожена. Тъй като всички неща споделят връзка, в която се подсилват взаимно, противодействат си и съществуват заедно, хранителната верига не трябва да се прекъсва. Съществуването на различните живи неща в рамките на хранителната верига трябва да се поддържа в състояние на баланс и тяхното жизнено пространство и съществуване трябва да бъде запазено. Следователно законите и правилата за оцеляване на всички неща, установени от Бог, са от жизненоважно значение. Само съществуването на законите и правилата за оцеляване, сътворени от Бог за всички неща, може да осигури продължаването на хранителната верига и да гарантира, че тя няма да бъде прекъсната. Съществуването, продължаването и защитата на хранителната верига са основна гаранция, че хората ще могат да получат вода, въздух, слънчева светлина и храна. Само когато хората имат тази основна гаранция, физическият им живот може да бъде поддържан; само тогава те могат да се възпроизвеждат и да продължат да живеят в този земен дом, в жизнена среда като тази. Само по този начин човечеството може да има бъдеще и да има надежда. Законите и правилата, следвани от четирите сезона, деня и нощта и вятъра, скрежа, снега и дъжда — неща, които съществуват съгласно законите и правилата, сътворени от Бог — както и формите, в които се появяват, са несъмнено положителни неща, сътворени от Бог. Що се отнася до различните живи неща — независимо от техните форми, техните начини на оцеляване или техните начини на ловуване или набавяне на храна — накратко, стига да живеят в рамките на законите и правилата, установени от Бог, и стига да са съществена, незаменима част от хранителната верига, сътворена от Бог, те са положителни неща, които идват от Бог. Хората не бива да съдят за тях въз основа на собствените си възгледи и предпочитания. Някой може да каже: „Тогава комарите и мухите положителни неща ли са? Ами отровните змии, стоножките и скорпионите? И особено краставите жаби, които са толкова грозни — те също ли са положителни неща?“. Как може да се каже най-точно? Ролите, които играят тези видове, сътворени от Бог, и законите и правилата, които те следват, са все положителни неща. А какво да кажем за техните физически форми и външен вид — те положителни неща ли са? Ако наистина се налага, би могъл да ги наречеш положителни неща, но те не са негативни неща. Най-малкото, като се имат предвид правилата, които следват, ролите, които тези живи неща играят, и тяхната необходимост в хранителната верига, те съществуват като положителни неща. Не е ли точно да се каже така? (Да.) По-точно казано, тъй като такива живи неща следват законите и правилата, установени от Бог, и изпълняват отговорностите и мисията, които Бог е начертал за тях — тъй като те изпълняват мисията си, независимо дали е разпространяване на бактерии, или поддържане на репродуктивното равновесие на различни микроорганизми — погледнато от гледна точка на ролите, които играят, и на значението и целта на тяхното сътворяване от Бог, самото им съществуване е положително нещо. Ако трябва да кажем, че комарът сам по себе си е положително нещо, това може да е малко трудно за разбиране или приемане. Въпреки това, съдейки по Божието намерение при създаването му, законите и правилата, които следва, и ролята, която играе в хранителната верига, той е незаменим — и следователно е положително нещо. Някои хора казват: „Щом комарите са положителни неща, това означава ли, че трябва да ги приемем и че не бива да ги убиваме?“. Ако един комар се готви да те ухапе, ти все пак трябва да го убиеш. Ако една муха бръмчи около теб, докато се храниш, можеш да я прогониш или да я убиеш. Това е така, защото един или два комара или мухи по-малко няма да причини никакви проблеми за хранителната верига, нито ще повлияе на изпълнението на мисията на тези създания. Ако такова създание иска да изпълни мисията си, то трябва да намери правилното място за това. То не е нужно в човешката жизнена среда, така че просто го прогони и да се приключва — съжителствайте мирно. Ако то не съжителства мирно с теб и продължава да те притеснява, напълно уместно е да го прогониш или да го убиеш. Това се нарича разумно управление и правилно отношение. Някои хора казват: „Комарите винаги ме притесняват и много ме хапят. Мога ли да ги прокълна?“. Това не е необходимо. Можеш просто да ги убиеш. Ти си в правото си да ги убиеш; това е напълно съгласно принципа за това как човечеството — настойникът на всички неща — трябва да се отнася към всички неща. Например ако отровна змия влезе в дома ти и видиш, че мястото ѝ не е там, просто я прогони в гората. Ако бъдеш ухапан и отровен от нея, трябва да намериш начин незабавно да получиш медицинска помощ. Няма нужда да се опитваш да я намериш, за да си отмъстиш и да я убиеш. Ако тя те нарани отново, това няма ли да бъде още по-голям проблем? Така че недей да си го връщаш; просто се научи да се пазиш от нея. Интелигентният човек би си взел поука от тази ситуация. Кои бяха трите принципа, за които току-що говорихме? (Първо, бъди сигурен, че това е положително нещо. Второ, ако то се появи близо до теб и не искаш да се занимаваш с него, тогава просто стой далеч от него — не му позволявай да се приближи и не му позволявай да те смущава. Трето, имай правилно гледище към него. Не изпитвай отвращение към него и не го ненавиждай. Вместо това го приеми и го признай, а след това го управлявай разумно.) Управлявай го разумно и се отнасяй към него правилно. Не се оплаквай от Бог и не съди, че Бог е сгрешил, като го е създал, или че Той може да е направил грешка, само защото то те е притеснило или понякога ти е създавало някакви проблеми, или дори те е ухапало и отровило — това виждане е неправилно. Възможно е да не си го управлявал добре или да е влязло в дома ти по погрешка и да те е смутило. Но ако се обърнеш към него любезно с думите: „Тръгнало си по грешния път, това не е твоят дом. Ако нямаш лоши намерения към мен, няма да ти навредя. Продължавай натам, където трябва да бъдеш“ и то види, че няма да го нараниш, ще се обърне и ще си тръгне само. Ти му казваш: „Довиждане. До нови срещи! Този път ни беше писано да се срещнем. Ако ни е писано да се срещнем отново, пак ще те пусна да си идеш“. Като чуе това, то ще си помисли: „Хората са страхотни. Те наистина знаят как да ни управляват. У тях няма злоба“. Стига да не го нараняваш, то също няма да те нарани. Някои животни нараняват хората, защото хората винаги ги нараняват; те нараняват хората само след като са развили враждебност към тях, като го правят поради глупостта и жестокостта на хората. В умовете си такива създания естествено нямат никаква враждебност или неприязън към хората. Виж че, когато Ной построи ковчега, нито едно от животните не нарани никого и Ной дори можеше да общува с животните и да ги дресира. По онова време хората и животните бяха дружелюбни един към друг. По-късно хората станаха все по-дълбоко покварени и станаха изключително жестоки, като винаги искаха да ловуват животни заради месото им, и така възникна враждебността между хората и различните животни. Щом усетят миризмата на човек, хищниците чувстват, че им е поднесено вкусно ястие, и искат да се наядат до насита. Коя страна е причинила това? Причинено е изцяло от крайната жестокост на човечеството. Разбираш ли? (Да.)

Независимо дали се разглеждат от макроперспектива или от микроперспектива, всички неща, сътворени от Бог, определено са положителни неща. Независимо дали се разглеждат по отношение на първоначалното намерение на Бог при сътворяването им, законите и правилата, които Бог е сътворил за тях, или целта и ефекта, постигнати в крайна сметка, всички те съществуват за човечеството; всички те са били проектирани и сътворени за хората в ролята им на настойници на всички неща. Така, независимо от формите или външния вид на всички неща, сътворени от Бог, или от това какво е тяхното временно въздействие върху хората, хората трябва да се отнасят правилно към тях, да ги управляват и да ги разбират правилно и да ги приемат от Бог — това е от изключителна важност. Първо, хората трябва да са сигурни, че стига нещо да е сътворено от Бог — независимо дали е добро или лошо, красиво или грозно; независимо каква форма има; и още повече, независимо какво временно въздействие има върху човешката плът — накратко, стига да идва от Бог и да е сътворено от Божията ръка, то има с какво да допринесе за основното оцеляване на човечеството. Въз основа на това хората трябва да приемат от Бог всички неща, сътворени от Бог, а не произволно или едностранно да избират дали да ги заклеймяват, или да ги приемат въз основа на собствените си възгледи и предпочитания. Вместо това трябва да ги разбират от гледната точка на сътворено същество, като се научат да ги управляват и да се отнасят към тях правилно, и — за да бъде още по-добре — като се научат да се разбират и да си взаимодействат с тях правилно. Това е отговорността и задължението, което трябва да изпълнят хората — господарите на тази земя и настойниците на този свят, сътворени от Бог. Това е ролята, която хората трябва да играят сред всички други създания, и това е също така принцип, към който хората, изхождайки от позицията на човешката природа, трябва най-много да се придържат. Ако не харесваш определени неща, сътворени от Бог, можеш да стоиш далеч от тях. Ако ги харесваш, можеш да си взаимодействаш тясно с тях и да се приближиш до тях, за да научиш за тях и да ги управляваш — или, още по-добре, да защитаваш жизнената им среда, да се отнасяш добре с тях, да им оставяш предостатъчно жизнено пространство и да защитаваш и правилно да отстояваш тяхното право на оцеляване. Всъщност всички неща са слаби в сравнение с хората. Въпреки че Бог е дал на всички неща умения за оцеляване и инстинкти, никой друг вид освен хората не може да прави инструменти и оръжия; нито един от тях няма силата да подкопава законите и правилата, установени от Бог, нито пък поема инициативата да го прави. Само хората имат безкрайна алчност — както в манталитета си, така и в изискванията си — към различните видове живи неща и към всички неща. В същото време само хората провеждат научни изследвания, занимават се с химическо производство и правят различни инструменти и оръжия в името на оцеляването или за по-добър живот. И само хората могат да усвояват академични знания и да изследват или да променят жизнената среда на различни живи неща. Въпреки това по-голямата част от това, което хората са направили по отношение на оцеляването на различни животни и живи неща и на законите на хранителната верига, е било разрушително и смущаващо, а не подпомагащо. Така че, в крайна сметка, само хората могат да правят оръжия, за да се избиват взаимно и да унищожават собствената си основна жизнена среда. Само хората развиват промишленост, особено химическа промишленост, като произвеждат всякакви видове вредни вещества, които увреждат и унищожават земята, която човечеството обитава — този единствен дом за тяхното оцеляване. И само самите хора са причинили замърсяването и увреждането на основните вода, въздух, слънчева светлина и храна, необходими за тяхното оцеляване. Това означава, че самите хора са съсипали собствения си път към оцеляване; това не е причинено от други живи неща. Затова е от жизненоважно значение как хората, като господари на всички неща, трябва правилно да изпълняват ролята на управляващи всички неща, включително всички живи неща. Ако хората продължават да използват научни методи за направа на оръжия или различни инструменти или се занимават с химическо производство, това ще доведе до катастрофално бедствие, независимо дали за самите тях, или за други живи неща. Тоест, хората лично са потъпкали законите и правилата за оцеляване на всички неща със собствените си ръце и лично са унищожили и хранителната верига. Разбира се, хората са тези, които лично са съсипали земята, дома, от който зависят за оцеляване. Това е дълбоко трагично. Кой е виновен за всички тези последствия? (Хората.) Те се дължат на това, че хората са съсипали и унищожили положителните неща, сътворени от Бог. В крайна сметка хората могат да пожънат само това, което са посели. Ако от самото начало хората бяха способни да познаят различните роли, играни от всички неща, сътворени от Бог, да уважават, да ценят и да се грижат за различните живи неща, да следват правилата и законите за оцеляване на всички неща, установени от Бог, и да защитават основната среда на земята, дома, от който зависят, за да съществуват, тогава човечеството нямаше да стигне до положението, в което е днес. Така че по отношение на темата, че всички Божии творения са положителни неща, това, което хората трябва да разберат, е значението на законите и правилата за оцеляване, сътворени от Бог за всички неща, както и защо хората трябва да ги следват и как трябва да го правят. В същото време хората трябва да знаят, че Божията цел при сътворяването на всичко това е заради човечеството, и затова трябва да го ценят и да го защитават. Ако не можеш да разбереш значението на всичко това, трябва поне да го считаш за положително нещо, за съществено, незаменимо положително нещо, от което зависи твоето оцеляване, и да го цениш, да се грижиш за него и да го управляваш. Трябва да се отнасяш към него правилно и да го защитаваш в своето качество и роля на господар. Само по този начин човечеството може да има бъдеще и надежда и да може да продължи да живее щастливо, нали? (Да.)

Сега темата, че всички Божии творения са положителни неща, изясни ли ви се още повече? (Да.) Нека потвърдим за последен път правилния начин да се отнасяме към различните обекти и живи неща, сътворени от Бог. Хайде, повторете трите принципа, за които общувахме току-що. (Първо, стига нещо да е в обхвата на положителните неща, както е дефинирано от Бог, ние трябва да бъдем сигурни в сърцата си, че то идва от Бог, че е положително нещо и че има смисъл зад това Бог да го сътвори; това е, за да могат хората да си вземат поуки от него. Второ, въз основа на увереността, че това е положително нещо, ако не го харесваме или не искаме да влизаме в контакт с него, можем да не му обръщаме внимание. Ако то пречи на живота ни, можем да го прогоним или да стоим далеч от него и също така трябва да си вземем някои поуки и да внимаваме с него. Накрая, ако е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, ние не бива да изпитваме отвращение към него или да го ненавиждаме, а по-скоро да го приемем и да го признаем с правилно отношение и да го управляваме разумно.) Разумното му управление е жизненоважно. Ако хората не знаят как да управляват всички неща на земята, които Бог е сътворил, има вероятност това да има пагубни последици за тяхното оцеляване. Ако законите и съществуването на хранителната верига бъдат унищожени, тогава оцеляването на човечеството ще бъде изложено на риск. Не се ли намира човечеството понастоящем в такава жизнена среда? (Да.) Човечеството е развило промишленост в голям мащаб, като изхвърля отпадъчни газове, отпадъчни води и токсични вещества, които са замърсили реките, езерата и дори подпочвените води. Вече няма чиста вода за пиене; хората могат да пият само някаква рециклирана вода, която е изкуствено обработена, и която, макар и да не е токсична, има много по-малко хранителни вещества. Рибата в реките, езерата и моретата също е замърсена и не е здравословна. Не е лесно да се намери храна, която не е била замърсена. Не изпада ли човечеството в ужасно положение? Не е ли причинено това от самото човечество? Не само че питейната вода е замърсена, но и въздухът е лош; във въздуха има много вредни вещества и сега, дори да искаш да си поемеш глътка чист въздух, това е трудно постижимо — понякога хората дори трябва да носят маски, за да се предпазят от вируси. Качеството на въздуха е ужасно, хората се притесняват да ядат всякаква храна и сега се разболяват от всякакви болести, като някои млади хора също се разболяват от рак или диабет. Кой причини всички тези последствия? (Хората.) Всички те бяха причинени от хората. Ето как хората са управлявали земния дом, който Бог е сътворил за тях, като се измъчват до степен да не могат да ядат или да пият нормално, но въпреки това се чувстват много щастливи. Това е резултатът от изоставянето на Бог; не може да се говори за щастие. Единственият изход за хората сега е да приемат спасението на Създателя, да се стремят към истината и да вървят по пътя на богобоязливостта. Само по този начин можеш да бъдеш спасен, можеш да придобиеш надеждата за живот и можеш да станеш член на новото човечество. Толкова е просто; няма друг начин. Хората от Изтока смятат, че западната цивилизация е благородна и че западняците сигурно имат изход. Имат ли? (Не.) Хората от Изтока смятат, че са страдали много, че са дълбоко изпълнени с омраза и са изтърпели твърде много трудности, и имат нужда да бъдат спасени от западняците. Те винаги мислят за Запада като за рай, че отиването на Запад е попадане в рая, че ще бъдат свободни и щастливи на Запад. Но западняците не смятат, че имат много щастие. Те казват: „Въпреки че животът ни е малко по-заможен от този на Изток, ние едва ли сме по-щастливи“. Стига да си човек на тази земя, член на човешката раса, ти нямаш щастие на тази земя, защото, като живееш в този земен дом, всичко, което приемаш, идва от Сатана. Независимо дали става въпрос за човешки мисли и гледища, или за закони за оцеляване, независимо дали е източно или западно образование, няма нито едно нещо, което може да те накара да изживееш подобието на истински човек, и няма никакъв вид социално образование или мисъл, или гледище, което да може да ти позволи, като сътворено същество, да се утвърдиш в света на човека. Тъй като това човечество живее под властта на Сатана и е контролирано от Сатана, единственият начин хората да продължат да живеят, е да приемат Божието спасение, да приемат всички истини, които идват от Бог, да практикуват според Божиите слова и да постигнат спасение. Само тогава човечеството може наистина да се върне в свят, където законите и правилата за оцеляване на всички неща могат да функционират свободно, и наистина да живее в свят с пълна хранителна верига — само по този начин човечеството може наистина да играе ролята на настойник на всички неща и да изпълнява отговорностите на тази роля. За човечеството няма друг път, освен този, по който да поеме. Това е единственият изход за човечеството, единственият изход, който може да донесе надежда и щастие на човечеството. Разбирате ли? (Да.) Щом разберете, ще имате път, по който да поемете. Просто се старайте и се стремете в тази посока, към тази цел. Не поглеждайте назад, не се предавайте и никога не спирайте!

Нека приключим нашето общение за днес тук. Довиждане!

14 април 2024 г.