Съдържанието на нашето общение напоследък беше доста специално. То засягаше произхода на хората, техните същности и техните класификации. Обсъдихме проявленията на три типа хора, всеки с различна класификация — преродени от животни, преродени от дяволи и преродени от човеци. Това оказа известно влияние върху настроението на повечето хора. Как се чувстват повечето от вас, след като чухте общението относно този аспект? Има ли сред вас такива, които не желаят да чуят това съдържание и казват: „Тези въпроси не изглеждат свързани с истината. Има ли полза да се знаят тези неща?“. Когато новите вярващи чуят тези думи, има ли вероятност у тях да се появят представи? Има ли вероятност да станат негативни и слаби? Независимо от това как се чувстват хората, след като чуят тези слова — дали развиват представи, или стават негативни и слаби — при всяко положение общението за тези слова е полезно за хората. То поне позволява на хората да придобият известно прозрение и проницателност, да разберат правилните мисли и възгледи за постъпките си и да разберат основните принципи за това как да постъпват. То е страшно полезно за хората по отношение на това как да постъпват и как да живеят. По-специално, то помага на хората да знаят как да се отнасят към другите според принципите. По този начин ще могат да намалят вършенето на много глупави неща и да се отклоняват по-малко. Съдържанието на нашето общение напоследък включваше произхода на хората и тяхната вътрешна същност и завършихме с разговор за проявленията, притежавани от онези, които са преродени от истински човеци. Преродените от истински човеци притежават главно две характеристики. Кои са те? (Разпознаване на доброто и лошото и знание кое е правилно и кое е неправилно.) Това са двете основни проявления и характеристики, които човешката природа на човек трябва да притежава. Най-общо казано, те са това, което често наричаме съвест и разум. Но хората често не знаят как да разпознават дали някой има съвест и разум, или дали даден човек наистина има едното или другото, дали съвестта и разумът му са нормални, или дали са съвестта и разумът, притежавани от нормалната човешка природа. Когато хората не разбират тези факти за нормалната човешка природа, техните възгледи или разбиране за съвестта и разума са много общи, затова използвахме два аспекта на конкретни проявления, за да обясним какво са човешката съвест и разум и да потвърдим дали даден човек има човешка природа. Първият е разпознаване на доброто и лошото, а вторият е знание какво е правилно и какво е неправилно. Вече разговаряхме за тези два аспекта два пъти. Разпознаването на доброто и лошото и знанието какво е правилно и какво е неправилно са качества на човешката природа, изживени аспекти на човешката природа и конкретни разкривания и проявления на човешката природа, които хората притежават. За тези два аспекта — разпознаване на доброто и лошото и знание какво е правилно и какво е неправилно — съответно изброих някои реални примери и обсъдих някои конкретни проявления на хората в рамките на тези два аспекта, и ви накарах да разпознаете дали те са проявления на наличие на човешка природа, или не са, и дали онези, които ги притежават, са хора, които могат да разпознават доброто и лошото и знаят какво е правилно и какво е неправилно. Относно разпознаването на доброто и лошото общувахме за някои случаи, за да разнищим как хората се отнасят към положителните и негативните неща, и също така общувахме за това как да разпознаваме негативните неща и проявленията, които не са човешки. Въпреки че не дадох по-конкретни примери, за да ви кажа какво са положителните неща и какво са негативните неща, чрез разнищване и разобличаване на някои от проявленията на хората спрямо положителните неща в ежедневието им показах как човек трябва да се отнася към положителните неща и какви нагласи трябва да има към тях. Също така дадох някои примери, за да разоблича нагласите и проявленията на хората спрямо негативните неща, за да можете да се научите да разпознавате какво е естеството на нагласите и проявленията на тези негативни личности, дали тяхната човешка природа е истинска човешка природа, или не е, и каква е същността на тяхната човешка природа. В последните ни две общения не обяснихме конкретно какво са положителните и негативните неща, но съдейки по фактите, които бяха разобличени, не би ли трябвало сега да сте способни да дадете определения за положителните и негативните неща? След като изслушахте общението, обобщихте ли какво точно са положителните и негативните неща? Ако, след като си изслушал това конкретно съдържание на общението, имаш определение в сърцето си, като знаеш какво са положителните неща и какво са негативните неща, и разбираш истината в това отношение, тогава ти ще знаеш как да разпознаваш положителните и негативните неща и да се отнасяш към тях, нали? (Да.)

Какво представляват положителните неща? Това не е ли въпрос, който трябва да се разбере? Може би вие можете да дадете някои примери за положителни неща, като например Божия праведен нрав, Божията обичливост, Божието дело, Божиите намерения за човека, Божиите изисквания към човека, както и всички истини, които Бог е изразил пред човечеството, всеки подробен и конкретен истина принцип, съдържащ се в истината — всичко това са положителни неща. Можете да дадете някои конкретни примери за положителни неща, можете ли също да дадете някои конкретни примери за негативни неща? Традиционната култура негативно нещо ли е? (Да.) Злите тенденции негативни неща ли са? (Да.) Преследването на чиновническа кариера негативно нещо ли е? (Да.) Преследването на голямо богатство негативно нещо ли е? (Да.) Всичко това са негативни неща. Какво друго? (Това е всичко, за което се сещам.) Вие никога не размишлявате над тези неща в сърцата си; винаги се разсейвате. И все пак, обикновено чувствате, че след като сте вярвали в Бог и сте изпълнявали дълга си в продължение на много години, като сте яли и пили много Божии слова, сте разбрали голяма част от истината. Защо тогава, когато става въпрос за конкретни неща, ти нямаш гледна точка? Къде е отишло всичко, което си разбрал? Ако от теб се иска да използваш истините, които разбираш, за да разнищиш същността на даден проблем и да обясниш ясно неговата същност, и по този начин да помогнеш на хората да разберат свързаните с това истини и Божиите намерения, така че те не само да разпознаят негативните неща, но и да знаят кои са положителните неща и свързаните с това истини принципи, нищо не ти идва наум и не знаеш какво да кажеш. Това не е ли проявление на неразбиране на истината? (Да.) Тогава какво са всички тези разбирания, за които обикновено говориш? (Думи и доктрини.) Всичко това са думи и доктрини. Когато си водят бележки от духовна практика, някои хора установяват, че мислите им текат като извор, и пишат, сякаш са божествено напътствани; пишат много структурирано и се трогват дотолкова, че очите им се пълнят със сълзи и те се стичат по лицата им. Обаче когато от тях се поиска да приложат написаното в реалния живот, за да разпознаят различни хора, да прозрат различни неща и да разрешат различни проблеми, те са неспособни на това. Разбират много доктрини, но просто не разбират истината. В резултат на това те не могат да прозрат нито едно нещо, с което се сблъскат, и не могат да разрешат нито един проблем, който открият. Каква е ползата от това, че разбират толкова много доктрини? Хората, които не разбират истината, са толкова окаяни! Онези надменни и самоправедни хора разбират много доктрини, но въпреки това не могат да разрешат нито един реален проблем. Това е толкова окаяно. Да се върнем на темата, нека продължим нашето общение за това какво представляват положителните неща. Този аспект на истината трябва да бъде изяснен. Ако направим общо изявление и кажем: „Всичко, което идва от Бог, е положително нещо“, правилни ли са тези думи? (Да.) „Всичко, което идва от Бог, е положително нещо“ е истина, но ако не разбираш за какво конкретно се отнася това твърдение или за какво се отнася истината в него, тогава това, което ти разбираш, е доктрина. Ако в много неща осъзнаваш и наистина разбираш това твърдение и можеш също така да споделиш някои подробности, за да обосновеш своята гледна точка, тогава гледната ти точка има за основа Божиите слова и това доказва, че ти разбираш малко от истината. Много хора казват: „Всичко, което идва от Бог, е положително нещо“. На теория това твърдение е правилно и освен това е един аспект на истината. И така, конкретно, какво представляват положителните неща? Трябва да има конкретно обяснение за „всичко, което идва от Бог, е положително нещо“. Тогава кои неща са положителни неща? Всичко, което идва от Бог, е положително нещо: всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието господство, са положителни неща. Правилно ли е това обяснение? Това прави ли го конкретно? (Да.) По този начин твърдението „всичко, което идва от Бог, е положително нещо“ не остава просто на теоретично ниво, а се превръща в истина принцип. Ясно ли е, като се каже по този начин? (Да.) Тогава прочетете това изречение, което определя положителните неща. (Всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието господство, са положителни неща.) Как се чувствате, след като прочетохте това изречение? Започнаха ли определението или обхватът на положителните неща да се изясняват в сърцата ви? (Да.) Тогава го прочетете отново. (Всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието господство, са положителни неща.) Когато четете слова на истината, вие трябва да се научите да ги четете бавно и да ги вкусвате внимателно. Трябва да се научите да ги четете с отмерена интонация, като ги четете сериозно и тържествено, с разбираемо темпо, което позволява да се възприемат, така че след като всички ги чуят, всяка дума и изречение да се запечатат в сърцата им и да оставят дълбоко впечатление, и оттам нататък това твърдение да се превърне в основа и критерий на Божиите слова, с които те вътрешно да измерват определен тип неща. Колко чудесно би било това. Прочетете го отново. (Всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието господство, са положителни неща.) Това все още беше малко бързо. Кажете Ми, когато четете Божиите слова, не трябва ли да го правите сериозно и с благоговение? (Да.) Ако четете Божиите слова толкова лекомислено и бързо, както бихте чели статия от невярващ, как биха се почувствали слушателите? (Няма да почувстват никакво благоговение.) Тогава, за да четете Божиите слова с благоговение, как трябва да ги четете? Какво трябва да бъде темпото? (Трябва да ги четем сериозно и искрено, дума по дума, по звучен и мощен начин.) Правилно. Тогава го прочетете отново и се постарайте да го направите звучно и мощно. (Всички неща, сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието господство, са положителни неща.) Сега, след като това изречение беше прочетено няколко пъти, сигурно сте го запомнили, нали? (Да.) Това изречение подчертава три неща. Кое е първото? (Това, което е сътворено от Бог.) Кое е второто? (Това, което е повелено от Бог.) А кое е третото? (Това, което е под Божието господство.) И какво са всички тези неща? (Всички те са положителни неща.) Запомнихте го, нали? (Да.) Запаметяването на истината и запечатването ѝ в сърцето е невероятно полезно за разбирането на всички истини принципи, за разпознаването на всякакви видове хора, събития и неща, както и за притежаването на правилната позиция и гледна точка за тях, и за способността да се избере правилният път и да се практикува според истините принципи, за да се удовлетвори Бог.

Току-що говорихме за това какво представляват положителните неща. Всички неща и събития в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или е под Божието господство, са положителни неща. В такъв случай има огромен брой положителни неща. Първо, всички видове живи и неживи неща, които Бог е сътворил, са положителни неща. Живите неща са форми на живот, които са способни на действие, които могат да дишат и които притежават жизненост. Независимо каква е тяхната жизнена структура или какви са законите и правилата на техния живот, стига да са сътворени от Бог, стига да идват от Бог, те са положителни неща. Дори и да не ги харесваш, дори и да не са в съгласие с твоите представи и дори и да не са от полза за хората или дори да могат да им причинят вреда, стига да са направени от Бог и повелени от Него, те са положителни неща. Но някои хора имат представи за това. Те вярват, че лошите животни и животните, които могат да навредят на хората — като лисици, вълци или човекоядни зверове — не са положителни неща, а негативни. Тази гледна точка противоречи на Божиите желания и е напълно и изцяло погрешна. Всъщност каквото и да е сътворено от Бог, стига Той да не го заклеймява, е положително нещо. Хората не бива да го дискриминират, нито да го заклеймяват и да прибягват до убиване или каквито и да било други жестоки средства за справяне с него, защото го намират за отблъскващо. Трябва да го оставят да следва естествения си ход. Дори и да не го защитаваш, ти все пак трябва да му оставиш пространство за оцеляване и не бива да му вредиш, защото то идва от Бог. Това е нагласата, която хората трябва да имат към всички разнообразни създания, направени от Бог. Стига нещо да е сътворено от Бог, независимо дали го харесваш или не, дали е красиво или грозно, дали е дружелюбно към теб или представлява заплаха, дали е невидимо за невъоръжено око или можеш да го видиш, дали оказва въздействие върху живота ти, или каква е връзката му с човешкото оцеляване, ти трябва да се отнасяш към него и към всички подобни неща с еднакво уважение, да се отнасяш към тях според принципите и да ги уважаваш; да им даваш пространство за оцеляване, да уважаваш техните начини на оцеляване и техните закони за оцеляване, както и да уважаваш всички техни дейности. Не бива да им вредиш. Най-малкото трябва да си способен да съществуваш съвместно с тези създания и не бива да си пречите едни на други. Това е нещо, което хората трябва да разберат и да усвоят, и това, разбира се, е още повече принцип, който трябва да се спазва в начина, по който човек се отнася към различните създания; човек категорично не бива да подхожда към тях с представи, които идват от човешката воля, или дори с прибързаност. С това завършва нашето общение по въпросите, свързани с всички неща, сътворени от Бог.

Друг аспект на определението за положителни неща се отнася до онова, което е повелено от Бог, а обхватът на повеленото от Бог е доста голям. В общи линии например продължителността на живота, външният вид, вродената природа и гените на различните живи същества, както и техните начини на оцеляване, техните модели на активност, техните методи за осигуряване на храна и размножаване и техните жизнени модели за адаптиране към четирите сезона, които включват техните миграционни маршрути и обхвати на активност; освен това четирите сезона, местоположенията на планини, реки и езера и формите на съществуване на различни живи или неживи неща на земята, повелени от Бог, и така нататък — хората трябва да уважават и тези неща, които попадат в този обхват, да им дават пространство за оцеляване и да не използват човешка воля или изкуствени средства, за да ги изкореняват, да се намесват в тях или да ги увреждат. Например тигрите са родени да ядат тревопасни животни; зебрите, антилопите, лосовете и някои малки животни са плячка за тигрите. Това е начинът на дадено създание да си осигурява храна и обхватът, в който го прави; това е правило за неговото оцеляване. И така, какво включва това правило за оцеляване? То включва Божията повеля. Тъй като е повелено от Бог, независимо как хората гледат на него от гледна точка на представите — дали го виждат като чудесно, или като кърваво и жестоко — то със сигурност е положително нещо. Това е абсолютно сигурно и ти не можеш да го отречеш. Дори ако в сърцето си чувстваш, че тигър, който ловува животни, е нещо много кърваво и жестоко, и не можеш дори да понесеш да гледаш как се разгръща такава трагична сцена, трябва да уважаваш начина на оцеляване в животинския свят. Не бива да го възпрепятстваш или ограничаваш, още по-малко изкуствено да се намесваш в тази екологична среда или да я увреждаш. Вместо това трябва да оставиш нещата да следват естествения си ход и да защитаваш средата за оцеляване на животинския свят. Не бива да лишаваш различните животни от правото им на оцеляване. Това, че месоядните ловуват и поглъщат тревопасни или други животни, е правило за тяхното оцеляване и това правило за оцеляване е сътворено от Бог и повелено от Бог. Човечеството не бива да се намесва в него или да го уврежда, а трябва да остави нещата да следват естествения си ход. Какво означава тогава да оставиш нещата да следват естествения си ход? Означава, че когато видиш тигър или друго месоядно животно да ловува антилопа или друга плячка, ако имаш достатъчно смелост, можеш да наблюдаваш от разстояние и да не се намесваш. Ако си плах и не можеш да гледаш тази сцена на кървава, смъртоносна битка, тогава не гледай, но не трябва да заклеймяваш ловното поведение на тези месоядни животни, защото не можеш да понесеш да гледаш кървавата сцена, а още по-малко трябва да се оплакваш, че е било грешка Бог да сътвори тези месоядни животни; това е постъпка, лишена от разум. Нормално е да не разбираш това, но не трябва да лишаваш месоядните от правото им на оцеляване. Някои хора питат: „Тогава трябва ли изкуствено да ги защитаваме?“. Като не правиш нищо, за да се намесваш или да причиняваш вреда, ти вече си изпълнил отговорността на човека. Няма нужда изкуствено да ги защитаваш, защото животните също са създания, направени от Бог; и като се има предвид, че са били сътворени от Бог, Бог вече ги е надарил със способността да оцеляват — нямат нужда ти да се намесваш или да помагаш. Освен това можеш ли да им помогнеш? Можеш ли да възпроизведеш свирепостта, с която те ловуват плячката си? Хората нямат необходимите качества. Най-много да могат само да използват оръжия, за да убият няколко животни, което далеч не отговаря на нуждите на животните. Нещо повече, някои животни не ядат мъртва плячка; те ядат само жива, прясна плът. Не бива да се намесваш в правата за оцеляване на месоядните животни или да ги увреждаш, нито трябва да защитаваш тревопасните от вреда; достатъчно е да не ги нараняваш или да не ги ловуваш. Оцеляването на всички видове животни има своите закони и те ще се размножават и ще живеят според правилата, повелени от Бог, и законите, установени от Бог. Те имат свои собствени закони и свои собствени способности за оцеляване и в много отношения техните способности за оцеляване са дори по-добри от тези на хората. Въпреки че не могат да правят или да използват оръжия и инструменти, способността им да оцеляват независимо в някои отношения все пак е по-добра от тази на хората. Ако хората трябваше да живеят в дивата природа, за тях би било трудно да оцелеят; някои дори биха умрели от жажда, глад или студ, или биха били изядени от диви зверове. Ясно е, че способността на хората да оцеляват независимо в дивата природа е по-лоша от тази на животните. И защо е така? Това също е свързано с Божията повеля.

Принципът, който хората трябва да спазват по отношение на повеленото от Бог, е да не се намесват изкуствено в него и да не го увреждат. Вземете например отношението към животните: не е нужно хората да ги защитават от доброта. Стига да не ги смущаваш, да не увреждаш жизнената им среда или да не подриваш техните правила и закони за оцеляване, ти си изпълнил отговорността на човека. Ако едно животно е ранено или се сблъска с някаква трудност и потърси помощ от хората, трябва ли хората да му помогнат? (Да.) Тази помощ не се счита за изкуствена намеса, а по-скоро е отговорност, която хората трябва да изпълнят. Защо това е отговорност, която хората трябва да изпълнят? Защото това е нещо, което хората са способни да направят. В тази ситуация хората трябва да проявят любов и да направят всичко възможно да помогнат, защото и хората, и животните са създания. Просто в Божиите очи човечеството е обект на Неговото спасение, създание от по-високо ниво, различно от другите. Тъй като всички живеят заедно в този материален свят, в това пространство, взаимното подпомагане във време на нужда не нарушава никакви принципи. Това е най-малкото качество, което хората трябва да притежават, и е нещо, което трябва да могат да постигнат. Ако при теб наистина идва за помощ някое ранено животно, то го прави само защото те цени високо и ти се доверява. Фактът, че то може да потърси помощта ти, доказва, че не е глупаво; способно е да мисли и знае, че макар хората да са различни от него, те имат начини да му помогнат да оцелее. Тъй като другите живи същества ценят хората толкова много, не трябва ли хората да играят добре ролята на господар на всички неща и да изпълняват задълженията, които трябва? (Да.) Това е принципът на практикуване. За да играеш добре ролята на господар на всички неща, не е достатъчно само да имаш това желание — изискват се практически действия. Когато други живи същества се сблъскат с трудности или имат нужди, ти трябва да протегнеш ръка за помощ, за да им съдействаш. Ако им е съдено да умрат или да се сблъскат с някое голямо бедствие и ти не можеш да помогнеш, тогава нищо не може да се направи и просто трябва да оставиш нещата да следват естествения си ход — просто трябва да дадеш всичко от себе си. Ако видиш, че се сблъскват с трудности или опасност, точно тогава трябва да изпълниш своята отговорност и задължение. Ако не го виждаш, няма нужда да полагаш огромни усилия, за да го търсиш — това не е твоя отговорност. Те имат своя собствена съдба и не е нужно ти проактивно да полагаш усилия в това отношение. От друга страна, ако са изправени пред трудност и търсят помощта ти, твой неотменен дълг е да протегнеш ръка за помощ; по-добре да не отказваш. Например ако срещнеш дива гъска на пътя, която препречва пътя ти и се опитва да те спре да си тръгнеш, ако имаш любящо сърце, трябва да осъзнаеш, че гъската е в беда и е дошла при теб за помощ. Какво трябва да направиш в този момент? (Да последвам гъската, за да видя какво не е наред, и да помогна, ако мога.) Точно така. Последвай гъската, виж къде те води и с каква трудност или опасност се е сблъскала, която изисква човешка помощ. Трябва да направиш всичко възможно да ѝ помогнеш — не можеш просто да я оставиш в беда. Това е чувството за отговорност, което хората трябва да имат. Да цениш различните живи същества, сътворени от Бог, да цениш всички неща, които Бог е сътворил — това е качеството да се обичат положителните неща, което хората трябва да притежават. Някои хора питат: „Това трупане на заслуги и правене на добро ли е?“. Не. Изразът „трупане на заслуги и правене на добро“ не е валиден. Няма нужда да се ръсят такива гръмки думи. Казано направо, цялата идея за трупане на заслуги и правене на добро е глупост! Това е изпълняване на задълженията на човека; това е най-основното чувство за отговорност, което хората трябва да притежават. След като си помогнал на гъската, твоята отговорност е изпълнена. Няма нужда тя да ти благодари, нито има нужда да ти се отплаща за добротата — това, което си направил, е нещо, което хората са длъжни да правят. Да се изпълни това задължение и да се има това чувство за отговорност означава да се следват Божиите слова — всички неща, сътворени и повелени от Бог, са положителни неща и ние трябва да ги ценим. Божията заръка е да ценим всички неща, които Той е сътворил. Това е част от здравия разум на човешката природа, който хората най-малкото трябва да притежават като господари на всички неща. По-конкретно, това е чувството за отговорност, което те трябва да притежават като минимум. Не се меси на другите живи същества, не подривай техните правила за оцеляване и не ги лишавай от правото им на оцеляване; освен това няма нужда изкуствено да им помагаш да живеят по определен начин или да ги напътстваш и направляваш да оцеляват по определен начин. Вместо това уважавай техните закони и правила за оцеляване. Ако видиш, че имат нужда от помощ, не бива да ги отбягваш или да си затваряш очите, като просто гледаш как биват наранявани и умират, а трябва да протегнеш ръка за помощ, за да изпълниш отговорността и задължението, които хората трябва да изпълняват. Като им помагаш, ти ги спасяваш. Това няма да те измори, нито ще изисква от теб да платиш висока цена или да изразходваш много енергия, още по-малко да жертваш живота си, за да ги защитиш. Това не ти коства нищо; това е нещо, което се предполага да правиш като човек. Ако от теб се искаше да ги защитаваш с всички сили, това нямаше да е лесно за постигане, но ти трябва да си способен да оставиш нещата да следват естествения си ход — като не им се месиш, не увреждаш жизнената им среда или не подриваш техните правила за оцеляване и не ги лишаваш от правото им на оцеляване. Ако не можеш да направиш дори това, тогава не си човек, не си прероден от човек и нямаш човешка природа. Какво означава да нямаш човешка природа? Означава, че ти липсват дори съвестта и разумът да защитаваш животните, да се грижиш за тях и да уважаваш живите същества, които Бог е направил. Ако винаги мислиш да ги нараняваш, да ги ядеш и да ги лишаваш от правото им на оцеляване, тогава не си човек, а див звяр. Това ясно ли е сега? (Да.)

Що се отнася до това, което Бог повелява, има някои други ситуации. Например правилата за оцеляване на някои животни са малко по-различни от тези на други живи същества или дори са им противоположни; така е при бухалите, прилепите и някои други животни, чието правило за оцеляване е да спят през деня и да се активизират през нощта. Това е повелено от Бог и дори ако понякога специални обстоятелства карат тези животни временно да променят този режим, при нормални условия техните закони и правила за оцеляване в общи линии не се променят. Хората постоянно обмислят промяна на правилата на тези животни, като ги направят активни през деня, подобно на хората. Те провеждат изследвания на гените и кръвния им серум, на техните модели на активност и т.н., като измислят всякакви начини да променят и подкопаят техните правила за оцеляване и модели на активност. Това добро ли е? (Не.) Положително нещо ли е този вид поведение, този вид мислене? (Не.) Това е негативно нещо и е нещо, присъщо на нечовеците. Научните изследвания наистина са променили донякъде тези живи същества, но в крайна сметка те живеят изключително мъчително и анормално. Нормалните хора не могат да понесат тази гледка. Има и хора, които казват: „Сега има толкова много плъхове; щеше да е чудесно, ако кучетата можеха да ловят плъхове. Кучетата биха могли да пазят къщата и щяхме да спестим от храна за кучета, защото те щяха да ядат плъхове, и нямаше да имаме нужда да гледаме котки. Това щеше да е „с един куршум — три заека“. Нямаше ли да е чудесно?“. След това те изследват как да слеят гените на котките и кучетата, така че кучетата да имат както кучешки, така и котешки гени и да станат хибрид между куче и котка, който може както да пази къщата, така и да лови плъхове. Тази идея добра ли е? (Не.) Защо не е? (Защото те винаги искат да подкопаят това, което Бог е повелил, и да нарушат законите, повелени от Бог. Това е точно нещото, което прави Сатана и което прави поквареното човечество.) Такива идеи са нечестиви. Откъде идват нечестивите идеи? Те идват изцяло от Сатана и злите духове. Следователно такива покварени хора са нечовеци. Те винаги искат да променят положителните неща, които Бог е повелил, и да променят първоначалните функции, моделите на активност и законите за оцеляване на различни живи същества, повелени от Бог. Те винаги искат да подкопаят формите на оцеляване на живите същества, повелени от Бог, винаги развиват някои нечестиви и възмутително бунтарски идеи, мисли и възгледи, и винаги искат да подкопаят различните неща, повелени от Бог. Такива хора са нечовеци; те нямат човешка природа. Техните мисли или действия никога не са в обхвата на съвестта и разума, а по-скоро винаги искат да надхвърлят обхвата на нормалната човешка природа — това е проявление на нечовечност. Те не уважават и не поддържат, в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, правилата за оцеляване и формите на съществуване на всички неща, повелени от Бог. Вместо това винаги искат да подкопаят, смутят и променят правилата за оцеляване, повелени от Бог, да променят начините на живот на други живи същества. Те искат да направят така, че котките вече да не са котки, а кучетата вече да не са кучета, като превърнат всички тях в отклонения, в нечестиви неща, като ги карат да се развиват в нечестива посока. Те винаги искат да подкопаят съществуването на положителните неща и винаги искат да подкопаят формите на оцеляване на положителните неща. Не са ли те нечовеци? (Такива са.) Мислите и възгледите, породени и притежавани от нечовеците, са негативни неща и са враждебни на положителните неща. Тъй като техните възгледи са негативни неща и са враждебни на положителните неща, не са ли предметите, които те произвеждат, и резултатите, които постигат в професиите си, негативни неща? (Такива са.) Тези неща са негативни. Въпреки че някои неща нямат пряко неблагоприятно въздействие върху човечеството или не му причиняват вреда, стига те да са враждебни на това, което Бог е повелил, стига да нарушават законите и правилата, повелени от Бог, и стига да имат различен начин на оцеляване или различен закон и правило, възникнали в резултат на човешка изкуствена намеса, обработка и подкопаване на законите и правилата, повелени от Бог, тогава тези неща са негативни неща. Независимо колко хора приемат и признават съществуването на такова нещо или на колко хора то носи плътско удоволствие в живота или съществуването им, ако то не е в първоначалната форма, повелена от Бог, и ако не е в първоначалното състояние, повелено от Бог, а по-скоро повелената структура, форма или законите и правилата за нейното оцеляване са били променени и подкопани, тогава това е негативно нещо. Това е така, защото е било обработено, повредено и променено от Сатана и е било пропито с концепции, мисли и възгледи от Сатана и дори с някои от отровите или кроежите на Сатана. Дори и хората да не могат да прозрат това, то все пак е негативно нещо. Накратко, стига да е нещо, което противоречи на първоначалното нещо, повелено от Бог, нещо, чиято първоначална форма, структура или закони и правила за съществуване, повелени от Бог — независимо дали е живо или неживо нещо — са били подкопани и променени, и в което същевременно са били пропити или добавени различни допълнителни неща от Сатана, тогава то е негативно нещо и вече е с променена природа. Независимо какво количествено въздействие оказва върху физическия живот или оцеляването на човечеството, стига да е претърпяло качествена промяна и качеството му да е било изменено, тогава то е негативно нещо. Това е безусловно и съвсем не е лъжа. Стига нещо да е негативно, независимо колко дълго е съществувало в този свят или колко дълго е било приемано от човечеството и обществото, ако то не е първоначалното нещо, повелено от Бог, то не е признато от Него, а щом не е признато от Бог, тогава то е негативно нещо.

Някои хора питат: „Ябълките и крушите са първоначални плодове, повелени от Бог. Ако двете се присадят заедно, за да се получи ябълкова круша, това негативно нещо ли е? Трябва ли да я ядем, или не?“. Това е нещо, с което може да се сблъскате в ежедневието, нали? Кажете Ми, трябва ли да я ядете, или не? Ако я изядете, ще се отровите ли? Ще ви навреди ли физически? Ще повлияе ли на продължителността на живота ви? Ще повлияе ли на това как Бог гледа на вас? Ще повлияе ли на изхода ви? Как трябва да се гледа на този въпрос? Това те изпитва дали разбираш истините принципи и дали разбираш това, за което общувахме по-рано. Ако разбираш този аспект на истината и си схванал истините принципи в това отношение, тогава, когато се сблъскаш с неща в реалния живот, ще знаеш как да практикуваш, ще знаеш кои действия нарушават истината и кои действия отстояват истината и влизат в обхвата на истините принципи. Трябва ли да ядете ябълкови круши? (Не.) Не бихте посмели да ги ядете или не бива да се ядат? (Не бихме посмели да ги ядем.) Казвате, че не бихте посмели да ги ядете, но не сте ли изяли доста от тях в ежедневието си? И какво се случи, след като ги изядохте? Беше ли ви нанесена физическа вреда? Първо, нека определим дали ябълковата круша е положително или негативно нещо. Вие казахте, че тя не бива да се яде. Подтекстът на това твърдение е, че ябълковата круша е негативно нещо и затова не бива да се яде. Това ли имахте предвид? (Да.) Тогава това разбиране правилно ли е? Трябва ли въпросът за ябълковите круши да се възприема по този начин? Ако не ви бях дал примера, за който да общуваме, вие щяхте да си мислите, че ябълковите круши не бива да се ядат, че яденето им ще ви отрови — точно както Ева, когато наруши Божията заповед и яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото, беше изкушена от Сатана да съгреши и попадна безвъзвратно в ръцете на Сатана. Щяхте да си мислите, че особено предвид факта, че сега е критичният момент на Божието спасение на човечеството и времето накъсява, трябва да сте внимателни и да не ядете неща безразборно, че ако го направите, може да нарушите принципите и да прегрешите срещу управленските закони, което ще ви остави без възможност да бъдете спасени и тогава разкаянието щеше да е безполезно. Вие не можете да прозрете този въпрос; били сте озадачени от такова малко нещо. Мислите си, че ябълковите круши не бива да се ядат и не бихте посмели да ги ядете, че това би било нарушаване на принципите и прегрешение срещу управленските закони, което би било ужасно! Не е ли това, което всички вие мислите? И така, трябва ли да ядете ябълковите круши, или не? (Боже, ние току-що обсъдихме това и смятаме, че можем да ядем ябълкови круши, защото човекът само подобрява ябълките и крушите и не е променил законите, повелени от Бог за тях. Така че яденето на ябълкови круши не включва прегрешение срещу управленските закони.) След вашето общение придобихте известна яснота и сега разбирате, че законите, повелени от Бог, в общи линии са останали непроменени по отношение на ябълковата круша, така че можете да я ядете. Това, което току-що казахте, е точно; просто не го обяснихте ясно. Нека засега да не обсъждаме въпроса дали ябълковите круши могат да се ядат, или не; нека първо поговорим за това защо те не нарушават законите, повелени от Бог. Ябълковите дървета и крушовите дървета са растения, сътворени от Бог, и хората могат да ядат плода, който те раждат. Когато тези две растения бъдат присадени заедно или кръстосано опрашени, се произвежда друг вид плод. Независимо дали това се прави изкуствено или естествено, в общи линии произходът на този плод, формата на неговото съществуване и законите и правилата за неговото оцеляване остават непроменени спрямо това, което е било първоначално повелено от Бог. Дори ако човек изкуствено присади клоните на ябълково дърво и крушово дърво заедно, то плод със споделените характеристики на живот и на двете се произвежда въз основа на техните първоначални закони и правила за оцеляване, въз основа на техните първоначални форми на живот. Този плод се нарича ябълкова круша. Човекът просто използва своята способност за оцеляване и своя начин на мислене, своята интелигентност и умение, за да присади две растения заедно и да произведе друг вид плод, но този плод, ябълковата круша, не излиза извън обхвата на повеленото от Бог. Това е единият аспект. От друга страна, ако ябълкови и крушови дървета растат заедно в една гора, могат ли да избегнат кръстосаното опрашване дори без човешка намеса? При съвсем естествени обстоятелства, когато настъпи сезонът на цъфтеж, те ще бъдат кръстосано опрашени, а техните коренови системи под земята също ще се преплетат. Независимо дали прашецът се разпространява от пчели, или чрез вятъра и циркулацията на въздуха, ябълките и крушите ще приемат хранителни вещества едни от други и плодът ябълкова круша ще бъде произведен съвсем естествено. Тогава можеш ли все още да кажеш, че тази ябълкова круша е създадена от човек? (Не.) Тя е живо нещо, което расте естествено в естествената среда, повелена от Бог; тя е нещо в рамките на обхвата, позволен от Бог, така че тази ябълкова круша не нарушава никакви закони. Независимо дали има характеристиките на ябълка или на круша, накратко, тя не е негативно нещо; тя все още е вид плод, който Бог е подготвил за човечеството. Можеш да загърбиш тревогите си и смело да ядеш — това определено няма да ти причини никаква физическа вреда. Но когато току-що споменах, че човек изкуствено присажда клоните на ябълка и круша заедно, вие не можахте да установите дали ябълковата круша е положително или негативно нещо и не бихте посмели да я ядете, като си мислехте: „Ябълката си е ябълка, без гените на круша, а крушата си е круша, без компонентите на ябълка; определено само те могат да се ядат!“. Този начин на възприемане на нещата не е ли изопачен? (Да.) Изопачен е. Различни живи същества съществуват заедно в общо пространство; те неизбежно ще си влияят и ще си предоставят ресурс взаимно, като черпят от силните страни на другите, за да компенсират собствените си слабости. В това има много подробности и има тайни. Накратко, появата, съществуването и ефектът на всичко това са за оцеляването на човешкия род, който Бог е сътворил. Това е стойността и значението на съществуването на положителните неща; в крайна сметка то е, за да поддържа нормалното съществуване на човечеството и размножаването и продължението на човечеството. Ясен ли е вече този въпрос? (Да.)

След това нека обсъдим друг въпрос — нещо, с което хората често се сблъскват в ежедневието си. Погледнете и помислете как трябва да се разпознава и как трябва да се подхожда към него. За да задоволят търсенето на храна от страна на човечеството, хората са изобретили неорганични зърнени култури, като увеличават добива чрез модифициране на гените на различни семена и плодове. Първоначално целта всъщност е била да се намалят вредителите и болестите, да се избегне използването на повече пестициди и така да се отглеждат различни растения, необходими на човечеството, като същевременно се намали трудът и се избегне намесата на вредители и болести, и в същото време да се увеличи добивът, за да се задоволи нуждата на човечеството от храна, което е довело до създаването на такъв продукт. Как се нарича този продукт? Неорганична храна. Появата на неорганичната храна до голяма степен е задоволила търсенето на храна от страна на човечеството. Хората вярват, че добивът на органична храна е сравнително нисък и не може да задоволи нуждите на човечеството. От появата на неорганичните зърнени култури добивът на зърно значително се е увеличил, доходите на хората също са се увеличили и проблемът с глада за много хора е решен. Така човечеството „извади късмета“ да може да яде неорганична храна. И така, неорганичната храна положително нещо ли е, или е негативно? Нарушава ли тя принципа на „това, което е повелено от Бог“, или не? Трябва ли да се яде неорганична храна? Какви са вашите гледни точки и мнения относно неорганичната храна? Как определяте положителния и негативния характер на органичната и неорганичната храна? (Органичната храна е естествена и е повелена от Бог. Тя е положително нещо. Неорганичната храна е произведена чрез научна обработка и генетична модификация. Тя противоречи на първоначалните закони, сътворени от Бог. Така че неорганичната храна е негативно нещо.) (Първоначалните гени в неорганичната храна са увредени и тя противоречи на законите, сътворени от Бог. Нещо повече, първоначалната хранителна стойност на храната е била подкопана в неорганичната храна; яденето ѝ не носи никаква полза за здравето на хората. В днешно време появата на здравословни проблеми е широко разпространена сред много хора, които от години ядат неорганична храна, така че мисля, че ако условията позволяват, трябва да се опитваме да не я ядем. Но в днешното общество повечето храни са неорганични, така че, за да оцелеем, определено трябва да ядем неорганична храна.) Това, което казахте, е в съответствие с принципите и ключовите моменти са правилни, но е твърде опростено и има някои подробности, които не са обяснени ясно. Някои хора казват: „Неорганичната храна и органичната храна външно изглеждат по подобен начин и на вкус са горе-долу еднакви. Неорганичната храна в общи линии не се различава от първоначалните форми на храна, повелени от Бог. Някои неорганични храни дори изглеждат по-добре и имат по-висок добив от органичните храни, а вкусът не е непременно много по-лош от този на органичните храни. Тогава защо органичната храна е положително нещо, а неорганичната храна е негативно нещо?“. Макар току-що да казахте, че сте сигурни, че органичната храна е положително нещо, а неорганичната храна е негативно нещо, вие не разбирате защо те се разграничават по този начин; все още не разбирате подробностите тук. Има един ключов момент, който трябва да знаеш: защо при две неща, които външно изглеждат еднакво, едното е положително нещо, а другото е негативно нещо? Някои хора казват: „Това е така, защото неорганичната храна е научно обработена и е увредена от науката“. Вярно ли е това твърдение? Като доктрина е вярно. Звучи правдоподобно. Но след като го чуят, хората все още не разбират. И така, каква точно е разликата в същността на органичната и неорганичната храна, която позволява те да бъдат определени съответно като положителни и негативни неща? На какво се основава това определение? Как Бог гледа на това? Каква е истината тук? Това стига до същността на въпроса.

Органичните неща идват от Бог. Те са това, което Бог е сътворил, и човекът ги е нарекъл „органични“. Нека засега да не се занимаваме с произхода или източника на думата „органичен“ или защо хората са я нарекли така. Вместо това трябва да я погледнем от гледната точка на Божието сътворение и повеля. В рамките на Божието сътворение и повеля има един тънък, но решаващ момент, който е, че когато Бог сътвори едно семе, Той вложи в него всички хранителни вещества и компоненти, които то трябва да има, както и неговите функции. На какво се основаваха принципите за определяне на това какви неща да бъдат вложени в семето? Основаваха се на нуждите на човешкото тяло, на възприемчивостта на функциите на вътрешните органи на човешкото тяло и на хранителните компоненти, изисквани от тези органи. Тъй като храната, отгледана от такова семе, е за човешка консумация, тогава ефектите, които тази храна ще окаже върху човешкото тяло, след като бъде изядена, и хранителните вещества, които хората могат да усвоят от нея, за да поддържат нормалния си физически растеж и оцеляване и да удължат живота на тялото си, са все неща, които Бог трябва да вземе предвид, когато сътворява семе или вид храна. Не става въпрос за случайно сътворяване на семе, което може да расте в почвата, и толкова — не, Бог е вложил мисъл в това. Що се отнася до това какви въздействие ще имат люспата, пулпата и зародишът на този вид семе върху човешкото тяло, какви резултати могат да постигнат тези неща, от какво се нуждае човешкото тяло и какви хранителни вещества трябва да усвоят хората от този вид храна след изяждането ѝ — всичко това са неща, които Бог трябва да вземе предвид. Тъй като Бог има такива съображения, когато Той сътворява този вид семе, Той трябва да го сътвори в съответствие с хранителните пропорции, от които се нуждаят хората, и така това семе се заражда в Божиите мисли. Това е разглеждане на въздействието на семето върху хората от перспективата на неговите хранителни компоненти и структура; това е един аспект, който Бог взема предвид, когато сътворява това семе. Освен това Бог взема предвид размера и формата на този вид семе или плод, продължителността на времето за покълване, формата му на оцеляване, вида на почвата, в която е подходящо да расте, колко хранителни вещества усвоява в какъв вид почва, колко хранителни вещества могат да усвоят хората от него, когато го ядат, и така нататък. Всички тези подробности са неща, които Бог трябва да вземе предвид. Различните фактори, които Бог взема предвид, когато сътворява едно семе, в крайна сметка се свеждат до една точка, която е да се задоволи нуждата на човечеството от храна, да се постигне нормалният физически растеж и оцеляването на човечеството. Това е най-важната точка. Има още една точка, която също е от решаващо значение. Ако едно семе няма жизнена сила и е мъртво нещо, като песъчинка или камък, неспособно да покълне, когато бъде посадено в почвата, тогава това означава, че след като хората изядат тази храна този един път, тя няма да бъде налична отново. Такова семе далеч не е способно да задоволи нуждата на човечеството от храна. Следователно, в допълнение към нужните компоненти, като люспа и ядка, това семе трябва да има зародиш. Разбира се, този зародиш може да не е характеристика на живота, присъстваща във всички семена. Накратко, в допълнение към люспата и ядката си, това семе трябва да има жизнена сила. На човешки език това се нарича жизнена сила, но според Бог това означава, че това семе трябва да има живот. Какво означава „да има живот“? Означава, че то може да продължи да се възпроизвежда; то трябва да е способно да дава плод чрез покълване и растеж. Едно семе трябва да е способно да произвежда повече плодове чрез покълване, растеж и цъфтеж, и подобно на самото семе, неговите плодове също трябва да имат жизнена сила и да са способни да се възпроизвеждат и да дават повече плодове, тъй като само по този начин то може да задоволява нуждата на човечеството от храна безкрайно. Това са двете най-основни и най-важни неща в Божието сътворение и повеля за едно семе: едното са различните хранителни вещества, които то съдържа, и неговите функции, а другото е, че това семе трябва да има жизнена сила, тоест това семе трябва да бъде живо. На човешки език, ако нещо е „живо“, то се нарича „органично“. От момента, в който Бог я е сътворил, тази органична храна всъщност има живот. Ако я заровиш в почвата и я поливаш и ториш, тя ще покълне, ще порасне, ще цъфне и след това ще даде плод, като всеки от нейните плодове има същата функция, каквато има тя. Същата тази функционалност непрестанно предоставя ресурс за задоволяване на нуждата на човечеството от храна, за физическото оцеляване на човечеството и за размножаването и продължението на човечеството. В допълнение, това семе се слива с почвата и дава плодове, и тези плодове — подобно на самото семе — дават повече плодове, за да снабдяват човечеството, и преминават през същия процес на размножаване и процъфтяване, поколение след поколение. По този начин човечеството има безкраен запас от храна. С приток на храна, с източник на храна физическият живот и оцеляването на човечеството продължават безкрайно и те никога няма да останат без храна. От този факт може да се види, че за да оцелее човечеството до днес, приносът на различните семена, сътворени от Бог, не може да бъде пренебрегнат. Коренът на това те да могат да имат такъв принос към човечеството, е Божието сътворение и Божията повеля. Но ако двете най-важни неща, повелени от Бог за едно семе, бъдат унищожени — едното са хранителните вещества и функциите на семето, а другото е неговата първоначална жизнена сила — ако тези две неща изчезнат, когато семето падне в почвата, то вече няма да покълва, няма да расте, няма да цъфти или да дава плод. То може само да изчезне в почвата и от този момент нататък източникът на храна за човечеството ще бъде загубен. С какво ще се сблъска човечеството тогава? (Със смърт.) Ще се сблъска с глад, с масов глад и след това със смърт, и няма да може да се размножава и да продължи. Това е единият аспект и той е много сериозен. Другият аспект е, че когато едно семе е изкуствено обработено, хранителните му вещества са силно намалени — от първоначално съдържащо много видове хранителни вещества до само малко количество. Освен това функциите му също се променят. Например определен вид храна преди е можела да подхранва мозъка, да възстановява физическите сили и да дава на хората жизненост, но сега, след като е преминала през изкуствена обработка, тези функции са силно намалени или дори загубени. Дори ако някой яде много от този вид храна, той се чувства физически изтощен, мисленето му става бавно, а паметта му отслабва. Въпреки че не е стар, той става като възрастен човек. Краката му натежават, тялото му се схваща и кожата му остарява. Външно изглежда, че е станал физически по-едър, но вътрешно се чувства различно от онези, които ядат органична храна. Ако първоначалните функции на една храна са отслабени или дори загубени, тя не само че не помага положително и не носи полза на телата на хората, след като я изядат, но също така има много негативни ефекти върху тях. Различните хранителни вещества, необходими на тялото, не могат да бъдат възстановени навреме, а в същото време много функции на тялото постепенно дегенерират и изчезват. Като естествено следствие въз основа на този порочен кръг, мисленето на хората става бавно и те дори могат да развият някои крайни поведения или идеи. Такива проявления са някои от негативните ефекти и последствия, които неорганичните храни навличат на хората. Неорганичните храни са загубили компонентите, които трябва да имат като сътворени от Бог, и също така са загубили първоначалните си функции. Те са различни от първоначалните неща, сътворени и повелени от Бог. Всички те са били изкуствено обработени и променени.

Въпреки че хората създават неорганична храна, за да задоволят нуждите на човечеството от храна, такава храна въвежда всякакви неблагоприятни фактори за човешкото здраве и размножаване, което засяга създаването на потомство и оцеляването на човечеството. Следователно трябва да имате проницателност относно неорганичната храна. В продължение на хиляди години човечеството се е наслаждавало на органична храна. Защо казваме, че органичната храна е положително нещо, докато неорганичната храна е негативно нещо? Каква е най-голямата разлика? Каква е същината на въпроса? Същината е, че органичната храна е приготвена за човечеството от Бог; тя е повелена от Бог. Тя притежава първоначалните съставки и функции, сътворени от Бог, и най-важното, тя има жизнената сила, с която Бог я е дарил, докато неорганичната храна е загубила тези първоначални съставки и функции и също така ѝ липсва животът, дарен от Бог. Тъй като ѝ липсват тези две най-важни неща, повелени от Бог, тя нарушава принципите на положителните неща, сътворени и повелени от Бог. Неорганичната храна е вид нещо, което е било обработено, увредено и променено от човешката наука и вече не притежава характеристиките на положително нещо. Това е така, защото ѝ липсват съставките и същността на положителните неща, сътворени и повелени от Бог, а вместо това противоречи на функциите и същността на положителните неща, сътворени и повелени от Бог. Какво означава да се противоречи на функциите и същността на положителните неща? Означава, че когато Бог е сътворил дадено семе, неговата функция е била за човечеството, то е трябвало да служи на човечеството и да му носи полза, и да поддържа нормалните физически нужди и оцеляването на човечеството, докато неорганичната храна уврежда и смущава нормалното оцеляване на човечеството и в същото време носи поредица от необратими негативни ефекти и последствия за нормалния живот и оцеляване на хората. Така че изобщо не е несправедливо да наречем неорганичната храна негативно нещо. Не е ли така? (Така е.) Ясен ли е този въпрос сега? (Да.) Защо органичната храна е положително нещо, докато неорганичната храна е негативно нещо? Най-общо казано, органичната храна идва от Бог, носи полза на човечеството и му служи, и допринася за човешкия живот и оцеляването на човека; тя изпълнява незаменима функция в живота и съществуването на човека — нищо не може да замести ролята, която тя играе. Но полезна ли е неорганичната храна за човешкото здраве? (Не.) Точно обратното: тя не е полезна за човешкото здраве, а по-скоро му вреди и внася много болка и проблеми във физическия живот и съществуването на човешките същества. Например, тя причинява различни неразположения в тялото, като забавяне на кръвообращението, скованост на крайниците, тежест в краката и замаяност и води до преждевременна поява и обостряне на много болести; алергичните реакции на хората също стават все по-тежки. Неблагоприятни реакции от различна степен засягат всичко — от кожата до вътрешните органи. Това са различните проблеми и болки, които неорганичната страна носи на физическия живот и съществуването на човечеството. Тъй като човешкото тяло е сътворено от Бог, само Бог разбира най-добре неговата структура и нужди. Така Бог е сътворил всякакви видове храна за човечеството въз основа на структурата и нуждите на човешкото тяло. От юг на север, от изток на запад Бог е сътворил различни храни, които благоприятстват живота и оцеляването на местните хора. Първоначалните форми на всички храни, сътворени от Бог, са предназначени да осигурят необходимите източници на прехрана за човешкия живот и оцеляване; всички те са от съществено значение за физическия живот и оцеляването на човешките същества. Тоест, за да живее тялото на човек и да бъде поддържано, то не може без тези растения, сътворени от Бог. Стига тези растения и семена да идват от Бог, те са в своите първоначални форми, като притежават необходимите функции и съставки, сътворени от Бог, както и жизнената сила, с която Бог ги е дарил. Независимо къде се намира едно семе — дори ако падне в пукнатините на скалите, където няма почва — стига да има жизнена сила, то може да покълне, да расте и да узрее нормално, и да произведе повече семена. Само в такъв вид по-обширна среда, където всички неща се размножават и оцеляват, хората могат да получат източник на храна за телата си, непрекъснато да участват в различни дейности и да продължат да се размножават и да живеят. Ако различни растения и семена загубят първоначалните функции, сътворени от Бог, това е все едно човечеството да бъде лишено от храна и източникът на храна на човечеството да бъде отнет. Дори ако хората създават и произвеждат някои храни, които не са в своите първоначални форми и които могат временно да задоволят глада им, след като хората ги изядат, техните физически функции и усещания съответно ще се променят, тъй като след като са били обработени, първоначалните форми на храните са променени и те губят първоначалните си функции. С течение на времето телата на хората също ще изпитат някои неблагоприятни реакции; те ще развият някои заболявания и болки, и може дори да има някои сериозни последствия. Това противоречи на първоначалното намерение на Бог при сътворяването на храна за човечеството и освен това противоречи на законите и правилата за оцеляване, които Бог е повелил за човечеството. Така че, както и да го погледнеш, стига нещо да противоречи на първоначалното намерение на Бог при сътворяването на едно живо нещо и на законите и правилата, повелени от Бог, то е загубило функцията, с която Бог го е създал, и ролята, която трябва да играе, както и жизнената сила, с която Бог го е дарил, и така неговата същност се е променила. Появата на неорганична храна противоречи на първоначалното намерение на Бог при сътворяването на храна; когато учените научно обработват и променят семената на храната, това кара същността на храната да се промени. Следователно неорганичната храна е негативно нещо. Независимо дали външният ѝ вид става по-ярък и красив, или става по-голяма, или количеството ѝ се увеличава — независимо как се променя, стига да противоречи на първоначалното намерение на Бог при сътворяването ѝ и да губи дадените ѝ от Бог функции и жизнена сила, тогава тя е негативно нещо. Това е вън от всякакво съмнение. Независимо за какво става въпрос и независимо в кой период или чрез чии действия се е появило, стига да не е сътворено или повелено от Бог, а по-скоро противоречи на Божието сътворение и повеля, тогава то е негативно нещо. Ясен ли е този въпрос сега? (Да.)

След като беше общувано ясно по въпроса за това, че неорганичната храна е негативно нещо, има и друг въпрос, по който трябва да се общува. Някои хора питат: „Тъй като неорганичната храна е негативно нещо, което противоречи на Божието сътворение и повеля, как трябва да се отнасяме към нея? Трябва ли да я ядем? Не бива ли да я ядем, или да ядем само малко количество? Какъв е уместният начин на практикуване?“. Някои от вас току-що посочиха: „Повечето храна в обществото днес е неорганична и не е лесно да се намери органична храна, ако човек иска да си купи — в някои страни и региони не можеш да я купиш дори на висока цена. Дори да знаем ползите от органичната храна и вредата от неорганичната храна, какво можем да направим?“. Просто такава е общата среда. Това е светът на Сатана и той възпрепятства хората да ядат храната, дарена с жизнена сила, която Бог е сътворил. Някои хора казват: „Ние знаем, че яденето на неорганична храна е вредно за телата ни, но нямаме средства да ядем органична храна. Какво трябва да правим? Да умрем от глад ли?“. Не бива да умирате от глад. За да живеете, все пак трябва да ядете неорганична храна. Дори и яденето ѝ да е вредно за тялото, все пак е по-добре, отколкото да умрете от глад. Дори и да продължавате да живеете толкова трудно, стига да не умрете и да можете да изпълнявате дълга си, като издържите до последния момент и постигнете спасение, макар и да сте болнави, тогава сте възтържествували над този свят и сте надделели над Сатана. Други казват: „Тъй като неорганичната храна е толкова вредна за хората и последствията са необратими, аз просто няма да я ям. Ще намеря начин да отглеждам малко органична храна в собствения си двор“. Ако имаш средствата, това разбира се е добре. Но какво да правиш, ако твоят дом няма двор и не можеш да отглеждаш зеленчуци и зърнени култури, и си обикновен човек, който не може да си позволи органична храна? Тогава всичко, което ти остава, е да ядеш неорганична храна. Някои хора казват: „Ако ям неорганична храна, тя поне може да ме поддържа жив няколко години и няма да умра в кратък срок. Дори и да хвана някакви странни болести от нея, нищо не може да се направи по въпроса“. Страхувате ли се да не хванете всякакви странни болести и да не се скъси продължителността на живота ви? (Да.) Какво трябва да се направи по този въпрос? Някои хора казват: „Тогава можем да прибегнем само до последния вариант — примиряване с положението. За да оцелеем, нямаме друг избор, освен да ядем неорганична храна“. Правилен ли е този принцип? (Да.) Нима? Вие не можете да разпознаете дали е правилен или неправилен. Това, което правите, примиряване с положението и нямане на друг избор ли е? Не е примиряване с положението, нито е нямане на друг избор. По-скоро това е живеене чрез вяра. Няма ли едно изречение от Божиите слова? „Стига у теб да има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш“. Животът на хората е в Божиите ръце. Колко дълго живее човек и физическото му състояние зависят от Божията повеля, а не от това какво яде. Достатъчно е хората да имат правилни мисли и възгледи за неорганичната храна и да имат проницателност относно нея. Хората обаче трябва да се отнасят правилно към съществуващата обективна среда. Ако ти липсват финансови средства или условията на околната среда не ти позволяват да отглеждаш собствена храна, тогава яж каквото има. И така, ще се тревожиш ли, че ще се разболееш или ще умреш? Няма нужда да се тревожиш. Защо? Ние имаме истината на Божиите слова в сърцата си като наша опора и основа: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ и „Стига у теб да има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш“. Животът, физическото състояние и продължителността на живота на човека са в Божиите ръце. Дали човек ще се разболее, кога ще се разболее и кога ще умре — всичко това е в Божиите ръце. Няма нужда да се тревожите или да се страхувате. Ако не можете да си набавите органична храна и можете да ядете само неорганична храна, тогава яжте я със спокойно сърце. Яжте каквото има. Някои хора казват: „Ако казваш, че неорганичната храна е негативно нещо, тогава защо ни казваш да я ядем със спокойно сърце?“. Как можеш да живееш, ако не ядеш? Ако ядеш твърде малко, може ли тялото ти наистина да получи това, от което се нуждае? Невярващите сега също казват, че неорганичната храна е далеч по-малко хранителна от органичната; въпреки че ядеш много, тя не осигурява много хранителни вещества. Това също е факт. Има и още нещо, което те не знаят: съотношението на хранителните съставки в органичната храна е подходящо. След като я изядеш, тя ще помогне на твоето тяло да произведе много хранителни вещества, ще подобри кръвообращението и ще изпълнява първоначалните си функции вътре в теб, за да осигури добро здраве. Неорганичната храна обаче страда от липса на хранителни съставки, така че тялото ти не може да я използва за синтезиране на хранителни вещества, за да задоволи нуждите си. Най-важното е, че неорганичната храна не притежава жизнена сила и ѝ липсват много хранителни съставки; тя не може да те направи здрав. След като я ядат в продължение на десет или двадесет години, хората ще развият всякакви болести и странни заболявания, а някои дори ще загубят способността да се размножават. Такива последствия са твърде тежки. Ето защо някои хора си мислят: „Ял съм много храна и зеленчуци, така че не би трябвало да ми липсват хранителни вещества. Но защо чувствам слабост в цялото тяло?“. Това е разликата между органичната и неорганичната храна; всъщност ти вече си я усетил. Защо имаш това усещане? Защото неорганичната храна няма жизнена сила. Ти ядеш много от нея, но тя не носи много хранителни вещества, така че се чувстваш физически слаб и лишен от жизненост. Но, така или иначе, ти все пак трябва да ядеш; ако не го правиш, ще гладуваш и няма да можеш да работиш или да оцелееш. Хората не бива да вършат глупави неща, нито трябва да изпадат в крайности. Те трябва да подхождат към всичко според Божиите слова и да практикуват според истините принципи във всички неща. Това е, с което хората трябва да са наясно и да разберат. Накратко, всичко се свежда до това как хората трябва да се отнасят към неорганичната храна. След като разберат негативните ефекти и последващите въздействия, които носи неорганичната храна, хората не бива да бъдат възпирани от нея, нито трябва да се тревожат или да се страхуват, защото всичко е в Божиите ръце. Животът на хората и всичко свързано с тях се държи от Божиите ръце, подчинено на Божието господство и устройване. Така ли е? (Така е.) Ако го възприемаш по този начин, твоите мисли и възгледи са правилни. След като чухте всичко това, чувстват ли се сърцата ви просветлени и освободени? (Да.) Това е реален житейски въпрос, който хората трябва да видят. Ако не можете да прозрете този въпрос, вие сте твърде глупави. Току-що обсъдихме няколко принципа на практикуване относно това дали да се яде неорганична храна, или не. Трябва да се отнасяш към това по съответния начин, въз основа на твоята обективна среда и действителни условия. Накратко, трябва да гледаш на всички неща според Божиите слова и също така трябва да действаш според Божиите слова. Стига мотивът ти да е осигуряване на твоето нормално физическо оцеляване и функциониране, така че да можеш да изпълняваш своя дълг нормално, да не се отклоняваш от пътя на следване на Бог и да изпълниш дълга си добре и да поемеш по пътя на стремежа към истината, тогава това, което правиш, е правилно. Това е съдържанието на нашето общение по отношение на аспекта на това, което Бог повелява.

Използвахме два примера, за да общуваме по аспекта на Божиите повели. Беше ли обяснено общо взето ясно? (Да.) Тогава можеш ли да правиш разлика между положителни и негативни неща? Можеш ли да приложиш този аспект на истината, за да оцениш различните хора, събития и неща, с които се сблъскваш? Ако не бяхме общували за тези два примера, щяхте ли да можете да приложите този аспект на истината относно положителните неща, на които днес дадохме определение, за да ги премерите? (Може би щях да мога да разпозная по-простите, но не бих могъл да разпозная двата сравнително сложни примера, за които Бог говори.) Добре е, че общувахме за това, иначе може би щяхте да изпуснете възможността да ядете такава вкусна храна като ябълковата круша, нали? (Да.) Някои хора, които са по-склонни да спазват правилата, може да погледнат една ябълкова круша и да поискат да я изядат, но да не смеят заради мисълта, че изяждането ѝ би нарушило принципите, повелени от Бог, и би противоречало на Божиите слова, така че те се въздържат и не я ядат, и в резултат на това изпускат толкова много възможности да ядат тази вкусна храна. Но тъй като на хората им липсва проницателност, те силно възхваляват и дълбоко одобряват някои очевидно негативни неща и ги приемат в сърцата си. Относно неорганичната храна те дори си мислят: „Неорганичната храна до голяма степен задоволява нуждите на човечеството от храна и в същото време може да помогне за намаляване на смъртните случаи от глад. Това наистина е голям принос на науката към човечеството в историята на човешкото развитие! Това наистина е направено от Бог; Бог е Този, Който е насърчил това нещо“. Такова просто твърдение разкрива един факт. Какъв факт? Че ти не разбираш истината. Това е второстепенно; тук има още по-сериозен проблем, който е, че ти си изрекъл думи, които са възмутително бунтарски и богохулни към Бог, и това кара Бог да изпитва ненавист и отвращение. Ако такъв проблем стане толкова сериозен, че ти да противоречиш на Божиите намерения и умишлено да се съпротивляваш на Бог и да Го хулиш, тогава може да загубиш надеждата си за спасение и това ще повлияе на твоята крайна цел. Следователно разбирането на истината е много важно. Ако не бяхме използвали примери в нашето общение, някои от вас може би щяха да си помислят: „Неорганичната храна е резултат от научни изследвания и развитието на науката допринася за човечеството, така че такъв принос най-вероятно е повелен от Бог, най-вероятно е устроен от Бог“. Сега това изясни ли се чрез общението по този начин? Правилно ли е това твърдение? (Не.) Трябва ли човек да разбира нещата по този начин? (Не.) Ако човек каже това, той си навлича беда; това е възмутително бунтарско! Преди да имате ясно разбиране за това какви са нещата в действителност и за тяхната същност, не ги определяйте прибързано и не приемайте или харесвайте лесно неща, които са били научно обработени. Особено за неща, които са почитани и популярни в злите тенденции и харесвани от повечето хора, трябва да бъдеш строго нащрек — разпознавай ги според Божиите слова и истината и категорично не ги приемай. Някои хора казват: „Нашата заложба е лоша. Когато виждаме всякаква информация да се разпространява онлайн, ние си мислим, че това е обществена тенденция и не може да е грешна. След като я погледнем, тя оказва въздействие върху сърцата ни. Ако живеехме във вакуум, нямаше да бъдем подведени“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Ти живееш в реалния свят, в настоящото общество, и неизбежно ще чуеш много странни гласове и странни твърдения и теории. Тези доводи неизбежно ще влязат в твоето сърце, където ще окажат въздействие, като променят мислите ти. Хората си мислят, че докато живеят в това общество, докато живеят сред хора, те неволно ще бъдат повлияни, освен ако не живеят високо в планините и дълбоко в горите или не се затворят в малка стая, без нито да слушат тези неща, нито да ги гледат, нито да мислят за тях, като в този случай сърцата им ще бъдат чисти. Правилен ли е този възглед? (Не.) Очевидно не е. Тогава как може да бъде решен този проблем? Трябва да се стремиш към истината и да я разбираш. Ако имаш ясно разбиране за всички аспекти на истината, когато се сблъскаш с тези неща, ти ще знаеш каква е тяхната скрита същност. Ще можеш бързо да ги разпознаеш и определиш или като положителни, или като негативни неща, и — въз основа на притежаването на съвест и разум — бързо ще приемеш положителните неща и ще окажеш съпротива на негативните неща или ще ги отхвърлиш, критикуваш и заклеймиш. По този начин ще бъдеш защитен и няма да се чувстваш безпомощен, нито ще има нужда да бъдеш толкова разтревожен или страхлив. Защо? Защото с Божиите слова като твоя основа, ти ще имаш основната способност да разпознаваш положителните и негативните неща, твоите възгледи и мнения относно различните положителни и негативни неща ще се основават на Божиите слова и ти ще можеш да определиш дали те са положителни или негативни неща; следователно въпросът какво трябва да направиш ще бъде много лесен. Не е ли така? (Така е.)

Разбирате ли това, за което току-що общувахме? Ако не бяхме общували за него по този начин, щяхте ли да можете да го разберете? (Не.) Тогава, ако трупате преживявания още няколко години, бихте ли могли да разпознавате положителните и негативните неща? (Без истината ние не можем да разпознаем тези неща; понякога дори се възхищаваме на негативните неща и се застъпваме за тях. Така че не ставаме способни да разпознаваме просто като имаме повече години преживявания.) Тези неща включват ли тайни? (Не, не включват.) Ако не включват тайни, защо хората не ги разбират? Това външни неща ли са? (Да.) Ако бяха само външни неща, би трябвало да са лесни за разбиране, но всъщност тези неща включват също някои истини и възгледите на хората за различни неща. Щом нещо включва възгледи за нещата и същността и природата на проблемите, то включва истината, а когато включва истината, вие не можете да го прозрете и се обърквате. И така, мислите ли, че е необходимо да се общува по този начин? (Да, необходимо е.) Да се надяваме, че след като изслушате това общение, няма да съсредоточите вниманието си върху самите неща или да се научите да спазвате правилата, а по-скоро чрез общението ще стигнете до разбиране на истината и Божиите намерения, ще можете да разпознавате какво са положителните и негативните неща и ще напреднете по отношение на истината, а способността ви да разпознавате нещата ще се подобри. Това ще означава, че сте придобили нещо. Относно положителните неща — всичко, което попада в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство — сега способни ли сте да ги разпознаете всичките, след като по-рано изброихме двата специални примера? Или можете да разпознавате само неща от същия вид, а все още не сте способни да разпознавате неща, които са различни от тези два примера? (Вероятно мога да разпозная до известна степен неща от същия вид, както и различни неща, които са относително прости, но все още не мога ясно да разпозная неща, които са твърде сложни.) Това е факт, нали? Ако все още не можете да разпознавате, тогава трябва да схванете един принцип. Първо, вижте дали дадено нещо противоречи на функцията, която трябва да има като сътворено от Бог, или на значението на съществуването му, както е повелено от Бог; вижте дали противоречи на този аспект. Ако противоречи, тогава то е негативно нещо. Ако не противоречи на Божието сътворение и повеля, но не може да се каже, че формата му на съществуване и стойността на съществуването му имат положително или отрицателно въздействие върху хората — то само служи за някаква цел и осигурява известно удобство в живота на хората, с малко ползи, но без вреда, което означава, че не подкопава или смущава формата на съществуване и нормалния живот на човечеството, сътворено от Бог, нито носи някакви неблагоприятни последствия, и съществуването му не може да се счита за значимо за човечеството, и хората все пак биха могли да живеят съвсем добре и без него — тогава то не може да се счита за положително или негативно нещо. То не попада в тази категория; то е просто вид нещо или предмет, така че ние няма да го определяме като положително или негативно. Например, каруцата е средство за транспорт. Тя се тегли от кон, който е живо същество, сътворено и повелено от Бог. Каруцата, теглена от коня, е направена от човека, не е сътворена от Бог; тя е инструмент, направен от човека със способността за оцеляване, с която Бог го е дарил. Тя може да транспортира стоки и да превозва хора до различни места, като прави живота и пътуването на хората по-удобни. И така, според вас направената от човек каруца положително нещо ли е, или негативно? Каруцата консумира ли енергия? Отделя ли изгорели газове и замърсява ли въздуха? (Не.) Каруцата не причинява никакви неблагоприятни ефекти върху живота и съществуването на хората, а също така прави живота на хората малко по-удобен. Обаче, ако тя не съществуваше, хората биха могли да пътуват и пеша, което просто би било малко по-бавно; не е като хората да не могат да оцелеят без нея. Тя е нещо, което не е от съществено значение. И така, това нещо положително ли е, или негативно? (Моето разбиране е, че не е негативно нещо, но не е и положително нещо; просто не може да се каже, че е положително или негативно.) То идва от ръцете на човека и не може да се каже, че е положително или негативно. Ако трябваше да обсъждаш дали каруцата е положително или негативно нещо, това до голяма степен би било правене от мухата слон, издребняване.

Някои хора казват: „Дърветата са сътворени и повелени от Бог и техните закони за оцеляване и форми на съществуване идват от Бог, така че те са положителни неща. Тогава, ако едно дърво бъде отсечено и преработено в дървен материал, това положително или негативно нещо е?“. Дървеният материал осигурява известно удобство за ежедневните нужди на човечеството, като например се използва за направата на различни видове мебели като маси и столове, а може и да се гори за готвене. Той се превръща от растение в предмет. Това положително или негативно нещо е? (Нито може да се каже, че е положително, нито негативно.) Точно така, сега разбирате, схванахте го. Само нещата в обхвата на този принцип — това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство — са положителни неща. Всичко, което нарушава този принцип, е негативно нещо. Ако обсъждаш дали нещата извън тези категории са положителни или негативни, това по същество е все едно да изпадаш в дребнавост, да правиш от мухата слон и да не вършиш същинската си работа. Например някои хора питат: „Завесите, ушити от човек, положително или негативно нещо са?“. Някои хора казват: „Това зависи от какво е направен платът. Ако завесите са направени от преработен суров памук, без боядисване или избелване и без добавени химикали, тогава те са положително нещо. Ако са били боядисвани, избелвани и щамповани или са им добавени някакви химикали, тогава те са негативно нещо. Трябва да отстраняваме и да отхвърляме негативните неща, така че не можем да ги използваме. Само по този начин ние спазваме принципите на Божиите слова и сме хора, които обичат положителните неща и истината. Следователно ние отричаме всичко, което не е направено от памук, и отричаме всичко, което не идва от естествен източник“. Кои са нещата, които идват от естествен източник? Памук, коприна, а също и лен. Според мнението на тези хора, освен тези няколко неща, няма нищо друго, което хората да могат да носят — ако искаш да избегнеш нарушаването на принципите и искаш да постигнеш това да можеш да обичаш положителните неща и да отхвърляш негативните неща, тогава трябва да носиш тези неща, защото само те са сътворени от Бог в своите първоначални форми. Правилен ли е този възглед? (Не.) Някои хора ще кажат: „Тогава, според този възглед, всеки, който носи научно обработен текстил, не е човек, който обича положителните неща, не е човек, който практикува истината, а е човек без проницателност и без принципи, човек, който е силно непокорен и Бог се отвращава от него, и такъв човек е свършен!“. Подходящо ли е това твърдение? (Не, това е правене от мухата слон.) Такива хора имат скрити подбуди в думите си и дори могат да заклеймяват другите, като преувеличават нещата. Какъв тип хора са те? (Хора, които спазват правила и нямат духовно разбиране.) Те са абсурдни хора, абсурдни типове. Като изразяват тези ереси и заблуди, те правят от мухата слон и използват въпросните теми, за да изразят собственото си мнение. Умовете им са пълни с тези ереси и заблуди и могат да ги бълват безкрайно, но когато ги помолиш да общуват за нещо, свързано с истината, те няма какво да кажат. Когато ги помолиш да общуват за това какво са положителните неща, те изричат тези ереси и заблуди. Не мислиш ли, че това е отвратително? Много неща не са свързани с положителните неща, които са сътворени от Бог, повелени от Бог или под Божието върховенство. Строго погледнато, те не нарушават принципа на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, и формите им на съществуване не причиняват никакви неблагоприятни последици или вреда на препитанието и оцеляването на човечеството. Така че, когато говориш, най-добре е да имаш съвест и разум и да не правиш от мухата слон, нито да заклеймяваш по свое усмотрение. Нещата в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, са достойни за нашето общение и достойни за нашето приемане, разбиране, спазване, ценене и защита. За нещата, освен тях, които не попадат в този обхват, е най-добре да не правиш от мухата слон и да не се отнасяш към тях като към важни въпроси, за които да общуваш, като разговаряш за тях с голям ентусиазъм и дори много сериозно в продължение на няколко събирания. Това не бива да се прави. Често абсурдните хора, хората, които нямат духовно разбиране, злите хора, антихристите и дяволите обичат да правят тези неща, за да се изтъкнат, за да покажат на хората колко са умни. Хората без проницателност мислят, че това е общуване за истината, и въпреки че не получават никакво назидание, се чувстват принудени да търпят и да слушат. Всъщност думите на тези хора са само ереси и заблуди и нямат нищо общо с темата за положителните неща, за която говоря Аз. Следователно, ако чуеш хора от този тип да повдигат тези теми и доводи, които не са свързани с положителните неща, можеш да откажеш да слушаш. Ако разбираш истината и имаш проницателност, можеш да ги опровергаеш и да ги спреш. Как ги спираш? Казваш: „Добре, млъкни! Нещата, за които ти говориш, не са свързани с истината, нито са свързани с положителните неща. Това, което казваш, са дяволски думи и никой не иска да ги слуша. Недей да смущаваш всички тук и недей да пречиш на всички да изпълняват своя дълг!“. Ако те имат скрити подбуди в думите си, заклеймяват по свое усмотрение и нямат положителен ефект, трябва да се изправите и да ги спрете да предизвикват смущение, като същевременно ги разобличите, за да позволите на всички да придобият проницателност. След като чуят това, всички ще разберат, че техните думи са ереси и заблуди, които нямат връзка с истината, че те се заяждат, вторачват се в дреболии, подвеждат хората, говорят думи и доктрини и бълват високопарни идеи, и че имат скрити подбуди и искат да създават неприятности, и като такива трябва да бъдат ограничени и накарани да млъкнат. Да предположим, че повечето от присъстващите по това време са объркани хора, които нямат проницателност за злите хора и дяволите и не могат да разберат, че те разпространяват заблуди и подвеждат хората. Когато тези объркани индивиди и тези зли хора и дяволи се съберат заедно, те си пасват идеално, защото са от един дол дренки. След като чуят Божиите слова, те не само не приемат истината, но и разпространяват някои заблуди с гръмки думи и високопарни, но празни приказки. В такъв случай можеш да станеш и да си тръгнеш мълчаливо, без да е нужно да изразяваш някакви възгледи. Нека дяволите се изтъкнат и изнесат представление. Не спори с тях, за да не смущаваш ума си и да не влияеш на изпълнението на дълга си. Защо? Защото дяволът си е винаги дявол; животното си е винаги животно. Те нямат рационалност, не могат да разпознаят доброто и лошото и не знаят кое е правилно и кое неправилно; независимо как общуваш, за тях е невъзможно да разберат истината. Дяволите винаги ще говорят думи и доктрини, ще скандират лозунги и ще бълват високопарни, но празни приказки, докато онези, които са преродени от животни — хора без дух — нямат никаква проницателност. Където и да има смущение от сатани и дяволи, те ще ги следват и ще се забъркват в кашата. Ако ги учиш да имат проницателност, те не могат да я научат. Само онези, които разбират истината, притежават интелигентност и мъдрост и ще се скрият, когато видят неприятности. Те ще могат да разпознаят смущенията, предизвикани от дявол, няма да се забъркват в кашата и ще знаят да стоят далеч от злото. Където и дяволите да изнасят представление, където и да се събират животни, това място ще смърди на мръсотия и безредие. Те са от един дол дренки и обичат да се събират заедно. Независимо кой казва някакви абсурдни и подли думи, те обичат да слушат и дори ги повтарят с голяма наслада. Това не е ли събрание на дяволи? Ако си умен човек, тогава, като видиш такава ситуация, трябва бързо да се отдалечиш и да не се забъркваш с тях. Защо не бива да се забъркваш с тях? Защо не бива да спориш с тях? Защото независимо как общуваш за истината, те няма да я приемат; независимо колко думи изричаш, всичко ще бъде напразно. Онези, които принадлежат на Сатана и дяволите, изобщо не приемат истината, а онези, които са преродени от животни, не могат да осмислят истината, така че колкото и да говориш, няма да има полза. Четат ли те Божиите слова? Могат ли да осмислят Божиите слова? Търсили ли са някога истината? Те дори не приемат словата, които Аз казвам, така че могат ли малкото думи, които ти измислиш, да ги опровергаят? Могат ли да ги накарат да променят мнението си? Могат ли да приемат думите ти? Така че не върши глупости. Да си тръгнеш мълчаливо е мъдър избор. Ако попиташ един дявол: „Защо не практикуваш истината? Защо винаги лъжеш и се занимаваш с измама?“, дяволът нагло ще те опровергае; той ще спори и ще използва изкривени разсъждения, за да се защити, и изобщо няма да признае, че лъже и се занимава с измама. Ако попиташ онези, които са преродени от животни, защо винаги спазват правила, те също ще използват изкривени разсъждения, за да се защитят, като кажат, че практикуват истината. Когато се сблъскаш с такъв вид ситуация, трябва да можеш да виждаш ясно, че дяволите и преродените от животни изобщо не приемат истината, така че трябва да спреш да общуваш с тях и да престанеш да вършиш глупости. Независимо колко думи изричаш или колко неща правиш, не можеш да промениш тяхната природа същност, така че никакво говорене няма да помогне. Ти трябва да общуваш за истината с онези, които могат да я приемат. Само такива хора лесно приемат истината — само с тях можеш да водиш нормален разговор. Независимо за колко много истина разговаряш или колко работа вършиш, при дяволите и хората, преродени от животни, всичко е напразно. В този момент може да си в състояние да ги опровергаеш до степен да останат безмълвни и те може да почувстват, че това, което си казал, е правилно, но след това ще променят мнението си и дори ще подготвят някои думи, за да те опровергаят и да те накарат да се почувстваш засрамен. Вие виждате, могат ли онези, които са дяволи, да приемат истината? (Не.) Категорично не. Онези, които са дяволи, и онези, преродени от животни, изобщо не приемат истината. Дори и да я приемат в определен момент, това е само на думи и след това ще се отметнат от казаното. Така че можеш ли да постигнеш някакви резултати, като общуваш с тях за истината? Искаш да ги промениш, така че да имат съвест и разум и да знаят, че не разбират истината и трябва да я приемат и да я практикуват — тази идея и този мотив сам по себе си е погрешен; никога не бива да го имаш. Разбирате ли сега? (Да.)

Нека се върнем към темата за положителните неща. Обхватът на положителните неща се определя като попадащ в категорията на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство. Независимо с какво си имаме работа, ние трябва да обмислим: „Това сътворено ли е от Бог? Как е свързано с Божието повеля?“. Ако не е сътворено от Бог и няма нищо общо с Божието повеля, тогава трябва да се отнасяме към него с внимание. Ако все пак следваме световните тенденции и го обсипваме с похвали, това не е ли глупаво? Ако нещо не е в обхвата на това, което е сътворено от Бог, повелено от Бог или под Божието върховенство, тогава то не може да бъде наречено нито положително, нито негативно нещо, и затова няма смисъл да се обсъжда. Ако го обсъждаш, защото искаш да го приемеш като положително нещо ли го правиш? Или защото искаш да го окачествиш като негативно нещо и да го отхвърлиш? Каква полза има приемането или отхвърлянето му за твоя живот и за твоите постъпки? Полезно ли е за твоето приемане на истината? Ако няма полза, тогава няма смисъл да се отнасяш към него като към тема за общение и обсъждане; това би било да си глупав и да вършиш глупости, нали? (Да.) Например каруците, теглени от коне, текстилът, леглата и столовете, за които току-що говорихме — ако винаги правиш от мухата слон и искаш да ги обсъждаш: „Това положително или негативно нещо е? Трябва ли да го приемем, или да го отхвърлим? Трябва ли да го ценим, или да го презираме? Какъв е подходящият начин да се отнасяме към него?“, това е проявление на това да бъдеш изопачен. Хората, които са склонни към изопачаване, не могат да схванат ключовите моменти; те винаги влагат усилия във формите, доктрините и правилата и никога не разбират как да влагат усилия в истината. Тъй като много неща не включват въпроса за положителните и негативните неща, няма нужда да се общува за тях. Това е така, защото, тъй като не са нито положителни, нито негативни неща, те имат малко влияние върху твоето навлизане в живота и върху пътя на живота, по който вървиш, и затова не е нужно да задълбаваш в тях. Използвай ги, ако можеш, и няма проблем, ако не го правиш. Ако има някои химически продукти, които влияят на здравето на хората и чиято миризма или химически съставки ще причинят някаква вреда на телата на хората, тогава ти трябва да намериш начин да стоиш далеч от тях и да използваш такива ежедневни предмети възможно най-малко или изобщо да не ги използваш. По този начин можеш да премахнеш или да намалиш вредата, която причиняват. Би било невъзможно да се избегнат напълно тези вреди, но стига на този етап да не вредят на живота ви, да не ви разболеят в краткосрочен план и да не се отразят на вярата ви в Бог и следването Му или на изпълнението на дълга ви и стремежа към истината, това е достатъчно, защото точно такава е реалната среда. Този принцип ясен ли е сега? (Да.)

Общувахме малко върху аспекта на „това, което е повелено от Бог“. Така че не трябва ли да общуваме и за истината относно „това, което е под Божието върховенство“? (Да.) Има ли тънка разлика между „това, което е под Божието върховенство“ и „това, което е сътворено от Бог и което е повелено от Бог“? (Да.) Какво включва Божието върховенство? Често се казва, че Бог господства над човешките съдби. Независимо каква съдба имат хората, самият въпрос за съдбата положително нещо ли е? (Да.) Независимо каква е съдбата на даден човек, дали външно изглежда добра или лоша, стига да идва от Бог, да е повелена от Бог или да е под Божието върховенство, тогава тя е положително нещо. Тогава как може да се определи, че човешките съдби са положителни неща? Хората имат всякакви съдби. Външно някои изглежда живеят благословен живот, докато други страдат; някои хора преуспяват през целия си живот, докато за други нещата никога не вървят гладко; някои хора живеят в охолство, други — в крайна бедност; някои хора имат щастливи, блажени семейства, докато други имат нещастни бракове и деца, които нямат синовно отношение към тях; някои хора са сами през целия си живот, докато други се радват да бъдат заобиколени от децата и внуците си; някои хора са измъчвани от болести и болка през целия си живот, като живеят в голяма мъка, докато други са силни и здрави, живеят комфортен, свободен живот и накрая умират спокойно в дълбока старост. Това не са ли съдбите на различни видове хора? (Да.) Тогава съдбата под Божието върховенство ли е? (Тя е под Божието върховенство.) В представите си хората мислят: „Тъй като съдбата е под Божието върховенство, тогава човешките съдби би трябвало да са все добри. Защо има толкова много лоши?“. Има един още по-озадачаващ факт, който е, че съдбите на повечето хора не са такива, каквито биха искали. Виж — колко хора не понасят никакви трудности през целия си живот, родени са с богатство и статус и са обсипвани с обич от всички страни? Колко такива хора има? Само родените във високопоставени семейства имат такава съдба. Повечето други хора страдат през целия си живот и понасят безброй трудности, като се сблъскват с препятствия на всяка крачка — за тях нещата са изключително трудни и изобщо не вървят гладко. Макар на теория да признаваш, че всички човешки съдби са под Божието върховенство и че всички неща под Божието върховенство са положителни неща, все още не разбираш в сърцето си: „Ако е казано, че това родените с невероятни привилегии да имат добри съдби е нещо положително, от гледна точка на доктрината това е приемливо. Но за 80 до 90 процента от хората нещата не вървят гладко и те страдат през целия си живот — така че защо такива съдби също са положителни неща и също са под Божието върховенство? Това изглежда донякъде неприемливо. Независимо дали от чувство за морална справедливост, или от съчувствие, съдби като тази не могат да бъдат класифицирани като положителни неща. Не се връзва. Може ли това определение да е погрешно? Ако наистина е погрешно, тогава частта за човешките съдби трябва да бъде премахната от това, над което Бог господства. Но ако бъде премахната, това би означавало да се отрече фактът, че Бог господства над човешките съдби. Не би ли било това възмутително бунтарско? Но как трябва да разбираме факта, че всички неща под Божието върховенство са положителни неща и че лошите съдби също са положителни неща?“. Хората са малко озадачени. Това представлява труден въпрос за вас, нали? (Да, така е.) Тогава вие Ми кажете. Нека видим кой може да обясни ясно този въпрос. (Мисля, че е погрешно хората да считат сблъскването с трудности за лошо нещо. Всъщност съдбата, която Бог повелява за някого, независимо дали е такава с трудности или със спокойствие, е най-полезна за него. Страданието в частност е още по-способно да изгради хората. Освен това тези неща са свързани с прераждането на човешките души. Може би поради злодеяние в предишния им живот или някакви дългове от предишния им живот, човек трябва да страда в този живот, за да се издължи. Всичко това подлежи на Божията повеля и подредба.) Тогава кое е положителното нещо в това? Можеш ли да го обясниш ясно? (Не.) Виждаш ли, ако някой наистина те попита за това, ти не би могъл да го обясниш ясно; би зациклил точно тук. Ако ти не го вземеш на сериозно, просто щеше да го подминеш, но това щеше да повлияе на твоето приемане на истината, че „всички неща под Божието върховенство са положителни неща“, щеше да повлияе на това как използваш тази истина, за да окачествяваш кои неща са положителни, щеше да повлияе на твоето приемане и признаване на всяко положително нещо и също така щеше да повлияе на твоето отношение към всички неща в обхвата на „това, което е под Божието върховенство“, което, разбира се, включва дали ти ги приемаш, или ги заклеймяваш — този въпрос е много сериозен. Ако ти не можеш да прозреш проблема със съдбата, вероятно ще я сметнеш за негативно нещо и ще я окачествиш като такова. Но човешките съдби са под Божието върховенство и са повелени от Бог. Ако окачествяваш като негативни неща съдбите на хората, над които Бог господства и които е повелил, каква е природата на този проблем? (Богохулство.) Това е заклеймяване на Бог и хулене на Бог. На човешки език това означава: „Ти извърши голям грях, така че върви и изповядай греховете си незабавно!“. Няма да говорим повече за това.

Току-що общувахме за това, че „всички неща под Божието върховенство са положителни неща“, и споменахме човешките съдби. Въпреки че това съдържание има широк обхват, то е и много конкретно; отнася се до живота на всеки човек и на цялото човечество. Човешките съдби са най-различни, но съдбите на повечето хора, както хората ги виждат или както самите те ги преживяват, могат да се опишат с една дума: злочести. „Злочест“ означава, че съдбата на човек е пълна с трудни периоди и пречки; такъв човек живее особено труден живот и през повечето време нещата не се развиват така, както му се иска. Независимо дали човек е подложен на леки или трудни преживявания, независимо какво вижда или осъзнава, един безспорен момент е, че въпреки че огромното мнозинство от хора намират съдбите си за не такива, каквито биха искали, съдбата на всеки е под Божието върховенство. Това никога не бива да се отрича. Тъй като Божието върховенство над човешките съдби е създало такава реалност, която е трудна за приемане от хората, е необходимо да се общува за това какви са принципите и коренът на Божието върховенство над човешките съдби и какъв е Божият мотив в господството над човешките съдби — тоест защо Бог господства над човешките съдби по този начин и защо Той устройва такива съдби за хората. Първо, нека видим какъв е Божият мотив в господството над човешките съдби. За да преживяват ден за ден ли идват хората на този свят или за да прахосват времето си? (Нито едното, нито другото.) Що се отнася до Божия мотив при устройването на човешките съдби, той не е те да дойдат на света просто да се разходят малко като живи трупове и с това да се приключи. По-скоро е за да могат хората да живеят в плът и да преживеят живота, и да преминат през всякакви жизнени среди, както и различни обстоятелства в различни периоди. Като става дума за преживяване на живота, човешката плът има едно свойство: ако човек живее в комфортна среда, без да преминава през никакви трудни периоди, премеждия, спънки или провали, за него не е лесно да израсне и да съзрее. Същото е като при растение, което расте в парник, без да е изложено на вятър и слънце; животът му е много крехък, защото не му е лесно да абсорбира различни хранителни вещества от природата. Щом бъде изложено на жаркото слънце и силните ветрове, много е лесно да се пречупи и да умре преждевременно, и тогава животът му не може да продължи. Следователно, от гледна точка на природата и инстинкта на човешката плът, човечеството не бива да е като цветя в парник, които не преживяват вятър и дъжд, а трябва да понася различни спънки, трудни периоди и разочарования от човешкия свят. В такава жизнена среда човечеството ще използва дадените му от Бог свободна воля и мисли и — с всички възможни средства, независимо, упорито и без страх от каквито и да било трудности — ще продължи напред и ще продължи да живее. Това ще стимулира различните инстинкти на хората за живот и оцеляване и хората ще могат да използват дадения им от Бог инстинкт за оцеляване, за да живеят независимо и да се изправят пред всяка среда, както и пред всички хора, събития и неща около тях. От една страна, от гледна точка на обективния инстинкт на човешката плът, хората се нуждаят от стимулацията и тласъка на тази среда, за да породят желанието за оцеляване, така че да могат да живеят с твърдост. На пръв поглед да се живее по този начин изглежда трудно, но сред стимулацията и ударите на тази среда хората развиват по-силно желание за оцеляване и така ще продължат напред и постепенно ще израснат до зрялост, постепенно ще се приспособят към живота с другите и ще станат по-малко крехки, като вместо това ще притежават постоянство, издръжливост и упоритост, способни да останат безстрашни пред каквито и да било трудности. Това е първоначалният мотив на Бог при устройването на човешките съдби; това е основната концепция за човешките съдби, които са проектирани въз основа на първоначалната форма на инстинкта на тяхната плът. Това е един аспект. Другият е, че — надграждайки тази основна концепция — когато хората извървяват своя път през този свят, преминавайки от детство към старост, в процеса на постепенно остаряване те преживяват житейски събития, придобиват житейски опит и придобиват някои принципи и пътища за справяне с различни трудности в живота. По този начин хората постепенно израстват до зрялост и стават все по-способни да живеят независимо между небето и земята и сред другите. Те няма да бъдат толкова крехки и когато се сблъскат с малка спънка или провал, няма да се чувстват обезсърчени или разочаровани — или дори да чувстват, че няма надежда в живота. По-скоро, след като са преживели различни трудни обстоятелства, те ще бъдат все по-способни да гледат правилно на живота и смъртта и ще бъдат все по-способни да осъзнават кои са видовете дълг, които трябва да изпълняват в живота, и от кои се нуждаят най-много, и по този начин ще се чувстват все по-спокойни в живота. В този процес хората постепенно израстват до зрялост; тоест, те постепенно стигат до момента да не се страхуват от трудности и опасност, да не се страхуват от смъртта и да не се страхуват от никакви трудности. Първоначално, когато хората са млади, те плачат и не могат да спят, когато чуят някои неприятни и пронизващи сърцето думи или се сблъскат с малка трудност или спънка, и смятат, че няма надежда в живота. Постепенно те стигат до момента, в който имат известен имунитет и устойчивост в сърцата си, когато чуят пронизващи сърцето думи и се сблъскат с трудности, и вече не чувстват, че няма смисъл да живеят, нито мислят за смъртта. По-късно, когато чуят още по-пронизващи сърцето думи и се сблъскат със спънки и провали, те могат да ги понесат в сърцата си, без да бъдат силно засегнати, и смятат, че е съвсем нормално хората да преживяват тези неща в живота, и вече не се нуждаят от утехата, насърчението или помощта на другите, за да продължат живота си. По този начин не придобиват ли хората все повече и повече твърдост? Те имат способността да оцеляват независимо, а също и мотивацията да оцеляват независимо. Всеки трябва да премине през етапа на това да бъде млад и наивен. Едва след четиридесет или петдесетгодишна възраст те постепенно достигат състояние на зрялост и стават възрастни. Дори някой да не е създал семейство, да не е изградил кариера или да не е станал родител, съдейки по това, през което е преминал в живота, по думите, които изрича, и по осъзнаванията, разбирането и отношението, които има към живота си, към живеенето, към трудностите, с които се сблъсква, и към нещата, които се развиват или не се развиват така, както му се иска, ти ще откриеш, че този човек е пораснал и е съзрял. На какво се дължи всичко това? Дължи се на различните трудности, разочарования и дори препятствия и провали, които се появяват в човешките съдби, както е повелено от Бог. Следователно, от тази гледна точка, е извън съмнение, че Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо и хората трябва да приемат тази истина в най-пълна степен. Може ли да се каже тук, че Бог наистина има ревностни и грижовни намерения в Своето върховенство над човешките съдби? (Да.) Независимо дали човек вярва в Бог, или не, докато хората израстват до зрялост, започвайки от раждането си, онези с добра заложба могат дори да стигнат до момент на разбиране, че са подвластни на съдбата и на търсенето на Бог. Съдейки по този факт, не е ли първоначалното намерение на Божието върховенство над човешките съдби положително нещо? (Да.) Виждаш ли, когато казвам това, вие всички кимате и признавате, че това е положително нещо. Защо е така? Защото това, което казвам, е факт, и Аз обясних ясно същността на този въпрос, и освен това вие сте го преживели, нали? (Да.) Човечеството наистина се е облагодетелствало от съдбата, която е под Божието върховенство. Независимо какъв е произходът ти или откъде идваш и независимо каква роля играеш в това общество, накратко, стига да живееш под Божието върховенство, ти си получил облаги от Бог. Някои хора казват: „Това не е правилно. Бог трябва да господства над съдбите на Божиите избраници, над съдбите на човеците. Бог не господства над съдбите на онези, които са преродени от дяволи или животни“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Всичко, което е сътворено същество, е под Божието върховенство. Стига да е сътворено същество, то има съдба. Ти си сътворено същество, така че имаш своята съдба. Бог е устроил съдба за теб, така че твоята съдба не е нещо, което си избрал, нито е нещо, което си създал; тя идва от Божието върховенство. Следователно, независимо каква роля играеш, дали си прероден от човек, от животно или от дявол, тъй като сега изглежда, че си член на човешкото раса, ти със сигурност имаш съдба и твоята съдба определено е под Божието върховенство. От тази гледна точка не е ли Божието върховенство над човешките съдби положително нещо? (Да.) Защо казваме, че Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо? Защото зад съдбата, която Бог устройва за всяко сътворено същество, стоят Неговите ревностни и грижовни намерения; всичко това е, за да може човечеството да живее нормално и подредено в този свят, с различните вродени условия, дарени от Бог. Бог не се отнася несправедливо към никого. Както е казано, слънцето грее и за добрите, и за злите. Това е Божието върховенство. Иначе защо бихме казали, че само Бог е Създателят на човечеството и само Бог господства над човечеството? Защото това е, което Бог върши, Бог има тази способност и Той има тази същност и тази власт. Този момент изяснява нещата — Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо и това не може нито да се отрече, нито да се подлага на съмнение. Тоест, предвид законите на плътския живот на човечеството, съдбите с трудности и трудни периоди, които Бог устройва за хората, могат да им помогнат постепенно да израснат до зрялост и да могат да завършат гладко пътуването си през този живот. От тази гледна точка Божието господство е положително нещо.

Ако погледнем друг аспект на човешките съдби, много хора живеят труден живот, изпълнен с разочарования. Те не изглежда да са направили нищо лошо, но сякаш биват наказвани. Например някои хора губят бащите си в младостта си, съпрузите си на средна възраст и синовете си на стари години, а семействата им са разбити от смъртта. Някои претърпяват злополуки, като например автомобилни или самолетни катастрофи. Някои имат недъзи: някои са слепи, някои са глухи, а някои са загубили ръце или крака. Някои изпадат в крайна бедност, след като са били измамени, а други прекарват целия си живот в изплащане на дългове. Когато тези различни нещастни събития сполетят хората, мнозина казват: „Небето е несправедливо. Това не прилича на нещо, което Небето би трябвало да прави. Ако Бог господства над човешките съдби, как може Той да ги направи толкова нещастни? Как може да позволи невинни хора да понасят такива удари и да се сблъскват с такова нещастие?“. Ако хората погледнат на това от гледна точка на първоначалното намерение на Създателя при повеляването на човешките съдби, намеренията на Създателя за човечеството са ревностни и грижовни и Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо. Но когато в човешките съдби се случат някои специални неща, които изглеждат трагични от гледна точка на съвестта на човешката природа, хората не могат да проумеят защо Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо и не могат да разберат какво става. Мнозина вярват, че има несправедливи аспекти в начина, по който Създателят устройва човешките съдби, и смятат, че не е съвсем логично да се каже, че всички неща под Божието върховенство са положителни неща. Затова някои хора са измислили една разпространена поговорка: „Тези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват, докато онези, които вършат много злодеяния, са благословени с големи семейства“. Някои хора казват: „Това е несправедливо. Строенето на мостове и поправянето на пътища е трупане на заслуги и вършене на добрини. Хората, които правят това, би трябвало да имат големи семейства и да бъдат много богати. Как може накрая да ослепеят? Нима такава съдба също е под Божието върховенство и също е положително нещо? Това е нелогично!“. Ако хората не разбират истината и нямат познание за Бог, те наистина не могат да проумеят или да осмислят тези неща. Невярващите винаги казват: „Небето цени живите същества“. Какво означава това? Означава, че ако има Бог, ако има Небе, тогава Бог би трябвало да се грижи за Своя народ. Ако Той е Създателят, Той би трябвало да се грижи за Своите сътворени същества и да се отнася благо с тях; не би трябвало да ги оставя да изпитват тези болки. Според вижданията на хората, ако човечеството живееше под властта на Сатана и дяволите, би било разбираемо да изпитва тези болки, но тъй като живее под Божието господство и под Божието върховенство, не би трябвало да ги изпитва. Особено когато става въпрос за това, че този вид съдба е под Божието върховенство, хората са още по-неспособни да разберат какво става. Ако те не разбират истината, за тях е много трудно да признаят, че има смисъл зад всяко нещо, над което Бог господства и което устройва; те не могат да проумеят някои неща и зациклят на тези специални ситуации. Ако някой има малко богобоязливо сърце, той ще каже: „Ако не можем да обясним този въпрос, тогава нека не говорим за него, не бива да го съдим произволно“. Може да се счита, че те имат малко разум. Някои хора нямат съвест или разум, камо ли богобоязливи сърца. Те са дръзки и имат наглостта да съдят безразсъдно, когато се сблъскат с неща, които не се развиват според желанията им: „Пф! Хората казват, че небето цени живите същества, тогава защо някои хора, които изглеждат доста добри, умират млади? И умират от насилствена смърт, като оставят след себе си куп деца. Толкова е окаяно, толкова трагично! И хората все още твърдят, че Божието върховенство е положително нещо. Ако това хората да имат такива трагични съдби е под върховенството на бог, тогава бог не е праведен!“. Тези хора съдят Бог толкова безразсъдно. Човешките съдби несъмнено са под Божието върховенство. Това никога не може да бъде подлагано на съмнение или отричано в който и да е момент. Твърдението „Човешките съдби са в Божиите ръце“ е валидно по всяко време и е факт по всяко време, защото Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо и това никога няма да се промени в който и да е момент. Тогава защо хората се сблъскват с такива трагични ситуации? Има едно нещо, за което хората не знаят или може да го разбират като доктрина, но не могат да го обяснят ясно, а то е, че всяка човешка съдба има причина и следствие. Каква съдба имаш и какви неща търпиш в този живот може да е следствие от предишния ти живот, а може и да стане причина в следващия ти живот. Точно както невярващите казват: „Каквото повикало, такова се обадило“. В предишния си живот може да си посял определени причини и следствия — ако Бог устрои така, че да бъдеш прероден като човек и да станеш член на човешкия род в този живот, тогава трябва да платиш цената за причините и следствията, които си посял; трябва да ги изплатиш. Дали ще ги изплатиш и дали трябва да го направиш не е нещо, което ти решаваш. Никой, който е вършил зло, не е готов да приеме наказание. Само Създателят може да уреди този въпрос, има властта да направи това и, разбира се, има могъществото да направи това. И така, какъв е принципът на Създателя при вършенето на това? Той е да възнаграждава доброто и да наказва злото. Въпреки че човечеството не разбира Божието върховенство, не познава Бог и не възприема основите и принципите на Божието върховенство, Бог е установил небесни правила и закони за човечеството и за всички неща, понеже има праведен нрав и поради идентичността Си на Създател. На какво се основават тези небесни правила и закони? Те се основават на Божия праведен нрав и на Божията власт и могъщество. Установяването на тези небесни правила и закони се отразява в един феномен в човешкия свят, който е прераждането на хората. Процесът на човешкото прераждане често е пряко свързан с причината и следствието и тази причинно-следствена връзка се отразява и проявява в някои специални неща в човешките съдби. Освен това в процеса на човешкото прераждане хората получават както Божиите възнаграждения, така и Божиите наказания. Бог наказва онези, които вършат зло; тоест Той ги изправя пред всякакви нещастия и злополуки и всякакви наказания, които хората считат за незаслужени и неразумни. Някои от тези наказания са дори особено трагични в очите на човека, но защо тази трагична ситуация ги сполетява си има предистория. Това не е нещо, което Бог им е наложил без причина, а наказание, което трябва да претърпят, защото са извършили безброй злодеяния. Когато хората не могат да прозрат подробностите на този въпрос, те говорят глупости и се оплакват от Небето и Бог, което е много глупаво. И така, какво е положението с онези, които се наслаждават на Божията благодат? Тъй като в предишния си живот са натрупали заслуги и са вършили много добрини — много неща, които са били от полза за човечеството, и много неща, които не са им донесли заклеймяване, а възнаграждения според Божиите небесни правила и закони, те се наслаждават на много благословии в този живот. Нека ви дам пример. Да речем, че има жена, родена в щастливо семейство — въпреки че семейството не е много богато, то има много деца от мъжки пол и нито едно от женски пол, и Бог устройва така, че тя да бъде в това семейство. Щом това момиченце се роди, то става зеницата на окото на семейството — толкова ценно, че сякаш не смеят дори да дишат близо до него от страх да не го наранят. Това момиче е красиво, умно и обичливо и родителите и по-възрастните роднини я харесват. Целият ѝ живот върви по вода. Независимо какво прави или с какви трудности се сблъсква, винаги има добри хора, които да ѝ помогнат и всичките ѝ трудности се разрешават като на шега. Тя няма тревоги и живее спокоен, щастлив живот. Тя е наистина благословена! Какво става тук? Пристрастен ли е Създателят към определени хора? (Не.) Тогава защо някои хора могат да се наслаждават на такива големи благословии? В небесните правила и закони е постановено, че определен тип човек, който е извършил неща, които са от полза за човечеството, трябва да бъде възнаграден и тя може да е такъв човек. След като е получила наградата от Създателя, тя се наслаждава на такива големи благословии в човешкия свят. Никога не ѝ се налага да се тревожи за храна и облекло; където и да отиде, има добри хора, които да ѝ помогнат, и където и да отиде, хората я харесват. Дори когато е на четиридесет или петдесет години и децата ѝ са пораснали, родителите ѝ все още се отнасят към нея като към зеницата на окото си; всеки път, когато имат нещо хубаво, го пазят за нея. Другите завиждат, когато я виждат да се наслаждава на такива благословии, а някои смятат, че е несправедливо, защото те не могат да се наслаждават на такива благословии. Ако ти също искаш да се наслаждаваш на такава съдба, устроена от Създателя, и да се наслаждаваш на такъв късмет и благословии като нея, тогава ти също трябва да натрупваш повече заслуги и да вършиш повече добрини, и ти също трябва да правиш повече от нещата, които са постановени от Небето като натрупване на заслуги и вършене на добрини — тогава ти също ще можеш да се наслаждаваш на такива благословии. Какво казва на хората този феномен, този факт? Каквато и съдба да има човек в човешкия свят — независимо дали се наслаждава на благословии, или се сблъсква със злополуки, дали целият му живот е гладък, или се сблъсква с много нещастия и бедствия — тя има определена връзка с неговия минал и настоящ живот. В крайна сметка съдбата им е свързана с небесните правила и закони, определени от Бог. Ако всичко, което са направили в предишния си живот, е било съгласно разпоредбите на небесните правила и закони, които водят до възнаграждаване, тогава съдбата им в този живот може, според виждането на хората, да бъде бляскава, да върви по вода и да бъде много добра. Ако това, което са направили в предишния си живот, е нарушило много небесни закони и просто е съвпаднало с разпоредбите на небесните правила и закони, определени от Бог, които водят до наказание, тогава съдбата, която Бог им устройва, според виждането на хората ще бъде такава, че те ще водят особено нещастен, окаян живот, сякаш този живот е само за да дойдат и да изплатят миналите си дългове. Те никога не се наслаждават на никаква добра храна или облекло и никой не ги харесва, нито го е грижа за тях. Те смятат, че страдат толкова много в този живот заради скапаната си съдба. Едва когато повярват в Бог, те разбират, че целият живот на човек е повелен от Бог. Когато признаят, че Бог повелява нещата, за тях става по-лесно да се покорят на Бог и те стават много по-смирени, и вече не се борят срещу съдбата си. Преди бяха изпълнени с непокорство: „Какви лоши неща съм направил? Имам чиста съвест в този живот. Никога не съм навредил на никого. Защо се сблъсках с такава съдба? Небето не е справедливо!“. След като приемат Божието дело, те разбират: „Това е Божията праведност. Чрез тези неща Бог ме е подтикнал да дойда пред Него!“. Да се мисли по този начин също е правилно и това е факт. Но също така е факт, че наказанието, което хората получават, идва от Божието върховенство. До какво се свежда всичко това — кръговратът на причините и следствията, наказването на злото и възнаграждаването на доброто, както и небесните правила и закони? Зад всичко това стои Божият праведен нрав; Божият праведен нрав господства над всичко това. Следователно, дори когато в съдбите им се появяват всякакви неща, които не са съгласно човешките представи, вкусове или желания, въпросът за Божието върховенство над човешките съдби остава положително нещо. Това не е ли логично? (Да.) Когато видиш хора да страдат, от човишка доброта си мислиш: „Този човек е толкова окаян! Не мога да понасям да гледам някой да страда и не мога да понасям да гледам зли хора да тормозят другите“. Някои хора винаги са тормозени в този живот. Каква е причината за това? Тъй като в предишния си живот те винаги са тормозили хората и са навредили на доста хора, затова в този живот самите те трябва да бъдат тормозени. Ако ти винаги тормозиш хората, плодът, който жънеш накрая, е самият ти да бъдеш тормозен. Това е праведността на Създателя. Като постъпваш по този начин, ти си нарушил небесните закони, така че трябва да платиш цената и да понесеш болка и мъчение за злото, което си извършил в предишния си живот. Това е Божията праведност и ти не можеш да избягаш от нея. Следователно фактът, че има всякакви съдби за хората, все повече изяснява, че небесните правила и закони, определени от Бог, не могат да бъдат променени от нито един човек и никой не прави изключение. Създателят никога не е имал плътски чувства към човечеството и, разбира се, същността на Създателя е да няма плътски чувства. Той има само праведен нрав. Всичко, което Бог прави, на човешки език е разумно и праведно. Тогава как трябва да се разглежда от гледна точка на истината? Това е Божият праведен нрав — всичко това е положително нещо. Хората трябва да го приемат от Бог и не бива да имат никакви осъждания или оценки за Бог, които не са съгласно реалността или не са в съгласие с истината. Дори и да съчувстваш на някои хора и да ги съжаляваш от човешка гледна точка, като следовник на Бог, който разбира някои истини, ти трябва да възхваляваш Божия праведен нрав и също така трябва да възхваляваш Божието върховенство. Толкова е добре, че Бог господства по този начин! Именно защото Бог господства над човешките съдби по този начин, човечеството е успяло да оцелее по един подреден начин до ден днешен. Ако Сатана господстваше над човешките съдби, човечеството отдавна щеше да е в хаос и щеше да е невъзможно да доживее до днес. Виж какъв е светът на дявола; без Божието върховенство човешкият свят щеше да бъде същият като света на дявола. Какъв е светът на дявола? Най-реалистичният пример са вътрешните борби — водени както открито, така и тайно — в рамките на автократичното управление на ККП, които са изпълнени с кръвопролития и убийствени намерения. Това е светът на дявола. Не е ли хаотична вътрешната ситуация на автократичното управление на ККП? Хората често изчезват и дори когато са явно убити, никой не смее да го обяви. Това е хаосът на света на дявола, а също и хаосът на днешния зъл свят.

Със сигурност няма съмнение, че Божието върховенство над човешките съдби е положително нещо. Независимо дали от гледна точка на Божието първоначално намерение при проектирането на човешките съдби, или от гледна точка на резултатите от човешките съдби, породени от установените от Бог небесни правила и закони, трябва да се каже с абсолютна сигурност, че Божието върховенство над човешките съдби е положително, а не негативно нещо. Ако имаш представи относно тази истина, можеш да търсиш истината в Божиите слова, за да преобърнеш представите си, но не можеш да казваш въз основа на своите представи и фантазии: „Човешките съдби под Божието върховенство би трябвало да са добри и полезни за хората. Защо нещата свършват толкова зле за някои хора поради Божието върховенство? Това не би трябвало да е Божието върховенство, нали?“. Никога не бива да казваш подобно нещо. Такова възмутително бунтарско и богохулно изказване никога не бива да излиза от устата ти. От днес нататък трябва да приемеш и да потвърдиш истината, че „човешките съдби са под Божието върховенство и Божието върховенство е положително нещо“. Не се съмнявай в това. Независимо как съдбите на хората, които виждаш със собствените си очи или които преживяваш, влизат в конфликт с твоите представи, или дори ако смяташ, че са нехуманни, ти трябва да вярваш и да потвърдиш, че Божието върховенство над човешките съдби е реално и е положително нещо. Този въпрос не подлежи на съмнение. Ясно ли беше общувано по тази истина? (Да.) Това е много решаващ проблем в познаването на Бог и той е разрешен, нали? (Да.) Тогава нека приключим нашето общение за днес тук. Довиждане!

6 април 2024 г.