Миналия път общувахме за проявленията и характеристиките на хората, преродени от човеци — тоест те притежават съвест и разум и могат да разпознават доброто и лошото, и знаят какво е правилно и какво е неправилно. Днес ще продължим да общуваме по темата от миналия път. Преди това нека ви разкажа една история. Преди няколко години чух за една случка. Една хубава млада жена правела пробни снимки и някой небрежно отбелязал: „Краката ти са доста дебели!“. Тази млада жена си помислила: „Казваш, че краката ми са дебели, нямаш ли просто предвид, че съм дебела? Ще изглеждам ли добре пред камерата, ако съм дебела? Няма ли да се изложа?“. И така, тя започнала да умува как би могла да направи краката си по-малко дебели, за да изглежда стройна и хубава пред камерата. За да постигне тази цел, тя се заела да търси всякаква информация и опитала различни методи за отслабване, като например да яде само диетични храни вместо пълноценно хранене или всеки ден да яде само плодове и зеленчуци — накратко, тя ядяла всичко, което можело да помогне за отслабване. Чула, че пиенето на кафе е бърз и ефективен начин за отслабване, така че понякога пиела само кафе. Някои хора казвали, че по-малкото сън помага за бързо отслабване, така че тя спяла само по два или три часа на ден. След много лутане и опити тя наистина видяла резултати. Отслабнала, фигурата ѝ станала стройна, а краката ѝ изтънели. Тя изглеждала приятна за окото и представителна, но физически започнала да получава някои неблагоприятни реакции. Какви неблагоприятни реакции? Тя често се чувствала замаяна и с натежала глава, а през деня, докато изпълнявала дълга си, винаги била отпаднала. Олюлявала се, докато стояла, и чувствала слабост в цялото тяло, докато седяла. Не можела да изкара деня и изпитвала изключително физическо страдание. Интересуват ли се повечето хора от настоящото положение на тази млада жена и дали тя е все още жива и здрава? Искате ли да чуете за нейния опит и мисли относно отслабването? (Не.) Живеейки в този свят, хората не знаят как да живеят правилно и с установен режим, как да се отнасят към различните хора, събития и неща, с които се сблъскват. Когато чуят някоя забележка или преживеят някое събитие, те не знаят как да реагират подходящо и да се предпазят от вреди, така че да живеят по наистина правилен и достоен начин. Не става дума само за невярващите, но и повечето вярващи също не знаят тези неща. Когато са изправени пред информация и новини, както и пред различни мисли, възгледи, ереси и заблуди от външния свят, хората просто нямат способността да ги разпознават и нямат никаква способност да ги отблъснат. Разбира се, те също така нямат правилни мисли и възгледи, камо ли правилен начин да се отнасят към тях от положителна гледна точка. Следователно хората живеят много окаяно. Вземете младата жена, която току-що споменах. Кажете Ми, уморителен ли е животът ѝ? Окаян ли е? (Окаян е.) Защо е окаян? Къде сгреши тя, като постъпи по този начин? Не се ли стремят всички хора към това да бъдат красиви и да живеят представително? Грешно ли е да искаш другите да те намират за приятен и да бъдеш хвален и ценен, когато се срещаш с тях? Как гледате на този въпрос? (Това, което тя е направила за външната красота и за да бъде хвалена, е навредило на собственото ѝ тяло. Тъй като не е следвала законите, установени от Бог, това в крайна сметка е довело до увреждането на всичките ѝ телесни функции. Замаяността и натежалата глава са последствия, които сама си е навлякла. Мисля, че тази личност е объркана.) Така ли е? (Да.) Хората се раждат със своя собствена малка частица човешка интелигентност, хитрина и мисли. След това придобиват известно познание, придобиват някои умения и научават малко за това как да изглеждат като добри хора. Достатъчни ли са тези неща, за да се справят с различните мисли, възгледи, ереси и заблуди, както и с различните хора, събития и неща, които идват от външния свят? Могат ли те да ти позволят да се изправиш правилно пред тези неща? (Не.) Категорично не. Ето колко окаяни и трагични са хората, когато не разбират истината; това в крайна сметка води до множество ужасни последствия. Те нямат проницателност спрямо нито една от ересите и заблудите или мислите и възгледите от външния свят, нито имат правилни мисли и възгледи, когато става въпрос за хората, събитията и нещата, с които се сблъскват. Когато ги сполетят неща, те се объркват и глупостта им се проявява по безброй начини. Когато нищо не ги е сполетяло, те изглежда разбират някои доктрини и имат известно човешко подобие, но когато ги сполетят неща, историята е друга — разкриват се изопачените, грозни, абсурдни мисли и възгледи в сърцата им. Когато наистина става въпрос за това как човек да постъпва, за оцеляването или дори за определена мисъл или възглед в живота, хората са толкова невежи и несъобразителни, а техните нагласи и възгледи са толкова абсурдни. И така, много хора са вярвали в Бог в продължение на много години, слушали са проповеди в продължение на много години и също така изпълняват дълга си и никога не са правили умишлено нищо, за да предизвикат прекъсвания или смущения, нито са изричали умишлено някакви думи, които се противопоставят на Бог или Го хулят — външно не могат да им се намерят никакви кусури, но когато са изправени пред различни погрешни мисли и възгледи от външния свят, особено някои, които са сравнително популярни, в дълбините на сърцата си те не са отвратени от тях, нито им се съпротивляват или ги отхвърлят, а по-скоро изпитват симпатия и одобрение и щом се появи подходяща среда или възможност, те несъзнателно ще приемат тези неща и ще ги приложат в собствения си живот. Не е ли споменатата по-рано млада жена много очевиден пример? (Да.) Това начин на следване на зли тенденции ли е? (Да.) Тя не просто ги следваше — тя ги приложи много щателно. Светът днес не застъпва ли това да бъдеш секси, очарователен, строен и да имаш изящна фигура? Тези идеи са популярни във всяка индустрия, във всяка група хора и дори сред вярващите хора. Имаше няколко по-възрастни жени, които вярваха в Господ, и въпреки че бяха средно над 60-годишни, те все още се надпреварваха помежду си коя изглежда по-добре. Те попитаха едно младо момиче до тях: „Според теб коя от нас изглежда най-добре в тази рокля?“. Момичето отговори: „Всички вие, момичета, изглеждате красиви в нея!“. Въпреки че бяха над 60-годишни, трябваше да ги наричат „момичета“; те не желаеха да ги наричат „дами“ и това не ги радваше. Зад гърба им момичето каза на другите: „Те са над шейсетте; колко добре могат да изглеждат все още?“. Но тази група по-възрастни жени все още се наслаждаваха на това. Имаха ли те някакво чувство за срам? (Не.) Те вярваха в Господ от толкова много години, но все още се съсредоточаваха върху тези неща. Не е ли тяхната човешка природа ненормална? Когато хората нямат съвест и разум, те могат да вършат много абсурдни неща, много неща, които хората намират за жалки и достойни за презрение, и много неща, които разкриват техния низък характер. Защо много хора нямат проницателност относно нещата в злите тенденции и никаква способност да ги отблъснат, и следователно биват подведени и пометени от тях? Защото те не се стремят към истината и не разбират дори частица от истината. Каквото и да ги сполети, те не могат да го прозрат и щом се сблъскат с изкушение, те биват разкрити и затъват в него. Погледнете какво се преподава и какво е популярно във всички слоеве на обществото днес. Един радиорепортер интервюира малко момче и го попита: „Коя е твоята любима детска песен?“. Момчето се почеса по главата и каза: „Луната представлява сърцето ми“. Хората, които чуха това, не знаеха дали да се смеят или да плачат. Защо не знаеха дали да се смеят или да плачат? Това детска песен ли е? (Не, това е любовна песен.) Това е любовна песен, но детето погрешно си мислеше, че е детска песен. От тази случка можем да видим какво е популярно в обществото. Това е едно от явленията на злите тенденции в обществото и както възрастните, така и децата са дълбоко увредени от тези тенденции и са дълбоко затънали в тях. Сред онези, които следват Бог, изненадващо има доста, които следват тези тенденции и които също прилагат върху себе си мислите, застъпвани от тези тенденции. И какво се случва в крайна сметка? Това до добри последствия ли води или до лоши? (Лоши.) Това води до лоши последствия — ето какво произлиза от следването на зли тенденции. Хората са затънали в сексуалното желание на плътта си, в плътски чувства и в ядене, пиене и веселие, живеейки в омаята на угаждането. Те нямат правилни мисли или възгледи и никакво правилно отношение към съществуването, с което да се изправят пред живота. Те живеят в това състояние без никаква осъзнатост и са безсилни да му се съпротивляват. В крайна сметка те могат само да потъват все по-дълбоко и по-дълбоко, неспособни да се измъкнат. И какъв е крайният резултат? Те са напълно погълнати от Сатана, превръщайки се в негова храна.

За всеки един, който живее сред човечеството, ако ти не знаеш как да разпознаваш кои са положителните неща и кои са негативните неща, то в този хаотичен свят, в този сложен човешки свят, ще ти бъде много трудно да се придържаш твърдо към правилните мисли и възгледи за живота и ще ти бъде много трудно да се придържаш към правилния житейски път, за който копнееш; никога няма да знаеш кога ще бъдеш неволно отнесен от зли тенденции, като чуеш определена дума или се сблъскаш с определено събитие. Ако хората нямат способността да разпознават доброто и лошото, те не могат дори да управляват добре собствения си живот, камо ли различните главни въпроси за добро и лошо, срещани по пътя на оцеляването, с които им е още по-трудно да се справят. Ако хората не разбират кои са положителните неща и кои са негативните неща, те няма да знаят как да управляват живота си и няма да имат правилен начин на живот. Ако видят всякаква информация за здравословен живот, те няма да знаят как да я разпознаят или коя да приемат и коя да отхвърлят, как да възприемат правилните, положителни твърдения или как да отхвърлят погрешните. Може дори да се каже, че такива хора не могат дори да опазят собственото си физическо здраве. Някои хора отиват от една крайност в друга, докато други постоянно живеят в една крайност. Например някои хора чуват: „Яденето на много плодове е здравословно. То може да набави витамини и да хидратира и изглади кожата ти, като те направи привлекателен за всички“. И така, те вярват на това и започват да ядат всички плодове, които могат да намерят, като възприемат неправилни хранителни навици. След известно време те постоянно се чувстват зле и прегледът в болницата разкрива, че имат висока кръвна захар. Те са озадачени: „По принцип се храня доста здравословно, така че защо кръвната ми захар е висока? Други казаха, че яденето на много плодове набавя витамини, така че как бих могъл да сгреша, като следвам това твърдение и ям много плодове?“. Лекарят казва: „Плодовете съдържат витамини, но са с високо съдържание на захар. Те не могат да заместят основната храна и не могат да се ядат като пълноценно ядене. Можеш да ги ядеш умерено или по малко. Дори и изобщо да не ги ядеш, няма да ти липсват никакви хранителни вещества, защото зърнените храни и зеленчуците вече съдържат всички тези хранителни вещества“. Твърдението на лекаря е уместно. Това не показва ли, че начинът им на живот е проблемен? (Да.) Това е точно видът грешка, която някои хора правят. Мислиш ли, че това е грешка, която трябва да правят? (Не.) Някои хора казват: „Не съм се оплаквал от Бог, въпреки че кръвната ми захар е висока“. Какво мислите за това твърдение? Не е ли лишено от разум? Това, че кръвната ти захар е висока, има ли нещо общо с Бог? Това не е ли нещо, което сам си навличаш? Ти ядеш безразсъдно и без принципи. Мислиш, че плодовете са вкусни, така че не можеш да спреш да ги ядеш, или намираш, че месото е вкусно, така че не ядеш никакви зеленчуци, без да проявяваш никакво въздържание, и в резултат на това се разболяваш. Това не е ли самопричинено? Мислиш ли, че като не се оплакваш от Бог, изглежда, че си благороден, че обичаш Бог, че си чист? Всъщност някои болести са самопричинени и нямат нищо общо с Бог, и са причинени от собствената ти глупост и невежество. Освен това има и някои хора, които казват: „Яйцата, месото и млечните продукти са хранителни и могат да допълнят приема на протеини. Оризът и брашното имат малка хранителна стойност, така че човек трябва да яде повече месо, яйца и млечни продукти“. Като чуят това, някои хора казват: „Аз пък обичам да ям месо. Тъй като се казва, че месото е хранително, ще го ям повече. Другите ядат по 100 грама на ден, но аз ще ям по 250 грама на ядене, поне по две яденета на ден!“. Те ядат невъздържано по този начин, като ядат все повече и повече, консумирайки два или три пъти повече храна от другите всеки ден, като включват и среднощни похапвания. С течение на времето обемът на стомаха им започва да расте, а колкото по-голям е обемът на стомаха, толкова по-голям е апетитът. Какво се случва в крайна сметка? Те ядат дотам, че се разболяват, стават с наднормено тегло и винаги им се спи и се чувстват замаяни. Нямат друг избор, освен да отидат в болницата за преглед и резултатите показват, че имат високо кръвно налягане, висока кръвна захар и високи нива на липидите в кръвта. Те размишляват: „Не ядях ли само по няколко хапки месо повече всеки ден? Нали казаха, че яденето на повече месо е добро за тялото и ще позволи на човек да избегне недохранването? Тогава къде сгреших? Защо кръвното ми налягане е високо? Толкова е трудно да се грижа за тази моя стара плът! Не мога дори да си позволя няколко допълнителни хапки месо!“. Ти ядеш по 250 грама месо на ядене — това наистина ли са само няколко хапки повече? А и обикновено седиш много и не спортуваш, а ядеш толкова много. В крайна сметка развиваш здравословни проблеми и започваш да чувстваш дискомфорт в сърцето си. Те дори си мислят: „Това е Бог, Който ме облагородява. Нищо не е, с времето ще се оправя. Няма да се оплаквам от Бог!“. Какво право би имал ти да се оплакваш от Бог? Дали болестта ти е Божият начин да те облагородява, или е самопричинена? Ти дебелееш и се разболяваш от ядене на месо и мислиш, че това е Бог, Който те облагородява, и че Бог изпитва вярата ти. Би ли те облагородявал Бог по този начин? (Не.) Тогава как е бил причинен този резултат? (Беше причинен от човешката глупост.) Самите хора нямат проницателност, не знаят как да управляват собствения си живот, не разбират кои са положителните неща и кои са негативните неща, не знаят как правилно да се отнасят към физическия си живот, не знаят как да спазват законите за съществуване, които Бог е установил за хората, и не знаят как да следват законите на различните вродени физически условия. Те винаги се занимават с глупави и абсурдни практики, винаги са пълни с представи и фантазии за Бог и не им липсват прекомерни желания. Какво се случва в крайна сметка? Те винаги вървят по обиколни пътища, винаги грешат и постоянно разбират Бог погрешно. Това не е ли много проблемен въпрос? (Да.)

Като живеят в плътта и в материалния свят, хората ще влязат в контакт с много информация, много мисли и възгледи, както и с много различни хора, събития и неща. Ако те не знаят как да разпознават дали различните хора, събития и неща са положителни или негативни, не знаят как да избират какво да приемат и какво да отхвърлят, не знаят да се придържат твърдо към положителните неща и не знаят защо са правилни, и не знаят да отхвърлят негативните неща — още по-малко осъзнават негативното качество на тези неща — не е ли много опасно да се живее по този начин? (Опасно е.) Не е преувеличено да се каже, че те са изложени на риск да загубят живота си по всяко време. Хората не могат дори правилно да управляват собствения си физически живот и здраве, такива прости въпроси; те се нуждаят други да се тревожат за тях, нуждаят се Бог да ги защитава и да бди над тях, иначе ще продължават да грешат, като залитат или твърде много в едната посока, или твърде много в другата. След като са приели идеите на злите тенденции в обществото, някои жени си блъскат главите за начини да се разкрасят, без да обръщат никакво внимание на последствията. Някои безразборно приемат традиционни китайски лекарства, някои безразборно приемат западни лекарства, някои безразсъдно приемат тонизиращи средства, а някои безразсъдно ядат определена храна. В резултат на това те получават стомашни проблеми и прекарват дните си, като въздишат и изглеждат болнави и слаби. Не само че не успяват да се разкрасят, но дори стават отвратителни за гледане. Някои хора имат доста хубава кожа, но въпреки това не са доволни и настояват да се мажат с всякакви видове козметика. В някакъв момент те използват нискокачествена козметика и в крайна сметка се обезобразяват, лицата им стават на петна и с неравномерен цвят, като стават страшни за гледане. Някои хора се подлагат както на разкрасителни процедури, така и на пластични операции — някои от тях се опитват лифтинг на носа си и не само не успяват да го повдигнат, но в крайна сметка го деформират, а някои си слагат филъри в брадичката, което се обърква, и изглеждат нелепо всеки път, когато се усмихнат или се прозеят, което ги кара да се страхуват да правят и двете — това е толкова мъчително, това е толкова изтощителен начин на живот! Не си ли създават сами проблеми, като правят това? Някои жени, недоволни от ръста си, се подлагат на процедура за чупене на подбедриците им, повторно срастване и удължаване, но процедурата се обърква, което осакатява някога напълно здравите им крака. Не е ли това трагично? (Трагично е.) Възникват всякакви неблагоприятни последици — такива хора никога не свършват добре. Всяка мисъл или възглед, застъпвани от злите тенденции, са погрешни и нечестиви, те наистина са изключително вредни. Вкусната храна и практиките за красота, които те застъпват, не са наистина добри; всички те са нечестиви и в крайна сметка вредят на хората и ги вкарват в капан. Тези невежи жени са готови да търпят тази вреда и нямат способността да отблъснат тези нечестиви мисли и възгледи. Те ядат каквото им се каже да ядат и правят каквото им се каже да правят, без дори ни най-малко да разпознават нещата, като просто ги следват сляпо. Колко са послушни! И какво се случва в крайна сметка? Почти никоя от тях не постига добър изход. Освен ако не осъзнаят грешката си по средата на пътя и не се върнат навреме, за да ограничат загубите си, ако продължат да следват тези зли тенденции и да приемат тези нечестиви мисли и възгледи, те в крайна сметка ще деградират все повече, като все повече няма да могат да различават доброто от лошото и все повече ще наподобяват дяволи във външния си вид, лишени от своето човешко подобие. Може да се каже, че деветдесет и девет процента от хората нямат проницателност относно положителните и негативните неща и охотно приемат злите тенденции. Вижте какво казват жените, когато пазаруват дрехи заедно. Някои казват: „Това не ти стои добре; не прави тена ти да изглежда светъл, нито подчертава фигурата ти. Няма да накара никого да се обърне след теб. Мисля, че онова изглежда секси и ще накара хората да се обръщат!“. Други казват: „Това не е съблазнително. Трябва да покажеш малко плът, трябва да си секси и приятна за окото — само това върши работа. Ако винаги си толкова благоприлична и сдържана, никой няма да те хареса“. Някои майки дори настояват дъщерите им да станат актриси. Дъщерята казва: „Развлекателната индустрия е такава бъркотия! Не искам да бъда актриса“. Тогава майка ѝ я хока: „Нямаш ли никаква амбиция? С твоя ръст, външен вид и кожа ти имаш толкова страхотни природни дадености! Ако не печелиш пари като актриса, как ще се изхранваме? Стига да можеш да станеш известна и да печелиш пари, няма значение с кого спиш. Иначе ще си пропиляла добрия си външен вид! Отгледахме те до тази възраст и баща ти и аз чакаме да се греем на твоя успех! Ако дори това ни бъде отказано, за какво те родихме?“. Правилно ли е родителите да възпитават децата си по този начин? (Не.) Какви са последствията от възпитаването на децата по този начин? (Децата биват наранени.) Един ден, когато такова дете разбере нещата и е преминало през толкова много страдание и болка, то неизбежно намразва майка си и негодува срещу нея с думите: „Всичко е по твоя вина! Ти не ме напътстваше по правия път! Аз казах, че не искам да играя, но ти настояваше. Погледни ме сега — почти на четиридесет съм, все още не мога да си намеря съпруг и никой не ме иска. Онези, които ме преследваха, просто си играеха и никога не са имали намерение да се оженят за мен. Не е ли съсипан целият ми живот?“. Децата страдат толкова много, а родителите са виновниците и коренът на проблема. Те са навлекли вреда на децата си.

Ако вярващите в Бог са неспособни да се измъкнат от злите тенденции точно като невярващите, тогава това показва проблем. Ако нямаш никаква проницателност спрямо каквито и да е зли тенденции, каквито и да е нечестиви, негативни твърдения или каквито и да е различни практики, с които хората се занимават, независимо какви са те, и дори ги следваш и съзнателно сам ги изпробваш, тогава в очите на Бог всички тези неща са белези на посрамване. Какво ще каже Бог? Той ще каже, че като човек нямаш способност да разпознаваш доброто и лошото, нямаш реалността на приемането на положителните неща и нещо повече, не си се занимавал с действията и практиките на отхвърляне на негативните неща. Ще каже, че не си човек и че не отговаряш на основното условие да имаш човешка съвест и разум. Ще каже, че не си човек и че царството няма да те приеме. Ако не си човек, за теб е невъзможно да приемеш истината, защото в сърцето ти това, което субективно желаеш да приемеш, са все нечестиви неща от Сатана и сърцето ти напълно се съпротивлява, противопоставя и отхвърля положителните неща; никога не си имал отношение на приемане към тях. Следователно Бог казва, че не си човек, че нямаш човешка природа. Бог не иска хора без човешка природа. Не си мисли: „Ако Бог не ме приема, тогава просто ще страдам малко повече и ще платя малко по-голяма цена, за да трогна Бог и да променя отношението Му към мен“. Това, което Бог иска, не е определен начин на вършене на нещата; това, което Бог иска, е да имаш отношение на приемане на истината от дълбините на сърцето си, както и реалността на приемане на истината и доказателство за практикуване на истината. Трябва да бъдеш човек, който наистина има човешка природа — тази човешка природа не е преструвка. Ако наистина имаш някои признаци на нормална човешка природа, тоест, ако имаш много проявления на различаване на доброто от лошото, ако фактите показват, че обичаш положителните неща, и ако има примери, в които си приел положителните неща и си отхвърлил негативните неща, и може да се види, че имаш проявлението на изживяване на истината, тогава Бог ще каже, че имаш човешка природа и ще те нарече човек. Ако кажеш: „Аз също имам човешка природа, мога да разпознавам положителните и негативните неща“, но нямаш проявлението на изживяване на истината реалност и думите ти не са подкрепени с доказателства, тогава това е проблем. Доктринално признаваш, че „това, което Бог казва и върши, са все положителни неща и истини, а това, което Сатана казва и върши, са все нечестиви, все негативни неща; всичко, което идва от Бог, е положителни неща, всичко, което идва от Сатана, е негативни неща, а всичко, което идва от хората в обществото, е нечестиви, негативни неща“ — тоест доктринално говориш правилно, без никакъв проблем, и в това, което казваш, не могат да се намерят недостатъци — но когато си изправен пред реални ситуации, никога не приемаш положителните неща, никога не се придържаш твърдо към положителните неща и не спазваш правилата и законите на положителните неща. Това доказва, че си човек, който не разпознава доброто и лошото. Самите хора са наясно в сърцата си дали имат тези проявления, или не. Каква е нагласата ти, когато чуеш нечестива, негативна мисъл или възглед, или чуеш информация за зла тенденция? Какви са мислите и възгледите ти? Каква е склонността ти? Съгласяваш ли се с нея, или си отвратен от нея? Възнамеряваш ли да я запазиш в сърцето си и да я използваш, когато е необходимо, или изпитваш неприязън към нея и я осъждаш в сърцето си и категорично отказваш да я приемеш? В сърцето си би трябвало да знаеш каква точно е нагласата ти. Ако някой каже, че не знае, има ли сърце? Когато някой не е наясно дори със собствената си нагласа, той нормален човек ли е? Ако в сърцето си знаеш, че не добър, и знаеш, че си много заинтересуван от различни зли тенденции и нечестиви твърдения, и винаги искаш да ги следваш и да участваш в тях, но се чувстваш задължен да се сдържаш малко само защото си възпрян от различните истини принципи на Божия дом и собствената ти гордост поради вярата ти в Бог, когато всъщност в дълбините на сърцето си си отвратен от положителните неща и ги отхвърляш, тогава дори и да твърдиш, че харесваш положителните неща и не харесваш злите тенденции, това противоречи на истинските ти чувства. Ето един пример. Някои личности казват: „Яденето на твърде много месо не е добро, не е здравословно. Трябва да ядеш месо на малки порции и да ядеш повече ориз, тестени храни и зеленчуци“. Някои хора могат да приемат това. Те не чувстват, че яденето на по-малко месо противоречи на волята им; това не ги кара да се чувстват разстроени или наистина засегнати. Вместо това те мислят: „Това е правилното нещо. След като го опитах за известно време, чувствам, че е добре за тялото ми. Психическото ми състояние като цяло се подобри и съм физически по-здрав от преди. Да се яде по този начин е чудесно!“. При някои хора обаче приемането е против волята им. Те отдавна са решили: „Какво му е нездравословното на яденето на много месо? Яденето на повече зеленчуци не те прави непременно по-здрав. Както и да го погледнеш, месото е по-вкусно и по-апетитно! Ако няма месо, става да се ядат малко зеленчуци, яденето на някакви зеленчуци е добре — по-добре е от гладуване — но ако има месо, трябва да ядеш много от него. Всички вие сте глупаци, всички вие се преструвате. Аз съм единственият, който не се преструва. Никой от вас не е толкова искрен като мен. Аз казвам това, което мисля. Месото е просто много вкусно!“. На всяко хранене те ядат много малко зеленчуци, но доста месо. Кажете Ми, те приемат ли положителни твърдения в сърцата си? (Не.) Не ги приемат, нито са способни да ги практикуват. В сърцата си са напълно отвратени от тях. Те казват: „Как може тези твърдения да са положителни? Защо не чувствам, че са положителни? Какво им е хубавото? Какво лошо има в това да ям повече месо? Не съм умрял и никой от вас не живее по-добре от мен!“. Те не приемат фактите и не признават, че яденето на твърде много месо е вредно за здравето им. Те не могат да приемат дори правилни твърдения, така че как биха могли да приемат факти? Вероятността това да се случи е още по-малка. За такива хора приемането на положителни неща силно противоречи на волята им. Те чувстват, че е много болезнено и трудно да се направи. Това показва, че има проблем с тяхната човешка природа и че те не обичат истината в сърцата си. Когато чуят правилни думи, които са положителни неща, някои хора могат да ги приемат с лекота с думите: „Точно се тревожех за това и не знаех как да подходя към него, нямах път за практикуване. За щастие ти ми разясни това. Щом те чух, почувствах, че това виждане за нещата е правилно, гледната точка е чиста, обективна и практична, и съответства на човешката природа“. След като го чуят, те могат незабавно да го приложат на практика. Въпреки че понякога могат да си угаждат и да са своеволни, бързо ще се върнат на правия път. Те вършат положителни неща, без да е необходимо други да ги наблюдават или контролират, и не чувстват, че вършенето на това противоречи на волята им, нито ги кара да се чувстват разстроени. По същия начин овцете обичат да ядат трева. Ако им дадеш месо, те няма да го ядат, но ако им дадеш трева, ще я ядат с наслада, защото са тревопасни и това, от което се нуждаят вътрешно, е трева. Но вълците са различни. Те специално търсят месо за ядене; не ядат трева и чувстват, че нищо не е толкова апетитно като месото. Това са естествени проявления на тяхната природа, която никой не може да промени. Това не е нещо, което те придобиват по-късно, нито е нещо, на което биват научени. Овцете са родени да ядат трева, а вълците са родени да ядат месо. Никой не може да научи овцата да стане месоядно животно или да научи вълка да стане тревопасно животно. Това е проявлението на тяхната същност. Това, от което се нуждаеш, и това, което обичаш, се определя от твоята човешка природа. Ако твоята човешка природа няма нужда от положителни неща, ти няма да обичаш положителните неща. Ако харесваш негативни неща, това означава, че сърцето ти се нуждае от негативни неща. Това се определя от твоята природа същност, не е необходимо да ти бъде насаждано от други. Ако някой иска да ти помогне да постигнеш обрат и общува някои истини принципи с теб, ти може да си способен временно да го приемеш заради репутацията си или за да избегнеш неудобство, и устно да изразиш съгласието си, но как мислиш и практикуваш зад кулисите, се определя изцяло от твоята природа. Не можеш да се преструваш и родителите ти също не могат да те променят. Дали твоята човешка природа има съставката да обича положителни неща и да мрази негативни неща не е нещо, което някой може да реши; само твоята собствена същност го решава. Ясен ли е този въпрос сега? (Да.) Следователно дали човек може да разпознава доброто и лошото говори много за неговата човешка природа. Ако твоята проницателност за доброто и лошото е естествено разкриване, тогава ти си роден да бъдеш особено заинтересуван от някои положителни неща. Имаш голямо желание да слушаш, когато някой казва нещо правилно, и нищо не би искал повече от това той да каже повече, така че да можеш да слушаш повече и да придобиеш повече, и да вървиш по по-малко обиколни пътища или дори изобщо да не заобикаляш. А когато се сблъскаш с някои нечестиви, негативни неща, си отвратен в сърцето си и ги отбягваш, и не желаеш да се замесваш — дори не искаш да чуваш за тях. Ти самият не знаеш причините за това; просто не можеш да се насилиш да харесваш негативни неща, но имаш голямо желание да слушаш, когато някой казва нещо правилно, и дори ако някой ти се подиграва, на теб не ти пука — не знаеш откъде идва този подтик. Някои хора виждат този твой искрен подтик и те презират и ти се подиграват, като те мислят за глупак, но ти не си съгласен. Мислиш си: „Стига това, което някой казва, да е правилно, аз го приемам. Какво толкова сложно има в това?“. Това е естествено разкриване на човешката природа. Наличието на това естествено чувство на любов към положителните неща и неприязън към негативните неща в твоята човешка природа е характеристика и проявление на нормалната човешка природа. Само когато имаш това чувство и този вид човешка природа, можеш да бъдеш порядъчен и добър и можеш да казваш това, което трябва да се каже, и да правиш това, което трябва да се прави, от правилната позиция и статус. Когато притежаваш аспекта на човешката природа за разпознаване на доброто и лошото, ти притежаваш основното условие за приемане на истината и за приемане на различните изрични твърдения от Бог, които включват истините принципи. Ако не притежаваш аспекта на човешката природа да разпознаваш доброто и лошото, тогава в твоята човешка природа отсъстват съвест и разум и ти нямаш основното условие за приемане на истината, за приемане на Божиите слова и за приемане на цялото положително напътствие и правилните пътища от Бог. Ти дори не притежаваш основното условие за приемане на истината и за приемане на положителните неща, така че всяко споменаване, че си способен да се покориш, е просто абсурдно, чиста фантазия.

Ако някой не знае кои са положителните и кои са негативните неща, но въпреки това казва: „Аз имам съвест и съм много порядъчен и добър“, това не показва ли липса на самосъзнание? Откъде идва порядъчността ти? Умът ти е пълен само с негативни неща — какво можеш да използваш, за да докажеш, че си порядъчен? Къде ти е доказателството? На какво основание казваш, че си порядъчен човек? И как можеш да приложиш на практика така наречената си доброта? В теб няма нищо друго освен нечестиви, негативни мисли и възгледи. Можеш ли да бъдеш добър? Би било добре изобщо да не вкарваш хората в капан и да не им вредиш. За да докажат, че имат човешка природа и са порядъчни и добри, някои хора си дават имена като Джън Уан, Джън Джан, Джън Джоу, Джън Ган^[a] — въпреки че имената със сигурност звучат „порядъчно“, означават ли те, че човек е наистина порядъчен? Откъде идва истинската порядъчност? Тя идва от човешката природа. Само когато човешката природа на даден човек притежава способността или основните условия да разпознава доброто и лошото, той може да бъде порядъчен. Не е ли безсрамно да твърдиш, че си порядъчен, ако дори не знаеш кои са положителните неща, или ако просто не обичаш положителните неща и никога не си приемал нито едно положително нещо или положителна мисъл и възглед? На какво основание твърдиш, че си порядъчен? Някои казват: „Моят светоглед, ценности и възглед за живота са правилни“. Това има ли нещо общо с истината? Дали наличието на правилен светоглед, ценности и възглед за живота означава, че човек притежава истината? Други казват: „Аз имам „позитивна енергия“. Нещата, които казвам и правя, са прагматични и назидават хората. Никога не казвам неща, които съсипват хората, никога не казвам нищо обезсърчаващо и не казвам неща, които карат хората да се чувстват неудобно или да се чувстват негативни и слаби, или които ги обезсърчават. Всичко, което казвам, насърчава, мотивира или вдъхновява хората. Това брои ли се за „позитивна енергия“? Сега този термин, „позитивна енергия“, е много популярен в обществото. Каква великолепна, модерна и класна идея е да си „изпълнен с позитивна енергия“!“. Други казват: „Виж как преливам от дух на праведност. Когато стоя там, приличам на войник — очите ми горят и погледът ми е пронизващ, не съм лекомислен. Онези местни хулигани, презрени злодеи и зли хора не смеят да се доближат до мен. Когато са пред мен, те разкриват истинското си лице, показват страхливостта си и изглеждат низши. Когато обикновените хора са около мен, те трябва да се държат прилично и не смеят да действат безразсъдно. Виждаш ли, този мой праведен дух може да потисне нечестивостта!“. Това порядъчност ли е? (Не.) В обществото е популярно да се ограбват богатите, за да се помага на бедните, да се проявява храброст за справедлива кауза, човек да е добър и милосърден и да бъде герой, като спасява девойки в беда. След като са направили тези неща, някои хора считат себе си за герои и много други се прекланят пред тези герои. Други казват: „Никога не се възползвам от хората, изпълнен съм с дух на справедливост, твърдо съм порядъчен и безпристрастен и мога да различа доброто от лошото. Когато двама души се карат и ме помолят да разреша спора, наказвам и двете страни поравно и не показвам пристрастие. Погледни с какъв дух на праведност съм изпълнен, всички ми се възхищават!“. Това брои ли се за порядъчност? (Не.) Докато споменатите по-рано идеи за „правилен светоглед, ценности и възглед за живота“ и „позитивна енергия“ са популярни китайски изрази, тази последната — да бъдеш добър и милосърден, да трупаш заслуги и да вършиш добри дела и да проявяваш храброст за справедлива кауза — вероятно е универсално почитана във всички страни и сред всички народи. Следователно хората считат това за дух на праведност, за порядъчност. Дори повечето вярващи в Бог мислят, че това е много порядъчно, като казват: „Погледни нашия национален герой еди-кой си. Той даде живота си за праведната и велика кауза на нацията, като се пожертва, за да взриви бункер в защита на нацията. Той беше изпълнен с дух на праведност. Ето това означава да имаш човешка природа!“. Като гледаме на това сега, правилен ли е този възглед? (Не.) Защо е неправилен? Тези видове порядъчност, които хората смятат за такава или която почитат, се оценяват по стандарти, основани на човешкия копнеж за неща, които са добри и относително положителни. Поради плътските представи и фантазии на хората и понеже те не разбират какво представляват положителните неща, те считат онези, които могат да жертват собствените си интереси за другите и да се ангажират с добро поведение — или онези, които не вкарват активно другите в капан или не им вредят, не представляват заплаха за другите и не са довели до никакви лоши последствия — за добри хора и ги почитат и ги окачествяват като порядъчни. Това определение за „порядъчен“ се основава на човешките представи за порядъчност, както и на тяхната омраза към злите тенденции и нечестивото човечество и на копнежа им за чудесни неща. Тъй като мнозинството от хора в човешкия род потиска, тормози, вкарва в капан и вреди на другите и тъй като този свят е толкова зъл, тъмен и без следа от справедливост или праведност, когато се появят такива герои или така наречените добри самаряни и извършители на добри дела, хората са склонни да ги почитат, като ги определят с възможно най-добрите термини. Точни ли са принципите на това определение? (Не са.) Самите принципи и основата на определението са неточни. Например в дадена група има някой, който е тормозен от повечето от останалите, но има определен индивид, който не го тормози. Тормозеният човек казва: „Този, който не ме тормози, е добър човек“. Точно ли е това твърдение? (Не.) Логично ли е? (Не.) Кажете Ми, какво не е наред с него? (Може би просто не е неприятен на човека, който не го тормози, или не го тормози, защото обективната ситуация и обстоятелства не са подходящи. Това не означава, че е добър човек.) Възгледът му съдържа логическа грешка. Идеята, че хората, които те тормозят, са лоши хора, така че хората, които не те тормозят, трябва да са добри хора, е логическа грешка, нали? (Така е.) Повечето хора, които тормозят другите, не са добри хора, но твоят стандарт за определяне какво означава да тормозиш другите не е непременно точен, така че твоето определение, че хората, които те тормозят, са лоши хора, също не е непременно точно, и също така не е точно да се каже, че хората, които не те тормозят, трябва да са добри хора. Може да има няколко сценария, при които някой не те тормози. Може би не иска да ти обръща никакво внимание, така че не му се занимава да те тормози. Може би не те познава, така че не може да те тормози. Може би чувства, че си по-силен от него, така че не смее да те тормози. Има няколко такива възможни сценария. Твоето основание да го определиш като добър човек се базира на това, че не те е тормозил, така че основата на това определение сама по себе си е погрешна. Какво е истинското основание за определяне на някого като добър човек? Ако този човек обича положителните неща, отнася се към другите справедливо и принципно и също така има принципи в начина, по който върши нещата, тогава дори и понякога да ти говори прямо, с груб тон, или да те критикува, той не те тормози. Той действа според принципи и преценява въпросите въз основа на фактите. Така той е наистина добър човек и е способен да се отнася към хората според принципи. Но някои хора не са такива. Когато видят, че имаш статус и си силен, те ти се подмазват. Когато видят, че нямаш статус и си в неизгодно положение, те те тормозят, тъпчат те и винаги те нараняват, когато говорят. Ако направиш нещо правилно, те ти завиждат. Ако направиш нещо погрешно, те ти се подиграват и те омаловажават. Такива хора са лоши хора. Ако измерваш доброто и лошото въз основа на положителните неща и истините принципи, тогава твоите критерии, по които измерваш нещата, и резултатите от твоите измервания ще бъдат правилни. Оценката или определението за положителните и негативните неща в света и в обществото само по себе си е обърнато. По-голямата част от обществото боготвори любимите си лидери, известни хора или звезди. Счита за правилно всичко, което кажат тези известни хора, звезди и лидери, и никой не ги разобличава или не им се противопоставя. Независимо как се разпореждат с обикновените хора и ги тъпчат, как дискриминират или изнудват бедните или дори своеволно погубват човешки животи, сякаш не струват нищо, никой не се надига на протести или демонстрации срещу тях. Ако те направят няколко добри неща, за да спечелят политически точки, тогава мнозина ще ги възхваляват и превъзнасят. Ако се появи човек, който се бори за справедливост, и разобличи сатанинския режим или известните хора и великите личности, тогава масите ще го нападнат вкупом с отчаяната надежда да го отстранят и да го накарат да изчезне. Какво показва това? Че обществото върши всичко по несправедлив, извратен начин; то преобръща правилното и грешното. Критериите, по които поквареното човечество определя доброто и злото и положителното и негативното, са напълно погрешни, така че заключенията, които то си вади, също са неразумни.

Нека разгледаме един пример. Има такива, които разбиват и обират домове — ограбват богатите, за да помагат на бедните. След като ограбят притежанията на богатите, те предоставят помощ на обикновените хора. Когато обикновените хора се облагодетелстват и извлекат изгода от това, те са щастливи и възхваляват тези хора като герои и порядъчни, добродетелни личности. Но ако анализираш нещата, извършени от тези така наречени порядъчни добродетелни хора, те наистина ли са порядъчни? Някои богати хора са придобили богатството си чрез усърдно управление и усилия, а има дори такива, които са натрупали богатството си едва след няколко поколения управление и усилия. С какво право ги ограбваш от техните неща? Ограбил си частната им собственост — това е грешно. Ако си способен, върви и сам печели пари. Да използваш пари, които си спечелил, за да помагаш на бедните — това може да се счита за благотворителност. Но ти ограбваш притежанията на богатите, като вземаш чуждото за свое, а след това помагаш на бедните. В очите на бедните това се счита за порядъчно. Това не е ли напълно абсурден възглед? Бедните и обикновените хора почитат такива хора като герои, а тези „герои“ се наслаждават на тази титла и на тази чест, сякаш им се полагат по право. Това не е ли безсрамно? Това не е ли напълно абсурдно? (Така е.) Самите те нямат способността да печелят пари и таят неприязън към богатите, затова използват насилие, за да ограбят богатството на богатите и да го раздадат на обикновените хора, така че обикновените хора да ги възхваляват. Всъщност нещата, които вземат, изобщо не са спечелени с техния собствен труд, и това, на което се радват бедните, не са неща, принадлежащи на тези крадци, а неща, които принадлежат на богатите. Тогава защо обикновените хора и бедните трябва да са им дълбоко признателни, само защото тези неща са минали през ръцете им? И правилно ли е обикновените хора да се наслаждават на тези неща със спокойна съвест? Заслужаваш ли тези неща? Спечелил ли си ги със собствения си труд? Наслаждаваш се със спокойна съвест на неща, които други са откраднали, които не си спечелил, и дори смяташ, че богатите трябва да бъдат ограбвани и че ти трябва да се наслаждаваш на неща, които други са откраднали. Получаваш тези неща наготово и без да платиш никаква цена и им се наслаждаваш със спокойна съвест. Това не е ли безсрамно? (Да.) Тези така наречени герои се наслаждават на това възхищение от хората и на тази чест. Те правят тези неща, за да задоволят собствената си суета. Колкото повече хората ги хвалят и ги боготворят, толкова повече те обезумяват и дори ограбват дворци, крадат съкровищата вътре, продават ги и след това разпръскват парите в дворовете на бедните. Начинът, по който помагат на бедните, е като ограбват богатите. Това не е ли напълно абсурдно? (Така е.) Ограбването на чужди притежания не само нарушава закона, от гледна точка на морала и човешката природа то е неприемливо и не е така наречената порядъчност. Онези неща, които са ограбили, изобщо не са неща, които те би трябвало да притежават. Това са неща, придобити чрез низки, мръсни, нечисти, незаконни и нетрадиционни средства. Те ги разменят за малко пари и след това помагат на онези, които изначално не се нуждаят от помощ или на които те смятат, че трябва да се помогне, а след това получават одобрение от тези хора и се наслаждават на тази чест. Това не е ли безсрамно? Но те са много горди със себе си и се наричат герои, които грабят от богатите, за да помагат на бедните. Такива хора са особено популярни в обществото. В древни времена е имало такива така наречени „герои“ и техните истории се разпространяват и до днес. Това не е ли абсурдно? (Така е.) Сред целия човешки род има много малко хора, които наистина разбират какво са положителните неща и какво са негативните неща. Хората не могат да разпознаят тези неща. Колко дни могат обикновените хора да се наслаждават на нещата, ограбени от „героите“? Това ли е, което заслужаваш? Това ли е, което си спечелил? Това не е нито нещо, което си спечелил, нито нещо, което заслужаваш — това се нарича приемане на незаслужени придобивки. Почтено ли е да се наслаждаваш на тези неща? Беден си, защото си мързелив или нямаш способности. Човек със съвест и разум би трябвало да е доволен, че има храна и облекло, и би трябвало да се наслаждава само на това, което може да спечели. Бог ти дава препитание, така че трябва да си доволен. Ако видиш някого, който е богат, който има много неща, който е заможен, и винаги искаш да делиш поравно това, което той има, разумно ли е това? Тази идея сама по себе си не е рационална. Сатана контролира обществото и властва над него, така че, разбира се, няма справедливост. В обществото бедните са много, а богатите са малко — независимо каква е причината, факт е, че някои хора са богати, а някои са бедни. Обществото е такова — може да не станеш богат, дори и да си способен, а може действително да успееш да живееш живота на богат човек, дори и да не си способен. Никой не може да обясни тези неща ясно, но каквото и да става, в това също има Божия повеля. Нещата, ограбени от другите, не ти принадлежат и дори и да ги получиш, те не са твои и рано или късно ще ги загубиш. Погледни онези, които под претекста на рицарство и справедливост разбиват и обират домове и грабят от богатите, за да помагат на бедните. Те вършат всякакви лоши неща зад кулисите, като например да се отдават на ядене, пиене, разврат и хазарт, и да вземат наркотици, като някои дори извършват убийства или изнасилвания. След това, само защото са извършили няколко акта на грабеж от богатите, за да помогнат на бедните, те биват почитани като герои от обикновените хора. Това не е ли случай, в който подлеците преуспяват? Обикновените хора — достойните за презрение типове, простолюдието и сганта — се чувстват щастливи винаги, когато получат малка облага, и хвалят всекиго, който им предоставя облаги. Ами тези „герои“? Обикновените хора им отдават известна чест и ги възнаграждават, и ги издигат като герои и затова те си мислят, че това са лаврови венци, че те наистина са герои и че са ненадминати. И така, те продължават да грабят и в резултат на това биват убити с един куршум, когато обират някой царски дворец. Те наистина са си мислели, че имат огромни способности и са свръхчовеци, че са извисени и над обикновеното, но всъщност дори не са имали способността да избегнат един куршум и в крайна сметка са загубили живота си. Не са ли си го заслужили? (Да.) Самият акт на грабеж не е почтен. Той е низък. Да разчиташ на грабеж, за да си осигуриш похвалата на обикновените хора, да си осигуриш добра репутация, да си осигуриш малко чест — какво достойно за презрение нещо е това. В крайна сметка те дори сами се хвалят: „Обикновените хора не могат да преживяват и хората са в ужасно положение, и всичко това е заради властимащите. Виж какъв дух на праведност притежавам аз; изпитвам състрадание към обикновените хора от низшата класа!“. Порядъчни ли са такива хора? (Не.) Обикновените хора също говорят изопачено и се усмихват, когато получат малка облага. Ако не получат никаква изгода от теб, в каквото и затруднение да изпаднеш, те няма да ти обърнат никакво внимание. Но ако им раздаваш благодеяния, като им позволяваш да придобият нещо реално, те ще бъдат щастливи и ще кажат: „Ти си толкова добър човек! Човек с огромно милосърдие!“. Те изричат много хубаво звучащи неща, но нито една дума от това, което казват, не е истина. Те дори не могат да кажат правилни думи. Как може изобщо да са порядъчни? Фактически всичко, което казват, е измама.

Някои хора смятат, че са изпълнени с дух на праведност, че са хора със съвест и човешка природа. Но този техен дух на праведност струва ли си изобщо да се споменава? Нещо повече, това изобщо не е дух на праведност; това е вид порядъчност, която те сами са си въобразили и която няма нищо общо с положителните неща, за които говори Бог, или с който и да е от истините принципи. Това не е порядъчност; това са изкривени разсъждения, ереси и заблуди. Може да се каже, че твърденията, които те поддържат, като позитивна енергия, правилен светоглед, ценности и възглед за живота, както и уникално, проницателно прозрение, са привидно порядъчни и правилни, но не са наистина такива. По-точно казано, всички те са пагубни тенденции и зли влияния, изкривени разсъждения и ереси; всички те са негативни неща и всички те са ереси и заблуди, които са точно противоположни на положителните неща. Следователно, ако си съгласен с тези твърдения на невярващите и винаги се придържаш към тези гледни точки в сърцето си, това доказва, че точно като невярващите, ти не си порядъчен човек и че в твоята човешка природа няма порядъчност. Искаш да се представиш за порядъчен човек, точно както Сатана се опитва да се представи за ангел на светлината. Сатана казва някои приятно звучащи неща, като иска да се представи за Бог, за порядъчен, добродетелен човек и за нещо положително. Ти също се представяш за нещо, което не си; винаги казваш, че имаш правилен светоглед, ценности и възглед за живота, че имаш положителна енергия и дух на праведност, че си герой, човек с проницателно и уникално прозрение, или че си порядъчен и нямаш от какво да се боиш, че където и да отидеш, носиш дух на праведност със себе си, докато говориш и взаимодействаш с хората — винаги се представяш по този начин. Е, Аз казвам, че ти си човек без никаква съвест, някой, който иска да се представи за такъв, който има дух на праведност, който е порядъчен и има човешка природа. Тъй като симулираш тези неща, това означава, че не ги притежаваш — иначе щеше ли да има нужда да ги симулираш? Ако наистина имаше човешка природа, нямаше да се налага да я симулираш, нито би могъл да приемаш твърдения като така наречените „правилен светоглед, ценности и възглед за живота“, „позитивна енергия“, „притежаване на дух на праведност“ и „притежаване на героичен дух“; ти нямаше да приемаш тези негативни неща — от само себе си се разбира, че след като си слушал толкова много проповеди до днес, би трябвало да имаш проницателност за тези неща. Ако имаше човешка природа, отдавна щеше да си отхвърлил тези негативни неща. Всъщност ако някой изложи тези твърдения и аргументи, дори и да нямаше проницателност, ти нямаше да ги приемеш от дълбините на сърцето си. Щеше да мислиш, че тези неща са твърде фалшиви, че нещата, застъпвани от така наречените социолози, педагози и мислители, от така наречените известни хора и велики личности, както и от онези демони и дяволски царе на света, са все неща, които казват на хората да се преструват. Това е като една поговорка, която е популярна в обществото: „Ако всеки дари по малко любов, светът ще стане прекрасно място“. Виждаш ли, злите дяволи казват, че всеки трябва да даде по малко любов, с други думи, че всички обикновени хора трябва да дават любов, всички да обичат злите дяволи, всички покорно да слушат и да се подчиняват на тяхната партия и да не създават смут или проблеми на държавата и тяхната партия, и тогава светът ще бъде в мир. Всъщност кога обикновените хора са онези, които създават смут? Ясно е, че дяволите са тези, които подстрекават към размирици и се борят за власт и придобивки. Човечеството е подведено и покварено от Сатана; всички следват дяволи и Сатана, и всички отбягват Бог и Му се противопоставят. Така че може ли това общество да познае мир? Кажи Ми, убедително ли е твърдението „ако всеки дари по малко любов, светът ще стане прекрасно място.“? Всичко това са думи за заблуда на децата. Ако нямаш проницателност за тези думи и вярваш, че „все още има надежда за света, в този човешки род все още има повече добри хора, отколкото лоши, светът ще се превърне в прекрасно място в бъдеще и този човешки род ще върви към прекрасно утре“, тогава твоите мисли и гледни точки не се различават от тези на широката общественост и ти си просто нечовек. Една характеристика на нечовеците е, че те особено много обичат да се прикриват, като използват приятно звучащи, цветисти, лицемерни твърдения, за да преправят външния си вид, докато дълбините на сърцата им са особено мръсни и мрачни, а презрените им, мръсни тактики следват една след друга. Те изобщо нямат любов към справедливостта и праведността; просто обичат да използват тактики. Изричат много приятно звучащи неща; крият кинжали зад усмивките си и извършват всяко възможно лошо деяние. Такива хора са лишени от човешка природа. Това са точно проявленията на онези, които са лишени от човешка природа. Това проявление на порядъчност ли е? (Не.) След като тези хора не са порядъчни, мислиш ли, че биха могли да бъдат добри? (Не.) Забравете за добротата, ако извършеха дори едно лошо дело по-малко, това щеше да е повод за празнуване, благословия за всички на земята. И въпреки това те се наричат порядъчни! Това е просто самохвалство! Те дори не знаят какво са положителните неща и дори след като чуят за положителни неща, в сърцата си те не ги харесват и дори изпитват антипатия и отвращение към тях. И въпреки това те продължават да твърдят, че са порядъчни и добри. Кого си мислят, че заблуждават? Така наречените порядъчност, доброта и разум на човечеството не се основават на положителни неща, нито се основават на истините критерии. Следователно порядъчността, добротата, рационалността, както и съвестта и разумът на хората, както са дефинирани от човечеството, са неточни, нямат основа в истината и всички те са изкривени разсъждения и ереси.

Ако човек има съвест и разум, тогава, първо, той е някой, който може да разпознава доброто и лошото. Второ, той знае какво е правилно и какво е неправилно. Нека първо поговорим за разпознаването на доброто и лошото. Прецени себе си, а след това прецени родителите си и братята и сестрите си — има ли някой сред вас, който може да разпознава доброто и лошото? Ти такъв човек ли си? Ако си някой, който може да разпознава доброто и лошото, тогава в бъдеще твоето приемане и покорство на истината ще бъде нещо естествено. Като положиш малко усилия, понесеш малко страдания и платиш малка цена, ще можеш да го постигнеш — тогава има надежда за твоето спасение. Ако не си някой, който може да разпознава доброто и лошото, и в миналото си изпитвал неприязън към истината, не си могъл да я приемеш и не си искал да я практикуваш, и при споменаването за приемане и практикуване на истината си се дразнел силно и си се чувствал сякаш главата ти е стегната в менгеме, измъчен и лишен от свобода, тогава в бъдеще ще имаш същото чувство относно приемането и практикуването на истината; няма да приемеш истината. Твоята неспособност да приемеш истината и неприязънта ти към нея не са, защото си вярвал в Бог от кратко време, нито защото Бог не те е дисциплинирал или не е поел отговорност за теб. Това не са истинските първопричини. Коя е истинската първопричина? Нямаш способността да разпознаваш доброто и лошото, това основно условие, така че в бъдеще все още няма да можеш да приемеш истината и няма да можеш да постигнеш покорство на истината. Някои хора казват: „Ако не мога да приема истината или да ѝ се покоря, мога ли все пак да постигна спасение?“. И какво казвате вие — могат ли? (Не.) Моят отговор е: „Много е трудно да се каже“. Защо е много трудно да се каже? След като вече казах толкова много и изброих толкова много проявления, не е сигурно дали можеш да се идентифицираш с тях или да ги разпознаеш в себе си. Освен това не е сигурно и дали можеш да възприемеш тези въпроси и тези аспекти на истината, за които говорих. Следователно, дори и да не ви казвам дали можете да бъдете спасени, всеки от вас може да го установи въз основа на отношението си към истината и към положителните неща. Няма нужда Аз да ви го казвам толкова ясно и толкова открито; в сърцето на всеки един от нас вие вече знаете.

След като приключихме общението за разпознаването на доброто и лошото, следва да говорим за знанието какво е правилно и какво е неправилно, нали? (Да.) Знанието какво е правилно и какво е неправилно определено е различно от разпознаването на доброто и лошото; иначе нямаше да има нужда да ги обсъждаме поотделно. Знанието какво е правилно и какво е неправилно означава, че от гледна точка на човешката природа човек трябва да знае кои гледни точки и кои думи са правилни и кои са погрешни. Това, което е правилно, трябва да се отстоява, а това, което е неправилно, трябва да се изостави. В умовете на нормалните хора има някои мисли, гледни точки и основания за разпознаване на това какво е правилно и какво е неправилно. Те ще настояват на това, което е правилно, и ще се противопоставят или дори ще отхвърлят това, което е неправилно. Ако човек не може да направи дори това, това показва, че нещо липсва в неговата човешка природа; може също така категорично да се заяви, че такива хора са лишени от човешка природа. Ако като човек казваш, че имаш човешка природа, но дори не знаеш какво е правилно и какво е неправилно, тогава как можеш да постъпваш? Как можеш да постъпваш правилно? Как можеш да изричаш всяка дума и да извършваш всяко действие в рамките на човешката природа? Ако не знаеш какво е правилно и какво е неправилно, тогава нито една от думите и действията ти не е изречена и извършена в рамките на човешката природа. Какво означава да не действаш или говориш в рамките на човешката природа? Означава, че не изричаш тези думи и не вършиш тези неща рационално, въз основа на правилните мисли и гледни точки, които трябва да има човешката природа — това означава да не говориш или действаш в рамките на своята човешка природа. Някои хора казват: „Ако човек не говори или действа в рамките на човешката си природа, тогава на каква основа говори и действа?“. Грубо казано, има две основи. Едната е говорене и действане в рамките на демонска природа, като се живее според сатанински нрав. Хората, които разбират истината, могат да видят, че мислите, гледните точки и нагласите на тези хора в думите и действията им са същите като тези на дяволите и че тези неща подвеждат, вредят, изкушават и заблуждават хората, и не са положителни. Това е едната основа: говорене и действане в рамките на демонската природа. Другата е говорене и действане като звяр, а зверовете са още по-лишени от човешка природа. Да си лишен от човешка природа означава да говориш и действаш без съвест или разум; толкова е просто. Думите, които зверовете изричат, са купчина объркани, глупави, изкривени думи; всичко, което казват, са някакви изопачени доктрини. Виждаш ли, думите, които те изричат, са същите като мислите и гледните точки на животните — те са изкривени и глупави, тъпи и объркани. След като ги изслушаш, не знаеш дали да се смееш, или да плачеш, и си казваш: „Как може да говори така? Сякаш е дете на възраст между три и пет години, нелепо и неразбиращо. Това не са думи, които би трябвало да изрече възрастен човек! Думите му са неубедителни, те са смехотворни — твърде срамно е да се говорят пред хора!“. Това е животно, звяр, който говори. Те говорят и действат в рамките на природата на звяр, не може да става дума за смисъл или разумност, още по-малко за съвест и разум. Тоест речта им е силно ирационална, лишена от всякаква логика. Не знаеш откъде идват нещата, които казват, и след като ги чуеш, си напълно объркан и в недоумение. Колкото повече слушаш думите им и нещата, за които разказват, толкова по-хаотично ти се струва и нямаш начин да ги разбереш. Когато говорят, те винаги се въртят в кръг, бъркат нещата, повтарят се и дрънкат едно и също, без да знаят как да стигнат до заключение. Това е звяр, животно, което говори. Такива хора имат една характеристика, която е, че независимо какво правят, какво казват, каква мисъл или гледна точка притежават или каква мисъл или гледна точка възприемат, те самите дори не знаят дали е правилно, или неправилно. Това е характеристика на тяхната човешка природа. Характеристиката на тяхната човешка природа в крайна сметка определя такива хора като лишени от човешка природа, тоест те нямат съвест и разум. Дори не знаят какво е правилно и какво е неправилно, така че мислиш ли, че могат да говорят и действат със съвест? Могат ли да притежават съвестта и разума на нормален човек, ако не знаят какво е правилно и какво е неправилно? Могат ли да имат мисленето на нормален човек, ако не могат да разпознаят какво е правилно и какво е неправилно? Никога няма да го имат. Нормалните хора не могат да общуват с такъв човек. Защо казвам това? Защото не изпитваш любов? Не, защото нямате общ език, не споделяш никакви мисли или гледни точки с него. Общуването с него е като общуването с животно, с дявол; невъзможно е. Кажи Ми, ако говориш с дяволи и сатани за истината, можеш ли да се разбереш с тях? Ако кажеш на дяволи и сатани: „Трябва да вярваш в Бог. Бог сътвори човечеството. Като сътворени същества най-правилно и уместно е хората да се покланят на Бог“, какво ще кажат те? „Да се покланям на бог? Искам хората да се покланят на мен! Колко пари ще получа, заради това, че се покланям на бог? Ще го направя, ако ми се плати“. Какви думи са това? Можеш ли да общуваш с дяволи? (Не.) Ами с животни, можеш ли да общуваш с тях? (Също не можем да общуваме с тях.) Виждаш ли, някои животни пазят изключително много храната си, когато ядат. След като изядат своята храна, те дори ще се опитат да отмъкнат храната на други животни. Ако им кажеш: „Не се бийте за храна, просто изяжте своята“, могат ли да възприемат това? (Не.) Когато дойде време за хранене, те пак ще отмъкват храната на другите и дори ще започнат да се бият и да се хапят. Просто не можеш да общуваш с тях. За да ги защитиш и да им попречиш да се бият за храна, трябва да вземеш мерки и да ги управляваш строго, като ги храниш поотделно, когато е време за ядене. Само това е правилният начин да ги управляваш. Защо? Защото те са животни, нямат рационалност и още по-малко самоконтрол, и не могат да преценят дали това, което правят, е правилно, или неправилно, така че колкото и правилно да е това, което казваш, и колкото и да е основателно, и колкото и да е полезно за тях, те няма да го разберат. Хората, които са преродени животни, също са такива. Колкото и ясно да се общува за истината, те не я разбират, така че никога не действат според правилните принципи. Дори и да направят нещо неправилно, те не мислят, че е неправилно, и ще продължат да го правят, и дори ще го правят цял живот. Те не са ли животни? Такива хора, които не могат да разберат човешки език, са точно като животни — едва ли ще са много по-добри, ако изобщо са.

Нека сега не говорим за животинската и демонската природа, а просто да се съсредоточим върху аспекта на човешката природа на знанието какво е правилно и какво е неправилно. Знанието какво е правилно и какво е неправилно е проявление, което човек с човешка природа би трябвало да има, но фактически на много хора то липсва. Хората често изразяват изкривени разсъждения, говорят изкривени думи и дори вършат погрешни неща, като ги вършат с особена упоритост и дори могат да разпространяват своите изкривени разсъждения сред другите, като им ги предават. Разсъжденията, които изразяват, са сериозно изкривени и въпреки това те ги предават на другите, като вредят не само на себе си, но и на другите. Например, ако не обичат да ядат ориз, ще кажат: „Оризът не е хранителен. Трябва да ядем юфка, хлебчета на пара и хляб“. Те казват, че оризът не е хранителен. Това твърдение правилно ли е? (Не.) Диетолог ли си? Изследвал ли си го? Какво е основанието ти да казваш, че оризът не е хранителен? Например има места, където отглеждат само ориз, а не пшеница, и хората там ядат ориз през целия си живот и живеят доста добре, като мнозина достигат дълбока старост. Но въз основа на собствения си вкус хората, които изразяват изкривени разсъждения, могат да кажат, че „оризът не е хранителен“, като дори казват това, сякаш е разумно разсъждение. Това действително ли е разумно разсъждение? (Не.) Да не навлизаме в това дали това твърдение съответства на истината — то дори не е разумно разсъждение. Как могат да изрекат такива изкривени разсъждения? Хора ли са те? (Не.) Това твърдение очевидно е погрешно; то явно е твърдение, изречено поради себични желания и предубеждение, твърдение на някого, който говори изкривено. Самите той дори не знае дали е правилно, или не, но въпреки това го обявява съвсем открито, като го разгласява навсякъде. Някои хора обичат да ядат ориз и не харесват тестени изделия. Когато видят някой да яде тестени изделия, те казват: „Тестените изделия не са хранителни, оризът е хранителен. Хората, които ядат тестени изделия, са безполезни, докато хората, които ядат ориз, са благородни!“. Те използват тази теория като основа, за да преценяват всички видове хора. Ако обичаш да ядеш тестени изделия, те те считат за низш и не толкова благороден като тях. Това твърдение е толкова очевидно погрешно, но въпреки това те някак си не могат да разпознаят това и дори го говорят навсякъде. Кажи Ми, такива хора имат ли човешка природа? (Не.) Когато вече не обичат да ядат ориз и започнат да харесват тестени изделия, те казват: „Оризът не е хранителен, тестените изделия са. Виж колко едри и здрави са хората, които често ядат тестени изделия; трябва да ядем повече юфка и хлебчета на пара! Оризът е студена^[б] храна, не е добър за тялото!“. Това твърдение правилно ли е? (Не.) Това не е ли предубеждение? (Да.) Това е предубеждение; не е факт. Въз основа на какво твърдят това? Въз основа на собствените си предпочитания и предубеждения, въз основа на своите погрешни мисли и гледни точки. Но те не знаят, че това е неправилно, и дори го казват и го провъзгласяват, сякаш е правилно. Ако някой изрази различно мнение, те ще противоречат и все така ще упорстват в своята погрешна гледна точка. Това не е ли незнание какво е правилно и какво е неправилно? (Да.) Те дори не знаят какво е правилно и какво е неправилно в такова простичко нещо — кажи Ми, може ли съвестта им да действа? Могат ли да бъдат порядъчни? Порядъчният човек трябва да знае какво е правилно и какво е неправилно, за да може да отстоява справедливостта и да отстоява принципите; само тогава това, което отстоява, е правилно. Ако човек не знае какво е правилно и какво е неправилно и упорито се придържа към погрешно твърдение или погрешна мисъл и гледна точка, неговата така наречена порядъчност истинска ли е? Това не е порядъчност; това е изопачаване, абсурд и изкривено разсъждение. И така, кажи Ми, съществува ли съвест у такива хора? (Не.) Те нямат никаква съвест. Някои хора, когато нещо ги сполети и в тях се породят себични желания, могат да осъзнаят това в сърцата си и да бъдат възпрени от своята рационалност. Те знаят, че себичните желания са неправилни, така че могат да се опълчат на плътта и да се избавят от тях. Но някои хора са различни; по-специално онези, които не знаят какво е правилно и какво е неправилно и които са склонни да изразяват изкривени разсъждения, ще упорстват глупаво и инатливо в погрешните гледни точки. Например някои хора не ги бива в танците; когато танцуват, нямат координация, нямат чувство за равновесие и не могат да следват ритъма, като винаги стават за посмешище. Затова те казват: „Хората, които не обичат да танцуват, са стабилни личности. Хората, които обичат да танцуват, са все нестабилни, имат лоша индивидуалност и са разпуснати. Ако се ожениш за такъв човек, животът ти със сигурност ще бъде нестабилен“. Това твърдение правилно ли е? (Не.) Защо е неправилно? (Обичта към танците няма нищо общо с това дали си стабилен, или не.) Без да се впускаме в това дали го казват от себичност, завист или опит за клевета, независимо какво е намерението им, думите им съобразяват ли се с обективните факти? Задължително ли е хората, които могат да танцуват и които ги бива в танците, да са нестабилни? Основават ли се такива думи на същността на човешката природа на тези хора? Факт ли е, че са нестабилни? (Не.) Освен това какво означава да си стабилен? Да си стабилен означава ли, че си добър човек? Стабилността проявление на порядъчността и добротата ли е, на притежаването на човешка природа? В най-добрия случай това е качество на човешката природа или силна страна на някого; тя не може да показва, че някой има нормална човешка природа. Те изказват своята гледна точка, сякаш е разумно разсъждение, сякаш е правилно твърдение. Това не е ли изразяване на изкривено разсъждение? (Да.) Фактът, че могат да изрекат тези думи, доказва, че не знаят дали това, което казват, е правилно, или не. Кажи Ми, такива хора имат ли човешка природа? (Не.) Не са ли много проблемни? (Да.) Ако беше някой с нормална човешка природа, дори и да завиждаше на някого, който танцува добре, най-много щеше да каже: „Виж колко са пъргави ръцете и краката му, когато танцува. И аз искам да танцувам, но нямам този дар, тази сила; не ме бива в танците. Наистина завиждам, че могат да танцуват добре! Де да имах техните ръце и крака!“. Казано по този начин все още е едва приемливо; това се нарича казване на чистата истина. Най-много да разкрива донякъде покварен нрав, но не е проявление на нездрава човешка природа. Проблемът с изразяването на изкривени разсъждения обаче е сериозен. Те казват: „Хората, които танцуват, са все нестабилни и лекомислени. От пръв поглед си личи, че не са хора, които могат да вършат големи неща“. Фактът, че могат да кажат тези думи, разобличава наличието на голям проблем с тяхната човешка природа. Какъв голям проблем? На човешката им природа липсва основното условие — знание какво е правилно и какво е неправилно. Те могат да казват погрешни неща, изопачени неща и изкривени неща, сякаш са разумно разсъждение и правилни думи. Това е достатъчно, за да покаже, че нямат човешка природа. Казват каквото си искат, без да бъдат направлявани от съвестта си. Дори са способни да изразяват изкривени разсъждения по такъв открит начин, с такова чувство за правота, без дори да знаят естеството на тези думи или какви ще бъдат последствията от изричането им. Това е проявление на липса на човешка природа. Хората без човешка природа често открито казват такива погрешни и абсурдни неща. Това е тяхното естествено разкриване. Не казват тези неща само по един или два въпроса — те говорят по този начин по всички въпроси, като изразяват някакъв вид погрешни мисли и гледни точки и в сърцата си вярват, че са такива. Те никога не приемат правилни или положителни твърдения, нито изобщо търсят правилни или положителни твърдения, а вместо това продължават да говорят по този начин и да постъпват по този начин. Така че такива личности със сигурност са хора без човешка природа. Те настояват да говорят по този начин, което напълно разобличава един проблем, един факт: те не знаят какво е правилно и какво е неправилно и мислят, че всички ереси и заблуди са правилни. Ако ги попиташ: „Какво е неправилно?“, те ще кажат: „Каквото противоречи на тези твърдения, вероятно е неправилно“. А ако ги попиташ допълнително: „Ами онези думи, които съответстват на истините принципи, които съответстват на обективните факти? Те правилни ли са?“, те ще кажат: „Кой го е грижа? Кой знае дали са правилни, или не? Както и да е, думите, които аз казвам, са правилни!“. Незнанието какво е правилно и какво е неправилно — това проявление ли е, което човек, който наистина притежава съвест и разум, би трябвало да има? (Не.) Отговорът е много очевиден: Със сигурност не е.

Един човек, който обичаше да търгува, купуваше дрехи на разпродажба от невярващи и след това ги продаваше на братята и сестрите, като печелеше малко от това. По-късно някой друг купи малко изкуствена коприна воал и други подобни платове за летни дрехи и ги прибра в един склад. Аз казах: „Не е подходящо да ги държим там. Ако стоят там твърде дълго, може да ги нагризат мишки или да плесенясат от влажното време, което би било много жалко. Ако ги направим на дрехи, които братята и сестрите да носят, няма да се притесняваме за това, нали?“. По-късно започнах да организирам това. Докато го правехме, човекът, който продаваше дрехи, възрази: „Не, не можем да правим това! Черният плат поглъща топлина. Братята и сестрите често работят на слънце; ще им бъде твърде горещо, ако носят черни дрехи. Кой ще поеме отговорност, ако братята и сестрите се разболеят от жегата или получат топлинен удар?“. Това звучи ли правилно? Не знаете, нали? Тук има един обективен факт: Тези платове бяха много тънки и дишащи, държаха много хладно при носене. Дори и черният плат да държи малко по-топло, стига дрехите да са направени малко по-широки, това нямаше да накара хората да се разболеят от жегата, както твърдят някои. Освен това не всички платове бяха черни; имаше и такива в светли цветове. Всъщност човекът, който каза това, имаше скрити мотиви. Защо казвам това? Ако не познаваш контекста, може наистина да си помислиш, че той е проявявал внимание към братята и сестрите. Но ако познаваше контекста, щеше да знаеш, че думите му преследват користна цел. Ако братята и сестрите носеха онези прохладни дрехи, направени от вискоза, той нямаше да може да продаде дрехите, които беше купил; братята и сестрите нямаше да ги купуват. Дрехите, които той купуваше, бяха все от улични сергии и разпродажби, с лошо качество; човек би приличал на просяк, ако ги носи. Най-важното е, че цените му не бяха ниски. Сега, след като знаете контекста, можете ли да добиете представа дали това, което той каза, беше правилно, или не? (Да.) Защо той каза това? (Страхувал се е, че стоката му няма да се продаде.) Той не каза, че има себични мотиви; използва претекста, че се грижи за братята и сестрите и се тревожи, че жегата ще ги разболее, за да възпрепятства ушиването на тези дрехи, за да възпрепятства тази работа. Има и друг обективен факт, а именно, че самият той носеше черни дънки и черни дрехи в лятната жега и никога не казваше, че му е горещо. Какво става тук? Това, което казваше, не съответстваше на фактите! Ние искахме да ушием дрехи за братята и сестрите от изкуствена коприна, а той каза: „Не, черният плат държи твърде горещо, ще накара братята и сестрите да се разболеят от жегата“. Черните дънки, които той носеше, бяха много по-дебели от изкуствената коприна, тогава как така на него не му беше горещо? И така, правилно ли беше твърдението му, че черните дрехи държат твърде горещо и ще накарат братята и сестрите да се разболеят от жегата? Искрен ли беше той, когато каза това? Не беше искрен; говореше против собствените си убеждения. И така, правилно ли беше това, което той каза, или не? Съответстваше ли на фактите? (Не съответстваше на фактите.) Тогава защо го каза? Именно защото този въпрос влизаше в конфликт с неговия бизнес. Вътрешно изпитваше безпокойство, но не можеше да го каже открито, така че можеше да използва само тези думи, за да провали нещата, за да постигне целта си да защити собствените си интереси. Аз организирах това, а той открито го смущаваше по такъв начин. Ако имаше някакви възражения срещу това, което организирах, можеше да ги изрази директно пред Мен, но не го направи. Външно той разиграваше театър, като изглеждаше, че няма никакви възражения, но задкулисно подкопаваше работата, без изобщо да се въздържа. Какво каза той? „Всички братя и сестри имат дрехи за носене и са облечени доста добре. Необходимо ли е да се използват толкова много хора и да се влагат толкова усилия за ушиването на тези дрехи?“. Той не каза нито дума пред Мен; просто по този начин задкулисно подкопаваше работата. Когато изрече тези думи, знаеше ли в сърцето си дали са правилни? Ако беше направил това на обикновен човек и знаеше в сърцето си дали е правилно, или не, и го беше направил само защото бе заслепен от алчност и бе воден от лични мотиви и цели, това щеше да е само проблем с неговия характер. Но с това действие той се целеше в Мен и след като каза тези неща, за да подкопае работата, не знаеше дали са правилни, или не, нямаше осъзнатост за това в сърцето си, нито чувстваше някакви угризения и не познаваше естеството на действията си. Какъв човек е това? Има ли човешка природа? (Не.) Той извърши такова тежко деяние, но не почувства нищо в сърцето си. Кажи Ми, имаше ли той съвест? (Не.) Нямаше съвест, това се вижда ясно. Дори и да става въпрос за обикновен човек, който се занимава с правилни неща, като върши нещо полезно за братята и сестрите в Божия дом, ти трябва да го подкрепяш, а не да го подкопаваш — всички трябва да си сътрудничат хармонично, за да се свърши работата. Да не говорим, че Аз инициирах тази работа; и въпреки това той се осмели да я подкопава задкулисно и се осмели да протегне демоничните си нокти. Естеството на това е твърде сериозно! След като подкопа работата, той все още се преструваше на добър човек, сякаш нищо не се е случило. Кажи Ми, имаше ли той капчица съвест? На всичкото отгоре продължаваше да твърди, че вярва в Бог. Това ли е подобието, което трябва да има вярващият в Бог? Това ли са съвестта и човешката природа, които трябва да има вярващият в Бог? Той дори не знаеше в кого вярва и не можеше да разпознае правилното от неправилното. Какъв дълг би могъл да изпълнява той? Такъв човек все още се надява да бъде благословен — това не е ли шега? Ако беше нарочил лично Мен и ми правеше забележки, като видя, че той не смущава и не прекъсва умишлено работата на църквата и че изпълнението на дълга му е приемливо, щях да го търпя за момента и щях да продължа да го наблюдавам. Но Аз вършех нещо, което трябваше да се свърши за Божия дом и за Божиите избраници, нещо, което беше полезно за всички, а той се появи, за да го смущава и подкопава, като Ми пречеше да продължа. Кажи Ми, трябваше ли да бъда снизходителен към него? Ако беше някой с малък ръст, който не знаеше какво друго да направи, но изпълнението на дълга му обикновено даваше плод, тогава можех да го изтърпя и да му дам шанс да се разкае. Ако той имаше желание да се разкае и желание да служи на Божия дом, можех да го пощадя и да не се разправя с него. Ако не знаеше какво е добро за него и продължеше да пуска ереси и заблуди, и продължеше да смущава и подкопава нещата, тогава нямаше да проявя снизходителност и щях да постъпя с него според принципите. Единственото, което може да се направи със злите хора, е да се постъпи с тях според принципите. Когато всички различни видове вредители, които смущават църквата, бъдат изчистени, църквата ще бъде много по-спокойна. Разправянето с тези нечовеци ще донесе такъв мир! Добитък като свине, говеда, коне не е подходящ да се гледа вътре. Какви биха били последствията от гледането им вътре? Със сигурност това ще превърне къщата в мръсно място, място на хаос. Ако казваш, че би могъл да търпиш това, бих искал да видя колко дни би издържал. Нещата, които не са подходящи да се държат вътре, трябва да се пуснат навън. Трябва да стоят там, където е подходящо за тях, и така проблемът се решава. Търпението не е решение; само разрешаването на проблема е решение, нали? (Да.) Колкото и ясно да общуваш с тези нечовеци, те просто няма да приложат нищо от това на практика. Може да са вярвали в Бог десет или двадесет години, но когато ги сполетят неща, те все още се държат като невярващи; изобщо не приемат или практикуват истината, нямат навлизане в живота, а когато нещо ги сполети, просто смущават и саботират нещата. Когато такива хора не са показали истинското си лице, те с неохота предлагат някакво служене. Но щом разкрият истинското си лице, те трябва бързо да бъдат изчистени — не проявявай никаква снизходителност. Ако го направиш, това ще е проява на жестокост към онези, които наистина имат човешка природа, стремят се към истината и са отдадени в изпълнението на своя дълг.

Една очевидна характеристика на хората, които са лишени от човешка природа, е, че те не знаят какво е правилно и какво е неправилно, когато действат и говорят; винаги изразяват изкривени разсъждения. Казваме, че те не знаят какво е правилно и какво е неправилно, но те просто никога не казват или правят това, което е правилно. Те казват само неправилни неща; могат да кажат всичко, независимо колко е неправилно. Например някога имаше един такъв човек, който си купи дреха, която не му стоеше добре. Той видя, че дрехите на някой друг му стоят добре, така че се ядоса и каза: „Това не ми стои добре — как така твоите дрехи ти стоят толкова добре?“. Той отчаяно искаше дрехите на всички останали да им стоят зле — тогава щеше да е щастлив. Дори беше способен да каже такива неща — това не е ли изкривено разсъждение? (Да.) Ако не можеше да заспи през нощта и виждаше, че ти спиш доста дълбоко, той ставаше нещастен и казваше: „Как може ти да спиш, а аз не мога? Това не е разумно! Спиш толкова дълбоко, дали е защото нямаш чувство за бреме при изпълнението на дълга си? Трябва да докладвам това на църковния водач, на горното!“. Това не е ли изкривено разсъждение? (Да.) Не се шегувам, точно така говорят онези, които нямат човешка природа и не знаят какво е правилно и какво е неправилно. Защо казвам, че той не знае какво е правилно и какво е неправилно? Той Ми докладва за това. Когато чух какво каза той, си помислих: „Нещо не е наред с това, което казва този човек; това не е разумно разсъждение! Не е нещо, което някой с човешка природа би трябвало да казва. Той изобщо не е млад и вярва в Бог от повече от десет години, но въпреки това дори не знае дали това, което казва, е правилно, или не; той дори приема за разумно разсъждение да докладва този човек. Този тип не само че не може да разпознава доброто и лошото — той дори не знае какво е правилно и какво е неправилно. Той не струва“. Ако беше отнесъл въпроса до вас, вие наистина може би нямаше да можете да го разпознаете и някои от вас може би щяха да се хванат на думите му, като смятат, че разсъжденията му са правилни. Сега, след като го описах по този начин, можете ли да кажете дали е правилно, или не? (Да.) Такива хора не са ли изкривени и абсурдни? (Да.) Те не знаят дали това, което казват, е правилно, или не, но въпреки това го казват. Те очевидно приемат погрешни твърдения, мисли и гледни точки за положителни мисли и гледни точки, които да изразяват и предават. Това е незнание какво е правилно и какво е неправилно. Те не се преструват на незнаещи, нито използват тези думи, за да подвеждат хората, за да заблуждават деца — ясно е, че те не знаят какво е правилно и какво е неправилно. Затова казвам, че те нямат човешка природа. Те дори не могат да разграничат правилното от неправилното в такъв основен въпрос — имат ли истински разум? Могат ли все още да бъдат порядъчни хора? Те казват погрешни неща, сякаш са правилни, което е равносилно на това да казват на черното бяло. Могат ли все пак да бъдат порядъчни в действията си? Могат ли да се отнасят справедливо към хората? Те не могат да се отнасят справедливо към хората, така че не вредят ли на хората? (Да.) Това доброта ли е? (Не.) Може би те не искат да бъдат зли хора и също така искат да бъдат приятелски настроени към другите, но дори не знаят какво е правилно и какво е неправилно, не могат дори да разграничат черното от бялото, така че как биха могли да бъдат приятелски настроени към другите? Това е непосилно за тях. Човек може да е добър само с чиста съвест и разум, ако има способността да разпознава и е способен да избере правилните принципи на практикуване. Ако казваш, че си порядъчен и добър, къде са проявленията на това? Ако дори не знаеш какво е правилно и какво е неправилно, как можеш да бъдеш порядъчен и добър? Не се залъгвай! Нали? Това се нарича самозалъгване и мамене на другите. Такива хора също така особено много се възхищават на себе си, като си мислят, че характерът им е порядъчен, че са добри и не се боят от властта, и че винаги, когато видят някого, който е направил нещо погрешно, могат незабавно да го критикуват. Какво е основанието ти за такава критика? Ако ги критикуваш въз основа на собствените си неправилни мисли и гледни точки, накрая ще измъчваш добри хора, като изкривяваш истините принципи на Божия дом. Това не е ли подвеждане на хората? Ако такъв човек държи властта в църквата, това означава, че Сатана държи властта. Ако Сатана държи властта, повечето хора облагодетелстват ли се, или страдат? (Страдат.) На повечето хора ще бъде нанесена сериозна вреда и няма да имат начин да живеят.

Темите, които обсъждахме, се отнасят до някои често срещани проявления в ежедневието на хората. Как се чувствате, след като чухте обсъждането на тези теми? Имат ли тези теми нещо общо с истината? Искате ли да слушате? (Да.) Това просто клюки ли са? Това злословене зад гърба на хората ли е? (Не, това е, за да ни помогне да се научим как да разпознаваме хората.) Сега, след като чухте тези общения, способни ли сте да разпознавате хората? (Смятам, че съм способен да разпознавам хората малко по-добре от преди.) Вече би трябвало да можете да разпознавате хората до известна степен. Ако сега, след като съм общувал за истината и съм обсъдил примери по този начин, все още не можете да разпознавате хората, тогава заложбите ви са твърде лоши и истината е недостижима за вас. Разбира се, със сигурност има такива хора. Независимо как слушат, те не разбират и дори си мислят: „Това, за което говориш, са просто неща от ежедневието — няма да слушам! Искам да чуя дълбоките истини на третото небе. Това, за което общуваш, не е истината, всичко е просто клюки. Няма да слушам!“. Ако наистина не искаш да слушаш, не е нужно. Но всички теми, които обсъждаме, са необходими. Който може да разбере истината в тях, ще бъде способен да разпознава хората. Ако наистина можеш да разбереш, тогава си благословен човек. Ако независимо как слушаш, не можеш да разбереш, и колкото повече слушаш, толкова повече се объркваш и те заболява главата, тогава това проявление не е добър знак или добро предзнаменование за теб.

Току-що говорихме за характеристиката на човешката природа да знаеш какво е правилно и какво е неправилно. Има много различни проявления на това хората да не знаят какво е правилно и какво е неправилно. Би било добре, ако хората знаеха какво е правилно и какво е неправилно и нямаше да има нужда да говорим по тази тема. Но много хора не знаят какво е правилно и какво е неправилно, така че си струва да се дадат някои примери, за да разпознаете защо този тип хора не знаят какво е правилно и какво е неправилно, защо не могат да разпознаят неща, които са толкова очевадно правилни или неправилни. Този тип хора всъщност са способни да казват такива абсурдни думи и да вършат такива нелепи неща — какво всъщност става тук? За това си струва да се общува и да бъде разпознато. Да знаеш какво е правилно и какво е неправилно е условие, което човешката природа трябва да притежава. Да не знаеш какво е правилно и какво е погрешно е нещо, което не бива да се среща у човек. Доста жалко е, ако някой наистина не знае какво е правилно и какво е неправилно; това означава, че е лишен от условията, които човек трябва да има. Току-що говорихме за някои конкретни примери и проявления и при някои хора случаят наистина е такъв, че те очевидно не знаят какво е правилно и какво е неправилно. Ако някой просто говори на хората неразумни, провокативни неща или някакви погрешни думи, или изразява пред хората някакви изкривени разсъждения, не е необходимо това да се повдига специално за общуване и разпознаване, защото тези проявления са насочени към обикновените покварени хора. Но при някои хора проявлението на това да не знаят какво е правилно и какво е неправилно е насочено към Бог, към истината и към положителните неща. Що се отнася до този тип хора, които не знаят какво е правилно и какво е неправилно, ако не дам някои примери, за които да общуваме, всички може би все още няма да са способни да ги разпознаят и няма да прозрат същността и сериозността на този тип проблем. Така че е необходимо да говоря за това. Случили са се много неща — ако те включват истината, Аз трябва да казвам нещата такива, каквито са, като давам тези негативни примери, за да помогна на хората да разберат истината и да придобият способност за разпознаване, а също и за да могат всички да си извлекат поуки от тях. Ако някой въпрос засяга даден човек, засегнатият не бива да се чувства неудобно. Ако сега се чувстваш неудобно, тогава не е трябвало да вършиш тези неща. До каква сериозна степен някои хора не знаят какво е правилно и какво е неправилно? Нещата, които вършат — които са резултат от това, че не знаят какво е правилно и какво е неправилно, и които са от много сериозно естество — не са насочени към някой човек, а към Мен. Не съм запознат с повечето хора в църквата и не ги познавам, и има някои водачи и работници, с които съм се срещал само веднъж или два пъти, но рядко водя лични, откровени разговори с хората лице в лице, защото нямам толкова много свободно време. С някои от тези хора мога да се разбирам достатъчно добре, но с някои е невъзможно да се общува. Защо е така? Нека по-нататък разгледаме няколко примера.

Една есен събраха картофите от полето и човекът, който отговаряше за готвенето, отиде до фермата да напълни една кошница. Картофите отгоре изглеждаха големи колкото юмрук, което беше приемливо. Обаче онези отдолу бяха все малки, а някои бяха и развалени. Изумих се: „Как може да ни дават такива картофи? Не трябва ли такива картофи да се използват за храна на животните? Да не би човекът във фермата да ги е сложил по погрешка?“. Ако наистина беше грешка, защо картофите отгоре бяха хубави и нормални, докато тези отдолу бяха малки или развалени? Тази случка Ми направи дълбоко впечатление. На пръв поглед човекът, който беше опаковал картофите, не изглеждаше кривоглед и имаше обикновен външен вид. Бях го виждал няколко пъти и бях разменял няколко думи с него, но нямахме истински контакт. Бих могъл да кажа, че почти не го познавах, така че не ставаше въпрос за критика, упреци или кастрене. Тогава защо този човек се отнася с Мен по този начин, като Ми дава такива малки и развалени картофи? Ако не е знаел, че са за Мен, защо ще слага хубавите отгоре, а развалените отдолу? Той явно е знаел. И така, като е знаел, че са за Мен, защо все пак е сложил развалени картофи? Да не би в този момент да е бил замаян? Или дявол е контролирал ръцете му? Или е бил обладан от зъл дух? Това не е много вероятно. Ако наистина беше обладан от зъл дух, щеше да бъде умопобъркан и просто нямаше да Ми донесе картофи. Тогава, ако не е бил обладан от зъл дух, защо този човек, който изглеждаше съвсем нормален, би направил такова нещо? Не е ли знаел, че това е акт на измама? Ако е таял омраза към Мен в сърцето си, тогава е трябвало да напусне Божия дом, вместо да изпълнява дълга си тук. Освен това, ако е таял омраза към Мен, каква е била причината? Каква причина е имал да Ме мрази? От гледна точка на човешката природа, първо, бях го виждал само няколко пъти; не знаех какъв е. И второ, никога не бях имал истински контакт или вземане-даване с него. Знаех само, че обработва земята. Тогава защо се отнесе с Мен по този начин? Има само една възможност: той би могъл да направи такова нещо само ако е имал много силни представи за Мен и много предразсъдъци спрямо Мен, или ако някой го е подстрекавал. Не намирате ли за удивително, че този човек е могъл да направи такова нещо, че сърце му е дало да го направи? Дори ако си имаше работа с обикновен човек, би ли ти дало сърце да направиш такова нещо? Дори да управляваш супермаркет, не би могъл да мамиш и да лъжеш хората; трябва да си благонадежден, за да задържиш клиентите си, а не сам да си сечеш пътя. Още повече, че сега ти изпълняваш дълга си и да направиш такова нещо, особено спрямо Мен — кажи Ми, това оправдано ли е? (Не.) Тогава каква е природата на такъв човек? Знаел ли е какво е правилно и какво е неправилно, когато е направил това? Той не е имал никакво съзнание. Ако наистина е имал съзнание, когато се е канел да вземе развалените картофи, той е щял да си помисли: „Не, не мога да взема развалените, трябва да взема хубави. Не трябва ли всеки да яде хубава храна?“. И това без да споменаваме, че щях да ги ям Аз — мисълта да вземе развалени картофи дори не е трябвало да му минава през ума, камо ли да го направи. Сега отговорът не е ли много ясен? Защо е бил способен да направи това? Защото независимо дали такива хора са преродени дяволи или зверове, в своята човешка природа те не разбират какво е правилно и какво е неправилно. В тяхната човешка природа няма нищо, което да може да различи или да провери какво са правилни действия и мисли и какво са неправилни действия и мисли. Ако не са преродени животни или дяволи, тогава са живи трупове. Тогава какъв е смисълът такъв човек да вярва в Бог? Той казва: „Аз вярвам в бог. Ти си просто човек, какво можеш да ми направиш?“. Има ли някаква рационалност в тези думи? Това истинска вяра в Бог ли е? Отнасянето с Бог по този начин съобразено ли е с Божиите намерения? Бог не иска такъв вид вяра. Може би той също ще каже: „Не си ти човекът, който ще каже дали бог ме иска, или не!“. Аз казвам: „Това, което казваш, не е правилно. Ако думите, които изричам, са Божии слова, тогава има проблем в това, че се отнасяш с Мен по този начин. Твоят изход се определя от Божиите слова“. Той казва: „Ще отида на третото небе и ще те докладвам!“. Аз казвам: „Ако наистина можеш да отидеш на третото небе, тогава побързай да го направиш“. Кажете Ми, такива хора не са ли страшни? Кой би искал все още да общува с такъв човек? Нека засега не се спираме на това кого си е нарочил. Ако не беше нарочил Мен, а някой човек, действията му щяха ли да съответстват на критерия на съвестта? (Не.) Какъв проблем е това, че той беше способен да направи такова нещо с Мен? След като е способен да направи такова нещо дори с Мен, би ли могъл да го направи и с обикновен човек? Как трябва да бъде преценено това? Аз бях много учуден, че този човек може да направи такова нещо. Защо е могъл да го направи? Ако беше направил това на обикновен човек, пак щях да го окачествя. Беше погрешно от негова страна да направи това. Не е справедливо и обосновано да се каже, че да направи това на другите е правилно, докато да го направи на Мен е неправилно. Щом можа да направи това на Мен, тогава може да го направи и на другите, на всекиго. Каква е причината за това? Върху това си струва да се поразмишлява задълбочено. Той твърдеше, че вярва в Бог и че е член на Божия дом, тогава защо все пак можа да се отнесе с Мен по този начин? Как можа да извърши такова низко нещо? Как можа да извърши нещо толкова необяснимо? Той се смяташе за много добър, така че как можа да даде на другите да ядат развалени картофи? Защо сам не ги изяде? Тези развалени картофи, малки картофи и недоразвити картофи са за храна на животните, така че защо ги даде за храна на хора? Дори да не го оценя според истината, само от морална гледна точка действията му не бяха приемливи, затова Аз казвам, че той е нечовек. Точно ли е това окачествяване? Справедливо ли е? (Точно и справедливо е.) Той извърши такова очевидно погрешно нещо и въпреки това не знаеше, и дори се чувстваше спокоен, без капка угризения в сърцето си. Защо е така? Той нямаше съвест, нямаше дори душа; нямаше съзнание, като дявол или звяр. Не беше човек, така че нямаше съвест. Не знаеше какво е правилно и какво е неправилно и независимо колко сериозна неправда извършваше, винаги чувстваше, че действията му са напълно обосновани и никога не признаваше грешките си, и упорито продължаваше да действа по същия начин. Когато другите го окачествиха, като казаха, че това, което е направил, е погрешно, той все още си мислеше, че е напълно прав, и се чувстваше онеправдан. Аз казвам, че това изобщо не те онеправдава. Не те заклеймява или окачествява като някой, който няма човешка природа, без да се осланя на факти. Напротив, при такива сериозни факти, които всички виждат, кой би могъл все още да каже, че ти имаш човешка природа? С тези факти като доказателство никой не би могъл да го отрече. Бих искал да кажа, че имаш човешка природа, че си добър и порядъчен, но естеството на това, което направи, е твърде противно; естеството му е същото като подигравките на Сатана към Бог, то е размяна на черното и бялото, точно както направи Сатана, като показа на Бог богатствата и славата на света и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш по очи и ми се поклониш“. Всичко на света и всички неща бяха създадени от Бог. Бог създаде всичко, което съществува, и всички неща; Бог трябва да се наслаждава на всичко това, а не ти, ти не си пригоден за това. Онова, на което се наслаждаваш, ти е дарено от Бог. Ти трябва да се покланяш на Бог, а не Бог да се покланя на теб. Този тип дори не разбираше такава очевидна и проста концепция и дори си мислеше, че Аз трябва да преценявам настроението му и да гледам дали се чувства щастлив, или не, само за да получа няколко картофа. Ако беше в лошо настроение, щеше да Ми даде развалени картофи, все едно се занимаваше с просяк. Аз трябваше да търпя лошо отношение от него — това възможно ли е? Бих ли могъл да се примиря с това? (Не.) Как трябва да се постъпи с такъв човек? (Той трябва да бъде изчистен незабавно.) С такъв човек трябва да се постъпи според управленските закони. И това наистина не е единственият случай от този вид. Някои казват: „Има ли още по-сериозни случаи от този?“. Разбира се, че има, иначе защо щях да казвам, че хората са различни един от друг? Ако всеки, който вярва в Бог, би могъл да се покланя на Бог, тогава нямаше да има нужда всеки да бъде сортиран според вида си. Когато делото на църквата наближи своя край, всеки е разкрит и сортиран според вида си точно защото много хора не вярват искрено в Бог и защото има зли и объркани хора, които смущават делото на църквата и са способни да извършат всякакви лоши дела.

Нека поговорим за друг пример. Царевицата в една ферма била узряла и някой се канел да Ми донесе малко. Някакъв човек наблизо му казал: „Плъхове са лазили по тази царевица, не я вземай!“. Той помислил и казал: „И какво като са лазили плъхове по нея? Не става ли все още за ядене? Нищо няма да стане, ако я занеса!“. Той очевидно е знаел, че по царевицата са лазили плъхове и не е годна за ядене от хора, но въпреки това настоявал да Ми я донесе. Какво е естеството на това? Има ли такъв човек човешка природа? (Не.) Тогава какъв човек е той? (Не е човек, а дявол.) Кажете Ми, дали той би се съгласил да даде на родителите или детето си да ядат царевицата, по която са лазили плъхове? (Не.) Защо не? (Той е знаел, че не е чиста, че яденето ѝ би било вредно за здравето им. Не би искал да позволи на семейството си да я яде.) Той е знаел, че не може да я даде на семейството си, но въпреки това е настоявал да Ми я донесе, и другите не са могли да го спрат. И така, знаел ли е той дали това е правилно, или неправилно? (Не е знаел.) Всъщност в сърцето си е знаел, че това е неправилно. Тогава защо въпреки това е искал да Ми донесе царевицата? Аз негов враг ли съм? Измъчвал ли съм го, или съм му навредил? Не, нищо такова не съм направил. Не го познавах, но въпреки това той настоявал да Ми донесе царевица, по която са лазили плъхове. Кажете Ми, какво е естеството на това? То всъщност е било извършено от някой, който е вярвал в Бог. Това наистина отваря очите ти и разширява кръгозора ти, наистина те кара да придобиеш проницателност и те кара да видиш, че наистина няма край на чудатостите в този обширен свят. Кажете Ми, когато той е приготвял тази царевица за Мен, имал ли е някаква осъзнатост в сърцето си? Знаел ли е, че това, което прави, е неправилно, че е трябвало да донесе хубава царевица, поне царевица, по която не са лазили плъхове? Мислил ли е по този начин? (Не е имал осъзнатост.) Що се отнася до такива неща, не е имал осъзнатост. Ако такава заразена царевица беше занесена на майка му или на детето му, щеше да има осъзнатост. Той не притежаваше осъзнатостта на съвестта, която трябва да има човешката природа, така че имаше ли човешка природа? Що за създание беше той? (Нечовек.) Виждаш ли, във вярата си в Бог той е изпълнявал дълга си, страдал е и е плащал цена, можел е да полага физически труд, а също така е посещавал събрания и е чел Божиите слова, но защо беше толкова недружелюбен към Мен? Защо изпитваше такова отвращение към Мен? Аз никога не съм разменял повече от няколко думи с него, така че по какъв начин съм го оскърбил? Някои от хората, с които съм имал контакт, са доста добри и са доста дружелюбни към Мен. Не всички са като него. Но Аз не го бях оскърбил, нито му бях навредил, така че защо Ме мрази толкова много? Имате отговора на това в сърцата си. Той мрази не само Мен; отнася се така с всички. Той е точно такъв вид създание. Ако се занимаваше с бизнес, несъмнено щеше да мами и да мошеничи, и да върши всякакви злодеяния. Във взаимоотношенията си с хората той няма ограничения на съвестта и няма принципи; сърцето му е погълнато от тези тъмни неща. Твърде очевидно е, че това беше последователният му метод и принцип във взаимоотношенията с хората; това бяха неговите средства и начин на справяне с нещата. Някои хора казват: „Фактът, че е могъл да направи това, означава, че той не се е отнасял към Бог като към Бог“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Защо е неправилно? Дори да се отнасяш с Мен като с обикновен човек, не биваше да Ми причиняваш това. Дори да се придържаш просто към морала, не биваше да правиш това. Ако по храната наистина са лазили плъхове или е била гризана от някое животно и има бактерии, тя дори не може да се продава в супермаркета. Ами ако някой я изяде и нещо му се случи? Независимо дали другите знаят, или не, това не би било в съгласие със съвестта ти. След като знаеш, не бива да оставяш хората да я ядат. Това засяга природата на човека и засяга принципите на това как човек да постъпва. Ти не притежаваш дори най-основните морални критерии за постъпване, но въпреки това си мислиш, че си човек. Ти изобщо не си човек. Дори звярът знае, че трябва да защитава този, който го храни и отглежда. Вземи например едно куче — ако ти винаги го храниш, то ще се държи добре с теб. Ако непознат дойде в къщата и иска да вземе нещо, то ще го спре и ще те защити на всяка крачка. Дори кучето може да бъде вярно на господаря си и да го защитава, така че как е могъл този човек да не достигне това ниво? Не е ли по-лош от куче? (Да.) Ако кажеш, че той е дявол, той може наистина да откаже да го приеме. Така че нека сега го кажем обективно: такъв човек няма човешка природа, защото е извършил такова абсурдно нещо, такова морално покварено нещо, но въпреки това няма осъзнатостта на съвестта и освен това никога не съжалява за това и то не го разстройва. Дори ако някой се отнася по този начин към обикновен човек, той трябва да има осъзнатост на съвестта, трябва вътрешно да е разстроен и трябва да знае, че това, което прави, е неправилно и трябва да спре. Това важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за това, че той се отнесе с Мен по този начин, което е още по-неоправдано. Разбира се, Аз не бях наранен от отношението му към Мен. Сърцето Ми не се наранява толкова лесно. Просто видях, че принципът, според който се справяше с нещата, беше твърде достоен за презрение. Не само че не отговаряше на критерия на съвестта, но беше и твърде низък и твърде отвратителен. Този човек нямаше абсолютно никаква човешка природа! Извърши такова погрешно действие по такъв самооправдан, открит начин и никой не можа да го спре. Като казвам, че той няма човешка природа, изобщо не го онеправдавам, защото това е точно такъв вид действие — действие, лишено от човешка природа — каквото извършват онези без човешка природа. Всичко това съответства твърде много на същността и идентичността му. Ако някой върши нещата по подходящ начин и има човешка природа и съвест, тогава да се каже, че няма човешка природа, е онеправдаване. Но ако той наистина извършва действия, които са лишени от човешка природа, тогава да се каже, че няма човешка природа, съответства много на тяхната същност. Това не го онеправдава, нали? (Да.) Някои хора, Когато Ме чуят да изричам тези думи, някои хора си мислят разни неща и казват: „Ти винаги говориш за тези неща и това накърнява достойнството ни. Кой не греши?“. Правилно ли е да се мисли по този начин? (Не.) Всеки греши, но естеството на грешките е наистина различно. Много грешки включват проблеми с човешката природа и много грешки включват природата същност на човека. Някои грешки са просто разкривания на покварения нрав на човек и не означават, че има проблем със същността му.

Нека поговорим за друг пример. Един ден отидох в една ферма и се случи така, че хората там беряха круши. Някой Ми донесе няколко. Още от пръв поглед видях, че тези круши бяха доста зелени и не много узрели, но видях, че човекът, който береше крушите, държи яркожълта круша и я яде, като казваше, докато ядеше: „Толкоз е сладка, тази круша е вкусна!“. Той запази узрелите за себе си, а онези, които набра за Мен, бяха общо взето все неузрели. Като оставим настрана въпроса дали крушите бяха узрели, или не, човекът, който береше крушите, не беше глупав. Той прекарваше ден след ден при тези крушови дръвчета и знаеше кои са узрели и кои не. Случи се така, че Аз отидох там, а той набра неузрелите круши от дървото и Ми ги даде. Всъщност Аз не обичам да ям сурови плодове или плодове със студена природа и особено не мога да ям неузрели плодове, тъй като това дразни стомаха Ми. Но той Ми даде неузрели круши, докато сам извади една узряла круша и отхапа от нея. Тази случка Ми направи дълбоко впечатление. Знаех, че различава неузрелите от узрелите круши. Той допускаше, че другите са глупави и не могат да направят разлика, и си мислеше: „Пак е добре от моя страна, че ти давам неузряла круша. Дори ти давам няколко. Ти не знаеш дали крушите са узрели, или не, нямаш това познание! Може да проповядваш истината ясно и логично, но със сигурност все още си мислиш, че аз съм добър и че се отнасям добре с теб, след като съм ти набрал толкова много неузрели круши“. Човекът, който направи това, си мислеше, че другите са глупави и по-конкретно, че Аз съм глупав. Имаше ли в сърцето си някаква осъзнатост, когато вършеше това глупаво нещо? (Не.) Нямаше осъзнатост. Мислеше си, че е заблудил другите и че е много умен. Умен ли беше? (Не.) Ако беше наистина умен, как би могъл да извърши такова напълно глупаво нещо и все така да няма осъзнатост? Това доказа, че той не е умен, а че вместо това е дребнав. Набра неузрелите круши и Ми ги даде да ги ям, докато самият той държеше узряла круша и я ядеше. Не изглеждаше ли това действие абсурдно? Аз не му подирих сметка, но това, което той направи, остави дълбоко впечатление у Мен. Фактът, че този човек можеше да направи това с Мен — не е ли естеството му много сериозно? Съдейки по възгледа му, принципа му за справяне с нещата и подхода му в тази ситуация, каква беше неговата човешка природа? Знаеше ли той, че стореното от него е неправилно, че е неправилно да се отнася така с хората? (Не е знаел.) Той си мислеше, че е много умен. „Виж колко съм умен, дадох ти неузрели круши, а ти дори не можа да разбереш! Запазих всички узрели за себе си и ти няма да изядеш нито една узряла! Ако дойдеш пак, отново няма да ти набера узрели, а просто ще ти дам неузрелите!“. Едно просто бране на круши го разкри. Този човек не е ли некадърник? (Такъв е.) Не става за нищо и не знае какво е правилно и какво е неправилно. Кажете Ми, какъв вид човешка природа е това? Според Мен той е звяр и само има вид на човек, докато в действителност не е достоен да бъде наречен човек. Нещото, което направи, и тази грешка, която допусна, бяха абсолютно низки, не по-добри от това, което би направило едно животно. Хората винаги казват, че човешките същества са висши животни, но както Аз го виждам, много хора са дори по-лоши от животните! Съдейки по това, което направи, по принципите и подхода на действията му, освен че няма човешка природа, той не е дори толкова предан, колкото едно куче пазач на господаря си. Вкъщи имаме куче. Веднъж то ядеше свинско ухо и Аз го подразних с думите: „Много ти се услажда, нали? Защо не Ми дадеш да си хапна?“. То остави свинското ухо и го побутна към Мен, сякаш искаше да каже: „Ето, вземи си“. Месото и кокалите са най-вкусните неща за едно куче. Дори палето му да го поиска, то няма да му даде свинското ухо, но Аз казах, че искам да го изям, и то веднага Ми го предложи. Виждаш ли, когато имаш куче, можеш да видиш в него какво прави кучетата обичливи. Ти се грижиш за него и се отнасяш добре с него и за него ти си неговото семейство. Ако му поискаш най-хубавото нещо, което има, то ще ти го даде. Изпитва обич към теб. Хората са неспособни на това — тогава как са висши животни? Дяволите казват, че човешките същества са висши животни. Това е чиста заблуда, това са изкривени разсъждения и ерес. Ако човек няма човешка природа, като живее в този сатанински свят, той може да извърши всякакво злодеяние — може да бъде толкова лош, толкова низък, толкова грозен и толкова достоен за презрение, колкото е възможно. Ако няма функцията на съвестта и не знае какво е правилно и какво е неправилно, може да извърши всякакво злодеяние и да остави всякакви неправилни думи, изкривени разсъждения и ереси да излязат от устата му. Хората са по-ужасни от животните. Животните всъщност не са ужасни; те са много прости, много чисти и много прями. Когато беше малко и ядеше свинско ухо, кученцето, което имам, толкова се радваше, като Ме видеше, започваше да клати глава и да върти опашка. То знаеше как да Ме зарадва. Но ако го дразнех и му исках храната, то не Ми я даваше, а бързо се скриваше и излизаше едва след като се нахранеше. Откакто стана на две-три години, то се държи различно, сега е разумно. Когато му поискам нещо, което харесва, то Ми го дава. Дава Ми го искрено, без никакви изисквания към Мен и без скрити подбуди спрямо Мен. Искрено е и когато не Ми го дава, без никаква злонамереност към Мен. Независимо дали Ми го дава, или не, то е искрено. Това са вродените му качества и инстинкти. Животните нямат покварен нрав. Те не притежават нищо, което е било обработено от Сатана, и техните проявления са изцяло естествени и много директни и прости. Не е нужно да гадаеш намеренията им и не е нужно да се пазиш от тях. Ако едно животно ти дава нещо, то ти го дава, а ако не — значи не. Ако е щастливо — е щастливо, а ако не е — значи не е. То няма да бъде контролирано от емоциите си и няма да таи лоши намерения към теб. Хората са различни. Хората са ужасни. Облечени в човешка кожа, ако не притежават съвест или разум, просто няма как да са по-добри от животните, но могат да бъдат толкова лоши, колкото е възможно. Колко лоши могат да бъдат? Толкова лоши, че ще имаш чувството, че си видял жив демон, което те кара да смяташ, че това е немислимо, шокира съвестта ти, поразява дълбините на сърцето ти и им причинява болка. Когато чувствам тези неща, Аз въздишам вътрешно, като си мисля: „Това ли трябва да прави един човек? Как могат хората да бъдат толкова лоши? Той вярва в Бог, как може въпреки това да върши тези неща?“. Щом човек загуби съвестта и разума си, той може да бъде толкова лош, колкото е възможно. Не само че може да бъде толкова лош, колкото е сега, но може да стане и още по-лош и може да продължи да деградира. Това, че хората не знаят какво е правилно и какво е неправилно, е началото на деградацията на човечеството, началото на падението на човечеството.

Ако някой не знае какво е правилно и какво е неправилно, той няма съвест или разум и следователно няма човешка природа, и е възможно да има демонска природа. Независимо какво разкрива по-късно или какво изживява през живота си, накратко казано, той няма да бъде изкупен, никога няма да бъде изкупен. Ако някой няма съвест и разум — по-точно казано, няма човешка природа — тогава той е непоправим и не може да бъде изкупен. Това наистина е така. Ако той дори не знае какво е правилно и какво е неправилно, как може да направи нещо, което да е в съгласие със съвестта и разума? Би било абсурдно да се предполага това. Някои хора са склонни към завист и конфликти. Ако това е конфликт с други хора, ти може да си помислиш, че естеството на това не е много сериозно, но някои хора влизат в конфликт с Мен. Тогава в кого всъщност вярват тези „вярващи в Бог“? Фактът, че могат да бъдат в конфликт с Мен, прави този проблем сериозен. Някои хора никога не забравят, когато посоча някакъв техен проблем, и след това обмислят какъв метод могат да използват, за да намерят нещо, за което да се хванат, и да отвърнат на удара. Например веднъж казах на един такъв човек: „Ти винаги готвиш толкова много, защо не сготвиш точно колкото трябва?“. Той го обмисли: „Казваш, че не преценявам добре количеството храна, което да сготвя. Това не е ли намек, че не съм схватлив, и не казва ли, че не ме бива? Защо тогава ти не сготвиш едно ядене!“. След като Аз сготвих и също остана малко, той не каза нищо на глас, но вътрешно си помисли: „И ти не можеш да сготвиш точно колкото трябва, нали? Намерих възможност да ти го върна. Ти разобличи моя проблем, така че и аз ще разоблича теб!“. Той винаги се опитваше да намери начини да Ме нарочи. Някои хора казват: „Наистина ли таиш неприязън към всеки, който Те е нарочил? Значи е наред другите да бъдат нарочвани, но не и Ти?“. Прави ли са да казват това? (Не.) В друг случай помолих някого да разчисти масата, а той каза: „Не съм я разхвърлил аз!“. Казах му: „Дори да не си бил ти, пак можеш да я разчистиш“. Той каза: „Дори да я разчистя, трябва да изясня, че не аз съм я разхвърлял“. Помолих го да подреди нещата в шкафа, а той каза: „Нещата вътре не са купени от мен!“. Аз казах: „Не си ги купил ти, но не можеш ли да ги подредиш? Защо, когато кажа нещо, то има толкова малка тежест? Трябва ли да установиш кой ги е купил, преди да можеш да ги подредиш?“. Знаеше ли той дали това, което казва, е правилно или неправилно? Той изразяваше изкривени разсъждения, нали? (Да.) Аз казах, че той изразява изкривени разсъждения, но той остана неубеден в сърцето си, като си мислеше, че Моят специален статус означава, че другите трябва да търпят каквото и да кажа, сякаш налагам Своята власт. Правилно ли беше мисленето му? (Не.) По-късно видях, че той изобщо не приема истината и каквото и да кажех, той не го приемаше в сърцето си, така че повече не си хабих думите за него — можеше да прави каквото си иска, а Аз щях да го извинявам и да го търпя. Въпреки че имам тази идентичност и статус, има твърде много хора, които не Ме слушат и Ми се противопоставят. Лично съм виждал много братя и сестри, които са неуважителни към Мен. Има много хора, които са непокорни спрямо Мен и негодуват срещу мен Мен, много хора, които Ми завиждат и Ме мразят в сърцата си, много хора, които Ме гледат отвисоко и Ме омаловажават, много хора, които Ме съдят зад гърба Ми, и много хора, които Ме осмиват и Ми се подиграват открито. Как съм се отнесъл с тях? За повече от трийсет години дело не съм отвърнал на удара на нито един човек. Не съм мразил никого, нито съм ги измъчвал, след като придобих статуса Си, заради това, че са били неуважителни към Мен, когато идентичността Ми не беше публично разкрита. Нито веднъж не съм правил такова нещо. Освен това тези хора са били груби с Мен или са Ме наранили, а Аз никога не съм им търсил сметка. Въпреки това трябва да общувам за този вид проблеми, като ги свързвам с истината, за да помогна на всички да имат проницателност — това е от полза за всички. Но много хора нямат проницателност по отношение на нещата, които тези хора са извършили. Не приемат такива неща на сериозно, сякаш не си струва да се споменават. Това не е ли проблем? Така че е твърде необходимо да се общува по такива въпроси, за да се помогне на всички да имат проницателност. Тъй като казваш, че вярваш в Бог, Аз се отнасям с теб като с вярващ. Аз предявявам изисквания към теб въз основа на дълга, който изпълняваш, така че не трябва ли да го изпълняваш? Не трябва ли да имаш покорство? (Да.) Аз имам тази идентичност и предявявам изисквания към теб с тази идентичност и статус, така че трябва да се отнасяш към това, което казвам, с нагласата на сътворено същество. Ти изпълняваш дълга си; не бива да правиш други забележки, не бива да изразяваш изкривени разсъждения и не бива да Ми противоречиш. Това е минималната рационалност и проявление на човешка природа, които ти като сътворено същество трябва да имаш. Но този човек не само нямаше такава нагласа, а и използваше изкривени разсъждения. Знаеше ли той какво е правилно и какво е неправилно? Не знаеше. Хората, които не знаят какво е правилно и какво е неправилно, са лишени от човешка природа, нали? (Да.) Може да се каже с увереност, че те нямат човешка природа. Ако обикновен човек те помоли да разчистиш масата и да подредиш шкафа, а ти не искаш да го направиш или чувстваш, че другият човек е обикновен и няма право да те моли да го правиш, тогава можеш да избереш да не го правиш. Но двете неща, които ти каза: „Не съм я разхвърлил аз!“ и „Нещата в шкафа не са купени от мен!“ — човек със съвест и разум би ли казал това? Не означава ли то, че е крайно неразумен? (Да.) Ти се държиш предизвикателно, когато обикновен човек ти говори така, но сега Аз ти говоря и въпреки това смееш да използваш изкривени разсъждения с Мен и да се защитаваш с привидна логика. Какво говори за твоя характер това, че можеш да използваш изкривени разсъждения по този начин? Ти каза: „Не съм я разхвърлил аз“, което означава: „Който я е разхвърлил, той да я разчисти; във всеки случай аз няма да го направя!“. Отказа да изпълниш задачата, която трябваше да свършиш, и дори използва изкривени разсъждения. Това ли е начинът, по който човек с нормална човешка природа трябва да се справя с нещата? Ако трябва да изпълниш тази задача, не би ли трябвало да не казваш това? Това, че си способен да го кажеш, не означава ли, че не знаеш какво е правилно и какво е неправилно? За да откажеш и да не свършиш това нещо, ти дори изрази лично недоволство, като каза, че не си ти този, който е разхвърлял, нито си ти този, който е купил нещата, така че няма да разчистваш. Намери си оправдания и използва изкривени разсъждения, за да избегнеш да го направиш. Твоите разсъждения не са ли твърде изкривени? Можа да позволиш такива изкривени разсъждения да излязат от устата ти и го направи с нагла самоувереност и дори арогантност. Такъв човек не знае какво е правилно и какво е неправилно, нали? Той няма човешка природа, нали? (Да.) Окачествих те така, не защото имам тази идентичност и статус и ти Ме нарочи. Дори ако някой друг те беше помолил да направиш това и ти беше отказал, и се беше опитал да спориш, като страничен наблюдател Аз пак щях да те оценя по този начин, защото това, което каза, не е съгласно човешката природа, то е неправилно, то е изкривено разсъждение, то е ерес и заблуда. Ти не си мислеше, че е погрешно, и дори го приемаше за основателно разсъждение; това е достатъчно да покаже какво има вътре в твоята човешка природа. Точно тогава не можа да го сдържиш и го изтърси. Това е естествено разкриване, а естественото разкриване представлява човешката природа и същността на човек. Защо казвам, че представлява същността на човек? Това, че таиш такива мисли и гледни точки, не е нещо временно и те не са били предизвикани от нещо, което Аз съм казал; по-скоро от дълго време си мислил тези мисли и гледни точки, от дни и месеци — на всичкото отгоре, понеже някои неща не са ти били по сърце, ти разви представи, като сърцето ти се изпълни с недоволство и непокорство. За момент изгуби контрол и съдържанието на сърцето ти беше разкрито. Какво беше разкрито? Че нямаш съвест и разум и че твоята човешка природа е твърде зла, твърде ужасяваща. Ако поискаш от гореспоменатия човек да приеме истината, той не би могъл да го направи. Ако поискаш от него да познава покварения си нрав, това би било още по-малко възможно за него. Този, който няма човешка природа, е на същото ниво като един звяр. Окачествих го по този начин не защото случайно постъпи неправилно с Мен или Ми каза нещо погрешно, а защото това е просто естеството на онова, което той направи. Да го окачествя по този начин не е нечестно или несправедливо. Дори ако беше отправил тези думи към някой друг, Аз пак щях да го оценя по този начин, ако го бях видял. Това е обективно, справедливо твърдение. Той можа да каже такива абсурдни неща, да изкаже такива нелепи разсъждения и това, че го направи, беше естествено разкриване. Кажете Ми, това не е ли излагане на показ на неговата природа същност? Това не е ли излагане на показ на неговата истинска човешка природа? Това го разкри. Какво разкри? Разкри, че той няма човешка природа. Хората без човешка природа не знаят какво е правилно и какво е неправилно и могат да изрекат всякакви изкривени разсъждения и ереси, като казват тези неща с такава нагла самоувереност. След като са говорили, те никога не знаят, че думите им са неправилни, и никога не признават какво е било погрешно в думите им. Те никога не се самоанализират и не приемат да бъдат кастрени, и в крайна сметка какво казват? „Не казах това нарочно. Не се ли изпуснах просто в момент на гняв?“. Трябва ли изобщо да е било нарочно? Ти вече го разкри по естествен начин и вече е разкрито каква е твоята човешка природа. Фактът, че можеш да го кажеш, без да се замислиш, доказва, че тези думи са пребивавали в сърцето ти дълго време и когато попаднеш в такъв вид среда, те биват естествено разкрити. Това напълно може да представлява твоя характер. Ако беше помислил за това, преди да го кажеш, то можеше да не е непременно вярно и можеше дори да бъде преструвка, докато това разобличава характера ти повече. Хората без човешка природа не знаят какво е правилно и какво е неправилно и дори обръщат правилното и грешното, и изразяват изкривени разсъждения, сякаш са основателни разсъждения. Независимо как им излагаш фактите и как ги убеждаваш, те просто няма да признаят, че са сгрешили. „Как мога аз да греша? Вие сте тези, които грешат! Вие ме гледате отвисоко, виждате, че съм кротък, нямам дарове и нямам влияние или статус в обществото, и ме тормозите!“. Те бълват цял куп изкривени разсъждения и ереси, но никога не казват какво е естеството на погрешните неща, които са извършили, и изкривените разсъждения, които са изрекли. Независимо колко погрешни неща вършат, те не си ги признават. Би ли имал човек с нормална човешка природа такова проявление? Дори не е нужно да споменаваме хора, чиято съвест и разум са много здрави — всеки с дори малко съвест и разум със сигурност ще осъзнае, че хората допускат много грешки през живота си. По-конкретно, някои хора казват или вършат неща, които не бива, и след това се чувстват изпълнени със съжаление и разстроени през целия си живот, като се обвиняват и укоряват в съвестта си. Когато израснат до по-голяма разумност и зрялост, те все повече знаят какви думи трябва да се казват и какви неща трябва да се вършат, и какви думи не бива да се казват и какви неща не бива да се вършат. Тяхната съвест и разум постоянно ще направляват поведението и мислите им. Особено ако човек може да приеме истината, след като е приел някои истини, съвестта и разумът му ще се развият в положителна посока и неправилните думи, които някога е казал, погрешните гледни точки, които някога е изразил, и грешните неща, които някога е направил, малко по малко ще продължат да се появяват в ума му. Те постоянно ще размишляват върху тях, ще мислят за тях и ще ги обмислят, а след това ще търсят Божиите слова и ще се съпоставят с Божиите слова, и все повече ще чувстват, че са просто обикновени хора, че са допуснали много грешки и са казали много неправилни думи, че имат много погрешни мисли и гледни точки и че в миналото са извършили много глупави, невежи и тъпи неща, както и неща, които хората намират за ненавистни. Дори без да гледат на това от нивото на Божиите слова и истината, а като просто го разглеждат с разбирането, което човек е придобил от дългите години преживяване, те също могат постоянно да обобщават тези проблеми в своята човешка природа и тези грешки и прегрешения. Това е нормално и това са преживяването и придобивките, които човек с човешка природа, който знае какво е правилно и какво е неправилно, трябва в крайна сметка да има, след като достигне определена възраст и приеме някои истини. Но онези, които не знаят какво е правилно и какво е неправилно, дори да доживеят до шестдесет или седемдесет години, си остават такива глупави, невежи, твърдоглави хора и няма да се променят. Ако очакваш такива хора да се променят, тогава все едно очакваш прасе да полети. Това просто никога няма да се случи. Такива хора никога няма да се променят, защото дори не знаят какво е правилно и какво е неправилно. Ако поискаш от човек, който не знае какво е правилно и какво е погрешно, да приеме истината, това би означавало да го затрудниш, защото това е просто непосилно за него и той не знае какво е истината. За него е невъзможно да приеме истината. Това би било като да поискаш от далтонист да нарисува картина. Би ли могъл той да нарисува картина с нормални цветове? (Не.) Ако поискаш от човек без музикален слух да пее, той винаги ще пее фалшиво. Независимо как пее, той не може да пее вярно, но въпреки това си мисли, че пее вярно и че другите са тези, които пеят фалшиво. Неговият критерий за измерване не е правилен, така че той никога няма да знае какво е правилно и какво е неправилно. Разбирате ли сега? (Да.)

Какъв факт казва на хората това съдържание, за което беше общувано? То им казва, че понеже хората, които са лишени от човешка природа, нямат съвест и разум — това основно условие — те нямат основния критерий за измерване и направляване на своята човешка природа. В резултат на това техните проявления изглеждат много странни на онези, които имат съвест и разум. Те винаги изразяват изкривени разсъждения и ереси, и изразяват неоснователни възгледи. Ти не можеш да разбереш какво точно става. Вече намерихте отговора, нали? (Да.) Ако този тип хора стигнат дотам, че да е невъзможно да се разбираш с тях, тогава не трябва повече да общуваш с тях. Ако все още не са стигнали дотам и все още можеш да се разбираш с тях до поносима степен, тогава се опитвай да говориш и беседваш с тях колкото се може по-малко, за да избегнеш чувството на раздразнение. В момента има голямо натоварване във всички области на работата, с много задачи, които изискват енергия. Някои хора чувстват, че са твърде заети и нямат време да се занимават с тези ереси и заблуди. Този възглед също е неправилен, тъй като не спомага за придобиване на проницателност. Когато чуеш ерес или заблуда и почувстваш, че има нещо нередно в нея, трябва да си я запишеш. След това търси истината, за да можеш да я разпознаеш ясно и да знаеш какво точно е погрешно в тази заблуда. Ако се упражняваш и практикуваш по този начин, ще придобиеш проницателност. Но няма нужда да се общува за истината с този тип хора, за да се поправят техните гледни точки, защото те просто не могат да я разберат. Това е като някой, който вижда как едно яйце пада от дърво и след това казва, че яйцата растат по дърветата. Всъщност на дървото имаше кокошка, която снасяше яйце. Той не видя кокошката, а само как яйцето пада, затова стигна до това заключение. Каквото и да му кажеш, той не разбира и настоява, че яйцата растат по дърветата. Това не е ли глупаво? (Да.) Можеш ли да убедиш такъв човек? (Не.) Ако не можеш да го убедиш, тогава не говори повече. Не си хаби думите. През тези години съм видял твърде много нелепи хора. Повечето от тези хора са доста ентусиазирани; те могат да изпълняват някакъв дълг и не са дълбоко коварни или зли. Затова им казвам нещо между другото, и какъв е резултатът? Ако кажа няколко думи истина, те не могат да я схванат. Ако говоря за външни въпроси, те не понасят да слушат. Затова вече не искам да казвам нищо на тези хора, защото разговарянето с тях е твърде уморително, а Аз имам твърде много работа за вършене, твърде много съществени теми за обсъждане. Не мога да мина дори през всички съществени теми, така че как бих могъл да имам желание да се занимавам с тези хора? Сега, след като за истината беше общувано до такава степен, много неща станаха ясни, истинските факти излязоха наяве и различните видове хора наистина ще бъдат сортирани според вида им. Що се отнася до този тип нелепи хора, просто ги оставете да бъдат сортирани, и това е. Нямаме време да ги вразумяваме или да поправяме техните погрешни гледни точки, нали? (Да.) В такъв случай нека приключим тук нашето общение за днес. Довиждане!

16 март 2024 г.

Забележка:

a. Името „Джън“ в оригиналния китайски текст се асоциира с морална порядъчност.

б. Думата „студен“ е използвана в контекста на традиционната китайска медицина. В този контекст „студен“ не се отнася до ниска температура, а вместо това до свойство на определени храни, за които се вярва, че намаляват вътрешната топлина, потискат ян енергията и влияят на функциите на стомаха и далака, ако се консумират в излишък.